НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1_01 ) Великата среда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
умре!“ Един велик адепт дигнал булото на Изида, видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Който разбули Изида, може да отиде при Озирис. Озирис е проповядвал за Слънцето. Изида и Озирис са живеели в предисторическата епоха. Те после стават символи на египетските школи. Забулената Изида представлява Истината, която се крие. Във всеки човек има една забулена Изида. Това е душата, Божественото, свещеното в човека. Да познаеш душата в човека, това е вече п
освещени
е. През епохата на Черната раса е било ужасно. Тогава е имало такива убийства, такива престъпления, каквито в никоя друга раса не са се случвали. Сега Черната раса е служителка на Бялата. Сега е епохата, когато ще дойдат Синовете на светлината, Светещата раса. Върнахме се и преспахме пак в х. Мусала, а на другия ден отидохме в Боровец, откъдето потеглихме с автомобил за
към текста >>
2.
2_13 ) Четири портокала
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето място, аз ще бъде по-горе.“ И ѝ казвам: „ Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето място.“ Тогава тя казва: „Много се радвам!“ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на тревата приказва. Може ли да се приказва на тревата?“ Аз считам тревата за телефонна слушалка. Когато хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, Който е далеч. Аз говоря с Онзи, Който е от другата страна. Като влезете в Пътя на п
освещени
ето, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди. Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов. Тези същества, които обичаш, не бива да ги владееш. Бог е създал човека и се проектира в него. Защо ще искаш да Го завладееш? Ти като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива и тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. При истинската Любов човек, като обича някого, обича и всички тези, които това същество обича. А когато любовта не е истинска, човек завижда на тези хора, които обичат любимото от него същество. Нашата любов трябва да бъде чиста, като любовта на майката. Майката се радва, когато детето ѝ обича някои хора, тя обича и тях. Майката се радва, когато повече души обичат нейното
към текста >>
3.
3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е П
освещени
е. Когато наближи да дойде П
освещени
е, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива П
освещени
е, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При П
освещени
ето човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и П
освещени
е. Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане
към текста >>
4.
3_30 ) „Ом“ съдържа всичко
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
мозъкът заболее, човек забравя първо съществителните, после изчезват прилагателните, местоименията, глаголите, а съюзите не изчезват. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат пак по същия ред. Има няколко свещени езици. На тях говорят по-напредналите същества. Един от тези езици е ватанският език. Той е език, при който не можеш да мислиш, ако си раздвоен. При този език всичко виждаш хубаво, никъде не виждаш дисонанс, всичко за теб е красота. Когато човек дойде до П
освещени
е, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права. Ватанският език е свещен, Божествен език и е за Земята. Той е език на Белите братя. Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него. За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него. Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. Един от древните езици на Бялата раса е санскритският език. В езиците на Бялата раса има много думи от този език; например, вълк, вода и пр. В езика има главно около 250 корена и като ги научиш, другите думи са производни от тях. Думите Йехова и Ева са от един и същ корен.
към текста >>
5.
5_07 ) Отношение между Учител и ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
който да го обича – Бог. Да, над всеки човек все има едно око, което бди. Любовта не знае пространство. Където и да си, може в друга държава, на друга планета, Тя е винаги с теб. Бог е създал човека, за да има към кого да прояви Любовта Си. Любов има само към Едного и когато обичаш някого, то ти си способен да виждаш в тази форма Едного. За да се види дали ученикът е верен на една идея, той ще страда за нея. Да можеш да устоиш във всички съблазни, това значи да познаеш Бога. Първо п
освещени
е за ученика е да мине през страдания и да устои в мир, равновесие и радост. Второ п
освещени
е за ученика е да мине през радостта и пак да устои, без да се разколебае. Сестрата каза: „Вие говорихте в една от последните лекции за значението на формулата „Бог е Любов“. За произнасяне на формулата Бог е Любов трябва да се направят три подготвителни упражнения: Първо, посещение на един беден. Второ, в бурен облачен ден да посрещнеш изгрева. И трето, да видиш едно малко дете, което лази и гледа нагоре. Посещението на бедния значи следното, да намериш човек, който няма нищо, а е доволен. Също така и ти, когато си лишен от всичко, да си доволен, а не да си обезсърчен. Като преживееш всичко това, ти си вече доста подготвен, за да произнесеш с резултат формулата Бог е Любов. Посрещането на изгрева в бурно време означава да можеш във време на големи изпитания да имаш вътрешен подем, просветление. А виждането на едно малко дете, което лази и гледа нагоре, означава пробуждане на съзнанието и на
към текста >>
6.
5_13 ) Издигай се към по-висшите светове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом се изпитваш, можеш да направиш и погрешка. Всяко същество, което идва от Бога на Земята, ако не е активно, ако не работи, има възможност да се поквари, да падне. Аз зная защо станахте лоши вие, които бяхте толкова добри. После, едно време бяхте много красиви, а сега сте се изменили. Окултната наука, така както са я учили в миналото, е била много трудна. Питагор е стоял двадесет години в Египет, минал е през много изпити, чакал е да го въведат в пирамидите, за да получи едно п
освещени
е на египтяните. После трябвало да прекара десет години във Вавилон, за да мине през изпити и да го посветят; също и в Палестина е учил. И след като се върнал, основал Питагоровата школа. Има хора, които никак не са съгрешили. Това зависи от човешката воля. Щом човек не възприеме греха чрез волята си, той не съгрешава. Грях е, ако ги нарушиш съзнателно онези велики закони в Природата. Бог изпитва скържавите и щедрите. Отначало туря скържавия в недоимък, а щедрия – в изобилие и ги изпитва какво ще правят; след това ги разменя, после пак обратно и т.н. Човек трябва да бъде изправен. Грехът не стои в многото – и една стотинка, и един милион лева да откраднеш, тежат еднакво. Мисълта е важна. Онзи е откраднал една стотинка, понеже е нямало повече, но ако е имало, щеше да ги открадне. Всяко желание, което те ограничава, е юлар; имай такива желания, които да не те ограничават. Когато си с юлар, трябва да знаеш, че е юлар и като се намериш под него, да знаеш как да се освободиш. Когато искат да
към текста >>
7.
5_21 ) Светлина и погрешки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това да се счита за въведение, встъпление във Вътрешната школа. Братът попита: „Може ли да се образува група, на чиито събрания да идат Светли същества?“ Трябва да имат мистичен дух, да се събират в голямо уединение, на свещено чисто място, което да е недостъпно за светски хора и никой да не подозира за групата и за мястото на техните срещи. За да влезе човек в такава група, най-първо трябва сам да дигне кръста си, което е едно от важните условия. Така вече се приближава към п
освещени
е. Ще ви изтъкна една черта на мъдреца. Той като дойде при една бедна колиба ще пита дали може да влезе и ако кажат: „Да“, ще остане, ако ли му откажат, няма да изпраща лоша мисъл, тяхното решение е тяхно право. Мъдрецът ще счита за голямо престъпление да им се
към текста >>
8.
5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е твоят ум. Станеш сутрин, някой се е настанил в теб, хванал е юздите. Човек може да се намери в голямо изпитание. Имаш някои блага, но дойдат низши същества и те оберат. И ти се питаш онова, което имаше къде е отишло; къде отидоха твоята радост, мир и хубаво разположение. Не знаем да запазим това, което имаме. Като мразиш, погрозняваш, а като обичаш, ставаш красив. Низшите духове искат да мразиш, за да погрознееш, да станеш нечист и да изгубиш любовта си. За учениците идат дни на п
освещени
е, Господ ще ви посети да види, докъде сте достигнали. Ще бъдете на изпит не в лош, а в добър смисъл; всеки трябва да е готов сега. Един ден ще минете през голямо разочарование. Това ще бъде последният изпит, който трябва да издържите. Ще бъдете изоставени от всички. Привидно всички ще ви забравят. На силните Природата дава костеливи орехи, трудни задачи. Радвайте се на противоречията, защото при сегашните условия не може да съществува живот без противоречия. Ако при сегашните условия нямахме противоречия, животът щеше да бъде много по-лош. Трябва да имаш мир, за да имаш полезна работа. Без мир не можеш да работиш. Човекът на мира върши най-хубавите работи. Имайте мир с всички хора, да не се стълкновявате с тях. Човек, за да се обнови, за да бъде здрав, не трябва за допуща никакви отрицателни мисли, желания и чувства в себе си. Хубаво е в едно общество всички да изпращат светли мисли един към друг. Нещастията на Земята произтичат от това, че много малко хора мислят заради нас. Ако всички
към текста >>
9.
6_12 ) Растителни инсталации
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще изучавате растенията на място и с прозрение отвътре, ще научите какво лекуват. Книгите, в които се пише за лечебните им свойства, ще ви бъдат само като спомагателно средство, но главно отвътре ще научиш с прозрение какво лекуват тези или онези растения. Като отидеш при цветята, по радиото ще почнеш да възприемаш нови мисли, нови неща ще проблеснат в ума ти. Окултната наука трябва да започне с ботаниката. Това е редът. И най-после ще дойде човекът и ще ти дадат първия изпит на п
освещени
е. Защо казвам, че не трябва да се късат цветята, а да се има свещено чувство към тях? – Растенията са инсталации, които трябва да пазим, понеже оттам зависи Животът. Може да откъснеш едно цвете, но само ако има много важна причина. С благоговение ще отидеш при цветето, защото трябва да имаш такова чувство към това, което Бог е създал. При това чувство на благоговение към растенията ще влезеш във връзка със Съществата, които работят върху тях. Особено на планината има благоприятни условия за вътрешно изучаване на растенията. Същевременно работете и върху четирите Евангелия в този ред: Лука, Йоана, Матея и Марка. Ще започнете с Евангелието от Лука. При Лука ще изучавате Любовта на хората, които имат стремеж към Бога и гледат нагоре. Ще четете Лука, за да разберете Любовта, която се стреми към Бога. Ако искате най-чистия стремеж към Бога, четете Лука. Ако искате най-чистата Любов, четете Йоана. Ще четете Йоана, за да разберете Любовта, която слиза от Бога. При Йоана ще изучавате висшата, чиста
към текста >>
10.
7_06 ) Развитие на добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не предизвиква никакво противоречие. Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на търпението. Има силни души горе на Небето, но като дойдат на Земята са по-слаби. Търпението иде от съзнанието, че всяко нещо иде навреме. Онзи, болният, при Овчата купел е учил търпение тридесет и осем години. Това е било П
освещени
е. Търпението е за силните хора. Една жена ще търпи лошия си мъж заради Господа. Ако не го търпи, няма и Любов към Бога. Към добрия мъж е лесно да бъде добра. Когато ви се каже една горчива дума, вие се докачате и се сърдите; това показва, че сте слаби. Когато се разговаряш с някого, съблечи личността си и я тури на гвоздей. Търпението е първото стъпало, на което се стъпва, за да се дойде до Любовта. Една английска фирма е губила десет години, на единадесетата спечелва толкова, че всичките ѝ загуби били покрити, плюс това имала и големи печалби. След това почнала постоянно да печели и добила име. Само свободният може да има търпение. Праведникът е свободен, той има търпение, а грешникът носи неволята. Търпелив си към онзи, когото обичаш и не си търпелив към онзи, когото не обичаш. Щом се раздразниш, губиш силата си. Противникът гледа да раздразни, а търпеливият няма от какво да го е страх. И тъмният дух се страхува от търпеливия. Щом си търпелив, тъмният дух стои настрана, гледа да те залиса,
към текста >>
11.
11) Всеки ден и непреривно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
НЕПРЕРИВНО Един унгарец, М. П., пристигна на Изгрева, за да летува с нас на Рила. Преди тръгването ни към Езерата бе приет от Учителя. Той заяви: „Искам да служа на Бога, колкото мога.“ Като каже човек, че иска да посвети живота си, да не последват думите „колкото мога“, понеже това е човешко. Служенето на Бога е непреривно п
освещени
е. Бог изисква от човека толкова, колкото може да направи – ни по-малко, ни повече, но всеки ден и непреривно. Всичко онова, което Вие носите в сърцето си, постепенно прилагайте. Вече имате какво да кажете пред света: прилагайте всичко онова, което сте научили. Работете – имате широко поле между унгарците. Имате духовни връзки – използвайте ги. Преведете на унгарски език книгата „Високият
към текста >>
12.
34) Какво учение имате
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
запита как да проучваме беседите и лекциите. Беседите и лекциите и изобщо всички свещени текстове трябва да се четат с молитва и размишление. Проучвайте беседите и лекциите, все още много методи не са приложени и мнозина имат пропуск, а така напред не може да се върви. Четенето не може да ни ползва, ако не се приложи – механичното разбиране ограничава човека. Утринните слова са за мистичните души. Утринните слова са за вътрешната Школа, само за онези, които искат да получат п
освещени
е. Те са разяснение на основните места. Всякога на голямото зло Бог дава голямо противодействие. Например при пречките, които имаме сега, тази сутрин Бог даде силно Утринно слово. Най-първо трябва да се изучава животът на Христа, на пророците и великите хора. По този начин човек си приготовлява условия, за да може да изучи езика на ангелите. Той трябва да влезе във връзка с жителите на онзи свят и постепенно ще може да научи езика на ангелите. Каквото става тук, на Изгрева, то се отразява на света. Всичко, каквото изработим тук, светът ще го приложи, затова трябва да бъдем внимателни, да бъдем искрени и изпълнителни. Ако имате хармония, това ще се отрази на
към текста >>
13.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
тях в съседни на Франция протестантски държави. С избиването на над 3000 души от тях в Париж през 1572 год. е свързана т.нар. Вартоломеева нощ. 11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки. В тяхната йерархия илюминат е висша степен на п
освещени
е. 12. Александър Македонски (Велики) (356–323 г. пр. Хр.) – владетел на Древна Македония. Един от най-талантливите пълководци в историята, ученик на Аристотел. В рамките на 12 години завладява градовете на Древна Гърция, Персийската империя, Египет и много други по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му империята му се е простирала до Индия. 13. Великият океан – Тихият океан 14. Навуходоносор (605–562 г. пр. Хр.) – вавилонски цар, основател на Нововавилонското царство. Построил е Висящите градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове. 15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише
към текста >>
14.
64) Пентаграмът
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на п
освещени
е – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през
към текста >>
15.
65) Писма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ПИСМО № 12 Учителя ми продиктува следното писмо до един болен брат: Силите, които ще Ви излекуват, са вътре във Вас. Отслабнахте, понеже много давахте, без да се зареждате. Сега, за да се засилите, трябва да вземате. А това става чрез концентрация и свързване с източника на всяка сила. Всичко е вътре във вас. И като прибавите към горните указания спазването на естествените хигиенични правила, Вие ще имате всички условия, за да се обновите физически. Това за Вас е изпит за п
освещени
е и ако го издържите, завинаги ще скъсате с прераждането и вече ще почнете да работите по закона на вселяването. Ако сега не издържите на тази задача, тогава тя ще се отложи за друго прераждане, да, но и занапред, когато и да е, ще трябва да я разрешите. Обаче днес имате всички условия, за да я разрешите. Тази болест се дължи на едно вътрешно състояние и за да я извадите от корена, трябва да се измени вътрешното Ви състояние, а това става чрез усилена концентрация, както казах. Вие не трябва да виждате противоречия в нищо. Освободете се от тях. Не трябва да държите в ума си разни тревоги и недоволства. Освободете се от тях. Най-силните лечебни фактори са светлата Любов и хармонията. Всеки ден се вслушвайте в това, което Бог Ви говори отвътре. Свържете се с животворната Любов и с всичко светло и красиво. Отстранете тъмното от своето съзнание. Всеки ден се концентрирайте върху светлото и красивото и върху Бога, за да протекат през Вас животворните енергии на Любовта. ПИСМО № 13 Писмото бе
към текста >>
16.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тези идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. ПРЕДИСЛОВИЕ Настоящите световни събития са едно велико п
освещени
е за цялото човечество, един изпит, краят на една стара и началото на една нова епоха. Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след
към текста >>
17.
05. Пет първоначални качества на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях. Ние не сме Бели Братя, ние сме ученици на Белите Братя. Някой иска да отиде в Индия и там да получи п
освещени
е от адептите. Такъв човек разбира механически п
освещени
ето. П
освещени
ето не зависи от мястото, дето се намираш. То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите. Ще ви разправя една такава среща на един българин с един от Белите Братя. Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с. Устово, в Родопите. Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности.
към текста >>
18.
20. Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре п
освещени
е на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята. Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа. Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор - трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното. Понеже
към текста >>
19.
22. Ученик (Продължение)
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
трябва да трепне пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези на другите хора. Закон: „На никой човек не се дава изпит, който е по-горе от силата му." Това е наредено от разумната природа. Ученикът ще мине през много изпити. Един от тях е изпитът на Иова. Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива п
освещени
е. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина.
към текста >>
20.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото п
освещени
е. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за п
освещени
е и може да доведе до п
освещени
е. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на
към текста >>
21.
Незнайното, което иде
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето, аз ще бъда по-горе. Казвам на тревата: „Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето". Тя отговаря: „Много страдам". Някои ще кажат: „Този човек е побъркан - приказва на тревата. Може ли да се приказва на тревата?" Аз гледам на тревата като на телефонна слушалка. Като хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, който е далеч. Аз говоря с Онзи, който е от другата страна. Като влезете в пътя на П
освещени
ето, ще разберете това и само тогава животът ще се облагороди. Онези, които обичате, не трябва да ги владеете. Бог е създал човека и се проявява в него. Защо ще искаш да го завладееш? Като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива, тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. Хората страдат при любовта, когато искат да я завладеят, т. е. да завладеят онези, които обичат. При истинската любов, като обича някого, човек обича и онези, които той обича. Нашата любов трябва да бъде чиста като любовта на майката. Майката се радва, когато детето й обича. Онези, които то обича, и тя ги обича. Майката се радва, когато повече души обичат нейното
към текста >>
22.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото п
освещени
е. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за п
освещени
е и може да доведе до п
освещени
е. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на
към текста >>
23.
Ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
трябва да трепне пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези на другите хора. Закон: „На никой човек не се дава изпит, който е по-горе от силата му.” Това е наредено от разумната природа. Ученикът ще мине през много изпити. Един от тях е изпитът на Иова. Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива п
освещени
е. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота”. Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина.
към текста >>
24.
Учителят за Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре п
освещени
е на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята. Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа. Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор - трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното. Понеже
към текста >>
25.
Пет първоначални качества на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях. Ние не сме Бели Братя, ние сме ученици на Белите Братя. Някой иска да отиде в Индия и там да получи п
освещени
е от адептите. Такъв човек разбира механически п
освещени
ето. П
освещени
ето не зависи от мястото, дето се намираш. То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите. Ще ви разправя една такава среща на един българин с един от Белите Братя. Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с. Устово, в Родопите. Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности.
към текста >>
26.
000 СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на Единния 9. Чистата и нечиста храна 10. Изворът 11. Единство в Любовта 12. Границата между две епохи 13. Музиката - път на постижения 14. Войната 15. Божественият скулптор 16. Смисълът на страданията 17. Разумните страдания 18. Крайният предел 19. Корените 20. Кого изпитват в Живота - Ученика 21. Страдание с Любов 22. Свободата 23. Педагогически въпроси 24. Качествата на ученика 25. Пътят на ученика 26. Ученикът 27. Здравето 28. Вяра и знание 29. Божественият промисъл 30. П
освещени
е на Бога 31. Паневритмията 32. Първият цигулар 33. Вътрешната работа на ученика 34. Общение с Природата 35. Великата среда 36. Двата закона 37. Психичните причини на болестите 38. Ученикът 39. Бъди съвършен 40. Правилно дишане 41. Бъдещата Култура 42. Свещеното Име 43. Сънят като обновителен процес 44. Магическият кръг 45. Качествата на Божествената Любов 46. Писмо от Учителя 47. Той иде 48. Втория закон 49. Закони на материалния и духовния живот 50. Даровете на любовта 51. Тихият глас 52. Незнайната Любов 53. Условия за истинско знание 54. Поезията 55. Вземане и даване 56. Изпити в Любовта 57. Справедливостта 58. Смирението 59. Щастие и блаженство 60. Закони на Любовта 61. Първият подтик 62. Притчи за любовта 63. Всеобщият език 64. Практически правила 65. Космическото знание 66. Божествената Наука 67. Реализиране на желанията 68. Сетивата 69. Закон за частите и закон за цялото 70. Път към Любовта 71. Писмо до Учителя 72. Любовта ще организира Новата Култура 73. Бъдещият порядък 74.
към текста >>
27.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това п
освещени
е Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни
към текста >>
28.
015 БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
една минута и влакът е заминал. Слабият, когато го бие силният, да не търси причината в силния, но да каже: „Аз не съм умен”. Силният не бие умния. Слабият го бият, не защото е слаб, а защото не е умен. Слабият не трябва да мисли, че е силен. Когато престанете да мислите, че сте силни, ще престанат да ви бият. Всички, които разпъват Христа в себе си, ще горят като дърво. Това са страданията, през които ще минат. Ти се оплакваш, че те е бил някой – застанал си близо до него. Истинско п
освещени
е получава онзи, който знае защо го бият. Човек, за да се избави от страданията, трябва да има права мисъл и да бъде добродетелен. Щом истинският живот дойде, ще престане плачът. При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа. Великите идеи се раждат след голяма скръб. Човек скърби, докато се роди новото в душата му. Щом се роди, изпълва се с радост. При скръбта човек вижда
към текста >>
29.
089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
покварени условия, в които живеят хората. Който завърши своето развитие, той ще влезе в това Всемирно Братство. Добрите хора по вътрешен начин са свързани с Бялото Братство. Добрият, каквото и да придобие, внася го в Бялото Братство. Хората ни търсят заради капитала, който имаме. Има хора, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали в неговото светилище. Какво може да знае един студент, който не е слушал нито един професор? Някои казват, че за да постигнеш п
освещени
е, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минал изпитите, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи п
освещени
е навсякъде - и в Индия, и тук. Членовете на Бялото Братство знаят законите на Природата, могат да сгъстяват и разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Брат е онзи, който, от излизането от Бога, до връщането при Бога, през всички съществувания ти е бил брат. При всички условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. Ако всинца имате такъв идеал, ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Братство. Божественото Учение на Великото Братство не се ражда сега. То е съществувало от началото на създаването на света. То съществува, откак Вселената съществува. Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия Всемир. Всеки член от това Братство е проява на Бога. Те са придобили това
към текста >>
30.
02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте п
освещени
я, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и п
освещени
ята. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. Ние ще станем едно с тях. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Еволюцията от третия кръг на Пентаграма не е човешка, а ангелска, затова за нея не се говори. Централният кръг се нарича Светая Светих. Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, тъй като той има най-много свещени точки от
към текста >>
31.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
възраст. Еднакво нагоре, неуклонно ни зове снежният връх. Еднаква обич грее във всички сърца. Това е обич на планината, на Вселената, на Учителя, една е Тя, една е Тя! С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им са зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище на древен и безсмъртен еликсир и който пие от него, става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител Рама е получил своето първо п
освещени
е. Та що, не е ли бил и Той Учител като нашия Учител, разбирал великото значение на близостта с Природата? Това е ключът на загадката. Ако Рама е видял това чудо - слънчевият изгрев, ако е зърнал руменото кълбо, което видяхме как излезна из планинските глъбини и се устреми към синия лазур, не е ли бил и той също като нас удивен, прострял ръце и неволно извикал - Боже, Боже, Велик си Ти! Ето го, яви се, издигна се, като на сцена от облаци и ни извика "Добре дошли!", а после - после се скри зад тях. Ние пълзим нагоре. Често потъваме дълбоко в снега, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина? Безумни ли са те, - както ни наричат по-умните от умните - които знаят красотата? Не, неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, завърнали се към своето първично и здраво поклонение. Белота, белота, чудна приказна
към текста >>
32.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и евангелието на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави. Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци. Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло; Асклепиус или книга за П
освещени
ето; Децата на света и откъслеци от други книги. Към документите на западната традиция трябва да отнесем и еврейската Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което е попълнил с това, което е научил в школите на Египет. Най-забележителните съчинения на еврейската мисъл са Зохар и Сефер-Йецира. Също така като документи на западната традиция са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците, неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа. Други документи на тази традиция са богомилските легенди и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери. Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е
към текста >>
33.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите п
освещени
я и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха
към текста >>
34.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първ
освещени
к во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който
към текста >>
35.
ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
разкривал конкретно пътя за връзка с Ахура Мазда и със светлите същества. Тези подготвени души той поставил във връзка с Великия Слънчев Дух, с когото и той е бил свързан. Това, което ученикът е преживял във вътрешната школа, наречено мистерии, е била тайна на самите мистерии и не е била правена достояние на широките народни маси. Мистериите на Заратустра са известни под името мистерии на Митра или Мистериите на огъня. В тези мистерии учениците са минавали през ред изпитания и П
освещени
я, докато се пречистят и организират духовните си тела, за да станат готови, за да могат да издържат на вибрациите на Слънчевия Дух, с когото искат да влязат във
към текста >>
36.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману и Буда. Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог. Човекът Хермес е първият Велик човек, който е посветил Египет в тайните. Кастата, свещеничеството, са пазители на преданията. Бог - планета Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни. С една дума, Хермес е представител на Свръхземната област на Небесното П
освещени
е. В духовната икономия на света всички тези неща са свързани с тайните сходства като с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването му. Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята. Той изобразява една епоха, в която свещеничеството, кралската власт и магистратурата са се намирали само в едно управляващо тяло. Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха царство на боговете. Тогава не е имало нито папируси, нито фонетическа писменост, но Свещената йероглифия е съществувала вече. Науката на свещеничеството е била написана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Когато значително нараснала, тя била пренесена в библиотеките на храмовете." Египтяните са приписвали на Хермес 42 книги, които са се отнасяли до тайната наука. Гръцкият
към текста >>
37.
САНХОНИАТОН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
той е един от първите Посветени във Финикия и е живял единадесет века преди Христа. Той е получил П
освещени
ето си в Египет и е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, както и други книги върху египетското богословие. Но от тези негови книги са запазени само отделни откъслеци и не ни дават пълна представа за начина, по който той е изложил езотеричното учение. Но споменавам за него за да се види, че и във Финикия е блестяла Светлината на Хермес. Попадна ми един космогоничен откъс, който приписват на Санхониатон. Ще предам част от него. Космогоничен откъс В началото на вселената е имало само тъмнина и ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (най-тъмната част от ада). Те били безкрайни и от безпределната редица от векове не съществувало нищо друго. Този вятър престанал благодарение на собствен почин и от това произлязло известно съединение, което било наречено Потос, желание. Такова е началото на пораждането на нещата. Този дух не знаел какво е произвол и от това съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста смес. И от него произлязло семето на произведенията, които по-сетне родили животни, надарени с разум, наречени Зофасемни или съзерцатели на небето. В това време Мот, който отначало имал вид на яйце, започнал да блести като Слънцето, Луната, планетите и звездите на небесната твърд. Въздухът като станал светлив чрез възпламеняване на земята и водите, произвел ветровете, облаците,
към текста >>
38.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите тракийци отбягвали погледа му. Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и П
освещени
я и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото П
освещени
е и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Те имаха само тези богове. Аз имах за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и
към текста >>
39.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първ
освещени
кът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос. Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено и справедливо. Още от малък той имал силен стремеж към знанието и Мъдростта. В родния си град влиза във връзка с учените, философите и Жреците. Осемнадесет годишен взема уроци от прочут учен по физика в Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона
към текста >>
40.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през П
освещени
ето на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива. Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма,
към текста >>
41.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без П
освещени
е, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди
към текста >>
42.
ПЛУТАРХ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
трябва да споменем в това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните П
освещени
я и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността, ако не отидем срещу него със съответното чувство. То ще остане празна дума, ако чувството не пламне от съприкосновението с него. Да допуснем, че
към текста >>
43.
ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек се разглежда в Бога, а Бог се разглежда като дейност. Този Логос, този Космичен разум се диференцира на идеи, които Филон нарича също ангели. Логосът е Слово на Бога, чрез което Бог твори. Затова е казано в книгата Битие: И рече Бог, и стана. Като проговори, Бог веднага сътвори, без да поставя нещо между Словото и творението. Ако искаме да посочим по-истинна догма ще кажем, че Логосът е дело на Бога. Същевременно за самосъзнанието Логосът е Учител на Мъдростта. Това е Първ
освещени
кът, който посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който поучава хората. 3) Най-първо Бог чрез Логоса създава идейния свят, който е светът на самата Истина. А тази Истина не е нищо друго, освен Словото Божие. От този идеален свят се ражда сетивния, конкретния, феноменалния свят. Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие. Филон казва: В началото, Словото Божие сътвори небето, което се състои от най-чисто битие и където живеят най- чистите ангели, които не се явяват и не се разкриват на сетивата, а само на мисълта. Това са Елохимите. Така че, Създателят направи преди всичко идеалния свят, нетелесното небе и несетивната земя и идеята за въздуха, след това телесната същност на водата и една нетелесна Светлина и един несетивен образ на Слънцето и на всички звезди. А сетивният свят е копие на всичко това. Това са главните моменти от философията на Филон
към текста >>
44.
ПОРФИРИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват П
освещени
я на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на действие на разумните
към текста >>
45.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
мощни държави - Персия, Асирия, Вавилон, Рим и пр., които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на Немрод, пътя на тигъра. През тези именно времена, когато царува Немрод, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб- рамидите или неорамидите. Из средите на халдейското жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично П
освещени
е, което има за цел да преведе отново народите към древно-социалния синтез. Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените. Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за
към текста >>
46.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
изразявало чрез мисълта. Понеже Мойсей е един от първите адепти на този импулс, ще разгледаме неговото дело. Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие. Също така и неговите писания са така загадъчни и забулени, че мъчно може да се проникне в скрития им смисъл. Както е дадено в Библията Мойсей е роден от еврейско семейство и е хвърлен в една кошничка на брега на реката Нил, където го намира царската дъщеря. Но и самото това описание е един символ на едно П
освещени
е, през което минава Мойсей. Самото това П
освещени
е е описано напълно в духа на Мойсей. Но според хронологията на Манетон, египетски жрец, той бил син на сестрата на фараона и е носил името Хозарзив. Страбон, римски историк, твърди същото. Той е научил това от египтяните. И библейският разказ признава, че Мойсей е възпитан в Египет и е изпратен от правителството да надзирава евреите, които работили в областта на Госен. Това ни показва ясно, че Мойсей е бил Посветен в египетското П
освещени
е и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет. Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал. Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издържал всички изпити при П
освещени
е на тайните. Той, който бил със стоманена душа и диамантена воля, считал изпитанията за играчка. Бил е надарен с математически и всеобе- мащ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа. Той се е стремял да проникне във всички тайни на египетското П
освещени
е.
към текста >>
47.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези. 5) Комунален живот. 6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на п
освещени
е. Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и
към текста >>
48.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя. Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл. Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред П
освещени
я и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те
към текста >>
49.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на П
освещени
е, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава П
освещени
е и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил. Това е окултното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала, за което говорих в предната глава. Освен пророците, на които са дадени Писанията в Библията, спомена се и за други пророци, които са големи пророци, но от тях не са останали специални книги. Такива са Самуил, Натан. Ахия, Илия, Елисей и други. Забележително в Израил е, че има много пророци, които са свързани с Бога и чрез тях той говори на
към текста >>
50.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през П
освещени
ята в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от П
освещени
ята, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух. Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за
към текста >>
51.
Пророк Самуил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата". Още преди раждането му майка му го обрекла на Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор. Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първ
освещени
ка Илий. Като бил посветен на Бога още преди раждането си и предаден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и Бог му говорил. След смъртта на Илий, той бил определен за съдия на Израил. Той е последният и най-добрият от израилските съдии. Когато станал съдия, 12-те племена били отпаднали и нравствено, и политически. Той ги освободил от чуждо иго, обединил ги и ги управлявал с Мъдрост и Любов, като насърчавал образованието и истинската вяра. Той създал, или по-право възстановил училището за пророци и свещеници, ко го съществувало по-рано. Към края на живота си той помазал за цар Саул, а след него Давид. Умрял на 98 годишна възраст през 1053 година преди Христа. Даже и след смъртта му Саул го викал за съвет, защото докато бил жив, той имал голямо влияние върху Саул. След като Саул се отклонил от Господа, Бог казва на Самуил, че го отхвърля като цар и го праща в дома на дави- довия баща Йесей, който имал осем синове, най-малкият от които бил Давид, който по това време пасял овцете
към текста >>
52.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от тях 42 деца. И отиде оттам на планината Кармил и оттам се върна в Самария." От изложените дела на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг. на когото природата е разкрила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всичко върши. Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното П
освещени
е. Илия беше под прякото ръководство на Божествения Дух, затова беше силен и мощен и можеше да направи всички тези чудеса. Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той предаде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и своята сила, които са скрити в това тяло. В случая това тяло не се разрушава, както при обикновените хора, а е безсмъртно. И с приемането на това тяло той получава двоен дял от Духа на Илия, т.е. от силата и знанието на Илия. Това, което изнесох за Илия са само жалоните, които показват посоката, в която трябва да търсим разгадката на Илиевата
към текста >>
53.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
чува гласа на Господа, Който пита кого да проводи в света да изнесе Словото Му. Тогава пророкът казва: „Ето, аз съм готов, проводи ме. Господ му казва: „Иди и кажи на тези люде: с уши ще чуете но няма да разумеете. И с очи ще видите, но няма да разберете. И направи тлъсто сърцето на тези люде и направи тежки ушите им и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да не слушат с ушите си, и разумеят със сърцето си, и да се обърнат, та да се изцелят." В тази глава се описва едно П
освещени
е на Исайя, при което се пробужда неговото свръхсъзнание и му се разкрива неговата висша природа, чрез която Бог го праща в света да изяви Словото Му. В седма глава от 13-ти до 16-ти стих се казва: „И рече Исайя: Слушайте сега, доме давидов, малко нещо ли е за вас да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога моего? Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от двамата царе се боиш ти." След П
освещени
ето си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от девица, което ще се нарече Емануил. Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята. Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в
към текста >>
54.
Пророк Йеремия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
си смърт. Цели 42 години той говорил Истината на своите сънародници. Ако по естество и да бил кротък, чувствителен и смирен, той не се спирал пред никаква опасност, когато длъжността го призовавала да говори. Никакви заплашвания не могли да го спрат да не говори. Ще изнеса някои положения и мисли от книгата му, от които ще се види неговото положение като пророк и Посветен, ще се види окултният характер на неговото слово и дейност. В първа глава, от 1-ви до 10-ти стих се говори за П
освещени
ето му като пророк. А от 11 -ти до 19-ти стих Господ чрез него известява съдбата на света. В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде към мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите." От 6-ти до 10-ти стих се казва: „Аз рекох: Господи Йеова, ето аз не зная да говоря, защото съм дете. А Господ му рече: Не думай „дете съм", защото ще идеш при всички, при които ще те проводя и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Да се убоиш от лицето Ми, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, Говори Господ. И простре Господ ръката си, та допре до устата ми. И рече Господ: Ето, турих думите си в устата ти. Виж, поставих те днес над народите и царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, и да погубваш, и да разваляш, да градиш и да садиш." Приведените думи са ясни и без коментар. Пророкът е познат и посветен преди да се роди, т.е. от миналото прераждане. След раждането му едно допиране на ръката Господня до
към текста >>
55.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на дъга, която става в дъждовен ден, така бе видът на сиянието наоколо. Такъв бе видът на подобието на Славата Господня. И като видях, паднах на лицето си и чух глас, който говореше." И във втората глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, стъпи на нозете си и ще ти говоря. И като ми говореше, влезе в мене Духа и ме постави на нозете ми. И чух оногоз, който ми говореше." Този, който му говори, го праща при евреите да им говори да се върнат в правия път. В тази глава е описано П
освещени
ето на Йезекил, при което е имал откровение на Божествения свят и му са разкрити велики неща, за които само загатва. Четирите животни, колелата и престола, това е една картина на висшата човешка природа, която е троична и която се разкрива при високо П
освещени
е, когато човек проникне в Божествения свят. където се среща с херувимите и серафимите и Словото, което ги оживява, които се представяли от животните и колелата. Който се е занимавал с Кабала знае, че най-висшата сефирота е наречена Венец или още колело, която отговаря на серафимите, а животните представят следващата сефирота, която отговаря па херувимите и са наречени в Кабала свещените животни Забележително е обръщението, с което се обръща Господ към пророка „Сине человечески" - това е титла, която се дава за високо П
освещени
е, докато „Син Божи" е титла за най- високо П
освещени
е. Като го праща при евреите, Бог му казва: Дали ще те послушат или не, не е важно, важно е да знаят, че има пророк всред тях. Към края на главата му се дава
към текста >>
56.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
за да не служат, нито да се поклонят на други богове освен на своя си Бог. Затова издавам заповед, че всеки народ, племе и език, които говорят зло против Бога на Сидраха, Мисаха и Авденаго ще се насечат на късове и къщите им ще останат гноища. Защото друг Бог няма, който може да избави така. Тогава царят провъзведе Сидраха, Мисаха и Авденаго в областта вавилонска. Върху тази глава може много да се каже, защото засяга една от най-дълбоките тайни на окултната наука - тайната на П
освещени
ето, при което става трансформация чак до физическото тяло, което е проникнато от Божественото Начало и одухотворено, че става вече неуязвимо и от огъня. Вибрациите на това тяло така се повишават, че образуват една броня, през която огънят не може да проникне, И съвременните учени правят опити с така наречените магнетични врати и завеси, през които не може да премине нищо. После, в древните мистерии едно от изпитанията е било изпитание чрез огън. Тук имаме подобно явление. За да може да образува тази магнетична броня, човек трябва да има жива вяра и упование на Бога в себе си. В четвърта глава се говори за съня на Навуходоносор, който видял едно грамадно дърво, което се простира до краищата на земята и под него живеели полските зверове, а в клоните му живеели небесните птици. Халдейските Мъдреци не могли да го изтълкуват, но Данаил го изтълкувал като му казал, че това голямо дърво е той. И казва се в съня, че слязло същество от небето и казало да се отсече дървото, но коренът му да остане и
към текста >>
57.
Пророк Осия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от нямане на знание. Понеже отхвърлили знанието, и аз отхвърлих тебе, да ми не свещенствуваш. Понеже ти забрави закона на Бога твоего и аз ще забравя чедата ти." Тук ясно е казано, че човек се отклонява от правия път на живота, когато изгуби знанието си, онова живо знание за живота. В 9-ти стих говори за закона на кармата: „Затова ще бъдат както людете, така и свещеникът, и ще ги посетя за пътищата им и ще им въздам деянията им." В началото на 6-та глава има интересно загатване за П
освещени
ето, извършвано в древните мистерии, но много забулено. В мистериите, когато посвещавали някого, поставяли го в магнетичен сън за три дена. В това време душата му възлизала в духовния свят под ръководството на йерофанта (Учителя) и влизала във връзка с възвишените същества от духовния свят. След третия ден се връщала обратно в тялото, обновена със знание и с разширено съзнание, съвършено променена, възкръснала. В първия стих на десетата глава пророкът се обръща към Израиля и казва: „Елате и да се върнем при Господа, защото Той разкъса и Той ще ни изцели; порази и ще обвърже раната ни. Ще ни съживи подир два дни, в третия ден ще ни възкреси и ще живеем пред Него. Тогаз ще познаем и ще следва да познаваме Господа. Изхождението Му е преднаредено като зората, и ще дойде при нас като дъжд пролетен, който пои земята." В петия и шестия стих казва: „Затова ги изсякох чрез пророците, убих ги с думите на устата си, и съдбите ти ще излязат като виделина. Защото милост искам, а не жертва, и познание
към текста >>
58.
Пророк Йона
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
за това. Затова го хвърлят в морето и морето утихва. В началото на втора глава се казва: „И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Ион в корема на рибата три дни и три нощи." По-нататък се описва състоянието на Иона в корема на голямата риба, където той преживява състоянието на ада и се моли на Господа да го избави. На края на главата се казва: „Спасението е от Господа. И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата." В тези две глави се описва едно П
освещени
е в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне. И когато превъзмогне и победи силите на нисшата си природа, тогава идва спасението от Господа. Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята Божия е спасението. Онзи, който не може да превъзмогне ада, в който влиза, който не може да превъзмогне нисшата си природа, той потъва в дълбочините на ада и вече не се връща на земята. Затова във всички окултни школи имат като закон, че преди ученикът да пристъпи към П
освещени
ето, той трябва да придобие абсолютна чистота на сърцето и ума си, да няма никаква нечистота, че като влезе в ада, да бъде господар. Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада. След това Бог изпраща Иона в Ниневия и той проповядва, че Бог казва, че градът ще бъде разрушен
към текста >>
59.
Пророк Агей
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Истапа, в 520-та година преди Христа. Той е придружавал Зоровавеля в първото връщане на евреите от Вавилон, в 536- та година преди Христа. Той пророкува да убеди евреите да предприемат изново съграждането на храма, което отдавна е предсказано. В делото си той сполучва, защото Дарий издал заповед да се въздигне пак Божия храм в Ерусалим. Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първ
освещени
к да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия. И след като съградят храма, Бог ще ги благослови, и земята им ще почне да ражда изобилно. Тук е прокаран окултният закон, че за да се благослови труда на човека, трябва да работи в Името Божие, трябва да работи заради Господа. И тогава Господ ще благослови труда му и земята ще му даде изобилно
към текста >>
60.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
места. Първо ще се спра на думата Иесея. родът на Давид. Когато говорех за Кабала казах, че за прикриването на Истината са размествали буквите и думите от края, началото или средата. Тук буквата И е взета от края па думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинското произхождение на Давид, че произхожда от средата на есеите. Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който избира и помазва царете в древността, Той е, Който поставя и сваля царете. И третото нещо е П
освещени
ето на Давид от Самуил. Помазването с елей е специален метод на П
освещени
е. Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на Давида от онзи ден и после." П
освещени
ето е акт на свързване на човека с Бога. При П
освещени
ето се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи. И като се казва, че Духът Божи дошъл на него, подразбира се, че е Посветен. Значи, той става цар Посветен, каквито са били много от царете на древността и са разполагали с голяма духовна власт и сила. Те са били във връзка с духовния свят, от където идвала тяхната сила, ръководство и подкрепа. Посочва се също, че той бил музикант, свирел на китара и пеел. Също бил поет и отличен воин - смел, решителен, благороден. След П
освещени
ето, както и преди П
освещени
ето, всеки Посветен се подлагал на ред изпити, давали му се ред задачи, за да се види как е усвоил силите и знанията, които му са предадени при П
освещени
ето. И Учителят казва, че след всяка лекция, която ни държи, ни
към текста >>
61.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си." За най-големите личности, които Библията описва - Авраам и Мойсей, Учителят казва: „Авраам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, изпълняваше го без никакво разсъждение. Авраам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство и след това се върна в Ханаан, където го приеха с почести. Също така той излезе от Халдея, където получи П
освещени
ето си и носеше тяхното знание. И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината." „Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги изведе от пустинята. На Синай им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха. Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята Божия. Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество." „Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свържете с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко
към текста >>
62.
УВОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи. Християнството, което е последен плод на този втори клон и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам в следващото изложение. Както се вижда от заглавието на тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една Окултна Школа, каквато е то в действителност. Христос е Върховният йерофант във всички древни П
освещени
я или, както Учителят го нарича, Вдъхновител на всички вдъхновения през всички времена и епохи. Той е говорил в миналото чрез устата на всички Велики Учители и Пророци и сега в Палестина Той се въплъти в тялото на Исус от Назарет. Изнесе непосредствено Божественото Учение пред човечеството, с което вля в него нови и свежи струи на живот и обнови целокупния живот на човека и човечеството, като даде нов импулс, който откри пътя на човешките души към Бога. Той донесе не само учението на Любовта, но внесе в земното развитие и силата на Любовта, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата планета, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено. Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение. Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и
към текста >>
63.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
езотерични древни учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа. Защото Христос е, който се проявява в течение на всички древни Мистерии. Той е онзи Велик Посветител, през когото са минавали за п
освещени
е всички истински посветени. Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените. На тях Той се е откривал като Азът на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до П
освещени
ето. И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща периодически на Земята като велики Учители, да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и чувства и да развие определена страна на човешкото естество. Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят казва, че всички Откроения във всички времена и епохи, са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството
към текста >>
64.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало П
освещени
е, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо П
освещени
е. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните?" Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани
към текста >>
65.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена. Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус". Във втора глава се описва поклонението на Мъдреците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е предназначен да бъде Цар юдейски? Ние видяхме Неговата звезда в страните на Изтока и дойдохме да Му се поклоним. Ирод, като чул това, се смутил и заедно с него целия град. Той събрал първ
освещени
ците и книжниците да ги пита къде е мястото за раждане на Христа според Писанието. Те му отговорили, че е писано, че ще се роди във Витлеем юдейски. Тогава Ирод повикал при себе си Мъдреците и в таен разговор с тях се осведомил точно за времето, когато се е появила звездата. Той ги изпратил във Витлеем и им поръчал каквото узнаят за мястото за раждане на детето, да му го съобщят, за да отиде и той да му се поклони. Като излезли Мъдреците от Ерусалим звездата, която бяха видели на Изток пак се яви и им показваше пътя. Като видяха звездата, те се зарадваха. Като стигнали във Витлеем, те намерили детето и майка му Мария, паднали ниско и му се поклонили. Като отворили съкровищата си, поднесли му даровете си: злато, смирна и ливан. На сън Бог им казал да не се връщат при Ирод, а да се върнат по друг път. И те тайно се върнали в своите страни. След тяхното заминаване Ангел Господен се явява насън на Йосифа и му казва: Стани, вземи детето и майка му и бягай в Египет. Там трябва да останеш, докато
към текста >>
66.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първ
освещени
кът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни". Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа,
към текста >>
67.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
които считам за длъжност да уведомя Ваше Величество. Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас. Мога само да кажа: Да е проклет оня час, в който поех от Гратис Валериус управлението на Юдея! Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първ
освещени
к и много други местни първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми и не присъства на обяда, което урони моя престиж като прокуратор. Но подир няколко дни ме посети главният първ
освещени
к. Колкото той и да се мъчеше да се представи за искрен, явно проличаваше неговата престореност и лицемерие. Той се извини, че причината задето не се е явил на обяда била техният закон, който забранявал (на юдеите) да се хранят на една трапеза с езичниците. Това извинение аз приех със задоволство, макар че съзнавах онова лицемерие, което го диктуваше. Покорените народи са винаги люти врагове на завоевателите си. Изглежда, че всред всички завоювани градове Ерусалим се управлява най-мъчно. Народът е дотолкова размирен, че напоследък трябваше да сe пази от въстание, а за да го потуша, нямах на разположение нито една рота, а само една шепа войници. Затуй се отнесох до консула в Сирия с молба за помощ, а получих отговор, че и той имал само толкова войска, колкото му е необходима за поддържане на реда в
към текста >>
68.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от П
освещени
ето, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него. Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела. Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото Евангелие употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти". Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч зад границите на тясното човешко тяло. И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество. Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа. Той се явява при Преображението на Христа на планината, което показва, че той играе важна роля в живота на общността, която се създава около Христа. Може
към текста >>
69.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
се извършва също във външния свят. За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница. Тук трябва да кажа, че както думата тъща, така и думата огница не трябва да се разбират в буквален смисъл. Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение. Същото се отнася и за думата тъща. Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първ
освещени
к Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно отношение, един акт на П
освещени
е, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са
към текста >>
70.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за П
освещени
е са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към П
освещени
е в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било
към текста >>
71.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи. Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари. Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус обичал, което много значи. Той бил неустрашим. За него се казва, че бил познат на първ
освещени
ка и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат. Той е единствен от учениците, присъствал както при съденето на Христос, така и при разпятието. Всички други се разбягали. Затова той единствен описва нещата като очевидец най-вярно, което се оспорва от съвременните изследователи на Евангелието. Той подранил на гроба на Исус при Възкресението. С дързост проповядвал Евангелието в Ерусалим и не се уплашил от затвора, от биенето, от заплашването със смърт. Отличавал се е с голяма преданост на Христа. За него се мисли, че е бил най-младият апостол. Ползвал се е с името "ученикът, когото Господ обичаше". На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам
към текста >>
72.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите. Можем да кажем, че Евангелията са книги на П
освещени
ето, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на П
освещени
ето на степени нагоре. Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин. Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества. В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация. Способността за чуване на слова се нарича инспирация. Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция. Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез
към текста >>
73.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
НА МАТЕЙ С ключа, който ни дава Откровението и Евангелието на Йоан, ще се опитаме да открием композицията на Евангелието на Матей. Тук композицията може да се разкрие много по-трудно, защото тя е, така да се каже, много скрита, затрупана. Но при едно по-задълбочено изследване тя се разкрива, макар и не така ясно. И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан, е книга на П
освещени
е, които описват Пътя, по който човешките души могат да се издигнат до Духовния свят. Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на развитие, за два различни типа човеци. Можем да кажем, че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър. Човекът Йоан е този, който получава благодатта да измине докрай трите степени на развитието - на образа, на Словото и на Същността, ясно и изцяло. Това е човекът, когото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция. Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата Христови, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг. Лазар, който умира, възкръсва в истинския човек - Йоан. На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей. Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър. Той не върви по този път със същата
към текста >>
74.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при П
освещени
ята. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя". Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в
към текста >>
75.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество. Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове. Но за тази цел те преминавали през едно извратено П
освещени
е, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при П
освещени
ето се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът за П
освещени
е трябва да бъде чист по сърце, т.е. да е с пречистено астрално тяло. Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с демоничните същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него. Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на П
освещени
ето, който ги е свързал с демоничните същества. И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата,
към текста >>
76.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
свят се борят две течения - пробудилата се човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени. Цезарите минавали през едно декаденско п
освещени
е, през едно изродено п
освещени
е, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено п
освещени
е те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се споменава в Евангелието и Деянията на апостолите. В 12_та глава в Деянията на апостолите ни е описан един такъв Ирод. В началото на главата виждаме как Ирод обезглавява Яков и хвърля Петър в тъмница. В края на главата виждаме Ирод да говори от своя престол. Народът, който практикувал култа към цезарите, спонтанно признава,
към текста >>
77.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на П
освещени
е. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на П
освещени
е в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия
към текста >>
78.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
даде в две песни -"В начало бе Словото" и "Имаше человек". Тук стиховете са дадени с музика, която им съответства и имат още по-голямо магическо действие. Учителят също така препоръчваше размишление върху стихове от Евангелието на Йоана. Той считаше работата върху Евангелието на Йоана от първостепенна важност за напредъка на ученика - работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите в човешката душа. Даже можем да кажем, че това е подготовка за П
освещени
е и може да доведе до П
освещени
е. За тази цел Учителят дава следния метод за работа върху Евангелието на Йоана: да се вземат първите няколко стиха от първата глава и да се размишлява върху тях в продължение на десет дни в точно определен час. След това да се вземат следващите десетина стиха и по същия начин да се размишлява десет дни. Така се прави, докато се стигне до края на главата. След това се взема втората глава и пак по същия начин се размишлява върху всеки десет стиха в продължение на десет дни. Така се размишлява последователно върху цялото Евангелие, докато се стигне до края. Затова е необходимо повече от една година. Учителят казва, че като размишляваме върху Евангелието на Йоана, ние се свързваме със самия евангелист и той ще хвърли светлина върху писаното, а се свързваме също и с Христа, Който постепенно се вселява в нас и ни дава още по-голяма светлина. Учителят казва, че вселяването на Христос е един процес. Тогава чертите на Христа почват да се отразяват върху човека и човек
към текста >>
79.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа. И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или П
освещени
е. Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, П
освещени
е, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И
към текста >>
80.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
- ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР Възкресението на Лазар е седмото знамение, описано в Евангелието на Йоана. В това знамение са скрити много Тайни, свързани с П
освещени
ето в древните Мистерии и с новото П
освещени
е, основата, на което полага Христос. Този разказ е описан по следния начин в 11 глава на Евангелието на Йоана: "Един човек, на име Лазар от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен (А Мария, чийто брат беше болен, бе онази, която помаза Господа с миро и отри нозете с косите си.) И тъй, сестрите проводиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртна, но е за Славата Божия, за да се прослави Божият Син чрез нея. Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазара. Тогаз, откак чу, че е болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. И подир това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея... Нашият приятел Лазар заспа. Но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умре. Заради вас, радвам се, че не бяхте там, за да повярвате. Обаче нека да отидем при него. Тогаз Тома, наречен близнак, каза на съучениците си: Да отидем и ние да умрем с него. И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири деня в гроба. Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ако и да
към текста >>
81.
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на краката, т.е от пречистване на долната част на астралното тяло. Това показва, че учениците са били преминали първата част на школата, където се извършва пречистване на астралното тяло. Те са, така да се каже, организирали своето астрално тяло, образували са в него духовните органи и със измиването на нозете им от Исус става отпечатването на тези органи на астралното върху етерното тяло и те могат да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Те няма да минат по пътя на древното П
освещени
е, а минават едно ново П
освещени
е. Омиването на нозете им е началото на едно такова П
освещени
е. В тази глава по-нататък се загатват за много Тайни, но ще посоча само няколко мисли, с които всеки сам може да размишлява и да открие Тайните, скрити в нея. След омиването на нозете им, Исус им казва: "Знаете ли какво ви сторих? Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите, както Аз направих на вас". След това говори вече, че един от 12-те ще го предаде. Той казва: "Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм това, което рекох. И казва още: "Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема. И който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. И като рече това, Исус се развълнува в Духа Си и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде". В 23 стих е
към текста >>
82.
6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
казва: Аз съм... И като каза "Аз съм", те се дръпнаха настрана и паднаха на земята". След това пак ги пита: Кого търсите, и пак им казва "Аз съм. Прочее, ако Мене търсите, оставете тези да си отидат, за да се изпълнят думите на Писанието: "Тези, които си Ми дал, нито един не изгубих". Петър изважда ножа да защитава Исуса, но Исус му казва: "Тури ножа в ножницата, чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли? - След това Го хващат и Го завеждат при Анна, тъст на Каяфа, който е първ
освещени
к. "А подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик. И този ученик, като беше познат на първ
освещени
ка, влезе с Исуса в двора на първ
освещени
ка". След това той нарежда и Петър да влезе. И тук Петър три пъти се отрече от Христа. И когато при третия път петелът пропява, той си спомня думите на Христа, че три пъти ще се отрече от Него. Това показва, че Петър е потресен от станалото и не е в нормално съзнание. След това завеждат Исуса при Пилат, който Го пита: Ти юдейски цар ли си? - Исус му отговаря: Моето Царство не е от този свят. Ако беше Царството Ми от този свят, слугите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега Царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му казва: Тогаз ти цар ли си? - Исус му отговаря: Ти право казваш, защото Аз съм Цар. Аз затова се родих на този свят, за да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша Моя глас". Пилат не намира никаква вина в Него и иска да Го пусне, но юдеите настояват да им пусне един разбойник Варава, а Него да разпъне.
към текста >>
83.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на П
освещени
е пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне. Той е като заровено житно зърно в земята, което оживява земята около себе си и пониква нагоре и връзва плод. Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе. Понеже въпросът за Възкресението е един от най-важните и дълбоки въпроси, аз ще се спра за малко върху него. Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време
към текста >>
84.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
които са горделиви в помислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и въздигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата си Израил, за да помни, за да покаже милост към Авраама и към неговото потомство до века". Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане. Тук ще кажа, че осенението, което Мария получи и зачатието не е еднократен процес, а това осенение продължава. Това е един особен род п
освещени
е за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род п
освещени
е, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на
към текста >>
85.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
покоряват; а радвайте се, че имената ви са изписани на небесата" (10;17-20). Тук пак ни е подчертано, че Христос има власт да раздава сила и власт над цялата сила на врага. Но по-важно за учениците е, че имената им са написани на небето, т.е., че те са граждани на небето, а не това, че имат власт над духовете. И това е важно, но второто е още по-важно. Да бъде името на някого изписано на небето, това предполага, че неговото съзнание е пробудено в духовния свят, да има известна степен на п
освещени
е. В 13-та глава се говори за гърбавата жена, която той излекувал в събота. Тя била схваната от 18 години. "А Исус като я видя, повика я и рече: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръцете си на нея и тя се изправи, и славеше Бога" (13:12-13). Значи, само с една дума и полагане на ръцете си върху жената, тя е освободена от своя недъг. От Учителя има цяла беседа върху този случай, озаглавена "Гърбавата жена". В 17 глава, 12 стих се казва: "И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, наставниче, смили се над нас! И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отидоха, очистиха се. И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас хвалеше Бога. И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече Нали се очистиха десетимата, а де са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този
към текста >>
86.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към П
освещени
е. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на П
освещени
е. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг?" (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос? Дали Той е самият Христос или е Негов предтеча? Понеже Христос по това време е минавал през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в душата на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда в него Христос. Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан. След като Христос се
към текста >>
87.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
във всички Евангелия, така и в Евангелието на Лука, с физическите образи и действия, които описва, то изразява велики духовни Истини. У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария. Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на П
освещени
ето. Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за П
освещени
е. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на
към текста >>
88.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
безкрайно очакващо напрежение. Това, което се готвят да сторят външно, да излязат от къщата навън в нощта, душите вече са го сторили вътрешно. Приемането на хляба и виното е накарало душите да излязат от дома на тялото и да навлязат в несигурните космични пространства. Тайнствените думи, които Христос изговаря фактически са последните земни думи към учениците. В Гетсимания около Него са още само тримата, след това и те се разбягват, като само Йоан отива с Исус в двора на първ
освещени
ка. Това са последните наставления, последното учение. Първо, имаме пълномощието в Тайнството на тази вечеря, след това следва пълномощието в учението, в ръководството на Петър. От това, което Христос говори на Тайната Вечеря на учениците, ясно се вижда, че тук не става въпрос за физически неща - кесии, тържик, меч. Тук се намираме в сферата на образното съзнание, на образното виждане, което дава изразните средства за разговор. Христос се позовава на думите, които някога беше казал на 12-те и на 70-те при тяхното изпращане. Тогава Той ги изпрати в света, но всъщност това беше изпращане в един вътрешен път. Този вътрешен път предполагаше отхвърлянето на всичко ненужно и вглъбяване в самия себе си. Съсредоточаването като последно външно обедняване трябваше да бъде желано като път към духовно изобилие. Този път не трябваше да отдалечава от света, неговото следване трябваше да бъде подготовка за апостолско действие в света. Когато се казва: "Не вземайте нито кесия, нито тържик, нито обуща и
към текста >>
89.
18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконниците биде причислен". Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно." (22; 1-38) След това следва сцената в Гетсимания, отричането на Петра и съденето на Христа, разпятието и Възкресението. С това Той преживя всичко, което е писано за Него, с което изнесе на историческата сцена това, което ставаше в древността в Храмовете за П
освещени
е. Това е венецът на цялото учение. Той посочи на учениците и на всички след тях Пътя към съвършенството, който води през Голгота. След което идва Възкресението. След Възкресението Той се явява многократно на учениците и в продължение на 40 дни ги поучава в Тайните на Царството Божие. Показва им, че е възкръснал, че е победил смъртта и че е господар на живота и смъртта. При едно явяване им казва: Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че Аз съм същият. Опитайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си и взе, та яде пред тях. Тогаз им отвори умовете да разберат писанията."
към текста >>
90.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно. За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно п
освещени
е. Това възкресение е една форма на п
освещени
е. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред п
освещени
я, защото съществуват различни видове п
освещени
я. Един начин на п
освещени
е е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след п
освещени
ето да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид п
освещени
е може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно п
освещени
е е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове. Едва в следващото въплъщение се развиват
към текста >>
91.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява. Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез п
освещени
е, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно
към текста >>
92.
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША Събитието на Голгота, с което се изнесе древното п
освещени
е на историческата сцена и което само по себе си е едно п
освещени
е пред очите на целия свят, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, но за цялото човечество и това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля в цялото човечество. Един подтик от нов духовен живот идва от капките кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исус Христос, вливайки се в цялото човечество. Защото в човечеството трябваше да се влее като сила това, което от другите основатели на религии се бе вляло като мъдрост, като учение. Тази е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии. За да бъде схванато това, което някога стана на Голгота е необходимо едно разбиране по-дълбоко, отколкото съществува днес. Онова, с което бе свързан физическия човешки аз, когато започна земното развитие е кръвта. Кръвта е външен израз на човешкия аз. Човеците все повече и повече биха усилили своя аз и без идването на Христа, но в такъв случай те биха навлезли в развитието на един голям егоизъм, всеки би мислил само за себе си, без да се интересува от другите. Хората бяха предпазени от това чрез събитията на Голгота. Това, което започна, когато на маслинената гора капките пот на Христа избиха, от кожата му като кръв, трябваше да бъде продължено, като от раните на Христа на Голгота изтече кръв. Това, което изтече тогава като кръв, то
към текста >>
93.
2. НОВОТО НАЧАЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в бъдеще да действа, а не е само един моментен импулс. Това значи, че Евангелието продължава. Това начало е поставено със слизането на Христос на Земята и цялото развитие на човечеството е едно продължение на това начало. След това следва Кръщението, което е описано по следния начин: "И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение". Това е един процес на П
освещени
е, при който Божественият Дух слиза и се вселява в тялото на Исуса. Той е видял, че се разтварят Небесата и над Него слиза Духът, но другите не са го видели. Това показва, че неговото съзнание се е разширило, пробудило се е неговото Божествено съзнание, за да приеме Духа, Който слиза отгоре. И Той чува глас: "Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". После се казва: "И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатаната; и беше със зверовете, и ангелите Му слугуваха". Този разказ, както и цялото Евангелие на Марко, се отличава с една дълбока художествена композиция, чрез която с няколко думи се предават велики идеи, велики образи. Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея. Същевременно в тази дълбока художествена композиция са вложени много дълбоки окултни истини, за които е загатнато само с по една-две думи, но са силно подчертани и изпъкват с всичката си грандиозност и
към текста >>
94.
4. КОЙ СЪМ АЗ?
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отец Ми, Който е на Небесата, ти открил това. Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква, и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на Небесното Царство. И каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето; и каквото развържеш на Земята ще бъде развързано и на Небето". Тук е показано, че Петър е имал едно велико откровение, познал е Христа. И в отговор на това Христос му казва горните думи. Това показва, че той преминава през едно П
освещени
е и е назначен на служба, да връзва и развързва кармата на хората. Това не се отнася само до Петър, но до всички ученици, до всички посветени, които са във връзка с Христос. След това от 31ви стих нататък Христос започва да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници и книжници, и да бъде убит и след три дни да възкръсне. И явно говореше тези думи. Тук достигаме до един от най-драматичните моменти в Евангелието. След като учениците са разбирали кой е техният Учител, Той започва да разкрива Тайните на Своята мисия, да им разкрива Тайните на Смъртта и Възкресението, започва да им говори за Тайните на Голгота. " Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри." В другите Евангелия е казано " да се смили над Себе Си, да не отива към смъртта". "А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра като каза: Махни се, Сатано и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките неща". Докато преди му казва, че Отец му е
към текста >>
95.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
храмът станал обиталище на два бога - Йехова и цезар. Но никой не може да служи едновременно на два бога - на Йехова и на Мамона. Като обитава цезар в храма, който е дом на молитва, той е превърнат във вертеп на разбойници. Със своята постъпка Исус обявява война на цезаря. А това създава адски страх у юдеите, защото те считат, че цезарят ще отговори на това деяние срещу неговите функционери, на това оскърбление към него, като окупира напълно храма. За да запазят храма от цезаря, първ
освещени
ците и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят благоволението на цезаря. Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря". Обаче проследявайки по-нататък историята виждаме, че пожертването на Исус не принесло никаква полза на юдеите. Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия свят, между които е бил и Филон Александрийски. А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Като разглеждаме очистването на храма на фона на историята, виждаме как действа Христовата воля. С това Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки го с това на гибел. Демаскирайки ги, Той принуждава силите на света да преминат към решението. Той
към текста >>
96.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той пак казва: Първоначално не е било така. Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първ
освещени
ците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като
към текста >>
97.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от предишните глави се спрях на тези степени и обясних как се разбират те в езотеричен смисъл. Сега само ще спомена имената на тези степени, като дам някои допълнителни обяснения върху тях. 1. Измиване на нозете. 2. Бичуването. 3. Увенчаването с трънения венец. 4. Разпятието. 5. Полагането в гроба. 6. Възкресението. 7. Възнесението. Вече споменах, че Христос изнесе на историческата сцена Тайните на Мистериите и представи пред света целия Път, който изминава онзи, който се стреми към П
освещени
е, към Новораждане. Това са степените, през които са минавали учениците на Мистериите, под тази или под друга форма. И сега Христос ги изнася на историческата сцена, като същевременно с това ги обновява и осветява като Път за онези, които искат да вървят съзнателно в Пътя на съвършенството. Ако следваме простото развитие на образите, виждаме как първите три степени и след това последните три степени се групират в две съвършени симетрични части на Великата драма, които стоят една над друга като две еднакви дъги на една спирала. И двата пъти ние виждаме едно велико възлизане отдолу нагоре. Първият път възлизат образите на микрокосмическата форма на човека от нозете (измиването на нозете), към гърдите (бичуването) и към главата (увенчаването с трънения венец). Вторият път се изпълнява същия ред, обаче сега, при образите на Макрокосмоса, на възлизането нагоре, която можем да наречем макрокосмическа човешка форма, съгласно окултното схващане, че човек е малката вселена, а Вселената е големият
към текста >>
98.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално п
освещени
е и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това
към текста >>
99.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на П
освещени
ята. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за П
освещени
е пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните П
освещени
я е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят. Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При
към текста >>
100.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
съвършенство, така имат и свое екзотерично значение, като правила и норми както за индивидуалния, така и за обществения живот на съвременното човечество. Това се отнася и за цялото Евангелие. То има една външна страна, в която е изнесено моралното учение, което хората трябва да следват, за да живеят разумно. Но то има и една вътрешна страна, в която се разкриват много от космичните и мистични Тайни, в които се очертава Пътя към съвършенство, в които се очертава Пътя на ученика към П
освещени
е. Но нещата са дадени така забулено, че трябва да се вдигне булото, за да се открие този Път. След като разгледахме накратко общия характер на планинската проповед, сега ще се спрем по-конкретно върху деветте блаженства. Блаженствата не са случайно девет. Това показва, че те образуват заедно един духовен организъм. Те са като девет члена на едно тяло. Заедно, те образуват образа на духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от девет члена. Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича
към текста >>
101.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
тялото. Аз казах, че не тълкувам притчите, а показвам само в какъв смисъл трябва да се разбират. Показват само посоката, в която трябва да вървим, за да ги разберем. Втората серия от седем притчи се простира от 16-та до 26-та глава на Евангелието. Тези притчи са оградени от първата и последната, т.нар. проповеди за страданието. В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първ
освещени
ците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След завършването на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата. Син Человечески ще бъде предаден, за да бъде разпнат". Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово. И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първ
освещени
-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го
към текста >>
102.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ 17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ НАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ 114 18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА ................ 114 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ .. 115 АПОКАЛИПСИСЪТ НА СВ. ЙОАН КНИГА НА ТАЙНИТЕ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА .................................................. 127 II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ 137 III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ - СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА ................... 143 1. Послание до Ефеската Църква - Първата културна епоха ......................................... 151 2 Послание до Смирненската Църква - Втората културна епоха ................................... 153 3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха .................................... 154 4. Послание до Тиатирската Църква - Четвъртата културна епоха ................................ 157 5. Послание до Църквата в Сардие - Пета културна епоха .......................................... 159 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха ................................ 161 7. Послание до Лаодикийската Църква - Седмата културна епоха ................................ 165 IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО 166 V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН - ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24-те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ
към текста >>
103.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско П
освещени
е и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло
към текста >>
104.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Петър и Йоан са свързани още от призоваването и те са в онзи най-интимен кръг, които са винаги непосредствено до Христа. При всички по-интимни срещи на Христа те винаги двамата са с Него заедно с Яков, братът на Йоан. Така те са на Преображението, при възкресението на дъщерята на Яир, при устройването на Тайната вечеря, също в Гетсимания. А също и в двора на първ
освещени
ка. На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоана да пита Христа кой ще Го предаде В утрото на възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба и при виждането на Възкръсналия Йоан е този, който казва на Петра: Господ е. При поръчението, което после Възкръсналият възлага на Петра, Петьр, посочвайки към Йоана, запитва, защо Йоан ги следва. Христос изговаря загадъчните думи за Йоан, които имат отношение към Неговото второ идване. В Деянията на апостолите те са посочени също че вървят известно време заедно, като в повечето случаи Петър говори и върши делата, а Йоан е като наблюдател. Той остава като една загадъчна фигура, която е като тил на Петър. Петър беше изцяло човек от Галилея и неговата душа се различава коренно от юдейството. Той е бил човек от Витса- ида, което значи Домът на рибите при Генисаретското езеро. Неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва и да се оттегля след това в себе си. В този център на Галилея трябва да са били живи още дълго време прадревните природни култове, сродни на тези на другите. Тези природни култове са повлияли до
към текста >>
105.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново П
освещени
е, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото П
освещени
е, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на П
освещени
е, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на П
освещени
ето се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на П
освещени
е, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга. 2. Следващият голям окултен факт, за който ни говори книгата Деянията на апостолите, е слизането на Огнените езици и изливането на Светия Дух над
към текста >>
106.
1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
юдеите, така и между езичниците, от контакта на апостолите с широките народни маси, тези църкви имат нужда от упътване и ръководство, което не може да се осъществява навсякъде чрез лично присъствие на апостолите или на техните представители. Затова се явява нуждата от Посланията. Те са упътвания и размишления от страна на апостолите върху Новото учение, което навлиза в света. В тях апостолите изясняват Тайната на Голгота. Всеки апостол, според темперамента, според дарбите и п
освещени
ето си, според връзката си със Светия Дух, изяснява тези Тайни на последователите на Новото учение. Редом е това се дават и практични наставления за живота на общността, както и на отделния човек в тази общност, за отношенията на братята и сестрите помежду им, както и за отношенията им към външния свят и към властта. От духа в характера на Посланията се вижда, че те са плод на един дълбок вътрешен живот, че те са плод на един контакт на апостолите с духовния свят и с Духовните същества и е Христа, както преди Неговата смърт, така и след Неговото възкресение. Те са плод на хора, които са минали по Пътя на езотеричното развитие под ръководството на Христа. И в Посланията са отразили новото езотерично или окултно разбиране на света и живота слез слизането на Христа на Земята. Защото, както казах вече многократно, формите, в които се предават окултно-мистичните истини през различните времена и епохи, се променят, както е и в обикновения живот. Защото човешкото съзнание расте и се развива и
към текста >>
107.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първ
освещени
к в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първ
освещени
к Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първ
освещени
к, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първ
освещени
к, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което
към текста >>
108.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и
освещени
е, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/. "И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/. "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез
към текста >>
109.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение." /2;10/. "Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя; казвайки: - "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието"; и пак: - "Аз на Него ще уповавам". И пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог"."/2;11-13/. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първ
освещени
к в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/. "Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/. "И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/. "И тъй като имаме велик Първ
освещени
к Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/. "Защото нямаме такъв първ
освещени
к, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първ
освещени
к, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син,
към текста >>
110.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
правили опит за тълкуване му в течение на развитието на човечеството, но те обикновено се придържат към първия и втория начин на разглеждане на такива книги, а много малко опити за разглеждане на Откровението има по третия начин. Такъв опит е направил Щайнер, като е разгледал Апокалипсиса във връзка с Духовната наука и намира в него изнесена Окултната наука в символи. Едновременно с излагането на Окултната наука с езика на символите, Св. Йоан ни е показал и един Път на Християнско п
освещени
е. Защото, както видяхме от по-раншните изложения, след слизането на Христа на Земята и самият метод на П
освещени
ето се изменя. В своето изложение Св. Йоан си служи с три метода на работа, с които си служи Окултната наука при изследване на духовните светове: имагинация, инспирация и интуиция. Според Окултната наука целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една невидима реалност, на една Божествена действителност. Както лицето на човека е израз на неговия вътрешен живот, така и физическият свят и живот са израз на едно Божествено съществуване. Апокалипсисът съдържа най-великите истини на Християнството. В него се намира по-голяма част от Мистериите, върху които почива Езотеричното християнство. Това е едно Откровение, което е дадено на един посветен в Християнско п
освещени
е, в което му се разкриват Тайните на Битието и Живота, разкриват му се Тайните на човешкото развитие. Преди да започна разглеждането на Апокалипсиса, Откровението, дадено на Св. Йоан, трябва да
към текста >>
111.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ За да разберем по-добре изложеното в Апокалипсиса, който, както казах, ни показва преживяването на един християнски посветен, трябва да си припомним, че човек не е само едно физическо тяло, а се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и разумна душа или Аз. Когато е в будно състояние, тези четири члена са заедно. Но по време на сън астралното тяло и душата или Аза излизат от тялото, а в леглото остават физическото и етерното тела. Етерното тяло около главата излиза извън физическото тяло като едно малко лъчеизпускане, докато по-надолу в тялото то става мъгляво, неясно и се съчетава все повече с физическото тяло. Денем физическото и етерното тела са проникнати, обвити от астралното тяло, което ги надхвърля на всички страни в яйцевидна, елиптична форма. Светлинни лъчеизпускания го прекосяват, идващи отвън, които изглежда да се събират към центъра. Това астрално тяло е пресичано непрекъснато от линии, фигури, лъчи, а понякога от мълнии, от един сбор от явления, които правят от човека едно видение светлинно и променящо се. Астралното тяло е изражение на влеченията, инстинктите, желанията и страстите. Всичко това така се отразява в астралното тяло, дори до мислите и представите. Ясновидецът вижда в астралното тяло да се отразява всичко онова, което преминава през душата - от най-низшите инстинкти до най-възвишените идеали. Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си
към текста >>
112.
III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
7те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА Както вече казах, Апокалипсисът на Св. Йоан ни представя степените на едно Християнско п
освещени
е. Посветеният вижда най-напред образа на Сина Человечески, Този, Който държи в ръката Си седемте звезди, а от устата Му излиза меч с две острия. Това П
освещени
е дава на Ученика да вижда със силите на Аза и на астралното тяло, излъчени от физическото и етерното тела. Затова Йоан казва: "Бях в изстъпление чрез Духа", т.е. излъчен от тялото, и в това състояние той вижда това, което описва. И това, което вижда в духовния свят, той го пренася във физическото съзнание. Между познанията, които се разкриват в процеса на П
освещени
ето на посветения, е и познанието за човешката еволюция, за това, което тя представя в наше време, за да може всеки да узнае ясно полагащите му се задължения. Защото добиването на висшите познания, както и всяко усъвършенстване на човешкото същество, се заключава във въпроса: Какво съм аз? За какво съм призван в този век? Всяка степен на П
освещени
ето извежда до едно по-високо стъпало на знанието. Видяхме, че посветеният се издига постепенно от физическия свят, откъдето отправя Послания до Църквите, в астралния свят или света на образите, където той вижда Книгата със седемте Печата. След това се издига до духовния свят, света на инспирираното познание, където чува да звучат седемте Тръби. След това той се изкачва на едно още по-високо стъпало, изкачва се във висшия Девахан, в Божествения свят, където получава истинското знание
към текста >>
113.
3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
той ще го превърне в тяло на Любовта. И скритата манна е именно тази храна на Любовта, с която се храни такъв човек, в когото е пробудено висшето себе, висшето Аз. А бялото камъче, общо казано, подразбира прочистеното човешко съзнание и пробуждането на първичното Божествено съзнание, с което човек е роден от Бога. На него е написано името, което Бог му е дал, когато е излязъл от Него. Това е свещеното име, което всеки човек има, което гой научава, когато мине през вратата на П
освещени
ето и когато в него се пробуди Божественото съзнание. В тази културна епоха, както вече казах, се развива астрологията до такава висота, че това, което днес имаме като астрология, е далечен отзвук на това величие, до което астрологията е била достигнала в тази епоха, където тя е била използвана във всички отрасли на живота. На нея се е основавала метеорологията, която е предсказвала какво ще бъде времето в течение на ред години, като същевременно се е предсказвало какво ще бъде времето за всеки месец и за всеки ден. Оттам те определяли коя година ще бъде плодородна и коя не. Също така медицината се основавала на астрологията. Също владетелите са се съветвали с астролозите в управлението на
към текста >>
114.
V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН -ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ Видението, в което се дават седемте Послания към Църквите, е дадено във втора и трета глава на Апокалипсиса. Следващото видение, което вижда Посветеният, е описано в 4-та глава на Апокалипсиса. по следния начин: "След това видях, и ето врата отворена на Небето; и предишният Глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което има да стане подире" /1/. Тук Посветеният, който ръководи П
освещени
ето, издига погледа на Посвещавания по-високо - отправя го от Земята, където са 7-те Църкви, и го издига към Небето. Второто видение е вече на Небето, в духовния свят. Йоан казва: "Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, Престол беше поставен на Небето, и на Престола седеше Един. И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около Престола и дъга, наглед като смарагд. И около Престола имаше 24 Престола и видях, че на Престолите седяха двадесет и четири Старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони. И от Престола излизаха светкавици, и гласове, и гърмежи. И пред Престола горяха седем огнени Светила, които са седемте Духове Божии. И пред Престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред Престола и около него четири живи Същества, пълни с очи отпред и отзад. Първото живо Същество приличаше на Лъв, второто приличаше на Телец, третото имаше като Човешко лице и четвъртото Същество приличаше на летящ Орел. И четирите живи Същества, имащи по 6 крила, бяха
към текста >>
115.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
начин в световната еволюция. От указанията на Йоан, че то е старовременната Змия - Дявола и Сатаната, на нас ни е ясно, че то е от агентите на Злото, но за нас е интересно да открием името му и да видим каква е ролята му в световната еволюция. Сега ще се спрем за малко върху Тайната на числото 666. Това число е било познато на Посветените от Древните Мистерии и е било винаги обкръжавано с много Мистерии. В Школите на Мистериите, където авторът на Апокалипсиса е получил своето П
освещени
е, това число се е държало в голяма тайна. За да бъде забулено и неразбираемо за непосветените, то е било писано по следния начин: 400. 200. 6. 60. Между Посветените е съществувал известен начин на писане, който се е състоял в изразяване на буквите с числа. За да се открие името, скрито зад числото 666, то трябва да се напише по горния начин. След това тези числа се заместват с букви от еврейската азбука, защото всяка буква съответства на известно число. Така числото 400 отговаря на еврейската буква Тао - Т, числото 200 отговаря на буквата Далет, която отговаря на буквата Д. Числото 6 е свързано с буквата Рест, отговаряща на нашата буква Р и числото 60 е свързано с буквата Ламед, която отговаря на нашата буква С. Така тези четири еврейски букви представят четирите числа 400, 200, 6 и 60, чрез които се изразява числото 666. Според тяхната звучност те са имали особено окултно значение. Числото 666 не трябва да се чете като цяло число, произлязло от десетичната система, но трябва да се чете като
към текста >>
116.
XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
давал възможност да присъства с етерното си тяло на всички видения, които по-късно чрез Христовия импулс ясновидците са могли да съзерцават, без да е било нужно да излизат от физическото си тяло. Затова Посветените в Древността са били пророци. Те са могли да предчувстват идването на Христа. Те са можели да правят това, понеже във видения, в откровения, в един вид апокалипсис им се е показвало бъдещето. Никога преди Христа не се е случвало едно лице да мине физически през цялата драма на П
освещени
ето. Посветените от известна степен са възприемали това, което ще стане в бъдеще, като са се намирали излъчени от физическото си тяло. Събитието, което е станало исторически на Голгота, се е било разиграло и по-рано върху друго поле, във висшите светове. Там, именно, се е подготвяло разбирането, което е трябвало да се роди по отношение на това събитие. Без това то не би могло да бъде разбрано, когато стане физически. Цели тълпи бяха присъствали на Голгота без да видят в това нещо друго, освен извършване на смъртно наказание на един обикновен осъден. Възможността да бъде разбрано значението на това, което е извършено на Голгота, идва от Древните Мистерии. Тяхното учение е подготвило хората да разберат това събитие. Ръководителите на Древните Мистерии са казвали на своите Ученици: Това, което ние ви даваме възможност да съзерцавате през времето, когато бяхте излъчени посредством посветителния сън в продължение на три и половина дни, което пророците са съобщавали, един ден ще стане на
към текста >>
117.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Седемте златни светилници, които Йоан е видял, са 7-те различни пътища, по които може да се достигне до Божественото. Те всички са повече или по-малко несъвършени. „И Син Человечески имаше в десницата Си 7 звезди." Звездите са Ангелите на 7-те Църкви. Те трябва да служат за водачи по всички несъвършени пътища, които водят към Божественото. Казва се също, че от устата на Човешкия Син излиза двуостър меч, лицето Му блести като Слънцето в силата си. Този меч се среща и в Древните П
освещени
я. Кандидатът за П
освещени
е е бил плашен, като размахвали меч пред очите му. Това символизира ужасното положение на желаещия да достигне Божественото, за да може Мъдростта да свети върху него като светещо Слънце. Също и Йоан минава през страх и ужаси. Той казва: „Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Но той сложи върху ми дясната си ръка и ми каза: Не бой се." Този, който търси П
освещени
е, трябва да мине през Смъртта. Този, който го води, трябва да го заведе огвъд раждането и смъртта. Така подготвен, Йоан е заведен към висшите Тайни. Той казва: След това аз погледнах и видях отворена врата на Небето и чух Глас, който ми каза: Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това." След това, като изпада в екстаз, вижда Престола на Бога и дъгата. Това е символ на Първоначалния Извор на всички неща. След това говори за 24-те Престола, на които стоят 24 Старци. Това са много напреднали Същества, които обкръжават Първоначалния Извор на Битието, за да видят и засвидетелстват
към текста >>
118.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
великия образ на Голгота, където се издигат трите кръста: Христос между двамата разбойници. Около Голгота не съществуват никакви случайности, всичко преходно е образ и символ. Всяка фигура е едно еднократно историческо същество и същевременно един вечен образ на Мъдростта. Всички лица, които вземат участие в драмата на Голгота, са действителни лица, но същевременно са представители на известни принципи, които действат във Вселената и живота. Така тук на първо място стои Кайяфа, първ
освещени
к, представител на книжниците и фарисеите. След това тук са Ирод и Пилат, които съдят Христа. Кайяфа е представител на принципа на Ариман, на принципа на миналото, което втвърдява и вкостенява нещата и води към консерватизъм и догматизъм. Ирод е представител на Луцифер, който е жаден за чудеса и сензации. След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност. Той не намира вина в Христа и иска да Го пусне. Той е една личност, която е запозната, който е минал през Мистериите, защото и името, което носи, не е негово лично име, а е получено отпосле в Мистериите. Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата. Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една
към текста >>
119.
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
знаят що вършат." „Истина, Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в Рая." „Отче, в Твоите Ръце предавам Духа Си." Йоан: „Жено, ето това е твоят син; ето това е твоята майка." /към Мария и Йоан/. „Жаден съм." „Свърши се." Тези седем Слова образуват един духовен организъм, който говори направо на душата. Средата на седемте Слова е заета изцяло от човешките слова: „Боже Мой, Боже Мой, защо се Ме оставил?" 22-ри Псалом, от който са взети тези думи, е един текст, взет от церемониала на П
освещени
ето, както много други Псалми. Този текст е бил произнасян от онези, които са минавали през изпитанията на Посветените. Когато идвал моментът, в който, вследствие на сътресенията на пречистването /катарзиса/, душата и духът започват да се излъчват от тялото, тогава винаги този зов на Псалома: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?" е бил израз на безкрайното чувство на опразване и умиране, което завладява човека. На кръста, при умирането на Исуса, това изживяване на старото П
освещени
е се повишило невъобразимо много, като сега не един човешки дух, но Христовото Същество, е това, което напуска човешкото същество. В еврейската Мистерия тези думи са играли голяма роля, но в малко по-друга форма. Те не са гласяли: „Защо си Ме изоставил?", а „Как Ти Ме прослави." Между двата израза няма противоречие, но се взаимно допълват. Първите са казани от човешкото начало, което е напуснато от Христовото Същество, а вторите са казани от Христовото Същество, от Божественото, което гледа отгоре надолу към
към текста >>
120.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ В миналото, за да влезе някой във връзка с невидимия свят, е минавал през П
освещени
е, като е прекарвал три и половина дни една мистична смърт. Това е символизирано със стоенето на Йона три дни в корема на кита. В Древността е имало различни форми на П
освещени
е. От такъв род посветени е бил и Соломон. Но Христос казва: Тук има много повече от Соломона, .много повече от Йона. С това Христос загатва, че в света е навлязло нещо ново. Тук има нещо, при което човек, когато той е развил до зрялост своя Аз, се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, силите на Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Хората могат да я покварят, като се отказват от Христа, но те могат и да я развият и облагородят, ако приемат Христа в себе си. Така Христос внася в Своето Учение онова, което тогава дойде, като един нов елемент на Земята. Ние виждаме, как всички стари начини на възвестяване на Царството Божие бяха изменени чрез събитието на Голгота. Затова Христос казва още: Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона, чрез Откровение или чрез П
освещени
е в знака на Йона. Ако такива между вас, не биха постигнали нещо друго, те никога не биха видели Царството Божие в това си въплъщение. Те по-скоро биха умрели. Това значи, че те не биха видели Царството Божие преди тяхната смърт, ако не бяха били Посветени. Но
към текста >>
121.
XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
-НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ Понеже беше настанало ново време в развитието, затова и Христос даде Своето благовестие в нова форма, за която казва: Ново вино се налива в нови мехове. И старата дреха не се кърпи с нова кръпка. Новото, което Той възвестяваше, го даде в нова форма, защото то трябваше да въздейства направо на Аза, на душата, в която се пробужда Божественото. Затова Той дава и нова форма на П
освещени
е, чрез което се въздейства направо на душата, на Аза. Онези, които трябваше да разберат това, те трябваше да сторят това чрез това, което се разлива от духовната Същност на Христа. Но за целта Христос не избра онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото П
освещени
е, а едни наглед прости хора, които можаха да Го разберат чрез влялата се в тях сила на Вярата. Ето защо пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички хора. Това, което хилядолетия се беше разигравало в Храмовете на Мистериите под формата на минаване през мистичната смърт, трябваше да се разиграе на великата арена на световната история. Всичко, което е ставало тайнствено във великите Храмове на П
освещени
е, сега излезе навън и застана като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана в пълна сила това, което иначе се явяваше само пред Посветените. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнато в исторически факт, като изнасяне на сцената на
към текста >>
122.
ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
влияние на тези Братства в Европа се създават различни духовни и прогресивни движения, които стимулират прогреса на човечеството напред, като събуждат мисълта на европейския човек и докарват Ренесанса. Във всички тези Братства се е съхранявала и развивала езотеричната мисъл, която не е била достояние на широк кръг, а па един тесен кръг, който е служил като квас, който заквасва цялото общество. В тези езотерични кръгове се изучавала и практикувала Християнската Мистерия, Християнското П
освещени
е, което, както се вижда от това, което изнесох в предишните страници, се различава от древното П
освещени
е. Там са се изучавали всички Тайни, свързани с Тайната на Живота и Смъртта, всички Тайни, свързани с идването на Христа на Земята и Неговата Мисия, изучавала се е Тайната на човешкото същество, неговия произход, същност и развитие. Изучавали са се всички онези методи, правила и закони, с които човек, ако работи, ще може да развие своите духовни потенциални сили и ще може да влезе във връзка с духовните същества в Космоса и с Христа. Във всички тези общества е имало хора, които са били в съзнателна връзка с духовния свят, с възвишените духовни същества, откъдето са черпели сила да понасят всички гонения и страдания. Всички тези неща, които са съхранявани и изучавани в тези тайни Братства като Християнска Мистерия, се постаpax да изнеса в сбита форма в тази книга, за да се види, каква дълбочина се крие в Християнството и да се разбере, че то е носител на един нов импулс на Битието, а не
към текста >>
123.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС. 130 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето. 133 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение. 136 18. Осемнадесети Аркан: ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст. 139 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС. 143 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ. 146 21. Двадесет и първи Аркан: КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е BCИЧКО ВЪВ ВСИЧКО. 149 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА. 160 МАЛКИТЕ АРКАНИ 163 3. ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ХЕРМЕТИСТ ТОМАС ХЕНРИ БУРГОН 175 ТОМАС ХЕНРИ БУРГОН - СЪВРЕМЕНЕН ХЕРМЕТИСТ 177 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА 178 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ 183 3. TPИУМФ'ЬТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ 189 4. МЕДИУМИЧНОСТ - НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й 200 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК 213 6. "ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА" - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС 218 МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 225 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА 227 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ 231 ГНОСТИЦИ, НЕПЛАТОНИЦИ, ИСИХАСТИ 249 ГНОСТИЦИ 251 СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ 253 АЛЕКСАНДРИЙСКИTE ГНОСТИЦИ 255 КЛИМЕНТ АЛЕКСАН ДРИЙСКИ 260 ОРИГЕН 262 НЕОПЛАТОНИЗЪМ 270 ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ 276 ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ 285 МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО 287 ОРДЕНЪТ НА "ЧИСТИТЕ БРАТЯ" 310 ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ 316 ФИЛОСОФИ ЯТА НА АЛ-ФАРАБИ 319 ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИ3MA 322 ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ 325 AЛИ ИБН
към текста >>
124.
3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
която те влизат в съприкосновение, а също така и върху материалните форми, от които те временно са приети. Тези материални форми са проява на великата Вълна на Живота, която също така се разлива към все по-съвършени форми на живот. Тези две спирали — Потокът на духовете и Вълната на Живота, които вървят една до друга, винаги докосвайки се, образуват еволюцията на Всемира. Но има един по-къс Път от естествения, който е стръмен Път. по който по-бързо се стига върха. Това е Пътят на П
освещени
ето, това е Тесния Път, по който малцина
към текста >>
125.
9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ Има числото 9 и буквите Т и Н. Този Аркан е символ на П
освещени
ето и показва благоразумието, предвидливостта, осторожността, които трябва да притежава ученикът, когато минава през П
освещени
е. Показва още абсолютната Мъдрост и благоразумието, управляващо волята. Картината представя един Старец, който ходи подпрян на своята Тояга и носи пред себе си една запалена Лампа, която крие под горната си дреха - пелерина с качулка. Старецът представлява опитността, придобита от работата в течение на живота. Лампата символизира светлината на ума, която трябва да царува върху миналото, настоящето и бъдещето. Горната дреха, която закрива лампата означава сдържаността, осторожността, благоразумието. Тоягата символизира силата, притежавана от човека, който крачи благоразумно и предпазливо и не издава мислите си. Когато ученикът в своето окултно развитие стигне пред прага на П
освещени
ето, Йерофантът му обяснява вътрешния смисъл на този Аркан, който сам той трябва да преживее. В тази фаза той се среща със своя дух-ръководител съзнателно, който му разкрива някои от световните Тайни. Тази картина е една от картините в Пътя на Хорус, трета по ред на този Път, който включва картините: 3, 6, 9, 12, 15, 18 и 21 от Книгата на Хермес. Деветият Аркан е третата картина от Пътя на Хорус, който е пътят на страданието и който води към големи височини. Този Аркан, както казах, се нарича още пилигримът, или още предпазливостта, или забулената лампа, или
към текста >>
126.
10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да се качи на върха на кръга. Наляво Тифон, духът на злото е свален и слиза надолу. Един сфинкс в отвесно положение на върха на колелото държи меч с лъвската си лапа. Този сфинкс олицетворява съдбата, винаги готова да сполети, да порази надясно или наляво и според това, дали Колелото се подчинява на нейните движения, допуска да се изкачат най-смирените, най-покорните и събаря най-горделивите. най-високомерните. Когато ученикът е вече напреднал в своето обучение и се намира пред П
освещени
е, разкриват му се Тайните на Съдбата, Тайните на Живота. Колелото на Живота е в непрестанно движение: който днес е жив, утре умира; който днес е богат, утре е просяк; който днес е здрав, утре е немощен. Днешният просяк утре ще бъде богат, а днешният роб утре ще бъде господар; днешният фараон утре ще бъде роб на друг фараон. Всичко се върти, всичко се движи, всичко се сменя; една част от колелото се издига, другата се спуска. И тъй върви векове и хилядолетия. Сфинксът, който спокойно и загадъчно седи в облаците над Колелото на Живота показва, че във висшите светове непознати и загадъчни същества наблюдават и ръководят нашите съдбини. Пълните с тайнственост знаци върху Колелото показват, че в нашия живот има много неща, които ние сега още не можем да разберем. Но изяснение можем да получим, когато придобием сила и зрялост. Тогава ние можем в пълно съзнание да си спомним за онези светове, в които ние сме работили, пожънвайки резултатите на наслажденията, които са страданията, както и къде сме
към текста >>
127.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива. Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до П
освещени
е. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите. Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме. Но онези, в които страстите, греховете и алчността още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита. Още ненапълно пречистените влечения и пожелания се съживяват от влиянието на това място. Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това. Тук остават да прекарват и да страдат душите, докато се уверят, че нисшите страсти и пожелания до нищо не водят. Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения и пожелания, и страстите изчезнат, измрат
към текста >>
128.
13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
прах, а вечната част се превръща в безплътен дух. Прави впечатление, че тринадесетият Аркан, Смъртта, идва след дванадесетия план, който е наречен обесеният или изпитанието и това не е случайно, а показва вътрешна връзка мужду тези два Аркана, защото след изпитанието често в живота идва Смъртта. Понякога изпитанието може да бъде много тежко и настъпва смърт. Но изпитанието може да бъде блестящо издържано и ученикът да премине в по-висш курс на обучение и да се стигне до по-високо П
освещени
е. Не винаги ученикът вижда още в този живот плодовете на своите страдания. Много често това се вижда в едно следващо прераждане. Също така има връзка между тринадесети Аркан и десети Аркан - Колелото на Живота, понеже Животът ражда Смъртта, а Смъртта ражда Живота. Този Аркан ни показва, че ученикът, когато минава през фазата, означаваща този Аркан, изучава Тайните на Смъртта. Той, под ръководството на своя ръководител, присъства на смъртта на някой умиращ, да види как умира човек. След това той посещава гробищата, където наблюдава царството на смъртта. Там той вижда как много духове стоят около гробовете, не могат да се отделят от телата си. Това са духовете, които са били привързани само към физическия живот, без да проявяват някакъв интерес към духовен живот. Също тук той може да види тела, които не се разлагат, а запазват вида си, като че са живи. Това са духове, изключително привързани към материалния живот и тяхното силно желание към плътски живот ги задържа към тялото. Нощно време,
към текста >>
129.
14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
се и се сплитат взаимно и многократно, оплодяващи и оплодявани, без да се размесват и накрая се връщат в лоното на Бога. За да разберем напълно тази картина, този Аркан, трябва да разгледаме връзката между единадесети и четиринадесети Аркан, между четиринадесети и седемнадесети, между девети и четиринадесети, и тринадесети и четиринадесети, които имат пряка връзка помежду си. Когато ученикът е достигнал тази фаза на своето развитие, представена от четиринадесети Аркан, неговото П
освещени
е продължава, като му се разкриват все нови и нови Тайни. Докато в предишната фаза му беше разкрита Тайната на Смъртта, сега, в тази нова фаза. му се разкриват Тайните на превъплъщението. Под ръководството на своя ръководител той се запознава със силите и законите, които направляват превъплъщението на духовете и отмерват съдбата на хората. Тук те пътуват през умствения свят и се запознават със съществата в обстановката, която царува там. Те виждат духовете на онези хора, които още в земния си живот са скъсали връзката си със земното и имат по-високи
към текста >>
130.
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато ученикът се среща с Пазача на Прага, той изпитва инстинктивно един страх, защото той се среща с едно получовешко, полуживотинско същество, с едно чудовище. Тук, при тази среща, се води един вътрешен разговор между ученика и Пазача. В този мълчалив разговор Пазачът казва на ученика: Ти си ме създал, ти трябва да ме издигнеш, да ме преобразиш, иначе аз ще те смъкна до дъното на ада. Оттук нататък в това се състои окултната работа на ученика със знанието, което е придобил при П
освещени
ето, да преобрази това свое създание на миналото и да го превърне в светло същество с неземна красота. Най-после ученикът ще се съедини с него, ще се издигне нагоре в светлите етерни висини, където ще се срещне с възвишените духовни същества. В тези етерни висини ученикът ще се срещне с архангелите, които определят съдбините на народите и ги ръководят. Те са духове на народите. В Божествения свят този Аркан символизира предопределението. В умствения свят - Тайната, Непознатото. Във физическия свят - непредвиденото, фаталността, сладострастието. В хороскопа този Аркан показва, че непредвиденото, различните заблуди и неизбежността ще разрушат бъдещите планове на човечеството, ако неговата воля не възпре страстите му. Човек вярва в своята сила, но той не знае, че е само една тръстика. И вековните дъбове не са запазени от бурите и гръмотевиците, та камо ли тръстиката, която се разлюлява от най-слабия ветрец. Човек не трябва да се лъже, че може да предотврати непредвидените катастрофи, които
към текста >>
131.
16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Царството на Духа. Той научава от своя ръководител, че естественият път, който води към Царството на Духа, е развиването на вътрешните духовно-Божествени сили, които организират духовното тяло на ученика и неговите органи, и той може да влезе като гражданин на духовното Царство. Но неговият ръководител му казва, че има и изкуствени пътища — има растителни сокове, чиято употреба предизвиква временно отделяне на частите, от които човек се състои, както става при съня, при смъртта и при П
освещени
ето. Това, обаче, е много опасно, защото впечатленията, които получава проникващият по такъв начин в духовните светове, са много силни и ако човек влезе неподготвен, т.е. не е развил своите вътрешни духовни сили, той може да изпадне в лудост или да заболее тежко. Създаденото по изкуствен път отделяне на духа от тялото разушава нервната система. Това е показано от картината гръмнатата кула, която е тялото на човека, който неподготвен се стреми към духовни постижения, към влизане в света на Духа и към упражняване властта на Духа във физическия свят. В Божествения свят този Аркан символизира наказанието, което постига всички, които злоупотребяват с духовните сили, с властта и силата, и които им са дадени за служене на хората. В умствения свят - разрушения като резултат на гордостта, когато човек се самозабрави и мисли, че като него няма. Тогава идва неочаквано Небесната Светкавица, която разрушава всичко, каквото е създал. Във физическия свят - катастрофи, обръщане на положението, разрушения,
към текста >>
132.
17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Живот от една сребърна урна в една златна, което показва прераждане във възходяща степен, т.е. от по-ниска степен на развитие в по-висока, от по-лошо положение в по-добро, то тук вече тя излива Живота, който носи във формата си, в морето - символ на Божественото. Тя слива своя живот с Божествения, без да изгубва своята индивидуалност. Това показва, че процесът на превъплъщение е вече привършен. Ученикът е научил всичко, каквото може да научи на нашата планета, достигнал е високо п
освещени
е, което е показано с короната от звезди. Той е събудил в себе си силите на всички планети на нашата система, завършил е своята еволюция тук на Земята и преминава в друга еволюция. Той е освободен от всичко земно, пълен със самопожертване, той се слива, така да се каже, с Бога, или по-право казано той е дал възможност на Бога в себе си да Се изяви в Своята пълнота. Звездата с осем лъча показва, че той е придобил Звездата на маговете, която грее на челото на всеки Съвършен, който е завършил своята земна еволюция. От казаното дотук виждаме, че ученикът е достигнал високо п
освещени
е и му се разкриват все нови и нови Тайни на Битието. Този Аркан показва онази степен на развитие на ученика, когато той прониква в глъбините на Космоса и се запознава с процеса на зараждане на звездите. Той вижда, че всяка звезда е едно живо същество, един велик дух или колектив от духове, на който дадена звезда е външната дреха. Той също разбира и знае вече, че и тези велики духове, въплътени в звездите, минават
към текста >>
133.
20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
6, равно на 21, равно на 3. Числото 17 има вътрешна стойност: 153, равно на 9, което е производно на 3. Числото 20 има вътрешна стойност 210, равно на 3. Вижда се, че Арканите 2, 5, 11, 14 и 20 се привеждат към 3, а двата Аркана 8 и 17 се привеждат към 9. т.е. към Аркан 11, който има за краен резултат 3 - числото на Духа. Освен това се вижда, че за числото 2, приведено направо минава към числото 3, а за Аркан 5 то минава през 15, равно на 6, равно на 21 - несправедливост, двата пътя, П
освещени
е. За Аркан 11 привеждането минава през 12 - изпитание и жертва; за Аркан 14, както и за Аркан 5 и за Аркан 20 минава през числото 21. Аркан 8 - Истината и Аркан 9 - Пилигримът ни казват: познаването на Истината ни прави пилигрими или Истината е, че ние в този свят сме странници - Аркан 11 - магически сили. След като премине изпитанията - Аркан 12. ученикът влиза в стръмния път на П
освещени
ето. Аркан 14, след избора на пътя, води към същия стръмен път, към П
освещени
ето. Това трябва да знае ученикът в Пътя на Изида. Когато ученикът е достигнал във фазата, отбелязана в 20 Аркан, той се запознава с творческите йерархии. Първо той се среща със съществата от Първата йерархия, които са ръководители и настойници на отделните човешки души, за да ги ръководят през дългото им странстване от прераждане към прераждане. Те светят, пазят, обичат и служат. След това се среща със съществата от Втората йерархия, които са ръководители на съдбините на народите. Както духовете от Първата йерархия водят хората
към текста >>
134.
21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО Този Аркан има число 300 и буква С. Престол на архангел Михаил, планетен дух на Слънцето. Общо картината представя златна корона, украсена с винетки от седем звезди и поставена в един квадрат, в четирите ъгли на който са изобразени лъв, телец, човек и орел. Това е символ на най-високото издигане, за което човек може да аспирира. Това е върховният талисман на Съдбата, която възвестява, че всички пречки ще се премахнат от пътя на човека и че неговите предопределения ще се ръководят само от волята му. Ще се спра по-подробно върху този Аркан, наречен Корона на маговете или П
освещени
е - под короната има надпис Бог е всичко във всичко. Първата картина, първият Аркан. ни показва началото на творението, когато всичко е произлязло от Твореца по Негова повеля. След това всичко се задвижва, както е показано в реда на картините от Книгата на Хермес във време и пространство и накрая се връща назад към своето начало. Тъй че Божественото пак става всичко във всичко. В двадесет и първа картина се приключват картините на големия кръг. Картината представя една девойка, както в картините единадесета, четиринадесета и седемнадесета, да танцува свещеният символичен танц. Ръцете й са сложени на бедрата, главата обърната напред образува свещения триъгълник, краката се кръстосват като че образуват кръст, който е квадрат. Така се получава триъгълник върху квадрат, което е показано още в картина четвърта и при обратно положение
към текста >>
135.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на П
освещени
ето и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти. Това описание ние излагаме в този му вид, както сме го получили от лицето, което е преминало различните области на духовно съществуване, необходими за придобиване на тези знания, които се явяват като резултат от личния опит в духовния свят. Но тъй като това се намира в разрез с учението на съвременните теософски авторитети, то ще се постараем да докажем, че твърде малцина от тях притежават качества, необходими да обяснят това възвишено състояние. За да представим това по възможност по-ясно. ние ще разгледаме разните степени адепти, после техните функции и природа и най-после условията за достигане на това състояние. 1. Адептът и неговите различни степени Това състояние има
към текста >>
136.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното п
освещени
е на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа". С една дума след св. Агустин църквата премахнала п
освещени
ето, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и
към текста >>
137.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
обяснен символа на розенкройцерите". От съвестната работа на Е. Ару "Комедията на Данте е преведена по буква и коментирана по дух с ключа на символичния език на верните в любовта се вижда, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От тяхното учение той е почерпил омразата си към папите и римската черква както и окултните теории, които намираме във всеки ред на съчинението му". Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището - изпитанията при п
освещени
ето, а Небето е обиталището на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта. Според Ару в горепосочената му книга катарите са имали през XII век знаци за разпознаване, думи за преминаване (пароли), и една астрологична доктрина. Те са правили своите п
освещени
я в деня на пролетното равноденствие. При п
освещени
ето те употребявали три светлини. Научната им система била основана на доктрината на съотношенията на аналогията. Така според тяхната доктрина: На Луната отговаря граматиката, на Меркурий отговаря диалектиката, на Венера отговаря риториката, на Марс отговаря музиката, на Юпитер отговаря геометрията, на Сатурн отговаря астрономията, на Слънцита отговаря опростеният разум или аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез Небесата - науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбира. Според Данте осмото небе от рая, зведното небе е небето на розенкройцерите.
към текста >>
138.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
движение в исляма. Те учели, че всичко иде от Бога. че няма нищо вън от Бога и че цялата Вселена е едно огледало, което го отражава. Те учели, че има една съвършена хубост и че всичко, което тук долу е хубаво, е само един лъч от нея, че има само една любов, Божията Любов, иначе всяка друга любов е такава, защото съставя част от едничката Божия Любов. Те учели, че Бог е истинското реално Същество, а всичко останало е несъществуващо и че човек, който сам е Бог, може посредством пр
освещени
е де се издигне от несъществото до Съществото и да се възвърне оттам, откъдето е произлязъл. В поетична форма идеите на суфизма са предадени по следния начин: "Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло. Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една. Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един. Несъществото е огледало на Абсолютното Същество. И там се показва отражението на Божието Величие. Когато несъществото се опълчи против Съществото, едно отражение на тази двойственост се появява веднага. Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото. Едното, като го преброите, става много. Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край. Несъществото от този момент нататък става яясно, и то-газ заключеното съкровище се открива. Повторете това, което казва традицията: "Аз бях
към текста >>
139.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богомилска космогония 171 Космогонията на Мойсей и християнската космогония 172 Богомилската легенда за Сатанаил 175 Авенир - Абадон - Сатанаил 177 Богомилското разбиране на библейските легенди - Легендата за двете Дървета в Рая и дейността на Каин 180 Нравствените възгледи на богомилите 185 Социалните възгледи на богомилите 195 Високият идеал на богомилите 203 За влиянието, което оказало Богомилството на Запад 211 Богомилските степени 215 Богомилската школа и богомилското п
освещени
е 217 Общи бележки за богомилската школа 218 Изказвания на византийските критици за богомилската школа 220 Катарският требник 226 Седемте християнски степени
към текста >>
140.
Предговор
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
окултно учение. Босюе казва: „От съвестната работа на Е. Ару Комедията на Данте, преведена по буква и коментирана по дух, е ключът на символичния език на ордена Верните на Любовта, се виж- да, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От това учение той черпи омразата към папите и римската черква, както и окултните теории, които намираме във всеки ред от епопеята му." „Според Е. Ару адът представя обикновения свят, чистилището — изпитанията при п
освещени
ето, а Небето е обиталище на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта." Според Ару в горепосочената му книга, квакерите има- ли през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване - пароли и една астрологична доктрина. Те са правели своите п
освещени
я в деня на пролетното равноденствие. При п
освещени
ето те са употребявали три вида светлини — бяла, червена и зелена /българското знаме/. Научната им система е била основана на доктрината на съотношенията или аналогията. Това показва, че те са били запознати с Херметичната мъдрост и са я взели като основа на своето учение. Така според тяхната доктрина имаме следните съответствия: на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, на Слънцето — просветеният разум или аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата /сферите/ - науките, т.е. седемте свободни изкуства, за
към текста >>
141.
въведение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е центъ- рът на Братството, като общото на миналото и настоящето е в учението. Защото западната езотерична традиция е жива и е носителка на вечно живото Учение, което от Божествения Дух и се предава чрез различни посветени. Според окултната наука в областта на Дамаск в Сирия има един окултен център в етерния свят, който ръководи Западна- та традиция. Затова там апостол Павел получи своето посве- щение и откровение от Христа. Там по-късно Християн Розен- кройц получава своето п
освещени
е и откровение. Там, по вся- ка вероятност, и Боян, основател на Богомилството, е получил своето п
освещени
е и откровение, като се знае исторически, че той е бил във връзка с двама непознати сирийци, които идвали при него чак до Преслав. Затова в Богомилството ние трябва да търсим ученията на Западната езотерична традиция или пре- дания, които са облечени от самия Боян във формата на леген- ди, за да бъдат забулени и в такава форма да бъдат достъпни за широките народни маси. Богомилският езотеризъм прави синтез на древната Хер- метична доктрина с християнските Мистерии. Богомилството не е някаква секта, а определен нов начин на мислене и действане. Богомилите са изразители на отноше- нието на космичната мисъл към човечеството в епохата, в ко- ято са работили. И затова техните идеи са вечни и безсмъртни и раздвижиха умовете на средновековния европейски човек, като породиха Ренесанса и Възраждането . Те са онази светка- вица, която разкъсала облаците на средновековния мрак и на- правила възможно
към текста >>
142.
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
с покривала. Те го дирили и в двореца, където той живеел. Нощем се губели някъде и пак ги виждали във Византия винаги заедно, винаги мълчаливи и скришом разговарящи. Това обърнало внимание и на Николай Мистик и той започнал да се безпокои за намеренията и плановете на ученика си. На два пъти те напущали Византия и отивали някъде на Изток с гемия. Един ден след едно такова пътуване Боян се върнал сам и върху ръката му блестял пръстен с оникс и изумруд, белег на високо п
освещени
е и на лицето — черно покривало, символ на дискретност и пазене на тайна. От тези двама непознати окултни Учители от Сирия Боян получил ключовете на Великото Дело и станал посветен. Те събуждат архангела в него и го подготвят за неговата мисия. Знае се от* окултната наука, както вече казах, че в Сирия, в областта на Дамаск, има в етерния свят един окултен център. Затова там Христос се яви на апостол Павел. Оттам и Боян получава своето п
освещени
е. Там по-късно и Християн Розенкройц получава своето п
освещени
е. Но Боян трябва да се върне в Преслав, защото баща му, цар Симеон, е умрял и на престола е възкачен брат му Петър и той трябва да му бъде като съветник. Когато Боян е вече в Преслав, непознатите дохождат няколко пъти при него. Учителя казва: „Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където то се установи, се развива и цъфти култура и цивилизация. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Германия, Франция и сега постепенно преминава
към текста >>
143.
БОЯН МАГА - ВЕЛИК ПОСВЕТЕН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
си т.нар. Божествено Начало, което е източник на тези сили. Когато човек пробуди това Начало в себе си, то му дава власт над същите тези сили в Природата — защото има пълна аналогия между Природата и човека — това, което съществува в Природата, съществува и в човека. И когато човек разполага със силите, които действат в неговото тяло, а това става, когато се пробуди Божественото Начало в него, той става господар на същите сили и в Природата. А това става, когато човек мине през т.нар. п
освещени
е — след като е преминал известна дисциплина, след като е овладял своя ум и пречистил своето сърце, човек достига до възможността да пробуди Божественото Начало в себе си, което става при п
освещени
ето. Тогава човек се свързва с разумните същества на Космоса и те му разкриват тайните на Природата и Живота, които са незапознати на човека на самосъзнанието. При п
освещени
ето човек добива ново съзнание, наречено свръхсъзнание, което е свързано с по-тънки и по-мощни сили от тези, които познава самосъзнанието. По-конкретно казано магията работи със силите, които стоят зад така наречените природни стихии, които се изразяват чрез четирите състояния на материята — твърдо, течно, въздухообразно и светлинно. Всички тези състояния на материята са свързани с известни сили, които магията проучва и дава методи как да се работи с тях. Тези сили на стихиите са свързани с т.нар. природни духове, които от своя страна са свързани с по-възвишени същества на Космоса. Защото всяка сила в Природата е свързана с едно
към текста >>
144.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ДВИЖЕНИЕТО След като Боян се върнал в Преслав от Византия, след като е получил своето п
освещени
е то непознатите, които са били членове на Бялото Братство, един ден посещава патриарх Стефан и измолва от него манастира „Св. Параскева" за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае много малко. Но след посещението на Боян при него, неговите дни са кратки и са вече дни на вътрешен ученик. Оттогава манастирът „Св. Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно п
освещени
е, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби. Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало
към текста >>
145.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от съвършените. Той бил дошъл от Лангедок /Франция/ и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток. Искали да отидат в един център за п
освещени
е, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от Християн Гермелхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност." От този цитат се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи, Розенкройцерството се явява като разклонение, като превъплъщение на Богомилството, и същевременно те са клони на едно и също дърво. Богомилите дадоха много жертви, но от техните жертви се роди Светлината, която заля Европа и разпръсна мрака, който беше сковал човешкия ум, като го стимулира към мисъл и тури началото на Западноевропейската култура. С тази Светлина, която огря и стимулира човешкия ум, той разкъса веригите на робството и в стремежа си да познае Истината, доби свободата си и заработи за освобождаване на човечеството от всички заблуди, с които беше оковано, като отвори пътя на човешкия прогрес. Но всичко това се дължи на жертвите, които дадоха богомилите — защото Светлината се ражда от Жертвата.
към текста >>
146.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е П
освещени
ето и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи
към текста >>
147.
Развитие на дарбите и способностите и влизане във връзка с възвишените същества
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ученикът на езотеричните школи. Така според богомилите има три степени: слушатели, верующи и съвършени. Преминаването от една степен в друга става след дълги изпитания и подготовка. Тези три степени са съществували и съществуват във всички езотерични школи на Древността до днес. И Учителя говори, че има три степени в Пътя на окултното развитие, които Той нарича: оглашени, вярващи и ученици. Значи тук има пълно единство с учението на богомилите. И Щайнер, в своята книга Път към П
освещени
е, също казва, че има три степени в Пътя на окултното развитие, които той нарича: 1) подготовка, при която се развиват духовните чувства и се организира и пречиства астралното тяло; 2) озарение, при което се запалва духовната светлина и 3) п
освещени
е, което дава възможност на ученика да влезе в съзнателна връзка с духовните същества. Същото учение намираме във всички езотерични школи. Това е също едно доказателство, че Богомилството е езотерична
към текста >>
148.
Християн Розенкройц израства между Богомилите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
това дете. Този калугер бил албигоец и то от съвършените. Бил дошъл от Лангедохц /Франция/. Той се оттеглил заедно с детето в един ближен манастир, дето било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последния потомък на Гермелхаузен, който после става известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток; искали да отидат там в един център за П
освещени
е. Точни данни за кой център те имали вече от съвършения богомил, който бил възпитател, на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Розенкройц, никога не е прекъсвало своята дейност. От това се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи Розенкройцерството се явява като разклонение на Богомилството и същевременно те са клони на едно и също Дърво. А знае се с положителност, че Розенкройцерството е окултно общество. Щом е така, то и Богомилството, от което произхожда Розенкройцерството, е окултно общество. Знае се също, че повечето окултно-мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от Розенкройцерството, а понеже последното е произлязло от Богомилството, значи косвено и от
към текста >>
149.
Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на розенкройцерите. "От съвестната работа на Е. Ару Комедията на Данте, преведена по буква и коментирана по дух, с ключа на символичния език на Верните на Любовта", казва Босюе, „се вижда, че Данте е имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От това учение той черпи омразата си към папите и римската черква, както и окултните теории, които намираме във всеки ред на епопеята му." "Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището — изпитанията при П
освещени
ето, а Небето е обиталище на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта." "Според Ару в горепосочената книга, катарите са имали през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване — пароли — и една астрологична доктрина. Те са правили своите п
освещени
я в деня на пролетното равноденствие. При п
освещени
ето те употребявали три светлини. Научната им система е била основана на доктрината на съотношенията, на аналогията. Така, според тяхната доктрина, на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, а на Слънцето — просветленият разум и аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата — науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбират." "Според Данте, осмото небе от рая, звездното небе, е небето на розенкройцерите. Съвършените там са
към текста >>
150.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот. Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог. Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на п
освещени
е, при приемане от една степен в друга. Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите. Те го почитали и като автор на Апокалипсиса, от който черпели вдъхновение и основа за своите есхатологични възгледи. При своите проповеди, с Евангелие в ръка, богомилите имали обичай да тълкуват новозаветните текстове не в техния буквален смисъл, а символично, с оглед да разкрият зад конкретните разкази и случки по-друго съдържание. Освен с каноничните Евангелия, богомилите си служили и с три апокрифни: Евангелието на Яков, Евангелието на Тома, известно под наслов Детство Иисусово, и Никодимовото Евангелие. И трите тези Евангелия са били преведени на гръцки и получили с течение на времето голяма популярност." /Професор Димитър Ангелов — Богомилството в
към текста >>
151.
БОГОМИЛСКА КОСМОГОНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
краткото изложение на древните космогонии се вижда първо, че между всички има едно единство в разбирането за произхода на света, въпреки че са разделени по време с векове и хилядолетия и по пространство с големи разстояния. Това единство показва, че всички тези космогонични учения не са човешка измислица, а имат окултен произход, т.е. имат произхода си в окултната наука, която се изучавала в древните Храмове за П
освещени
е; и второ, всички без изключение учат, че светът е създаден от Логоса, който е изявление на Абсолютния Дух. Това също показва техния окултен произход. Значи, езотеричните учения на древността, раздалечени по време и пространство, имат едно и също разбиране за създаването на света, което не е заимствано, но навсякъде се явява в нова и оригинална форма. И богомилите, като езотерично общество, не могат да правят изключение от това. И те, като окултна християнска школа, имат в основата на своята космогония учението, което е споделяно от всички езотерични школи на древността, а именно, че светът е създаден от Бога, от Логоса и чрез този Логос се проявява Абсолютният Бог на Битието. В следващите страници ще се опитам да покажа това. А че те са вмъкнали в своята космогония и идеята за Сатанаил, това показва тяхното дълбоко разбиране на закона на полярността. Всяко тайно учение има в основата си една космогония, която изнася основните принципи за произхода и развитието на света. Според дълбокото езотерично разбиране, светът като цяло не се създава, защото
към текста >>
152.
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
светлини. Четирите реки представят четирите елемента. След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса Сатанаил създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух. За да оживи човека, Бог Саваот, другият полюс на Проявения Бог, в когото пребъдва Вечният, праща небесна душа, т.е. устрем към съграждане на личността. Духът, т.е. Отческото Начало ще му се даде, когато мине седемте Бездни, т.е. изпитанията, когато мине през П
освещени
ето. Адам е онзи полюс на Космичния Човек, на Адам Кадмон, който се нарича Небесен Мъж. Ева е Животът, Небесната Жена, която се облича в слънце. Така Проявеният Бог Сатанаил-Христос създава света и Космичния Човек — двата творчески акта на творението. Третият акт е озаряването от Бога и човек влиза в Пътя на П
освещени
ето. Висшите полюси са отразени долу и те дават два пола: творчество и майчинство, създаване и поддържане. С тези три творчески акта се завършва първия кръг на творчеството и творческата мощ на Сатанаил отслабва и се засилва организиращата мощ на Христа. Така е осъществено долу горното. Учителя много накратко дава следната космогонична схема: „Когато неограниченият свят или когато Безграничното се ограничило, образувал се обективният Божествен свят. От Безграничния, значи от обективния Божествен свят се е създал субективният вътрешен свят на човека. А от субективния вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят." На друго място Учителя казва, че когато
към текста >>
153.
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ражда от Каин Хет — ужаса, инстинкта. Ада — догмата, ражда свръхпостигането, магическото начертание. И Каин напуска Едем на Мистериите, за да възвести на дело между страдащите и слабите Словото на Тайната и освобождението, което е съществувало досега в трите Небеса. Трите Небеса са трите рода на мистичното себеосъществяване, но осъществяването вътре на онова, което лежи горе над всяко постижение, над всяка Тайна. На Първото Небе лежат съградени седемте Храма, седемте Ключове на П
освещени
ето, седемте Загадки на Вратите, седемте Догми, седемте Ритуала, седемте Жеста, седемте Слова, седемте Завета на Висшата Магия. По тези неща не се пише на книга, всеки устно ще чуе, когато стане зрял. На Второто Небе /по-горе от Първото/ лежи един Храм, синтетичната схема на седемте споменати Храма, където се намира Ключът на Седморката, образувана от четирите и трите и дванадесетте Първообраза на зодиакалната светлина и на Словото. На Третото Небе /над Второто/ стои онзи, чието отражение е Небесният Хермафродит. Образът с отражението дават Соломоновият ключ — шестоъгълника. Четирите стълба и златният в средата дават Пентаграма, който е емблема на власт над елементите. Ясно е, че към Този, Който Е, се стига чрез Висшата Истина, разбулената и изявена Тайна, понеже страдалецът е разчел висшите начертания, овладял е равновесието на Змията и има яйцето на вечно неподвижното пребиваване в себе си. Когато Висшият проклина Каин, Той казва: „Ата нарам". Четено кабалистически, проклятието на Бога е
към текста >>
154.
БОГОМИЛСКАТА ШКОЛА И БОГОМИЛСКОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
БОГОМИЛСКОТО ПОСВЕЩЕНИЕ Окултните школи съпътстват развитието на човечеството и го ръководят в пътя на неговото развитие. Всяка една школа се явява със специфична мисия и задача и оттам и методите, с които работи, са различни. Принципите са едни и същи, но методите са различни. Това може да се провери исторически, като се проследят методите, с които са работили различните школи в течение на човешкото развитие. Няма да се спирам на методите, с които са работили школите в миналото преди християнската епоха, но ще кажа, че богомилите, като окултна християнска школа, са имали свои специфични методи, които са се основавали на християнските принципи. Почти всички автори споменават, че богомилите са отдавали голямо значение на Евангелието на Йоана. То им е било настолна книга. Но Евангелието на Йоана е една дълбоко мистична книга, която може да служи за ръководство на учениците на една окултна християнска школа. Богомилите не само са чели това Евангелие, но са работили с него като с помагало. Защото там са дадени ред методи, по които ученикът може да работа, за да влезе във връзка с възвишените същества и с Христа. Те са вземали определени стихове от Евангелието и са размишлявали върху него и с четене и размишление върху тези стихове те са организирали астралното си тяло и са изработвали органите в него. Но преди да направят това, те са работили за придобиване на морална чистота, за пречистване на астралното тяло, за която цел са употребявали ред методи. Най-първо те са били
към текста >>
155.
Общи Бележки за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на последователите също показва, че Богомилството е окултна школа, защото такова разпределение на последователите е съществувало във всички окултни школи. И Учителя казва, че има три степени на окултно ученичество, които той нарича също слушатели, вярващи и ученици. Това в различни форми се подчертава във всички окултни школи. Така средновековните розенкройцери и Щайнер са разделяли процеса на обучението на три степени, които са наричали съответно: подготовка, озарение и п
освещени
е, които отговарят на богомилските оглашени, вярващи и съвършени. Същото деление е имало както в школите на Хермес в Древен Египет, така и в школите на Питагор, и на есеите, и в християнските окултни школи и въобще във всички окултни школи. И Христос е имал три категории слушатели: външният народ, на когото е говорил с притчи — това са слушателите. Седемдесетте и двама ученици, които отговарят на вярващите и дванадесетте ученици, които са съвършените, посветените. В кръга на 12те има още два по-тесни кръга — от трима и четирима ученика. За тези неща съм говорил по-подробно в книгата Християнството като окултна школа. Богомилството като окултна школа, както вече видяхме, е приемало изцяло Новия Завет и го е имало като основа на своето учение и живот. Защото то е християнска окултна школа. Но като окултна школа богомилите са знаели, че освен външна, екзотерична страна, Писанието има и вътрешна, езотерична страна и затова са отдавали по-голямо внимание и значение на езотеричната страна на
към текста >>
156.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва. После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто п
освещени
е. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му." От тази мисъл на Зигавин, враг на богомилите, се вижда, че в тяхното учение и практика няма нищо дуалистично, нито еретично, а чисто християнска практика, както е практикувано от апостолите и първите християни. И в такъв случай сектанти и еретици са тези, които са отстъпили от първоначалното учение и практикуват друго, свое, измислено от тях. Също и в думите на Козма не проличава нищо, което да ги обвинява в дуализъм или еретичество, а напротив, изкарва ги такива, каквито са били първите християни. От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която ученикът придобива морална чистота, след това озарение от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после п
освещени
е.
към текста >>
157.
Катарският требник
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
за обредността на богомилите и за трите степени се посрещат със съответните места от Катарския требник, от което можем да заключим, че той е просто превод или преработка на богомилски требник. Катарският требник се предхожда от молитвословия, формули, употребявани при службата, от молитвата Отче наш и от Йоановото евангелие, преведено на латински. Требникът се състои от пет части, отнасящи се до следните пет неща: 1. Службата на богомилите 2. Приемане на слушател за верующ 3. П
освещени
е на верующ в съвършен /духовно кръщение/ 4. Молене при различни случаи 5. Духовно кръщение на болен вярващ. При всички тези случаи те си служели с молитвата Отче наш и с пеенето на духовни песни, още и с различни формули и стихове от Евангелието на Йоана. Ето някои от техните формули: • Благословете, пощадете ни • • Да ни бъде според Словото Ти, Господи • • Отец, Син и Дух да опростят всичките ни грехове • • Да се поклоним на Отца, на Сина и на Светия Дух • • Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички нас • При всички случаи са прочитали отделните стихове или първата глава от Евангелието на Йоана и са размишлявали върху тях. От всичко това, което съдържа Требникът се вижда, че няма място за никакъв дуализъм, а едно чисто християнство, такова, каквото е практикувано от първите
към текста >>
158.
СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както казах, в Требника са описани три степени на Богомилството и начините за преминаване от една степен в друга, както ги предадох по описанието на Зигавин, който сравнително вярно ги е предал, затова сега няма да се спирам повече върху тях. Трите степени, за които се говори при богомилите, се наричат в съвременната западна окултна наука подготовка, озарение и п
освещени
е. Тези три степени на Богомилството и на окултната наука в първоначалното Християнство са били диференцирани в седем степени, за които съществуват две системи, по които са описани. Едната ни е предадена от Учителя, а другата — от Щайнер. Ще изложа и двете и след това ще предам розенкройцерския начин на обучението, понеже споменах, че Буда и Християн Розенкройц са предавали в школата на богомилите. Тези седем степени, през които минава обучението на ученика, са били разкривани и прилагани в езотеричните кръгове и богомилите, като представители на езотеричното християнство, са ги прилагали в своята работа като ученици. Задачата на ученика на всяка окултна езотерична школа е да работи за превръщането на всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известни категории същества, които са техни господари. И да стане човек господар на своя живот, той трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на
към текста >>
159.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
него всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло. Когато се е новородил, когато се е пробу- дила душата му за нов живот, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя на-рича п
освещени
е. При нея човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертва-та, той ще учи да жертва всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите си братя. При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което идва седмата степен - Възкресение-то, при което човек става едно с Бога, става съвършен човек. Възкресението е от Бога. При възкресението долните тела - физическо, ас-трално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана. Всички тела трябва да вибрират в
към текста >>
160.
11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно п
освещени
е, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко. Тогава аз, ако съм на мястото на този, който умира ще оставя всичко и ще изляза от тялото, че като дойде смъртта да ме няма в тялото и ако има нещо останало, нека го вземе. Които не разбират ще кажат: Нали Бог създаде живота, нали трябва да се живее? Трябва да се живее, но в сегашния живот има много примеси, които трябва да се отделят. Ние сме за един разумен живот, в който да няма примеси. Сегашният живот на хората, е живот на изпити и като свършите изпитите ще се измени животът ви, ще се изменят условията на вашия живот. Който завърши своето
към текста >>
161.
Мото на книгата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
има много, но един е Пътят към П
освещени
е. Нарядите, които ви давам, са методи в този Път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно. Само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство. " "Работете за Цялото, за да възприемете енергиите на Цялото, които ще съградят във вас духовните органи. Новата фаза в развитието, това е фазата на Любовта, това е фазата на еволюцията, в която работи Любовта като принцип. В миналото, в процеса на инволюцията е било обратно – Мъдростта е била главният принцип на работа, а Любовта е била помощно средство. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира. Човек е като едно растение. Той трябва да използва Светлината, Топлината и влагата, за да расте и да се развива. Човек трябва да използва енергиите на Любовта, Мъдростта и Истината, за да расте и да се развива. При сегашното развитие на човечеството най-добрият метод за развиване на психичните сили е Любовта. Повдигането на българския народ зависи от вашата работа като ученици. Ако вие работите, той ще се повдигне. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни. Духовното развитие на човека зависи от връзката, която има с Бога и с Възвишените същества. Но за да се поддържа тази връзка, първото условие е хармонията – външна и вътрешна. Защото хармонията създава благоприятна среда за проявление на Възвишения свят. Наруши ли се хармонията, връзката се прекъсва."
към текста >>
162.
Посвещение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
П
освещени
е. Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в развитието си черпи сокове от своя Учител. На онзи, който влиза в Школата, се казва: “Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас. Пребъдете в Моята Любов”. Това е особено п
освещени
е. За всички ученици от всички времена и епохи, от всички народи и племена правилата са едни и същи и с нищо не са се изменили и никога няма да се
към текста >>
163.
Изявлението на Духа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изявлението на Духа. Духът някой път действа вътрешно чрез нашата интуиция, а някой път – външно. Той ни предупреждава някой път чрез сънища, а някой път чрез нашите приятели. Изобщо той действа и отвън, и отвътре. Но когато ние се подигнем и започнем да го разбираме, тогава идва т. нар. Първо п
освещени
е. Тогава Духът ни говори вече на един отривист, разбран език, в който думите имат само едно значение. Той ще бъде като ваш приятел, който щом ви намери, че сте се изгубили в гората, ще каже: “Ела с мен, аз ще ви покажа пътя”. Писанието казва: “Духът ще ви научи на всичко”. Това е един колективен Дух. Всички трябва да познавате този Дух и да го имате в душата си. Духът е изявление на Живия Господ. Духът е носител на всички дарби, способности и
към текста >>
164.
За “Пътят на ученика”.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За “Пътят на ученика”. Вие, като ученици, ще минете през страданията на Йова – това е едно П
освещени
е. След това ще минете през страданията на Христа – това е последното велико П
освещени
е в Живота. Сега аз говоря на онези от вас, които изучават “Пътят на Ученика” и вървят в него. И в останалите работи има нещо за изучаване, но те бледнеят пред “Пътят на
към текста >>
165.
Петнадесета глава от Евангелието от Йоана
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Петнадесета глава от Евангелието от Йоана. Петнадесета глава от Евангелието от Йоана е за учениците, а не за обикновените хора. Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в развитието си черпи сокове от своя Учител. На онзи, който влезе в Школата, се казва: “Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас. Пребъдете в моята Любов”. Да пребъдеш в Божията Любов, това е особено П
освещени
е. За учениците от всички времена и епохи, от всички народи и племена правилата са едни и същи, с нищо не са се изменили и никога няма да се
към текста >>
166.
ВЛАД ПАШОВ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
1, ИК “Логос”, 2000, Варна. “Имам дом неръкотворен” е единственото пълно ръководство за методи и практики за духовно себеизграждане, съставено от непосредствен участник в Школата на Бялото Братство, която Учителя Беинса Дуно провежда от 1922 г. до 1944 г. Тази книга включва всички модели и “архитектурни” закони, по които съвременното човешко съзнание може да строи своето духовно тяло – дома на бъдещите хора и на бъдещата култура. Пътища в Живота има много, но един е Пътят към П
освещени
е. Нарядите, които ви давам, са методи в този Път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно. Само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство.
към текста >>
167.
4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот - егоистичните чувства, чувствителността, свенливостта, нерешителността и приспособимостта. В умствено отношение дава критицизъм, анализ, логика и разговорчивост. 7. Везни. Това е един въздушен и кардинален знак. Везни представя вътрешното равновесие на силите в природата и съдържа тайната на Божественото изкупление в древните п
освещени
я. Във физическото тяло управлява кръста, бъбреците, далака. В психично отношение показва артистичност и изтънченост, желание за одобрение и всички социални стремежи. В умствено отношение - сравнение, наблюдателност, възприемчивост, разсъдливост, уравновесеност. 8. Скорпион. Воден и неподвижен знак. Символизира смъртта и изкушението. Това е символическата змия, която е изкушила Ева. Оттам и падението на човека от точката на равновесието във Везните в унищожението и смъртта чрез лъжата и измамата на Скорпиона. Във физическото тяло представя половата и възпроизводителна система. Емблема на раждането и живота. В психическата област управлява животинските страсти, ревността, завистта, гордостта. В умствено отношение - любопитство, мистицизъм, хитрост, способност да отсъждаш справедливо. Символ на раждането на идеите. 9. Стрелец. Това е огнен и подвижен знак. Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета. Във физическото тяло управлява бедрата. В психичния живот - безпокойство,
към текста >>
168.
11-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
област на Живата Природа с цел да я изучават. При такива случаи човек трябва да се отрече от известни желания. Тъй че, когато се казва, че човек не трябва да има желания, това подразбира специално състояние, в което той се намира. В едно отношение желанията на човека са импулс, а в друго отношение - спънка и ограничение. 4. Някои отиват в Индия при индусите, които с хиляди години са развивали своите способности, та да им разкрият много неща. Ще отидат там да придобият своето първо п
освещени
е. Какво ще бъде то? За да ви приемат в Школата си, ще ви турят на един каменен кръст, за да стоите там 5-6 дена, за да видите какво можете да научите от камъка. Някои, които са ходили, като се върнат в Европа така инициирани ще кажат: Ние минахме през кръста. Индусът може да види нещо на този камък, но европеецът само ще се въодушеви, че е стоял на него 5-6 дена, ще си мисли че е посветен, че е видял нещо, но на този камък няма никакви знания. Тия п
освещени
я, които могат така да се дават, това са външната страна. Това п
освещени
е на този камък изисква да знаеш свойствата на органичната, твърдата материя, за да можеш да измениш своите кости. Първото п
освещени
е се дава, за да можеш да научиш онези закони, чрез които да видоизмениш своите кости и мозъка, който се намира в костите. Следователно, при този нов строеж на твоя мозък, в тебе ще нахлуят нови енергии. Знанията ти ще се разширят, умът ти ще се опресни. Туй състояние наричат "възраждане" или опресняване на човека. 5. В Индия има Братства
към текста >>
169.
25-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ученичество и е издържал всички изпити, решил е всички задачи, които Учителя му дава. Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е. Това е тъй невъзможно, както е невъзможно един гениален цигулар да свири на една дъска, на която са опънати четири струни, и да изпълни нещо велико, и то да го изпълни хубаво. За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо пр
освещени
е, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост. Само чрез такъв човек може да се прояви Христос - Великият Учител на Бялото Братство. Такъв човек е организирал своето духовно тяло и го е направил безсмъртно и е префинил своето физическо тяло, за да може да стане добър проводник на най-висшия живот. 48. Учителя прави контакт на космичните енергии със земята. Така че чрез Учителя се изливат космичните енергии на Любовта, Мъдростта и Истината, които създават условия за пробуждане на човешката душа. Под влиянието на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта, които се изливат чрез словото на Учителя, човешките души ще се пробудят от дългия сън, който са прекарали в лабораторията на материята, и ще заживеят нов живот. Мисията на Учителя е да даде всички методи и начини и да създаде условия с привличането на съответни космически сили за пробуждане на човешката душа. 49. Понеже с почването на възхода, човечеството навлиза в нови области на
към текста >>
170.
28-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителя казва: "Кои хора са велики? - Тия, които имат любов към врага”. Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро, или ще се превърне на добро. Това е изпитът на Йова, всеки ученик в пътя на своя възход, непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване на п
освещени
е. Изпитът на Йова е най-големият изпит през таза фаза на развитието на ученика. Една сестра попита веднъж Учителя в разговор: - Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? - Не. Вашите страдания са от страданията на актьора, който играе на сцената. Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните Окултни Школи, ученикът минавал през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като мине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта. След приемането на любовта, ученикът вече влиза в живота. Той чувствува, че досегашният му живот е бил приготовление за влизането в истинския живот. 4. Окото Следващата картина на Пентаграма е окото.
към текста >>
171.
39-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето възлизане. Туй, което се нарича "п
освещени
е", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост - Любовта. Тогава всички действия ще стават правилно. Тази Любов не е едно преходно чувство, а една разумна двигателна сила. Щом Ученикът намери своята сродна душа, той е разрешил половината от своята задача, намерил е правия Път на своето развитие. Тогава Учителят му ще го намери и Христос ще му заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е Великият Закон: Дето са двама души събрани в Мое име, там съм и Аз. Тези двама, това са двете сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще
към текста >>
172.
СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
външно налягане, за да се роди вътрешната сила. * Вие още не сте изпитали велики страдания. Още не са ви разпъвали на кръст. Който е страдал, той е як. Христос казва: “Скръбна е душата ми до смърт.” Какво е чувствал той в себе си? Опитайте се да влезете в такова състояние, да преживеете това, което Той е преживял. Силни са били неговите страдания! Да минеш през едно положение, без да си виновен, и да свършиш живота си като виновен, без да се оправдаваш. Това е характер. Това е п
освещени
е. * Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло. Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, тогава човек боледува. Всички тела взаимно си помагат. * Често Провидението изпраща на човека голямо страдание, за да го избави от друго по-голямо нещастие. * Страданията са Божественият огън, който ви чисти от
към текста >>
173.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
нищо. Ама баш нищо! Той знае от кора до кора науст и псалтир, и апостол, и евангелие, и минея, и всичко, и всичко. Хаджи Илия стои всеки път до владичия трон у черква. Да се случи некоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против скакалци, против мишки, против поводие… каква и да е забъркана служба или молитва, до никого не се допитват, а само до хаджи Илия. Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ пр
освещени
е мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном! Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право. Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“. Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп. Такъв беше хаджи Илия. От него трепереха всички, като почнеш от клисарите и анагнозите, па
към текста >>
174.
Учител
 
