НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
27
резултата в
23
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_31 ) Изкуството да правим добро
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тук събирайте теменуги и други лечебни
билки
.
ИЗКУСТВОТО ДА ПРАВИМ ДОБРО Бяхме на Бивака. След известен престой се изкачихме нагоре по Витоша, при втория заслон, където височината е 1560 м. Около нас имаше нацъфтели много теменуги и Учителя каза: Теменугата се употребява като чай и лекува задух.
Тук събирайте теменуги и други лечебни
билки
.
Една сестра запита: „В кои случаи е позволено да се късат цветята? “ Само при два случая: когато се късат за научно изследване и за лекуване. В разговора, който се подхвана, Учителя каза: Любовта към ближния ще роди доброто в нас.
към текста >>
2.
72) Смаляване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има музикални
билки
и щом влезеш във връзка с тях, ставаш гениален.
Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увеличава. И после ще бъдеш с единица по-голям, отколкото преди да си се смалил. За да се повдигнеш, трябва да се смалиш. Под „смаляване“ разбирам смирение. Българите едно време казваха: „По пет на нож“ и тогава не им вървеше.
Има музикални
билки
и щом влезеш във връзка с тях, ставаш гениален.
Един брат попита: „Къде са? “. Намират се по вътрешен път. Има билки и за подмладяване. На един богаташ му казали къде са залежите със скъпоценни камъни, но му поръчали да вземе само един.
към текста >>
Има
билки
и за подмладяване.
Българите едно време казваха: „По пет на нож“ и тогава не им вървеше. Има музикални билки и щом влезеш във връзка с тях, ставаш гениален. Един брат попита: „Къде са? “. Намират се по вътрешен път.
Има
билки
и за подмладяване.
На един богаташ му казали къде са залежите със скъпоценни камъни, но му поръчали да вземе само един. Той взел два – един за себе си и един за жена си, но изгубил и своя. Хората сега са в едно сънно състояние и като умрат, се събуждат. За Небето едно наше прераждане е като един ден. Те казват: „Отиваме на една малка екскурзия“.
към текста >>
3.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
После лекарят чрез
билки
и изисквания за природосъобразен живот го излекувал напълно и за кратко време.
Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата. Тази погрешка имала вътрешна връзка със заболяването му. „Мога да Ви излекувам – казал лекарят. – Това, което ще направя за Вашето лечение, представляват външните условия, но преди това Вие създайте вътрешните възможности: още днес телеграфически съобщете на вдовицата, че ѝ пращате чек с милионите, които сте ѝ ограбили.“ Болният сторил това и още същата вечер усетил голямо облекчение.
После лекарят чрез
билки
и изисквания за природосъобразен живот го излекувал напълно и за кратко време.
Като разговарял със своя пациент, той му изяснил, че неговата болест може да бъде сравнена със следната изолация: болният се намира заключен в една стая, където сам е турил напречни железни пръчки отвътре на вратата, която пък е заключена и отвън. Оздравяването – това е излаз извън този затвор, но за да се освободи, той първо сам трябва да махне напречните железни пръчки, поставени на вратата отвътре – да поправи собствената си неправда спрямо вдовицата; после докторът лесно ще може да отключи вратата отвън – лечението с външни средства; по този двустранен начин той отново придобива свободата си или своето здраве. Вътрешните психични причини за болестите са погрешните, криви мисли, чувства и постъпки, които създават предразположение към болестта, или тъй наречените възможности за заболяване, при които и най-малката външна причина може да доведе до болест. Външните причини на болестта можем да наречем условия, като например простуда, микроби, неправилен живот и др. Възможностите и условията вървят успоредно, но вътрешните психични причини правят външните условия по-активни.
към текста >>
4.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя,
билки
, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд.
Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл. учител на пълно развито основно народно училище. През 1927 - 1931 учебни години бях учител на 4 слети отделения в с. Оплетня, Врачанско. Какъв по-голям и жив комплекс за цялостно обучение и възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един училищен двор - игрище, градина, парк?
Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя,
билки
, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд.
Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие. Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство.
към текста >>
5.
Екскурзия на Витоша на 26 септември 1940 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има музикални
билки
и като влезеш във връзка с тях, ставаш гениален.
Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увеличава. После ще бъдеш с единица по-голям, отколкото преди да си се смалил. За да се повдигнеш, трябва да се смалиш. Под „смаляване"разбирам „смирение". Българите едно време казваха: „По 5 на нож" и тогава не им вървеше.
Има музикални
билки
и като влезеш във връзка с тях, ставаш гениален.
Един брат попита: - Къде са? - Не се разправя къде са. Има билки и за подмладяване. На един богаташ, му казали къде има скъпоценни камъни и му казали да вземе само един.
