Търсене в текстове за 'Цар'

153. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Дънов - чрез Любомир Лулчев - постига застъпничеството на цар Борис III, който се намесва пряко и ВМРО отменя присъдата си над духовния водач на БПЦ.

154. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мнозина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архиереите на Българската православна църква, принадлежи именно нему.

155. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент.

156. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

В същност тогава ставаш цар на самия себе си.

157. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

А ако използваш ума си, за да се учиш в Школата на Божественото Откровение и безсмъртната Истина, изпълнен със самоотвержения порив да служиш на Бога навсякъде и във всичко, тогава собственият ти ум тържествено ти поставя корона на главата и те провъзгласява за цар.

158. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар.

159. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Духът е един цар, материята друг... И казва Исус: „Не можем да служим на два господаря, защото единия ще обикнем повече, а другия ще намразим.“

160. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Поради едни или други причини и обстоятелства българите се покръстват през втората половина на IX век при цар Борис и приемат християнството от православни Византия.

През X век се явява великият българин - княз Вениамин, най-малкият син на цар Симеон.

161. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

– „Великият цар Симеон Велики и неговото дело“, изд.

– „Великият цар Симеон Велики и неговото дело“, изд.

162. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, събрал в нея не само знанията на своето време, но и написаното в древните книги много векове преди него.

За него говори големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-ал-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече „цар на науките“.

Известно е от историята, че в 586 година преди нашата ера Вавилонският цар Навуходоносор Втори освобождава юдейската земя от египтяните, които преди това са я били завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ.

Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканва някои от по-изтъкнатите да ги заведе във Вавилон.

Колко големи и задълбочени са били астрологичните познания на тези ученици на Саабей, показва фактът, че те са знаели коя географска област под управлението на кой Зодиакален знак се намира, поради което са изтълкували съвсем точно, че съзвездието Риби управлява Юдейската земя и че там именно се ражда велик цар.

Каква мъдрост имали тези звездобройци, показва и това, че като най-подходящи за един цар дарове те избрали и натоварили на камилите си написаните върху глинени плочки закони на мъдрия цар X а м у р а п и, живял и създал тези закони седемнадесет столетия преди това.

163. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Еврейските първенци, които в 586, година преди нашата ера са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар Навуходоносор Втори, са преписали тези текстове от Вавилонската кула - висшата Школа на Халдейските мъдреци, но не са могли всичко да препишат, вероятно поради невъзможност да разчетат текста и по-специално - написаното за Небето.

164. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те съвсем правилно са определили, че под това съзвездие и под ярко изразеното влияние на Вулкан се раждат царе, и затова на най- яркото слънце в него са дали името РЕГУЛ, което значи цар.

165. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това е изразено в една митологична легенда, която ще цитираме тук: цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички.

166. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Цар Атаман решил да изпрати пратеници, които да попитат пророчицата Пития коя е причината за настъпилото бедствие.

Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като има дала много пари и ги обсипала с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на цар Атаман, че уж Пития е казала: „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман принесе в жертва на боговете децата Фрикс и Хела.“ Когато пратениците се върнали .от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му.

167. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Съвпадът е станал в Зодиакалното съзвездие Р и б и, което е дало основание на тези велики звездобройци да приемат, че в земята, която тогава се е управлявала от това съзвездие, се ражда човек, който ще стане велик цар.

Затова те са намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и най-вече да занесат, натоварени на камили, написаните на глинени плочки закони на мъдрия и велик цар ХАМУРАПИ (живял и царувал 17 столетия преди това), според които закони едно царство трябва да се управлява.

168. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те по положението именно на Марс и на Юпитер в съзвездието Риби, което е имало своето влияние върху Юдейската земя, са установили раждането на велик цар на Земята.

Тяхната увереност в науката им е била толкова голяма, че са тръгнали от Вавилон чак до Йерусалим да търсят новородения цар, за да му се поклонят и му поднесат подаръци.

169. Исторически мистификации около богомилството - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Истинският идеолог на богомилството не е онзи обикновен поп, а синът на цар Симеон - Боян Мага.

Симеон преценил, че това го лишава от възможността да поиска ръката на любимата си и се оженил за дъщерята на куманския цар, който по това време дошъл при Борис по държавни дела.

170. Библията - свещена книга, но не съвсем - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И понеже съвпадът ставал в съзвездието Риби, а под него е била юдейската земя, те предсказали, че в тази земя се ражда велик, много велик цар.

И тръгват да му носят дарове - не злато, не платове и съдове, а най- ценното си съкровище - плочките, на които били записани законите на Хамурапи (най-великия вавилонски цар, живял 17 столетия преди Христа)...

171. Лъв и мишка. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всеки знае, че лъвът е цар на животните.

Аз съм цар на всички животни, а ти си нищожна и дребничка гризана!

172. Новата шапка на Дабка. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не съм още цар виждал.

173. Кучешко царство. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В колибата живее кучешкият цар.

Отиде Шарко при кучешкия цар, поклони се и рече:

— Ние сме пазачи на кучешкия цар.

През туй време кучешкият цар излезе от колибата.

