Търсене в текстове за 'Църква'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 242 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Един свещеник дойде при мен и ми каза, че го е страх да служи в църквата сам, трябвало всякога да има с него и друг поп.
След това вече ѝ дават работа и може да се явява. Апостол Павел казва: „Ако ни се разруши земното жилище, имаме дом неръкотворен.“ Някой на Земята е страдащ, а горе, като замине, се радва. Тогава защо ще плачем за него? Човек никога не е умрял. Умрелите са по-живи, отколкото живите. Един свещеник дойде при мен и ми каза, че го е страх да служи в църквата сам, трябвало всякога да има с него и друг поп. Той поиска съвет от мен. Казах му: „Има един човек, когото си обидил приживе.“ Той беше бил майка си и тя умряла. Казах му: „Умрелите хора са по-реални от нас. Ти трябва да се примириш с майка си.“ Като влезеш в онзи свят, ще ти бъде чудно отначало.
към текста >>

2. 5_04 ) Плач Иеремиев - Боян Боев (1883 – 1963)

стана атентатът в катедралната църква „Св.
На 16 април 1925 г., както обикновено, дойдохме на Изгрева с Учителя, за да посрещнем слънчевия изгрев. След това останахме пет-шест души, седнахме на тревата и Учителя разгърна Библията. Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение. Учителя затвори Библията и каза: „Това идва сега! “ Ние не разбрахме смисъла на тези думи, обаче в същия ден, в 16 ч. стана атентатът в катедралната църква „Св. Неделя“, която беше пълна с народ. Повече от сто души бяха убити и още повече – ранени. Чак тогава разбрахме защо Учителя чете от „Плач Иеремиев.“
към текста >>

3. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако отидете да работите като евангелисти или православни, ще имате кандидати за Евангелската или Православната църква, но не и за Царството Божие.
Щом искате дарби, те ще дойдат. Веднъж като попросите, достатъчно е; много като попросите, няма да ви се даде. Дарбата не е нещо физическо. За да дойде дарбата, трябва едно Същество да я донесе със себе си. Ако отидете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти; ако отидете да работите като православни, ще имате резултати като православни; ако отидете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако отидете да работите като евангелисти или православни, ще имате кандидати за Евангелската или Православната църква, но не и за Царството Божие. Ако работите за социализма, ще имате кандидати за социализъм, но не за Царството Божие. Трябва да дойде после някой, който наново да ги обръща. Идва един болен и казва: „Готов съм да дам хиляда лева, за да ме излекуваш“. Казвам: „С хиляда лева и пръста си не вдигам“. Тогава той казва: „Десет хиляди давам“.
към текста >>

Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата и билет ще ти дадат, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма.
“. Последните ми думи бяха: „Щом не искаш това, ще ти дам един метод, по който сам да се лекуваш. След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш.” За всеки трябва да се намери подходящ човек, за да се обърне. Един му говори, друг му говори, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума и той се обърне. Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата и билет ще ти дадат, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Когато тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: „Еди на коя си улица една жена се моли и те чака“. И така вие ще ѝ помогнете с радост. На следващия ден ще отидеш при друга жена, която те чака от сто дни. И където отидеш, ще създадеш аура.
към текста >>

4. 9) Великото търпение на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако днес Христос дойде в църквата, най-първо ще вземат да Го питат дали това, което говори, е съобразно с църквата, и само грешните ще кажат, че носи нещо ново и че ще им помогне.
Онзи, който люби, е проводник. Когато Христос се е родил, имало е неблагоприятно съчетание на планетите, което показвало, че Той ще бъде разпънат; в много неблагоприятни условия се е родил. Това, което е говорил Христос, се пази и един ден Неговите беседи ще се възпроизведат – нищо не се губи. Думите, които е говорил Христос, съществуват в Акашовите записи и не само ще се чуе, но и ще се види това, което се е случило тогава. Христос е говорил неща, които не са писани в Библията; онзи, който иска да изучи пълната Истина, трябва да знае, че всичко не е изложено в Писанието. Ако днес Христос дойде в църквата, най-първо ще вземат да Го питат дали това, което говори, е съобразно с църквата, и само грешните ще кажат, че носи нещо ново и че ще им помогне. Има криво разбиранe, криво тълкувание по отношение на Христа. Работата на Христа е Божествена и все още не е завършена. В бъдеще християнството ще преживее своя златен век. Едно дете, като порасне, ще има друго понятие за баща си. По-късно ще престане детинското разбиране за Христа и ще дойде друго, по-зряло разбиране.
към текста >>

5. 12) Всемирното Бяло Братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Много са човешките църкви, а Божията църква е една.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО В частен разговор на Учителя с един брат се отвори въпрос за Всемирното Бяло Братство. Много са човешките църкви, а Божията църква е една. Тези, които принадлежат на Божията църква, имат едно сърце. Казано е: „Ще им дам едно сърце и един пастир.“ Приложете каквото е учил Христос, а не каквото хората учат в името на Христа. Има един Божи народ в света и той е голямата реалност; всички пророци, светии и мистици са излезли от него. Напредналите същества са организирани и образуват Всемирното Бяло Братство. И днес те работят по един план, за да се оправи човечеството.
към текста >>

Тези, които принадлежат на Божията църква, имат едно сърце.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО В частен разговор на Учителя с един брат се отвори въпрос за Всемирното Бяло Братство. Много са човешките църкви, а Божията църква е една. Тези, които принадлежат на Божията църква, имат едно сърце. Казано е: „Ще им дам едно сърце и един пастир.“ Приложете каквото е учил Христос, а не каквото хората учат в името на Христа. Има един Божи народ в света и той е голямата реалност; всички пророци, светии и мистици са излезли от него. Напредналите същества са организирани и образуват Всемирното Бяло Братство. И днес те работят по един план, за да се оправи човечеството. Не бива да се пречи на Всемирното Бяло Братство, понеже последствията ще бъдат лоши.
към текста >>

6. 23) Догмите ще изчезнат - Боян Боев (1883 – 1963)

На Изгрева е отворена една Школа – това тук не е църква.
И като се приложи Любовта, ще се премахнат всички противоречия, които съществуват. А те няма да се махнат така лесно. Тук, на Изгрева, няма никакъв писан закон – всеки постъпва така, както схваща нещата отвътре. И всеки сам трябва да съди себе си – ние не съдим никого. Аз искам да прокарам това, което Бог днес казва: не можете да разберете Христа без Любов. На Изгрева е отворена една Школа – това тук не е църква. Щом имате Христовото разбиране, няма да съдите хората. Мнозина мислят, че като дойде някой тук, кроим как да го привлечем, а ние искаме той да обича Бога и да живее там, където желае. Този ред в света ще се стопи. Догмите ще изчезнат. Аз съм разбрал откъде ида и накъде отивам: чувам какво Бог ми говори и знам как да Му служа.
към текста >>

7. 33) Какво е право - Боян Боев (1883 – 1963)

Кореспондентът на един чуждестранен вестник бе приет от Учителя и най-напред попита: „Големи ли са различията между вас и това, което днес наричат църква?
КАКВО Е ПРАВО Кореспондентът на един чуждестранен вестник бе приет от Учителя и най-напред попита: „Големи ли са различията между вас и това, което днес наричат църква? “ Различията са големи. В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила. Въпрос: Какво е вашето отношение по въпроса за храма, зданието? Цялото Небе за нас е храм със запалени свещи и кандила.
към текста >>

В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила.
КАКВО Е ПРАВО Кореспондентът на един чуждестранен вестник бе приет от Учителя и най-напред попита: „Големи ли са различията между вас и това, което днес наричат църква? “ Различията са големи. В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила. Въпрос: Какво е вашето отношение по въпроса за храма, зданието? Цялото Небе за нас е храм със запалени свещи и кандила. Също така и всеки човек е сам църква за себе си. Християнството отхвърли жертвоприношенията на евреите. Но днес това, което християнската църква поддържа, трябва да се изхвърли, и нека да останат Любовта и самоотричането.
към текста >>

Също така и всеки човек е сам църква за себе си.
“ Различията са големи. В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила. Въпрос: Какво е вашето отношение по въпроса за храма, зданието? Цялото Небе за нас е храм със запалени свещи и кандила. Също така и всеки човек е сам църква за себе си. Християнството отхвърли жертвоприношенията на евреите. Но днес това, което християнската църква поддържа, трябва да се изхвърли, и нека да останат Любовта и самоотричането. Въпрос: Кое е право? Правото носи Любов, Мъдрост, знание и истинска свобода. В това, което няма Любов, Мъдрост, знание, светлина и свобода, няма право.
към текста >>

Но днес това, което християнската църква поддържа, трябва да се изхвърли, и нека да останат Любовта и самоотричането.
В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила. Въпрос: Какво е вашето отношение по въпроса за храма, зданието? Цялото Небе за нас е храм със запалени свещи и кандила. Също така и всеки човек е сам църква за себе си. Християнството отхвърли жертвоприношенията на евреите. Но днес това, което християнската църква поддържа, трябва да се изхвърли, и нека да останат Любовта и самоотричането. Въпрос: Кое е право? Правото носи Любов, Мъдрост, знание и истинска свобода. В това, което няма Любов, Мъдрост, знание, светлина и свобода, няма право. Правото е външната страна на Любовта. Например, ако европейските народи имаха Любов и съзнание, щяха ли да се бият?
към текста >>

8. 36) Когато всеки дойде на мястото си - Боян Боев (1883 – 1963)

Поповете казали: „Този човек дъжд докара, цери, но в църква не влиза.“ Вие ревниво пазите миналото, а това, което сега ви дава Бог, отхвърляте.
Дръжте извора постоянно в ума си. Дойде ли противоречие, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре. Веднъж в една държава, където хората били много религиозни, настъпила суша, налегнали ги бедствия и страдания. Свещениците добре пеели, добре вършили службата си, но нищо не се променило, докато не слязъл един човек от планината. Той се помолил и дошъл дъжд, след това, пак чрез молитва, премахнал епидемията. Поповете казали: „Този човек дъжд докара, цери, но в църква не влиза.“ Вие ревниво пазите миналото, а това, което сега ви дава Бог, отхвърляте. Тогава какво почитание може да имате към Бога! Вие, като влезете в този път, ще срещнете съпротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум. Те имат разни начини да ви спрат – чрез насилие и чрез меки наставления. Ще ви кажат да не се пресилвате, че има доста време занапред.
към текста >>

Един млад момък отишъл на църква, а дяволът му се изпречил напред и казал: „Сега си млад, като остарееш, ще имаш повече опитност, тогава ела.“ Младият момък го послушал и тръгнал на стари години на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години трябваше да правиш, а сега на стари години си почивай.“
Тогава какво почитание може да имате към Бога! Вие, като влезете в този път, ще срещнете съпротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум. Те имат разни начини да ви спрат – чрез насилие и чрез меки наставления. Ще ви кажат да не се пресилвате, че има доста време занапред. Един млад момък отишъл на църква, а дяволът му се изпречил напред и казал: „Сега си млад, като остарееш, ще имаш повече опитност, тогава ела.“ Младият момък го послушал и тръгнал на стари години на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години трябваше да правиш, а сега на стари години си почивай.“ Източната философия казва: „Убий всяко желание! “ Това не е добър превод, истинският превод на тези думи е: „Тури всяко желание на мястото му.“ Няма какво да се бориш със своите желания, важното е да се издигнеш над тях и те сами по себе си ще се урегулират. Напредналите души интуитивно схващат нещата. Бъдете спокойни, имайте вдъхновение и вътрешно ръководство. Кладенец с игла не се копае.
към текста >>

9. 53) Новораждане - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои казват, че това движение на Бялото Братство успява, понеже църквата вече не работела.
Тези хора, които са готови, да се изберат по структура и на тях да се говори за новите идеи. Идва една мисъл на Бялото Братство, която направлява света. Времето е назряло и ако европейските народи не побързат да се поправят, ще дойдат нещастия, катастрофи. Преди Първата световна война колко пъти казах на Фердинанд26 да не отваря война и да пази неутралитет. Тогава щяха да спечелят много нещо – освен живота на войниците, и едно ново направление на живота им. Някои казват, че това движение на Бялото Братство успява, понеже църквата вече не работела. Има неща Божествени, които си вървят и не могат да се спрат. Ако църквата работеше според Христа, това течение щеше да върви още по-лесно, а сега, като не работи, пречи му се. В света хубавото ще възтържествува. Национализмът трябва да отстъпи място и да дойде разумното и хуманното. Общественикът попита: Какво да правя, за да се подготвя за работа?
към текста >>

Ако църквата работеше според Христа, това течение щеше да върви още по-лесно, а сега, като не работи, пречи му се.
Времето е назряло и ако европейските народи не побързат да се поправят, ще дойдат нещастия, катастрофи. Преди Първата световна война колко пъти казах на Фердинанд26 да не отваря война и да пази неутралитет. Тогава щяха да спечелят много нещо – освен живота на войниците, и едно ново направление на живота им. Някои казват, че това движение на Бялото Братство успява, понеже църквата вече не работела. Има неща Божествени, които си вървят и не могат да се спрат. Ако църквата работеше според Христа, това течение щеше да върви още по-лесно, а сега, като не работи, пречи му се. В света хубавото ще възтържествува. Национализмът трябва да отстъпи място и да дойде разумното и хуманното. Общественикът попита: Какво да правя, за да се подготвя за работа? Всеки ден отделяйте по два часа за размишление. Вие като излезете между хората, светът все изтегля нещо от вас и трябва да бъдете силни отвътре, за да може да трансформирате енергиите.
към текста >>

10. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни.
Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но като един зрител.
към текста >>

11. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

То възниква по времето на управлението на Елизабет І и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата.
Те са силно социално ангажирани и са пацифисти. Тяхната организация, представена от английски и френски общества, е носител на Нобелова награда за мир за 1947 г. 9. Пуританство – религиозна и обществена доктрина от 16 и 17 в., възникнала и прилагана в Англия. Целта на движението е да „изчисти” остатъците от идеите на католицизма както по отношение на теологичната страна, така и в религиозната практика. Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията. То възниква по времето на управлението на Елизабет І и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата. 10. Хугеноти – така са наричани френските протестанти в годините на Реформацията (16 в.), чиято вяра е била силно повлияна от Жан Калвин. В католическа Франция те са жестоко преследвани. Гоненията срещу хугенотите от Луи ХІV е станало причина за преселването на много от тях в съседни на Франция протестантски държави. С избиването на над 3000 души от тях в Париж през 1572 год. е свързана т.нар.
към текста >>

27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в.
Отговорен е за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и за претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние страната се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд І да абдикира от престола през 1918 г. в полза на своя син Борис ІІІ. Напуска страната и се завръща в Германия, където умира през 1948 г. 27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в. с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството. 28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител.
към текста >>

с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството.
Под негово влияние страната се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд І да абдикира от престола през 1918 г. в полза на своя син Борис ІІІ. Напуска страната и се завръща в Германия, където умира през 1948 г. 27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в. с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството. 28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител.
към текста >>

12. 62) От тях ще излезе лъвът - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой казва: „Времето ми не е дошло – като стана богат, като стана умен.“ А друг може да каже: „Ще направя църква.“ Ако е въпрос за църква, Соломон направи един храм, но какво допринесе на евреите?
Питам: Земята кой я гледа? Нали Слънцето я гледа? Човек трябва да мисли за настоящия ден – от сутринта до залеза. Всеки ден ще се погрижи за себе си. Човек трябва да дава на свои и на чужди. Някой казва: „Времето ми не е дошло – като стана богат, като стана умен.“ А друг може да каже: „Ще направя църква.“ Ако е въпрос за църква, Соломон направи един храм, но какво допринесе на евреите? Вътре в себе си човек трябва да направи един храм. Старата епоха няма да мине така лесно. Старата кожа на змията не пада така лесно. Тя намира една дупка и като мине през нея, кожата ѝ се свлича. „Дупката“ означава ограничителните условия, страданията, мъчнотиите, през които като минете, ще оставите старото.
към текста >>

13. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж изтъкнах на един свещеник, че Божествените икони са по-важни, отколкото човешките, и му казах, за да ме чуе: „Вие всякога защитавате вашите икони в църквата, но това са човешки икони.
Някой пита какво нещо е Истината. Това, което те освобождава от смъртта, от крайно несносния живот, е Истината. А при Любовта се осмислят нещата. У славяните егоизмът е по-смекчен и Любовта ще вземе надмощие. Сега Любовта слугува на силата, но в бъдеще силата ще слугува на Любовта. Веднъж изтъкнах на един свещеник, че Божествените икони са по-важни, отколкото човешките, и му казах, за да ме чуе: „Вие всякога защитавате вашите икони в църквата, но това са човешки икони. Божествените икони са хората и те се търкалят по пътя.“ Някои българи не съзнават, че животните имат душа. Когато българинът бие вола си, не го възпирам, защото ще заяви: „Аз съм тук господарят! “ И затова, като се приближа и погаля малко вола, казвам на стопанина: „Отлична порода е този вол. С този добитък ти си късметлия, всичко ще ти върви добре.“ При тези думи той почва да гледа с добро око на вола.
към текста >>

14. 93) Слушат моя глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи.
Не всеки човек, който носи расо, е свещеник. Когато свещеникът не е на мястото си, то други го заместват. В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка. Ясновидецът трябва да поучава хората и да ги упътва към Бога. Той трябва да посочи кармичните грешки на човека, който се е допитал до него, и така да го насърчи, че той да измени напълно своя живот и съзнанието му да просветне. Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“ Най-първо човек трябва да има разположението на едно дете, да учи, да има чистота. Разумното дете е емблема на кротост, смирение, чистота и е готово да учи.
към текста >>

Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват.
В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка. Ясновидецът трябва да поучава хората и да ги упътва към Бога. Той трябва да посочи кармичните грешки на човека, който се е допитал до него, и така да го насърчи, че той да измени напълно своя живот и съзнанието му да просветне. Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“ Най-първо човек трябва да има разположението на едно дете, да учи, да има чистота. Разумното дете е емблема на кротост, смирение, чистота и е готово да учи. Човек, като стане дете, се намира в Царството Божие, и като престане да е дете, не е в Царството Божие.
към текста >>

15. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ?
Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора. Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога. Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук. Ние имаме един дълг към народа, към човечеството.
към текста >>

16. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква.
Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство.
към текста >>

17. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако работите като евангелисти или православни, ще имате хора кандидати за евангелската или православната църква, но не и за Царството Божие.
Дарбата не е нещо физическо. За да дойде, трябва едно същество да я донесе със себе си. Ако идете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти. Ако идете да работите като православни, ще имате резултати като православни. Ако идете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако работите като евангелисти или православни, ще имате хора кандидати за евангелската или православната църква, но не и за Царството Божие. Ако работите като социалисти, че имате кандидати за социализма, но не и за Царството Божие. Трябва да дойде после някой наново да ги обръща. * Идва един болен и казва: „Готов съм да дам хиляда лева да ме излекуваш! " Отговарям: „За хиляда лева и пръста си не повдигам!
към текста >>

Ако тръгнеш да работиш от евангелската църква, ще ти определят заплата, билет ще ти дадат.
След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш". * За всекиго, за да се обърне (към Бога), трябва да се намери подходящ човек. Говори му някой, говори му трети, четвърти, но той не се обръща. Дойде някой, каже му една дума - и той се обърне. Ако тръгнеш да работиш от евангелската църква, ще ти определят заплата, билет ще ти дадат. А пък тук като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Като тръгнете да работите, ще се спрете някъде и отвътре ще ви кажат: „На еди-коя си улица една жена се моли и те чака". Вие отивате и я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали. На другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура.
към текста >>

18. ХРИСТОС - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако Христос дойдеше в църквата сега, те най-първо щяха да Го питат дали това, което говори, е съобразено с църквата.
Нищо се не губи! Плочите с това, което е говорил Христос, съществуват в Акашовите записи и могат да се възобновят. И не само ще чуеш, но и ще видиш това, което е ставало тогава. Христос е говорил неща, които не са писани в Библията. Онзи, който иска да изучи по-пълната истина, трябва да знае, че не всичко е изложено в Писанието. Ако Христос дойдеше в църквата сега, те най-първо щяха да Го питат дали това, което говори, е съобразено с църквата. Само грешните ще кажат: „Този носи нещо ново, ще ни помогне". Едно дете като порасне ще има друго понятие за баща си. Когато е дете, човек има едно понятие за Христа; после ще престане детинското разбиране - ще дойде друго, по-широко разбиране. Хората не познават Христа такъв, какъвто е. Има криво разбиране, криво тълкуване по отношение на Него.
към текста >>

19. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква.
Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство.
към текста >>

20. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ?
Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора. Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога. Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук. Ние имаме един дълг към народа, към човечеството.
към текста >>

21. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и църква или партия да са те, са с нас."
Аз ви съветват да се свържете крепко с него, за да възприемете новата Светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: "Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която да се противопостави на тези велики принципи, на които служим. Всички добри, честни, справедливи и умни хора - мъже, жени и деца, са с нас. Всички онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и църква или партия да са те, са с нас." Питат ни: "Кои сте вие и колко сте? " Ние сме едно Велико Братство, каквото светът никога не е виждал. Едно Братство, което има клонове и на земята, и на Небето, и в цялата Вселена. Който служи на Бога, той е гражданин на това Велико Бяло Братство, което наричаме Братството на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете: "Ние искаме да станем членове на това Братство." Аз пък искам да бъдете ученици на това Братство.
към текста >>

То не е църква, не е секта.
За историческия процес не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимия Свят, Силите, които дирижират събитията, а именно - членовете на Бялото Братство. Единственото ръководство в света е това – на Всемирното Бяло Братство. Всички други хора - общественици, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство. Цялата култура, Правдата в света се подтиква от мощната сила на Братството. Бялото Братство не е нещо невидимо. То не е църква, не е секта. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Който завърши своето развитие, той ще влезе в това Всемирно Братство. Добрите хора по вътрешен начин са свързани с Бялото Братство. Добрият, каквото и да придобие, внася го в Бялото Братство. Хората ни търсят заради капитала, който имаме.
към текста >>

22. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата, билет има, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма.
Вие ще се прикомандировате към тях като отряди, като доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите. Можете да работите по различни начини: в болници, в затвори и пр. Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Като тръгнеш от Евангелската църква, ще ти определят заплата, билет има, а пък тук, като тръгнеш, билет няма, заплата няма. Това е хубав метод. Като тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: “Еди на коя си улица една жена се моли и те чака.“ Ти отиваш и я намираш. Зарадваш се, че си й помогнал. На другия ден отиваш при друга жена, която те чака сто дена. И дето отидеш, ще направиш аура.
към текста >>

23. Новото учение - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме органи на една велика църква.
В какво се състои Божественото учение? - Ето в какво: Да оставим Бога да работи в нас, в нашето съзнание. Вие сте опитвали това. Опитайте го. Когато някой ви каже: „Вие сте сектанти“, кажете: „Ние не сме сектанти. Ние сме органи на една велика църква. Ние сме за победата на любовта в света. Ние сме за победата на мъдростта в света. Ние сме за победата на истината в света. Ние сме за победата на знанието в света. Ние сме за победата на свободата в света.“
към текста >>

24. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“.
Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Бащата на Учителя - свещеникът Константин Дъновски, е роден в с. Устово, Родопите. Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа. Учителя е роден на 11 юли 1864 г.
към текста >>

Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура.
Бащата на Учителя - свещеникът Константин Дъновски, е роден в с. Устово, Родопите. Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа. Учителя е роден на 11 юли 1864 г. В с.
към текста >>

Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна.
Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа. Учителя е роден на 11 юли 1864 г. В с. Николаевка, варненско. След като е изкарал средното си образование във Варна и Свищов, той отива в с.
към текста >>

При тържеството и църквата на първородните, които са написани на небесата, и при Бога, Съдник на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали съвършенство. “
Това е една от службите на пирамидите. Агарта има два клона в Европа: в Рила и.в Алпите. Там висшите същества живеят в етерни тела. Който иска да знае повече по този въпрос, нека чете Посланието към евреите, гл. 12, стихове 22, 24: „Но пристъпихте до гората Сион и до гората на живия Бог, Небесния Йерусалим и до безчетни ангели. При тържеството и църквата на първородните, които са написани на небесата, и при Бога, Съдник на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали съвършенство. “ България е избрана за център, понеже е близо до Рила. Запитах Учителя: Защо не бе избрана Швейцария, която е близо до Алпите. Той ми отговори: „Защото България едновременно е славянска страна, а Небето е решило да възложи на славянството велика мисия - изграждането на новата култура. “ Трябва да се каже, че първият, който е говорил подробно за мисията на славянството, е Учителя. Вярно е, че и Достоевски, и Соловьов и др.
към текста >>

25. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На една тържествена вечеря, каквато всеки род си устройва в началото на постите, определени от православната църква, бях седнал и аз на масата, заедно с всички роднини.
Това напълно ме откъсваше от шумните, пълни с палавост и живот мои съученици. Тази уединеност твърде много допринасяше за едно по-задълбочено вглъбяване в света на мистичното. Между другото, по това време реших да стана вегетарианец. Бях чел вече литература, засягаща въпроса за вегетарианството и въздържанието. Една среща, която имах в габровския манастир с група толстоисти, начело с известния Стефан Андрейчин, утвърди окончателно у мен мисълта да стана вегетарианец. На една тържествена вечеря, каквато всеки род си устройва в началото на постите, определени от православната църква, бях седнал и аз на масата, заедно с всички роднини. Пред мен беше богато наредена трапеза, с най-различни безупречно направени яденета. А моята майка и жените от нашия род бяха общопризнати майсторки в кулинарното изкуство. Всичко на трапезата беше приготвено само от месо, така изискваше тържеството. Баща ми беше нещо като церемониалмайстор. Нареди да се прикади и тържествено да се прочете молитвата за този случай.
към текста >>

26. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, Константин Дъновски, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца. Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му. Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба. Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой.
към текста >>

Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден.
На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и Левски. В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа. Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден. Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението". Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила! Човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде.
към текста >>

онзи странен монах срещнал тримата младежи в църквата "Се.
Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстой, Достоевски, Короленко, Тургенев, Юго и др. Повдигна се вълна от протест в Русия и на Запад. Дойде и Освобождението. Когато през 1854 г. онзи странен монах срещнал тримата младежи в църквата "Се. Димитър", той се спрял на бащата на Учителя. Него е намерил достоен за делото. За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски. Той е един от първите възрожденци, радетел на първото варненско училище за българчета. Антиминсът е свързан с Учителя, Той е знаме и надежда.
към текста >>

За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски.
Дойде и Освобождението. Когато през 1854 г. онзи странен монах срещнал тримата младежи в църквата "Се. Димитър", той се спрял на бащата на Учителя. Него е намерил достоен за делото. За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски. Той е един от първите възрожденци, радетел на първото варненско училище за българчета. Антиминсът е свързан с Учителя, Той е знаме и надежда. "Ето - иде скоро! " И наистина, Освобождението дойде. Дойде и Учителя, създадоха се условия за неговата духовна работа.
към текста >>

27. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

То не е секта, не е църква.
За Всемирното Бяло Братство Учителя казва: Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички писатели, свещеници, проповедници, философи, хората на науката и изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство. Културата и правдивостта в света се подтикват от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Бялото Братство не е нещо видимо. То не е секта, не е църква. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Братята от Бялото Братство са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се Братя на Любовта. Други на Мъдростта, наричат се Братя на Мъдростта, Те принадлежат на науката и изкуствата. Те носят знанието на човечеството.
към текста >>

28. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така се стига до атентата в църквата Света Неделя.
Това създава голямо напрежение. Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча настотелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат решението. Но докато преминат по околните пътища на дългите и бавни нелегални канали до България, пратениците закъсняват. Те не успяват да спрат тръгналия по неудържим наклон военен център, който вече е решил на терора да отговаря с терор. Така се стига до атентата в църквата Света Неделя. На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе. В момента се извършва погребалното опело на запасния генерал Константин Георгиев, бивш началник-щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. Под развалините намират смъртта си стотина души и двойно повече са ранените. След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите.
към текста >>

На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе.
Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча настотелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат решението. Но докато преминат по околните пътища на дългите и бавни нелегални канали до България, пратениците закъсняват. Те не успяват да спрат тръгналия по неудържим наклон военен център, който вече е решил на терора да отговаря с терор. Така се стига до атентата в църквата Света Неделя. На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе. В момента се извършва погребалното опело на запасния генерал Константин Георгиев, бивш началник-щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. Под развалините намират смъртта си стотина души и двойно повече са ранените. След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори.
към текста >>

Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото Дело.
След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори. Всичко това приключва докъм края на месец юни, същата година, когато политическото напрежение притихва и става възможно организирането на наш събор в Търново. Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражнения със съпровод на оркестър. Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в душата на всеки посетител. Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото Дело. Тя се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне това светло дело и не изпущаше случай да подтикне и официалната власт срещу Учителя. Поддавайки се на това, властта, освен че интернира Учителя във Варна през 1917 година, по-късно още на два пъти Го вика да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самите протоколи от разпитите.
към текста >>

29. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи, чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знания за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват.
към текста >>

30. 52b ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

1. Относно официалното вероизповедание на държавата ни и на църквата ни.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 4 октомври, 1937 година. Учителя Дънов да отговори на следните въпроси в най-големи подробности, с оглед, в хармония с беседите Му, печатани в специални издания, именно: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата ни и на църквата ни. 2. Относно държавата ни, организацията ни, властта и законите на страната. 3. Относно правораздаването и съдийската ни колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно Българската народна армия .
към текста >>

Към тази Българска религия и църква, която служи на своя народ, за неговото повдигане и облагородяване, моята Любов към тях.
Към втория спадат народ, държава и личност. Към третия - мозъчната, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, които има с Божествения свят. Следователно, религията е един институт, който има за задача да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да държи човека във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближния си и народа си. Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази Българска религия и църква, която служи на своя народ, за неговото повдигане и облагородяване, моята Любов към тях. Държавата, е външната страна на Българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революцията, ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството.
към текста >>

31. 91 УЧИТЕЛЯ - биографични данни - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Негов баща е известният възрожденец и радетел за Българска църква поп Константин Дъновски.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] УЧИТЕЛЯ - биографични данни Учителя Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни, стар стил) 1864 година в село Николаевка (Хадърча) - Варненско. Негов баща е известният възрожденец и радетел за Българска църква поп Константин Дъновски. След като завършва средното си образование във Варна и Свищов, през учебната 1887/1888 година Петър Дъновски става народен учител в с. Хотанца, Русенско. А през септември 1888 година отпътува за Америка, където прекарва седем години в следване и завършва медицина и богословие. Завръща се през месец февруари 1895 година. Следващата година написва и издава своята първа книга "Наука и възпитание", където могат да се видят основните идеи на учението, което по-късно разработва в Своите лекции и беседи.
към текста >>

32. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като една по-голяма и силна проява на езотеричния център, като реакция на изгубването на вътрешната страна на учението от християнската църква, се явява богомилството в България, което просъществува 4-5 века и се превърна в масово народно движение, като винаги имаше за тил езотеричния център.
Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена. Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция. В същия дух работеха и различните гностични школи като Ориген, Валентин, неоплатониците и цялата александрийска школа. Като една по-голяма и силна проява на езотеричния център, като реакция на изгубването на вътрешната страна на учението от християнската църква, се явява богомилството в България, което просъществува 4-5 века и се превърна в масово народно движение, като винаги имаше за тил езотеричния център. Когато те бяха разпръснати и изгонени из България, този езотеричен център се премести на запад и от него се роди вътрешният розенкройцерски орден, който пое ръководството на западноевропейската култура. Розенкройцерският орден остана скрит за света цели 2-3 века и чак през седемнадесети век се изнесоха някои от неговите учения на по-широк кръг от хора, но той незабелязано от никого стимулираше мисълта на западния човек и под влиянието па тези импулси се роди и разви цялата култура на Западна Европа. В по-ново време, като израз на този розенкройцерски дух, се явява външната школа на розенкройцерите, ръководена от Макс Хайндел и преди нея школата на Рудолф Щайнер, който изнесе много от езотеричните християнски учения и им даде по-широка известност. Като последен външен израз на християнския езотеричен център се явява движението на Бялото Братство в България, начело на което стои Учителят. Той казва: Зад мене стои цялото небе.
към текста >>

33. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква.
Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е.
към текста >>

Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата.
По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции.
към текста >>

Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали.
Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа.
към текста >>

Школата подкрепяше и ръководеше църквата.
Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки.
към текста >>

Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е.
И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи.
към текста >>

Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа.
Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя.
към текста >>

Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси.
Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина.
към текста >>

Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни.
Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел.
към текста >>

Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища.
Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност.
към текста >>

Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата.
Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал.
към текста >>

„Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала."
Това е втората важна особеност на западното езотерично учение. Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека. Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните:
към текста >>

Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата.
По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах.
към текста >>

1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател.
Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него.
към текста >>

Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах.
Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
към текста >>

Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него.
1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката.
към текста >>

34. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет.
Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също и от много от църковните отци, като напр. Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти. Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил." Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет. Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето. Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит. Това е една Велика окултна Истина. Така че, животът на Исус, въпреки че съвпада със слънчевия мит е чисто исторически, като се има предвид великия закон на аналогията - това, което е долу е подобно на това, което е горе. Ямблих, неоплатоник, е написал Биография на Питагор, в която казва, че Питагор прилича толкова много по живота си на Исус, че може да се вземе за подражание на последния.
към текста >>

35. АМОНИУС САКУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Американският професор Александър Уилдер, говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна интуиция, широките му познания, близостта и приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент и Атенагор и с най-учените философи на епохата, спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни така добре.
АМОНИУС САКУС Амониус Сакус се е родил към края на втори век след Христа, неизвестно точно кога и е умрял през 243 година. Той не е писал нищо, но е говорил на учениците си, които впоследствие предават това, което той им говорил. Той сам казва, че не изнася някакво свое учение, а продължава делото на Великия Хермес. И той казва още, че учението за което говори, се намира в книгите на Хермес, откъдето Питагор и Платон са почерпили знанието и са го пренесли в Гърция. Американският професор Александър Уилдер, говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна интуиция, широките му познания, близостта и приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент и Атенагор и с най-учените философи на епохата, спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни така добре. Той успя да съедини и съгласува мненията си с най-големите учени и общественици на римската империя, които бяха малко склонни да губят времето си с диалектически разсъждения и суеверна практика. Постигнатите плодове на неговата дейност днес се виждат във всички християнски страни, защото всички главни учения носят белега на неговата моделираща ръка. Всички стари философи имат последователи между съвременниците и дори сред самия юдеизъм, подчинен на изменения, които бяха внушени от Александрия. Амониус беше човек с големи познания, чудновато надарен, водещ живот без петна, пълен с обич и доброта. Неговото почти свръхчовешко съзнание и множество други качества му придадоха титлата Теодидактус - Божествен Учител, но той скромно, следващ примера на Питагор, се задоволяваше да носи титлата Филалет или приятел на Истината.
към текста >>

36. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Макар, че школата външно престанала да съществува, все пак неоплатоническите идеи, особено философията на Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго време.
Неговата мисъл преминава през цялото Средновековие. Той имал много приемници на катедрата в Атина. По- известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа и Дамаский. От него има също така запазени доста интересни съчинения. Той бил един от последните преподаватели на.неоплатоническата философия в академията в Атина, защото през 529 година след Христа император Юстиниян наредил да закрият тази школа и изгонил от империята си всички езически философи. Макар, че школата външно престанала да съществува, все пак неоплатоническите идеи, особено философията на Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго време. И всички по-късни мистици в църквата или вън от нея са говорили за мистичните дълбочини на Бога както Прокъл. Цялата неоплатоническа философия се основава предимно на коментарии на Платон и всички нейни апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да получат откровение за същността на битието, на Духа и на живота. Те са се издигнали над сетивния свят и са търсили света на Духа. Изхождайки от Платон, те изхождат от древните мистерии, защото видяхме, че Платон изнесе учението на мистериите във философска форма. Те продължиха неговата работа, като си служеха и с по-конкретни окултни изкуства като теургията, магията, астрологията и пр.
към текста >>

