НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
45
резултата в
29
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и
преобразяване
.
И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва.
Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и
преобразяване
.
Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл.
към текста >>
2.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно
преобразяване
на своето тяло.
И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно
преобразяване
на своето тяло.
В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? “ II. Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата.
към текста >>
3.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така ще стане
преобразяването
и освобождаването на човека.
Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях.
Така ще стане
преобразяването
и освобождаването на човека.
Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса.
към текста >>
4.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така също Божествените и духовните сили съществуват в спящо състояние във всеки човек и те остават проявена действителност, когато човек мине през Посвещението, когато с него става едно
преобразяване
, каквото става с гъсеницата, която става пеперуда.
Той има вече друг поглед за света и живота. Онзи, който е придобил този живот, е развил в себе си нови органи. Той прилича на едно растение, което преди е имало само зелени листа, а сега вече редом с листата се явяват цветовете с блестящи краски. Силите, които са направили да се явят цветовете, са съществували и преди в растението, но така да се каже в спящо състояние. Те стават действителни, дейни само при появяването на цветовете.
Така също Божествените и духовните сили съществуват в спящо състояние във всеки човек и те остават проявена действителност, когато човек мине през Посвещението, когато с него става едно
преобразяване
, каквото става с гъсеницата, която става пеперуда.
Преди да стане пеперуда, тя трябва да се завие в пашкул, където един вид преминава през смъртта и възкръсва от пашкула като пеперуда. Подобно е и състоянието на Посветения, когато минава през изпитанията. Изпитанията, това е завиване в пашкул, през което време трябва да стане трансформация на силите и материята, за да възкръсне за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него.
към текста >>
5.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-сетне влизането й и
преобразяването
й в Светлината на Озирис.
Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес.
Най-сетне влизането й и
преобразяването
й в Светлината на Озирис.
От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той.
към текста >>
6.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно
преобразяване
.
В средата на тримата Христос действа по един начин, а в средата на четиримата той действа по друг начин. Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива като космична Същност, която действа на човека отвън, от космоса. Това са двете страни на едно и също явление, на един и същ процес. Кръгът на тримата се явява при възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението и в Гетсимания. Първата сцена е символ на пробуждането, на възкресението на човешката душа.
Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно
преобразяване
.
Третата степен ни показва състоянието на душата, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя. Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия. При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши. При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят. За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница.
към текста >>
7.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно
преобразяване
.
При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията. Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище.
Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно
преобразяване
.
Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите. Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре. Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин.
към текста >>
За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на
преобразяването
на съзнанието, на повишаване на съзнанието.
В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация. Способността за чуване на слова се нарича инспирация. Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция. Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция. Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години".
За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на
преобразяването
на съзнанието, на повишаване на съзнанието.
Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението. Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева. Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното чуване и единението действат в едно живо единство.
към текста >>
8.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чрез Тайната на Голгота в земята е посято семето на едно космично
преобразяване
и развитие, и Евангелието на Марко ни посочва това развитие, което е напълно независимо от това дали и доколко хората го подпомагат чрез своята воля.
По-нататък следва една притча, която се намира в Лука и в Матей - притчата за синапеното семе. Трите притчи за посева в Евангелието на Марко - за Сеятеля, за саморастящото семе и за синаповото семе се опират на малко назидателната същинска Маркова притча, която стои в средата. Това е притчата за саморастящото семе, което веднъж посято, расте от само себе си и че човекът, който го е посял, може спокойно да го изостави на неговата по-нататъшна съдба, докато дойде жътвата. С тази притча Евангелието на Марко отправя погледа ни там, където царува космичния растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той е захранван от по-висши извори. Семето, което е посято, което се развива и расте далеч над главите на хората, е Христовия импулс.
Чрез Тайната на Голгота в земята е посято семето на едно космично
преобразяване
и развитие, и Евангелието на Марко ни посочва това развитие, което е напълно независимо от това дали и доколко хората го подпомагат чрез своята воля.
