НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
61
резултата в
52
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без
просия
и подаяния.
Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/. Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит. За култивиране на обществени чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и обществен живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др.
секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без
просия
и подаяния.
За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един училищен парцел от 1200 м. Ние го почистихме, парцелирахме, прекопахме и посадихме. Направихме порта, затърнихме за предпазване от домашни птици и доведохме речна вода. Ежегодно обработвахме и култивирахме: зеленчуци, окопни варива и др. През лятото поливахме, плевяхме, а наесен - беряхме, сушяхме, консервирахме за през зимата.
към текста >>
2.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В моето присъствие децата оживяват, лицата им
просияват
.
* * * Прогимназиалната учителка М., която е проучила педагогическите идеи на Учителя и се е стараела да ги прилага в училищната си практика, доколкото това е възможно при днешните условия, разказва следното: „Отношенията ми с децата са любовни. Те чувстват моята любов. Когато вляза в клас, те реагират с любов. И най-тъпото дете проявява любовта.
В моето присъствие децата оживяват, лицата им
просияват
.
Говоря на децата за красотата на природата, че Разумната природа ги обича чрез всички блага, които им дава. После гледам да събудя у тях любов към всичко в природата. Например, казвам им: „Трябва да обичаме прелетните птички, понеже са гости от далечни места.” Стимулирам тяхната любов към разни предмети и същества в природата и успявам в това. Стимулирам любов у тях към птички, цветя, дървета, и те ги обикнаха и почнаха да ги гледат с уважение. Един пример из нашия живот: Едно малко врабче си строи гнездо.
към текста >>
3.
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едни невидими крила ги
осияват
със своето присъствие!
Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания!
Едни невидими крила ги
осияват
със своето присъствие!
Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец.
към текста >>
4.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чувствуваме се
осияни
от нещо красиво!
Още при влизането в самоковското поле сцената изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига! Върховете ù още са прошарени със снегове. Колко ясно се очертават контурите ù на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат! Ние вече сме в преддверието на тяхната държава.
Чувствуваме се
осияни
от нещо красиво!
Те ни изглеждат като мечта, която наближава да стане действителност. Наближаваме към „Железните врата". Минаваме през няколко кичести селца и спираме при Говедарци. От тук поемаме нагоре пешком. Отляво тъй е близо до нас Попова шапка, Кобилино бранище, и по-нататък Рупите и Мальовица!
към текста >>
5.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Отчасти – по
носията
и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени).
А у мъжете липсваха колосаните яки, тези модни халки на западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята – Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна, бял ли е еди-кой си по душа?
Отчасти – по
носията
и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени).
Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тези –сестра Х. С. – една американка. И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна, на английски, да ми проповядва.
към текста >>
6.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От тях хармонията поради своята безпорочност,
светосияние
и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост.
„Надзорник и всепроникващ поддръжник и ликуващ е Великият Господ Бог, а също и Висшето Себе, така именуват в това тяло Върховния Дух. Който тъй различава Духа и материята с нейните качества, при каквито условия и да се намери, той не ще бъде роден пак. Който вижда, че материята върши всички дела и че Себето е бездейно, той вижда." „Хармония, движение, инерция, това са качествата родени от материята. Те здраво връзват в плътта неразрушимия обитател в тялото.
От тях хармонията поради своята безпорочност,
светосияние
и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост.
Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Хармонията привързва към блаженство, движението към дейност, а инерцията, бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде хармонията преодолява, надвива над движението и инерцията, а другаде - движението надвива хармонията и инерцията, на трето място - инерцията надвива над хармонията и движението." „Когато Мъдростта-светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава.
към текста >>
7.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пророк
Осия
305
Пророк Елисей 228 Пророк Исайя 235 Пророк Йеремия 255 Пророк Йезекил 265 Пророк Данаил 280
Пророк
Осия
305
Пророк Йоил 308 Пророк Амос 309 Пророк Авидий 312 Пророк Йона 312 Пророк Михей 314
към текста >>
8.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Употребява се за победа и снемане обсада на град, като се произнасят Божествените имена и псалом 80, 8 стих: „Възвърни ни, Боже на силите,
осияй
с лицето Си и ще се спасим."
