Търсене в текстове за 'Целеустременост'

И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ.

Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса. Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ. В този ред на мисли Учителят П. Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят. Всички възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат - всички светли идеи, всички пориви, цялото знание и култура се дължи на тях. Ние ги наричаме белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини.
към текста >>

Девизът му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост.

След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към дело. Всяко начинание, подето от него, постепенно се превръща в елемент от изграждането на Новото - Културата на Любовта. Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята. Всяка негова мисъл, чувство и действие са форма на служение на Бога. Всичко той извършва с максимално внимание, грижливост, по възможно най-добрия начин. Девизът му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост. Един от заветите му към учениците е: "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало." Той не знае почивка. Работи през всички часове на денонощието. Дори и в нощна доба или в най-ранна утрин той често е буден и използва времето за неспирен духовен труд. Малката му стаичка на "Изгрева" нерядко е огряна от бледата електрическа светлина в мигове, когато всички останали бродят из царството на съня.
към текста >>

Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика спрямо възприетата от него система от възгледи и убеждения.

Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки: а) вътрешна: Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална природа на духовната. Тази битка със самия себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика спрямо възприетата от него система от възгледи и убеждения. Този дълъг, на моменти дори мъчителен процес започва от мига на стъпването върху духовната пътека и продължава до завоюването на последното посвещение, до заветния връх на единението с Бога. Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си, самоопределят се в съответното направление на индивидуализация и съчетават дълбините на самопознанието с широтата на познанието за външния свят. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П.
към текста >>

И едва много по-късно разбрах колко целеустременост и воля стои зад тази конкретност.

Разбира се, и тогава, и по-късно, и досега аз виждам в него по-големия брат, който и със самия си начин на живот, и със своите думи и постъпки формира у мен представата за това, какъв трябва да бъде ученикът. Но тогава, през 1975 г., аз бях съвсем новак, неофит, който само две години преди това се беше запознал с Учителя и Братството. Трябва да кажа, че представите ми за Школата тогава бяха романтични и полуфантастични, извлечени преди всичко от художествената литература. Поради това съм запомнил впечатлението, което ми направи бате Крум. Почувствах, че той е много конкретен човек, на първо място, ориентиран към конкретната организация на конкретното действие. И едва много по-късно разбрах колко целеустременост и воля стои зад тази конкретност. У бате Крум имаше тънко разбиране какво трябва да се направи при неговото идване и той спокойно, но много целеустремено реализираше този план, като се стараеше при това да вземе под внимание и най-малките детайли и нюанси. Много силно впечатление ми направи един епизод. Бяхме на вила извън града, която бяха наели за лятото семейство Папуш - Миша Папуш и Роза Пронина с децата. Ние пристигнахме при тях вечерта след работния ден, за да останем през нощта и да обсъдим детайлите на нашето съвместно пътешествие в Кавказ. Бяхме пет човека: бате Крум, Марта Александрова Переклиева, Саша Белтюков, Таня Савицкая и аз.
към текста >>