НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
147
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_06 ) Тихият глас
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Извод
: докато мислиш, Божествената светлина минава през теб, и има цветове.
Проследете как Бог във вас ще я разреши. И няма да се минат пет минути и ще видите, че задачата ви е разрешена. Във време на разговора стана дума за въпроса какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя даде обяснения. Нека да си послужим със следната аналогия: върху една стена хвърляте светлина през призма и на стената се проектират цветовете, но щом махнете призмата, и цветове изчезват.
Извод
: докато мислиш, Божествената светлина минава през теб, и има цветове.
Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, Животът идва, нещата стават реални. Там е тайната: да имаме за Бога една най-възвишена идея! Ако някому е тъжно, нека да мисли за Ангелите. И ако все още му е мъчно, да мисли за Бога.
към текста >>
2.
3_30 ) „Ом“ съдържа всичко
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са
производни
от тях.
За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр.
В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са
производни
от тях.
Думите Йехова и Ева са от един и същ корен. На български женското име Йова прилича на Ева. Една от най-силните думи в българския език е ум. Тя произлиза от древната дума ом. Ом е това, което съдържа всичко.
към текста >>
3.
5_20 ) Беззаветно служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Благословени занаяти за ученика на Бялото Братство са
производство
на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство.
Предпочитание са лошите условия на Божественото, отколкото добрите условия на човешкото. По-добре е да имаш един честен приятел бедняк, отколкото един богат приятел, който те спъва. Предпочитай най-малките възможности в Божественото, отколкото най-големите възможности в човешкото. Иеремия казва във време на най-големите изпитания: „Станал съм за посмешище.“ Давид през какви изпитания е минал! Също така и човек всякога в света ще се намери в една мъчнотия.
Благословени занаяти за ученика на Бялото Братство са
производство
на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство.
Има и други благословени занаяти. На всинца ви трябва по едно изкуство. Човек трябва да има най-малко един занаят, на който да разчита. Трябва да знае някое изкуство, да има някоя професия. Едно време отшелниците, които са се уединявали, са изучавали тревите и са лекували хората.
към текста >>
4.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат имаше разстроен стомах – като че ли липсваше
производство
на стомашен сок и храната в стомаха оставаше несмляна и му причиняваше голяма болка.
2.4. Царевичната вода е хубава за стомаха – действа слабително и пречиства. 2.5. За оправяне на стомаха да пие четиридесет дена всяка сутрин по една чаша студена вода на гладно сърце. Всяка глътка да се държи в устата, докато се стопли, и тогава да се глътне. Значи водата ще се пие на глътки, и то бавно. 3. Разстроен стомах
Един брат имаше разстроен стомах – като че ли липсваше
производство
на стомашен сок и храната в стомаха оставаше несмляна и му причиняваше голяма болка.
Даже веднъж имаше и повръщане. Учителя каза следното: 3.1. Да пие отвара от дребната лайка. Вместо лайка може да употребява отвара от пелин – по една кафена чашка сутрин на гладно сърце. 3.2. Сок от ряпа.
към текста >>
Болестите в черния дроб и жлъчката идват от пресилена дейност на низши чувства, от
свръхпроизводство
на низши, дисхармонични чувства.
При всяко изхождане да се измива мястото. 13. Слабо увеличение на черния дроб При тази болест се пие отвара от цикория. Взема се цялото растение – корен, стъбло и листа. Черният дроб заболява, когато човек става в чувствата си ту топъл, ту студен и с това се изменят електромагнитните течения в тялото и това се отразява върху черния дроб.
Болестите в черния дроб и жлъчката идват от пресилена дейност на низши чувства, от
свръхпроизводство
на низши, дисхармонични чувства.
При болести на жлъчката са полезни киселите храни, особено лимони. Да се избягват тлъстите, мазните храни. И по възможност да се даде почивка на черния дроб. Болният да се храни с по-лека храна. 14. Албумин в урината и възпаление на бъбреците
към текста >>
5.
11) Всички образи един след друг
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Извод
: гълтай зърното, ако е свободно.
“. Едни деца нанизали царевица на един конец и един паток, като видял царевицата, погълнал я, а децата го държали чрез конеца. Когато видях това, попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха, даже се зарадваха и пуснаха патока. Такова нещо е сегашната любов на света.
Извод
: гълтай зърното, ако е свободно.
А вие гълтате зърна, нанизани на конец. Момата нагълта царевиците, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една сестра каза: „Дано мине някой да даде ябълки, за да я освободи“. Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея?
към текста >>
6.
7) В хармония със законите на Живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава той идва до
извода
, че жизнената или психометрична енергия може да бъде складирана и че различни субстанции могат да бъдат зареждани с нея.
Известният немски химик барон фон Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук сме длъжни да споменем резултатите от научните изследвания в тази област, за да ги съпоставим с окултните. В плитките фази на хипнотичния сън хипнотизираният се намира под дадена внушаемост, но в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения – не хваща вяра, когато му се подава молив, а му се заявява, че това е трендафил, става самостоятелен в мисленето и най-важното – у него се събуждат някои от спящите сили, вижда аурата на хора, животни, растения, кристали. Той вижда сноповете светлина, които излизат от пръстите, очите, носа и др. По-нататък Райхенбах изследва одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните.
Тогава той идва до
извода
, че жизнената или психометрична енергия може да бъде складирана и че различни субстанции могат да бъдат зареждани с нея.
Алберт дьо Роша, д-р Гастон Дюрвил и други учени контролират по строго научни методи показанията на хора, у които са събудени някои от спящите сили и които виждат аурата. Изследванията са постигнати чрез магнит, чрез електромагнит, чрез електроскоп и чрез екстериоризация на чувствителността. Окултизмът прави избор към чисто научни изследвания и за да се работи в тази посока, е основан окултният университет „Гьотеанум“ в Дорнах до Базел (Швейцария). Там се четат лекции от специалисти и се разглеждат проблеми от различно естество науки, като се хвърля светлина върху научни проблеми, изследвани от дълбокото гледище на окултизма. За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни образуват окултно-просветителски групи, в които изучават своите специалности в светлината на окултното познание.
към текста >>
7.
31) Излизане от тринадесетата сфера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Братът попита дали от тази война хората няма да си направят
изводи
да не воюват повече.
ИЗЛИЗАНЕ ОТ ТРИНАДЕСЕТАТА СФЕРА Един брат, който беше приет от Учителя, попита какъв е изходът от днешното положение. Съдбата е на Земята и със своя живот човек избира дали да бъде щастлив, или не.
Братът попита дали от тази война хората няма да си направят
изводи
да не воюват повече.
Разговорът се водеше през декември 1942 г. Главите на хората не са узрели. Сега е обсадата на Ерусалим. Християнският свят е Ерусалим. Днес целият свят е обсаден, напредналите същества от Невидимия свят са слезли на Земята и са я окупирали.
към текста >>
8.
47) На границата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значителни са
изводите
при опитите на Гурвич, въвеждайки индукцията.
После отъждествява тези биолъчения с одичните лъчи на Райхенбах. Но те не са ли и същите митогенни лъчи на Александър Гурвич? Д-р Гастон Дюрвил, след като държи ръката си над някои растения, ускорява растежа им. Същите опити са правени и от Манен, и от Гравие. Забележителен факт е, че здравето на експериментатора има влияние върху резултата на опита.
Значителни са
изводите
при опитите на Гурвич, въвеждайки индукцията.
Той е изследвал влиянието на една луковица, наречена индуктор (създаващ полето), защото е насочена с върха си към друга и ѝ влияе, а втората е наречена детектор. Гурвич прави множество други опити, при които за индуктори и детектори си служи с разни видове организми. И гореспоменатият опит на д-р Гастон Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит, при който индукторът са човешките пръсти, а детекторът – съответното растение? Това хвърля светлина и върху характера на пасите, също така обяснява и един друг факт, който често срещаме в живота – когато човек се опари или удари някъде, той глади с ръка болезненото място и това действа успокоително. Болката до известна степен изчезва, защото лъчите, които излизат от ръката, облъчват и успокояват.
към текста >>
И третият
извод
, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент.
Даже в университета на гр. Лунд (Швеция) се отвори катедра по метапсихика. От това, което разгледахме, могат да следват три заключения. Първото, че освен видимото тяло организмът притежава и едно тяло от друго, лъчисто естество – аурата. Второто, че човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените пет сетива, и оттук е необходимо да се изследва ясновидството, в каквато и да е степен на развитие.
И третият
извод
, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент.
Чрез изследване на тези нови хоризонти на незрими, но съществуващи явления и способности, се налага нов подход към всички науки. Новата фаза на науките има две направления: разширяване на изследваните области и задълбочаване в методите за изследване. Много скоро на преден план ще бъдат окултната анатомия и физиология и това ще се отрази благоприятно на медицината, а в нов етап ще влязат и други науки като химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и т.н.
към текста >>
9.
51) Нови веяния в биологията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Лаковски стига до
извода
, че организмът е един изпращателен и приемателен радиоапарат.
Но само няколко минути, след като се преустановява радиоизлъчването, те се отправят без никакво колебание към гълъбарника си. Същия опит повтарят и на 7 ноември 1925 г. и се установява същият резултат. Подобен опит се прави и в град Кройцнах, Германия: радиотелеграфната станция се намира точно на пътя за гълъбарника и гълъбите в началото на полета си са ориентирани правилно, но над станцията те се забъркват и изглеждат съвсем безориентирани. Летят в разни посоки и когато се отдалечат от интензивното електромагнитно поле, образувано над станцията, те пак поемат правата посока.
Лаковски стига до
извода
, че организмът е един изпращателен и приемателен радиоапарат.
Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ушите им. А пипалата у насекомите отговарят на антените на радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират и за целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му „Нравите на насекомите“ и „Спомени на един ентомолог“. Неговите опити са много остроумни.
към текста >>
Но преди да направим сами своя главен
извод
, нека разгледаме и други опити.
Индуцирането трае три часа; след микроскопско наблюдение на корените се забелязва увеличение броя на делящите се клетки. Това показва, че митогенните лъчи на картофените плочки оказват своето действие – възбуждат клетките на корена към усилено делене. При контролните опити, направени с картофени грудки, в които напълно или почти липсват лико-дървесни снопчета, резултатът е отрицателен. Мария Статкевич прави заключението, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета като център, който изпуща митогенни лъчи, но тя не изключва, че едновременно могат да действат и хормони (обаче при този опит поради разстоянието между картофените плочки и корените действието на хормоните е изключено). В заключение можем да се запитаме все пак митогенните лъчи не са ли едно и също нещо с радиациите, установени от Лаковски, и с жизнения магнетизъм на Месмер?
Но преди да направим сами своя главен
извод
, нека разгледаме и други опити.
3. Опитите на Хилда Манголд и Ханс Шпеман. Организаторски центрове През 1923 г. Хилда Манголд установи факта, че ако се вземе част от ектодермата на гаструлата при тритона, и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени, вместо мозък или епидермис. През 1925 г. А.
към текста >>
10.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Оттук може да се направи
извод
, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта.
Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно.
Оттук може да се направи
извод
, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта.
Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност.
към текста >>
11.
69) Подем в биологията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички тези
изводи
причиниха възраждане на неоламаркизма67, или наречен психоламаркизъм – направление, което смята, че психичният фактор действа върху всички организми.
Щом имаме налице целесъобразност и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособяване, т.е. приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес. Има множество такива опити на Харисон, Бранд, Николас, Шпеман, Манголд и др. В тези техни опити прозира действието на психичния принцип, понеже наблюдаваме целесъобразност без действието на подбора.
Всички тези
изводи
причиниха възраждане на неоламаркизма67, или наречен психоламаркизъм – направление, което смята, че психичният фактор действа върху всички организми.
Ламарк приема следните фактори за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва и понеже се вземат предвид успехите на науката от Ламарк досега, то и ламаркизмът претърпява известни корекции. При тогавашното състояние на науките Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид. С въвеждането на организаторския и психичния принцип в биологията се отварят нови хоризонти за изследване, което я поставя все повече във връзка с окултната наука, и вече опитите, направени от естествените науки, потвърждават известни окултни истини.
към текста >>
12.
78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изводът
е, че се констатира нещо повече от предаване на мисли.
Що е ясновидство? При него се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай се наблюдава ясновидство в пространството, във втория – ясновидство на миналото, а в третия – тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер70 издава две специални книги върху своите изследвания на ясновидството. Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращ, защото в този случай метагномът вижда много подробности: лицето на умиращия, неговите дрехи и околната обстановка, за която в момента заминаващият си от този свят не мисли.
Изводът
е, че се констатира нещо повече от предаване на мисли.
За установяване на ясновидството според Дриш най-важният въпрос е дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и др. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъства при опита. Но дори и авторът на писмото да отсъства, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Ето един пример: изследващите този проблем написват едно писмо от Лондон.
към текста >>
13.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек ще иска да направи
извод
от приведените факти, не трябва да ги разглежда изолирано, но всички като едно цяло.
Горе разгледахме една малка група факти из най-новите научни изследвания. Приведените тук факти говорят само за духа, в който трябва да се работи, но разбира се, преподавателят е свободен да подбере фактите от грамадния подобен материал. Важен е основният принцип: Да се приведат новите научни факти, които отварят нови хоризонти за търсещия и които са полезни за разбиране на природата и при изработване на мирогледа. Някой би могъл да каже: ”Какво говорят приведените тук факти? ” Всички те помагат за едно по-широко разбиране на природата.
Когато човек ще иска да направи
извод
от приведените факти, не трябва да ги разглежда изолирано, но всички като едно цяло.
Горните факти могат да се разпределят в три групи. Към първата група спада въпросът за електромагнитната скала на трептенията и пр. Тая скала, разбира се, не доказва духовните основи на природата, но доказва само, че видимият свят не изчерпва цялото битие и че има един обширен невидим свят около нас. Нещо аналогично следва и от изучаването на четвъртото измерение. Към втората група факти спадат въпросите за електрическата пулсация на растенията, радиацията на организмите или митогенните лъчи на Гурвич, радиестезията, опитите на д-р Килнер, изследванията на телепатията и пр.
към текста >>
14.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чрез детската работа сред природата, при такъв
производителен
труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее.
В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество. Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот.
Чрез детската работа сред природата, при такъв
производителен
труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее.
Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество. Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии. Те искат децата им да бъдат безгрижни, но природата не търпи това.” Г/ Детският труд сред природата е целесъобразен от здравно гледище.
към текста >>
Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо
производително
оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер.
Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст. Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр. може да има след 14-та година.
Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо
производително
оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер.
Там детето се научава на разни занаяти, за да бъде по-годен работник след свършването на училището. А Великов казва: „Аз не бих могъл да се съглася с ония едностранчиви схващания, щото съвременното училище да се превърне в една страшна и грозна работилница с всичкия ужас на изхабяване детските сили още от ранна възраст. Детето трябва да се води към природата, да проникне в нея съобразно силите и схващанията сиКрасотите, които природата щедро е пропиляла по всеки земен кът, детето да ги почувства живо със своите неземни възторзи и радости. Те са заложби, които трябва да се отхранят и доразвият. Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек:
към текста >>
Средището на цялото обучение ще бъде
производителният
труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а
производството
на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда.
Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата.
Средището на цялото обучение ще бъде
производителният
труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а
производството
на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда.
[1] Иполит Тен – „Философия на изкуството” [2] „Психология на творческия образователен процес”, 39, 59, 97 стр. [3] Пак там, 45, 80, 81 стр. [4] - „Педагогическа практика”, г.1, кн. 5
към текста >>
15.
13. Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое
производство
.
Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое
производство
.
А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога. Самата почва, самият процес на никнене, светлината, топлината, влагата и пр.
към текста >>
16.
Тихият глас
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Извод
: Докато ти мислиш, Божествената светлина минава през теб и цветове има.