Тридесет и шестият гений е наречен Манадел, съответстващ на Божественото Име Алла, което значи Бог обожаем. Управлява от 176-ти до 180-ти градуса на зодиака. Употребява се за запазване длъжността и средствата за съществуване, като се произнасят Божествените Имена и псалом 26, стих 8: „Господи, любя местопребиваването на Твоя дом и мястото на скинията на славата Ти." Тридесет и седмият гений е наречен Аниел, съответству- ва на Божественото Име Абада, което значи Бог добродетелен. Управлява от 181-ти до 185-ти градус на зодиака.
Употребява се за победа и снемане обсада на град, като се произнасят Божествените имена и псалом 80, 8 стих: „Възвърни ни, Боже на силите,
осияй
с лицето Си и ще се спасим."
Тридесет и осмият гений е наречен Хаамиях, съответства на Божественото Име Агла, което значи Бог надежда на децата на Земята или Бог Триединен и Единен. Управлява от 186-ти до 190-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на съкровища небесни и земни, като се произнасят Божествените Имена и псалом 9 1,9 стих: „Понеже Ти си казал: Господ е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Тридесет и деветият гений е наречен Рехаел, съответстващ на Божественото Име Гоот, което значи Бог приемащ грешниците. Управлява от 191 -ви до 195-ти градус на зодиака.
към текста >>
9.
Пророк Йеремия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Още в младостта, Към 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар
Осия
.
Пророк Йеремия Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди.
Още в младостта, Към 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар
Осия
.
Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество. но всичко това останало без последствия.
към текста >>
10.
Пророк Осия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пророк
Осия
Пророк
Осия
Пророк Осия е един от малките пророци. Той е пророкувал дълго време - от цар Озия до цар Езекия, от 785-та до 725- та година преди Христа. Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих. Книгата на пророк Осия е от 14 глави. Във всички глави се говори за отстъпничеството на Израил и Юда от Господа, заради което Бог ги отхвърля от Себе Си и ги наказва за делата им.
към текста >>
Пророк
Осия
е един от малките пророци.
Пророк Осия
Пророк
Осия
е един от малките пророци.
Той е пророкувал дълго време - от цар Озия до цар Езекия, от 785-та до 725- та година преди Христа. Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих. Книгата на пророк Осия е от 14 глави. Във всички глави се говори за отстъпничеството на Израил и Юда от Господа, заради което Бог ги отхвърля от Себе Си и ги наказва за делата им. На няколко места има загатване за идването на Месия.
към текста >>
Книгата на пророк
Осия
е от 14 глави.
Пророк Осия Пророк Осия е един от малките пророци. Той е пророкувал дълго време - от цар Озия до цар Езекия, от 785-та до 725- та година преди Христа. Той гледа с вяра на идващия Спасител, Когото вижда, че иде към земята и няколко места от неговата книга са приведени в Новия завет: Матея 8-ма глава, от 10-ти до 13-ти стих, Римляни 9-та глава, 25-26-ти стих и Първо Петрово Послание, от 2-ри до 10-ти стих.
Книгата на пророк
Осия
е от 14 глави.
Във всички глави се говори за отстъпничеството на Израил и Юда от Господа, заради което Бог ги отхвърля от Себе Си и ги наказва за делата им. На няколко места има загатване за идването на Месия. В последната глава призовава евреите да се отвърнат от идолите и беззаконията си и да се обърнат към Бога, който ги извел из Египет, и ги е водил през пустинята, като ги е хранил с манна. Той изтъква, че всички блага на еврейския народ идват от Бога - и житото, и плодовете, и виното и всичко необходимо. И когато отстъпват от Бога, Той им отнема благата.
към текста >>
11.
Пророк Софония
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първата глава започва с думите: „Слово Господне, което биде към Софония, сина на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в дните на
Иосия
, сина Амонов, юдиния цар."
Той е пророкувал в началото на цар Иосиевото царуване, т.е. около 630-та година преди Христа. Разрушението на Ниневия, предсказано от него, се е случило в 625-та година преди Христа. Бил е съвременник на Еремия. Книгата му се състои от три глави.
Първата глава започва с думите: „Слово Господне, което биде към Софония, сина на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в дните на
Иосия
, сина Амонов, юдиния цар."
„Ще погубя съвсем всичко от лицето на земята, говори Господ, ще погубя человек и скот, и ще погубя птиците въздушни и рибите морски. Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен. И всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността Му, защото ще направи скончението, даже и скоро, върху всички, които живеят на земята." В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на действието на закона на кармата и който се отнася за последните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погълнато то огъня на ревността Господня, от огъня, предизвикан от човешките престъпления. Нашата раса, според окултната наука, ще загине от огън, докато Атлантида загина от вода.
