НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
2_02 ) Как ще обичаш Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Свобода. Най-важното е човек да има свещено чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат. При това положение човек се чувства силен, смел и може всичко да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Всеки, кой го се отдалечава от Центъра, се заробва, а който се приближава, се освобождава. Любов към Бога ще осмисли живота ни, ще ни освободи от ограниченията. Любовта е храна. Безсмъртното е там. Да добием връзка с Бога, за да намерим онзи елемент, който ни липсва –
безсмърт
ието. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише ползвате водата, то е един временен процес; скоро шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той вече не умира. Да знаем, че има Един, на когото можем да разчитаме. Дали си пеперуда, буболечка или червей, това е без разлика. Но знай, че има Един, когото обичаш и който те обича. Човек трябва да е искрен, чист, да има винаги Любов и правилни отношения към Бога, за да могат Той и Бялото Братство да му съдействат. Ако човек остане сам да върши нещо, нищо съществено не може да извърши. Любовта към Бога може да поправи света и ще дойде истинският Живот. Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Като оживее тази идея във вас, ще се оправят работите. Идеята Любов към Бога влезе ли в света, ще разреши кардинално всички въпроси. Когато възлюбим Великото в света и Го виждаме и в
към текста >>
2.
2_05 ) Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот. Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов. Всяка мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Няма по-красив момент от този, който наричат Възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Съзнаеш ли я, ти си възкръснал. И Любовта ти прави
безсмърт
ен този, когото обичаш. Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически?“ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога. Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога. А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя. Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска
към текста >>
3.
2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
може да издържи всички безконечни грехове на хората и да ги повдигне.“ Моето определение за Любовта е: ако любовта ти може да заличи вътре в теб твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Значи няма да се спреш на греховете на хората и когато дойдете до съвършената Любов, вие ще се намерите в един безконечен свят. Много мъчно е да простиш; не само да простиш, но и да забравиш и не само да забравиш, но и помен да не остане от това. Дойдете ли до тази Любов, вие сте
безсмърт
ни, вие сте безгранични. Тогава вие ще създадете един свят на Красота около себе си, един свят само на Любов, Мир, Радост, Веселие, Хармония и Блаженство. Когато си във връзка с тази Велика любов, тогава разбираш Учителя си. Когато намериш Учителя си и когато Той те намери, Той ще бъде сляп за всички твои погрешки. Любовта ви в бъдеще трябва да бъде такава, за да можем да вървим напред. Всеки един от вас чрез Любовта трябва да заличи в своя ум и в своето сърце всички погрешки и тогава ще дойде Господ да пише. На Господа Му трябва чиста книга, на която Той може да пише Своето Слово. Та сега Любовта трябва да заличи най-първо всички ваши погрешки, за да можем да тръгнем. И тогава ще завършим Школата и ще влезем къде? – В Новата епоха, дето нито за мъж се отива, нито се женят, но са като Ангели. И тази епоха ще дойде. Това може да стане. Това е в трансформирането на
към текста >>
4.
5_01 ) Завеждам ви при извора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към
безсмърт
ието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и
към текста >>
5.
5_02 ) Златният век на българите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
воюваме със стрелите на тъмнината и да бъдем постоянно будни и трезви. Това не е война с плът и кръв, но воюваме с тъмните сили на ада и не е лесно да се отбива всичко това. Това Учение искат да го загасят, но никога няма да успеят. Казват, че това Учение е ново, но то е старо и ново, то е винаги едно, то е Божествено! Тази Светлина ще залее света и каквото и да правят, не могат да я загасят. Всичко в света, което е смъртно, не е Божествено и то ще се разруши. Всичко, което е
безсмърт
но, Божествено е и ще остане. Да не се предизвикват противодействия, които са ненужни. Изнесъл съм много неща в беседите и лекциите, които трябва да се проучват и най-важното е ученикът да ги разбере и да ги ползва. Както мнозина, които четат от сутрин до вечер евангелията, ако знаеха как да ги ползват, биха придобили голямо богатство. От света нищо не искам. Швейцарецът, който дойде тук, чухте ли какво каза? Че от България излизат апостолите на Новата култура. Един брат попита: „Той откъде знае това?“ Оттам, откъдето пчелите знаят кога ще се развали времето. Казано е в Писанието: „Няма да се върне Словото, без да принесе своя плод.“ Когато ме викаха в Дирекцията на полицията, казах, че ако се опълчат и почнат да противодействат на Бялото Братство, в България ще настанат суши, наводнения, глад, трусове, репарации и най-после всичко ще стане на пух и прах. Изтъкнах им още: „Не съм казал нещо, което да не е станало, и знаете ли какво щеше да стане с България, ако не бяхме работили досега? Но
към текста >>
6.
5_20 ) Беззаветно служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
време. Желайте да учите, но не пожелавайте да разгадаете всички тайни. На вас ви трябва хляб, който днес да употребите. Който е тръгнал да се качва на планината, все има шанс да покори някой неин връх, а който стои в низината, няма шанс да се изкачи. Духовната придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете оттам, дето сте спрели; при такива условия ще ви поставят. Всички сте кандидати за Свещения огън. Под учене се разбира път за добиване на
безсмърт
ие. Ще бъдете като цвят, който наближава да цъфне, и като извор, който извира. Има степени в Ангелската йерархия. През областите, които са минали те и опитностите, които са преживели, ще минат и хората. Хубавите работи много скъпо се дават и човек трябва да плати. Думата даром има съвсем друг смисъл: трябва да имате трима учители едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения свят. Ученикът трябва да изучава вътрешната страна на нещата, да се стреми да има ясна представа за мистичния живот, трябва да се освободи от всички посторонни влияния и да иска да намери Истината. Да работи с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят, на Бога, за крайните резултати. Една сестра попита: „Кои са условията за една Божествена школа?“ Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си. Всеки да живее в Светлината и всеки да знае как да свири своята част от оркестъра – това което му е поверено, до го изпълнява в съвършенство. Във всички Божествени
към текста >>
7.
12) Всичко е за Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
такава мисъл да не стои в ума ви. В съзнанието ви трябва да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. Гледаш, че една душа страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот. Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“. Най-напред ще разгледате контурите на главата, за да видите към кой тип спада. Има седем типа глави. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа. Да, има опорочени типове. Има лица, отрупани с мазнини. Аз наричам лице това, което е
към текста >>
8.
52) Окото, Мусалла, Олтарят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не отпада духом. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички страдате по едничката причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, е Любовта. Няма какво да търсим Любовта, ние живеем вътре в нея. Ще отворите съзнанието си, за да влезе тя във вас. Човек трябва да обича, за да живее. Тази Любов иде сега на Земята. Любовта е сила на Безграничния и тя е силата на човешкото
безсмърт
ие. Когато получите онова ново разбиране на Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствате, че всички хора са ви близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха започнахме да се спущаме отвъд Мусалла към Маричините езера и посетихме местността, наречена „Олтаря“. Бавно се спуснахме по склона и прекосихме все още тясната река. Край нея нежно се люлеха от най-малкия ветрец красивите морави камбанки, малко приведени и заслушани в бълбукането на водата. Установихме се при първото от двете Маричини езера и решихме да прекараме пет-шест часа сред величествените стени на циркуса. Това място наподобява на храм, на светилище и ненапразно е наречено „Олтаря“. Тук тишината е пълна, само понякога се обажда гласът на някоя от редките птички, населяващи ниските клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура и надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на река Марица. Тази долина е наречена Царство
към текста >>
9.
34) Какво учение имате
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
приемната и една сестра попита Учителя кое е характерното за духа, който трябва да царува на Изгрева. Тук, в Братството, нямаше никакви правила и някои казваха за Изгрева, че е много свободен. Ако ние доброволно не си наложим ограничение, то ще дойде отвън, за да ни се наложи. Една аналогия: ако сам не си наложиш ограничение в яденето и пиенето, лекарите ще дойдат да те ограничат и да ти кажат точно какво, как и колко да ядеш, и тогава ще бъде по-зле. Аз ви проповядвам за онази Велика
безсмърт
на Любов, която ще въведе Братството такова, каквото никога не е съществувало в света. Там, където дадоха добър прием на богомилите, те оставиха своето благословение. Те минаха чак в Англия като квакери. Някои казват, че богомилите станали причина да пропадне България. Не, те всякога се явяват, за да ви спасят. Новото в света ще даде друго направление на хората. Едно учение може да има силата на вино, което за няколко часа да опие човека, но това е опивателно средство. Ние не говорим за опивателни средства, а за същинската храна, която подкрепя живота. Кривото стои в това, че всеки търси своето лично щастие. Христос казва: „Много имам да ви говоря, но сега не можете да носите.“ И днес заявяват, че това, което говоря, го няма в Евангелието, а пьк там е подчертано, че има още много неща да се изрекат. И именно защото го няма в Евангелието, затова и се казва. Имайте понятие за онзи непреривен процес, в който Бог се проявява. Ако имате това съзнание, ще получите смирение в душата си. Учителите не
към текста >>
10.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не мьчнотии ми се създаваха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята Книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Но Господ е, Който всичко преодоля. А и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Духът Вечен подразбира
безсмърт
ието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие“, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Първата дарба, с която трябва да започнете, е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. „Златният светилник“ означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие, се развива любостяжанието и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената
към текста >>
11.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане
безсмърт
ен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо. С непреходност и правдивост са пропити и митологиите на други култури. Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология. Както Ахилес е представител на гръцката култура преди вливането на Христовия импулс, така и Зигфрид – на германската. При него също и най-твърдата стрела не може да го прониже, но само между плешките е уязвим, тъй като един липов лист пада върху това място на
към текста >>
12.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в
безсмърт
ието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път. Създава много практики за йога, медитация и етика. 45. Виж статията „Инволюция и Еволюция“, сп. „Житно зърно”, год. 10, кн .7-8. (бел. авт.) 46. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 4-5, стр. 90. 47. Язон – на гръцки език означава лечител. 48. Херакъл (гр.) – името му означава прославен чрез Хера. 49. Хеспериди (гр.) – името
към текста >>
13.
75) Пробен камък
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
офицер бил ранен и го пленили. Изгубил съзнание, той се озовал в една болница в град Тулон, където му оказали помощ по нареждане на френския главен комендант. Спасеният френски офицер се бил възстановил и по негова препоръка оказали тези грижи на нашия. Злото стои в това, когато човек живее изключително само за себе си и забравя да живее за другите. А при доброто човек живее за другите. Чрез безлюбието е влязла смьртта. И сега трябва да се върнем в закона на Любовта, за да станем
безсмърт
ни. Тогава ще можем да се сгъстяваме и да се разредяваме, ще можем да се пренасяме, където искаме и при каквито и условия да се намираме, ще се приспособим към тях. Най-хубавият порядък е Божественият, при който за човека ще има безкрайни възможности, дори и такива, които не е сънувал. В Божествения свят разменната монета е Любовта – усмихнеш ли се, всичко ще имаш. В Божествения свят, щом изпратиш Любов, обичта непременно идва при теб. Любовта доставя всичката храна, която желаят умът, сърцето и душата. И като имаш Любов, ще спечелиш много. Най-хубавото нещо е да обичаш. Като обикнеш някого, а и той също те е възлюбил, ако си болен, ще оздравееш, или ако си глупав, ще поумнееш, или ако си лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот. И обичта – също. Щом някой те възлюби, ти ставаш щедър, готов си да даваш. При Любовта няма лъжа – тогава имаш мир в ума, в сърцето и в душата си. Обичта е едно отражение на Любовта, тя е обработеният материал. Любовта е мощна, силна и онзи, който
към текста >>
14.
81) Разговор с пловдивските семинаристи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът? Когато Слънцето изгрява – това е Божественото в света, когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят – това е Божественото в света; когато хората говорят и се обичат – това е Божественото в света. Един семинарист запита: Какво е Вашето мнение за смъртта и
безсмърт
ието? Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш – това е
безсмърт
ие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом всинца се обикнат, смъртта ще изчезне. Да имаме Любов непреривна – това е
безсмърт
ие.“Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Всички вие имате елементи на
безсмърт
ието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен. Когато хората съгрешиха, почнаха да умират. По-рано те не са умирали, но понеже ядат от забраненото дърво, понеже не са справедливи, разумни и добри, затова днес умират. Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той ви чува, като му говорите, но не може да се прояви. Човекът не е това, което виждате – това е дълбока наука, която вие трябва да изучавате. Душата е нещо
към текста >>
15.
90) Силата се дава на добрите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
години, защото иначе ще чакаме хиляди години, догдето дойдат пак такива благоприятни условия. Никакво отлагане! Да се използва вълната, която иде сега. Братът попита: Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла? Сега вълната се подема, но не е дошла още в същинската си сила, затова можем да кажем, че тя иде. Който се е въплътил на Земята, трябва да използва тези хубави условия за живот и да не отлага. Новата вест е: „Иде пролетта, Любовта, свободата, Мъдростта,
безсмърт
ието. Известете на учениците в Галилея!“ Галилея – това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Когато се казва: „Ще дойде Ново небе и Нова земя“, под ново небе се подразбира светът, който ангелите са наредили, а пък под нова земя – човешкият порядък. Един ден ще се събудиш и ще видиш, че не си такъв, какъвто си бил досега, и ще си кажеш, че си бил голям дивак. Това време наближава, има още десетина години, и всеки ден ще представлява много години. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани. Това, което за хиляди години се ликвидира, днес може да се ликвидира само за десет, затова идат тези големи напрежения и противоречия. Единственото нещо, което ви проповядвам, е да се учите хубаво. Миналото не може да се сравни с настоящето. Сега е хубаво, но в бъдеще ще бъде още по-хубаво. Занапред хората могат да бъдат само слуги. На никого не е позволено да бъде господар и скоро ще признаете само един
към текста >>
16.
91) Силни в Божествената истина
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и за какво са създадени – това е толкова интересно, че ако четете това живо четиво, ще забравите всичко останало. Гледайте да обичате все повече хора, буболечки, тревички и цветята, обичайте все повече и повече същества, разширявайте Любовта. Вие ще развиете едно интензивно желание да обичате Целокупния живот. Щом имате Любов към всичкия живот, тогава ще бъдете силни в Божествената Истина. Живот, който изпълва всичко, е Божият живот. Всички се стремете да добиете пълния живот на
безсмърт
ието. Всеобемащата Любов носи пълния живот. Предполагам, че ревността стои далеч от вас. Когато обичаш някого напълно, не можеш да го ревнуваш. При ревността се проявяват прекомерни права по отношение на едного и никой друг няма право спрямо него. При ревността се изпитва желание за мьст, в нервната система се събират взривни вещества, разстройва се черният дроб, стомахът, пулсът се увеличава. От нея се раждат доста болести, преди всичко неврастенията. Природата обича онези, които работят. Докато си ленив, никога не може да ти се прости. Прощаването показва, че си почнал с прилежанието. Препятствията и мъчнотиите са дадени, за да се излекуваш от леността. Да се избавиш от състоянието на леност – в това е смисълът на живота. Човек трябва да живее добър живот, за да могат да се развиват дарбите му. Ако човек има някои дарби за изкуство, за чужд език и пр., те могат да се развият само при добродетелите. Като влезете в света на Доброто, ще можете да рисувате, да пеете и да пишете. Само при
към текста >>
17.
3 април 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един ученик запита: - Какъв е смисълът на живота? Учителя каза: - Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпрос: - Какво е Вашето мнение за смъртта и
безсмърт
ието? Учителя каза: - Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е
безсмърт
ие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом хората се обикнат всички, смъртта ще изчезне. Да имаме любов непреривна, това е
безсмърт
ие. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.” Та всички вие имате елементите на
безсмърт
ието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората съгрешиха, почнаха да умират. Значи, по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, където има съзнание, че нищо не можем да направим. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да я изучавате.
към текста >>
18.
28. V. 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е извън Любовта не е Божествено. Чрез Любовта и болест да имаш, ще оздравееш. Любовта дава всичко, тя дава знание и пр. Вярата е любовно отношение към Бога. Всеки трябва да опита това и докато не е опитал, не може да знае. Днес всичко има, но Любов няма. Правят благотворителност, но то е по други съображения, за себе си го правят. Любовта се проявява във всички същества, само че има разни степени на проява. Смъртта иде, понеже Любовта я няма. Безлюбието носи смърт. Любовта носи
безсмърт
ие. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.” Като се прилага закона на Любовта, човек ще опита силата върху себе си. Сърцето ви трябва да бъде свободно. Не залагайте никъде сърцето си. Сърцето ви да бъде само на Бога. Да подарите сърцето си на Бога. Има неща, които са дрипели. Трябва да се освободим от тях. Ако на една буба й идва наум да си направи хубава дреха като пеперуда, тогава какво остава на вас? Някоя личинка 2 ÷ 3 години печели пари, докато си направи хубава дреха и после отива от цвете на цвете и си пее. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия.” Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които ако спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните, и във всички други същества. Например ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. И най-голямата
към текста >>
19.
25.ХI.1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че то е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то всичкият смисъл е там. Прогресът на материалния свят и на чувствата зависи от Божественото. Човек, когато иска, всякога може да намери време. КАТО СТАНЕТЕ СУТРИНТА, ОТДЕЛЕТЕ 15 МИНУТИ - ПОЛОВИН ЧАС ЗА БОГА: ЗА МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПР. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо трябва да повярваме, че в Любовта стои нашето
безсмърт
ие, да се събуди в тебе онзи чаровен момент - да знаеш какво нещо е Любовта. Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, който ни обича? И ние трябва да го обичаме. Обичта ражда обич. И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и Любовта ни към другите. РАДОСТНАТА ВЕСТ Е, ЧЕ ИМА ЕДИН, КОЙТО НИ ОБИЧА И ЧЕ ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА, Е В СИЛА ДА НИ ИЗБАВИ ОТ БОЛЕСТИТЕ И ОТ ВСИЧКИ НЕДЪЗИ. Христос казва: „Намерих разрешението на безлюбието. Идете и кажете, че задачата е разрешена.” Това е онази сила, която е скрита в човека и то трябва да се разкрие. То е разумното, то е Божественото, то е Духът. То трябва да се събуди. Аз казвам: радостната вест е тази, че онзи, който ви обича, е жив. Има една светска радост. Тя не важи за мен. Има една радост, която е достъпна за всички същества. Тя е пълна само с благост. Някой човек може да е скържав, но
към текста >>
20.
Новите възгледи върху материята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
клетката трябва да е израз на електрични явления.” Радиация на организмите. Изследвания на Лаковски Един от учените, които говорят за радиациите на организмите е и Жорж Лаковски. Първите му изследвания са изложени в книгата му „Произход на живота”, 1926 г., която излезе второ издание в 1929 г., със заглавие „Тайната на живота”. След това се заредиха следните негови книги: „Принос към изучаването на рака”, 1927 г., „Универсион”, 1927 г., „Наука и щастие” - Дълголетие и
безсмърт
ие чрез вибрациите, 1930 г., „Клетъчни радиации”- експериментални изследвания, 1931 г., „Великият проблем”, 1935 г. Трябва да се изучат преди всичко опитите му за обяснение ориентировката на животните - на коне, кучета, котки, гълъби, пчели, пеперуди и пр. Интересни са опитите с гълъби в Испания, Германия и пр. Неговите опити доказват, че всяко същество изпуща излъчвания, радиации, чрез които то е жив радиоапарат - предавателен и приемателен едновременно. Ще дадем няколко примера. Правени са следните опити: Пощенският гълъб се използва за съобщения. Той е особено ценен в планините, когато другите видове пощи са невъзможни. По какъв начин пощенският гълъб е непогрешим в своята ориентировка? Пощенски гълъби, когато прелитат близо до един радиопредавател, напълно изгубват своята ориентировка и почват да летят в разни посоки. Коя е причината на туй? Това наблюдение е правено от мнозина. С пеперуди е правен следният опит: хваната била една двойка и мъжката била занесена на много далечно
към текста >>
21.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
за неговото изграждане? Искаш ли да помогнеш, с каквото можеш, поне с една шепа пясък, с няколко тухли! Колко е радостно настроението на онзи, който работи за това здание! Не се отхвърля ничия помощ! Но който иска да помага на това здание, той преди всичко трябва да е способен, трябва да има як гръб, да носи камъни и тухли! Не стига само желанието.”[7] Тая идея е добре изразена в стихотворението в проза „Имортела” от Вл. Хисаров: „Моето слънце е великият човешки подвиг, о,
безсмърт
на. Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца. Моята пролет - пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи. Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа. Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи. И моите блянове - блянове за увенчани с победа борби!”[8] Състоянието на младежа през този период е добре изразено в произведението „Праг” от Тургенев. В него е представено здание, пред прага на което стои девойка. Зданието като символ представлява работилница за общочовешкото щастие. Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмех, презрение, обиди, болести и самата смърт, може би, пълно отчуждение и самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички
към текста >>
22.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че вярвам в справедливостта на безкористната любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О, Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божественото? Не показва ли тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем
безсмърт
ни. Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога”. „Кой е начинът, по който можете да се свържете с Великото Разумно Начало в света? Единственият път към това е любовта! Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата. Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”. Затова любовта има
към текста >>
23.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си
безсмърт
ието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде
към текста >>
24.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
хубава вълна. И като почнете да предете, ще видя кой от вас до къде е дошъл в развитието си. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видим как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие сте. Това е опитната страна на окултната Школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава, красива наука. Така ще се подмладите. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то. Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която
към текста >>
25.
Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот! Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ако те обичат някои, те живеят. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Няма по-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Като съзнаеш Любовта, ти си възкръснал. Любовта прави
безсмърт
ен онзи, когото обичаш. Един брат попита: - Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически. В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя. Мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Който иска да се
към текста >>
26.
Любовта в новата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
се спирате на греховете на хората! Съвършената любов е без сенки. Когато дойдете до съвършената Любов, вие ще се намерите в безконечен свят. Ако твоята любов може да заличи вътре в теб твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Мъчно е да простиш; не само да простиш, но и да забравиш; не само да забравиш, но и помен да не остане от това; и там, дето са били най-лошите работи, да турите най-хубавите неща за този, когото сте мразили. Като дойдете до тази Любов, вие сте
безсмърт
ни, вие сте безгранични. Когато дойде тази Любов във вас, вие ще създадете един свят на красота около себе си, един свят на Любов, на мир, на радост, на веселие, на хармония, на блаженство. Когато си във връзка с тази велика Любов, тогава разбираш Учителя си. Когато намериш Учителя си, когато и Той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за твоите погрешки. Любовта ви трябва да бъде такава, че да вървите напред. Всеки от вас чрез Любовта си трябва да заличи в своя ум и в своето сърце всички свои погрешки; и когато ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. Господ иска чиста книга, на която да пише своето Слово. Любовта ще заличи най-първо вашите погрешки, за да тръгнете напред. Тогава ще завършите Школата и ще влезете къде? В Новата епоха, дето нито за мъж отиват, нито се женят, но са като ангелите. Тази епоха ще
към текста >>
27.
Най-високият връх-Любовта към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Който се отдалечава от Центъра, заробва се. Който се приближава до Центъра, освобождава се. Любовта към Бога освобождава човека. Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията. Трябва да имаме Любов към Бога, за да възприемем Неговата Любов - тогава ще живеем. Иначе смъртта ще дойде и ще бъдем отхвърлени вън. Човек трябва да възстанови връзката си с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва -
безсмърт
ието. Сега всичката наука е в това, да се добие този елемент. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише изливате водата, вие имате един временен процес и в един момент шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде Вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот. * Има Един, на Когото можеш да разчиташ. Дали си трева, пеперуда, буболечица или червей, без разлика е това. Ти трябва да знаеш, че има Един, Когото обичаш и Който те обича! Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно отношение към Бога, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе. Защото човек може да извърши една работа само ако те му съдействат. Ако остане сам да работи, той нищо не може да направи. Само Любовта към Бога може да поправи света. Сегашният живот не е още истински живот. Ще дойде истинският живот! Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Това е идея жива! Като оживее тази идея Във вас, тогава работите
към текста >>
28.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
радости, че твоите скърби са негови скърби, че твоите успехи са негови успехи - тогава вие сте в реалния свят. Един ден ще се събудите и ще видите, че не сте такъв човек, какъвто сте бил до сега. И ще си кажете: „Голям дивак съм бил!" Това наближава. Още десетина години. А всеки ден представлява много години. Досега е била зимата на Любовта, сега вече наближава пролетта на Любовта. През зимата Слънцето не грее много време. Новата вест е: „Идат пролетта, любовта, свободата, мъдростта,
безсмърт
ието. Известете на учениците в Галилея". Галилея, това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. * Една сестра каза: - Учителю, Вие бяхте казал, че 8000 адепти ще се въплътят на Земята до края на този век. - Те ще дадат нова насока на обществения, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура. Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се даде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Те ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време идат вече на Земята, едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има един закон: Най-лошите прояви ще се сменят в бъдеще с най-добри. Войната непременно ще се смени с друг процес, точно обратен. Този закон съществува в Природата, това е неизбежно. Хората виждат, че войната е несъвместима с живота, но не могат да намерят изходния път, не могат да
към текста >>
29.
05. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ И ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ април, 1942 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и малко страдания, но те са малки упражнения, нищо от това. Те са гъстата материя, от която трябва да се извадят соковете, а радостите — това е Божественото, което идва отгоре (Разумното в света). Пожелавам ви сега един ден да бъдете като узрели плодове (сладки), а не кисели и стипчиви, та всеки да ви харесва и препоръчва. Смисълът на живота е любовта. Когато слънцето изгрява, луната, звездите, когато дърветата цъфтят и птичките пеят, това е Божественото в света. Да люби човек, това е
безсмърт
ие. Болестите произтичат от безлюбието. Да има човек непреривна любов, това е
безсмърт
ие. Да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, когото Си изпратил, това е Живот Вечен! Животът е непреривен. Хората, като са съгрешили, почнали да умират. По-рано те не са умирали, но впоследствие, когато са станали несправедливи, неразумни и недобри. Смъртта значи е най-голямото ограничение. Умрелият има съзнание, но не може да се мръдне и слуша (чува), не може да се прояви. Това е дълбока наука, която трябва да изучавате. И да ви говоря повече, тия неща лесно не може да познаете, без да учите. Вярвайте, аз ви говоря за това, което е. Душата е полуматериално и полудуховно нещо. Вечерно време, например сънувате, че се разхождате и пр. Сега, учени правят опити: може да се извади двойника на човека. Този свят е в Онзи, малкото е в голямото — Онзи свят е голям. Като излезе от тялото си, човек ще има едно невидимо тяло — прозрачно, ще има самосъзнание, но другите хора няма да го чуват и виждат. Аз
към текста >>
30.
06. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ през 1936 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
пеете и ще се радвате, че носи торба, а и той също да пее и да се радва, че е срещнал гладен и да му даде от торбата си. Та който носи хляб и този, който е гладен, да пеят. Пеенето е оръжие. Животно, като се приближи към тебе и ти му попееш, то ще спре. Същото важи и за бурята — и тя ще спре. Чрез любовта, и болест да имаш, ще оздравееш. Тя дава знание и всичко. Вярата е любовно отношение към Бога, всеки трябва да я опитва, за да може да го познае. Безлюбието носи смърт, а любовта —
безсмърт
ие. Като прилага закона на Любовта, човек ще опита силата и върху себе си. Не залагайте сърцето си никъде, бъдете свободни и подарявайте сърцето си само на Бога. Ако на една буба и идва на ум да си направи хубава дрешка като пеперуда и да отива после от цвят на цвят да си пее, тогава, какво остава за вас? Христос казва: "Господ е облякъл цветята с такива дрехи, а вас с повече ще облече, като изпълнявате Неговата воля". Има закони, които ако ги спазвате, Бог може да се прояви и в най-лошия човек и животно. И ще имате опитността на Данаил в ямата при лъвовете. Той вярваше в тия зверове, в Божественото и каза: "В тях си Ти, Господи, няма да ми направиш пакост". И наистина те не му направиха нищо. Та законът е: Щом мислите, че в животното има Божествено, вие ставате едно с него и то ви счита вече част от себе си и не ви закача. Човек само като страда може да скъса въжето, с което е завързан от силите на тъмнината. Също като един вол, който е вързан с въже и не му идва на ум, да скъса въжето и да
към текста >>
31.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи. Любовта прави
безсмърт
ен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета. В света всички страдаме от безлюбие. Онзи, който не върви по пътя на любовта, изсъхва и обратно — расте. Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне. Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити. И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича. Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш. Тя е път,
към текста >>
32.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
дойде любовта, ще ти израснат крила! Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта! Ние търсим любовта. Няма какво да я търсим. Ти живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее. Тая любов иде сега на земята. Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото
безсмърт
ие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогаз ще почувствуваш, че всички хора са близки за тебе. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло". * * * Преди да се спуснеш надолу, погледни още веднъж „Окото". Погледни от другата страна Маришките езера. Запечатай дълбоко в душата си тия красиви образи. Съхрани ги вечно живи в теб! И когато слезеш в долината и искаш да влезеш в съзвучие с Вечния език на природата, спри се върху тях и тогаз веднага ще се свържеш с тия места, техните сили ще заработят в теб и ти ще се преобразиш. Запомни тия светли образи. Запечатай в себе си музиката, която долавяш тук! И нека нейната мелодия да звучи постоянно в душата ти, когато слезеш в низините! Тия образи вечно да работят в теб и да те преобразяват. Отнеси тоя скъп дар долу със себе си! След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица. Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се
към текста >>
33.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един човек на любовта никога не може да направи престъпление. Престъплението всякога става в безлюбие. Любовта е един разумен акт. Тя е качване на една висока планина. Спасението на хората в света зависи от любовта, която имат, нищо повече! Щом ти не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Онзи, който не люби, осиромашава, а онзи, който люби, забогатява: става поет, музикант, учен, силен, всичко става! Любовта е качеството, способността на
безсмърт
ния човек. Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът!" Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца. Всички декламации бяха високо идейни. През всички тях минаваше духът на изгряващото ново. Аз после разпитах за тия декламации. Каква беше моята радостна изненада, когато научих, че много от тях са творба на наши приятели от
към текста >>
34.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
всички дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца. Вас ви очаква един живот по-висок. Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло! Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви. Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание. Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на
безсмърт
ието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце!" Четенето свърши, но още стоим в мълчание. Ние сме потопени в красивия свят, който се разкрива в нас. Колко близки са тия думи до човешката душа! Тя разбира техния език, понеже те идат от нейната родина! Временно поутихна вятърът. По небето се появиха перести облаци от най-нежна полупрозрачна тъкан! Като че ли за малко небесната разумност чрез тях ни прати своята усмивка! Това трае само няколко мига. След това пак пред нас е лазурната небесна шир. Небето е напълно ясно и ние изобилно сме облени от слънчевите лъчи. Но по едно време облаци се раздвижват по небето. Каква чудна игра на светлини и сенки по върховете и полянките! Те са ту осветени, ту потъват в дълбока сянка. Това не наподобява ли смяната на скърбите и радостите в човешкия живот! Обаче над облаците там горе във висините няма вече тая смяна.
към текста >>
35.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане
безсмърт
ен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи
безсмърт
ие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не
към текста >>
36.
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
несретни, нищо няма да постигнете. За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на
безсмърт
ието, Ти не можеш да станеш
безсмърт
ен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него. Култура може да има само там, дето има огън на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него. Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще. Най-същественото е да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. Съществено в живота е това, що е път за постижение на това, което желаете. Ти не можеш да разбереш любовта, ако не ù слугуваш. Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да
към текста >>
37.
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Само че човек трябва да спазва нейните закони. Целият свят е училище за дисциплиниране на човешката душа, за развитието на човешкия ум, сърце и воля. – Какво е действието на любовта ? – Това, което постоянно обновява човека, това, което постоянно го освежава, това, което постоянно го о
безсмърт
ява, дръжте се за него. То е Любовта. Тя е най-великото нещо, което съществува. Тя не е механичен процес. Когато ти говорят нещо лошо за онзи, когото обичаш, да не вярваш. Законът на любовта е: когато обичаш никого, той да не знае. Всеки ден любовта посещава човека за 1/300 000 част от секундата. И това време е достатъчно, за да остави тя своите блага, да обнови, да пробуди, да просветли и съживи. Но човек трябва да има будно съзнание, за да долови този момент. Любовта има две страни. Човекът на любовта има разположение да постъпва с тебе така, както със себе си. От друга страна, каквото му дадеш, той го цени. Можеш да му дадеш и една боровинка. Той я цени. Когато един човек не ти дава мил поглед, ти ще му го дадеш. Днес хората не се познават. Можеш да познаваш един човек само, когато го обичаш. После друго: стой на сто километра далеч от този, когото обичаш. Говоря символично. Това значи: цени свободата му, не упражнявай никакво насилие върху него. –
към текста >>
38.
41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
даде нещо. Като обичаш никого, всякога ще възприемеш нещо от него. Като обичаш някого, ти го повдигаш. Всички хора, които се обичат, да знаят, че градят Божественото здание. Любовта винаги гради. Някои хора, като се обичат, с това повдигат цялото човечество. Цялото битие се ползува от това. Любовта е влизане в живота. Силата се добива чрез любовта. Единственото нещо, което ни дава сила, е любовта. И знанието се добива чрез любовта. Като посееш любовта, тя ще даде своя плод. Любовта носи
безсмърт
ие. Когато обичаш някого, ти подготвяш за него пътя на
безсмърт
ието. Под смърт разбирам най-ограничителните условия. Казано е: „Всички няма да умрат, но всички ще се изменят." Радвайте се на това. Това става при любовта. При нея човек възкръсва от мъртвите. До тогава е бил мъртъв. Най-напред ще обичаш Цялото. Като обичаш Цялото, ще обичаш и частите. Вие говорите за любовта. Всеки от вас носи по едно шише с вода. Вие носите любовта със себе си. Не е ли хубаво да говорите и за извора, отдето сте взели водата? Законът на любовта е: Като обичаш едного, обичаш всички. – Кои са формите на любовта? – Има любов обикновена, любов на талантливите и любов на гениалните. Първо, човек се учи на обикновената любов, и после се издига до любовта на талантливите и след това до тая на гениалните. И като премине тия три стъпала, ще дойде до същинската любов. Тези три стъпала са предисловие на любовта. Хората сега са само кандидати за любовта. Всички хора имат проблясъци за нея, макар и само за няколко
към текста >>
39.
43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
човек, който го е извършил; то има обратно действие върху него. Този закон важи както индивидуално за отделния човек, така и за народа. Един човек, който е постъпвал справедливо, ще има здрава основа в живота си, ще има съответните положителни резултати. – Вярвате ли в задгробния живот? – Няма какво да вярвам в него. То е една реалност, която знам. Животът е един. Той се изявява в три форми: в една гъста материя, в една рядка материя, която е преходна и в една по-рядка материя. – Безсмъртна ли е душата? – Смърт няма в света. Смъртта е една фикция. Всичко се създава и всичко се руши. Под рушене разбирам преобразование на формите. – Къде е източникът, кой е изворът на любовта? – В Духа, в Божествения свят. – Кой е вечният стремеж на човка? – Любовта. Тя е единственото Божествено, което е основа на всичко. Тя е единна. Единственото нещо, което не се дели, е любовта. Единственото реално нещо в света, което не се мени, е само любовта. Един от лекарите, като че ли в момент на едно прозрение, каза: – Нали вие говорите за една слънчева любов, в която няма нито едно петно, никаква сянка? Щом има сянка, щом има петно, това не е любов. – Да. Човекът на любовта е най-силното същество на света. Какво разбирате под „свръхчовек"? – Човек, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Един от лекарите, като че ли в едно вътрешно просветление от целия разговор, каза: – Разбирам, че човек трябва да се стреми към светлото, необятното и чистото! – Да. Това, към което той
към текста >>
40.
47. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
хората са по-неучени, по-непробудени, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравка, той има още много години да чака. Въпросът не е за години. Някой от вас и днес може да се излюпи. Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи. Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят! – Що е квачката? – Това е Любовта! Тя въвежда човека в реалния свят. И ако човек иска мислите му да бъдат
безсмърт
ни, той трябва да има сърце, свързано с извора на любовта. Тогава у него се събуждат най хубавите, най-възвишените мисли. Иде духовната пролет! Сега е зима. Като дойде пролетта, всичко ще се оправи. Ледовете и снеговете ще си отидат. В мозъците на хората ще стане такава промяна, че злото не ще може да пребивава там. Всеки ден работете в духа на великото, което иде на земята. Видите едно наведено цвете, изправете го. Видите една потисната мравка. Избавете я, освободете я. Турете един камък на място. Изчистете един извор. И като направите тия неща, приятно ви е. Има нещо в света толкова велико и хубаво, но хората не го знаят! Нови хора идат сега на земята. Тях наричам братята на любовта. сп. „Житно зърно”, бр. 16, кн.
към текста >>
41.
49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
това значи да сте във връзка с всички души и да ги обичате. Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на една душа. Тъй седи законът. Когато човек стане съвършен проводник на Божията любов, тогава той е едно с Бога. Това, чрез което светията лекува, е Божията любов. Един светия чрез любовта, която има, има такова изобилие на живот, че само като се приближи някой до него, оздравява. Всички блага: мир, радост, здраве, дългоденствие,
безсмърт
ие ги добива любещият. Но ги добива и любимият, понеже и в него се преливат. Оня човек, който изпраща любовта, колкото по-добре я приема и изпраща на другите, толкова повече се ползува. И оня човек, който възприема любовта, колкото по-добре я възприема, толкова повече се ползува. Като обичаш един човек, ти продължаваш неговия живот. Божията любов да бъде като мярка на всичко. В любовта става познаване на Бога! сп. „Житно зърно”, бр. 16, кн.
към текста >>
42.
61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане
безсмърт
ен. Никога не отлагай Любовта! Не казвай: „Ще обичам в бъдеще". Не, в дадения момент прояви Любовта. В дадения момент ще обичаш. После няма да я има там; тя ще си замине. Няма по-реално нещо от Любовта. Единственото реално нещо е Любовта. Там, гдето има Любов, има светлина, топлина, сила, радост. Там, гдето тя отсъствува, има страдания и смърт. Няма същество, което да не е обичано! Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога. Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима. Каква Любов са имали светиите, които са пострадали за хората! Нищо не са искали за себе си и всичко са дали. Щом се опиташ да ограничаваш Божествената любов, която тече
към текста >>
43.
012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
възлизане в светлината. Разказът за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията. Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Хората са слезли в света да се учат и като дойдат до „свинете” и „рожковите” – до неблагоприятните, ограничителните условия, почват да мислят за баща си – Бога. Господ знае какви са хората, затова не им е дал
безсмърт
ие и е допуснал да остаряват всички, които не изпълняват Неговата Воля. Като ги прати на Земята, Господ почва да взема от тях това, което имат. Това е последствие на инволюционния процес. Докато бяхте вън от материалния свят, вие бяхте идеалисти, стремяхте се към Любовта, искахте да се жертвате, да раздавате всичко. Като слязохте в материалния свят, всичко забравихте. При своето слизане вие сте изгубили нещо. Трябва да се възвърнете към първоначалното си състояние, което сте имали. От далечното минало много същества са изгубили своя първоначален висш живот. Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне живота и Светлината, които са изгубили. Любовта иска да събути всички заспали, да съживи всички „мъртви”. Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия. Сега иде нова епоха за
към текста >>
44.
013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само музикалният може да я разбере. Когато човек носи Божествената Любов, той говори музикално. Като внимавате, вие преживявате тоновете. Вие може да достигнете музиката да стане за вас говор, реч. Всички хора, в които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. А хората с нежни чувства имат музика. Те могат да пеят, да свирят и по съзнание стоят по-високо от онези, които не пеят и не свирят. Когато човек пее, трябва да има обект. Ако пее за Бога, ще бъде вечно млад, ще добие
безсмърт
ие и след заминаването си ще продължи да пее в Невидимия Свят. Ако човек пее за света, светът ще го забрави. За музиката трябва да имате просветен ум, просветено сърце, просветена душа. Да нямате два морала! Един идеал трябва да имате – да служите на Господа. Какво ще кажат хората за вас? Нека си говорят, каквото си искат. При пеенето трябва да мислите за вътрешната публика. Сега хората нямат представа, какво нещо е музиката. Гениалният музикант е проводник на Божествената енергия, а онези, които го слушат, ще приемат тази енергия. Добрият музикант трябва да бъде добър проводник на Божественото – да дава. Човек трябва да пее с вдъхновение. Като пее хубаво, ще възприеме красиви мисли и чувства. Като слушате талантливи певци или музиканти, вие се свързвате с напредналите Същества, които се проявяват чрез тях. Трептенията на тези Същества се разнасят далеч в пространството чрез гласа на този певец и повдигат душите. Малко песни има, които се разнасят в Пространството. Редки са случаите, когато
към текста >>
45.
050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е също врата, но през нея се излиза от Бога. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не ще можеш. Само Любовта може да внесе в тебе възвишеното и благородното. Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си. В нея има Светлина, Радост, разширение, Живот, условия за растене и възможности да опиташ всички блага. Любовта споделя и най-малките трошици. Там, дето отсъства Любовта, има страдание и смърт. Като обичаш
безсмърт
ните,
безсмърт
ен ще станеш. Като обичаш, ти придобиваш нещо. Любовта носи утешение. Ако искате да се утешите, приложете я. Когато Любовта посети бедния, той става богат. В нея се разширявате и нагоре се качвате. В безлюбието се смалявате и надолу слизате. Никой не пропада от Любовта. Който обича, той се повдига. Всички хора се повдигат от три неща: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Няма никакви изключения в това. В цялата история на Битието няма нито един човек, който да каже, че се е повдигнал по друг начин. Що е Любов? Това, което вечно печели. Що е омраза? Това, което вечно губи. Ако някой ме обича, печели. Ако аз обичам някого, и аз печеля. Защо не можете да постигнете желанията си? Защото не сте познали Любовта в нейната пълнота. Когато човек има Любов, всичко друго лесно се придобива. Здравето се дължи на Любовта. Безлюбието нищо не е допринесло. Безлюбието е сила, взета от Любовта и употребена в друго направление. Безлюбието ще се обезсили, ще се умори и ще има нужда от почивка.
към текста >>
46.
086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
желание да работи. Щом прекъсне тази връзка, силите му го напускат, животът му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго. Когато човек живее външен живот, той още не е напълно въплътен в тялото си. Липсва му нещо. Вследствие на това, той не е господар на положението. След хиляди години, когато човек бъде готов, човешката душа ще остане да живее завинаги в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек ще стане господар на положението си, ще стане
безсмърт
ен. Сега тялото още не е съвършено, затова човешката душа седи вън от него. Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Вие чувствате, когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му. Тогава нещо във вас блесва и вие сте готови да се примирите с целия свят. Като премине този момент, вие казвате: "Дали това е реалност, дали не е сън?" В човека има една красива вътрешна страна. Вие не сте я видели още. Има случаи, макар и рядко, когато лицето на човека светва и хората го виждат такъв, какъвто не са го познавали досега. Човек, като знае какво представлява, все пак трябва да бъде смирен. В поета какво ви интересува? И той има очи, уши, нос, като другите хора. Но в него ви интересува това, което той е писал. В един цигулар какво ви интересува? Интересува ви това, което свири. От всеки човек излиза Светлина. Всеки човек е Божествен потенциал. Това, Божественото, което носи човек, то ви интересува. Ние се
