БУДИЛНИК

Сутрин се успивам

вече много, много.

Мамка ме отвива

и ме гълчи строго.

Аз се излежавам

сладко във леглото,

ала закъснявам

често за школото.

Затуй татко рече:

— Тъй не може, Златко!

И будилник вече

ми донесе татко.

Тоз будилник, брате,

ще го хвърля вънка!

Сипне ли зората —

звънка, звънка, звънка!

Пустата пружина

хич не си почива.

Как на таз машина

не й се доспива?

Трака, чука — също

като воденица.

Ще ми стане вкъщи

скоро май. . . солница!