към текста >>
12.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
27.
Йосия
..................................................47. Елиезер
22. Оатама..............................................42. Юда 23. Ахаза..................................................43. Симеон 24. Езекия................................................44. Левий 25. Манасия.............................................45. Матат 26. Амон...................................................46. Йорим
27.
Йосия
..................................................47. Елиезер
28. Ехония................................................48. Исус 29. Сеалтиел............................................49. Ир 30. Зоровавел...........................................50. Елмадан 31. Авиуда.................................................51. Косан 32. Елиаким..............................................52. Косан
към текста >>
13.
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да
осияе
седящите в тъмнина и в мрачна сянка.
И всички, които чуха, пазеха това в сърцето си, казвайки: Какво ли ще е това детенце? Защото Господнята ръка беше с него". "Тогаз баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува за идването на Спасителя, на Христа... Да Му служим без страх със святост и правда пред Него през всичките дни на живота. Да, и ти детенце, пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа да изправиш пътищата за Него. За да дадеш на людете да познаят спасение чрез прощение на греховете им.
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да
осияе
седящите в тъмнина и в мрачна сянка.
Така щото, да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". В третата глава, втория стих се казва: "При първо- свещенството на Ана Каяфа Божието Слово дойде до Иоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение и покаяние за прощаване на греховете, както е писано и книгата с думите на пророк Исайя: "Глас, който вика и пустинята, пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.
към текста >>
14.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина
осия
килията.
По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим. В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница. Но Ангел го извежда от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко. Понеже е важно освобождаването на Петър от тъмницата, ще го предам както е описано: "И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован в две вериги и стражи пред вратата вардеха тъмницата.
И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина
осия
килията.
И като бутна Петра по ребрата, разбуди го и рече: "Ставай бърже, и веригите паднаха от ръцете му. И Ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогаз му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от Ангела е действително, но си мислеше, че вижда видение.
към текста >>
15.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги
осия
.
В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод.
Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги
осия
.
И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят.
към текста >>
В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги
осия
", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите.
в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ".
В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги
осия
", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите.
Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините.
към текста >>
16.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В замяна на това в него се развива именно онова, което се изливаше от небето, от
осияващото
Духовно тяло на Буда.
Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което в Източния окултизъм наричат Нирманикая. Ето защо се казва, че когато родителите се връщат от Витлеем в Назарет, детето е пълно с Мъдрост (т.е. Неговото етерно тяло е проникнато от Мъдростта)" и Божията благодат беше над Него" (2;51-52). Но то растеше така, че развиваше много бавно обикновените човешки способности, които се отнасят към разбирането и познаването на външния свят.
В замяна на това в него се развива именно онова, което се изливаше от небето, от
осияващото
Духовно тяло на Буда.
То развива такава дълбочина на вътрешния живот, която не може да се сравни с нищо друго по рода си в света. В детето се развива такава дълбочина на чувствата, която действа по един чудотворен начин на окръжаващата го среда. Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света. Когато детето Исус е занесено в Храма и го вижда Мъдрецът Симеон, той казва на майка му Мария, че меч ще прониже нейното сърце. А този меч е почнал да действа, когато Натановият Исус е изгубен за родителите си в Ерусалим и го намират при книжниците и мъдреците, че разисква върху Писанията.
към текста >>
17.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да
осияе
стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им.
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да
осияе
стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много.
към текста >>
Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги
осия
.
Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем.
Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги
осия
.
И те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: Ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя.
към текста >>
18.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да
осияе
седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79).
Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия.
Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да
осияе
седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79).
Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е. хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим.
към текста >>
Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще
осияе
седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е.
Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79).
Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще
осияе
седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е.
хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим. Към тази поредица от думи са и думите на Христос, където казва: "Огън дойдох да хвърля на земята и какво повече искам, ако е вече запален".
към текста >>
Когато етерното тяло на човека
просиява
в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос.
Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време.
Когато етерното тяло на човека
просиява
в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос.
В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка.
към текста >>
19.
18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"И рече им: Когато ви пратих без
просия
, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?
Защото както моят Отец завеща Царството на Мене, Аз завещавам на вас да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето Царство и ще седнете на престола да съдите 12-те Израилеви племена. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето Сатана ви изисква всички, за да ви пресее като жито. Но Аз се молех за тебе да не отпадне твоята вяра и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт. А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че не Ме познаваш".
"И рече им: Когато ви пратих без
просия
, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?
