НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
336
резултата в
22
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Всяко учение, всяка система, всяко
устройство
и постановление, които нямат за върховна цел подобрението
на
духовния ни живот, ще изчезнат пред съда
на
разума, както слама в огъня.
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило.
Всяко учение, всяка система, всяко
устройство
и постановление, които нямат за върховна цел подобрението
на
духовния ни живот, ще изчезнат пред съда
на
разума, както слама в огъня.
Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина.
към текста >>
Те изявяват характера
на
неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане
устройството
и порядъка
на
вътрешния си свят.
И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека.
Те изявяват характера
на
неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане
устройството
и порядъка
на
вътрешния си свят.
Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.
към текста >>
Физиката ни е запознала със законите и силите
на
физическия свят, химията – със състава и елементите
на
веществото, геологията – с миналото
на
земята, астрономията – с небесните тела и
устройство
на
Вселената.
Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
Физиката ни е запознала със законите и силите
на
физическия свят, химията – със състава и елементите
на
веществото, геологията – с миналото
на
земята, астрономията – с небесните тела и
устройство
на
Вселената.
Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
към текста >>
Когато,
на
другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите
на
человеческото тяло, биологията – с началото
на
органическия му живот, анатомията – с
устройството
на
тялото, психологията – с относителното естество
на
душата, френологията – със способността
на
ума и характера
на
человека.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
Когато,
на
другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите
на
человеческото тяло, биологията – с началото
на
органическия му живот, анатомията – с
устройството
на
тялото, психологията – с относителното естество
на
душата, френологията – със способността
на
ума и характера
на
человека.
Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга.
към текста >>
Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и
устройството
на
нашето мислене
Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките.
Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и
устройството
на
нашето мислене
По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма.
към текста >>
По определени физиологически и френологически закони, ако в
устройството
на
умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене
По определени физиологически и френологически закони, ако в
устройството
на
умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят).
към текста >>
Ако пак в
устройството
на
умствената организация преодолява елементът
на
чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало.
Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
Ако пак в
устройството
на
умствената организация преодолява елементът
на
чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
към текста >>
Ако пак в
устройството
на
умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало.
Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало.
Ако пак в
устройството
на
умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало.
По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
към текста >>
Устройството
на
вселената
10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката 1. Що е наука Напредъкът в науката Мозък, ум, душа
Устройството
на
вселената
Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието 2. Областта на науката Трите основни закона
към текста >>
Троичната структура
на
човека
ІІ. Науката 1. Що е наука Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената
Троичната структура
на
човека
Необходимостта от добра храна Истината и знанието 2. Областта на науката Трите основни закона Закон на Всемирното притегляне (Гравитация)
към текста >>
4. Още от самото начало знанието било посочено
на
човека
като единствено средство за разрешаване
на
тази задача.
Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване.
4. Още от самото начало знанието било посочено
на
човека
като единствено средство за разрешаване
на
тази задача.
То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6].
към текста >>
1. Умът
на
човека
трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин.
Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене
1. Умът
на
човека
трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин.
Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност.
към текста >>
Самото естество
на
човека
е показало нуждата от тази необходима храна.
То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието.
Самото естество
на
човека
е показало нуждата от тази необходима храна.
Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии.
към текста >>
2. Под влиянието
на
могъщата сила
на
възпитанието душевният живот
на
човека
придобил характер
на
духовна дейност.
1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение.
2. Под влиянието
на
могъщата сила
на
възпитанието душевният живот
на
човека
придобил характер
на
духовна дейност.
Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.
към текста >>
3. А тази задача се състояла в повдигането
на
човека
и избавянето му от властта
на
невежеството и от робството
на
природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот.
3. А тази задача се състояла в повдигането
на
човека
и избавянето му от властта
на
невежеството и от робството
на
природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата
към текста >>
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването
на
човека
от неговите благородни подбуди и стремежи.
Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии.
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването
на
човека
от неговите благородни подбуди и стремежи.
Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение.
към текста >>
природата,
на
която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания
на
човека
.
Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат.
природата,
на
която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания
на
човека
.
2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент. Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен. Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея. Тя равнодушно го посрещала и изпращала вън от своите владения. И колко често той бивал ограбван и лишаван от всичко, което му било най-скъпо!
към текста >>
5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата
на
човека
надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука.
5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата
на
човека
надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
към текста >>
Защото в този именно свят
на
стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита
човека
в егоизъм и стремеж към експлоатиране
на
другите за своя облага.
Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността.
Защото в този именно свят
на
стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита
човека
в егоизъм и стремеж към експлоатиране
на
другите за своя облага.
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това.
към текста >>
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала
на
науката едва са пуснали корен в
човека
.
10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала
на
науката едва са пуснали корен в
човека
.
Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба.
към текста >>
Една малка болка в който и да е орган
на
тялото се отразява върху целия организъм
на
човека
и нарушава неговия мир и спокойствие.
Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото?
Една малка болка в който и да е орган
на
тялото се отразява върху целия организъм
на
човека
и нарушава неговия мир и спокойствие.
3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството.
към текста >>
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля
на
човека
.
4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. 5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва.
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля
на
човека
.
6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък.
към текста >>
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви
на
животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот
на
човека
, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви
на
животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот
на
човека
, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!
към текста >>
11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат
човека
, който е разумно същество.
Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22]
11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат
човека
, който е разумно същество.
За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто.
към текста >>
1. Разумът е даден
на
човека
не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна.
– егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства
1. Разумът е даден
на
човека
не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна.
Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства.
към текста >>
7. При такива условия у
човека
ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата
на
които лежат Добродетелта и Истината.
– мир; – благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане.
7. При такива условия у
човека
ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата
на
които лежат Добродетелта и Истината.
Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
към текста >>
Тогава духът му ще се радва
на
една съвършена среда, подобна
на
светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието
на
една жива вселена,
на
един необятен свят, в който тупти пулсът
на
Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява
човека
.
– благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината.
Тогава духът му ще се радва
на
една съвършена среда, подобна
на
светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието
на
една жива вселена,
на
един необятен свят, в който тупти пулсът
на
Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява
човека
.
8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
към текста >>
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория
на
еволюцията[30] е останал у
човека
от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи
на
своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория
на
еволюцията[30] е останал у
човека
от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи
на
своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
към текста >>
3. И действително,
на
нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството
на
човека
все още тлеят хитростта
на
лисицата, лукавството
на
змията, ненаситността
на
акулата, свирепостта
на
тигъра и зверското поведение
на
горилата.
Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
3. И действително,
на
нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството
на
човека
все още тлеят хитростта
на
лисицата, лукавството
на
змията, ненаситността
на
акулата, свирепостта
на
тигъра и зверското поведение
на
горилата.
4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията
към текста >>
Вярата е духовна способност, една от силите
на
ума, която играе важна роля в целия живот
на
човека
, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение
на
душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”.
Вярата е духовна способност, една от силите
на
ума, която играе важна роля в целия живот
на
човека
, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение
на
душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени.
към текста >>
Това произведение
на
човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие
на
човека
.
Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
Това произведение
на
човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие
на
човека
.
6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени. 7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета.
към текста >>
Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение
на
човека
и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя
на
духовното му израстване.
6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени. 7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета.
Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение
на
човека
и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя
на
духовното му израстване.
8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди.
към текста >>
Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата
на
човека
с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата
на
човека
с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!
към текста >>
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота
на
човека
и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом!
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота
на
човека
и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
към текста >>
2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот
на
човека
, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание.
2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот
на
човека
, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
към текста >>
Този стремеж
на
мислите и желанията става извор
на
непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени
на
състоянията, характерни за умствения и душевния живот
на
човека
.
Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата.
Този стремеж
на
мислите и желанията става извор
на
непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени
на
състоянията, характерни за умствения и душевния живот
на
човека
.
4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.
към текста >>
5. Вътрешната сила, която действа в живота
на
човека
, има за цел организирането
на
мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване
на
неговата душа с формите и силите в природата.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното.
5. Вътрешната сила, която действа в живота
на
човека
, има за цел организирането
на
мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване
на
неговата душа с формите и силите в природата.
От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
към текста >>
От това правилно разбиране зависи истинското повдигане
на
човека
.
Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
От това правилно разбиране зависи истинското повдигане
на
човека
.
Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40]
към текста >>
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането
на
духовните закони, които управляват вътрешния живот
на
човека
.
В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането
на
духовните закони, които управляват вътрешния живот
на
човека
.
Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие.
към текста >>
8. Образованието в най-широк смисъл
на
думата не е нищо друго освен процес
на
въплътяване
на
благородни мисли и добри желания в живота
на
човека
.
Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40]
8. Образованието в най-широк смисъл
на
думата не е нищо друго освен процес
на
въплътяване
на
благородни мисли и добри желания в живота
на
човека
.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>
Физиката ни е запознала със законите и силите
на
физическия свят, химията – със състава и елементите
на
веществото, геологията – с миналото
на
земята, астрономията – с небесните тела и
устройството
на
вселената.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
Физиката ни е запознала със законите и силите
на
физическия свят, химията – със състава и елементите
на
веществото, геологията – с миналото
на
земята, астрономията – с небесните тела и
устройството
на
вселената.
От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности.
към текста >>
От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите
на
човешкото тяло, биологията – със зараждането
на
органическия живот, анатомията – с
устройството
на
тялото, психологията – с относителното естество
на
душата, френологията – със способностите
на
ума и характера
на
човека
.
Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената.
От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите
на
човешкото тяло, биологията – със зараждането
на
органическия живот, анатомията – с
устройството
на
тялото, психологията – с относителното естество
на
душата, френологията – със способностите
на
ума и характера
на
човека
.
1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
към текста >>
Той познава
устройството
и функциите
на
своя мозък и нервна система,
на
своето сърце и дробове,
на
своя стомах, жлези и пр.
6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм.
Той познава
устройството
и функциите
на
своя мозък и нервна система,
на
своето сърце и дробове,
на
своя стомах, жлези и пр.
2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност.
към текста >>
1.3.
Устройството
на
вселената
Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност.
1.3.
Устройството
на
вселената
1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47]
към текста >>
1.4. Троичната структура
на
човека
За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо!
1.4. Троичната структура
на
човека
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
към текста >>
1. Онова, което е пробудило съзнанието
на
човека
и го е накарало да тръгне по пътя
на
познанието, е дълбоката вътрешна нужда
на
неговия дух, появила се в него вследствие действието
на
върховните закони
на
живота.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека
1. Онова, което е пробудило съзнанието
на
човека
и го е накарало да тръгне по пътя
на
познанието, е дълбоката вътрешна нужда
на
неговия дух, появила се в него вследствие действието
на
върховните закони
на
живота.
Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>
Тия закони заставят
човека
да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
Тия закони заставят
човека
да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления:
към текста >>
Троичният живот
на
човека
му е дал подтик да се развива в три различни направления:
Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
Троичният живот
на
човека
му е дал подтик да се развива в три различни направления:
– започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
към текста >>
1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от
човека
, е послужил за основа
на
неговия умствен живот.
Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна
1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от
човека
, е послужил за основа
на
неговия умствен живот.
От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак;
към текста >>
От това първо начало
на
знанието, което се зародило в духа
на
човека
, се е развила днешната култура
на
християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта
на
много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане
на
духовния живот
на
човека
.
– започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
От това първо начало
на
знанието, което се зародило в духа
на
човека
, се е развила днешната култура
на
християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта
на
много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане
на
духовния живот
на
човека
.
2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
към текста >>
Разбира се, че в това положение за
човека
не може да съществува никакво щастие и блаженство.
Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.
Разбира се, че в това положение за
човека
не може да съществува никакво щастие и блаженство.
1.6. Истината и знанието 1. „Истината е кръг – казва проф. Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга. Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността. Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката?
към текста >>
2. Този троичен състав
на
космичния свят, въплътен и в естеството
на
човека
, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
2. Този троичен състав
на
космичния свят, въплътен и в естеството
на
човека
, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
– веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена;
към текста >>
6. Умът
на
човека
може да мине и през трите влияния.
Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми.
6. Умът
на
човека
може да мине и през трите влияния.
Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
към текста >>
Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни
на
мислене, който пък е в зависимост от
устройството
на
нашите мозъчни центрове.
5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния.
Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни
на
мислене, който пък е в зависимост от
устройството
на
нашите мозъчни центрове.
7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
към текста >>
– ако в умствената организация
на
човека
преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма;
– ако в умствената организация
на
човека
преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
– ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).
към текста >>
– ако пък в умствената организация
на
човека
преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове. 7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че: – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма; – ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
– ако пък в умствената организация
на
човека
преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.6. „Научни истини” и „научен скептицизъм”
към текста >>
И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието
на
този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност
на
човека
.
2.6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието
на
този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност
на
човека
.
2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило.
