НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
133
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_02 ) Разумното начало в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И нотите, които са пред теб, представляват хубава
симфония
, но все още не можеш да свириш добре на пианото.
Да, тепърва има да учите науката за Любовта. Научете всички видове нейни запалки. Вие имате Любов, но не сте я проявили. Считайте, че я имате. Пианото, на което свириш, е хубаво.
И нотите, които са пред теб, представляват хубава
симфония
, но все още не можеш да свириш добре на пианото.
Коя е идеята на този пример? Че Бог е създал хубаво Природата и че каквото е написал в нея е хубаво и ако на някого не върви в живота, причината е в него. Хората искат голямата Любов, а пък те трябва да са доволни и от най-малкото, което получават. Това е едно неразбиране, че всички започват с голямата Любов. В Любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото и затваряш очите си за погрешките на онзи, когото обичаш.
към текста >>
2.
1_07 ) Общение с Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Онзи, който е на планината, и онзи, който е в долината, ще се разговарят с
телефон
, ще си съобщават кой каквото вижда.
Когато Христос се молеше, Висшите същества присъстваха, Той ги виждаше и говореше с тях. На планината Тавор явиха се Мойсей и Илия и с тях говореше Христа, като се преобрази пред тримата си ученици, а после им каза да не казват никому това. Той постъпи с учениците си така, само за да им покаже, а пък всякога, когато се молеше, влизаше в общение с разумните висши светове от Реалния свят. При всяка своя молитва Той общуваше с тях, виждаше ги и говореше с тях. Онзи, който не вижда, трябва да се учи от онзи, който вижда.
Онзи, който е на планината, и онзи, който е в долината, ще се разговарят с
телефон
, ще си съобщават кой каквото вижда.
Братът попита: „Кога молитвата се слуша? “ Когато човек напълно посвети ума, сърцето и волята си на Бога, когато те се потопят в трите свята, молитвата се чува. Размишлявайте върху Царството Божие и искайте то да дойде. Всички трябва да впрегнете мисълта – да дойде Царството Божие, да се прослави Името Божие и да бъде Волята Божия, за да се реализира това на практика.
към текста >>
3.
1_12 ) Активен в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя отправи поглед към красивата полянка с цъфналите дървета на
фона
на Витоша и каза:
Съществата от Невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на Земята, а хората считат страданията за излишни. Страданията са една опитност, една форма, чрез която трябва да се предаде една истина. Някой път човек усеща недоволство, защото у него има свещени копнежи, а живее в една груба среда, която никак не отговаря на тях. Не да се безпокои, а да работи за повдигането на околните, чрез което сам ще се повдигне и ще изпълни мисията, с която е изпратен между тях и някои от тях ще се събудят. Да създадеш в себе си воля и посред всички несгоди да ходиш спокойно и с мир, това е цяла философия.
Учителя отправи поглед към красивата полянка с цъфналите дървета на
фона
на Витоша и каза:
Тази гледка е прекрасна, какво живо кино! Мен ме интересуват камъните, небето, облаците. Красиво е, когато човек посред дъжда не мисли, че ще се наквасят дрехите му, и никак не се мръщи: „Сега ли намери дъжд да вали, развали ми фасона на дрехите.“ Трябва да ти е приятно, че вали и като те напече Слънцето, пак да не роптаеш, че било горещо. Защо страдаме? Понеже ние ограничаваме Бога.
към текста >>
4.
2_13 ) Четири портокала
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Аз считам тревата за
телефонна
слушалка.
Много пъти може да съм скръбен, но като погледна тревата, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето място, аз ще бъде по-горе.“ И ѝ казвам: „ Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето място.“ Тогава тя казва: „Много се радвам! “ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на тревата приказва. Може ли да се приказва на тревата?
“ Аз считам тревата за
телефонна
слушалка.
Когато хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, Който е далеч. Аз говоря с Онзи, Който е от другата страна. Като влезете в Пътя на посвещението, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди. Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов. Тези същества, които обичаш, не бива да ги владееш.
към текста >>
5.
3_13 ) Няколко думи за човешкото естество
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Цяла
симфония
се чува от добрите хора.
После ще го питам: „Какво видя? “ Той ще каже: „Видях, че на пода лежеше човек, който напълно приличаше на мен.“ И ще го питам какво ще каже сега, съществува ли душа или не? Възкресението е събуждане на духовното тяло. Всяка Добродетел си има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза музика, песен, която напомня звуци от нежна арфа.
Цяла
симфония
се чува от добрите хора.
От духовния човек излиза Светлина от цялото му тяло. Човек трябва да изучи своето тяло и да види къде са центровете.
към текста >>
6.
3_14 ) Силни трептения
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
духове са
грамофонни
плочи и когато ти говори някоя
грамофонна
плоча, не ѝ отговаряй.
дали работят за Бога или за себе си. Низшите духове са заблудили човечеството, подтикнали са го в крив път и то търси нещата там, дето няма да ги намери. Спиритизмът е една опасна област: дошли баба ти, дядо ти, говорят ти и минават пред теб като духове на светии, на Ангели. А виждам около тях Ангели с черен цвят. Много от т.нар.
духове са
грамофонни
плочи и когато ти говори някоя
грамофонна
плоча, не ѝ отговаряй.
А един Възвишен дух като дойде, ще ти каже: „Като пътуваш по този път, след пет километра ще срещнеш един човек; той ще направи това и това, в дома му ще спреш.“ И целият път ти описва вярно и става така, както той разправя. А когато ти казват и нищо не става, тогава са от грамофонните плочи. Същества, които имат по-слаби трептения, могат да бъдат обсебени от низши духове, а които имат по-силни трептения, те са оградени спрямо тях; затова трябва да се проверява. Низшите духове изкушават хората. Лошият дух ще те тури на топа на устата и ще гледа да не го хване законът.
към текста >>
А когато ти казват и нищо не става, тогава са от
грамофонните
плочи.
Спиритизмът е една опасна област: дошли баба ти, дядо ти, говорят ти и минават пред теб като духове на светии, на Ангели. А виждам около тях Ангели с черен цвят. Много от т.нар. духове са грамофонни плочи и когато ти говори някоя грамофонна плоча, не ѝ отговаряй. А един Възвишен дух като дойде, ще ти каже: „Като пътуваш по този път, след пет километра ще срещнеш един човек; той ще направи това и това, в дома му ще спреш.“ И целият път ти описва вярно и става така, както той разправя.
А когато ти казват и нищо не става, тогава са от
грамофонните
плочи.
Същества, които имат по-слаби трептения, могат да бъдат обсебени от низши духове, а които имат по-силни трептения, те са оградени спрямо тях; затова трябва да се проверява. Низшите духове изкушават хората. Лошият дух ще те тури на топа на устата и ще гледа да не го хване законът. Много от подозренията, съмненията и крамолите са от тези низши духове. Спиритизмът не е за Изгрева, ние сме минали в една по-висока фаза.
към текста >>
7.
3_15 ) Развитие на новите сетива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще срещнете тези противоречия и тогава ще се научите да затваряте слушалките на
телефоните
.
В неразколебаването на съзнанието е всичкото. Като влезеш в тази тъмна зона, ще те гонят лошите духове и ще се нахвърлят върху теб; това е един голям изпит. Там е последната инстанция и след това се отворят вратите. Като преминаваш през тъмната зона, ще чуеш най-обидните думи, които никога не си чул на Земята. Тъмните духове няма да оставят нищо свято, което да не опетнят.
Ще срещнете тези противоречия и тогава ще се научите да затваряте слушалките на
телефоните
.
Тази опитност ще я имате.
към текста >>
8.
3_16 ) Съзнателно излъчване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат каза: „Вие в една от последните лекции казахте, че трябва да развием хилядолистника, който се намира на най-горната част на главата, понеже той е
телефонната
слушалка, чрез която се свързваме с Бога.
Понеже като види някой човек, ще види неговото минало и ще узнае, че в миналото е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към него пак така добре, със свещено чувство – не само външно, но и вътрешно. Това не бива да измени отношението му към него. Човек може да развие своята чувствителност. Пространството около нас е пълно с вълни, с музикалност. Ясновидецът наблюдава, че върху горната част на главата на религиозния човек слиза една струя от Светлина.
Един брат каза: „Вие в една от последните лекции казахте, че трябва да развием хилядолистника, който се намира на най-горната част на главата, понеже той е
телефонната
слушалка, чрез която се свързваме с Бога.
Казахте, че чрез този център се проявява Бог.“ Човек трябва да държи хилядолистника в изправност. Той трябва да функционира правилно. Човек като отправи ума си към Божествения свят, към Божественото, като мисли за Бога, хилядолистникът вече работи и се развива. Например, както някой, който се упражнява да пее, събужда и развива музикалния център на главата си, също така и хилядолистникът се събужда, като мисли човек за Бога.
към текста >>
9.
6_07 ) Това е Живот вечен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-първо трябва да има
телефонна
слушалка и Напредналото същество да ти говори по нея.
Няколко души братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за връзката на учениците със своите Ръководители и с Напредналите същества. Тази връзка съществува, а ако е въпрос за среща, вие сте срещали вашите Ръководители, но не ги познавате. Апостол Павел нали казва: „Човек, като е нахранил някого, може би някой ангел е нахранил.“ Човек трябва да се моли за Знание, за Мъдрост. Срещата има смисъл, но каква полза за един ученик, когато е глух и сляп?
Най-първо трябва да има
телефонна
слушалка и Напредналото същество да ти говори по нея.
Нека първо да се образува отношение, мислите да се предават и да се приемат. А пък ние искаме веднага да ги срещнем. Не, първо вие ще приемате мислите им и после – срещата. Мога да ви посоча един час за размишление и съзерцание, но като го кажа, непреривно трябва да се употребява. Ще ви дам следното упражнение: за десет дни изпращайте светли мисли и чувства до някои свои братя и сестри.
към текста >>
10.
7_15 ) Страданието е път към Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта ще превърне страданията на миналото във велика
симфония
на душата, във велика хармония.
А Радостта е плод на страданието. Колкото повече страда човек, толкова по-сладки плодове ще има. Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от Любовта. Дойде ли Любовта, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете.
Любовта ще превърне страданията на миналото във велика
симфония
на душата, във велика хармония.
Христос издържа страданията. Това е Любов, когато страдаш, да повдигаш другите и със своите страдания да помагаш на човечеството.
към текста >>
11.
12) Всичко е за Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например безжичния телеграф,
телефона
, радиото“ .
Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза: “Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа! “. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме. Един брат каза: „ Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката.
Например безжичния телеграф,
телефона
, радиото“ .
Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, отвън се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние, а после самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии.
към текста >>
12.
18) Да я събуди навреме
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Искаш ли да чуеш нещо хубаво, вдигни слушалката на
телефона
, за да схванеш хубавото на Ангелския свят.