- Георги Радев (1900–1940)
учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една постъпка (убийството на египтянина, абсолютно забранена за един ученик на Бялото Братство) той трябваше да отиде на уединение цели четиридесет години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство той трябваше да учи и изкупва цели четиридесет години. Чак след това той получи ново п
освещени
е. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена грешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат онези самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците Си: ”Не се наричайте Учители!” Ще ме попитате сега как се познават истинските Учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Бялото Братство от тези на Черното. Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най- хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: “Само мен ще слушате, само в мен ще намерите Истината.” Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците Си казва: “Не очаквайте много от мен!” За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери
към текста >>
175.
ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Човечество. То живее в хармония с творческия Космичен ритъм, което Той нарича „Живот за Цялото". В този труд се дават безценни указания в тази насока, които могат да ползват както обикновени индивиди, така и отговорни личности и общества според добросъвестното им изучаване и достигнатото ниво на съзнание. Колкото съзнанието се извисява, толкова тегловността се намалява. Учителят ни води към Космично Съзнание, при което се постига Свобода. Само свободният може да достигне П
освещени
е и да познае Истината. Неговите чувства са хармонични и възвишени; мислите му - позитивни и непротиворечиви; делата му- творчески и благородни. Той работи с времето чрез законите на Живата Разумна Природа, посявайки семената на добрия живот със свръхчовешко спокойствие, търпение и последователност, характерни за Космичното Съзнание. За него събитията на нашата малка Земя се нареждат по Епохални Космични Планове. Затова той няма противоречия в своята дейност. Само Космичното Съзнание ще освободи човека от Космичната зависимост! * * * Попитах Методи дали да допълня този труд, както „Новата Култура ..." „Да я оставим такава - кратка и есенциална" - каза той след кратко колебание. Затова при съставянето й съм ползвал френското издание и ръкописите на автора по тези въпроси, без да добавям свои коментарии, освен това въведение. „Тя е една от вратите на Школата: за хора с развито философско мислене" - каза авторът. В днешния критичен момент, на прага на третото хилядолетие, открехваме тази врата
към текста >>
176.
ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
СВОБОДАТА Ако се движим в орбитата на една личност, на едно общество, на един народ, ние ще бъдем роби на условията и ще се товарим с техните противоречия и Карма[1]. Ако живеем за Цялото, за Универсалния живот, тогава ще бъдем съзнателни и разумни съучастници в творческите процеси на Битието. За да придобие вътрешна свобода за осъществяване на тази максима, съзнанието трябва да премине през три п
освещени
я, за да се освободи от клопките на личността, съмнението и догмите. По време на Първото п
освещени
е човекът, в своите етични и морални концепции, трябва да преодолее рамките на малкия си личен свят, който е временен и да заживее със своята индивидуалност[2], която е вечна. Затова Мъдрецът казва: „За да може човекът да бъде свободен, той трябва да е готов в даден момент да направи всичко, което изисква Великото Космично Начало, за което е необходимо всички ние да се смирим." Човек трябва да е в синхрон с пулса на Живота за Цялото. Това може да се реализира само тогава, когато той заживее със своята индивидуалност, която е в непосредствена връзка е Космичния Принцип. При Второто п
освещени
е умът се измъква от мъглите на съмнението, което произтича от ограничения свят на сетивните възприятия и на конкретната мисъл. Това означава, че човек трябва да събуди в себе си висшата причинна мисъл, която е единственото средство за проникване в метапсихичните светове. Последните осветляват и изясняват процесите на живота, не само като закономерност и целесъобразност, но и като висша
към текста >>
177.
ВТОРАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Те ще ги изявят във всички области на живота, особено в областта на метапсихичните изследвания, на поезията, музиката и философията. Ще възбудят такова творческо вдъхновение, за което човечеството дори не е мечтало. За такова висше вдъхновение са необходими три главни качества: смирение, знание и светлина. Светлината носи знание, пряко свързано със Света на Мъдростта, а познанието е предпоставка за великото смирение. Тази Втора максима на Свободата се отнася към Четвъртото п
освещени
е, свързано с Новозаветния свят: освобождаване от веригите на чувствеността и гнева. Христос показа на човешката душа как чрез четвъртото п
освещени
е да скъса две фатални вериги. Едната от тях е на чувствеността и на изкушенията на плътта. Втората верига е тази на гнева и отмъщението. Христос реши този труден проблем, произнасяйки две формули, които станаха завет за човечеството: Първата (в Гетсиманската градина): „Да къде Волята Ти", а втората (на кръста): „Прости че, те не знаят какво правят!" Днес цялото човечество и особено народите от Бялата раса, които получиха учението на Христос в неговата най-чиста форма, а го приеха само формално, са поставени на този важен тест - изпитанието на Голгота. Хората и народите трябва да обуздаят чувствеността на плътта и да простят на своите врагове. Това е матуритетният изпит, доказателство за зрялост, пред който цялата Бяла раса е
към текста >>
178.
ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
осъществят Третата максима на Свободата. За тази реализация са необходими три мощни качества: търпение, постоянство и самообладание. „Истината ще ви направи свободни!" - гласи Христовата мъдрост. Тази висша идея ще бъде осъществена с появата на споменатите души, които ще бъдат блестящи. В тях ще цари Космичното единение: магичната хармония между топлото човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената човешка воля. Те ще бъдат потопени в света на Утвърждението, свързано е Петото п
освещени
е на човешката душа - с Възкресението. Тази форма на п
освещени
е ни поставя върху Пътя на вечната спирала - света на Безсмъртието. Само в светлината на безсмъртието на човешката душа ще се даде абсолютно и независимо разрешение на личните, семейните, обществените, народните, расовите и общочовешките проблеми, които вълнуват нашето
към текста >>
179.
ТРИТЕ ЦЕНТЪРА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
да изясним още същността на четирите висши Максими, ще покажем, че свободата на човека е подвластна на действията на три центъра (три ложи, три братства), обитавани от интелигентни и разумни същества. Това са висши сили, единни в основата си, с три различни задачи и методи на действие. Тези три центъра[1], съществуващи в Универса, са условно наречени: Център на Лявото п
освещени
е; Център на Дясното п
освещени
е (Бялата Ложа) и Център на Великото Всемирно Братство, който управлява първите два. Първият център - Левият - има за седалища планетите и действа в материалния свят с елементите, които създават формите на нещата и явленията. Вторият център - Десният - има седалища на слънцата и се занимава със съдържанието на формите и явленията. Той работи върху съзнанието, което одухотворява формите и движи явленията. Третият център - Космичният - има за седалище Центъра на Галактиката, около който кръжат слънчевите системи. Учителят нарече този център Алфиола - Начало на началата - или, метафорично: Звезда на Звездите. Този център разполага с плановете за еволюцията на народите и човечеството. Той дава директиви на другите два центъра, които в опозиция помежду си осъществяват тези планове. За първите два центъра - Левия и Десния - съществува огромна литература, която през вековете е разпространявала философски и мистични идеи. Третият център - Космичният - е неизвестен на широката публика. Дори Великите Посветени не говорят за него, освен е притчи, легенди и откровения. Първата Ложа -
към текста >>
180.
КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Начало, но както първите, така и вторите са схващали Божественото като нещо външно, персонално, обективно. Новото, което внася Учителят чрез своето Слово, което ще се разработи в Шестата раса, е за събуждането и за спасението на божественото в човешката душа. Тя трябва да бъде в интимна връзка с Божественото Начало. Идеята че Бог наказва, е изопачение на теолозите, което внася страх в душите. Изпълнението на Кармата е поверено на интелигентните служители от школата на Лявото П
освещени
е. Учителят казва: „Когато детето краде ябълки, господарят го налага. Детето трябва да пита, но, от Космично гледище, и господарят не е абсолютен стопанин, а само един временен служител на тази градина." Следователно Кармичният закон почива на една относителна база. Много от книгите на теософите и други окултни школи разглеждат тези големи житейски проблеми. За да изясним Кармичния закон, ще кажем още няколко думи. Човекът, който сам се оплита в Закона за причини и последствия, е длъжен да изплати последствията от своето отклонение от законите на Живата Разумна Природа. Величието на Божественото Начало е, че не предоставя целият дълг да бъде изплатен наведнъж, а постепенно, като при това изплащане, човешката душа събира опитности и учи своите житейски уроци. Злото идва, за да се изправи човек и да направи интимна връзка с Божественото Начало. Човешката индивидуалност е проява на Космичния лъч, който е излязъл да работи в една слънчева система. Всички души, които вземат участие в тази слънчева
към текста >>
181.
ТРЕТОТО ОКО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
да разгледаме философско-мистичния смисъл на мъжкия и на женския принципи, ще спрем за малко вниманието си върху най- загадъчната жлеза с вътрешна секреция - пинеалната жлеза (Епифиза). Седалището й се намира над и отзад хипофизата. Тя е дълга около 12 мм и широка 3 мм, с конусообразна форма и червеникав цвят. Не случайно, в древността, в светилищата за п
освещени
е, са я наричали „третото око". За нея Учителят се изразява така: „В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото „летящо око на душата" или вътрешното слънце на човека". Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм, но има и други функции. Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел — окото на душата - я препраща по целия мозък. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло. Човешкият мозък, в своето развитие, има цяла история. Веществото, от което се е образувал човешкият мозък се е събирало в течение на милиони години". Още от дълбока древност посветените са знаели, че ролята на пинеалната жлеза е да контролира и направлява нормалните функции на останалите жлези с вътрешна секреция. И затова са я наричали „върховен надзирател на другите жлези". Секрецията на пинеалната жлеза се нарича пинеалин. Тя действа много активно в редица физиологически направления. Направлява нормалното развитие на пуберитета на индивидите от двата пола; въздейства върху оформлението на мозъка; регулира
към текста >>
182.
ТРИТЕ МИРОГЛЕДА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
древността и през първите векове на нашата ера, е действала Мойсеевата максима: „Око за око - зъб за зъб!". Тя се е прилагала и до наши дни в отношенията между държавите. Тази доктрина представя мирогледа и метода на работа, присъщи на Лявото п
освещени
е. Това е Старозаветният свят - светът на робството. Втората максима: „Обичай врага си!", дадена от Исус от Назарет, не само, че не е приложена, но е останала и неразбрана. Конкретната човешка мисъл, оперираща в тесния емпиричен свят на сетивата и представите, не е могла да разбере тайната на тази магична формула. Любовта има много по-голяма честота на вибрация и тя може да неутрализира по-низшите и по-плътни вибрации на омразата. Това е оперативен метод, прилаган от Бялата ложа, ложата на дясното п
освещени
е. Това е Новозаветният свят - на Братството. Както подчертахме, двете ложи имат отношение към великите процеси на живота. Лявото п
освещени
е, на Тъмните сили, „Князът на този свят", се представя с деструктивните процеси на живота: взема участие в събарянето на остарелите обществени форми, неадекватни на новите изисквания на живота. Дясното п
освещени
е, на Светлите Творчески Сили, участва в съзидателните процеси на живота. Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват плюса и минуса на Великата Космична Реалност, която създава и съхранява плановете на еволюцията на слънцата и живота. Идваме до Третия завет, който има отношение към света на праведните и който сега се изявява от Космичното Начало.
към текста >>
183.
Самозванецът
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
да бъде реклама на онази фирма, която го е изпратила от България във франция. Но той махна табелата, която му бе прикачена зад гърба й вместо да бъде жива реклама за онази фирма, която го е изпратила, той се провъзгласи за Учител, за Махараджа и пожела всички възможни индийски титли. Не стига това, но за да бъде съдбата по-категорична и да бъде разказът на Учителя по-достоверен и да бъде опитността на Методи Константинов още по-достоверна, Михаил Иванов отиде в Индия, прие п
освещени
е от другата ложа и прие друго име - Омраам. Е, какво ще кажете за това? Той не изпълни задачата на Учителя да носи на гърба си рекламата на онази фирма, която го бе изпратила в Париж. Хвърли табелата с рекламата и се провъзгласи за махараджа. С това той заблуждава всички, които пеят песните на Учителя и играят Паневритмия във Франция. Той печата своите лекции, а ще дойде време, когато неговите последователи ще донесат в България книгите му и ще ги изложат на обществени места. А за неговите книги вие имате решението на Учителя, Който ги хвърли в огъня! Вие ще се определите сами кому ще служите! Нашето поколение от времето на Школата се определи и ние знаехме кой кому служи. И не можем да бъдем излъгани, нито подведени. В никакъв случай! Ще дойде време, когато представители на Михаил ще донесат неговите книги в хубави лъскави издания, за да ви изкушават и прелъстят. След това ще преведат от френски на български неговите книги и ще му лепнат етикета Учител на Бялото Братство, с цел да ви
към текста >>
184.
Край на първо действие
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувствуваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на п
освещени
ето. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно-мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирова-на група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно п
освещени
е на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, като по този начин човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно п
освещени
е на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителя ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в
към текста >>
185.
БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият п
освещени
е и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на
към текста >>
186.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Учителят Петър Дънов. Всъщност чрез Него се изяви Духът Беинса Дуно или чрез Него се изяви всъщност Отец-Бащата. Случвало ми се е да срещам някои негови последователи (на Михаил) в лагерите по Паневритмия, които сме правили в Алпите и никога не съм влизала в спор с тях. Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил п
освещени
е Омраам не знам какъв си Михаил Иванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно п
освещени
е. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на
към текста >>
187.
ПОСТИЖЕНИЯТА
 
