Духнал севернякът и застудяло по цялата земя. Изпокрили се цветята, прибрали се всички животинки. Всичко живо се прибрало на топло. Само в гората зелените елхи треперели от студ и едва крепели своите иглисти листа.
— Боже, помисли и за нас! Всичките семена са в земята, всичките листа са под снежната покривка, само ние мръзнем! — молели се елхите и дигали високо върховете си, дано бъде чута молбата им.
А то, като се заредили мразовити дни, дърво и камък ще се пукне от студ.
Дошла Нова година. Наближила и Коледа.
Мало и голямо, бедно и богато тичали надолу, нагоре, кой как може да се приготви за празника. Само зелените елхи стоели неподвижни и тихо плачели от студ.
„Милчки рожби, спете и смелички бъдете! Със здраве и с радост скоро ще отрастете.“
Така пеели майките елхи на сабите деца, а те, миличките, треперели от студ и непрестанно плачели.
Една вечер, точно пред Коледа — в полунощ, от планината се зачуди звънци и силна светлина озарила цялата гора. Изведнъж измежду дърветата се спуснали много сърни и джуджета, а всред тях една голяма шейна. В нея стоял белобрад старец, дядо Коледа, заобиколен с безброй играчки.
Точно в средата на гората дядо Коледа спрял шейната и извикал :
— Стойте, спрете се, сърнички и джуджета! Ние идваме на земята за радост, а ето тук че чувам плач!
Смълчали се за миг всички. Само малките елхички не могли да спрат сълзите си.
— Какво чувам ? — извикал дядо Коледа, като скочил от шейната и се доближил до една малка елхичка.
— Не плачи, елхичке, дядо Коледа ще те накичи с хубави играчки, със светли топки, с много свещички!
Забързал той, завъртял се и високо извикал:
— Джудженца, джудженца, накичете елхичкйте с най-светлите играчки, дядо Коледа трябва да зарадВа всички на земята!
И за няколко минути всичките елхи, малки и големи, били украсени с чудесни украшения. Нямало вече плач, а само радост и смях.
Така дядо Коледа отминал гората и тръгнал за града, да зарадва и децата.
От тогава до ден днешен хората красят елхи срещу Коледа за радост на децата.