Любовта на Съществата от Невидимия свят е голяма и тяхната Свобода е голяма; значи трябва да се учим от тях. Преди няколко дни бяхме на Витоша и някои усетиха присъствието на Светлите същества. Времето беше тъй хубаво и когато си отидоха, то пак се развали. Тези Същества слизат навсякъде, за да помагат. Трябва да намериш времето, когато са слезли да работят, и тогава да се качиш на Витоша.
Искаш ли да чуеш нещо хубаво, вдигни слушалката на
телефона
, за да схванеш хубавото на Ангелския свят.
Една сестра запита: „Как, по какъв начин? ” Насочи радиото си и ако нямаш резултат, не се обезсърчавай. Твоята душа има резултат, но на физическото поле той ще се проектира и изяви по-късно. Горе, в свръхсъзнанието или в душата, резултатът е станал.
към текста >>
13.
37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако живеете с Любов, вие ще чувате навред такава
симфония
, каквато никога не сте слушали.
В Природата всичко е музика и когато минавам покрай цветята, слушам, че пеят. Аз съм внимателен, сядам и слушам. Минавам покрай една река, не размътвам водата ѝ, а слушам. Планинските рекички са приятни, понеже имат разнообразие, и вслушваш ли се дълго време, ще чуеш, че музика има там. Светът е толкова красив, че аз се чудя, дето при тази красота сме нещастни.
Ако живеете с Любов, вие ще чувате навред такава
симфония
, каквато никога не сте слушали.
Тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл. Някоя птичка пее; превеждам песента ѝ и зная какво означава, а друг казва: „Какво ли чиририка? “ Представете си, че Разумното същество е горе, а птичката е апарат, чрез който това Същество ви говори. Кое е дало повод на славея да научи тези песни? Славеят си има известни вече мелодии, но с голямо разнообразие във вариациите.
към текста >>
А само при Ангелите средата е рядка, акустична, благоприятна за тоновете и затова в един тон се чуват много звуци и гласовете там са
полифонични
.
Невидимият свят е музикален и когато влезеш в него, дори само прахът му да се полепи по краката ти, то пак си получил много нещо. Една сестра попита: „Как да разбираме стих 7-и от 38-а глава на Йов: „Когато звездите на зората пееха заедно? ” Тук се говори за пеенето на Същества, които стоят зад звездите. Във всеки тон има много тонове, но гъстотата на земната атмосфера не позволява да се чуват и долавят и те остават скрити.
А само при Ангелите средата е рядка, акустична, благоприятна за тоновете и затова в един тон се чуват много звуци и гласовете там са
полифонични
.
Всеки тон е полифоничен – многогласен. Една сестра разказа: „Една вечер, когато си тръгвах, долових в салона хорова музика, но се прибрах у дома и по-късно, към един и половина часа след полунощ, се обух и пак влязох в салона. Този път чувах по-ясно музиката. Стоях там, слушах и когато часът стана три и нещо, хорът престана. Останах в салона до пет, за да благодаря.
към текста >>
Всеки тон е
полифоничен
– многогласен.
Една сестра попита: „Как да разбираме стих 7-и от 38-а глава на Йов: „Когато звездите на зората пееха заедно? ” Тук се говори за пеенето на Същества, които стоят зад звездите. Във всеки тон има много тонове, но гъстотата на земната атмосфера не позволява да се чуват и долавят и те остават скрити. А само при Ангелите средата е рядка, акустична, благоприятна за тоновете и затова в един тон се чуват много звуци и гласовете там са полифонични.
Всеки тон е
полифоничен
– многогласен.
Една сестра разказа: „Една вечер, когато си тръгвах, долових в салона хорова музика, но се прибрах у дома и по-късно, към един и половина часа след полунощ, се обух и пак влязох в салона. Този път чувах по-ясно музиката. Стоях там, слушах и когато часът стана три и нещо, хорът престана. Останах в салона до пет, за да благодаря. Учителю, Вие слушате такава музика постоянно, а аз само един път почувствах, че просто политам.“ Учителя се усмихна.
към текста >>
14.
45) Невидими пътища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по
телефона
, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея.
Тя е на открито място и оттам се разтварят обширни хоризонти. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски – от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога. И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня.
На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по
телефона
, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея.
Той отново можа да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и помнеше от няколкодневния наш престой на Черни връх преди две години. През деня няколко души се отделихме и отидохме до Яворови присои, които са на около четиридесет и пет минути разстояние от хижата. Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя.
към текста >>
15.
51) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Автор на
симфонии
, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти.
Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство. 2 Чиампи – Известен италиански цигулар. 3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма.
Автор на
симфонии
, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти.
5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър.
към текста >>
Автор на произведения, които се смятат за връх в
симфоничната
, концертната, камерната, оперната и хоровата музика.
3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа.
Автор на произведения, които се смятат за връх в
симфоничната
, концертната, камерната, оперната и хоровата музика.
Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка. 7 Бронислав Хуберман (1882–1947) – Цигулар виртуоз, полски евреин, основал Палестинския оркестър, който по-късно се превръща в Израелски филхармоничен оркестър. Живял във Виена, но прокуден оттам през Втората световна война. 8 Вацлав Пшихода – Чешки цигулар виртуоз, живял през Втората световна война в Италия, гастролирал по времето на цялата война в различни европейски страни.
към текста >>
16.
52) Окото, Мусалла, Олтарят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работеха тук, и се вслушвахме в нощната
симфония
на планината.
Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред. Но тези контрасти на сенки и светлини бяха забулени от гъстата мъгла, която пропълзя по склоновете и скоро ни обгърна. Мръкна се, запалихме десетина огньове и се събрахме около тях. Започна да ръми ситен дъжд, който скоро престана, а мъглата ставаше все по-гъста. Намирахме се в едно вълшебно царство – царството на Чистотата.
Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работеха тук, и се вслушвахме в нощната
симфония
на планината.
Към 1 ч. след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и му каза, че всички желаем да посрещнем Изгрева на Слънцето от върха. Учителя каза: Нека да опитат вярата си. Да направят обща молитва.
към текста >>
17.
77) Усилени обертонове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Космичната музика е реалната, а нашата е музика на
грамофонните
плочи, но пак е нещо.
Нека музиката да се приложи като възпитателно изкуство. Например вие трябва да знаете кои музикални парчета да се свирят, за да се отвори сърцето на хората. Трябва ви една книга; изсвирите едно музикално парче и ще ви дойде книгата. Музиката е внесла укротяване. Музиката има и аромат.
Космичната музика е реалната, а нашата е музика на
грамофонните
плочи, но пак е нещо.
Колкото едно животно е по-немузикално, толкова животът му е по-тежък. При рибите няма музика и там, където живеят, е цял ад – една риба е нагълтала друга, а следващата по-голяма риба е нагълтала първата, така че в някоя риба може да се намерят три риби една в друга. Но някои риби са излезли вън от водата и се реят свободно във въздуха като птици. Затова птичките чуруликат и се радват, че е минал периодът им във водата. Музиката е цяла наука и иде от един специален свят.
към текста >>
18.
7) В хармония със законите на Живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Известният немски химик барон
фон
Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство.
Окултизмът въз основа на своите изследвания също така винаги е твърдял истината за превъплъщението на Слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната Слънчева система.62 Днес атомната физика чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, протони и неутрони, които са кондензирана енергия, т.е. в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия – истина, която окултизмът всякога е твърдял. Окултистите през всички векове са отправяли своя интерес към човешкото естество и са твърдели, че то е сложно и е устроено от дълбоко скрити сили, които те са изучили в подробности.
Известният немски химик барон
фон
Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство.
Обаче тук сме длъжни да споменем резултатите от научните изследвания в тази област, за да ги съпоставим с окултните. В плитките фази на хипнотичния сън хипнотизираният се намира под дадена внушаемост, но в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения – не хваща вяра, когато му се подава молив, а му се заявява, че това е трендафил, става самостоятелен в мисленето и най-важното – у него се събуждат някои от спящите сили, вижда аурата на хора, животни, растения, кристали. Той вижда сноповете светлина, които излизат от пръстите, очите, носа и др. По-нататък Райхенбах изследва одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Тогава той идва до извода, че жизнената или психометрична енергия може да бъде складирана и че различни субстанции могат да бъдат зареждани с нея.
към текста >>
19.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Може да си набавите даже и призми, та когато денят е хубав, върху бял
фон
да прекарвате дъгата.
Щом изменяте вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на Земята само с Добродетелта и Правдата, т.е. с портокалената и зелената краска, последната от които е Душата. Най-хубави и естествени краските са в дъгата, затова я наблюдавайте. Там ще намерите петте основни краски.
Може да си набавите даже и призми, та когато денят е хубав, върху бял
фон
да прекарвате дъгата.
По такъв начин ще я наблюдавате, изучавате и запомняте и ще усвоите петте основни краски. Ако преди започване на упражнението имате неразположение, четете стиховете на розовата краска. Най-първо трябва да се възстанови вашият Мир, защото само тогава можете да действате. Този метод е методът на Христос и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, въпреки че на вид е много прост. И щом по този начин образуваме хармония помежду си, ще се свържем с Бялото Братство, което ви е помагало много.
към текста >>
20.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име
Персефона
, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак.
В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология.
Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име
Персефона
, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак.
Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение.
към текста >>
На десетия ден я намира, но
Персефона
вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее.
Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна.
На десетия ден я намира, но
Персефона
вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее.
Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха.
към текста >>
Тези периодически завръщания на
Персефона
, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания.
Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее.
Тези периодически завръщания на
Персефона
, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания.
Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим.
към текста >>
21.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
4. Д-р Карл
фон
Райхенбах (1788–1869) – забележителен немски химик, геолог, естествоизпитател и философ.
3. Сп. Житно зърно, 1937 г., кн. 7-8, стр. 183, кн. 9-10, стр. 238
4. Д-р Карл
фон
Райхенбах (1788–1869) – забележителен немски химик, геолог, естествоизпитател и философ.
Открива катрана, парафина и фенола. Изследва силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която нарича Одинова сила по името на германския бог Один. 5. Д-р Гастон Дюрвил – френски лекар, изучаващ в началото на ХХ век физиогномиката, която разглежда като учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и съдбата на човека. Прави опити за определяне на въздействието на човешките енергии върху растенията. 6. Александър Гурвич (1874–1954) – руски биолог, работил в областта на цитологията, ембриологията, биофизиката и теоретичната биология; професор в университета в Симферопол (Крим), който е изследвал физиологията на клетъчното деление (митоза).
към текста >>
76. Херман
фон
Хелмхолц (1821–1894) – немски физик, физиолог и философ.
73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88. 74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г. 75. Франц Месмер (1734–1815) – немски лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм. Считат го за баща на съвременната хипноза, като изследва използването на хипнотичното състояние за лечебни цели.
