Търсене в текстове за 'Храм'

208. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

По-важните направления на промяната стават видни в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, включително и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и други.

209. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая.

210. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Затова и жертвата на неговия житейски път е достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро.

211. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Следователно то извисява душата, но същевременно помага и на тялото да бъде здраво, истински „храм Божий“ – по думите на ап.

212. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Елементите на щастието са на Земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на Земята.“ Кои са тези тайнствени елементи на щастието, сред които живеем, но които очевидно не разпознаваме и не използваме, за да изградим храма на своята личностна пълнота?

213. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Той няма да остави ключа на свещения храм или на онази тайна стаичка, в която обитава душата му, в ръцете на неверника и крадеца.

214. Живата връзка с Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

„Като образувате вътрешната връзка, ще ви дадат пропуск за влизане в храма.“[43]

215. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Веднъж в храма влязъл един малък, гърбав човек, огледал се и като не видял никого в храма, послал килимчето си, коленичил и казал: „Господи, в името на нашето приятелство, моля те, изпрати дъжд.“ Станал и си тръгнал.

Първосвещеникът, който бил в храма, чул молитвата на гърбавия човек и веднага изтичал навън и го последвал.

Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма?

Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб.

216. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Преди няколко години в езерото Титикака, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити също развалини на огромен храмов комплекс.

Приел е също и боготворението на този камък, като е определил град Мека за свещен град, а храма Кааба, където именно се е намирал болидът, за главно светилище.

217. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не, твърдо отговори той, Христос е имал само квадратури в звездната си карта! Тогава си спомних онази случка, описана в Евангелието, където Христос, възмутен от неуважението на дребните търговци към храма, погълнати само от тесните си егоистични стремежи, взел камшика и ги изгонил навън.

218. Юпитеровият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Обичат церемониите в храмовете и познанствата.

219. Три Небеса - Николай Райнов

На Първото Небе сгради Сатанаил Седем Храма.

И — Седемте Храма на Първото Небе.

220. Вавилонска кула - Николай Райнов

„Блажен е този, който пръв мине през Земята и Седемте Бездни, защото пръв ще бъде Пазач на Дверите—и ще стане Стълп на Храма, отдето не ще излезе вече.“

221. Мелхиседек - Николай Райнов

Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе.

„Блажен — онзи, който е прочел словото на Тайните — и е научил скрижалите! Той ще стане стълп в Храма на своя Бог — и не ще излезе вече!“

222. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида — и мина през Седемте Храма на Делтата.

223. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Научи я тогава праведникът да отиде вечер в храма на планината и да пожертвува всичко за оногова, когото люби.

„И яви й се в храма Мъж със светло лице и с одежди от бял висон.

224. Иисус на Планината - Николай Райнов

Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците.

225. Път на звездите - Николай Райнов

Там дето слънцето изгрява, имаше в онова време големи звездогадателски храмове — седмокатни кули, в които по цели нощи стоеха влъхви, та следяха пътя на звездите и разгатваха що има да се случи с народите и племената, разпръснати по лицето на земята.

226. Песен за Девата - Николай Райнов

Тя има храм, дето вечно гори неугасимият Пламък на Любовта.

227. Сватбата на Царския Син - Николай Райнов

Видях огромен тъмен храм — и в мрачината едва блещукаха кадилници с миризма на ладан и касия.

228. Книга на загадките - Николай Райнов

Жрицата от храма на Халуле носи свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й дреме отрова.

Жрицата от храма на Халуле свлича своите одежди, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова.

Жрицата от храма на Халуле се къпе и людете замръзват, като съзерцават снагата й в талазните води, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова.

Тя тръгва мудно по белите плочи и влиза под ахатовите стълпове на своя храм.

Жрицата от храма на Халуле облича своите свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й няма вече отрова.

Жрицата от храма на Халуле пада пред железното божество на Чара и отново снема одеждите си.

А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ живот дава душа на железния изтукан.

