Търсене в текстове за 'добродуш'

всичко - добра трапеза. У трети личности, добре е развита средната част (леко заоблена) и показва човека, който не се поддава на влияния. Общо взето, едрият нос у Юпитеровите типове говори за голяма интелектуална сила, с която те разполагат. Устата е голяма, месеста и добре очертана, показваща изпълнителност; затваря се хлабаво, което изразява липса на твърдост в отношенията към хората, меко и променливо отношение към въпросите и делата, които предстоят да се разрешат. Усмивката им е добродушна. Юпитеровите типове, както вече отбелязахме, са създадени за ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност за успех, инициатива, поемане на отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове, общо взето, са весели, оптимистични, обичат хумора и свободния богат живот. Те са добри, миролюбиви, привързани и услужливи съпрузи, обичат и децата
към текста >>

от север. За да стигнете до нея, трябва да минете покрай църквата Св. Богородица, да заобиколите училището и да се отправите по малката уличка, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се достигне старата къща, където се е родил Константин Дъновски. Тя е разрушена, като от нея са запазени само каменните й основи, върху които е надстроен нов етаж. Там сега живее семейството на Никола Игнатов Видов, родственик на Константин Дъновски. Една от къщите в това населено с чисти, добродушни и умни люде село, е винаги между първите, които със светлинка прорязват мрачината на стопяващата се в здрача планинска нощ. Скромна благочестива фамилия живее в този дом. Един от синовете - Константин (роден на 20 август 1830 година) има буден дух и чист, непокварен нрав. Изучил той вече буквените знаци на кирилицата и още в зори, на мигащата пушлива светлина на боринката или на малкия светилник, чете книжки, взети за някоя и друга неделя от свещеника или от благосклонния служител при църквата „Свети Архангел Михаил". Първоначалното си образование Константин Дъновски получава в килийното училище в Устово. През това време особено влияние върху неговото развитие и интереси оказва един светогорски монах, при когото той се учи в Устовското училище. Тази преценка е направена лично от Константин Дъновски при разговор с проф. д-р Петър Ников. Освен това проф. д-р Ников изтъква влиянието на майка му, която съзнателно го насочва към духовен живот и мистично себевглъбяване. Това възпитание оказва
към текста >>

споменем. Решават да преспят тази нощ и срещата с началството да стане на другия ден. Преминава една малко тревожна нощ, но все пак всеки изпитва една вътрешна, безбурна радост. На другия ден и двамата вече са в канцеларията на председателя. Стоят изправени пред бюрото му с виновно усмихнати лица и чакат отговора. - Нямам нищо против - отговаря той бавно и замислено, като с едната си ръка премята една мукавена кутийка с кабърчета. В кутийката похлопват металическите кабърчета, а по добродушното лице на началството се чете усилието му да намери разрешение на това неголямо, но все пак неприятно затруднение. Между причините, които те му казват, че са ги довели до решението да поискат от него тази услуга, стои и важното за тогавашното време обстоятелство, че Тодор Стоименов желае да присъствува на юнашкия събор във Варна, а той е член на Бургаското юнашко дружество. - Оставям на вас да решите въпроса - казва смирено деловодителят Киров, но в думите му трепти съкровеното желание да иде във Варна, което за него е от жизнено значение. - Ето какво - малко проточено проговорва най-сетне началството. - Тъй като моята работа изисква аз също да напусна града за една седмица, ще наредя да се спре за десетина дни разглеждането на насрочените дела. В съда ще работи само деловодството, писарите и архивата. Ще поставим обява, че всички насрочени за въпросната седмица дела ще се гледат по същия ред както бе съобщено, но от следващия след седмица понеделник. Сякаш птица проиграва в сърцата на
към текста >>

За миг големите уши разкроиха пространството. В следващия миг биволите се устремиха към мене с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията се разбяга в паника: „Какво става с биволите?!“ Стопанинът им вика и тича след тях. Биволите спряха пред мене запъхтени. Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла? Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи. Имали ли сте възможност да видите колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчват в него? Понякога ми се струва, че зад животните стои един голям, далечен свят, а те са само една безкрайно малка проекция от него. Наистина, велико единство има във
към текста >>