към текста >>
Има
билки
и за подмладяване.
Българите едно време казваха: „По 5 на нож" и тогава не им вървеше. Има музикални билки и като влезеш във връзка с тях, ставаш гениален. Един брат попита: - Къде са? - Не се разправя къде са.
Има
билки
и за подмладяване.
На един богаташ, му казали къде има скъпоценни камъни и му казали да вземе само един. Той взел два, един за себе си и един за жена си, но изгубил своя. Хората са сега в едно сънно състояние и като умрат се събуждат. Няма по-хубаво нещо от това в момента да се радваш на всичко. За Небето едно наше прераждане е като един ден.
към текста >>
6.
065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Като направихме молитва и благодарихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и
билки
.
КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ ''Нощта остави храстите и тревите, окъпани в роса. На първите слънчеви лъчи капчиците искряха с всичките цветове на дъгата.'' ''Учителят обичаше ранните часове, когато човек може да чуе началния акорд, с който денят започва.''
''Като направихме молитва и благодарихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и
билки
.
Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден - прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:'' – Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание.
към текста >>
7.
44 ГОЛЯМАТА ЯГОДА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Носеше се въздух, наситен с аромат на
билки
и борова смола.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ГОЛЯМАТА ЯГОДА В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно. Привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша, изгледът към нея беше чудно нежен.
Носеше се въздух, наситен с аромат на
билки
и борова смола.
Сладкият покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот - всичко това създаваше на Изгрева обстановка, изпълнена с тиха радост на умиление, където душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. В една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителя да идва към мен, усмихнат и цял сияещ. Той държеше ръцете си напред със затворени една върху друга длани. Когато се доближи до мен, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там грамадна ягода, която беше току-що откъснал от засадените лехи в един кът на Изгрева. "Какво ще кажеш?
към текста >>
8.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези науки той разделя на три дяла: към първия дял той причислява науките, свързани с физическия свят - науки, които включват целия кръг от естественонаучното знание: физика, химия, наука за растенията като обръща особено внимание на лековитие
билки
, наука за животните, наука за образуването на планините, геология - наука за минералите и т.н.
Най-първо разделя науките на практични и теоретични. Към практичните той отнася въпроса за поведение на човека, както на отделната личност, така и на обществото. В тези науки той третира и въпросите свързани с управлението на градовете. Той нарекъл тази наука "Наука за управлението на стопанството", и най-после наука за самия човек, за разглеждане на характера и обходата му в най-широк смисъл на думата. Теоретическите науки той определя като науки за самото знание.
Тези науки той разделя на три дяла: към първия дял той причислява науките, свързани с физическия свят - науки, които включват целия кръг от естественонаучното знание: физика, химия, наука за растенията като обръща особено внимание на лековитие
билки
, наука за животните, наука за образуването на планините, геология - наука за минералите и т.н.
Той разделя минералите на четири вида: камъни, метали, горящи вещества и соли. Във втория дял той поставя математиката, астрономията и музиката. На времето си той е бил най-големия музиколог. Третият дял науки той нарекъл висши науки и ги разделил на чисти висши науки и приложни висши науки. Към чистите висши науки поставил: учението за формата, учението за материята и учението за движението.
към текста >>
9.
ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друг учен е Ибн Ал Байтар, голям познавач на лековитите
билки
.
Друг учен е Ибн Юнус, живял от 950 до 1009, който е бил голям астроном. Той направил обширни астрономически изследвания и наблюдения. Съставил е астрономични и тригономични таблици на движението на Слънцето, Луната и планетите. Друг учен е Ибн Хайтах, който направил редица важни открития в областта на оптиката. Неговото съчинение "Оптика" е оказало голямо влияние върху европейските учени, Рожер Бекон и Кеплер.
Друг учен е Ибн Ал Байтар, голям познавач на лековитите
билки
.
Той е дал описание на 2700 лековити билки. В областта на математиката и астрономията почват ред нови открития. Така Ал Ватани въвежда в употреба тригоно-мичните функции синус, косинус, тангес и котангес. Абу Ал Вафа е разрешил важни въпроси в геометрията и направил значителен принос в тригонометрията. Арабският алхимик Джабири Хаяну прави ценни открития в областта на химията.
към текста >>
Той е дал описание на 2700 лековити
билки
.
Той направил обширни астрономически изследвания и наблюдения. Съставил е астрономични и тригономични таблици на движението на Слънцето, Луната и планетите. Друг учен е Ибн Хайтах, който направил редица важни открития в областта на оптиката. Неговото съчинение "Оптика" е оказало голямо влияние върху европейските учени, Рожер Бекон и Кеплер. Друг учен е Ибн Ал Байтар, голям познавач на лековитите билки.