към текста >>
От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането)
на
низшата, животинска природа
на
човека
във висша, божествена.
[8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато.
От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането)
на
низшата, животинска природа
на
човека
във висша, божествена.
[10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл.
към текста >>
[14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне
на
човека
, т.е.
Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5.
[14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне
на
човека
, т.е.
изработване на пълния му и съвършен душевен образ. В този смисъл образованието включва в себе си обучението и възпитанието. Обучението има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания. Възпитанието има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята. [15] Хередитарен (лат.) – наследствен; вж. бел.
към текста >>
Христос е великият Брат
на
човечеството, първият образ
на
човека
, Първородният в света – начало
на
човешкия род, начало
на
човешката еволюция.
В Кабала на иврит Адам означава “червена земя”, което е почти идентично с Athamas или Thomas, което на гръцки е преведено Дидумос (двойният). Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният човек, Небесният човек, който не е паднал в греха. В Кабала Адам Кадмон е проявеният Логос. Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам. Вторият е бил направен от пръст, а на първия Бог даде власт на Небето и Земята.
Христос е великият Брат
на
човечеството, първият образ
на
човека
, Първородният в света – начало
на
човешкия род, начало
на
човешката еволюция.
Новият Адам ще бъде създаден отново по образ и подобие на Бога. Щом Земята се пречисти, Господ ще създаде нов рай и ще постави в него третия Адам и третата Ева.” [17] съзнателно прилагане на неправилни доводи в спора или в доказателствата, използване на т. нар. софизми, т.е. всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност
към текста >>
Още в първите редове
на
трактата прозира основният принцип във философията
на
Русо: „Всичко излиза добро от ръцете
на
Твореца, всичко се изражда в ръцете
на
човека
.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът
на
природосъобразността.
всевъзможни уловки, замаскирани с външна, формална правилност [18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското Просвещение. Роден в Женева, син на беден часовникар. По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762). В последната е разработена педагогическата му система.
Още в първите редове
на
трактата прозира основният принцип във философията
на
Русо: „Всичко излиза добро от ръцете
на
Твореца, всичко се изражда в ръцете
на
човека
.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът
на
природосъобразността.
В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони. [19] Вж. дял втори – І.1.
към текста >>
Издава множество научни трудове: „Пътешествието
на
един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения
на
животните и растенията при одомашняване”, „Произход
на
човека
и половият отбор”.
дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836).
Издава множество научни трудове: „Пътешествието
на
един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения
на
животните и растенията при одомашняване”, „Произход
на
човека
и половият отбор”.
Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
към текста >>
[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в
човека
: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г.
[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в
човека
: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо.
към текста >>
Единственото нещо, което не боледува в
човека
, е неговият дух.
За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
Единственото нещо, което не боледува в
човека
, е неговият дух.
Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.” [40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката. Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието.
към текста >>
обективен, конкретен ум в
човека
.
За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1. [41] Съвременната наука оперира главно с т. нар.
обективен, конкретен ум в
човека
.
За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически. Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека.
към текста >>
Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в
човека
.
обективен, конкретен ум в човека. За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически. Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло.
Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в
човека
.
Той работи с принципите и законите. Общо може да се каже, че субективният ум е родител на обективния човешки ум. Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.” [42] В науката съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя. Представители на това схващане са Т.
към текста >>
Декарт е застъпник
на
антропопсихизма, според който психиката е характерна само за
човека
.
[42] В науката съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя. Представители на това схващане са Т. Хобс, Е. Хекел и В. Вунт. Р.
Декарт е застъпник
на
антропопсихизма, според който психиката е характерна само за
човека
.
На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект. Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм. В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени.
към текста >>
Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между
устройството
на
човешкия организъм и социалния организъм.
Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека. На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект.
Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между
устройството
на
човешкия организъм и социалния организъм.
В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39.
към текста >>
За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата
на
тези психически качества зависи от големината
на
съответните мозъчни дялове; в) костите
на
черепа се допират до мозъка и от неравностите
на
черепа може да се направят изводи за интелекта и характера
на
човека
.
[45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в.
За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата
на
тези психически качества зависи от големината
на
съответните мозъчни дялове; в) костите
на
черепа се допират до мозъка и от неравностите
на
черепа може да се направят изводи за интелекта и характера
на
човека
.
[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин.
към текста >>
Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати)
на
човека
и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им.
Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”).
Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати)
на
човека
и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им.
Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020.
към текста >>
открива междучелюстната кост
на
човека
.
Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата. В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа. През 1784 г.
открива междучелюстната кост
на
човека
.
Известно е от историята, че Гьоте сериозно се е занимавал с окултни науки. [81] Вж. дял първи – І.10:6. Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от
устройството
на
мозъчните клетки и от развитието и качеството
на
умствените центрове.
Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема.
Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от
устройството
на
мозъчните клетки и от развитието и качеството
на
умствените центрове.
Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие. Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело.
към текста >>
Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова
устройство
като нашият.
Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт.
Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова
устройство
като нашият.
Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.
към текста >>
Този характер
на
настоящия физически свят произлиза от
устройството
на
естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни.
Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.
Този характер
на
настоящия физически свят произлиза от
устройството
на
естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни.
Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим.
към текста >>
Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството
на
своето
устройство
.
А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи.
Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството
на
своето
устройство
.
Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент.
към текста >>
Нека вземем предвид
устройството
на
человеческото тяло и ние ще научим един добър урок.
Нима това е человеческо, нима това е християнско? Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа.
Нека вземем предвид
устройството
на
человеческото тяло и ние ще научим един добър урок.
То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите.
към текста >>
Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането
устройството
на
костния скелет.
И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон.
Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането
устройството
на
костния скелет.
Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа.
към текста >>
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата
на
човека
и
на
всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите
на
разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества.
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата
на
човека
и
на
всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите
на
разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”.
към текста >>
5. За да се извърши каквато и да е промяна и
преустройство
в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане
на
поставената цел.
3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас.
5. За да се извърши каквато и да е промяна и
преустройство
в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане
на
поставената цел.
Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва;
към текста >>
В природата действат велики закони[86], които карат
човека
да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.
Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
В природата действат велики закони[86], които карат
човека
да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.
7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо?
към текста >>
Тя пробужда онази сила в душата
на
човека
, която наричаме Любов.
Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ.
Тя пробужда онази сила в душата
на
човека
, която наричаме Любов.
Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм.
към текста >>
1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от
човека
: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите
1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от
човека
: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
към текста >>
От жабата не може да се изисква това, което се изисква от
човека
.
2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48).
От жабата не може да се изисква това, което се изисква от
човека
.
Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух. 6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94] 6. Природата като жив организъм 1. Един от научните факти, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми. В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности.
към текста >>
6. В
човека
съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94]
3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
6. В
човека
съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94]
6. Природата като жив организъм 1. Един от научните факти, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми. В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности. Това е очевидна истина, която всеки сам може да провери. Този факт потвърждава онази вътрешна самостоятелна дейност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина.
към текста >>
5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено
на
тях, – че в
устройството
на
човешкия организъм са взели участие разумни сили.
3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили.
5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено
на
тях, – че в
устройството
на
човешкия организъм са взели участие разумни сили.
Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.
към текста >>
Организмът
на
човека
не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица.
Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него.
Организмът
на
човека
не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица.
В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме.
към текста >>
Тия факти, изяснени в светлината
на
Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат
на
човека
да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя.
Тия факти, изяснени в светлината
на
Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат
на
човека
да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие.
към текста >>
Тази увереност произтича не от логичното изясняване
на
фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава
на
човека
и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване
на
фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава
на
човека
и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов.
към текста >>
14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото
устройство
на
техните мозъци и нееднаквото развитие и качество
на
умствените им центрове.
Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото
устройство
на
техните мозъци и нееднаквото развитие и качество
на
умствените им центрове.
Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият.
към текста >>
Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова
устройство
като нашият.
Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително.
Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова
устройство
като нашият.
5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира.
към текста >>
2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка
на
човека
, а възпитателният има за задача да даде правилна насока
на
силите му.
ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна.
2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка
на
човека
, а възпитателният има за задача да даде правилна насока
на
силите му.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.
към текста >>
4. От всичко това става ясно, че земното призвание
на
човека
било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони.
– възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат.
4. От всичко това става ясно, че земното призвание
на
човека
било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони.
5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него.
към текста >>
Тя не желаела да гледа
човека
като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието
на
въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него.
Тя не желаела да гледа
човека
като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието
на
въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.
към текста >>
9. Борбата за съществуване била за
човека
единственото средство за защита от многобройните му врагове.
6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
9. Борбата за съществуване била за
човека
единственото средство за защита от многобройните му врагове.
Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля.
към текста >>
17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие
на
човека
, освен самата смърт, която би сложила край
на
неговата зловеща дейност.
Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни.
17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие
на
човека
, освен самата смърт, която би сложила край
на
неговата зловеща дейност.
Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга
към текста >>
Защо е дала свобода
на
човека
в пътя му и му е отворила вратата
на
своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани
на
другите животни?
1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това?
Защо е дала свобода
на
човека
в пътя му и му е отворила вратата
на
своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани
на
другите животни?
4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване.
към текста >>
Това твърдение намира доказателства в сложното
устройство
на
неговия организъм и в развитието
на
духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.
3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
Това твърдение намира доказателства в сложното
устройство
на
неговия организъм и в развитието
на
духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.
5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
към текста >>
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от
човека
се изисквало да се подчини
на
един друг закон – Великия закон
на
Дълга и по този начин да се подложи
на
едно ново влияние – влиянието
на
най-великата сила в природата – Любовта.
Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от
човека
се изисквало да се подчини
на
един друг закон – Великия закон
на
Дълга и по този начин да се подложи
на
едно ново влияние – влиянието
на
най-великата сила в природата – Любовта.
10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.
към текста >>
Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот
на
човека
.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача.
Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот
на
човека
.
Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му:
към текста >>
12. Това дало нов тласък
на
духовната му еволюция, в резултат
на
което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството
на
човека
той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
12. Това дало нов тласък
на
духовната му еволюция, в резултат
на
което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството
на
човека
той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания;
към текста >>
1. Под въздействието
на
тия два закона – закона за Самосъхранението и закона
на
Дълга – в душата
на
човека
се зародила борба.
Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона
1. Под въздействието
на
тия два закона – закона за Самосъхранението и закона
на
Дълга – в душата
на
човека
се зародила борба.
Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно.
към текста >>
4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването
на
едно нещо развитието
на
човека
е спечелило друго, много по-ценно.
1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено.
4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването
на
едно нещо развитието
на
човека
е спечелило друго, много по-ценно.
„Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята.
към текста >>
3. Този общ закон е дал
на
ума
на
човека
едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са.
4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм.
3. Този общ закон е дал
на
ума
на
човека
едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са.
С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество.
към текста >>
Какви причини са накарали
човека
да пренебрегне повеленията
на
разума и своята свята длъжност?
9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред.
Какви причини са накарали
човека
да пренебрегне повеленията
на
разума и своята свята длъжност?
Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
към текста >>
2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в
човека
към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките
на
цивилизования живот.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в
човека
към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките
на
цивилизования живот.
3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум.
към текста >>
Навярно думите
на
онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в
човека
, съдържат известна истина.
– предизвикало войните; – пратило в изгнание истината; – заточило добродетелта. 6. Дяволюция 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид.
Навярно думите
на
онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в
човека
, съдържат известна истина.
2. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията владее и мрачния дух на този паднал ангел, с тази разлика само, че в неговото естество той произвежда „дяволюция”. 3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на природата. Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен.
към текста >>
Какво именно е направила природата, за да издигне
човека
на
един по-висок уровен?
Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това? Кой знае! Трябва да има нещо или пък да няма нищо. Не може да бъде другояче.
Какво именно е направила природата, за да издигне
човека
на
един по-висок уровен?
5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга. Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух. Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния. 6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро.
към текста >>
5. Успоредно с първата еволюция –
на
Самосъхранението – в душата
на
човека
започва да действа и втората – еволюцията
на
Дълга.
4. Защо е всичко това? Кой знае! Трябва да има нещо или пък да няма нищо. Не може да бъде другояче. Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен?
5. Успоредно с първата еволюция –
на
Самосъхранението – в душата
на
човека
започва да действа и втората – еволюцията
на
Дълга.
Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух. Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния. 6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро. 7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие.
към текста >>
6. Докато първият закон карал
човека
да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне
на
страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро.
Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен? 5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга. Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух. Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния.
6. Докато първият закон карал
човека
да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне
на
страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро.
7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто 1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие.
към текста >>
7. Благодарение
на
това
на
човека
се открила великата истина, че като прави добро
на
другите, той гради собственото си щастие и благополучие.
5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга. Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух. Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния. 6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро.
7. Благодарение
на
това
на
човека
се открила великата истина, че като прави добро
на
другите, той гради собственото си щастие и благополучие.
Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто 1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие. Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите.