— Ах вий лоши момчета! — изръмжа пак кучешкият цар.

— Бяло кученце, — замоли се Дана — закарай ни при вашия цар.

— изръмжа кучешкият цар.

— Да дойде тука Шарко! — заповяда кучешкият цар.

174. Бялото петленце. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ти ще бъдеш птичи цар.

Зарадвал се ястребът, клюн разтворил и рекъл: — Аха, цар ли?

175. Старите хора не могат но знаят. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тогава царувал един жесток цар — страшен човек.

176. Летец. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Аз цар на висините ще стана

177. Съдържание - Николай Райнов

1. Цар на Мрака

Познавах цар

178. Цар на Мрака - Николай Райнов

Цар на Мрака

179. Мелхиседек - Николай Райнов

Живееше в онова време човек, силен по дух: името му — Мелхиседек, цар на правдата.

180. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И повика Бог Моисея навръх планината — и с гръм и мълнен огън го срещна: както се среща цар през дни на бурна бран.

181. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса.

Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец.

„Имаше цар — мъдър бе той.

„Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи?

182. Слова на Блажения - Николай Райнов

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.

Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.

183. Даниил - Николай Райнов

Защото магът на Всевишния не взема дарове от цар.

И дори тази чаша, с която пиете, ще бъде изпълнена в кръвта на самия цар.

184. Видение на Ездра - Николай Райнов

И по мраморните стъпала на престолния трем те реват черногриви лъвове — и ще гризат костите на цар и велможи.

Черният Цар ще ги тъпче, като скакалци, и не ще намерят път да избягат.

Тогава ще се яви Врагът на Черния Цар — Белият Владика ще дойде.

Тогава Черният Цар, който е управлявал цели векове Земята, ще падне убит — и с него ще паднат понесени вси земни царе и воини и стражи и наемници.

185. Път на звездите - Николай Райнов

Тръгнаха Талек, Шор и Теомим — маги от Халдея — и взеха злато, ладан и смирна — да му поднесат принос, като на цар.

…А по онова време стигнаха магите при Ирода и запитаха го де се е родил младият Цар.

И страх голям притисна сърцето на Ирода, като разбра, че друг Цар се е родял в земята му.

И каза им да разпитат първосвещеника и книжниците израилски, та да научат къде се е родил новият Цар.

Разтвореха книжниците и законниците книгите пророчески, та намериха, че в Галилея трябва да се роди Цар, Който ще освободи света от зло, ако людете Го послушат.

И пророчества велики изрекоха за новия Цар.

— Къде е младият Цар — от нас не ще узнаеш: ни мъки, ни вериги, ни изтезания с огън и желязо не могат изтръгна от нас това, което не искаме да кажем.

Балтазар науми — веднага да отиде при младия Цар и да Му се поклони.

186. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

Пробуди в себе си звездността на Огъня, който твори чрез опознаване на най-скритото! И ще станеш тогава Овен ; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света.

187. Дъщерята на Царя - Николай Райнов

…Живееше на Изток Цар.

…Живееше на Изток Цар…

…Живееше на Изток Цар…

…Живееше на Изток Цар…

…Живееше на Изток Цар…

…Живееше на Изток Цар…

188. Книга на загадките - Николай Райнов

Познавах цар.

Седем знаем: — жад за знание, глад за злато, уста на смърт, език на клеветник, ръце на жрец, меч на цар, сърце на творец.

Ала трите хиляди моми тайно благославяха в сърцето си Гар Хадада, син Азаельов, цар на Арам, — мъжа, който умee толкова силно да люби, че за любов да занемари всичко.

189. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Калки, досущ като Исуса при второто пришествие, за което се вещае в Апокалипсиса, е „цар и свещеник“, господар на Словото и Меча.

„Когато Исус се родил в Витлеем в дните на цар Ирода — тъй започва евангелското сказание — ето дойдоха в Ерусалим мъдреци от Изток, питайки: Де се роди Царят Йудейски?

В книгата на пророк Даниеля се говори пак за тия два пътя, и те се пресичат при цар Небукаднецара.

Вестта за „звездата“, която предвещава раждането на новия цар — на една нова велика идея — и заминаването на мъдреците хвърлят Ирода, „а с него и цял Ерусалимъ“, в голям смут.

И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците“) в Витлеем и крайбрежието.

190. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Небукаднецар, цар на Вавилон, сънувал сън, – така се казва в книгата – който смутил духа му.

191. Младият египтянин - Георги Радев (1900–1940)

При фараона Тот, мъдър и правдив цар, били доведени на съд трима египтяни - и тримата провинени в тежко светотатство.

И казва, че Тот, който бил мъдър и правдив цар, взел мерки за да се ограничи произвола на самозабравилите се жреци.

192. Действие първо. - Велко Петрушев

Но тук, за да придобиеш власт над страха, ще трябва да пиеш вино от вечната забрава и тогава ще ти предам наследството на този разнообразен свят, — ще бъдеш син на тази земя, цар на желанията и баща на чувствата.

193. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

Православието може да е най-голямата духовна сила в България, но нея нямаше да я има без сондажите на цар Калоян и Драган Цанков с католицизма, без първите книги на католиците от Чипровско (докато православието още буквлно спи), без първите български епископи, ръкоположени от Запада с врати, отворени вън от отоманското господство.

194. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите.

195. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

За Белоградчик през Бранковци, Цар Шишман, Толовща, Рабиш, Върба, Белоградчик.

196. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

На 30 септември следва Владайския бунт на връщащите се от фронта войски, и на 3 октомври цар Фердинанд абдикира.

Училищния двор е като цар Фердинандовата ботаническа градина: вековни дъбове, тополи, смърчове, ели, чемшири.

197. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Цар Борис Трети е искал да насади гора в разширения софийски парк и го прави, въпреки че разярените слатинци на няколко пъти гонят нахълтващите в мерата им градинари, а после и притеклата се на помощ полицейска конница, която налагат с мотики и замерват с камъни.

198. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Бараката на съветника на цар Борис - Любомир Лулчев - беше три на три метра: Един прозорец, едно дървено диванче, и микроскопично кухненско ъгълче с една нагревателна плоча.

Цар Борис в усилията си да установи позитивни контакти със всички обществени среди и формации, за да се заздрави на трона след политическия фокстрот на звенарите, се свързва с него.

199. От издателя - Атанас Славов

„Цар Иван Александър“ № 16, тел. 63-36-59

200. И така ... - Атанас Славов

Димитър на кон ръга, ръга, ръга с копие българския цар Калоян (който му открадва кокала от Гърция), за да докажат, че те са по-пълни с любовта на Исус Спасителя.

Балдуин Фландърски начело на кръстоносен поход за освобождаването на Светите християнски земи някак не намира на картата Божи гроб и вместо да сече араби, изсича византийските бранители на Цариград и се настанява там да коли българи в името на истинската християнска любов, за което пък българският цар му отрязва първо ръцете до лактите, после краката до колената по време на едно пияно празненство в Търновския дворец в изблик на по-силна любов към Христа от Бадцуиновата.

201. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Десет пъти провери историята и така, и иначе, и попита дори добрия си познат, гръцкия консул Вретос - най-големия учен тук, дето и в Италия е признат даже! А Вретос се учуди на наивността му и призна, че е вярно, голяма лъжа е бил походът на Владислав Варненчик, като имаш предвид, че е бил под сянката на кръстове връз кръстове и църковни хоругви връз хоругви, но да не се тревожел така, защото в историята имало и по- големи лъжи сред християнските църкви, и искаше да му разкаже за най- големите византийски и римски поразии, и започна с историята как българският християнски цар Калоян навръх Страстната събота заровил в окопите на разсипаната от него Варненска крепост всички бранители на града, но Константин махна с ръка и не искаше да слуша.

или походът на Владислав до Варна вместо до Божи гроб), когато християнските водители до град Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съд между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието (т.е.

Толкоз ли е важен, че самият цар Фердинанд го праща във Варна, в родния му град на заточение - ей тукачка през уличката в хотел „Лондон“, ей оттатък Ченгене пазар до двора на „Св.

202. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне!

203. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Какви са били те, хората - българите, които са ги издигнали - с баните му, с водопроводите му, с огромните зали, табиите и крепостните стени, които не са трошляк като турските крепостни стени, а от блокове, дето по шест борци не могат ги дигна! Какви хора са се гърбили под товара им да ги издигнат на пет метра височина и да застанат отгоре войниците на българския цар в ковани ризници!

„Цар Шишман“, викаше на този цвят, според шивашкия жаргон „цариградско синьо." Сипкав ултрамарин.

204. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Той е цар, останалите сме моряци.

205. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред.

Нещо като арабския цар в каляската по Бродуей с перото на чалмата и трещящите фанфари и барабани, който се оказва, че е рекламирал току-що пуснатото на пазара кафе „Максуел - добро до последната капка!“

206. 1. Статия първа - Окултна социология - Георги Христов

Numa Pompilius) - според легендата, втори цар на Древен Рим.

207. 3. Статия трета - Георги Христов

"!, м-л-к, семитски корен със значение „цар“) е западносемитски бог на слънцето и изпепеляващата сила на огъня, на който служели и принасяли в жертва деца амонците, а по-сетне и други запад- носемитски народи.

208. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.

209. Христо Койчев - Георги Христов

105 Еридия е име, дадено на Соломон при раждането му, от пророк Натан - Цар. 12:25.

210. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47.

Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан.

211. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

На 11 ноември 1912 г., в края на Балканската война, чрез Мария Стоянова (придворна дама на царица Мария Луиза) той съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

След военната капитулация на България при Добро поле (15 септември 1918 г.) чрез посредници той съветва българския цар Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис.

По време на Втората световна война Учителя Беинса Дуно съветва своите ученици Любомир Лулчев (придворен съветник) и Методи Константинов (висш чиновник в Министерството на външните работи) да убедят цар Борис III да отмени решението за депортиране на българските евреи и с това спомага за тяхното спасяване.

НАГОРЕ

3.4485039710999