Търсене в текстове за 'Чувство'

66. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства.
към текста >>

67. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива!
” Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата. Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника. С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот. Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот. С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива! Тогава то ще чувства, че това е добро за растението, а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда. Когато детето сади или полива цветя или дръвчета, ще се научи да ги обича. Учителят казва: „Като видиш, че цветята цъфтят, че реките текат, че слънцето изгрява и пр., ще се подмладиш. Слънцето изгрява. Тебе не те интересува.
към текста >>

68. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез общите обеди се развива у децата чувство за общност, дух на коопериране, колективно съзнание.
Всяка паралелка не обядва непрекъснато – всеки ден, за да не се откъсне детето от семейството. Децата непременно трябва да се хранят и с домашните си, за да не се лишават от семейния образователен фактор. Да има разнообразие в това отношение. Всички форми трябва да бъдат опитани, за да има разнообразие. В разнообразието е красотата на живота. Чрез общите обеди се развива у децата чувство за общност, дух на коопериране, колективно съзнание. Така постепенно се изключват недоразуменията между тях и се усилва взаимната им любов. Това е констатирано от учителите, които са го практикували. Работа в градината през зимата На есен стъблата на дърветата се намазват с вар за запазване от гризене. Някои цветя се обвиват с хартия или друго, за да презимуват.
към текста >>

69. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение.
Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван-Дайк сто пъти повече ни харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеници в окото.Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени в красиви разноцветни копринени платове, лицето им е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение. Сега защо това е така? Естетиката е дала много добро обяснение на това. Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на въображението да работи - то е пасивно. А когато не са представени подробностите, въображението само допълва подробностите - значи твори. Творбата е висша човешка дейност.
към текста >>

Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина.
Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда.
към текста >>

Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата.
П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата. Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда. [1] Иполит Тен – „Философия на изкуството” [2] „Психология на творческия образователен процес”, 39, 59, 97 стр. [3] Пак там, 45, 80, 81 стр. [4] - „Педагогическа практика”, г.1, кн. 5
към текста >>

70. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е.
Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети. Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот.
към текста >>

Всяко детско чувство, всяка детска работа трябва да е проникната от този елемент.
и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети. Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот. Всяко детско чувство, всяка детска работа трябва да е проникната от този елемент. Само тогава обучението и възпитанието е в хармония с детската природа. Нека разгледаме начините, по които този елемент може да прониква в цялото обучение. 1. Това, което детето прави, да има художествена стойност. Детският труд трябва да се проникне от художествен елемент. Във всяка своя дейност, във всичко, което прави, детето трябва да вложи художествен усет.
към текста >>

71. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това пренебрегване на сърцето, на чувствата от днешното училище има съдбоносни последствия, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята.
Изтъкнахме, че съгласно основния педагогически закон всяка детска сила или качество трябва да се развива през този период, през който то е в подем. Ето защо през втория период цялото обучение и възпитание трябва да се свърже с чувствата. През този период в подем са нравствените и естетични чувства, въображението и паметта. Днешното училище страда от интелектуализъм. То пренебрегва сърцето и волята. Това пренебрегване на сърцето, на чувствата от днешното училище има съдбоносни последствия, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята. Ето какво казва д-р Никола Кръстников: "”Според д-р Блойлер, всеки психичен акт се придружава с чувство, което в същото време играе главна роля при решението. Емоцията определя направлението на действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоционалността.”[1] Ако се пропусне периодът от седма до четиринадесета година за развитието на висши чувства, изгубеното не може вече да се навакса. Такова дете рискува да остане с беден душевен живот. Това казва и д-р Н.
към текста >>