- Теофана Савова
себе си. Той поставя нещата на мястото им и навреме. Силен човек е този, който може да носи 100 тона товар на гърба си и да го подхвърля на един километър разстояние. Богатият човек привлича хората към себе си. Да отидете при богатия, това значи да се привлечете от него така, че да не искате да се върнете назад. За Бога всичко е постижимо. И за онзи, който живее с формулата Д. P. С. Б., т. е., който е добър, разумен, силен и богат, непостижимите неща стават постижими. 4 април П
освещени
е - дали човек може да задържи придобитото. 7 април, вторник Прекрасен ден, екскурзия до Витоша! 28 юни Велики Господи! Велики Учителю! Моля за съдействие! Моят приятел Кръстю Тулешков се сгоди. Бдете, мой Учителю, над неговия път! 3 юли, между 9 и 10 часа преди обед Велико възкресение. Свободата на човека не се извоюва лесно. Свободата на човешката душа не се придобива лесно. * Из „Заветът на лъчите на светлината" - събрал и наредил Учителя. Прочели ли сте вие това писание? „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: от Господа биде това, и чудесно е в очите ни ". * Добродетелта трябва да е толкова велика, че да е над всичко. * „Аин фаси" - музикален образ, даден на 17 октомври 1931 г. * „Наука е да намериш ценното в човека." „Сега природата има да направи жената майка - врата към Любовта, а майката да направи девица." * Велики Учителю, ти си работил преди векове, работил си преди 2000 години, работиш и сега. Нека твоята свещена работа бъде благословена сега, всякога и
към текста >>
188.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
представители на древността, учил в секретната окултна школа на Египет, посветен в тайните на Хермес. Хермес Трисмегист — тройновелик, е от първите ръководители на египетската култура няколко хиляди години преди Христа. Създава школа само за мъже, които нямат право да се женят. Те минават през строга дисциплина, за да се подготвят за възприемане на великото знание. Така в Египет се подготвят много философи и учени, които занасят своето знание в Индия и Гърция. В Египет те получават п
освещени
е. Жреците са запознати с окултната наука и знаят, че човек има няколко тела: физическо, етерно, астрално и други. Школата на Орфей е при изворите на река Марица, в подножието на Мусала. За това споменава и Едуард Шуре в книгата си „Великите посветени", където се казва, че Орфей се е подвизавал в подножието на планината Каю-Кайон, което е старогръцкото наименование на Мусала. В циркуса на Маричините езера Орфей със своите песни и свирене привлича всички хищни и тревопасни животни и те, омаяни от чудните му мелодии, стават кротки и не се нападат. Неговата музика оказва могъщо въздействие и върху хората, като ги подтиква към добър, хармоничен общ живот. Този циркус е наречен Олтара, а Маричината долина — Долината на безмълвието. „Има на земята една ложа от учени, които се събират да разискват научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за Земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до
към текста >>
189.
7.26 Олга Славчева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
основа на прочетеното в пресата. Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" № 66. Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за пр
освещени
ето на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов. Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски. Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос — да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи
към текста >>
190.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената Школа. Той започва съзнателно да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, който минава през пет стъпки на самоусъвършенстване. 1-ва картина: СТЪЛБА С УДОБНИ СТЪПАЛА, КОИТО ВОДЯТ ДО ЕДНА ВРАТА (път към Истината от Добродетелта /4 —>1 / - по синия лъч) След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне п
освещени
ето. С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята
към текста >>
191.
УВОДНИ ДУМИ
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
и когато за северното полушарие на земята, което е предимно най-благоприятната почва за Неговото Слово, дните са най-къси, а нощите - най-дълги. Преди Христа древните учители са давали на своите ученици правила за живота, учили са ги да познават вечните закони на природата, разяснявали са смисъла от появата на човека и необходимостта от неговия развой. Всичко това се давало в тайни школи, където учениците преминавали период на подготовка, различни упражнения, за да достигнат п
освещени
е. Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път - път на саможертва, любов и милост, а милостта е първото дете на любовта. Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието. Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като
към текста >>
192.
Село Хатърджа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско. Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на полуострова. Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно пр
освещени
е. Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка. Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч. Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета. Дядо Георги завел при него сина си Атанас и го предал да го учи.3 Атанас Георгиев ходил наред две зими да се учи при отца Михаила. В скоро време той се ограмотил, а също така заучил и няколко черковни тропари. Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал сина му Атанас да изучи и гръцкото писмо, затова отишъл с него в гр. Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее у един негов
към текста >>
193.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас." Своето безпокойство от дейността на протойерея Констанди, както го наричат тогава гърците, владиката изказва с думите: „Двама монаси от Св. Кутулмушкия манастир в Света Гора дошли във Варна да събират помощи. По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това
освещени
е." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия." А в друг доклад следното: „Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват. Този духовен председател управлява целия клир на
към текста >>
194.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
в потребността да търсят скрития смисъл на свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание. Преди спомената 1900 г., която бележи заедно с началото на века и началото на неговата по-задълбочена и забележителна дейност, могат да се кажат някои важни моменти за живота му. През март на 1897 г., в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича п
освещени
е. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят. По такъв начин духът на едно въплътено същество осъзнава единството си с Великия Дух, който го е съпроводил на земята. Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне. За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих". Между забележителните дати на Учителя трябва да се
към текста >>
195.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
появявали учители, които по различни пътища и методи са помагали на човека да тръгне в пътя на духовния възход. Всички те са били под духовното ръководство на Божествения Дух. От Него те са получавали откровения за тайните на световете и на живота, който протича в тях. Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има научен характер и която би дала обяснение на всички явления в природата и живота. Пръв Хермес е, който след едно специално п
освещени
е, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека. Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука. Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от
към текста >>
196.
Разговори с Учителя. Разговор пети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
за възхождащата душа, тъй като ние сме още в „потопа“ и затова трябва да намерим планината, където ще се спасим от бушуващите води. Следващият етап е планината „Мориа“, където ще пренесем жертвата на Бога. На трето място идва „Синай“, а там е даден Божият закон, който всеки трябва да научи. Четвъртата фаза е планината „Тавор“, където стана преображението на Господа. И ние трябва да се преобразим - да се родим отново в дух и истина. Това е новият човек, преобразен от великото п
освещени
е. Най-после идва „Голгота“ - великата жертва, при която става осъществяването на това, което се крие в Христовите думи, че „който загуби живота си, той ще намери истинския живот“. Ученикът: Щом като нашият живот протича при обкръжение, съвсем чуждо на идеалите ни като духовни хора, как трябва да постъпваме с хората и с порядките на съвременността? Учителят: Ще живеете в света, но няма да се свързвате с него. Единственото важно нещо е това - да изпълните обещанието, което сте дали пред Бога. Наблюдавайте живота и ще се уверите, че всеки, който се осмели да охули Божието име, ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, Който въздава всекиму според делата. Ако пък и ние, които искаме да живеем в любов, мъдрост и истина, а виждаме само пороците на другите, тогава къде е нашата светлина? Ученикът: Как да познаем нивото, до което е достигнал човекът, с когото имаме работа? Учителят: Това е деликатен въпрос. Вярно е, че има различие между хората, но ето по какъв начин може да направите
към текста >>
197.
Мисли за любовта
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Любовта с една от същностите на Безначалния, на Великия Творец. Тя е. която ни извади от небитието, тя е. която ще ни възвърне към разтворените обятия на небето и любящото сърце на Бога. В много от окултните мисли на древността пътят на п
освещени
е е бил път на знание и мъдрост, на п
освещени
е в Любовта или. както го наричат, п
освещени
е в Христа. Затова школата на Учителя на Бялото Братство в България е школа, която може да се нарече школа на Любовта. Една велика задача предстои на всеки роден в света, за да не бъдат раждането му. животът му и неговата смърт напразни. Тази задача е да разбере любовта, която е родила и движи целия свят. Може ли да постигнем това. ние сме се вече запътили към нашия преблаг. търпелив и чуден Баща. Който ни чака с любов и за Който Христос казва: „Аз и Отец едно сме.“ Учителят Беинса Дуно избира коравата целина на българския народ за своя земна родина, защото по тази земя сякаш най-добре се страда, защото в миналото тук е имало духовни школи, като се почне е Орфей в древността и се привърши с богомилите в Средновековието. Макар и корав, а понякога дори суров, черноземът на този народ, който е под влиянието на Козирога, крие в себе си едно последно зърно, което небето ще изчака да поникне и даде плод. Не съществува друга тема. която е заангажирала вниманието на всички творци във философията и изкуството, както темата за любовта. Тя е основният мотив в световната литература. Любовта е движила развитието на всички изобразителни изкуства, както и на
към текста >>
198.
57. ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
е сила. Светлината е сила. Истината е Велика Сила. Бъдете силни — не се поддавайте на крадеца на Силата, съмнения, егоизъм, корист и всички злини. Насилието е епохата на тъмните. Не си служи с него! Одумването, скандалите, споровете са отклонения от Истината — Божията сила. Фарове сред бурното море. Северната звезда. Когато застанеш с лице към север, надясно е изток, на ляво запад, на гърба ти е юг. Север е Истината. Трябваше да отида пет пъти в Норвегия, на север, за да получа п
освещени
ето за Истината. Вече бях през 1989 г. за първи път, 1996 г. — за последен. 10.11.1997
към текста >>
199.
Видението
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
в хладните води на едно езеро в местността "Сините камъни" в Сливенския балкан. Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бяло цветенце и израствах там край стръмните пътеки. Пътниците, които минаваха край мен, не ме забелязваха. По едно време видях сестра ми и брат ми, и майка ми и баща ми, да минават покрай мен. Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезеше Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка. Учителят ми каза: — Ти си минала едно п
освещени
е. Цветето е най-духовното превръщане. Рибената опашка е в гъстата материя. Горната част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се криеха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби, една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание. На старогръцки думата риба се чете: "Христос победи!" — Учителю — казах аз, — някои на Изгрева ме критикуват. Казват не на мен, а на Брат Христо, че не разбирали моето колоратурно пеене. Преди няколко дена ме срещна на Изгрева, брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене и че този вид глас не бил пригоден за братските песни. — Ти ще му кажеш: "Аз слизам от Горе. Оттам съм започнала и постепенно слизам надолу". Който дойде при теб и започне да те критикува, ти ще го накараш да ти изпее нещо. Като каже, че не може да пее, ти ще му кажеш: "И аз не мога да те слушам!" Златната монета няма нужда да се доказва, че е златна. Тя сама за себе си говори!... Когато носиш вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с
към текста >>
200.
Музикалните ключове
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
година – Изгрева – София. Днес преди обяд, влязохме в приемната стая на Учителя, заедно с брат Христо. Учителят беше с весело настроение. Каза, че времето е музикално и започна да говори за музикалните ключове: – Ключовете, за които говори официалната наука, са едни, а мистичните музикални ключове, се дават на ученика при п
освещени
ето. С тия ключове ученикът отваря вратите на свещения живот на Бога. – Учителю, ами каква роля имат музикалните ключове, с които до днес си служим в музиката? – Ключовете в музиката имат една задача – да покажат на хората, как да трансформират силите си. Всичките музикални ключове са слезли от един висок свят. – Учителю, нотата, която се пише на второто междулиние при ключ СОЛ, отговаря на тона ЛА. При басовия ФА ключ, същата нота отговаря на тона ДО. При сопрановия ДО ключ – на СИ. Има още теноров ДО ключ и алтов ДО ключ. Има и други ДО ключове, които не се употребяват. Учителят каза: – Ти искаш, например, да отключиш сърцето на някой закоравял егоист – започни с ключът ФА, на Мъдростта, сетне продължи с ключът СОЛ, на Любовта и най-сетне с ключът ДО, на Истината. Невидимият свят е превел тези ключове на Земята. – Кой е ключът на сърцето, Учителю? – Ключът на сърцето е ключът на Любовта – СОЛ. Ключът на ума е ключът на Мъдростта – ФА. Ключът на волята е ключът на истината – ДО. – Учителю, ами подразделенията на ключа ДО? – Те отговарят на волята в човека на физическия, духовния и божествения свят. Ключът СОЛ е най-грациозен. Той
към текста >>
201.
Живата картина
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
му пеене. На другата година, лисицата пак пожелала да чуе гласа на петела, но той си научил урока. Най-напред изял сиренцето си и след това изкукуригал. Лисицата не останала доволна от пеенето му и се произнесла, че миналата година гласът му бил по-хубав, но сега го загубил. Учителят ни поясни: – "Лисицата" е света. Ти задоволявай света, но не си давай сиренцето. Давай им само половината сиренце! – Учителю – изплаках аз – освободете ме от операта! – Не, ти трябва да минеш това п
освещени
е. Този курс трябва да го минеш. – Учителю, преди няколко дена пях в операта "Марта", ролята на Лейди Хариет. Пях добре и не подозирах, че в министерската ложа дошли да слушат министрите Филов, Йоцов и др. На другата сутрин, Филов и Йоцов последователно се обадили по телефона на директора Петко Стайнов, да ми се даде по-голяма преднина в операта. Учителю, аз не искам много да блестя, защото се създават неприятели, които ми завиждат. Учителят каза: – Виновна ли е светлината, че като се пречупи в брилянта, го прави да блести? Учителят тихо изпя две песнички. Едната песничка беше от напечатаните, а другата беше от новите. Съдържанието беше за едно бистро изворче. – Учителю, една вечер, преди представлението на операта "Марта", сънувах чуден сън. На другата вечер пях с рядък успех. Мога ли да Ви разкажа съня си? – Разправи го! – Сънувах, че виждам грамадна картина, сложена на земята, със златна рамка. Рамката беше много широка, дебела, скулптурно изработена. Когато се приближих да я разгледам,
към текста >>
202.
ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
 