" По време на разговора стана дума за това, какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя обясни: - Да си послужим със следната аналогия: Върху една стена хвърлят светлина през призма. На стената има цветове.
Извод
: Докато ти мислиш, Божествената светлина минава през теб и цветове има.
Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, животът идва, нещата стават реални. Там е тайната -да имаме за Бога една идея, най-възвишената идея! Ако на един човек му е тъжно, да мисли за ангелите. Ако и тогава му е мъчно, да мисли за Бога.
към текста >>
17.
Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Извод
: гълтай зърното, ако е свободно.
- Едни деца нанизали царевица на един конец. Един паток, като Видял царевицата, погълнал я и децата го държат чрез конеца. Аз попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха с радост. Такова нещо е сегашната любов на света.
Извод
: гълтай зърното, ако е свободно.
А вие гълтате зърна, нанизани на конец, Момата нагълта царевиците - момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов праВи всичко това. - Дано мине някой, да даде ябълки, за да освободи момата... Учителя каза: - Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, като се оженя за нея?
към текста >>
18.
Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое
производство
.
Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое
производство
.
А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога. Самата почва, самият процес на никнене, светлината, топлината, влагата и пр.
към текста >>
19.
113 БЕЗКОРИСТИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Човек трябва да внася най-чисти мисли в
производството
на храната, облеклото и другите произведения.
Те бяха обгорени от Слънцето, оживени и радостни. Повечето от тях бяха братя и сестри, отишли да помагат на стопаните. Те работеха няколко дни, докато се прибере сеното. След вечерята стана дума за новите форми на труда. Учителят каза:''
– Човек трябва да внася най-чисти мисли в
производството
на храната, облеклото и другите произведения.
Искате ли да направите къща, повикайте хора, не само майстори по строеж, но и добри по характер. През време на работа да не кажат нито една лоша дума и да нямат лоши мисли. Защото иначе ще влезе отрова в къщата. Тогава от лошите влияния няма да се освободите. В бъдеще тези, които приготвят хляба, трябва да имат светли идеи, които да вложат в него.
към текста >>
Днес, в основата на
производството
лежи човешката алчност.
Като казвам най - добрите майстори, не разбирам само майстори в занаята, но разбирам и добри хора. Хората казват: „Столовете, масите може да ги направи кой да е”. Досега те са правени от кого и да е и виждаме, какво възпитание имаме. Всяка работа, вършена без Любов, е горчивина. Недоволството създава горчивината.
Днес, в основата на
производството
лежи човешката алчност.
Какво ще кажете за обувките, които носите на краката си? Те са направени от кожата на животни, чийто живот е отнет насилствено. Каква мисъл е внесъл онзи, който е одирал кожата на животните, както и онзи, който е щавил кожите? Едните са внесли своето недоволство, че трудът им не се заплаща добре, другите са вложили желанието за забогатяване. Какво ще ти допринесат след това лъскавите лачени обувки?
към текста >>
20.
В райската градина
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Извод
: Гълтай зърното, ако е свободно, а вие гълтате зърната, нанизани на конец.
Едни деца нанизали царевица на един конец. Един паток, като видял царевицата, погълнал я и децата го държат с конеца. Аз попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха и се зарадваха. Такова нещо е сегашната любов на света.
Извод
: Гълтай зърното, ако е свободно, а вие гълтате зърната, нанизани на конец.
Момата нагълта царевицата, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност. Тя каза: „Сънувам, че една вечер седя в стаята си и покойната ми майка вдигна стомната, прасна я върху главата ми и си отиде. Стомната се счупи.
към текста >>
21.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени обществения строй, където всички ценности и средства за
производство
на стопанските блага станат държавни.
Сцена, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове. Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия. За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения.
Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени обществения строй, където всички ценности и средства за
производство
на стопанските блага станат държавни.
Това бяха социалистите. Социализмът по това време беше във възход. Трябва да спомена, че успоредно с него, но в по-слаба форма, се развиваше и анархизма. Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство.
към текста >>
22.
20 БАРАКАТА НА РУСЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Гледах тази грамада от неприятни вехтории и дойдох до
извода
, че освен да се запали и изгори, друг изход няма.
Имаше и такъв тип хора - позавърти се на Изгрева и изслуша някоя и друга беседа и се позаседи в нашите среди, често пъти с користни цели. Та на това място едва се крепеше една барака, сглобена от разни материали, черна мушама и какви ли не още отпадъци. Беше на една жена от града - Русева, и както разбрах тя си имаше жилище там, но и тук си беше направила ей така, просто да си има. Един ден започнахме преместването, което не беше особено трудно, тъй като тези къщички в повечето случаи не бяха нищо повече от един голям сандък. Дойде се и до бараката на Русева, която не беше възможно да се пренесе изцяло.
Гледах тази грамада от неприятни вехтории и дойдох до
извода
, че освен да се запали и изгори, друг изход няма.
Но това не смеех да направя, защото тази жена беше тъй устата и кавгаджийка, че човек не знам дали би могъл да се отърве от нейния злобен език с години. Пък и знам ли в своята ярост докъде би стигнала тя? Да не предизвика не само на мен, но и на Братството някакви неприятни беди. А тя самата съвсем не мислеше за местене. Ден след моя извод, тъкмо излизам от къщи по спешна работа в града и ето Го Учителя пред мен.
към текста >>
Ден след моя
извод
, тъкмо излизам от къщи по спешна работа в града и ето Го Учителя пред мен.
Гледах тази грамада от неприятни вехтории и дойдох до извода, че освен да се запали и изгори, друг изход няма. Но това не смеех да направя, защото тази жена беше тъй устата и кавгаджийка, че човек не знам дали би могъл да се отърве от нейния злобен език с години. Пък и знам ли в своята ярост докъде би стигнала тя? Да не предизвика не само на мен, но и на Братството някакви неприятни беди. А тя самата съвсем не мислеше за местене.
Ден след моя
извод
, тъкмо излизам от къщи по спешна работа в града и ето Го Учителя пред мен.
"Николай какво стана? " - запита ме Той. Аз веднага разбрах, че става въпрос за преместването на бараката на Русева и Му отговорих: "Учителю, бараките преместихме, но тази на Русева освен да я изгорим, друго не виждам да може." Казах и залетях към града. Когато се върнах нямаше вече и следа от тази къщичка кочина, беше изгоряла изцяло. Как е станало това не разбрах.
към текста >>
23.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Габрово, като един от най-големите
производителни
центрове, беше наводнен от търговци, търсещи да закупят стоки.
Стока продавана от един търговец на едро, след като мине през няколко ръце, се връща пак при първия, но с много по-голяма стойност. Настана паника сред търговския свят. Всеки търсеше начин да вложи парите си в нещо по-ценно, каквото вече трудно се намираше. Моята професия - пласьор на стоки - стана излишна. Самите търговци плъзнаха да си търсят сами стоки, за да пласират натрупаните в ръцете им новички, току-що напечатани банкноти.
Габрово, като един от най-големите
производителни
центрове, беше наводнен от търговци, търсещи да закупят стоки.
Един ден, след като се прибрах от обиколка и предадох големите поръчки на моя господар, ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да е възторг, както правеше по-рано, и с навъсен тон ми каза: "Няма смисъл вече да пътувате, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки." Явно беше, че с тази моя кариера е свършено и аз съм на улицата. Не за първи път изпадах в такова положение, затова не се разтревожих много. Нещо ме успокояваше отвътре. При такива повратни точки в живота ми, моята мисъл особено трескаво работеше и още същия час, реших да стана търговец, и то не какъв да е, а търговец на едро.
към текста >>
Самите
производители
обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат към определения грамаж и да поддържат качеството на даден артикул.
Малко след това, в края на 1941 година, излезе закон срещу черната борса. В него между другото, за големи нарушения се предвиждаше смърт чрез обесване. С черна борса не съм се занимавал, не защото ме беше страх от закона, а поради отвращение от такава дейност. Стоките, с които търгувах, не бяха от най-належащите. След излизането на закона, продължих своята търговска дейност с голямо внимание.
Самите
производители
обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат към определения грамаж и да поддържат качеството на даден артикул.
Това все пак беше подсъдно, но вината не беше моя. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева. Но при първа възможност, след всяко мое пътуване из провинцията, аз се връщах там и колкото пъти се срещах с Учителя, Той все така с мъка и тревога ме питаше за моята търговия. А аз не разбирах гибелта, към която тя ме тласкаше. Явно с тези леки намеци, Учителя искаше да ми подскаже пропастта, към която отивам, дано сам да се досетя и да спра устрема си.
към текста >>
Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с
производство
на цимент.
И за това едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират, всякога е имало озлобление, така и срещу мен се породи голяма завист. Хората, които се въртяха около мен и искаха и те да имат голямо име, известност, възможности, представяйки ми се все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и аз бях взет под око, тъй като според тях съм имал необходимите елементи, за да могат да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден, през лятото на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме.
Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с
производство
на цимент.
Управлението на това дружество се намираше в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат чиновник, когото съм виждал да посещава и беседите на Учителя. Отидох право при него и съвсем откровено му казах, че искам вагон въглища от най-високо качество за нашия салон. Той прие поръчката, без възражение и уговорки. Благодарих му, платих стойността на вагона и си излязох.
към текста >>
По това време имах складове за стоки, както в София, така и в Габрово, който като
производителен
център беше на едно от първите места в страната ни.
Гледах Го спокойно и смело, без да трепне в мен нещо, защото имах увереността, че всичко свърших с най-голяма чистота. Това трая може би секунда. Малко след това видях лицето Му да светва, погледът Му проникна в мен, пълен с топлота и нежност, вдигна ръка и каза: "Ти можеш да вършиш работа, ще останеш! " Не останах за обяд, тръгнах си почувствал, че онази неприятна тежест, която имах до този момент, отпада, като че ли някакви окови се свалиха от мен.
По това време имах складове за стоки, както в София, така и в Габрово, който като
производителен
център беше на едно от първите места в страната ни.
Работата ми се беше разраснала твърде много. На 15 август, сутринта, съм в склада си в Габрово. Предния ден имах шанса да ангажирам значително количество стоки от фабриките. И сега вече ги докарваха, но реших вместо да ги стоварят тук, да бъдат откарани с камион в София. За тази цел ангажирах един камион от транспортната агенция, с която работех редовно.
към текста >>
24.
41 ОСКУБАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Производството
на тези стоки беше обект преди всичко на занаятчийството, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване.
" - "А не, не, този път ще бъдеш оскубан" - добави Учителя със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение, разбрах само, че предупреждението Му се отнася до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него, също и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни потребности.
Производството
на тези стоки беше обект преди всичко на занаятчийството, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване.
Занаятчиите, тези трудолюбиви, сръчни и находчиви хора, постигаха с примитивни средства и съоръжения, похвални резултати. За производство и търговия с тези стоки ограничения нямаше и затова не можех да разбера казаното от Учителя. Какви закони да спазвам? Аз не знаех, че само броени дни и месеци след това, ще настане коренна промяна в стопанския ни живот и че тези Негови думи се отнасят именно за това време. През месец април 1944 година бях взет от военните в запас.
към текста >>
За
производство
и търговия с тези стоки ограничения нямаше и затова не можех да разбера казаното от Учителя.
Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него, също и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни потребности. Производството на тези стоки беше обект преди всичко на занаятчийството, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване. Занаятчиите, тези трудолюбиви, сръчни и находчиви хора, постигаха с примитивни средства и съоръжения, похвални резултати.
За
производство
и търговия с тези стоки ограничения нямаше и затова не можех да разбера казаното от Учителя.
Какви закони да спазвам? Аз не знаех, че само броени дни и месеци след това, ще настане коренна промяна в стопанския ни живот и че тези Негови думи се отнасят именно за това време. През месец април 1944 година бях взет от военните в запас. Нашата група се състоеше от по-възрастни хора и затова ни изпратиха да изпълняваме трудови задачи, някъде към гръцката граница. Откъснат и далеч от населените пунктове, поне аз нямах възможност да чуя някакви новини.
към текста >>
Пазарите се оживиха, хората се поуспокоиха, а занаятчиите с още по-голяма сила се заловиха за своето
производство
и го носеха за пласмент при мен.
След няколко дни прекарани така, изведнъж се получи нареждане да се приберем в София за уволнение. Едва когато наближихме столицата, тогава чак научихме за промяната. Тази откъснатост от пет-шест месеца, без новини, ме беше лишила от възможността да следя събитията. Затова не схванах промяната като нещо особено. След уволнението си, продължих своята работа с още по-голям импулс и то в същото направление.
Пазарите се оживиха, хората се поуспокоиха, а занаятчиите с още по-голяма сила се заловиха за своето
производство
и го носеха за пласмент при мен.
Това създаваше топла и сърдечна връзка помежду ни. Работата си движех с устрем и поласкан, че съм в услуга на тези дребни съществувания и че улеснявам техния живот. По-късно, когато започнаха да излизат наредби за ограничаване на частния сектор, не можех да допусна, че ще се стигне до такава пределна крайност в ограничаването и на най-дребните частници. Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези хора, в името на които дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те, занаятчиите, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произвеждат стопански ценности. Дадох писмени обяснения на един от първите хора на новата ОФ-власт, който оцени правилно както моята дейност, така и тази на занаятчиите.
към текста >>
25.
42 ХАМАЛИН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Първата задача на всяка държава, която по ред причини получи политическо влияние върху някоя друга, е да вземе в ръцете си стопанския живот -
производство
и търговия.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ХАМАЛИН
Първата задача на всяка държава, която по ред причини получи политическо влияние върху някоя друга, е да вземе в ръцете си стопанския живот -
производство
и търговия.
Това е най-важното. В това отношение Германия и Италия, които получиха в началото на Втората световна война влияние над България, не направиха изключение. Още с първите стъпки техните стопански представители бяха вече тук. Голямата война, която тези две държави бяха почнали - Германия още в 1939 година, а Италия малко по-късно - ги изтощаваше до краен предел и те не можеха да предложат почти нищо за износ, освен незначителни дреболии и тъкани от изкуствени влакна. В тези много тесни граници се ограничаваше вносната търговия през военния период.
към текста >>
Манифактурата беше от онзи сектор на
производство
, който най-добре познавах и който най-много ме интересуваше в моята търговска дейност.
Последните носеха титлата "вносител". Да бъдеш вносител беше голямо звание, свързано с авторитет и с тежест в обществото. За такова обществено положение по това време бяха необходими по-големи капитали, усет и замах към стопанските въпроси. Като търговец на едро през този период, амбицията ми беше насочена именно към това по-високо обществено положение. Беше началото на 1943 година, когато за първи път се явих пред представители на италианските текстилни заводи от Милано и Торино.
Манифактурата беше от онзи сектор на
производство
, който най-добре познавах и който най-много ме интересуваше в моята търговска дейност.
Отидох при сеньор Денизи - сух и слаб, но с добре оформена глава. Той ме прие с голямо внимание. Макар и да говореше неправилно български, в думите му се забелязваше култура и интелигентност, умение и разбиране на търговските дела: Неговите кантори бяха на втория етаж на сградата, по онова време там беше окачена скромна табела с надпис "Хотел Европа". След като се представих и разменихме обичайните при такива случаи любезности, бързо преминахме към деловия разговор. Той извади една папка, в която имаше книжа и мостри от платове.
към текста >>
26.
50 КРАЯТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Между другото
производство
те украсяваха с пирография дребни дървени изделия.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КРАЯТ В началото на месец декември 1944 година бях в село Орешак, Троянско. С това селище, прикътано в полите на Стара планина, населено със способни и предприемчиви занаятчии, поддържах добри търговски връзки и често ходех там.
Между другото
производство
те украсяваха с пирография дребни дървени изделия.
По това време нямаше нищо по-сериозно като обект на търговска дейност. Привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах без посока из селото да се поразходя. На една от уличките гледам сравнително просторна за това село кожухарска работилница. Веднага ми блесна в ума, дали тук не би могло да осъществя търговска сделка. По това време някаква модна вълна беше заляла хората, да носят кожуси, простичко направени, със или без ръкави.
