НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
310
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_05 ) Посещение на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Става преустройство на цялата
планета
Земя.
В трите свята става ликвидирането. От Божествения свят иде Новото, идат съществата на Шестата раса. Ние сме в началото на Второто пришествие. Вие, духовните, трябва да бъдете добре въоръжени. Деня Господен се отлага, отлага с единствената надежда да се поправят хората, но Денят Господен иде веч със сила.
Става преустройство на цялата
планета
Земя.
Ние сме в началото на Второто пришествие. Първият период на Второто пришествие ще продължи 45 години. И после ще се поотложи и пак ще подкачи. На вълни, на вълни ще дойде! После ще има втори период от 45 години.
към текста >>
2.
3_03 ) Организиране на духовното тяло
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някое Напреднало същество, като прати енергия, може да направи
планетата
ни да светне като слънце.
Това е четвъртото измерение. Който живее в света на тесаракта, той става видим и невидим в света на третото измерение. Защо пие човек вода? Не само за да приеме материалната, течна вода, но за да приеме чрез нея електричество и магнетизъм. Както Маркони запали електрическите крушки в Италия и Сидней – в Австралия, също така могат да се запалят слънцата, само като се завърти един бутон.
Някое Напреднало същество, като прати енергия, може да направи
планетата
ни да светне като слънце.
Звукът, като дойде до ухото, се превръща в електрически вълни. След това в мозъка става още два пъти превръщане – отначало в електрически, къси вълни, после – в магнетични, дълги вълни, и след това се превръщат в тонове. Свиването на сърцето също зависи от електричеството. Инсталацията е електрическа. Стана въпрос за търсене на подземни води.
към текста >>
3.
3_12 ) Имаме дом неръкотворен
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяка
планета
на Слънчевата система има представители на Земята, както всяка държава си има своите посланици.
Той поиска съвет от мен. Казах му: „Има един човек, когото си обидил приживе.“ Той беше бил майка си и тя умряла. Казах му: „Умрелите хора са по-реални от нас. Ти трябва да се примириш с майка си.“ Като влезеш в онзи свят, ще ти бъде чудно отначало.
Всяка
планета
на Слънчевата система има представители на Земята, както всяка държава си има своите посланици.
Те имат по-фини тела и са свободни от ограниченията на тялото. Колко пъти сте ги срещали! Те не се изявяват. Цялата Слънчева система представлява едно цяло. Един брат попита: „Баща ми ще ме посрещне ли?
към текста >>
4.
3_26 ) Нещо за звездното небе
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нагоре, на 12 000 км от нашата
планета
, се намира една прозрачна Земя.
Тогава земната ос не е била в сегашното положение. Ще дойде промяна в разпределението на сушата и моретата. Морето ще нахлуе в някои страни. Това е ставало и по-рано. Ние не сме баш на кувертата на Земята-параход, понеже над нас има още други същества.
Нагоре, на 12 000 км от нашата
планета
, се намира една прозрачна Земя.
За да се отиде до нея и за да се влезе в нея, се минава през дванадесет врати. Там живеят Напреднали същества. Този свят е Раят –Горната Земя. При грехопадението са слезли първите хора долу, на сегашната Земя. Земята прави известни отклонения – закъснения и усилвания.
към текста >>
5.
3_29 ) Човек е микрокосмос
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяка
планета
има три влияния върху човека: физическо, астрално и умствено.
Френолозите са намерили, че центърът на Марс е около ушите и малко над тях. Центърът на Земята е отстрани на главата и малко отпред, където е центърът на стежанолюбието. Центърът на Юпитер е малко по-горе. Човек трябва да знае и къде в тялото са центровете на Млечния път и на звездите от първа величина. Едни влияния на Венера са отзад на главата, а други са горе на главата, дето е центърът на милосърдието.
Всяка
планета
има три влияния върху човека: физическо, астрално и умствено.
Венера, като Зорница и като Вечерница, има две различни влияния върху човека. После, и фазите на Венера оказват влияние. Венера има четири фази: при изпразване – две и при пълнене – две. При изпразването фазите са низходящи, а при пълнене – възходящи. За съжаление, сега изучават астрологията като геометрия и не влагат живот в нея.
към текста >>
В чистите слънчеви типове има изобилие, те са носители на Живота и отиват от
планета
на
планета
като екскурзианти, а после ще се върнат на Слънцето.
Венера има четири фази: при изпразване – две и при пълнене – две. При изпразването фазите са низходящи, а при пълнене – възходящи. За съжаление, сега изучават астрологията като геометрия и не влагат живот в нея. Един брат запита: „По какво се отличават слънчевите типове? “
В чистите слънчеви типове има изобилие, те са носители на Живота и отиват от
планета
на
планета
като екскурзианти, а после ще се върнат на Слънцето.
Всеки слънчев тип, като мине през Земята, оставя отражение на Земята. Много слънчеви типове, които имаме на Земята, са отражение на слънчевите типове, които са минали през нея. Да бъдеш под влияние на Слънцето значи да бъдеш така запълнен със Светлина, че да не могат да те изкушават. Когато дойде слънчевият тип, тогава всички други могат да се хармонизират, тогава имаме съвършени хора. Трябва да се изучават и растенията от астрологично гледище.
към текста >>
Всяко растение се намира под влияние на някоя
планета
.
Много слънчеви типове, които имаме на Земята, са отражение на слънчевите типове, които са минали през нея. Да бъдеш под влияние на Слънцето значи да бъдеш така запълнен със Светлина, че да не могат да те изкушават. Когато дойде слънчевият тип, тогава всички други могат да се хармонизират, тогава имаме съвършени хора. Трябва да се изучават и растенията от астрологично гледище. Така се изгражда астрологичната ботаника.
Всяко растение се намира под влияние на някоя
планета
.
Например дъбът е Юпитерово растение. Когато човек иска да бъде устойчив, да яде жълъди. Жълъдът е лековит. Органите в човешкото тяло, които са под влияние на една планета и на един зодиакален знак, се лекуват с растения, които са под влияние на същата планета и на същия зодиакален знак. Например белият дроб и сърцето са под влияние на Лъва и Слънцето и ще се лекуват с растения, които са под тяхно влияние.
към текста >>
Органите в човешкото тяло, които са под влияние на една
планета
и на един зодиакален знак, се лекуват с растения, които са под влияние на същата
планета
и на същия зодиакален знак.
Така се изгражда астрологичната ботаника. Всяко растение се намира под влияние на някоя планета. Например дъбът е Юпитерово растение. Когато човек иска да бъде устойчив, да яде жълъди. Жълъдът е лековит.
Органите в човешкото тяло, които са под влияние на една
планета
и на един зодиакален знак, се лекуват с растения, които са под влияние на същата
планета
и на същия зодиакален знак.
Например белият дроб и сърцето са под влияние на Лъва и Слънцето и ще се лекуват с растения, които са под тяхно влияние. Когато някой те намрази, да те намрази при разсип, а когато някой те възлюби, да те възлюби при пълнене на Луната. Една сестра запита: „Какво ще кажете за Кабалата? “ Сега Кабалата не е вече такава, каквато беше едно време.
към текста >>
6.
5_07 ) Отношение между Учител и ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Където и да си, може в друга държава, на друга
планета
, Тя е винаги с теб.
Тогава той и да е далеч от Него, се ползва, както не се ползва, ако ли и да е близо, щом не го разбира. Най-хубаво е ученикът да разбира Учителя си и да е близо до Него. Всеки човек трябва да бъде обичан най-малко от един, но ако никой не го обича, тогава пак има Един, който да го обича – Бог. Да, над всеки човек все има едно око, което бди. Любовта не знае пространство.
Където и да си, може в друга държава, на друга
планета
, Тя е винаги с теб.
Бог е създал човека, за да има към кого да прояви Любовта Си. Любов има само към Едного и когато обичаш някого, то ти си способен да виждаш в тази форма Едного. За да се види дали ученикът е верен на една идея, той ще страда за нея. Да можеш да устоиш във всички съблазни, това значи да познаеш Бога. Първо посвещение за ученика е да мине през страдания и да устои в мир, равновесие и радост.
към текста >>
7.
37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяка
планета
издава по един особен основен тон на небесната музика и който я слуша, ще схване целокупността на всички тези основни тонове.
Най-първо ще чуем мелодията на Земята, после – хармонията на Слънцето. Ще чуем тези тонове чрез апарат. От Слънцето иде музика и влияе на слънчевия възел. Музиката от Луната влияе на ума. Нашата музика не е още слънчева, тя е лунна.
Всяка
планета
издава по един особен основен тон на небесната музика и който я слуша, ще схване целокупността на всички тези основни тонове.
Невидимият свят е музикален и когато влезеш в него, дори само прахът му да се полепи по краката ти, то пак си получил много нещо. Една сестра попита: „Как да разбираме стих 7-и от 38-а глава на Йов: „Когато звездите на зората пееха заедно? ” Тук се говори за пеенето на Същества, които стоят зад звездите. Във всеки тон има много тонове, но гъстотата на земната атмосфера не позволява да се чуват и долавят и те остават скрити.
към текста >>
8.
9) Великото търпение на Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос донесе на Земята една нова светлина, донесе една нова сила, чрез която се подобри аурата на нашата
планета
и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството.
Онези същества, които отклониха евреите да приемат Христа, сега са същите, които причиниха Втората световна война. На кръста Христос имаше последното изкушение, дяволът му шепнеше: „Видя ли сега какво стана с Теб? Ако беше ме послушал, щеше да имаш сила и власт, а сега си на кръста.“ Христос издържа това изкушение и после, като влезе в ада, разпръсна тъмните сили. Христос, като прие страданията, плати за греховете на хората, т.е. изплати голяма част от тяхната карма.
Христос донесе на Земята една нова светлина, донесе една нова сила, чрез която се подобри аурата на нашата
планета
и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството.
Без това вливане на нова светлина и нова сила в земната аура от Христа, човечеството нямаше никакви сили и условия, за да се повдигне. На хората не им идва наум, че Христос страда в света, и казват, че Той може да носи, но това не е справедливо. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората. Ако можеше без страдание, Той не би страдал. В Мойсеево време жертвоприношението на животни бе символ, че Христос трябва да пострада.
към текста >>
9.
16) Господ ще бъде познат
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега в Слънчевата система се формира една нова
планета
и всички пертурбации, които стават, се дължат на нея.
При Шестата раса няма да има болници, съдилища, затвори. В бъдеще ще бутнеш един бутон и ще видиш на филм как са живели хората, какъв е бил животът на Земята преди милиони години. Ще се прожектират Акашовите записи16. Сега всичко се филмира, та когато станете по-големи, ще имате нагледно учение. Ще ви покажат как се е образувала цялата Слънчева система.
Сега в Слънчевата система се формира една нова
планета
и всички пертурбации, които стават, се дължат на нея.
Тя е още прозрачна.
към текста >>
10.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Планетата
Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство.
Въпросът за дишането, изложен тук макар и накратко, е напълно достатъчен, за да може всеки да се ползва с успех от теоретичните познания и да се приучи на дихателни упражнения, съобразени със степента на развитие на съвременното човечество. Така всеки би могъл сам да си изработи дълбоко, плавно и ритмично дишане, което е и един от първостепенните фактори за физическото и духовното ни израстване. Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася на преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които символизират създаването и изчезването на света. И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца. Двете фази на дишането са отварянето и затварянето на Небесната врата.
Планетата
Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство.
От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма. Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам да дишате дълбоко, но като същевременно се стремите този процес да става и плавно, и ритмично.“ Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха.
към текста >>
11.
73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изменението на Земята няма да стане катастрофално, но
планетата
ще се преобрази.
Земята излиза от тринайсетата сфера, излиза от гъстата материя. Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват Новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро. В беседата „Новото човечество“ се споменава за изключенията в Слънчевата система. Сега иде изключение, но във възходяща степен и в благоприятен смисъл.
Изменението на Земята няма да стане катастрофално, но
планетата
ще се преобрази.
Цялата Слънчева система влиза в по-висша връзка. Много бързо стават нещата, изменят се умовете на хората, политиците не могат да се ориентират в своята политика, а става промяна. От милиони години насам Слънчевата система минава през една област в пространството, пълна с отрови. Сега тя излиза оттам и навлиза в една духовна област, в която живеят напрeднали същества. Това ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата, ще го направи възприемчиво към новите идеи.
към текста >>
12.
104) Ще се вдигнем малко по-високо
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бог рече: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско сърце и ще Ме познаят от малък до голям.“ Става преустройство в материята на цялата Земя, внасят се нови елементи в човека и на
планетата
; от Слънцето иде нещо ново.
Там, дето наглед няма Провидение, там е то. В Природата съществува Провидение. Където е необходимо, там действа Провидението и не действа там, където не е необходимо. Например трябват ти пет лева и Провидението ще ти ги даде, но поискаш ли хиляда, то няма да ти ги даде. В Природата има изобилие, но в нея не се позволява разточителност.
Бог рече: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско сърце и ще Ме познаят от малък до голям.“ Става преустройство в материята на цялата Земя, внасят се нови елементи в човека и на
планетата
; от Слънцето иде нещо ново.
Всеки народ, който не работи за идването на Царството Божие, ще страда. Светът е създаден за бъдещите хора, които идат. Когато светлите същества се проявят, светът ще се уреди и в техните години ще има изобилие, ще има умерен климат и ще се забравят земетресенията, градушките. И лошите хора ще се стопят като сняг, а добрите ще растат като малки семенца. Знаете ли защо страдаха мъчениците?
към текста >>
13.
17. Първи стъпки на ученика – II
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Палецът е свързан с
планетата
Венера, свързан е и с Божествената любов.
Например показалецът има връзка с енергиите на Юпитер или е свързан с благородството у човека. Средният пръст е свързан със Сатурн и има връзка със справедливостта и мъдростта. Безименният пръст има връзка със Слънцето и има отношение към красотата и изкуството. Затова хората на изкуството имат под безимения пръст силно изразени линии, дълбоки, ярко изразени. Малкият пръст е свързан с Меркурий и има връзка с интелигентността и практичността.
Палецът е свързан с
планетата
Венера, свързан е и с Божествената любов.
Тази наука ние можем да използуваме за следния опит. Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си. Как ще промениш това състояние в едно такова на радост, мир и хармония? Ето какво можеш да направиш. Хвани с всичките пръсти на дясната ръка основата на палеца на лявата ръка и движи нагоре, като едновременно мислиш за любовта.
към текста >>
14.
20. Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-великото събитие в историята на цялата
планета
е идването на Христа.
За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята.
Най-великото събитие в историята на цялата
планета
е идването на Христа.
Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор - трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното. Понеже човечеството от хиляди години насам е събрало много отрицателни енергии, промени ги от разрушителни в градивни елементи.
към текста >>
15.
ХРИСТОС
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос донесе на Земята една нова сила, чрез която се подобри аурата на
планетата
и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството.
изплати голяма част от тяхната карма. Христос веднъж изплати греховете на хората. Втория път Той казва: „Всеки ще плаща своите грехове. Който не иска да плаща, да Върви по моя път. А който не върви по моя път, ще си плаща".
Христос донесе на Земята една нова сила, чрез която се подобри аурата на
планетата
и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството.
Без това вливане на нова светлина и нова сила в земната аура от Христа, човечеството нямаше да има сили и условия да се повдигне. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората, т. е. за да се изплати голяма част от натрупаната карма на човечеството. Ако можеше без страдания, Той не би страдал. Заколването на животните за жертва в Мойсеево време беше символ, че Христос трябваше да пострада.
към текста >>
16.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Затова всеки на Земята, в своето движение, трябва да бъде в хармония с възходящото движение на
планетата
и на самото Слънце.
От хиляди години Слънчевата система минава през една област в пространството, която е изпълнена с отрови. Сега тя излиза от тази област и навлиза в друга, по-духовна, в която живеят по-напреднали същества, отколкото в онези пространства, през които е преминавала досега. Навлизането на Слънчевата система в тази област се отразява и върху Земята. Тя влиза в зона с други енергии, нейното движение става възходящо. Ако до сега е „слизала", сега тя се „качва".
Затова всеки на Земята, в своето движение, трябва да бъде в хармония с възходящото движение на
планетата
и на самото Слънце.
И всеки, който не се подчинява на този закон, ще изгуби благоприятните условия. Казва Бог в Писанието: „Търсете Ме, докато съм близо". Тъмната епоха Кали-Юга, черният век, който е траял хиляди години, изтича. Земята излиза от тринайсетата сфера, от гъстата материя, където е стояла милиони години и се качва нагоре. Когато излезе в новата сфера, ще даде банкет и ще каже: „Деца, избавихме се вече!
към текста >>
17.
Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-великото събитие в историята на цялата
планета
е идването на Христа.
За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята.
Най-великото събитие в историята на цялата
планета
е идването на Христа.
Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор - трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното. Понеже човечеството от хиляди години насам е събрало много отрицателни енергии, промени ги от разрушителни в градивни елементи.
към текста >>
18.
Първи стъпки на ученика – II
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Палецът е свързан с
планетата
Венера, свързан е и с Божествената любов.
Например показалецът има връзка с енергиите на Юпитер или е свързан с благородството у човека. Средният пръст е свързан със Сатурн и има връзка със справедливостта и мъдростта. Безименният пръст има връзка със Слънцето и има отношение към красотата и изкуството. Затова хората на изкуството имат под безимения пръст силно изразени линии, дълбоки, ярко изразени. Малкият пръст е свързан с Меркурий и има връзка с интелигентността и практичността.
Палецът е свързан с
планетата
Венера, свързан е и с Божествената любов.
Тази наука ние можем да използуваме за следния опит. Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си. Как ще промениш това състояние в едно такова на радост, мир и хармония? Ето какво можеш да направиш. Хвани с всичките пръсти на дясната ръка основата на палеца на лявата ръка и движи нагоре, като едновременно мислиш за любовта.
към текста >>
19.
098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има начини да се познае в коя област на
планетата
ще станат най - големите сътресения.
Казано е: „Гняв Божий ще се излее върху синовете на непослушанието.” Това значи, че грънчарят ще счупи грънците, които не са добри. При друг случай Учителят рече: - Сега цялата Земя минава през голямо преобразование, преустройва се. Това ще продължи докато силите й се уравновесят. Земята ще мине през сътресения.
Има начини да се познае в коя област на
планетата
ще станат най - големите сътресения.
Цяла Европа е настръхнала. Целият свят се бълника и лъкатуши. Не се плашете. В тези трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че това е Велика Разумна Сила, която превръща всичко на добро. Бъдете тихи и спокойни, и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-доброто.
към текста >>
20.
00 Съдържание
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Логоси на
планетата
Земя
* 7. Откриване на школните класове * 8. Ерата на Водолея * 9.
Логоси на
планетата
Земя
* 10. Комуните * 11. Новата атмосфера * 12. Мусала * 13.
към текста >>
21.
02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На нашата
планета
имаме много неща от други светове, които ние виждаме, но не можем да определим къде точно са.
Еволюцията от третия кръг на Пентаграма не е човешка, а ангелска, затова за нея не се говори. Централният кръг се нарича Светая Светих. Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, тъй като той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури. Защото както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят, получени чрез "златното сечение" или наречено от окултистите "Божествено сечение". Точките, които ние виждаме са общо 10, но не можем да установим, да кажем къде точно са.
На нашата
планета
имаме много неща от други светове, които ние виждаме, но не можем да определим къде точно са.
към текста >>
22.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И това има епохално значение както за нашата
планета
, така и за всички живи същества върху нея и най-вече за човека и човешките общества, които са най-чувствителни за възприемане на космични влияния.
ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ Смятам от гледището на Астрологията да отбележа характера на епохата, в която се развива най-интересната дейност на Учителя. Известен факт е, че оста на Земята е наклонена спрямо Еклиптиката на 23,5 градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 800 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2 150 години.
И това има епохално значение както за нашата
планета
, така и за всички живи същества върху нея и най-вече за човека и човешките общества, които са най-чувствителни за възприемане на космични влияния.
Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи както за отделния човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия, е всякога начало и на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха, според Учителя, равноденствената точка за човешкото общество е в областта на съзвездието Водолей. Влиянието му започва от 1914 година - ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ. Най-характерният белег на този зодиакален знак е, че той ще събуди и оформи в човешкия род стремеж за справедливост, интерес към духовното и съпреживяване на мистичното.
към текста >>
23.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
ЛОГОСИ НА
ПЛАНЕТАТА
ЗЕМЯ
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
ЛОГОСИ НА
ПЛАНЕТАТА
ЗЕМЯ
Да се приеме, че това необятно и могъщо течение, наречено живот, се проявява само чрез видимите за нашите очи форми, ще рече да имаме една много примитивна представа за него. Установено е по един безспорен начин, че цялото пространство около нас, безкрайният миров простор, е изпълнен с вибрации, с трептения от най-различно естество, с най-различна интензивност и дължина на вълната, израз на едно велико и необятно по своята разумност течение - ЖИВОТЪТ. Очите на човека долавят само вибрации с дължина на вълната от 4 до 8 милионни части от милиметъра, тънка ивичка, много по-тънка от косъм. Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно. Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме.
към текста >>
24.
26 НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От тези разговори съм разбрал, че
планетата
Земя е предоставена на хората.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] НАПОЛЕОН БОНАПАРТ Много обичах да разговарям с Учителя за събития, които човешкият род е преживял в своята история.
От тези разговори съм разбрал, че
планетата
Земя е предоставена на хората.
Те сами ще трябва да оправят живота на нея и отношенията помежду си. Великите Братя само ще помагат и съдействат в изпълнение на задачите за идването на едно Царство Небесно. Тук са хората, които ще трябва да направят от Земята една Райска градина, в която да живеят щастливо. В един такъв разговор, стана въпрос за Наполеон. Учителя ми каза: "Наполеон беше изпратен от Бялото Братство с три задачи: Да отнеме светската власт на папата, да премахне феодализма в Европа и най-после да направи Съединени щати от държавите тук.
към текста >>
25.
33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и се хвърли в една нова кървава баня, то това ще бъде и последната война на
планетата
Земя.
Дано човечеството използува тази сила само за своето добро. До този момент (годината е 1970), човешкият род се е въздържал да се хвърли в сатанинска схватка, възпиран от неограничените възможности на тази енергийна сила. Че наистина това е така, личи от изказването на английския министър-председател Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години. Той е казал: "Ако ние имахме само обикновеното оръжие, то отдавна щяхме да бъдем във война". Ясно е, че атомната сила възпира човешкия род от ново безумие.
Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и се хвърли в една нова кървава баня, то това ще бъде и последната война на
планетата
Земя.
към текста >>
26.
44 ГОЛЯМАТА ЯГОДА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всичко това показва, че нашата Земя е все пак напреднала
планета
от Слънчевото семейство.
" - ми каза Учителя, посочвайки с поглед ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво пък толкова е това, което ми показва - обикновена ягода, само че по-голяма! " Учителя схвана мисълта ми и пак по същия начин ми отговори с мисъл: "Ти не можеш да разбереш какво велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване!
Всичко това показва, че нашата Земя е все пак напреднала
планета
от Слънчевото семейство.
Разбери това! " Аз наведох глава пред великото съдържание на всеки плод, на всеки продукт, които Земята ражда. Учителя се обърна и Си тръгна, а аз продължих да мисля за онова, което чух с другите уши. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е плод, заставам с благоговение и благодарност към онези Велики разумни същества, които ги създават и полагат усилия за тяхното раждане на Земята.
към текста >>
27.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На
планетата
Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата.
Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят.
На
планетата
Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата.
Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат, това им доставя някакво задоволство. Имал съм случаят много пъти да ги срещам и да наблюдавам техните прояви. Те докарват всички злини и нещастия, всичките страдания на човешкия род. Още на другата година голяма част от този заслон беше разрушен. Направен с такива усилия, полезен не само за нас, но и за всички проходящи в този край, полезен при лошо време и за самите тях, които го разрушиха.
към текста >>
28.
60 МУЗИКАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И станал той - човекът, жител на
планетата
Земя и бил толкова красив, че Бог повикал жителите на небесата - Ангелите, за да го видят.
Цялото небе грейнало и радост бликала навред. И разбрал Саваот, каква велика и нова възможност, безкрайна за знание, мъдрост и творчество, му донесла Любовта. Нов мир се открил пред него. „Господи, безкраен Си! “ И направили одежда на Аум от тази кал.
И станал той - човекът, жител на
планетата
Земя и бил толкова красив, че Бог повикал жителите на небесата - Ангелите, за да го видят.
Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ни живот, когато Учителя даде нови 28 гимнастически упражнения, които се играят с плавни движения в кръг, съпроводени с чудна по своя израз музика. Тези упражнения Гой нарече Паневритмия.
към текста >>
29.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Има случаи, когато до известна възраст човек се намира под влиянието на една
планета
, а в друга възраст - под влиянието на друга.
Когато планетите дохождат близо до Слънцето, те оказват благотворно влияние върху човека. Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Космоса, вследствие на което в известни места на организма му се натрупват повече енергии, отколкото трябва, а на други места - по-малко. Това неправилно разпределение на енергиите създава нещастия и страдания. От астрологично гледище, на човека се препоръчва да започне с най-силните си способности или добродетели, за да предизвика движение в себе си. Как ще си обясните промяната, която става с хората, ако не приемете влиянието на планетите върху тях?
Има случаи, когато до известна възраст човек се намира под влиянието на една
планета
, а в друга възраст - под влиянието на друга.
Добре е да се изучава влиянието на планетите в различните възрасти - от 7 до 14 години, от 14 до 21, от 21 до 28 т.н. Първият човек е бил създаден в петък, под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще духовният човек трябва да се роди в друг ден - в деня на Слънцето. Ако искате да се ползвате от добрите влияния на някоя планета, употребявайте такива плодове, които са свързани с нея.
към текста >>
Ако искате да се ползвате от добрите влияния на някоя
планета
, употребявайте такива плодове, които са свързани с нея.
Има случаи, когато до известна възраст човек се намира под влиянието на една планета, а в друга възраст - под влиянието на друга. Добре е да се изучава влиянието на планетите в различните възрасти - от 7 до 14 години, от 14 до 21, от 21 до 28 т.н. Първият човек е бил създаден в петък, под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще духовният човек трябва да се роди в друг ден - в деня на Слънцето.
Ако искате да се ползвате от добрите влияния на някоя
планета
, употребявайте такива плодове, които са свързани с нея.
Растенията и плодовете съдържат такъв род енергии, каквито имат и планетите, с които те са свързани. Планетите пък от своя страна имат връзка със Зодиакалните съзвездия. Първите хора, които са дошли на Земята и които я уредиха, мислеха. Но онези, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят. На Земята има същества, телата на които са по-ефирни - светещи.
към текста >>
Според някои окултисти, колебанията, които Земята претърпява, се дължат на една тъмна
планета
, разположена между Земята и Слънцето.
Тогава климатът на Земята ще бъде мек, приятен, здравословен. Формата на човешката глава ще се преустрои. Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си.
Според някои окултисти, колебанията, които Земята претърпява, се дължат на една тъмна
планета
, разположена между Земята и Слънцето.
Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е навлязло в района на тази тъмна планета. Слънцето е център, на който се събират всички същества, носители на доброто и светлината. Когато има повече петна на Слънцето, годината е по-плодородна, тогава и повече хора умират, повече се раждат и женят. Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове.
към текста >>
Тази
планета
е невидима.
Формата на човешката глава ще се преустрои. Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти, колебанията, които Земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, разположена между Земята и Слънцето.
Тази
планета
е невидима.
След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е навлязло в района на тази тъмна планета. Слънцето е център, на който се събират всички същества, носители на доброто и светлината. Когато има повече петна на Слънцето, годината е по-плодородна, тогава и повече хора умират, повече се раждат и женят. Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Далакът е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието му.
към текста >>
След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е навлязло в района на тази тъмна
планета
.
Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти, колебанията, които Земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, разположена между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима.
След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е навлязло в района на тази тъмна
планета
.
Слънцето е център, на който се събират всички същества, носители на доброто и светлината. Когато има повече петна на Слънцето, годината е по-плодородна, тогава и повече хора умират, повече се раждат и женят. Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Далакът е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието му. Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди.
към текста >>
Силите, които са образували всяка една
планета
и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце.
В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще.
Силите, които са образували всяка една
планета
и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце.
Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили: електричество, магнетизъм, гравитация.
към текста >>
Колкото една
планета
е по-далече от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества.
Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Той поначало е мързеливо същество. Движението е присъщо на разумното. Там, където има разумност, има и движение. Човекът трябва да се включи в движението, за да придобие разумност.
Колкото една
планета
е по-далече от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества.
Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум! “ И ние сме съгласни с това и приемаме, че е така.
към текста >>
Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на
планетата
Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер.
Той поначало е мързеливо същество. Движението е присъщо на разумното. Там, където има разумност, има и движение. Човекът трябва да се включи в движението, за да придобие разумност. Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества.
Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на
планетата
Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер.
Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум! “ И ние сме съгласни с това и приемаме, че е така. Следователно, и там, на тъй отдалечената планета Плутон, има живот.
към текста >>
Следователно, и там, на тъй отдалечената
планета
Плутон, има живот.
Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум! “ И ние сме съгласни с това и приемаме, че е така.
Следователно, и там, на тъй отдалечената
планета
Плутон, има живот.
И там живеят разумни същества и то от по-голям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в определено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично силово поле.
към текста >>
В едно от тези слънца бе открита
планета
с маса 16 пъти по-голяма от тази на Юпитер.
С Учителя ние се спирахме на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силния телескоп, поради своята грамадна отдалеченост, се виждат само като кръгчета. Те са слънца, като нашето Слънце. Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето Слънце е повече от сигурно, че има планети, които получават и използват тези дарове. Благодарение на прецизността на новите фотографски методи през 1943 година можа да се установи присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди.
В едно от тези слънца бе открита
планета
с маса 16 пъти по-голяма от тази на Юпитер.
Открити бяха и други по-малки планети. Астрономите са си направили труд да изчислят, че ако имаме един наблюдател, който би се намирал върху най-близката до нас звезда, той не би могъл да види Юпитер и с най-силните телескопи, с които сега разполагаме на Земята. Отправяйки поглед към безкрайния звезден мир, Учителя казваше: „В небесното пространство виждате тези слънца, но там колкото светли слънца има, толкова и тъмни. Тези тъмни слънца в мировото пространство са тела, които нито дават светлина, нито отразяват такава, когато върху тях падне светлина. Планетите, кометите и някои от мъглявините ние можем да ги виждаме, тъй като отразяват част от светлината, която пада върху тях.“ Често мислех върху казаното от Учителя.
към текста >>
Защото практиката показва, както са приемали древните звездобройци, че когато Слънцето, Луната и коя да е
планета
се намира на ръба или на върха на кристала, за дадено място, те изявяват своите качества с цялата си пълнота.
Ние казаваме, че върху човека най-голямо влияние оказват Земята и Слънцето, но ще трябва да приемем, че то не е еднакво във всички области на Земята както по сила, така и по своето естество. Това нещо древните астролози са го разбирали и са били по-добре ориентирани по отношение земното влияние, отколкото днешните. Как можем наистина да си обясним групирането на отделните раси в дадени области на Земята? Монголите, намиращи се в Азия, семитите - в Средния изток, арийците в - Европа, аборигените - в Австралия, негрите - в Африка, индианците - в Америка, макар че индианците имат нещо общо с монголците, но все пак значително се различават. Като приемем Земята като един грамаден кристал, със своите ръбове, върхове и петоъгълни стени, ние ще можем да хвърлим нова светлина върху астрологията.
Защото практиката показва, както са приемали древните звездобройци, че когато Слънцето, Луната и коя да е
планета
се намира на ръба или на върха на кристала, за дадено място, те изявяват своите качества с цялата си пълнота.
Тези ръбове и върхове, стилизирани върху лист в две измерения, дават дванадесетте дома в хороскопа на човека. Когато в онези години над нас се разстилаше звездния мир, погледът ни се устремяваше към тази чудна изява на едно непонятно за човека по своето могъщество и величавост Съзнание, пред което той може само да мълчи и благоговее. Учителя ни казваше: „Когато човек използва влиянието на всички Слънца в Космоса, той дохожда до съвършенство. Задачата на човека се заключава в хармонизиране на силите на неговия организъм и в създаване на правилни отношения с всички звезди.“ Сириус по култура днес стои по-високо от Слънцето.
към текста >>
30.
ТЕКСТ ОТ ХЕРМЕС, СЪЗДАТЕЛ НА ЕГИПЕТСКАТА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всяко Слънце е една мисъл на Бога и всяка
Планета
е един образ на тази мисъл.
Какво правят звездите? Какво казват числата? Какво движат със себе си Сферите? О, изгубени или спасени души! Те казват, те пеят, те движат вашите съдбини!
Всяко Слънце е една мисъл на Бога и всяка
Планета
е един образ на тази мисъл.
За да узнаете Божественото. О, души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя на Седемте планети и техните Седем небеса. О, сляпо душо! Въоръжи се със светлината на тайните в нощта и ще откриеш светлият си двойник - Небесната душа. Върви след този Божествен водител и нека Той бъде твой гений.
към текста >>
31.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Древните автори са употребявали символичен език, а с елемента живак те свързвали силовите течения, идващи от
планетата
Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяването на практични задачи.
Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери - прави паралелни линии с голяма точност се простирали по протежение на 10-15 километра. Освен това тези фигури са могли да бъдат гледани само от височината на летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че атлантите, жители на потъналия континент Атлантида, са имали апарати, с които са можели да ходят на други планети. Уточнява се дори, че тези апарати са се движили с живак.
Древните автори са употребявали символичен език, а с елемента живак те свързвали силовите течения, идващи от
планетата
Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяването на практични задачи.
Поради това трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и че тогавашните хора са умеели да се ползват от нея като сила. Изключителна загадка представляват развалините, намерени на 4 000 метра надморска височина в Андите и на 20 километра южно от Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли "Тиахоанко", което ще рече Град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света.
към текста >>
32.
ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това отчасти ни демонстрират някои съвременни йоги и факири от различни места на нашата
планета
.
ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА През 1928 година гениалният английски математик Пол Дирак с уравнение от квантовата механика доказва, че мисълта е Сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Трябва да приемем, че в развитието на своята мисъл днешният човешки род е още твърде далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като Сила. Но такава възможност съществува в човека и ще бъде постигната по пътя на еволюцията.
Това отчасти ни демонстрират някои съвременни йоги и факири от различни места на нашата
планета
.
В Индия има най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на Първата раса. Там в наше време могат да бъдат видяни хора от плът и кръв, на които мнозина гледат скептично, но които показват умения, знания и чудеса, далеч надхвърлящи онова, което ние знаем. За тях много е говорено и писано, извършвани са какви ли не експерименти, за да не би да има някаква фалшификация. Но постиженията им са колкото реални, толкова и необясними за нас на сегашния етап от развитието ни. Така например, цял камион минава върху такъв човек и той остава невредим; друг бива погребан в земята и прекарва там цели 96 часа, след което го изваждат и го намират жив, като че ли само е спал.
към текста >>
Странно явление се наблюдава и при една част от "Троянците" - астероидни късове от разрушената
планета
Фаетон, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер: те, заедно със Слънцето и Юпитер, образуват два равностранни триъгълника, които без да нарушават тази си конфигурация се движат неизменно.
Един от тях (със свойствената за гениалните хора скромност) казва: "Макар че квантовата механика съществува вече половин век, и до сега нито един от тези, които се занимават с нея, не я разбират, макар че много от това, което тази наука е могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот, квантовата механика е трудна за разбиране на сегашния стадий от развитието на човешкия мозък." Ако се обърнем към света на най-грандиозното, към Мегакосмоса - света на небесните образувания, и там ще намерим странни и непонятни явления, породени от неизвестни за нас сили. Така например пръстените на Сатурн, за които е доказано, че се състоят от отделни късове, наблюдавани от астрономите вече 300 години, по необясними причини не са претърпели никаква промяна. Изследователски космически кораб, минавайки край Сатурн, е изпратил фотографии, на които се вижда, че освен видимите за нас пръстени има и други с много странни форми, които не могат да се обяснят с познатите ни закони на механиката. Един от големите светила на съвременната наука, разглеждайки фотографиите (отново с присъщата за такива хора скромност) заявил: " Трябва да приемем, че не познаваме всичките закони на механиката и нямаме така добре развит интелект, който да ни даде възможност да ги разбираме."
Странно явление се наблюдава и при една част от "Троянците" - астероидни късове от разрушената
планета
Фаетон, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер: те, заедно със Слънцето и Юпитер, образуват два равностранни триъгълника, които без да нарушават тази си конфигурация се движат неизменно.
Такова постоянство на астрономични тела също не може да се обясни с познатите ни закони на механиката. През 1975 година на симпозиум по астрофизика в Мексико, един от светилата на тази наука е изнесъл доклад върху т. нар. Черни дупки, наречени от Мъдреците "Черни слънца". Той е констатирал, че на тях съществуват и действат сили, които по своето естество са непознати за нас. Ако разглеждаме и т. нар.
към текста >>
33.
АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Със своите силови течения, всяка една
планета
, Слънцето и Луната организират чрез Двойника в главния ни мозък, групи от мозъчни клетки, наречени мозъчни центрове.
Земният човек не е само триизмерното физическо тяло пред нас, но включва и друг образ, недостигаем за нашите пет сетива. Този именно образ е същественото, което създава и поддържа тялото, качествата, способностите и условията, при които човек ще бъде поставен през даден негов живот. Можем да го наречем "Двойник на човека" или "Звездно тяло", тъй както древните звездобройци са го наричали. То е полето на силите, които изтичат от Слънцето и от членовете на неговото семейство - Планетите. Оттам е и връзката между човека и Слънчевата система.
Със своите силови течения, всяка една
планета
, Слънцето и Луната организират чрез Двойника в главния ни мозък, групи от мозъчни клетки, наречени мозъчни центрове.