- Борис Николов
рискове е криело това пътуване! Един мълчалив, но голям подвиг на монасите е това. Те е трябвало да действат предпазливо, много внимателно, да проявяват психологическа прозорливост и да имат вътрешно ръководство, за да изберат хората, на които могат да открият тайната за голямото Дело. Като видят буден човек, вярващ, но и верен, в който има родолюбиво чувство, привличат го в молитвената акция. И като белег на това, че е приел да участва, дават му иконата. Това е било като знак за п
освещени
е в Делото на освобождението. Тази икона със свалянето на Христа от кръста се нарича Антиминс, което вероятно означава съпротива. Виждал съм я много пъти, дори отпечатана на коприна. Един от хората, които са получили Антиминса, е големият възрожденец Константин Дъновски, бащата на Учителя Петър Дънов. Когато като младеж той тръгва за Атон, за да стане монах, един стар калугер го среща в църквата „Св. Димитър“ в Солун, повиква го настрана и му казва: „Ти не си определен за монах. Ще се върнеш, откъдето си дошъл и ще служиш на народа си.“ И му дава Антиминса. Този Антиминс се пази и до днес в музея във Варна. В тази голяма молитвена акция е станал само един провал. Патриархът в Цариград Григорий, който е бил привлечен в Делото, споделил това със своя протосингел, който го предал на турците. Патриархът бил посечен пред олтаря на църквата. Провалът е спрял до тук, защото никой не е знаел кои други участват в молитвите. След общата молитвена акция дойде борбата за църковна независимост, а после
към текста >>
203.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
ББ Духовната еволюция на Вселената като цяло се контролира и направлява от институция, условно назовавана в Божественото учение като "Велико Всемирно Братство" или "Всемирна Комическа ложа". Тази върховна вселенска разумна структура има за свой Глава Христос - като Космически Принцип, или по-точно - Христовия Дух. Великото Всемирно Братство притежава два основни клона на проявление - Бялото Братство (Бялата ложа) и Черното Братство (Черната ложа). Първият клон е център на дясното п
освещени
е и работи в Космоса с методите на доброто. Тази ложа има своите структури, учители и адепти, чрез които се изявява в глобален и локален мащаб. Вторият клон - Черната ложа, е център на лявото п
освещени
е и си служи с методите на злото. В християнската свещена Книга - Библията, тя е наречена "князът на този свят". И Черното братство от своя страна си служи с организация от обособени адепти, посредством които провежда плановете си. И трите космически институции - Великото Всемирно Братство, Бялата ложа и Черната ложа, разполагат със свои проекции на различни равнища в Битието. Традиционното им разположение е следното: в центъра на всяка галактика се намира седалището на Всемирната Космическа ложа, а в рамките на всяка звездна система действат диференцирани поделения и на Бялото, и на Черното Братство. Всяка една от трите ложи притежава организация от разумни същества и проявява дейността си в определени параметри. Космическата ложа направлява всичко, което става по слънцата и планетите - както в
към текста >>
204.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез п
освещени
я в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно
към текста >>
205.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
лист и клонче." Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде продължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености. Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико п
освещени
е/посвета (по теософ- ската скала). Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар. бодхисатва в езотеричния будизъм), или да премине невъзвратимо в други, по-високи области на Всемирния Живот. И в единия, и в другия случай той разполага с възможността да се въплъщава в материално тяло изцяло по собствено усмотрение. За човека върху пътеката на изпитанията проблясъците на Божествената Мъдрост са спорадични, внезапни и
към текста >>
206.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
казваме, че Истината ще ни направи свободни (Йоан 8:32 - бел. К. З.), това значи, че само Възвишеното, Разумното, Божественото в света е, което ще ни направи свободни. За да добие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото Начало в себе си. ...Който не може да възприеме Истината, е роб на условията." (Учителят П. Дънов) По пътеката на изпитанията, с цената на безчетни страдания, принасяйки в жертва всичко лично пред олтара на Общото благо, ученикът на духовното п
освещени
е постига Истината. Тя му носи в дар свободата на самоосъществилата се духовна природа на индивидуалността. Взаимовръзката между Истината, свободата и пробуждането на Божественото в човешката душа е разкрита по великолепен начин от Учителя на ББ в България: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. " И на друго място в Словото: "Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода." Придобиването на свободата от страна на истинолюбивия означава, че за него познанието на Истината е премахнало всички ограничения. Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя към Истината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко,
към текста >>
207.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на п
освещени
ето е бил този на Мъдростта. Но п
освещени
ето в Любовта или, както го наричат, п
освещени
ето в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от
към текста >>
208.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие - нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите - отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства." б) п
освещени
я По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване. Езотеричното познание ги нарича п
освещени
я. По своята същност п
освещени
ето е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем п
освещени
я. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; П
освещени
е (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да
към текста >>
209.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето п
освещени
е. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; П
освещени
е и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на п
освещени
е са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на п
освещени
ята - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов: Бог Дух Любов Мисъл Светлина Енергия Материя Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи. Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно
към текста >>
210.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първ
освещени
ци от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето
към текста >>
211.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
на Бога, означава същевременно да познаеш в дълбочина своята собствена същност. Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия себе си. Тогава именно изграждаш антахкарана – моста между висшия и нисшия ум. Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество. А тя е пътека на п
освещени
ята. Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител (курсивът мой – К.З.). Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов). Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и оживотворява всичко съществуващо. Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на Божията Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния
към текста >>
212.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ
 