Докато стремежът на Лука е да разпространи чрез притчите едно изобилно богатство от Мъдрост, то Марко се стреми чрез притчите, които привежда, да разтвори Изворите на Божествената сила. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места. Притчата за растящото от само себе си семе е първото от тези неща. Второто място е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида, който разказва накрая на двете опитности с нахранването. При това изцеление Христос два пъти поставя ръцете си на слепия и го пита какво вижда.
към текста >>
9.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно
преобразяване
на съзнанието.
Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство". Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск. Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство. Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле.
Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно
преобразяване
на съзнанието.
В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите.
към текста >>
Тук става вътрешно
преобразяване
в ръководните личности.
След смъртта на Стефан, вследствие на гоненията, по-голям брой хора тръгват да разнасят Евангелията по света. Така че, тежките условия заставят апостолите и първите християни да се разпръснат по света и да разнесат Евангелието. Петър остава в Ерусалим повече от 10 години след Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол, за да стигне до Рим. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-голям. Този раздел отговаря на Преображението в Евангелието.
Тук става вътрешно
преобразяване
в ръководните личности.
И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред Дамаск. Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които често се повтарят. Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи.
към текста >>
И всички тези съдби на
преобразяването
се групират около
преобразяването
на Павел пред Дамаск.
Така че, тежките условия заставят апостолите и първите християни да се разпръснат по света и да разнесат Евангелието. Петър остава в Ерусалим повече от 10 години след Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол, за да стигне до Рим. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-голям. Този раздел отговаря на Преображението в Евангелието. Тук става вътрешно преобразяване в ръководните личности.
И всички тези съдби на
преобразяването
се групират около
преобразяването
на Павел пред Дамаск.
Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които често се повтарят. Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите.
към текста >>
С това имаме едно цялостно
преобразяване
, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност.
Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни.
С това имаме едно цялостно
преобразяване
, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност.
В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството.
към текста >>
В третата част, която отговаря на
преобразяването
, на преден план стои преживяването пред Дамаск.
В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото. На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек.
В третата част, която отговаря на
преобразяването
, на преден план стои преживяването пред Дамаск.
Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането. Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството. Духовното става фактор на културата и с това се явява като сила, създаваща историята".
към текста >>
10.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Деветте блаженства ни показват степените на Пътя в развитието и
преобразяването
на човешкото същество.
Син Человечески не е дошъл да погуби човешки души, а да ги запази. С това Христос показва, че тук има повече от Илия, който беше извикал да падне огън от небето върху жертвеника. Това преминаване на Христос от фазата на ангела, на каквато степен се е намирал Илия, във фазата на архангела, е показано с израза: "Той направи лицето Си силно и твърдо". С това е показана неумолимата воля на архангела, готов за борба. И оттогава Христос започва истинската борба с тъмните сили, която завършва с Голгота и Възкресението.
Деветте блаженства ни показват степените на Пътя в развитието и
преобразяването
на човешкото същество.
Тези блаженства са методи, пътища, по които ученикът като работи, ще достигне до развитие на своите вътрешни Божествени сили, които дремят в него. Успоредно с деветте блаженства следват десетте "горки". С тях ни е посочено, че има един отрицателен, крив път на развитие на вътрешните сили на човека, които водят не до организиране на вътрешния човек, но до извращение, деформиране на този човек, затова е казано: Горко на онези, които вървят в този път.
към текста >>
11.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на
преобразяването
.
Величието на Любовта, която се извършва от Мария Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на пречистеното в нея. Мария Магдалина, която помаза Христа с миро, е същата Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина.
Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на
преобразяването
.
Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия.
към текста >>
Първата степен на това
преобразяване
е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване.
Мария Магдалина, която помаза Христа с миро, е същата Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването.
Първата степен на това
преобразяване
е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване.
При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва.
към текста >>
Преобразяването
на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението.
До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването. Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир.
Преобразяването
на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението.
Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя.
към текста >>
Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през
преобразяване
.
Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя.
Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през
преобразяване
.
Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш". Образно казано, правилното поведение в молитвата е показано в образа на Мария, която е противопоставена па образа на Марта. Следователно, тук молитвата "Отче наш" показва силата, чрез която душата може да премине пътя от Марта към Мария. Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей. В оригинала една от забележителностите на "Отче наш" на Лука е тази, че тя завършва с молбата: "Не ни въвеждай в изкушение".
към текста >>
Той показва, че сексуалността подлежи на
преобразяване
.
И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария. Но Христос ги възпира с думите: "Вие на кой сте дух не знаете? Син Человечески не е дошъл да погуби души, а за да ги спаси". Едно от първите наставления на Христос по пътя за Ерусалим е притчата за милостивия самарянин. Христос не иска да унищожи душевните сили на Самария, но Той иска да ги пречисти.
Той показва, че сексуалността подлежи на
преобразяване
.
Милосърдието е преобразена сексуалност. Притчата за милостивия самарянин се среща само в Евангелието на Лука. В нея е показана безкористната сила на Любовта, проявена като милосърдие. Притчата за милостивия самарянин е последвана от сцената с Мария и Марта, след това с "Отче наш" на Лука. Тези са великите перспективи на пречистването на душата:
към текста >>
12.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Духът работи и над
преобразяването
на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма.
То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу. Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи.
Духът работи и над
преобразяването
на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма.
В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата.
към текста >>
Изразът на Лука води до едно
преобразяване
на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието.
Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12).
Изразът на Лука води до едно
преобразяване
на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието.
Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля. Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава. Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята?
към текста >>
С това Христос обръща вниманието на учениците върху това, че вярата е една вълшебна сила, че тя съдържа в себе си силата за
преобразяване
на света, показа им магията на вярата образно.
Както пъпката набъбва от вътрешния напор на соковете и се изменя, така на вярата е присъща воля за развитие, която иска да превърне пробудената вяра в едно ново, по-ясно и по-обхватно изживяване. Учениците в Пътя на своето развитие са добили вярата и с това и мира. Сега те искат да бъдат доведени до следващата степен. Първият отговор на Христос на молбата на учениците е: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тази смоковница - изтръгни се и се насади в морето, тя би ви се подчинила" (17;6). Тези думи не трябва да се разбират буквално.
С това Христос обръща вниманието на учениците върху това, че вярата е една вълшебна сила, че тя съдържа в себе си силата за
преобразяване
на света, показа им магията на вярата образно.
Фактически, вярата е отвореността на човешкото същество за влиянието на духовните сили, които принадлежат на един по-висш ред от този, в който царуват природните закони. За магията на вярата Христос на два пъти говори у Матея. Първият път за преместването на планината и втори път, за смоковницата. Фарисеите запитват: "Кога ще дойде Царството Божие? " (17;9).
към текста >>
Така притчата за талантите е увенчаващото резюме на пътя, описан от Лука, великият призив за вътрешно активно молитвено обучение, за молитвено
преобразяване
, което води от вярата към виждането.
На всеки човек е поверено по един талант. Онзи, който умножава талантите, ще устои при второто пришествие на Господа, а който само запазва дадените му таланти, не ще издържи. От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек. Който само съхранява този орган, може би от страх, че иначе би вършил дело на самоспасяване, той ще проспи второто идване на Христа. Само когато е пробудил спящия орган, превърнал е вярата във виждане и я е умножил, ще може да устои пред завръщащия се господар.
Така притчата за талантите е увенчаващото резюме на пътя, описан от Лука, великият призив за вътрешно активно молитвено обучение, за молитвено
преобразяване
, което води от вярата към виждането.
Негодният слуга е онзи, който е само благочестив, но се държи далеч от Бога. Похвални слуги са онези, които към благочестието прибавят смелостта да работят за духовно развитие, за да станат съсъдове, носители на Божественото.
към текста >>
13.
5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там Преображението е дадено в друга форма, но основната мисъл е същата - показването на ученика Божествената природа, която трябва да се събуди в него, да стане това
преобразяване
в него.
