Търсене в текстове за 'находчив'

почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огрени от слънцето. Когато приятелите посвикнаха с ходенето, Учителя почна да ни извежда нагоре по стръмните склонове, вляво от реката. Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва. Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа". А Учителя с усмивка поправяше - "Буди душа". Каквото и да беше времето в деня, определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше. Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме. Така Учителя постепенно ни приучи да не се плашим от времето, от природата, а да я обичаме във всичките й изяви. Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет, лято, есен, зима. Това беше школа. Така на тази поляна излизахме няколко години. Но един зимен ден, когато беше наваляло почти до коляно и бяла зимна мъгла се стелеше тиха и мека като памук, Учителя взе няколко братя и ни поведе напред през снега. Минахме почти по хоризонтала на планината, вървяхме доста, пресякохме едно поточе, навлязохме в млада горичка и като излязохме из нея, изведнъж мъглата беше отсечена като с нож и пред нас блесна с цялата си красота топлото слънце. Небето синьо, съвършено ясно. Огледахме се наоколо и видяхме чудно красива малка полянка, която
към текста >>

това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена, те бяха под контрола на тогавашното, тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни потребности. Производството на тези стоки беше обект преди всичко на занаятчийството, което използваше само отпадъчни материали и така се намираше начин за тяхното оползотворяване. Занаятчиите, тези трудолюбиви, сръчни и находчиви хора, постигаха с примитивни средства и съоръжения, похвални резултати. За производство и търговия с тези стоки ограничения нямаше и затова не можех да разбера казаното от Учителя. Какви закони да спазвам? Аз не знаех, че само броени дни и месеци след това, ще настане коренна промяна в стопанския ни живот и че тези Негови думи се отнасят именно за това време. През месец април 1944 година бях взет от военните в запас. Нашата група се състоеше от по-възрастни хора и затова ни изпратиха да изпълняваме трудови задачи, някъде към гръцката граница. Откъснат и далеч от населените пунктове, поне аз нямах възможност да чуя някакви новини. Така прекарвайки, без връзки с външния свят, изтекоха дните до 9 септември. Един-два дни около тази дата лагерът ни някак особено притихна, спряхме работата и никой не можеше да каже защо и докога. След няколко дни прекарани така, изведнъж се получи нареждане да се приберем в София за уволнение. Едва когато наближихме столицата, тогава чак научихме за промяната.
към текста >>

изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от
към текста >>

се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България. Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма. Лулчев трябва да е писал такива писма и да ги е пратил на Кришнамурти. В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал. Като я зърва, той започва да се отдръпва назад към стаите, а тя го настига и му казва на безупречен английски език: „Аха, ти бягаш от жените! Не, не си като Нашия Учител“. Като чува, че става въпрос за Учител, той се спира и изслушва нейните обяснения за Учителя Петър Дънов и за Неговото Учение. Явно, че не е бил съвсем чужд на това събитие. Накрая Магдалина му подала портрет на Учителя. По-късно, в тържествения момент на деня, когато представителите на теософското общество, събрани от цял свят, са очаквали провъзгласяването на младия индус за Миров Учител, той със скромни думи, нещо което му прави чест, се е отказал от това високо звание. Това внесло набивало разочарование всред присъстващите, но нали вече Школата беше отворена от Мировия Учител и Словото се изпиваше с
към текста >>

задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществуване и са трудолюбиви. Те ценят златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но на дело са скромни и нерешителни. Интелектуални са, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок. Те лесно запомнят и съжденията им са правилни и добри, но без особена връзка. Остроумни са, хитри, лесно измислят разни разказчета и са изкусни разказвачи - твърде находчиви, насмешливи и закачливи. Човеколюбиви, състрадателни, благородни и особено чувствителни към внимание и ласки. Те са искрени и предани приятели. Сърцето им е твърде отзивчиво и впечатлително. Внимателни са към противоположния пол и се стремят към комфорт и радост в живота. Чувствени са и лакоми в яденето. Обичат науката и изкуствата и са с голямо въображение и затова между тях често се срещат изобретатели и откриватели. Тези хора са в постоянно колебание между материализма и спиритуализма. Горещи проповедници на доктрината, която възприемат за себе си, те с ожесточение водят борба със своите идейни противници. Няма жертва, която не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защитават. Колкото повече пречки срещат по пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Способни са в точните науки. В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието. Не понасят никаква дисциплина. Те са поклонници на свободата и
към текста >>

онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи. А как ще отговори той на гръцките духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това? Тогава той ще им каже: „Не е ли речено в Свещеното Писание, че Христос ще прибере около Себе Си повярвалите в него юдеи, а след това ония жадни души на разсеяните по света синове божии". Атанас Георгиев Чорбаджи пазарява младия Константин за 500 гроша годишно и храна. След това е трябвало да се намери помещение. И на това находчивият Атанас Георгиев Чорбаджи намира леснината. Той накарва да разтребят и замажат заницата (килера) от къщата му, където са се държали разни къщни дреболии - туршии и др.Там, в тия трудни условия за работа младият Константин Дъновски започва своето просветно дело, като набира 10-15 деца от селото. Така през 1847 г. той става първият български учител не само в село Хатърджа, но и в цяла Варненска околия, тъй като българското училище в това село било първо в околията. Така той работеше усърдно, изучаваше църковния ред по книги, които чорбаджи Атанас му носеше, превеждаше му ги от гръцки, като му подхвърляше, че един ден и в църквата ще служи. Често Константин дочуваше разговори между чорбаджи Атанас и посетители, които все още бяха плахи за идеите и размаха на първенеца от Хатърджа. - Как ще позволят от митрополията във Варна ние да градиме черква? - казваше гостенинът. - Кой ще ги пита! - отговаряше рязко Атанас. - За вярата Христова трябва само предано сърце, а за църквата е необходимо
към текста >>

