2. Приложение и успех при ръчните занимания
Най-често децата обичат да изживяват всяка своя идея и сетивно. Като харесат някоя приказка, естествено е да я изиграят. При драматизирането са нужни костюми, декори и реквизити. Всичко това могат да приготвят малките ръчички. С голяма радост се изрязва златното наметало, ушите на заю баю, опашката на лисана, чашката на кокиченцето, минзухарче-братко- и др. Всяка приказка и всеки сезон бихме могли да илюстрираме с ръчна работа. Така например, на етажерката ще си наредим горичка от картонени дървета, къщички от глина или картон, снежни пътеки, шейнички, а там в далечината ето че пристъпва гладния кумчо вълчо, отивайки в града да си търси храна. В другия ъгъл — до прозореца се е Свило малко селце с къщички, дървета край пътя, двор и кошара, мегдан, кладенец и др. През есента ще си уредим пазар, през зимата пързалки, а през пролетта градинки. Всеки сезон сам ни предлага богато разнообразие от творчески приложни възможности. Куклена къща, магазинчета, изложби, украса и изненади при тържества са случаи, при които ще дадем възможност на малките да проявят творческите си възможности, приложени в ръчния труд. Всички деца обичат да работят. Наш дълг е да им дадем възможност да се проявят и чрез играта да обикнат труда.
Имайки пред вид казаните по-горе възможности за общия успех на работата, необходимо е да се справим навреме със следното: 1. Учителката трябва добре да знае и сама да умее да върши това, на което .иска да научи децата. 2. Материалите, с които ще се работи, да бъдат готови предварително, за да не се пречи на цялата група при работата. За повече дисциплина и ред, избираме предварително дежурни, които да раздават материалите на всички предварително, когато се работи групово. 3. Не по-малко важно за общия успех е и обстоятелството да се справим на време с детския интерес. Преди всичко трябва да заинтересуваме децата или да използуваме създаден интерес. Най-често спонтанните детски игри ни водят към успешна творческа дейност. 4. За да имаме успех, трябва да държим сметка и за детските , възможности и ,да даваме на депата работа, която е по техните сили. Ще тръгнем от по-лесно към по-мъчно; на по-сръчните деца ще даваме по-сложна работа, а по-неловките ще насърчаваме повече. Всяка предприета работа ще се дава с оглед на средната възможност за децата. Украсата на детската ни градина най-често е огледало за духа на общата ни работа. Случва се, в старанието си, учителката да украси стаята с изработени предмети само от нея. Тук децата ги няма. Има обратни случаи на прекалена небрежност, когато украсата на стаята се оставя изключително на детското умение. В такъв случай, излагаме вкуса и мерилото на малките относно хубавото и красивото. Редно е да покажем на децата най-хубавото, да им дадем образец и да им съдействуваме за самостоятелното изпълнение на зададеното. Украса, албумчета и подаръци има смисъл, само ако са детско творчество. Фатална грешка е да кажем, че детето не умее и ние да .свършим неговата работа. Макар и несъвършен, нека ценим детския труд нежели да осакатяваме характери и да убиваме стремежи.
Преди да завършим ще кажем няколко думи и за груповата работа. Масовият труд е по-продуктивен, но по-шаблонен. От друга страна, при голяма група трудно е да водим индивидуална работа, тъй като няма да имаме възможност да бъдем полезни на всяко дете. и в резултат се получават много започнати, но недовършени различни неща. Докато при колективната работа се показва общо и се следи общо, при по-малка група деца до 30 за предпочитане е индивидуалната работа. Тук спокойно ще покажем в резбата на Минчо, в лепенето на Нина или ще гостуваме на малките домакини. При единия или другия случай ще създаваме у децата навик за кооперативен и съзнателен труд — стъпало на настоящия стопански и икономически строй.
Всяко селище има своя среда, свои условия и свои възможности. Ще се справим с тях и ще даваме на децата съответна работа. Например със селските деца ще се спрем по-подробно на селското стопанство — добитък, домашни животни и храна. С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните производства; лозя, зеленчукови градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр. С децата от големите градове ще се спрем по-обстойно на културните придобивки, всред които те растат. Не е много естествено децата в София да играят на лозарство или на параход. Това съвсем не е изключено, подчертаваме само, че тук интересът, ще бъде по-повърхностен и кратък, отколкото ако същите играят на трамвай, зоологическа градина — неща, които могат да се наблюдават непосредствено и са близки до извънучилищния живот на малките.
И така, чрез ръчните занимания неусетно ще минем от играта към труда към живота.
