НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1_01 ) Великата среда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да уреди работите. Под думата слизане се разбира насочване на съзнанието. Сегашните хора ще станат Ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие – еволюцията, която са минали. Когато сегашните Ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са се ползвали от тях, а сега идват да помагат на днешните хора, за да им се отплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на
вдъхн
овението и така им предават своите мисли. Ангелите ни разбират и не бива да им създаваме препятствия, за да могат да ни предадат своята мисъл. Енергиите на Ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост. Дойдат ли Ангели при хора, които не са готови, последните падат в несвяст. Нали като дойдоха при Христа в Гетсиманската градина, за да Го хванат, паднаха на земята и Той отслаби енергията си, за да не им препятства. Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения свят, за да ги осакати. У религиозните хора има една опасност – имат честолюбие. У учените – също. А за Христа се казва: „Той прие рабски образ“; значи имаше смирение. Считаш, че един човек е долен, а пък у него Бог живее. Ти ще се обмениш с него, инак се израждаш. Навсякъде е Божественото, ако разбираме нещата. Един брат попита Учителя: „От кога започнахме да слизаме с Вас на групи?“ Откакто слязохте от Луната. От Слънцето сме слезли на Луната и от Луната сме слезли на
към текста >>
2.
1_09 ) Страж на човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа. Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва. И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем. Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали. Тогава ораторът ще говори с
вдъхн
овение. А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна. Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен!“ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки. Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли. Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше душите, върху които работеше. Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на душите. Тук става следното: когато човек подготви нещата така, то Ангелите, които ръководят душите, предават по вътрешен път онова, което той им говори. Каквато и работа да възприемеш, тя трябва да се предшества и придружава от
към текста >>
3.
1_10 ) Реална връзка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
дал. Благодарим Ти за този свят, който си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни. Нека Твоята Светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа.“ Във всички окултните школи се е препоръчвала молитвата при ядене. Молитвата е най-висшата работа, това е връзка. Най-висшата разумна връзка става чрез молитвата. Молитвата, като придружава храненето, урегулира го. При моленето е важно вътрешното
вдъхн
овение, а не думата. Може да се прави молитва, когато се пука зората. Зората е отваряне на света. Вечерната молитва е за онези духове, които уреждат материала, който е придобит през деня, а сутринната молитва е, за да се приеме новия материал. Има същества от разни категории, които дохождат от 3 до 7 ч. Те идват в ранните часове, до зазоряване. Човек трябва да бъде умен да използва това, което Бог му е дал и да не се отклонява. Братът попита: „Какво значат думите в Писанието: „На ранина ще потърся Господа“?“ Сутринта, т.е. преди да е изгряло Слънцето, ще се съсредоточиш няколко минути, ще мислиш само за Единия и ще мислиш, че си между Ангелите. Сутрин, като станеш, кажи си: „Бъди добър, бъди справедлив, бъди честен, отнасяй се добре!“ Братът попита: „Желая да се моля всяка нощ. Кои часове са най-удобни?“ 12 ч. в полунощ е час на мълчанието. Тогава се моли. После, хубаво е в 1 ч. или в 3 ч. след полунощ. Можете да се молете една седмица в 12 ч. в полунощ, една седмица – в 1 ч. и една
към текста >>
4.
1_17 ) Свещената връзка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание. Ние ще бъдем добре, когато бъдем проводници на Бога и когато Той се изявява чрез нас, обаче въздействаме ли на Божественото, Бог в нас не е свободен и Го ограничаваме. Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние. Когато човек е без Бога, настава униние. Трябва да се работи. Лесно искат да влязат в Царството Божие. Трябва да имаме
вдъхн
овение. В Пловдив една цигуларка свири пред мен и каза, че никога не е свирила в живота си така, както тогава. Баща ѝ, който я гледаше отстрани, изрази възхищение, че никога не я виждал толкова красива. Тя имаше
вдъхн
овение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече отгоре, значи си изпълнил Волята Божия. Някой път искаш, но не ти дават. Значи не си изпълнил Волята Божия. Когато човек се намира всред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика разумност ръководи всичко, му дава Мир, спокойствие, хармония и тогава той разрешава всички противоречия. Всякога, когато имате обезсърчение, щом дойде Божествената мисъл, веднага всичко изчезва и чувствате лекота. Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението, което е животинско състояние. Някой те обиди; ти минаваш покрай него и го погледнеш криво. Защо ще го гледаш така? Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде. Когато я изпълнява без Любов, той взема назаем. А когато изпълнява Волята Божия с
към текста >>
5.
2_05 ) Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
го колкото искаш, нищо не става от него. Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез Любовта, хората ще станат даровити. Зад всички поети, писатели, музиканти, художници все седи някой, който ги обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е велик, причината за това седи в онази душа, която го обича и
към текста >>
6.
2_20 ) Сродни души
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Може двете сродни души да са на еднаква степен на развитие, а може едната да е по-развита от другата. Когато две сродни души се срещат на Земята, то ако има благоприятни условия, и двете остават да работят заедно. А някой път след известно престояване тук, едната сродна душа отива горе и тази, която е долу, работи под впечатлението на последната, когато е била на Земята. През сродната душа всичко минава. Ако е в Невидимия свят, тя е ръката, през която идват нещата към теб. Тя е
вдъхн
овителката. Всичко, което идва от Бога, минава през нея към нас и през нас към нея. Като получи човек това, което иде от сродната душа, тогава той ще обича всички. Сродните души представляват Божествената страна на Живота. Без любов към сродната душа никаква Любов към другите не може да се прояви. Любовта към другите е поляризиране на любовта към сродната душа. Представете си, че има една градина, създадена от теб. Този, който сади и приготовлява градината, е сродната ти душа. Кога се сливат сродните души? В края на краищата, когато завършат своята еволюция, те се сливат и заедно работят. Братът попита: „Хубаво ли е да отправяме мисълта си към сродната си душа?“ Трябва да се стремиш да дадеш място на сродната душа да се прояви чрез теб. Отвори сърцето си към нея. Всичко най-идеално, което можеш да си представиш, ще си мислиш, че е сродната душа. Всички сродни души живеят в закона на Любовта. Всички сродни души съставляват едно цяло. Това тяло е Христос. В сродната душа ще чувстваш
към текста >>
7.
2_22 ) Някои правила на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
деца?“ Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта. Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил. Малко хора съм срещал да обичат. Не че не любят, но това не е Любов. Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на
вдъхн
овение и подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда, ще получите благословение и така обогатени почнете работа. Не отивайте на работа празни и бедни. Да речем, че има една нова песен; изсвири я на човека и, без да му казваш музикални термини, да разбере какво свириш. Такова нещо е Любовта. Ти разправяш за нея, но трябва да я изсвириш, т.е. да я изявиш. Има един закон: щом човек не люби, мисълта му не може да бъде правилна. Например, ако няма любов към някого, той ще го представи по-долен отколкото е, а ако го обича, ще бъде способен да вижда красивото и доброто в него. Щом нямаш любов към някого, той е на милиони километри далеч от теб, а щом имаш, той е близо. Като обичаш някого, той да не ти се сърди, но с години да държи в съзнанието си, че го обичаш. Когато обичаш някого, ще ти се отвори един филм, цял ред картини и ще видиш защо го обичаш. Ще видиш какви добрини ти е правил в миналото. Това е приятно. И когато не обичаш някого, пак ще ти се отворят ред картини и ще видиш защо не го
към текста >>
8.
5_10 ) Път на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и ще внесат в теб най-хубавите мисли, и те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитва и доброто, и злото, и ще извадиш поука. Ако човек не се научи правилно да мисли, мъчно може да се справи с мъчнотиите в живота. Толкова хиляди години човек се бори да се освободи от онзи вътрешен атавизъм. В Окултната школа има хиляди изпити, на които могат да се подложат учениците. Например един ученик тъкмо се разговаря с един свой другар и водят много пълноценен и
вдъхн
овен разговор, а едно лице му казва: „Можеш ли да ми донесеш вода?“ Той трябва да отиде, да не наруши хармонията и после пак да продължи разговора, без ни най-малко недоволство. В живота всичко е изпит. Някой човек страда и не знае защо страда, а за ученика това е предметно учение. Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в себе си. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“ Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения. Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот. Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти. Когато човек стане коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“ Докато дойде съзнанието у хората да живеят добре, колко време ще мине! – Това е
към текста >>
9.
5_17 ) Сигурността на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
струват нищо? Някой очаква нещо без работа – като лотариен билет. Не, трябва да се работи. Друг идва и ме пита: „Дали ще свърша гимназия?“ Питам го: „Ти имаш ли приятелки, към които храниш особени чувства?“ – “Имам.“ Казвам му: „Мъчно ще свършиш гимназия.“ Врачувам, защото умът му е разсеян – днес смях, утре смях и няма да свърши. Бог иска работа, учене. Учителят обича прилежните ученици, които се учат. Когато в класа има способен ученик, учителят го обича и заради него преподава
вдъхн
овено и на другите. Дотам, додето сте разбрали, приложете. Микроскопически прилагайте всеки ден и не подхранвайте вече отрицателни мисли. За отрицателни неща не говорете, а за положителни. Четете пророците. Всеки ден трябва да учите по нещо – не да станете учени, а да се учите. От Любов към Светлина, от Светлина към Свобода и от Свобода към Любов? Като мине този кръг, човек се подмладява, а който не го знае, остарява и умира. Всеки да има една такава философия: нищо да не ви мъчи. Беседите трябва да се проучават и прилагат. И отвън и отвътре ще ви учат; нали е казано: „Духът ще дойде и ще ви научи на всичко.“ Главната спънка е в нас; след това идват спънките в окръжаващата среда. Цялата Природа е пълна с материал за проучаване. Наблюдавай заека как разбира от геометрия – когато остане един километър, преди да го стигне копоят, заекът избира един център и започва да се върти, да се върти, а после от центъра той отскача на няколко метра встрани, а копоят остава да се върти на онова място в
към текста >>
10.
7_04 ) Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
един виртуоз още какви работи има да изучи в музиката! Естественото положение е смирение, а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен. Това, което причинява най-много страдание в човечеството, най-много разногласие между обществата и народите, то е желанието за първенство. Всеки иска да бъде пръв – там е ключът на всички злини. Всеки има една хубава дарба, която може да използва, но нека изгуби желанието си за първенство. Първенството е относително нещо. Успехът,
вдъхн
овението на човека зависи от силата на Съществата, които го ръководят. Значи какво първенство? То нашето е нищо. Ако моят живот е полезен, означава, че с мен се занимава един висш Дух. За да бъдем ръководени,
вдъхн
овявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога – да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти, направи нещо с успех в някоя област и след това приписва това на себе си, мисли, че това е негово лично дело; трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал съдействието на Небето, той трябва да отдава всичко това на Бога. Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е славата!“ А ти раздвояваш нещата, казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш „Аз говоря!“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: „Господ говори!“ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Трябва да търсим Славата
към текста >>
11.
7_06 ) Развитие на добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
учите. Прилежанието е качество на ученика. Бог обича прилежните. Можеш да правиш погрешки, но Бог гледа прилежен ли си. Падаш и ставаш, падаш и ставаш, но Бог вижда, че си се трудил. Друга Добродетел на ученика е „Без отлагане.“ Сега като си отидете в къщи ще кажете: „Това е така, то е хубаво, отлично, но не може да се приложи днес.“ Днес хората си служат само с политика на отлагане. На младия ще кажат: „Рано е, я си поживей, ожени се, че после виж как стоят нещата.“ Не, когато имаш
вдъхн
овение, когато ти се пее или свири, не отлагай – пей или свири. Също така, когато ти дойде мисъл за молитва или за каквато и да е друга Божествена работа, направи я, не отлагай! Човек не трябва да чака най-хармонични, изрядни условия, за да работи върху себе си, но трябва да използва условията, в които се намира. Например ще носиш със себе си книга и когато посред другата работа ти останат няколко минути свободни, ще ги използваш, за да прочетеш малко. Човек нека навикне и в най-големия шум и глъч да може да се съсредоточва. Та като работим за вдълбочаване във вътрешния си живот и за подобрение на вътрешните условия, тогава ще се променят и външните. Трябва да знаем, че външните условия са зависими от вътрешните. Всеки казва: „Аз още не съм готов.“ Кога ще бъдеш готов? Ако не си готов, закъснял си! Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат. Младото поколение, което тръгва по
към текста >>
12.
5) Български народни песни и „Слънчеви лъчи”
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Българската народна музика още не е разрешила въпросите на Живота. Тя има два мотива, но българите трябва да имат и третия мотив или третата музика, която носи разрешение на въпросите на Живота. След четиридесет години работа в това направление дадох едно разрешение с упражнението „Слънчеви лъчи“. Чрез движенията, музиката и текста на упражнението посочих един образец за разрешение, за излизане от затворения кръг. При една българска песен можеш да се въодушевиш, но няма да се
вдъхн
овиш. Има голяма разлика между въодушевление и
вдъхн
овение. Въодушевлението е една подготовка, но не и
вдъхн
овение. Когато пея някои български народни песни, трябва ми известно време да отстраня някои нечисти мотиви. Напоследък се забелязва подем в българския музикален живот. Българите вече минават за музиканти. България е благословена страна, понеже има много музиканти. Чрез музиката България подобрява положението
към текста >>
13.
10) Всеки тон в музикалния свят е жив
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не свириш със средния пръст. Не можеш да вложиш красота, ако не го вземеш със слънчевия или безименния пръст. Не можеш да вложиш практичност, ако не го вземеш с малкия пръст. Не можеш да вложиш Божественото, ако не го вземеш с палеца. Когато цигуларят или пианистът свири, той трябва да знае с какви сили са свързани различните пръсти на ръката, а именно: показалецът – с благородството, средният пръст – с правдата, безименният пръст – с изкуството, с усета за красотата, с
вдъхн
овението, малкият пръст – с науката, а палецът – с Духа. Една сестра попита за интервалите в музиката. В музиката кварта е мъжкият принцип, а квинта е женският принцип, или другояче казано, кварта е на волята и ума, а квинта е на сърцето. Някой път секунда в музиката не върви, защото двата тона могат да се сблъскат, тъй като са близо един до друг. Тогава тури терца и ще има укрепяване; а и кварта укрепява. Почне ли работата ти да върви напред към разцъфтяване, това е квинта. Щом искаш да си уредиш работите, това е секста. Една сестра се заинтересува от гамите, разгледани в тяхното окултно значение. В мажорната гама е победата, а минорната гама означава, че разсъждаваш по кой начин да победиш – там и сърцето играе роля. Мажорната гама е изпъкнала дъга, а минорната – вдлъбната и се характеризира с възприемане. Гама до мажор е когато едно същество мисли да слезе от Небето на Земята. А когато позагази и срещне препятствие в пътя си, то вече е в до минор. После идва ре мажор – излюпва се пилето
към текста >>
14.
15) Възпитание на детето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли. Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията. Като учители трябва да станете
вдъхн
овители. Имате широка област за работа. Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот. Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява. Новото пазете отвътре, да не пият много от него, та то да остане в известна своя част недосегаемо. Това, което хората сега правят, вие няма да го вършите – устави, членски вноски, организации, правилници и прочие. Каквото вече е изучено, няма да го повтаряте. Има съществена нужда от онова, което хората все още не са изучавали – Природата, която е много умна. Трябва да се научим как да се отнасяме с нея. Тя е тъй разумна, като скрива някои неща от нас, за да ги изнамерим в тяхната същност. Като е правила опити, Природата е намерила, че с малки работи могат да се достигнат големи постижения, т. е. с малко можеш да постигнеш много. Казвам ви не да се обединявате, но да поддържате обединение, защото то съществува.
към текста >>
15.
18) Да я събуди навреме
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
мисъл, значи един Ангел те обича и те посещава, той ти праща тази светла струя. Човек не познава Ангелите и не подозира, че хубавата работа, която върши, е с тяхно съдействие. Успехът ѝ се дължи на присъствието на някой Ангел в самия него. Ти минаваш за красив, но като се сравниш с красотата на Ангелите, тогава виждаш, че си твърде малко нещо. Трябва да се радваш, че Ангелът е красив, понеже неговата красота е и твоя бъдеща красота. На индийски език „дева“ значи „ангел, чист“. Вдъхновението в човека иде от посещението на Ангелите. Когато хората живеят по Бога, тогава Ангелите ги обичат. Ангелите се интересуват от хората по единствената причина, че Господ се интересува от тях. Ако Бог бе изтеглил въплътените Ангели, досега не щеше да остане и един човек на Земята. За Ангелите хората съставляват обект за изучаване, тъй като не е лесна работа изправлението на човечеството. Обръщането на един грешник е цяло събитие за Небето и причинява голяма радост. Един Ангел, като слезе на Земята, се интересува много повече от един грешник, който плаче и се разкайва за греховете си, отколкото от един праведник, който си мисли, че е свършил нещо. Когато Христос мина големите изпитания с пост и молитва, дойдоха Ангели да му служат. Ако човек върши Волята Божия, Ангели ще му помагат. Един Ангел е крайно внимателен, когато събужда една душа. Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата. Знаете ли какво нещо е точността? Ако не я събуди навреме,
към текста >>
16.
37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
трябва да дойдат на помощ членове от Ангелската йерархия, но за да могат да ти помогнат, ти трябва да се подготвиш чрез упражнения в музикалната техника и щом работиш външно върху музиката, те ще те намерят подготвен. Светът на музиката е един възвишен свят, с живи Същества. Хиляди гениални умове отгоре постоянно работят за подобрение на музикалния апарат в човешкия организъм. Музикантът е радиопредавател. Музикалните гении, когато дойдат отгоре, посещават човека, за да го
вдъхн
овят, но не стоят много при него, само пет-десет минути, и после отиват на друго място. Ако се свържеш с музикалните гении горе и бъдеш обикнат от тях, ти много скоро ще станеш музикант. Учете се да се съобщавате с тях и когато се свързвате ежедневно, ще прогресирате в музиката. Музиката не принадлежи на физическия свят, не е от обсега на Егото. Музикантът трябва да има тил и да бъде човек на
към текста >>
17.
45) Невидими пътища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
някой и ти виждаш доброто в него, ти си в Рая. Когато казваш на някого: „Онзи ми взе мира, откъде се пръкна!“, то тогава човешкото е в теб. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца, какво ли не! Някой казва: „Бъди добър!“ Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете!“ Най-хубавите работи сега идват. Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. През тези четири дни
вдъхн
овението и радостта ни бяха едно предчувствие за Новата култура, която иде на Земята. Нашето състояние бе един привкус за бъдещото състояние, което ще имат душите в Новия свят, който
към текста >>
18.
58) Песента „Красив е животът”
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Висшите същества. И като мислим върху идеята, вложена в песента, същевременно да съзерцаваме известни образи и да си ги представим живо. Така да се издигнем до онези висши чувства, до Космичната Любов, която представлява едно състояние на висше съзнание или свръхсъзнание. Тогава почваме да даваме и присъстващите се издигат в съзнанието си до висша област и от нас вече излиза сила, която изпълва всички слушатели. Ще ви дам едно упражнение, което може да ви помогне да пеете с
вдъхн
овение: когато ще пееш, представи си, че при теб стои един музикален гений от Невидимия свят, от Ангелската йерархия. Ти ще го призовеш и ще кажеш, че ще му изпееш няколко песни. И когато пееш, мисли за него, съзнавай, че пееш за него, и тогава ще имаш голямо
вдъхн
овение. Това
вдъхн
овение показва, че си направил връзка с музикалните гении на Невидимия свят и че те присъстват. При такъв опит тяхната музикалност и тяхното
вдъхн
овение ще се предават на теб. Пеем ли, трябва да достигнем до излъчване, за да можем да придадем нещо на другите чрез музиката. Хората не разбират творчеството на музиката, но тя се взема от висши светове. И един музикант, за да напредва в нея, трябва да спазва следното правило: да има способност да идва във възприемателно състояние, когато слуша някой виден музикант. И слушайки, да остава последен, скромен и смирен, без да критикува, за да бъде възприемчив и да получава
вдъхн
овение. Най-важното е да не изпитва съжаление, че не е като този напреднал музикант, тъй като
към текста >>
19.
63) Поезия, театър, художество
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за водата, за хляба; това са реални работи. Истинският писател е в хармония с природните закони и сили. Когато пише и дойде до едно място на затруднение, до мъчнотия, той спира, защото знае, че Духът се е оттеглил. А онзи, който не разбира, ще почне да римува, да човърка. Нека да спре, да влезе в хармония с природните закони и да се коригира, за да може Духът пак да работи. Наблюдавайте, като се задълбочите, какво ще ви каже Духът. Един брат попита: „Учителю, какво ще кажете за
вдъхн
овението?” Можеш да чакаш двадесет години и нищо да не направиш, а когато дойде
вдъхн
овението, като че ли всички художници, които са се родили досега, ти идват на помощ. И тогава за двадесет минути, за един час можеш да направиш онова, за което си чакал двадесет години. При
вдъхн
овението иде благословение, иде Бог. Идват няколко гениални поети отгоре, кажат няколко стиха на един свой обикновен събрат и когато го подтикнат да тури името си под това, хората разсъждават: „Този е обикновен човек, а какви работи пише!“ Който иска да е поет, ще му кажем с каква храна трябва да се храни, стига да е роден поет. Роденият поет се носи на крилата на вярата и никога не пада духом. Писането е отговорност. Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в
към текста >>
20.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и
вдъхн
а в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител. III. Характеристика на дълбокото дишане За съжаление съвременните хора дишат плитко и бързо. Известно е, че белият дроб събира повече от 3 500 см3 въздух, а в някои случаи – и до 4 000-4 200 см3. При дълбоко издишване в белия дроб
към текста >>
21.
36) Когато всеки дойде на мястото си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
стари години на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години трябваше да правиш, а сега на стари години си почивай.“ Източната философия казва: „Убий всяко желание!“ Това не е добър превод, истинският превод на тези думи е: „Тури всяко желание на мястото му.“ Няма какво да се бориш със своите желания, важното е да се издигнеш над тях и те сами по себе си ще се урегулират. Напредналите души интуитивно схващат нещата. Бъдете спокойни, имайте
вдъхн
овение и вътрешно ръководство. Кладенец с игла не се копае. При медитация първо се спирайте на горната част на главата. Трябва да се укрепят моралните чувства у човека, които са поставени под лъчите на Божественото слънце и растат. Човек е здрав, когато от дясната му страна има студени електрически течения, а от лявата страна – топли магнетични течения. При здрав човек от дясната му страна има приятна хладина, а от лявата му страна – приятна топлина. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека. Като мислите за Бога, се развива хилядолистникът. Когато мислите за Бога, трябва да знаете къде да ви е съсредоточена мисълта и къде да я чувствате. Сега Астралният свят се преустройва. В миналото всичкото зло е било там и той е бил бойно поле, а Земята е била тил на злото. Сега Астралният свят се очиства, Земята става бойно поле, а долу, под Земята, става тил. Стана въпрос за излъчването на човека. Излъчването трябва да стане при благоприятни условия, но не всякога ги има. При
към текста >>
22.
41) Космичната пролет
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане,
вдъхн
овени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката
към текста >>
23.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др. Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с
вдъхн
овение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на
към текста >>
24.
49) На разсъмване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е
вдъхн
овила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност?
към текста >>
25.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат
вдъхн
овяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога. 4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на талантите и дарбите Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта. И всичко да бъде така, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре. Да се работи за другите – за Бога, е важно условие, при което
към текста >>
26.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни
вдъхн
овяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и
към текста >>
27.
61) От проза в поезия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
отвори въпрос за поезията. Учителя каза: Поетът трябва да превърне прозата в поезия. В поезията му да има едно мелодично съчетание между думите, да няма нищо пресилено, всичко да следва естествения си ход, като разпукването на една пъпка. Поезията си има особена запалка. Истинският поет е много скромен, счита, че окръжаващата среда знае повече от него, вслушва се и я долавя. Някой поет пише, че птицата проговорила. Наглед това са неверни работи, обаче там е гениалността, че чрез неговото
вдъхн
овение и с неговото въображение всичко оживява. Поетът е учен човек. Като обича някое цвете, той пише как то се навежда, много вярно описва някои прийоми на цветето. Но не го описва като ботаник: поетът знае, че като възлюбим едно цвете, то ще издава по-силна миризма, и като го намразим, то ще изсъхне. Всяко цвете е поет и поетът отива да се учи при него. Цветето
вдъхн
овява поета. Цветята са далеч от нас, сега те слизат от Невидимия свят и поетите виждат духовното им лице. И всеки чувства, че това, което поетът описва в цветето, е вярно, и то ви допада по натюрел. Има едно поверие в българските села, че когато едно дърво не ражда, то стопанинът отива с брадва при него и казва: „Ако идната година не родиш, ще те отсека!“ И идната година дървото наистина ражда плод. Това показва, че мисълта се предава. Природата на дървото схваща това, което му казва човекът, и се коригира. В Свещеното Писание се казва: „Едно дърво не ражда. И тази година да го разкопаем наоколо, че ако не роди, ще го
към текста >>
28.
83) Разумност в Природата и в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено
вдъхн
овение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи. Откъде идат те? Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него.“ Любовта ни обгръща както отвън, така и отвътре. Ние можем да познаем само тези, които обичаме. При Любовта очите ни се отварят и сме напълно способни да видим в тях това, което никой друг не вижда. Както за другите едно дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за майката то е добро, умно и даровито,
към текста >>
29.
89) Сега сме в слънчевата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
воюват за правата на животните, те са техни спасители. Русите имат условия за вегетарианско хранене, понеже имат и много земи за засяване. Човечеството периодически влиза в Слънчева епоха. Сега сме в Слънчева епоха и не само това – има и едно друго изключение в Природата – на всеки сто милиона обръщания на Земята има едно изключение и сега то е във възходяща степен. Това ще донесе нещо много хубаво в света, ще го преустрои. Който е работил, ще има нови чувства и
вдъхн
овение, а който не е работил, и да дойдат благоприятни условия, няма да ги използва Изпяхме няколко песни. Един брат музикант каза: „Напоследък се забелязва доста голям подем на музиката в България.“ Различават се музикантите. Има някои войнствени музиканти, които са станали такива в епохата на Марс. Тези, които са станали музиканти в епохата на Венера, музиката им е сърдечна. Други, от епохата на Меркурий, пишат практична и интелектуална музика. Музиката на Месечината е пропита с фантазия, а музиката на Слънцето е музика на живота и е най-хубава. Вие, музикантите, имате стар произход. Вие сте пели, когато се е създавал светът. Обикновените песни могат да се пеят лесно, но при окултните песни трябва да участва мисълта, тогава тя влияе на гърлото. Ако не участва мисълта, звукът излиза от теб като от тенекия. Ако ще пееш, ще пееш за всички, за цялата Вселена. Ти като почнеш да пееш за ангелите, те ще те
вдъхн
овяват. Щом човек при пеенето се свързва с външни влияния, то ларинксът не може да
към текста >>
30.
92) Словото ще даде живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е единствената сила в света, която преобръща от основи живота ни. Тя е, която ще научи хората как да работят безкористно. Майката, която обича детето си, работи добре за него. Всички, които обичат, работят добре, и обратното – всички, които не обичат, не работят добре. Така е навсякъде, даже и за птиците важи същият закон. Значи, ако посеете на българската нива Божественото семе, ще имате резултат. Общественикът: Ще се опитаме в това и ще дохождаме по-често при Вас да черпим
вдъхн
овение и светлина. Да, ще започнем да работим в това направление. Трябва да се образува една школа, в която българите да се учат, и така да се просветят отвътре, че да съединят физическото, духовното и Божественото. С три неща се започва животът: мъчение, труд и работа. Хората са минали през мъчението, излезли са от него и сега навлизат в труда. И щом излязат от областта на труда, ще влязат в областта на работата, на разумната дейност – тогава ще бъдат свободни. Новите идеи трябва да се представят пред хората, а те, както ги разберат, така да ги приемат. Това е естествен процес, като храненето – и най-малките знаят как да се хранят. На хората им стига да им се даде здрава храна и да се оставят да разберат новото така, както те са способни. Даде ли се светлина на този народ, и онова, което е насъбрано в душата му, само ще се организира. Какво трябва да правиш с една свещ – ще Ă проповядваш ли, че трябва да свети? Не, ще я запалиш и ще я оставиш – тя знае как да гори. От теб се иска само
към текста >>
31.
100) Хигиена в три направления
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да намерите най-подходяща форма да изнесете на света това, което знаете. Има закон: като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди. Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза душата на детето в тялото. Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях. Отговорих Ă, че душата на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух. Казано е: „Бог
вдъхн
а в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива душа.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно. Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих.“ Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма. Но трябва да се знае какво разбираме под „обръщане към Бога“. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща на духовна работа – и той почва да обръща души към Бога. Разбира се, Бог е, който обръща, а човек е само проводник на Бога. И убийството кармически се ликвидира с обръщане на души към Бога. Убитият трябва да ти стане дете – да го родиш и отгледаш. А с духовно родените деца се ликвидира по друг начин с убийството. От гледище на окултната наука всички хора, на които човек е правил добро в минали съществувания, ще го намерят и ще му направят услуга, и от друга страна, човек ще отиде при онези, на които дължи от миналото, за да ги повдигне. Ако в миналото си подтикнал
към текста >>
32.
10.ХI.1950 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
година през втората половина на месец август. По тази причина и учениците на Бялото Братство правят своите събори по това време за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора на Бялото Братство, да се получи отчасти и от учениците. Какво нещо са съборите на учениците на Бялото Братство? - Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. Защо във време на съборите се чувства радост, светлина, лекота, спокойствие,
вдъхн
овение? - Защото през време на събора има висше присъствие - присъстват висши, напреднали същества. Тяхното присъствие се чувства. Ето защо през време на събора човек се чувства в известно състояние като че ли живее в един друг, възвишен свят. За Бялото Братство се говори на много места в Библията. Много ясно се говори за него в Послание към евреите, 12 глава, ст. 22 ÷ 24. В тези стихове се говори за хълма Сион, за града на Бога живаго, Небесния Ерусалим, за безчетните ангели, за събора на първородните и пр. Учителя казва, че този пасаж най-добре излага подробности за Бялото Братство и навсякъде в Библията, където се говори за хълма Сион, на много места в Исайя и в други книги на Библията, това е все Бялото Братство. Учителя казва, че има много магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на Търново. От Търново се спускат няколко клона магнетични течения в разни посоки: един отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към Айтоските върхове и по-нататък. Друг
към текста >>
33.
12.I.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
песен с текст и музика. Песента се повтори много пъти от всички присъстващи. Музикантите бяха успели да я нотират. Този е един от начините, по който се създаваха новите песни на Братството. След това започнахме интересен разговор върху музиката. Учителя каза: „Някой иска да развие гласа си. Знаете ли как може да направи това? При пеене ще си представи живо, че е пред гениите на музиката. И когато той живо си ги представи при пеене, то гласът му коренно се изменя. Той се изпълва с
вдъхн
овение и пее по съвсем нов начин. Как се обяснява това? - Той е направил вътрешна връзка с тези гении. И техните музикални сили се приемат и предават чрез него. Но като казвам музикални гении не разбирам хора, но същества от невидимия свят. България сега е страна, където се твори новата музика. Откакто почна в България да се усилва музикалността, небето почна да става синьо като италианското.” Обедът отдавна беше готов. Всички в столовата очакваха идването на Учителя. Учителя редовно идваше на общите обеди. Той държеше много на тях, за да може по този начин да се възпита колективното съзнание и да стане сближение между всички ни. Тук ще кажа една интересна подробност, която ясно подчертава вниманието на Учителя към всички братя и сестри. Обедът беше свършен и тъкмо щяхме да четем молитва, дойде един закъснял брат. Учителя чака да свърши и той обеда си и каза: „За него изпейте една песен.” След свършването на обяда Учителя стана и се упъти към стаята си. Един брат се приближи към него и му
към текста >>
34.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
АКО НЕ ВИЖДАШ БОГА И ДОБРОТО НАВСЯКЪДЕ? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете! Най-хубавите работи идват сега! Един брат казва, че в едно село в България се явили 20 младежи вегетарианци. Учителя каза: „Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха.” Как неусетно минаха тези четири дни! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване на онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие - гори, полянки, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия Учител! Със сърдечен, братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>
35.
10. VI. 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
пък горе почитат и малките същества.” След това се върнахме в наблюдателницата. През деня с Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и с радост минаваха часовете. В тези божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността всички Учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхн
овение за работа, за да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на Бога за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна с човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза: „Онези, които са в София, очакват от вас.” На 26 септември, пълни с големи богатства, тръгнахме надолу. Довиждане на всички чисти места. Със сърдечен братски поздрав Ваш верен: Б.
към текста >>
36.
Изгрев, 25 октомври 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обезателно да четете беседите и лекциите. Да намерите време за това.” Учителя каза: „В това е именно силата им. Да се упражнява жив умът, да се впрегне умът на работа и да се търси вътрешен смисъл на думите и беседите. Влизането във вътрешната школа не зависи от никого, а зависи от благоволението Божие. На когото Бог благоволява той влиза. То иска концентриране, самоотричане, работа, ум и активност. Под активност се разбират две неща: ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА БОЖИЯ, ПОДЕМ НА ДУХА, ВДЪХНОВЕНИЕ. А под работа се разбира ДЕЙНОСТ, КОЯТО ЧОВЕК ВЪРШИ САМ! Някои без да работят, без никакви усилия искат да им се налеят нещата вътре. Не, трябва учене! Трябва да се правят опити. Ако учиш, ще се запознаеш с напредналите светли същества. Светските хора, когато искат да се запознаят с някои видни семейства, се запознават най-напред с децата им и чрез тях с родителите. Вие искате да се запознаете с невидимия свят. Правете услуги на хората, служете им и това ще ви препоръча на невидимия свят, защото хората на земята са деца на онези напреднали същества. Днес има два вида души. Едни от тях са готови, пред прага на събуждането. Върху тях главно ще се работи сега. А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса. Защото живота на шестата раса ще бъде с две страни. Една външна страна на илюзиите. Част от членовете на шестата раса до края на расата ще останат в този живот на илюзиите. И друг живот има в шестата раса - вътрешен, реален. Той ще се състои от следното:
към текста >>
37.
Съвременната младеж и задачите на епохата.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в детските души? Защото така ще се оформи човекът на новата епоха. Така младото поколение ще внесе в обществото духът на слугуване, с който е било откърмено в училището. С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите. Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот? За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца,
вдъхн
овени от възторжения подтик на идеализма. Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал! Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде! И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде! Тук ще изложа няколко думи, казани от Учителя на младите: „В света трябва да дойде новото. Младите копнеят за нещо идеално и възвишено, което да се реализира на земята. Новото, което очакват младите е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа. Любов, която не може да им даде потик, не е любов. Светът не може да се оправи по никой друг начин! Смисълът на живота е в любовта. Когато хората се обичат, това е Божественото в света! Ако имате любов, никога няма да се
към текста >>
38.
Утрешният ден
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно. Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа. И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват. Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на
вдъхн
овението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б. Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.” Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.* Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов. Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато
към текста >>
39.
Мисията на майката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.” Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го,
вдъхн
овява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и
вдъхн
овение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов. Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия? Това е, защото
към текста >>
40.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
слуша нейния подтик. То иска да се движи, за да тече през всичките му органи великият пулс на живота. Но ето, то поотраства и почва да лази насам-нататък. Не иска да стои на мястото, дето са го турили. Разумната природа му повелява да не стои на едно място. Тя му казва: „Движи се, за да приемеш благата, които съм ти приготвила.” И то слуша нейния глас. После като почне да пристъпва, разумната природа му казва: „Чрез играта ще се влива животът в тебе.” Играта е методът,
вдъхн
ат в детето от великия педагог - природата. Да наблюдаваме детето, когато чуе музика. То почва неволно да движи краката си под такта на музиката и ако тя е по-жива, то скача и почва да танцува, да прави чудно красиви ритмични движения. Какви грациозни са тогава неговите движения! Кой го ръководи да прави движения, които по чуден начин съответстват на ритъма и духа на музиката? Кой е онзи вещ учител, който го е учил? Това е пак живата природа. Движенията на малкото дете в този случай не са случайни, не са произволни, но при тънко наблюдение се прозира, че те отговарят на известни закони. Къде са тия закони? Те са писани, те са скрити в цялата природа. Това показва, че има известни закони, по които музиката може да се превърне в движения. Тези закони се намират в цялата природа. И ако искаме ритмичните движения да имат онова действие, което би трябвало да имат, те не трябва да са произволни, а трябва да са взети, извлечени из самата разумна природа. Само тогава те будят физичните и
към текста >>
41.
УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е изменение на целия човек. Всички сили, способности, добродетели на човека трябва да са в непрекъснат процес на растене. Всеки ден човек трябва да има ново прозрение, ново откровение, нова светлина, нови чувства, нови подтици за работа, които до тогава не е подозирал. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането си от училището. Ученикът ще прави това, само когато е
вдъхн
овен от една висока идея, която изхожда от духовен мироглед. Училището трябва да му даде мощен подтик в това направление. А как може да стане това, туй е вън от рамките на настоящата книга.
към текста >>
42.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа. Идеализмът на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го
вдъхн
овяват. Идеите се разбират не като ги заучи човек, но като ги живее. Те трябва да станат реалност в самия живот на средношколника. Има много случаи, в които средношколникът може да върши общественополезна работа: например поправка на мост в околността, залесяване на околните голи места с плодни или други полезни дървета, построяване на чешми в околността и
към текста >>
43.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги
вдъхн
овява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното
към текста >>
44.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт
вдъхн
овено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.” Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата. Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях. Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция. Днешната биология със своите нови факти вече доказва съществуването на психичното в организма, между другото и в растенията. У хидрата, ако се откъсне основата й и се присади на горния край, дето са пипалата,
към текста >>
45.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
то ще видоизмени целия външен свят около себе си, ще внесе култура и ред във всички области на живота. Такива деца после могат да станат строители на новото общество. Прокарване пътища При излети в гората или планината, когато се срещнат мочурливи или непристъпни места, могат да се прокарат пътища от децата. Път по мочурливите места може да се прокара чрез камъни и мостчета; по стръмни места могат да се направят стъпала, удобни за ходене. Това децата трябва да правят,
вдъхн
овени от любов към хората, които ще минават по тия места. Чистене извори Учителят дава следните изяснения по това: „При истинското възпитание детето ще чисти извори, ще сади и полива плодни дръвчета, и така у него ще се събудят висши подтици.” „В най-ранната възраст децата трябва да се занимават с материални, обективни, видими работи: с извори, с дръвчета и пр. За децата всичко трябва да бъде в картини и образи, нагледно.” „Когато детето очисти извора, ще му кажете: „Това хубаво ли е? - Хубаво. - Така трябва да чистите и сърцето си. И вашето сърце трябва да е тъй чисто! И ще започнете да му разправяте, че в сърцето не трябва да има никакви камъчета, листа, клончета, които гният и пр. Също така, когато детето посади една семка, ще извадите една аналогия за неговия душевен живот. Това е един метод за възпитание.” Значи, работата с извора ще се превежда и ще се свързва с вътрешния живот. Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и
към текста >>
46.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
него. Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от любов към хората, които се ползват от тях. Когато детето залесява околните хълмове или посажда и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета в градината, това пак е от любов към хората, които ще се ползват от тях. в/ Когато детето обработва цветя, зеленчуци и плодни дървета, то е движено от любов към тях. То с любов ги полива. С любов разкопава около тях и пр. По този начин целият детски труд може да бъде
вдъхн
овен от любовта. Тогава целият образователен процес ще бъде не само творчески, но едновременно и любовен акт. Така детската дейност ще представя важен образователен фактор за създаване на новия тип човек. Защо работата сред природата трябва да бъде средище на цялото обучение и възпитание. Свързването на детето със силите на живата природа, общението му с нея трябва да стане изходна точка на цялото обучение и възпитание. В детската градина и в основното училище няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия и инструменти, а просто ще се постави в допир с живата природа - с цветя, треви, дървета, извори, птички и пр. - и в тая среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили. Първия си опит при обучение в училището детето трябва да добие при своя досег с живата природа. То ще работи в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в гората на полето и пр. Изучаването на учебните предмети и заниманията с изкуствата ще стават
към текста >>
47.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
издадат изпетия тон „ла”. Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”. Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи
вдъхн
овение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи
вдъхн
овение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова
вдъхн
овение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се
вдъхн
овението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето
към текста >>
48.
Любовта като образователен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и
вдъхн
овение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на
към текста >>
49.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава
вдъхн
овение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят
към текста >>
50.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на
вдъхн
овение. Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само
към текста >>
51.
01. Доброто разположение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
питам: Как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят? Когато имаш лошо разположение, това показва, че твоят малък свят не е оправен. Доброто разположение трябва да се има преди всичко. То има големи последствия върху човека. Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем,
вдъхн
овение в него. Тук се изтъкват известни закони, това не е морализиране. В такъв един човек става пропукване на етерния му двойник и изтича неговата жизнена сила. Такъв човек става беден на животен магнетизъм и се предразполага към болести. Затова лошото разположение води към разни заболявания. Първият орган, който бива нападнат от тези разрушителни сили, е черният дроб. След това бива засегнато сърцето, нервната система и пр. Доброто разположение привлича към човека жизнени сили от природата. Тайната, магията, ключът на доброто здраве на човека е доброто разположение. Това не е едно голословно твърдение, но това е един закон за извличане здравословни енергии из природата. Закон: Доброто разположение е естествено състояние на човешката душа. Има една велика истина, че когато човекът е слязъл от Бога, преди инволюцията, той се е намирал в една неземна вътрешна хармония, мир и радост. И когато е дошъл на земята, слязъл в тази гъста материя, постепенно изгубил небесното състояние. Човек на
към текста >>
52.
04. Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
които са в основата на всички прояви на природата, това се казва изучаване на природата по смисъл. Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г. изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на
вдъхн
овение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот! 01.03.1947 г.,
към текста >>
53.
13. Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е много малка в сравнение с това, което е направила разумната природа. Следователно ти трябва да имаш смирение и да съзнаваш, че това не си ти направил, а Бог. Друг пример. Да кажем, че ти имаш дарба като музикант, поет, художник, оратор, учен и пр. Като гениален музикален изпълнител или композитор, можеш да кажеш: „Аз направих нещо красиво, велико." Това не е вярно. Окултизмът обяснява този въпрос така. За да може човек да се прояви като добър поет, музикант и пр., трябва да има
вдъхн
овение. Доказано е, че без
вдъхн
овение е невъзможно художествено творчество. От материалистично гледище
вдъхн
овението не може да се обясни. То е някаква загадка, тайна. Едно особено състояние на поета или музиканта, когато той твори гениално, с удивителна лекота. Какво нещо е
вдъхн
овението от окултно гледище? Посещение на светлите същества от ангелската йерархия, които вливат Божествени сили в човека, придават му своята духовна мощ и знание. Тогава човек работи с
вдъхн
овение и има успех. Музикантът се посещава от ангела на музиката. Когато ученият прави открития, духовни същества му дават нови идеи и той става гениален изобретател. Например знае се за Едисон, че той насън е видял електрическата лампа. Събужда се, работи и успява. Затова ученият, музикантът и поетът трябва да имат смирение, защото творческите им способности и импулси се дават отгоре. Те всичко дължат на Бога, на тези светли същества. Смирението не е някакъв външен белег. То е нещо вътрешно, в съзнанието на човека. Пример.
към текста >>
54.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по
вдъхн
овение от горе - космични сили са ръководели и
вдъхн
овявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който
към текста >>
55.
Свещената връзка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога. * Една цигуларка в Пловдив свири пред мен, след това каза: „Никога в живота си не съм свирила както сега!" И баща й, като я гледаше, каза: „Никога не съм я виждал толкова красива, колкото сега!" Значи тя е имала,
вдъхн
овение. Трябва да имаме
вдъхн
овение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече, значи изпълнил си Волята Божия. Някой път искаш и не ти дават - значи не си изпълнил Волята Божия. Човек трябва да поддържа връзка с невидимия свят! Там е силата! Ако мисли само за материалния свят и се увлече от материалния свят, той губи силата си. Когато човек се намира сред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика Разумност ръководи Всичко, му дава мир, спокойствие, хармония. И тогава той разрешава всички противоречия. Когато се обезсърчите, дойде ли Божествената мисъл, обезсърчението изчезва, изпитвате лекота. Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението. То е животинско състояние. Някой те обиди - ти минаваш покрай него и го поглеждаш накриво. Защо ще го гледаш така? Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде. Когато я изпълнява без Любов, той взема на заем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава. Станеш сутринта, и докато се върнеш
към текста >>
56.
Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
водата, която дава условия на всичко да расте. Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез Любовта хората ще станат даровити. Зад всички поети, писатели, музиканти, художници седи някой, който ги обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е Велик, причината за това е в онази душа, която го обича и
вдъхн
овява. Когато обичаш, се ползуваш, и когато те обичат, пак се ползуваш, та в Любовта всякога печелиш. Ако благодарение на твоята любов порастват цветята, тогава твоята любов е Любов. Чрез своята Любов ти добиваш представа за
към текста >>
57.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде?" Това е Възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете!" Най-хубавите работи сега идват. Един брат каза, че в едно село в България се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза: - Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Как неусетно се минаха тези 4 деня! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха предчувствие за великата нова култура, която иде на Земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане на вас, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с обичния ни
към текста >>
58.
01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят свири. По едно време, той почна и да пее заедно със свиренето. Така се създаваха новите песни на Братството. При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с
вдъхн
овение и ще пее по съвсем нов начин. Откакто в България почна да се усилва музикалността, небето почна да става синьо, като италианското. Учителят идваше редовно и на общите обеди. Той държеше много на тях, за да може да стане сближение между всички ни. След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак. И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата". Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо". Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха. През нощта, Учителят се прибираше в стаята си, но колко често Той запалва лампата и работа. Набират се само няколко часа за спане, а останалото време той е буден и работи за Общото. Красив пример на един живот, посветен през деня и нощта в работа за
към текста >>
59.
07. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ви изкушават. Но Бог тогава пък ще дойде да работи върху вас. Това е закон. Страданията са за едни изпит, а за други — изправление. Значи, целия живот за човека е една велика школа за учене. През хубаво време обикаляхме околностите. Незабелязано и в радост минаваха часовете в тези Божествено чисти, незабравими места. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността, всички, и Учител и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхн
овение за работа, да получат просветление и нови идеи. На такава височина става голяма промяна с човека, той се преобразява и светлина нахлува в
към текста >>
60.
10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
си може да се загуби но обратното е, когато знае, то го казва и ще ги намери. Четете беседите и Евангелието. Вършете това пред всяка друга работа. Трябва да намерите време за това... За да се упражни умът ви, да го впрегнете на работа и да търсите вътрешния смисъл на всичко. Влизането в тази вътрешна школа зависи от благоволението на Бога и на когото Бог благоволява, той влиза. То е много сериозна работа, иска се концентриране, самоотричане, ум, изпълнение Волята Божия, подем на Духа, Вдъхновение, учене, работа, усилия в това отношение. Ако човек учи, ще се запознаете с напредналите светли Същества — с Невидимия свят. Правете услуги на хората, служете им и това ще може да ви препоръчам в Невидимия свят. Хората на земята са деца на напредналите Същества горе. Сега се работи главно върху тези души, които са готови и пред Прага на събуждането, а другите ще чакат да се работи върху тях през времето на шестата раса и методите за работа тогава ще бъдат други,
към текста >>
61.
18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не са се случвали. Прочетете Библията от начало до край и ще видите тогава, защо е дошъл Христос на земята. Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост (тогава хората ще изпаднат в безсъзнание), както е и в случая с Христос, когато дойдоха да го хванат в Гетсиманската градина те паднаха на земята и Той тогава си отслаби енергията, за да не им препятствува. Христос имаше смирение. Ангелите се съобщават с хората по закона на
вдъхн
овението и им предават своите мисли. Ангелите разбират хората. Когато те са минали през фазата на човечеството, ние тогава, сегашните хора сме били като растенията и животните. Те са се ползвали тогава от нас и сега идват да ни помагат и да ни се отплатят. Сега вече Бялата Ложа взима надмощие и черната ложа и става
към текста >>
62.
25. ДРУГ ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
правили през деня, живота на човека зависи от сутринта. Ако сутрин започнете добре, то целия ден всичко ще бъде добре. Дръжте се чисто, измивайте си краката всяка вечер, употребявайте дълбокото дишане, хранете се сутрин след изгрев слънце и вечер преди залез. Дишайте сутрин, на обед между 11-12 часа и вечер преди лягане по 10 упражнения — 16 бройки вдишване, 16 — задържане и 32 издишване. Щом човек се издигне по-високо, желанията му сами по себе си се урегулират. Трябва да имате
вдъхн
овение — вътрешно ръководство. Трябва да укрепите моралните си чувства. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека и вие като мислите за Бога, вашия хилядолистник се развива. Като мислите, спирайте се на горната част на главата си, трябва да знаете там да съсредоточавате мисълта си (за Бога) и тогава ще ви просветне едно ново съзнание у
към текста >>
63.
01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл. 2 на Битието е казано: "Бог
вдъхн
а в ноздрите му дихание на живот и човек стана жива душа". Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането. Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната. Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главният прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които Учителя дава в това отношение (5): "Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете
към текста >>
64.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която
вдъхн
овява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намери го вътре в глъбините на своето естество! Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове! Намери вътре в себе си „Мусала" и „Сфинкса" и всички тия езера. И когато ги намериш вътре в себе си, ще разбереш смисъла им и вън от тебе. И наистина, всичко, което е около нас, няма ли нещо съответно и вътре в нас! В нас са планинските области и
към текста >>
65.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През деня, заети с многостранната дейност, към която ни
вдъхн
овява планината, ние все пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот. В късен следобеден час отиваме за сухи дърва. С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите. По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища. Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове. Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан. Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг
към текста >>
66.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
й по грамадния дъб! Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота! Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата. Преобразени и
вдъхн
овени се връщаме в село. Привечер е вече. В наше отсъствие са дошли много нови гости! В салона, в двора и в съседните стаи е пълно с народ. Преди срещата има обща вечеря. Каква красива обстановка! Обща трапеза. Храната е красива - тя е чисто вегетарианска. Всички тия селяни - братя и сестри - са вегетарианци. Каква идейност! Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна
към текста >>
67.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво
вдъхн
овение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който
към текста >>
68.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре. Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори! Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще! Чудно хубав белоснежен кварц срещаме по пътя си. С голямо
вдъхн
овение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца. Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите – пробуждане, за „мъртвите" – възкресение! Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник – той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии – символ на красиви, разумни отношения между душите! Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи! Защо човешката душа
към текста >>
69.
11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
деня, обмена на мисли, на опитности, проекти за работа и пр. Няколко часа по-късно. Утихнал е целият стан. Той е на почивка. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина. Всички вие, които сте дошли тук от близки и далечни места, за да се опознаете и за да получите ново прозрение за живота и нов подтик за творчество! Вие жадувате за един нов ред на земята, вие работите за една култура на любовта! Това, за което са копнели всички пророци и
вдъхн
овени души, вие искате да стане плът и кръв на земята. Вие искате да работите, за да направите живота радостен, пълен със светлина, с музика, с поезия, с дух на братство, с дух на взаимопомощ, проникнат от едно небесно сияние. Бъдете ведри, със светли лица, понеже бъдещето е ваше. След дълго лутане човечеството се пробужда и налучква вече правия път. Досегашните разцъфтявания на културите и техните катастрофални рухвания са били все опити на малкото дете да стъпи на собствените си крака, и то пак е падало на земята. Човешкото развитие влиза в нова фаза. Радостно гледайте на утрешния ден! Вие не сте празни мечтатели, а с трезв поглед за законите и методите, които могат да изковат една по-добра съдба на страдалческото и обременено човечество. Иде ден, когато за винаги ще бъдат обърсани сълзите от човешкото лице. И нощ няма да има вече. Слънцето никога няма да залязва! Съзерцавам звездите. Вслушвам се в музиката, която слиза от звездните сфери. Тя
към текста >>
70.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
остане паметна в тяхното съзнание! Братята и сестрите по смяна носят всеки ден храна на работниците. За всинца има работа около салона. Сестрите, и те могат да работят: едни от тях носят камъни или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото. Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят,
вдъхн
овени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата. Не може да има любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа. Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят камъни, тухли, копаят основите, жънат и пр. Те тъй умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа. Кое им говори да турят общата работа на преден план? Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси. По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание. Всичко това учудва другите селяни. Някои от тях са в недоумение. Те не могат да разберат. Питат: – Що
към текста >>
71.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
жертва, за велик идеен подвиг! Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. Западно от града. Тя е живо въплъщение на красивото, което новото носи в света! Новите идеи тук са намерили един конкретен, жив израз. Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го
вдъхн
овява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои коли донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не
към текста >>
72.
26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
че ли сваляш тежка раница от гърба си! Юристът пита: – Колко души сте вие в Братството? X. отговаря: – Множество милиони! – Как така? Вие се шегувате. А пък аз ви питам сериозно! – И аз сериозно отговарям! За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота. Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас! Те са
вдъхн
овени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света! Тя работи във всички души! Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. – Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина
към текста >>
73.
30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за един ден, ако се почне без любов, ще ù трябват много години. Хубаво е да се ходи по лесния път. Дето търсите лесния път, това не е лошо. Но няма по-лесен път от любовта. Като влезеш там, всичко става. Любовта е велика наука. Няма по-хубаво нещо от нея. Тя е Божественото. Само чрез нея можем да намерим Безграничния! Като дойде тя, ще знаеш, къде е Той и ще знаеш, как да постъпваш. Ако имате любовта и излезете всред природата, веднага ще се свържете с вътрешната ù страна и ще дойде
вдъхн
овение във вас. – Какво значи да познаеш един човек? – Вие още не се познавате. За да познаеш един човек, трябва да го обичаш. Щом не го обичаш, той е маска за тебе. А пък като го обичаш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от вселената. С хиляди години ще изучаваш, какви красоти се крият в нея. Всички хора не можем да обичаме еднакво, понеже всички хора не са се разкрили еднакво пред нас. Една разкрита картина не можеш да не я обичаш. Та един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе, ти не можеш да не го обичаш. Аз говоря за душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда. Един ден вие ще се озовете пред голяма изненада - ще видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. В тоя, когото обичаш, ще оценяваш всичко добро, което той има. Когато човек обича никого, не вижда погрeшките му. Вижда хубавото в него. А когато не го обича, повтаря погрeшките му в ума си. Ако виждате погрeшките на човека, това значи, че вашата
към текста >>
74.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще пееш, за да вземеш нещо. При тия две положения ще имаш съвсем различни вътрешни състояния. При песента „Давай, давай" трябва да вложите любовта. Когато пееш тая песен, трябва да вложиш чувството, че даваш на този, когото обичаш. Само на този, когото обичаш, можеш да даваш. На този, когото не обичаш, не можеш да даваш. Щом не искаш да даваш, ти не можеш да пееш тая песен. Щом искаш да даваш, ти можеш да я пееш хубаво. Като обичаш някого, ти му даваш. – Как може човек да получи
вдъхн
овение при пението? – Като пееш, кажи си, че пееш за ония музиканти, които са вътре в тебе. Когато пееш, пей за всички, за Цялото, за Великото в света! И при това съзнание всички противоречия в тебе изчезват. Противоречия има само в частите, но в Цялото няма никакви противоречия. Когато имаш вътрешен подтик да пееш, непременно пей! Ако не пееш тогава, ти се осакатяваш. Така правете, за да станете певци. – Как се обяснява, че в днешната епоха има особен разцвет в музиката? – Човечеството минава днес през най-големи страдания и изпитания, и по един целесъобразен закон музиката е направила особен напредък, за да може човечеството да ги мине по-леко. Като минат сегашните изпитания, иде една велика музика. – Днес ли човечеството е достигнало до най-големия разцвет в музиката? – Мнозина мислят, че музиката сега се е развила повече, отколкото всеки друг път. Това е право в този смисъл, че ние сме станали по-способни да разбираме музиката, а не че тя сега се е
към текста >>
75.
40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да се издигнем до духовния и от последния – до божествения. Те трябва да образуват едно цяло. Ние живеем механически. Ние сме механизирали нашата дейност. Във всеки наш акт, във всяка наша дейност трябва да участвуват и трите свята. Главата отговаря на божествения живот, белият дроб и сърцето – на духовния, а стомахът – на физическия. Има три вида дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. Трябва да минем от труда към работата. А работата е дейност,
вдъхн
овена от любовта. Единствената сила, която може да оправи всички работи, е любовта. Тя ще научи хората, как да работят. Ние виждаме, че когато обичаме хората, работим за тях. Майката, която обича своето дете, работи за него. Всички, които не обичат, не работят. Те се мъчат или трудят. Ако хората могат да научат, какво нещо е любовта и я приложат, ще почне новият живот на земята. Ако стотици милиарди клетки в човешкия организъм могат да се кооперират и да образуват едно цяло, защо да не могат хората на едно общество да се свържат в едно чрез любовта? Единственото нещо, което не се нуждае от доказателство, е любовта. Тя има език, който разбират всички хора, всички същества. Само тя осмисля нещата. Сега любовта слугува на силата, а в новата култура силата ще слугува на любовта. Всички трябва да работят от любов. – Когато бях в странство, ставаше дума за Всемирното Братство в България и ми казаха: „Много е естествено, че тъкмо в България се родиха тия идеи, защото тя е страната, която е дала
към текста >>
76.
50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато пеете, издигнете съзнанието си в света на една Велика Реалност, в света на Вечната красота, една велика идея да изпълни вашето съзнание, и тогава ще вложите нещо в тоновете. Не можете да пеете правилно, ако не мислите и не чувствувате правилно. Не можете да пеете, ако не обичате някого. Има нужда от такива проводници, каквито са истинските музиканти. Трябва да влезе музикална енергия в света. Сега ще се проявят българските таланти в музиката. Не е лесна работа. Трябва
вдъхн
овение! сп. „Житно зърно”, бр. 16, кн.
към текста >>
77.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по
вдъхн
овение от горе - космични сили са ръководели и
вдъхн
овявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който
към текста >>
78.
Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е много малка в сравнение с това, което е направила разумната природа. Следователно ти трябва да имаш смирение и да съзнаваш, че това не си ти направил, а Бог. Друг пример. Да кажем, че ти имаш дарба като музикант, поет, художник, оратор, учен и пр. Като гениален музикален изпълнител или композитор, можеш да кажеш: „Аз направих нещо красиво, велико.” Това не е вярно. Окултизмът обяснява този въпрос така. За да може човек да се прояви като добър поет, музикант и пр., трябва да има
вдъхн
овение. Доказано е, че без
вдъхн
овение е невъзможно художествено творчество. От материалистично гледище
вдъхн
овението не може да се обясни. То е някаква загадка, тайна. Едно особено състояние на поета или музиканта, когато той твори гениално, с удивителна лекота. Какво нещо е
вдъхн
овението от окултно гледище? Посещение на светлите същества от ангелската йерархия, които вливат Божествени сили в човека, придават му своята духовна мощ и знание. Тогава човек работи с
вдъхн
овение и има успех. Музикантът се посещава от ангела на музиката. Когато ученият прави открития, духовни същества му дават нови идеи и той става гениален изобретател. Например знае се за Едисон, че той насън е видял електрическата лампа. Събужда се, работи и успява. Затова ученият, музикантът и поетът трябва да имат смирение, защото творческите им способности и импулси се дават отгоре. Те всичко дължат на Бога, на тези светли същества. Смирението не е някакъв външен белег. То е нещо вътрешно, в съзнанието на човека. Пример.
към текста >>
79.
Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
са в основата на всички прояви на природата, това се казва изучаване на природата по смисъл. Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г. изпяването на песента „Вдъхновение”, всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на
вдъхн
овение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот! 01.03.1947 г., Изгрев
към текста >>
80.
БОЯН БОЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
питам: Как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят? Когато имаш лошо разположение, това показва, че твоят малък свят не е оправен. Доброто разположение трябва да се има преди всичко. То има големи последствия върху човека. Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем,
вдъхн
овение в него. Тук се изтъкват известни закони, това не е морализиране. В такъв един човек става пропукване на етерния му двойник и изтича неговата жизнена сила. Такъв човек става беден на животен магнетизъм и се предразполага към болести. Затова лошото разположение води към разни заболявания. Първият орган, който бива нападнат от тези разрушителни сили, е черният дроб. След това бива засегнато сърцето, нервната система и пр. Доброто разположение привлича към човека жизнени сили от природата. Тайната, магията, ключът на доброто здраве на човека е доброто разположение. Това не е едно голословно твърдение, но това е един закон за извличане здравословни енергии из природата. Закон: Доброто разположение е естествено състояние на човешката душа. Има една велика истина, че когато човекът е слязъл от Бога, преди инволюцията, той се е намирал в една неземна вътрешна хармония, мир и радост. И когато е дошъл на земята, слязъл в тази гъста материя, постепенно изгубил небесното състояние. Човек на
към текста >>
81.
004 ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''както на Тебе е угодно.”'' ''Молитвата на ученика'' ''Няколко дни валя сняг. Всичко изчезна под бялата покривка. Селските къщи почти се изгубиха.'' ''Като разчистиха пътеките, учениците се прибраха за обяд. Въпреки снеговете, гости пак имаше'' ''много. Обядът завърши. Изпяхме няколко песни и после излязохме навън. Въздухът беше'' ''студен, чист, укрепителен. Учителят
вдъхн
а дълбоко, проведе поглед наоколо, после към'' ''синьото небе, след това го спря върху угрижените лица на хората и каза:'''' - Всичко е от Бога. Питат къде е Бог. Във въздуха. Чрез въздуха, който влиза в тебе, Бог ти дава живот. Бог – Великото Разумно Начало – е във водата, в светлината, в хляба. Вие в Бога живеете. Бог ви обича със светлината си, Той ви милва. Бог ни се изявява чрез Слънцето, чрез плодовете, а ние не Го разбираме. Когато сме слаби, в тази слабост е Бог. Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и чувстваме Неговата самостоятелност. Като помислим, че сме силни, Бог ни туря на другия полюс – слабостта, а когато се смирим, Той ни въздига. Какъв ум е този, който промишлява за всички слънца във вселената! Има един тих, приятен ветрец, който наричаме диханието на Бога. За мене денят има смисъл дотолкова, доколкото виждам Бога – скрит в
към текста >>
82.
010 ИЗВОРЪТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
скромна, приветлива. Тревичките си растяха, листата на дърветата се разпущаха,'' ''цветенцата се подаваха всяко на своето време. Птичките пееха. Животът'' ''пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм.'' ''Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен'' ''ритъм на Единния живот:'' - Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава
вдъхн
овение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства. Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон. Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас. Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор. Този извор е душата. Изворът на душата се пои от един по-велик Извор. Това е Божият Дух. Изворът на Божия Дух се пои от още по-велик Извор – от Абсолютния Незнаен Дух на Битието. Всяка мисъл, която носи на човешката душа соковете на Любовта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи светлината на Мъдростта, иде от Бога. Всяка мисъл, която носи на човешката душа свободата на Истината, иде от Бога. Всяко нещо, което не иде от Бога, носи в себе си отрова и смърт. Затова всеки човек, който не възприеме Божиите мисли, приема отрова и смърт. Чрез всичките ангели, чрез всичките напреднали
към текста >>
83.
013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
просветено сърце, просветена душа. Да нямате два морала! Един идеал трябва да имате – да служите на Господа. Какво ще кажат хората за вас? Нека си говорят, каквото си искат. При пеенето трябва да мислите за вътрешната публика. Сега хората нямат представа, какво нещо е музиката. Гениалният музикант е проводник на Божествената енергия, а онези, които го слушат, ще приемат тази енергия. Добрият музикант трябва да бъде добър проводник на Божественото – да дава. Човек трябва да пее с
вдъхн
овение. Като пее хубаво, ще възприеме красиви мисли и чувства. Като слушате талантливи певци или музиканти, вие се свързвате с напредналите Същества, които се проявяват чрез тях. Трептенията на тези Същества се разнасят далеч в пространството чрез гласа на този певец и повдигат душите. Малко песни има, които се разнасят в Пространството. Редки са случаите, когато може да се улови някоя древна египетска или индуска песен. Песен, музика, която не остава в пространството, не е истинска музика. При пеенето трябва да взимат участие подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Който иска да пее добре, трябва да бъде вътрешно спокоен. Не можете да пеете и свирите, ако имате лоши мисли и чувства. Мъдростта си служи с музика. Отсега нататък музикалният свят принадлежи на Мъдростта. Изпълнението, външната страна на музиката не може да се прояви без мъдрост. Велико изкуство е музиката. С нея може да се изразят характера, мислите и чувствата на човека. Как ще изразите музикално
към текста >>
84.
023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
което нямаш. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си. Същото се отнася до знанието и до Любовта. Този закон има приложение в педагогиката. Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още през бременността, това е важното. После, след като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: "Майките ще оправят света." Майката във време на бременност може да
вдъхн
е на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. След раждането връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст. Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Статистиката показва, че деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени о родителска любов. Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа. Ако бащата и майката са мислили да вършат престъпление, синът, който се ражда, може да го извърши. Затова хората трябва да бъдат чисти,
към текста >>
85.
024 КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
земята, за да може Невидимият Свят да се заинтересува от вас и да ви помогне. В една приказка се разправя за онзи юнак, който копаел тунел между двете царства. Ако в това време някой го заприказвал и той се обърнел назад, изкопаното място се затрупвало и той трябвало да започне отново. Затова копай и недей се обръща назад, докато изкопаеш тунела между двете царства. Ученикът трябва да излезе от областта на настроенията и да влезе в областта на положителните мисли, които носят
вдъхн
овение. За тази цел той трябва да разсъждава. Да разсъждава, значи да се свързва със съзнанието на Висшите Същества. Хората на Новото Учение не трябва да бъдат екзалтирани, но трябва да се
вдъхн
овяват. Веднъж влезли в Школата, знайте, че ще ви поставят на изпити - малки и големи. Какво е положението на ученика, който разбира законите? Той знае, какво му предстои да разрешава всеки ден. Вие, като ученици, имате много знания, но част от тях трябва да приложите. Ще ви приведа пример: един ученик отишъл при Учителя си. Последният му казал: "Първата най-голяма задача е – да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния си." Ученикът си казал: "Сега има върху какво да работя." Отишъл си и няколко години учил тези заповеди. След това дошъл за нови упътвания. Всички имате доста задачи, но ходите тук-там, да ви ги разрешат. За онези, които не можете да разрешите сами, да, но тези задачи, които можете да разрешите, трябва да ги решите. Не бързайте, черешите докато не са узрели, не ги яжте. Оставете ги да
към текста >>
86.
032 ПЪРВИЯТ ЦИГУЛАР
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
облаци и Слънцето е закрито, защото неговите енергии преминават и през облаците. Изгревът на Слънцето при всички случаи внася подем в човека. Тази жива енергия идва само сутрин. За всяка работа има точно определено време. Който иска да стане гениален, трябва да излиза сутрин и да посреща Слънцето. Той трябва да остави тези мощни сили да работят върху него. Стани рано! Излез вън, посрещни Слънцето! Какви неща се крият в изгряващото Слънце! Ако човек излиза редовно сутрин, ще получи
вдъхн
овение. Първият цигулар в Природата е Слънцето. Първият слънчев лъч е първата ария. Ако наблюдавате изгрева на Слънцето, без да почувствате неговата музика и Слово, вие сте в положение на онзи финансист, който по цял ден събира и вади числа, прави изчисления, без да придобива нещо. Излагайте гърба си на Слънцето, мислете за него, за да приемете енергията му. Когато сте неразположен, прекъснете работата си, излезте навън, изложете известно време гърба си на Слънцето и след това продължете работата си. От Слънцето ще приемете това, което никаква наука и никаква философия не може да ви даде. Светлината е външната страна, но в нея има нещо по-тънко, в нея са жизнените и Разумните Сили на
към текста >>
87.
033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се
вдъхн
ови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви. По-културни Същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която човечеството ще влезе, е фазата на ангелите. Тогава нашите
към текста >>
88.
041 БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
умерената област и на тропическата област. Славянската музика е музика на топлия пояс. При залеза на една култура и при изгрева на друга, има различна музика. Сега трябва да се създаде нещо ново в музиката. Така, както са пели преди две хиляди години, не може да се пее. Сега как трябва да се пее? Новото в музиката трябва да дойде като една прибавка на това, което е изработено досега. Какво струва сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? Бъдещият музикант и певец ще бъдат
вдъхн
овени. Тяхната музика ще може да направи преврат в падналите души, да събуди подтик за наука в този, който никога не е пожелавал да учи. В сегашната музика на хармонията е изразена цялата съвременна култура с нейния оптимизъм, песимизъм, материализъм, скептицизъм и пр. Иде нова музика. Музиката тепърва има да се развива. Досегашната музика е само предисловие. Бъдещата култура трябва да се създаде по музикален начин. Онези, които са се проявили чрез Бетховен, Бах, Моцарт и др., пак ще се проявят един ден и ще дадат на света нещо много по-хубаво от това, което са дали. Днес няма още условия за проявление на възвишената музика. Не е лесно да се създаде истински гений. За да се роди такъв човек, преди всичко той трябва да има идеално, организирано тяло, да издържа на голямото напрежение на силите, които ще се проявят чрез него. Музиката има смисъл само тогава, когато служи за облагородяване на човека. От външната музика човек трябва да премине в музиката на Космичното съзнание. Който не може
към текста >>
89.
050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА ''Има дни, когато в Природата е прилив. У всички се чувства подем и
вдъхн
овение.'' ''Тази сутрин излязохме с Учителя над гората, до високите поляни. Снежните върхове на Рила се открояваха на хоризонта. Наоколо храстите се разлистваха, посевите се зеленееха в долината.'' ''Пролетта беше в своята сила.'' ''Тук, между скалите, имаме бивак. Накладохме огън, поставихме нашия постоянен спътник - червеният чайник. Учителят приседна до големия объл камък, отвори походния анероид и провери височината - 1 800 метра. Скоро сестрите поднесоха чай, направиха закуска. Настана светло мълчание - планинският свят говореше на своя безмълвен и красив език. Постепенно се подхвана разговор.'' ''Учителят каза:'' – Гладен си, искаш да задоволиш глада си. Жаден си, искаш да задоволиш жаждата си. Това нещо е Любовта. Когато тя дойде в твоето сърце, ще събуди в тебе желание за работа. Какво представлява Любовта? Тя е врата, през която се отива при Бога. Омразата е също врата, но през нея се излиза от Бога. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не ще можеш. Само Любовта може да внесе в тебе възвишеното и благородното. Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си. В нея има Светлина, Радост, разширение, Живот, условия за растене и възможности да опиташ всички блага. Любовта споделя и
към текста >>
90.
080 НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и след време ще бъдат полета, а полетата ще бъдат планини. По-рано Витоша е била по-висока, отколкото днес. Когато отиваш на планината, остани на това място, което те привлича. Когато нечисти хора отиват на чисти места, не ги пущат - времето се разваля и те се връщат. Ако вървите в планината, дръжте една мисъл в себе си. Дойдат ли три-четири мисли в ума ви, ще паднете. В планината никога не мисли за лоши, отрицателни работи. Има места, където като седне човек, получава
вдъхн
овение. Има полза от това сядане. Има идеи и мисли, които се проявяват на височина 3000 метра. Други се проявяват на височина 3200, 4000 метра. Всеки от вас може да провери този закон. Ако се качвате на Хималаите до известна височина и през ума ви минават идеи, характерни за височината 5000 метра, ще кажете, че височината, на която сте стъпили, е 5000 метра. Например, един месоядец се качва на планината и по едно време, в него се явява мисъл – да не употребява повече месо. Това показва, че е стигнал до височината, на която се ражда тази мисъл. Тази височина е 8000 метра. Като стигне човек 9000 метра височина, той забравя своята националност. Колкото по-горе се качвате, толкова по-високи идеи ви занимават. Красиви места са тези, дето човешки крак не е стъпвал. Търсете тези места. На някои места в Рила има от този първичен елемент и ако човек стъпи на такова място, моментално ще се обнови. Един ден и вие ще трябва да стъпите на такова място. От този момент ще настъпи нова епоха в живота ви.
към текста >>
91.
086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
която няма никакъв недостатък. Казано е, че Бог живее в човека. Бог не може да живее в човешкото тяло, но живее в неговата душа. Човешката Душа, която живее в причинния свят, не може да живее постоянно във физическото му тяло, вследствие на което, във физическия свят човек често се усеща изпразнен. Човек, със своето обикновено съзнание, живее във физическия свят, а човешката душа, от време на време само, го посещава, за една стотна част от секундата. Тогава човек се усеща пълен, богат,
вдъхн
овен. През това време той получава подтици и директиви за работа. След време, душата пак го посещава. Докато човек държи връзка с душата си, т.е. с Божественото в себе си, той има желание да работи. Щом прекъсне тази връзка, силите му го напускат, животът му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго. Когато човек живее външен живот, той още не е напълно въплътен в тялото си. Липсва му нещо. Вследствие на това, той не е господар на положението. След хиляди години, когато човек бъде готов, човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане безсмъртен. Сега тялото още не е съвършено, затова човешката душа седи вън от него. Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Вие чувствате, когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му. Тогава нещо във вас блесва и вие сте готови да се
към текста >>
92.
099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Светът беше в мрак. Безумието на изтреблението беше обхванало човечеството. Не се виждаше изход, не се виждаше светлина. Тревога изпълваше сърцата. Неизвестността тегнеше над всички. В такива моменти Учителят умееше да успокои и да
вдъхн
е вяра. Той откриваше перспективите на светлото бъдеще, очертаваше образа на едно обновено, възродено, просветено човечество. Отвори се въпрос за новата епоха, която иде. Учителят каза: - Слънчевата система излиза от гъстата материя и влиза в по - рядка среда. Затова ще има условия да се прояви по - висше съзнание в човечеството. Слънчевата система излиза от тъй наречената 13-та сфера. От друга страна, Слънцето влиза във Водолей. Сега изтича тъмната епоха - Кали Юга. Понеже Земята влиза в нова област, всички стари форми ще се изменят. Новите форми ще разрушат старите. Хората няма да забележат как ще израснат, ще станат нови хора. Старите форми ще паднат, както капят есенните листа. На мястото на старите хора ще дойдат нови хора - с нови мисли. Земята, като направи много милиони обръщания, минава през едно изключение. Днес става това изключение. В човешкия мозък се образуват нови органи за бъдещото човечество. Докато те не се създадат, много неща ще останат необяснени. Когато великият художник започне да рисува своята картина, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне? Не. В първия ден той само ще нахвърли боите с четката си. И да не харесваме картината му, той само се усмихва. На втория ден гледаш - картината има същото
към текста >>
93.
105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
него, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениални, святи хора. Във всеки велик човек живее по един велик дух. Музикант в пълния смисъл на думата ще бъде онзи, в когото живее един ангел. Всичко благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи на ангелите. Съзнанието на хората не е будно, за да .влизат във връзка със съзнанията на Висшите Разумни Същества и от тях да се поучават. Аз не вярвам във въодушевлението, а във Вдъхновението. Въодушевлението е за ден и половина, а Вдъхновението е постоянно. Кой каквото върши, трябва да има Вдъхновение. Земята за в бъдеще ще свети. По-рано е била светла. Казано е: „Дето е текло, пак ще тече.” Напредналите Същества уреждат нашия живот. Те влагат нещо ново във вашите кесии. За вас е важно дали това , което влагат във вас, ще израсне. Но и вие трябва да вложите нещо в техните кесии. Как? Чрез благодарността към тях. Благодарете на вашите приятели, които ви помагат отгоре. Всички Възвишени Същества се събират около тези, които имат възвишени
към текста >>
94.
106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
даваше завършени песни, съвършени музикални творби, на които не можеше да'' ''се прибави, нито отнеме. Учителят даваше новите песни в клас или пред група ученици, от'' ''които другите в последствие ги изучаваха. С каква обич се отнасяше Учителят към всяка'' ''нова песен - като към скъп, очакван гост. Тази обич се предаваше и на учениците. Такъв е'' ''законът.'' ''Учителят пееше
вдъхн
овено. Гласът му дълбок, проникновен, имаше богати, неизчерпаеми'' ''възможности. Той можеше да предаде всички оттенъци на чувството и мисълта. Застанал прав, със'' ''затворени очи, Учителят понякога придружаваше пеенето си с красиви'' ''изразителни движения. Той беше недостижим изпълнител.'' ''Учителят насърчаваше всички да свирят и пеят. И почти нямаше между учениците такива, които да'' не свирят на някой инструмент или поне да не пеят.'' ''Учителят беше заобиколен с музиканти. С тях той работеше постоянно. През последните години'' ''извикваше някои от тях редовно, в определени часове, за работа. На тях той предаде последните'' ''песни, които дълго време беше пазил - свещени песни. Той ги пееше или свиреше,'' ''показваше им как да се изпълняват, докато ги научат добре, за да могат после да ги'' ''запишат и предадат на учениците. Все в
към текста >>
95.
114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще давате плодове от Любов и ще ви дават плодове от Любов. Всяка работа, в която Любовта е подтик, е приятна. Човешкото носи страдание, а Божественото - Радост. Защо в света има страдания? Защото човешкото преобладава над Божественото. Противоречията произтичат от човешкия порядък, а благата - от Божествения. Хората още не са изучили Божествените закони. Те учат сега закони, които не са Божествени. Дойде ли Любовта, ще пеете добре и ще свирите добре. Замине ли си тя, няма
вдъхн
овение. Дето Любовта не работи, нещата са в застой. Мини, някой път, без Любов някъде и виж, как ще постъпват хората с тебе. Мини втори път с Любов и ще видиш, как ще постъпват. Хубавият свят е светът на Любовта. Законът на Любовта е закон на Свободата. Само когато човек работи по Любов, е свободен. Свободата се добива, когато човек служи на Бога с Любов. Вие често служите на други същества, които не са направили нищо за вас. Защо тогава да не служите на Бога, който е направил всичко за вас, който всичко ви е дал? Всички трябва да станем доброволно слуги. Тогава, от мъчението и труда, ще влезем в работата. Мъчението и трудът са карма, а Любовта е дихарма. ''Една сестра попита:'' – Ние в кой от двата закона сме? – Вие сте в дихармата. Когато хората дойдат да живеят в новото разбиране, предварително ще им плащат. Когато ябълката ти дава своя плод, тя ти казва: „Изяж ме и посей моите семена.” В Новия Живот, разменната монета ще бъде Любовта, а не парите. Когато обичаш някого,
към текста >>
96.
129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
нещата е сопранът, а всичко друго се нарежда около него като украшение. В съвременната музика игривостта трябва да носи здраве. Игривите песни носят здраве. Здравето е Божествената хармония в Природата. Като се дойде до темпото, андантето е узрял житен клас - бавно се движи. Алегрото може да се сравни с момента, когато конете вършеят. Ако вземете на цигулката един и същи тон с първия пръст, с втория, с третия и пр. има разлика, тоновете не са еднакви. Музикантите имат степени на
вдъхн
овение. У тях умът и слънчевият възел трябва да вземат участие в творчеството. Някой път само умът взема участие или само слънчевият възел. В последния случай няма яснота. Гласът, за да отива надалеч, трябва най-напред да се предаде на етерното пространство, а после на въздуха. Човек, за да свири добре, трябва да тури двойника си в цигулката. Цигуларят като свири трябва да превежда, да направи песните си достъпни на слушателите. Как ще превежда? Трябва да мисли като свири. Музикантите имат ръководство отгоре. Всички музиканти се смущават, когато излизат на сцената. Спъват се от мисълта, че ще ги критикуват. Музикантът трябва да бъде напълно свободен. Когато пее или свири, между него и публиката трябва да има обмяна. Човек, като излезе пред публиката, кое ще му помогне да пее хубаво? Трябва да обича публиката. Музикантът трябва да преживее душата на народа. Има основен ритъм за цялото човечество - общ ритъм, а за отделните народи има специални нюанси. В някои песни на съвременната музика
към текста >>
97.
Роди се новият човек
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
семе великото Слово Божие, и остави го да никне, да расте и стократно да дава. Роди се новият човек, който със своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение нито надясно, нито наляво, но нагоре, по спиралата на вечния живот. Роди се новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към небето и там някъде, на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка за обща работа за мир и любов между човеците. Роди се новият човек,
вдъхн
овителят на всички прогресивни люде в света, и даде им възможност кой с перо, кой с мотика, кой с четка, кой с рало, кой със сърп, чук или машина; кой с живот или песен да хвалят и прославят великия Творец Живия Господ на Любовта. Роди се новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот. Роди се новият човек певецът на Любовта, служителят на Мъдростта и носителят на Истината. Роди се новият човек, огрян от лъчите на вечногреещото слънце носителят на новото в света Учителя. От сестра Паша Тодорова, по случай 12 юли
към текста >>
98.
Съборите на Бялото братство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
година през втората половина на месец август. По тая причина и учениците на Бялото братство правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора на Бялото братство, да се получи отчасти и от учениците. Какво нещо са съборите на учениците на Бялото братство? Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. Защото във време на съборите се чувства радост, светлина, лекота, спокойствие,
вдъхн
овение. Защото през време на събора има висше присъствие присъствуват висши, напреднали същества. Тяхното присъствие се чувствува. Ето защо през време на събора човек се чувствува в известно състояние, като че ли живее в един друг, възвишен свят. За Бялото братство се говори на много места в Библията. Много ясно се говори за него в Послание към евреите, 12 глава, ст. 22-24. В тези стихове се говори за хълма Сион, за града на Бога живаго, небесния Йерусалим, за безчетни ангели, за събора на първородните и пр. Учителя казва, че този пасаж най-добре излага подробности за Бялото братство, и навсякъде в Библията, където се говори за хълма Сион, на много места в Исайя и в други книги на Библията, това е все Бялото братство. Учителя казва, че има едно магнетично течение, което идва от Хималаите и минава през областта на Велико Търново. От Велико Търново се спускат няколко клона магнетични течения в разни посоки: един клон отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към Айтоските върхове
към текста >>
99.
На екскурзия с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
бъдеш добър, ако не виждаш доброто и Бога навсякъде. Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете. Най-хубавите работи идат сега. Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза: Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б.
към текста >>
100.
Екскурзия на Витоша
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
пък горе почитат и малките същества. След това се върнахме в наблюдателницата. През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и
вдъхн
овение за работа, за да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза: Онези, които са в София, очакват от вас. На 26 септември, пълни с големи богатства, тръгнахме надолу. Довиждане на всички чисти места. Със сърдечен братски поздрав: Б.
към текста >>
101.
За мисълта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„В тях има скрит смисъл.“ Учителя каза: В това е именно силата им. Да се упражни умът, да се впрегне умът на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Влизането във вътрешната школа не зависи от никого, зависи от благоволението Божие. На когото Бог благоволява, той ще влезе. Не е лесна работа влизането. То е много сериозна работа. То иска концентриране, самоотричане, работа, ум и активност. Под активност се разбират две неща: изпълнение волята Божия, подем на духа,
вдъхн
овение. А под работа се разбира дейност, която човек върши за Бога. Някои, без да работят, без никакви усилия, искат да се налеят нещата вътре. Не, трябва учение. Трябва да се правят опити. Ако учиш, ще се запознаеш с напредналите светли същества. Светските хора, които искат да се запознаят с някои видни семейства, се запознават най-напред с децата им и чрез тях с родителите. Вие искате да се запознаете с невидимия свят. Правете услуги на хората, служете им и това ще ви препоръча на невидимия свят, защото хората на земята са деца на онези напреднали същества. Днес има два вида души: Едни от тях са готови, пред прага на събуждането са. Върху тях главно ще се работи сега. А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса. Защото животът на шестата раса ще бъде с две страни: Една външна страна на илюзиите. Едни от членовете на шестата раса до края на шестата раса ще останат в този живот на илюзиите. И друг живот има на шестата раса: вътрешен, реален. Той ще се състои
към текста >>
102.
Пролетна екскурзия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в оценяването на любовта. Всички хора нямат оценка на любовта. Някой казва:“Дали ще оцени любовта ми?“ И не иска да си отвори душата. Ти запали свещта си, дай любовта си и не мисли какво ще правят хората, дали ще оценят или не любовта ти. Когато си в присъствието на един човек, който те обича, или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Когато дойде до любовта, усещаш се силен, усещаш, че имаш цена. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Един брат попита:“Какво е
вдъхн
овението?“ Учителя каза: Вдъхновението, това са висшите същества. Като дойдат ангелите, ти се
вдъхн
овяваш. Сегашните езици са много слаби, за да означат любовта. Нямат една дума, която да й даде правилно значение. В българския език думата“любов“ означава две противоположни неща. Любовта, като дойде, заличава всички погрешки на хората и теб ти става приятно да гледаш на миналото си. Щом дойде любовта, никой не може да те излъже. Любовта е една нова наука. Най-първо трябва да ви отуча от старото. Най-пьрвото е: Не търсете да ви обичат, но търсете да обичате. И като обичате някого, нито дума да не казвате някому за любовта си. Той да не знае нищо. Една сестра каза:“То личи.“ Учителя каза: Ако турим в едно българско гърне масло, то маслото излиза навън. Значи това гърне не може да държи маслото, значи не е годно. При сегашните условия, щом говориш на някого за любовта, той може да си мисли, че имаш някакъв долап. Той си мисли:“Защо да ме обичаш?“ Най-първо вие вярвате, че няма кой да ви обича.
към текста >>
103.
Ново разбиране на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
уреди работите. Под думата“слизане“ се разбира насочване на съзнанието. Сегашните хора ще станат ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие, по еволюцията, която са минали. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогава сегашните хора са били като растения и животни. И тогавашните хора са се ползували от тях и сега идват да помагат на хората, за да им се отплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на
вдъхн
овението. По закона на
вдъхн
овението им предават своите мисли. Ангелите разбират хората. Хората да не създават никакво препятствие, за да могат да им предадат своята мисъл. Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост. Като дойдат ангелите при хората, които не са готови, последните ще паднат в безсъзнание. Нали хората, като дойдоха при Христа в Гетсиманската градина, за да Го хванат, паднаха на земята. Той отслаби енергията си, за да не ги препятствува. Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения свят, за да ги осакати. У религиозните хора има една опасност. У тях има честолюбие. У учените също. А за Христа се казва:“Той прие рабски образ.“ Значи имаше смирение. От Слънцето сме слезли на Луната и от Луната сме слезли на Земята. Има една група, която винаги идва с Учителя. Отначало, откак Учителя слиза на тази земя, оттогава една група ученици са с него заедно. При всички велики събития те се събират на едно място
към текста >>
104.
Напътствия и методи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
издишване. През лявата ноздра вдишване, а през дясната издишване. Лявата страна е на чувствата, а дясната е на мъдростта. Източната философия казва: “Убий всяко желание.“ Това не е добър превод. Истинският превод е: Тури всяко желание на мястото му. Такъв трябва да бъде преводът на тези думи. Няма да се бориш със своите желания. Щом ти се издигнеш по-високо, желанията сами по себе си се урегулират. Напредналите души си служат с интуицията. Те интуитивно схващат нещата. Трябва да имате
вдъхн
овение, вътрешно ръководство. При медитацията най-първо се спирай на горната част на главата. Трябва да се укрепват моралните чувства на човека. Те са поставени под лъчите на Божественото слънце и те растат. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека. Ти, като мислиш за волята, се развива твоят хилядолистник. Като мислиш за Бога, трябва да знаеш де е съсредоточена мисълта ти, де чувствуваш тази мисъл. Чрез тези упражнения, които ви давам, ще се развие вашият хилядолистник и ще просветне във вас едно ново съзнание. Човек е здрав, когато от дясната страна има електрични течения, а от лявата топли течения. При здравия човек от дясната му страна има приятна хладина, а от лявата му страна приятна топлина. Сега астралният свят се преустройва. В миналото всичкото зло е било в астралния свят. Той е бил бойно поле, а земята е била тил на злото. Сега астралният свят се очиства, а земята става бойно поле. А долу, под земята, става тил. Братът попита: - Кажете нещо за излъчването на
към текста >>
105.
За смирението
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например някой е музикант. Още каква работа има в музиката! Божествено положение е смирението. Щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен. Това, което причинява най-много страдания в човечеството, най-много разногласия между обществата и народите, то е желанието за първенство. Всеки иска да бъде Пръв. Там е ключът на всички злини. Всеки има една хубава дарба, която може да използува, но не трябва да има желание за първенство. Първенството е относително нещо. Успехът,
вдъхн
овението на ученика зависи от силата на съществата, които го ръководят. Значи какво Първенство? Нашето е живо. Значи, ако моят живот е Полезен, ще се занимава с мене един висш дух. Значи, за да бъдем, ръководени,
вдъхн
овявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти в някои отношения, направи нещо с успех в някоя област и след това го приписва на себе си, мисли, че това е негово лично дело. Трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал въздействието на небето, той трябва да отдава всичко това на Бога, на небето. Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е славата.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Да
към текста >>
106.
Културата на ангелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ангел те обича и те посещава. Той ти праща тази светла струя. Човек не познава ангелите и не подозира, че хубавата работа, която върши, е с тяхно съдействие. Той не подозира, че тази работа се дължи на присъствието на някой ангел в самия него. Ти минаваш за красив, но като сравниш своята красота с красотата на ангелите, ще видиш, че си много малко нещо. Трябва да се радваш, че ангелът е красив, понеже неговата красота е твоята бъдеща красота. На индуски език дева значи ангел, чист. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите. Ангелите се интересуват от хората по единствената причина, че Бог се интересува от тях. Обръщането на един грешник е събитие в небето и предизвиква голяма радост. Един ангел е крайно внимателен, когато се събужда една душа. Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата. Ако не я освободи навреме, ангелът ще влезе в голямо противоречие. Всеки човек си има един ангел ръководител. Ангелите държат изпита си чрез нас. Дават им задачи по отношение на хората и ако ние свършим правилно нашата работа, те са издържали добре изпита си. Горе съвършените, като обърнат едного към Бога, той е тяхно дете. Когато миеш салона на Изгрева, като дойдат хората после да слушат, всеки от тях ще ти даде своето благословение. Ще дойдат и висши, напреднали същества да слушат, те ще видят кой е мил салона и ще го благословят. Любовта, знанието, свободата на съществата от невидимия свят е по-голяма. Значи от тях трябва да се учим.
към текста >>
107.
Сказка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
шестата раса, която ще е в разцвет след няколко хиляди години. През 1943 г. Учителя каза, че 1943 г. е краят на старата тъмна епоха и че след 1943 г. иде началото на новата епоха. Иде една пролет в живота на човека. Това е във връзка със Слънчевата система и във връзка с новата култура и с мисията на славянството. Нека помним думите на Учителя, те високо да звучат в нашето съзнание, когато имаме препятствие в живота. Тия думи са: Пътят на бъдещето е светъл. Нека тези думи ни дават
вдъхн
овение в живота! Учителя пред палатката си на
към текста >>
108.
Сеятелят на Божията нива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на науката и към края на колоната следва „Излезли нови книги от печат“. Окото му се спира върху заглавието „Разрешени спорни въпроси на живота и науката“. Авторът - името на един негов студент. Крайно изненадан, но е лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: „Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят.“ Казвам си: Ето човека, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият - още по-
вдъхн
овен, по-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна работа, към високо духовно знание порасна, Учителя изяви Словото в една форма лекции - окултни лекции. В тях той изнесе много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тези лекции Учителя-строител безболезнено събаряше старите, разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на гнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, той постави нови, огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така Словото, излязло от тясната, малка стаичка на бялата къщичка на ул. „Опълченска“, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множеството беседи, утринни слова, лекции Учителя изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето той е
към текста >>
109.
Живот, посветен на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с текст и музика. Песента се повтори много пъти от всички присъствуващи. Музикантите бяха успели да я нотират. Това е един от начините, по които се създаваха новите песни на Братството. След това започна интересен разговор върху музиката. Учителя каза: Някой иска да развие гласа си. Знаете ли как може да направи това? При пеене да си представи живо, че пред него са гениите на музиката. И когато той живо си ги представи при пеене, то гласът му коренно се изменя, той се изпълва с
вдъхн
овение и пее по съвсем нов начин. Как се обяснява това? - Той е направил вътрешна връзка с тези гении. И техните музикални сили се приемат и предават чрез него. Но като казвам музикални гении, не разбирам хора, а същества от невидимия свят. България сега е страна, където се твори новата музика. Откак почна в България да се усилва музикалност- та, небето почна да става синьо като италианското. Обедът отдавна беше готов. Всички в столовата очакваха идването на Учителя. Той редовно идваше на общите обеди. Държеше много на тях, за да може по този начин да се възпита колективното съзнание и да стане сближаване между всички ни. Тук ще кажа една интересна подробност, която ясно подчертава вниманието на Учителя към всички братя и сестри. Обедът беше свършен и тъкмо щяхме да четем молитва, дойде един закъснял брат. Учителя чака да свърши и той обеда си и каза: За него изпейте една песен. След свършване на обеда Учителя стана и се упъти към стаята си. Един брат се приближи към него и му каза:
към текста >>
110.
28 МОРИЯ И КУТХУМИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и
вдъхн
овява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми. Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много говореха - тела, които могат да видят само избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Обаче съм се запитвал, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които изнесоха първи пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбийтър и други, да издигнат и оповестят човека Кришнамурти като Миров Учител, като нов Христос, щом като не един, а двама има? Този въпрос така си оставаше в мен без отговор. Един
към текста >>
111.
46 ПЕСНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Изгрева]] ПЕСНИТЕ Много често вечер на Изгрева се събирахме на поляната, там където играехме сутрешните гимнастически упражнения, и често пеехме песните, които Учителя ни беше дал. През една такава вечер се създаде чудна хармония, пеехме с настроение, пълно със светлина. А моята мисъл все бе ангажирана около въпроса по кой начин се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човека в чуден, извънземен свят. Общи фрази, които се поднасят за изящното творчество, като
вдъхн
овение и като присъствие на музи и пр., ми бяха познати, но те изобщо не ме задоволяваха. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам, как Той е създал това творчество. Когато песента привърши, аз някак простичко, без да подбирам за случая подходящи изрази, Го попитах: "Учителю, как измислихте тези песни?" Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил." Исках да Го разпитам повече, да ми даде някои пояснения, но започна нова песен, после друга и друга, и така, аз останах сред песните, сам да търся изворите на тази чудна