И всички по-късни мистици в църквата или вън от нея са говорили за мистичните дълбочини на Бога както Прокъл.
Той имал много приемници на катедрата в Атина. По- известни са: Марин, неговият биограф, Изидор от Газа и Дамаский. От него има също така запазени доста интересни съчинения. Той бил един от последните преподаватели на.неоплатоническата философия в академията в Атина, защото през 529 година след Христа император Юстиниян наредил да закрият тази школа и изгонил от империята си всички езически философи. Макар, че школата външно престанала да съществува, все пак неоплатоническите идеи, особено философията на Прокъл се закрепила и запазила в църквата още дълго време. И всички по-късни мистици в църквата или вън от нея са говорили за мистичните дълбочини на Бога както Прокъл. Цялата неоплатоническа философия се основава предимно на коментарии на Платон и всички нейни апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да получат откровение за същността на битието, на Духа и на живота. Те са се издигнали над сетивния свят и са търсили света на Духа. Изхождайки от Платон, те изхождат от древните мистерии, защото видяхме, че Платон изнесе учението на мистериите във философска форма. Те продължиха неговата работа, като си служеха и с по-конкретни окултни изкуства като теургията, магията, астрологията и пр. Неоплатониците като мистици и езотерици, като хора, които са познавали мистериите, са искали да посочат, че всички религии са имали Божествен произход, но впоследствие, с течение на времето, са изопачени.
към текста >>

37. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко.
Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир.
към текста >>

Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус.
Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха.
към текста >>

И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите.
към текста >>

38. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа.
Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна. И след възкресението Христос се явява на учениците си в течение на 40 дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на Учението и ги е прекарал през Посвещение. Той е, така да се каже, събудил тяхните минали Посвещения, това, което те са придобили в миналото, за да ги приготви за работата, която им възлага. Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа. В древните Посвещения седемте степени, през които минава ученикът, са кръщавани с различни имена. Първата степен се е наричала ВРАНА, втората - ОКУЛТНИЯТ, третата - ВОЮВАЩИЯТ, четвъртата - ЛЪВ. Петата степен е наричана с името на народа, към който принадлежи кандидатът за Посвещение. Така например у юдеите той е наричан ИЗРАИЛТЯНИН. И затова Христос, като вижда Натанаил че идва при него, казва: "Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавщина".
към текста >>

39. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си".
"За да избегнете лошите последствия от Първия Принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа". "Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този живия Христос, Който е у вас и между вас. Избийте този клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас. Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите". "Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си". "Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника. Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство.
към текста >>

40. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква.
И всички сцени, събития и явления, които се описват около Възкресението и Възнесението са пълни със смисъл и значение, а не са случайно станали неща. Това показва дълбоката езотерична композиция на Евангелията, а не на случайно написани биографии или истории. След Възнесението следват Петдесетницата, изливането на Святия Дух върху апостолите. Но преди това, по предложение на Петър, е избран 12-я апостол, за да попълнят кръга на 12-те. След това Петър от името на 12-те говори на народа на различни чужди езици. Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули.
към текста >>

В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те.
Това показва дълбоката езотерична композиция на Евангелията, а не на случайно написани биографии или истории. След Възнесението следват Петдесетницата, изливането на Святия Дух върху апостолите. Но преди това, по предложение на Петър, е избран 12-я апостол, за да попълнят кръга на 12-те. След това Петър от името на 12-те говори на народа на различни чужди езици. Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули. На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на Христовото Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
към текста >>

41. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност".
И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други. Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия. Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин. Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите. Още в първата глава, след като споменава за изкушението, той почва да описва знаменията на Христос и се казва: "Той поучаваше като един, Който има власт", т.е.
към текста >>

42. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според други сведения той е основател на църквата в Александрия и бил ръкоположен за нейн епископ.
В този дом дошъл и Петър, когато Ангелът го извадил от затвора. Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването им до остров Кипър и в други места. Но след това се отделил от тях и се връща в Ерусалим и Павел говори за него като негов сътрудник в евангелието. По-сетне той придружава Петър във Вавилон. Петър го нарича свой син в духовен смисъл. Според други сведения той е основател на църквата в Александрия и бил ръкоположен за нейн епископ. Станал жертва на гоненията, като претърпял мъченическа смърт. Със своята краткост и скромност Евангелието на Марко заема особено място между четирите Евангелия. То е кратко и сбито и съдържа всичко, каквото го има и в другите Евангелия, но съкратено. Но всъщност Евангелието на Марко не е кратко поради беднота на идеи, но поради богатството, което съдържа в себе си. Неговата краткост е езикът на едно мощно космическо волево концентриране.
към текста >>

Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква.
Той показва по-малко неща от другите, затова защото целта му не е да изразява мъдри мисли, а един импулс на сила. Евангелието на Марко е Евангелие на волята. Стилът на това Евангелие е като щурмуване напред в свръхземните висини. В него може да се долови нещо от това, което средновековната легенда Аурея дава върху значението на името Марко. Там се казва, че това име произхожда от думата марк, което значи тежък чук, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави да излиза звук със същия удар. Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на апостол Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях е написал своето Евангелие. Легендата Аурея прибавя към този образ отделни черти. Тя казва, че Марко бил левит и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва Евангелието. След това, когато бил далеч от Рим, той написал своето Евангелие.
към текста >>

В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града.
По-късно, по поръчение на Петър той заминал за Египет. От Александрия, където главно действал, той провел двугодишна дейност в Пентаполис, т.е. в областта на старата Киринея, на северния бряг на Африка, между Египет и Картаген. Накрая по заповед на Нерон, т.е. по същото време, когато Петър и Павел са претърпели мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия. В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града. докато не останал никакъв живот в него. И доднес още в Египет се срещат следите на евангелист Марко. Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба. От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
към текста >>

Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба.
Накрая по заповед на Нерон, т.е. по същото време, когато Петър и Павел са претърпели мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия. В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града. докато не останал никакъв живот в него. И доднес още в Египет се срещат следите на евангелист Марко. Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба. От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
към текста >>

43. ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С познанията и лекарското си изкуство той е бил много полезен на първоначалната църква.
ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ За Лука, който е от гръцки произход и е бил лекар, усвоил е много добре гръцката култура и език, се казва, че е написал Евангелието си под ръководството на апостол Павел, когото той е придружавал в много пътувания. По широтата на възгледите Лука прилича на апостол Павел. И в неговото Евангелие Христос е представен като състрадателен, милостив, любвеобилен, приятел на грешниците и страдащите, като Спасител на Света. С познанията и лекарското си изкуство той е бил много полезен на първоначалната църква. По предговора на неговото Еевангелие се вижда, че то е отправено към някой си Теофил, гръцки или римски благородник около 63-та година след Христа. Но тази дума е гръцка и ако се преведе, означава Божи приятел. Затова според някои Евангелието е отправено въобще към Божите приятели. Лука също е написал Деянията на апостолите. Както казах, евангелист Лука съвсем не е бил прост човек.
към текста >>

44. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата.
За него се мисли, че е бил най-младият апостол. Ползвал се е с името "ученикът, когото Господ обичаше". На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е".
към текста >>

После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата.
И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово.
към текста >>

Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата.
Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта. Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите апостоли.
към текста >>

Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град.
3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа. 4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист. 5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен. Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град. Бил е председател на апостолския събор в 51-ва година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда.
към текста >>

45. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово.
Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос.
към текста >>

46. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят.
С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно". Можем да кажем, че Христос не даде на Петър нищо друго, освен това, което той сам притежаваше в този миг на изповядването на Христа, именно ключа, който може да отключи вратата на познанието, вратата на виждането. Това е шестото знамение. Христос се готви да изпълни седмото знамение. Неговото съдържание е смърт и Възкресение.
към текста >>

47. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души.
Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ и с това историята на човечеството. Тук ние виждаме как на земята човечеството все повече изживява старото Божие наследство. Евангелията ни рисуват идването на Небето на земята, а Деянията на апостолите ни описват земята все повече проникната от Небето. В този процес, който се извършва с течение на времето, се редуват пред нас три кръга един след друг, в които има известно подобие. Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество.
към текста >>

48. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък, в началото на 8-ма глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи.
Те изпадат в ярост, извеждат го на края на града и го убиват с камъни. Като хвърляли камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа". Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили при един младеж на име Савел. По-нататък, в началото на 8-ма глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип.
към текста >>

"А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата".
Като хвърляли камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа". Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили при един младеж на име Савел. По-нататък, в началото на 8-ма глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип. Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име.
към текста >>

И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия.
След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които настроили народа против апостолите. Те били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е умрял. Но той оживял и влязъл в града. На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици. И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство. И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват. Там преседяли доста време с учениците си. В 15_та глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение. Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос. На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците.
към текста >>

От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия.
И Господ казал на Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти причини зло, защото имам много люде в този град". Той останал в този град година и половина и ги поучавал в Божието Слово. Пак под влияние на противници и юдеи се подига гонение, но минава благополучно. След като се простил с учениците, заминал за Сирия с Акила и Прискила. Като стигнал в Ефес той ги оставил там и сам влязъл в синагогата, и разисквал с юдеите. От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия. И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците. Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение.
към текста >>

Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия.
Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет. На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим.
към текста >>

В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления.
Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет. На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим. Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили.
към текста >>

Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит.
През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-та глава, 24 стих. Но по-вероятно е да е отишъл на изток, като е посетил различните християнски църкви, основани по-рано от него. Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит. В 67-ма година той пристигнал в Рим, в най-големия разгар на гоненията на християните при император Нерон. Жертва на това гонение в 67~ма година станал и апостол Павел. Поради това, че бил римски гражданин, бил посечен с меч. През тази година жертва на гонението става и апостол Петър, който бил разпънат на кръст, надолу с главата.
към текста >>

49. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това станало убийството на Стефан и най- после, в 62-ра година намира смъртта си Яков Праведния, председател на ерусалимската църква.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА Християнството възникнало в средата на юдейството и юдеите били първите върли противници на Християнството в лицето на техните водачи, докато народът приемал Учението. Първото голямо гонение станало в 43-та година и жертва на гонението станал Яков Заведеев. Тогава Ирод искал да убие Петър, но Господ го извадил от тъмницата и го спасил. След това станало убийството на Стефан и най- после, в 62-ра година намира смъртта си Яков Праведния, председател на ерусалимската църква. В 67-ма година Веспасиян обсадил Ерусалим, но понеже бил провъзгласен за император, неговият син Тит продължил обсадата. Християните предвидили запустяването на града и се изселили към река Йордан, в град Пело, за което после юдеите ги обвинявали като изменници на родината. Тит разрушил Ерусалим и храма. През време на обсадата загинали повече от един милион евреи. Но омразата против християните не стихнала.
към текста >>

Тяхната църква, която била най-хубавото здание в града, била разрушена до основи.
Така още в първите години на неговото царуване, по негова заповед в Рим били умъртвени мъченически няколко християни за отказа им да вземат участие в националния култ. Той изгонил от своята свита всички християни и заповядал да се очисти войската от християните. В 303-та година Деоклетиян издал първия едикт против християните. Християните се лишавали от всички права, богослужението им било забранено и храмовете им обречени на разрушение. Първи жертви на тези гонения станали Никомодийските християни. Тяхната църква, която била най-хубавото здание в града, била разрушена до основи. Деоклетиян бил под влияние на своя зет Галерий, който бил управител на източната област. Неговата жена и дъщеря му били тайни християни. Това много го озлобило. Гоненията продължили и след Деоклетиян. Но гонителите най-много се смущавали от факта, че езическото общество не вземало участие в гоненията на християните, а заставало на тяхна страна.
към текста >>

Така в Християнството се оформила от една страна християнската църква, а от друга страна тайно и скрито продължавали да работят и до наши дни езотеричните групи, ръководени и вдъхновявани от Духа на Учителя Исус и неговият помощник апостол Йоан.
Те от своя страна бяха приели известни идеи от техните Мистерии и като не ги прилагаха, избиха в гонение на Христос. За враждебността на юдеите против Христос има много други дълбоки причини, за които сега няма да говоря. Приложението, за което става въпрос, бива индивидуално и колективно. Но след преставането на гоненията и след признаването на Християнството за официална религия в 353"та година Християнството изгубило своята вътрешна сила и се превърнало в в една външна религия. Вътрешната връзка постепенно се изгубила и този Дух, който въодушевявал всички християни до последните мъченици в началото на четвърти век, се оттеглил, защото и самите християни възприели само буквата на Учението и изгубили вътрешното разбиране на Учението и постепенно от гонени и преследвани, станали гонители на онези, които държали за вътрешното разбиране на Учението, на истинските Христови последователи, което продължава и до днешни времена. Така в Християнството се оформила от една страна християнската църква, а от друга страна тайно и скрито продължавали да работят и до наши дни езотеричните групи, ръководени и вдъхновявани от Духа на Учителя Исус и неговият помощник апостол Йоан.
към текста >>

50. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Също и по-младият Яков, за когото се говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на Ерусалимската църква.
Напълно последователното и строго отделяне на всяко езическо естество било извършено само от двете южни колена. Така се образувало юдейството като противоположност на езичеството. И ако има нещо вярно в сравнението, което се прави между дванадесетте апостоли, това ни показва, че и всред самия кръг на апостолите специфично юдейският елемент отстъпва назад пред галиео-израилския елемент. Както само две от племената били юдейски, така и само двама от 12-те апостоли били юдеи. С положителност се знае за Юда Искариотски, че е от юдейски произход и за евангелист Матей, но неговото юдейство е, така да се каже, притъпено от принадлежността му към есейството. Също и по-младият Яков, за когото се говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на Ерусалимската църква. Обикновено се мисли, че в юдейството е съществувало единно схващане за идването на Месия. Можем да различим най-малко 3-4 коренно различни схващания за Месия, които са се култивирали в три-четири различни юдейски групи. Първата от тези групировки е била тази на фарисеите. Те вярвали във възкресението на мъртвите като едно еднократно велико чудо, за което вярвали, че те отиват към него и го свързвали с великото чудо на идването на Месия. Те си имали свои тайни, свои Школи за занимание и членовете на тези Школи е трябвало да минат девет степени на вътрешно развитие.
към текста >>

51. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук ясно е подчертана мисълта, че в Дух и Истина трябва да се служи на Бога, а не по форма в тази или онази църква.
От 21 до 24 стих са казани много важни думи: "Казва й Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в този хълм, нито в Ерусалим ще се покланят на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем. Защото спасението е от юдеите. Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в Дух и Истина, защото такива иска Отец да бъдат поклониците Му. Бог е Дух и ония, които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят". Тук ясно е подчертана мисълта, че в Дух и Истина трябва да се служи на Бога, а не по форма в тази или онази църква. По-нататък, когато жената повдига въпроса за Месия, Исус й казва: "Аз, Който се разговарям с тебе, съм Месия". С този стих Христос сам отговаря на онези, които считат, че Той не е Месия. Споменавам това, защото има някои, които считат, че Исус не е Месия и че Месия един ден щял да дойде след хиляди години.
към текста >>

52. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

С това Той назначаваше на служба Петър да бъде ръководител на новообразуваната общност, на новосъздадената църква.
Като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Сине Йонов, обичаш ли Ме повече от тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш. Това се повтаря три пъти, което също не е случайно. При всяко казване Христос му казва: Паси агънцата Ми, паси овцете Ми. Това е едно поръчение за ръководене на тези, които ще повярват в Него. С това Той назначаваше на служба Петър да бъде ръководител на новообразуваната общност, на новосъздадената църква. След като му казва с каква смърт има да прослави Бога, казва му: "Върви след Мене". Петър, обръщайки се вижда, че иде подире му ученика, когото Исус обичаше и който на Тайната Вечеря Го попита кой ще Го предаде. Него, прочее, като видя Петър, каза на Исуса: Господи, а на този какво ще стане? Исус му казва: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.
към текста >>

53. 4. КОЙ СЪМ АЗ? - Влад Пашов (1902- 1974)

Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква, и портите на ада няма да й надделеят.
В Пътя на развитие пред ученика ще бъде поставен въпросът да познае своя Учител. И от правилния отговор ще зависи и неговото по-нататъшно развитие. Тук Петър отговаря за всички ученици. И отговорът му идва спонтанно. В другите Евангелия е казано, че в отговор на това Христос му казва: "Блажен си, Петре, плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небесата, ти открил това. Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква, и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на Небесното Царство. И каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето; и каквото развържеш на Земята ще бъде развързано и на Небето". Тук е показано, че Петър е имал едно велико откровение, познал е Христа. И в отговор на това Христос му казва горните думи. Това показва, че той преминава през едно Посвещение и е назначен на служба, да връзва и развързва кармата на хората.
към текста >>

54. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст.
Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина.
към текста >>

В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи.
И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия.
към текста >>

55. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква".
Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите. Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради. Планинската проповед е полагане основата на храм. И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква". С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание.
към текста >>

- Христос - ще съгради Своята църква.
Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание. Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа. Много Тайни крие планинската проповед в себе си. Всяка дума, всяко изречение в нея крие известна Тайна.
към текста >>

56. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да я надделеят.
И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият Син ще дойде". Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30) В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча. В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да я надделеят. Ще ти дам ключовете на Небесното Царство и каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето; и каквото развържеш на Земята, ще бъде развързано на Небето". След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките". В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука. Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз. Този човешки аз още не е укрепнал.
към текста >>

Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз.
И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да я надделеят. Ще ти дам ключовете на Небесното Царство и каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето; и каквото развържеш на Земята, ще бъде развързано на Небето". След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките". В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука. Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз. Този човешки аз още не е укрепнал. Той от една страна е свързан с Божественото, той казва " Ти си Христос" ;от друга страна - със света, на когото Христос казва: " Махни се от Мене, Сатано". В заключение на тази мисъл и сцена, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син, идещ в Царството Си". Непосредствено след това, в началото на 17-та глава, следва сцената с Преображението, където Христос се изявява в Своята Слава пред тримата ученици. Значи горната мисъл се отнася за Преображението, което само по себе си крие много Тайни, на които няма да се спирам тук.
към текста >>

57. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

1. Послание до Ефеската Църква - Първата културна епоха ......................................... 151
АПОКАЛИПСИСЪТ НА СВ. ЙОАН КНИГА НА ТАЙНИТЕ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА .................................................. 127 II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ 137 III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ - СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА ................... 143 1. Послание до Ефеската Църква - Първата културна епоха ......................................... 151 2 Послание до Смирненската Църква - Втората културна епоха ................................... 153 3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха .................................... 154 4. Послание до Тиатирската Църква - Четвъртата културна епоха ................................ 157 5. Послание до Църквата в Сардие - Пета културна епоха .......................................... 159 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха ................................ 161
към текста >>

2 Послание до Смирненската Църква - Втората културна епоха ................................... 153
ЙОАН КНИГА НА ТАЙНИТЕ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА .................................................. 127 II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ 137 III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ - СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА ................... 143 1. Послание до Ефеската Църква - Първата културна епоха ......................................... 151 2 Послание до Смирненската Църква - Втората културна епоха ................................... 153 3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха .................................... 154 4. Послание до Тиатирската Църква - Четвъртата културна епоха ................................ 157 5. Послание до Църквата в Сардие - Пета културна епоха .......................................... 159 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха ................................ 161 7. Послание до Лаодикийската Църква - Седмата културна епоха ................................ 165
към текста >>

3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха .................................... 154
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА .................................................. 127 II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ 137 III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ - СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА ................... 143 1. Послание до Ефеската Църква - Първата културна епоха ......................................... 151 2 Послание до Смирненската Църква - Втората културна епоха ................................... 153 3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха .................................... 154 4. Послание до Тиатирската Църква - Четвъртата културна епоха ................................ 157 5. Послание до Църквата в Сардие - Пета културна епоха .......................................... 159 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха ................................ 161 7. Послание до Лаодикийската Църква - Седмата културна епоха ................................ 165 IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО 166
към текста >>

4. Послание до Тиатирската Църква - Четвъртата културна епоха ................................ 157
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ 137 III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ - СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА ................... 143 1. Послание до Ефеската Църква - Първата културна епоха ......................................... 151 2 Послание до Смирненската Църква - Втората културна епоха ................................... 153 3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха .................................... 154 4. Послание до Тиатирската Църква - Четвъртата културна епоха ................................ 157 5. Послание до Църквата в Сардие - Пета културна епоха .......................................... 159 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха ................................ 161 7. Послание до Лаодикийската Църква - Седмата културна епоха ................................ 165 IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО 166 V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН - ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24-те СТАРЦИ И
към текста >>

5. Послание до Църквата в Сардие - Пета културна епоха .......................................... 159
III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ - СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА ................... 143 1. Послание до Ефеската Църква - Първата културна епоха ......................................... 151 2 Послание до Смирненската Църква - Втората културна епоха ................................... 153 3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха .................................... 154 4. Послание до Тиатирската Църква - Четвъртата културна епоха ................................ 157 5. Послание до Църквата в Сардие - Пета културна епоха .......................................... 159 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха ................................ 161 7. Послание до Лаодикийската Църква - Седмата културна епоха ................................ 165 IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО 166 V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН - ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24-те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ ............................................................ 174
към текста >>

6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха ................................ 161
1. Послание до Ефеската Църква - Първата културна епоха ......................................... 151 2 Послание до Смирненската Църква - Втората културна епоха ................................... 153 3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха .................................... 154 4. Послание до Тиатирската Църква - Четвъртата културна епоха ................................ 157 5. Послание до Църквата в Сардие - Пета културна епоха .......................................... 159 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха ................................ 161 7. Послание до Лаодикийската Църква - Седмата културна епоха ................................ 165 IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО 166 V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН - ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24-те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ ............................................................ 174 VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА...................................................................... 176
към текста >>

7. Послание до Лаодикийската Църква - Седмата културна епоха ................................ 165
2 Послание до Смирненската Църква - Втората културна епоха ................................... 153 3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха .................................... 154 4. Послание до Тиатирската Църква - Четвъртата културна епоха ................................ 157 5. Послание до Църквата в Сардие - Пета културна епоха .......................................... 159 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха ................................ 161 7. Послание до Лаодикийската Църква - Седмата културна епоха ................................ 165 IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО 166 V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН - ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24-те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ ............................................................ 174 VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА...................................................................... 176 VII.ОТВАРЯНЕТО I1A СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА ........................................................ 180
към текста >>

58. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първо имаме животът на народа с неговите 12 колена, което е последвано от живота на Исуса в кръга на 12-те апостоли и най-после животът на църквата, която според Откровението на Йоана в едно първично явление, се състои от 12 пъти по 12 хиляди души.
Ние виждаме как на Земята човечеството все повече изразходва старото Божие наследство. Проникването на Земята от Небето става обект на все по-голям копнеж, но то е още предстоящо. Евангелията рисуват идването на Небето на Земята. Най-после Деянията на апостолите описват Земята все повече проникната от Небето. Тук виждаме да се редуват три кръга, които в известно отношение са изпълнени с подобни закони на формиране. Първо имаме животът на народа с неговите 12 колена, което е последвано от живота на Исуса в кръга на 12-те апостоли и най-после животът на църквата, която според Откровението на Йоана в едно първично явление, се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният, не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си чрез изобилието от отражения и повторения на едно по-високо поле. В началото на всеки един от тези кръгове стои избиването на децата. Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по заповед на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей. В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем.
към текста >>

Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков.
Тези три живота са свързани помежду си чрез изобилието от отражения и повторения на едно по-високо поле. В началото на всеки един от тези кръгове стои избиването на децата. Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по заповед на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей. В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем. На третата степен на това отговаря гоненията на християните, чието начало самата книга Деяния на апостолите описва. Наред с юдеите, които убиват с камъни Стефана, отново има един Ирод, който посяга на младия живот на църквата чрез обезглавяването на по-стария апостол Яков. За Деянията на апостолите добиваме един важен ключ, когато ги разгледаме като описание на един живот от по-висше естество. Това не е животът на едно отделно същество, а на една общност. Но тук не се описва, както в Стария Завет, една общност, свързана чрез кръвта, а една общност, свързана чрез Духа. Старият Завет е народен, а на това в Деянията на апостолите отговаря човечеството. Ние виждаме народите на човечеството като членове на тялото на Съществото, чийто живот ни се описва.
към текста >>

59. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във връзка с тази сцена в средновековната история на църквата опасността от предаването на духовното знание срещу пари се е наричало симония.
След събитието на слизането на Светия Дух стават няколко сцени, където Петър и Йоан са един до друг. Първо ги виждаме заедно при изцелението пред вратата на храма, за което са хвърлени в затвора. Също и по-късно действат заедно. В Самария, където работи дякон Филип, Петър и Йоан отиват и полагат ръце върху онези, които са били повярвали чрез проповедите на Филип. Там се явява и Симон магът, който иска апостолите да му продадат за пари дара да предава Светия Дух чрез полагане на ръце. Във връзка с тази сцена в средновековната история на църквата опасността от предаването на духовното знание срещу пари се е наричало симония. Оттам сцената, в която Петър и Йоан стоят срещу Симона мага, добива твърде особена светлина. Не случайно противостоящият носи същото име като Петър - Симон. Петър стои там, така да се каже, срещу своя тъмен двойник, който през историята на Петровото християнство никога не е преставал да стои до него. Но там е също и Йоан, като едно по-висше ръководство. Петър не е още самостоятелен.
към текста >>

60. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди.
Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният: В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение. За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността. Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди. Така че, първите християни са образували първите братски комуни, където благата са били общи и са се разпределяли според нуждите на всеки един. Така че девизът: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя. И ако на времето се е бил приложил този Принцип на братски общежития заедно с проникването на християнството в света, светът днес би имал друг образ и тези войни и недоразумения между народите отдавана биха изчезнали. Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения.
към текста >>

И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред Бога за него.
След това, както вече казах, самият Петър разрешава за себе си един важен въпрос, а именно, че Християнството трябва да се освободи от оковите на юдейството и да добие своята широта. Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма. Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни. 12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда. Това е описано по следния начин: "И като го хвана [Ирод], хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред Бога за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му. И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така.
към текста >>

А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел.
Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, което юдейските люде очакваха." /12;4-11/. След това Петър се отправя към дома на сестра Мария, майката на Йоана, наречен Марко и им се представя и им разправя, как го е избавил Господ. На сутринта става голямо смущение в тъмницата и стражарите, които са пазили тъмницата, са наказани със смърт. 13. От 13 та глава Петър постепенно като че изчезва ог сцената и на нея се явява Павел. В последния стих на 12-та глава се казва: "А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме бе Марко. А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/. И там намерили някой си магьосник, лъжепророк, който бил близък с управителя Сергий Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савла и поискал да чуе Божието Слово.
към текста >>

61. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени.
"А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука.
към текста >>

И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички." /1;19-21/.
Докле положа враговете Ти за твое подножие."? Не са ли те всички служебни духове, изпратени да слугуват на ония, които ще наследят спасение? " /1-14/. И защо не на ангелите подчини Той бъдещия свят, за който говори? А в Посланието към ефесяните казва: "... могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на Небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство /чинове на ангелската йерархия/ и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички." /1;19-21/. В Посланието към коринтяните казва: "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посели в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, Първороден преди всяко създание. Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на Небето и на Земята, видимо и невидимо, било Престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено. И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява."
към текста >>

църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко."
В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, Първороден преди всяко създание. Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на Небето и на Земята, видимо и невидимо, било Престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено. И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." "Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога." "Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството.
към текста >>

"Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога."
И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." "Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога." "Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието."
към текста >>

На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/.
Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете."
към текста >>

62. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/.
"Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил на пълно познат." /13;12/. "И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта." /13;13/. В 14-та глава продължава започнатото в 12-та и 13-та глава, като казва: "Следвайте Любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате." /14;1/. "Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/. "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/. "Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/. "Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/.
към текста >>

"Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/.
"И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта." /13;13/. В 14-та глава продължава започнатото в 12-та и 13-та глава, като казва: "Следвайте Любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате." /14;1/. "Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/. "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/. "Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/. "Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/. "Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."/14;20/.
към текста >>

"Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/.
В 14-та глава продължава започнатото в 12-та и 13-та глава, като казва: "Следвайте Любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате." /14;1/. "Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/. "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/. "Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/. "Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/. "Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."/14;20/. "Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите." /14;22/.
към текста >>

"Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/.
"Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/. "Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/. "Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/. "Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."/14;20/. "Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите." /14;22/. "Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поу чават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци." /14;31-32/. "Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир." /14;33/. "Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа." /14;37/.
към текста >>

63. 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Учителя казва, че той е бил въздигнат на третото небе, за да види там първообраза на църквата, която трябва да организира на земята.
Той ни говори, че е бил възнесен в рая, където е чул думи, които не могат да се изразят на човешки език, които на човека не е позволено да изговори. Също казва, че е бил възнесен до третото небе. Значи, с това той ни показва, както твърди и Окултната наука, че невидимият свят е разделен на области или светове, небесата - първо, второ, трето, и пр. А той е бил възнесен до третото небе. На третото небе се намират първообразите на всички неща, които съществува на земята. Затова Учителя казва, че той е бил въздигнат на третото небе, за да види там първообраза на църквата, която трябва да организира на земята. Тази мисъл, както и по-рано изказаните, ни показват, че Посланията на Павел са окултни познания, в които се изнасят откъслечни истини от Окултната наука във формата на писма.
към текста >>

64. 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява ВСИЧКО КЪМ всички." /1;19-23/.
12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ "Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на Мъдрост и на откровение, за да Го познаете." /1;17/. "И да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство." /1;18/. "И колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ. С която подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява ВСИЧКО КЪМ всички." /1;19-23/. "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме 11егово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/. "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/. "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." /6;10/.
към текста >>

"На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/.
С която подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява ВСИЧКО КЪМ всички." /1;19-23/. "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме 11егово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/. "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/. "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." /6;10/. "Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/. Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество. "Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите." /6;13/.
към текста >>

65. 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
"В Него имаме изкуплението си, прошението на греховете." /1;14/. "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, първороден преди всяко създание." /1;15/. "Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било Престоли или господства, било началства и власти, всичко чрез Него бе създадено." /1;16/.. "И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." /1;17/. "И Глава на тялото, т.е. на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." /1;17-20/. "... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата." /1;24-27/. "Него ние възвестяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна Мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа."/1;28/. "... Да познаят Тайната Божия, сиреч Христа, в Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и на знанието." /2;2-3/. "Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е Глава на всяко началство и власт." /2;9-10/.
към текста >>

"... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата." /1;24-27/.
"Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било Престоли или господства, било началства и власти, всичко чрез Него бе създадено." /1;16/.. "И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." /1;17/. "И Глава на тялото, т.е. на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." /1;17-20/. "... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата." /1;24-27/. "Него ние възвестяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна Мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа."/1;28/. "... Да познаят Тайната Божия, сиреч Христа, в Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и на знанието." /2;2-3/. "Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е Глава на всяко началство и власт." /2;9-10/. "Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смирение и поклонение на ангели, като наднича в неща, които уж е видял във видения, и със самохвалство се надува с плътския си ум, а не държи Главата Христос." /2;18-19/. .
към текста >>

66. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Нещата не трябва да се отнасят само до развитието на Християнската Църква, но до развитието на човечеството.
От друга страна, висшите духовни истини, оповестени в началото на Християнската ера, са били вложени, доколкото това е могло да бъде направено писмено, в Апокалипсиса на Св. Йоан. Но още в началото на Християнството екзотеричната мисъл не е била в състояние да разбере Езотеричното християнство, представено в Апокалипсиса. Затова още от ранното Християнство са разбирали Апокалипсиса буквално, вярвали са, че събитията, за които се говори, ще се развият във физическия свят. Вярно е, че на всяко духовно събитие отговаря едно физическо явление или събитие, но въпросът е, в течение на какво време ще се изявят тези физически събития. Това е грешката на тълкувателите на миналото... Защото Апокалипсисът, който говори за развитието на човека, човечеството и Вселената, засяга и физическата страна на това развитие, но въпрос е за времето. Нещата не трябва да се отнасят само до развитието на Християнската Църква, но до развитието на човечеството. Защото когато в Писанието се говори, че Църквата е тяло на Христа, се разбира от една страна човечеството в неговата целокупност, а в по-тесен смисъл - това е Бялото Братство. В 12-то столетие Йоахим дьо Флор е дал едно знаменито изяснение върху Апокалипсиса. Той открил, че в него се съдържат Тайните на Езотеричното християнство. Той също е показал, че външното Християнство винаги се е стремило да задуши Езотеричното християнство. От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство.
към текста >>

Защото когато в Писанието се говори, че Църквата е тяло на Христа, се разбира от една страна човечеството в неговата целокупност, а в по-тесен смисъл - това е Бялото Братство.
Но още в началото на Християнството екзотеричната мисъл не е била в състояние да разбере Езотеричното християнство, представено в Апокалипсиса. Затова още от ранното Християнство са разбирали Апокалипсиса буквално, вярвали са, че събитията, за които се говори, ще се развият във физическия свят. Вярно е, че на всяко духовно събитие отговаря едно физическо явление или събитие, но въпросът е, в течение на какво време ще се изявят тези физически събития. Това е грешката на тълкувателите на миналото... Защото Апокалипсисът, който говори за развитието на човека, човечеството и Вселената, засяга и физическата страна на това развитие, но въпрос е за времето. Нещата не трябва да се отнасят само до развитието на Християнската Църква, но до развитието на човечеството. Защото когато в Писанието се говори, че Църквата е тяло на Христа, се разбира от една страна човечеството в неговата целокупност, а в по-тесен смисъл - това е Бялото Братство. В 12-то столетие Йоахим дьо Флор е дал едно знаменито изяснение върху Апокалипсиса. Той открил, че в него се съдържат Тайните на Езотеричното християнство. Той също е показал, че външното Християнство винаги се е стремило да задуши Езотеричното християнство. От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство. Тази идея на Йоахим дьо Флор се възприема от някои францисканци, които виждаха в папата един вид символ на Антихриста.
към текста >>

От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство.
Нещата не трябва да се отнасят само до развитието на Християнската Църква, но до развитието на човечеството. Защото когато в Писанието се говори, че Църквата е тяло на Христа, се разбира от една страна човечеството в неговата целокупност, а в по-тесен смисъл - това е Бялото Братство. В 12-то столетие Йоахим дьо Флор е дал едно знаменито изяснение върху Апокалипсиса. Той открил, че в него се съдържат Тайните на Езотеричното християнство. Той също е показал, че външното Християнство винаги се е стремило да задуши Езотеричното християнство. От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство. Тази идея на Йоахим дьо Флор се възприема от някои францисканци, които виждаха в папата един вид символ на Антихриста. Тази идея бе разпространена по-късно от про-тестантизма. Те виждаха в лицето на папата Антихрист, а последователите на папата виждаха в лицето на Лютера Антихрист. Така противната страна бе винаги Антихрист, докато за себе си всеки запазваше правото на истински християнин. Така се е тълкувал Апокалипсисът, но, разбиран буквално, което се продължи до 19-ти век, когато се родиха материализмът и рационализмът, които навлязоха и в църквата.
към текста >>