Ето какво казва д-р Никола Кръстников: "”Според д-р Блойлер, всеки психичен акт се придружава с чувство, което в същото време играе главна роля при решението.
Ето защо през втория период цялото обучение и възпитание трябва да се свърже с чувствата. През този период в подем са нравствените и естетични чувства, въображението и паметта. Днешното училище страда от интелектуализъм. То пренебрегва сърцето и волята. Това пренебрегване на сърцето, на чувствата от днешното училище има съдбоносни последствия, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята. Ето какво казва д-р Никола Кръстников: "”Според д-р Блойлер, всеки психичен акт се придружава с чувство, което в същото време играе главна роля при решението. Емоцията определя направлението на действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоционалността.”[1] Ако се пропусне периодът от седма до четиринадесета година за развитието на висши чувства, изгубеното не може вече да се навакса. Такова дете рискува да остане с беден душевен живот. Това казва и д-р Н. Кръстников в споменатия труд: „Развитието на чувствата, не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е.
към текста >>

Ако през този период образователният процес не действа на чувството, на сърцето, ако не действа на въображението и не е проникнато от художествен елемент, то непременно детското занимание ще бъде сухо, скучно, досадно.
Не да се говори на децата, че трябва да имат такива и такива чувства, но тези чувства детето трябва да ги живее. Самата образователна среда трябва да създава условия за това. Всяко детско занимание през втория период трябва да буди у децата живи чувства: възторг, радост, милосърдие, любов, състрадание и пр. От друга страна, светът на красивото - художественият елемент - трябва да прониква цялото обучение, всички учебни предмети, всеки учебен час, всяко детско занимание. Също така и всички детски занимания през този период трябва да подхранват въображението, трябва да будят у децата живи образи и картини, чрез които да се привежда в активност неговото въображение. Ако през този период образователният процес не действа на чувството, на сърцето, ако не действа на въображението и не е проникнато от художествен елемент, то непременно детското занимание ще бъде сухо, скучно, досадно. Децата ще бъдат безучастни. Както детската среда, тъй и образователният процес трябва да будят радост у детето. Радост ще внесат в детския живот между другото и музиката, паневритмията, излетите, другарският час и пр. Казахме, че през първия период се слага основата на волята, казахме още, че първият период е период предимно на развитието и оформянето на тялото. Значи, в началото на втория период тялото и волята са вече доста укрепени, за да може да се приложи с успех през този период трудовият принцип и то сред природата.[3]
към текста >>

Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните.
Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф.
към текста >>

Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство.
Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното.
към текста >>

Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето.
Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов. Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие.
към текста >>

През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини:
То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора. в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля.
към текста >>

Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него?
Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение! Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.” Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? ” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа.
към текста >>

72. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко.
Детето в предучилищна възраст в детската градина ще работи в цветната зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори, пътеки и пр. Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др. У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни. Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата. В тези молитви - песни може да се изрази благодарността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи.
към текста >>

73. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот - ум, чувство, воля - винаги вървят заедно?
развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр. Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети. Но систематични психологични изследвания са потвърдили горните заключения. Те са установили, че детето и юношата минават през тия три образователни периода. Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот - ум, чувство, воля - винаги вървят заедно? ” Вярно е, че те са винаги неразделни, обаче в разните периоди една от тях има надмощие и представлява условие за проява на другите две страни. Например, когато казваме, че в първия период волята е средище на душевния живот, това не значи, че умът и чувствата не са на лице. Те са също на лице, но на първо място е волята, и те се проявяват чрез волята. Във втория период, когато чувствата са средище, умът и волята също така съществуват, но всички мислови и волеви прояви, за да бъдат плодотворни, трябва да минат през чувствата. И през третия период не може да има плодотворна душевна дейност, ако всички чувствени и волеви прояви не минат през мисълта.
към текста >>

74. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма.
В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода. Тогава се явяват Ницше, Ибсен, Бранд, Солнест и пр. Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно.
към текста >>

Някой би могъл да каже: „Нали цялостно развитата личност трябва да има еднакво развити ум, чувство и воля?
Разни методи са били опитвани и се опитват за да разрешат въпросите на днешната епоха. Но тези методи са били външни, механични и затова не могат да дадат желания резултат. Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта. Тя е единствената сила, която може да изправи човечеството. Светът ще се оправи, когато се новороди човешкото сърце.” Някой би могъл да каже: „Нали цялостно развитата личност трябва да има еднакво развити ум, чувство и воля? Нали еднакво трябва да постигне любовта, мъдростта и истината? ” На това може да се отговори следното: а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата. Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината.
към текста >>

