ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ

МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК

Три са Великите Космични Принципи, които творят и управляват битието, а именно:

Любовта, която ражда живота.

Мъдростта, която ражда светлината и знанието.

Истината, която ражда свободата, твори силата и туря в действие другите два принципа на битието.

Любовта има отношение към човешкото сърце. Мъдростта — към човешкия ум, Истината — към човешката воля и физически прояви. Това е Триединнят Бог — Бащата е Любовта, Синът е Мъдростта, изявена чрез Божественото Слово, и Истината е Светият Дух, който изтича от Бога и реализира Неговата Воля в цялата вселена.

Любовта е мекият, съграждащ принцип, олицетворен в жената, майката. Мъдростта е мъжкият принцип — умът, който осмисля нещата, като ги разкрива чрез светлината си, а Истината е производна сила от съчетанието на Любовта и Мъдростта. Тя е Синът — проявеният Дух, който освобождава творенията. Христос е казал: "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". (Йоан 8:32.)

Той също каза за себе си: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".Той въплъти Волята Божия чрез Словото и живота Си и каза, че само по този път човек може да се освободи и влезе във вечния живот, само когато стане едно със своя Отец, човек може да изяви Бога и да изпълни Волята Му. Обхватът на Любовта е неизмерим, но тя, за да стане понятна, може да се сведе до следните четири фрази:

1. Любовта като стремеж.

2. Любовта като чувство.

3. Любовта като сила.

4. Любовта като принцип.

Любовта като стремеж се изявява чрез тялото. Това е като коренище на Любовта с геоцентрично движение.

Любовта като чувство се изразява чрез сърцето — седалището на душата. Душата, която е искра от Божествената Любов, се проявява чрез човешкото сърце. Всички приятелски, майчински чувства в най-висшата си проява са израз на душата.

Любовта като сила има за седалище човешкия ум, или висшия разум. Тя се проявява като творческа сила в гениалните хора, в пионерите на новата мисъл, във вдъхновените творци и строители на духовната култура на света.

Любовта като принцип е проява на духа. Тя е най- висшето стъпало на изява, когато» субектът е станал проводник на Божествения Дух, слял се е с Него и Го изявява в живота си. Великите посветени, Учителите на човечеството, са изявители на Любовта като принцип в духа. Това е напълно безличен живот, а съзнанието е космично.

Животът е плод на Любовта. И животът има безброй фази на проява, като изпълнява най-разнообразни функции в битието. Като започем от живота на кристалите и минем през всички форми, стигнем до слънцата — изворите на жизнена енергия, и виждаме какво велико съдържание и смисъл се крие във всяка форма. Животът има винаги форма, съдържание и смисъл. Формата може да е материална или от неведом за нашето зрение порядък. Формата е израз на безсмъртната хармония в битието и всяка разумна проява има форма. Всяка хармонична форма е израз на разумна дейност. Съдържанието на човека е жизненият, емоционалният и умственият му заряд. Животът също има огромен качествен диапазон. От пасивната си проява и вегетирането в кристалния и растителния свят, идваме до емоционалния и умствен живот в животинския и човешкия свят. Еволюцията се състои в подобряване качеството на живота. Духовният напредък е същото. Човек, който живее само за тялото си, без никакви духовни интереси, просто вегетира. Неговото съзнание е още на много ниско ниво. Гениите и Учителите идват на земята да покажат на хората един по-висш живот и пътя, по който може той да се достигне. Учителите чертаят пътя на духовното развитие на света столетия по-рано. Ето Христос очерта пътя на изпълнение Божията Воля на земята, а именно: синовно, любовно отношение към Отца и побратимяване на хората в Негово Име, а две хиляди години не сме приложили Учението Му. Едва след двадесет века на нечувани страдания и войни хората от бялата раса заговорват за побратимяване на народите. Но правилно казва Антоан дьо Сент Екзюпери: "Какво братство може да има без Баща" — побратимяването трябва да стане в името на Един Баща, а това ще стане, когато хората признаят Бога за свой Баща и се обърнат към Него с желание да изпълнят Волята Му. А всеки знае каква е волята на Любовта — да живееш за благото на другите и да поставиш себе си на последно място. На първо място винаги да държиш Отца си и да се съобразяваш с Неговата Воля, а не със своите лични изгоди. А днес всеки е възцарил себе си на трона и тъпче всички други. Това е волята на Антихриста, на Мамона, "а човек", казва Христос, "не може да служи на двама господари — на Бога и Мамона." Ако върши това, той пропада. И днес сме свидетели на рушенето, което се извършва в света, който служи на двама господари. Ще рухне една цивилизация, основана на принципа на насилието и омразата. Всички гении са били хора на висшата любов, на висшата хуманност. Съзнанието на хората ще се пробуди само чрез големи страдания. Целият двадесети век е кървав и тя има начини да обуздае човешките нисши страсти и вкара света в правия път. "Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието. Бог е слязъл на земята този век и оправя сам света. Насилието ражда насилие и ще видим края на тия, които си служат с него. Любовта и разумността изключват всяка неправда и всяко насилие.