към текста >>
8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от
човека
.
Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко.
8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от
човека
.
9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят
към текста >>
Променливият характер
на
сегашния физически свят произтича от самото му
устройство
, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони.
10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му.
Променливият характер
на
сегашния физически свят произтича от самото му
устройство
, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони.
2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества.
към текста >>
– да не се изгуби вътрешната сила
на
човека
, която преобразува елементите
на
физическия свят и помага
на
живота да се прояви;
Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща:
– да не се изгуби вътрешната сила
на
човека
, която преобразува елементите
на
физическия свят и помага
на
живота да се прояви;
– да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща.
към текста >>
9. Истинското преобразяване в
човека
ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника
на
злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл.
9. Истинското преобразяване в
човека
ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника
на
злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък.
към текста >>
10. Злото и порокът не са вън, а вътре в
човека
, те са загнездени в самия организъм.
8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.
10. Злото и порокът не са вън, а вътре в
човека
, те са загнездени в самия организъм.
Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях
към текста >>
То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот
на
човека
.
В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди.
То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот
на
човека
.
Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му.
към текста >>
4. Въпросът, който естествено се повдига в ума
на
човека
, е: какъв лек да се употреби срещу това зло?
В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.
4. Въпросът, който естествено се повдига в ума
на
човека
, е: какъв лек да се употреби срещу това зло?
Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36).
към текста >>
5. Светът до голяма степен е под влиянието
на
първородния грях,
на
тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у
човека
.
Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение.
5. Светът до голяма степен е под влиянието
на
първородния грях,
на
тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у
човека
.
Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила
към текста >>
Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота
на
човека
, силата
на
стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща.
Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота
на
човека
, силата
на
стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>
3. Когато душата изгуби тази сила
на
виделината, в
човека
настъпва пълен нравствен упадък и израждане.
1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава.
3. Когато душата изгуби тази сила
на
виделината, в
човека
настъпва пълен нравствен упадък и израждане.
С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна илюзия. Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал.
към текста >>
В
човека
ли, в условията ли, или във възпитанието?
Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това?
В
човека
ли, в условията ли, или във възпитанието?
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати.
към текста >>
4. Нека вземем за пример
устройството
на
човешкото тяло.
1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга.
4. Нека вземем за пример
устройството
на
човешкото тяло.
На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи.
към текста >>
15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили
на
човека
, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили.
13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.
15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили
на
човека
, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили.
Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее.
към текста >>
16.Следователно, вътре в
човека
всичко е разпределено с математическа точност.
14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130]
16.Следователно, вътре в
човека
всичко е разпределено с математическа точност.
И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род.
към текста >>
Хиляди години изминали, преди Великият Дух
на
живота да успее да възпита
човека
, да пробуди самосъзнанието
на
разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя
на
оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух
на
живота да успее да възпита
човека
, да пробуди самосъзнанието
на
разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя
на
оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>
Разумът е дар
на
човека
от ангелите.
дял първи – І.10:6. [82] Вж. дял първи – І.6. и бел. №19. [83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас".
Разумът е дар
на
човека
от ангелите.
И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си.
към текста >>
Интелектът подразбира низшия ум
на
човека
, а разумът е висшият манас.
Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума.
Интелектът подразбира низшия ум
на
човека
, а разумът е висшият манас.
Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж. също бел.№41. [84] Вж.
към текста >>
подбуждане, импулс) – способност у животните и
човека
да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване
на
рода, хранене и т.н.
Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е. върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат.
подбуждане, импулс) – способност у животните и
човека
да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване
на
рода, хранене и т.н.
Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат.
към текста >>
[112] Липсващото звено е между човекоподобните маймуни и
човека
.
дял първи – ІІ.2.4:2 [110] Вж. бел. № 38. [111] За вътрешното възпитание се загатна в дял втори – І.6:16. Вж. също дял втори – ІІІ.3.
[112] Липсващото звено е между човекоподобните маймуни и
човека
.
[113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми. Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671).
към текста >>
Човешката карма като змия обвива
човека
и го заставя да греши.
Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци.
Човешката карма като змия обвива
човека
и го заставя да греши.
Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност. Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при
устройството
на
Вселената.
Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.
Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при
устройството
на
Вселената.
Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето.
към текста >>
Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по
устройство
.
– „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма! “ Светът се свършва, разорението е близо, в ужас сме ние. Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, Господ създава. Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа. Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон.
Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по
устройство
.
Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова.
към текста >>
Духът
на
човека
завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна
на
материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание.
Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена. 3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас.
Духът
на
човека
завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна
на
материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание.
4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената.
към текста >>
1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при
устройството
на
вселената.
В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата
1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при
устройството
на
вселената.
Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала?
към текста >>
Тя няма да освободи
човека
от отговорност пред закона
на
Дълга и правдата.
За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.
Тя няма да освободи
човека
от отговорност пред закона
на
Дълга и правдата.
12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце.
към текста >>
– Върховната сила
на
самосъзнанието вътре в духа
на
човека
, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.
5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство;
– Върховната сила
на
самосъзнанието вътре в духа
на
човека
, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.
7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
към текста >>
10. Пред умствения поглед
на
човека
се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността.
7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
10. Пред умствения поглед
на
човека
се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността.
Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
към текста >>
1. Пред ума ни се представя една величествена картина
на
целия свят – обширна по размери, великолепна по естество, чудна по
устройство
.
Появяват се планети, красиви земи, покрити със зеленина. Те стават жилища на живи същества, надарени с ум, разум и душа. 12. Всички тия множества пристигат със Синовете божии, създадени в началото на самото небе. Те идат, за да се поклонят и да благодарят за почестите и благата, приети от Вечния, Всемирен закон на Любовта. 10. Бог е Дух
1. Пред ума ни се представя една величествена картина
на
целия свят – обширна по размери, великолепна по естество, чудна по
устройство
.
Ръката, която е работила над нея, силата, която е действала при създаването ú, умът, който я е проектирал и извършил постройката, остават тайна. 2. Творецът на великата вселена е скрит във вечността. Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият? Дали е заминал напред, или назад е останал?
към текста >>
4.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм
на
човека
, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото
устройство
, става най-вече важно при изучаването
на
ума, а особено
на
характера
на
външните му черти.
Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм
на
човека
, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото
устройство
, става най-вече важно при изучаването
на
ума, а особено
на
характера
на
външните му черти.
Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.
към текста >>
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно
устройство
; гласът някак си с висок тембър; изгледът
на
физиономията е оживен и пълен с умствено изражение.
От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно
устройство
; гласът някак си с висок тембър; изгледът
на
физиономията е оживен и пълен с умствено изражение.
Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието.
към текста >>
В това се добива съвършенството
на
физическото
устройство
на
тялото и най-доброто състояние за хармонията
на
умствените проявления.
Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват.
В това се добива съвършенството
на
физическото
устройство
на
тялото и най-доброто състояние за хармонията
на
умствените проявления.
към текста >>
5.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент
на
комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието
на
Голгота; феноменално те принадлежат само
на
историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално
устройство
.
Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс.
Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент
на
комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието
на
Голгота; феноменално те принадлежат само
на
историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално
устройство
.
Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.
към текста >>
Така през XIII век се слага спиритуалното начало
на
Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в
човека
като субективно Аз-съзнание.
Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух.
Така през XIII век се слага спиритуалното начало
на
Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в
човека
като субективно Аз-съзнание.
Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
към текста >>
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето
на
Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието
на
Евангелието, а не Църквата има власт над
човека
.
Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето
на
Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието
на
Евангелието, а не Църквата има власт над
човека
.
Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност.
към текста >>
пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура
на
животинското в
човека
.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е.
пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура
на
животинското в
човека
.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща.
към текста >>
6.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
То иде от
човека
.
Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние.
То иде от
човека
.
Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината.
към текста >>
То е от
човека
.
Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането.
То е от
човека
.
Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание.
към текста >>
При тази фаза съзнанието
на
човека
се разширява повече, усилва се у него желанието да служи
на
Бога.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
При тази фаза съзнанието
на
човека
се разширява повече, усилва се у него желанието да служи
на
Бога.
Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
към текста >>
Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята
на
армията - „Закон за
устройството
на
въоръжените сили
на
Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г.
137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век.
Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята
на
армията - „Закон за
устройството
на
въоръжените сили
на
Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г.
В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.) №40 гр. Бургас, 15 август 1900 г.
към текста >>
За родоначалници
на
френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата
на
тези психически качества зависи от големината
на
съответните мозъчни дялове; в) костите
на
черепа се допират до мозъка и от неравностите
на
черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера
на
човека
, за проявата
на
сложни психически качества.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
За родоначалници
на
френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата
на
тези психически качества зависи от големината
на
съответните мозъчни дялове; в) костите
на
черепа се допират до мозъка и от неравностите
на
черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера
на
човека
, за проявата
на
сложни психически качества.
(П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас.
към текста >>
7.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Принципът
на
ума или силата
на
умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата
на
човека
.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност.
Принципът
на
ума или силата
на
умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата
на
човека
.
Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява.
към текста >>
Принципът
на
сърцето или силата
на
чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата
на
човека
.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека.
Принципът
на
сърцето или силата
на
чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата
на
човека
.
Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
към текста >>
Волята
на
човека
, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система.
Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека.
Волята
на
човека
, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система.
Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявяват само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
към текста >>
Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават
човека
.
При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават
човека
.
Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът?
към текста >>
Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак
на
човека
?
За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата.
Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак
на
човека
?
Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато човек не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него.
към текста >>
Следователно, по същия закон
на
аналогията, от
устройството
на
човешкия мозък, от наслояването
на
клетките му, от разпределението
на
техните функции, от удължението
на
нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията
на
тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването
на
човешката мисъл, за създаването
на
сегашните общества и
на
сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви.
Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него; това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент.
Следователно, по същия закон
на
аналогията, от
устройството
на
човешкия мозък, от наслояването
на
клетките му, от разпределението
на
техните функции, от удължението
на
нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията
на
тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването
на
човешката мисъл, за създаването
на
сегашните общества и
на
сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви.
Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло.
към текста >>
върви по възходяща степен
на
своето развитие, проявява се висшата култура
на
човека
, а там, гдето върви по низходяща степен
на
развитието си, образуват се тъй наречените низши култури.
А тази негова специалност не е израснала в един ден или в един месец или даже в една година – тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях е достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт, и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва до известна степен известно влияние за изменение на околната среда и прави известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията, от устройството на човешкия мозък, от наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от удължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе тоя орган – една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, гдето мозъкът е развит, т.е.
върви по възходяща степен
на
своето развитие, проявява се висшата култура
на
човека
, а там, гдето върви по низходяща степен
на
развитието си, образуват се тъй наречените низши култури.
И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл.
към текста >>
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен
на
своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура
на
човека
.
И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл.
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен
на
своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура
на
човека
.
Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката.
към текста >>
Засега цялата духовна дейност
на
човека
е съсредоточена
на
Земята в клетките, които образуват мозъка.
Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.
Засега цялата духовна дейност
на
човека
е съсредоточена
на
Земята в клетките, които образуват мозъка.
И следователно полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани като скачени със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека.
към текста >>
правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията
на
човека
.
Засега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на Земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани като скачени със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е.
правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията
на
човека
.
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – за проявление на човешките лични и семейни чувства, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на волевите проявления и инстинкти, които някой път действуват разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на висшия органически свят, не знае и дейността на човешкия дух.
към текста >>
В такова състояние
на
човека
често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение
на
духа, нервира се и други такива прояви показва.
Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека. Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – за проявление на човешките лични и семейни чувства, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на волевите проявления и инстинкти, които някой път действуват разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини.
В такова състояние
на
човека
често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение
на
духа, нервира се и други такива прояви показва.
Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на висшия органически свят, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната обширна вселена – вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни. Това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които парализират до някъде пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание.
към текста >>
Но когато тия закони са нарушени и мозъкът
на
човека
е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие
на
което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват
на
неговото място.
Религиозните хора ще изяснят туй проявление, като кажат, че някой демон го е обсебил. Медиците ще кажат, че мозъкът на този проповедник е анормален. Простата причина обаче седи в това, че не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни“ хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
Но когато тия закони са нарушени и мозъкът
на
човека
е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие
на
което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват
на
неговото място.
Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. – се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“. Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване.
към текста >>
– се дължат
на
неразумното,
на
тия излишни киселини у
човека
.
И съвременните „културни“ хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
– се дължат
на
неразумното,
на
тия излишни киселини у
човека
.
И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“. Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек пълен с мисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват.
към текста >>
8.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Разумността, проявена в
устройството
на
организмите – свещеният закон
Разумните сили в живата природа.
Разумността, проявена в
устройството
на
организмите – свещеният закон
Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която ние наричаме природа, закон, Бог. Разумност, т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико.
към текста >>
Че у
човека
съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели.
Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която ние наричаме природа, закон, Бог. Разумност, т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико.
Че у
човека
съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели.
Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи водата не се нуждае от изменение, а от употребление.
към текста >>
Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и
човека
.
Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на Земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде.
Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и
човека
.
Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата.
към текста >>
Като проучаваме тяхното
устройство
, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в
устройството
и функциите
на
живите организми.
Но както водата е едно необходимо условие за живота на Земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека.
Като проучаваме тяхното
устройство
, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в
устройството
и функциите
на
живите организми.
Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека.
към текста >>
Запример, вземете дихателната система в
човека
и нейното
устройство
: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването
на
човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото
устройство
, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението
на
човека
с неговата артериална и венозна системи; вземете
устройството
на
неговото око,
на
неговото ухо,
устройството
на
неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата.
Запример, вземете дихателната система в
човека
и нейното
устройство
: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването
на
човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото
устройство
, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението
на
човека
с неговата артериална и венозна системи; вземете
устройството
на
неговото око,
на
неговото ухо,
устройството
на
неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува.
към текста >>
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра
на
мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила
на
клетките, които се занимават с функциите
на
висшия разумен живот
на
човека
.
Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата.
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра
на
мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила
на
клетките, които се занимават с функциите
на
висшия разумен живот
на
човека
.
Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата.
към текста >>
Следователно по същата аналогия ние считаме
човека
като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб.
Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби.
Следователно по същата аналогия ние считаме
човека
като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб.
Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува.
към текста >>
Ако вземем
устройството
на
човешкия мозък, в състава
на
който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента
на
своята интелигентност.
Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува.
Ако вземем
устройството
на
човешкия мозък, в състава
на
който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента
на
своята интелигентност.
За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа.
към текста >>
„Интао“ значи Божественото в душата
на
човека
.
Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа.
„Интао“ значи Божественото в душата
на
човека
.
Трудно е да се предаде на хората действителността на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравката, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица за нея е като отделен предмет.
към текста >>
И ако мравката би изследвала
човека
, тя би го изследвала така, както човек изследва сега Земята.
Трудно е да се предаде на хората действителността на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравката, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица за нея е като отделен предмет.
И ако мравката би изследвала
човека
, тя би го изследвала така, както човек изследва сега Земята.
На това може някой да ни възрази: „Що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето? “ Там е най-голямата, именно, погрешка. Разумното на света е вечно настояще, което прониква нещата, живите организми и същества и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „За да живея“. Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света; и тогава ние задаваме втория въпрос: „Защо човек трябва да живее?
към текста >>
9.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие
на
вашите чувства, но има нещо друго, което отличава
човека
.
И ние аслъ не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби - това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска.
Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие
на
вашите чувства, но има нещо друго, което отличава
човека
.
Следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска; например трябват ли ви пари, положете 247 зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената 248 краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките и степени.
към текста >>
Затова и Исус Христос слезе, за да научи
човека
.
Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките и степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските. Та който мрази, има недоимък на червената краска. Нека ние използваме Светлината, защото всичко зависи от Светлината, която е необходима за Живота. И през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник.
Затова и Исус Христос слезе, за да научи
човека
.
Сега вие трябва да употребите тия уроци - Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем пак, че някой от вас мрази; той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят Любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски. Защото много пъти употребяваме смирението например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме.
към текста >>
Предназначението
на
човека
е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират.
Г-н Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете"258, продължи: Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъстващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? И продължи: За да можем да изпълняваме Волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип.
Предназначението
на
човека
е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират.
Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама човеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати.
към текста >>
Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е Добро в
човека
, то е Слънцето и Божествената Любов, която работи върху нашата душа.
Аз съм проверил този закон и зная, че той действа в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената Любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор - аз се ползвам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза, и кажа: „Господи, прости им." Ето на, тая е Силата, в която аз се държа.
Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е Добро в
човека
, то е Слънцето и Божествената Любов, която работи върху нашата душа.
И докато действа Бог, всичко върви на Добро, докато, напротив, всичко отива в противоположен смисъл, когато Бог не действа. Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се облекчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. Например виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си. А ние не живеем за себе си, а живеем за себе си плюс за света. Господ казва, че люби света толкова, щото даде Сина Своего единороднаго.
към текста >>
Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по
устройство
и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа - единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме.
Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по
устройство
и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме. И в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето.
към текста >>
И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва Мира си и потъва; а когато у
човека
се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига и повдига, докато доде до една сфера,
на
която рамките са безгранични.
Значи старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек. И в тази именно борба виждаме т.нар. Добро и зло. И тогава значи злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние.
И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва Мира си и потъва; а когато у
човека
се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига и повдига, докато доде до една сфера,
на
която рамките са безгранични.
И така, Доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие. И сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е възприело образа на жабата. И ние едва ли още сме придобили образа на Бога, затова е то, гдето грешим.
към текста >>
И сегашното състояние
на
нашите тела - стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение
на
сегашното наше развитие като червея спрямо
човека
.
Добро и зло. И тогава значи злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва Мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига и повдига, докато доде до една сфера, на която рамките са безгранични. И така, Доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие.
И сегашното състояние
на
нашите тела - стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение
на
сегашното наше развитие като червея спрямо
човека
.
Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е възприело образа на жабата. И ние едва ли още сме придобили образа на Бога, затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената Правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува една спирала, в която линията на стремежа на човека често пъти се пречупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък пречупена линия се повдига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш.
към текста >>
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение
на
човешката еволюция тоя път е счупен и образува една спирала, в която линията
на
стремежа
на
човека
често пъти се пречупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие. И сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е възприело образа на жабата. И ние едва ли още сме придобили образа на Бога, затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената Правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение
на
човешката еволюция тоя път е счупен и образува една спирала, в която линията
на
стремежа
на
човека
често пъти се пречупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
Но след нея друга пък пречупена линия се повдига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - на най-долното място.
към текста >>
Всякоя една болест показва, че има в сърцето
на
човека
нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни.
Така щото, пред вас имате числото 10. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата X - Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие. Така щото, виждате, че всичко и всяко нещо е със значение, и като имате предвид тия работи във вашия ум, трябва да се молите за Царството Божие 280. Сега ще влизате в горницата по девет души 281, ще се молите по пет минути тихо, и то за туй, което ви Духът продиктува.
Всякоя една болест показва, че има в сърцето
на
човека
нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни.
А когато дойдат страданията на Земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти - и да знаем, че печелим в такъв случай. На Земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас. Докато ако Ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били низринати съвършено от Небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази Любов, която облагородява и възвисява.
към текста >>
Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и Духа
на
човека
- трябва основа.
В 6 ч. подир обед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов прочете Псалом 23 и каза: В Живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа.
Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и Духа
на
човека
- трябва основа.
И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора: например един търговец, докато има в ума си парите, той чувства, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек: щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец: докато има глас, той се въодушевява. Така е с поета, музиканта и прочее.
към текста >>
10.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по
устройство
и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме.
Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по
устройство
и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим.
към текста >>
И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у
човека
се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера,
на
която рамките са безразлични.
Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще вкусваме опитността на миналото. Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние.
И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у
човека
се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера,
на
която рамките са безразлични.
И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
към текста >>
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние
на
нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение
на
сегашното наше развитие като червеят спрямо
човека
.
Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си.
Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние
на
нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение
на
сегашното наше развитие като червеят спрямо
човека
.
Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш.
към текста >>
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение
на
човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията
на
стремежа
на
човека
често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение
на
човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията
на
стремежа
на
човека
често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил.
Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място.
към текста >>
11.
УЧИТЕЛЯТ
Понякога разговарял с двете дъщери
на
дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот
на
човека
.
учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка.
Понякога разговарял с двете дъщери
на
дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот
на
човека
.
През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим". Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче.
към текста >>
Ето това е еволюцията
на
човека
, родил се
на
земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори
на
Божий Син.
Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло. От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината.
Ето това е еволюцията
на
човека
, родил се
на
земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори
на
Божий Син.
Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление.
към текста >>
В тези сказки Той демонстрираше как по
устройството
на
черепа да познаеш характера
на
човека
, неговите възможности, дарби, способности.
отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес. Първо на тях говори. Учителят говори общи сказки. Изначало това главно бяха сказки по френология.
В тези сказки Той демонстрираше как по
устройството
на
черепа да познаеш характера
на
човека
, неговите възможности, дарби, способности.
Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6.
към текста >>
По тези бележки Той описва целия характер
на
човека
, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота.
След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1.
По тези бележки Той описва целия характер
на
човека
, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота.
Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството.
към текста >>
Държи беседи
на
педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота
на
човека
.
Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика.
Държи беседи
на
педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота
на
човека
.
Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин. Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: "Този ученик има математически способности".
към текста >>
"Човек представя пентаграм...Като наблюдаваш
човека
, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата, е Истината; от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е Мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта."
ПЕНТАГРАМА Пентаграмът е даден на първите събори от Учителя. Той го беше отпечатал сам. Както всяка работа, която Учителят вършеше сам, правеше я отлично. Пенатаграмът беше отпечатан по Негов чертеж, нарисуван от художник.
"Човек представя пентаграм...Като наблюдаваш
човека
, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата, е Истината; от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е Мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта."
Това е една идеална хармонична форма с фигури. Мисълта, която е вмъкната в кръга - "В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - е основната формула на Бялото Братство. Тя е основната идея на ученичеството. Там, където са дадени петте лъча на добродетелите - това е пътят на ученика. Пентаграма представлява един синтез на пътя на ученика.
към текста >>
12.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за
устройството
на
"Изгрева", не се изпълни.
Не сме били послушни. Своеволия сме правили. Учителят ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Имахме Учител, който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да Го питаме.
Освен че не Го питаха, а и онова, което Учителят каза за
устройството
на
"Изгрева", не се изпълни.
Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и да видят за пръв път Учителя. Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това.
към текста >>
Послушанието към Учителя е условие за връзка
на
човека
с Бога.
След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала.
Послушанието към Учителя е условие за връзка
на
човека
с Бога.
Нестор Илиев Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше.
към текста >>
Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители
на
теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат
човека
с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос?
Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. Образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа.
Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители
на
теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат
човека
с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос?
Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище.
към текста >>
Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ
на
човека
.
Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя.
Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ
на
човека
.
Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа.
към текста >>
В
човека
има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва.
И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя. Това е от брат Борис. Борис Николов Има нещо на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-раз- умните същества. То е порядъка в самия човек.
В
човека
има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва.
Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача засега. Николай Дойнов Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя?
към текста >>
Внасянето
на
реда в тази природа
на
човека
е най-трудната задача засега.
Това е от брат Борис. Борис Николов Има нещо на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-раз- умните същества. То е порядъка в самия човек. В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва.
Внасянето
на
реда в тази природа
на
човека
е най-трудната задача засега.
Николай Дойнов Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев, Но понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи, Той ни поглеждаше и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете."
към текста >>
Той откри около 40
човека
, които бракониерстваха.
Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева" - анархисти, комунисти, социалисти, републиканци. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща.
Той откри около 40
човека
, които бракониерстваха.
Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява.
към текста >>
Загинаха над 150
човека
и имаше около 500 ранени.
Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата "Света Неделя". Поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година.
Загинаха над 150
човека
и имаше около 500 ранени.
Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите - това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна.
към текста >>
Защото дълги години са слушали беседи
на
Учителя за абсолютната и безусловна свобода
на
човека
.
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. В салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо?
Защото дълги години са слушали беседи
на
Учителя за абсолютната и безусловна свобода
на
човека
.
Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител.
към текста >>
А другият път в живота
на
човека
е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост
на
ръководство и ръководител.
Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика".
А другият път в живота
на
човека
е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост
на
ръководство и ръководител.
Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя.
към текста >>
Да се въдвори в
човека
това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората.
Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново.
Да се въдвори в
човека
това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората.
Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята. Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя?
към текста >>
Това става с вътрешна организация у
човека
, с пробуждане
на
човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие
на
земята.
Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика". А другият път в живота на човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново. Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората.
Това става с вътрешна организация у
човека
, с пробуждане
на
човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие
на
земята.
Този път е даден в Словото на Учителя. По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията.
към текста >>
А именно в този момент, след заминаването
на
Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем
човека
, избрани пожизнено.
По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата.
А именно в този момент, след заминаването
на
Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем
човека
, избрани пожизнено.
Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Нестор Илиев Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени.
към текста >>
Няма по-своенравно същество
на
Земята от
човека
.
Записки от беседите на Учителя Знаете ли в какво стои подхлъзването на ученика? В непослушанието. Падналите духове - те са упоритите синове на Бога. Със своето своенравие човек всичко разваля.
Няма по-своенравно същество
на
Земята от
човека
.
Казано е в Писанието: "И разкая се Бог, че направи човека." Това се отнася за всички хора, за цялото човечество. Същевременно, по-добро същество от човека няма. Той се движи между две крайности.