Така се е тълкувал Апокалипсисът, но, разбиран буквално, което се продължи до 19-ти век, когато се родиха материализмът и рационализмът, които навлязоха и в църквата.
От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство. Тази идея на Йоахим дьо Флор се възприема от някои францисканци, които виждаха в папата един вид символ на Антихриста. Тази идея бе разпространена по-късно от про-тестантизма. Те виждаха в лицето на папата Антихрист, а последователите на папата виждаха в лицето на Лютера Антихрист. Така противната страна бе винаги Антихрист, докато за себе си всеки запазваше правото на истински християнин. Така се е тълкувал Апокалипсисът, но, разбиран буквално, което се продължи до 19-ти век, когато се родиха материализмът и рационализмът, които навлязоха и в църквата. И материалистът разсъждава по следния начин: "Никой не може да види бъдещето, тъй като и самият аз не мога да го видя. А това, което аз не виждам, и друг не може да види. Че имало посветени, които виждат в бъдещо, това е едно заблуждение. Аз мъчно предвиждам това, което може да се случи след 10 години, та как би могло да се предскаже това, което писано в Апокалипсиса. Ако авторът на Апокалипсиса е бил искрен, трябвало е да опише само това, което е било и което е документално доказано, което се е случило преди него или по негово време."
към текста >>

67. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

1. Древноиндуска, наречена в Апокалипсиса Ефеска църква;
Следатлантска раса, която се развива след Потопа и която е нашата настояща раса. След нея следват Шестата и Седмата раси, които ще дойдат в бъдеще. Нашата Пета раса се развива в течение на седем културни епохи или подраси, които, именно, авторът на Апокалипсиса нарича Църкви, т.е. общества от хора, и по нареждане на Духа им праща Послания, в които ги характеризира и определя техните достойнства и недостатъци. Тези културни епохи са следните: 1. Древноиндуска, наречена в Апокалипсиса Ефеска църква; 2. Древноперсийска, наречена в Апокалипсиса Смирненска църква; 3. Египетско-Халдейска, наречена в Апокалипсиса Пергамска църква; 4. Гръко-Латинска, наречена в Апокалипсиса Тиатирска църква; 5. Западноевропейска, наречена в Апокалипсиса Сардиска църква; 6. Шестата културна епоха е тази, която ще последва след настоящата.
към текста >>

2. Древноперсийска, наречена в Апокалипсиса Смирненска църква;
След нея следват Шестата и Седмата раси, които ще дойдат в бъдеще. Нашата Пета раса се развива в течение на седем културни епохи или подраси, които, именно, авторът на Апокалипсиса нарича Църкви, т.е. общества от хора, и по нареждане на Духа им праща Послания, в които ги характеризира и определя техните достойнства и недостатъци. Тези културни епохи са следните: 1. Древноиндуска, наречена в Апокалипсиса Ефеска църква; 2. Древноперсийска, наречена в Апокалипсиса Смирненска църква; 3. Египетско-Халдейска, наречена в Апокалипсиса Пергамска църква; 4. Гръко-Латинска, наречена в Апокалипсиса Тиатирска църква; 5. Западноевропейска, наречена в Апокалипсиса Сардиска църква; 6. Шестата културна епоха е тази, която ще последва след настоящата. Тя се заражда вече между славянството и от нея ще се развие Шестата коренна раса.
към текста >>

3. Египетско-Халдейска, наречена в Апокалипсиса Пергамска църква;
Нашата Пета раса се развива в течение на седем културни епохи или подраси, които, именно, авторът на Апокалипсиса нарича Църкви, т.е. общества от хора, и по нареждане на Духа им праща Послания, в които ги характеризира и определя техните достойнства и недостатъци. Тези културни епохи са следните: 1. Древноиндуска, наречена в Апокалипсиса Ефеска църква; 2. Древноперсийска, наречена в Апокалипсиса Смирненска църква; 3. Египетско-Халдейска, наречена в Апокалипсиса Пергамска църква; 4. Гръко-Латинска, наречена в Апокалипсиса Тиатирска църква; 5. Западноевропейска, наречена в Апокалипсиса Сардиска църква; 6. Шестата културна епоха е тази, която ще последва след настоящата. Тя се заражда вече между славянството и от нея ще се развие Шестата коренна раса. Тя е наречена в Апокалипсиса Филаделфийска църква.
към текста >>

4. Гръко-Латинска, наречена в Апокалипсиса Тиатирска църква;
общества от хора, и по нареждане на Духа им праща Послания, в които ги характеризира и определя техните достойнства и недостатъци. Тези културни епохи са следните: 1. Древноиндуска, наречена в Апокалипсиса Ефеска църква; 2. Древноперсийска, наречена в Апокалипсиса Смирненска църква; 3. Египетско-Халдейска, наречена в Апокалипсиса Пергамска църква; 4. Гръко-Латинска, наречена в Апокалипсиса Тиатирска църква; 5. Западноевропейска, наречена в Апокалипсиса Сардиска църква; 6. Шестата културна епоха е тази, която ще последва след настоящата. Тя се заражда вече между славянството и от нея ще се развие Шестата коренна раса. Тя е наречена в Апокалипсиса Филаделфийска църква. 7. Седмата културна епоха е наречена в Апокалипсиса Лаодикийска църква.
към текста >>

5. Западноевропейска, наречена в Апокалипсиса Сардиска църква;
Тези културни епохи са следните: 1. Древноиндуска, наречена в Апокалипсиса Ефеска църква; 2. Древноперсийска, наречена в Апокалипсиса Смирненска църква; 3. Египетско-Халдейска, наречена в Апокалипсиса Пергамска църква; 4. Гръко-Латинска, наречена в Апокалипсиса Тиатирска църква; 5. Западноевропейска, наречена в Апокалипсиса Сардиска църква; 6. Шестата културна епоха е тази, която ще последва след настоящата. Тя се заражда вече между славянството и от нея ще се развие Шестата коренна раса. Тя е наречена в Апокалипсиса Филаделфийска църква. 7. Седмата културна епоха е наречена в Апокалипсиса Лаодикийска църква. Тези имена не са произволни, а всяко едно име отговаря на характера на дадена културна епоха.
към текста >>

Тя е наречена в Апокалипсиса Филаделфийска църква.
3. Египетско-Халдейска, наречена в Апокалипсиса Пергамска църква; 4. Гръко-Латинска, наречена в Апокалипсиса Тиатирска църква; 5. Западноевропейска, наречена в Апокалипсиса Сардиска църква; 6. Шестата културна епоха е тази, която ще последва след настоящата. Тя се заражда вече между славянството и от нея ще се развие Шестата коренна раса. Тя е наречена в Апокалипсиса Филаделфийска църква. 7. Седмата културна епоха е наречена в Апокалипсиса Лаодикийска църква. Тези имена не са произволни, а всяко едно име отговаря на характера на дадена културна епоха. Така Филаделфия, с което име е означена шестата Църква, значи Братска любов, което е задачата на Шестата следатлантска културна епоха. Същевременно представляват определени църкви в тези градове от първата епоха на Християнството. Сега ще дам характеристиките на Църквите, както ги дава Апокалипсиса и след това накратко ще дам характеристиките на културните епохи, дадени от Окултната наука, за да се види паралела, който съществува между Църквите и културните епохи.
към текста >>

7. Седмата културна епоха е наречена в Апокалипсиса Лаодикийска църква.
4. Гръко-Латинска, наречена в Апокалипсиса Тиатирска църква; 5. Западноевропейска, наречена в Апокалипсиса Сардиска църква; 6. Шестата културна епоха е тази, която ще последва след настоящата. Тя се заражда вече между славянството и от нея ще се развие Шестата коренна раса. Тя е наречена в Апокалипсиса Филаделфийска църква. 7. Седмата културна епоха е наречена в Апокалипсиса Лаодикийска църква. Тези имена не са произволни, а всяко едно име отговаря на характера на дадена културна епоха. Така Филаделфия, с което име е означена шестата Църква, значи Братска любов, което е задачата на Шестата следатлантска културна епоха. Същевременно представляват определени църкви в тези градове от първата епоха на Християнството. Сега ще дам характеристиките на Църквите, както ги дава Апокалипсиса и след това накратко ще дам характеристиките на културните епохи, дадени от Окултната наука, за да се види паралела, който съществува между Църквите и културните епохи. Най-първо авторът на Апокалипсиса ни представя образа на Този, Който говори на Йоана и му казва на напише Послания до Църквите.
към текста >>

Така Филаделфия, с което име е означена шестата Църква, значи Братска любов, което е задачата на Шестата следатлантска културна епоха.
6. Шестата културна епоха е тази, която ще последва след настоящата. Тя се заражда вече между славянството и от нея ще се развие Шестата коренна раса. Тя е наречена в Апокалипсиса Филаделфийска църква. 7. Седмата културна епоха е наречена в Апокалипсиса Лаодикийска църква. Тези имена не са произволни, а всяко едно име отговаря на характера на дадена културна епоха. Така Филаделфия, с което име е означена шестата Църква, значи Братска любов, което е задачата на Шестата следатлантска културна епоха. Същевременно представляват определени църкви в тези градове от първата епоха на Християнството. Сега ще дам характеристиките на Църквите, както ги дава Апокалипсиса и след това накратко ще дам характеристиките на културните епохи, дадени от Окултната наука, за да се види паралела, който съществува между Църквите и културните епохи. Най-първо авторът на Апокалипсиса ни представя образа на Този, Който говори на Йоана и му казва на напише Послания до Църквите. Йоан казва, че прилича на Сина Человечески, Който е всред седемте златни Светилника, които са седемте Църкви, т.е. седемте културни епохи, и държи в ръката Си седемте Звезди, които са Духовете-ръководители на Църквите.
към текста >>

След това следват седемте Послания към различните Църкви, като започва от Ефеската Църква, която представя Древноиндуската културна епоха.
Най-първо авторът на Апокалипсиса ни представя образа на Този, Който говори на Йоана и му казва на напише Послания до Църквите. Йоан казва, че прилича на Сина Человечески, Който е всред седемте златни Светилника, които са седемте Църкви, т.е. седемте културни епохи, и държи в ръката Си седемте Звезди, които са Духовете-ръководители на Църквите. Значи, Св. Йоан най-първо ни представя духовното ръководство на човечеството - Христос и седемте Ангели-Ръководители на седемте културни епохи, които Ръководители Христос държи в ръката Си. След това следват седемте Послания към различните Църкви, като започва от Ефеската Църква, която представя Древноиндуската културна епоха. Значи, Върховният Ръководител на човешката еволюция казва на Св. Йоан, един велик Посветен, да пише на Ръководителите на всяка от Църквите. Знаем от Окултната наука, че както всеки народ, така и всяка културна епоха си има свой Духовен ръководител между ангелите. Но както ни представя Апокалипсисът, Христос, чрез Св. Йоан, се обръща към тези Ръководители на културите и им казва, какво одобрява в тяхната работа и какво не одобрява и им казва да се оправят.
към текста >>

68. 1. Послание до Ефеската Църква -Първата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

1. Послание до Ефеската Църква -Първата културна епоха
1. Послание до Ефеската Църква -Първата културна епоха Божественият Дух, Който говори на Св. Йоан, му казва: "До Ангела на Ефеската Църква пиши: Така казва Онзи, Който държи седемте Звезди в десницата Си, и Който ходи всред седемте златни Светилници: Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си опитал онези, които наричат себе си апостоли, и си ги намерил лъжливи. И имаш търпение и за Моето Име си издържал и не си се уморил. Но имам против тебе това, че си отхвърлил първата си любов. И тъй, спомни си откъде си изпаднал, покай се и върши първите си дела.
към текста >>

Йоан, му казва: "До Ангела на Ефеската Църква пиши: Така казва Онзи, Който държи седемте Звезди в десницата Си, и Който ходи всред седемте златни Светилници: Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си опитал онези, които наричат себе си апостоли, и си ги намерил лъжливи.
1. Послание до Ефеската Църква -Първата културна епоха Божественият Дух, Който говори на Св. Йоан, му казва: "До Ангела на Ефеската Църква пиши: Така казва Онзи, Който държи седемте Звезди в десницата Си, и Който ходи всред седемте златни Светилници: Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си опитал онези, които наричат себе си апостоли, и си ги намерил лъжливи. И имаш търпение и за Моето Име си издържал и не си се уморил. Но имам против тебе това, че си отхвърлил първата си любов. И тъй, спомни си откъде си изпаднал, покай се и върши първите си дела. И ако не, ще дойда върху тебе и ще дигна светилника от мястото му, ако не се покаеш. Но имаш това, че мразиш делата на Николаитите, които и Аз мразя.
към текста >>

Тази Първа културна епоха, наречена в Апокалипсиса Ефеска Църква, е, както казах, Древноиндуската културна епоха или, както някои я наричат, Първата подраса на арийската раса, която се е развила в предисторически времена, преди повече от 10000 години.
И тъй, спомни си откъде си изпаднал, покай се и върши първите си дела. И ако не, ще дойда върху тебе и ще дигна светилника от мястото му, ако не се покаеш. Но имаш това, че мразиш делата на Николаитите, които и Аз мразя. Който има ухо да слуша, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На този, който победи, ще му дам да яде от Дървото на Живота, което е всред Божия Рай." /2;1-7/. Тази Първа културна епоха, наречена в Апокалипсиса Ефеска Църква, е, както казах, Древноиндуската културна епоха или, както някои я наричат, Първата подраса на арийската раса, която се е развила в предисторически времена, преди повече от 10000 години. Като далечен отзвук от тази култура са Ведите, свещените книги на индусите, които са записани много по-късно. Това, което е характерно за тази културна епоха, е това, че тези хора са живели със съзнанието си още в духовния свят и той е бил за тях реалният свят, а материалният свят е бил една илюзия, майя, и не са му отдавали голямо значение. Но понеже основната задача на човешкото развитие след Потопа е била човешките души да проникнат в материята, да я овладеят и да я одухотворят, без да станат нейни роби, а да станат господари на тази материя, те не трябва да я считат за илюзия, но за една реалност, която трябва да опознаят, овладеят и използват. Затова се казва в Посланието: Аз имам това против тебе, че си изоставил първата си любов, т.е. любовта, която следатлантският човек трябва да има към Земята, която трябва да счита като поле, където се посяват и обработват Божествени семена.
към текста >>

Затова първата културна епоха е сравнена с Ефеската църква.
Онзи, който одухотвори материята, ще види, че в нея е скрит Принципът на Истината, който носи Вечния Живот. Формулата, която Учителя ни е дал: • Само светлият Път на Мъдростта води към Истината • В Истината е скрит Животът ни разкрива това. Когато човек влезе в духовния Път и познае Истината, която е скрита в материята, като я одухотвори, той ще придобие Вечния Живот, който е скрит в материята. В нея е посадено като семе, като зародиш, Божественото, което, като се пробуди, организира и одухотворява материята и Духът ще възкръсне от нея. В действителност в Ефес е съществувала една общност, която е приела Християнството, но с една тенденция, каквато срещаме в индуската културна епоха. Затова първата културна епоха е сравнена с Ефеската църква.
към текста >>

69. 2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха
2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха Църквата в Смирна представя Втората културна епоха - Древноперсийската, която се е развила преди повече от 50006000 години, ръководена и организирана от Великия Учител Заратустра. Това, което е най-характерно за тази културна епоха, е това, че човешкото съзнание е слязло по-дълбоко в материята, но я счита за едно зло, което е символизирано от бога Ариман, бог на тъмнината и злото. Задачата на тази култура е да организира и одухотвори материята, да победи Ариман. Човек съзнава, че е слязъл от света на Светлината, където царува светлият и добър Бог Ормузд, и трябва да победи материята, която е символ на ограничението и злото и да се проникне този свят на тъмнината от Ормузд или Ахура Мазда, и да превърне злото и ограничението, което тя носи, в добро. Човек е имал идеята, че някога е бил свързан с Духа на Светлината, който е Първият от всички.
към текста >>

Църквата в Смирна представя Втората културна епоха - Древноперсийската, която се е развила преди повече от 50006000 години, ръководена и организирана от Великия Учител Заратустра.
2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха Църквата в Смирна представя Втората културна епоха - Древноперсийската, която се е развила преди повече от 50006000 години, ръководена и организирана от Великия Учител Заратустра. Това, което е най-характерно за тази културна епоха, е това, че човешкото съзнание е слязло по-дълбоко в материята, но я счита за едно зло, което е символизирано от бога Ариман, бог на тъмнината и злото. Задачата на тази култура е да организира и одухотвори материята, да победи Ариман. Човек съзнава, че е слязъл от света на Светлината, където царува светлият и добър Бог Ормузд, и трябва да победи материята, която е символ на ограничението и злото и да се проникне този свят на тъмнината от Ормузд или Ахура Мазда, и да превърне злото и ограничението, което тя носи, в добро. Човек е имал идеята, че някога е бил свързан с Духа на Светлината, който е Първият от всички. После той е въвлечен в материята, където царува Ариман, дух, изостанал назад в еволюцията.
към текста >>

В Посланието към тази Църква Духът казва: "До Ангела на Смирненската Църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който стана мъртъв и оживя.
Човек е имал идеята, че някога е бил свързан с Духа на Светлината, който е Първият от всички. После той е въвлечен в материята, където царува Ариман, дух, изостанал назад в еволюцията. Със слизането си в материята човек внася в нея една сила, противна на Ариман, която постепенно трябва да се увеличава и да организира материята, да победи Ариман. И съединявайки се с Духа на Светлината, човек е имал за задача да организира и одухотвори материята. Тогава богът на злото ще бъде победен от Бога на Доброто и Светлината, Който ще възстанови властта и царството на Доброто и Светлината на Земята. В Посланието към тази Църква Духът казва: "До Ангела на Смирненската Църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който стана мъртъв и оживя. Зная твоите дела, зная твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат) и как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинска синагога. Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, скоро дяволът ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдат под изпитание, и ще имате скръб 10 дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венеца на Живота. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите: Който победи, няма да бъде победен от втората смърт." /2;8-11/.
към текста >>

70. 3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха
3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха Третата Църква, към която е отправено Послание, е Църквата в Пергам. Това е Третата културна епоха - Египетско-Халдейската, когато човек е слизал още по-дълбоко в материята. В тази епоха той се е научил да чете по звездите Тайните на Боговете. За него звездите, в техните съчетания и движения, са били език на боговете, които му разкриват по такъв начин своите Тайни. Той е намирал вече в своето вътрешно същество силите, които му дават възможност да действа.
към текста >>