Д-р Гал, д-р Спурцхайм, P. Н. Фацлър и много други учени твърдят, че в човешкия мозък има около петдесет мозъчни центрове, определящи неговите особености. Според степента на еволюцията си, те се намират в по-добра или по-слабо развита форма, или дори още в зародиш, в зависимост от това доколко човек е създавал възможности за прием на силови течения от слънчевата система. Едно сравнение би могло много добре да ни помогне да разберем понятието "Двойник" или "Звездно тяло": ако вземем един кристал и нарушим неговата форма, начупвайки върховете и ръбовете му, а след това го поставим в средата, в която се е образувал, и в условията, при които се е създал, той ще възстанови своите кристални ръбове и върхове и изобщо ще възстанови своята първична форма. Оттук следва заключението, че зад видимата форма на кристала съществува нещо друго, неосезаемо за нашите пет сетива, което го е създало и поддържа неговата форма.
към текста >>
34.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на
планетата
Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта.
Тази дума е сложна и е съставена от "бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога. Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога". Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога. Днес е известно, че най-големите петролни залежи са около и в самия Персийски залив. Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил символ не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост.
Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на
планетата
Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта.
А това ще рече, че в тази страна освен богатства, е имало и голяма мъдрост. Известно е, че до потъването на Атлантида, Европа и по-голямата част от северното полукълбо са се намирали в ледниковия период. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появява топлото течение Гълфстрийм, което, минавайки и покрай северните брегове на Европа, затоплило климата там и предизвикало бързо топене на ледовете. С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология.
към текста >>
Така например на
планетата
Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази
планета
върху човека.
Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания. Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние.
Така например на
планетата
Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази
планета
върху човека.
На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек. На Марс пък дал името "Зил-батуни", което ще рече човек, който воюва и граби. На Юпитер дал името "Мулу-баб-Бар", което ще рече подобен на Слънцето; подобен на Слънцето в два смисъла: Първо, физическото състояние на тази най-голяма в слънчевото семейство планета, най-бързо еволюира (разбира се, в астрономически мащаб по отношение на времето), за да се трансформира във второ слънце на слънчевата ни система. Днес Юпитер има топлинно излъчване в светлите области около екватора си и в голямото светло петно с размери от 50 000 километра дължина и 10 000 километра ширина.
към текста >>
Първо, физическото състояние на тази най-голяма в слънчевото семейство
планета
, най-бързо еволюира (разбира се, в астрономически мащаб по отношение на времето), за да се трансформира във второ слънце на слънчевата ни система.
Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например на планетата Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек. На Марс пък дал името "Зил-батуни", което ще рече човек, който воюва и граби. На Юпитер дал името "Мулу-баб-Бар", което ще рече подобен на Слънцето; подобен на Слънцето в два смисъла:
Първо, физическото състояние на тази най-голяма в слънчевото семейство
планета
, най-бързо еволюира (разбира се, в астрономически мащаб по отношение на времето), за да се трансформира във второ слънце на слънчевата ни система.
Днес Юпитер има топлинно излъчване в светлите области около екватора си и в голямото светло петно с размери от 50 000 километра дължина и 10 000 километра ширина. Не трябва да се приема модела, че ако една звезда (слънце) има спътници, то те непременно трябва да бъдат тъмни тела, т. е. планети. Съществуват звезди, които за спътници имат също звезди (слънца). Защото по пътя на еволюцията, планетите ще стават слънца, а не обратното - слънцата да изстиват и да се превръщат в тъмни тела, както съвременните учени твърдят.
към текста >>
За един добре организиран човешки мозък, тази
планета
дава най-добрите условия за живот и успехи във всички начинания.
е. планети. Съществуват звезди, които за спътници имат също звезди (слънца). Защото по пътя на еволюцията, планетите ще стават слънца, а не обратното - слънцата да изстиват и да се превръщат в тъмни тела, както съвременните учени твърдят. Затова именно Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер - "Малкото слънце". Вторият смисъл на името "Подобен на Слънцето", съдържа влиянието на Юпитер върху човека.
За един добре организиран човешки мозък, тази
планета
дава най-добрите условия за живот и успехи във всички начинания.
На Сатурн Саабей дал името "Каин-ману", което ще рече злият човек. С това име Саабей е свързал създадената от него легенда за Каин и Авел. В образа на Авел е показана съдбата на малката група хора от Великата първа раса в Атлантида, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей предвиждал заливането й от водите на океана и дал указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър, Ефрат и Арабския полуостров. Там е пренесено и неговото Учение, заедно с Науката за Звездния мир, станала известна под името Саабеизъм.
към текста >>
35.
ВРЕМЕ И ДОМОВЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всяка географска точка на нашата
планета
има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития.
По този начин се построява хороскоп. Думата е гръцка и означава карта за предсказване. Всеки хороскоп се построява за дадено място и време. С други думи, трябва да разполагаме с географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Географските координати се изчисляват върху географски карти чрез пресичане в дадената географска точка на съответните й меридиан и паралел.
Всяка географска точка на нашата
планета
има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития.
Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка.
към текста >>
36.
СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато Слънцето, Луната или която било
планета
се намира в първи дом, те оказват въздействието върху физическия образ, външния вид и общата психична нагласа (темперамент).
СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО Разположението на Слънцето, Луната и Планетите във всеки дом има свое специално значение, защото силовите им полета и течения действат в различни области на човешката изява.
Когато Слънцето, Луната или която било
планета
се намира в първи дом, те оказват въздействието върху физическия образ, външния вид и общата психична нагласа (темперамент).
Всеки един член от Слънчевото семейство създава свой специфичен тип, който бива толкова по-отчетливо изявен, колкото по-близо до асцендента се намира той. Чисти типове рядко се срещат, защото в повечето случаи и други членове на слънчевото семейство, намиращи се близо до границата между домовете, действат със своите течения и допринасят за изграждането на външния вид на човека. За да имаме обаче ясна и пълна представа за онова, което всеки един член от Слънчевото семейство може да предопредели като външен образ и психологически тип при даден човек, трябва много добре да познаваме всичко, което астрономията знае за тях. Защото, както отбелязахме вече, всяко нещо е израз на Сили, които са го създали; силите, които създават, също така изтичат от дадено тяло, въздействайки със своите качества и напрежения. Щом е така, бихме могли по обратен път от създаденото да определим естеството, характера и напрежението на Силите, които са го създали.
към текста >>
Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри
планетата
Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност).
Те достигат както до Земята, така и до всички планети от Слънчевото семейство и ги обхващат като една жизнена трансмисия. Така че и те, и ние от Земята, може да се каже, живеем на Слънцето, потопени в могъщите струи на силовите му течения. Трябва да приемем по безспорен начин, че животът в тази му форма, която имаме сега, е невъзможен без слънчевата радиация като най- важен източник на енергия, а всички изключително благоприятни условия, които тя дава за земния живота, са израз на един високо организиран свят. Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които нямаме представа. Тяхната задача е да пазят, управляват, организират и облагородяват както самите планети, членове на Слънчевото семейство, така и Звездното тяло (Двойника) на човека.
Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри
планетата
Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност).
Ето какво казва този гениален астроном: "Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо подобно на Земята." Хершел предпазливо отбелязва, че то може би е населено. "Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар.
към текста >>
Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, през които Великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, подкрепящи живота на
планетата
.
През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар. "явление на Уилсън". Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен. За съвременните учени естеството на Слънчевите петна и причината за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно изяснени.
Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, през които Великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, подкрепящи живота на
планетата
.
Централното ядро не е тъмно, а само поради контраст спрямо голямата яркост на фотосферата, която ние виждаме, изглежда така. Установено е, че яркостта на слънчевия диск е 500 000 пъти по-силна от яркостта на лунния диск при пълнолуние, а яркостта на петната е 500 пъти по-силна, което съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно и петната не са студени. Докато температурата на слънчевата повърхност (фотосфера) е около 6 000°, температурата на петната възлиза към 4 800°. Освен това, установено е по безспорен начин, че петната са източник на непонятни по своето могъщество силови течения, определени от съвременните учени като магнитни. Могъщи източници на сили са тези отвори, т. е.
към текста >>
37.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Първоначално е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, различни за всяка
планета
: едни са по-близки до окръжност, а други са повече или по-малко разтеглени елипси.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО Ако внимателно изследваме Слънчевата система, ще се убедим, че в нея цари значителен безпорядък.
Първоначално е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, различни за всяка
планета
: едни са по-близки до окръжност, а други са повече или по-малко разтеглени елипси.
Елипсата е затворена крива с два центъра, наречени фокуси. В единия от фокусите на елиптичните траектории се намира Слънцето. Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена планета се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости. Това ще рече, че планетата се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно. Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях.
към текста >>
Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена
планета
се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от
планетата
до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО Ако внимателно изследваме Слънчевата система, ще се убедим, че в нея цари значителен безпорядък. Първоначално е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, различни за всяка планета: едни са по-близки до окръжност, а други са повече или по-малко разтеглени елипси. Елипсата е затворена крива с два центъра, наречени фокуси. В единия от фокусите на елиптичните траектории се намира Слънцето.
Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена
планета
се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от
планетата
до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости.
Това ще рече, че планетата се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно. Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. От друга страна, осите, около които се въртят планетите, имат най-различни наклони спрямо орбиталните плоскости, а ако бяха перпендикулярни, биха донесли изключителни предимства за всяка една от тях. Предимствата на кръговите орбити и перпендикулярните оси най-добре могат да бъдат разбрани от съвременните учени-астрономи.
към текста >>
Това ще рече, че
планетата
се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно.
Ако внимателно изследваме Слънчевата система, ще се убедим, че в нея цари значителен безпорядък. Първоначално е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, различни за всяка планета: едни са по-близки до окръжност, а други са повече или по-малко разтеглени елипси. Елипсата е затворена крива с два центъра, наречени фокуси. В единия от фокусите на елиптичните траектории се намира Слънцето. Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена планета се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости.
Това ще рече, че
планетата
се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно.
Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. От друга страна, осите, около които се въртят планетите, имат най-различни наклони спрямо орбиталните плоскости, а ако бяха перпендикулярни, биха донесли изключителни предимства за всяка една от тях. Предимствата на кръговите орбити и перпендикулярните оси най-добре могат да бъдат разбрани от съвременните учени-астрономи. Легендите, колкото древни и приказни да са те, винаги съдържат нещо, което в действителност е било.
към текста >>
24 + 4 = 28 : 10 = 2.8 --> няма
планета
;
Законът може да бъде представен по следния начин: 0+4 = 4: 10 = 0.4 --> това е дистанцията на Меркурий от Слънцето; 3 + 4 = 7: 10 = 0.7 --> на Венера от Слънцето; 6 + 4=10:10 = 1 --> на Земята от Слънцето; 12 + 4=16:10=1.6 --> на Марс от Слънцето;
24 + 4 = 28 : 10 = 2.8 --> няма
планета
;
48 + 4 = 52 : 10 = 5.2 --> на Юпитер от Слънцето; 96 + 4= 100 : 10 = 10 --> на Сатурн от Слънцето; 192 + 4 = 196 : 10 = 19.6 --> на Уран от Слънцето; 384 + 4 = 388 : 10 = 38.8 --> би трябвало да бъде дистанцията на Нептун от Слънцето, но не отговаря на измерената; 768 + 4 = 772 : 10 = 77.2 --> би трябвало да бъде дистанцията на Плутон от Слънцето, но също не отговаря на измерената.
към текста >>
Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма
планета
и пространството там изглеждало празно.
Явно е, че последните два резултата от този закон не съвпадат с действителните астрономически изчисления: Нептун се намира на около 30 астрономически единици от Слънцето, а Плутон - на около 40 астрономически единици. С други думи, при Нептун и Плутон е налице нарушение на Закона на Тициус - Боде. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководела от единна по отношение на всички планети хармония. Явно е, че някакъв могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал някога в Слънчевата система и е внесъл това безредие. Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили и на техните влияния върху живота на Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети.
Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма
планета
и пространството там изглеждало празно.
Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка. Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната.
към текста >>
Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от
планета
, разрушена някога в мястото на пресечната точка.
Явно е, че някакъв могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал някога в Слънчевата система и е внесъл това безредие. Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили и на техните влияния върху живота на Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети. Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма планета и пространството там изглеждало празно. Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди.
Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от
планета
, разрушена някога в мястото на пресечната точка.
Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата.
към текста >>
Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една
планета
, а всички други повече или по- малко пострадали.
Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили и на техните влияния върху живота на Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети. Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма планета и пространството там изглеждало празно. Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка.
Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една
планета
, а всички други повече или по- малко пострадали.
Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата. "Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка.
към текста >>
Тази разрушена
планета
наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната.
Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма планета и пространството там изглеждало празно. Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка. Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали.
Тази разрушена
планета
наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната.
За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата. "Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, за което му дали името Фаетон, т.е.
към текста >>
От всичко дотук може да се твърди, че ако такова Черно слънце се срещне с голямо Небесно тяло (
планета
), то може със своите притегателни сили да го разруши, съгласно Закона на Рош (закон за приливно-отливните сили).
През 1962 година космически спътник, снабден с рентгенов телескоп, регистрира силови течения в Небесната сфера от участъци, където не се забелязват светещи Небесни тела. По-късно, през 1971 година, научен колектив е успял да регистрира поток от гравитационни вълни в участък, където не е имало светли обекти. Ръководителят на колектива Вебер стигнал до извода, че източник на тези вълни е колосално по своя размер Черно слънце и че силата на лъчението му е равна на силовите течения, които биха дали хиляда слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но не след дълго съществуването на гравитационни вълни от такъв характер бе потвърдено и от други научни колективи. През 1975 година на симпозиум по астрофизика в Мексико е изнесен доклад върху черните слънца, в който се отбелязва, че върху тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати на съвременната наука.
От всичко дотук може да се твърди, че ако такова Черно слънце се срещне с голямо Небесно тяло (
планета
), то може със своите притегателни сили да го разруши, съгласно Закона на Рош (закон за приливно-отливните сили).
Такова явление е станало и в нашата Слънчева система, когато Черно слънце с чудовищна по своите размери притегателна сила е разрушило попадналата в зоната на Рош планета Фаетон и е внесло разстройство в порядъка на всички останали планети. В легендата за Фаетон бащата Хелиос подчертава, че по пътя има много чудовища, които могат водача и конете да изплашат. По- нататък се отбелязва, че пред колесницата се явил огромен и страшен скорпион, покрит с отровни люспи. С всички тези образи, легендата се опитва да символизира разрушителните енергии на Черните слънца. Освен разрушаването на планетата Фаетон, тази катастрофа е повлияла и на всички останали планети, отразявайки се на техните влияния.
към текста >>
Такова явление е станало и в нашата Слънчева система, когато Черно слънце с чудовищна по своите размери притегателна сила е разрушило попадналата в зоната на Рош
планета
Фаетон и е внесло разстройство в порядъка на всички останали планети.
По-късно, през 1971 година, научен колектив е успял да регистрира поток от гравитационни вълни в участък, където не е имало светли обекти. Ръководителят на колектива Вебер стигнал до извода, че източник на тези вълни е колосално по своя размер Черно слънце и че силата на лъчението му е равна на силовите течения, които биха дали хиляда слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но не след дълго съществуването на гравитационни вълни от такъв характер бе потвърдено и от други научни колективи. През 1975 година на симпозиум по астрофизика в Мексико е изнесен доклад върху черните слънца, в който се отбелязва, че върху тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати на съвременната наука. От всичко дотук може да се твърди, че ако такова Черно слънце се срещне с голямо Небесно тяло (планета), то може със своите притегателни сили да го разруши, съгласно Закона на Рош (закон за приливно-отливните сили).
Такова явление е станало и в нашата Слънчева система, когато Черно слънце с чудовищна по своите размери притегателна сила е разрушило попадналата в зоната на Рош
планета
Фаетон и е внесло разстройство в порядъка на всички останали планети.
В легендата за Фаетон бащата Хелиос подчертава, че по пътя има много чудовища, които могат водача и конете да изплашат. По- нататък се отбелязва, че пред колесницата се явил огромен и страшен скорпион, покрит с отровни люспи. С всички тези образи, легендата се опитва да символизира разрушителните енергии на Черните слънца. Освен разрушаването на планетата Фаетон, тази катастрофа е повлияла и на всички останали планети, отразявайки се на техните влияния. Това ще бъде разгледано за всяка планета поотделно.
към текста >>
Освен разрушаването на
планетата
Фаетон, тази катастрофа е повлияла и на всички останали планети, отразявайки се на техните влияния.
От всичко дотук може да се твърди, че ако такова Черно слънце се срещне с голямо Небесно тяло (планета), то може със своите притегателни сили да го разруши, съгласно Закона на Рош (закон за приливно-отливните сили). Такова явление е станало и в нашата Слънчева система, когато Черно слънце с чудовищна по своите размери притегателна сила е разрушило попадналата в зоната на Рош планета Фаетон и е внесло разстройство в порядъка на всички останали планети. В легендата за Фаетон бащата Хелиос подчертава, че по пътя има много чудовища, които могат водача и конете да изплашат. По- нататък се отбелязва, че пред колесницата се явил огромен и страшен скорпион, покрит с отровни люспи. С всички тези образи, легендата се опитва да символизира разрушителните енергии на Черните слънца.
Освен разрушаването на
планетата
Фаетон, тази катастрофа е повлияла и на всички останали планети, отразявайки се на техните влияния.
Това ще бъде разгледано за всяка планета поотделно. Част от късовете на разрушената планета са се разпръснали из цялата област на Слънчевото семейство; друга част са станали спътници на някои от планетите, което също се е отразило на тяхното влияние; трета част са останали в орбита между Марс и Юпитер. Черните слънца не притежават законите на другите Небесни образувания и не се движат по установени орбити. Затова всяко Светло слънце, включително и нашето, е принудено да пази своето семейство от посегателствата на тези демонични образувания. Ето защо нашето Слънце има периоди на голяма активност, които не са строго определени по време.
към текста >>
Това ще бъде разгледано за всяка
планета
поотделно.
Такова явление е станало и в нашата Слънчева система, когато Черно слънце с чудовищна по своите размери притегателна сила е разрушило попадналата в зоната на Рош планета Фаетон и е внесло разстройство в порядъка на всички останали планети. В легендата за Фаетон бащата Хелиос подчертава, че по пътя има много чудовища, които могат водача и конете да изплашат. По- нататък се отбелязва, че пред колесницата се явил огромен и страшен скорпион, покрит с отровни люспи. С всички тези образи, легендата се опитва да символизира разрушителните енергии на Черните слънца. Освен разрушаването на планетата Фаетон, тази катастрофа е повлияла и на всички останали планети, отразявайки се на техните влияния.
Това ще бъде разгледано за всяка
планета
поотделно.
Част от късовете на разрушената планета са се разпръснали из цялата област на Слънчевото семейство; друга част са станали спътници на някои от планетите, което също се е отразило на тяхното влияние; трета част са останали в орбита между Марс и Юпитер. Черните слънца не притежават законите на другите Небесни образувания и не се движат по установени орбити. Затова всяко Светло слънце, включително и нашето, е принудено да пази своето семейство от посегателствата на тези демонични образувания. Ето защо нашето Слънце има периоди на голяма активност, които не са строго определени по време. Средните периоди от по 11, 80 и 400 години, определяни от астрономите, не са точни.
към текста >>
Част от късовете на разрушената
планета
са се разпръснали из цялата област на Слънчевото семейство; друга част са станали спътници на някои от планетите, което също се е отразило на тяхното влияние; трета част са останали в орбита между Марс и Юпитер.
В легендата за Фаетон бащата Хелиос подчертава, че по пътя има много чудовища, които могат водача и конете да изплашат. По- нататък се отбелязва, че пред колесницата се явил огромен и страшен скорпион, покрит с отровни люспи. С всички тези образи, легендата се опитва да символизира разрушителните енергии на Черните слънца. Освен разрушаването на планетата Фаетон, тази катастрофа е повлияла и на всички останали планети, отразявайки се на техните влияния. Това ще бъде разгледано за всяка планета поотделно.
Част от късовете на разрушената
планета
са се разпръснали из цялата област на Слънчевото семейство; друга част са станали спътници на някои от планетите, което също се е отразило на тяхното влияние; трета част са останали в орбита между Марс и Юпитер.
Черните слънца не притежават законите на другите Небесни образувания и не се движат по установени орбити. Затова всяко Светло слънце, включително и нашето, е принудено да пази своето семейство от посегателствата на тези демонични образувания. Ето защо нашето Слънце има периоди на голяма активност, които не са строго определени по време. Средните периоди от по 11, 80 и 400 години, определяни от астрономите, не са точни. Най-малкият, единадесет годишен период всъщност се колебае от 7 до 14 години.
към текста >>
38.
ПЛАНЕТИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Третата неизвестна Фаетон е разрушената
планета
, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наричана от древните звездобройци Лъчезарната или Фаетон, за която вече отбелязахме.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ В нашата слънчева система има дванадесет планети. Девет от тях са известни, със собствени имена и символи: Меркурий ( ), Венера ( ), Земя ( ), Марс ( ), Юпитер ( ), Сатурн ( ), Уран ( ), Нептун ( ) и Плутон ( ). За последния няма общоприет символ, а даденият тук е оригинален. Две от планетите са все още неоткрити: едната е между Меркурий и Слънцето (Вулкан), другата е зад Плутон (Хано).
Третата неизвестна Фаетон е разрушената
планета
, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наричана от древните звездобройци Лъчезарната или Фаетон, за която вече отбелязахме.
Според Саабей, планетите в Слънчевата система не са се образували безредно от някаква неопределена материя или от някаква огнетечна маса. Всяка една от тях е изкристализирала от зрънце сгъстена сила от необятния Миров Силов Океан, тъй както на Земята се образуват кристалните форми. Всяко едно планетно начало за своя растеж и оформяне е приело силови течения и от Небесните образувания в едно от зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно в един строго определен, разумен и хармоничен ред, след което бавно са се отдалечавали от Слънцето. Така че най-далечната планета (тази зад Плутон) е първата и най-старата.
към текста >>
Така че най-далечната
планета
(тази зад Плутон) е първата и най-старата.
Третата неизвестна Фаетон е разрушената планета, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наричана от древните звездобройци Лъчезарната или Фаетон, за която вече отбелязахме. Според Саабей, планетите в Слънчевата система не са се образували безредно от някаква неопределена материя или от някаква огнетечна маса. Всяка една от тях е изкристализирала от зрънце сгъстена сила от необятния Миров Силов Океан, тъй както на Земята се образуват кристалните форми. Всяко едно планетно начало за своя растеж и оформяне е приело силови течения и от Небесните образувания в едно от зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно в един строго определен, разумен и хармоничен ред, след което бавно са се отдалечавали от Слънцето.
Така че най-далечната
планета
(тази зад Плутон) е първата и най-старата.
След нея следват Плутон, Нептун и т. н., тъй както това става в дадено семейство: ражда се едно дете, след него друго и т. н. Както всяко дете, така и Планетите в началото имат нужда от по-усърдни и топли майчини грижи. С растежа си детето все по-малко има нужда от грижи, все повече се отдалечава от родителите си, докато порасне и стане напълно независимо. Така е и с Планетите.
към текста >>
Да вземем например най-далечената известна
планета
- Плутон: астрономи са изчислили, че ако човек изследва Слънцето от повърхността на тази
планета
, ще го вижда като тяло с диаметър около 6 сантиметра и с температура 220°.
След нея следват Плутон, Нептун и т. н., тъй както това става в дадено семейство: ражда се едно дете, след него друго и т. н. Както всяко дете, така и Планетите в началото имат нужда от по-усърдни и топли майчини грижи. С растежа си детето все по-малко има нужда от грижи, все повече се отдалечава от родителите си, докато порасне и стане напълно независимо. Така е и с Планетите.
Да вземем например най-далечената известна
планета
- Плутон: астрономи са изчислили, че ако човек изследва Слънцето от повърхността на тази
планета
, ще го вижда като тяло с диаметър около 6 сантиметра и с температура 220°.
Явно разумните същества на Плутон са намерили други, неизвестни за нас, възможности, за да могат да проявят своя живот. Знанието и мъдростта са вечни и непостижими! В подкрепа на това становище, Саабей и древните звездобройци са казвали: "Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова съществата, които живеят на нея, са по-разумни и по-могъщи." Многото време, изминало от създаването на дадена далечна планета, допринася за натрупване на знания и мъдрост от Съществата, които я обитават. Необятният Миров Силов океан тласка бавно но сигурно всяка създадена от него форма към все по-голямо знание и мъдрост, към все по-голямо съвършенство. Това становище е изразено ясно и от великия гений на Възраждането Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал :"Навсякъде живот, навсякъде разум!
към текста >>
В подкрепа на това становище, Саабей и древните звездобройци са казвали: "Колкото една
планета
е по-далече от Слънцето, толкова съществата, които живеят на нея, са по-разумни и по-могъщи." Многото време, изминало от създаването на дадена далечна
планета
, допринася за натрупване на знания и мъдрост от Съществата, които я обитават.
С растежа си детето все по-малко има нужда от грижи, все повече се отдалечава от родителите си, докато порасне и стане напълно независимо. Така е и с Планетите. Да вземем например най-далечената известна планета - Плутон: астрономи са изчислили, че ако човек изследва Слънцето от повърхността на тази планета, ще го вижда като тяло с диаметър около 6 сантиметра и с температура 220°. Явно разумните същества на Плутон са намерили други, неизвестни за нас, възможности, за да могат да проявят своя живот. Знанието и мъдростта са вечни и непостижими!
В подкрепа на това становище, Саабей и древните звездобройци са казвали: "Колкото една
планета
е по-далече от Слънцето, толкова съществата, които живеят на нея, са по-разумни и по-могъщи." Многото време, изминало от създаването на дадена далечна
планета
, допринася за натрупване на знания и мъдрост от Съществата, които я обитават.
Необятният Миров Силов океан тласка бавно но сигурно всяка създадена от него форма към все по-голямо знание и мъдрост, към все по-голямо съвършенство. Това становище е изразено ясно и от великия гений на Възраждането Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал :"Навсякъде живот, навсякъде разум! " Както вече отбелязахме, мозъчните центрове, създадени от Звездното тяло, дават възможност на човек да има контакт и прояви в четири свята. Първият е Идейният; възможността на човека да влиза в контакт с този свят го прави новатор, рационализатор и гений.
към текста >>
39.
ПЛАНЕТНИ ТИПОВЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всяка
планета
, Луната и Слънцето, освен вътрешните качества на човека, определят и характерни типове хора.
Когато тя е организирана и облагородена, способна е да създаде най-съвършено по форма тяло. Да се чете по формите на тялото ще рече да се разбира естеството и силата на планетните влияния и обратно - ако се разбира силата и естеството на планетните влияния, ще се разбира и самия човек, условията, които ще има в живота си, пътя, по който ще мине. В пасивно състояние човек е едно, а когато се даде възможност в Двойника му да се проявят планетните влияния, тогава той става нещо друго. Тогава всички планетни течения дават своя израз, проявява се целокупният човек. По-далечините планети имат по-задълбочено и по-устойчиво влияние.
Всяка
планета
, Луната и Слънцето, освен вътрешните качества на човека, определят и характерни типове хора.
Вярно е, че съвсем чисти типове рядко се срещат, защото и другите планетни влияят върху израза на човека, но все пак някои от тях при по-специални положения дават своят очебиещ израз. Създаването на добре оформено Звездно тяло, способно да формира пълноценни мозъчни центрове, приемащи цялостните влияния на всички планети, и да изгради пълноценния човек, е бавен и продължителен процес през периодите на многото прераждания. До каква степен е стигнал този процес може да се разбере още при раждането на човека и построяване на хороскопа му. Ако недълго след раждането, черепът на детето рано започне да се втвърдява, то роденият е с посредствени качества. При такива случаи черепът (изобщо главата) бавно нараства и към 25-30 годишна възраст разстоянието от корена на носа до тилната кост достига около 22-23 сантиметра, а обиколката на главата около веждите и ушите не надминава 33-35 сантиметра.
към текста >>
40.
ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Първата
планета
от Слънчевото семейство - най-близката и най-младата - се намира между Слънцето и Меркурий.
ВУЛКАН
Първата
планета
от Слънчевото семейство - най-близката и най-младата - се намира между Слънцето и Меркурий.
Поради изключителната активност на силовите си течения и влияния, древните звездобройци са я наричали Вулкан. Така ще я наричаме и ние. Пръв д-р Лескаро през 1859 година твърди, че е наблюдавал тази планета, а в по-ново време италианският професор по астрономия Бенанди съобщи за планета между Слънцето и Меркурий, която нарече Фаенца. Вярно е, че други астрономи не са я потвърдили, но това не трябва да ни дава основание да отричаме нейното съществуване. Например, през 1876 година големият италиански астроном Скриапарели наблюдавал т. нар.
към текста >>
Пръв д-р Лескаро през 1859 година твърди, че е наблюдавал тази
планета
, а в по-ново време италианският професор по астрономия Бенанди съобщи за
планета
между Слънцето и Меркурий, която нарече Фаенца.
ВУЛКАН Първата планета от Слънчевото семейство - най-близката и най-младата - се намира между Слънцето и Меркурий. Поради изключителната активност на силовите си течения и влияния, древните звездобройци са я наричали Вулкан. Така ще я наричаме и ние.
Пръв д-р Лескаро през 1859 година твърди, че е наблюдавал тази
планета
, а в по-ново време италианският професор по астрономия Бенанди съобщи за
планета
между Слънцето и Меркурий, която нарече Фаенца.
Вярно е, че други астрономи не са я потвърдили, но това не трябва да ни дава основание да отричаме нейното съществуване. Например, през 1876 година големият италиански астроном Скриапарели наблюдавал т. нар. Велико противостояние на Марс, ставащо на всеки 15 или 17 години, при което Марс се намира най-близо до Земята (на 50 000 000 километра) и е най-удобен за наблюдение; тогава той пръв открил на Марс канали, но останалите астрономи приели, че това е илюзия, дължаща се на дефект в телескопа или на някакви смущения в атмосферата на земята. В по-ново време астрономите доказаха съществуването на канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италианец. Така и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на планета между Слънцето и Меркурий.
към текста >>
Така и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на
планета
между Слънцето и Меркурий.
Пръв д-р Лескаро през 1859 година твърди, че е наблюдавал тази планета, а в по-ново време италианският професор по астрономия Бенанди съобщи за планета между Слънцето и Меркурий, която нарече Фаенца. Вярно е, че други астрономи не са я потвърдили, но това не трябва да ни дава основание да отричаме нейното съществуване. Например, през 1876 година големият италиански астроном Скриапарели наблюдавал т. нар. Велико противостояние на Марс, ставащо на всеки 15 или 17 години, при което Марс се намира най-близо до Земята (на 50 000 000 километра) и е най-удобен за наблюдение; тогава той пръв открил на Марс канали, но останалите астрономи приели, че това е илюзия, дължаща се на дефект в телескопа или на някакви смущения в атмосферата на земята. В по-ново време астрономите доказаха съществуването на канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италианец.
Така и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на
планета
между Слънцето и Меркурий.
Съвременните учени смятат, че тяло, отстоящо по-близо до Слънцето от Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра, въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година, е минала само на 127 000 километра от неговата повърхност, летейки със скорост от 586 километра в секунда, и също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето без да изгори.
към текста >>
Тези смущения се дължат на присъствието на
планета
по близо до Слънцето.
Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра, въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година, е минала само на 127 000 километра от неговата повърхност, летейки със скорост от 586 километра в секунда, и също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето без да изгори. Когато е в перихелий спрямо Слънцето, на Меркурий се забелязват известни смущения в орбитата му, които засега се обясняват, макар непълно, с Теорията на Айнщайн за относителността.
Тези смущения се дължат на присъствието на
планета
по близо до Слънцето.
Друга причина за нейното неоткриване е тази, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. За съществуването на тази планета можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията. На първо място е споменатият закон на Тициус-Боде за дистанциите на планетите до Слънцето. Използувайки редицата от числа, дадени от закона, можем да направим разширение и да вземем още един член - по-наляво от нулата, който трябва да бъде (-3) минус три. Следвайки правилата на Закона, прибавяме 4, получава се 1, делим на 10 и получаваме 0.1 от астрономическата единица, което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000.
към текста >>
За съществуването на тази
планета
можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията.
Голямата комета от 1843 година, е минала само на 127 000 километра от неговата повърхност, летейки със скорост от 586 километра в секунда, и също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето без да изгори. Когато е в перихелий спрямо Слънцето, на Меркурий се забелязват известни смущения в орбитата му, които засега се обясняват, макар непълно, с Теорията на Айнщайн за относителността. Тези смущения се дължат на присъствието на планета по близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване е тази, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават.
За съществуването на тази
планета
можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията.
На първо място е споменатият закон на Тициус-Боде за дистанциите на планетите до Слънцето. Използувайки редицата от числа, дадени от закона, можем да направим разширение и да вземем още един член - по-наляво от нулата, който трябва да бъде (-3) минус три. Следвайки правилата на Закона, прибавяме 4, получава се 1, делим на 10 и получаваме 0.1 от астрономическата единица, което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000. Това е разстоянието от Слънцето, на което се намира планетата Вулкан. Възниква въпросът на какво основание се взема член наляво от нулата.
към текста >>
Това е разстоянието от Слънцето, на което се намира
планетата
Вулкан.
Друга причина за нейното неоткриване е тази, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. За съществуването на тази планета можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията. На първо място е споменатият закон на Тициус-Боде за дистанциите на планетите до Слънцето. Използувайки редицата от числа, дадени от закона, можем да направим разширение и да вземем още един член - по-наляво от нулата, който трябва да бъде (-3) минус три. Следвайки правилата на Закона, прибавяме 4, получава се 1, делим на 10 и получаваме 0.1 от астрономическата единица, което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000.
Това е разстоянието от Слънцето, на което се намира
планетата
Вулкан.
Възниква въпросът на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, не е обяснено основанието, на което самата нула фигурира в тази числова редица, приемана за геометрична прогресия, тъй като нула не може да бъде член на такава прогресия. Второ, въвеждайки члена -3, за краен резултат получаваме реалното число +1, а накрая - реалното число 0.1. Втори член наляво, т. е. -6, не можем да въведем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число.
към текста >>
Основоположникът на съвременната Небесна механика, Йохан Кеплер е извел Три основни закона, последният от които гласи : разстоянието на всяка
планета
до Слънцето на трета степен е равно на времето, за което
планетата
прави пълна обиколка около Слънцето, на втора степен.
Възниква въпросът на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, не е обяснено основанието, на което самата нула фигурира в тази числова редица, приемана за геометрична прогресия, тъй като нула не може да бъде член на такава прогресия. Второ, въвеждайки члена -3, за краен резултат получаваме реалното число +1, а накрая - реалното число 0.1. Втори член наляво, т. е. -6, не можем да въведем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число.
Основоположникът на съвременната Небесна механика, Йохан Кеплер е извел Три основни закона, последният от които гласи : разстоянието на всяка
планета
до Слънцето на трета степен е равно на времето, за което
планетата
прави пълна обиколка около Слънцето, на втора степен.
Използувайки този закон, можем да изчислим, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за 36 земни денонощия, т. е. за една десета от нашата година. Ако използваме най-голямото отклонение на Меркурий, равно на 28°, можем да изчислим, че Вулкан би правил отклонение от Слънцето най-много 5- 6°. Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до извода, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност. Това, заедно с малкото му отклонение от Слънцето, прави откриването му трудно.
към текста >>
Използувайки този закон, можем да изчислим, че
планетата
Вулкан ще обикаля около Слънцето за 36 земни денонощия, т. е.
Първо, не е обяснено основанието, на което самата нула фигурира в тази числова редица, приемана за геометрична прогресия, тъй като нула не може да бъде член на такава прогресия. Второ, въвеждайки члена -3, за краен резултат получаваме реалното число +1, а накрая - реалното число 0.1. Втори член наляво, т. е. -6, не можем да въведем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число. Основоположникът на съвременната Небесна механика, Йохан Кеплер е извел Три основни закона, последният от които гласи : разстоянието на всяка планета до Слънцето на трета степен е равно на времето, за което планетата прави пълна обиколка около Слънцето, на втора степен.
Използувайки този закон, можем да изчислим, че
планетата
Вулкан ще обикаля около Слънцето за 36 земни денонощия, т. е.
за една десета от нашата година. Ако използваме най-голямото отклонение на Меркурий, равно на 28°, можем да изчислим, че Вулкан би правил отклонение от Слънцето най-много 5- 6°. Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до извода, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност. Това, заедно с малкото му отклонение от Слънцето, прави откриването му трудно. От астрологична гледна точка, всяка планета, която идва на разстояние 5-6° от Слънцето, се приема, че съвпада с него.
към текста >>
От астрологична гледна точка, всяка
планета
, която идва на разстояние 5-6° от Слънцето, се приема, че съвпада с него.
Използувайки този закон, можем да изчислим, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за 36 земни денонощия, т. е. за една десета от нашата година. Ако използваме най-голямото отклонение на Меркурий, равно на 28°, можем да изчислим, че Вулкан би правил отклонение от Слънцето най-много 5- 6°. Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до извода, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност. Това, заедно с малкото му отклонение от Слънцето, прави откриването му трудно.
От астрологична гледна точка, всяка
планета
, която идва на разстояние 5-6° от Слънцето, се приема, че съвпада с него.
Затова, когато от таблиците определяме за дадено място и време положението на Слънцето, ние всъщност определяме и положението на Вулкан. С други думи, погрешно е заключението, че Слънцето определя съответните качества, способности и събития за даден човек; всъщност, те са обусловени от планетата Вулкан. Самото Слънце, както отбелязахме, има много по-големи и благородни задачи по отношение на Планетите и човека и неговото влиянието не може да се отъждествява с влияние на планета. Приемайки изчислените по-горе параметри на Вулкан, лесно можем да изчислим, че температурата на неговата повърхност няма да е по-ниска от 1 600°, което означава, че материята там ще бъде в светещо състояние, т. е. че Вулкан свети.
към текста >>
С други думи, погрешно е заключението, че Слънцето определя съответните качества, способности и събития за даден човек; всъщност, те са обусловени от
планетата
Вулкан.