към текста >>
112.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
да се отнасяме спрямо тях? Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме? Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо, аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и чуя също – и особено – техния Учител Дънов и да схвана – с какви идеи Той борави и с какви учения
вдъхн
овява своите последователи. И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: "От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината. Е, научих ли я? Това ще сторите вие, мои четци. Аз само ще кажа какво видях и чух, как аз разбирам видяното и чутото. Беше август, към 17 часа, на 26-ти, когато, поизпотен под слънцето, стигнах на "Баучер" (Изгрева), където по случай годишния му събор беше разположен лагерът на Бялото Братство. Те наричат местността "Изгрева", а не "Баучер". Мястото, състоящо се от 14 декара, бе обградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари, разпрострели като на панаир, за показ, своите книги. По-нататък навалица любопитни надзъртат навътре и споделят своите впечатления. Двама конни стражари, разположени на сянка срещу входа, стоят, готови за възможна длъжност. А при входа, отвътре, един човек прецежда влизащите. За пускане вътре трябвало парола
към текста >>
113.
57 ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Учителя запитва приятелите, дали желаят лекциите и беседите да стават вече в новия салон на Изгрева. Всички са съгласни и приемат промяната с възторг. Започването на беседите в салона на Изгрева и установяването на Учителя на постоянно жилище там, отбелязва нов интензивен период от живота на Братството. Словото на Учителя се почувства много по-осезателно, бликащо от недрата на велика мъдрост. Приятелите привикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, които им носеха
вдъхн
овение за творчество и духовен прогрес. От всички краища на София, в ранните утринни часове, идваха с искрена радост учениците на Учителя. Всяка сутрин, на чистата поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастическите упражнения, дадени от Учителя. В съпровод на цял оркестър се изиграваше и Паневритмията. Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една картина, която, със своята красота, предизвикваше усещане за един свят, пълен с хармония и блян. Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празниците, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден – ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя – празнувахме по най-тържествен начин. Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър. Имаше срещи и разговори, беседвания и вечери, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по някой подчертан случай или по-важно събитие в техния живот. За жилище на
към текста >>
114.
60 МУЗИКАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
музикант е израз на много души, които се проявяват чрез него, за да въздействат на хората. Трептенията на тия възвишени същества, проектирани чрез музиката на този изпълнител, се разнасят далеч в пространството и оказват благоприятно влияние върху хората. Още по-силно е въздействието, когато човек слуша непосредствено някой голям виртуоз или певец. Тогава той се свързва не само с него, но и с ред още същества, които имат връзка с този изпълнител. Човек може да изпее една песен така
вдъхн
овено, така прочувствено, че да създаде истински преврат у всички, които я чуят. Трептенията на тази песен ще се носят в пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат да звучат за вечни времена. Малко песни има, които се разнасят в пространството. Така например нередки са случаите, когато днес може да се долови някоя древна египетска или индуска песен. узиката е един от начините да оживее в природата всичко. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите, всичко наоколо ще оживее. Музикални произведения, песни и мелодии, Учителя беше дал и преди идването на Изгрева, но с установяването Му тук, музикалният живот на Братството доби особена яркост н сила. Учителя слизаше от стаичката си с цигулката, влизаше в салона и изсвирваше донесената от Него мелодия. Тя се подемаше, изсвирваше се многократно и се записваше. Ако Учителя не беше дал текст, имахме поети, които с умение свършваха тази работа. За тъй красивия и величествен музикален отдел на живот на Братството и по-специално изявата му
към текста >>
115.
65 ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
ги осветлява. Тогава той ще види, как те постепенно се стопяват, докато напълно изчезнат. Затова, за разумния, страданията всякога крият в себе си нещо ценно. За развитието на ума и на Божественото у себе си, човек трябва да се изкачва по високите планини. Планината е акумулатор на грамадна енергия, там владее чистотата. В тази светла атмосфера на планината човек лесно може да влезе във връзка със Светлите същества и да прояви своята Божествена природа. Там горе човек може да пише поезия,
вдъхн
овен от Светлите същества, които обичат високите планини. Хората са още зелен и стипчив плод, затова не бива да се произнасяме предварително, за когото и да е било от нас. Ако искате да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората. Тя е сляпа и глуха за тях. Не трябва да избягвате и работата със земята. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася в него своите качества. Ако искате да бъдете активен, енергичен, отглеждайте червени череши. Ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Чрез растенията можете да се лекувате, те съдържат магнетическа сила. Лошите мисли и чувства покварят човека, а едновременно с това и всичко около него. Те са в състояние да заразят цялата атмосфера. Веднъж заразена, атмосферата се отразява вредно и на растенията, и на животните. Ако има хора, които мислят, че без да разбират физическия живот ще разберат духовния, те се лъжат. Смехът е благословение. Когато човек е
към текста >>
116.
85 ВИТОША - БЪЛГАРСКИЯТ СИНАЙ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И очите ми видяха Изгрева]] ВИТОША - БЪЛГАРСКИЯТ СИНАЙ През лятото на 1944 година в село Мърчаево се състоя и последният събор на Братството. Бяха пристигнали приятели от цяла България. В ранната утрин на първия ден от събора се събрахме на една красива поляна, разположена над селото, където Учителя изнесе
вдъхн
овена беседа. След това играхме музикалните упражнения на Паневритмията. Никой не допущаше, че това е последният събор на Братството с Учителя. Съборът стана в полите на Витоша - Българския
към текста >>
117.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени! Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе. Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и групировките от по-ярки светила в различни участъци на Небесната сфера, наречени "съзвездия". Наименованията, които те им давали, не били плод на някаква случайност или моментно
вдъхн
овение на поетична фантазия, а са съобразени с естеството на Силите, изтичащи от тях. По решение на Международния астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е 88. От тях 47 са описани от древните звездобройци, ученици на Саабей. Останалите 41 са описани от астрономите в по-ново време и на тях са им давани имена, лишени от каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните звездобройци 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тях е имало и свободни, незаети пространства. Модерните астрономи разпределиха Небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това разбира се, внася голямо улеснение в изследването на Звездния мир. Под "Съзвездие", сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на Небесната сфера, но определен участък от нея. Във всяко едно Съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и
към текста >>
118.
ПРЕДГОВОР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бялото Братство през вековете Книга първа Западната езотерична традиция Първият клон на Бялото Братство Зороастър, Хермес, Орфей, Кришна, Платон до неоплатониците Шумен 2005 г. Христос е, Който е движил, движи и ще движи както историческия, така и мистичния и космичния живот на човека и човечеството. Затова без Христа няма история, без Христа няма космос, няма организиран свят, без Христа няма мистичен живот. Христос е
вдъхн
овителят на всички откровения във всички времена и епохи. Учителят ПРЕДГОВОР Повод за написването на следващите страници ми даде мисълта на Учителя, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е изпратило три клона от своите представители, които са работили в течение на развитието на Бялата раса в различни части на света и в различни времена и епохи. Те са създали всички култури и всички ценности, които човечеството е придобило в течение на развитието на Бялата раса, която в настоящата епоха стои начело на човешкото развитие. Центърът, откъдето са изхождали тези импулси на Бялото Братство, е бил древният Египет, който е бил седалище на Бялото Братство в течение на хиляди години. От Египет представителите на Братството са се пръскали във всички страни на света. От там те са отивали в Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим и оттам последователно преминават в страните на Западна Европа. А сега, казва Учителят, Белите братя постепенно преминават в България и славянските страни, където ще се развие Шестата културна епоха на Бялата раса.
към текста >>
119.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те
вдъхн
овяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест
към текста >>
120.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият
вдъхн
овител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били
вдъхн
овявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният
вдъхн
овител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето
към текста >>
121.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
цъфти култура. Това Братство е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между славяните и специално България. Глава на това Братство е Христос." „Христос е, Който е движил, движи и ще движи както историческия, така и мистичния и космичния живот на човека и човечеството. Затова без Христа няма история, без Христа няма Космос, т.е. организиран свят, без Христа няма мистичен живот." „Христос е
вдъхн
овител на всички откровения във всички времена и епохи." Учителят В предишното изложение изтъкнах разликите между източната и западната окултна традиция. Основната разлика между тези две традиции е, че източната традиция има инволюционен характер, а западната традиция има еволюционен характер. Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка
към текста >>
122.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето. Хермес става водител на тези преселници от Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка и се установяват в Египет. Там той
вдъхн
овява и организира Египетската култура, която според Учителя е образец на истинска култура, а Египет е била образцова правова държава, управлявана по принципите на синархията. Тази египетска култура става изходна точка, изходна база за развитието както на европейската, така и на гръко-латинската и западно-европейската култури. В Египет са посети семената, които се развиват в Западна Европа. Така че, Зороастър е онзи, който е бил във връзка с Духа на Слънцето. Под негово ръководство са излезли онези преселници от Атлантида, които са минали през северните брегове на Европа. Той заедно със своя Велик Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги завежда в Централна Азия и той става Учител и Ръководител на културите на Петата раса в Африка, Азия и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам
към текста >>
123.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от древността до днес. От тях се е
вдъхн
овявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия, който въз основа на тези принципи е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей, халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит и др. Тази Мъдрост е изучил и Аполоний Тиански, александрийците, арабите и цялото Средновековие. Ще изложа накратко тези принципи тъй както са формулирани в Кибалиона: 1) Първият принцип е наречен принцип на мен- тализма или принцип на ума. Според този принцип умът лежи в основата на света. Всичко в света е ум. Умът и Духът са едно и също нещо, като умът е външната страна на Духа. 2) Вторият принцип е наречен принцип на аналогията или съответствията. Според него това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу, за осъществяване на единството на света. 3) Третият принцип е наречен принцип на вибрациите. Според този принцип всичко в света трепти, вибрира, всичко е в движение, нищо няма в покой. По закона на вибрациите се предават всички енергии в
към текста >>
124.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и
вдъхн
овен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал
вдъхн
овен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му. И музикалният му глас му придавал нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите тракийци отбягвали погледа му. Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като
към текста >>
125.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
душата на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Само Мъдреците, ясновидците, пророците виждат тази Светлина. Другите хора виждат само сянката на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото
вдъхн
овение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни
към текста >>
126.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отдавна те ни учат, че този, който отива в другия свят без да бъде Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив, пречистеният и Посветеният живее там с боговете. Защото, казват Учителите на Посвещението, има много хора, които носят тире (тире е жезълът, който е бил даван на Посветения след обряда на Посвещението). Мисълта на Платон е, че мнозина търсят и достигат до първото Посвещение, защото има няколко степени, но малцина достигат до съвършенство, малко са истинските
вдъхн
овени. А истинските
вдъхн
овени според мен, казва Платон, са тези, които са практикували Мъдростта по истински начин. Що се отнася до мен, аз съм се старал с всички средства да вървя по този път." По-важните диалози на Платон са: Тимей, Федон, Пир, Парменид, Критин, Софист, Филеб, съчинението му за държавата и
към текста >>
127.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на изкуството, те се проявяват като музиканти, художници, скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса, когато се явиха гениални художници като Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха
вдъхн
овени от Братството. Когато трябва да се даде нова насока на целокупния живот на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия живот, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл. Най-после когато трябва да се преобрази обществения строй, да се даде нова форма на държавния и обществения живот, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н. Така че всички онези, които по някакъв начин са стимулирали развитието на културата и човешкия прогрес, са действували под влияние на това Велико Братство или пък сами са били негови представители. По такъв начин истинските фактори на прогреса и културата се крият в импулсите, които идват от това Велико Братство. А то от своя страна е проводник на идеите на Абсолютното, на Великото в света, което единствено е фактор на световния прогрес. Учителят казва още, че това Братство в различните времена и епохи се изявява по-силно или по-слабо,
към текста >>
128.
ПЛОТИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
това време Плотин е бил на 59 години. Той написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при него като ученик. Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото
вдъхн
овение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него."
към текста >>
129.
ПОРФИРИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е
вдъхн
овила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със
към текста >>
130.
ЯМБЛИХ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната от някое горещо желание или от живо въображение, е способна да отведе духа към някои отсъствуващи или далечни обекти." По-нататък Ямблих говори за
вдъхн
овението, за неговото естество и за неговите причини. Той казва: „Ти казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено
вдъхн
овение и унес, при всичко че са будни дотолкова, щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да бъдат господари на себе си или поне по-малко владеещи себе си, отколкото по-напред. Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги
вдъхн
овяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си. Също самите те не постигат знанието за бъдещето и не се движат като онези, които действуват по собствена воля. Напротив, те не са вече господари на себе си, както по-напред, до никаква степен и не отразяват собствения си ум, нито дължат познанията си на себе
към текста >>
131.
ПРОКЪЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христа, както мислели по- късните християни. Зад алегориите и митовете в различните религии те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да разкрият във всяка религия. Затова с право можем да ги наречем гностиците и мистиците на древните религии. Както те, така и всички Посветени на миналото, са били по някакъв начин във връзка с Бога, с Логоса, със Словото и са го проповядвали по различни начини. Това схващане се потвърждава от следната мисъл на Учителя, където той казва: „Христос е
вдъхн
овител на всички откровения във всички времена и епохи." А Христос, това е Словото, това е Логосът, проявеният Бог, който ръководи човечеството и организира
към текста >>
132.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е. Закона (Библията) само простия разказ и обикновените думи. Наистина, ако тя съдържа само това, способни сме още днес да съставим Тора, много по-достойна за възхищение. Ако ще откриваме само простите думи, не остава освен да се отправим към законодателите на Земята, към онези, у които ще срещнем често най-великолепните закони. Ще бъде достатъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се
вдъхн
овим от техните думи и от техния пример. Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е
към текста >>
133.
Учителят за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
казва се по-нататък, че в седмия период си почина. Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам. В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и
вдъхн
а в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа. Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните
към текста >>
134.
Щайнер за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от слънчевата маса те са останали със Слънцето и отвън са въздействували върху Земята. Дейността на архангелите се проявява в четвъртия ден, когато се казва, че са създадени Слънцето и Луната. Тогава се създават условия за явяването на животинския живот. За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е
вдъхн
овено, то неговият текст става ясен. Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата
към текста >>
135.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е
вдъхн
овявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му
към текста >>
136.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
подкрепят душата ми." Тридесетият гений е наречен Ормаел, което съответства на Божественото Име Тура, което значи Бог търпелив. Управлява от 146-ти до 150-ти градус на зодиака. Употребява се против печал, безнадеждност и за усилване на търпението, като се произнасят Божествените Имена и псалом 71, стих 5: „Защо Ти, Господи, Иеове, си моя надежда, на тебе съм уповавал в младостта си." Тридесет и първият гений е наречен Лекабел и съответства на Божественото Име Телци, което значи Бог
вдъхн
овяващ. Управлява от 151-ви до 155-ти градус на зодиака. Употребява се за получаване на сведения, като се произнасят Божествените Имена и псалом 70, 16 стих: „Не познавам аз наука, но ще вляза в могъщество, помнейки, Господи, само Твоята справедливост." Тридесет и вторият гений е наречен Васариах, което съ- ответствува на Божественото Име Анод, което значи Бог справедлив. Управлява от 156-ти до 160-ти градус на зодиака. Употребява се против нападащи ни чрез правосъдие. Трябва да се наименува специално нападащото и да се кажат причините, като се произнесат Божествените Имена и пса- лом 33, 4 стих: „Защото Словото на Господа е право, и всичките Му дела са извършени с вярност (са истинни)." Тридесет и третият гений е наречен Иехюиах, съответстващ на Божественото Име Агад, което значи Бог всезнающ. Управлява от 161 -ви до 165-ти градус на зодиака. Употребява се за обезвреждане на изменниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 11 стих: „Господ знае помилванията на хората, макар
към текста >>
137.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
са необходими за развиване на зародишите на различните растения, така и светлината и топлината, които Белите братя носят, са необходими за развиване на добродетелите и способностите, вложени в човешката душа. Така че истинският фактор за историческият прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като учители на народа, а други се вселяват или пък
вдъхн
овяват по-будните между хората със своята Светлина. Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ. Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото
към текста >>
138.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ПРОРОЦИТЕ Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по
вдъхн
овение предсказват бъдещето и тайни събития. Откриват волята Божия относно текущите събития и длъжности. Те бяха Божии посланици при човеците. Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения. Чрез тези откровения Бог се изявяваше. А друг път те просто бяха надъхани в ума от Божия Дух." Този, който е предал това определение на пророците, без да е окултист е дал много вярно определение за тях, изхождайки от техния живот и писания. Ето как в книгата „Числа", 24 глава, се описва състоянието на един пророк: „И дигна Ваалам очите си и видя Израиля, който беше населен с племената си. И дойде на него Божият Дух. И начна притчата си и рече: И человекът, който има отворени очи рече: рече онзи. който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и
вдъхн
овение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или
към текста >>
139.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
глава Господ говори, че е оставил Израил, понеже той се е отклонил от Него. След това Исайя казва за себе си: „Господ Йеова ми даде език на учените, за да знаят как да помогна с думи на уморения. Той ме събужда всяка заран, събужда ухото ми, за да слушам като учените. Господ Еова ми отвори окото, и аз не се възпротивих, нито се върнах назад." (4-5 стих) Тук ясно е казано, че той е яснослушащ и чува Словото Господне и го предава на хората. Той се намира в състояние на инспирация,
вдъхн
овен от Бога. Но той вижда и видения, значи очите му са отворени, ясновидец е, което се нарича в окултизма имагинация. Но той също се отличава и с голяма интуиция. В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми. И направи устата ми като остър нож, под сянката на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото. В 51-ва глава Бог се обръща към всички, които следват правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе от мене и ще поставя съда си за видело на народите. Правдата ми наближава, спасението ми излезе и мишците ми ще съдят народите." (4-5 стих) Тук пак се загатва за идването на Христа. В 52-ра глава Бог говори за спасението на Израил и Ерусалим и казва: „Всички
към текста >>
140.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се
вдъхн
ови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен." „При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си." За най-големите личности, които Библията описва - Авраам и Мойсей, Учителят казва: „Авраам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, изпълняваше го без никакво разсъждение. Авраам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство и след това се върна в Ханаан, където го приеха с почести. Също така той излезе от Халдея, където получи Посвещението си и носеше тяхното знание. И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време
към текста >>
141.
УВОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действа, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Учителят Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е Великият
вдъхн
овител на всички Откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Учителят УВОД Във втория том на "Историческият път на Бялото Братство през вековете", разгледах пътя на Втория клон на Бялото Братство от Авраам до Христа. Мисията на този клон, както казах, беше да подготви човечеството за християнството, да подготви хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи. Християнството, което е последен плод на този втори клон и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам в следващото изложение. Както се вижда от заглавието на тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една Окултна Школа, каквато е то в действителност. Христос е Върховният йерофант във всички древни Посвещения или, както Учителят го нарича, Вдъхновител на всички
вдъхн
овения през всички времена и епохи. Той е говорил в
към текста >>
142.
1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото. Миналото е дало своя резултат в развитието на човешката психика и върху това развитие, като върху основа новият импулс действа, независимо от предшестващия импулс, който е една стара форма, която е изиграла своята роля. И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание. Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с които трябва да работи. За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите. Всеки следващ импулс е с по-големи възможности и работи с по-мощни енергии, които идват от по-възвишените сфери на Битието. За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и
към текста >>
143.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на
вдъхн
овените Книги. Ето какво говори той за троичния смисъл на египетската писменост и за троичния смисъл на самата Библия: "Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост,
към текста >>
144.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият
вдъхн
овител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С
към текста >>
145.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи". Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум". Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е
вдъхн
овявал и
вдъхн
овява всички гении и ръководители на човечеството. Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог. Един е Той, който се проявява във всички религии под различни Имена: Кришна, Ехова, Брама и прочие. Така
към текста >>
146.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини. Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я
вдъхн
овява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в
към текста >>
147.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
епоха, която не познава и не иска да познае Духовния свят и го отрича, не може да проникне в разбирането на Евангелието. Като говорим за композиция на Евангелието, не разбираме една човешка композиция, а разбираме една Божествена композиция, която произлиза от вътрешния ред на духовната действителност, която се отразява в душите на евангелистите. Говорейки за композицията на Евангелието, естествено се повдига въпроса за възникването на Евангелията. За нас Евангелията са плод на
вдъхн
овение. Те са плод на едно Божествено Откровение. Но
вдъхн
овението тъй, както го разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на повишено съзнание, до която може да се издигне човек. Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията. Обаче би било погрешно да си представяме, че човешкото съзнание на евангелистите е било заличено чрез някакво чудо и тогава тяхната ръка и тяхното перо са били движими и ръководени отвън, за да напишат Евангелията. Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин: В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното
към текста >>
148.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ще ни послужи за разбиране езотеричния характер на всяко от Евангелията. Разликата между първите три Евангелия и това на Йоан не е в историческия материал и в разликите на историческата достоверност. Това е разлика във формата и степента на познанието. Първите три Евангелия произхождат предимно от едно имагинативно познание, докато Евангелието на Йоан произлиза от едно познание, което обхваща едновременно имагинацията, инспирацията и интуицията. В тесен смисъл на думата
вдъхн
овено, инспирирано е само Евангелието на Йоан. То е даже повече от инспирирано, то е плод на една дълбока интуиция. Първите три Евангелия са плод на образното виждане, плод на имаги- нативно познание. При тях инспирацията в Истинския смисъл на думата само отдалеч звучи в образните форми. Ще започна разглеждането на композицията на Евангелията с Евангелието на Йоан. При разглеждането на този въпрос ще използвам труда на Емил Бък: "Приноси за разбиране на Евангелията". Евангелието на Йоан стои в сърцето на Новия Завет. Между новозаветните Писания то заема едно положение, което може да се сравни с положението на Слънцето между планетите. Ето защо то може да се нарече Евангелие на Евангелията. Между символичните образи, които езотеричната християнска традиция посочва, онзи, който принадлежи на Евангелието на Йоан, изпъква по особен начин. Образите, които са причислени към първите три Евангелия - Човек, Лъв и Телец са от земно естество, живеят на земята. Орелът, който е даден като символ на
към текста >>
149.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като
вдъхн
овение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И
към текста >>
150.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
участие в гоненията на християните, а заставало на тяхна страна. Даже в редовете на римската администрация гонението не срещнало съчувствие. Мнозина от римските управители явно не изпълнявали задължението да избиват християните и са ползвали най-нищожни поводи, за да заобиколят закона и да пуснат християните на свобода. При такива условия римското правителство съзнало най-после, че гоненията против християните представлява безсмислена кланица, непостигаща своята цел. Сам Галерий,
вдъхн
овител на това гонение, решил да го прекрати. В навечерието на смъртта си и заедно с посочения от него император на изтока Лициний и западния император Константин, издали в 311 -та година едикт за прекратяване на гоненията и предоставили на християните пълна свобода в работите и вярата. Едиктът оказал необикновено благотворно влияние над целия християнски свят. Религиозният ентусиазъм, завладял християните, не се поддавал на описание. Даже самите езичници се радвали на прекратяването на гоненията. Но гоненията не затихнали отведнъж. Кесарят на изтока Максимин не искал да признае нито императора Лициний, нито подписания от него едикт. На запад Максентий взел също такава позиция към император Константин и гоненията продължили. Но в 313-та година Максимин бил свален от Лициний и Максентий загинал в бой с Константин в 312-та година. След това за християните от цялата империя настанали спокойни времена. Така се завършила почти триста годишната борба на Християнството с езичеството. В тази борба
към текста >>
151.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на
вдъхн
овение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е
вдъхн
овил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна. Защото, както вече казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал. Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните. Такъв е окултният закон, всеки сам да се добере до висшите Тайни, да ги опита и провери. Аз искам само да посоча, че това Евангелие е окултна Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа
към текста >>
152.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно
вдъхн
овение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски
към текста >>
153.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството. Те са учители и ръководители на Човечеството, но приемат Учението и мисията си от това 13-то същество, те се
вдъхн
овяват от Него. Те говорят на човеците за това Същество постоянно от епоха в епоха. Този 13-ти е Онзи, Когото индуските риши наричаха Вишна Карман, Когото Заратустра нарече Ахура Мазда, Когото Мойсей позна като Йехова и Когото ние познаваме като Христос. Той е ръководител и създател на великата ложа на будисатвите. Това е Великото Бяло Братство, за което говори Учителят, глава на което е Христос. Така че, Учението на всички будисатви, което те са носили на човечеството, е Учението на Христа. И индуската легенда разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос. Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа. Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са
към текста >>
154.
4. ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
началото на книгата Битие. На гръцки тази дума означава "архей", което е името на третата ангелска йерархия, наречени "Началства", начала или архей. Тази дума показва цял един свят, в който се намират началата, произходът на всичко, което съществува. Значи това, което се говори в Евангелието, иде отгоре, от света на тези велики духове. Тази дума, преведена правилно, значи отгоре. Следователно това, което се говори в Евангелието, иде отгоре. Следователно, Евангелието е едно Откровение, едно
вдъхн
овение отгоре и то следва едно духовно устройство. Затова са важни не само отделните думи и образи, но и начинът, по който те са подчертани. Така, чрез композицията на евангелието са изразени тайни, които не могат да бъдат казани направо. Затова е необходимо да разглеждаме евангелието като цяло, а отделните части като елементи на това цяло, а не да разглеждаме частите сами по себе
към текста >>
155.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на благата. Този, който пише дневника казва, че цялата делегация е присъствала на такива опити за умножение на благата. При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по
вдъхн
овение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги
към текста >>
156.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да донеса мир, а меч" (12;49-51). Тези думи не трябва да се разбират външно, а вътрешно. Светкавицата на изгряващия ден на Сина Человечески преминава през сърцата на учениците. Пъпката на вярата ще се разпукне сега или никога. От тях се изтръгват думите: "Господи, ето два меча" (22;38). С това възклицание на учениците ни е показано преминаването на учениците от вярата към знанието. В раздраното от светкавици небе проблясва нощното видение на двата меча от светлина. Известно е, че
вдъхн
овените художници като Рафаел, Микеланджело и други, са изобразили Мойсей с два рога на челото или с два светкавични снопа лъчи от светлина. Така са изобразявали в Древността един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди. За този орган загатват учениците в образа на двата меча. В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба. Така в сърцето на учениците пъпката на вярата се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза. Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека. И тогава истинският орган на знанието, на
вдъхн
овението, на инспирацията се разтваря. В Древността този орган е бил наричан двулистов лотосов цвят. Той се намира на челото, в областта между веждите. Това са двата святкащи меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света. С това са се отваряли две
към текста >>
157.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на земното развитие азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си. Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа. Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата. Преди това е имало една Любов,
вдъхн
овена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души. Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа беше един напредък той да вземе човешки образ. Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души. Това е един факт, който в окултизма е изразен по следния начин: Будисатвите, които стават Буда, биха могли да спасят човека само по отношение на неговия ум чрез Мъдростта, която носят, но те никога не могат да спасят цялостния човек. Защото цялостният човек може да бъде спасен не само когато Мъдростта действа, но когато и топлината на Любовта проникне целия негов организъм. Да спаси душите чрез принципа на Любовта, която
към текста >>
158.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде
вдъхн
овяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си. Едно начало в това отношение трябваше да бъде направено чрез преображението. Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора". И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят. Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в ръцете на хората". Това значи, че това, което
към текста >>
159.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско. Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко. Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на
вдъхн
овената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука. Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето
вдъхн
овено видение. Също така важно е, че Марко създава своето Евангелие в света на древната египетска храмова култура. Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко е най-краткото и сбито Евангелие. Но то не е кратко поради бедността, а поради богатството, което съдържа в себе си. Неговата краткост показва една мощна, волева концентрация. То показва по-малко неща от другите Евангелия, защото
към текста >>
160.
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
станало пред очите на физическо поле. Но при едно такова ясновид-ство, което се прояви у апостолите, за разлика от обикновения спомен, човек носи в себе си спомен от събития, станали на физическото поле, на които той не е бил физически свидетел. След срещата си с възкръсналия Исус, техните души се пробуждат, тяхните духовни очи се отварят и те стават ясновидци. Виждат всичко това, което е станало след тяхното разбягване в Гетсимания. И това, което са видели, те го предават с голямо
вдъхн
овение на хората, на които проповядват Словото. По този начин се разкрива Тайната на Голгота и може да се говори за нея. Но импулсът, който преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците. Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко. Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота. Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие. Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден
към текста >>
161.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото
вдъхн
овение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били
към текста >>
162.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
две поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени надолу, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между човеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, Което е
вдъхн
овявало Авраам и е вложило в него Божествения зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно в човечеството. За това учение говори и Евангелист Матей в началото на своето Евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения щяло да стане след един век. И той е обърнал внимание на евреите, че те могат да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където може да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигнат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един Човек, Който ще бъде способен да се издигне със Своята собствена кръв толкова високо, че в Него ще може да слезе онази Божествена сила, от която Той се нуждае, за да се изяви в кръвта на еврейския народ целият Дух на еврейския народ. Духът на Йехова. Така че всичко, което е свързано с
към текста >>
163.
5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
не носи това учение, недейте го приема в къщи и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела." /10-11/. И днес има такива, които минават за окултисти, които не приемат, че Христос е дошъл в плът в тялото на Исуса. Всички цитирани мисли от апостол Йоан са много дълбоки и имат нужда от обяснение, но няма да го направя. Това са окултни истини, които могат да бъдат разбрани само в светлината на Окултната наука. А окултни истини са тези, които са плод на
вдъхн
овение или откровение, на ясновидство, на връзка с духовните същества, а не са плод на сетивните възприятия и интелекта. И Йоан в началото на Посланието казва: "Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос." Това показва, че той по откровение е приел тези велики истини и ни ги
към текста >>
164.
17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ "По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце." /1;6/. "Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." /1;7/. "Всичкото Писание е бого
вдъхн
овено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в Правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро
към текста >>
165.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Йоан -Книга на Тайните в светлината на Окултната наука I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА "Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина. Единият начин е материалистичен, т.е. буквален; вторият е духовен, а третият — Божествен. Някой може да чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга. Друг може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи. А трети може да я чете по третия начин и да се
вдъхн
ови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен. При изучаване на Свещените книги всички трябва да минете и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези книги е необходимо, защото те съдържат опитността на хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие." Учителя Горната мисъл на Учителя се отнася до всички книги на Библията, включително и за Апокалипсиса или Откровението, което ще се постарая да разгледам в следващите страници по третия начин, като една символична книга, плод на едно Откровение, дадено на Св. Йоан от Христа, в което Откровение се разкрива цялата еволюция на човека и на нашата Вселена, разглежда се развитие то на човешката душа във връзка с развитието на Космоса. При четенето на такива книги по третия начин изхождаме от становището, че всичко преходно, за което се говори в тях, е само символ на проявяващото се Божествено Начало в света. А в Откровението на Св. Йоан всяка дума, всяко изречение, сами по себе си са определени символи на духовни
към текста >>
166.
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
понятието гражданин. Тогава се ражда това, което наричаме юридическо право, което определя отношенията между гражданите, както и техните отношения към цялото - към държава и общество. В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ. Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син. Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и утвърждава Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека. Това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е. който утвърди Аза в себе си под влияние на Христовия импулс, ще стане господар на живота си и ще бъде господар и на народите. Ще му дам Зорницата значи, че под влияние на Христовия импулс човек ще влезе в новата епоха, която е в началото на Втория подпериод от Земния период, наречен Меркуров подпериод. В много езотерични текстове имената на Меркурий и Венера са разменени.
към текста >>
167.
6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
плод в бъдеще. В тази културна епоха в човека ще се събуди една по-висша индивидуалност, така щото никаква външна сила не ще има влияние над неговата воля, ако самата тя не го желае. Ние ще можем тогава да затворим вратата на душата си и никой не би могъл да я отвори без наше съгласие. Ние ще я отворим и никоя противна сила не би могла да я затвори. Това показва, че човек притежава ключа, с който само той ще може да работи. Апокалипсисът го нарича Ключ на Давида. Ето защо Този, Който
вдъхн
овява шестото Послание, казва, че притежава Ключа на Давида. Тази епоха е характеризирана по следния начин в Апокалипсиса: "До Ангела на Филаделфийската Църква пиши: Така казва Светият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой не ще може да затвори; и затваря и никой не ще може да отвори." /3;7/. Това е характеристиката на тази култура, както посочих и по-горе. Казва се още: "Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, понеже имайки само малко сила, пак си опазил Моето Слово, и не си се отрекъл от Името Ми. Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата Вселена да изпита ония, които живеят по земята. Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да
към текста >>
168.
I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е нещо много повече, както по своята същност, така и по мисията и задачата, която изпълни на Земята. Христовата дейност не се изчерпва само с проповедите и учението, което донесе. Смисълът на Неговото идване на Земята е съвсем друг и в това се състои именно Мистерията, Тайната на Голгота. Ако е въпрос за донасяне на Ново Учение на човечеството, такива учения са донасяни и преди Него от Великите Учители, които са вземали ученията си от Него. Защото Учителя казва: „Христос е
вдъхн
овител на всички Откровения във всички времена и народи." Значи, ученията, които са дадени на човечеството преди слизането на Христа на Земята, са дадени пак от Христа. Затова Учителя казва: „Съвременните хора мислят, че Християнството е Ново Учение отпреди 2 000 години. Не, не е ново това Учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в Рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от Рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, което се доби вън от Рая." От тази мисъл на Учителя ясно се вижда, че Той разглежда Християнството като Божествено Учение, което е съпътствало човека в целия път на неговото развитие и е било носено от различни Учители, които са били проводници на Христовата мисъл. Така че, същественото, което Христос донесе на Земята, не е Учението, което Той проповядва в Палестина. Друга е Неговата мисия и задача със слизането Му
към текста >>
169.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона. Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа. С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде
вдъхн
овен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло. След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа. Този Аз е Синът Человечески, Който трябва да бъде предаден на човеците. Щайнер определя по следния начин разликата между старото и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние. Избягва се, следователно, винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика на Учителя. Западният Учител не иска никого да владее, нито да обръща, а само разказва това, което той е видял, изказва това, което той знае, понеже го е
към текста >>
170.
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
културата в различните страни и епохи в развитието на човечеството. Всичко ценно и възвишено, което е дало човечеството в пътя на своето развитие, е дадено от представителите на Бялото Братство ". Това Учителя е изразил и с мисълта, която въвеждам като мото на книгата:" В света има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където то действа, има култура и всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос ". А в другото мото Учителя казва:" Христос е
вдъхн
овител на всички откровения във всички времена и епохи. Toй е невидим двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ". Тези две мисли на Учителя потвърждават идеята, че всичко велико и възвишено. което човечеството е създало в пътя на своето развитие, е дело на Бялото Братство. В различните културни епохи Белите Братя са работили по различен начин, според степента на развитието на народа, в който работят и според задачите, които се дават на дадена културна епоха. Всички религии на човечеството, всичката философия и наука, цялото изкуство, които са се развили в човечеството, е плод на представителите на Бялото Братство. И затова Учителя казва:" В развитието на бялата раса Бялото Братство е дало три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в различни времена. " "Първия клон можем да наречем Египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция, Рим и т.н." "Втория клон можем да наречем Палестински или Есейски.
към текста >>
171.
1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
хора. Само Учениците под ръководството на Учителите са могли да ги разбират. Тези учения са съставяли основните принципи на изкуството на Херметичната алхимия, която противно на общото вярване, е боравила е овладяването на умствените сили повече, отколкото с материалните елементи, т.е. с превръщането на един вид умствени вибрации в други, вместо с превръщането на металите един в друг, както обикновено се разбира Алхимията. Светлината на Херметичната Мъдрост е, която е ръководила и
вдъхн
овявала всички онези, които дадоха светлина на западноевропейския човек и го научиха да мисли. Всички работници на Ренесанса или Възраждането бяха по един или друг начин във връзка с Херметичната
към текста >>
172.
5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите Този Аркан означава Авторитетът, разумното
вдъхн
овение. Световният амгнетизъм - науката за доброто и злото. Има числото 5 и буквата Е. Картината представя Посветител (Йерофант) в Тайнствата на Изис, седнал между двете колони на Светилището. Той се подпира върху един жезъл с три кръста на върха, образуван от три напречни парчета, които образуват кръстове на жезъла. Той чертае с дясната ръка върху гърдите си знака за събиране, съсредоточен в себе си. В неговите крака се намират двама короновани мъже: единият от тях е облечен в бяло, а другият в черно. Просветителят или Върховният Жрец, представител на Свещената наука представя духа на добрите внушения, на ума и на съвестта. Неговият дух подканя към съсредоточаване, за да може да се чуе Гласа от Небето. Колоната в дясно символизира Закона, а колоната в ляво символизира Свободата да се подчинява или да не се подчинява човек на законите. Кръстът с трите напречни линии показва проникването на Творящата сила през Божествения, умствения и физическия свят, за да накара да се проявят, да блеснат всички прояви на всемирния Живот. Двамата короновани мъже в краката на Йерофанта представят: единият - духът на Светлината и Доброто, другият - духът на Мрака и на Злото, като двата духа са подчинени на Учителя, на Ръководителя на Арканите. Арканите представят етапи по Пътя на окултното развитие. Когато човек тръгне в този Път, той ще мине последователно през всички Аркани, като
към текста >>
173.
1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ДУХА " Истинният, Несътвореният, Вечният, Единственият", казва д-р Джон Юнг за Твореца на творенията. И наистина нито един от
вдъхн
овените не е написал по-висока истина от тази, която се съдържа в тези думи. Чистият, Безформеният, Несътвореният, Съществуващият сам по Себе Си Безмълвният, Неподвижният свръхсъзна-телен Дух, обладаващ в Своята височайша част, единственият Божествен атрибут, който на човешки език може да се изрази тъй: Абсолютна и безусловна потенциалност. Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното Същество. Първата еманация на това непостижимо състояние в Кабалата се нарича Корона. Тя представя от себе си ключът на този небесен антифон творчески Логос, който е сътворен. Тази първа еманация, наречена Корона, или Венец означава деятелност или най-просто движение. По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение. В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство. Тази Диада, това са кабалистическите близнаци Любов и Мъдрост, които по ред получават свойствата на притегляне и отблъскване, сила и движение. Това са Мъжкият и Женският Принципи. Те са равни и са вечни и по външен вид се проявяват като движение и покой. По такъв начин получаваме Триадата или Троицата - Любов, Мъдрост и Корона. Или с други думи Единната
към текста >>
174.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
седем психически сетива, които се отнасят помежду си по следния начин: Физически сетива Психически сетива 1. Осезание 1. Способност към психометрия. 2. Вкус 2. Способност за възприемане на най-тънките есенции от вълните на живота и да се на слаждава от тях. 3. Обоняние 3. Способност да се различават духовните аромати на Природата. 4. Зрение 4. Ясновидство 5. Слух 5. Ясно слушане или способност за възприемане на етерните вибрации. 6. Интоиция 6. Способност за получаване истинско
вдъхн
овение. 7. Предаване 7. Способност по своя воля да влиза в общение на мисли с духовните същества. Когато човешката душа достигне тези седем състояния, то нейното Божествено право на управление става естествено. Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на душата се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята. Волята сама по себе си възраства в сила в течение на всичкото време на развитие на душевните сетива. Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка душа. То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта. В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа,
към текста >>
175.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма. Управляващата сила може да изхожда от всяко същество или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата. Някои медиуми се явяват на публична сцена, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като
вдъхн
овение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса. Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни
вдъхн
овения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци. Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната сцена е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души. Има две форми на медиумичност, които наричаме: първо - полупредаване на тъждествеността и второ - разпространение на мислите. Това са най-тънките форми на медиумичност и затова са почти неподозирани. Астралната светлина е пълна с мисли на силни умове, които са надарени с голяма интензивност и те се възприемат от чувствителните и силни хора като техните мисли и преживявание и от медиумите като проявление на високо
към текста >>
176.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
църква от св. Амброзий и станал един от най-страшните врагове на манихейството. По-късната църква се опитала да заличи следите на Манес. Тя унищожила неговите писания и обезобразила учението му. То е познато само чрез опроверженията на неговите унищожители. По това, което ни се изнася като учение на манихейството може да се отгатне същината на неговата мисъл. Първоначално Манес е бил ученик на персийските маги, станал християнин чрез своите медитации и чрез своите лични
вдъхн
овения и чрез лично откровение. Учението, което проповядвал, се различавало от официалната доктрина на църквата в следните три точки: 1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател. 2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се
към текста >>
177.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух). Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром. В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот. От своя страна Ахамот
вдъхн
ал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина - Десен, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея. Десният син е психичният Демиург, който е вседържител. Той образувал видимия свят, владетел на който е левият син, който е тъждествен със Сатаната. Еонът Исус се съединил с Месия, когото Демиург изпратил на своя народ, евреите, за да ги избави от владичеството. Той открил истинският гносис (знание) на духовните люде (плевматиците), т.е. довел ги до съзнание на своя висш произход. Само те ще се върнат в Плиром, т.е. те ще се спасят, душевните люде (психиците) заедно с Демиург и ще могат да достигнат известно блаженство като стоят до границите на Плиом с помощта на вярата. Материалните пък люде заедно със Сатаната и материята ще бъдат унищожени от огъня. Валентин имал много ученици - Птоломей, Секунд, Марк,Ираклион, и още други. Съществували две валентинови школи - източна и италянска, които се отличавали по някои подробности на ученията си. Валентиновите
към текста >>
178.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Плотин носи името "Енеади" или "Девятки". В една част от него той се занимава с науката за числата, а в другата с метапсихозата. Друг виден неоплатоник е Порфилий, роден в 293 година и умрял в 305 година. (Забележка - да се направи справка за годината, не се чете стр234) Той е ученик на Плотин и един от най-славните представители на неоплатоническата школа. Той не се придържа постоянно като своя учител в областта на чистата философия. Той предпочитал мистичната теургия, която го
вдъхн
овила да напише книгата "За въздържанието", а също един коментар върху категориите на Аристотел. Това го направил знаменит през Средните векове. Малкият му труд "Пещерата на нимфите", биографията на Плотин и биографията на Питагор очертават физиономията на мисълта му. Той се опълчил против известни мнения на християнството, което се било отклонило от гностично-мистичното разбиране, поддържано от апостол Павел и неговия ученик Диони-сий Аеропагит и постепенно станало рационалистично, забравяйки първоначалния езотеризъм. който стоял в основата. На Профилий се дължи описанието по твърде точен начин на явленията на истъпленията. Друг виден неоплатоник е Ямблих, роден в 283 година и умрял в 333 година. Той е ученик на Профилий и довел теургичната наука до една точка, която не е била надмината. Най-важното негово съчинение е "За мистериите". Той е бил надарен с дарбата на чудотворството. Неговият биограф представя, че той често се издигал от земята на десет лакти и главата му била окръжена със
към текста >>
179.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
една благородна позиция, гой се присъединява към силните на този свят и достига до съвършено щастие." На друго едно място казва: "Мастилото на учения струва повече от кръвта на мъченика." Такова е схващането на Мохамед за знанието. От зетя на Мохмед - Али - е дошла цялата доктрина на исляма. Той поучавал всред борбите и сраженията. Той апелирал към младите да станат господари на знанието. За науката той казва: "Светлината на сърцето е едната есенция, истината е главния и предмет. Вдъхновението е нейният водител. Разумът е този, който схваща. Доброто е нейният
вдъхн
овител, а човешката дума - нейните средства." В продължение на седем години учениците на Али учеха, докато другата половина от мюсулманския сват водеше борби и победи. Сто години тихо учение, след което се започна разпространението на знанието от света. От осмия до 14 век хората на исляма държеха факела на науката. Навсякъде, където отиваха, те носеха със себе си знание. Те носеха войни и побеждаваха, но там, където победеха, основаваха училище и университети. Такива училища и университети имаше в Кайро, Багдат, Кордова. в далечна Испания.Християнска Европа прие от тях знанието. Те бяха възприели всичкото знание на древния свят — Египет, Индия, Персия. Гърция, Рим и го предадоха на европейците. Те изучаваха математика, химия, алхимия, астрономия и астрология. В математиката те откриха уравненията от втора степен, после от четвърта и след това теорията на бинома. Те приложиха в тригонометрията синуса и
към текста >>
180.
ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
приемници като установили своята столица в Багдад, издигнали високо лозунга: "Един е Алах, и Мохамед е Неговият пророк." И Така с небивал устрем те се заемат да изпълнят задачата на своя пророк. Гази стихия, която завладяла арабския народ, се дължи на това, че неговите вътрешни сили бяха събудени от сън и се развиха вихрено с голям устрем. Това стана под влиянието на Белите братя, които преминаха по това време през Арабия и събудиха духа на този народ. Тези вътрешни сили
вдъхн
овиха тези хора да извършат тези подвизи както в областта на завоеванията, така и в областта на науката, изкуството и философията. След като Багдад става столица на грамадната империя, той става средище както на политическия и стопански живот, така и на духовния и културен живот. Така в 830 година в Багдад се основава университет, наречен Дом на мъдростта. Той е ръководен от умни и мъдри хора и започват да се превеждат научни философски съчинения и всякакви други трудове. Превеждат се от санскритски, сирийски, персийски, гръцки, и от езиците на всички народи, които са създали нещо. Този институт имал за задача не само да превежда от чужди езици, но и да създаде възможност и условия за създаване на самостоятелно научно и културно творчество. В дома на мъдростта имало школа не само за науките, но и за изкуствата, и на първо място за музиката. През този период се раждат и живеят цяла плеяда гениални и талантливи хора, които със своите трудове дават тласък за развитието на всички науки,
към текста >>
181.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни." Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го
вдъхн
овявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае." „Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели." „По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват
към текста >>
182.
Окултните основи на Богомилството ~ Символичното тълкуване на Писанието
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Писанието буквално, това е едно материалистично схващане на Писанието. Критиците на богомилите ги обвинявали, че отричали Стария Завет. Според нашето схващане, това не е вярно, защото те, приемайки Евангелието като основа на своето учение, много добре са виждали, че сам Христос цитира старите пророци и казва, че те са говорили за Него. А ние знаем, че богомилите са хора разумни и с дълбока и трезва мисъл и не могат да приемат една част от едно учение, което считат за свещено и бого
вдъхн
овено, а друга да отричат. Всички езотерични учения знаят, че Старият Завет, като всички свещени Писания, има дълбок вътрешен смисъл и че външният разказ е само дреха на този вътрешен смисъл. Древноеврейската кабалистична книга поддържа същата идея, като казва, че Библията има трояк смисъл. Външният разказ е само дреха, с която е облечено тялото, което представя моралният принцип, а Духът — това е вътрешният дълбок смисъл. Същото са поддържали и Климент Александрийски и Ориген от втория век на Християнството. Богомилите са знаели това и не са отхвърляли Стария Завет, а са прониквали в неговия вътрешен смисъл. В него те са откривали пътя на историческото развитие на човечеството, както ще покажа това на друго място. С положителност може да се твърди, че те са отричали буквалното разбиране на Стария Завет, който действително отблъсква човека, защото е пълен с видими противоречия. Но, ако се проникне в неговия езотеричен, вътрешен смисъл, той вече ни се представя в друга светлина, представя
към текста >>
183.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на съзнанието и вторичността на материята. Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа,
вдъхн
ата от Бога, и греховната плът, направена от Дявола. Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания. След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на
към текста >>
184.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му
вдъхн
е душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог
вдъхн
ал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план. Казано е
към текста >>
185.
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден. След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да
вдъхн
е душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него. Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено. Това бил Луцифер-Сатанаил. Другото велико Същество, като видяло своята красота и сила, съзнало, че
към текста >>
186.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
БОГОМИЛИТЕ За богомилите Учението на Христа е учение духовно, нравствено и дълбоко окултно, учение, което може да служи за ръководство в живота, което учи хората как да живеят. Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е бого
вдъхн
овено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е бого
вдъхн
овено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е бого
вдъхн
овено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, бого
вдъхн
овен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм.
към текста >>
187.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
опита на вековете, че човек е готов да жертва живота си за един висок идеал, за една велика идея. Христос се пожертва за една велика идея — повдигането на човечеството. Мъчениците на християнството се пожертваха също за тази велика идея, а не за някаква заблуда и лъжа. В по-ново време Джордано Бруно, Ян Хус и още много други пожертваха живота си за една велика идея. Тогава и жертвите, дадени от богомилите, трябва да са стимулирани от една висока идея, от един висок идеал, който ги е
вдъхн
овявал и им е давал сила да пожертват живота си и да останат верни на идеала си. Коя е тази идея, за която богомилите бяха готови да жертват живота си? — Това не може да бъде дуализмът, който се приписва на богомилите, защото това е една изопачена идея, която им се приписва, което се споделя от почти всички съвременни изследователи на Богомилството. Но това говори за непознаването й и за повърхностност в изследването. Французинът Морис Maгр издава в 1930 година една книга, в която разглежда Богомилството в нова светлина, базирайки се върху новооткрити документи и факти. В своя предговор с трогателни думи той излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той пише: „Скромни хора, които живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал — любовта към своите ближни, били убивани до последния и
към текста >>
188.
ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
последното е произлязло от Богомилството, значи косвено и от Богомилството. От друга страна се знае, че розенкройцерите и другите окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже оттам са излезли, пряко или косвено, всички импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действали ползотворно за прогреса на човечеството. Розенкройцерите със своите идеи са проникнали във всички области на живота и навсякъде са действали обикновено като са
вдъхн
овявали различни философи и учени, поети и художници и общественици. За такъв вид дейност Морис Магр пише: „Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер /прочут мистик/. Последният беше най-значимият богослов по онова време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години мълчание и после влиза в обществото Божиите приятели. Това общество било по характер като Албигойството." Също така един непознат прави посещение на немския обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството. Много учени, философи и велики художници са били запознати с езотеричните идеи чрез богомилите и розенкройцерите. Така се знае, че Данте е бил запознат
към текста >>
189.
16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за
вдъхн
овение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа. И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия. От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния. Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се
към текста >>
190.
21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
поддържа нашия живот. Учете, стремете се все напред и никога не се обезсърчавайте, защото пред вас стои едно велико бъдеще. Да срещнем хора на земята, с които да се разбираме - това е най-великото благо. А ние сега срещаме мъртви хора и затова страдаме. Трябва да срещнем живите хора, т.е. хората на доброто и разумността, на благоденствието. Това е най-голямото благо - да срещнеш един човек, който да те разбере и когото да разбираш, да срещнеш един приятел, който да те стимулира и
вдъхн
овява в пътя към великите постижения в живота. По беседа от Учителя, държана на 8 октомври 1933
към текста >>
191.
26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и
вдъхн
овяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. По беседа, държана от Учителя на 19 ноември
към текста >>
192.
28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях. Но това е едно криво схващане. За да се оправят работите на хората в света и да се възстановят нормалните и разумни отношения, за да могат всички да работят и всички да почиват, то всички, или по-голямата част от едно общество трябва да се
вдъхн
овят, да възприемат и приложат в живота си възвишените идеи на Любовта и принципите на природата, които имат предвид благото на всички, а не както религиозните мислят, да чакаме Господ да оправи света. Това е едно погрешно схващане, че Бог ще оправи света. Защото Бог когато рече да оправя света, ще има големи страдания. Когато Бог оправя света ще има война, земетресения, катастрофи и всички бедствия и нещастия ще дойдат до главата на хората. А ако ние сме разумни същества, то ние сами трябва да оправим работите си, да не очакваме Той да дойде, да ги оправи, защото е страшно Неговото оправяне, а като дойде, да ги намери оправени, за да ни научи на други работи. Сега религиозните чакат да дойде Христос, да съди грешниците и да ги прати в ада, а праведните в рая. Че това е сегашният строй в света! Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки строй. Идването на Христа подразбира внасянето на една нова идея в света, която да проникне във всички
към текста >>
193.
13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
имат любов и разумност и живеят отлично - в мир и веселие. Ревността, недоразуменията и половата разюзданост, които разстройваш съвременното семейство, в зависимост от условията ли са? Днешните ненормални отношения в семейството, са резултат на онова криво разбиране, което хората имат за мъжа и жената, и въобще за човека. Ако разгледаме нещата принципиално, то в света съществува само един мъж и една жена, проявени в много форми. Жената като види един мъж трябва да чувства
вдъхн
овение, подтик към възвишени мисли и благородни чувства и красиви постъпки, и да бъде радостна и весела. И ако жената може да произведе също такова състояние у мъжа, тя е вече една истинска другарка, която споделя живота на мъжа. Такива трябва да бъдат бъдещите разбирания на мъжа и жената за техните отношения. И тогава домът ще бъде устроен върху други основи. Как ние живеем, това можем да знаем, но как другите хора живеят, е непонятно за нас; ние не знаем дълбоките причини, които стоят зад една постъпка на даден човек. Ако считаме Бога, Който ни е създал, за Съвършено Същество, и при това се случват анормалности в живота ни, мислите ли, че тия неща Той не ги е знаел? - Той ги допуша, за да внесе чрез тях известни блага в нашия живот. Злото е допуснато, за да стане един път, за да се внесат известни блага в живота на хората. Но само Бог знае този път. Ако някой човек си позволява да прави зло, то той самият ще страда от злото си. Злото е един път, чрез който Бог ще ви застави да научите
към текста >>
194.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
определено място и в точно определено време. Ако човек не се е родил, където трябва и когато трябва, то през целия си живот ще бъде нещастен. И ако Слънцето не види човека на мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му. За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги
вдъхн
овен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. Ако някой човек постъпва така в живота си, че кара майка си и баща си да съжаляват, загдето са го родили, то този човек не може да очаква добро от съдбата си. Това е първото биологическо условие за благоденствието на всеки човек. Хората, които не разбират тези основни закони на живота, искат да напуснат земния си живот и да отидат някъде си на онзи свят. Обаче, ако бъдат запитани хората, които искат да отиват на онзи свят, къде е „онзи“ свят? - на месечината ли е, на Слънцето ли е, или някъде другаде, то те не могат да отговорят на това запитване. С това не искам да обвинявам религиозните хора, но искам само да изтъкна едно погрешно схващане за живота. Защото не е въпросът да напуснем Земята, а да изучим всички условия и закони, при които можем да бъдем щастливи на нея. Сега съществува едно заблуждение в света по отношение органическите закони на живота,
към текста >>
195.
8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ги очаквал. Сегашните знания на хората не са достатъчни, за да си обяснят и да схванат правилно същността на живота. Също така знанията и методите за възпитание не са достатъчно ефикасни. Съвременното възпитание казва: бъди добър, справедлив, разумен, мъжествени пр. Хубави работи. Но как да бъде човек такъв? Дружи с такива хора, какъвто искаш да станеш. Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда,
вдъхн
овение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син. Но той също трябва да има тия качества. И тогаз ще имат синове и дъщери честни, справедливи и с всички добродетели. Но вие ще кажете: Каквото Господ даде. Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница. Ако развиете в себе си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум. Казват за някого, че е гениален. За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля. Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да
към текста >>
196.
10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
завършили своето развитие преди хиляди и милиони години; така гледат онези, които живеят в онзи съвършен свят, който направлява нашия. Често ви казвам, че тези съвършени същества живеят на Слънцето. Но под слънце аз разбирам разумния, организиран свят, светът на Любовта, Мъдростта и Истината. Във всяка една форма, където има една жива душа и един жив дух и живеят заедно, любовта е един закон, който произтича от тези две същества. И всякога може да имате истинска любов и да се усещате
вдъхн
овен, като срещнете жена, която има дух и душа, ум и сърце. Мъжът се
вдъхн
овява, като срещне една такава жена. Това трябва да бъде новото разбиране. За да дойдат съвременните мъже и жени до това ново разбиране, най-първо трябва да имат идея за Бога. И тогаз трябва да има почитание и уважение между хората, за да изчезнат всички противоречия. За изглаждане на противоречията съществува следният закон: ако мъжът и женят са се скарали, да се опитат най-първо да се примирят помежду си. Ако не могат да се помирят, да повикат трима души отвънка; ако и чрез тези трима души не могат да се ; помирят, да повикат още дванадесет души; щом пак не могат да се примирят, да отнесат делото до Бога, и Той и двамата ще ги повика от земята. Законът навсякъде е верен - между деца и родители, между приятели и пр. И всеки един трябва да се постарае да се разбере с всекиго, с когото е бил в противоречие. Всичката уплетеност в живота произтича от едно вътрешно недоразумение. Когато на всеки се даде това, което му
към текста >>
197.
2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
фази от неговото развитие. Понеже и днес още хората се намират на различни степени в своето развитие и са необходими различни методи за тяхното възпитание, то всички религии са си на мястото. Но всички те, без изключение, трябва да се отърсят от праха и заблужденията, натрупани в тях през вековете и да остане първичното учение, дадено от великите Учители в различните епохи на човешкото развитие. Както твърди окултната наука, всички религии в тяхната първоначална чистота са
вдъхн
овени и дадени от Христа, който под различни имена е говорил на основателите на различните религии. И, всички тези религии са имали за задача да подготвят човечеството, за да може сам Христос да слезе във физическо тяло на Земята и да даде един обрат на цялата еволюция на човечеството. И учението, оставено от него преди 2000 год., което е учение на Любовта и братството, е последният метод даден от Него на човечеството. Но хората взимаха само името „християни“, като изоставиха принципите и методите на Христа. И днес Христос пак говори на света чрез умовете на всички учени хора и ги подтиква към братство, в което ще се разрешат всички наболели въпроси, които тормозят съвременното човечество. Само по този начин на братско разбирателство и единение може да се разреши социалната криза, която съществува сега в света. Само по този начин могат да си помогнат народите. Хубави са и временните мерки, които сега хората употребяват, но те ще дадат временно разрешение на въпросите. На съвременното
към текста >>
198.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
разказва: „Най-после лекарят ми рече: „Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация" Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми
вдъхн
а вяра: „Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложих в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих му, сбогувах се и си заминах. Още на другия ден направих каквото той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо." Когато била малко дете една сестра се разболяла така, че се схванала и не можела да се движи. Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години. Посъветвали майката да я заведе при Учителя. Жената се съгласила, отишли при него и той казал: „Ще я мажете със зехтин по цялото тяло и ще я заведете на височина над 1000 метра. Там ще почне да прави разходки първо на няколко метра, после на по-далечно разстояние, докато постепенно се раздвижи и оздравее. Приложили този метод и момичето напълно се излекувало. Когато лекарите видели резултата казали само, че
към текста >>
199.
Медитация
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава
вдъхн
овение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него. При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При
към текста >>
200.
Необходимостта от Учител
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Необходимостта от Учител. Всеки човек минава през две състояния: някой път е
вдъхн
овен, радостен, весел, а друг път е отпаднал духом, обезсърчен. В първия случай при човека е дошло някое Светло същество, във втория случай – някое същество от ада. И двете състояния не са на човека. И всичкото си имане да даде човек на съществото от ада, не може да го направи доволно. Това е опитност, през която всички ще минете. Затова ви е нужен Учител в света. Той ще ви води в Пътя, който трябва да минете. Значи изисква се разбиране на Божествения
към текста >>
201.
Размишление върху Божията Правда
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Размишление върху Божията Правда. Да се въдвори Божията Правда на Земята във всичката нейна пълнота. Да осени първо всички домове. Да
вдъхн
е в сърцата на верующите Божествената ревност, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и
към текста >>
202.
Говорът на Учителя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Говорът на Учителя. Ако вие бяхте готови, аз бих ви говорил за красотата на Божествения свят, за неговата вътрешна страна – как живеят там Съществата и т. н., но сега, както и да ви го описвам, вие ще го разберете по земному. Истината вие можете да я научите само от един Велик Учител или при едно вътрешно
вдъхн
овение, на което източникът е един и същ. Само при един извор, на който дъното е чисто, можете да видите красотата на този извор. И тъй, Истината ще научите от Христа, защото няма по-велик Учител от
към текста >>
203.
2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
душата и волята. Подвижните знаци владеят тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, ге правят ровения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - холеричен темперамент с присъщата му сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, човекът е даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен има санг виничен темперамент с изтънчена артистичност п
вдъхн
овение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с присъщата му болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив - има меланхоличен темперамент. Знаците на огъня дават всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа. Знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни, мечтателни; знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни степени има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа накратко учението за
към текста >>
204.
Водният тип - лимфатичен темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
са твърде слабохарактерни, макар и да проявяват нещо като характер. Боязливи са и непостоянни. Лениви за физическа работа и недостатъчно храбри. Бездушни на вид, те често са хитри и лукави. Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите. Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази, но и повърхностен. Те са мечтатели, идеалисти, спиритуалисти и хора,
вдъхн
овени и ентусиазирани, съзерцателни мистици, художници, поети. Щедри са на обещания, но никога не изпълняват думата си. Твърде склонни са към религиозни системи и за това често между тях се срещат религиозни основатели и реформатори. Те са предразположени към видения от всякакъв род. У тях има заложени способности към тайните науки, тъй като се отличават с голяма интуиция. Те имат предчувствия, тайнствени видения и пр. Умственият им склад е такъв, че те по-скоро отгатват, отколкото знаят каквото и да било. Гласът им е слаб, мек и глух. Говорят рядко и тихо, печално и скучно. Движенията на тялото им са тежки и твърде бавни. Походката им е мудна, тиха и неграциозна. Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да остават повече на спокойствие. Мимиката им е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитат, техните движения са неспособни да ги изразят. Нищо в техния външен вид не показва това, което става в тях, освен ако това не е ленивото блаженство на покоя.
към текста >>
205.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените емоции у човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие.” (Учителят). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външната страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво и изящно. Вдъхновява поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистичните дарби, кротостта, мекотата, любовта към удоволствията, както и склонността към бездействие; тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука както в селскостопанските, така и в артистичните занятия. Редом с Юпитер тя е най-благотворна от всички планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марс, понеже Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марс трябва да бъде победена, за да се прояви в цялата си чистота възвишената природа на Венера. В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. МАРС. Зад тази енергия стои червеният цвят и нотата до. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят винаги носи животворна сила. В своите чисти прояви той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще му внесе интензивните
към текста >>
206.
9-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
покажа, где лежи опасността, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасността седи в устройството на нашето физическо тяло. Нервната система е една инсталация, а мозъчните центрове са инсталатори, акумулатори на тези идеи. Има случаи, когато тези идеи са с толкова силни трептения, че като се възприемат чрез мозъка, тази инсталация изведнъж усеща едно запалване, едно омаломощаване, а някой път може да усетите едно изгаряне. Сега някой казва: Защо да не възприемем едно
вдъхн
овение от Бога? Ако дойде едно такова
вдъхн
овение, може би твоята нервна система не ще може да издържи този ток. Затова първата основна задача на всяка окултна школа е да даде методи на учениците да могат да закалят своето тяло, да закалят своята нервна система, за да стане добър проводник и да може да издържа на силните вибрации на енергиите, които идват от духовния свят. Има две течения, два вида енергии, които идват едновременно. Едното течение иде от Слънцето, а другото от центъра на земята. Във всяка окултна школа може да има добри резултати, когато умеем да направляваме тези течения, а тези течения са от разни степени, от разни калибри. За тази цел в Школата има ред закони, които трябва да се изучават практически. Не трябва само да казвате, че сте окултни ученици, но ще ви дадем задачи да превръщате тези енергии. За да можете правилно да превръщате тези енергии, трябва в Школата да се създаде хармония, като и всеки в себе си е хармонизирал енергиите
към текста >>
207.
17-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
си, понеже ние всичко виждаме. Внимавайте в мислите, чувствата и постъпките си, понеже ние всичко знаем. Тогаз вие ще повярвате на това чувство в себе си и ще придобиете ценна опитност. И пак ще чуете гласа на вашите приятели: Винаги бъдете внимателни! 3, Духовното Ръководство на ученика. Трябва да имате предвид, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни Същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства и желания, всички подтици, импулси,
вдъхн
овения, които имате за добро, са все резултат на тези Разумни Сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действувате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо от това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разбирате живота по този начин, съвременната наука ще ви ползува във всяко отношение. Вие мислите, че сте единствени фактори в живота и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите. Това е една велика погрешка. Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас вземат участие както Божественият, така и ангелският светове. Значи, Разумният Живот взема живо участие във вашия живот. И често меланхолията и песимизмът, които ви обхващат, че няма да успеете, че няма да постигнете желанията си, няма да можете да се проявите,
към текста >>
208.
25-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се
вдъхн
овява. 43. Ще повторя накратко това, което съм казал за Учителя в сказките. Мисията на Учителя и Учителя, Братството и Школата, които са направени, и с мисли от Учителя, предадени с мои думи. Идването на Учителя в света, не е случайно явление, а едно космично явление, което е във връзка с развитието на човечеството и се подчинява на закона на космичния ритъм. В Школата на Бялото Братство, понятието Учител е строго определено. Само един е Учителя - Христос, Проявеният Бог, който е проява на Абсолютното, Безграничното в проявения свят. Учителя има много проявления в света, но по същество Той е един - Божествената Мъдрост, която има най-пълно изявление в Христос, в Логоса, в Космичното Слово. И когато някой човек носи името Учител, той или трябва да е проявление на Христа, или да е самозванец. И едното, и другото съществуват в света, което става по закона на полярността - сянката винаги придружава предмета. Самозванецът винаги като сянка придружава Учителя и задачата на ученика е да познае
към текста >>
209.
27-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен, внимателен, естествен. Но както обходата му, така и в целия външен изглед и маниер имаше нещо величествено, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувствуваше особено на беседите, където той, като седнеше пред масата на стола, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните са лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува и
вдъхн
овява, и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителя се озаряваше, а лицето му, както и цялата му фигура издаваше светлина, топлина и сила, и той представяше едновременно нещо импозантно, могъщо, силно и същевременно смирено и скромно. С погледа си Учителя проникваше в душите и сърцата на присъстващите и отговаряше на техните болки и въпроси. Мнозина оставаха изненадани, когато заговорваше за техните болки и въпроси, които ги интересуваха. За него нямаше нищо скрито, защото той беше еднакво буден в трите свята на Битието - физически, духовен и божествен. 73. Когато говореше на беседа, той влизаше по три различни начини в Реалността и ни я разкриваше. Той съзерцаваше реалността и описваше това, което съзерцава; в същото време той слушаше това, което Реалността му говореше и ни го предаваше. Това се нарича в окултната наука инспирация или
вдъхн
овение. Космичното Слово инспирира, говори,
вдъхн
овява онези души, които са будни и се изявява чрез тях. Колкото по-будна е една душа,
към текста >>
210.
50-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
опитност, със знание, който знае как да помогне, а не само да носи името светия. Такъв един човек е пълен със знание, с всички добродетели и той всякога върши волята Божия. Сега вие се приготовлявате да бъдете силни, за да помагате на Великото Дело. Ние трябва да се подчиним на Божия Дух. 222. Вътрешният Учител. Всеки Ученик, който се е пробудил за Божественото, влиза във връзка със своя вътрешен Учител и следва съветите му. Този Учител ще му даде методи как да работи. Той ще го
вдъхн
ови, ще събуди в него всички сили, дарби и способности за работа. Той ще му докаже какво нещо е животът, и какво нещо е смъртта. Ще му обясни всички прояви и явления в живата Природа. И като му даде необходимите знания, ще го остави свободен да прилага. 223. Работата на Ученика. Като Ученици, вие трябва да вложите всичките си дарби и способности на работа, да не очаквате нищо наготово. Не е достатъчно само вяра в думите ми, ще вярвате и ще работите. Имаш някаква мъчнотия или задача за разрешаване, свържи се с Бога, защото като душа ти представяш част от Божествения организъм. Носиш ли тази мисъл в ума си, твоите работи ще се нареждат по Божествен
към текста >>
211.
57-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той беше една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исая е като някой редактор. Казвате: Виктор Хюго е написал една книга. Какво е написал? - Клетниците. Ние имаме криво понятие. Всеки труд представя колективна работа на възвишени и велики същества в света. Всяко едно творчество е колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е Общата Интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те
вдъхн
овят, имат и доблестта като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: тя е от мене. Истинският автор седи настрана, ще те погледне, ще те потупа и ще каже: Хайде, няма нищо, тури си своето име! И нему е приятно. Ще се стремите да бъдете проводници на туй възвишеното и благородното. 373. Будността на Ученика. Когато вие превръщате силите, които съществуват във вас, вие трябва да знаете какви са тия сили. Тия сили имат ли движение, живи ли са, имат ли съзнание в себе си? Вие, Учениците на тая Школа, трябва да правите разлика във вашите мисли, във вашите философски схващания, да знаете към коя категория спадат. Вие може да правите различни опити да познаете дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината ѝ. Тя трябва да се движи бързо. 374. Ученикът и неговият стремеж. Ще турите в душата си онзи стремеж - всякога да се приближавате към Бога! Дръжте едно положение: Като Ученици в съзнанието си ще се движите към
към текста >>
212.
62-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
търпят. Някой като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пение или свирене, трябва да бъде благодарен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. То е резултат на червения цвят. Аз желая като пеем нашите песни да внасяме синия цвят. От вас зависи това. По някой път като ви слушам виждам червен цвят, зелен, портокален и се явява дисхармония. Тогава пението ви изглежда като че цепите дърва. Щом дойдете на синия цвят, ще почувствате
вдъхн
овение, ще дойде веселието. Окултната музика започва със синия цвят. Жълтият цвят много мъчно се възпроизвежда, но по-лесно синият и белият. Синият цвят ще внесе подем, разширение, а белият цвят ще донесе мир. Белият цвят ще внесе спокойствие и мир, а синият цвят ще внесе разширение, енергия, чистота на ума и на сърцето. 501. Най-силното желание на Ученика. Страхът води към израждане. Който се страхува, не може да намери и познае Господа. Господ няма нищо общо със страхливците, Господ няма нищо общо с мързеливците. Господ няма нищо общо с мъртвите. Господ има отношение към онези души, в които има едно дълбоко желание за учене, едно непреодолимо желание да Го познаят. Такъв човек ще преброди целия свят, ще обърне земята, и казва: Ще намеря Господа. Господ може да го зарови в центъра да земята, но той ще Го намери. Толкова силно е желанието на душата да намери Господа. Няма сила в света, която може да спъне човека. 502. Ученикът трябва да покаже образец. Човекът е един колектив от много
към текста >>
213.
63-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
имате едно тефтерче, та като ви дойде някоя мисъл, да може да я запишете. Всяка идея, която ви дойде в клас, запишете си я, не я оставяйте за у дома, защото ще я изгубите. 523. Закона за послушанието. Всички трябва да научите закона на послушанието. Да не мислите, че този закон има отношение към някакъв преходен обект. Не, послушание трябва да имате към Великата Природа, т.е. послушание към Бога. Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то като ни
вдъхн
овят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага. И вие ако не успявате в живота си, то е защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внушава отгоре. Вие я отлагате и после на нейно место влагат някоя чужда мисъл. 524. Ученикът и Божествениът план. За вас като Ученици е важно да реализирате мотамо плана, който ви е определен от Невидимия свят. Това е идейният живот. Не мислете, че онова, което ще учите е случайно. Не, всичко е определено. Висшите същества ви казват: Ако искате, може да живеете според нашата програма, ако не искате, вие може да живеете и по друг начин. Но ако живеете по нашата програма, ще бъдете щастливи и ще прогресирате, а в противен случай ще бъдете нещастни. Всеки от вас трябва да се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота си, която трябва да изпълни с всички подробности. И идването ви в класа е определено. 525. Най-важният момент. Вие трябва да считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата. Вие влизате във връзка с
към текста >>
214.
ВЯРАТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
работи с вяра, в него е заражда голяма светлина. Тогава е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Ако хората имаха развити до съвършенство сетива и интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия светове и същества. * За безумния няма Господ, за умния - има. За силните, здравите, праведните, зрящите - има Господ, а за слабите, болните, грешните, слепите - няма. * Велико нещо е да кажеш някому една сладка дума! Велико нещо е да насърчиш някого, да му
вдъхн
еш вяра! * Онзи, който има вяра и любов, той никога не поставя своя приятел на изпитание. Един разбойник може да ви обере, но един приятел - никога, защото ви
към текста >>
215.
РАЗВИТИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
духовния към Божествения свят. Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да вземете известна посока... В който и свят да попадне, човек винаги трябва да работи върху себе си. Има един вътрешен закон в живата природа, според който, щом човек научи нещо, трябва да помага и на другите. В това седи служенето на Бога. Време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на
вдъхн
овението... Никой не може да въздейства на
вдъхн
овението - то е постоянно и винаги расте... Дойдете ли до закона на
вдъхн
овението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със закона на
вдъхн
овението, той навлиза в една нова област - в областта на хармонията. Божественото съзнание е всякога тихо и спокойно. Докосне ли се човек до Божественото съзнание, веднага и неговото съзнание се пречиства, недоволството му се премахва и животът му се осмисля. * Когато искате да прогресирате, свържете се с разумните същества. Всеки един клон, било от науката, било от изкуствата, си има свои разумни същества, които го поддържат. Здравето се поддържа от разумни същества. Силата и доброто на човека се поддържат пак от разумни същества. * Има атоми, които са организирани. Има атоми, които са минали през Духовното и Божественото тяло. Има еволюция в атомите, има еволюция на самата материя. Всичко еволюира в нас и извън нас. * Обикновено на всяка
към текста >>
216.
„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!'
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
и смутена заради закъснението си, му казах : - Каква прекрасна музика и какви красиви движения сте ни дали, Учителю! А той ме запита: - Харесват ли ти упражненията ? - Много са хубави, Учителю! - Да, но не всички ги играят добре - рече Той. - Наистина, Учителю, всеки играе както ги знае. Може би ще трябва движенията да се опишат - отвърнах аз. - Ти можеш ли да свършиш тази работа ? Сякаш очаквах този въпрос и казах : „Ще опитам, Учителю." А сърцето ми заби силно. Неописуема радост и
вдъхн
овение ме обвземаха, щях да литна. Стоях мълчалива до Него, но вече горях от нетърпение и ентусиазъм. Мислех си дори, че е било определено да закъснея, да мина покрай Учителя и той да ми възложи да опиша Паневритмията. Без да споделям с никого за случилото се, реших да се захвана да описвам движенията. Всеки път, когато Учителя играеше в центъра на кръга, сядах прикрита в някой храст, наблюдавах и записвах движенията, които Той правеше. Намерила си бях добър наблюдателен пункт, откъдето виждах добре Учителя, без да привличам вниманието на другите. След това ги обработих, написах ги на пишуща машина и ги занесох на Учителя. По израза на лицето му разбах, че е доволен. Пое ги в ръце, разлисти ги и после каза : - Иди при брат Боян Боев, проверете движенията заедно с музиката. Срещнах се с брат Боев и заедно започнахме да проверяваме описанията на движенията. Събирахме се неколкократно: един брат свиреше на цигулка музиката на всяко движение; ние ги изпълнявахме и правехме известни уточнения и
към текста >>
217.
Възпитателят
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
война и последиците, които тя ни носи, очертават профила на една нова епоха, която ни вещае повече демократичност — свобода, всеобщо трудово участие, колективност и взаимопомощ. Живеейки в първите години на това време, ние сме лишени от спокойствието и изобилието на равния, мирен живот. Но затова сме свидетели и ковачи на нова история. В пламъците на догарящото старо днес се ражда новият човек. Кой ще го
вдъхн
ови и насочи ? Кой ще го закваси, отрасте и възпита в истинския прогресивен нов дух? Ето голямата задача, която се поставя днес и от която зависи целият прогрес на човечеството. Една идея, колкото велика и нова да е тя, няма ли подготвени хора, които да я почувствуват и приложат като своя, ще остане само теория и мъртва буква. Дошъл е крайният момент, в който всеки трябва да Приобщи сили и способности за общото издигане на сплотения българския народ, който е частица от огромния масив на цялото човечество. България има нужда от добри работници и прогресивни, честни хора. И ако искаме новото да успее, трябва да създадем, отгледаме и възпитаме нови хора. А кой създава и възпитава характери? — Възпитателят. Той е, който формира и следователно, държи в ръцете си бъдещето на един народ — бъдещето на човечеството. Ето защо тук ще спрем вниманието си по-специално. Всеки човек със своя личен пример и със словото си влияе върху другите и най-вече върху подрастващите. Разбира се, че големите личности и силните характери упражняват значително по-мощно
към текста >>
218.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ние трябва да я следим непрекъснато в нейното всестранно развитие. Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна мисъл. По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и
вдъхн
овена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни. Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата. Приказката е магическата пръчка, която има силата да гради или да руши. Ако детето харесва даден герой, то започва да му подражава. Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните
към текста >>
219.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
фантастични заблуждения. Не е място тук да изброяваме значението на всичките празници, но не можем да не кажем по няколко думи специално за Коледа и Великден, които свързват децата от детската градина с много дейности и много радост. Коледа ни довежда до спомена за рождението и живота на Христа' учителят на мира и правдата. При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене. Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно
вдъхн
овение за хората. Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа. Червената му дреха говори за жизнената радост, която ни носи той. Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца. Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ. Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто. Коледуването е другарско пожелание за дълго добруване. И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората. Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи. Забавните обичаи около
към текста >>
220.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
напрежение. Като изучава законите на божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови. Много мисли и чувства минават през съзнанието му, но той не е техен източник. Той трябва да приема само тези мисли и чувства, които са в съгласие с неговото собствено естество и които служат за неговото повдигане и развитие. Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в себе си, да не гради с тях нищо в себе си. Когато възвишени идеи се родят в човека, когато
вдъхн
овението го посети, той трябва да знае, че не сам той в случая. Съдействието на цялото битие, на великия божествен свят му е помогнало, за да се роди в него тази идея или това
вдъхн
овение. Един виден европейски професор по физика работил няколко години върху един научен въпрос. Тъкмо се готвел да издаде труда си, един от неговите студенти задигнал приготвения от професора материал, напечатал го и турил своето име като автор на този ценен научен труд. Като видял своя труд напечатан и издаден с чуждо име, професорът получил удар. Студентът се прочул с чуждия труд, професорът изгубил здравето си. В скоро време студентът бил уловен като плагиат на чужд труд. И двамата не могли да се справят със силите, които действат в света. Студентът не могъл да издържи на налягането, а професорът – на напрежението. Ако биха приложили разумността и двамата щяха да разрешат въпроса правилно. Студентът не трябваше да краде чужд труд. Щом искаше да се прослави, той трябваше да следва пътя на своя професор. От
към текста >>
221.
Душа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик,
вдъхн
овен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И тъй, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен
към текста >>
222.
Учител
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителя идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя – в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се
вдъхн
овява. Ала и когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото й. Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения. Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие – той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа – неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа. Учител е само онзи, у когото няма никакво зло – неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за Учител и ученик. Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава Живот, Светлина и Свобода. Защото Учител е само онзи, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тези закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се
към текста >>
223.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: “Даде ми се всяка власт на небето и на земята”. Христос е, Който е движил, движи и ще движи и историчния, и космичния, и мистичния живот на Земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е великият
вдъхн
овител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството. За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: “За Мене писаха Мойсей и пророците.” Мойсей, в широк смисъл, представлява всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос
към текста >>
224.
Увод към френското издание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
в бездните на океанските води. От двадесетина години насам много хора регистрират нарастване на броя на тежките земетръси. Не са ли това предупредителни сигнали за настъпващи телурични сътресения?... Прочитането на този труд на д-р Константинов не ще разочарова никой от добросъвестните читатели. Да им пожелаем след проучването на тези страници със сбита информация, да потърсят директно Словото на Учителя. Там те ще намерят, поднесено на близък и проникновен стил, едно
вдъхн
овено, дълбоко и всеобхватно учение. В започващата епоха, сред преобладаващата аморфна маса, ще се увеличават все повече и повече истински възприемчивите хора, които съзнателно ще търсят причинността. Добирането до истинската вътрешна светлина става, след като сме способни да избягваме условността, да се разкрепостим, да не бъдем повече роби на прогреса и да съществуваме истински. Да станем способни да виждаме изгрева на Слънцето. От първостепенно значение за човека е да се извиси над областта на обсебванията и противопоставянията от всякакъв вид. За да бъдем свободни същества, трябва да осъзнаем Единството, което предполага възможност за виждане отвъд борбата на противоположностите, отвъд частното. След като сме развили това освобождаващо съзнание за Единството, светът ще престане да ни изглежда като един чудовищен, абсурден и опияняващ сън: елементите на пъзела ще се подредят и Божественият План ще възвърне в нашите очи своята цялост и значимост. Човекът (непрекъснато примамван от клопки
към текста >>
225.
СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
свят се намира религията. Необходимо е да подчертаем, че не отъждествяваме религията с мистичните откровения на Великите Посветени. Религията е едно човешко изобретение, в което царуват догмата и деспотичната йерархия. Тези суеверия и предразсъдъци нямат нищо общо с живите етични истини, предадени на човечеството от неговите Духовни Водачи. Новият Космичен мироглед на Учителя насочва човешката воля към творчески постижения в полето на науката, изкуството, философията на живота. Вдъхновяващият източник за това съзидание се намира на третото стъпало - директния контакт с Духовния свят. Четвърто стъпало Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично утвърждение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии. По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният. Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти. Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна
към текста >>
226.
СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
казва: „Любовта стои над всички народности. Любовта е над всички религии. Огънят на Любовта ще се разпространи, като една мощна вълна по света и ще стопи всичко онова, което не може да издържи на висшите й вибрации." Интелектуалното съзнание на човека ще бъде осветено от светлината на Мъдростта. Гениите на човечеството ще се наричат Синове на Мъдростта. Те ще бъдат смирени и великодушни пред Великото Космично Начало, защото, в своето творчество, тези светли индивиди ще бъдат
вдъхн
овявани не от гордост и суета, а единствено от импулси за подпомагане на еволюцията на народите и
към текста >>
227.
ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Животът е най-голямата загадка на вековете. За хората на Изкуството, той е източник на
вдъхн
овение и красота; за тези на науката и философията - едно уравнение с безброй неизвестни. Науката разглежда живота като биофизиологичен процес. Философията го схваща като разумност, като метафизичен процес. Учителят казва, че Животът се ражда между двата полюса - Духа и Материята - двете противоположности в Космичната Стълба на Реалността. Ние знаем малко за тайната, която крие в себе си Животът. Дори Великите Посветени пазят пълно мълчание относно тази тайна. По този въпрос Учителят казва: „Съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност - Истината. През хилядите векове на вечността Тя ще остане една велика загадка. По проявите на тази Реалност ние добиваме понятие за нея. От нея произтича един прогресивно проявяващ се живот." Животът е най-висшата реалност във Вселената. Той произтича от Незнайното, от Първата Причина, която твори планетите, слънцата и галактиките в недрата на Универса. Първостепенна необходимост за човека е да придобие основни понятия за живота, който е проява на Истината, на Абсолютната Реалност. Човешкото съзнание трябва да надхвърли границите на физичния и метафизичния светове, тъй като те са ограничени в рамките на геоцентричните концепции. Човешкият дух трябва да живее е ритмите на общия пулс на Живота, с неговите безкрайни метапсихични области, т.е. да се стреми постепенно да го обхване като цяло в неговата истинска реалност. За да постигне
към текста >>
228.
ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
уточнения ще потърсим светлината на Учителя по ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА В цялостната духовно-културна история на човечеството не съществува по-възвишена идея в социално отношение от идеята за Свободата. От най-дълбока древност е поставян въпросът за тази велика идея. Писани са много книги, както в областта на философията, така и в тази на социологията, а поетите и писателите са посветили на тази тема много стихове, поеми и легенди. Свободата е най-възвишеният извор на
вдъхн
овение за творчество във всички области на човешкия гений. Заради нея героите жертват дори и физическия си живот. И в наши дни този проблем се поставя на дневен ред с особена острота: войната, установила се като нещо постоянно на нашата планета, носи несправедливост и подтиснатите народи се стремят към свобода. Борбата за национална независимост, за социално освобождение, е в своя разгар. Цели раси и народи са па крак и не само с перо, но и с огън и меч търсят разрешение на този велик проблем. Въпреки тези гигантски и драматични периметри на действие, смисълът на понятието свобода остава неизяснен в пълнота. Затова търсим мнението на Учителя по този кардинален въпрос. Той характеризира тази идея по следния начин: „Свободата има три отношения към човека: физическо, умствено и духовно или космическо. Ето защо, когато говорим за Свобода, трябва да знаем за коя Свобода става въпрос. Всички съвременни хора и народи воюват за свободата, но това засяга единствено физическата и гражданската страна на въпроса.
към текста >>
229.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Животинското царство съществува под знака на борбата - „правото на силния". Човешкото царство започва е Пътя на Дълга и оттам преминава в „Пътя на Жертвата". Тази жертва понякога е принудителна, но когато е съзнателна, няма по-велика постъпка от пея в човешкия свят. Посветените живеят в душите па хората. Затова Христос казва: „Полагам душата си за Бога". Жертвата фигурира във всички произведения на литературата, драмата и музиката. Тя е копнеж на човешката душа; източник на
вдъхн
овение и творчество. Общото, което я характеризира в изкуството и науката е онзи вечен подтик, който е свързан с Живота за Цялото. Само той може да бъде цел и заслужава жертвата на еволюиращото човечество. Чистота може да притежава само посветеният. Чистота без обич не може да съществува. Що се отнася до целомъдрието, то означава правилно отношение към Великото Космично Начало, а не както го схващаше схоластичният аскетизъм на средновековието. При осъществяване на Първата максима на Свободата, човек влиза във връзка е Есенциалния свят, с принципа на Любовта. Това е светът на Слънчевата Дева. Тази Първа максима на Свободата ще ни доведе до Любов към Космичното Начало или, образно казано, ще ни даде възможност да достигнем най-високия връх на Универса. Както вече казахме, през духовно-мистичния период на Водолея, ще се изявят Слънчевите Деви. Те няма да бъдат облечени в тоги на жрици, нито в черковни одежди, а в най-фината и лъчиста дреха - дрехата на чистотата и кротостта. Те ще бъдат
към текста >>
230.
ВТОРАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
е по-интелигентен и по-мъдър от Живата Разумна Природа и че никой не може да бъде неин господар." Народите ще разберат, че „...от Мъдростта не съществува по-голяма сила в света." Синовете на Светлината, на Мъдростта, които ще се проявят през време на втория период от епохата на Водолея, ще притежават мощни творчески сили. Те ще ги изявят във всички области на живота, особено в областта на метапсихичните изследвания, на поезията, музиката и философията. Ще възбудят такова творческо
вдъхн
овение, за което човечеството дори не е мечтало. За такова висше
вдъхн
овение са необходими три главни качества: смирение, знание и светлина. Светлината носи знание, пряко свързано със Света на Мъдростта, а познанието е предпоставка за великото смирение. Тази Втора максима на Свободата се отнася към Четвъртото посвещение, свързано с Новозаветния свят: освобождаване от веригите на чувствеността и гнева. Христос показа на човешката душа как чрез четвъртото посвещение да скъса две фатални вериги. Едната от тях е на чувствеността и на изкушенията на плътта. Втората верига е тази на гнева и отмъщението. Христос реши този труден проблем, произнасяйки две формули, които станаха завет за човечеството: Първата (в Гетсиманската градина): „Да къде Волята Ти", а втората (на кръста): „Прости че, те не знаят какво правят!" Днес цялото човечество и особено народите от Бялата раса, които получиха учението на Христос в неговата най-чиста форма, а го приеха само формално, са поставени на този важен тест -
към текста >>
231.
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност
 
