НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
845
резултата в
94
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_05 ) Посещение на Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта
на
човека
.
На 22 юли 1940 г. Учителя тръгна за Мусала с една малка група. След кратък престой на Боровец потеглихме за върха. Ето няколко мисли от Учителя по пътя за връх Мусала. В музиката на Природата няма паузи, няма прекъсване, тя е непреривна.
И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта
на
човека
.
Има един вечен кръг на живота. В него няма противоречия. И ако има противоречия, то е привидно. Погледнете тези борове, върховете им сочат Слънцето. Слънцето е там, дето сочат техните върхове.
към текста >>
Става
преустройство
на
цялата планета Земя.
В трите свята става ликвидирането. От Божествения свят иде Новото, идат съществата на Шестата раса. Ние сме в началото на Второто пришествие. Вие, духовните, трябва да бъдете добре въоръжени. Деня Господен се отлага, отлага с единствената надежда да се поправят хората, но Денят Господен иде веч със сила.
Става
преустройство
на
цялата планета Земя.
Ние сме в началото на Второто пришествие. Първият период на Второто пришествие ще продължи 45 години. И после ще се поотложи и пак ще подкачи. На вълни, на вълни ще дойде! После ще има втори период от 45 години.
към текста >>
Когато Духът Господен посети
човека
, тогава човек е радостен.
Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата. И ако Бог е далеч, тогава е мъчно. Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък. Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника. Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога.
Когато Духът Господен посети
човека
, тогава човек е радостен.
Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога.
към текста >>
2.
3_27 ) Физиономика и френология
- Боян Боев (1883 – 1963)
Братята и сестрите се интересуваха от цяла палитра науки, касаещи развитието
на
човека
като една жива Монада, и влизаха в разговор по тези въпроси.
ФИЗИОНОМИКА И ФРЕНОЛОГИЯ
Братята и сестрите се интересуваха от цяла палитра науки, касаещи развитието
на
човека
като една жива Монада, и влизаха в разговор по тези въпроси.
В течение на един такъв разговор Учителя засегна следните мисли от областта на физиономията и френологията: Във всеки един живот човек трябва да внесе нещо в Невидимия свят, за да му направят с този материал едно по-добро тяло. Със своите мисли, чувства и постъпки той внася горе капитал и от това ще зависи бъдещето му тяло. Каквото изплете и изтъче, това ще носи. Лицето може да се раздели на три части, които трябва да бъдат равни на една трета: челото представлява Разумния свят, носът – Чувствения свят, а частта под него – до края на брадата – физическия свят.
към текста >>
Ако изучавате човешкия и животинския образ, ще забележите в
човека
някои животински линии.
Едно дебело въже не можете да го скъсате наведнъж, но ако имате игла, ще го скъсате за четири-пет часа – конец по конец. Ако имате недъг, изведнъж не можете да се освободите от него, но като работите постоянно, за известно време може да се получи освобождаване. Няма мисъл, която да не влияе върху органите. Мислите влияят даже и върху ухото, но по-малко, а на носа те могат да влияят по-бързо. Някой път си упорит, но нямаш идея, а на всичко отгоре си и злопаметен; вгледай се и ще видиш, че по лицето ти се явяват някои животински черти.
Ако изучавате човешкия и животинския образ, ще забележите в
човека
някои животински линии.
Човек става ту красив, ту грозен. Има едни малки движения в мускулите на лицето. И фотографията не може да схване подробностите, не може да улови човешката душа. Със самовъзпитание може да си направите лицето каквото искате. Ако човек почне да става нервен, алчен или нетърпелив, всичко това изменява лицето.
към текста >>
При жабите е
на
45 градуса, а при
човека
–
на
180 градуса.
Камперовият ъгъл трябва да бъде повече от 90 градуса, за да бъде човек гениален. При сегашното развитие той е около 80 градуса. Челото ни трябва да бъде успоредно на гръбначния стълб, а сега е наклонено с 10 градуса. Човек е изминал 180 градуса в своята еволюция. При рибите лицето е успоредно с гръбнака, само че е отзад.
При жабите е
на
45 градуса, а при
човека
–
на
180 градуса.
Фигура 4 Веждите са свързани с Астралния свят, с чувствата на човека. Веждите могат да имат една от тези три форми (виж Фигура 4). Космите на веждите са антени. Космите на дясната вежда са отрицателни, а на лявата – положителни.
към текста >>
Веждите са свързани с Астралния свят, с чувствата
на
човека
.
Челото ни трябва да бъде успоредно на гръбначния стълб, а сега е наклонено с 10 градуса. Човек е изминал 180 градуса в своята еволюция. При рибите лицето е успоредно с гръбнака, само че е отзад. При жабите е на 45 градуса, а при човека – на 180 градуса. Фигура 4
Веждите са свързани с Астралния свят, с чувствата
на
човека
.
Веждите могат да имат една от тези три форми (виж Фигура 4). Космите на веждите са антени. Космите на дясната вежда са отрицателни, а на лявата – положителни. Хора, които имат по-тънки вежди, са по-досетливи, повече схващат вътрешния свят, а тези, които имат по-дебели вежди, са по-възприемчиви за физическия свят. Като изучавате човека, животните, растенията, кристалите, скъпоценните камъни, тогава ще видите какво нещо е Божията Мъдрост.
към текста >>
Като изучавате
човека
, животните, растенията, кристалите, скъпоценните камъни, тогава ще видите какво нещо е Божията Мъдрост.
Веждите са свързани с Астралния свят, с чувствата на човека. Веждите могат да имат една от тези три форми (виж Фигура 4). Космите на веждите са антени. Космите на дясната вежда са отрицателни, а на лявата – положителни. Хора, които имат по-тънки вежди, са по-досетливи, повече схващат вътрешния свят, а тези, които имат по-дебели вежди, са по-възприемчиви за физическия свят.
Като изучавате
човека
, животните, растенията, кристалите, скъпоценните камъни, тогава ще видите какво нещо е Божията Мъдрост.
Какъв ум, какво разбиране, каква предвидливост, каква дълбочина! Има дълбоки работи. Има много за учене. Непостижими работи. Радвайте се, че има какво да учите.
към текста >>
Нормалният нос е вътре в
човека
.
Непостижими работи. Радвайте се, че има какво да учите. Фигура 5 Носът физиологически показва доколко дробовете са здрави, дали нервната система е нормална. Отвърстията показват дали стомашната система е нормална.
Нормалният нос е вътре в
човека
.
Като се освободи от ненужните натрупвания, нормалният нос в човека ще се прояви. Гръцкият нос е правилен и показва, че гърците са имали много хубави условия. Широкият нос е нос на удоволствието. Човек с такъв нос иска като животните – като се наядат, легнат си и спят. Изучавайте какъв нос искате да имате.
към текста >>
Като се освободи от ненужните натрупвания, нормалният нос в
човека
ще се прояви.
Радвайте се, че има какво да учите. Фигура 5 Носът физиологически показва доколко дробовете са здрави, дали нервната система е нормална. Отвърстията показват дали стомашната система е нормална. Нормалният нос е вътре в човека.
Като се освободи от ненужните натрупвания, нормалният нос в
човека
ще се прояви.
Гръцкият нос е правилен и показва, че гърците са имали много хубави условия. Широкият нос е нос на удоволствието. Човек с такъв нос иска като животните – като се наядат, легнат си и спят. Изучавайте какъв нос искате да имате. Ако носът е изкривен към лявата страна, това показва, че в чувствата на човека има недоимък, а ако е изкривен надясно, това показва, че има недостатък в неговата воля, в неговата сила.
към текста >>
Ако носът е изкривен към лявата страна, това показва, че в чувствата
на
човека
има недоимък, а ако е изкривен надясно, това показва, че има недостатък в неговата воля, в неговата сила.
Като се освободи от ненужните натрупвания, нормалният нос в човека ще се прояви. Гръцкият нос е правилен и показва, че гърците са имали много хубави условия. Широкият нос е нос на удоволствието. Човек с такъв нос иска като животните – като се наядат, легнат си и спят. Изучавайте какъв нос искате да имате.
Ако носът е изкривен към лявата страна, това показва, че в чувствата
на
човека
има недоимък, а ако е изкривен надясно, това показва, че има недостатък в неговата воля, в неговата сила.
Ако носът на върха е много изтънен, не е хубаво, не е здравословно. Ако носът на върха е много остър, а не малко закръглен, това показва нервно състояние. Носът не трябва да е много остър на върха, а там трябва да има една крива линия. Дължината на носа показва електричеството и ума, а широчината му показва магнетизма и сърцето. Умът е работил върху дължината на носа, сърцето – върху основата на носа, а волята – върху масивността на носа (виж Фигура 5).
към текста >>
Горната третина
на
ухото показва степента
на
ума и
на
мъдростта в
човека
.
Частта ХУ трябва да има една вътрешна извивка, паралелна на външния контур, което показва развит човек. В средната област външният ръб РС) трябва да има до себе си един друг паралелен вътрешен ръб; някои го нямат. В долната част СО ако има неправилности и пр., то неизбежно се минава през катастрофа. Зависи дали е в лявото или в дясното ухо и дали е във външната или вътрешната му страна; и може да се пресметне кога ще се случи или се е случило. Когато човек почне да става умен, става промяна в ухото.
Горната третина
на
ухото показва степента
на
ума и
на
мъдростта в
човека
.
Ако тя е доста широка и правилно очертана, без чупки и неправилности, това показва, че човек в духовно отношение е по-напреднал. В ушния канал има косми, които, освен своята физиологическа служба, представляват антени, които приемат вълните. Тези антени служат за трансформатори, но сегашните физиолози не вземат това под внимание. Те вземат под внимание само простите звукове, които удрят върху тьпанчетата. Тези антени в ухото приемат всички видове вълни от видимия и Невидимия свят – близки и далечни, къси и дълги.
към текста >>
В
човека
има проекции, плоскости, линии от разните светове.
И тъй, когато носът е по-голям от ухото, тогава човек е развит умствено – много мисли, но малко изпълнява. А когато ухото е по-голямо от носа, тогава човек повече изпълнява, повече е активен, а по-малко мисли. А най-добре е, когато носът и ухото са еднакво развити; тогава човек и мисли, и изпълнява едновременно и това е прекрасно. Носът е проекция, плоскост от Умствения свят, но както казах, в него са изразени освен това сърцето и волята. Очите са проекции на Причинния свят и са израз на Истината.
В
човека
има проекции, плоскости, линии от разните светове.
Формата на главата е проекция на целия свят. Фигура 8 Волята на човека се познава по устройството на тялото. На волевия човек брадата и палеца са добре развити. Палецът е волята, разумното в човека.
към текста >>
Волята
на
човека
се познава по
устройството
на
тялото.
Носът е проекция, плоскост от Умствения свят, но както казах, в него са изразени освен това сърцето и волята. Очите са проекции на Причинния свят и са израз на Истината. В човека има проекции, плоскости, линии от разните светове. Формата на главата е проекция на целия свят. Фигура 8
Волята
на
човека
се познава по
устройството
на
тялото.
На волевия човек брадата и палеца са добре развити. Палецът е волята, разумното в човека. Ако брадата има чупка, тогава тя е устойчива (А) и не е устойчива, когато волята не се задържа и всичко изтича (В) (виж Фигура 8). Постъпките на човека са изразени от носа надолу – до края на брадата. Умът е изразен в челото.
към текста >>
Палецът е волята, разумното в
човека
.
В човека има проекции, плоскости, линии от разните светове. Формата на главата е проекция на целия свят. Фигура 8 Волята на човека се познава по устройството на тялото. На волевия човек брадата и палеца са добре развити.
Палецът е волята, разумното в
човека
.
Ако брадата има чупка, тогава тя е устойчива (А) и не е устойчива, когато волята не се задържа и всичко изтича (В) (виж Фигура 8). Постъпките на човека са изразени от носа надолу – до края на брадата. Умът е изразен в челото. Някой казва: „Грозен съм.“ Ще туриш ума, сърцето и волята си на работа и ще имаш правилно лице, правилна глава, ще имаш една съразмерност. Често едната страна на лицето не прилича на другата.
към текста >>
Постъпките
на
човека
са изразени от носа надолу – до края
на
брадата.
Фигура 8 Волята на човека се познава по устройството на тялото. На волевия човек брадата и палеца са добре развити. Палецът е волята, разумното в човека. Ако брадата има чупка, тогава тя е устойчива (А) и не е устойчива, когато волята не се задържа и всичко изтича (В) (виж Фигура 8).
Постъпките
на
човека
са изразени от носа надолу – до края
на
брадата.
Умът е изразен в челото. Някой казва: „Грозен съм.“ Ще туриш ума, сърцето и волята си на работа и ще имаш правилно лице, правилна глава, ще имаш една съразмерност. Често едната страна на лицето не прилича на другата. Тогава лицето е асиметрично. У някои едното око е по-меко, а другото е с по-твърд поглед.
към текста >>
3.
7_02 ) Вярвай в невъзможното
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веруюто
на
човека
е като едно укрепление.
Вярата седи в това: ако не разбираш нещата, да си кажеш, че ще ги разбереш, а не да се отчаеш и да мислиш, че от теб нищо няма да стане. Някой казва: „Ти, досега като вярваш, какво си придобил? “ Като вярвам, всички ще ми помагат, а като не вярвам, никой не ще ми помага. Като не вярваш, ти си сам, а като вярваш, ти си заедно с всички и тогава няма да има противоречие. Това е цяло изкуство.
Веруюто
на
човека
е като едно укрепление.
Представете си, че имате жилище, издигнато сред местност, където живеят тигри, но то е заобиколено с тънка телена мрежа и ти няма да се страхуваш от тигрите, защото когато дойдат, ще се блъснат в телта и ще се върнат назад. Но щом те намерят неподготвен, атакуват те. Един американец отишъл в джунглата, за да проучва живота на маймуните. Дохождали тигри, боа и други зверове, но той пущал електрически ток по една мрежа, поставена около него като ограда, и всички се разбягвали. Човекът на Вярата е ограден.
към текста >>
По-рано не вярвал, но вече виждал така ясно духовното
устройство
на
света; и всичко дошло в него по естествен път, не можел да се противи вече.
При всички болести Вярата действа лечебно, понеже се привличат енергии от Природата. Вярата довежда до елексира на Живота. Но като дойде този елексир, низшите същества ще излязат напред да те спънат, за да се отклониш. Обръщането на света е един много важен въпрос. Един съдия от Варна ми разправи своя опитност: след като умряла майка му, вярата му се усилила.
По-рано не вярвал, но вече виждал така ясно духовното
устройство
на
света; и всичко дошло в него по естествен път, не можел да се противи вече.
Понеже той обичал майка си, след заминаването си тя започнала да работи върху него, повдигнала го духовно и вече споделял нейните възгледи. На един от братята Учителя каза: Ти трябва да другаруваш с някого, който няма критичен ум; това ще ти помогне, понеже твоят ум е критичен. Човек, който няма доверие и Вяра, не може да постигне нещата. Много е мъчно да дружиш с такъв човек.
към текста >>
А Бог говори постоянно
на
човека
.
Много е мъчно да дружиш с такъв човек. Ето коя е тайната на Живота: Вярата черпи своята материя от безверието. Всички безверници са работници в кариери и трошат камъни. И като натрупат камари, пренасят ги и хората на Вярата почват да градят. Апостол Павел е един философ; той е казал: „От вярата зависи слушането.“ Това е съвсем дълбока философия, ще я обясня накратко: ако имаш Вяра, ще можеш да слушаш отвътре това, което Бог ти говори, душата ти ще възприеме това, което ѝ нашепва Бог.
А Бог говори постоянно
на
човека
.
Внесете едно цвете в зимника, дето не прониква слънчев лъч, и то почва да линее. Изнесете го на слънце и ще се развие добре. Когато хората имат Вяра, те са в състояние на цвете, изложено на слънчеви лъчи, т.е. почват да приемат живот, прана. А когато хората са в безверие, престават да приемат прана.
към текста >>
4.
6) В съня на Навуходоносор
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те ще виждат отпред и отзад, в тях ще се развие шестото сетиво, а у
човека
са вложени дванадесет сетива, които чакат своето развитие.
Защото и животът на Шестата раса ще има две страни: една външна страна – живот на илюзиите. Някои от членовете на Шестата раса до края на нейната епоха ще останат в това съзнание, като под „живот на илюзиите“ се разбират външните удобства, които ще съществуват тогава. И другата страна е вътрешният, реален живот, който се състои в пробуждане на душите, в обръщането им към Бога и в посаждане на Божествени семенца. Тази духовна работа с нейната същина ще бъде истинският живот на Шестата раса. Една сестра запита каква нова дарба ще има новата Шеста раса.
Те ще виждат отпред и отзад, в тях ще се развие шестото сетиво, а у
човека
са вложени дванадесет сетива, които чакат своето развитие.
Засега е по-добре да не виждате хората чрез шестото сетиво, защото, ако се отвори то и погледнете по-надълбоко, ще се хванете за главата, ще ви бъде ясно какво мисли човекът, който стои до вас, и може да се отвратите от най-ближните си. Като мине опасното, като се изчисти съзнанието, чак тогава ще се отвори третото око. В културата на Шестата раса хората няма да умират, както сега. Когато дойде време някой да си заминава, ще повика приятелите си, за да се сбогува, ще им каже: „Сбогом, ще стана невидим, ще се възнеса нагоре в приготвеното за мен жилище“, и ще се дематериализира. Това ще бъде в по-далечното бъдеще.
към текста >>
Трябва да стане
преустройство
във външните форми
на
Природата.
Сибир ще се съедини с новия континент като съставна част. Новият континент може да се съедини и с Америка, и със Сибир. И тогава Америка ще се разрасне откъм Тихия океан, където се явяват тук-там островчета, а те са върховете на бъдещите планини. Водата на Тихия океан ще залее някои от съвременните континенти, хората ще видят неща, които не са виждали, известни места ще потънат, а други ще се повдигнат над морско ниво. Дълго време ще мине, догдето се уреди всичко.
Трябва да стане
преустройство
във външните форми
на
Природата.
Въздухът и светлината са Божествен порядьк. Складираш ли ги някъде? Купуваш ли ги? И водата всички я имат на разположение. А един ден и хлябът ще се дава така, тъй както днес въздухът, светлината и водата.
към текста >>
5.
104) Ще се вдигнем малко по-високо
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разумната Природа прави неща, които изглеждат невъзможни за
човека
.
Това, което днес става, никога досега не е било. Наближава изпълнението на 12-а глава от Даниил, там се казва на Даниил: „Ще дойдеш в реда си.“ Всички пророци говорят за сегашните времена. Въплътяването е бавен процес и се изисква по-дълго време, а чрез вселяване се ускорява процесът и като дойдат напредналите светли духове, всички онези хора, които вдигат шум, ще млъкнат. Грозната мома трябва да се препоръча с много дрехи и скъпоценности, а красивата мома със скромни дрехи и без скъпоценности се препоръчва. България ще играе роля за разпространението на новите идеи.
Разумната Природа прави неща, които изглеждат невъзможни за
човека
.
Например тя може да излее дъжд на разстояние 50-60 км, а човек за колко време може да полее такова пространство. Там, дето наглед няма Провидение, там е то. В Природата съществува Провидение. Където е необходимо, там действа Провидението и не действа там, където не е необходимо. Например трябват ти пет лева и Провидението ще ти ги даде, но поискаш ли хиляда, то няма да ти ги даде.
към текста >>
Бог рече: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско сърце и ще Ме познаят от малък до голям.“ Става
преустройство
в материята
на
цялата Земя, внасят се нови елементи в
човека
и
на
планетата; от Слънцето иде нещо ново.
Там, дето наглед няма Провидение, там е то. В Природата съществува Провидение. Където е необходимо, там действа Провидението и не действа там, където не е необходимо. Например трябват ти пет лева и Провидението ще ти ги даде, но поискаш ли хиляда, то няма да ти ги даде. В Природата има изобилие, но в нея не се позволява разточителност.
Бог рече: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско сърце и ще Ме познаят от малък до голям.“ Става
преустройство
в материята
на
цялата Земя, внасят се нови елементи в
човека
и
на
планетата; от Слънцето иде нещо ново.
Всеки народ, който не работи за идването на Царството Божие, ще страда. Светът е създаден за бъдещите хора, които идат. Когато светлите същества се проявят, светът ще се уреди и в техните години ще има изобилие, ще има умерен климат и ще се забравят земетресенията, градушките. И лошите хора ще се стопят като сняг, а добрите ще растат като малки семенца. Знаете ли защо страдаха мъчениците?
към текста >>
6.
МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ
- Боян Боев (1883 – 1963)
2. Въпроси, свързани с нуждите
на
материалния живот
на
човека
;
А обогатяването на детето с факти, това е основата за по-нататъшния градеж. Казахме, че детето ще записва всичко, което наблюдава в специална тетрадка. Освен това, то ще рисува това, което наблюдава, ще рисува всички фази, през които минава растението; ще нарисува явяването на семеделите над земята при поникване, младия стрък с първите листа, цялото растение с листа, с цветове и после с плодове Същевременно ще моделира по-важните части на растението. Въпросите, които могат да възникнат у детето при неговия труд сред природата, могат да бъдат от различен характер: 1. Чисто научни, имащи за цел запознаването с природните обекти, с история, география и пр.;
2. Въпроси, свързани с нуждите
на
материалния живот
на
човека
;
3. Здравни въпроси и пр. Например може да се повдигне въпроса за стопанското значение на известно растение като храна, като суров материал за занаятите и индустрията, през какви преработки трябва да мине едно растение за тази цел. Практическо използване на някои природни обекти и сили в човешкия живот. Например значението на водата като питие, като средство за чистене; за напояване; като средство за добиване на електрическа енергия, която се употребява за индустриални цели, за осветление, отопление и пр. После въпрос за значението на въздуха в човешкия живот; чист и нечист въздух, влажен и сух въздух, влажни и сухи жилища и пр.
към текста >>
Същевременно проучва и
устройството
на
плода.
Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети: В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр. Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките. Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша. По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод.
Същевременно проучва и
устройството
на
плода.
Моделира крушево клонче с листа и плодове. След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език. Проучва се и значението на крушата за човека като храна. Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр.
към текста >>
Проучва се и значението
на
крушата за
човека
като храна.
По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода. Моделира крушево клонче с листа и плодове. След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език.
Проучва се и значението
на
крушата за
човека
като храна.
Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание. Детето се грижи за крушата така, както майката за детето. Учителят му казва: „Това дръвче е твое дете.” Така у детето се събужда съзнание и навик да работи за другите.
към текста >>
7.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у
човека
, горната част
на
главата му е високо издигната.
Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.” Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло.
Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у
човека
, горната част
на
главата му е високо издигната.
Ако това чувство не е развито, тая част на главата му е ниска - там има празно място, долина.” Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили.
към текста >>
Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото
устройство
на
цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата.
Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея.
Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото
устройство
на
цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата.
Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него. Учителят казва: „Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в себе си, за да чуете тихия говор на Безграничния. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна приятна мелодия.” Могат да се използват известни аналогии. Ще се заведе детето в една фабрика, за да види, какъв ред царува там, как правилно работят всички машини и ще му се каже: „Кой всажда този ред в работата на тия машини?
към текста >>
Тя прави
човека
способен да дойде до прозрението
на
единството в света
на
отделните факти до прозрението
на
Великото Разумно Начало в света.
Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух.
Тя прави
човека
способен да дойде до прозрението
на
единството в света
на
отделните факти до прозрението
на
Великото Разумно Начало в света.
По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.”
към текста >>
По този начин любовта събужда у
човека
висшия душевен живот.
събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света.
По този начин любовта събужда у
човека
висшия душевен живот.
Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.” За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка.
към текста >>
8.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят така излага влиянието
на
геометрията върху психичния живот
на
човека
: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства.
Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почва от елементите и се идва до цялото. Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр.
Учителят така излага влиянието
на
геометрията върху психичния живот
на
човека
: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства.
Геометричните фигури са символи на живите сили в природата. Запознаването с тия символи на геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение. Всяка права линия упражнява психично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия.
към текста >>
Запознаването с тия символи
на
геометрията упражнява отлично влияние върху
човека
.
Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата.
Запознаването с тия символи
на
геометрията упражнява отлично влияние върху
човека
.
Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение. Всяка права линия упражнява психично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия. Това има приложение във възпитанието. Ако детето е неразположено, има дисхармония в ума си, нека чертае успоредни прави линии, и ще се промени състоянието му.
към текста >>
Всяка права линия упражнява психично влияние върху
човека
.
Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата. Запознаването с тия символи на геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение.
Всяка права линия упражнява психично влияние върху
човека
.
Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия. Това има приложение във възпитанието. Ако детето е неразположено, има дисхармония в ума си, нека чертае успоредни прави линии, и ще се промени състоянието му. Ако има дисхармонични чувства, нека чертае концентрични криви линии и пак ще се промени разположението му. Рисуване, чертане и моделиране
към текста >>
Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и
устройство
на
собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство.
Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд. Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие.
Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и
устройство
на
собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство.
Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време. Това беше нашата цел. Децата с радост садяха и култивираха цветята, зеленчуците и плодните дървета. Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов.
към текста >>
Както в
човека
има известна сила, тъй и в цветето.
Аз имах четири слети отделения. По този начин гледах да сложа основа на любовно отношение към растителното царство. И по естествен начин идваше и добро отнасяне на децата едно към друго. Една мекота почваше да се развива в отношението на детето към дръвчето, и това почваше да се предава и на отношенията между децата. После ги навеждах на следното: Цветето расте, и този растеж показва, че у него има сила.
Както в
човека
има известна сила, тъй и в цветето.
Щом то расте, значи живее. То има и чувствителност, както и ние чувстваме нещата. Кой чувства? Живият човек! И учех ги, че и дърветата имат душа.
към текста >>
9.
Ново отношение към природата
- Боян Боев (1883 – 1963)
За мене тя е нещо велико не само по своето
устройство
, но и по онази интелигентност и разумност, които я проникват.” „Велико изкуство е създаването
на
тия дребни, нищожни форми, дето ние не виждаме никаква интелигентност.
Всеки човек трябва да ги изучава.” Учителят За да може да изпълни училището своята мисия, общението с природата не трябва да е механично. Трябва да се изхожда от едно ново, по-дълбоко разбиране на природата. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите жива природа това, което някои разбират.
За мене тя е нещо велико не само по своето
устройство
, но и по онази интелигентност и разумност, които я проникват.” „Велико изкуство е създаването
на
тия дребни, нищожни форми, дето ние не виждаме никаква интелигентност.
Обаче, във всяка форма, колкото и малка да е тя, има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество, само че не проявена по същия начин. Нека съвременните хора, които отричат всяка интелигентност на малките същества, погледнат на тези малки мидички и видят, каква форма, какви дрехи имат те и колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт.”
към текста >>
Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията
на
човека
в областта
на
механиката, балистиката, хвърченето и пр.
Не съм направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва с някои прости наблюдения. Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тия доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към духа и светлината. Няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да постигнат своите задачи.
Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията
на
човека
в областта
на
механиката, балистиката, хвърченето и пр.
Нека си припомним за крилатите семена на клена, за скачащите семена на растението Ecbalium и хиляди други неочаквани механизми, които ни поставят в учудване, защото можем да кажем, че няма почти ни един вид семе, което да не е измислило някакъв начин, за да се отдалечи от сянката на майка си. Водното растение Trapa natans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете му се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напълват с лигава течност, която е по-тежка от водата, и затова целият апарат отново влиза във водата, дето узряват плодовете. Едно карамфилово растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление. Повидимому твърде страхливо, твърде загрижено, да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стъблото си със звездести косми, които отделят лепкав сок.
към текста >>
После оттам ще преминем към съзнанието
на
мушичките, птичките и после
на
човека
.
„Заведете детето при някое смазано цветенце и му кажете: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли приятно? Заведете го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето.
После оттам ще преминем към съзнанието
на
мушичките, птичките и после
на
човека
.
При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено. И у него се заражда морал, у него се събуждат спящите заложби. Детето ще схване, че всички същества чувстват любовта.” „Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме.
към текста >>
Като прекараме съзнанието
на
детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и
човека
, то е приготвено.
Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека. При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр.
Като прекараме съзнанието
на
детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и
човека
, то е приготвено.
И у него се заражда морал, у него се събуждат спящите заложби. Детето ще схване, че всички същества чувстват любовта.” „Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва.
към текста >>
По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието
на
едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно
устройство
на
едно цвете,
на
едно дърво дейността
на
разумни сили,
на
едно съзнание
на
известна степен
на
развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко.
„Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва. И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.”
По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието
на
едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно
устройство
на
едно цвете,
на
едно дърво дейността
на
разумни сили,
на
едно съзнание
на
известна степен
на
развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко.
Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание. Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически.
към текста >>
За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между
човека
и великия живот в природата и за образователното значение
на
тая обмяна, ще приведа следните негови думи:
Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1] Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.” От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо.
За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между
човека
и великия живот в природата и за образователното значение
на
тая обмяна, ще приведа следните негови думи:
„След дълго скитане излязох на една чудна поляна с най-благоуханни пресни треви, изпъстрена като килим с такива хубави горски цветя, каквито никога не бях виждал. От всякъде седяха изправени като стража грамадни буки. Кръшното чуруликане на чучулигата, сладкото завиване на славея, бръмченето на пчелите, цвърченето на щурци и всякакви бубулечици, всичко това се смесваше с хайдушката песен на Балкана. Всичко около нас сякаш бе оживяло. Планините, горите, тревите, цветята, дори и най-малката прашинка, всичко живее, но си живее свой живот, който никой не знае.
към текста >>
Чрез интимно общение с природата детето се учи да чувства великия живот, който минава през камъните, цветята, тревите, дърветата, животните,
човека
и звездите.
Дълго мислете, вещо се подгответе и тогава се решете на първия опит. Аз пак ще повторя: Идете погледайте! ”[2] Общението с природата дава вдъхновение. Най-малкото общение с нея освежава и насърчава.
Чрез интимно общение с природата детето се учи да чувства великия живот, който минава през камъните, цветята, тревите, дърветата, животните,
човека
и звездите.
Когато то почувства, че един и същ живот минава през всички, то ще се почувства сродно с тях. Учителят казва: „Изучавайте природата. Черпете сили от нея. Като наблюдаваме извора, сменяваме състоянието си. Когато сте недоволен, отегчен, застанете при един извор и го гледайте.
към текста >>
10.
Опит
- Боян Боев (1883 – 1963)
Затова той е най-доброто средство за неговото
преустройство
.
Опит Опитът трябва да бъде за детето път за развитие на ума, чувствата, волята, характера, за добиване на знание и пр. Учителят казва: „Знание е само това, което е опитано, проверено.” Само туй, което е опитано, остава като траен капитал в съзнанието. То оставя дълбоки следи в съзнанието и оказва влияние върху поведението, навиците и склонностите, изменя целия човешки характер, а това е, защото опитът раздвижва целия човек.
Затова той е най-доброто средство за неговото
преустройство
.
Всяко знание, правило или закон, което не е опитано и преживяно, е само баласт на паметта. То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй. Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила: а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото.
към текста >>
То не е трайно, постоянно богатство
на
човека
, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй.
Опитът трябва да бъде за детето път за развитие на ума, чувствата, волята, характера, за добиване на знание и пр. Учителят казва: „Знание е само това, което е опитано, проверено.” Само туй, което е опитано, остава като траен капитал в съзнанието. То оставя дълбоки следи в съзнанието и оказва влияние върху поведението, навиците и склонностите, изменя целия човешки характер, а това е, защото опитът раздвижва целия човек. Затова той е най-доброто средство за неговото преустройство. Всяко знание, правило или закон, което не е опитано и преживяно, е само баласт на паметта.
То не е трайно, постоянно богатство
на
човека
, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй.
Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила: а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото. Така детето ще има стабилна основа, на която да гради. При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи теория.
към текста >>
Например, щедростта може да се свърже с извора, търпението - с вековното дърво, готовността
на
човека
да възприеме доброто - с отварянето
на
цветното венче за слънчевите лъчи и пр.
И от друга страна, защото физическото, конкретното е по-достъпно за детето. Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл. И когато искаме да запознаем детето с някои отвлечени принципи и закони, пак е хубаво да се изхожда от едно конкретно физическо явление, а после да се направи аналогия, да се прокара едно съответствие, да се направи един превод. Тогава тези отвлечени принципи и закони ще бъдат по-ясни, по-конкретни, по-понятни и по-нагледни за детето. Първо ще запознаем детето с някое явление във физическия свят, и изхождайки от него, ще дойдем до научния, духовния или моралния закон.
Например, щедростта може да се свърже с извора, търпението - с вековното дърво, готовността
на
човека
да възприеме доброто - с отварянето
на
цветното венче за слънчевите лъчи и пр.
И при научното познание първо ще се учат фактите и после теорията. б/ Под опит се разбира обучение чрез труд, обучение чрез дейност. в/ Под опит се разбира още и следното: известни добродетели, морални чувства, закони или принципи, напр. милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот. Самият детски живот да бъде великата школа, дето детето ще учи чрез собствен опит тия добродетели, тия морални принципи.
към текста >>
За да стане това, трябва коренно
преустройство
на
днешното училище.
То ще ги учи чрез тяхното практикуване, чрез тяхното преживяване. Така те ще оживеят в него и ще образуват основни черти в характера му. Училищният живот трябва да бъде така богат, всестранно разнообразен, че да предлага множество случаи всеки ден за упражняване на любовта, справедливостта, чистотата, самообладанието и пр. Значи училището да бъде школа, дето любовта, милосърдието, точността и пр. ще се живеят от детето.
За да стане това, трябва коренно
преустройство
на
днешното училище.
към текста >>
11.
04. Живата наука и болестите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга,
на
която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката
на
тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното
устройство
на
човешкото тяло.
Живата наука и болестите Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите.
Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга,
на
която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката
на
тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното
устройство
на
човешкото тяло.
Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
към текста >>
Един ясновидец ще изучава тези науки
на
етерното, астралното, умственото и причинното тяло
на
човека
.
Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология.
Един ясновидец ще изучава тези науки
на
етерното, астралното, умственото и причинното тяло
на
човека
.
Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка. Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите.
към текста >>
Тогава той ще намери връзката с физическото тяло
на
човека
и неговите по-горни тела.
- От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека.
Тогава той ще намери връзката с физическото тяло
на
човека
и неговите по-горни тела.
Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка. Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите. Трябва да знаем, че душевните процеси - мисли, чувства и постъпки - оказват влияние върху физиологическите процеси на тялото. Как?
към текста >>
Когато не познаваме основно
устройството
на
човека
, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек.
Когато не познаваме основно
устройството
на
човека
, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите. Трябва да знаем, че душевните процеси - мисли, чувства и постъпки - оказват влияние върху физиологическите процеси на тялото. Как? - Когато човек се уплаши много, този страх прави да побледнява неговото лице. Той е свил капилярните съдове на лицето и то остава с по-малко кръв.
към текста >>
Физическото тяло не е независимо от невидимите тела
на
човека
.
Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
Физическото тяло не е независимо от невидимите тела
на
човека
.
Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите. Трябва да знаем, че душевните процеси - мисли, чувства и постъпки - оказват влияние върху физиологическите процеси на тялото. Как? - Когато човек се уплаши много, този страх прави да побледнява неговото лице. Той е свил капилярните съдове на лицето и то остава с по-малко кръв. Гневът пък оказва друго влияние и лицето става червено.
към текста >>
За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото
на
човека
има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание.
В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление.
За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото
на
човека
има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание.
Тя работи в тъканите и клетките на всички органи. При лекуването на болестите природата взема едно голямо участие в тази мъдрост. Един пример. Може ли човек с всичките си познания и сили да превърне мускулите си в кости? - Не може.
към текста >>
Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло
на
човека
, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят.
Ако живеем в тъмна, влажна стая, можем да заболеем от ревматизъм или туберкулоза. Ако не спазваме правилата за хранене, ще си разстроим стомаха. Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки. Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство.
Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло
на
човека
, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят.
Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу." Под думата „горе" се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу" - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също.
към текста >>
При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне
на
живота докарват
на
човека
болестта рак.
Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска.
При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне
на
живота докарват
на
човека
болестта рак.
Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават.
към текста >>
- От окултната наука знаем, че от мозъка
на
човека
излизат вълни във всички посоки.
Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах." И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите?
- От окултната наука знаем, че от мозъка
на
човека
излизат вълни във всички посоки.
Ако ти долавяш вълните, които аз изпращам, ти знаеш моята мисъл. Това явление се казва телепатия. Болните органи на тялото излъчват дълги вълни със слаба фреквенция, а здравият организъм изпраща по-къси вълни с по-голяма фреквенция. Неговите еманации са по-силни. Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни.
към текста >>
Любовта предпазва
човека
от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва.
А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта. Затова те лекуват болестите. Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра." Когато ти не даваш място на любовта в себе си, ще се яви едно болезнено състояние. Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите.
Любовта предпазва
човека
от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва.
Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага." Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога.
към текста >>
Според окултизма в
човека
има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа
на
организма.
Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода. Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство. Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта.
Според окултизма в
човека
има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа
на
организма.
Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример. Какво нещо е вярата в Бога?
към текста >>
Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува
човека
.
" - „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един." - „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек? " Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю." Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта.
Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува
човека
.
Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас.
към текста >>
Калта в
човека
човекът ли е?
Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм?
Калта в
човека
човекът ли е?
Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа.
към текста >>
Когато стане коренен духовен преврат в
човека
, тогава всяка болест и страдание си отиват от него.
Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора."
Когато стане коренен духовен преврат в
човека
, тогава всяка болест и страдание си отиват от него.
Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката.
към текста >>
Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за
човека
белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр.
Той може да пее всички песни на Учителя. Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е богатство", друга - „Аз ще се подмладя", „Мога да постигна, що желая", „Всичко в живота е постижимо" и пр. Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука. Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните.
Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за
човека
белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр.
Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало?
към текста >>
В устата
на
човека
, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот
на
всички органи и те стават готови за работа.
Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила.
В устата
на
човека
, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот
на
всички органи и те стават готови за работа.
Обаче ние трябва да знаем начина, по който може да се приеме тази жизнена сила на храната. В един плод например, орех или портокал, освен белтъците, въглехидратите, минералните соли, витамините, жизнените сили (праната) има още духовни или психични сили. Великите разумни същества, които наричаме ангели, стоящи на много по-висок от човешкия стадий на развитие, те държат стопанството на цялата природа. Тези плодове са създадени от тях и понеже са вложили една тяхна идея, ние, като ги ядем съзнателно, се свързваме с тях и приемаме тяхната мисъл. Ние трябва да знаем как да се храним.
към текста >>
12.
32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Какво е действието
на
паневритмията върху
човека
?
– Впечатленията, които приемате на планината, да задържите в себе си. Планините са енергии, складирани за бъдещето развитие на човечеството. Тук бъдете с пълна вяра, спокойни, с мир, пазете съгласието между ума и сърцето си, дръжте вън всички противоречия, които имате. И тогава, тук на планината ще могат да се отворят за вас съкровищата, които тя крие в себе си! Иначе тя остава заключена за вас.
– Какво е действието
на
паневритмията върху
човека
?
– Най-първо трябва да се запознаете с научната страна на паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да има големи постижения. В паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. При паневритмията има най-малките съпротивления. Тя показва на хората начина, как да приемат силите на природата.
към текста >>
Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието
на
човека
.
Тя показва на хората начина, как да приемат силите на природата. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. Ние правим тия упражнения сутрин понеже тогава има най-благоприятни условия. По закона за еволюцията започваме с тялото. На всеки човек, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече.
Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието
на
човека
.
Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно постъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила.
към текста >>
Така те подготвят
човека
за новата епоха.
Ние правим тия упражнения сутрин понеже тогава има най-благоприятни условия. По закона за еволюцията започваме с тялото. На всеки човек, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече. Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на човека. Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество.
Така те подготвят
човека
за новата епоха.
– Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно постъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила. Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в света, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си. Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта.
към текста >>
Характерното за
човека
с новото съзнание е:
На
първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в света, после иде любовта към ближния и
на
трето място - любовта към себе си.
Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно постъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила.
Характерното за
човека
с новото съзнание е:
На
първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в света, после иде любовта към ближния и
на
трето място - любовта към себе си.
Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. – Коя е идеалната форма на любовта? – Да любим тъй, както люби Безграничният! Да предадем на другите така Божията любов, както ни е предадена отгоре - такава, каквато е дошла при нас. Това значи да обичаш.
към текста >>
– С кое трябва да се започне сега при
преустройството
на
живота.
Любовта дава всичко и взема всичко. С нея започва животът. – Коя е дълбоката причина на страданията? – Човек трябва да работи с любов. Когато престане да работи така, идват страданията!
– С кое трябва да се започне сега при
преустройството
на
живота.
– С любовта! Докато хората не почнат да се хранят с любовта, ще имат стария живот. Всички хора са носители на Божествената любов, само че у едни изворите не са още протекли. Сега любовта не е приложена в живота. Това, което има сега, е само сянка на любовта.
към текста >>
Тя като дойде, задоволява всички нужди
на
човека
: и ума му, и живота му, и свободата му.
Всички хора са носители на Божествената любов, само че у едни изворите не са още протекли. Сега любовта не е приложена в живота. Това, което има сега, е само сянка на любовта. В любовта не може да има раздори, понеже в нея не може да има деление. Тя е, която урегулирва всички неща.
Тя като дойде, задоволява всички нужди
на
човека
: и ума му, и живота му, и свободата му.
Защото на човека му трябват три неща: живот, светлина, знание и свобода. Няма по-голяма основа от основата на любовта. Няма по-светла мисъл от мисълта на любовта. И няма по-светло чувство от чувството на любовта. Затова винаги си почивайте в любовта.
към текста >>
Защото
на
човека
му трябват три неща: живот, светлина, знание и свобода.
Сега любовта не е приложена в живота. Това, което има сега, е само сянка на любовта. В любовта не може да има раздори, понеже в нея не може да има деление. Тя е, която урегулирва всички неща. Тя като дойде, задоволява всички нужди на човека: и ума му, и живота му, и свободата му.
Защото
на
човека
му трябват три неща: живот, светлина, знание и свобода.
Няма по-голяма основа от основата на любовта. Няма по-светла мисъл от мисълта на любовта. И няма по-светло чувство от чувството на любовта. Затова винаги си почивайте в любовта. Като ви говоря за любовта подразбирам онова, от което ние се ползуваме.
към текста >>
13.
Живата наука и болестите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга,
на
която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката
на
тази велика книга.” За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното
устройство
на
човешкото тяло.
Живата наука и болестите Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите.
Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга,
на
която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката
на
тази велика книга.” За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното
устройство
на
човешкото тяло.
Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина.” Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
към текста >>
Един ясновидец ще изучава тези науки
на
етерното, астралното, умственото и причинното тяло
на
човека
.
Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга.” За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология.
Един ясновидец ще изучава тези науки
на
етерното, астралното, умственото и причинното тяло
на
човека
.
Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина.” Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка. Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите.
към текста >>
Тогава той ще намери връзката с физическото тяло
на
човека
и неговите по-горни тела.
- От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга.” За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека.
Тогава той ще намери връзката с физическото тяло
на
човека
и неговите по-горни тела.
Така ще се тури основата на тази нова медицина.” Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка. Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите. Трябва да знаем, че душевните процеси - мисли, чувства и постъпки - оказват влияние върху физиологическите процеси на тялото. Как?
към текста >>
Когато не познаваме основно
устройството
на
човека
, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга.” За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина.” Физическото тяло не е самият, целия човек.
Когато не познаваме основно
устройството
на
човека
, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите. Трябва да знаем, че душевните процеси - мисли, чувства и постъпки - оказват влияние върху физиологическите процеси на тялото. Как? - Когато човек се уплаши много, този страх прави да побледнява неговото лице. Той е свил капилярните съдове на лицето и то остава с по-малко кръв.
към текста >>
Физическото тяло не е независимо от невидимите тела
на
човека
.
Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина.” Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
Физическото тяло не е независимо от невидимите тела
на
човека
.
Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите. Трябва да знаем, че душевните процеси - мисли, чувства и постъпки - оказват влияние върху физиологическите процеси на тялото. Как? - Когато човек се уплаши много, този страх прави да побледнява неговото лице. Той е свил капилярните съдове на лицето и то остава с по-малко кръв. Гневът пък оказва друго влияние и лицето става червено.
към текста >>
За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото
на
човека
има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание.
В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление.
За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото
на
човека
има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание.
Тя работи в тъканите и клетките на всички органи. При лекуването на болестите природата взема едно голямо участие в тази мъдрост. Един пример. Може ли човек с всичките си познания и сили да превърне мускулите си в кости? - Не може.
към текста >>
Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло
на
човека
, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят.
Ако живеем в тъмна, влажна стая, можем да заболеем от ревматизъм или туберкулоза. Ако не спазваме правилата за хранене, ще си разстроим стомаха. Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки. Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство.
Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло
на
човека
, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят.
Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу.” Под думата „горе” се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу” - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също.
към текста >>
При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне
на
живота докарват
на
човека
болестта рак.
Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска.
При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне
на
живота докарват
на
човека
болестта рак.
Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават.
към текста >>
- От окултната наука знаем, че от мозъка
на
човека
излизат вълни във всички посоки.
Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите?
- От окултната наука знаем, че от мозъка
на
човека
излизат вълни във всички посоки.
Ако ти долавяш вълните, които аз изпращам, ти знаеш моята мисъл. Това явление се казва телепатия. Болните органи на тялото излъчват дълги вълни със слаба фреквенция, а здравият организъм изпраща по-къси вълни с по-голяма фреквенция. Неговите еманации са по-силни. Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни.
към текста >>
Любовта предпазва
човека
от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва.
А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта. Затова те лекуват болестите. Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра.” Когато ти не даваш място на любовта в себе си, ще се яви едно болезнено състояние. Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите.
Любовта предпазва
човека
от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва.
Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога.
към текста >>
Според окултизма в
човека
има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа
на
организма.
Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода. Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство. Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта.
Според окултизма в
човека
има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа
на
организма.
Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример. Какво нещо е вярата в Бога?
към текста >>
Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува
човека
.
” – „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един.” – „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек? ” Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю.” Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта.
Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува
човека
.
Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас.
към текста >>
Калта в
човека
човекът ли е?
Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм?
Калта в
човека
човекът ли е?
Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа.
към текста >>
Когато стане коренен духовен преврат в
човека
, тогава всяка болест и страдание си отиват от него.
Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.”
Когато стане коренен духовен преврат в
човека
, тогава всяка болест и страдание си отиват от него.
Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката.
към текста >>
Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за
човека
белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр.
Той може да пее всички песни на Учителя. Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е богатство”, друга – „Аз ще се подмладя”, „Мога да постигна, що желая”, „Всичко в живота е постижимо” и пр. Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука. Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните.
Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за
човека
белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр.
Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало?
към текста >>
В устата
на
човека
, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот
на
всички органи и те стават готови за работа.
Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила.
В устата
на
човека
, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот
на
всички органи и те стават готови за работа.
Обаче ние трябва да знаем начина, по който може да се приеме тази жизнена сила на храната. В един плод например, орех или портокал, освен белтъците, въглехидратите, минералните соли, витамините, жизнените сили (праната) има още духовни или психични сили. Великите разумни същества, които наричаме ангели, стоящи на много по-висок от човешкия стадий на развитие, те държат стопанството на цялата природа. Тези плодове са създадени от тях и понеже са вложили една тяхна идея, ние, като ги ядем съзнателно, се свързваме с тях и приемаме тяхната мисъл. Ние трябва да знаем как да се храним.
към текста >>
14.
Новото човечество
- Боян Боев (1883 – 1963)
И ще се съедини с
човека
.
Когато човек усети блаженство и пр., то е тяхното присъствие. Определено е тия светли същества в кои ще се вселяват. Всичко е определено. Сега човек е половин животно и половин човек. В бъдеще ще дойде съществото на шестата раса.
И ще се съедини с
човека
.
Тогава ще работят двама души заедно. А животното тогава ще бъде слуга. В шестата раса синовете Божии ще се въплътят и ще започнат новото човечество. Те ще дойдат и ще се вселят в готовите души. Значи една голяма група висши същества ще се вселят и въплътят на земята.
към текста >>
Трябва да стане
преустройство
във външните форми
на
природата.
И сега има типове от шестата раса. Тя ще има красиви, правилни форми. В големия салон има две големи картини: как Архангел Михаил побеждава змея. Едната е от Рафаел, а другата от Гвидо Рени. Нарочно казах да поставят тези две картини в салона, за да имате горе-долу понятие за типа на шестата раса, защото лицето на Архангел Михаил в картините наподобява по красота типа на шестата раса, само че последният ще бъде още пo-красив, отколкото представеното в картините.
Трябва да стане
преустройство
във външните форми
на
природата.
Шестата раса ще има дълго съществуване. Напредналите човеци искат условия да минат в шестата раса. Там ще има по-добри условия за растеж. Доста скъпоценни камъни има, но трябва да дойде златар, да направи брошки. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
15.
60 МУЗИКАТА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у
човека
, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа.
Ония, които са я създали са били Велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име Ангели. Когато те запяли, светът е започнал да се създава. Ето защо в музиката са скрити великите закони на миросъздаването. В човешкия свят, в света на земното човечество проявата на музиката е свързана с пробуждането на съзнанието.
Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у
човека
, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа.
До това време, музиката, в сегашния смисъл на думата, не е съществувала. Така например хората от Атлантската раса не са били музикални - тъй казват посветените. Музиката, като изкуство на Ангелите, е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Музиката, това е дихание на душата, чрез нея тя диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята.
към текста >>
Музиката
на
природата събужда музикалното чувство в
човека
, като го подтиква да пее и свири.
В звука и в ритъма се крият мощни сили. Всичко в природата трепти тези трептения се носят като музикални вълни. И затова се казва, че всичко в природата е музика. Музика има в течащите води, във вълнуващите се води на океана и морето, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, в ромоленето на потоците.
Музиката
на
природата събужда музикалното чувство в
човека
, като го подтиква да пее и свири.
Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят. Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване.
към текста >>
Музиката трябва да оставя в душата
на
човека
едно радостно възходящо чувство, едно чувство
на
подем,
на
творчество.
Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа.
Музиката трябва да оставя в душата
на
човека
едно радостно възходящо чувство, едно чувство
на
подем,
на
творчество.
Музиката действа върху човека във всяко направление. Тя е най-правилният начин за организиране на човешката мисъл, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Между музикалното чувство на мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни.
към текста >>
Музиката действа върху
човека
във всяко направление.
Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Музиката трябва да оставя в душата на човека едно радостно възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество.
Музиката действа върху
човека
във всяко направление.
Тя е най-правилният начин за организиране на човешката мисъл, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Между музикалното чувство на мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Музикалното чувство спомага изобщо за развитието на дарбите и способностите в човека, на първо място на неговата мисловна способност.
към текста >>
Музикалното чувство спомага изобщо за развитието
на
дарбите и способностите в
човека
,
на
първо място
на
неговата мисловна способност.
Музиката действа върху човека във всяко направление. Тя е най-правилният начин за организиране на човешката мисъл, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Между музикалното чувство на мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни.
Музикалното чувство спомага изобщо за развитието
на
дарбите и способностите в
човека
,
на
първо място
на
неговата мисловна способност.
На Земята най-гениалният израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл. Там, където музиката е проникнала, хората са по-благородни, по-добре устроени, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека се отразява върху физическото му устройство, преди всичко върху лицето. За това човек трябва да пее и да свири. Като пее човек ще бъде здрав, добър и умен.
към текста >>
Музикалният живот
на
човека
се отразява върху физическото му
устройство
, преди всичко върху лицето.
Между музикалното чувство на мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Музикалното чувство спомага изобщо за развитието на дарбите и способностите в човека, на първо място на неговата мисловна способност. На Земята най-гениалният израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл. Там, където музиката е проникнала, хората са по-благородни, по-добре устроени, имат по-правилни черепи.
Музикалният живот
на
човека
се отразява върху физическото му
устройство
, преди всичко върху лицето.
За това човек трябва да пее и да свири. Като пее човек ще бъде здрав, добър и умен. А какво повече може да желае той? Който иска да живее дълго време, трябва да пее. Музиката е излязла от светилищата на посветените.
към текста >>
Скочил и потънал в земните глъбини, да работи заедно с помощниците си, да създаде материя, от която да се направи одежда
на
човека
.
Радостта му от постигнатото, в която бил потопен отминала. Вече опечален се обърнал към своите помощници и с почуда ги запитал „Защо това най-красиво същество не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога! “ Помощниците отговорили с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намериха елементи, от които да му създадем одежда с благозвучието, което носи със себе си.“ „Така ли? “ - рекъл Саваот, обгърнат от мъка.
Скочил и потънал в земните глъбини, да работи заедно с помощниците си, да създаде материя, от която да се направи одежда
на
човека
.
Но не успял. Няколко пъти Той и помощниците му, с всичкото си старание и опит, пребродили Земята надлъж и шир и навлезли в най-големите глъбини, но напразно, неуспехът все ги следвал. Измъчен и с подкосени крака, Саваот седнал на Земята. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този, който бил създал планети, слънца, галактики, бил безсилен да направи вещество, с което да облече, и с това да засели на красивата Земя, своята любима Аум. „Господи - простенал Той, - има ли край Твоята мъдрост, Твоето знание - не, няма!
към текста >>
16.
АСПЕКТИ НА ЛУНАТА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И при добри, и при лоши аспекти се проявява в
човека
жажда за женитба.
Нехаен е към децата си, към външния им вид и облекло. При липса на аспекти, човек няма отношение към всичко онова, което Луната и Венера са способни да дадат. С Марс. При съвпад и неблагоприятни аспекти, особено ако са точни, имаме човек, който ще има страдания или операции в половите органи, конфликтни връзки с брачния си партньор и често развод. При тригон и други благоприятни аспекти налице са правилни полови отношение с партньора.
И при добри, и при лоши аспекти се проявява в
човека
жажда за женитба.
С Юпитер. При съвпад и други благоприятни аспекти имаме човек благороден, услужлив, с бащинска обхода към околните. Той обикновено има добър апетит и е доста едър и пълен. Плодовит е в семейният си живот, създава деца. При неблагоприятни аспекти, пред нас е човек, който с надменност гледа на околните и натрапчиво търси да му бъдат в услуга за най-малки работи, които и сам може да си свърши, без да чувства необходимост за отплата.
към текста >>
При неблагоприятни аспекти много често са налице неестествени и странни подтици за
преустройство
, които дотягат, охлаждат отношенията между съпрузите и често стигат до развод.
При съвпад, който е неблагоприятен аспект, съществува слаба възможност за създаване на поколение. Заедно с другите неблагоприятни аспекти имаме човек, крайно ревнив към близките си, подозрителен, затворен в себе си, не обичащ да споделя своите планове и вълнения, предпазлив, страхлив и е всякога с лош стомах, с неразположения и неприятности в коремната област. При благоприятни аспекти имаме постоянна и похвална загриженост към всички членове на семейството, изобщо - добра грижовност към всички. С Уран. При съвпад и благоприятни аспекти имаме човек с добри планове и идеи за уреждане на домашни и семейни работи.
При неблагоприятни аспекти много често са налице неестествени и странни подтици за
преустройство
, които дотягат, охлаждат отношенията между съпрузите и често стигат до развод.
При лоши аспекти, но силна позиция на Уран имаме човек с неестествени полови влечения - хомосексуалност. С Нептун. При благоприятни аспекти, особено при съвпад, имаме крайно интуитивен човек, който схваща и разбира всичко. Когато е в обществото, той схваща и обстановката, и хората около него, без да става нужда да му се обяснява каквото и да било. При силна позиция на Нептун съществуват качества и способности към изкуството.
към текста >>
17.
ЮПИТЕР
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за
устройството
на
Юпитер.
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство и отстои от Слънцето, съгласно закона на Тициус - Боде на 5.2 астрономически единици. Диаметърът му е 143 000 километра. Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5).
Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за
устройството
на
Юпитер.
Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство.
към текста >>
Всички астрономични данни говорят, че влиянието
на
Юпитер върху Земята, живота
на
нея и по-специално върху
човека
създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане
на
отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение.
Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5). Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер. Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда.
Всички астрономични данни говорят, че влиянието
на
Юпитер върху Земята, живота
на
нея и по-специално върху
човека
създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане
на
отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение.
От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство. Същото е в пълна сила и при човека: устрем да бъде пръв, в челните редици на всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася. Оста на Юпитер е почти перпендикулярна спрямо плоскостта на орбитата му и има само 3° отклонение. Това говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система, планетата твърде малко е пострадала. Изправената ос е причина на Юпитер да има вечна пролет, т. е.
към текста >>
Същото е в пълна сила и при
човека
: устрем да бъде пръв, в челните редици
на
всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася.
Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство.
Същото е в пълна сила и при
човека
: устрем да бъде пръв, в челните редици
на
всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася.
Оста на Юпитер е почти перпендикулярна спрямо плоскостта на орбитата му и има само 3° отклонение. Това говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система, планетата твърде малко е пострадала. Изправената ос е причина на Юпитер да има вечна пролет, т. е. годишни времена както на Земята там няма. Този факт придава на Юпитеровото влияние възможността живите форми и човек винаги да могат да влизат в контакт с Идейния свят, да приемат идеи и насоки за правилно осъществяване на задачите.
към текста >>
Еволюционният процес в Природата не свършва до
човека
, а върви все по-нагоре по вечна спирала.
Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения. Всичко това говори, че на Юпитер цари богат и интензивен живот. Мощните процеси в неговите недра са твърде сходни с тези на Слънцето, но в много по-скромен размер. Да се допуска, че тази активност е плод на някакви случайни и безредни механични процеси, без смисъл и цел, е крайно неприемливо. Всички те, както и слънчевите, са плод на великата Разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер.
Еволюционният процес в Природата не свършва до
човека
, а върви все по-нагоре по вечна спирала.
В човешкия живот също се наблюдават степени на този процес, защото възможностите на Природата са безкрайни. Саабей е дал на Юпитер името Мулу-Баб-Бар, което ще рече подобен на Слънцето. Наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне на живите земни форми, включително и на човека, предавайки им преди всичко своя подтик към активност, за да вървят с по-стегнат и бърз темп в пътя на еволюцията. Като пръв помощник на Слънцето, Юпитер има и друга по-сериозна задача: да се бори срещу пристъпите на Черното слънце. Потвърждение на това твърдение е връзката между Слънчевата активност и тази на Юпитер, породени от посегателството на Черното слънце върху Слънчевата система.
към текста >>
Наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне
на
живите земни форми, включително и
на
човека
, предавайки им преди всичко своя подтик към активност, за да вървят с по-стегнат и бърз темп в пътя
на
еволюцията.
Да се допуска, че тази активност е плод на някакви случайни и безредни механични процеси, без смисъл и цел, е крайно неприемливо. Всички те, както и слънчевите, са плод на великата Разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не свършва до човека, а върви все по-нагоре по вечна спирала. В човешкия живот също се наблюдават степени на този процес, защото възможностите на Природата са безкрайни. Саабей е дал на Юпитер името Мулу-Баб-Бар, което ще рече подобен на Слънцето.
Наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне
на
живите земни форми, включително и
на
човека
, предавайки им преди всичко своя подтик към активност, за да вървят с по-стегнат и бърз темп в пътя
на
еволюцията.
Като пръв помощник на Слънцето, Юпитер има и друга по-сериозна задача: да се бори срещу пристъпите на Черното слънце. Потвърждение на това твърдение е връзката между Слънчевата активност и тази на Юпитер, породени от посегателството на Черното слънце върху Слънчевата система. Втора задача на Юпитер е да възстанови първоначалния вид на Слънчевото семейство, нарушен след катастрофата. Основна задача на Черното слънце е да внася безредие там, където би могло да проникне, докато основната задача на Светлите слънца е да внасят ред, порядък и облагородяване. Вече споменахме, че отломъци (астероиди) от разрушената планета Фаетон се движат в безпорядък между орбитите на Марс и Юпитер.
към текста >>
18.
ПЛУТОН
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота
на
Земята и по-специално върху
човека
, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата
на
Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този
на
Нептун.
В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета.
От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота
на
Земята и по-специално върху
човека
, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата
на
Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този
на
Нептун.
Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер.
към текста >>
За да може могъщата и благородна сила
на
тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва
устройството
на
мозъка му да бъде в най-съвършена форма.
Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят Небесни образувания (Планети и Слънца). В Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години. Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна - демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
За да може могъщата и благородна сила
на
тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва
устройството
на
мозъка му да бъде в най-съвършена форма.
Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество. Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал. Ние приемаме, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде големи възможности.
към текста >>
Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод
на
един много напреднал стадий в еволюционния процес
на
веществото и, за да се възприемат от
човека
, е необходимо голямо съвършенство
на
неговият мозък.
Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години. Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна - демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. За да може могъщата и благородна сила на тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва устройството на мозъка му да бъде в най-съвършена форма.
Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод
на
един много напреднал стадий в еволюционния процес
на
веществото и, за да се възприемат от
човека
, е необходимо голямо съвършенство
на
неговият мозък.
Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество. Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал. Ние приемаме, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде големи възможности. Този извод се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за демонична разруха, носеща мрак и смърт.
към текста >>
19.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива
човека
от телесните влечения и го насочва в живота
на
Духа.
След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото."
След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива
човека
от телесните влечения и го насочва в живота
на
Духа.
И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно.
към текста >>
С явяването
на
човека
на
сцената излиза нещо ново.
Въображението си представя този развой като възходящ. Съществата се развиват. Бог се развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира. Накрая се явява човекът.
С явяването
на
човека
на
сцената излиза нещо ново.
Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената."
към текста >>
Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у
човека
той се явява
на
бял свят.
Бог се развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира. Накрая се явява човекът. С явяването на човека на сцената излиза нещо ново. Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа.
Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у
човека
той се явява
на
бял свят.
И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа.
към текста >>
И те, подражавайки
на
Божественото са създали както
човека
, така и всички същества, троични.
А свързването на тези елементи съставя тяхната идея. Платон казва, че при разглеждане на природата трябва да изучаваме две причини: необходимостта и Божественото. Необходимостта царува в нисшия, сетивния свят, а Божественото царува в идейния свят. Създател на Божественото е Самият Бог. Бог е възложил на помощниците си - възвишените същества, боговете, да създадат смъртните неща.
И те, подражавайки
на
Божественото са създали както
човека
, така и всички същества, троични.
Създали едно безсмъртно тяло и поставили в него друг един смъртен образ на идеята за душата. Този смъртен образ е носител на всички страсти и стремежи към удоволствие. Това е така наречената нисша или смъртна душа. (Това е звездното или астралното тяло, за което говори съвременната окултна наука.) В третата част на своята философия Платон разглежда качествата, които притежава Чистият Дух.
към текста >>
Това схващане
на
Платон за
устройството
на
държавата е Вечната синархия, троичното Божествено управление, което съществува както в целия космос, в цялата природа, също така е отразено и в
устройството
на
човека
като цяло и частно в
устройството
на
човешкото тяло.
Второто нещо е Мъдростта, третото - справедливостта, четвъртото - силата. Те съставят Божествения организъм. Като отражение на Духа, Платон основава принципите на своята идеална държава, която има за основа доброто и се ръководи от Мъдростта - учените и просветените хора. Военните представляват принципа на силата, а правдата, справедливостта представя административния апарат, който разпределя благата по целия организъм. И доброто, което стои в основата на всичко, представя още стопанският институт, който произвежда всички блага.
Това схващане
на
Платон за
устройството
на
държавата е Вечната синархия, троичното Божествено управление, което съществува както в целия космос, в цялата природа, също така е отразено и в
устройството
на
човека
като цяло и частно в
устройството
на
човешкото тяло.
Същият принцип на управление е провеждал и Питагор в управлението на Кротона. В различните диалози Платон разглежда различните страни от своята философия. В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса.
към текста >>
Любовта се съюзява с духа
на
човека
, за да пробуди в душата стремеж към Вечното Начало.
В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса. Преди още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това е Любовта. Човешката душа трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие.
Любовта се съюзява с духа
на
човека
, за да пробуди в душата стремеж към Вечното Начало.
Любовта е първият подтик, без който човек не може да намери пътя към Мъдростта. По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има стремеж да изяви Любовта. В Пир Платон дава думата на различни хора да се изкажат върху Любовта. Начинът, по който те я разбират показва на каква степен на развитие се намира техният дух. Любовта привлича едно същество към друго.
към текста >>
Душевната сила, която събужда стремежа
на
човека
към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването
на
Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена.
Сократ като говори за Любовта не изказва своето мнение, но казва това, което „една изпълнена с Мъдрост жена" му казала за Любовта като откровение. Тази Мъдра жена е символизирана от Жрицата Диотима. Тя събудила у Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ.
Душевната сила, която събужда стремежа
на
човека
към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването
на
Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена.
Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота.
към текста >>
В
човека
се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек.
Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа.
В
човека
се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек.
Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва: „Явно е почти, че учредителите на Посвещението не са били ни най-малко обикновени хора. Отдавна те ни учат, че този, който отива в другия свят без да бъде Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив, пречистеният и Посветеният живее там с боговете.
към текста >>
20.
ПОРФИРИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Голяма част от душите, създадени от душата
на
света обитават подлунната област и те са в близък контакт с
човека
.
Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди.
Голяма част от душите, създадени от душата
на
света обитават подлунната област и те са в близък контакт с
човека
.
Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща.
към текста >>
Но формата му, която му е дадена от душата
на
света, му придава известно
устройство
, откъдето и името
на
света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен.
Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове." В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно.
Но формата му, която му е дадена от душата
на
света, му придава известно
устройство
, откъдето и името
на
света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен.
Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света.
към текста >>
21.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
- Влад Пашов (1902- 1974)
В това развитие
на
физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието
на
етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло
на
човека
.
Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение.
В това развитие
на
физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието
на
етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло
на
човека
.
Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения.
към текста >>
Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата
на
човека
, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа
на
народа, в онзи дух.
По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част.
Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата
на
човека
, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа
на
народа, в онзи дух.
който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството.
към текста >>
Но за тази цел особеното
устройство
на
Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя
на
наследствеността
на
поколенията.
Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството.
Но за тази цел особеното
устройство
на
Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя
на
наследствеността
на
поколенията.
Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура.
към текста >>
Както се е водило развитието
на
човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в
човека
да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа.
Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията.
Както се е водило развитието
на
човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в
човека
да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа.
Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика.
към текста >>
На
мястото
на
Исак,
на
мястото
на
логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ
на
последната ясно- видска дарба
на
човека
.
Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията.
На
мястото
на
Исак,
на
мястото
на
логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ
на
последната ясно- видска дарба
на
човека
.
За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така.
към текста >>
За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл
на
Авраам в лицето
на
Исак, в човешкото
устройство
е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена.
С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека.
За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл
на
Авраам в лицето
на
Исак, в човешкото
устройство
е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена.
По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав.
към текста >>
Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец
на
явленията във външния свят е бил еднакъв със същността
на
човека
, с неговото Аз.
Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура. Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява на Бога Йехова.
Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец
на
явленията във външния свят е бил еднакъв със същността
на
човека
, с неговото Аз.