към текста >>
47.
Роди се новият човек
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
години, намерих светлата дата 1864 година, 29 юни стар стил, 11 юли нов стил, срещу която дата пише: „Днес се роди новият човек, огрян от лъчите на вечно греещото слънце, носителят на новото в света Учителя. Роди се новият човек, певецът на великата Божия Любов, която разкрива целокупния живот и го осмисля. Роди се новият човек, певецът на великата Любов, която изключва всички скърби и страдания; която разрешава всички мъчнотии и противоречия. Той пее за онази Любов жива, свята,
безсмърт
на, която единствена ще спаси света. Роди се новият човек, който сложи живота си пред олтаря на великата Божия Мъдрост, носителка на истинското знание и светлина. Роди се новият човек, служителят на великата Мъдрост. Той очисти пътя на човешкия ум от всички спънки и препятствия, от всички прегради и ограничения и го понесе в света чист, лазурен, необятен. Роди се новият човек, носителят на великата Божия Истина, която освобождава от робство и ограничения човешката душа. Роди се новият човек, носителят на великата Истина, която изпразва затворите, запечатва ги за вечни времена и отваря широки, светли двери към простор и свобода. Той носи онази Истина, която събаря стари крепости и пред която отстъпват всички заблуждения. Дойде на земята новият човек с везните на великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство. Живя и работи новият човек сеятелят на доброто семе великото Слово Божие, и остави го да
към текста >>
48.
Разговор със семинаристите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е смисълът на живота?“ Учителя каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпрос: „Какво е вашето мнение за смъртта и за
безсмърт
ието?“ Учителя каза: Безсмъртието без любов не съществува. Да любиш, това е
безсмърт
ие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом хората се обичат всички, смъртта ще изчезне. Да имаме любов непреривна, това е
безсмърт
ието. Казано е,„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. “ Та всички вие имате елементите на
безсмърт
ието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората, като съгрешиха, почнаха да умират. Значи по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение за хората. Смъртта е там, дето има съзнание, че нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не е тъй, слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да я
към текста >>
49.
Учителя за музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е извън любовта, не е Божествено. Чрез любовта и болест да имаш, ще оздравееш. Любовта дава всичко, тя дава знание и пр. Вярата е любовно отношение към Бога. Всеки трябва да опита това и докато не е опитал, не може да знае. Днес всичко има, но любов няма. Правят благотворителност, но то е от други съображения, за себе си го правят. Любовта се проявява във всички същества, само че на разни степени на проява. Смъртта иде, понеже любовта я няма. Безлюбието носи смърт. Любовта носи
безсмърт
ие. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога. “ Като се прилага Законът на Любовта, човек ще опита силата върху себе си. Сърцето ви трябва да бъде свободно. Не залагайте никъде сърцето си. Сърцето ви да бъде само на Бога. Да подарите сърцето си на Бога. Има неща, които са дрипели. Трябва да се освободим от тях. Ако на една буба й идва наум да си направи една хубава дреха като пеперуда, тогава какво остава на нас? Някоя личинка две-три години печели пари, докато си направи хубава дреха и после отива от цвете на цвете и си пее. Христос казва: Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия. Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които, като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните и във всички други същества. Например, ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог, вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. И
към текста >>
50.
Огънят на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че той е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то всичкият смисъл е там. Прогресът на материалния свят и па чувствата зависи от Божественото. Човек, когато иска, всякога може да намери време. Като станете сутринта, отделете 15 минути половин час за Бога, за молитва, за размишление, четене и пр. По-рано ставайте, за да има време за това. Това е една обнова. Най-първо ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето
безсмърт
ие, да се събуди в теб онзи чаровен момент да знаеш какво нещо е любовта. Има едно вътрешно разбиране на Бога, което всеки носи в душата си. Дръжте се за това вътрешно разбиране на Бога. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога, Който ни обича? И ние трябва да Го обичаме. Обичта ражда обич. И ако ние се научим да обичаме Този, Който първи ни обича, то по естествен път ще дойде и любовта ни към другите. Радостната вест е, че има Един, Който ни обича, и че Този, Който ни обича, е в сила да ни избави от болестите и от всички недъзи. Христос казва: „Намерих решението на безлюбието. Идете и кажете, че задачата е решена. Това е онази сила, която е скрита вътре във вас. “ Има нещо, което е скрито в човека и то трябва да се разкрие. То е разумното, то е Божественото, то е Духът. То трябва да се събуди. Аз казвам: Радостната вест е тази, че Онзи, Който ви обича, е жив. Има една светска радост. Тя не важи за мен. Има една радост, която е достъпна за всички същества. Тя е пълна само с благост.
към текста >>
51.
Пратеник на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
бъде написана книга, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учителят в света, за да даде образа на хората. Като дойде Учителят, той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи първата любов в себе си. Той гледа на всички еднакво, защото любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави от страданията много лесно, с две думи:“Приеми любовта и ще се освободиш.“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш за пътя към
безсмърт
ието. Учителят приема от Бога любовта, тя минава през него и идва при ученика. Учителят трябва да има любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. Чувствувам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мене обичаш. Като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва. Невидимият свят ще даде запалката, а материалът ще се даде от тия, които са в школата. Всичко, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани. Само който ги е преживял, възприема тези работи. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Върху всяко нещо, което четеш, трябва да мислиш и да го приложиш. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи, начини, форми, образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите
към текста >>
52.
Божественият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
време ранили българския офицер и го пленили. Той изгубил съзнание и когато идва на себе си, разбира, че се намира се в една болница в Тулон, дето му дали голяма помощ по нареждане на главния френски комендант по препоръка на онзи ранен френски офицер. Злото е в това, когато човек живее изключително само за себе си. И забравя да живее за другите. Хората умират по единствената причина, че не се обичат. С безлюбието е влязла смъртта. Трябва да влезем в зоната на любовта, за да станем
безсмърт
ни. Тогава ще можем да се сгъстяваме и да се разредяваме при каквито и условия да се намираме, ще се приспособим към условията. А сега не може. Тогава ще можеш да се пренесеш, дето искаш. Най-хубавият порядък е Божественият. Тогава за човека ще има безкрайни възможности, които той не е сънувал. В Божествения свят разменната монета е следната: Ще се усмихнеш, и всичко ще имаш. В Божествения свят най-напред трябва да изпратиш любовта. Щом я изпратиш, обичта непременно идва при тебе. Щом не я изпратиш, нищо не идва. Любовта доставя всичката храна на ума, сърцето и душата. Като имаш любов, ще спечелиш нещо. Най-хубавото нещо е да обичаш. Ако обичаш някого и той те е възлюбил, ти ще оздравееш, ако си болен. Ако си бил глупав, ще поумнееш. Ако си бил лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот. При любовта няма лъжа. Тогава имаш мир в ума си, в сърцето си и в душата си. Любовта е мощна сила. Онзи, който те люби, нищо не иска от тебе. Той се радва, че ти дава от любовта си. Любовта и
към текста >>
53.
Силата на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да укрепнат. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да минем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот. Тогава любовта е Божествена. Няма пo-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае любовта. Когато съзнаеш любовта, ти си възкръснал. Любовта прави
безсмърт
ен този, когото обичаш. Всеки, който обича, живее по-дълго време. Който обича по-малко, по-малко живее. Един брат попита: “Дали когато се каже, че любовта дава възкресение, се разбира и духовно, и физически?“ Учителя каза: Два вида възкресение няма. Има само едно в човека. То е свързано с Бога. То е познание на Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш, а пък познаването на Бога става чрез любовта към Бога. А пък физическото възкресение е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание. То е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазара. Преобрази съзнанието му. Събуди любов у Лазара. И тогава тази любов, събудена в Лазара, го възкреси и физически. Като дойде любовта, няма да има болести, умрели. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш, ако си лош ставаш добър. При любовта нещата стават лесно. Досещаш се, дохожда ти на
към текста >>
54.
Последните времена
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
на човека за мене не съществуват. За мене съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него. Някой път да си вземете една хубава хурка и хубава вълна и като почнете да предете, ще видя кой от вас докъде е стигнал. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видя как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие стоите. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш. Но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се създава и гради. И като се съгради, ще дойдат разум ните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб, не е свободен. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в истинския път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден е работила на нивата, била уморена, но като се върнала в къщи, видяла гост. Поляла му да се измие. Макар и уморена, омесила му погача. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Вие тук на земята сте в театър и се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го забравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел облечен с бяла дреха и препасан със златен пояс. Има и друга материя, с която човек да се облече.
към текста >>
55.
Децата на бъдещата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е дошла още. Тя сега се подема, но не е дошла още в съществената си сила. Затова може да кажем, че тя иде. Който е дошъл на земята, трябва да използува това, тези хубави условия на живота, да не отлага. Светът е натегнал от ядене и пиене и е на заспиване духовно. А пък заспиването, немаренето не е хубаво нещо. Вече наближава пролетта на любовта. Досега е била зимата на любовта. През зимата слънцето не грее много време. Новата вест е: Идат пролетта, любовта, свободата, мъдростта,
безсмърт
ието. „Известете на учениците на Галилея“. Галилея това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. Сега иде една обща пролет. Една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Само че които са напреднали, ще имат повече условия за напредък, но всички ще придобият нещо. Когато се казва: Ще дойде ново небе и нова земя, се разбира следното: Под ново небе се разбира светът, който ангелите са наредили, а под нова земя се разбира светът, който хората са наредили човешкият, външен ред. Един ден ще се събудиш и ще видиш, че не си такъв човек, какъвто си бил досега, и ще кажеш: „Голям дивак съм бил досега". Това наближава. Още десетина години. А всеки ден представлява милиони години. Единственото нещо, което ви проповядвам, е да се учите хубаво. Миналото не може да се сравни с настоящето. Сегашното е по-хубаво. Но в бъдеще ще бъде по-хубаво. Занапред хората могат да бъдат само слуги. На никого не е позволено да бъде господар. Сега ще признавате само един господар Бога, другите са само
към текста >>
56.
Силата на Безграничния
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта. Ние търсим любовта. Няма какво да я търсите. Ще живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее. Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото
безсмърт
ие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу. Минавахме реката и се приближавахме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави камбанки. Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината. Установихме се при първото от двете Маричини езера. Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва,
към текста >>
57.
Учение за свободните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с влака и един голям куфар пада на главата му поради сблъскване и той пострадва. Свещеникът идва и ми казва: „Няма ли да ми кажеш нещо?“ Казах му: Трябва да се живее по Бога. Това учение искат да го загасят. Никога няма да го загасят. Казват, че това учение е ново. То е старо и ново. То е винаги едно. Това е Божествено учение. Тази светлина ще залее света. Каквото и да правят, не могат да го загасят. Всичко в света, което е смъртно, не е Божествено, ще се разруши. Всичко, което е
безсмърт
но, Божествено, ще остане. Аз съм дал методи за разните области на живота. Методи за възпитание на детето и на младежта. После в музиката съм дал грамаден материал, също така и паневритмията и пр. Нека сега ги приложат. Това е грамаден материал, опитан от мене. И няма какво да търсят друг метод, защото този метод, който аз посочвам, е единственият сега, който трябва да се приложи. Ако всемирното Бяло братство се оттегли оттук, България няма никакво бъдеще. Нека дойдат при мене най-интелигентните и най-без- користните българи и ще дам начин, по който могат да се оправят нещата. Всичко онова, което съм казал, няма да загине. Те са живи думи. То ще си бъде, няма да умре. Ако не го приложат сега, ще го приложат други живи същества и няма да остане така това, което съм казал. В ранните години, когато при долните Мусаленски езера беше само малката хижа, един момък - Коста, беше пазач на хижата. Ние с Братството направихме екскурзия до Мусала. Коста налови пълна тенекия с пъстърви, за да ги продава.
към текста >>
58.
Желай непостижимото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
повече, отколкото всички земни богатства. Това, което ви причинява скръб, е от вас. Христос казва: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята“. Значи властта е в Неговите ръце. И не трябва да имаме страх. Дръжте се винаги за Бога. Връзката с Бога трябва да се обясни. Щом се направи връзка, всичко идва. Без връзка с Бога нищо не можеш да направиш. Ако искаш да направиш сам, ти си на крив път. Човек трябва да добие връзката с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва -
безсмърт
ието. Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога трябва да се обясни, тогава човек ще разбере живота. Основният принцип във всяка една школа е: Трябва да има едно разбиране за Бога. И това да стане като мярка. Идеята е да се образуват онези правилни връзки, които някога са съществували между човешката душа и Бога. Защото тогава ще имате постижение на Земята, ще постигнете това, което искате. Това е желанието на Бога. Да постигнете това, което желае вашата душа, или казано другояче, да постигнете това, което.Бог желае. То е едно и също нещо. В това е радостта. Щом имаш страдание, трябва да дойдеш до Божественото и един ден ще превъзмогнеш страданието. Кой ще ме въодушеви в дадения случай? Като присъствува Бог, Той ще ме въодушеви. Онзи човек, в когото Бог живее, по какво се отличава? - Онзи, който съзнава че Бог е в него, той е цял маг. Като си махне ръката, всичко може да направи. Не само да мисли и чувствува, че Бог живее в него, но да не се колебае в мислите, чувствата и постъпките. Той има едно
към текста >>
59.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи,
безсмърт
ни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен. Така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например казано е: „Блажени кротките, смирените, защото те ще наследят земята“. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да съм мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя, като говори, и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество,
към текста >>
60.
02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е
безсмърт
ието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки,
към текста >>
61.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
годините Му? Где са белите Му власи? Нарича ни герои и пита дали някой е изостанал, дали всички са тук. И стари, и млади край Него изглеждат на еднаква възраст. Еднакво нагоре, неуклонно ни зове снежният връх. Еднаква обич грее във всички сърца. Това е обич на планината, на Вселената, на Учителя, една е Тя, една е Тя! С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им са зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище на древен и
безсмърт
ен еликсир и който пие от него, става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение. Та що, не е ли бил и Той Учител като нашия Учител, разбирал великото значение на близостта с Природата? Това е ключът на загадката. Ако Рама е видял това чудо - слънчевият изгрев, ако е зърнал руменото кълбо, което видяхме как излезна из планинските глъбини и се устреми към синия лазур, не е ли бил и той също като нас удивен, прострял ръце и неволно извикал - Боже, Боже, Велик си Ти! Ето го, яви се, издигна се, като на сцена от облаци и ни извика "Добре дошли!", а после - после се скри зад тях. Ние пълзим нагоре. Често потъваме дълбоко в снега, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина? Безумни ли са те, - както ни наричат по-умните от умните - които знаят красотата? Не, неотстъпни
към текста >>
62.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата. "Климена, дъщерята на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, за което му дали името Фаетон, т.е. "сияещ", но не
безсмърт
ен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф, син на Зевс. Веднъж, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива: - Макар че се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен! Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и се затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко много го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела : - О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му, той ще те посрещне като свой син и ще потвърди словата ми! Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието
към текста >>
63.
МЕРКУРИЙ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс, Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг, Леда родила също две деца - син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор расли с голяма взаимна обич и станали прочути герои. Полукс, който имал божествен произход и бил
безсмърт
ен, е белият брат, защото доброто и прогресът са
безсмърт
ни и вечни. А Кастор, който имал обикновен земен баща, е черният брат и е смъртен, защото злото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни и все някога ще свършат на нашата планета. В тази легенда се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това по друг начин е казано в древната мъдрост: "когато фенерът свети, най-тъмно е под него", и ясно изразява връзката между Светлината - Доброто и Тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както Луната, но трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, максималното му отклонение от Слънцето е 28°. Затова може да се наблюдава само при най-голямо отклонение и то близо до хоризонта - след залез на Слънцето (като вечерна звезда) или преди изгрев (като утринна звезда), както е при
към текста >>
64.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души
безсмърт
ни. Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария. Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави
безсмърт
на. Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността. Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното
към текста >>
65.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи
безсмърт
ни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене,
към текста >>
66.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено
безсмърт
ието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има
безсмърт
ния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил
безсмърт
ното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек,
към текста >>
67.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за
безсмърт
ието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите там е нищета и страдание." Затова учениците в началото на пътя, изправени пред изпитанията, упражненията и опитите, и работата над себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички тези неща? Не може ли да се избегнат тези ненужни страдания? Това е въпрос, който би поставил ленивият ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи на математиката, да стане математик? Изпитанията, на които се подлага ученикът, са като задачите, които се дават на ученика, който иска да стане математик. Без разрешаването на тези задачи не може. Без упражнения и изпитания не може, защото човек влиза в нов свят и
към текста >>
68.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма. Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от
безсмърт
ни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от
безсмърт
ни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на
към текста >>
69.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на Деня. Наистина по-горе от това Непроявено има друго Непроявено, Вечно, което при изчезването на всички същества не се разрушава. Това е Върховното Непроявено, Неразрушимо, Нетленно, наречено ТО, е най-висшият Път. Тези, които го достигнат, не се възвръщат. Това е моето върховно жилище. Той, Вечният Дух може да достигне само чрез непоколебима преданост към него... В него обитават всички същества. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се постига
безсмърт
ие - безначалната Същност, Вечност, която не е нито битие, нито небитие. Навред ТО има ръце, крака, навред ТО има очи, глава и уста, всечуващо, то живее в света, обгръщайки всичко. То свети с всички усетоспособности, без обаче да има каквито и да е сетива, непроявеното - ТО поддържа всичко, свободно от качества, то се радва на качества. Отвън и отвътре на всички същества - неподвижно, както и подвижно, поради своята тънкост неуловимо, близко - под ръка - и много далече е ТО. Неразделено между съществата и все пак разделено - обособено, ТО трябва да се знае като поддръжник на съществата. То поглъща и То поражда. ТО, Светлината на всички Светлини, казват било отвън тъмата. Мъдрост, предмет на Мъдростта, що чрез Мъдростта трябва да се постигне, що прониква в сърцето на всички. Върховният Бог е поселен еднакво във всички същества, Нетленен в тленното - който така вижда, той вижда. Знай, че това е неразрушимо. То прониква всичко. Няма нищо в света, което може да унищожи Нетленното Едно." Учението
към текста >>
70.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения. Чрез тези Божествени духове Бог диша, движи се, проявява се. Те са дъхът на Неговата жива душа, лъчи на Вечния Разум. Те командват армията по-долни духове, които движат стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са
безсмърт
ни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните. Нечестивият, който се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало:
към текста >>
71.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той
към текста >>
72.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е Божественото в нас. Според Платон Божественото ние го осъзнаваме чрез нашия дух. Духът съдържа в себе си същественото. За да опознаем Божественото, ние трябва да го осъзнаем в себе си. А Божественото носи в себе си всичкото знание. Затова Платон казва, че човек не научава нищо ново, а само си припомня онова, което първоначално е вложено в него. По този начин познанието е осъзнаване на онова, което човек носи в духа си. За Платон душата е само момент от проявите на Духа и тя е
безсмърт
на. Тя ту престава да се проявява без да умира, ту започва отново да се проявява, т.е. преминава през процеса на раждането и смъртта, минава през процеса на прераждането. Според Платон Духът, който се движи от само себе си, е
безсмърт
ен, непреходен. А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с
към текста >>
73.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ. Хармонията на света се връща в първоначалното си положение, както струната на лирата и както тетивата на лъка. Много работи могат да се видят в този му образ - силите, които се разделят в противоположни посоки, за да се съединят чрез една крива и създават единство. Различните ноти си противоречат, но заедно произвеждат хармония. Като приложим този принцип към духовния свят, ние имаме следната хераклитова мисъл: „Безсмъртните са смъртни и смъртните са
безсмърт
ни. Първите живеят в смъртта на хората, а вторите умират в живота на боговете." Първоначалната грешка на човека е, че със съзнанието си той се привързва към тленните неща. По тази причина животът става една опасност. Това, което се случва с човека иде от живота. Но тези събития губят жилото си, ако човек не отдава на живота абсолютна стойност. Тогава той намира невинността си, както ако се възвърнал от така наречения сериозен живот към детското си безгрижие. Възрастните считат за важни много неща, които служат за играчка на детето. Разгледани от становището на Вечното, значителни ценности губят своята стойност. Ето защо Хераклит нарича Вечното „едно дете, което си играе", а Вечността - Царство на детето. „И тогава в какво се състои първоначалната грешка? - Че смятаме за много важно това, което не бива да считаме за такова. Бог се е разпространил във вселената. Този, който приема нещата, без да намери Бога в тях, взема гробницата на Бога за самия Бог. За
към текста >>
74.
ПОРФИРИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
неговото историческо значение и неговия космичен произход. Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един Велик Учител, без да са виждали в него въплотения Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий Аеропагит и гностиците. Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото остава
безсмърт
на, а душата на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие. Исус Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив, достоен за небето. Невъзможно е да го порицае човек. Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за небето душа, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог." Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните. Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите.
към текста >>
75.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Авраам. Тя започва с един обет на Бога, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа. И ще направя народ голям. Ще те благословя и ще възвеличая името ти и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, а онези, които те кълнят, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всички племена на Земята." Авраам се среща с Мелхиседек - цар на правда и мир, който е един от
безсмърт
ните предци на човечеството, без начало на дни, нито край на живот, без родословие. Това ще рече, че той не е свързан с никой от дългите родословия като се почне от Адам и се свърши с по-далечните потомци. И това не е случайно. Тази среща означава нещо, тя е символ на нещо. В своята книга „Мисията на евреите" Сент Ив д'Алвейдър, след като излага синархичното учение на Рама и говори за неговия цикъл, развива следната идея, която ще предам накратко: Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрая се разпаднал поради така наречения разкол на Иршу, три хиляди и двеста години преди Христа. Иршу въздигнал отново женското начало, чийто емблем се явява венериния знак на Телеца. С това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквато е царувала и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез, който характеризира цикъла на Рама, се разпадна на отделни култове; мощният съюз от държави,
към текста >>
76.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е вашето сърце." „Първоначално Адам по естество е бил двуполов - и мъжът, и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Но един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е почнала борба за надмощие и власт между двата полюса." „Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинско знание, да придобият
безсмърт
ие. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи. и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото." „За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. А работите на Бога са величествени, а не като човешките. И затова първият Адам беше нещо величествено и Той и до днес още живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Синът Божий." „Казано е в Писанието, че Адам и Ева бяха поставени да живеят в рая. Според окултистите раят е бил в астралния свят и там е станало грехопадането. Оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи, трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха представлява плътта, в която астралният човек се облича, за да стане жител на Земята." „Казва се също в писанието,
към текста >>
77.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки." „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население." Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали
безсмърт
ни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на
към текста >>
78.
Учението на Кабала за човека
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под влияние на грехопадането са станали две явления: 1) Разделяне на единичното същество на цяла редица от същества двуполови: Адам и Ева. 2) Материализация и подразделение на всяко от тези двуполови същества на две материални същества - мъж и жена. Това е земното състояние на човека. Но според окултната наука всеки мъж и всяка жена съдържат в себе си образа на първоначалното единство. Мозъкът - това е Адам, а сърцето е Ева във всеки от нас. С това човек изгубва своето
безсмърт
ие. Но той трябва да намери път. да придобие своето
безсмърт
ие, да се върне в първоначалното си положение. Затова той трябва да се преражда толкова пъти, колкото е необходимо, докато не изкупи своето падение чрез Любовта, т.е. мировата всемогъща сила. В процеса на това изкупление човек трябва отначало да възстанови своето първоначално двуполие. Тези двуполи същества трябва на свой ред да се обединяват до едно пълно отъж- дествяване с първоначалната своя форма -
към текста >>
79.
Учението на Кабала за Бога
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
за Бога Според Кабала Бог е непостижим и непознаваем в своето непроявено състояние, което наричат Ен-Соф. Но Той е достъпен за проучване в Своите проявления Първото Божествено проявление се заключава в това. че Бог. създавайки принципа на действителността, с това създава своето вечно
безсмърт
ие - това е Троицата. Троицата представя прототип на всички естествени закони. Това е безусловна научна формула и като основен принцип на религията се намира във всички религии. Кабала свързва Троицата с първите три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или Мъдрост и Бина - Разум. Това са трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителят. Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло, душа и дух, а източник на тези три начала е Бог. Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление. Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления. Вселената представя Неговото тяло, Адам-Ева представя Неговата душа, а сам Бог в двойна поляризация представя своя Дух. Духът на Бога се проявява чрез трите първи сефироти - Кетер, Хокма и Бина (Любов, Мъдрост и Истина). Душата на Бога се изразява в Адам-Ева, в цялото човечество, във всички разумни същества. А тялото на Бога представя живата природа. Тези три принципа на Бога са троично изразени в единицата и образуват десетте сефирота или по-правилно, изображението на десетте сефирота представя
към текста >>
80.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за
безсмърт
ието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог
към текста >>
81.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути. За него се казва, че е едно с Бога. Но въпреки единството си с Бога, той не изгубва своето индивидуално съзнание. Той съществува като един Божествен център във Великия Божествен океан. И понеже Бог е Любов, която носи вечния,
безсмърт
ния живот, затова истинският мистик има съзнание за вечния живот, т.е. неговото съзнание не се прекъсва при промяна формите на живота. Той обича всички същества, от най-малките до най-големите и цени техния живот както своя, защото той знае. че животът е един и произтича от безграничната Божествена Любов. Затова в живота си и чрез живота си той осветява Името Божие, което е Любов, защото е казано, че Бог е Любов. Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония. Затова и мистикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в
към текста >>
82.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ръководят и му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното Посвещение. Илия беше под прякото ръководство на Божествения Дух, затова беше силен и мощен и можеше да направи всички тези чудеса. Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той предаде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и своята сила, които са скрити в това тяло. В случая това тяло не се разрушава, както при обикновените хора, а е
безсмърт
но. И с приемането на това тяло той получава двоен дял от Духа на Илия, т.е. от силата и знанието на Илия. Това, което изнесох за Илия са само жалоните, които показват посоката, в която трябва да търсим разгадката на Илиевата
към текста >>
83.
Пророк Елисей
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Възнесението на Илия е един интересен въпрос. Както е дадено в Библията се подразбира, че той с физическото тяло се е възнесъл. Но физическото тяло е взето от земята и то не може да възлезе във висшите светове, но физическото тяло има своя духовна страна. И тук трябва да кажа, че физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един Велик Посветен не са като на един обикновен човек. В тези три тела, които са обвивки на истинското тяло в човека, са вложени зародишите на трите
безсмърт
ни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината. И когато се казва, че Илия се възнесъл с тялото си, подразбира се тялото на Истината, което представя от себе си одухотвореното и трансформирано физическо тяло. А кожухът, който паднал от възнесения Илия, е етерното тяло на Илия, което се трансформира в тяло на Мъдростта. Него взел Елисей, с което получил двоен дял от духа на Илия. А огнената колесница с огнените коне, с които се възнесъл Илия, е астралното тяло, претворено в тяло на Любовта. Това е едно много кратко обяснение на едно много дълбоко учение, за което Учителят казва, че даже и на ангелите не е напълно ясно. В 15-ти стих се казва: „И като го видяха синовете на пророците, които бяха в Йерихон отсреща, рекоха: Илиевият дух почива в Елисея. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята." От 19-ти до 22-ри стих е описано изцелението на водите на Йордан. Там се казва: „И рекоха градските жители Елисею: Ето, сега положението на града е добро, както
към текста >>
84.
УВОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и хармонизира силите на самия човек, които са в дисхармония помежду си. У сегашния човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга, а силите на волята - в трета. Те са като орел, рак и щука. Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката душа към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си
безсмърт
ие. По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия - проникването на Любовта като сила в цялата планета и във всички души и обединението на човечеството в едно велико
към текста >>
85.
1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
човешките души са излезли от Божественото Съзнание и са поели пътя на странстването в безграничната вселена и са се озовали в гъстата материя, която ги привлича със своите сили, това е пътят на слизането от Божествените висини в най-гъстата материя. Учителят задава въпроса: "Защо е трябвало човешките души да слизат в гъстата материя?" И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да послужат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите
безсмърт
ни тела, в които трябва да се облече човешкият дух. В процеса на инволюцията се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се проявява човешката личност. В процеса на еволюцията се изграждат трите
безсмърт
ни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във вселената. Учителят сравнява процесите на инволюцията и еволюцията с едно витло, което като се движи отдясно наляво слиза надолу, когато се завърти отляво надясно, то почва да се качва нагоре. Онзи, който е турил това световно витло в движение, това е Божественият Дух. И когато това движение стигне до определеното място, трябва да се спре по-нататъшното слизане, защото процесът на слизането е процес на сгъстяване на материята, която все повече ограничава възможностите на човешката душа. И моментът, когато трябваше това витло да почне да се движи отляво надясно, за да почне да се издига и материята да почне да се разрежда, е слизането на Божествения Дух в лицето на Христа на Земята.
към текста >>
86.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт. Значи, Волята на Бога, Волята на Логоса е била да бъде разпънат. Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат
безсмърт
ие. Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна. И след възкресението Христос се явява на учениците си в течение на 40 дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на Учението и ги е прекарал през Посвещение. Той е, така да се каже, събудил тяхните минали Посвещения, това, което те са придобили в миналото, за да ги приготви за работата, която им възлага. Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа. В древните Посвещения седемте степени, през които минава ученикът, са кръщавани с различни имена. Първата степен се е наричала ВРАНА, втората -
към текста >>
87.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за
безсмърт
ието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне
безсмърт
ие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие
безсмърт
ие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос -
към текста >>
88.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство. Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека, неговото слизане в материята и неговото възлизане. Един факт от космично естество, предаден под формата на легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е богатството си. Или казано на друг език, изгубил е
безсмърт
ието си. Човек по естество е
безсмърт
ен и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо. Но по една или друга причина той изгубва своето
безсмърт
ие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне
безсмърт
ието. С грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и сега тръгва отново да намери този Път. Той изгубил връзката с Висшето в себе си. Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си". В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което
към текста >>
89.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало
безсмърт
но в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и
към текста >>
90.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
само едно историческо явление, но то е същевременно и едно космично явление и едно мистично явление. Космично явление е, защото в основата му стои Духът на нашия космос, на нашата слънчева система, Логосът, който се изявява на земята посредством Исус от Назарет. Мистично е, защото със слизането си на земята Логосът има за задача да проникне в човешките души и да ги освободи от пленничеството на тъмните сили, да ги издигне до Духа, да събуди Аза в тях, да събуди Духа в тях и да ги направи
безсмърт
ни. Историческо е, защото Логосът се всели в човешкото тяло на Исус и стана човек в един определен исторически момент, който не е случайно избран от Логоса да слезе на земята, но е обусловен от общото развитие на човечеството. Преди милиони и милиарди години човечеството е напуснало дома на своя Велик Баща - Небето и е слязло на земята. В процеса на това слизане от възвишените светове към земята, човечеството постепенно се облича във все по-плътни обвивки, докато слиза на земята, където се облича във физическо тяло. Дълга е историята на това физическо тяло, но засега няма да се спирам върху него. Човек трябваше да слезе във физическо тяло, за да се осъзнае като самостоятелна единица в света и да пробуди Божественото, което е скрито вътре в него. Но в процеса на това слизане и обличането му във все по-груби обвивки, върху човека са действали не само светлите Божествени Същества, които са свързани със Втория Принцип, с Христос, но в него са действали и съществата, които са свързани с Първия
към текста >>
91.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Принцип и най-високите служби се предавали на родствениците по кръв. Те, както и владетелските течения, които били завършили с култа на цезаря, живеели с прастари мистерийни принципи, които човечеството отдавна е надрастнало и затова те водили борба с всички живи Мистерии и са били против всякакъв вид езотеризъм. Според тях човек след смъртта продължава да живее в душата на своите потомци. Затова те са вярвали, че един човек, който остане без наследници, изгубва своето
безсмърт
ие. Те придавали на идването на Месия народно- политически характер, което се среща в епохата на първото Християнство. От тях Месия бил очакван като политически освободител и възстановител на юдейското царство, което ще се разпростре върху цялото човечество. Едно трето течение в юдейството от тази епоха е било това на есеите. Обаче есеите не са се ограничили само между юдеите, между тях имало хора от всички 12 племена. Очакването на Месия за тях е имало чисто религиозен характер. Това е било очакването на хората от народа, настроението на които е било насочено повече към приятелство с Бога, отколкото към страх от Бога. Затова есеите очаквали раждането на Спасителя по скромен начин, сигурни, че последният съд, който е бил свързан с Неговото идване, би намерил своето изпълнение в един по- дълбок слой на съществуване. Сега да видим как се изявяват тези три течения между 12-те ученици. Политическият оттенък на представата за Месия намира свой представител в Юда Искариотски. По- рано говорихме за
към текста >>
92.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи
безсмърт
ни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с
към текста >>
93.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Земния, най-ниският период на слизането, падението достигнало своя краен предел". В течение на тези периоди Духът, Логосът се проявява по различни начини. Това Учение е било познато на всички окултни Школи на миналото и настоящето и сега е обширно разработено от западната Окултна Наука, в лицето на Щайнер. В първия период, Сатурновия, е било създадено умственото тяло на човека, което е като първообраз на физическото тяло. Тогава човек е бил създаден по образ и подобие на Бога и е бил
безсмърт
ен. Първообазът на физическото тяло е бил създаден по образа на Логоса и Логосът е работил първоначално върху първообраза на физическото тяло на човека. И Логосът действа в него и до днес. Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото, това тяло не остава без обитател. Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло. И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". В тези няколко израза се съдържа цялото Учение за първоначалното проявление на Словото. Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света. А редом със създаването на света става и създаването на човека. Това са два процеса, които вървят паралелно. Това начало, за което става дума в Евангелието, е Сатурновият период, когато човек е създаден по образ Божий и почва своето слизане в гъстата материя.
към текста >>
94.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи
безсмърт
но, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос. Чрез духовно виждане Той прониква в душата на човека и го познава така, както човекът сам не се познава. С това е посочил и пътя на всеки човек - това е идеалът за всеки човек. В трета глава се говори за срещата на Никодим с Христос. В тази среща Христос е казал много важни и дълбоки мисли. Тази среща е интересна и за това, че е станала нощем, което ще рече, че не е станала на физическото поле, а в духовния свят. Там е казано: "Той дойде при Исуса нощем". Както е дадена срещата, Исус е сам без учениците, което във физическо отношение е много рядко явление. Това е една среща, която всеки сам трябва да направи с Христа в духовния свят, за да получи от Него откровение за Тайната на човешкото Битие.
към текста >>
95.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието за своето
безсмърт
ие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение. Преминаването през смъртта е едно необходимо изпитание, през което трябва да премине душата, за да се извърши едно преобразование в нея, преди да дойде Възкресението. Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: "Така е станало и с Лазар, Исус го е бил приготвил за Възкресението. Болестта, за която става дума в Евангелието на Йоана, едновременно е и символична, и действителна. Това е един изпит при Посвещението, който трябва да заведе посветения след тридневен сън, към един наистина нов живот. Лазар е бил узрял, за да изпълни едно превръщане в себе си. Той облече ленената дреха на миста и падна в летаргичен сън, който символизира смъртта. Затварят го в гроба. Когато Исус пристига, трите дни са изминали. Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият. Исус дигна очите си към Небето и рече: Отче,
към текста >>
96.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават
безсмърт
ни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала. Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на
към текста >>
97.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син?" Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека,
към текста >>
98.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в пробудената душа, е съзнателно. Ние вземаме душата като неизменна форма на Живота или Същина на човека. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия Живот, който е вложен в него; но не физическия живот - той е външната страна на Живота, на вътрешния, духовния живот, Великото Божествено Начало в него. И когато ние говорим за Великото Божествено Начало в човека, някои мислят, че това е нещо специфично. Не е така. Божественото е именно Същественото в Живота, то е
безсмърт
ният Живот. А
безсмърт
ният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони. Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него". "Животът трябва да се разбира. Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи Животът е най-малката величина в Космоса. Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил. Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот. Христос казва: "Аз ви давам Живот и то преизобилно". Тук не става въпрос за обикновения живот, а за Божествения. Има степени в Живота. Човек трябва да познава Живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на
към текста >>
99.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите
безсмърт
ни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука. Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество. С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си. а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства. Това са деветте горки (23,13-36). Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на възлизането на света, на новото творение. Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на старото творение. Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото
към текста >>
100.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен. В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно. След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло. Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите
безсмърт
ни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света". С тази мисъл ни е показано, че в притчите са скрити дълбоките Тайни на света, които могат да бъдат разкрити само от онзи, който има ключ за разбирането на тези притчи. Това са онези, които имат уши да слушат и очи да виждат, т.е. учениците с пробудено съзнание. Петата притча ни говори за имането, скрито в нивата. Нивата е тялото. Когато човек проникне с духа си в тялото, той открива богатството, което е вложено в него и се залавя да го извади. Това е процес на преработване на физическото тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери. Бисерите се намират на брега на морето. Това е етерният свят. Когато човек
към текста >>
101.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." А в Посланието към Тимотея, 6-та гл. 16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава
безсмърт
ие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава." А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл. 5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." "И без противоречие, велика е Тайната на благочестието. Тоя, "Който биде явен в плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в Слава." /3;6/. В Посланието към евреите Павел говори много върху Тайната на Христа, като казва: "Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в
към текста >>
102.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и
безсмърт
ие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/. По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си?" /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е
към текста >>
103.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
облекли в образа на пръстения, ще се облечем и в образа на небесния." /15;45-49/. "А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетлението." /15;50/. "Ето, Тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление, и това, смъртното, да се облече в
безсмърт
ие... тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно". О, Смърте, где ти е победата? О, Смърте, где ти е жилото?"/15;51-55/. В тези стихове на 15-та глава Павел ни загатва по един гениален начин за Тайните на двойната човешка природа и за трансформирането и преобразяването на низшата човешка природа. Това е една от дълбоките Тайни на Окултната наука, за която трудно може да се говори открито. Затова Павел казва: "Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление." Тук ни е показано, че в нашето тленно тяло е посят зародишът на духовното, нетленно човешко естество и от тленното ще възкръсне нетленното,
безсмърт
но. Затова Павел казва в заключение: "А когато това, тленното, се облече в
безсмърт
ие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта
към текста >>
104.
16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
народите, Повярван в света, Възнесен в слава."/3;16/. "А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е пригоряла."/4;1-2/. "Да пазиш тая заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос, което своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царстващите и Господ на господаруващите, Който сам притежава