към текста >>
Организирането на едно такова
производство
би било много сполучлива работа, още повече, че се задаваше зима.
По това време нямаше нищо по-сериозно като обект на търговска дейност. Привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах без посока из селото да се поразходя. На една от уличките гледам сравнително просторна за това село кожухарска работилница. Веднага ми блесна в ума, дали тук не би могло да осъществя търговска сделка. По това време някаква модна вълна беше заляла хората, да носят кожуси, простичко направени, със или без ръкави.
Организирането на едно такова
производство
би било много сполучлива работа, още повече, че се задаваше зима.
Влязох в работилницата и насреща ми един приветлив човек - собственикът. Чертите на лицето му показваха природна интелигентност и предприемчивост. Това ме окуражи да пристъпя направо към целта на моето посещение. След като му изложих своя план, той отговори: "Да, всичко това, което предлагате - да се организира едно производство на кожуси е много добре, но в момента нямам нито подходящи работници, нито материали." Явно нямаше условия за голяма сделка. В този момент, както седях на стола, в мен се породи смътна тревога, че Учителя изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа.
към текста >>
След като му изложих своя план, той отговори: "Да, всичко това, което предлагате - да се организира едно
производство
на кожуси е много добре, но в момента нямам нито подходящи работници, нито материали." Явно нямаше условия за голяма сделка.
По това време някаква модна вълна беше заляла хората, да носят кожуси, простичко направени, със или без ръкави. Организирането на едно такова производство би било много сполучлива работа, още повече, че се задаваше зима. Влязох в работилницата и насреща ми един приветлив човек - собственикът. Чертите на лицето му показваха природна интелигентност и предприемчивост. Това ме окуражи да пристъпя направо към целта на моето посещение.
След като му изложих своя план, той отговори: "Да, всичко това, което предлагате - да се организира едно
производство
на кожуси е много добре, но в момента нямам нито подходящи работници, нито материали." Явно нямаше условия за голяма сделка.
В този момент, както седях на стола, в мен се породи смътна тревога, че Учителя изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа. Тогава се обърнах към занаятчията и го запитах дали няма поне един готов кожух. "Да - отговори ми той, - имам. Един много хубав, с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите. Ако почакате до половин час, ще ви го приготвя." Разбира се, останах.
към текста >>
27.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита –
производител
, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел.
А тези хорица, невероятни българи, не само, че не крадат, а си правят и труд да търсят стопаните на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога.
А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита –
производител
, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел.
Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените.
към текста >>
28.
61 ПАНЕВРИТМИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, той им правел силно впечатление със своите знания и трезви
изводи
по всички въпроси.
И те са българи“. Адютант на цар Фердинанд, а по-късно и на Борис, е бил генерал Алекси Стоянов. Жената на генерала е била последователка на Учителя. Лулчев е бил близък на семейство Стоянови и често е посещавал техния дом. При тези си посещения, той водел разговори по най-различни въпроси.
Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, той им правел силно впечатление със своите знания и трезви
изводи
по всички въпроси.
Много след първата среща на царя с Лулчев, Стоянова, която често е ходила в двореца, го препоръчала на Борис като човек с ценни качества. Наистина царят, припомнил си вече за Лулчев, приема нова среща с него. Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го привлича за свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започнали да стават по-редовни, една близка на Лулчев, също последователка на Учителя, го запитва: „Ти за това нещо попита ли Учителя? Лулчев отговорил: „Да, за това нещо казах на Учителя.“ Учителя му отговорил: „Не те съветвам.
към текста >>
29.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
До същия
извод
в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата руски учени Гончаров, Макаров и Морозов, без да са били запознати със становището на античните школи.
И обикновено в момента на бедствието, бордовите радиостанции са бездействали и никой не е чувал сигнали. Сандерсън е открил 12 такива района, включващи Северния и Южния полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на Екватора. Още древногръцкият философ Платон, живял между 427 и 374 година преди нашата ера, е отбелязал, че Земята, погледната отгоре, прилича на топка, съшита от 12 парчета кожа. Питагор е приемал същото.
До същия
извод
в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата руски учени Гончаров, Макаров и Морозов, без да са били запознати със становището на античните школи.
Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос. Онова, което трябва да се приеме по безспорен начин е, че Платон е прав. Той наистина е видял Земята, като топка, съшита от 12 парчета - един грамаден кристал с 12 стени, всяка една, от които представлява правилен петоъгълник. Известно е, че Земята представлява сфера, но не съвсем идеална. Тя не само, че е сплесната при полюсите, но има и други отклонения от правилната сферична форма, която някога са били по-големи.
към текста >>
30.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Колко уверени са били в
извода
си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове.
Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда. Кеплер изчислил, че такъв съвпад е имало именно в началото на Новата ера. Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя земя под какъв зодиакален знак се намира и съвсем правилно са изтълкували, че в Юдейската земя, управлявана от съзвездието Риби, се ражда Велик цар.
Колко уверени са били в
извода
си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове.
За мъдростта на тези звездобройци свидетелства и това, че като най подходящ дар за един Цар, те избрали и натоварили на своите камили глинените плочки със законите на мъдрия цар Хамурапи, живял седемнадесет столетия преди това. Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, като гениите Нютон, Кеплер и Коперник, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено, ярко е изявен Йохан Кеплер. Един интересен случай е отбелязан с Исак Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с тази лъженаука "астрология"; Нютон го изслушал и накрая спокойно попитал: "Вие, сър, изучавал ли сте астрология?..." Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа.
към текста >>
31.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Съвременната наука, анализирайки някои особени лъчения, стигна до
извода
за съществуването на невидими обекти в Небесната сфера, чиято гравитация е толкова голяма, че поглъща напълно падналата върху тях светлина, поради което са тъмни.
А земята беше неустроена и пуста (т.е. без живот); и тъмнина бе върху бездната." В този текст ясно е показано съществуването на два противоположни свята в Природата, но се прави описание само на единия, наречен с името Земя, и нищо не се казва за другия, висшия, наричан Небе. Еврейските първенци, които през 586 година преди Христа са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар на Вавилонската държава Навуходоносор II, преписали непълно тези текстове от Висшата школа на халдейските мъдреци (Вавилонската кула), не можейки, най-вероятно, да разшифроват написаното за понятието "небе". В Свещените книги на другите народи обаче е говорено за Небето като за свят, високо организиран, свят на светлина, хармония и радост. От друга страна, съществуването на реални светове с качества, напълно противоположни на проявите на светлите слънца, е било също познато на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали Черни слънца.
Съвременната наука, анализирайки някои особени лъчения, стигна до
извода
за съществуването на невидими обекти в Небесната сфера, чиято гравитация е толкова голяма, че поглъща напълно падналата върху тях светлина, поради което са тъмни.
Тези обекти учените днес наричат Черни дупки или Колапсари. През 1962 година космически спътник, снабден с рентгенов телескоп, регистрира силови течения в Небесната сфера от участъци, където не се забелязват светещи Небесни тела. По-късно, през 1971 година, научен колектив е успял да регистрира поток от гравитационни вълни в участък, където не е имало светли обекти. Ръководителят на колектива Вебер стигнал до извода, че източник на тези вълни е колосално по своя размер Черно слънце и че силата на лъчението му е равна на силовите течения, които биха дали хиляда слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но не след дълго съществуването на гравитационни вълни от такъв характер бе потвърдено и от други научни колективи.
към текста >>
Ръководителят на колектива Вебер стигнал до
извода
, че източник на тези вълни е колосално по своя размер Черно слънце и че силата на лъчението му е равна на силовите течения, които биха дали хиляда слънца като нашето.
От друга страна, съществуването на реални светове с качества, напълно противоположни на проявите на светлите слънца, е било също познато на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали Черни слънца. Съвременната наука, анализирайки някои особени лъчения, стигна до извода за съществуването на невидими обекти в Небесната сфера, чиято гравитация е толкова голяма, че поглъща напълно падналата върху тях светлина, поради което са тъмни. Тези обекти учените днес наричат Черни дупки или Колапсари. През 1962 година космически спътник, снабден с рентгенов телескоп, регистрира силови течения в Небесната сфера от участъци, където не се забелязват светещи Небесни тела. По-късно, през 1971 година, научен колектив е успял да регистрира поток от гравитационни вълни в участък, където не е имало светли обекти.
Ръководителят на колектива Вебер стигнал до
извода
, че източник на тези вълни е колосално по своя размер Черно слънце и че силата на лъчението му е равна на силовите течения, които биха дали хиляда слънца като нашето.
Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но не след дълго съществуването на гравитационни вълни от такъв характер бе потвърдено и от други научни колективи. През 1975 година на симпозиум по астрофизика в Мексико е изнесен доклад върху черните слънца, в който се отбелязва, че върху тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати на съвременната наука. От всичко дотук може да се твърди, че ако такова Черно слънце се срещне с голямо Небесно тяло (планета), то може със своите притегателни сили да го разруши, съгласно Закона на Рош (закон за приливно-отливните сили). Такова явление е станало и в нашата Слънчева система, когато Черно слънце с чудовищна по своите размери притегателна сила е разрушило попадналата в зоната на Рош планета Фаетон и е внесло разстройство в порядъка на всички останали планети. В легендата за Фаетон бащата Хелиос подчертава, че по пътя има много чудовища, които могат водача и конете да изплашат.
към текста >>
32.
ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до
извода
, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност.
-6, не можем да въведем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число. Основоположникът на съвременната Небесна механика, Йохан Кеплер е извел Три основни закона, последният от които гласи : разстоянието на всяка планета до Слънцето на трета степен е равно на времето, за което планетата прави пълна обиколка около Слънцето, на втора степен. Използувайки този закон, можем да изчислим, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за 36 земни денонощия, т. е. за една десета от нашата година. Ако използваме най-голямото отклонение на Меркурий, равно на 28°, можем да изчислим, че Вулкан би правил отклонение от Слънцето най-много 5- 6°.
Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до
извода
, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност.
Това, заедно с малкото му отклонение от Слънцето, прави откриването му трудно. От астрологична гледна точка, всяка планета, която идва на разстояние 5-6° от Слънцето, се приема, че съвпада с него. Затова, когато от таблиците определяме за дадено място и време положението на Слънцето, ние всъщност определяме и положението на Вулкан. С други думи, погрешно е заключението, че Слънцето определя съответните качества, способности и събития за даден човек; всъщност, те са обусловени от планетата Вулкан. Самото Слънце, както отбелязахме, има много по-големи и благородни задачи по отношение на Планетите и човека и неговото влиянието не може да се отъждествява с влияние на планета.
към текста >>
33.
МАРС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Съвременните астрономи са стигнали до
извода
, че сходни планети имат еднакъв произход, преминават еднакъв път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери.
Чрез него в глъбините на нашата планета се е получила първичната вода, която бидейки по-лека, излиза на повърхността под формата на минерални извори. Каквато и суша да настане в дадена област, където има минерални извори, дебитът им не се променя, което говори, че те нямат отношение към другите външни водни източници, като дъждове, снегове и пр. Външните води са дошли отпосле, те са вторичните води. На Марс съществува същият процес: от глъбините на планетата бавно, но сигурно, водата, продукт на еволюционния процес на минералите, вече е изплувала в малки количества и е създала тъмните области на влагата. Чрез тази първична вода, Марс след ограбването се възражда за един напълно пълноценен живот, а не загива, както някои астрономи твърдят.
Съвременните астрономи са стигнали до
извода
, че сходни планети имат еднакъв произход, преминават еднакъв път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери.
Ако това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала в изобилие въглероден двуокис, както това е било и на Земята и върху Венера. Обаче сега на Марс, този газ е почти изчезнал, най-вероятно по същия начин, както е изчезнал и от земната атмосфера, т. е. чрез разлагане. Не е известен друг механизъм, способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен фотосинтезата, която се осъществява в зелените растения от хлорофила. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород, необходим за живота, е останал в атмосферата.
към текста >>
34.
САТУРН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По този начин двете въртеливи движения осъществяват
производството
на сила.
Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че планетата излъчва и светлинни лъчи, т. е. че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила. Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата планета, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор.
По този начин двете въртеливи движения осъществяват
производството
на сила.
Приемаме, че при Сатурн самото ядро на планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят там. Установено е, че относителното тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е. осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата. С други думи, ако Сатурн се постави в един океан, той няма да потъне, а ще плува.
към текста >>
35.
УРАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе
извод
, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината.
Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути. Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета.
Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе
извод
, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината.
Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета. Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда.
към текста >>
36.
ПЛУТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до
извода
, че Плутон има голяма плътност.
Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди. Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон. Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята.
Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до
извода
, че Плутон има голяма плътност.
Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние.
към текста >>
Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до
извода
, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра.
Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон. Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност.
Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до
извода
, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра.
Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра.
към текста >>
Този
извод
се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за демонична разруха, носеща мрак и смърт.
Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество. Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал. Ние приемаме, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде големи възможности.
Този
извод
се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за демонична разруха, носеща мрак и смърт.
Човечеството в сегашния стадий на развитието си, не притежава необходимата висока степен на мозъчна организация. Ето защо, ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние на Небесните образувания както от Зодиакалните, така и от другите съзвездия.
към текста >>
37.
ХАНО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до
извода
, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години.
От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност. Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон.
Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до
извода
, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години.
През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г. видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано.
към текста >>
Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с
изводите
на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна) планета от Слънчевото семейство.
видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г. видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано. Ние също приемаме това име.
Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с
изводите
на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна) планета от Слънчевото семейство.
В създаването и оформянето на тази най-отдалечена планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Бик (Телец). В ясна и безлунна нощ в него с невъоръжено око могат да се видят около 130 звезди и два ясно изразени Звездни купа - Плеяди и Хаиди. В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500. Характерното за този Звезден куп е това, че всички звезди се движат успоредно в пространството с почти еднаква скорост, което е изключително важно за влиянието му: дава подтик и устрем към ред и дисциплина. В другия звезден куп, Хаидите, най-ярките и видими с просто око звезди са 39, но общият им брой е около 200.
към текста >>
38.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват
производни
на Нара.
6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят."
10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват
производни
на Нара.
Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна." 11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите."
към текста >>
39.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тези си размишления той дошъл до
извода
, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената.
А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си.
В тези си размишления той дошъл до
извода
, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената.
Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши. Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство.
към текста >>
Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката -
производителната
му способност.
Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи. Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена. Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява.
Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката -
производителната
му способност.
Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената.
към текста >>
40.
КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обаче хората, които не са добре проучили астрологията могат да вадят неверни заключения и ако някъде техните
изводи
са верни, другите го отдават на случайността.
Даже и много животни имат едно предчувствие за промените на времето, които промени се влияят предимно от Слънцето. Има влияния, които се дължат на по-слаби причини и те изискват по-внимателно наблюдение. Например мореплавателите наблюдават валежите и промените на ветровете в определени периоди, които са във връзка със съвпадите на Луната и на другите небесни тела със Слънцето. Този, който наблюдава природата, той може по положението на звездите да предскаже времето въз основа на своите наблюдения, може да каже дали предстои топло или студено, влажно или сухо време. Също така може въз основа на небесните наблюдения да се съди за характерните заложби на хората и за техните телесни отличия, или да предскаже бъдещи събития.
Обаче хората, които не са добре проучили астрологията могат да вадят неверни заключения и ако някъде техните
изводи
са верни, другите го отдават на случайността.
От друга страна има много хора, които са изучили някои откъслечни неща от тази наука и правят предсказания за пари, с което компрометират науката. Затова някои, които изучават тази наука, минават за измамници и шарлатани. Но дори и тези, които съвестно изучават тази наука, по някой път могат да направят погрешни заключения поради трудностите на изучаването, поради несъвършенството на човешкия ум, който не е способен да вниква в дълбочините на тази наука. Трябва да кажа, че всяка наука, която се занимава със свойствата и качествата на материята или въобще с природата, повече се основава на предположения или хипотези, отколкото на сигурно знание, на което се дължат в някои случаи погрешни заключения. Същото се отнася и за астрологията, защото ние не познаваме добре всички неща, с които работим.