Но затова те нямали никакви собствени вътрешни преживявания (опитности), ето защо те трябвало да бъдат научени от друг народ, който имал тези изживявания, тази опитност. И Йосиф е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят. Йосиф могъл да направи това, защото той притежавал яс- новидската дарба, имал вътрешна опитност както египтяните и същевременно притежавал и математично логичната мисъл. По такъв начин той могъл да услужи както на евреите, така и на египтяните, които не притежавали в такава степен както евреите логично математичната мисъл. Затова и фараонът, респ.
към текста >>
22.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези три обета включват в себе си всички обязаности
на
човека
към Бога, към ближния и към самия себе си.
Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
Тези три обета включват в себе си всички обязаности
на
човека
към Бога, към ближния и към самия себе си.
В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза - светата вечеря. Те са били строги вегетарианци. Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели.
към текста >>
Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между
човека
и върховното Божество.
Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце.
Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между
човека
и върховното Божество.
Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези.
към текста >>
Също така и науката при едните и при другите е разделена
на
три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението
на
човека
.
3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези. 5) Комунален живот. 6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение.
Също така и науката при едните и при другите е разделена
на
три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението
на
човека
.
Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството.
към текста >>
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват
на
42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до
човека
, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е.
Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения.
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват
на
42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до
човека
, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е.
да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей.
към текста >>
Учителят изразява тази идея по следния начин: „Дойдете ли до Божественото в
човека
, не питайте какво е то.
То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени. Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване. То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза. Тогава той може да се разлее над всичко, от което самата земя е възникнала, над окръжаващата вселена, над цялата окръжаваща космична система. Тогава той ще стигне до Божествения Дух.
Учителят изразява тази идея по следния начин: „Дойдете ли до Божественото в
човека
, не питайте какво е то.
Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е, какъв е, да разкрие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа."
към текста >>
С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи
на
духовния стремеж
на
човека
.
което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат" или „назирейст- во". То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки.
С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност ме- соядството пречи
на
духовния стремеж
на
човека
.
Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобйва по-голяма лекота. Човек може да стане по- устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати.
към текста >>
А онова учение за вътрешното душевно
устройство
, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер.
Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей.
А онова учение за вътрешното душевно
устройство
, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер.
Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство.
към текста >>
„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението
на
есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание
на
своята истинска вътрешност,
на
своята истинска природа
на
Аза и
на
онова, което прави
човека
способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам.
Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло."
„Ако искаме да охарактеризираме Посвещението
на
есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание
на
своята истинска вътрешност,
на
своята истинска природа
на
Аза и
на
онова, което прави
човека
способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам.
Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма.
към текста >>
Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно
устройство
на
вътрешното човешко същество, което е било произведение
на
това Божествено Същество.
в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време.
Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно
устройство
на
вътрешното човешко същество, което е било произведение
на
това Божествено Същество.
Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм.
към текста >>
Това, което очаква
човека
, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в
човека
се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда
човека
до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност.
Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа.
Това, което очаква
човека
, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в
човека
се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда
човека
до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност.
Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист.
към текста >>
В такъв случай в
човека
се проявяват множество форми
на
егоизъм.
Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност.
В такъв случай в
човека
се проявяват множество форми
на
егоизъм.
И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа.
към текста >>
И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят
човека
от външния свят.
Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало.
И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят
човека
от външния свят.
Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения.
към текста >>
Онова, което в нашето будно съществуване дава
на
човека
неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения.
Онова, което в нашето будно съществуване дава
на
човека
неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят.
към текста >>
За нормалното състояние
на
днешната земна епоха, Азът в
човека
не е буден в другите светове.
Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
За нормалното състояние
на
днешната земна епоха, Азът в
човека
не е буден в другите светове.
Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят.
към текста >>
Всичко, върху което пада погледът
на
човека
в момента
на
събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган
на
мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено
на
езика
на
древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз
Всичко, върху което пада погледът
на
човека
в момента
на
събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган
на
мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено
на
езика
на
древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука.
към текста >>
Първата епоха датира от създаването
на
човека
по образ и подобие
на
Бога.
Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие. Учителят казва: „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването
на
човека
по образ и подобие
на
Бога.
Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие.
към текста >>
която да обедини както психичния живот
на
човека
, така да обедини и човечеството като едно цяло.
Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила.
която да обедини както психичния живот
на
човека
, така да обедини и човечеството като едно цяло.
С това се даде импулса на възхода. До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист. С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята. След импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепенно почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието.
към текста >>
До времето
на
Христа силите
на
земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие
на
което ставаше все по-голямо раздробяване
на
психическия живот
на
човека
и човек стана краен индивидуалист и краен егоист.
Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода.
До времето
на
Христа силите
на
земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие
на
което ставаше все по-голямо раздробяване
на
психическия живот
на
човека
и човек стана краен индивидуалист и краен егоист.
С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята. След импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепенно почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието. Учителят уподобява този процес на един грамаден винт, който като се върти отляво надясно, слиза надолу, а като се върти отдясно наляво, се качва нагоре. В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години.
към текста >>
23.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието
на
човека
, за тях говори Давид.
Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми.
Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието
на
човека
, за тях говори Давид.
В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
към текста >>
Псаломът започва с думите: „Господи Боже,
на
Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели
на
човека
, които искат да погубят душата му.
В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение.
Псаломът започва с думите: „Господи Боже,
на
Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели
на
човека
, които искат да погубят душата му.
И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя.
към текста >>
Също говори за мястото
на
човека
във вселената.
Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела.
Също говори за мястото
на
човека
във вселената.
Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал.
към текста >>
Това са две лични степени или състояния
на
човека
.
Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески.
Това са две лични степени или състояния
на
човека
.
Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще прикажа всичките Твои чудеса. Ще се развеселя и ще се зарадвам заради Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това са окултни магически формули, с които може да си служи само един Посветен.
към текста >>
В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат
човека
да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят.
Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота."
В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат
човека
да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят.
Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят. Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене.
към текста >>
Казва се: „Блажен е онзи человек,
на
когото Господ не вменява беззаконие и
на
когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията
на
греха ми." За да се простят прегрешенията
на
човека
, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си.
Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си. Ти си ме избавил. Господи Боже на Истината... Колко голяма е Твоята благост, която си съхранил за онези: които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на- деят на Тебе." В 32-ри псалом описва състоянието на онзи човек, на когото е простено престъплението.
Казва се: „Блажен е онзи человек,
на
когото Господ не вменява беззаконие и
на
когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията
на
греха ми." За да се простят прегрешенията
на
човека
, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си.
И тогава Господ се обръща към такъв човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, връх тебе ще бъде окото ми." Тридесет и трети псалом е славословие към Господа за големите Му милости. След като описва величието, силата и творческата мощ на Бога, казва: „С милостта Господня е пълна земята. Със Словото Господне станаха небесата и с дигани- ето на устата Му всичкото им войнство.
към текста >>
Висшата природа
на
човека
е троична - Бога в
човека
, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух.
И десницата ти ще покаже страшни неща." След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи." Посветеният се обръща към Бога в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог на вселената.
Висшата природа
на
човека
е троична - Бога в
човека
, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух.
А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески. В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи.
към текста >>
Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в
човека
, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е.
Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа и Той ще. ви познае." 46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби.
Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в
човека
, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е.
множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото. 47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс.
към текста >>
Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в
човека
, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион
на
северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа
на
Бялото Братство, която има седалището си
на
северния полюс.
Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е. множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото. 47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар."
Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в
човека
, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион
на
северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа
на
Бялото Братство, която има седалището си
на
северния полюс.
Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати.
към текста >>
Ето, възлюбил си Истината в
човека
, и в тайното
на
сърцето ми ще ме научиш
на
Мъдрост.
51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия. Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми.
Ето, възлюбил си Истината в
човека
, и в тайното
на
сърцето ми ще ме научиш
на
Мъдрост.
Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си.
към текста >>
От една страна се представя
човека
на
греха,
на
злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята
на
живите.
Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина.
От една страна се представя
човека
на
греха,
на
злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята
на
живите.
Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие?
към текста >>
за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота
на
човека
, за да успява в живота си.
53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? " Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си.
за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота
на
човека
, за да успява в живота си.
Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството. Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях. Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума.
към текста >>
Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж
на
човека
.
А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности. 90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва.
Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж
на
човека
.
Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога.
към текста >>
В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител
на
въплотения човек, това е висшето Аз
на
човека
, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение.
Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител
на
въплотения човек, това е висшето Аз
на
човека
, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение.
„Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието.
към текста >>
И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам
на
ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа
на
човека
и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име
на
Бога.
Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него.
И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам
на
ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа
на
човека
и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име
на
Бога.
за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ."
към текста >>
В този псалом са посочени трите начала в
човека
- човешката личност, която е влязла в пътя
на
окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът
на
човека
и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа
на
човека
и го ръководи.
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си."
В този псалом са посочени трите начала в
човека
- човешката личност, която е влязла в пътя
на
окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът
на
човека
и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа
на
човека
и го ръководи.
По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан.
към текста >>
защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата
на
човека
действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва.
Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение. 101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти.
защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата
на
човека
действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва.
103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия. Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля.
към текста >>
Там той е видял целия строеж
на
човека
и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът.
„Защото чудно и страшно съм създаден. Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се укриха костите ми от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше." Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща.
Там той е видял целия строеж
на
човека
и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът.
Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят.
към текста >>
Действително, чудно е
устройството
на
човека
не само във физическо отношение, но и в духовно отношение.
Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се укриха костите ми от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше." Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща. Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът.
Действително, чудно е
устройството
на
човека
не само във физическо отношение, но и в духовно отношение.
Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им.
към текста >>
24.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Учителят казва, че в мислите
на
Христа се крие магическа сила, която се влива в
човека
и го преобразява, когато чете словата
на
Христа.
Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира.
И Учителят казва, че в мислите
на
Христа се крие магическа сила, която се влива в
човека
и го преобразява, когато чете словата
на
Христа.
Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове".
към текста >>
Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в
човека
".
В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа.
Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в
човека
".
Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания.
към текста >>
Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор
на
човека
е зависило дали той иска или не да следва зова
на
Божественото.
Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото.
Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор
на
човека
е зависило дали той иска или не да следва зова
на
Божественото.
Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане.
към текста >>
По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява
човека
.
Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна.
По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява
човека
.
Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл. Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни.
към текста >>
Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към
човека
,
на
когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора.
Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята.
Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към
човека
,
на
когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора.
И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е. се пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори".
към текста >>
И за да стане човек господар
на
своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния
на
човека
.
Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари.
И за да стане човек господар
на
своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния
на
човека
.
Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога.
към текста >>
При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя
на
човека
.
Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя".
При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя
на
човека
.
Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит.
към текста >>
Спасението седи в това, че Бог дава
на
човека
нов кредит и го праща в света да учи и да работи.
Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието.
Спасението седи в това, че Бог дава
на
човека
нов кредит и го праща в света да учи и да работи.
Спасението е от Бога. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод.
към текста >>
Възраждането е от
човека
и иде след спасението.
При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот.
Възраждането е от
човека
и иде след спасението.
Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа.
към текста >>
Затова при петата степен стават големи промени с
човека
.
Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие.
Затова при петата степен стават големи промени с
човека
.
Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр.
към текста >>
Като наближава петата степен, наближава една буря за
човека
.
Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени.
Като наближава петата степен, наближава една буря за
човека
.
Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При
към текста >>
Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ
на
новото, което се ражда в
човека
.
Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят.
Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ
на
новото, което се ражда в
човека
.
Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула.
към текста >>
То е от
човека
.
Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек има вземане-даване в течение на вековете, искат сметка от него. Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО.
То е от
човека
.
След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога.
към текста >>
Велико нещо е Посвещението, защото при него
на
човека
се разкриват ключовете
на
Тайните
на
Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг.
Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение.
Велико нещо е Посвещението, защото при него
на
човека
се разкриват ключовете
на
Тайните
на
Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг.
Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци.
към текста >>
Това е последната степен в развитието
на
човека
, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен.
При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО.
Това е последната степен в развитието
на
човека
, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен.
Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот.
към текста >>
Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм
на
човека
.
Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм.
Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм
на
човека
.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа.
към текста >>
При това определение той казва: "Аз предпочитам методите
на
ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в
човека
".
Най-после имаме хрис- тиянско-розенкройцерския метод, при който имаме комбиниране на мисълта, чувството и волята. Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните обществени условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света. Обаче розенкройцерският метод е такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите светове, без да накърнява своите задължения. Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята.
При това определение той казва: "Аз предпочитам методите
на
ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в
човека
".
А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи.
към текста >>
И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до
човека
, всеки, който стои по-високо
на
социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже:
На
по-ниската степен аз дължа моето съществуване.
Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението. Ако растението имаше съзнание за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея. Защото от тебе аз извличам по- голяма част от моята храна. И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-нисше същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване. И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе.
И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до
човека
, всеки, който стои по-високо
на
социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже:
На
по-ниската степен аз дължа моето съществуване.
И това върви така нагоре до Исуса Христа. 12-те, които Го заобикаляха, са с една степен по-ниски от Него. Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление. След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето. И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом.
към текста >>
След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това
устройство
на
астралното тяло да се отпечата в етерното тяло.
Защото в него са вложени зародишите на тези по-висши органи и е нужно само да се освободят силите, които са в самото астрално тяло. Това пречистване може да стане, както казах, по различни начини. Методът на християнското посвещение е, както видяхме, чрез преживяване и предизвикване на различни чувства, чрез които се въздействува на астралното тяло. Според други методи, както вече казах, може да се въздейства на астралното тяло като се четат дълбоки окултни мистични мисли при силно концентриране на мисълта. И понеже тези мисли носят със себе си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло.
След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това
устройство
на
астралното тяло да се отпечата в етерното тяло.
Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото.
към текста >>
Така че първият етап е пречистването и организирането
на
астралното тяло, което представя духовната вътрешност
на
човека
.
Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред.
Така че първият етап е пречистването и организирането
на
астралното тяло, което представя духовната вътрешност
на
човека
.
Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух.
към текста >>
След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "
на
дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави
човека
да има около себе си духовна светлина.
Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София".
След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "
на
дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави
човека
да има около себе си духовна светлина.
Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност.
към текста >>
Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз
на
Духа, който сега озарява
човека
.
Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него.
Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз
на
Духа, който сега озарява
човека
.
А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител.
към текста >>
Исус, в случая, е символ
на
висшето Аз в
човека
, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло.
Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София. Затова той е нарекъл майката на Исус Дева София. Така се е наричала тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл.
Исус, в случая, е символ
на
висшето Аз в
човека
, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло.
Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили.
към текста >>
25.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Два процеса се извършват във взаимоотношението между
човека
и космоса.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
Два процеса се извършват във взаимоотношението между
човека
и космоса.
При единия процес в човека има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него. Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини. Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява.
към текста >>
При единия процес в
човека
има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ Два процеса се извършват във взаимоотношението между човека и космоса.
При единия процес в
човека
има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него.
Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини. Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса.
към текста >>
В света съществуват Същества и други сфери
на
Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат
човека
до своите собствени висини.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ Два процеса се извършват във взаимоотношението между човека и космоса. При единия процес в човека има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него. Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества.
В света съществуват Същества и други сфери
на
Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат
човека
до своите собствени висини.
Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли.
към текста >>
Това е вторият процес
на
отношение
на
човека
и космоса.
При единия процес в човека има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него. Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини. Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява.
Това е вторият процес
на
отношение
на
човека
и космоса.
Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва.
към текста >>
Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие
на
човека
нагоре към Божествените висини, и слизане
на
Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа.
Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли.
Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие
на
човека
нагоре към Божествените висини, и слизане
на
Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа.
Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет.
към текста >>
- всичко, с което може да помогне
на
човека
и да влезе в неговото положение.
разполага със сила. И тази сила, която е сила на космоса, която се струи през Него, Той употребява, за да помага на хората - изгонва бесове, лекува прокажени, парализирани и всички болести. В това се изразява космичната сила чрез Него. Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр.
- всичко, с което може да помогне
на
човека
и да влезе в неговото положение.
Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин. Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята.
към текста >>
Кръгът е като едно Откровение
на
едно дванадесеторно
устройство
, което е вродено в човечеството.
Дванадесет са един избран кръг. В тяхната цялост те са един велик реален символ. Чрез това, че около Христос се събират именно тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни. Дванадесетте са представители на човечеството. Всеки един от тях е въплъщение на един особен вид човеци.
Кръгът е като едно Откровение
на
едно дванадесеторно
устройство
, което е вродено в човечеството.
Не съществува душевна форма в човечеството, която да няма свой представител в лицето на един от дванадесетте апостоли, както слънцето се движи всред звездите на небето, което е опасано от разделения на 12 части Зодиак, така и Христос се движи сред човечеството, което е представено чрез дванадесетте апостоли. Зад всеки един от дванадесетте апостоли стои една човешка група, която принадлежи на един от дванадесетте знака на Зодиака, осъществява една от дванадесетте звездни възможности на човечеството. Самото Евангелие назовава веднъж звездното име на един от учениците. Тома е наречен Близнак. Съзвездието Близнаци, както и знакът Близнаци на небето е същото, каквото е в човечеството човекът Тома.
към текста >>
Той слага основният камък, като поставя
човека
-камък,
човека
Петър за основа
на
земното Християнство.
Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите.
Той слага основният камък, като поставя
човека
-камък,
човека
Петър за основа
на
земното Християнство.
Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля.
към текста >>
Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен
на
здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в
човека
, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени.
Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство.
Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен
на
здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в
човека
, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени.
Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството.
към текста >>
Във волята
на
човека
са скрити земните сили.
А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство. Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени.
Във волята
на
човека
са скрити земните сили.
В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството. Той е покровител на вътрешното, на езотеричното Християнство.
към текста >>
Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето
на
Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба
на
човека
.
Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан.
Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето
на
Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба
на
човека
.
И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота.
към текста >>
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ
на
Любовта, и Матей с
Човека
.
От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко.
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ
на
Любовта, и Матей с
Човека
.
Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос
към текста >>
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ
на
човека
.
Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ
на
човека
.
Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство.
към текста >>
Когато описваме поотделно качествата
на
човека
, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват.
Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека.
Когато описваме поотделно качествата
на
човека
, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват.
Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас.
към текста >>
Това, което се съдържа в Евангелието
на
Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ
на
човека
Исус.
Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей.
Това, което се съдържа в Евангелието
на
Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ
на
човека
Исус.
Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей.
към текста >>
Евангелието
на
Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество
на
Любовта, а в Евангелието
на
Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието
на
Матей ние имаме истинския образ
на
човека
Исус от Назарет, който живя 33 години
на
земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието
на
другите три Евангелия.
Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в
Евангелието
на
Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество
на
Любовта, а в Евангелието
на
Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието
на
Матей ние имаме истинския образ
на
човека
Исус от Назарет, който живя 33 години
на
земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието
на
другите три Евангелия.
В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
към текста >>
Когато разглеждаме Евангелието
на
Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ,
човека
Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ.
Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука.
Когато разглеждаме Евангелието
на
Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ,
човека
Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ.
Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
към текста >>
Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите
на
Човека
. Това
Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие. За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение. Това е именно, което те описват, само че всеки го описва по свой маниер.
Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите
на
Човека
. Това
Посвещение е било сродно с египетската Мъдрост и е било присъщо на есеите. Лука от своя страна ни дава едно описание, което е в отношение с Посвещението, което той е получил: това на Мистериите на Духа - Бик. Това описание е съобразено с неговия род на Посвещение. Той вижда в Този, Който е живял в тялото на Исус от Назарет един Велик посветен, който е живял преди това в лоното на египетските Мистерии. И не е чудно, че той изтъква най- вече чертите, които отразяват повече египетския характер на Посвещение.
към текста >>
При своето слизане във вътрешността
на
човека
, Христос изпраща пред себе си своя Ангел.
У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество.
При своето слизане във вътрешността
на
човека
, Христос изпраща пред себе си своя Ангел.
Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни.
към текста >>
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с
Човека
, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва.
Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин.
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с
Човека
, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва.
От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век.
към текста >>
26.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както душата
на
човека
е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата
на
трите палестински области.
Това са три области с три различни природни характери и с три различно устроени хора. Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом. Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно и външно посредата между Галилея и Юдея.
Както душата
на
човека
е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата
на
трите палестински области.
Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога. Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема средно място. Те са хора на чувството и настроението.
към текста >>
Чрез душевното
устройство
на
тези, за които са предназначени притчите, е изключена възможността за едно криво разбиране, което би се състояло в това, образите, взети от земния живот, да се схващат като такива в близост до земните факти.
Притчите към народа са образни, които се разкриват на пръв поглед. Притчите към учениците са от друго естество. Ако ги разберем в буквален смисъл, те ще произведат едно недобро въздействие, в религиозното чувство би се примесил един твърде земен характер. Притчите към учениците не са образни, както тези, отправени към народа, а те представят притчи-загадки. Те са отправени към хора, които веднага след слушането на притчата желаят да имат едно разбиране чрез мисълта.
Чрез душевното
устройство
на
тези, за които са предназначени притчите, е изключена възможността за едно криво разбиране, което би се състояло в това, образите, взети от земния живот, да се схващат като такива в близост до земните факти.
В богата верига от притчи, разказани от Лука, са включени пет притчи към учениците, които образуват от себе си един организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел - н-ma глава 2. Притчата за будния слуга - 12-та глава 3. Притчата за нечестивия домоуправител - 16-та глава
към текста >>
Притчата за молещата се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот
на
човека
.
Мамонът е символ на всичко външно, на всичко станало, дължащо се на миналото. Противоположно на него е духовния и вътрешен живот като извор на всичко в бъдеще. Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем приятел, т.е. помощник на бъдещето.
Притчата за молещата се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот
на
човека
.
Кой е съдията в човека? Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога. В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата. Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти.
към текста >>
Кой е съдията в
човека
?
Противоположно на него е духовния и вътрешен живот като извор на всичко в бъдеще. Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем приятел, т.е. помощник на бъдещето. Притчата за молещата се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот на човека.
Кой е съдията в
човека
?
Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога. В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата. Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти. В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с Бога, расте и се развива.
към текста >>
А именно Евангелието
на
Лука говори за Божественото в
човека
, за "приятеля
на
Бога".
6 cm. 7. "Аз съм Истинната Лоза" - 15 гл. 1 cm. Можем да кажем, че всяко "Аз съм" от Евангелието на Йоан отговаря на една поредица от блаженства в Евангелието на Лука, четири от които следват непосредствено едно след друго, а останалите са разпръснати както думите "Аз съм" в Евангелието на Йоан, на разстояния, които външно са много големи по големина, но все пак означават една степен в Пътя на Учението. Думата "блажен" на гръцки значи макариос, което означава "изпълнен с Бога".
А именно Евангелието
на
Лука говори за Божественото в
човека
, за "приятеля
на
Бога".
Докато в Евангелието на Матей срещу 9"те блаженства стоят девет "горко", то в Евангелието на Лука срещу четирите блаженства стоят четири "горко". За да се разбере вът-решния смисъл на блаженствата трябва да се помни, че и в двата случая те са отправени към учениците, а не към народа. В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените. Горко на богатите, на ситите, на смеещите се, на прославените". И блаженствата, и "горко"-то се отнасят до учениците.
към текста >>
Това блаженство има отношение към раждането
на
висшето Аз в
човека
- превъзмогване
на
низшето аз и раждането
на
висшето Аз, което е Христос.
Блажени гладните, има отношение към жизнената сила, към етерното тяло. Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз. Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат".
Това блаженство има отношение към раждането
на
висшето Аз в
човека
- превъзмогване
на
низшето аз и раждането
на
висшето Аз, което е Христос.
Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека. В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят".
към текста >>
Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие
на
висшето същество в
човека
.
Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз. Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос.
Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие
на
висшето същество в
човека
.
В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души.
към текста >>
От тази мисъл се вижда, че в учениците
на
Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в
човека
, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в
човека
.
На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека - превъзмогване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека. В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха".
От тази мисъл се вижда, че в учениците
на
Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в
човека
, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в
човека
.
На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие.
към текста >>
Следващото блаженство е едно тържествено поучение
на
учениците и се отнася до второто идване
на
Христос, което изисква будност от страна
на
човека
за духовните явления в света и да различава духовете.
В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души.
Следващото блаженство е едно тържествено поучение
на
учениците и се отнася до второто идване
на
Христос, което изисква будност от страна
на
човека
за духовните явления в света и да различава духовете.
Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви.
към текста >>
9. Блажено будното сърце: това показва събуждането
на
духовното сърце
на
човека
, чрез което се възприема идващия Христос.
4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово.
9. Блажено будното сърце: това показва събуждането
на
духовното сърце
на
човека
, чрез което се възприема идващия Христос.
10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) .
към текста >>
27.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава чертите
на
Христа почват да се отразяват върху
човека
и човек става по-нежен и любвеобилен.
След това се взема втората глава и пак по същия начин се размишлява върху всеки десет стиха в продължение на десет дни. Така се размишлява последователно върху цялото Евангелие, докато се стигне до края. Затова е необходимо повече от една година. Учителят казва, че като размишляваме върху Евангелието на Йоана, ние се свързваме със самия евангелист и той ще хвърли светлина върху писаното, а се свързваме също и с Христа, Който постепенно се вселява в нас и ни дава още по-голяма светлина. Учителят казва, че вселяването на Христос е един процес.
Тогава чертите
на
Христа почват да се отразяват върху
човека
и човек става по-нежен и любвеобилен.
Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас. На първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.
към текста >>
Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма
на
земята, Христовото Същество търси онази точка
на
земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение
устройството
на
местността също е приела характер
на
падението,
на
космическото грехопадение.
Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност. Има по- дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море. Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище.
Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма
на
земята, Христовото Същество търси онази точка
на
земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение
устройството
на
местността също е приела характер
на
падението,
на
космическото грехопадение.
При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл.
към текста >>
28.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тези девет блаженства имат отношение към деветчленната природа
на
човека
.
В Евангелието на Лука на различни места се намират 9 блаженства и 10 "горки". Думата блажени на гръцки значи "макариус" и означава "изпълнен с Бога". Първото блаженство е отправено от Елисавета към Дева Мария, в което се облажава вярата. В Евангелието това блаженство е изразено по следния начин: "Блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1;45). Следващите девет блаженства са отправени от Христос към учениците.
И тези девет блаженства имат отношение към деветчленната природа
на
човека
.
В шеста глава Христос говори за блаженствата. Там е казано: "И Той повдигна очите Си към учениците и каза: 1. "Блажени вие сиромасите, защото е ваше Царството Божие." 2. "Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите." 3. "Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете."
към текста >>
Древните са виждали царството
на
възвишените същества
на
Космоса, но сега учениците виждат Бога в
човека
, те видяха Христа в Исуса.
защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиваха." (11; 47) 10. "Горко на вас, книжниците, защото отнехте ключовете на знанието, сами вие не влязохте и на влизащите попречихте." (11;62) Христос, говорейки на учениците в интимен разговор, както е казано в Евангелието, насаме им казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха" (10;23-24). С това е показано, че в учениците се е пробудило едно ново ясновидство, които древните ясновидци и посветени не са притежавали.
Древните са виждали царството
на
възвишените същества
на
Космоса, но сега учениците виждат Бога в
човека
, те видяха Христа в Исуса.
Следващото блаженство, дадено в 12 глава от 33 до 53 стих, за будния слуга, чийто господар заминал за някъде и след време се върнал, ни говори за второто идване на Христос. И задачата на Евангелието на Лука е да възвести това второ идване. Затова се настоява за будност спрямо духовните събития на второто идване на Христа. Тази будност трябва да бъде спрямо антихриста, спрямо самозваните христосовци, спрямо самозваните учители. И сам Христос казва на учениците Си: Будни бъдете, защото ще се явят мнозина в Мое име и ще ви казват: Ето тука е Христос или ето там е Христос.
към текста >>
Това се отнася до духовния зародиш в
човека
.
3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите. Отнася се за душевните вълнения, за сърцето и значи: бъди готов да понасяш. 4. В четвъртото блаженство се казва: Блажени сте, когато ви мразят и гонят заради Моето име. Отнася се за личния живот, основание в самия себе си. 5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата, която Те е носила.
Това се отнася до духовния зародиш в
човека
.
Човек не трябва да оставя да бъде повреден неговия духовен зародиш. Той трябва да го укрепва чрез Христа. 6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие. С това е показано, че висшето виждане, ясновидството е започнало. Човек прониква в света на духовните образи.
към текста >>
Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното
устройство
на
човека
, а от друга страна ни водят до вътрешното
устройство
на
Евангелието
на
Лука.
8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени онези, които не се съблазняват в Мене. Това подразбира будност на сърцето - вътрешният психически орган, чрез който човек възприема идващия Христос. Това е същността. 9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек.
Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното
устройство
на
човека
, а от друга страна ни водят до вътрешното
устройство
на
Евангелието
на
Лука.
От тях се вижда също, че след шестото блаженство следва един важен развой в Евангелието. Всичко там е приготовление и оттам започва разгръщането на висшия човек. В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51).
към текста >>
С тях ни е посочено, че има един отрицателен, крив път
на
развитие
на
вътрешните сили
на
човека
, които водят не до организиране
на
вътрешния човек, но до извращение, деформиране
на
този човек, затова е казано: Горко
на
онези, които вървят в този път.
С това е показана неумолимата воля на архангела, готов за борба. И оттогава Христос започва истинската борба с тъмните сили, която завършва с Голгота и Възкресението. Деветте блаженства ни показват степените на Пътя в развитието и преобразяването на човешкото същество. Тези блаженства са методи, пътища, по които ученикът като работи, ще достигне до развитие на своите вътрешни Божествени сили, които дремят в него. Успоредно с деветте блаженства следват десетте "горки".
С тях ни е посочено, че има един отрицателен, крив път
на
развитие
на
вътрешните сили
на
човека
, които водят не до организиране
на
вътрешния човек, но до извращение, деформиране
на
този човек, затова е казано: Горко
на
онези, които вървят в този път.
към текста >>
29.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това, което се съдържа в Евангелието
на
Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ
на
човека
.
Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея.
Това, което се съдържа в Евангелието
на
Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ
на
човека
.
Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ.
към текста >>
За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието
на
Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо
устройство
, което притежавал.
Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще.
За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието
на
Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо
устройство
, което притежавал.
И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят.
към текста >>
Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец
на
явленията в света, е едно и също със Същността
на
човека
, с неговия Дух.
да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога.
Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец
на
явленията в света, е едно и също със Същността
на
човека
, с неговия Дух.
Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност.
към текста >>
С това развитие погледът
на
човека
е насочен към изучаването
на
външния свят с неговата закономерност.
Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум.
С това развитие погледът
на
човека
е насочен към изучаването
на
външния свят с неговата закономерност.
Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе. С течение на развитието това се изменя и хората започват да се женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася към тези, които са смятани като чужди. Това е важен етап в развитието на човечеството.
към текста >>
В тези времена, както и сега, в
човека
, както и в човечеството, са действали две сили с противоположни тенденции.
Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе. С течение на развитието това се изменя и хората започват да се женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася към тези, които са смятани като чужди. Това е важен етап в развитието на човечеството.
В тези времена, както и сега, в
човека
, както и в човечеството, са действали две сили с противоположни тенденции.
Едната сила, която е поддържала връзката на кръвното родство, е искала да обедини човечеството като едно цяло; другата сила е имала обратна тенденция - тя се стремила да обособи всеки един човек като една силна и самостоятелна личност. Докато е съществувала първата връзка, е действала първата сила; когато бракът започва да преминава към по-далечни хора, тогава започва да се проявява втората сила, която постепенно взима доминиращо влияние. Тези две категории сили са действали винаги в развитието на човека и човечеството. Чрез това азът на човека, който е едно земно произведение, е бил увличан ту в едната, ту в другата посока. От една страна той е бил насочван към Любов спрямо хората, а от друга страна - към вътрешна самостоятелност.
към текста >>
Тези две категории сили са действали винаги в развитието
на
човека
и човечеството.
С течение на развитието това се изменя и хората започват да се женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася към тези, които са смятани като чужди. Това е важен етап в развитието на човечеството. В тези времена, както и сега, в човека, както и в човечеството, са действали две сили с противоположни тенденции. Едната сила, която е поддържала връзката на кръвното родство, е искала да обедини човечеството като едно цяло; другата сила е имала обратна тенденция - тя се стремила да обособи всеки един човек като една силна и самостоятелна личност. Докато е съществувала първата връзка, е действала първата сила; когато бракът започва да преминава към по-далечни хора, тогава започва да се проявява втората сила, която постепенно взима доминиращо влияние.
Тези две категории сили са действали винаги в развитието
на
човека
и човечеството.
Чрез това азът на човека, който е едно земно произведение, е бил увличан ту в едната, ту в другата посока. От една страна той е бил насочван към Любов спрямо хората, а от друга страна - към вътрешна самостоятелност. Но в определен момент от развитието настъпва криза по отношение на взаимодействието между тези две сили. Тази криза, този решаващ момент е бил на лице в човечеството, когато чрез действията на Римската империя върху една голяма част от земното кълбо, народите били размесени. Това било един решаващ момент в развитието на човечеството, момент, когато трябвало да се реши какво трябва да стане с въпроса за близкия и далечен брак.
към текста >>
Чрез това азът
на
човека
, който е едно земно произведение, е бил увличан ту в едната, ту в другата посока.
Това е важен етап в развитието на човечеството. В тези времена, както и сега, в човека, както и в човечеството, са действали две сили с противоположни тенденции. Едната сила, която е поддържала връзката на кръвното родство, е искала да обедини човечеството като едно цяло; другата сила е имала обратна тенденция - тя се стремила да обособи всеки един човек като една силна и самостоятелна личност. Докато е съществувала първата връзка, е действала първата сила; когато бракът започва да преминава към по-далечни хора, тогава започва да се проявява втората сила, която постепенно взима доминиращо влияние. Тези две категории сили са действали винаги в развитието на човека и човечеството.
Чрез това азът
на
човека
, който е едно земно произведение, е бил увличан ту в едната, ту в другата посока.
От една страна той е бил насочван към Любов спрямо хората, а от друга страна - към вътрешна самостоятелност. Но в определен момент от развитието настъпва криза по отношение на взаимодействието между тези две сили. Тази криза, този решаващ момент е бил на лице в човечеството, когато чрез действията на Римската империя върху една голяма част от земното кълбо, народите били размесени. Това било един решаващ момент в развитието на човечеството, момент, когато трябвало да се реши какво трябва да стане с въпроса за близкия и далечен брак. Хората се намирали пред опасността или да изгубят своя аз чрез оставане в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да станат само отделни, самостоятелни, егоистични индивиди.
към текста >>
В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от
човека
истински човек.
Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода. И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство. Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота.
В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от
човека
истински човек.
Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е.
към текста >>
А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза
на
израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в
човека
.
когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие.
А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза
на
израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в
човека
.
Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха.
към текста >>
Във времената, когато азът не е бил още пробуден в
човека
, той не е бил истински човек, а същество
на
път да стане човек.
За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека.
Във времената, когато азът не е бил още пробуден в
човека
, той не е бил истински човек, а същество
на
път да стане човек.
С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята.
към текста >>
И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в
човека
и той се осъзнава като едно Божествено същество.
Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята.
И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в
човека
и той се осъзнава като едно Божествено същество.
С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение.
към текста >>
Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията
на
външния свят озаряват душата
на
човека
.
То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето.
Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията
на
външния свят озаряват душата
на
човека
.
Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история.
към текста >>
Те познавали това по
устройството
на
етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото.
Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа.
Те познавали това по
устройството
на
етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото.
Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение.
към текста >>
30.
XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Циркулацията
на
кръвта в тялото
на
човека
е продължение
на
токовете, които тогава са преминавали през цялата Земя, когато тя се е намирала в първичното си състояние.
Отначало материята е била мека, пластична и човешкото тяло, което също така е било меко, се е раждало от тази мека материя тъй, както днес растенията изникват от Земята. И това тяло е оставало свързано със Земята, от която е черпело жизнени сили. Като остатък от това състояние е свързването на детския организъм с организма на майката чрез пъпния кордон. Впоследствие това състояние се променя, като пъпния кордон се прерязва. Няма да описвам фазите на това развитие.
Циркулацията
на
кръвта в тялото
на
човека
е продължение
на
токовете, които тогава са преминавали през цялата Земя, когато тя се е намирала в първичното си състояние.
Нервните влакна също така са се продължавали навън, бидейки свързани направо с Майката -Земя. Сега те са отделени от великата нервна система, която някога е обхващала цялата Земя. Същото се отнася и за останалите органи и системи от човешкото устройство. Тогава човек изцяло е произлизал от Майката-Земя. Всичко, което той понастоящем затваря в своята кожа, някога е изтеглял от Земята.
към текста >>
Същото се отнася и за останалите органи и системи от човешкото
устройство
.
Впоследствие това състояние се променя, като пъпния кордон се прерязва. Няма да описвам фазите на това развитие. Циркулацията на кръвта в тялото на човека е продължение на токовете, които тогава са преминавали през цялата Земя, когато тя се е намирала в първичното си състояние. Нервните влакна също така са се продължавали навън, бидейки свързани направо с Майката -Земя. Сега те са отделени от великата нервна система, която някога е обхващала цялата Земя.
Същото се отнася и за останалите органи и системи от човешкото
устройство
.
Тогава човек изцяло е произлизал от Майката-Земя. Всичко, което той понастоящем затваря в своята кожа, някога е изтеглял от Земята. Истинският смисъл на името Адам означава Син на Земята. Всички древни имена съдържат в себе си важни Мистерии. Земята е съдържала всички необходими сили, за да произведе физическия видим човек.
към текста >>
човека
. Това раждане
на
физическия човек е станало в началото
на
Лемурийската епоха.
Истинският смисъл на името Адам означава Син на Земята. Всички древни имена съдържат в себе си важни Мистерии. Земята е съдържала всички необходими сили, за да произведе физическия видим човек. Така че, Земята е родила човешката раса. Земята е живо същество и в онези далечни времена това се е чувствало по-осезателно от
човека
. Това раждане
на
физическия човек е станало в началото
на
Лемурийската епоха.
Тогава Земята е съдържала в зародиш всичко онова, което по-късно човек е материализирал в своя организъм. Тук е бил формиран прототипа на сърцето, също така и на мозъка - няма нито едно нервно влакно, което да не е било приготвено в земния организъм. Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята.
към текста >>
Това е Храмът
на
Божественото, живущо в
човека
, това е Храмът Божий.
И сега човек работи предварително за излюпване на тези юпитерови същества. Задачата, която ще има човечеството на тази нова планета, на тази нова Земя, е да бди, щото всичко да се извършва съзнателно, да бъде съобразно с Духа на Християнството, така щото етерното тяло, пропито от този Дух, да може да отнесе отпечатъка му, да одухотвори земята на бъдещето. Както нашето сегашно тяло е израз на това. което човек е работил в течение на далечното минало, така също в бъдеще, на новата Земя, душата ще се развива в едно тяло, което ще бъде резултат на сегашните усилия на хората. Под тяло се разбира това, което обвива душата и Аза, което е обитавано от Аза.
Това е Храмът
на
Божественото, живущо в
човека
, това е Храмът Божий.
Следователно, съграждайки това тяло, човек гради един бъдещ Храм, който ще бъде Юпитер, давайки точно определена форма на човешкото тяло. Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката душа, всички пропорции на който ще бъдат точно определени. Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от човека. Тогава мярката на Храма ще разкрие, дали човек е работил добре, по начина, по който е предписано, или не. В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери Божия Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците.
към текста >>
Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от
човека
.
което човек е работил в течение на далечното минало, така също в бъдеще, на новата Земя, душата ще се развива в едно тяло, което ще бъде резултат на сегашните усилия на хората. Под тяло се разбира това, което обвива душата и Аза, което е обитавано от Аза. Това е Храмът на Божественото, живущо в човека, това е Храмът Божий. Следователно, съграждайки това тяло, човек гради един бъдещ Храм, който ще бъде Юпитер, давайки точно определена форма на човешкото тяло. Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката душа, всички пропорции на който ще бъдат точно определени.
Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от
човека
.
Тогава мярката на Храма ще разкрие, дали човек е работил добре, по начина, по който е предписано, или не. В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери Божия Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците. Що се отнася до двора, който е извън Храма, остави го, не го мери, тъй като той е даден на народите, които ще тъпчат Светия град 42 месеца." /11;1-2/. Божият Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее душата в него. Това е тялото на Любовта, с което ще се облече душата, когато ще се съедини с Духа.
към текста >>
Това, което човек е изработил със собствени сили, ще се запази, това е Светилището, в което ще обитава Божественото в
човека
в течение
на
живота
на
новата планета.
И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта. А външният двор, който се оставя вън от измерването, означава, че всичко, което е служило само като подготовка, трябва да бъде отхвърлено от Храма. Физическото и етерното тела, в своето външно проявление, съставят външния двор на Храма, които трябва да бъдат оставени извън. Те са послужили като скеля и доставчици на материал за изграждането на Божия Храм. Те трябва да отпаднат, когато се съгради Храма.
Това, което човек е изработил със собствени сили, ще се запази, това е Светилището, в което ще обитава Божественото в
човека
в течение
на
живота
на
новата планета.
към текста >>
31.
XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато човек не е приел Христовия импулс и не е заживял с него, гези сили, символизирани от четирите глави
на
груповите души, отново се надигат и завладяват
човека
.
През първите четири културни епохи човешкото същество е принадлежало изцяло още към груповата душа. През Петата епоха е дошъл първият импулс за пробуждането на индивидуалната душа. Така през първите четири епохи на Атлантида човек е преминат развитието си под влиянието на груповите души, които са носили в себе си животинските сили и които са построили човешкото тяло. Всяка една от тези четири първи раси на Атлантида е съответствала на един тип животинска форма, съответстваща на груповата душа, която се е проявила. През време на Петата културна епоха тези четири животински форми постепенно отстъпват на човешката форма, но силите, които са ги породили, остават да действат в човешкото подсъзнание.
Когато човек не е приел Христовия импулс и не е заживял с него, гези сили, символизирани от четирите глави
на
груповите души, отново се надигат и завладяват
човека
.
В последните три епохи на Атлантида човек също се е намирал под силното влияние на животинските сили - това са другите три глави, за да се допълнят до седем. И когато едно човешко същество не може да трансформира животинските сили, в онази далечна епоха, когато Земята ще се трансформира и ще се превърне в астрално небесно тяло, тези сили ще изпъкнат пак под животинска форма и то не вече под четири животински форми, но под една животинска форма със 7 глави. Така че, на новата Земя, у онези хора, които не са приели Христовия импулс, ще изпъкнат 7-те глави на животинските типове в едно единствено същество - Змея със 7-те глави, който е въплъщение на всички животински сили, през които е минало човешкото развитие. Някога тези животински форми, тези животински глави, се появиха из физическото море, а сега, след трансформирането на Земята, се появяват от астралното море под формата на чудовище - Змея със 7-те глави. Защо тези животински сили се явяват под формите на животински глави?
към текста >>
Така постепенно се развива физическото тяло
на
човека
от етерното.
Това са роговете. Така сърцето е рог на главата Лъв. Така че, под глава се разбира определена животинска сила, която е израз на една групова душа, а под рог се разбира орган или система в човешкото тяло, които са формирани от етерните сили. Тъй като човешкото същество е четворно свързано с четирите групови души, образували са се четири зони на втвърдяване на неговото физическо тяло, които представят 4-те рога или части на физическото тяло, родени от кондензация на етерното тяло. И така, атлантскияг човек в края на Четвъртата културна епоха, гледан в етерния свят, е представлявал едно животно с четири глави - четирите групови души и четири рога - които са четирите органи и системи, кондензирани от етерното тяло.
Така постепенно се развива физическото тяло
на
човека
от етерното.
И в края на четвъртата епоха на Атлантида човек е бил едно същество с четири глави - четирите групови души, и четири рога - четирите основни системи в човешкото тяло. За да бъде разбрана тази Тайна е нужна Мъдрост. Затова авторът на Апокалипсиса казва: За да бъде разбулена тази Тайна на Звяра със 7-те глави и 10-терога, е нужна Мъдрост. След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло. През всяка епоха, когато се образува една нова глава на груповата душа, се образува един двоен физически елемент: мъжки и женски.
към текста >>
По този начин груповата душа в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко
устройство
.
Затова авторът на Апокалипсиса казва: За да бъде разбулена тази Тайна на Звяра със 7-те глави и 10-терога, е нужна Мъдрост. След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло. През всяка епоха, когато се образува една нова глава на груповата душа, се образува един двоен физически елемент: мъжки и женски. Четирите глави на груповите души, както и новообразуваните в последните три атлантски епохи, са невидими, защото развиващата се човешка форма ги абсорбира, поглъща, но те съществуват в етерния свят. Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски.
По този начин груповата душа в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко
устройство
.
Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес. И когато човек умира, един ясновидец може да види в неговото астрално тяло природата на 7-те глави и 10-те рога. Те са останали в него като една сгъстена зародишна сила. И човек, под влияние на Христовия импулс на Любовта, трябва да трансформира тези сили, трябва да трансформира своето устройство, за да изчезнат тези глави и тези рога. Така че, в края на Четвъртата атлантска подраса човешкото същество е четириного, съобразно с четирите групови души и са се формирали четирите зони на втвърдяване на неговото физическо тяло, които втвърдявания са четирите рога или части на физическото тяло, родени от кондензация на етерното тяло.
към текста >>
И човек, под влияние
на
Христовия импулс
на
Любовта, трябва да трансформира тези сили, трябва да трансформира своето
устройство
, за да изчезнат тези глави и тези рога.
Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски. По този начин груповата душа в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко устройство. Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес. И когато човек умира, един ясновидец може да види в неговото астрално тяло природата на 7-те глави и 10-те рога. Те са останали в него като една сгъстена зародишна сила.
И човек, под влияние
на
Христовия импулс
на
Любовта, трябва да трансформира тези сили, трябва да трансформира своето
устройство
, за да изчезнат тези глави и тези рога.
Така че, в края на Четвъртата атлантска подраса човешкото същество е четириного, съобразно с четирите групови души и са се формирали четирите зони на втвърдяване на неговото физическо тяло, които втвърдявания са четирите рога или части на физическото тяло, родени от кондензация на етерното тяло. Рогът е едно мазолесто втвърдяване. Така атлантският човек на края на Четвъртата културна епоха е едно животно с четири глави и четири рога, видими в етерното тяло. След този период той продължава своето развитие като се индивидуализира. В областта на днешна Ирландия индивидуализацията се е образувала за пръв път.
към текста >>
С помощта
на
Христовия Принцип човек трябва да трансформира своето
устройство
, да разруши тези глави и тези рога.
Следвайки своето външно развитие през тези три последни периода, се забелязва, че човешкото същество не се съединява вече от този момент с животинската форма, а образува вече постепенно сегашната форма на физическото тяло. И така, човечеството е продължило да еволюира, докато е станало годно да приеме Христовия импулс. И така, в края на Атлантската епоха човешкото същество се представя пред погледа на ясновидеца в етерния свят като същество със 7 глави и 10 рога. Седемте глави са главите на четирите групови души, които са се появили през първите четири епохи на Атлантида, плюс трите глави, които са се появили през последните три епохи. А 10-те рога са резултат на образуването на двоен физически елемент, вследствие на разделянето на половете.
С помощта
на
Христовия Принцип човек трябва да трансформира своето
устройство
, да разруши тези глави и тези рога.
Когато човек в нашата епоха отблъсне Христа, не приеме Неговия импулс, когато достигне края на физическото съществуване на човека, когато Земята се превърне в астрална планета, тогава в него ще изпъкне животинската природа, която той е трябвало да трансформира, и той ще добие отново своята стара животинска форма. Животното ще се покаже отново. Това е звярът със 7-те глави и 10-те рога. Докато тези, които са трансформирали себе си, под въздействие на Христовия Принцип, няма да притежават вече полово различие и полово влечение. Напротив, тези, които са се втвърдили, ще запазят своята сексуалност, ще запазят 7-те глави и 10-те рога и ще се появят като едно животно със 7 глави и 10 рога.
към текста >>
Когато човек в нашата епоха отблъсне Христа, не приеме Неговия импулс, когато достигне края
на
физическото съществуване
на
човека
, когато Земята се превърне в астрална планета, тогава в него ще изпъкне животинската природа, която той е трябвало да трансформира, и той ще добие отново своята стара животинска форма.
И така, човечеството е продължило да еволюира, докато е станало годно да приеме Христовия импулс. И така, в края на Атлантската епоха човешкото същество се представя пред погледа на ясновидеца в етерния свят като същество със 7 глави и 10 рога. Седемте глави са главите на четирите групови души, които са се появили през първите четири епохи на Атлантида, плюс трите глави, които са се появили през последните три епохи. А 10-те рога са резултат на образуването на двоен физически елемент, вследствие на разделянето на половете. С помощта на Христовия Принцип човек трябва да трансформира своето устройство, да разруши тези глави и тези рога.
Когато човек в нашата епоха отблъсне Христа, не приеме Неговия импулс, когато достигне края
на
физическото съществуване
на
човека
, когато Земята се превърне в астрална планета, тогава в него ще изпъкне животинската природа, която той е трябвало да трансформира, и той ще добие отново своята стара животинска форма.
Животното ще се покаже отново. Това е звярът със 7-те глави и 10-те рога. Докато тези, които са трансформирали себе си, под въздействие на Христовия Принцип, няма да притежават вече полово различие и полово влечение. Напротив, тези, които са се втвърдили, ще запазят своята сексуалност, ще запазят 7-те глави и 10-те рога и ще се появят като едно животно със 7 глави и 10 рога. Животинската природа на човека може да бъде преобразена само чрез импулса на Христа.
към текста >>
Животинската природа
на
човека
може да бъде преобразена само чрез импулса
на
Христа.
Когато човек в нашата епоха отблъсне Христа, не приеме Неговия импулс, когато достигне края на физическото съществуване на човека, когато Земята се превърне в астрална планета, тогава в него ще изпъкне животинската природа, която той е трябвало да трансформира, и той ще добие отново своята стара животинска форма. Животното ще се покаже отново. Това е звярът със 7-те глави и 10-те рога. Докато тези, които са трансформирали себе си, под въздействие на Христовия Принцип, няма да притежават вече полово различие и полово влечение. Напротив, тези, които са се втвърдили, ще запазят своята сексуалност, ще запазят 7-те глави и 10-те рога и ще се появят като едно животно със 7 глави и 10 рога.
Животинската природа
на
човека
може да бъде преобразена само чрез импулса
на
Христа.
Ако това не стане, ако Христос бъде отхвърлен, главите и рогата ще се покажат отново във времето, когато Чашите на Гнева ще бъдат изсипани върху Земята. Тогава цялото човечество ще бъде разделено на два лагера - тези на Учениците на Христа, представени в Апокалипсиса от облечените в бели дрехи, и тези, на съществата, изявяващи се под животинска форма, под формата на звяр със 7 глави и 10 рога. Тогава се появява и вторият звяр с двата рога, който е символизиран с числото 666. Така че, онези, които не приемат Христа, не приемат импулса на Любовта, когато Земята се превърне в астрално тяло, под влияние на животинските сили, които се трансформират само с Христовата Сила, ще се превърнат в животно със 7 глави и 10 рога. Тогава се появява и вторият Звяр с двата рога, който е символизиран с числото 666.
към текста >>
32.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й
- Влад Пашов (1902- 1974)
4. Въз основа
на
тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената Душа
на
човека
е единственият психичен център
на
всяко магическо и духовно могъщество, проявено
на
земята.
От тях ученикът на духовната наука може да изведе следните логични заключения: 1. Светът - това е огромен непостижим медиум, а Божественото е управляващият и всемогъщ Дух, който се проявява в света. 2. Любовта е медум на Мъдростта. С други думи, пасивното състояние, пасивният принцип, който е Любовта, е медиум на активният принцип, който е Мъдростта. 3. Пасивната природа на Божествената Душа е единственото средство, чрез което активният Дух на Божеството може да се прояви и на тази основа почива цялата тайна на Космоса.
4. Въз основа
на
тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената Душа
на
човека
е единственият психичен център
на
всяко магическо и духовно могъщество, проявено
на
земята.
Човек е велик символ, около когото се въртят от всякакъв род магически и мисловни явления, които обхващат в себе си всичките психически области в света. Медиумичност - това е термин добре известен на съвременното поколение и се дава на това състояние на сензитивност, което се среща в естествен вид у някои лица, но може да бъде развито и изкуствено. Това качество прави сензитивният човек способен да влезе в сношение с невидимите същества. Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества. Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления.
към текста >>
Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система
на
човека
.
Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло. Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция.
Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система
на
човека
.
Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния.
към текста >>
Това зависи първо от
устройството
на
мозъка и второ от магнетическия темперамент
на
човека
.
На този форма обикновено се явяват по-нисши същества, защото висшите разумни същества избягват тази форма на връзка. Сега ще отбележим накратко някои от най-забележителните медиумични форми, признати от имащите пряка връзка със съвременния окултизъм, а именно формата на спиритическата медиумичност, а след това ще опишем някои от нейните най-тъмни фази. Като необходимо условие за всеки транс или физическа медиумичност е необходима пасивност. И могъществото или силата на медиумичността на което и да е лице се намира в строга пропорция със степента на достигнатата пасивност. Ще попитат някои дали може да се развие дадено лице в медиум за материализация или в медиум за физически явления.
Това зависи първо от
устройството
на
мозъка и второ от магнетическия темперамент
на
човека
.
Някои лица са така сложени, че могат да станат едно или друго според доминиращата воля на кръжока, където е станало това развитие. Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума. Тези фази могат да бъдат достигнати само в пасивно състояние. Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма.
към текста >>
33.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като си спомним за херметичното
устройство
на
човека
и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно
устройство
, съответстващо във всяко отношение
на
устройството
на
човека
, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно
на
това, което е долу, това което е
на
Земята, е подобно
на
това, което е
на
Небето.
Но мнозина теософи предполагат, че Луната е не само осмата планета, т.е. орбитата на смъртта и разложението, но и ковчег на световния пламък. Това понятие, що се отнася до Луната, е основно лъжливо. Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно. След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят.
Като си спомним за херметичното
устройство
на
човека
и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно
устройство
, съответстващо във всяко отношение
на
устройството
на
човека
, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно
на
това, което е долу, това което е
на
Земята, е подобно
на
това, което е
на
Небето.
Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата.
към текста >>
Магнетическата сфера
на
нашата планета, която точно съответства
на
животинската душа в
човека
, е това, което
на
окултен език се нарича Мрачен сателит.
След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа.
Магнетическата сфера
на
нашата планета, която точно съответства
на
животинската душа в
човека
, е това, което
на
окултен език се нарича Мрачен сателит.
И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало.
към текста >>
И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите
на
животинската душа
на
човека
и същевременно отношението
на
другите шест деления
на
човека
и по такъв начин да усвоим отношенията
на
човека
към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма
на
планетата.
Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит.
И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите
на
животинската душа
на
човека
и същевременно отношението
на
другите шест деления
на
човека
и по такъв начин да усвоим отношенията
на
човека
към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма
на
планетата.
Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий.
към текста >>
както те се проявяват в
човека
, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства.
Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа.
както те се проявяват в
човека
, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства.
В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има. Тези същества, които не са нито елементали. нито елетари, причиняват голяма част от страданията и нещастията, които бичуват човечеството. Това са окултните агенти на онова могъщо Братство на духовния свят, което има своето изражение и своето външно съответствие в братството, известно на Земята под името Черни маги.
към текста >>
Там се говори за Учителите
на
магията
на
Мрачния сателит, когато те държат съвет да създадат илюзии в съзнанието
на
човека
и съчинението казва:
Когато това страшно чудовище (егоизмът), което всеки, който търси окултната истина, е длъжен да задуши в себе си, когато този Голиат на душата е поразен смъртно от белите гладки камъчета на духа, хвърлени от волята на нео-фита, тогава великото изпитание е преодоляно, венецът на безсмъртието е придобит. "На победителя принадлежи придобивката". Ние казахме, че от Мрачния сателит произхожда духът на лъжата, кражбата и убийството. Това е било добре известно на посветените в херметическата школа от всички времена. Ние наричаме тази идея твърде ясно изразена на мистичния език на древните, както това се доказва от следващата бележка в едно магическо съчинение на Хермес Тримогъщи считано за изгубено.
Там се говори за Учителите
на
магията
на
Мрачния сателит, когато те държат съвет да създадат илюзии в съзнанието
на
човека
и съчинението казва:
"Те са извиквали из дълбочините на мрачната бездна форми за да въплътят в тях злите си желания". "Като последица, тя се явява из царството на мъртвите в своята магическа премяна". "Когато тя преминавала през Земята, красивите цветя са увяхвали от нейните отровни, огнени дихания". И наистина, този отровен огън на егоистичното себелюбие така пълно прониква целия свят, че красивите цветя на самоотвержеността съвършено увяхват. Начинът, чрез който тези магнетични енергии се проектират из сателита на Земята са съвършено извратени.
към текста >>
34.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да защити своето царство Благият Бог произвел от себе си еона, майката
на
живота, а този еон от своя страна произвел нов еон -
първочовека
. Христос.
Царството на тъмнината се състои от пет чисти елемента, а царството на тъмнината от пет нечисти стихии. В царството на светлината владее ред и хармония, а в царството на тъмнината безредие, хаос и постоянна борба между неговите обитатели. Тези две царства съществуват едновременно едно до друго. Като център на царството на светлината се явява Слънцето, като център на тъмнината се явява центърът на Земята. В определена степен на световното развитие силите на злото се опитвали да превземат Слънцето като център на царството на светлината.
За да защити своето царство Благият Бог произвел от себе си еона, майката
на
живота, а този еон от своя страна произвел нов еон -
първочовека
. Христос.
Въоръжен с петте чисти стихии първочовекът се спуска в царството на тъмнината и започва борба с демоните. Но в тази борба той изнемогва. Демоните хванали част от него и светлото му оръжие. Те щели изцяло да го завладеят, ако Отец на светлината по негова молба не произвел и не му изпратили нов еон - Животворящия дух. Животворящият дух изтръгва от опасност половината от обхванатия първочовек и я пренася на Слънцето.
към текста >>
Другата половина
на
първочовека
Исус, остава в царството
на
тъмнината.
Въоръжен с петте чисти стихии първочовекът се спуска в царството на тъмнината и започва борба с демоните. Но в тази борба той изнемогва. Демоните хванали част от него и светлото му оръжие. Те щели изцяло да го завладеят, ако Отец на светлината по негова молба не произвел и не му изпратили нов еон - Животворящия дух. Животворящият дух изтръгва от опасност половината от обхванатия първочовек и я пренася на Слънцето.
Другата половина
на
първочовека
Исус, остава в царството
на
тъмнината.
От смесването на елементите на светлината и тъмнината се образувало третото средно царство - видимият свят. Исус пребивава в материята, станал в него световна душа. Но затворен в материята, той се стремял да се освободи от нея. Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух.
към текста >>
За да се противопостави
на
това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа
на
първочовека
Христос, разумната душа
на
когото съставя елементите
на
светлината.
От смесването на елементите на светлината и тъмнината се образувало третото средно царство - видимият свят. Исус пребивава в материята, станал в него световна душа. Но затворен в материята, той се стремял да се освободи от нея. Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух.
За да се противопостави
на
това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа
на
първочовека
Христос, разумната душа
на
когото съставя елементите
на
светлината.
Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед.
към текста >>
За храна
на
чувствената душа Сатаната позволил
на
човека
да яде от плодовете
на
всички дървета, освен от плодовете
на
познанието.
Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух. За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината. Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба.
За храна
на
чувствената душа Сатаната позволил
на
човека
да яде от плодовете
на
всички дървета, освен от плодовете
на
познанието.
Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея. С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало.
към текста >>
Плодовете
на
това дърво могли да разкрият съзнанието
на
човека
неговият небесен произход.
За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух. За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината. Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието.
Плодовете
на
това дърво могли да разкрият съзнанието
на
човека
неговият небесен произход.
Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея. С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало. Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел.
към текста >>
Но намиращият се
на
Слънцето Исус, в образа
на
змия склонява
човека
да пристъпи тази заповед.
За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината. Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход.
Но намиращият се
на
Слънцето Исус, в образа
на
змия склонява
човека
да пристъпи тази заповед.
За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея. С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало. Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел. За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята.
към текста >>
За да помрачи съзнанието
на
човека
Сатаната създал жената и привежда
човека
към плътски връзки с нея.
Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед.
За да помрачи съзнанието
на
човека
Сатаната създал жената и привежда
човека
към плътски връзки с нея.
С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало. Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел. За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено.
към текста >>
С размножаването
на
човешкия род разумната душа
на
човека
, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите
на
материята.
Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея.
С размножаването
на
човешкия род разумната душа
на
човека
, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите
на
материята.
Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало. Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел. За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му.
към текста >>
Това освобождаване
на
Духа става у животните и растенията несъзнателно, у
човека
- съзнателно.
За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му. Такъв Дух утешител се явил в лицето на Манес. След неговото явяване световната душа узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята.
Това освобождаване
на
Духа става у животните и растенията несъзнателно, у
човека
- съзнателно.
Средствата за освобождаване на Духа са следните: Забранява се брака, забранява се употребата на вино, на месо и въобще се препоръчва грижливо отдалечаване от всяко влияние на материята, въздържане от всяко докосване с нея. Според манихейската система ловът, убиването на животните и късането на цветята било забранено. За душите, неуспели да се очистят в продължение на един живот, отново се почва процес на очистване в нови тела чрез прераждане. Чрез изгаряне на света ще се извърши последното очистване. Материята, лишена от всички части на светлината, отново ще потъне в нищожество.
към текста >>
Манихеите имали свое църковно
устройство
.
Понеже ние не разполагаме с оригинални източници на учението, затова се задоволяваме с това, което съвременните историци ни дават за него, като гледаме критически на тяхното изложение. Обществото на манихеите се е състояло от два различни класа: първо избрани или съвършени и второ прости слушатели или народа. Съвършените се подлагали на строга дисциплина и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала. Само избраните се удостоявали с кръщение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога. Те ставали посредници между него и несъвършените членове на обществото.
Манихеите имали свое църковно
устройство
.
Манихейската йерархия се състояла от една глава, дванадесет учители и седемдесет и два епископа, свещеници и дякони. Богослужението у манихеите се отличавало с простота. Те отхвърляли християнските празници като в неделния ден прекарвали в пост и молитва. При молитвите си се обръщали към Слънцето. Кръщението извършвали с масло.
към текста >>
35.
ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК
- Влад Пашов (1902- 1974)
Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото
на
човека
да вземе душата
на
птица, или
на
някое друго животно.
На арабски съществуват много ръкописи, съдържащи алхимическите съчинения на Гебер, между които е и "Книга на милосърдието". Ще дам някои пасажи от тези два трактата на Гебер. От "Книга на милосърдието" "Философите със своя загадъчен език са казали: "Едно тяло не взема душата на друго тяло. Една душа не пребивава в тяло, което не е нейно.
Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото
на
човека
да вземе душата
на
птица, или
на
някое друго животно.
И душите на животните не могат да влязат в тялото на човека, нито да установят свое седалище, защото устройството на човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч безсмъртните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят. А пък устройството на многобройните животни им позволява само да стават въплъщения на души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни. Тъй щото душата на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори. Затова е невъзможно за душите на по-долни същества да влязат в тялото на по-горно същество, защото техните души са устроени по различен начин. Ето защо и в алхимическото тяло не е възможно душата да проникне в друго тяло освен в тялото, което е било устроено за нея и което се намира близо до нея в степените на съединение между долния и горния свят, и предпочитателно е да бъдат колкото е възможно по-близки.
към текста >>
И душите
на
животните не могат да влязат в тялото
на
човека
, нито да установят свое седалище, защото
устройството
на
човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч безсмъртните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят.
Ще дам някои пасажи от тези два трактата на Гебер. От "Книга на милосърдието" "Философите със своя загадъчен език са казали: "Едно тяло не взема душата на друго тяло. Една душа не пребивава в тяло, което не е нейно. Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото на човека да вземе душата на птица, или на някое друго животно.
И душите
на
животните не могат да влязат в тялото
на
човека
, нито да установят свое седалище, защото
устройството
на
човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч безсмъртните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят.
А пък устройството на многобройните животни им позволява само да стават въплъщения на души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни. Тъй щото душата на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори. Затова е невъзможно за душите на по-долни същества да влязат в тялото на по-горно същество, защото техните души са устроени по различен начин. Ето защо и в алхимическото тяло не е възможно душата да проникне в друго тяло освен в тялото, което е било устроено за нея и което се намира близо до нея в степените на съединение между долния и горния свят, и предпочитателно е да бъдат колкото е възможно по-близки. И така, душа или живакът може да обитават тяло, съобразно с нея.
към текста >>
А пък
устройството
на
многобройните животни им позволява само да стават въплъщения
на
души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни.
От "Книга на милосърдието" "Философите със своя загадъчен език са казали: "Едно тяло не взема душата на друго тяло. Една душа не пребивава в тяло, което не е нейно. Трябва да има взаимно сходство." Ето защо е невъзможно за тялото на човека да вземе душата на птица, или на някое друго животно. И душите на животните не могат да влязат в тялото на човека, нито да установят свое седалище, защото устройството на човешкото тяло го предразполага да възприеме светлините от горния свят, сиреч безсмъртните души, които обладават чисто съществуване, защото произхождат от вечния свят.
А пък
устройството
на
многобройните животни им позволява само да стават въплъщения
на
души, произхождащи от долния тленен свят, съставен от четирите начала, което прави и самите тези души тленни.
Тъй щото душата на съществото, което живее и говори, се различава от оная на съществото, което живее и не говори. Затова е невъзможно за душите на по-долни същества да влязат в тялото на по-горно същество, защото техните души са устроени по различен начин. Ето защо и в алхимическото тяло не е възможно душата да проникне в друго тяло освен в тялото, което е било устроено за нея и което се намира близо до нея в степените на съединение между долния и горния свят, и предпочитателно е да бъдат колкото е възможно по-близки. И така, душа или живакът може да обитават тяло, съобразно с нея. Съществуват два свята: Макрокосмос и микрокосмос.
към текста >>
Други мислят, че микрокосмосът е
човека
, защото бил наречен така по причина
на
същата свръзка, която се намира и макрокосмоса.
Ето защо и в алхимическото тяло не е възможно душата да проникне в друго тяло освен в тялото, което е било устроено за нея и което се намира близо до нея в степените на съединение между долния и горния свят, и предпочитателно е да бъдат колкото е възможно по-близки. И така, душа или живакът може да обитават тяло, съобразно с нея. Съществуват два свята: Макрокосмос и микрокосмос. Макрокосмосът е съставен от по-горната маса и всичко, което господства над нея, сиреч духовните сили, които действат върху нея и я управляват. Микрокосмосът обхваща всичко онова, което се намира под горната маса включително и земята.
Други мислят, че микрокосмосът е
човека
, защото бил наречен така по причина
на
същата свръзка, която се намира и макрокосмоса.