Третата Църква, към която е отправено Послание, е Църквата в Пергам.
3. Послание до Пергамската Църква - Третата културна епоха Третата Църква, към която е отправено Послание, е Църквата в Пергам. Това е Третата културна епоха - Египетско-Халдейската, когато човек е слизал още по-дълбоко в материята. В тази епоха той се е научил да чете по звездите Тайните на Боговете. За него звездите, в техните съчетания и движения, са били език на боговете, които му разкриват по такъв начин своите Тайни. Той е намирал вече в своето вътрешно същество силите, които му дават възможност да действа. С помощта на тези вътрешни сили той е можел да изучава окръжаващия свят, да изучава хода на звездите, да създава геометрия.
към текста >>

В Апокалипсиса тази епоха е описана по следния начин: "До Ангела на Пергамската Църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч: Зная где живееш, там, гдето е престолът на Сатана; и държиш здраво Името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее Сатана.
Това е, което се казва с израза да работи със силата на Словото, това, което Апокалипсисът изразява чрез израза Меч, който излиза от устата. С това ни е показано, че силите на тази епоха са били едно изострено слово, което е от такъв характер, че прилича на меч с две острия. Египтяните са проучили Тайните на силите на Словото и са развили магията на Словото, с което може да се прави както добро, така и зло, според характера на този, който го употребява. Затова то прилича на меч с две острия, т.е. може да прави и добро, и зло. В Апокалипсиса тази епоха е описана по следния начин: "До Ангела на Пергамската Църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч: Зная где живееш, там, гдето е престолът на Сатана; и държиш здраво Името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее Сатана. Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат подобно на ония, учението на Николаитите. Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с Меча, който излиза от устата Ми. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На тогова, койго победи, ще дам от скритата манна; и ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава."/2;12-17/.
към текста >>

71. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха Четвъртото Послание е отправено към Църквата в Тиа-тир, която символизира Четвъртата културна епоха - Гръко-Римската. В Апокалипсиса тази епоха е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Тиатирската Църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе мязат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, служенето и търпението ти, и че последните дела са по-много от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи к прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела.
към текста >>

Четвъртото Послание е отправено към Църквата в Тиа-тир, която символизира Четвъртата културна епоха - Гръко-Римската.
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха Четвъртото Послание е отправено към Църквата в Тиа-тир, която символизира Четвъртата културна епоха - Гръко-Римската. В Апокалипсиса тази епоха е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Тиатирската Църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе мязат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, служенето и търпението ти, и че последните дела са по-много от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи к прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела. И чадата й ще убия с мор.
към текста >>

В Апокалипсиса тази епоха е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Тиатирската Църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе мязат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, служенето и търпението ти, и че последните дела са по-много от първите.
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха Четвъртото Послание е отправено към Църквата в Тиа-тир, която символизира Четвъртата културна епоха - Гръко-Римската. В Апокалипсиса тази епоха е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Тиатирската Църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе мязат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, служенето и търпението ти, и че последните дела са по-много от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи к прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела. И чадата й ще убия с мор. И всичките Църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.
към текста >>

Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син.
Това е епохата, когато самият човек придобива своята индивидуалност. В най-хубавите творения на гръцката скулптура, Божественият идеал се показва в човешка форма. В Рим човешката личност се утвърждава върху материалното поле в понятието гражданин. Тогава се ражда това, което наричаме юридическо право, което определя отношенията между гражданите, както и техните отношения към цялото - към държава и общество. В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ. Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син. Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и утвърждава Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека. Това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е. който утвърди Аза в себе си под влияние на Христовия импулс, ще стане господар на живота си и ще бъде господар и на народите. Ще му дам Зорницата значи, че под влияние на Христовия импулс човек ще влезе в новата епоха, която е в началото на Втория подпериод от Земния период, наречен Меркуров подпериод. В много езотерични текстове имената на Меркурий и Венера са разменени.
към текста >>

72. 5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха
5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха Следващото Послание е отправено към Църквата в Сардис, която представя Петата културна епоха - Западноевропейската. В Апокалипсиса е описана по следния начин: "До Ангела на Сардиската Църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте Звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е близу до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, какво си приел и какво си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда връх тебе.
към текста >>

Следващото Послание е отправено към Църквата в Сардис, която представя Петата културна епоха - Западноевропейската.
5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха Следващото Послание е отправено към Църквата в Сардис, която представя Петата културна епоха - Западноевропейската. В Апокалипсиса е описана по следния начин: "До Ангела на Сардиската Църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте Звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е близу до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, какво си приел и какво си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда връх тебе. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.
към текста >>

В Апокалипсиса е описана по следния начин: "До Ангела на Сардиската Църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте Звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.
5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха Следващото Послание е отправено към Църквата в Сардис, която представя Петата културна епоха - Западноевропейската. В Апокалипсиса е описана по следния начин: "До Ангела на Сардиската Църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте Звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е близу до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, какво си приел и какво си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда връх тебе. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от Книгата на Живота, но ще изповядам имего му пред Отца Си и пред Неговите ангели.
към текста >>

Всичко, което се казва за Църквата в Сардис, т.е.
Помни, прочее, какво си приел и какво си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда връх тебе. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от Книгата на Живота, но ще изповядам имего му пред Отца Си и пред Неговите ангели. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите." /3;1-6/. Всичко, което се казва за Църквата в Сардис, т.е. за Петата културна епоха, в която живеем, е пълно със значение. Но ще кажа само по няколко думи за основните положения. Така под седемте Духове Божии и седемте Звезди тук се подразбира целокупния човек, който се състои от седем принципа, които са проникнати от Христовия Принцип. Те са следните: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, в средата Принципът на Аза. След това следват: тялото на Любовта, което е претвореното астрално тяло и което в индуската езотерична наука наричат Манас, а в Западната окултна наука наричат Висше Себе.
към текста >>

73. 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха
6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха Дотук Посланията са отправени към Църкви, които представят минали и настоящи културни епохи. Шестото Послание е отправено към Филаделфийската Църква, която символизира Шестата културна епоха, която ще дойде след нашата. Филаделфия значи братска любов, която е целта и съдържанието на Шестата културна епоха. Тази културна епоха се приготовлява още отсега, макар че принадлежи на бъдещето. Сега се посяват семената, които ще дадат плод в бъдеще.
към текста >>

Шестото Послание е отправено към Филаделфийската Църква, която символизира Шестата културна епоха, която ще дойде след нашата.
6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха Дотук Посланията са отправени към Църкви, които представят минали и настоящи културни епохи. Шестото Послание е отправено към Филаделфийската Църква, която символизира Шестата културна епоха, която ще дойде след нашата. Филаделфия значи братска любов, която е целта и съдържанието на Шестата културна епоха. Тази културна епоха се приготовлява още отсега, макар че принадлежи на бъдещето. Сега се посяват семената, които ще дадат плод в бъдеще. В тази културна епоха в човека ще се събуди една по-висша индивидуалност, така щото никаква външна сила не ще има влияние над неговата воля, ако самата тя не го желае. Ние ще можем тогава да затворим вратата на душата си и никой не би могъл да я отвори без наше съгласие.
към текста >>

Тази епоха е характеризирана по следния начин в Апокалипсиса: "До Ангела на Филаделфийската Църква пиши: Така казва Светият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой не ще може да затвори; и затваря и никой не ще може да отвори." /3;7/.
Ние ще можем тогава да затворим вратата на душата си и никой не би могъл да я отвори без наше съгласие. Ние ще я отворим и никоя противна сила не би могла да я затвори. Това показва, че човек притежава ключа, с който само той ще може да работи. Апокалипсисът го нарича Ключ на Давида. Ето защо Този, Който вдъхновява шестото Послание, казва, че притежава Ключа на Давида. Тази епоха е характеризирана по следния начин в Апокалипсиса: "До Ангела на Филаделфийската Църква пиши: Така казва Светият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой не ще може да затвори; и затваря и никой не ще може да отвори." /3;7/. Това е характеристиката на тази култура, както посочих и по-горе. Казва се още: "Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, понеже имайки само малко сила, пак си опазил Моето Слово, и не си се отрекъл от Името Ми. Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата Вселена да изпита ония, които живеят по земята.
към текста >>

74. 7. Послание до Лаодикийската Църква -Седмата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

7. Послание до Лаодикийската Църква -Седмата културна епоха
7. Послание до Лаодикийската Църква -Седмата културна епоха Седмата културна епоха, която ще дойде след шестата, е представена в Апокалипсиса от Лаодикийеката Църква и е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Лаодикийеката Църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си нито студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.
към текста >>

Седмата културна епоха, която ще дойде след шестата, е представена в Апокалипсиса от Лаодикийеката Църква и е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Лаодикийеката Църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал.
7. Послание до Лаодикийската Църква -Седмата културна епоха Седмата културна епоха, която ще дойде след шестата, е представена в Апокалипсиса от Лаодикийеката Църква и е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Лаодикийеката Църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си нито студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол. То, съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бяли дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
към текста >>

75. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Другите - отвърнали се от духовния живот, представени от Лаодикийеката Църква, ни топли, ни студени, отдадени само на материалния живот и нямайки никакви духовни интереси, ще отпаднат от еволюцията и ще останат в закъснелите в развитието си тела.
Тогава човек ще отразява цялата си душа, такава каквато е, върху челото, лицето и цялата си фигура. Там ще бъде написано дали е добър или зъл. Цялото му тяло ще носи печата на неговото вътрешно естество. Тогава човечеството ще бъде разделено на две групи - тези, които са се вслушвали в гласа на своите Духовни Водачи и са облагородили душите и сърцата си и са просветили умовете си. Техният възвишен духовен живот ще бъде отпечатан върху физиономията им, подчертан в техните жестове и във всяко тяхно движение. Другите - отвърнали се от духовния живот, представени от Лаодикийеката Църква, ни топли, ни студени, отдадени само на материалния живот и нямайки никакви духовни интереси, ще отпаднат от еволюцията и ще останат в закъснелите в развитието си тела. Те ще бъдат зли и злото им ще е изписано както в цялата им фигура, така и в техните изопачени лица. Техните лица, както и цялата им фигура, ще бъдат израз на най-низките инстинкти и страсти. Жестовете и движенията им ще издават низшите импулси на душите им. Както сега хората се делят на раси, народи и цивилизации, така и в това далечно бъдеще хората ще се делят на две групи, на две раси, на добри и на лоши. Така върви развитието на човечеството, като една част остава назад, а друга отива напред.
към текста >>

76. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Шестата културна епоха на Петата раса е тази, която Апокалипсисът нарича Филаделфийска Църква.
А всички онези, които се плашат от Гнева на Агнето, са тези, които не са приели Христовия импулс и не са пригодени за духовен живот. За тях това отпадане на света на формите ще бъде цял ужас, като че светът се руши. Разкриването на шестия Печат продължава и в цялата 7-ма глава на Апокалипсиса. Отварянето на шестия Печат става, както казах, в Шестата културна епоха на Шестата раса. Тогава се изявяват плодовете, посети в Шестата културна епоха на Петата раса. Шестата културна епоха на Петата раса е тази, която Апокалипсисът нарича Филаделфийска Църква. Тя ще се образува от всички тези, които в Петата културна епоха на Петата раса са приели духовния импулс на Христа и са приложили Любовта, като образуват едно велико Братство на човечеството. Които не са приели този импулс на Любовта, остават вън от тази културна епоха. По такъв начин човечеството, още в края на Петата културна епоха на Петата раса, ще се раздели на два големи клона. Едните, които са приели импулса на Любовта и са приели възходящия път на развитието, и другите, които не са приели този импулс и продължават да затъват в материята.
към текста >>

77. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

Под влияние на Христовия импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот.
В астралното тяло е вложен Принципът на Любовта, и когато то един ден бъде трансформирано в течение на развитието, ще се превърне в тяло на Любовта. Това са трите безсмъртни тела, в които ще се облече човешкият дух. Но това ще стане в далечно бъдеще, когато ще измине периодът, означен със 7-те Тръби и 7-те Чаши на Божия Гняв, и развитието ще стигне до това състояние, за което е казано: „И видях ново Небе и нова Земя и нови Ерусалим да слиза от Небето от Бога." Но преди това човечеството има да мине още много борби и изпитания, докато дойде до това далечно бъдеще. Сега ще видим как това същество на Злото, Звярът с двата рога, е включено в човешката еволюция и каква роля играе то в процеса на човешкото развитие. По-преди споменах накратко за това. Под влияние на Христовия импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот. Те ще бъдат квасът, който ще закваси по-късно и други хора. Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм. Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения свят. А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души. И затова Учителя казва: "В човешката душа има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята.
към текста >>

78. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-първо той се обръща към Ефеската Църква.
Значи, тук не трябва да търсим буквален смисъл, а трябва да търсим по-дълбок такъв зад знаците. Най-първо прави впечатление, че числото 7 играе голяма роля в книгата. То е едно мистично число, което съдържа в себе си покрай другите Тайни и Тайната на човешката седморна природа. Така има 7 Послания, 7 Печата, 7 Тръби, 7 Чаши на Божия Гняв, 7 Ангела, 7 светилника, 7 звезди и пр. Йоан се обръща към 7-те Църкви. Най-първо той се обръща към Ефеската Църква. Когато говорих за Посланията, предадох неговото съдържание. Сега няма да го повтарям. Посланието завършва с думите: „На този, който победи, ще дам да яде от Дървото на Живота, което се намира в Божия Рай." Тази Църква е поела посочения от Християнството Път. Тя има даже необходимото ясновидство, за да различи истинските Апостоли от лъжливите.
към текста >>

Тази Църква е поела посочения от Християнството Път.
Йоан се обръща към 7-те Църкви. Най-първо той се обръща към Ефеската Църква. Когато говорих за Посланията, предадох неговото съдържание. Сега няма да го повтарям. Посланието завършва с думите: „На този, който победи, ще дам да яде от Дървото на Живота, което се намира в Божия Рай." Тази Църква е поела посочения от Християнството Път. Тя има даже необходимото ясновидство, за да различи истинските Апостоли от лъжливите. Тя иска да бъде Християнска, защото е работила в името на Христа. Но тя е напуснала първата Любов. Тя е влязла в истинския Път, но не е продължила в добро направление. Тя се е задоволила с първите плодове.
към текста >>

И Духът се обръща към членовете на Ефеската Църква, като им казва: вие се облягате на човешката мъдрост.
Николаитите, за които се говори в това Послание, са били една секта, която гледала леко на Християнството. Те виждали само едно: Христос е Божието Слово, родената в човека мъдрост е следователно, заключават те, Божествена Мъдрост. Достатъчно е да следваме човешката наука, за да познаем Божествените неща в този свят. Но това не е всъщност така. Човешката мъдрост е също тленна, както всичко човешко, ако не е превърната в Божествена Мъдрост. И Духът се обръща към членовете на Ефеската Църква, като им казва: вие се облягате на човешката мъдрост. Вие искрено сте влезли в Пътя на Християнството, но вие вярвате, че сте достигнали целта, като сте придобили няколко Християнски чувства и добродетели. Но вие не разбирате, че Божественият Път е безкраен и, ако сте достигнали известна степен на Божественост, вие трябва да продължите и да се изкачвате все по-нагоре и по-нагоре в Светлината, а да не се спирате на едно място. С това им се обръща внимание, че не трябва да се спира насред Пътя, а да се върви все по-нагоре и по-нагоре. Седемте златни светилници, които Йоан е видял, са 7-те различни пътища, по които може да се достигне до Божественото. Те всички са повече или по-малко несъвършени.
към текста >>

79. VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя." Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта. Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността. Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение." „Ние забелязваме необикновени явления, когато сравняваме Запада с Изтока и когато изследваме с ясновидски поглед дълбините на най-потайните гънки на душите. Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад. Тук, в Западна Европа, е налице един забележителен инструмент, един изтънчен интелект, който е годен да извае, да подреди, да комбинира която и да е било идея, за да направи от нея една система за изясняване на Вселената. И културата на Западна Европа е дала също така толкова много в тази област, че никоя епоха не може да я надмине.
към текста >>

80. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Августин първоначално е бил един запален манихеец, преди да бъде спечелен за господстваща църква от св.
Така че, манихеите и богомилите не са еретици и сектанти, а са изнесли фактите, както са в природата и живота, а техните противници, които са били хора късогледи, догматици и фанатици, които не познавали истината, са ги определили като дуалисти. Френският окултист Едуард Шуре, автор на книгата ''Великите посветени", като говори за манихейството, казва следното: "Същинската езотерична традиция е свързана направо без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който живял в третия век на брега на Ефрат в Персия". Манес е от тези предтечи, които се явяват в историята на човечеството, но чието дълбоко влияние става подкваса за бъдещето. Знае се, че св. Августин първоначално е бил един запален манихеец, преди да бъде спечелен за господстваща църква от св. Амброзий и станал един от най-страшните врагове на манихейството. По-късната църква се опитала да заличи следите на Манес. Тя унищожила неговите писания и обезобразила учението му. То е познато само чрез опроверженията на неговите унищожители. По това, което ни се изнася като учение на манихейството може да се отгатне същината на неговата мисъл.
към текста >>

По-късната църква се опитала да заличи следите на Манес.
"Същинската езотерична традиция е свързана направо без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който живял в третия век на брега на Ефрат в Персия". Манес е от тези предтечи, които се явяват в историята на човечеството, но чието дълбоко влияние става подкваса за бъдещето. Знае се, че св. Августин първоначално е бил един запален манихеец, преди да бъде спечелен за господстваща църква от св. Амброзий и станал един от най-страшните врагове на манихейството. По-късната църква се опитала да заличи следите на Манес. Тя унищожила неговите писания и обезобразила учението му. То е познато само чрез опроверженията на неговите унищожители. По това, което ни се изнася като учение на манихейството може да се отгатне същината на неговата мисъл. Първоначално Манес е бил ученик на персийските маги, станал християнин чрез своите медитации и чрез своите лични вдъхновения и чрез лично откровение. Учението, което проповядвал, се различавало от официалната доктрина на църквата в следните три точки:
към текста >>