към текста >>
41.
Душата по време на смъртта и след смъртта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират
производителните
и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ.
Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от нисшите области на Асия. Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш. Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност.
А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират
производителните
и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ.
Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност. Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани. Близките сношения на разделените части стават възможни само чрез така наречения „целем". Под името це- лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която съществуват и действуват различните начала на човека. Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем.
към текста >>
42.
Сефер Йецира
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Втората глава се занимава с подробно разглеждане на десетте сефироти, с техните крайни
изводи
, в зависимост от разместване на буквите на думата Тетраграм.
в десетте свойства, освен Неизречения, и двадесет и двете букви. Буквите се състоят от три основни, седем двойни и дванадесет прости. Десетте сефироти, освен Неизреченият, съставят числото десет, т.е. числото на пръстите на ръцете, пет срещу пет. Но между тях съществува пълно единство."
Втората глава се занимава с подробно разглеждане на десетте сефироти, с техните крайни
изводи
, в зависимост от разместване на буквите на думата Тетраграм.
Тази глава започва с думите: „Десетте сефироти, освен Неизречения, техният вид е подобен на пламтящи пламъци, краят на които се губи в безконечността. Словото на Бога се движи между тях, влизайки и излизайки непрекъснато подобно на вихри. Те непрекъснато се изпълват с Божественото Слово, покланяйки се пред престола на Предвечния. Десетте сефироти, освен Неизреченият, считат, че техният край се съединява с началото, както пламъкът е съединен с главнята, затова, защото Господ е един над всичко и няма друг, подобен на Него." „Първият сефирот е Духът на Бога живаго.
към текста >>
43.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така Андриан издал декрет, с който забранявал да се убиват християните по искане на възбудената тълпа, а предписва строго да се извършват правилно
съдопроизводство
със съблюдение на всички формалности.
От указа на Траян се възползвали фанатиците езичници и жреците, и довеждали на групи християните на съд. В царуването на Траян умрели от мъченическа смърт 120 годишният ерусалимски епископ Симеон, разпънат на кръст, Играни Богоносец, епископ антиохийски и Климент, епископ Римски, който бил зато-чен в Херсон (Крим), където Св. Кирил, откривателят на славянската азбука открил по-късно костите му и ги пренесъл в Рим. В своите отношения към християните се ръководили от указа на Траян и приемниците му императори - Адриан, царувал от 117-та до 138-ма година и Антоний Пий, царувал от 138_ма до 161_ва година. Ако в тяхното царуване и да е имало малко подобрение на положението на християните, то е имало частичен характер.
Така Андриан издал декрет, с който забранявал да се убиват християните по искане на възбудената тълпа, а предписва строго да се извършват правилно
съдопроизводство
със съблюдение на всички формалности.
Но това обикновено не се спазвало от местните управители. Една от жертвите на гоненията от времето на Адриан било семейството, което се състояло от майка и три дъщери - Вера, 12 годишна, Надежда - 10 годишна и Любов - 9 годишна. Трите дъщери били обезглавени с меч пред лицето на майката и тя умряла от мъка. При Антоний Пий, в 155-та-156-та година бил изгорен на клада Поликарп, епископ Смирненски. При Марк Аврелий, царувал от 161 -ва до 180-та година, положението на християните станало особено тежко.
към текста >>
Правителството понякога даже сдържало стихийните избухвания на тълпите против християните, изисквайки да се съблюдава по отношение на тях законите на
съдопроизводство
.
Също така християните се ползвали със спокойствие и при император Филип Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година. За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници. В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни. От втората половина на трети век, по времето на император Децитраян, гоненията против християните встъпват в нова фаза на развитие. Досега в гоненията против християните голямо участие вземали народните маси.
Правителството понякога даже сдържало стихийните избухвания на тълпите против християните, изисквайки да се съблюдава по отношение на тях законите на
съдопроизводство
.
Сега вече гоненията против християните възбуждало самото правителство. Римското правителство се убедило, че Християнството е несъвместимо с държавния строй на Рим и си поставило за задача съвършено да задържи разпространението му и да заличи последователите му от лицето на земята. Вследствие на това гоненията придобили систематичен характер и станали повсеместни. Всички християни, независимо от пол, възраст и обществено положение, били преследвани. Такъв един рязък прелом на държавната власт към християните настъпил при Десций Траяна, от 249-та до 251 -ва година.
към текста >>
44.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И третият
извод
от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството.
От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи.
И третият
извод
от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството.
По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан.
към текста >>
45.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това, което може да направи човека
производителен
, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране.
Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно. Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост.
Това, което може да направи човека
производителен
, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране.
Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос. Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта.
към текста >>
46.
11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Швейцарският професор д-р Херман Бек, който е посветил дълго време за изучавания на Евангелията, е дошъл до
извода
, че Евангелията са израз на космичния ритъм.
11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ
Швейцарският професор д-р Херман Бек, който е посветил дълго време за изучавания на Евангелията, е дошъл до
извода
, че Евангелията са израз на космичния ритъм.
И това е много естествено, защото Христос е Логосът и космичният ритъм е израз на Неговата дейност в Космоса. А според Херметичната Мъдрост това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Това, което се манифестира като Христова дейност на Земята, е израз и отражение на космичния ритъм, който е резултат на дейността на Христа в Космоса. Но от това не трябва да се прави извод, както някои правят, че Христос не е съществувал на Земята, а всичко, което се пише в Евангелията, е приспособяване на Слънчевия мит към една измислена личност. Това е неправилно заключение, защото има много исторически данни, които дадох в по-предна глава.
към текста >>
Но от това не трябва да се прави
извод
, както някои правят, че Христос не е съществувал на Земята, а всичко, което се пише в Евангелията, е приспособяване на Слънчевия мит към една измислена личност.
11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ Швейцарският професор д-р Херман Бек, който е посветил дълго време за изучавания на Евангелията, е дошъл до извода, че Евангелията са израз на космичния ритъм. И това е много естествено, защото Христос е Логосът и космичният ритъм е израз на Неговата дейност в Космоса. А според Херметичната Мъдрост това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Това, което се манифестира като Христова дейност на Земята, е израз и отражение на космичния ритъм, който е резултат на дейността на Христа в Космоса.
Но от това не трябва да се прави
извод
, както някои правят, че Христос не е съществувал на Земята, а всичко, което се пише в Евангелията, е приспособяване на Слънчевия мит към една измислена личност.
Това е неправилно заключение, защото има много исторически данни, които дадох в по-предна глава. Те неоспоримо доказват, че Христос е една действителна историческа личност, която е проповядвала и работила в Палестина, и че е минала през Голгота. Това се потвърждава и от окултните изследвания. Д-р Херман Бек е написал своите изследвания в двете си книги: "Космичният ритъм в Евангелието на Марко" и "Космичният ритъм в Евангелието на Йоан". Той намира, че първите няколко стиха от Евангелието на Марко по своя характер се намират под влиянието на зодиакалния знак Козирог.
към текста >>
47.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния
извод
, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв.
"И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/.
Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния
извод
, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв.
И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/. По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си?
към текста >>
48.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Разглеждайки
изводите
от Принципа на Ума, Кибалион казва:
Такива са съобщенията, които ни идват от Посветените, от онези, които са напреднали достатъчно в Пътя. И ние трябва да бъдем спокойни и радостни, защото ние сме запазени и защитени от безкрайната сила на Ума на Всичкото. Затова Кибалион казва: ''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си". "Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки".
Разглеждайки
изводите
от Принципа на Ума, Кибалион казва:
"Полу-учените, схващайки сравнителната нереалност на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони. Такива хора са безумни и дръзки и те биват смазани от самите закони, в които се блъскат поради собствената си глупост". Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава. Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря".
към текста >>
49.
12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите
производни
, виновните и престъпни мисли.
А Любовта е онова, което подтиква най-просветените духове към жертва за страдащите. Това се постига по два начина: първо, завършилият своята човешка еволюция, изпълнен с любов и съчувствие, се отрича от принадлежащото му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва. Или второ, подтикнат и преизпълнен от любов, издигнатият дух пожелава, въпреки че той няма нужда вече от това за своето развитие, да се роди като човек, който много ще страда през това си прераждане, но да понася всичко с търпение и с прощение. Така той получава възможност да пречисти страдащите духове, да превъзмогва злото и доброто, и да просвети тъмнината със светлината, която носи в себе си и се моли за престъпилите Закона. В Божествения свят този Аркан представя изявения Закон, Божественото наказание.
В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите
производни
, виновните и престъпни мисли.
Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт. В хороскопа този Аркан съветва: Отдай себе си за другите. това е Божествен Закон, но не очаквай признателност от хората. Дръж винаги душата си готова да се отчете към Вечния, защото една неочаквана и насилствена смърт поставя своите примки на твоя път. Но ако светът посяга на твоя живот, не издъхвай, без да простиш на своите неприятели.
към текста >>
50.
20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Числото 8 има следната вътрешна стойност: сборът на цифрите е равен на 36, което е равно на 9 - Арканът пилигрим, а 9 е
производно
на 3.
Значи Пътят на Изида минава през седем Аркана, т.е. има седем стъпала. Численият израз на всички Аркани показват връзката, която съществува между тях. Така имаме следната вътрешна стойност: числото 2 е равно на 1+2=3, което е число на Духа. Числото 5 има следната вътрешна стойност: сборът на числата е равен на 15, равно на 6; а от числото 6 получаваме 21, равно на 3.
Числото 8 има следната вътрешна стойност: сборът на цифрите е равен на 36, което е равно на 9 - Арканът пилигрим, а 9 е
производно
на 3.
Числото 11 има вътрешна стойност: сборът на цифрите е 66, което е равно на 12, равно на 3. Числото 14 има вътрешна стойност: сборът на цифрите е 105, равно на 15, равно на 6, равно на 21, равно на 3. Числото 17 има вътрешна стойност: 153, равно на 9, което е производно на 3. Числото 20 има вътрешна стойност 210, равно на 3. Вижда се, че Арканите 2, 5, 11, 14 и 20 се привеждат към 3, а двата Аркана 8 и 17 се привеждат към 9. т.е.
към текста >>
Числото 17 има вътрешна стойност: 153, равно на 9, което е
производно
на 3.
Така имаме следната вътрешна стойност: числото 2 е равно на 1+2=3, което е число на Духа. Числото 5 има следната вътрешна стойност: сборът на числата е равен на 15, равно на 6; а от числото 6 получаваме 21, равно на 3. Числото 8 има следната вътрешна стойност: сборът на цифрите е равен на 36, което е равно на 9 - Арканът пилигрим, а 9 е производно на 3. Числото 11 има вътрешна стойност: сборът на цифрите е 66, което е равно на 12, равно на 3. Числото 14 има вътрешна стойност: сборът на цифрите е 105, равно на 15, равно на 6, равно на 21, равно на 3.
Числото 17 има вътрешна стойност: 153, равно на 9, което е
производно
на 3.
Числото 20 има вътрешна стойност 210, равно на 3. Вижда се, че Арканите 2, 5, 11, 14 и 20 се привеждат към 3, а двата Аркана 8 и 17 се привеждат към 9. т.е. към Аркан 11, който има за краен резултат 3 - числото на Духа. Освен това се вижда, че за числото 2, приведено направо минава към числото 3, а за Аркан 5 то минава през 15, равно на 6, равно на 21 - несправедливост, двата пътя, Посвещение. За Аркан 11 привеждането минава през 12 - изпитание и жертва; за Аркан 14, както и за Аркан 5 и за Аркан 20 минава през числото 21.
към текста >>
51.
21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Девет е
производно
на три, което показва, че Духът, в своето проявление, се стреми към съвършенство.
Числото 3 е число на Духа, числото 6 е число на Любовта, която е Бог; тя е атрибут на Бога, на Духа. който е символизиран с тройката. Свещеният сбор на цифрите от девета картина е 45, което е равно на 9. Тук кръгът се затваря и Пилигримът-странник става самотен. Той е оставил всичко друго настрана и търси само своето съвършенство.
Девет е
производно
на три, което показва, че Духът, в своето проявление, се стреми към съвършенство.
Свещеният сбор на цифрите от дванадесета картина, от едно до дванадесет е 78, сборът на които е 15, а 5 и 1 е равно на 6, вътрешната стойност на числото 6 е 21, което е равно на 3. Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21. Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания.
към текста >>
С това завършвам едно кратко описание на Големите Аркани, като засегнах въпроса само теоретически, без да се впускам в практическите
изводи
от отношението между Арканите.
Има и други отношения между Арканите, които ни разкриват много от Тайните на Битието и Живота. Всяка картина има връзка със следващата, т.е. първата с втората, втората с третата, третата с четвъртата и т.н., защото всички са елементи на един велик творчески и познавателен процес. След това имаме така наречената обратна връзка, като първият Аркан има отношение с двадесет и втория, 2 — 21, 3 -20,4-19,5-18,6-17,7-16,8-15,9-14, 10-13, 11-12. Има и други отношения, на които сега няма да се спирам.
С това завършвам едно кратко описание на Големите Аркани, като засегнах въпроса само теоретически, без да се впускам в практическите
изводи
от отношението между Арканите.
Двадесет и вторият Аркан ни показва съдбата на онзи човек и ученик, който по една или друга причина не може да издържи на изпитанията, през които води окултният Път. Такава е съдбата на всеки ученик, който се отклонява от правилния Път на развитието. Затова винаги се предупреждава човек преди да тръгне в Пътя на окултното развитие, да прецени силите си, за да не дойде до положението на двадесет и втория Аркан. Сега ще ви дам кратко описание на него:
към текста >>
52.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят
извода
, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери.
Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия.
Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят
извода
, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери.
Тази зависимост произтича от общото правило, вторичното да се подчинява на първичното, при което всички телесни, материялни движения са свързани с душата, тъй като частите на тялото са нейни органи. Задълбочавайки своите възгледи относно връзката между небесните и земните тела, Чистите братя стигат до основаването на астрологията. Така предразположенията на хората към различните занаяти зависят от господстващата над тях планета - Марс. Венера или Меркурий. Господството пък над другите планети - Слънце, Юпитер, Сатурн и Луната определят общественото им положение и т.н.
към текста >>
53.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези четири елемента са
производни
от Бога.
Душата, материята и формата (душата) на висшата сфера поражда другите сфери, другите души. Така че съществуват няколко посреднически звена между необходимото Битие и земния свят, т. нар. десет Разума или десет Логоси. С тези свои схващания той се приближава до неоплатониците. Той приема съществуването на четирите елемента, от чиято комбинация се образуват всички неща с помощта на петият елемент - Небето, който движи останалите четири материи.
Тези четири елемента са
производни
от Бога.
И в движението на външните тела се проявява Божествената сила. Всички небесни тела притежават нематериален разум, към който се стремят в своето движение. Колкото до небесните сфери те имат за свой източник не природата, а душата. Стремят се да подражават на нематериалния разум. Причината за тяхното движение е нематериалният Разум, който е вечен източник на всяко движение.
към текста >>
54.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е само едно твърдение, един
извод
.
* в оригинала не се чете бил въздържател и вегетарианец. Също такъв е бил и Боян. А това не е случайно явление. И Симеон е притежавал всичкото знание, което е било познато на епохата му и вероятно и той се е бил срещнал с окултното знание и в последствие, като се увлича във властта, се отдалечава от този път, и неговият син Боян продължава неговото дело.
Това е само едно твърдение, един
извод
.