Философът Платон е казал, че алхимическото дело е третият свят по причина на аналогиите си с другите два свята, защото си служи със силите на Макрокосмоса. Следствие на опитите и на учението са признали, че Макрокосмосът във всички свои точки е приличен на микрокосмоса по отношение на външните и вътрешните сили. Някои вярват, че Макрокосмосът е съставен от тяло, на което обаче не могат да се отделят частите. Други казват, че тези части, понеже са поставени една до друга могат да бъдат разделени, както са разделени от тези на микрокосмоса. "Връх на съвършенство"
към текста >>
36.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като модел за
устройството
на
обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя.
Защото, както видяхме от гореизложеното, Богомилството е преди всичко окултно-мистично учение и може да бъде разбрано само от един човек с окултни идеи и разбирания. Социалните възгледи на богомилите са като една надстройка, като един резултат на окултно-мистичния им мироглед. Защото всяко едно окултно учение има за задача преди всичко да служи на човечеството, да култивира в него ред чувства и добродетели, да създаде истинския тип човек, който да бъде добър гражданин на обществото и служител на великото дело за повдигане на човечеството на една по-висока степен на развитие. И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено.
Като модел за
устройството
на
обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя.
Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат.
към текста >>
Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието
на
човека
от работата над себе си, от развитието
на
душата, която е същината
на
човека
.
Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука. Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа.
Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието
на
човека
от работата над себе си, от развитието
на
душата, която е същината
на
човека
.
Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие. Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик.
към текста >>
Без издигане
на
нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане
на
цялата душа
на
човека
социално-икономическите противоречия няма да се отстранят.
Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи.
Без издигане
на
нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане
на
цялата душа
на
човека
социално-икономическите противоречия няма да се отстранят.
Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия? Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни.
към текста >>
37.
9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но зад всеки порок у
човека
седи една добродетел.
ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС НА ЖИВОТА Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи. Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“.
Но зад всеки порок у
човека
седи една добродетел.
И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота.
към текста >>
И у
човека
има известни енергии,
на
които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда.
Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи. Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“.
И у
човека
има известни енергии,
на
които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда.
Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота. Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал.
към текста >>
Като изучаваме антропологически
човека
в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро,
устройството
на
неговия череп е било друго.
Те трябва да се отпушат и злото ще изчезне. Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес.
Като изучаваме антропологически
човека
в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро,
устройството
на
неговия череп е било друго.
Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието.
към текста >>
И библейският Адам символизира
човека
в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието.
Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави.
И библейският Адам символизира
човека
в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието.
Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго.
към текста >>
Това е новото съзнание
на
човека
, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото
на
всяко нещо.
Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието.
Това е новото съзнание
на
човека
, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото
на
всяко нещо.
Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа.
към текста >>
Докато лозунгът
на
тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за
човека
е вълк“, то лозунгът
на
новия човек с космичното съзнание е: „Човек за
човека
е брат“.
В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление.
Докато лозунгът
на
тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за
човека
е вълк“, то лозунгът
на
новия човек с космичното съзнание е: „Човек за
човека
е брат“.
Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа. Само така всички ще могат да се ползват от благата на живота, защото животът е велико единство и за да се ползваме от благата, които той носи трябва да живеем в това единство. Законите за съграждането на едно общество и една организация трябва да вземем от Природата и строежа на нашето тяло.
към текста >>
38.
16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа
на
физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера
на
силите, които действат в дадена област, ще бъде и
устройството
на
черепа.
И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение.
Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа
на
физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера
на
силите, които действат в дадена област, ще бъде и
устройството
на
черепа.
И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия. От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния. Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой. Сегашните хора, например, искат да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, всички да бъдат богати и охолни. Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират.
към текста >>
За
човека
със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки
Като го познаваш със сърцето си, няма да мислиш за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр. Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си. Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот.
За
човека
със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки
Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот. - така наречените мъжки и женски принципи. И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е.
към текста >>
Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у
човека
са в състояние да го избавят от сегашното положение.:
Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота.
Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у
човека
са в състояние да го избавят от сегашното положение.:
Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата.
към текста >>
39.
20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те напътват
човека
, давайки му онези методи, чрез които най-разумно ще постигне своите копнежи и идеали за щастие.
И когато казваме, че някои неща са необходими, разбираме един механически процес. Не се противопоставяйте на този процес, без да знаете законите на неговата дейност. И понеже хората са още деца и не познават законите на живота, те се намират под вещото ръководство на съвършените същества - най-умните хора, които откак се е създал светът, живеят и още не са умирали нито един път. Те са проучили вътрешните закони на Битието и са разбрали как се добива и поддържа вечния живот. И те ръководят сега цялото човечество.
Те напътват
човека
, давайки му онези методи, чрез които най-разумно ще постигне своите копнежи и идеали за щастие.
Човек непрестанно трябва да се стреми и никога да не изгубва импулса за постижение. И всеки трябва да има един обект, който може да постигне, може да има един безграничен идеал, непостижим. Но всякога един непостижим идеал е свързан с един постижим; трябва да имате нещо определено и постижимо. Често вие казвате: Аз искам да бъда добър човек; това искане е неопределено; доброто не седи само в една постъпка; то е плод на Божественото, което е във вас и когато направите една добра постъпка тя е плод на Божествената Любов, която работи във вас. Човек не може да стане добър докато не мине през огъня на Любовта.
към текста >>
Най-първо, той трябва детайлно да разбира
устройството
на
своето тяло и да знае всеки орган каква служба изпълнява и законите
на
неговата дейност; да познава всички функции основно, защото те съставляват много важна част от неговия живот.
За да имаме постижения, трябва да се кооперираме и да си взаимопомагаме. За да имаме постижения, трябва да гледаме дейността на природата и да съгласуваме нашата дейност с нейната. Частите трябва да се координират с цялото тяло; под тяло разбираме разумното в нас, което устроява и държи всички органи в едно и ги привежда в действие. Съвременните хора не успяват, защото всеки иска другите да извършат повече за него, отколкото той за тях. За да има постижения, човек трябва да познава себе си, условията и средата, при които се развива.
Най-първо, той трябва детайлно да разбира
устройството
на
своето тяло и да знае всеки орган каква служба изпълнява и законите
на
неговата дейност; да познава всички функции основно, защото те съставляват много важна част от неговия живот.
А сега казват - това е душата, която управлява тези функции. Ако душата е нещо определено за вас и ако душата управлява, ти кой си? - Не, човек е самата душа, а тялото е обективен израз на душата. Така че, когато говорим за човека, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия. Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото.
към текста >>
Така че, когато говорим за
човека
, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия.
За да има постижения, човек трябва да познава себе си, условията и средата, при които се развива. Най-първо, той трябва детайлно да разбира устройството на своето тяло и да знае всеки орган каква служба изпълнява и законите на неговата дейност; да познава всички функции основно, защото те съставляват много важна част от неговия живот. А сега казват - това е душата, която управлява тези функции. Ако душата е нещо определено за вас и ако душата управлява, ти кой си? - Не, човек е самата душа, а тялото е обективен израз на душата.
Така че, когато говорим за
човека
, разбираме една целокупност, а не отделяме и не противопоставяме душата и тялото и техните функции, не предпочитаме единия живот пред другия.
Животът е един, но за да имаме постижения, трябва да разбираме конкретното, което го имаме, като дадено и с което разполагаме - тялото. И когато разбираме нашето тяло и имаме правилни отношения към него, ще имаме правилни отношения и към своите ближни, защото ако не можем да живеем със своите ближни, как ще живеем с Бога? Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина).
към текста >>
Така например, днес има натрупване
на
богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не
човека
.
Ако ти не живееш добре и братски с чадата на Бога, как ще живееш с Бога? - А за да има правилни отношения с ближните си, човек трябва да не спъва живота, който се проявява в него, за да може да се развива хармонично и да подхранва и развива всичките си способности и добродетели. Присъствието на всяка една способност и добродетел се познава по това, че от нея излиза специфичен лъч (светлина). И когато се развият всички добродетели, човек ще си създаде една светла и хармонична атмосфера, ще влезе във връзка със същества, по-напреднали от себе си и ще разбере великия закон за всеединството на живота и благата в него. А със сегашните си разбирания хората са изложени на големи изкушения, понеже нямат светлина да схванат истинското отношение на нещата.
Така например, днес има натрупване
на
богатствата в едни ръце, и се цени и почита човек заради богатството, а не
човека
.
Но това богатство, преди всичко, не е негово. За това богатство са работили хиляди хора; в това богатство влиза животът на милиарди житни зърна, на милиарди плодове, които са станали жертва. А този човек казва, че това богатство е негово! Това е крайно неразумно! Този човек трябва да каже - големи страдания и големи жертви има в това богатство и като има това чувство в себе си, ще знае как да го използва за благото на всички.
към текста >>
Сега тези двете учения се проявяват в
човека
като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли.
Човешката мисъл в това отношение е една велика сила - Всичко, каквото сте казали и казвате, става. Някой път една мисъл минава през ума ви и казвате - ще стане тази работа - и след време тя става; например, болен си и си кажеш положително - ще оздравея и оздравяваш, а друг си каже - няма да я бъде - и така става. Това е, защото поддържате отрицателната мисъл, която не гради - така че, за да има човек постижения, трябва да поддържа само положителни мисли в ума си, които градят. Ще кажете, откъде идат отрицателните мисли? - Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение.
Сега тези двете учения се проявяват в
човека
като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли.
Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство. Всички приятели ни са помощници в нашия живот и всеки човек, с когото направите известна връзка ще упражни известно влияние във вашия живот.
към текста >>
Този закон е верен и по отношение
на
човека
.
Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство. Всички приятели ни са помощници в нашия живот и всеки човек, с когото направите известна връзка ще упражни известно влияние във вашия живот. Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни.
Този закон е верен и по отношение
на
човека
.
Колкото повече способности са развити в него, толкова е по- силен. Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в бездействие, тогава човек е слаб. За да има постижения в живота си, човек трябва да работи с най-силната си способност и постепенно да развива всички, за да се прояви като истински човек. В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва. Но това е едно неразбиране на живота и затова те не могат да имат никакви постижения.
към текста >>
40.
28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме
устройството
на
света, който е дело
на
мъдростта.
РАБОТА И ПОЧИВКА За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост.
Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме
устройството
на
света, който е дело
на
мъдростта.
Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността.
към текста >>
Тези разочарования са резултат
на
факта, че нашата представа за
устройството
на
света и за законите
на
живота, не отговаря
на
реалността.
Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си.
Тези разочарования са резултат
на
факта, че нашата представа за
устройството
на
света и за законите
на
живота, не отговаря
на
реалността.
Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят.
към текста >>
Възпитанието
на
човека
започва още от утробата
на
майката.
Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват.
Възпитанието
на
човека
започва още от утробата
на
майката.
Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество.
към текста >>
В практическо отношение аз вземам вярата
на
човека
като барометър
на
любовта му; вярата му е барометър, който показва силата
на
любовта му.
Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка.
В практическо отношение аз вземам вярата
на
човека
като барометър
на
любовта му; вярата му е барометър, който показва силата
на
любовта му.
Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието.
към текста >>
Също така вярата е едно условие за развитието
на
човека
, а любовта е една среда, в която човек живее.
В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта.
Също така вярата е едно условие за развитието
на
човека
, а любовта е една среда, в която човек живее.
Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието. Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си.
към текста >>
Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта
на
човека
, а дайте път
на
силите и законите
на
природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите
на
природата, тъй като тя всичко е проверила
на
опит през безчетните векове
на
Битието.
В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете.
Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта
на
човека
, а дайте път
на
силите и законите
на
природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите
на
природата, тъй като тя всичко е проверила
на
опит през безчетните векове
на
Битието.
Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия.
към текста >>
Провереното и доказаното носи сила в живота
на
човека
, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни.
Когато човек е изправен спрямо законите на j Природата, тя ще му даде знание, сила и богатство и ще му разкрие тайните си. За да изясня законите на природата и методите за приложение на тези закони I в живота, често аз си служа с аналогията. Аналогията не е едно доказателство, но тя е само за обяснение. ; Доказателство е само това, което може да се провери в живота. А това, което е проверено, то е вече и доказано.
Провереното и доказаното носи сила в живота
на
човека
, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни.
Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме. Когато Любовта не е осветена от светлината на разумността, всеки може да ни обича. Всекиго когото вие обичате, може да ви обича. Този закон според мен няма изключение. Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това.
към текста >>
Две неща са потребни
на
човека
- работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост.
Не, ние не сме за този Бог и за този „мирен“ живот. Мирен живот може да има само в доброто. Но щом има зло в света, мир не може да има. И докато съществува злото и проповядват, че трябва да има мир, такъв мир не може да съществува. Мир в Любовта и Истината - да, но мир при злото и неправдите в света - в природата такъв мир не съществува.
Две неща са потребни
на
човека
- работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост.
По беседа от Учителя, държана на 12 ноември 1933 г.
към текста >>
41.
5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже човек е една малка вселена, то за това има едно подобие във функционирането
на
енергиите
на
вселената и в
човека
.
Това е само въпрос на време. Трябва да знаете времето на всяко нещо, защото постижението на всяка идея и желание си Има точно определено време, когато те идват и могат да се реализират. Ако ги пропуснем, тогава много има да чакаме после. Появяването на идеите в Природата е свързано с движението на космичните енергии и трябва да знаем приливите и отливите на тези енергии и законите на тяхната проява, за да можем да възприемем идеите и мислите на Природата. И само така ще могат да се реализират в живота ни и ще дадат плод, който ще ни ползва.
Понеже човек е една малка вселена, то за това има едно подобие във функционирането
на
енергиите
на
вселената и в
човека
.
И затова един от методите, за да проучим законите за проявата на енергиите във вселената, е да проучим човека и неговото устройство. Човек, така както е устроен сега, представлява сам за себе си една задача за разрешаване. Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи всестранно; най-първо човек трябва да разбира своята глава. Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че от общия център излизат бели нишки към повърхността му. Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно вещество, а това бяло вещество се покрива със сиво.
към текста >>
И затова един от методите, за да проучим законите за проявата
на
енергиите във вселената, е да проучим
човека
и неговото
устройство
.
Трябва да знаете времето на всяко нещо, защото постижението на всяка идея и желание си Има точно определено време, когато те идват и могат да се реализират. Ако ги пропуснем, тогава много има да чакаме после. Появяването на идеите в Природата е свързано с движението на космичните енергии и трябва да знаем приливите и отливите на тези енергии и законите на тяхната проява, за да можем да възприемем идеите и мислите на Природата. И само така ще могат да се реализират в живота ни и ще дадат плод, който ще ни ползва. Понеже човек е една малка вселена, то за това има едно подобие във функционирането на енергиите на вселената и в човека.
И затова един от методите, за да проучим законите за проявата
на
енергиите във вселената, е да проучим
човека
и неговото
устройство
.
Човек, така както е устроен сега, представлява сам за себе си една задача за разрешаване. Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи всестранно; най-първо човек трябва да разбира своята глава. Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че от общия център излизат бели нишки към повърхността му. Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно вещество, а това бяло вещество се покрива със сиво. По бялото вещество минават енергиите, а в сивото вещество, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите.
към текста >>
Също така и ухото не е само един орган за слушане, но същевременно отразява в себе си и целокупния живот
на
човека
.
Ако ноздрите се доволно разширяват, това показва правилно развиване на дробовете. Ако крилата на ноздрите се развиват и добре оформят, това показва облагородяване на чувствата. Ако носът се удължава, това показва, че умът се развива. Дължината на носа трябва да се вземе в пропорция с тялото. Носът не трябва да бъде по-дълъг от 7 сантиметра, това е вече анормалност.
Също така и ухото не е само един орган за слушане, но същевременно отразява в себе си и целокупния живот
на
човека
.
Когато ухото на един човек отгоре е широко, той е добродетелен човек; когато стане материалист, ухото му става заострено отгоре, като на животните. Когато човек работи правилно в живота си и разбира законите на целокупния живот в природата, ухото му отдолу се продължава, което е признак, че и неговият живот се удължава. А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре. Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине. А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии.
към текста >>
А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото
на
човека
, са проводници
на
природните енергии.
Също така и ухото не е само един орган за слушане, но същевременно отразява в себе си и целокупния живот на човека. Когато ухото на един човек отгоре е широко, той е добродетелен човек; когато стане материалист, ухото му става заострено отгоре, като на животните. Когато човек работи правилно в живота си и разбира законите на целокупния живот в природата, ухото му отдолу се продължава, което е признак, че и неговият живот се удължава. А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре. Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине.
А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото
на
човека
, са проводници
на
природните енергии.
От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът на човека. Колкото по-хармонични гънки има ухото на един човек, толкова по-добре е формиран неговият ум и толкова по-голяма е неговата интелигентност. Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога. Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден на човека от ангелите. А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа.
към текста >>
От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът
на
човека
.
Когато ухото на един човек отгоре е широко, той е добродетелен човек; когато стане материалист, ухото му става заострено отгоре, като на животните. Когато човек работи правилно в живота си и разбира законите на целокупния живот в природата, ухото му отдолу се продължава, което е признак, че и неговият живот се удължава. А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре. Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине. А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии.
От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът
на
човека
.
Колкото по-хармонични гънки има ухото на един човек, толкова по-добре е формиран неговият ум и толкова по-голяма е неговата интелигентност. Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога. Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден на човека от ангелите. А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа. По ръцете ние можем да знаем с какви богатства разполага човек в даден момент.
към текста >>
Главата показва капитала, който е даден
на
човека
от Бога.
А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре. Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине. А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии. От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът на човека. Колкото по-хармонични гънки има ухото на един човек, толкова по-добре е формиран неговият ум и толкова по-голяма е неговата интелигентност.
Главата показва капитала, който е даден
на
човека
от Бога.
Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден на човека от ангелите. А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа. По ръцете ние можем да знаем с какви богатства разполага човек в даден момент. Много пъти нещастията в живота на хората идат само от това, че не знаят, как да движат ръцете си, не знаят как да движат палеца си. Най-първо трябва да се научите да движите палците си, които представляват Божественото в човека.
към текста >>
Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден
на
човека
от ангелите.
Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине. А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии. От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът на човека. Колкото по-хармонични гънки има ухото на един човек, толкова по-добре е формиран неговият ум и толкова по-голяма е неговата интелигентност. Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога.
Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден
на
човека
от ангелите.
А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа. По ръцете ние можем да знаем с какви богатства разполага човек в даден момент. Много пъти нещастията в живота на хората идат само от това, че не знаят, как да движат ръцете си, не знаят как да движат палеца си. Най-първо трябва да се научите да движите палците си, които представляват Божественото в човека. Да знаете как да движите палците си, значи да дадете ход на Божественото в себе си.
към текста >>
Най-първо трябва да се научите да движите палците си, които представляват Божественото в
човека
.
Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога. Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден на човека от ангелите. А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа. По ръцете ние можем да знаем с какви богатства разполага човек в даден момент. Много пъти нещастията в живота на хората идат само от това, че не знаят, как да движат ръцете си, не знаят как да движат палеца си.
Най-първо трябва да се научите да движите палците си, които представляват Божественото в
човека
.
Да знаете как да движите палците си, значи да дадете ход на Божественото в себе си. Не движи ли човек правилно палците си, той е в положение на животно. У животните няма никакъв палец. По три неща се отличава човек от животните - че има нос, брада и палец. Животните нямат развити тези органи.
към текста >>
Премахнете тези органи от
човека
и той става животно.
Да знаете как да движите палците си, значи да дадете ход на Божественото в себе си. Не движи ли човек правилно палците си, той е в положение на животно. У животните няма никакъв палец. По три неща се отличава човек от животните - че има нос, брада и палец. Животните нямат развити тези органи.
Премахнете тези органи от
човека
и той става животно.
Човешкият нос, както и всички други органи у човека, не са резултат само на човешката деятелност, а са такъв от дейността на милиони същества, които в миналото са работили, за да ги създадат. Също така милиони същества са работили за да образуват вашата брада. Това е една велика истина в света, която може да проверите. Брадата на човека е израз на Божията Любов. Човек, който няма правилно
към текста >>
Човешкият нос, както и всички други органи у
човека
, не са резултат само
на
човешката деятелност, а са такъв от дейността
на
милиони същества, които в миналото са работили, за да ги създадат.
Не движи ли човек правилно палците си, той е в положение на животно. У животните няма никакъв палец. По три неща се отличава човек от животните - че има нос, брада и палец. Животните нямат развити тези органи. Премахнете тези органи от човека и той става животно.
Човешкият нос, както и всички други органи у
човека
, не са резултат само
на
човешката деятелност, а са такъв от дейността
на
милиони същества, които в миналото са работили, за да ги създадат.
Също така милиони същества са работили за да образуват вашата брада. Това е една велика истина в света, която може да проверите. Брадата на човека е израз на Божията Любов. Човек, който няма правилно оформена брада, не може да изрази никога Божията Любов.
към текста >>
Брадата
на
човека
е израз
на
Божията Любов.
Животните нямат развити тези органи. Премахнете тези органи от човека и той става животно. Човешкият нос, както и всички други органи у човека, не са резултат само на човешката деятелност, а са такъв от дейността на милиони същества, които в миналото са работили, за да ги създадат. Също така милиони същества са работили за да образуват вашата брада. Това е една велика истина в света, която може да проверите.
Брадата
на
човека
е израз
на
Божията Любов.
Човек, който няма правилно оформена брада, не може да изрази никога Божията Любов. Човек, който няма правилна брада, не може да има никаква Любов. Може да има някакви чувства, но това още не е любов. Когато човек инстинктивно си крие палците, това показва, че има един вътрешен страх, няма самоувереност, няма убеждение определено в себе си.
към текста >>
По този начин ще се укрепи и добие вяра в себе си, за да може да продължи своя път към съвършенството, което е идеалът
на
човека
.
И не само хората, но за Природата са важни и минералите, растенията и животните. Когато човек отчаян каже: „От мен нищо няма да стане“, с това той губи вяра в себе си и в Природата. Ние не можем да станем онова, за което не ни е пратила Природата. Тя ни е пратила да проучим нейните закони и като ги изучим хубаво, ще дойде да ни изпита, а като издържим изпита, ще минем в по-горен клас. При завършване на всяка една фаза от развитието си, преди да мине в нова, човек се подлага на изпит в живота, за да види сам, колко е способен и силен.
По този начин ще се укрепи и добие вяра в себе си, за да може да продължи своя път към съвършенството, което е идеалът
на
човека
.
Сегашният живот е само едно условие за придобиване на вечния живот. Според мен, страданието е най-великото явление в човешкия живот на земята. При страданието човек добива дълбочина. Скръбта и страданията ни засягат само за момент, но остават продължителни следи в живота ни. Резултатите от страданията са големи.
към текста >>
Силата
на
човека
се проверява, когато остане сам - без любовта
на
хората, без любовта
на
ангелите и без любовта
на
Бога.
В началото вие мислите, че всички хора ви обичат и уважават, а в страданието ще разберете, че никой не ви обича. Вие мислите сега, че всичко знаете, а в страданието ще познаете, че нищо още не знаете. Вие мислите, че всичко можете да направите със силата си, а в страданието ще разберете, че нищо не можете да направите. Вие мислите, че Бог ви обича, а в страданията ще се усъмните и в Бога и ще останете сам. Бог ще ви остави сами, за да види вашата сила.
Силата
на
човека
се проверява, когато остане сам - без любовта
на
хората, без любовта
на
ангелите и без любовта
на
Бога.
Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека. Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“
към текста >>
Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието
на
човека
.
Бог ще ви остави сами, за да види вашата сила. Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее.
Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието
на
човека
.
Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите. По беседа от Учителя, държана на 1 май 1932 г.
към текста >>
42.
8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
В КАКВО СЕДИ СВОБОДАТА
НА
ЧОВЕКА
В КАКВО СЕДИ СВОБОДАТА
НА
ЧОВЕКА
Казано е в Писанието: „Всяка Власт е от Бога дадена“. Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците.
към текста >>
В
човека
има само трима, които никога не могат да се подчинят
на
никаква човешка власт и
на
заблужденията в човешката личност.
Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ. Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня.
В
човека
има само трима, които никога не могат да се подчинят
на
никаква човешка власт и
на
заблужденията в човешката личност.
Това са духът, душата и човешкият ум. Каквото и да направим, каквито и теории да прокарваме, те си имат свое убеждение и казват: това, което вие заповядвате, не можем да му се подчиним и да му служим. Много пъти хората си създават излишни страдания, като искат непременно да става това, което те са казали да стане. Много пъти хората се ядосват, че някои техни мисли и желания не са се реализирали. Но голямо нещастие ще бъде, ако се реализираше всичко, каквото човек си помисли.
към текста >>
За да бъде животът
на
човека
сносен и щастлив, трябва той да служи
на
разумното в света, защото от истинското служене
на
разумното зависи бъдещето
на
човека
като човек.
Каквото и да направим, каквито и теории да прокарваме, те си имат свое убеждение и казват: това, което вие заповядвате, не можем да му се подчиним и да му служим. Много пъти хората си създават излишни страдания, като искат непременно да става това, което те са казали да стане. Много пъти хората се ядосват, че някои техни мисли и желания не са се реализирали. Но голямо нещастие ще бъде, ако се реализираше всичко, каквото човек си помисли. Ако всичко, което човек поиска, би станало, щяхме да имаме цял ад на земята и животът на хората щеше да бъде хиляди пъти по-несносен, отколкото сега.
За да бъде животът
на
човека
сносен и щастлив, трябва той да служи
на
разумното в света, защото от истинското служене
на
разумното зависи бъдещето
на
човека
като човек.
Тази разумност, на която човек трябва да се подчинява и да служи, прониква всички форми и ръководи всички процеси, като създава условия за реализирането на всички благородни копнежи и мисли. В човека има известни мисли, които се появяват и скоро изчезват; настроението на човека се мени в един час десет пъти. Съвременните хора нямат ясна представа за онова, което често изменя техните състояния. Днешните хора са самоуверени и мислят, че са свободни, и че те са причина и фактори за настроението си. Всъщност малко хора ще се намерят, конто са свободни от влияния.
към текста >>
В
човека
има известни мисли, които се появяват и скоро изчезват; настроението
на
човека
се мени в един час десет пъти.
Много пъти хората се ядосват, че някои техни мисли и желания не са се реализирали. Но голямо нещастие ще бъде, ако се реализираше всичко, каквото човек си помисли. Ако всичко, което човек поиска, би станало, щяхме да имаме цял ад на земята и животът на хората щеше да бъде хиляди пъти по-несносен, отколкото сега. За да бъде животът на човека сносен и щастлив, трябва той да служи на разумното в света, защото от истинското служене на разумното зависи бъдещето на човека като човек. Тази разумност, на която човек трябва да се подчинява и да служи, прониква всички форми и ръководи всички процеси, като създава условия за реализирането на всички благородни копнежи и мисли.
В
човека
има известни мисли, които се появяват и скоро изчезват; настроението
на
човека
се мени в един час десет пъти.
Съвременните хора нямат ясна представа за онова, което често изменя техните състояния. Днешните хора са самоуверени и мислят, че са свободни, и че те са причина и фактори за настроението си. Всъщност малко хора ще се намерят, конто са свободни от влияния. Сега хората свобода търсят, но нямат свобода. За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й.
към текста >>
Само Бог, Който е в
човека
, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството.
Сега хората свобода търсят, но нямат свобода. За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си.
Само Бог, Който е в
човека
, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството.
Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба.
към текста >>
Устройството
на
човешкото тяло е една идеално организирана държава.
Съществуването на една държава се определя от онези закони, които тя създава. Ако в тях се предвижда благото на всичките й членове, тя ще има дълго съществуване. Ако е съградена върху експлоатацията, робството и насилието, тя сама се осъжда на смърт. Всяка държава сама се разрушава със законите, които създава. Под държава ние разбираме разумно организирана форма на обществения живот, където са зачетени правата и интересите на всички членове.
Устройството
на
човешкото тяло е една идеално организирана държава.
Но когато се нарушат от човека природните закони, които обуславят съществуването на тази държава, тя се разрушава. И всеки човек и всяка държава по този закон сами се въздигат и сами се разрушават. Великият закон на Природата, който регулира нещата, гласи, че всяко действие има и противодействие. Всяка постъпка, всяка мисъл и всяко чувство на човека, били те добри или лоши - имат същото въздействие върху самия извор откъдето са излезли. Законът е абсолютно справедлив, и онова добро или зло, което човек направи, ще се върне върху самия него.
към текста >>
Но когато се нарушат от
човека
природните закони, които обуславят съществуването
на
тази държава, тя се разрушава.
Ако в тях се предвижда благото на всичките й членове, тя ще има дълго съществуване. Ако е съградена върху експлоатацията, робството и насилието, тя сама се осъжда на смърт. Всяка държава сама се разрушава със законите, които създава. Под държава ние разбираме разумно организирана форма на обществения живот, където са зачетени правата и интересите на всички членове. Устройството на човешкото тяло е една идеално организирана държава.
Но когато се нарушат от
човека
природните закони, които обуславят съществуването
на
тази държава, тя се разрушава.
И всеки човек и всяка държава по този закон сами се въздигат и сами се разрушават. Великият закон на Природата, който регулира нещата, гласи, че всяко действие има и противодействие. Всяка постъпка, всяка мисъл и всяко чувство на човека, били те добри или лоши - имат същото въздействие върху самия извор откъдето са излезли. Законът е абсолютно справедлив, и онова добро или зло, което човек направи, ще се върне върху самия него. От хиляди години насам хората искат да изменят този закон така, че направеното добро да се връща пак при тях, а направеното зло да не ги засяга, а да засяга само този, към когото е отправено.
към текста >>
Всяка постъпка, всяка мисъл и всяко чувство
на
човека
, били те добри или лоши - имат същото въздействие върху самия извор откъдето са излезли.
Под държава ние разбираме разумно организирана форма на обществения живот, където са зачетени правата и интересите на всички членове. Устройството на човешкото тяло е една идеално организирана държава. Но когато се нарушат от човека природните закони, които обуславят съществуването на тази държава, тя се разрушава. И всеки човек и всяка държава по този закон сами се въздигат и сами се разрушават. Великият закон на Природата, който регулира нещата, гласи, че всяко действие има и противодействие.
Всяка постъпка, всяка мисъл и всяко чувство
на
човека
, били те добри или лоши - имат същото въздействие върху самия извор откъдето са излезли.
Законът е абсолютно справедлив, и онова добро или зло, което човек направи, ще се върне върху самия него. От хиляди години насам хората искат да изменят този закон така, че направеното добро да се връща пак при тях, а направеното зло да не ги засяга, а да засяга само този, към когото е отправено. Но това е невъзможно, по единствената причина, че първото начало на доброто възприема в себе си само доброто, и второто начало на злото - възприема в себе си само злото. Тези две начала действат едновременно в човека, като злото приема своите последствия и доброто приема своите последствия. Човек е създаден между тези две граници.
към текста >>
Тези две начала действат едновременно в
човека
, като злото приема своите последствия и доброто приема своите последствия.
Великият закон на Природата, който регулира нещата, гласи, че всяко действие има и противодействие. Всяка постъпка, всяка мисъл и всяко чувство на човека, били те добри или лоши - имат същото въздействие върху самия извор откъдето са излезли. Законът е абсолютно справедлив, и онова добро или зло, което човек направи, ще се върне върху самия него. От хиляди години насам хората искат да изменят този закон така, че направеното добро да се връща пак при тях, а направеното зло да не ги засяга, а да засяга само този, към когото е отправено. Но това е невъзможно, по единствената причина, че първото начало на доброто възприема в себе си само доброто, и второто начало на злото - възприема в себе си само злото.
Тези две начала действат едновременно в
човека
, като злото приема своите последствия и доброто приема своите последствия.
Човек е създаден между тези две граници. И мъже и жени, и общество, и държава - всички сме поставени между тези две противоположности. Ако надделее злото, то носи разрушение в света; ако надделее доброто - то носи растене и съграждане в света. Който не вярва на това, може да направи един малък опит и да го провери. Човек е в избора, който ще направи между тези два процеса.
към текста >>
Тогава може да се образува хармонична връзка между
човека
, Бога и той да даде ход
на
творческия процес
на
живота в себе си.
Отрицателната сила, злото, служи само като сянка, за да изпъкне реалността. Злото в света служи като почва, в която се спущат корените на живота и изсмукват соковете на злото, за полза на живота. Следователно, ако човек в даден случай не чувства онзи принцип на доброто, на Бога в себе си, или на Христа, ако не усеща добрината на другите хора и своята добрина, тогава той не може да има добри резултати. Защото, ако човек се съмнява в хората, а има вяра само в Бога и в себе си, ще има в живота си две постижения и едно непостижение; а където има две постижения и едно непостижение, ще има значи, едно препятствие в пътя си. Затова, за да махне човек препятствията от пътя си, трябва да има вяра в Бога, в себе си и в ближните си.
Тогава може да се образува хармонична връзка между
човека
, Бога и той да даде ход
на
творческия процес
на
живота в себе си.
Само така може човек да постигне великия идеал на живота си. Сега всички хора мислят, че са господари на съдбата си. Но хората са господари на съдбата си само когато се движат по подбудителните причини на любовта. Аз вземам любовта като космична сила, която внася живот. Развитието в света се дължи само на любовта, която е създала човека.
към текста >>
Развитието в света се дължи само
на
любовта, която е създала
човека
.
Тогава може да се образува хармонична връзка между човека, Бога и той да даде ход на творческия процес на живота в себе си. Само така може човек да постигне великия идеал на живота си. Сега всички хора мислят, че са господари на съдбата си. Но хората са господари на съдбата си само когато се движат по подбудителните причини на любовта. Аз вземам любовта като космична сила, която внася живот.
Развитието в света се дължи само
на
любовта, която е създала
човека
.
Само от любовта зависи свободата и щастието на човека. Ако всичко в света се вършеше с любов, то пак човек ще има страдания и пак ще мине през огнената пещ на изпитанието, но c него ще бъде ангелът на спасението и силата ще бъде в него. Този ангел на спасението е човешкият дух. Духът е бащата в света, който носи истинската свобода, а ние хората сме синовете, които трябва да възприемаме тази свобода, която нашият баща ни дава. Не мислете, че свободата седи в това, всички да мислим по един начин.
към текста >>
Само от любовта зависи свободата и щастието
на
човека
.
Само така може човек да постигне великия идеал на живота си. Сега всички хора мислят, че са господари на съдбата си. Но хората са господари на съдбата си само когато се движат по подбудителните причини на любовта. Аз вземам любовта като космична сила, която внася живот. Развитието в света се дължи само на любовта, която е създала човека.
Само от любовта зависи свободата и щастието
на
човека
.
Ако всичко в света се вършеше с любов, то пак човек ще има страдания и пак ще мине през огнената пещ на изпитанието, но c него ще бъде ангелът на спасението и силата ще бъде в него. Този ангел на спасението е човешкият дух. Духът е бащата в света, който носи истинската свобода, а ние хората сме синовете, които трябва да възприемаме тази свобода, която нашият баща ни дава. Не мислете, че свободата седи в това, всички да мислим по един начин. Свободата седи в това, да проникне истината в нашата мисъл, защото мисълта е само един проводник на истината.
към текста >>
Това състояние
на
човека
в Евангелието е символизирано с притчата за блудния син.
Не мислете, че свободата седи в това, всички да мислим по един начин. Свободата седи в това, да проникне истината в нашата мисъл, защото мисълта е само един проводник на истината. Свободата е един резултат на осъзнаването на истината, а мисълта е вече едно проявление на тази Истина, която прониква в нашия ум. Ние можем да мислим само тогава, когато истината е в нас. И когато мисълта ни не е права, ние не мислим тогава, а сме възприели някаква чужда мисъл по отражение; а когато човек не мисли, той изгубва правата посока на своето движение и животът му се обезсмисля.
Това състояние
на
човека
в Евангелието е символизирано с притчата за блудния син.
Човечеството сега минава през това състояние в живота си, затова го очакват големи страдания. Но страданията са необходими, защото те ще пробудят съзнанието на хората и ще ги избавят от една по- голяма опасност, която ги застрашава. Страданията са огнената пещ, през която трябва да минат хората, за да се научат да мислят правилно и да се сформират новите възгледи в тях. Само чрез страданията хората ще се опознаят един друг, ще станат близки, ще си влизат в положението и ще разберат, че са едно цяло. Защото, ако един човек не може да чувства страданията на всички хора, той не е човек.
към текста >>
И човек за
човека
не е брат, както би трябвало да бъде, а е станал вълк.
Защото, ако един човек не може да чувства страданията на всички хора, той не е човек. И светът няма да се поправи, докато всеки човек не почне да чувства страданията на другите хора като свои. Във всички трябва да се зароди туй чувство, да чувствате страданията на другите. А сега както живеят хората, това не е никаква култура, не е никакво възпитание. Днес индивидуализмът и егоизмът са стигнали до крайните предели на своето проявление.
И човек за
човека
не е брат, както би трябвало да бъде, а е станал вълк.
Това се дължи на отсъствието на Любовта в човешкия живот, която е единствената връзка между всички същества. Двама души могат да се разберат и да останат заедно, само когато се обичат. И по законите на Любовта - обичта към един човек е обич към всички. Този, който може да обикне едного, е в състояние да обича всички. Щом човек започне да обича, макар и едного, той е станал вече проводник на Великата Божествена Любов.
към текста >>
Ако в днешния ден, разбира се всеки настоящ момент, духът, душата и умът
на
човека
са изпълнени с любов, той може да бъде сигурен, че за хиляди години ще бъде щастлив.
“ Всеки човек може много нещо да направи за повдигането на себе си и на човечеството, както и за спъването на себе си и на човечеството. Сега трябва всички хора да отворят умовете и сърцата си като Христа и да обичат ближните си, както Той ги обичаше. Всички трябва да бъдат готови да страдат като Христа. Който разбира този велик закон в живота, той знае, че днешният ден решава неговата съдба за хиляди бъдещи години.
Ако в днешния ден, разбира се всеки настоящ момент, духът, душата и умът
на
човека
са изпълнени с любов, той може да бъде сигурен, че за хиляди години ще бъде щастлив.
Но ако в днешния ден душата, духът и умът на човека не са изпълнени с любов, такъв човек го очакват за в бъдеще само страдания. Само в един момент човек може да измени съдбата си. Ако човек в даден момент прояви жестокост, той предрешава съдбата си за хиляди години, но ако веднага разбере, че е съгрешил и се старае да изправи погрешката си, той изменя своята съдба в добро направление. Човек постоянно трябва да държи в ръцете си юздите на своята съдба. И за да бъде господар на съдбата си, той трябва да даде ход на Любовта и да обича по принцип всички хора, както Бог ги обича.
към текста >>
Но ако в днешния ден душата, духът и умът
на
човека
не са изпълнени с любов, такъв човек го очакват за в бъдеще само страдания.
Всеки човек може много нещо да направи за повдигането на себе си и на човечеството, както и за спъването на себе си и на човечеството. Сега трябва всички хора да отворят умовете и сърцата си като Христа и да обичат ближните си, както Той ги обичаше. Всички трябва да бъдат готови да страдат като Христа. Който разбира този велик закон в живота, той знае, че днешният ден решава неговата съдба за хиляди бъдещи години. Ако в днешния ден, разбира се всеки настоящ момент, духът, душата и умът на човека са изпълнени с любов, той може да бъде сигурен, че за хиляди години ще бъде щастлив.
Но ако в днешния ден душата, духът и умът
на
човека
не са изпълнени с любов, такъв човек го очакват за в бъдеще само страдания.
Само в един момент човек може да измени съдбата си. Ако човек в даден момент прояви жестокост, той предрешава съдбата си за хиляди години, но ако веднага разбере, че е съгрешил и се старае да изправи погрешката си, той изменя своята съдба в добро направление. Човек постоянно трябва да държи в ръцете си юздите на своята съдба. И за да бъде господар на съдбата си, той трябва да даде ход на Любовта и да обича по принцип всички хора, както Бог ги обича. Съдбата на всеки човек се определя от идеала, който има.
към текста >>
43.
12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Неприятностите в живота
на
човека
всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви.
ЕГОИЗМЪТ КАТО ПРИЧИНА ЗА УСИЛНИТЕ ВРЕМЕНА
Неприятностите в живота
на
човека
всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви.
Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си.
към текста >>
Естествен път за
човека
е онзи, който му е определен от самото естество
на
живота.
ЕГОИЗМЪТ КАТО ПРИЧИНА ЗА УСИЛНИТЕ ВРЕМЕНА Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота.
Естествен път за
човека
е онзи, който му е определен от самото естество
на
живота.
В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви.
към текста >>
И преди
човека
е имало усилни времена между животните, но в
човека
вече се отбелязва една епоха
на
личния егоизъм.
В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви.
И преди
човека
е имало усилни времена между животните, но в
човека
вече се отбелязва една епоха
на
личния егоизъм.
Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция.
към текста >>
Личният егоизъм
на
човека
беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая.
Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите.
Личният егоизъм
на
човека
беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая.
С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
към текста >>
И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма
на
човека
.
на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм. И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище. Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм.
И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма
на
човека
.
Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека.
към текста >>
Причината за злото в света е личният егоизъм
на
човека
.
И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света.
Причината за злото в света е личният егоизъм
на
човека
.
Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите.
към текста >>
И в
човека
има само един елемент, който носи всичкото зло.
Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни.
И в
човека
има само един елемент, който носи всичкото зло.
Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът. Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата.
към текста >>
Егоизмът трябва да се извади от
човека
, да не направи целия живот една киселина.
- Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм.
Егоизмът трябва да се извади от
човека
, да не направи целия живот една киселина.
В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът. Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота.
към текста >>
И при възпитанието
на
човека
трябва да се има предвид неговото естество, т.е.
Туй е едно уподобление. Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто. Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата. Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие.
И при възпитанието
на
човека
трябва да се има предвид неговото естество, т.е.
при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека. Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма.
към текста >>
при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие
на
човека
.
Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто. Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата. Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е.
при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие
на
човека
.
Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят.
към текста >>
Падението даже
на
ангелите се дължи пак
на
месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм
на
човека
, който пренебрегва интересите
на
животните.
И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството.
Падението даже
на
ангелите се дължи пак
на
месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм
на
човека
, който пренебрегва интересите
на
животните.
Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото.
към текста >>
Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване
на
човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез
човека
, но човек не е нито в доброто, нито в злото.
Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме?
Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване
на
човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез
човека
, но човек не е нито в доброто, нито в злото.
В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител.
към текста >>
Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата
на
човека
седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга
на
злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга.
А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава.
Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата
на
човека
седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга
на
злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга.
Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си.
към текста >>
Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни
на
човека
само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота
на
човека
.
Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва.
Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни
на
човека
само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота
на
човека
.
Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света.
към текста >>
Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък
на
разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен
на
онези принципи,
на
които е построено човешкото тяло, защото
устройството
, организацията и животът
на
човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ,
на
идното човечество.
Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса.
Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък
на
разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен
на
онези принципи,
на
които е построено човешкото тяло, защото
устройството
, организацията и животът
на
човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ,
на
идното човечество.
Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи.
към текста >>
Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите
на
природата, за през целия живот
на
човека
ще бъде полезен.
Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести. Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за обществения организъм. Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване.
Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите
на
природата, за през целия живот
на
човека
ще бъде полезен.
За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен. И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии.
към текста >>
Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение
на
силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът
на
човека
красив и смислен.
Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота.
Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение
на
силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът
на
човека
красив и смислен.
И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора.
към текста >>
По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено
на
време и
на
място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила
на
човека
, когато е направено
на
място и
на
време.
И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора.
По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено
на
време и
на
място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила
на
човека
, когато е направено
на
място и
на
време.
Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение.
към текста >>
Този закон важи и за проявите
на
мислите и чувствата
на
човека
.
Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време.
Този закон важи и за проявите
на
мислите и чувствата
на
човека
.
Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката.
към текста >>
Сегашните хора, които имат механически схващания за
устройството
на
света и проявите
на
живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти
на
човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето
на
човека
е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му.
Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо.
Сегашните хора, които имат механически схващания за
устройството
на
света и проявите
на
живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти
на
човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето
на
човека
е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му.
Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората.
към текста >>
За да излезе от този хаос
на
егоизма, трябва ръководно място в живота
на
човека
да вземе разумността
на
Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо
на
единици.
Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото.
За да излезе от този хаос
на
егоизма, трябва ръководно място в живота
на
човека
да вземе разумността
на
Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо
на
единици.
Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения. Ако ви попитат, как трябва да постъпят другите с вас, вие знаете какво да отговорите.
към текста >>
от изпълнението
на
великия природен закон
на
разумността, който прави
човека
свободен.
Имайте тази вяра. Това е хубавото и благородното. Щом човек изгуби вярата си, той започва да търси спасение отвънка. Може да вярвате и уповавате и във външни неща - баща, майка, общество, държава и пр., всичко това е хубаво, но това са само временни условия. Същността на вашето повдигане зависи от самите вас - от изпълнението на великата Воля Божия, т.е.
от изпълнението
на
великия природен закон
на
разумността, който прави
човека
свободен.
За да стане свободен човек, необходимо му е да има сила, да гама знание, да има Мъдрост и да има Любов и Истина в себе си, защото свободата е последната, която ще добие човек. Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта. От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество.
към текста >>
Първото нещо необходимо
на
човека
е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта.
Щом човек изгуби вярата си, той започва да търси спасение отвънка. Може да вярвате и уповавате и във външни неща - баща, майка, общество, държава и пр., всичко това е хубаво, но това са само временни условия. Същността на вашето повдигане зависи от самите вас - от изпълнението на великата Воля Божия, т.е. от изпълнението на великия природен закон на разумността, който прави човека свободен. За да стане свободен човек, необходимо му е да има сила, да гама знание, да има Мъдрост и да има Любов и Истина в себе си, защото свободата е последната, която ще добие човек.
Първото нещо необходимо
на
човека
е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта.
От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима.
към текста >>
Понеже вие сега живеете в една епоха
на
усилни времена, където животът
на
човека
всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността
на
Природата.
При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им.
Понеже вие сега живеете в една епоха
на
усилни времена, където животът
на
човека
всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността
на
Природата.
И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес. Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят.
към текста >>
44.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
ВЛИЯНИЕТО
НА
СЛЪНЦЕТО И ЗЕМЯТА ВЪРХУ ЖИВОТА
НА
ЧОВЕКА
ВЛИЯНИЕТО
НА
СЛЪНЦЕТО И ЗЕМЯТА ВЪРХУ ЖИВОТА
НА
ЧОВЕКА
Хората се интересуват от нещата дотолкова, доколкото имат отношение към тях. Земята ни интересува дотолкова, доколкото тя може да ни даде храна, а така също и доколкото може да ни даде вода и въздух, които са ни потребни. Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина. Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум.
към текста >>
Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно
на
съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота
на
човека
и неговото развитие.
Земята ни интересува дотолкова, доколкото тя може да ни даде храна, а така също и доколкото може да ни даде вода и въздух, които са ни потребни. Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина. Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите.
Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно
на
съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота
на
човека
и неговото развитие.
Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби?
към текста >>
Майката и бащата
на
човека
никога не заминават за онзи свят.
Това не е братство. Щом един баща умира, никакво братство няма помежду синовете му. Който умира, не може да бъде баща, нито да бъде майка. Казва някой, че имал майка и баща, но заминали за онзи свят. Но това е криво разбиране за същността на майката и бащата.
Майката и бащата
на
човека
никога не заминават за онзи свят.
Сега някои хора искат да отидат в онзи свят, за да се избавят от несгодите на този свят. Но със сегашните си разбирания те ще развалят и онзи свят. Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха. И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред?
към текста >>
Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за
човека
в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон
на
живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие
на
престъпването законите
на
живота.
Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него. Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми.
Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за
човека
в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон
на
живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие
на
престъпването законите
на
живота.
Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт.
към текста >>
Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за
човека
.
Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми. Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота. Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях.
Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за
човека
.
Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт. Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека. Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие.
към текста >>
Естествената храна за
човека
са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява
на
хората много болести и смърт.
Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота. Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека.
Естествената храна за
човека
са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява
на
хората много болести и смърт.
Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека. Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог.
към текста >>
Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за
човека
.
Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт.
Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за
човека
.
Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов.
към текста >>
Затова се казва в Писанието, че Бог взел пръст и направил
човека
.
Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов.
Затова се казва в Писанието, че Бог взел пръст и направил
човека
.
Слънцето е направено преди човека. То е друг проводник на Великата Реалност. Ако човек не разбира същността на Слънцето и Земята, не може да разбере и Бога. Сега трябва да бъдат проучени и разбрани влиянията на Слънцето, Земята и звездите върху човешката психофизиология и след туй ще разберем Онзи, Който е създал света. След като изучим всичките условия и възможности на земята, ние ще можем да създадем един сносен порядък за човешкия живот.
към текста >>
Слънцето е направено преди
човека
.
Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов. Затова се казва в Писанието, че Бог взел пръст и направил човека.
Слънцето е направено преди
човека
.
То е друг проводник на Великата Реалност. Ако човек не разбира същността на Слънцето и Земята, не може да разбере и Бога. Сега трябва да бъдат проучени и разбрани влиянията на Слънцето, Земята и звездите върху човешката психофизиология и след туй ще разберем Онзи, Който е създал света. След като изучим всичките условия и възможности на земята, ние ще можем да създадем един сносен порядък за човешкия живот. Всички страдания и противоречия в съвременния живот произтичат от това, че всеки човек не е поставен да работи там, където трябва.
към текста >>
И ако Слънцето не види
човека
на
мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му.
Сега трябва да бъдат проучени и разбрани влиянията на Слънцето, Земята и звездите върху човешката психофизиология и след туй ще разберем Онзи, Който е създал света. След като изучим всичките условия и възможности на земята, ние ще можем да създадем един сносен порядък за човешкия живот. Всички страдания и противоречия в съвременния живот произтичат от това, че всеки човек не е поставен да работи там, където трябва. Според законите, които ние знаем, необходимо е човек да се роди на земята на точно определено място и в точно определено време. Ако човек не се е родил, където трябва и когато трябва, то през целия си живот ще бъде нещастен.
И ако Слънцето не види
човека
на
мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му.
За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. Ако някой човек постъпва така в живота си, че кара майка си и баща си да съжаляват, загдето са го родили, то този човек не може да очаква добро от съдбата си. Това е първото биологическо условие за благоденствието на всеки човек.
към текста >>
При сегашното органическо
устройство
на
човека
, не може да се оправи светът.
Та затова се е създал един органически свят на учени хора, които са родени през нощта; те пишат и работят в тъмнина. Техните възгледи за нощта са отлични, но като дойде да се приложат за дневния живот, вижда се тяхната погрешност. Едно от условията да се оправи светът е това, хората да започнат да се раждат само денем. Ако това не може да се направи от страна на всички хора, то светът ще си остане все в това положение. Каквито учители и да дойдат, каквито религии и учения да се проповядват, нищо не ще бъде в състояние да поправи сегашния свят.
При сегашното органическо
устройство
на
човека
, не може да се оправи светът.
Светът трябва да се преустрои преди всичко органически, по законите, които съществуват в Природата. Това не става произволно, с човешки измислици. Всеки човек, според органическото си устройство, има точно определени възможности за постижения, затова човек, при сегашното си развитие, не може да се занимава с всички професии. Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя биологически и математически нещата и е поставило известен ред в Природата; и когато човек пристъпи тези порядки, всичко в неговия живот започва да се обръща надолу с главата. Човек, който е роден за търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си.
към текста >>
Всеки човек, според органическото си
устройство
, има точно определени възможности за постижения, затова човек, при сегашното си развитие, не може да се занимава с всички професии.
Ако това не може да се направи от страна на всички хора, то светът ще си остане все в това положение. Каквито учители и да дойдат, каквито религии и учения да се проповядват, нищо не ще бъде в състояние да поправи сегашния свят. При сегашното органическо устройство на човека, не може да се оправи светът. Светът трябва да се преустрои преди всичко органически, по законите, които съществуват в Природата. Това не става произволно, с човешки измислици.
Всеки човек, според органическото си
устройство
, има точно определени възможности за постижения, затова човек, при сегашното си развитие, не може да се занимава с всички професии.
Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя биологически и математически нещата и е поставило известен ред в Природата; и когато човек пристъпи тези порядки, всичко в неговия живот започва да се обръща надолу с главата. Човек, който е роден за търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си. Същото се отнася и за поета, философа, учения и пр. Това е великата истина в света. Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата.
към текста >>
Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи
на
Слънцето; ако в
човека
не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи
на
Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи
на
Слънцето.
Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето. Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж.
Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи
на
Слънцето; ако в
човека
не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи
на
Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи
на
Слънцето.
За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите. Само когато хората всестранно проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи. Само напълно здравият човек не прави никакви престъпления в живота си.
към текста >>
Когато хората проучат силите и възможностите
на
великото малко, ще разберат, че то е дало всички условия, които са потребни
на
човека
за неговото правилно развитие; ако сега някои хора мислят, че нямат дадени условия, трябва да знаят, че те са ги загубили по тяхна собствена вина.
да установят нов ред и порядък с нови разбирания. Една велика истина има в Природата, която гласи, че всички неща в света са зависими едно от друго. Човек в света има две възможности за повдигане. Тези две възможности са наречени: великото голямо и великото малко. Да започне човек с великото голямо е невъзможно, затова всеки трябва да започне с великото малко.
Когато хората проучат силите и възможностите
на
великото малко, ще разберат, че то е дало всички условия, които са потребни
на
човека
за неговото правилно развитие; ако сега някои хора мислят, че нямат дадени условия, трябва да знаят, че те са ги загубили по тяхна собствена вина.
Този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко необходимо за живота на хората. Човекът, който иска да разреши всички противоречия в живота си, трябва да се отрече от всичко, каквото му е дадено; или казано с други думи - всичко, каквото притежава, да не го употреби само за себе си, но да го употреби за благото и на своите близки, т.е. за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще помисли за себе си, а ако не му остане време, няма да мисли за себе си. Това е законът на самоотричането. Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата на човека.
към текста >>
Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата
на
човека
.
Когато хората проучат силите и възможностите на великото малко, ще разберат, че то е дало всички условия, които са потребни на човека за неговото правилно развитие; ако сега някои хора мислят, че нямат дадени условия, трябва да знаят, че те са ги загубили по тяхна собствена вина. Този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко необходимо за живота на хората. Човекът, който иска да разреши всички противоречия в живота си, трябва да се отрече от всичко, каквото му е дадено; или казано с други думи - всичко, каквото притежава, да не го употреби само за себе си, но да го употреби за благото и на своите близки, т.е. за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще помисли за себе си, а ако не му остане време, няма да мисли за себе си. Това е законът на самоотричането.
Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата
на
човека
.
Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията на земята върху живота на човека. Съвременната едностранчива култура е лишила човека от много блага на земята. Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние. Също така хората не знаят как да си направят домовете, за да използват разумно слънчевата енергия в тях; те не мислят как правилно да стъпват на земята, за да възприемат нейните енергии и пр. Много от разстройствата в организма на съвременните хора се дължат на това, че нямат необходимата потенциална земна енергия в себе си.
към текста >>
Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията
на
земята върху живота
на
човека
.
Този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко необходимо за живота на хората. Човекът, който иска да разреши всички противоречия в живота си, трябва да се отрече от всичко, каквото му е дадено; или казано с други думи - всичко, каквото притежава, да не го употреби само за себе си, но да го употреби за благото и на своите близки, т.е. за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще помисли за себе си, а ако не му остане време, няма да мисли за себе си. Това е законът на самоотричането. Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата на човека.
Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията
на
земята върху живота
на
човека
.
Съвременната едностранчива култура е лишила човека от много блага на земята. Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние. Също така хората не знаят как да си направят домовете, за да използват разумно слънчевата енергия в тях; те не мислят как правилно да стъпват на земята, за да възприемат нейните енергии и пр. Много от разстройствата в организма на съвременните хора се дължат на това, че нямат необходимата потенциална земна енергия в себе си. За да функционират жизнените енергии в организма на човека правилно, необходимо е в него да става правилна обмяна между слънчевите и земни енергии.
към текста >>
Съвременната едностранчива култура е лишила
човека
от много блага
на
земята.
Човекът, който иска да разреши всички противоречия в живота си, трябва да се отрече от всичко, каквото му е дадено; или казано с други думи - всичко, каквото притежава, да не го употреби само за себе си, но да го употреби за благото и на своите близки, т.е. за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще помисли за себе си, а ако не му остане време, няма да мисли за себе си. Това е законът на самоотричането. Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата на човека. Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията на земята върху живота на човека.
Съвременната едностранчива култура е лишила
човека
от много блага
на
земята.
Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние. Също така хората не знаят как да си направят домовете, за да използват разумно слънчевата енергия в тях; те не мислят как правилно да стъпват на земята, за да възприемат нейните енергии и пр. Много от разстройствата в организма на съвременните хора се дължат на това, че нямат необходимата потенциална земна енергия в себе си. За да функционират жизнените енергии в организма на човека правилно, необходимо е в него да става правилна обмяна между слънчевите и земни енергии. Вечерно време преди да си легне човек, трябва да направи известни упражнения, чрез които да прокара слънчевата енергия през себе си, към центъра на земята, а от центъра на земята да възприеме енергиите на земята; а сутринта трябва да направи обратното - да прокара земната енергия през себе си към центъра на Слънцето, а от центъра на Слънцето да възприеме енергиите на Слънцето.
към текста >>
За да функционират жизнените енергии в организма
на
човека
правилно, необходимо е в него да става правилна обмяна между слънчевите и земни енергии.
Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията на земята върху живота на човека. Съвременната едностранчива култура е лишила човека от много блага на земята. Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние. Също така хората не знаят как да си направят домовете, за да използват разумно слънчевата енергия в тях; те не мислят как правилно да стъпват на земята, за да възприемат нейните енергии и пр. Много от разстройствата в организма на съвременните хора се дължат на това, че нямат необходимата потенциална земна енергия в себе си.
За да функционират жизнените енергии в организма
на
човека
правилно, необходимо е в него да става правилна обмяна между слънчевите и земни енергии.
Вечерно време преди да си легне човек, трябва да направи известни упражнения, чрез които да прокара слънчевата енергия през себе си, към центъра на земята, а от центъра на земята да възприеме енергиите на земята; а сутринта трябва да направи обратното - да прокара земната енергия през себе си към центъра на Слънцето, а от центъра на Слънцето да възприеме енергиите на Слънцето. Това е дълбокият смисъл на окултните науки, които са обосновани върху принципите на една велика наука. Човек, който е запознат с окултната наука, може да създаде щастието на своя дом, може да продължава живота си, а и да постигне и безсмъртие на земята. Тези хора, които живеят дълго, познават отчасти тази наука. Природата за мен е жива и разумна и може да разрешава всички социални въпроси и противоречия.
към текста >>
В новия порядък всички хора трябва да работят според силите си и благата да се разпределят според нуждите
на
човека
.
Това е дълбокият смисъл на окултните науки, които са обосновани върху принципите на една велика наука. Човек, който е запознат с окултната наука, може да създаде щастието на своя дом, може да продължава живота си, а и да постигне и безсмъртие на земята. Тези хора, които живеят дълго, познават отчасти тази наука. Природата за мен е жива и разумна и може да разрешава всички социални въпроси и противоречия. В Природата има един отличен порядък, откъдето ние трябва да вземем модел при създаването на новото общество.
В новия порядък всички хора трябва да работят според силите си и благата да се разпределят според нуждите
на
човека
.
Човешкият организъм представлява един модел на природата за образцов порядък, който днес не функционира съвършено, поради нарушенията, които сам човек внася в него. В човешкия организъм всички клетки, всички органи и всички системи вършат специфична работа, според мястото, което заемат, но плодът от дейността на всеки се употребява за благата на целия организъм. В човешкия организъм може да видим образец за правилно разпределение на всички блага между хората. В мозъка на човека има специални клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами. Слънчевата светлина има 52 гами, а съвременните хора на „науката“ досега са изучили само две, а всичко останало е един свят непознат.
към текста >>
В мозъка
на
човека
има специални клетки, които възприемат светлината
на
Слънцето във всичките й гами.
В Природата има един отличен порядък, откъдето ние трябва да вземем модел при създаването на новото общество. В новия порядък всички хора трябва да работят според силите си и благата да се разпределят според нуждите на човека. Човешкият организъм представлява един модел на природата за образцов порядък, който днес не функционира съвършено, поради нарушенията, които сам човек внася в него. В човешкия организъм всички клетки, всички органи и всички системи вършат специфична работа, според мястото, което заемат, но плодът от дейността на всеки се употребява за благата на целия организъм. В човешкия организъм може да видим образец за правилно разпределение на всички блага между хората.
В мозъка
на
човека
има специални клетки, които възприемат светлината
на
Слънцето във всичките й гами.
Слънчевата светлина има 52 гами, а съвременните хора на „науката“ досега са изучили само две, а всичко останало е един свят непознат. В мозъка на човека има известни клетки, които се занимават с разпределение на енергиите, има известни клетки, които се занимават с производство, едни се занимават с едно, други с друго, всички са проводници на различни лъчи. И всички са толкова умни, че ако не ги спъваме в тяхната дейност, те могат да уредят отлично живота ни. Има клетки, които предвиждат бъдещето - това го наричат интуиция в съвременната наука. Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега.
към текста >>
В мозъка
на
човека
има известни клетки, които се занимават с разпределение
на
енергиите, има известни клетки, които се занимават с производство, едни се занимават с едно, други с друго, всички са проводници
на
различни лъчи.
Човешкият организъм представлява един модел на природата за образцов порядък, който днес не функционира съвършено, поради нарушенията, които сам човек внася в него. В човешкия организъм всички клетки, всички органи и всички системи вършат специфична работа, според мястото, което заемат, но плодът от дейността на всеки се употребява за благата на целия организъм. В човешкия организъм може да видим образец за правилно разпределение на всички блага между хората. В мозъка на човека има специални клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами. Слънчевата светлина има 52 гами, а съвременните хора на „науката“ досега са изучили само две, а всичко останало е един свят непознат.
В мозъка
на
човека
има известни клетки, които се занимават с разпределение
на
енергиите, има известни клетки, които се занимават с производство, едни се занимават с едно, други с друго, всички са проводници
на
различни лъчи.
И всички са толкова умни, че ако не ги спъваме в тяхната дейност, те могат да уредят отлично живота ни. Има клетки, които предвиждат бъдещето - това го наричат интуиция в съвременната наука. Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега. На земята сега има планини и океани, които съвременните учени не ги знаят. Ще кажете, че това е много казано.
към текста >>
Светът за в бъдеще ще се разкрие пред
човека
по-обширен и по-красив.
На земята сега има планини и океани, които съвременните учени не ги знаят. Ще кажете, че това е много казано. В това отношение философията на съвременния човек прилича на философията на мравките, които се движат в едно ограничено пространство и ако мислеха като хората, биха си казали - това е цялата земя. Също така и човешката представа за земята е ограничена в зависимост от сетивата, които имаме. Сега човек има пещ сетива, но бъдещият човек ще има шест и повече сетива, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света.
Светът за в бъдеще ще се разкрие пред
човека
по-обширен и по-красив.
Сега се иска едно ново верую, което да е поставено на опит. На такъв опит, както детето опитва майка си и баща си. Така всеки може и трябва да опитва Природата и да се увери, че тя е жива и разумна и взема участие в неговия живот и съдба. Три фактора има в Битието - Бог, Природа и Човек. Човек е дете на Бога и на Природата; човекът трябва да опитва Бога и Природата.
към текста >>
45.
2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване
на
човека
, природата и живота.
ЗАЩО СА ИЗПРАТЕНИ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора.
Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване
на
човека
, природата и живота.
Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава.
към текста >>
А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота
на
човека
, е крива философия; тя може само да спъва
човека
, но никога не може да му бъде полезна.
ЗАЩО СА ИЗПРАТЕНИ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими.
А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота
на
човека
, е крива философия; тя може само да спъва
човека
, но никога не може да му бъде полезна.
Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм.
към текста >>
Правилната философия ни дава една ясна представа за
човека
като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му.
ЗАЩО СА ИЗПРАТЕНИ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна.
Правилната философия ни дава една ясна представа за
човека
като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му.
Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм. Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека.
към текста >>
Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот
на
човека
престава.
Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части.
Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот
на
човека
престава.
Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм. Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека. И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с всестранно проучване на себе си, т.е. с устройството и проявите на всичките си тела.
към текста >>
Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в
човека
.
Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм.
Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в
човека
.
И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с всестранно проучване на себе си, т.е. с устройството и проявите на всичките си тела. А сега изучават най-първо външния свят, т.е. само физическата страна на човека. В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората.
към текста >>
с
устройството
и проявите
на
всичките си тела.
Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм. Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека. И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с всестранно проучване на себе си, т.е.
с
устройството
и проявите
на
всичките си тела.
А сега изучават най-първо външния свят, т.е. само физическата страна на човека. В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме. Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин.
към текста >>
само физическата страна
на
човека
.
Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм. Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека. И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с всестранно проучване на себе си, т.е. с устройството и проявите на всичките си тела. А сега изучават най-първо външния свят, т.е.
само физическата страна
на
човека
.
В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме. Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр.
към текста >>
Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството
на
човека
, т.е.
Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност.
Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството
на
човека
, т.е.
да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото. Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека. Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото.
към текста >>
И затова казваме, че у
човека
са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото.
Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии.
И затова казваме, че у
човека
са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото.
Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека. Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша. Ако го научите правилно да яде и да диша, тогава всичко може да направите от него, но ако не знае правилно да яде и да диша, с него е свършено.
към текста >>
Раят е вътре в
човека
и адът е вътре в
човека
.
За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото.
Раят е вътре в
човека
и адът е вътре в
човека
.
Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша. Ако го научите правилно да яде и да диша, тогава всичко може да направите от него, но ако не знае правилно да яде и да диша, с него е свършено. Съвременното механистично познание, което в крайните си изводи е стигнало до материализма, има преди всичко една крива предпоставка.
към текста >>
Тези две противоположни естества в
човека
са две възможности за неговото развитие.
На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото. Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека.
Тези две противоположни естества в
човека
са две възможности за неговото развитие.
Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша. Ако го научите правилно да яде и да диша, тогава всичко може да направите от него, но ако не знае правилно да яде и да диша, с него е свършено. Съвременното механистично познание, което в крайните си изводи е стигнало до материализма, има преди всичко една крива предпоставка. Учените, които взимат материята като единствена реалност в Битието, мислят за материята това, което тя не е, а религиозните хора си представят Бога, такъв какъвто не е.
към текста >>
Бог без Любов е едно същество неразбрано за
човека
.
На първо място трябва да изучаваме себе си, после Земята, Слънцето, звездите и цялата Вселена. Умният човек от всичко трябва да се интересува. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов.
Бог без Любов е едно същество неразбрано за
човека
.
Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта.
към текста >>
Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието
на
съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда
човека
, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата
на
любовта.
И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов. Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите.
Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието
на
съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда
човека
, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата
на
любовта.
Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре.
към текста >>
Като престане проявата
на
любовта в
човека
, той остарява и престава да живее.
Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов. Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта.
Като престане проявата
на
любовта в
човека
, той остарява и престава да живее.
Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро.