А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконниците биде причислен". Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение.
към текста >>
20.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да
просияват
в неговата душа знанията за висшите светове.
Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения.
Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да
просияват
в неговата душа знанията за висшите светове.
Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове.
към текста >>
21.
3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова,
Йосия
, на Юда и Симона?
Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот. * * * В началото на 6та глава ни се разказва, че Исус отишъл в Своя роден град и поучавал в синагогата. И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му". Те виждат Мъдростта Му и делата Му, и се учудват на тях.
Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова,
Йосия
, на Юда и Симона?
И сестрите Му не са ли между нас? " А Исус им казва: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и между своите сродници, и в своя си дом. И не можеше да извърши никакво велико дело, освен дето положи ръцете Си на малцина болни и ги изцери". Значи, те виждат в Него само един техен съгражданин и не вярват в Него. И тяхното неверие пречи на проявите на Божествените сили, защото както по-рано изтъкнах, Вярата е добър проводник на Божествените сили.
към текста >>
22.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Видението на Месия
просияваше
.
Думите на пророка Захария: "Но ти дъще Сионова, радвай се много, възклицавай ти, дъще ерусалимска. Ето, твоят Цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица" (9,9), живееха в душите. Когато тези думи прозвучаваха при култовото четене в храма, при слушането се запалваше Огънят. Народът виждаше това, което слушаше.
Видението на Месия
просияваше
.
Същото видение се запалило сега при физическото събитие, при виждането на Човека, на Чието чело отсега нататък сияеше непобедимата царствена воля. Това, което Христос направи при влизането в града, беше едно физическо действие, което е свързано с четенето на Свещеното Писание. И това, което се е изживяло в храма при четенето на това място от пророк Захария, бликва във възклицанията и псалмите " осанна във вишних" от душата на народа. По такъв начин народът бере тези плодове от смоковницата на старото виждане. Но времето на старото виждане беше изтекло.
към текста >>
23.
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да
просиява
и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота.
Виждат всичко това, което е станало след тяхното разбягване в Гетсимания. И това, което са видели, те го предават с голямо вдъхновение на хората, на които проповядват Словото. По този начин се разкрива Тайната на Голгота и може да се говори за нея. Но импулсът, който преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците. Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко.
Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да
просиява
и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота.
Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие. Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис.
към текста >>
24.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Засега хората са превърнали молитвата в
просия
, което не е молитва.
Горното разглеждане на "Отче наш" е едно кратко резюме на изложението на брат Боев, направено по мисли на Учителя. По-нататък ще дам как Щайнер разглежда молитвата " Отче наш", изхождайки от принципите на окултната наука и ще видим, че двете разглеждания се допълват. Ще предам накратко изяснението, което Щайнер дава на молитвата " Отче наш". Първо, той поставя въпроса за разликата между молитва и медитация и казва, че задачата на медитацията е да свърже човека с висшите духовни същества, с Бога. Същата задача има и истинската молитва - да свърже човека с Бога, за да потекат Неговите сили в нас, да събудят нашите вътрешни сили.
Засега хората са превърнали молитвата в
просия
, което не е молитва.
И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и медитацията се стремят към една цел - сливането на душата с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение. На това служат и молитвата, и медитацията". Както е известно, човек има двойна природа. Той има преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост Манас, Будхи и Атма.
към текста >>
25.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина
осия
килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже.
Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни. 12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда. Това е описано по следния начин: "И като го хвана [Ирод], хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред Бога за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина
осия
килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже.
И веригите паднаха от ръцете му. И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. И Петър излезе и вървеше изподире му, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
към текста >>
26.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава
вечносияещият
атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране.
Първите са само отражение на вторите. Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът.
Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава
вечносияещият
атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране.
Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение.
към текста >>
27.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук за лентяйство, дърмоюдство и
просия
не може и дума да става.
Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак. У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза.
Тук за лентяйство, дърмоюдство и
просия
не може и дума да става.
И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел. А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания. С това нещо те преди десет века са внесли етичния елемент в ....* ( * в оригинала не се чете) икономия, за което се загатва едва в ново време от икономистите.
към текста >>
Богомилите заявявали: Махнете
просията
, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат.
Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия?
Богомилите заявявали: Махнете
просията
, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат.
Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни. Християнството по начало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща. Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Иисус, казвали те, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име.
към текста >>
28.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За ученика молитвата не е
просия
, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества.
Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание.
За ученика молитвата не е
просия
, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества.
Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата.
към текста >>
29.
26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече,
босия
ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда.
А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата.
И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече,
босия
ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда.
Това е човещината. И като прави това, принася полза на ближните си, повдига себе си и придобива великото живо знание. Ще кажете, че тези неща са непостижими. Но непостижимите неща носят радости, а постижимите носят скърби. Какво ще бъде, за пример, нашето състояние, ако стигнем до края на света?
към текста >>
30.
4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само временно може да му се помогне, като на един просяк; но
просията
в света не разрешава въпроса.
Под действието на творческия импулс на живота, минералите излязоха от своето латентно състояние и станаха растения. Но не се спряха там, а влязоха в положението на рибите, после в това на птиците, в това на млекопитаещите и най-после минаха във фазата на човека. И човек сега трябва да мине в една по-висша форма. Дали това се съзнава или не, но във всеки човек има един вътрешен стремеж да мине от една по- нисша форма в една по-висша. И ако човек не иска да мине в една по-висша форма, никой не може да му помогне и да го направи щастлив, в това състояние, в което се намира сега.
Само временно може да му се помогне, като на един просяк; но
просията
в света не разрешава въпроса.
Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек. Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот. Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела.
към текста >>
31.
Размишление върху Божествената чистота
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В. Да
осияе
душите ни Истината на единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко.
• 765 • Размишление върху Божествената чистота. А. Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. Б. Да се слави Мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни.
В. Да
осияе
душите ни Истината на единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко.
Щом от Любовта се преминава на Мъдростта и Истината, преминава се от едно състояние в друго. При произнасянето на тези изречения да се постараем да схванем вътрешната страна на онова, което е скрито. Да обнови Бог сърцата ни със съвършената Божествена чистота.
към текста >>
32.
ДА ЦАРУВА ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ НАШ ОТЕЦ В СЪРЦАТА НИ...
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да
осияе
душата на Истината на Единния наш Отец, Който е
• 1025 • Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. Да се слави Мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни.
Да
осияе
душата на Истината на Единния наш Отец, Който е
начало и конец на всичко. Щом от Любовта се преминава на Мъдростта и Истината, преминава се от едно състояние в друго. При произнасянето на тези изречения да се постараем да схванем вътрешната страна
към текста >>
33.
Правда
 
- Георги Радев (1900–1940)
основата, на която Любовта се изявява и
осиява
човешката душа.
което ви е дадено – да бъдете праведни. Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо? – За да излезе от нея Великата светлина. А в Светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще ¢ се изяви. Правдата, това е
основата, на която Любовта се изявява и
осиява
човешката душа.
Всички души могат да бъдат праведни и да издават Светлина. Души, които не искат да светят, са души, които се борят с Бога. Не се бори с Бога!
към текста >>
34.
Край на първо действие
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Тя имаше и друга дъщеря
Теодосия
, крайно красива и приличаща на египтянка.
Като че ли замести мъжът си и беше непрекъснато около Учителя. Беше зарязала всичко и от светска дама стана на сестра от Изгрева. Нейната рождена сестра минаваше за ясновидка. Мара Гръблашева си замина към 1940 г. Тя има тук дъщеря.
Тя имаше и друга дъщеря
Теодосия
, крайно красива и приличаща на египтянка.
Аз живеех по това време у тях на квартира. Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителя като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература.
към текста >>
Създаде се една близост между дъщерята
Теодосия
и мен.
Нейната рождена сестра минаваше за ясновидка. Мара Гръблашева си замина към 1940 г. Тя има тук дъщеря. Тя имаше и друга дъщеря Теодосия, крайно красива и приличаща на египтянка. Аз живеех по това време у тях на квартира.
Създаде се една близост между дъщерята
Теодосия
и мен.
Но Учителя като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувствуваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората.
към текста >>
35.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Отчасти по
носията
и по думите; повече по лицето и по очите; а най-вече по обноските и по делата (при условие, че са искрени).
Вместо модни шалове, всякъде личаха бели пребрадки- А у много мъже липсваха колосани яки - тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна бяла ли е на еди-кого си душата?
Отчасти по
носията
и по думите; повече по лицето и по очите; а най-вече по обноските и по делата (при условие, че са искрени).
Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тях сестра X. С. - една американка. И тя носеше бяла пребрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж на английски почна да ми проповядва.
към текста >>
36.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
 
- Теофана Савова
Аз не говоря за
просията
.