3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение.
Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко. 2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода. 3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение. Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал. 4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него! ” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата.
към текста >>

75. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Но основните типове са четири: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Любовта е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание. Но основните типове са четири: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. „Любовта като стремеж е тая любов, която е повече позната на днешните хора. Любовта като чувство е приятелството, братството. Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко!
към текста >>

Любовта като чувство е приятелството, братството.
А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Любовта е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание. Но основните типове са четири: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. „Любовта като стремеж е тая любов, която е повече позната на днешните хора. Любовта като чувство е приятелството, братството. Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”.
към текста >>

Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания.
Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаме едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго - по стария, при равни условия. „Това което е направено от любов, то вечно остава, а това което е направено без любов, то е малотрайно, преходно.”
към текста >>

76. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог.
3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине." Защо? - Заради Бога. Като запазиш равновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел. Който има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде любовта. За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота в постъпки. Ако външно има добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите. Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора.
към текста >>

77. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство.
Те са много ясни. Ако живеем в тъмна, влажна стая, можем да заболеем от ревматизъм или туберкулоза. Ако не спазваме правилата за хранене, ще си разстроим стомаха. Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки. Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство. Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят. Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу." Под думата „горе" се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу" - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи.
към текста >>

Туберкулозата е болестно чувство.
Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта. Например имаш едно любовно разочарование, преживяваш една сърдечна криза. Ако не можеш да се справиш с тези състояния, ще заболееш от гръдна болест или туберкулоза. Ако можеш да трансформираш това състояние в мир, спокойствие, тогава няма да се появи никаква болест. Туберкулозата е болестно чувство. Има случаи, когато хората са умирали от такива негативни чувства. Разните престъпления разрушават тялото. Човек може да разруши своя мозък, бял дроб, стомах, дори и дарбите си. Човек може да разруши дарбите, които има. Безпокойствието води към болести и между другото - към парализация.
към текста >>

Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават.
При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце.
към текста >>

78. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества."
към текста >>

79. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Над други хора тя видяла сини кълба - те са били в молитвено състояние, в едно религиозно чувство.
И какво видяла тя в черквата? Над главата на един човек вижда голям тефтер и там пишело „да дава" и „да взема". Той мислел върху своите търговски сметки. Над главата на друг човек видяла една трапеза, богато наредена и супата вдигала пара. Той си мислел за обяда и образувал такива мисъл-форми. Над други хора тя видяла сини кълба - те са били в молитвено състояние, в едно религиозно чувство. Искаш ли да предприемеш някаква акция, препоръчва се от окултно гледище у дома си ти мислено да се облееш в един душ от виолетов цвят. След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци. Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо.
към текста >>

80. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе.
За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа.
към текста >>

81. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята.
- Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. Понякога по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа, има лица много отрупани с мазнини. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята. Под думата „Воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето Волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, там се извършва едно приготовление, нещата се изпълват със съдържание. А мисълта е извор, отдето се черпят нещата, идеите. Една сестра попита:
към текста >>

82. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде Любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали Земята и я носите.
Всички страдания в света се дължат на без-любието. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. За нас това, което става в един момент и това, което става във вечността, имат еднаква цена. Защото това, което става сега, то сега започва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали Земята и я носите. Сега търсите причина, за да обичате някого. Това е недостатък. Като дойде Любовта, вие преставате да виждате противоречията. Трябва да влезете, да живеете в аурата на Любовта! Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява; и ангелите се обновяват, и животните, и растенията се обновяват.
към текста >>

83. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство.
Ако двама отивате към Бога, вие сте приятели. Ако се отдалечавате от Бога, вие сте неприятели. Любовта има съвсем особено качество. Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа. Човек се възхищава от всичко красиво, във всичко вижда възвишеното. Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А човешкото е сянка. При Божествената Любов ти виждаш и обичаш Бога в човека. А това, което наричат в света любов - човешката любов - това не е никаква любов. Това е както, когато турят парче примамка в капана.
към текста >>

84. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да има свещено чувство към Бога.
Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата. Тогава сте свободни! Най-важното е отношението към Бога! Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Който се отдалечава от Центъра, заробва се.
към текста >>

85. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат повдигна въпроса за пробуждане на ясновидството или на шестото чувство у човека.
Развитие на новите сетива Няколко братя и сестри посетиха Учителя в неговата приемна стая. Един брат повдигна въпроса за пробуждане на ясновидството или на шестото чувство у човека. Учителя каза: - Има установен ред за пробуждане на ясновидството. Ако прилагаш неестествени начини, то пак, кога да е, ще се върнеш до един естествен начин. Например грозде може да се отглежда в цветарник при изкуствено отопление и на Северния полюс, но можеш да сбъркаш и лозата да престане да дава грозде. Концентрирането се употребява за развиване на ясновидството.
към текста >>

- Тогава сте имали любовта като чувство, а сега имате любовта като мисъл.
- Ще ходите сред природата, ще се свържете с нея. - Бях млада, свърших гимназия и станах учителка. Такава радост бликаше в мен, любов към децата, към всичко. Имах обич към тревичките, цветенцата, мушичките, към всичко живо. Защо не обичам сега така? - Тогава сте имали любовта като чувство, а сега имате любовта като мисъл. След това ще дойдете до по-висшите форми на любовта. Приложете сега горните три неща, а другите упражнения по-нататък. Ако остане човек тепърва да влезе във връзка с невидимия свят, то е загубена работа. Той има това вложено в душата си, а сега трябва само да хармонизира своите мисли, чувства и желания, за да се прояви онова, което е вложено. Трябва да се филтрират мислите.
към текста >>

Чувството на благоговение, уважение към всички, във всички вижда доброто.
Казах й: „Ти си само справедлива, но не си религиозна". Тя минава за религиозна. Тя вижда всичко. Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица. Кое отличава религиозния човек? Чувството на благоговение, уважение към всички, във всички вижда доброто. Тази ясновидка беше сприхава. Винаги, когато дойдат известни възвишени същества, по-нисшите същества бягат. При този страх на нисшите същества, те се крият вътре в човека. Този страх в нас е тяхното състояние. Тази ясновидка каза веднъж на един човек, че е откраднал нещо - като го върне, ще му тръгне; откак е откраднал, все назад му вървяло.
към текста >>

86. Хилядолистникът - Боян Боев (1883 – 1963)

Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят.
И тогава от това светло кълбо ще излезе едно същество и ще ти говори. Така ще влезеш във връзка с невидимия свят. Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят. Тогава онзи свят ще стане за него видим, ще го изучава. Ние сега изучаваме света на зрението, на слуха, на петте сетива. Всеки човек трябва да си отбелязва кои неща от невидимия свят излизат верни в предчувствията му. Къде е разумният свят? Къде са разумните същества?
към текста >>

87. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно Вътрешно чувство на незадоволство има у хората от света.
Всички големи градове ще бъдат разрушени. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа, защото, ако не го направят, те сами ще се разрушат. Хората искат да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и други да изникнат на мястото им. В природата върху старото клонче израства новото, Върху това ново после идва друго ново. Едно Вътрешно чувство на незадоволство има у хората от света. Няма нищо да ги радва. Светът се Вълнува. И ни казват: „Вие поне имате в какво да Вярвате, но ние сме изгубени! " Тази криза, това разклащане на света е Божествено. Като се обяснят страданията, ще се види каква велика радост има в това, че се допускат.
към текста >>

88. Екскурзия на Витоша на 19 септември 1940 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава лесно.
Като му изсъхне гърлото, трябва му чаша вода. Като си гладен, трябва ти хляб. В дадения случай трябва да знаеш, кое е най-важното за теб. В следующия момент друго нещо е важно за теб. Под думата „обикновени чувства" разбирам това, което е достъпно за теб, а под „висши чувства" разбирам чувства, които са недостъпни и трябва да работиш с години, за да ти станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава лесно. То мъчно се постига. И висшето чувство не се дава в изобилие. Учителя погледна растенията и каза: - Растенията си събличат вече дрехата. Губи се вече свежият цвят на листата.
към текста >>