76. Херман
фон
Хелмхолц (1821–1894) – немски физик, физиолог и философ.
В областта на физиологията е известен с теориите си за зрението и с експериментите върху мускулния метаболизъм и предаването на нервните импулси. Приносът му във физиката е свързан със закона за запазване на енергията, електродинамиката и механичните основи на термодинамиката. 77. Емил Куе (1857–1926) – френски психиатър, който изследва силата на самовнушението. Смята се за баща на използването на положителната мисъл в научния свят като средство за лечение. Допринася за развитие на автогенния тренинг, визуализацията, невро-лингвистичното програмиране, сугестологията и др.
към текста >>
22.
Изгрев 12.IХ.1950 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък
симфоничен
оркестър на Филип Стоицев.
И тук се чувстваше присъствието на Учителя и на Светлите братя. През трите дни на събора имаше концерти. Първият концерт се състоя на 27 вечерта. На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа.
На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък
симфоничен
оркестър на Филип Стоицев.
Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29. VIII. вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени с нова светлина и нови идеи за работа.
към текста >>
23.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По
телефона
от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри.
При първия изгрев, посрещнат на Меча поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски, от жълта до червено-виолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше душите ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден.
По
телефона
от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри.
И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно Гошо позна Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата.
към текста >>
24.
Изгрев, 25 септември, 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един човек е свързан с бакалницата с
телефон
и оттам ще му донесат хляб, захар и пр.
Плодната храна е проводник на магнетизма. Най-първо, като ядеш прана, да бъдеш доволен, макар да ядеш сух хляб. Да си концентрираш мисълта да дишаш правилно. Спокойствието е резултат на мисълта. Ти си уверен в нещо.
Един човек е свързан с бакалницата с
телефон
и оттам ще му донесат хляб, захар и пр.
А друг човек не е свързан с бакалницата с телефон и трябва сам да отиде в бакалницата да си вземе. Магнетичният човек е свързан с бакалницата, а немагнетичният не е свързан. Говоря символично - направете превод. Всички условия в природата са благоприятни. То е закон.
към текста >>
А друг човек не е свързан с бакалницата с
телефон
и трябва сам да отиде в бакалницата да си вземе.
Най-първо, като ядеш прана, да бъдеш доволен, макар да ядеш сух хляб. Да си концентрираш мисълта да дишаш правилно. Спокойствието е резултат на мисълта. Ти си уверен в нещо. Един човек е свързан с бакалницата с телефон и оттам ще му донесат хляб, захар и пр.
А друг човек не е свързан с бакалницата с
телефон
и трябва сам да отиде в бакалницата да си вземе.
Магнетичният човек е свързан с бакалницата, а немагнетичният не е свързан. Говоря символично - направете превод. Всички условия в природата са благоприятни. То е закон. А неблагоприятните неща са от нашето неразбиране.
към текста >>
25.
Изгрев, 7 октомври 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те представляват някоя хубава
симфония
или ария, но ние не можем да свирим добре на пиано.
Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате Любов. Ти имаш Любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво. И нотите, и те са хубави.
Те представляват някоя хубава
симфония
или ария, но ние не можем да свирим добре на пиано.
Коя е идеята в този пример? - Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво. И ако на някого не върви в живота причината не е в природата, а в него. В Любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото.
към текста >>
26.
Изгрев, 19.ХII.1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да развиваме хилядолистника, който е на горния край на главата, понеже той е
телефонната
слушалка, чрез която се свързваме с Бога.
Тогава ще схванете по-горните октави на червения цвят, на жълтия, синия и пр. Новата мисъл не може да дойде без да имаме новата светлина. За новата светлина трябва да бъдем готови. На вас ви трябва нещо реално. Да дойде във вас новата светлина.
Трябва да развиваме хилядолистника, който е на горния край на главата, понеже той е
телефонната
слушалка, чрез която се свързваме с Бога.
Чрез този център се проявява Бог. Човек като отправи ума си към Божественото, като мисли за Бога, този апарат на хилядолистника вече работи и се развива. Хилядолистникът се събужда като мисли човек за Бога. Обаче човек освен с мислене за Бога, за да развие хилядолистника, може като спомагателно средство да си служи с движение на ръцете си, при което да допира с ръце горната част на главата, дето е хилядолистникът, като прави движения на обливане. Има и други секретни методи за развиване на хилядолистника, но засега човек да се задоволява с малко.
към текста >>
27.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И често, когато вятърът люлее дърветата, в гората се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като
симфония
.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа.
Всичко изважда трептения, които се носят като музикални вълна. И за това се казва, че всичко в природата е музика. На земята, дето обитават толкова много живи същества, се разнася непреривна музика. Музика има в текущите води и вечно вълнуващите се води на океани и морета, музиката се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласа на животните, в румоленето на потоците.
И често, когато вятърът люлее дърветата, в гората се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като
симфония
.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа.
Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки. Ако се вслушате, ще чуете, че цялата вселена пее. Колко е величествено всичко това! ” „Идете до Ели-дере или някое друго място на планината, изберете някое стръмно място и тръгнете по реката нагоре. Тая река ще роди във вас едно отлично настроение.
към текста >>
Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята
симфония
, с чудната си песен.
Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение.
Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята
симфония
, с чудната си песен.
Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда. Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел. Слънцето заедно с всички планети се движи из безкрайните пространства към далечни съзвездия.
към текста >>
28.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Същите вечни истини ще намерим в романа „Хенрих
фон
Офтердинген” от Новалис, във фрагментите от същия, в картините на Борис Георгиев, в Толстой, Достоевски, Р.
Той вече има светлина върху великите проблеми на живота. Учителят казва: „В горните класове трябва да се използват произведенията на видни поети, художници, мъдреци и пр., от всички епохи, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души във всички векове са проповядвали едни и същи висши истина.” Този вид занимание представлява голям интерес за гимназиста. Той ще събуди у него много въпроси, ще му даде материал да мисли. Духовният елемент, който срещаме, например в произведенията на Питагор и Платон, под друга форма ще го намерим във „Фауст” от Гьоте, в драмите „Строител Солнес”, „Когато ние мъртвите се пробудим”, „Бранд” от Ибсен, в „Потъналата камбана” от Хауптман, в „Дон Кихот”, в „Синята птица”, „Слепите” и „Съкровище на смирените” от Метерлинк и пр.
Същите вечни истини ще намерим в романа „Хенрих
фон
Офтердинген” от Новалис, във фрагментите от същия, в картините на Борис Георгиев, в Толстой, Достоевски, Р.
Тагор, Емерсон, Прентис Мълфорд в „Генезис на духа” от Словацки в „Писма до моите приятели” от Гогол и пр. В горните класове е нужен анализ на произведенията на всички по-видни учени, писатели, поети и пр. Например, Фауст ще се разгледа не само като художествено произведение, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. Например какъв силен подтик ще даде разглеждането на драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” или на „Слепите”! Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия.
към текста >>
29.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и
симфонията
на гората.
Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест.
В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и
симфонията
на гората.
Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд.
към текста >>
30.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих
фон
Офтердинген”.
Птицата, която била в клетката в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те я изваждат из клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. Синята птица, това е Божественото, което работи в човека. Защо тя отлита? В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека.
Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих
фон
Офтердинген”.
Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна скала вижда чудно красиво синьо цвете. Събужда се. Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен.
към текста >>
31.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф,
телефона
, радиото и др.
И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза:
- Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф,
телефона
, радиото и др.
- Догдето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима!
към текста >>
32.
Незнайното, което иде
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
" Аз гледам на тревата като на
телефонна
слушалка.
Тя като дойде на моето, аз ще бъда по-горе. Казвам на тревата: „Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето". Тя отговаря: „Много страдам". Някои ще кажат: „Този човек е побъркан - приказва на тревата. Може ли да се приказва на тревата?
" Аз гледам на тревата като на
телефонна
слушалка.
Като хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, който е далеч. Аз говоря с Онзи, който е от другата страна. Като влезете в пътя на Посвещението, ще разберете това и само тогава животът ще се облагороди. Онези, които обичате, не трябва да ги владеете. Бог е създал човека и се проявява в него.
към текста >>
33.
Телата на човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Цяла
симфония
се чува от добрите хора.
-„Какво ще кажеш сега, съществува ли душа или не? " Възкресението - това е събуждането на духовното тяло. Всяка добродетел си има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза музика, хубава песен, която напомня звуците на нежна арфа.
Цяла
симфония
се чува от добрите хора.
От духовния човек излиза светлина от цялото му тяло. Човек трябва да изучи своето тяло и да види къде са центровете на висшите тела.
към текста >>
34.
Спиритизмът
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Много от тъй наречените духове са „
грамофонни
плочи".
Аз виждам около тях ангели с черен цвят. Никакъв ангел не е това. Веднъж попитах едного, чрез когото се проявявал някой дух, коя глава чета. Духът каза 26-та. Аз четях 11-та.
Много от тъй наречените духове са „
грамофонни
плочи".
Когато ти говори някоя „грамофонна плоча", не й отговаряй. Един възвишен дух като дойде, ще ти каже: „Като пътуваш по този път, след пет километра ще срещнеш един човек. Той ще направи това и това. В дома му ще спреш." И ти описва вярно целия път. И става така, както той разправя.
към текста >>
Когато ти говори някоя „
грамофонна
плоча", не й отговаряй.
Никакъв ангел не е това. Веднъж попитах едного, чрез когото се проявявал някой дух, коя глава чета. Духът каза 26-та. Аз четях 11-та. Много от тъй наречените духове са „грамофонни плочи".
Когато ти говори някоя „
грамофонна
плоча", не й отговаряй.
Един възвишен дух като дойде, ще ти каже: „Като пътуваш по този път, след пет километра ще срещнеш един човек. Той ще направи това и това. В дома му ще спреш." И ти описва вярно целия път. И става така, както той разправя. А когато някой път ти казват и нищо не става, тогава си при „грамофонните плочи".
към текста >>
А когато някой път ти казват и нищо не става, тогава си при „
грамофонните
плочи".
Когато ти говори някоя „грамофонна плоча", не й отговаряй. Един възвишен дух като дойде, ще ти каже: „Като пътуваш по този път, след пет километра ще срещнеш един човек. Той ще направи това и това. В дома му ще спреш." И ти описва вярно целия път. И става така, както той разправя.
А когато някой път ти казват и нищо не става, тогава си при „
грамофонните
плочи".
Хора, които имат по-слаби трептения, могат да бъдат обсебени от нисши духове, а които имат по-силни трептения, те са оградени спрямо тези нисши същества. Когато някой казва: „Духът ми говори", трябва да се знае, че има и лъжливи духове. Затова трябва да се проверява. Нисшите духове изкушават хората. Лошият дух ще те тури на топа на устата и ще гледа да не го хване законът.
към текста >>
35.