- Методи Константинов (1902-1979)
НА ЧОВЕШКАТА ДУША Законът за причини и последствия Прераждането. Пътят към съвършенството Въпросите, които човешкото съзнание си поставя с най-голяма острота в моменти на големи изпитания или в периоди на откровение и
вдъхн
овение, са винаги едни и същи: - Откъде идва човекът? - Какво представлява той по своята природа? - Накъде отива той? Тези три въпроса вълнуват човешката душа от най-дълбока древност. Религията, науката и философията имат противоречиви схващания по тези въпроси. От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката душа; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на душата и Пътя към усъвършенстването. Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност". Това е важна предпоставка за правилното ориентиране по поставените проблеми. Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл. Дискусията между представителите на окултизма, на модерната психология и на религията е чисто теоретична, главно по отношение на самата терминология. Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е безсмъртна, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч. Според Учителя и езотеричната наука, когато се създава една Слънчева система, душите, които ще участват в нейното съществуване като
към текста >>
232.
БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
вземат участие и трите координати на човешкия психичен комплекс: интелектуалното, емоционалното и волевото съзнание. Само по пътя на всестранното творчество на науката, изкуството и социалния живот, може да се даде решение на стопанския проблем на международна почва. А ние видяхме по-горе, че стопанският проблем днес е особено сериозно поставен, защото се намира върху една широка международна плоскост. Неговото разрешение може да дойде единствено по пътя на една творческа работа,
вдъхн
овявана от Любовта. Коя Любов? Тази, за която говори Мъдрецът: „Любовта изключва всички престъпления. Тя изключва всяко насилие и убийство, а следователно и онова масово, организирано убийство, наречено война. От гледище на абсолютния морал, който Любовта носи, никой няма право да отнема живота, който Космичното начало е вложило в едно същество. Според Космичния ред на нещата, всяко същество има право на живот. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава Космичния ред. Държава, в която хората се убиват, в която има затвори, е старозаветна. В Космичния ред няма бесилки, затвори и разстрелвания. Който е готов да убие някого и мисли, че с това внася свобода, е на крив път. Той заблуждава себе си и обкръжаващите го. Човекът няма право да убива. Ако Космичният дух не живее в тялото на човека, това тяло може да се събори. Но само смъртта има право да разрушава човешките тела. Там, където Космичният дух живее, нямаш право да насочваш артилерията си и да убиваш. От
към текста >>
233.
ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Космично единение. Това в никой случай не означава, че животът спира до тук. Като органична даденост, той има милиони изяви не само върху нашата планета, а и в Слънчевата система; и във всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите учители животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното, се разкрива постепенно пред нестихващия устрем на човешкия гений. При Космичното единение човешката душа ще почувства безсмъртния пулс на Битието и с още по-голямо
вдъхн
овение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството. Само при Космичното единение човешката душа ще започне да разбира смисъла на гносеологичната спирала на Учението, което Учителят даде за разработване в Новата епоха на Водолея. Душата постепенно ще вникне в смисъла на Материалния свят - където се осъществяват фактите и явленията; на Субстанциалния свят, който излъчва енергиите и на Есенциалния свят, който дава идеите и смисъла на реалността. Това е великата цел на Слънчевата Дева, на Сина на Мъдростта и на Великите Души на Истината. --------------------- [1] Тези въпроси са развити в кн. „Любов и еволюция", Хр. Маджаров, Вн.1998, Лекция 9 - „Епохалният танц на любовната енергия". [2] Виж М.Константинов, Хр. Маджаров, „Новата култура през епохата на Водолея", т.
към текста >>
234.
Край на първо действие
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
момент настъпи именно тук горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично
вдъхн
овение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т. е. отидох да живея в Мара Граблаше-ва. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати на времето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там. Той дойде в България и направи много преводи от английски за спиритизма. После преведе литературата на Розенк-ройцерите и теософите. Един човек много интересен външно. Мастит с един хубав тембър на гласа, красив човек и много отзивчив към хората. Беше много добър оратор. Изнасяше много лекции и на Витоша, и в салона на ул. „Оборище" 14.И в един момент трябваше да напусне България и да се върне в Америка при своите двама сина. А тук развиваше една
към текста >>
235.
ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
такива маски, наподобяват на човека, на който искат да правят магии, правят маски от восък също и върху него правят магията. Тя това е правила тези магии, те са видели как лично ги правят върху тия ученици на Михаил. Просто като марионетки ги е карал да правят каквото е желаела. В: Вие казахте, че първите французи, които дойдоха бяха през 1938 г. Кои дойдоха? А: Ами първо 1938 г. трябва да е било един художник Греев, после един друг и една сестра възрастна, която така много
вдъхн
овена, тя е виждах като се разхождаше по поляната казваше точно така си въобразявах, че е тука. После 1939 г. дойде доста голяма група - 20 души. Има снимки. В: Да, аз съм виждал снимките. Кой ги доведе? И чия беше идеята? А: Ами те бяха станали вече Михаилови ученици. Да. Те между тях имаше една Сабсай, една зъболекарка, зъболе-карка Сабсай, после тази, която прие всъщност в дома си Михаил. Карден се казваше. И други едни, които имаше, също една, която чрез Мантовани тъй се запозна с Учението. Той всъщност Михаил в началото работеше така в съдружие, може да се каже говореше за Учителя. Но после, след като стана туй нещо, вече като излезе от затвора там вече се бе променил съвсем. В: Той коя година влезе в затвора? А: В затвора, това нещо трябва да е станало 1947 г. Щото баща ми отиде 1947 г. и точно тогава стана туй нещо, беше дошъл във Франция, после отиде в Италия и като е бил в Италия стана всичко това. И хвърли Михаил пък, хвърли вината, че баща ми е виновен. А като стана всичко това
към текста >>
236.
05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
водя я да ви запозная. Нали Учителя каза, че ще ни изпраща заместници. Ето една, която сама ни намери – представи ме Йорданка. Те ме разпитаха, как съм намерила Учителя, аз им поразказах каква е причината. Брат Борис каза: „Страданията са онова, което ни сближава с Бога. Като минем през тях, ние се пречистваме и тогава намираме истински Бога.“ Мария седна на пианото и започна да свири и да пее. Аз вече бях понаучила песните, които се пеят, започнах и аз да пея заедно с нея, тя се
вдъхн
ови и пяхме много. Стана много весело. Като стана 11 часа, аз казах на Йорданка да си тръгваме. Те като скочиха и двамата: „Не! Ще ни бъдете гости на обед.“ Мария каза: „Аз предупредих жената да приготви обяд и за още двама.“ Брат Борис допълни: „Сестра, да не мислите, че всеки ден ни идват такива гости? Много рядко се сеща някой за нас.“ – На мене ми е неудобно, че пристигаме ей така, без нищо. Можех и аз да донеса нещо – отговорих им аз. – Пак ще ни дойдете на гости, много ще ни бъде приятно – каза брат Борис. – Обещавам, че пак ще дойдем, но не като сега – отвърнах аз. След месец пак отидохме у Борис и Мария, но бях направила много хубава питка с пентаграма, която правех на всеки празник, когато се събирахме, те я деляха като нафора, за да има за всички. Брат Борис ми разказа много случки от живота си, като започна от студентството си, също и за своята баба Султанка, която е играла много важна роля в живота му. Накрая завърши със затвора и страданията, които е изтърпял в него: „Но,
към текста >>
237.
70. Земетресението
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
живеехме четирима приятели при една хазайка. Стаята ни беше голяма, на първия етаж, а хазайката живееше на втория. Един ден и четиримата имахме изпит, затова станахме рано сутринта и направихме молитва пред портрета на Учителя. След това започнахме да пеем нашите песни, псалми и молитви - така се
вдъхн
овихме, че къщата се разлюля. По едно време хазайката уплашена изтича по стълбите и извика със силен глас: „Какво сте се разпели, не виждате ли, че има земетресение - къщата ще падне!" Ние спряхме да пеем и земетресението спря. Отидохме на изпита и попитахме приятелите си дали тази сутрин са усетили земетресение, те ни се изсмяха. Ние не казахме нищо повече, но разбрахме, че сами сме предизвикали това земетресение с молитвите и песните си. И четиримата си взехме успешно изпита, на другия ден отидохме на беседа. Учителя ни погледна, задържа погледа си към нас и продължи да говори: „Със сърдечните си песни и молитви вие можете чудеса да правите: бури да спрете, земетресения да произведете, всичко, което пожелаете" - и така продължи беседата си, която беше в тоя дух. Ние разбрахме кой е Учителя. Любовта ни към него ставаше все по-голяма, а вярата ни - все
към текста >>
238.
ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
помислих гласно и заговориха братята с мене, и научих улицата, на която живее Учителя - „Опълченска" - и кога, и къде говори. 1922 г. Сестра ми вече знаеше повече за Учителя. През тази пролет в Ачларе бяха отишли няколко „братя" - младежи студенти, за да помагат в полската работа на своя брат Жечо - земеделец от същото село. Тя беше разбрала тяхната култура - много по-голяма от културата на онези хора, които тя имаше възможност да срещне дотогава през своя живот и се възхищаваше и
вдъхн
овяваше от тях. Те бяха: Кръстю Тулешков, Борис Николов и Христо Койчев, които бяха дошли най-рано, малко след тях - Коста Константинов, Асен Кантарджиев и Александър Стрезов, когото аз бях срещала във влака, и след тях - Георги Томалевски и Георги Радев. Сестра ми беше видяла ентусиазъма, с който работеха, беше почувствувала Любовта, с която говореха и вършеха всичко заради Учителя. Тя изпитваше вече привързаност към него и силно желаеше да го види. - Да го видя само и ще ми мине! - ми каза тя, когато дойде през ваканцията на 1922 г. в София. И го видя. Още на следния ден излязохме с нея из града. Тя би отишла веднага на „Опълченска" 66, но не познаваше града. Аз пък не бързах, но „случаят" бързаше. Пресичайки ул. „Търговска", извиках: „Ето го!" Учителя във файтон минаваше по същата улица. - Само косата му видях! - каза със съжаление сестра ми, защото файтонът отмина, докато тя разбере накъде да погледне. Докато отидем в къщи, тя констатира: - Знаеш ли, че болката премина? - И продължи:
към текста >>
239.
С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
съдържание и замисъл картина! Учителя заедно е млади, ентусиазирани, мили сестри и братя - студенти още, и по-възрастни хора, също сестри и братя - пробудени за новия живот. Всичко в тази малка обедна е приготвено с Любов. Всички са дошли е Любов. И всички в момента са огрени от Божествената любов на Учителя. Всеки, който е ходил в този дом, е запазил незаличим спомен. Извор на Любов би могъл да се нарече той. Заради извора на Любов, извора на живот, извора на знание - Учителя, който
вдъхн
овява, който импулсира, който храни умове и сърца и при когото всички се чувствуват новородени младенци. Нищо, че между тях има хора с побелели коси. Един необикновено интензивен живот се живее на „66", където по всяко време на деня има хора искащи, питащи, учещи - „66". ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ Ти беше пулсът в нас! В теб живееше духът ни, на Опълченска, в шестдесет и шест, пиехме от извора ти светлина, сгрявахме сърца си с топлина и нашите тела по-силни ставаха. Ти беше пулсът в нас! Под покрива си ти ни приюти, простор ни даде и богатство. В обетована страна живяхме - в бащин свиден кът, при скъп баща. Ти беше пулсът в нас! Да свършим всяка работа, уроците да учим бързахме, задачи да решим и пак свободни да летим към „шестдесет и шест", на „Опълченска" - във „Юч бунар" - ти беше пулсът в нас. - Къде? - питахме при ненадейна среща. - В шестдесет и шест. - Откъде? - ни питаха. - От шестдесет и шест. - Следваха въпроси кратки, и отговори кратки: „Учителя беше там". „Учителя току-що излезе". „На
към текста >>
240.
22 март 1923 г.
 
