НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
доброто]] СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА ''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото. Снегът беше'' ''мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече'' ''подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и
единомисл
ието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава'' ''различията. Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко. Като постлахме'' ''върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител. Зимното Слънце грееше'' ''приятно. То милва с нежна ръка на майка. Учителят каза:'' - Питат ме в онзи свят ходил ли съм. В онзи свят не съм ходил, но живея в него. При Бога ходил ли си? Не съм ходил, но живея с Него и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Той е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото. Радвам се и се веселя, когато чуя Неговия тих глас. Вие очаквате да видите Бога след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на Земята. Някой казва: „Искам да видя Бога.” Не виждате ли проявената Божия Светлина? Тя е изявление на ангелите, на Бога. Сега работете, да чувствате Неговото присъствие навсякъде и всякога.
към текста >>
2.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
високи от мене. Наистина, смирих и утеших душата си." В 132-ри псалом, във връзка с Давидовия живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души. 133-ти псалом: Понеже този псалом е много силен за ограждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж, затова ще го предам изцяло: „Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в
единомисл
ие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века." 134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови. 135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят. 136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим. 138-ми псалом ни
към текста >>
3.
3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви." /2;20-25/. "А, най-после, бъдете всички
единомисл
ени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив - благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благослове- ние... Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но Лицето на Господа е против ония, които вършат зло." /3:8-9,12/. "Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така Божията Воля, а не като вършите зло. Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/. "И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията Воля."
към текста >>
4.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
един друг като сродници; изпреваряйте се да си отдавате един на друг почит." /12;10/. "В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа." /12;11/. "Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва ПОСТОЯННИ." /12;12/. "Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие." /12;13/. "Благославяйте ония, които ви гонят; благославяйте и не кълнете." /12;14/. "Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат." /12;15/. "Бъдете
единомисл
ени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри." /12;16/. "Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци." /12;17/. "Не си отмъщавайте, възлюблени, но дайте място на Божия Гняв; защото е писано: "На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ." /12;19/. "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, това като нравиш, ще натрупаш жар на главата му." /12;20/. "Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто." /12;21/. "Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта. Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона... Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона." /13;7-8,10/. "Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.
към текста >>
5.
1927 г. ЕДНО УТРО
 
- Теофана Савова
земята за радостта." Учителя говори още много върху тези четири категории хора, даде много ценни знания и обяснения, а милите слушатели поглъщаха всяка дума и се радваха, че са в салон, че са приютени в приятен скут, а не както миналата година, когато беседите се слушаха само на открито. А Учителя благ говори, говори. Струи знанието из него. Струи Любовта из него и пълни умове и сърца. Същия ден в 4 часа след обед Учителя говори по темата „Духът на Господа". Следната беседа - „Братя в
единомисл
ие" - чухме в събота - 20 август, в 7 часа сутринта. „Ще се превърне в радост" беше беседата, която Учителя изнесе на 21 август, неделя, в 7 часа сутринта, а втората в 20 часа - „Обич към знанието". Беседата „Пробуждане съзнанието на ученика" Учителя изнесе на 22 август, понеделник, в 7 часа сутринта. „Дойде глас" - на 23 август, вторник, също в 7 часа сутринта. В сряда, на 24 август 1927 г., сутринта Учителя изнесе една от най-назидателните си беседи - „Явно говорих", а същия ден вечерта, в 8 часа - „Свещеният час". Само Божията Любов носи пълния
към текста >>
6.
1. ПРЕДГОВОР
 
- Светозар Няголов ( -2013)
на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие. Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото Велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и
единомисл
ието — залог на една велика духовна култура. Нека всяка душа приеме от тази светлина, това, което й е определено, и се подготви да влезе като добър работник в новата шеста раса на Любовта, която идва вече в света.
към текста >>
7.