- Константин Златев
в полза на съвременните дадености в обществен и глобален план. Затова ние сме длъжни да поставим още един особено важен за съдбата на защитаваната тук идея въпрос: „Как да постигнем одухотворяването на икономиката?“ Предлагаме алгоритъм (алгоритъм = схема от краен брой последователни стъпки, които водят до решаването на определен проблем) от четири стъпки, включващи съответни методи и средства за реализацията на идеята, намерила място в подзаглавието на това изложение: 1) Пр
освещени
е – разяснителна работа, посветена на излагане същността на идеята, необходимостта от прокарването ў в мащаба на цялото общество, аргументите „за“ и ролята ў за общото благо на всички земни хора. 2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи целесъобразността от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства. 3) Законодателна инициатива – изработване на законопроект, в който да залегнат основните принципи, същността и средствата за осъществяването на идеята и който да бъде прокаран и утвърден първоначално на национално, а след това – и на международно равнище (в нашия случай – първо в България, а впоследствие – и в Европейския съюз, с насока – включването му в системата на международното право). 4) Разработване на практически модели за прилагане и утвърждаване на идеята в мащаба на обществото и планетарната стопанска система – последна стъпка към претворяване на мисловната конструкция в жива реалност; изисква (както и при втората стъпка)
към текста >>
213.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже, ако не го върнат, те не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да имат условия да подобрят своето положение.“ Както е известно от езотеричното познание, светлите същества са организирани в т.нар. Бяло братство (Бяла ложа), а тъмните – съответно в Черно братство (Черна ложа). Първите вървят по пътя на дясното п
освещени
е и основният метод в тяхното проявление е този на Доброто. А вторите принадлежат на пътя на лявото п
освещени
е и си служат с метода на злото. За равнището на извисеност на съзнанието, обладавано от светлите същества, Учителят П. Дънов загатва с думите: „Зад светлината стоят светли същества. Какво ли съзнание имат, за да се движат с такава бързина?“ От друга гледна точка съпоставянето на светлината и мрака придобива характера на взаимозаменяемост в зависимост от способността на съществата да възприемат вибрациите (трептенията) на светлината: „Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настъпва вечер, е светлина за по-напредналите същества. В света всичко е светлина (курсивът мой – К.З.).“ Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим
към текста >>
214.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на п
освещени
ята, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната
към текста >>
215.
XIII. ЖЕНИТБАТА
 