- Теофана Савова
вървяха върху този лед. Направихме упражненията. Хубава молитва направихме преди това и хубави песни изпяхме. Пяхме и след тях, но бързо се разотидохме, защото беше студено. * Хубаво утро! Прекрасен изгрев! Молитва. Песен, упражнения. Учителя е тук! Учителя не идва всяка сутрин. Колко е по-хубаво, когато той е тук! * Тази сутрин Учителя ни изненада с присъствието си. Колко е хубав! По-хубав от изгрева на слънцето! Колко е по-хубава молитвата в присъствието на Учителя! Колко по-
вдъхн
овено пеем и колко по-съсредоточено правим нашите хубави упражнения. След упражненията и след няколкото разговора, които има с отделни сестри и братя, той тръгна към горната част на поляната. Прегледа оградата. Тя трябва да се поправи. Изказват се мнения, какво да се посее и къде, и няколко братя си предлагат услугите да се заемат с тази
към текста >>
241.
Вторник, 3 юли
 
- Теофана Савова
очакват. Ами че сега, за да кажете новата идея, новото учение, вие ще трябва да прелистите литературата, да видите дали тия нови идеи не са казани в миналото. Когато захванете каквато и да е работа, не трябва да имате абсолютно никаква задна цел, да сте прями и откровени, всичко да е ясно като бял ден. Трябва да имате само един план и никакви задни цели! Белите Братя в туй отношение са много строги. Та сега и вас, младите, ще изпитаме. Ако вие започнете едно списание, ще ви дадем
вдъхн
овение, ще ви дадем теми, материал, списанието ще върви много добре. Не само едно списание може да издавате, вие може да издавате две, три, четири списания, но как? Във всинца ви трябва да залегне тази велика Божествена идея. Може. Та казвам, според мен туй списание, което вие мислите да издавате, може да излезе, но като се съберем на годишното събрание, там ще се решат потребностите на издаването. Помнете, че окултният закон не търпи разединение. Разклонения може да търпи, но разединение не може. Две списания на един дънер преспокойно може да растат, но ако ги насадите едно до друго и двете ще станат хилави, не ще могат. В тях ще има състезание и нищо няма да излезе. Единство в основата и разклонение в изпълнението на природния план. Сега вие сте най-малко двеста души ученици, всеки един ще има по един занаят, от който за една година ще спести 300 лв. И тъй, 200 души по 300 лв. правят 60 000 лв. Вие ще дадете 60 000 лв. и старите ученици от школата, и те са 200 души по 300 лв., значи и те
към текста >>
242.
21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта
 
- Теофана Савова
се нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено само от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън или при случай на страдание, не го изговаряте в себе си? Когато е в страдание, в нужда или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният - вода, ученикът - книга и т. н. Като намери хляб, гладният веднага започва да се разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко
вдъхн
овени думи. Следователно всяко изречение, всяка дума има смисъл, само когато е преживяна. Ако напишем изречението „Животът носи истината", разбрано ли е? И то не е разбрано. Кой живот носи истината? Ще кажете, че Божественият живот носи истината. Животът е един, той не може да бъде човешки и Божествен. Когато казваме „Божествен живот", ние имаме предвид съзнателния, разумния живот на човека, който върви във възходяща посока. Тъй щото ние казваме „Божествен живот" по нямане на думи, които да определят качествата на живота. Думата „Божествен" не предава нещо на живота. Значи изречението „Животът носи истината" е непълно. Какво ще разберете, ако кажа думите „жива истина"? Може ли да става въпрос, че истината е жива? Това са разсъждения, с които целя да си съставите нов език, да съпоставяте нещата. Човек може да говори красноречиво, поетически или музикално, но във всеки говор все има някакъв дефект. Някой поет пише: „О, водице, красива моя другарко в живота." - Това е мисъл, поетично
към текста >>
243.
22 март
 
- Теофана Савова
април 1924 г. в Общия окултен клас, г. III, 26 лекция. 17. „Тъги, скърби" - дадена в същия ден. 18. „Ходи, ходи" - музикален образ даден от Учителя на 23 април 1924 г. в Общия окултен клас, г. III, 29лекция. 19. „В начало бе Словото", дадена от Учителя на 5ноември 1924 г., Общ окултен клас, г. IV, 4 лекция. 20. „Кажи ми Ти истината" - дадена на 26 ноември1924 г., Общ окултен клас, г. IV, 7 лекция. 21. „Вечер, сутрин" - дадена на 10 декември 1924 г.,Общ окултен клас, г. V, 9 лекция. 22. „Вдъхновение" - в същия ден и час. 23. „Малкият извор" - на 21 януари 1925 г. в Общияокултен клас, год. IV, 16 лекция. 24. „Вехади" - на 17 юни 1925 г. в Общия окултенклас, г. IV, 28 лекция. Думата „вехади" значи започване на една работа.Източен мотив. Откъс от една свещена песен. 25. „Аумен" - музикален образ, даден от Учителяна 2 декември 1925 г., Общ окултен клас, г. V, 3 лекция. Това упражнение човек ще пази свещено в себе си. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред светлината, да заеме положението и състоянието на чисто и безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек до такова състояние, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере, какво нещо е музика, какво нещо е пеене и какво - наука.Тази песен е сложена в една от най-красивите и силни гами.„Аум" е дума на Духа. Изпее ли се тази дума от Неговия език, Той ще ви чуе и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. 26. „Във мрак, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен
към текста >>
244.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
отнасяме и справяме с тях. Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействуваме ли или да им се противопоставяме? Дългът на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо и аз пожелах да се запозная с тези наши сънародници. Исках да видя и да чуя също и особено техния Учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения
вдъхн
овява своите последователи. И тъй, въоръжен е Христовия ключ или душемер: „От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им, без всяко предубеждение да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина. Е, научих ли я? Това ще си отговорите вие, мои четци. Аз само ще ви кажа какво видях и чух и как аз разбирам видяното и чутото. * Беше 26 август, къде 17 часа, когато поизпотени под силното слънце, стигнахме на „Баучер", където по случай годишният му събор, беше разположено Бялото Братство. Те наричат местността не Баучер, а Изгрев. Мястото, състоящо се от четиринадесет декара, бе оградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари разпростряли като на панаир за показ своите книги. По-натам навалица любопитни надзъртат и споделят своите впечатления. Двама конни стражари, разположени на сянка при входа, стоят готови за възможна длъжност. А при входа, отвътре, един човек прецежда влизащите. За пускане вътре трябвало парола или ходатайство на някой брат. Тъкмо когато един
към текста >>
245.
26 февруари 1927 г.
 
