НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
39
резултата в
13
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато се
чува
такъв хор, отначало като че хорът се приближава, приближава и после постепенно отдалечава, отдалечава.
И друга една сестра каза, че е чула хора от тези Същества при Петото езеро.'' ''Учителят каза:'' - Не че там, при Петото езеро, са били събрани тези Същества, но по радиото се е предавало тяхното пеене и вие сте го чули там. Привилегията е там, че това място, при Петото езеро, е свято и там може да се възприема, като по радио, хорът на тези Същества. Всички велики музиканти са слушали музиката на висшите светове и каквото са слушали, са го записвали.
Когато се
чува
такъв хор, отначало като че хорът се приближава, приближава и после постепенно отдалечава, отдалечава.
''Първата сестра каза, че е била с един брат, но той не чул нищо. Друга една разправи подобна своя опитност при вътрешния Близнак (бел.: Южната част на езерото „Близнака” четвъртото от Седемте рилски езера):'' – Бях с една сестра на брега на вътрешния Близнак. Времето беше съвсем тихо, към залез Слънце. Беше съвсем спокойно, нямаше вятър.
към текста >>
Вслушах се тогава внимателно и разбрах, че това не е
чуване
с моите физически уши.
– Бях с една сестра на брега на вътрешния Близнак. Времето беше съвсем тихо, към залез Слънце. Беше съвсем спокойно, нямаше вятър. Аз бях застанала в размишление. По едно време долових, като че ли много отдалеч звуци, по скоро звуци от вода, от водопади, които издават музика.
Вслушах се тогава внимателно и разбрах, че това не е
чуване
с моите физически уши.
Разбрах, че това е по-тънко чуване. Тези звуци се усилваха, като се разрастваха в хор с възходящи мелодии, чуваха се тенори, баси, сопрани. Звуците бяха тържествени - ту заглъхваха, ту се усилваха. И при усилването се долавяше, като че ли това е славословие - хвалебна песен на Бога, като „Алилуя” - песен, пята от хиляди гласове, които се преливаха в едно и образуваха един мощен полифоничен глас. Това нещо продължи половин или един час.
към текста >>
Разбрах, че това е по-тънко
чуване
.
Времето беше съвсем тихо, към залез Слънце. Беше съвсем спокойно, нямаше вятър. Аз бях застанала в размишление. По едно време долових, като че ли много отдалеч звуци, по скоро звуци от вода, от водопади, които издават музика. Вслушах се тогава внимателно и разбрах, че това не е чуване с моите физически уши.
Разбрах, че това е по-тънко
чуване
.
Тези звуци се усилваха, като се разрастваха в хор с възходящи мелодии, чуваха се тенори, баси, сопрани. Звуците бяха тържествени - ту заглъхваха, ту се усилваха. И при усилването се долавяше, като че ли това е славословие - хвалебна песен на Бога, като „Алилуя” - песен, пята от хиляди гласове, които се преливаха в едно и образуваха един мощен полифоничен глас. Това нещо продължи половин или един час. Ако бях стояла, може би щях да слушам дълго, но се мръкваше и се прибрах.
към текста >>
Тези звуци се усилваха, като се разрастваха в хор с възходящи мелодии,
чуваха
се тенори, баси, сопрани.
Беше съвсем спокойно, нямаше вятър. Аз бях застанала в размишление. По едно време долових, като че ли много отдалеч звуци, по скоро звуци от вода, от водопади, които издават музика. Вслушах се тогава внимателно и разбрах, че това не е чуване с моите физически уши. Разбрах, че това е по-тънко чуване.
Тези звуци се усилваха, като се разрастваха в хор с възходящи мелодии,
чуваха
се тенори, баси, сопрани.
Звуците бяха тържествени - ту заглъхваха, ту се усилваха. И при усилването се долавяше, като че ли това е славословие - хвалебна песен на Бога, като „Алилуя” - песен, пята от хиляди гласове, които се преливаха в едно и образуваха един мощен полифоничен глас. Това нещо продължи половин или един час. Ако бях стояла, може би щях да слушам дълго, но се мръкваше и се прибрах. Казах на другата сестра да слуша, но тя не схвана тази музика.
към текста >>
– Ангелите сега трябва да отворят музикалните центрове на хората, за да чуят песните, които се пеят, да
чуват
музиката, която е горе.