- Константин Златев
Питагор, д-р Рудолф Щайнер и др. И все пак – изключенията само подчертават правилото. А то е, че най-напредналите в духовно отношение хора избягват интимното общуване с другия пол. Защо? През 1922 г. на събора на Бялото братство във Велико Търново българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) заявява съвсем категорично: „На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени!“ Окултният ученик е високо еволюирало същество, което върви по пътеката на п
освещени
ята. Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?! Отново се връщаме на въпроса: защо е така? Причините навярно са доста и ние не сме в състояние да осмислим всичките от положението на обикновени земни хора. Но все пак три от тях са достъпни за нашата преценка. Великите духовни Учители на човешкия род не създават семейства и не оставят поколение: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности (с каквито изобилства контактът между мъжа и жената). 2) Тъй като посредством децата може да бъде поставен на колене дори и велик Посветен (ако, например, бъде изправен пред избора да пожертва живота на децата си или убежденията си). 3) Самодостатъчност – живот в Бога. Пълнотата на тяхното общение с Бога и съвършеното уравновесяване и хармония между мъжкото и женското начало у тях обуславят ненужността на външен
към текста >>
216.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
и Бога. За него не се говори, то не е споменато в проповедите на този Учител, не бива огласено дори и пред най-близките му ученици. Причината не е в някаква излишна предпазливост или в изискване за проява, забулена във воала на тайнствеността. Главната причина е в неподготвеността на общественото съзнание за възприемане, осмисляне и подкрепа за тази част от мисията на духовния Учител. Към скритата страна от земната изява на великите Учители следва да отнесем и извършваните от тях п
освещени
я на достатъчно напреднали в духовно-нравствено отношение окултни ученици. Самите п
освещени
я могат да бъдат получени от избраниците както наяве, в рамките на специална церемония (утвърден ритуал), така и в специфично състояние на съзнанието, когато то е отделено от тялото (например, по време на сън или видение). В редки случаи п
освещени
е може да бъде придобито и в специална ситуация от ежедневието, непритежаваща нищо, което да я отличава от обикновения делник на посвещавания, ала заредена с дълбок вътрешен, духовен импулс. 3. Жертвата на окултния ученик: Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки: а) вътрешна: Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална природа на духовната. Тази битка със самия себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра,
към текста >>
217.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и п
освещени
ята, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо. Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно
към текста >>
218.
ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ
 