Ако използваме най-голямото отклонение на Меркурий, равно на 28°, можем да изчислим, че Вулкан би правил отклонение от Слънцето най-много 5- 6°. Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до извода, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност. Това, заедно с малкото му отклонение от Слънцето, прави откриването му трудно. От астрологична гледна точка, всяка планета, която идва на разстояние 5-6° от Слънцето, се приема, че съвпада с него. Затова, когато от таблиците определяме за дадено място и време положението на Слънцето, ние всъщност определяме и положението на Вулкан.
С други думи, погрешно е заключението, че Слънцето определя съответните качества, способности и събития за даден човек; всъщност, те са обусловени от
планетата
Вулкан.
Самото Слънце, както отбелязахме, има много по-големи и благородни задачи по отношение на Планетите и човека и неговото влиянието не може да се отъждествява с влияние на планета. Приемайки изчислените по-горе параметри на Вулкан, лесно можем да изчислим, че температурата на неговата повърхност няма да е по-ниска от 1 600°, което означава, че материята там ще бъде в светещо състояние, т. е. че Вулкан свети. Затова, когато той преминава пред диска на Слънцето, не може да бъде наблюдаван от земята като тъмно кръгче, както е при Меркурий и Венера. Това е и най-голямата причина за неоткриването му.
към текста >>
Самото Слънце, както отбелязахме, има много по-големи и благородни задачи по отношение на Планетите и човека и неговото влиянието не може да се отъждествява с влияние на
планета
.
Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до извода, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност. Това, заедно с малкото му отклонение от Слънцето, прави откриването му трудно. От астрологична гледна точка, всяка планета, която идва на разстояние 5-6° от Слънцето, се приема, че съвпада с него. Затова, когато от таблиците определяме за дадено място и време положението на Слънцето, ние всъщност определяме и положението на Вулкан. С други думи, погрешно е заключението, че Слънцето определя съответните качества, способности и събития за даден човек; всъщност, те са обусловени от планетата Вулкан.
Самото Слънце, както отбелязахме, има много по-големи и благородни задачи по отношение на Планетите и човека и неговото влиянието не може да се отъждествява с влияние на
планета
.
Приемайки изчислените по-горе параметри на Вулкан, лесно можем да изчислим, че температурата на неговата повърхност няма да е по-ниска от 1 600°, което означава, че материята там ще бъде в светещо състояние, т. е. че Вулкан свети. Затова, когато той преминава пред диска на Слънцето, не може да бъде наблюдаван от земята като тъмно кръгче, както е при Меркурий и Венера. Това е и най-голямата причина за неоткриването му. Влиянието на Вулкан поради неговата активност, е особено ясно изразено във всичките четири свята, за които споменахме.
към текста >>
Тази
планета
е създала мозъчни центрове между двете хемисфери на главния мозък, пред пинеалната жлеза (епифиза) и когато те са добре развити, влиянието на Вулкан е силно: налице е оптимистичен възглед за живота, възможност човек да се чувства като ясно изразена величина и напълно оформено същество.
Приемайки изчислените по-горе параметри на Вулкан, лесно можем да изчислим, че температурата на неговата повърхност няма да е по-ниска от 1 600°, което означава, че материята там ще бъде в светещо състояние, т. е. че Вулкан свети. Затова, когато той преминава пред диска на Слънцето, не може да бъде наблюдаван от земята като тъмно кръгче, както е при Меркурий и Венера. Това е и най-голямата причина за неоткриването му. Влиянието на Вулкан поради неговата активност, е особено ясно изразено във всичките четири свята, за които споменахме.
Тази
планета
е създала мозъчни центрове между двете хемисфери на главния мозък, пред пинеалната жлеза (епифиза) и когато те са добре развити, влиянието на Вулкан е силно: налице е оптимистичен възглед за живота, възможност човек да се чувства като ясно изразена величина и напълно оформено същество.
Силовите му течения активизират влиянията на всички останали Планети и Луната, с които влизат в контакт или в т. нар. аспект. Планетата Вулкан, според Саабей, е получила подкрепа за своето създаване и оформяне от Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Лъв. В това съзвездие с просто око могат да се видят около 70 звезди, но общо взето, те слабо се забелязват, не защото са слаби, а защото са много отдалечени. Поради това до нас, съгласно Доплеровия принцип, достигат силовите течения с по къси вълни, които могъщо въздействат предимно на по-горните мозъчни центрове.
към текста >>
Планетата
Вулкан, според Саабей, е получила подкрепа за своето създаване и оформяне от Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Лъв.
Това е и най-голямата причина за неоткриването му. Влиянието на Вулкан поради неговата активност, е особено ясно изразено във всичките четири свята, за които споменахме. Тази планета е създала мозъчни центрове между двете хемисфери на главния мозък, пред пинеалната жлеза (епифиза) и когато те са добре развити, влиянието на Вулкан е силно: налице е оптимистичен възглед за живота, възможност човек да се чувства като ясно изразена величина и напълно оформено същество. Силовите му течения активизират влиянията на всички останали Планети и Луната, с които влизат в контакт или в т. нар. аспект.
Планетата
Вулкан, според Саабей, е получила подкрепа за своето създаване и оформяне от Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Лъв.
В това съзвездие с просто око могат да се видят около 70 звезди, но общо взето, те слабо се забелязват, не защото са слаби, а защото са много отдалечени. Поради това до нас, съгласно Доплеровия принцип, достигат силовите течения с по къси вълни, които могъщо въздействат предимно на по-горните мозъчни центрове. Това особено се подсилва от мощните Слънца в това съзвездие, известни с името Регул (от първа звездна величина) и Денобъл (от втора звездна величина). Регулос е ярко, величаво и много интересно тяло, в диаметър три пъти по-голямо от нашето Слънце. Температурата на повърхността му е 14 000°, докато на нашето Слънце е 6 000°, благодарение на което тя е бяла.
към текста >>
41.
АСПЕКТИ НА ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
"долно съединение"; тогава
планетата
извършва обратно (ретроградно) движение от изток към запад и се обозначава в ефемеридите с буквата R.
Известно е от астрономията, че Меркурий може да има от Слънцето отклонение най-много до 28°. При това положение, между Вулкан и Меркурий може да има само съвпад и полусекстил, които са благоприятни за интелектуалните способности на родения. Съвпадът може да бъде изразен, както е показано на фиг. 4, в два варианта: 1. когато Меркурий е между Земята и Слънцето или в т. нар.
"долно съединение"; тогава
планетата
извършва обратно (ретроградно) движение от изток към запад и се обозначава в ефемеридите с буквата R.
При този съвпад, аспектът е особено силен, дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота: бързо съобразяване интереса и изгодата от всяка работа, от всяка поставена задача, подчертан интерес към външно себеизтъкване при всеки удобен случай, добри способности за овладяване на чужди езици. 2. Вторият вариант на съвпад е, когато Меркурий е зад Слънцето, а Слънцето-Вулкан е между Меркурий и Земята, т.нар. "горно съединение". При долно съединение той действува много по-силно, отколкото при горно съединение. Движението на Меркурий до горно съединение става по право направление от запад към изток.
към текста >>
Марс е първата външна
планета
и затова при обиколката си около Слънцето може да образува всички аспекти с членовете на Слънчевото семейство.
При този й съвпад с Вулкан, пак е налице силно влияние, което дава качества в изкуството, но те не са така ярко изразени и устремът за изява е значително по-слаб. При полусекстил (30°) е същото, както при съвпад в горно съединение, но в значително по-слаба форма. Ако между Венера и Вулкан няма аспекти, пред нас е човек без какъвто и да било интерес към изкуството. Ако същевременно Венера има добри аспекти с Луната и другите планети, даващи качества за изкуство, у този човек има Венерини качества, но липсва стремеж да се показват и трябва да се подтиква от близките. С Марс.
Марс е първата външна
планета
и затова при обиколката си около Слънцето може да образува всички аспекти с членовете на Слънчевото семейство.
Съвпадът на Марс с Вулкан дава ценни качества: добре пресметната смелост, решителност, гъвкави, хармонични и приятни за гледане движения. Такива хора имат възможност (особено ако Вулкан има аспект с Венера) добре да се изявяват в балета, художествената гимнастика, танците и всички видове спортове, в които могат да имат големи постижения. Тялото им е с добре оформени мускули, които дават не само възможност за движение и здраве, но и красота. При другите благоприятни аспекти на Вулкан и Марс, също са налице спорни влечения, постижения и изяви, но не са с такова изящество, както при съвпада. При неблагоприятните аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме брутален и рязък в отношенията си човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия; обича да заповядва и разпорежда.
към текста >>
Като външна
планета
, Юпитер също може да образува всички аспекти с Вулкан.
Обичат рисковите спортове, затова по тях всякога има белези от наранявания. Когато Марс има обратно (ретроградно) движение, всичко, казано за него по-горе, се подсилва. Разбира се, и тук точните аспекти са с изключителна сила. Ако липсват аспекти, пред нас е човек без каквито и да било стремежи към спортни изяви, туризъм и други форми на мускулно напрежение. С Юпитер.
Като външна
планета
, Юпитер също може да образува всички аспекти с Вулкан.
При съвпад дава на личността ценни качества: склонност към артистични изяви, а също и много добрия шанс (късмет) в живота. И другите благоприятни аспекти между двете планети дават добър шанс. Такива хора при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога се справят благополучно. Тези аспекти дават способност за схващане и правилно разбиране на идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача; дават също голяма инициатива, когато трябва да се предприеме нещо, особено от практично естество. Тези личности правилно разпореждат при осъществяване на всичко, което има да се върши, затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации.
към текста >>
42.
МЕРКУРИЙ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Втората
планета
от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра.
МЕРКУРИЙ
Втората
планета
от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра.
Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна планета. Този малък размер определя и естеството на силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека свят, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това.
към текста >>
Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна
планета
.
МЕРКУРИЙ Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра.
Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна
планета
.
Този малък размер определя и естеството на силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека свят, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда.
към текста >>
Дали
планетата
е в перихелий или в афелий разбираме от ефемеридите, с които работим: ако за едно денонощие тя изминава повече или около 2°, тогава е в перихелий; ако изминава по 1° или по-малко, тя е в афелий.
Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда. Това придава на влиянието му върху родения, способността още по-бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено изразена, когато Меркурий е в перихелий, и по-слабо, когато е в афелий.
Дали
планетата
е в перихелий или в афелий разбираме от ефемеридите, с които работим: ако за едно денонощие тя изминава повече или около 2°, тогава е в перихелий; ако изминава по 1° или по-малко, тя е в афелий.
Орбитата, по която се движи Меркурий около Слънцето, сравнена с всички планети без Плутон, е най-разтеглена. Известно е, че когато тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма ексцентрицитет, а ако се движи по елиптична орбита, има ексцентрицитет. Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити: при перихелий, той отстои на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий - на 70 милиона. Това дава разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. След Плутон Меркурий най-много е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон.
към текста >>
След Плутон Меркурий най-много е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила
планетата
Фаетон.
Дали планетата е в перихелий или в афелий разбираме от ефемеридите, с които работим: ако за едно денонощие тя изминава повече или около 2°, тогава е в перихелий; ако изминава по 1° или по-малко, тя е в афелий. Орбитата, по която се движи Меркурий около Слънцето, сравнена с всички планети без Плутон, е най-разтеглена. Известно е, че когато тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма ексцентрицитет, а ако се движи по елиптична орбита, има ексцентрицитет. Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити: при перихелий, той отстои на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий - на 70 милиона. Това дава разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма.
След Плутон Меркурий най-много е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила
планетата
Фаетон.
Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, носещо егоизъм навсякъде и лична изгода при всички случаи, особено при неговото силно влияние. Последното е налице предимно в два случая: първия, когато планетата е в перихелий, и втория, когато е в т. нар. долно съединение (виж фиг 4 ), т. е. точно между Земята и Слънцето и се намира от нас на 82 милиона километра. Силно влияние на Меркурий имаме също, когато е разположен в хороскопа между два дома - точно на границата, която ги разделя; при тези случаи дава сила на ума, но с ясно изразени егоистични стремежи и да се очаква от такъв човек идеализъм или безкористна услуга е почти невъзможно.
към текста >>
Последното е налице предимно в два случая: първия, когато
планетата
е в перихелий, и втория, когато е в т. нар.
Известно е, че когато тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма ексцентрицитет, а ако се движи по елиптична орбита, има ексцентрицитет. Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити: при перихелий, той отстои на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий - на 70 милиона. Това дава разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. След Плутон Меркурий най-много е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон. Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, носещо егоизъм навсякъде и лична изгода при всички случаи, особено при неговото силно влияние.
Последното е налице предимно в два случая: първия, когато
планетата
е в перихелий, и втория, когато е в т. нар.
долно съединение (виж фиг 4 ), т. е. точно между Земята и Слънцето и се намира от нас на 82 милиона километра. Силно влияние на Меркурий имаме също, когато е разположен в хороскопа между два дома - точно на границата, която ги разделя; при тези случаи дава сила на ума, но с ясно изразени егоистични стремежи и да се очаква от такъв човек идеализъм или безкористна услуга е почти невъзможно. При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, със значителна разлика от 135 милиона километра; при този съвпад имаме притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава стремежа към науките и към изучаване на чужди езици. Отразяващата способност на Меркурий (албедо) е много малка: едва 7% от светлината и силите, падащи върху него от Слънцето, се отразяват, а се поглъщат 93%.
към текста >>
При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, със значителна разлика от 135 милиона километра; при този съвпад имаме притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред
планетата
и подчертава стремежа към науките и към изучаване на чужди езици.
Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, носещо егоизъм навсякъде и лична изгода при всички случаи, особено при неговото силно влияние. Последното е налице предимно в два случая: първия, когато планетата е в перихелий, и втория, когато е в т. нар. долно съединение (виж фиг 4 ), т. е. точно между Земята и Слънцето и се намира от нас на 82 милиона километра. Силно влияние на Меркурий имаме също, когато е разположен в хороскопа между два дома - точно на границата, която ги разделя; при тези случаи дава сила на ума, но с ясно изразени егоистични стремежи и да се очаква от такъв човек идеализъм или безкористна услуга е почти невъзможно.
При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, със значителна разлика от 135 милиона километра; при този съвпад имаме притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред
планетата
и подчертава стремежа към науките и към изучаване на чужди езици.
Отразяващата способност на Меркурий (албедо) е много малка: едва 7% от светлината и силите, падащи върху него от Слънцето, се отразяват, а се поглъщат 93%. Това говори, че влиянието му тласка личността ревниво и най-старателно да пази всяка своя придобивка, а при необходимост ако трябва да даде нещо, то е възможно най-малкото и при най-голяма изгода. Това важи и за нейните чувства към противоположния пол: и тази висша човешка изява се свързва в повечето случаи с личния интерес, със сметката и със изгодата, която би имала, ако отдаде чувствата си на партньора. Установено е, че Меркурий няма атмосфера, което придава на неговото влияние липса на сдържаност, прибързани изказвания, бързане при разискване на какъвто и да било въпрос, поради което такива хора са твърде повърхностни. При низшите типове, този подтик се изявява в несъществени приказки и бъбривост, а при висшите - в добър ораторски талант.
към текста >>
При Меркурий не е установено какъв е наклонът на неговата ос и дали въобще има такъв, но от астрологична гледна точка, тя би трябвало да е твърде наклонена, защото оста на всяка
планета
има отношение с Идейния свят, а при хора със силно Меркуриево влияние клокочат много, но по-нисши идеи.
Установено е, че Меркурий няма атмосфера, което придава на неговото влияние липса на сдържаност, прибързани изказвания, бързане при разискване на какъвто и да било въпрос, поради което такива хора са твърде повърхностни. При низшите типове, този подтик се изявява в несъществени приказки и бъбривост, а при висшите - в добър ораторски талант. Около своята ос Меркурий се движи бавно и се завъртва за около 60 земни денонощия. Това говори, че у Меркуриевите типове често липсва стремеж за осъществяване на инак многото идеи. Такива хора не са работливи, не са готови да отдадат напрежение за осъществяване на идеите си.
При Меркурий не е установено какъв е наклонът на неговата ос и дали въобще има такъв, но от астрологична гледна точка, тя би трябвало да е твърде наклонена, защото оста на всяка
планета
има отношение с Идейния свят, а при хора със силно Меркуриево влияние клокочат много, но по-нисши идеи.
Според Саабей, Меркурий при своето образуване и оформяне е имал връзка с Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие Близнаци. През ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от Трета звездна величина, заедно с две величави слънца - Полукс (от Първа звездна величина) и Кастор (от Втора). Това говори, че със своите силови течения, съгласно принципа на Кристиян Доплер, те носят по-дългите силови вълни и допринасят влиянията им да тласкат и събуждат интерес към материалните ценности. Саабей е изобразил това съзвездие като прегърнати двама братя-близнаци, от които единият е бял, а другият е черен. Големият интерес към материални ценности във влиянието на Меркурий, има две възможности: или да се използват за градеж и улеснение на човешкия род, което е белият брат, или да се използват за разруха и спъването на човешкия прогрес, което е черният брат.
към текста >>
А Кастор, който имал обикновен земен баща, е черният брат и е смъртен, защото злото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни и все някога ще свършат на нашата
планета
.
Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс, Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг, Леда родила също две деца - син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор расли с голяма взаимна обич и станали прочути герои. Полукс, който имал божествен произход и бил безсмъртен, е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни.
А Кастор, който имал обикновен земен баща, е черният брат и е смъртен, защото злото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни и все някога ще свършат на нашата
планета
.
В тази легенда се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това по друг начин е казано в древната мъдрост: "когато фенерът свети, най-тъмно е под него", и ясно изразява връзката между Светлината - Доброто и Тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както Луната, но трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, максималното му отклонение от Слънцето е 28°. Затова може да се наблюдава само при най-голямо отклонение и то близо до хоризонта - след залез на Слънцето (като вечерна звезда) или преди изгрев (като утринна звезда), както е при Венера.
към текста >>
43.
МЕРКУРИЕВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато въздействието на
планетата
е силно и центровете са добре оформени, Меркурий се изразява и върху другите части и органи по лицето, главата и тялото.
Силовите течения на Меркурий създават и оформят чрез Звездното тяло мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората с подчертано влияние на Меркурий имат добре оформена и развита тази част на челото. Там са центровете, които дават възможност за опознаване, схващане и разбиране на околната среда, обстановката, формите, размерите, теглото, багрите, околния ред, а също и стремеж последният да се използва за постигане на собствени задачи и нужди. Художниците и скулпторите трябва да имат добре развити такива центрове, а също и хората, които ще трябва да решават практически задачи, свързани с обикновените човешки нужди. Там са разположени и мозъчните центрове на общуването чрез говор, затова при хора със силно Меркуриево влияние говорът е добре поставен, те обичат да говорят и умеят да вършат това.
Когато въздействието на
планетата
е силно и центровете са добре оформени, Меркурий се изразява и върху другите части и органи по лицето, главата и тялото.
Тялото е ниско, слабо, подвижно, с мургав цвят на кожата. Лицето има крушообразна форма, а главата е с издължен предно-заден размер на черепа. Косата е с тънки кестеняви косми и добре покрива главата. Челото е право и, както вече отбелязахме, добре е изразено около веждите. По него обикновено почти няма черти, особено вертикални, или са слаби, защото Меркуриевите типове не са устроени да правят волеви усилия за преодоляване на съпротивления, съпровождащи осъществяването на поставени задачи.
към текста >>
44.
ВЕНЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Венера е третата
планета
от Слънчевото семейство, със символичен знак 9.
ВЕНЕРА
Венера е третата
планета
от Слънчевото семейство, със символичен знак 9.
Известна е още като Вечерница или Зорница и е най-яркото Небесно тяло след Слънцето и Луната: при максимален блясък е десет пъти по-ярка от Сириус, който е най-ярката звезда-слънце на небесната сфера. Блясъкът на Венера се мени: най-силният е четвърта звездна величина, а минималният е трета. Поради силния си блясък тя е последното светило, което сутрин остава да свети като Зорница, и първото, което блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. В някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Диаметърът на Венера е близък до този на Земята: около 12 400 километра, а земният е 12 800; затова се казва, че те са планетни близнаци.
към текста >>
Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна
планета
.
Блясъкът на Венера се мени: най-силният е четвърта звездна величина, а минималният е трета. Поради силния си блясък тя е последното светило, което сутрин остава да свети като Зорница, и първото, което блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. В някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Диаметърът на Венера е близък до този на Земята: около 12 400 километра, а земният е 12 800; затова се казва, че те са планетни близнаци. Поради сравнително големите си размери, Венера със своите влияния засяга по-сериозните изяви у човека.
Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна
планета
.
Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, движейки се със скорост от 35 километра в секунда. Това придава на влиянието й върху личността качеството сравнително бързо да схваща, да разбира, да се ориентира и да реагира срещу възбуди. В сравнение с всички останали планети, орбитата на Венера е най-правилна - почти точна окръжност с екцентрицитет 0.007. Това говори, че тя с лекота и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика. С други думи, при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателна сила на Черното слънце, Венера е пострадала най-малко.
към текста >>
При долно съединение Венера приближава до Земята на 40 милиона километра, което е най-малкото разстояние, на което една
планета
може да отстои от нашата
планета
.
Стремежът и способностите към изкуствата в най-широк смисъл (като се започне от приложните и се стигне до всички изящни изкуства) са особено силно изразени, когато Венера се намира при върховете на Четирите главни точки: асцендент, надир, десцедент и зенит или (макар и по-слабо) на границата между два дома. Особено силно е влиянието й, когато е в съвпад със Слънцето при долно съединение. При обиколката си около Слънцето, Венера, както и Меркурий, може да дойде спрямо Земята на една права линия: Земя, Венера, Слънце (при т. нар. долно съединение) или Земя, Слънце, Венера (при т. нар. горно съединение).
При долно съединение Венера приближава до Земята на 40 милиона километра, което е най-малкото разстояние, на което една
планета
може да отстои от нашата
планета
.
Това ще рече, че от всички планети, Венера идва най-близо до Земята, което определя и особено силното й влияние върху земния живот и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области, съществува чудна, девствена красота, която просто опиянява. В живите форми, растенията и животните, незасегнати от демоничните прояви на Живота, също има красота и изящество: цветя, плодни дървета, палми, кипариси, борове, а в животинския свят - птички с чудни гласове и животни с красиви, гъвкави тела. Също и в недрата на водните басейни - реки, езера, морета и океани - съществува пъстър свят от красиви създания. Най-после идва и човек, при който голяма част от вниманието, времето и дейността му, е погълната от чувствата и то от най-красивото и съвършено чувство, наречено Любов.
към текста >>
45.
АСПЕКТИ НА ВЕНЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Съвпадът на Плутон със всяка
планета
, както вече отбелязахме, трябва да се разглежда отделно и всякога дава неблагоприятни резултати.
С Нептун. При съвпад и благоприятни аспекти имаме човек с много мили, топли и нежни чувства, готов за безкористна услуга, съчувствие и милосърдие, особено приятен и привлекателен. В изкуството (особено ако аспектите са точни), той притежава големи дарования. При неблагоприятни аспекти имаме човек, който е способен неочаквано да изненада своя партньор с измами, а при женитба - с развод, най-често поради изневяра. С Плутон.
Съвпадът на Плутон със всяка
планета
, както вече отбелязахме, трябва да се разглежда отделно и всякога дава неблагоприятни резултати.
Съвпадът на Венера с Плутон дава лоши и неочаквани промени в чувствата и любовта: такива хора въобще не могат да се влюбят и да обичат, особено ако съвпадът е точен. Ако случайно сключат брак, разводът е неизбежен, защото лесно променят и ликвидират това красиво чувство - любовта. При благоприятни аспекти са налице силни и ясно изразени чувства. Такива хора силно се привързват не само към партньора, но и към всяка своя задача, намирайки в себе си сили и средства да я постигнат. При неблагоприятни аспекти също имаме силни чувства, но те рязко и неочаквано прекъсват.
към текста >>
46.
МАРС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Марс е петата
планета
от Слънчевата система.
МАРС
Марс е петата
планета
от Слънчевата система.
Има диаметър около 6800 километра, което е малко повече от половината на земния. Орбитата на Марс е твърде разтеглена елипса с екцентрицитет от 0.097. Най-близкото му разстояние до Слънцето (перихелий) е 206 милиона километра, а най-далечното (афелий) е 249 милиона, което при неговата неголяма орбита дава значителна разлика от 43 милиона километра. Обиколката му около Слънцето се осъществява за около две земни години. Наклонът на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25°, т. е.
към текста >>
Планетата
носи сега името на гръцкия бог на войната, защото гърците са унаследили това, което са научили от скрижалите на Вавилонската кула, оставени от учениците на Саабей.
При това положение, Марс е най-благоприятен за наблюдение, но има южна деклинация и височина му над хоризонта за северните ширини не е голяма, поради което някои астрономи отиват за изследвания в южното полушарие. При афелий на Марс, разстоянието до Земята е около 100 милиона километра, т. е. почти два пъти по-голямо от първото, следователно след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху земния живот и по-специално върху човека след Венериното е най-силно. За да разберем естеството на силовите течения на Марс, трябва добре да познаваме всичко, което съвременните астрономите и тези от древността (най-вече създателят на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес) са учили за него.
Планетата
носи сега името на гръцкия бог на войната, защото гърците са унаследили това, което са научили от скрижалите на Вавилонската кула, оставени от учениците на Саабей.
Последният е дал на тази планета името Зил-Батуни, което ще рече човек, който воюва и граби. Най-добро определение за войната е дал Бисмарк : "Войната е добре организиран грабеж в голям мащаб." Силовите течения на Марс са неблагоприятни, носят войни и грабеж, защото след разрушения Фаетон, от всички останали планети, Марс най-много е пострадал от Черното слънце. Последното е разтеглило изключително много орбитата му и най-важното - ограбило е водата и въздуха върху него. Този устрем за грабеж се е предал от Черното слънце върху Марс и неговото влияние. Критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12.2 километра в секунда, което ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхност.
към текста >>
Последният е дал на тази
планета
името Зил-Батуни, което ще рече човек, който воюва и граби.
При афелий на Марс, разстоянието до Земята е около 100 милиона километра, т. е. почти два пъти по-голямо от първото, следователно след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху земния живот и по-специално върху човека след Венериното е най-силно. За да разберем естеството на силовите течения на Марс, трябва добре да познаваме всичко, което съвременните астрономите и тези от древността (най-вече създателят на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес) са учили за него. Планетата носи сега името на гръцкия бог на войната, защото гърците са унаследили това, което са научили от скрижалите на Вавилонската кула, оставени от учениците на Саабей.
Последният е дал на тази
планета
името Зил-Батуни, което ще рече човек, който воюва и граби.
Най-добро определение за войната е дал Бисмарк : "Войната е добре организиран грабеж в голям мащаб." Силовите течения на Марс са неблагоприятни, носят войни и грабеж, защото след разрушения Фаетон, от всички останали планети, Марс най-много е пострадал от Черното слънце. Последното е разтеглило изключително много орбитата му и най-важното - ограбило е водата и въздуха върху него. Този устрем за грабеж се е предал от Черното слънце върху Марс и неговото влияние. Критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12.2 километра в секунда, което ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхност. Поради малкия размер, притегателната му сила (гравитация) не е голяма и затова чудовищната притегателна сила на Черното слънце е могла да извлече от него водата и въздуха.
към текста >>
Чрез него в глъбините на нашата
планета
се е получила първичната вода, която бидейки по-лека, излиза на повърхността под формата на минерални извори.
Многото канали, открити през 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели, се наблюдават и сега. Някои от тях са били някога корита на големи реки, а тъмните петна по повърхността му, наричани сега моретата, не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Друга част от каналите са просто области от Марсианската повърхност. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Истината на такова твърдение проличава от факта, че всички скали и минерали по нашата Земя съдържат в себе си до 30% вода, която не е проникнала отвън, а е продукт на този еволюционен процес.
Чрез него в глъбините на нашата
планета
се е получила първичната вода, която бидейки по-лека, излиза на повърхността под формата на минерални извори.
Каквато и суша да настане в дадена област, където има минерални извори, дебитът им не се променя, което говори, че те нямат отношение към другите външни водни източници, като дъждове, снегове и пр. Външните води са дошли отпосле, те са вторичните води. На Марс съществува същият процес: от глъбините на планетата бавно, но сигурно, водата, продукт на еволюционния процес на минералите, вече е изплувала в малки количества и е създала тъмните области на влагата. Чрез тази първична вода, Марс след ограбването се възражда за един напълно пълноценен живот, а не загива, както някои астрономи твърдят. Съвременните астрономи са стигнали до извода, че сходни планети имат еднакъв произход, преминават еднакъв път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери.
към текста >>
На Марс съществува същият процес: от глъбините на
планетата
бавно, но сигурно, водата, продукт на еволюционния процес на минералите, вече е изплувала в малки количества и е създала тъмните области на влагата.
Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Истината на такова твърдение проличава от факта, че всички скали и минерали по нашата Земя съдържат в себе си до 30% вода, която не е проникнала отвън, а е продукт на този еволюционен процес. Чрез него в глъбините на нашата планета се е получила първичната вода, която бидейки по-лека, излиза на повърхността под формата на минерални извори. Каквато и суша да настане в дадена област, където има минерални извори, дебитът им не се променя, което говори, че те нямат отношение към другите външни водни източници, като дъждове, снегове и пр. Външните води са дошли отпосле, те са вторичните води.
На Марс съществува същият процес: от глъбините на
планетата
бавно, но сигурно, водата, продукт на еволюционния процес на минералите, вече е изплувала в малки количества и е създала тъмните области на влагата.
Чрез тази първична вода, Марс след ограбването се възражда за един напълно пълноценен живот, а не загива, както някои астрономи твърдят. Съвременните астрономи са стигнали до извода, че сходни планети имат еднакъв произход, преминават еднакъв път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери. Ако това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала в изобилие въглероден двуокис, както това е било и на Земята и върху Венера. Обаче сега на Марс, този газ е почти изчезнал, най-вероятно по същия начин, както е изчезнал и от земната атмосфера, т. е. чрез разлагане.
към текста >>
Следователно и на Марс е имало растения, вода и свободен кислород, като част от последния е използвана за тамошния живот, а друга се е съединявала с вещества от неговата повърхност, придавайки им червеникавия цвят, тъй характерен за тази
планета
.
Ако това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала в изобилие въглероден двуокис, както това е било и на Земята и върху Венера. Обаче сега на Марс, този газ е почти изчезнал, най-вероятно по същия начин, както е изчезнал и от земната атмосфера, т. е. чрез разлагане. Не е известен друг механизъм, способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен фотосинтезата, която се осъществява в зелените растения от хлорофила. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород, необходим за живота, е останал в атмосферата.
Следователно и на Марс е имало растения, вода и свободен кислород, като част от последния е използвана за тамошния живот, а друга се е съединявала с вещества от неговата повърхност, придавайки им червеникавия цвят, тъй характерен за тази
планета
.
Тъмните петна са ниски области от повърхността, където от глъбините на Марс се процеждат води, които дават възможност за развитие на растителен живот, подобен на този в полярните области на нашата планета, като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при подобни сурови условия. Друг факт, който подкрепя тезата за влага и растителност на Марс, е този, че температурата, измерена в по-тъмните долини, е значително по-висока, отколкото в светлите петна, които са пустини. Първичното влияние на Марс, според Саабей, е било изключително добро и благородно, защото в неговото създаване и оформяне са взели участие Небесните образувания от съзвездието Овен, които носят защита на слабите и онеправданите. В съзвездието Овен могат да се видят с просто око около 50 слаби звезди, което показва, че са много отдалечени и до нас достигат силовите течения с къси вълни, действащи върху горните мозъчни центрове. Там се намират и няколко двойни звезди, които придават по-голяма активност на силовите течения от това съзвездие.
към текста >>
Тъмните петна са ниски области от повърхността, където от глъбините на Марс се процеждат води, които дават възможност за развитие на растителен живот, подобен на този в полярните области на нашата
планета
, като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при подобни сурови условия.
Обаче сега на Марс, този газ е почти изчезнал, най-вероятно по същия начин, както е изчезнал и от земната атмосфера, т. е. чрез разлагане. Не е известен друг механизъм, способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен фотосинтезата, която се осъществява в зелените растения от хлорофила. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород, необходим за живота, е останал в атмосферата. Следователно и на Марс е имало растения, вода и свободен кислород, като част от последния е използвана за тамошния живот, а друга се е съединявала с вещества от неговата повърхност, придавайки им червеникавия цвят, тъй характерен за тази планета.
Тъмните петна са ниски области от повърхността, където от глъбините на Марс се процеждат води, които дават възможност за развитие на растителен живот, подобен на този в полярните области на нашата
планета
, като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при подобни сурови условия.
Друг факт, който подкрепя тезата за влага и растителност на Марс, е този, че температурата, измерена в по-тъмните долини, е значително по-висока, отколкото в светлите петна, които са пустини. Първичното влияние на Марс, според Саабей, е било изключително добро и благородно, защото в неговото създаване и оформяне са взели участие Небесните образувания от съзвездието Овен, които носят защита на слабите и онеправданите. В съзвездието Овен могат да се видят с просто око около 50 слаби звезди, което показва, че са много отдалечени и до нас достигат силовите течения с къси вълни, действащи върху горните мозъчни центрове. Там се намират и няколко двойни звезди, които придават по-голяма активност на силовите течения от това съзвездие. За да се разбере защо Саабей му е дал образа на овен, ще се спрем на митологичния разказ, изразяващ благородството в защита на слабите и онеправданите.
към текста >>
47.
МАРСОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Поради малкия размер на
планетата
, всички нейни прояви и влияния са краткотрайни.
Отличават се с рицарска храброст, добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си и предани на дълга си към семейството. Затова стават за добри съдружници. Не обичат съзерцание и занимание с отвлечени въпроси за задгробния мир, невидимите светове, висшите порядки и закони или молитвите. Мозъчните центрове, които Марс създава и оформя, както вече отбелязахме, се намират в долната задна част на мозъка, в непосредствена близост с центровете, които управляват половия нагон. Затова голямата Марсова енергия тласка към полов контакт.
Поради малкия размер на
планетата
, всички нейни прояви и влияния са краткотрайни.
към текста >>
48.
ЮПИТЕР
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Юпитер е най-голямата
планета
в Слънчевото семейство и отстои от Слънцето, съгласно закона на Тициус - Боде на 5.2 астрономически единици.
ЮПИТЕР
Юпитер е най-голямата
планета
в Слънчевото семейство и отстои от Слънцето, съгласно закона на Тициус - Боде на 5.2 астрономически единици.
Диаметърът му е 143 000 километра. Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5). Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер. Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра.
към текста >>
Това говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система,
планетата
твърде малко е пострадала.
Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство. Същото е в пълна сила и при човека: устрем да бъде пръв, в челните редици на всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася. Оста на Юпитер е почти перпендикулярна спрямо плоскостта на орбитата му и има само 3° отклонение.
Това говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система,
планетата
твърде малко е пострадала.
Изправената ос е причина на Юпитер да има вечна пролет, т. е. годишни времена както на Земята там няма. Този факт придава на Юпитеровото влияние възможността живите форми и човек винаги да могат да влизат в контакт с Идейния свят, да приемат идеи и насоки за правилно осъществяване на задачите. Добре поставените Юпитерови типове винаги имат право при разрешаване на въпросите. Най-добре определят възможностите и методите за осъществяването на поставената задача.
към текста >>
В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на
планетата
, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва.
Добре поставените Юпитерови типове винаги имат право при разрешаване на въпросите. Най-добре определят възможностите и методите за осъществяването на поставената задача. Наблюдаван с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма, която е сплеснатост на атмосферата му. Най-интересното в образа на Юпитер, което вълнува астрономите, е ясно изразените особености при наблюдение на повърхността му. От всички планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, особено около екватора, където е най-удобен за наблюдение.
В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на
планетата
, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва.
Освен това в тази област се наблюдава също и едно червено петно с 50 000 километра дължина и около 10 000 километра ширина, което също както ивиците мени силата на окраската си, но неизменно присъства там. Тези обагрени ивици и петна се обясняват с някои температурни особености на Юпитер: температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това, на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат и по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига до 20 000°. Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения. Всичко това говори, че на Юпитер цари богат и интензивен живот.
към текста >>
Тези обагрени ивици и петна се обясняват с някои температурни особености на Юпитер: температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала
планетата
, ако се нагряваше само от Слънцето.
Наблюдаван с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма, която е сплеснатост на атмосферата му. Най-интересното в образа на Юпитер, което вълнува астрономите, е ясно изразените особености при наблюдение на повърхността му. От всички планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, особено около екватора, където е най-удобен за наблюдение. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва. Освен това в тази област се наблюдава също и едно червено петно с 50 000 километра дължина и около 10 000 километра ширина, което също както ивиците мени силата на окраската си, но неизменно присъства там.
Тези обагрени ивици и петна се обясняват с някои температурни особености на Юпитер: температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала
планетата
, ако се нагряваше само от Слънцето.
Освен това, на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат и по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига до 20 000°. Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения. Всичко това говори, че на Юпитер цари богат и интензивен живот. Мощните процеси в неговите недра са твърде сходни с тези на Слънцето, но в много по-скромен размер. Да се допуска, че тази активност е плод на някакви случайни и безредни механични процеси, без смисъл и цел, е крайно неприемливо.
към текста >>
Установено е, че
планетата
отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения.
От всички планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, особено около екватора, където е най-удобен за наблюдение. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва. Освен това в тази област се наблюдава също и едно червено петно с 50 000 километра дължина и около 10 000 километра ширина, което също както ивиците мени силата на окраската си, но неизменно присъства там. Тези обагрени ивици и петна се обясняват с някои температурни особености на Юпитер: температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това, на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат и по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига до 20 000°.
Установено е, че
планетата
отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения.
Всичко това говори, че на Юпитер цари богат и интензивен живот. Мощните процеси в неговите недра са твърде сходни с тези на Слънцето, но в много по-скромен размер. Да се допуска, че тази активност е плод на някакви случайни и безредни механични процеси, без смисъл и цел, е крайно неприемливо. Всички те, както и слънчевите, са плод на великата Разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не свършва до човека, а върви все по-нагоре по вечна спирала.