Боян не е бил магьосник, както обикновено го наричат, а маг, човек, който е имал знания и е познавал силите на Природата и на човешкото тяло и е разполагал с тях, и си е служил с тях за благото на своите ближни, а думата магьосник обикновено се употребява за човек, който се занимава с магии и заклинания, обикновено с лоши намерения. За нас, учениците на Бялото Братство, Боян е най-светлата фигура в нашата история. Той е първият човек, който донесе Божественото знание на окултната наука на нашата земя и го предаде на хора, които той посвети в тайните на това знание. Той беше Велик посветен, който основа Първата окултна школа в България, за да може да предаде окултното знание на този народ, който прие посланието на светите братя Кирил и Методий, които дойдоха от край Небесата по повелята на Духа-ръководител на българския народ, да му донесат Словото на Истината, да му донесат азбуката, на която да се преведе Словото Божие на роден славянски език, за да бъде разбираемо за народа. Боян продължи делото на светите братя и искаше да даде едно велико знание в ръцете на този народ, което да го повдигне в Пътя на Светлината и да стане авангард на европейския и общочовешкия прогрес.
към текста >>
55.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там са
възпроизводителните
органи на Небесния Човек.
Там е кръстът и слабините на Небесния Човек. Коляно на Дан, държащ скрижалите и Книгата на Еноха. Неговият камък е брилянтът. 8. Скорпион е Акреб — изпитанието. Змията под дървото.
Там са
възпроизводителните
органи на Небесния Човек.
Коляно на Гада, държащ въже и бич. Неговият камък е топаз. 9. Стрелец е Кешат — отплатата. Представя Кентавър с опънат лък. Там са бедрата на Небесния Човек.
към текста >>
56.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
/Това показва, че те са наблюдавали живота и Природата, наблюдавали са тази борба в себе си и са дошли до
извода
, че в Битието работят две начала — добро и зло./ И богомилите, които са били най-будни и издигнати в духовно отношение за епохата си, са схванали борбата на тия две начала в Природата, а и в живота и върху това знание са изградили своята Космогония и есхатология /учение за второто идване на Христа/.
"От казаното дотук ясно проличава мистичния характер на богомилската гносеология." "Друга характерна черта в религиозно-философските възгледи на богомилите е било учението, че във Вселената и в човека се борят две начала — добро и зло. /Това е един факт, който се наблюдава навсякъде в Природата и човека. И Гьоте е казал: "В мене се борят две души — едната ме тегли нагоре, а другата — надолу." Тази борба се вижда във всеки човек./ Този възглед бил свойствен на различните гностически учения от първия и втория век на нашата ера и по-късно бил възприет и проповядван и от манихеите.
/Това показва, че те са наблюдавали живота и Природата, наблюдавали са тази борба в себе си и са дошли до
извода
, че в Битието работят две начала — добро и зло./ И богомилите, които са били най-будни и издигнати в духовно отношение за епохата си, са схванали борбата на тия две начала в Природата, а и в живота и върху това знание са изградили своята Космогония и есхатология /учение за второто идване на Христа/.
"Според съвременните изследователи на Богомилството богомилите са били уверени идеалисти, според които злото начало е създадено от Бога, но се е отклонило и един ден ще бъде разгромено и ще остане да съществува само доброто начало. По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е Сатана, той го управлява. Това са учили и богомилите, изхождайки от своето дълбоко окултно учение на закона на полярността. В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./
към текста >>
57.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно
производство
и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите.
С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество. С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда. Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество.
С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно
производство
и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите.
С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин." Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи.
към текста >>
58.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те не били само потребителен комунизъм, но и
производителен
.
А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания. С това нещо те преди десет века са внесли етичния елемент в ....* ( * в оригинала не се чете) икономия, за което се загатва едва в ново време от икономистите. Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо.
Те не били само потребителен комунизъм, но и
производителен
.
По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина.
към текста >>
Трудът е въведен в култ и те, като апостол Павел, са поддържали, че който не работи
производителен
труд, който да е за полза на обществото, няма право да яде.
От всичко гореказано се вижда, че богомилите още преди хиляда години са имали високи социални разбирания, до които днешните хора още не са достигнали, макар че има отделни групи и единици, които също като богомилите, живеят с тези идеи. Техните социални разбирания се синтезират в учението им. за любовта и братството между хората и народите. Всички хора и народи са равни пред Бога и имат еднакви права и задължения. Частната собственост е отречена, войната също, убийството, смъртното наказание — също.
Трудът е въведен в култ и те, като апостол Павел, са поддържали, че който не работи
производителен
труд, който да е за полза на обществото, няма право да яде.
На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи — че всички хора са братя и сестри и са с равни права. Във всички свои действия те внасяли винаги морален елемент." Предполагам, че техните задруги са били вътрешно организирани на принципа на синархията, според който социалният организъм има троен състав, както и човешкият организъм. Три съвета ръководят респективно духовно-религиозния живот, умствения и стопанския живот. Над всички стои дедец - старейшината, който няма власт, но се ползва с авторитет и затова може да направлява целия живот на задругата.
към текста >>
Значи братството между хората и народите, равенството между мъжа и жената, пълна свобода на всеки отделен човек, никакво робство — физическо и духовно, никакво насилие — физическо или морално, мирът като основа на живота, частната собственост е отречена и всичко е общо на задругата — както средствата за
производство
, така и земята и всеки се ползва от благата според нуждите си и работи според възможностите си.
На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи — че всички хора са братя и сестри и са с равни права. Във всички свои действия те внасяли винаги морален елемент." Предполагам, че техните задруги са били вътрешно организирани на принципа на синархията, според който социалният организъм има троен състав, както и човешкият организъм. Три съвета ръководят респективно духовно-религиозния живот, умствения и стопанския живот. Над всички стои дедец - старейшината, който няма власт, но се ползва с авторитет и затова може да направлява целия живот на задругата.
Значи братството между хората и народите, равенството между мъжа и жената, пълна свобода на всеки отделен човек, никакво робство — физическо и духовно, никакво насилие — физическо или морално, мирът като основа на живота, частната собственост е отречена и всичко е общо на задругата — както средствата за
производство
, така и земята и всеки се ползва от благата според нуждите си и работи според възможностите си.
Такива са в общи линии социалните разбирания на богомилите. Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият." Същият автор казва: „Ние, българите, чрез Богомилството сме внесли своята скромна лепта в европейската култура."
към текста >>
59.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В мозъка на човека има известни клетки, които се занимават с разпределение на енергиите, има известни клетки, които се занимават с
производство
, едни се занимават с едно, други с друго, всички са проводници на различни лъчи.
Човешкият организъм представлява един модел на природата за образцов порядък, който днес не функционира съвършено, поради нарушенията, които сам човек внася в него. В човешкия организъм всички клетки, всички органи и всички системи вършат специфична работа, според мястото, което заемат, но плодът от дейността на всеки се употребява за благата на целия организъм. В човешкия организъм може да видим образец за правилно разпределение на всички блага между хората. В мозъка на човека има специални клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами. Слънчевата светлина има 52 гами, а съвременните хора на „науката“ досега са изучили само две, а всичко останало е един свят непознат.
В мозъка на човека има известни клетки, които се занимават с разпределение на енергиите, има известни клетки, които се занимават с
производство
, едни се занимават с едно, други с друго, всички са проводници на различни лъчи.
И всички са толкова умни, че ако не ги спъваме в тяхната дейност, те могат да уредят отлично живота ни. Има клетки, които предвиждат бъдещето - това го наричат интуиция в съвременната наука. Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега. На земята сега има планини и океани, които съвременните учени не ги знаят. Ще кажете, че това е много казано.
към текста >>
60.
2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съвременното механистично познание, което в крайните си
изводи
е стигнало до материализма, има преди всичко една крива предпоставка.
Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека. Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша. Ако го научите правилно да яде и да диша, тогава всичко може да направите от него, но ако не знае правилно да яде и да диша, с него е свършено.
Съвременното механистично познание, което в крайните си
изводи
е стигнало до материализма, има преди всичко една крива предпоставка.
Учените, които взимат материята като единствена реалност в Битието, мислят за материята това, което тя не е, а религиозните хора си представят Бога, такъв какъвто не е. За да познаем величието и силата на Бога, трябва да изучаваме онова, което е създадено от Него. На първо място трябва да изучаваме себе си, после Земята, Слънцето, звездите и цялата Вселена. Умният човек от всичко трябва да се интересува. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява.
към текста >>
61.
12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вследствие на това и
изводите
и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни.
Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека.
Вследствие на това и
изводите
и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни.
Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата. Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен. Защото, ако бяха по-умни и по-благородни, те не биха мислили отрицателно, а щом мислят така, аз вече зная тяхната интелигентност и благородство.
към текста >>
62.
3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз ще ви говоря за онези криви
изводи
, които често правите в живота си.
В ЦАРСТВОТО НА ХРИСТА В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях.
Аз ще ви говоря за онези криви
изводи
, които често правите в живота си.
Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена.
към текста >>
63.
4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той се счита за принцип на
производителността
и търпението.
Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципът, който действа. 2. Телец. Той е земен знак, неподвижен във физическото тяло, управлява врата и гърлото, регулира лимфната система. В психичния живот управлява стаените чувства и сластолюбието, гордостта и търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта.
Той се счита за принцип на
производителността
и търпението.
3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен, във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот дава нерешителност, колебание и безпокойство; хората са с подвижен дух, раздразнителни, променливи, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак. Воден, кардинален; символ на привързаността към живота; представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането.
към текста >>
Във физическото тяло представя половата и
възпроизводителна
система.
8. Скорпион. Воден и неподвижен знак. Символизира смъртта и изкушението. Това е символическата змия, която е изкушила Ева. Оттам и падението на човека от точката на равновесието във Везните в унищожението и смъртта чрез лъжата и измамата на Скорпиона.
Във физическото тяло представя половата и
възпроизводителна
система.
Емблема на раждането и живота. В психическата област управлява животинските страсти, ревността, завистта, гордостта. В умствено отношение - любопитство, мистицизъм, хитрост, способност да отсъждаш справедливо. Символ на раждането на идеите. 9. Стрелец.
към текста >>
64.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Управлява между другото и половата
възпроизводителна
система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти.
Когато марсовата енергия вземе надмощие, тя прави човека решителен, войнствен. Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава усещане за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта.
Управлява между другото и половата
възпроизводителна
система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти.
Те са медиуми на родовата воля на природата. Не познават що е срам и страх. В организма управлява мускулите, жлъчката, бъбреците, главата, носа, лявото ухо, външните полови органи. Болестите на Марс произтичат от възпаление на органите и повечето са заразителни. Шарките, острите циреи, треските и прочие са негови болести.
към текста >>
Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби -
съдопроизводство
, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние.
Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови.
Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби -
съдопроизводство
, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние.
САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн.
към текста >>
Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като
производителност
във всички области.
Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност. Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство.
Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като
производителност
във всички области.
Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените импулси на Слънцето, в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като променливи настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. [1] В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тези на Земята, ако си представим Земята като център, около който се движат планетите, ще ни се стори, че се движат около нея. париращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост.
към текста >>
65.
Значение на 12-е дома на хороскопа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Управлява отделителната и половата системи и има отношение към знака Скорпион - израз на
производителния
принцип в природата.
6-и дом ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни, показва здравето, болестите и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. 7-и дом е дом на брака и съдружията, дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни - израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата. 8-и дом е дом на живота и смъртта, дава ни насоки за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията.
Управлява отделителната и половата системи и има отношение към знака Скорпион - израз на
производителния
принцип в природата.
9-и дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към Стрелец - израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата. 10-и дом е дом на професията и общественото положение. Показва почестите и славата, които ще придобием в живота.
към текста >>
66.
13-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
21. При изучаване на окултните истини в окултната школа, човек трябва да започне да работи с най-слабите сили в света, те са най-
производителни
.
По някой път мислиш, че си добродетелен, но те скъсат на добродетелта. Ти си мислиш, че си добър, но не си. В окултизма ние разбираме добър човек този, който знае правилно да използува известни Божествени сили в техните форми, които им са предназначени. Това значи добър човек - на всяка Божествена сила да даде съответна форма, която е определена заради нея. Защото в окултното знание само тъй ще придобиете светлина.
21. При изучаване на окултните истини в окултната школа, човек трябва да започне да работи с най-слабите сили в света, те са най-
производителни
.
Ще започнеш с най-слабите сили, които имаш. Няма да мечтаете като свършите Школата какво ще правите, но ще учите. Като имате свободно и празно време, може да си мечтаете каквото искате, но в Школата няма да се занимавате с никакви други предмети, освен това, което ви се предава. Вън от Школата може да мечтаете колкото искате. Когато ние искаме мечтания, окултните Братя, когато искат да си помечтаят, те от невидимия свят слизат долу в ада, да видят всички мечти, защото адът е пълен с велики мечти.
към текста >>
67.
35–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз правя
извод
от Великото, което се крие в тези малки същества.
Ако вие прилагате методите, които ви давам, Природата ще отвори вратите си и ще каже: Заповядайте, аз ви познавам. Ако отидете при нея без това, което ви говоря, вие няма да чуете нейния глас, тя няма да ви проговори. Изпълните ли всичко, тогава и камъните, и изворите, и дърветата, и цветята, и животните, и хората ще ви проговорят, защото ви познават. Това е велика Истина. Великото ни заобикаля отвред.
Аз правя
извод
от Великото, което се крие в тези малки същества.
109. Ученикът трябва да проверява всичко. Аз искам да проверите всичко, което ви се казва, иначе то ще остане за вас само теоретическо знание. Има съществени неща, които трябва да оживеят, да станат плът и кръв у вас и да кажете: Това е самата Истина. 110. Значение на гимнастическите упражнения. Често вие правите гимнастическите упражнения набързо, гледате на тях като на номер, който трябва да се изпълни.
към текста >>
68.
52-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тъй щото има 3 основни и 4
производни
темпераменти.
От тези три темперамента са произлезли още четири. Първият темперамент е родил два други: от белите дробове се е създал сангвиничният, а от стомаха и жлезите - флегматичният темперамент. От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холеричният. В него преобладаващо влияние имат костите, донякъде нервната система, черният дроб и жлъчката. От умствения темперамент е произлязъл нервният или меланхоличният темперамент.
Тъй щото има 3 основни и 4
производни
темпераменти.
В най-ново време, обаче, науката приема 7 темперамента, които отговарят на седемте системи в него: мозъка, мускулите, дихателната система, кръвоносната система, храносмилателната система, отделителната система и чувствителната система. Във всеки темперамент преобладава известно качество от материята. Споменах, че материята във физическия свят се среща в четири състояния, които се проявяват в човешките темпераменти. Първият темперамент, сангвиничният, е наречен още въздухообразен. Във въздуха влизат всички онези вещества, на които е свойствено разширението.
към текста >>
69.
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
От друга страна, излишеци и изрезки при различните
производства
често са готов материал за работа.
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те Не е необходимо да разполагаме с много средства, за да си набавим достатъчно материали. Най-често природата ни предлага безплатно богато изобилие от такива.
От друга страна, излишеци и изрезки при различните
производства
често са готов материал за работа.
Няма да пренебрегнем и различните видове хартии, мукави и др. За нареждане — кубчета, дървени изрезки, мозайки, дървени фигури и матадори,. дървени тухлички за строеж, клечици, желъди, камъчета, мидички или охлювчета, — боядисани или естествени и поставени в специални кутии, — са добро занимание за малките. Те обичат да ги нареждат в различни комбинации. (Това занимание развива у децата търпение, вкус и мислене.) Кукленски кът и магазин.
към текста >>
70.
2. Приложение и успех при ръчните занимания
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните
производства
; лозя, зеленчукови градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр.
Тук спокойно ще покажем в резбата на Минчо, в лепенето на Нина или ще гостуваме на малките домакини. При единия или другия случай ще създаваме у децата навик за кооперативен и съзнателен труд — стъпало на настоящия стопански и икономически строй. Всяко селище има своя среда, свои условия и свои възможности. Ще се справим с тях и ще даваме на децата съответна работа. Например със селските деца ще се спрем по-подробно на селското стопанство — добитък, домашни животни и храна.
С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните
производства
; лозя, зеленчукови градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр.
