НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
20
резултата в
18
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вътрешната свобода
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И ако една жена иска да я
целуват
, тя не е толкова умна.
Ако вие обещаете да изпълнявате волята Божия, тогава аз всичко мога да направя заради вас. Но ако не обещаете, няма да го направя. Ако една сестра е много красива и благородна, нито един няма да има желание да я целуне. Защото, като те погледне, тя те задоволява. Тя ти дава толкова много, че няма да имаш желание да я целунеш.
И ако една жена иска да я
целуват
, тя не е толкова умна.
Христос е казал: „Ако Бог иска, от тия камъни може да направи чада Авраамови“. Този начин на прераждане, който имаме сега, ще се измени. Ще дойде друг начин: чрез вселяване. Този начин, по който хората сега се прераждат, е нещо архаическо. Няма да бъде в бъдеще така.
към текста >>
2.
34–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато злите духове отиват при Него, падат на колене пред Него,
целуват
, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят.
Не може да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст, т.е. ако не вдигнете Доброто и Злото на гърба си. Защото и Злото обича Бога. Злото представя разумни същества, както и Доброто, само че Съществата на Доброто вървят в правия Път, а тези, на Злото, са се отклонили от правия Път. И едните, и другите имат Любов към Бога.
Когато злите духове отиват при Него, падат на колене пред Него,
целуват
, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят.
Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение живеят по своему. Те са видели, че Бог е с черно лице и седи на черен трон с черна патерица в ръка. Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположни схващания за Бога.
към текста >>
3.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
” Ала днешните християни все още носят и
целуват
дървения кръст, презрян от самия Христос!
Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!
” Ала днешните християни все още носят и
целуват
дървения кръст, презрян от самия Христос!
Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той Сам се откова. Как? – Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски.
към текста >>
4.
68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Благодарих му и той ми подаде ръка за довиждане, взех ръката му и я целунах, защото видях, че всички му
целуват
ръка.
Влезе Учителя, всички станаха, изпяха две песни, казаха молитви и седнаха (които имаха столове), останалите стояха като мене прави. Беседата беше много хубава, аз като че се заковах на мястото си и слушах с голямо внимание. Като свърши беседата, каза се молитва, формула, и хората започнаха да си тръгват. Учителя също тръгна да излиза, но излизайки, дойде точно при мен и ме заговори: „Разбрах, че харесахте моята беседа." - „Да, много ми хареса, наистина" - отговорих аз. „Тогава идвайте, тук е без пари" - каза Учителя.
Благодарих му и той ми подаде ръка за довиждане, взех ръката му и я целунах, защото видях, че всички му
целуват
ръка.
Преди да се разделим, аз му казах, че съм студент, Учителя ме погледна и отговори: „Ще имате свободно време и за нас." След тези думи той излезе. Така от този ден аз станах най-преданият ученик в Братството. След всяка беседа Учителя идваше при мен и разговаряхме. Един ден той ме попита: „Ще можете ли да ме придружавате понякога сутрин, когато искам да отида някъде? ". Отговорих му, че ще бъда радостен да го правя.
към текста >>
5.
22 март
 
- Теофана Савова
Целуват
му един след друг ръка, а в това време с дума, с поглед, с жест той ще задоволи всички.
Няколко още песни и молитви доизказват копнежа на душите, задоволят ги и после всички се отправят към поляната, където с гимнастически упражнения завършваме празника. Веднага около Учителя се образува кръг, група от хора, които искат да го попитат нещо, да го погледат още и той да ги погледне. Те търсят отговор на вътрешно зададен въпрос, одобрение за разрешен проблем. Всички искат. И той дава.
Целуват
му един след друг ръка, а в това време с дума, с поглед, с жест той ще задоволи всички.
Работещите са на своя пост. Те едва изчакват Учителя да свърши с всички, та да дойде ред и до тях. И редът им идва. Учителя пристъпва към тях и те веднага му разказват какво са направили и какво има да правят още. Те дават мнение и той все одобрява.
към текста >>
6.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
 
- Теофана Савова
Един след друг те
целуват
ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили.
Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения. Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя.
Един след друг те
целуват
ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили.
Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят.
към текста >>
7.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Целуват
му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват.
Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. „На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи.
Целуват
му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват.
Като се разделят, той се обръща към Константин и му казва: Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? — С всяко благодарение — отговаря Константин. На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? - Константин му разправя без стеснение всичко.
към текста >>
8.
5.12 Свещените думи на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По това време при Учителя идват много приятели, носят плодове и храна и със сълзи на очи му
целуват
ръка.