- Павел Желязков
и непозната личност. Ако чувстваме стягане в слънчевия си възел (под лъжичката) и ясно виждаме пред себе си движение на черни като сажди петна, това е предупреждение, че сме се отклонили от пътя на светлите сили. В този случай интуицията е добро средство, което може да ни помогне да схванем причината за промяната, която е настъпила в нас, и своевременно да се коригираме. Това е един елементарен метод за работа на ученика, който, след като се е ангажирал да следва пътя на духовното пр
освещени
е, трябва да постоянства и да внимава да не се отклонява от него. Онези, които през целия си живот са желали да упражняват власт и влияние, като се отзоват в света на сенките, страдат поради невъзможността и там да господстват. В невидимия свят няма човешки съдилища и затвори с дебели зидове, следователно там липсват елементарните условия за задоволяването на тази им слабост. Често техните слуги, въпреки своята преданост, не са в състояние да ги придружат до отвъдния свят, а продължат живота си на земята. Тогава условията за едните и за другите значително се променят. Обикновено господарят продължава да изисква подчинение от своя слуга, а той, ако все още не е осъзнал вътрешната си свобода, продължава да търпи влиянието му. Така той загубва една възможност да започне нов живот като свободен човек. Властолюбецът пък, каквито и да са претенциите му за величие и господство, няма да може да ги задоволи. Отвъдният свят ще го чисти и подготвя, за да може един ден отново да слезе на земята, да се
към текста >>
219.
ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Павел Желязков
„Веднаж Учителят слязъл при ученика, ученикът отива при Него. Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя." „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива чистотата, която става живот за него. В тоя живот той се учи, расте и постига своето съвършенство." „Само жадният ще намери извора в планината. Само жадният отива при извора. Само ученикът ще намери в живота си Учителя. Само ученикът ще остане при Учителя." „Невъзможно е п
освещени
е без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота, тук на земята, и горе в невидимия мир. Само този може да разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности" „На някой човек е отредено да ти помогне. Ти трябва да вървиш по онзи път, дето е този човек. И не може да ти се помогне, ако не вярваш. Какво значи да вярваш? Да вървиш по един път, дето е скрито щастието ти." „Да служиш на двама учители означава да се намериш в едно състояние на раздвояване. Всички противоречия на живота произтичат от едно раздвояване на ума и сърцето." Всяко едно отклонение на вниманието, какъвто и да е неговият характер, се регистрира в съзнанието и променя неговото състояние. Има и промени в състоянието на съзнанието, които са ръководени от идеята за постигането на определена цел. В този случай човек държи една основна мисъл в съзнанието си, мисъл, която е породена от основна идея. Това са промени, които протичат при растежа на правата
към текста >>
220.
МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ
 