Между два свята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава ще се научите да затваряте слушалките на
телефоните
.
Там е последната инстанция и след това ще се отворят вратите. Като преминавате през тъмната зона ще чуете най-обидните думи, които никога не сте чували на Земята. Това се дължи на тъмните духове. Няма да остане нещо свято, което те да не опетнят. Ще срещнете тези противоречия.
Тогава ще се научите да затваряте слушалките на
телефоните
.
Тази опитност ще я имате.
към текста >>
36.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По
телефона
от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата е група братя и сестри.
При втория изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглата с най-чудни краски от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тая чудно красива обстановка! След това - обмяна на няколко думи с Учителя, по-дълъг или по-къс разговор и връщане в хижата, в свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И през целия ден впечатленията от изгрева и преживяното на Мечата поляна изпълваха душите е особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение.
По
телефона
от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата е група братя и сестри.
И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че отново успя да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и обичаше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя, тогава се създадоха връзки между него и Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които са на около 45 минути разстояние от хижата.
към текста >>
37.
12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той е
телефонна
слушалка, чрез която се свързваме с Бога.
А при издишване: "Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мене". V упражнение — При вдишване изговаряте мислено: "Само Божията Любов е Любов" — задържате въздуха известно време и го издишвате през дясната ноздра със същите думи. VI упражнение — Вдишвате през лявата ноздра и изговаряте: "Да се прослави Името Божие в мене." -задържане: "Да дойде Царството Божие и Божията Правда в мене" — при издишване: Да бъде волята Божия. Правят се сутрин, обед и вечер преди залез слънце. Трябва също да развивате хилядолистника си, който се намира на горния край на главата.
Той е
телефонна
слушалка, чрез която се свързваме с Бога.
Тъй че, човек като мисли за Бога, този апарат (хилядолистника) се развива и работи. ПРАВИЛО: След всяка молитва оставайте за известно време в мълчание за да възприемете Божието изявление. Всеки ден в един и същи час, не пропускайте да изказвате и следната молитва: "Благодаря Ти, Господи, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил. Аз познавам, че си добър, всемилостив, всесилен и всемъдър". Учителят каза: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, да умре.
към текста >>
38.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика
симфония
, хармония на душата ни.
Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя към Христос — към Бога. Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта. Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта.
Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика
симфония
, хармония на душата ни.
Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
към текста >>
39.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
07.
СИМФОНИЯТА
НА ПЛАНИНАТА
02. ЕДИННИЯТ ПУЛС 03. КЪМ МУСАЛА 04. ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ" 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
07.
СИМФОНИЯТА
НА ПЛАНИНАТА
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА 09. ПРИ МОРЕНИТЕ 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА
към текста >>
40.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Острият ù връх се очертава ясно на чистия син
фон
на небето.
03. КЪМ МУСАЛА Ние сме вече при долните езера. Ето пирамидата горе на Мусала.
Острият ù връх се очертава ясно на чистия син
фон
на небето.
Ето и малкият Мусала. Ето Сфинксът! Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината! Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на Преходното! Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я надмогне.
към текста >>
При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната
симфония
на планината!
От друга страна нас ни радва и друго. Една тиха радост и очакване храним със сърцето си, че въпреки мъглите и дъжда, все пак утре ще имаме чуден изгрев от Мусала! Ние сме край огньовете. Как чудно играят сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни.
При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната
симфония
на планината!
Но часът е вече три! Време е за нагоре! Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Всички са изпълнени със светло ожидание.
към текста >>
41.
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя гради, тя тъче постоянно великата
симфония
на живота, за да изведе всички към радостта на свободата!
Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта!
Тя гради, тя тъче постоянно великата
симфония
на живота, за да изведе всички към радостта на свободата!
Красиви мигове, преживени при Паневритмията! Останете винаги при нас. Колко искаме да ви бъдем верни постоянно. Нека да бъдем винаги такива, каквито сме тогаз! Нека да останем винаги верни на светлината, която тогаз ни озарява!
към текста >>
42.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Искам да чуя
симфонията
на рилската нощ!
В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури! Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минават интензивно, пълни с богато съдържание. Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно!
Искам да чуя
симфонията
на рилската нощ!
Изкачвам се по близките склонове. Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукат светлинки. Това са китните.
към текста >>
43.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
07.
СИМФОНИЯТА
НА ПЛАНИНАТА
07.
СИМФОНИЯТА
НА ПЛАНИНАТА
Часът е 4 призори (23 януари т.г.). Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина.
към текста >>
На тъмносиния небесен
фон
като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ!
Часът е 4 призори (23 януари т.г.). Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина.
На тъмносиния небесен
фон
като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ!
Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища!
към текста >>
После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата
симфония
, която ни очаква по-горе!
Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър?
После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата
симфония
, която ни очаква по-горе!
Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят! Цялото небе гори в ярки пламъци!
към текста >>
Благодарим на планината за чудната
симфония
днес.
Това не наподобява ли смяната на скърбите и радостите в човешкия живот! Обаче над облаците там горе във висините няма вече тая смяна. Там е винаги слънце. Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа! Надвечер искаме да слезем, за да занесем долу това, с което ни дариха тук.
Благодарим на планината за чудната
симфония
днес.
Тя ни посреща винаги с нов лик. Винаги тя ни разкрива нови тайни, нови страни на вярната си красота. Величието на планината се вижда както в минути, когато тя се проявява с всичката си мощ, тъй и в кроткото й и нежно засмяно лице при пролетен изгрев. Ние чухме днес песента на планината! сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>
44.
09. ПРИ МОРЕНИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вятърът като минава по върховете им, създава мистична
симфония
, която ту се засилва, ту замира!
Грамадни канари трябва да се преместят, за да се отвори място за извора! И след няколко дни на мястото на предишните мочурища имаме бистър кристален извор, украсен с хубави камъни, донесени отдалеч. От всичко лъха чистота и красота. Чудесна картина представлява вечерта на Яворовите присои! Около нас се издигат като видения тъмните контури на елите.
Вятърът като минава по върховете им, създава мистична
симфония
, която ту се засилва, ту замира!
Между клоните блещукат едри звезди! Понякога лунният сърп тича по небето, а отдолу под нас се чува музиката на реката. Ето, около нас се издигат тъмните очертания на Резньовете и на двата Купена: големия и малкия. В такова време някой път обичам да се разхождам из гората. Тя тогаз е тъй оживена!
към текста >>
45.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Колко ясно се очертават контурите ù на синия небесен
фон
!
Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното! Още при влизането в самоковското поле сцената изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига! Върховете ù още са прошарени със снегове.
Колко ясно се очертават контурите ù на синия небесен
фон
!
Рилските върхове ни чакат! Ние вече сме в преддверието на тяхната държава. Чувствуваме се осияни от нещо красиво! Те ни изглеждат като мечта, която наближава да стане действителност. Наближаваме към „Железните врата".
към текста >>
Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна
симфония
.
Над нас – снежни преспи. Отиваме при тях. Какво е това? Особена музика долита до нас! Това е музиката на капките от топящия се сняг.
Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна
симфония
.
Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни! Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота! Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име! Тия скали са тъй уединени!
към текста >>
46.
14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вслушай се във великата
симфония
, която е в пространството.
От растенията излиза музика. Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Всичко е музика! Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея. Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее.
Вслушай се във великата
симфония
, която е в пространството.
Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи. Не можеш да схванеш великото в живота без музика! Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето.
към текста >>
Бетховен в деветата си
симфония
не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето.
Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи. Не можеш да схванеш великото в живота без музика!
Бетховен в деветата си
симфония
не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето.
Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете предисловието, как ще разберете съдържанието? Не мислете, че музиката на земята е една, а пък небесната е друга. Не, но земната музика е предисловие. Музиката е връзка между човешкия и Божествения свят.
към текста >>
47.
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Влизаме в друго царство, в царството на една велика
симфония
, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти.
Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме.
Влизаме в друго царство, в царството на една велика
симфония
, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти.
Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота. Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове.
към текста >>
48.
60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика
симфония
.
Безброй пчелички летят около цъфналите сливи и вишни. Цъфналите праскови при „Котвата" красиво хармонират с тъмнозелените борове. Всичко е в празничен вид. Пролет вън в природата, пролет и вътре в душите. Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света.
Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика
симфония
.
Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде. Почва един от тъй живите разговори с Учителя! Става дума за страданията и радостите в живота. Учителят казва: — Трябва да гледаме оптимистично на живота.
към текста >>
49.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една
нефонетична
, незнакова, дори и немисловна същност.
Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове.
За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една
нефонетична
, незнакова, дори и немисловна същност.
Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото". И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект. Живата, субстанциална същност на Логоса ни заставят да пишем "слово" с главна буква, както и всички останали форми на неговото инобитие.
към текста >>
50.
111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И при усилването се долавяше, като че ли това е славословие - хвалебна песен на Бога, като „Алилуя” - песен, пята от хиляди гласове, които се преливаха в едно и образуваха един мощен
полифоничен
глас.
По едно време долових, като че ли много отдалеч звуци, по скоро звуци от вода, от водопади, които издават музика. Вслушах се тогава внимателно и разбрах, че това не е чуване с моите физически уши. Разбрах, че това е по-тънко чуване. Тези звуци се усилваха, като се разрастваха в хор с възходящи мелодии, чуваха се тенори, баси, сопрани. Звуците бяха тържествени - ту заглъхваха, ту се усилваха.
И при усилването се долавяше, като че ли това е славословие - хвалебна песен на Бога, като „Алилуя” - песен, пята от хиляди гласове, които се преливаха в едно и образуваха един мощен
полифоничен
глас.
Това нещо продължи половин или един час. Ако бях стояла, може би щях да слушам дълго, но се мръкваше и се прибрах. Казах на другата сестра да слуша, но тя не схвана тази музика. Друг път, вечерно време, в ясна лунна нощ, отидох нарочно на същото място, пак да изпитам същото и пак чух музика. ''Учителят каза:''
към текста >>
Човешкото пеене е за ангелите като музика за
грамофонните
плочи.
– Ангелите сега трябва да отворят музикалните центрове на хората, за да чуят песните, които се пеят, да чуват музиката, която е горе. В бъдеще човек ще слуша музиката на ангелите. Има още по-велика музика - Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и като се върнеш вкъщи, ще кажеш: „С мене всичко е свършено. Отсега нататък ще служа на Господа.”
Човешкото пеене е за ангелите като музика за
грамофонните
плочи.
Земната музика е взета отгоре. Музиката е дошла в помощ на човечеството. Тя иде от Невидимия Свят, да помага на човечеството. Някои писатели, музиканти казват, че са измислили нещо. Всъщност никой нищо не е измислил.
към текста >>
51.
На екскурзия с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По
телефона
от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб.
При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение.
По
телефона
от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб.
Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди 5-6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя. Тогава се създадоха хубави връзки между него и Учителя. През деня няколко души отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата.