В разговор с Борис Николов последният казва, че тя не го е натоварила със своя случай, а той я е използвал, за да му помогне и вземе част от неговия товар. На Рила възрастните братя решават да отведат Учителя в София, за да не се изложи братството, ако той си замине на планината. Това решение Стоян Русев го съобщава на Иван Антонов, който единствено може да свърши тази работа. Антонов му заявява строго, че това няма да стане и той с брадвата ще отиде да пази Учителя. Разбира се, че не е имало нужда да се стигне до брадвата.
По това време при Учителя идват много приятели, носят плодове и храна и със сълзи на очи му
целуват
ръка.
Младите твърдо вярват, че той ще оздравее. Учителя преминава тази голяма Голгота на Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат. Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителя започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л", а след това написва и думата „любов".
към текста >>
Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му
целуват
ръка.
Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпия гост. Когато Учителя се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" — светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт, изнесен в негова чест, Учителя съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу, за да организират събора в София. По време на боледуването на Учителя Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове.
Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му
целуват
ръка.
След съобщението, направено от Учителя за събора, Мария Златева си казва наум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителя едва може да си вдига ръцете и не може да говори? " На 14 август, петък — денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила. На 19 август, сряда, в току-що ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителя с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот".
към текста >>
9.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители
целуват
ръка на Учителя и си отиват.
Така преминава времето с Учителя, когато към обяд на вратата се почуква. Тя отваря и пред нея стои младеж на име Христо с майка си Василка Иванова, които искат да говорят нещо с Учителя. Милка съобщава това, Учителя се изправя бодро и ги посреща. С треперещ глас младежът го запитва какво да следва в университета. Учителя се вглежда в чертите на лицето му и казва: „Медицина, рекох.
Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители
целуват
ръка на Учителя и си отиват.
Сестра Милка забелязва и се чуди защо често сестра Савка застава на колене пред Учителя и го гледа тревожно. От време на време той кашля и си слага ръката на сърцето. Учителя ги поглежда, схваща състоянието им и казва: „Гледайте си работата и не се занимавайте с мен. Няма нужда да идват много хора при мен." Сестра Савка започва да връща всички посетители. На другия ден, четвъртък, към обед, Учителя пита: „Милке, можеш ли да правиш яйца на очи?
към текста >>
10.
6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Атанас ги запознава с него и те му
целуват
ръка.
Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях.
Атанас ги запознава с него и те му
целуват
ръка.
Учителя се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо.
към текста >>
11.
7.35 Теофана Савова и Марето
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя им подава дясната си ръка и всички я
целуват
.
Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж Темелко им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя? Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че Темелко ги гони. Учителя заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя. Учителя им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка.
Учителя им подава дясната си ръка и всички я
целуват
.
След това ги поканва в стаята, където говорят известно време. Темелко си взима строга бележка и повече не се интересува кой идва, кой влиза и излиза при Учителя. Тези сестри изпълняват някаква задача. Един ден Теофана има да разплита някакви чорапи и не отива при вратата на Учителя. На другия ден пак застава на своя пост.
към текста >>
12.
7.37 Донка Димитрова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя излиза на площадката,
целуват
му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка.
" Тя отговаря: „Кажи ми — този човек да не е ангел или самият Бог? " „Това е Учителя Дънов, който е ясновидец, чете мислите на присъстващите и отговаря на техните мислени въпроси." От този ден Донка редовно посещава беседите, душата й се изпълва с радост и тя лесно се справя с мъчнотиите. Големите страдания, през които минава, предизвикват остри болки в стомаха й. Тя пак се оплаква на съседката си, която й предлага да отидат при Учителя, който е лекар, тя да го пита за болната си майка, а Донка — за стомаха си. Отиват на Изгрева, качват се по стълбата за горницата и почукват на вратата.
Учителя излиза на площадката,
целуват
му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка.
След това започва да гледа над главата на Донка и казва: „Сутрин, обед и вечер да пиеш гореща вода за излекуване на стомаха си." Тя чака Учителя да й даде някакво лекарство, но той дава вид, че разговорът е свършен, и се прибира в стаята си. Двете слизат по стълбата в двора и сядат на крайната пейка пред салона. Донка си повтаря със съмнение: „Гореща вода, гореща вода." В това време Учителя излиза на двора, минава покрай тях, отива до бараката на Веса Козарева, където прави молитва към четирите посоки на света, и тръгва обратно. Като ги наближава, Учителя се издига на половин метър над земята и така минава покрай тях. Донка пак закрива очите си с ръце, за да не гледа как Учителя върви по въздуха.
към текста >>
13.
7.70 Велин Темелков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Бройте от днес 10 дена и той на десетия ден ще дойде и ще ви разкаже всичко, каквото е преживял." Темелко и Софиянка
целуват
ръка на Учителя, благодарят за хубавия съвет и излизат от стаята му.