Когато в мъртвия храм оживих мълчанието с празничните звуци на Неговата песен, людете препълниха храма — и стъгдата пред храма — и улиците на града, за да ме чуят.

Царица беше.И сгради седем храма на Ашарот и Менй.

Като ходех по стъгдите на Птолемаида, жена срещнах пред храма на Сераписа.

Храмът мълчеше.

Слънцето рисува по платната неговата синя сянка: образ на господар, който догражда храма на мечтата си.

229. Що е окултизъм - Сава Калименов (1901 - 1990)

храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина.

230. Отворените двери - Сава Калименов (1901 - 1990)

този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и дарува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим?

Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си.

Чуйте словото на Учителя, който ви води към тях — води ви в свещения, неръкотворен, истински и вечен храм на Бога — живата природа, от която можете да почерпите всички блага.

231. Една Религия - Сава Калименов (1901 - 1990)

За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята.

232. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

„Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ:

Ако влѣземъ въ неговия храмъ, ше намѣримъ на първо мѣсто не образа на Исуса Христа, а неговия собственъ портретъ, а на мѣстото на света Богородица, Иоанъ Кръстителъ и другитѣ светии — наредени неговитѣ дѣди и прадѣди, на които той кади тамянъ и възнася молитви: „славенъ.

Казва се на едно мѣсто въ Посланията: „Вие сте храмъ Божи“.

Ако ние сме храмове Божии, като влѣземъ въ тайната си стаица предъ Бога, какъ трѣбва да влѣземъ?

233. Ключъ на живота. Единъ законъ на мировата економика - Георги Радев (1900–1940)

Храмоветѣ, въ които той свещенодействува, сѫ живи — това сѫ човѣшкитѣ души.

234. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнецът.

235. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

Тя се е разбила на отделни талази, които нахлуват по кина, концертни зали, театри, кабарета—все модерни храмове на Астарта.

236. Младият египтянин - Георги Радев (1900–1940)

А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб.

„А ти, защо обърна гръб пред Храма на Изгряващото Слънце?

„Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис.

Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие."

Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин.

Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля!

Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове.

Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците.

Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души.

И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм.

„Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове.

И където са те - там е и Храмът.

В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм.

Те са видели „Изис'' да излиза възмутена от каменния храм.

Той узнал по-рано причината, по която младият египтянин обърнал гръб на храма.

237. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става.

238. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Те действуват по строги предписания, изпълнявайки външните административни длъжности - „обредите в храма", ползувайки се с „десятък" от неговите приходи: известен процент от държавния бюджет отива за заплати на „левитите”.

239. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

В Бретьой, близо до Севр, има един особен научен храм, В една от залите на тоя храм се пази всред пълна тишина, несмущавана от суетния житейски шум, една от най-големите научни светини.

Веднъж в няколко години поклонници от всички страни на света се стичат в Париж, за да отидат на поклонение в този храм.

Това е то светинята, която се съхранява в този храм от учредената на 20 май 1875 г.

240. Действие първо. - Велко Петрушев

Д е в о р Можах да използувам славния момент, когато слънчевите синове бяха събрани в звездния храм на велико тържество и разказваха за много интересни преживявания из безчетните царства на Вселената.

241. Действие второ. - Велко Петрушев

Твоето сияние е сила в живота! Ти си ключ на тайнствения храм и обект на вечно съзерцание.

242. Епилог. - Велко Петрушев

Исаян, жреца на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал.

243. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.

Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша.

244. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен.

А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“.

Има пастири, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват душата, но има и църковни батаци.

1854 (есента) в Персия Мизра Хусаин Али (известен като Баха Аллах) е признат за пророк от бахаите; задвижва се нова вълна на идеите му за единството на вяра, Бог и човечество; за холистичната хармония между човеците; за ненужността на свещеници и ръкоположени проповедници; за ненужността на джамии и храмове, и за свободното събиране в неосветени помещения за свободни дискусии.