към текста >>
52.
За магнетизма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един човек е свързан с бакалницата чрез
телефон
и оттам ще му донесат хляб, захар ипр.
Плодната храна е проводник на магнетизма. Най-първо, като ядеш храна, да бъдеш доволен, макар да ядеш сух хляб. Да си концентрираш мисълта, да дишаш правилно. Спокойствието е резултат на мисълта. Ти си уверен в нещо.
Един човек е свързан с бакалницата чрез
телефон
и оттам ще му донесат хляб, захар ипр.
А друг човек не е свързан и трябва сам да отиде в бакалницата да си вземе. Магнетичният човек е свързан с бакалницата, а немагнетичният не е свързан. Говоря символично, направете превод. Всички условия в природата са благоприятни. То е закон.
към текста >>
53.
Екскурзия до Мусала
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те представляват някоя хубава
симфония
или ария.
Тепърва има да учите науката на любовта. Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате любов. Ти имаш любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво, и нотите, и те са хубави.
Те представляват някоя хубава
симфония
или ария.
Но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво. И ако на някого не върви в живота, причината не е в природата, а в него.
към текста >>
54.
За дишането
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да развиваме хилядолистника, който е на горния край на главата, понеже той е
телефонна
слушалка, чрез която се свързваме с Бога.
Тогава ще схванете по-горните октави на червения цвят, на жълтия, синия и пр. Новата мисъл не може да дойде, без да имаме новата светлина. За новата светлина трябва да бъдем готови. На вас ви трябва нещо реално. Да дойде във вас новата светлина.
Трябва да развиваме хилядолистника, който е на горния край на главата, понеже той е
телефонна
слушалка, чрез която се свързваме с Бога.
Чрез този център се проявява Бог. Човек трябва да държи хилядолистника в изправност. Човек, като отправи ума си към Божественото, като мисли за Бога, този апарат на хилядолистника вече работи и се развива. Хилядолистникът се събужда, като мисли човек за Бога. Обаче човек освен с мислене за Бога, за да развие хилядолистника, може като спомагателно средство да си служи с движение на ръцете си, при което да допира с ръце горната част на главата, дето е хилядолистникъ, като прави движение на обливане.
към текста >>
55.
Културата на ангелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато искаш да чуеш нещо хубаво, сложи си
телефона
да схванеш хубавото на ангелския свят.
Горе съвършените, като обърнат едного към Бога, той е тяхно дете. Когато миеш салона на Изгрева, като дойдат хората после да слушат, всеки от тях ще ти даде своето благословение. Ще дойдат и висши, напреднали същества да слушат, те ще видят кой е мил салона и ще го благословят. Любовта, знанието, свободата на съществата от невидимия свят е по-голяма. Значи от тях трябва да се учим.
Когато искаш да чуеш нещо хубаво, сложи си
телефона
да схванеш хубавото на ангелския свят.
Ти си насочи вътрешното радио и в този момент, ако не успееш, не се обезсърчавай. Твоята душа има резултат, но на физическото поле той ще се проектира по-късно. Ако мислиш за творенията на възвишените същества, мисли с любов за тях и постепенно ще дойде откровението. Най-първо човек трябва да живее по Бога, да изпълнява Божиите закони и тогава Бог ще го запознае с тези същества. Най-първо човек ще се запознае с бащата и после с другите същества.
към текста >>
56.
Когато хората страдат
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта ще превърне страданията на миналото във велика
симфония
на душата, във велика хармония.
Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Любовта се проявява само чрез страдание. Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от любовта. Дойде ли любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете.
Любовта ще превърне страданията на миналото във велика
симфония
на душата, във велика хармония.
Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено.
към текста >>
57.
Последните времена
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат каза: “Някои от дарбите, за които говорят окултните ученици, съвременните хора откриват чрез техниката, например безжичния телеграф,
телефона
, радиото и пр.“
Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли вади душа. Над вади душа има една полянка, обрасла е висока трева, на която винаги се спирахме. Спряхме се на тази полянка, която някои бяха кръстили Зеленка. Учителя каза: Вади душа трябва да се нарича Буди душа; бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.
Един брат каза: “Някои от дарбите, за които говорят окултните ученици, съвременните хора откриват чрез техниката, например безжичния телеграф,
телефона
, радиото и пр.“
Учителя каза: Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно предходно състояние. Значи после самият човешки организъм ще развие тези органи за себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша.
към текста >>
58.
Писма на Боян Боев -Том 2
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Редактор Мария
Трифонова
Писма на Боян Боев книга втора © ALPHA-DAR, 2000 Съставител Боян Боев ISBN 954-8785-31-5
Редактор Мария
Трифонова
© На корицата металопластика от Георги Куртев Художник-редактор Диана Тодорова Компютърен дизайн Павел Желязков Печат - „СТАНДАРТИЗАЦИЯ - ПРИНТ“ ЕООД
към текста >>
59.
Силата на Безграничния
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При други огньове тихо се вслушваха в нощната
симфония
на планината.
Ние бяхме в самата тяхна лаборатория. От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев. Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни. При някои огньове се пееше.
При други огньове тихо се вслушваха в нощната
симфония
на планината.
Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала. Учителя каза: Да опитат вярата си. Нека да направят обща молитва. Направихме обща молитва.
към текста >>
60.
Новото учение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Картината се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен
фон
.
Изгрев, 5 септември 1957 г. Обични брат, Към 10 часа преди обяд няколко братя и сестри бяхме с Учителя на изгревската полянка. Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева.
Картината се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен
фон
.
Почна непринуден разговор. В разговора Учителя между другото каза: Като видят нашите хора, хората от света казват, че в тях има нещо особено, по което ги познават. Обкръжаващите почват да стават снизходителни към нас. Питат: в какво се състои новото учение?
към текста >>
61.
Божествената мисъл
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вашите
телефони
и радио са отворени за всичко отрицателно, което става в света.
Мъжът излиза сутринта от къщи. Когато той бил далеч от града, жена му казала тихо: „Слушай, хем да вземеш два хляба за вкъщи“. И той наистина донесъл вечерта два хляба. Приел мисълта. Постоянно се преплитат у вас човешкият и Божественият порядък.
Вашите
телефони
и радио са отворени за всичко отрицателно, което става в света.
Ти си отворено радио. На всеки 4-5 минути телефоните и радиото ти предават нещо отрицателно. Тогава как можеш да бъдеш разположен? Тук-таме ще се яви някоя красива мисъл. Затвори твоето радио за отрицателните мисли.
към текста >>
На всеки 4-5 минути
телефоните
и радиото ти предават нещо отрицателно.
И той наистина донесъл вечерта два хляба. Приел мисълта. Постоянно се преплитат у вас човешкият и Божественият порядък. Вашите телефони и радио са отворени за всичко отрицателно, което става в света. Ти си отворено радио.
На всеки 4-5 минути
телефоните
и радиото ти предават нещо отрицателно.
Тогава как можеш да бъдеш разположен? Тук-таме ще се яви някоя красива мисъл. Затвори твоето радио за отрицателните мисли. Има някои мисли, чужди мисли, както една струя може да дойде отнякъде, така може да дойде една лоша мисъл от Слънцето. И ако човек няма будно съзнание, ще я приеме.
към текста >>
62.
Сеятелят на Божията нива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяка беседа представлява една
симфония
на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ.
Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове“. Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до негов ученик: „Постави в живота си любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, мъдростта за ограда, истината за светило, правдата за мерило, добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре. “ Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното растеше, Словото на Учителя се изявяваше в беседи - неделни беседи.
Всяка беседа представлява една
симфония
на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ.
Тук Учителя-сеятел, с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните живи зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна беше тази крина - отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфонии на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: „Надниквам в скромния кабинет на един голям учен.
към текста >>
Тези беседи,
симфонии
на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
„Постави в живота си любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, мъдростта за ограда, истината за светило, правдата за мерило, добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре. “ Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното растеше, Словото на Учителя се изявяваше в беседи - неделни беседи. Всяка беседа представлява една симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителя-сеятел, с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните живи зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна беше тази крина - отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше.
Тези беседи,
симфонии
на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: „Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пъл- на с книги, и 2 - 3 стола. На един стол пред масата стои самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи, дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо.
към текста >>
63.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В гърдите ни пеят вечните Богове на планината,
симфонията
на снега и слънцето."
Пътищата потънали в кал. Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носи ли всеки от нас в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце? Може сега по цялата световна долина да има кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло.
В гърдите ни пеят вечните Богове на планината,
симфонията
на снега и слънцето."
към текста >>
64.
14 РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като
фонтан
изригна отгоре и нажежените едри капки от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен.
Стана нужда да отида на работа в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на работа и един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота (съд за топене на метали) и да го излея във формите за блокчета. Запалих огъня с кокс и започнах да пълня потата, която събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал. Дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак с някакъв химикал, за да се пречисти материала. Без да подозираме, че в оставения химикал на открито е попаднала и вода.
От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като
фонтан
изригна отгоре и нажежените едри капки от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен.
Бараката, в която работех се запали. Дрехите и най-вече главата и лицето ми бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми! " В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: "Николай, не се безпокой, всичко ще мине! " Закараха ме в болницата.
към текста >>
65.
32 ДАФИНКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Нямахме
телефон
- нито ние, нито пък наблизо, а за използване на някакво превозно средство не можеше и да се мисли.
Чудех се какво да го правя, а не обичах да безпокоя Учителя за такива случаи. Досадната болка все повече и повече се усилваше. В този момент някой почука на вратата ми, отварям и пред мен застава сестра Василка, едричка и много симпатична наша сестра. "Брат Николай - обърна се тя към мен, - сестра Дафинка почина и Учителя каза някой да се погрижи за нейното погребение." Какво да правя? Знаех, че уреждането на такива случаи е свързано с много ходене.
Нямахме
телефон
- нито ние, нито пък наблизо, а за използване на някакво превозно средство не можеше и да се мисли.
Оставаше единствено ходенето, за да се уреди всичко. А как да тръгна с този болен крак? Озърнах се да видя дали няма някой друг брат да ме замести, но нямаше и реших, макар и да се влача, трябва да тръгна. Умих и масажирах крака преди да надяна обувките и чудо библейско! Отокът спадна, тревожният червен цвят се махна, а болката съвсем изчезна.
към текста >>
66.
52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За тази цел в началото на май 1924 година комунистите свикват нелегална конференция на Витоша в една местност, малко над изгорялата хижа "
Фонфон
".
С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата гражданска война. Въстанието се проведе, но то имаше само локален характер и се изрази по-ярко в Михайловградско и Берковско. То е потушено и удавено в кръв, а водачите на въстанието успяват да избягат в Съветския съюз. С това обаче не приключва всичко. Пламъкът на комунистите за установяване на работническо-селска власт в България не е угаснал.
