НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
5
резултата в
5
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Играта като възпитателен център
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
При постоянна
бдителност
и творческа готовност от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот.
Тя трябва да има израз в духа на времето. Особено днес, когато стъпваме в нова творческа и историческа епоха, бъдещето поколение трябва д,а бъде обучено със смислени, организирани, спонтанни творчески и приложни игри. Детската игра трябва да бъде осмислена. Да не се изражда в празна забава, с цел само да залъже детето; но тя трябва да го обогати с опитности и да го възпитава. Възпитателят трябва умело да провежда детската игра между границите на забава и работа.
При постоянна
бдителност
и творческа готовност от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот.
Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида. Тя въздействува и върху формиращите се навици на честност, твърдост, издръжливост, солидарност, зачитане правата на другите, постоянство и пр. Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство, дисциплина и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност. Играта ускорява и прочистването на кръвта от въгледвуокиса при бързите й действия. В областта на движенията тя идва да ни упражни в повече сръчност, мускулни и сетивни ефекти, издръжливост и пъргавина.
към текста >>
2.
ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ
 
- Павел Желязков
Като се вслушва внимателно в гласовете, които му нашепват похвали и ласкателства, той ще остане въздържан и
бдителен
за влиянията им, които идват отляво.
Материалният живот огрубява човека, а целта на окултната школа е да осмисли този живот във всичките му положения. Ученикът трябва да знае законите, чрез които да намали шума, който се вдига наоколо му. Човек може да познае доколко е концентрирана неговата мисъл по следното: когато върви из шумните улици, да следва спокойно мисълта си, без да чува шума наоколо си. Колкото по-малко го смущава външният шум, толкова по-концентрирана мисъл има човек." Между двете възможности да загрубее и да затъне в противоречията на материалния свят, където владеят студ и мрак, или да излезе от гъстата материя и да влезе във виделината на духовния мир разумният човек естествено ще предпочете втората възможност.
Като се вслушва внимателно в гласовете, които му нашепват похвали и ласкателства, той ще остане въздържан и
бдителен
за влиянията им, които идват отляво.
Те ще се опитат да заглушат тихия глас на истината, която светлите души му нашепват, за да го насърчат и събудят в него стремеж към знание и воля за придобиване на онези добродетели, които са необходими за свободата на душата му. С умението си да разпознае гласа на истината, който носи любов, мир, светлина и радост, и да остане глух за арогантния глас на лъжата ученикът отстранява препятствията, които тъмните сили поставят на пътя му.
към текста >>
3.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
Днес обаче Бог ги учи на
бдителност
, да наблюдават добре и да анализират явленията в живота.
Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти? " Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен съм, че Вено би казал: „Властта осмисля живота на тези хора така, както игрите детството." Той ги разбираше и приемаше такива, каквито бяха в момента. Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта.
Днес обаче Бог ги учи на
бдителност
, да наблюдават добре и да анализират явленията в живота.
Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен обект за тяхното внимание. Това обстоятелство обаче не е повод нашият приятел да промени естествения ритъм на своя живот. Той си е купил приятно ухаещ ръчен хляб. В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен. В една слънчева алея на парка „Заимов" Вено наблюдава игрите на светлината, която трепти в короните на дърветата.
към текста >>
4.
Ръката в детайли
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Затворената ръка показва скритост, голяма предпазливост и
бдителност
.
Ако върховете на пръстите са извити навътре, показват скъперничество. Криви ръце и пръсти показват човек без морални принципи. Тънки и плоски ръце показват ограничена интелигентност, слабо мислене, липса на дълбочина в характера, липса на енергия и морална сила. Колкото коничните ръце са по-тесни, толкова хората с такива ръце са по-малко годни за физически и механичен труд. Отпуснатостта на ръцете (спящи ръце) показват отпуснатост на човека - липса на воля.
Затворената ръка показва скритост, голяма предпазливост и
бдителност
.
Една много нежна и тясна ръка показва безсилие, мекушавост, непостоянен темперамент, безделие, слаба съпротивителна сила. Меки и не твърде големи ръце, с добре развити хълмове, показват стремеж към себезадоволяване, негодни за механична и физическа работа. Такива ръце имат хора на чувствата, усета, импулса. Те са впечатлителни, романтични, поетични, весели, жизнерадостни, въодушевени. Такива хора държат повече на външното.
към текста >>
5.
Едно сравнение
 
- Георги Радев (1900–1940)
А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна
водоснабдителна
мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби.
А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир.
А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна
водоснабдителна
мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби.
Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам.
към текста >>
НАГОРЕ