Димитър в храма, който някога е бил на св.

245. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Така че варненските българи, понеже един вид бяха верни граждани на султана и така нататък там, знаеха какво да кажат, ако стане нужда; взеха, че събраха подписи за разрешение за собствен молитвен храм от не двайсет и пет, а четирийсет, кажи го, петдесет верноподанически техни семейства във Варна и хайде при мютесарифина да се разберат; и Абдул Рахман сам предложи да се преоблекат двайсетина българчета в стражарска униформа, да не направят поразия разлютените гагаузи и измирли-турци, и хайде! Доде се усети който и да е, наговориха се на четиринайсети февруари да се съберат в двора на училището и единият етаж да стане на църква - „Св.

Освен всички споменати дотук храмове, ако поемете надолу към пристанището, след сто крачки само е слънчевата арменска църква „Св.

Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните дъбови врати на храма.

Архангел“, защото храмът е чисто български и там е и училищният двор, и ще останат много доволни.

Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св.

246. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място.

247. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ.

248. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Никъде няма толкова много църкви; но и никъде няма толкова много молитвени храмове на всякакви религии и деноминации; вярата на другите е свободна, както е свободна природата.

Ако Бостън градът, колкото и величествен, е храм на някогашната пуританска сдържаност - „Бостън Камън“ е подовата му настилка, зад която се крие недоосъзнат култ към природността: вместо чакъл и паваж - трева; вместо барокови пейки - нищо; вместо паркови феерии и алпинеуми и постлани с жълт пясък алеи - кичури дървета, тъй както са си били и биха били, ако полуостровът между Чарлз Ривър и Бостън Харбър изобщо не беше населван.

Съветниците усещат болка в сърцето си, като помислят как ще изглежда този гигантски, сякаш молитвен храм на гражданската им хармония, и дават и наддават пари, за да го бранят.

249. 2.3. Действие на физическия съвет – чрез тялото и волята - Георги Христов

Когато говорим за Физическия съвет, съвета на труда, да се има от всички предвид да се стремим да поставим тялото си в едно правилно състояние, да го обновим физически, защото, както казва Писанието, нашето тяло е храм Божи.

250. 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Ледбитер криво си представя бъдещата религия - храм няма да има.

Един общ храм ще има и от Америка, който иска да се моли, ще дойде в един час и ще се помоли.

251. 1. Статия първа - Окултна социология - Георги Христов

Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други.

252. 3. Статия трета - Георги Христов

Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост.

60 Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят, който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас.

253. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Дните са светли празници, а пощите са като някакви храмовни тайнства под купола на огромния небесен свят.

254. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Точно на тази дата всеки искрен последовател на съвременното езотерично християнство може да съзерцава и едновременно да вземе участие в грандиозно духовно явление, случващо се на над 2000 метра надморска височина: около хиляда души, дошли от цялата планета, на фона на мистична музика и песни оформят красиви геометрични фигури и по този начин изграждат чрез танц снагата на жив етерен храм, сътворен от Бодхисатвата на XX век.

От построяването на този храм са изминали векове, но той винаги е един и същ за десетки поколения хора, които са го виждали и влизали в него.

По аналогия може да се каже, че Паневритмията е един етерен храм, построен от живи, колективно-съзнателни хора.

Този храм е всъщност един цялостен организъм със строго определена, стабилна във времето структура, и с физиология, оформена от движения, проникнати от евритмичния принцип.

Само за няколко десетилетия този жив храм, тази жива книга се разпространи в много страни по света и се изпълнява от хиляди хора, но тепърва днес започва духовно-научно да се изследва по смисъл, съдържание и форма.

Паневритмията, този монументален по светител ен храм на Второто етерно пришествие на Христос, построен по необикновен начин от Бодхисатва Майтрея, чака с широко отворени врати смелите, любознателни и искрено търсещи души на хората Михаелити.

НАГОРЕ

1.2722461223602