- Павел Желязков
този въпрос: „Музиката има свойството да разтопява. Наскоро трима германски учени са правили опити с музиката с две цигулки и едно пиано и са съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните звукове събарят. Музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна. И във всички школи на п
освещени
е има тайни." Известно е, че всяка епоха и култура пораждат специфична музика. Духовната култура на индусите и на почти целия ориент е създала музика с емоционално звучене и тоналност, която в своите извиващи се до болка мотиви изразява мистичност и унесеност в дълбоко емоционално преживяване. Тремолите и вибратите, с които някои цигулари прекаляват, когато искат да наситят емоционално изпълнението си, напротив, не се препоръчват от големите цигулкови педагози. Когато разумът има водеща роля в музикалното изпълнение, това се изразява в чисти и прави тонове, в които има повече мисъл, но и добре премерено чувство. Една приятна мелодия дава полет на мисълта, докато натрапващото се присъствие на ударните инструменти, твърде агресивно и материално по своята същност, е в състояние да разруши тънката възприемчивост на съзнанието за най-деликатните послания на природата. Когато стимулира добрите страни в характера на човека, когато го приближава до природата и помага да видим истината за себе си и
към текста >>
221.
Съдържание
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
ученикът има Любов към Учителя си. Тая Любов е най-важният фактор за развитието. При Любовта на Учителя към ученика Учителят дава нещо от себе си, а при любовта на ученика към Учителя ученикът се поставя в положението да възприема. Учителят Когато Учителят те приеме в школата, се създава жива връзка между ученика и Учителя. Приемането в школата не е формално, а именно това е образуването на тази жива връзка между ученика и Учителя. Крум Въжаров-Вено Учителят с учениците си на Рила П
освещени
е На тези, които съхраниха Живото Слово - братския живот - и ни предоставиха тази привилегия да вкусим от него, да черпим с пълни шепи любов, мъдрост, знание, светлина, хармония и мир; на тези скромни, знайни и незнайни братя и сестри, учениците на Учителя, посвещаваме с благоговение, с много обич и благодарност... На тези, които ще дойдат след нас, на тези, които ще познаят Живото Слово, на тези, които ще направят живата връзка, на тези с искрата Божия, които ще продължат пътя на Веригата, посвещаваме с надежда и любов. Благодарности Най-искрено благодаря на Пенка Стефанова Кадиева-Божинова и на Григорий Жорж Кьосев за ценните съвети и за помощта, която ми оказаха при оформянето на книгата. Благодаря на Петър Стоянов и на Атанаска Петкова за компютърния набор на текста. Благодаря на Валя Панова за голямата помощ, която ми оказа при предпечатната подготовка на книгата. Благодаря много на Румяна Маринова за редакцията на книгата. Изказвам най-сърдечна благодарност на моите скъпи приятели Пенка
към текста >>
222.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Боян Мага - той е истинският основател на богомилството, а поп Богомил е само най-верният му ученик и разпространител на учението. Започват жестоки преследвания и много от богомилите са принудени да напуснат България и да търсят на Запад по-свободни земи. Преминават на вълни в Южна Италия и особено широко отсядат в Южна Франция, където са познати под името бугри, патарени, катари и албигойци. Някои смятат, че основателят на розенкройцерството Християн Розенкройц е получил богомилско п
освещени
е. Още в началото Инквизицията жестоко ги подгонва и те са принудени да отидат в Северна Европа, където значително спомагат за делото на Реформацията. България е под турско робство цели 500 години, но българският народ въпреки големите насилия и притеснения устоява в своята вяра и език благодарение на многобройните манастири и на всичките земи, където се говори българска реч. Тия манастири са огнища на просвета и национално самосъзнание. Благодарение на тях България и българският народ запазват своя език и национално съзнание. През цялото 5-вековно робство българският народ прави опити за освобождение, но те с голяма жестокост са потушавани. През средата на XIX век народоосвободителното движение добива особена сила и размери и намира израз в Априлското въстание през 1876 г., което е зверски потушено. В църквата в Батак, където се укриват, майки, деца и старци поголовно са изклани. И ако Априлското въстание не дава особено добри резултати, то става причина да възникне широка вълна от протести
към текста >>
223.
Школата на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
ежедневно отиваше в града, където вършеше работата, с която беше свързан. В кипежа на градския живот ученикът се сблъскваше с редица трудности, които се налагаше да решава. Вечер, връщайки се в тишината и уединението на Изгрева, в съзерцанието на което се отдаваше, му се разкриваха пътищата и методите за разрешаване на трудностите, които бе срещнал през деня. Школата на Учителя се различава коренно от другите окултни школи в миналото и сега. В Египет например, за да получи един ученик п
освещени
е, е трябвало да мине през редица изкуствени изпитания. При Учителя изпитанията са неразривно свързани с живота. Влизайки в школата, ученикът не се откъсва от своята работа и среда. Трудностите и проблемите, с които ученикът се сблъсква в живота, са задачи на школата, а знанията, които получава в школата, му помагат правилно да разрешава тези задачи. При беседите Учителят общува с учениците си. Той вижда техните проблеми и казва как да ги разрешат. Така ученикът се подготвя не само за бъдещето, но и за живота, който живее сега. Да се отстъпи пред трудностите на живота, означава да се отстъпи пред задачите на школата. Ученикът трябва да бъде еднакво силен и издръжлив във физическия, духовния и идейния свят. Това той постига, като изучава и прилага основните принципи и методи, дадени в школата на Учителя. „Целта на тази школа е да ви даде методи, правила, да превърнете стария живот в нов.“[21] Учителят на Изгрева В беседата „Три категории ученици“ Учителят казва: „Има три категории ученици:
към текста >>
224.
Борис Николов и Мария Тодорова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
това. Любимата приказка на Борис Николов беше за „гърбавия роб“. Много накратко ще я разкажа за тези, които не са я чели. В един град нямало дъжд много дълго време. Свещениците правили молитви, народът също, но нито капка дъжд не падал. Веднъж в храма влязъл един малък, гърбав човек, огледал се и като не видял никого в храма, послал килимчето си, коленичил и казал: „Господи, в името на нашето приятелство, моля те, изпрати дъжд.“ Станал и си тръгнал. Веднага завалял силен дъжд. Първ
освещени
кът, който бил в храма, чул молитвата на гърбавия човек и веднага изтичал навън и го последвал. Мислел си: „Как ние, първ
освещени
ците, не можахме да измолим дъжд, а Бог чу гласа на този невзрачен човек?“ Гърбавият влязъл в задния двор на един търговец на роби. Първ
освещени
кът почукал на главната врата. Търговецът се зарадвал на честа да го посети първ
освещени
кът, който му казал, че иска да купи един роб от него. Търговецът му показал робите и накрая първ
освещени
кът попитал: „Всички ли роби минаха?“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първ
освещени
кът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първ
освещени
кът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първ
освещени
кът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма?“ „Да, разбира се“ - отговорил първ
освещени
кът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето
към текста >>
225.
Духовни закони
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Окултните способности на ученика 2 7 8 Окултните течения и ефектът от тяхното отбиване 267 Окултните формули 2 9 3 Опазване 237 Опити със знанието 1 0 7 Опитите на ученика 485 Осветяване на Името Божие 1 5 2 Освобождаване от греха 1 7 1 Основната мисъл в Живота 4 1 5 Основният закон за ученика е концентрирането 4 1 6 Пентаграмът като метод за работа 4 1 7 Поведение на ученика спрямо себе си 313 По-високото съзнание 1 4 6 Познаването на Учителя от ученика 2 1 4 Помощ от Йерархиите 1 7 9 П
освещени
е 145 Послушанието на ученика 2 8 5 Правият път на Живота 3 6 8 Пречистване на кръвта 3 5 0 Пречистване на съзнанието 2 6 3 Придобиване на знание и развитие на психичните сили 2 7 3 Приложение на закона на внушението 4 9 2 Приложение на знанието 4 9 5 Приложението 182 Пробуждане на душата 154 Проекция на Пълнотата 1 4 9 Пряк контакт с Истината 3 6 9 Път и посока на Божественото 3 9 2 Път към съвършенство 2 2 3 Пътищата и методите 2 5 9 Пътят на Любовта 1 5 5 Пътят на развитието 1 9 4 Пътят на сърцето и пътят на ума 3 8 1 Пътят на ученика 211 Пътят на ученика 28 1 Пътят на ученика 37 5 Работа с беседите и лекциите 1 8 8 Работа с Любовта 16 0 Работа с най-голямата дарба 5 2 1 Работа със самосъзнателните сили на Природата 8 7 Работата на подсъзнанието в човека 3 3 3 Работата на ученика 1 5 3 Работата на ученика в трите свята 3 0 6 Работата с методите на Любовта, Мъдростта и Истината 5 1 9 Развиване на благородно сърце 4 8 8 Развиване на духовните сили 3 2 7 Развиване на интуицията на ученика 3 8
към текста >>
226.
Иисус на Планината
 
- Николай Райнов
Големи черни облаци като змейове се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане. На небето се срещнаха бели духове с черни и се започна между тях разпря. Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първ
освещени
ците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света. А Иисус стоеше на Планината — и дванадесетмината — с Него. И приказваха те също за Бъдния Ден. Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му. И каза Спасителят тогава: „Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе — и кръв на буйни потоци ще рукне. Горко ти, Витсаидо! Горко ти, Йерусалиме! Море от гняв ще рукне върху ви — и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви. И ще потъмнее пред вашата участ наказанието на Адма, а Содом и Гомора ще бъдат по-честити от вас в онзи ден. И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци — до Захария — сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“ И попита Иоканаан: „По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството — и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят?“ И отговори Господ Иисус: „Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви?“ А Никодим каза:
към текста >>
227.
Път на звездите
 
- Николай Райнов
се по пътя към Палестина, дето го водеше блясъкът на едрата червена звезда. Той тръгна да търси Оногова, Комуто носеше дар. Но когато прекосваше пустинята край Мъртвото Море разбойници избиха мъжете от кервана му, уловиха Балтазара, взеха му скъпите камъни — и го вързаха като роб. …А по онова време стигнаха магите при Ирода и запитаха го де се е родил младият Цар. И страх голям притисна сърцето на Ирода, като разбра, че друг Цар се е родял в земята му. И каза им да разпитат първ
освещени
ка и книжниците израилски, та да научат къде се е родил новият Цар. Разтвореха книжниците и законниците книгите пророчески, та намериха, че в Галилея трябва да се роди Цар, Който ще освободи света от зло, ако людете Го послушат. И задължи Ирод магите от Изток да му пратят вест, щом Го намерят — че и нему прави чест да поднесе дарове на своя Наследник, щом е такава волята на боговете. И тръгнаха отново влъхвите към Галилея. А звездата ги водеше. И стигнаха посреднощ в малка пещера. И видяха Дете, сияйно като слънце. И звезда огряваше лицето Му. И паднаха пред Него ничком, та Му се поклониха — и поднесоха Му своите дарове. И разкриха тогава Книгата за Звездните Пътища. И пророчества велики изрекоха за новия Цар. И казаха: „Страдание и кръв ще бъде Неговият живот. Ще стигне рано до сливане с Най-високия от Духовете. И по-велик от Него не се е родил още.“ И върнаха се към земите си по друг път, защото знаеха съкровената мисъл на Ирода —: че мисли да убие Детето, за да запази своя престол. Но ето
към текста >>
228.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
всичко това прочетено като че ли съм го знаел от 1000 години, че то е дълбоко в мене и само се дига тази тъмна завеса и вече живея само с тия разбирания, съществува една разумна сила в света, че човек е безсмъртно същество, че животът му върви чрез последователни прераждания, т.е. възвръщания на земята, за да продължи неговото развитие, неговото усъвършенстване. Човек има сила, ако има разум; ако има способности трябва да отдаде всички свои сили, всички свои възможности да работи за пр
освещени
е на хората да влязат в този път. Да Видят тази истина, за да може човечеството като цяло и отделните личности да влязат в този светъл път към истината - Бог. Всичко това стана един нов идеал за мене. Въпреки че имаше няколко души, ранени от мен в друга една акция, като малолетен много скоро ме пуснаха на свобода под гаранция. Поради редица обстоятелства аз останах свободен и в края на краищата, когато окончателно съдът се произнесе, осъди ме само на 10 дни, и то запиране, а не затвор. Това запиране го изкарах в участъка, съвсем свободно можех да излизам. Участъкът беше на същото място, където е и сега, само че в друга постройка. Можех да излизам покрай реката да си лежа. Никой не ме спираше. Идваха ми даже и гости от Братството. Иван Киримов идваше при мен. Изобщо моето положение се разреши в много благоприятен смисъл. След това всичко тръгна по пътя на моите желания - да работя за делото на Бялото братство, с което постоянно се свързах. - Разкажи нещо за печатарската и книгоиздателската си
към текста >>
229.
Що е окултизъм
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на п
освещени
е, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на
към текста >>
230.
Ясновидство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
дорасло, което не би му повредило,като преждевременно. Много има вече дадено, но малцина са още тия, които са го разбрали, приели и оценили. Защото огромното болшинство от хората пред- почитат да останат слепи и тогава, когато е нужно само да отворят очите си, за да видят истинската светлина на живота и вълшебния свят, които ги заобикаля. ______________________________________________ 1) Който желае да проучи пътят за развиване на ясновидството в човека, нека прочете книгата „Път към п
освещени
е" от немския окултист Рудолф Щайнер, издадена преди няколко години от книгоиздателство Ст. Атанасов, под заглавие „Какво има на дъното на душата". 2) „Notre sixieme sens“, p. 7 —
към текста >>
231.
Какъ се влиза въ училището на Природата
 
- Георги Радев (1900–1940)
съ природата, за да бъде допуснатъ въ нейната велика школа, въ нейнитѣ библиотеки и хранилища на велики ценности, трѣбва да отговаря на известни условия. За да съкратимъ едно дълго изложение на тия условия, ще изразимъ нѣкои отъ тѣхъ въ една афористична форма. Въ тия афоризми, обаче, прозорливиятъ ще открие, що е необходимо за да влѣзе човѣкъ — не въ тази или онази окултна школа — а въ школата на живата Природа, да стане ученикъ въ нея, и какъвъ е пѫтътъ за постигане на истинско п
освещени
е. На вратата на великия Университетъ на Природата стоятъ следнитѣ надписи : Онзи, на когото нозетѣ не сѫ чисти, да не влиза въ училището на Природата. Онзи, на когото сърдцето не е топло, да не влиза въ училището на Природата. Онзи, на когото рѫцетѣ, очитѣ, не сѫ здрави, да не влиза въ училището на Природата. Въ това училище не може да се учи човѣкъ съ забуленъ погледъ, съ притѫпенъ слухъ, съ недѫгави рѫце и нозе, съ студено сърдце. Въ това училище може да се учи само здравиятъ човѣкъ, човѣкътъ, който нѣма никакви недѫзи, Има ли такива, да седи отвънъ! Да седатъ отвънъ и ония, които искатъ да влѣзатъ зъ училището като любители. Училището на Природата е за ученици, не за любители. Вънъ отъ училището, тя е създала хиляди забави за любителитѣ. Да седатъ отвънъ и ония, които търсятъ своето лично щастие. Въ училището на Природата такъвъ предметъ не съществува. Училището на Природата е училище на мѫдростъта. Горнитѣ надписи стоятъ на външната му врата. Отвори ли се вратата, първата жива
към текста >>
232.
Пътят на звездата
 
- Георги Радев (1900–1940)
сказания, които се срещат в Новия Завет. Вие си спомняте сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Йудейски и дошли да му се поклонят. „Когато Исус се родил в Витлеем в дните на цар Ирода — тъй започва евангелското сказание — ето дойдоха в Ерусалим мъдреци от Изток, питайки: Де се роди Царят Йудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним.“ Кога Ирод чу това, много се смути и цял Ерусалим с него. И като събра всички първ
освещени
ци и книжници народни, изпита от тях де трябваше да се роди Христос. И те му казаха: „Във Витлеем Юдейски, защото тъй е писано в Пророците“. Къде точно, и кога най-вече, „първ
освещени
ците“ и „книжниците“, които се ровят само из мъртви книги и писания, без да могат да ги оживят с духа си, не знаят. Звездата — светящо писмо в живата книга на звездите — те не виждат, за нея те са слепи. Те виждат само букви. Затова: „Ирод, като повика тайно мъдреците, изпита усърдно от тях, в кое време се бе появила звездата. И ги изпрати в Витлеем, па им рече: „Идете и изпитайте здраво за детето. И кога го намерите, донесете ми вест, та да ида и аз да му се поклоня“.. Тримата мъдреци намират детето, защото звездата му ги води и се спира над пещерата, дето то се е родило. След като принасят даровете си, те —„предупредени на сън“ — без да се обадят Ироду, се връщат в родината си по друг път. Па и Йосиф, след като му се явява ангел насъне, с Мария и детето забягват в Египет. „Тогава Ирод, като видя, че
към текста >>
233.
Два свята
 
- Георги Радев (1900–1940)
той. „Заповядай тия мои два сина да седнат един отдясно ти, един отляво ти в твоето царство". „Не знаете какво искате", й отговаря Исус. „Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?" А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай. Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с първ
освещени
ците книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат. И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба. „Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с
към текста >>
234.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
защото отде да знаеш! - може да е имало хубави хамбургери с бира в градчето. И ръцете ми се разтреперват, защото какви личности те гледат от тези снимки само! Прострелват те, разсъбличат те с тези техни очи. Какъв ренесансов дух, каква младост, каква сила и самоувереност. Това са българи от Българското възраждане - лека му пръст! - скъпи мои! Двадесет и две-три годишни момчета! Трима. Най-старият - Икономов - на гърба на снимката си е написал топло, искрено п
освещени
е на учителите си: „Теологичната семинария Дрю, Декември 29/1874. Ваш с братски чувства, Й. И. Икономов” Томов, който изглежда по-нерешителен и сдържан, е лаконичен, но обичта му се усеща, колкото и контролирана. Трудно се разчита името на третия българин: силен, изправен, с очила и бакенбарди - самоуверен. Чета го като „Желясков“, но после - когато директорката ми казва - „Вижте, господин Славов, ще ви дам снимките сам да намерите как да ги преснимате, но вие лично ще ми ги върнете, разбрахме ли се?“ - аз се изчервявам на доверието й и като ги залепям на стъклото на репродуктора, кой знае защо загрявам, че това, което отпред прилича на буквата „джей“, както се пише сега, преди сто години така се е пишело главно „ти”. Чета отново. „Тесличков.“ Що за име е това - Тесличков? Да не би както Дънов се бе прекръстил във Варна от Дънов на Попов, тук Желязков да е станало Тесличков? А Желязков знаех, че има. Както има Желязкова в Американския колеж в Симеоново, и както леля й е един от първите
към текста >>
235.
Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември]
 
- Георги Христов
като стремеж, чувство, сила и принцип. Ще разгледаме какъв е нашият стремеж и чувство и ще измерим каква е силата, за да дойдем до принципа. В човешката любов има само една допирна точка, в Ангелската - няколко, а в Божествената - всички точки се допират. Когато на земята се изразява Божествената Любов, тогава ни се причиняват най-големите страдания. Ангелската Любов се изразява в радост, а човешката - в земни блага. Тук няма противоречие - има закон. Затова ония, които ще минат п
освещени
е, трябва да минат двата стадия. Учителя иска да работим върху Любовта, няма да съдим никого. Тая верига на десеттях е веригата на Любовта и ще работи с хармонията. Втората верига, която ще се образува, ще работи със законите и ще работи с Ангелите; Третата верига за надеждата, на фактите - със земните блага. Този синархически закон работи така: като искате да работите със законите, ще вземете един от втората верига, с надеждата - един от третата верига. Не може да работите с всичките вериги. Женитбите между братствата ще стават по тоя начин - ще иска мнението и участието и на трите вериги. Туй управление (Синахическото) ще го наложим и в България. Всяка работа когато се започва, трябва да бъдат двама - от трите вериги по двама, общо шест души. Имате преплитане на двата триъгълника. Най- практичното число за работа в кръжоците е числото (6) шест. Ние сме представители на (10) десет души от ангелския свят. Когато заминаваме за другия свят, ние ще оставим заместници. Сега трябва да стремим да
към текста >>
236.
20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
март [понеделник], 1923 г. - София На „Опълченска“ №66 Мълчание Четиво: Евангелие на Марка, 15:15 до края В сегашния живот една от главните мъчнотии е да се разбере вътрешния смисъл на Евангелието и да дойде онова вътрешно пр
освещени
е у нас. Всички сме разпънати на кръст. Например прехраната е един кръст и най-първо ние трябва да разрешим този въпрос на земята. Луцифер каза на Исуса: „Можеш ли да направиш тия камъни на хляб?“, а той му отговори, че не само с хляб може да се живее, а с всяко Слово Божие. За в бъдеще хлябът ще се добива най-лесно, ще се ползваме от него, тъй както от въздуха. Разликата между една църква и едно Братство е огромна - църквата е едно общество от хора с интерес, а Братството подразбира вътрешни разбирания. Онези, които образуват Бялото Братство, не принадлежат към никоя църква - не ги интересува християнството, мохамеданството, будизма, а тях ги интересува да внасят Божията Любов, Мъдрост и Истина между цялото човечество. Искам във вас да се сложи този въпрос: Кои са тези Бели Братя? Това са всички ония, които са участвали в Онзи свят: да създадем человека по образ и подобие наше. Периодически или през 2000 години изтича към земята един прилив от тия Бели Братя. Първо иде силата: „Камък на камък няма да остане“, после идва новата форма. Към Никодим Христос казва: „ако не се роди човек отново“. Първото нещо всинца - вие да имате връзка. Това не може да стане механически. Всичко несъществено трябва да се очисти. Сегашното духовенство е тъй затъмнено, че
към текста >>
237.
27 март [сряда], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
не може, а тъй може“. Вие мислите, че аз може да ви кажа нещо, което не е по силите ви. Божият план е строго определен, той е, който може всичко да направи. Ние като реализираме Неговата Воля, Той ще бъде доволен, както един баща, който има синове послушни. Аз ви проповядвам едно Учение и вие, ако не го изпълните, аз не се радвам. Като имаме Божественото знание, препятствията лесно се надделяват. Щом приложим Волята Божия, тя ще проникне навсякъде. Положението ни в света е едно п
освещени
е. То е изпит за нас, дали ще говорим Истината. Във всичките звания се изпитва разното положение на човека. Връзката е образувана, но остава само да я затегнем. На всичките приятели им трябва едно „ху“ като грънчаря34. И вие туй изкуство учите сега. Най-напред трябва да се обедините помежду си, тъй както стърготините на желязото се привличат от магнита. Електрическият ток - този Божи ток вече действа. Друг опит ще направим - всяка неделя ще препратя по една дума, като мото в един град, а той ще я препраща в други, докато се възвърне обратно в София, да видим след колко време ще се върне. Градовете ще се определят с №1, 2, 3, 4 и т.н. Думата ще има определен маршрут. Тази дума ще се предаде и на всички членове от кръжока. Един ще я предаде другиму, докато се изпрати на всеки. ____________________________________ 34 Това е от анекдота, който Учителя често разказва в беседите си, за грънчаря и неговият
към текста >>
238.
3. Статия трета
 
- Георги Христов
служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първ
освещени
ци, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първ
освещени
к. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по
към текста >>
239.
5. Синархия на практика
 
- Георги Христов
ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство на вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на народното пр
освещени
е - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на войната - един военен съвет, при Министерството на търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството на земледелието - земледелски съвет, при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните - неговите чиновници или
към текста >>
240.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски. „След няколко много малки буреносни облачни дни работата тръгва. Градината и дворът на русенската комуна са отлични. Има сенки, има навес, странични постройки и доста много удобства. Тук ние не сме принудени да водим примитивен живот, както в своето първо ачларско п
освещени
е. В русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме така много, както при бай Жечо. Копаем в градината около стъблата на прочутия сорт русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледовата нива. Аз и Кръстю, както винаги, пак се отделяме малко встрани. Когато е облачно и хладно, двамата спим или в една стара сграда, където държат инструментите и други градински потреби, или пък навън, на открито, като всеки постила под себе си малка черга и се завива с балтона си. Топлите юлски нощи ни пазят и ние сме доволни139. Над нас пак блестят съзвездията, които гледахме в Ачларското небе, но сега ние се чувстваме повече у дома, заградени сме с повече топлота и грижи. Сестрите спят на хълма в една заветна падинка. Там те си отнасят черги и ние дълго, след като се свием в дебелите си балтони, чуваме шумния им говор. Сутрин се събираме на закуска. Преди това пеем сутринния си наряд с тиха тържественост и после закусваме. От високия рид на „Свирчовица“
към текста >>
241.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител. Например Рудолф Щайнер обяснява, че Хермес също в известен смисъл може да се нарече Бодхисатва.37 Нещо повече, дори по времето на една конкретна физическа изява, когато даденият Бодхисатва вече се е инкорпорирал в определена човешка индивидуалност, той може да инспирира и да ръководи и други достатъчно напреднали в п
освещени
ето си хора.38 Това е изява на духовното могъщество на Великите Учители на Мъдростта. Ако се концентрираме към настоящия етап от дейността на Ложата на Бодхисатвите, трябва да се каже, че след издигането на Бодхисатва Гаутама до степен Буда идва времето на един друг Бодхисатва да поеме мисията към човечеството. Това е Бодхисатва Майтрея, който след около 3000 години ще стане, така да се каже, първия Християнски Буда. Тогава, според думите на Рудолф Щайнер, той ще се изяви в човечеството като най-великият Учител на импулса на Христос, които ще действа чрез моралната сила на Словото39. Рудолф Щайнер изтъква, че името Майтрея се превежда като онзи, който носи Доброто чрез Словото40. Това Слово ще действа магически върху волята на хората и ще им помага да реализират Христовите Добродетели. „В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великият Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват. Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител, той ще донесе
към текста >>
242.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
 
- Филип Филипов
време - явяването на Христос в Етерно тяло, наречено Етерно откровение на Христос в астралния план7, започнало от 1909 г. VII. Като проповедник на Етерния Христос, Учителя Беинса Дуно е донесъл и тепърва ще носи Слово с магическа сила, което непосредствено ще се влива в човечеството, ще се превръща в непосредствени морални импулси, т.е. ще пронизва хората с моралната сила на Христовия импулс, който е Сила и Живот.8 VIII. Словото на Учителя Беинса Дуно е метод на ново християнско п
освещени
е: Аз-ът съзнателно и свободно преживява космическия Аз Съм, доброволно приема Христос в себе си и получава възможност непосредствено да познава „звездния" аспект на Слънчевите мистерии -тайните на Духовния космос, разположен зад пределите на Слънчевата система и наричан Царство на Божествения Отец. IX. Целта на Теософското общество, обявена от Елена Блаватска през 1889 г., и целта на Антропософското общество, отделило се от Теософското през май 1907 г., е да подготви човечеството за идването на Мировия Учител - Бодхисатва Майтрея. X. През 1907 г. се извършва разделяне на Езотеричната школа на Източна (Индийска) и Западна (Европейска), чиито задачи са да развият Шестата и Седмата подраси на Петата коренна раса. XI. В периода 1910-1913 г. Учителя Беинса Дуно работи непосредствено чрез Рудолф Щайнер (до астрално въплъщение) и така се постига сливане на Розенкройцерското западноевропейско течение с Източноевропейското течение на Майтрея. Централен проблем на изложените дотук единадесет тези
към текста >>
243.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век. През 1896 г. е един от учредителите на Дружественото читалище „П. Р. Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека", „Преглед върху древната и модерна философия", „Науката и философията", „Защо и как живеем" и „Основите на пр
освещени
ето". През 1897 г. (на 33-годишна възраст) Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна Общество за повдигание религиозния дух на българский народ, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил". Събитията от 1897 г. го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него утвърждават като индивидуалност с прозвище Учителя. На практика след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Етимологията на името Беинса Дуно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Доброто чрез Слово. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското спиритическо
към текста >>
НАГОРЕ