Търсене в текстове за 'Целувка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-леката от всички той нарича „целувка", а най- мъчителна счита тази, при която умиращият чувствува, като че из неговото гърло измъкват космата катерица.

2. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники също и като тези на старците от Апокалипсиса, восък за запечатване - символ на дискретност, пазене на тайна.

3. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

В 24 и 25 песен се намира тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники, също както при тези на Старците от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайни.

4. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилация, бели туники, също като на тези от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайна., трите добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза — албигойците, като емблема на Верните на Любовта.

5. „СРОДНАТА ДУША' ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба.

6. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря.

Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят.

В какво ли превръща тази целувка душата - прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята?

7. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна.

8. ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕНОСТ - Борис Николов

То е прегръдка, целувка… Такива образци в българския народ има безброй много, везба – навсякъде.

9. Цар на Мрака - Николай Райнов

Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен.

10. Каин и Евел - Николай Райнов

Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето.

11. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И тогава се сепнаха, защото сетиха върху тялото си отровната целувка на язвата — и върху челото си — тъмното допиране на Смъртта.

12. Слова на Блажения - Николай Райнов

И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост.

13. Даниил - Николай Райнов

А царицата, разпалена от бясна страст, горяща за милувки на тайноведец, се обви като змия около него — и прилепи топла снага до тялото му, като издаваше треперяща гръд нагоре, а главата й — отхвърлена назад — чакаше дива целувка…

14. Песен за Девата - Николай Райнов

Защото хубостта носи смърт — и отрова спи във всяка целувка.

15. Книга на загадките - Николай Райнов

Но, дойде ли, целувката ще го убие,

— Целувката на мъртвата жена.

А третият видя кървавата целувка на меча и впитата женска уста — и прокле мига, когато е пожелал да води опасния танец.

Притиснете гръд до снагата ми, намазана с благовонен елей, о, вие, непознати моми! Прошепнете на ухото ми думите, които трябва да запомня, — думите, които ще ми потрябват, за да се родя отново! Дайте ми негата на оная целувка, която кротко ще ме топли, додето стана прах! Кажете ми: що да отнеса от вас в тъмното царство, отдето не иде вест?

16. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Нямах ни едно близко до сърцето си същество на този свят ... Насреща ми, на брега, стояха хиляди французи, но какви са ми мене французите, какъв съм аз на тях! И все пак аз ги гледах, аз ги поглъщах с очите си, като че исках да протегна ръце към тях, да ги прегърна и между сълзите и целувката да им пришепна със задавен от вълнение глас: „Сбогом, сбогом, прощавайте!“ Аз се прощавах мислено с приятели, с България, с Европа, със Стария свят и като че отивах не в новия, ами на онзи свят, като че се отделях от земята и от хората.

НАГОРЕ

0.42125105857849