С децата от големите градове ще се спрем по-обстойно на културните придобивки, всред които те растат. Не е много естествено децата в София да играят на лозарство или на параход. Това съвсем не е изключено, подчертаваме само, че тук интересът, ще бъде по-повърхностен и кратък, отколкото ако същите играят на трамвай, зоологическа градина — неща, които могат да се наблюдават непосредствено и са близки до извънучилищния живот на малките. И така, чрез ръчните занимания неусетно ще минем от играта към труда към живота.
към текста >>
71.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На 28 септември е празникът на земята — имаме богати възможности да възпеем колективния труд и да илюстрираме разни
производства
.
Тук виждаме да работят всички за една обща цел — колективен труд. Тържества, празници и народни обичаи. — С голяма радост децата изживяват всеки по-специален случай. А такива бихме могли да им създадем доста. Още в началото на годината, на 22 септември, ще изпратим лятото и ще посрещнем пъстроцветна царица Есен със сладките плодове и веселата песен на Вятърчо.
На 28 септември е празникът на земята — имаме богати възможности да възпеем колективния труд и да илюстрираме разни
производства
.
На 22 декември ще посрещнем дядо Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет. Това са дни, които могат да останат паметни за децата, стига да умеем да ги заинтересуваме, а това ще стане лесно, като подчертаем някои по-характерни моменти за случая: напр. за 22 декември ще облечем децата като дядо Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта. Група деца ще пеят зимни песни и ще се пързалят с шейни и кънки. Врабченца ще търсят трошици, цветенцата ще спят и т. н.
към текста >>
72.
Ученик
 
- Георги Радев (1900–1940)
или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните
изводи
и заключения са
На тях им трябват Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тези неща са свързани в едно. Съвременните хора нямат в себе си ни Мир, ни Радост. Затова, когато религиозните
или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните
изводи
и заключения са
обикновени, преходни. Когато един ученик изнася една своя опитност, тя трябва да бъде опитност на Любовта, в която има Светлина; тя трябва да бъде опитност на Светлината, в която има Мир; тя трябва да бъде опитност на Мира, която носи Радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в
към текста >>
73.
ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните
изводи
:
Материализмът като философско схващане има големи заслуги за развитието на позитивните и естествени науки. В изследванията си те достигнаха до нови данни, засягащи същността на материята. Легендата, че атомът е неделим, беше развенчана чрез разкриване на сложната му структура. Мечтата на алхимиците от всички времена - превръщането на материята - стана реалност за модерната химия. От друга страна, идеалистичните философски течения се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси и е идеята за „духа", която противопоставят на „материята".
Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните
изводи
:
Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и душа са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на биологични и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството. Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът с напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството. Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността.
към текста >>
74.
ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Той започва разсъжденията си като материалист и завършва
изводите
си като идеалист.
Проблемът за свободата, за свободната воля - философските концепции за детерминизма и ипдетерминизма - намират своя израз в различните системи на Материализма и Идеализма. Проблемът за детерминизма и индстерминизма е един от главните въпроси на философията в цялата духовно-културна история на човечеството. Мислителите и философите на античния свят са спирали своето внимание върху принципа на причинността. Още Аристотел е търсел причинната обусловеност между явленията. Тази връзка философът отдава на материална причина, спира се на активната формираща сила и така достига до първопричината.
Той започва разсъжденията си като материалист и завършва
изводите
си като идеалист.
Подчертавам това, за да покажа, че още в онази древна епоха започва това философско раздвоение, този философски възел, който през вековете и до наши дни все още не е развързан. Няма да се спираме върху етапите на тази вековна философска дискусия. Целта ни е да видим главните линии на историческите философски предпоставки, чрез които да достигнем до великата идея за същността на Свободата. Идеализмът се състои от две главни разклонения: Обективен и Субективен идеализъм. Обективният Идеализъм изхожда от идеята, че всичко в природата е детерминирано.
към текста >>
Обективният Идеализъм в своите философски
изводи
използва законите на логиката по пътя на знанието.
Хегел, който критикува Кант, е също един от големите мислители на Обективния Идеализъм. Според него материята не съществува. Абсолютният Дух създава всичко; той е негова основа. Хегел поставя фундамента на диалектичния метод върху базата на идеализма. Той разглежда материалния процес като логично развитие на Абсолютния Дух.
Обективният Идеализъм в своите философски
изводи
използва законите на логиката по пътя на знанието.
В противоположност, Субективният Идеализъм отрича причинната връзка между обектите и явленията. Тази философска система се базира на индетерминизма (неопределеността). Главните й представители са Беркли и Хюм. Според Хюм причинността не може да се мотивира чрез чисто логичното съдържание на понятията. Той счита, че опитът не е в състояние да обясни причинността.
към текста >>
75.
ПРЕРАЖДАНЕТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Модерната психология в своите
изводи
достигна до реалността на подсъзнанието, но от идеята за свръхсъзнание е все още далеч.
Така например, в миналото периодът между две последователни прераждания, в който душата стои в отвъдния свят, е бил е много по-голяма продължителност. Понастоящем, както изтъква Учителят, той е съкратен на 45 години. Така че ускоряването на еволюцията скъсява сроковете за превъплътяването. Тези проблеми са предмет на изучаване от Психотрониката. Понастоящем както на Запад, така и на Изток са създадени голям брой специализирани институти, където, е помощта на модерна апаратура, се провеждат метапсихични изследвания.
Модерната психология в своите
изводи
достигна до реалността на подсъзнанието, но от идеята за свръхсъзнание е все още далеч.
Според тези изследвания и както подчертахме преди, можем да сравним подсъзнанието е една чувствителна лента, върху която човекът се филмира през целия му живот. Върху тези ленти историята може да се разчита на пластове, както в геологията. Правени са много успешни опити за ретроградно възстановяване на живота на дадена личност, с всичките й емоционални и интелектуални преживявания. В Института по Метапсихични изследвания в Санкт Петербург изследователите са провели многобройни опити. Чрез хипноза са повтаряни събития от живота на субекти, за да преживеят повторно, като на филм, своето съществуване, т.е.
към текста >>
76.
ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Исторически тази форма бе ликвидирана от капиталистическата, при която доминиращ фактор е притежателят на средствата за
производство
.
че онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички и което е добро за всички, трябва да бъде добро и за ние". Преди да се спрем върху третата фаза, фазата на справедливостта, ние ще направим едно малко отклонение, за да охарактеризираме някои от основните аспекти на днешната обща световна криза. Феодализмът се характеризираше като една форма на стопанисвано, при която се визираше задоволяване предимно на собствените нужди на стопанската единица.
Исторически тази форма бе ликвидирана от капиталистическата, при която доминиращ фактор е притежателят на средствата за
производство
.
А последните се увеличават и усложняват, паралелно с разширение на пазарите и разширяващата се производствена техника. Техническата революция далеч не е един преходен момент в развитието, а е процес, който продължава и днес. Тя се базира върху известни научни открития, които позволиха да бъдат впрегнати по-нови и по-мощни енергии в технико-производствения процес: парният двигател, двигателят с вътрешно горене, електричеството, ядрената енергия. Паралелно с тези мощности се разрастна и пазарът. С тежки и мъчителни колебания в конюнктурата, световната стопанска система направи скокове, които скоро се изразиха в разтърсващи света преходни кризи.
към текста >>
А последните се увеличават и усложняват, паралелно с разширение на пазарите и разширяващата се
производствена
техника.
трябва да бъде добро за всички и което е добро за всички, трябва да бъде добро и за ние". Преди да се спрем върху третата фаза, фазата на справедливостта, ние ще направим едно малко отклонение, за да охарактеризираме някои от основните аспекти на днешната обща световна криза. Феодализмът се характеризираше като една форма на стопанисвано, при която се визираше задоволяване предимно на собствените нужди на стопанската единица. Исторически тази форма бе ликвидирана от капиталистическата, при която доминиращ фактор е притежателят на средствата за производство.
А последните се увеличават и усложняват, паралелно с разширение на пазарите и разширяващата се
производствена
техника.
Техническата революция далеч не е един преходен момент в развитието, а е процес, който продължава и днес. Тя се базира върху известни научни открития, които позволиха да бъдат впрегнати по-нови и по-мощни енергии в технико-производствения процес: парният двигател, двигателят с вътрешно горене, електричеството, ядрената енергия. Паралелно с тези мощности се разрастна и пазарът. С тежки и мъчителни колебания в конюнктурата, световната стопанска система направи скокове, които скоро се изразиха в разтърсващи света преходни кризи. Конкуренцията за завоюване на пазари избиваше в стагнации и стълкновения.
към текста >>
Тя се базира върху известни научни открития, които позволиха да бъдат впрегнати по-нови и по-мощни енергии в технико-
производствения
процес: парният двигател, двигателят с вътрешно горене, електричеството, ядрената енергия.
Преди да се спрем върху третата фаза, фазата на справедливостта, ние ще направим едно малко отклонение, за да охарактеризираме някои от основните аспекти на днешната обща световна криза. Феодализмът се характеризираше като една форма на стопанисвано, при която се визираше задоволяване предимно на собствените нужди на стопанската единица. Исторически тази форма бе ликвидирана от капиталистическата, при която доминиращ фактор е притежателят на средствата за производство. А последните се увеличават и усложняват, паралелно с разширение на пазарите и разширяващата се производствена техника. Техническата революция далеч не е един преходен момент в развитието, а е процес, който продължава и днес.
Тя се базира върху известни научни открития, които позволиха да бъдат впрегнати по-нови и по-мощни енергии в технико-
производствения
процес: парният двигател, двигателят с вътрешно горене, електричеството, ядрената енергия.
Паралелно с тези мощности се разрастна и пазарът. С тежки и мъчителни колебания в конюнктурата, световната стопанска система направи скокове, които скоро се изразиха в разтърсващи света преходни кризи. Конкуренцията за завоюване на пазари избиваше в стагнации и стълкновения. За причина на кризата 1929-1930 г. бе посочен основно фактът, че капиталистическата система, разрешила по бляскав начин технико-производствените и организационните задачи на стопанството, не можа да разреши един по-основен проблем - този за консумацията.
към текста >>
бе посочен основно фактът, че капиталистическата система, разрешила по бляскав начин технико-
производствените
и организационните задачи на стопанството, не можа да разреши един по-основен проблем - този за консумацията.
Тя се базира върху известни научни открития, които позволиха да бъдат впрегнати по-нови и по-мощни енергии в технико-производствения процес: парният двигател, двигателят с вътрешно горене, електричеството, ядрената енергия. Паралелно с тези мощности се разрастна и пазарът. С тежки и мъчителни колебания в конюнктурата, световната стопанска система направи скокове, които скоро се изразиха в разтърсващи света преходни кризи. Конкуренцията за завоюване на пазари избиваше в стагнации и стълкновения. За причина на кризата 1929-1930 г.
бе посочен основно фактът, че капиталистическата система, разрешила по бляскав начин технико-
производствените
и организационните задачи на стопанството, не можа да разреши един по-основен проблем - този за консумацията.
Социалното развитие не можеше да върви в крак със стопанското и това се изрази в една основна слабост на потреблението. Оказа се, че то не е в състояние да поглъща все по-големия обем на производство, макар че то често бе работило с непълен капацитет. Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в производството, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери. Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника, организация и производителност на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица. А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга:
към текста >>
Оказа се, че то не е в състояние да поглъща все по-големия обем на
производство
, макар че то често бе работило с непълен капацитет.
С тежки и мъчителни колебания в конюнктурата, световната стопанска система направи скокове, които скоро се изразиха в разтърсващи света преходни кризи. Конкуренцията за завоюване на пазари избиваше в стагнации и стълкновения. За причина на кризата 1929-1930 г. бе посочен основно фактът, че капиталистическата система, разрешила по бляскав начин технико-производствените и организационните задачи на стопанството, не можа да разреши един по-основен проблем - този за консумацията. Социалното развитие не можеше да върви в крак със стопанското и това се изрази в една основна слабост на потреблението.
Оказа се, че то не е в състояние да поглъща все по-големия обем на
производство
, макар че то често бе работило с непълен капацитет.
Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в производството, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери. Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника, организация и производителност на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица. А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън! "
към текста >>
Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в
производството
, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери.
Конкуренцията за завоюване на пазари избиваше в стагнации и стълкновения. За причина на кризата 1929-1930 г. бе посочен основно фактът, че капиталистическата система, разрешила по бляскав начин технико-производствените и организационните задачи на стопанството, не можа да разреши един по-основен проблем - този за консумацията. Социалното развитие не можеше да върви в крак със стопанското и това се изрази в една основна слабост на потреблението. Оказа се, че то не е в състояние да поглъща все по-големия обем на производство, макар че то често бе работило с непълен капацитет.
Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в
производството
, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери.
Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника, организация и производителност на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица. А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън! " Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-производствената апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа.
към текста >>
Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на
производствената
техника, организация и
производителност
на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица.
За причина на кризата 1929-1930 г. бе посочен основно фактът, че капиталистическата система, разрешила по бляскав начин технико-производствените и организационните задачи на стопанството, не можа да разреши един по-основен проблем - този за консумацията. Социалното развитие не можеше да върви в крак със стопанското и това се изрази в една основна слабост на потреблението. Оказа се, че то не е в състояние да поглъща все по-големия обем на производство, макар че то често бе работило с непълен капацитет. Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в производството, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери.
Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на
производствената
техника, организация и
производителност
на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица.
А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън! " Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-производствената апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа. Но за това бе необходимо (необходимо е и днес) да се усъвършенства социалното устройство на обществото, за да се увеличи консумативната мощ на народонаселенията.
към текста >>
А това не ставаше: за няколко десетилетия
производителността
на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга:
бе посочен основно фактът, че капиталистическата система, разрешила по бляскав начин технико-производствените и организационните задачи на стопанството, не можа да разреши един по-основен проблем - този за консумацията. Социалното развитие не можеше да върви в крак със стопанското и това се изрази в една основна слабост на потреблението. Оказа се, че то не е в състояние да поглъща все по-големия обем на производство, макар че то често бе работило с непълен капацитет. Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в производството, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери. Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника, организация и производителност на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица.
А това не ставаше: за няколко десетилетия
производителността
на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга:
„8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън! " Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-производствената апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа. Но за това бе необходимо (необходимо е и днес) да се усъвършенства социалното устройство на обществото, за да се увеличи консумативната мощ на народонаселенията. Но възможността да се скъсява работния ден, за да се ликвидира безработицата и да се засили консумацията, се сблъскваше е един неорганизиран световен пазар: народи с ограничени природни ресурси (Япония, Италия и др.) водеха борба върху него, базирайки се единствено върху по-продължителния и по-ниско заплащан работнически труд.
към текста >>
Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-
производствената
апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа.
Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в производството, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери. Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника, организация и производителност на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица. А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън! "
Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-
производствената
апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа.
Но за това бе необходимо (необходимо е и днес) да се усъвършенства социалното устройство на обществото, за да се увеличи консумативната мощ на народонаселенията. Но възможността да се скъсява работния ден, за да се ликвидира безработицата и да се засили консумацията, се сблъскваше е един неорганизиран световен пазар: народи с ограничени природни ресурси (Япония, Италия и др.) водеха борба върху него, базирайки се единствено върху по-продължителния и по-ниско заплащан работнически труд. И пазарите в технико-производствената и финансова организация бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито са били още в края на миналия век. В епохата около 1929-1930 г., когато се разискваха причините на кризата и възможностите за нейното премахване, имаше напредничави умове, които препоръчваха солидаризиране между държавите с обилни природни източници и държавите, бедни откъм такива, но разполагащи с опитна работна ръка. Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит.
към текста >>
И пазарите в технико-
производствената
и финансова организация бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито са били още в края на миналия век.