към текста >>
Казано е в Писанието: "И разкая се Бог, че направи
човека
." Това се отнася за всички хора, за цялото човечество.
Знаете ли в какво стои подхлъзването на ученика? В непослушанието. Падналите духове - те са упоритите синове на Бога. Със своето своенравие човек всичко разваля. Няма по-своенравно същество на Земята от човека.
Казано е в Писанието: "И разкая се Бог, че направи
човека
." Това се отнася за всички хора, за цялото човечество.
Същевременно, по-добро същество от човека няма. Той се движи между две крайности.
към текста >>
Същевременно, по-добро същество от
човека
няма.
В непослушанието. Падналите духове - те са упоритите синове на Бога. Със своето своенравие човек всичко разваля. Няма по-своенравно същество на Земята от човека. Казано е в Писанието: "И разкая се Бог, че направи човека." Това се отнася за всички хора, за цялото човечество.
Същевременно, по-добро същество от
човека
няма.
Той се движи между две крайности.
към текста >>
13.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Защото всички свидетели са били с такова психическо
устройство
и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в побоя.
Вътре нямало никой. Отворил пианото и започнал да свири някакви минорни гами, които отговаряли на състоянието му - мъчил се чрез тоновете да излезе от това състояние, но не могъл, движил се напред-назад и най-после решил, че има нещо нередно при сестра Паша в града, където тя имала къща и че трябва да иде там да види какво става. Отишъл в града, но видял, че там няма нищо. Състоянието му не се променило и се върнал отново на Изгрева, но когато се връща, събитието, за което всички приятели говорят - нанесеният побой над Учителя - е вече отминало. Обяснението, което си дава бай Иван, е следното: Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, имали възможност да се намесят в събитието.
Защото всички свидетели са били с такова психическо
устройство
и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в побоя.
А такива личности като Иван Антонов е нямало да гледат примирено събитието и са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите и никой да не пречи на това. Именно заради това, Учителят е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се намесят, да попречат на изпълнението на този акт. Така че, никой не можа да защити Учителя.
към текста >>
Имаше пет-шест
човека
при Него.
Изгревът бе обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа следобед. Изведнъж сестра Веса Козарева нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние веднага скочихме от леглата и побягнахме към салона. Учителят бе излязъл пред салона.
Имаше пет-шест
човека
при Него.
Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна от кръв. Иван Кавалджиев е бил до Учителя по време на побоя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да Го спасява, не зная. Така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек.
към текста >>
След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя, но това зависи от характера
на
човека
.
По ризата и по сакото Му имаше петна от кръв. Иван Кавалджиев е бил до Учителя по време на побоя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да Го спасява, не зная. Така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек. Ако е бил друг, щеше да се нахвърли върху побойника.
След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя, но това зависи от характера
на
човека
.
И накрая зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил един здрав смелчага до Себе си. А по това време целият Изгрев се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обяд около салона. А може би Учителят е подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие Учителя с юмруци по главата.
към текста >>
Защото Учителят бе
на
изпитание, бе разпънат
на
кръст, а сега имахме ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровата
на
змиите е много силна и е смъртоносна за
човека
.
В този момент тича Крум Няголов и вика: "Учителю, Стефка я ухапа змия! " Стефка е жена му, която се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите и очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Тогава това го изпитах много силно - като върховно изпитание на едно велико страдание, както за Учителя, така и за Братството.
Защото Учителят бе
на
изпитание, бе разпънат
на
кръст, а сега имахме ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровата
на
змиите е много силна и е смъртоносна за
човека
.
Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. Мен ме доядя на Крум, че Го безпокои в този момент, но той беше прав за себе си - търсеше помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят. Крум затича надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме да пъплим нагоре.
към текста >>
14.
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА
Бог е започнал вече
преустройството
на
света.
Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Досега Божията Воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите управляваха света. Сега Господ е турил в действие Своя Велик Дух и е вложил Волята Си и горко на оногова, който не слуша Неговата Воля. Волята Божия е Великият закон, който сега оперира на Земята.
Бог е започнал вече
преустройството
на
света.
Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Сина Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори. Под "свършване" или "изгаряне" на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното - Божественото.
към текста >>
Те така ще се съединят сега с
човека
, както човешката личност се съедини с животинското естество.
За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелистът Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея "Новото човечество" и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Тези хора са сега тук на Земята, те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други поети, учени и всички подтикват човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото. Те са врагове на онзи мрак, на онези окови, които сковават човечеството.
Те така ще се съединят сега с
човека
, както човешката личност се съедини с животинското естество.
Това ще причини една велика Божествена култура на Земята. Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят в България, навсякъде работят. Новото ще влезе в света по пътя на музиката. Всички велики музиканти, поети, художници, учени работят за спасението на човечеството.
към текста >>
15.
ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ
И докато Божественият огън не дойде в
човека
, той не може да започне новия живот Този закон е верен единично, индивидуално и колективно.
Човечеството е в своето зазоряване. То влиза в една нова епоха. Целият XX век ще бъде век на големи преобразувания, век на големи приготовления. Всички трябва да работим в тази подготовка, да служим на Доброто, на Любовта. Човечеството се намира в навечерието на една нова епоха, но докато светът не се пречисти, не мине през огън, тази епоха няма да дойде.
И докато Божественият огън не дойде в
човека
, той не може да започне новия живот Този закон е верен единично, индивидуално и колективно.
Когато настъпва нова епоха, тя всякога се предшества от много неблагоприятни условия. Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършване на образованието. Дните на този изпит са изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия. Едни ще държат изпит за прогимназия, други за гимназия, трети за университет.
към текста >>
Там се дава новото тяло
на
човека
, изтъкано от фина, съвършена материя, с добре развити органи и сетива.
Като се явите на изпита, вие трябва да имате вяра в професора си. Те няма да ви късат несправедливо. Те са добри, любящи и справедливи. Щом издържите изпита си, веднага ще ви дадат диплом. Всички знаете какви дипломи се дават на Земята, но какви дипломи се дават в духовния свят, не знаете.
Там се дава новото тяло
на
човека
, изтъкано от фина, съвършена материя, с добре развити органи и сетива.
Който не издържи изпита си, той не може да получи ново тяло. Това значи, той ще може да се радва на ума и сърцето си с нови разбирания, с нови мисли и чувства. Ние живеем в един непостоянен, изключителен век. Изключителни явления, изключителни събития идат. Това не трябва да ви плаши, но будни трябва да бъдете.
към текста >>
То показва, че става едно коренно
преустройство
на
живота.
- Понеже иде нова култура. Нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната. С нея сме дошли в съприкосновение. И тая висша култура действа вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което показва, че сме под влиянието на тази висша култура, е увеличението на страданията.
То показва, че става едно коренно
преустройство
на
живота.
През времето на Христа евреите и светът се радваше, когато Римската империя разпъваше учениците на Христа. Тогаз светът се радваше, а праведните носеха кръста на страданието. Но през епохата на Водолея е обратното: светът ще ридае и ще бъде разпънат на кръст, а праведните ще възхваляват и ще славословят Името Господне. Когато дойде новата епоха, хората ще имат едно ново понятие за Бога, ние ще вярваме в Бога и ще възкръснем за Бога. Няма да умираме, ще живеем за Него, сега умираме за Него.
към текста >>
16.
ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Посрещането
на
Слънцето е здравословно за физическия и духовен живот
на
човека
.
Това са дни за учение, приложение и работа, дни на хармония и светлина, спомен за светлата Божествена родина на човешката душа. Дните на събора са дни, когато работниците на Братството от Небето и Земята се срещат за задружна работа. Тези събори хранят ученика цяла година, дават му сили да се справя с всички мъчнотии и да разреши всички задачи, които му предстоят. Тях Учителя възстанови и освети за нас от самото начало на Своята работа. 6. Свещена традиция на Всемирното Бяло Братство е посрещането на слънчевия изгрев.
Посрещането
на
Слънцето е здравословно за физическия и духовен живот
на
човека
.
Това не е само един външен акт. Човек трябва да има онова вътрешно разположение на душата си, за да приеме силите, които Слънцето обилно раздава. Слънцето представлява Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. 7. Друга традиция на Всемирното Бяло Братство са тъй наречените празници на Природата. За да влезем в досег с великия Космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата Вселена, да почувстваме ритъма на Природата, Учителя е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й.
към текста >>
За нас Природата е нещо велико не само в своето
устройство
, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява.
Човек трябва да има онова вътрешно разположение на душата си, за да приеме силите, които Слънцето обилно раздава. Слънцето представлява Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. 7. Друга традиция на Всемирното Бяло Братство са тъй наречените празници на Природата. За да влезем в досег с великия Космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата Вселена, да почувстваме ритъма на Природата, Учителя е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й. Той казва:
За нас Природата е нещо велико не само в своето
устройство
, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява.
Важни моменти от живота на Природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 22 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на Природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на Новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на Природата. В този ден Слънцето влиза в знака Овен. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян.
към текста >>
17.
ПРЕД ИДВАНЕ НА ЛЮБОВТА
Тя ще пресъздаде
човека
, ще го преобрази и ще съгради Новата култура.
В Новата култура Любовта трябва да се внесе като нова фаза на Живота. Това може да се постигне при условие човек да има пълно доверие във Всеобемащата Любов, в Бога! Бъдещата Култура на Любовта, бъдещото Ново човечество носи надпис Любов към всички! Днешното човечество се намира пред изворите на Живота. Любовта представлява изворите на Живота.
Тя ще пресъздаде
човека
, ще го преобрази и ще съгради Новата култура.
Днешната епоха на големи страдания и пертурбации представлява родилните мъки за една нова култура. Всред шума и страданията на днешната епоха ще се роди у човека идеята за Мировата Любов и ще протекат мощните й струи през човешките сърца. Това иде по законите на развитието. Съзнанието на човека, като дойде до една степен на своето развитие, се превръща в Любов! Тази нова вълна е новата Божествена енергия, която се явява в света.
към текста >>
Всред шума и страданията
на
днешната епоха ще се роди у
човека
идеята за Мировата Любов и ще протекат мощните й струи през човешките сърца.
Бъдещата Култура на Любовта, бъдещото Ново човечество носи надпис Любов към всички! Днешното човечество се намира пред изворите на Живота. Любовта представлява изворите на Живота. Тя ще пресъздаде човека, ще го преобрази и ще съгради Новата култура. Днешната епоха на големи страдания и пертурбации представлява родилните мъки за една нова култура.
Всред шума и страданията
на
днешната епоха ще се роди у
човека
идеята за Мировата Любов и ще протекат мощните й струи през човешките сърца.
Това иде по законите на развитието. Съзнанието на човека, като дойде до една степен на своето развитие, се превръща в Любов! Тази нова вълна е новата Божествена енергия, която се явява в света. А пък законът е: Божествената енергия всичко побеждава, навсякъде прониква и никой не може да я спре. Такава е новата вълна, която иде и която вече е слязла на Земята, за да я запали с Огъня на Любовта.
към текста >>
Съзнанието
на
човека
, като дойде до една степен
на
своето развитие, се превръща в Любов!
Любовта представлява изворите на Живота. Тя ще пресъздаде човека, ще го преобрази и ще съгради Новата култура. Днешната епоха на големи страдания и пертурбации представлява родилните мъки за една нова култура. Всред шума и страданията на днешната епоха ще се роди у човека идеята за Мировата Любов и ще протекат мощните й струи през човешките сърца. Това иде по законите на развитието.
Съзнанието
на
човека
, като дойде до една степен
на
своето развитие, се превръща в Любов!
Тази нова вълна е новата Божествена енергия, която се явява в света. А пък законът е: Божествената енергия всичко побеждава, навсякъде прониква и никой не може да я спре. Такава е новата вълна, която иде и която вече е слязла на Земята, за да я запали с Огъня на Любовта. Вън от нашата Вселена иде една велика вълна – и тя върви с грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които й се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си.
към текста >>
Има един Огън, който ще пречисти съзнанието
на
човека
.
Тази Любов е влязла в света и работи. Вие се пригответе тепърва за Любовта. Бъдещето е на Любовта. Новото съзнание, което днес се ражда, носи ново разбиране за Любовта. Хората се подготвят вече да станат проводници на Любовта, която иде сега в света.
Има един Огън, който ще пречисти съзнанието
на
човека
.
Всеки трябва да го използва. Огънят, който Господният ден носи, е Огън на Божествената Любов, която ще озари света! Когато тя слезе на Земята в своята Пълнота, ще просвети умовете на хората и те ще бъдат един ум и едно сърце, и ще кажат: “Отричаме се от досегашния си живот, от досегашните си заблуждения и грешки.” В епохата, която иде в света, ще се прояви Божията Любов. Изявяването на Синовете на Светлината не е нищо друго освен проява на Божията Любов.
към текста >>
Новото време носи не само ново схващане, нов светоглед, но и основно
преустройство
на
Целокупния живот.