Това нещо продължи половин или един час. Ако бях стояла, може би щях да слушам дълго, но се мръкваше и се прибрах. Казах на другата сестра да слуша, но тя не схвана тази музика. Друг път, вечерно време, в ясна лунна нощ, отидох нарочно на същото място, пак да изпитам същото и пак чух музика. ''Учителят каза:''
– Ангелите сега трябва да отворят музикалните центрове на хората, за да чуят песните, които се пеят, да
чуват
музиката, която е горе.
В бъдеще човек ще слуша музиката на ангелите. Има още по-велика музика - Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и като се върнеш вкъщи, ще кажеш: „С мене всичко е свършено. Отсега нататък ще служа на Господа.” Човешкото пеене е за ангелите като музика за грамофонните плочи.
към текста >>
2.
Желай непостижимото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Виждането й
чуването
не са най-съвършените методи.
Това е едно свещено правило, което трябва да пазите. Трябва да престанете да споменавате .името на Бога навсякъде. Влезеш в една кръчма, не споменавай името на Бога там. И за любовта не говори в кръчмата. Трябва да държим в нас името на Бога свещено.
Виждането й
чуването
не са най-съвършените методи.
Това, което Бог отвътре ти говори, то е най-съвършеното. Когато Бог ти каже нещо отвътре, направи го непременно. Ти ще почувствуваш, че Бог ти говори. Защото ще чувствуваш такава увереност, че няма да има в тебе раздвояване. Ще чувствуваш радост, разширение, никакво утеснение.
към текста >>
3.
Разумната реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гадание -
врачуване
на кафе, карти, боб и пр., дава само повод, за да се пробуди интуицията и тя да заговори, а така също да се развие и ясновидството.
Господи Исусе Христе, аз зная, че това е в съгласие с Твоята воля. Но Твоята воля на две не става. Всяка сутрин при ставане от сън кажи си: Мъдростта на Духа е съградила своя дом и затова всичко в моя и общия живот е уредено и ще се уреди. След всяко ядене измивай устата и почиствай зъбите. Сладката храна дава мекота, а киселата дава активност - деятелност.
Гадание -
врачуване
на кафе, карти, боб и пр., дава само повод, за да се пробуди интуицията и тя да заговори, а така също да се развие и ясновидството.
Вложи в сърцето си милосърдието като първо условие за придобиване на любовта. Да живеем, да работим и да пеем за Учителя на любовта - кой с ум, кой със сърце, кой с воля, кой с душа и дух, а кой с всичките заедно. Когато имаш мъчноразрешими въпроси и не знаеш как са постъпиш, не бързай да ги разрешаваш, остави ги за другия ден. Вечерта преди лягане се помоли сърдечно и чакай през нощта насън да ти каже Господ как да постъпиш в дадения случай. Всяка вечер след молитвата преди лягане изговаряй формулата: Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя.
към текста >>
4.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да
чуват
, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата.
Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота.
И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да
чуват
, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата.
Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години. Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор. Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството.
към текста >>
Вторият е астралното видение на
бичуването
на Христа.
Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни.
Вторият е астралното видение на
бичуването
на Христа.
Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа.
към текста >>
5.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук към висшето виждане се прибавя и висшето
чуване
, слушане.
Пред нас се разкрива първото поле на съществуването на Божествено-духовния свят. Образите, които извират от разтварящите се печати от Книгата на Живота не са вече земни възприятия, а духовни видения. Образи, в които ни се изявява Духовния свят. В третия голям кръг прозвучават тръбите на седемте Ангели. С това ние се изкачваме на едно по-високо поле на съществувание на Духовния свят.
Тук към висшето виждане се прибавя и висшето
чуване
, слушане.
Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе. Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци. Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа. Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева.
към текста >>
Тук към висшето виждане и
чуване
се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят.
Тръбите издават не само тонове, но те прозвучават в Божествени Слова на Откровението, които духовното ухо може да чуе. Звуците на тръбите, Словото на тръбите не са земни звуци. Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа. Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева.
Тук към висшето виждане и
чуване
се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят.
Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията.
към текста >>
Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното
чуване
и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин.
Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите. Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре.
Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното
чуване
и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин.
Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества. В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация. Способността за чуване на слова се нарича инспирация. Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция.
към текста >>
Способността за
чуване
на слова се нарича инспирация.
Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре. Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин. Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества. В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация.
