Търсене в текстове за 'Фантазии'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Накрая когато свърши, Учителя ме погледна със същата усмивка и с особен израз на лицето си, с което искаше да ми каже: „Ти вярваш ли на тези фантазии?
Със своите приказки за грандиозни планове на строеж и обзавеждане на Братството, създаде впечатление, че е човек с много големи възможности, с широк замах и щедра ръка. С него имах допир два пъти. Първия път Учителя и аз, застанали на изгревската поляна, разговаряхме по братските работи. Идва този човек към нас и без да чака да свърши нашия разговор, вмъкна се и започна да ни занимава с някакви грандиозни планове за строеж и обзавеждане на Братството. Учителя слушаше и леко се усмихваше, слушах и аз. Накрая когато свърши, Учителя ме погледна със същата усмивка и с особен израз на лицето си, с което искаше да ми каже: „Ти вярваш ли на тези фантазии? “ При втория случай, той ме покани в дома си, може би, за да спечели и мен в своята игра, която искаше да разиграва. Домът му, най-обикновен апартамент, доколкото разбрах с две стаи и кухня, някъде към улица „Граф Игнатиев“ и „Евлоги Георгиев“. Моето хладно и сдържано държание му показа, че не ще може да ме има на своя страна в тези свои планове. Той даже не ме покани да седна. Задоволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери резонанс в мен, разговорът бързо привърши.
към текста >>

2. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство.
Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи".
към текста >>

3. Какво нещо е апокрифна книжнина - Влад Пашов (1902- 1974)

От тази мисъл на Марковски ясно се вижда, че апокрифните книги са с повече или по-малко окултен характер, като разбира се има примесени и много фантазии и заблуждения.
Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски писатели с еретически разбирания. Така че, тези писания са от езотерично естество, но в тях има примес повече или по-малко на юдейски и християнски религиозни представи и понятия и на библейски повествувания. В някои от тях по-ясно личат следите на езическите религиозни обичаи, говори се за тайнствени науки, за митология и митични предания, за тайнствени закони и сили в природата. Така че, появилите се в последните два века от дохристиянското време, а и после еврейски тайнствени писания по съдържание, имали известно сходство с езическата писменост от този род. Така например, юдейската митична секта на терапевтите освен канонизираните книги на Вехтия Завет, притежавали и особен род писания, приписвани на бележити мъже от древната история, от които черпели тайната мъдрост." От тази мисъл на Марковски ясно се вижда, че апокрифните книги са с повече или по-малко окултен характер, като разбира се има примесени и много фантазии и заблуждения. А щом богомилите са си служили с тях, това още един път показва, че те са окултно общество. От всичко казано дотук се вижда ясно, че богомилите са били едно окултно братство, което е било пратено от Бялото Братство да повдигне българския народ, като му даде високи идеали и да му даде методи, с помощта на които да може да одухотвори и преобрази целия си живот. Те са имали великата задача да дадат подтик, импулс на зараждащата се европейска култура, да пробудят човешкия ум и да му дадат импулс да изследва както живота, така и природата и да се добере до великото знание, носители на което са били самите богомили като езотерично братство. Като окултно общество те са разполагали с големи знания, които са прилагали във всекидневния си живот и затова те са били хора с високи идеали, със силен характер и готови на всички жертви за своите идеи. Само хора с високи идеали, които считат за свещени, и със силен характер могат да се жертват за своите идеи.
към текста >>

4. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са измислици и фантазии.
Любовта, която се проявява, не е ли от Бога, Който се проявява? Тази връзка между нас не е ли Бог, Който ни свързва? А сега хората търсят един Бог извън живота. Такъв Бог не съществува. Туй, което сега се изявява в света, това е от Бога, а това, което ни се обещава, че за в бъдеще ще се прояви, не е никаква любов, това не е никакъв Бог. Това са измислици и фантазии. Сега, в името на този измислен и фантастичен Бог ни залъгват, че трябва да се примирим със злото и неправдите в живота и безропотно да ги понасяме, понеже били от Бога. Не, ние не сме за този Бог и за този „мирен“ живот. Мирен живот може да има само в доброто. Но щом има зло в света, мир не може да има. И докато съществува злото и проповядват, че трябва да има мир, такъв мир не може да съществува.
към текста >>

5. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек трябва да бъде реалист в живота си, да не живее с фантазии.
Като направите една грешка, не мислете, че е малка и няма значение за вашия живот, защото тя ще се олихви и после няма да можете да се справите с нея. Затова всяка вечер ликвидирайте с вашите грешки, всяка вечер ликвидирайте сметките си, ако искате животът ви да бъде на чисто. Първата стъпка към изправянето на грешките е да се откажете от лъжата, черна или бяла. Силата на човека седи в неговата права мисъл в даден момент, а не в лъжата. В дадения момент ти си изправен пред един изпит, който може да реши съдбата ти за двадесет години. Човек трябва да бъде реалист в живота си, да не живее с фантазии. Реалистът най-първо проучва устройството на своето тяло и на силите, които функционират в него. Най-първо вие трябва да знаете какъв трябва да бъде вашият нос. Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик. Всички песимисти са все със закривени носове. Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност.
към текста >>

6. Живата Природа - Георги Радев (1900–1940)

бивали затрупвани под праха на своите рухнали фантазии.
владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен. И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са бивали затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги, когато са достигали върха на своето предприятие и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните
към текста >>

7. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Учителят с една тънка ирония ми каза следните думи: „Има много фантазии в света".
С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин. Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувствуваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя какво значат тези думи. Учителят с една тънка ирония ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю. Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековер-ните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка. Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий.
към текста >>

8. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ".
Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса. Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него. Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ". Методи не можел да проумее та нима вече окултното знание, което е било само на теория и сега тук на Изгрева някой пръв го е осъществил и то е именно този негов съперник. Значи той е вече много напреднал и не само това, но си служи с окултни формули и разполага със сила и мощ за такива невероятни човешки претворяване от един вид в друг. По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ". Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това? Значи някои са така напреднали, а други са отпаднали. Целият развълнувал и разтреперан от такива мисли Методи се затичва и на бегом запъхтян пристига и разправя целия случай. Учителят спокойно го поглежда и казва: „Методи, чуй ме: няколко гроша и черна боя за коса".
към текста >>

9. 7.10 Никола Ватев - Светозар Няголов ( -2013)

На следващия ден идват други офицери, заявяват, че г-н Дънов заблуждава хората, като им говори разни фантазии.
Военните стават като зашеметени, излизат от стаята и побягват. Започват да мятат юмруци из въздуха наляво и надясно и хората по улицата ги смятат за смахнати. Понеже военните се подиграват със Словото и Духа, който работи чрез Учителя, те веднага са наказани. Бог поругаем не бива. Те отлично разбират, че има един реален духовен свят, който въздава за всяка хула и обида, отправена към неговите представители. На следващия ден идват други офицери, заявяват, че г-н Дънов заблуждава хората, като им говори разни фантазии. Пожелават брат Ватев да им направи сеанс, за да научат нещо за живота си. Ватев иска позволение от Учителя и започва. Отговаря на поставените му въпроси, а в това време масата, около която са седнали, започва да скърца, да подскача, накрая се обръща с краката нагоре и блъска главите на изумените офицери. Те викат в един глас: „Г-н Дънов, вярваме, че има друг свят, вярваме. Молим Ви, освободете ни от тези мъки." Учителя се показва на вратата и нарежда на брат Ватев да приключи сеанса.
към текста >>

10. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

С по-нататъшните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учителят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен урок на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии.
Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен." Заключението звучи твърде заплашително, дори зловещо, но то не представлява кух сбор от думи, а съвършено реална перспектива пред неразумния. С по-нататъшните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учителят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен урок на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги когато са достигали върха на своето предприятие (тук: начинание - бел. К. З.) и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения." Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуално съзнание. Оттам тръгва всичко!
към текста >>

11. Великиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Мислитѣ трѣбва да бѫдатъ строго опредѣлени, а не блуждаещи фантазии.
Великитѣ хора съ велики, защото обработватъ у себе си божественитѣ идеи, които съ вложени въ тѣхния духъ, въ тѣхната душа. Тѣзи именно божествени идеи, разработени отъ тѣхъ, ги правятъ велики. И ако попитате, какъ може човѣкъ да стане великъ, ще ви кажа следното: щомъ започнете да обработвате една божествена идея въ себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щомъ започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у васъ основа за величие. Останалото е въпросъ на време. За да затвърди човѣкъ въ себе си тази основа, той трѣбва да има преди всичко права мисълъ. Мислитѣ трѣбва да бѫдатъ строго опредѣлени, а не блуждаещи фантазии. Тѣ трѣбва да бѫдатъ изразъ на една реалностъ, а не отражение на фиктивни идеи. Всѣко чувство, което се заражда у човека, трѣбва да има задъ себе си една основна мисълъ, която да го подържа. Чувства, които нѣматъ задъ себе си една съществена мисълъ, сѫ мимолетни. И така, задъ всѣка мисълъ трѣбва да стои оня първоначаленъ принципъ, който е подействувалъ въ Битието. А задъ всѣко чувство трѣбва да стои мисълъ.
към текста >>

12. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

България приема да бъде под диктата на носителя на еврейска кръв Хитлер, с неговите расистки антисемитски истерии, масови убийства и налудничави фантазии, че ще покори цялото земно кълбо под управата на висшата германска русокоса раса.
Той вижда себе си като обединител, като фокус на учението на Бялото братство сред издигнати духовно дъновисти. Бараката му е в непосредствено съседство с бараката на детската писателка Невена Неделчева там където сега е монголското посолство и около тях се събират дъновистите последователи на Лулчев: Няголови и пр. и пр. * * * Последните няколко години на Изгрева с Учителя минават под голямо напрежение. Върху България, както върху целия цивилизован свят, се стоварва ужасът на Втората световна война. България приема да бъде под диктата на носителя на еврейска кръв Хитлер, с неговите расистки антисемитски истерии, масови убийства и налудничави фантазии, че ще покори цялото земно кълбо под управата на висшата германска русокоса раса. През юни 1942 започва да се сипе град от бомби къде ли не! Учителят изнася „Словото си...“ след проливна градушка на „Изгрева“. Идва последния лагер на Седемте езера. Учителят дава песента която върви с текста: „Аз мога да любя, добър да стана, Аз мога да обичам, умен да стана. Любовта и обичта Ще ме научат на Бога слуга да стана...“ По същото време той прави публична декларация срещу насилията на немците навсякъде, където се появят. През същата година е и последната Паневритмия на Поляната, изпълнена в стария дух и традиция на Братството.
към текста >>

13. Предисловие - Филип Филипов

Тази книга е опит да противопостави на описаните тенденции една ясна методология, здраво стъпила върху Михаиличните духовно-научни импулси, с които да се изчистят всички заблуди, наслоявани от слухове и фантазии.
те изнесоха първата публична лектория, в която обосноваха своите нови идеи. Не закъсняха, разбира се, трудностите и противоречията, които винаги съпътстват всеки новаторски импулс. Поради духовния и обществен мащаб на идеята в българските среди, имащи отношение към въпроса, се появиха хора, които приеха импулса като лично притежание и се впуснаха в агресивна кампания за налагането му сред аудиторията. В стремежа си да получат бърз и сензационен ефекг те разчитаха на атавистично-медиумични източници и се опитаха да компрометират същността на идеята. От друга страна, не закъсняха яростни и ненаучни коментари с фундаменталист™ уклони, произтичащи от други среди. Тази книга е опит да противопостави на описаните тенденции една ясна методология, здраво стъпила върху Михаиличните духовно-научни импулси, с които да се изчистят всички заблуди, наслоявани от слухове и фантазии. Водени от стремеж към непосредствена инспирация от Бодхисатва Майтрея, авторите се опитват да изнесат една нова теза в чист и духовно-научен стил, в който свободата на лично мнение и волеизява са свещени. Така всички антропософи, търсещи свободния духовен и творчески импулс на Михаил, биха могли да получат повече информация по темата и сами да проведат допълнителни и по-задълбочени изследвания. Историческата личност, изследвана в тази книга, е добре известна в българските духовни среди, но поради Студената война и езиковата бариера, съществували през изминалите десетилетия, е останала като че ли малко позната на световното антропософско общество. Благодарение на разгръщащия се Михаеличен импулс и в процеса на т.нар. европейска интеграция ние се оказваме в една нова епоха, носеща нови отговорности пред духовния свят и пред самите нас.
към текста >>

0.28050804138184