„8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън! " Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-производствената апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа. Но за това бе необходимо (необходимо е и днес) да се усъвършенства социалното устройство на обществото, за да се увеличи консумативната мощ на народонаселенията. Но възможността да се скъсява работния ден, за да се ликвидира безработицата и да се засили консумацията, се сблъскваше е един неорганизиран световен пазар: народи с ограничени природни ресурси (Япония, Италия и др.) водеха борба върху него, базирайки се единствено върху по-продължителния и по-ниско заплащан работнически труд.
И пазарите в технико-
производствената
и финансова организация бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито са били още в края на миналия век.
В епохата около 1929-1930 г., когато се разискваха причините на кризата и възможностите за нейното премахване, имаше напредничави умове, които препоръчваха солидаризиране между държавите с обилни природни източници и държавите, бедни откъм такива, но разполагащи с опитна работна ръка. Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит. Само така би могла да бъде премахната безработицата, недостатъчния трудов доход, слабата консумация, а от там и кризата в пласирането. Защото, при наличната неорганизираност на световния пазар, при безскрупулната конкуренция между националните стопански предприятия и техните обединения, борбата се изостря и води до сътресения и до прибягване към саморазправа. И социолозите посочваха, че ако това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията остане, някои от по-бедните и лишени от възможности народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това несправедливо състояние на нещата.
към текста >>
И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност: докато милиони недояждаха и се бунтуваха, едрите
производствени
единици ограничаваха земеделското и индустриалното
производство
и ликвидираха непродадените стоки, за да запазят съществуващите цени и печалби.
В епохата около 1929-1930 г., когато се разискваха причините на кризата и възможностите за нейното премахване, имаше напредничави умове, които препоръчваха солидаризиране между държавите с обилни природни източници и държавите, бедни откъм такива, но разполагащи с опитна работна ръка. Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит. Само така би могла да бъде премахната безработицата, недостатъчния трудов доход, слабата консумация, а от там и кризата в пласирането. Защото, при наличната неорганизираност на световния пазар, при безскрупулната конкуренция между националните стопански предприятия и техните обединения, борбата се изостря и води до сътресения и до прибягване към саморазправа. И социолозите посочваха, че ако това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията остане, някои от по-бедните и лишени от възможности народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това несправедливо състояние на нещата.
И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност: докато милиони недояждаха и се бунтуваха, едрите
производствени
единици ограничаваха земеделското и индустриалното
производство
и ликвидираха непродадените стоки, за да запазят съществуващите цени и печалби.
Така милиони хора оставаха извън производството и без средства за консумация. А това подхранва бунт в душата на хората и създава конфликтни предпоставки. Подобно на лодка само с едно весло, която се върти в кръг, капиталистическата система, опирайки се само върху технико- производствената си мощ и забавяйки социалния напредък, попадна във водовъртеж, вместо да напредва. И това състояние в международните отношения доведе фатално до световни войни, последната от които показа, че могат да бъдат използвани и средства за масови поражения, носещи апокалиптични страдания на народите и поставящи в опасност и целия живот върху планетата.
към текста >>
Така милиони хора оставаха извън
производството
и без средства за консумация.
Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит. Само така би могла да бъде премахната безработицата, недостатъчния трудов доход, слабата консумация, а от там и кризата в пласирането. Защото, при наличната неорганизираност на световния пазар, при безскрупулната конкуренция между националните стопански предприятия и техните обединения, борбата се изостря и води до сътресения и до прибягване към саморазправа. И социолозите посочваха, че ако това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията остане, някои от по-бедните и лишени от възможности народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това несправедливо състояние на нещата. И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност: докато милиони недояждаха и се бунтуваха, едрите производствени единици ограничаваха земеделското и индустриалното производство и ликвидираха непродадените стоки, за да запазят съществуващите цени и печалби.
Така милиони хора оставаха извън
производството
и без средства за консумация.
А това подхранва бунт в душата на хората и създава конфликтни предпоставки. Подобно на лодка само с едно весло, която се върти в кръг, капиталистическата система, опирайки се само върху технико- производствената си мощ и забавяйки социалния напредък, попадна във водовъртеж, вместо да напредва. И това състояние в международните отношения доведе фатално до световни войни, последната от които показа, че могат да бъдат използвани и средства за масови поражения, носещи апокалиптични страдания на народите и поставящи в опасност и целия живот върху планетата.
към текста >>
Подобно на лодка само с едно весло, която се върти в кръг, капиталистическата система, опирайки се само върху технико-
производствената
си мощ и забавяйки социалния напредък, попадна във водовъртеж, вместо да напредва.
Защото, при наличната неорганизираност на световния пазар, при безскрупулната конкуренция между националните стопански предприятия и техните обединения, борбата се изостря и води до сътресения и до прибягване към саморазправа. И социолозите посочваха, че ако това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията остане, някои от по-бедните и лишени от възможности народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това несправедливо състояние на нещата. И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност: докато милиони недояждаха и се бунтуваха, едрите производствени единици ограничаваха земеделското и индустриалното производство и ликвидираха непродадените стоки, за да запазят съществуващите цени и печалби. Така милиони хора оставаха извън производството и без средства за консумация. А това подхранва бунт в душата на хората и създава конфликтни предпоставки.
Подобно на лодка само с едно весло, която се върти в кръг, капиталистическата система, опирайки се само върху технико-
производствената
си мощ и забавяйки социалния напредък, попадна във водовъртеж, вместо да напредва.
И това състояние в международните отношения доведе фатално до световни войни, последната от които показа, че могат да бъдат използвани и средства за масови поражения, носещи апокалиптични страдания на народите и поставящи в опасност и целия живот върху планетата.
към текста >>
77.
ТРУД И РАБОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
При труда стопанските блага и изгоди се добиват по един труден път, защото техническият прогрес се намира все още в обстановката на една димна култура: средствата за
производство
до наше време са били в известно отношение все още недостатъчно ефикасни и нерационално използвани, за да се постигне едно действително изобилие на стопански блага.
И поставя се фаталният въпрос: Как ще стане това? Това велико преобразуване може да се извърши не по пътя на насилието, не и по пътя на правото, а единствено след изграждане на стопанските и социални отношения върху великия Закон на Справедливостта. Не по пътя на труда, а само чрез една творческа и разумна работа. Ние правим дълбоко различие между тези две понятия: труд и работа. Трудът е свързан с културата на парите, на користта, на материалната заинтересованост, докато Работата е свързана с безкористието на Любовта.
При труда стопанските блага и изгоди се добиват по един труден път, защото техническият прогрес се намира все още в обстановката на една димна култура: средствата за
производство
до наше време са били в известно отношение все още недостатъчно ефикасни и нерационално използвани, за да се постигне едно действително изобилие на стопански блага.
При новата Шеста култура, или както Учителят я нарича - „Култура на работата", познатият нам труд ще бъде заменен с една безкористна творческа работа. Колосалните научни и технически средства и методи ще донесат усъвършенстване на икономически процеси, но и възможност стопанските блага да протичат изобилно и свободно, да бъдат достъпни за всички, както са достъпни днес въздухът, водата и светлината. (Виж следващата таблица.)
към текста >>
78.
МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
В своите
изводи
и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността.
По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главни линии се редуцират в две направления. Първото издига идеята за „преформацията", а второто - за „епигенезиса". Първото направление е догматично, строго детерминирано, отричащо странични влияния. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда".
В своите
изводи
и двете направления се движат в тесните граници на едно геоцентрично мислене, което не може да отговори на редица въпроси относно наследствеността.
Преди всичко, понятието „околна среда" не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. В пътя на слънчевата спирала, Земята не е нещо откъснато, а е подложена на сложни електромагнитни влияния, идващи от Космичното пространство. Тези звездни влияния не бива да се изключват от факторите, които съставляват „околната среда". При това може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наречените „гени". Без да влизаме в подробности, ще подчертаем само, че в пътя на еволюцията околната среда е само едно условие за развитие и изява на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа.
към текста >>
79.
РЕЗЮМЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Преди да направим окончателните си
изводи
, ни се налага да повторим следните твърдения.
РЕЗЮМЕ Нека да обобщим. През започващата епоха на Водолея Шестата култура на Бялата раса ще има за задача да развърже всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, расовото, националното, общественото и личното подсъзнание. Тези въпроси разгледахме в предшестващата част на нашия труд.
Преди да направим окончателните си
изводи
, ни се налага да повторим следните твърдения.
Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално- шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила. В дълбините на своето съзнание, народите таят искрена обич помежду си. По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители. Народите постепенно ще вземат съдбата си в своите ръце и ще преодолеят стария свят, като скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма. За народите и етносите, границите вече са станали тесни.
към текста >>
В Обществото на Новото Човечество, благата и средствата за
производство
ще бъдат общи.
В дълбините на своето съзнание, народите таят искрена обич помежду си. По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители. Народите постепенно ще вземат съдбата си в своите ръце и ще преодолеят стария свят, като скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма. За народите и етносите, границите вече са станали тесни. Народите от всички континенти са вече узрели за това - да си подадат ръце в името на Новия Космичен мироглед, основаващ се на най-хуманните и най-висши максими, които неминуемо ще донесат истинско освобождение.
В Обществото на Новото Човечество, благата и средствата за
производство
ще бъдат общи.
Резултат на вложените усилия на милиони човешки същества, тези блага не са лични, обществени, расови или национални, а принадлежат на цялото човечество. Това са световни блага, създадени в хода на историята на народите и трябва да се предоставят за ползване от всички хора, народи и раси. Това са основните повели на Новия Космичен мироглед, който е универсален и безусловен. Той изключва лични, обществени, класови и расови егоистични стремежи. Всяка расова, национална или обществена сила, която се опита да се противопостави на това мощно идеологично течение, ще бъде пометена без остатък.
към текста >>
80.
Рибарската мрежа на Черната ложа
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
направите съответния
извод
:
много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си
направите съответния
извод
:
"Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха,
към текста >>
81.
Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението и от трите сестри
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Ако това е вярно,
изводът
би бил един - че
Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български!
Ако това е вярно,
изводът
би бил един - че
французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил
към текста >>
82.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита -
производител
, от алкохолика - трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа служител, е велик обществен благодетел.
Това не е ли чудо? Честни люде! Честни българи! Това е истинното и чудно благодеяние. Честният човек - казва английският поет - е най-благородното от ръката на Бога създадено.
А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита -
производител
, от алкохолика - трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа служител, е велик обществен благодетел.
Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец в 20 век? С какви средства разполага? И с какви сили изпъжда бесовете на омразата, хищността, нечестността?
към текста >>
83.
ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ
 
- Теофана Савова
А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита -
производител
, от алкохолика - трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел.
* Живи хора са само тия, които имат истината. Животът, значи, носи истината в себе си. * Честният човек - казва английският поет - е най-благородното от ръката на Бога създание.
А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита -
производител
, от алкохолика - трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел.
1926 г. 14 юли Милостта Божия да пребъдва в нас през всичките дни на нашия живот! Трябва да се изучават законите на добродетелите. Например трябва да знае човек законите на милосърдието, за да развие и прояви милосърдие в себе си; трябва да знае законите на търпението, за да придобие търпение.
към текста >>
84.
7.52 Петър Филипов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Стефан, големият брат на Петър, решава да купи машини и хладилници за фабрично
производство
на пасти и други сладкарски изделия.
Мобилизира се цялото русенско братство. Тодор Маринчевски, който работи там, взима най-дейно участие в работата. След две седмици всичко е опаковано, натоварено в два вагона и изпратено в София. Учителя е много доволен и благодари на русенското братство. Тези беседи (малките отделни книжки) липсват в книжарницата и те попълват няколко годишнини от класовете, за да могат да ги четат приятелите.
Стефан, големият брат на Петър, решава да купи машини и хладилници за фабрично
производство
на пасти и други сладкарски изделия.
Дава капаро 100 000 лева в една немска фирма. Петър веднага отива при Учителя и иска неговото мнение. Учителя му отговаря: „Няма да стане нужда да използвате тези машини." Петър изтегля капарото от фирмата и се отказва да купува машини. Братята му се сърдят и карат, но той изпълнява съвета на Учителя. След 9 септември комунистическата власт национализира работилницата за сладкарски изделия, която имат.
към текста >>
85.
8.1 Краят - ликвидацията на века
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Хората ще започнат да умират от студ и глад, понеже няма да има и селскостопанско
производство
на храни.
Учителя обяснява, че не е атомната енергия, която ще се използва сега, в тази епоха, но електричеството. Хората са още малки деца и не могат да се справят правилно с нея. За атомната енергия ще дойде друга епоха на Земята. Ако хората използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели — до пет обикновени атомни бомби, ще се наруши енергийният баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина. Това ще доведе до постоянна зима на Земята.
Хората ще започнат да умират от студ и глад, понеже няма да има и селскостопанско
производство
на храни.
Според ясновидски предсказания оста на Земята ще започне да се изправя постепенно от 2002 година. По-чувствително изправяне на оста ще стане през 2029 г., в резултат на което ще се стопят белите шапки на Северния и Южния полюс и Земята в ниските си части ще бъде залята от голямо количесто вода. От Европа, Африка, Америка, Австралия и Азия ще останат като острови най-високите и непристъпни сега планински вериги, като Алпите, Кордилиерите, планините в Норвегия, Швеция и други. Най-голям ще е континентът — островът в Азия, където се намира сега високото Тибетско плато. Англия ще остане като малък остров.
към текста >>
86.
8.2 Методи за оправяне на човечеството
 
- Светозар Няголов ( -2013)
„Днес всички хора са
производители
и се стремят към изобилие.
По два начина. Първият начин е да се приспят всички войници и да се обезоръжат. Като се събудят, ще видят, че нямат никакво оръжие в ръката си. Как ще воюват без оръжие? Вторият начин е да се запали въздухът и всичко да се стопи и изгори." (25, с. 172)
„Днес всички хора са
производители
и се стремят към изобилие.
Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, девизът на която е бил: „Малко, но хубаво." Малко говори, но хубаво, място да хване. Малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен." (33а, с. 30) „Едно от качествата на новия живот е, че той не търпи никакъв излишък и никакъв недоимък... Тия излишни енергии в природата създават злото. Никога не дружете с човек, който има излишък — нищо повече." (32, с. 15 — б.
към текста >>
87.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и
производното
от това - фанариоти.
Раковски, който тласка българския народ към въстание и под чието ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове през 1841 г. и дейността на българската легия в Белград, формирани са и четите на филии Тотю (1862) и Панайот Хитов (1867), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и др., за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев. Това революционно движение в последствие минава под ръководството на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Другият фронт, на който воюват българските възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на турските зверства срещу българския народ, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцкото църковно робство, упражнявано от Цариградската гръцка патриаршия и бунт срещу елинската асимилация, от друга страна. Естествен център на втората група възрожденци става Цариград, където начело застава Иларион Макариополски.
Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и
производното
от това - фанариоти.
Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост. Той има щастието да пожъне успехите на преследваната цел, като доживява ликвидацията на фанариотската зависимост. Той е щастлив, както ще видим по-късно, да види и Освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяването на по-високи общочовешки идеали - обединението на славянството, която кауза той преследва до края на живота си. Неведнъж и дваж в ума му се мяркаше мисълта да иде в манастир. Къде?
към текста >>
88.
Момчето Петър
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави
изводи
от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота.
Тези години, които съответствуват на възрастта от прогимназията, са годините, които човек преминава от детство в юношество. Това е една преходна възраст, когато младежът се формира физически и когато се установяват някои от основните белези на душевността. Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен. У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си непринудено и естествено. Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват.
Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави
изводи
от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота.
Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост. Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света. Още тогава той полага основите на своя мироглед. Животът му следователно се отличава доста много от живота и постъпките на неговите другари и съученици. Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение към тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава.
към текста >>
89.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с
изводите
, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини.