към текста >>
Вече споменахме, че отломъци (астероиди) от разрушената
планета
Фаетон се движат в безпорядък между орбитите на Марс и Юпитер.
Наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне на живите земни форми, включително и на човека, предавайки им преди всичко своя подтик към активност, за да вървят с по-стегнат и бърз темп в пътя на еволюцията. Като пръв помощник на Слънцето, Юпитер има и друга по-сериозна задача: да се бори срещу пристъпите на Черното слънце. Потвърждение на това твърдение е връзката между Слънчевата активност и тази на Юпитер, породени от посегателството на Черното слънце върху Слънчевата система. Втора задача на Юпитер е да възстанови първоначалния вид на Слънчевото семейство, нарушен след катастрофата. Основна задача на Черното слънце е да внася безредие там, където би могло да проникне, докато основната задача на Светлите слънца е да внасят ред, порядък и облагородяване.
Вече споменахме, че отломъци (астероиди) от разрушената
планета
Фаетон се движат в безпорядък между орбитите на Марс и Юпитер.
Една част от тях "Троянците", са заставени от Слънцето и Юпитер да се движат в непроменлива конфигурация, образувайки с тях два равностранни триъгълника. От друга страна, по-голямата част от тези астероиди се движат в орбита, която според закона на Тициус-Боде би следвало да е орбитата на разрушената планета Фаетон - на 2.8 астрономически единици от Слънцето. Тези факти са първите ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар. Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто.
към текста >>
От друга страна, по-голямата част от тези астероиди се движат в орбита, която според закона на Тициус-Боде би следвало да е орбитата на разрушената
планета
Фаетон - на 2.8 астрономически единици от Слънцето.
Потвърждение на това твърдение е връзката между Слънчевата активност и тази на Юпитер, породени от посегателството на Черното слънце върху Слънчевата система. Втора задача на Юпитер е да възстанови първоначалния вид на Слънчевото семейство, нарушен след катастрофата. Основна задача на Черното слънце е да внася безредие там, където би могло да проникне, докато основната задача на Светлите слънца е да внасят ред, порядък и облагородяване. Вече споменахме, че отломъци (астероиди) от разрушената планета Фаетон се движат в безпорядък между орбитите на Марс и Юпитер. Една част от тях "Троянците", са заставени от Слънцето и Юпитер да се движат в непроменлива конфигурация, образувайки с тях два равностранни триъгълника.
От друга страна, по-голямата част от тези астероиди се движат в орбита, която според закона на Тициус-Боде би следвало да е орбитата на разрушената
планета
Фаетон - на 2.8 астрономически единици от Слънцето.
Тези факти са първите ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар. Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди.
към текста >>
Останалите спътници са късове от разрушената
планета
и се наречат астероиди.
От друга страна, по-голямата част от тези астероиди се движат в орбита, която според закона на Тициус-Боде би следвало да е орбитата на разрушената планета Фаетон - на 2.8 астрономически единици от Слънцето. Тези факти са първите ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар. Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология.
Останалите спътници са късове от разрушената
планета
и се наречат астероиди.
Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници.
към текста >>
Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената
планета
.
Юпитер има 17 спътника, но само четири от тях са истински - т. нар. Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея.
Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената
планета
.
Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо.
към текста >>
Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на
планетата
, особено Галилеевите спътници.
Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници.
Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на
планетата
, особено Галилеевите спътници.
Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий.
към текста >>
Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от
планетата
на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три).
Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий.
Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от
планетата
на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три).
И двата имат малко относително тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер. Когато се намират между Земята и Юпитер, дебелината на атмосферата им, придава на Юпитеровото влияние подсилване на мисловната дейност. Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин. Такива хора са разни чорбаджии, аги, помешчици и непочтените дипломати.
към текста >>
Останалите спътници, късове от разрушената
планета
, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин.
Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три). И двата имат малко относително тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер. Когато се намират между Земята и Юпитер, дебелината на атмосферата им, придава на Юпитеровото влияние подсилване на мисловната дейност. Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране.
Останалите спътници, късове от разрушената
планета
, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин.
Такива хора са разни чорбаджии, аги, помешчици и непочтените дипломати. От всичко, казано дотук, трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно и разнообразно, поради което чист външен и психологически израз на Юпитер трудно може да се даде. За създаването и оформянето на Юпитер, участие е взело със своите Небесни образувания Зодиакалното съзвездие Стрелец. То се вижда най-добре през нощите на юли и август и голяма част от него лежи в Млечния път. През ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, а само две от тях са от Втора звездна величина и осем - от Трета.
към текста >>
При афелий,
планетата
е на около 816 милиона километра от Слънцето, при перихелий е на около 740 милиона километра, а разликата е около 76 милиона километра, която за голямата му орбита не е значителна.
Поради голямото разстояние и многото мъглявини, които се намират там, в този звезден куп не могат да се различат отделни звезди и той изглежда като светещо кълбо. Централното галактично ядро придава на Юпитеровото влияние голяма възможност за тесен контакт с Идейния свят, богатство от идеи за всяка работа и задача. Винаги, когато Юпитеровите личности имат да разрешават и осъществяват нещо, идеите и методите за това проблясват в техния мозък, идва им смелост за действие и увереност в добрия изход. В централното ядро, както отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове стремеж да заблуждават, особено в емоционалната сфера, където на думи дават израз на голямо възхищение от видяното и преживяното. Орбитата на Юпитер е слабо сплесната елипса, което също допринася за благотворното му влияние.
При афелий,
планетата
е на около 816 милиона километра от Слънцето, при перихелий е на около 740 милиона километра, а разликата е около 76 милиона километра, която за голямата му орбита не е значителна.
Най-голямото му разстояние до Земята е 965 милиона километра, когато Земя, Слънце, Юпитер лежат на права линия, а Слънцето е между Земята и Юпитер; при това положение от Земята се наблюдава съвпад на Юпитер със Слънцето. Поради грамадното разстояние, при този съвпад, Юпитеровото влияние действа сравнително по-слабо, но е с по-благородни качества, защото Слънцето е пред него; често дава и артистични способности. Най-близкото разстояние на Юпитер до Земята е 591 милиона километра, което се различава от най-далечното с 374 милиона километра. Тази значителна разлика е налице, когато Слънце, Земя, Юпитер се подредят по права линия, а Земята е между Слънцето и Юпитер; тогава от Земята се наблюдава противостояние (опозиция) на Юпитер и движението му, гледано от Земята, е обратно (ретроградно), поради което влиянието му е много по-силно и се изразява с всичките си, предимно отрицателни, качества (особено при низшите типове): гордост, надменност, честолюбие и фалшиво отношение към другите. Освен при съвпад, ретроградно движение на Юпитер се наблюдава от Земята и при други ъглови разстояния на планетата.
към текста >>
Освен при съвпад, ретроградно движение на Юпитер се наблюдава от Земята и при други ъглови разстояния на
планетата
.
При афелий, планетата е на около 816 милиона километра от Слънцето, при перихелий е на около 740 милиона километра, а разликата е около 76 милиона километра, която за голямата му орбита не е значителна. Най-голямото му разстояние до Земята е 965 милиона километра, когато Земя, Слънце, Юпитер лежат на права линия, а Слънцето е между Земята и Юпитер; при това положение от Земята се наблюдава съвпад на Юпитер със Слънцето. Поради грамадното разстояние, при този съвпад, Юпитеровото влияние действа сравнително по-слабо, но е с по-благородни качества, защото Слънцето е пред него; често дава и артистични способности. Най-близкото разстояние на Юпитер до Земята е 591 милиона километра, което се различава от най-далечното с 374 милиона километра. Тази значителна разлика е налице, когато Слънце, Земя, Юпитер се подредят по права линия, а Земята е между Слънцето и Юпитер; тогава от Земята се наблюдава противостояние (опозиция) на Юпитер и движението му, гледано от Земята, е обратно (ретроградно), поради което влиянието му е много по-силно и се изразява с всичките си, предимно отрицателни, качества (особено при низшите типове): гордост, надменност, честолюбие и фалшиво отношение към другите.
Освен при съвпад, ретроградно движение на Юпитер се наблюдава от Земята и при други ъглови разстояния на
планетата
.
към текста >>
49.
ЮПИТЕРОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато въздействието на Юпитер е силно в даден човек, тези центрове дават отражение върху главата, лицето и човешкото тяло, но поради многото спътници на
планетата
и голямото богатство на Небесни образувания в съзвездието Стрелец, тези черти и качества са с изразено разнообразие на своите формите.
ЮПИТЕРОВ ТИП Чрез Звездното тяло на човека силовите течения на Юпитер са създали и оформили мозъчните центрове, които се намират в горната странична част на главния мозък, затова хора със силно Юпитерово влияние имат щироки в тази част глави. Там се намират мозъчните центрове, които създават възможност за творческа изява, умение всяко нещо да се направи навреме и по всички правила.
Когато въздействието на Юпитер е силно в даден човек, тези центрове дават отражение върху главата, лицето и човешкото тяло, но поради многото спътници на
планетата
и голямото богатство на Небесни образувания в съзвездието Стрелец, тези черти и качества са с изразено разнообразие на своите формите.
Общо взето, обаче, тялото е по-едро и добре сложено, предимно поради добрия апетит, който Юпитеровите типове имат. Юпитер има отношение и управлява черния дроб, който е най-голямата "жлеза" в човешкото тяло и има връзка с всички негови функции. Главата, както вече споменахме, е широка и в повечето случаи е плешива поради големите интелектуални и емоционални напрежения при сериозните задачи, които Юпитеровите типове често имат. Тези хора обикновено заемат отговорни ръководни места в стопанския живот или големи обществени постове, като президенти на държави и големи обществени организации, председатели на парламенти и пр. Челото е голямо, с добър интелектуален израз и поради добрия контакт с Идейния свят е слабо набръчкано.
към текста >>
50.
САТУРН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна
планета
, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен
планета
с пръстени.
САТУРН Благодарение на своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети. Била е наблюдавана още от най-дълбока древност като ярко светило с жълтеникав оттенък. Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп. В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп.
На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна
планета
, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен
планета
с пръстени.
Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра.
към текста >>
Планетата
Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер.
Благодарение на своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети. Била е наблюдавана още от най-дълбока древност като ярко светило с жълтеникав оттенък. Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп. В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени.
Планетата
Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер.
Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра. Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета.
към текста >>
Диаметърът на
планетата
не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра.
В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда.
Диаметърът на
планетата
не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра.
Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра. Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета. Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че планетата излъчва и светлинни лъчи, т. е. че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила.
към текста >>
Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата
планета
.
Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра.
Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата
планета
.
Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че планетата излъчва и светлинни лъчи, т. е. че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила. Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата планета, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор.
към текста >>
Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че
планетата
излъчва и светлинни лъчи, т. е.
Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра. Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета.
Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че
планетата
излъчва и светлинни лъчи, т. е.
че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила. Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата планета, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор. По този начин двете въртеливи движения осъществяват производството на сила.
към текста >>
При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата
планета
, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор.
Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета. Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че планетата излъчва и светлинни лъчи, т. е. че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила. Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила.
При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата
планета
, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор.
По този начин двете въртеливи движения осъществяват производството на сила. Приемаме, че при Сатурн самото ядро на планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят там. Установено е, че относителното тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е. осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата.
към текста >>
Приемаме, че при Сатурн самото ядро на
планетата
се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой.
че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила. Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата планета, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор. По този начин двете въртеливи движения осъществяват производството на сила.
Приемаме, че при Сатурн самото ядро на
планетата
се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой.
Това говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят там. Установено е, че относителното тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е. осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата. С други думи, ако Сатурн се постави в един океан, той няма да потъне, а ще плува. Ние приемаме, както и при Юпитер, че Сатурн представлява кълбо, подобно на земното, с диаметър не по-голям от 15-16 000 километра, обвито с атмосферен слой с около 52 000 километра дебелина.
към текста >>
Това показва, че при катастрофата в Слънчевото семейство,
Планетата
доста е пострадала и че Сатурн няма добра връзка с чистия Идеен свят.
Животът на хора под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко, с което те се сблъскват. С други думи, тези хора са философи. Отразяващата способност на Сатурн (албедо) е около 50%, което ще рече, че половината от светлината, която се приема от Слънцето, се отразява. Това придава на неговото влияние мъдро и внимателно отношение към материалните ценности. Оста на Сатурн има значителен наклон от 26° 49', а орбитата му е доста разтеглена елипса.
Това показва, че при катастрофата в Слънчевото семейство,
Планетата
доста е пострадала и че Сатурн няма добра връзка с чистия Идеен свят.
Това придава на хората със силно Сатурново влияние, неправилно и фанатично отношение към идейните и религиозни разбирания, достигащо до неестествени и крайни изяви. В обиколката си около Слънцето, Сатурн идва най-близо до Земята, когато Слънце, Земя, Сатурн застанат на права линия, т. е. при т. нар. противостояние (опозиция). Тогава Сатурн се намира на около 1 200 000 километра от Земята и влиянието му върху нейния живот и върху човека е най-силно.
към текста >>
Останалите 16 (може би, в бъдеще ще бъдат открити нови) са късове от разрушената
планета
Фаетон.
Освен пръстени, Сатурн има и много спътници. Космически станции, изпратени през 1979, 1980 и 1981 година, преминаха край Сатурн и установиха нови спътници, с което броят им нарасна на 17. Беше установено, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна форма и характеристика. Произходът и същината на спътниците са от важно значение за Сатурновото влияние. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник, известен с името Титан.
Останалите 16 (може би, в бъдеще ще бъдат открити нови) са късове от разрушената
планета
Фаетон.
Както споменахме по-горе, голяма част от тези останки обикалят около Слънцето в пояса между Марс и Юпитер, на средно разстояние от 2.8 астрономически единици, където, според закона на Тициус-Боде, се е движел Фаетон преди разрушаването си. Друга част от тези останки са се разпръснали към почти всички Планети - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Около Земята също е имало такива астероиди, които по-късно, получавайки ускорение от значителната земна притегателна сила, са паднали върху нея. Древни документи отбелязват, че някога Земята е имала две луни (два спътника): единият е бил Луната, а другият - голям астероид, който от земната гравитация е паднал върху континента Атлантида, разкъсал е земната кора и го е потопил. Друг един къс е паднал там, където сега е загадъчният Бермудски триъгълник.
към текста >>
Поради особеното качество на късовете от разрушената
планета
да поглъщат всички силови течения, на мястото на падането им съществуват смущения в разпространението на радио- и други вълни.
Както споменахме по-горе, голяма част от тези останки обикалят около Слънцето в пояса между Марс и Юпитер, на средно разстояние от 2.8 астрономически единици, където, според закона на Тициус-Боде, се е движел Фаетон преди разрушаването си. Друга част от тези останки са се разпръснали към почти всички Планети - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Около Земята също е имало такива астероиди, които по-късно, получавайки ускорение от значителната земна притегателна сила, са паднали върху нея. Древни документи отбелязват, че някога Земята е имала две луни (два спътника): единият е бил Луната, а другият - голям астероид, който от земната гравитация е паднал върху континента Атлантида, разкъсал е земната кора и го е потопил. Друг един къс е паднал там, където сега е загадъчният Бермудски триъгълник.
Поради особеното качество на късовете от разрушената
планета
да поглъщат всички силови течения, на мястото на падането им съществуват смущения в разпространението на радио- и други вълни.
Трети отломък от Фаетон, поради грамадната си скорост от 30-40 километра в секунда, с която е летял към Земята, преминавайки през гъстата тропосфера, се е раздробил на малки части. Това е т. нар. Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра. Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове. Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до планета, те са изложени на т. нар.
към текста >>
Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до
планета
, те са изложени на т. нар.
Поради особеното качество на късовете от разрушената планета да поглъщат всички силови течения, на мястото на падането им съществуват смущения в разпространението на радио- и други вълни. Трети отломък от Фаетон, поради грамадната си скорост от 30-40 километра в секунда, с която е летял към Земята, преминавайки през гъстата тропосфера, се е раздробил на малки части. Това е т. нар. Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра. Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове.
Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до
планета
, те са изложени на т. нар.
приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху тях; предният им край, обърнат към планетата, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава. Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на планетата. Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини. Всичко това говори също за изключителната мъдрост и знания, които Съществата, населяващи Сатурн, притежават. Ние приемаме, че случайни явления и факти не съществуват и че всичко е плод на едно добро или лошо ръководство.
към текста >>
приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на
планетата
върху тях; предният им край, обърнат към
планетата
, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава.
Трети отломък от Фаетон, поради грамадната си скорост от 30-40 километра в секунда, с която е летял към Земята, преминавайки през гъстата тропосфера, се е раздробил на малки части. Това е т. нар. Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра. Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове. Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до планета, те са изложени на т. нар.
приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на
планетата
върху тях; предният им край, обърнат към
планетата
, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава.
Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на планетата. Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини. Всичко това говори също за изключителната мъдрост и знания, които Съществата, населяващи Сатурн, притежават. Ние приемаме, че случайни явления и факти не съществуват и че всичко е плод на едно добро или лошо ръководство. Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание.
към текста >>
Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена
планета
, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на
планетата
.
Това е т. нар. Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра. Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове. Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до планета, те са изложени на т. нар. приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху тях; предният им край, обърнат към планетата, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава.
Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена
планета
, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на
планетата
.
Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини. Всичко това говори също за изключителната мъдрост и знания, които Съществата, населяващи Сатурн, притежават. Ние приемаме, че случайни явления и факти не съществуват и че всичко е плод на едно добро или лошо ръководство. Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание. Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената планета.
към текста >>
Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената
планета
.
Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на планетата. Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини. Всичко това говори също за изключителната мъдрост и знания, които Съществата, населяващи Сатурн, притежават. Ние приемаме, че случайни явления и факти не съществуват и че всичко е плод на едно добро или лошо ръководство. Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание.
Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената
планета
.
Влиянието им е много лошо и неприятно, създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората имат. Изследванията на космическите станции са установили, че тези спътници поглъщат или, казано образно, помитат пространството около себе си от силовите частици на Доброто, поради което влиянието им се изразява в безсилие, отнемане на силите, даващи живот, безплодие, забавено развитие на живите форми, чести боледувания (особено в началото на земния живот), страх, прикритост, затвореност, телесни деформации на крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица) и зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, създаваща всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки и доносничество, злобни и прикрити действия към близките и околните и пр. Истинският спътник на Сатурн, Титан, е по-голям от Меркурий и има, заедно с атмосферата, диаметър 5 120 километра. Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо съжаление, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо Планетата. Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог.
към текста >>
Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо съжаление, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо
Планетата
.
Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание. Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената планета. Влиянието им е много лошо и неприятно, създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората имат. Изследванията на космическите станции са установили, че тези спътници поглъщат или, казано образно, помитат пространството около себе си от силовите частици на Доброто, поради което влиянието им се изразява в безсилие, отнемане на силите, даващи живот, безплодие, забавено развитие на живите форми, чести боледувания (особено в началото на земния живот), страх, прикритост, затвореност, телесни деформации на крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица) и зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, създаваща всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки и доносничество, злобни и прикрити действия към близките и околните и пр. Истинският спътник на Сатурн, Титан, е по-голям от Меркурий и има, заедно с атмосферата, диаметър 5 120 километра.
Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо съжаление, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо
Планетата
.
Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат само силови те течения с къси вълни. Последните действат върху мозъчните центрове в горната част на челото и дават възможност за задълбочено търсене на причините и последствията във всички явления, усет за ред и порядък във всяка дейност, за да се стигне до истински резултат.
към текста >>
51.
САТУРН В ДОМОВЕТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако в седми дом, който е опозиция на първи, липсва някоя
планета
, която създава възможност за развод (Марс, Уран или Плутон), в семейния живот на личността ще има известни дисонанси.
САТУРН В ДОМОВЕТЕ В първи дом, Сатурн, особено ако е близо до хоризонта, действа силно, което се отразява както на физическото тяло, така и на психическите изяви, описани при Сатурновия тип.
Ако в седми дом, който е опозиция на първи, липсва някоя
планета
, която създава възможност за развод (Марс, Уран или Плутон), в семейния живот на личността ще има известни дисонанси.
Във втори дом, Сатурн подсилва вътрешните качества, които дава на човека. В трети дом, Сатурн дава по-добро отношение към материалните и осезаеми неща. Такива хора са добри земеделци, миньори, скулптори или такива, които с голямо умение ръководят възложената им работа, спазвайки необходимите правила за нейното изпълнение. Те влагат много мисъл, разсъдък и съображения и не допускат никакво отклонение от установените порядки, когато трябва да извършат нещо. В четвърти дом, Сатурн показва, че условията в семейството, в което личността е родена, са лоши, оскъдни, неблагоприятни и ограничаващи както в материално, така и в психологично отношение.
към текста >>
52.
УРАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Следващата
планета
след Сатурн е Уран.
УРАН
Следващата
планета
след Сатурн е Уран.
Открита е от известния английски астроном Уилиям Хершел през 1781 година. Диаметърът на Уран е около 50 800 километра, а средната му плътност (относително тегло) - 1.60, което ще рече, че масата му е малко по-тежка от водата. Затова Уран влиза в групата на големите планети с малка плътност. Както при Юпитер и Сатурн, така и при Уран днес съществуват неприемливи хипотези за неговия строеж. Планетата притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра.
към текста >>
Планетата
притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра.
Следващата планета след Сатурн е Уран. Открита е от известния английски астроном Уилиям Хершел през 1781 година. Диаметърът на Уран е около 50 800 километра, а средната му плътност (относително тегло) - 1.60, което ще рече, че масата му е малко по-тежка от водата. Затова Уран влиза в групата на големите планети с малка плътност. Както при Юпитер и Сатурн, така и при Уран днес съществуват неприемливи хипотези за неговия строеж.
Планетата
притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра.
Наличието на атмосфера на Уран се потвърждава от факта, че неговият диск е доста приплеснат при полюсите в резултат на бързата му ротация. Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути. Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област.
към текста >>
Ние приемаме, че кълбото на самата
планета
се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран.
Затова Уран влиза в групата на големите планети с малка плътност. Както при Юпитер и Сатурн, така и при Уран днес съществуват неприемливи хипотези за неговия строеж. Планетата притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Наличието на атмосфера на Уран се потвърждава от факта, че неговият диск е доста приплеснат при полюсите в резултат на бързата му ротация. Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути.
Ние приемаме, че кълбото на самата
планета
се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран.
Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета. Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета.
към текста >>
При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази
планета
.
Наличието на атмосфера на Уран се потвърждава от факта, че неговият диск е доста приплеснат при полюсите в резултат на бързата му ротация. Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути. Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област.
При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази
планета
.
Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета. Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност.
към текста >>
Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една
Планета
е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината.
Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути. Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета.
Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една
Планета
е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината.
Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета. Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда.
към текста >>
Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази
Планета
.
Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета. Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината.
Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази
Планета
.
Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда. Богатата енергия на силовите течения от Уран произтича не само от силите, за което споменахме, но и от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей.
към текста >>
Това особено положение на Урановата ос говори, че
планетата
се върти обратно, което е от особено значение за влиянието й: търсене на новото, особеното, нетрадиционното, това, което не е било и сега не съществува върху Земята, създаване на същества с чудни форми и възможности, особено у по-старите видове (насекоми и водни животни).
От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда. Богатата енергия на силовите течения от Уран произтича не само от силите, за което споменахме, но и от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей. Известно е, че плоскостта на Урановия екватор сключва с плоскостта на орбитата му тъп ъгъл от 98°, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му, докато при другите Планети, осите имат само по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на орбитите, а при Юпитер оста е почти перпендикулярна.
Това особено положение на Урановата ос говори, че
планетата
се върти обратно, което е от особено значение за влиянието й: търсене на новото, особеното, нетрадиционното, това, което не е било и сега не съществува върху Земята, създаване на същества с чудни форми и възможности, особено у по-старите видове (насекоми и водни животни).
Урановата ос говори също, че при катастрофата в Слънчевата система, Планетата е пострадала много и че е приела от Черното слънце грамадна разрушителна енергия, способна да предизвиква безредия, особености и странни изяви. Ето защо, Уран със силното си влияние в даден човек създава могъща устойчива сила и постоянство в постигане на своите идеи. При издигнати типове се изразява в усърдно преследване на новаторски, революционни идеи за ново общество или нови държавни устройства. Всички революционери са под силното влияние на Уран. Той създава също стремеж и успешна реализация на рационализации и гениални открития.
към текста >>
Урановата ос говори също, че при катастрофата в Слънчевата система,
Планетата
е пострадала много и че е приела от Черното слънце грамадна разрушителна енергия, способна да предизвиква безредия, особености и странни изяви.
Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда. Богатата енергия на силовите течения от Уран произтича не само от силите, за което споменахме, но и от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей. Известно е, че плоскостта на Урановия екватор сключва с плоскостта на орбитата му тъп ъгъл от 98°, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му, докато при другите Планети, осите имат само по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на орбитите, а при Юпитер оста е почти перпендикулярна. Това особено положение на Урановата ос говори, че планетата се върти обратно, което е от особено значение за влиянието й: търсене на новото, особеното, нетрадиционното, това, което не е било и сега не съществува върху Земята, създаване на същества с чудни форми и възможности, особено у по-старите видове (насекоми и водни животни).
Урановата ос говори също, че при катастрофата в Слънчевата система,
Планетата
е пострадала много и че е приела от Черното слънце грамадна разрушителна енергия, способна да предизвиква безредия, особености и странни изяви.
Ето защо, Уран със силното си влияние в даден човек създава могъща устойчива сила и постоянство в постигане на своите идеи. При издигнати типове се изразява в усърдно преследване на новаторски, революционни идеи за ново общество или нови държавни устройства. Всички революционери са под силното влияние на Уран. Той създава също стремеж и успешна реализация на рационализации и гениални открития. При низши типове наблюдаваме принизени, неестествени, неприемливи и чудачески изяви.
към текста >>
Това са късове от разрушената
планета
Фаетон, които са образували пръстен, както при Сатурн.
Уран обикаля около Слънцето за 84 земни години, движейки се със средна скорост от 6.8 километра в секунда. Благодарение на положението на неговата ос на въртене, при обиколката му около Слънцето, се получават дълги периоди на годишни времена. Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги, бавно протичащи ефекти и събития. До сега са открити пет спътника на Уран. През 1978 година бяха открити система от пръстени, подобни на тези при Сатурн, но непонятни за нашите представи: те са черни и отразяват слънчевата светлина само в 2% (саждите отразяват около 8-10%).
Това са късове от разрушената
планета
Фаетон, които са образували пръстен, както при Сатурн.
Въздействието им е крайно отрицателно върху примитивни личности със силно изразено влияние на Уран: нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани разрушителни нервни възбуди, неестествени подтици, стигащи до решителни крайности, дори до самоубийство, нарушение на природните порядки в човешкия организъм, при което някои клетки и тъкани започват злокачествено да се израждат. Въобще, злокачествените заболявания са демонична проява на спътниците и пръстените на Уран. Хора със силно Ураново влияние имат нужда от много чист планински и крайморски въздух, наситен с животворен кислород, защото, за да функционира добре, нервната система се нуждае от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи на организма. Според Саабей, в създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Водолей. То най-добре се вижда през нощите от август до октомври.
към текста >>
Според Саабей, в създаването и оформянето на
планетата
Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Водолей.
През 1978 година бяха открити система от пръстени, подобни на тези при Сатурн, но непонятни за нашите представи: те са черни и отразяват слънчевата светлина само в 2% (саждите отразяват около 8-10%). Това са късове от разрушената планета Фаетон, които са образували пръстен, както при Сатурн. Въздействието им е крайно отрицателно върху примитивни личности със силно изразено влияние на Уран: нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани разрушителни нервни възбуди, неестествени подтици, стигащи до решителни крайности, дори до самоубийство, нарушение на природните порядки в човешкия организъм, при което някои клетки и тъкани започват злокачествено да се израждат. Въобще, злокачествените заболявания са демонична проява на спътниците и пръстените на Уран. Хора със силно Ураново влияние имат нужда от много чист планински и крайморски въздух, наситен с животворен кислород, защото, за да функционира добре, нервната система се нуждае от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи на организма.
Според Саабей, в създаването и оформянето на
планетата
Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Водолей.
То най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Слънцето престоява във Водолей от 22 януари до 22 февруари. Съзвездието заема обширна област от Небесната сфера и с просто око в него могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от Четвърта звездна величина. Във Водолей съществува нещо изключително важно, характерно и особено: една звезда с необичайно висока температура от 130 000°, която е създала мъглявина от светещи силови частици с диаметър около 300 000 астрономически единици. Звездата в центъра на тази мъглявина е влязла в нов етап на своята еволюция и е започнала да се разпада на множество активни силови частици, които, разпръсквайки се със скорост 2 000-3 000 километра в секунда, образуват светъл облак.
към текста >>
53.
НЕПТУН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Следващата след Уран
планета
е Нептун, със символичен знак .
НЕПТУН
Следващата след Уран
планета
е Нептун, със символичен знак .
Откриването й е едно забележително събитие в историята на астрономията, като ярък пример, с който се потвърждават принципите на Небесната механика. През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса. Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера. След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото.
към текста >>
През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на
планета
с голяма маса.
НЕПТУН Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак . Откриването й е едно забележително събитие в историята на астрономията, като ярък пример, с който се потвърждават принципите на Небесната механика.
През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на
планета
с голяма маса.
Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера. След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото. Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици.
към текста >>
Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната
планета
, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера.
НЕПТУН Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак . Откриването й е едно забележително събитие в историята на астрономията, като ярък пример, с който се потвърждават принципите на Небесната механика. През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса.
Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната
планета
, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера.
След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото. Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние.
към текста >>
Затова често се казва, че откриването на новата
Планета
е станало с върха на перото.
Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак . Откриването й е едно забележително събитие в историята на астрономията, като ярък пример, с който се потвърждават принципите на Небесната механика. През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса. Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера. След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло.
Затова често се казва, че откриването на новата
Планета
е станало с върха на перото.
Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние. В древността се е приемало, че има две науки - геология и теология. Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота.
към текста >>
Следователно,
Планетата
не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние.
Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера. След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото. Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици.
Следователно,
Планетата
не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние.
В древността се е приемало, че има две науки - геология и теология. Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота. Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан душа или Звездно тяло. Влиянието на всички планети преди Нептун има отношение предимно към първия дял науки - геологията. Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи.
към текста >>
Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че
планетата
няма дебел атмосферен слой.
У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада. Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека.
Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че
планетата
няма дебел атмосферен слой.
Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен. Нептун има отношение към т. нар. пинеална жлеза (епифиза), която се намира между двете хемисфери на главния мозък и чиято функция е все още неизвестна на съвременната наука. Според някои окултни изследователи, тази жлеза, когато е добре развита, дава интуицията у човека и затова добре поставените Нептунови типове имат добра интуиция.
към текста >>
Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата
планета
в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека.
Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека. Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой.
Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата
планета
в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека.
Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен. Нептун има отношение към т. нар. пинеална жлеза (епифиза), която се намира между двете хемисфери на главния мозък и чиято функция е все още неизвестна на съвременната наука. Според някои окултни изследователи, тази жлеза, когато е добре развита, дава интуицията у човека и затова добре поставените Нептунови типове имат добра интуиция. Отразяващата способност на Нептун (албедо) е най-високо в сравнение с всички останали планети - около 60%.
към текста >>
До този момент е установено, че Нептун притежава един истински спътник, наречен Тритон, който има диаметър 5 000 километра и ниско относително тегло, указващи, че има атмосфера и се движи около
планетата
по кръгова орбита.
при съвпад със Слънцето, и при това положение влиянието му е най-силно. Най-далечното му положение от Земята е, когато застане на права линия Земя, Слънце, Нептун, т. е. при опозиция със Слънцето, и тогава влиянието му е по-слабо, но с по-фини качества, тъй като Слънцето е пред него и го облагородява. Нептун обикаля около Слънцето за 164.78 Земни години със скорост 5.43 километра в секунда. Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно.
До този момент е установено, че Нептун притежава един истински спътник, наречен Тритон, който има диаметър 5 000 километра и ниско относително тегло, указващи, че има атмосфера и се движи около
планетата
по кръгова орбита.
Трябва да приемем, че тези му качества подсилват благоприятните влияния на Нептун. През 1949 г. е открит втори спътник, наречен Нереида, но той със своите качества ясно показва, че е къс от разрушената планета Фаетон. На фотографии от Нептун, получени през 1968 г., са открити тънки околопланетни пръстени. Засега не може да се каже нищо повече, но приемаме, че и те (както пръстените на другите Планети) са късове от разрушената планета.
към текста >>
е открит втори спътник, наречен Нереида, но той със своите качества ясно показва, че е къс от разрушената
планета
Фаетон.
Нептун обикаля около Слънцето за 164.78 Земни години със скорост 5.43 километра в секунда. Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно. До този момент е установено, че Нептун притежава един истински спътник, наречен Тритон, който има диаметър 5 000 километра и ниско относително тегло, указващи, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита. Трябва да приемем, че тези му качества подсилват благоприятните влияния на Нептун. През 1949 г.
е открит втори спътник, наречен Нереида, но той със своите качества ясно показва, че е къс от разрушената
планета
Фаетон.
На фотографии от Нептун, получени през 1968 г., са открити тънки околопланетни пръстени. Засега не може да се каже нищо повече, но приемаме, че и те (както пръстените на другите Планети) са късове от разрушената планета. Те, заедно с Нереида, имат лоши влияния и придават някои неприятни качества на Нептун: злъчност, несъучастие при нужда, стремеж за отклонение от истината и др. Установено е, че при Нептун също има топлинно излъчване, а ние приемаме, че би трябвало да има и светлинно такова. Приемаме също, че поради много по-голямата си маса, в сравнение с Уран, силовите процеси на Нептун са много по-могъщи, което определя и силата на неговото влияние.
към текста >>
Засега не може да се каже нищо повече, но приемаме, че и те (както пръстените на другите Планети) са късове от разрушената
планета
.
До този момент е установено, че Нептун притежава един истински спътник, наречен Тритон, който има диаметър 5 000 километра и ниско относително тегло, указващи, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита. Трябва да приемем, че тези му качества подсилват благоприятните влияния на Нептун. През 1949 г. е открит втори спътник, наречен Нереида, но той със своите качества ясно показва, че е къс от разрушената планета Фаетон. На фотографии от Нептун, получени през 1968 г., са открити тънки околопланетни пръстени.
Засега не може да се каже нищо повече, но приемаме, че и те (както пръстените на другите Планети) са късове от разрушената
планета
.
Те, заедно с Нереида, имат лоши влияния и придават някои неприятни качества на Нептун: злъчност, несъучастие при нужда, стремеж за отклонение от истината и др. Установено е, че при Нептун също има топлинно излъчване, а ние приемаме, че би трябвало да има и светлинно такова. Приемаме също, че поради много по-голямата си маса, в сравнение с Уран, силовите процеси на Нептун са много по-могъщи, което определя и силата на неговото влияние. За създаването и оформянето на планетата Нептун са взели участие Небесните образувания от Зодиакално съзвездие Риби. То се вижда най-добре от началото на октомври до края на януари, а Слънцето престоява в него е от 22 февруари до 22 март.
към текста >>
За създаването и оформянето на
планетата
Нептун са взели участие Небесните образувания от Зодиакално съзвездие Риби.
На фотографии от Нептун, получени през 1968 г., са открити тънки околопланетни пръстени. Засега не може да се каже нищо повече, но приемаме, че и те (както пръстените на другите Планети) са късове от разрушената планета. Те, заедно с Нереида, имат лоши влияния и придават някои неприятни качества на Нептун: злъчност, несъучастие при нужда, стремеж за отклонение от истината и др. Установено е, че при Нептун също има топлинно излъчване, а ние приемаме, че би трябвало да има и светлинно такова. Приемаме също, че поради много по-голямата си маса, в сравнение с Уран, силовите процеси на Нептун са много по-могъщи, което определя и силата на неговото влияние.
За създаването и оформянето на
планетата
Нептун са взели участие Небесните образувания от Зодиакално съзвездие Риби.
То се вижда най-добре от началото на октомври до края на януари, а Слънцето престоява в него е от 22 февруари до 22 март. През ясна и безлунна нощ, в Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са много слаби, защото са много далече и до Земята достигат силовите течения с къси вълни. Влиянията на тези течения имат отношение към горните слоеве от мозъчни клетки, където са центровете на моралните качества и най-благородните човешки прояви: милосърдие, благоговение и уважение към всичко. Саабей е дал на това съзвездие образа на две риби, свързани с дълга и широка лента, която символизира връзката между влюбените. Оставил е и чудна по съдържание и смисъл легенда:
към текста >>
54.
ПЛУТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Последната известна засега
планета
от Слънчевата система е Плутон.
ПЛУТОН
Последната известна засега
планета
от Слънчевата система е Плутон.
Стремежът да се прониква в тайните на Слънчевото семейство чрез използване на Нютоновия закон за Всемирното притегляне, чрез най-точни наблюдения е намерил своята блестяща демонстрация в откриването на Плутон. Обстоятелствата, при които е бил открит, са напълно сходни с тези при Нептун. В началото на XX век гениалният американски астроном Пърсифал Лоуел (1855-1916) изказал сериозни предположения за възможността за съществуване на планета зад Нептун, въз основа на смущенията, които наблюдавал в орбитите на Уран и Нептун. В началото на 1905 г. Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене.
към текста >>
В началото на XX век гениалният американски астроном Пърсифал Лоуел (1855-1916) изказал сериозни предположения за възможността за съществуване на
планета
зад Нептун, въз основа на смущенията, които наблюдавал в орбитите на Уран и Нептун.
ПЛУТОН Последната известна засега планета от Слънчевата система е Плутон. Стремежът да се прониква в тайните на Слънчевото семейство чрез използване на Нютоновия закон за Всемирното притегляне, чрез най-точни наблюдения е намерил своята блестяща демонстрация в откриването на Плутон. Обстоятелствата, при които е бил открит, са напълно сходни с тези при Нептун.
