Интересът около цветарството от миналия ден продължи. С идването всяко дете се залавяше за работа. Имаше доста готови материали и можахме да разнообразим цветята си. За да не страда реда и дисциплината, избрахме няколко дежурни да подават от материалите и да бъдат в услуга всеки момент на другарчетата са
Така от 8.30—9.30 ч. имахме цветарство.
От 9.30—10 ч. прибрахме работата си, казахме молитва, прегледахме се и 5—6 минути поговорихме за работата кой колко цветя е направил, лесно ли се правят те, кои са по-мъчните, какво от тях се прави по-трудно (връзването) и пр.
През междучасието всички излязоха на двора. В стаята останаха само дежурните да сложат закуските.
Най-добре знаят децата какво им трябва и най-често сами ни подсещат.
— Г-це, нека да си изиграем вчерашната песен! — обади се Любка, а след нея подеха и други. — Да играем майската песничка.
Това беше съвсем навреме. Изиграхме песничката „По нивята, по полята", прибавихме някои движения, повторихме я два пъти, разширихме я с музика-грамофон и си отидохме, без да вземем нещо ново. Все пак, децата бяха доволни, защото минаха деня 'в разнообразна работа, асимилирайки и изживявайки взетото от миналия ден.
Не е необходимо непременно всеки ден да даваме ново на децата, но това не значи да ги оставим редица дни без ново!
____________________________ *) Нека не прави впечатление, че разделям работата си на часове. Ние не се ръководим от звънеца, но имаме определено време за почивка след работа.