порода Сетер – кафяво като шоколад. То беше добродушно, не лаеше. Който и да дойдеше, Тошката любезно го приветстваше с опашката си. По едно време започнаха да идват сигнали от квартала – някакво куче отвличало пилета и кокошки, при това кучето било кафяво. Един ден в двора връхлетя Синьоре Коре, италианец. Вдигна скандал, ругаеше и заплашваше: – Това кафяво куче ми изяде три патици! Докато италианецът ругаеше на своя завален български, Тошката, застанал пред него, приветливо махаше опашка. Синьор Коре се успокои, когато му заплатих патиците. Чудното беше, че съседите непосредствено до нас имаха кокошки и пилета, които кълвяха до самия нос на Тошката, но той тях не ги закачаше, а ходеше на лов по-далече. След няколко дни кучкарите, които ловяха безпризорните кучета, хванали Тошката и го откарали с колата си. Тръгнах да го търся тук и там, най-после го намерих на другия край на града. Беше запрян в двор около един декар, заграден с висока към два метра стена и пълен с кучета, може би стотина. Застанах на височината отвън и гледам в двора. Имаше какви ли не породи! Тук можеше да се видят и всички пози на отчаяние, на озлобление, на безразличие – кучетата предчувстваха какво ги очаква. Направи ми впечатление едно куче. То не се суетеше. Застанало беше на хълмчето всред двора – стройно, мускулесто, с нисък лъскав косъм. Изчакваше нещо, следеше зорко, в самата му поза имаше напрежение, решителност и буйна непримиримост. Изведнъж то се затича, засили се, скочи на гърба на
към текста >>

усърдие и ревност, отец Йероним изпълняваше служението си. Само Сава, неговият послушник, внасяше мангалчето с разпалени въглища в олтаря да си посгрее ръцете, когато премръзнат – отец Йероним беше над осемдесет години. В такива мразовити дни Никѝфор биеше само клепалата. Техният глас тъй подхождаше на смълчаната природа! Той се хлъзгаше по снеговете и отиваше по-далеч от звъна на камбаните. Набожният народ се прекръстваше: „Молят се за нас…“ И му ставаше по-добре, леко и умилно. Добродушният планински народ се трогваше от това. Но какво беше на големите празници? Никѝфор почваше да звъни един час преди службата, за да може да пристигне навреме народът от селата. В неделни дни църквата беше препълнена. За отец Йероним това нямаше значение – той служеше винаги еднакво вдъхновено. За него молитвата и служението бяха необходимост – той дишаше чрез службата, разговаряше с Бога, предаваше Неговото благословение на человеците. Душата му се окриляше, добиваше сила. Това вдъхновение се предаваше и на хората. Те излизаха просветнали, вдъхновени, обновени, готови за всяка добра постъпка. Денят завършваше с вечерната служба и Никѝфор възвестяваше това със специален звън – бавен, спокоен, той приканваше към почивка: „Завършихме работата си за деня, сега можем да си починем.“ Никѝфор се прибира – Пухчето върви напред, а той държи връвчицата и го следва. Никъде не се отбива, не се спира, с никого не разговаря и на поздрави не отговаря. Той е в друг свят и не иска да го напусне така бързо.
към текста >>

се поддава на влияния; носът там е леко заорлен, леко загърбен. Този едър нос говори за голяма интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показвайки липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се решават. Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове са,общо взето, весели, оптимисти, обичат хумора, свободния и богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентрицитет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето (при Афелий) е на около 816 милиона километра, а най-близо (при Перихелий) е на около 740 милиона, т.е, с разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита е много. Най-голямото му разстояние до Земята е милиона километра. Това разстояние имаме, когато по правата линия Земя - Слънце - Юпитер, Слънцето е между Земята и Юпитер. При
към текста >>