Кога получава петелът храна? - Когато кукурига известно време пред вратата на господаря си. Тогава сърцето на господаря му се отваря и му дава храна. Някой казва: „Човек не трябва да иска." Не, едно от качествата на великия живот, към който се стреми човек, е искането. Значи човек трябва да иска.
Аз не говоря за
просията
.
Да проси човек, това е нахалство. Да искаш, значи душата ти да е пълна е желание да учиш. Ти можеш да искаш само от приятели; ти можеш да искаш само от баща си и майка си. От неприятеля си можеш да искаш, само ако си попаднал в плен, да ти подари живота. Затова казва Христос: Хлопайте и ще ви се отвори; търсете и ще намерите; искайте и ще ви се даде!
към текста >>
37.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
" „Да — казва братът, — загубих си портмонето."
Белокосият
брат с висок глас извиква: „Братя, има изгубено портмоне с пари, потърсете го." А народ много — човек до човек.
Попов слиза и тръгва с приятелите, но след малко забелязва, че портфейла му го няма. В него имало пари, колкото да може да се върне. Той се усъмнява в сестрата, която му взела палтото да го пази. Един белокос брат забелязва, че той си говори сам и е смутен, и го пита: „Братко, какво има? Загубил ли си нещо, а?
" „Да — казва братът, — загубих си портмонето."
Белокосият
брат с висок глас извиква: „Братя, има изгубено портмоне с пари, потърсете го." А народ много — човек до човек.
„Аз бях загубен, нямах пари да се върна, но след около 5 минути се чу отдалеч глас: „Намери се! " — и портмонето от ръка на ръка дойде до мен. Като ми го предаде, братът каза: „Брат, колко пари има вътре, не знам, но колкото и да са, виждаш ли този народ, това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никакъв случай няма да останеш без средства. Само да се обадите, кесията ви ще се окаже недостатъчно голяма, за да побере това, което ще да ви се даде."
към текста >>
38.
7.3 Пеньо Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той ги взима и ги дава на
босия
пътник.
При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака. Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос? " Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия характер да раздава, е прибрала всичко. Там са само старите му цървули и скъсани чорапи.
Той ги взима и ги дава на
босия
пътник.
След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек? Това е Христос." Пеньо казва: „Христос! И аз да не го позная! " Веднага излиза навън да го потърси. Минава по една улица, по друга, но не го намира.
към текста >>
39.
Вуйко Йоргаки Зебилев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Единият бе по-стар, по-рус и облечен както се обличат заможните селски люде, макар че
носията
му не беше тукашна.
Младият Константин Дъновски може би дълго щеше да мечтае за едно пътешествие, ако не беше се появила нова изненада. Един ден в мегданя на Устово протропаха два коня. Единият от конете бе окичен с герданче, по което зънкаха две малки медени звънчета. Гласът им приличаше на мелодичния напев на родопските стада. От конете слязоха двама мъже - очевидно не от този край.
Единият бе по-стар, по-рус и облечен както се обличат заможните селски люде, макар че
носията
му не беше тукашна.
Другият бе по-дребничък, по-скромен и изглеждаше, че е само придружвач. Като се позавъртяха малко на мегданя, те се запътиха към малката механа, види се да запитат за някого, но на пътя срещнаха стар мъж и жена, които също спряха очи на тях. - Види се, че не сте тукашни - проговори старият човек. - Като че дирите някого. - Вярно, не сме тукашни, но тукашни човеци търсиме.
към текста >>
40.
Упражнение на гласните букви
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Учителят
просия
от радост и каза:
Ако украшенията се пеят тежко, наситено, те остават нечетливи и бавни и мелодията ще се наруши. Окултния певец трябва да развие до виртуозност различните оцветявания на тоновете си. — Учителю — казах аз, — в края на песнопойката има едно упражнение на гласните букви. Ние с брата направихме няколко вариации върху това упражнение. Аз изпях почти всички вариации на гласните букви.
Учителят
просия
от радост и каза:
— Тези упражнения ще се пеят от учениците за развиването на техниката на гласовете им. Учителят ни посочи още няколко варианта на това упражнение. Брат Христо каза: — Учителю, тя все иска да напусне операта. — Да, Учителю, да отида някъде, писарка да стана, но не ми се работи вече в тази опера.
към текста >>
41.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и
осиява
човешката душа" (Учителят П. Дънов).
Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо ? - За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви.
Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и
осиява
човешката душа" (Учителят П. Дънов).