- Теофана Савова
ни стигнаха. Това е счетоводство. Това е велико божествено счетоводство. Да бъдеш с Учителя, значи да бъдеш свободен. И в планината, и в гората при сняг повече от метър. Свободен навсякъде, защото знаеш, че няма да ти се случи нищо: няма да се простудиш, няма да останеш гладен, няма да закъснееш. Велики Учителю! Колко много ти благодарим! Велико е твоето знание! Необикновени са твоите възможности! Благодарим! ИМАМ СВЕТЪЛ ДОМ Аз имам дом прекрасен, светъл дом, красив и чист, в него
вдъхн
ах от живота нов, и смислен, и добър. В него аз разбрах какво е обич, Мъдрост и Любов; в него пак разбрах какво е Истина, какво е Свобода. Там, в този дом разбрах, че има много красота, Любов в живота земен, който се откри пред мен. Този дом се казва Изгрев, във България е той, пред Витоша издигнат в полето - от София на юг. Той е тъй прекрасен, светъл, земен и небесен дом, най-топлия и най-уютен, изпълен с Мъдрост и Любов! Тук за първи път открих коя съм аз, какво човек е. Тук за първи път усетих що е туй Любов на
към текста >>
246.
1927 г. ЕДНО УТРО
 
- Теофана Савова
УТРО Днес ние си устроихме един малък празник. Чучулигата извиваше дивна песен. Тя сякаш се радваше на дивната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и
вдъхн
али от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син. Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката - своите тайни, Любовта - своето безсмъртие... Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет... Слънцето наметна лъчезарната си пелерина и тържествено пое по своя път. Работа очакваше вече всички. Делникът приближаваше и подбуждаше към активност. На групи ранобудните братя и сестри напуснаха красивата поляна. С радост те ще работят и в днешния ден. С радост ще се подготвят за утрешния празник. * Неуморим е нашият Учител. Ние сме на чешмата, която е в полето на юг от Изгрева, само на няколко метра от края на боровата гора. От известно време тя ни дава от своите бистри води и ние сме благодарни. Но единствено Учителя знае да благодари. Той разхубави мястото наоколо. Ние го почистихме, а пък самата чешмичка със слънчево коритце направиха братята. То беше празник! С Учителя винаги е празник! * Имаме си салон за беседи! Само за няколко предсъборни дни братя
към текста >>
247.
НА ВРЪХ МУСАЛА
 
- Теофана Савова
се повече от алпинисти, нали сме с Учителя! Носят ни крилата на Любовта! Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме. Паметно беше отиването ни през лятото на 1922 г. на връх Мусала. През лятото на 1923 г. беше незабравимо. През лятото на 1924 г. беше неописуемо. През лятото на 1925 г. беше слънчево. През лятото на 1926 г. беше прекрасно. През лятото на 1927 г. беше приказно. През лятото на 1928 г. беше богато. След събора Учителя продължи лекциите все така
вдъхн
овено, изобилно и неуморно. Казвам продължи, а то все едно, че не бе прекъснал. Прекъсваше понякога, но то бе прекъсване само за отсъстващите. Други в същото време го слушаха с радост и го гледаха с възхищение. За слушателите дните минават светкавично. В неделя имаме беседа в 10 часа, след това, в сряда, лекция в 5 часа сутринта и в петък в 5 часа сутринта също лекция, но за младежкия окултен клас. Мисълта е толкова интензивна, че ежедневната работа остава само за част от съзнанието, а всичко друго е ангажирано, погълнато от светлата мисъл на Учителя, от животворната му Любов и от диамантената му воля. Учителя е същевремнно и ученик, най-редовният, най-преданият и най-изпълнителният ученик. Тук са изнесени лекциите на общия окултен клас: „Акустика на съзнанието", „Без прегради", „Какво са разбрали?" и ред още лекции и беседи е прекрасна мисъл и много, много знания. Ние слушахме думите на Учителя: „Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва
към текста >>
248.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
дивна песен. Тя сякаш се радваше на чудната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Живата картина растеше в багри и хубост. Най-разнообразни тонове се сплитаха в чудни воали, които очакваха с трепет първия лъч. - Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните, на възхитените от чудната гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха
вдъхн
али от свежестта на ранна пролет. - И сега чакаха царския син. Той мина през сребърните воали, блесна и озари сърцата на очакващите го. - Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на благодарност и очарование затрептяха във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката -своите тайни, Любовта - своето безсмъртие. Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет и Слънцето пое тържествено по всекидневния си път. Работа вече очакваше всички. Делникът на деня приближаваше и изискваше дължимото от всички. Ранобудните напуснаха красивата поляна. Те са готови да се молят, да се учат и работят с радост в днешния ден. И отсега се подготвят, за да участват в утрешния празник. 12 август, сряда, 8,20 часа сутринта Мъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера. Решихме да си тръгнем рано тази сутрин. Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта. Слънчевата панорама над
към текста >>
249.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
 
- Теофана Савова
* Братята усърдно градят, а сестрите подават вар, камъни и пясък. Лицата на всички сияят. С любов поемат всяка дъска, тухла или камък и ги подават или слагат на определеното място. Учителя е между тях. Той е най-големият майстор. Неговият интерес и разположението му са големи. Като че ли не сграда, а някакъв нов свят се гради. Той оглежда и в някои случаи ни поправя. Щастлив е камъкът, до който се е докоснала неговата ръка, върху който се е спрял погледът му! А хората градят с
вдъхн
овени от светлата радост, че великият Учител е между тях. А сградата расте. Градим я с любов и тя приема и вселява любовта ни във всяка греда, камък или тухла. Притаили дъх, те пазят неочаквания дар. И сега, когато малкият салон, скромната ни обедна разтвори врати и ни прие в топлия си скут, ние се радваме, че ще живеем в толината на братската Любов, радваме се на присъствието на Учителя между нас. Увеличи се маслото в нашите светилници. По-ярка, по-мека и приятна е сега светлината, която излъчва всеки от нас. Красиво съзвездие затрептя над нас. 1933 г. (година на свободата) Моята сестра ми каза: „Аз съм при вас, хубави цветя, в страната на слънцето! При вас съм..." Аз видях как моето тяло се разпръсна на милиони части, как моите клетки избягваха ужасени от събитията, които преживях през последните две години. Видях и как в един миг Учителя ги събра наново - заради Господа. Заради Господа аз съм при цветята в страната на слънцето. Благодаря. Благодаря, Учителю благи, за великата ти милост.
към текста >>
250.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
стола и една масичка. Учителя покани сестрата да седне, след което и самият той седна пред масичката. Дълбоко развълнувана, тя не знаеше откъде да започне. Учителя веднага я освободи от това стеснение. - Какво има? - запита я той бащински. Тя се освободи от стеснението си и започна да му излага с големи подробности своите тревоги и опасения, които я преследвали денонощно след заболяването на неин близък. Учителя я изслуша внимателно, след това й даде съвет и с малко думи й
вдъхн
а кураж. А тя се затрог-на и просълзи. След като напълно си изля мъката, жената си тръгна обнадеждена с ведро и весело сърце. Онези, които отиваха за помощ или за съвет при Учителя, не получаваха само морална подкрепа под формата на мъдри слова. Те приемаха и една Божествена енергия, която тонира и укрепва духа. В много случаи проблемите в дома намираха едно естествено, а понякога и съвсем неочаквано решение. Божествената енергия, която излъчваше Учителя,
вдъхн
овяваше отпадналите духом, укрепваше здравето на слабите и лекуваше болните. Докато се приберат вкъщи, последиците от неприятната случка загубваха вече своята тежест, а недоразуменията се превръщаха в интересно преживяване и оставяха в душата само облекчение и радост. Всеки получаваше дар от една сила, осезаема като посланието на пролетните лъчи на слънцето или полъха на аромати от разцъфнала цветна леха през май. * Обедът е готов, трапезата вече е сложена. В трапезарията цари оживление. Приятно е в топлата атмосфера на близост и
към текста >>
251.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
раздвижиха и само след няколко минути се наредиха в кръг, който зае периферията на поляната. Близо до центъра остана Учителя, а в самия център на кръга се организира малък оркестър от музиканти. Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно душата. Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката трева. Целият кръг го последва, като се завъртя напред в пълна хармония с ритъма на музиката. Оркестрантите свиреха с
вдъхн
овение, мелодията се развиваше и извисяваше все повече в тон с духа и смисъла на красивите ритмични движения. При изпълнението на „Слънчеви лъчи" и особено когато настъпи тържественият финал на „Пентаграма", чувството за единство и хармония достигна апогея си. Играещите бяха покорени от усещането за свобода и радост, от съзнанието за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота. След всички тези събития, които тонират духовно и физически, в спонтанно възникналия разговор Учителя каза: ,, При утринните упражнения ръцете трябва да се държат обтегнати, за да имат връзка с природата." Сега всеки искаше да бъде по-близо до Учителя и да приеме благото на словото му. Един след друг отивахме при него, за да целунем ръката, която благославя и дава надежда за нов живот. Всички наоколо се ръкуваха, поздравяваха се и с усмивка напущаха поляната. * Днес е неделя, ден в който Учителя изнася беседа и в десет часа. На поляната са останали малко хора, но след известно време
към текста >>
252.
ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
и пее: „Работи прилежно, учи усърдно, ставай рано, говори ти сладко, мисли право." Привлечени от мелодията някои се спират отвън и слушат изпълнението. Двама братя влязоха и тихо се приобщиха към публиката. Учителя ни погледна, усмихна се сърдечно и продължи да пее: „Нивата ми тази година роди много. Ще се наблагодаря на Бога, че имаме една щастлива година. Хамбарът е пълен, децата ми са облечени -слава на Бога." Колко е мил той в тия вечери, колко е естествен и силен в тези мигове на
вдъхн
овение. Възхищението и обичта ни са безгранични. След това Учителя дойде при нас и, докато ни говореше, в салона влязоха и други, та кръгът от слушатели значително нарастна. Тези вечери бяха като свещен дар за нас. Тръгнахме си за вкъщи едва в полунощ. 27 ноември Музикална вечер В салона пак е оживено. Учителя е там с десетина братя и сестри. Асен свири на пианото, а Катя пее. Минаващите наблизо слушат нова песен. - За първи път се изпълнява. Кога ли е дадена? -се питат мнозина и влизат в салона, за да я чуят. Мелодията и думите рисуват една идилична картина: ,,А бре, синко! Знаеш ли що съседи за тебе говорят? - Че си стадото в планината оставял и вечер си се връщал моми по седенки да срещаш. Моми, що седенки палят, но и развалят. Мома се, синко, вечер не избира." - Много хубава песен, Учителю - не сдържат възхищението си слушателите. Докато сестрата повтаряше песента, нови слушатели дойдоха и станахме около петдесет души. - Тази песен е българска и е с решение - каза Учителя. - Защо е с
към текста >>
253.
1935 ГОДИНА
 
- Теофана Савова
българи, и за югославяни - братя и сестри, родени от една любяща майка. * 12 юли Петровден Всеки се старае да допринесе с нещо за празника и все пак тържеството в този ден ще ни даде Учителя. Мнозина му поднасят подаръци, най-вече плодове и сладки. След студената и дъждовна нощ слънцето се усмихна приятно. То направи чудесен подарък на Учителя - изобилие от светлина. В един букет от слънчеви лъчи се съдържат всичките блага на живота. Големият подарък, който ни поднесе, бе беседата му -
вдъхн
овено слово, с което се обърна към нас и към югославянските братя. Между другото той каза и следното: „ Сега хората се делят на българи, на югославяни, на французи и т. н. Според мене, който обича, който върши Волята Божия, той е българин; който обича, който върши Волята Божия, той е югославянин; който обича, който върши Волята Божия, той е французин." Празникът завърши в двадесет и три часа с голяма вечеря и
към текста >>
254.
НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
родители сърце, което да служи като добър проводник на Божията Любов. Сестра ми Мара има специално отношение към мен - тя ме крепи в живота, докато моят брат Петър-Асен създава необходимите за мен добри условия. На тях, на моите невидими ръководители и покровители, и най вече на Учителя благодаря за всичко, което направиха за мен. Бог да ги възнагради през вековете! Най-хубавата музика, която е звучала под небето, имахме щастието да слушаме на „ Изгрева" в началото на двадесетия век. Вдъхновителят и диригентът на тази музика беше ти, Учителю. С Божията помощ ти създаде условията, необходими за изпълнението на един величествен концерт, в който години наред слушахме хармонията на небесните сфери. Бъди
към текста >>
255.
ИЗГРЕВЧАНИ
 
- Теофана Савова
си край със съзнанието, че ще служи на Божието дело, на Учителя. Както разбирал учението, така го и прилагал. И с годините ставаше все по-мил, по-работлив и по-отзивчив. С какво хубаво чувство произнасяше Учителя неговото име. - Ради, какво ще посеем в тази нива? - ще го запита той. - Каквото кажете, Учителю - отговаря Ради. И в сърцето му прелива от блаженство и радост, от благоговение пред неговия учител. Щастлив е Ради. Той избра най-доброто служене, което винаги носи
вдъхн
овение - служенето с любов. * Когато дошъл за първи път в София и вървял по улиците на големия непознат град, забелязал, че една жена се суети насам-натам, че търси нещо. - Какво търсите? - запитал съпричастно той. - Няма кой да ми пренесе дървата, сама не мога. - Къде ще ги носите? - Ето там. Не е далече, но сама не мога да пренеса всичките дърва. Брат Ради набързо пренесъл дървата и оставил жената да се чуди какъв е този човек, който не иска пари срещу труда си. Продължил той пътя си и след време чува наблизо разпален спор. Един преносвач се сърди на жена, която отказва да му изплати цялата сума. Брат Ради разбрал, че целият спор е заради петнадесет лева. Отворил той кесията си, а в нея имало точно петнадесет лева. Дал ги на преносвача и отминал. Ех, брат Ради, кога хората ще станат като тебе! Брат Симеон Брат Симеон е на средна възраст, висок, красив и много умен човек. Свършил е право и философия. На служба е в касационния съд. Негова другарка в живота е художничката Цветана Симеонова.
към текста >>
256.
УРОЦИИ ИЗПИТИ
 
- Теофана Савова
Който не иска да живее, не може да служи на Бога. — Какво иска Бог от човека? - „Да учи и да работи." И тогава той си тръгва с тази идея за смисъла на живота, става по-деен и работлив, интересът му към живота нараства. Той е усърден в учението, взискателен и прилежен в работата си. Ако е ученик или студент, ще учи заради Господа. Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си. От Словото той е почерпил
вдъхн
овение да учи, да работи и твори. Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности. Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби. Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта. Ако се почувствува угнетен,
към текста >>
257.
ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА
 
- Теофана Савова
с успех университетските изпити за висше образование. През 1919 година от сестра си Мара научава за Учителя, а през 1922 година цялото семейство се преселва в София, за да живее на „Изгрева". Интелигентна и деликатна, надарена с чувствително съзнание, Теофана възприема с ентусиазъм идеите на Учителя и става негова ревностна последователка. Неговото слово, духовността и обаянието му я подтикват да пише поезия. Богатството от знания, които приема ежедневно от Учителя, са източник на
вдъхн
овение. Творческото наследство, което ни е оставила, нейната вяра и всеотдайност, са затрогващи. Сестра Теофана се радва на свободата, която е основен закон в духовната школа на „Изгрева". В една от тетрадките си тя е записала: „Свободата при Учителя проличава навсякъде. Всеки свободно се присъединява към някоя група, свободно влиза в разговор, свободно се проявява в обхода, в храна, в облекло." Тя искрено вярва в доброто бъдеще на новите поколения: „Учителя често казваше: „В бъдеще децата ще знаят повече, отколкото сегашните учени." За делото на Учителя тя пише: „Учителя научи човека да взема уроци от природата и да обича работата, както природата я обича. - „ Ти посади едно семенце и, като поникне, спри, ако можеш, този растеж." И сега тя вижда, че хората коренно променят своето естество: „Човекът се превърна в ученик, който учи, работи и помага." Изложените в тази книга факти и събития в своя завършен вид не би следвало да се приемат като документалистика в прекия смисъл на думата. Те
към текста >>
258.
1. ПРЕДГОВОР
 
- Светозар Няголов ( -2013)
жител на нашата планета, има свое верую, което го крепи,
вдъхн
овява и стимулира да работи, да се бори с трудностите и да прогресира в живота. В съзнанието му стои образ или един материален идол, на който се кланя и го боготвори. Хората в зависимост от своето развитие, начин на мислене и живот се делят главно на две категории — материалисти и идеалисти. Материалистическата философия приема, че съществува само материя, от която е произлязъл животът, и нейните привърженици вярват главно в парите, къщите, имотите и всички физически ценности. Идеалистите и религиозните, обратно, приемат, че в природата съществува Велика Първична Същина, която със своите животворни сили влива енергия в целия Космос и ръководи, и направлява сложните процеси, които постоянно се извършват в необятната Вселена. Някои от религиозните и духовните хора търсят Бога високо в небето, където, според тяхното разбиране. Той се намира, наблюдава всичко и оттам ръководи неизброимите форми на живот и човечеството. Това е едно старо, схоластично и примитивно разбиране. Бог със Своя Дух присъства едновременно в цялата Вселена, във всяко свое създание, във всеки човек и лично ръководи и направлява живота. Това твърдение е защитено от доктрините на многобройни религии и окултни науки. Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена Виделина, проникваща в нашето свръхсъзнание като
вдъхн
овение — импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за
към текста >>
259.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
с когото се е свързал. Много мъчно може да се дойде до Христа и до Бога, ако нямаме техните качества и велика любов. Душата минава през съответни стъпала и сама свободно си избира на кого да служи. Една сестра от Бялото братство чете книгите на Бабаджи и силно се впечатлява от опитностите и живота му. Често тя мисли за него и понякога го вижда насън. След известно време се разболява от рак и се обръща с гореща молба към Учителя Петър Дънов да иска неговата помощ. Обаче на
вдъхн
овената й молитва не се отзовава той, а във видение й се явява образът на Бабаджи, с когото тя се е свързала несъзнателно, и по този начин прекъсва връзката си с Великия Учител. Бабаджи не може да й помогне и тя си заминава от този свят. Бялото братство се изявява на Земята в три клона и работи за пробуждането на човешките души. Първият клон работи в Персия за подготовката на християнството и се създава течението на мездеистите и по-късно в Египет — херметистите, а в Гърция — орфеистите. Вторият клон работи в Индия, преминава в Египет и оттам в Палестина, където създава течението на есеите, а в Египет — школата на терапевтите, които по нищо не се различават от есеите. Есеите подготвят условията за идването на Христа и са източник на знания и сили за всички еврейски пророци. Третият клон е идването на богомилството в България и неговото разпространение по цяла Европа. И трите клона имат общи идеи и близки външни изяви. Последователите им започват всяка работа с молитва и редовно посрещат
към текста >>
260.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно
вдъхн
овение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот. По-късно Учителя създава тъй наречената „Синархична Верига", в която влизат само ръководителите на отделните братства, десет на брой: 1. Илия Зурков, 2. Деньо Цанев, 3. Георги Куртев, 4. Димитър Добрев, 5. Панайот Ковачев, 6. Никола Ватев, 7. Петко Епитропов, 8. Драган Попов, 9. Тодор Стоименов, 10. Илия Стойчев. Тази върховна верига изпълнява специално определени наряди в даден ден и час. Отправят своите молитви към невидимия свят, за да привлекат Божиите блага, определени за България. Погледнато от духовния свят в момента, определен за работа от Учителя, по цяла България се явяват светлинки, които служат за ориентиране на душите, които трябва да се прераждат на Земята, за
към текста >>
261.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
си като мене, престани да го критикуваш и да му пречиш." Новият владика се стряска от съня и си взема поука, но църковното настоятелство не променя враждебното си настроение към братството и Учителя. През 1922 г. на събора е проведено първото генерално сражение, което Бог дава на свещениците. Всичките им понататъшни усилия да опетнят, охулят и премахнат новото учение удрят на камък. Колкото повече му противодействат, то повече се разраства. Всеки, който се докосва до братството, се
вдъхн
овява от неговите велики идеи. Много от свещениците, даже и висши сановници на църквата, приемат новото учение и усилено започват да четат беседите. Учителя казва: „Ще взема всички български попове и владици и ще ги изпратя в една специална школа за 600 години, за да научат как трябва да проповядват и възпитават народа в любов, хармония и братство и като дойдат на Земята, ще намерят един живот, за какъвто и на ум не им е дохождало. Те ще срещнат проявената Божия Любов." (64) Да, за новия живот се изискват подготвени, учени, знаещи, любещи души, решени на всяка жертва за Бога, готови да живеят за цялото. В разговор, засягащ въпроса за църквите, Учителя обяснява: „Православната църква е най-близко до природата и невидимия свят. Тя има много хубаво отношение към заминалите със своите традиции на погребение, докато католиците и другите църкви са извратили тези неща." (64) Учителя посочва причините за тежкото положение на българите: „В България може да има голямо благословение, но управляващите
към текста >>
262.
5.1 Трудности в школата
 
- Светозар Няголов ( -2013)
оставя да направят своя опит и да извадят съответната поука. Много от младите приятели, които отиват в комуните, се разболяват и си заминават от този свят. Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов,
вдъхн
овение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим. Явява се и втора трудност в школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата. Светската наука е основа на знанието. „Ако светската наука не знаете и не разбирате, как ще разберете Божествената?" Учителя
към текста >>
263.
5.5 Вътрешният живот на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
цялата Вселена на разположение да я проучваме, обхождаме и разглеждаме, като изучаваме законите, по които е построена. При разговор със Стоянка Илиева и Гаврил Величков Учителя казва: „Ще знаете, че аз съм навсякъде. Като ви говоря в клас, вие сте издигнати на деветото небе. Аз говоря неща, които ухо не е чуло, и ви показвам това, което око не е видяло." Всяка вечер Учителя обхожда с астралното си тяло бараките на братята и сестрите от Изгрева, наблюдава техния живот и внася в душите им
вдъхн
овение и импулс за работа. Той пробужда тяхното съзнание. „Аз всяка вечер влизам у всекиго от вас и работя върху органите на тялото му." Той постоянно ни обновява духовно. Учителя живее велик вътрешен живот, непонятен за нашия несъвършен ум. Той споделя: „Слушам жителите на Венера, на Юпитер, на Сатурн, на Сириус, на Алфа Центориус да пеят на един много разбран език. Това, което чувам и виждам, как да го докажа на съвременните хора? Ако изнеса истината пред тях и това, което чувам, ще го сметнат за моя халюцинация най-малко. Аз виждам мъртвите — те са живи." (70, с. 68) Не само че безпокоим Учителя постоянно с нашите устни и мислени въпроси, на които той най-изчерпателно отговаря, но постоянно до него идват писма и въпроси от цялата Вселена, на които той намира време да отговаря. Затова неговият живот тук, на Земята, е постоянна работа, предимно вътрешна, която той извършва едновременно в няколко полета. По повод на това той казва, че за всеки посетител отделя само 5 минути, а след
към текста >>
264.
5.6 Младежки събори
 
- Светозар Няголов ( -2013)
за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение. Учителя с голяма любов и умение ръководи и коригира младежките, в повечето случаи наивни разбирания и ги насочва към практическо приложение на новите идеи, изнесени в Словото. Той дава много педагогически и идейни правила за живота. В резултат на тази интензивна духовна дейност започва издаването на „Житно зърно", което, като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя в 1944 г. Негов
вдъхн
овител и главен редактор е Георги Радев. В него се публикуват статии по текущи въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братята се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започва да излиза вестник „Братство", а по-късно и неговият превод на есперанто — „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови. Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа. Създава се редакционен съвет и дешифрираните и редактирани от Паша беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителя държи за хубавото
към текста >>
265.
5.13 Възприемане и създаване на паневритмията
 
- Светозар Няголов ( -2013)
паневритмията не е още довършена. В 1934 г., когато Учителя дава движенията и музиката, той извиква поетесата Олга Славчева и я пита дали може да напише думи за музиката на паневритмичните упражнения. Олга се смущава и отговаря, че това е трудна работа: „Страх ме е, Учителю! Дали ще мога да подредя думите в хармония с мелодията и ритъма?" Учителя се усмихва и казва, че ще изпрати едно същество, за да й помогне в текста. Той определя деня и часа, когато това същество ще дойде, ще я
вдъхн
овява и помага. Тя се подготвя добре и в определения час започва да пише. В нея се явява голям вътрешен подем. Чува думи, които й се диктуват, и бързо написва текста на няколко упражнения. В това време на вратата се почуква и при нея влиза една сестра, която иска нещо да й услужи. Олга я помолва да я освободи, защото има много важна работа, но сестрата й казва, че всякога може да си пише поеми, и иска веднага да й услужи. Олга се разсърдва, скарва се с нея и я отпраща. След това сяда на масата, но в ума й не идва нито една дума, с която да продължи текста на следващото упражнение — съществото го няма. Със сълзи на очи отива при Учителя и му разказва за случилото се. Учителя я поглежда строго и й казва: „Защо не взе мерки срещу пакостливите тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе над тебе, и веднага са изпратили своите служители да ти попречат." Олга започва да плаче неутешимо и пада на колене пред Учителя. Той я повдига и казва: „Това същество пак ще дойде при тебе да работите заедно
към текста >>
266.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
се намокри с течността. След това се оставя на простор да изсъхне. Така тя е готова да издържа на дъждовете и бурите на Рила и приятелите имат сигурен приют и покрив при трудните рилски условия. През 1939 г. в София на Изгрева става най-големият събор на братството, на който присъстват над 1200 души. Изнесени са всички маси и столове от салона на двора. За обяд много братя и сестри са насядали чак до средата на полянката, на която се играе паневритмията. Всички са възторжени,
вдъхн
овени, сякаш са в едно тяло и един дух на хармония. Една сестра, която участва в много събори, запитва Учителя: „Учителю, защо когато се провеждат съборите, ние ставаме меки, кротки, отстъпваме си и гледаме да си услужваме взаимно?" Учителя отговаря: „Сестра, когато става събор на Бялото братство, милиони същества се вселяват във вас. Те са същества на хармония и никога не се карат. И като влязат във вас, и вие не може да се карате. Щом свърши съборът, те си отиват и вие ставате такива, каквито сте, и започвате пак по стар обичай да се разправяте и карате." Учителя следи най-внимателно какво става по света. След свършване на събора поканва гостите от балтийските страни на закуска и им нарежда веднага да си тръгнат за дома. Те плачат, не искат да напуснат този земен рай, но братята и сестрите събират багажа им и ги изпращат на влака за Русе. Когато пристигат в Русе, се оказва, че няма ферибот. Ватев и Новаков съдействат пред параходството той веднага да дойде от Румъния и да прекара
към текста >>
267.
6.1 Политически събития
 
- Светозар Няголов ( -2013)
гръцки, турски и македонски, управниците няма да гледат интересите на българския народ. Чуждите духове вземат надмощие и заемат първите места в България. Какво да ви правя, като имате такава тежка карма с гърците и много техни духове са преродени тук?" Бог има и тази голяма грижа да ни пази от чуждите духове, които постоянно пречат и спъват нашето развитие. България минава събитията от 1923 г., към които Учителя има отношение и се грижи за нейната съдба. Той живее под един покрив с
вдъхн
овителя и ръководителя на Септемврийското въстание — Георги Димитров, който при блокадата, направена от полицията в квартала, отива при Учителя за помощ. Учителя го спасява. Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат негови верни другари. По същия начин тя спасява и сестра му Роза. Учителя помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, който ги очаква. Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има?" Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на
към текста >>
268.
6.5 Лекуване на хора
 
- Светозар Няголов ( -2013)
това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам". На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя". Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той й съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя. Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден. При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя — залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави.
към текста >>
269.
7.3 Пеньо Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
му е в зодиакалния знак Лъв и има много близки неща до Учителя. По характер е крайно любвеобилен, готов и залъка си да даде на нуждаещия се. Неговата доброта и благост са забелязани от богато гръцко семейство, което го приема за зет. Но красивата Ерефели има обратен характер на неговия. Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си,
вдъхн
овяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна. Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души?" В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходът пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо. Така става първата среща на Пеньо Киров с
към текста >>
270.
7.34 Катя Грива
 
- Светозар Няголов ( -2013)
си. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова. Учителя й казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави й няколко паси и я освобождава от това състояние. Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да й запали печката, за да се стопли. Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол. Един ден,
вдъхн
овена, тя мете и мие салона, като пее братски песни. До нея се доближава сестра, която й предлага: „Вземи тези 50 лева, те са за теб." Гордата Катя рязко й отказва. Сестрата се натъжава и си отива. На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща гръб. На втория ден същото. Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и й казва, че грешката е в нея — не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителя я поздравява и започва да разговаря с нея. Така тя научава един велик урок на смирение. Често Катя застава при стълбите на горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си
към текста >>
271.
7.40 Гавраил Величков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
на небето." Галилей му казва, че облазява апостолите, които са, според него, много по-напреднали от нас и по-добре поставени духовно, докато ние нищо не представляваме. Учителя го изглежда сериозно и му казва: „Ако смятате, че няма разлика между положението на апостолите и сегашното ваше положение, това значи да отхвърляте съществуването на еволюцията. Вие сега сте няколко пъти по-напреднали, по-будни за възприемане на новото, отколкото тях. На вечеря заедно с Учителя Галилей говори
вдъхн
овено за Христовите ученици: „Всички ние се възхищаваме от образите на апостолите, от живота им и като се огледаме, ние виждаме, че между нас няма още такива." Учителя му отговаря: „Да, вие не сте като апостолите, но вашето съзнание е много по-високо издигнато от тяхното. Вие стоите много по-високо от тях в разбиранията си." На Изгрева Галилей отива при Учителя, който го поглежда много строго и казва: „Твоята кръв е отровена." Галилей отговаря: „Аз не зная нищо за това, Учителю." Учителя продължава: „Ти си много скрит, каквото преживееш, с никого не го споделяш и по този начин се подпушваш. Трябва непременно да си намериш приятел, с когото да споделяш своите несгоди и мъчнотии, за да не тровиш кръвта си." В един период от живота си Галилей и Филип Стоицев работят заедно с музиката. Аранжират песни на Учителя и така се разбират и хармонират, че сякаш единият живее в другия. По този повод Галилей пита Учителя: „Защо така хармонично работим и работата ни върви успешно? Лесно се разбираме и
към текста >>
272.
7.74 Влад Пашов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
и разнася идеите на Учителя. Влад е голям любител на планината и редовно посещава Витоша — Ел Шадай и лагера на Седемте езера. По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада. Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание. Той остава верен на закона на Младежкия клас — не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави
вдъхн
овен проповедник на идеите на новия живот. Влад Пашов ни завеща своята духовност, всеотдайност и безкористие, в работата за делото на Учителя — делото на Бялото братство в България. Почива на 4.02.1974 г. в
към текста >>
273.
7.83 Мария Шопова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам". На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя". Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той й съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя. (От 6.5 Лекуване на
към текста >>
274.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
 
- Светозар Няголов ( -2013)
б. 20) „Или пък ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире им да ги следят какви ще бъдат техните отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става, те ще имат вяра. Там всеки сам ще се пази. Няма да ходят детективи да следят хората отвънка, защото всеки сам ще пази себе си отвътре. После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума и ще се
вдъхн
овиш от един велик идеал. Той може да не ти говори нищо, но ще се
вдъхн
овиш от нещо възвишено и благородно. Само като го срещнеш, той ще ти предаде своята мисъл, без да ти говори нещо." (33, с. 14 - б. 20) „Хората от шестата раса ще имат пълно доверие помежду си. Който и да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил. А той, както да намери къщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава един дом с цел да внесе нещо ново, красиво в него, а не да изнесе." (40, с. 246) Новият живот изисква жертва. Човекът от шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си. „След 1000 години ще има начатъци от Божествената наука, след 350 хиляди години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука. Казвате: „Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава." Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства
към текста >>
275.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
постигне само с дълбоко дишане. Бог е във въздуха и чрез Него той влиза в нашето тяло и ни придава от своята Мъдрост. Човешкото тяло е съставено от три триъгълника, обърнати с върха надолу, и един - носа, обърнат с върха нагоре. Главата е широка горе и триъгълна към брадата. Раменете са широки и се стесняват към кръста. От кръста към краката е третият триъгълник с върха надолу. Следователно, носът е представител на Божественото в нашето тяло и затова, когато Бог създаде човека от пръст,
вдъхн
а живо дихание през носа му и той стана жива душа. Учителя е дал най- правилните методи за дишане с любов, чрез които може да се развие Божествената Мъдрост, за разлика от методите на йогите и други подобни методи, дошли до нас от първите раси. Най-хубавият проводник за разпространяване на Божествените идеи и новото учение е въздухът. Мъдростта в човека е правопропорционална на неговите възможности да възприема и използва напълно праната, която така обилно му поднася въздухът. Така се придобива голяма физическа сила и всестранни духовни способности - непреривна връзка с Бога. Когато хората решат да служат и изпълняват Волята Божия, Бог премахва кармата им и им дава най-хубави условия за развитие. Карма има само за тия, които не слушат Бога - не изпълняват Неговата воля. Четвъртият връх в нашето развитие е Правдата (върхът Тавор) (5), където Христос повишава Своите намалени 78 милиона пъти вибрации и става светъл като Слънцето. Насочваме върха на Правдата напред, хващаме с дясната ръка
към текста >>
276.
1. Планината - избор на сила
 