безсмърт
ие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин."
към текста >>
105.
VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
което човек е придобил в течение на Египетско-Халдейската културна епоха, когато той се е отдавал на измерване и притегляне по определени правила, ще се покаже в Третата културна епоха на Шестата раса. Тази културна епоха се символизира с везните. Четвъртата културна епоха от Шестата раса ще разкрие това, което е от най-съществено значение. То е онова, което човешкото същество е получило от Христа през Четвъртата културна епоха на нашата Пета раса, а именно, духовния живот и
безсмърт
ието на Аза. В Четвъртата културна епоха на Шестата раса тези, които са придобили
безсмърт
ие, те са господари на живота и смъртта и те ще прогресират. А тези, които не са го добили, които не са приели духовния импулс, те са обречени на смърт, ще паднат, ще останат назад в развитието си, ще отпаднат от човешката еволюция. В Петата културна епоха на Шестата раса ще се разкрие това, което човечеството е придобило в течение на Петата културна епоха на нашата Пета раса. Това, което ние придобиваме сега в Окултните Школи, и това въобще, което се придобива в течение на културното развитие на нашата епоха, ще даде своя плод в Петата културна епоха на Шестата раса. Всичко, което мислим, чувстваме и преживяваме, ще бъде написано на лицата ни. Така ще бъде разкрито последователно всичко, което е вложено в душата от миналото. Символа на коня, който се явява при отваряне на Печатите, отговаря на ума, на интелигентността. Принципът и силата, която ще направи всички минали опитности да се разцъфтят, да се
към текста >>
106.
VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Четвъртата културна епоха на Шестата раса и ще бъдат господари на Смъртта. Те са превърнали ума в Мъдрост. Дотук като символ беше използван конят, за да определи напредъка в развитието на човешката душа. Отсега нататък развитието не може да бъде символизирано от коня. Потребен е нов символ. За означаването на онези, които са приели импулса на Христа, на Онзи, Който има 7-те Духове Божии и 7-те Звезди, се използва символът тези, които носят бели дрехи, т.е. бяло облекло, символ на
безсмърт
ието, на духовния живот. След това се казва как ще бъде изявено всичко това, което е добро и как ще падне всичко онова, което е зло. Може да се породи в нашия ум въпросът: Защо отварянето на първите четири Печата представя пред очите ни тъй разочароваща и безутешна картина? - Това е, защото там се разкриват четирите подготвителни етапа, през време на които тъмните сили са упражнявали голямо влияние, което води до дисхармония, към разпадане. Отворените Печати дават да се види вкаменелата форма, облечена от тези, които не са приели Христовия импулс. Когато те се показват наново, те запазват онези форми, които са получили преди Христа. И ние ги виждаме да се появяват възседнали върху четири коня, представящи човешкия интелект. Това е древната фигура на човека, възвръщащ се към своята първична природа кон. При отварянето на петия Печат виждаме съвсем друго нещо. Тези, които са приели Христа в сърцето си, които са приели Христовия импулс, те се явяват облечени в бели дрехи човеци, които са били
към текста >>
107.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Принцип, които втвърдяват материята. Но във всеки от тези нисши принципи, по силата на закона на Полярността, са вложени зародишите на известни Божествени принципи, които в течение на развитието ще използват тези носители като почва, за да израснат и да станат като облекла на Божествената природа на човека. Така във физическото тяло е вложен Принципът на Истината, и когато един ден, в течение на еволюцията, то бъде преобразено, което ще стане най-после, човешкият дух ще се облече в
безсмърт
ното тяло на Истината. В етерното тяло е вложен Принципът на Мъдростта, с което ще се облече човешкият дух. В астралното тяло е вложен Принципът на Любовта, и когато то един ден бъде трансформирано в течение на развитието, ще се превърне в тяло на Любовта. Това са трите
безсмърт
ни тела, в които ще се облече човешкият дух. Но това ще стане в далечно бъдеще, когато ще измине периодът, означен със 7-те Тръби и 7-те Чаши на Божия Гняв, и развитието ще стигне до това състояние, за което е казано: „И видях ново Небе и нова Земя и нови Ерусалим да слиза от Небето от Бога." Но преди това човечеството има да мине още много борби и изпитания, докато дойде до това далечно бъдеще. Сега ще видим как това същество на Злото, Звярът с двата рога, е включено в човешката еволюция и каква роля играе то в процеса на човешкото развитие. По-преди споменах накратко за това. Под влияние на Христовия импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще
към текста >>
108.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
който има уха да слуша, може да дотърчи и да разбере Тайната й. Няма да се водят вече отделни хора в Храмовете за Посвещение. Словото е казано за всички и всеки ще го разбира според силите и възможностите си. Зависи от Ангела, който обитава във всеки от нас, да реши до каква степен всеки трябва да бъде посветен. Цялата Вселена е Храмът на Мистериите. Вечното блаженство не е обещано само на тези, които виждат чудните явления в Посветителните Храмове, явления, които за тях са залог за
безсмърт
ен живот, но блажени са тези, които не са видели, но все пак вярват. Никому нищо не трябва да бъде отказано. Пътят е открит за всички. Завършекът на Апокалипсиса рисува опасностите, с които враждебната сила заплашва Християнството и как последното ги побеждава. Тайната на Откровението на Йоан е, че Мистериите не бива вече да останат закрити и запазени само за избранници. Това той изразява с израза: „И Той ми каза: Не запечатвай пророческите думи на книгата, защото Божественото е близо." Християнството е цветът и плодът на Древните Мистерии. Най-висшата Мъдрост се ражда като една Нова Мистерия. В Откровението на Йоана тя става вече Мистерия, която прекрачва рамките на Древните Мистерии. Отделните Мистерии се превръщат е нея в една Всемирна
към текста >>
109.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ. 128 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНOCT, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС. 130 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето. 133 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение. 136 18. Осемнадесети Аркан: ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст. 139 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС. 143 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ. 146 21. Двадесет и първи Аркан: КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е BCИЧКО ВЪВ ВСИЧКО. 149 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА. 160 МАЛКИТЕ АРКАНИ 163 3. ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ХЕРМЕТИСТ ТОМАС ХЕНРИ БУРГОН 175 ТОМАС ХЕНРИ БУРГОН - СЪВРЕМЕНЕН ХЕРМЕТИСТ 177 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА 178 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ 183 3. TPИУМФ'ЬТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ 189 4. МЕДИУМИЧНОСТ - НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й 200 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК 213 6. "ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА" - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС 218 МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 225 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА 227 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ 231 ГНОСТИЦИ, НЕПЛАТОНИЦИ, ИСИХАСТИ 249 ГНОСТИЦИ 251 СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ 253 АЛЕКСАНДРИЙСКИTE ГНОСТИЦИ 255 КЛИМЕНТ АЛЕКСАН ДРИЙСКИ 260 ОРИГЕН 262 НЕОПЛАТОНИЗЪМ 270 ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ 276 ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ 285 МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО 287 ОРДЕНЪТ НА "ЧИСТИТЕ БРАТЯ" 310 ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ 316 ФИЛОСОФИ ЯТА НА АЛ-ФАРАБИ 319
към текста >>
110.
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
свят - осъществяване на действията, направлявани от науката за Истината, от любовта на волята и от работата на органите. В хороскопа този Аркан казва: нищо не се противопоставя на една твърда воля, която има за лост науката за Истината и Справедливостта. Да се иска това, което е вярно и справедливо и да се бори човек, за да осигури съществуването му, това е повече от право - това е задължение и дълг. Човек, който побеждава в тази борба, е изпълнил своята мисия и си спечелва
безсмърт
ието. Осъществяването на твоите надежди зависи от едно по-мощно Същество от тебе. Търси да Го познаеш и ще спечелиш Неговата
към текста >>
111.
13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА Картината представя един скелет, косящ глави в едно поле, от което стърчат на всички страни ръце и крака на хора, като същевременно косата върши делото си. Това е емблема на разрушението и на постоянното възраждане на съществата в течение на времето. Затова този Аркан е наречен още
безсмърт
ие чрез видоизменение, смърт и възраждане, видоизменение на силите. Тринадесетият Аркан е петата картина от великия Път на Озирис. Тя е като картина седма, също един преход. Тя води ученика от един свят в друг. Седмият Аркан ни показва Божеството, Което, след като Се е проявило, както е показано в предходните картини, изпълнило световните планове чрез сътворяването и продължаването на човешкия род, а също така и чрез удовлетворяване на небесните тела и звездите, картините от седма до тринадесета ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпитания и най-после неговата смърт, т.е. неговото преминаване от един свят в друг. Дотук вече ученикът е разбрал и опитал, че се състои от две части — преходно, материално, което е разрушимо и вечното, което е неразрушимо. Сегашната част се връща обратно в земята, а другата, вечната, нерушимата отива в непознатите за смъртните светове, но познати на ученика, достигнал тази фаза на развитие. Смъртта значи не край, а само един преход. Грубата материална част се превръща на прах, а вечната част се превръща в безплътен дух. Прави впечатление, че тринадесетият Аркан, Смъртта, идва след дванадесетия план,
към текста >>
112.
16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
космичен Огън, макар и скрити понякога дълбоко под пепелта. Ученикът трябва да се моли за Свещения Вятър, който да раздуха Искрата в Огън. Този Огън ще направи ученика способен да помага на другите, да се застъпва за тях, да ходатайства за болни и онеправдани и целителните лъчи от Светлина ще излизат от неговите пръсти. Така ученикът ще научава, че Светлината е третото и най-високо проявление на Огъня. Този Огън трябва да бъде запален в ученика и той трябва да бъде запален от някоя
безсмърт
на ръка. Това е Огънят на Любовта към хората, към всичко, към цялото. След като е познал Свещения Огън, след като го е запалил в себе си, в ученика блесва Светлината на Мъдростта и той вече знае и разбира кой е истинският Път, който води към Царството на Духа. Той научава от своя ръководител, че естественият път, който води към Царството на Духа, е развиването на вътрешните духовно-Божествени сили, които организират духовното тяло на ученика и неговите органи, и той може да влезе като гражданин на духовното Царство. Но неговият ръководител му казва, че има и изкуствени пътища — има растителни сокове, чиято употреба предизвиква временно отделяне на частите, от които човек се състои, както става при съня, при смъртта и при Посвещението. Това, обаче, е много опасно, защото впечатленията, които получава проникващият по такъв начин в духовните светове, са много силни и ако човек влезе неподготвен, т.е. не е развил своите вътрешни духовни сили, той може да изпадне в лудост или да заболее тежко.
към текста >>
113.
20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ Този Аркан има числото 200 и буквата Р. Картината представлява едно духовно същество, стоящо в облаците, което свири с тръба. А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете. Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на
безсмърт
ието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете. Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости. Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата. Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот. След като човек придобие цялостния живот, той идва до
безсмърт
ието. Този Аркан представя края на Пътя на Изида от Книгата на Хермес. Когато ученикът достигне до тази фаза в своето развитие, той може да погледне самото си развитие: след като се е поучил от Свещените писания, е получил обещание, че Вратите на невидимия свят ще се открият за него - в картина втора и пета; след това е бил претеглен от безпристрастния Съдия и е познал Истината - картина осма, от което придобива смелост и магически сили и му се дава власт над силите на Злото, показано в картина единадесета. След като ученикът е минал от раждане в раждане, показано в картина четиринадесета, и накрая няма нужда вече от учене, т.е. от
към текста >>
114.
1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
второстепенни слънца раждат планетите, а планетите на свой ред раждат спътниците си. Според закона на съответствието нисшето е подобно на висшето, това не трябва да се забравя. Божествената цел в Творението е диференциацията на Единното, Свръхсъзнателно и Безформено. А великото средство да се реализира това се заключава в усъвършенстването на Божествения интелект. Отделните умове отразяват в себе си Божествените Идеи на Всемирния Ум. Индивидуалните съзнателни интелекти притежават
безсмърт
на, способна към вечен прогрес душа, като диференциран атом от Живота на Твореца. Върховният съдия на всичко, и на свой ред сами стават творци, второстепенни на своите светове. Вървежът на творенията е двойнствен и се състои от инволюция - постепенна материализация на Духа, и еволюция - постепенно одухотворяване на материята. Едната е неразделна от другата. Колкото и парадоксално да се вижда на непосветените, това е Божествена истина, че развитието и усъвършенстване на духовния живот се извършва чрез инволюцията - движение отвън навътре от безкрайно голямото към безкрайно малкото. За да разберем по-лесно тази Тайна трябва да рибегнем към серия символи. Да си представим Божественото огнище на първоночалната Есенция като духовен Център на света. Този Божествен Център ще представя от себе си триединна-та Глава на Бога, откъдето излиза чистата бяла Светлина на Единния Безформен. С други думи, този Център представя Царството на Сефиротите - Слънцето в сферата на живите потенциалности. Божествените
към текста >>
115.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за
безсмърт
ието на духа и следователно и за
безсмърт
ието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата. По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти. Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство. Всеки сам трябва да открие за душата си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на душата му и да му дадат необходимите упътвания. Има три закона, които трябва да се съблюдават: 1. Физическа хармония с окръжаващите. 2. Умствен мир и свобода от светски грижи. 3. Духовна чистота и пълно отстраняване токовете на нечистите мисли. Развитието на вътрешните и външните състояния се разбира от самосебе си. Това са методите за развитието на душата. Чистотата е всякога камък на препъване. И Христос Казва: "Блажени чистите по
към текста >>
116.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ДУШАТА - АДЕПТЪТ Реално и истинско
безсмърт
ие човешката душа придобива, когато достигне състоянието на адепта. Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на
безсмърт
ното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят. В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти. Това описание ние излагаме в този му вид, както сме го получили от лицето, което е преминало различните области на духовно съществуване, необходими за придобиване на тези знания, които се явяват като резултат от личния опит в духовния свят. Но
към текста >>
117.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и
безсмърт
ието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има. Тези същества, които не са нито елементали. нито елетари, причиняват голяма част от страданията и нещастията, които бичуват човечеството. Това са окултните агенти на онова могъщо Братство на духовния свят, което има своето изражение и своето външно съответствие в братството, известно на Земята под името Черни маги. Тези две Братства: Духовните учители и владици на мрачната орбита на астралния свят и Школата на Черните маги на физическия свят, съставят двете половини на всички зли желания на планетата. Из мрачния център
към текста >>
118.
6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
СМЪРТТА" - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС 1. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. Което е на Земята е подобно на това, което е в Небесата. 2. Има две състояния на Битието: едното е смъртно, другото -
безсмърт
но. 3. Това, което е смъртно, е разложимо, а разложимите тела изчезват като утринната мъгла. 4. Безсмъртното тяло е вечна и нетленна есенция. 5. Но двете - смъртното тяло и
безсмърт
ното тяло - не могат да съществуват всякога заедно, но всяко се възвръща там, откъдето е произлязло. 6. Смъртното тяло е чувствено, а
безсмърт
ното тяло е разумно. 7. Първото не съдържа нищо съвършено, второто - нищо несъвършено. Понеже едното е есенция на материята, а другото - есенция на Духа. Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях. 8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за победата. Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето. 9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е
безсмърт
но, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11.
към текста >>
119.
ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
подобно на сладкопойните ластовички" и само от време на време се събирали около учителя си. Той ги учел в пълно съгласие с християнството, че Адам бил създаден по Божие подобие и бил безгрешен като ангел. Имал способността да съзерцава Божия образ, който изгубил откакто повлечен от свободната си воля, вкусил забранения плод. Тогава бил изпъден от рая с проклятието да изкарва сам с пот и мъка прехраната си. Лишен от дарбата да съзерцава Бога, Адам станал жертва на дявола. Само
безсмърт
ната му душа го свързвала с Бога. Но всеки смъртен може да се освободи от плътта си и да се превърне отново в свободен дух, ако мине известна подготовка, ако мине монашеската школа и научи практически християнските добродетели. Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в манастир и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога. След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия. Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста. До него се стига по пътя на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа. Д-р
към текста >>
120.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на Бога. Бог изпълва всичко в света. Той прониква и най-малките земни творения. Човек като най-висше земно същество се стреми да се слее с Бога. Затова е необходимо преди всичко човешката душа да се издигне над ниските изисквания и наклонности на човешкото тяло и да достигне Божественото знание. Така по пътя на достигане на истината, душата достига до върховното състояние, което те наричат фана. което се характеризира като върховно благо и пълно сливане на личността с Бога. Приемайки
безсмърт
ието на душата, суфистите приемат и учението за прераждането, за което дадох по-рано редица цицата. За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството. Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото. Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища. Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението. Главните положения на суфизма напомнят твърде много неоплатонизма. Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената душа и ограничава нейната дейност. Ето защо целта на човека е неговото съвършенство, постигаемо чрез освобождаването на душата от ограничениятана тялото от всичко физическо. И същността на тяхната практика се заключава в
към текста >>
121.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна,
безсмърт
на същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела. Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела. И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се
към текста >>
122.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на познанието така нареченото пророческо откровение, което е по-пълно и по-висше от сетивното познание. От друга страна познанието предполага високо морални качества. Преди всичко необходимо е хората да водят благочестив живот. Напълно по подобие на Платон той изисква от хората да странят от световните съблазни, да прекъснат пътя, който свързва душата с долния свят, да напуснат областта на суетата, лъжата, подлостта, да се откажат от почести и богатства и обзети от мисълта за
безсмърт
ието да насочат цялото си внимание към Бога. До края на XI век философската мисъл в източния халифат постепенно замира, за да се развие след един ден в западния
към текста >>
123.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
причина и именно това отличава разума от всички други възприемащи сили, така че оня, който отрича причината, той отрича и разума. Изкуството на логиката признава съществуването на причините и действиията и смята, че действията може да се познаят само благодарение познаването на техните причини. Отричането на това заключава в себе си отричането на познанието. Според Авероес, има индивидуална и универсална душа. Индивидуалната душа се унищожава с тялото, а универсалната душа е
безсмърт
на и тя обединява духовните качества на всички хора. Съединението на универсалната душа с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната душа. Подобно е и учението му за разума. Той разделя разума на пасивен и активен. Активният разум подобно на универсалната душа е обективен, всеобемащ и вечен. И като такъв нрави нещата умопостигаеми, т.е. сам създава предметите на своето познание. Тази негова способност се основава в края на краищата на обстоятелството, че той носи в себе си всеобщото космично. Това космично в активния разум сближава човека с всеобщата субстанция на света.Нещо повече, Авероес говори за сливането на човека с универсалния разум. Това сливане не е резултат на екстаз или друго мистично състояние, а е резултат на науката и на знанието. Колкото по-об-ширни и задълбочени са звнанията, толкова по-пълно човек се доближава и слива с природата на универсалния разум. Той не познава граници на познанието. Истинското знание е знание за вещта такава, каквато е. Да съществува правилна
към текста >>
124.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Когато бях на 20 години аз написах книгата "Ат Ма-джум", сборник в който изнесох цялата наука. След това написах книгата "Получаемо и достигаемо" в 20 тома. След това написах книгата "Добро деяние и грях". Аз реших всички мирови загадки, от дълбочините на земния прах и до върховете на Сатурн, изкубнах се от оковите на всички хитрости, развързах се от всички възли освен от възела на смъртния час." 800 години преди Декарт Авицена изказва бележитите думи, които направиха Декарт
безсмърт
ен: "Аз мисля, следователно съществувам." Около него се образува цяла школа от ученици, които разпространявали неговите познания. Весел и разположен, той не се пестял. От многобройните му ученици му останал верен до края на живота през всички превратности на съдбата ученикът му Абу Убейт Джусджа-ни. Благодарение на него много от трудовете на Авицена са запазени до наши дни. Той описва Авицена в записките си като едър и здрав богатир в железно здраве, издръжлив на труд и несгоди. Авицена бил много гонен и преследван и съчиненията му били изгаряни. След като избягал от Хоризем, намерил убежище в Хургана на южния бряг на Каспийско море при тамошния Емир. Тук Авицена писал твърде много и започнал да пише книгата "Канон по медицинската наука", която го направила световно известен. Той написал една голяма 20 томна енциклопедия "Ал Инсаф" - "Справедливост", която била унищожена при преследването му. След това написал втора енциклопедия "Ал Шифа" - "Изцеление". Авицена е голям учен и философ. Във
към текста >>
125.
ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От "Книга на милосърдието" "Философите със своя загадъчен език са казали: "Едно тяло не взема душата на друго тяло. Една душа не пребивава в тяло, което не е нейно. Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото на човека да вземе душата на птица, или на някое друго животно. И душите на животните не могат да влязат в тялото на човека, нито да установят свое седалище, защото устройството на човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч
безсмърт
ните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят. А пък устройството на многобройните животни им позволява само да стават въплъщения на души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни. Тъй щото душата на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори. Затова е невъзможно за душите на по-долни същества да влязат в тялото на по-горно същество, защото техните души са устроени по различен начин. Ето защо и в алхимическото тяло не е възможно душата да проникне в друго тяло освен в тялото, което е било устроено за нея и което се намира близо до нея в степените на съединение между долния и горния свят, и предпочитателно е да бъдат колкото е възможно по-близки. И така, душа или живакът може да обитават тяло, съобразно с нея. Съществуват два свята: Макрокосмос и микрокосмос. Макрокосмосът е съставен от по-горната маса и всичко, което господства над нея, сиреч
към текста >>
126.
въведение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
или пре- дания, които са облечени от самия Боян във формата на леген- ди, за да бъдат забулени и в такава форма да бъдат достъпни за широките народни маси. Богомилският езотеризъм прави синтез на древната Хер- метична доктрина с християнските Мистерии. Богомилството не е някаква секта, а определен нов начин на мислене и действане. Богомилите са изразители на отноше- нието на космичната мисъл към човечеството в епохата, в ко- ято са работили. И затова техните идеи са вечни и
безсмърт
ни и раздвижиха умовете на средновековния европейски човек, като породиха Ренесанса и Възраждането . Те са онази светка- вица, която разкъсала облаците на средновековния мрак и на- правила възможно лъчите на духовното слънце да проникнат свободно и да огреят човешкия ум, за да почне да мисли. А ми- сълта е светлина, която разкрива пред човешкия дух широките хоризонти на Природата и Живота. По такъв начин богомилите дадоха първия подтик за раз- витие на човешкия ум и оттам и за развитие на обективната наука, като дадоха също и една величествена философия за жи- вота, която дава методи за реализиране на Царството Божие на Земята. За това Царство се бориха и умираха богомилите, 22 но техните жертви не отидоха напразно. От техните клади из- гря свободата и светлината, която озари Европа. Тази свобода беше високият идеал, който и до днес стимулира будните умо- ве и души. Богомилството има космичен, а не земен произход. Това се потвърждава от мисълта на Учителя, където казва, че Боян и Богомил са
към текста >>
127.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Държи меч, гърнило и пламък. Управлява устата. 3. Тора — Юпитер — покровителство и царственост. Престол на архангел Цадкиел — цар на безпристрастието и безкористието. Държи държава, скрижали и везни. Управлява носа. 4. Атебим — Сатурн — Смърт и Тайна. Престол на архангел Касиел, цар на мисълта и духопостигането. Държи черна завеса, косер и седморка. Управлява ушите. 5. Ашгедим — Слънце — хармония и начало. Престол на архангел Михаил, победител на Змията, цар на живота и
безсмърт
ието. Държи златен диск, бяла завеса и тире. Управлява темето. 6. Шеншикашием — Луната — бременност и хранителство. Престол на архангел Габриел, цар на Посвещението и Откровенията. Държи покривало, яйце и пентакъл. Управлява тила. 7. Хермасим — Меркурий — проводничество и движение. Престол на архангел Рафаел, цар на Мъдростта и изкуството. Държи сфера, лира и папирус. Управлява очите. От него също е и книгата Царицата на Сабах, в която подражава на Бояновата легенда. Книгата силно напомня ранните неоплатоници, даже на места по стил и разпределение наподобява явно Платоновите Енеиди. Но нищо заето няма, освен плана на първите две глави. С това се свършват книгите на дубровнишкия ръководител, където личи разнообразната тема, живия език и догматичната строгост, почти сухост. Светомир Македонец — работил е в Южна Македония, но е ходил и основавал братства надалеч. Той е бил комитопол, т.е. наследствен княз. Създал е много братства на изток и на запад, стигал е до Южна Русия, Берлин, Франция,
към текста >>
128.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бога, на тях /сиреч на посветените, на съвършените/ е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието, това, което е невидимо у нас, т.е. Вечната Му Сила и Божественост, се вижда ясно разбираемо чрез творенията. Така щото, хората остават без извинение, щото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи" А Посланието към Тимотея, 6-та глава, 16-ти стих казва: "Бог, Който сам притежава
безсмърт
ие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна сила." Йоан казва: "Той е познат от Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие", сиреч на посветените, на съвършените. Павел също казва: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Тази идея за Бога и за Неговото познаване, изявен чрез Сина, е основа на християнското езотерично учение и следователно и на богомилите, които се наричали християни и приемали изцяло Новия Завет. Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка душа и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае. И който Го е открил у себе си, той ще Го намери и във Вселената, изявен чрез Сина. Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. За това Павел говори в Първото послание към Тимотея, 2-ра
към текста >>
129.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от който произлиза злото, омразата, лъжата, сам по себе си не е лош. Това е Първият принцип. Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Не можете на служите на Любовта и на омразата. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: и не се движат в еднаква посока. Под думата Господ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, което твори. Този Принцип е мекият, пластичният, но с това той не е ограничен и е
безсмърт
ен. В този Принцип, Втория, не съществува смърт. В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде
към текста >>
130.
БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
кръв от кротал /магическите токове на любовта/ и семе от мерсина /сила/. Ада е секретната традиция в човека — Вярата. При втория творчески акт — Каин познава Сета /жертвоприношението в Мистериите/ — у човека — Интуицията, но я измамва и идват двата мистични гряха: кръвосмешението и братоубийството. Защото Каин е грехът — второто име на Мистериите. Творчество и грях на мистичен език е едно и също нещо. Тогава рукват проклятията на Вечния към Каин — посветеният да бъде занапред
безсмърт
ен, от връх на връх ще води пътя му и дните на страдание ще бъдат дните на живота му. Сета /ритуала/ ражда от Каин Хет — ужаса, инстинкта. Ада — догмата, ражда свръхпостигането, магическото начертание. И Каин напуска Едем на Мистериите, за да възвести на дело между страдащите и слабите Словото на Тайната и освобождението, което е съществувало досега в трите Небеса. Трите Небеса са трите рода на мистичното себеосъществяване, но осъществяването вътре на онова, което лежи горе над всяко постижение, над всяка Тайна. На Първото Небе лежат съградени седемте Храма, седемте Ключове на Посвещението, седемте Загадки на Вратите, седемте Догми, седемте Ритуала, седемте Жеста, седемте Слова, седемте Завета на Висшата Магия. По тези неща не се пише на книга, всеки устно ще чуе, когато стане зрял. На Второто Небе /по-горе от Първото/ лежи един Храм, синтетичната схема на седемте споменати Храма, където се намира Ключът на Седморката, образувана от четирите и трите и дванадесетте Първообраза на зодиакалната
към текста >>
131.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
за това, че всички хора са братя и равни като деца на един Баща. Това е учението за любовта към Бога, към ближния и за разпределяне на благата като между братя. И богомилите са живели с тази идея и са отричали частната собственост като са живели в братски задруги. Това е външната страна на високия идеал на богомилите. Вътрешната страна на този висок идеал, това е възможността, която е давало богомилското учение на човека да се издигне над обикновения живот, да придобие
безсмърт
ния, вечния живот по пътя на една специална тренировка и дисциплина. Този път е водил богомилите до връзка с духовните същества на Космоса, която именно връзка им е давала сила и крила и ги е вдъхновявала в разпространението и приложението на учението. Така че, това, което е давало сила и крила на богомилските идеи, е фактът, че те са били във връзка с възвишените същества на Космоса, откъдето са получавали своите идеи и че тези идеи са били пряко свързани с живота и са били прилагани във всекидневния живот, а не са били една спекулативна философия, която няма отношение към живота. Защото само едно учение, което е свързано с живота, може да стимулира и да вдъхнови хората да се жертват за него. Така че, великата идея, високият идеал, който е вдъхновявал богомилите, е била идеята за общочовешко братство, която е идеал на човешкото развитие. Те са работили за идването на Царството Божие на Земята, те са работили за падането на стената, която отделя физическия от духовния свят, за да влязат
към текста >>
132.
БОГОМИЛСКАТА ШКОЛА И БОГОМИЛСКОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
даден в Евангелието на Йоана и са се стремили този образ да стане жив в тяхното съзнание. Колкото повече този образ е оживявал в тяхното съзнание, толкова по-реално са чувствали те присъствието на Христа в себе си. Когато по този начин са се свързвали с Христа, Неговите сили и енергии, Неговата любов и светлина са прониквали в техните души и са ги издигали по-високо в развитието. По този начин те са намирали Христа в своята душа, а когато Христос влезе в човешката душа, Той я прави
безсмърт
на. След тези бележки ще разгледам по-отблизо и по-конкретно окултната школа на богомилите
към текста >>
133.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека
безсмърт
ен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум,
към текста >>
134.
1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
себе си, за да може да даде ход на Любовта. Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип - душата, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“. Той е израз на онова, което се крие в бащата - духът, и майката - душата. И това дете - „Азът“ - през вечността трябва да си остане дете - то ще бъде вечният непостижим идеал. Всяко нещо, което може да се постигне, ще бъде баща и майка, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на
безсмърт
ието. Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото. Родили се то, външният живот ще се осмисли, понеже целият свят е разумен и всичкото битие има стремеж да се пазят децата. Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешният Божествен живот. Човек ще стане силен, когато придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. И когато се роди „Азът“ във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате. Към този мистичен брак на душата и духът, от който ще се роди „Азът“, трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова,, което става вътре в човека. А сега бракът е търговия. Децата от днешния брак не са свещени, както и самият брак, а са само резултат на
към текста >>
135.
3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ни даде методи да се справим с негативните енергии, които пораждат негативните състояния. Религията е наука за сърцето. Тя трябва да ни даде законите и методите, как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва да ни даде методите да придобием
безсмърт
ния живот. А сега ни проповядват, че като умрем, Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото, между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне. Лошите мисли ще ги употребявате както учения химик - киселините. Тези мисли - киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не ви причинят пакост. За да образувате съединение, трябва да имате основа. Меките хора са основа, а тези които наричаме лоши, са киселини. Като съберете киселина и основа, ще получите съединение - сол. С този закон може да правите опити в себе си. Например, с храненето, ако сте нетърпеливи вземете такива храни, които съдържат киселини и такива, които съдържат основа, и така ще се образува сол - една материя, която ще ви послужи за изграждане на търпението. Който не знае този закон, той яде само кисело или
към текста >>
136.
4. Пътят към свободата, 28 септември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
хора. Ако не може да се направи тази вътрешна връзка, каквото ида постигнете, ще бъдете нещастни и ще страдате. Природата е определила нашето щастие и тази вътрешна връзка е пътят, по който можем да го реализираме. Защото щастието трябва да бъде достояние на всички. Човек не може да бъде щастлив, когато другите хора около него са нещастни. И затова Природата постоянно насочва нашия ум в тази насока - за да реализираме щастието на всички. Само по този път ще се облечем в живота на
безсмърт
ието и ще имаме условия да реализираме всичките си копнежи. Това е великата истина, която се внася сега в света и която е пътят, по който човечеството ще се освободи от безизходното положение, в което се намира днес и ще заживее разумния живот на свободните човеци. По беседа, държана от Учителя на 28 септември 1932
към текста >>
137.
5. Пътят към щастието, 25 септември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
търси своето щастие. По-нисшите същества от човека, човек ги прави нещастни, като ги преследва и им отнема правото на живот, но и той е подчинен на същия закон. Той не е независим, както си мисли. Фактът, че съществува смъртта, ни показва това. В повечето случаи, неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение човек не може да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне, когато научи закона на
безсмърт
ния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля. Тъй че, щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр. не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и 6 доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява. И тогава човек ще бъде щастлив, като примири и хармонира всички сили на своето битие. Щастливият човек не може да има неприятели в природата; всички същества ще му бъдат приятели, понеже той дава от своето щастие на всички. Истинският живот е само там, където няма смърт - там е и
към текста >>
138.
7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
човека. И тя ще се измени, тя не е нещо постоянно. Но умът, душата и духът - това са три неизменни принципа на човешкото битие - това е човекът. Духът показва неговата сила, душата показва степента на неговата чувствителност, а умът - това е най-материалното - тялото на човека. И човешкият ум никога не умира. Тялото, което сега имаме, представя един резултат на човешкия ум и умът е в състояние да си направи, каквото иска тяло, но същинското му тяло си ходи с него. Копнежът на човека е
безсмърт
ието, но за да реализираме това
безсмърт
ие, трябва да открием вътрешните закони на живота и да наредим живота си по тях. Само така като следваме пътя на живота, ще превърнем възможността за
безсмърт
ие във физическа реалност. По беседа от Учителя, държана на 20 ноември 1932
към текста >>
139.
8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух. Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на
безсмърт
ието. Който не може да мине в този живот на
безсмърт
ието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката душа. Аз вземам душата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелият не чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешникът и след като умре, пак си остава грешник, смъртта не го изменя. Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине остава си същия. Или казано другояче - докато не дойде умът на човека, да почне да мисли, човек не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени
към текста >>
140.
12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
СЪЗНАНИЕ Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на
безсмърт
ието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието. В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост. По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма. И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение. С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на
безсмърт
ието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на самосъзнанието изчезва - „мое“ и „твое“ няма. Пробуждането на космичното съзнание,
към текста >>
141.
14. Трите свята, 5 март 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
им. Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и
безсмърт
ен живот. И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие. Природата
към текста >>
142.
18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
живота, трябва едно училище с практическа част. А само да се говори, не се постигат резултати. Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие. Човек трябва да проучи законите на живота, за да може да бъде щастлив. И това трябва да го направи съзнателно, за свое и общочовешко благо. За тази цел човек трябва да развие своя ум, сърце, душа и дух, да обнови своето тяло и да го направи неразрушимо и
безсмърт
но. Тогава ще може да предприеме едно пътешествие извън земята, за да види величието на света. Това са велики задачи и възможности на живота, който е цел за нас. Любовта е цел, Мъдростта е цел, Истината е цел, животът е цел. И когато човек дойде до това състояние, трябва да мисли. Човек трябва да остане за малко сам със себе си; защото пред него има същества, които са минали преди него по този път, по който той върви сега, и може да влезе във връзка с тях и те ще му разкрият всички потънкости на този път, ще му открият онова знание на законите и методите, които му са необходими в неговото развитие, за да постигне съвършенството и
безсмърт
ието; ще му покажат пътищата, методите и средствата за обновяване на живота, за подмладяване, ще му разкрият тайната на Вечния живот. На земята има няколко извора, от които човек като пие, може да се подмлади, те са извори на елексир. Тези извори са отворени само за разумните и не са постоянно на едно място, а са подвижни; те постоянно изменят своето място,
към текста >>
143.
23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания. Великата наука за живота си има своята практична страна, която искам да ви посоча. Защото тъй както мисли и живее съвременният човек, той е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и възможността да се ползва от всички блага на живота. Най-после го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния,
безсмърт
ния живот, който не е само блян, а една велика реалност. Защо остарява човек и какво представлява старостта? - Старостта не е нищо друго освен задръстване на кръвоносните съдове - артериалната и венозна системи - с кал. И ако човек може отвътре да почисти артериалната и венозната си системи от калта, която ги задръства, за да може кръвта да циркулира правилно, той ще се подмлади. А който знае да пази да не се задръстват кръвоносните му съдове, той няма да изгуби младостта и жизнеността си. За вас е необходимо най-първо да знаете да се чистите. За да се очисти вашата кръвоносна система, никога не дръжте в ума си болни, нехармонични, деформирани образи; всякога дръжте в ума си най-здравите и хармонични образи. Навсякъде търсете да намерите здравия човек. Здравият човек не е червендалестият. Той има друга краска на лицето. Като срещнете един здрав човек, той ще ви помогне със своята мисъл, като повиши вибрациите на вашия организъм, защото в старостта тялото изгубва своята еластичност,
към текста >>
144.
25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
как да възприеме и прояви Божествената Любов и да я предаде на другите. Това е велико изкуство, което трябва да се знае и приложи навсякъде в семейния и обществения живот. Всяка човешка дейност трябва да се подеме от този велик Дух и тогаз ще имаме едно ново общество и нови разбирания и ще можем да говорим за великата наука, която ще ни разкрие тайните на Битието и ще ни посочи всички пътища на разумния живот, по който ще можем да стигнем до върха на съвършенството и да реализираме
безсмърт
ния живот. По беседа, държана от Учителя на 5 ноември
към текста >>
145.
2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на
безсмърт
ния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие
безсмърт
ие. В това се състои и дълбокият смисъл на дишането. В средните векове това дишане го наричаха придобиване еликсира на живота. Има един еликсир на
безсмърт
ието в света и неговото придобиване е свързано с въздуха. Той се отделя по един специфичен начин на дишане. Има два вида прана във въздуха. Едната носи зараза - това са известни енергии, които произвеждат горение в организма и по такъв начин нарушават равновесието на функциите и процесите, а има и друга прана, която възстановява равновесието на силите в организма и произвежда подмладяване. Това е именно жизненият еликсир. Той се намира във въздуха, светлината и водата. Но трябва да знаете, как да го отделяте оттам. Затова е необходимо да знаете, как да пиете водата, как да дишате въздуха и как да приемате светлината. Трябва да имате известни разположения за това, трябва да имате известни методи и начини, защото може да пиете вода, да дишате въздух и да приемате светлината, но
към текста >>
146.
4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако се иска право и човещина, то те трябва да бъдат за всички. Човещината се състои в това, да влизаш в положението на другите, и техните нужди и грижи да бъдат като твои. Това е Божественото право в света. Само с това разбиране ние ще можем да си помагаме и да вървим в правия път на живота, където няма да има тези препятствия, които имаме сега. Животът ни ще добие един вътрешен смисъл и ще знаем защо и за кого живеем. Всеки човек, макар и несъзнателно, живее за туй, което е
безсмърт
но, като зад преходните форми, той търси винаги
безсмърт
ното и вечното. Може да се обича в света само това, което не умира, защото само то е реално. Реално е това, което не губи своята вътрешна връзка. Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея. Тя си е. Реалността се отличава, че можем да я опитаме и че тя е абсолютно разумна сама по себе си. И животът на човека, който е израз на тази реалност, е строго определен, не фаталистически, а по силата на законите, които обуславят самото му битие и при това могат да се предсказват ред събития, които ще станат в неговия живот. Така например, 15 години преди да стане Общоевропейската война, едно окултно общество в Англия беше я предсказало, и не само това, но беше определило какъв ще бъде нейния край, и бяха начертали каква ще бъде картата на Европа след войната. И излезе точно така, както бяха предсказали те. И сега те пак са начертали една друга карта на Европа, която след време ще се реализира. Ще кажете: откъде го знаят? Има си
към текста >>
147.
7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в своята пълнота. Само с Мъдростта можем да бъдем силни; а силата на Мъдростта ни е потребна, понеже тя носи живота. Животът на човека се отличава с две прояви - радости и скърби. Радостта и скръбта имат това свойство, че всяка радост води след себе си по една скръб и всяка скръб бива следвана от една радост! Разбрани така, радостта и скръбта са естествените методи, с които работи Мъдростта в човешкия живот. Те са пътищата, по които се доставя материалът, с който Мъдростта изгражда
безсмърт
ието на човека. За да можем да оценим работата на Мъдростта и да не я спъваме, трябва да я обичаме и проучваме, защото тя ще ни даде силата, която ще внесе живот в нас и ще даде смисъл на съществуването ни. Разбрани в този смисъл, радостта и скръбта са необходими. Скръбта продължава живота, а радостта го осмисля. Или казано с други думи: скръбта е онова състояние, при което се доставя материалът за съграждане на нашето
безсмърт
но тяло, а радостта е онова състояние, при което мъдростта гради с доставения материал. Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите. Съвременните хора, като не разбират законите, по които работи Мъдростта, си създават много излишни мъчнотии и страдания, с които забъркват целия си индивидуален и обществен живот. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот. Но от наше гледище, това не са никакви
към текста >>
148.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
си, към центъра на земята, а от центъра на земята да възприеме енергиите на земята; а сутринта трябва да направи обратното - да прокара земната енергия през себе си към центъра на Слънцето, а от центъра на Слънцето да възприеме енергиите на Слънцето. Това е дълбокият смисъл на окултните науки, които са обосновани върху принципите на една велика наука. Човек, който е запознат с окултната наука, може да създаде щастието на своя дом, може да продължава живота си, а и да постигне и
безсмърт
ие на земята. Тези хора, които живеят дълго, познават отчасти тази наука. Природата за мен е жива и разумна и може да разрешава всички социални въпроси и противоречия. В Природата има един отличен порядък, откъдето ние трябва да вземем модел при създаването на новото общество. В новия порядък всички хора трябва да работят според силите си и благата да се разпределят според нуждите на човека. Човешкият организъм представлява един модел на природата за образцов порядък, който днес не функционира съвършено, поради нарушенията, които сам човек внася в него. В човешкия организъм всички клетки, всички органи и всички системи вършат специфична работа, според мястото, което заемат, но плодът от дейността на всеки се употребява за благата на целия организъм. В човешкия организъм може да видим образец за правилно разпределение на всички блага между хората. В мозъка на човека има специални клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами. Слънчевата светлина има 52 гами, а
към текста >>
149.
1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и
безсмърт
ие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести. Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък. Понеже мозъкът е един мощен електрически акумулатор, то по някой път като се набере повече електричество, отколкото е необходимо, става причина да влиза въздух в мозъка; и щом влезе повече въздух в мозъка, това вече е опасно. Също така, ако в стомашния мозък на човека се набере повече магнетизъм, и не може да се
към текста >>
150.
7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
вътрешната страна на природата и човека. Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него. Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния,
безсмърт
ния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една. Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно. Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае. А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи. Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има
към текста >>
151.
9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния,
безсмърт
ния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него. Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него. Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл
към текста >>
152.