за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви на човека. Според Астрологията тези сложни изяви се дължат на малкия мозък като център на половия нагон, създаден и оформен от силовите течения на Луната. Дотолкова съществува нужда от подобни чувства и отношения, че тяхната липса създава голям недостатък у хората, една студенина и хлад лъха от тях. Неговото влияние укротява човешката гордост и всички антисоциални течения, като увеличава дейността на добродушните и благородни чувства. Това обяснява много факти от взаимните отношения между двата пола. Мъжете биват обикновено по-великодушни и добри, по-благосклонни и милосърдни към жените, отколкото жените към тях и помежду си. Този център у малките деца е слабо развит. При напредване на възрастта той се развива и достига максималната си големина към 20 и 25 годишна възраст. Малко по-нагоре, пак в тази част на главата се намира и е оформен центърът, който възбужда любовта към малките деца, особено към собствените (отсечка 2). Тази способност е дадена на човека, за да бъде в помощ и услуга на слабото и немощно дете, особено при опасност. Това е ярко изразено също и у птиците и животните. Това чувство няма отношение към качествата на самата рожба, било те външни или психологически. Така например, майката обича най-много детето в първите месеци, когато то още не е привлекателно за другите хора. Нейните грижи и обич биват толкова по-силни и по-продължителни, колкото рожбата е по-слаба. Този орган по
към текста >>

измамят на едро. Носът е едър,заоблен и месест на края. При интелигентните типове е с нормална и красива дебелина и с широко отворени ноздри. При примитивните тази месестост на носа е груба, зачервена и с малки ноздри. Устата е доста голяма, с дебели, добре изразени устни при по-интелигентните, а при по-нисшите дебелината на устните е по-груба. Горната устна винаги преобладава, устните хлабаво се допират. Брадата е широка месеста, тлъста. Характерен белег на Юпитеровите типове е добродушната им усмивка. Ушите им са прилепнали до главата - признак, че са спокойни и примирителни, без нападателност и агресивност. Юпитеровите типове не обичат да се бръснат и затова често си оставят брада, която обикновено е гъста, величествена, председателска. Зъбите са едри и добри. Бузите са месести и добре оформени. Обичат и мустаци, но те падат като руно. Походката им е отпусната и спокойна. Обичат удоволствията, празниците, тържествата, ритуалността, гостоприемни са и обичат удобствата и охолния живот. Те са весели оптимисти, предпочитат хубавото хапване и пиене, което поглъщат бавно и с особено разположение и тържественост. Край огнището в мекото кресло по чехли се чувствуват много добре. Обичат челядта си и са добри съпрузи - сериозни, услужливи, привързани и миролюбиви. Религиозни са. Обичат церемониите в храмовете и познанствата. Те са привлекателни, горди и с чувство за уважение и почит. Макар че са весели и разположени, на моменти са способни на избухване, но не са злопаметни. Тези
към текста >>

на чувствата, импулсивенъ като дете — всѣкога може да изкаже своята радостъ; като му дръпне половинъ кило винце, може да скача и да се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слѣпоочнитѣ области силно развити; уши възголѣми, почти като Толстоевитѣ, като у човѣкъ, който краде, взема, но и дава: „бащата и майката крадѣха, хайде азъ да дамъ, да направя добро, та дано Господъ да ни прости грѣховетѣ“. Очи има кафяви или винени — белегъ на естествена доброта и добродушие, които чакатъ само своето време, за да се проявягъ. Глава правилно развита, като главата на Сократа. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличенъ умъ, лишенъ отъ софистика, силно развита съвѣстъ, която му показва грѣшкитѣ, и той се не свѣни да ги изповѣда и предъ Бога, и предъ човѣцитѣ, и предъ себе си. Нѣма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но въ нея той е поставилъ образа на добрия Богъ, а не своя. Всѣкога вѣрва, че този добъръ Господъ ще го изведе на видѣло. Има повече вѣра въ Него, отколкото въ себе си. Има правилна философия — той не се сравнява съ понизко стоя щитѣ отъ него крадци и разбойници, а казва: „Господи, като гледамъ Тебе, ангелитѣ, светиитѣ, какво съмъ азъ? Трѣбва да се повдигна, трѣбва да бжда като Тебе. Грѣшникъ съмъ, дѣди, прадѣди и азъ човѣци не станахме. Ямъ, пия, но съмъ станалъ като свиня. Прости ми, че не мога да използувамъ благата, които си
към текста >>