За тази цел в началото на май 1924 година комунистите свикват нелегална конференция на Витоша в една местност, малко над изгорялата хижа "
Фонфон
".
На нея присъстват видни членове на партията и се взема решение за организирането на ново въстание. Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организиране на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страната или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача. Но и тук има едно "Но", което проваля всичко.
към текста >>
67.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Върховете се очертаваха пред нас на
фона
на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти.
На другия ден в три часа сутринта потеглихме за върха. Бяхме взели със себе си един от онези фенери, с които си служехме на Езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост.
Върховете се очертаваха пред нас на
фона
на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти.
Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи!
към текста >>
68.
61 ПАНЕВРИТМИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През летните месеци я назначават и за учителка на детска градина при Близкоизточната
фондация
.
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък. За Паневритмията Учителя също е казал: „Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен.“ Както се разбира, Учителя е смятал, че това прилагане на Паневритмията ще стане най-добре, като се въведе в училищата. Проводници на тази идея стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев. Милка Периклиева беше една от изтъкнатите учителки в детските градини на София. В педагогическите среди тя се ползваше със значителна известност, тъй като бе издала в тази област „Възпитанието и заниманието на децата в предучилищна възраст“.
През летните месеци я назначават и за учителка на детска градина при Близкоизточната
фондация
.
Към Паневритмията Милка прояваше особен интерес, тъй като упражнения от такъв род, са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движения с музика. Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идеите на новото, което се изнася в тях. По изява беше един честолюбив и амбициозен човек. Много начетен и със задълбочена мисъл.
към текста >>
69.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Казах му, че съм учителка в училище „Стефан Караджа“, намиращо се на улица „Пиротска“ и допълних, че през летните месеци съм учителка и в детската градина при Близкоизточната
фондация
.
Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъ-ществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание и отлагане от страна на Милка, за да не се реализира то. И така, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов. „За голяма моя изненада Йоцов ме посрещна многo добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и пр. Отговарях предпазливо и внимателно.
Казах му, че съм учителка в училище „Стефан Караджа“, намиращо се на улица „Пиротска“ и допълних, че през летните месеци съм учителка и в детската градина при Близкоизточната
фондация
.
Там имаше игрище, идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на летните детски игрища. Тези учители бяха насочвани от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Йоцов, той ме запита: „Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? “ Изредих програмата си, която прилагам на игрището, като изтъкнах авторите, от които съм се ползвала, споменах и мои лични методи придобити от опита и творческите ми усилия в тази област. Най-после като ме видя, че заобикалям въпроса, който го интересува, той ме запита: „Нещо друго прилагате ли?
към текста >>
Докато бях още при началника, той се свърза по
телефона
с министър Йоцов.
Тези игри хармонизират силите на тялото и на духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Възпитаваме разумни същества, разумни характери. Хармоничните движения изграждат и хармонични личности - продължих аз.
Докато бях още при началника, той се свърза по
телефона
с министър Йоцов.
И веднага министърът ме повика в кабинета си. Там той ми каза: „Първият опит е излязъл добър. Сега остава т се повикат на курс учителите по физкултура от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците. Този ход на работа беше добър.“ „Но кой ще преподава на тях? “ - попитах аз. „Вие!
към текста >>
Аз се страхувах, страхувах се не за себе си, защото имах опит във
Фондацията
да ръководя деца и учители в курсовете.
“ - посочи ме министърът. Аз се замислих и казах: „Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да преподавам на висшисти! Дали ще бъда авторитетна пред тях? “ Министърът ми отговори: „Ще ви изпратим на специализация в Чехия или в Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте.“.
Аз се страхувах, страхувах се не за себе си, защото имах опит във
Фондацията
да ръководя деца и учители в курсовете.
Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителя предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших, умувах, не се съобразих, че щом Учителя казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех, заради успеха на Делото. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя, и тогава Той пак ми каза: „Въпреки това, ти ще трябва да бъдеш.“ Обаче аз не се съгласих, смятайки, че само ще проваля делото.
към текста >>
С тези двама специалисти се познавах от игрището на
фондацията
и те ме посрещнаха много добре.
Двете застанахме пред Него и Той ни каза: „Сега вие, като две свещи ще светите в едно.“ Курсът се водеше на открито, в Борисовата градина. Млади учители от цяла България, на брой 60, бяха на пансион. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се аз, като трета ръководителка по ритмични игри.
С тези двама специалисти се познавах от игрището на
фондацията
и те ме посрещнаха много добре.
Моите часове се определиха два пъти седмично, от 7 до 9 часа, преди обяд. В първата ми среща, в първите ми определени два часа, на курсистите говорих върху теорията на ритмиката и музиката, за ритмиката, като стимул в живота. Следващият път пристъпихме към практиката. Курсистите възприеха много лесно и с радост всичко каквото им се показваше. Като свърши първия час от определените ми за този ден два часа, предложи им се почивка, но курсистите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка.
към текста >>
70.
76 КРАЛ ЕДУАРД VIII
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При абдикацията си, той произнесе по
микрофона
реч към своя народ, в която казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без странични формалности.
Сестрите от Изгрева, които бяха видели Симсън, я обрисуваха като мила, симпатична, без куклена красота и скромно облечена. По това време в Англия на власт са консерваторите с министър-председател Балдуин, един стар и закоравял консерватор. Това правителство не може да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да приеме за жена едно момиче от народа. Правителството му поставя ултиматум - или да се откаже от този брак, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард Осми в името на любовта, отхвърля всички онези съблазни - високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
При абдикацията си, той произнесе по
микрофона
реч към своя народ, в която казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без странични формалности.
Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам“. Това голямо и необичайно събитие прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментирахме с най-голямо оживление, с възторг от постъпката на младия крал. Учителя ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на земята заради любовта, в бъдещия си живот ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек.
към текста >>
71.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред
микрофона
.
Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал.
Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред
микрофона
.
Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове.
към текста >>
72.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава не е имало нито папируси, нито
фонетическа
писменост, но Свещената йероглифия е съществувала вече.
Името Хермес е талисман, който ги обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването му. Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята. Той изобразява една епоха, в която свещеничеството, кралската власт и магистратурата са се намирали само в едно управляващо тяло. Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха царство на боговете.
Тогава не е имало нито папируси, нито
фонетическа
писменост, но Свещената йероглифия е съществувала вече.
Науката на свещеничеството е била написана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Когато значително нараснала, тя била пренесена в библиотеките на храмовете." Египтяните са приписвали на Хермес 42 книги, които са се отнасяли до тайната наука. Гръцкият превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото- Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение. Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър.
към текста >>
73.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В една пещера той съгледал
Персефона
, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества.
Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови. Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му.
В една пещера той съгледал
Персефона
, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества.
Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование. В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус.
към текста >>
В Египет имаме същото учение, предадено почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис на части от
Тифон
и възкресението му чрез събиране на членовете му от сина му Хорус.
Бог умира в нас и той отново се ражда в нас. След това Орфей се обръща към ученика си със следните думи: „Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се Дионисиус - в ада, на Земята и на небето - да бъдат благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето ти науката на боговете." Това е учението за въплотеното Слово, което прониква цялата природа и всички същества, които са членове и органи на Божественото Тяло. Това учение под различни форми е предадено във всички мистерии на древността.
В Египет имаме същото учение, предадено почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис на части от
Тифон
и възкресението му чрез събиране на членовете му от сина му Хорус.
След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус.
към текста >>
74.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ксенофон
казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните.
По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му."
Ксенофон
казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните.
А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите - там е нищета и страдание. В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния живот, който е преминал през Посвещение.
към текста >>
75.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пророк
Софония
320
Пророк Йона 312 Пророк Михей 314 Пророк Наум 316 Пророк Авакум 317 Пророк Агей 319
Пророк
Софония
320
Пророк Захария 321 Пророк Малахия 326 Цар Давид 329 Псалмите на Давид 335 Цар Соломон и неговите писания 378
към текста >>
76.
Пророк Софония
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пророк
Софония
Пророк
Софония
Пророк Софония е деветият от 12-те малки пророци. Той е от племето Симеоново. Той е пророкувал в началото на цар Иосиевото царуване, т.е. около 630-та година преди Христа. Разрушението на Ниневия, предсказано от него, се е случило в 625-та година преди Христа.
към текста >>
Пророк
Софония
е деветият от 12-те малки пророци.
Пророк Софония
Пророк
Софония
е деветият от 12-те малки пророци.
Той е от племето Симеоново. Той е пророкувал в началото на цар Иосиевото царуване, т.е. около 630-та година преди Христа. Разрушението на Ниневия, предсказано от него, се е случило в 625-та година преди Христа. Бил е съвременник на Еремия.
към текста >>
Първата глава започва с думите: „Слово Господне, което биде към
Софония
, сина на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, сина Амонов, юдиния цар."
Той е пророкувал в началото на цар Иосиевото царуване, т.е. около 630-та година преди Христа. Разрушението на Ниневия, предсказано от него, се е случило в 625-та година преди Христа. Бил е съвременник на Еремия. Книгата му се състои от три глави.
Първата глава започва с думите: „Слово Господне, което биде към
Софония
, сина на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, сина Амонов, юдиния цар."
„Ще погубя съвсем всичко от лицето на земята, говори Господ, ще погубя человек и скот, и ще погубя птиците въздушни и рибите морски. Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен. И всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността Му, защото ще направи скончението, даже и скоро, върху всички, които живеят на земята." В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на действието на закона на кармата и който се отнася за последните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погълнато то огъня на ревността Господня, от огъня, предизвикан от човешките престъпления. Нашата раса, според окултната наука, ще загине от огън, докато Атлантида загина от вода.
към текста >>
77.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Външността на проповедника върху
фона
на слушателите беше изпъкваща.
Всред всичките донесения, които станаха мое достояние, особеното ми внимание и постоянен интерес бяха привлечени от един млад човек от Галилея, който проповядваше една нова вяра и се представяше като Божи пратеник. Изпърво предполагах, че той подстрекава юдейския народ срещу Рим, като изтъква неща, които не се нравят на евреите. Той се казваше Исус Назарянин. Веднъж бях излязъл по служба и минавайки покрай палатата Силоан, всред голяма тълпа видях един млад човек, който съвсем спокойно разговаряше с народа. Онези, които ме придружаваха ми поясниха, че това е Исус Назарянин, което впрочем, предполагах и аз сам.
Външността на проповедника върху
фона
на слушателите беше изпъкваща.
Златорусата коса и брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние. Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие. Никога в живота си не бях виждал по-симпатичен, по-грациозен и по- привлекателен човек, който да има осанка като него. Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае.
към текста >>
78.
ЕВАНГЕЛИЕТО на ЛУКА - Книга на Любовта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичко, каквото Христос е говорил, всичките Му беседи, са напечатани в тази велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху
фонографа
.