Поради това, че материалът в тези статии е крайно сгъстен статии, в които той искаше да даде най-необходимите за начинающите френолози принципи както на френологическата, така и на физиогномическата наука, тук даваме само някои от главните им точки. Първа статия: В нея се разглежда човешкото лице като огледало, в което се отразяват душевните вълнения. Освен това в статията се говори, че формата на главата съответствува на вътрешното развитие на мозъка. Тази квалификация става по схемата на д-р Гал. По-нататък в седем точки се излагат основните принципи на френологическата наука, както и историята на нейното появяване.
Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с
изводите
, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини.
Тук се дават сравнително сведения от измервания на черепа, направени сред племена на изостанали и паралелно с тях на по-развити в културно отношение народи. В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството на мозъчното вещество и умствените способности у човека. Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум. Четвърта статия: Тя разглежда устройството на черепа и мозъчното вещество. Спира се на полушарията, лобовете, както и на устройството и предназначението на малкия мозък.
към текста >>
90.
Пътят до Варна. Съборът. Изненадата.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Друг съществен
извод
от разгледаните въпроси в срещата на същата година е следният: Както отделният човек, така и цялото човешко единство, се развива.
Така ще намериш връзките на вечния живот - извора на всички блага. По горните три закона Учителят е дал и подробни разяснения. На една от срещите, станала на 17 август, Учителят казва: „Човекът е цар, когото в случай на грях детронират. Когато човек сгреши, тогава той е впрегнат от духовете, а живее ли за Господа,той впряга духовете да му служат. Следователно духовете заробват, духовете могат да работят за човека, за да бъде той свободен.“
Друг съществен
извод
от разгледаните въпроси в срещата на същата година е следният: Както отделният човек, така и цялото човешко единство, се развива.
Развитието засяга възгледите, разбиранията на хората относно вечните неща, относно великите, неизменните закони на битието. Това, което е различно в различните времена, са само средствата, с които се тълкуват и изясняват тези закони. По времето на Христа, поради ръста на тогавашното общество и самата цивилизация, духовната култура е съвсем друга и апостол Павел е говорил истините по един начин, но след изминалите вече близо двадесет столетия, ние ще говорим за същите неща с други думи и с оглед на ръста, до който е стигнало човечеството. На някого може да мине през ума въпроса: Какво ще представлява светът след двадесет милиарда години? Положението на човека тогава спрямо човека днес ще бъде в отношение, каквото е отношението между човека и жабата.
към текста >>
91.
Наблюдавайте и се учете
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Същественото е ученикът да работи върху себе си, да наблюдава, да прави
изводи
и да учи усърдно великото писмо на живота.
Написаното върху тях не е измама. Като прибавим към това движенията, походката, гласа и израза, който е белег за душевната нагласа, можем да сме сигурни, че познаваме вече този човек. Ако по една кост, намерена при някои разкопки, опитният палеонтолог може да възстанови целия скелет на животното, защо по един белег върху човешкото лице да не може да се възстанови цялостната психологическа картина на един жив човек? С казаното до тук не се дават готови рецепти. Това не е позволено.
Същественото е ученикът да работи върху себе си, да наблюдава, да прави
изводи
и да учи усърдно великото писмо на живота.
към текста >>
92.
За живата природа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Истината не лежи пред нас като готов
извод
.
За живата природа Един от най-богатите извори на знанието, които има човек, е природата. Потребно е обаче да видим разума, вложен в тази природа. Това е най-ценното, защото не природата, която можем да разглеждаме външно като туристи, а целесъобразността и законите в нея възпитават човека и го подсещат, че светът, в който живеем, се управлява от разума и всемогъществото на един Универсален Творчески Дух. Истината, която всеки търси по най-различни пътища, не се дава на готово като щампа или като хапка, която майката слага в устата на гладното дете, а се дири и открива самостоятелно.
Истината не лежи пред нас като готов
извод
.
Тя е скрита в процесите, от които трябва да се изтръгне. Затова на човека са дадени очи, уши и всички останали сетива, затова му е даден разум и интуиция, за да дойде сам до тази истина. Знае се от опит, че колкото по-дълбоко и по-съзнателно прониква човек в природата, толкова е по-близо до истината. Но природата е необятна, ще каже всеки. Как да я обхванем?
към текста >>
Хората не знаят - прави
извод
Учителят, - че приличат на съседи, които отглеждат градини.
Как може човек да бъде добре, щом таи в себе си отрицателни мисли и чувства. Те са като ръждата, която яде желязото. Но, аз да съм добре! Какво друго ме интересува - говори невежият, този, който не знае законите на единството. Ние отговаряме: За да си ти добре, трябва и другите да са добре.
Хората не знаят - прави
извод
Учителят, - че приличат на съседи, които отглеждат градини.
Щом водата в браздата на единия градинар тече, тя ще потече и в другата градина. Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен. Ако хората можеха да видят колко са свързани техните съдби, биха били крайно внимателни в своите постъпки. Страниците на човешката история са пълни с борби, които хората от памтивека водят за своето освобождение. Те не знаят обаче, че истинското освобождение идва само тогава, когато човек познае истината.
към текста >>
93.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни
изводи
.
В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ. Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Тук не бих могъл да дам завършена картина на идейните му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност. Аз смятам опитите да се обхване и подчини безбрежния свят на каква да е система или на един или няколко основни принципи, като условия от съмнителна полезност. Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство.
Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни
изводи
.
Те са само от полза, за да развиват логичното от методичното мислене. Щом една философска доктрина не е затворена в рамки, а сочи само пътищата на мисълта, тя стои над сферата на интелектуалната акробатика. Към нея се приобщават търпеливите, онези, които могат да дочакат плода на едно семе, посадено в твърда почва. Ограниченото доктринерство и широкият духовен размах на свободната мисъл се отнасят помежду си както механиката към органическата природа или както се отнася логиката към интуицията. Голям брой философи предлагат картината на действителността или като механическа схема, или с щрихите, които се долавят в един съзерцателен унес.
към текста >>
94.
Паневритмия
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Същият анализ и
изводи
прави и от описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил“, гл. 40-43.
Това привидно отклонение ще ни покаже как са установени връзката и съотношението между тон, форма и идея. Според този френски окултист една пространствена форма може да считаме кристализирала, замръзнала във форми музика. Д'Алвейдър твърди, че мерките, които са дадени в Библията, в книгата „Изход“, гл. 25, са размерите на скинията. Те не са случайни и всички те заедно образуват една музикална симфония.
Същият анализ и
изводи
прави и от описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил“, гл. 40-43.
Сент Ийв дава методи, как може да въплътим една музикална форма в едно здание или някакъв предмет за украса. Всичко това говори колко е обширна сферата на музикалното влияние. Говори се при това, че много от формите в природата представляват кристализирана музика. Паневритмия в субалпийския пояс на Рила при Седемте езера Това с причината, че формите на движенията при Паневритмията, които са съобразени с някои периоди от ритъма на космичния живот, се считат като силно въздействуващи в положителен смисъл върху човешкия организъм и психика.
към текста >>
95.
Учителят за себе си
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
До такъв
извод
съм дошъл.
У мене има един стремеж да се приближавам повече към слабите, безразлично дали са бедни или богати. Имам съчувствие към слабите и искам да им помогна. И Христос не дойде за праведните, но за страдащите, за болните, слабите, бедните. При болните ще ида с аптеката си, а при другите ще нося своята цигулка. Ако с цигулката не ще мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет.
До такъв
извод
съм дошъл.
Ако още веднъж дойда на този свят, ще дойда или като музикант, или като поет. Това са двете неща, които ще оправят света. Те само са останали неопетнени на света. Аз искам да изчезне вашия прозаичен живот, защото само музиката и поезията остават чисти на този свят. Всичко друго е оцапано.
към текста >>
96.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Христовото и Учителевото Слово изискват смирение, за да не се получи неправилният
извод
за учението и за Учителя по ръста, до който са стигнали неговите ученици.
„Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“ Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката душа. Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят. С това“ ние не твърдим, че учениците на Бялото Братство са някакъв показателен пример за постигнато съвършенство. Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на ученичество поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки.
Христовото и Учителевото Слово изискват смирение, за да не се получи неправилният
извод
за учението и за Учителя по ръста, до който са стигнали неговите ученици.
За непрекъснатата дейност на Учителя, за неговото забележително трудолюбие, като не поменаваме за ред неща, родени като негова инициатива, ще кажем, че в едно полустолетие - в непълни петдесет години, Учителят е изнесъл около седем хиляди беседи. Като прибавим и броя на специалните разговори с групи ученици, които разговори са бивали често доста продължителни, можем да заключим, че в това половин столетие той е държал на всеки два дни по една беседа.
към текста >>
97.
Разговори с Учителя. Разговор първи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Взех примера за хомеопатичното лечение, за да видите какво значение може да имат малките количества вещество при лечението, а оттам да направим
извод
за значението на малките идеи, които съзнателно или несъзнателно проникват в нашето съзнание.
Забележителното в тази терапия е това, че за да стане лечебна, дозата трябва да е под един минимум. Един от начините за получаване на такава минимална доза може да се постигне по следния начин. Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после капнем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по молекулите на водата и ще се получи разтвор едно към хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един кубически сантиметър. Ако към друг литър чиста вода капнем капка от първия разтвор, тогава ще се получи разтвор 1:1 000 000. Хомеопатите твърдят, че тази манипулация с разтворите трябва да се продължи дори до тридесет пъти, за да се получи хомеопатична доза, която е вече годна за хомеопатично лечение.
Взех примера за хомеопатичното лечение, за да видите какво значение може да имат малките количества вещество при лечението, а оттам да направим
извод
за значението на малките идеи, които съзнателно или несъзнателно проникват в нашето съзнание.
Те са много по-ефикасни от ония идеи, които наричат с името „велики“. Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света. Ще ви кажа, че оправянето на света, за което така често приказват хората, не е човешка задача. На човека е дадена задача да оправи своя свят, с което той вече допринася за оправянето на целия свят. Ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро продължи Учителят - тя макар и много малка, ще изпълни целия му живот.
към текста >>
98.
Разговори с Учителя. Разговор втори
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни
изводи
, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие.
Когато у човекът влезе една отрицателна мисъл, която почва да го терзае или когато се настани някое неприятно чувство, той трябва да застане лице с лице към тях, да ги изследва спокойно и прецизно, както един учен изследва известно явление с логика и анализ и след като се увери в тяхното безсмислие и вреда, да ги предаде като отегчителни посетители на подсъзнателния и могъщ разумен поток, който ще се справи с тях така, както един учен се справя с нахлулите в кабинета му досадни деца, като ги предаде на бавачката, която ще ги увлече и завладее със своите занимателни приказки. Успее ли да направи това, той е постигнал много нещо. Ученикът: Колко прости са на вид всички велики и полезни неща. Но дали човек смогва винаги да се справи със себе си така лесно, както лесно това изглежда на пръв поглед? Учителят: За усърдния всичко е постижимо.
И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни
изводи
, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие.
Аз бих препоръчал на моите ученици да изучават светлината. Светлината е нещо много интересно и дълбоко, Светлината, която изучавате във физиката, представя една по-нисша степен на живата светлина, тъй като светлината има различни степени, които отговарят на човешкото съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Светлината върши в природата огромна работа, тя не само превръща енергията в органична материя, но превръща киселостта и стипчивостта на някои плодове в сладчина. Различните плодове са под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство. Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота на една планета, както и за създаване на голямото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека.
към текста >>
Вероятно е в моите
изводи
да има неточности, макар че при
изводите
си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения.
- В окултната наука е познат един свещен знак, наречен пентаграма. Този знак е взет като символ на някои държави и доктрини, без хората да знаят значението му и без да подозират, че начинът на неговото употребление не е без значение и носи най-различни последици. Когато върхът на пентаграмата е нагоре, това показва, че тези, които са го поставили така, трябва да зачитат Божественото начало у човека и света, а най-главно човека, тъй като пентаграмата е знак за него. Опитали ли сте се някога да поразсъждавате върху значението на този свещен знак и символ? Ученикът: Позволете ми да изкажа тук едни мои разсъждения върху пентаграмата.
Вероятно е в моите
изводи
да има неточности, макар че при
изводите
си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения.
Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени. Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по часовника се мери времето. При това въртене всеки връх на пентаграмата изминава 72°, докато дойде на мястото на предидущия връх (1, 2, 3, 4, 5). От това следва, че на всеки 72º, които съответствуват на 1/5 от денонощието, равна на 4 часа и 48 минути, се променя и състоянието на човека през едно денонощие. Началото на това въртене е точка I, където се пресичат две линии на пентаграмата и която точка е момента на изгряване на слънцето.
към текста >>
За да дойдете до по-прецизни
изводи
, полезно е да знаете, че и мисловността, и чувствеността у хората са различни.
Това зърно почва своя развой отдолу, от земята и вярвам, че се развива в периодите, които посочих по-горе, като, разбира се, целият период е съответно равен на продължителността на периода от покълването на зърното до деня на жътвата. Учителят: Работете по-нататък. Във Вашето изложение споменахте, че състоянието на радост и скръб се сменят периодично. Това е така, но ще знаете, че те не могат да съществуват отделно. Състоянията, в които изпада един индивид, зависят и от натурата на отделния човек.
За да дойдете до по-прецизни
изводи
, полезно е да знаете, че и мисловността, и чувствеността у хората са различни.
Ако се заемем да разгледаме мисловността на отделните хора, а и в отделен човек, ще открием няколко вида (категории) мисловност. Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум. Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях. Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия.
към текста >>
Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени
изводи
.
Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум. Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях. Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия. Разумът у човека е една висша проява на умствените сили.
Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени
изводи
.
Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек.
към текста >>
99.
Разговори с Учителя. Разговор седми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако се съберат всички философи на този мравуняк и почнат да разискват по случката, те няма да дойдат до никакъв
извод
.
Ученикът: За всичките ли наши постъпки сме отговорни? Няма ли такива в живота ни, за които не отговаряме? Учителят: Има много неща, които на пръв поглед ни се струват случайни, но в скрития и още непознат за човека разум на природата те са строго определени. Когато ралото на орача, който минава през някой мравуняк, развали мравуняка, за мравките е съвсем неизвестна причината за това бедствие. Само онзи, който оре, знае защо и как е станало това.
Ако се съберат всички философи на този мравуняк и почнат да разискват по случката, те няма да дойдат до никакъв
извод
.
Само разумният човек, който се е заел да оре, знае как да обясни това неочаквано явление. И много случки в живота на хората, които не могат да се обяснят, имат свои разумни причини, известни само на висшите същества. Един ден в далечното бъдеще те ще станат ясни за всеки човек. Не бързайте с вашите заключения дори и тогава, когато правите преценка кое е добро и кое - зло. В човешкия живот неминуемо има падения и ставания.
към текста >>
100.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Мъдростта е мъжкият принцип — умът, който осмисля нещата, като ги разкрива чрез светлината си, а Истината е
производна
сила от съчетанието на Любовта и Мъдростта.
Истината, която ражда свободата, твори силата и туря в действие другите два принципа на битието. Любовта има отношение към човешкото сърце. Мъдростта — към човешкия ум, Истината — към човешката воля и физически прояви. Това е Триединнят Бог — Бащата е Любовта, Синът е Мъдростта, изявена чрез Божественото Слово, и Истината е Светият Дух, който изтича от Бога и реализира Неговата Воля в цялата вселена. Любовта е мекият, съграждащ принцип, олицетворен в жената, майката.
Мъдростта е мъжкият принцип — умът, който осмисля нещата, като ги разкрива чрез светлината си, а Истината е
производна
сила от съчетанието на Любовта и Мъдростта.
Тя е Синът — проявеният Дух, който освобождава творенията. Христос е казал: "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". (Йоан 8:32.) Той също каза за себе си: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".Той въплъти Волята Божия чрез Словото и живота Си и каза, че само по този път човек може да се освободи и влезе във вечния живот, само когато стане едно със своя Отец, човек може да изяви Бога и да изпълни Волята Му. Обхватът на Любовта е неизмерим, но тя, за да стане понятна, може да се сведе до следните четири фрази:
към текста >>
НАГОРЕ