Способността за
чуване
на слова се нарича инспирация.
Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция. Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция. Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години". За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението.
към текста >>
Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното
чуване
и единението действат в едно живо единство.
Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години". За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението. Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева.
Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното
чуване
и единението действат в едно живо единство.
към текста >>
6.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Способността на ученика да
чува
вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света.
Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието. Там, където Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му. Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово.
Способността на ученика да
чува
вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света.
Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан. 13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан.
към текста >>
Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното
чуване
.
Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет.
Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното
чуване
.
Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение.
към текста >>
Тук през времето, когато човечеството действа върху Него,
бичува
Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело.
Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение.
Тук през времето, когато човечеството действа върху Него,
бичува
Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело.
Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан.
към текста >>
Йоан
чува
Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните.
Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса.
Йоан
чува
Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните.
Той може това благодарение на интуицията, която притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция.
към текста >>
7.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от
чуването
на песните на ангелския хор от пастирите.
Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем. Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет.
Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от
чуването
на песните на ангелския хор от пастирите.
Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия.
към текста >>
Пастирите
чуват
думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля.
Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт. В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи. Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните.
Пастирите
чуват
думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля.
В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос.
към текста >>
И когато Мария идва при Елисавета и тя
чува
поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41).
Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35).
И когато Мария идва при Елисавета и тя
чува
поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41).
След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа.
към текста >>
На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или
чувайки
Богинята-Природа, раздаваща живот.
под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена.
На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или
чувайки
Богинята-Природа, раздаваща живот.
Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа.
към текста >>
8.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие
чувате
и не чуха." (10;23-24)
Защото бащите им така правеха на пророците." 5. "Блажен е онзи, който не се съблазнява в Мене." (7;23) 6. "Блажени ония, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;28) 7. "Блажен е онзи слуга, чийто господар го намира буден, когато си дойде." (12;37) 8. "Като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие
чувате
и не чуха." (10;23-24)
9. "Блажени неплодните и утробите, които не са раждали (23;29)" На тези блаженства, пак така разпръснати из Евангелието, отговарят десет горки. Първите четири горки отговарят на първите четири блаженства, отправени от Христос към учениците, дадени в 6-та глава, от 24 до 26 стих. 1. "Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си." 2. "Горко на вас, които сте наситени; защото скоро ще изгладнеете."
към текста >>
Казвам ви: мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие
чувате
, но не го чуха" (10;23-24).
8. "Горко за вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят и самите вие нито с пръст не се допирате до бремената." (11;46) 9. "Горко вам! защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиваха." (11; 47) 10. "Горко на вас, книжниците, защото отнехте ключовете на знанието, сами вие не влязохте и на влизащите попречихте." (11;62) Христос, говорейки на учениците в интимен разговор, както е казано в Евангелието, насаме им казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Казвам ви: мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие
чувате
, но не го чуха" (10;23-24).
С това е показано, че в учениците се е пробудило едно ново ясновидство, които древните ясновидци и посветени не са притежавали. Древните са виждали царството на възвишените същества на Космоса, но сега учениците виждат Бога в човека, те видяха Христа в Исуса. Следващото блаженство, дадено в 12 глава от 33 до 53 стих, за будния слуга, чийто господар заминал за някъде и след време се върнал, ни говори за второто идване на Христос. И задачата на Евангелието на Лука е да възвести това второ идване. Затова се настоява за будност спрямо духовните събития на второто идване на Христа.
към текста >>
7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изказано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които
чуват
това, което вие
чувате
.
Човек не трябва да оставя да бъде повреден неговия духовен зародиш. Той трябва да го укрепва чрез Христа. 6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие. С това е показано, че висшето виждане, ясновидството е започнало. Човек прониква в света на духовните образи.
7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изказано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които
чуват
това, което вие
чувате
.
С това е показано започването на висшето чуване, човек навлиза в света на Словото. 8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени онези, които не се съблазняват в Мене. Това подразбира будност на сърцето - вътрешният психически орган, чрез който човек възприема идващия Христос. Това е същността. 9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните.
към текста >>
С това е показано започването на висшето
чуване
, човек навлиза в света на Словото.
Той трябва да го укрепва чрез Христа. 6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие. С това е показано, че висшето виждане, ясновидството е започнало. Човек прониква в света на духовните образи. 7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изказано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които чуват това, което вие чувате.