Той е дал описание на 2700 лековити
билки
.
В областта на математиката и астрономията почват ред нови открития. Така Ал Ватани въвежда в употреба тригоно-мичните функции синус, косинус, тангес и котангес. Абу Ал Вафа е разрешил важни въпроси в геометрията и направил значителен принос в тригонометрията. Арабският алхимик Джабири Хаяну прави ценни открития в областта на химията. В IX век Ибн Фенос построява в Анделузия планетариум.
към текста >>
10.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Разказва баба Ана и за
билките
: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек.
Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е?
Разказва баба Ана и за
билките
: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек.
И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли. Току по едно време се постишиха и позамлъкнаха. Дойде при тех и хаджи Илия. А знаете ли кой беше хаджи Илия?
към текста >>
11.
79. Срещата ми с Петър Димков
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Той ми отговори: „Ще ти дам едни
билки
, които са полезни, да ги пиете като чай.
Не искам нищо да питаш за мене. Професори и най-добрите лекари са ме лекували, никой не ме излекува напълно. Та сега билкари ли ще ме лекуват? ". Отговорих му: „Добре, като не искаш, иди си. Аз ще вляза да видя какво ще ми каже." Влязох и разказах всичко на Димков.
Той ми отговори: „Ще ти дам едни
билки
, които са полезни, да ги пиете като чай.
За него не мога да дам никакви наставления, щом пие лекарства. Аз преглеждам зениците, в тях е записано всичко - като прегледам чрез тях целия организъм, зная каква е болестта и какво мога да му предпиша. Но това ще стане само когато имам възможност да го прегледам. Малко по-късно прочетох една книга от Духовната академия за живота на Йоханес Брамхам от щата Охайо. Роден през 1909 г., лекувал всичко, дори и от разстояние, стига да му се пише писмо.
към текста >>
Аз съм негов ученик и лекувам с
билки
и правила как да живеем, за да не боледуваме.
А Учителя е помагал на всички, които са търсили неговата помощ. Това се знае от цялото Политбюро. Учителя Петър Дънов беше и най-големият лечител. Достатъчно беше само да сложи ръцете си на вас, и щяхте да оздравеете веднага. Такава сила имаше той.
Аз съм негов ученик и лекувам с
билки
и правила как да живеем, за да не боледуваме.
Затова той е Учител, а ние сме ученици. Които спазваха правилата на Учителя, имаха дълъг живот." Брежнев ми отговори: „Това ще наредя да се направи веднага, като ще оставя и една сума, да знам, че като дам, и аз ще получа." Казаха ми, че оставил голяма сума в съвета, казал да се направи ограда, да не се пипа тялото на Учителя, да влязат във връзка с ръководството на Братството." Аз казах на брат Димков: „До днес никой не се е обадил. Оградата от тел е разкъсана, влизат злосторници, крадат ни лейките, маркучите, мотичките, разбиват катинара на сандъка и пейките. Невена Неделчева и Драга Михайлова са се уговорили с братя от провинцията да докарат пак бодлива тел и оградни храсти.
към текста >>
12.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
Чайникът кипеше и изпълваше стаята с аромата на горски
билки
.
Ето така още в дълбоката древност са постъпвали умните мъже. Тези разсъждения на домакинята разведриха нейните гости и тя се възползва от това, за да досипе в чашите от ароматичния си чай. Остроумна и закачлива, докато наливаше в чашите, тя продължи своите раздъждения: - Не бива да съдим цар Соломон заради една слабост, поради която е придобил толкова много мъдрост. Макар и цар, може би е искал да получи знанието, което на всички ни липсва - как да обичаме хората такива, каквито са.
Чайникът кипеше и изпълваше стаята с аромата на горски
билки
.
Разговорът ставаше все по-интересен и жената до прозореца вече не гледаше замечтано навън. - Да, всички искаме да получим повече знания, но според мен същественото в живота е да се научим да обичаме хората. Като каза това, тя отпи от чая си и понеже всички проявиха интерес, продължи: - Какво ще спечелим, ако вместо да изучаваме доброто в света, по цял ден теглим с везни недостатъците на хората! - Ще спечелим горчивини, болести и недъзи.
към текста >>
13.
Учителят за себе си
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Зная къде има злато и лечебни
билки
.
Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога и той е на крив път. Единственият Учител, който учи хората, е Бог. За да ги научи, Той взима една или друга форма. По такъв начин Бог някога е видим, а някога - невидим. Аз зная къде колко скъпоценни камъни има.