Любовта е новото, което трябва да се приложи в света. Новото подразбира идване на Божественото в света. Бъдещето е в ръцете на онези, които носят новото, а не на онези, които поддържат стария ред, в който царуват насилието и тъмнината. Нови, светли дни пристигат. Те изискват нови, чисти дрехи, нова, светла премяна.
Новото време носи не само ново схващане, нов светоглед, но и основно
преустройство
на
Целокупния живот.
към текста >>
18.
ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ
За нас тя е нещо велико не само в своето
устройство
, но и поради онази Интелигентност и Разумност, които проявява.
на мъдрите разкрива своите тайни. У ч и т е л я МЪДРОСТТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА Аз не разбирам под думите Жива Природа това, което съвременните естественици разбират.
За нас тя е нещо велико не само в своето
устройство
, но и поради онази Интелигентност и Разумност, които проявява.
Вселената представлява сбор от мислещи Същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят. У ч и т е л я Красота и Мъдрост виждаме и в най-малките прояви на Природата. Удивление и възторг изпълват човека, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото устройство и служба на всичките му части. У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят!
към текста >>
Удивление и възторг изпълват
човека
, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото
устройство
и служба
на
всичките му части.
Аз не разбирам под думите Жива Природа това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази Интелигентност и Разумност, които проявява. Вселената представлява сбор от мислещи Същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят. У ч и т е л я Красота и Мъдрост виждаме и в най-малките прояви на Природата.
Удивление и възторг изпълват
човека
, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото
устройство
и служба
на
всичките му части.
У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят! Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство. В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява. Значи тази воля се проявява в две направления. Обаче къде се проявява Разумността?
към текста >>
По отношение
на
етерните строителни сили у
човека
са установени три оси.
То не пропуска еднакво светлината, топлината и електричеството по разните направления. Значи, както организмът в разни направления е различен, такава тенденция се проявява и в кристалите. С други думи, тези форми имат вече известна индивидуалност и в това отношение се приближават до организмите. Нещо повече, кристалът има оси. Това е установено и за организмите.
По отношение
на
етерните строителни сили у
човека
са установени три оси.
И в това отношение има аналогия между кристалите и организмите. Това е първата степен на Разумност. Ние отминаваме дребните цветенца и тревички, които срещаме на пътя си. Но в техния малък свят се крие величието на такава мъдрост, която малцина подозират. Да вземем за пример красивото цвете седефче (Ruta graveolens).
към текста >>
Това Разумно начало действа и в
човека
.
Този висш Център на Разумността в Природата ние наричаме Първична причина, Разумно начало, Вечно начало, Безграничния, Бог. Тази дума събужда у много хора реакция. И те са прави. Те разбират под тази дума заблужденията на миналото. Ние обаче с това име назоваваме Великата реалност, чиито прояви в Природата всеки ден опитваме.
Това Разумно начало действа и в
човека
.
У последния вече се заражда вътрешен стремеж да познава Разумната Природа, да я изучава. Това е вече преход към съзнателен Живот. Божественият Живот и Разумността проникват цялата Природа! Учителя казва: Мъдрецът се чувства щастлив, като види и най-малката тревичка между камъните. Защо?
към текста >>
19.
ДВА ВЕЛИКИ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕ
Тя пробужда онази сила в душата
на
човека
, която наричаме любов.
Как ще дойдат те? Добрата почва ще ни се даде от природата, щом почнем да работим съобразно нейните закони. Истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит. А разумните начала ще ни се вдъхнат от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-мощните фактори за възраждане, повдигане и напредък на кой да е индивид, на кое да е общество, на кой да е народ.
Тя пробужда онази сила в душата
на
човека
, която наричаме любов.
Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние, в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде културата... Макар че човекът се е явил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество той е по-стар от тях. Това твърдение намира подкрепа в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните почти дремят. А знаем, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се изисква за неговото създаване и устройство.
към текста >>
Това твърдение намира подкрепа в сложното
устройство
на
неговия организъм и в развитието
на
духовните му сили, които у животните почти дремят.
Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-мощните фактори за възраждане, повдигане и напредък на кой да е индивид, на кое да е общество, на кой да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние, в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде културата... Макар че човекът се е явил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество той е по-стар от тях.
Това твърдение намира подкрепа в сложното
устройство
на
неговия организъм и в развитието
на
духовните му сили, които у животните почти дремят.
А знаем, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се изисква за неговото създаване и устройство. Човекът, като отделен род в органическата еволюция, се явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развоя на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват, откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до положението, в което го намираме днес. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а духът му слиза отгоре, посредством силата на живота...
към текста >>
А знаем, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се изисква за неговото създаване и
устройство
.
Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние, в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде културата... Макар че човекът се е явил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество той е по-стар от тях. Това твърдение намира подкрепа в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните почти дремят.
А знаем, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се изисква за неговото създаване и
устройство
.
Човекът, като отделен род в органическата еволюция, се явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развоя на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват, откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до положението, в което го намираме днес. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а духът му слиза отгоре, посредством силата на живота... Ала би могло с увереност да се каже, че тя изобщо не се губи и че върши някаква работа, за която ние малко знаем...
към текста >>
20.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
СЛОВО ЗА
ЧОВЕКА
, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
ГЛАВА 9
СЛОВО ЗА
ЧОВЕКА
, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Един от големите мистици на нашето време Рене Генон, казва: „ Учителят Беинса Дуно не е дошъл да създаде една нова църква, защото има много църкви; не е дошъл да създаде нова религия, защото има много религии; или да създава ново Движение, защото има много Движения; а като един божествен магнит да привлече учениците си и будните души за идването на една нова духовна култура". Учението на Учителя Беинса Дуно е наука за живота. Школата му не беше тясно затворена за чисто окултни проблеми, а широко обхваща световната култура и цивилизация. Учителят говореше за живота на гениите, препоръчваше да се изучава опитът им и даваше различни примери. Ученикът е морално задължен да се посвети на някоя област на науката или на изкуството, и да бъде най-добър в професията си.
към текста >>
Защото най-ценното у
човека
това е неговият характер.
Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за правата си. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадство, и обвинения.
Защото най-ценното у
човека
това е неговият характер.
Човекът непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само, когато мине през този огън и устои на всичко, ще придобие ценен, устойчив, и непоколебим характер. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание от добродетели. Запомнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи могъщ е силата на неговите добродетели. Добродетелите са един огромен капитал, около който започват да действуват великите сили на живата природа.
към текста >>
Запомнете: онази естествена сила в
човека
, която може да го направи могъщ е силата
на
неговите добродетели.
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадство, и обвинения. Защото най-ценното у човека това е неговият характер. Човекът непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само, когато мине през този огън и устои на всичко, ще придобие ценен, устойчив, и непоколебим характер. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание от добродетели.
Запомнете: онази естествена сила в
човека
, която може да го направи могъщ е силата
на
неговите добродетели.
Добродетелите са един огромен капитал, около който започват да действуват великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът от всички добродетели. Сам по себе си, по своя произход и по своето естество, той е нещо велико... Бог, като се е ограничил сам в себе си е създал човека. Ала със създаването му са се явили и страданията в космоса.
към текста >>
Бог, като се е ограничил сам в себе си е създал
човека
.
Характерът е едно съчетание от добродетели. Запомнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи могъщ е силата на неговите добродетели. Добродетелите са един огромен капитал, около който започват да действуват великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът от всички добродетели. Сам по себе си, по своя произход и по своето естество, той е нещо велико...
Бог, като се е ограничил сам в себе си е създал
човека
.
Ала със създаването му са се явили и страданията в космоса. Защото там, където има ограничения, има и страдания. Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият космически човек. Всеки човек, всяка човешка душа, е един първичен елемент от великия космичен човек. Ако вие познавахте човека, ако вярвахте в него, а не в това, което се вижда отвън, щяхте да видите, колко велик е той.
към текста >>
Когато се говори за
човека
като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият космически човек.
Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът от всички добродетели. Сам по себе си, по своя произход и по своето естество, той е нещо велико... Бог, като се е ограничил сам в себе си е създал човека. Ала със създаването му са се явили и страданията в космоса. Защото там, където има ограничения, има и страдания.
Когато се говори за
човека
като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият космически човек.
Всеки човек, всяка човешка душа, е един първичен елемент от великия космичен човек. Ако вие познавахте човека, ако вярвахте в него, а не в това, което се вижда отвън, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което се вижда отвън е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човек не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта.
към текста >>
Ако вие познавахте
човека
, ако вярвахте в него, а не в това, което се вижда отвън, щяхте да видите, колко велик е той.
Бог, като се е ограничил сам в себе си е създал човека. Ала със създаването му са се явили и страданията в космоса. Защото там, където има ограничения, има и страдания. Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият космически човек. Всеки човек, всяка човешка душа, е един първичен елемент от великия космичен човек.
Ако вие познавахте
човека
, ако вярвахте в него, а не в това, което се вижда отвън, щяхте да видите, колко велик е той.
Защото това, което се вижда отвън е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човек не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човекът изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се разсъждава, да се спори за него.
към текста >>
Всичко, което е станало и става
на
земята и небето, е написано върху
човека
.
Ако човекът изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се разсъждава, да се спори за него. В такъв случай той би представлявал само една вещ, един предмет, който утре ще се разсипе на прах. Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света. Човек не е нищо друго, освен божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам от векове е писал своето съдържание. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и небето.
Всичко, което е станало и става
на
земята и небето, е написано върху
човека
.
Човешкият дух е слязъл на земята преди около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил тогава в това състояние, в което се намира днес. Днешният човек е само скица на бъдещия човек. Той не е дошъл още до онзи образ и подобие, за който се говори в Битието. Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си...
към текста >>
Много време е нужно
на
човека
, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си...
Всичко, което е станало и става на земята и небето, е написано върху човека. Човешкият дух е слязъл на земята преди около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил тогава в това състояние, в което се намира днес. Днешният човек е само скица на бъдещия човек. Той не е дошъл още до онзи образ и подобие, за който се говори в Битието.
Много време е нужно
на
човека
, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си...
Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. Човешкото съзнание минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална.
към текста >>
Много от човешките същества по другите системи са значително по-напреднали от
човека
, защото са излезли по-рано от великия първоизточник
на
живота.
Той населява цялата вселена всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела те имат. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива.
Много от човешките същества по другите системи са значително по-напреднали от
човека
, защото са излезли по-рано от великия първоизточник
на
живота.
Тяхната мъдрост е тъй велика, че културата на хората в сравнение с културата на човешките същества, например на Сириус, е още в детски пелени. Човекът съдържа в себе си всички възможности за един живот на истината. И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота. От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва.
към текста >>
Всички знания
на
човека
, придобити в течение
на
изминалите години са написани в неговия мозък...
Човекът съдържа в себе си всички възможности за един живот на истината. И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота. От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години.
Всички знания
на
човека
, придобити в течение
на
изминалите години са написани в неговия мозък...
Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос. Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека.
към текста >>
Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера
на
човека
, но трябва да гледате
на
него като
на
жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос.
И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота. От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък...
Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера
на
човека
, но трябва да гледате
на
него като
на
жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос.
Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно.
към текста >>
Коя е радиостанцията в
човека
?
От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък... Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос.
Коя е радиостанцията в
човека
?
Неговото будно съзнание. Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален.
към текста >>
Тайните, които се крият в природата, съществуват и в
човека
.
Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък... Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос. Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Да имаш будно съзнание, това означава да имаш възможност да приемаш и предаваш мисли, чувства и желания от всички станции.
Тайните, които се крият в природата, съществуват и в
човека
.
Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно съзнание да вижда и да разбира ясно. Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси.
към текста >>
Физическото тяло
на
човека
е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси.
Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло той може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно съзнание да вижда и да разбира ясно.
Физическото тяло
на
човека
е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси.
Изучаването на човешкото тяло е началото на всички науки, които представляват основа на бъдещето. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно, каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. Човешкото тяло е величествена сграда, в строежа на която са взели участие множество разумни същества... И тъй, духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото.
към текста >>
Следователно, каквато е душата
на
човека
, такова ще бъде и тялото му.
Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за този, който има будно съзнание да вижда и да разбира ясно. Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е началото на всички науки, които представляват основа на бъдещето. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата.
Следователно, каквато е душата
на
човека
, такова ще бъде и тялото му.
Човешкото тяло е величествена сграда, в строежа на която са взели участие множество разумни същества... И тъй, духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото. Той знае кои сили действуват в съгласие с него и кои са против него. Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с духа, който е над доброто и злото. Докато дойде до това състояние човек минава през физическия живот, животът на ограниченията.
към текста >>
Важното е, че Божествените прояви
на
човека
се дължат
на
проявлението
на
Бога в него.
Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да извърши чудеса. Достатъчно е да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. Как е станало това и той не знае. Всеки човек, в когото Божественото живее, счита, че е естествено хората да бъдат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си.
Важното е, че Божествените прояви
на
човека
се дължат
на
проявлението
на
Бога в него.