Учението, което проповядвал, се различавало от официалната доктрина на църквата в следните три точки:
По-късната църква се опитала да заличи следите на Манес. Тя унищожила неговите писания и обезобразила учението му. То е познато само чрез опроверженията на неговите унищожители. По това, което ни се изнася като учение на манихейството може да се отгатне същината на неговата мисъл. Първоначално Манес е бил ученик на персийските маги, станал християнин чрез своите медитации и чрез своите лични вдъхновения и чрез лично откровение. Учението, което проповядвал, се различавало от официалната доктрина на църквата в следните три точки: 1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател. 2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време.
към текста >>

1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател.
Тя унищожила неговите писания и обезобразила учението му. То е познато само чрез опроверженията на неговите унищожители. По това, което ни се изнася като учение на манихейството може да се отгатне същината на неговата мисъл. Първоначално Манес е бил ученик на персийските маги, станал християнин чрез своите медитации и чрез своите лични вдъхновения и чрез лично откровение. Учението, което проповядвал, се различавало от официалната доктрина на църквата в следните три точки: 1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател. 2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи.
към текста >>

За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи.
1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател. 2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа". С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар.
към текста >>

Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа".
3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа". С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена.
към текста >>

Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет.
Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа". С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св.
към текста >>

81. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис.
Манес е работел през третия век. За личността му са запазени различни противоречиви данни. Не се знае точно какъв произход е - според едни е от гръцки произход, според други - от индуски, според трети - от персийски, а според четвърти - от вавилонски. Той се отличавал с голяма начетеност. Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало. Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в действителност. Упълномощен бил да съобщи на хората истината. Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена. Той искал да я очисти от заблуди и извратености и да я пред-на ухо.
към текста >>

Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало.
За личността му са запазени различни противоречиви данни. Не се знае точно какъв произход е - според едни е от гръцки произход, според други - от индуски, според трети - от персийски, а според четвърти - от вавилонски. Той се отличавал с голяма начетеност. Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало. Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в действителност. Упълномощен бил да съобщи на хората истината. Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена. Той искал да я очисти от заблуди и извратености и да я пред-на ухо. Това, което е дошло до нас като гностическо учение, е само външната страна, това, което е било достояние на по-широк кръг хора и което макар и в изопачена форма е стигнало до нас.
към текста >>

Гностицизмът обаче имал разклонения, които преживели средните векове и в наши дни е бил направен опит от французина Жул Дуален да възстанови гностическата църква обаче без голям успех.
Един от най-видните василидови ученици бил неговия син Исидор, който написал между другото и етически съчинения. Нравственото учение на Василит било строго, но по-късните привърженици го изменили. Валентин е следващият от големите александрийски гностици. Той бил посветен в Египет в древните мистерии, посещавал александрийската школа изучавал с жар Питагор и Платон и от всички учения, които добил съставил тайно учение, доста сложно и подробно, което множество окултни идеи и учения се преподават чрез устата на един въображаем Христос. Гностическото богословие било твърде сложно за да може да стане общоприето. Гностицизмът обаче имал разклонения, които преживели средните векове и в наши дни е бил направен опит от французина Жул Дуален да възстанови гностическата църква обаче без голям успех. На Валентин се приписва книгата "Пистис София" или Вяра-Мъдрост. Ще предам някои мисли и идеи от нея, за да се види как е мислил Валентин. '"Мои драги ученици, изслушайте това, което ще ви кажа върху познаването на Тайната на Неизразимия. Тайната на Неизразимия знае причината на Строгостта и онази на Милосърдието; тази Тайна знае причината на гибелта и онази на вечното съществуване на вековете. И тази Тайна знае защо съществуват влечуги и защо те трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо съществуват животни и защо трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо има стада и защо има птици; и тази Тайна знае защо има планини и защо те съдържат свещенни камъни; и тази Тайна знае защо съществува веществото на златото и онова на среброто; и тази Тайна знае защо има вещество на медта и защо има вещество на желязото и защо има вещество на оловото.
към текста >>

Тук гой е искал да стане епископ, но не сполучил и бил отлъчен от църквата заради ере-тическото си учение... Той умрял около 160"та година в Рим или в Кипър, не е известно.
Той е назначен да бди над дракона и над всички архонти, за да се намират всеки в отделението назначено за него ". От приведената мисъл се вижда, че Валентин влага в устата на Исус едно учение, което е предадено в символична загадъчна форма, в което са примесени много окултни идеи и учения. Но понеже сам не е бил посветен, нещата не са му били така ясни. Но все пак той се е намирал под влиянието на белите братя, и макар и да не е долавял ясно техните внушения. Отначало Валентин е работил в Александрия, но около 140 година се премества в Рим. Тук гой е искал да стане епископ, но не сполучил и бил отлъчен от църквата заради ере-тическото си учение... Той умрял около 160"та година в Рим или в Кипър, не е известно. Неговата система, доколкото е известно учението на неговите ученици е по-сложна от тази на Василит. Дуализмът и е по-слаб. Тя е построена върху понятието за бракосъчетанието между мъжките и женските еони. Според учението на Валентиновия ученик Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или Мълчание. Тази двойка родила втората брачна двойка: Божият разум наречен просто Единороден и Истината.
към текста >>

Така една от друга са се родили брачните двойки Слово и Живот, Човек и Църква.
Неговата система, доколкото е известно учението на неговите ученици е по-сложна от тази на Василит. Дуализмът и е по-слаб. Тя е построена върху понятието за бракосъчетанието между мъжките и женските еони. Според учението на Валентиновия ученик Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или Мълчание. Тази двойка родила втората брачна двойка: Божият разум наречен просто Единороден и Истината. Така една от друга са се родили брачните двойки Слово и Живот, Човек и Църква. Тези четири брачни двойки съставят една октоада (осморка) в духовното царство. Освен това Логосът и Животът родили още 5 брачни двойки, които съставили декада. А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада. Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство. Неговото най-нисше същество е женският еон Мъдрост.
към текста >>

А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада.
Според учението на Валентиновия ученик Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или Мълчание. Тази двойка родила втората брачна двойка: Божият разум наречен просто Единороден и Истината. Така една от друга са се родили брачните двойки Слово и Живот, Човек и Църква. Тези четири брачни двойки съставят една октоада (осморка) в духовното царство. Освен това Логосът и Животът родили още 5 брачни двойки, които съставили декада. А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада. Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство. Неговото най-нисше същество е женският еон Мъдрост. Тя била обзета от силно желание да се съедини с Отца и с това паднала в грях. Ще рече, първоначалният грях е бил извършен в духовния свят. Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски.
към текста >>

В 211 - 212 година Ориген посетил Рим, за да види най-старата римска църква.
Ориген бил ученик на Климент Александрийски, но превъзхождал своя учител по дълбочина на ума и изобщо бил най-великият богослов на древността. Той се родил в Александрия в 185 година от родители християни. Баща му Леонид пострадал мъченически в 202 година при гонението на императора Септими Север. Ориген тогава седемнадесет годишен го насърчавал да не се отрича от вярата си и дори искал да умре заедно с баща си и едвам го спасила майка му скрила дрехите му. След като Климент напуснал Александрия, Ориген бил назначен за учител - управител на тамошното катехизисно училище (школа). В 211 - 212 година Ориген посетил Рим, за да види най-старата римска църква. Скоро след това той се върнал в Александрия и продължил учителската си работа. В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост. От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл. За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос.
към текста >>

Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза, като емблема на верните на любовта.
И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез Небесата - науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбира. Според Данте осмото небе от рая, зведното небе е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло. В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники също и като тези на старците от Апокалипсиса, восък за запечатване - символ на дискретност, пазене на тайна. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза, като емблема на верните на любовта. Тези символи бяха вече употребени от предшествениците на катарите през X - XI век, т.е. от богомилите. Тези две големи училища за посвещение, ортодоксалното и "еретическото", които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си. без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения. Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове.
към текста >>

82. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква.
Между отделните клонове на литературата доминира поезията. Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката. Тя придобива изключително развитие в арабския халифат. От тази епоха са и така наречените арабски приказки "Хиляда и една нощ". Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия. В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква. В няколко сирийски града се основават школи, които запазват древногръцката философия и я предават на арабите. И голяма роля в това отношение има гръцката школа в град Едеса, основан в 365 година от някой си Ефрем. Известно значение има и философската школа на Кенседа в VII век. В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм. Тя е последно убежище на елинската философия.
към текста >>

83. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията.
Досега има натрупана огромна литература върху Богомилството както от български, така и от чужди автори. Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност. Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение.
към текста >>

Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение.
Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност. Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили, техните заклети врагове.
към текста >>

Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Толуза /албигойците/ като емблема на Верните в Любовта .
Така според тяхната доктрина имаме следните съответствия: на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, на Слънцето — просветеният разум или аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата /сферите/ - науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрано в по-дълбок, мистичен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Според Данте, осмото небе от Рая, небето на неподвижни- те звезди, е небето на розенкройцерите, съвършените там са облечени в бели дрехи. В 24 и 25 песен се намира тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники, също както при тези на Старците от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайни. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Толуза /албигойците/ като емблема на Верните в Любовта . Тези символи бяха вече употребявани от предшествениците на катарите през 10 и 11 век, т.е. от богомилите. Тези две големи училища за Посвещение — ортодоксално- то и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения. Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните течения. Ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове.
към текста >>

84. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

„По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци.
„И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни." Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае." „Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели." „По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват на волните Боянови мисли и да ги допущат не само да се поддържат в обществените места за друмна забава, но още и да служат за лично упражнение на един творчески дух. За него /Козма/ са бесовски, разбира се, и песните на един поет, който не се занимава в тях с молитви към Бога и с пости за укротяване на тялото, нито да се споменава достойно, па бил той и царски брат. Затова творчеството на Бояна го изключва и от уважението на религиозните писатели, а царското му потекло е завардило вероятно името му да не бъде у тях укорно записано за близките съвременници, па и за цялото потомство нататък." /печатано в Български преглед 1894 г. кнг. 11/1 2 стр. 248-251/
към текста >>

Той казва: „Схванем ли така магьосничеството на Бояна, в него трябва да видим един същински отстъпник от официалното християнство, върнал се като чичо си към предишното езичество или пък да видим представител на Богомилството, комуто народа приписва дарбата да прави чудеса, смятани от ортодоксалната църква за магии.
А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на княза е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ. Какво е това съкровище? Кой е Боян Магесника? " Васил Пундев е склонен да свърже Боян Мага с Богомилството. Той казва: „Схванем ли така магьосничеството на Бояна, в него трябва да видим един същински отстъпник от официалното християнство, върнал се като чичо си към предишното езичество или пък да видим представител на Богомилството, комуто народа приписва дарбата да прави чудеса, смятани от ортодоксалната църква за магии. И в единия, и в другия случай у Бояна са на лице известни езически вярвания и тайнства." Преди Пундев също се споменава за възможна връзка между Боян и богомилите от Н. Шейтанов. еорги Константинов в книгата си Старата българска литература казва: „А интересно е, че другият син на Симеона — Боян, е познат в историята изключително като духовно лице, като магьосник и поет." Професор Иван Дуйчев в студията си Проучване върху българското средновековие пише: „Малобройни са личностите в българската история, които толкова са привличали вниманието на учените и да са дразнили въображението на поетите, както е случаят с Боян Мага. Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина.
към текста >>

Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори."
Необходимо е прочее нашият Боян да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи както подобава значението на неговите занимания с магия. Той се е занимавал очевидно с разпространената във Византия магия. Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е занимавал с магия. Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството. Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори." „Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята." В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач.
към текста >>

Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му.
Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството. Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори." „Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята." В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач. Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че князът носи магическите си способности. Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи. Мъдростта, до която се докосва Боян, била подълбока и от Сократовата, и от Платоновата. Кирил Христов също е писал за Боян Магесника.
към текста >>

85. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

По времето, когато Боян започна своята дейност, както дворецът, така и църквата, бяха потънали в разкош и разврат и народът не можеше да вярва в догмите на една вяра, чиито представители не живееха по морала на тези догми.
Те се пръснали по света и работили, разнасяли учението и създавали братства, като по някой път минавали през България, за да искат насока и осветление. Нуждите на времената са били наложили всеки да бъде сам съдник и ръководител, като се придържа към основните Принципи, получени от Боян, понеже нямало нито време, нито възможност да се искат наставления по всички въпроси. Но за направеното се е долагало. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно дирене — и метежът се наложи. Той дойде по шаблона на онези исторически закони, които еднакво извикват падането на снежинките и падането на метеора и сега трябваше метеорът да падне. По времето, когато Боян започна своята дейност, както дворецът, така и църквата, бяха потънали в разкош и разврат и народът не можеше да вярва в догмите на една вяра, чиито представители не живееха по морала на тези догми. Той се отвращаваше от разпътния клир, от разтленните властници — боляри и слабия цар. Политическите условия помогнали на това недоволство да се разрази на няколко пъти. В 928 година, както летописец Кедрин говори, боляри въстанали, за да свалят от преславския трон Петра и да покачат на престола брат му Иван. Предложението било направено най-напред на Бояна, но той го отхвърлил, като ги посъветвал да не вдигат бунт, а да премахнат лошия ред в двореца, като ограничат Георги Сорсовул и царица Мария, да премахнат раздорите и пречистят разтленните нрави. Болярите не го послушали и вдигнали бунт.
към текста >>

Богомилите станали много, неизброими, те са вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце, привличали вниманието на народа.
Боян му казал, че до потира на жреца се достига през царската корона и лошият цар не може да стане добър жрец. И още му казал, че не може да приеме царската корона, защото е цар на друга държава, земна корона не може да носи. Той упрекнал брата си, че се води по ума на патриарси и презвитери, които служат на себе си, а не на Бога. Боян, с покривало на лице, обикалял цяла България и избирал ученици. Народът се събирал жадно да слуша думите му, които говорели за правда, за величие в живота и за търпелива кротост. Богомилите станали много, неизброими, те са вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце, привличали вниманието на народа. Те говорили...* , уверено, никога не се карали и не спорели, били кротки, но изобличавали всяка неправда, казвали истината всекиму в лицето, проповядвали без да дирят многобройни слушатели — чисто, без корист и умисъл. И народът отивал на тълпи подир тези непознати апостоли, които давали само една гаранция за истинността на своята доктрина — че тя ги учила да живеят разумно и чисто. Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взета от близката природа и от всекидневния живот. И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено.
към текста >>

86. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта.
Значи, Розенкройцерството се явява като разклонение, като превъплъщение на Богомилството, и същевременно те са клони на едно и също дърво. Богомилите дадоха много жертви, но от техните жертви се роди Светлината, която заля Европа и разпръсна мрака, който беше сковал човешкия ум, като го стимулира към мисъл и тури началото на Западноевропейската култура. С тази Светлина, която огря и стимулира човешкия ум, той разкъса веригите на робството и в стремежа си да познае Истината, доби свободата си и заработи за освобождаване на човечеството от всички заблуди, с които беше оковано, като отвори пътя на човешкия прогрес. Но всичко това се дължи на жертвите, които дадоха богомилите — защото Светлината се ражда от Жертвата. Богомилството бързо се разпространявало между народа, защото неговите апостоли живеели според учението, за което говорили и обичали хората, били готови да им се притекат на помощ. Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта. По това време презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причинители на народните вълнения, метежи и бунтове. Преди това, както вече споменах, новото учение прониквало между народа и се говорело вечер за Бояновите легенди. Богомилите се събирали, молили се заедно и работили задружно, като си помагали взаимно и по този начин вниманието на хората било привлечено върху съответните учители и ученици. Презвитер Козма бил чул нещо от болярите, които имали връзка с Боян и искал да узнае по сигурен път Новото. Затова една вечер отишъл в манастира „Св. Параскева".
към текста >>

Важността на тези Изобличения лежи в това, че дворът знае вече кой е духовният родоначалник на еретиците, и че в покоите на Боян се събират нощем ония, които въстават срещу властта и църквата.
Стражата засрамена се оттеглила. Патриарх Данаил разбрал, че сам Боян закриля еретиците, но не смеел да настоява за повече и млъкнал. Тези събития дали на Козма много подозрения. Той не можел да отиде при Боян и да му иска обяснение по това, защото сам Боян при един предишен спор му е забранил да се среща с него или да иска свиждане. И тогава, именно, почнали острите нападки срещу богомилите и Богомилството — такива, каквито ги знаем от Изобличителните слова на Козма: Важността на тези Изобличения лежи в това, че дворът знае вече кой е духовният родоначалник на еретиците, и че в покоите на Боян се събират нощем ония, които въстават срещу властта и църквата. Това силно разклатило доверието на царя, патриарха и дворянството към Боян и богомилите вече се намирали в опасност. Половината боляри били вече богомилски оглашени, но рано било още да се разчита на подкрепата им. През тия времена презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причина за народните вълнения, метежи и бунтове. Това здраво се втълпило в главата на царя и той извикал Боян, за да го пита по тези въпроси. Но по това време Боян бил в Доростол и не могъл да дойде.
към текста >>

Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати.
Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада Божието стадо. Ако царете и патриарсите идват да грабят стадото, те са вълци и ние ще ги разкъсаме и тях. Но ако се грижат за стадото, ние ще ги подкрепим." Въстанало срещу светската и духовната власт, защото те били корумпирани от своите собствени представители, Богомилството било гонено и от двете. Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи. Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати. Църквата не можела повече да понася това неестествено положение, държавата — също. Онова, което бе станало закон и бе санкционирало правото на стария ред, отведнъж рязко се нападало от неизвестни някакви монаси и еретици. Това не можело да бъде допуснато ни от цар, ни от патриарх. Патриарх Данаил се явява една вечер при цар Петър и настоява богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници, защото те замисляли широк заговор против царството и църквата и чакат момент за провъзгласяван на безвластие. Цар Петър отказва.
към текста >>