към текста >>
Животът
на
човека
не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен.
Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си.
Животът
на
човека
не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен.
И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията.
към текста >>
Без страдания в живота
на
човека
при сегашните условия не може.
Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад.
Без страдания в живота
на
човека
при сегашните условия не може.
Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания. Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека. Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен.
към текста >>
Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота
на
човека
.
Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания.
Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота
на
човека
.
Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения. Религиозните хора се сърдят на Бога, като искат с това, да Го заставят да изпълни тяхната воля. Но Бог никога не урежда работите на онези, които се сърдят Други пък се разсърдят и стават безверници, защото Бог не им дал това, което искат.
към текста >>
Но природата лекува
човека
от тревогите пак с тревоги.
Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания. Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека.
Но природата лекува
човека
от тревогите пак с тревоги.
Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения. Религиозните хора се сърдят на Бога, като искат с това, да Го заставят да изпълни тяхната воля. Но Бог никога не урежда работите на онези, които се сърдят Други пък се разсърдят и стават безверници, защото Бог не им дал това, което искат. Съвременните хора, които имат крива представа за живота, мислят че светът е създаден не така, както трябва; те не схващат, че не изучават живота като един творчески принцип, а изучават само придобитите по неестествен начин отрицателни навици на човека.
към текста >>
Съвременните хора, които имат крива представа за живота, мислят че светът е създаден не така, както трябва; те не схващат, че не изучават живота като един творчески принцип, а изучават само придобитите по неестествен начин отрицателни навици
на
човека
.
Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения. Религиозните хора се сърдят на Бога, като искат с това, да Го заставят да изпълни тяхната воля. Но Бог никога не урежда работите на онези, които се сърдят Други пък се разсърдят и стават безверници, защото Бог не им дал това, което искат.
Съвременните хора, които имат крива представа за живота, мислят че светът е създаден не така, както трябва; те не схващат, че не изучават живота като един творчески принцип, а изучават само придобитите по неестествен начин отрицателни навици
на
човека
.
Но това не е наука. Наука според мен е, да се изучават нормалните и здравословните състояния на човешкия организъм, а болезнените състояния са отклонение от здравословните. Най-първо трябва да се изучават свойствата и качествата на здравата кръв и тогава ще знаем в даден болезнен организъм, какво отклонение има. Здравословното състояние на кръвта в човека, зависи от три главни фактора - от храната, от въздуха и от мислите, с които постоянно се занимава нашият ум. Ако човек се храни много добре, но има невъзпитан ум и невъзпитано сърце, той с неестествените си мисли и неестествените си желания ще развали онова, което яде и това, което диша.
към текста >>
Здравословното състояние
на
кръвта в
човека
, зависи от три главни фактора - от храната, от въздуха и от мислите, с които постоянно се занимава нашият ум.
Но Бог никога не урежда работите на онези, които се сърдят Други пък се разсърдят и стават безверници, защото Бог не им дал това, което искат. Съвременните хора, които имат крива представа за живота, мислят че светът е създаден не така, както трябва; те не схващат, че не изучават живота като един творчески принцип, а изучават само придобитите по неестествен начин отрицателни навици на човека. Но това не е наука. Наука според мен е, да се изучават нормалните и здравословните състояния на човешкия организъм, а болезнените състояния са отклонение от здравословните. Най-първо трябва да се изучават свойствата и качествата на здравата кръв и тогава ще знаем в даден болезнен организъм, какво отклонение има.
Здравословното състояние
на
кръвта в
човека
, зависи от три главни фактора - от храната, от въздуха и от мислите, с които постоянно се занимава нашият ум.
Ако човек се храни много добре, но има невъзпитан ум и невъзпитано сърце, той с неестествените си мисли и неестествените си желания ще развали онова, което яде и това, което диша. И обратното е вярно, т.е. човек може да има отлични мисли и чувства, но ако не яде и не диша правилно, пак ще развали здравето и живота си. Човек трябва да доведе в хармония мислите, чувствата, яденето и дишането, защото има зависимост между тях. От това хармонизиране зависи и здравето на човека.
към текста >>
От това хармонизиране зависи и здравето
на
човека
.
Здравословното състояние на кръвта в човека, зависи от три главни фактора - от храната, от въздуха и от мислите, с които постоянно се занимава нашият ум. Ако човек се храни много добре, но има невъзпитан ум и невъзпитано сърце, той с неестествените си мисли и неестествените си желания ще развали онова, което яде и това, което диша. И обратното е вярно, т.е. човек може да има отлични мисли и чувства, но ако не яде и не диша правилно, пак ще развали здравето и живота си. Човек трябва да доведе в хармония мислите, чувствата, яденето и дишането, защото има зависимост между тях.
От това хармонизиране зависи и здравето
на
човека
.
Съвременните хора не знаят, как да дишат правилно. Въздухът трябва да се поема винаги през носа с такова спокойствие и равномерност, че като влиза в дробовете да произвежда хармонични движения в дихателната система. И като яде човек пак трябва да има музикални движения. Човешката уста е предназначена да изпълнява три функции - дъвчене на храната, вкусването на същата и говоренето. Следователно, ако процесът на яденето в някой човек не е правилен, то и говоренето няма да бъде правилно и обратно - ако процесът на яденето е правилен, то и процесът на говоренето ще бъде правилен.
към текста >>
Понеже между стомаха и мозъка
на
човека
има едно съотношение, то каквото е състоянието
на
стомаха, такова е състоянието
на
мозъка.
Съвременните хора не знаят, как да дишат правилно. Въздухът трябва да се поема винаги през носа с такова спокойствие и равномерност, че като влиза в дробовете да произвежда хармонични движения в дихателната система. И като яде човек пак трябва да има музикални движения. Човешката уста е предназначена да изпълнява три функции - дъвчене на храната, вкусването на същата и говоренето. Следователно, ако процесът на яденето в някой човек не е правилен, то и говоренето няма да бъде правилно и обратно - ако процесът на яденето е правилен, то и процесът на говоренето ще бъде правилен.
Понеже между стомаха и мозъка
на
човека
има едно съотношение, то каквото е състоянието
на
стомаха, такова е състоянието
на
мозъка.
В зависимост от състоянието на стомаха са функциите на стомашния мозък, който се занимава с всички процеси на тялото. В стомашния мозък влиза и симпатичната нервна система, която образува човешкия магнетизъм и топлина, а също така управлява и кръвообращението. А главната мозъчна система на човека е носител на мисълта, на електричеството, на силата и светлината. Ако между двете мозъчни системи, главната и стомашната, няма правилни съотношения, т.е. всяка система не изпълнява своите функции правилно, не може да има нормално развитие и здрав човек.
към текста >>
А главната мозъчна система
на
човека
е носител
на
мисълта,
на
електричеството,
на
силата и светлината.
Човешката уста е предназначена да изпълнява три функции - дъвчене на храната, вкусването на същата и говоренето. Следователно, ако процесът на яденето в някой човек не е правилен, то и говоренето няма да бъде правилно и обратно - ако процесът на яденето е правилен, то и процесът на говоренето ще бъде правилен. Понеже между стомаха и мозъка на човека има едно съотношение, то каквото е състоянието на стомаха, такова е състоянието на мозъка. В зависимост от състоянието на стомаха са функциите на стомашния мозък, който се занимава с всички процеси на тялото. В стомашния мозък влиза и симпатичната нервна система, която образува човешкия магнетизъм и топлина, а също така управлява и кръвообращението.
А главната мозъчна система
на
човека
е носител
на
мисълта,
на
електричеството,
на
силата и светлината.
Ако между двете мозъчни системи, главната и стомашната, няма правилни съотношения, т.е. всяка система не изпълнява своите функции правилно, не може да има нормално развитие и здрав човек. Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно противоречие, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго противоречие. Хора, у които главната мозъчна система анормално действа, стават сухи и кожата им се напуква. Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма.
към текста >>
В това знание се състои силата
на
човека
, това е първото нещо, което трябва да се придобие.
Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно противоречие, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго противоречие. Хора, у които главната мозъчна система анормално действа, стават сухи и кожата им се напуква. Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма. Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система. За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно.
В това знание се състои силата
на
човека
, това е първото нещо, което трябва да се придобие.
Едва след това човек ще може да почне да работи. Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си. Само любовта ще свърже човека с онова велико знание, което е вложено в самия него. Да допуснем, че нещо ви стяга под лъжичката. Това показва, че вашият слънчев възел не функционира правилно; т.е.
към текста >>
Само любовта ще свърже
човека
с онова велико знание, което е вложено в самия него.
Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система. За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно. В това знание се състои силата на човека, това е първото нещо, което трябва да се придобие. Едва след това човек ще може да почне да работи. Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си.
Само любовта ще свърже
човека
с онова велико знание, което е вложено в самия него.
Да допуснем, че нещо ви стяга под лъжичката. Това показва, че вашият слънчев възел не функционира правилно; т.е. между вас и слънчевите течения и между вас и земните течения има дисхармония. В такива случаи трябва да правите следното: сутрин като станете, ще отправите ума си към Слънцето и ще почнете да правите известни движения, чрез които от Земята ще привлечете противоположните течения и ще свържете в себе си теченията на Слънцето и земята; щом като свържете слънчевите и земните течения в себе си, ще се махне стягането в слънчевия възел. Сега ще ви дам един метод, за да си помагате сами, обаче искам от вас, докато не сте го опитали на себе си и не сте видели резултатите му, да не го препоръчвате на други хора.
към текста >>
46.
4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото
устройство
и да знае, как то е създадено.
Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум.
Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото
устройство
и да знае, как то е създадено.
За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви.
към текста >>
Всеки човек схваща света и живота според
устройството
на
своя мозък и вследствие
на
това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота.
Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света.
Всеки човек схваща света и живота според
устройството
на
своя мозък и вследствие
на
това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота.
Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата.
към текста >>
Колкото по-добре е организиран мозъкът
на
човека
, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот.
За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви.
Колкото по-добре е организиран мозъкът
на
човека
, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот.
Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот.
към текста >>
и
устройството
на
човешкото тяло, зависят от вътрешното
устройство
на
човешкия мозък, а
устройството
на
мозъка е в зависимост от съотношението
на
силите, които действат в съзнанието, в душата.
Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр.
и
устройството
на
човешкото тяло, зависят от вътрешното
устройство
на
човешкия мозък, а
устройството
на
мозъка е в зависимост от съотношението
на
силите, които действат в съзнанието, в душата.
На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията.
към текста >>
На
основание
на
този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот
на
човека
е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце.
Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата.
На
основание
на
този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот
на
човека
е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце.
На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте.
към текста >>
И любовта не може да се прояви когато погледът
на
човека
е размътен.
Трябва да се намалят вдишките и издишките; но тъй както живеят съвременните хора, ако се намалят вдишките, ще дойде друго едно болезнено състояние. Защото ще се набере голямо количество енергия, която човек не знае как да използва и тя го разрушава. За да може да се използва събраната в дробовете енергия, тя трябва да се препрати в мозъка, където ще се преработи, и тогава част от нея ще се препрати в стомаха за функциите на храносмилането, друга част ще се изпрати обратно в дробовете за функциите на дишането, трета част ще се употреби за функциите на мисленето, най-после една част трябва да остане като запас в мозъка. Тогаз и очите ще бъдат светли, бистри, ясни; умът ще е също ясен и светъл; а щом очите почнат да потъмняват, това вече не е здравословно състояние. Очите трябва да бъдат ясни като небето и да отразяват една мекота и интелигентност.
И любовта не може да се прояви когато погледът
на
човека
е размътен.
Той може да говори за любовта, за Бога, но тази мекота и интелигентност трябва да проличават в неговите очи. Състоянието на човешките мисли и чувства зависи от начина на дишането и от използването на скритата във въздуха жизнена енергия. От дишането зависи и органическият живот и здравето на човека. Правилното функциониране на органите в тялото зависи от правилното дишане. Не е въпрос само да възприемаме въздуха в дробовете си, но да го задържим, за да можем да използваме скритата енергия, и да знаем, как да я препратим в мозъка.
към текста >>
От дишането зависи и органическият живот и здравето
на
човека
.
Тогаз и очите ще бъдат светли, бистри, ясни; умът ще е също ясен и светъл; а щом очите почнат да потъмняват, това вече не е здравословно състояние. Очите трябва да бъдат ясни като небето и да отразяват една мекота и интелигентност. И любовта не може да се прояви когато погледът на човека е размътен. Той може да говори за любовта, за Бога, но тази мекота и интелигентност трябва да проличават в неговите очи. Състоянието на човешките мисли и чувства зависи от начина на дишането и от използването на скритата във въздуха жизнена енергия.
От дишането зависи и органическият живот и здравето
на
човека
.
Правилното функциониране на органите в тялото зависи от правилното дишане. Не е въпрос само да възприемаме въздуха в дробовете си, но да го задържим, за да можем да използваме скритата енергия, и да знаем, как да я препратим в мозъка. А от правилното разпределение на енергиите в мозъка се обуславя и строежът и функциите на органите в тялото. На-пример, когато краката на човека са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне на работа. Малките пък ръце и крака показват, че човек е умствено развит, но не обича да работи.
към текста >>
На
-пример, когато краката
на
човека
са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне
на
работа.
Състоянието на човешките мисли и чувства зависи от начина на дишането и от използването на скритата във въздуха жизнена енергия. От дишането зависи и органическият живот и здравето на човека. Правилното функциониране на органите в тялото зависи от правилното дишане. Не е въпрос само да възприемаме въздуха в дробовете си, но да го задържим, за да можем да използваме скритата енергия, и да знаем, как да я препратим в мозъка. А от правилното разпределение на енергиите в мозъка се обуславя и строежът и функциите на органите в тялото.
На
-пример, когато краката
на
човека
са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне
на
работа.
Малките пък ръце и крака показват, че човек е умствено развит, но не обича да работи. А хората с големи ръце и крака знаят и обичат да работят. Ръцете и краката трябва да се разглеждат в съотношение с цялото тяло. В нормалния организъм има правилно съотношение между ръцете, краката и цялото тяло. Тези пропорции в сегашния живот не са спазени.
към текста >>
Майката със своя начин
на
живот по време
на
бременността определя до голяма степен формата
на
човешкия организъм и съдбата
на
човека
.
А хората с големи ръце и крака знаят и обичат да работят. Ръцете и краката трябва да се разглеждат в съотношение с цялото тяло. В нормалния организъм има правилно съотношение между ръцете, краката и цялото тяло. Тези пропорции в сегашния живот не са спазени. И туй зависи от наследствените черти.
Майката със своя начин
на
живот по време
на
бременността определя до голяма степен формата
на
човешкия организъм и съдбата
на
човека
.
Сега хората са изложени на голяма опасност и когато спят нощно време. Сънят при днешното състояние на човека е доста опасно състояние, защото през време на съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се събуди, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит. Ако един престъпен човек ви даде да ядете, той ще ви предаде чрез яденето своята престъпна мисъл. Това е като проказа. Ако някой има скрита проказа и е шивач, той ще предаде проказата на дрехите и с това вие сте осъдени на страдание.
към текста >>
Сънят при днешното състояние
на
човека
е доста опасно състояние, защото през време
на
съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се събуди, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит.
В нормалния организъм има правилно съотношение между ръцете, краката и цялото тяло. Тези пропорции в сегашния живот не са спазени. И туй зависи от наследствените черти. Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека. Сега хората са изложени на голяма опасност и когато спят нощно време.
Сънят при днешното състояние
на
човека
е доста опасно състояние, защото през време
на
съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се събуди, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит.
Ако един престъпен човек ви даде да ядете, той ще ви предаде чрез яденето своята престъпна мисъл. Това е като проказа. Ако някой има скрита проказа и е шивач, той ще предаде проказата на дрехите и с това вие сте осъдени на страдание. Онези, които трябва да дойдат да възпитават човечеството, трябва да нямат никаква проказа, те трябва да бъдат цвета на човечеството, понеже от тях зависи благото на цялото човечество. Възпитателите на човечеството трябва да бъдат хора, които да мислят и да научат всички хора да мислят.
към текста >>
И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението
на
човека
е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята.
Заболяването е свързано с нещо, което има да стане в твоя живот и ти трябва да вземеш мерки, не само да излекуваш болестта, но и да отстраниш или предотвратиш онзи психически процес, който е свързан с тази физическа болка. Бог се отличава с такова велико търпение, че нито едно живо същество в света - ангел, адепт или божество - няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всички тези хора, които постоянно грешат, Той знае че ще се оправят. Няма да остане човешка глава, която да не разбере Божия закон. Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце.
И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението
на
човека
е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята.
Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще. Всички неща, които смущават ума, сърцето и волята, да се махнат. И това ще стане. Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си. С такова отрицателно внушение хората изгубват зрението си и спъват правилната дейност на всички органи.
към текста >>
47.
11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
И във физическо отношение е тъй - от
устройството
на
окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света.
И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата.
И във физическо отношение е тъй - от
устройството
на
окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света.
Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят.
към текста >>
Вярно е, но тези дефекти се дължат
на
едно криво възпитание
на
човека
от хиляди години.
За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света. Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти.
Вярно е, но тези дефекти се дължат
на
едно криво възпитание
на
човека
от хиляди години.
Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието.
към текста >>
По-рано погледът
на
човека
е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят.
Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят.
По-рано погледът
на
човека
е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят.
Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат.
към текста >>
И една мравка като дойде до
човека
, той е божество за нея.
И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме.
И една мравка като дойде до
човека
, той е божество за нея.
Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него.
към текста >>
Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при
човека
всеки човек си има индивидуална душа.
На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност.
Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при
човека
всеки човек си има индивидуална душа.
И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо.
към текста >>
В процеса
на
индивидуалното развитие човек се подлага постоянно
на
известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг
на
човека
- лъжата.
И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.
В процеса
на
индивидуалното развитие човек се подлага постоянно
на
известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг
на
човека
- лъжата.
По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо. И там е нещастието на съвременната култура. Лъжата е веруюто на съвременния човек.
към текста >>
В света има два рода електричество - едно отрицателно, низходящо електричество, което като влезе в нервната система, човек става студен, и то поражда отрицателните мисли - прави
човека
все отрицателната страна
на
нещата.
Как го определяше това вътрешно страдание? И как познавате, че някой не ви обича? Казвате, че очите му са студени, много лъскави. Вярно е, че студените очи са лъскави. Но от какво произтича лъскавината на очите?
В света има два рода електричество - едно отрицателно, низходящо електричество, което като влезе в нервната система, човек става студен, и то поражда отрицателните мисли - прави
човека
все отрицателната страна
на
нещата.
И за да се освободи от това електричество, човек трябва да го впрегне на работа като вложи в ума си идеята, че злото не е господар на света. Злото1 по отношение на Любовта представя една трета в света. Злото съществува като една трета а доброто като две трети. Вие имате една крива представа като мислите, че злото в света е повече от доброто, като съдите по това, че на земята хората са повече лоши. Но в другите слънчеви системи има хора, светии и съвършени и като сравним злото, което съществува на земята с тези съвършени същества по другите слънчеви системи, виждаме че то пропорционално представлява една трета.
към текста >>
Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата
на
влияние
на
Марс и дохождат повече под влиянието
на
Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у
човека
.
Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се твърдят нито да се отричат. Та казвам, че влиянието на всяка звезда се определя от степента на развитието на съществата, които живеят на нея. Така юпитеровите типове имат нещо много благородно и възвишено в себе си. И сега настава една епоха, когато Юпитер започва да има по-голямо влияние върху земята и хората ще станат по-благородни и по-справедливи. А досега човечеството се е развивало главно под влиянието на Марс, който е свързан с желязото и механичната енергия, затова и съвременната култура, както и предшестващите я, са все култури на желязото, където хората постоянно се бият и воюват.
Но както казах, земята и човечеството постепенно вече излизат из сферата
на
влияние
на
Марс и дохождат повече под влиянието
на
Юпитер, а Юпитер минава за миролюбив, справедлив и развива вече Божественото съзнание у
човека
.
Следователно, хората, които живеят на Юпитер, не са тъй дребнави като хората на земята. Сега астрономите може да говорят, че на Юпитер и другите планети и Слънцето няма живот, защото или са изстинали или са още много горещи, но няма условия за живот на тях. Това са само техни предположения, а окултните изследвания говорят, че те са населени и както казах, живите същества в различните планети и слънца са различно организирани - според космичните условия на тези небесни тела. Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната.
към текста >>
Това са четирите основни точки, за да бъде човек господар
на
съдбата си, той трябва да съедини в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете, „Азът“ - Божественото в
човека
.
Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си. Само двама души като се съюзят, могат да станат господари на своята съдба. Една права линия може да бъде господар, ако има две точки. Между две точки може да има права линия. Квадратът е образуван между четири точки.
Това са четирите основни точки, за да бъде човек господар
на
съдбата си, той трябва да съедини в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете, „Азът“ - Божественото в
човека
.
Само тогаз човек ще има ясна представа за Бога. И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, a тъй както Бог се открива на него. Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. Затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си.
към текста >>
48.
12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
ЗАДАЧИТЕ
НА
ЧОВЕКА
В ДНЕШНАТА ЕПОХА
ЗАДАЧИТЕ
НА
ЧОВЕКА
В ДНЕШНАТА ЕПОХА
Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа. Минаха времената на забавленията. Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората.
към текста >>
А сега представят
човека
такъв, какъвто не е.
Ако вземем неговото лице, например, то не е така симетрично и красиво; челото, носът, устата, очите и всички органи са все още незавършени - има дефекти колкото искате. Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена.
А сега представят
човека
такъв, какъвто не е.
И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация.
към текста >>
И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините
на
живота и не могат да се обяснят причините и произхода
на
доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават
човека
като обективно същество.
Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е.
И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините
на
живота и не могат да се обяснят причините и произхода
на
доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават
човека
като обективно същество.
Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето.
към текста >>
Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното
устройство
- значи нещо твърде условно и относително.
Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите?
Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното
устройство
- значи нещо твърде условно и относително.
Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа.
към текста >>
Други пък казват, че Бог бил вътре в
човека
.
Как ще покажа своята милост? - каквато и храна да му дам, ще му причиня болка. Как трябва да постъпя с този болен човек? На земята, както и да постъпи Бог с нас, ние постоянно ще се намираме в едно вътрешно противоречие. И туй противоречие седи в това, че ние търсим този Бог отвън.
Други пък казват, че Бог бил вътре в
човека
.
Не, така не се говори - това са човешки разбирания. Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи.
към текста >>
Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката
на
света и живота, а схващат само статиката и механичната страна
на
движението; те не могат да проникнат в дълбините
на
човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли
на
човека
.
Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими.
Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката
на
света и живота, а схващат само статиката и механичната страна
на
движението; те не могат да проникнат в дълбините
на
човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли
на
човека
.
Вследствие на това и изводите и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни. Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата. Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен.
към текста >>
За една дума убиват
човека
.
Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е. А желязото е проводник на грубата механична енергия. И понеже Марс е основата на желязото, то хората трябваше да чакат хиляди години, докато се сформират тези качества на желязото в Марс, за да може да се появи сегашната култура на земята, която е култура на желязото. И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно желязо се дължи жестокостта на хората.
За една дума убиват
човека
.
А сега казват, че трябва да се възпитава младото поколение. Но как трябва да се възпитава? Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи. Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава. А само, когато хората се възпитат, те ще могат да си създадат правилни и хармонични отношения, ще разберат, че са органи на един велик организъм, необходими един за друг.
към текста >>
Преди всичко трябва да се знае, че в
човека
функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи.
И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно желязо се дължи жестокостта на хората. За една дума убиват човека. А сега казват, че трябва да се възпитава младото поколение. Но как трябва да се възпитава?
Преди всичко трябва да се знае, че в
човека
функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи.
Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава. А само, когато хората се възпитат, те ще могат да си създадат правилни и хармонични отношения, ще разберат, че са органи на един велик организъм, необходими един за друг. Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно. Всичко в света върви по един специален закон и трябва да се намери, нещата по каква линия вървят. Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент.
към текста >>
И когато доброто работи вътре в
човека
, тогава у него се ражда подтика да обича хората.
Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви. А доброто е онази организираща сила вътре в нашата душа.
И когато доброто работи вътре в
човека
, тогава у него се ражда подтика да обича хората.
Любовта е силата, която организира нещата. Любовта, която не организира, не е любов. И щом Любовта организира целия човешки организъм, органите в него трябва да бъдат другояче съпоставени. Сега, ако се вземат очите, ушите и пр., има много дефекти в тях. Но човек не е само тялото, което ние виждаме.
към текста >>
Защото жената е сърцето
на
човека
.
Днес живеем в една епоха, когато всички хора все се оплакват, че нещо им липсва. Едни се оплакват, че нямат богатство, условия, други, че нямат деца, трети, че нямат жена и пр. Които се оплакват, че нямат деца, за тях има толкова деца в света, които имат нужда от грижи и възпитание. Нека си вземат едно такова дете и да го възпитават. Онзи, който се оплаква като Адам, че няма жена, която да му бъде другарка, трябва да знае да си избере жената - другарка.
Защото жената е сърцето
на
човека
.
И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум. Ако сърцето на една жена не пулсира в хармония с ума на мъжа, тя не е за този мъж и той не е за нея. Ако се съберат мъж и жена, които не са един за друг, по този закон те ще извършат престъпление. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да мисли. Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието.
към текста >>
49.
11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието
на
човека
.
и как да се справят с всички сили и процеси в себе си. А сега хората искат да станат лесно светии, искат да станат светии с постене. С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр. Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света.
Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието
на
човека
.
Щастието на моя ум, това е първия облик на Бога. Писанието казва: „Като видя лицето ти, ще се зарадвам.“ Така че, щастието е Божия образ, който навсякъде можем да го видим. Като видите щастието, нещастието и всички несрети изчезват. Щастието е магическата сила, която превръща всички противоречия. Хората не могат да намерят щастието, защото го търсят вън от себе си.
към текста >>
По какво се отличава реалното, което е в
човека
?
Бога ще го намерим в себе си. Той е великата реалност, която стои в основата на всички неща. Аз не вземам думата Бог в този смисъл, в който я употребяват съвременните хора. За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог.
По какво се отличава реалното, което е в
човека
?
То освобождава човека от всички ограничения. От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг.
към текста >>
То освобождава
човека
от всички ограничения.
Той е великата реалност, която стои в основата на всички неща. Аз не вземам думата Бог в този смисъл, в който я употребяват съвременните хора. За мен това, което хората са създали, не е реално. Но това, което човек носи в себе си от незапомнени времена, това е вечното, непреходното, реалното в света, това е Бог. По какво се отличава реалното, което е в човека?
То освобождава
човека
от всички ограничения.
От онзи момент, в който зърнеш своето щастие, реалността в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен. Ограничението и неспокойствието, което съвременните хора имат, се дължи на онова вътрешно неразбиране на живота. Сега вие седите и се оплаквате, че условията са лоши, че наследствеността ви пречи, че баща ви, че майка ви били причина за вашите нещастия. Знайте, че за вашите нещастия не са виновни нито условията, нито майка ви, нито баща ви, нито някой друг. Виновни сте вие самите.
към текста >>
Силата
на
човека
седи в неговата права мисъл в даден момент, а не в лъжата.
Те се олихвяват и идваме до едно състояние да не можем да се справим с тях. Така че, нашето нещастие седи в нашето отлагане да изправим грешките си. Като направите една грешка, не мислете, че е малка и няма значение за вашия живот, защото тя ще се олихви и после няма да можете да се справите с нея. Затова всяка вечер ликвидирайте с вашите грешки, всяка вечер ликвидирайте сметките си, ако искате животът ви да бъде на чисто. Първата стъпка към изправянето на грешките е да се откажете от лъжата, черна или бяла.
Силата
на
човека
седи в неговата права мисъл в даден момент, а не в лъжата.
В дадения момент ти си изправен пред един изпит, който може да реши съдбата ти за двадесет години. Човек трябва да бъде реалист в живота си, да не живее с фантазии. Реалистът най-първо проучва устройството на своето тяло и на силите, които функционират в него. Най-първо вие трябва да знаете какъв трябва да бъде вашият нос. Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик.
към текста >>
Реалистът най-първо проучва
устройството
на
своето тяло и
на
силите, които функционират в него.
Затова всяка вечер ликвидирайте с вашите грешки, всяка вечер ликвидирайте сметките си, ако искате животът ви да бъде на чисто. Първата стъпка към изправянето на грешките е да се откажете от лъжата, черна или бяла. Силата на човека седи в неговата права мисъл в даден момент, а не в лъжата. В дадения момент ти си изправен пред един изпит, който може да реши съдбата ти за двадесет години. Човек трябва да бъде реалист в живота си, да не живее с фантазии.
Реалистът най-първо проучва
устройството
на
своето тяло и
на
силите, които функционират в него.
Най-първо вие трябва да знаете какъв трябва да бъде вашият нос. Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик. Всички песимисти са все със закривени носове. Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност. Така че, има съответствие между състоянието на носа и психическия живот на човека.
към текста >>
Така че, има съответствие между състоянието
на
носа и психическия живот
на
човека
.
Реалистът най-първо проучва устройството на своето тяло и на силите, които функционират в него. Най-първо вие трябва да знаете какъв трябва да бъде вашият нос. Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик. Всички песимисти са все със закривени носове. Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност.
Така че, има съответствие между състоянието
на
носа и психическия живот
на
човека
.
Вие не знаете колко дълъг трябва да бъде носът. Щом има някаква анормалност в чувствата, тя ще се отрази и върху носа и ще са ви потребни 10 години сериозна работа, за да ги поправите. Ако можете с половин милиметър да продължите носа си, това е огромно усилие на вашата мисъл. Така че, усилието на човешката мисъл в дадено направление е в състояние да измени нашия живот. Идеите и мислите, с които живее човек, са главният фактор на неговия живот, защото мисълта строи формите, в които животът се проявява.
към текста >>
Аз,
човека
на
науката, не съм видял досега добър човек да е обран.
Направете си едно хубаво ядене, но наредете така, че в това време да ви дойде някой гладен приятел на гости. Ако дадете на него повече отколкото на себе си, вие сте алтруист, но ако му дадете по-малко, вие сте егоист. Който е алтруист, мисли преди всичко за благото на другите и после за своето благо. Ще кажете: Ако постъпваме така, къде ще му излезе края? Ние ще се разорим, ще ни оберат.
Аз,
човека
на
науката, не съм видял досега добър човек да е обран.
Добрият човек е като извор. А вие не можете да оберете един извор. Колкото и да вземеш, не можеш да го обереш. Щом могат да ви оберат, вие не сте добър човек. Щом не могат да ви оберат, вие сте добър човек.
към текста >>
Чрез
човека
се поправят известни грешки в света.
Само когато човек мине през всички страдания, той ще научи уроците на живота. Ако не можете да носите страданията, какъв човек сте? Единственото нещо, с което човек се отличава, това е неговото търпение да носи страданията. В страданията човек се учи да мисли и като мисли, той носи страданията. Човек се яви в света, за да поправи известни грешки в него.
Чрез
човека
се поправят известни грешки в света.
И ако Бог създаде този свят, Той го създаде за известни души, които са направили грешки, за да ги изправят. Раждането и прераждането това са пътища и възможности за поправяне на грешките и повдигане на душите. Хората, преди да дойдат на Земята, бяха щастливи. Но в щастието има един закон, че щастливият човек от своето щастие трябва да слезе да даде на нещастните. Нима мислите, че Христос не беше щастлив?
към текста >>
Но то е нещо външно, което не засяга същината
на
човека
.
Не искам да ви занимавам с неща, които не зная. Аз ви говоря неща, които зная, неща, които съм опитал 99 пъти и неща, в които и сега живея и ги виждам. Има неща, които за мен не са съществени, а са временни сенки. Но за мен доброто е нещо реално, правдата е нещо реално. Аз съм ги опитвал и съм дошъл до заключението, че и най-лошите хора при известни условия могат да проявят добра черта, а при известни условия и най-добрите хора могат да проявят нещо отрицателно.
Но то е нещо външно, което не засяга същината
на
човека
.
Има една вътрешна чистота, която трябва да пазите в отношенията си. Всеки от нас да има желание да пази вътрешната свобода. В това е чистотата. Моите отношения към другите трябва да бъдат такива, каквито са към самия мен. Това е вътрешната чистота.
към текста >>
Когато обичате
човека
по божественому, вие виждате само хубавото у него, виждате само добрата страна.
Всеки един човек, който изказва каквато и да е любов към нас, е проява на Бога, а човек съзнава, че Бог се проявява и се учи. Аз в дадения случай съзнавам, че Бог чрез мен обича някой, и аз го обичам. Тук имаме две страни на любовта. Бог го обича чрез мен и аз го обичам. Божията любов се отличава по това, че при нея човек е готов на всички жертви.
Когато обичате
човека
по божественому, вие виждате само хубавото у него, виждате само добрата страна.
Зад видимите противоречия и дефекти виждате доброто. И всички социални недоразумения и противоречия, така както хората днес искат да ги разрешат, няма да могат да ги разрешат. Така както науката и религията искат да ги разрешат е хубаво, но по този начин живота не може да се оправи. В света трябва да влезе любовта, за да се оправи живота. Но не личната любов към едно лице само, тя не може да внесе щастието в света.
към текста >>
Когато любовта напусне напълно
човека
, той умира, заминава за другия свят.
Тогава ще настане една коренна промяна в личния, семейния и обществения живот, във възпитанието, навсякъде. И щастието, което хората търсят в света, е постижимо само при Любовта. Без Любов няма щастие в света. Ако някой път сме щастливи, това се дължи на едно временно прозрение на Любовта. А когато сме нещастни, това показва, че Любовта е изчезнала.
Когато любовта напусне напълно
човека
, той умира, заминава за другия свят.
Ако мислите за хубавото и красивото в живота на заминалите, вие сте във връзка с тях. По този път може да направите връзка и с Христа, като мислите за великата Му мисия на Земята. И със светиите може да направите връзка, ако държите в ума си тяхната чистота и святост. Като държите в ума си доброто и красивото в живота на хората, с това вие правите връзка с тях, с Бога, който е в тях. А който иска да намери Бога с критически ум, има да го търси милиони години и пак няма да го намери.
към текста >>
50.
13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал
на
човека
.
Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората.
Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал
на
човека
.
В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство?
към текста >>
Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота
на
човека
.
Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух, а човешкият дух е резултат на Вечното Божествено начало. Както виждате, всеки може да стане причина. По такъв начин се определя взаимната зависимост между елементите на човешкото Битие. В тази йерархическа съподчиненост се вижда, че душата зависи от духа, умът зависи от душата, сърцето зависи от ума, проявленията на волята и тялото зависят от сърцето.
Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота
на
човека
.
Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия. Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението. Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за деца, но не и за възрастни. Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ.
към текста >>
Защото тези същества са предали своята нечистота и
на
човека
.
Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение. Причината на съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната Мисъл и от това започват сегашните страдания.
Защото тези същества са предали своята нечистота и
на
човека
.
И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората, от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи.
към текста >>
Причината
на
нещастията може да произтича от самото
устройство
на
тялото, може да произтича от волята, може да произтича от неговите чувства, може да произтича от неговия ум.
Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра? И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага. Да вярвам в слънцето, това значи, да вляза в съприкосновение с лъчите на слънцето. Следователно вяра, при която не се поставяме в контакт с обекта на нашата вяра, носи само нещастия. Има четири причини в самия човек, от които могат да произлизат нещастията.
Причината
на
нещастията може да произтича от самото
устройство
на
тялото, може да произтича от волята, може да произтича от неговите чувства, може да произтича от неговия ум.
Причината на болестта, като един случай на нещастие, може да произтича от въздуха, от водата, от храната и най-после може да произтича от светлината. Това, че хората бягат от слънцето си има своите дълбоки причини. Някой път е нужно да бягате от слънцето, но трябва да знаете кога, понеже някои хора като са се наплашили, бягат всякога от слънцето и там е грешката им. Ако човек слуша своята вътрешна интуиция, тя ще му покаже, че сутрин няма какво да се плаши от слънцето, но от 10 до 12 часа трябва да бъде много внимателен. Има един промеждутък, който е пълен с тъй наречените черни лъчи, от които трябва да се пазите, защото те могат да произведат слънчев удар и други нещастия.
към текста >>
Животворните лъчи
на
слънцето действат за създаването
на
различните органи
на
човека
.
Има цели течения от черни лъчи в природата. Добрите мисли и чувства, това са една броня против черните лъчи на слънцето. И ако не се въоръжите с чисти мисли, чисти желания и постъпки, тези черни лъчи всякога могат да ви поразят. Към обяд не е хубаво да спите, защото можете да си пострадате от тях. И така, ще знаете, че от слънцето излизат два вида лъчи - едни, които носят живот и съграждат нашия организъм и други, които носят смърт.
Животворните лъчи
на
слънцето действат за създаването
на
различните органи
на
човека
.
Има известни лъчи, които са подействали за създаването на човешките очи. Има известен род лъчи, които са създали човешките уши, нос, уста. За създаването на всички органи са действали специфични лъчи. Лъчите, които са създали известен орган, са храна за него.И ако хората боледуват, това е по единствената причина, че се лишават от храната на слънчевите лъчи. Щом като болестите са резултат на липсата на известни жизнени елементи, то лекуването е процес на набавяне на тези жизнени елементи.
към текста >>
Този закон е верен по отношение
на
целия организъм
на
човека
.
Човек, у когото е развит низшия, обективен ум, няма простор на мисълта. Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра. Те са повърхностни, Тях ще ги познаете по дебелите и големи вежди. А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили.
Този закон е верен по отношение
на
целия организъм
на
човека
.
Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда.
към текста >>
51.
14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не можете да проучвате света, ако не проучвате себе си, ако не разберете
човека
.
На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище.
Не можете да проучвате света, ако не проучвате себе си, ако не разберете
човека
.
Ако аз бих желал да изучавам устройството на Вселената и частно на нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа на слънчевата система и законите, които функционират в нея. Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система. И ако искам да зная какво е състоянието на слънцето, ще позная по окото. Защото каквото е състоянието на окото, такова е и състоянието на слънцето. Ще кажете, че това не е логично.
към текста >>
Ако аз бих желал да изучавам
устройството
на
Вселената и частно
на
нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа
на
слънчевата система и законите, които функционират в нея.
Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище. Не можете да проучвате света, ако не проучвате себе си, ако не разберете човека.
Ако аз бих желал да изучавам
устройството
на
Вселената и частно
на
нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа
на
слънчевата система и законите, които функционират в нея.
Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система. И ако искам да зная какво е състоянието на слънцето, ще позная по окото. Защото каквото е състоянието на окото, такова е и състоянието на слънцето. Ще кажете, че това не е логично. От ваше гледище не е логично, но е факт.
към текста >>
Има огромна разлика между отношението
на
двата крака
на
човека
и тия
на
кокошката към гръбначния стълб.
Ще кажете, че това не е логично. От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно.
Има огромна разлика между отношението
на
двата крака
на
човека
и тия
на
кокошката към гръбначния стълб.
При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек.
към текста >>
При кокошката краката са перпендикулярни
на
гръбначния стълб, докато при
човека
те са успоредни
на
гръбначния стълб.
От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб.
При кокошката краката са перпендикулярни
на
гръбначния стълб, докато при
човека
те са успоредни
на
гръбначния стълб.
Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г.
към текста >>
Ако разгледаме лицето
на
кокошката и
на
човека
, има огромна разлика.
Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб. При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес.
Ако разгледаме лицето
на
кокошката и
на
човека
, има огромна разлика.
На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г. За да извърви един градус се изискват 25 000 години. Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине пътя от 1800, т.е. да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред.
към текста >>
Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими
на
човека
, за да измине пътя от 1800, т.е.
Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г. За да извърви един градус се изискват 25 000 години.
Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими
на
човека
, за да измине пътя от 1800, т.е.
да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред. Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред. Ще ви представя още един факт - задните крака на коня (и въобще млекопитаещите) по устройството приличат на ръцете на човека, а предните им крака приличат на краката на човека. Как е станало това разместване?
към текста >>
Ще ви представя още един факт - задните крака
на
коня (и въобще млекопитаещите) по
устройството
приличат
на
ръцете
на
човека
, а предните им крака приличат
на
краката
на
човека
.
За да извърви един градус се изискват 25 000 години. Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине пътя от 1800, т.е. да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред. Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред.
Ще ви представя още един факт - задните крака
на
коня (и въобще млекопитаещите) по
устройството
приличат
на
ръцете
на
човека
, а предните им крака приличат
на
краката
на
човека
.
Как е станало това разместване? Задните крака на коня са като ръцете на човека, понеже интелигентността на коня е в опашката, към задните крака. Опашката е свързана с гръбначния мозък. Всички млекопитаещи мислят повече със своя гръбначен мозък, отколкото с главата си, затова и интелигентността им е към опашката. Но там е и тяхното нещастие.
към текста >>
Задните крака
на
коня са като ръцете
на
човека
, понеже интелигентността
на
коня е в опашката, към задните крака.
да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред. Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред. Ще ви представя още един факт - задните крака на коня (и въобще млекопитаещите) по устройството приличат на ръцете на човека, а предните им крака приличат на краката на човека. Как е станало това разместване?
Задните крака
на
коня са като ръцете
на
човека
, понеже интелигентността
на
коня е в опашката, към задните крака.
Опашката е свързана с гръбначния мозък. Всички млекопитаещи мислят повече със своя гръбначен мозък, отколкото с главата си, затова и интелигентността им е към опашката. Но там е и тяхното нещастие. Приемете и това като една от многото хипотези, които имате. И ако е вярно, то въпреки вашето резервиране ще си остане вярно.
към текста >>
Главата
на
човека
не се цени по големината, но затова че е израз
на
Божественото начало.
Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал. Какво верую е това? Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност.
Главата
на
човека
не се цени по големината, но затова че е израз
на
Божественото начало.
И всичкото щастие на човека зависи от неговата глава, където са поместени центровете на всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите на всички действия. От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в човека, което има централното си седалище в главата и клетките в организма. Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести. В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония. Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка.
към текста >>
И всичкото щастие
на
човека
зависи от неговата глава, където са поместени центровете
на
всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите
на
всички действия.
Какво верую е това? Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност. Главата на човека не се цени по големината, но затова че е израз на Божественото начало.
И всичкото щастие
на
човека
зависи от неговата глава, където са поместени центровете
на
всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите
на
всички действия.
От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в човека, което има централното си седалище в главата и клетките в организма. Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести. В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония. Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка. Не, от мислене човек не се побърква.
към текста >>
От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в
човека
, което има централното си седалище в главата и клетките в организма.
Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност. Главата на човека не се цени по големината, но затова че е израз на Божественото начало. И всичкото щастие на човека зависи от неговата глава, където са поместени центровете на всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите на всички действия.
От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в
човека
, което има централното си седалище в главата и клетките в организма.
Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести. В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония. Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка. Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му.
към текста >>
Когато клетките работят в хармония със съзнанието
на
човека
, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието
на
човека
, тогава се раждат всички болести.
Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност. Главата на човека не се цени по големината, но затова че е израз на Божественото начало. И всичкото щастие на човека зависи от неговата глава, където са поместени центровете на всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите на всички действия. От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в човека, което има централното си седалище в главата и клетките в организма.
Когато клетките работят в хармония със съзнанието
на
човека
, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието
на
човека
, тогава се раждат всички болести.
В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония. Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка. Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата.
към текста >>
А човешкият характер, това е външната страна
на
човека
, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него.
Има много такива факти. Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия. Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията. Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер.
А човешкият характер, това е външната страна
на
човека
, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него.
И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото. В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят. Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър. Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота.
към текста >>
И когато обичаш
човека
, ще намериш една отличителна черта, която да обичаш и тази черта ще се предаде и
на
теб.
Обективно е да обичаш някого, но този, когото ще обичаш гледай да има красиво лице, да бъде здрав и краката му да не са деформирани. Защото всеки човек, когото обичате непременно ще ви предаде някои от своите качества. Любовта в този смисъл е опасна. И когато обичате разни животни като животни, вие придобивате техните характерни черти. Затова, като обичате животните, не ги обичайте като животни, а като проява на Великата Разумност.
И когато обичаш
човека
, ще намериш една отличителна черта, която да обичаш и тази черта ще се предаде и
на
теб.
Никога не обичайте един човек със стиснати устни. Никога не обичайте човек с много дебели вежди, понеже е краен сметкаджия. Обичайте хора, на които веждите са тънки, но гледайте пръстите им да не са конусообразни. Такива хора лесно се изскубват и имат съвсем фантастични схващания за живота. Ако пръстите са заострени, а главата е добре устроена, това е спасително положение.
към текста >>
Три неща са необходими
на
човека
, за да излезе от областта
на
противоречията: трябва да обича доброто; трябва да обича знанието; трябва да обича свободата.
Никога не обичайте един човек със стиснати устни. Никога не обичайте човек с много дебели вежди, понеже е краен сметкаджия. Обичайте хора, на които веждите са тънки, но гледайте пръстите им да не са конусообразни. Такива хора лесно се изскубват и имат съвсем фантастични схващания за живота. Ако пръстите са заострени, а главата е добре устроена, това е спасително положение.
Три неща са необходими
на
човека
, за да излезе от областта
на
противоречията: трябва да обича доброто; трябва да обича знанието; трябва да обича свободата.
Човек трябва да обича в света. Под обич разбирам където и да си, да намериш един предмет да го обичаш - човек, животно, растение, извор и като ги видиш, изпрати им по една хубава мисъл. Това нищо няма да ви струва. Като живее по този начин, като праща навсякъде добри мисли и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички пътища и методи на разумния живот. Тъй както земеделецът, за да има резултат, трябва да знае кога да сее, трябва да знае как да сее и трябва да познава естеството на почвата, в която сее.
към текста >>
Същото е и в живота
на
човека
.
Човек трябва да обича в света. Под обич разбирам където и да си, да намериш един предмет да го обичаш - човек, животно, растение, извор и като ги видиш, изпрати им по една хубава мисъл. Това нищо няма да ви струва. Като живее по този начин, като праща навсякъде добри мисли и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички пътища и методи на разумния живот. Тъй както земеделецът, за да има резултат, трябва да знае кога да сее, трябва да знае как да сее и трябва да познава естеството на почвата, в която сее.
Същото е и в живота
на
човека
.
Преди всичко има определено време, когато трябва да бъде заченат човек, за да могат да потекат в него жизнените сокове и да даде плод в живота си. А сега хората се зачеват безразборно и оттам целият им живот е безразборен и безплоден. За да се роди един талант, гений или светия си има точно определено време, когато трябва да бъде заченат. Навсякъде и за всичко човек трябва да избира времето. И когато постъпва в училище, за да завърши успешно, трябва да избере времето кога да постъпи в училището.
към текста >>
Затова, който иска да влезе в пътя
на
щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую
на
Любовта, в което човек ще гледа
на
човека
като
на
брат, в когото Бог се проявява.
Следователно, онзи който иска да бъде ученик на Христа, да бъде ученик на великата окултна школа, трябва да обича живота, трябва да обича учението и трябва да обича свободата. Такъв човек дори да заема най-ниското положение, той ще се повдигне. Това, което може да ви повдигне е Любовта, учението и свободата. Любовта, чрез която може да се прояви живота; Мъдростта, чрез която може да се прояви знанието и Истината, в която да се прояви свободата. Това е път за реализиране на човешкото щастие.
Затова, който иска да влезе в пътя
на
щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую
на
Любовта, в което човек ще гледа
на
човека
като
на
брат, в когото Бог се проявява.
Това е новата идея, която сега се подема в света. По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г.
към текста >>
52.
ИЗУЧАВАНЕТО НА ТЯЛОТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като ученици вие трябва да имате предвид, че истинската наука започва с умението
на
човека
да владее движенията си, да бъде
• 556 • Изучаването на тялото като метод за работа на ученика.
Като ученици вие трябва да имате предвид, че истинската наука започва с умението
на
човека
да владее движенията си, да бъде
господар на тялото си. Ако човек не знае как е създадено неговото тяло, какво е предназначението му и ако не може да се справи със силите, нищо не може да постигне. Ученикът трябва да знае какво е предназначението на неговото сърце, свързано с Астралния свят, на неговия ум, свързан с Менталния свят, и на неговия разум, свързан с Причинния свят.
към текста >>
Физическото тяло
на
човека
е ключ, с който могат да се разрешават
силите, нищо не може да постигне. Ученикът трябва да знае какво е предназначението на неговото сърце, свързано с Астралния свят, на неговия ум, свързан с Менталния свят, и на неговия разум, свързан с Причинния свят. С други думи казано, ако човек не разбира земните неща, как ще разбере небесните, т. е. отвлечените.
Физическото тяло
на
човека
е ключ, с който могат да се разрешават
всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представят основа на бъдещето. Доколко е учен човек познаваме по това доколко той разбира своето тяло. Не е въпрос да отдаде човек всичкото си време на тялото, но важно е
към текста >>
Същественото за
човека
е неговото тяло.
Мнозина религиозни и светски хора търсят спасението си извън себе си. Те не знаят, че за да дойде до положението да придобие известни знания, човек трябва да работи върху своя ум, да го развива, да разработва сърцето си да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Същевременно той трябва да стане господар на силите, които работят в него. Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си. Човек трябва да стане собственик на тялото си, какъвто още не е.
Същественото за
човека
е неговото тяло.
Ако може да стане собственик на тялото си, той ще стане собственик и на нещата вън от себе си. Хората обичат тялото си, искат да живеят дълги години в него, но още не са станали негови собственици. Човек трябва да има правилни отношения към тялото си, също така трябва да има правилни отношения към своята душа,т. нар. Първична монада. За да разбере душата си, човек трябва да пази и познава тялото си.
към текста >>
Следователно каквато е душата
на
човека
, такова ще бъде и тялото му.
Тялотое обективен израз на душата, затова всяка окултна тренировка трябва да почне от тялото, да завладее човек всичките му силии да ги подчини на разумната воля. Без това човек ще има малки резултати в своята работа. За да придобие всичко, каквото желае – красота, знание, здраве и прочее, човек трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на тялото си. Ако отдели живота на тялото от живота на душата си, той не може да бъде красив, здрав и силен, не може да има никакви постижения. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата.
Следователно каквато е душата
на
човека
, такова ще бъде и тялото му.
Затова първата задача на ученика е да изучава своето тяло. Това значи да изучава функциите на своите външни и вътрешни органи, както и положението, което те трябва да заемат. Като знаете функциите на мозъка, обърнете внимание и на положението, което трябва да има главата. Дръжте главата си винаги права, защото така давате възможност на теченията или енергиите, които идват от Слънцето,да минават свободно през белите дробове. Не държите ли главата си права, слънчевите течения не могат да минават през белите дробове, вследствие на което човек нарушава здравословното състояние на организма си.
към текста >>
Отрицателните сили в
човека
събуждат отрицателни прояви – съмнение, недоволство, завист, омраза, които не са нищо
правилно, поставете като методи в живота си пеенето и работата. Като пее и работи, човек помага за развиване и усъвършенстване на своите дарби. Щом не пее и не работи, той се натъква на отрицателните сили на Природата и загубва всичко, което е вложено в него.
Отрицателните сили в
човека
събуждат отрицателни прояви – съмнение, недоволство, завист, омраза, които не са нищо
друго, освен паразити за човешкия ум и за човешкото сърце. Като паразити те изсмукват всички жизнени сокове на неговия организъм и го изсушават. Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Като ученици вие трябва да започнете да изучавате функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си.
към текста >>
Като знае
устройството
на
своите органи и системи и техните функции, човек познава и проявите
на
Природата.
друго, освен паразити за човешкия ум и за човешкото сърце. Като паразити те изсмукват всички жизнени сокове на неговия организъм и го изсушават. Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Като ученици вие трябва да започнете да изучавате функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си.
Като знае
устройството
на
своите органи и системи и техните функции, човек познава и проявите
на
Природата.
Така човек ще познае и силите, които крие в себе си. Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел.
към текста >>
Първата задача
на
човека
е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и
на
какви закони се подчиняват те.
Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Като ученици вие трябва да започнете да изучавате функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите органи и системи и техните функции, човек познава и проявите на Природата. Така човек ще познае и силите, които крие в себе си.
Първата задача
на
човека
е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и
на
какви закони се подчиняват те.
Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел. ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел. ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в човека.
към текста >>
ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в
човека
.
Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел. ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел.
ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в
човека
.
Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел или на симпатичната нервна система. За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално белите дробове. За да функционират стомахът и белите дробове правилно, човек трябва да знае как да се храни и как да диша. Правило е човек даяде, когато е гладен. Той трябва да пристъпва към хранене само тогава, когато е събудено в него специфичното чувство за ядене.
към текста >>
53.
МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
обработени и приложени, улесняват пътя
на
човека
.
Който може да разрешава мъчнотиите си правилно, той има знание, той живее в Светлина. Ако няма знания, човек живее в тъмнина. Не е въпрос за многото знания. Малко знания, но добре
обработени и приложени, улесняват пътя
на
човека
.
Любовта е подтик, Сила, а Знанието – Светлина, която улеснява движението на тази Сила. Ако няма Сила и Светлина, човек е подобен на слепец. Любовта и Знанието са мощни сили, които направляват човешкия живот. Без тях Животът няма никакви постижения.
към текста >>
Щом силите в
човека
престанат да действат, той трябва да чака дълго време,
Щом имате Знание, можете да проявите Любовта си правилно. Знанието е Светлина, Слънце за вашия живот. Щом Слънцето престане да грее, ще зам- ръзнете. Замръзването е спиране действието на силите.
Щом силите в
човека
престанат да действат, той трябва да чака дълго време,
докато Слънцето изгрее отново и го стопли. Топлината движи телата, Светлината определя посоката им, а Любовта ги подтиква. Да се върнем към въпроса за отличителната черта на Специалния клас. Все трябва да има една черта, по която Специалният клас се отличава от Общия.
към текста >>
Ако умът, сърцето и волята
на
човека
не са свободни, все едно, че е женен. Жененият
Това е много естествено. Какъв ученик ще бъде този, който, едва постъпил в училището, мисли за женене. Докато не свърши гимназия и уни- верситета, ученикът не може да мисли за женене. Същото се отнася и до учениците на Специалния клас – докато не свършите курса на Специалния клас, вие не може да се жените.
Ако умът, сърцето и волята
на
човека
не са свободни, все едно, че е женен. Жененият
човек не може да учи като неженения. Той е вързан, не може да върши специални работи. Като ученици на Специалния клас вие излязохте от едно и също пристанище – на девствеността, на младостта. Сега всички отивате към едно и също пристанище – на възмъжаването и на старостта. Много време ще мине докато стигнете на това пристанище.
към текста >>
Обикновеният и гениалният човек външно могат да си приличат, но вътрешно се различават по
устройството
на
клетките,
на
тъканите, по състава
на
кръвта си и т. н.
че знае нещо, а всъщност не е дошъл до истинското положително знание. Който е придобил това знание, само той различава обик- новения учител от Великия Учител. Само той знае кой човек е талантлив, кой – гениален, кой – светия и кой – мистик. Разликата не е външна.
Обикновеният и гениалният човек външно могат да си приличат, но вътрешно се различават по
устройството
на
клетките,
на
тъканите, по състава
на
кръвта си и т. н.
Като ученици на Специалния клас вие трябва да изучавате законите, с които да направите мисълта си пластична, а чувствата си – устойчиви. Това се постига чрез регулиране на нервната система и подобряване на кръвообращението. Ученикът трябва да работи върху себе си, да стане господар на своите мисли и чувства.
към текста >>
Животът учи
човека
Да мисли и да чувства право, това значи човек да живее добре. Следователно да живее човек добре, това е задача не само на учениците на Специалния клас, но на всички хора. В този смисъл всички хора са ученици на Специалния клас, който е в самия Живот.
Животът учи
човека
да се изявява правилно. Човек се учи да живее правилно от самия Живот – неговия неразделен учител. За да живеете добре, пазете следното правило: никога не разваляйте отношенията си с Първата Причина, т. е. със Слънцето на вашата душа.
към текста >>
Силната светлина е в състояние да ослепи
човека
, а голямата сладост, като тази
на
захарина, може да разстрои стомаха му.
Всеки се стреми към това знание, но то не се постига лесно. Ако някой го придобие преждевременно, ще се натъкне на големи противоречия. Какво по-голямо противоречие може да очаквате от силната светлина и голямата сладост?
Силната светлина е в състояние да ослепи
човека
, а голямата сладост, като тази
на
захарина, може да разстрои стомаха му.
За да се избягнат тези неестествени положения, тези, които ръководят човечеството, са създали известни правила за живеене. Учениците, които не разбират тези правила, ги превръщат в букаи на собствените си ръце и крака. Техният ум е стеснен от тези правила до такава степен, че се намират като в затвор. За да се справи с ограниченията и противоречията в Живота, човек трябва да има съзнание за Божественото Начало в себе си. Формулата, която ви дадох: “Аз съм Добро, Аз съм Истина”, има отношение към Божественото в човека, към Разумното, Великото
към текста >>
Формулата, която ви дадох: “Аз съм Добро, Аз съм Истина”, има отношение към Божественото в
човека
, към Разумното, Великото
Силната светлина е в състояние да ослепи човека, а голямата сладост, като тази на захарина, може да разстрои стомаха му. За да се избягнат тези неестествени положения, тези, които ръководят човечеството, са създали известни правила за живеене. Учениците, които не разбират тези правила, ги превръщат в букаи на собствените си ръце и крака. Техният ум е стеснен от тези правила до такава степен, че се намират като в затвор. За да се справи с ограниченията и противоречията в Живота, човек трябва да има съзнание за Божественото Начало в себе си.
Формулата, която ви дадох: “Аз съм Добро, Аз съм Истина”, има отношение към Божественото в
човека
, към Разумното, Великото
начало в него, което е произлязло от Бога. Тъй щото, когато кажете “Аз”, разбирайте Божественото в себе си. Само Божественото включва Доброто, което произлиза от Любовта и Истината, което произлиза от Мъдростта. Който носи Доброто и Истината в себе
към текста >>
Много условия определят срещата
на
човека
с Бога.
Напредналите Същества външно мълчат, а вътрешно говорят. Обикновените хора постъпват точно обратно: отвън говорят, а вътрешно мълчат. На времето Бог говори на Мойсея по един начин, днес ще му говори по друг начин. Не се знае, може днес и да не му говори. Не е лесно да говори човек с Бога и да Го види, но и мъчно не е.
Много условия определят срещата
на
човека
с Бога.
Има напреднали Същества, които с хиляди години очакват да чуят гласа на Бога и да Го видят, но не могат. Въпреки това те все повече се развиват и усъвършенстват. Други пък с малки усилия успяват да Го видят и чуят, но още не са придобили съвършенство. Божествените закони са необятни, неизследими са Неговите пътища.
към текста >>
Днес хората наричат фактите “истина”, но Истината носи Свобода, а пък фактът не освобождава
човека
.
Не мислете, че противоречията ще изчезнат от света. Каквото и да правите, не можете да ги избегнете. Докато човек не се роди от Дух и вода, той не може да разбере Истината. Щом не е придобил Истината, той не може да се освободи от противоречията.
Днес хората наричат фактите “истина”, но Истината носи Свобода, а пък фактът не освобождава
човека
.
Докато не изучава нещата външно и вътрешно, докато не живее в душата си, човек не може да влезе в Правия път. Докато не излезе от пашкула, той не може да се развива. Докато не влезе в училището, той не може да учи. Под думата “училище”, ние разбираме Училището на Природата – Божественото училище. Молете се Природата да отвори вратите си за вас, да ви говори и да й отговаряте, да я слушате и да ви слуша.Това значи да работите с многократните процеси на знанието и да бъдете ученици на Специалния клас.
към текста >>
54.
СВЕТЛИНАТА И ТОПЛИНАТА КАТО МЕТОДИ ЗА СПРАВЯНЕ С ПРОТИВОРЕЧИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато говорим за влиянието
на
Светлината и Топлината върху
човека
, ние имаме предвид какво количество Светлина и Топлина
Светлината и Топлината са тясно свързани. Когато Светлината се явява, и Топлината дохожда. Под влиянието на тези сили цветята растат, плодоветезреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението в света. Дето има движение, има и Живот.
Когато говорим за влиянието
на
Светлината и Топлината върху
човека
, ние имаме предвид какво количество Светлина и Топлина
приема той. Това зависи от устройството на главата и нейната дължина и широчина. От Светлината и Топлината, които приема човек, зависи устройството на целия организъм, на цялото тяло. Като мисли за Светлината и Топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си,
към текста >>
Това зависи от
устройството
на
главата и нейната дължина и широчина.
Под влиянието на тези сили цветята растат, плодоветезреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението в света. Дето има движение, има и Живот. Когато говорим за влиянието на Светлината и Топлината върху човека, ние имаме предвид какво количество Светлина и Топлина приема той.
Това зависи от
устройството
на
главата и нейната дължина и широчина.
От Светлината и Топлината, които приема човек, зависи устройството на целия организъм, на цялото тяло. Като мисли за Светлината и Топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си. Това е много естествено.
към текста >>
човек, зависи
устройството
на
целия организъм,
на
цялото тяло.
Дето има движение, има и Живот. Когато говорим за влиянието на Светлината и Топлината върху човека, ние имаме предвид какво количество Светлина и Топлина приема той. Това зависи от устройството на главата и нейната дължина и широчина. От Светлината и Топлината, които приема
човек, зависи
устройството
на
целия организъм,
на
цялото тяло.
Като мисли за Светлината и Топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си. Това е много естествено.
към текста >>
55.
Важността на физическото тяло
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като ученици вие трябва да се стремите към
преустройство
на
своето физическо тяло – да бъде здраво, силно, пречистено.
• 722 • Важността на физическото тяло.
Като ученици вие трябва да се стремите към
преустройство
на
своето физическо тяло – да бъде здраво, силно, пречистено.
С това тяло вие ще постигнете не само физическите си желания, но и духовните и умствените. Щом постигнете желанията си по един разумен начин, вие ще осмислите живота си. Когато координира силите на своя организъм, човек може да стане богат, силен, учен. Той може да приложи силите си и в трите свята. Да е организирал човек силите си, това значи да е постигнал пълнолетието си.
към текста >>
Истинският морал се определя от вътрешния стимул
на
човека
.
Щом постигнете желанията си по един разумен начин, вие ще осмислите живота си. Когато координира силите на своя организъм, човек може да стане богат, силен, учен. Той може да приложи силите си и в трите свята. Да е организирал човек силите си, това значи да е постигнал пълнолетието си. Докато стане пълнолетен, човек трябва да работи, да създаде условия в себе си за обогатяване на своето сърце и на своя ум.
Истинският морал се определя от вътрешния стимул
на
човека
.
Стимулът му пак се определя от физическото му тяло, както и от силите, които работят в него. Истински морален човек е онзи, който има здраво тяло, добре мебелирано, т. е. с добри чувства и добра вътрешна инсталация, за да се отоплява и осветява добре.
към текста >>
56.
2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всеки един от тези 12 знака
на
зодиака носи специфични сили и условия и създава форми със специфично
устройство
и качество.
Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея - сиреч между тропика на Рака на север и тропика на Козирога. На юг еклиптиката е видимият път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути. Точките на пресичането се наричат равноденствени точки. Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8-9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие. Тези 12 деления на въображаемия небесен кръг се наричат знаци на зодиака и всеки от тях обгръща по 30 градуса, а целият кръг се нарича зодиак, зодиакален или жизнен кръг.
Всеки един от тези 12 знака
на
зодиака носи специфични сили и условия и създава форми със специфично
устройство
и качество.
Слънцето с видимото си движение през зодиака всеки ден изминава приблизително по един градус и за една година препрожда целия зодиак. За един месец Слънцето изминава 30 градуса, или един зодиакален знак. Всъщност знаците се явяват като поляризация на слънчевата енергия и представляват зони на астрална енергия, а пренесени в човека, човешкото тяло - потенциалните скрити качества на човешкия организъм, задействани от дейността на планетите, които също така представляват поляризация на слънчевата енергия, но вече в дейно състояние. Според астрологията зодиакалните знаци представляват тялото. Слънцето - духа на човека, Луната - душата, а петте планети представят петте чувства, които човек има.
към текста >>
Всъщност знаците се явяват като поляризация
на
слънчевата енергия и представляват зони
на
астрална енергия, а пренесени в
човека
, човешкото тяло - потенциалните скрити качества
на
човешкия организъм, задействани от дейността
на
планетите, които също така представляват поляризация
на
слънчевата енергия, но вече в дейно състояние.
Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8-9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие. Тези 12 деления на въображаемия небесен кръг се наричат знаци на зодиака и всеки от тях обгръща по 30 градуса, а целият кръг се нарича зодиак, зодиакален или жизнен кръг. Всеки един от тези 12 знака на зодиака носи специфични сили и условия и създава форми със специфично устройство и качество. Слънцето с видимото си движение през зодиака всеки ден изминава приблизително по един градус и за една година препрожда целия зодиак. За един месец Слънцето изминава 30 градуса, или един зодиакален знак.
Всъщност знаците се явяват като поляризация
на
слънчевата енергия и представляват зони
на
астрална енергия, а пренесени в
човека
, човешкото тяло - потенциалните скрити качества
на
човешкия организъм, задействани от дейността
на
планетите, които също така представляват поляризация
на
слънчевата енергия, но вече в дейно състояние.
Според астрологията зодиакалните знаци представляват тялото. Слънцето - духа на човека, Луната - душата, а петте планети представят петте чувства, които човек има. Дванадесетте знака на зодиака, както видяхме, са разпределени между четирите елемента и така получаваме четири групи, знаци, които в астрологията се наричат триъгълници или тригони. Във всеки тригон имаме по три знака, принадлежащи към един и същ елемент и имащи общи качества помежду си. И така, имаме четири тригона - огнен, въздушен, земен и воден, всеки от които съдържа по три знака.
към текста >>
Слънцето - духа
на
човека
, Луната - душата, а петте планети представят петте чувства, които човек има.
Всеки един от тези 12 знака на зодиака носи специфични сили и условия и създава форми със специфично устройство и качество. Слънцето с видимото си движение през зодиака всеки ден изминава приблизително по един градус и за една година препрожда целия зодиак. За един месец Слънцето изминава 30 градуса, или един зодиакален знак. Всъщност знаците се явяват като поляризация на слънчевата енергия и представляват зони на астрална енергия, а пренесени в човека, човешкото тяло - потенциалните скрити качества на човешкия организъм, задействани от дейността на планетите, които също така представляват поляризация на слънчевата енергия, но вече в дейно състояние. Според астрологията зодиакалните знаци представляват тялото.
Слънцето - духа
на
човека
, Луната - душата, а петте планети представят петте чувства, които човек има.
Дванадесетте знака на зодиака, както видяхме, са разпределени между четирите елемента и така получаваме четири групи, знаци, които в астрологията се наричат триъгълници или тригони. Във всеки тригон имаме по три знака, принадлежащи към един и същ елемент и имащи общи качества помежду си. И така, имаме четири тригона - огнен, въздушен, земен и воден, всеки от които съдържа по три знака. Знаците на огнения тригон или огнения елемент се наричат Овен, Лъв и Стрелец и се намират помежду си на по 120 градуса, което е един хармоничен аспект в астрологията. Астрологическите знаци на трите огнени знаци са: Овен , Лъв и Стрелец .