ВСИЧКИ ПОСВЕТЕНИ УЧЕНИЦИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА ЧЕТАТ ТОВА ЕВАНГЕЛИЕ И ЧЕРПЯТ СВЕДЕНИЯ ОТ НЕГО ЗА СЛОВОТО И ЖИВОТА НА ХРИСТА. ТУЙ Е ВЕЛИКО ЕВАНГЕЛИЕ. А сега искат да ни убедят, че това Евангелие, което имаме тук на Земята, е свещено, дадено ни от Светия Дух. Това Евангелие е предадено от Светия Дух и записано от човеци, кой както е можал да схване казаното от Духа. Но онова вечно Евангелие, за което ви говоря, то е дадено направо от Светия Дух.
Всичко, каквото Христос е говорил, всичките Му беседи, са напечатани в тази велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху
фонографа
.
Това е истинското Евангелие. И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази велика Книга, за която светът даже и не подозира. И първото положение, което се поставя в това Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас. Такъв е Законът. Когато някой човек е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него.
към текста >>
79.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия
фон
на епохата.
Кесарят в човека е нисшата природа, тялото. Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на Бога - дължимото. След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар.
За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия
фон
на епохата.
От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога. По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей.
към текста >>
Като разглеждаме очистването на храма на
фона
на историята, виждаме как действа Христовата воля.
За да запазят храма от цезаря, първосвещениците и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят благоволението на цезаря. Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря". Обаче проследявайки по-нататък историята виждаме, че пожертването на Исус не принесло никаква полза на юдеите. Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия свят, между които е бил и Филон Александрийски. А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания.
Като разглеждаме очистването на храма на
фона
на историята, виждаме как действа Христовата воля.
С това Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки го с това на гибел. Демаскирайки ги, Той принуждава силите на света да преминат към решението. Той привежда в движение действието на юдеите и те Го разпъват на кръст; Той привежда в движение действието на римляните и те разрушават храма в Ерусалим. Евангелието на Матей разказва за очистването на храма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на смоковницата. Марко огражда същото събитие с две сцени
към текста >>
80.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е подобно на
телефона
.
Както за да влезем във връзка с един човек, трябва да му знаем името и да се обърнем към него с името му, същото нещо е когато искаме да влезем във връзка със съществата на Космоса - трябва да знаем техните имена, за да се обърнем към тях със собствените им имена, за да ни чуят и да ни обърнат внимание. Но понеже всички същества са органи на Великото Космично Тяло, ние трябва да знаем деня и часа, когато дадено същество е най-близко до нас, когато най-лесно можем да влезем във връзка с него. Защото Космосът и всичко в него е в движение, то и съществата във Вселената са в движение и всяко си има резиденция, в която можем да го намерим в определен ден и час. Ако го потърсим в този час и се обърнем към него с името му, то ще ни се отзове и ще ни отговори на молбата. Но ако го потърсим в час, когато го няма в неговата резиденция, можем да викаме колкото си искаме, никой няма да ни чуе.
Това е подобно на
телефона
.
Ние може да звъним на определен номер, но ако там няма никой, ние можем да звъним колкото си искаме, без да получим отговор. Това са специфични тайни в Окултната наука, които всеки Ученик трябва да познава, за да може да се ползва от тях, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни. Това се нарича Бяла Магия, в основата на която стои молитвата, отправена точно в определен час. Учителя дава като най-добри часове за молитва следните часове: 10 часа вечерта, 12 ч. полунощ, 3 и 5 часа сутринта.
към текста >>
81.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава
Тифона
, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен.
То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа. Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството.
Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава
Тифона
, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен.
Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията. „И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия свят, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение. Постигнатото в Древните Мистерии трябваше да бъде постигнато в нова форма. Защото и в Мистериите трябваше да се победи Змията. Сега многобройните Древни Мистерии трябваше да бъдат заместени от Християнската Мистерия.
към текста >>
82.
ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Каквото е говорил Христос, всичките Му беседи, са напечатани в тази Книга дума по дума, могат да се възпроизведат, както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху
фонографа
.
Туй е Евангелие. А сега искат да ни убедят, че това Евангелие, което имаме сега е свещено, дадено от Духа Святаго. Това Евангелие, което имаме сега, е написано от хора, които са били във връзка с Духа, но все пак са хора и може да не са схванали и предали правилно мислите на Духа. Но онова Евангелие, за което ви говоря, е написано направо от Светия Дух и то е истинското Евангелие, което Христос е проповядвал. Евангелието, което Христос е говорил, е отпечатано на листата на тази Велика Книга.
Каквото е говорил Христос, всичките Му беседи, са напечатани в тази Книга дума по дума, могат да се възпроизведат, както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху
фонографа
.
Туй Евангелие го разбирам! И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази Велика Книга, за които светът даже и не подозира. И първото положение, което се поставя в това Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас. Такъв е Законът. Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него.
към текста >>
83.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНOCT,
ТИФОН
или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС. 130
10. Десети Аркан: КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ. 112 11. Единадесети Аркан ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник — смелост, магически сили. 116 12. Дванадесета Аркан: ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВО ПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята. 123 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА. 126 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ. 128
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНOCT,
ТИФОН
или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС. 130
16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето. 133 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение. 136 18. Осемнадесети Аркан: ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст. 139 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС. 143 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ. 146
към текста >>
84.
10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Наляво
Тифон
, духът на злото е свален и слиза надолу.
10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ Числото му е 10, букви И и Й. Картината представя Колелото на Съдбата или Колелото на Живота, окачено на оста си. В дясно Херманубис, духът на доброто се стреми да се качи на върха на кръга.
Наляво
Тифон
, духът на злото е свален и слиза надолу.
Един сфинкс в отвесно положение на върха на колелото държи меч с лъвската си лапа. Този сфинкс олицетворява съдбата, винаги готова да сполети, да порази надясно или наляво и според това, дали Колелото се подчинява на нейните движения, допуска да се изкачат най-смирените, най-покорните и събаря най-горделивите. най-високомерните. Когато ученикът е вече напреднал в своето обучение и се намира пред Посвещение, разкриват му се Тайните на Съдбата, Тайните на Живота. Колелото на Живота е в непрестанно движение: който днес е жив, утре умира; който днес е богат, утре е просяк; който днес е здрав, утре е немощен. Днешният просяк утре ще бъде богат, а днешният роб утре ще бъде господар; днешният фараон утре ще бъде роб на друг фараон.
към текста >>
Фигурата в ляво е на злия бог
Тифон
, представящ крилатата змия.
Боговете и човеците, които вече са на път към обожествяване, се издигат във все по-големи висини, желаейки доброто и работейки за неговото реализиране. Но те трябва да мълчат за постиженията си, освен ако се намират пред подходяща аудитория, т.е. пред хора, готови да приемат и разберат знанието, за което им се говори. От двете страни на Колелото на Живота се виждат две фигури. Тази в дясно е на добрия бог Херманубис, чиято човешка глава означава вярност.
Фигурата в ляво е на злия бог
Тифон
, представящ крилатата змия.
Херманубис пътува по колелото нагоре, а Тифон слиза надолу. В положението на тези два бога. означаващи съответно доброто и злото, лежи най-високото правило на Мъдростта и Живота. Доброто винаги води нагоре към съвършенство, а злото води винаги надолу към вътрешно и външно безпътство и упадък, и накрая към унищожение. Но не всичко се вижда веднага.
към текста >>
Херманубис пътува по колелото нагоре, а
Тифон
слиза надолу.
Но те трябва да мълчат за постиженията си, освен ако се намират пред подходяща аудитория, т.е. пред хора, готови да приемат и разберат знанието, за което им се говори. От двете страни на Колелото на Живота се виждат две фигури. Тази в дясно е на добрия бог Херманубис, чиято човешка глава означава вярност. Фигурата в ляво е на злия бог Тифон, представящ крилатата змия.
Херманубис пътува по колелото нагоре, а
Тифон
слиза надолу.
В положението на тези два бога. означаващи съответно доброто и злото, лежи най-високото правило на Мъдростта и Живота. Доброто винаги води нагоре към съвършенство, а злото води винаги надолу към вътрешно и външно безпътство и упадък, и накрая към унищожение. Но не всичко се вижда веднага. Времето, когато всичко ще видим, настъпва често по-късно, след смъртта на човека, но се открива само това, което е неминуемо.
към текста >>
85.
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ,
ТИФОН
или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ,
ТИФОН
или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС
Този Аркан има числото 60 и буквата X. Картината представя един дух с глава на козел, който се издига от една бездна, изпълнена с пламъци, размахвайки факли. Това е образът на предопределението, което изригва като вулкан през мрака на животинските страсти. Според една друга версия картината представя едно полу-човешко, полуживотинеко същество, което седи на трон, представящ един черен куб. То има рога, между които се намира една пентаграма с върха надолу.
към текста >>
86.
1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя представя от себе си ключът на този небесен
антифон
творчески Логос, който е сътворен.
" Истинният, Несътвореният, Вечният, Единственият", казва д-р Джон Юнг за Твореца на творенията. И наистина нито един от вдъхновените не е написал по-висока истина от тази, която се съдържа в тези думи. Чистият, Безформеният, Несътвореният, Съществуващият сам по Себе Си Безмълвният, Неподвижният свръхсъзна-телен Дух, обладаващ в Своята височайша част, единственият Божествен атрибут, който на човешки език може да се изрази тъй: Абсолютна и безусловна потенциалност. Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното Същество. Първата еманация на това непостижимо състояние в Кабалата се нарича Корона.
Тя представя от себе си ключът на този небесен
антифон
творчески Логос, който е сътворен.
Тази първа еманация, наречена Корона, или Венец означава деятелност или най-просто движение. По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение. В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство. Тази Диада, това са кабалистическите близнаци Любов и Мъдрост, които по ред получават свойствата на притегляне и отблъскване, сила и движение. Това са Мъжкият и Женският Принципи.
към текста >>
87.
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават
фона
на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта.
Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките оплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин Седми Багренородни в своите летописи, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да упражнят ранните търсения на необикновения юноша. Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване." В тази среда от изкуство, форма и начертания, дето го бе поставил народностния каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почит Бояну — Мария, внучка на Роман Лакатник, също се учеше там. Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята.
Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават
фона
на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта.
Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно. Мария го обикна като жена, а Николай Мистик се уплаши от неговата мисъл. Една неразбрана връзка тежеше върху тези трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата и суха догматична лъжемъдрост, която му беше предложена от патриарха на тогавашната ученост. Боян беше с пробудена душа и в минали прераждания беше опитал всички тези неща, които му предлагаха тези две лица.
към текста >>
88.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът
Нифон
, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските.
Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си. Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски.
След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът
Нифон
, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските.