И висшето чувство не се дава в изобилие.
В дадения случай трябва да знаеш, кое е най-важното за теб. В следующия момент друго нещо е важно за теб. Под думата „обикновени чувства" разбирам това, което е достъпно за теб, а под „висши чувства" разбирам чувства, които са недостъпни и трябва да работиш с години, за да ти станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава лесно. То мъчно се постига. И висшето чувство не се дава в изобилие. Учителя погледна растенията и каза: - Растенията си събличат вече дрехата. Губи се вече свежият цвят на листата. Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци - занимават го много грижи, много тревоги. И това ограничава зрението му.
към текста >>

89. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Да нямате ни най-малка лоша мисъл и чувство, към когото и да било.
Хубави часове за тази цел са от 2 до 5 часа сутринта, тогава висшите Същества ни посещават и ни остават своите светли мисли, като подарък от Бога и хубавите чувства също. Чрез тях Бог се изявява. Молете се, работете, побеждавайте мъчнотиите си, за да можете да минете напред и примирявайте противоречията на живота си — очистете се. Трябва да нямате лични пречки и да водите идеен живот. Да се примирите с всичко в природата и с хората, и с всичко друго. Да нямате ни най-малка лоша мисъл и чувство, към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли, чувства, постъпки и да ти стане всичко приятно и всичко да обикнеш с душата си, като пречистиш за тази цел умът, сърцето и тялото си. Изучавайте Исая, Данаил, Йеремия, Йезекил и пр., за да видите по кой начин са добили те просветление. Има центрове в човека за общение с висшите светове и той трябва да вземе мерки за събуждане на тези центрове. Той трябва да изправи живота си, за да могат те да се засилят и растат.
към текста >>

90. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

В човешкия мозък на най-високия връх е чувството (центъра) на Любовта към Бога.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. В човешкия мозък на най-високия връх е чувството (центъра) на Любовта към Бога. Центърът на личността е назад и е по-ниско от центъра на Любовта към Бога. Също и центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието, също така са по-ниско. В душата значи на всички хора върхът на Любовта е най-висок, най-ниският връх — на земята е любовта, която имат младите хора, след това по-висок връх е любовта на майката към детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40.
към текста >>

91. 32. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

У славяните е много развито религиозното чувство.
Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството — показалеца; търговията — малкия; палецът — Божественото. Мъглата на планината е приятна и много магнетична. Ако ние вярваме в Бога, който живее в хората, тогава те ще вършат Неговата воля и постепенно ще се пробудят. Идва сега една нова вълна, която ще измени умовете на хората. Царството Божие ще дойде оттам, откъдето не очаквате. У славяните е много развито религиозното чувство. От всички народи трябва да се образува една нова раса и сега всички работят за да се създаде нов тип хора. Ще се вземат хубавите качества от всичките народи, които са изработени от хиляди години у тях. Децата трябва от малки да се учат да прислужват, за да се развият разните способности у тях. Човек не трябва да говори много, защото при многото говорене, грехът е неизбежен. Трябва човек да говори малко и което е Божествено.
към текста >>

92. 05. Дишане през едната или двете ноздри - Боян Боев (1883 – 1963)

Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си".
Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечерта ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 пъти на ден - сутрин, преди обяд и вечер по 7 пъти. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си". Ето друго аналогично упражнение на Учителя (18): "Хубаво е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно 10-15. После да я запуши, да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да го издиша бавно и ритмично. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден. То е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и болни.
към текста >>

93. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си - нездравословно чувство и в тялото си - нездравословна постъпка.
Казваш: "Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най- хубавото разположение. Ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха! Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си - нездравословно чувство и в тялото си - нездравословна постъпка. Преди да си легне вечерта да подиша 15 минути дълбоко и да поблагодари на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден. Човек трябва да диша с любов! Тя трябва да го изпълва при дихателните упражнения". При дишането трябва да имаме най-хубави мисли, чувства и желание да постъпваме добре. Някои искат много лесно да постигнат нещата, като са ги механизирали.
към текста >>

94. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно!
При слушането ù изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането ù в тъмнината, скърбите ù, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта! В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури! Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минават интензивно, пълни с богато съдържание. Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно! Искам да чуя симфонията на рилската нощ! Изкачвам се по близките склонове. Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукат светлинки.
към текста >>

95. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво чувство ни обзема на Ел Шадай!
Близо сме! Отхвръкват шапки, дрехи, шалове и пр. Но нищо! Спущаме се надолу и ги намираме спрени в храстите. Най-сетне стигаме! Какво чувство ни обзема на Ел Шадай! Това е мястото, което избираме за нашия стан. Животът не е ли море и постигането на дадена цел, не е ли временно влизане в едно тихо пристанище, след което почва ново пътуване към незнайни пристанища във вечния път на живота? Целта е постигната. Ние сме на Ел Шадай! Великата разумност те заобикаля!
към текста >>

96. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва.
Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин.
към текста >>

Едно чувство те обхваща: че животът е нещо велико и мощно!
Рядко минават туристи от тук. В тая самота ти чувствуваш, че не си сам! Живо чувствуваш силите, които те свързват с целокупния живот! Като че ли всички същества живеят вътре в тебе и ти живееш в тях! Ти си едно с мушичките, които хвъркат около тебе, с тия канари, гори и езера, с тия планини, със синьото небе, с всички хора и с най-далечните звезди! Едно чувство те обхваща: че животът е нещо велико и мощно! Че всичко е красиво и добро! Поглеждам напред – Колко близки изглеждат Рупите и Мальовица! А ни дели стръмна бездна, в дъното на която гърми Урдината река. С всичкото си величие се очертават Рупите с фантастичните си контури! Далеч се вижда Мусала.
към текста >>

97. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво чувство изпитваш, когато ги видиш?
Отминаваме тракийското поле със своите градини, лозя и ниви и навлизаме в Средна гора, красива с меките си, нежни, закръглени линии. Но ето, хълмовете й стават все по-низки и се сливат вече с полето. Ние сме вече в Розовата долина. Пред нас се издига Балканът. Дълго съзерцавам Юмрук чал, Мазалат, Озана. Какво чувство изпитваш, когато ги видиш? Като че ли навлизаш в друг свят, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа! Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветлена тя? Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина. Коя е тая светла точка, която тъй властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места?
към текста >>

98. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката не е чувство, но способност.
И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце. Музиката е сгъстена светлина, а пък светлината е израз на мисълта. От мислите, чувствата и стремежите на човека зависи неговото здраве и неговото бъдеще. А мисълта е вече музика. Тя върви по един музикален начин. Музиката не е чувство, но способност. Всички нещастия в света произтичат от това, че хората не мислят. Ти не можеш да служиш на Цялото, ако не мислиш. А пък не можеш да мислиш, ако не си музикален. Ако не си музикален, ще мислиш, но ще имаш обикновена мисъл. Музикантът мисли; той е свързан с една идея, именно с идеята да създаде форма, чрез която да изяви божественото.
към текста >>

99. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато обикалях трите салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание.
Една братска градина. Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три салона в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150. Самият Димитров живее в село, в най-близко общение с природата. Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трите салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви! Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец.
към текста >>

100. 27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас.
" Ти щом живееш, Великата Разумност живее в тебе! Ти искаш да обичаш и да те обичат! Това е Великата Разумност в нас! Един човек иска да ти помага. Това е Великата Разумност вътре в него, която се проявява. Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас. А пък дето се озлобяваме един против друг, няма го Господ там. Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде. Защото тя е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на Мъдростта, в света на Светлината, в света на Истината, а пък от Истината изтича Свободата. Ние искаме свобода.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12153291702271