Божественият човек знае, че благото на едного е благо на всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Човек има дух, от който изтича неговата сила. В него има душа, от която иде любовта. Той има ум, отдето иде светлината. Светлината на човека, човешкият ум е свързан с човешкото сърце и с човешката воля.
към текста >>
Светлината
на
човека
, човешкият ум е свързан с човешкото сърце и с човешката воля.
Важното е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него. Божественият човек знае, че благото на едного е благо на всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Човек има дух, от който изтича неговата сила. В него има душа, от която иде любовта. Той има ум, отдето иде светлината.
Светлината
на
човека
, човешкият ум е свързан с човешкото сърце и с човешката воля.
Душата е свързана с висши същества, с ангелите, а пък човешкият дух е свързан с Бога. И когато искате да се молите, Трябва да се изкачите при духа си. Като дойде душата ви, тогава произнесете молитва. Ако умът, сърцето и волята ви не могат да ви препоръчат, никой не може да ви помогне. Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства.
към текста >>
Две неща определят
човека
като истински човек: умствените способности и моралните му чувства.
Светлината на човека, човешкият ум е свързан с човешкото сърце и с човешката воля. Душата е свързана с висши същества, с ангелите, а пък човешкият дух е свързан с Бога. И когато искате да се молите, Трябва да се изкачите при духа си. Като дойде душата ви, тогава произнесете молитва. Ако умът, сърцето и волята ви не могат да ви препоръчат, никой не може да ви помогне.
Две неща определят
човека
като истински човек: умствените способности и моралните му чувства.
Чрез мозъчните си центрове човек възприема светлината от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприеме, толкова по-добре ще бъдат развити умствените му способности. Чрез моралните си чувства, човек възприема топлината от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре ще са развити моралните му чувства. За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш.
към текста >>
За да познаваш
човека
в същинския смисъл
на
думата, трябва да го обичаш.
Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове човек възприема светлината от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприеме, толкова по-добре ще бъдат развити умствените му способности. Чрез моралните си чувства, човек възприема топлината от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре ще са развити моралните му чувства.
За да познаваш
човека
в същинския смисъл
на
думата, трябва да го обичаш.
Само, който обича, той познава хората. Възвишените чувства и мисли не са нищо друго освен проява на човешката душа. Любовта в човека е извор на неговия живот. Ако не даде възможност на любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота. Гениалността подразбира сбор от много таланти.
към текста >>
Любовта в
човека
е извор
на
неговия живот.
Чрез моралните си чувства, човек възприема топлината от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре ще са развити моралните му чувства. За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш. Само, който обича, той познава хората. Възвишените чувства и мисли не са нищо друго освен проява на човешката душа.
Любовта в
човека
е извор
на
неговия живот.
Ако не даде възможност на любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота. Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда няколко светии, а на две хиляди години един велик учител. Геният е тяло на светията, светията облекло на учителя, а учителят проява на Бога. Има друго слънце в самия човек, което му служи като пътеводител.
към текста >>
Някои го наричат Божествено начало в
човека
, други светла идея и т.н.
Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда няколко светии, а на две хиляди години един велик учител. Геният е тяло на светията, светията облекло на учителя, а учителят проява на Бога. Има друго слънце в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена.
Някои го наричат Божествено начало в
човека
, други светла идея и т.н.
Мисълта е Божественият свят в човека. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане и какво ще кажат хората. В него има благоразумие. А благоразумният човек знае, че Бог не се изменя днес да е един, утре друг...
към текста >>
Мисълта е Божественият свят в
човека
.
Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда няколко светии, а на две хиляди години един велик учител. Геният е тяло на светията, светията облекло на учителя, а учителят проява на Бога. Има друго слънце в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други светла идея и т.н.
Мисълта е Божественият свят в
човека
.
Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане и какво ще кажат хората. В него има благоразумие. А благоразумният човек знае, че Бог не се изменя днес да е един, утре друг... Било е време, когато хората са виждали всичко без телескоп: каналите на луната, жителите на планетите, но днес всичко това е загубено. Защо?
към текста >>
Още като видите
човека
, по тялото му ще го познаете.
Било е време, когато хората са виждали всичко без телескоп: каналите на луната, жителите на планетите, но днес всичко това е загубено. Защо? Защото са се отклонили от пътя си... Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа; с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. В бъдещия човек ще бъде добре застъпена разумността, паметта, прозорливостта, благоразумието.
Още като видите
човека
, по тялото му ще го познаете.
От него ще излиза светлина. Всяко чувство и всяка способност на човека изпускат известно количество светлина и топлина. Влюбеният, например, изпуска повече светлина и топлина от онзи, който не е влюбен. Като се приближите до човек, който е влюбен във вас, ви е приятно. По какво се различава разумният човек?
към текста >>
Всяко чувство и всяка способност
на
човека
изпускат известно количество светлина и топлина.
Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа; с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. В бъдещия човек ще бъде добре застъпена разумността, паметта, прозорливостта, благоразумието. Още като видите човека, по тялото му ще го познаете. От него ще излиза светлина.
Всяко чувство и всяка способност
на
човека
изпускат известно количество светлина и топлина.
Влюбеният, например, изпуска повече светлина и топлина от онзи, който не е влюбен. Като се приближите до човек, който е влюбен във вас, ви е приятно. По какво се различава разумният човек? Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той живее в настоящето.
към текста >>
Третото качество, което характеризира
човека
като истински човек е справедливостта.
Да бъде човек Син Божий, да бъде служител на великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда нейната красота, да възприема величествената й хармония. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представя капитала, с който хората могат да изплатят дълговете си. Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Всеки, който иска да влезе в Божествения път и да стане „човек" в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава е смирението.
Третото качество, което характеризира
човека
като истински човек е справедливостта.
Човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае как са поставени нещата в самия него. Под думата морал ние разбираме „Хигиена на човешкия мозък". Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките на човека. Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта му, тя ще му разкаже това, което никой друг не би могъл да му каже.
към текста >>
Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките
на
човека
.
Всеки, който иска да влезе в Божествения път и да стане „човек" в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава е смирението. Третото качество, което характеризира човека като истински човек е справедливостта. Човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае как са поставени нещата в самия него. Под думата морал ние разбираме „Хигиена на човешкия мозък".
Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките
на
човека
.
Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта му, тя ще му разкаже това, което никой друг не би могъл да му каже. Да живееш това значи да учиш! Първо, човек трябва да мисли върху почвата на живота; после върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота.
към текста >>
Няма по-добър проповедник за
човека
от неговата съвест.
Второто качество, което трябва да притежава е смирението. Третото качество, което характеризира човека като истински човек е справедливостта. Човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае как са поставени нещата в самия него. Под думата морал ние разбираме „Хигиена на човешкия мозък". Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките на човека.
Няма по-добър проповедник за
човека
от неговата съвест.
Събуди ли се съвестта му, тя ще му разкаже това, което никой друг не би могъл да му каже. Да живееш това значи да учиш! Първо, човек трябва да мисли върху почвата на живота; после върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота. От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата.
към текста >>
От
човека
се изисква топлина в живота, а не топлина
на
чувствата.
Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта му, тя ще му разкаже това, което никой друг не би могъл да му каже. Да живееш това значи да учиш! Първо, човек трябва да мисли върху почвата на живота; после върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота.
От
човека
се изисква топлина в живота, а не топлина
на
чувствата.
Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Закон е, когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо.
към текста >>
Но в
човека
трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло.
после върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота. От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата. Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват.
Но в
човека
трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло.
Закон е, когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно, не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: не искай повече, отколкото ти е нужно. Използувай само ония условия, които моментът носи.
към текста >>
Закон е, когато се отнема нещо
на
човека
, в замяна
на
отнетото му се дава друго нещо.
От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата. Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло.
Закон е, когато се отнема нещо
на
човека
, в замяна
на
отнетото му се дава друго нещо.
В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно, не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: не искай повече, отколкото ти е нужно. Използувай само ония условия, които моментът носи. Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е; от какво трябва да се пази и от какво не.
към текста >>
В
човека
има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят.
Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Закон е, когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо.
В
човека
има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят.
Не ги събуждайте преждевременно, не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: не искай повече, отколкото ти е нужно. Използувай само ония условия, които моментът носи. Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е; от какво трябва да се пази и от какво не. Да се справя човек с отрицателните си състояние и да реализира добрите мисли и желания, това означава сам да решава задачите си.
към текста >>
Бог иска сърцето
на
човека
не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива.
Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е; от какво трябва да се пази и от какво не. Да се справя човек с отрицателните си състояние и да реализира добрите мисли и желания, това означава сам да решава задачите си. Де е човекът между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си. „Сине мой, дай ми сърцето си".
Бог иска сърцето
на
човека
не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива.
Духът в човека представлява кормилото на неговата машина. Човек страда главно до две причини; когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си. Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да разбира и своето естество. Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека.
към текста >>
Духът в
човека
представлява кормилото
на
неговата машина.
Да се справя човек с отрицателните си състояние и да реализира добрите мисли и желания, това означава сам да решава задачите си. Де е човекът между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си. „Сине мой, дай ми сърцето си". Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива.
Духът в
човека
представлява кормилото
на
неговата машина.
Човек страда главно до две причини; когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си. Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да разбира и своето естество. Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека. Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи.
към текста >>
Молитвата не спасява, но помага за пречистването
на
човека
.
Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива. Духът в човека представлява кормилото на неговата машина. Човек страда главно до две причини; когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си. Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да разбира и своето естество.
Молитвата не спасява, но помага за пречистването
на
човека
.
Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. Щастието на човека не е на земята. Елементите на щастието са на земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на земята. Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си и по този начин той ги обезоръжава. Праведният не може да познае грешника, ако не слезе на неговото ниво и не живее като него.
към текста >>
Щастието
на
човека
не е
на
земята.
Човек страда главно до две причини; когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си. Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да разбира и своето естество. Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека. Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи.
Щастието
на
човека
не е
на
земята.
Елементите на щастието са на земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на земята. Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си и по този начин той ги обезоръжава. Праведният не може да познае грешника, ако не слезе на неговото ниво и не живее като него. Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот. Практическият живот налага правила на човека, макар и временни.
към текста >>
Практическият живот налага правила
на
човека
, макар и временни.
Щастието на човека не е на земята. Елементите на щастието са на земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на земята. Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си и по този начин той ги обезоръжава. Праведният не може да познае грешника, ако не слезе на неговото ниво и не живее като него. Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот.
Практическият живот налага правила
на
човека
, макар и временни.
Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина.
към текста >>
Повърхността
на
човека
може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина.
Практическият живот налага правила на човека, макар и временни. Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен.
Повърхността
на
човека
може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина.
Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
към текста >>
Само Божественото в
човека
е в сила да го спаси.
Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина.
Само Божественото в
човека
е в сила да го спаси.
Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята. Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, де преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна.
към текста >>
Съмнението е така необходимо за
човека
, както ветровете са необходими за природата.
Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения в хората. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Само Божественото в човека е в сила да го спаси.
Съмнението е така необходимо за
човека
, както ветровете са необходими за природата.
За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята. Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, де преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна. Човек расте по благодат, но не се спасява.
към текста >>
Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука
на
човека
, с която той би могъл да превръща, де преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна.
Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. За да разбере човек живота, знанието, какво е разумната природа, която го заобикаля, той трябва да си ги представи в конкретна форма, достъпна за неговия ум и за неговото сърце. Същевременно той трябва да намери онази вътрешна връзка, онова взаимоотношение, което съществува между тия неща и него. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществувание и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
Имам предвид вътрешната лаборатория, вътрешната наука
на
човека
, с която той би могъл да превръща, де преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използува за храна.
Човек расте по благодат, но не се спасява. Мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Гое е цялото? Самият човек. Човек може да придобие знания отвсякъде.
към текста >>
Истинската свобода
на
човека
седи в неговата отстъпчивост.
Гое е цялото? Самият човек. Човек може да придобие знания отвсякъде. Всеки добър съвет е скъпоценност за него. Който е готов да приеме истината от всеки човек, той има в себе душа и дух.
Истинската свобода
на
човека
седи в неговата отстъпчивост.
Човек трябва да пази мозъчната си енергия и да не я прахосва. Тя се губи. Намалява при страх, омраза, злоба и отрицателни мисли. Радвай се, че носиш името човек! Стреми се да отговаряш на това име!
към текста >>
Тя е онова мощно възвишено начало в
човека
, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него.
Радвай се, че носиш името човек! Стреми се да отговаряш на това име! Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в битието. Туй отделяне е известно в духовния свят като „зазоряване на човешката душа". Хиляди години да живее човек на земята, мъчно може да определи какво представлява душата.
Тя е онова мощно възвишено начало в
човека
, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него.
В обикновения живот казват, че като умира, човек предава душата си на Архангел Михаил. Това са поетични приказки за обикновените хора. Обаче за мъдреца не е така. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В душата се крият всички дарби и способности на човека.
към текста >>
В душата се крият всички дарби и способности
на
човека
.