и хлътнали. Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка. Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение. Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк. Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае. И ето, приближават се двама кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста. Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно. Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама. След това той представя своята дама: една тъмнокоса хубавица с бадемовидни очи, премрежени от дълги ресници, меки, топли, излъчващи магнетичен чар, със сочна уста и месести, хубаво изписани устни. Те се разцъфват при комплимента на гъвкавия кавалер в усмивка, ноздрите на леко вирнатия нос трепват и се разтварят, а брадичката, с мъничката си трапчинка, се разклаща като водна капка, която сякаш ще капне от някой цветец. Характерологът, застанал на един от балконите
към текста >>

установения вече ред на нещата. Със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват. Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди — и добродушни. Особено се разполагат при ядене — нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето. Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях. Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и предобив. Нахвърлих на едро чертите на два от основните натюрели. Образите, с които те са илюстрирани, уверен съм, ще възбудят сума асоциации и ще допълнят бегло нахвърлените скици. Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии. Така набраният опит се просветлява и оразумява. Нека кажем сега няколко думи за третия — чувствителен или психичен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хутер. Какви са особеностите на чувствителния или психичен натюрел? Според Хутера, той се явява като резултат от по-силното
към текста >>

на Бостънския университет като специален студент. „Номер - 1615. Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България. Място и дата на раждане - Варна, България, 1864. Пасторски лиценз - Русе 1887. Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси. Подготвително образование - курсът в Дрю с изключение на старогръцки. Забележки - няма.“ Лекциите обаче бяха започнали преди двадесетина дни - в четвъртък на 22 септември, и той вече бе наясно, че това не ти е добродушната международна шаренотия на семинарията Дрю и нейните неоперени ученици. Между внушителната маса от 73 новозаписани теолози, с които сега тепаше наоколо, имаше само трима неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка (ако Британска Ямайка можеше да се приеме като нещо неамериканско, разбира се). Останалите седемдесет бяха яко подготвени вече американски студенти; лакът до лакът с него в най-престижния университет в най- аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Не беше шега. Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката. Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата
към текста >>

други са винаги отворени за него. Две години подред той прекарва при сестра си Мария във Варна и за това време се знае, че на въпросите какво прави брат й след връщането си от Америка, тя упорито отговаря, че е станал протестантски проповедник. Самата тя, решителна и делова, каквато всички я помнят, непрекъснато го подтиква да се заеме с постоянна работа в методистката църква. С баща му нещата са по-добре, по-приятелски. Старият лъв колкото повече остарява, толкова става по-любящ, добродушен и толерантен. Когато Петър напуска сестра си и се прехвърля да живее при него в Нови пазар, поп Константин не изпитва нищо друго освен безкрайна радост. А когато приятели и познати разтревожено го питат защо вече повече от две години синът му не прави нищо и не се захваща с проповедничество, той се усмихва широко и отговаря: - Има време. Що е време - все пред него е. Ще работи и ще се наработи. Но не му е дошло времето. Как да му дойде времето? Как да му дойде времето! Може би му е минало времето, си мисли понякога самият Петър, защото общественият и духовен идеализъм, в който го закърмват баща и дядо, и дим не е останало от тях! Спомените за баща и син от онова време ги рисуват седнали на тиха приказка в двора на бащиното му жилище по на чашка кафе. Баща му прави кафето - обича да готви и да черпи. Човек още в силите си - едва петдесет и пет годишен - в мащабната перспектива на нещата, в които Петър го вижда след завръщането си, той е сякаш петстотин и петдесет годишен. Не стар, а
към текста >>