към текста >>
Овен, Лъв и Стрелец, които имат отношение към трите свята в
човека
и природата - умствения, духовния и физическия или волевия.
Огънят е горещ и сух. Тези качества се предават и на онези типове, които се явяват като израз на тази творческа енергия. Огънят дава специфични морфологични и психологични белези, които са проява на качествата на този елемент. Огненият елемент дава холеричния темперамент.* Това са общи качества на огнения тригон. Той, казахме, има три проявления:
Овен, Лъв и Стрелец, които имат отношение към трите свята в
човека
и природата - умствения, духовния и физическия или волевия.
Овенът има отношение към умствения свят и гореспоменатите характеристики на огъня при него се проявяват като умствени качества. Хората, които се намират под негово влияние, са активни, подвижни, деятелни, с прогресивен ум и сил- но подчертан Аз. Те са крайно независими и амбициозни, идеалисти, хора на мисълта и плановете. Обичат да ръководят, да направляват, да дават тон на нещата. Обичат да господстват, но самите те не понасят чужда власт, не могат да търпят чуждо мнение.
към текста >>
Така че трите знака
на
огъня са свързани с ума, сърцето и волята
на
човека
.
У типовете на Лъва има голямо самосъзнание, мъжественост и смелост. Третият знак на огъня е Стрелец, който се явява като резултат от преплитането на другите два знака - взаимодействието между ума и сърцето - той е външен израз на двете. Тези хора са също така импулсивни и деятелни, но у тях няма онези крайности в импулсивността на ума като при Овена и екзалтациите на сърцето като при Лъва. Те са умерени, сдържани, дисциплинирани и следствие на това могат да владеят и други хора - затова между тях се явяват социални водители и военачалници. Те не са хора с дълбок ум и с широко сърце, но са делови, волеви и осъществяват това, което другите проектират.
Така че трите знака
на
огъня са свързани с ума, сърцето и волята
на
човека
.
Същото може да се каже и за знаците от другите тригони. Тригонът на въздуха представя Запада. Въздушният елемент е положителен, мъжки. Той има отношение към социалния, политическия и духовния живот на човека. Дава една широка и дълбока мисъл, способна да проникне в тайните на синтетичното знание.
към текста >>
Той има отношение към социалния, политическия и духовния живот
на
човека
.
Те не са хора с дълбок ум и с широко сърце, но са делови, волеви и осъществяват това, което другите проектират. Така че трите знака на огъня са свързани с ума, сърцето и волята на човека. Същото може да се каже и за знаците от другите тригони. Тригонът на въздуха представя Запада. Въздушният елемент е положителен, мъжки.
Той има отношение към социалния, политическия и духовния живот
на
човека
.
Дава една широка и дълбока мисъл, способна да проникне в тайните на синтетичното знание. Този тригон можем да го наречем тригон на знанието, науката и изкуствата. Качествата на въздуха бяха, както видяхме, горещина и влажност. Те са основата, върху която се проявява сангвиничният темперамент, това са хора с топла и буйна кръв. Чрез първия знак на въздуха - Близнаци, ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализа.Той ни опознава с външния свят - развива конкретния ум, наблюдателните способности.
към текста >>
Водата е влажна и студена и в
човека
създава флегматичния темперамент.
Тригонът на водата символизира Юга и е противоположен на студения Север. Той е, който разтопява ледовете - това е силата, която от твърдото прави течно. „Това е обновлението на кристала под друга форма и възкресения от смърт в живот” - както казва един от херметичните философи. Тригонът на водата - казва същият философ, означава постоянно усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство. Водата постоянно се стреми към равновесие.
Водата е влажна и студена и в
човека
създава флегматичния темперамент.
Тя е негативна, пасивна и възприемаща. Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаността към живота, а оттам и желание за безсмъртие, „което, комбинирано със знанието, тайната на пола - раждането и възраждането - извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствания и материални въплъщения чрез съединението със своята половина” - казва същият херметичен философ. Вторият знак на водата - Скорпион, може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постепенно се превръща в пара. Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата се превръща в голяма активност.
към текста >>
Когато у
човека
преобладава този принцип, неговата дейност е насочена предимно в обективния, широкия живот.
Дванадесетте знака на зодиака показват скритите качества на организма, а планетите представят активни сили, пробуждащи скритите свойства на знаците. От взаимодействието на тези два рода сили - на планетите и на знаците, се пораждат различни резултати във външния живот. *** Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците астролозите ги разделят на два вида групи - според елемента, към който принадлежат, това са четирите тригона, и според динамичното им проявление, където във всяка група влизат по 4 знака, те образуват три квадрата с по 4 знака. Казах по-рано, че елементите огън и въздух са активни, творчески и представят мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект външния, обективен живот.
Когато у
човека
преобладава този принцип, неговата дейност е насочена предимно в обективния, широкия живот.
Земният и водният тригон са пасивни, негативни и представят женския, мекия, формиращия принцип, който има отношение предимно към вътрешния живот на човека. Въз основа на това и знаците се разпределят на мъжки и женски според тригоните, към които спадат. Така например Овен - първият знак от зодиака, е мъжки; вторият знак Телец, който е към земния тригон, е женски. Третият знак - Близнаци, е мъжки, защото принадлежи към тригона на въздуха, който е мъжки. И така се редуват последователно мъжки, женски, като последният знак Риби е женски, понеже принадлежи на водния тригон, който е женски.
към текста >>
Земният и водният тригон са пасивни, негативни и представят женския, мекия, формиращия принцип, който има отношение предимно към вътрешния живот
на
човека
.
От взаимодействието на тези два рода сили - на планетите и на знаците, се пораждат различни резултати във външния живот. *** Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците астролозите ги разделят на два вида групи - според елемента, към който принадлежат, това са четирите тригона, и според динамичното им проявление, където във всяка група влизат по 4 знака, те образуват три квадрата с по 4 знака. Казах по-рано, че елементите огън и въздух са активни, творчески и представят мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект външния, обективен живот. Когато у човека преобладава този принцип, неговата дейност е насочена предимно в обективния, широкия живот.
Земният и водният тригон са пасивни, негативни и представят женския, мекия, формиращия принцип, който има отношение предимно към вътрешния живот
на
човека
.
Въз основа на това и знаците се разпределят на мъжки и женски според тригоните, към които спадат. Така например Овен - първият знак от зодиака, е мъжки; вторият знак Телец, който е към земния тригон, е женски. Третият знак - Близнаци, е мъжки, защото принадлежи към тригона на въздуха, който е мъжки. И така се редуват последователно мъжки, женски, като последният знак Риби е женски, понеже принадлежи на водния тригон, който е женски. Така виждаме как във великия космичен ритмус се проявяват и двата творчески принципа на Битието - мъжкият и женският.
към текста >>
Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху
човека
или - както се казва - според динамичните им свойства, знаците се разпределят
на
три групи от по четири знака, тоест образуват 3 кръста, които показват проявлението
на
четирите елемента в трите свята.
Това е великият ритмус на Космоса, който минава в своето движение през дванадесет фази, които астрологията нарича 12 знака на зодиака, всеки от които носи специфични условия и енергии. И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в долините. Така един човек, роден под негативни знаци, е роден в съвсем различни космични условия от този, който се е появил под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение. ***
Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху
човека
или - както се казва - според динамичните им свойства, знаците се разпределят
на
три групи от по четири знака, тоест образуват 3 кръста, които показват проявлението
на
четирите елемента в трите свята.
Тези три групи знаци носят следните названия в астрологията: кардинални (главни или ъглови), неподвижни и подвижни (общи). Кардиналните знаци са тези, които определят четирите посоки на света и са точките, от които започват четирите годишни времена. Това са Овен, Рак, Везни и Козирог. Овен е знак на пролетното равноденствие, с който започва пролетта, началото на годината, на жизнения кръг. Рак е знак, в който Слънцето стига най-високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи - 22 юни, когато започва лятото.
към текста >>
Повече от планетите във водни знаци правят
човека
негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с присъщата му болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм.
Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, ге правят ровения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - холеричен темперамент с присъщата му сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, човекът е даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен има санг виничен темперамент с изтънчена артистичност п вдъхновение.
Повече от планетите във водни знаци правят
човека
негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с присъщата му болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм.
Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив - има меланхоличен темперамент. Знаците на огъня дават всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа. Знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни, мечтателни; знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин:
към текста >>
57.
7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Астрологията си има специални език и азбука,
на
които ни разкрива тайните
на
Космоса, отразени в
човека
.
7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ
Астрологията си има специални език и азбука,
на
които ни разкрива тайните
на
Космоса, отразени в
човека
.
Астрологичната азбука има четири вида или четири групи букви, а именно - зодиакалните знаци, планетите, домовете и аспектите. Досега говорихме за зодиакалните знаци, планетите и техните съотношения. Сега ще разгледаме учението за домовете и след това аспектите. След като проучим и тези два вида букви, можем да кажем, че вече сме изучили азбуката на астрологията. След това ще трябва да проучим законите, по които се съчетават тези букви, за да получим цели думи, изречения и изложения.
към текста >>
От това кой знак или коя планета се намират или действат в даден дом зависи и проявата
на
човека
в съответната област или сфера
на
живота.
Понеже за различните части на Земята в един и същ момент изгряват различни знаци. И второ, тази система на домовете ни помага да преценим силата на известно космично влияние за дадено място и време. Тази промяна в проявленията на космичните влияния се обуславя всъщност от околоосното движение на Земята, което в астрологията се взима под внимание с въвеждане системата на домовете. Така че домовете представят деления на пространството, което обгръща Земята и в което се движат знаците и планетите и ни предават своето влияние. Всеки дом представя специфична област или сфера от живота.
От това кой знак или коя планета се намират или действат в даден дом зависи и проявата
на
човека
в съответната област или сфера
на
живота.
Така например, ако в мига на раждането на изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи физическата структура, характера, темперамента и предразположенията на човека. Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгряват знакът Козирог и Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция и един меланхоличен, студен темперамент.
към текста >>
Така например, ако в мига
на
раждането
на
изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи физическата структура, характера, темперамента и предразположенията
на
човека
.
И второ, тази система на домовете ни помага да преценим силата на известно космично влияние за дадено място и време. Тази промяна в проявленията на космичните влияния се обуславя всъщност от околоосното движение на Земята, което в астрологията се взима под внимание с въвеждане системата на домовете. Така че домовете представят деления на пространството, което обгръща Земята и в което се движат знаците и планетите и ни предават своето влияние. Всеки дом представя специфична област или сфера от живота. От това кой знак или коя планета се намират или действат в даден дом зависи и проявата на човека в съответната област или сфера на живота.
Така например, ако в мига
на
раждането
на
изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи физическата структура, характера, темперамента и предразположенията
на
човека
.
Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгряват знакът Козирог и Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция и един меланхоличен, студен темперамент. Ако в мига на раждането на някое дете Слънцето и Юпитер са били не на изгрева, а на зенита, както казват астролозите, на меридиана или - както го наричат още - медиум цели (МС), тогава вече те ще имат друго влияние.
към текста >>
Така пътят
на
Слънцето през небесната сфера представя пътя
на
човека
през живота.
Така че различните знаци и планети, поставени в различните домове на хороскопа, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да са известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на дома, каквато е тяхната природа. В движението си през небесната сфера Слънцето има четири важни момента, които определят четирите важни посоки и играят основополагаща роля в астрологията. Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият е зенитът, най-високото положение, до което достига Слънцето; третият момент е залезът на Слънцето, след което то поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава човек.
Така пътят
на
Слънцето през небесната сфера представя пътя
на
човека
през живота.
Затова целият този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12-те зодиакални знаци. Както видяхме, тези 12 равни части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето по небесната сфера определят четири главни или кардинални точки на жизнения кръг. Те представляват върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове. Следователно имаме 12 зодиакални знака и 12 дома в хороскопа.
към текста >>
Следователно 12-те дома
на
хороскопа представят целия жизнен път
на
човека
, като четирите ъглови домове отговарят
на
четирите възрасти
на
човека
.
Но се случва и друго явление - един знак се разпростира върху два дома, като същевременно в съседния дом се събират два знака. На нашите географски ширини това явление е рядкост, но все пак се случва. А колкото се отива по на север и на юг към полюсите, това явление е по-често и даже някой път един знак заема три дома. Само на екватора домовете се покриват със знаците, тоест няма знаци, заемащи два дома, и няма домове, които заемат два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогава се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран.
Следователно 12-те дома
на
хороскопа представят целия жизнен път
на
човека
, като четирите ъглови домове отговарят
на
четирите възрасти
на
човека
.
Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния. Затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера на личността, които са свързани с това тяло. Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека. Те, заедно със знака, който изгрява, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето.
към текста >>
Затова този дом има отношение към формата
на
човека
, към неговото тяло, към характера
на
личността, които са свързани с това тяло.
А колкото се отива по на север и на юг към полюсите, това явление е по-често и даже някой път един знак заема три дома. Само на екватора домовете се покриват със знаците, тоест няма знаци, заемащи два дома, и няма домове, които заемат два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогава се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран. Следователно 12-те дома на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като четирите ъглови домове отговарят на четирите възрасти на човека. Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния.
Затова този дом има отношение към формата
на
човека
, към неговото тяло, към характера
на
личността, които са свързани с това тяло.
Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека. Те, заедно със знака, който изгрява, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита - най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Това ни показва общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в 10 дом.
към текста >>
Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот
на
човека
.
Само на екватора домовете се покриват със знаците, тоест няма знаци, заемащи два дома, и няма домове, които заемат два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогава се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран. Следователно 12-те дома на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като четирите ъглови домове отговарят на четирите възрасти на човека. Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния. Затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера на личността, които са свързани с това тяло.
Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот
на
човека
.
Те, заедно със знака, който изгрява, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита - най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Това ни показва общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в 10 дом. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на индивида.
към текста >>
Този дом ни показва амбицията
на
човека
да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи.
Те, заедно със знака, който изгрява, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита - най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Това ни показва общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в 10 дом. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на индивида.
Този дом ни показва амбицията
на
човека
да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи.
Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него. Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човек с околната среда - брак, съдружник в работата и пр. Четвъртият дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на изгрева, показва последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят.
към текста >>
Седмият дом, който отговаря
на
момента
на
залеза
на
Слънцето, ни показва третата фаза от живота
на
човека
, когато той вече е преминал през бурите и страстите
на
живота и гледа вече по-реалистично
на
него.
Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита - най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Това ни показва общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в 10 дом. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на индивида. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи.
Седмият дом, който отговаря
на
момента
на
залеза
на
Слънцето, ни показва третата фаза от живота
на
човека
, когато той вече е преминал през бурите и страстите
на
живота и гледа вече по-реалистично
на
него.
Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човек с околната среда - брак, съдружник в работата и пр. Четвъртият дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на изгрева, показва последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя, в зависимост от планетите и знака, които се намират в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това, и с владенията и собствеността на човека.
към текста >>
Четвъртият дом, който отговаря
на
онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път
на
изгрева, показва последната фаза от живота
на
човека
-
на
старостта и
на
края
на
живота.
Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на индивида. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи. Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него. Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човек с околната среда - брак, съдружник в работата и пр.
Четвъртият дом, който отговаря
на
онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път
на
изгрева, показва последната фаза от живота
на
човека
-
на
старостта и
на
края
на
живота.
Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя, в зависимост от планетите и знака, които се намират в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това, и с владенията и собствеността на човека. Така всеки един дом има свое специфично значение в битието на индивида. Дванадесетте дома в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. ***
към текста >>
Затова този дом представя, в зависимост от планетите и знака, които се намират в него, жизнените условия и възможности
на
старостта и е във връзка, освен това, и с владенията и собствеността
на
човека
.
Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него. Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човек с околната среда - брак, съдружник в работата и пр. Четвъртият дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на изгрева, показва последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят.
Затова този дом представя, в зависимост от планетите и знака, които се намират в него, жизнените условия и възможности
на
старостта и е във връзка, освен това, и с владенията и собствеността
на
човека
.
Така всеки един дом има свое специфично значение в битието на индивида. Дванадесетте дома в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот. *** Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която е във връзка със знака, който домът представя.
към текста >>
Пети и единадесети дом ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата
на
човека
, които имат по закон право
на
част от плода
на
нашия труд, а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата
на
нашия мозък,
на
нашата душа - приятелите, с които сме свързани чрез нашите надежди, желания и стремежи.
Седмият дом, противоположен на първия, говори за спътника ни в живота - съпругата или съпруга и съдружниците въобще. Четвъртият дом определя условията на нашето рождено огнище и противоположния на него десети дом ни говори за нашето социално положение. По този начин ъгловите домове обуславят крайъгълните сфери на нашия живот. Сред следващите домове вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други под формата на дарове, завещания, наследство.
Пети и единадесети дом ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата
на
човека
, които имат по закон право
на
част от плода
на
нашия труд, а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата
на
нашия мозък,
на
нашата душа - приятелите, с които сме свързани чрез нашите надежди, желания и стремежи.
Те също могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива. Сред падащите домове трети и девети домове показват дали нашият живот и нашият занаят ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме и да меним местожителството си. Третият дом показва късите пътувания, а деветият - дълги пътувания в далечни страни. Шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други хора. Показва също болестите ни.
към текста >>
Така първият дом е свързан с
устройството
на
тялото, характера и темперамента.
Както видяхме, хоризонтът разделя домовете на дневни и нощни, като дневните домове ни дават повече условия и възможности за обективна дейност и проява, а нощните ни дават повече условия за вътрешна работа. Понеже няколко дома застъпват една обща сфера от живота от различни гледища, то върху тази основа домовете могат да бъдат обособени в четири групи от по три дома, които имат отношение към елементарните тригони, на които се разпределят зодиакалните знаци. Домовете, които образуват един тригон, както казах, имат общи качества - отнасят се към различни качества на една сфера от живота. Всеки тригон, според сферата от живота, която управлява, носи и името си. Първият тригон, който обхваща в себе си 1-и, 5-и и 9-и домове се нарича тригон на личността или на живота, защото тези три дома имат отношение към личността и нейния живот.
Така първият дом е свързан с
устройството
на
тялото, характера и темперамента.
Планетите и знакът, които заемат този дом, слагат своя печат на физическото тяло и го формират в зависимост от динамичните сили, които те носят, подчинявайки се на съдбата, която човек си е създал. Петият дом е сфера на Лъва, който управлява сърцето и има отношение към Аза, който, както казва Либра, се бори за да издигне душата до себе си. Значи петият дом ни показва качествата и проявите на душата в областта на чувствата. Деветият дом ни посочва всичко онова, което ние можем да възприемем от духа в нашето настоящо състояние. Той е свързан със състоянието на мисълта ни.
към текста >>
Той е свързан с материалното притежание и състояние
на
човека
; също показва пътищата и средствата за добиване
на
това материално състояние.
Противоположният тригон на този е тригонът, който обгръща в себе си домовете 3-и, 7-и и 11-и и се нарича социален тригон или тригон на връзките. Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме; показват ни природата на отношенията с другите. Третият дом сочи какви са нашите взаимоотношенията ни с братята, сестрите и близките роднини. Седмият дом ни показва връзките с избраника на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом - нашите приятели и тяхното отношение към нас. Домовете 2-и, 6-и и 10-и образуват така наречения материален тригон или тригона на дейността и професията.
Той е свързан с материалното притежание и състояние
на
човека
; също показва пътищата и средствата за добиване
на
това материално състояние.
Тези три дома ни указват три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека. Вторият дом ни показва богатството в пари, придобити от лична дейност. Той дава резултатите от труда на човека. Шести дом ни показва слугите, прехраната и здравето, също богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни. Десетият дом ни показва общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие, и професията, която ще упражнява.
към текста >>
Тези три дома ни указват три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие
на
човека
.
Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме; показват ни природата на отношенията с другите. Третият дом сочи какви са нашите взаимоотношенията ни с братята, сестрите и близките роднини. Седмият дом ни показва връзките с избраника на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом - нашите приятели и тяхното отношение към нас. Домовете 2-и, 6-и и 10-и образуват така наречения материален тригон или тригона на дейността и професията. Той е свързан с материалното притежание и състояние на човека; също показва пътищата и средствата за добиване на това материално състояние.
Тези три дома ни указват три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие
на
човека
.
Вторият дом ни показва богатството в пари, придобити от лична дейност. Той дава резултатите от труда на човека. Шести дом ни показва слугите, прехраната и здравето, също богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни. Десетият дом ни показва общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие, и професията, която ще упражнява. Срещуположният на този тригон, който обхваща домовете 4-и, 8-и и 12-и, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път.
към текста >>
Той дава резултатите от труда
на
човека
.
Седмият дом ни показва връзките с избраника на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом - нашите приятели и тяхното отношение към нас. Домовете 2-и, 6-и и 10-и образуват така наречения материален тригон или тригона на дейността и професията. Той е свързан с материалното притежание и състояние на човека; също показва пътищата и средствата за добиване на това материално състояние. Тези три дома ни указват три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека. Вторият дом ни показва богатството в пари, придобити от лична дейност.
Той дава резултатите от труда
на
човека
.
Шести дом ни показва слугите, прехраната и здравето, също богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни. Десетият дом ни показва общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие, и професията, която ще упражнява. Срещуположният на този тригон, който обхваща домовете 4-и, 8-и и 12-и, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има връзка с края на всички неща, говори ни за тайните на живота и смъртта. Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия към края на земния ни живот - в старостта.
към текста >>
58.
Значение на 12-е дома на хороскопа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първи дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек - дава ни указание за външния вид и за телесното
устройство
, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности и воля, за добития чрез сетивните възприятия опит и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота.
На фиг. 1 знаците съвпадат с домовете, тоест знакът Овен се намира в първи дом, във втори е Телец и т.н. На фиг. 2 знаците не съвпадат с домовете - виждаме, че на Asc, тоест в първия дом, е знакът Дева, във втория - знакът Везни и т.н. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Първи дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек - дава ни указание за външния вид и за телесното
устройство
, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности и воля, за добития чрез сетивните възприятия опит и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота.
Символизира се от знака Овен и управлява главата, по- специално мозъка и лицето. Указания за всички тези неща ни дават знакът, който изгрява на върха на първия дом (Асцендентен знак), планетите, намиращи се в него, и господарят на знака. Робърт Флуд, един от знаменитите розенкройцери от XVII век, разделя домовете - подобно на знаците - на декани, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросният знак, управляват съответния дом. Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя - господарят на първия знак (от тригона, към който принадлежи знакът на Асцендента) показва какво ще бъде началото на живота на родения.
към текста >>
Дава указания и за отношенията ни със слуги и подчинени, за всички живи неща, имащи отношение към родения; показва също и отношението
на
човека
към клетките му, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието
на
здравето.
Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба. Господарите на знаците, към чиито тригон принадлежи знакът, заемащ върха на този дом, ни дават указания - първият за децата, вторият за подчинените и третият за служебното положение и реализацията на мислите и желанията. Шестият дом ни дава указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и други физически нужди. Показва ни болестите и техните причини. Въобще това е домът, който указва състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да полагаме за него.
Дава указания и за отношенията ни със слуги и подчинени, за всички живи неща, имащи отношение към родения; показва също и отношението
на
човека
към клетките му, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието
на
здравето.
Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тригона ни дава указание за подчинение, господарят на 3- ия знак - приходите и ползата, която ще има от живите същества, а също така и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмен, приятелство, обществени дела и борби, явните неприятели, съдебните процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който показва личността. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста.
към текста >>
Представя до известна степен индивидуалността
на
човека
, като противоположност
на
първия, който показва личността.
Въобще това е домът, който указва състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да полагаме за него. Дава указания и за отношенията ни със слуги и подчинени, за всички живи неща, имащи отношение към родения; показва също и отношението на човека към клетките му, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тригона ни дава указание за подчинение, господарят на 3- ия знак - приходите и ползата, която ще има от живите същества, а също така и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмен, приятелство, обществени дела и борби, явните неприятели, съдебните процеси.
Представя до известна степен индивидуалността
на
човека
, като противоположност
на
първия, който показва личността.
Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак носи сведения за търговските операции и отношенията със съдружниците. Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблема с тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни показва всички фази и степени, през които преминава съзнанието; носи указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства.
към текста >>
Въобще, указва висшите духовни стремежи
на
човека
и условията за тяхното задоволяване и проявление.
Понеже осмият дом е втори по отношение на седмия, а седмият дом представя съдружника и съпругата, то осмият дом в такъв случай ще ни даде указание за финансовото състояние на съпругата и съдружника. Отговаря на знака Скорпион и в тялото управлява отделителната и половата системи. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за естеството на смъртта. Господарят на втория знак ни дава информация за доходите, които ще имаме от своя труд или от съдружника или съпругата (съпруга); господарят на третия знак показва наследствата и завещанията, които ще получи роденият след нечия смърт. Деветият дом е дом на философията, религията, възпитанието и образованието и всичко свързано с тях.
Въобще, указва висшите духовни стремежи
на
човека
и условията за тяхното задоволяване и проявление.
Показва убежденията и мирогледа, които човек ще има в живота. Дава указания за дълги пътешествия в чужбина. Има отношение и към закона и правовия ред. Отговаря на знака Стрелец и в тялото управлява бедрата. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак показва дълги пътешествия; господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение.
към текста >>
Господарят
на
знака, който заема върха
на
дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания
на
човека
; господарят
на
втория знак показва дълги пътешествия; господарят
на
третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение.
Въобще, указва висшите духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление. Показва убежденията и мирогледа, които човек ще има в живота. Дава указания за дълги пътешествия в чужбина. Има отношение и към закона и правовия ред. Отговаря на знака Стрелец и в тялото управлява бедрата.
Господарят
на
знака, който заема върха
на
дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания
на
човека
; господарят
на
втория знак показва дълги пътешествия; господарят
на
третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение.
Десети дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и име. Говори и за бащата, както четвърти дом - за майката. Някои поддържат, че 10-и дом е показателен за майката, а четвърти - за бащата. Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории към индивида, определящ е за професията, обществената дейност и моралните и обществени схващания на родения. Отговаря на знака Козирог и в тялото управлява колената.
към текста >>
3-и дом ни дава указания за интелектуалния живот
на
човека
, за неговото отношение към братята и сестрите и за късите пътешествия.
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници - господарят на втория знак - за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак носи сведения за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката. 1-и дом - дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента, възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. 2-и дом ни дава указания за финансовите възможности - за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телец, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието.
3-и дом ни дава указания за интелектуалния живот
на
човека
, за неговото отношение към братята и сестрите и за късите пътешествия.
В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. 4-и дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите, за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. 5-и дом е сферата на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; показателен е и за децата. Управлява сърцето и гърба и има отношение към знака Лъв - израз на принципа на силата и могъществото.
към текста >>
59.
27-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
65. В началото
на
всяка нова епоха, Учителя идва и чрез Словото си внася нови сили в
човека
и човечеството.
27 - мо писмо VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение)
65. В началото
на
всяка нова епоха, Учителя идва и чрез Словото си внася нови сили в
човека
и човечеството.
Когато Учителя говори, наглед неговите думи и предметът върху който говори, е от обикновен характер, но всичко преходно е само символ на вечно творческите сили на Словото. Този, който може да чуе и почувствува една беседа на Учителя, ще види, че с всяка беседа към Земята и към човешките души, умове и сърца, слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха. Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, а не би имала онова мощно творческо значение за душите и умовете не хората. Затова всички хора, които имат светлина в ума и пробудена душа, като слушат или четат една беседа, чувствуват, че става нещо с тях, че нещо мощно, нещо грандиозно се върши с тях и около тях, нещо от космичен характер става в света. А хора, които нямат тази вътрешна светлина на ума и на които душите не са пробудени, като слушат една беседа, казват, че това е празна работа, или че е неразбрана за тях, отвлечена работа, която има нужда от тълкуване и коментари.
към текста >>
69. Учителя привидно живее като обикновен човек, но достатъчно е да се влезе в контакт с него, за да се разбере,че имаме работа с един необикновен човек, който надхвърля границите
на
обикновения, даже и
на
човека
с високо просветено съзнание.
67. Когато Учителя слиза на физическия свят, невидимият свят предварително му приготвя едно физическо тяло, което да може да послужи като добър проводник на неговите Божествени сили. Понеже идването на Учителя не е случайно явление, то векове отнапред той работи върху онзи род, чрез който ще дойде във физическо тяло. Този род трябва да изработи ред качества, като води добър и благочестив живот, за да пречисти материята, от която ще се съгради тялото на Учителя. 68. За да може да познае Учителя и да влезе в контакт с него, човек трябва да има будно съзнание, трябва да има светла мисъл, трябва да има едно вътрешно чувство, което да му разкрива естеството и характера на Учителя. Защото Учителя се разкрива само на онзи, който има отворени духовни очи, или най-малкото,който има едно чувство за да го почувствува, разбере и оцени.
69. Учителя привидно живее като обикновен човек, но достатъчно е да се влезе в контакт с него, за да се разбере,че имаме работа с един необикновен човек, който надхвърля границите
на
обикновения, даже и
на
човека
с високо просветено съзнание.
Той ще почувствува, че Учителя притежава друго съзнание, което прониква и обгръща в себе си всичко живо. Той ще почувствува и разбере, че стои пред един велик мъдрец, който вижда и преживява скърбите и страданията на всички същества - от най-малките до най-големите. Така е почувствуван и разбран Учителя от художника Борис Георгиев, който го е нарисувал със затворени очи, дълбоко вглъбен в себе си, с израз на едно спокойно търпение, озарен от една вътрешна светлина, но в израза на лицето се вижда, че той носи и преживява в съзнанието си страданията на всички същества и търси начини и пътища да помогне на всички. В това е величието и силата на Учителя, че той помага на всички, без да издава това. Той казва на едно място: Аз благославям онези, които ме гонят, а не ги мразя.
към текста >>
Най-после, Учителя се сливаше с Реалността, със Същината
на
всички неща и тази Същина, която е една и съща както в
човека
, животното, растението, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявява и му разкрива своите тайни, разкрива му законите
на
своето Битие.
Той съзерцаваше реалността и описваше това, което съзерцава; в същото време той слушаше това, което Реалността му говореше и ни го предаваше. Това се нарича в окултната наука инспирация или вдъхновение. Космичното Слово инспирира, говори, вдъхновява онези души, които са будни и се изявява чрез тях. Колкото по-будна е една душа, толкова по-пълно и по-съзнателно е това вдъхновение, това изявление на Космичното Слово. В Учителя имаме пълно изявление на Космичното Слово, на Космичната Реалност.
Най-после, Учителя се сливаше с Реалността, със Същината
на
всички неща и тази Същина, която е една и съща както в
човека
, животното, растението, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявява и му разкрива своите тайни, разкрива му законите
на
своето Битие.
Той ставаше едно със Същината на нещата и по такъв начин можеше до получи откровение за тайните на всичко съществуващо. Такива са великите възможности, с които разполага Учителя, за да бъде в контакт с Реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с таза Реалност. Като говореше Учителя подбираше най-изразителните думи, които могат да изразят идеите му. Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно самообладание, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи.
към текста >>
75. В неговото присъствие у
човека
утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе
на
неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие.
По същия начин той работеше и в музиката, и във всички области. Неговото съзнание проникваше и владееше всичко, на което той даваше израз. Затова у него всичко беше съзнателно и контролирано, а не случайно. Спонтанното той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество и в неговия живот.
75. В неговото присъствие у
човека
утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе
на
неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие.
76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека.
към текста >>
76. Дошъл в света да служи
на
Бога, той беше отзивчив към болките и страданията
на
всички и
на
всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към
човека
и към всичко живо.
Неговото съзнание проникваше и владееше всичко, на което той даваше израз. Затова у него всичко беше съзнателно и контролирано, а не случайно. Спонтанното той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество и в неговия живот. 75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие.
76. Дошъл в света да служи
на
Бога, той беше отзивчив към болките и страданията
на
всички и
на
всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към
човека
и към всичко живо.
Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека. Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа.
към текста >>
Той беше еднакво готов да помогне както
на
човека
, така и
на
мравката,
на
мухата и
на
растението, когато те имат нужда от това.
Затова у него всичко беше съзнателно и контролирано, а не случайно. Спонтанното той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество и в неговия живот. 75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие. 76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо.
Той беше еднакво готов да помогне както
на
човека
, така и
на
мравката,
на
мухата и
на
растението, когато те имат нужда от това.
Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека. Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа.
към текста >>
77. Той познаваше дълбините
на
човешката душа, познаваше всеки отделен човек
на
какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот
на
всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с
човека
.
75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие. 76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички.
77. Той познаваше дълбините
на
човешката душа, познаваше всеки отделен човек
на
какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот
на
всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с
човека
.
Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж.
към текста >>
84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез
на
мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони
на
Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в
устройството
на
външната природа и всички нейни прояви, така и
устройството
на
човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява.
Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице.
84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез
на
мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони
на
Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в
устройството
на
външната природа и всички нейни прояви, така и
устройството
на
човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява.
Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото. Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот.
към текста >>
Затова той четеше в природата и
човека
като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера
на
човека
, изразена в неговата външна форма.
Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице. 84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява.
Затова той четеше в природата и
човека
като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера
на
човека
, изразена в неговата външна форма.
Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото. Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот. Ще завърша тази бегла скица на духовния образ на Учителя със следната мисъл от него.
към текста >>
Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и
човека
на
практическото осъществяване.
Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице. 84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото.
Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и
човека
на
практическото осъществяване.
Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот. Ще завърша тази бегла скица на духовния образ на Учителя със следната мисъл от него. Той казва: "Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа: Аз съм брат на най-малките в Царството Божие.
към текста >>
Чрез неговите мисли, чрез неговия ум и съзнание се свалят от Божествения свят всички онези идеи и мисли, които ще подобрят съдбата
на
човека
и човечеството.
Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова добро, каквото до сега никой не им е направил. След това ще им кажа: "До виждане". В допълнение на горната мисъл Учителя казва, че иска да помогне на българите, да ги извади от едно омагьосано положение, в което ги е поставил някакъв черен маг преди повече от 2000 години. Сега, казва Учителя, аз ще завъртя колелото в обратна посока и те ще поемат своя естествен път на развитие. Учителя като проводник на космичните сили за дадена епоха е проводник на мислите и идеите, които идват да създадат новия свят и живот.
Чрез неговите мисли, чрез неговия ум и съзнание се свалят от Божествения свят всички онези идеи и мисли, които ще подобрят съдбата
на
човека
и човечеството.
Той изпраща тези мисли и идеи към определен човек, който може да ги възприеме и предаде на света. И затова, всички нови открития, всички нови идеи, които влизат в света, идват от Божествения свят и се предават чрез Учителя, който ги предава на онези умове, които могат да ги схванат и да им дадат израз. Затова казваме, че зад всички гениални хора, зад гениалните поети, учени и светии стои Учителя, който е като фокус на космичните сили и идеи, които идват към земята. И затова всички пробудени хора са проводници на мислите и идеите на Учителя, всеки според степента на своето развитие. Затова той казва: Цялото небе стои зад мен и работи чрез мене.
към текста >>
60.
БЪДЕЩЕТО
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Те ще бъдат прозрачни - Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през
човека
свободно.
* Никога не си определяйте как да премине вашият живот. Да бъде както е определил Господ. Дал ви е златна уста, за да не излиза нито една горчива дума от нея. Дал ви е скъпоценни очи като диаманти, да излиза от тях най-хубавата светлина. * Бъдещите хора ще се наричат Синове на Светлината.
Те ще бъдат прозрачни - Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през
човека
свободно.
* Земята един ден ще бъде освободена от всички лоши хора и от всички хищници. Вие мислите, че лошите хора са по-щастливи, че живеят по-добре, че благуват? - Много се лъжете. По-нещастни от грешните и лоши хора няма. * Сега влизаме в епохата на архангел Михаил.
към текста >>
Това ще стане, когато се извърши коренно
преустройство
на
нашата Земя.
Новите условия изискват нови съзнания. * В бъдеще електричеството ще се пренася без жици. Тогава всеки човек ще има собствена лампа, когато мисли, главата му ще свети. Когато иска, ще я запали, когато иска, ще я загаси. Ще дойде ден, когато хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл.
Това ще стане, когато се извърши коренно
преустройство
на
нашата Земя.
* Когато се разтопи ледът и водата залее Земята, от нейната кал ще израснат най-хубавите цветя и плодни дръвчета. Доброто ще дойде от най-лошите хора. Дали вярвате в това, или не, е друг въпрос. Най-лошите хора, когато Слънцето пекне, ще бъдат най-самоотвержените, най-изпълнителните, те ще бъдат носителите на новите идеи. * В бъдеще ще се възстановят съобщенията между видимия и невидимия свят.
към текста >>
Новата материя, от която ще бъде изтъкано тялото
на
човека
на
бъдещето, ще се осъществи чрез огнени страдания, молитва, съзерцания, размишления, опити и наблюдения.
Тогава от Слънцето ще дойдат такива енергии, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем. * В бъдеще, когато съзнанието на хората се развие, те ще разберат, че Земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават. * Хората засега нямат понятие за съществата, които населяват пространството, но един ден ще имат. Мравките живеят в нашия свят, но нямат понятие за нас. * Магическа сила е молитвата.
Новата материя, от която ще бъде изтъкано тялото
на
човека
на
бъдещето, ще се осъществи чрез огнени страдания, молитва, съзерцания, размишления, опити и наблюдения.
към текста >>
61.
Дух
- Георги Радев (1900–1940)
път говори
на
човека
, не е още Духът Божи, то е Словото.
А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой
път говори
на
човека
, не е още Духът Божи, то е Словото.
После човек ще дойде до Истината. И най-после – до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.
към текста >>
Едно помнете: първичното в
човека
– това е неговият Дух.
Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и Дух. Тогава Вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни постоянно се менят.
Едно помнете: първичното в
човека
– това е неговият Дух.
Първата проява на човека е проявата му като Дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в Битието. Душата – това са възможностите на Духа. Духът на човека е вечен.
към текста >>
Първата проява
на
човека
е
Дух. Тогава Вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни постоянно се менят. Едно помнете: първичното в човека – това е неговият Дух.
Първата проява
на
човека
е
проявата му като Дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в Битието. Душата – това са възможностите на Духа. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Когато
към текста >>
Духът
на
човека
е вечен.
Едно помнете: първичното в човека – това е неговият Дух. Първата проява на човека е проявата му като Дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в Битието. Душата – това са възможностите на Духа.
Духът
на
човека
е вечен.
Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Когато Божественият Дух слезе в Духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога. В това слизане и възлизане, човешкият Дух върви едновременно в три посоки, от
към текста >>
Божественият Дух слезе в Духа
на
човека
, той се пробужда и се проявява.
проявата му като Дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в Битието. Душата – това са възможностите на Духа. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Когато
Божественият Дух слезе в Духа
на
човека
, той се пробужда и се проявява.
Той слиза и след това отново възлиза към Бога. В това слизане и възлизане, човешкият Дух върви едновременно в три посоки, от които се пораждат три стремежа. Първият стремеж на Духа е стремеж към Живота.
към текста >>
Човешкият Дух учи
човека
на
всичко.
В това слизане и възлизане, човешкият Дух върви едновременно в три посоки, от които се пораждат три стремежа. Първият стремеж на Духа е стремеж към Живота. Вторият стремеж на Духа е стремеж към Знание. Третият стремеж на Духа е стремеж към Свобода.
Човешкият Дух учи
човека
на
всичко.
Той подтиква човешката душа към растеж и развитие. Душата е съкровищница на човешкия Дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият Дух е автор на всички неща на Земята.
към текста >>
Самото физическо тяло
на
човека
, с
придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият Дух е автор на всички неща на Земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от човешкия Дух, който още не се е проявил напълно.
Самото физическо тяло
на
човека
, с
всичките му органи, с всичкото му устройство, е създадено от неговия Дух. И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, Духът на човека взема участие заедно с Духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които действат в Космоса, са достояние на човешкия Дух.
към текста >>
всичките му органи, с всичкото му
устройство
, е създадено от неговия Дух.
Човешкият Дух е автор на всички неща на Земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от човешкия Дух, който още не се е проявил напълно. Самото физическо тяло на човека, с
всичките му органи, с всичкото му
устройство
, е създадено от неговия Дух.
И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, Духът на човека взема участие заедно с Духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които действат в Космоса, са достояние на човешкия Дух. Той оперира
към текста >>
И когато тялото
на
един човек се съгражда в утробата
на
една майка, Духът
на
човека
Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от човешкия Дух, който още не се е проявил напълно. Самото физическо тяло на човека, с всичките му органи, с всичкото му устройство, е създадено от неговия Дух.
И когато тялото
на
един човек се съгражда в утробата
на
една майка, Духът
на
човека
взема участие заедно с Духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които действат в Космоса, са достояние на човешкия Дух. Той оперира свободно с материята – може да я сгъстява, да я разрежда, да я моделира.
към текста >>
подтик
на
всичко онова, което е събрано от милиони години в
човека
.
Само Духът е носител на всичките тези блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава
подтик
на
всичко онова, което е събрано от милиони години в
човека
.
То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли Духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и той започва да вижда ясно. Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, Духът трябва непременно да
към текста >>
Дойде ли Духът, у
човека
настъпва разширение, кръгозорът му се
Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е събрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва.
Дойде ли Духът, у
човека
настъпва разширение, кръгозорът му се
прояснява, противоречията изчезват и той започва да вижда ясно. Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към
към текста >>
Когато Духът проникне в
човека
, Той непременно ще се прояви.
Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той действа първо като интуиция, но когато човек напредне, Той му заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни.
Когато Духът проникне в
човека
, Той непременно ще се прояви.
Няма сила в света, която може да попречи на Духа да се прояви. Но без Чистота, човешкият Дух не може да се прояви в силата си. Слушай Духа си!
към текста >>
62.
Добро
- Георги Радев (1900–1940)
на
човека
е без основа.
Човек иска да създаде Доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви. Човек трябва да бъде добър, защото Доброто е основа на Живота. Без Добро Животът
на
човека
е без основа.
Не върши ли човек Добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното Добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред, то е един свят на произвол.
към текста >>
Когато пък Доброто е в сърцето
на
човека
, той може да няма ни богатства, ни власт,
Човек, у когото злото господарува, живее в непрестанно безпокойство. Отвън той може да разполага с големи богатства, може да има почитта на хората, но отвътре той е неспокоен. Него постоянно го тормозят зли предчувствия и страхове. Той постепенно започва да губи здравето си и силата си.
Когато пък Доброто е в сърцето
на
човека
, той може да няма ни богатства, ни власт,
но пак е спокоен и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат. Добрите хора са истински силните хора в света.
към текста >>
има по-друго
устройство
.
целия му строеж. Добрият човек по строеж коренно се отличава от лошия. Нервната система на добрия човек е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той
има по-друго
устройство
.
Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е
към текста >>
Добрият човек, изобщо, има по-съвършено
устройство
.
Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той има по-друго устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек.
Добрият човек, изобщо, има по-съвършено
устройство
.
Той е високо напреднало същество. Ето защо всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че злото е неизползвано Добро.
към текста >>
То не засяга Духа
на
човека
.
да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат. Не мисли при това, че трябва да правиш Добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта.
То не засяга Духа
на
човека
.
Хората мислят, че Доброто е нещо мъртво. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно Добро, действа един възвишен и свят Дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.
към текста >>
човека
, ала човек за един ден добър не става.
Постоянно трябва да правите такива връзки – не само веднъж. Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в Доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото. Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на
човека
, ала човек за един ден добър не става.
Щом обаче човек се стреми към съвършенство, Доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в Доброто. Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е Доброто, което живее в него.
към текста >>
Единственото нещо, което отличава
човека
като човек, това е Доброто, което живее в
Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек за един ден добър не става. Щом обаче човек се стреми към съвършенство, Доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в Доброто.
Единственото нещо, което отличава
човека
като човек, това е Доброто, което живее в
него. Доброто е път за намиране на Божията Любов.
към текста >>
63.
Живата Природа
- Георги Радев (1900–1940)
За нас Природата е нещо велико, не само по своето
устройство
,
същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно под Жива Природа ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират.
За нас Природата е нещо велико, не само по своето
устройство
,
но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи Същества, които представляват атомите на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.
към текста >>
разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото
устройство
, неговите функции, с
всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неизменна математика. Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да
разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото
устройство
, неговите функции, с
всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява. Разбира се, изисква се високо интелигентен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата.
към текста >>
срещнат у
човека
, зараждат се великите способности и добродетели
на
човешката душа.
се създават условията, при които може да се прояви Мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте от безкрайно- малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се
срещнат у
човека
, зараждат се великите способности и добродетели
на
човешката душа.
Живата Природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдейства за разработване на онези зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка
към текста >>
блага. Живата Природа е вложила всичко у
човека
и всеки миг му съдейства за
малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и
блага. Живата Природа е вложила всичко у
човека
и всеки миг му съдейства за
разработване на онези зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка тя постоянно държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него. И съвременните хора са на погрешен път, като мислят, че могат да завладеят
към текста >>
Причината за смъртта
на
човека
е, че той
усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си грешки и заблуждения. Човек не трябва да се бори с Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли какво е неговото поражение? – Смъртта.
Причината за смъртта
на
човека
е, че той
се намира в постоянна борба с Живата Разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото нека не се забравя, че Природата така лесно не прощава. Човек може десет пъти да се покае и пак греховете му да останат непростени. Природата прощава на човека,
към текста >>
Природата прощава
на
човека
,
Причината за смъртта на човека е, че той се намира в постоянна борба с Живата Разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото нека не се забравя, че Природата така лесно не прощава. Човек може десет пъти да се покае и пак греховете му да останат непростени.
Природата прощава
на
човека
,
само когато той се съобрази с нейните закони и то не по един външен, механичен начин, а съзнателно. Всички, които се стремят да владеят Природата, всички които се борят с нея, които ¢ се противят, дълбоко погледнато, са вън от нея. Говорим алегорично. Природата е
към текста >>
64.
Учител
- Георги Радев (1900–1940)
вътрешните закони
на
Природата, познават
устройството
на
света, познават
устройството
Божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, Духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос. Те познават
вътрешните закони
на
Природата, познават
устройството
на
света, познават
устройството
на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават онези строго определени отношения между неговия Дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: “Как можем да познаем един Учител?
към текста >>
на
човека
, неговия път
на
развитие и великото му предназначение.
Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, Духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството
на
човека
, неговия път
на
развитие и великото му предназначение.
Те познават онези строго определени отношения между неговия Дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: “Как можем да познаем един Учител? ” Познаването на Учителя е
към текста >>
вътрешна, разумна проява в
човека
.
” Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителя идва като
вътрешна, разумна проява в
човека
.
Затова отвътре става познаването на Учителя – в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния
към текста >>
65.
Тяло на Любовта
- Георги Радев (1900–1940)
разумно
устройство
, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот
Тяло на Любовта Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и, поразени от сложното му и
разумно
устройство
, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот
на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което
към текста >>
на
човека
не са нищо друго, освен проява
на
тялото.
Тяло на Любовта Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и, поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот
на
човека
не са нищо друго, освен проява
на
тялото.
Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на
към текста >>
Че физическото тяло
на
човека
се разрушава след смъртта, това е така.
неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и, поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество.
Че физическото тяло
на
човека
се разрушава след смъртта, това е така.
Но това, което се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия Дух. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела – Етерно, Астрално, Ментално, за които говори окултната наука.
към текста >>
се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище
на
човека
,
на
неговата душа,
на
на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което
се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище
на
човека
,
на
неговата душа,
на
неговия Дух. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела – Етерно, Астрално, Ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела.
към текста >>
Не са истински жилища
на
човека
и онези по-тънки тела – Етерно, Астрално,
отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия Дух.
Не са истински жилища
на
човека
и онези по-тънки тела – Етерно, Астрално,
Ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература.
към текста >>
на
човека
, което никога не умира, сега се гради.
Всъщност само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тези три съществени тела и ги наричам Тяло на Любовта, Тяло на Мъдростта и Тяло на Истината. Тялото на Любовта – истинското тяло
на
човека
, което никога не умира, сега се гради.
Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела – Тялото на Мъдростта и Тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи.
към текста >>
Целият живот
на
човека
– във физическия, Астралния, Менталния и Причинния свят –
Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела – Тялото на Мъдростта и Тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи.
Целият живот
на
човека
– във физическия, Астралния, Менталния и Причинния свят –
има само една цел: да приготви материала за изграждане на Тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тези четири свята, в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане на Тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се
към текста >>
Любовта е проектирана в тези четири свята, в четирите обвивки
на
човека
. Тези
отнася до другите две безсмъртни тела – Тялото на Мъдростта и Тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека – във физическия, Астралния, Менталния и Причинния свят – има само една цел: да приготви материала за изграждане на Тялото на Любовта.
Любовта е проектирана в тези четири свята, в четирите обвивки
на
човека
. Тези
четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане на Тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени – самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони.
към текста >>
в света
на
Любовта се реализират всички желания
на
човека
, които се явяват във
пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е онзи постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където Животът истински се осъществява. Ето защо едва
в света
на
Любовта се реализират всички желания
на
човека
, които се явяват във
физическия, Астрален и Умствен свят. Но те са осъществими само при едно напълно развито Тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее Вечния живот.
към текста >>
И когато аз говоря за Любовта в
човека
, подразбирам изграждането
на
това тяло.
Ето защо едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, Астрален и Умствен свят. Но те са осъществими само при едно напълно развито Тяло на Любовта.
И когато аз говоря за Любовта в
човека
, подразбирам изграждането
на
това тяло.
Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее Вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тези резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт.
към текста >>
66.
РЕЗЮМЕ
- Методи Константинов (1902-1979)
Като най-голямо организирано зло, погазвало върховното право
на
всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, войната трябва да бъде непосредствено забранена от
човека
на
новата култура.
Старата формула на световна политика - „равновесие на силите" и съвременната формула - „страх от ядрена война", трябва да бъдат заменени с една висша икономическа, политическа и духовно-културна хармония между народите. При това ново разбиране, народите ще спрат да изпращат синовете си на избиване по бойните полета. Убийството ще бъде заклеймено и осъдено като най-тежко престъпление. Войната, това организирано човекоизтребление, трябва да бъде безусловно отречена от ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Този архаичен метод за разрешаване на международните конфликти е носил на хората само материални разрухи и всеобщи духовни кризи.
Като най-голямо организирано зло, погазвало върховното право
на
всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, войната трябва да бъде непосредствено забранена от
човека
на
новата култура.
На това кърваво насилие трябва да бъде отнета всяка възможност за проява. Затова Учителят утвърждава категорично: „Когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава ще се яви Синът човешки със своето знание".
към текста >>
Време е будното и извисено световно мнение да изрази своята воля за мир и
преустройство
; великите държави, които носят най-голямата отговорност за трагизма
на
сегашното световно безредие, да се заемат сериозно с наболелите проблеми
на
деня, последствие от едно несъзнателно минало.
тогава ще се яви Синът човешки със своето знание". Кой е „Синът човешки"? Човекът на новото познание, чието съзнание е чуждо на всякакви религиозни заблуди, отживели обществени предразсъдъци и традиции и кърваво насилие. Той има нежното сърце на Слънчевата Дева, светлия ум на Сина на Мъдростта и диамантената воля на Духа на Истината. Последните международни събития, които се разиграват в почти всички континенти, както и големият политически смут, който цари в Европа, са предупреждение, че ако не се вземе за база на световната реорганизация Космическият мироглед, който осигурява свобода и желания от всички мир, то този нов и спасителен лозунг ще си остане само едно правно понятие, една формула без реално покритие.
Време е будното и извисено световно мнение да изрази своята воля за мир и
преустройство
; великите държави, които носят най-голямата отговорност за трагизма
на
сегашното световно безредие, да се заемат сериозно с наболелите проблеми
на
деня, последствие от едно несъзнателно минало.
Проблемът за Обществото на новото човечество трябва да бъде повдигнат най-напред от великите държави; защото „Величието задължава". Този въпрос не бива да слиза от дневния ред на световните конференции, съвещания и конгреси. Добре и своевременно разрешен, този проблем ще открие нови перспективи за свобода и творчество. Земята е едно училище, в което човечеството трябва да завърши земния си курс. Тя е потопена в звездните електромагнитни излъчвания.
към текста >>
67.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
- Светозар Няголов ( -2013)
„Пръв път Бог е слязъл
на
Земята, когато е създал
човека
по образ и подобие свое.
„Отде ще дойде новото? Новото ще дойде от Бога. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога." Следователно, щом живеем и се движим в Бога, ние можем всичко да придобием направо от Него." (54, с. 81) „Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие." (8, с. 22 - б. 1)
„Пръв път Бог е слязъл
на
Земята, когато е създал
човека
по образ и подобие свое.
Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа. А това е период от 365 милиона години. Щом слезе на земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стопят и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал.
към текста >>
Ако умът и сърцето
на
човека
не са подготвени за възприемане
на
великото знание, те ще се пръснат." (21, с. 92)
13 - б. 30) „Истинското знание едва сега се открива на човечеството. Това, което учените досега са казали, е предисловие на онова, което в бъдеще предстои да се открие. Ще дойдат истинските учени на Земята — да донесат положителното знание за живота. Умовете и сърцата на хората се подготвят вече, за да разберат великите проблеми на живота, скрити в самото Битие.
Ако умът и сърцето
на
човека
не са подготвени за възприемане
на
великото знание, те ще се пръснат." (21, с. 92)
„Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на Земята, всички тия велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага." Казвате: „Ще помним ли това? " Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край.
към текста >>
„Та в
човека
от шестата раса, в идейния човек, всички движения, мисли, желания, действия ще бъдат отмерени, а не механически.
Тогава няма да има нужда от електричество." (27, с. 22) „Човекът на шестата раса свети. И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга. Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от Шестата раса." (33, с. 22 — б. 22)
„Та в
човека
от шестата раса, в идейния човек, всички движения, мисли, желания, действия ще бъдат отмерени, а не механически.
Във всичко у него трябва да има живот и красота." (33, с. 28 — б. 22) „Едно време хората се осветляваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветляват с електрически лампи, без фитил, но електричеството тече по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици.
към текста >>
Нашата земя ще претърпи голямо вътрешно
преустройство
.
При това, той няма да плаща нищо за това осветление, както днес плаща за електричеството. Ще кажете: „Кога ще дойде това време? " — След хиляда години. Значи, след хиляда години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл; домовете им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората ще бъдат разумни; движенията им ще бъдат хармонични и т.н. Мнозина от вас след хиляда години може би ще бъдат в друга някоя земя, по-хубава от тази, на която сега живеят.
Нашата земя ще претърпи голямо вътрешно
преустройство
.
Това и в Писанието е казано: „Бог създава нова земя и ново небе". Всичко, което сега виждаме на Земята, ще изгори, ще се претопи и от него ще се създаде нов свят." (9, с. 58) „Когато дойдат бъдещите хора, от главите на които ще излиза светлина, светът няма да се нуждае от никакво друго осветление. Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната. Така ще действа и музикантът със своята музика... И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава... От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство.
към текста >>
„Приятно е
на
човека
да срещне хора,
на
които главите, лицата и сърцата светят.
Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветлява и отоплява света. Божествената Правда, която иде сега в света, тя ще стопли човешките сърца. Само така можете да се повдигнете. Само така можете да постигнете истинското знание. Това е идеалът на човешката душа." (10, с. 23)
„Приятно е
на
човека
да срещне хора,
на
които главите, лицата и сърцата светят.
Това значи култура! Аз бих желал и вие така да светите. Щом светите, няма да имате нужда от никаква лампа. Такива братя и сестри, такава публика, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли. Това значи хора на новата култура!
към текста >>
Затова мислите
на
човека
трябва да бъдат чисти.
Пък, ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат." (7, с. 29 — б. 18) „Бъдещите хора ще донесат нови мерки. Те ще фотографират човешките мисли и желания. Всичко е явно — не мислете, че това, което става в мозъка, може да се скрие.
Затова мислите
на
човека
трябва да бъдат чисти.
В новата култура няма да има нищо скрито-покрито. Всички мисли и желания ще бъдат явни. Всеки, който върши престъпления, ще бъде открит." (26, с. 225) „И тогава, ето какво ще бъде през времето на шестата раса. Засега само някои хора имат градина, а за в бъдеще цялата земя ще бъде превърната в градини.
към текста >>
Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябвя да бъдат златни, но това подразбира, че в
човека
трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта
на
златото и
на
среброто." (13, с.
„Хората от новата култура ще си служат със златни или поне със сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро. Само ралата ще бъдат железнй. Кога ще дойде това време? Когато хората направят завет с Господа.
Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябвя да бъдат златни, но това подразбира, че в
човека
трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта
на
златото и
на
среброто." (13, с.
188) „Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят било в сърдечно, в умствено или в материално отношение. В бъдеще на нивите трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотика в ръка да копаят. Тяхната мотика ще бъде златна с абаносова дръжка, за отличие от мотиките, с които копаят сегашните работници, повече бедни, сирвмаси хора. Какво е допринесло желязото за хората? Само пакости, мъчнотии и страдания.
към текста >>
68.
Отново в България
- Георги Томалевски (1897-1988)
Решил си да върнеш
на
човека
това, което си взел, но парата сякаш се залепва за дланта.
- Ако ти кажа, ще се огорчиш, а моята работа не е да съдя хората. - Нищо. Кажи го. - Не си лош човек. Имаш добри намерения, но като дойде да ги изпълниш, променяш решението си.
Решил си да върнеш
на
човека
това, което си взел, но парата сякаш се залепва за дланта.
Не можеш да я отделиш от ръката си. Помислиш, помислиш и хайде в твоя джоб. По лицето на човека минава нещо като смут и недоволство. Не може да отрече той тези неща, но се засилва и малко по-троснато подвиква: - Та саде аз ли правя така?
към текста >>
По лицето
на
човека
минава нещо като смут и недоволство.
- Не си лош човек. Имаш добри намерения, но като дойде да ги изпълниш, променяш решението си. Решил си да върнеш на човека това, което си взел, но парата сякаш се залепва за дланта. Не можеш да я отделиш от ръката си. Помислиш, помислиш и хайде в твоя джоб.
По лицето
на
човека
минава нещо като смут и недоволство.
Не може да отрече той тези неща, но се засилва и малко по-троснато подвиква: - Та саде аз ли правя така? Ти не знаеш какви ги има в нашето село. Мангър не ти дава, а влакното цепи не на две, а на четири. - Ти не гледай тях.
към текста >>
Измерванията стават все повече и хората вече знаят, че някакъв учен човек ходи по градове и села и с мерките, които взема от главата, определя характера
на
човека
и предсказва бъдещето му.
Ако се опиташ да видиш доброто, завесата ще падне. Изгони този дявол на ревността от сърцето си. Тази омраза не е твоя. Един тъмен дух ти пречи, за да не се изяви твоята дарба и за да не тръгнеш по Божиите пътища. Жената си отива хем озарена от тази среща, хем учудена как така този човек надникна и видя що има в сърцето й.
Измерванията стават все повече и хората вече знаят, че някакъв учен човек ходи по градове и села и с мерките, които взема от главата, определя характера
на
човека
и предсказва бъдещето му.
Минава време, затворен в една скромно мобилирана стая, Учителят готви няколко публикации по френология. - Да има какво да прочетат хората по този въпрос - казва той. Данни от френологическите изследвания на Учителя в България Готови са пет статии, които публикува последователно в списание „Родина", г. 3, броеве 1, 3, 6, 7 и в година четвърта, бр.
към текста >>
В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството
на
мозъчното вещество и умствените способности у
човека
.
Освен това в статията се говори, че формата на главата съответствува на вътрешното развитие на мозъка. Тази квалификация става по схемата на д-р Гал. По-нататък в седем точки се излагат основните принципи на френологическата наука, както и историята на нейното появяване. Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с изводите, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини. Тук се дават сравнително сведения от измервания на черепа, направени сред племена на изостанали и паралелно с тях на по-развити в културно отношение народи.
В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството
на
мозъчното вещество и умствените способности у
човека
.
Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум. Четвърта статия: Тя разглежда устройството на черепа и мозъчното вещество. Спира се на полушарията, лобовете, както и на устройството и предназначението на малкия мозък. Пета статия: В нея са изложени разпределенията на умствените способности по една френологическа карта на д-р Гал и д-р Спурзеум. Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник на човека в неговото развитие.
към текста >>
Четвърта статия: Тя разглежда
устройството
на
черепа и мозъчното вещество.
По-нататък в седем точки се излагат основните принципи на френологическата наука, както и историята на нейното появяване. Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с изводите, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини. Тук се дават сравнително сведения от измервания на черепа, направени сред племена на изостанали и паралелно с тях на по-развити в културно отношение народи. В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството на мозъчното вещество и умствените способности у човека. Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум.
Четвърта статия: Тя разглежда
устройството
на
черепа и мозъчното вещество.
Спира се на полушарията, лобовете, както и на устройството и предназначението на малкия мозък. Пета статия: В нея са изложени разпределенията на умствените способности по една френологическа карта на д-р Гал и д-р Спурзеум. Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник на човека в неговото развитие. Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща обществена и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий. Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези.
към текста >>
Спира се
на
полушарията, лобовете, както и
на
устройството
и предназначението
на
малкия мозък.
Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с изводите, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини. Тук се дават сравнително сведения от измервания на черепа, направени сред племена на изостанали и паралелно с тях на по-развити в културно отношение народи. В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството на мозъчното вещество и умствените способности у човека. Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум. Четвърта статия: Тя разглежда устройството на черепа и мозъчното вещество.
Спира се
на
полушарията, лобовете, както и
на
устройството
и предназначението
на
малкия мозък.
Пета статия: В нея са изложени разпределенията на умствените способности по една френологическа карта на д-р Гал и д-р Спурзеум. Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник на човека в неговото развитие. Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща обществена и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий. Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези. Макар понякога затворен и привидно отчужден от външните ефекти, които са знак за дружелюбност и спонтанен ентусиазъм, българският народ е белязан с орфсическото начало и затова той и днес дава сериозни признаци да стане един от най-музикалните народи в световния архипелаг.
към текста >>
Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник
на
човека
в неговото развитие.
В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството на мозъчното вещество и умствените способности у човека. Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум. Четвърта статия: Тя разглежда устройството на черепа и мозъчното вещество. Спира се на полушарията, лобовете, както и на устройството и предназначението на малкия мозък. Пета статия: В нея са изложени разпределенията на умствените способности по една френологическа карта на д-р Гал и д-р Спурзеум.
Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник
на
човека
в неговото развитие.
Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща обществена и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий. Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези. Макар понякога затворен и привидно отчужден от външните ефекти, които са знак за дружелюбност и спонтанен ентусиазъм, българският народ е белязан с орфсическото начало и затова той и днес дава сериозни признаци да стане един от най-музикалните народи в световния архипелаг. На второ място, макар и верен на религиозните си традиции, този народ търси философско оправдание за тях. Той е показал неведнъж, че не се задоволява само с ритуала и навиците на религиозния култ, а търси скритата правда в него.
към текста >>
В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът
на
космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за
човека
, природата и Бога.
Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята. Той чу говора на тия векове в нежния шепот на планинските води и извори и в планинския ветрец, който шуми в листата. При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов.
В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът
на
космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за
човека
, природата и Бога.
Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>
Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата
на
човека
, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова,
на
което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида
на
онази специфична „душевност", която притежават видовете
на
всяко от тези царства
на
природата.
При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора.
Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата
на
човека
, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова,
на
което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида
на
онази специфична „душевност", която притежават видовете
на
всяко от тези царства
на
природата.
към текста >>
69.
Проблемът за здравето
- Георги Томалевски (1897-1988)
С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта
на
хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки
на
медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм
на
човека
.
Със здравни и медицински въпроси се сблъскват повечето от нас. Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани, занаятчии или професори и дейци от всяка категория. С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания.
С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта
на
хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки
на
медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм
на
човека
.
Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област.
към текста >>
Както премахването
на
смущенията в работата
на
една машина изисква познаването
на
строителните планове
на
механизма, така премахването
на
смущенията
на
един организъм изисква познаването
на
неговото
устройство
и функция.
Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека. Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса.
Както премахването
на
смущенията в работата
на
една машина изисква познаването
на
строителните планове
на
механизма, така премахването
на
смущенията
на
един организъм изисква познаването
на
неговото
устройство
и функция.
Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област. Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува.
към текста >>
Ако вникнем в този пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята
на
човека
, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл.
Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува. Първата система представлява типично материално-механическата организация. Втората е разумът - емоциите, които направляват колата, а третата - това е идеята, направляващата компонента, поради която е предприето това пътуване.
Ако вникнем в този пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята
на
човека
, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл.
Машината не може да се самоизгражда. Тя е продукт на разума, на познанията и сръчността на човека. Тя е продукт на една интелектуалност. И човешкото тяло и всички организми са продукт на една творческа интелигентност в огромната и тайна лаборатория на природата. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система наричаме слизане към гъстата субстанция, опознаването на която особено в медицината е от значение, тъй като човешкото тяло и тялото на всяко живо същество е изградено с интелектуалността и чудесните направляващи фактори пак в разумната и жива лаборатория на природата.
към текста >>
Тя е продукт
на
разума,
на
познанията и сръчността
на
човека
.
Той си служи с него, пътува. Първата система представлява типично материално-механическата организация. Втората е разумът - емоциите, които направляват колата, а третата - това е идеята, направляващата компонента, поради която е предприето това пътуване. Ако вникнем в този пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята на човека, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл. Машината не може да се самоизгражда.
Тя е продукт
на
разума,
на
познанията и сръчността
на
човека
.
Тя е продукт на една интелектуалност. И човешкото тяло и всички организми са продукт на една творческа интелигентност в огромната и тайна лаборатория на природата. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система наричаме слизане към гъстата субстанция, опознаването на която особено в медицината е от значение, тъй като човешкото тяло и тялото на всяко живо същество е изградено с интелектуалността и чудесните направляващи фактори пак в разумната и жива лаборатория на природата. Учителят, който познаваше съвременната медицина, тъй като той е следвал и медицина, имаше положително отношение към много от лечебните методи на съвременността, особено към хирургията, но той предимно наблягаше на природолечението. Изходното начало тук е схващането, че лечителният процес не е предимно във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент или химотерапевтикум, а във възможностите да се стимулира организма към повишена деятелност, от което вече ще последва естественото възстановяване.
към текста >>
Отрицателните състояния у
човека
създават утайки и отравяния
на
организма.
Болестите на стомаха и храносмилателната система произлизат от изопачените чувства на хората, а от раздвояването на съзнанието произтичат разните нервни заболявания.“ „Хората, които непрекъснато си служат с лъжа и измама, заболяват от специфични болести. Болезнените състояния се явяват в организма от притеснение. Всички лоши мисли, лоши чувства и постъпки дават своето болезнено отражение. Ако хората можеха да отстранят от себе си страха, омразата и безпокойствието нямаше да страдат от толкова видове болести.
Отрицателните състояния у
човека
създават утайки и отравяния
на
организма.
