Пророк Иоил

Пророк Иоил е вторият от 12-те малки пророци. Живял е в юдиново царство, когато храмът още съществувал. Не се знае точно времето на неговото съществуване, но се предполага, че е живял в царуването на цар Озия. около 800- та година преди Христа. Имал е видения за бъдещето и в прикрита форма е говорил за Месия и за Неговото идване. Стилът му е поетичен и изящен. Описанията му са живи и пропити с нещо възвишено.

Книгата му се състои от 3 глави, написани на изящен образен и символичен език. Говори за съдбата на еврейския народ, за неговото отстъпване от Божия закон, заради което му идват всички нещастия - земята запустява и не ражда, сушата изгаря всичко, няма вода и отгоре на всичко скакалци, гъсеници и други подобни унищожават всичко, което се е родило. И Бог казва за тях, че те са негова армия.

В 12-ти стих на първа глава се казва: „Лозата изсъхна и смоковницата изчезна, нарът, финикът и ябълката - всички дървета на полето изсъхнаха, защото радостта изчезна от человеческите синове." Този стих буквално е верен, но има и

дълбок окултен смисъл, защото всички дървета, за които говори, са символ на нещо, което носи живот и радост. Така например лозата в езотеричен смисъл е символ на Великите Мистерии, а смоковницата - на малките мистерии.

Във втората глава говори за деня Господен, който иде и е близо. И казва, че Господ иде с голяма войска, от която земята ще се потресе и небесата ще потреперят, Слънцето и Луната ще помръкнат, и звездите ще оттеглят светенето си. Защото денят Господен е голям и твърде страшен. След като мине денят Господен, когато Бог ще съди народите, се казва: „И след това иде излея Духа си на всяка плът и ще пророчествуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения, а още на рабите и рабините си в онзи ден ще изливам Духа си." След това пак говори за деня Господен и казва: „И ще покажа чудеса на небесата и на земята, кръв и огън, и стълпове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина и Луната в кръв, преди да дойде денят Господен, Великият и Страшният и всеки, който призове Името Господне, ще се спаси."

Денят Господен подразбира епохата на ликвидацията на кармата на човечеството, преди раждането на новата епоха. В този ден държавата, религията и науката ще изгубят силата и значението си и ще се заместят от Божественото учение, което ще създаде нови отношения между хората и народите, и между хората и Бога.