И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила.
към текста >>
Той бил в приятелски връзки с
Нифон
и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил.
След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си. Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик.
Той бил в приятелски връзки с
Нифон
и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил.
Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството.
към текста >>
89.
Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На едно място на задната страна на малкия храм се намира странно изображение, което представя слънчева ладия." И тази ладия и още други митове сочат на зависимостта, която е съществувала в старо време между келтската и египетската култура", казва Заилмакс
фон
Елиховен.
Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая. Това старо учение на манихеите е било пуснало дълбоки корени между босненските богомили и затова те го изобразявали върху своите надгробни паметници. Тези символи показват дълбоката зависимост между човека, Слънцето, Месеца и звездите, особено ясно подчертано в старите източни религии." Това също показва на окултния характер на богомилите. "Може би тук трябва да намерим и следи от келтите. В един стар храм в Ирландия, който датира от преди 4200 години преди новата ера, има орнаменти във форма на спирала, върху много камъни.
На едно място на задната страна на малкия храм се намира странно изображение, което представя слънчева ладия." И тази ладия и още други митове сочат на зависимостта, която е съществувала в старо време между келтската и египетската култура", казва Заилмакс
фон
Елиховен.
Известно е, че в учението на Мани чрез неговите учители Скитилиос и Тереинтус, са се влели елементите на старите спиритуалистични традиции на келтите и на египтяните. Не е било трудно тези елементи да минат и в учението на богомилите. Това също показва, че богомилите са окултна школа, защото както Мани, така и Скитиятос са велики окултисти. 1. "Също и в пещерите на Ломбардия и Пиринеите, където последните катари търсили убежище, можем да видим тук и там по скалите още някои рисунки. Ту виждаме изобразени знака на Слънцето — монограма на Христа или теоморфния слънчев кръст, кръста на възкресението."
към текста >>
90.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
казармата. Полковникът бил в дома си и по
телефона
наредил в казармата да му
След това отидох при брат Георги Димитров и му разказах всичко. Оказа се, че друг брат бил полковник в този полк. Г. Димитров отиде при него и му разказал, че Учителят е поръчал да изведе това момче от
казармата. Полковникът бил в дома си и по
телефона
наредил в казармата да му
доведат сина ни. Няколко войници го докарали под стража. Полковникът пуснал войниците да си отидат в казармата, а Иванчо задържал при себе си като ординарец. По такъв начин го спаси." Това било преди 9.ІХ.1944 година. След
към текста >>
91.
ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не минали и трийсет дни и адютантът му съобщил по
телефона
в
полицаят не му позволил, а го ударил с приклада на пушката по гърба и му извикал да върви напред. Като научил това, Гръблев поръчал на адютанта на началник-гарнизона да следи какво ще се случи с този полицай в продължение на един месец.
Не минали и трийсет дни и адютантът му съобщил по
телефона
в
граничната застава, където служел Гръблев, че същият този стражар бил убит на един селски събор - опитвал се да разтърве двама биещи се. Когато Учителят се явил при началника, той му казал, че иска само да го види, бил много любезен и го освободил веднага.
към текста >>
92.
ПРОРИЦАТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По едно време се обадили по
телефона
от София от
заръката. Върнал се на фронта, а там брожението между войниците продължавало и заплашвало да се превърне в бунт. Началството му го попитало какво е направил в София и той отговорил, че се е отказал от своята молба и остава на поста си.
По едно време се обадили по
телефона
от София от
Главната квартира на армията и му възложили да се справи с бунта на войниците. Той приел задачата, но поискал да бъде освободен да действа както намери за добре. Същата вечер излязъл сред разбунтувалите войници с няколко души охрана и започнал да ги убеждава да прекратят метежа, защото това ще
към текста >>
93.
Анализ на мислите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При даден случай тези мисли възкръсват и почват да ви говорят като някой
фонограф
и вие ще кажете: “Някакъв дух ми каза нещо”.
• 270 • Анализ на мислите. Сега в тази Окултна школа, в която се намирате, вие трябва да правите анализ на вашите мисли. Този анализ седи в следното: много спотаени мисли от миналото са загнездени във вашето съзнание или подсъзнание.
При даден случай тези мисли възкръсват и почват да ви говорят като някой
фонограф
и вие ще кажете: “Някакъв дух ми каза нещо”.
По всичко това, което ви казва, вие ще познаете, че този дух говори едни и същи неща с години. Той ще ви каже да бъдете добри, да бъдете свети, да бъдете честни. Ами какво ново има в това? Той казва още: “Трябва да оправите живота си, че Господ ви обича”. Че какво ново има в това?
към текста >>
94.
Тайна молитва и медитация
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
– Тя означава затваряне жиците на
телефона
, свързан със света.
• 304 • Тайна молитва и медитация. Какво означава тайната молитва?
– Тя означава затваряне жиците на
телефона
, свързан със света.
Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се вътрешно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. При това положение остани сам в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо, те се различават. Обаче вие сами ще намерите тази разлика.
към текста >>
95.
1. КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Животът е една велика космична
симфония
, която изпълва с хармонията си цялото космично пространство.
Въпросът се свежда следователно към това да се проучат законите и пътищата, по които животът се проявява, да се изучат всички онези елементи, които вземат участие в проявлението на живота, да се изучават всички условия, които обуславят проявите на живота. Животът, като едно велико космично творение, прониква и обновява целия Космос и разнася благата му по цялата космична система. Както видяхме в кратките бележки върху херметичната наука, целият Космос е един жив организъм и този именно жив организъм е проникнат от живота, който в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи. Понеже животът е проява на Разумното начало в Космоса, всичките му проявления са разумни и целесъобразни. Значи остава да проучим законите на живота като разумен процес в Битието, за да разкрием тайната, която той носи в себе си.
Животът е една велика космична
симфония
, която изпълва с хармонията си цялото космично пространство.
От грамадните слънчеви системи до микроскопичния атом звучи хармонията на единния живот. Той е единен и неделим по същността си, но разнообразен в своите проявления. За нас животът не е механичен или биологичен, а е един чисто разумен процес на Космоса. Астрологията изучава именно този жизнен ритмус в неговото проявление. Тя проучва законите и пътищата, по които космичният живот се проявява на Земята, респективно в човека и всички живи същества.
към текста >>
96.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка планета представя специфичен импулс на Слънцето, уникален тон във величествената
симфония
на слънчевата система.
Зад привидно статичните и закостенели форми има вечна динамика. Това движение на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса. Тъй както като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед. Така и деятелността на разумните същества на всяка планета се предава на цялата система. И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения.
Всяка планета представя специфичен импулс на Слънцето, уникален тон във величествената
симфония
на слънчевата система.
И действително, всяка планета отговаря на един тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогава изниква противоречието - нали познаваме седем тона в гамата и седем цвята на спектъра, а казахме, че има дванадесет планети - значи, за всяка планета няма цвят и тон. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози го примиряват, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по- горна октава на първите седем. За да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание.
към текста >>
Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата
симфония
на Вселената.
Той се намира в Слънцето. Негативният полюс, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, изпълнявани от него в космичното проявление, е самата планета. Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнитизира. По тази начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Планетите като възприемащи центрове поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадената планета.
Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата
симфония
на Вселената.
Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на даден цвят от спектъра. За съвременните хора гамата има седем тона, а спектърът - седем цвята, но това е само по отношение настоящия стадий на развитие на човешкото съзнание. Тези седем тона и цвята отговарят на седемте проявени творчески принципа, а останалите принципи още не можем да ги схванем като тон и цвят. Следната таблица ни показва отношението между планетите и тоновете, цветовете, металите и дните на седмицата. Защото всяка планета управлява още един ден и един метал.
към текста >>
Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната
симфония
.
Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в Космоса и в зависимост от тази си функция поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки й собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена. Слънцето е център на всички космични сили в нашата система. Понеже цялата система е един жив организъм, то енергиите, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, но остават свързани и със Слънцето.
Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната
симфония
.
Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. Затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина от живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо въздействие има Луната.
към текста >>
В гръцките митове е назована като
Персефона
или Прозерпина.
То съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинската грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политическите и граждански длъжности - висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. ЛУНАТА. В древния окултизъм Луната е символ на Мировата душа, която в египетските митове е символизирана от богинята Изида.
В гръцките митове е назована като
Персефона
или Прозерпина.
Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената астрална светлина, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духа - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променлива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие. В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах, представя индивидуалността, висшата природа - духът.
към текста >>
97.
43-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При даден случай тези мисли възкръсват и започват да ви говорят като някой
фонограф
и вие казвате: Мене някакъв дух ми каза нещо.
Това е пак един символ. Та при Бога като отивате, трябва да бъдете празни, а като излизате от Бога, трябва да бъдете пълни. Отидете ли при Бога пълни, непременно ще се върнете празни и след това ще дойдат страданията. 79. Сега в тази Окултна Школа, в която се намирате, вие трябва да правите анализ на вашите мисли. Този анализ седи в следното: много потаени мисли от миналото са залегнали във вашето съзнание или подсъзнание.
При даден случай тези мисли възкръсват и започват да ви говорят като някой
фонограф
и вие казвате: Мене някакъв дух ми каза нещо.
По всичко това, което ви казва, вие ще познаете, че този дух говори едни и същи неща с години. Той ще ви каже да бъдете добри, да бъдете святи, да бъдете честни. Ами какво ново има в това? Той казва още: Трябва да оправите живота си, защото Господ ви обича. Какво ново има и в това?
към текста >>
98.
БЕШЕ МАЙ!
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Пролетна
симфония
и красота!
БЕШЕ МАЙ! Чуден, дивен май! Целият Изгрев ухаеше ... Навсякъде цветя.
Пролетна
симфония
и красота!
Слънцето щедро сипеше своите следобедни лъчи и нежни виолетови воали хвърляха прозрачна сянка над цъфналите лехи, по цветята. В салона пред пианото няколко приятели оживено разговаряха и спореха. Аз бях дала среща на една приятелка в салона и чаках. Не след дълго вратата се отвори. С леки стъпки влезе Учителя, и разположен, се отправи към групата.
към текста >>
99.
УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Цветята пред салона бяха приятен
фон
на белите маси.
УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА? Слънчев летен ден.
Цветята пред салона бяха приятен
фон
на белите маси.
През лятото обедите се сервираха в градината. В делничните дни братският стол се посещаваше по-малко и човек можеше да седне на средната маса, където сядаше Учителя. Именно в такъв един ден седнах на средната маса, точно срещу Учителя. Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме. Това бе един рядък случай за мен.
към текста >>
100.
Съдържание
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Телефончето
.
Кокошка и лисица. Добър ден. Балон. Защото. Размиване.
Телефончето
.
Къде се звъни. Игри с въже. Игри с колела. Дръж пускай. Пази предмета.
към текста >>
НАГОРЕ