В началото на XX век гениалният американски астроном Пърсифал Лоуел (1855-1916) изказал сериозни предположения за възможността за съществуване на
планета
зад Нептун, въз основа на смущенията, които наблюдавал в орбитите на Уран и Нептун.
В началото на 1905 г. Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене. Едва през 1929 г. на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди.
към текста >>
Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна
планета
с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене.
Последната известна засега планета от Слънчевата система е Плутон. Стремежът да се прониква в тайните на Слънчевото семейство чрез използване на Нютоновия закон за Всемирното притегляне, чрез най-точни наблюдения е намерил своята блестяща демонстрация в откриването на Плутон. Обстоятелствата, при които е бил открит, са напълно сходни с тези при Нептун. В началото на XX век гениалният американски астроном Пърсифал Лоуел (1855-1916) изказал сериозни предположения за възможността за съществуване на планета зад Нептун, въз основа на смущенията, които наблюдавал в орбитите на Уран и Нептун. В началото на 1905 г.
Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна
планета
с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене.
Едва през 1929 г. на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди. Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон. Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н.
към текста >>
на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната
планета
.
Обстоятелствата, при които е бил открит, са напълно сходни с тези при Нептун. В началото на XX век гениалният американски астроном Пърсифал Лоуел (1855-1916) изказал сериозни предположения за възможността за съществуване на планета зад Нептун, въз основа на смущенията, които наблюдавал в орбитите на Уран и Нептун. В началото на 1905 г. Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене. Едва през 1929 г.
на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната
планета
.
Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди. Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон. Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята.
към текста >>
Учените единодушно приели новооткритата
планета
да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон.
В началото на 1905 г. Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене. Едва през 1929 г. на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди.
Учените единодушно приели новооткритата
планета
да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон.
Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра.
към текста >>
Засега сведенията за тази
планета
са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н.
Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене. Едва през 1929 г. на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди. Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон.
Засега сведенията за тази
планета
са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н.
В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета.
към текста >>
Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази
планета
е седем пъти по-голяма от тази на Земята.
на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди. Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон. Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони.
Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази
планета
е седем пъти по-голяма от тази на Земята.
Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер?
към текста >>
Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една
планета
.
Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра.
Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една
планета
.
От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер.
към текста >>
Установено е, че на повърхността на
планетата
съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние.
Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер?
Установено е, че на повърхността на
планетата
съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние.
Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети.
към текста >>
Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети
Планетата
изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер.
Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра.
Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети
Планетата
изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер.
Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети. Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра. Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо.
към текста >>
Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост,
Планета
и спътник се виждат слети.
Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година.
Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост,
Планета
и спътник се виждат слети.
Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра. Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази Планета съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние. Според останалите астрономични данни за Плутон, ние приехме по-горе, че той е в пълна несъгласуваност със закономерностите при другите Планети.
към текста >>
Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до
планетата
е между 15 000 и 19 000 километра.
Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети.
Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до
планетата
е между 15 000 и 19 000 километра.
Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази Планета съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние. Според останалите астрономични данни за Плутон, ние приехме по-горе, че той е в пълна несъгласуваност със закономерностите при другите Планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по крайно разтеглена елипсовидна орбита, каквато никоя друга Планета няма (ексцентрицитет от 0.25).
към текста >>
Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до
Планета
е недопустимо.
Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети. Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра.
Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до
Планета
е недопустимо.
Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази Планета съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние. Според останалите астрономични данни за Плутон, ние приехме по-горе, че той е в пълна несъгласуваност със закономерностите при другите Планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по крайно разтеглена елипсовидна орбита, каквато никоя друга Планета няма (ексцентрицитет от 0.25). Най-близкото му разстояние до Слънцето е 4 425 милиона километра, а най-далечното (при афелий) е 7 375 милиона километра, което дава разлика от около три милиарда километра - толкова голяма, че през известни периоди, Плутон е по- близо до Слънцето, отколкото е Нептун.
към текста >>
Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази
Планета
съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние.
На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети. Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра. Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло.
Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази
Планета
съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние.
Според останалите астрономични данни за Плутон, ние приехме по-горе, че той е в пълна несъгласуваност със закономерностите при другите Планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по крайно разтеглена елипсовидна орбита, каквато никоя друга Планета няма (ексцентрицитет от 0.25). Най-близкото му разстояние до Слънцето е 4 425 милиона километра, а най-далечното (при афелий) е 7 375 милиона километра, което дава разлика от около три милиарда километра - толкова голяма, че през известни периоди, Плутон е по- близо до Слънцето, отколкото е Нептун. С други думи, през тези периоди Нептун става най-периферната от известните Планети. Такъв двадесет годишен период започна от април 1979 г.
към текста >>
Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по крайно разтеглена елипсовидна орбита, каквато никоя друга
Планета
няма (ексцентрицитет от 0.25).
Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра. Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази Планета съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние. Според останалите астрономични данни за Плутон, ние приехме по-горе, че той е в пълна несъгласуваност със закономерностите при другите Планети.
Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по крайно разтеглена елипсовидна орбита, каквато никоя друга
Планета
няма (ексцентрицитет от 0.25).
Най-близкото му разстояние до Слънцето е 4 425 милиона километра, а най-далечното (при афелий) е 7 375 милиона километра, което дава разлика от около три милиарда километра - толкова голяма, че през известни периоди, Плутон е по- близо до Слънцето, отколкото е Нептун. С други думи, през тези периоди Нептун става най-периферната от известните Планети. Такъв двадесет годишен период започна от април 1979 г. и ще трае до март 1999 г. Затова Плутоновото влияние през този период ще бъде особено силно: при благоприятни аспекти ще имаме неговото благоприятно влияние, а при неблагоприятни аспекти - парализиращо и ограничаващо влияние върху Слънцето, Луната и останалите планети (когато е в съвпад с тях).
към текста >>
В създаването и оформянето на
планетата
Плутон, са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион.
и ще трае до март 1999 г. Затова Плутоновото влияние през този период ще бъде особено силно: при благоприятни аспекти ще имаме неговото благоприятно влияние, а при неблагоприятни аспекти - парализиращо и ограничаващо влияние върху Слънцето, Луната и останалите планети (когато е в съвпад с тях). Средната скорост на движение на Плутон по неговата орбита е 4.74 километра в секунда. Изключително разтегнатата му орбита говори, че в сравнение с всички останали Планети, той (след Фаетон) най-силно е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от проникването на Черното слънце в нея. При това Плутон е имал по-тесен контакт с него, приемайки някои от демоничните му качества, които се отразяват на неговото влияние: рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите.
В създаването и оформянето на
планетата
Плутон, са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион.
Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния път. От Северното полушарие се вижда над хоризонта само малка част от него през нощите на юли и август. Слънцето престоява в Скорпион от 22 октомври до 22 ноември. През ясна и безлунна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около сто звезди, някои от които са със значителна яркост. Най-ярката е Антарес (от Първа звездна величина) и привлича погледа със своя червен цвят.
към текста >>
По цвят и яркост, тя съперничи на
планетата
Марс, поради което е наречена Антарес (Арес е гръцкото име на бога на войната Марс).
Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния път. От Северното полушарие се вижда над хоризонта само малка част от него през нощите на юли и август. Слънцето престоява в Скорпион от 22 октомври до 22 ноември. През ясна и безлунна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около сто звезди, някои от които са със значителна яркост. Най-ярката е Антарес (от Първа звездна величина) и привлича погледа със своя червен цвят.
По цвят и яркост, тя съперничи на
планетата
Марс, поради което е наречена Антарес (Арес е гръцкото име на бога на войната Марс).
По своя гигантски размер, тази звезда е втора по големина след Бетелгейзе, най-ярката от съзвездието Орион. В сравнение с нашето Слънце, диаметърът на Антарес е 600 пъти по-голям, а светимостта й е 22 000 пъти по-голяма. Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят Небесни образувания (Планети и Слънца). В Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди.
към текста >>
55.
ХАНО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ние приемаме, че всичко това е плод на
планета
със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон.
Така например, ако вземем раждането на Христос за начална точка, възходът на Християнството трае 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 г.; България престоява под турско робство около 500 години; до падането на Източната Римска империя през 1453 година изтичат три такива периода; до освобождението на Русия от монголско робство през XIV век от Димитрий Донски - също около три такива периода; до откриването на Америка през 1492 г. от Христофор Колумб - три периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим I през 1517 г. и опожаряването на Александрийската библиотека - най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания. Изобщо, при внимателно разглеждане на човешката история, не може да не се забележи една такава необяснима периодичност. По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния.
Ние приемаме, че всичко това е плод на
планета
със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон.
Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази планета, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности. Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея. От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност. Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено.
към текста >>
Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази
планета
, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности.
от Христофор Колумб - три периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим I през 1517 г. и опожаряването на Александрийската библиотека - най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания. Изобщо, при внимателно разглеждане на човешката история, не може да не се забележи една такава необяснима периодичност. По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния. Ние приемаме, че всичко това е плод на планета със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон.
Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази
планета
, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности.
Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея. От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност. Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле.
към текста >>
Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една
планета
е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея.
и опожаряването на Александрийската библиотека - най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания. Изобщо, при внимателно разглеждане на човешката история, не може да не се забележи една такава необяснима периодичност. По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния. Ние приемаме, че всичко това е плод на планета със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон. Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази планета, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности.
Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една
планета
е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея.
От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност. Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон.
към текста >>
От това следват и възможностите, които Съществата и самата
планета
ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност.
Изобщо, при внимателно разглеждане на човешката история, не може да не се забележи една такава необяснима периодичност. По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния. Ние приемаме, че всичко това е плод на планета със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон. Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази планета, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности. Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея.
От това следват и възможностите, които Съществата и самата
планета
ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност.
Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон. Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години.
към текста >>
Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази
планета
, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили.
По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния. Ние приемаме, че всичко това е плод на планета със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон. Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази планета, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности. Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея. От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност.
Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази
планета
, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили.
Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон. Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г.
към текста >>
Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на
планета
зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле.
Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази планета, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности. Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея. От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност. Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено.
Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на
планета
зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле.
Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон. Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години.
към текста >>
Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на
планета
зад Плутон.
Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея. От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност. Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле.
Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на
планета
зад Плутон.
Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г.
към текста >>
Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира
Планета
, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години.
От това следват и възможностите, които Съществата и самата планета ще придадат на своето влияние: ясно изразена величавост и възможност. Поради грамадната отдалеченост, трябва да приемем, че от тази планета, Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда, а Съществата, които живеят там, не биха могли да ползват почти нищо от Слънчевите жизнени сили. Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон.
Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира
Планета
, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години.
През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г. видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано.
към текста >>
видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма
Планета
зад Плутон.
Следователно тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности да черпят сили за своя живот от необятния Миров Силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон. Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г.
видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма
Планета
зад Плутон.
Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г. видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано. Ние също приемаме това име. Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна) планета от Слънчевото семейство.
към текста >>
Той изчислил, че
планетата
се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години.
Видни астрономи, между които и директорът на обсерваторията при Калифорнийския технологически институт, Джери Нойгибауер, обръщат внимание на възможността за съществуване на планета зад Плутон, защото дълги години подред, астрономите забелязват, че орбитите на Уран и Нептун не съответстват на точно изчислените данни и съвсем определено се привличат от непознато силно гравитационно поле. Тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон. Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон.
Той изчислил, че
планетата
се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години.
През 1971 г. видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано. Ние също приемаме това име. Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна) планета от Слънчевото семейство. В създаването и оформянето на тази най-отдалечена планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Бик (Телец).
към текста >>
видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира
Планета
със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано.
Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г.
видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира
Планета
със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано.
Ние също приемаме това име. Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна) планета от Слънчевото семейство. В създаването и оформянето на тази най-отдалечена планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Бик (Телец). В ясна и безлунна нощ в него с невъоръжено око могат да се видят около 130 звезди и два ясно изразени Звездни купа - Плеяди и Хаиди. В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500.
към текста >>
Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна)
планета
от Слънчевото семейство.
видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г. видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано. Ние също приемаме това име.
Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна)
планета
от Слънчевото семейство.
В създаването и оформянето на тази най-отдалечена планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Бик (Телец). В ясна и безлунна нощ в него с невъоръжено око могат да се видят около 130 звезди и два ясно изразени Звездни купа - Плеяди и Хаиди. В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500. Характерното за този Звезден куп е това, че всички звезди се движат успоредно в пространството с почти еднаква скорост, което е изключително важно за влиянието му: дава подтик и устрем към ред и дисциплина. В другия звезден куп, Хаидите, най-ярките и видими с просто око звезди са 39, но общият им брой е около 200.
към текста >>
В създаването и оформянето на тази най-отдалечена
планета
са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Бик (Телец).
Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г. видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано. Ние също приемаме това име. Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна) планета от Слънчевото семейство.
В създаването и оформянето на тази най-отдалечена
планета
са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Бик (Телец).
В ясна и безлунна нощ в него с невъоръжено око могат да се видят около 130 звезди и два ясно изразени Звездни купа - Плеяди и Хаиди. В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500. Характерното за този Звезден куп е това, че всички звезди се движат успоредно в пространството с почти еднаква скорост, което е изключително важно за влиянието му: дава подтик и устрем към ред и дисциплина. В другия звезден куп, Хаидите, най-ярките и видими с просто око звезди са 39, но общият им брой е около 200. В най-гъстата му част се намира червеният гигант Алдеберан - най-ярката звезда от цялото съзвездие Бик.
към текста >>
Цялото богатство на Небесни образувания в съзвездие Бик ни дава основание да приемем, че от
планетата
зад Плутон изтичат сили с могъщо влияние върху Земята, върху живота на нея и върху човека.
В съзвездие Бик се намира и един от най-мощните източници на радиовълни - т. нар. Ракообразна мъглявина. Подобна е на тази от съзвездието Водолей и също така е създадена от звезда, която преминава в нов етап на своя еволюционен път, разпадайки се на силови ядра, които са начало на нова галактика. Тези силови ядра се разпръскват по всички направления със скорост 1 000 километра в секунда. В потвърждение на тезата, че звездите на известен стадий от своя еволюционен път започват да се разпадат на силови ядра, е съвременната хипотеза, според която преди 6-7 милиарда години на мястото на Слънчевата система е станал космически взрив: една звезда се разпаднала на силови ядра, които дали начало на Небесните образувания в сегашната Слънчева система.
Цялото богатство на Небесни образувания в съзвездие Бик ни дава основание да приемем, че от
планетата
зад Плутон изтичат сили с могъщо влияние върху Земята, върху живота на нея и върху човека.
Съзвездие Бик има отношение към шията в човешкото тяло, където се намира една от най-важните жлези с вътрешна секреция - т. нар. щитовидна жлеза. Тя отделя хормонални вещества, които имат изключително важно значение за организма: активират окислителните процеси в тъканите, особено в мозъка, усилват процесите на разграждане в организма, имат влияние върху растежа и развитието на младите организми. Хормоните на щитовидната жлеза оказват влияние върху централната нервна система, като повишават възбудимостта в човека. Премахването й у млади животни води до изоставане в растежа, рогата, копитата и космите стават чупливи, козината оредява, животните затлъстяват, стават апатични, телесната им температура спада под нормалната.
към текста >>
Тези факти ни дават основание да приемем, че
Планетата
зад Плутон, която има отношение към съзвездието Бик и от там - към шията, със своите влияния действа много благоприятно върху Земята и върху човека, давайки преди всичко възможност за растеж, голямата жизненост, дълголетие и изключителна проникновена сила на ума.
щитовидна жлеза. Тя отделя хормонални вещества, които имат изключително важно значение за организма: активират окислителните процеси в тъканите, особено в мозъка, усилват процесите на разграждане в организма, имат влияние върху растежа и развитието на младите организми. Хормоните на щитовидната жлеза оказват влияние върху централната нервна система, като повишават възбудимостта в човека. Премахването й у млади животни води до изоставане в растежа, рогата, копитата и космите стават чупливи, козината оредява, животните затлъстяват, стават апатични, телесната им температура спада под нормалната. Подобни явления се наблюдават и при човек, когато по различни причини тази жлеза е с понижена функция: подчертана изостаналост в умственото развитие, суха, груба и набръчкана кожа, чупливи нокти и косми, отпуснатост, вялост, апатия, отслабване на половите функции.
Тези факти ни дават основание да приемем, че
Планетата
зад Плутон, която има отношение към съзвездието Бик и от там - към шията, със своите влияния действа много благоприятно върху Земята и върху човека, давайки преди всичко възможност за растеж, голямата жизненост, дълголетие и изключителна проникновена сила на ума.
към текста >>
56.
ФАЕТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато беше формулиран Законът на Тициус-Боде, който определя средните дистанции на планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2.8 астрономически единици липсва
Планета
и пространството между Марс и Юпитер е празно.
ФАЕТОН
Когато беше формулиран Законът на Тициус-Боде, който определя средните дистанции на планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2.8 астрономически единици липсва
Планета
и пространството между Марс и Юпитер е празно.
Но скоро след това се изясни, че не е така: в новогодишната нощ на 1801 г. италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка Планета с около 770 километра в диаметър. Нарекъл я Церера, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това, там се откриват и други Небесни образувания с размери по-малки от Церера; следователно мястото между Марс и Юпитер не било празно. С проучването на тези нови астрономически факти особено ревностно се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания.
към текста >>
италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка
Планета
с около 770 километра в диаметър.
ФАЕТОН Когато беше формулиран Законът на Тициус-Боде, който определя средните дистанции на планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2.8 астрономически единици липсва Планета и пространството между Марс и Юпитер е празно. Но скоро след това се изясни, че не е така: в новогодишната нощ на 1801 г.
италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка
Планета
с около 770 километра в диаметър.
Нарекъл я Церера, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това, там се откриват и други Небесни образувания с размери по-малки от Церера; следователно мястото между Марс и Юпитер не било празно. С проучването на тези нови астрономически факти особено ревностно се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания. След много внимателни изчисления д-р Олберст приел, че някога на дистанция 2.8 астрономически единици между Марс и Юпитер се е движела Планета с размер колкото земния. Тази планета Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество.
към текста >>
След много внимателни изчисления д-р Олберст приел, че някога на дистанция 2.8 астрономически единици между Марс и Юпитер се е движела
Планета
с размер колкото земния.
Но скоро след това се изясни, че не е така: в новогодишната нощ на 1801 г. италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка Планета с около 770 километра в диаметър. Нарекъл я Церера, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това, там се откриват и други Небесни образувания с размери по-малки от Церера; следователно мястото между Марс и Юпитер не било празно. С проучването на тези нови астрономически факти особено ревностно се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания.
След много внимателни изчисления д-р Олберст приел, че някога на дистанция 2.8 астрономически единици между Марс и Юпитер се е движела
Планета
с размер колкото земния.
Тази планета Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество. Пораждала е в Земята, в живите форми и в човека най-красивите чувства, които сега определяме с понятието любов в най-чист смисъл. Според Саабей, в създаването и оформянето на тази Планета са взели участие Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие "Дева". То се изобразява като красива девойка с крила на гърба, държаща в ръцете си житни класове, на върха на които ярко грее синкавобялото Слънце-гигант Спика. Девойката лети и е навсякъде, където има нужда да се нахранят живите форми.
към текста >>
Тази
планета
Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество.
италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка Планета с около 770 километра в диаметър. Нарекъл я Церера, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това, там се откриват и други Небесни образувания с размери по-малки от Церера; следователно мястото между Марс и Юпитер не било празно. С проучването на тези нови астрономически факти особено ревностно се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания. След много внимателни изчисления д-р Олберст приел, че някога на дистанция 2.8 астрономически единици между Марс и Юпитер се е движела Планета с размер колкото земния.
Тази
планета
Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество.
Пораждала е в Земята, в живите форми и в човека най-красивите чувства, които сега определяме с понятието любов в най-чист смисъл. Според Саабей, в създаването и оформянето на тази Планета са взели участие Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие "Дева". То се изобразява като красива девойка с крила на гърба, държаща в ръцете си житни класове, на върха на които ярко грее синкавобялото Слънце-гигант Спика. Девойката лети и е навсякъде, където има нужда да се нахранят живите форми. Спика е от Първа звездна величина, с диаметър седем пъти по-голям и светимост 8 000 пъти по-голяма от тези на Слънцето.
към текста >>
Според Саабей, в създаването и оформянето на тази
Планета
са взели участие Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие "Дева".
Малко след това, там се откриват и други Небесни образувания с размери по-малки от Церера; следователно мястото между Марс и Юпитер не било празно. С проучването на тези нови астрономически факти особено ревностно се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания. След много внимателни изчисления д-р Олберст приел, че някога на дистанция 2.8 астрономически единици между Марс и Юпитер се е движела Планета с размер колкото земния. Тази планета Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество. Пораждала е в Земята, в живите форми и в човека най-красивите чувства, които сега определяме с понятието любов в най-чист смисъл.
Според Саабей, в създаването и оформянето на тази
Планета
са взели участие Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие "Дева".
То се изобразява като красива девойка с крила на гърба, държаща в ръцете си житни класове, на върха на които ярко грее синкавобялото Слънце-гигант Спика. Девойката лети и е навсякъде, където има нужда да се нахранят живите форми. Спика е от Първа звездна величина, с диаметър седем пъти по-голям и светимост 8 000 пъти по-голяма от тези на Слънцето. През ясна и безлунна нощ, в Дева могат да се видят с просто око около 95 звезди. В това съзвездие има и галактики, които с влиянието си дават богатство от величави подтици и идеи.
към текста >>
Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата
планета
Фаетон.
Известно е, че рентгеновите лъчи изтичат от материални обекти, което потвърждава становището за съществуването в Небесната сфера на тела, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което са невидими Черни слънца. Те притежават, както отбелязахме вече, чудни и непонятни за нас сили, в които отсъства ред, порядък и закономерност. През 1975 г. на астрономичен конгрес в Мексико, е направен доклад за естеството на Черните слънца, в който се потвърждава казаното по-горе за тях. Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата.
Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата
планета
Фаетон.
Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото демонично влияние.
към текста >>
Късовете на разрушената
планета
образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди".
Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото демонично влияние. Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия демонизъм. Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този демоничен свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система.
Късовете на разрушената
планета
образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди".
За съществуването му има две крайно неприемливи хипотези. Едната е на френския астроном Лаплас, според която късовете са съставени от първичната материя, създала Слънчевата система, която не е могла да се обособи като едно цяло, за да образува планета. Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не се е съобразил с един основен природен закон, според който течното вещество в безтегловност заема сферична форма, а има безспорни доказателства, че късовете на този пръстен и онези, които са станали спътници на планети, имат неправилна форма. Втората, също крайно неприемлива, хипотеза на астрономите е, че късовете на астероидния пояс са остатъци от комети.
към текста >>
Едната е на френския астроном Лаплас, според която късовете са съставени от първичната материя, създала Слънчевата система, която не е могла да се обособи като едно цяло, за да образува
планета
.
Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия демонизъм. Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този демоничен свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система. Късовете на разрушената планета образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди". За съществуването му има две крайно неприемливи хипотези.
Едната е на френския астроном Лаплас, според която късовете са съставени от първичната материя, създала Слънчевата система, която не е могла да се обособи като едно цяло, за да образува
планета
.
Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не се е съобразил с един основен природен закон, според който течното вещество в безтегловност заема сферична форма, а има безспорни доказателства, че късовете на този пръстен и онези, които са станали спътници на планети, имат неправилна форма. Втората, също крайно неприемлива, хипотеза на астрономите е, че късовете на астероидния пояс са остатъци от комети. Гениалният астроном д-р Олберст е създал съвършен метод за изчисляване орбитите на Небесните тела, който приложил при астероидите и установил, че орбитите им се пресичат в Зодиакалното съзвездие Дева. Според нас, съвсем правилно е да приемем, че разрушаването на Фаетон е станало, когато е бил в това съзвездие.
към текста >>
Логично е също да се допусне, че
планетата
не се е раздробила изведнъж; Черното слънце със своите сили на разединение е създало постепенен процес на разпадане на няколко първоначални къса, които впоследствие са продължили да се раздробяват.
Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не се е съобразил с един основен природен закон, според който течното вещество в безтегловност заема сферична форма, а има безспорни доказателства, че късовете на този пръстен и онези, които са станали спътници на планети, имат неправилна форма. Втората, също крайно неприемлива, хипотеза на астрономите е, че късовете на астероидния пояс са остатъци от комети. Гениалният астроном д-р Олберст е създал съвършен метод за изчисляване орбитите на Небесните тела, който приложил при астероидите и установил, че орбитите им се пресичат в Зодиакалното съзвездие Дева. Според нас, съвсем правилно е да приемем, че разрушаването на Фаетон е станало, когато е бил в това съзвездие.
Логично е също да се допусне, че
планетата
не се е раздробила изведнъж; Черното слънце със своите сили на разединение е създало постепенен процес на разпадане на няколко първоначални къса, които впоследствие са продължили да се раздробяват.
Видни астрономи също твърдят, че един-единствен взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен. Веществото около нас се дели според своя строеж на два големи дяла: аморфно, в което частиците на веществото са в безпорядък, и кристално, в което частиците са подредени в строг, правилен и закономерен ред. Изучаването на кристалния строеж дава на човешкия род възможността да разбере чудните свойства на кристалите да възприемат и трансформират силови течения от пространството. Благодарение на тези свойства, днес съществува радиото, телевизията и много други подобни изобретения. Човешкият мозък, който е изграден от най-съвършеното вещество на нашата планета, също е подчинен на аморфния или кристален строеж: аморфен, когато невроните са в безпорядък, и кристален, когато са в идеален и закономерен строеж.
към текста >>
Човешкият мозък, който е изграден от най-съвършеното вещество на нашата
планета
, също е подчинен на аморфния или кристален строеж: аморфен, когато невроните са в безпорядък, и кристален, когато са в идеален и закономерен строеж.
Логично е също да се допусне, че планетата не се е раздробила изведнъж; Черното слънце със своите сили на разединение е създало постепенен процес на разпадане на няколко първоначални къса, които впоследствие са продължили да се раздробяват. Видни астрономи също твърдят, че един-единствен взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен. Веществото около нас се дели според своя строеж на два големи дяла: аморфно, в което частиците на веществото са в безпорядък, и кристално, в което частиците са подредени в строг, правилен и закономерен ред. Изучаването на кристалния строеж дава на човешкия род възможността да разбере чудните свойства на кристалите да възприемат и трансформират силови течения от пространството. Благодарение на тези свойства, днес съществува радиото, телевизията и много други подобни изобретения.
Човешкият мозък, който е изграден от най-съвършеното вещество на нашата
планета
, също е подчинен на аморфния или кристален строеж: аморфен, когато невроните са в безпорядък, и кристален, когато са в идеален и закономерен строеж.
При аутопсия на хора са сравнявани мозъците на психично болни и нормални индивиди; установено е, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и той приживе е бил психично болен, докато при нормални хора, невроните са били подредени правилно, в кристален и закономерен ред. Хороскопите на психично болни хора или на такива с тежки вродени деформации на тялото, са редовни и в тях липсват белези за такива анормалности, защото Слънцето, Луната и Планетите създават влияния чрез своите положения и аспекти, но поставените в безпорядък мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетават, за да ги изразят като качества, способности, подтици за творчество и хармонично развито тяло. Влиянията на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се възприемат в безредие, изопаченост, мрак и смърт. Ето защо, по хороскопа не може да се разбере дали даден човек е нормален или психично болен. Последното може само да се подразбере.
към текста >>
57.
ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всички Дванадесет сектора - домове, се намират под влиянието на Небесните образувания на едно от Дванадесетте Зодиакални съзвездия и под влиянието на
Планетата
, която има отношение към съответното съзвездие.
Ето защо много от Великите Учители на човешкия род, какъвто е бил и Заратустра (живял и работил между 660 и 583 г. преди Христа), препоръчвали на своите ученици да излизат сутрин на високо и чисто място и да посрещат изгрева на Слънцето. С този акт се е давала възможност за съзнателно и пълно приемане на неговите благодатни влияния. В наше време също е създаден такъв импулс от Велик Учител на човешкият род. Но някои непросветени хора приемат съвсем неправилно това за слънцепоклонничество.
Всички Дванадесет сектора - домове, се намират под влиянието на Небесните образувания на едно от Дванадесетте Зодиакални съзвездия и под влиянието на
Планетата
, която има отношение към съответното съзвездие.
Изтъкнахме, че древните звездобройци са разглеждали Земята като кристал с дванадесет петоъгълни стени, всяка от които обхващала дадена област от Земята и се намирала под влиянието на Небесните образувания на едно от дванадесетте Зодиакални съзвездия и под влиянието на Планетата, имаща отношение с това съзвездие. Така например, Вавилонските звездобройци, ученици от школата на Саабей, по време на раждането на Христос видели т. нар. Витлеемска звезда, която според Йоханес Кеплер била точен съвпад на Марс (във велико противостояние) с Юпитер в Зодиакалното съзвездие Риби. Това наблюдение дало основание на звездобройците да приемат, че в Юдейската земя, която тогава се управлявала от това съзвездие, се ражда човек, който ще стане Велик цар. Затова намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и да Му занесат глинените плочки със законите на най-мъдрия и велик Вавилонски цар Хамурапи.
към текста >>
Изтъкнахме, че древните звездобройци са разглеждали Земята като кристал с дванадесет петоъгълни стени, всяка от които обхващала дадена област от Земята и се намирала под влиянието на Небесните образувания на едно от дванадесетте Зодиакални съзвездия и под влиянието на
Планетата
, имаща отношение с това съзвездие.
преди Христа), препоръчвали на своите ученици да излизат сутрин на високо и чисто място и да посрещат изгрева на Слънцето. С този акт се е давала възможност за съзнателно и пълно приемане на неговите благодатни влияния. В наше време също е създаден такъв импулс от Велик Учител на човешкият род. Но някои непросветени хора приемат съвсем неправилно това за слънцепоклонничество. Всички Дванадесет сектора - домове, се намират под влиянието на Небесните образувания на едно от Дванадесетте Зодиакални съзвездия и под влиянието на Планетата, която има отношение към съответното съзвездие.
Изтъкнахме, че древните звездобройци са разглеждали Земята като кристал с дванадесет петоъгълни стени, всяка от които обхващала дадена област от Земята и се намирала под влиянието на Небесните образувания на едно от дванадесетте Зодиакални съзвездия и под влиянието на
Планетата
, имаща отношение с това съзвездие.
Така например, Вавилонските звездобройци, ученици от школата на Саабей, по време на раждането на Христос видели т. нар. Витлеемска звезда, която според Йоханес Кеплер била точен съвпад на Марс (във велико противостояние) с Юпитер в Зодиакалното съзвездие Риби. Това наблюдение дало основание на звездобройците да приемат, че в Юдейската земя, която тогава се управлявала от това съзвездие, се ражда човек, който ще стане Велик цар. Затова намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и да Му занесат глинените плочки със законите на най-мъдрия и велик Вавилонски цар Хамурапи. Древните звездобройци разделяли и човешкото тяло на дванадесет области, като всяка една се управлява от Небесните образувания на едно от Зодиакалните съзвездия и от съответната Планета.
към текста >>
Древните звездобройци разделяли и човешкото тяло на дванадесет области, като всяка една се управлява от Небесните образувания на едно от Зодиакалните съзвездия и от съответната
Планета
.
Изтъкнахме, че древните звездобройци са разглеждали Земята като кристал с дванадесет петоъгълни стени, всяка от които обхващала дадена област от Земята и се намирала под влиянието на Небесните образувания на едно от дванадесетте Зодиакални съзвездия и под влиянието на Планетата, имаща отношение с това съзвездие. Така например, Вавилонските звездобройци, ученици от школата на Саабей, по време на раждането на Христос видели т. нар. Витлеемска звезда, която според Йоханес Кеплер била точен съвпад на Марс (във велико противостояние) с Юпитер в Зодиакалното съзвездие Риби. Това наблюдение дало основание на звездобройците да приемат, че в Юдейската земя, която тогава се управлявала от това съзвездие, се ражда човек, който ще стане Велик цар. Затова намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и да Му занесат глинените плочки със законите на най-мъдрия и велик Вавилонски цар Хамурапи.
Древните звездобройци разделяли и човешкото тяло на дванадесет области, като всяка една се управлява от Небесните образувания на едно от Зодиакалните съзвездия и от съответната
Планета
.
Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен и от планетата Марс, които имат отношение към Първия дом в хороскопа. Преди катастрофата в Слънчевата система, Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея, заедно със съзвездието Овен: преди всичко в защита на слабите и онеправданите. Съзвездието Бик (Телец) има отношение към втория сектор-дом и заедно с Планетата зад Плутон, която нарекохме Хано, управлява шията в човешкото тяло, където се намира щитовидната жлеза, за която вече отбелязахме. Третият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци и заедно с планетата Меркурий е свързан с ръцете, раменете, въобще - със способността на ръцете за творческа изява . Четвъртият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Рак и Луната, което определя връзката му с млечните жлези у жената и с храненето (стомаха), особено с храненето на детето.Този сектор има връзка също с домашната обстановка и с условията, при които новороденият човек ще прекара годините, докато е при своите родители.
към текста >>
Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен и от
планетата
Марс, които имат отношение към Първия дом в хороскопа.
Така например, Вавилонските звездобройци, ученици от школата на Саабей, по време на раждането на Христос видели т. нар. Витлеемска звезда, която според Йоханес Кеплер била точен съвпад на Марс (във велико противостояние) с Юпитер в Зодиакалното съзвездие Риби. Това наблюдение дало основание на звездобройците да приемат, че в Юдейската земя, която тогава се управлявала от това съзвездие, се ражда човек, който ще стане Велик цар. Затова намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и да Му занесат глинените плочки със законите на най-мъдрия и велик Вавилонски цар Хамурапи. Древните звездобройци разделяли и човешкото тяло на дванадесет области, като всяка една се управлява от Небесните образувания на едно от Зодиакалните съзвездия и от съответната Планета.
Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен и от
планетата
Марс, които имат отношение към Първия дом в хороскопа.
Преди катастрофата в Слънчевата система, Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея, заедно със съзвездието Овен: преди всичко в защита на слабите и онеправданите. Съзвездието Бик (Телец) има отношение към втория сектор-дом и заедно с Планетата зад Плутон, която нарекохме Хано, управлява шията в човешкото тяло, където се намира щитовидната жлеза, за която вече отбелязахме. Третият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци и заедно с планетата Меркурий е свързан с ръцете, раменете, въобще - със способността на ръцете за творческа изява . Четвъртият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Рак и Луната, което определя връзката му с млечните жлези у жената и с храненето (стомаха), особено с храненето на детето.Този сектор има връзка също с домашната обстановка и с условията, при които новороденият човек ще прекара годините, докато е при своите родители. Петият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв и към планетата Вулкан, за която отбелязахме вече, че се намира между Меркурий и Слънцето.
към текста >>
Съзвездието Бик (Телец) има отношение към втория сектор-дом и заедно с
Планетата
зад Плутон, която нарекохме Хано, управлява шията в човешкото тяло, където се намира щитовидната жлеза, за която вече отбелязахме.
Това наблюдение дало основание на звездобройците да приемат, че в Юдейската земя, която тогава се управлявала от това съзвездие, се ражда човек, който ще стане Велик цар. Затова намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и да Му занесат глинените плочки със законите на най-мъдрия и велик Вавилонски цар Хамурапи. Древните звездобройци разделяли и човешкото тяло на дванадесет области, като всяка една се управлява от Небесните образувания на едно от Зодиакалните съзвездия и от съответната Планета. Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен и от планетата Марс, които имат отношение към Първия дом в хороскопа. Преди катастрофата в Слънчевата система, Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея, заедно със съзвездието Овен: преди всичко в защита на слабите и онеправданите.
Съзвездието Бик (Телец) има отношение към втория сектор-дом и заедно с
Планетата
зад Плутон, която нарекохме Хано, управлява шията в човешкото тяло, където се намира щитовидната жлеза, за която вече отбелязахме.
Третият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци и заедно с планетата Меркурий е свързан с ръцете, раменете, въобще - със способността на ръцете за творческа изява . Четвъртият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Рак и Луната, което определя връзката му с млечните жлези у жената и с храненето (стомаха), особено с храненето на детето.Този сектор има връзка също с домашната обстановка и с условията, при които новороденият човек ще прекара годините, докато е при своите родители. Петият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв и към планетата Вулкан, за която отбелязахме вече, че се намира между Меркурий и Слънцето. Те управляват сърцето на човека. Този сектор има също отношение към най-съкровената и дълбока връзка в емоционалната природа у човека, при която най-ярко се изразяват отношенията му с хората от противоположния пол и със собствените му деца.
към текста >>
Третият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци и заедно с
планетата
Меркурий е свързан с ръцете, раменете, въобще - със способността на ръцете за творческа изява .
Затова намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и да Му занесат глинените плочки със законите на най-мъдрия и велик Вавилонски цар Хамурапи. Древните звездобройци разделяли и човешкото тяло на дванадесет области, като всяка една се управлява от Небесните образувания на едно от Зодиакалните съзвездия и от съответната Планета. Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен и от планетата Марс, които имат отношение към Първия дом в хороскопа. Преди катастрофата в Слънчевата система, Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея, заедно със съзвездието Овен: преди всичко в защита на слабите и онеправданите. Съзвездието Бик (Телец) има отношение към втория сектор-дом и заедно с Планетата зад Плутон, която нарекохме Хано, управлява шията в човешкото тяло, където се намира щитовидната жлеза, за която вече отбелязахме.
Третият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци и заедно с
планетата
Меркурий е свързан с ръцете, раменете, въобще - със способността на ръцете за творческа изява .
Четвъртият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Рак и Луната, което определя връзката му с млечните жлези у жената и с храненето (стомаха), особено с храненето на детето.Този сектор има връзка също с домашната обстановка и с условията, при които новороденият човек ще прекара годините, докато е при своите родители. Петият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв и към планетата Вулкан, за която отбелязахме вече, че се намира между Меркурий и Слънцето. Те управляват сърцето на човека. Този сектор има също отношение към най-съкровената и дълбока връзка в емоционалната природа у човека, при която най-ярко се изразяват отношенията му с хората от противоположния пол и със собствените му деца. Шестият сектор-дом има връзка със Зодиакалното съзвездие Дева и планетата Фаетон, която управлява в човешкият организъм червата.