От друга страна Преображението показва една определена степен в окултното развитие. Това е моментът, когато Духът прониква напълно физическото тяло и го преобразява. Буда в своето развитие е стигнал до тази степен и той се е преобразил, но това е най-висшето положение, до което той е достигнал. А Исус мина през Смъртта и възкръсна, което е една по-висша степен в Пътя на окултното развитие. Друго едно Преображение, за което загатват Свещените Писания на Индия, Бхагават Гита, е Преображението на Кришна пред неговия ученик Аржуна, когато му отваря духовните очи и представя пред него Божествената си природа, в която се покои цялата вселена с всички същества в нея.
Там Преображението е дадено в друга форма, но основната мисъл е същата - показването на ученика Божествената природа, която трябва да се събуди в него, да стане това
преобразяване
в него.
След слизането от планината Исус казва на учениците да не казват на никого за това, което са видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. След това тримата ученици разискват помежду си що значи възкресение от мъртвите. По-рано изтъкнах, че между юдеите има различни разбирания за възкресението от мъртвите. Това показва, че учениците още не са разбрали новия импулс, който слиза в света чрез така наречената Голготска Мистерия. "И попитаха Го, казвайки, защо думаха книжниците, че трябва първо Илия да дойде.
към текста >>
14.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обаче за последните седем степени е постигнато цялостно
преобразяване
.
И тогава ще стигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото седем, т.е. седем по седем е равно на четиридесет и девет степени. Но това, което се намира над 42-те степени, не трябва да се причислява към силите и съществата, които действат във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е завършено след седем пъти по седем, т.е. през 49 поколения.
Обаче за последните седем степени е постигнато цялостно
преобразяване
.
Там вече не съществува нищо от първите поколения. В онази област, където навлизаме след 42-те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно ние различаваме шест пъти по седем поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло мине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада в началото на 43-то поколение.
към текста >>
15.
1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно
преобразяване
.
И ние виждаме Петър да остава в Ерусалим повече от десет години след събитието на Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол. Събитието на освобождаването на Петър от тъмницата, за което се разказва в 12-те глава, става през 44-та година. В първия раздел на Деянията на апостолите ни се описват Възнесението и слизането на Светия Дух. Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-обширен.
Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно
преобразяване
.
И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред Дамаск. Има някои сцени, които Деянията често повтарят. Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи.
към текста >>
И всички тези съдби на
преобразяване
се групират около великото събитие на
преобразяването
пред Дамаск.
Събитието на освобождаването на Петър от тъмницата, за което се разказва в 12-те глава, става през 44-та година. В първия раздел на Деянията на апостолите ни се описват Възнесението и слизането на Светия Дух. Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-обширен. Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно преобразяване.
И всички тези съдби на
преобразяване
се групират около великото събитие на
преобразяването
пред Дамаск.
Има някои сцени, които Деянията често повтарят. Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите.
към текста >>
От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо
преобразяване
.
Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя. Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието. Това повдига духа на общността и те се радват в утрото на Възкресението. Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко.
От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо
преобразяване
.
Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел.
към текста >>
16.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тези стихове на 15-та глава Павел ни загатва по един гениален начин за Тайните на двойната човешка природа и за трансформирането и
преобразяването
на низшата човешка природа.
"Ето, Тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление, и това, смъртното, да се облече в безсмъртие... тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно". О, Смърте, где ти е победата? О, Смърте, где ти е жилото? "/15;51-55/.
В тези стихове на 15-та глава Павел ни загатва по един гениален начин за Тайните на двойната човешка природа и за трансформирането и
преобразяването
на низшата човешка природа.
Това е една от дълбоките Тайни на Окултната наука, за която трудно може да се говори открито. Затова Павел казва: "Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление." Тук ни е показано, че в нашето тленно тяло е посят зародишът на духовното, нетленно човешко естество и от тленното ще възкръсне нетленното, безсмъртно. Затова Павел казва в заключение: "А когато това, тленното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно.""
към текста >>
17.
2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Венецът на Живота е
преобразяване
на живота под влияние на Христовия импулс, а под втора смърт се разбира следното: в духовния свят човек може да живее само с плодовете, събрани на Земята.