Хората, които пазят натрупани стари идеи в своя ум и ги бранят фанатично, получават значително отслабване на паметта. Съмнението, подозрението и неверието често стават причина за разстройства на черния дроб. Затова е потребно всеки човек да намери у себе си сили да трансформира лошите състояния, както омраза, завист, ревност, мнителност, и да се освобождава от тях като от опасни отрови. Тъй като непрестанното им отглеждане носи опасността от заболявания.“ „Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав, независимо от това, дали е богат или беден.“
към текста >>
70.
Разговори с Учителя. Разговор втори
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ученикът: Когато гледам този прекрасен свят, казвам си, че един от големите дарове, с които небето е облагодетелствувало
човека
, е зрението.
Разговор втори На следващия ден учениците, които винаги бяха жадни за мъдрото слово на Учителя, отново се бяха събрали в градината, плодните дръвчета на която се бяха обсипали с цветове. Сред малката група беше и онзи ученик, който обичаше да задава въпроси и на когото Учителят винаги отговаряше.
Ученикът: Когато гледам този прекрасен свят, казвам си, че един от големите дарове, с които небето е облагодетелствувало
човека
, е зрението.
Аз съм учил, че и други някои живи същества могат да виждат, но дали те виждат света така, както го вижда човек и дали те притежават способността да се радват на красотата му, това не ми е ясно. Учителят: По това как човек гледа и как гледат животните е казано доста и в съвременната наука. Гледането е процес, който зависи както от устройството на окото, така и от усвоеният спонтанно вътрешнопсихологичен процес, който прави възможно бързото и непридружено с никакво усилие от страна на наблюдателя обръщане в прав падналият в обратна посока образ върху ретината на окото и преценката на разстоянието до окото на наблюдавания предмет. Обяснението, което дава оптиката по тези неща, е вярно, но има нещо друго, което не е известно на съвременните хора. То е липсата на знание, че освен физическата светлина съществува една друга светлина от един по-висок от физическия свят източник.
към текста >>
Гледането е процес, който зависи както от
устройството
на
окото, така и от усвоеният спонтанно вътрешнопсихологичен процес, който прави възможно бързото и непридружено с никакво усилие от страна
на
наблюдателя обръщане в прав падналият в обратна посока образ върху ретината
на
окото и преценката
на
разстоянието до окото
на
наблюдавания предмет.
На следващия ден учениците, които винаги бяха жадни за мъдрото слово на Учителя, отново се бяха събрали в градината, плодните дръвчета на която се бяха обсипали с цветове. Сред малката група беше и онзи ученик, който обичаше да задава въпроси и на когото Учителят винаги отговаряше. Ученикът: Когато гледам този прекрасен свят, казвам си, че един от големите дарове, с които небето е облагодетелствувало човека, е зрението. Аз съм учил, че и други някои живи същества могат да виждат, но дали те виждат света така, както го вижда човек и дали те притежават способността да се радват на красотата му, това не ми е ясно. Учителят: По това как човек гледа и как гледат животните е казано доста и в съвременната наука.
Гледането е процес, който зависи както от
устройството
на
окото, така и от усвоеният спонтанно вътрешнопсихологичен процес, който прави възможно бързото и непридружено с никакво усилие от страна
на
наблюдателя обръщане в прав падналият в обратна посока образ върху ретината
на
окото и преценката
на
разстоянието до окото
на
наблюдавания предмет.
Обяснението, което дава оптиката по тези неща, е вярно, но има нещо друго, което не е известно на съвременните хора. То е липсата на знание, че освен физическата светлина съществува една друга светлина от един по-висок от физическия свят източник. Съществуват на земята индивиди, които получават впечатление и от него и виждат формата на етерния двойник. Чрез тази светлина често получаваме впечатление и за вътрешната интимна стойност на вещите. Ще ви кажа, че зад ретината на окото има една друга „ретина“ - една невидима за физическото око мрежица, която възприема образите от астралния свят.
към текста >>
Ученикът: Съвременната наука за енергията ни навежда
на
мисълта, че всяка деятелност
на
човека
, дори и мисленето, е процес, при който се възприема или изразходва енергия.
По какъв начин се изявяват те у някои хора? Учителят: Вие вероятно неведнъж сте чували да се говори, че слепите за сметка на загубеното зрение получават по-остър слух и по-чувствително осезание. Истината е друга. Онзи, който по кармични причини е загубил зрението си, е подпомогнат от невидимия свят с това, че се пробуждат у него до известна степен невидимите свръхфизични органи на слуха и осезанието, за които стана дума. След кратка пауза, в която събраните ученици размишляваха върху чутите обяснения на Учителя Беинса Дуно, ученикът отново се обади с въпрос.
Ученикът: Съвременната наука за енергията ни навежда
на
мисълта, че всяка деятелност
на
човека
, дори и мисленето, е процес, при който се възприема или изразходва енергия.
Щом това е наистина така, тогава нашият говор неминуемо трябва да оказва някакво влияние на тези, на които говорим не само звуково и със значението на думите, но и с качеството на енергичния поток. Къде отива енергията от произнесеното слово и в какво се превръща? Такъв въпрос ми хрумна във връзка с предишния разговор. Нали знаем, че според закона за запазване и трансформиране на енергията и словото като носител на енергия би трябвало да се превръща в някоя от многобройните й форми. Учителят: Всяка дума, която произнасяме, разгледана от едно по-висше духовно поле, носи свои психични особености.
към текста >>
Вие можете да причините страдание или радост, възход или понижение в състоянието
на
човека
, комуто говорите не само със смисъла
на
думите, но и с онова ваше чувство, което ги придружава.
Ученикът: Какъв свят ни разкривате Вие с тези думи! И как ясна става сега отговорността ни заради начина, по който си служим със словото. За много неща може да си помисли човек, когато си спомни за цветния ефект на думите и за последствията от едно слово. Учителят: Може би сте си мислили, че е без значение това как човек произнася една дума. Ученикът, тръгнал съзнателно в пътя на развитието, трябва да се стреми да изговаря думите така, че те да произвеждат в слушателя усещания от един по-висок порядък.
Вие можете да причините страдание или радост, възход или понижение в състоянието
на
човека
, комуто говорите не само със смисъла
на
думите, но и с онова ваше чувство, което ги придружава.
Нещо повече: от качеството на онова чувство, с което изговаряте думите, зависи и вашето здравословно състояние, както и състоянието на този, на когото говорите. Хората могат да се разболеят или да оздравеят от един разговор. Разбира се - продължи след кратка пауза Учителят - не е невъзможно да минават през ума на човека и отрицателни, нехармонични мисли, но тях не бива да задържате дълго в ума си и те не бива да стават стимули за един разговор. Отрицателните мисли трябва да минат и заминат през ума ви като непознати пътници. Тогава няма да причинят никаква вреда.
към текста >>
Разбира се - продължи след кратка пауза Учителят - не е невъзможно да минават през ума
на
човека
и отрицателни, нехармонични мисли, но тях не бива да задържате дълго в ума си и те не бива да стават стимули за един разговор.
Учителят: Може би сте си мислили, че е без значение това как човек произнася една дума. Ученикът, тръгнал съзнателно в пътя на развитието, трябва да се стреми да изговаря думите така, че те да произвеждат в слушателя усещания от един по-висок порядък. Вие можете да причините страдание или радост, възход или понижение в състоянието на човека, комуто говорите не само със смисъла на думите, но и с онова ваше чувство, което ги придружава. Нещо повече: от качеството на онова чувство, с което изговаряте думите, зависи и вашето здравословно състояние, както и състоянието на този, на когото говорите. Хората могат да се разболеят или да оздравеят от един разговор.
Разбира се - продължи след кратка пауза Учителят - не е невъзможно да минават през ума
на
човека
и отрицателни, нехармонични мисли, но тях не бива да задържате дълго в ума си и те не бива да стават стимули за един разговор.
Отрицателните мисли трябва да минат и заминат през ума ви като непознати пътници. Тогава няма да причинят никаква вреда. Ще ви дам едно правило, което е просто за разбиране, но велико по резултатите, които могат да се получат от прилагането му. Това правило би могло да спаси хората по цялата земя от много излишни страдания. Когато у човекът влезе една отрицателна мисъл, която почва да го терзае или когато се настани някое неприятно чувство, той трябва да застане лице с лице към тях, да ги изследва спокойно и прецизно, както един учен изследва известно явление с логика и анализ и след като се увери в тяхното безсмислие и вреда, да ги предаде като отегчителни посетители на подсъзнателния и могъщ разумен поток, който ще се справи с тях така, както един учен се справя с нахлулите в кабинета му досадни деца, като ги предаде на бавачката, която ще ги увлече и завладее със своите занимателни приказки.
към текста >>
Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота
на
една планета, както и за създаване
на
голямото многообразие
на
организмите - от най-нисшите до
човека
.
И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие. Аз бих препоръчал на моите ученици да изучават светлината. Светлината е нещо много интересно и дълбоко, Светлината, която изучавате във физиката, представя една по-нисша степен на живата светлина, тъй като светлината има различни степени, които отговарят на човешкото съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Светлината върши в природата огромна работа, тя не само превръща енергията в органична материя, но превръща киселостта и стипчивостта на някои плодове в сладчина. Различните плодове са под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство.
Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота
на
една планета, както и за създаване
на
голямото многообразие
на
организмите - от най-нисшите до
човека
.
Ученикът: Необяснимо ми е това, че голяма част от учените на нашия съвременен свят дори когато видят правдивите, а понякога и неоспорими доказателства за влиянието на един надфизичен свят, продължават да упорствуват и да отричат този невидим и реален свят. Учителят: Причината за това е фанатичната привързаност на хората към света, който сме опознали с петте сетива. Има един закон, според който човек не може да бъде едновременно в хармония с Божествения и с материалния свят. Ако е в хармония и разбирателство с физическия свят, ще бъде в противоречие с невидимия свят. Ако е в хармония с някой от по-висшите светове, ще бъде в противоречие с физическия свят и с порядките в него.
към текста >>
Когато върхът
на
пентаграмата е нагоре, това показва, че тези, които са го поставили така, трябва да зачитат Божественото начало у
човека
и света, а най-главно
човека
, тъй като пентаграмата е знак за него.
Много е трудно да си в пълна хармония с двата свята. Такова нещо могат да осъществят само много издигнати души, изминали значителен път от своето развитие. Учителят помълча няколко минути и каза: - В окултната наука е познат един свещен знак, наречен пентаграма. Този знак е взет като символ на някои държави и доктрини, без хората да знаят значението му и без да подозират, че начинът на неговото употребление не е без значение и носи най-различни последици.
Когато върхът
на
пентаграмата е нагоре, това показва, че тези, които са го поставили така, трябва да зачитат Божественото начало у
човека
и света, а най-главно
човека
, тъй като пентаграмата е знак за него.
Опитали ли сте се някога да поразсъждавате върху значението на този свещен знак и символ? Ученикът: Позволете ми да изкажа тук едни мои разсъждения върху пентаграмата. Вероятно е в моите изводи да има неточности, макар че при изводите си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения. Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени. Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по часовника се мери времето.
към текста >>
Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота
на
човека
настъпват промени.
Този знак е взет като символ на някои държави и доктрини, без хората да знаят значението му и без да подозират, че начинът на неговото употребление не е без значение и носи най-различни последици. Когато върхът на пентаграмата е нагоре, това показва, че тези, които са го поставили така, трябва да зачитат Божественото начало у човека и света, а най-главно човека, тъй като пентаграмата е знак за него. Опитали ли сте се някога да поразсъждавате върху значението на този свещен знак и символ? Ученикът: Позволете ми да изкажа тук едни мои разсъждения върху пентаграмата. Вероятно е в моите изводи да има неточности, макар че при изводите си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения.
Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота
на
човека
настъпват промени.
Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по часовника се мери времето. При това въртене всеки връх на пентаграмата изминава 72°, докато дойде на мястото на предидущия връх (1, 2, 3, 4, 5). От това следва, че на всеки 72º, които съответствуват на 1/5 от денонощието, равна на 4 часа и 48 минути, се променя и състоянието на човека през едно денонощие. Началото на това въртене е точка I, където се пресичат две линии на пентаграмата и която точка е момента на изгряване на слънцето. Ако разделим годината (365 дена) на 5 части, ще получим за всяка част по 73 дни.
към текста >>
От това следва, че
на
всеки 72º, които съответствуват
на
1/5 от денонощието, равна
на
4 часа и 48 минути, се променя и състоянието
на
човека
през едно денонощие.
Ученикът: Позволете ми да изкажа тук едни мои разсъждения върху пентаграмата. Вероятно е в моите изводи да има неточности, макар че при изводите си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения. Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени. Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по часовника се мери времето. При това въртене всеки връх на пентаграмата изминава 72°, докато дойде на мястото на предидущия връх (1, 2, 3, 4, 5).
От това следва, че
на
всеки 72º, които съответствуват
на
1/5 от денонощието, равна
на
4 часа и 48 минути, се променя и състоянието
на
човека
през едно денонощие.
Началото на това въртене е точка I, където се пресичат две линии на пентаграмата и която точка е момента на изгряване на слънцето. Ако разделим годината (365 дена) на 5 части, ще получим за всяка част по 73 дни. Това значи, че на всеки 73 дни състоянието се мени, като за начало на тази промяна се взема рождения ден. На чертежа, който съм направил, и рожденият ден почва от точка I. От точка I (римско) до точка II (римско) имаме възход на състоянието.
към текста >>
Те може да не са съвсем точни, но се приближават до някои истини в протичането
на
денонощния и годишен живот
на
човека
.
От точка I (римско) до точка II (римско) имаме възход на състоянието. От точка II (римско) до точка III (римско) има също възход. От точка III до точка IV се получава състояние на равновесна почивка, а от точка IV до точките V и I (до рождения ден) нисходящо движение и състояние. Като каза всичко това, ученикът показа на всички присъстващи чертежа и млъкна. Учителят: Във Вашето хрумване, както го нарекохте преди малко, има доста правдиви неща.
Те може да не са съвсем точни, но се приближават до някои истини в протичането
на
денонощния и годишен живот
на
човека
.
Работете, за да дойдете до по-големи точности, които да съвпадат с истинските явления. Защо избрахте точката на раждането долу, в I (римско)? Ученикът: Тази точка избрах по една мисъл, която ми дойде на ум във връзка с едно посято житно зърно. Това зърно почва своя развой отдолу, от земята и вярвам, че се развива в периодите, които посочих по-горе, като, разбира се, целият период е съответно равен на продължителността на периода от покълването на зърното до деня на жътвата. Учителят: Работете по-нататък.
към текста >>
Разумът у
човека
е една висша проява
на
умствените сили.
Ако се заемем да разгледаме мисловността на отделните хора, а и в отделен човек, ще открием няколко вида (категории) мисловност. Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум. Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях. Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия.
Разумът у
човека
е една висша проява
на
умствените сили.
Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи. Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото.
към текста >>
Личният ум е онази мисловност у
човека
, която направлява личния живот.
Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия. Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи. Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест.
Личният ум е онази мисловност у
човека
, която направлява личния живот.
Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка
към текста >>
Когато всички тези шест вида деятелности
на
ума работят едновременно у
човека
, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност.
За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество. Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството. Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път.
Когато всички тези шест вида деятелности
на
ума работят едновременно у
човека
, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност.
Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи няколко минути. Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос. Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя.
към текста >>
Ученикът: Чул съм от Вас, че у
човека
има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време.
Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път. Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност. Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи няколко минути. Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос.
Ученикът: Чул съм от Вас, че у
човека
има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време.
Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот? Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение. Това е закон и може да се изрази с точните средства на науката, с които се изразяват законите. Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре).
към текста >>
Ако то ви се струва дребно, дори недостойно за човешкото ви звание, тогава отговорете ми как така един ангел - такова висше същество от невидимия свят, който е свършил своята еволюция, идва да ръководи развитието
на
човека
?
Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре). От това следва, че колкото е по-голямо смирението, толкова ще бъде по-голям и възходът на духа. За да се разбере това още по-добре, ще ви дам едно друго обяснение, което може да превърнете в малко, но много полезно упражнение. Опитайте се да заживеете за известно време със съзнанието на едно малко на вид незначително същество. Постарайте се да разберете неговия живот и неговите нужди.
Ако то ви се струва дребно, дори недостойно за човешкото ви звание, тогава отговорете ми как така един ангел - такова висше същество от невидимия свят, който е свършил своята еволюция, идва да ръководи развитието
на
човека
?
Не се ли смалява съзнателно той до човешките нужди толкова, колкото вие бихте се смалили, ако слезете до нивото на една малка „божа кравичка“? Препоръчвам ви да направите този опит тогава, когато сте намислили да извършите според вашето разбиране и вашата мярка някое „велико дело“. Ученикът: Защо е нужен този опит? Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка“, той не може да се издигне до положението на един ангел. И друго нещо - добави Учителят след кратко мълчание - не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо.
към текста >>
Тези три думи подсказват троичната природа
на
духовния живот
на
човека
.
Препоръчвам ви да направите този опит тогава, когато сте намислили да извършите според вашето разбиране и вашата мярка някое „велико дело“. Ученикът: Защо е нужен този опит? Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка“, той не може да се издигне до положението на един ангел. И друго нещо - добави Учителят след кратко мълчание - не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо. Ученикът: Вие често сте приказвали за ума, чувствата и волята.
Тези три думи подсказват троичната природа
на
духовния живот
на
човека
.
Но кое от тях е най-стихийното начало? Според мен чувствата са най-могъщият двигател в живота. Поне за мен е така. Учителят: Когато отсъствува регулаторът на разума, чувствата заробват човека. Това заробване е най-опасно, когато чувствата са негативни.
към текста >>
Учителят: Когато отсъствува регулаторът
на
разума, чувствата заробват
човека
.
Ученикът: Вие често сте приказвали за ума, чувствата и волята. Тези три думи подсказват троичната природа на духовния живот на човека. Но кое от тях е най-стихийното начало? Според мен чувствата са най-могъщият двигател в живота. Поне за мен е така.
Учителят: Когато отсъствува регулаторът
на
разума, чувствата заробват
човека
.
Това заробване е най-опасно, когато чувствата са негативни. Ученикът: Не е ли по-добре човек да стане индиферентен и да отминава всичко без вълнение? Учителят: Ще сгрешите, ако мислите, че индиферентните хора са силни и мъдри. Индиферентността не е никакво качество. Божествената мъдрост не препоръчва индиферентността.
към текста >>
Цялата еволюция
на
човека
, дори до едно предполагаемо съвършенство, представлява непрекъснато преодоляване
на
препятствия, които идат както отвън, така и отвътре.
Не, от хората и специално от учениците не се изисква индиферентност, но нещо друго, което е по-високо от индиферентността. То е търпението. В индиферентността няма никакъв подвиг. Подвиг извършва този, който не е индиферентен и проявява търпение. Развитие има само тогава, когато човек след известни упражнения и усилия успее да преодолява някакво препятствие.
Цялата еволюция
на
човека
, дори до едно предполагаемо съвършенство, представлява непрекъснато преодоляване
на
препятствия, които идат както отвън, така и отвътре.
към текста >>
71.
Закони
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако някой от вас каже някому един факт, който е достоверен, но това казване не освобождава от съзнанието
на
човека
редица заблуди и илюзии, този факт още не е истината.
Той знаеше, че съзнанието на римлянина от Понтия не ще може да го разбере, тъй като Пилат познава само законите на своята държава. Той не беше освободен от тях, а Исус преди това беше казал: „Истината ще ви направи свободни.“ Ако анализираме този израз, ще дойдем, ако не до същината, то поне до предверието на въпроса за истината. Истината се свързва със свободата. Свободен е онзи човек, който сам може да освобождава другите чрез своята мъдрост.
Ако някой от вас каже някому един факт, който е достоверен, но това казване не освобождава от съзнанието
на
човека
редица заблуди и илюзии, този факт още не е истината.
Истината сме казали само тогава, когато нашите думи внесат светлина в съзнанието на тогова, на когото говорим, и той вече е напълно освободен от всички противоречия и от всяка тъмнина. Истината познава този, който е проследил едно явление в причинния, умствения, астралния и физическия свят, и е вече наясно, защо то се е случило по такъв начин. Ако ние изречем думи, които помагат на човека да забрави всички свои тревоги, съмнения и омраза, ако го освободим от тровещите го съмнения и той заживее нов живот в светлина и ако той познае Великото Творческо Начало, тогава сме казали истината. Ако само посочим грешката на нашите ближни, а не сме в състояние да ги научим как да поправят тези грешки, ние не им казваме истината. Ето защо Учителят е формулирал този първи закон така, че ние да бъдем внимателни, когато изричаме думи на осъждане спрямо нашите близки, тъй като не сме в състояние да надникнем в причината на дадена постъпка.
към текста >>
Ако ние изречем думи, които помагат
на
човека
да забрави всички свои тревоги, съмнения и омраза, ако го освободим от тровещите го съмнения и той заживее нов живот в светлина и ако той познае Великото Творческо Начало, тогава сме казали истината.
Истината се свързва със свободата. Свободен е онзи човек, който сам може да освобождава другите чрез своята мъдрост. Ако някой от вас каже някому един факт, който е достоверен, но това казване не освобождава от съзнанието на човека редица заблуди и илюзии, този факт още не е истината. Истината сме казали само тогава, когато нашите думи внесат светлина в съзнанието на тогова, на когото говорим, и той вече е напълно освободен от всички противоречия и от всяка тъмнина. Истината познава този, който е проследил едно явление в причинния, умствения, астралния и физическия свят, и е вече наясно, защо то се е случило по такъв начин.
Ако ние изречем думи, които помагат
на
човека
да забрави всички свои тревоги, съмнения и омраза, ако го освободим от тровещите го съмнения и той заживее нов живот в светлина и ако той познае Великото Творческо Начало, тогава сме казали истината.
Ако само посочим грешката на нашите ближни, а не сме в състояние да ги научим как да поправят тези грешки, ние не им казваме истината. Ето защо Учителят е формулирал този първи закон така, че ние да бъдем внимателни, когато изричаме думи на осъждане спрямо нашите близки, тъй като не сме в състояние да надникнем в причината на дадена постъпка. 2. Закон: Неправилното деяние спрямо себе си е грешка. Но неправилното деяние спрямо цялото е престъпление. Пояснение: Човек, както е известно, притежава освен личен, но и обществен живот.
към текста >>
Пояснение: Всяка смелост в живота
на
човека
произтича от някаква любов.
Но неправилното деяние спрямо цялото е престъпление. Пояснение: Човек, както е известно, притежава освен личен, но и обществен живот. Ако с някакво деяние някой човек внесе дисхармония в своя личен живот, това деяние ние го наричаме погрешка. Но всяко действие, което внася дисхармония в цялото, ние го наричаме престъпление. 3. Закон: Страхливият няма любов.
Пояснение: Всяка смелост в живота
на
човека
произтича от някаква любов.
Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за любовта и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето. 4. Закон: Реалното е това, което никога не се изменя и не се заличава. Пояснение: В света на сенките говорим за реалност. Ние не знаем колко сме далече от реалността, ако още не сме научили различаването й. Държим в ръцете си вещи, които имат временна стойност, а ги наричаме реалност, а истинската реалност, която е в нас, отричаме.
към текста >>
Пояснение: Разумното Начало е дало
на
човека
свобода.
То не понася отрицание, щом като не съществува. Човек може да отрече само това, което е. Нашето отрицание при това не променя нещата. То е само немощта ни да проникнем в света на онова, което отричаме. 6. Закон: Всеки носи последствията на своята свобода.
Пояснение: Разумното Начало е дало
на
човека
свобода.
Той може да избира своя път в лабиринта на живота. Никой никому не пречи не само да мисли по някакъв начин, но да извърши това, което е намислил. Но тъй като светът почива и се развива по законите на Твореца, човек, който подбира по свобода своя път, не е свободен от закона, който той или зачита, или нарушава. Зачитането на закона носи благоприятни последици, а нарушението му или неговото пренебрегване носи обратни резултати. 7. Закон: Материализмът няма да даде нищо на света.
към текста >>
Пояснение: Материализмът, който е създаден като антитеза
на
истинската наука в живота,
човека
и вселената и който улеснява духовно невежите да разбират живота, е същевременно бариера, която е поставена да бъде премината от напредващия и творчески дух
на
новата епоха.
Зачитането на закона носи благоприятни последици, а нарушението му или неговото пренебрегване носи обратни резултати. 7. Закон: Материализмът няма да даде нищо на света. Когато една култура загуби своя идеализъм и стане напълно материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато една религия загуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение изгуби своя идеализъм и стане материалистическо, то е осъдено на смърт.
Пояснение: Материализмът, който е създаден като антитеза
на
истинската наука в живота,
човека
и вселената и който улеснява духовно невежите да разбират живота, е същевременно бариера, която е поставена да бъде премината от напредващия и творчески дух
на
новата епоха.
Тази бариера е поставена за упражнения, но бариерата никога не е била цел. 8. Закон: Всяка форма в науката и изкуството е потребна, за да се изрази чрез нея някакво съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази смисълът на самия живот. Пояснение: Абстракционизмът може да има само частично влияние върху изкуството, за да внесе известен психологизъм и малка загадка за този, който го възприема. Пълният абстракционизъм, който съвсем е изгонил формата, е вече вън от изкуството. 9. Закон: В действията на човека не трябва да има замисъл и съображение, както и пресметливост, за да добие чрез тях нещо материално.
към текста >>
9. Закон: В действията
на
човека
не трябва да има замисъл и съображение, както и пресметливост, за да добие чрез тях нещо материално.
Пояснение: Материализмът, който е създаден като антитеза на истинската наука в живота, човека и вселената и който улеснява духовно невежите да разбират живота, е същевременно бариера, която е поставена да бъде премината от напредващия и творчески дух на новата епоха. Тази бариера е поставена за упражнения, но бариерата никога не е била цел. 8. Закон: Всяка форма в науката и изкуството е потребна, за да се изрази чрез нея някакво съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази смисълът на самия живот. Пояснение: Абстракционизмът може да има само частично влияние върху изкуството, за да внесе известен психологизъм и малка загадка за този, който го възприема. Пълният абстракционизъм, който съвсем е изгонил формата, е вече вън от изкуството.
9. Закон: В действията
на
човека
не трябва да има замисъл и съображение, както и пресметливост, за да добие чрез тях нещо материално.
Пояснение: Хората най-често дават, защото знаят, че ще получат. Такава постъпка е елементарна и банална правда. Любовта пренебрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване. Това е законът на изобилието, наречен опуленс. 10. Закон: На човека не е позволено да отнема ничий живот.
към текста >>
10. Закон:
На
човека
не е позволено да отнема ничий живот.
9. Закон: В действията на човека не трябва да има замисъл и съображение, както и пресметливост, за да добие чрез тях нещо материално. Пояснение: Хората най-често дават, защото знаят, че ще получат. Такава постъпка е елементарна и банална правда. Любовта пренебрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване. Това е законът на изобилието, наречен опуленс.
10. Закон:
На
човека
не е позволено да отнема ничий живот.
Животът с нищо не се изкупува. Пояснение: Най-великото нещо, на което никой никога не може да намери равноценността, е животът. Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот. Не само, че не е по силата на смъртния човек да стори това, но не с позволено да узнае и тайната, която отделя мъртвата от живота природа. Ето защо на човека не е позволено да отнема ничий живот.
към текста >>
Ето защо
на
човека
не е позволено да отнема ничий живот.
10. Закон: На човека не е позволено да отнема ничий живот. Животът с нищо не се изкупува. Пояснение: Най-великото нещо, на което никой никога не може да намери равноценността, е животът. Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот. Не само, че не е по силата на смъртния човек да стори това, но не с позволено да узнае и тайната, която отделя мъртвата от живота природа.
Ето защо
на
човека
не е позволено да отнема ничий живот.
Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй като това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произвеждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достойни дела. Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за човека. Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление. Като имаме предвид всичко това, може да си представим как изглежда за висшите същества животът на нашата планета. Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни“ дела.
към текста >>
Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за
човека
.
Пояснение: Най-великото нещо, на което никой никога не може да намери равноценността, е животът. Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот. Не само, че не е по силата на смъртния човек да стори това, но не с позволено да узнае и тайната, която отделя мъртвата от живота природа. Ето защо на човека не е позволено да отнема ничий живот. Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй като това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произвеждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достойни дела.
Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за
човека
.
Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление. Като имаме предвид всичко това, може да си представим как изглежда за висшите същества животът на нашата планета. Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни“ дела. Не, законът е категоричен: животът с нищо не се изкупува. 11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове.
към текста >>
Ако животните се самоизяждат, това за
човека
е най-страшното престъпление.
Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот. Не само, че не е по силата на смъртния човек да стори това, но не с позволено да узнае и тайната, която отделя мъртвата от живота природа. Ето защо на човека не е позволено да отнема ничий живот. Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй като това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произвеждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достойни дела. Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за човека.
Ако животните се самоизяждат, това за
човека
е най-страшното престъпление.
Като имаме предвид всичко това, може да си представим как изглежда за висшите същества животът на нашата планета. Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни“ дела. Не, законът е категоричен: животът с нищо не се изкупува. 11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове. Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за Бога, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само себе си.
към текста >>
13. Закон: Не е позволено
на
човека
да измъчва тялото си.
11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове. Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за Бога, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само себе си. 12. Закон: Човек не може да се учи, докато не обича нещо или някого. Пояснение: На този свят не може да се извърши нищо добро и полезно, без човек да има импулс и вдъхновение. Най-често великите творения са се появявали на земята като резултат на една голяма любов.
13. Закон: Не е позволено
на
човека
да измъчва тялото си.
Пояснение: Йогизмът с дал доста солидни знания на човеците. Той е доктрина на разума, волята и строгия живот. Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания.
към текста >>
В
устройството
и функциите
на
тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост
на
живата природа.
Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент.
В
устройството
и функциите
на
тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост
на
живата природа.
Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване. 14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело. Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода. Всеки и във всяко положение може да се моли.
към текста >>
14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат
на
човека
да направи едно добро дело.
Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване.
14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат
на
човека
да направи едно добро дело.
Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода. Всеки и във всяко положение може да се моли. Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича ближния си. 15. Закон: В богатството, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в богатството, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто.
към текста >>
Вярно е, че липсата
на
свобода за духовно подвизаване в широк смисъл
на
думата гнети
човека
, но за най-главното - вътрешната работа
на
ученика, винаги и при всички условия има свобода.
Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване. 14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело. Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода.
Вярно е, че липсата
на
свобода за духовно подвизаване в широк смисъл
на
думата гнети
човека
, но за най-главното - вътрешната работа
на
ученика, винаги и при всички условия има свобода.
Всеки и във всяко положение може да се моли. Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича ближния си. 15. Закон: В богатството, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в богатството, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто. Пояснение: Бързото забогатяване прилича на хазарт. Това, което идва при нас като резултат на ловкост или на хитра комбинация, с която изпреварваме своите противници в търговската или борсовата игра, не носи благословението на честно положения труд.
към текста >>
Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и
на
човека
.
Времето бързо доказва това. 16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си. Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода. Свободата, която даваш на ближния си, отговаря на свободата, която ти имаш. Почнеш ли да ограничаваш свободата на другите, ти вече си стеснил своето съзнание и си се ограничил.
Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и
на
човека
.
Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога. Бог не отмъщава, защото е Любов. Онова, което изглежда като отмъщение, е нарушеното равновесие в света на абсолютната правда, което законът възстановява. И тъй мярката на твоята лична свобода е свободата, която ти даваш на другите. 17. Закон: Щом хората те обичат, те те повдигат.
към текста >>
Пояснение: Липсата
на
духовна просвета е причина за многото злини и нещастията, които съпътствуват живота
на
човека
.
Благодарният най-добре се учи и най-бързо расте. 22. Закон: За всяко добро дело се изисква една малка жертва. Пояснение: Ние нямаме друга мярка, с която бихме могли да измерим добрината на хората, освен големината на жертвата, която те правят, когато искат да ни сторят някакво добро. Ако мислиш, че можеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от себе си, ти не си на прав път. 23. Закон: Ако унищожим враговете си тук, на физическото поле, те влизат в нас.
Пояснение: Липсата
на
духовна просвета е причина за многото злини и нещастията, които съпътствуват живота
на
човека
.
Ако знаехме колко фатални са последиците на някои наши постъпки, ние бихме съблюдавали на всяка крачка горния закон. Онзи, който е успял да унищожи враговете си на този свят с насилие, те стават невидими и още по-жестоко си отмъщават, защото са вече в самия него. Вгледайте се по-внимателно в живота и ще се уверите в това. 24. Закон: На ученика е забранено да приема робството. Пояснение: Ученикът, тръгнал в духовния път, може да живее
към текста >>
72.
Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Например,
устройството
на
жената е такова, че тя е пo-широка в таза и дрехата и трябва да има извита линия в кръста.
Обаче, когато певецът провери дали дробовете му са останали без въздух, оказва се, че в тях има достатъчно?! — Има три вида дишания: долно, средно и горно. Певецът трябва да диша едновременно и по трите начина. Започва се отдолу и се отива нагоре. За тая цел, тялото не трябва да бъде стегнато.
Например,
устройството
на
жената е такова, че тя е пo-широка в таза и дрехата и трябва да има извита линия в кръста.
Когато певецът диша, той трябва да се свърже с диханието на Бога, да диша с ритъма на Бога! Спокойно ще дишаш! Всички същества в природата дишат. Човек не диша само с физическото си тяло. Той диша и с другите си духовни тела.
към текста >>
Висши същества пеят в
човека
и в гортана му.
Енергиите от горе ще започнат правилно да текат през тялото ти. Ще отвориш устата си с любов и ще запееш с любов! Средата, в която любовта се проявява е обширната, великата душа и мощния дух, който е едно с Бога. Любовта слиза при нас чрез етерното пространство. Чрез етера ние я изявяваме на другите души.
Висши същества пеят в
човека
и в гортана му.
Не е той самия. Дръж връзката с тия същества! Обичай ближния си, обичай Бога, който живее във всичко живо! Не гледай, не виждай погрешките на хората! Не ги съди!
към текста >>
73.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
- Константин Златев
И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма
на
знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма
на
знанието, която се реализира непосредствено в контакта между
човека
и невидимата реалност и не изисква наличието
на
информационен носител).
Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание.
И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма
на
знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма
на
знанието, която се реализира непосредствено в контакта между
човека
и невидимата реалност и не изисква наличието
на
информационен носител).
Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи: 1) като фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса); 2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия);
към текста >>
За нас тя е нещо велико не само в своето
устройство
, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява.
Разумността е навсякъде в природата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират.
За нас тя е нещо велико не само в своето
устройство
, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява.
...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят." Не бива да отминаваме без внимание и оценката на Учителя на ББ у нас за това, доколко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост - свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: "Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа. Всичко в природата е живо. Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща.
към текста >>
...Каква е задачата
на
човека
в живота?
За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: "Станете проводници на новите мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли. Умният човек мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще разбираш.
...Каква е задачата
на
човека
в живота?
Да бъде проводник на Божествените мисли и чувства. Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога?
към текста >>
Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл
на
човека
е проява
на
Божественото Начало у него, т. е.
...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото! ...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)."
Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл
на
човека
е проява
на
Божественото Начало у него, т. е.
на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място.
към текста >>
Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите
на
Божественото, да ги "преведе"
на
разбираем за
човека
език и да ги въплъти като реализация
на
физическото поле, в материалния свят.
...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност.
Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите
на
Божественото, да ги "преведе"
на
разбираем за
човека
език и да ги въплъти като реализация
на
физическото поле, в материалния свят.
И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава.
към текста >>
Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума
на
човека
отива
на
своето място.
Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П.
Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума
на
човека
отива
на
своето място.
Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава. Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е - само Божията Мъдрост задоволява духа на човека (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Умът
на
човека
се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава.
Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония.
Умът
на
човека
се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава.
Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е - само Божията Мъдрост задоволява духа на човека (курсивът мой - К. З.). Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите.
към текста >>
Защото право е - само Божията Мъдрост задоволява духа
на
човека
(курсивът мой - К. З.).
Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава. Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради.
Защото право е - само Божията Мъдрост задоволява духа
на
човека
(курсивът мой - К. З.).
Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта." В биологически смисъл човек е това, с което се храни. В духовен смисъл човек е това, което мисли.
към текста >>
Правилното мислене изгражда
човека
като творец, като създател
на
новото, прогресивното в света.
Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта." В биологически смисъл човек е това, с което се храни. В духовен смисъл човек е това, което мисли.
Правилното мислене изгражда
човека
като творец, като създател
на
новото, прогресивното в света.
За почетното място, което Мъдростта заема в небесните чертози на Божественото, и за нейната роля при определянето на после смъртната участ на човека Учителят П. Дънов казва следното: "Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост. ...Мъдростта е най-голямото добро на Небето.
към текста >>
За почетното място, което Мъдростта заема в небесните чертози
на
Божественото, и за нейната роля при определянето
на
после смъртната участ
на
човека
Учителят П.
Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта." В биологически смисъл човек е това, с което се храни. В духовен смисъл човек е това, което мисли. Правилното мислене изгражда човека като творец, като създател на новото, прогресивното в света.
За почетното място, което Мъдростта заема в небесните чертози
на
Божественото, и за нейната роля при определянето
на
после смъртната участ
на
човека
Учителят П.
Дънов казва следното: "Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост. ...Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага.
към текста >>
И когато ние говорим за
Човека
, подразбираме същество
на
Мъдростта.
...Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек.
И когато ние говорим за
Човека
, подразбираме същество
на
Мъдростта.
Човекът е наречен син на Мъдростта (курсивът мой - К. З.)." Най-великата сила в Космоса е Мисълта. Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чудеса. Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П. Дънов: "Запомнете: Отношенията ви към другите трябва да бъдат, както отношенията на Бога към тях.
към текста >>
Правата мисъл съгражда постепенно у
човека
недосегаемост спрямо злото.
От всички хора се изисква преди всичко да имат Великата Божия Мисъл. Тя е господарка на всички прояви в живота ни, на всички способности. Талантите, гениалността, светостта - всичко се управлява от правата мисъл. Тя е абсолютно мощна. Тя всичко твори, всичко създава." (Учителят П. Дънов)
Правата мисъл съгражда постепенно у
човека
недосегаемост спрямо злото.
Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на последно място (и като продължение на предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието на вътрешния потенциал у човека. Тя му осигурява - в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота - свобода в света на ограниченията. Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода. И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда.
към текста >>
Не
на
последно място (и като продължение
на
предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието
на
вътрешния потенциал у
човека
.
Талантите, гениалността, светостта - всичко се управлява от правата мисъл. Тя е абсолютно мощна. Тя всичко твори, всичко създава." (Учителят П. Дънов) Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене.
Не
на
последно място (и като продължение
на
предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието
на
вътрешния потенциал у
човека
.
Тя му осигурява - в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота - свобода в света на ограниченията. Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода. И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас! " - Лука 17:21.
към текста >>
Това се нарича възкресение." "Всяка разумна постъпка влиза в
човека
като ед
на
малка тухла в неговото здание.
Дънов свидетелства: "Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. ...Достатъчно е човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се уреждат." И още - за подобната взаимообусловеност между щастието и правата мисъл: "Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой - К. З.)." Разумността като проявена в живота Мъдрост "Който живее разумно, ще разбере вътрешния смисъл на нещата. Разумният живот е начало на новата епоха.
Това се нарича възкресение." "Всяка разумна постъпка влиза в
човека
като ед
на
малка тухла в неговото здание.
Така тя е като градивен елемент и в общочовешкия живот. Ако постъпвате разумно, цялата природа ще ви съдейства. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата. Вие знаете какви са последствията от тези сили." "Животът е първото условие за проява на Разумното." (Учителят П. Дънов) Разумността е гласът на Божественото Начало у човека.
към текста >>
Разумността е гласът
на
Божественото Начало у
човека
.
Това се нарича възкресение." "Всяка разумна постъпка влиза в човека като една малка тухла в неговото здание. Така тя е като градивен елемент и в общочовешкия живот. Ако постъпвате разумно, цялата природа ще ви съдейства. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата. Вие знаете какви са последствията от тези сили." "Животът е първото условие за проява на Разумното." (Учителят П. Дънов)
Разумността е гласът
на
Божественото Начало у
човека
.
Който следва неотменнно този глас, никога няма да се отклони от правия път. Всеки човек притежава като потенциал цялата гама от възможности и проявления на Божественото. От нашата проявена свободна воля зависи доколко, в каква степен и с каква интензивност ще използваме този изначален потенциал, вложен от Твореца у нас още при създаването ни: "Имате ли това Разумно или Божествено Начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли Разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага.
към текста >>
Разумното, мъдро използване
на
Божествения потенциал у
човека
предполага и правилно отношение към благата
на
живота: "Доколкото човек се намира в правилни отношения към великите закони
на
Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща.
Нямате ли Разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност."
Разумното, мъдро използване
на
Божествения потенциал у
човека
предполага и правилно отношение към благата
на
живота: "Доколкото човек се намира в правилни отношения към великите закони
на
Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща.
...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е. работи в съгласие с великите закони на природата, на битието." б) Мъдростта като източник на светлина и знание "Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа.
към текста >>
Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и
човека
в светлината
на
изследваната тема: "... Три са допирните точки
на
човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината.
За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П.
Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и
човека
в светлината
на
изследваната тема: "... Три са допирните точки
на
човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината.
От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да очертае пътя на това движение. И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата.
към текста >>
От първото докосване
на
човека
с Бога у него се явява един изблик
на
Любов; той се превръща в извор
на
живот, който постоянно блика.
Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П. Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината.
От първото докосване
на
човека
с Бога у него се явява един изблик
на
Любов; той се превръща в извор
на
живот, който постоянно блика.
И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да очертае пътя на това движение. И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат."
към текста >>
В своята съвкупност те отразяват новия начин
на
мислене
на
нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и
човека
, новите изисквания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика
на
земната цивилизация.
В наши дни сме свидетели на (а някои от нас - и участници във) един грандиозен процес - изграждане на нова комплексна картина на света. По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното чувство и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената). Някои от изброените източници на качествено новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонистично настроени помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата съвременност). Днес те си подават ръце в името на нещо велико. И четирите посочени извори на знанието по отделно са пътеки към Истината, към Бога.
В своята съвкупност те отразяват новия начин
на
мислене
на
нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и
човека
, новите изисквания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика
на
земната цивилизация.
3. Методи за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта а) стремеж и любов към знанието Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява.
към текста >>
Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане
на
Божествената мъдрост съдействат за доизграждането
на
умственото (менталното) тяло
на
човека
- неговия трети смъртен принцип (носител
на
съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция
на
земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация
на
Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е.
Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината" (Учителят П. Дънов).
Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане
на
Божествената мъдрост съдействат за доизграждането
на
умственото (менталното) тяло
на
човека
- неговия трети смъртен принцип (носител
на
съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция
на
земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация
на
Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е.
от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса. Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса.
към текста >>
Чрез страданията природата учи
човека
на
Мъдрост.
няма смисъл да се грижим за индивидуалната и обществена хигиена. Впрочем ленивият по тяло е ленив и по дух. От него не бива да очакваме постиженията, отвеждащи в красивите и светли селения на Новата Култура. в) страданието - път към Мъдростта "Страданието - това е език на природата.
Чрез страданията природата учи
човека
на
Мъдрост.
Чрез страданията природата иска да ни направи разумни." (Учителят П. Дънов) Страданието в качеството си на път към Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество. След изчерпването на заряда в тази негова (на страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване на човека, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното развитие на хомо сапиенс. Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението към природата. Значи днес без него не може!
към текста >>
След изчерпването
на
заряда в тази негова (
на
страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване
на
човека
, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното развитие
на
хомо сапиенс.
в) страданието - път към Мъдростта "Страданието - това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да ни направи разумни." (Учителят П. Дънов) Страданието в качеството си на път към Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество.
След изчерпването
на
заряда в тази негова (
на
страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване
на
човека
, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното развитие
на
хомо сапиенс.
Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението към природата. Значи днес без него не може! Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потребността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мислене. А оттам - и на поведението.
към текста >>
Той казва: "Отнемат ли ти нещо, започваш да мислиш." И наистина, сякаш чувството за притежание
на
собственост - една от най-покъртителните заблуди
на
човека
- е между най-често срещаните причини за огорченията и болката в нашия кратък живот.
Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потребността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мислене. А оттам - и на поведението. Тази взаимообусловеност е дефинирана по особено сполучлив начин от Учителя П. Дънов: "Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите." Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме връща и към една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове - Радой Ралин (1923-2004).
Той казва: "Отнемат ли ти нещо, започваш да мислиш." И наистина, сякаш чувството за притежание
на
собственост - една от най-покъртителните заблуди
на
човека
- е между най-често срещаните причини за огорченията и болката в нашия кратък живот.
Ако се опитаме да погледнем към подобни ситуации от висотата на духовното познание, несъмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род страдания. Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бихме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява." Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии. Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява към нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни.
към текста >>
д) личният опит
на
човека
по отношение
на
природата и обществотоЧовекът, придобил Мъдрост, развива необикновена наблюдателност и самонаблюдателност.
При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания. Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.
д) личният опит
на
човека
по отношение
на
природата и обществотоЧовекът, придобил Мъдрост, развива необикновена наблюдателност и самонаблюдателност.
В своите взаимоотношения с природната и социалната среда той на всяка крачка разкрива все нови и нови възможности за обогатяване на познанията си. За него целокупният живот се превръща в една велика Книга, от която той вече може свободно да чете. И това е факт, понеже той е научил езика, на който тя е написана - езика на Божествената Мъдрост. В тази връзка Учителят П. Дънов споделя: "Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката.
към текста >>
За
човека
върху пътеката
на
изпитанията проблясъците
на
Божествената Мъдрост са спорадични, внезапни и преходни.
Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар. бодхисатва в езотеричния будизъм), или да премине невъзвратимо в други, по-високи области на Всемирния Живот. И в единия, и в другия случай той разполага с възможността да се въплъщава в материално тяло изцяло по собствено усмотрение.
За
човека
върху пътеката
на
изпитанията проблясъците
на
Божествената Мъдрост са спорадични, внезапни и преходни.
Рядко му се отдава да ги съхрани за по-продължителен период от време или да ги запечата незаличимо в менталното си тяло (духовното тяло на нисшия, конкретен ум). Безспорно - по-пълноценни контакти с Космична- та Мъдрост осъществява окултният ученик. Неговата цел е да осмисли същността и проявите на тази извечна Мъдрост, да я превърне в неделима част от своето мислене и поведение. Естествено - това не може да стане нито бързо, нито лесно. Затова всяко автентично ду- ховно-мистично учение или школа предлага широк спектър от методи и средства за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта.
към текста >>
В рамките
на
учението
на
ББ личният опит
на
човека
във взаимодействието му с природата и обществото е от особено важно значение.
Рядко му се отдава да ги съхрани за по-продължителен период от време или да ги запечата незаличимо в менталното си тяло (духовното тяло на нисшия, конкретен ум). Безспорно - по-пълноценни контакти с Космична- та Мъдрост осъществява окултният ученик. Неговата цел е да осмисли същността и проявите на тази извечна Мъдрост, да я превърне в неделима част от своето мислене и поведение. Естествено - това не може да стане нито бързо, нито лесно. Затова всяко автентично ду- ховно-мистично учение или школа предлага широк спектър от методи и средства за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта.
В рамките
на
учението
на
ББ личният опит
на
човека
във взаимодействието му с природата и обществото е от особено важно значение.
И на първо място - заради шанса да приложи на практика възприетото и усвоено духовно познание. 4. Мястото на Мъдростта в Новата Култура на VI раса "Само Мъдростта може да ръководи в живота. С нея можем да бъдем силни. Само Божественото знание на живата наука носи сила.
към текста >>
Една от последните - в Киото, Япония (1998 г.) - разкри сериозните противоречия в областта
на
общението между
човека
и природата.
В наши дни не липсват екологически движения, "зелени" партии, противници на замърсяването на околната среда и други организирани или спонтанни движения, отстояващи принципите на ненакърнимост на земната флора и фауна, на стратосферата, биосферата и хидросферата на нашата планета. Някои от изброените притежават и собствена материална база, чрез която развиват дейността си. "Зелените" партии участват - в повечето случаи коалиционно ангажирани - в управлението на редица цивилизовани държави. Страните с утвърдена демократична социална структура на Запад, най-вече групата на най- развитите измежду тях (т. нар. Г-7, която включва САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Канада; през последните години и Русия бе приобщена към семейството на великите западни държави и някои прекръстиха тази общност на Г-8, но руското присъствие е ограничено до равнището на взаимни консултации без реално участие във вземането на отговорните решения) редовно провеждат световни срещи, посветени на проблемите на екологията.
Една от последните - в Киото, Япония (1998 г.) - разкри сериозните противоречия в областта
на
общението между
човека
и природата.
Най-често надделяват конюнктурни или дългосрочни икономически и политически интереси, от което страда както околната среда, така и самите хора. В страните на провалилия се социализъм по време на тоталитарното управление никой не се съобразяваше с изискванията по отношение съхраняването на природата. Бяха й нанесени жестоки щети (най-вече поради т.нар. индустриализация), някои от които с дългогодишно негативно въздействие. Изправен пред реалната заплаха да унищожи собствения си космически дом (а той, както знаем, е единствен!), съвременният човек все по-често се замисля за необходимостта радикално да промени отношението си към своята майка и кърмилница.
към текста >>
Промяна следва да настъпи не само в отношението
на
човека
спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между самите хора.
Всяко същество, което не върви в хармония със законите на природата, се изражда. Който мисли, че може да измени законите на природата, ще се намери в положението на откъснат лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и разумния живот. ...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си." б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората
Промяна следва да настъпи не само в отношението
на
човека
спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между самите хора.
В същност едното е тясно свързано с другото и стремежът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неоснователен. Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение. Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото. Отношението ни към сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра. Ако останем в мрежите на остарелите си разбирания, нищо добро не ни чака.
към текста >>
Конкретната задача
на
човека
в случая е да разшири и издигне съзнанието си в такава степен и до такава висота, че да се превърне в пълноценен проводник
на
благотворното влияние
на
двата Космически принципа - и относно самостоятелното им, и относно съвместното им действие.
Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот (курсивът мой - К. З.)." в) взаимодействието между Любовта и Мъдростта в Новата Култура на VI раса Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на Любовта и Мъдростта действат в хармония за утвърждаването на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на Любовта.
Конкретната задача
на
човека
в случая е да разшири и издигне съзнанието си в такава степен и до такава висота, че да се превърне в пълноценен проводник
на
благотворното влияние
на
двата Космически принципа - и относно самостоятелното им, и относно съвместното им действие.
Това изискване е формулирано по следния начин от Учителя П. Дънов: "Човек трябва да работи едновременно с Любовта и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира. Това е великата задача на живота." Най-тъмно е преди зазоряване. Съпротивата на отиващото си старо поражда вълна от болка и страдание за първопроходците на новото.
към текста >>
То показва, че става едно коренно
преустройство
на
живота."
Неизбежен е този стадий на Великата Промяна. Длъжни сме да го посрещнем с разбиране и смирение, за да продължим напред по-мъдри и по-силни от преди: "Нашият съвременен свят е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната. С нея сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което показва, че сме под влиянието на тази висша култура, е увеличението на страданието.
То показва, че става едно коренно
преустройство
на
живота."
В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на Любовта в действителността. По този въпрос Учителят П. Дънов казва: "Любов без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани.
към текста >>
В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи
на
Любовта и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек
на
VI раса -
човека
на
Любовта.
Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.). Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание. Някои философи ще кажат, че на жената трябва любов, а на мъжа - знания. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Човек се нуждае от знания и от любов."
В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи
на
Любовта и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек
на
VI раса -
човека
на
Любовта.
Според Учителя П. Дънов това става така: "Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най- малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>
74.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
- Константин Златев
Когато животинското живее в
човека
, животът става светски.
Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.
Когато животинското живее в
човека
, животът става светски.
А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот."
към текста >>
Защото животът
на
човека
се различава от живота
на
останалите същества по своята разумност.
Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен.
Защото животът
на
човека
се различава от живота
на
останалите същества по своята разумност.
Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека?
към текста >>
Подвластен ли е той
на
свободната воля
на
човека
?
Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот?
Подвластен ли е той
на
свободната воля
на
човека
?
Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа.
към текста >>
В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен
на
разумен стремеж и основан върху творческата същност
на
човека
.
Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд.
В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен
на
разумен стремеж и основан върху творческата същност
на
човека
.
Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло.
към текста >>
Природата - това е светът
на
нещата,
на
формите и отношенията,
на
мислите и вълненията
на
човека
, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов.
Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена.
Природата - това е светът
на
нещата,
на
формите и отношенията,
на
мислите и вълненията
на
човека
, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов.
Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост. По-нататък Учителят П. Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите " на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества отразлични категории и култури." И допълва на друго място: "Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.
към текста >>
Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота
на
човека
,
на
животните,
на
растенията,
на
привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат.
Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини. Всички те образуват Всемирното Бяло братство. Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо. Този разумен център привлича всички, които са подготвени през вековете да влязат в него като работници. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство.
Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота
на
човека
,
на
животните,
на
растенията,
на
привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат.
окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния.
към текста >>
Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и
човека
, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите.
Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие.
Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и
човека
, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите.
Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
към текста >>
Тя управлява
човека
и обективните реалности
на
всички равнища, движенията и събитията.
окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния.
Тя управлява
човека
и обективните реалности
на
всички равнища, движенията и събитията.
Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
към текста >>
Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от
човека
.
Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата.
Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от
човека
.
Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност.
към текста >>
Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото
устройство
, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великатаразумност
на
Природата, която всичко направлява." Езикът
на
природата е образен.
" Тази зависимост е разгледана от Учителя П. Дънов, както следва: "В същност в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неизменна математика. Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде.
Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото
устройство
, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великатаразумност
на
Природата, която всичко направлява." Езикът
на
природата е образен.
Животът, който диша и се проявява чрез нея, не познава нито миг застой, никаква статичност или за- костенялост. Водещият закон в природата е този на Промяната. И това е така, тъй като Развитието като същност и динамика на процесите в Космоса е отражение на глъбинното естество на Бога. Ето какво споделя по този повод Учителят П. Дънов: "Природата всякога си служи с образи.
към текста >>
Защо природата така създаде
човека
?
Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота. По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул; писмено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да знаете защо природата така е създала нещата.
Защо природата така създаде
човека
?
За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите. ...Природата изисква от човека да работи. Тя иска работници. Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея. А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи."
към текста >>
...Природата изисква от
човека
да работи.
По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул; писмено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да знаете защо природата така е създала нещата. Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите.
...Природата изисква от
човека
да работи.
Тя иска работници. Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея. А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи." Цялото възхитително многообразие на Живата Разумна Природа и неспирният ритъм на нейното съществуване предполагат несек- ваща динамика, една вечна и неизразимо красива Промяна. И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демонстрира завидна неизменност.
към текста >>
Ако вземат
човека
за едно божество, тогава да - човек е едно проявление
на
Бога.
Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават. Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави.
Ако вземат
човека
за едно божество, тогава да - човек е едно проявление
на
Бога.
Но като проявление на природата той не седи по-горе от нея. В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата "природа" се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света.
към текста >>
2) Божият глас у
човека
"Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер." (Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят."
2) Божият глас у
човека
"Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар. вътрешно ръководство на личността.
към текста >>
Посредством Божия глас в душата
на
човека
бива осъществявано т.нар.
За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека "Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов).
Посредством Божия глас в душата
на
човека
бива осъществявано т.нар.
вътрешно ръководство на личността. Интуицията - отличително качество на бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната реалност. Вътрешното ръководство е първият и незаменим помощник на човека по всички житейски пътеки. Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас.
към текста >>
Интуицията - отличително качество
на
бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление
на
позитивен обмен между
човека
и природната реалност.
"Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар. вътрешно ръководство на личността.
Интуицията - отличително качество
на
бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление
на
позитивен обмен между
човека
и природната реалност.
Вътрешното ръководство е първият и незаменим помощник на човека по всички житейски пътеки. Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Те ще оправят вашия път. ...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората.
към текста >>
Относно съдържанието
на
молитвата Учителят
на
ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота
на
човека
от молитвата.
В този смисъл молитвата е самоопределяне. Тя е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тази молитва е мощна. Тя върши чудеса."
Относно съдържанието
на
молитвата Учителят
на
ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота
на
човека
от молитвата.
Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта." 5) Събуждане и обновяване Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап.
към текста >>
Всичко, което излиза от
човека
- неговите мисли, чувства и дела, всяко негово изречено слово, - се завръща рано или късно при него.
А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост към дълга на разумното същество. Дългът на осъщественото богоподобие. 7) Духовният бумеранг "Всичко, което излиза от тебе, ще се върне пак при тебе." (Учителят П. Дънов)
Всичко, което излиза от
човека
- неговите мисли, чувства и дела, всяко негово изречено слово, - се завръща рано или късно при него.
В някои от случаите с умножена мощ на въздействието. На Изток този Закон за причината и следствието се нарича карма (от санск- рит = действие, въздействие). В духовното познание е известен още и като Закон за възмездието. И така, доброто поражда добро, а злото - зло. Първото съгражда, а второто разрушава.
към текста >>
Всяка смяна
на
деня с нощта,
на
годишните сезони,
на
лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност
на
човека
, неговото дишане и пр.
Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот." 13) Цикличност За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон. Не е нужно да търсим проявите му твърде далеч.
Всяка смяна
на
деня с нощта,
на
годишните сезони,
на
лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност
на
човека
, неговото дишане и пр.
са обусловени от свой собствен ритъм или цикличност. И зад всички тях отново стои непостижимата Разумност на творението. По-точно - Разумността на Твореца, вложена в творението. Изумителни са мащабите на проявлението на този принцип: от трептенията на елементарните частици с определена честота, през изброените по-горе явления, до гигантските пулсации на космическите образувания - квазарите, пул- сарите и самите галактики. Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце!
към текста >>
Свойствено е за
човека
да се хвърля към големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа
на
по-малките постижения.
И зад всички тях отново стои непостижимата Разумност на творението. По-точно - Разумността на Твореца, вложена в творението. Изумителни са мащабите на проявлението на този принцип: от трептенията на елементарните частици с определена честота, през изброените по-горе явления, до гигантските пулсации на космическите образувания - квазарите, пул- сарите и самите галактики. Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце! 14) Закон за растежа
Свойствено е за
човека
да се хвърля към големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа
на
по-малките постижения.
Това е човешкият метод: започваме с голямото и накрая завършваме с провал и разочарование. И страдаме безутешно за пропуснатия шанс. В същност страдаме поради своята глупост и невежество. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така неизбежно достигаме и до голямото.
към текста >>
Бог сътвори
човека
и му възложи да бъде мъдър и грижовен стопанин
на
земната природа (Бит. 1:27-28).
Ти си гладен. Как ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си." Един от първите уроци, които човек следва да научи в общуването си с природата, е, че тя не е негова собственост, че той не бива да се стреми да я подчини и да я експлоатира според егоистичните си желания. Ученикът по духовния Път трябва да вижда в нейно лице един разумен партньор и помощник, с когото да осъществява пълноценен, взаимно полезен обмен.
Бог сътвори
човека
и му възложи да бъде мъдър и грижовен стопанин
на
земната природа (Бит. 1:27-28).
Учителят П. Дънов предупреждава онези, които са склонни да злоупотребяват с пълномощията, дадени им с акта на сътворяването им: "Съвременните хора са на погрешен път, като мислят , че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа.
към текста >>
- Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот
на
човека
.
Тогава именно той може и да разчита на подкрепа от нейна страна. Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото. Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов.
- Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот
на
човека
.
Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу! " - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма. Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи.
към текста >>
Носът е построен съобразно работата
на
човека
.
Тя всичко е направила много разумно. За всяко същество има книжка и на всяко същество дава толкоз, колкото му трябва. Тя е много справедлива, дава точно, ни повече, ни по-малко. Всичко, което дава, е строго определено. От твоя начин на живот тя определя формата на главата.
Носът е построен съобразно работата
на
човека
.
Очите са построени така, както човек (е) гледал. Устата е построена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е работил в миналото. Външната форма на човека е копие на деятелността от миналата работа. От сегашната му работа тя създава една нова форма.
към текста >>
Външната форма
на
човека
е копие
на
деятелността от миналата работа.
От твоя начин на живот тя определя формата на главата. Носът е построен съобразно работата на човека. Очите са построени така, както човек (е) гледал. Устата е построена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е работил в миналото.
Външната форма
на
човека
е копие
на
деятелността от миналата работа.
От сегашната му работа тя създава една нова форма. Следователно от сегашния живот природата създава нашите бъдещи тела. Ти се безпокоиш. Щом се безпокоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише: да се анулират всички семестри. Нищо повече.
към текста >>
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост
на
човека
изобщо и
на
ученика по духовния Път, в частност.
Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво.
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост
на
човека
изобщо и
на
ученика по духовния Път, в частност.
В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
към текста >>
Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с
човека
и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П.
Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с
човека
и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега. Ние живеем в една природа, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт. В природата животът е непреривен процес и непреривен прогрес." Природата притежава свой собствен език. За да бъде пълноценен в общуването си с нея, ученикът по Пътя на Духа трябва да го овладее.
към текста >>
С избиването
на
животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при
човека
(курсивът мой - К. З.).
Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата.
С избиването
на
животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при
човека
(курсивът мой - К. З.).
След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество!
към текста >>
Така непобедимата сплав от знание и вяра ражда вътрешния покой
на
човека
, неподвластен
на
и ненарушим от никакви външни фактори и дразнители."Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите.
Тя икономисва силите, не и времето (курсивът мой - К. З.). Тези, които много бързат, се изтощават бързо. Когато искаш да живееш дълго време на Земята, трябва да намериш любимо същество, което да ти даде назаем своите сили." Оттук именно произтича великият закон на Битието: Всяко нещо в света става на своето време. Нито преди, нито след, а винаги точно навреме. Познанието за тази безукорна точност на Природата е израз на вярата във всемогъщата Премъдрост на Твореца.
Така непобедимата сплав от знание и вяра ражда вътрешния покой
на
човека
, неподвластен
на
и ненарушим от никакви външни фактори и дразнители."Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите.
В природата всичко е определено точно, строго отмерено" (Учителят П. Дънов). Къде ученикът по духовния Път може да общува най-пълноценно с Природата? Къде контактът му с нея е най-плодоносен за израстването му като личност? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос - на планините, и особено по техните върхове: "Високите върхове са динамични центрове. Те представят резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще.
към текста >>
Планините са мощни енергийни ретранслатори, поучава ни още Учителят
на
ББ в нашата страна, те въздействат непосредствено върху умствената дейност
на
човека
и върху неговата воля.
Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл. Ще благодарим на Бога за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята. Ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява" (Учителят П. Дънов).
Планините са мощни енергийни ретранслатори, поучава ни още Учителят
на
ББ в нашата страна, те въздействат непосредствено върху умствената дейност
на
човека
и върху неговата воля.
Нещо повече - от тях зависи и плодородието на ниските части от земния релеф: долини, низини, полета, степи и пр. Ето как Учителят П. Дънов рисува тези взаимозависимости: "Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергията. Всички планини по лицето на Земята определят плодородието на полетата. В Египет, където няма планини, бяха принудени да създадат пирамиди, за да дават енергия и вдъхновение на човешкия дух.
към текста >>
75.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
- Константин Златев
Невидимият свят – светът
на
Истината горе, – той ще разкрие отвътре Истината
на
човека
.“
А нужно ли е това? Освен познавателно значение този отговор крие ли и още неизследван потенциал на завоевание? Ето какво споделя по въпроса българският духовен Учител: „Кой е Учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят.
Невидимият свят – светът
на
Истината горе, – той ще разкрие отвътре Истината
на
човека
.“
Същата онази Истина, която Бог е изтръгнал от сърцето Си и като неугасим факел от искряща светлина я поднася във всички епохи на Своите деца във Вселената. Истина, изтъкана от най-фините фибри на безсмъртието... Истина, която извайва от космически пламък свободния дух и в шеметен полет го отнася до самото лоно на Всевишния... 2. Качества и характеристики на духовния Учител: „Един Учител има в света! Един е Учителят, Който носи истинското знание.
към текста >>
Те познават вътрешните закони
на
Природата, познават
устройството
на
света, познават
устройството
на
човека
, неговия път
на
развитие и великото му предназначение.
За останалите пътят е отворен и ги зове да опитват отново и отново. По този точно път вече са минали Учителите. За тях няма тайни нито в света, нито в човешката душа. Един от техните най-достойни Събратя рисува образа им така: „Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос.
Те познават вътрешните закони
на
Природата, познават
устройството
на
света, познават
устройството
на
човека
, неговия път
на
развитие и великото му предназначение.
Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие“ (Учителят П. Дънов). Пътят на ученичеството не е единствен. И Учителите също продължават да се учат. Но при други условия, в други области на Битието.
към текста >>
След възнесението
на
Богочовека
, та до наши дни подобни претенции са имали стотици, ако не и хиляди, човеци с огромно самомнение и нисък духовен ръст.
... Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина. ... Тогава, ако някой ви каже: „Ето, тук е Христос! “ или „Там е! “, не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:5,10-11,23-24). С тези думи Иисус Христос предупреждава Своите най-близки ученици – апостолите, за времената, в които ще надигнат снага и глас имитатори, лъжепророци и лъжеучители, които имат единствения стремеж да нахранят егото си за сметка на славата и светлината на Първоучителя и на завет в Неговата дебела сянка.
След възнесението
на
Богочовека
, та до наши дни подобни претенции са имали стотици, ако не и хиляди, човеци с огромно самомнение и нисък духовен ръст.
Някои от тях са наши съвременници. Или те самите, или техните последователи очевидно не са запознати с библейските пасажи, които цитирахме по-горе (и с още редица подобни). А може би предпочитат да държат очите си здраво затворени пред тях... Тяхна воля! Господ допуска и такива светотатствени домогвания, защото и те създават ценна поука за можещите да разчетат смисъла им. И последствията, разбира се.
към текста >>
Учителят идва като вътрешна, разумна проява в
човека
(курсивът мой – К.З.).
“ Основателен въпрос. Поне за мнозинството от нас. И както навярно се досещате, най-точен е отговорът на един от самите Учители: „Познаването на Учителя е чисто духовен процес (курсивът мой – К.З.). Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота.
Учителят идва като вътрешна, разумна проява в
човека
(курсивът мой – К.З.).
Затова отвътре става познаването на Учителя – в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт.
към текста >>
То е наука за
човека
, наука за разумното в света.
Ще идвам, докато не си свърша работата до съвършенство.“ На 26.08.1917 г. отбелязва пред последователите си съвсем схематично, но пределно изразително същността на учението, което проповядва: „Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот.“ На друго място в Словото си допълва вече казаното: „Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям. Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката.
То е наука за
човека
, наука за разумното в света.
То е наука за Бога, за Любовта.“ Относно подхода си към хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в Природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.“ Съзнанието за колосалния товар, който е поел доброволно на гърба си, го подтиква да въздъхне: „Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на Божията воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му. Този факт го прави пророк с ненадмината точност на прозренията: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука.“ Изворът на подобна увереност е вкоренен в обстоятелството, че „... Зад мен стои цялото Небе.
към текста >>
76.
Луната
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
онова, което астрономията може да ни даде за всеки един от тях, определя естеството
на
силовите течения и влиянието, което те имат върху Земята, върху живота
на
нея и по-специално върху
човека
.