10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи. И с хората е така. И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм. Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на живота, не може да познае законите и методите на вечния,
безсмърт
ен живот. И затова днешните хора могат да живеят най-много 120 години. Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска. Сега вие може да оспорвате това. Но на земята всички положения могат да се оспорват. Няма нито едно правило, което да е напълно достоверно. Даже максимите, които имаме в геометрията, не са напълно верни. Те са верни само по отношение на триизмерния свят. Но животът не се ограничава само в триизмерното пространство. Има известен род явления, които не спадат към триизмерния свят, а към четириизмерния. Ще попитате: В каква посока е четвъртото измерение? От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея. За едно двуизмерно
към текста >>
153.
11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
светлина, която ни разкрива света отвънка, това е светлината на временните илюзии. За да се роди човек изново, той трябва да преустрои тялото си, да се роди от дух и вода, както казва Христос, или както ви го превеждам сега - да се роди от Доброто и Истината. За да се роди човек отново, няма нужда от баща и майка извън себе си, а в себе си. Всеки сам ще си бъде и баща и майка. Ако се раждате от баща и майка вън от вас, ще вървите по закона на плътта. А за да влезете в новия живот на
безсмърт
ието, трябва да станете едновременно - баща, майка и дете - тогаз можете да се родите отново. И алхимиците в средните векове се стремяха да разрешат този въпрос. Но те искаха да разрешат въпроса по механически начин и затова не дойдоха до никакви положителни резултати. Те много пъти са затваряли старци в херметически затворени реторти. Но не можаха никой старец да подмладят. Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на
безсмърт
ието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи
към текста >>
154.
12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но човек не е само тялото, което ние виждаме. Окултистите поддържат, че човек .има 7 тела. Три тела има, които са постоянни и не знаят, какво нещо е смърт; а другите четири са обвивки; две от обвивките претърпяват смърт, а две претърпяват само промяна. Човек два пъти трябва да умре, за да влезе в процеса на промените. И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на
безсмърт
ието или в областта на Божествената любов. Но докато влезе в света на любовта и
безсмърт
ието, човек трябва да премине през един дълъг процес на организиране на силите и елементите, които образуват четирите обвивки, две, от които са смъртни, а две претърпяват промяна. Тогава хората ще могат да използват тези сили и ще видят, че грамадни богатства са скрити в тях, които те досега не са използвали, а само се оплакват от сиромашията. Днес живеем в една епоха, когато всички хора все се оплакват, че нещо им липсва. Едни се оплакват, че нямат богатство, условия, други, че нямат деца, трети, че нямат жена и пр. Които се оплакват, че нямат деца, за тях има толкова деца в света, които имат нужда от грижи и възпитание. Нека си вземат едно такова дете и да го възпитават. Онзи, който се оплаква като Адам, че няма жена, която да му бъде другарка, трябва да знае да си избере жената - другарка. Защото жената е сърцето на човека. И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което
към текста >>
155.
2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва. За да се ползваш трябва да тръгнеш в него. И като тръгнеш в него, трябва да вложиш Божествената Любов, Божественото Знание и Божествената Истина, резултатите от които ще бъдат следните: резултатът от Любовта ще бъде великият живот на
безсмърт
ието; резултатът от Мъдростта ще бъде великото знание, което ще ти разкрие тайните на Битието, а от Истината ще добиете свободата си. И като приемете тези неща, тогава всичко ще бъде възможно за вас. И когато казваме, че у Бога всичко е възможно, ние разбираме едновременното действие на тези три велики принципа. Ние сега живеем у Бога, но не съзнаваме това, както не съзнаваме, че и Бог живее в нас. Когато съзнаем, че Бог живее в нас, тогава всичко ще бъде възможно за нас. Тогава човек ще определи своите вечни отношения в Битието при всички положения. Тогава неговите отношения към Бога при всички положения остават неизменими. И целият свят да се обърне против такъв човек, той няма да измени на Бога. Такъв човек не се отказва от убежденията си. За него е по-лесно да изгори на кладата и да го нарежат на парчета, отколкото да се откаже от убежденията си. И затова казвам, че за предпочитане е смъртта за Истината, отколкото животът на Лъжата. Сега хората не се спират на този съществен въпрос, но
към текста >>
156.
7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
върху любовта. Тъй както днес писателите описват любовта, това не отговаря на реалността. Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е
безсмърт
ен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е
безсмърт
ен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората
към текста >>
157.
8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
всички блага. Земята, както и всички слънчеви системи, това са велики учебни заведения, в които трябва да се учим на вярата, на любовта и на служенето. Но тези трите трябва да се предшестват от правата мисъл. По всички слънца и системи живеят хора, макар и не със същата организация като нашата и не при същите условия. Например, има микроби, които издържат температура над 2000 градуса без да умират. А самия живот нищо не може да го разруши. Първичната материя, като носителка на
безсмърт
ния живот, даже и при 45 милиона градуса не може да се разруши. Първичните форми, създадени от тази материя, са
безсмърт
ни и неразрушими. Сегашните форми, които имаме, са смъртни и преходни, понеже са направени от една неорганизирана в себе си материя. Но има обвивки, форми, които никакъв огън, нищо не може да разруши, нищо не може да проникне през тях. Студът и топлината са две полярни сили, от чието взаимодействие се образуват формите. Студът ни носи едно благо, топлината - друго благо. При студа гниене не става. При топлината има живот, но има и гниене. При студа животът много бавно се развива, но няма никакво гниене. Повечето болести и противоречия в живота на съвременното човечество се дължат на излишната топлина, която хората имат. Затова трябва да се намали топлината, за да се дойде до нормалното състояние на живота. Човек трябва да знае да регулира топлината и студа в себе си, защото в това регулиране стои творческият процес на живота. Нормалната топлина на тялото засега е 37 градуса.
към текста >>
158.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас. Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на
безсмърт
ния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка. Така от обикновени камъни, като са минали през огън и голямо налягане, са се получили скъпоценни. А сегашните хора искат да добият вечния живот без изпитания. Ако искате да бъдете човеци, да се разбирате с Бога, трябва да сте минали през огън, през голямо налягане и тогава ще станете такъв скъпоценен камък, който да пречупва светлината и да дава хубави краски. Скъпоценните камъни са носители на живот. Ако някой болен носи един диамант, той ще оздравее. Затова хората носят скъпоценни камъни. Аз бих ви препоръчал да носите скъпоценни камъни. Не само
към текста >>
159.
Уводни бележки от автора
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Последното съществува като зародиш, но този зародиш трябва да бъде посаден в почвата – в Любовта, трябва да бъде изложен на благотворното влияние на Светлината, Топлината и влагата, които са респективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, за да може да расте и да се развива, да се организира като един организъм, чрез който да се прояви душата, да влезе във връзка с Разумните Същества на Космоса и самата да стане гражданин на Космоса. Защото преди грехопадението човек е имал
безсмърт
но тяло, с което е бил гражданин на Космоса и е бил във връзка с Разумните Същества. Но под влияние на греха това тяло се разрушило и сега човек трябва отново да го съгради. Тогава то му е било дадено от Бога, но сега той трябва да го изгради сам. От него е останал само един зародиш, върху който трябва да се работи, за да расте, да се развива, да си възвърне предишното великолепие и блясък, каквито е имало в миналото, и да може да служи като проводник на душата, за да влезе в съзнателно общение с Разумните Същества на Космоса. В различните епохи на човешкото развитие са били прилагани различни методи за духовното развитие, в зависимост от космичните принципи, които са работили в дадена епоха. Учителя Беинса Дуно казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип, който е организирал света и Живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип, който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други. Това не значи, че Мъдростта е изключена.
към текста >>
160.
СВЕТЛИНА И ТОПЛИНА НА БЕЗСМЪРТИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Светлина и Топлина на
безсмърт
ието. Казано е в Писанието: “Бъдете постоянно в молитва”. Защо? Защото тази Светлина, тази Топлина, която иде отгоре, от Бога, е толкова мека и приятна, че те съгражда. Тя е Светлина и Топлина на
безсмърт
ието. Тя е тази именно Светлина в света, с която не можем да направим никаква пакост. С тази Светлина само добро можеш да правиш. Аз я наричам “безвредна светлина”, а тази Светлина се добива с молитвата. При тази Светлина човек добива едно успокояване и един вътрешен Мир. Дето и да носим тази Светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази Светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази Светлина. Всички окултни ученици имат много начини за придобиването на Знанието, но дойде ли до Светлината на
безсмърт
ието, всички употребяват молитвата – и Учители, и ученици. За добиването на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази Светлина, има само един метод – молитвата. Тази Светлина засега е необходима за всички. Всички мъчнотии в Живота, от какъвто характер и да са, се разрешават чрез тази Светлина. Когато дойде тази Светлина в света, спор между хората вече не може да има. Обмяната става правилна и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват – навсякъде настава пълна хармония. Молитвата е най-красивото нещо в Живота. Затова човек непрестанно трябва да се моли, т. е. непрестанно човешкият ум и човешкото сърце да са отправени към
към текста >>
161.
Осветяване на Името Божие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ви е проповядвано. Смирението е красив Ангел, велик Дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият Дух и човешката душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта, най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между Девствените Божествени Духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на онези, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде
безсмърт
ен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа най-високо в душата си, да осветите името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т. е. онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, а същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да се научите на безкористно служене и да мислите право. На омразата ще отговаряте с Любов, на злото – с добро. И тогава не е важно на кого служите – на Иван или на Драган; ще служите на Бога. Когато искате да служите на Бога, няма да търсите Бога в Неговото Величие, за да му служите, но ще намерите онези, които имат нужда от Божията помощ, и на тях ще послужите. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на съдържанието. Името Христос не е единично, но колективно. То е като въздуха и светлината. Сега аз искам да вървите по възходящата линия, да осветявате Името Божие
към текста >>
162.
Трите Велики принципа – Път към постижение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
място на Любовта в себе си. Докато не даде път на Любовта в себе си, човек не може да осветява Името Божие. Докато не намери истинското Знание и Мъдрост, той не може да търси Царството Божие и Неговата Правда. Докато не намери Истината, той не може да изпълнява Волята Божия. Това са Пътища, по които могат да се разрешат всички въпроси. Това са методи, по които човек може да организира своето Духовно тяло и да развива органите в него. Истинското Знание е само онова, което внася в нас
безсмърт
ието. И който иска да се запознае със закона за превръщането на енергиите, той трябва да потърси три неща, с които да се запознае: той трябва да потърси най-първо Божията Любов, от която произтича Вечния Живот на Безсмъртието; той трябва да потърси Божията Мъдрост, която носи истинското Знание, носи разширение и усилване на Светлината; той трябва да потърси Истината, от която произтича Свободата и повдигането на човешкия ум. Оттам трябва да започне човек. Защото Свободата се гради върху Истината, Знанието се гради върху Светлината, а Животът се гради върху Любовта. Ние не трябва да размесваме тези три принципа, да мислим, че като намерим Светлината, ще намерим и Живота и обратно. Не, всяко нещо си има своето място. Любовта носи Живот, Мъдростта носи Светлина, а Истината носи Свобода. Свободата пък води към Знание, разширение и трансформиране на енергиите. Христос е изразил тези три принципа по следния начин: Да се отречеш от себе си – това значи да се облечете в Любовта и да възприемете
към текста >>
163.
Свещеното Име на Бога
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Свещеното Име на Бога. Да познаеш Бога, ще рече да знаеш Неговото свещено Име. И когато произнесеш това Име, ти няма да бъдеш вече смъртен човек. Никога един смъртен човек не може да произнесе Името на Бога. Само човек, облечен в
безсмърт
ието, може да произнесе Божието Име. И когато го произнесе, в неговата душа ще стане такова разширение, ще се роди такова изобилие, че той ще влезе във връзка с всички живи Разумни същества. Този човек ще бъде способен на всичко. Той ще бъде и поет, и художник, и музикант, и първокласен юнак. Такъв човек може да тури на гърба си цялата Земя и да я носи. Такъв човек може да носи цялата Слънчева система. Как може да бъде такъв? – Като придобием онази вътрешна наука, към която се стреми всеки човек. Ако умът на човека стане толкова силен, че се уравновеси със силата на Земята, той ще тури Земята на гърба си и всички противодействия, които тя би му оказала, ще изчезнат. Защото щом две сили с противоположни посоки, но с еднаква големина си противодействат, те ще изгубят теглото си, т. е. теглото им ще бъде равно на нула. Следователно, когато казваме, че човек може да носи Земята на гърба си, подразбираме, че силата на неговия ум е равна на противодействието на Земята. Но онзи човек, на когото силата на ума не е толкова голяма, гърбът му ще се пречупи от тежестта на
към текста >>
164.
Ученикът на Окултната школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Внимателен трябва да бъде ученикът на Божествената школа, а не небрежен. Всяка мисъл, всяко чувство, които отправя към приятелите си, трябва да бъдат чисти, прецизни, да няма в тях никаква двойнственост. Както постъпвате с другите, така и Невидимият свят ще постъпи с вас. Който иска да работи в света, трябва да започне от най-долното стъпало и постепенно да се качва нагоре, без да прескача стъпала. Смирение се иска от ученика. Всеки, който иска да бъде ученик, трябва да придобие
безсмърт
ния Огън в себе си, който постоянно да гори без да изгаря, да свети без да изгасва. Когато ученикът е слаб, Невидимият свят е снизходителен към него. В какво се изразява това снизхождение? – Като изгасне свещта му, те отново му я запалват. И наистина щом свещта на ученика загасне, той започва да се моли, да плаче, докато свещта му светне. Всяко неразположение на Духа е изгасване на свещта. Много ученици бързат, искат големи постижения. Те се страхуват, че животът им ще мине без да придобият нещо. Не, те трябва да знаят, че придобивките не се виждат на Земята. Тук се ползват от последствията на придобивките, а самите придобивки са в Невидимия свят. От ученика се иска всеки ден да заяква духом. Щом Духът му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачите си. Бъдете силни по Дух и каквото желаете, ще го
към текста >>
165.
Три степени в духовното развитие на човека
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
степени в духовното развитие на човека. Всеки се стреми към Възкресението. След Възкресението ще станете равноангели. И като Синове на Възкресението, ще бъдете Синове Божи. Значи първо човек трябва да се освободи от клещите на смъртта. После ще бъде равен на Ангелите и най-после трябва да има великия идеал да стане Син Божи. Първо, освобождаване от смъртта – Възкресение; второ, връзка с Ангелите и трето, създаване на правилни отношения с Бога. Това е смисълът на Живота: придобиване на
безсмърт
ието, т. е. Възкресението, после връзка с Ангелите и най-после – да стане Син
към текста >>
166.
ПЪТ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ПЪТ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕ. Иска ли да стане
безсмърт
ен, човек трябва да измени напълно своя мироглед. Нов мироглед, ново разбиране, нов морал е нужен на човека, за да придобие
безсмърт
ие. Безсмъртният човек трябва да бъде готов на всичко. Каквото и да се случи в живота му – по негова воля или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде добре, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви Доброто. Някой иска да бъде пръв в живота. Пръв чо- век е онзи, който всеки ден изправя по една своя погрешка. Всяко изправяне на погрешките е придобиване на нещо положително в характера на човека. Следователно човек не може да придаде нещо на характера си, ако не изправи поне една от погрешките си. Каже ли някой, че не може да изправи погрешките си, че е неспособен за това, казвам, че този човек държи способностите и дарбите си в потенциално състояние. За да излезе от това състояние, той трябва да превърне потенциалните енергии на своя организъм в кинети- чески. Каже ли някой, че иска да стане добър, трябва да се заеме с изправяне на погрешките си. Когато изправи всичките си погрешки и няма какво да придобива, ще отиде при хората да ги учи как да изправят погрешките си. Това е пътят, който води към
към текста >>
167.
ЛЮБОВТА КАТО ПЪТ КЪМ МЪДРОСТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Любовта като път към Мъдростта. От сега нататък ще се изучава законът на Любовта. Да придобие човек Любовта в широк смисъл на думата, това значи да придобие
безсмърт
ие. Който е придобил Любовта, той разбира вътрешния смисъл на Живота и се ползва от него. Само при Любовта човек може да придобива Знанието и Мъдростта. Любовта е почва, в която Знанието и Мъдростта посаждат своите семена. Ако няма Любов, Знание и Мъдрост, човек не може да бъде свободен. Свободният човек има на разположение материал, с който
към текста >>
168.
НОВОРАЖДАНЕ - САМОРАЖДАНЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
разбирания за Любовта. Дойде ли човек до истинското понятие за Любовта, умът и сърцето трябва да изпитат свещен трепет към всичко живо. Като говорим за Любовта като велик космичен процес, имаме предвид Любовта, която ражда Живота. Само новороденият, само онзи, който сам се е родил, разбира тази Любов. Новоражда- нето е процес на Новата култура. Значи само новородените хора, само хората на Шестата раса ще разберат и приложат Любовта. Хората на Шестата раса са хора на Свободата и Безсмъртието. Те са носители на Божественото в света, в което няма измяна, нито промяна. Затова стремете се към онази Любов, която носи истин- ското Знание, истинската Свобода на човека. Докато дойде до тази Любов, човек ще говори за знания, а ще проявява невежество, ще говори за воля, а ще проявява безволие, ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Дето Любовта присъства, там има растене и развитие. Обичайте, за да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. Отличителните качества на ученика са да обича и да има готовност към възприемане на новото. Това го прави вечно млад. Каже ли някой, че е стар, това показва, че е на крив път. Стар е само мъдрецът, който сам разрешава въпросите си. Затова ви желая да бъдете вечно млади, да възприемате и прилагате Великата Истина в живота и да сте готови на всички жертви за
към текста >>
169.
ЖИЗНЕНИЯТ ЕЛИКСИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Жизненият елексир. Алхимиците са търсили жизнения елексир, за да направят човека
безсмърт
ен. Той съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи
безсмърт
ен. Както храната определя здравословното състояние на човека, така и идеите обу- славят нормалното развитие на неговия психичен
към текста >>
170.
Основната идея – път за подмладяване
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Основната идея – път за подмладяване. За да се подмладите и да се освободите от натрупвания в себе си, вие трябва да имате по една основна идея – ако не всеки ден, поне по една в месеца. Ако имате дванадесет основни идеи през годината, те представят капитал, с който можете свободно да работите. Затова именно основната идея наричаме необикновена,
безсмърт
на. Затова стремете се към необикновените идеи, за да поставите здрава основа на своето бъдеще. Като ученици вие трябва да се стремите към идейните неща, да избягвате безидейните, които създават натрупвания в човека. Старостта, от която хората се оплакват, се дължи именно на натрупвания в Чувствения, в Умствения и във физическия свят на човека. Натрупването е резултатът на обикновените идеи в човешкия
към текста >>
171.
ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
първо място трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и Природата няма смисъл. Второто нещо, което трябва да разберем, това са Ангелите, които, преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже “Ангел”, разбираме Светло същество, а ние ще преведем Ангела със “светла мисъл”. Третото най-важно и неразбрано нещо за човека това е Бог. Тази дума, преведена на разбран език, представя Любовта, която носи Живот и
безсмърт
ие за човешката душа. Затова и в Писанието е казано: “Бог е Любов”. Следователно идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере Ангелите, т. е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т. е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за
към текста >>
172.
Отношение между трите принципа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отношение между трите принципа. Онези, които са разбрали Живота, казват: “Животът трябва да започне с Любовта и да свърши с Мъдростта”. А за да влезеш във Вечния живот, дето няма никакви промени, трябва да носиш Истината в себе си. Тя трансформира енергиите на Любовта. Да намериш Истината, това значи да не остаряваш и да не умираш. Истината прави човека
безсмърт
ен. Тя го освобождава от преходните състояния. Тайната на подмладяването се крие в Истината. Тя внася Свобода и простор в човешката душа. Като говорим за Любовта, Мъдростта и Истината като велики Принципи, казвам: Любовта е начало на Живота, Мъдростта – край на Живота, а Истината – Начало, което определя стремежа на човешката душа. Като извадиш Истината и Любовта, трябва да има вътрешна връзка. Истината внася в човека подтик към Знанието и Светлината. Ако нямаш подтик към Любовта и Знанието, към Истината и Свободата, не можеш да имаш нищо установено. В древността, когато адептите изучавали законите на дългия живот, те имали предвид закона на Свободата, която произтича от Истината. Да бъдеш
безсмърт
ен, това значи да владееш силите на Живота. Без това няма постижения. Истината освобождава човека от противоречията, от израждането. Ако искате да бъдете вечно млади, не се придържайте в установени възгледи. Не казвайте, че знаете всичко, че искате да бъдете учени. Всякога ще учите, без да мислите за ученост. Установените възгледи водят към преждевременно
към текста >>
173.
2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
възкресения от смърт в живот” - както казва един от херметичните философи. Тригонът на водата - казва същият философ, означава постоянно усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство. Водата постоянно се стреми към равновесие. Водата е влажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент. Тя е негативна, пасивна и възприемаща. Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаността към живота, а оттам и желание за
безсмърт
ие, „което, комбинирано със знанието, тайната на пола - раждането и възраждането - извежда
безсмърт
ната душа към края на нейните земни странствания и материални въплъщения чрез съединението със своята половина” - казва същият херметичен философ. Вторият знак на водата - Скорпион, може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постепенно се превръща в пара. Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата се превръща в голяма активност. Това е знак с неизчерпаеми енергии и възможности. Типовете на Скорпиона са извънредно дейни, разумни и дълбоко проницателни. За Рибите, третия знак на водата, един съвременен астролог каза: широко, безкрайно море, тихо и спокойно, където отделното, частта изчезва и доминира общата маса - Цялото. Чисто психологически, у типовете на Рибите има нещо много интересно - у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността. Това е знак. под който се развива общочовешката и космична обич у хората - отделността изчезва
към текста >>
174.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният,
безсмърт
ният индивид. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията засега изучава само седемте планетни течения, които взимат активно участие в развитието. И колкото повече човек се издига в развитието си, той постепенно отпушва запушените в него течения, а когато отпуши и дванадесетте, дванадесетте извора на живота, в него ще потекат всички творчески сили на Космоса и той ще постигне съвършенството. Когато древните развиха геоцентричната теория за
към текста >>
175.
3-то Писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ученикът трябва да се справи с всички свои недъзи и отрицателни страни, да придобие морален устой, морална стабилност. След това той ще пристъпи към изучаване на великите божествени тайни, на великата Божествена Мъдрост. На вас ви трябва много знание за да се спасите. На вас ви трябва знание за да разберете какво нещо е Любовта, какво нещо е Мъдростта и какво нещо е Истината. Приложения трябват сега, в сегашния реален живот. Ако вие действително разбирахте Любовта, щяхте да имате
безсмърт
ие. Ако вие действително разбирахте божествената Мъдрост, щяхте да имате вечна хармония, т.е. знание щяхте да имате, щяхте да бъдете силни. Ако разбирахте Истината в нейната пълнота щяхте да имате вечна свобода - велик простор на живота - и тогаз нямаше да се намирате в тъмнина, нямаше в такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но ние щяхме да пътуваме с една необикновена бързина в пространството - най-малко с 50,000 километра в секунда. Ще отидем на Луната за една секунда и оттам ще се отправим за Слънцето, след това за Алфа Центориус. Тези пътешествия ги правят напредналите ученици на окултната школа. И вие трябва да се приготвите за това пътешествие за в бъдеще. Като влезете в астралния свят ще правите други пътешествия. Като влезете в менталния свят, той е по-другояче устроен. И първото нещо, което трябва да се роди у вас, е една истинска жажда за знание. Искам всички да мислите. Мен ме радва вашата мисъл, но нека да бъде една оригинална мисъл, която като проникне в ума
към текста >>
176.
25-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и произлиза от самия живот и е знание за самия живот. То не е някаква абстрактна философия. Не, то е живот и носи живот в себе си. Онзи, който го приеме и приложи, придобива живот в себе си. Защото словото, чрез което Учителя предава своето знание, е живо и дава живот, тъй както водата, която извира от извора, дава живот на всички същества, покрай които минава и които я приемат. Същото е и със словото на Учителя. Защото Учителя е един извор, от който извира живата вода, която носи
безсмърт
ния живот. Затова и Христос казва: "Аз съм живата вода и живият хляб, слязъл от небето". Христос казва още: "Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно". Така че знанието, което Учителя ни дава чрез словото си, е живо и носи живот, светлина, свобода и сила. По това се познава знанието на Учителя на Бялото братство, че е жива вода и жив хляб, което носи живот, светлина, свобода и сила. Всяко знание, което не носи тези неща, не идва от Бялото Братство, не идва от Учителя на Бялото Братство. 46, Учителя се явява периодически в света за да даде нов импулс на човешкото развитие, да даде нова, по-изобилна светлина, да даде нови методи за работа. Защото във всяка културна епоха Учителя дава нови методи, както за духовен и природосъобразен живот, така и за окултно обучение и развитие. Защото във всяка епоха се развиват специфични страни от сложното човешко естество, които изискват специфични методи. 47. Когато идва в света, Учителя се проявява чрез някой велик посветен, който е минал през всички фази
към текста >>
177.
26-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
неговите права и интереси и да научи хората, че те са пришълци в този свят и да им посочи пътя към тяхната родина - Божествения свят. Учителя е представител на Мировата Държава на Земята и отстоява, защитава интересите на тази Държава, като учи хората на законите и методите на тази Мирова Божествена Държава, като иска да направи всички хора граждани на тази божествена държава. 60. Учителя дойде да покаже на съвременния човек,че той не е това, което вижда всеки ден, но че той е един
безсмърт
ен дух, слязъл в гъстата материя да я одухотвори и да извлече от нея онези богатства, които са скрити в нея. Учителя дойде да покаже не хората пътя към Бога, пътя, по който хората могат да се върнат при своя Велик Баща, в своето отечество. Той дойде да ни посочи пътя, по който можем да се освободим от робството на греха, в който сме изпаднали, дойде в лабиринта на материята, да ни покаже изхода от този лабиринт, за да излезем на свобода и простор. Той дойде де ни покаже, че Любовта е единствената връзка, която ни свързва с Бога, че Мъдростта е единственият Път, по който можем да придобием истинското знание, което ще ни направи силни и ще ни помогне да влезем в Царството Божие, и че Истината е единствената сила, която може да ни направи свободни. Слизайки на земята, Учителя донесе от Божествения свят всички онези първообрази, в които трябва да се излее новия Божествен живот. А тези първообрази са изпълнени с неговата мисъл, с неговата Любов, с неговия живот, затова те са живи и няма да е далеч
към текста >>
178.
28-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога". Пита се: По кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителя казва: "Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна почне да печели души за Бога". ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентаграма, ученикът минава в центъра на Пентаграма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенство, към вечния живот, към
безсмърт
ие. Това е пътят на пълното самоотричане, пълно отдаване на Божественото Дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висшата проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие ученикът минава най-тежките и страшни изпити В центъра на Пентаграма са нарисувани няколко кръга. Това е божественият център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Тава значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот. По този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина е около него. Той минава през
към текста >>
179.
31–во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
т.е. тялото ви да не мирише, но да благоухае. Със силата на мисълта си, вие може да се чистите, като заповядате на нечистотиите да ви напуснат. За да познае човек, че има силна мисъл, трябва да бъде господар на своето тяло. Това не значи да го измъчваш, но да живееш с него като с добър другар и да ти се подчинява. 41. Преди всичко Ученикът трябва да се заеме с възпитанието на своето тяло. Тялото ни е Храм Божи. Задачата ни като Ученици е да облечете смъртното тяло в
безсмърт
ие. Това ще стане когато научим Великите Закони на Божията Мисъл. Те ще ни доведат до
безсмърт
ието. Всичките тези закони могат да се приложат когато се влезе в Божественото Учение. Затова се иска учене. По-младите трябва да се учат от по-напредналите Ученици. Затова трябва да имате смирение. 42. Нашата цел е да образуваме връзка с Бога чрез външната Природа, чрез която той е направил Своята мисъл достъпна за нас. Цялата Природа е външен израз на Божията Мисъл. Планини, долини, морета, реки, езера, всичко това е израз на Божията мисъл, всичко това е въплътена Божия Мисъл. Светлината, топлината също така са Божии мисли. Щом сме в единение с тези форми, с тези енергии, ние ще научаваме Божиите мисли. Бог ни учи по този начин. Щом имаме работа с Тази Жива, Разумна Сила в света, Тя ще ни покаже по кой начин да постъпваме. Не жалете времето си. За да придобиете една Божествена Мисъл, може да иждивите и цяла година. Тя заслужава това време, защото е една велика придобивка за вас. Щом влезете в
към текста >>
180.
39-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешкото и Божественото. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата. Казано е в Писанието: "Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи". Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл. 16. Идеалът на Ученика е да добие
безсмърт
ния, вечния живот. Но
безсмърт
ието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш
безсмърт
ен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето възлизане. Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка,
към текста >>
181.
42-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
си. Време е вече да кажем: Моята Любов може да заличи моите прегрешения. Не е въпрос, може или не може. Никакви съмнения. Всички други правила, които са дадени досега в Окултните Школи, аз ги заличавам. Те са имали своето значение за миналото, когато развитието е минавало през друга фаза. Сега сме в епохата на Любовта и трябва да приложим Любовта като метод за работа. Любовта с правила не работи. Тя като дойде, всичко заличава - свършена работа. Като дойде тази Любов, вие сте
безсмърт
ни, вие сте безгранични. То е първото нещо. И в дома си вече няма да имате неприятели, ще имате само приятели. Тази мисъл за Любовта, която ви казах тази вечер, няма да я изнасяте навън, от стаята да не се изнесе. И който се осмели да я изнесе навън, ще му наложа едно от най-големите наказания, каквито до сега не е виждал, едно от най-големите наказания, една от най-големите бели, едно от най-големите страдания. 64. Всеки, който се опитал да изнасили Любовта, да изнасили Бога, не е харосал. Няма по-отвратително нещо от това, да изнасили човек Бога. Ако ние себе си изнасилваме, всякога можем да изнасилим и ближния си и Бога. Като изнасилваме себе си, пак Бога
към текста >>
182.
58-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всеки ден като станем и направим едно добро дело за Бога, то е оправдано. Не направим ли едно добро дело, този ден е изгубен за нас. Та като Ученици, всеки трябва да направи през деня по едно добро дело за Бога, макар и микроскопично. Като направиш едно малко добро, да усещаш, че си извършил волята Божия, макар и в най-малка степен. Тази е новата насока, в която трябва да турите ума си. Тогава и Духът ще действува усилено върху вас. У вас трябва да стане едно преобразование. 422. Безсмъртното тяло. Духовният човек трябва да извае своята духовна красота, да остави само онова истинско тяло, с което може да живее, без да го засяга смъртта. Това е една от великите задачи, която решават както учениците на света, така и Учениците на Божествената Школа. 423. Какво пречи на Ученика. Съмнение, подозрение и докачение, това са три важни положения, които спъват Ученика. Затова първият закон е: Никакво съмнение, никакво подозрение, никакво докачение към Вътрешното Начало, което те ръководи. Каквито и да бъдат външните условия в живота ви, знайте, че Бог нито се изменя, нито се променя. Да предпочетеш всичко: да те бият, да бъдеш гонен, но да останеш верен на Бога - това е величието на човека! Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина - не е характерен човек. Аз едно зная: не само вие, но и целият свят да дойде, не може да ме накара да се съмнявам в себе си. Всички хора да дойдат, не могат да ме накара да подозра себе си. Никой не е в състояние
към текста >>
183.
61-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
това си движение те ще се приближат, ще се срещнат, без да се произведе между тях някаква експлозия. От движението им се образува един кръг. Обаче ако човек е задържал в себе си тия сили, то щом се срещнат, ще образуват експлозия. Като се срещнат добрият и лошият човек, те образуват взрив, защото са две положителни сили. Всеки човек, който не прави добро, става лош човек; всеки човек, който не прави зло, става добър човек. Такъв е законът. Енергията може да се превръща. 478. Пътят към
безсмърт
ие. Само когато възприемаме храната си направо от Слънцето, ще имаме възможност да бъдем
безсмърт
ни. И сега можем да бъдем
безсмърт
ни, само че се иска голямо усилие. Човек след като е приел един обед, трябва да знае методите, чрез които да превърне в тялото си различните енергии, които е получил от храната. И когато Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си, Той разбира Живота, който иде от Слънцето. Ако от Слънцето не възприемете живота, вие не може да имате вечния живот. 479. Закон за приятелството. Ако искате приятел, трябва да изберете човек, на когото силите на сърцето са насочени към центъра на Слънцето. Ако усещате, че вашите сили на сърцето са насочени към центъра на земята, търсете приятел, на когото силите на сърцето са насочени към центъра на Слънцето. В човека има два центъра, които съответстват на центъра на Слънцето и центъра на Земята. Когато се движи към центъра на Земята, възможността да направи зло са по-големи, отколкото
към текста >>
184.
63-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само когато човек се моли, тялото му укрепва, чувствата и мисълта му също укрепват. Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мисълта му устойчива и чувствата му силни. Не е възможно да сте в общение с Бога и да сте хилави. Казано е в Писанието: Бъдете постоянно в молитва. Защо? - Тази светлина, тази топлина, която иде от Бога, е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и светлина на
безсмърт
ието. Тази светлина се добива при молитвата. При тази светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен мир. Дето и да насочите тази светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветява. В придобиването на тази светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази светлина. Всички Окултни Ученици имат много начини за придобиване на знания, но дойдат ли до светлината на
безсмърт
ието, всички употребяват молитвата - и Учители, и Ученици. И за придобиване на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази светлина, има само един метод - молитвата. Тази светлина засега е необходима за всички. Мъчните въпроси в живота се разрешават само чрез тази светлина. Когато дойде тази светлина в света, спор вече между хората не може да има, обмяната става правилно и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват - навсякъде настава пълна хармония. И тъй, помнете правилото: Ще се молите всякога. През целия ден ще се молиш. И когато си буден, и когато
към текста >>
185.
БЪДЕЩЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
големи промени - духовни, умствени и физически. На Слънцето и Луната също ще настъпят промени. Този живот си отива, за да стори път на новия. Материята ще се измени. От Слънцето идват грамадни магнетични течения, които повдигат континента и го озонират. Част от Франция, Белгия, Гърция, Азия ще потъват по малко. Сахара ще се наводни и ще се създаде нова култура и климат. Европа ще стане един остров на белите. * Като има любов и мъдрост в себе си, човек има условия за придобиване на
безсмърт
ието. Ще дойде време, когато всички хора ще преобразят съзнанието си. Това ще се наложи, защото ще станат такива промени с нашата атмосфера, че нито един човек не би могъл да остане при новите условия. Новите условия изискват нови съзнания. * В бъдеще електричеството ще се пренася без жици. Тогава всеки човек ще има собствена лампа, когато мисли, главата му ще свети. Когато иска, ще я запали, когато иска, ще я загаси. Ще дойде ден, когато хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл. Това ще стане, когато се извърши коренно преустройство на нашата Земя. * Когато се разтопи ледът и водата залее Земята, от нейната кал ще израснат най-хубавите цветя и плодни дръвчета. Доброто ще дойде от най-лошите хора. Дали вярвате в това, или не, е друг въпрос. Най-лошите хора, когато Слънцето пекне, ще бъдат най-самоотвержените, най-изпълнителните, те ще бъдат носителите на новите идеи. * В бъдеще ще се възстановят съобщенията между видимия и невидимия свят. Някои от вас ще бъдат свидетели на това. *
към текста >>
186.
ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
красиви, светли, празнични. * Който живее разкошно на Земята и тъне в удоволствия, той изцяло разпилява своята духовна енергия. * От страха и тщеславието не търсете никакъв съвет. * Всеки, който прави погрешки, ги прави от незнание. Ако знае какви ще бъдат резултатите, няма да ги прави. * Хората искат, като умрат, да им се извае лицето от камък и да го сложат на видно място, а не знаят, че с това се излагат на едно вековно страдание. Ето едно велико заблуждение, защото
безсмърт
ието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете. Каменният бюст е една спънка за човека, когото обществото иска да о
безсмърт
и. Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък “за вечни времена”. Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги. * Вие не цените времето - нито своето, нито чуждото. Какво е една секунда? В една секунда ти можеш да станеш човек. В една секунда, ако бодърствуваш, може да схванеш една идея. * Който е страхлив, който се съмнява, който мрази, който мисли зле за другите, не може по никакъв начин да постигне това, което желае. * Материализмът няма да даде нищо на света. Когато една култура загуби своя идеализъм и стане материалистична, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение или една религия станат материалистични и изгубят своя идеализъм, те са осъдени на смърт. * И хваленето, и хуленето са зло. Не хвали доброто и не кори злото. Глух за укорите и похвалите - това е мъдрото. * Глупавият човек не може да бъде смирен. * Не търсете
към текста >>
187.
НОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
се случи. * Ако дойде злото и ти каже: “Живей както си знаеш, яж и пий, за нищо не мисли”, ти му кажи: “Не, аз трябва да имам сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа необятна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога.” * Смирен човек е онзи, който може да пожертва всички свои блага за Бога и цялото човечество. * Като изучавате светлината на червените лъчи една година тъй, както трябва, ще видите колко мощно и целебно е тяхното действие. Ще почувствате живата,
безсмърт
на природа на тези лъчи. Ако можете да видите този хубав, ярък червен цвят, никога няма да го забравите. Бог е оставил една велика тайна в тия червени колебания, в тия трептения. Една есенция е затворена от хиляди години в този цвят и Бог очаква децата да бъдат досетливи и умни, че всеки да си вземе толкова благо от него, колкото му е необходимо. Ние отминаваме тази светлина и постоянно викаме за помощ, и умираме при голямото изобилие, което Бог праща. И така ще умираме още дълго време. Ще ходим горе да се учим, пак ще се връщаме, докато в нас остане истинското познание за благата, които ни заобикалят. * Ако всички живеехме за Господа и Божията любов, бедни хора нямаше да има. * Смирението е Божията благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита против всички тайни грехове, които може по всяко време да се проявят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата,
към текста >>
188.
СВЕТЛИНАТА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
светлина и я отразяват навън. Те са светещи. Не са малодушни, както се мисли обикновено, а са разумни. * Хората имат светлина отвън, но не и отвътре. Един от старите библейски пророци казва, че те посред бял ден се препъват, значи нямат вътрешна светлина. Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (виделина), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е сляп, или някъде умът му се е отвлякъл. * В Природата има смъртни и
безсмърт
ни трептения на светлината. Има смъртни и
безсмърт
ни трептения на топлината. Ако човек може да постави тялото си, както и мозъка си под действието на
безсмърт
ната слънчева светлина и топлина, той ще бъде във връзка със съществата от висшите светове, ще приема и новини от Слънцето. * Физическата светлина се пречупва, но има една астрална светлина, която не се пречупва на физическото поле. Където пада тази светлина, предметите стават невидими. Ако облеете човека с нея, той става невидим. * Великите истини на живота мъчно се пренасят на Земята, защото са нужни специални среди и специални методи, за да се предадат на достъпен език на хората. Един ден ще бъдат достъпни за тях. Това ще стане, когато хората научат законите на Светлината и влиянието й върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове. * Светлината движи кръвта. Нашето кръвообращение има ритъм, който се дължи на космическата, на електрическата енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на
към текста >>
189.
СЪЗНАНИЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
светлината на съзнанието си. * Много светии и велики хора са живели в Космичното съзнание: Буда, Христос, Питагор, Сведенборг и други са познавали живота и условията на това Съзнание. * Дух - това е разумното в човека. Душа - това е съзнанието на човека. Туй, което се координира с разумната мисъл, то е душата на човека. * Човешкото тяло нито е устроено още, нито е организирано. Един ден то ще се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него и човекът ще стане
безсмърт
ен. Човекът е създаден по образ и подобие Божие, но още не е направен изцяло така. Бог е всезнаещ, но не е човек. Знаете ли какво има на Слънцето, какво представлява въздухът, какво ще ви се случи днес, какво има в дълбочината на океана, какво има в центъра на Земята? Само онзи може да знае тези неща, чието Космично съзнание е пробудено. Той може да напуска тялото си, когато поиска, да обикаля цялата Земя, да влиза във вътрешността й, да отива на Слънцето и да се връща. * Има истини, които са недостъпни за човешкото съзнание. Умът не е готов за тях. * Светлите идеи не идват всякога. Има определени дни и часове в годината, когато Божествените идеи слизат от невидимия свят и посещават хората, но понеже тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават-заминават и остават неизползвани. * Под “елементи” аз разбирам центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един по-широк свят от нашия. Нашият свят се дължи на нашето съзнание. Зад него има друго съзнание, което
към текста >>
190.
ХРИСТОС
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
дойде да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и създадоха религии и църкви в Негово име. Христос нямаше за цел да създава църкви, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на
безсмърт
ното в себе си. * Един ден беседите на Христос ще се възпроизвеждат. В Природата нищо не се губи. Един ден не само ще се чуят проповедите му, но и ще се види всичко, което е ставало. Христос е говорил много, а съвсем малко е записано в Евангелията. * Христос е Космическо същество. Христос е светлината, която работи в цялата Природа и е във връзка с тези, които ще образуват Шестата раса. * Плодовете на старото са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, та соковете да се преобърнат в полза на човека. Когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото повдигане. * Христос е учител на бялата раса, за да се развие в нея
към текста >>
191.
ЧОВЕКЪТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
каквато и да е книга, нито да вярва в каквото и да е. * Щом се роди един човек, може да се предскаже ще бъде ли той богат или не. Това богатство се обуславя от златото, което е в кръвта. Дължината на живота зависи също от него. Когато се поквари златото като елемент, животът се съкращава. Това злато, което е вътре в кръвта, привлича външното злато. * Човек може да пожелае да умре само когато е изпълнил своята мисия на Земята. * Един човек ще съблече смъртното си тяло и ще се облече в
безсмърт
ното. * Колкото звезди има в небето, толкова хора има на Земята. На всеки човек се пада по една звезда. Звездите разговарят помежду си като хората. * Всичко, което си ти, се дължи на твоя дух, на твоята душа, на твоя ум и сърце. * Средно развитият човек има триста милиарда клетки, които живеят с него, учат се с него. А гениалният има 150 хиляди милиарда душички. Той е техен цар. В бъдеще тези клетчици ще се увеличат. Като идва човек на Земята, увеличава тези душици. Като не постъпва добре, те намаляват. Когато обича, когато е радостен, се увеличават. Радостта, която чувствате във вашето сърце, е присъствието на една новодошла душа. Степента на тази радост изразява степента на развитие на душата, която е дошла. Колкото душата е по-просветена, толкова радостта е по-голяма. * С челото се възприема това, което идва от Божествения свят. Затова то трябва да бъде открито, широко и високо. * Човек е ръководен от свой личен, вътрешен дух, докато животните са ръководени от групов дух, който работи
към текста >>
192.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
в тях. Народната приказка е фонът, върху който се ражда и крепне приказката изобщо. Народната приказка крие в себе си мъдростта на житейския народен опит. В образи, на животни и птици, на селяни или случайни пътници, всякога просто, но силно, вярно и точно, народната приказка ни подчертава битовия характер на народната душа. Частица от нея е и всяко дете, затова тъй много малките обичат народните приказки. Наред с народните приказки имаме и лични. Някои от тях надживяват и о
безсмърт
яват автора си. Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за
безсмърт
ието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса. Такива приказки са всякога желани от децата. Изкуство е да поднасяме на детето винаги подходяща за случая приказка. Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните
към текста >>
193.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
изявява любовта? Лицето му свети като слънце. Когато Мойсей слизал от планината, евреите не могли да издържат на светлината, която излизала от неговото лице. Те не могли да издържат светлината на любовта. Това, от което съвременната култура се нуждае е любовта. Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя. Любовта, която хората имат е любов на сълзи, страдания и разочарования. Това не е любовта, за която аз говоря. Аз говоря за любовта, която носи живот, радост,
безсмърт
ие. Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа любовта. Ако хората обичат, няма да умират. Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали. Когато човекът на любовта мине края една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне. Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва? Хората още не са щедри. Като дойде любовта, тя ще ги научи на щедростта. Щедрост, която не произтича от любовта е егоистична. Любовта дава възможност на нашия ум да вижда великата красота в природата. Ние виждаме само грубата страна на природата, затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна, в която достатъчно е само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ. Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби и го
към текста >>
194.
Живот
 