Църквата не можела повече да понася това неестествено положение, държавата — също.
Ако царете и патриарсите идват да грабят стадото, те са вълци и ние ще ги разкъсаме и тях. Но ако се грижат за стадото, ние ще ги подкрепим." Въстанало срещу светската и духовната власт, защото те били корумпирани от своите собствени представители, Богомилството било гонено и от двете. Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи. Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати. Църквата не можела повече да понася това неестествено положение, държавата — също. Онова, което бе станало закон и бе санкционирало правото на стария ред, отведнъж рязко се нападало от неизвестни някакви монаси и еретици. Това не можело да бъде допуснато ни от цар, ни от патриарх. Патриарх Данаил се явява една вечер при цар Петър и настоява богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници, защото те замисляли широк заговор против царството и църквата и чакат момент за провъзгласяван на безвластие. Цар Петър отказва. Тогава патриарха и Козма се явяват пред Сурсувул и искат от него богомилите да бъдат заловени и разпитани.
към текста >>

Патриарх Данаил се явява една вечер при цар Петър и настоява богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници, защото те замисляли широк заговор против царството и църквата и чакат момент за провъзгласяван на безвластие.
Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи. Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати. Църквата не можела повече да понася това неестествено положение, държавата — също. Онова, което бе станало закон и бе санкционирало правото на стария ред, отведнъж рязко се нападало от неизвестни някакви монаси и еретици. Това не можело да бъде допуснато ни от цар, ни от патриарх. Патриарх Данаил се явява една вечер при цар Петър и настоява богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници, защото те замисляли широк заговор против царството и църквата и чакат момент за провъзгласяван на безвластие. Цар Петър отказва. Тогава патриарха и Козма се явяват пред Сурсувул и искат от него богомилите да бъдат заловени и разпитани. И на другата нощ, през декември 933 година Сурсувул затваря в подземната тъмница на Преслав 17 души от най-видните избрани и съвършени богомили, посочени от патриарха. Измъчвани цели дни и нощи, те не разкриват нищо. Сурсувул разбира, че заговор няма, но патриархът поискал да узнае поне учението.
към текста >>

Мрежа от престъпления ...* изплетоха дворец и църква.
Ако Сурсувул иска корона, да не я предлага на мене. Той два пъти метежи разпалва до днес, и цели дни из царството метежници гони, за да ги убие и да измие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропастта виси народът ни, врагове вътре, врагове вън! Врагове в душите ви са влезли - ето отде иде метеж подир метеж. Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежа от престъпления ...* изплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта си. Оставете! Оставете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища — умира Мария, агония години ще виси над двор и държава. България ще погине! Ти каза, царю: "Ти ще разбереш, Бояне." — Аз разбрах, аз отдавна съм разбрал."
към текста >>

Русите трябвало да приемат Християнството, за да могат богомилите да работят преди официалната църква да наложи суровите си сухи форми върху духовния живот на онези области.
По това време във Византия император бил Константин Седми, който бил под силното влияние на Боян, защото бил тих и добър човек и предразположен към духовен живот. Той подкрепял тайно делото на богомилите и бил събрал 123 преписвачи да преписват Бояновите легенди за избрани и съвършени. През 956 година се покръстила във Византия руската княгиня-регентка Олга със своята свита от придворни дами, служители и ...* видни руски търговци. Кръстник бил сам Константин. Това покръстване станало по инициативата на Петър Осоговец и Симеон Антипа, които работили в Русия. Русите трябвало да приемат Християнството, за да могат богомилите да работят преди официалната църква да наложи суровите си сухи форми върху духовния живот на онези области. Около това време, през 958 година, един монах се бил заселил в Лесновската гора, на север от Кратово на Лисец планина. Неговото име е бележито. В историята на българската църква той е известен като св. Гавраил Лесновски, а в историята на Богомилството се нарича Гавраил Кратовски. Той бил от съвършените богомили, но работел тайно.
към текста >>

В историята на българската църква той е известен като св.
Кръстник бил сам Константин. Това покръстване станало по инициативата на Петър Осоговец и Симеон Антипа, които работили в Русия. Русите трябвало да приемат Християнството, за да могат богомилите да работят преди официалната църква да наложи суровите си сухи форми върху духовния живот на онези области. Около това време, през 958 година, един монах се бил заселил в Лесновската гора, на север от Кратово на Лисец планина. Неговото име е бележито. В историята на българската църква той е известен като св. Гавраил Лесновски, а в историята на Богомилството се нарича Гавраил Кратовски. Той бил от съвършените богомили, но работел тайно. При него работили четиринадесет души богомилски презвитери, които той изпращал да разпространяват учението из Македония. Постепенно пещерата на уединението се превърнала в скит, където много послушници и монаси заработили. Народът идвал на поклонение, за да види светиите и да чуе тяхната жива проповед.
към текста >>

87. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така постепенно богомилите станали много, неизброими, те били вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце привличат вниманието на народа.
Нуждите на времето били наложили всеки да работи самостоятелно, като се придържа към основните принципи, получени от Боян, понеже нямало време, нито възможност да искат наставления по всички въпроси. Но за направеното винаги се е долагало. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно искане и метежът се наложил. Боян с покривало на лицето обикалял цяла България и събирал ученици. Народът се събирал да слуша жадно думите му, които говорили за Правда, за Величие в живота и за търпелива кротост. Така постепенно богомилите станали много, неизброими, те били вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце привличат вниманието на народа. Те говорят тихо, умно, никога не се карат и не спорят, кротки са, но изобличават всяка неправда, казват истината всекиму в лицето, проповядват, без да дирят многобройни слушатели — чисто, без корист и умисъл. И народът отивал на тълпи подир тези непознати апостоли, които давали само една гаранция за истинността на своята доктрина — че тя ги учила да живеят разумно и чисто. Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взети от близката природа и от всекидневния живот. И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено.
към текста >>

Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията.
Голяма част от жителите на град Орлеан преминава към Богомилството, откъдето пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център е бил замъкът Монвимер. В областта Перигор Богомилството прониква в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много хора се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот на съвършените. В 1220 година от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тогавашните албигойци и да им даде съвети при силните гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията. В 1178 година се обявил кръстоносен поход против френските богомили. Той бил придружен с големи жестокости. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставя една от най-кървавите епохи на историята. С художествен жив език Морис Магр излага потресаващи факти за избиването на албигойци те. По заповед на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове.
към текста >>

88. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита.
Мелнишка община. Най-силните и влиятелни общини, обаче, през разглеждания период са били общините България и Драговичия. За тези общини се споменава за пръв път в актовете на събора през 1167 година, но кога са създадени, не се знае. Не е напълно изяснен въпросът за местонахождението на тези две общини. Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение.
към текста >>

89. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилация, бели туники, също като на тези от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайна., трите добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза — албигойците, като емблема на Верните на Любовта.
Така, според тяхната доктрина, на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, а на Слънцето — просветленият разум и аритметиката. И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата — науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбират." "Според Данте, осмото небе от рая, звездното небе, е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло. В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилация, бели туники, също като на тези от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайна., трите добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза — албигойците, като емблема на Верните на Любовта. Тези символи били вече употребявани от предшествениците на катарите и албигойците през 10-ти и 11-ти век, от богомилите." "Тези две големи училища за Посвещение, ортодоксалното и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения." "Обикновено не се знае, доколко светът и църквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че Катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ломбардия, св.
към текста >>

"Обикновено не се знае, доколко светът и църквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че Катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове.
"Според Данте, осмото небе от рая, звездното небе, е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло. В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилация, бели туники, също като на тези от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайна., трите добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза — албигойците, като емблема на Верните на Любовта. Тези символи били вече употребявани от предшествениците на катарите и албигойците през 10-ти и 11-ти век, от богомилите." "Тези две големи училища за Посвещение, ортодоксалното и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения." "Обикновено не се знае, доколко светът и църквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че Катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ломбардия, св. Виктор, св. Франциск Азийски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно — катари."
към текста >>

90. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството.
Общопризнато от всички изследователи е, че богомилите се наричали просто християни и са се стремили да въплътят в живота си Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората и народите. Това е едно положение, от което можем да излезем, за да си съставим известно правилно понятие и представа за учението на богомилите. Защото те са били хора умни, сериозни и с дълбока и светла мисъл и не са могли да поддържат неща, които са противоречиви сами по себе си. Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм. Аз изясних в предишните глави как те са разбирали Сатанаил и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля. Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството. А у богомилите няма такова противоречие между идеите и делата. Те каквото говорили и учели, го прилагали в живота си. У тях, както вече изтъкнах, най-свещено и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа. От друга страна, според съвременната окултна наука, изнесена от Учителя, богомилите са ученици на Третия клон на Бялото Братство, следователно в тяхното учение ние трябва да открием учението на Бялото Братство, което лежи също и в основата на Християнството, което е плод на Втория клон на Бялото Братство. В тази светлина ще се опитам да изнеса учението на богомилите.
към текста >>

Това е била тезата и на официалната църква.
Едно езотерично учение не може да даде такова твърдение. От друга страна сам Христос, като говори, на много места се позовава на Стария Завет, което е показано най-вече в Евангелието на Матея. Според професор Димитър Ангелов учението на богомилите в общи линии е следното: Първата особеност на богомилската религиозна философия е нейният идеалистичен характер. Богомилите са поддържали гледището, че първоначално е съществувал само Един Творчески Дух, добрият Бог, а материята, с нейните 4-ри елемента, е била създадена в резултат на Неговата дейност. От него са били създадени и хилядите ангели. Това е била тезата и на официалната църква. За разлика от православните теолози, богомилите приемали, че освен Небесния Отец, като един допълнителен създател, се явява Неговият син Сатанаил, който не е работил самостоятелно, но под контрола на Отца; той е бил изпълнител на идеите и Волята на Отца и по Негово нареждане е създал растенията, животните и човешкото тяло /видяхме по-горе как богомилите са разбирали тази идея/. Но това раздвояване на Творческия Дух на два вида — добър и лош, не изменя по същество идеалистичните основи на богомилското учение и не е в противоречие с тезата за първичността на съзнанието и вторичността на материята. Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции.
към текста >>

91. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили?
от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план. Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена. Това пак има нужда от обяснение. Това указва на една вътрешна поляризация на човека.
към текста >>

92. ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир.
Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия. Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията. На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир. Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят. Или се казва, че царят или президентът на държавата направи това и това. Той лично ли го направи или е дал нареждане да се направи. От само себе си се разбира, че той е дал идеята, нареждането, а други са изпълнили това нареждане, тази идея. Същото нещо са разбирали и богомилите, когато са казвали, че Сатанаил е творец на видимия свят.
към текста >>

Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят.
Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия. Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията. На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир. Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят. Или се казва, че царят или президентът на държавата направи това и това. Той лично ли го направи или е дал нареждане да се направи. От само себе си се разбира, че той е дал идеята, нареждането, а други са изпълнили това нареждане, тази идея. Същото нещо са разбирали и богомилите, когато са казвали, че Сатанаил е творец на видимия свят. Създаването на света по аналогия е подобно на съграждането на една църква или каквото и да е здание.
към текста >>

Създаването на света по аналогия е подобно на съграждането на една църква или каквото и да е здание.
Всеки разбира, че не лично царят е съградил тази църква, но той е дал идеята, дал е плана и материалите и средствата за съграждане на тази църква и е възложил на майстори строители да я съградят. Или се казва, че царят или президентът на държавата направи това и това. Той лично ли го направи или е дал нареждане да се направи. От само себе си се разбира, че той е дал идеята, нареждането, а други са изпълнили това нареждане, тази идея. Същото нещо са разбирали и богомилите, когато са казвали, че Сатанаил е творец на видимия свят. Създаването на света по аналогия е подобно на съграждането на една църква или каквото и да е здание. Значи, един дава нареждането, идеята, плана и материали за съграждането на света, а грубата работа, самото създаване, е извършено от неговите подчинени, какъвто е случаят със Сатанаил. Защото Сатанаил не е една личност, а един колектив от духове, които по нареждане на Бога създават видимия свят. Така са разбирали въпроса богомилите. И сам Христос казва: „Иде князът на този свят." Значи и Христос, Логосът, го признава за княз на този свят. Това се отнася не само за разбирането на богомилите, за дуализма, но и за манихеите и за всички други, които примат принципа на полярността за обяснение на космическото творчество.
към текста >>

93. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ За богомилите Учението на Христа е учение духовно, нравствено и дълбоко окултно, учение, което може да служи за ръководство в живота, което учи хората как да живеят. Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух."
към текста >>

Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека.
Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство.
към текста >>

С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено.
Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката. С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода.
към текста >>

С искането си държавата и църквата да не се месят в брака, който зависи само от любовта и взаимното съгласие на брачната двойка, богомилите издигнали брака до единствено Тайнство.
Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери. С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си. Те са били за свободата на убежденията. С издигането на личността на жената, с правото й да бъде вероучителка и старейшина, богомилите разрешили преди векове въпроса за женската еманципация и то тъй, както не е разрешен и днес от културното човечество. С искането си държавата и църквата да не се месят в брака, който зависи само от любовта и взаимното съгласие на брачната двойка, богомилите издигнали брака до единствено Тайнство. Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество. С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда.
към текста >>

Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество.
Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество. С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда. Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."
към текста >>

94. ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

Нашето малко общество в Германия е единственото останало от стотиците и хиляди анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалната църква.
На края на този разбор на книгата има едно писмо от едно мистично братство в Германия, което се явява като непосредствен наследник на Богомилството, затова ще предам това писмо. То е получено лично от брат Боев. Ето извадки от това писмо: "Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои съчинения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тази страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита / един от апостолите на Богомилството/, отново се явяват ученици на Богомилството. Нашето малко общество в Германия е единственото останало от стотиците и хиляди анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалната църква. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас — нашите братя в светлината на гносиса. Прилагаме тук един списък, който ни е предаден от нашите предшественици. Този списък показва по-добре, отколкото дългите изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия. 17 октомври 1932 година" В бележка към писмото се споменава, че Никита е починал в 1186 година.
към текста >>

95. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първоначално богомилското общество е било формирано вътре в самата църква.
БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ Първоначално богомилското общество е било формирано вътре в самата църква. Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква. Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение. По това се отличавали от останалите верующи. Но те не давали външен израз на своята вътрешна вяра. От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква.
към текста >>

Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква.
БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ Първоначално богомилското общество е било формирано вътре в самата църква. Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква. Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение. По това се отличавали от останалите верующи. Но те не давали външен израз на своята вътрешна вяра. От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква. Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква.
към текста >>

От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква.
Първоначално богомилското общество е било формирано вътре в самата църква. Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква. Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение. По това се отличавали от останалите верующи. Но те не давали външен израз на своята вътрешна вяра. От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква. Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква. Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните или верующите.
към текста >>

Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква.
Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква. Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение. По това се отличавали от останалите верующи. Но те не давали външен израз на своята вътрешна вяра. От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква. Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква. Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена.
към текста >>

96. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Твърдели, че само те образуват истинската Христова църква.
Чрез него говорел вече Светият Дух, т.е. Словото на Христа и това му давало възможност да поучава хората, да пръска между тях истинската реалност. Получавал също така способността да предсказва бъдещето и да съзерцава Божествените видения, т.е. ставал ясновидец. Поради своето изключително положение съвършените богомили се наричали с различни епитети, взети предимно от Евангелието като богородици, полски лилии, сол на земята, апостоли и пр. Твърдели, че само те образуват истинската Христова църква. Голямото предимство, което богомилското учение определя на съвършените, като хора, скъсали с греховете, които ставали способни да поучават другите, да имат Божествени видения и откровения и пр. трябвало да бъдат изкупени с цената на твърде суров и аскетичен живот. Съвършените живели строг и прост живот. Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко, сирене, яйца и не пиели вино. Нямали никаква собственост и никакви семейни връзки.
към текста >>

97. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква.
Бог е направил един път за живота и ако искаме да придобием живота, трябва да вървим в него, а сега хората го увъртат насам-нататък и искат да имат живота. За да придобиете живота, трябва да вървите направо, без увъртания в пътя на Любовта. Тези, които вървят в пътя на увъртанията казват, че този път е по- лесен. Ни най-малко. Той е път на отлагане, а отлагането в живота не улеснява работите, а ги усложнява и забърква, при което нищо не се постига в живота, а само се забавляват, без да постигнат нещо. Но светът е велико училище, в което трябва да изучаваме великите уроци на живота, а не е приют, не е болница, светът не е църква. Светът, който Бог е създал е място за живеене, място за придобиване не знание и Мъдрост, място за изучаване закона на свободата. Светът, това е едно Божествено учреждение, в което всяка една душа е пратена да се учи. Че прави грешки, това е в реда на нещата. В Божествения живот грешките нищо не струват. В процеса на учението човек ще прави грешки и ще ги изправя и по такъв начин ще добие знание.
към текста >>

98. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр.
Затова трябва да направим връзка с разумните същества в природата, които стоят зад всяка форма и дейност, която наблюдаваме в природата. Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията, която строи тази форма и така ще се ползваме. Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди. Какво те ползва тогава то? Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр. Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно. И аз намирам известно сходство между човека и вълка. Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата.
към текста >>

Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно.
Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията, която строи тази форма и така ще се ползваме. Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди. Какво те ползва тогава то? Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр. Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно. И аз намирам известно сходство между човека и вълка. Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност.
към текста >>

99. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

тях. Поканиха го в неделя да държи проповед в църквата им, но той не се яви, а
След седемгодишното следване в Америка Учителят се върнал в България и отседнал във Варна при женената си сестра Мария. За това време разказва дядо Петър: „Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровитият богослов Петър Дънов и иде бъде назначен за пастор при тях. Поканиха го в неделя да държи проповед в църквата им, но той не се яви, а отклони и предложението за платено назначение. Мина известно време в очакване за евангелистите, те се ядосаха и започнаха да говорят против Учителя - че го мързи и затова не иска да се назначи на работа. Подмамен от тези
към текста >>

100. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Често питат: „Ами ти проповядваш ли нещо съобразно църквата?
БРАТСТВОТО Често питат: „Ами ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: ,Аз проповядвам неща, които са съобразени с великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат
към текста >>

НАГОРЕ

0.14338707923889