С това е показано започването на висшето
чуване
, човек навлиза в света на Словото.
8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени онези, които не се съблазняват в Мене. Това подразбира будност на сърцето - вътрешният психически орган, чрез който човек възприема идващия Христос. Това е същността. 9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек.
към текста >>
9.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава молитвата и
чуването
на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата.
Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие.
Тогава молитвата и
чуването
на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата.
Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12). Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието.
към текста >>
10.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
2.
Бичуването
.
Тук при Разпятието, като се почне от Тайната Вечеря и се свърши с Възкресението и Възнесението, се срещат микрокосмичното и макрокосмичното, човешкото и космич-ното, Божественото. От Тайната Вечеря до Възкресението ни се представят седем степени на Пътя на окултното развитие, които са били познати на първите християни и които те са практикували в своето окултно развитие. В една от предишните глави се спрях на тези степени и обясних как се разбират те в езотеричен смисъл. Сега само ще спомена имената на тези степени, като дам някои допълнителни обяснения върху тях. 1. Измиване на нозете.
2.
Бичуването
.
3. Увенчаването с трънения венец. 4. Разпятието. 5. Полагането в гроба. 6. Възкресението. 7. Възнесението.
към текста >>
Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (
бичуването
) и към главата (увенчаването с трънения венец).
Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към Посвещение, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре.
Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (
бичуването
) и към главата (увенчаването с трънения венец).
Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият Космичен човек. Гробът, това са краката на света. Физическият свят представя краката на Космическия човек; това е полагането в гроба. Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението.
към текста >>
След завръщането на първите три степени, измиването на нозете,
бичуването
и увенчаването с трънен венец, според Евангелието на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените думи: "Ето Човекът!
Етерната околност като място на Възкресението - това са гърдите на Космичния човек. Върхът на Небесната сфера, устроен подобно на човешката глава, това е главата на Космичния човек, Главата на света - Възнесението. Микрокосмичният и макрокосмичният човек са устроени еднакво с техния троичен строеж, отивайки отдолу нагоре, от нозете към главата, от земните глъбини към Небесните висини. В средата, в четвъртата степен, между двете троици стои Кръстът на Голгота. Кръстът е Тайната на човешката карма.
След завръщането на първите три степени, измиването на нозете,
бичуването
и увенчаването с трънен венец, според Евангелието на Йоан, пред двореца на Пилат са изказани тайнствените думи: "Ето Човекът!
" От първите три степени израства образът на човека. На Кръста става явна Тайната на човешката форма. Физическото тяло на човека е Кръстът. От него израства неговата земна съдба. То е Кръстът, който човек трябва да се научи да взема върху себе си.
към текста >>
11.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси -
бичуването
, слагането на трънения венец.
И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението.
Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси -
бичуването
, слагането на трънения венец.
Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват. Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при Посвещението. Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена.
към текста >>
12.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както физическото тяло има органи за виждане и
чуване
, така и астралното тяло се организира полека-лека и създава своите органи.
Ние, казва Учителя, работим и с трите вида методи, защото това го изисква съвременното развитие на човечеството." Макар и да има известно различие в характеристиките на тези методи, било че те произлизат от Източните Мистерии, от Египетските и Питагорейските Школи, или че те имат за база Евангелието на Йоана, това, което е общо в тях, е че те търсят да упражняват влияние върху човека в състояние на будност. Този, който се съсредоточава върху определени стихове от Евангелието на Йоана, или от другите Свещени книги, или от Беседите на Учителя, от 5 до 15 минути дневно, запазва въздействието на това, когато заспи и върху неговото астрално тяло, което е излъчено от физическото тяло. Изменението на астралното тяло от дневните медитации се показват през време на нощта. Това тяло добива различно оцветяване и неговите органи постепенно се оформяват все по-ясно.
Както физическото тяло има органи за виждане и
чуване
, така и астралното тяло се организира полека-лека и създава своите органи.
Но образуването на тези органи в астралното тяло още не правят човека ясновидец, но човек започва да добива малко съзнание през време на съня. Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано. Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот. Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми.
към текста >>
Чиято Ръка достига навсякъде, Чието Око вижда всичко, Чието Ухо
чува
всичко.