- Светозар Няголов ( -2013)
в която съществата, които я съставляват, са в етерни тела. Там е складирано знанието за Египет, Индия и другите страни по света. Все от Рила е тръгвала културата на човечеството и се е разпространявала по целия свят." („Разговори с Учителя"). Рила е център на мистични духовни течения, които са се създали в подножието й. Тя е люлка на орфеизма, школа на древния тракийски певец, който се е подвизавал 6 века пр. Христа в околностите на връх Мусала, където със своите песни и
вдъхн
овена музика е омайвал хората и животните. Те не са се нападали и не се гонели, както обикновено. По-късно, през X век след Христа, около полите на Рила се създава Богомилското учение, което поради своята социална основа - премахването на феодализма и робството, бързо се разпространява по цяла България. Богомилството е един опит на Бялото братство за насочване на народите към един нов общ братски живот в цяла Европа. То подготвя Ренесанса и дава тласък в развитието на културата. Богомилството е най-светлата духовна страница от средновековната история на българския народ. Богомилството със своите общочовешки велики идеи, някои от които и досега не са приложени от хората, подготвя и идването на Учителя и неговото учение на Любовта, основа за развитието на Шестата раса на Земята. Пак около Рила се съсредоточава дейността на Бялото братство в нашите дни. Учителя казва: „Витоша е планина на знанието и самоусъвършенстването, а Мусала и Рила - на
към текста >>
277.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
ще е хубаво. Вечерта на 11 юли започва да вали проливен дъжд и всички те обикалят големия огън, запален до езерото, където е сега хижата, да се топлят и сушат, като обръщат лицето и гърба си към огъня. В 3 часа сутринта на 12 юли тръгват в дъжд за Мусала. Дъждът постепенно преминава в сняг и когато минават покрай езерото Окото и стигат подножието на върха, по него има прясно навалял сняг, повече от половин метър. Братята се спират и не искат да се качват по-нагоре. Тогава сестрите,
вдъхн
овени вътрешно от Учителя, тръгват смело напред, а след тях, разбира се, и братята, и се качват всички на върха. Тогава Учителя дава едно мото за качване на Мусала: „Кажете: Можем да се качим горе на Мусала. Турете го като мото и го повтаряйте. Тъй да остане по нещо от всяка екскурзия... Днес по особен начин ни посрещна планината. И тази година мислихте, че ще имате хубаво, ясно време, тъй бяхте уверени, че никакви палта не взехте със себе си. Казах ще си вземете хубави фланели. Не знаете какво ще бъде времето. Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност (между вас - при езерото на Окото." („Тихият глас", стр. 45) „Като слизате сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете: „Господи, днес аз изваждам един нов лист и забравям всичко старо!" („Тихият глас", стр. 21) „Горе, на Мусала, беше студено, облачно и атмосферата бе пълна с електричество, което предизвикваше треперене. Забележете тук (при езерото Окото) направихме цяла трансформация на
към текста >>
278.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
е посещавал с физическото си тяло тези места, отлично ги познава. След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г. той изпраща една малка група, ръководена от брат Симеон Симеонов, да разгледа и проучи условията за отиване и лагеруване на братята и сестрите по тези места. Групата отива нагоре през Сапарева баня, едновременно с нея отива и друга, по-малка, с братята Митко Костов, Крум Въжаров и Славчо Печеников. След 10-ина дена и двете групи се завръщат на Изгрева u с възторг u
вдъхн
овение разказват за невижданите красоти и хубавите условия, които има около първото и второто езеро за лагеруване. По това време почти никой не посещава езерата, а овчарите са пасели стадата си по ниските поляни. Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица. През 1929 г. Учителя организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство. В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа до горе. Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро. Всяка сутрин всички стават рано и отиват да посрещат изгрева при скалите над второто езеро, което е служело за молитвен връх. Там Учителя е изнасял своите беседи, седнал на един естествен каменен стол. Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те
към текста >>
279.
УВОДНИ ДУМИ
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
учение. Цялото огромно наследство на този забележителен маг би могло да се сведе, независимо от голямото му многообразие, до три основни начала: любов, която носи изобилния и пълен живот; мъдрост, която носи пълното знание и светлина; истина, която дава пълната и безгранична свобода. Най-главното, на което той наблягаше често в своите беседи, е да научи хората да любят Бога. Той е приказвал за науката и за изкуството, за подвига на изпитанията, но за нищо не е говорил така
вдъхн
овено и категорично, както за необходимостта човек да възлюби Бога над всичко в света. Помисли ли човек за Великия Баща на живота, трябва да почувствува една топлина и вътрешна радост, каквато никой на земята не може да му даде. И макар че Творецът е необхватен в своето величие, Учителят казваше, че човек може да се приближи до Него така, както едно дете приближава своя баща. Словото и животът на Учителя ще останат като утеха и пример не само за малката българска страна, в която се роди, но и един незабравим дар за всички хора по земята, душите на които са жадни за Божественото знание. За да има този, който държи в ръката си настоящата книга, една по-пълна представа за Учителя Беинса Дуно, в последващия разказ ние ще се постараем да проследим в едри черти неговия живот и средата, от която той
към текста >>
280.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
на песните е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни. Като веднага допълва, че „всички песни са взети от живота"3.Тази музикалност на родопчанина събужда непринудено асоциацията ни за чародейния певец Орфей, който преди няколко хилядолетия броди из същите дебри и усои, като укротява с песен дивите зверове и разговаря с птиците. Както ще видим по-долу, с големи музикални заложби е и Константин Дъновски, който възсъздава
вдъхн
овени песнопения в източноправославното църковно служене. С не по-малко музикални заложби е и Учителят Петър Дънов, автор на много песни, които се пеят от неговите последователи. Младият човек, който се отличаваше с буден ум, имаше и всестранен интерес както към живота на поробената рая, така и към близкото и по-далечно минало на народа, особено в родния родопски край. Научил се той още невръстен, че само няколко години преди раждането му султанското ираде заповядало на всички абаджии и гайтанджии в Ахъчелебийския край да не продават вълна на ничии чужди търговци, защото шаекът и гайтаните са били потребни за войската, особено за низамите. Седем-осем годишен бил, когато това ираде било отменено, а бедният народ близо десет години работил и ден, и нощ не за друг, а за тях, които го държали в робство. Не стигнало това, но над всичко отгоре гръцкият владика наредил до родопчани да плащат и владичина, защото така било установено от патриката в Цариград, който ловко се подмилквал на падишаха и
към текста >>
281.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Бога както Авраам, който без колебание искаше да принесе своя син като жертва, или пък като свети апостол Павел, който прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите братя. Без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ особено сега, когато всичките сили адови желаят да потъпчат православието и славянството. Но нека морето се вълнува. Докато на кормилото е Христос, корабът му няма да потъне. Наново настъпи мълчание. Спря да говори
вдъхн
овеният старец и зачака решителния отговор на младежа. - Отче, - обади се Константин с възрадвано лице и решителен глас. - С помощта на Христа и твоите свети молитви приемам с готовност да последвам съветите ти. Тогава старецът вдигна нагоре ръце и рече: - Да бъде благословен Бог - Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премъдри и разумни и открива на младенци... Като изрече тези думи, старият божи служител сложи ръка в пазвата си и извади нещо, увито в бяла кърпа. Със същото това нещо той направи кръстно знамение към Константина, сложи го на камъка пред олтаря, който бе с лакът по-висок от пода, разви го, целуна го и покани и Константина да го целуне. - Погледни - рече старецът, като посочи написания там знак. Можеш ли да го разчетеш? Константин погледна посоченото на бялата кърпа място и рече: - Ако е число, то е 1747. - Точно тъй - потвърди старецът. От тази година води началото си този свят престол - добави той и посочи с ръка кърпата - но аз ще ти разкажа нещо повече, за
към текста >>
282.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
кораб, който тръгваше за Цариград, заплати пътя според това, което му поискаха и така съвсем без нищо, а само с торбичката, която успя да намери в разрушената гемия на Леонис, потегли на изток. Седнал на дървената пейка в парахода, той мислеше, че се пробужда от някакъв невероятен сън. Денят бе хубав, морето съвсем притихнало, а южното пролетно слънце изливаше над него радостно сияние. Понякога се замисляше за това дали добре стори, че се връща назад, но веднага си представяше
вдъхн
овеното лице на стария служител и огненото сияние над главата му. Тогава отново добиваше кураж и притискаше с ръка сгънатия Антиминс в пазвата си, наблизо до сърцето. На другия ден още рано взори се очертаваха вече на хоризонта силуетите на джамиите и големите сгради на Цариград. В отоманската столица размислите върху онова, което се случи, не се промениха. Константин ходеше все така приятно замаян и пред очите му стоеше тайнственият образ на монаха. Дори величествената джамия на Сюлейман Великолепни с четирите извисени към облаците минарета и многото обковани в мед куполи, не привлече вниманието му. И Света София, за която бе чувал толкова пъти, и синеещата се лента на морето при Златния рог не го отклониха от онова състояние, в което се потопи, докато пред него не се изправи човекът, който подсказа съдбата му. Дълго обикаля той из търговския квартал, където бяха дюкянчетата и големите маази на търговците. Там той срещна неколцина българи, които не можеха да разберат защо тръгна към
към текста >>
283.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава. Той уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към общината. Така се създала една тройна централизация, която е била тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило свещеник Константин Дъновски не само като борец, просветител и свещеник, но и като административен ръководител и
вдъхн
овител на всички родолюбиви инициативи. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, за да урежда църковните им работи и да освещава нови храмове, присъединявайки ги към българската църква.4 През 1969 година свещеник Константин Дъновски се връща в село Хатърджа, където продължава своята дейност до 1871 г. Две години и няколко месеца по-късно той бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост на ръководител на Варненската българска община. Оказало се, че и архимандрит Панарет се оплакал със същите трудности от финансов характер и не могъл да направи нещо повече от онова, което се вършело дотогава. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил със същата ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. свещеник
към текста >>
284.
Заминаване и следване в Америка
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
не от медицинския институт, както не от теологическия институт научи изкуството да върне на отчаяни хора кураж и нова воля за живот. Тези божествени качества той не донесе от Америка. От 1888 до 1895 г. Учителят престоява в задокеанския континент, след което поема път обратно към родината. За силата на учителевото слово може да се съди по въздействието, което има то върху душите на ония, които го слушат. Има един ненапълно осъзнат алхимизъм в думите, които казва един безкористен
вдъхн
овен и чист човек. Те не отминават като пусти звуци край хората, а пробуждат душите. За това силно безизкуствено слово на учителя разказва един старозагорски адвокат на една сестра от Бялото Братство. Сестра Р. К. от Стара Загора през 1920 г. имаше книжарница. Веднъж в книжарницата дойде известният в града адвокат И. К. - доста възрастен човек, който запита сестрата вярно ли е, че тя е последователка на учението на Бялото Братство. - Да, вярно е - отговори сестрата. - Защо питате? - Защото аз познавам вашия учител от Америка. Той беше много по-млад от мене, но като българи ние често се срещахме. Заинтересувана за подробности от живота на учителя в Америка, сестра Р. К. помоли своя познат да разкаже нещо повече за младите му години, като се надяваше да чуе неща, които биха били много по-различни от това, което тя сега знаеше за него. - Какъв беше той като младеж? - запита сестрата. Имаше ли той буен темперамент и от какво се интересуваше? - Нищо от това, което е свойствено на младостта, не
към текста >>
285.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
лъчи на светлината-слово. За него не беше трудно да разчете скритото в свещените слова на библейските пророци и по-късно в посланията на Христовите ученици и апостоли. Познавайки добре структурата на „светлинните светове", с други думи - духовната светлина, Учителят даде едно ново откровение за връзката между физическата светлина и онази вътрешна светлина, която е първо заменена с богатата и прекрасна дума в българския език виделина. Както за Христа ние получаваме елементи от
вдъхн
овеното слово на евангелистите и от посланията на апостолите, така и за всички учители ние научаваме по нещо съществено от различни апокрифи, останали за тях. Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник, който се интересувал малко повече от другите служители на църквата и търсел по-дълбокото разумяване на евангелското слово, успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на духа", или „Хио-Ели-Мели-Месаил - глас Божи", като думите Хио-Ели-Мели-Месаил е взел от място, което не е известно на пишещия тези редове. Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в себевглъбяване, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества. Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в душата си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква. Той съзерцава природата, вниква дълбоко в законите на
към текста >>
286.
Годините от 1909 до 1915
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
или влакнести черги, или по дървени столове. Веригата - както се нарича бройката на поканените да присъствуват на събора, е от двадесет и седем души мъже и жени. Преминали са ранните утринни часове. Молитвата е прочетена, изпяти са две или три песнички, все така едногласно, с предано чувство на обич и смирение. Учителят седи зад малка покрита с бяла тъкана покривка масичка. На масата е Библията, от която той вече е прочел глава и почва да говори по някои избрани стихове. Той е бодър,
вдъхн
овен. Косите му са в началото на онова посивяване, от което лъха благородство и достойнство. „Смирението - казва той - за което става реч в прочетения стих, не е нископоклонничество, а велика добродетел. Човек без смирение е като гол планински връх, на който нищо не расте. Може да има слънце, но на тоя каменист връх нищо не се ражда. Само понякога там може да прелети орел и нищо повече. Оня, който има смирение, знае великата тайна на слугуването. Който знае добре да служи на другите, е най-близо до любовта. Слугувайте на всички ваши близки. Слугувайте на жена си, на децата си, на всички. За да обърнете към Бога един горделив човек, потребно е да го свалите от високото му място в долината на смирението.“ По-нататък Учителят казва: „Сиромашията и болестите са символи. Богатството и здравето са също символи. Грешникът прилича на вълк. Колкото повече го храниш, толкова повече той хапе и става зъл.“ „Грехът е онази сила в природата, която демагнетизира атомите. Здравето има отношение към
към текста >>
287.
Да звучиш добре
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
музикант не може да позволи на струната да звучи както си иска, защото тя се е разпуснала от топлина или се е свила от студа. Струната трябва да звучи с определения брой трептения и нищо повече. Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика. Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия замисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре
вдъхн
овението на сърцето му. Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпълнител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музикант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разговаря със своята цигулка. Верующият звучи добре в Божествения оркестър. Той разбира волята на своя Отец и Отец е доволен от него. Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърхностното съдържание. Вярата е такава могъща сила, пред която нищо не може да устои. Да имаш вяра, не значи да вярваш в нещо, тъй като всеки вярва в нещо, но да имаш съвършено непоколебимо знание. Вярващият не се колебае и за това, в което вярва, той има в себе си пълно доказателство. Вярващият прилича на дърво с корени, стъбло, клони и листа. Това дърво дава плод, бори се с бурите и птиците се приютяват в него. На верующия може да се разчита. Приятелят, на
към текста >>
288.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
в други книги има текст: „Първото качество на ученика е да се научи да различава“. * Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно
вдъхн
овено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки. За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности. Беседите Учителят държеше в салона на „Изгрева“, а преди това в други салони в София, а най-напред в двора на малката къща на улица „Опълченска“ 66. Преди беседата той прочиташе глава от библията или по-често от
към текста >>
289.
Един ден от летуването на рилските езера
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
ще се зарадва на неописуемата красота, каквато може да предложи само една висока планина. Окото веднага бива грабнато от мълчаливото очарование на циркуса, издълбан от упоритото длето на ледници., когато над нашето полукълбо е царувал страшен мраз. За тези времена ни напомнят късовете снежни преспи, които плуват по бистрите и сладки води на езерата. Здрава, чиста, хармонична и наситена с чиста мисъл и светлина е атмосферата на тези рилски езера. Здравето тук укрепва, душата се
вдъхн
овява, а духът политва, за да достигне творческите извори на битието. Невидимите архитекти с непостижимо естетическо умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за
вдъхн
овено пеене, с поляни за паневритмия и с един каменен великан - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин учениците очакват с благоговение раждането на деня заедно с милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол, е величествена. Далеко пред погледа се простира широка и просторна долина, спокойно притихнала между могъщи склонове, обрасли с елегантната и нежна красота на борови гори. По-далеко напред към хоризонта се редуват една след друга планински вериги и възвишения, които скромно са заели места около величествената Рила. Случва се след редица дни, през които светлината щедро раздава великолепието на своите багри, да дойдат дни, когато плътна завеса от мъгла скрива сътворения свят. Тогава само Молитвеният връх остава скрит и възвисен към
към текста >>
290.
Музиката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
завладяват едно по едно всички кътчета на всемира и те стават част от Царството Божие. По много оригинален начин се родиха песните в Бялото Братство. Случваше се насред някои от школните лекции Учителят да затананика дошла в съзнанието му мелодия. Постепенно тя се оформяше. Само след няколко минути в Бялото Братство вече имаше една новородена песен. Ние твърдо вярвахме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече окултни упражнения, един ден ще станат извор на
вдъхн
овение на бъдещи музиканти, за да се създаде новата окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считахме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм идеите се превръщат в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в две части. В първата част има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост. Упражненията във втората част, наречена „Окултни упражнения“, имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които не свършват със словото, тъй като между
към текста >>
291.
Учителят за музиката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
дар някое изкуство, с което да помага на страдащите хора. - С всяка ли музика може да се постигне резултат? - Всяка музика е полезна, но учениците трябва да знаят кое отрицателно състояние с каква музика се лекува. За всяко състояние има и съответна музика. - Вие не знаете - продължи Учителят, - каква невидима, но велика работа вършат музикантите в света. Те може, без сами да знаят това, да трансформират състоянията на хората. Един цял народ може да се промени, да се насърчи и да се
вдъхн
ови от музикантите. Те са едно благо за човечеството. Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние. Брат Боев се замисли върху тези думи на Учителя, а и всички, които слушаха, се погледнаха с усмивка, която трепна по лицата им. - Ако вие знаете окултните закони и ако сте съвършено предани ученици, бихте могли не само да промените състоянието на времето и да отклоните една буря, но и да се подмладите. И змиите се укротяват чрез музиката. Замисляли ли сте се върху този факт, как една мелодия може да направи да заспи една от най-страшните кобри, отровата на която е само за миг смъртоносна? Всички добри неща в живота идват за тогова, който пее. Музиката стопява всички мъчнотии. - Музиката, която имат хората, достатъчна ли е, за да си помагат те с нея? - В световната музика трябва да се внасят някои елементи, след тази музика идва окултната музика. Тя не е още за хората, защото те биха злоупотребили с нея. Има музика, с която ние бихме
към текста >>
292.
Цигулката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и
вдъхн
овител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е бил неговият преподавател и го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка ние не знаем. Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант. Мушката беше една от главните теми в лекциите на Учителя В Америка като студент Учителят често е изнасял в университетските зали концерти за своите колеги. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Често, затворен в малката си
към текста >>
293.
Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят, в своето духовно проникване в словото и живота, съзира великия процес, при който небитието се превръща в битие. Човечеството не познава по-сериозни и по-автентични документи за Христа от четирите Евангелия и по-късно от посланията на апостолите. От тези неголеми по обем съкровища се изгради макар и неприложената напълно поради вътрешното си величие култура, а заедно с нея и цивилизация на християнството. Както учениците на Христа преди близо двадесет века изнесоха с неземно
вдъхн
овение образа на Христа, редно е учениците на Бялото Братство, вземайки поука от това, да изнесат, доколкото възможностите им позволяват, Словото на Учителя, който разгъна Христовото Слово в необозримо широки рамки, за да го направи съвременно знание за човека, природата и
към текста >>
294.
Разговори с Учителя. Разговор първи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
във властта на илюзиите и на внушенията. Тъмните сили, които имат задача да спъват развитието, създават както илюзиите, така и отрицателните внушения. Запомнете, че внушението е човешко качество. Оня, който се поддава на внушение, може да срещне някого, който има по-голяма внушаваща способност и от когото може да възприеме идеи, които пречат на правилния развой. Най-малко, те ще забавят развитието му. Поради тази причина светлите същества имат задача да превърнат внушенията във
вдъхн
овение. Новите хора, особено учениците трябва да преминат от внушението към
вдъхн
овението. Вдъхновението е Божествен закон. То не идва от човека, а от един висок свят. Ако на внушението може да се въздействува с друго внушение, на
вдъхн
овението не може да се въздействува. То е нещо постоянно. Затова и хората на внушението са непостоянни, а
вдъхн
овените са постоянни и стабилни. Вдъхновените люде научават всичко без усилие, а ония, които не се
вдъхн
овяват, трябва да употребят голямо усилие, за да научат нещо. При
вдъхн
овените всичко става лесно и естествено и човек е в хармония и със себе си и с околната среда. Ученикът: Когато слушам това, което ми разказвате, все повече се убеждавам, че развитието е бавен и труден процес. С колко неща човек трябва да се справи, за да стъпи на пътя, който води към съвършенството! И колко още усвоени или унаследени навици трябва да премахне в себе си, за да се нарече ученик. Учителят: Наистина има нещо вярно в това, което казвате, но вярно от становището на
към текста >>
295.
Разговори с Учителя. Разговор шести
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
пъти и тогава ще почне да работи с охота. Доброто самовнушение създава един мощен импулс. Когато станете сутрин, кажете следното: Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога. но ще бъда в хармония с Бога. Щом губите кураж, вие сте в земното, в човешкото начало. Щом чувствувате подем и ентусиазъм, вие сте в Божествен свят, който винаги
вдъхн
овява и дава както сили, така и безстрашие. Друг път се боите от съдбата. Що е съдба? Тя е кармичен закон. Не съществува друга съдба освен изправяне на нарушените закони на живота. Ученикът: Има ли случаи, когато хората, тръгнали в духовния път, да са изпитали разочарование поради това, че този път е стръмен и изисква добродетелен живот и са пожелали да се върнат в живота на обикновените люде, който им се струва по-лек и по-реален? Учителят: Вероятно е някои от хората, които са тръгнали в духовния път да очакват, че по този път бързо ще добият големи облаги и ще си наредят живота така, както желаят и очакват. Така мислят дори и някои, които са в окултната школа. Това е голямо заблуждение. Ще знаете, че в духовната школа вие идвате да научите как се живее разумно. Знанието, което придобивате, ще ви помогне да разберете както науката, така и всичко в живота много по-добре и с по-голяма яснота. Ще придобиете качество, което ще ви помогне да разберете истински неща и да не ги смесвате със
към текста >>
296.
Разговори с Учителя. Разговор седми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
към съзнанието. Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията. Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности. Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се
вдъхн
ови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката. Съзнанието след това ще го реализира с разумност и търпение, а самосъзнанието един вид ще санкционира, че това желание да стане музикант е красиво и Божествено желание за развитието му и накрая ще се яви и радостта. Ученикът: На много места засегнахме въпроса за доброто и злото, но все пак много хора се лутат в лабиринта на тяхната относителност. Може ли да се конкретизират тези понятия? Учителят: Доброто има между другото това преимущество пред злото, че може да се направи във всички светове. Престъпникът не може да направи зло в другия свят. Теренът за извършване на зло е само на физическия свят. Затова един добър човек е равен на хиляда зли хора. Ако хиляда зли хора направят хиляда злини, добрият човек с едно добро унищожава хилядата злини. Силата на злото е в неговото количество, а силата на доброто е в неговата интензивност. Ученикът: Какво трябва да бъде поведението на ученика, когато го обвинят в несправедливост?
към текста >>
297.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ. Този закон е валиден и за напредналите същества. Ученикът: При един разговор с приятели дочух да се говори, че най-великата добродетел е честността. Така ли е? Учителят: Честността е качество, което трябва да притежава всеки човек. Не само за тия, които се наричат ученици и вървят съзнателно в духовния път, но и за всички люде тя е първото качество. Що се отнася до ученика, неговата честност трябва да го
вдъхн
ови смело и открито да говори на своя учител. Най-напред човек трябва да бъде честен пред себе си. Елементите на честността са справедливост и благородство. Без тези два елемента честност не съществува. Честността е качество, което не зависи от положението, което човек заема в живота. И да си слуга, и да си цар, богат или беден, трябва да изразяваш честността по един и същи начин. Честният човек прилича на дреха, която колкото и да я перете, не прави водата мътна. Честният човек плаща своите задължения. Има един закон в духовния свят, според който, ако имате задължение от десет милиона лева, невидимият свят е готов да го изплати, но дълга ви от пет лева трябва сами да си изплатите. Невидимият свят прощава големите грешки, но малките - никога! Честният човек не е жесток. В това отношение за понятието честност духовният свят е уточнил други мерки. За пример ловците и риболовците там не се считат за честни. Ученикът: Учителю, тъй като разбрах, че сте зает с друга работа, която Ви очаква след
към текста >>
298.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
се изкупува. 11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове. Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за Бога, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само себе си. 12. Закон: Човек не може да се учи, докато не обича нещо или някого. Пояснение: На този свят не може да се извърши нищо добро и полезно, без човек да има импулс и
вдъхн
овение. Най-често великите творения са се появявали на земята като резултат на една голяма любов. 13. Закон: Не е позволено на човека да измъчва тялото си. Пояснение: Йогизмът с дал доста солидни знания на човеците. Той е доктрина на разума, волята и строгия живот. Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не
към текста >>
299.
2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Дух носи на земята. Ясни небеса, ярка слънчева светлина и радостта на пеещи птици, която изпълва въздуха! Щастие и нови импулси пълнят човешките сърца! Раждат се красиви деца! Всички жени — млади и възрастни — са облечени във всички цветове на дъгата. Черно вече няма. Домовете са красиви, с цветя по первазите на прозорците и балконите. Животът става все по-динамичен. Всички жадуват за красота, всички дирят свежестта на природата. Всички искат да танцуват. Всички искат
вдъхн
овена, изпълнена с живот музика. Всички деца искат да пеят и да свирят. Какъв подем на младост и веселие! Насилието повече не се търпи. Всички искат свобода. Няма ги задължителните закони. Няма я строгата идея за наказанието — човек иска свобода и независимост. Какво предвкусване за живота в Рая! И всичко това дойде, след като дойде на земята Синът на Хармонията. През 1944 г. Учителят на Хармонията каза: "Войната на смъртта свърши, сега започва войната на живота." Сега сме в Третата епоха на Светия Дух — епохата, когато Духът на Истината ни посещава, за да изпълни Христовото обещание. Двадесета глава от "Откровението" съответства на XX век. Третата епоха е времето на Първото възкресение, когато ние се изправяме пред Бога, Който ще съди света. Дойде времето, когато Бог ще ни заговори открито и ние ще Го чуваме и ще изпълняваме волята Му. Учителят ни разкри интересен факт за Бога. Когато Бог иска да прави нещо ново по важност, дяволът трябва да бъде първият, който идва и започва да го прави.
към текста >>
300.
3. ПРОСТОР
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
неосезаем за душните ни килии, дори непонятен за ума ни, който следва логичния път на мисълта. Но душата ни го познава, тя е негова рожба и носи дълбоко в себе си спомена за него. И в мигове, когато умореното тяло и ум застанат като в присъница на прага на великия простор, душата ни изпраща повей от този свят, в който тя живее, за да освежи уморения човек. И той, обновен и обнадежден от незнайното присъствие, тръгва отново по дългия си тесен и възходен път да търси това, което за миг е
вдъхн
ал. Царството на вечния дух е простор за душата. Тя в него живее, движи се и съществува. Това тъй далечно за ума ни царство е реалният свят на душата, където тя черпи сили, извисява криле за безкраен полет, който само там тя може да осъществи. Този простор на духа я отвежда до най- светлите девствени недра на Твореца, до онзи вечен мир, откъдето тя някога е излязла и за който непрестанно копнее. Духът е простор за душата, както любимият е простор за сърцето и живота на любимата. Духът простира светлото си крило да прегърне своята възлюбена, която намира покой и щастие само в
към текста >>
301.
9. ОБРАЗИ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
на вечната субстанция непрестанно кристализират формите на живота. В самата тази субстанция сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна любов вае образите на своята многолика мисъл. Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на любовта си, която той е
вдъхн
ал в тях. Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния. Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни. Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини. И всеки слънчев лъч е художник- творец, който обагря с живи краски цветя и плодове, дървета и скали, кристали и води. Всичко вае образи с порива на своя Творец. В творческия процес съзнаваме съществуването на
към текста >>
302.
10. ВЪРХОВЕТЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
мъдреци от древността, възбог издигнали глави във вечното съзерцание на необхванатото, стоят каменните исполини на земята и притеглят погледите и сърцата на онези, които живеят с безсмъртния копнеж по недостижимото. Пречистеният им небесен дъх, блясъкът на светлите зари върху кристалните издигнати чела са сила и
вдъхн
овение за земния човек, потънал в долините на живота. Към вас, могъщи върхове, протягаме ръце за помощ, защото вие сваляте онези жизнедатни струи, които се превръщат в сочен плод и хлебно зърно в долините и полята. Към вас, могъщи върхове, отправяме възторжен поглед, защото сочите възходния ни път от низините на живота. Към вас, могъщи върхове, братя на слънцето, отлитат ни душите, за да се просветят, защото във вас е скрита тайната на висшето познание. На белите ви ледени скрижали звездите са записали поемата на битието! При вас дори и птиците не стигат, обители на мощни духове, а през изминалите векове колцина са докоснали премъдрите ви светнали чела? Но, върхове, величествени стълбове на този храм-земя, знаете ли защо тъй силно ви обичам? — защото ми напомняте за онзи свят, за който толкова дълго съм копняла! И знам, че някой светъл час при вас тих пристан ще намеря, преди да се простя навеки с моя земен път. На най-високия от вас челото леко ще докосна с последния си топъл дъх — и само леденият ви лъх — само пречистеният ви леден лъх ще ми помогне да отлитна там, където взорът ви в екстаз е прикован — да търся извора на вечната ви
към текста >>
303.
11. МИСЪЛТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
земните предели. От този момент започнал неговият духовен възход. Всеки притежава семето на това растение, но всеки различно го отглежда. За едни достига до покрива на къщата, а за други — далеч надхвърля известните граници. Мисълта е това живо растение, с което е дарен човекът, за да изработи разумността и придобие мъдростта. Чрез нея той се свързва с целия всемир. Проникновената мисъл те довежда до истините на живота, които се разкриват пред вътрешния ти взор и те изпълват с
вдъхн
овение. Както светлината става видима и осъзната, когато се пречупи чрез някой предмет по пътя си, така и мисълта в пътя на търсенето си се пречупва в истините на живота, които осъзнати взимат форма и се изпълват със съдържание. Чрез мисълта, която е проекция на Божията Мъдрост, човек възлиза в своя дълъг път, затова тя трябва да бъде проникновена, светла, чиста и права. Подобна мисъл става ос на човешкия живот — негов духовен гръбнак. Голяма работа се изисква от човек да организира мисловния си свят. Той засега е най-слабо организираният ни свят. Мисълта, която е светлина, трябва вечно да се усилва, за да вижда човек все по-ясно пътя към целта си. Отрицателните мисли рушат човека както духовно, така и физически. Велика сила е мисълта за оформянето на вътрешния човек, за правилното му функциониране, за напредъка и здравето му. Едно трябва да научим — да затваряме ума си за всичко отрицателно. А прозорците на ума са затворени, когато поддържаш една положителна мисъл — тогава няма място за
към текста >>
304.
17. НЕПОЗНАТИЯТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
и души, нещо хлопа на затворените порти на съзнанието ти, някой знае твоята грешка. И ти в себе си пред него правиш тайната си изповед. А когато в полусън отлиташ някъде, пак се събуждаш, защото нещо в теб бди и винаги е будно. И този непознат, този, който винаги те гледа и те придружава, този вечно буден непознат разкрива бавно своето присъствие в теб, и ти закопняваш да зърнеш лицето му. Този, който те познава, очаква деня да го познаеш и ти да споделиш всичко, което те тревожи и
вдъхн
овява, с него. Само той може да те разбере. Не си никога сам в живота. Единствено Непознатият, който те е създал и те придружава, е сам дотогава, докогато го познаеш и отнемеш самотата му в
към текста >>
305.
26. ВЪТРЕШНИЯТ СВЯТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
с известните нам средства и методи. Необяснен е вътрешният свят от никоя наука досега. Той е областта на душата и духа ни, които тепърва ще се изучават. Това е божественият живот в нас. По пътя на интуицията и вътрешните откровения ние постепенно започваме да разбираме този велик свят. И както тялото ни не може да функционира без плът и кръв, така и божественият живот не трябва да е само настроения и догадки, а да остане плът и кръв в нас, живот и сила, непрекъснат процес на
вдъхн
овение. Науката за този божествен живот е новото в света. Под ръководството на Великите Учители и напътствията, които Духът ни дава, можем да изследваме този чуден, богат мир и да заживеем по-пълно и смислено, отколкото сме живели до днес. Защото в колкото по-високи светове навлиза съзнанието ни, толкова по-светли и широки хоризонти се разкриват пред нас. Необятни са възможностите на духовния живот, към който съзнателно или несъзнателно всички се стремим. Красив е животът на душата, която е излязла от недрата на
към текста >>
306.
35. ЕЖЕДНЕВИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
се опитва да прожектира недобре обработена цветна филмова лента. Но постепенно цветовете започват да стават по-ясни, да придобиват някакви форми и ето че започва чуден цветен филм! Красотата на ежедневието! Тема, достойна за перото и на най-добрия писател. Тема, достойна и за най-гениалния художник. Как и най-обикновените действия в някой филм стават значителни и интересни, когато прозвучи красива музика, и как най-обикновеният пейзаж придобива смисъл и се обвива в някакъв ореол на
вдъхн
овение и възторг, когато е наблюдаван от превозно средство, където внезапно прозвучават чудни звуци — симфония, цигулков концерт, голям певец — всичко се променя и пътят ти става удоволствие. Тръгвам към класната стая. С влизането се
вдъхн
овявам от хубавите, усмихнати лица на учениците и работата става празник, не тежи времето, а всички заживяваме с нещо интересно,
вдъхн
овяващо. Тук липсва музиката, за която споменах по-горе, но всичко е озарено от друга, по-могъща музика —
вдъхн
овението. Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение, на интереса към новото разкритие на една страница от живота пред жадните погледи на децата. Какво нещо е
вдъхн
овението? Повишено настроение, повишени трептения. Музикалният тон е звук с повишени трептения в сравнение със звука-шум. Светлината има едно от най-бързите трептения, ето защо художниците са рисували светиите със светъл ореол около главата. Това са бели хора с възвишени мисли, мисли с високи трептения, равни на светлината. А мисълта
към текста >>
307.
36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
или на улицата, все се сблъскваш с някой намръщен човек, който или те обслужва като автомат, или те отминава с блъскане, особено при качване в превозно средство, и ти разваля настроението. А колко малко усилие коства вежливостта, внимателната обноска! Имаше едно време милиционер на една важна пресечка, който бе артист в службата си. Удоволствие ти правеше да го наблюдаваш как ритмично и грациозно дава път на колите с израз на човек, който извършва най-важната работа в света. Вдъхновен беше този милиционер и е оставил незабравим спомен у всеки, който го е наблюдавал на скромния му пост. Спомням си една лекарка, която само като те погледне, ти вдъхваше сила и надежда. Всеотдайна бе тя в службата си, приемаше всеки, като че ли той представляваше най-важният човек в света. Има хиляди примери на красиви, изработени хора, които ни служат за подтик в живота. Самовъзпитанието изниква от едно вътрешно, дълбоко желание и стремеж да бъдеш истински човек. Наблюдавах веднъж на село един мастит петел, който се грижеше за няколко кокошки. Като му хвърлиш трохи, той не се спускаше да ги кълве, а повикваше на петльовия си език кокошките и кълвеше по някоя троха след тях. Кавалер беше този петел! Кой го беше научил на подобно поведение? Чувството му за достойнство беше силно. За него не важеше животинският лозунг — "правото на силния". Но този лозунг като че ли е взел преднина в нашето общество. Да се обърнем назад и се
вдъхн
овим от примера на хубавите българи, които служеха
към текста >>
308.
40. ПРЕХОДЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Ще заработи, както работи разумната природа, животът му ще се превърне в радостна хармония и непрестанен вътрешен растеж. Ще се радва на новите свежи кълнове на дървото на живота си. И цветове ще разцъфват, и плодове ще връзват, както ароматно лимонено дърво. Расте, цъфти и зрее едновременно. И ще разкрие смисъла на живота си. А този нов свят е велик, красив и смислен. Той е винаги нов, никога не остарява, защото нищо в него не се повтаря, вечно възходящо движение, нови импулси, нови
вдъхн
овения, творчески сили и изявления. Колко по-весело е да си лека литнала пеперуда в пролетната градина на безсмъртния живот! Това е новият човек, роденият от Дух човек. Дете на Духа. Преди 2000 години Духът влезе в учениците на Христа, а днес ги ражда. Тогава Духът се роди на земята, а днес ще се прояви и ще бъде познат. 17.07.1983 г. 09,40
към текста >>
309.
49. ДУШАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
отдавна сме напуснали. Тя вечно грее като пролетно слънце, топли студеното ни сърце, стопява твърдините в него и бликва като жив извор от него, когато се пробие път през пластовете, с които сме го задръстили. Като ранна чучулига се извисява тя в нас с песента си на живот и радост; като лъчист изгрев озарява същността ни и ние се виждаме чрез тази светлина. А когато човек види същността си, той ликува от неземна радост, защото пие от струите на чистия живот, който го оживотворява и
вдъхн
овява за велики подвизи. Много хора са забравили душата си — безценната същност на човека. Да направим усилия и с искрен копнеж да възродим душата
към текста >>
310.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Любовта като стремеж се изявява чрез тялото. Това е като коренище на Любовта с геоцентрично движение. Любовта като чувство се изразява чрез сърцето — седалището на душата. Душата, която е искра от Божествената Любов, се проявява чрез човешкото сърце. Всички приятелски, майчински чувства в най-висшата си проява са израз на душата. Любовта като сила има за седалище човешкия ум, или висшия разум. Тя се проявява като творческа сила в гениалните хора, в пионерите на новата мисъл, във
вдъхн
овените творци и строители на духовната култура на света. Любовта като принцип е проява на духа. Тя е най- висшето стъпало на изява, когато» субектът е станал проводник на Божествения Дух, слял се е с Него и Го изявява в живота си. Великите посветени, Учителите на човечеството, са изявители на Любовта като принцип в духа. Това е напълно безличен живот, а съзнанието е космично. Животът е плод на Любовта. И животът има безброй фази на проява, като изпълнява най-разнообразни функции в битието. Като започем от живота на кристалите и минем през всички форми, стигнем до слънцата — изворите на жизнена енергия, и виждаме какво велико съдържание и смисъл се крие във всяка форма. Животът има винаги форма, съдържание и смисъл. Формата може да е материална или от неведом за нашето зрение порядък. Формата е израз на безсмъртната хармония в битието и всяка разумна проява има форма. Всяка хармонична форма е израз на разумна дейност. Съдържанието на човека е жизненият, емоционалният и умственият му заряд.
към текста >>
311.
64. НОВИЯТ ЖИВОТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
вижда природата и света в нова светлина. Всичко започва да му говори и да му разкрива смисъла си. Великата книга на символите се разтваря пред него и той започва да я чете с радост и възхищение. Всичко му става сродно и близко. Той се чувства едно с всичко, което го обкръжава, и Земята става дом бащин. Хората са му братя, а животните — по-малки невинни братчета, които той трябва да покровителства. Растителният свят единствен е неговата храна и физическа подкрепа, както и извор на
вдъхн
овение. Звездите вече не са далеч, той заживява с тях, те му говорят. Звездите непрестанно говорят на хората на свой език. Всъщност всичко говори, всичко пее и се радва на живота. А животът е създаден за радост и музика, за щастие и блаженство. Изобилен и богат става животът на духовно пробудения човек. Той живее в красив свят на светлина и вечно разнообразие. Той съзнава, че разполага с един просторен вътрешен свят, който е бил затворен досега за съзнанието му. И този свят расте и се развива, прави го творец и дарител на неизчерпаеми блага.Той е като вечно бликащ извор, който черпи водите си от вечно проявяващия се океан на живота и пее радостната си песенчица, като се спуска от планината да напои жадните поля, ниви и гори. Той гледа на страданията и скърбите на земята с друго око — те имат дълбок смисъл и са ценни уроци за човека. Той ги носи с радост. И този нов живот, който сега бликва на земята, е предвкусие на вечния, безсмъртния живот, обещан ни от Христа, за който сме призвани.
към текста >>
312.
Аромата на акордите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
регистър от 5 до 7 октави. Аз възкликнах от учудване. – Тембъра на гласа е в зависимост, дали двойника на човека е в гърлото му и дали всичките обертонове на дадения тон, звучат напълно. Добрият човек има много злато. Аз ще ти дам злато в джоба! От време - на време ти ще вадиш от това злато и ще броиш златните монети, като ги дрънкаш. Те, обертоновете, като чуят звъна на златото, повече ще работят върху себе си. Всеки звук от тези монети е един съвършен музикален тон. Учителят много
вдъхн
овено продължи: – Човешкият глас е женски елемент. Също и светлината е женски елемент. Мъжкото Слънце още не сме го видели. Слънцето също е женски елемент. Ние виждаме само женското Слънце. Всичко, което е изявено, е женско, а което не се вижда - е мъжко. Образуването на човешкия глас има нещо общо със Светлината. Гласът се предава най-напред в етерното пространство, преди да стигне до нашите уши, после се предава във въздуха. – Учителю, обработването на тона е много сложен процес. Също и образуването на тона е много сложен процес. Аз желая да пея, без да мисля, как трябва да образувам тоновете. – Лицевите кухини играят важна роля при пеенето. Ангелите ни говорят чрез колоритния (колоратурния) глас. Този глас слиза от много високи светове и е езика на ангелите. Колоритният глас събужда мисълта на човека. В бъдеще ще се създават на Изгрева специални училища, където ще се изучават окултните песни и упражнения със специални движения. Брат Христо попита: – Учителю, Вие казахте в беседата, че
към текста >>
313.
Мечката
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
едно дайре, като от време навреме грубо разтърсваше тежкия синджир. Аз изтръпнах от ужас и гледах кръвясалите очи на животното, конто като че ли имаха човешки поглед. След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде. Учителят каза: — В тази мечка виждам, че е затворен духът на един владика, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие. След това се обърна към мен: — Концерта по Радиото излезе хубаво. Ти пя
вдъхн
овено с душата си. Ти изпълни добре песента "Цветята цъфтяха". Почти никой от присъстващите не чу, какво ми говореше тихо Учителят. Всичките сестри и братя се изправиха и се групираха около масата, където седяхме и общо запяха братските песни. Аз не пеех, но само ги слушах. След този импровизиран концерт, Учителят ме попита: — Ти нали си свободна след обяд? — Да, Учителю. — Починете си, рекох, тук малко с брата и елате в три часа при мен! В три часа, без четвърт, аз седях на пейките пред салона, а брат Христо говореше с една сестра. Точно в три часа Учителят слезе отгоре по стълбата и ни покани вътре. Влязохме и седнахме. — Ти имаш ли песнопойките и братските песни? — Само едната имам, Учителю. Той извади една книжка, на която пишеше "Паневритмия", и една нова песнопойка и ми ги поднесе като подарък. Започнах внимателно да ги разлиствам и казах: — Учителю, преди известно време репетирах с композитора Любомир Пипков един Моцартов концерт, в дома му. В паузата, той извади една от тези
към текста >>
314.
Новото Битие — Първи Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
планината Синай с един възторжен химн на Божията сила, мъдрост и правда. — Учителю — попита брат Христо, — Аарон пеел ли е? — Аарон е бил много музикален. Той имал красив бас. Когато говорел, словото му се е изливало като музика. Всички светии и пророци са имали хубави гласове. Някои от тях са свирели на някакви инструменти. — Учителю, цар Давид какъв глас е имал? — Цар Давид е бил и певец, и композитор. Неговата музика се е предавала от уста на уста. Той е пеел псалмите си
вдъхн
овено и е излъчвал лечебни сили. Цар Саул се е лекувал от неговото пеене. Той е бил тенор. Учителю, Христос пеел ли е? — Христос донесе на Земята новото пеене. Той коригира фалшивия тон ФА, на Адама, със своята саможертва на кръста и Любов към човечеството. Христос внесе в пеенето най-мекия елемент — благостта и милосърдието. Първите тайни на мистичната школа по пеене, той откри на своя пръв ученик Йоан, на Марта и Мария, сестрите на Лазара, с една магическа песен. Учителят извади най-хубавата си цигулка и засвири една мистична мелодия. Той запя след малко същата мелодия с думи. Ние започнахме да записваме първо думите, после и мелодията. Учителят спря да свири и каза: — Вие можете да запишете само думите. Мелодията ще заучиш наизуст. Тази песен е много дълга. Ти за колко дена можеш да научиш една опера? — За около 20 дена мога да науча една опера — отговорих — защото съм имала подобна задача. — Ти когато заучиш тази мелодия — каза Учителят, — ние ще изненадаме сестрите и братята, след
към текста >>
315.
Словото и музиката
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
дали този център свети в човека. Ако този център загуби светлината си, това показва, че човек се е откъснал от Божественото дърво и като падналия плод, започва да гние, да се разлага и да мирише. В духовния свят, ангелите и светлите, напреднали души, непрестанно славославят Бога и Неговото име. Те възпяват Неговата съвършена Мъдрост, Истина и Любов. Тук на Земята се виждат плодовете на Божествения живот, в красивите форми на природата, в красивите чувства, във възвишените мисли, във
вдъхн
овението и творчеството. — Учителю, на Небето има ли хорове? — Там светли същества и ангел и пеят. — Ами дирижира ли ги някой, Учителю? — Те пеят без диригент. Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент. Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра. Това наричам аз диригент! — Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката? — Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас. Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта. Человеците са започнали да пеят, когато са започнали да мислят. Бъдещата симфонична музика ще бъде сформирана
към текста >>
316.
Писмото на брат Боев
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Боев 16.06. и 05.07.1942 година - Изгрева - София. На 16 юни в пет часа и половина след обяд, изнесох вокален концерт в салона на Изгрева. Присъстваха сестри и братя от Изгрева и града. Пях с голямо
вдъхн
овение. Програмата ми беше: "Молитва" (дадена от Учителя на 13 октомври 1940 год.), "Ще се развеселя" — с флейта, "Венир Бенир" — с флейта, ария на Джилда от оперета "Риголето" от Верди, две упражнения от Паневритмията (моя разработка с каденци) и "Страшен беше вятърът" — от Учителя. Преди да запея, слязох от сцената, минах по пътечката, задръстена от хора, отидох при Учителя, който беше седнал пред катедрата и му целунах ръка. Качих се отново на сцената и запях. Учителят от време на време си затваряше очите, но следеше всяка моя песен и всеки мой жест. След като свърши концерта, отидох отново при него и му целунах ръката. Той стана прав, задържа ръката ми в своята и каза: "Ти пя много хубаво! Ти можеш да изнесеш този концерт навсякъде по света!" Погледна ме в очите: "После елате при мене с брата!" Отново се качих на сцената. Много сестри и братя се трупаха около мен и ме поздравяваха. Поздравяваха и брат Христо. Влязохме в приемната стая, където останахме до късно. Учителят ни очакваше. — Ти много добре си подредила номерата си! Учителят стана прав и показа някои движения, които съм правила по време на пеенето си. Показа ми и други движения... — Учителю, аз несъзнателно правя тия движения. Той събра пръстите си, като че ли държеше семка в ръката си и каза: — Това
към текста >>
317.
Жестът на брат Стоименов
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
мен. На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не прекъсваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му. Така се чувстваме и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си. Накрая, преди да привърши беседата, Учителя се
вдъхн
ови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една Божествена мелодия. За първи път той пя на неделна беседа. Никога няма да забравя неговия израз след беседа. Той е подмладен,
вдъхн
овен и преизпълнен. Тогава той много щедро раздава и благославя. След обяд, към два и половина часа Учителят ни прие заедно с брат Христо. — Учителю, — казах аз — брат Тодор Симеонов ми отстъпи стола си пред катедрата. Чувствувах, че небесни струи ме обливаха през цялото време докато Вие говорехте. Чувах и небесна музика. Когато повдигнах към Вас очите си, видях светъл, блестящ ореол около главата Ви и около цялото Ви тяло! Учителят ме слушаше със затворени очи. — Сега в операта гостуват маестро Говони и Чинкуе от "Миланската Скала". Маестро Говони е главен режисьор, а маестро Чинкуе е диригент в "La Scala". Режисьорът Говони е с побеляла коса. Той е бил и певец в "La scala". Те са дошли заедно с Неаполитанската опера "Сан Карло". Те ме прослушаха, Учителю. Изпях им арията на Джилда от операта
към текста >>
318.
Новото Битие — Втори Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
които те слушат там, ще дойдат при нас и ще станат ученици. – Учителю, често пеем с брата Първия ден на "Битието". Учителят изсвири на цигулката си и изпя Втория ден на "Битието". После каза: – Вторият тон е РЕ. Тук има поляризиране на силите. Затова ще слезем октава долу. Във втория ден, Бог раздели водите и направи небето и земята. Във втория ден се явиха светлината и тъмнината, доброто и злото, мъжът и жената. Сега, човечеството живее още във втория ден на Битието. Учителят
вдъхн
овено свиреше на цигулката си и пееше. Брат Христо записваше думите. Ние тихичко пригласяхме. – Мелодията е странна, Учителю – казах аз. Той продължи: – За втория ден Бог не каза, че бе добро! Той мълчи! За втория ден, Бог не се произнесе. Тогава се появи и злото. Учителят пак засвири мелодията, която беше къса. Ние тихичко повтаряхме след цигулката и гледахме думите от листчето. Лицето на Учителя излъчваше Божествено
вдъхн
овение. Брат Христо каза: – Учителю, това не е песен, а нещо велико се предава от Вас на цялото човечество. Аз изпях Първия ден на "Битието" и след това го съединихме с Втория ден. Учителят каза: — Духът работи чрез окултното пеене! Пеенето е ангелски език. Молитвата е Божествена песен! Чрез пеенето се проявява и
към текста >>
319.
Неочакван концерт
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
да свиря." Аз подех в същия тон: "И аз искам само на Вас да пея, Учителю!" Той смеейки се каза: — Хубаво, хубаво! — Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани без текстове. — Тази музика е мистична — каза Учителят. — Учителю, — казах аз — много е хубава акустиката в салона, където говорите! Атмосферата е лека, чиста, особено като се влезе в салона след беседа! Винаги, когато съм Ви пяла, се връщам изпълнена с Божествено
вдъхн
овение, с небесна сила. Ставам смела и решителна и не стъпвам по земята, а хвърча от радост и веселие! Тримата станахме прави и целунахме ръка на Учителя. Брат Христо
вдъхн
овено рече: — Учителю, ще пребъде Словото и музиката Ви между всички человеци, между всичките народи и във всичките светове: физическия, духовния и
към текста >>
320.
Песен на ангелите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
че се наемаш да научиш партията. Ние ще направим една симфония от "Новото Битие". Тя ще бъде симфонията на Всемирното Бяло Братство, Десетата симфония. Тази симфония ще се пее при изгряването на Слънцето, с певци, хор и оркестър. Ще има и движения. – Учителю, от песента "В начало бе Словото", може също да се направи една симфония – каза брат Христо. – И от всичките мистични песни може да се направи една симфония, която да включва всичките Ви песни – добавих аз. Учителят се
вдъхн
ови и запя: "В начало Бог създаде..." (Първи ден на "Новото битие"). После каза: – Певците ще се явят един по един на сцената! Аз попитах: – Учителю, какъв глас да бъде първият певец? – Първо ще се яви басът, после ще излезе сопранът. Третият певец ще бъде баритон. Четвъртият певец ще бъде тенор. Петият певец ще бъде алт. Шестият певец ще бъде бас и седмият ще бъде висок колоритен сопран. Възкликнах: – Радостно ми е, че съм сега при Вас, при Господа! Учителят изпя една особена песен, като свиреше с цигулката си. Думите бяха: "Ако бяха вашите уши отворени, щяхте да чуете гласа на Ангелите, които пеят. Те пеят песента на Любовта, те пеят: "Вие человеците, които сте създадени по образ и подобие на Бога, слушайте гласа на вашия Творец. Слушайте гласа на вашия Баща, който днес ви говори, слушайте Го. Слушайте Го вие! И ние също Го слушаме. Вършете волята My! И ние също я вършим. Този е смисъла на живота. Този е смисъла на живота. Смисъла на живота на Безсмъртието. Ето песента на Ангелите, които
към текста >>
321.
Кажи ми светли Божи лъч
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
дата сме днес? Брат Христо му отговори: – 26 май, Учителю. Учителят си броеше нещо и каза: – Избери си един ден до края на месеца и тогава ще продължим. – Учителю, във Вашите песни: "Имаше человек", "Ще се развеселя" и "В началото бе Словото", са спазени ония правила, за които ми говорите при композирането. Учителят тихо запя песента "Фир-фюр фен", като си движеше ръцете, тъй както си беше седнал на креслото. Като изпя първата част на песента, Той продума: – Тази песен трябва да се пее
вдъхн
овено и тържествено. Тя трябва да се почне много тържествено и да се мисли, и да се чувства, като се пее. Който обича Бога, само той може да пее по новия начин. Ти трябва да искаш да го прегърнеш, но да го обичаш отдалеч. – Учителю, но и да искам, аз не мога да прегърна Бога! – Аз искам да кажа, когато човек се влюби в някое смъртно същество. Жените се влюбват в мъже. Боготворят ги, прегръщат ги и мислят, че прегръщат Бога... Гласът, за да лети далече в пространството, трябва да се предаде най-напред в етерното пространство; и после се предава във въздуха. Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, Божествени елементи от първичната, Божествена субстанция, която действа магически върху слушателите. Терцата е построена върху примата, с един потенциал. Квартата е с два потенциала, а квинтата – с три потенциала. Брат Христо каза: – Учителю, току-що сестрата прочете книгата на брат Боян Боев, върху принципите
към текста >>
322.
Новото Битие — Шести Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
време. – Учителю, дайте ми пример. – Ако един просяк ти протяга ръката си за 5 лева, ти веднага му дай, ако ще би да бъдат и последните ти пари, защото Бог ще ти върне двойно! Ти не отлагай по причина, че искаш да дадеш, когато имаш много пари, че вместо 5 лв., да искаш да му дадеш 1000 лв. Не отлагай, ако гласът ти, ти каже отвътре, да направиш някое добро. Не се раздвоявай, но направи го. Ако трябва да се помолиш сутринта, не отлагай за след обяд. Учителят настрои цигулката си и
вдъхн
овено засвири и запя: Шести ден от "Новото Битие". Ето думите, които записахме с брата: "И рече Бог да дойдат на земята, животни и зверове, според видовете им. И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде, по своя образ и подобие. И благослови го, да владее всичко живо по земята. Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: "Давам! Тревата със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека." И рече Бог: "Давам! И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. И човек да не посяга на живота им!" И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! "И стана вечер, и стана утро, шести ден!" От този час, всеки ден в 10 часа преди обяд, аз отивах с цигулката си, заедно с брат Христо, при светлия Учител. Преди да си тръгнем, този ден, Учителят ни поднесе половината от една великолепна торта. Цялото лято живях на Изгрева. Учителю, Ръководителю мой, братя от Всемирното Светло Бяло
към текста >>
323.
Пристигане на семейство Янкови от Берлин
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
пеене. Небесна музика звучеше в салона. Към средата на беседата почувствах едно непреодолимо желание да се обърна назад, към вратата на салона. Победих това силно желание с волята си, като много пъти отговарях на този настойчив глас: "Ceгa пред мене Господ говори. Няма да се обърна!" Учителят пак ме увлече със словото си. Когато станахме прави за молитва и общо изпяхме една песен, пак чух гласа да ми казва: "Обърни се!" След беседата, Учителят, за първи път в неделя, изпя с голямо
вдъхн
овение една музикална фраза, но никой не я записа. Едва когато тръгнах към изхода, разбрах защо съм искала да се обърна назад. Пред вратата на салона бяха застанали прави брат Христо, двамата братя Янкови и баща им, пристигнали със сутрешния влак от Берлин и направо дошли на беседата, като изпратили майка си с багажа. След беседата Учителят ни прие всички заедно в приемната. Радостта ни беше голяма. След приема при Учителя Венцислав ми поднесе подарък – три албума песни от Ханс Фитцнер. Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт. Качи се на сцената в салона и засвири... – Вие – каза ми той – ще я научите, нали!? След това ми подаде дълги написани листчета с различни немски думи и значението им на български и каза: – По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин. Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на
към текста >>
324.
Цигулките на Учителя
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
чай за всички ни, с изключение на него. Включи електрическия чайник. Брат Христо му помагаше. Чаят след малко беше готов. Учителят сложи на масата захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Беше съсредоточен и много радостен. Седна отстрани и ни гледаше, как сладко си хапваме. След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си цигулка и каза: – Аз я оставих за най-подире! Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири "Брамс – концерт". Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случайно, тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща, в София. Те казали на Учителя и той им дал пари, веднага да я купят. Направи ми силно впечатление това, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза: – Ето един български "Страдивариус". Любомир започна да свири и на нея. После узнах, че тази цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с едната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса последната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръцете си. Времето напредна. Преди да излезем, целунахме светата десница на Великия Учител и му благодарихме. ___________________* Освен индивидуалната работа с ученици, Школата на Учителя включва: – неделни беседи – за всички желаещи; – общ окултен клас – в сряда сутрин; – младежки окултен клас – в петък сутрин. За да участват в този клас,
към текста >>
325.
Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
от второ действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до стената, и един стол пред нея. Учителят каза: — В Паневритмията, в "Слънчеви лъчи" има едно соло, което може да се изпее като отделен номер на някой твой концерт. — Учителю, неправилно е дето се пее тона "Сол" със сричката "Me" (Ти си ме мамо). Обикновено високия тон изразява кулминационната точка на една музикална фраза. Аз изпях пред Учителя как трябва да бъде — "Ти си ме мамо". Той много го хареса и се
вдъхн
ови. — Това място от песента ти ще го поправиш! Това соло трябва да има най-малко три куплета. След това продиктува думите на новите два куплета. Аз ги записах и попитах: — Когато го пея на концерт мога ли на третия път да изпея вместо "Сол", горе "Си"? Учителят ми позволи. Той беше радостен. Ето солото с трите куплета: Аз казах с
вдъхн
овение: — Учителю, понякога Ви виждам като Любов, понякога Ви виждам като Мъдрост, а понякога Ви виждам като Истина. Учителят започна да говори за операта: — Тя, операта, сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Ти сега, където отидеш да пееш, ще примиряваш душите на хората. Аз му разправих следната си опитност: — Учителю, когато гостувахме с операта в Берковица, още на гарата ме приеха като гостенка най-видното и заможно семейство в града. Бяха млад мъж, жена и старата майка на мъжа. Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говореха с
към текста >>
326.
Бъдещата Окултна школа по пеене
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
по пеене 2.11.1944 година – Изгрева – София. На 2 ноември, с колата на министър Иван Георгиев, от министерството на земеделието, отидохме с брат Христо при Учителя. По пътя, на улица "Алабинска" видяхме ябълки, големи, колкото детски главички. Ние купихме килограм и му ги поднесохме. Никога няма да забравя неговия
вдъхн
овен вид; говорихме на прага на стаята му: – Учителю – казах аз – много работя и намирам смисъл в многото работа. Да продължавам ли, Учителю? – Ти не трябва да прекаляваш. В пеенето се изразходва много нервна енергия, която се равнява на – един цял ден, да копаеш едно лозе. Напрежението отвън е много голямо! Понякога има хора с нисши трептения, които те ти предават. Ти трябва да ги избягваш. Трябва да се свързваш с възвишени души и винаги да държиш връзка с тях. Ти вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Не обичаш да се бориш с физическия свят. Ти трябва да се ограждаш с магическите, магнетически кръгове. Когато налягането е разпределено по цялото тяло равномерно, то не се усеща. Когато певеца иска да се хареса на хората с пеенето си, то се струпва в гърлото. Ти трябва да пееш, но да се харесаш на Господа и за Неговата слава да пееш. Кажи им, с мисълта си: "Почакайте малко, имайте търпение и бъдете добри! Аз ще ви попея и ще ви покажа нещо ново!" Ти трябва да имаш винаги връзка с Господа! Трябва да обърнеш внимание на тона ЛА и МИ. МИ е като стрелката, която посочва пътищата и посоките, а ЛА е завършеният резултат. Когато ти изпееш цялата
към текста >>
327.
ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕНОСТ
 
- Борис Николов
Ех… От живота преди векове… Като ги слушаш, тръпки те побиват. Пък и какъв глас имаше тя! Беше глас като зряло жито. Пееше със затворени очи, като че гледаше в другия свят… Много гласове се чуваха в тези мелодии. Учудваше ме откъде ги изваждаше баба Елисавета. Тури ръка на буквата, затвори очи и пее… Всички изкуства, каквито и да са, са език на космичните човечества. Човечествата във Всемира винаги са общували, общуват и сега. Ами – това е смисълът на изкуството, то не е лично. Вдъхновението иде от целия Всемир, безброй много човечества живеят и техният живот се изявява чрез изкуствата. Тъй и ние го познаваме тук, на Земята. Душата знае космичния език, преживява го, дава му израз по хиляди начини – в творчеството. Чрез мисъл, рисунък, песен, везба, поезия, танц… Сега трябва да кажа няколко думи и за малкия девически манастир в Габрово, който се намираше в средата на града, край река Янтра. Това беше чудна градина! Черквичката, камбанарийката с хубавото звънче, което всички познаваха и обичаха („Калугерките звънят“, тъй казваха в града); то отекваше в душите на всички, млади и стари, като молитва и им даваше сила и надежда. Щом го чуят, домакините ще се прекръстят, ще кажат: „Калугерките!“ И всички знаят, че от там всякога може да дойде помощ в нужда. Калугерките не бяха много, но поддържаха идеален ред и чистота в манастирчето. Градинката – малък парк – изобилстваше с цветя и плодни дръвчета. Нямаше никъде другаде такива цветя! Комуто и да станеше нужда за цветя по
към текста >>
328.
НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ
 