Вторият е на фронта и искам да отида да го видя какво прави." Учителя се усмихва и казва: „Ти и да отидеш да го търсиш, никъде не можеш да го намериш. Той сега е обграден от немците и от време навреме му пускат храна със самолет. Когато храната падне в окопа му, той си хапва, а когато вятърът издуха парашута настрани, той гладува. Покрай окопа има много киселици — диви ябълки, и той яде главно тях. Той е много нетърпелив и сега учи търпение.
Бройте от днес 10 дена и той на десетия ден ще дойде и ще ви разкаже всичко, каквото е преживял." Темелко и Софиянка
целуват
ръка на Учителя, благодарят за хубавия съвет и излизат от стаята му.
Започват да броят дните. На десетия ден, в 11 ч. преди обед, Велин си идва у дома и баща му го пита: „Ти да не си беглец, че идваш сам? " Велин отговаря, че са го пуснали в отпуска като награда за неговото геройство. Той е картечар и са завладели един силно укрепен немски окоп.
към текста >>
14.
7.80 Гъдев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Атанас ги запознава с него и те му
целуват
ръка.
Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях.
Атанас ги запознава с него и те му
целуват
ръка.
Учителя се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо.
към текста >>
15.
7.82 Василка Иванова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители
целуват
ръка на Учителя и си отиват.
Така преминава времето с Учителя, когато към обяд на вратата се почуква. Тя отваря и пред нея стои младеж на име Христо с майка си Василка Иванова, които искат да говорят нещо с Учителя. Милка съобщава това, Учителя се изправя бодро и ги посреща. С треперещ глас младежът го запитва какво да следва в университета. Учителя се вглежда в чертите на лицето му и казва: „Медицина, рекох.
Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители
целуват
ръка на Учителя и си отиват.
(От 5.16 Завръщане на Учителя в София) Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш! " Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче.
към текста >>
16.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
„Сега вие
целувате
ръката ми.
За какво ще бъде свидетеля? Че ви е говорено за Бога и великата Божия наука." („Петимата братя", стр. 221) Учителя ни обяснява, че има много изостанали души, затворени от векове, които често ни спъват развитието ни." „Сега ще помните Мусала. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости." („Петимата братя", стр. 222)
„Сега вие
целувате
ръката ми.
Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога... Да бъдем смирени, като децатa. Тази беседа не може да се държи на Мусала. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу (при езерото Окото), даде се беседата.
към текста >>
Защо я
целувате
?
Че ви е говорено за Бога и великата Божия наука." („Петимата братя", стр. 221) Учителя ни обяснява, че има много изостанали души, затворени от векове, които често ни спъват развитието ни." „Сега ще помните Мусала. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости." („Петимата братя", стр. 222) „Сега вие целувате ръката ми.
Защо я
целувате
?
Това е договор, че ще служите на Бога... Да бъдем смирени, като децатa. Тази беседа не може да се държи на Мусала. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу (при езерото Окото), даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време.
към текста >>
17.
Вавилонска кула
 
- Николай Райнов
Дори самите им бащи и майки се отвръщаха от тях, защото им се виждаше нелепо да галят чудовища и да
целуват
космати лица.
Защото умът им бе размътен от греха и залостена бе у тях вратата на страха от Бога. Тяхната сласт роди чеда, но не люде роди тя, а — маймуни, който приличаха на люде. Родиха се чудовищни подобия на мъже и жени. Чедата на Греха бяха грозни и космати и лишени от човешка реч. Те можеха само да крещят и да реват и да надават остри писъци, но да говорят те не можеха.
Дори самите им бащи и майки се отвръщаха от тях, защото им се виждаше нелепо да галят чудовища и да
целуват
космати лица.
Те ги караха на работа, защото маймуните бяха силни и едри; те бяха рожби на исполини. Що имаше тежка работа, тия чудовища трябваше да я вършат. А когато се противяха, бащите им ги биеха с тояга и бич — и те трябваше да се покорят. Но чедата намразиха родителите си; те ги издебваха нощем, когато спят, и ги убиваха, а после избягваха в горите. Тъй Грехът се умножи по света.
към текста >>
18.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Искате да Го галите, да Го
целувате
, да Го носите на ръце?
Проповядва ли Беинса Дуно за второ физическо въплъщение на Христос, или не? Учителя Петър Дънов категорично отхвърля второ физическо въплъщение на Христос. Привеждаме един от многото красноречиви цитати по въпроса: Христос работи в света, но трата не го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това?
Искате да Го галите, да Го
целувате
, да Го носите на ръце?
Това не е идея. Какво печели детето, ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново, като малко дете. Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена.
към текста >>
НАГОРЕ