че този тип хора са бързи в говор, мисли и в действия, като обичат да се изтъкват пред другите. Общо взето, лицето им е с крушообразна форма. Гласът им е приятен, но не е силен. Обичат много да говорят, като по-нисшите типове са изобщо бъбривци. По-висшите са добри, весели, приятни и разговорливи компаньони. които винаги имат какво кажат и с това обичат да приковават вниманието на другите към себе си. Те бързо схващат и разбират всичко, като освен това проявяват голяма сръчност и находчивост в изпълнението на всяка поставена задача. Ученолюбиви са и проявяват интерес към всички знания и окултни науки. Обичат да дават съвети и планове кое как да стане, но друг да го направи, т.е. не са много работливи. В тези случаи нисшите типове проявяват хитрост и фалш, за да изклинчат от своето задължение. Разбират добре интересите си и се стараят да се домогнат до всичко, което лично тях ще задоволи, особено към парите, поради което те могат да бъдат добри търговци. Търговският елемент - сметката, е ясно изразена у тях. Умеят да се преструват, има артистичен елемент в техните прояви, който при нисшите типове се изразява като нескромност, алчност, престореност. В умението си да се нагаждат към създадените условия и да ги използват за своя изгода нямат равни на себе си.Тялото им е гъвкаво, без излишни мускули и тлъстини, способни са за художествени телесни упражнения. Ръцете от рамото до китката са дълги и гъвкави. Всички хора на изкуството трябва да имат добре изразено Меркуриево влияние,
към текста >>

мързел, егоизъм, изтънченост, фалш, липса на концентрация, лесно стават цинични и ексцентрични. Не обичат урегулирания и с ограничения живот. Това са истинските бохеми в живота. Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Много дълъг Сатурнов пръст, което в такива ръце рядко се среща, дава склонност към ексцентричност и правене на нередни постъпки. Много дълъг Аполонов пръст дава силна интуиция, находчивост в изкуството. Ако третата фаланга е по- дълга, дава използуван на изкуството за материални цели. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, имаме човек, склонен към окултните науки, мистиката и с добър дар-слово, при който притежава умение при говор да намери красив и подходящ израз. Южните раси обикновено имат такива ръце. Те са мързеливи, чувствени и често се привързват към занимание в изкуството, защото физическото им натоварване е малко. РЪКА С ВЪЗЛЕСТИ ПРЪСТИ - ФИЛОСОФСКА РЪКА. Тези ръце по своя размер са малки до средни. Ръцете са, общо взето, сухи, кокалести, с тънка кожа. Пръстите са заоблени, жилави, подвижни. Между фалангите има ясно изразени възли. Ноктите са продълговати и сравнително дълги. Палецът е голям, но не много груб и мускулест. Хората, които имат такива ръце с възли между първата и втората фаланги, имат развита мисъл и логика, задълбочено се спират да наблюдават и да търсят причините и последствията на явленията, събитията и на всичко, до което се докоснат. Бавно и
към текста >>

мисъл, отколкото да действуват, имат голяма дължина на ръцете си и пръстите им са дълги. Също и хората на по-богатия емоционален живот имат по-тесни, по-меки, пухкави и по-дебелички ръце с конични пръсти. При старост, продължително боледуване и дълго бездействие ръцете се изменят, но не по тип, а по израз. Старостта, бездействието правят разсъдъка да повехне, създава се предразположение към по-малка подвижност, бездействие, предприемчивост, приспособимост, находчивост, загубва се интересът към всичко - към поетичното и романтичното. Заражда се склонност към мислене, философия, събужда се стремеж към критичност и недоволство. В резултат на това тялото отслабва, вътрешната съпротивителна сила също. Ръцете се променят, стават по-вяли, по-кокалести. Изобщо активността на човека, било тя физическа, емоционална или интелектуална, укрепва човека както физически, така и в духовно отношение. За да може човек да разбира и познава другите, той първо трябва сам себе си да разбира и познава, да има много знания и да знае, че всичко в Природата се развива постепенно, скокове не съществуват и несправедливост в нея
към текста >>

способности. Изобщо това са хора на будна мисъл в по-висшите полета. Колкото този пръст е по-дебел и груб, толкова повече материалните и практични въпроси занимават този човек. Кутрето на Гладстон е било почти толкова дълго, колкото и безименния му пръст. Ако при изпъване на ръката кутрето е отделено и стоя малко настрана, това показва самостоятелност в мислите; чувствата и в действията. Първата фаланга на Меркуриевия пръст определя интелектуалния подем, втората - находчивостта, а третата - печалбата от всяка дейност. Тук отбелязахме значението на всеки един от пръстите според размера и формата им, тъй като много често всичките пръсти на дадена ръка не принадлежат към приетите образци, описани като конични, квадратни, лопатовидни и заострени, а всеки отделно се представя в един от тези типове. Това подчертава значението при тълкуването на всеки
към текста >>

ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг. Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени
към текста >>