към текста >>
Петият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв и към
планетата
Вулкан, за която отбелязахме вече, че се намира между Меркурий и Слънцето.
Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен и от планетата Марс, които имат отношение към Първия дом в хороскопа. Преди катастрофата в Слънчевата система, Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея, заедно със съзвездието Овен: преди всичко в защита на слабите и онеправданите. Съзвездието Бик (Телец) има отношение към втория сектор-дом и заедно с Планетата зад Плутон, която нарекохме Хано, управлява шията в човешкото тяло, където се намира щитовидната жлеза, за която вече отбелязахме. Третият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци и заедно с планетата Меркурий е свързан с ръцете, раменете, въобще - със способността на ръцете за творческа изява . Четвъртият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Рак и Луната, което определя връзката му с млечните жлези у жената и с храненето (стомаха), особено с храненето на детето.Този сектор има връзка също с домашната обстановка и с условията, при които новороденият човек ще прекара годините, докато е при своите родители.
Петият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв и към
планетата
Вулкан, за която отбелязахме вече, че се намира между Меркурий и Слънцето.
Те управляват сърцето на човека. Този сектор има също отношение към най-съкровената и дълбока връзка в емоционалната природа у човека, при която най-ярко се изразяват отношенията му с хората от противоположния пол и със собствените му деца. Шестият сектор-дом има връзка със Зодиакалното съзвездие Дева и планетата Фаетон, която управлява в човешкият организъм червата. Този дом има отношение също към братята, сестрите и най-близките роднини на личността. Седми дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Везни и планетата Венера и са свързани с поясната област и бъбреците.
към текста >>
Шестият сектор-дом има връзка със Зодиакалното съзвездие Дева и
планетата
Фаетон, която управлява в човешкият организъм червата.
Третият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци и заедно с планетата Меркурий е свързан с ръцете, раменете, въобще - със способността на ръцете за творческа изява . Четвъртият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Рак и Луната, което определя връзката му с млечните жлези у жената и с храненето (стомаха), особено с храненето на детето.Този сектор има връзка също с домашната обстановка и с условията, при които новороденият човек ще прекара годините, докато е при своите родители. Петият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв и към планетата Вулкан, за която отбелязахме вече, че се намира между Меркурий и Слънцето. Те управляват сърцето на човека. Този сектор има също отношение към най-съкровената и дълбока връзка в емоционалната природа у човека, при която най-ярко се изразяват отношенията му с хората от противоположния пол и със собствените му деца.
Шестият сектор-дом има връзка със Зодиакалното съзвездие Дева и
планетата
Фаетон, която управлява в човешкият организъм червата.
Този дом има отношение също към братята, сестрите и най-близките роднини на личността. Седми дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Везни и планетата Венера и са свързани с поясната област и бъбреците. Те определят също отношенията на човека към противоположния пол, към ясните и дълбоки връзки с него, към брака. Въобще, седмият дом е важен с влиянието си през сериозния етап в живота, който женитбата носи. Осмият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Скорпион и планетата Плутон, които управляват половата система в човека.
към текста >>
Седми дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Везни и
планетата
Венера и са свързани с поясната област и бъбреците.
Петият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв и към планетата Вулкан, за която отбелязахме вече, че се намира между Меркурий и Слънцето. Те управляват сърцето на човека. Този сектор има също отношение към най-съкровената и дълбока връзка в емоционалната природа у човека, при която най-ярко се изразяват отношенията му с хората от противоположния пол и със собствените му деца. Шестият сектор-дом има връзка със Зодиакалното съзвездие Дева и планетата Фаетон, която управлява в човешкият организъм червата. Този дом има отношение също към братята, сестрите и най-близките роднини на личността.
Седми дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Везни и
планетата
Венера и са свързани с поясната област и бъбреците.
Те определят също отношенията на човека към противоположния пол, към ясните и дълбоки връзки с него, към брака. Въобще, седмият дом е важен с влиянието си през сериозния етап в живота, който женитбата носи. Осмият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Скорпион и планетата Плутон, които управляват половата система в човека. В този сектор Слънцето, Луната и планетите губят значително от силите на своето влияние и действат с по-малка изразителност. Деветият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Стрелец и планетата Юпитер, които в човешкото тяло имат връзка с черния дроб - най-голямата и сложно устроена "жлеза", с изключителна важност за здравословното състояние.
към текста >>
Осмият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Скорпион и
планетата
Плутон, които управляват половата система в човека.
Шестият сектор-дом има връзка със Зодиакалното съзвездие Дева и планетата Фаетон, която управлява в човешкият организъм червата. Този дом има отношение също към братята, сестрите и най-близките роднини на личността. Седми дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Везни и планетата Венера и са свързани с поясната област и бъбреците. Те определят също отношенията на човека към противоположния пол, към ясните и дълбоки връзки с него, към брака. Въобще, седмият дом е важен с влиянието си през сериозния етап в живота, който женитбата носи.
Осмият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Скорпион и
планетата
Плутон, които управляват половата система в човека.
В този сектор Слънцето, Луната и планетите губят значително от силите на своето влияние и действат с по-малка изразителност. Деветият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Стрелец и планетата Юпитер, които в човешкото тяло имат връзка с черния дроб - най-голямата и сложно устроена "жлеза", с изключителна важност за здравословното състояние. Голяма част от черния дроб се препокрива от диафрагмата, поради което за поддържане на нормалната му функция са необходими по-енергични физически движения, упражнения, работа, планински туризъм, изобщо - дейности, свързани с дълбоко дишане на чист въздух, при което диафрагмата да вибрира и масажира черния дроб. Този дом има отношение също и към таза (ханша) на човека и към неговия вътрешен, идеен живот, т. е. към плановете и идеите, които ще го вълнуват през живота му.
към текста >>
Деветият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Стрелец и
планетата
Юпитер, които в човешкото тяло имат връзка с черния дроб - най-голямата и сложно устроена "жлеза", с изключителна важност за здравословното състояние.
Седми дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Везни и планетата Венера и са свързани с поясната област и бъбреците. Те определят също отношенията на човека към противоположния пол, към ясните и дълбоки връзки с него, към брака. Въобще, седмият дом е важен с влиянието си през сериозния етап в живота, който женитбата носи. Осмият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Скорпион и планетата Плутон, които управляват половата система в човека. В този сектор Слънцето, Луната и планетите губят значително от силите на своето влияние и действат с по-малка изразителност.
Деветият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Стрелец и
планетата
Юпитер, които в човешкото тяло имат връзка с черния дроб - най-голямата и сложно устроена "жлеза", с изключителна важност за здравословното състояние.
Голяма част от черния дроб се препокрива от диафрагмата, поради което за поддържане на нормалната му функция са необходими по-енергични физически движения, упражнения, работа, планински туризъм, изобщо - дейности, свързани с дълбоко дишане на чист въздух, при което диафрагмата да вибрира и масажира черния дроб. Този дом има отношение също и към таза (ханша) на човека и към неговия вътрешен, идеен живот, т. е. към плановете и идеите, които ще го вълнуват през живота му. Десетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Козирог и планетата Сатурн, които в човешкото тяло имат връзка с колената, зъбите, кожата и слуха. Този дом определя и общественото положение на родения човек.
към текста >>
Десетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Козирог и
планетата
Сатурн, които в човешкото тяло имат връзка с колената, зъбите, кожата и слуха.
В този сектор Слънцето, Луната и планетите губят значително от силите на своето влияние и действат с по-малка изразителност. Деветият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Стрелец и планетата Юпитер, които в човешкото тяло имат връзка с черния дроб - най-голямата и сложно устроена "жлеза", с изключителна важност за здравословното състояние. Голяма част от черния дроб се препокрива от диафрагмата, поради което за поддържане на нормалната му функция са необходими по-енергични физически движения, упражнения, работа, планински туризъм, изобщо - дейности, свързани с дълбоко дишане на чист въздух, при което диафрагмата да вибрира и масажира черния дроб. Този дом има отношение също и към таза (ханша) на човека и към неговия вътрешен, идеен живот, т. е. към плановете и идеите, които ще го вълнуват през живота му.
Десетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Козирог и
планетата
Сатурн, които в човешкото тяло имат връзка с колената, зъбите, кожата и слуха.
Този дом определя и общественото положение на родения човек. Единадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Водолей и планетата Уран, които управляват нервната система, кръвообращението и прасците. Този дом създава в човека връзките, които ще има с различни общества и с хора от тях, които в повечето случаи ще му помагат за определяне преди всичко на общественото му положение. Хората, които ще му помагат, няма да бъдат емоционално безразлични и често ще създават и връзки, водещи до женитба. Дванадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Риби и планетата Нептун, които в човешкото тяло имат връзка с белия дроб и ходилата.
към текста >>
Единадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Водолей и
планетата
Уран, които управляват нервната система, кръвообращението и прасците.
Голяма част от черния дроб се препокрива от диафрагмата, поради което за поддържане на нормалната му функция са необходими по-енергични физически движения, упражнения, работа, планински туризъм, изобщо - дейности, свързани с дълбоко дишане на чист въздух, при което диафрагмата да вибрира и масажира черния дроб. Този дом има отношение също и към таза (ханша) на човека и към неговия вътрешен, идеен живот, т. е. към плановете и идеите, които ще го вълнуват през живота му. Десетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Козирог и планетата Сатурн, които в човешкото тяло имат връзка с колената, зъбите, кожата и слуха. Този дом определя и общественото положение на родения човек.
Единадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Водолей и
планетата
Уран, които управляват нервната система, кръвообращението и прасците.
Този дом създава в човека връзките, които ще има с различни общества и с хора от тях, които в повечето случаи ще му помагат за определяне преди всичко на общественото му положение. Хората, които ще му помагат, няма да бъдат емоционално безразлични и често ще създават и връзки, водещи до женитба. Дванадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Риби и планетата Нептун, които в човешкото тяло имат връзка с белия дроб и ходилата. По-горе вече изтъкнахме мекото и благородно влияние, което се прибавя към Слънцето, Луната и Планетите, когато са в този сектор. То се подхранва и от възвишените въздействия на зодиакалното съзвездие Риби и от планетата Нептун.
към текста >>
Дванадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Риби и
планетата
Нептун, които в човешкото тяло имат връзка с белия дроб и ходилата.
Десетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Козирог и планетата Сатурн, които в човешкото тяло имат връзка с колената, зъбите, кожата и слуха. Този дом определя и общественото положение на родения човек. Единадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Водолей и планетата Уран, които управляват нервната система, кръвообращението и прасците. Този дом създава в човека връзките, които ще има с различни общества и с хора от тях, които в повечето случаи ще му помагат за определяне преди всичко на общественото му положение. Хората, които ще му помагат, няма да бъдат емоционално безразлични и често ще създават и връзки, водещи до женитба.
Дванадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Риби и
планетата
Нептун, които в човешкото тяло имат връзка с белия дроб и ходилата.
По-горе вече изтъкнахме мекото и благородно влияние, което се прибавя към Слънцето, Луната и Планетите, когато са в този сектор. То се подхранва и от възвишените въздействия на зодиакалното съзвездие Риби и от планетата Нептун. От голяма важност за положението на Слънцето, Луната или Планетите е точното им разположение в сектора-дома: дали са поставени някъде по средата, в края, или са на самата граница между два дома. Колкото един член от Слънчевото семейство се намира по в средата на даден дом, толкова влиянието му е по-слабо, а колкото е по в края, толкова е по-силно. Когато Слънцето, Луната или коя да е Планета стои точно върху границата между два дома, тогава имат най-голяма сила на влияние.
към текста >>
То се подхранва и от възвишените въздействия на зодиакалното съзвездие Риби и от
планетата
Нептун.
Единадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Водолей и планетата Уран, които управляват нервната система, кръвообращението и прасците. Този дом създава в човека връзките, които ще има с различни общества и с хора от тях, които в повечето случаи ще му помагат за определяне преди всичко на общественото му положение. Хората, които ще му помагат, няма да бъдат емоционално безразлични и често ще създават и връзки, водещи до женитба. Дванадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Риби и планетата Нептун, които в човешкото тяло имат връзка с белия дроб и ходилата. По-горе вече изтъкнахме мекото и благородно влияние, което се прибавя към Слънцето, Луната и Планетите, когато са в този сектор.
То се подхранва и от възвишените въздействия на зодиакалното съзвездие Риби и от
планетата
Нептун.
От голяма важност за положението на Слънцето, Луната или Планетите е точното им разположение в сектора-дома: дали са поставени някъде по средата, в края, или са на самата граница между два дома. Колкото един член от Слънчевото семейство се намира по в средата на даден дом, толкова влиянието му е по-слабо, а колкото е по в края, толкова е по-силно. Когато Слънцето, Луната или коя да е Планета стои точно върху границата между два дома, тогава имат най-голяма сила на влияние. Когато са върху една от Четирите главни точки - асцедент, надир, десцедент и особено върху зенит, влиянието им е особено силно. Тази особеност най-нагледно се очертава в хороскопите на близнаци, при които много често се явяват значителни различия както в техните качества и способности, така и в житейския им път.
към текста >>
Когато Слънцето, Луната или коя да е
Планета
стои точно върху границата между два дома, тогава имат най-голяма сила на влияние.
Дванадесетият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Риби и планетата Нептун, които в човешкото тяло имат връзка с белия дроб и ходилата. По-горе вече изтъкнахме мекото и благородно влияние, което се прибавя към Слънцето, Луната и Планетите, когато са в този сектор. То се подхранва и от възвишените въздействия на зодиакалното съзвездие Риби и от планетата Нептун. От голяма важност за положението на Слънцето, Луната или Планетите е точното им разположение в сектора-дома: дали са поставени някъде по средата, в края, или са на самата граница между два дома. Колкото един член от Слънчевото семейство се намира по в средата на даден дом, толкова влиянието му е по-слабо, а колкото е по в края, толкова е по-силно.
Когато Слънцето, Луната или коя да е
Планета
стои точно върху границата между два дома, тогава имат най-голяма сила на влияние.
Когато са върху една от Четирите главни точки - асцедент, надир, десцедент и особено върху зенит, влиянието им е особено силно. Тази особеност най-нагледно се очертава в хороскопите на близнаци, при които много често се явяват значителни различия както в техните качества и способности, така и в житейския им път. От многото мои случаи, ще цитирам един с близнаци - момче и девойка, родени с разлика във времето 20 минути. Животът на младежа е добре уреден, богат на разнообразия, ясно изразени качества и способности, докато животът на девойката е вял, с неприятности и с по-слабо изразени способности - изобщо по-труден и нещастен. При построяване на хороскопите им, е необходимо да се сравнят разстоянията на Слънцето, Луната и Планетите до границите на домовете, докато при аспектите не могат да се търсят съществени различия в рамките само на 20 минути.
към текста >>
58.
ПОСТРОЯВАНЕ НА ХОРОСКОП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След като сме нанесли положението на Слънцето, Луната и на всяка
планета
, пресмятаме на колко градуса се намират от 0° на зодиакалното съзвездие Овен.
Ако вътрешните планети Меркурий и Венера изминават за едно денонощие по 2°, това означава, че са близо до Слънцето, т. е. в перихелий, а ако изминават около 1° или по-малко, те са в афелий. Така определени, положенията на Слънцето, Луната и Планетите се нанасят върху начертания предварително кръг с дванадесет сектора-домове и посочените вече градуси на зодиакалните съзвездия. По този начин хороскопът е вече готов. Работата продължава с изчисление на ъгловите разстояния (аспекти) между Небесните тела.
След като сме нанесли положението на Слънцето, Луната и на всяка
планета
, пресмятаме на колко градуса се намират от 0° на зодиакалното съзвездие Овен.
Например ако Слънцето се намира на 20° от Близнаци, спрямо нулевия градус на Овен то отстои на 80°: за изминаването на Овена са необходими 30°, за изминаването на Бик - също 30° и за близнаци още 20°, общият сбор от които прави 80°. За Луната и планетите пресмятаме по същия начин. За аспекти или за взаимоотношения между два члена от Слънчевото семейство говорим, когато ъгловото разстояние между тях е: 0° наречено съвпад, 30° - полусекстил, 45° - полуквадрат, 60° - секстил, 72° - пентоъгълник, 90° - квадратура, 120° - тригон, 135° - квадрат и половина, 150° - квинконция и 180° - опозиция. Най-голямото ъглово разстояние между два члена от слънчевото семейство се приема за 180°. Ако разликата между ъгловите разстояния ( спрямо 0° Овен ) на две Небесни тела е по-голяма от 180°, за аспект между тях приемаме допълнителния ъгъл до 360°.
към текста >>
59.
ПЛАНЕТИ И ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Дванадесетте планети и съответните им Зодиакални съзвездия са: Вулкан със зодиакално съзвездие Лъв, Меркурий с Близнаци, Венера с Везни, Земя и Луна с Рак, Марс с Овен, Фаетон с Дева, Юпитер със Стрелец, Сатурн с Козирог, Уран с Водолей, Нептун с Риби, Плутон със Скорпион и Хано (
планетата
зад Плутон) с Бик - Телец.
ПЛАНЕТИ И ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ Изтъкнахме, че при образуването и оформянето на дванадесетте планети в Слънчевата система са взели участие Небесните образувания, намиращи се в дванадесетте сектора на еклиптиката и определени от дванадесетте Зодиакални съзвездия.
Дванадесетте планети и съответните им Зодиакални съзвездия са: Вулкан със зодиакално съзвездие Лъв, Меркурий с Близнаци, Венера с Везни, Земя и Луна с Рак, Марс с Овен, Фаетон с Дева, Юпитер със Стрелец, Сатурн с Козирог, Уран с Водолей, Нептун с Риби, Плутон със Скорпион и Хано (
планетата
зад Плутон) с Бик - Телец.
Когато в хороскопа на даден човек една планета се намира в своето Зодиакално съзвездие, тя действа с пълното и цялостно влияние на своята характеристика. Когато планетата се намира в друго ( чуждо ) Зодиакално съзвездие, силовите течения на Небесните образувания в това съзвездие й оказват известно влияние, придавайки нюанс на нейното въздействие. Ние приемаме, че всяко Небесно тяло, което излъчва светлина и топлина, е един високоорганизиран свят, израз на една Велика разумност. За да могат хората да приемат техните силови течения, трябва да притежават високоорганизиран и облагороден мозък. С други думи, за да може един човек да приеме изцяло влиянието на една планета заедно с влиянието на светлите Небесни образувания в Зодиакалното съзвездие, в което тя е разположена в неговия хороскоп, той трябва да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, придаващи му голяма интелигентност.
към текста >>
Когато в хороскопа на даден човек една
планета
се намира в своето Зодиакално съзвездие, тя действа с пълното и цялостно влияние на своята характеристика.
ПЛАНЕТИ И ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ Изтъкнахме, че при образуването и оформянето на дванадесетте планети в Слънчевата система са взели участие Небесните образувания, намиращи се в дванадесетте сектора на еклиптиката и определени от дванадесетте Зодиакални съзвездия. Дванадесетте планети и съответните им Зодиакални съзвездия са: Вулкан със зодиакално съзвездие Лъв, Меркурий с Близнаци, Венера с Везни, Земя и Луна с Рак, Марс с Овен, Фаетон с Дева, Юпитер със Стрелец, Сатурн с Козирог, Уран с Водолей, Нептун с Риби, Плутон със Скорпион и Хано (планетата зад Плутон) с Бик - Телец.
Когато в хороскопа на даден човек една
планета
се намира в своето Зодиакално съзвездие, тя действа с пълното и цялостно влияние на своята характеристика.
Когато планетата се намира в друго ( чуждо ) Зодиакално съзвездие, силовите течения на Небесните образувания в това съзвездие й оказват известно влияние, придавайки нюанс на нейното въздействие. Ние приемаме, че всяко Небесно тяло, което излъчва светлина и топлина, е един високоорганизиран свят, израз на една Велика разумност. За да могат хората да приемат техните силови течения, трябва да притежават високоорганизиран и облагороден мозък. С други думи, за да може един човек да приеме изцяло влиянието на една планета заедно с влиянието на светлите Небесни образувания в Зодиакалното съзвездие, в което тя е разположена в неговия хороскоп, той трябва да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, придаващи му голяма интелигентност. Затова колкото една личност е по-добре изявена в това отношение, толкова тя по-пълно ще може да възприема влиянията на Планетите, заедно с това на светлите образувания в съответното Зодиакално съзвездие.
към текста >>
Когато
планетата
се намира в друго ( чуждо ) Зодиакално съзвездие, силовите течения на Небесните образувания в това съзвездие й оказват известно влияние, придавайки нюанс на нейното въздействие.
ПЛАНЕТИ И ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ Изтъкнахме, че при образуването и оформянето на дванадесетте планети в Слънчевата система са взели участие Небесните образувания, намиращи се в дванадесетте сектора на еклиптиката и определени от дванадесетте Зодиакални съзвездия. Дванадесетте планети и съответните им Зодиакални съзвездия са: Вулкан със зодиакално съзвездие Лъв, Меркурий с Близнаци, Венера с Везни, Земя и Луна с Рак, Марс с Овен, Фаетон с Дева, Юпитер със Стрелец, Сатурн с Козирог, Уран с Водолей, Нептун с Риби, Плутон със Скорпион и Хано (планетата зад Плутон) с Бик - Телец. Когато в хороскопа на даден човек една планета се намира в своето Зодиакално съзвездие, тя действа с пълното и цялостно влияние на своята характеристика.
Когато
планетата
се намира в друго ( чуждо ) Зодиакално съзвездие, силовите течения на Небесните образувания в това съзвездие й оказват известно влияние, придавайки нюанс на нейното въздействие.
Ние приемаме, че всяко Небесно тяло, което излъчва светлина и топлина, е един високоорганизиран свят, израз на една Велика разумност. За да могат хората да приемат техните силови течения, трябва да притежават високоорганизиран и облагороден мозък. С други думи, за да може един човек да приеме изцяло влиянието на една планета заедно с влиянието на светлите Небесни образувания в Зодиакалното съзвездие, в което тя е разположена в неговия хороскоп, той трябва да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, придаващи му голяма интелигентност. Затова колкото една личност е по-добре изявена в това отношение, толкова тя по-пълно ще може да възприема влиянията на Планетите, заедно с това на светлите образувания в съответното Зодиакално съзвездие. За Слънцето изтъкнахме, че е един високоорганизиран свят и най-близката до нас звезда.
към текста >>
С други думи, за да може един човек да приеме изцяло влиянието на една
планета
заедно с влиянието на светлите Небесни образувания в Зодиакалното съзвездие, в което тя е разположена в неговия хороскоп, той трябва да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, придаващи му голяма интелигентност.
Дванадесетте планети и съответните им Зодиакални съзвездия са: Вулкан със зодиакално съзвездие Лъв, Меркурий с Близнаци, Венера с Везни, Земя и Луна с Рак, Марс с Овен, Фаетон с Дева, Юпитер със Стрелец, Сатурн с Козирог, Уран с Водолей, Нептун с Риби, Плутон със Скорпион и Хано (планетата зад Плутон) с Бик - Телец. Когато в хороскопа на даден човек една планета се намира в своето Зодиакално съзвездие, тя действа с пълното и цялостно влияние на своята характеристика. Когато планетата се намира в друго ( чуждо ) Зодиакално съзвездие, силовите течения на Небесните образувания в това съзвездие й оказват известно влияние, придавайки нюанс на нейното въздействие. Ние приемаме, че всяко Небесно тяло, което излъчва светлина и топлина, е един високоорганизиран свят, израз на една Велика разумност. За да могат хората да приемат техните силови течения, трябва да притежават високоорганизиран и облагороден мозък.
С други думи, за да може един човек да приеме изцяло влиянието на една
планета
заедно с влиянието на светлите Небесни образувания в Зодиакалното съзвездие, в което тя е разположена в неговия хороскоп, той трябва да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, придаващи му голяма интелигентност.
Затова колкото една личност е по-добре изявена в това отношение, толкова тя по-пълно ще може да възприема влиянията на Планетите, заедно с това на светлите образувания в съответното Зодиакално съзвездие. За Слънцето изтъкнахме, че е един високоорганизиран свят и най-близката до нас звезда. За влиянието му ние не притежаваме подготвени мозъчни центрове, поради което настоящата негова задача е да организира и да облагородява както Планетите, така и човешките мозъци.
към текста >>
60.
ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това, което в даден хороскоп се приема за Слънчево влияние, всъщност е активността на най-близката до Слънцето
планета
- Вулкан.
ВУЛКАН
Това, което в даден хороскоп се приема за Слънчево влияние, всъщност е активността на най-близката до Слънцето
планета
- Вулкан.
Понеже тя все още е неоткрита и не разполагаме с нейните ефемериди, за нейно положение приемаме това на Слънцето, още повече, че най-голямото й отклонение спрямо Слънцето не надвишава 4-5°, което в астрологичната практика се приема за съвпад. С други думи, Вулкан всякога е в съвпад със Слънцето, затова зад символа на Слънцето трябва да разбираме Вулкан. Изтъкнахме, че Вулкан има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв. В другите съзвездия, той ще приеме (според интелектуалното ниво на личността) по нещо от влиянието на Небесните образувания в тях. В Овен.
към текста >>
В това съзвездие
планетата
Вулкан престоява заедно със Слънцето между 22 март и 22 април.
Понеже тя все още е неоткрита и не разполагаме с нейните ефемериди, за нейно положение приемаме това на Слънцето, още повече, че най-голямото й отклонение спрямо Слънцето не надвишава 4-5°, което в астрологичната практика се приема за съвпад. С други думи, Вулкан всякога е в съвпад със Слънцето, затова зад символа на Слънцето трябва да разбираме Вулкан. Изтъкнахме, че Вулкан има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв. В другите съзвездия, той ще приеме (според интелектуалното ниво на личността) по нещо от влиянието на Небесните образувания в тях. В Овен.
В това съзвездие
планетата
Вулкан престоява заедно със Слънцето между 22 март и 22 април.
Ако анализираме естеството на Небесните образувания в това съзвездие, можем да си изясним въздействието, което те ще окажат върху влиянието на Вулкан. Особеностите на Зодиакалното съзвездие Овен описахме в главата за планетата Марс. В Овен, Вулкан получава активиране, внася в индивида прилив на енергия, в по-интелигентните - подтик към борба за справедливост, а в по-елементарните се изразява в рязко и грубо отношение към всички, незачитане на каквото и да било съвети и напътствия, невъзможност за разумен контрол. В Бик-Телец. Вулкан престоява в това съзвездие от 22 април до 22 май.
към текста >>
Особеностите на Зодиакалното съзвездие Овен описахме в главата за
планетата
Марс.
Изтъкнахме, че Вулкан има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв. В другите съзвездия, той ще приеме (според интелектуалното ниво на личността) по нещо от влиянието на Небесните образувания в тях. В Овен. В това съзвездие планетата Вулкан престоява заедно със Слънцето между 22 март и 22 април. Ако анализираме естеството на Небесните образувания в това съзвездие, можем да си изясним въздействието, което те ще окажат върху влиянието на Вулкан.
Особеностите на Зодиакалното съзвездие Овен описахме в главата за
планетата
Марс.
В Овен, Вулкан получава активиране, внася в индивида прилив на енергия, в по-интелигентните - подтик към борба за справедливост, а в по-елементарните се изразява в рязко и грубо отношение към всички, незачитане на каквото и да било съвети и напътствия, невъзможност за разумен контрол. В Бик-Телец. Вулкан престоява в това съзвездие от 22 април до 22 май. Всички знаят колко активен е живота през месец май - най-гиздавият и приятен период през годината, на който всички се възхищават с изблик на живот и радост. Изтъкнахме, че в Бик има много звезди, които могат да се видят с просто око, особено червения гигант Алдебаран, двата звездни купа Плеяди и Хаиди и светлия облак Ракообразна мъглявина.
към текста >>
61.
ТЪЛКУВАНЕ НА ХОРОСКОП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Изтъкнахме значението на Слънцето, Луната и всяка
планета
във всеки дом.
ТЪЛКУВАНЕ НА ХОРОСКОП Тълкуването започва с положението на членовете от Слънчевото семейство в домовете и в зодиакалните съзвездия.
Изтъкнахме значението на Слънцето, Луната и всяка
планета
във всеки дом.
Когато в даден дом са разположени повече от един член на Слънчевото семейство, всеки един действа там със своите влияния. Особено внимание трябва да се обърне на Небесните тела, разположени в четирите ъглови домове - първи, четвърти, седми и десети. Разполагането на повечето Небесни тела в първи дом определя човек с широки и задълбочени качества и способности, разнообразен в своите изяви и преживелици. Ако са разположени в четвърти дом, те определят разнообразни преживявания предимно в началния период от живота, т. е. в семейството, където човек се е родил.
към текста >>
62.
ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧНО БОЛНИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Изтъкнахме, че по своя строеж веществото на нашата
планета
се дели на два големи дяла: аморфно и кристално.
ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧНО БОЛНИ
Изтъкнахме, че по своя строеж веществото на нашата
планета
се дели на два големи дяла: аморфно и кристално.
При аморфния строеж частиците на веществото са в пълен безпорядък, докато при кристалния строеж те са в абсолютен порядък, наредени в строга закономерност. Големият окултист от XIII век Албертус Магнус е твърдял, че всеки кристал е идея на едно Велико разумно същество. Във всеки кристал са вложени чудни свойства, едно от които е възможността за приемане на силови вибрации от земни обекти и от околоземното пространство, заедно с възможността за трансформирането им от един вид в друг. Най-изтъкнатите изследователи днес работят върху свойствата на кристалите. Ние приемаме, че човешкият мозък е най-съвършеното вещество на Земята.
към текста >>
Тази катастрофа е внесла значителен безпорядък в Слънчевата система, предимно в орбитите и осите на въртене на планетите, но най-голямото събитие е разрушаването на
планетата
Фаетон, която се е движела в орбита между Марс и Юпитер.
Затова хората все още не могат да приемат ясно силовите вибрации и в своите мисли, чувства и постъпки често пъти демонстрират неправилни и разрушителни прояви, израз на безпорядъка в някои от мозъчните им центрове. В подкрепа на горното цитирам думите на един Велик Мъдрец: Сега хората са по-малко или повече психически разстроени. Официалните статистики говорят, че сега на Земята има 120 милиона регистрирани психично болни хора. Явно това явление не е някакво изключение. Както изтъкнахме по-преди, някога в Слънчевата система е станала катастрофа, предизвикана от проникването в нея на Черно слънце.
Тази катастрофа е внесла значителен безпорядък в Слънчевата система, предимно в орбитите и осите на въртене на планетите, но най-голямото събитие е разрушаването на
планетата
Фаетон, която се е движела в орбита между Марс и Юпитер.
Наричали са я Лъчезарната, защото с влиянието си е давала устойчивост и постоянство на най-висшите, нежни, мили и приятни отношения, които сега наричаме Любов. След катастрофата, тези чувства са крайно нарушени и често пъти се преобразуват в омраза. Тази планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното слънце, просмукано в нея: влияние на безредие, мрак и смърт. Хората, родени с ненормални физически тела или с разстроена психика, или в последствие заболели психически, в своя минал живот са били в контакт с тъмната, разрушителна природа на безредието, били са в нейна услуга, вършили са чудовищни престъпления срещу Светлината, Доброто и Живота, при което са продали своята жизнена сила, силата на реда, порядъка и хармонията. За всички свои прояви - емоционални, мисловни или волеви - човек има нужда от сила; ако всички тези прояви са в хармония с реда и доброто в Живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него.
към текста >>
Тази
планета
продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното слънце, просмукано в нея: влияние на безредие, мрак и смърт.
Явно това явление не е някакво изключение. Както изтъкнахме по-преди, някога в Слънчевата система е станала катастрофа, предизвикана от проникването в нея на Черно слънце. Тази катастрофа е внесла значителен безпорядък в Слънчевата система, предимно в орбитите и осите на въртене на планетите, но най-голямото събитие е разрушаването на планетата Фаетон, която се е движела в орбита между Марс и Юпитер. Наричали са я Лъчезарната, защото с влиянието си е давала устойчивост и постоянство на най-висшите, нежни, мили и приятни отношения, които сега наричаме Любов. След катастрофата, тези чувства са крайно нарушени и често пъти се преобразуват в омраза.
Тази
планета
продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното слънце, просмукано в нея: влияние на безредие, мрак и смърт.
Хората, родени с ненормални физически тела или с разстроена психика, или в последствие заболели психически, в своя минал живот са били в контакт с тъмната, разрушителна природа на безредието, били са в нейна услуга, вършили са чудовищни престъпления срещу Светлината, Доброто и Живота, при което са продали своята жизнена сила, силата на реда, порядъка и хармонията. За всички свои прояви - емоционални, мисловни или волеви - човек има нужда от сила; ако всички тези прояви са в хармония с реда и доброто в Живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него. Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието и тъмнината, човек влиза в контакт със света на разрушената планета (с астероидите) и става техен проводник; при повторното си раждане на Земята, още в утробата на майката тялото и мозъкът му се изграждат по пътя на безредието и се раждат във форма на физическа, психическа или съчетана дисхармония. Когато физическата или психическата дисхармония е временна, връзката на човека със света на безредието в миналия му живот е била също временна.
към текста >>
Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието и тъмнината, човек влиза в контакт със света на разрушената
планета
(с астероидите) и става техен проводник; при повторното си раждане на Земята, още в утробата на майката тялото и мозъкът му се изграждат по пътя на безредието и се раждат във форма на физическа, психическа или съчетана дисхармония.
Наричали са я Лъчезарната, защото с влиянието си е давала устойчивост и постоянство на най-висшите, нежни, мили и приятни отношения, които сега наричаме Любов. След катастрофата, тези чувства са крайно нарушени и често пъти се преобразуват в омраза. Тази планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното слънце, просмукано в нея: влияние на безредие, мрак и смърт. Хората, родени с ненормални физически тела или с разстроена психика, или в последствие заболели психически, в своя минал живот са били в контакт с тъмната, разрушителна природа на безредието, били са в нейна услуга, вършили са чудовищни престъпления срещу Светлината, Доброто и Живота, при което са продали своята жизнена сила, силата на реда, порядъка и хармонията. За всички свои прояви - емоционални, мисловни или волеви - човек има нужда от сила; ако всички тези прояви са в хармония с реда и доброто в Живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него.
Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието и тъмнината, човек влиза в контакт със света на разрушената
планета
(с астероидите) и става техен проводник; при повторното си раждане на Земята, още в утробата на майката тялото и мозъкът му се изграждат по пътя на безредието и се раждат във форма на физическа, психическа или съчетана дисхармония.
Когато физическата или психическата дисхармония е временна, връзката на човека със света на безредието в миналия му живот е била също временна.
към текста >>
63.
ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ЧОВЕКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Слънцето, Луната и всяка
планета
, намиращи се на определен градус от дадено зодиакално съзвездие, образуват ядра, които са източници на силови полета в Двойника на човека.
на служителите на Ормузд, тогава силите на злото се оттеглят и човек остава под ръководството на добрите сили, които още в този и в бъдещия му живот ще го поставят при много по-добри условия. Приеме ли съветите на злото, на служителите на Ариман, тогава доброто се оттегля и човек остава под ръководството на злото, което ограбва най-напред жизнените му сили и добрата среда, поради което още през настоящия живот ще се почувства техния недостиг като слаба жизненост, заболявания и влошаване на условията. Изобщо, миналият живот определя условията на сегашния, което се изразява с разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия по небесната сфера в момента на раждането, с ъгловите разстояния между членовете на слънчевото семейство и с характера на тяхното движение. Рожденната конфигурация на Небесната сфера е такава, каквото е Звездното тяло на човека и с помощта на ефемеридите ние лесно я определяме, което фактически е построяването на хороскопа. От този момент (момента на раждането) движението на Слънцето, Луната и планетите става по законите на небесната механика, а в Звездното тяло на човека се движат вече по други закони, образувайки транзити и ъглови разстояния, които определят случките, събитията и условията в живота.
Слънцето, Луната и всяка
планета
, намиращи се на определен градус от дадено зодиакално съзвездие, образуват ядра, които са източници на силови полета в Двойника на човека.
В същото време небесните тела, движейки се в своя път по принципа "градус-година", образуват преминавания (транзити) и ъглови разстояния с тези силови ядра, детерминирайки случките, събитията и условията в човешкия живот. Ъгловите разстояния и тук са същите както при аспектите в рожденния хороскоп: 0°, 30°, 45°, 60°, 90°, 120°, 135°, 150° и 180°. Причините за разделянето на окръжността на 360° и за приемането на всеки изминат градус за една година подробно описахме по-горе. Четирите ъглови точки в хороскопа - асцендент, надир, десцендент и зенит - също са ядра на жизнени сили. Когато член от Слънчевото семейство мине през която и да било от тези точки, създава събития в живота на човека.
към текста >>
Когато дадена
планета
има обратно (ретроградно) движение, тя се "люлее" около дадена точка на хороскопа, т. е.
Причините за разделянето на окръжността на 360° и за приемането на всеки изминат градус за една година подробно описахме по-горе. Четирите ъглови точки в хороскопа - асцендент, надир, десцендент и зенит - също са ядра на жизнени сили. Когато член от Слънчевото семейство мине през която и да било от тези точки, създава събития в живота на човека. За да определим точното време на събитието, трябва да разполагаме с много точно време на раждане. Изтъкнахме, че от гледна точка на земния наблюдател Слънцето и Луната извършват прави движения - от запад към изток, докато планетите извършват и право, и обратно движения.
Когато дадена
планета
има обратно (ретроградно) движение, тя се "люлее" около дадена точка на хороскопа, т. е.
след като премине веднъж през нея, се връща назад и за трети път я преминава, тръвайки отново напред. При това положение планетата поражда три събития, поради трикратно преминаване през ъгловите точки. Градусите, изминати от дадена планета до една от тези точки, определя годината, когато ще се състои събитието. Всеки един член от слънчевото семейство, според естеството на своите сили, създава съответни случки и събития. Слънце. Когато Слънцето минава през една от четирите ъглови точки, се създават много благоприятни случки, събития и условия в живота на човека.