Ето, скоро дяволът ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдат под изпитание, и ще имате скръб 10 дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венеца на Живота. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите: Който победи, няма да бъде победен от втората смърт." /2;8-11/. Така, както е дадено това Послание, ясно проличава от него характерът на Втората културна епоха - култура на борба между Доброто и Злото. И затова Духът казва: Бъди верен до смърт и ще ти дам Венеца на Живота, и Който победи, няма да бъде победен от втората смърт.
Венецът на Живота е
преобразяване
на живота под влияние на Христовия импулс, а под втора смърт се разбира следното: в духовния свят човек може да живее само с плодовете, събрани на Земята.
Ако човек е живял само един материален живот и не е водил никакъв духовен живот, той няма никакви плодове в духовния свят и, следователно, не може да живее и ще преживее една втора смърт. Ако той е работил добре на земното поле - служил е на Доброто и на Истината, няма да бъде засегнат от втората смърт.
към текста >>
18.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази помощ ще му бъде дадена от Христа, докато този, който ще му даде възможност да работи за
преобразяването
на физическото тяло в Християнската езотерична наука се нарича Отец.
Но за да се постигне целта на Земната еволюция, това, което човек е изработил и придобил в астралното тяло, трябва да го отпечата в своето етерно тяло. В настояще време обикновеният човек не може да работи направо върху своето етерно тяло. В следващото въплъщение на Земята, Юпитер, човек ще може да работи пряко върху етерното си тяло. Върху шестото въплъщение на Земята, наречено Венера, човек ще може да работи и за трансформирането на своето физическо тяло. За да може човек в настояще време да работи за трансформиране на своето етерно тяло, той има нужда от помощ, която ще му даде възможност да въздейства на етерното си тяло.
Тази помощ ще му бъде дадена от Христа, докато този, който ще му даде възможност да работи за
преобразяването
на физическото тяло в Християнската езотерична наука се нарича Отец.
Но той не може да въздейства върху физическото тяло, докато не се е научил да въздейства на етерното тяло. Това е дълбокият смисъл на думите на Евангелието, където се казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." или „Никой не може да види Отца, ако не мине през Мене." В края на Земната еволюция човек ще придобие способността да работи за трансформиране на етерното тяло, което е възможно, благодарение на оживителното действие на Христа върху Земята. Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако Христовата сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло. Така онези, които се затварят за Христовия Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция.
към текста >>
По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за
преобразяването
на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за Христовия Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло.
Но той не може да въздейства върху физическото тяло, докато не се е научил да въздейства на етерното тяло. Това е дълбокият смисъл на думите на Евангелието, където се казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." или „Никой не може да види Отца, ако не мине през Мене." В края на Земната еволюция човек ще придобие способността да работи за трансформиране на етерното тяло, което е възможно, благодарение на оживителното действие на Христа върху Земята. Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако Христовата сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло. Така онези, които се затварят за Христовия Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция.
По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за
преобразяването
на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за Христовия Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло.
И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта. И както човек след смъртта, който не е превъзмогнал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло. Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания. Последното раждане на човека върху тази Земя, преди тя да се трансформира, при последната смърт, която ще преживее, е това, което Апокалипсисът нарича първа смърт. За тези, които са дали място на Христа в себе си, това не ще представя никаква трудност.
към текста >>
19.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Историята на човечеството е едно безкрайно
преобразяване
и развитие на съзнанието, тя е преминаването през множество форми на съзнание.
Човешкият организъм е проникнат най-силно в главата. Там най-много царува минералното вещество на костите. Така черепът, черепът на мъртвите, стана отличителният символ на Смъртта. Човешкият дух умря на своето лобно място, когато се настани там със своето съзнание. Съзнанието на човечеството не е било винаги такова, каквото е днес.
Историята на човечеството е едно безкрайно
преобразяване
и развитие на съзнанието, тя е преминаването през множество форми на съзнание.