Тя представя най-възвишения Бог, Безкраен и Вечен, Неизговоримият, никога изцяло разбран. Той е представен като мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните Закони и владеещ ги - Един Знаещ. Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на Първоначалното Божество - на Създателя, от Когото всичко е произлязло, и към Когото всичко пак ще се върне.
Чиято Ръка достига навсякъде, Чието Око вижда всичко, Чието Ухо
чува
всичко.
Който е всемогъщ и всезнаещ. Той е също Великият Законодател. Със Своята Мъдрост Той е установил законите, които владеят и запазват Творението. Това е видението, което Йоан е видял. Това е първото нещо, което всеки истински Посветен ще види, когато проникне в духовния свят.
към текста >>
13.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Без да са християни и без дори да са
чували
притчата за добрия самарянин.
Работата беше, че колкото повече научаваше, толкова по-бездънна ставаше за него картината на света, толкова повече провиждаше неща - не мистични, а прости и очевидни неща, които всички ей така отхвърляха, за да не отежняват радостния си и пълнокръвен живот на добри християни. Какво лошо има в това? Нищо лошо! Но какво можеше да им каже той от амвона, когато всичко беше толкова необятно, непровидяно, недоразбрано, недопроникнато... Да им разкаже за добрия самарянин? Та в Свищов всеки ден можеше да срещнеш по пет заможни хора, милосърдни като самото Милосърдие; какво да им го казва? Свищовските училища, сиропиталища, пансионът за бедни момичета на женското настоятелство - всичкото това нали бе дълбоко бъркане в джоба от страна на имащите свищовлии от милосърдие именно! Да не говорим за свищовските турци, които както бяха по-богати, така бяха и по-щедри от заможните щедри българи към градските просяци.
Без да са християни и без дори да са
чували
притчата за добрия самарянин.
От друга страна, това, че имаше милостиви хора със и без християнска проповед, съвсем не значеше, че няма какво да се каже и на най-добрите хора от града, такива каквито си бяха. И това беше просто едно смътно чувство, едно недоизразено с думи чувство, което си оставаше в него, и растеше, и той просто не можеше да направи първата крачка. Нямаше да е искрен. Щеше да повтаря заученото, колкото и да е хубаво и правилно. И не беше достатъчно.
към текста >>
Той беше
чувал
от по-старите ученици историята за брат Томов, как като отишъл в семинарията на Медисън, се оказало, че знае повече съвременни езици от най-големия тамошен полиглот.
Той виждаше по-добре от всички колко по-високо стоят те от обкръжението си. Обикновените, залисани в ежедневието си прилежни ученици и отрудени граждани не забелязваха разликата. Когато я забележеха след четири-пет години, щяха да ги замерят с камъни през прозорците на училището, щяха да мацат с боя гърбовете на разплаканите им ученици, щяха да ги нахулят в дрънголника, докато английският консул не ги отърве, и след като безропотно продължават работата си в училище без дума на недоволство, щяха да запалят и самото училище! Така или иначе, сега засега свищовлии не знаеха разликата и всичко си вървеше ей така, но Петър я знаеше. И боготвореше учителите си по детски за недостижимите за него техни качества, но и знаеше инстинктивно, без да разбира точно как и защо, че те не превеждаха знанията си на език прост и достъпен за местните хора, и много от тези знания се плискаха върху свищовлии, без да могат да се усвоят, и това сега засега нямаше значение, защото кой го интересува, но утре нямаше да е на добро, щеше да породи необуздана ревност и завист. Как да не се прекланя пред тях?
Той беше
чувал
от по-старите ученици историята за брат Томов, как като отишъл в семинарията на Медисън, се оказало, че знае повече съвременни езици от най-големия тамошен полиглот.
А какво знаеше самият той? Двадесетгодишен вече? Български, и сега три години дето учи английски! И десет тюрлии на влашки, и девет бош-лафа на турски. Два езика. И все пак, въпреки безмерното си уважение към учителите си, не можеше просто да научи проповедите за Добрия Самарянин на брат Томов, и толкова.
към текста >>
- Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе
чувал
през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас.
- Какво каза, какво каза той? - Еврейката задърпа ръкава на мъжа си и първата му реакция беше да я накара да млъкне, но Петър усети, че е мъж, който не може нищо да откаже на жена си. - Глупости! - каза той. - Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето. - Така ли каза?