Тъй като висша мъдрост е създала всички форми във вселената, човек се учи от всичко в природата. Мъдростта се придобива чрез учение и усилия. Човек е ученик на живота. Той е слязъл на земята да се учи, а не да удоволства. Най-страшният враг на Мъдростта е невежеството. Всички престъпления се вършат от невежество. Безразборното унищожение на природата носи бедствия на хората. Човек не е господар на природата. Та той още не е господар на себе си, а иска да управлява природата! Светлината във вселената е проява на Мъдростта. В тъмнина не може да се чете. Слънцата ни дават светлина, както Всемирният Дух озарява съзнанията на хората и им вдъхва разум. Подобряването на качеството на живота става чрез усилване на вътрешната виделина. Духовна просвета е нужна на хората. Човекът с изобилна духовна светлина подобрява чуствата си. От сурови и груби той ги претворява във фини и благородни. Човешкото сърце става разсадник на добродетели вместо тъмно подземие, където се развъждат гризачи и отровни гадини. Повече топлина в сърцето и светлина в ума е повикът днес към духовното ни повдигане. Наистина още сме на много ниско духовно ниво и хората имат нужда от духовна светлина, от просвета за живота.

Но формата не е създадена само за съдържанието й. Тя е създадена с някаква цел. Когато един велик художник рисува гениална картина, той иска да каже нещо дълбоко съкровено в душата си на света. Той иска да просвети хората, да смекчи сърцата им и да внесе мисъл в ума им. Смисълът е главната цел на битието. Като проучваме неизменната закономерност при създаването и проявлението на формите в природата, се замисляме за смисъла на всичко това. Съвършената градация на формите от по-нисши и по-неодухотворени, към по-висши и по- смислени ни кара да се замислим за смисъла на нещата. Има абсолютна логичност в проявите на природата. Има количествено натрупване, което в даден момент преминава в ново качество. Тъй нареченият скок в еволюцията, както рибата след дълги опити да се носи над водата е превърнала хрилете си в крила и е станала птица. Виждаме, че всичко се движи неумолимо към една цел — усъвършенстване. Виждаме, че цялата материална природа е разложеният човек и че самият човек, освен че е сбор от цялата зелена природа, е още и космос в миниатюр — микрокосмос. Великият ясновидец на XVIII век шведът Емануил Сведенборг е описал човешкия мозък, като твърди, че в кората на мозъка има център за всяка звезда във вселената. Когато тези центрове се развият, човек ще стане едно космично осъзнато творение, слято с всемирния Дух. Каква дълга еволюция ни очаква! А в розенкройцерската космогония се разкрива еволюцията на човешката мисъл, а именно, че днес тя е в кристалния стадий на развитие. Предстои й да мине през стадия на растителното, животинското и човешкото царство и да стане едно с Твореца. Творческият процес във вселената не е завършен. Милиони същества, достигнали тази фаза на развитие в своята еволюция, създават планети и слънца и ръководят вселенските галактики и мирове. Вселената, казват астрономите, е в непрестанен творчески процес. Зараждат се нови небули и огромни мъглявини, начала на нови светове, изчезват огромни тела и се превръщат в черни дупки, които служат за уравновесяване на силите на Космоса. Самата наша Земя излиза от 13-ата сфера в пространството и преминава в 12-ата сфера, по-близо до вселенския екватор. Тя насочва Северния полюс към нови съзвездия, откъдето протичат друг вид енергии към нея, а средата, в която се потапя, е по-рядка и по-благотворна за духовната еволюция на човечеството. Индусите наричат 13-ата сфера на Земята епохата на калиюга — черната епоха. Някога в далечното минало е станала грандиозна борба между светлите и тъмните сили на Земята и тъмните са победили, и хиляди години властват над човешката раса и природата. С излизането на Земята от 13-ата сфера на гъстата материя над нея вече са взели власт светлите сили, които ще създадат една висша култура в света. Тази нова култура се строи на Луната, под кората й, и тя ще бъде свалена на Земята. Земята се подготвя за слизането на Новия Ерусалим, който апостол Йоан видя в екстаза си на остров Патмос, където написа и своето Откровение. Това е една ангелска култура, която ще слезе на земята. Ангелите я подготвят. Земята ще стане дом на възвишени Синове Божии, а не черен дол на скръбта и смъртта. Бог е решил да стори това и Той го извършва вече чрез своите верни служители. Сам Милтон, след като описа войната на Сатана с Бога и победата му над Земята в епичната световна поема "Изгубеният рай", написа друга, озаглавена "Възвърнатият рай", като пророк, прозрял бъдещото освобождение на човечеството от робството на Сатаната.