Зная къде има злато и лечебни
билки
.
Ако е за богатство, ще излекувам един богат човек и ще получа голямо възнаграждение от него. Аз обаче никога не злоупотребявам с доверието, което ми е дадено. У мене има един стремеж да се приближавам повече към слабите, безразлично дали са бедни или богати. Имам съчувствие към слабите и искам да им помогна. И Христос не дойде за праведните, но за страдащите, за болните, слабите, бедните.
към текста >>
14.
КЪРТИПЪНЯ
 
- Борис Николов
А какви
билки
!
Работа много, работа хубава, работа чиста! И как да няма песен, когато всичко наоколо пее! Тук водите пеят, стругът пее, птиците пеят, какви ли не мелодии се чуват в тази обща песен – най-после и човек пропява. Стругът е до Големия вир и водопадите, а тяхната песен не стихва ни денем, ни нощем. Във въздуха се носи ситничка роса, която освежава.
А какви
билки
!
Какви ли не аромати има в този въздух! Той е лечебен, не допуска болест да се приближи до човека. В единия край на стружнята се работи, а в другия се живее. Мекият буков талаш „мирише на младост“, в него се спи сладко. Има голямо огнище, иззидано с камъни, над него – отвор.
към текста >>
15.
ПОСЛЕДНАТА БОРБА
 
- Борис Николов
Неговият тъмен пелин беше прочут, и особено малагата му – вино, варено с
билки
и подсладено, то се държеше в специални изби.
Нямаше професионалисти, борците излизаха от самия народ. Старо изкуство е борбата. Под големите липи и брястове Къню беше стъкмил кръчмата – временни маси и пейки, скарите вече печаха. А какви вина имаше тоя Къню! От собствени лозя, сам ги приготовляваше; той имаше лозя от старите, преживели филоксерата и подновили се.
Неговият тъмен пелин беше прочут, и особено малагата му – вино, варено с
билки
и подсладено, то се държеше в специални изби.
Къню беше винаги усмихнат, разположен, на всякого намираше да каже добра дума. Под старите липи на първо място седяха чорбаджиите, с достойнство; те изискваха почит и уважение. В средата – чорбаджи Тихол, почетният председател. До него от дясно беше седнал Къртипъня. През изтеклата седмица Къртипъня беше спасил внуците му, пет-шест дечурлига в една талига: конете силни, буйни, подплашили се от нещо и хукнали; тъй както се бяха засилили с талигата, на големия завой при стария мост всички щяха да отидат в пропастта!
към текста >>
16.
БИТКАТА НА МОМИТЕ
 
- Борис Николов
Отец Неофит беше известен целител, лекуваше с
билки
и прости природни средства.
Живот има във Вселената, и ако някой може да ни каже нещо за него, то е животът в самите нас, защото животът е Един, а човешката душа има чудната способност да го познава. Изведнъж от тъмното се чу глас и се очерта голяма фигура: „Добър вечер.“ Скитника скочи и се затича към дошлия. Беше отец Неофит. Целуна му ръка и го покани да седне. Познаваха се, много пъти се бяха срещали.
Отец Неофит беше известен целител, лекуваше с
билки
и прости природни средства.
Беше прочут в целия край, народът го обичаше и търсеше. Скитника му направи чай, даде му да похапне. Отец Неофит отиваше за някаква рядка билка по южните, припечни склонове на Балкана. Скитника се загледа в хубавото му лице на пророк, после го запита: – Защо народът нарича тези поляни Озана?
към текста >>
17.
Как Крум два пъти спаси живота ми
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Тя ми препоръча някои
билки
и други неща от Учителя.
Кракът ме болеше и не можех да стъпвам на него. Той извика по-възрастни сестри да ми помогнат с компреси. Това много ме впечатли. По-късно положението ми се влоши и аз доброволно започнах да гладувам, за да се оправя. Тогава Крум доведе една от сестрите - д-р Борова - да ме прегледа и да ми помогне.
Тя ми препоръча някои
билки
и други неща от Учителя.
Младите приятели изпълниха всичко, което тя ми предписа. Времето започна да се разваля, валеше непрекъснато дъжд и беше много студено. Един ден Крум ми каза: „Ще те свалим с кон, защото ще има голяма депресия на времето.“ Той познаваше времето както астрологично, така и като наблюдаваше как се движат мъглите, облаците и по други показатели. За първи път се качих на кон. Крум го водеше надолу.
към текста >>
18.
Три Небеса
 
- Николай Райнов
И още —
билки
за любов да дават скритом на мъжа.