към текста >>
При това положение
планетата
поражда три събития, поради трикратно преминаване през ъгловите точки.
Когато член от Слънчевото семейство мине през която и да било от тези точки, създава събития в живота на човека. За да определим точното време на събитието, трябва да разполагаме с много точно време на раждане. Изтъкнахме, че от гледна точка на земния наблюдател Слънцето и Луната извършват прави движения - от запад към изток, докато планетите извършват и право, и обратно движения. Когато дадена планета има обратно (ретроградно) движение, тя се "люлее" около дадена точка на хороскопа, т. е. след като премине веднъж през нея, се връща назад и за трети път я преминава, тръвайки отново напред.
При това положение
планетата
поражда три събития, поради трикратно преминаване през ъгловите точки.
Градусите, изминати от дадена планета до една от тези точки, определя годината, когато ще се състои събитието. Всеки един член от слънчевото семейство, според естеството на своите сили, създава съответни случки и събития. Слънце. Когато Слънцето минава през една от четирите ъглови точки, се създават много благоприятни случки, събития и условия в живота на човека. Преминаването през асцендента създава сполуки в живота и здравно благополучие; през надира - успехи при пътувания с благополучни резултати и с придобиване на ценности; през десцендента - щастливи връзки с хора от противоположния пол, често и женитба; през зенита - заемане на добро обществено положение или събитие, която ще определи бъдещата кариера, като записване в университет, начало на добра стопанска дейност и др. Луна. Преминавайки през асцендента, Луната създава благоприятни събития, свързани с добри връзки и в повечето случаи с женитба.
към текста >>
Градусите, изминати от дадена
планета
до една от тези точки, определя годината, когато ще се състои събитието.
За да определим точното време на събитието, трябва да разполагаме с много точно време на раждане. Изтъкнахме, че от гледна точка на земния наблюдател Слънцето и Луната извършват прави движения - от запад към изток, докато планетите извършват и право, и обратно движения. Когато дадена планета има обратно (ретроградно) движение, тя се "люлее" около дадена точка на хороскопа, т. е. след като премине веднъж през нея, се връща назад и за трети път я преминава, тръвайки отново напред. При това положение планетата поражда три събития, поради трикратно преминаване през ъгловите точки.
Градусите, изминати от дадена
планета
до една от тези точки, определя годината, когато ще се състои събитието.
Всеки един член от слънчевото семейство, според естеството на своите сили, създава съответни случки и събития. Слънце. Когато Слънцето минава през една от четирите ъглови точки, се създават много благоприятни случки, събития и условия в живота на човека. Преминаването през асцендента създава сполуки в живота и здравно благополучие; през надира - успехи при пътувания с благополучни резултати и с придобиване на ценности; през десцендента - щастливи връзки с хора от противоположния пол, често и женитба; през зенита - заемане на добро обществено положение или събитие, която ще определи бъдещата кариера, като записване в университет, начало на добра стопанска дейност и др. Луна. Преминавайки през асцендента, Луната създава благоприятни събития, свързани с добри връзки и в повечето случаи с женитба. Луната има отношение към водата, затова при това преминаване има опасност и от удавяне, но без фатален край.
към текста >>
64.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бог -
планета
Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни.
„Името на Хермес - Тот, тази тайнствена личност, която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини, без съмнение има връзка с първото миролюбиво размесване на Бялата и черната раси в страните на Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману и Буда. Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог. Човекът Хермес е първият Велик човек, който е посветил Египет в тайните. Кастата, свещеничеството, са пазители на преданията.
Бог -
планета
Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни.
С една дума, Хермес е представител на Свръхземната област на Небесното Посвещение. В духовната икономия на света всички тези неща са свързани с тайните сходства като с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването му. Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята.
към текста >>
Във всяко кълбо се движеше по една
планета
, придружена от по един гений с различни форми, знакове и Светлини.
Подигни очи и гледай. Тогава Хермес видя една чудна гледка. Безкрайният простор, звездното небе го обгръща със седемте си сфери. Само с един поглед Хермес видя седемте Небеса като натрупани над главата му, като седем прозрачни и концентрични кълба, на които той заемаше звездния център. Последното се опасваше от Млечния път.
Във всяко кълбо се движеше по една
планета
, придружена от по един гений с различни форми, знакове и Светлини.
Когато сериозният Хермес съзерцаваше величавите им движения, гласът му каза: - Гледай, слушай и виждай. Ти виждаш седемте сфери на всеки живот и през тях падат и се качват душите. Седемте гении са седемте лъча на Словото- Светлина. Всеки от тях господства над една от областите на духа, над една от фазите на душите.
към текста >>
Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка
планета
- един образ на тази мисъл.
Учителят казва: „Числото седем е мистичният диаметър на вселената." Това, което изложихме от видението на Хермес е само една част, но то е достатъчно за да ни изясни учението на Хермес за творческото Слово. Ето още една мисъл от Хермес в този дух: „Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията на сферите."
Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка
планета
- един образ на тази мисъл.
За да изучите Божествените мисли, и пътя на душите, вие трябва да слизате и да се изкачвате по пътя на седемте планети и на техните седем небеса. Какво говорят звездите? Какво казват числата? Какво движат със себе си сферите? - О, изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдби.
към текста >>
65.
САНХОНИАТОН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От този смътен откъслек се вижда, че авторът се опитва да обясни произхода на живота на нашата
планета
в началото което предшествува Лемурийската епоха, като има за изходна точка принципа на полярността и принципа на Слънцето-Светлина.
Онези, които те родили: Генус и Генея, обитавали във Финикия. Тъй като те дължат живота си на топлината, протягали ръцете си към небето, към Слънцето, което считали за единствен Бог във вселената, който нарекли Веелзамен, на финикийски което значи Господар на Небето. От Генус се родили деца смъртни: Фос (светлината), Пир (огънят) и Флокс (пламъкът). Второто поколение от потомството на Генус било племето на исполините, от които се родил Мемрумус и брат му Хипсураниус и Удус. Удус издигнал стълб на огъня.
От този смътен откъслек се вижда, че авторът се опитва да обясни произхода на живота на нашата
планета
в началото което предшествува Лемурийската епоха, като има за изходна точка принципа на полярността и принципа на Слънцето-Светлина.
Друг, който учил в Египет и е пренесъл Светлината на Хермес в родината си, е Орфей, от когото водят началото си гръцките мистерии и гръцката митология.
към текста >>
66.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка движеща се
планета
повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения.
Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са душите на звездите. Слънцето, звездите, Земята и Луната, всяко тяло има своя душа и всички са произлезли от Свещения Огън на Зевс, от Първоначалната Светлина. Тези велики души управляват великото творение с правилните му движения.
Всяка движеща се
планета
повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения.
Чрез тези Божествени духове Бог диша, движи се, проявява се. Те са дъхът на Неговата жива душа, лъчи на Вечния Разум. Те командват армията по-долни духове, които движат стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните.
към текста >>
67.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже всяка
планета
е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили.
Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога. Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух.
Понеже всяка
планета
е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили.
Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония.
към текста >>
68.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар
планетата
Марс, която напълно се характеризира с горните думи.
12.Йосиф отговаря на знака Козирог. В 49-та глава на Битието се казва: „И повика Яков синовете си и рече им: Съберете се да ви известя що ще се случи вам в последните дни. Съберете се и послушайте синове Якови, послушайте Израиля отца си." След тези думи Яков изрежда благословение към всеки един от тях, което ги характеризира като зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще ги дам по реда на знаците: 1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител.
Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар
планетата
Марс, която напълно се характеризира с горните думи.
2. На знака Телец отговаря Исахар. За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата. И като видя, че успокоението е добро и местото весело, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец. 3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви, които са дадени заедно в Битието. За тях Яков казва: „Симеон и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им.
към текста >>
69.
Щайнер за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Душите, които се връщали на Земята от другите планети, били надарени с различна природа, според това на коя
планета
са били емигрирали.
По този начин Земята станала удобна за развитието на човека. Луната се откъснала от Земята през лемурийско време. След това еволюцията е продължила и оттам насетне става едно постепенно възвръщане, един вид прилив на човешките души, които преди това бяха емигрирали на съседните планети. Този факт продължил доста дълго време, дори до ат- лантския период, през течение на който човешките души още продължавали да слизат от съседните планети. През тези два периода субстанцията на човешкото тяло постепенно е кристализирало и се е втвърдявало, за да може да послужи като жилище на завръщащите се души.
Душите, които се връщали на Земята от другите планети, били надарени с различна природа, според това на коя
планета
са били емигрирали.
Чрез това се внася едно твърде голямо разнообразие в земното развитие на човечеството. Вследствие на това става разпределение на човечеството на планетни типове - юпитерианци, са- турнианци и т.н. Това е началото на диференциране на хората на раси. По тези типове може да се познае сега на коя планета са емигрирали човешките души. Както вече казах, по-силните души са останали да се развиват при земните условия, когато другите емигрираха на другите планети.
към текста >>
По тези типове може да се познае сега на коя
планета
са емигрирали човешките души.
През тези два периода субстанцията на човешкото тяло постепенно е кристализирало и се е втвърдявало, за да може да послужи като жилище на завръщащите се души. Душите, които се връщали на Земята от другите планети, били надарени с различна природа, според това на коя планета са били емигрирали. Чрез това се внася едно твърде голямо разнообразие в земното развитие на човечеството. Вследствие на това става разпределение на човечеството на планетни типове - юпитерианци, са- турнианци и т.н. Това е началото на диференциране на хората на раси.
По тези типове може да се познае сега на коя
планета
са емигрирали човешките души.
Както вече казах, по-силните души са останали да се развиват при земните условия, когато другите емигрираха на другите планети. Тези, които останали на Земята са описани в Библията като първоначална двойка - Адам и Ева - която е могла да надживее тези груби земни условия. В техните потомци са продължавали да се въплощават расите на човечеството, които, както казахме, са се формирали от факта, че от целия Космос слизали към Земята душите от другите планети. В началото на лемурийското време Земята е била съставена от огън, носила е в себе си огнения елемент, които е избликнал навън от нея. Същият постепенно преминава във въздушен елемент, след това във воден и към края на Лемурийската епоха започва да се явява сух.
към текста >>
70.
УВОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той донесе не само учението на Любовта, но внесе в земното развитие и силата на Любовта, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата
планета
, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено.
Християнството, което е последен плод на този втори клон и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам в следващото изложение. Както се вижда от заглавието на тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една Окултна Школа, каквато е то в действителност. Христос е Върховният йерофант във всички древни Посвещения или, както Учителят го нарича, Вдъхновител на всички вдъхновения през всички времена и епохи. Той е говорил в миналото чрез устата на всички Велики Учители и Пророци и сега в Палестина Той се въплъти в тялото на Исус от Назарет. Изнесе непосредствено Божественото Учение пред човечеството, с което вля в него нови и свежи струи на живот и обнови целокупния живот на човека и човечеството, като даде нов импулс, който откри пътя на човешките души към Бога.
Той донесе не само учението на Любовта, но внесе в земното развитие и силата на Любовта, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата
планета
, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено.
Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение. Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и хармонизира силите на самия човек, които са в дисхармония помежду си. У сегашния човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга, а силите на волята - в трета. Те са като орел, рак и щука. Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката душа към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие.
към текста >>
По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия - проникването на Любовта като сила в цялата
планета
и във всички души и обединението на човечеството в едно велико Братство.
Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение. Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и хармонизира силите на самия човек, които са в дисхармония помежду си. У сегашния човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга, а силите на волята - в трета. Те са като орел, рак и щука. Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката душа към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие.
По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия - проникването на Любовта като сила в цялата
планета
и във всички души и обединението на човечеството в едно велико Братство.
към текста >>
71.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата
планета
.
Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят. Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение".
Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата
планета
.
Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен.
към текста >>
72.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова казваме, че Земята е
планетата
или космосът за развитие на Любовта.
Всяко планетно съществуване има определена задача. Не може и дума да става за едно просто преповторение на това, което по-рано е било. В Божественото творчество няма еднообразие, а вечно разнообразие, което е признак на изобилието на Божественото съвършенство. Нашата Земя има мисията съществата, които се развиват на нея, да доведат до най-високо разцъфтяване Принципа на Любовта. Любовта трябва да проникне напълно Земята, когато тя достигне до края на своето развитие.
Затова казваме, че Земята е
планетата
или космосът за развитие на Любовта.
Периодът на Луната е имал друга мисия. Луната е била планета или космосът на Мъдростта. Тогава е действал Принципът на Божествената Мъдрост. Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна субстанция. Тази целесъобразност и закономерност, тази разумност, която намираме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала в Лунния период.
към текста >>
Луната е била
планета
или космосът на Мъдростта.
В Божественото творчество няма еднообразие, а вечно разнообразие, което е признак на изобилието на Божественото съвършенство. Нашата Земя има мисията съществата, които се развиват на нея, да доведат до най-високо разцъфтяване Принципа на Любовта. Любовта трябва да проникне напълно Земята, когато тя достигне до края на своето развитие. Затова казваме, че Земята е планетата или космосът за развитие на Любовта. Периодът на Луната е имал друга мисия.
Луната е била
планета
или космосът на Мъдростта.
Тогава е действал Принципът на Божествената Мъдрост. Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна субстанция. Тази целесъобразност и закономерност, тази разумност, която намираме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала в Лунния период. Така че, цялата външна природа е била проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека.
към текста >>
Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата
планета
е проникната от Мъдростта.
Така че, цялата външна природа е била проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот. Първо тя се е проявила в своята най-низша форма в Лемурийската епоха.
Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата
планета
е проникната от Мъдростта.
В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно.
към текста >>
73.
3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А Сатурн е
планета
, противна на живота,
планета
, която отнема живота, защото тя, като
планета
, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота.
Затова Христос му казва: "Ето, ти си здрав, не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо". Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота. Това не е случайно явление. И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества.
А Сатурн е
планета
, противна на живота,
планета
, която отнема живота, защото тя, като
планета
, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота.
С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота. Понеже нищо от дейността на Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и изцелението в събота не е случайно явление. С това ни се показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние в света, което парализира човешката воля и отнема живота на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос. След това изцерение Христос е изказал много интересни мисли за отношението на Сина към Отца. Той казва: "Отец Ми работи досега и Аз работя".
към текста >>
74.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е
планета
, която препятства Живота.
Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето.
Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е
планета
, която препятства Живота.
И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата. И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата.
към текста >>
75.
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той можа да се запознае с всичко това от езическия гносис, което даваше разбиране за произхода на човека от Космоса и новото изграждане на нашата
планета
.
След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие. Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис. Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката душа.
Той можа да се запознае с всичко това от езическия гносис, което даваше разбиране за произхода на човека от Космоса и новото изграждане на нашата
планета
.
Но именно на това място, което се намираше в Египет, Марко можа да види колко силен беше контрастът между това, за което първоначално бе предназначен човек и това, което този човек беше станал след това. Това се показваше най-добре в египетската култура. Тази египетска култура водеше своя произход от най-възвишените откровения, които можеха да се видят после въплътени в египетската архитектура, особено в пирамидите и дворците, в културата на Сфинкса. Но тази култура на Египет достигна до все по-голям упадък и поквара именно през третия културен период, превърна се в най-лошите израждания на черната магия, най-лошата злоупотреба с духовното. Но когато човек притежава необходимите за това духовни очи, той може да види най-дълбоките Тайни в това, което още се практикуваше в Египет, защото то произхождаше от чистата Хермесова Мъдрост.
към текста >>
76.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ПРЕВРЪЩАНЕТО НA ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА
ПЛАНЕТА
189
ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ ............................................................ 174 VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА...................................................................... 176 VII.ОТВАРЯНЕТО I1A СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА ........................................................ 180 VIII. ТАЙНАТА НА СЕДЕМТЕ ТРЪБИ И НА СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ 186 IX. СЕДЕМТЕ ЧАШИ НA БОЖИЯ ГНЯВ.
ПРЕВРЪЩАНЕТО НA ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА
ПЛАНЕТА
189
X. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА .............................................................................. 192 XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА ... 195 XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ - РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО 199 XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА - АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ .................................. 201 XIV.ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 ....................................................................... 210
към текста >>
77.
V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН -ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Времето, което употребява една
планета
за преминаването през един от знаците, е наречено световен час.
с 24-те Старци. Учителя казва, че сега се приготовлява 25-ия Старец, който представя сегашното човечество, което е на път да завърши своето човешко развитие. Четирите животни - Лъв, Телец, Човек и Орел, това са 4-те вида групови души, през които минава човечеството в процеса на своето слизане и диференциране. Дъгата над Престола представя Зодиака, съставен от 12 съзвездия, в които са локализирани силите на 12-те Добродетели, които изграждат човешкото тяло в процеса на неговото развитие. Планетите, като минават през тези знаци, активизират тези сили и те почват да градят и създават.
Времето, което употребява една
планета
за преминаването през един от знаците, е наречено световен час.
По този начин съществуват 12 космични часа, 12 космични дни, 12 космични нощи. А стъкленото море, подобно на кристал, ни показва онзи момент от еволюцията, когато се появява минералното царство в еволюцията на Земята. Това е станало в четвъртия под-период на нашия Земен период, когато човек става човек в истинския смисъл на думата, т.е. същество, което притежава Аз, има самосъзнание и може да каже на себе си Аз.
към текста >>
78.
VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези, които са приели Христа в сърцето си, които са приели Христовия импулс, те се явяват облечени в бели дрехи човеци, които са били непризнавани, гонени, убивани, те ще бъдат запазени, за да помогнат за одухотворяването на нашата
планета
Земя.
Отворените Печати дават да се види вкаменелата форма, облечена от тези, които не са приели Христовия импулс. Когато те се показват наново, те запазват онези форми, които са получили преди Христа. И ние ги виждаме да се появяват възседнали върху четири коня, представящи човешкия интелект. Това е древната фигура на човека, възвръщащ се към своята първична природа кон. При отварянето на петия Печат виждаме съвсем друго нещо.
Тези, които са приели Христа в сърцето си, които са приели Христовия импулс, те се явяват облечени в бели дрехи човеци, които са били непризнавани, гонени, убивани, те ще бъдат запазени, за да помогнат за одухотворяването на нашата
планета
Земя.
Така че, общението с Христа е, което облича човека в бяло облекло, в което се явява при отварянето на петия Печат. От това ние виждаме, че времето, когато Христос се появява на Земята, е от голямо значение, както за предходните, така и за следващите епохи. В Шестата раса, когато ще се появят резултатите от първите четири кул турни епохи, хората, които ще живеят тогава, които са живели само с материални стремежи, ще бъдат измъчвани от своя материализъм, който ще им тегне, но към който те ще останат привързани. Можем да кажем, че всичко това, което ни се показва чрез отварянето на четирите Печата, е, в действителност, едно разхождане в Бездната. Тези, които слизат в Бездната, са онези, които живеейки в своя материализъм, не намират сили в себе си да преобразуват своята форма, която те са получили от миналото.
към текста >>
79.
IX. СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА ПЛАНЕТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА
ПЛАНЕТА
IX. СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ.
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА
ПЛАНЕТА
Както видяхме, Седмата раса с нейните 7 културни епохи е символизирана в Апокалипсиса със седемте Тръби. Всичките тези културни епохи, целият този период, е описан много страшно в Апокалипсиса. И Св. Йоан казва: "Аз щях да пиша, като видях всичко това и след като чух седемте Тръби, но чух Глас от Небето, който ми казваше: Запечатай това, което говореха седемте Тръби, недей го писа." Така че, тази Тайна, която се отнася до живота на Седмата раса с нейните седем културни епохи, ще остане засега неразкрита. Това, което е казано, е така предадено, че само злини се изливат върху Земята, които поразяват живота, проявен във всичките му форми.
към текста >>
Всички същества, които Земята е носила дотогава като физически същества, ще се трансформират, за да дадат, в своята цело-купност, една астрална
планета
.
които са емблема на етерния свят, на зеления цвят; който е цвят на разтеж и развитие. А когато се казва, че имат Божия Печат, се подразбира, че техният вътрешен живот на Любов и Доброта е отразен на тяхното лице, на тяхното чело. Когато седмата Тръба затръби, т.е. когато Седмата културна епоха на Седмата раса завърши, Земята ще е постигнала вече целта на физическата си еволюция. Тогава тя ще се превърне постепенно в едно астрално небесно тяло.
Всички същества, които Земята е носила дотогава като физически същества, ще се трансформират, за да дадат, в своята цело-купност, една астрална
планета
.
И тогава физическата субстанция, като такава, ще изчезне. Тя ще се одухотвори, ще се трансформира и ще премине изцяло в астрална субстанция. Тогава всички същества на Земята, които са приели духовния импулс на Любовта, носен от Христа, ще имат възможност да дадат израз на всичко добро, хубаво, красиво и разумно. Т.е. които носят Печата на Христа на челата си, чиито души ще носят белега на Христа и мислите им ще звучат като хармония и музика, всичките тези същества ще имат възможност да превърнат физическата материя, която те ще съдържат, да я трансформират в духовна субстанция, да я одухотворят. Те могат да разтворят тази материя, както водата разтваря солта, защото носят Любовта в себе си.
към текста >>
80.
X. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава под влияние на
планетата
Марс са се влияли в Земята силите, които образуват желязото.
Това, че книгата е сладка в устата, а горчива в стомаха, показва, че когато приеме Любовта в себе си, в своя физически живот, който е символизиран със стомаха на човека, ще има много неприятности, защото Любовта изисква жертви, изисква дейност, на която човешкото същество не е привикнало, и затова физическият живот на човека ще бъде горчив, ще има много неприятности, но в устата, т.е. в сърцето и в душата, ще бъде сладка като мед, което значи, че в духовно отношение Любовта ще бъде една Божия благодат и човек ще чувства сладост в сърцето си. Ангелът, който слиза от Небето, облечен в облак, е Духът на Земята, Духът на нашия Земен период на развитие. Този период, както споменах и по-горе, е разделен на две части - една на слизане на Духа към материята, и друга - на възлизане. Слизането на Духа към материята е наречен Марсов период.
Тогава под влияние на
планетата
Марс са се влияли в Земята силите, които образуват желязото.
Периодът на възлизането е наречен Меркуров период. Но тези два подпериода са израз на това, което е предшествало нашия Земен период - космичен период на Луната, който е наречен Космос на Мъдростта, и космичния период на Слънцето, който е наречен Космос на Силата, на Енергията. И в наследство нашият Земен период получава от Лунния период Мъдростта и затова всичко на Земята е проникнато от една Велика Мъдрост, която е турила всичко в хармония. От Слънчевия период Земята е получила Силата и Енергията. Слънчевото наследство се изразява в Земния период в Марсовия подпериод и е символизирано с крака на Ангела, стъпил върху морето.
към текста >>
Така че, мисията на Земята е да развие Любовта; Любовта да проникне цялата
планета
, да одухотвори цялата материя и да я издигне до висините на Духа.
А Лунното наследство се изразява в Земния период в Меркуровия подпериод и е символизиран с крака на Ангела, стъпил върху земята. Първият крак е стъпил върху водата, защото в процеса на слизането Земята първоначално е била изцяло вода, а твърдата почва се явява по-късно. А вторият крак е стъпил върху земята, защото вторият под-период започва, когато Земята е изцяло изградена от твърда материя. А лицето като Слънце и дъга над него, и книга в ръката символизира мисията на Земния период, който слиза от възвишения свят. Книгата в случая символизира Евангелието на Любовта, което слиза от Божествения свят и се терени върху два стълба - на Силата и на Мъдростта.
Така че, мисията на Земята е да развие Любовта; Любовта да проникне цялата
планета
, да одухотвори цялата материя и да я издигне до висините на Духа.
Тази идея е дадена и в Преображението на Христа на планината. Там Христос се явява между Илия и Мойсей. Илия е представител на Слънчевото течение на Силата, а Мойсей - на Лунното течение на Мъдростта. Върху тях се изгражда Любовта. Те са носители на Любовта, те са, които подготвят почвата, за да се прояви Любовта.
към текста >>
Тази идея е изразена в Апокалипсиса и в 11 глава, където се говори за двамата пророци, които са двете маслини, двата светилника, които стоят пред Господаря на Земята, Който е Христос, Духът на Любовта, под Чието влияние Земята постепенно ще се трансформира в духовна
планета
, в която ще царува Любовта, която ще обедини всички, които са приели този импулс, в едно велико Братство. Св.
Тази идея е дадена и в Преображението на Христа на планината. Там Христос се явява между Илия и Мойсей. Илия е представител на Слънчевото течение на Силата, а Мойсей - на Лунното течение на Мъдростта. Върху тях се изгражда Любовта. Те са носители на Любовта, те са, които подготвят почвата, за да се прояви Любовта.
Тази идея е изразена в Апокалипсиса и в 11 глава, където се говори за двамата пророци, които са двете маслини, двата светилника, които стоят пред Господаря на Земята, Който е Христос, Духът на Любовта, под Чието влияние Земята постепенно ще се трансформира в духовна
планета
, в която ще царува Любовта, която ще обедини всички, които са приели този импулс, в едно велико Братство. Св.
Йоан изразява тази идея по следния начин: "И като затръби седмият Ангел, станаха силни гласове на Небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове." /15/.
към текста >>
81.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чрез силата на Висшето Аз човек ще трансформира своето физическо тяло и ще облагороди етерното си тяло и ще може да живее на астрална
планета
, каквато ще стане Земята.
А към края на Атлантския период, преди Потопа, когато почва преселението от Запад на Изток, Азът работи несъзнателно върху физическото тяло, от която работа се ражда това, което наричаме съзнателна душа или съзнание. Едно лично чувство, повече или по-малко тъмно, лека-полека се явява, и то е, което ще откъсне Аза от груповата душа, нещо, което ще получи пълния си импулс едва с идването на Христа. Оттогава насетне човек е станал способен за една повече или по-малко съзнателна работа върху астралното тяло. След като Християнството поставя своя печат върху Аза, последният започва съзнателно да трансформира астралното тяло, в резултат на което се работи за пробуждане на принципа на Висшето Аз, на Манас. Понастоящем всеки притежава по един кълн зародиш от Висшето Аз, но Висшето Аз ще достигне развитие в края на Земния период, когато физическата материя постепенно ще се трансформира.
Чрез силата на Висшето Аз човек ще трансформира своето физическо тяло и ще облагороди етерното си тяло и ще може да живее на астрална
планета
, каквато ще стане Земята.
Както казах няколко пъти, човек е слязъл от духовните висини и постепенно е слязъл в гъстата материя. Най-първо във физическата област на Земята той е слязъл в етерния свят, след това във въздушното пространство, във въздуха, после във водата и най-после в твърдата материя. Заедно с оплътняването на човешкото тяло се оплътнява и Земята. Най-първо е в етерно състояние, след това във въздушно, водно и най-после се явява твърдата почва. Отначало материята е била мека, пластична и човешкото тяло, което също така е било меко, се е раждало от тази мека материя тъй, както днес растенията изникват от Земята.
към текста >>
Ние ще носим този зародиш на бъдещата
планета
, на бъдещото въплъщение на Земята.
човека. Това раждане на физическия човек е станало в началото на Лемурийската епоха. Тогава Земята е съдържала в зародиш всичко онова, което по-късно човек е материализирал в своя организъм. Тук е бил формиран прототипа на сърцето, също така и на мозъка - няма нито едно нервно влакно, което да не е било приготвено в земния организъм. Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция.
Ние ще носим този зародиш на бъдещата
планета
, на бъдещото въплъщение на Земята.
Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята душа, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за душата. Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на душата, която е приела Христа в себе си. Този човек ще може да премине върху бъдещата планета и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя. Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер.
към текста >>
Този човек ще може да премине върху бъдещата
планета
и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя.
Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята. Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята душа, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за душата. Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на душата, която е приела Христа в себе си.
Този човек ще може да премине върху бъдещата
планета
и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя.
Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер. Хората носят в себе си като предразположение, като тенденция, онова, което ще съдържа това ново кълбо. От този Юпитер ще се родят на свой ред Юпитеровите същества. И сега човек работи предварително за излюпване на тези юпитерови същества.
към текста >>
Задачата, която ще има човечеството на тази нова
планета
, на тази нова Земя, е да бди, щото всичко да се извършва съзнателно, да бъде съобразно с Духа на Християнството, така щото етерното тяло, пропито от този Дух, да може да отнесе отпечатъка му, да одухотвори земята на бъдещето.
Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер. Хората носят в себе си като предразположение, като тенденция, онова, което ще съдържа това ново кълбо. От този Юпитер ще се родят на свой ред Юпитеровите същества. И сега човек работи предварително за излюпване на тези юпитерови същества.
Задачата, която ще има човечеството на тази нова
планета
, на тази нова Земя, е да бди, щото всичко да се извършва съзнателно, да бъде съобразно с Духа на Християнството, така щото етерното тяло, пропито от този Дух, да може да отнесе отпечатъка му, да одухотвори земята на бъдещето.
Както нашето сегашно тяло е израз на това. което човек е работил в течение на далечното минало, така също в бъдеще, на новата Земя, душата ще се развива в едно тяло, което ще бъде резултат на сегашните усилия на хората. Под тяло се разбира това, което обвива душата и Аза, което е обитавано от Аза. Това е Храмът на Божественото, живущо в човека, това е Храмът Божий. Следователно, съграждайки това тяло, човек гради един бъдещ Храм, който ще бъде Юпитер, давайки точно определена форма на човешкото тяло.
към текста >>
Мерките ще покажат, как е работил човек, дали ще може да влезе в новата
планета
, в новото въплъщение на Земята или ще отпадне.
В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери Божия Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците. Що се отнася до двора, който е извън Храма, остави го, не го мери, тъй като той е даден на народите, които ще тъпчат Светия град 42 месеца." /11;1-2/. Божият Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее душата в него. Това е тялото на Любовта, с което ще се облече душата, когато ще се съедини с Духа. Него трябва да измери Йоан.
Мерките ще покажат, как е работил човек, дали ще може да влезе в новата
планета
, в новото въплъщение на Земята или ще отпадне.
Учителя казва, че сега се приготовлява материала за изграждането на тялото на Любовта. И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта. А външният двор, който се оставя вън от измерването, означава, че всичко, което е служило само като подготовка, трябва да бъде отхвърлено от Храма. Физическото и етерното тела, в своето външно проявление, съставят външния двор на Храма, които трябва да бъдат оставени извън. Те са послужили като скеля и доставчици на материал за изграждането на Божия Храм.
към текста >>
Това, което човек е изработил със собствени сили, ще се запази, това е Светилището, в което ще обитава Божественото в човека в течение на живота на новата
планета
.
И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта. А външният двор, който се оставя вън от измерването, означава, че всичко, което е служило само като подготовка, трябва да бъде отхвърлено от Храма. Физическото и етерното тела, в своето външно проявление, съставят външния двор на Храма, които трябва да бъдат оставени извън. Те са послужили като скеля и доставчици на материал за изграждането на Божия Храм. Те трябва да отпаднат, когато се съгради Храма.
Това, което човек е изработил със собствени сили, ще се запази, това е Светилището, в което ще обитава Божественото в човека в течение на живота на новата
планета
.
към текста >>
82.
XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична
планета
, направена от твърда и груба материя.
И в края на главата се дава картина, в която Човешкият Син е застанал в облак със сърп в ръка, готов да жъне. И казва се: „Оня, прочее, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на Земята; и Земята биде пожъната." /16/. Това са две грандиозни картини, които ни описват състоянието на човечеството, след като Земята се е трансформирала и се е превърнала в астрално небесно тяло. Ще се спра накратко върху техния символизъм. Ние видяхме, че само най-напредналите от човеците, които са приели Христовия импулс, ще преминат в новата Земя, защото са одухотворили своите тела.
Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична
планета
, направена от твърда и груба материя.
Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална душа, е минал през груповата душа, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек. Когато човек добива индивидуална душа и се въплътява във физическо тяло, тези четири групови души се включват в образуването на неговото физическо тяло. Те са били, така да се каже, притиснати и включени в човешката форма, като са били направени от гъвкава субстанция. Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието. А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието.
към текста >>
Жената, облечена в Слънце, стъпила върху Луната, е символ на новото човечество върху трансформираната
планета
, когато човечеството ще бъде напълно под влияние на Слънчевите сили и ще е победило Земно-лунните сили, които са свързани с животинската природа.
В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало. Който е приел в себе си Христовия импулс, той е победил тези животински форми. Но тези четири глави на животни са латентни в подсъзнанието и се появяват отново, щом им се отдаде възможност. Три други глави се присъединяват към тях, съответстващи на последните три атлантски раси, когато човек едва е започнал да става човек, но все още е бил животно. Ако човешката душа не работи за елиминирането им, тези три последни типа ще продължават да съществуват.
Жената, облечена в Слънце, стъпила върху Луната, е символ на новото човечество върху трансформираната
планета
, когато човечеството ще бъде напълно под влияние на Слънчевите сили и ще е победило Земно-лунните сили, които са свързани с животинската природа.
Че е бременна, това показва, че тя ще роди новия човек, който ще съгради Божия Храм в себе си и в когото Бог ще живее. В това време Земята ще се е съединила със Слънцето. А Змеят със 7-те глави и 10 рога представя всичко онова отпадъчно, което няма сила в себе си да трансформира грубата материя и да я превърне в астрална субстанция. И това отпадъчно, което не е способно да върви напред, ще иска да унищожи това, което е приело импулса на Любовта, и се е издигнало нагоре във висшите сфери. И всичко това отпадъчно ще се съедини и ще отпадне от Земята, която ще се е съединила със Слънцето, и ще образува една отпадъчна планета, на която ще живеят тези отпаднали хора.
към текста >>
И всичко това отпадъчно ще се съедини и ще отпадне от Земята, която ще се е съединила със Слънцето, и ще образува една отпадъчна
планета
, на която ще живеят тези отпаднали хора.
Жената, облечена в Слънце, стъпила върху Луната, е символ на новото човечество върху трансформираната планета, когато човечеството ще бъде напълно под влияние на Слънчевите сили и ще е победило Земно-лунните сили, които са свързани с животинската природа. Че е бременна, това показва, че тя ще роди новия човек, който ще съгради Божия Храм в себе си и в когото Бог ще живее. В това време Земята ще се е съединила със Слънцето. А Змеят със 7-те глави и 10 рога представя всичко онова отпадъчно, което няма сила в себе си да трансформира грубата материя и да я превърне в астрална субстанция. И това отпадъчно, което не е способно да върви напред, ще иска да унищожи това, което е приело импулса на Любовта, и се е издигнало нагоре във висшите сфери.
И всичко това отпадъчно ще се съедини и ще отпадне от Земята, която ще се е съединила със Слънцето, и ще образува една отпадъчна
планета
, на която ще живеят тези отпаднали хора.
Змеят със 7-те глави и 10-те рога излиза от морето, символ на астралния свят. Животинските сили, които живееха в груповата душа, и които останаха да съществуват дълбоко в човешкото подсъзнание, в процеса на еволюцията трябва да бъдат трансформирани под влияние на Христовия импулс. Онези, които са успели да направят това, са символизирани с Жената, облечена в Слънцето и с Луната под краката — Луната е символ на тези низши животински сили. А които не са приели Христовия импулс, те не са имали в себе си сила да трансформират тези низши сили и те остават под влияние на Лунно-земните сили. Те са представени под формата на Змея със 7-те глави и 10-те рога.
към текста >>
Когато човек в нашата епоха отблъсне Христа, не приеме Неговия импулс, когато достигне края на физическото съществуване на човека, когато Земята се превърне в астрална
планета
, тогава в него ще изпъкне животинската природа, която той е трябвало да трансформира, и той ще добие отново своята стара животинска форма.
И така, човечеството е продължило да еволюира, докато е станало годно да приеме Христовия импулс. И така, в края на Атлантската епоха човешкото същество се представя пред погледа на ясновидеца в етерния свят като същество със 7 глави и 10 рога. Седемте глави са главите на четирите групови души, които са се появили през първите четири епохи на Атлантида, плюс трите глави, които са се появили през последните три епохи. А 10-те рога са резултат на образуването на двоен физически елемент, вследствие на разделянето на половете. С помощта на Христовия Принцип човек трябва да трансформира своето устройство, да разруши тези глави и тези рога.
Когато човек в нашата епоха отблъсне Христа, не приеме Неговия импулс, когато достигне края на физическото съществуване на човека, когато Земята се превърне в астрална
планета
, тогава в него ще изпъкне животинската природа, която той е трябвало да трансформира, и той ще добие отново своята стара животинска форма.
Животното ще се покаже отново. Това е звярът със 7-те глави и 10-те рога. Докато тези, които са трансформирали себе си, под въздействие на Христовия Принцип, няма да притежават вече полово различие и полово влечение. Напротив, тези, които са се втвърдили, ще запазят своята сексуалност, ще запазят 7-те глави и 10-те рога и ще се появят като едно животно със 7 глави и 10 рога. Животинската природа на човека може да бъде преобразена само чрез импулса на Христа.
към текста >>
83.
XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
когато дойде Седмата културна епоха на Седмата раса, ще се завърши нашият Земен еволюционен цикъл и Земята постепенно ще се трансформира в една астрална
планета
.
XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ От Седмата културна епоха на Шестата раса ще се роди Седмата коренна раса на човечеството, която е символизирана в Апокалипсиса със седемте Тръби, която също ще има 7 културни епохи, и когато засвири седмата Тръба, т.е.
когато дойде Седмата културна епоха на Седмата раса, ще се завърши нашият Земен еволюционен цикъл и Земята постепенно ще се трансформира в една астрална
планета
.
Върху Земята, която се е превърнала в едно астрално тяло, ще се появят човешките форми, които ще приемат отново стария си животински образ. Това е Звярът със 7-те глави и 10-те рога, който ще изплува от морето, защото тези форми са съществували на Земята, когато цялата е била море, и сега те изплуват от астралното море. Тогава ще се яви и Съблазнителят, Изкусителят, този, който притежава страхотна мощ да пречи на хората да се завърнат на Слънцето, врагът Христов. Човек, сам по себе си, не може да бъде враг Христов, той може само да откаже да приеме в себе си Христовия Принцип, вследствие на развалата, в която е попаднал. Обаче, истинският враг на Христа е Демонът на Бездната, който е въплъщение на Първия Принцип.