ЛУНАТА Ние приемаме по един безспорен начин, че качествата, които имат членовете на Слънчевото семейство - Луната и Планетите, т.е.
онова, което астрономията може да ни даде за всеки един от тях, определя естеството
на
силовите течения и влиянието, което те имат върху Земята, върху живота
на
нея и по-специално върху
човека
.
За Луната знаем, че е най-близкото до Земята Небесно тяло. Отстои от нея средно на 385 000 километра, като най-близко (при Перихелий) идва на 356 410 километра, а при най-далечно (при Афелий) - на 406 740. Оттук приемаме, че нейното влияние е много силно, макар и размерите й да не са големи (има диаметър от около 3500 километра). Разликата от най-далечното и най-близкото й положение спрямо Земята е равно на 50 330 километра, което за нейната малка орбита е значително. Затова влиянието й при Перихелий е много по-силно, отколкото при Афелий.
към текста >>
Малкият размер, както вече отбелязахме, говори, че макар и влиянието й да е силно, то засяга предимно по-обикновените и повърхностни прояви
на
човека
(интелектуални, емоционални или подтика за творчество).
Отстои от нея средно на 385 000 километра, като най-близко (при Перихелий) идва на 356 410 километра, а при най-далечно (при Афелий) - на 406 740. Оттук приемаме, че нейното влияние е много силно, макар и размерите й да не са големи (има диаметър от около 3500 километра). Разликата от най-далечното и най-близкото й положение спрямо Земята е равно на 50 330 километра, което за нейната малка орбита е значително. Затова влиянието й при Перихелий е много по-силно, отколкото при Афелий. При Перихелий тя изминава за едно денонощие 14 -15 градуса, а при Афелий - към 12.
Малкият размер, както вече отбелязахме, говори, че макар и влиянието й да е силно, то засяга предимно по-обикновените и повърхностни прояви
на
човека
(интелектуални, емоционални или подтика за творчество).
Хората със силно лунно влияние - Лунните типове - достигат най-много до средна интелектуалност. Средната плътност на лунното вещество е 3,33 по-плътно от водата, докато на Земята тя е 5,5. Това говори за две неща: първо, че Луната се е образувала много по-късно от Земята, и второ, че нейното влияние тласка човека към по-отвлеченото, към по-малкия контакт с материалното, към по-абстрактни науки и въпроси, като събужда и развива въображението. Около своята ос Луната се върти бавно; едно завъртане спрямо един неподвижен наблюдател на звездите тя прави за 27 и една четвърт денонощия - т.нар. СИДЕРИЧЕН МЕСЕЦ.
към текста >>
Това говори за две неща: първо, че Луната се е образувала много по-късно от Земята, и второ, че нейното влияние тласка
човека
към по-отвлеченото, към по-малкия контакт с материалното, към по-абстрактни науки и въпроси, като събужда и развива въображението.
Затова влиянието й при Перихелий е много по-силно, отколкото при Афелий. При Перихелий тя изминава за едно денонощие 14 -15 градуса, а при Афелий - към 12. Малкият размер, както вече отбелязахме, говори, че макар и влиянието й да е силно, то засяга предимно по-обикновените и повърхностни прояви на човека (интелектуални, емоционални или подтика за творчество). Хората със силно лунно влияние - Лунните типове - достигат най-много до средна интелектуалност. Средната плътност на лунното вещество е 3,33 по-плътно от водата, докато на Земята тя е 5,5.
Това говори за две неща: първо, че Луната се е образувала много по-късно от Земята, и второ, че нейното влияние тласка
човека
към по-отвлеченото, към по-малкия контакт с материалното, към по-абстрактни науки и въпроси, като събужда и развива въображението.
Около своята ос Луната се върти бавно; едно завъртане спрямо един неподвижен наблюдател на звездите тя прави за 27 и една четвърт денонощия - т.нар. СИДЕРИЧЕН МЕСЕЦ. А по отношение на Земята, която в течение на една година прави пълна обиколка по Еклиптиката, Лунното завъртане е 29 и половина денонощия, т.нар. СИНОДИЧЕН МЕСЕЦ. С това си качество Луната дава на родения под нейното силно влияние стремеж към спокоен, безметежен, без напрежения живот, липса на устрем за бурна изява (инициатива), боязливост, страхливост, особено по отношение на своето здраве и смърт.
към текста >>
Луната със своето влияние създава и оформя мозъчните центрове в задната тилна част
на
мозъка - центровете, които тласкат
човека
към продължение
на
рода (половия нагон), мозъчните центрове за ядене (апетит), намиращи се пред горната част
на
ушите, и центровете за паметта в предната средна част
на
челото, за които споменахме.
Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си топлите, мили, милосърдни майчини чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, има и други обекти (Слънца със силна изява или нещо друго, което да нарушава чистите влияния на звездните купове), то съзвездието РАК няма такива и остават да действуват в него само двата звездни купа, т.е. майчиното чувство. Затова Луната е майката и дава майчинството. Тя със своето идване създава и заражда тези чувства в живите форми.
Луната със своето влияние създава и оформя мозъчните центрове в задната тилна част
на
мозъка - центровете, които тласкат
човека
към продължение
на
рода (половия нагон), мозъчните центрове за ядене (апетит), намиращи се пред горната част
на
ушите, и центровете за паметта в предната средна част
на
челото, за които споменахме.
ЛУНАТА В ДОМОВЕТЕ В първи дом Луната, особено когато е на хоризонта - Асцендента, или много близко около него, дава всичко онова, което казахме за нея. Същото е и при другите ъглови точки на границата между домовете, но вече в по-слаба форма и, разбира се, при добри аспекти. Във втори дом Луната е без особен израз, без ясно изразени особености, а е налице само едно, подсилване на нейното влияние. Вниманието е повече в аспектите, които тя има с Планетите. Във в трети дом Луната показва, че роденият ще има стремеж често да сменя работата си (професията), а също така и да пътува.
към текста >>
При лоши аспекти е налице същото, но обременено много често с неестествени, странни подтици за
преустройство
.
При липса на аспекти липсва изява на тези качества и човек няма отношение към тях. Със Сатурн при съвпад, който е лош аспект, имаме слаба възможност за създаване на поколение. Заедно с другите лоши аспекти, имаме човек, който към близките си е крайно ревнив, подозрителен, затворен в себе си, не обича да споделя своите планове и вълнения с тях, предпазлив е, страхлив и е всякога с лош стомах - неразположение, язви и други разстройства в коремната област. При добри аспекти имаме една постоянна и похвална грижливост към всичко и всички членове на семейството, изобщо добра грижливост към всички близки. С Уран при съвпад и добри аспекти имаме човек с добри планове и идеи за уреждане на семейните и домашни работи.
При лоши аспекти е налице същото, но обременено много често с неестествени, странни подтици за
преустройство
.
При лош аспект, но силна позиция на Уран имаме човек с неестествени полови влечения. С Нептун при добри аспекти, особено при съвпад, имаме крайно интуитивен човек, който като сюнгер попива и разбира всичко. Когато е в общество, той схваща обстановката и хората около себе си, без да става нужда да му се обяснява каквото и да било. При силна позиция на Нептун имаме човек с качества и способности към изкуството, с топли и мили отношения с близките си, който с една подчертана топлота бърза и търси начин да задоволява техните нужди. Приятен и мил е за близките си.
към текста >>
С Плутон при съвпад е много лошо: той всякога отнема възможността за създаване
на
добро и здраво семейство, дава често безплодие, а понякога тласка
човека
и към монашество.
При силна позиция на Нептун имаме човек с качества и способности към изкуството, с топли и мили отношения с близките си, който с една подчертана топлота бърза и търси начин да задоволява техните нужди. Приятен и мил е за близките си. При лошите аспекти имаме човек, който е хладен, неотзивчив към нуждите на своите близки. На семейния живот гледа много свободно, не заляга достатъчно здраво в него и много често е готов да изневери на партньора си. При точните лоши аспекти разводът е почти неизбежен.
С Плутон при съвпад е много лошо: той всякога отнема възможността за създаване
на
добро и здраво семейство, дава често безплодие, а понякога тласка
човека
и към монашество.
При другите лоши аспекти дава болезнена привързаност към всичко свое и особено към децата си, а също жажда за остри забележки към партньора си. При добрите аспекти имаме човек, който с голяма активност урежда и се справя с всички семейни задължения и задачи, има приемлива и разумна привързаност към своето и най-вече към децата си, с активна полова дейност.
към текста >>
77.
Плутон
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Плутон е планета, устроена приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид голямата й възраст и влиянието й върху живота
на
Земята и по-специално върху
човека
, би следвало нейната маса да е съставна от най-тежките елементи от таблицата
на
Менделеев и да има голям диаметър, не по-малък от този
на
Нептун.
Американският астроном Джерард Кьопер, изследвайки Плутон, стига до извода, че неговата плътност е по-голяма от тази на златото - 19,26. За размера на Плутон Кьопер е стигнал до извода, че неговият диаметър е около 5 800 километра. Такъв малък размер при такава голяма плътност е неприемлив в случай за една Планета. Международният астрономически съюз приема, че Плутон има плътност 15, без да определя неговия размер. И други астрономи, освен Кьопер, приемат, че Плутон има малък размер и че даже е най-малката Планета в Слънчевата система, което е неприемливо от гледището на Астрологията.
Плутон е планета, устроена приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид голямата й възраст и влиянието й върху живота
на
Земята и по-специално върху
човека
, би следвало нейната маса да е съставна от най-тежките елементи от таблицата
на
Менделеев и да има голям диаметър, не по-малък от този
на
Нептун.
Къде можем да предположим, че са направили грешка Кьопер и онези астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на Планетата има температура от минус 220 градуса. При тази температура всички елементи са в течно или предимно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също, че ако имаме един наблюдател на Плутон, той ще види Слънцето оттам само като голяма звезда с диаметър от около пет-шест сантиметра. Естествено е да приемем, че с този размер Слънцето не може да осветява изцяло Планетата; тя ще бъде тъмна, а тъмният диск на Планетата ще отразява Слънчевия образ само в едно кръгче от изпратена слънчева светлина, което съвсем не отразява действителния размер на Планетата.
към текста >>
Но за да може тази могъща и благородна сила
на
тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва
устройството
на
целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма.
От Северното полушарие тази звезда не се вижда. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са с означение „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години. Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
Но за да може тази могъща и благородна сила
на
тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва
устройството
на
целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма.
Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък. Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности. Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл.
към текста >>
Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод
на
един много напреднал стадий в еволюционния процес
на
веществото и за да може да се приемат от
човека
техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество
на
неговия мозък.
В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са с означение „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години. Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце. Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва устройството на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма.
Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод
на
един много напреднал стадий в еволюционния процес
на
веществото и за да може да се приемат от
човека
техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество
на
неговия мозък.
Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности. Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл. Няма друга сила, която може да ги създаде.
към текста >>
78.
Планетите и зодиакалните съзвездия
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тези науки са способни да ни дадат общото ниво
на
човека
, но пълното му разбиране, както и пътя (условията), които той ще има през живота си, може да ни даде единствено Астрологията.
В Зодиакалните съзвездия има Небесни образувания, които нямат своя светлина. Те са с елементарно влияние и действуват по-лошо, предимно на примитивните човешки мозъци. От многото направени хороскопи на хора, съвсем ясно се разбира, че голяма част от тях, поради не особено развити и оформени мозъци, поради не добре изразена интелектуалност, едва и в твърде ограничена степен приемат влиянието на Планетите, докато влиянията на Небесните светли образувания на Зодиакалните съзвездия не са в състояние да възприемат. Ето защо ние трябва да се срещнем с дадения човек или да поразберем на какво интелектуално и морално ниво е, за да определим в каква степен ще може той да приеме по-пълното влияние на Планетите и кои от Небесните образувания в съзвездието ще оказват в това направление своето влияние. Указание в това направление могат да ни дадат науката за лицето и главата - Френологията, и тази за ръцете - Хиромантият а.
Тези науки са способни да ни дадат общото ниво
на
човека
, но пълното му разбиране, както и пътя (условията), които той ще има през живота си, може да ни даде единствено Астрологията.
В сегашното развитие на човешкия род мозъците още не са напълно готови да приемат цялостните влияния както на Планетите, така и на Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Това е един бавен и продължителен процес. Следователно в зависимост от естеството на Планетите в различните Зодиакални, съзвездия те ще получават, както изтъкнахме, една нюансировка, определяща се както от естеството на Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, където Планетата се намира, така и от размера и качеството на интелектуалното развитие на човека. Ние изтъкнахме, че Слънцето е един високоорганизиран свят - най-близката до нас звезда. За неговото влияние ние съвсем не притежаваме подготвени мозъци.
към текста >>
Следователно в зависимост от естеството
на
Планетите в различните Зодиакални, съзвездия те ще получават, както изтъкнахме, една нюансировка, определяща се както от естеството
на
Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, където Планетата се намира, така и от размера и качеството
на
интелектуалното развитие
на
човека
.
Ето защо ние трябва да се срещнем с дадения човек или да поразберем на какво интелектуално и морално ниво е, за да определим в каква степен ще може той да приеме по-пълното влияние на Планетите и кои от Небесните образувания в съзвездието ще оказват в това направление своето влияние. Указание в това направление могат да ни дадат науката за лицето и главата - Френологията, и тази за ръцете - Хиромантият а. Тези науки са способни да ни дадат общото ниво на човека, но пълното му разбиране, както и пътя (условията), които той ще има през живота си, може да ни даде единствено Астрологията. В сегашното развитие на човешкия род мозъците още не са напълно готови да приемат цялостните влияния както на Планетите, така и на Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Това е един бавен и продължителен процес.
Следователно в зависимост от естеството
на
Планетите в различните Зодиакални, съзвездия те ще получават, както изтъкнахме, една нюансировка, определяща се както от естеството
на
Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, където Планетата се намира, така и от размера и качеството
на
интелектуалното развитие
на
човека
.
Ние изтъкнахме, че Слънцето е един високоорганизиран свят - най-близката до нас звезда. За неговото влияние ние съвсем не притежаваме подготвени мозъци. Засега неговата задача е, както вече изтъкнахме, да организира и облагородява както Планетите, така и мозъчните центрове на човека, за да могат те все по-пълно и цялостно да приемат както планетните влияния, така и тези на светлите Небесни образувания в съзвездията. Това, което в даден Хороскоп се приема, че е влияние на Слънцето, всъщност е много активната със своето влияние планета Вулкан, най- близката до Слънцето. Понеже тази Планета е все още неоткрита и за нея липсват ефемериди, по които да определим нейното положение, то приемаме положението на Слънцето като за това на Вулкан, тъй като Вулкан спрямо Слънцето прави отклонение само от няколко градуса (не по-вече от 4- 5), което на практика в Астрологията се приема за с ъ в па д.
към текста >>
Засега неговата задача е, както вече изтъкнахме, да организира и облагородява както Планетите, така и мозъчните центрове
на
човека
, за да могат те все по-пълно и цялостно да приемат както планетните влияния, така и тези
на
светлите Небесни образувания в съзвездията.
В сегашното развитие на човешкия род мозъците още не са напълно готови да приемат цялостните влияния както на Планетите, така и на Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Това е един бавен и продължителен процес. Следователно в зависимост от естеството на Планетите в различните Зодиакални, съзвездия те ще получават, както изтъкнахме, една нюансировка, определяща се както от естеството на Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, където Планетата се намира, така и от размера и качеството на интелектуалното развитие на човека. Ние изтъкнахме, че Слънцето е един високоорганизиран свят - най-близката до нас звезда. За неговото влияние ние съвсем не притежаваме подготвени мозъци.
Засега неговата задача е, както вече изтъкнахме, да организира и облагородява както Планетите, така и мозъчните центрове
на
човека
, за да могат те все по-пълно и цялостно да приемат както планетните влияния, така и тези
на
светлите Небесни образувания в съзвездията.
Това, което в даден Хороскоп се приема, че е влияние на Слънцето, всъщност е много активната със своето влияние планета Вулкан, най- близката до Слънцето. Понеже тази Планета е все още неоткрита и за нея липсват ефемериди, по които да определим нейното положение, то приемаме положението на Слънцето като за това на Вулкан, тъй като Вулкан спрямо Слънцето прави отклонение само от няколко градуса (не по-вече от 4- 5), което на практика в Астрологията се приема за с ъ в па д. Така че Вулкан всякога е в съвпад със Слънцето. И под израза „Слънце“ ще разбираме Вулкан. Изтъкнахме, че Вулкан има отношение към Зодиакалното съзвездие Л ъ в.
към текста >>
В другите съзвездия той приема (според интелектуалното ниво
на
човека
) и по нещичко от влиянието
на
Небесните образувания, намиращи се там.
Това, което в даден Хороскоп се приема, че е влияние на Слънцето, всъщност е много активната със своето влияние планета Вулкан, най- близката до Слънцето. Понеже тази Планета е все още неоткрита и за нея липсват ефемериди, по които да определим нейното положение, то приемаме положението на Слънцето като за това на Вулкан, тъй като Вулкан спрямо Слънцето прави отклонение само от няколко градуса (не по-вече от 4- 5), което на практика в Астрологията се приема за с ъ в па д. Така че Вулкан всякога е в съвпад със Слънцето. И под израза „Слънце“ ще разбираме Вулкан. Изтъкнахме, че Вулкан има отношение към Зодиакалното съзвездие Л ъ в.
В другите съзвездия той приема (според интелектуалното ниво
на
човека
) и по нещичко от влиянието
на
Небесните образувания, намиращи се там.
В Овен ще бъде (както Слънцето) между 22 март и 22 април. Като вземем под влияние естеството на Небесните образувания в това съзвездие, ще изясним и въздействието, което те ще окажат върху влиянието на Вулкан в Овен. Всички особености на Зодиакалното съзвездие Овен изтъкнахме, когато разглеждахме планетата Марс. Вулкан в това съзвездие ще получи едно активизиране, ще внесе в индивида прилив на енергия в по-интелигентните, а в много издигнатите типове ще има стремеж към защита на слабите, онеправданите, а също и борба за справедливост. А в по-елементарните типове хора ще се изрази в един подтик за рязко, грубо отношение към всичко и всички, неприемане на каквито и да било съвети, напътствия, на външен контрол, особено от негови близки, родители и пр.
към текста >>
Създава в
човека
и добра мускулатура, която ще го тласка към резки и изискващи мускулни напрежения изяви.
В Овен ще бъде (както Слънцето) между 22 март и 22 април. Като вземем под влияние естеството на Небесните образувания в това съзвездие, ще изясним и въздействието, което те ще окажат върху влиянието на Вулкан в Овен. Всички особености на Зодиакалното съзвездие Овен изтъкнахме, когато разглеждахме планетата Марс. Вулкан в това съзвездие ще получи едно активизиране, ще внесе в индивида прилив на енергия в по-интелигентните, а в много издигнатите типове ще има стремеж към защита на слабите, онеправданите, а също и борба за справедливост. А в по-елементарните типове хора ще се изрази в един подтик за рязко, грубо отношение към всичко и всички, неприемане на каквито и да било съвети, напътствия, на външен контрол, особено от негови близки, родители и пр.
Създава в
човека
и добра мускулатура, която ще го тласка към резки и изискващи мускулни напрежения изяви.
В съзвездие Бик (Телец) Вулкан ще бъде от 22 април до 22 май. Изтъкнахме, че в това съзвездие има много звезди, които могат да се видят с просто око, а също и ярко изразени Небесни образувания, на първо място - червения гигант Алдебаран, двата звездни купа Плеядите и Хаидите, светлия облак Ракообразната мъглявина. На всички е известен крайно активният период на живота през това време, най-гиздавият и приятен период през годината, от който всички се възхищават - изблик на живот и радост. Когато Вулкан е в това съзвездие, в Хороскопа на даден човек се внася един оптимизъм, жизненост и ведър поглед към всичко. В Близнаци Слънцето и Вулкан се намират от 22 май до 22 юни.
към текста >>
В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване
на
енергичността и неуморимостта у
човека
при всяка дейност, склонност към две крайни изяви - по-твърдо отношение към всички и изненадващи резки промени към по-меко.
При по-примитивните и с лоши аспекти имаме същото, но в една по-груба форма, едно огрубяване в отношенията си към околните, поради желанието им да ги съветват и напътстват. В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремеж към борба за по- нови идеи и тяхното проповядване. При по-елементарните и с лоши аспекти - стремеж към отричане на приетите от околните идеи. Във Везни при по-издигнатите и с добри аспекти Марс дава подсилване на стремежа всяко нещо да бъде по-добре направено, влагане на изкуство във всяка дейност. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към прибързано и недобро изпълнение на всяка задача.
В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване
на
енергичността и неуморимостта у
човека
при всяка дейност, склонност към две крайни изяви - по-твърдо отношение към всички и изненадващи резки промени към по-меко.
При по-примитивните и с лоши аспекти имаме същото, но в много по-груба форма, което създава физически и психически сътресения. В Стрелец при по-издигнатите и с добри аспекти имаме проява на всестранна и спокойна дейност при творческите процеси. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме една припряност и с нищо неоправдана привързаност по всички направления в осъществяването на задачите. В Козирог при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на устойчивостта в постигане на всичко. При по-примитивните и с лоши аспекти създава подсилване на жаждата към обсебване на чуждото.
към текста >>
В Риби при по-издигнатите и с добри аспекти имаме едно подсилване
на
меките и благородни чувства
на
човека
към околните.
При по-примитивните и с лоши аспекти имаме една припряност и с нищо неоправдана привързаност по всички направления в осъществяването на задачите. В Козирог при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на устойчивостта в постигане на всичко. При по-примитивните и с лоши аспекти създава подсилване на жаждата към обсебване на чуждото. Във Водолей при по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремеж към изява в по-нови направления, към по-оригиналното. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към лошото оригинално, щурашкото.
В Риби при по-издигнатите и с добри аспекти имаме едно подсилване
на
меките и благородни чувства
на
човека
към околните.
При по-примитивните и с лоши аспекти имаме хлад и незаинтересованост към нуждите на околните. ЮПИТЕР В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване за постигане както на материални ценности, така и за научни знания, а също и при осъществяване на всяка задача, ясно изразена смелост при всяко творчество. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме жажда за изтъкване пред другите, надценяване на собствените възможности при реализирането на всяка поставена задача. В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти Юпитер дава стремеж към всестранност в изявата за творчество и обхващане на по-широк кръг задачи. При по- примитивните и с лоши аспекти - разхвърляност и липса на система във всяка работа.
към текста >>
В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти Уран подсилва интереса към приемане
на
нови и грандиозни идеи за
устройството
на
обществото и изказвания в тази насока При по-примитивните и с лоши аспекти имаме стремеж подтик към отричане
на
съществуващите порядки в човешкото общество, стремеж към анархия.
При по-примитивните и с лоши аспекти мисълта блуждае из едно безредие и непоследователност. В Рак при по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж към новости и разумни промени в домашната обстановка. При по-примитивните и с лоши аспекти - също стремеж към промени, но изразяващи по-скоро едно безредие. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на нервната система и кръвообращението и по-пълно и правилно реагиране при всички възбуди. При по-примитивните и с лоши аспекти - по-голяма нервност и остри реакции при всяка възбуда.
В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти Уран подсилва интереса към приемане
на
нови и грандиозни идеи за
устройството
на
обществото и изказвания в тази насока При по-примитивните и с лоши аспекти имаме стремеж подтик към отричане
на
съществуващите порядки в човешкото общество, стремеж към анархия.
Във Везни при по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремеж към оригинални, нови изяви в изкуството, разположение и любов към животни, рибки, птици и пр. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към резки и неблагоприятни отношения към околните и към партньора по любов, а в изкуството - чудачество. В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекти дава стремеж към големи, оригинални, величави задачи, изискващи могъщи енергии, прилив на сили за тяхното осъществяване. При по-примитивните и с лоши аспекти, поради липса на условия за осъществяване наясно изразена задача, надигнатите могъщи сили се сгромолясват върху главата на индивида и му причиняват големи страдания. В Стрелец при по-издигнатите и с добри аспекти - силен и ясно изразен стремеж към оригинално творчество, съпроводено с голямо старание и изпълнителност.
към текста >>
В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти дава ясно интелектуално долавяне при разрешаването
на
всеки въпрос и задача, която вълнува
човека
.
В Риби при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подчертани морални качества, стремеж към чувства на уважение и внимание към по-възрастните и издигнати хора, пък и към всички, едно изразено възпитание. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме незачитане, сурово и хладно отношение към всичко и всички. НЕПТУН В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти Нептун подсилва чувствителността, изразена в благородно съчувствие и желание за помощ. При по- примитивните и с лоши аспекти имаме хлад, незаинтересованост, несъчувствие. В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти дава една широта, топлота в отношенията, а също и подтик към изкуствата, особено пеене.
В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти дава ясно интелектуално долавяне при разрешаването
на
всеки въпрос и задача, която вълнува
човека
.
При по- примитивните и с лоши аспекти имаме склонност към изпадане в заблуда, и измама. В Рак при по-издигнатите и с добри аспекти имаме добре изразена интуиция, преди всичко за по-топло съчувствие към най-близките си - деца, партньор по женитба, предугаждане на техните нужди и старание за тяхното задоволяване, преди още те да са споменали за тези нужди. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме израз на несериозно и незадълбочено отношение към женитбата и партньора. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти Нептун дава израз на по-голяма мекота и приятност на индивида, приятен е и се посреща навсякъде, където отиде, със задоволство, подтик за изказване на съчувствие, услуга помощ към близките и всички околни. При по-примитивните аспекти имаме изострена чувствителност, липса на съчувствие и стремеж да преувеличават всичко преживяно В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти дава стремеж към по-възвишени идея и тяхното разискване.
към текста >>
В Козирог при по-издигнатите и е добри аспекти имаме добрите идеи които са се зародили в
човека
и които имат възможността да се реализират, При по- примитивните и с лоши аспекти - стремеж за отмъщение.
Във Везни при по-издигнатите и добри аспекти имаме подсилване на стремежа за изява в изкуството, топло, мило, идейно отношение в любовта. При по- примитивните и с лоши аспекти имаме един полъх на хлад в чувствата и стремеж за измама на партньора по любов, В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекта имаме голям прилив на сили и ясно изравни чувства, възможност за постигане на желанията. При по- примитивните и с лоши аспекти - хлад, рязка промяна в чувствата на създадените вече любовни отношения. В Стрелец при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на мекотата в творчеството и внасяне на изкуство, умение да заглажда неприятностите в отношенията с околните. В някои случаи при много издигнатите в морално отношение хора, благодарение на подтика към доброто и милосърдно отношение към нуждите на близките и околните, налице е едно пренебрежение към себе си и своите нужди и една ясно изразена скромност, При примитивните и с лоши аспекти - стремеж към фалшивост.
В Козирог при по-издигнатите и е добри аспекти имаме добрите идеи които са се зародили в
човека
и които имат възможността да се реализират, При по- примитивните и с лоши аспекти - стремеж за отмъщение.
Вън Водолей при по-издигнатите и с добри аспекта имаме подсилваме на стремежа към по-благородна обхода към всички. При по- примитивните и с лоши аспекти имаме незачитане и хладни отношения. В Риби Нептун е в собствения си Зодиакален знак. Пра по-издигнатите и добри аспекти имаме пълноценна изява на всички добри и положителни качества, които планетното влияние дава. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме отрицателното и хладното в неговото влияние.
към текста >>
ПЛУТОН В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти Плутон повишава жизнеността, активността и енергията
на
човека
.
Вън Водолей при по-издигнатите и с добри аспекта имаме подсилваме на стремежа към по-благородна обхода към всички. При по- примитивните и с лоши аспекти имаме незачитане и хладни отношения. В Риби Нептун е в собствения си Зодиакален знак. Пра по-издигнатите и добри аспекти имаме пълноценна изява на всички добри и положителни качества, които планетното влияние дава. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме отрицателното и хладното в неговото влияние.
ПЛУТОН В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти Плутон повишава жизнеността, активността и енергията
на
човека
.
При по-примитивните и с лоши аспекти имаме изразена бруталност, физически и психически сътресения. В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти имаме прилив на енергия към всестранна дейност, преди всичко към материални придобивки. При по- примитивните и с лоши аспекти - същото, но на по-ниско ниво. В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти - талант и умение със своето слово да убеждават слушателите си. При по-примитивните и с лоши аспекти - заядливост и стремеж към противоречия.
към текста >>
79.
Хороскопи на психически болни хора
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всички по-ясно изразени случаи
на
интуиция,телепатия, ясновидство не са нищо друго, освен такива свойства
на
кристалното
устройство
на
мозъчното вещество.
Най- изтъкнатите човешки мозъци сега работят върху т.нар. течни кристали, за да търсят и открият техните свойства. Ще трябва да приемем по един безспорен начин, че човешкият мозък е най- съвършеното вещество на нашата Планета. И това вещество е подчинено на такова деление: аморфно, където невроните са в безпорядък, и кристално, където те са в пълен ред и имат кристален строеж. И тук, както при обикновените кристали, този кристален строеж на мозъка има способността да долавя силовите течения от пространството, от земни източници, но като много по-съвършено вещество с кристален строеж може да приема и силовите течения, идващи от Небесните образувания, на първо място тези от Слънчевата система и Небесните образувания и Зодиакалните съзвездия, взели участие в образуването им.
Всички по-ясно изразени случаи
на
интуиция,телепатия, ясновидство не са нищо друго, освен такива свойства
на
кристалното
устройство
на
мозъчното вещество.
А за възможността да долавят и вибрациите от Небесните образувания ни убеждава науката Астрология. Трябва да се приеме, че колкото един човешки мозък е по-добре организиран по отношение на кристалния си строеж и по-облагороден, толкова тази възможност за приемане е по-добре изразена. Онези хора, които имат аморфен строеж на мозъка си (невроните са в безпорядък), не могат да приемат вибрациите, изтичащи от земни обекти или Небесни образувания. Такива хора са психически разстроени. Изтъкнати учени хирурзи са правили аутопсия на мозъци при психически болни и при нормални хора.
към текста >>
За всяка проява
на
човека
, било тя емоционална, мисловна или практична задача, има нужда от сила.
Тази Планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното Слънце - влияние на безредие, мрак, смърт. За изяснение ще приведа едно сравнение: вирусите влизат в контакт с клетките, проникват в самите тях и използуват тяхната организация за хранене и размножаване, а когато вирусите изпълнят клетката, тя умира. Тогава многобройните вируси излизат навън и атакуват други клетки по същия начин. Затова клетките, които преди това са били добри и необходими членове на организма, сега стават негов враг, внасящ безредие, мрак и смърт. Хората, родени с ненормални физически тела и с разстроена психика, в миналия си живот са били в контакт с тази тъмна и разрушителна природа на безредие, бидейки в нейна услуга чрез чудовищни престъпления срещу светлината, доброто, живота, при което те са продали своята жизнена сила - силата на реда, порядъка, хармонията.
За всяка проява
на
човека
, било тя емоционална, мисловна или практична задача, има нужда от сила.
Ако всички отбелязани прояви са в хармония с реда и доброто в живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него. Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието, тъмнината, то човек влиза в контакт с този свят - светът на частите от разрушената Планета (Астероидите) и става техен проводник. При повторно идване на Земята (при ново раждане) в утробата на майката неговото тяло и мозъкът му ще се изграждат по пътя на безредието и той ще се роди като израз на една ясно изразена дисхармония, било тя физическа или психическа, а може и двете. Когато физическото или психическото безредие е временно, то връзките на човека с този свят на безредието в миналия му живот също са били временни.
към текста >>
Когато физическото или психическото безредие е временно, то връзките
на
човека
с този свят
на
безредието в миналия му живот също са били временни.
Хората, родени с ненормални физически тела и с разстроена психика, в миналия си живот са били в контакт с тази тъмна и разрушителна природа на безредие, бидейки в нейна услуга чрез чудовищни престъпления срещу светлината, доброто, живота, при което те са продали своята жизнена сила - силата на реда, порядъка, хармонията. За всяка проява на човека, било тя емоционална, мисловна или практична задача, има нужда от сила. Ако всички отбелязани прояви са в хармония с реда и доброто в живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него. Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието, тъмнината, то човек влиза в контакт с този свят - светът на частите от разрушената Планета (Астероидите) и става техен проводник. При повторно идване на Земята (при ново раждане) в утробата на майката неговото тяло и мозъкът му ще се изграждат по пътя на безредието и той ще се роди като израз на една ясно изразена дисхармония, било тя физическа или психическа, а може и двете.
Когато физическото или психическото безредие е временно, то връзките
на
човека
с този свят
на
безредието в миналия му живот също са били временни.
към текста >>
80.
Органическото развитие на главата
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
ОРГАНИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ
НА
ГЛАВАТА Отворът
на
ухото се приема като важен изходен пункт за определяне развитието
на
мозъчните центрове, отразяващи качествата, способностите и устрема за изява (волята в
човека
).
ОРГАНИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ
НА
ГЛАВАТА Отворът
на
ухото се приема като важен изходен пункт за определяне развитието
на
мозъчните центрове, отразяващи качествата, способностите и устрема за изява (волята в
човека
).
Ако теглим една права от отвора на ухото до долната задна част на главата, както е показано във фигура 25, отсечката 1 (издутостта на тази задна част на черепа) определя половия нагон - ясно изразеното чувство и стремеж за продължение на рода. Неговата величина се измерва с разширението на черепа под тилния връх между ушите. Такава способност и разположение на човека е необходима за продължаване на поколенията. Този нагон създава между двата пола дружба, мили, нежни, приветливи обноски и жажда за по-тесен контакт. Тези феномени не биха могли да намерят обяснение по пътя на една обоснована мисъл, защото при тяхната изява интелектуалните и морални нива на двата индивида не са от значение в повечето случаи.
към текста >>
Такава способност и разположение
на
човека
е необходима за продължаване
на
поколенията.
ОРГАНИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ГЛАВАТА Отворът на ухото се приема като важен изходен пункт за определяне развитието на мозъчните центрове, отразяващи качествата, способностите и устрема за изява (волята в човека). Ако теглим една права от отвора на ухото до долната задна част на главата, както е показано във фигура 25, отсечката 1 (издутостта на тази задна част на черепа) определя половия нагон - ясно изразеното чувство и стремеж за продължение на рода. Неговата величина се измерва с разширението на черепа под тилния връх между ушите.
Такава способност и разположение
на
човека
е необходима за продължаване
на
поколенията.
Този нагон създава между двата пола дружба, мили, нежни, приветливи обноски и жажда за по-тесен контакт. Тези феномени не биха могли да намерят обяснение по пътя на една обоснована мисъл, защото при тяхната изява интелектуалните и морални нива на двата индивида не са от значение в повечето случаи. Това трябва да ни убеди, че всички тези прояви не се ръководят и управляват от другите центрове на главния мозък, а именно от този. И наистина, точно там, където е краят на задната част на главния мозък - под него, където посочихме центъра на половия нагон, се намира т.нар. малък мозък.
към текста >>
Нека разгледаме и неговото
устройство
, което е доста сложно: малкият мозък е съставен от две големи странични части (полукълба) по подобие
на
главния мозък и от по-малка средна част, която поради особената си форма е наречена червей.
малък мозък. Когато той е добре развит, налице е едно разширение (издуване) на тази област на черепа. Ако разгледаме строежа на този орган, не може да не приемем, че той наистина е сложен, важен и висш орган на нервната система. Той е разположен и заема голяма част от задната черепна ямка, под тилните дялове на главния мозък (мозъчните полукълба). Самият факт, че малкият мозък е отделен от главния чрез дълбока цепнатина, говори, че неговата функция е нещо съвсем отделно от тази на главния мозък.
Нека разгледаме и неговото
устройство
, което е доста сложно: малкият мозък е съставен от две големи странични части (полукълба) по подобие
на
главния мозък и от по-малка средна част, която поради особената си форма е наречена червей.
Тази средна част е отделена от тези полукълба чрез надлъжни бразди. Малкият мозък, както и главният, е построен от сиво и бяло вещество; както при главния мозък, и при него повърхността му е покрита със сиво вещество. Малкият мозък също има бразди, но от по-друг характер в сравнение с тези при главния мозък. Всичко това ни дава основание да приемем голямата му роля в живота на човека. Не можем да приемем, че функциите на малкия мозък са добре изучени и познати.
към текста >>
Всичко това ни дава основание да приемем голямата му роля в живота
на
човека
.
Самият факт, че малкият мозък е отделен от главния чрез дълбока цепнатина, говори, че неговата функция е нещо съвсем отделно от тази на главния мозък. Нека разгледаме и неговото устройство, което е доста сложно: малкият мозък е съставен от две големи странични части (полукълба) по подобие на главния мозък и от по-малка средна част, която поради особената си форма е наречена червей. Тази средна част е отделена от тези полукълба чрез надлъжни бразди. Малкият мозък, както и главният, е построен от сиво и бяло вещество; както при главния мозък, и при него повърхността му е покрита със сиво вещество. Малкият мозък също има бразди, но от по-друг характер в сравнение с тези при главния мозък.
Всичко това ни дава основание да приемем голямата му роля в живота
на
човека
.
Не можем да приемем, че функциите на малкия мозък са добре изучени и познати. Правени са опити при пълното му или частично премахване у животни. Наблюдава се разстройство в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена. Настъпва лесна мускулна умора, мускулите са отпуснати. Но всички тези белези с течение на времето се подобряват.
към текста >>
Тези отношения, преди всичко
на
привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви
на
човека
.
Наблюдава се разстройство в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена. Настъпва лесна мускулна умора, мускулите са отпуснати. Но всички тези белези с течение на времето се подобряват. Засега това са установили учените за функцията на малкия мозък, което е крайно незадоволително, като се има предвид, какво той представлява. Известно е колко голям дял от живота на хората заемат отношенията между двата пола - мъжът и жената със своята характерност и сложност.
Тези отношения, преди всичко
на
привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви
на
човека
.
Според Астрологията тези сложни изяви се дължат на малкия мозък като център на половия нагон, създаден и оформен от силовите течения на Луната. Дотолкова съществува нужда от подобни чувства и отношения, че тяхната липса създава голям недостатък у хората, една студенина и хлад лъха от тях. Неговото влияние укротява човешката гордост и всички антисоциални течения, като увеличава дейността на добродушните и благородни чувства. Това обяснява много факти от взаимните отношения между двата пола. Мъжете биват обикновено по-великодушни и добри, по-благосклонни и милосърдни към жените, отколкото жените към тях и помежду си.
към текста >>
Тази способност е дадена
на
човека
, за да бъде в помощ и услуга
на
слабото и немощно дете, особено при опасност.
Това обяснява много факти от взаимните отношения между двата пола. Мъжете биват обикновено по-великодушни и добри, по-благосклонни и милосърдни към жените, отколкото жените към тях и помежду си. Този център у малките деца е слабо развит. При напредване на възрастта той се развива и достига максималната си големина към 20 и 25 годишна възраст. Малко по-нагоре, пак в тази част на главата се намира и е оформен центърът, който възбужда любовта към малките деца, особено към собствените (отсечка 2).
Тази способност е дадена
на
човека
, за да бъде в помощ и услуга
на
слабото и немощно дете, особено при опасност.
Това е ярко изразено също и у птиците и животните. Това чувство няма отношение към качествата на самата рожба, било те външни или психологически. Така например, майката обича най-много детето в първите месеци, когато то още не е привлекателно за другите хора. Нейните грижи и обич биват толкова по-силни и по-продължителни, колкото рожбата е по-слаба. Този орган по правило бива много по-развит у жените, отколкото при мъжете и мъжките животни.
към текста >>
Непосредствено над органа
на
чадолюбието се намира центърът, който създава у
човека
привързаност към родината - родното място, бащиното огнище (отсечка 3).
Това чувство няма отношение към качествата на самата рожба, било те външни или психологически. Така например, майката обича най-много детето в първите месеци, когато то още не е привлекателно за другите хора. Нейните грижи и обич биват толкова по-силни и по-продължителни, колкото рожбата е по-слаба. Този орган по правило бива много по-развит у жените, отколкото при мъжете и мъжките животни. При народите от крайния север - ескимосите, където условията за живот са много сурови, тази черта е особено силно развита.
Непосредствено над органа
на
чадолюбието се намира центърът, който създава у
човека
привързаност към родината - родното място, бащиното огнище (отсечка 3).
Привързаността към мястото, където човек се е родил и е живял, е независима от това, дали то притежава или не качества, които биха създали и улеснили живота. Този център е особено силно развит у планинските жители и те особено много страдат от носталгия, когато напуснат родното си място. Малко по-настрани от центъра на любовта към родното място се намира центърът, който създава у човека желанието и необходимостта от дружба и приятелство. Когато е добре развит, той дава широта и пълнота на горната част на главата. Службата на този орган е да събужда у човека привързаност към ближния, приятелство, желание да се привързва към всичко, което е способен да обича.
към текста >>
Малко по-настрани от центъра
на
любовта към родното място се намира центърът, който създава у
човека
желанието и необходимостта от дружба и приятелство.
Този орган по правило бива много по-развит у жените, отколкото при мъжете и мъжките животни. При народите от крайния север - ескимосите, където условията за живот са много сурови, тази черта е особено силно развита. Непосредствено над органа на чадолюбието се намира центърът, който създава у човека привързаност към родината - родното място, бащиното огнище (отсечка 3). Привързаността към мястото, където човек се е родил и е живял, е независима от това, дали то притежава или не качества, които биха създали и улеснили живота. Този център е особено силно развит у планинските жители и те особено много страдат от носталгия, когато напуснат родното си място.
Малко по-настрани от центъра
на
любовта към родното място се намира центърът, който създава у
човека
желанието и необходимостта от дружба и приятелство.
Когато е добре развит, той дава широта и пълнота на горната част на главата. Службата на този орган е да събужда у човека привързаност към ближния, приятелство, желание да се привързва към всичко, което е способен да обича. Докато половият нагон ни привързва и привлича към лица от противоположния пол. А от чадолюбието се отличава по това, че ни привързва не само към собствените рожби, но и към всички хора, способни да бъдат отзивчиви към нас. На този орган се дължи не само нашата привързаност към ближни и подобни, но и към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне.
към текста >>
Службата
на
този орган е да събужда у
човека
привързаност към ближния, приятелство, желание да се привързва към всичко, което е способен да обича.
Непосредствено над органа на чадолюбието се намира центърът, който създава у човека привързаност към родината - родното място, бащиното огнище (отсечка 3). Привързаността към мястото, където човек се е родил и е живял, е независима от това, дали то притежава или не качества, които биха създали и улеснили живота. Този център е особено силно развит у планинските жители и те особено много страдат от носталгия, когато напуснат родното си място. Малко по-настрани от центъра на любовта към родното място се намира центърът, който създава у човека желанието и необходимостта от дружба и приятелство. Когато е добре развит, той дава широта и пълнота на горната част на главата.
Службата
на
този орган е да събужда у
човека
привързаност към ближния, приятелство, желание да се привързва към всичко, което е способен да обича.
Докато половият нагон ни привързва и привлича към лица от противоположния пол. А от чадолюбието се отличава по това, че ни привързва не само към собствените рожби, но и към всички хора, способни да бъдат отзивчиви към нас. На този орган се дължи не само нашата привързаност към ближни и подобни, но и към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне. Този орган е източник на всички връзки между хората и е основа на обществения живот. Всички мозъчни центрове, които се намират в задната тилна част на главата, са създадени и оформени от силовите течения на Луната.
към текста >>
Встрани от тях, около ушите се намират мозъчните центрове, които дават жизненост, смелост, устойчивост
на
човека
срещу несгодите в живота.
Докато половият нагон ни привързва и привлича към лица от противоположния пол. А от чадолюбието се отличава по това, че ни привързва не само към собствените рожби, но и към всички хора, способни да бъдат отзивчиви към нас. На този орган се дължи не само нашата привързаност към ближни и подобни, но и към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне. Този орган е източник на всички връзки между хората и е основа на обществения живот. Всички мозъчни центрове, които се намират в задната тилна част на главата, са създадени и оформени от силовите течения на Луната.
Встрани от тях, около ушите се намират мозъчните центрове, които дават жизненост, смелост, устойчивост
на
човека
срещу несгодите в живота.
Такъв човек е способен да живее при всички условия. Те дават сила и подкрепа да се противопоставяме на болестите, както и на умората и страданията. Когато тези центрове са развити, дават на човек възможност за борба срещу посегателствата върху неговите права, било те лични или имуществени. Силата,устойчивостта, жизнеността са така необходими в един свят, където изобилствуват мъчнотиите, които ни заобикалят от всички страни и срещу които трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Обаче ако тези центрове са слабо развити, то лицето ще се отличава с боязливост, склонност да избягва всички ситуации, в които ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебност у хората; въобще слаба съпротива и издръжливост както на психически натиск, така и на физически (на външните условия на живота).
към текста >>
От всички членове
на
Слънчевото семейство Юпитер като най-голяма планета и такава с почти изправена ос
на
ротация дава най-много и най-ценни качества в творческата насока
на
човека
.
Ако обаче заедно с тези Марсови центрове са налице добре развити интелектуални и морални качества, то имаме човек, който се бори за човешките правдини, голям реформатор, защитник на слабите и онеправданите. Фигура 26 а показва силно развити разрушителни центрове, изразени в разширение около ушите, отсечката А-Б е голяма и ушите са щръкнали, без развити интелектуални и морални центрове. Фигура 26 б показва добре развити Марсови центрове при човек с добре развити интелектуални и морални центрове. Другите отсечки от фигура 25 - А - 4, А - 5, А - 6 - определят други центрове, за които ще отбележим по-долу. Колкото те са по-дълги, толкова съответните центрове в точките 4, 5 и 6 са по-развити.
От всички членове
на
Слънчевото семейство Юпитер като най-голяма планета и такава с почти изправена ос
на
ротация дава най-много и най-ценни качества в творческата насока
на
човека
.
Един човек без силно влияние на Юпитер не може да бъде творец в голям мащаб. Общо взето, неговите силови течения разширяват мозъка и главата Когато това разширение е в долната част на главата, то неговите силови течения създават и оформят мозъчни центрове, даващи по-примитивните подтици. Точно пред горната част на ухото се намира мозъчният център, който създава у човек стремеж и жажда за ядене и добър апетит. Когато там е изпъкнало, имаме човек с голям апетит (фиг.27), достигащ често пъти до чудовищни размери. Такива хора могат непрекъснато и с наслада да ядат, при което силно затлъстяват.
към текста >>
Този център се развива първи у всички живи същества, включително и при
човека
, затова след раждането всяко живо същество се насочва към източника
на
храната - гърдите
на
майката.
Такива хора могат непрекъснато и с наслада да ядат, при което силно затлъстяват. Точно от тази област излизат и нервите на обонянието, което е важен фактор за възбуждане на апетита. Имах случай да видя селянин от едно Софийско село, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз. Изяждал цялата супа, а накрая надигал тенекията, за да изпие и остатъка. А когато слизал в града, изяждал по две големи тави с мекици.
Този център се развива първи у всички живи същества, включително и при
човека
, затова след раждането всяко живо същество се насочва към източника
на
храната - гърдите
на
майката.
Малко по-напред и малко нагоре от този център на апетита се намира мозъчният център, който тласка човека да се грижи, да се осигурява и запасява с необходими материални ценности,нужни за неговия живот (фиг.27), тъй като е разбирал добре, че не ще може да ги намира навсякъде и през всяко време на годината. Освен това човек знае и разбира случаите, когато няма да има възможност да си ги набавя, било поради болест или старост. При нормално развитие на този мозъчен център налице е разумна изява към спестяване и запасяване с онова, което в даден момент на изобилие е излишно. Този център тласка към трудолюбие, в резултат на което се придобива богатство, а богатството блазни човека с възможностите, които му дава. Когато тази способност е развита повече от нормалното, тогава в човек се явява един прекален стремеж за трупане на богатства, който при липса на морални качества се изразява в безогледен и несправедлив грабеж на чуждото.
към текста >>
Малко по-напред и малко нагоре от този център
на
апетита се намира мозъчният център, който тласка
човека
да се грижи, да се осигурява и запасява с необходими материални ценности,нужни за неговия живот (фиг.27), тъй като е разбирал добре, че не ще може да ги намира навсякъде и през всяко време
на
годината.
Точно от тази област излизат и нервите на обонянието, което е важен фактор за възбуждане на апетита. Имах случай да видя селянин от едно Софийско село, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз. Изяждал цялата супа, а накрая надигал тенекията, за да изпие и остатъка. А когато слизал в града, изяждал по две големи тави с мекици. Този център се развива първи у всички живи същества, включително и при човека, затова след раждането всяко живо същество се насочва към източника на храната - гърдите на майката.
Малко по-напред и малко нагоре от този център
на
апетита се намира мозъчният център, който тласка
човека
да се грижи, да се осигурява и запасява с необходими материални ценности,нужни за неговия живот (фиг.27), тъй като е разбирал добре, че не ще може да ги намира навсякъде и през всяко време
на
годината.
Освен това човек знае и разбира случаите, когато няма да има възможност да си ги набавя, било поради болест или старост. При нормално развитие на този мозъчен център налице е разумна изява към спестяване и запасяване с онова, което в даден момент на изобилие е излишно. Този център тласка към трудолюбие, в резултат на което се придобива богатство, а богатството блазни човека с възможностите, които му дава. Когато тази способност е развита повече от нормалното, тогава в човек се явява един прекален стремеж за трупане на богатства, който при липса на морални качества се изразява в безогледен и несправедлив грабеж на чуждото. Не рядко у такива хора се заражда скъпернически стремеж да се лишават и от насъщните си нужди, за да могат да трупат все повече и повече богатства.
към текста >>
Този център тласка към трудолюбие, в резултат
на
което се придобива богатство, а богатството блазни
човека
с възможностите, които му дава.
А когато слизал в града, изяждал по две големи тави с мекици. Този център се развива първи у всички живи същества, включително и при човека, затова след раждането всяко живо същество се насочва към източника на храната - гърдите на майката. Малко по-напред и малко нагоре от този център на апетита се намира мозъчният център, който тласка човека да се грижи, да се осигурява и запасява с необходими материални ценности,нужни за неговия живот (фиг.27), тъй като е разбирал добре, че не ще може да ги намира навсякъде и през всяко време на годината. Освен това човек знае и разбира случаите, когато няма да има възможност да си ги набавя, било поради болест или старост. При нормално развитие на този мозъчен център налице е разумна изява към спестяване и запасяване с онова, което в даден момент на изобилие е излишно.
Този център тласка към трудолюбие, в резултат
на
което се придобива богатство, а богатството блазни
човека
с възможностите, които му дава.
Когато тази способност е развита повече от нормалното, тогава в човек се явява един прекален стремеж за трупане на богатства, който при липса на морални качества се изразява в безогледен и несправедлив грабеж на чуждото. Не рядко у такива хора се заражда скъпернически стремеж да се лишават и от насъщните си нужди, за да могат да трупат все повече и повече богатства. Не притежава ли човек този център в достатъчен размер, той става нехаен, непредвидлив, живее от ден за ден, харчи каквото спечели и не мисли за бъдещето. Има ли средства в изобилие, той ги разпилява. Ако пък е ограничен в средствата си, той се приспособява както може.
към текста >>
При нормално развитие
на
тези центрове създава у
човека
подтик към постоянство, настойчивост, решителност в постигане
на
всяка поставена задача.
В горните, предимно по-предни части на главата и челото се намират по- висшите мозъчни центрове, създадени и оформени от силовите течения на Юпитер (фиг.28). Теза центрове създават твореца и неговите ценни качества: възможността му да долавя идеите, необходими при започването на всеки творчески процес, смелост, упование, вяра в себе си за постигане на целта. Поемане на отговорност за правилния и добър изход на всяка започната работа, изобщо умението за ръководство. Добрите държавни и обществени ръководители, а също и тези на големите предприятия трябва да имат тази част добре развита. А в горната задна част на главата, определена от отсечката А - 2, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата Плутон и последната, неоткрита още по пътя на наблюденията, планета, наречена от мексиканския астроном и математик Хасино Амор с името ХАНО (фиг.29).
При нормално развитие
на
тези центрове създава у
човека
подтик към постоянство, настойчивост, решителност в постигане
на
всяка поставена задача.
Той е много важен, когато е необходимо да се превъзмогват известни съпротивителни фактори. Те карат човек да се държи достойно, със зачитане на себе си, осланяйки се на своите способности, т.е. с едно независимо държание и независимост. На тези центрове се дължи гордото и достойно държание, разположението да се поставят над другите, над дреболиите в живота и да се отнасят с невнимание към онова, което е недостойно за почтения човек. Ако този орган е чрезмерно развит и деятелен, то такива хора имат диктаторски стремежи да налагат своето по безогледен начин, имат упоритост, жажда за безпрекословно уважение от страна на другите към себе си, а към съдбата и живота на хората те нямат отношение.
към текста >>
Когато те достигнат своето високо, пълно и съвършено развитие, тогава
човека
ще бъде господар
на
Силите в Природата и ще борави с психичните Сили, със Силата
на
Мисълта.
Ако този орган е чрезмерно развит и деятелен, то такива хора имат диктаторски стремежи да налагат своето по безогледен начин, имат упоритост, жажда за безпрекословно уважение от страна на другите към себе си, а към съдбата и живота на хората те нямат отношение. Ако пък тези центрове са слабо развити, то човек бива изменчив, неустановен, лесно се отчайва и напуска поставения път и при най-малките мъчнотии. На такъв човек не може да се уповава в нищо, защото той е способен да отстъпи още пред първите пречки. Никога не може да прояви достатъчна устойчивост за постигане на поставената задача. В сегашния стадий на човешката еволюция тези центрове не са все още добре организирани и облагородени.
Когато те достигнат своето високо, пълно и съвършено развитие, тогава
човека
ще бъде господар
на
Силите в Природата и ще борави с психичните Сили, със Силата
на
Мисълта.
Такова е висшето влияние на Планетата Плутон и Хано според Астрологията на Саабей. Линията А - 6 във фиг.25 със своята дължина определя моралните качества на дадения човек. Ако те са развити, то главата в тази област е издута. Тогава имаме силно развити центровете на милосърдието, благоговението, съвестността. Мозъчните центрове в тази област са създадени и оформени от силовите течения на неоткритата още Планета, намираща се между Меркурий и Слънцето, наречена от древните звездобройци Вулкан и планетата Нептун.
към текста >>
Милосърдието вдъхва у
човека
симпатията и разположението да помогне, да се притече
на
помощ тогава, когато е необходимо
на
слабите, беззащитните и немощните; подтиква човек към безкористна саможертва за помощ.
Такова е висшето влияние на Планетата Плутон и Хано според Астрологията на Саабей. Линията А - 6 във фиг.25 със своята дължина определя моралните качества на дадения човек. Ако те са развити, то главата в тази област е издута. Тогава имаме силно развити центровете на милосърдието, благоговението, съвестността. Мозъчните центрове в тази област са създадени и оформени от силовите течения на неоткритата още Планета, намираща се между Меркурий и Слънцето, наречена от древните звездобройци Вулкан и планетата Нептун.
Милосърдието вдъхва у
човека
симпатията и разположението да помогне, да се притече
на
помощ тогава, когато е необходимо
на
слабите, беззащитните и немощните; подтиква човек към безкористна саможертва за помощ.
Тези качества имат отношение към всички хора, независимо от ранг, народност, раса и към всички създания, включително и растения, цветя, т.е. да бъдем крайно милостиви, когато командуваме и осъждаме. Изобщо в дейността си и постъпките си да бъдем благи, деликатни, великодушни, вежливи, благосклонни, обичани от всички. Ако този орган е недостатъчно развит, то човек е не само безчувствен към нуждите и страданията на хората и всички живи форми, но проявява и пристъпи на жестокост. Този орган не липсва и при животните, птиците, особено при лястовиците.
към текста >>
Считан е за автор
на
голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага
устройството
на
света, т.нар.
Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа.
Считан е за автор
на
голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага
устройството
на
света, т.нар.
Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света. Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята.
към текста >>
И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата
на
Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за
устройството
на
света.
Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества.
И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата
на
Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за
устройството
на
света.
Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята. Това крепи и дава наслада на такива хора, като им помага по-лесно да понасят несгодите на настоящия живот. При посещение в Шипченския манастир съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник. Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост.
към текста >>
Самото място
на
тази жлеза, в прегръдките
на
най-висшия команден орган в
човека
, трябва да ни даде основание, че задачите
на
тази жлеза са от особено важно значение.
Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост. На нея образът на Христа, съзнателно или несъзнателно, е изобразен от художника с глава, на която центровете на милосърдието и благоговението са силно изпъкнали. Главата там е просто заострена. Между двете хемисфери на главния мозък се намира една жлеза, известна с името пинеална. Сегашните учени все още не са открили нейното предназначение и функция.
Самото място
на
тази жлеза, в прегръдките
на
най-висшия команден орган в
човека
, трябва да ни даде основание, че задачите
на
тази жлеза са от особено важно значение.
За нея древните мъдреци са подчертавали, че дава висши сетивни възприятия: интуиция, телепатия, ясновидство. Те са приемали също, че когато моралните качества, благоговението и съвестността са добре развити и активни в своята дейност, то към тези мозъчни центрове притокът на кръв се активизира, подхранването им става по-обилно. Същото е и с пинеалната жлеза. Тя се развива, организира, оформя и започва да функционира по-активно, в резултат на което имаме способност за тези висши психични възприятия. Малко встрани от центровете за милосърдие се намират и центровете на съвестта - този орган, чрез който ние познаваме кое е право и кое не е, кое е задължение и в какво се състои то, отговорността, която поемаме за всяка една работа, чувството, което ни шепне своето одобрение, когато постъпката ни е права и ни укорява, когато не постъпваме справедливо.
към текста >>
81.
Очите
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
ОЧИТЕ Очите са най-висшето благо, дадено
на
човека
, най-доброто и най-съвършено сетиво, което може да му достави най-много и богати впечатления.
ОЧИТЕ Очите са най-висшето благо, дадено
на
човека
, най-доброто и най-съвършено сетиво, което може да му достави най-много и богати впечатления.
Днес няма по- велико устройство, по-велико нещо от човешкия мозък и човешките очи. Тяхното устройство и начинът, по който те реагират, са все още в процес на проучване. Очите са израз на човешката Душа, отразяват вълненията, които стават в Двойника на човека - в неговото Звездно тяло. Красивите очи с мекия си, приятен и привлекателен поглед са израз на хармонията, която цари в Звездното тяло. Такъв човек е приятен и желан във всяко общество.
към текста >>
Днес няма по- велико
устройство
, по-велико нещо от човешкия мозък и човешките очи.
ОЧИТЕ Очите са най-висшето благо, дадено на човека, най-доброто и най-съвършено сетиво, което може да му достави най-много и богати впечатления.
Днес няма по- велико
устройство
, по-велико нещо от човешкия мозък и човешките очи.
Тяхното устройство и начинът, по който те реагират, са все още в процес на проучване. Очите са израз на човешката Душа, отразяват вълненията, които стават в Двойника на човека - в неговото Звездно тяло. Красивите очи с мекия си, приятен и привлекателен поглед са израз на хармонията, която цари в Звездното тяло. Такъв човек е приятен и желан във всяко общество. Красивите очи са ясни, с мек, установен и дълбок поглед.
към текста >>
Тяхното
устройство
и начинът, по който те реагират, са все още в процес
на
проучване.
ОЧИТЕ Очите са най-висшето благо, дадено на човека, най-доброто и най-съвършено сетиво, което може да му достави най-много и богати впечатления. Днес няма по- велико устройство, по-велико нещо от човешкия мозък и човешките очи.
Тяхното
устройство
и начинът, по който те реагират, са все още в процес
на
проучване.
Очите са израз на човешката Душа, отразяват вълненията, които стават в Двойника на човека - в неговото Звездно тяло. Красивите очи с мекия си, приятен и привлекателен поглед са израз на хармонията, която цари в Звездното тяло. Такъв човек е приятен и желан във всяко общество. Красивите очи са ясни, с мек, установен и дълбок поглед. Лъчите на светлината, която излиза от тях, вървят малко нагоре.
към текста >>
Очите са израз
на
човешката Душа, отразяват вълненията, които стават в Двойника
на
човека
- в неговото Звездно тяло.
ОЧИТЕ Очите са най-висшето благо, дадено на човека, най-доброто и най-съвършено сетиво, което може да му достави най-много и богати впечатления. Днес няма по- велико устройство, по-велико нещо от човешкия мозък и човешките очи. Тяхното устройство и начинът, по който те реагират, са все още в процес на проучване.
Очите са израз
на
човешката Душа, отразяват вълненията, които стават в Двойника
на
човека
- в неговото Звездно тяло.
Красивите очи с мекия си, приятен и привлекателен поглед са израз на хармонията, която цари в Звездното тяло. Такъв човек е приятен и желан във всяко общество. Красивите очи са ясни, с мек, установен и дълбок поглед. Лъчите на светлината, която излиза от тях, вървят малко нагоре. Човек с такъв поглед е уравновесен, благороден, интелигентен.
към текста >>
От тях всякога изтича нещо ново, те са огледало
на
вътрешния живот
на
човека
, В очите няма абсолютно никаква лъжа.
Красивите очи с мекия си, приятен и привлекателен поглед са израз на хармонията, която цари в Звездното тяло. Такъв човек е приятен и желан във всяко общество. Красивите очи са ясни, с мек, установен и дълбок поглед. Лъчите на светлината, която излиза от тях, вървят малко нагоре. Човек с такъв поглед е уравновесен, благороден, интелигентен.
От тях всякога изтича нещо ново, те са огледало
на
вътрешния живот
на
човека
, В очите няма абсолютно никаква лъжа.
Затова, когато човек лъже или иска да скрие нещо, направено с лоши замисли, той мига, затваря очите си или гледа надолу, крие погледа си. Това особено ясно е изразено при децата. За да познаете дали един човек е благороден, погледнете го 10 - 20 секунди в очите и вижте - ако не се смути от погледа ви, той е благороден, ако се смути - обратното. Ако лъчите, които излизат от очите на даден човек. вземат направление надолу, това показва, че вниманието и мисълта му са заангажирани и вземат надмощие в разрешаването преди всичко на материални въпроси, свързани с нуждите на ежедневието.
към текста >>
Ако дейността
на
ума отслабва, то зрението
на
човека
започва да отслабва.
Сенките под очите говорят за големи нервни напрежения. Очи с наклонени оси говорят за суровост на характера (фиг. 39 в). Очи във форма на бадеми (заострени на края) говорят за човек, който навсякъде търси своя интерес. Колкото зениците на очите са по-малки, толкова човек е по-интелигентен и обратното - големите зеници са признак на слаба интелигентност.
Ако дейността
на
ума отслабва, то зрението
на
човека
започва да отслабва.
Децата имат по-силно зрение, защото напрягат ума си, за да разберат и научат всичко. Възрастните хора започват да не се интересуват от външния свят, поради което и зрението им започва до отслабва. Големите очи са израз на алчност. Те са станали големи поради стремежа на човек да обсеби нещата; и желанието си да ги обхване, да ги задържи за себе си той е изразил чрез силния стремеж да отваря очите си. Ако миглите на очите са дълги, извити нагоре, то такъв човек е под силното влияние на Венера.
към текста >>
82.
Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Вярно е, че тя не може да създаде съвършено чист тип, защото в
човека
намират изява силовите течения и
на
другите Планети.
ПЛАНЕТНИТЕ ТИПОВЕ ВУЛКАНОВ (СЛЪНЧЕВ, АПОЛОНОВ) ТИП Преди да пристъпим към самото разглеждане на ръката от китката до края на пръстите, за да открием онова, което човекът носи, трябва да разгледаме Планетните типове, на които се разделят хората. Това ще рече да опознаем онези качества, способности и форми, които всяка Планета със своите силови течения дава. Случва се често една Планета да дава възможност за силна изява на своите качества.
Вярно е, че тя не може да създаде съвършено чист тип, защото в
човека
намират изява силовите течения и
на
другите Планети.
Но все пак характерното, което тази силно изразена Планета носи и дава, ще намери израз, както във външния облик на човека, така също и в неговите качества и способности. Познаването на формите в човека (неговия външен израз), а също така и съдържанието, изявата, която този образ носи, са крайно необходими за всеки, който чрез ръката, главата или която и да било друга наука трябва да разбира голямата загадка, наречена човек. Всяка една Планета със своите силови течения създава и оформя по един образ, включващ във себе си дадени качества и способности. В Слънчевата система има 12 Планети, една от която е разрушена (т.нар. от древните звездобройци ФАЕТОН) и две все още неоткрити.
към текста >>
Но все пак характерното, което тази силно изразена Планета носи и дава, ще намери израз, както във външния облик
на
човека
, така също и в неговите качества и способности.
ПЛАНЕТНИТЕ ТИПОВЕ ВУЛКАНОВ (СЛЪНЧЕВ, АПОЛОНОВ) ТИП Преди да пристъпим към самото разглеждане на ръката от китката до края на пръстите, за да открием онова, което човекът носи, трябва да разгледаме Планетните типове, на които се разделят хората. Това ще рече да опознаем онези качества, способности и форми, които всяка Планета със своите силови течения дава. Случва се често една Планета да дава възможност за силна изява на своите качества. Вярно е, че тя не може да създаде съвършено чист тип, защото в човека намират изява силовите течения и на другите Планети.
Но все пак характерното, което тази силно изразена Планета носи и дава, ще намери израз, както във външния облик
на
човека
, така също и в неговите качества и способности.
Познаването на формите в човека (неговия външен израз), а също така и съдържанието, изявата, която този образ носи, са крайно необходими за всеки, който чрез ръката, главата или която и да било друга наука трябва да разбира голямата загадка, наречена човек. Всяка една Планета със своите силови течения създава и оформя по един образ, включващ във себе си дадени качества и способности. В Слънчевата система има 12 Планети, една от която е разрушена (т.нар. от древните звездобройци ФАЕТОН) и две все още неоткрити. Оттам имаме и 12 Планетни типа, според това, коя от Планетите със своите силови течения се е изразила най- ярко.
към текста >>
Познаването
на
формите в
човека
(неговия външен израз), а също така и съдържанието, изявата, която този образ носи, са крайно необходими за всеки, който чрез ръката, главата или която и да било друга наука трябва да разбира голямата загадка, наречена човек.
ПЛАНЕТНИТЕ ТИПОВЕ ВУЛКАНОВ (СЛЪНЧЕВ, АПОЛОНОВ) ТИП Преди да пристъпим към самото разглеждане на ръката от китката до края на пръстите, за да открием онова, което човекът носи, трябва да разгледаме Планетните типове, на които се разделят хората. Това ще рече да опознаем онези качества, способности и форми, които всяка Планета със своите силови течения дава. Случва се често една Планета да дава възможност за силна изява на своите качества. Вярно е, че тя не може да създаде съвършено чист тип, защото в човека намират изява силовите течения и на другите Планети. Но все пак характерното, което тази силно изразена Планета носи и дава, ще намери израз, както във външния облик на човека, така също и в неговите качества и способности.
Познаването
на
формите в
човека
(неговия външен израз), а също така и съдържанието, изявата, която този образ носи, са крайно необходими за всеки, който чрез ръката, главата или която и да било друга наука трябва да разбира голямата загадка, наречена човек.