- Георги Радев (1900–1940)
живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на
безсмърт
ие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината.
към текста >>
195.
Истина
 
- Георги Радев (1900–1940)
хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения. Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект, Любовта не може да се прояви. Красотата е също израз на Истината. Каквото е Красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата Светлина. Понеже Истината принадлежи към света на
безсмърт
ието, за грешните хора тя е недостъпна. Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми. Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината обаче е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена Красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината. Мислите ли, че Истината е при богатите? – Не е. Мислите ли, че е при сиромасите? – Не е. Мислите ли, че е при учените, при философите, при вярващите, при окултистите? – Не е. Никъде я няма Истината. Защото този свят е свят на страдания и смърт, свят на Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите. А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества. Понеже Истината говори със слънцата,
към текста >>
196.
Любов
 
- Георги Радев (1900–1940)
каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. Любовта се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви това чувство, Любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването – само Любовта прощава. Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи
безсмърт
ие. Хората умират от безлюбие. Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да ¢ ги отнеме. Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в Живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството
към текста >>
197.
Човек
 
- Георги Радев (1900–1940)
този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е Светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната Светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него – яде, спи. Има, с една реч, всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния,
безсмърт
ен Живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще – в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен Живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после – гениален, след това – светия и най-после – Учител. Има степени на човека. Под човек ние не разбираме само онова същество, което живее на Земята. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна Вселена – всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела
към текста >>
198.
Дух
 
- Георги Радев (1900–1940)
Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: “Духът е онова, което дава Живот.” Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински Живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът, който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, всеки недоимък. Духът е вечната,
безсмърт
на основа на този именно Живот. Той крие в Себе Си всички първични форми, в които Животът се проявява. А под първични форми се подразбират онези форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота. Духът в Своята същина е един, но в проявите Си Той е множество. Единство и множество – това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия Си полюс до другия. Затова казвам: един е Духът, много са духовете. Духовете – това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото Му разнообразие. И величието на Божия Дух се проявява в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог. Бог слиза при нас, като изпраща Духа Си, както Слънцето изпраща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи Своите блага, доброволно, без да Му искаме това и без Той да иска каквато и да било отплата от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи.
към текста >>
199.
Ученик
 
- Георги Радев (1900–1940)
за Живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в Живота. Помнете една велика истина: В света има само един Учител и всички Учители са произлезли от него. В света има само един Ученик, и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само онзи, който го учи – неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е
безсмърт
но, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате кои са първите стъпки по пътя на ученика. Правило е: ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след това – към Мира и най-после – към Радостта. Ученикът ще носи Радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят – никакъв облак не може да го засегне, Божественото Слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любов, там царува Светлина, там царува Мир. Този е естественият път на ученика – Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички Велики Учители, които носят Божието Слово – те всички ще му покажат този Път. Те всички имат само една определена, Божествена идея за Пътя на ученика, който не
към текста >>
200.
Свещеният Огън
 
- Георги Радев (1900–1940)
света има един свещен Огън, който гори с пламъка на
безсмърт
ието. В този свещен Огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. “Нашият Бог е огън пояждащ” – се казва в Писанието. И наистина, този Огън пояжда, но какво? – Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики,
безсмърт
ни души, когато излизат от Бога, носят този свещен Огън в себе си. Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният Огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещеният Огън, в който е скрит Животът. Ето защо, където гори свещеният Огън, там се проявява и Любовта, там се проявява
безсмърт
ният Живот, там растат и зреят плодовете на Духа. Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който поддържа Живота. Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично – и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките са правилни. Свещеният Огън образува една приятна Топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства добре разположен. В него царува едно състояние на хармония и пълен Мир. Изчезне ли този Мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения Огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря – той образува дим, сажди, пепел. В свещения Огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи
към текста >>
201.
Тяло на Любовта
 
- Георги Радев (1900–1940)
тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истински смисъл на думата тела. Всъщност само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тези три съществени тела и ги наричам Тяло на Любовта, Тяло на Мъдростта и Тяло на Истината. Тялото на Любовта – истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две
безсмърт
ни тела – Тялото на Мъдростта и Тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека – във физическия, Астралния, Менталния и Причинния свят – има само една цел: да приготви материала за изграждане на Тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тези четири свята, в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане на Тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени – самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва и което остава като постоянни зародиши – физически, астрални и ментални. Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, Астралния и Ментален свят. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине
към текста >>
202.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот – идеята за
безсмърт
ието, идеята за Вечния живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това – да се постигне
безсмърт
ието, да се влезе във Вечния живот. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато Той се яви преди две хиляди години? Познават ли Го и днес? Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да Го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха – привидно човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа Неговото лице, т.е. Неговата вътрешна страна. В тази вътрешна Светлина те Го видяха и познаха такъв, какъвто беше между Ангелите. За евреите Христос беше синът на Йосифа, синът на дърводелеца. За книжниците и фарисеите той беше
към текста >>
203.
Освобождение чрез космично съзнание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
по философия Освобождение чрез космично съзнание Този труд е посветен на душите, които търсят Истина, Свобода и Красота М.К. ЧОВЕКЪТ: От къде идва, какво е и на къде отива? Познание чрез: вяра, Логика или ... ? Има ли свободна воля? Как е обвързан и как може да се освободи? ПРОБЛЕМИ: Икономически, сексуални и социални Край на Материализма и Идеализма? Карма, Прераждане и Безсмъртие РАЗЛИЧАВАНЕ: Личност и Индивидуалност Характер и Темперамент Съзнание и Самосъзнание Подсъзнание и Свръхсъзнание Зло и Грях; Труд и Работа Относителност и вечност ОСВОБОЖДЕНИЕ: Общество на Новото Човечество Живот за Цялото Космично
към текста >>
204.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
 
- Методи Константинов (1902-1979)
на познанието Глава втора ДЕТЕРМИНИЗЪМ И ИНДЕТЕРМИНИЗЪМ Философска дискусия Самодвижение Свободна ли е човешката воля? Част ВТОРА ИДЕИ Глава първа ТРИТЕ ПЪТЯ Шествието на епохите Пътят на вярата Стъпалата на живота Степени на човешкото съзнание Живот за Цялото Космичното Единение Човешката душа - Космичен лъч Глава втора СВОБОДАТА Животът - загадка Проблемът за Свободата Максими на Свободата Пътят на Ученика Зло и грях Трите ложи в Универса Космичният мироглед Глава трета БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Личност и Индивидуалност Метапсихични изследвания Прераждането Резолюция на кармата Телепатия Пътят към съвършенството Нов мироглед Част ТРЕТА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Сакралното поръчение Глава първа БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА Икономическият проблем Расови аспекти Икономически фази в световната история Причини за съвременната световна криза Фазата на Справедливостта Труд и работа Бездимната култура Глава втора МЪЖЪТ И ЖЕНАТА Полярността в живота Поляризация в човешкия мозък Третото око Мъжът и жената в Шестата култура Мъжът и жената - фази на развитие Ерозия на брака Зазоряване на човешката душа Мъжът и жената - епохални аспекти Глава трета ИЗХОД ОТ СВЕТОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ Преодоляване на кризата ООН и ОНЧ Световната федерация Трите мирогледа
към текста >>
205.
ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
изживява последните години от тъмния период на Кали Юга[1]. Човечеството е преминало през многобройни войни и революции. Сега то трябва да извърви пътя под знака на търпението, себевладеенето и постоянството, за да бъде доведено до прага на СВОБОДАТА, която се разкрива от принципа на ИСТИНАТА. Свободата, като краен израз на Истината, е свързана с други три важни съвременни проблеми. Те са поставени пред човечеството, за да намери то нов метод за тяхното разрешение. Първият - Безсмъртието на душата. Вторият - Законът за Причините и Последствията, наричан от древните Закон за Наградата или Карма. Третият - международната политическа, социална и икономическа кризи. В светлината на тези три принципа - ЛЮБОВ, МЪДРОСТ и ИСТИНА, пряко свързани с психиката на човека - ще изучаваме Космичния мироглед. Тези жизнени проблеми, които човечеството трябва да разреши, нс могат да се изчерпят в космичната им цялост. Човешката мисъл ще открие нов път в непрекъснатата и безкрайна космична спирала на човешката еволюция. Нашата малка планета е само един етап в Слънчевата система. И нашата слънчева система е подготвителен период за влизане на човешката душа във висшите области на Космоса. Ето защо Учителят казва: „Животът е една загадка. Дори съществуването на Великите Посветени си остава тайна. Това е НЕПОЗНАТОТО!" ------------------- [1] Кали Юга е време на упадък — най-низшият етап на
към текста >>
206.
ШЕСТТЕ СТЪПАЛА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
от Космичната Стълба на Реалността е заложено в най-сгъстената област - света на материята и формите. Следващото стъпало издига съзнанието до законите на Живата и Разумна Природа, а по-висшите нива към висшите принципи на Живота, които осмислят неговото съществуване. Стълбата на Космичната Реалност води човека постепенно от сетивното, от повърхността на Живота към невидимото, непознатото, към средището на битието, което е отвъд времето и пространството и съхранява мистерията на Безсмъртието. Първо стъпало: Материята е еквивалентна на кондензирана Енергия Съвременната наука извърши учудващи и неочаквани открития. Научната мисъл достигна до заключението, че по своята същност материята е безкрайна. Тази безкрайност на материята прониква в света на енергията. На това ниво са потопени дълбоките корени на Живота. Второ стъпало: Енергията е еквивалентна на кондензирана Светлина Както първото стъпало на Космичната Стълба на Реалността и то е в корените на Живота. Енергията се трансформира в светлина. Последните открития на науката в областта на рентгеновите лъчи, електромагнитните вълни, космичните и др. лъчи потвърдиха схващането, че съществува неразривна връзка между кинетичната енергия и светлината. На учените им стана ясно, че енергията е еквивалентна на кондензирана светлина. Трето стъпало: Светлината е еквивалентна на кондензирана Мисъл Схващането на Айнщайн за светлинните кванти; опитите на проф. Гурвич върху „митогенетичиите лъчи"; откритието на етерните субстанции в
към текста >>
207.
Част ВТОРА - ИДЕИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Д Е И Закон за Причини и Последствия Максими на Свободата Прераждане и Безсмъртие Живот за Цялото Път към
към текста >>
208.
ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
„Истината ще ви направи свободни!" - гласи Христовата мъдрост. Тази висша идея ще бъде осъществена с появата на споменатите души, които ще бъдат блестящи. В тях ще цари Космичното единение: магичната хармония между топлото човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената човешка воля. Те ще бъдат потопени в света на Утвърждението, свързано е Петото посвещение на човешката душа - с Възкресението. Тази форма на посвещение ни поставя върху Пътя на вечната спирала - света на Безсмъртието. Само в светлината на
безсмърт
ието на човешката душа ще се даде абсолютно и независимо разрешение на личните, семейните, обществените, народните, расовите и общочовешките проблеми, които вълнуват нашето
към текста >>
209.
Трета глава - БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Методи Константинов (1902-1979)
НА ЧОВЕШКАТА ДУША Законът за причини и последствия Прераждането. Пътят към съвършенството Личност и Индивидуалност Метапсихични изследвания Прераждането Резолюция на кармата Телепатия Пътят към съвършенството Нов
към текста >>
210.
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност
 
- Методи Константинов (1902-1979)
НА ЧОВЕШКАТА ДУША Законът за причини и последствия Прераждането. Пътят към съвършенството Въпросите, които човешкото съзнание си поставя с най-голяма острота в моменти на големи изпитания или в периоди на откровение и вдъхновение, са винаги едни и същи: - Откъде идва човекът? - Какво представлява той по своята природа? - Накъде отива той? Тези три въпроса вълнуват човешката душа от най-дълбока древност. Религията, науката и философията имат противоречиви схващания по тези въпроси. От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката душа; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на душата и Пътя към усъвършенстването. Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и „индивидуалност". Това е важна предпоставка за правилното ориентиране по поставените проблеми. Проблемът за
безсмърт
ието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл. Дискусията между представителите на окултизма, на модерната психология и на религията е чисто теоретична, главно по отношение на самата терминология. Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е
безсмърт
на, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч. Според Учителя и езотеричната наука, когато се създава една Слънчева система, душите, които ще участват в нейното съществуване като
към текста >>
211.
РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
тайната архива. А зад свръхсъзнанието е Духът, онази тайнствена сила, която съдържа всички скрити способности за човечеството в далечното бъдеще. Личността се ражда и умира. Съзнанието и самосъзнанието, които я представят в дадено прераждане, са нещо преходно, но придобитата чрез тях опитност остава като есенция, необходима на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Тази есенция е съкровищница, тя дава кредита за банката, която спонсорира живота. Индивидуалността, която е
безсмърт
на, оперира с тези два полюса - подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са двата
безсмърт
ни елемента, необходими й при създаване на личностите, чрез които тя се явява в различни периоди в историята на народите и човечеството. Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава. Тя символизира основният капитал на човешката душа, който може да не се проявява напълно в момента. Затова, много пъти наблюдаваме хора с добре оформени глави, без да имат някакви особени постижения в даденото прераждане. Това се обяснява с факта, че когато човек слиза на земята чрез дадена личност, той има за задача да разреши само малка част от своята карма. Тази задача е в унисон с кармата на околния исторически свят. Личността представлява само една малка отсечка от траекторията на човешката душа, в която са заложени неподозирани космични възможности. Затова още в древността Великият Посветен Платон е казал, че тялото е затвор за човешката душа. При неотменимия за всяка личност край - умирането -
към текста >>
212.
НОВИЯТ КОСМИЧЕН МИРОГЛЕД
 
- Методи Константинов (1902-1979)
миналото са рисували в рамките на своето ограничено геоцентрично съзнание, е статичен и неприложим за сложната динамика на днешния ден. Нашите представи са бедни, за да можем да си представим добре с какво богатство разполагаме и какво бъдеще открива пред нас Космичният мироглед на Небесния пратеник - Учителя. Този мироглед не е нещо статично. Той е самата универсалност, защото отговаря на вечния копнеж на човешката душа към Свобода и съвършенство. Великите идеи в този мироглед - за
безсмърт
ието на душата, за прераждането, Законът за Кармата, Пътят към съвършенство - ще помогнат на човека да се измъкне от капаните на песимизма и временните удоволствия и ще му разкрият светли и трайни перспективи. Религиозните, философските и социалните схващания на нашата съвременност, както и антагонизмът между класите в обществото, започват да отстъпват място на Космичния мироглед. Една нова вълна дава тласък на живота; вълна на ново, космично разбиране навлиза в съзнанието на човека, в обществата, в народите, вълна на по-висша хуманност, по-възвишена етика. Това ново разбиране ще преобрази човека. Низшите и егоистични инстинкти ще бъдат облагородени отначало с присадки на Колективното съзнание, а после - на Космичното съзнание. Това обуздаване на низшата природа и на земните желания на човека, не може да бъде наложено по насилствен път, чрез принуда, както правеха религиите и различни институции в миналото. Това е един алхимичен процес, който може да бъде реализиран единствено чрез новите
към текста >>
213.
НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК
 
- Методи Константинов (1902-1979)
вътрешна секреция - хипофизата и пинеалната жлеза. Тези две жлези крият в себе си дълбоката мистерия на половия въпрос. Докато повечето от жлезите с вътрешна секреция имат отношение към физиологичните и подсъзнателните процеси в човешкия организъм, хипофизата и пинеалната жлеза са свързани с психичното, духовното, което разкрива великите закони на Живата Разумна Природа. Считаме за уместно да припомним, че като биологичен комплекс, човекът има индивидуалност, която съдържа
безсмърт
ния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание; и личност, която представлява една историческа даденост за времетраенето на отделното прераждане, изразена чрез физическото тяло, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл в дадената историческа обстановка. Човешката личност, която е в света на полярността, се проявява чрез хипофизата, докато индивидуалността, която е безполова, има за своя антена в главата пинеалната жлеза. Според окултната традиция и според Учителя, на Земята се прераждат около 60 милиарда човешки индивидуалности. Само малка част от тях се намират в даден момент в емпиричния свят върху Земята за усъвършенстване. Тогава те се проявяват като мъже или жени, в зависимост от задачите, които имат да разрешават или - в зависимост от назрялата карма, която имат да развързват в това си прераждане. Ще се спрем за момент върху анатомично-физиологичната страна на хипофизата. Тя се намира в центъра на мозъка, в клиновидната кост, в съседство с корена на носа. Има жълтеникав цвят
към текста >>
214.
ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
на философско-мистичен език, означава Духовен брак, Космично единение. Това в никой случай не означава, че животът спира до тук. Като органична даденост, той има милиони изяви не само върху нашата планета, а и в Слънчевата система; и във всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите учители животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното, се разкрива постепенно пред нестихващия устрем на човешкия гений. При Космичното единение човешката душа ще почувства
безсмърт
ния пулс на Битието и с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството. Само при Космичното единение човешката душа ще започне да разбира смисъла на гносеологичната спирала на Учението, което Учителят даде за разработване в Новата епоха на Водолея. Душата постепенно ще вникне в смисъла на Материалния свят - където се осъществяват фактите и явленията; на Субстанциалния свят, който излъчва енергиите и на Есенциалния свят, който дава идеите и смисъла на реалността. Това е великата цел на Слънчевата Дева, на Сина на Мъдростта и на Великите Души на Истината. --------------------- [1] Тези въпроси са развити в кн. „Любов и еволюция", Хр. Маджаров, Вн.1998, Лекция 9 - „Епохалният танц на любовната енергия". [2] Виж М.Константинов, Хр. Маджаров, „Новата култура през епохата на Водолея", т.
към текста >>
215.
РЕЗЮМЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
мутации в природата и изменение на политическите, икономическите и социалните системи на нашата планета. Тези процеси са безкрайни. Задачата на човечеството, на народите, на обществата и на личностите е да следват Космичния ритъм, който е израз на трите принципа на Битието: Любовта - която ражда Живота; Мъдростта - източник на Светлина и Знание; и Истина - която носи независимост и Свобода. Чрез Космичния мироглед човечеството ще тръгне по пътя на Космичната стълба на Безсмъртието, на върха на която ще бъде в постоянен контакт с Космичното Начало. Едва тогава то ще се завърне в своята истинска Родина, където ще намери пълна Свобода, реализация и съвършенство, за да стане Сътворец със своя
към текста >>
216.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
ме боли и най-много ме заболя когато Славчо Печеников се върна от Париж, след като се срещна с Михаил Иванов. Ние Славчо го изпратихме от тука със свещените мисли, а той се върна с брошурите на Михаил, за да ни кара да ги четем. Представяте ли си? Четири часа говорих с него, разболях се. Цяла нощ не можах да спя. Усетих предателство. Та той му обещал там да направят някакво издателство и пр. и Славчо се вижда веднага като издател, понеже навремето бе издател и собственик на "Безсмъртни мисли". Веднага се предаде. И прави й чест тогава, дъщеря му се възмути от него, на Боряна, прави й чест. Боряна разбра, че баща й каквото прави го прави от личен интерес, това е търговия и няма никаква идея в тая работа. А целта на Михаил беше да го признае софийското братство. Това беше главната му цел - да го признае не като ученик, а като учител. Бил казал, че за Бялото Братство имало не знам си колко златни лева. Той казал, че щом не ме приемат, значи тези златни лева той ще ги вземе. Моля ти се. Въобще не е за разправяне, право да ти кажа. Не ми е удобно и не желая да говоря... Въпросът към Истината и за Бога и за Истината е личен въпрос за всяка една душа. Нека всеки да си разрешава въпроса. Изпитание, изкушение... Или си имал едно дълбоко разбиране какво значи Учителя или ще го търсиш на кого прилича. И на когото прилича ще тътриш подир него. Това на нищо не прилича. Тъжно е, че се намериха корени в софийското братство. А мога да ти кажа, че софийското братство беше най-костеливия
към текста >>
217.
1927 г. ЕДНО УТРО
 
- Теофана Савова
в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син. Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката - своите тайни, Любовта - своето
безсмърт
ие... Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет... Слънцето наметна лъчезарната си пелерина и тържествено пое по своя път. Работа очакваше вече всички. Делникът приближаваше и подбуждаше към активност. На групи ранобудните братя и сестри напуснаха красивата поляна. С радост те ще работят и в днешния ден. С радост ще се подготвят за утрешния празник. * Неуморим е нашият Учител. Ние сме на чешмата, която е в полето на юг от Изгрева, само на няколко метра от края на боровата гора. От известно време тя ни дава от своите бистри води и ние сме благодарни. Но единствено Учителя знае да благодари. Той разхубави мястото наоколо. Ние го почистихме, а пък самата чешмичка със слънчево коритце направиха братята. То беше празник! С Учителя винаги е празник! * Имаме си салон за беседи! Само за няколко предсъборни дни братя и сестри от София и от провинцията изградиха на Изгрева хубав салон за беседи. Няма още прозорци, но ние влизаме по чорапи, сядаме върху килимчета и възглавници на пода и
към текста >>
218.
ВРЪЗКА С БОГА
 
- Теофана Савова
часа. Тогава всички по един особен начин нагласяваме очите и ушите си, затихват в очакване умовете и сърцата ни. Време е Учителя да говори. Той каза: „Сега ще прочета 6 глава от Евангелието на Матея, а за новата 1929 година всеки сам да си прочете 21. Като размените местата на числата 2 и 1, ще получите числото 12. Какво означава числото 12? Числото 12 е идеал на човешката душа за един разумен, мъдър живот. Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля нещата, която носи
безсмърт
ие. Годината 1929 показва две важни неща за човека. Първо, тя определя пътя, по който човек трябва да върви. Кой е този път? - Божественият. Второ, тази година показва методите, чрез които човек може да ликвидира със своята карма и да подобри положението си. В 1929 година има две деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизма в човека. Тъй както се развива човек днес, в своето човешко естество, бил той мъж или жена, е егоист. Защо? - Докато човек мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята свобода, за наука и знания само за себе си, той е егоист човек. Сега могат да се родят много противоречия - да кажете: Не трябва ли човек да бъде учен? - Да. Човек трябва да бъде учен, но каква наука трябва да владее? Каква наука има в лисиците. Каква наука има във вълците, змиите? Или каква наука е тази, науката за задушливите газове? Всичко това не е наука. Истинска, положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, която е за подобрение на
към текста >>
219.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха вдъхнали от свежестта на ранна пролет. - И сега чакаха царския син. Той мина през сребърните воали, блесна и озари сърцата на очакващите го. - Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на благодарност и очарование затрептяха във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката -своите тайни, Любовта - своето
безсмърт
ие. Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет и Слънцето пое тържествено по всекидневния си път. Работа вече очакваше всички. Делникът на деня приближаваше и изискваше дължимото от всички. Ранобудните напуснаха красивата поляна. Те са готови да се молят, да се учат и работят с радост в днешния ден. И отсега се подготвят, за да участват в утрешния празник. 12 август, сряда, 8,20 часа сутринта Мъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера. Решихме да си тръгнем рано тази сутрин. Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта. Слънчевата панорама над 2300 м надморска височина беше величествена. Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти. Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено. Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта
към текста >>
220.
ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ
 
- Теофана Савова
Изгрев) 8 май Мото: Чрез светлата любов се постига красотата в живота. * „Задачата на Християнството е да се примири с Бога, да се примири със своите ближни, със себе си и с всички Хора." „Бог е най-разумното същество, на Което винаги може да се разчита." „Ближни са тези, които изпълняват Волята Божия - те са по-силни от нас." „Себе да познаваме, какво сме, дали сме от тези, които трябва да помагат, или от тези, на които трябва да се помага." * 22 септември Мото: Само Любовта на
безсмърт
ието, само светлината на
безсмърт
ието, само свободата на
безсмърт
ието, носят пълния живот. 1932 г. 9 октомври Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на единния, вечния Бог на живота. 1933 г. март Подарък: Учителя извади това смачкано листче от джоба си, оправи го и ми го даде. „Напиши - каза - една поема на него." 1 Листът и текстът на него са запазени от издателя (б. p.). 8 август Песен, дадена от Учителя на Витоша: „Запали се
към текста >>
221.
УРОЦИИ ИЗПИТИ
 