Това развитие може да бъде описано по следния начин: То се издига нагоре по човешката форма, докато стигне до Лобното място. В далечното минало човечеството е черпило повече от несъзнателното съзнание на крайниците, най-удивителните богатства на прастарите магически култури, от които намираме последни и напълно изопачени остатъци между негрите. По-късно се развива светът на културите, които произхождат повече от едно чувстващо съзнание на сърцето. Най-древната позната история е пълна с тях. Днес съзнанието на човечеството е стигнало до Лобното място - мозъка.
към текста >>
20.
13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Божествения свят представя сътворението и
преобразяването
.
Това са духовете, които са били привързани само към физическия живот, без да проявяват някакъв интерес към духовен живот. Също тук той може да види тела, които не се разлагат, а запазват вида си, като че са живи. Това са духове, изключително привързани към материалния живот и тяхното силно желание към плътски живот ги задържа към тялото. Нощно време, когато хората спят, изсмукват кръв от техните тела и я пренасят в свойте тела. Това са духове-вампири.
В Божествения свят представя сътворението и
преобразяването
.
В умствения свят - въздигането на ума. Във физическия свят - смъртта. В хороскопа този Аркан казва на човека: Издигни, възвиси своя ум над земните неща, защото скръбта по твоите нереализирани надежди заплашва да съкрати твоите дни. Ако не се издигнеш над земните неща. твоите амбиции ще бъдат покосени като трева на полето.
към текста >>
21.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно
преобразяване
и ще измени из основа неговата същност.
Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството.
Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно
преобразяване
и ще измени из основа неговата същност.
Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората.
към текста >>
22.
Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Богомилите, верни на принципа на манихеите, виждат своята задача не само в борба срещу злото, но и в
преобразяване
на злото чрез душевна чистота.
Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството Елена Папазова в своята книга Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина междудругото казва: "В учението на богомилите е отразено схващането на гностиците за възможността чрез духовна чистота да се възвиси душата до едно общение с Първоизточника на Светлината, до Словото, до Христа." Това показва, че това е едно окултно схващане, практикувано от гностиците, които са били една окултна школа. И богомилите, като са поддържали същото учение, показват, че и те са една окултна школа.
„Богомилите, верни на принципа на манихеите, виждат своята задача не само в борба срещу злото, но и в
преобразяване
на злото чрез душевна чистота.
Съвършените богомили се освобождавали от злото и развивали една мощна любов към човека, истинска християнска любов, за да може да се превърне силата на злото в добро." Това е един окултен принцип, практикуван от манихеите, които са една окултна школа. Щом и богомилите са го практикували, и те са окултна школа. Александър Соловьов, изследовател на Богомилството, между другото казва: "Символите на Месеца и на Слънцето върху надгробните паметници могат да бъдат обяснени във връзка с езотеричното учение на богомилите, според което Слънцето и Месецът са небесни ладии, жилища на праведните души пред вратата на Рая. Това старо учение на манихеите е било пуснало дълбоки корени между босненските богомили и затова те го изобразявали върху своите надгробни паметници. Тези символи показват дълбоката зависимост между човека, Слънцето, Месеца и звездите, особено ясно подчертано в старите източни религии." Това също показва на окултния характер на богомилите.
към текста >>
23.
СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато ученикът работи за своето морално
преобразяване
.
При спасението двете горни неща са свързани. Спасението настъпва, след като човек е преминал обръщането и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Спасението е от Бога. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло — умът и сърцето се хармонизират.
Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато ученикът работи за своето морално
преобразяване
.
Това се извършва именно през първите три степени. 4. Възраждане Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод.
към текста >>
24.
Изпитанията на ученика
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Школата имаме един метод – ще правим опити за
преобразяване
.
• 780 • Изпитанията на ученика.
В Школата имаме един метод – ще правим опити за
преобразяване
.
Ще ви създам един ден на всички нарочно бели. Ще ви туря в една голяма напаст, каквато никога не сте виждали и после ще ви кажа: “Според законите, които сте научили, ги приложете – превърнете тези енергии във ваша полза”. За пример двама души от вас ще ви скарам и ще ви кажа тогава: “Примирете се според окултните закони”. Нарочно ще ви създам такива бели. Ами че тези разправии, които стават по градовете, това аз го правя.