към текста >>
Те ще представят в общи черти бъдещата
планета
, която е символизирана с Новия Ерусалим.
По този начин, в едно далечно бъдеще, две противоположни сили ще се издигнат и ще се насочат една срещу друга. Онази част от човечеството, която не приеме духовния импулс на Христа, ще бъде завлечена към Великия Вавилон, докато онези, които са приели духовния импулс на Христа, ще се издигат все по-високо в своето духовно развитие и ще се съединят с Христа. Това, което е най-мрачното в човечеството, ще бъде погълнато от Вавилон под водителството на Звяра с двата рога. Обаче, из недрата на избраниците, които са приели импулса на Христа, ще излезе новото човечество, което ще приложи братската любов в живота си и ще даде нова насока на живота на човечеството. Тези избрани не само ще познават духовните сили, но ще могат да ги употребяват за подготовка на бъдещото въплъщение на Земята, което в Окултната наука се нарича Юпитер.
Те ще представят в общи черти бъдещата
планета
, която е символизирана с Новия Ерусалим.
Но преди това Звярът с двата рога трябва да бъде победен и всичко това, отпаднало под неговото влияние, всичко, което е закоравяло, символизирано с животното със 7 глави и 10 рога, ще трябва преди това да бъде отхвърлено от човешката еволюция, ще трябва да бъдат вързани и победени. Силата, чрез която Слънчевият Дух ще триумфира над тези, които ще бъдат отхвърлени и ще отпаднат от човешката еволюция и ще бъдат тласнати в Бездната, е символизирана с Архангел Михаил. Той е един вид представител на Слънчевия Дух. В Негово име той ще победи Изкусителя, Звяра с двата рога, който също се нарича Великият Дракон. Това е смисълът на видението, в което Йоан вижда Архангел Михаил, държащ ключа на Бездната и оковаващ и хвърлящ в Бездната Звяра и неговите ангели.
към текста >>
84.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те също ще бъдат принудени да напуснат физическото си тяло, тъй като върху етерната
планета
няма да има физическа материя.
Те ще видят физическото тяло да се откъсва и да пада от тях, както пада една кора от дърво. От този момент насетне етерното тяло става съществена част от човешкото същество. Благодарение на помощта на Христа, това етерно тяло ще бъде хармонично с астралното тяло и такъв човек не изпитва желания и нужди, присъщи на физическото тяло. Хората ще продължават да живеят върху етерната Земя с етерните си тела, които съдържат само това, което е привлечено към тях с помощта на Христа. Тези пък, които не са приели Христовия импулс, а са го отблъснали, няма да имат тази хармония между етерното и астралното тела.
Те също ще бъдат принудени да напуснат физическото си тяло, тъй като върху етерната
планета
няма да има физическа материя.
У тях ще остане само желанието по физическото, само една непречистена духовна природа, останала жадна за материята. Те ще притежават едно етерно тяло, което не ще бъде хармонизирано чрез Христовия Принцип с астралното тяло и което ще бъде организирано съобразно с живота на физическото тяло. Такива хора ще чувстват горещо желание към физическите удоволствия и желания, които ще останат незадоволени и ще ги горят като огън, защото всичко онова, което физическият живот би им дал, не съществува вече. Така че, след като Земята премине в етерно състояние, някои човешки същества ще имат етерно тяло, хармонизирано с астралното, благодарение на това, че са дали път на Христовия импулс, докато други човешки същества, които не са дали път на Христовия импулс в себе си, ще имат едно етерно тяло, което ще бъде в дисхармония с астралното тяло, понеже у тези хора са налице желания, които трябва да бъдат отхвърлени заедно с физическото тяло. Но одухотворяването на Земята ще продължава и ще дойде време, когато самото етерно тяло на свой ред ще престане да съществува.
към текста >>
85.
XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, на новата
планета
човек ще има друга конструкция.
А върху новата Земя ще царуват съвсем други условия. Юпитер ще бъде една нова Земя, и почвата, и въздуха, водата и пр. ще бъдат съвсем различни, както и всички намиращи се там създания. По този начин там щe бъде невъзможно да се води нормален живот, ако човек не е минал предварително през земното състояние. На Юпитер ще има закъснели, изостанали същества, които ще живеят на спътника на Юпитер.
Така че, на новата
планета
човек ще има друга конструкция.
Там той ще е облечен в ново духовно тяло, душата ще се е съединила с Духа и ще се роди висшето Аз, висшето съзнание в нея. Тази нова структура, с която човек ще живее на новата планета, е описана много величествено в 21-ва глава на Апокалипсиса като нови Ерусалим, който слиза от Бога, от Небето. Тази нова структура ще имат тези, които са трансформирали низшата си природа под влияние на Христовия импулс, под влияние на Божествената Любов. А които не са направили това, които са отхвърлили този Принцип, те са наречени в Апокалипсиса лъжци, чародеи, блудници и пр., т.е. всички, които живеят в низшата си природа.
към текста >>
Тази нова структура, с която човек ще живее на новата
планета
, е описана много величествено в 21-ва глава на Апокалипсиса като нови Ерусалим, който слиза от Бога, от Небето.
ще бъдат съвсем различни, както и всички намиращи се там създания. По този начин там щe бъде невъзможно да се води нормален живот, ако човек не е минал предварително през земното състояние. На Юпитер ще има закъснели, изостанали същества, които ще живеят на спътника на Юпитер. Така че, на новата планета човек ще има друга конструкция. Там той ще е облечен в ново духовно тяло, душата ще се е съединила с Духа и ще се роди висшето Аз, висшето съзнание в нея.
Тази нова структура, с която човек ще живее на новата
планета
, е описана много величествено в 21-ва глава на Апокалипсиса като нови Ерусалим, който слиза от Бога, от Небето.
Тази нова структура ще имат тези, които са трансформирали низшата си природа под влияние на Христовия импулс, под влияние на Божествената Любов. А които не са направили това, които са отхвърлили този Принцип, те са наречени в Апокалипсиса лъжци, чародеи, блудници и пр., т.е. всички, които живеят в низшата си природа. Тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.
към текста >>
86.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава хилядите подробности ще се подредят, ще стане видима духовната форма на Земята, нейното подобие с човека, ще се види лицето на нашата
планета
.
Това, което за човека е главата, за Земята то е Палестина, а челната част на Земята е Голгота. Името Голгота, което значи Лобно място, не трябва да се схваща като случайно, като чисто символично, както и името Делфи, Свещеното място на гърците в полите на планината Парнас, което Означава Пъп на Земята. Докато географията описва само физическата страна на земното лице, тя остава един неподреден сбор от случайности. Но когато обгърнем етерното естество на Земята, тя ще се разшири чрез прибавяне на една етерна география. Данни за това могат да се намерят в книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерният свят и етерните строителни сили".
Тогава хилядите подробности ще се подредят, ще стане видима духовната форма на Земята, нейното подобие с човека, ще се види лицето на нашата
планета
.
Когато древните говореха за центъра на Земята, те не разбираха физическия център във вътрешността на Земята, който днес хората си представят, намиращ се всред една огнена маса, а са разбирали Ерусалим, или, по-точно взето, Голгота. Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата. Хората са знаели за етерния център на Земния организъм - Свещената Земя. Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на онази част па Земята, където се намира Лобното място. Голгота. Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса.
към текста >>
87.
VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА -ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те препятстват на Земното развитие, защото препятстват на Любовта да проникне в цялото човечество и да го одухотвори и оживотвори и, по такъв начин, препятстват на земното развитие да изпълни мисията си - проникването на Любовта в цялата
планета
.
А тази форма е била създадена преди още душата да слезе да работи в тялото. Така че, вътрешните сили на душата са дали сегашния образ на човека и ако тази дейност се прекрати, той ще изпадне отново в животинската си форма. Такава ще бъде съдбата на онези, които гледат към миналото и остават назад от развитието. Те ще образуват за в бъдеще един подчовешки свят, свят, намиращ се под сегашното равнище, който ще бъде свят на Бездната, където човек ще има предишната си животинска форма. Така че, които отхвърлят Христа и не приемат Неговия импулс на Любовта, те работят както против собствения си прогрес, така и против прогреса на цялото човечество и против мисията на Земята.
Те препятстват на Земното развитие, защото препятстват на Любовта да проникне в цялото човечество и да го одухотвори и оживотвори и, по такъв начин, препятстват на земното развитие да изпълни мисията си - проникването на Любовта в цялата
планета
.
Затова те сами се осъждат на израждане и деградация. Затова усилията на Бялото Братство са колкото се може повече хора да приемат импулса на Любовта, за да могат да влязат в новата култура и да съдействат за реализирането на мисията на Земята - проникването на Любовта по цялата планета.
към текста >>
Затова усилията на Бялото Братство са колкото се може повече хора да приемат импулса на Любовта, за да могат да влязат в новата култура и да съдействат за реализирането на мисията на Земята - проникването на Любовта по цялата
планета
.
Такава ще бъде съдбата на онези, които гледат към миналото и остават назад от развитието. Те ще образуват за в бъдеще един подчовешки свят, свят, намиращ се под сегашното равнище, който ще бъде свят на Бездната, където човек ще има предишната си животинска форма. Така че, които отхвърлят Христа и не приемат Неговия импулс на Любовта, те работят както против собствения си прогрес, така и против прогреса на цялото човечество и против мисията на Земята. Те препятстват на Земното развитие, защото препятстват на Любовта да проникне в цялото човечество и да го одухотвори и оживотвори и, по такъв начин, препятстват на земното развитие да изпълни мисията си - проникването на Любовта в цялата планета. Затова те сами се осъждат на израждане и деградация.
Затова усилията на Бялото Братство са колкото се може повече хора да приемат импулса на Любовта, за да могат да влязат в новата култура и да съдействат за реализирането на мисията на Земята - проникването на Любовта по цялата
планета
.
към текста >>
88.
XI. СИЛАТА НА ХРИСТОВОТО СЛОВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата
планета
за новото въплъщение.
Хората ще приемат импулса на Тайната на Голгота докато съществува Земята. След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос. През този период не само Земята ще се изменя, но и принадлежащото към Земята небе. Но това, което бе дадено чрез Словото, което Христос произнесе, което Той запали в онези, които Го познаха, и което ще продължава да живее в онези, които Го познават, това е истинската есенция на Земното съществуване. И сам Христос казва: Небето и Земята ще преминат, ще се изменят, но Моите думи ще останат.
Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата
планета
за новото въплъщение.
Така че, когато чувстваме най-вътрешния импулс на Евангелията, ние чувстваме не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат. Словото Христово никога няма да премине, дори и когато Небето и Земята преминат. Според Окултното познание трябва да кажем: Защото истините, които са казани върху Тайната на Голгота, ще останат да съществуват во веки.
към текста >>
89.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но да не мислим, че Живот има само на нашата малка
планета
Земя.
Учението е, че Мъжкият принцип се намира на страна от същинската умствено сътворена Вселена. Най-напред Всичкото, Бог създава умствени образи на онова, което се нарича с общо употребяваната дума Природа. Това е Женският принцип, който, под действието на Божествената Воля, започва усилено да работи и да подготвя развоя и еволюцията на Вселената, създавайки първоначално прости центрове на дейност. Същите, минавайки през безчислени степени на живот, стигат до човека и продължават все по-нататък към по-висшите степени на живот. Всичко това е в съгласие с Великите неизменни закони, в съгласие с един велик План.
Но да не мислим, че Живот има само на нашата малка
планета
Земя.
Има милиони по милиони подобни светове и много по-големи. Има милиони по милиони подобни вселени, съществуващи в безкрайния Ум на Всичкото. Даже и в нашата Слънчева система има области и полета на живот, много по-горни и по-висши от нашите, както и същества, притежаващи такива сили и качества, щото изглеждат като божества в сравнение с нас. И все пак тези същества са били някога като нас и ние един ден ще бъдем като тях, а може би и по-горе, защото такъв е Законът за предназначението на човека, както ни осведомяват Посветените. Според херметичната наука и смъртта не съществува реално, даже и в относителен смисъл.
към текста >>
90.
17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ученикът е научил всичко, каквото може да научи на нашата
планета
, достигнал е високо посвещение, което е показано с короната от звезди.
Короната от звезди, които тя носи, показва, че тя е придобила всички добродетели и се е украсила с тях като с корона. Докато в четиринадесети Аркан тя излива Живот от една сребърна урна в една златна, което показва прераждане във възходяща степен, т.е. от по-ниска степен на развитие в по-висока, от по-лошо положение в по-добро, то тук вече тя излива Живота, който носи във формата си, в морето - символ на Божественото. Тя слива своя живот с Божествения, без да изгубва своята индивидуалност. Това показва, че процесът на превъплъщение е вече привършен.
Ученикът е научил всичко, каквото може да научи на нашата
планета
, достигнал е високо посвещение, което е показано с короната от звезди.
Той е събудил в себе си силите на всички планети на нашата система, завършил е своята еволюция тук на Земята и преминава в друга еволюция. Той е освободен от всичко земно, пълен със самопожертване, той се слива, така да се каже, с Бога, или по-право казано той е дал възможност на Бога в себе си да Се изяви в Своята пълнота. Звездата с осем лъча показва, че той е придобил Звездата на маговете, която грее на челото на всеки Съвършен, който е завършил своята земна еволюция. От казаното дотук виждаме, че ученикът е достигнал високо посвещение и му се разкриват все нови и нови Тайни на Битието. Този Аркан показва онази степен на развитие на ученика, когато той прониква в глъбините на Космоса и се запознава с процеса на зараждане на звездите.
към текста >>
91.
21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са се издигали високо в пространството и са изследвали както строежа и живота на пространството, така и строежа и живота на Слънчевата система като цяло, също строежа и живота на всяка
планета
отделно.
Четирите й стени, еднакви по форма, блестят като полиран алабастър. Всяка страна е един триъгълник и всичките четири се събират в един връх. Пирамидата представя един паметник, съхраняващ мерките и времето на Истината и Мъдростта за тези, които могат да четат. В Пирамидата е отразено знанието и мъдростта, с които са разполагали Посветените в Древния Египет, което те са придобили от връзката си с възвишените същества на духовния свят. И понеже това знание е конкретизирано в материална форма в този паметник, то ще служи да покаже на бъдещото човечество, което ще е прекъснало връзката си с духовния свят и като слепец чрез напипване иска да опознае света, че е имало времена, когато Посветените са притежавали едно висше знание, което не е било плод на умствена спекулация, а е било плод на един жив опит.
Те са се издигали високо в пространството и са изследвали както строежа и живота на пространството, така и строежа и живота на Слънчевата система като цяло, също строежа и живота на всяка
планета
отделно.
Те са изразили и въплътили това велико знание във формата, размерите и тежестта на пирамидата. Те са знаели големината и тежестта на Земята, познавали са земния радиус и разстоянието от Земята до Слънцето. Знаели са. че Земята, заедно с другите планети, се движи около Слънцето. И Кеплер споменава някъде, че той някога, в миналото, в Египет е изучавал законите за движението на планетите и сега си го припомня.
към текста >>
тона, а трябва да знаем, че тежестта на нашата
планета
е 5 273 квинталиона космични такива тона.
Разстоянието от Земята до Слънцето отговарят на 109 от височината на пирамидата. В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята. Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка. Водата в него е един космичен тон. Тежестта на Пирамидата ще намерим, като пресметнем вместимостта на всички празни пространства на сградата и ще получим 5 273 млн.
тона, а трябва да знаем, че тежестта на нашата
планета
е 5 273 квинталиона космични такива тона.
Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата планета, както 1:1035. В Пирамидата намираме мерките на Земята, нейната тежест, разстоянието й до Слънцето, положението и разстоянието на небесните тела, а също и бъдещото развитие на човешкия род. Понеже Пирамидата е изградена от грамадни гранитни блокове, то естествено се явява въпросът, как са докарани и как са издигнати на такава голяма височина. Окултната наука казва, че това се извършва с помощта на ритмични тонове под влиянието на човешката мисъл. Чрез ритмично пеене на един и същи тон при концентрирана мисъл ще се получи нещо като циклон, с който се движат и се местят и най-големите тежести.
към текста >>
Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата
планета
, както 1:1035.
В мерките на Пирамидата ни е дадена и тежестта на Земята. Когато човек се качва, или по-право пьлзи, от предверието към втората стая, той намира един странен гранитен ковчег, който е куха мярка. Водата в него е един космичен тон. Тежестта на Пирамидата ще намерим, като пресметнем вместимостта на всички празни пространства на сградата и ще получим 5 273 млн. тона, а трябва да знаем, че тежестта на нашата планета е 5 273 квинталиона космични такива тона.
Така че тежестта на Пирамидата е в отношение с тежестта на нашата
планета
, както 1:1035.
В Пирамидата намираме мерките на Земята, нейната тежест, разстоянието й до Слънцето, положението и разстоянието на небесните тела, а също и бъдещото развитие на човешкия род. Понеже Пирамидата е изградена от грамадни гранитни блокове, то естествено се явява въпросът, как са докарани и как са издигнати на такава голяма височина. Окултната наука казва, че това се извършва с помощта на ритмични тонове под влиянието на човешката мисъл. Чрез ритмично пеене на един и същи тон при концентрирана мисъл ще се получи нещо като циклон, с който се движат и се местят и най-големите тежести. С двадесет и първи Аркан се завършва целият цикъл на Големите Аркани, който включва двадесет и един Аркана, разделени на три по седем, като всяка седморка очертава един Път на окултно развитие с неговите седем степени, през които минава ученикът в своето окултно развитие.
към текста >>
92.
1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това духовно състояние на живота, най-низкото, е дало раждането на ефирната раса на първите човешки същества на нашата
планета
, която е известна в митологията под името Расата на знаменития златин век.
по-малко активна, затова че все повече се увлича в материята, по който начин се спуска по стъпалата на инволюционната стълба. По такъв начин става духовната еволюция, постепенно развивайки се сфера след сфера, като образува серия от кръгове, линии на движения или падения, които вече не се намират в плана на първоначалната орбита. Най-после формата се завършва в спирала, развиваща, се докато не бъде достигната крайната точка. По-нататък това движение става невъзможно понеже безкрайно голямото е станало безкрайно малко. Това е крайната точка на поляризацията.
Това духовно състояние на живота, най-низкото, е дало раждането на ефирната раса на първите човешки същества на нашата
планета
, която е известна в митологията под името Расата на знаменития златин век.
към текста >>
93.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата
планета
, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят.
Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни. Третият клас са магнетичните елементали, съответстващи на седемте планетни разделения на природата. Тези разумни същества са твърде блестящи и твърде ефирни, за да бъдат обвинени в измамно чувство. Те се зараждат от жизнените сили на планетната верига, съответстващи на всяка орбита и са агенти на физическите резултати на планетните влияния, проявяващи се на земята. Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията.
Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата
планета
, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят.
Ако и да станат някои погрешки, това е обикновено отражение на съществуващите заблуждения в умовете на тези, които се ползват от тях. Те не влияят на медиумите нито магнитечски нито в транс. Четвъртият клас това са човешките елементали, които са станали безплътни. Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност. Тези, които падат така ниско, са обикновено черните маги и магьосниците.
към текста >>
94.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друга лъжлива концепция е отъждествяване на Луната, видимият спътник на нашата
планета
с мрачната орбита.
Такава е особената Тайна на Мрачният сателит. Обаче дошло е време, когато някои факти, отнасящи се до орбитата на Злото да бъдат изяснени. От самото начало необходимо е да се изправят някои лъжливи понятия, отнасящи се до този мрачен спътник. Мнозина са предполагали, че това е изгубената орбита на гръцките Мистерии (елевзинските), понятие сходно с египетското такова, за духовното падане. Друг път ще говорим за изгубената орбита.
Друга лъжлива концепция е отъждествяване на Луната, видимият спътник на нашата
планета
с мрачната орбита.
Но мнозина теософи предполагат, че Луната е не само осмата планета, т.е. орбитата на смъртта и разложението, но и ковчег на световния пламък. Това понятие, що се отнася до Луната, е основно лъжливо. Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно. След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят.
към текста >>
Но мнозина теософи предполагат, че Луната е не само осмата
планета
, т.е.
Обаче дошло е време, когато някои факти, отнасящи се до орбитата на Злото да бъдат изяснени. От самото начало необходимо е да се изправят някои лъжливи понятия, отнасящи се до този мрачен спътник. Мнозина са предполагали, че това е изгубената орбита на гръцките Мистерии (елевзинските), понятие сходно с египетското такова, за духовното падане. Друг път ще говорим за изгубената орбита. Друга лъжлива концепция е отъждествяване на Луната, видимият спътник на нашата планета с мрачната орбита.
Но мнозина теософи предполагат, че Луната е не само осмата
планета
, т.е.
орбитата на смъртта и разложението, но и ковчег на световния пламък. Това понятие, що се отнася до Луната, е основно лъжливо. Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно. След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето.
към текста >>
Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата
планета
е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето.
Но мнозина теософи предполагат, че Луната е не само осмата планета, т.е. орбитата на смъртта и разложението, но и ковчег на световния пламък. Това понятие, що се отнася до Луната, е основно лъжливо. Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно. След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят.
Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата
планета
е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето.
Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата.
към текста >>
Магнетическата сфера на нашата
планета
, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит.
След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа.
Магнетическата сфера на нашата
планета
, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит.
И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало.
към текста >>
И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към
планетата
, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на
планетата
.
Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит.
И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към
планетата
, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на
планетата
.
Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий.
към текста >>
Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на
планетата
— съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята.
Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата.
Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на
планетата
— съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята.
С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано.
към текста >>
Тези две Братства: Духовните учители и владици на мрачната орбита на астралния свят и Школата на Черните маги на физическия свят, съставят двете половини на всички зли желания на
планетата
.
В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има. Тези същества, които не са нито елементали. нито елетари, причиняват голяма част от страданията и нещастията, които бичуват човечеството. Това са окултните агенти на онова могъщо Братство на духовния свят, което има своето изражение и своето външно съответствие в братството, известно на Земята под името Черни маги.
Тези две Братства: Духовните учители и владици на мрачната орбита на астралния свят и Школата на Черните маги на физическия свят, съставят двете половини на всички зли желания на
планетата
.
Из мрачния център на астралните области на първото Братство духът на лъжата, кражбата, убийството, религиозното лицемерие и измамата се формулират и проектират към второто Братство, за да му дадат средства да продължи съществуването си. От тези центрове то се формулира отново за да се приспособи към духа на темпераментите на епохата, след което негово психическо влияние се насочва в интелектуалните вихри на расите гдето неговите еманации мълчаливо, но хитро и коварно отравят пространството и по такъв начин съставят магнетичното поле на живота на съвремен-ния човек. Оттук невидимо окултният ток прониква в най-вътрешните заложби на човешкия дух и придобива такава власт над душата, че в най-дълбоките тайни на човешкото сърце, на глед така чисто и безкористно се спотайва ленивата гадина на егоизма, даже и тогава, когато човек най-малко подозира това. Когато това страшно чудовище (егоизмът), което всеки, който търси окултната истина, е длъжен да задуши в себе си, когато този Голиат на душата е поразен смъртно от белите гладки камъчета на духа, хвърлени от волята на нео-фита, тогава великото изпитание е преодоляно, венецът на безсмъртието е придобит. "На победителя принадлежи придобивката".
към текста >>
95.
6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на
планетата
, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта.
В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва. Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света". Те само губят своя физически организъм. Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина. Това е мъглява форма, неспособна да олицетворява своя по-раншен притежател или да може изкуствено да продължи своето съществуване.
Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на
планетата
, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта.
Тяхното притегляне към тази орбита става по силата на сродството им с областта на елементалите. Те са попаднали по-ниско от човешкото поле и следователно вече не са хора. А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното същество. Атомите един след друг се разлагат и изчезват като мъгла пред лицето на Слънцето. Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности.
към текста >>
96.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така предразположенията на хората към различните занаяти зависят от господстващата над тях
планета
- Марс.
Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия. Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери. Тази зависимост произтича от общото правило, вторичното да се подчинява на първичното, при което всички телесни, материялни движения са свързани с душата, тъй като частите на тялото са нейни органи. Задълбочавайки своите възгледи относно връзката между небесните и земните тела, Чистите братя стигат до основаването на астрологията.
Така предразположенията на хората към различните занаяти зависят от господстващата над тях
планета
- Марс.
Венера или Меркурий. Господството пък над другите планети - Слънце, Юпитер, Сатурн и Луната определят общественото им положение и т.н. Така че, учението на Чистите братя съдържа в себе си както учението на питагорейците, така и учението на неоплатониците, които са само различни форми на едно и също учение — окултното учение на древния Египет. Стремейки се да конкретизират своите схващания за конкретните предмети, те приемат материята и формата за двете основни съставящи ги субстанции. Материята е първата субстанция, първоначалното състояние на нещата, както те не са качествено обособени.
към текста >>
97.
ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В IX век Ибн Фенос построява в Анделузия
планетариум
.
Той е дал описание на 2700 лековити билки. В областта на математиката и астрономията почват ред нови открития. Така Ал Ватани въвежда в употреба тригоно-мичните функции синус, косинус, тангес и котангес. Абу Ал Вафа е разрешил важни въпроси в геометрията и направил значителен принос в тригонометрията. Арабският алхимик Джабири Хаяну прави ценни открития в областта на химията.
В IX век Ибн Фенос построява в Анделузия
планетариум
.
В X век астрономът Ас Суфи съставя звездна карта с указания за положението на звездите и тяхното влияние. В 827 година в сирийската пустиня е била намерена дъгата на земния меридиян, на основата на който, по научен път е изчислен и диаметъра на Земята. Числата, с които си служим, макар че са взети от Египет и Индия, арабските учени са ги видоизменили и са ги дали в този вид, в който сега съществуват. Има още много учени, които са писали трудове във всички области на науката. Изкуството също не е останало назад, особено в областта на музиката.
към текста >>
98.
ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така в нашата Слънчева система най-напред от духовния център, който впоследствие се превръща в Слънце, се проектира една етерна енергия, която достига до границата, където сега е орбитата на
планетата
Сатурн.
ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ И окултната космогония в това отношение твърди следното: Когато трябва да се създаде една система като нашата Слънчева система, известна група много напреднали духовни същества, които принадлежат на Втория принцип, образуват в пространството един силов център, от който проектират определени етерни енергии в пространството, които, като достигнат до определено място, срещат съпротивлението на други разумни същества, които принадлежат на Първия принцип. Там, където се срещнат, се образува едно небесно тяло.
Така в нашата Слънчева система най-напред от духовния център, който впоследствие се превръща в Слънце, се проектира една етерна енергия, която достига до границата, където сега е орбитата на
планетата
Сатурн.
Това цялото пространство от Слънцето до орбитата на Сатурн представя окултната планета Сатурн. Когато стигне крайния предел, където е определено, тя се посреща от друга енергия, която идва от космичното пространство и иде от Първия принцип. Там, където се срещат тези две енергии, с противоположна посока на движение, се образува физическата планета Сатурн. След това се проектира друга вълна от етерна енергия от Слънцето, което самото е в етерно състояние с друга дължина на вълната, с други трептения, която достига до границите на днешната планета Юпитер. Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата планета Юпитер.
към текста >>
Това цялото пространство от Слънцето до орбитата на Сатурн представя окултната
планета
Сатурн.
ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ И окултната космогония в това отношение твърди следното: Когато трябва да се създаде една система като нашата Слънчева система, известна група много напреднали духовни същества, които принадлежат на Втория принцип, образуват в пространството един силов център, от който проектират определени етерни енергии в пространството, които, като достигнат до определено място, срещат съпротивлението на други разумни същества, които принадлежат на Първия принцип. Там, където се срещнат, се образува едно небесно тяло. Така в нашата Слънчева система най-напред от духовния център, който впоследствие се превръща в Слънце, се проектира една етерна енергия, която достига до границата, където сега е орбитата на планетата Сатурн.
Това цялото пространство от Слънцето до орбитата на Сатурн представя окултната
планета
Сатурн.
Когато стигне крайния предел, където е определено, тя се посреща от друга енергия, която идва от космичното пространство и иде от Първия принцип. Там, където се срещат тези две енергии, с противоположна посока на движение, се образува физическата планета Сатурн. След това се проектира друга вълна от етерна енергия от Слънцето, което самото е в етерно състояние с друга дължина на вълната, с други трептения, която достига до границите на днешната планета Юпитер. Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата планета Юпитер. По същия начин са образувани и останалите планети от нашата Слънчева система.
към текста >>
Там, където се срещат тези две енергии, с противоположна посока на движение, се образува физическата
планета
Сатурн.
И окултната космогония в това отношение твърди следното: Когато трябва да се създаде една система като нашата Слънчева система, известна група много напреднали духовни същества, които принадлежат на Втория принцип, образуват в пространството един силов център, от който проектират определени етерни енергии в пространството, които, като достигнат до определено място, срещат съпротивлението на други разумни същества, които принадлежат на Първия принцип. Там, където се срещнат, се образува едно небесно тяло. Така в нашата Слънчева система най-напред от духовния център, който впоследствие се превръща в Слънце, се проектира една етерна енергия, която достига до границата, където сега е орбитата на планетата Сатурн. Това цялото пространство от Слънцето до орбитата на Сатурн представя окултната планета Сатурн. Когато стигне крайния предел, където е определено, тя се посреща от друга енергия, която идва от космичното пространство и иде от Първия принцип.
Там, където се срещат тези две енергии, с противоположна посока на движение, се образува физическата
планета
Сатурн.
След това се проектира друга вълна от етерна енергия от Слънцето, което самото е в етерно състояние с друга дължина на вълната, с други трептения, която достига до границите на днешната планета Юпитер. Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата планета Юпитер. По същия начин са образувани и останалите планети от нашата Слънчева система. Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи. Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват.
към текста >>
След това се проектира друга вълна от етерна енергия от Слънцето, което самото е в етерно състояние с друга дължина на вълната, с други трептения, която достига до границите на днешната
планета
Юпитер.
Там, където се срещнат, се образува едно небесно тяло. Така в нашата Слънчева система най-напред от духовния център, който впоследствие се превръща в Слънце, се проектира една етерна енергия, която достига до границата, където сега е орбитата на планетата Сатурн. Това цялото пространство от Слънцето до орбитата на Сатурн представя окултната планета Сатурн. Когато стигне крайния предел, където е определено, тя се посреща от друга енергия, която идва от космичното пространство и иде от Първия принцип. Там, където се срещат тези две енергии, с противоположна посока на движение, се образува физическата планета Сатурн.
След това се проектира друга вълна от етерна енергия от Слънцето, което самото е в етерно състояние с друга дължина на вълната, с други трептения, която достига до границите на днешната
планета
Юпитер.
Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата планета Юпитер. По същия начин са образувани и останалите планети от нашата Слънчева система. Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи. Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността.
към текста >>
Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата
планета
Юпитер.
Така в нашата Слънчева система най-напред от духовния център, който впоследствие се превръща в Слънце, се проектира една етерна енергия, която достига до границата, където сега е орбитата на планетата Сатурн. Това цялото пространство от Слънцето до орбитата на Сатурн представя окултната планета Сатурн. Когато стигне крайния предел, където е определено, тя се посреща от друга енергия, която идва от космичното пространство и иде от Първия принцип. Там, където се срещат тези две енергии, с противоположна посока на движение, се образува физическата планета Сатурн. След това се проектира друга вълна от етерна енергия от Слънцето, което самото е в етерно състояние с друга дължина на вълната, с други трептения, която достига до границите на днешната планета Юпитер.
Там тази енергия се посреща от друга енергия, която иде от Първия принцип и там, където се срещнат, се образува физическата
планета
Юпитер.
По същия начин са образувани и останалите планети от нашата Слънчева система. Такова е в общи линии окултното схващане за образуването на Слънчевите системи. Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността. Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога.
към текста >>
99.
ДВЕТЕ ТВОРЧЕСКИ ЙЕРАРХИИ, ОБЕДИНЕНИ В БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те дават силите, които действат в една
планета
.
Те дават импулса за движение на планетите, турят планетите в движение. Тези три чина образуват първия клас на тези възвишени същества, които работят във великия Космос и са изразители на трите Велики Божествени Принципа — Любовта, Мъдростта и Истината. 4. Четвъртият чин се наричат Господства — Братя на Радостта и интелигентността. Те образуват колективната интелигентност в Природата. 5. Петият чин се наричат Сили — Братя на движението и растенето.
Те дават силите, които действат в една
планета
.
6. Шестият чин се наричат Власти — Братя на външните форми и изкуствата. Те дават формите на дадена планета. Тези три чина образуват втория клас на възвишените същества, които се занимават с организиране на планетите в слънчеви системи. Властите дават формата на планетата и образуват всички форми. Силите дават всички сили и енергии на планетите.
към текста >>
Те дават формите на дадена
планета
.
4. Четвъртият чин се наричат Господства — Братя на Радостта и интелигентността. Те образуват колективната интелигентност в Природата. 5. Петият чин се наричат Сили — Братя на движението и растенето. Те дават силите, които действат в една планета. 6. Шестият чин се наричат Власти — Братя на външните форми и изкуствата.
Те дават формите на дадена
планета
.
Тези три чина образуват втория клас на възвишените същества, които се занимават с организиране на планетите в слънчеви системи. Властите дават формата на планетата и образуват всички форми. Силите дават всички сили и енергии на планетите. А Господстваща дават онази първична интелигентност, която се проявява в цялата планета, както и във всички форми, които съществуват на нея. 7. Седмият чин се наричат Началства — Братя на Времето, състоянието и такта, затова се наричат още Духове на времето и на епохите.
към текста >>
Властите дават формата на
планетата
и образуват всички форми.
5. Петият чин се наричат Сили — Братя на движението и растенето. Те дават силите, които действат в една планета. 6. Шестият чин се наричат Власти — Братя на външните форми и изкуствата. Те дават формите на дадена планета. Тези три чина образуват втория клас на възвишените същества, които се занимават с организиране на планетите в слънчеви системи.
Властите дават формата на
планетата
и образуват всички форми.
Силите дават всички сили и енергии на планетите. А Господстваща дават онази първична интелигентност, която се проявява в цялата планета, както и във всички форми, които съществуват на нея. 7. Седмият чин се наричат Началства — Братя на Времето, състоянието и такта, затова се наричат още Духове на времето и на епохите. Те ръководят големите епохи в развитието на живота на една планета, респективно епохите в развитието на човечеството. 8. Осмият чин се наричат Архангели — Братя на Топлината и Огъня.
към текста >>
А Господстваща дават онази първична интелигентност, която се проявява в цялата
планета
, както и във всички форми, които съществуват на нея.
6. Шестият чин се наричат Власти — Братя на външните форми и изкуствата. Те дават формите на дадена планета. Тези три чина образуват втория клас на възвишените същества, които се занимават с организиране на планетите в слънчеви системи. Властите дават формата на планетата и образуват всички форми. Силите дават всички сили и енергии на планетите.
А Господстваща дават онази първична интелигентност, която се проявява в цялата
планета
, както и във всички форми, които съществуват на нея.
7. Седмият чин се наричат Началства — Братя на Времето, състоянието и такта, затова се наричат още Духове на времето и на епохите. Те ръководят големите епохи в развитието на живота на една планета, респективно епохите в развитието на човечеството. 8. Осмият чин се наричат Архангели — Братя на Топлината и Огъня. Те ръководят отделните раси и народи в човечеството и са духове-ръководители на народите, духове, които управляват отделните народи. 9. Деветият чин се наричат Ангели — носители на Живота и растителността.
към текста >>
Те ръководят големите епохи в развитието на живота на една
планета
, респективно епохите в развитието на човечеството.
Тези три чина образуват втория клас на възвишените същества, които се занимават с организиране на планетите в слънчеви системи. Властите дават формата на планетата и образуват всички форми. Силите дават всички сили и енергии на планетите. А Господстваща дават онази първична интелигентност, която се проявява в цялата планета, както и във всички форми, които съществуват на нея. 7. Седмият чин се наричат Началства — Братя на Времето, състоянието и такта, затова се наричат още Духове на времето и на епохите.
Те ръководят големите епохи в развитието на живота на една
планета
, респективно епохите в развитието на човечеството.
8. Осмият чин се наричат Архангели — Братя на Топлината и Огъня. Те ръководят отделните раси и народи в човечеството и са духове-ръководители на народите, духове, които управляват отделните народи. 9. Деветият чин се наричат Ангели — носители на Живота и растителността. Те са, които приготовляват живота. Ангелите са духове-ръководители на всеки отделен човек
към текста >>
100.
КОСМОГОНИЯТА НА МОЙСЕЙ И ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОГОНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За втория период се казва: „И Земята беше неустроена и пуста и тъмнина бе върху Бездната." Под Земя тук не се разбира нашата
планета
Земя, а се разбира целокупната проявена Вселена с трите нейни свята — физически, духовен и умствен.
Да се разгледа космогонията на Мойсей е сериозна работа, която няма да правя сега. Върху нея съм говорил малко във втория том на Историческият път на Бялото Братство през вековете. Сега ще кажа само това, че всеки Ден от творението представя цяла космична епоха и обгръща началото на създаването на нашата Слънчева система, но не само като материална система, но и като духовна. В Битието е казано: „В началото създаде Бог Небето и Земята." Това е първият космичен период, когато нашата вселена е съществувала в Ума на Бога. Тук Мойсей е установил първия херметичен принцип, че Умът стои в основата на света.
За втория период се казва: „И Земята беше неустроена и пуста и тъмнина бе върху Бездната." Под Земя тук не се разбира нашата
планета
Земя, а се разбира целокупната проявена Вселена с трите нейни свята — физически, духовен и умствен.
Това е онзи момент, когато идейният образ на Вселената се проектира навън от Божествения Ум, но не още във физическия свят. Това е вторият херметичен принцип, че Това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Тази Земя е била неустроена и тъмнина е била върху Бездната. Тъмнината е емблема на материята — тези светове са неустроени. И Духът Божий се е носил над тази неустроена и тъмна Вселена.
към текста >>
НАГОРЕ