Иде духовна пролет в света. И смисълът на живота е неговото обезсмъртяване. За живота няма смърт, защото любовта, от която той изтича, е вечна, но човек в своето падение, откъснал съзнанието си от Бога, бе завладян от закона на прекъсването на физическото му битие, или както го наричаме — смъртта. Смъртта означава кратко- трайността на злото. В злото няма безсмъртие. Смъртта дойде, за да не обезсмърти злото. Каква трагедия щеше да бъде животът на Земята, ако човекът, потънал в престъпления и грешки, останеше вечно в това положение! А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването.

Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш". В своята безпределна Любов нашият Баща иска да направи всички щастливи и блажени, както Той е блажен в Своята абсолютна същност, непозната от нас, и Той ни показва пътя към безсмъртието и блаженството чрез своите велики синове, чрез първородния Си Син Христос и великите посветени, на които е разкрил Духа Си и плана Си за човечеството. Те са мощните фарове в мрака на тъмното, бурно море, в каквото невежият свят превърна този красив живот и хвърли човека в небивали мъки и страдания. Но изходният път е начертан и осветен. Ще излезем от мрака на невежеството. Светът ще поеме към светлината — пътя на звездите, както физически, така и духовно.

Велико бъдеще очаква света.

Велико е, защото влизаме в третата епоха на Светия Дух. Най-ясно, с небивало прозрение, е очертал пътя на човешката духовна еволюция полският месианист Август Циешковски през миналия век в четиритомния си труд "Отче наш", откровение, получено във време на молитва в храм, за значението и смисъла на Господнята молитва. Още като младеж Август Циешковски разкрива трите епохи — епохата на Отца, наречена тезата, епохата на Сина — антитезата, и епохата на Светия Дух — синтезата. Тези три епохи са изразени в Стария Завет — тезата, Новият Завет — антитезата и Новото Учение, дадено в началото на двадесетия век до средата му, или Учението, обещано на Христовите ученици от самия Христос, което Той ни даде чрез Учителя Беинса Дуно, откриващо епохата на Духа — синтезата.