- Теофана Савова
вдигната глава, с ведра мисъл и любов в сърцето, изпълнен с вяра в силата и възможностите на Духа. Словото се излива, тече и дава знания на всеки според нуждите и интереса. Ученикът е поет и Учителя го насърчил да твори, но сега е силно впечатлен от една нова мисъл, върху която той ще мисли през целия ден. Учителя казва: „В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в себе си. Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихия глас на Бога в себе си. Той ще о
безсмърт
и името си за вечни времена. Всяка дума, която излиза из неговото перо, ще бъде жива капка от извора на Вечния живот." Ако е замислил да напише нещо ново, той ще спира по-дълго време вниманието си върху тази мисъл, ще се заслушва по-често в гласа, който нашепва слова от Извора на живота. Ако един ученик е изследовател в областта на естествените науки и тайните на природата го вълнуват, един ден Учителя ще му каже: „Много науки има за изучаване. Важно е, като учи, човек да прави правилни заключения. За пример, ако изучава ботаника, човек трябва да дойде до същественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? — Растенията се отличават по това, че и при най-неблагоприятните условия, при които са поставени, заровени в земята, те извличат потребните за тях сокове и дават красиви и благоуханни цветове, сладки и полезни плодове. Значи растенията се ползуват именно от ония условия, от които човек нищо не може да извлече. И до днес хората не са дошли още до истинското
към текста >>
222.
РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
Бога. Доброто излязло от Бога заедно с Любовта. Казвам: Умът на човека трябва да бъде слуга на доброто; парите трябва да бъдат слуга на доброто. Не мислете, че доброто се върши с пари. Всичко външно в света може да спомогне на доброто, което вие трябва да изнесете, но всъщност всичко ще извършат вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Парите ви, знанието ви, това са само спомагателни средства. Ако мислите тъй, ще може да се самовъзпитате. Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи
безсмърт
ен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие може хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. Дух - Духът е великото, възвишеното в живота, което замисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го о
безсмърт
ява. Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот. Елементи — Малките първични проявления на енергията ние наричаме елементи. Тези елементи са набрана енергия. Женитба - Първоначално е представлявала една разумна връзка, едно разумно отношение. Ако мъжът има една другарка, тя трябва да е такава, че да го повдига в живота. Жертва - Външната страна на нещата. Човек жертва нещо, което е вън от него - кокошка, агне, плодове, без да се интересува, без да взема във внимание
към текста >>
223.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Светозар Няголов ( -2013)
земетресенията, наводненията и катаклизмите, но лошият живот на хората създава в определени области на Земята силни негативни магнитни и електрични полета, които членовете на братството неутрализират със съответни природни стихии. Те организират и поддържат реда и еволюцията във физическия, духовния и Божествения свят — изграден от най-фина и висша материя. Членовете на Бялото братство са осенени от Божествения Дух и образуват менталната аура на Бога. Техните тела са
безсмърт
ни и изградени от най-високо организирана лъчиста материя. Това са така наречените „Синове Божии", които постоянно съдействат за развитието на човечеството и желаят хората да придобият тяхната любов, светлина и свобода — да станат съвършени. Всички гениални и велики хора, родени на Земята, са техни служители. Всички нови течения, прогресивни култури са резултат на постоянните им усилия за правилно развитие на човечеството. Те са навсякъде, във всяка страна и управление и дирижират разумния човешки стремеж за изпълнение на Волята Божия. Това са Белите братя, членове на велика „правова държава", носители на чист и изряден живот, велика любов, пълно безкористие, вън от покварения човешки порядък. Техните велики усилия ще дадат своите плодотворни резултати и Земята ще стане рай. Хората ще станат братя и сестри — носители на мир, хармония и благодарност. Пречката за по-бързото и правилно развитие на човечеството е противоположната ложа на черното братство, съставено от интелигентни същества,
към текста >>
224.
8.1 Краят - ликвидацията на века
 
- Светозар Няголов ( -2013)
страданието. След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот — във възкресението." (35, с. 46) „Да благодарим, че сме на Земята. Пръв Бог беше на Земята. След Него дойде Христос. Да благодарим, че сме дошли на Земята, защото от нея ще научим много неща." (60, с. 113) „Нова епоха иде, нова култура, нови условия. Новата епоха се ознаменува с това, че Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от
безсмърт
ните, грешните от праведните. Всеки сам ще определи категорията, в която ще живее." (22, с. 14) „Как ще се познае свършването на света? Бог ще слезе на Земята и ще Го посрещнат тържествено със салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще придойдат и ще излязат от коритата си. Земята ще се разтърси и ще се зарадва на Господа. Вулканите ще изригнат и със силен гръм ще поздравят Господа. Интересно е да се следи колко салюта и поздрави ще се отправят към Господа. Земята като млада мома ще заиграе пред Него." (26, с. 200) „Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряване и пречистване, което става сега. Господ иде да оправи света. Няма да остане човек на Земята, който да не види Господа. В дъното на Земята да е, пак ще Го види. Живите същества, ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия поглед. Той ще ни привлече към себе си. Ще ни съди ли? Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи,
към текста >>
225.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
 
- Светозар Няголов ( -2013)
знания; ще познава законите на Всемира и ще ги прилага. Тогава той няма да оре и копае земята, както днес прави, но ще се храни по особен начин, който днес и най-учените не познават." (22, с. 16) „Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина, всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна, каквато пожелаеш." (67, с. 176) Това хората ще го постигнат след 365 хиляди години, когато на Земята дойде Седмата раса на мъдростта. Тогава хората ще станат
безсмърт
ни. „Бъдещите здания, бъдещите храмове ще се строят по нов начин. Прозорците ще бъдат така направени, че светлината няма да пада под прави линии, да образува ъгли на падането и ъгли на отразяването, но ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе: вечер, когато Луната и звездите светят, и сутрин, когато Слънцето изгрява. В този храм, ще има безброй картини, които ще се отнасят към по-широк, по-възвишен свят от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед." (14, с. 189) „Сега, в шестата раса, ще трябва да се създаде един свещен храм на сълзите. И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче. А сега хората плачат там, дето трябва и не трябва; сеят там, дето трябва и не трябва." (7, с. 23 — б. 21) „В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората, както и всеки човек отделно, ще си има къщица, от етаж и
към текста >>
226.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
прехраната." Бог задоволява желанието на хората да създават форми като Него u блял в душата на жената непреривен стремеж да роди и отгледа едно дете на Земята. Всъщност Бог създава детето, а жената е само едно условие то да дойде. Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите й навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влезат отново в рая, да ядат от дървото на Живота и станат
безсмърт
ни. Понеже жената е по-стар дух от мъжа и с по-съвършено тяло, Бог й дава най-важната задача в живота - да отглежда и възпитава децата. Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот. Всеки полов акт представлява обръщане на Пентаграма с върха надолу - отиване на съществото до центъра на ада. Затова Учителя препоръчва на своите ученици абсолютно чист живот, за да може всичката енергия на човека да бъде отправена към Бога за пробуждане на висшите центрове на главата - особено „Любов към Бога", за неговото възходящо развитие. Вие не можете да бъдете едновременно в хармония, с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят, ако сте в хармония с Божествения свят - ще бъдете в противоречие с физическия свят.
към текста >>
227.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
ъгъла на Правдата. Ако види числата 1,5,2, 3, 4, този човек изминава вътрешния кръг на Пентаграма, като започва от Истината, на- чертава го в душата си и го завършва с Добродетелта - става ученик в Школата на Учителя - на Бялото Братство. Ако символът е кръг - това е Божественият свят, или животът в центъра на Пентаграма - Божественият център, където при преминаването на изпитанията цялото съзнание на ученика се отправя към Бога и с Неговата помощ постига съвършенство, възкресение,
безсмърт
ие и вечен живот и става едно с Бога - крайната цел на човешкото развитие. София 5 май 1991
към текста >>
228.
Безсмъртната - Роман 1936г.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
1936г. Category: Георги Томалевски
към текста >>
229.
Времето около първия събор на Братството
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
в Пазарджиклийската община. Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница. Така изминават три години и когато юношата става двадесет и една годишен, заминава за Бургас, където успява да постъпи като секретар в Бургаския окръжен съд. Град Бургас е вече център на духовен живот, тъй като там се подвизават просветени люде, които с жажда търсят отговор на вечните въпроси за невидимия свят, за смъртта и
безсмърт
ието на душата. Образувано е общество, в което влизат доктор Миркович, Пеню Киров, Сотир Щерев, Цанев, Паскалев, Стойчев, Илия Зурков, Велчев, Гарвалов, Апостолидис, Димитър Македонски и хаджи Стоянка Галчева. Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм. Тодор Стоименов влиза в този духовен кръг и се запознава с Учителя, тръгва по начертания вече път и не се отделя от него до края на живота си. * До дните на първия събор е изминат значителен път. На тримата най-предани ученици - Доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов се пада радостта да бъдат свидетели и участници на този забележителен по своята оригиналност събор, който влезе завинаги в ненаписаната и свята история на Бялото Братство в България. Между
към текста >>
230.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина.“ С тези последни свои твърдения Учителят подчертава верността на тревожния сигнал, оставен от великия Платон, който казва: „Спасете явленията!“ Вероятно е мнозина от тези, които са прочели това забележително завещание на великия древен философ, да не могат да проумеят какво е искал да каже той с него. Хората на философската мисъл винаги нагаждат нещата така, че подобни и
безсмърт
ни сентенции да оправдаят техния светоглед. Знае се, че Платон е философ идеалист. С диалектиката като познавателен метод, турната в обръщение през нашата епоха, някои обясняват и доказват вероятността на материалистическото учение. Платон - баща на диалектическия метод, доказваше с него съществуването на творческото начало. Как ние трябва да разчитаме неговия завет? В своите беседи Учителят даде много ценен материал за начина, по който трябва да разбираме ред истини или сентенции от мъдростта на миналите векове. Между тях е и поменатата сентенция на Платон, която цитираме по-горе. „Спасете явленията!“ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват към явленията в природата и живата с пробудено съзнание. Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива
към текста >>
231.
Цигулката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази песен не подлежи на нотен запис. Темпото на места бе бурно и пасажите летяха бързо един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушаха. Бяхме въведени в необикновен музикален свят. Той бе изграден от тонове и с такова богато съдържание, което може да разчете само душата на слушателя. Изпълнението беше прецизно, богато с красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на една
безсмърт
на душа, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл. „Блудният син“ споделяше своя живот с езика на тоновете. Доловихме конфликти, противоречия, а някъде и успокоението, което дават светлите надежди, където животът е изтъкан от светлина и любов. Нежните пориви на едно любящо сърце доловихме в едно едва чуто пианисимо, напомнящо шепот. Това сърце търсеше мир в голямата арена на живота, лишено от любов и съчувствие, и където това сърце е още съвсем непознато. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ и разгърнати във възходяща хармонична линия, ние усетихме как висшата воля подава ръка на скиталеца, ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешното завършване на започнатата драма. С няколко тържествени акорда разказът завърши. Пръстите, които стъпваха по грифа и държаха лъка внимателно, прибраха цигулката в кутията. Концертът завърши. Това бе последното голямо изпълнение на Учителя пред неговите
към текста >>
232.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
на живота хора. Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина. Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит
безсмърт
ното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на
към текста >>
233.
Учителят за Христа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
учение са изхвърлени, защото те изобличаваха тогавашните му последователи. Много велики истини каза той, но те ги оставиха настрана. Но въпреки това всичко, което е говорил Христос, е написано. След две хиляди години, когато пак дойдете на земята, ще разберете какво е учил Той. Тогава чак хората ще имат една истинска култура, ще познават и ще живеят по учението на Христа. Тогава Христос ще дойде в светлина и чистота.“ На друго място Учителят казва: „За да стане Христос в душата ви
безсмърт
ен и силен, трябва да дадете път на любовта. Тогава ще поставите Христа на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро.“ Дали всеки може да приложи Христовото учение? „Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път.“ Съществува въпрос: Завършено ли е делото на Христа? „Това, което е говорил Христос, се пази. Един ден Неговите беседи ще се възпроизведат. Нищо не се губи. Плочите с това, което е говорил Христос,
към текста >>
234.
Из дневника на сестра Е. И.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
сестра Е. И. На този свят всякога и навсякъде се намират люде, които живеят в непрестанна тревога около неразрешения въпрос за
безсмърт
ието на душата. Има натури, духовното развитие на които е доста изостанало. Те живеят своето биологично битие и дори да имат някаква култура, все още не са се доближили до вечния парещ въпрос за смъртта и
безсмърт
ието. За тях дните се редуват безбурно и без никакви конфликти. Животът, разбира се, и на тях сервира всевъзможни задачи, но те ги решават с подръчните конвенционални методи и най-често така, както повеляват интересите им. Други натури обаче живеят по-трудно, защото дълбоко в тяхното съзнание се е пробудил един неспокоен огън, който трепти, пари от време на време душата им и държи тяхната размисъл будна и напрегната. Те не са доволни от това, че всичко изглежда като голямо безсмислие, тъй като настъпват дни, когато и богатството, и славата, и целият живот рухват пред името на смъртта. Някои от тези натури, които имат по-слаба съпротивителна сила, падат по-бързо, отчайват се и завършват печално своя живот. Третата категория мислящи същества с по-активен натюрел стават вечно търсещи, неспокойни, но упорити в желанието си да стигнат до една точка от своето размишление и в своя емоционален свят, където ще престане колебанието и ще настъпи относителното спокойствие по хамлетовския въпрос: „Да бъда или да не бъда?“ От дневниците и автобиографичните бележки на някои братя и сестри - ученици на Учителя, ясно проличават тези, принадлежащи към
към текста >>
235.
За окултната школа и за декември 1944 година
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
още повече в тайната на смъртта. Щом Учителят легна в своя саркофаг и напусна този свят, ясно става какво е земята и колко кратко е пребиваването на нея. Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където
безсмърт
ието на човешката душа е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас. Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната Любов, Мъдрост и Истина. * На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева. Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния председател на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък. Там няма никакви украси. Пентаграмата на поставената там неголяма кръгла мраморна
към текста >>
236.
Разговори с Учителя. Разговор трети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
не могат да го възприемат, защото не са се постарали да развият своя ум и са изостанали в своето развитие. Една от главните причини за тази изостаналост е това, че те не притежават онази вътрешна чистота, която е необходима за развитието на ума. Колкото да ви се види чудно, но трябва да знаете, че за развитието на ума е потребна вътрешна чистота в мисли, в чувства, в намерения и постъпки. Знанието, което днешните хора имат за света, за природата и живота, знанието за душата и
безсмърт
ието й, са съвсем повърхностни. Те дори не са никакви знания, а повечето догадки. В такова положение се намират и голяма част от вярващите религиозни хора, а и много от тези, които се наричат окултисти. Ако запитам някого от тези „знаещите“ преди колко време са излезли от своя Божествен дом, ще кажат, че това е неизвестно. А колко от тях имат известия от баща си, от майка си, те вместо отговор ще повдигнат рамене. Единственото, което ще отговорят, е, че вярват в Господа. Кой се ползува от такова вярване? Ако седите в стаята си и вярвате, че вън има слънце, а не излизате да ви огрее то, какво ще ви ползува вашата вяра в слънцето? Ако се затворите в една изба и като учен изчислявате силата на слънчевата светлина по данни, които сте получили теоретически или ако пресметнете дължината на вълната от някой район на спектъра, какво ще ви ползува това? Вярно е, че това знание обогатява науката, но то представя само натрупване на факти. Тези факти са променили само външния облик на съвременната наука,
към текста >>
237.
Любовта, която трябва да познаем
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
любов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“. Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе. Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме Любовта. И като умрем, любовта ще ни направи
безсмърт
ни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига любовта. Колкото и да се напрягате да разберете любовта умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия. Много заблуди могат да покрият онова, което искате да кажете за нея, множество погрешни образи и смешни суеверия може да изплетат мрежа във вашия разум. Знайте, че любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят. Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова
към текста >>
238.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
и той знае, че всяко нещо, направено за любовта и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето. 4. Закон: Реалното е това, което никога не се изменя и не се заличава. Пояснение: В света на сенките говорим за реалност. Ние не знаем колко сме далече от реалността, ако още не сме научили различаването й. Държим в ръцете си вещи, които имат временна стойност, а ги наричаме реалност, а истинската реалност, която е в нас, отричаме. Душите ни жадуват за
безсмърт
ие. А ние го търсим сред смъртните изяви на веществото, което има кратко съществувание. - Да бъдем реалисти - казват съвременните философи, без да се съобразяват, че реално е това, което никога не се изменя. 5. Закон: Щом нещо се отрича, то съществува. Пояснение: Човек не може да отрече нищото. То не понася отрицание, щом като не съществува. Човек може да отрече само това, което е. Нашето отрицание при това не променя нещата. То е само немощта ни да проникнем в света на онова, което отричаме. 6. Закон: Всеки носи последствията на своята свобода. Пояснение: Разумното Начало е дало на човека свобода. Той може да избира своя път в лабиринта на живота. Никой никому не пречи не само да мисли по някакъв начин, но да извърши това, което е намислил. Но тъй като светът почива и се развива по законите на Твореца, човек, който подбира по свобода своя път, не е свободен от закона, който той или зачита, или нарушава. Зачитането на закона носи благоприятни последици, а нарушението му или неговото
към текста >>
239.
4. МАТЕРИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
си проби. В материалния свят на твърдите устойчиви форми всичко е нагледно обучение. Природата непрестанно проверява и усъвършенства формите, които са израз на многостепенните съзнания, които се правят тук. Върху всяка форма е записана цяла история — целият й изминат път. Материята — това са таблата и скулптурите на невидимите ваятели-художниците. Това е резултатът на дейността на динамичния духовен свят. Формите — това са скрижалите, върху които природата пише своите
безсмърт
ни
към текста >>
240.
6. ХАРМОНИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
прояви на Бога — раждат всички добродетели. Ти трябва да ги съдържаш в себе си, щом си се родил човек, защото истинското определение на човека е, че той е "сбор от добродетели, които го правят винаги щастлив и вечно жив". Всичко е въпрос на съзнателно активизиране на силите в теб. Динамизирай непрестанно и неуморно доброто в себе си и то ще изхвърли навън всички нереални обвивки и присадки на злото, което е сянка на реалния свят. Динамизирай в себе си Любовта и тя ще те възроди и влее
безсмърт
ния живот в сърцето ти. Динамизирай правата мисъл и тя ще внесе изобилната светлина, в която ще видиш всичко както е, а не както човешкото умозрение представя нещата. Динамизирай Истината в себе си и тя ще събори всички прегради, заблуждения, ограничения и пречки в пътя ти към света на Вечното — ти ще станеш свободен гражданин на вселената. Истината е билетът, с който ще пропътуваш мировете. Настрой инструмента си, настройвай го всеки ден, всеки час, всяка минута, за да не пропуснеш гласа на хармонията, който иде от центъра на битието — от онзи Вечен Океан на всяка светлина, на всяка любов и на всяка сила! Динамизирай най-святото и най-великото, което е вложено в теб, за да прозвучиш като верен акорд в общата симфония на космоса. Помни, че ти долавяш и отзвучаваш само на онова, за което си вътрешно
към текста >>
241.
10. ВЪРХОВЕТЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
мъдреци от древността, възбог издигнали глави във вечното съзерцание на необхванатото, стоят каменните исполини на земята и притеглят погледите и сърцата на онези, които живеят с
безсмърт
ния копнеж по недостижимото. Пречистеният им небесен дъх, блясъкът на светлите зари върху кристалните издигнати чела са сила и вдъхновение за земния човек, потънал в долините на живота. Към вас, могъщи върхове, протягаме ръце за помощ, защото вие сваляте онези жизнедатни струи, които се превръщат в сочен плод и хлебно зърно в долините и полята. Към вас, могъщи върхове, отправяме възторжен поглед, защото сочите възходния ни път от низините на живота. Към вас, могъщи върхове, братя на слънцето, отлитат ни душите, за да се просветят, защото във вас е скрита тайната на висшето познание. На белите ви ледени скрижали звездите са записали поемата на битието! При вас дори и птиците не стигат, обители на мощни духове, а през изминалите векове колцина са докоснали премъдрите ви светнали чела? Но, върхове, величествени стълбове на този храм-земя, знаете ли защо тъй силно ви обичам? — защото ми напомняте за онзи свят, за който толкова дълго съм копняла! И знам, че някой светъл час при вас тих пристан ще намеря, преди да се простя навеки с моя земен път. На най-високия от вас челото леко ще докосна с последния си топъл дъх — и само леденият ви лъх — само пречистеният ви леден лъх ще ми помогне да отлитна там, където взорът ви в екстаз е прикован — да търся извора на вечната ви
към текста >>
242.
14. КРЪСТЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Така хората разпнаха Христос на кръста, те бяха в противоречие с Неговите идеи, не ги приеха. Как ще разрешим този противоречив символ на Земята? Когато осите на кръста се превърнат в диаметри на окръжността, която се получава при завъртането му около двете напречни линии. Само кръговото движение разрешава кръста. Човекът, попаднал в противоречие, трябва да прави усилия да примири противоречието. В случая окръжността дава разрешение на кръста. А окръжността е символ на вечното, на
безсмърт
ието. Ако земята е кръст, слънцето е окръжност. Най-разумното движение в природата е кръгообразното. Това е движението на всички небесни тела. Това е линията с най-слабо съпротивление. Когато човек се проявява на физическия свят, той среща съпротивление, защото съпротивлението е закон на материята. При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение към периферията и към центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес. Така че човек се движи по крива линия в проявите си. Вертикалната ос на кръста може да се вземе и за символ на електричната енергия, която се проявява чрез ума, а хоризонталната — на магнетизма, който действа в чувствата и симпатичната нервна система. Когато умът и сърцето заработят паралелно и хармонично, човек излиза от областта на противоречията и влиза в живота на душата — става изразител на божествената си същност. Умът и сърцето се срещат и примиряват само в
към текста >>
243.
15. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ (УЧИТЕЛЯТ)
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Хората трябва да предприемат едно велико сражение, една велика война! Кога? — Когато всички като безброй малки реки от разни посоки се слеят в едно голямо велико море или в една мощна пълноводна река, която, дето мине, всичко напоява в света. Това значи война. Време е човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в космическото съзнание. Това значи да се роди човек от вода и Дух. Космическото съзнание разрешава въпроса на
безсмърт
ието. Има нещо, което привлича хората към един общ център. Този център е космическото, Божественото съзнание, чиято дейност е непреривна. Човек иска да устрои живота си вън от Бога. За разумните хора разрешението на всички въпроси седи в космическото съзнание. Всеки човек има допирни точки с космическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един вътрешен подтик да се обърне към Бога. В него се заражда един велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желание да служи от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към Бога. Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: "Не е този пътят, по който трябва да вървите." Според Божественото съзнание човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода,
към текста >>
244.
16. ГАМАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
и движение в няколко посоки. Фа е процес на уплътняване, процес на събиране и натрупване на едно място, надебеляването на дървото и пъпката, преди да се разпука. Той е материален тон. Земята звучи във фа. А сол е цъфтежът. Той е слънчевият тон. Всички разцъфнали цветя са в тона сол. Сол е творческият израз на нещата. Ла е връзването и зреенето на плода, разумен акт и процес, а в си е целият процес, събран в семето за ново проявление. Си е преходът от смъртното към
безсмърт
ието. Тоновете съответстват на цветовете. Така червеният цвят от спектъра съответства на тона до и т.н. Състоянията, през които минава човек, могат да се изразят както музикално, така и колоритно. Състоянието на вътрешно напрежение, преди да се започне някое действие, съответства на тона до. Тонът към светлината е ре, а запознаването със светлината е ми. Вземането от светлината е фа, а излагането на това, което си обработил, е сол. Основният акорд до-ми-сол е троякият човек — тяло, сърце и ум, или физическото, астралното и умственото тяло на човека. Основният тон ражда всичко. Може да се каже, че всички тонове произлизат от основния тон до. Любовта е основен тон на физическия свят; справедливостта е основен тон на духовния свят, а разумността е основният тон на умствения свят. Правилното мислене е музика. Когато човек мисли, той разлага светлината на много цветове. Цветът, баграта е знак на мисъл. Тоновете без мисъл са безцветни. Всичко в природата издава музика — горите, водите, цветята,
към текста >>
245.
26. ВЪТРЕШНИЯТ СВЯТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
удря криле и прави огромни усилия, докато се освободи от ограниченията на материята. В материята е най-малкото проявление на живота. И така ние отвръщаме често поглед от външните форми и условия и започваме да търсим свободата и широките възможности вътре в себе си. Там се крие изходният път от задънената улица на физическия ни живот. Вътрешният свят е съдържанието и смисъла на земния човек. Той е великата алхимическа лаборатория, в която човекът е призван да изработи съвършенството и
безсмърт
ието си. С велико търпение човек учи уроците на живота чрез опита на земните си съществувания, като най-напред събира фактите, подобно на някой ученик, след което започва да търси причинността на явленията, от чиято закономерност извлича законите на живота. Чрез законите той се добира до основните принципи, от които произтича животът. Ако разгледаме фактите, законите и принципите от гледището на количествената мярка, виждаме, че първите са най-многобройни, които, групирани и систематизирани, се свеждат до по-малък брой закони, а най-малко са принципните. Те се свеждат до числото три. Фактите са физическият свят, законите — духовният, а принципите — божественият. И в нашия вътрешен живот ние се движим от множеството към единството, от анализа към синтеза. Велика е науката на живота. Ние едва сега започваме системно и съзнателно да я изучаваме в новата школа на божествения живот. Официалната наука постепенно се сблъсква с необясними явления, които не се поддават на изследване с известните нам
към текста >>
246.
27. СТРЕМЕЖЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
дотам, докъдето стига твоя стремеж. Стремежът е израз на огнения копнеж по нещо, което е необходимост за живота ти. В стремежа се крие скритата динамика на индивида, затова стремежът носи белега на
безсмърт
ието. Отнемете стремежа на човека към някоя висша цел и какво ще остане от него — живи мощи. Затова небето не ни мери по постиженията, които сме направили на земята, а по стремежа ни. Това, за което е нужно време на Земята, е вече реализирано в по-горните светове. Огненият ти стремеж към истината ти е сложил вече печата пред висшите същества като Син на Истината. От силата на стремежа ти зависи по-ранното или по- късното негово реализиране. Интензивността съкращава времето. Ако гориш с бял пламък и вложиш всичките си сили за постигането на някой висок идеал, ти ще го постигнеш много по-бързо, отколкото ако мъждееш с червеникавия пламък на догарящ огън. Стремежът е подобие на интензивната мисъл, с която Творецът държи творението в съзнанието си. Ако само за миг Творецът би заспал и изпуснал вселената от съзнанието си, всичко би изчезнало или би се разпаднало в първичен хаос, в небитие. Така и човекът, който се стреми към нещо, не трябва да се разсейва, а е нужна пълната му концентрация в целта, за да я реализира. Всичко може да допуснеш да угасне или да отпадне в теб, но стремежът ти към Великото Начало не трябва да отпада никога! Той трябва да гори и се усилва с всеки изминат ден, като стане смисъл на живота ти, защото той ще те отведе към целта със сигурността, с
към текста >>
247.
33. МИР
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
лъчисти, понесли лекия пролетен дъх на небесния си свят, те слизат при нас да ни поемат по дългия ни труден път. Те изплитат лъчиста мрежа от
безсмърт
ните си мисли, с която обгръщат Земята, за да я извисят до онези мирове, където няма смут и сътресения, насилия и тягости. Мирове на мир и хармония, където земният шум ще ни се стори кощунство, където ще се движим тихо, на пръсти, да не нарушим мира, който ни е обвил като светъл воал, изплетен от всички багри на небесната дъга. Да, там ще шепнем, ще говорим с притаен глас, да не нарушим хармонията, която ни прониква като неизразим възторг и екстаз на душите ни. Да, те ни носят топлия повей от Царството на Любовта, който ще стопи мраза в сърцата ни завинаги. Ние скоро ще забравим онзи мрачен свят, от който те са ни извлекли със здравите нишки на любовта си. Те слизат тихо при нас, но ние ги чувстваме, а будните ни закопнели души ги виждат и общуват с тях. Те слизат да закотвят Земята в своето тихо
към текста >>
248.
40. ПРЕХОДЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Ще се радва на новите свежи кълнове на дървото на живота си. И цветове ще разцъфват, и плодове ще връзват, както ароматно лимонено дърво. Расте, цъфти и зрее едновременно. И ще разкрие смисъла на живота си. А този нов свят е велик, красив и смислен. Той е винаги нов, никога не остарява, защото нищо в него не се повтаря, вечно възходящо движение, нови импулси, нови вдъхновения, творчески сили и изявления. Колко по-весело е да си лека литнала пеперуда в пролетната градина на
безсмърт
ния живот! Това е новият човек, роденият от Дух човек. Дете на Духа. Преди 2000 години Духът влезе в учениците на Христа, а днес ги ражда. Тогава Духът се роди на земята, а днес ще се прояви и ще бъде познат. 17.07.1983 г. 09,40
към текста >>
249.
41. ЖИВОТЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
най-чистата и девствена материя във вселената, но хората внасят какви ли не примеси в него и го назовават след това с безброй неверни имена: лош, кратък, жесток, несправедлив, безсмислен и какъв ли не още. А животът е хармония, красота и
безсмърт
ие, той никога не умира. Умира несъвършената материя, а чистата и свята материя е вечна като Създателя. Най-верният образ на живота е кристалният бликащ извор в планината. Затова Учителят обличаше изворите в бяла мраморна премяна. Искаше да станем извори, чисти и бели, като Рилския извор "Ръцете, които дават". Изворите и слънчевите изгреви са символите на Новото учение и образите на новия живот, който иде на земята. Като милиони чисти капки ще се слеят новите хора и ще тръгне по земята чудната бяла река, която ще напои всички цветни семена и ще обърне света в райска
към текста >>
250.
42. СТРОЕЖ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
на земята?" — запитал той. Спрели великите строежи, секнали възторжените химни и човекът се затворил в душни, тесни килии, в монотонни казармени сгради. Превил врат пред тежестите на живота, загубил идеала и стремежа си. Но повелята на Духа е по-мощна от всички човешки порядки и състояния. "Започнете да строите великия храм в себе си", шепне той на всяко будно съзнание. "Въплътете небесния живот на земята не във външни форми, но в могъщо, космическо съзнание, което ще ви направи
безсмърт
ни. Вие сте храмове на живия Бог ", казва Апостол Павел. И Духът строи новия човек в нас и иска да му станем помощници в този велик строеж. 18.07.1983
към текста >>
251.
45. РАСТЕНЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
си, обяснението на всичко, което преживява. И иде ден, когато някакъв тих вътрешен глас му подсказва неща, които той не е съзнавал преди. Гласът на смисъла е глас на върховен растеж, глас на висшата разумност. Докато се е борил с противоречията и търсил тяхното разрешение, човек не е разбирал смисъла на всичко. Той е обогатявал своето духовно съдържание с безброй опитности в живота. Той е поникнал като малко цвете, цъфтял и иде моментът за връзване на семето. В семето е смисълът и
безсмърт
ието на растението. И човек минава стадиите на форма, съдържание и смисъл в дългия процес на живота си. На младини той цъфти и ухае, всичко и лесно и радостно за него, но той дълбоко в себе си чува непрестанно тихия глас "какъв е смисълът на всичко това?". Не се разбира лесно смисълът, той е квинтесенцията на всичко преживяно, на всичко осъзнато и разбрано, на самата реалност на живота. Смисълът е да станеш истински човек, богат по сърце и ум, образец на всички добродетели, които съществуват в живота, отражение на космичния свят, в който цари пълна хармония. Процесът на вътрешното хармонизиране е много сложен. Човек е неуравновесен, докато не достигне вътрешно равновесие на силите си. Борбата на личните чувства е дълга и тежка. Човек е окован във веригите на личните си чувства, които непреработени, необлагородени го държат в плен. Колко дълбок само- анализ трябва да направи той, за да разбере на какво е роб! Смисълът е в освобождението, в духовния растеж, за да стане човек птица, да излезе от
към текста >>
252.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Това е напълно безличен живот, а съзнанието е космично. Животът е плод на Любовта. И животът има безброй фази на проява, като изпълнява най-разнообразни функции в битието. Като започем от живота на кристалите и минем през всички форми, стигнем до слънцата — изворите на жизнена енергия, и виждаме какво велико съдържание и смисъл се крие във всяка форма. Животът има винаги форма, съдържание и смисъл. Формата може да е материална или от неведом за нашето зрение порядък. Формата е израз на
безсмърт
ната хармония в битието и всяка разумна проява има форма. Всяка хармонична форма е израз на разумна дейност. Съдържанието на човека е жизненият, емоционалният и умственият му заряд. Животът също има огромен качествен диапазон. От пасивната си проява и вегетирането в кристалния и растителния свят, идваме до емоционалния и умствен живот в животинския и човешкия свят. Еволюцията се състои в подобряване качеството на живота. Духовният напредък е същото. Човек, който живее само за тялото си, без никакви духовни интереси, просто вегетира. Неговото съзнание е още на много ниско ниво. Гениите и Учителите идват на земята да покажат на хората един по-висш живот и пътя, по който може той да се достигне. Учителите чертаят пътя на духовното развитие на света столетия по-рано. Ето Христос очерта пътя на изпълнение Божията Воля на земята, а именно: синовно, любовно отношение към Отца и побратимяване на хората в Негово Име, а две хиляди години не сме приложили Учението Му. Едва след двадесет века на нечувани
към текста >>
253.
62. УЧИТЕЛЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Божията Мъдрост и топлината на Божията Любов изпълниха земята и бавно навлизат в Новата епоха на една съвсем нова, слънчева култура, изработена от ангелите, която ще слезе на земята. Старата култура, основана на плътта и противоречието, си отива с нейните тъмни представители. Властта на планетата е вече в ръцете на Духовете на светлината след изтичане срока на тъмната епоха, наречена калиюга. Кредитът на силите на злото е вдигнат от земята, а цялата земна.атмосфера е изпълнена с
безсмърт
ните идеи на Божествената мъдрост, които проникват в ума на всеки пробуждащ се човек за Истината на живота. Доброто ще управлява и светът ще се преобрази коренно. Ще се побратимят народите по силата на могъщата Божествена Любов, която ще царува на земята. Ще се повдигне съзнанието на всички природни царства, досегашната човешка култура ще слезе при животните. Хилядите лекции и беседи на Великия Божи Пратеник ще съкратят човешката еволюция с хиляди години. Изостанаха хората в духовното си развитие препятствани от тъмните сили, и сега с ускорен темп ще вървят напред и нагоре към висшата цел на живота, за която са призвани. Учителят завърши Божието дело на физическото поле. Сега започва усилена духовна дейност на хората за приложението на Вечната Истина в живота. Истината е най-великата цел в живота. Христос каза: "Аз дойдох да свидетелствам за Истината." Истината е великата реалност във вселената, тя е самият Бог — Творец и вседържител на всичко. Учителят казва: "Главата на Твоето слово е
към текста >>
254.
64. НОВИЯТ ЖИВОТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
съзнанието му. И този свят расте и се развива, прави го творец и дарител на неизчерпаеми блага.Той е като вечно бликащ извор, който черпи водите си от вечно проявяващия се океан на живота и пее радостната си песенчица, като се спуска от планината да напои жадните поля, ниви и гори. Той гледа на страданията и скърбите на земята с друго око — те имат дълбок смисъл и са ценни уроци за човека. Той ги носи с радост. И този нов живот, който сега бликва на земята, е предвкусие на вечния,
безсмърт
ния живот, обещан ни от Христа, за който сме призвани. Явява се дълбок копнеж в човека да изправи всичките си грешки, извършени в състоянието му на непробудено съзнание. Той непрестанно благодари на Бога за живота си и за условията да разбере каква е волята Божия и да я изпълни. Той заживява за Цялото — за Благото на всички. Всяка негова подбуда за действие се ръководи от висшия принцип — от любов към Бога за благото на всички. Слънцето еднакво огрява и бурена, и цветето, а той не търси и не вижда злото у хората, защото всеки е в процес на развитие към съвършенство. Злото е незавършен процес, неузрял, стипчив плод. Един ден този плод ще стане сладък, защото Великият Баща превръща всичко, което е създал, в добро и е допуснал всичко за доброто на човека. Той не наказва, а поучава. Като паднеш, ти казва да станеш отново и да продължиш пътя си. Любящ и благ е нашият Баща и иска само да се научим да Го познаваме и да вървим в пътя на светлината, която ни праща непрестанно. Той ни е дал пълна
към текста >>
255.
65. ПЪТЯТ КЪМ БОГА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
живот без препятствия. Това е животът на душата. А душата е съкровищница на духа, богата е тя, животът блика в нея. Музика е тя, светлина е тя. Които се удостоят с живот в душата, стават музиканти, поети, мъдреци. Днес астралният свят е пречистен. Пречистено е и етерното тяло на земята. В него Бог е написал Словото Си, което сега всички хора постепенно ще възприемат. Всичко, което земята ражда, прилича на нея. Плодовете са закръглени като нея. Всеки плод съдържа семе, залог за
безсмърт
ието му. Слънцето е насочило главата на човека към себе си и е вложило своето семе в него. Това е неговата
безсмърт
на душа, която продължава своя живот, след като тялото увехне и стане безсилно. Душата на човека е възкръсналият Христос. Чрез душата си човек става едно с Бога. А целта на живота ни е да станем едно със Създателя си, от Когото някога сме излезли. Сега е моментът на великото завръщане. Блудният син се завръща при Баща си. Богата трапеза е приготвил Той за тези, които, преминали пустинята на божествения живот, се завръщат у дома си. Това е историята на светлината, излязла от живото слънце, която се е опознала и осъзнала в творението човек. Това е творението, което е разбрало как е станало реалност и как тази творческа сила, вложена във всяка душа, продължава съзнателно да твори. Тя твори един чуден вътрешен свят в човека и преобразява цялата планета. Самосъзнатото творение е осъзнатата светлина — порасналият човек, излязъл от пределите на материалното битие. Безсмъртието е
към текста >>
256.
Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
се вмъкна и черният адепт*. Тогава Адам изгуби качеството на чистото пеене, на окултното пеене и изпя първият фалшив тон – тонът ФА. Адам и Ева изпяха първата любовна песен, без позволението на Господа и Бог проводи ангел с меч, да ги изгони от Райската градина. Като излязоха от Райската атмосфера, Те изгубиха изкуството си да пеят! – Щом, само чрез Новата школа, учениците на Бялото Братство ще достигнат съвършенното пеене и ще се върнат в изгубения Рай, тогава те ще добият ли
безсмърт
ие, Учителю? – Те няма да умират, те ще станат
безсмърт
ни! Учителю, благодаря Ви! Да пребъде Божията Любов във Бялото Братство! ___________________ * Виж „Пътят на Ученика" – три събрани беседи от Учителя Беинса Дуно; София, 1992 г. (бел.
към текста >>
257.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Какво да пиша, Учителю? — Пиши му: "Любовта ражда добро! Доброта носи живот, светлина и свобода!" — Учителю, преди няколко дена си прочетох малко на френски език от оная книга, дето Вие ми я подарихте след концерта ми, на 9 януари 1941 година. Дълго време гледах подписа Ви и буквите на моето име, което надписахте вътре на първата страница. Почувствах, че всяка Ваша буква открива за мен един чуден, непознат свят. А те всичките букви пък заедно ми говорят и ми пеят небесни,
безсмърт
ни мелодии. Колко хубаво говорите, Учителю, за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата и Добродетелта. Учителю, Вие сте ги предали с несравнима поезия и музика, така че всички да ги разбират. Учителят божествено се усмихваше. Брат Христо каза: — Преди няколко дена, Вие Учителю, не слязохте в салона на беседа. Тогава един брат цитира думи на Христа и те звучаха тъй сухо, не тъй както, Вие Учителю, ги произнасяте! Учителят каза: — Те представляват една ябълка от гипс, а аз давам една жива ябълка. Аз извадих от чантата си портрета на световния тенор Тито Скипа, който пристигна от Триест. Този портрет ми беше изпратен лично от него. Учителят дълго време разглежда портрета и каза: — Той има добре оформена брада и е твърде общителен. Има също социално чувство с широта. Подписът му показва, че той се движи в много определена посока, между две релси. Отдолу двете черти, означават "диез", което означава възкачване, повишаване. Брат Христо разказа: — Учителю, Тито Скипа се разхождал из
към текста >>
258.
Песен на ангелите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
особена песен, като свиреше с цигулката си. Думите бяха: "Ако бяха вашите уши отворени, щяхте да чуете гласа на Ангелите, които пеят. Те пеят песента на Любовта, те пеят: "Вие человеците, които сте създадени по образ и подобие на Бога, слушайте гласа на вашия Творец. Слушайте гласа на вашия Баща, който днес ви говори, слушайте Го. Слушайте Го вие! И ние също Го слушаме. Вършете волята My! И ние също я вършим. Този е смисъла на живота. Този е смисъла на живота. Смисъла на живота на Безсмъртието. Ето песента на Ангелите, които сега пеят: Слава, слава на нашия Баща, на нашия Велик Баща!" Учителят пееше на някои места една октава по-ниско, а свиреше октава по-високо. Когато дойде до думите: "Ето песента на ангелите", Той каза: – Сега, ти ще изпееш песента на Ангелите. Тази песен трябва да бъде с колоритни тонове. Учителят повтори песента до думите: "Ето песента на ангелите, които сега пеят" и каза: – Друг път ще продължим песента! – Учителю, след всяко мое излизане на сцената получавам букети с цветя. Вчера, в неделя, пях на дневно представление. Задният вход на операта беше задръстен от хора. Там ме чакаше брат Христо. След свършване на представлението, един непознат господин се приближи към мен и ми поднесе един голям букет цветя от ранни зюмбюли, лалета и нарциси. Аз се отправих, с букета в ръка, към брат Христо и тъй си извих глезена на левия крак, че едва не извиках от силна болка. Без малко щях да го навехна. Учителят каза: – Никога не приемай от никого букети от късани
към текста >>
259.
Кажи ми светли Божи лъч
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
работят, без да носят нещо от миналото си, нищо няма да постигнат. В този момент почукаха на външната врата. Той излезе на прага и известно време говори с някои хора. Върна се след малко, замислен и сериозен. Като седна, обърна се специално към брат Христо и гледайки го в очите, каза: – Та, ако тя пее за света, света утре ще я забрави. Първо ще ѝ дадат титли, пари и слава, но като я изстискат като лимон, те ще я забравят. Ако тя пее за Господа, тя ще бъде вечно млада и ще добие
безсмърт
ие. Тя ще пее и в духовния, и в Божествения свят. Един ден, когато тя напусне земята, нейното астрално тяло ще продължава да пее. Затворихме очи. След кратка пауза, брат Христо попита: – Учителю, какво означава нейното име? – Нейното име започва с буквата "Ц" и значи разцъфнал цвят. – Е, ще даде ли плод този цвят? – отново запита брат Христо. – Ще зависи от нея. След като този цвят издържи на мъглите, сланите и бурите, ще завърже и ще даде плод преизобилно! – Учителю, какво да правя, за да владея силите си? – попитах аз. – Ти не трябва, за дълго време, да излизаш извън Рая. Само за малко можеш да излезеш и пак да влезеш в Рая. – Учителю, сега чувствам, че съм в Рая. В Рая ли съм, Учителю? – В Рая си! – Помогнете ми, Учителю, да не изляза от Рая, както стана с Адам и Ева. Учителят поясни: – То отнапред беше решено, те да не останат в Рая. Средата на Рая беше много издигната, много възвишена за тях, затова Бог ги изпрати в по-обикновена, по-гъста среда, с мъка да изкарват прехраната си. Човек
към текста >>
260.
Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
момък е роса, що земя оросява. Той е ангел, що отгоре иде при хора, иде, и в дома им мир и радост внася. Той е светъл кат зората, той е добър като водата, той е сладък кат храната." Аз попитах: – Учителю, още ли трябва да пея в операта? Дотегна ми да пея там, иде ми да избягам! – И там, ти работиш за Бога. Там ти вземаш от суровата руда, слагаш я в пещта и изваждаш чисто злато! – Учителю, много се интересувам от въпроса за красотата. Защо тя е тъй преходна? Защо красотата не е
безсмърт
на? – Който обича истината, е вечно красив. Истинската красота е строга. Тя респектира. Пред нея треперят духовете на злото и пороците. Красотата не съблазнява. Това, което съблазнява, не е красота. Брат Христо попита: – Учителю, какво ще кажете за Ерна Зак? – Тя е още много далеч от славея. Тя е стъклена ваза, красива отвън, но празна, без съдържание. – Учителю, омръзнаха ми сплетните и клюките в задкулисния живот на операта. – Кое предпочиташ, или кое е по-хубаво? Да те замерят със снежни топки ли, или да те замерят с истински шрапнели? – Предпочитам второто, Учителю, защото Вие ще ме запазите, да бъда неуязвима. Вън вече чакаше главния секретар на министър Багрянов – Стоил Стефанов. Той държеше в ръцете си една навита хартия, която, после узнах, била речта на министър Багрянов. Видяхме го през отворения прозорец. На вратата сестра Йорданка за втори път почука, после и сестра Стойна почука, но Учителят ни възпря с ръка, когато понечихме да станем от столовете и да си тръгнем. Той спокойно
към текста >>
261.
ВЪВЕДЕНИЕ - СЛОВОТО НА ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
днес те са превеждани на десетки езици навред по света. Паневритмията и музикалното творчество на Учителя на Бялото братство в България - и като солови, камерни и хорови изпълнения, и като оркестрация - са достъпни и за българската, и за чуждестранната аудитория. Словото на Истината, предадено от един титаничен Дух на българския народ, шества по всички паралели и меридиани, протяга ръка към хората, жадуващи да извървят до край Пътя към Божественото. Сред целия необятен океан от идеи в
безсмърт
ното Слово на Учителя П. Дънов се открояват четири главни направления: за Бога, света, живота и човека. Мъдрост, извираща от вечния Източник на съществуващото, осветлява всички най-важни проблеми на битието и съзнанието, на видимото и невидимото, на органичната и неорганична природа, на тленното и непреходното в тъй пъстрия калейдоскоп на творението. Както всеки истински пратеник на Божественото, Учителят П. Дънов не поставя печата на собственост върху учението, което преподава. Напротив, при всеки възможен случай той подчертава, че това е автентичното християнство, изчистено от несъвършенството на човешките интерпретации (натрупани в значително количество през столетията и в някои отношения задушаващи светлината на Първоизточника), актуализирано и заредено с мощния импулс на обновлението. Понеже епохата, в която живее и работи Учителят на Бялото братство у нас, е началото на период на грандиозна промяна. От езотерична гледна точка това е преход от 5-та към 6-та подраса на V-та коренна
към текста >>
262.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Без съмнение едно от най-важните достойнства на Новото учение е неговата практическа насоченост. ("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.") В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася между 7 и 8 000 беседи и лекции. Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окултен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни
към текста >>
263.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява
безсмърт
ие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и
безсмърт
ен. Той е създал духа на човека от същата
безсмърт
на субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото
безсмърт
ие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и
към текста >>
264.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
радост." Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си!" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният,
безсмърт
ният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото! ...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в
към текста >>
265.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни." Следователно, според думите на духовния Учител, човешката душа, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда. Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество. И понеже правдата е качество на душата, законите на справедливостта са записани именно върху
безсмърт
ните скрижали на човешкото нетленно естество. Така душата обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света. б) мъдростта - основа за действия на правда и справедливост "Справедливостта е атрибут на Божествения свят" - отбелязва Учителят П. Дънов. - "За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка." Тези разсъждения ни водят до заключението, че разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на мъдростта, е най-добрият съветник при вземането на справедливи решения. 4. Принципи на правдата и справедливостта Учителят П. Дънов осветлява изчерпателно и проникновено принципите на правдата и справедливостта. а) I принцип: равноправие и равнопоставеност (спрямо прилагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят на ББ в България отбелязва: "На хората им трябва
към текста >>
266.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
света на формите. Следователно "Добро" и "Добродетел" са две страни на една същност. Казано по друг начин: Добродетелта - това е въплътеното във физическия свят Добро. 1. Доброто елемент от духовната природа на човека "Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви." "Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него." (Учителят П. Дънов) Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в
безсмърт
ната същност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и наставлението на Учителя на ББ в България: "Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда (курсивът мой - К. З.). То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви." Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро." Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири,
към текста >>
267.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричината на всички неща, на всичко съществуващо. Той съдържа в Себе Си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Бог е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или съзнанието на Цялото. Очевидно в учението на П. Дънов за Бога се преплитат елементи на модерен пантеизъм ("В познаването на Бога се крие разрешаването на въпроса за
безсмърт
ието.") и възвишен монотеизъм ("Казва Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единия, Истинния Бог" (Йоан 17:3 - бел. К. З.) - значи, да пробудим онзи принцип, който Бог е внесъл в нас. Всичко онова, чуждото, трябва да го отхвърлим. Всеки от вас трябва да знае кое е Божественото. Туй, което носи радост, е Божествено; туй, което носи скръб, не е Божествено. Туй, което носи мир, е Божествено; туй, което носи размирие, не е Божествено. Туй, което носи милосърдие, е от Бога; туй, което носи коравосърдечие, не е от Бога. Туй, което носи добро, е от Бога; туй, което носи зло, не е от Бога."). Той характеризира Божията същност по следния начин: "Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви." И още: "Сам по Себе Си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е "нищо". Но това "нищо" съдържа всичко в себе
към текста >>
268.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази
безсмърт
на същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така
безсмърт
ни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа." Божият Дух изпълва цялата Вселена. За да се изрази в Проявеното Битие, Той създава света на формите. Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра.
към текста >>
269.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него
безсмърт
ие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния,
безсмърт
ен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според
към текста >>
270.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината" (курсивът мой - К. З.). Освен всичко останало Христос допринесе изключително много - по мнението на Учителя на ББ у нас - за издигането самопознанието на земния човек на качествено ново равнище: познание на собствената
безсмърт
на духовна природа. И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като
към текста >>
271.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на
безсмърт
ното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко." Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога! Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да
към текста >>
272.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО "Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов) 1. Учение за
безсмърт
ието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за
безсмърт
ието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на
към текста >>
273.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
- надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на
безсмърт
ните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и
към текста >>
274.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си, и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите живота", I година, София, 1922). 4) " Човек, който е разбрал Любовта, става
безсмърт
ен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал Истината, става свободен" ("Заветът на Любовта", Мърчаево, Витоша, 1944). Нека ни бъде позволено да мислим, че човек, който изповядва такива идеи като изложените по-горе, не може да създаде "противо-църковно" общество. 3. Църковно-богословски и философски отзиви и анализи на учението на Петър Дънов Съвременната българска философска мисъл дефинира учението на Учителя П. Дънов и основаното от него духовно общество "Бяло братство" като "специфично българско теософско движение, получило названието "дъновизъм" (Философски речник, София, 1985, с. 164). Тук е мястото да отбележим, че понятието "дъновизъм" бива използвано само от източници, външни спрямо ББ - недостатъчно добре информирани такива или откровени негови противници. За доброжелателно настроените към Учителя на ББ и създадената от него духовна общност има редица други понятия и изрази, които - според нас - по-добре изразяват същността на явлението:
към текста >>
275.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това
безсмърт
но Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност?" Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен =
към текста >>
276.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
както е формулирана от Учителя на Учителите, Христос, в Неговата Проповед на планината (Мат. 5:48). Смисълът на нашия живот е в непрекъснатото духов- но-нравствено развитие и усъвършенстване, наречено богоупо- добяване в християнството. А съдържанието на земната ни житейска изява е в неуморното, непрестанно и всеотдайно отдаване и приемане на Любов. Любовта е и свързващата нишка между смисъла и целта на живота. Тя е най-скъпата и най-достойната награда пред олтара на
безсмърт
ието. Докосването до жизнения подвиг на един истински духовен Учител - какъвто е този, на когото е посветен настоящият лекционен курс - понякога е достатъчно дори само за миг да проумеем всичко това. А най-сигурният начин да се съединим с него във Вечността е да го последваме по неговите стъпки. 2. Мисията на великите духовни Учители на човечеството "Може ли човек да блесне повече от Слънцето ? Кой гениален човек е успял да завладее и огрее целия свят? Даже и най-великите хора като Буда, Кришна, а дори и Христос, не са огрели целия свят така, както Слънцето го огрява. Те не са имали друга задача, а са проповядвали Любов към Бога (курсивът мой - К. З.)." (Учителят П. Дънов) Съвсем наскоро се разделихме с ХХ век. Едва ли друго столетие от човешката история е било такава бурна арена на сблъсък на толкова ярки и същевременно разнопосочни духовни учения и школи, социално-политически доктрини, религиозно-философски и мистични концепции, културни феномени и течения в областта на изкуството.
към текста >>
277.
БИБЛИОГРАФИЯ
 