към текста >>
25.
2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вторият знак Дева е символ на образуването на формите и тяхното
преобразяване
.
Той е свързан с формата, пропорцията и звука. В характера се проявява като твърдост, постоянство, консерватизъм. Има отношение също и към търговията, промишлеността и изкуството. Елементът на земята е женски, негативен, студен и сух и има отношение към меланхоличния темперамент. Първият знак на земята - Телец, е символ на търпеливия труд и постоянство.
Вторият знак Дева е символ на образуването на формите и тяхното
преобразяване
.
Третият знак Козирог е резултат на Телеца и Девата - носи качествата и на двата. Тригоните могат да се разглеждат от две страни - като обективни творчески сили на Космоса и като вътрешни сили на човешката душа. Тритонът на огъня, проявен като вътрешни качества на човешката душа, се изявява с борбеност, властолюбие, вой- нственост. Тритонът на земята - като търпение, трудолюбие и послушание. Тригонъг на въздуха - идеализъм, философия, артистичност.
към текста >>
26.
52-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Нему не му е свойствено вътрешно углъбяване и самонаблюдение и затова той без да опита и провери отхвърля Окултното развитие, целта на което е
преобразяване
на душевно-духовното битие на човека.
Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се отдава да влезе в Езотеричния Път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и не иска и да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този Път, той много трудно се подава на езотерично възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си.
Нему не му е свойствено вътрешно углъбяване и самонаблюдение и затова той без да опита и провери отхвърля Окултното развитие, целта на което е
преобразяване
на душевно-духовното битие на човека.
Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И така разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. 241. Важността на малките неща.
към текста >>
27.
Ясновидци и светци
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното
преобразяване
на
от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България. За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които
бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното
преобразяване
на
човека. Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез
към текста >>
28.
КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ
 
- Павел Желязков
При това
преобразяване
онова, което в земен план е долу, в небесния план става горе.
КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ Учителят Беинса Дуно казва, че човекът все още не извел главата си от материята, за да види как изглежда светът над нея. По отношение на отвъдния свят ние сме спящи същества. Най-общо погледнато, сънят е състояние на съзнанието, когато се е оттеглило от едно ниво на действие на силите в друго с противоположна полярност.
При това
преобразяване
онова, което в земен план е долу, в небесния план става горе.
Тогава съзнанието потъва и осъзнатото или реалното става неосъзнато. Тогава казваме, че сме попаднали в прегръдката на Морфея. Грехопадението представлява такова преобразяване на съзнанието, при което то заспива за отвъдния свят и се пробужда в света на формите, т. е. в материалния свят. От тази гледна точка съзнанието на хората е спящо.
към текста >>
Грехопадението представлява такова
преобразяване
на съзнанието, при което то заспива за отвъдния свят и се пробужда в света на формите, т. е.
По отношение на отвъдния свят ние сме спящи същества. Най-общо погледнато, сънят е състояние на съзнанието, когато се е оттеглило от едно ниво на действие на силите в друго с противоположна полярност. При това преобразяване онова, което в земен план е долу, в небесния план става горе. Тогава съзнанието потъва и осъзнатото или реалното става неосъзнато. Тогава казваме, че сме попаднали в прегръдката на Морфея.
Грехопадението представлява такова
преобразяване
на съзнанието, при което то заспива за отвъдния свят и се пробужда в света на формите, т. е.
в материалния свят. От тази гледна точка съзнанието на хората е спящо. То е едно нормално, но ограничено самосъзнание, благодарение на което оперираме във физическия план на живота. Понеже частично съзнаваме, ние чувстваме и мислим също ограничено, а не в континиума непрекъснатостта на явленията и процесите. Същественото е, че макар и да сме част от реалния свят, т. е.
към текста >>
29.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Въпросът за
преобразяването
на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов.
Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно?
Въпросът за
преобразяването
на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов.
Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс. Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г. Тогава получих мисия от Небето.
към текста >>
НАГОРЕ