- Борис Николов
подхождаше на смълчаната природа! Той се хлъзгаше по снеговете и отиваше по-далеч от звъна на камбаните. Набожният народ се прекръстваше: „Молят се за нас…“ И му ставаше по-добре, леко и умилно. Добродушният планински народ се трогваше от това. Но какво беше на големите празници? Никѝфор почваше да звъни един час преди службата, за да може да пристигне навреме народът от селата. В неделни дни църквата беше препълнена. За отец Йероним това нямаше значение – той служеше винаги еднакво
вдъхн
овено. За него молитвата и служението бяха необходимост – той дишаше чрез службата, разговаряше с Бога, предаваше Неговото благословение на человеците. Душата му се окриляше, добиваше сила. Това
вдъхн
овение се предаваше и на хората. Те излизаха просветнали,
вдъхн
овени, обновени, готови за всяка добра постъпка. Денят завършваше с вечерната служба и Никѝфор възвестяваше това със специален звън – бавен, спокоен, той приканваше към почивка: „Завършихме работата си за деня, сега можем да си починем.“ Никѝфор се прибира – Пухчето върви напред, а той държи връвчицата и го следва. Никъде не се отбива, не се спира, с никого не разговаря и на поздрави не отговаря. Той е в друг свят и не иска да го напусне така бързо. Сяда на пънчето пред килийката. Опира глава на тояжката си, а Пухчето ляга в краката му. Настава вечерният мир, който той тъй обича… Понякога, ако минавате наблизо, може да чуете как Никѝфор разговаря с някого. Сляп за земното, в някакъв друг свят гледаше той, за който ние нямаме очи.
към текста >>
329.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата. Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св. Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му
вдъхн
е смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски. Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на Бога може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него. Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П. Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена. Тази своя душевна настройка тя предала и на сина си Петър. Известно е, че от
към текста >>
330.
IV. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
основни начала: ЛЮБОВ, която носи изобилния и пълен живот; МЪДРОСТ, която носи пълното знание и Светлина; ИСТИНА, която дава пълната и безгранична Свобода. Най-главното, на което Учителят на ББ в България набляга в своите беседи, е - да научи хората да любят Бога. Той е говорил многократно, проникновено и задълбочено за наука и изкуство, за подвига при неизбежната среща с изпитанията, за нищожните и великите проблеми в нашето човешко съществувание. Ала за нищо не се е произнасял така
вдъхн
овено и категорично, както за необходимостта човек да възлюби Бога над всичко в света. Помисли ли човек за Непостижимия Баща на Живота, трябва да почувства топлина и вътрешна радост, каквато никой тук, на земята, не би могъл да му предложи. И макар че Творецът е необхватен в Своето величие, Учителят П. Дънов ни уверява, че човек може да се приближи до Бога така, както едно дете приближава до своя баща. За трите основни начала на своето учение П. Дънов свидетелства по следния начин: "Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформява нещата, е Мъдростта. " Към посочените три водещи начала и принципи на Словото си Учителят П. Дънов добавя още два: Правда и Добродетел. Пет са върховете на древния духовен символ - Пентаграм,
към текста >>
331.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява." Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии. Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява към нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни. И може би - изпълнени с
вдъхн
овение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези размисли бъде още една блестяща фраза на Учителя П. Дънов: "Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.). Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител." г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е
към текста >>
332.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
(а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота. Нещо повече - Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразяването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив. Когато човек има
вдъхн
овение, става красив - изразява красотата на Великия. ...Когато се казва, че един човек ви обича за красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината." 5. Истината елемент от изначалната човешка същност "Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката душа." (Учителят П. Дънов) Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината. Всеки човек следва да го открие у себе си и да го прояви. Как именно да го стори? - Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества. Само тогава Истината в съзнанието на личността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира висшето в човека" (курсивът мой - К. З.). А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на
към текста >>
333.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Творението. е) с висшата природа у човека Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност. От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъдването и да
вдъхн
е живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода. Критерият на такъв човек във всичките му действия е винаги най- точен, най-справедлив, Божествен. Законите на материалното битие вече нямат власт над него. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание." 3. Закон за свободата, формулиран от Учителя П. Дънов "Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро." (Учителят П. Дънов) Така формулираният от Учителя на ББ в България закон довежда до извода, че наличието на постигната, реализирана свобода е съвършено достоверно доказателство, че човек е извървял докрай пътя на
към текста >>
334.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
е владеел блестящо цялото това познание, което е демонстрирал хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого). На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност,
вдъхн
ала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в
към текста >>
335.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Космично Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса." Същевременно - според Учителя П. Дънов - пълноценният духовен живот на земните хора е немислим без прякото и конкретно съдействие на Христос, Който по незримите канали между видимия и невидимия свят непрекъснато разпраща светлината и обновителната енергия на Своята Божественост: "Той е великият
вдъхн
овител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството." Христос демонстрира по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им! Те не знаят какво вършат!" Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие права на гражданство. Този начин е именно Новораждането." Значението на Христовото свято Дело за еволюцията на човешкия род, както и
към текста >>
336.
VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
НА ПЕТЪР ДЪНОВ "Музиката е дреха на доброто." "Пътят, Истината и Животът - това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата природа. От нея черпи
вдъхн
овение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху нея почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет. Хармония, в която Любовта внася живот. Хармония, в която Мъдростта внася светлина. Хармония, в която Истината внася сила - това са най-желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света." "Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта." "Да чувстваш - това е музика. Да постъпваш - това е музика. Да мислиш - това е музика." (Учителят П. Дънов) Музиката заема особено място в живота и дейността на Учителя Петър Дънов. Той я нарича "съединително звено между ангелските и човешките светове". Тя е може би най-голямата му детска и юношеска любов. Тя е негова спътница в светли и мрачни дни, в мигове на мимолетни радости и върховни изпитания. Тя е и едно от средствата, чрез които предава на своите ученици и
към текста >>
337.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и
вдъхн
овено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света." Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие -
към текста >>
338.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. В желанието си да допълним картината на научно-богословски- те и философски отзиви и анализи на учението, представено от Учителя П. Дънов, бихме искали да споменем и следните автори, писали по темата: Waniel - също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му "Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е
вдъхн
овен очерк, предизвикан от докосването на автора до красотата и проникновението на Словото на Учителя П. Дънов. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В. Благодумов - още една фамилия, която подсказва вероятното наличие на псевдоним. Негова е поредицата от брошури под общ наслов "Великото учение" (София, печатница "Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя П. Дънов. Групата на ББ в Казанлък изпраща "Отворено писмо" до архимандрит Евтимий Сапунджиев - тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан "От учениците на Бялото братство в гр. Казанлък - септември 1922", е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922 г. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във В. Търново. На свой ред белите братя и сестри
към текста >>
339.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
Изобщо следовниците му съзират в негово лице олицетворен онзи жив идеален образ, който той изгражда в съзнанието им като цел на техните постижения в далечното бъдеще. Той никога никого не цитира - освен Евангелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на
вдъхн
овената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия
към текста >>
340.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
че Пако Рабан се натъкнал на сборник с беседи на Учителя П. Дънов в една парижка книжарница. До 1960 г. успял да си набави всички негови книги. Пред представителите на българските средства за масова информация той изтъкна още: "Петър Дънов бе първият философ, който пишеше на достъпен език с изключително прозрение." От Словото на нашия духовен Учител Пако Рабан разбрал, че в материята нищо не съществува без значение. Не е тайна, че символиката на неговите модели облекло е
вдъхн
овена от учението на П. Дънов. През 1998 г. излиза книгата на видния холандски философ Хари Салман "Изцелението на Европа" (преведена и на български език и издадена от ИК "Кибеа" през 2001 г.), в която авторът отбелязва: "Антропософията е преди всичко един път на познанието за разширяване на съзнанието. През ХХ век от изворите на езотеричното християнство бяха открити и други пътища за душевно и духовно развитие на човека. Един от тях е Бялото братство на българския духовен Учител Петър Дънов (1864-1944), което прави връзка с пътя на българските богомили и гностическата школа на "Златния кръст с рози" на холандците Ян ван Райкенборг (1896-1968) и Катароз дьо Петри (1902-1990)." На 23.08.2003 г. на традиционния семинар, провеждан всяко лято през август - периода на ежегодния Рилски събор на ББ - на хижа "Рилски езера" Хари Салман изнесе лекция под заглавие "Значението на българската духовност за бъдещето на европейската култура". Проследявайки духовната история на България, той достига
към текста >>
341.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
което българският народ дава на света. То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнство." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света. Централно място в нея заема експозицията за ББ в България. В Италия към градовете, запознати с дейността на Учителя П. Дънов и изброени по-горе, се присъединява и Удине. Там бива създадена духовна общност под название "Синове на Светлината", чиито членове споделят, че са
вдъхн
овени от примера на българския Учител П. Дънов, когото обявяват за "душа на движението, най- висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива. В същото време в Бразилия сп. "Reformator", орган на Бразилското спиритическо общество в Рио де Жанейро, помества статия за дейността на ББ в България, чийто автор е Габриел Гоброн. През 1932 г. на теософския конгрес в Холандия индиецът Джиду Кришнамурти (обявен за Миров Учител от Ани Безант - заместила на председателското място в Теософското общество Елена Блаватска) разпуска "Ордена на звездата" и официално се отказва от титлата си на Миров (Световен) Учител. Според някои източници в частен разговор с участници в конгреса той е споделил: "Мировият Учител е в България." През същата година в Германия движението "Menschheitspartei" (от нем. - "Партия на човечеството") също обявява своята идейна принадлежност към ББ в България и уважението си към Учителя П. Дънов като негов създател. Във Франция в сп. "Mercure universe^ отпечатана статия под заглавие
към текста >>
342.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
духовен Учител се определя от величината на неговата мисия, от мащабите на Промяната, която той е призван да реализира. Когато кълновете на обновлението, което той носи със себе си, поникват навред по планетата и засягат духовната еволюция на цялото човечество, тогава говорим за Миров (Световен) Учител. Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Принцип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им
вдъхн
е живеца на силата за пресътворение. Той неизменно съчетава в себе си по неповторим начин Божествената Мъдрост и Любов и е готов да ги раздава безвъзмездно на всички, съзрели да ги приемат в съзнанието си. Учителят е Сеячът (ср. притчата на Христос за сеяча - Мат. 13:3-9), а учениците му са тружениците на Божията нива, чиито дълг е да отгледат плодовете от посятото и да ги раздадат на устремените по духовния Път. Поради тази причина Учителят винаги създава своя Школа, в която предава драгоценния бисер на знанието на определен кръг последователи. Те са живата връзка между него и обществото, проводниците на величавите му идеи - вестители на Новото Учение, апостоли (а нерядко и мъченици) на прехода от по-ниското към по-високото стъпало на мировата еволюция. Световните Учители идват периодически на планетата Земя като Пратеници на една висша Общност, която съществува и функционира в духовната вселена, имайки проекции във всички материални светове (галактики, звездни системи, отделни
към текста >>
343.
III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА
 
- Константин Златев
четем, всеки ден откриваме по нещо ново в него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И в природата също така има един вечен растеж. Словото Божие е вътре в нас. Ние всеки ден се променяме в нашите схващания. Тези схващания също са вътре в нас. Тази лоза, т.е. Словото Божие, трябва да даде плод.“ Тълкуването на посланието, заложено в библейския текст, изисква от нас максимална отговорност, строго научен подход, освободен от всякакъв намек за догматизъм и съсухрена схоластика,
вдъхн
овението на пробудения за истините на Битието дух: „Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата.“ В приведения цитат под „нашата възраст“ Учителят П. Дънов очевидно разбира степента на духовна зрелост на личността. В този смисъл „тесните дрехи“ свидетелстват за неспособност да вникнем в истинския смисъл на Словото. Затова те „стягат“ и изискват разширяване – разширяване на съзнанието до мащабите, позволяващи му да обгърне Откровението на Божия Дух и да извлече от него есенцията на вечния живот. Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и
към текста >>
344.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек –
вдъхн
овен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.). И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, Той подразбира великия, единия Учител.“ Следователно сам Бог изразява Себе Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение. Той е, Който ги изпраща на отговорната им мисия. Той е, Който ги дарява с пълномощията да оповестяват волята Му. Той е, Който говори чрез тях. Отношенията между Божественото, въплътено в лицето на духовните Учители, и хората са както между Родител и деца. Първият помага на вторите да осмислят своето назначение
към текста >>
345.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди!“ Специално внимание в своята теоретична концепция Учителят П. Дънов обръща на бялата светлина. Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание. В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията,
вдъхн
овени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар. от него „Диамантовите бели лъчи“. Те са знакът и връзката с Христовия Дух (с. 40-47). Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика. В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“ В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика
към текста >>
346.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
и се разгръща и обогатява при множеството ў сблъсъци с царството на материята. Това е духовен опит с неизмеримо висока стойност. Неговата светлина помага на човешкото същество да се ориентира по безбройните лъкатушни пътеки на своето битие. Истинската вяра има за свой обект една велика Реалност – Бога и Неговото проявление в света. Нашето поклонение е пред Единия Премъдър и Всемилостив Бог, Който присъства навсякъде във Всемира. Него възпява българският Учител на ББ с
вдъхн
овените слова: „Вярвам в Бога, Който живее в светлината. Вярвам в Бога, Който живее във въздуха, във водата, в хляба, в мен, в моя ум и моето сърце, в тялото ми, навсякъде. Той ме е пратил тук.“ Той ни е пратил тук, за да изпълним Неговата свята воля. И на първо място – закона на Любовта. Според Учителя П. Дънов обект на вярата би могло да бъде и Божественото у човека. Разбира се, и дума не може да става за нарцисизъм или други опасни залитания на егото, а само и единствено за самооткровение, което разкрива проявения Бог в духовното естество на личността: „Човек трябва да вярва само в това, с което е роден. Той не трябва да вярва в купешки неща. Вярвам в това, което нося в себе си: вярвам в своя ум, сърце, душа, дух.“ Чистата и искрена вяра е безсмъртната връзка между Божественото в и извън човека, доказвайки по този начин Единството на Живота и на Божието проявление в света. Осмислената и приложена в ежедневието вяра мобилизира целия физически, нравствен и духовен потенциал на човешкото
към текста >>
347.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за Божествената Истина. Българският Учител на Любовта – Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), не прави изключение в тази насока. В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата. В своето
вдъхн
овено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение. В случая той е обрисуван като непристъпен връх, а долината е символ на всичко, създадено от творческата Му воля, което жадува за Неговата несекваща грижа и благоволение. Първата фраза на музикален език би могла да бъде наречена „крешендо“ (плавно засилване на звука при изпълнението на музикална фраза) – постепенното възкачване на душата
към текста >>
348.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
Истина, превърнали са я в свой факел през тъмните дебри на света, в който живеем, и смело се устремяват напред. Какъв прекрасен порив! В рамките на своето проглеждане за действителните стойности в живота те започват да натрупват и духовни опитности. И това е съвсем закономерно следствие от загърбването на старото и постепенното усвояване на новото. Закономерно ли е обаче тези опитности да бъдат споделяни? И то не избирателно, а надясно и наляво, с непресекващ ентусиазъм и нарастващо
вдъхн
овение поради наистина чудотворния характер на преживяното. Те се чувстват щастливи, сякаш нагиздени в нова, невидима за очите премяна. И тъй като искат и всички останали да се докоснат до тяхното щастие, разказват на всеки, който им отдели време и внимание да ги изслуша, какво означава да тръгнеш по духовния Път и какви небивали чудеса го съпътстват. Нищо лошо няма в това, разбира се. Но проблемът е, че пътят може да свърши дотук – до мястото на неовладяното желание да споделиш радостта си с ближния. Понеже всяко истинско израстване в Духа става единствено и само в мълчание. Не мълчанието на немия или посредствения, а на осъзнатия – на онзи, който узрява да открие Мъдростта в тихия глас на Божественото, звучащ в лоното на душата. Без гръмки фрази и фанфари, без фойерверки и прочувствени тиради, той те повежда по Пътя – предназначения единствено и само за теб Път. Каквито и лични опитности да имаш, колкото и любопитни и смайващи да са те, те са само твои. Никой друг няма и не може да има
към текста >>
349.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
съчетаваме следването на този пример (разбира се, съобразено със собствените, неповторими условия на живот) с пълноценния контакт с духовния и Божествения свят, тогава не просто ще докоснем щастието, а то ще се превърне в неразделна част от битието ни: „Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията Любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва пътя, по който се движи щастието.“ Всеки човек има някаква мисия на този свят. И тя е неповторима, както е неповторим самият човек. Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят Божията воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло. Изпълнението волята на Всевишния е равносилно на това, да разнесеш Неговата светлина, топлина и сила навсякъде и на всички. И тогава ще бъдеш истински щастлив. Такъв е смисълът на следната реплика на Учителя П. Дънов: „Питате защо Господ ви е създал. Да ви кажа защо. Той ви е създал, за да разнесете светлината Му по света. И не само светлината, но да разнесете и
към текста >>
350.
ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ
 
- Павел Желязков
на масова безпътица и обърканост, залуталият се в социалната среда търси живия пример, спасителния пояс, а после спасителния бряг, където да стъпи на здрава почва. Гьоте, който е имал още в детските си години една изключителна чувствителност и деликатност, в онзи значително по-романтичен период е възкликнал: „Нашето време е толкова лошо, че поетът трудно може да намери между съвременниците си поне един образ, който да му бъде полезен!" Ако една епоха е трудна за твореца, който търси
вдъхн
овение, но трудно го намира, това означава, че тя е още по-тежко изпитание за хората с обикновена чувствителност, които се нуждаят от живото присъствие поета, за да ги смекчи и облагороди. Когато джамбазите подкарват цели стада към съвременните модерни скотобойни, животните панически търсят пътя назад, защото до болка чувстват нещастието, което изобретателният злосторник е поставил на пътя им. Често чувствителността на човешкото общество бива така притъпена, че слиза далече под тази на животните, които според съвременната наука, са лишени от разум. Окултната наука твърди, че животните нямат интелект или в някои видове се проявяват начални признаци на интелигентност. Но тяхната чувствителност е много по-голяма, понеже не е доминирана от интелекта. Като злоупотребяват с чувствителността на животните, хората извършват престъпления спрямо тях. Вместо да ги възпитават, те упражняват волята си върху тяхната естествена възприемчивост, за да ги подчинят в интерес на личните си
към текста >>
351.
СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ
 
- Павел Желязков
много гърла, че здравият естетичен вкус е личният вкус, че оригиналното най-често е самата истина, докато модата е внушена от създателите й и не принадлежи никому, защото е безличностна. И не са ли всъщност оригиналните лични хрумвания, които стават водещи в модата? Докога? Докато масовият вкус, докато множеството подражатели ги обезличат и ги направят убийствено сиви и лишени от живот. Така умира една мода и се ражда нова. А оригиналното в човека остава и след нея, защото е
вдъхн
овено от връзката на душата с
към текста >>
352.
АСТРАЛНИ МЪГЛИ И ЕКРАНИ НА ВНУШЕНИЕТО
 
- Павел Желязков
до парадоксалната му фаза. Когато запитате един писател или поет какво изпитва, когато твори, той ще ви отговори, че преживява състояние на радост и на вътрешно удовлетворение. Защото творческият мисловен процес е и чистене, усещането от което е винаги приятно. Той е интимно и свещено преживяване, което творческата личност пази ревностно и никога не го излага на показ заради любопитството на публиката. Талантливите писатели, които имат много любов и изтънчена мисловност, в моменти на
вдъхн
овение са така погълнати от това трепетно състояние, че публиката и материалната изгода абсолютно не ги вълнуват. Тогава извисяването на съзнанието е и процес на чистене. Днес ние сме атакувани от агресивния информационен бум, който ни залива с мътни води на психологически и философски неизчистени познания. Много малко време ни остава за самостоятелно мислене в една чиста обстановка, която в окултните науки се нарича „вътрешната стая". Онова, което ни сервират психически обременени автори писатели, кинорежисьори, коментатори на културни или политически събития обикновено е продукт на неизчистена и доста повърхностна мисъл. В процеса на творческата си дейност тези автори чистят авгиевите обори на обремененото си съзнание и продуктът от тази дейност, гарниран с външни ефекти, се предлага на публиката като изкуство. Това е едната страна на проблема. По-съществено е обаче нашето отношение към него. Естествено и логично е да се запитаме какви промени претърпява съзнанието ни, когато сме пред
към текста >>
353.
ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА
 
- Павел Желязков
Следователно земният тип хора с материални интереси имат по-добра нагласа към земните влияния. Като обработват материята, те си набавят голяма част от необходимата им енергия. Идеалистите, напротив, търпят повече слънчеви влияния и черпят сили от първоизточника. Нашата философия и отношението ни към явленията в живота се определят и вземат посока на развитие в зависимост от това, дали отблизо (от земния аспект на живота) или отдалече (от слънчевия космичен аспект) черпим
вдъхн
овение. Известно е, че лошите проводници на електричеството загряват бързо и изгарят. Добрите, напротив, имат дълъг живот. Но и един добър проводник, подложен на късо съединение, може да изгори. Завъртиш ключа, за да включиш осветлението и изненадващо чуваш пукот. Електрическата крушка е изгоряла и ти оставаш в тъмнина. Късите съединения в мисълта именно причиняват непросветната тъмнина в съзнанието. Тези прекъсвания на мисълта помрачават съзнанието, внасят тъмнота, смут и безредие. Светкавичните новини, внезапните обрати, шокиращите ефекти на всякакъв род емисии, които предизвикват къси съединения в съзнанието, рушат органическото единство на ум, сърце и воля и дезинтегрират човешкото естество. Модерният техношаманизъм, за да постигне целите на своя прагматизъм, ограбва най-ценното на човечността светлината на мисълта, чистотата, Божествената мека и приятна светлина, която озарява съзнанието и позволява да виждаме ясно и надалече. При продължително стоене пред екран, когато е изложен
към текста >>
354.
КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ
 
- Павел Желязков
внушения и манипулации, ще отпаднат и ние ще се озовем в един обширен и свободен свят. Това може да се случи днес на всеки, който има висок идеал в живота си. Но дотогава, докато все още живеем в съзнанието и самосъзнанието, а сме в спящо състояние по отношение на свръхсъзнанието и подсъзнанието, ние ще търпим влияния, внушения и манипулации. Поради тази причина пътят ни е осеян с проблеми, при решаването на които колелото на живота ни се върти издига ни нагоре до върхове на
вдъхн
овение и радост, а после ни потапя в дълбочините на изпитанията и страданията, откъдето излизаме относително пречистени и обновени. Това е вековният, дългият път през времето на човешката душа. Днес времената са усилни, защото сеятелят е слязъл да прибере реколтата зрелите плодове. Очаква се ново преображение. Онова, което е горе, слизайки, ще преобрази съзнанието, много хора ще се пробудят за духовен живот, ще покажат главите си над материята. Колкото и да са силни и мащабни влиянията и внушенията на материализма, пробуждането на човешкото съзнание, неговото отваряне за новото и разцъфтяването му ще станат причина за сътворяването на ново небе и нова земя. Така се пробужда и преобразява природата напролет. Както изворите на сила и живот избликват в ранна утрин и цветята отварят венчелистчетата си под лъчите на изгряващото слънце, така и човешката душа разцъфтява при идването на космическата пролет. Ако се огледаме около нас обаче, ще забележим и други процеси. Наред с разцъфтяването на
към текста >>
355.
РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ
 
- Павел Желязков
човекът живя в един нереален, измислен от него свят, в който той търсеше себе си. Човешката история, а и изкуствата през вековете с техните върхове на постижения при разцвет на хуманността и драми на падението в периоди на морална криза свидетелстват за това. Те са изпълнени с несъвършени и същевременно нереални образи, откъснати от единствената реалност от Божествения свят. За времето си тези образи са имали известна мобилизираща сила като примери за подражание, доколкото са били
вдъхн
овени от здрави и волеви характери. Днес те са изпразнени от съдържанието, което животът бе вложил в тях. Въпреки това, докато в реалния живот не се появят нови живи примери, които ще внесат нов дух и нови идеали в съвременната действителност, трябва ревностно да пазим старите си морални и духовни ценности. Така ще избегнем духовния вакуум, а същевременно настрани от старите идеали ще изграждаме нови, които ще имат силата и духа на днешното време. Опитите да се увековечат старите морални ценности, да се влее нов живот в стари форми се провалят. Творецът има нужда от нови сили и непрекъснато обновяване, а това става, когато той внася в творбите си ново съдържание и нов смисъл в духа на своето време. Онова, което вече е било създадено, и да се повтори днес, ще бъде само едно копие, на което ще липсва силното присъствие на духа. С цената на самоизмамата обаче човекът създава и днес астрални образи фантоми, които го забавляват, но и ограбват, докато един ден угаснат забравени в архивите.
към текста >>
356.
ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ
 
- Павел Желязков
да се генерира, да се вложи в сърцето на една чувствителна и отзивчива жена и след това тази любов да се владее и използва за практически цели. Какво значение може да има драмата, която ще преживее тази девойка, ако науката, с която единствено се идентифицира прогресът, открие нови възможности за манипулация на чувствителната човешка природа. По този въпрос обаче поетите са на друго мнение. Човечеството щеше да отиде много по-напред в развитието си, ако именитите учени бяха и
вдъхн
овени поети. Поради обстоятелството, че живеят в групи, хората имат и групови интереси. Груповите интереси спокойно можем да отнесем към сектантските интереси. Така наречените секти, духовни убежища, са техен продукт. В тях се приютяват осиротели души, оставени на произвола на съдбата. Човек, който има съзнанието, че Единният Бог е неговият баща, а Великата природа е неговата Майка, е излязъл от груповия интерес и живее с интересите на цялото. За да стъкми огън, човек трябва да има огнище, да се събере с подобните си. Защото остане ли сам, той е много слаб и беззащитен, за да живее в тежките условия на земната действителност; на Небето или на земята едно дърво огън не прави. Когато са мотивирани от груповия интерес, хората се влияят от общото настроение, от духа, който владее в тази група. Ако духът е светъл, влиянията са благоприятни. Когато личните чувства и интереси доминират в групата, тогава влиянията и произтичащото от тях предразположение към всякакъв род внушения, се оказват
към текста >>
357.
ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ
 
- Павел Желязков
до нея по вътрешен път. Според нас Учителя е изкал правилно да се схване основната цел на духовните науки, която се заключава в това, че само този, който победи слабостите си и реши правилно проблемите на живота си, който приложи Божието слово на практика, вътрешно ще се преобрази и ще се облече в светлина. Ученикът на Новото учение е разумен и винаги концентриран върху върховната цел на своя живот. По този начин той е в състояние да даде по-добър смисъл на своя живот и да има
вдъхн
овение в пътя на духовното си развитие. Учителя насочва учениците си да започнат учението си с решаване на малки и прости проблеми, да се запознаят най-напред със законите на физическия свят и оттам да вървят нагоре към решаване на по-сложни и трудни задачи. Той казва: „Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не беше казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпросът: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща, абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да
към текста >>
358.
ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА
 
- Павел Желязков
разочарования го преследват много често. Когато не може повече да упражнява волята си и да се реализира в социален аспект, този човек се озовава пред една дилема: да признае слабостите си и да направи всичко, на което е способен, за да ги отстрани или да търси причината на своите слабости вън от себе си, в несправедливостта и несъвършенството на живота. Човекът с добър и силен характер, онзи, който обича истината и я прилага в действията си, не търси оправдание за своите слабости. Вдъхновение и опора той намира в любовта, вярата и надеждата, които според Учителя ни дават сили да живеем и да преодоляваме трудностите и изпитанията. Ако загубите любовта, казва Учителя, дръжте се за вярата и тя ще ви помогне, а ако загубите вярата, то надеждата е, която ще ви подкрепи и окуражи. Ако търсите истината и сте поели във вярната посока, следвайки своя висок идеал, Божието Слово ще бъде светлината, която ще ви ръководи и ще ви изведе при истината. В лекцията „Не го приеха" четем: „Христос казва: „Глава на словото е истината." Значи истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има известна насока. С други думи казано, за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и лесно достъпни. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито
към текста >>
359.
ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Павел Желязков
окултните ученици седи в това, че те, като развиват своята чувствителност, пропорционално на това се увеличават и страданията им в света. Едно време, казва, аз бях щастлив, а сега вместо да съмг по-радостен страдам повече. Не, ти сега си по-щастлив, повече радости имаш." Наистина чувствителните хора страдат повече. Всички гениални хора имат изострена чувствителност. Като струните на Еоловата арфа душата на гения откликва и на най-лекия полъх на вятъра. Красотата на природата го
вдъхн
овява, но той може също да бъде шокиран и да изживее кризисно състояние, ако при някои обстоятелства не може да избегне влиянието на неестетичните картини в живота. Чувствителността на душата, когато разумът е буден, прави човека възприемчив към послания от по-високите сфери на духовността. В „Свещените думи на Учителя" (1938) можем да прочетем: „Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат отгоре." Всекидневната духовна практика в школата на Всемирното Бяло братство с прилагане на придобитите знания в живота заздравяват и укрепват съзнанието на ученика, което според Учителя трябва да бъде непоклатимо, да не се огъва под натиска на чужди влияния. Що се отнася до възможностите ученикът да засили своята устойчивост в трудности и изпитания, пак от „Свещените думи на Учителя" (1938) научаваме: „Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в издържливост и будност на съзнанието. Живот без силни
към текста >>
360.
РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА
 
- Павел Желязков
учението е работата. Само чрез работа ние можем да оценим какво нещо е животът." Изтощителната работа, която не оставя нито време, нито сили за духовна практика, в крайна сметка нарушава хармоничното развитие на човека. Продължителните и едностранчиви физически усилия насочват нашата енергия главно във физическия план на живота, в резултат на което се явява една духовна и интелектуална леност. Когато силите на живота се ограничават по този начин, животът не е пълноценен и не носи
вдъхн
овение, защото както деятелността, така и качеството на самият живот произтичат от пробуждането на Божественото в човека. Затова Учителя казва: „На съвременното човечество преди всичко трябва да се създаде работа. А работа в света не може да се създаде без Любов. Българската дума „работа" има много хубав смисъл. Ра значи Бог на Слънцето, бо мястото на Бога, а ти човека. И тогаз думата „работи " означава да си едно с живото Слънце, с живия Бог и със себе си. Това значи: Работи, когато Бог работи. И когато Бог се пробуди в човека, той почва да работи." В лекцията на Учителя „Координиране на силите" (15 май 1927 г., София) четем: „Когато не може да даде правилен израз на духовните сили в себе си, човек непременно ще огрубее. Невъзможно е с физически усилия да имате духовни постижения. За физическите постижения са нужни физически усилия, а за духовните духовни усилия. Не се ли спазват тия правила, човек непременно ще огрубее. Ето защо всеки човек трябва да работи умерено нито много, нито
към текста >>
361.
МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ
 
- Павел Желязков
приближава до природата и помага да видим истината за себе си и света, казваме, че музиката има прогресивно функционално въздействие. Културата на цели поколения, а дори и на общества и нации, може да бъде завлечена и разбита от една пагубна музикална вълна. Модата в това изкуство се налага чрез външни и чисто комерсиални средства. Тя е по-опасна от епидемиите през средните векове, когато чумата и холерата са сеели смърт и са обезлюдявали богати и процъфтяващи държави. И напротив,
вдъхн
овената от Божествената любов музика, музиката на Ренесанса, е придружавала разцъфтяването на всички изкуства и е носила благоденствие на народите. Дълбоко съм убеден, че когато обикновените градски и буржоазни нрави допускат и следват модата, тя стимулира вкуса у някои слоеве на обществото и съживява производството на някои артикули. Но в истинската музика, която трасира най-късия път към Божието царство, място за модата няма. Подражателството не е средство за художествени постижения, а е свидетелство за бездарност. Човекът с изострена и фина чувствителност не може да слуша модерна музика, както и любителят на лека модерна музика се подлага на мъчения, ако е принуден да изтърпява изпълнението на някоя класическа мелодия. Това не изключва възможността и за едните, и за другите музиката да е необходимост. Проблемът обаче придобива друго измерение, ако го отнесем към чувствителността на двете категории хора и към тяхната податливост на влияния, внушения и манипулации. Едните слушат музика,
към текста >>
362.
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА
 
- Павел Желязков
и осъдително е онова влияние, което подбужда с користна цел прояви на слабост у човека. Обсебването, за което вече стана въпрос, има много по-тежки последици, и когато се практикува съзнателно, е престъпно действие. Когато се обсебва индивидуалното съзнание на някой човек и се упражнява власт над него, това деяние е по-осъдително дори от поставянето на невинен човек в затвора. Единствено онзи, който е проводник на влияния от високите сфери на духовността, който черпи
вдъхн
овение от извора на живота, може да оказва благотворно въздействие върху други хора, като стимулира християнските добродетели в тях. Добри влияния има навсякъде, те не са ограничени само в духовните школи. Ако сме по-чувствителни към влиянията на красивото и доброто в живота, ние ще ги почувстваме и възприемем в присъствието на един гениален музикант, в отношенията с един добър педагог, като проследим действията на смелия и пожертвувателен човек и в много други случаи. Духът на доброто не се ограничава нито във времето, нито в пространството. Влиянията му събуждат съвестта, внасят повече светлина в мисълта и подтикват към благородни действия. Те засягат дълбоката интимна същност на човека, основния му тон, на който откликва душата, и го стимулират за духовен растеж. В лекцията „Веселие и радост", изнесена на 5 декември 1934 г., Учителя казва: „Всеки един човек в света си има един музикален тон. За да възпиташ човека, ти трябва да намериш основния тон на неговия живот. Като дойде този
към текста >>
363.
Психотерапия на уязвимата психика
 
- Павел Желязков
от нея ще почерпите и сили, за да излезете от меланхолията си. Човекът с чувствително сърце и буден ум носи живот на богато мисловно и емоционално разнообразие. Общуването с него освобождава чувствата, успокоява и стимулира ума. Който има любов и достатъчно волеви качества и добродетели, за да я прояви, е добър проводник на живота. Бъдещето принадлежи на носителите на любовта, на добрите й проводници, които са способни да я проявят. Добрата мисъл отприщва силите на Любовта. Такова
вдъхн
овение идва при произнасяне на кратката молитва: „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот." Изобилието, разнообразието, цялото богатство и пълнота на живота изтичат от Божествения извор в безброй потоци, които носят живот навсякъде в природата. Учителя дава един много ефикасен метод за излизане от болезнените тревожни състояния. Ако в резултат на едно силно преживяване изпитваме несигурност и тревога, трябва да сложим в действие мисълта си и да анализираме своето състояние. Ако разкрием причините и намерим смисъла на своето тревожно състояние, ще успокоим чувствата си, ще сменим състоянието сц и една мека и приятна светлинка ще затрепти в съзнанието ни. И ще си кажем: „Нищо още не е загубено, животът тепърва ще ни предложи нови и дори по-добри възможности." Така ние извършваме един морален акт на вътрешно преобразуване и превъзмогване на депресия, след като сме претърпяли нездраво чуждо влияние или вследствие на неуспех в някакво начинание. Разнообразието е закон на
към текста >>
364.
Общуване с природата
 
- Павел Желязков
най-невинните прояви на хората. Но съществата, които й служат, са спокойни, защото знаят, че всичко, което се случва, ще се превърне в добро и работят това да стане по най-добрия начин. Учителя казва: „Всички движения на ученика трябва да бъдат волеви и съзнателни. Ученикът не трябва да прави нито едно несъзнателно движение, защото те са под влияние на изостаналите духове." Боян Боев, един от най-добрите ученици на Учителя, се отличавал с обширни и задълбочени знания по биология. Вдъхновение за научните си студии и статии той намирал в духовните науки и в природата. След 1922 г. започват редовни екскурзии с Учителя на Витоша и Рила планина. В една своя статия Боян Боев казва, че окултно ученичество без екскурзии в планината е невъзможно. Това твърдение е особено в сила днес, когато в битието ни се преплитат множество механични процеси, радиовълни, телефонни и телевизионни емисии, радарни и спътникови системи, които ни оплитат в своите глобални мрежи, както и замърсяването в градовете и промишлените райони, замърсяването на атмосферата и на океаните и пр. Ако не общуваме с природата и не извършваме правилен обмен със силите й, ние изчерпваме енергиите си и нашите съпротивителни сили срещу болестотворните и чуждите ментални влияния отслабват. Ако този процес, дирижиран от агентите на антиприродата, продължи, броят на неврастениците ще расте прогресивно. Излез в парка или иди на екскурзия във високата планината. Там те очаква един разумен и уравновесен свят, с който можеш
към текста >>
365.
Силата на доброто
 