И учеше Ламех на тези тайни жените. Научи ги с шафран да багрят нозете си — и с червило да натриват бърните си. И на гърлото си да носят луници със знака Дева. Научи ги още Ламех — с благовонна маз да помазват лицето си — и да почернят веждите си, а клепачите си да пишат с вжглен от липово дърво. И, когато искат мъж да ги обикне, — да шъпнат заклинания.
И още —
билки
за любов да дават скритом на мъжа.
И на много други сръки научи Ламех жените, но те криеха от мъжете всичко това; защото знаеха, че обаянието на жената е плитко и трае късо. И обичаха жените Ламеха. Лудуваха по него моми и жени. Но той си не губеше силите по тях. Иобел се казваше другият Каинов син.
към текста >>
19.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Но ти ме стискаш трепетно на черна гръд и ме обайваш с росен мирис на треви, цветя и
билки
.
Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги. Ти всяка нощ целуваше челото ми в нощта на купчина сено, където спях от всички изоставен. А денем от прозореца на бедна селска хижа гледах аз безкрайната и светла шир: земята. Че аз съм прикован с разкалени вериги към тебе, о. земьо. На стар молитвеник увехналото злато ме зове днес към светлия океан на небесата.
Но ти ме стискаш трепетно на черна гръд и ме обайваш с росен мирис на треви, цветя и
билки
.
Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги. *** Потърсих я по улиците на града: там потърсих Жената на сърцето си. Улиците бяха празни. Тук-таме светилници догаряха по прозорците. Остри сенки падаха по каменните стъгди.
към текста >>
20.
Има ли днес пророци и светии?
 
- Георги Радев (1900–1940)
Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни
билки
на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина.
Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет.
Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни
билки
на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина.
Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места.
към текста >>
21.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Нито протестантските мисии на Америка и Англия ще съживят закърнялите дълбоки корени на българската духовност, нито предписването на
билки
и съвременни рецепти ще даде простор на духовния заряд, който е натрупал в себе си.
Аз виждам нещата много по-просто. Баща му е с него. Вече го кани да се разтовари от напрежението, в което се намира, и да се приюти в провинциалната му енория в Нови Пазар, докато реши какво да прави: т.е. да приеме да продължи като дошъл в България протестантски пастор, или да запретне ръкави с познанията си по медицина, френология, или другите неща, които е усвоил през седемте си години в Америка. В разговорите им Петър споделя, че не го привлича нито едното, нито другото.
Нито протестантските мисии на Америка и Англия ще съживят закърнялите дълбоки корени на българската духовност, нито предписването на
билки
и съвременни рецепти ще даде простор на духовния заряд, който е натрупал в себе си.
Вече е убеден, че работата му трябва да се издигне и над едното и над другото, за да тласне нещата напред. Американското протестантство вече е дало на света, което може да се научи от него. Сега то навлиза в терена на консервирането на духовното си минало. Медицината? Това си е чистата наука, чистият занаят. От тука до края на света ще има все по-добри и по-добри лекари, и толкова! Трябва да се прехвърли духовната щафета в ръката на нов духовен водач, който да завладее нов духовен терен.
към текста >>
22.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
 
- Атанас Славов
„Горещата вода е готова.“ Чаят се вареше от диви
билки
набрани на самото място.
Нощната температура обикновено беше под нулата. Първото нещо, което се организираше, беше „кухнята“ - единствената трайна постройка на лагера. Тя представляваше едно стъпило на земята помещение от каменни стени, с размер два на четири метра. Нямаше мазилка, и покривът й беше от каменни плочи. Нагласяха се два големи казана, и всеки ден преди изгрева на слънцето, отговорникът на домакинството брат Симеон разтрисаше околните върхове със звучния си баритон: „Вода за чаааай!“ Т.е.
„Горещата вода е готова.“ Чаят се вареше от диви
билки
набрани на самото място.
На Второто езеро имаше плоскодънна лодка. На лагера имаше и две чешми, където ледено студената вода изтичаше не през чучур, а от две скулптирани мраморни длани и двете направени от Бертоли и Борис Николов. Тези чешми бяха разположени между Второто и Третото, и (доколкото помня) Петото и Шестото езеро. Непосредствено около Бивака, братята и сестрите правеха излети, играеха, медитираха в целия някогашен циркус на Седемте езера, както и циркусът на „Езерото на чистотата“, и „Езерото на съзерцанието“. Всяко от Седемте езера носеше названието на отделни части на човешкото тяло: „Сърцето“, „Белите дробове“, „Главата“, „Бъбрека“ и пр.
към текста >>
23.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като
кобилки
по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз.
Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни.
Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като
кобилки
по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз.
И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат.
към текста >>
НАГОРЕ