Всяка една Планета със своите силови течения създава и оформя по един образ, включващ във себе си дадени качества и способности. В Слънчевата система има 12 Планети, една от която е разрушена (т.нар. от древните звездобройци ФАЕТОН) и две все още неоткрити. Оттам имаме и 12 Планетни типа, според това, коя от Планетите със своите силови течения се е изразила най- ярко. Първият Планетен тип е този, създаден и оформен от планетата ВУЛКАН, както са я наричали старите звездобройци, или ФАЕНЦА, както я нарича италианският астроном Бенанди.
към текста >>
При по-добро въздействие
на
Слънцето ще имаме вече средния по
устройство
и качества човек, който бързо схваща и разбира всичко, до което се докосне, и който притежава умението да го използува за своите задачи.
Ние изтъкнахме, че Слънцето няма задачата да създава и оформя типове, а да организира и облагородява създадените от Планетите такива. При разглеждането на даден тип често ще употребяваме израза елементарен, среден, висш тип. Това разпределение, тази градация се определя, доколкото Слънцето в даден човек е организирало и облагородило съответното планетно течение. Така например, ако имаме един Меркуриев тип, ние можем да го видим в три последователни типа изяви, според това, доколко Слънцето е успяло в този човек да организира и облагороди Меркуриевото планетно течение. При най-слабото въздействие на Слънцето ще имаме примитивен Меркуриев тип, който със своите качества ясно ще се изрази като лъжец, крадец на дребно, измамник, егоист, гледащ само своята изгода и интерес.
При по-добро въздействие
на
Слънцето ще имаме вече средния по
устройство
и качества човек, който бързо схваща и разбира всичко, до което се докосне, и който притежава умението да го използува за своите задачи.
Най-после висшият тип е човек на науката и изкуството, добър оратор. Дванадесетте типа се именуват съобразно имената на дванадесетте Планети. Планетният тип на Вулкан, наричан Слънчев, Аполонов, и ние така ще го наричаме, защото според изчисленията Вулкан може да се отклони от Слънцето най-много на 5-6 градуса, а от Астрологията е прието, че всяка Планета, която има отклонение от Слънцето до десет градуса, е в съвпад с него. Този именно тип (Вулканов Слънчев - Аполонов) има среден ръст, гладко неокосмено пропорционално тяло. Лицето има чист и красив овал.
към текста >>
83.
Типове ръце
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Една такава, но по-твърда ръка подобрява признаците и прави
човека
по-устойчив.
Разнообразието в знанието ги привлича. Настроението им играе голяма роля в постъпките им. Имат вдъхновение. Сутрин са често тъжни и капризни, раздразнителни, меланхолични. Като артисти са повърхностни, чувствителни, лекомислени; ако ръцете им са съвсем меки, от тях не може да се очаква вярна и постоянна любов, ето защо браковете им рядко се задържат и рядко биват щастливи.
Една такава, но по-твърда ръка подобрява признаците и прави
човека
по-устойчив.
Но за правилното отчитане на техните качества голямо значение има устройството на палеца им. Много мек и гъбест палец дава човек на удоволствията, с често влечение към лъжа, измислици и коварство. Природата на хората с този тип ръце е склонна към мързел, егоизъм, изтънченост, фалш, липса на концентрация, лесно стават цинични и ексцентрични. Не обичат урегулирания и с ограничения живот. Това са истинските бохеми в живота.
към текста >>
Но за правилното отчитане
на
техните качества голямо значение има
устройството
на
палеца им.
Настроението им играе голяма роля в постъпките им. Имат вдъхновение. Сутрин са често тъжни и капризни, раздразнителни, меланхолични. Като артисти са повърхностни, чувствителни, лекомислени; ако ръцете им са съвсем меки, от тях не може да се очаква вярна и постоянна любов, ето защо браковете им рядко се задържат и рядко биват щастливи. Една такава, но по-твърда ръка подобрява признаците и прави човека по-устойчив.
Но за правилното отчитане
на
техните качества голямо значение има
устройството
на
палеца им.
Много мек и гъбест палец дава човек на удоволствията, с често влечение към лъжа, измислици и коварство. Природата на хората с този тип ръце е склонна към мързел, егоизъм, изтънченост, фалш, липса на концентрация, лесно стават цинични и ексцентрични. Не обичат урегулирания и с ограничения живот. Това са истинските бохеми в живота. Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област.
към текста >>
Целият палец стои значително по-ниско
на
дланта, което говори и за моралния устои
на
човека
.
Ръката на интелигентния, с благородна емоционалност човек, осъществяващ всяка поставена задача, е голяма, широка, дължината и е по-голяма от ширината и е средно дебела. При ръкостискане тя е еластична, с гъвкави стави. Горната част на ръката е без каквито и да било подкожни тлъстини, има малко мускули, вените и костите се очертават, кожата им е тънка, еластична с малко косми. Малко косми има и по трите фаланги на пръстите. При отваряне на ръката палецът стърчи добре навън и сключва тъп ъгъл с дланта.
Целият палец стои значително по-ниско
на
дланта, което говори и за моралния устои
на
човека
.
Пръстите са кокалести и когато са събрани, между тях има пролуки, което говори за щедрост, готовност за жертва и помощ. Всички пръсти като че ли малко са насочени към Сатурновия пръст, което говори за човек, който не обича да разпилява времето си напразно. Възли на пръстите между първата и втората фаланги не се очертават рязко, което показва нежелание да се рови и да търси излишни подробности по даден въпрос. Възлите между втората и третата фаланги са добре развити, което говори за независим дух. Възлите между третата фаланга и самата длан са също добре развити и когато ръката се свие в юмрук, те добре изпъкват.
към текста >>
Линиите по ръцете са дълги, добре изразени, без резки извивки и чупки, прекъсвания и острови, което говори за добре организиран Двойник в
човека
.
Когато ръката е свободно поставена на масата, кутрето малко се отклонява от останалите пръсти. Ноктите са гладки и не са нито много големи, нито малки, а са средни. Те са по-къси от половината на първата фаланга, леко са закривени и значително широки. Хълмът на Венера е голям, но не много изпъкнал и е мек, с леки чертички по него. Другите хълмове са също добре развити.
Линиите по ръцете са дълги, добре изразени, без резки извивки и чупки, прекъсвания и острови, което говори за добре организиран Двойник в
човека
.
При силно притискане на палеца към дланта мускулът между него и самата длан добре изпъква и е корав, което говори за добре развита дихателна система, което е много важно нещо за такъв човек, пък и за всеки друг. СМЕСЕН ТИП РЪЦЕ. На практика в живота се срещат предимно смесените типове ръце. Например пръстите при хора с такъв тип са от всички типове - заострени, квадратни, лопатовидни. По отношение на качествата и способностите, устрема за изява, които човек има, смесените типове ръце дават голяма многостранност и разнообразие.
към текста >>
84.
Карма
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот
на
човека
, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение
на
обстоятелствата.
КАРМА Прераждането на човешките души в нови тела е свързано и обусловено от един основен закон на живота — закона за Кармата или Причинността. Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда.
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот
на
човека
, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение
на
обстоятелствата.
Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
към текста >>
И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в
устройството
на
организмите и във всички закони
на
живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.
Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда. Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така.
И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в
устройството
на
организмите и във всички закони
на
живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало.
към текста >>
И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в
устройството
и функционирането
на
организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то
на
една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност.
Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в
устройството
и функционирането
на
организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то
на
една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност.
Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар. човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага, — Божествения Дух, които го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност,.
към текста >>
Нека сега оставим
на
страна другите области
на
живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота
на
човека
.
Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност.
Нека сега оставим
на
страна другите области
на
живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота
на
човека
.
Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар. човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага, — Божествения Дух, които го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност,. — все пак нему е дадено право и възможности да работи с тоя капитал.
към текста >>
Тук му е местото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност
на
закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от
човека
същества, наречени в окултната литература „господари
на
карма“.
Всяка способност, всяка добродетел, всяка положителна черта, с която се ражда човек, са плод на продължителната му дейност, и на ценните му опитности от миналите му животи. Също така всяка отрицателна черта, всеки порок и лоша склонност, с които човек се ражда, са плод на дълговременно отдаване на отрицател ни сили и действия. Злото, на което човек се е отдавал дълго време, е станало вече една сила в него, с която той по-трудно се бори. И доброто, практикувано и опитвано дълго време, става вече неделимо и ненарушимо за човешкото съзнание. Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи.
Тук му е местото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност
на
закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от
човека
същества, наречени в окултната литература „господари
на
карма“.
Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимости от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т. н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимости с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимости от това, как човек се е проявил в миналото. Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека. Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство.
към текста >>
Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването
на
човека
.
Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е местото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма“. Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимости от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т. н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимости с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимости от това, как човек се е проявил в миналото.
Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването
на
човека
.
Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само .богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма. му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи.
към текста >>
Само .богатата и разнообразна опитност
на
човека
, придобита под действието
на
закона за Карма.
Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимости от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т. н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимости с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимости от това, как човек се е проявил в миналото. Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека. Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство.
Само .богатата и разнообразна опитност
на
човека
, придобита под действието
на
закона за Карма.
му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи. Въпроса за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия неколко страници. Има индивидуална, лична карма и колективна — такава на цели родове, общества и народи.
към текста >>
Според големите окултисти — ясновидци, човешката карма е много тежка, защото миналото
на
човека
е мрачно, несъвършено, пълно с престъпления и грешки.
Има зряла карма, т. е. такава, която е вече готова да се прояви в живота на дадени хора и незряла или латентна карма, която ще се прояви по-късно, когато настъпят благоприятните условия — да може тя да се понесе и да се извлече из нея нужната опитност. Има в живота редица неща, които ни се виждат несправедливи, има много добродетели невъзнаградени и много пороци и злини ненаказани. Но това е така само за нашия ограничен поглед, защото ние не познаваме миналото, за да свържем правилно тия неща с техните причини, а не можем да знаем и бъдещето, когато с тяхната карма ще се ликвидира. „Бог забавя,, но не забравя“,— е не само дълбока народна мъдрост, но е и един абсолютен закон на живота.
Според големите окултисти — ясновидци, човешката карма е много тежка, защото миналото
на
човека
е мрачно, несъвършено, пълно с престъпления и грешки.
И понеже не можем да я изплатим, да понесем следствията на това ни минало в течение на един живот, то „господарите на карма“ я разделят на части и ни дават само това, което можем да понесем. Това е една горчива чаша със страдания, която човек не може да изпие освен на малки глътки. Но тъкмо тия ни страдания са най-голямото благо за нас, защото с изживяването им ний се освобождаваме постепенно от тежкото бреме на миналото ни и получаваме велика и ценна опитност, която служи като материал за изграждане на нашия характер. Що се отнася до въпроса за свободата на волята и предопределението, във връзка със закона за Кармата, той стои така: Човек разполага с известна, по-голяма или по-малка, свобода, в зависимост от степента на неговото развитие. Защото човек сам пази свободата си и сам се заробва.
към текста >>
85.
Заключение
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Има много и твърде важни области от окултната наука, като:
устройството
на
невидимия свят, следсмъртния живот
на
човека
, приложението
на
окултизма във всички клонове
на
живота, които останаха незасегнати.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ В настоящето кратко изложение, не ще и дума, е невъзможно да се даде пълна и цялост на представа за окултизма.
Има много и твърде важни области от окултната наука, като:
устройството
на
невидимия свят, следсмъртния живот
на
човека
, приложението
на
окултизма във всички клонове
на
живота, които останаха незасегнати.
Окултизмът представлява безграничен простор от знания, без които е невъзможна една идеална култура на земята. Каквито и промени да се правят, каквито и осъвършенствувания да стават, каквито знания и открития да се придобиват, всичко достигнато ще остане непълно, нетрайно и несвършено без светлината на окултното знание. Само когато проучим из основа и приложим в живота Божествената Мъдрост, съвършеното знание на окултизма, ще можем да изградим една съвършена, възвишена, цялостна и трайна култура на земята.
към текста >>
86.
Животът като изкуство
- Георги Радев (1900–1940)
Негли затова тоя свят е за
човека
полуреален.
Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредно нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае и чувствува и мисли. А желания, потици, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят“, към света, където нещата се съзнават, без да се виж- д а т .
Негли затова тоя свят е за
човека
полуреален.
Защото в края на краищата, реално, „веществено“ за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива. Него той може и да знае, да „веди“ в истински смисъл на думата. Българската дума „вещ“ произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлиза все от един и същ санскритски корен. Онова което виждаш, ведиш го.
към текста >>
Защото в края
на
краищата, реално, „веществено“ за
човека
си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива.
Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае и чувствува и мисли. А желания, потици, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят“, към света, където нещата се съзнават, без да се виж- д а т . Негли затова тоя свят е за човека полуреален.
Защото в края
на
краищата, реално, „веществено“ за
човека
си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива.
Него той може и да знае, да „веди“ в истински смисъл на думата. Българската дума „вещ“ произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлиза все от един и същ санскритски корен. Онова което виждаш, ведиш го. За него вещаеш и към него водиш и другите.
към текста >>
Но опитът
на
онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот
на
човека
и се изразява в онова, което хората наричат съдба.
Затова тъкмо тe си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства. Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета. Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция.
Но опитът
на
онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот
на
човека
и се изразява в онова, което хората наричат съдба.
Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят.
към текста >>
Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм
на
човека
,
устройството
и функционирането
на
неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот.
Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета. Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба.
Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм
на
човека
,
устройството
и функционирането
на
неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот.
Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит.
към текста >>
Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност
на
човека
.
Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета. Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба. Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот.
Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност
на
човека
.
Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа.
към текста >>
Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят
на
човека
, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
От край време онези, които са тръгвали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота.
Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят
на
човека
, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
към текста >>
Че дори външният строеж
на
човека
, неговото тяло,
устройството
и функциите
на
отделните органи са израз
на
вътрешния му свят.
Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
Че дори външният строеж
на
човека
, неговото тяло,
устройството
и функциите
на
отделните органи са израз
на
вътрешния му свят.
Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва.
към текста >>
Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота
на
човека
от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н.
Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят.
Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота
на
човека
от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н.
Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството.
към текста >>
Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи
на
тялото и влияят върху тяхното
устройство
и функции, те определят силата и капацитета
на
човешкия мозък и нервна система,
на
неговата дихателна и кръвоносна система,
на
неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н.
Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи
на
тялото и влияят върху тяхното
устройство
и функции, те определят силата и капацитета
на
човешкия мозък и нервна система,
на
неговата дихателна и кръвоносна система,
на
неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми.
към текста >>
А всичко това обуславя от своя страна възможностите
на
човека
в живота, неговата съдба
на
земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
А всичко това обуславя от своя страна възможностите
на
човека
в живота, неговата съдба
на
земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми. „Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции.
към текста >>
И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата
на
учения или
на
човека
на
изкуството.
Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва.
И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата
на
учения или
на
човека
на
изкуството.
Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми. „Практичният живот“, с неговите въпиющи нужди, бил най-важен! Наточели между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Каточели между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота. Така че не е безразлично, как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично, с какви величини ще оперира в живота.
към текста >>
Дойде ли лъжата, в съзнанието
на
човека
настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява.
„Доброто е извод на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот. „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността.
Дойде ли лъжата, в съзнанието
на
човека
настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява.
Лъжата е мантия на неразумния живот. „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен.
към текста >>
„Лъжата разрушава
човека
, затова тя не може да се извини.
И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот. „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си.
„Лъжата разрушава
човека
, затова тя не може да се извини.
„Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим.“ Привеждам тия изречения, защото са мерки — ясни, точни, недвусмислени. Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли върши или не, добро ли прави или зло. Никой не може да се извини, че не знае, че не съзнава това! У всяко човешко същество има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му.
към текста >>
87.
Превъзмогване на автоматичното
- Георги Радев (1900–1940)
Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма
на
човека
независимо от неговата воля, като Запример тупането
на
сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр.
Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието. Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън. В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци. Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт.
Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма
на
човека
независимо от неговата воля, като Запример тупането
на
сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр.
На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно.
към текста >>
Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и
устройство
, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения.
Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа. За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят.
Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и
устройство
, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения.
В ползуването от електрическата енергия те са ограничени - тя им се праща наготово, при това с определен волтаж. Ако настъпи никаква повреда в общата мрежа, спира и техният ток, светлината им угасва. А колко пъти токът спира и от повредите в собствената им мрежа. С една реч, те се ползуват лесно и наготово, ала с толкова много ограничения. те не са господари на тази електрическа енергия.
към текста >>
Наистина, Живата Природа припомня понякога
на
човека
великата ценност
на
"обикновените неща".
Дори и човекът е превърнат в психофизичен автомат. Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика.
Наистина, Живата Природа припомня понякога
на
човека
великата ценност
на
"обикновените неща".
Вижте човека, кога се разболее. Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи! Ако го боли око, ухо, стомах, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен. И след като оздравее и може да излиза на чист въздух и слънце, с каква радост, с какво освежено чувство диша той въздуха, с какво умиление се оставя да бъде милван от слънчевите лъчи. Всичко му се вижда сякаш ново, свежо. Той възприема нещата с детска, девствена впечатлителност, става като същинско дете.
към текста >>
Вижте
човека
, кога се разболее.
Ето защо, днешният човек не цени нищо според собствената му стойност - ни дивно устроеното си тяло с неговите могъщи, скрити възможности, ни околната природа, от която черпи всички блага. Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща".
Вижте
човека
, кога се разболее.
Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи! Ако го боли око, ухо, стомах, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен. И след като оздравее и може да излиза на чист въздух и слънце, с каква радост, с какво освежено чувство диша той въздуха, с какво умиление се оставя да бъде милван от слънчевите лъчи. Всичко му се вижда сякаш ново, свежо. Той възприема нещата с детска, девствена впечатлителност, става като същинско дете. И това е, може би, едно от най-благодатните действия на болестите и страданията.
към текста >>
88.
Натюрели
- Георги Радев (1900–1940)
По е съществено да се изтъкне , че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване — въпреки привидното многообразие
на
човешки форми и лица —
на
някой основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават известни характери и определят по един съдбоносен начин мястото
на
човека
в света.
Д-р Хуго Екенер Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д-р Екенера по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига — полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. Тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. Ото Манц И действително, в лицето на Д-р Екенера и на готвача Манц, ние — изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер имаме два типични представителя на два от трите първични натюреля — на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера*), в лицето на споменатите по-горе двама души, които взимаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията — повече или по-малко сполучливи — в случая за нас не важат.
По е съществено да се изтъкне , че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване — въпреки привидното многообразие
на
човешки форми и лица —
на
някой основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават известни характери и определят по един съдбоносен начин мястото
на
човека
в света.
Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде“? Те всички, колкото и индивидуални различия да проявяват, имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система — нещо, което придава по-голяма резкост и ъгловатост на телесните очертания — добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение — и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице, със своите резко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята?
към текста >>
Хората, спадащи към чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите
на
тяхното телесно и душевно
устройство
.
Нека кажем сега няколко думи за третия — чувствителен или психичен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хутер. Какви са особеностите на чувствителния или психичен натюрел? Според Хутера, той се явява като резултат от по-силното развитие и диференциране на най-външната от трите зародишни ципи, които съвременната ембриология установява в развиващия се човешки зародиш. От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и гръбначният стълб. Тъй както от вътрешната зародишна ципа се развиват храносмилателната система с целия чревен и жлезен апарат, а от средната зародишна ципа — костната и мускул на системи, сиреч подпорният и двигателен апарат.
Хората, спадащи към чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите
на
тяхното телесно и душевно
устройство
.
Тялото на хората от чувствителния натюрел, очевидно, е по-деликатно и финно построено. Формите са изящно изваяни. Фигурата — стройна. И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния — не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел — са тънки, изящни и стройни. Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули.
към текста >>
89.
Едно сравнение
- Георги Радев (1900–1940)
Ако се спрях
на
някои подробности от неговия строеж и
устройство
, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя
на
някои аналогии.
Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия.
Ако се спрях
на
някои подробности от неговия строеж и
устройство
, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя
на
някои аналогии.
Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения.
към текста >>
Виждат им се суеверни твърденията
на
тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за
човека
.
Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване.
Виждат им се суеверни твърденията
на
тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за
човека
.
Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух".
към текста >>
Има четвърта категория клетки, които са минали през света
на
разумните същества, и те са които образуват мозъка
на
човека
.
И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство.
Има четвърта категория клетки, които са минали през света
на
разумните същества, и те са които образуват мозъка
на
човека
.
Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота?
към текста >>
90.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
- Георги Радев (1900–1940)
Та ясно е, казвам, за мислещия човек, че картината, която ние имаме за света, ни се налага от
устройството
на
нашите сетива — тия пет пътя
на
измамата, както ги нарича един поет.
Кому например — говоря за обикновения човек — идва на ум да се осъмни, че слънцето може да не е такова светещо кълбо, каквото изглежда на нашето око. А мислите ли, че у мислещия човек не може да възникне подобно питане ? Достатъчно е само да си спомни, как е устроено окото, сиреч апарата, чрез който ние виждаме. Да си спомни, че чисто физически погледнато поне, то е една система от събирателни лещи, които пречупват и събират светлинните лъчи по известен строго определен закон. Следователно, ако окото беше устроено по-другояче, човек щеше да има по-друг образ за света, а следователно и за слънцето.
Та ясно е, казвам, за мислещия човек, че картината, която ние имаме за света, ни се налага от
устройството
на
нашите сетива — тия пет пътя
на
измамата, както ги нарича един поет.
Наистина, не е лесно да се разреши въпроса, дали има тъждественост между външния свят и света, който ни разкриват нашите сетива, сиреч дали т ни дават реални или само трансформирани образи. Това е една интересна психологическа загадка, която е занимавала не един философски ум, и не само в наши времена, а още от най-дълбока древност. Древните индуски мъдреци напр. твърдят — па и не само те — че светът на нашите сетива е илюзия, една от безкрайно-многото гледки на великата световна илюзия, Мауа, както я наричат тe. 1) И следователно, човешкият интелект, който в съвременната наука и философия се признава за едничък познавателен инструмент, и който е така тясно свързан със сетивата, не може да се домогва до абсолютно познание.
към текста >>
Вярно е, че разумът
на
човека
може да преодолеe наивния емпиризъм
на
сетивата и да разбули оная тънка мрежа от измами, която тe изплитат, но все пак той не може да схване истината сама по себе.
Древните индуски мъдреци напр. твърдят — па и не само те — че светът на нашите сетива е илюзия, една от безкрайно-многото гледки на великата световна илюзия, Мауа, както я наричат тe. 1) И следователно, човешкият интелект, който в съвременната наука и философия се признава за едничък познавателен инструмент, и който е така тясно свързан със сетивата, не може да се домогва до абсолютно познание. Това, което беше отдавна знайно на древните мъдреци, за западните народи стана очевидно особено след Кантовата „Критика на чистия разум“. А в наши дни, след като философи като Бергсона развиха своята философия на интуицията и след оная тънка критична преценка, на която учени като математика Пуанкаре подхвърлиха основите на съвременната наука, тези въпроси станаха ясни и за по-широк кръг хора.
Вярно е, че разумът
на
човека
може да преодолеe наивния емпиризъм
на
сетивата и да разбули оная тънка мрежа от измами, която тe изплитат, но все пак той не може да схване истината сама по себе.
Науката, в известен смисъл, е едно преодоляване на измамата на сетивата. Без нея, ние сигурно не щяхме да знаем, че не слънцето се върти около земята, а че обратното е вярно, не щяхме да имаме и тази представа — колкото и външна и повърхностна да е тя — за величието на звездния космос, нито пък щяхме да прозрем в скрития строеж на атома. Но все пак разумът не е в състояние да постигне самата Истина, той може да вижда само нейните велики стъпки и, в перспективните образи на действителността, които сетивата ни дават, да разкрива проекциите на реалното. Или, възмогнат по най- високите върхове на мисълта, да слуша оная дълбока хармония, която звучи в живота на вселената. Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения на мисълта, по-близо да светлото небе на интуицията, разумът на човека постига музиката на живота и неговата дълбока разумност.
към текста >>
Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения
на
мисълта, по-близо да светлото небе
на
интуицията, разумът
на
човека
постига музиката
на
живота и неговата дълбока разумност.
Вярно е, че разумът на човека може да преодолеe наивния емпиризъм на сетивата и да разбули оная тънка мрежа от измами, която тe изплитат, но все пак той не може да схване истината сама по себе. Науката, в известен смисъл, е едно преодоляване на измамата на сетивата. Без нея, ние сигурно не щяхме да знаем, че не слънцето се върти около земята, а че обратното е вярно, не щяхме да имаме и тази представа — колкото и външна и повърхностна да е тя — за величието на звездния космос, нито пък щяхме да прозрем в скрития строеж на атома. Но все пак разумът не е в състояние да постигне самата Истина, той може да вижда само нейните велики стъпки и, в перспективните образи на действителността, които сетивата ни дават, да разкрива проекциите на реалното. Или, възмогнат по най- високите върхове на мисълта, да слуша оная дълбока хармония, която звучи в живота на вселената.
Защото само там, по тия върхове, дето се носят най-тънките трептения
на
мисълта, по-близо да светлото небе
на
интуицията, разумът
на
човека
постига музиката
на
живота и неговата дълбока разумност.
Ония, които схващат живота като сляпа, случайна игра на сили, очевидно никога не са се възмогвали до тия върхове и затова техният кръгозор е така тесен. След тия бегли бележки, ще пристъпя по-пряко към своя предмет. Може би най-светлият извод на съвременната наука е, че всичко е „слънце“ — сгъстено и трансформирано слънце. Централното светило на нашата система е, според съвременните схващания, извор, от който изтича животът и поддържа цялото съществувание на нашата система. Земята дължи целия си живот на слънцето и всичко, което става на нея, се извършва под мощния ритъм на неговата дейност.
към текста >>
На
оня, който усърдно се е подвизавал, тя е отбулвала понякога, за някой и друг миг само, своето магично було и пред възхитеното око
на
посветения се е разкривала картината
на
онази дивна хармония, която прогонва всеки смут и безпокойство из вечно неспокойния мозък
на
човека
.
Безцелно е, следователно, мисли Д-р Kothner да се опитва човек да схване всички тия тъй противоречиви свойства като присъщи на едно и също тяло“. И продължава по нататък Д-р Кьотнер: „Едничкото, към което ние отнасяме всичко, що става в света на явленията, единствено неизменното всред всичките промени, ще бъде винаги за нас една неразрешима загадка. Някога такава загадка бяха атомите: днес загадка е световният етер.“ И немският учен смета, че разбулването на тази загадка ще бъде задача на двадесетия век. „Че това разгадаване ще стане, вдъхва ни надежда досегашният опит. Природата ни е била учителка през всичкото онова дълго време, което е било предоставено човеку за разгадаване на нейните загадки.
На
оня, който усърдно се е подвизавал, тя е отбулвала понякога, за някой и друг миг само, своето магично було и пред възхитеното око
на
посветения се е разкривала картината
на
онази дивна хармония, която прогонва всеки смут и безпокойство из вечно неспокойния мозък
на
човека
.
Потънали в чисто съзерцание, тия редки щастливци еж виждали в един миг много повече, отколкото онова, което хиляди човеци могат да измислят. Така ще бъде негли и със загадката на етера: ще се яви някой ум, който ще бъде призван да я разбули“. Това са думи — не на някой окултист — а на един съвременен учен. И като него говорят мнозина вече. Учените, след толкова упорити изследвания, започнаха да прозират истината, която отдавна се твърди в окултната наука: че има нещо по-високо от сляпото пипане на интелекта — онова непосредно виждане на великата реалност, така както тя неизменно съществува.
към текста >>
Висшият разум и интуицията у
човека
иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика
на
интелекта, пленен в мрежите
на
Мауа.
И тази идеална тарифа им е предписана от някаква несъзнателна, сляпа случайност! На такова нещо прилича пустата вселена на някои астрономи, където огромни слънца, пред които нашето слънце изглежда като пясъчно зърно, галактични системи, подобни на нашия Млечен Път, които дори и бързите крачки на светлинните години не могат да достигнат за десетки хиляди години, се носят като мъртви маси, ненаселени, пусти, без дихание на живот. Интересни представи, наистина! Тук на земята, всяко нещо, което се строи, си има майстор, нищо не става от нищо и от никого; великият космос, обаче, е без архитект, който да даде план, без майстори, които да го построят. Да при това, всеки факт, всяко откритие явно говорят, че от безкрайно-малкото до безкрайно-голямото, съществува един единен велик план, по който вселената е сътворена. Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи.
Висшият разум и интуицията у
човека
иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика
на
интелекта, пленен в мрежите
на
Мауа.
Само пигмеите на мисълта, които пъплят по гърбовете на големите творци и които превърнаха светлата мисъл на човека — тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък на мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак на собственото им безсилие, създаден от самите тях. Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества?
към текста >>
Само пигмеите
на
мисълта, които пъплят по гърбовете
на
големите творци и които превърнаха светлата мисъл
на
човека
— тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък
на
мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак
на
собственото им безсилие, създаден от самите тях.
Интересни представи, наистина! Тук на земята, всяко нещо, което се строи, си има майстор, нищо не става от нищо и от никого; великият космос, обаче, е без архитект, който да даде план, без майстори, които да го построят. Да при това, всеки факт, всяко откритие явно говорят, че от безкрайно-малкото до безкрайно-голямото, съществува един единен велик план, по който вселената е сътворена. Накъдето и да се обърнем в нея, ние ще чуем да звучи строгата хармония на числата. Но трябва да кажа — за чест на човечеството — че неговите най-светли синове, от памтивека до наши дни, на които природата в отделни мигове е разбулвала върховната разумност на своето битие, никога не са споделяли подобни нелепи възгледи. Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа.
Само пигмеите
на
мисълта, които пъплят по гърбовете
на
големите творци и които превърнаха светлата мисъл
на
човека
— тази светкавица между две безкрайности, както я зове математикът Пуанкаре — в екскремент, изцедък
на
мозъка, само те могат да вярват в един мъртъв, механичен свят, в който царува бездушната случайност — призрак
на
собственото им безсилие, създаден от самите тях.
Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества? Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против.
към текста >>
Но туй, което пред ограниченото око
на
човека
, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния
на
спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа
на
онези, които виждат, то е един велик жив организъм, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца.
Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества? Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против.
Но туй, което пред ограниченото око
на
човека
, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния
на
спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа
на
онези, които виждат, то е един велик жив организъм, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца.
Всичко е живо и съзнателно. До този възглед вече по необходимост започват да идват мнозина учени. Аз нямам възможност да излагам сума интересни неща по този въпрос, но ще ви кажа само, че туй, което за някои хора изглежда ясно и просто, за много учени, които познават интимната страна на научните изследвания и теории, нещата далеч не са така ясни и безпротиворечиви. Каква сложност например представя движението на планетите в пространството — то съвсем не е тъй опростено, редуцирано, както се изучава в теоретичната астрономия, или както се преподава на учениците в гимназията. Истинските учени, ония които творят, знаят истината по това.
към текста >>
И аз бих се изразил за днешното състояние
на
научните тенденции по следния начин: съвременното състояние
на
някои научни факти и изводи е такова, че остава само да се премине към граница, както се изразяват в математичния анализ, за да се дойде до дълбоките разбирания
на
окултната наука за
човека
и вселената, разбира се в най-достъпната им форма.
Тя може, следователно, да се отърси от тесногръдото гледище на един празен материализъм или от бездушното „енергетично мировъзрение“. „По-дълбоко виждащи научни кръгове, продължава Suryа, колкото и малко да са засяга, защото всяко епохално откритие е изхождало винаги от малцина, схващат вече атома като жив и съзнателен силов център. Защо тогава и светилата трябва да се кръжат в пространството безжизнени и бездушни като трупове? До аналогични изводи идват и мнозина други учени като Willy Pastor, Lutoslawski и др., за да не цитирам сума още имена. С една реч, очертава се един нов — за съвременните люде поне нов — чисто биологично-психологичен възглед за света.
И аз бих се изразил за днешното състояние
на
научните тенденции по следния начин: съвременното състояние
на
някои научни факти и изводи е такова, че остава само да се премине към граница, както се изразяват в математичния анализ, за да се дойде до дълбоките разбирания
на
окултната наука за
човека
и вселената, разбира се в най-достъпната им форма.
И така, да се повърнем пак към нашия предмет. Видехме, че на слънцето кипи мощен живот. То пулсира ритмично, тупти като същинско сърце. Неговите пулсации, обаче, са по дълги — те траят средно 11 години. И интересни са фотографските изследвания на С.
към текста >>
Духът
на
човека
вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение.
За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни. Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства. А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия.
Духът
на
човека
вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение.
След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот. Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази замисъл да не е неосъществима. Но тая задача ни разкрива по-далечни перспективи, които ни водят дори в смътното още за съвременния човек царство на новата култура, културата на шестата раса. Радиацията на слънцето далеч не е още напълно позната. Самите ние, така както сме физиологически и психически устроени, говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето.
към текста >>
Макар да липсва за сега
на
изследователите истинско осветление върху окултния строеж
на
човека
и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията
на
цветовете, все пак данните, добити по експериментален път, са задоволителни, за да дадат потик за по нататъшни изследвания в тази посока.
Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелени сини, индигови и виолетови, са химически най-активни. Червените пък лъчи са извор на топлинната енергия. Центърът на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра. Освен това, установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти. Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи.
Макар да липсва за сега
на
изследователите истинско осветление върху окултния строеж
на
човека
и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията
на
цветовете, все пак данните, добити по експериментален път, са задоволителни, за да дадат потик за по нататъшни изследвания в тази посока.
С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Без да се впущам в подробности по въпроса за лечебното действие на светлината и на цветните лъчи, по който има доста писано, ще спомена само некои и други данни. Изобщо може да се каже, че светлината е един от най-важните фактори за растежа и развитието на всички живи организми. Позната ви е нейната очебийна роля в така наречената асимилация у растенията, които с нейна помощ образуват живата, органическа материя. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо организирани индивиди, и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др.
към текста >>
Аналогично почти действува и оранжевата светлина — тя създава повече самоувереност и повдига личното самочувствие у
човека
.
тя благоприятствува изобщо на чисто вегетативния живот, действува възбудително на нервната система и усилва кръвообращението: 2. червената светлина има термично действие — тя носи в себе си топлинната енергия; 3. действува като реактив против всички болести, които са резултат от анормалното натрупване на зелените и синьо-зелени лъчи. Жълтата светлина действува укрепително върху нервната система. Въведете един угнетен душевно и нервно изтощен човек в стая с жълти прозорци, в която преобладават интензивните трептения на жълтата светлина, и той ще се ободри, ще добие охота за разговор и за мисъл.
Аналогично почти действува и оранжевата светлина — тя създава повече самоувереност и повдига личното самочувствие у
човека
.
Синята светлина действува успокоително на нервната система и уталожва нервната възбуда. Зелените лъчи действуват лечебно против преумора и т. н. За тяхното вътрешно, психично влияние за сега не ще говоря. Всичките тия данни подлежат на опит, и, следователно, всеки може да ги провери и да използува оня извор на енергия, която се крие в цветните лъчи.4) И така, слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката.
към текста >>
В всеки жив организъм, а следователно и в
човека
, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние
на
този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
В всеки жив организъм, а следователно и в
човека
, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние
на
този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек.
към текста >>
Тук ние се докосваме до най-болния въпрос
на
нашите дни: икономичното и социално
преустройство
на
народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории.
Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Тук ние се докосваме до най-болния въпрос
на
нашите дни: икономичното и социално
преустройство
на
народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории.
Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега—по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците не Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, повдигат врява за някакво си идолопоклонство.
към текста >>
91.
4. Идеално и осъществимо управление
- Георги Христов
1923 г.), с.1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно
устройство
, от което зависи и организацията
на
международното общежитие.
4. Идеално и осъществимо управление Окултна социология - Що е синархия? - Нова България „Всемирна летопис“, Г. III, кн. 1 (IX.
1923 г.), с.1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно
устройство
, от което зависи и организацията
на
международното общежитие.
Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществени дейци и политици предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: 1.
към текста >>
Третата форма
на
социално
устройство
- комунизма - колкото и да е примамлива
на
пръв поглед за идеалистите, също така противоречи
на
великите и незиблеми81 закони, които регулират развитието
на
човечеството.
ред.) от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес77 се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината)78 - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбърпарти“79 не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси80 и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството.
Третата форма
на
социално
устройство
- комунизма - колкото и да е примамлива
на
пръв поглед за идеалистите, също така противоречи
на
великите и незиблеми81 закони, които регулират развитието
на
човечеството.
Ние и друг път на страниците на това списание82 сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума.
към текста >>
Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава
човека
, комунизъм
на
безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел.
Ние и друг път на страниците на това списание82 сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума.
Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава
човека
, комунизъм
на
безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел.
Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е. задругата, основана от Великия Учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание83. Тя е израз на духовно сродство и единение и следователно, напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията.
към текста >>
От всичко това е ясно, че в противовес
на
съвременната политическа социология, която е плод
на
априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността
на
окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното
устройство
на
обществото, народа и човечеството.
Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа.
От всичко това е ясно, че в противовес
на
съвременната политическа социология, която е плод
на
априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността
на
окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното
устройство
на
обществото, народа и човечеството.
Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество.
към текста >>
Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение
на
биологическия принцип, а следователно
на
физиологическия закон, който управлява живота
на
човека
, разгледан като жива социална клетка.
Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството.
Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение
на
биологическия принцип, а следователно
на
физиологическия закон, който управлява живота
на
човека
, разгледан като жива социална клетка.
Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмосът, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената.
към текста >>
Известният французки окултист Папюс (псевдоним
на
д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото
устройство
на
човека
в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство.
Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида.
Известният французки окултист Папюс (псевдоним
на
д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото
устройство
на
човека
в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство.
Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмосът, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен-Мартен (17431803 г.) има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1.
към текста >>
Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в
устройството
на
човешкото същество.
От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона.
Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в
устройството
на
човешкото същество.
Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмосът, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен-Мартен (17431803 г.) има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1. Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно лично движение, придружено от един спътник - месечината; 2. Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо).
към текста >>
И Клод де Сен-Мартен (17431803 г.) има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез
човека
, а не
човека
чрез природата.
Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмосът, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената.
И Клод де Сен-Мартен (17431803 г.) има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез
човека
, а не
човека
чрез природата.
Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1. Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно лично движение, придружено от един спътник - месечината; 2. Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е личното движение на цялата планетна система, в която Земята играе ролята само на халка. Това е - ако ни бъде позволен този израз - социалното планетно движение; 3.
към текста >>
И наистина ние намираме в
човека
: 1.
Това е личното движение на цялата планетна система, в която Земята играе ролята само на халка. Това е - ако ни бъде позволен този израз - социалното планетно движение; 3. Най-сетне, движението заедно със Слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна Земя изчезва почти съвършено като фактор и, в което Слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свят, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучаването на микрокосмоса или човешкото същество.
И наистина ние намираме в
човека
: 1.
Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образът на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2. Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по- малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образът на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3. Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената.
към текста >>
Това е образът
на
годишното движение
на
земята, което се характеризира за
човека
чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3.
Всичките тия закони на Големия Свят, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучаването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1. Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образът на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2. Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по- малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината.
Това е образът
на
годишното движение
на
земята, което се характеризира за
човека
чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3.
Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образът на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми, хубави дрехи, почитане на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят.
към текста >>
По-нататък д-р Анкос, тоя проницателен издирвач
на
скритите човешки сили, изтъква какво е предназначението
на
човека
в отношенията му към нему подобните, т.е.
Това е образът на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми, хубави дрехи, почитане на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или по-скоро, светът е само външна опора на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“.
По-нататък д-р Анкос, тоя проницателен издирвач
на
скритите човешки сили, изтъква какво е предназначението
на
човека
в отношенията му към нему подобните, т.е.
в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствувания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле.
към текста >>
в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за
устройството
на
обществото въз основа
на
синархическия принцип.
От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми, хубави дрехи, почитане на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или по-скоро, светът е само външна опора на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т.е.
в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за
устройството
на
обществото въз основа
на
синархическия принцип.
Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствувания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията.
към текста >>
В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното
устройство
и организацията
на
обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив- Д'Алвейдър/, като идеал за постигане“.
Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мебели и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо.
В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното
устройство
и организацията
на
обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив- Д'Алвейдър/, като идеал за постигане“.
Думата „Синархия“ на гръцки значи синтети- ческо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно).
към текста >>
управление, основано
на
съвкупността
на
физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло
на
човека
се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мебели и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив- Д'Алвейдър/, като идеал за постигане“. Думата „Синархия“ на гръцки значи синтети- ческо управление, т.е.
управление, основано
на
съвкупността
на
физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло
на
човека
се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи).
към текста >>
Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за
човека
, вярно е и за обществото:
на
корема
на
човека
, т.е.
Думата „Синархия“ на гръцки значи синтети- ческо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно).
Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за
човека
, вярно е и за обществото:
на
корема
на
човека
, т.е.
на храносмилателните му органи, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията85. Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама.
към текста >>
Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма
на
държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира
устройството
на
човешкия организъм.
С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество.
Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма
на
държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира
устройството
на
човешкия организъм.
Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията85. Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал предвид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу“. Сент Ив д'Алвейдър (18421909 г.) ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цел да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея.
към текста >>
Нима е невъзможно да се приложи и в
устройството
на
съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието
на
всеки народ поотделно и
на
всички народи заедно?
Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години. И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: Мъдростта, Любовта и Истината.
Нима е невъзможно да се приложи и в
устройството
на
съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието
на
всеки народ поотделно и
на
всички народи заедно?
И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи. Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и съществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право86, едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия.
към текста >>
Нека българите първи дадат
на
света тоя образец
на
истинско обществено
устройство
и
на
съвършено държавно управление! ____________________________ 73 От англ. democracy.
Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефимерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканстващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм.
Нека българите първи дадат
на
света тоя образец
на
истинско обществено
устройство
и
на
съвършено държавно управление! ____________________________ 73 От англ. democracy.
74 От фр. Всеобщо избирателно право - основно право на гражданите в условията на демокрация. Фразата е бил използвана от Дидро през 1765, в смисъл на „единодушие“, последван от Гизо през 1828 г., който я разглежда като „право на глас, определено за всички избиратели“. 75 От фр. Mandater - делегат, депутат.
към текста >>
92.
5. Синархия на практика
- Георги Христов
31-33 Нашата идея за коренно
преустройство
на
България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление
на
материалистите с рутинерни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а
на
някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно- парламентарна форма
на
държавно управление.
5. Синархия на практика Приложението и в България - Международната организация „Всемирна летопис“, Г. III, кн. 2 (X. 1923 г.), с.
31-33 Нашата идея за коренно
преустройство
на
България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление
на
материалистите с рутинерни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а
на
някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно- парламентарна форма
на
държавно управление.
И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение. Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face87 към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея.
към текста >>
Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма
на
социално и държавно
устройство
ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък.
И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение. Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face87 към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея.
Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма
на
социално и държавно
устройство
ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък.
Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т.е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и затова, нямат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период.
към текста >>
Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса
на
преустройството
, а именно, като едно звено между старото и новото.
Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действа и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата. Първата бавно се преобразява, за да създаде органите на новата. Скоковете и резките промени са недопустими в природата.
Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса
на
преустройството
, а именно, като едно звено между старото и новото.
Па и учителите на човечеството нееднократно са твърдели, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето. След тези някои разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народ- но представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна.
към текста >>
Ако си припомним физическото и психологическо
устройство
на
човека
, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“88 , ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота.
Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народ- но представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките и органи, а третата власт, във всичката и ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как?
Ако си припомним физическото и психологическо
устройство
на
човека
, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“88 , ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота.
Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство на вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на народното просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на войната - един военен съвет, при Министерството на търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството на земледелието - земледелски съвет, при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните - неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на съветските решения.
към текста >>
Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството
на
външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство
на
вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството
на
народното просвещение - един учебен съвет, при Министерство
на
финансите - един финансов съвет, при Министерството
на
войната - един военен съвет, при Министерството
на
търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството
на
земледелието - земледелски съвет, при Министерството
на
обществените сгради, пътищата и
благоустройството
- инженерен и архитектурен съвет и при Министерството
на
железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет.
В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките и органи, а третата власт, във всичката и ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“88 , ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота.
Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството
на
външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство
на
вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството
на
народното просвещение - един учебен съвет, при Министерство
на
финансите - един финансов съвет, при Министерството
на
войната - един военен съвет, при Министерството
на
търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството
на
земледелието - земледелски съвет, при Министерството
на
обществените сгради, пътищата и
благоустройството
- инженерен и архитектурен съвет и при Министерството
на
железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет.
Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните - неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на съветските решения. А общото тяло - Министерският съвет - централизира в своята област на действие всички решения и като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
към текста >>
Политическите партии, в сегашната им форма и
устройство
, биха станали в такъв случай съвършено излишни.
Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая трикамерна съветска система отведнаж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа.
Политическите партии, в сегашната им форма и
устройство
, биха станали в такъв случай съвършено излишни.
Относително избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, респективно на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят във Върховния съвет, дихателните, и кръвоносните органи - в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи - в Стопанския съвет. Във всеки от тия съвети Министерският съвет внася за одобрение и приемане изработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло в горния смисъл, ще предвиди подробностите.
към текста >>
Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение
на
нацията, точно според психологическото и физическо
устройство
на
човека
, респективно
на
обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят във Върховния съвет, дихателните, и кръвоносните органи - в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи - в Стопанския съвет.
Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая трикамерна съветска система отведнаж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети.
Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение
на
нацията, точно според психологическото и физическо
устройство
на
човека
, респективно
на
обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят във Върховния съвет, дихателните, и кръвоносните органи - в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи - в Стопанския съвет.
Във всеки от тия съвети Министерският съвет внася за одобрение и приемане изработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло в горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е, добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна зарад нейните възвишени блага, е бърже и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне по тоя начин - чрез създаване на едно професионално представителство в най- съвършена форма без участие на политиците в сегашния калибър?
към текста >>
По аналогия, държавното управление, устроено според принципите
на
синархията, може да ни даде образец и за
устройството
на
международното общежитие.
Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне по тоя начин - чрез създаване на едно професионално представителство в най- съвършена форма без участие на политиците в сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и на тяхна- та дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието, опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно - политическа тенденция. Та ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководена от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайно благоденствие на народа и за ненарушимата вътрешна и външна безопасност на държавата.
По аналогия, държавното управление, устроено според принципите
на
синархията, може да ни даде образец и за
устройството
на
международното общежитие.
След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели, особено от 1914-1918 г. ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария. Това е едно рудиментарно90 начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения.
към текста >>
93.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната
- Георги Христов
Не се ли мъчат да направят това и тия, които работят за социалното
преустройство
на
света?
Има едно смирение, което е израз на сила. Има дни, когато ми се струва, че възраждането на света ще почне от Ачларе. Наистина наивна мисъл, но така ми се струва сега. От гледището на социалните закони нашият ачларски опит е малко наивен, но добре е да намериш един такъв селянин със земя и без работна ръка, а други пък, които нямат земя, ще дадат своя труд. Човекът, който работи, ще заслужи своя хляб.
Не се ли мъчат да направят това и тия, които работят за социалното
преустройство
на
света?
Да, разбира се, но има една разлика. Там всичко става по закон и принуда, а при нас - по любов. „Ех, пък по любов” - ще каже някой. - „Къде да намерим толкова любов в света? !” Ние пък отговаряме, че без любов нищо няма да стане.
към текста >>
Това ще рече
преустройството
да почне от
човека
, а после от веществената действителност.
Когато светът ще опита всички средства на насилието и безлюбието, тогава ще ги подири. Когато земята ще заприлича на развалина и няма да може да се познае кой е победителят и кой победеният, тогава ачларци от цялото земно кълбо, които няма да са капиталисти, нито колонизатори, нито пък други безбожници, подозрителни във всеки жест и дума, ще потрябват, за да се излекуват раните на опустошения свят. Така из мъките и пепелищата ще се роди новата цивилизация на възкръсналия Христос, дошъл като ново съзнание на нейните поданици. Като си спомням миналото, неволно го сравнявам с някои положения от настоящето време. При това сравнение спомням си разговора ми с един другар - левичар, който ми казваше така: „Ще видиш колко нови неща ще въведем ние в живота, но все още сме зле на идеологическия фронт.“ Аз му отговорих, че съм напълно съгласен с една справедлива уредба на живота, но трябва да се започне предимно с идеологическия фронт.
Това ще рече
преустройството
да почне от
човека
, а после от веществената действителност.
Като хванеш и набиеш човека и му вземеш всичко насила, как искаш този човек да е добре на идеологическия фронт? Има ли случай, когато бит човек да е на твоето мнение? Оставете хората да живеят с малките вътрешни нюанси, не бутайте техните вярвания и малки навици. Говорете им за нуждата от един колективен, братски живот, научете ги на състраданието, което трябва да имаме към страдащите, свикнете ги да мислят, че алчността е една опасна гангрена, че човек загубва целия си живот заради нея и че никой не е отнесъл припечеленото на другия свят. Този приятел, който бе идеен и честен човек, отначало се възмущаваше от тоя начин на мислене, но после се убеди в правотата на моите думи.
към текста >>
Като хванеш и набиеш
човека
и му вземеш всичко насила, как искаш този човек да е добре
на
идеологическия фронт?
Когато земята ще заприлича на развалина и няма да може да се познае кой е победителят и кой победеният, тогава ачларци от цялото земно кълбо, които няма да са капиталисти, нито колонизатори, нито пък други безбожници, подозрителни във всеки жест и дума, ще потрябват, за да се излекуват раните на опустошения свят. Така из мъките и пепелищата ще се роди новата цивилизация на възкръсналия Христос, дошъл като ново съзнание на нейните поданици. Като си спомням миналото, неволно го сравнявам с някои положения от настоящето време. При това сравнение спомням си разговора ми с един другар - левичар, който ми казваше така: „Ще видиш колко нови неща ще въведем ние в живота, но все още сме зле на идеологическия фронт.“ Аз му отговорих, че съм напълно съгласен с една справедлива уредба на живота, но трябва да се започне предимно с идеологическия фронт. Това ще рече преустройството да почне от човека, а после от веществената действителност.
Като хванеш и набиеш
човека
и му вземеш всичко насила, как искаш този човек да е добре
на
идеологическия фронт?
Има ли случай, когато бит човек да е на твоето мнение? Оставете хората да живеят с малките вътрешни нюанси, не бутайте техните вярвания и малки навици. Говорете им за нуждата от един колективен, братски живот, научете ги на състраданието, което трябва да имаме към страдащите, свикнете ги да мислят, че алчността е една опасна гангрена, че човек загубва целия си живот заради нея и че никой не е отнесъл припечеленото на другия свят. Този приятел, който бе идеен и честен човек, отначало се възмущаваше от тоя начин на мислене, но после се убеди в правотата на моите думи. Убеди се, че в душите на хората не бива да остава горчива утайка.
към текста >>
94.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
- Филип Филипов
С други думи, принципът
на
макрокосмичната азовост, самият Аз
на
човечеството има подобна структура, както Аз-ът
на
човека
.
Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената. В поредица лекции Рудолф Щайнер говори и за Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей, който има специална мисия за развитие на човешката душа чрез музика.16 Според Елизабет Фрееде17 и според архитектурната имагинация, вложена от Рудолф Щайнер в интериора на малкия купол на първия Гьотеанум, може да се твърди, че шест от Бодхисатвите се проявяват преди Мистерията на Голгота и шест - след нея.18 И така, можем да очертаем следната идея*: Бялата ложа от Учителите на човечеството е едно единство. Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19. Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция.
С други думи, принципът
на
макрокосмичната азовост, самият Аз
на
човечеството има подобна структура, както Аз-ът
на
човека
.
Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви. Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество. Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството? Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам.
към текста >>
Аз-ът
на
човека
има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество.
Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19. Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция. С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека. Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви.
Аз-ът
на
човека
има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество.
Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството? Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа.
към текста >>
Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата
на
дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата
на
дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции
на
Аз-а
на
човека
са едно и също нещо, което е крайно неправилно.
Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа. Ложата на Бодхисатвите е самата Душа на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната душа на първичния Адам. Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими.
Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата
на
дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата
на
дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции
на
Аз-а
на
човека
са едно и също нещо, което е крайно неправилно.
Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека.
към текста >>
За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите
на
Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи
на
Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието
на
човека
.
Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел.
За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите
на
Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи
на
Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието
на
човека
.
Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури.
към текста >>
Езотеричното обучение
на
човека
е начало
на
това, което води към [степен
на
развитие] Буда,"28 Правилното разбиране
на
мисията
на
Бодхисатвите изисква изясняване
на
основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса.
По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек.
Езотеричното обучение
на
човека
е начало
на
това, което води към [степен
на
развитие] Буда,"28 Правилното разбиране
на
мисията
на
Бодхисатвите изисква изясняване
на
основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса.
Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години.
към текста >>
Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез
човека
-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение
на
особената инкорпорация в
човека
-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле
на
Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят
на
Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели
на
Христовото същество.
Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години.
Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез
човека
-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение
на
особената инкорпорация в
човека
-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле
на
Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят
на
Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели
на
Христовото същество.
Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност.
към текста >>
Този метод нарушава окултната хигиена
на
азовостта и превръща
човека
в лесна плячка за тъмни окултни сили.
Но за да се разбере тази нова мистерийна истина на езотеричното християнство, е необходима духовна зрялост. Ако липсва такава, ще се стига до опасни изкушаващи състояния на човешката мисъл. Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център. Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа. Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят.
Този метод нарушава окултната хигиена
на
азовостта и превръща
човека
в лесна плячка за тъмни окултни сили.
Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема.
към текста >>
Ако се твърди, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото
на
столетието и следваме логически тезите
на
Рудолф ГЦайнер, трябва да се разбира, че вселяването
на
Бодхисатвата в
човека
-носител е протекло около началото
на
столетието.
Напротив, трябва да се търси човек, който около 1900 г. е вече на около 33 години, т.е. роден е приблизително в периода 1864-70 г. и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53. Явно грубото и неадекватно отъждествяване на индивидуалността на вселяващия се Духовен Учител със степен на развитие Бодхисатва с човешката индивидуалност, която се явява негов носител и проводник, довежда до материалистичната хипотеза, че Бодхисатвата на XX век ще е на 33 години именно през 1933 г.
Ако се твърди, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото
на
столетието и следваме логически тезите
на
Рудолф ГЦайнер, трябва да се разбира, че вселяването
на
Бодхисатвата в
човека
-носител е протекло около началото
на
столетието.
Да, Валентин Томберг има особен раздвоен живот, но промяната в неговите духовни разбирания и ориентации настъпва едва около неговата 40-а годишнина, като двата полюса на неговия живот на практика се самоизключват. Безусловно антропософията и нейните идеи нямат нищо общо с екзотеричната дейност на католическата църква и още по-малко - със създателя на йезуитското течение Игнатий Лойола, един от вдъхновителите на Валентин Томберг. Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54. От друга страна, чисто косвено можем да поставим въпроса: щом Рудолф Щайнер е оставил няколкостотин тома духовна литература и почти неизброими методи за истинско християнизиране на човешката култура, то каква ли ще е дейността на Бодхисатвата на XX век? Можем ли да намерим някаква поне далечна аналогия при припознавания за Бодхисатва Валентин Томберг?
към текста >>
Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността
на
човека
-проводник и индивидуалността
на
човека
-бодхисатва, но вече относно друга личност.
в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята идейна и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство. Глава на този жив организъм от Йерархии на Виделината е Христос.56 През 1959 г. Михаил Йванов посещава Индия, среща се с Бабаджи и независимо че приема санскритски звучащото духовно име Омраам Микаел Айванхов, остава верен на импулса, приет от Учителя Петър Дънов. До края на земния си път през 1986 г. той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер.
Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността
на
човека
-проводник и индивидуалността
на
човека
-бодхисатва, но вече относно друга личност.
Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията. Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Много елементи и идеи са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост). А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее.
към текста >>
След като се знае, че след коренната трансформация
на
съзнанието
на
човека
-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата
на
XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява.
Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Много елементи и идеи са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост). А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер.
След като се знае, че след коренната трансформация
на
съзнанието
на
човека
-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата
на
XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява.
И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие.
към текста >>
случай в Кения през 1988 г., когато мъж, обявил се за Майтрея и появил се пред шест хиляди
човека
в Африка, е заснет в момент
на
своята изява.
в Шотландия артист и окултист Бенджамин Креме, основател на организацията Share International. Видял, че езотеричните изследвания по темата за Бодхисатва Майтрея са в своеобразна криза, Бенджамин Креме не се съобразява с описаната от Рудолф Щайнер ритмичност на изявата на Великия Учител61. Той започва да говори от 1975 г. за това, че чаканият от мнозина Майтрея е на Земята и се проявява на редица места по планетата. Дори Бенджамин Креме демонстрира снимка на Майтрея, направена при т.нар.
случай в Кения през 1988 г., когато мъж, обявил се за Майтрея и появил се пред шест хиляди
човека
в Африка, е заснет в момент
на
своята изява.
Бенджамин Креме започва да изготвя нещо като програма или прогноза-предсказание къде отново ще се появи Учителят Майтрея, но се оказва, че неговите прогнози са или зле скалъпени инсинуации и театрални постановки, или въобще не се случват. Още по-красноречив и поучителен пример е животът на родения в Централна Америка (Богота, Колумбия) Виктор Мануел Гомез Родригес, известен повече с името Самаел Аун Веор (1917-1977)62. Той има трудна младост, през която не само минава през крайна бедност, странстване сред племената на американските континенти и попадане на няколко пъти в затвор, но и през лекторски изяви в теософска обстановка, дълбоко запознаване с текстове на окултното общество F.R.A. (Fraternitas Rosicruciana Antiqua), включително и с достъпните в Централна Америка по негово време трудове на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Той не само открито говори за т.нар.
към текста >>
Ще станат две велики неща: първо, ще почне вселяването
на
Христовия Дух в
човека
, разбира се отначало в готовите души.
...И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.81 2. Учителя Петър Дънов говорил ли е по свой уникален начин за Второто пришествие на Христос в Астралния план в настоящата епоха, както е предсказано от Рудолф Щайнер, че ще прави Бодхисатва Майтрея, изявен в XX век? Следват само някои от цитатите на тази тема: Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в Астралния и Етерния свят, по-близо до материалния свят.
Ще станат две велики неща: първо, ще почне вселяването
на
Христовия Дух в
човека
, разбира се отначало в готовите души.
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият Дух те е озарил и започва да работи в теб. И апостол Павел нали казва на едно място: „Не аз живея, а Христовият Дух се е вселил в мен. "82 Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде... Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е Второто идване на Христа.83 Христос е близо на физическото поле и Той присъства тази година. ...Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде.
към текста >>
Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация
на
съзнанието
на
човека
Петър Дънов?
Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите. Това е Възкресение, това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не?
Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация
на
съзнанието
на
човека
Петър Дънов?
Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно? Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов. Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс.
към текста >>
Въпросът за преобразяването
на
човека
Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция
на
Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои
на
това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията
на
човешката душа - ключ
на
саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов.
Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно?
Въпросът за преобразяването
на
човека
Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция
на
Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои
на
това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията
на
човешката душа - ключ
на
саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов.
Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс. Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г. Тогава получих мисия от Небето.
към текста >>
От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа
на
Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността
на
Учителя посредством
човека
Петър Дънов.
Учителя ми е разказвал, че когато бил в пост и молитва и се е изкачил на един връх край с. Арбанаси, Търновско, тогава му се явил Христос и му казал: „Предай Ми тялото си, ума си, сърцето си и работи за Мене. " Учителя рекъл: „Господи, да бъде Волята Твоя, готов съм!" (Това е било... през месец септември 1914 г.)87 Важно е да се обърне внимание, че през 1897 г. Петър Дънов е вече на 33 години, защото е роден на 11 юли 1864 г. Освен това сред неговите последователи се е утвърдило мнението (от редица изказвания на Учителя Беинса Дуно и от многобройни конкретни опитности), че личността на Петър Дънов, неговият индивидуален поток на живота е жертван в името на Принципа на Учителя, който се проявява след 33-та годишнина от живота му.
От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа
на
Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността
на
Учителя посредством
човека
Петър Дънов.
Но преди всичко трябва категорично да се каже, че Учителя Беинса Дуно не е проводник на някаква духовна традиция по стандартния път на физически проявено обучение по веригата учител-ученик. Думите на Рудолф Щайнер много добре описват ситуацията: Учителя Беинса Дуно, проявил се чрез Петър Дънов, „уповава на силата на своето собствено слово и стои като човек сам в света."88 5. Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема? Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос? Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от демонични сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие.
към текста >>
Двете школи
на
съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока
на
техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи
на
една единствена и свещена цел - Второто пришествие
на
Христос в душата
на
човека
, в Душата
на
човечеството.
И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост.
Двете школи
на
съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока
на
техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи
на
една единствена и свещена цел - Второто пришествие
на
Христос в душата
на
човека
, в Душата
на
човечеството.
Това естествено отношение между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени. Според Учителя Беинса Дуно Великите посветени на човечеството, Великите Учители и пратеници на Всемирното Бяло Братство са оформили в процеса на своята работа през вековете три клона на Езотеричната школа на Бялото Братство96. Първият клон се нарича египетски: той се проявил през Египет, после - в Персия и Гърция и има за цел да подготви духовните условия в Бялата раса за идващото християнство. Вторият клон може да се нарече палестински: той произлиза от египетския, разгръща се при есеите в Палестина, през християнската епоха отива в Рим, Англия и Германия и има за цел да внесе християнството в света и да го разпространи. Третият клон можем да се нарече богомилски: тръгвайки от Египет, той отива в Индия, от там - към Персия, Сирия, Арабия, Мала Азия и славянска България; този клон има за цел да реализира Божествено учение, т.е.
към текста >>
Само ученикът
на
езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването
на
привичките, навиците, втората природа
на
човека
- т.нар. характер.
Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство. Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото. Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4. Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе.
Само ученикът
на
езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването
на
привичките, навиците, втората природа
на
човека
- т.нар. характер.
Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност. Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие. Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша.
към текста >>
Аз-ът
на
човечеството, Христос, чрез Своите свята органи
на
Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването
на
Съзнаващата душа в
човека
.
Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов. Няма друг Духовен учител в XX век, който да е разгърнал своята проява чрез такава богата музикална дейност и работа. Той дарява на човечеството около сто музикални произведения, които смирено нарича окултни музикални упражнения. Това не е случаен факт, а важен детайл от съвременната активна работа на Бялата ложа.
Аз-ът
на
човечеството, Христос, чрез Своите свята органи
на
Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването
на
Съзнаващата душа в
човека
.
Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров. Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа.
към текста >>
Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка
на
Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури
на
Битието и
човека
.
Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския организъм на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос. Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа. Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос. Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа.
Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка
на
Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури
на
Битието и
човека
.
Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик.
към текста >>
Ако в мисията
на
Гаутама Буда не се е включвало развитието
на
цялостната Съзнаваща душа, а само
на
част от нея - етиката
на
Любовта и Състраданието105, то Учението
на
Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя
на
един нов тип човек -
човека
, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище
на
Живота.
Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7.
Ако в мисията
на
Гаутама Буда не се е включвало развитието
на
цялостната Съзнаваща душа, а само
на
част от нея - етиката
на
Любовта и Състраданието105, то Учението
на
Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя
на
един нов тип човек -
човека
, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище
на
Живота.
Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух.
към текста >>
Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията
на
Бодхисатвата
на
XX век ще е обхваната, а и ще е носител
на
любящия Серафимов пламък
на
Аз-а
на
Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове
на
Мъдростта в самото
устройство
на
човека
.
Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа.
Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията
на
Бодхисатвата
на
XX век ще е обхваната, а и ще е носител
на
любящия Серафимов пламък
на
Аз-а
на
Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове
на
Мъдростта в самото
устройство
на
човека
.
Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е. едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки. Прилагайки именно този метод в нашите духовно-научни търсения за мисията на Бодхисатвата в XX век, ние можем да разберем обемно и в дълбочина ключови детайли от настоящите духовни условия. Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество. Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот.
към текста >>
И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията
на
всичките седем духовни нива в целостта
на
човека
.
От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух. За конкретно доказателство на тази тема, ще цитираме малка част от красивия поетичен текст, изпълняван по време на 23-то упражнение от първата част на Паневритмията: Всеки хубав Божи ден дишам Радост и Живот. И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация.
И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията
на
всичките седем духовни нива в целостта
на
човека
.
Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло. Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло. Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе. Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци.
към текста >>
Чрез трите части
на
Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в
човека
: волева област
на
крайниците, ритмична област и глава.
На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието. По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер. Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка.
Чрез трите части
на
Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в
човека
: волева област
на
крайниците, ритмична област и глава.
Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система. И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел. Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието.
към текста >>
И както цялостният организъм
на
човешкото тяло се използва от Аз-а
на
човека
, за да се прояви съвкупността от добродетели
на
неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части
на
Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие
на
петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.
Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка. Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава. Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система.
И както цялостният организъм
на
човешкото тяло се използва от Аз-а
на
човека
, за да се прояви съвкупността от добродетели
на
неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части
на
Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие
на
петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.
Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер).
към текста >>
Подтикът
на
Христа постепенно ще прониква в
човека
и ще поеме ръководството при по-нататъшното развитие
на
човечеството.
Облечете се в новите дрехи. За едни Христос ще дойде още днес, за други - утре, за трети - след години. Кой когато е готов, тогава ще Го види. Приемете Христа в сърцето си като приятел, а в ума си - като Учител. Христос сега работи.
Подтикът
на
Христа постепенно ще прониква в
човека
и ще поеме ръководството при по-нататъшното развитие
на
човечеството.
Сега ние се намираме още в началото на това. В бъдеще християнството - но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство - ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура. Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора - да се свържат с Христа.
към текста >>
Той е врата, която води
човека
от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта.
В бъдеще християнството - но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство - ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура. Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора - да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века.
Той е врата, която води
човека
от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта.
Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи.
към текста >>
Относно дванадесетичностга
на
земното Аз-съзнание и въобще за факга, че Аз-ът
на
човека
е структуриран дванадесетично, виж G4 170, 12.08.1916. 6.
Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3. Виж GA 93а, 27.10.1905. 4. Виж на много места в GA 45 („Антропософия. Фрагмент от 1910 година", Дорнах, 1970) и по-специално стр. 45. 5.
Относно дванадесетичностга
на
земното Аз-съзнание и въобще за факга, че Аз-ът
на
човека
е структуриран дванадесетично, виж G4 170, 12.08.1916. 6.
Този процес е изключително сложен и многостепенен. За него може да се прочете на много места в лекции на Р. Щайнер. Някои от тях в подходяща последователност са: (1) GA 122, 22.08.1910.; (2) GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт; (3) GA 102, 29.02.1908. 7. Виж G4 93а, две лекции, изнесени на 9 и 10.10.1905. 8. Виж G4 93, бележки и писмени отговори към г-жа А.
към текста >>
НАГОРЕ
