НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
12
резултата в
11
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но направи забележка, че ги намира за много бавни и малко..., търсеше дума и я намери - малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения, отсечени,
отривисти
, бойки.
Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те упражнения пред началника. След като свършихме, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го да отложим това за след два Дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на погребението й. Той се съгласи. От разговора в министерството разбрах, че той одобрява упражненията от Бялото Братство.
Но направи забележка, че ги намира за много бавни и малко..., търсеше дума и я намери - малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения, отсечени,
отривисти
, бойки.
Отвърнах му, че ние в училищата няма да подготвяме войници. Тези игри хармонизират силите на тялото и на духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Възпитаваме разумни същества, разумни характери.
към текста >>
2.
Изявлението на Духа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава Духът ни говори вече на един
отривист
, разбран език, в който думите имат само едно значение.
Духът някой път действа вътрешно чрез нашата интуиция, а някой път – външно. Той ни предупреждава някой път чрез сънища, а някой път чрез нашите приятели. Изобщо той действа и отвън, и отвътре. Но когато ние се подигнем и започнем да го разбираме, тогава идва т. нар. Първо посвещение.
Тогава Духът ни говори вече на един
отривист
, разбран език, в който думите имат само едно значение.
Той ще бъде като ваш приятел, който щом ви намери, че сте се изгубили в гората, ще каже: “Ела с мен, аз ще ви покажа пътя”. Писанието казва: “Духът ще ви научи на всичко”. Това е един колективен Дух. Всички трябва да познавате този Дух и да го имате в душата си. Духът е изявление на Живия Господ.
към текста >>
3.
Мъчнотиите в пътя на развитието
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
мислите във вас трябва да бъдат светли и
отривисти
(изразителни, кратки, точни, ясни).
И колкото повече тези мъчнотии изпъкват, да знаете, че сте в Пътя и да се не спирате. Спрете ли се в своята бързина да седнете като някой уморен пътник при някое дърво, за да си починете, непременно вие ще се простудите и ще закъснеете в Пътя. На окултния ученик под сянка не се позволява да седи. Сенките не ги препоръчвам. Всякога трябва да се печете на слънце, т. е.
мислите във вас трябва да бъдат светли и
отривисти
(изразителни, кратки, точни, ясни).
към текста >>
4.
41-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Научете се да говорите
отривисто
.
Окултните Ученици трябва да действат и после да мислят. Вън в света първо ще мислите, после ще действате. Ако сутрин след като станеш в ума ти дойде една силна добра мисъл, направи я, не се спирай пред никаква философия, не яж, не пий, но направи това. И след като сте го направили, не отивайте да разправяте какво сте направили. 29. Когато Окултният Ученик говори или пише, трябва да говори или да пише идейно, образно.
Научете се да говорите
отривисто
.
Така например, Окултният Ученик трябва да каже: Гладен съм, а не твърде съм гладен, много съм гладен. 30. Пътят на Ученика минава през най-големи мъчнотии, които той трябва да преодолее. Затова трябва да имате самоувереност и да си помагате взаимно. Трябва абсолютно да вярвате в този Окултен закон, в него няма изключение, той е жив закон. И всички, които са били преди вас, са работили и са опитали това.
към текста >>
5.
42-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако мислите ви биха били гладки,
отривисти
, добре щеше да бъде.
Този отговор е, че всички наши постъпки трябва да бъдат съвършени. И по отношение на говора трябва да бъдем съвършени. Ще правим опити да произнасяме думите както ги произнасят в небето. Ако чуете една дума произнесена в небето, ще видите че тя е толкова приятна за ухото, че не може да се сравни с най-хубавата музика на земята. Ако имахте тези меки гласове и речта ви щеше да бъде тъй звучна, че щеше да създаде една хармонична и приятна атмосфера.
Ако мислите ви биха били гладки,
отривисти
, добре щеше да бъде.
А сега някой път те са така остри, щото и думите ви излизат по някой път като бомби от устата. Какъвто е ритъмът на мисълта, такъв е и на езика, такъв е и на мускулите. 53. Вие сте дошли в края на века и все-таки имате една мисия, важна мисия, която трябва да свършите. Вие не знаете положително каква е вашата мисия, но трябва да я знаете. Колкото и да е малка мисията му, Ученикът трябва да знае за какво е дошъл, макар и не във всички подробности, но поне основните черти на своята мисия, на своята задача, трябва да знае.
към текста >>
6.
44-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
мисълта ви във вас трябва да бъде светла и
отривиста
.
Спрете ли се в своята бързина, да седнете като някой уморен пътник при някое дърво да си починете, непременно вие ще се простудите и ще закъснеете в Пътя. Пътникът никога не трябва да спира под някое дърво. На един Окултен Ученик не се позволява да седи под сянка. Сенките не ги препоръчам. Всякога трябва да се печете на Слънце, т.е.
мисълта ви във вас трябва да бъде светла и
отривиста
.
96. Ако между членовете в едно общество се яви любов към музиката, в скоро време между тях ще се явят музиканти. Ако любовта към музиката изчезне, с нея заедно ще изчезнат и музикантите. Любовта, интензивното желание, са условия за създаването на каквито и да е дарби в човека. Дарбите не се създават изведнъж. Те не са нищо друго освен събрани енергии в човешката душа в известна посока и то от стотици и хиляди години.
към текста >>
7.
Дух
 
- Георги Радев (1900–1940)
заговорва ясно и
отривисто
.
Той ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той действа първо като интуиция, но когато човек напредне, Той му
заговорва ясно и
отривисто
.
Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни. Когато Духът проникне в човека, Той непременно ще се прояви. Няма сила в света, която може да попречи на Духа да се прояви. Но без Чистота, човешкият Дух не може да се
към текста >>
8.
21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта
 
- Теофана Савова
" Те са кратка,
отривиста
и смислена реч.
- Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Има 10 000 лева" не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото, ако дойде някой в затвора и започне да говори: „Вашият високоуважаван, благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат 10 000 лева срещу дълга ви, за да го изплатите и излезете от затвора." - Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Има десет хиляди лева!
" Те са кратка,
отривиста
и смислена реч.
Тя влива живот в човека. Сега, като ученици на окултната школа, от вас се иска всяка ваша дума, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и действие да произвеждат живот. За да произвеждат живот, те трябва да включват истината в себе си. Намираш се в затвор, осъден за 10 000 лева дълг. Ставаш една сутрин и Божественото в тебе ти казва: „Не се смущавай, има 10 000 лева." Истината в тебе ти подсказва това и те успокоява.
към текста >>
9.
Натюрели
 
- Георги Радев (1900–1940)
То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти,
отривистите
заповеди и бодри възклицания.
Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да.хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа.
То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти,
отривистите
заповеди и бодри възклицания.
Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия, дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват плановете, замислени от други. Хора на делото — това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. А хората на стомашния натюрел?
към текста >>
10.
Темпераменти
 
- Георги Радев (1900–1940)
Говорът -
отривист
, авторитетен.
А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа. Походката на холерика е твърда, крачките - едри.
Говорът -
отривист
, авторитетен.
Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава.
към текста >>
Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и
отривиста
мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент.
Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания.
Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и
отривиста
мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент.
Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани. Така и в меланхолика бушува скрит огън. Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят. Затова, негли, е печален.
към текста >>
11.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха
отривисти
и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше.
Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр. - като съседи от север. Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение.
Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха
отривисти
и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше.
Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката.
към текста >>
НАГОРЕ