7.60 Цочо Диков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
нейното движение и при всяко отиване при Учителя му задава въпроси, отговорите на които записва на една тедрадка. Той написва една научна теза за Луната и я изпраща в Англия, но английските астрономи не я възприемат, понеже не е издържана математически. Активно участва във вътрешния живот на братството. Веднъж четат пред Учителя 133- и псалом и всички присъстващи започват да се смеят на Аароновата брада, която два пъти се споменава в псалома. Учителя много строго казва, че за да има
единомисл
ие, непременно трябва да участва разумната човешка воля и затова в псалома два пъти се повтаря за Аароновата брада. Той се интересува от строежа на атома и в тетрадка си записва всичко, казано от Учителя, по въпроса. Макар че не е музикант, пожелава да се създаде музикално упражнение с движения, което да изявява и носи силите на пентаграма. Споделя тази идея с Учителя, който я реализира през 1938 г. След заминаването на Учителя той се пенсионира и живее в бараката си на Изгрева, където накрая е наглеждан от братя и сестри. Краката му отичат, не може да ходи, понеже са му направили по-продължителни нагревки, и се атрофират. Заминава си през 1968 г. Остава верен на принципите на Младежкия клас и не се
към текста >>
8.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
на брат Стойчо и жена му Янка Андрееви от Нова Загора. Като се качихме сутринта на Молитвения връх, видяхме, че някой беше хвърлил стола на Учителя в цепнатината между камъните. Беше заклещен здраво. Брат Стойчо с няколко братя от Нова Загора, Стойчо Драгнев, Таньо Танев, аз и др. успяхме с големи усилия да го извадим и занесем на мястото му. Тук имаше още по-голяма мъчнотия. Доста време ние умувахме как точно беше поставен преди столът, за да го поставим на мястото му. Стигнахме до
единомисл
ие и го направихме, както е сега. Една група приятели с Таньо Танев отидоха при хижата и взеха камъка, който представлява върха на спиралата, и го занесоха на мястото на Учителя, където се намира и сега. Наближи съборът и на 18 август валя непрекъснато дъжд и град. Стана време да отидем на Мястото на Учителя и да се помолим. Моето ръководство ми каза да отидем горе и да поработим за оправяне на времето. Предложих на брат Стойчо и приятелите да тръгнем, като взех цигулката и се наметнахме с по един найлон. Започнах да свиря и да пеем и дъждът намаля и спря. Йоана Стратева ни чу и веднага дойде с цигулката си. Изсвирихме и изпяхме песните, които ми се продиктуваха, и облаците се пръснаха, небето се изясни и по неговия свод се появиха големи светли звезди. На другия ден -19 август, имахме отлично време и изкарахме много добре трите съборни дни. Същата година на лагера беше дошъл един германец, построил си палатка и сечеше суровия клек и с него си палеше огън. Ние веднага отидохме при него и му
към текста >>
9.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Така е било по трите области на българската земя: Мизия, Тракия и Македония. Трябва да се знае, че в килиите на манастирите, издигнати в Халкидическия полуостров, имало е тайно брожение. Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни. Между тях е имало и някои братя, дошли от руските манастири. Не е лесно да дойдат до
единомисл
ие люде с различни съдби и нрави. Но общата тежка участ сближава човеците и заличава различията. Малко по малко с вървежа на времето у тези служители с будни умове и горещи сърца, се ражда идея да сторят нещо за поробените свои братя и да спасят както народността във всякоя от покорените страни, така и да укрепят вярата в Христа Господа нашего. Но какво могат стори монаси без оръжие, отдали живота си на благочестие, на кротост и добродетели? Единственото им оръжие би ще молитвата и непрестанната мисъл за свобода, отправена към небесната милост. На това оръжие малцина познават силата, защото сдружената молитва към Отца нашего и Господа Исуса Христа назарянина, стигна до небесата, колкото и на нас, невидещите човеци да ни се струва, че са далеко. Добре и полезно е да се знае, че първият заговор за освобождаването от игото агарянско, е станал в Халкидика в Бялото море, който заговор, макар и ревностно прикрит в мълчание и молитва, е началото на всички по-сетнешни борби до нине. Лето 1747 ще рече
към текста >>
НАГОРЕ