Далече на изток, зад широк пояс от виолетови мъгли, се надигаше заревото на новия ден. В дрезгавината на гората наред със стволовете на дърветата се очертаваха силуетите на хора. Високо над пробуждащата се земя блестяха ярки звезди.
В този ранен час всичко в природата се будеше в очакване на раждащия се ден. Когато хоризонтът се позлати, хората вече бяха станали повече. След първия слънчев лъч заедно с приливната вълна на новия ден в далечината се издигна факелът на вечния живот - огненият диск на Слънцето. Малко след това свидетелите на тази грандиозна гледка започнаха утринните си упражнения.
Учителя е на крак от най-ранни зори. След като обядва с всички и ни говори до един часа и половина, той отиде в градината, където се проведе разговор в малка група. След това много пъти трябваше да се качва в стаята си и да слиза, без да спре за малка почивка.
Сега е в стаята долу, а часът е десет вечерта. Изпратил е последните си гости и само аз, както често се случва, все още съм наблизо, за да го придружа с поглед и да се прибера едва когато се е качил в горницата.
Орион наистина беше най-величественото и най-жизнерадостно съзвездие на звездното небе. Тогава за първи път почувствах красотата на живота в пространството и за миг осъзнах, че съм свободна и съм част от един значително по-голям свят.