- Константин Златев
Варна 1995; т. II, Варна, 1996; изд. "Алфиола". 44. Андреев, Д., Роза мира, Москва, 1993. 45. Асенов, Б., Религиите и сектите в България, С., 1998. 46. Библейски речник, С., 1994, изд. "Нов човек". 47. Брахма-сутра, С., 1992. 48. Камбуров, И., Д. Попмаринов, К. Златев, Й. Пеев, Религиите (Кратък речник), С., 1994. 49. Кернс, Ъ., Хр. Стоянов, К. Златев, Християнството през вековете, С., 1998. 50. Мачканов, Т., Библията, Израел и краят на света, С., 1993. 51. Мекелбург, Е., Всички сме
безсмърт
ни, С., 1999. 52. Мифь народов мира, Москва, 1987. 53. Москона, Л., Второто пришествие, С., 1998. 54. Ненов, З., П. в. Кампен, Сектите (И как да ги разпознаваме), С., 1994. 55. Панчовски, И., Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието, С., 1944. 56. Панчовски, И., Д. Киров, Християнска етика - Том I: Философия на морала, С., 1996. 57. Паскал, Б., Мисли, С., 1987. 58. Пеев, В., Бог, Вселената, човекът, С., 1992. 59. Пенов, Ст., Философия на Духа (Душа, тяло, Бог и свят), С., 1996. 60. Портативна визуална енциклопедия, С., 1997, изд. "Кибеа". 61. Пътеводител за духовните общности в България, С., 1998. 62. Тома Кемпийски, Подражание на Христа, С., 1997. 63. Хокинг, Ст., Кратка история на времето, С., 1993. 64. Шелер, М., Мястото на човека в Космоса, С., 1991. 65. Шри Юктешвар Гири, Святая наука, Москва, 1991. 66. Щайнер, Р., От Исус към Христос, Ст. Загора, 1999. 67. Уилбър, К., Кратка история на всичко, С., 2000. 68. Кралева, М., Учителят Петър Дънов - живот и учение, С., 2001, изд.
към текста >>
278.
III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА
 
- Константин Златев
мине най-малко половин час след яденето, за да може човек да пее или да свири. И тъй, за да разбира Божиите пътища, човек трябва да е смлял материалните работи в сърцето си. Той трябва да е разрешил материалните въпроси. Това не значи, че той трябва да се откъсне от физическия живот, но не трябва да се товари с работи, които не са по неговите сили.“ При работа с Библията смисълът е съсредоточен в това, не колко пъти си прочел даден пасаж, а как си го прочел, до каква степен Божието
безсмърт
но послание е открило благодатна почва в съзнанието ти, как си засял семето на Истината, как го отглеждаш и каква реколта би могло да даде то в заключение: „Някой казва: „Какво да правя повече? Чел съм Библията два-три пъти, няма защо повече да я чета.“ Може да си я чел хиляди пъти, това нищо не значи. Така трябва да я четеш, че да напишеш прочетеното в себе си. Не е достатъчно само да отваряш и затваряш Библията, но сам трябва да станеш жива Библия.“ Това напътствие е придружено и с точен алгоритъм за вникване в библейския текст, който откриваме на друго място в Учителевото Слово. В същия пасаж установяваме и изключителното значение, което той придава на смисловото и практическо обвързване на Библията с изнесеното от самия него в беседите и лекциите му: „Аз препоръчвам на всички ръководители да изучават добре Библията. Ще я прочетете един, два, до три пъти през годината. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони. Много важно е да
към текста >>
279.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
на хората. Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота
безсмърт
ните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред. И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки. И така Словото достига до сърцата и душите на всички. Който е познал Истината, който е отпил от нектара на Божественото учение и го е превърнал в неразделна част от себе си – от своята система от възгледи, мислене и поведение, – той бива призован да разпространява това благовестие навред. Една малка част от апостолите – най-преданите служители на космическата трансформация, достигат
към текста >>
280.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души. Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният. Но той има и друга проекция – в самия човек, в неговата
безсмърт
на духовна природа. Това е т. нар. вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието. Надниквайки дълбоко в бездната на своето духовно естество, ученикът по Пътя към съвършенството открива най-истинния и същевременно най-близкия до себе си Учител – своето висше „Аз“. От този момент нататък той слуша винаги гласа му и го следва неотклонно. Познаването на вътрешния Учител в случая е задължителна предпоставка за разпознаването и на „външните“: „Ако не познавате Учителя вътре във вас, не можете да познавате и външните Учители. Ако не познавате Бога, Който е във вас, не можете да разберете окръжаващите неща.“ Прониквайки до основите на Божественото, което съгражда всичко в света, стигаме до фундамента на Битието. От него започва всичко. И в него се завръща. Учителят – независимо дали е външният или вътрешният – има за основна задача именно
към текста >>
281.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов). Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното
безсмърт
ие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш
безсмърт
ие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за
безсмърт
ието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е
безсмърт
на и вечна! Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма
към текста >>
282.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Да живееш, това значи да се организираш. А да се организираш, това значи да придобиваш повече светлина. Светлината носи
безсмърт
ие в себе си. (Учителят Петър Дънов) Учителят на Бялото братство (ББ) в България Петър Константинов Дънов (известен сред своите последователи и с духовното име Беинса Дуно) е осветлил чрез Мъдростта на своето Слово на практика всички най-важни проблеми на видимото и невидимо Битие. Едва ли има въпрос на рационалното и духовно-мистичното познание, което той да не е разгледал в необходимата дълбочина, с подчертана яснота на изказа и същевременно поднесен на картинен и достъпен за всички език. И тъй като неговото културно наследство се отличава с ярка приложна насоченост, концептуалната му схема – актуализирана редакция на езотеричното християнство в нашата епоха – е наситена с изобилие от методи и средства, подпомагащи търсещия човек по неговия път към съвършенството. Ала този така богат комплекс от приложимо в ежедневието знание с незаменима практическа стойност не би било пълно, ако липсваше здравият теоретичен фундамент. В това именно е величието на истинския духовен Учител – да съчетае в хармонична цялост теорията и практиката и да ги поднесе на жадните за светлина човешки души в най-подходящата за тяхното еволюционно равнище форма. А те от своя страна да поемат от тази светлина според
към текста >>
283.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
място – закона на Любовта. Според Учителя П. Дънов обект на вярата би могло да бъде и Божественото у човека. Разбира се, и дума не може да става за нарцисизъм или други опасни залитания на егото, а само и единствено за самооткровение, което разкрива проявения Бог в духовното естество на личността: „Човек трябва да вярва само в това, с което е роден. Той не трябва да вярва в купешки неща. Вярвам в това, което нося в себе си: вярвам в своя ум, сърце, душа, дух.“ Чистата и искрена вяра е
безсмърт
ната връзка между Божественото в и извън човека, доказвайки по този начин Единството на Живота и на Божието проявление в света. Осмислената и приложена в ежедневието вяра мобилизира целия физически, нравствен и духовен потенциал на човешкото същество за целите на реализирането на Божия план за него самия и за Космоса като цяло. Затова и Учителят П. Дънов я назовава „закон за възможностите“, изхождайки именно от същността ў като катализатор на градивното, съзидателно начало у човека: „Когато казваме вяра в Бога, разбираме, че Бог живее вътре в нас и заради нас. Каквото искаш, ще ти даде, ако вярваш, че Той живее в тебе. Ако мислиш, че Той е вън от тебе, няма да ти се обади. Казвам: не условия, а вътрешни възможности. Вярата е един закон за възможностите (курсивът мой – К.З.). Ти имаш ум, то е една възможност. Имаш сърце, имаш душа, те са възможности. Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш
към текста >>
284.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
както вече бе посочено, „един постоянен процес“. Това означава, че както пътят към Бога е безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката душа), но няма край. Подчертаваме отново – духовното пречистване. Тялото може да бъде мръсно, гладно, изнурено, дори безнадеждно болно или осакатено, но в същото време в него да живее мощен и пречистен дух. Нещо повече, понеже именно житейските изпитания каляват, пречистват и извисяват
безсмърт
ното духовно начало, то тяхното наличие – съчетано задължително с дълбоко смирение, осмисляне и благодарност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок. Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан. Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг.
към текста >>
285.
XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР
 
- Константин Златев
Той и Създателят са Едно. Обратното също е вярно: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно“ (Учителят П. Дънов). Изгубил си здравата основа – за момента или като тенденция. Върху какво да стъпиш тогава? Потърси опора. Открий я във вечното Слово, тъй богато на методи и средства за духовно пречистване и извисяване. Налей, без да губиш повече време и сили, отново основите на твоето собствено жизнено здание. Подтисни повика на плътта у себе си и създай условия на
безсмърт
ното си начало да се прояви. Изграждай постепенно, милиметър по милиметър, непробиваемия фундамент на стартовата си площадка към хоризонта на съвършенството. И знай, че никога не си сам по този път! Ако искрено и всеотдайно търсиш Бога у себе си, Той самият ще бъде на всяка крачка до теб в това най-дълго космическо пътешествие. Заслужава си да положиш всички възможни усилия, понеже наградата за тях е блаженство, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (според признанието на ап. Павел). И не забравяй, че това, което си изградил – колкото и непоклатимо да ти изглежда на пръв поглед, – е подвластно на разрушението. Могат да го подронят и външни сили, спрямо които в определен момент се оказваш безпомощен, и твоята собствена податливост или реакция на дразнители. Най-вече твоята неовладяна емоционалност. Ала не губи кураж! Това, което си изгубил, отново може да бъде намерено; разрушеното – наново съградено. За това свидетелства и великият Учител на Любовта: „Аз наричам вътрешен мир на човека
към текста >>
286.
XIII. ЖЕНИТБАТА
 
- Константин Златев
връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила. Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата
безсмърт
на природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция. Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор. В случая мисълта предхожда чувството и го насочва. А когато две въплътени души решат да свържат съдбите си, ролята на разумността нараства скокообразно. Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа. Ето какво споделя по темата Учителят на ББ в България: „Нужна е връзка с Бога, за да се яви разумната мисъл, а след това ще дойде разумното чувство. Свобода може да има само между две разумни същества. И когато Бог създаде другарка на
към текста >>
287.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
на малодушие или липса на характер. Ала това е пълна заблуда! И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа. Слабият човек не може да бъде смирен. Само силният може. Защото смирението означава да отдаваш дължимото първо на Бога и на Божественото у ближния, а след това – на всичко останало. За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на
безсмърт
ната Божествена Правда и Любов. Затова и Учителят П. Дънов е напълно в правото си да заяви: „Човек трябва да направи една жертва велика в себе си, за да действа разумно в този път (пътя на окултния ученик, духовния Път – б.К.З.). Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата си, а други, които не вярват, но има и такива, които са се спасили по закона на Любовта. Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг път към Истината. Всяко постижение по този Път изисква съответна жертва от следващия го. В това правило няма никакво изключение! Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив! Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на виделината. Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка. Когато успее в някое свое начинание или когато Бог чуе молитвата му и я изпълни, тогава той смирено свежда очи към земята,
към текста >>
288.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
не е само предпоставка за или белег на духовното израстване, а реално постижение по пътеката към съвършенството. Пътят на мълчанието е път на истинското познание. Не става дума за знанието, получено от външни източници – книги, електронни медии, филми, лекции, разговори и пр., а за дълбинното вътрешно познание, придобито от непосредственото общуване с Духа. То не се нуждае от материални носители, от вербална или визуална връзка или канал за протичане. То се съдържа в твоята
безсмърт
на Божествена искра – дар от Бога. Необходимо е само да протегнеш ръка и да го поемеш. То винаги е било част от теб и е очаквало да се пробудиш, за да осъзнаеш наличието му у себе си. И никога повече да не се разделите. Затова последователите на ведическата мъдрост (каквито са, например, членовете на Обществото за Кришна-съзнание) твърдят, че душата е „вечна, блажена и знаеща“. Под „знаеща“ те разбират именно това – че цялото налично вселенско познание за минало, настояще и бъдеще, за всичко съществуващо се намира в собствената ти душа, вложено у нея още от момента на раждането ў от Бога. Една от най-важните еволюционни задачи на човека е да завоюва достъп до това познание, сиреч да стане всезнаещ. Това не може да бъде постигнато чрез сила, а само по пътя на постепенното духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, по пътя на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това е знанието, за което Учителят на ББ в нашата страна казва: „Това знание никъде няма да го намерите, в никоя
към текста >>
289.
XVI. МОЛИТВАТА
 
- Константин Златев
или съответно понижаване и повишаване на интензивността на молитвения призив. Нуждата да общуваме молитвено с Бога е потребност на душата. Тя би следвало да бъде удовлетворявана независимо от честите изменения в настроението на човека или от спадовете и издиганията на неговото земно съзнание, отразяващо промените в околната среда. И преди всичко останало – молитва, която не извира от чисто сърце, не може да бъде чута! От голяма полза за молещия се е и осъзнаването, че неговото
безсмърт
но духовно естество е рожба на Божественото: „Ще се молиш всякога, независимо от това, дали си разположен или не. Молещият се човек е силен – който всякога, където ходи, се моли усърдно. Човек трябва да се чувства като душа, която не се опетнява. Ще си туриш на ума да живееш по Бога най-възвишения и най-чистия живот, който е възможен за хората в плът. Бог е при мен и Той ми помага!“ (Учителят П. Дънов). Най-кратката пътека за пълноценно общуване с Небесния Отец е послушанието. В това отношение образец за нас, хората, са ангелите. Тяхната степен на осъзнатост превръща всичките им действия в молитвено преклонение пред Бога: „Ангелите имат послушание, изпълняват Волята Божия“ (Учителят П. Дънов). Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов). Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в
към текста >>
290.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
в съзнанието на последния. Служение и готовност за саможертва в името на Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика. По този повод Учителят на Бялото братство в България отбелязва: „Любовта изисква себеотричане и подвиг. Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.“ Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на
безсмърт
ната Любов – това наистина е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява. Окултният ученик знае, че всичко, каквото се случва в живота, е по Божие допущение и за добро. Принципът на вселенското Добро е неразделна част от неговото мислене и поведение. Затова и жертвата на неговия житейски път е достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро. Въоръжен с огъня на Любовта и факела на Мъдростта, ученикът достига заветната цел на поредицата въплъщения в материалния свят – тоталната свобода в Духа. А това е свободата да твориш не просто в сянката на Бога, а заедно с Него! Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да твърди: „Ученикът, който жертва, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър!“ Следвайки своя духовен Учител, ученикът рано или късно разбира, че „Бог е единственият, за Когото човек трябва да пожертва живота си“ (Учителят П. Дънов). На друго място в Словото си Учителят на Любовта – Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса, доразвива тази
към текста >>
291.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и
безсмърт
но естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението. Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега. Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност.
към текста >>
292.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
човек, частицата, която Всевишният е отделил от самия Себе Си, за да ни има, за да извървим осмислено своя път през безчетните, сътворени от Него светове и да се завърнем на края отново при Него. Нима този финал на космическото ни пътешествие не е достоен да бъде оценен като щастие, при това върховното, непостижимото, непреходното?! Достоен е, и още как! „Царството Божие“, за което проповядва Христос, е грандиозната цел на нашия земен път. И в същото време ние го носим в дълбините на
безсмърт
ното си „аз“. То винаги е било у нас и винаги ще бъде. Нужно е само да му дадем възможност да се прояви. А затова сме длъжни да постигнем, както изтъква и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), „пълно и дълбоко разбиране на живота“. Това е разбиране не просто на информационно, повърхностно равнище. Това е проникване до най-съкровените тайни на Битието, част от което сме и самите ние. Това е път на самопознанието, който извежда до върховете на Космическото Съзнание. Тайната на живота, която е грижливо притаена в ядрото на нашата душевна природа, очаква да бъде разкрита от нас и превърната във Вечност. А това означава – превърната в щастие. Щастието на осъзнаването, че сме тук, за да бъдем това, което Бог очаква от нас да бъдем, че – колкото и трудно да изглежда – това е постижимо и ние сме призвани да го превърнем в жизнено дихание, в реалност, в нетленно блаженство. („От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти. Учителят се радва, когато вижда щастието,
към текста >>
293.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
 
- Константин Златев
Всеки човек вярва в нещо, всеки живее с някакъв идеал. Материалистът е убеден, че познатият му свят изчерпва всичко и след смъртта той пропада в нищото. Идеалистът, обратно, смята, че съзнанието предшества битието, че материята е сътворена от Духа и човекът притежава
безсмърт
на частица от своя Създател. Религиозният човек вярва в Бога и в неговия премъдър Промисъл. Атеистът отрича всяка вяра в надприродното, свръхестественото и живее заключен в клетката на собствените си ограничени схващания. Християнинът приема Христос за свой Господ и Спасител, въплъщение на Второто Лице на Единия по същност и троичен по Лица Бог. Мюсюлманинът се прекланя пред Аллах („Богът“ от арабски език, т.е. единственият Бог) и почита Мохамед като най-велик от пророците на Бога, техен венец. Будистът обожествява Буда, но не признава наличието на Бог-Творец в Космоса, нито пък тъждественост на душата с
безсмърт
ното ядро на човешкото същество. Юдаистът се покланя на Йахве, единия Бог, но застива в старозаветното разбиране за Него. За онзи, който със зъби и лакти си пробива път в живота, силата е жизнен идеал. За богатите, а и за повечето бедни, парите са този идеал. За политика – властта, за бизнесмена – материалното благополучие, за монаха – общуването с Всевишния, за алтруиста – добруването на ближния, за егоиста – собственото задоволяване, за наркомана – дрогата, за картоиграча – хазартът, за пацифиста – мирът, за артиста – славата, за търсещия Истината – съвършенството. Всеки има своя идеал. И
към текста >>
294.
БИБЛИОГРАФИЯ
 
- Константин Златев
59. Асенов, Б., Религиите и сектите в България, С., 1998. 60. Библейски речник, С., 1994, изд. „Нов човек“. 61. Камбуров, И., Д. Попмаринов, К. Златев, Ў. Пеев, Религиите (Кратък реч-ник), С., 1994. 62. Кернс, Ъ., Хр. Стоянов, К. Златев, Християнството през вековете, С., 1998. 63. Уайт, Е., Страсти Христови (Последните часове от живота на Исус Христос), изд. „Нов живот“, С., 2005. 64. Мачканов, Т., Библията, Израел и краят на света, С., 1993. 65. Мекелбург, Е., Всички сме
безсмърт
ни, С., 1999. 66. Мифы народов мира, Москва, 1987. 67. Капра, Ф., Дао на физиката, С., 2004. 68. Москона, Л., Второто пришествие, С., 1998. 69. Ненов, З., П. в. Кампен, Сектите (И как да ги разпознаваме), С., 1994. 70. Паскал, Б., Мисли, С., 1987. 71. Пеев, В., Бог, Вселената, човекът, С., 1992. 72. Пенов, Ст., Философия на Духа (Душа, тяло, Бог и свят), С., 1996. 73. Смит, Х. У., Десетте закона на успеха, С., 1995. 74. Портативна визуална енциклопедия, С., 1997, изд. „Кибеа“. 75. Пътеводител за духовните общности в България, С., 1998. 76. Шелер, М., Мястото на човека в Космоса, С., 1991. 77. Шри Юктешвар Гири, Святая наука, Москва, 1991. 78. Щайнер, Р., От Исус към Христос, Ст. Загора, 1999. 79. Уилбър, К., Кратка история на всичко, С., 2000. 80. Кралева, М., Учителят Петър Дънов – живот и учение, С., 2001, изд. „Кибеа“ 81. Стратев, Ил., Философия на здравето (по Учителя Дънов), С., 1994. 82. Висша мистика (Из словото на Учителя Петър Дънов), кн. І, Варна, 1997. 83. Учителят като съкровена
към текста >>
295.
Силата на мисълта
 
- Павел Желязков
Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността. Колкото по-мощно е едно средство, толкова по-внимателно трябва да се борави с него. Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са
безсмърт
ни и носят живот. Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока. И тогава се е случило неизбежното в такива случаи. Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства. Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си. Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята. Това са все състояния на обреченост и безпътие в живота. Адам би могъл да мисли по-задълбочено преди да бъде подложен на изкусителното влияние, би могъл да има будна мисъл и когато е търпял пагубното влияние, а също така и непосредствено след грехопадението. Една активна и систематично развивана мисъл открива нови хоризонти и нови светове. Тя има силата да расте и виталността да подхранва и обновява
към текста >>
296.
КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ
 
- Павел Желязков
на космическата пролет. Ако се огледаме около нас обаче, ще забележим и други процеси. Наред с разцъфтяването на човешката душа, облаци и тъмни сенки бродят над земята. Смут и объркване, идейна безпътица владеят общества и народи. Силни влияния в условията на несигурност оказват пагубно действие, а хората със силна земна власт са станали крайно неспокойни. Нещо им подсказва, че силната власт на земята е слабост на небето и те бързат трескаво да постигнат вечен живот, своето
безсмърт
ие тук, на земята. Всички известни техники за упражняване на влияние и за масова манипулация са впрегнати на работа. Дори и безверниците са се запретнали да изучават окултните науки, защото се надяват чрез тайните им методи по-ефикасно да манипулират и управляват, да насочват хората в желаното от тях направление. Тенденцията, колкото и да е според външния си вид внушителна като кораб, който победно пори вълните, един ден ще се натъкне на подводни скали или на рифове на всичко онова, което стои скрито векове наред в подсъзнанието и в колективното неосъзнато; после „рифовете" на истината ще излязат на повърхността. Според Учителя, ако някой близък приятел ти каже, че изглеждаш зле, едва ли ще му повярваш. Ако обаче десетина веселяци решат да се пошегуват и един от тях те запита защо си така пребледнял, втори защо си унил, трети, след като те потупа съчувствено по рамото ти подшушне доверително: „Не се обезсърчавай и това ще мине!" и пр., положението ти става критично. Смутен и прибледнял ще се
към текста >>
297.
Учението на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
живота. Тя е същината на живота. Любовта е космична сила, която движи всичко в света. Тя внася топлина в сърцето. Мъдростта е носител на Божествената светлина, която създава най-благоприятни условия за развитие на човешкия ум. Тя дава знание и осветява пътя, по който вървим. Истината освобождава човека, прави го готов за жертви и дава смисъл на неговия живот. Истината дава власт на Духа над материята, а също подтик, импулс на човека за работа. С други думи, Любовта носи живот и
безсмърт
ие, Мъдростта носи светлина и знание, а Истината носи свобода и прогрес. Това са трите велики свята, съдържащи всички възможности на
безсмърт
ието. Правдата и Добродетелта са застъпени също като основни принципи в учението на Беинса Дуно. Доброто винаги е побеждавало и ще побеждава. Правдата винаги побеждава несправедливостта и тя е, която неизбежно тържествува над неправдите в живота. Учителят ни учи, че няма по-голяма сила от силата на Доброто, на Правдата, на Любовта, Мъдростта и Истината. Учението на Беинса Дуно е учение на Любовта, то дава простор на душите, светлина на ума и чистота на сърцето. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са петте основни принципа, които лежат в основата на учението. Пенгаграмът е техен израз. В него е скрит пътят на ученика, пътят, по който човек се възкачва. Беседа в салона на Изгрева „Аз съм от онези, които пишат свещената книга, но пиша тъй, както пише светлината. Моето писане не се отпечатва, но събужда, то е Живото Слово. Казвам: проявете
към текста >>
298.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
да влезе в света на най-големия артист, най-великия музикант, най-величествения художник, който е направил танца и ритъма на вятъра, ловките устреми на птиците и страстта на човека да имитира тези големи открития. Тя е сега с най-големите танцьори, които са били на този свят. Нейната душа е опиянена от музика, по-велика от тази на Бах, Хендел, Моцарт. Сега тя пее „аз знам сега“, „аз разбирам сега“, „аз съм без синджирите на ограничен живот“, „аз сега се движа пред очите на тези
безсмърт
ни великани“. Понеже тя беше още тук един великан, от малко момиче, от млада девойка досега и в нейната безкрайна вечност. Ярмила иска да мислиш за нея в този образ и в този вид. С голямо почитание и дълбока любов аз оставам твой приятел, Крум Ярмила Ментцлова в Париж, юли 1941 г. * Тези писма са публикувани с любезното разрешение на Павел Желязков, издател на книгата „Свещеният огън“. Писмата са представени със съкращения. ** Пашкул, англ. [129] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.270 с. [130] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000. 272- 275 с. [131] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.277 с. [132] Път към съвършенство. Париж: Le Grain de Ble №26,2005. 2 c. [133] Учителят. Тайни и откровения, общ окултен клас, 17 юни 1923.
към текста >>
299.
Лалка Кръстева
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
се дава от Учителя на неговите обични хора. Вероятно той движи ръката си по един специален начин. С любов, от Питър Факсимиле на писмото на Питър Шерър до Лалка Кръстева * * * Един от най-близките приятели на Крум беше Светослав Славянски. Той и Крум са участвали активно в организирането на рилските лагери. Славчо Славянски беше изключително ерудиран човек. Той създава литопечата в България. По-късно основава издателство „Славянски“ и става издател на световноизвестната библиотека „Безсмъртни мисли“. Също така печата и Словото на Учителя. Спомням си, че Крум веднаж ни заведе в Смолян при неговия приятел Петър Пампоров. Всички бяхме много впечатлени от интелектуалните му способности и високо духовно ниво. Крум, Тената (Стефан Дойнов) и Митко Костов са правели големи преходи в планините и са карали ски. До края на живота си те останаха най-искрени приятели. Крум Въжаров и Митко Костов на ски С Крум, Галето (Галилей Величков), Петър Филипов, Дина Станчева, Марийка Марашлиева и много други по-млади приятели излизахме в ранна пролет да посрещаме изгрева на слънцето над с. Симеоново. Молитвите бяха много силни и вдъхновени. Усещаше се присъствието на Учителя. Окрилени, изпълнени с мир и радост, отивахме на работа в града, всеки според професията си. Носехме топлината, любовта в сърцата си и светлината в умовете си - и това беше най-прекрасното преживяване за целия ден. Тогава разбрах, че за да се запали свещеният огън у теб, трябва да има поне един, който е носител на този огън,
към текста >>
300.
Произведения на Николай Райнов
 
- Николай Райнов
в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“1926г. - Науката против теософията1926г - Ремканство и теософия- Николай Райнов 1926г1927 г. – „Вълшебният кон“ (арабска приказка, преразказ), изд. „Хемус“, библиотека „Детска радост“, преиздадена 1938 г.1927 г. – „Хиляда и една нощ“ (избрани приказки), изд. „Хемус“, преиздадена 1942 г.1927 г. – „Али Баба и разбойниците. Завистливият съсед“ (арабски приказки, преразказ), изд. „Хемус“, преиздадена 1939 г.1928 г. – „Корабът на
безсмърт
ните“ (сборник поеми), изд. „Ст. Атанасов“1928 г. – „Вечните поеми. Песни за човека и земята“, изд. „Ст. Атанасов“1928 г. – „Книга на загадките. Притчи и сказания“, библиотека за самообразование1928 г. – „Човекът и образът му“1928 г. – „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика)“, изд. „Отец Паисий“, Пловдив1929 г. – „Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада)“, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №21929 г. – „Великият цар Симеон Велики и неговото дело“, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №41930 г. – „Синдбад морякът“ (арабска приказка, преразказ), изд. „Хемус“, преиздадена 1943 г.1930 г. – „Макбет“ (преразказ за юноши), изд. „Хемус“1930 г. – „Венецианският търговец“ (преразказ за юноши), изд. „Хемус“1930 г. – „Трендафилка“ (приказка от Ш.Перо), изд. „Хемус“1931 г “Добрата фея“1931 - Бисерна огърлица1931 - Дървото на приказките1931 г. – История на пластическите изкуства” (12-тома, уникално и изключително ценно
към текста >>
301.
Корабът на безсмъртните-1928г.
 