в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота."
към текста >>
42.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към
осияното
от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
- Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава.
Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към
осияното
от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост.
към текста >>
43.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще
осияе
човешките души.
Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят. Затова и така често явление са проявите на въплътеното зло: „Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпущат светлина.“ Без наличие на повсеместно осмислена и приложена Правда не би могъл да бъде изграден фундаментът на Новата Култура на VI раса – Културата на Любовта.
Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще
осияе
човешките души.
И тъй, в тази правда, в която влизате, обединете вашата светлина всички, тъй както слънчевият лъч. Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят.“ 8. Слънчевата светлина: Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето. Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос.
към текста >>
44.
Цар на Мрака
 
- Николай Райнов
А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново
просия
— и вложи в сърцето си този лъч.
И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост. И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай.
А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново
просия
— и вложи в сърцето си този лъч.
И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса. — За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола.
към текста >>
45.
Жрец на Озириса
 
- Николай Райнов
И
просия
духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път.
И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида — и мина през Седемте Храма на Делтата. И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота. И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят. И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя. И стана Моисей жрец и тайноведец.
И
просия
духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път.
Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището. И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида. И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия. И възсия в познание и дела Моисей над цял Египет, както Слънце възсиява над пустинята.
към текста >>
46.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Чернокожите гребци се навеждат над греблата,
белокосият
кормчия улавя лоста на голямото колело.
Човекът пристъпя бавно и слага крак на стълбата, що дели кораб от скала. Той стои между земя и море: — неговият образ се възправя върху невидимата черта, що лъчи близко от далечно. Зад него земята бърза да изгради своя зелен дворец, защото се бои да не останат неразорани полетата й. Човекът се възправя на кораба. Слънцето рисува по платната неговата синя сянка: образ на господар, който догражда храма на мечтата си.
Чернокожите гребци се навеждат над греблата,
белокосият
кормчия улавя лоста на голямото колело.
Платната плющят и се издуват. Човекът стои до мачтата и с поглед лови бързите движения на земята, която кичи своя зелен дворец. От тук се начева неговата бисерна поема. Корабът сече сънливите води, сепва ветровете и разбужда заспалите водни чудовища. Пенлива грива кипи отсам и отвъд преслона, та бележи светлата ивица на пролетна морска оран.
към текста >>
47.
Натюрели
 
- Георги Радев (1900–1940)
Натюрели Ако през време на голямото кръгосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин“ ви се случеше да видите едновременно на борда му Д-р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц — разбира се, последният да не е облечен в типичната
носия
на готвач — надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът.
Натюрели Ако през време на голямото кръгосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин“ ви се случеше да видите едновременно на борда му Д-р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц — разбира се, последният да не е облечен в типичната
носия
на готвач — надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът.
Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенера. Д-р Хуго Екенер Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д-р Екенера по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига — полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. Тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. Ото Манц И действително, в лицето на Д-р Екенера и на готвача Манц, ние — изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер имаме два типични представителя на два от трите първични натюреля — на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера*), в лицето на споменатите по-горе двама души, които взимаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип.
към текста >>
48.
Действие четвърто.
 
- Велко Петрушев
В този трагичен момент, става нещо чудно! Всред тъмнитe облаци
просия
светлият образ на Ханан.
Те стоплиха изстиващата му усмивка. И той отново се усмихна и казва: Д е в о р . Мила Славяна! Затрептяха на двама ни сърцата и душите ни се сляха! Такъв бе заветът на Боговете, и така стана! С л а в я н а. (се моли) О, Богове! Тежка е съдбата, но сладка е победата! Чуйте ме сега! Дайте лек за раненото сърце, що гасне пред очите на новата зора. Нека отново тез очи проблеснат и в лазура безсмъртен, живота вечно да съзерцават! Явление девето.
В този трагичен момент, става нещо чудно! Всред тъмнитe облаци
просия
светлият образ на Ханан.
Живите му очи се впиват в хероичната двойка. Той позна Девора. Приближава се до него и шепне: Х а н а н. Нима той е ранен? Тъмният лъч на нощта е пронизал гърдитe му, а злият дух на сладострастието е отровил кръвта му?
към текста >>
49.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Отчасти по
носията
и по думите, повече по лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени).
А у мъжете липсваха колосани яки, тези модни халки на Западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени е бели дрехи. Внушавайки и оправдавайки идеята „Бяло братство.“ Хубаво име. Хубав символ, и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем да познаем бял ли е еди кой си по душа?