Христовото Учение влезе в конфликт с Моисеевия закон на Стария Завет. Строгият съдия и наказател, какъвто бе представен Бог на евреите преди Христа, отстъпи място н& идеята за Бога като Любов и благ Баща на хората. Евреите не приеха Христа — въплътената Божия Любов, но и светът още не е приел Христос, защото не е приел Любовта. Ние направихме от Христовото Учение църковни догми, а не живот. И днес Христос говори на света, за да ни разкрие как да живеем в Любовта. Той обеща на учениците Си в последната му среща с тях на Тайната вечеря, че ще им изпрати Духа Си, който ще им разкрие всичко. И ето Той стори това. Ние вече знаем какво е говорил на света и какво иска от всички хора. Няма вече място за невежество, след като Бог всичко ни е разкрил. Великото Учение за Любовта, Мъдростта и Истината е дадено на света. Всички сме призвани да станем ученици на Божествения живот, който Учителят ни разкри. С хиляди лекции и беседи Той даде науката за природата, за човека, за живота, който трябва да влезе в своята висша фаза — живота на безсмъртието. Духът е силата на Истината. Той превзема човешките съзнания днес, защото неговата епоха започна. И наистина няма народ или племе да не води борба за освобождението си. Само истината освобождава от духовно и физическо робство. Тя руши всички прегради и окови, всички догми и предразсъдъци, помита всичко старо и прави път на Новото, което днес влиза в живота. Които са живели само с индивидуално съзнание, влизат в социално съзнание, а от социалното будните тръгват към космическото съзнание. От индивидуалното започваме при капитализма, вървим към социалната идая, която ще ни доведе до прага на общочовешкия живот на братство и любов. Огромна социална буря вилнее в целия свят и преобразява и съзнания, и строеве, и начини на живот. Всичко кипи. Но след този кипеж ще дойде Мирът, качество на Божия Дух — Той ще бъде победителят в края на всичко човешко.

Хиляди съзнания днес се молят да дойде Царството Божие на земята, да бъде мир и братство на света. От дисонанса днес ще се роди новата хармония, която сам Духът ще наложи на света. Квартите и секундите ще се превърнат в терци и квинти. Слънчевият строеж на музиката ще замени лунния строеж на отраженията и нереалността в живота. Човекът ще осъзнае своята божественост и ще стане съработник на Бога. Строители и творци ще изпълнят опустошената земя и върху развалините ще цъфнат райски градини. Мечтата на будните хора през вековете предстои да се сбъдне. Сила и живот, радост и щастие ще бликнат от уморените сърца. Но идват новите хора на шестата раса — расата на светците, които ще населят земята. Тя ще заеме достойно мястото си в звездната симфония и нейният вопъл и дисонанс ще се превърнат в ангелска песен. "Над звездите Бог е буден"- пее Шилер в Деветата Бетовенова симфония и светът ще разбере, че тази вселена се управлява от Върховен Разум и Безсмъртна Любов, че Бог нито липсва, нито гледа безучастно своето несъвършено човешко битие на тази малка планета. Той ще се изяви на света в своята сила и слава и ще излее благословението си над всички свои чада. И ще каже всеки като Христос: "Аз и Отец едно сме."

Това е задачата на Новата Епоха, в която влизаме — прослава на Бога чрез всички изкуства и науки. Великата хармония, която е Бог, ще се въплъти в живота на хората чрез музиката и другите изкуства и науки, чрез които ще се прославят и Синовете Божии. Това е епоха на проявения Дух, на Светия Дух, за който Христос обеща, че: "ще ви изпратя Духа Утешител, който ще ви разкрие цялата Истина, и който няма да говори от Себе си, а ще ви каже това, което Му се казва, и ще ви покаже това, което има да стане и Той ще Ме прослави, защото от Мен ще получи всичко и ще ви го разкрие."(Йоана 16:13-15)

Бог изпрати Духа Си и за половин век ни предаде вечните Истини, за които светът жадува и очаква идването на Христос физически в този век. Но Христос изпрати Духа си и завърши мисията Си за следните 2000 години. Сега нашата задача е да проучим тези Истини, тази Велика Духовна Наука, която Христос ни даде да приложим и разкрием на света.

Епохата на Светия Дух е епоха на приложението на Христовото учение. Поради тази причина Учителят Беинса Дуно даде Словото на ясен, прост и разбран език, тъй като целта Му бе да каже на света как да се приложи това Велико Учение, а не да развие идеите на висок ораторски език, който не би спомогнал крайната цел — приложението.