- Николай Райнов
година Коръбът на бесмъртните-Н.Райнов 1928г. Category: Николай
към текста >>
302.
Молитва
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
9 3 Органи в теменната област 1 0 1 Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Поливане 9 7 Положение на главата на ученика 2 9 5 Полюси в молитвата 9 6 Псалмите на Давид - магически формули 2 0 8 Пълният Живот 7 1 Път към съвършенство 2 2 2 Работа на молитвата 9 9 Радост в молитвата 7 5 Развиване на свръхсъзнанието 12 8 Разположение за молитва 76 Разумната молитва 7 2 Растене 9 5 Реална молитва 85 Резултат на Живота 8 9 Самовглъбяване 13 9 Светлина и Топлина на
безсмърт
ието 8 3 Скришната стаичка 6 8 Стимулът на молитвата 7 7 Тайна молитва и медитация 3 0 4 Тайните 9 1 Трите изисквания 10 0 Тържественият момент 9 0 Укрепване чрез молитва 8 2 Упование в Разумното 7
към текста >>
303.
Духовни закони
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
619 Придобиването на Истината 590 Приложение 974 Приложение и анализиране на мислите 553 Приложение на Доброто и Благородството 618 Причина за пропадането на окултните школи 921 Пробуждане на Божественото съзнание 597 Пробуждане на съзнанието 723 Пробуждане на съзнанието 889 Простотата и Чистотата като методи 605 Противоречията в Природата и в човека 632 Процесът на дишането за пречистване на мислите и чувствата 681 Проявите на Великата Божия Любов, Мъдрост и Истина 677 Път към
безсмърт
ие 565 Пътят към Бялата магия 789 Пътят към Новото знание 990 Работа в трите свята 645 Работа върху себе си 615 Работа с квадрата 622 Работа със закона на внушението 878 Работата на Бога в човека 598 Работата на ученика 1001 Работата на ученика с лекциите 670 Работата с малките величини като метод 600 Разбор на мислите и желанията 640 Развиване Доброто в човека 534 Различаване на желанията 685 Различаване на методите 577 Разумността и Доброто 984 Разумността като път към Знанието 669 Реализиране на собствените желения 696 Ритмусът на мислите и чувствата 735 Ролята на горчивините в живота 609 Ролята на страданието 913 Самовъзпитание 572 Светлина, Топлина и Чистота 859 Свещеното място 919 Силата на думите 730 Силата на думите и числата 627 Силите в Божествената Любов 778 Следване методите на мъдреците и светиите 676 Слизането и качването, Любовта и Милосърдието 657 Служене, почит и обич 881 Смисълът на мъчнотиите 942 Смисълът н а о питностите 624 Смисълът на страданията 610 Смяна на състоянията
към текста >>
304.
Елементи на астрологията
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
за герои са поставили свои богове и богини. Макар и блед, гръцкият вариант дава представа за размера на тази катастрофа. Ето я и самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не бил виждал по-хубава девойка. Той се оженил за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, поради което му дали името Фаетон, т.е. С и я е щ. Но не бил
безсмърт
ен като него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива и му казал: „Макар да се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен!“ Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела: „О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твой баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!“ Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон,
към текста >>
305.
Меркурий
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг Леда родила също две деца: син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор растели в голяма обич помежду си и станали прочути герои. Фиг. 8. Женски Меркуриев тип Полукс, който, имал божествен произход, бил
безсмърт
ен - това е белият брат, защото доброто и прогресът са
безсмърт
ни и вечни. А Кастор, който имал за баща обикновен, земен човек, е черният брат, който е смъртен. Така е изнесено в легендата: злото и спънките на прогреса на човешкия род са конечни и ще свършат когато и да било. Тук се прокарва и идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това също картинно е изразено в една древна мъдрост: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него.“ Това е ясно изразената тясна връзка между светлината - доброто, и тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както и при Луната. Той обаче трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, неговото максимално отклонение от Слънцето е само 28 градуса. Затова той може да се наблюдава само когато е в най-голямо отклонение, и то само близко до хоризонта, след залеза на Слънцето,като вечерна звезда, или преди изгрев - като утринна звезда. Господстващата психологическа черта при хора с ясно и силно влияние на Меркурий е бързо
към текста >>
306.
Първата човешка раса
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
време, когато разрушената планета Фаетон ще се роди отново и всичко ще се възстанови във вида, в който Свръхразумът го е създал. И хората тогава ще бъдат като онези от първата раса. Това ще стане вероятно след милиони години, защото еволюционният процес протича бавно. Но ще стане, това е неотменно. „За нас времето няма значение - казва Учителя Бейнса Дуно. - Поставим ли си задача, ще я постигнем. Може да минат милиони години дотогава, но ще я постигнем!“ Нали човешкият дух е
безсмърт
ен, а Човекът е идея и творение на Бога! И аз знам, че ще дойде време човешкият род отново да се изправи и да бъде достоен за своя
към текста >>
307.
Съдържание
 
- Николай Райнов
Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато
към текста >>
308.
Даниил
 
- Николай Райнов
и. Не може я хвана всеки… Па и да я хване, тя ще ги ухапе — и смърт ще му донесе. Не всекиму, царю на Вавилон, е съдено да бъде маг, знахар и звездогадател. Много трябва да отхвърлиш, за да добиеш тия сили… Знайно е: не смее всеки да върви по пламтящи въглени. Не дръзва всеки да се бори с мълнийни облаци. А пламък и мълния е Тайното Учение. Знайно е: дървета хубави има — едри, снажни и гиздави. Ала само от алмуг се прави змиевиден жезъл, който извиква духове на умрели люде, на
безсмърт
ни богове и на загинали пророци. Тоя жезъл дава мощ на мага. Не всеки ум, царю на Вавилон, е способен да познае върховната магия — както не става жезъл от всяко дърво…“ И запита после царят Данииля: „Що трябва да стори човек, за да добие силите на мага?“ А Даниил му отвърна: „Маг и властелин на съдбата става онзи, който се е съединил със Слънцето. Звездите на небето трябва да пробудят към живот звездите на душата: само тъй се опознава пътят на звездите. Човек трябва да стане смел, като лъв, но да добави чистотата и кротостта на гълъба към силата на лъва. Само тъй би устоял той на смъртта, когато го хвърлят в Пещерата на Лъвовете. Велик дар е мъдростта. Но мъдрецът не е маг. Дар, по-велик от мъдростта, дарява Бог — Единението. Защото е казано: Ще дам лъчи на оногова, който стане едно със Слънцето! Лесно се постигат Тайните, но мъчно се живее живот на тайноведец. Всеки прави добрини. Защото по-лесно е добрини да правиш, отколкото да бъдеш добър. Моята мъдрост може да надмине всеки — и аз не
към текста >>
309.
Псалом на Слънцето
 
- Николай Райнов
Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи —: що е по-велико от Слънцето ? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пеe за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък ? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина? Слънцето е огромно око, от което излитат, като погледи към света, пламтящи ангели. И в Него те се отново връщат, защото на земята им е тъмно и студено и тясно. От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в душата си бъдния трепет на нечути съзвучия. Д преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света. Негови са седемдесетте и седем ключа на Тайните. Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в доената — кръст с клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат от Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът — и в Него ще се втече. *** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове,
към текста >>
310.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
запетни бялата ми дреха. Бог иска — да бъде дрехата ми чиста. Говоря с людете и се боя, че думите им ще очернят бялата ми душа. Бог иска — да бъде душата ми чиста. Живея в градината на своите сънища и се боя, че пътеките ще останат бели и чисти. Бог иска кръв по моите пътеки и страдание в градината на моя сън. *** Ти ми повеляваш да пея. В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни, като ликуващ псалом, а мъката трепти, като златна радост. Ти говориш в песните ми
безсмърт
ните слова на вечна замисъл и с крила докосваш душата ми. Моята песен тогава отразява Твоя лик. Моят тъмен грях къпе кървави ръце в талазната светлина на словото Ти — и дрехата ми става отново бяла и бляскава. В моите песни Ти пръскаш злато от Своята Вечност. *** Твоят шепотсе плъзга по членовете ми: Ти ме будиш с топлата кръв на Своя изгрев и с лъчезарната песен на Своя ден. Пролетта звъни в душата ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите капки: Ти ме будиш с песента на златни пчели. *** Звънът на Твоите накити прекъсва лепета на моята песен: снеми огърлицата, короната и гривните си! Аз искам — душата Ти да стане чиста и празна, като златен рог, за да влея в глъбината й благовонния елей на песента си. *** Мълнии раздират черното небе, като огнени пръсти. Нощта снема своя шлем и прибира одеждата си. По нейните следи се сипят светли копия. Черен дъжд вали — като гневни удари посред нощ по някоя желязна врата. Ти няма къде да се укриеш. Ела: аз ще разтворя сърцето си
към текста >>
311.
Предговор
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
нравствен стоицизъм идейните си заблуди и да се изгради като високо етична човешка личност, която намира смисъла и ценността на живота в категорична и безрезервна служба на хората и благото на човека. Дори и с четиридесетгодишната си вътрешна емиграция, наложена от тоталитаризма (умира на 24.09.1990 г.) Сава Калименов доказва творческата природа и силата на човешкия дух да преодолява превратностите на съдбата, да побеждава времето чрез съзидателен труд и да доказва божественото и
безсмърт
но присъствие на Хомо Сапиенс във Вселената. Марин
към текста >>
312.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
приема Бог. Няма да казвам как, но има една глава „Бог“, в която идеята за Бог се приема някак си отвлечено, В смисъл, че всичко съществуващо се стреми нагоре, към нещо по-високо, нещо велико, съвършено и тоя стремеж именно отбелязва посоката към Бога. И аз тогава викам: „Ако е тъй, може да го приема относително това нещо като БОГ“. Добре обаче тая наша сестра, която е дошла при мене в затвора, която е идвала някога и у дома, ми донесе след това една огромна книга под заглавие „Безсмъртна любов“. В този роман се описваше надълго и нашироко, и то много надълго в близо 1000 страници, преражданията на няколко души, които в различните свои прераждания контактуват и продължават тази връзка. Връзката съществува като дълбоко истинска вечна връзка и всичко това открехна пред мен една завеса. И аз всичко това прочетено като че ли съм го знаел от 1000 години, че то е дълбоко в мене и само се дига тази тъмна завеса и вече живея само с тия разбирания, съществува една разумна сила в света, че човек е
безсмърт
но същество, че животът му върви чрез последователни прераждания, т.е. възвръщания на земята, за да продължи неговото развитие, неговото усъвършенстване. Човек има сила, ако има разум; ако има способности трябва да отдаде всички свои сили, всички свои възможности да работи за просвещение на хората да влязат в този път. Да Видят тази истина, за да може човечеството като цяло и отделните личности да влязат в този светъл път към истината - Бог. Всичко това стана един нов идеал за мене.
към текста >>
313.
Съдържание
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
окултизъм Ясновидство Безсмъртие Прераждане Карма Единство
към текста >>
314.
Що е окултизъм
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в
безсмърт
ието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите
към текста >>
315.
Безсмъртие
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
ние видяхме в предшествуващата глава, че този невидим, непознат свят, който ни заобикаля, и който е тъй смело отричан от някои, наистина съществува, и че неговото съществуване е доказано по един неоспорим начин, който не търпи никакви възражения. Ние видяхме, че в човека наистина съществуват по-високи способности, с помощта на които може да се проникне, по-вече или по малко, в този тайнствен свет. Остава сега да видим какъв е именно този свят, да проучим поне това, което до сега ни се е удало да докажем с помощта на науката, туряйки в действие човешкия разум и изследвайки човешката опитност. Ние поставяме на разрешение един кардинален въпрос: Има ли научни доказателства за
безсмърт
ието на човека т. е. за продължаването на неговия живот, на неговото съзнание и индивидуалност след смъртта на физическото му тяло? Ние твърдим, че има такива, неопровержими доказателства, и който ги отрича, е длъжен преди това да ги проучи. Както казахме по-рано, първом прочутите английски учени Уйлям Крукс, Оливър Лодж,. Майерс, Гжрней, Сидуйк, Барет и др. подготвиха материалите и дадоха доказателствата за продължаването на човешкото съзнание след смъртта на физическото тяло. Уйлям Крукс установи с безсъмнена положителност, като бе работил дълго време, с най-голяма научна точност, вземайки най-старателни мерки за предпазване от измама и за пълна сигурност, цяла редица психически и физически явления из областта на спиритизма, които той подраздели на девет групи:1) „I. Удари и шум с най-различна
към текста >>
316.
Предварителни стъпки
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
имате пред вид некои основни положения от науката за космичния живот, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него. Животът е една единна същност, неделима и неунищижима. Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на живота — на този живот, който изпълва и прониква всичко и всички. На този живот, който също така, прониква и изпълва и самите нас. Щом ние сме частици от този същия безграничен,
безсмърт
ен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути. Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и
безсмърт
ен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме. Ето в що се състои величието на човека и на човешкия живот. ето в що се състои и техния истински смисъл: това, което представлява от себе си целокупният, безграничен космичен живот, е наше — то е нашето бъдеще, то е нашето наследство, което никой не може да ни отнеме. Колкото и малки, слаби, дребнави, незначителни и дори порочни да сме, — никой не може да ни отнеме великото наше наследство; вечността е наша, безграничната вселена е наша. Животът на нашата индивидуалност, животът на нашата душа няма край и никъде в безграничната веселена няма граници, няма препятствия, които да са способни завинаги да спрат нашия устрем напред към повече
към текста >>
317.
Живот за всички
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
земни богатства. Защото дори малкото храна, която употребяваш, за да наситиш глада си, струва повече, отколкото цел милиард левове в злато, което не може да те нахрани. И малкото въздух, който е необходим, за да дишаш, и без който не можеш нито една минута, струва повече, отколкото дело царство. А умът, сърцето и волята, които са ни дадени на разположение, тялото ни — този съвършен, идеален инструмент за проявление, към който ний често се отнасяме толкова небрежно, най-сетне нашата
безсмърт
на душа, която крие в себе си несметни, безценни бисери — като вземем всичко това пред вид, ние не можем да не признаем, че сме притежатели на неизчерпаеми богатства. Ние сме богати, и то много богати, липсва ни само съзнанието за нашето богатство и умението да го турим в действие и да се ползуваме от него. Ний можем да претворим живота си. Можем да го направим красив, радостен, щастлив, пълен с духов но и материално изобилие. Бог ни е дал всичките сили, всичките условия, всичките възможности за това. От нас се иска само да разберем това, да приемем великата истина на Божественото учение като ръководна нишка в живота си и да приложим това знание и тези сили за нашето собствено добро и за доброто на
към текста >>
318.
Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
отправени към тебе. В теб има същия този апарат, и даже много по-съвършен от радиоапарата. Твоята душа е този жив, съзнателен и неразрушим апарат. За какво ти говорят звездите? — Виж, милиарди златни точки трептят в безкрайните пространства, пращайки ти своя привет. Какво искат да ти кажат те? — — „Човече, колкото малък, слаб и нищожен да се мислиш, в тебе е положено едно зърно от вечността, пред което е безсилна всякаква смърт, всякакви житейски бури и несгоди. В теб живее
безсмърт
ния Божи Дух, и Той не ще те остави завинаги да останеш в тъмнина. — Той ще те изведе към светлината.“ „Какво нищожество е човекът“ — си казваш понякога ти, а не знаеш, че в тебе се съдържа цялата вселена... Ако би могъл само да проникнеш всецяло в дълбината, която се крие в тези думи! Ти си микрокосмоса на цялата вселена; ти си, в умален вид, цялата вселена. Всичко, което съществува в нея, съществува и в теб. Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята душа и тяло“. * Човек представлява от себе си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещат и в голямата Вселена — Макрокосмоса и обратно. Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със
към текста >>
319.
Чистота
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
от степента, до която се е издигнало човешкото съзнание. И паралелно със степента на своята истинска, вътрешна чистота, човек може да реализира своите стремежи към истинско служене, към Божествената любов, към учението, взето в неговия дълбок смисъл на окултно ученичество и придобиване на Божествената Мъдрост и към истинска свобода. Чистотата е велика сила. Тя побеждава тъмнината, тя побеждава страха, тя побеждава и смъртта. Разрешението на загадката за дълговечността и
безсмърт
ието на човешкия живот се намира в чистотата. И обратно — нечистотата е съюзник на смъртта. „Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред: колкото повече се увеличава нечистотата, толкова, повече смъртта навлиза в живота.“ — Учителя. А тъй като чистотата не е някакъв предмет, който се добива веднъж за винаги, а е едно качество, което изисква постоянни грижи за неговото запазване, постоянна будност на съзнанието, то у човека трябва да съществува един постоянен, вечно подновяващ се стремеж към чистотата, едно непрекъснато бдение и отхвърляне на всичко нечисто, което влиза в съприкосновение с физическия и духовния му живот. Човек трябва да бъде един обилен извор на чисти чувства и мисли, който постоянно да блика и с това да отнася и не дава достъп на нечистите външни елементи. Абсолютната чистота, схващана в нейната пълнота и съвършенство, е достояние само на Бога. За нас, хората, тя трябва да бъде един постоянен, никога не загубващ се пред очите ни
към текста >>
320.
Един общочовешки език
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
език може с време да вземе надмощие в живота и да играе ролята на всеобщ международен език, който все пак ще стои на второ място след националния език за всеки народ. Най-многото, което съвременните есперантисти желаят, то е общото признаване, разпространяване и употреба на Есперанто като международен спомагателен език. Най-многото, което привържениците на известен национален език желаят, то е същото нещо за своя любим език. Всички тe гледат на националните езици като на нещо
безсмърт
но и неизменно. За тях националните езици са някаква неприкосновена светиня, някакъв идол. Обаче на всички тяx ние ще зададем следния въпрос: где са езиците на древните египтяни, асирийци, индуси, тия на древните обитатели на Америка, Африка и т.н. ? А и в по-ново време, — где са латинския, старогръцкия, санскритския, старославянския и т. н. езици? — Не са ли тe вече в архивата? И не е ли напълно естествено, просто и ясно като бял ден, че и сегашните национални езици ще имат същата съдба ? Не ще съмнение, че днешните национални езици един ден ще умрат, като ще бъдат за известно време, преди окончателната си смърт „живи“ до толкова, доколкото са живи днес тъй-наречените „мъртви езици“ — латински, старогръцки, санскритски. В това не може да има никакво съмнение, обаче въпросът, който иде след това, е: кой ще ги замести? Кой ще замени съвременните национални езици, когато тe остареят и починат от своята естествена и неизбежна смърт? Дали това ще бъдат други такива, подобни на тях езици,
към текста >>
321.
Основни принципи на мировата държава
 
- Георги Радев (1900–1940)
хармонията. Всички други възгледи за войната сѫ лични и заинтересовани, преценени съ това обективно мѣрило на Природата. Ето защо, всички разумни хора, у които живѣе опитътъ на хиляди и хиляди поколѣния, иматъ само едно мнение по тия въпроси. Тѣ знаятъ, че всички борби и стълкновения произтичатъ отъ факта, че мозъцитѣ и сърдцата на хората не сѫ още идеално организирани. Когато единъ денъ тѣ се организиратъ, животътъ на хората ще се устрои съобразно съ ония начала, на които почива
безсмърт
ниятъ животъ на „Царството Божие“. А тия начала гласятъ: Съществува една вѣчна Любовъ, която включва благото на всички същества. Съществува една вѣчна Мѫдростъ, знанието на която обгръща всички. Сжществува една вѣчна Истина, която включва свободата на всички сѫщества, споредъ степеньта на тѣхното развитие и разбиране. Тия три велики начала лежатъ като съкровено съдържание въ основата на всички религии. Формитѣ се мѣнятъ, култътъ се видоизмѣня съобразно съ епохата, ала тия основни начала оставатъ неизмѣнни. Защото съ тритѣ велики основи, на които почива Божествениятъ свѣтъ. Тия принципи действуватъ въ цѣлия космосъ, следователно тѣ действуватъ и на земята, въ всичкитѣ ѝ царства — растително, животинско и човѣшко. Въ своята същина, тѣ оставатъ неизмѣнни. Ето защо, както и да схващатъ хората Любовьта, както и да я дѣлятъ и подраздѣлятъ, тя си остава неизмѣнна и недѣлима. Любовьта не е нито ангелска, нито човѣшка, нито животинска. Когато говоримъ за животинска любовъ, подразбираме, че животното,
към текста >>
322.
Двата принципа
 
- Георги Радев (1900–1940)
се вече образува, всрѣдъ велики страдания, златото на мъдростъта. Това злато е основниятъ капиталъ на бъдещата култура. А сега борбата още продължава. Докога ще трае тя? Тя ще трае дотогава, докогато вториятъ принципъ — принципътъ на Христа вземе надмощие и организира неорганизиранитѣ още мозъци и сърдца на човѣцитѣ. Стремежътъ на Христа е да вземе надмошие надъ всички съзнания, надъ всички монади, надъ всички живи клетки, които образуватъ тѣлата на хората и да ги направи
безсмърт
ни и неразрушими. Само тогава човѣчеството ще мине цѣлокупно отъ преходното къмъ непреходното, отъ смъртния къмъ вѣчния животъ, отъ царството на разединението къмъ царството на вѣчното единениеи
към текста >>
323.
Човѣшката душа
 
- Георги Радев (1900–1940)
на земята е подложенъ на едно постоянно ограничение. Човѣкъ е всячески обвързанъ отъ оня порядъкъ, който сега сѫществува на земята. Цѣлото естество на човѣка чувствува това ограничение — и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му. Дори висшитѣ,
безсмърт
ни начала у човѣка — неговата душа и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално. И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ, душата, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува. Свободниятъ животъ на сърдцето, ума, душата и духа — това именно е „загубениятъ рай“. Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ, душа и духъ — свѣтъ, криещъ въ себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка. Подъ „небе“, следователно, се разбира разумниятъ свѣтъ, въ който царува законътъ на Любовьта въ всичката му пълнота и сила. А Любовьта е първичното начало, отъ което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било въ свѣта — тя е съществувала преди всичко! Земята, въ окултенъ смисълъ на думата, е мѣсто, въ което Любовьта още не царува. Ето защо, тя е мѣсто на безредие, безначалие, егоизъмъ, дѣлежи и
към текста >>
324.
Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
чрезъ една голѣма катастрофа. Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално. И тогава човѣкъ запѣва – той мисли музикално, чувствува музикално и постѫпва музикално. Роди се нѣкой – той пѣе. Умре – той пакъ пѣе. Защото човѣкътъ на пробуденото съзнание вижда. За него нѣма смъртъ, нѣма прекѫсвене на живота. Той вижда какъ животътъ минава отъ гама въ гама, какъ модулира отъ една тоналностъ въ друга, той чува да тупти
безсмърт
ниятъ му ритъмъ. Въ човѣка на пробуденото съзнание е прозвучалъ основниятъ тонъ на живота, и затова всичко въ него се нарежда музикално. Всѣко явление, всѣко събитие звучи на своето мѣсто, подобно тоноветѣ на една музикална пиеса. Основниятъ тонъ — това е мѣрка. А този основенъ тонъ прозвучава у човѣка въ момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човѣкъ започне да се самосъзнава, първиятъ моментъ на самосъзнанието – това е основниятъ тонъ до. Разбира се, това до нѣма нищо общо съ условното до на нашия камертонъ. Прозвучи ли у човѣка основниятъ тонъ, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25000 тона. А колко тона долавя сега човѣшкото ухо? Твърде ограниченъ брой. Още по-малко тонове може да възпроизведе човѣшкиятъ гласъ – той се движи въ тѣснитѣ граници на 2 - 3 октави. Засега ние боравимъ съ дългитѣ вълни на музиката. Духовната или магична музика, която е възходяща, която има свойството да разрѣдява материята, да я разширява и моделира, борави съ кѫситѣ
към текста >>
325.
Животът и жената
 
- Георги Радев (1900–1940)
нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на
безсмърт
ния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на
към текста >>
326.
Два образа
 
- Георги Радев (1900–1940)
оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала
безсмърт
на, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта",
към текста >>
327.
Сфера на Урана
 
- Георги Радев (1900–1940)
един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за
безсмърт
ието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния
към текста >>
328.
Действие първо.
 
- Велко Петрушев
редят. Със сърцераздирателен глас човек плаче за нея — само за нея! Казва той: „Мила моя, без тебе не мога, за тебе умирам. Ела, ела по-близо при мене, защото без тебе животът ми няма смисъл!“ Това е то, без да го прободваш, той за нея умира. Заспива всред студените води и вълните продължават да пеят трагичната му песен. Това се нарича сърдечна епопея, драги Девор. Всичко това за да имаш, трябва първом да се научиш, с голяма ловкост да владееш шпагата. Аз ще те науча на това
безсмърт
но изкуство и на много още подобни уреди. Д е в о р . Дай и на мене от този елексир да пия и да стана и аз силен, безстрашен, за да мога да победя оногова, който е оскърбил светлата Дева. 3 е м о н . (Изсмива се дяволито) Ето, седни на тази пейка, в тази градина, да подишаш ароматичния дъх на цветята, и отдай сърцето си на тая омая — сладострастието, за да бъдеш галено дете, приспивано върху очерователните гърди на Царицата на нощта. Ето, вземи първата чаша на обаянието и пий до насита, докато сърцето ти желае. Това е първа стъпка към рицарски подвизи и удоволствия. Ето ти още и тази ароматична билка, събрана от кървавите полета. Запалена тя с огъня на страстта, внася свежест в душата и сладък сън в сърцето. 3емон налива вино и го дава на Девора. Запалва цигара и го учи как да си служи с тях. Явление четвърто. Д е в о р. Изпива първата чаша. В този момент молния проблесва, силен удар пада върху големите скали. Но .... това е отвратително. Няма никаква ароматичност и сладост. То като че ли е
към текста >>
329.
Действие трето.
 
- Велко Петрушев
мил, като росните цветя. Но аз ви моля, бъдете така добри и недейте повече да тровите чувствата му и изгасвате светлия му поглед. Право да ви кажа, мен ми е жал за него. Той е слънчев син; нетрябва да бъде като нас! Нека го оставим да отрезвей и, навярно, ще се осъзнае, за да се върне наново в царството на светлината. Не ми се изсмивайте! Колко много копнее душата ми за това светло царство на свобода и правда. Зарите на любовта се изливат в чудна песен, а струите на живота в
безсмърт
ен хим. Затова искам и мене да отведе там. 3 е л б а. (изсмива се). Ха, ха, — Ти Славяна, си полудяла. Ти искаш да бъдеш изменница на страшната царица и да презреш обятията на 3емон! Кой бяс те души или кой зъл дух те е подмамил!? Свести се, Славяна! Ако узнае за това 3емон, за тия ти намерения, жестоко ще бъдеш наказана. А Девор, този слънчев ангел, той е и моя наслада. Ний, чародейките, ще пием страстно от чистите му устни сладък сок до омая. И ще дишаме опивният му дъх до забрава. С л а в е н а. Мили чародейки, бъдете тъй добри, послушайте болната ми душа и страждущото ми сърце. Немога, разберете, немога повече тук да живея. Аз го обичам и искам тази нощ да избягам с него, да туря край на страданията. Дано тази нощ бъде последна на скръбта ми! Не искам повече да бъда нощен шут в краката на Земона. От момента, когато видех Девора, аз непрестанно съзерцавам живите му очи: те ме отново раждат! Тук душата ми е отровена от страстите на удоволствието. В мен вече говорят други
към текста >>
330.
Действие четвърто.
 
- Велко Петрушев
освободи Славяна. Явление трето. 3емон измъква от ножницата шпагата си и направи замах да прободе смъртоносно Девора. Мишците на Девор се укрепват и той смело сграбва острието на шпагата и надве я пречупва! 3емон се препъва и пада върху горящата клада. Нададе се страшен рев. Огненитe езици доволно и радостно се издигат над голямото езеро; пламъка им освети тъмните усои. Ужасите смразиха Славяна; тя се изплаши; Девор и казва: Д е в о р . Ти, дъщеря на плеядите небесни, жрица на
безсмърт
ния Аполон, достойна си да бъдеш отново в царството на светлите Деви! Защото, заради девството и чистотата си, ти днес победи смъртта и тъмнината! Сега, бързо да бягаме към планината! Явление четвърто. А р и я н а. чу писъците на 3емон и бързо се въоръжи и го потърсва. Тя даде сигнал на тревога. Блеснаха тъмните й очи. От ноздрите й изригваха тъмни облаци — и те замъгляваха всички пътища. Стоманената му шпага проблясва всред тъмнината и надаваше страшен звън! Тя бързо се отзова при кладата и намери черния прах от 3емон който потъваше в дълбочините на голямото езеро. Тя разбра за случката от пречупената шпага на 3емон. А р и я н а. Ето, шпагата му пречупена на две, а дълбокото езеро още се вълнува от потъващия му прах. Той е поразен и хвърлен в огнището. А от онази бунтовница, ни следа от нея. Тя е избягала с Девор. Трябва бързо да ги преследвам, докато не са стигнали върха на планината. Явление пето. Славяна и Девор се скитат из тъмните пущинаци и търсят изходните пътища за
към текста >>
331.
Епилог.
 
- Велко Петрушев
скрива своите примамливи прегръдки. Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро. Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил
безсмърт
ния Дух и вечната Душа. Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата. Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . . Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб. Исаян, жреца на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява
безсмърт
на прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал. Светящите се покланят и казват: амин. Защото идат достойни дворяни, в чиито гърди гори свещенния огън, а от очите им се излива блясъкът на вечния живот! А жрецът Ханан не престава да пали все нови факли за нова мисъл, нов живот и необятна любов!
към текста >>
332.
Въведение
 
- Атанас Славов
града на заточението си. Елитарен „гювеч“, наистина, но има и едно общо нещо, което ги сродява. Всичките са поразително добре версирани в модерните по това време езотерични идеи, и окултните и спиритически движения в света. Разказвам на Здравко колко бях поразен от дългия списък на преводи и авторски френски учебници, които издава Анастасия Узунова (сестрата на заместника на Левски - Атанас Узунов) и то още преди да се срещне с Дънов и да стане първата му ученичка. И как в превода на „Безсмъртната любов“ на Дюк де Помар от 1895 г. има един неин трактат от 30 страници за алтернативните религии с цялата налична тогавашна литература на тази тема: Бхагават Гита, Ригведа, Дхамапада, Кабала. „Изгубеният рай“ на Милтън, „Месиада“ на Клопстокс, Тасо, Калдерон, „Дао Дъ Дзин“ на Лао Дзъ, Фламарион... Узунова (след женитбата си Узунова-Желязкова) е близо две десетилетия по-възрастна от Дънов, а другият голям окултист между основателите на Бялото братство - д-р Миркович четири десетилетия! Ученици? Това са завършени личности, които отдавна кореспондират помежду си, отдавна сверяват часовници, отдавна чакат искрата под струпаните от тях духовни съчки да цъкне, и да се разгори пламък. Че това е така подсказва едно писмо на друга ярка фигура между тях - Мария Казакова. Още преди да се поставят основите на Бялото братство, тя споделя с един от кореспондентите си окултисти, че в лицето на Дънов вижда духовен учител на българите и от там на цялото човечество. Може би не той ги събира, казвам, а
към текста >>
333.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на
безсмърт
ието. Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява. Пред Него домородията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено. Пътят, в който ида да ви въведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен. Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко
към текста >>
334.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва
безсмърт
ното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг. Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски. Докато Стронг пуска статията си да се
към текста >>
335.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна,
безсмърт
на, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо? Кои бяха тези хора? Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат? Той беше ги видял в Свищов. Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него. Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва
към текста >>
336.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
хората и обстановката. Пред мене е моят малък дневник. Аз го разлиствам и зачитам. Ще прочета някои листа така, както съм написал върху тях моите преживяни минути и часове. Това е богатството, което отнесохме със себе си от Ачларската комуна. Ще се опитам да събудя с тия страници някои преминали дни и нощи така, както те идваха и си отиваха от нашия живот. Дано някой от вас почувства трепета на нашия жаден за проникване в Божествения свят живот. Дано някого, а и самия мен облъхне
безсмърт
ната красота на великата любов, която се изливаше над изкласилите ниви. Вие вече знаете как тръгнахме с Кръстю за Карнобат. Знаете останалото. В двора на търновското лозе има светлина. Ачларе е сега само един спомен. Как ли изглеждат сега дворът, нивите и самият бай Жечо? Щом нашите коси са посивяли сериозно, какво остава за него. Ачларе е един неповторим опит за нас, осмината ачларци. Ачларе свети в нас. Над ачларските ниви има дълбоко лазурно небе и по него плуват малки облачета като окъпани агънца. Така ги наричахме с Христо. Ачларе е един малък подвиг, една страничка от пътя на безкрайните друмници. Той е един малък опит за нас и за Учителя Беинса, който ни изпрати там. В Ачларе ние напълнихме душите си със светли мигове, както напълнихме хамбара с узрелите златни зърна от обилната жътва. ________________________________________________ 116 Rote haare - Gott bewahre (Червени коси - Боже опази!). 117 Това са двете сестри Савови, родом от Карнобат. Бащата е Сава Теофанов Чаталбашев, а
към текста >>
337.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
 
- Георги Христов
да виждаме добре и да коригираме в себе си техните недостатъци. За нас в идеите няма недостатъци, а има винаги недостатъчност на сили у човека да ги осъществява истински. На анархистите трябва да казваме, че насилието разрушава човека, а на толстоистите да обясняваме, че не бива да се отричат техниката и напредъкът. Човекът, казваме ние, трябва да си служи с придобивките на цивилизацията, но да ги употреби за по- възвишени цели от тези, които днес той има на земята. Ние вярваме в
безсмърт
ието на душата, във вечния път на всемира, и че един човешки живот е едно кратко престояване в един от малките оазиси на това безкрайно пътешествие. Ние сме най- убедителни и най-несъкрушими в доводите си, но нашите идеи могат да намерят място само в едно пробудено съзнание. Учителя Беинса Дуно даде едно от най- прекрасните тълкувания на Христовото учение. Потвърждение на кои идеи е това безкрайно небе? Защо е създадена тази могъща, величествена и чаровна вселена?“ Обичайната работа в русенската комуна „И тук има харман. Ние с Коста работим днес на него. Приказваме за това, че работата, която върши човек заради скъпа за него идея, е благословена работа. Тя го възвисява. Работата пък, която върши заради насилие, озлобява човека и го прави враг на другите хора. Ето защо ние не вярваме, че всеки труд облагородява. Облагородява само онзи труд, който се върши с любов. Казват, че трудът бил най-висшата ценност и най-голямата гордост на човека. Това не е напълно вярно. Най-висшата ценност у човека е
към текста >>
НАГОРЕ