Отчасти по
носията
и по думите, повече по лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени).
Срещнахме и двама, трима познати бивши евангелисти. Между тези сестра X. С. и една американка. И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнаж почна да ми проповядва.
към текста >>
50.
Борис Николов
 
- Георги Христов
Кандидатът стъпва с
босия
си крак върху простряната кожа, а Борис отбелязва с един гвоздей контурите на крака.
Един по един сме обути в тия необикновени произведения на кожарското изкуство. Сандалите приличат на тия, които хората са носили в древността. Нещо старинно и библейско има в техния вид. Правят се от една изрезка по мярката на стъпалото и от няколко ремъчки, които придържат ходилото към крака. За да се направят едни сандали, необходимо е човек да слезе с Борис в зимника, където Жечо е хвърлил кожата на умрялата някога кобила.
Кандидатът стъпва с
босия
си крак върху простряната кожа, а Борис отбелязва с един гвоздей контурите на крака.
Това е всичко. Само след половин час босият е вече обут. Ремъчките са нагласени и потегнати. Човек усеща приятно краката си върху гладката кожа, вместо върху острите камъчета по двора. При появата на всеки нов чифт сандали, Жечо поглежда с нажалени очи и с отпуснати бърни към краката на новообутия щастливец и почва да нарежда жалбите за тая чудесна работлива кобила, която така бързо напуснала този свят.
към текста >>
Само след половин час
босият
е вече обут.
Нещо старинно и библейско има в техния вид. Правят се от една изрезка по мярката на стъпалото и от няколко ремъчки, които придържат ходилото към крака. За да се направят едни сандали, необходимо е човек да слезе с Борис в зимника, където Жечо е хвърлил кожата на умрялата някога кобила. Кандидатът стъпва с босия си крак върху простряната кожа, а Борис отбелязва с един гвоздей контурите на крака. Това е всичко.
Само след половин час
босият
е вече обут.
Ремъчките са нагласени и потегнати. Човек усеща приятно краката си върху гладката кожа, вместо върху острите камъчета по двора. При появата на всеки нов чифт сандали, Жечо поглежда с нажалени очи и с отпуснати бърни към краката на новообутия щастливец и почва да нарежда жалбите за тая чудесна работлива кобила, която така бързо напуснала този свят. Кой знае защо, но и у мене се пренесе тази жалба. Аз си представих как Жечо, който знае да използва всичко най- рационално, е карал бедното животно да работи толкова много, че то най-после е решило да намери спасение само като напусне този мъченически свят.
към текста >>
51.
Кръстю Тулешков
 
- Георги Христов
След това аз да сляза, да хвана за поводите двата коня и да ги изтегля напред, като, разбира се, веднага ще взема котлето от
босия
крак на Кръстю.
Чуваха се тук таме щурци и хрупането на гладните коне, които лакомо дъвчеха ечемика. Обхвана ме гняв на този конски апетит. Усетих, че и Кръстювата мръщина между веждите му порастна. Преди да предприемем нещо по- енергично, решихме да употребим една ловкост. Тъй като бяхме много близо един до друг, сговорихме се Кръстю да протегне левия си крак към мен, да извие нагоре могъщото си стъпало и аз да окача на него котлето с варения боб.
След това аз да сляза, да хвана за поводите двата коня и да ги изтегля напред, като, разбира се, веднага ще взема котлето от
босия
крак на Кръстю.
Но известно е, че плановете не винаги се сбъдват. Има непредвидени обстоятелства, които осуетяват замисленото. Кръстю протегна крака си и аз се наведох и внимателно окачих котлето на него. В този момент неговият кон, който дотогава си пасеше най- спокойно, прояви фатална за нас чувствителност. Един отблясък от повърхността на излъсканото котле попадна в окото му.
към текста >>
52.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска
носия
.
Часовникарят дълго разглежда марките на тия часовници и нашите лица. Кой знае какво си е помислил, но плати парите. Това са пътните ни разноски до Търново. Наново лягам в дома на Александър. Замаян съм и изгарям от огъня на болестта.
Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска
носия
.
Усещам, че се грижат за мене, че и Кръстю е до мене и ме разтрива с яката си ръка. Въпреки всичко ние трябва привечер да отпътуваме. Изваждаме билети за презбалканската линия до Дряново. От това пътуване имам само кошмарни спомени. Нищо друго не помня.
към текста >>
НАГОРЕ