- Cantare, cantare... - италианците продължаваха да ръкомахат насърчително към нея и един младок внезапно поде с най-слънчевия тенор, който Петър бе
чувал
през живота си: - Volare, оо-ооо, cantare, о- о- о- ооо...“ - Да! Точно това каза... - еврейката сама си отговори на собствения си въпрос с нисък отнесен глас.
Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов. И видя как сконфузеният съпруг извърна глава тайно да не се издаде колко я обича, и той самият усети как очите му се навлажниха и сърцето му лудо заби, защото в този миг бе разбрал, че бе навлязъл в Америка и това бе то! - Един божествен миг от двадесет и единия ден лашкане и блъскане, и цялата мъка си струваше: един млад католик пее любовна песен на една еврейска матрона в климакса на живота си, и правоверният юдейски съпруг в черното си расо и черната си капичка и смешните завъртулки на бакенбардите си прелива от любов към красавицата в нея - прочистен и освободен от ревност като двадесеткаратов диамант. И никой от тях тук нямаше кой да го гледа - с черен кафтан или сицилианско кепе - и да одобрява или не изблика на човешка любов в тях. Той бе навлязъл в Америка преди да стигне Нюйоркския залив. Америка не беше място.
към текста >>
Кафето излезе като черна топла водица, дето е минала покрай
чували
с кафе на зърна, и Петър реши да не забравя оттук нататък и той да мине на студено мляко.
Време имаха. Останалите украинци бяха заседнали на опашката и срещата им с тях беше след два часа. Не намериха кафе. Нито кафене. Влязоха в малък германски ресторант, където сервираха десерти, и им донесоха по един ябълков пай, и още две студени млека за отец Куцак и Гаврило с едно кафе на Петър.
Кафето излезе като черна топла водица, дето е минала покрай
чували
с кафе на зърна, и Петър реши да не забравя оттук нататък и той да мине на студено мляко.
Това не беше кафе. А ябълковата пита ставаше. Топла, сладка, ароматна - сигурно от кимона в нея. Всъщност беше си доста хубава. Би предпочел баница, ако имаше, да му напомни за дома; да може да покаже на тази баница, на тази стара приятелка от дома, де е и какво става; да й каже сбогом, сега съм тука и ще ям ябълкова пита оттук нататък, моя скъпа, мила бабина, парцалива, пълнеща корема сирена, дебелолиста, полуизгорена в пещта на двора, любима моя лакомийска баничке.
към текста >>
Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за
прочуването
на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му?
Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринадесети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин, държавника, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Има сто и три фолия - твърд велум - единадесет на седем и пет осми инча - текстът е седем на четири и половина инча. Началните букви са с блестящо вермилионово зелено, много от тях са доста сложни, текстът е с дебел елегантен петит, двадесет и три реда на страница, очертани надлъжно по велума.
Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за
прочуването
на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му?
* Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю. Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му. Години наред след връщането му в България ние ще го виждаме да подхваща различни начинания в областта на свързването на мистичното с точните знания и той ще ги следва с невероятно постоянство: наука, образование и вяра; цветове и тяхната мистична символика; анатомия, антропология и френелогия; астрономия и астрология. Всичко това е съзнателно усилие у него да проникне в една важна сфера, която смята, че е добре да се овладее. Там, където е сърцето му обаче, там, където е мистичният прилив на знанието, което го прави духовника и учителя какъвто е, ще открием в поразителната му способност да наблюдава, да съзерцава, да умее да отваря душата си и да медитира.
към текста >>
И в тези дървета, както му е ред, се
чуват
птичи гласове.
Пространствено-временният континиум за него наистина е пробит. Дърветата са уж познати - дъбове, буки, брястове, смърчове. Но са напълно различни. Дъбът не се разлиства като в полетата на Варненско и подножието на Балкана, а се стрелка нагоре. Брезата не е деликатното, нежно дърво, хвърлящо профирна сянка над гъбарските поляни, а огромно „животно“.
И в тези дървета, както му е ред, се
чуват
птичи гласове.
Но не се обаждат, а насищат въздуха с шум, плътен като шума на листните жаби нощем; толкова гъст. Непознати гласове! Работата е там, че гората на Дрю и долината на Хъдзън влизат в един от великите миграционни пътища на птиците. Както черноморския бряг и течението на Дунава към делтата му. Петър Дънов е пълен с гласове на птици от дете. И те са отново тук, но други.
към текста >>
НАГОРЕ