- Хайде, тръгвай у дома на обяд! - чух басовия глас на брат Еп., който отвори вратата и повтори поканата си.
- А, няма нужда, - стеснително и недоумяваща отвърнах аз.
Ами ако Учителя все пак ме е чул! - сепнато помислих и скочих
от мястото си.
Пътят на брат Еп. беше покрай моята къщичка. Бях приятелка с дъщеря му, но това, да дойде да ме покани така специално на обяд, нивга не беше се случвало ...
- Хайде, тръгвай, че хаджийката е наготвила вкусно ядене -настояваше и ме изчакваше да тръгна с него.
Все още объркана, отидох у брат Еп. и сладко се нахраних.