Учителя преподаваше духовните науки в най-големия и най-престижен университет - в аудиториите на живота. Учениците му бяха надарени, специалисти в различни области на науките и изкуствата - художници, музиканти, писатели и поети, учители, лекари и др. Имаше и много занаятчии, също и земеделци, особено в провинцията - всички трудолюбиви и ученолюбиви хора.
Учениците на Любовта, Мъдростта и Истината, на трите Божествени принципа в учението на Новата култура, слушаха лекции, учеха и се явяваха на изпити навсякъде и по всяко време: в големия салон на „Изгрева", на поляната, където правеха упражнения, по време на разходките в планината, когато работеха в градината и най-вече в ранните утринни часове, когато Учителя говореше на ранобудните. Хубави уроци получавахме и от всички живи същества, които Учителя беше „назначил" за свои помощници.
Големият салон, в който най-често слушахме лекции, бе дълъг 23,5 метра, широк 7,50 метра и 4 метра висок. Беше доста просторен, имаше шест прозореца и една врата на изток един прозорец и врата на юг, откъдето влизаше Учителя. В този салон той изнесе повече от 4000 лекции и беседи, а в други салони и помещения - около 3000, т. е. Учителя изложи същността на Учението в около 7000 лекции и беседи. На човечеството бе дадено знание за развитието на културата за векове напред. В големия салон Учителя каза, че учението ще бъде разбрано и приложено едва от шестата раса. Но това значи ли, че ние няма да го разберем? Може би ние ще го разберем и приложим само отчасти, дотолкова, доколкото могат да приемат и осмислят новите знания нашите умове и сърца. Ние слушаме беседите, а навсякъде в живота учим и прилагаме придобитите знания.
Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред. Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота. Но часът е десет и Учителя вече започва своята неделна беседа. Ученикът се заслушва и постепенно се успокоява. Словото внася нови сили и бодрост в духа му. Дали така му се струва или наистина Учителя отговаря на въпроса, който го измъчва. Но тук вече няма съмнение, защото всичко му се казва пределно ясно, покорява го със силата на дълбокия смисъл. - „Въпреки всичко това, съвременните хора търсят друга философия на живота. Много философии съществуват, но нито една от тях не е освободила човека от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека - Божествената философия. Една вяра, една любов, една истина могат да подигнат човека. Те са вяра в единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота." Насърчен и вдъхновен, ученикът си тръгва с вдигната глава, с ведра мисъл и любов в сърцето, изпълнен с вяра в силата и възможностите на Духа.
Словото се излива, тече и дава знания на всеки според нуждите и интереса. Ученикът е поет и Учителя го насърчил да твори, но сега е силно впечатлен от една нова мисъл, върху която той ще мисли през целия ден. Учителя казва: „В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в себе си. Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихия глас на Бога в себе си. Той ще обезсмърти името си за вечни времена. Всяка дума, която излиза из неговото перо, ще бъде жива капка от извора на Вечния живот."
Ако е замислил да напише нещо ново, той ще спира по-дълго време вниманието си върху тази мисъл, ще се заслушва по-често в гласа, който нашепва слова от Извора на живота.
Ако един ученик е изследовател в областта на естествените науки и тайните на природата го вълнуват, един ден Учителя ще му каже: „Много науки има за изучаване. Важно е, като учи, човек да прави правилни заключения. За пример, ако изучава ботаника, човек трябва да дойде до същественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? — Растенията се отличават по това, че и при най-неблагоприятните условия, при които са поставени, заровени в земята, те извличат потребните за тях сокове и дават красиви и благоуханни цветове, сладки и полезни плодове. Значи растенията се ползуват именно от ония условия, от които човек нищо не може да извлече. И до днес хората не са дошли още до истинското предназначение на растенията. Те са създадени преди човека, да бъдат в негова услуга. Човекът е създаден най-късно, което говори за неговия висок произход. Като изучава растителното царство на природата, човек трябва да спре вниманието си и върху растителното царство на своя организъм."
За ученика е вече ясно, че зад външната страна на явленията в природата се крие дълбок смисъл. Той разбира, че природата е разумна и започва да осъзнава органическата си връзка с нея.
Понякога Учителя мълчи, не говори по въпроси, който ни вълнуват. Ученикът трябва сам да намери отговора. Мълчанието на Учителя говори, тревожи и събужда скрити сили в ученика. Така той започва да мисли по-добре, да се изразява по свои начин и да поддържа мислена връзка с Учителя.
В школата на Учителя се учим на търпение, възпитаваме нашите лични чувства. Една сестра чисти тревите от цветната леха. Тя се навежда и изправя, търпеливо върши работата си. Наблизо се разхождат хора. Някои от тях са любопитни, но има и невъзпитани. Сестрата чува смях и подигравки по неин адрес. "Богомолка!" - казва някой.
„Господи, дай им светлина!" - пожелава тя в душата си. Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и нехайно отминават възможността да подобрят и осмислят живота си. Тя знае, че им липсва светлина, за да видят истината, прощава им и въпреки всичко ги обича.
*
Любов към ближния, търпение, благост, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в Бога - това са основни християнски добродетели. Който ги притежава, в Учението намира необходимите условия за духовно израстване. Той може да служи на Бога, защото обича ближния си и е дългогърпелив. Учителя казва: „Милосърдието трябва да се развива."