- Павел Желязков
най-често е сляп за Божественото, за доброто, което всъщност присъства навсякъде в живота. Такива творения причиняват астрални мъгли, в които, като се озовем, губим яснота за смисъла и целта на нашите мисли, преживявания и действия. Благоразумието съветва да стоим по-далече от техните влияния. За да научиш изкуството да пишеш добре, отправяй мисълта си към гениалните писатели, свързвай се с тях чрез мисълта си. За да станеш музикант или поет, мисли за великите музиканти и
вдъхн
овените поети. Творчеството е колективен процес, при който ние ставаме проводници на идеи и мисли, които идват от високо издигнатите представители на човешкия род. Ако чиста изворна вода мине през една канализация, водопроводът ще остане чист. Ако пък водата е силно замърсена, тя ще остави утайки в него. На какви води и на какви влияния ще бъдем проводници, това зависи от нас. Реализмът трябва да се ръководи от хуманни цели да провежда чисти води и животворни влияния през своята канализация. Защото реално е само това, което не затлачва кръговрата на силите в природата, а е в пълна хармония с
към текста >>
366.
Предговор
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
то да бъде поставено в благоприятна среда. По същия начин, за да развиваме духовни качества и добродетели, от една страна, ние трябва интензивно да работим вътрешно, а от друга, да сме потопени в духовна среда. В учението на Учителя музиката играе съществена роля. Тя ни свързва с ангелския свят и пряко говори на душите. Чрез нея се осъществява най-непосредственият, непринуден контакт с всички хора. Някои наши музиканти, които от деца са свързани с музиката на Учителя, я изпълняват
вдъхн
овено. Може с радост да се каже, че те успяват да създадат прекрасна духовна атмосфера, която се усеща, преживява и докосва душите на хората. Както във всички духовни школи, така и в школата на Учителя е необходимо да имаме духовно ръководство, да намерим, да познаем своя Учител и да изградим вътрешна връзка с него. За да направим тази връзка, трябва да сме развили съответните качества като смирение, послушание, почит, уважение, благоговение и т.н. Дори в светското училище и в университета има учебници и учители, професори, които преподават, разясняват учебния материал и без свидетелство не можеш да преминеш от един клас в следващия. В духовната школа на Учителя знанието е изложено в свещените книги, но за да се разбере и приложи правилно, трябва да се отворят духовните ни очи. Необходим е Учител, който да ни научи на това. Също така и по- напреднали ученици, които да ни напътстват и да помагат на по-младите, т.е. да следваме указанията на Учителя: Някои ученици, които постъпват в
към текста >>
367.
Къде е щастието?
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
само тогава човек взема венеца на славата, човек се спасява, както казва Исус. Всеки, даже и най-грубият дивак, ще достигне до най-последната фаза на любовта. На всеки син человечески предстои да вземе венеца на славата. Зависи само кога. Въпрос на време. Да се скъси дългият период от време, нужен за издигането на дивака до съвършенството на Исуса, е въпрос от най-голяма важност за човека. И всичките старания на богочеловеците, които са идвали между хората, както и тези на всички бого
вдъхн
овени писатели, художници, музиканти, скулптори, идеалисти, вестители на истината са били насочени към съкращаване на дългия период от време, нужно при бавното еволюционно развитие. Ускоряване на човешкото еволюиране, на нас самите, по пътя на съвършенството може да се постигне по няколко начина. Ето някои от тях. Четене на бого
вдъхн
овени книги, които карат сърцето на човека да се разтупти в любов към героите. Четене, при което ние се вживяваме в героите, страдаме и се радваме с тях,
вдъхн
овяваме се от техните идеали, негодуваме заедно с тях против неправдите. И когато идеалите на героите са високи, когато героите са възпламенявани от любов към человечеството, то и ние се запалваме от пламъка на техния огнен дух. И следователно правим крачка напред в еволюцията си. Такива книги, които могат да ни приведат в трептение, в хармония с околните, са за съжаление твърде малко. Противните на тях изобилстват, ето защо трябва да бъдем много внимателни при избора на книги за нас и за другите. Ето
към текста >>
368.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
нещо повече на тоя свят. “[5] „Когато е определено човек да съпреживее нова идея, той предварително минава през страдания, за да се пречисти нервната система и организмът му да стане възприемчив. Ето защо един закон гласи, че раждането на една нова идея в човека се предшества от страдание. Този закон важи само за сегашната фаза от човешкото развитие, за сегашната епоха.“[6] Тогава през 1914 г. започва своята масова работа Учителят Петър Дънов, за да помогне на своя народ, да му
вдъхн
е вяра и надежда, да му посочи пътя на избавлението. Той ни учи: „Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любота ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството. Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7] * Това географско название днес се среща на следните места по света. Първото, съвпадащо със сведенията на Крум Въжаров-Вено, е връх Тангра и езерото Тангра Юмко в Тибет (планината Дагор). Второто е връх Тенгри в Тян Шан, третото е планина в Антарктика, кръстена така от българска
към текста >>
369.
Седемте езера
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
беше трудно да се качват на горния лагер. Те ни нагостиха много добре, по братски, и ние се прибрахме в нашия лагер. Петър Филипов с малка група ученици на Учителя си слагаше палатката над езерото Чистотата, близо до красив извор с бели камъни, който той беше направил. Там тези предани ученици на Учителя посрещаха изгрева и се молеха, идваха на Чистотата да играят Паневритмия с всички нас. Борис Николов и Мария Тодорова си слагаха палатката на Салоните. Това е едно от най-красивите и
вдъхн
овени места. Ние, младежите по това време, често посещавахме лагерите на Петър Филипов и Борис Николов, защото там цареше мир, хармония, любов и имаше много, много да научим от тези верни ученици на Учителя. Да бъдем заедно с тях, за нас беше голяма радост и привилегия. Спомням си, че веднъж паднах и си ударих коляното. Наложи се да ме свалят от лагера с кон. Мисля, че това беше същата година, когато на Рила е валял сняг, след като аз съм слязла, и затрупал палатките. Всичко било мокро - и дрехите, и палатките. Хората се подслонили в хижата. Поради депресията в климата се наложило спешно лагерът да се закрие. Крум слиза веднага долу и след това се качва няколко пъти, за да организира превоз за свалянето на хората и на багажа. Хората са замръзнали, простудяват се. Станало невъзможно да се живее в студа. Качвайки се нагоре в дъжд и сняг, с много тънки дрехи, съвсем мокър, Крум се простудява още по пътя. В лагера няма сухи дрехи да се преоблече. Въпреки сериозната простуда той, като капитана
към текста >>
370.
Мусаленският лагер
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
като свалиха лагера на Седемте езера, учениците на Учителя казаха: „Високопланинската школа е важна част от учението на Учителя. Там молитвите са много силни и
вдъхн
овени. Имаме възможност за групови молитви, общуване, братски живот. Не можем да прекъснем Рила, макар че ни забраниха.“ Тогава малка група младежи с няколко палатки отидохме на хижа „Ястребец“. Там нямаше още лифт, беше много тихо и спокойно. Имаше прекрасен изгрев. Сприятелихме се с хижаря и той ни разреши да си сложим палатките в района на хижата в клековете, близо до извора. Имаше и красиви полянки за Паневритмия. Някои приятели спяха в хижата. Така отново се оформи една група и ние продължихме братския рилски живот без прекъсване, макар и забранен от властта. Крум беше сред нас. Следващото лято дойдоха още много приятели и Крум ми каза, че трябва да се направи още един лагер в района на хижа „Мусала“. На следния ден тръгнахме в тази посока. Когато вървяхме по много тясната хоризонтална пътека, която свързва Ястребец с хижа „Мусала“, Крум каза: „Тази пътека сега е малка и тясна, но за в бъдеще тук ще има голям път и ще дойдат много хора от цял свят. Затова вие, младите, трябва да работите, да сте готови за това, което идва.“ Аз, да си призная, не повярвах на това, което Крум ми каза, защото си мислех как може то да стане, след като сега всичко е забранено. Но после, когато дойде 10 ноември 1989 г. и нещата се промениха, винаги когато вървя по този широк път от Ястребец към Мусала, си спомням
към текста >>
371.
Върховете
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
обичах да се качвам по планинските върхове. Веднъж Крум ми каза: „Колкото по-високо се качваш, толкова по-силно вятърът вее.“ И разбрах, че високите места са много красиви,
вдъхн
овени и т.н., но трябва да си силен, да устоиш на вятъра, който много пъти в живота може да те повали. Крум неслучайно ни водеше по високите места, за да развием духовни качества и да се свържем с разумните сили в природата. Мария Митовска по рилските
към текста >>
372.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
по света... Още като студент в Гърция Крум Въжаров започва усилено да разпространява идеите на Учителя. Там той разбира, че трябва вътрешно да си готов, за да можеш да следваш духовен път. Вдъхновен от идеите и учението на Учителя, Крум искал веднага да ги сподели със своите колеги и те да ги приемат, но още тогава осъзнава, че не е лесно дори сред елитни духовни младежи. Той разбира, че това е дълъг процес на индивидуално развитие. Имайки предвид трудностите, които е преживял в желанието си да направи колегите си вегетарианци и последователи на Учителя, в заключителното си слово при завършване на университета с много любов се обръща към всички с думите: „Ние решихме да се различаваме, но ние решихме да се обичаме и ние решихме да служим.“ Тези думи останаха като девиз за целия му живот. Той имаше голямо сърце и обичаше всички души. През 1932 г. Бередин Крил-Джозелин от САЩ, която по това време е учителка по английски език в Ловеч, посещава School of Religioп в Гърция и там се запознава с Крум. Той я поканва на рилския лагер и я представя на Учителя. Тя е дълбоко трогната и впечатлена от всичко, което е видяла. Веднъж Крум ми даде една папка и каза, че е от Бередин. Той беше превел английския текст на писмо от Бередин, което е поместено по-долу с известни съкращения: „Щастлива съдба ме отведе в България през есента на 1928 г. и аз съм много благодарна за богатата опитност, която имах там до завръщането ми в Щатите през лятото на 1934 г. Аз отидох да уча деца, а
към текста >>
373.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Русия чрез своите млади братя и сестри от Рига да донесат вестта за Учителя и в Москва, а значи и в Русия. Наистина, неведоми са пътищата Господни! След тази среща с рижани в Москва Леон твърдо решил да открие в България последователите на Учителя. През зимата на 1973 г. той си дошъл в София за зимната ваканция и се запознал с хората от Братството, чрез които се докоснал до Учението на Учителя, до Паневритмията и разбира се, до Божествената музика. Като се върнал в Москва, окрилен и
вдъхн
овен, той с възхищение разказал на своите приятели Роза и Миша за видяното и преживяното в България. Онова, което те тъй дълго били търсили, той намерил в родината си България. Ето как нашите приятели се запознали с Учението. И още на следващото лято Роза, първа от нашето поколение, дошла в България, където, както си спомня, се запознала с едни от най-вътрешните ученици на Учителя - Борис Николов, Елена Андреева, Милка Перек- лиева, Весела Несторова, Никола Нанков, Пеньо Ганев и други, чиито имена тогава Роза не можа да си спомни. И разбира се, с музикантите - Йоана Стратева, Петър Ганев, Ина Дойнова. През 1974 г. в България отидоха Миша Папуш, Лена Острова, после Таня Савицка и Нина Аветисовна. Тъй се образувала една малка на този етап групичка от бъдещи последователи на Учението. Именно те поканили бате Крум да дойде в Москва през лятото на 1975 г., за да се качат на Кавказ и да положат там основите на братския лагер. Към тази група се привлекли като към магнит и хора от други пътеки:
към текста >>
374.
Спомени за бате Крум от Марина Смирнова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
живота има събития, които ще останат в паметта ни завинаги. Запознанството с бате Крум е именно такова събитие, което остана у мен завинаги. Преди срещата си с него никога не съм чувствала тъй силна подкрепа. У мен винаги имаше съмнения и слабости, които ми пречеха да намеря мястото си в живота. Срещата ми с брат Крум определи посоката на живота ми, освети моя път. Думите, които той ми казваше, имаха невероятно въздействие и сила. Аз ги помня и до днес. Срещата с него ме укрепи,
вдъхн
а ми сила, вкара ме в Пътя, който ми е бил предназначен. Във всеки разговор - било уроци по Паневритмия, било спомените му за Учителя и за Школата или просто при разходките в планината - той през цялото време ме укрепваше, усилваше духа ми и вярата ми. Всичко това ме накара да видя света около себе си в друга светлина. Животът ми се изпълни със съвсем друга радост, сила, различна от светските радости. До края на живота си ще помня моя по-възрастен брат Крум - и ще му благодаря! Марина Смирнова 28 септември 2008 г. * * * Воспоминания о бате Круме Есть в жизни события, которые навсегда остаются в памяти нашей. Знакомство с братом Крумом - именно такое событие, которое навсегда осталось во мне, До встречи с ним я никогда не чувствовала столь сильную поддержку. Во мне всегда жили сомнения и слабости, которые мешали найти свое место в жизни. Встреча с братом Крумом определила направление в жизни, осветила путь мой. Слова, которые он говорил мне, имели невероятное воздействие и силу. И память
към текста >>
375.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
девойка влезе в живия паневритмичен кръг, като че ли беше пристигнала със сутрешните лъчи на слънцето. Тя имаше стройна и изящна фигура и привлече вниманието на всички с пластиката и естествената изразителност на своите движения. Изглеждаше, че е познавала винаги свещените танци. Нейните грациозни движения изразяваха дълбокия смисъл на универсалната хармония, на която тя ставаше проводник. Всички почувстваха една нова творческа вълна, един импулс към усъвършенстване, който тя
вдъхн
овяваше с присъствието си. Учителят веднага забеляза нейния талант на танцьорка и я насърчи за работа върху Паневритмията, най-вече да изучава движенията с децата, което тя прие с ентусиазъм. Ярмила бързо осъзна благотворното въздействие на Паневритмията върху възпитанието и развитието на децата. Резултатите от нейната педагогическа и хореографска дейност не закъсняха. Учителят я
вдъхн
овяваше и ориентираше непрекъснато. Ярмила изучаваше прилежно символите и смисъла на движенията, както и тяхното въздействие върху здравето. По време на своето пребиваване във Франция тя изяви таланта си и ръководи група от танцьори за класически танц, която благодарение на нейната новаторска педагогика изнесе чудесни представления. Посвещавайки се изцяло на танца, душата и духът на Ярмила оставаха верни на учението на Учителя и тя усъвършенства Паневритмията. Във Франция Ярмила основава Асоциация „Приятели на Паневритмията“ с цел изучаване и разпространение на Паневритмията. След заминаването на Ярмила
към текста >>
376.
Паневритмията
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
на Паневритмията от Учителя, който започва постепенно да я показва в края на двадесетте години на миналия век. Образованието на Крум по психология, и по- точно анализ на движенията, което той е практикувал, съществено допринася за способността му точно и прецизно да възприеме паневритмичните движения. Веднъж Крум танцувал сам Паневритмия. Учителят излязъл от центъра на кръга и отишъл да играе с него от упражнението „Аум“, което е едно от най-свещените. С това Учителят дал сили,
вдъхн
овение и голям тласък за работата, която по-късно Крум е трябвало да свърши за Паневритмията. Пробудил е у него висши центрове, вложил е свещения духовен елемент на Паневритмията, благословил го е. Паневритмия на Рила Крум виждаше и съзнаваше Паневритмията в тази светлина: „Паневритмията е средство, чрез което да се свържем с творческите кос- мични сили на природата. Но за да е възможно това, нашето тяло трябва да бъде така пречистено, че да стане добър проводник. И за да бъде такъв проводник, е необходимо да се откажем от консумацията на тютюн, алкохол и месо. Да приемаме най-чиста храна, главно плодове и зеленчуци, да пием най-чиста вода, да дишаме най-чист въздух, да имаме най-чисти чувства, мисли и желания. Като водим по-продължително време такъв живот, нашето тяло става пригодно чрез Паневритмията да приеме космичните творчески сили. В противен случай Паневритмията остава само правене на движения, които нищо не ни ползват. Паневритмията не може да се разглежда и практикува сама за
към текста >>
377.
Весела Несторова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Несторова и Крум Въжаров работеха заедно за разпространяване учението на Учителя в чужбина: Весела беше изключително ча- ровна жена. Тя пееше песните на Учителя с голямо проникновение и любов. Когато я слушахме, се пренасяхме в един по-висш свят - света на ангелите. Тя имаше и много собствени музикални творби. Вдъхновена от Учителя, Весела дава текста на Слънчевите лъчи, написва и текст на английски език за цялата Паневритмия. Много от чужденците го харесват и пеят. Весела следва в САЩ и като се завръща в България, става учителка по английски език в Ловеч, а по-късно в Американския колеж в София. Тя владееше английски и френски и говореше руски. Весела превежда на английски много беседи от Учителя, написва на ангийски: „Третият завет“, в който прекрасно е представено учението на Учителя. Весела пътувала няколко пъти до Грузия, Норвегия, САЩ, Англия и други страни, където работи с душа и сърце за делото на Учителя. Веднъж Весела Несторова ми каза: „Учителят вложи нещо в нас, частица от своята аура, и ние носим това със себе си.“ Весела Несторова и Крум Въжаров на Рила с по-млади приятели, между които Минка Петрова, Петя Иванова, Воскреса Капнилова, Антония Бобекова и Павлина Даскалова Когато Крум си замина от този свят, Весела беше в Грузия. Като се върна, веднага ми се обади да я посетя. Беше много тъжна и ми разказа, че Крум й се явил насън в бели дрехи, за да се сбогува с нея. По същия начин той се яви и на мен в момента, в който си е заминал. В пълно
към текста >>
378.
Лалка Кръстева
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
много впечатлени от интелектуалните му способности и високо духовно ниво. Крум, Тената (Стефан Дойнов) и Митко Костов са правели големи преходи в планините и са карали ски. До края на живота си те останаха най-искрени приятели. Крум Въжаров и Митко Костов на ски С Крум, Галето (Галилей Величков), Петър Филипов, Дина Станчева, Марийка Марашлиева и много други по-млади приятели излизахме в ранна пролет да посрещаме изгрева на слънцето над с. Симеоново. Молитвите бяха много силни и
вдъхн
овени. Усещаше се присъствието на Учителя. Окрилени, изпълнени с мир и радост, отивахме на работа в града, всеки според професията си. Носехме топлината, любовта в сърцата си и светлината в умовете си - и това беше най-прекрасното преживяване за целия ден. Тогава разбрах, че за да се запали свещеният огън у теб, трябва да има поне един, който е носител на този огън, който е запалена свещ, от която и ти да запалиш своята. Учениците на Учителя и след заминаването му продължиха традицията, братския живот, макар и при трудни условия. Събирахме се на малки групи по домовете. Милеехме един за друг, обичахме се, помагахме си. При събиранията на по-младите присъстваха и по-възрастните ученици, от които ние учехме Живото Слово. Особено вълнуващи бяха срещите ни с писателя Георги Томалевски, ученик на Учителя от 1922 г. С голямо
вдъхн
овение, живо и образно той ни въвеждаше в един свят на хармония и мир - свят, в който душите общуват; свят, в който добродетелите царуват. Крум Въжаров, Георги
към текста >>
379.
Последни дни
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
с Крум Въжаров, до момента на неговото заминаване бяха изминали 22 години. Това точно съвпада с времето на духовната школа на Учителя, която е продължила също 22 години. Съобщих на всички приятели в чужбина за заминаването на Крум Въжаров. Тук са публикувани малка част от писмата, които получих. * * * Писмо от Алисон Браун за Крум Въжаров 21 март 1991 г. Факсимиле 21 март 1991 г. Най-скъпа Мария, Аз искам да ти кажа, че това беше едно уникално въздействие на Крум, който ме
вдъхн
ови да започна работа и изследване с Паневритмията тук, в Шотландия: неговата предопределеност, много силна чистота на ума, душата и тялото. Аз никога няма да забравя Мусаленския лагер и значението на Крум за обединението ни в една обща цел. Неговият ум беше действително „така чист и светъл като слънцето“ и той знае, че има моята безкрайна и вечна любов и уважение, където и да се намира и пребивава сега. Скъпа Мария - това писмо е в чест на Брат Крум и тук аз бих искала да кажа повече. Аз ти изпращам много любов, от Алисон Картичка от Алисон за Крум, 21 март 1991 г. Факсимиле 21 март 1991 г. За скъпата Мария, В памет на прекрасните времена, прекарани заедно в подножието на Мусала, в присъствието на Нашия Обичен Крум, Незабравимия, който изкова мостове между Изтока и Запада, Севера и Юга! С цялата моя любов, от Алисон * * * Писмо от Красимира Николова Стокхолм, 23 февруари 1992 г. Любезна Мария, Ето, става вече година, откакто получих Вашето писмо с вестта за заминаването на Крум Въжаров.
към текста >>
380.
Вдъхновяване от Божествения свят
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вдъхновяване от Божествения свят. Човек трябва да се
вдъхн
овява от Реалния, от Божествения свят, от него да черпи сили за земния живот. Само при това положение човек може да осмисли малките работи на своя живот. Няма ли това разбиране, тази връзка с Реалния Божествен живот, той всякога ще се отегчава от малките
към текста >>
381.
Метод за размишление
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тези същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Отправяйте мисълта си към тези разумни същества, които са души на вашите клетки, за да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше
вдъхн
ал дихание в човека, последният беше мъртъв. Щом
вдъхн
а в него, той стана жива душа. Божият Дух представя Бо-жественото начало в човека, което внася Мир и Радост. Няма ли този Мир и тази Радост в себе си, човек е мъртъв. Бо-жественото начало представя мекия, тихия глас на Бога, който съживява и възкресява. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави. Стремете се към онази мекота, която е плод на Бо-жественото и която съживява и стопля. Добродетелта е плод на Божествената мекота. Добродетелта може да се реализира само в Живота. Всеки може да прояви Доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи Доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тези малки същества в себе си - клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях.
към текста >>
382.
Духовни закони
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
чистота 2 Благодарност за всичко 1 2 7 Благодарността в живота на ученика 2 6 4 Божественият говор 116 Борба със себе си 42 6 Важността на упражненията 5 2 4 Вдъхновяване от Божествения свят 5 2 2 Висше Аз - Божествена душа 3 Влияние на името 4 3 Влияние на сетивата върху развитието на ясновидството 441 Влияние на скъпоценните камъни 4 3 3 Връзка между висшето и низшето съзнание 2 3 3 Връщане на Доброто 1 1 4 Вътрешна опитност 4 2 0 Вярата като метод 437 Да постъпваме като Бога 1 1 3 Два вида енергии през мозъка 2 5 2 Двата Пътя в живота и в Школата 4 4 2 Дисциплиниране на ума 3 8 7 Добрата страна на противоречието 1 1 2 Доброто име 180 Доброто като метод на работа 4 4 6 Доволство 201 Допускане 430 Духовно знание 178 Духовно тяло 4 Единство на мисъл, чувство и дело 1 2 2 Единство на съзнанието 3 2 9 Езикът на Природата - преждевременно отваряне на очите 383 Естеството на душата 3 7 1 За Пътя на ученика 2 2 5 Задачата на Школата 1 5 0 Закон за периодичността в Живота 2 5 8 Закон за поляризирането 3 3 2 Закон за поляризирането 3 7 6 Закон за постижение 2 4 1 Закон за реализиране на мислите и желанията 2 4 2 Закон за съотношението между мислите и желанията 3 3 1 Закон за хармонизиране на хората и енергиите 2 4 4 Закон на Опуленс 341 Закони на сърцето, ума и душата 1 2 6 Законът за концентрирането 3 8 4 Законът за концентрирането в живота на ученика 4 7 1 Законът на внушението 4 2 4 Заповедта на Учителя 1 0 8 Защо ни са различните добродетели 3 7 2 Значението на
към текста >>
383.
Два ключа към една необикновена книга
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Школа на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). От този факт трудът на Николай Дойнов придобива най- малкото две характеристики, отличаващи го качествено от всичко, написано досега в тази област. Първата можем да наречем методологична. Всеки, който поне малко се е занимавал с наука, било тя конвенционална или езотерична, знае какво представляват за изследователското съзнание идеята и методът; те са тайната ключалка и златният ключ, които се дават на човек само в особени състояния на
вдъхн
овение. Но има идеи и идеи, има методи и методи. Идеите и методите, които един Велик Учител преподава в своята Школа, са взети от Абсолютната Реалност, от Живата Природа и тяхната жива същина няма нищо общо с кухата формалност на множеството стари идеи, които рециркулират от век във век и от съзнание в съзнание. Следователно отношението, при което изследователското съзнание приема идеи и методи от Реалността, дефинира понятието „окултен ученик” и въобще - гносеологичната природа на отношението Учител - ученик. Тъкмо тук неусетно преминаваме към втората характеристика на Николай - Дойновия труд, която можем да наречем културологична. Тази книга трябва да се разглежда като школска разработка на знания от конкретна Окултна Школа. Доколкото една Школа възниква, за да върне на човешкото съзнание неподправената чистота на идейния свят, и доколкото една Школа по правило става ядро на Нова Култура, научното съзнание на автора, както и неговият труд трябва да се разглеждат като феномени на тази
към текста >>
384.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
брилянти - мило, нежно, като очите на влюбени? Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе! Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и отделните групировки - характерни фигури и образувания от ярки звезди в определен участък от Небесната сфера, наречени съзвездия, на които давали наименования. Тези имена не са били плод на някаква случайност, не са дадени в момент на
вдъхн
овение от поетична фантазия, а са съобразени с естеството на силите, изтичащи от тях. По решение на Международния астрономически съюз броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е определен на 88. От тях 47 са определени от древните звездобройци - ученици на Саабей, а останалите 41 са определени от астрономите от по-ново време, като са назовавай и без каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тези съзвездия е имало и свободни, незаети пространства. Модерните астрономи разделиха Небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това, разбира се, внася голямо улеснение при изследването на Звездния мир. Така че под съзвездие сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на Небесната сфера, но и определеният участък от нея. Във всяко едно съзвездие, освен ярките и въобще видими с просто око звезди, трябва да
към текста >>
385.
Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
центърът на реда е силно развит, то този на тона може да не личи така добре. При хората на музиката органът на тона е силно развит, особено у тези, които имат изкуството да пеят. Този център ни дава възможност да изпитваме удоволствие и да ценим мелодиите, затова той е необходим за всеки човек. Случва се челото в тази си част да не е така добре изпъкнало, но постоянството и обучението в областта на музиката развиват този център. В случаите, когато душата чувствува, възхищава се и се
вдъхн
овява от хармоничните звуци, от мелодиите и такта на дадена музикална творба, когато лицето грее от възхищение и се привежда в трепет цялото тяло на човека, този център е всякога ясно изразен. Пойните птички ни показват, че този орган съществува не само при
към текста >>
386.
Ухото
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
са издръжливи. Те са плахи и нерешителни (фиг. 54 б). Това разделение на ухото не е плод на някакъв произвол или случайност. То има своите причини, своя дълбок смисъл и оправдание. Троичността е подчертана на много места в Природата. Тя се основава на факта, че когато човек се проявява, този процес минава през три фази. Първо човек мисли върху идеята, която го е завладяла, т.е. минава през един мисловен процес. После тази идея се изживява, проявява се емоционалната му природа и се събужда
вдъхн
овението. Ако при този процес чувствата са силни, активни и добре изразени, човек получава импулс да се изяви и да осъществи идеята. Ако пък чувствата са слаби, неопределени, то у него не се явява никакъв импулс и стремеж за действие, за осъществяване на тази идея. Ето защо при такива случаи човекът си остава само с идеята, без да може тя да придобие реален израз. Събудят ли се чувствата, създаде ли се импулс за действие, идва и третата, последна фаза, за която е необходим устой и сила на напрежението за нейното осъществяване. юни, 1984
към текста >>
387.
Типове ръце
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
последователност в действията им. В обикновеното общество на чашка кафе те имат успех, разговорливи са и до известна степен искрени и откровени. Обичат Природата, изкуствата, артисти са. Често са нервни и непригодни към разрешаване на материални въпроси и трудности. Държат за външното, обичат разнообразието във всичко, както в личностите, с които имат връзки, така и в любовта си. Разнообразието в знанието ги привлича. Настроението им играе голяма роля в постъпките им. Имат
вдъхн
овение. Сутрин са често тъжни и капризни, раздразнителни, меланхолични. Като артисти са повърхностни, чувствителни, лекомислени; ако ръцете им са съвсем меки, от тях не може да се очаква вярна и постоянна любов, ето защо браковете им рядко се задържат и рядко биват щастливи. Една такава, но по-твърда ръка подобрява признаците и прави човека по-устойчив. Но за правилното отчитане на техните качества голямо значение има устройството на палеца им. Много мек и гъбест палец дава човек на удоволствията, с често влечение към лъжа, измислици и коварство. Природата на хората с този тип ръце е склонна към мързел, егоизъм, изтънченост, фалш, липса на концентрация, лесно стават цинични и ексцентрични. Не обичат урегулирания и с ограничения живот. Това са истинските бохеми в живота. Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Много дълъг Сатурнов пръст, което в такива ръце рядко се среща, дава склонност към
към текста >>
388.
Пръстите
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
са по-ясно изразени. Гладките конични пръсти могат да бъдат къси и дълги. Когато имаме гладки къси пръсти, тогава пред нас са хора които бързо съобразяват, но нямат време да се задълбочават в подробности. Общият вид за тях е достатъчен, за да направят своя извод, без да се впускат в подробности Затова хора с такива пръсти са доста безцеремонни и между другото не обичат да се занимават със своя тоалет. В практичния живот техните възгледи са верни, защото отсъждат предимно по
вдъхн
овение. Говорят и питат кратко и определено. Дългите гладки конични пръсти се увличат в подробности до най-големи дребнавости. Обичат да обясняват и да говорят подробно за всичко и често преувеличено за видяното и преживяното, като понякога като понякога заблуждават и лъжат, особено когато пръстите им са по-заострени. Съществуват пръсти, при които не целият пръст, а само първата (нокътната) фаланга има конична заостреност. Такива пръста са характерни за хора, у които преобладават душевните подтици - религиозност и идеализъм, безразличие към материалното. Това преобладаване на душевните подтици лесно довежда до ефекти, изразени в гласа и жестовете. Такива пръсти говорят също и за фанатизъм. Дълги, гладки, стройни и кръгли пръсти показват артистичност, любов към подробностите и известна духовитост. Квадратните гладки пръсти показват стремеж към порядък, прямота и често изпадане в мания. Хора с такива пръсти спазват приетите задължения, организацията и симетрията, проявяват склонност към
към текста >>
389.
Разпределение на годишния материал
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
се впускаме в подробности при различните видове условия, подчертаваме голямото значение на примера. Учителката, като авторитет за детето, е най-често образец за подражание. Детето е живо цвете, което се влияе и подражава на средата и условията, в които е поставено да живее. Най-често децата подражават на своите възпитатели. Ето защо детската учителка особено трябва да държи сметка за своите прояви в училището и да бъде пример достоен за подражание. Всеки момент при децата е условие за
вдъхн
овено творчество. Следва всяка от нас да бъде проникната от работата си, за да даде навреме нужното. Едрите щрихи, в които излагаме предварителното разпределение на материала, могат да ни послужат като канава, върху която ще изразим свободната си творческа
към текста >>
390.
От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
децата да разказват у дома за изминатия ден в училище. След майка и татко ще спрем вниманието си върху взаимната помощ в природата. „Слънцето дава живота. То прави да растат горите, житата и цветята и със същото внимание то пренася дъждовната капка", Да бъдем всички така работливи и да помагаме със смирение на другите. Нека научим децата да живеят с благодарност и да вярват в силата на доброто и труда. Един смислен лозунг или съдържателна песен, преди започване на занятия, би
вдъхн
овила малките. На 22 септември — първият ден на есента, ще си създадем приятно тържество. Ще посрещнем царица Есен — дете със специална рокля, украсено с плодове и листа; ще отидем в градината да наблюдаваме есенната красота; ще си разнообразим заниманията и с полезните упражнения на Монтесори за вкусване при затворени очи и др. Стаята ни ще бъде отражение на есенните радости. Запознати с реда и обстановката, свикнали с играчките и игрите за нареждане (матадори, мозайки и др.), освен песни и приказки, игри и разходки, малките търсят още нещо, в което да вложат повече свое творчество. Започваме и ръчна работа. Особено днес, когато трудът се осъзнава като мощен двигател в живота, вниманието ни трябва да бъде специално отправено върху него. Най-подходящ материал за първа работа е пластилинът, чист или комбиниран с клечици и след това ще започнем с глина. От голямо значение е и редът през първите часове по моделиране: масичките да са наредени удобно, да се работи само на спепиални дъски, а
към текста >>
391.
От 1 март до 30 април: Пролет и Великден.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
с двор, то ще бъдем принудени да се обърнем към някои от съседните другарчета, с молба да ни оставят временно на разположение една две лехи от тяхната градина. Ако групата ни е голяма, а мястото малко, то опита ни учи да се работи на части от по няколко деца. Освен това, в саксии, чаши или чинии, можем да си посадим в стаята: кокиченца, минзухари, леща, фасул, дръжки от моркови и др. Децата обичат да наблюдават растящите растения, проучвайки ги. С всичко това, свежата обстановка
вдъхн
овява групата. Трепва гората, връщат се птичките, а животни и животинки се пробуждат за нов живот. Не стои без работа и човекът — един копае, друг оре и сее. Картината на реалния живот трябва да ни бъде ясна и като съзнателно просветни работници ще намерим случай и начин, по който да я предадем на малките. Не е нужно в работата си да застъпим подробно стопанският живот, но няколко бранша, разработени и изживени през годината с децата, безспорно ще дадат нужното отражение върху техните характери, оставяйки чувството на почит към съзнателния личен труд и всички трудещи се работници. От ден на ден Слънчо става по-щедър и по-рано вдига прозрачните завеси на деня, а нощите стават по-къси. Ако до сега не сме запознали децата с ден и нощ, с часовете на деня, с небесните светила и сезоните, нека сега не пропускаме това. С голям интерес децата наблюдават времето и бележат установените знаци на стенния календар, изработен от самите деца с разпределение на дните и характерна картина за месеца.
към текста >>
392.
От 1 май до 20 юни: Лято и край на учебната година.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
работа през годината. На време ще се спрем на подходящ детски интерес, който децата самостоятелно ще развият в колективна творческа дейност и ще я изнесат пред родителите си в последния — изпитен ден. И в тази игра всяко дете избира място съответно силите си. Всеки взема участие, всеки работи, всеки живее. Трогателно е родителят да види детето си активен участник в колективна дейност, при даден социален проблем макар и изнесен във вид на игра. Играта за детето е живот и
вдъхн
овение. Приятно е всяко дете да получи в края на годината свидетелство. То идва обикновено като заключение на играта напр.: играем на параход— рибка или нимфа изважда от морското дъно бисери — свидетелства и поднася на всяко дете. При друг случай, играем на пчелин — царицата пчела поднася на всяко дете капка медец с пожелание — свидетелство. Свидетелствата се изработват от учителката и са изненада за децата. Утрото завършва с щастливи пожелания и радостно настроение. Трагичната раздяла е излишна сантиметалност. След празника децата идват, за да си вземат изработените предмети — спомен от първото им творчество. Споменът за детската градина нека остане като слънчев ден в живота на всяко дете.
към текста >>
393.
8. Един тягостен ден
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
се на други и време мина. Втория час реших да им дам работа (за да има повече мир). Избрах дежурни, да наредят масичките. Бяхме към средата на учебната година и отдавна практикувахме свободни занимания. Всяко дете само избираше какво ще работи, вземаше си материал и самостоятелно работеше. Направихме и днес така. Но нали моето внимание беше далеч от техния интерес! Създаде се безредие. Шумът растеше заедно със скуката. Малките обичат свободната работа, когато са милвани и
вдъхн
овявани от топлия поглед на преданата учителка. Свободни занимания без дух и настроение от учителката е по-точно — свободно безредие. Така следобедът мина доста уморително за мен и за децата. В момента но можах да преценя работата си, но трябваше да отбележа неуспеха. За пръв път почувствувах професията си като занаятчия, който трябва да работи по задължение. Дано не се повтори тоя скучен
към текста >>
394.
9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
днес на майките си да приготвят нещо за ядене, цигари или цветя, а да упражним и няколко номера, за да дадем и малка забава на ранените войници". -- Обясних плана на следващата ни задача. И така, следваха два дни в ентусиазирани приготовления. Репетирахме песни и стихотворения; приготвихме салфетки, знаменца и хартия за опаковка на пакетите. В определения ден, всички пременени и с подаръци в ръце, бяхме на път за най-близката болница. Беше мило и трогателно. Идеята ни
вдъхн
овяваше, а целта ни сплотяваше. Дисциплината идваше естествено. Поканиха ни в една от стаите на болницата. И ето ни при ранените войници. Малките поздравиха със „Здравейте, бойци, ние ще следваме вашия път и ще продължим нашите задачи. Към всяко легло пристъпи по едно дете-и поднесе пакет и цветя на ранения другар. След това разменихме няколко думи, пяхме и декламирахме". Лицата на болните светнаха и духът им се ободри. „Споделената мъка се понася по-леко, елате пак, деца" — поканиха ни па тръгване войниците. На следния ден, в училище, разказахме впечатленията си и решихме да отиваме всяка седмица при бойците или при болните деца в Софийската детска клиника (първото ни подсети за второто), където има депа болни, изпратени от разните краища на България. Решихме по възможност подаръците да са приготвени от самите нас, като: папки за писма, пепелници, чашки вода, салфетки, солници от глина, вази, цвят и пр. Живеейки с идеята за ранените, сетихме се и за бедните деца.
към текста >>
395.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
този етап на увлечение по религията. Съвсем набързо минах и следващия етап, през който минават юношите. Той беше етап на родолюбив, когато човек заживява с интересите на националното, това е период на патриотизъм. И главните мисли на човек са свързани с миналото, настоящето и бъдещето. - Нещо повече за този период? То беше преди Балканската война и беше начало на един подем националистически, който увлича и младежите. Учителят ни Васил Генев, който ни преподаваше гимнастика, ни
вдъхн
овяваше в тази насока и беше образувано юнашко дружество. Ние, почти деца, много се радвахме на специалната униформа - калпаци със зелено дъно и туй за нас беше голяма гордост, особено, когато видях аз моя съсед и съученик Васил Беязов така облечен, много ми се доиска и на мен да бъда като него. Като казах на баща си той веднага ми помогна да си купя такава униформа. Та тия неща са радост за съответната възраст. Спомням си, като група юнаци, Васил Генев, нашият учител, ни води до Габрово. Отидохме пеш. Не се изморихме много, защото бяхме млади. Спомням си, спахме в Априловската гимназия на пода. На другия ден учителят ни В. Генев ни разведе по почти всички фабрики в Габрово - тъкачни, пивоварска имаше, не мога да си спомня още, но доста фабрики имаше. Беше още в началното развитие на Габрово като индустриален център. Може да се смята, че е било 1910-1912 год. След туй Балканската война със съюзници България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявиха война на Турция за освобождение на Македония и
към текста >>
396.
Прераждане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
с мисълта, че при едно ново раждане, ще навакса изгубеното. Или с други думи ще отлага настоящата си работа, както мнозина от хората я отлагат от днес за утре. И обратно, когато човек знае че има само един живот на разположение, той ще се стреми, по-вече или по-малко да прави всичко „за да се спаси“, ако е верующ. Но от друга страна, за съзнателния човек, който гледа на осъвършенствуване то, като на основен закон на живота, знанието на прераждането ще му помогне много и ще го
вдъхн
ови към нови усилия. То ще осмисли живота на тези, които са се отчаяли и обезверили, виждайки краткостта и суетността на този живот. Следователно, истината за прераждането се явява двуостър нож за човешкото съзнание, с който може да се направи както зло, така и добро и затова тази истина е скривана в течение на векове от широките маси. И все пак, тя е една истина, която лежи, както казахме, в основата на всички религии, което се доказва от науката „сравнителна религия“. От нея ние знаем, че истината за прераждането е била позната, с малки вариации,, на древните египтяни, гърци, римляни, китайци, индуси, на народите населяващи преди векове северните части на Европа, на обитателите на /Америка преди нейното откриване от европейците и т. н. Също така, мнозина от първите отци на християнската църква като Тертулиан, Клим. Алекандрийски и Ориген, са вярвали и проповядвали прераждането. И едва в 553 г. на петия вселенски събор, е надделяло, с едно малко число гласове, решението да се изхвърли
към текста >>
397.
Как да дишаме
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
равносилно на ключ на живота и средство за постигане на всички идеали на вашата душа. Това е дишането, за което казахме в началото, че е по необходимо и от хляба, който ядем, защото то е път и средство за всякакви, за всички, каквито и да били те, материални и духовни постижения. Това дишане е едновременно труд, — то е най-великата и важна работа на човека на земята, то е гимнастика, за душата и за тялото, то е също така и молитва — то е най-възвишената, истинска, нелицемерна,
вдъхн
овена и чиста молитва, за която е способен човек. Да дишаш така — е равносилно да се молиш. То е равносилно също така да си зает с най-великата творческа работа, която съществува на земята за човека. То е свещен творчески акт, от който се ползуваш не само ти, но и всичко, което те заобикаля, защото вибрациите на този акт се разпространяват едновременно по всички страни и въздействуват на всичко, което срещат и защото придобивките, които то носи за теб, не могат да не бъдат едновременно придобивки и за всичките ти околни, а оттам и за цялото
към текста >>
398.
Предговор
 
- Георги Радев (1900–1940)
в живот за Цялото. Обновлението, настройката към правилните мисли, чувства и дела са така необходими за нас, хората, както и за водата, която ако не се движи достатъчно бързо – заблатява. Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства. Мировият Учител Петър Дънов ни е дал и завещал изключително ценни органични методи и критерии за приложение и подражание в дух и в истина. Вдъхновяващи изяви на всемирова Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Бихме споделили желанието да съчетаем, приложим и изпълним именно ония органични идеи и методи на организация, взаимствани от Целокупния Живот за Цялото, обхващащ неизброимите Вселени, на безкрайното Царство Божие, отлично обяснени в Словото. Интерес за нас е онази чукаща на вратата подредба на живота, характерна за епохата на Архангел Михаил. Нашата планета Земя, според Учителя, принадлежи към семейството на Светещите планети. Предстои ни да проявим пълноценно Целокупния живот и да просветнем. Както знаем от Словото, първата стъпка в духовния път е научаване законите на РАЗЛИЧАВАНЕТО. Считаме, че с голяма част от методите на миналото не може да се върви напред в бъдещето. Поради това, най-първо бихме искали да изясним, да осветим следните, основно влияещи върху човешкия живот и среда – два пътя и процеса, характерни за нашия свят: По-горе споделените заключения и разяснения са с цел създаване на подтик в по-скоро
към текста >>
399.
Животъ за Цѣлото
 
- Георги Радев (1900–1940)
съществува въ живата Природа. Природата си има известенъ планъ за социализиране на благата, но този планъ се прилага по единъ разуменъ законъ. Хората днесъ съ доловили тази идея на Природата — защото изворъ на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но тѣ я схващатъ много механически. Ясно е, следователно, че всѣки човѣкъ, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цѣлото човѣчество, и цѣлото човѣчество работи за отдѣлния човѣкъ. Тази истина, която е
вдъхн
овявала и
вдъхн
овява въ тѣхната работа най-великитѣ синове на човѣчеството, ще стане единъ денъ — по силата на закона за социализиране на благата — достояние на всички човѣци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешнитѣ хора мечтаятъ, и който се мѫчатъ да осъществятъ съ такива жалки и неподходни срѣдства. Въ основата на този новъ строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и въ основата на космичния свѣтъ — животъ за
към текста >>
400.
Двата велики закона
 
- Георги Радев (1900–1940)
Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и ржководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ
вдъхн
али на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Едно отъ твърденията, които тия философи сѫ внедрили въ човѣшкитѣ умове е, че човѣкъ се ражда, за да умре. Ала каква философия има въ това? То е все едно да речешъ: този великъ художникъ е създалъ своята картина, за да я унищожи, този великъ ваятелъ е изваялъ своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете съ неговата хубава главица, за да я смаже. Какъвъ смисълъ има такова едно разбиране съ неговитѣ крайни, но безосновни заключения? Друго едно разбиране за живота е че той билъ борба, и следователно хората трѣбвало да водятъ войни, трѣбвало да се избиватъ. Дали трѣбва, това ни показватъ ужаснитѣ картини на войната. Не ще ги споменаваме, защото всѣки ги познава. Но изъ улицитѣ често ще срещнеш призраци — не безплътни, а съ недѫгава, изпусталяла плътъ, закърпена тукъ-тамъ, или набавена съ дърво. И тѣ сѫ живи свидетели за заблудитѣ на площадннтѣ философи. Тия философи днесъ държатъ всички катедри на живота: и въ наука, и въ политика, и въ религия и сѫ внесли такива вѣрвания, които сѫ отровили живота. Тѣ нѣматъ нищо общо съ ония велики синове на Истината, които сѫ дали на хората едно истинско, здраво
към текста >>
401.
Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев
 
- Георги Радев (1900–1940)
държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ
вдъхн
али на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба. Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия? Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ. А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа. Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. Никога, може би, въ свѣта не сѫ се
към текста >>
402.
Пътят на звездата
 
- Георги Радев (1900–1940)
която се широко прилага в естествените науки. А когато изгрее звездата на една нова идея, тя внася жива радост в сърцата на „мъдреците“, но смут в „Ирода и цел Йерусалим“. Защото Ирод се страхува че ще рухне цялата му сграда. Винаги една звезда — където и да се яви тя — показва, че ще се съгради нещо ново. Когато преди около три десетилетия в небето на науката изгря звездата на радия, тя внесе у едни радост, у други смут. Защото, като осветли донейде загадката на атома и
вдъхн
а надежда за „превръщане на елементите", считано до тогава за блян на алхимиците, той разклати известни научни схващания, които се смятаха до тогава за непоколебими. За ония, които виждат, радият е само един лъч в света на химичните елементи от една велика звезда, която е изгрела в небето на човечеството. Звездата на ония радиоактивни Самосветящи, които и днес, както и от памтивека, извършват великото превръщане на съзнанието на човечеството. Които и днес, както и от памтивека, вършат тайните на Великото
към текста >>
403.
Двете изключения
 
- Георги Радев (1900–1940)
пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни
вдъхн
ат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство. Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“. Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването
към текста >>
404.
Пръсти
 
- Георги Радев (1900–1940)
семейния живот, на монотонните бюра и канцеларии. Колкото и да са гъсти ситата на законите — обществени и морални — тия хора като флуид минават през тях. Те само „мокрят“ тия сита. А самите те за един миг болезнено усещат, как ситото прорезва флуида, как той се разбива на малки поточета като жички, за да се слее отново след това в една струя. Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи—приливи и отливи на емоциите и настроенията, на творческото въображение и
вдъхн
овението. Затова „коничните пръсти“ ги смятат за променчиви, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз-банда — така се идва най-после до разгул и разпътство. Така се идва до разкапването на един човешки или социален организъм, на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип — това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократът и елегантната „mondaine“, пенсионерът и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация. Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за
към текста >>
405.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „бого
вдъхн
овеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля. Ето защо обикновеният поглед престава да различава „историческо" от „легендарно", фактическо от символично. Някои изследователи откриват запример, че евангелието на Марк съвсем не е исторически документ. То е писано според пулсацията на слънчевия ритъм (виж напр. книгата на проф. Hermann Beck: Der kosmische Rythmus im Markus Evangelium), сиреч, че описаните в него
към текста >>
406.
Челото на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
по-далечните съотношения и причини на нещата. Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското
вдъхн
овение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „
вдъхн
овение" и
вдъхн
овението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно
към текста >>
407.
Нещо из историята на хиромантията
 
- Георги Радев (1900–1940)
на хиромантията. Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни. След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала
вдъхн
овителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология
към текста >>
408.
По повод някои изчисления за кубичната миля
 
- Георги Радев (1900–1940)
метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е
вдъхн
овило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък. Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие
към текста >>
409.
Сфера на Урана
 
- Георги Радев (1900–1940)
особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на
вдъхн
овението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за
към текста >>
410.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
го изгубите ще ви изпъдят и тогаз ще скитате. А за скитниците трябва възпитание. Божествената мъдрост е едно отражение във вашата мъдрост. Тя не може да се предаде на книга. На книга може да се предадат само нейните знаци т.е. мъдростта може да се предава така, както се предава музиката по нотите. Колко музика има, мислите, в нотите написани на книга. Трябва не само нотите на книгата, но трябва и инструмент, не само инструмент, но трябва и свирач, и не само свирач, но той трябва да се
вдъхн
ови. И тъй виждате, че влизат инструмент в инструмент, в които само Бог се изявява. Ако вашата душа е нагласена, нотите са написа ни, великият свирач е при вас, и когато той засвири, вие ще почувствувате каква е Божествената мъдрост. Вие слушате, че вашия въздух малко шумоли отвънка. Значи въздуха ви е малко немирен. Смущава се. Вашата атмосфера е малко посгъстена и влиянията са малко по-тежки, особено денем, защото има хиляди течения, които се прекръстосват от живущите хора на земята, и ако вие погледнете с яснотата на вашето око, щяхте да видите целия мир развълнуван като бурно море. И представете си, че имахте една лодка в това бурно море, тя не би стояла в покой. Може би ще ме попитате от кога съм станал такъв дълбок мъдрец, защото когато бях на земята, бях малко шегаджия. Но това което ви говоря не е мое. Колкото цигулката има заслуга в себе си като инструмент, толкоз и аз в себе си. Не искам да мислите, че нямам никаква заслуга, защото ако тези инструменти не са натегнати, не биха
към текста >>
411.
И така ...
 
- Атанас Славов
залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия. Върховете на тази вълна на стремеж за пряк контакт с божественото се знаят. Аз не съм ги видял, колкото и да съм чел за тях, за техните учители и
вдъхн
овители: американските трансценденталисти, теософите на Блаватска и Олкот, френските масони, Гурджиев в Турция, бахайците в Иран, стотиците простовати хорица и просветени светила, които биват споходени от вадения, от прозрения, които чуват гласове и усещат странни неща, без да знаят какво става с тях... и отчаяно се хвърлят в обятията на Бога. Но нещичко от това бях късметлия да зърна в последните му дни... Методистката Барбара Хек живее с мъжа си в най-хубавата част на Ню Йорк. И ето че един спокоен и приятен празничен ден - какво я прихваща! - и взима, че в дома на сънародници ирландци в Манхатън грабва картите от масата, на която играят, хвърля ги пред ужасените им очи в камината; друсва им една реч срещу опасностите от „прекарването на свободното време по безбожен начин“ и начаса заставя домакина Ембъри да събере хора от квартала и „да престане да мълчи, а да им проповядва Божието слово“. И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на
към текста >>
412.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
чорбаджи Атанас - бъдещия дядо на Петър Дънов, и неговите свикнали да шарят от Шумен до Дорбич, до Варна и Нови пазар забогатели съселяни. * Автоматнчна фотокамера 1854 в Скалистите планини между Айдахо и Орегон уанапумският вожд Смохала произнася класическата си проповед срещу нарушаването на природните закони от белите и за възвръщане към божествения естествен ред на природосъобразното. 1854 (март) по Черно море поп Константин поема за Света гора, огорчен от липсата на божествено
вдъхн
овение в православна- та среда, в която живее. 1854 (март) в Ню Йорк борбата на доктор Стронг за обновяване на методисткото духовно образование достига апогея си. 1854 (тържествата по случай 4 юли) в Редсвил на р. Хъдзън мохи- канският вожд Джон Куини припомня какво значи името на племето му - „тези, дето са като водите на земята си вечно неспокойни“, припомня, че Всемирното съзнание е всеобхватно и цитира Библията на белите си приятели, че когато времето спре в деня на страшния съд, всеки човек и всеки народ ще плати кармата си, ако не е текъл в хармония с Него (Великия дух) 1854 (същия ден - 4 юли) в Конкорд излиза „Уолдън“ - книгата на Хенри Торо за природосъобразния живот. 1854 (есента) в Теологическата семинария на Конкорд, Нюхейвън, постъпва 22-годишният бъдещ преводач на Библията на български език Алберт Лонг. 1854 (есента) в Персия Мизра Хусаин Али (известен като Баха Аллах) е признат за пророк от бахаите; задвижва се нова вълна на идеите му за единството на вяра, Бог и човечество;
към текста >>
413.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
е обратно в „Св. Павел“ и това точно е времето, когато започват да се събират средства за централна методистка семинария, и г-н Дрю застава в центъра на картината. Комитети, разправии - не е важно! Дрю обещава парите и всичко е наред освен едно - не могат да се споразумеят за мястото, където да се дигне семинарията, докато не се спират на Ийгълсууд над залива Раритан в Ню Бронзуик. Макклинтък е доволен от това доста изолирано, пасторално, тихо място, но не за това се е борил
вдъхн
овителят на цялата тази история Джеймс Стронг и сега той отново започва да се обажда. Работата е там, че на Стронг не му трябва бягство и отшелничество, а точно обратното - нещо близко до интелектуално стимулиращия Ню Йорк, нещо на две крачки, нещо, дето да стои изправено на пръсти. И докато уж всичко е готово и Стронг само ръмжи, Раритан като с магическа пръчка изхвърча от картината. Това е, защото епископ Джейнс се обажда, че от другата страна на пътя, на който живее, се продава някакво си владение, и додето се разбере кой какво - Макклинтък припада от възторг, когато вижда за какво става дума, Дрю струпва покритие за чековете си и имението на ескуерът Уилям Гибънс край Медисън, щата Ню Джърси, е купено. Макклинтък е свикнал на лукса на богаташкия Ню Йорк, дори на разкоша на Париж, но когато през лятото на 1867 отива в Медисън, той се оказва напълно неподготвен за великолепието на това южняшко имение, което като че ли е пренесено с магическа пръчка от Юга право под дремещата тишина на
към текста >>
414.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
дето кокалите му така стърчат, че да можеш да си закачиш шапката на кълките му, само че трябва да има и много месо, иначе хората няма да го купят от вас“. И най-важното, което непрекъснато повтаря: „Когато хората ви погледнат в лицето неделя сутрин, не забравяйте, че сърцата им питат: „Човече, видя ли Бог тази седмица?“ Яка подготовка, труд, ясно заковани основни точки, всичко подплатено с жива плът и кръв - разбираемо и близко до земята! Поднесено с любов и хумор и озарено от
вдъхн
овение! Това е то. Петър Дънов научава уроците на чичо Сам и въпреки че в дългите години напред го надминава в практическите резултати на проповедничеството, основните принципи на Юфамовата проповед остават непокътнати за него през следващите петдесет и пет години. Столът на Учителя Дънов на „Изгрева“ е методистки проповеднически стол с уширение на дясната подпорка на ръката, на което може да се пише. Близо зад гърба му има черна дъска. Дължината на проповедта е определена след столетия проповедническа практика за това колко може да се разтегне вниманието на слушателите: двадесет минути. Преди проповедта се пеят духовни химни, макар в случая да се наричат „братски песни“. Проповедта дълги години се започва с това, че Учителят фиксира цитат от Новия завет и поема оттам. След проповедта - също химни и братски песни. Това, че този, който му отваря света, е чичо Сам, не значи, че Петър Дънов няма какво да получи и от другите си учители. Той научава много като теория от другия шегаджия от
към текста >>
415.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
или да гледаш големия градски часовник на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае. * Часовникът на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно. Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше
вдъхн
овил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха
към текста >>
416.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери75 в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки,
вдъхн
овявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организация на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността. Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако
към текста >>
417.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
един пламнал в огън човек. Пред очите ми от време на време светват лампите на някоя гара. Шумът на вагонните врати кънти в ушите ми. Усещам как понякога Кръстю идва до пейката, на която лежа, и проверява състоянието ми. Изобщо кошмар! Пристигаме на гара Дряново. За мен, на тази гара става нещо, което аз мога да нарека истинско чудо. Още със стъпването на земята, аз се почувствах съвършено здрав. Никаква медицина, никаква наука не могат да ми обяснят как стана така, че когато
вдъхн
ах за пръв път хладния и чист планински въздух, аз се почувствах като новороден. Нито следа от умора, нито следа от треската и огъня, който ме бе обхванал през нощта. Може би моят организъм, роден в планина, усеща нещо свое, родно и лекуващо. Аз живях толкова месеца в полето и сега, когато усещам планината, моето здраве веднага се възвърна. Вдигнах багажа си и тръгнах с бодри стъпки. Звездите бавно гаснат в прекрасната утрин и скоро съмва. Тръгваме към манастира. Там намерихме добро гостоприемство. Разгледахме черквата, скалата, която се е търкулнала от близките височини и е направила пакост, видяхме и костницата на загиналите в Дряновското въстание и разговаряхме с игумена. Той е гостоприемен, пълничък човек, но много пъргав. По цял ден прехвърква през двора, отива при различните гости и хвали сливовата ракийка, която сам манастирът си произвежда. Когато вечерта се прибрахме за сън, ние трябваше да сменим ролите си. Аз съм съвършено здрав, но Кръстю усеща пристъпа на малария. По-
към текста >>
418.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
благословена работа. Тя го възвисява. Работата пък, която върши заради насилие, озлобява човека и го прави враг на другите хора. Ето защо ние не вярваме, че всеки труд облагородява. Облагородява само онзи труд, който се върши с любов. Казват, че трудът бил най-висшата ценност и най-голямата гордост на човека. Това не е напълно вярно. Най-висшата ценност у човека е любовта, заради която той може да приеме и най-унизителния вид труд. А самият труд сам по себе си, без любовта, която го
вдъхн
овява, е мъчение. Учителя Беинса ни е казвал, че има мъчение, труд и работа. Човечеството е стигнало до труда, но още не е стигнало до работата. То е било в мъчението, изкачило се е до труда, но още не е достигнало работата. Работата ще дойде тогава, когато човечеството ще върши всичко с любов към Бога, и това, което върши, ще бъде творчество. Христос, който свършва най-великата работа, не полага никакъв труд. Той е освободен от него. Днес получавам писмо от Кузман143, който живее на „Веслец“ при нашите. Писмото е много мило, спретнато и задушевно. Зарадвах се - това е първото писмо, което получавам тук. Зарадва ме и обстоятелството, че моята майка има едно прекрасно майчинско чувство към братята, които живеят там. Исках да я прегърна и да и благодаря за това. В Русенската комуна започва производството на дървени печатарски букви. Петър Камбуров е начело на това предприятие, което впрочем е започнато в София. Братята стържат, режат и пеят. Аз не съм в тази кооперация. Работя полска работа.
към текста >>
419.
Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г.
 
- Георги Христов
и прекарвах в стаята почти със седмици. Аз не бях свикнал на заседнал живот, но обстоятелствата ми наложиха. Реших да използвам времето най-рационално - за духовна работа: четене, свирене, размишление. Аз не само не скучаех, но не усещах как минават дните един след друг. Свирех на цигулката по няколко часа на ден, после четях, но най-силни, неповторими преживявания имах вечер на молитва, преди да си легна. Никога преди това аз, двадесетгодишен младеж, не съм преживявал такива молитвени
вдъхн
овения, както там на Колибата - там дето Той, Великият Учител всяка година провеждаше своите свещени събори. Там, дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение. Чувствах влиянието на светлите сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда. Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва, както всяка вечер преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем...“ Обикновено тази песен се пее като вторият куплет (И молим Ти се, Боже наш) се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече съм на колене и сълзите капят! Ето вече 50-60 пъти пея същия куплет: „И молим Ти се, Боже, наш...“ Минаха се час, два, три, а аз съм все на колене, пея и плача... Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително подобни състояния съм имал и друг път - силни молитвени моменти, но това, което току-що описах, си остава единствено за през целия ми живот
към текста >>
420.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
представяне на нови идеи Импулсът да осмислим собствената си същност е онова рекурсивно завихряне, което ни превръща в азови същества. Ако древните гърци са ни завещали крилатата фраза: Познай себе си, то Парсифал е втъкал в нашите души въпроса: Каква е тайната на Граала. Две хиляди години след Поврата на времената и почти век, след като антропософията прониза европейската култура, стремежът към себепознание не е угаснал, а се е превърнал в духовна наука. В тази статия ще си позволим,
вдъхн
овени от легендата за търсещия Парсифал, с питаща душа да задаваме въпроси и да изваем от нашия аз очакващата форма на Светия Потир.1 И така, ето два въпроса, който ще образуват крайъгълния камък на тази статия: Как е организирана Бялата ложа от Учители на човечеството и каква е нейната дейност в наши дни? Каква е структурата на човешкия Аз? Това всъщност са все въпроси за азовостта, но съответно в макро-космичен и микрокосмичен аспект. Христос Исус и Неговата жертвена дейно от са самата същно от на Макрокосмичната азовост2, която по степенно и все повече става азовост на цялото човечество. Както човешкото същество има свой Аз, така и самото човечество оформя един цялостен организъм*, който намира своя организиращ център в Аз-а на Космоса3. Познаем ли структурата на човешкия Аз, ще придобием представа за същността и дейността на Бялата ложа. И обратно: изследваме ли работата на Христовите посланици - Учителите на човечеството, ще познаем в дълбочина и собствената си същност. Ако
към текста >>
421.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
 
- Филип Филипов
Небесната интелигенция и Дух на Времето на нашата епоха, датираща от 1879 г. През май 1907 г. Щайнер се отделя от Теософското общество, а на 1 юни 1907 г. обявява разделянето на Езотеричната школа на Западна и Източна. През същата тази година в протоколите на годишната среща на Веригата от 16 август Учителя Беинса Дуно съобщава: „Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят..."11 В протоколите от годишната среща през следващата, 1908 г., може да се прочете: „Христос беше, който
вдъхн
а Дух в устата на човека, на Адам. И затова жилището на душата са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата..." (11 август)12. През 1909 г. началото на мистерията на Етерния Христос като че ли достига своя апогей. На годишната среща на Веригата Учителя Беинса Дуно показва на присъстващите малък двуостър меч, езотеричен символ на пълното Аз-ово съзнание, донесено от Христос, и изговаря знаменателна фраза: ,Да едната страна на камата е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата. Това е Силата Господня, с този нож обсаждаме Варна" (16 август)13 На 13 юни следващата година в Християния Р. Щайнер открито обявява, че тъкмо отминалата 1909 г. е начало на едно свръхсетивно явление, наречено Етерно откровение на Христос в астралния план1. По-нататък в протоколите от историческата 1909 г. могат да се прочетат реплики, изказани по повод личността на Учителя Беинса Дуно: „Не искам да знаете кой именно съм аз; желанието ми е други да говорят за
към текста >>
НАГОРЕ