Тя е онова мощно възвишено начало в човека, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. В обикновения живот казват, че като умира, човек предава душата си на Архангел Михаил. Това са поетични приказки за обикновените хора. Обаче за мъдреца не е така. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно.
В душата се крият всички дарби и способности
на
човека
.
Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот. Тялото е жилище, в което душата временно пребивава. Душата е нещо отделно от човека. В човека тя се проявява като принцип, който твори, съгражда нещата и пази от разрушение. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и тялото.
към текста >>
Душата е нещо отделно от
човека
.
Обаче за мъдреца не е така. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот. Тялото е жилище, в което душата временно пребивава.
Душата е нещо отделно от
човека
.
В човека тя се проявява като принцип, който твори, съгражда нещата и пази от разрушение. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и тялото. Следователно, душа има три обективни прояви: в умствения свят чрез вътрешната природа на ума; в духовния свят чрез вътрешната проява на сърцето; във физическия свят като вътрешна сила на тялото. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната вселена.
към текста >>
В
човека
тя се проявява като принцип, който твори, съгражда нещата и пази от разрушение.
Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот. Тялото е жилище, в което душата временно пребивава. Душата е нещо отделно от човека.
В
човека
тя се проявява като принцип, който твори, съгражда нещата и пази от разрушение.
Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и тялото. Следователно, душа има три обективни прояви: в умствения свят чрез вътрешната природа на ума; в духовния свят чрез вътрешната проява на сърцето; във физическия свят като вътрешна сила на тялото. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната вселена. И когато душата посети човека, той става вдъхновен, благороден и велик.
към текста >>
И когато душата посети
човека
, той става вдъхновен, благороден и велик.
В човека тя се проявява като принцип, който твори, съгражда нещата и пази от разрушение. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и тялото. Следователно, душа има три обективни прояви: в умствения свят чрез вътрешната природа на ума; в духовния свят чрез вътрешната проява на сърцето; във физическия свят като вътрешна сила на тялото. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната вселена.
И когато душата посети
човека
, той става вдъхновен, благороден и велик.
Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Който иска да се занимава с човешката душа трябва да има велик ум и да е в състояние да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Затова човек трябва да направи тялото си годно, за да престоява душата по-дълго време в него. Дори само една единствена душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в трудностите на живота. Главната задача на ученика е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот.
към текста >>
Всички възвишени мисли, чувства u пожелания
на
човека
са признак, че той има връзка с този велик разумен свят с Бога.
От гледна точка на физическия свят той е невидим, но от гледна точка на Божествения той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Духът това е проявеният Бог, който ни се представя в своята пълнота. Проявата на духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за духа, а духът за Бога. Душата ще ни говори на ума и на сърцето.
Всички възвишени мисли, чувства u пожелания
на
човека
са признак, че той има връзка с този велик разумен свят с Бога.
Дойде ли духът, в съзнанието на човека настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват. Но духът е нещо много деликатно. Той е извънредно чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, ще изясни из основи вашият живот.
към текста >>
Дойде ли духът, в съзнанието
на
човека
настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват.
Духът това е проявеният Бог, който ни се представя в своята пълнота. Проявата на духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за духа, а духът за Бога. Душата ще ни говори на ума и на сърцето. Всички възвишени мисли, чувства u пожелания на човека са признак, че той има връзка с този велик разумен свят с Бога.
Дойде ли духът, в съзнанието
на
човека
настъпва прояснение, кръгозорът се разширява, противоречията изчезват.
Но духът е нещо много деликатно. Той е извънредно чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, ще изясни из основи вашият живот. Духът ще ви покаже, как трябва да живеете, какво и как да правите.
към текста >>
Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към
човека
и от
човека
към Бога.
Той е навсякъде. И на небето във всички слънца; и на земята зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад хората. Няма нищо на света, зад което да не е Бог". Да искаме да докажем съществуванието на Бога, това означава да Го поставим под съмнение. Търси ли човек доказателства за съществуването на Бога, това значи, че той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него.
Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към
човека
и от
човека
към Бога.
В ума, сърцето и волята му има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Душата възприема Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща неговото единство в изявената светлина. Изключете насилието, лъжата и злото от себе си, за да стигнете до единение с Бога.
към текста >>
Грамадна енергия се крие в
човека
на
любовта.
Тя е най-чистият образ на любовта. Правдата и тя е в любовта абсолютната Божия любов подразбира абсолютна правда. И само човек, който е възсиял в правдата, може да възприеме Божествената любов. Христос е изявената любов в правдата, която възвисява онези, които го любят. Любовта е само за великите, силните души.
Грамадна енергия се крие в
човека
на
любовта.
Любовта не е за болни хора, любовта е само за здрави хора. В божествения свят религия няма. Там съществува само любов. И всичко диша любов. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във външния храм.
към текста >>
Тя трябва да проникне навсякъде в
човека
, да проникне в най-малките гънки
на
неговата душа, за да го преобрази.
Само любовта съдържа условията, при които човек може да живее нормално, да се развива правилно. Където няма любов, там има насилие, а насилието с насилие не се премахва. Магическа сила се крие в любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена.
Тя трябва да проникне навсякъде в
човека
, да проникне в най-малките гънки
на
неговата душа, за да го преобрази.
Помнете, обаче, една велика истина: само Бог в човека люби, защото Бог е любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Той може да бъде само проводник на любовта, но да люби от само себе си не може. Четири са проявите на любовта в човека. Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа.
към текста >>
Помнете, обаче, една велика истина: само Бог в
човека
люби, защото Бог е любов.
Където няма любов, там има насилие, а насилието с насилие не се премахва. Магическа сила се крие в любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Тя трябва да проникне навсякъде в човека, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази.
Помнете, обаче, една велика истина: само Бог в
човека
люби, защото Бог е любов.
Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Той може да бъде само проводник на любовта, но да люби от само себе си не може. Четири са проявите на любовта в човека. Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитието от началото до края.
към текста >>
Четири са проявите
на
любовта в
човека
.
Любовта си има свое свещено име загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Тя трябва да проникне навсякъде в човека, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Помнете, обаче, една велика истина: само Бог в човека люби, защото Бог е любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Той може да бъде само проводник на любовта, но да люби от само себе си не може.
Четири са проявите
на
любовта в
човека
.
Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитието от началото до края. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята това са корените на любовта. Любовта като чувство се движи към слънцето това са клоните. Любовта като сила се проявява само у високо развитите същества.
към текста >>
Умът не може да дава знание
на
човека
, нито сърцето може да му даде любов.
Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица. Любовта изключва всички догми. Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа.
Умът не може да дава знание
на
човека
, нито сърцето може да му даде любов.
Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов напомня временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Най-великото изкуство в живота е любовта. Да любиш, това значи да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Любовта е подтик, сила, а знанието светлина, която направлява движението на тази сила. Без любов никой, никого не може да познае.
към текста >>
Само Божията мъдрост задоволява духа
на
човека
.
Любовта е самата същина, а мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От него изтича истинското, същественото знание. И когато това знание преминава през трите свята Божествения, духовния и физическия, и когато даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Само Божията мъдрост задоволява духа
на
човека
.
Ала пътят на мъдростта е най-трудният. Той е път за учителите. Само съвършеният човек, само учителят може да прояви мъдростта. Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон, той е нещастен.
към текста >>
Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у
човека
, у когото съзнанието се е пробудило.
Учи се при този, който носи светлина. Само светлият път на мъдростта води към истината. Само човек, който има истината, знае посоката на своя живот. Казано е: „Истината ще ви направи свободни"! Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна.
Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у
човека
, у когото съзнанието се е пробудило.
Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. Любовта винаги се стреми към истината. Истината е обект на любовта. Без истината като обект, любовта не може да се прояви.
към текста >>
Свободата е един велик подтик у
човека
, у когото се събужда Божественото.
Само светлият път на мъдростта води към истината. Само човек, който има истината, знае посоката на своя живот. Казано е: „Истината ще ви направи свободни"! Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило.
Свободата е един велик подтик у
човека
, у когото се събужда Божественото.
Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. Любовта винаги се стреми към истината. Истината е обект на любовта. Без истината като обект, любовта не може да се прояви. Красотата е също израз на истината.
към текста >>
Каквото е красотата по отношение
на
човека
, това е истината по отношение
на
Божествения свят.
Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. Любовта винаги се стреми към истината. Истината е обект на любовта. Без истината като обект, любовта не може да се прояви. Красотата е също израз на истината.
Каквото е красотата по отношение
на
човека
, това е истината по отношение
на
Божествения свят.
Истината е неговата светлина. Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите. А любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества. Трябва на всеки човек да се отдава правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и правдата е необходима за растежа на ума и сърцето.
към текста >>
Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави
човека
непоколебим и неуязвим.
Без нея не може да има растеж. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще и светът да се обърне с главата надолу. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има.
Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави
човека
непоколебим и неуязвим.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината. Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража. Остави го да тече свободно от великия извор любовта. Освети го чрез истината, светът на абсолютната разумност.
към текста >>
Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, има по-различно
устройство
.
Затова всякога при всички условия, той си остава добър. Заблуждение е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, доброто прониква в цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж. Добрият човек коренно се различава по строеж от лошия. Нервната система на добрия е по-сложно и по-фино устроена.
Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, има по-различно
устройство
.
Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки. И тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек изобщо има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същества.
към текста >>
Добрият човек изобщо има по-съвършено
устройство
.
Нервната система на добрия е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, има по-различно устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки. И тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек.
Добрият човек изобщо има по-съвършено
устройство
.
Той е високо напреднало същества. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че злото е неизползувано добро. Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи времето за жътва „края на света" той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна, и тогава това, което сега е зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие.
към текста >>
Целият настоящ живот
на
човека
, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината
на
неговата звезда.
Пазете силата на духа си! Пазете светлината на ума си! И пазете добротата на сърцето си! Всички добри хора имат „звезди". И това не е само поетична фигура, а една реалност.
Целият настоящ живот
на
човека
, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината
на
неговата звезда.
Тази звезда е съкровището на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина.
към текста >>
Човек от
човека
се различава по степента
на
своята светлина.
Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически, тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова, никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствието на светлината.
Човек от
човека
се различава по степента
на
своята светлина.
За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. В тази непрекъсната, безгранична светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината, която излъчва едно разумно същество, колкото тя е по-мека и по-нежна; колкото по-мощно осветлява и осмисля живота на толкова по-висока интелигентност тя е носител.
към текста >>
За характера
на
човека
, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството
на
светлината, която той възприема и проявява.
Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически, тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова, никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствието на светлината. Човек от човека се различава по степента на своята светлина.
За характера
на
човека
, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството
на
светлината, която той възприема и проявява.
В тази непрекъсната, безгранична светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината, която излъчва едно разумно същество, колкото тя е по-мека и по-нежна; колкото по-мощно осветлява и осмисля живота на толкова по-висока интелигентност тя е носител. Светлината на слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.
към текста >>
И когато тези две космични течения се срещнат у
човека
, тогава се зараждат великите способности и добродетели
на
човешката душа.
На този космичен ритъм почиват двата велики процеса в живата природа инволюцията, т.е. движението от центъра към периферията; и еволюцията, или движението на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировия живот. Щом сте дошли на земята, трябва точно да спазвате реда и порядъка в природата. Има две велики течения едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката, и другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото от клетката към великото, безграничното.
И когато тези две космични течения се срещнат у
човека
, тогава се зараждат великите способности и добродетели
на
човешката душа.
Живата природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага. И когато един ден ушите на хората се отворят, те ще чуват навред по света великата музика на природата. Има една особена музика в природата, защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи.
към текста >>
Страданията идват като последствие от нежеланието
на
човека
да търси истината.
Следователно, откажете ли се от малкото страдание, голямото страдание непременно ще дойде. Приемете малкото страдание като привилегия, която ще ви избави от голямото страдание. Вие искате да не страдате и пак да се ползувате от Божията любов. Това е невъзможно. Естественият път за осмисляне на живота е в търсенето на истината.
Страданията идват като последствие от нежеланието
на
човека
да търси истината.
Човек, който може да издържа страданията, има по-силна воля от този, който може да издържа радостта. Чрез страданията се проверява доколко нервната система е добре организирана. Гениалният не се смущава от тях. Когато някой се ожесточава при страданията, това показва, че едвам сега той започва да се развива. Много наши страдания и опасения са безпредметни.
към текста >>
Страданията не са нищо друго освен стремеж
на
природата към събуждане съзнанието
на
човека
.
Светът няма да се оправи, докато не мине през огън. Огънят това са изпитанията и страданията, през които всички хора ще минат, за да се пречистят. Без страданията човек остава суров материал, глина. Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта, страданието когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме, кога го изпълняваме, и кога не.
Страданията не са нищо друго освен стремеж
на
природата към събуждане съзнанието
на
човека
.
Страданието е признак, че самосъзнанието се развива. А освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. Природата определя величието на хората според страданията, които те носят. Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта.
към текста >>
Ще дойде време, когато духът ще създаде безсмъртно тяло
на
човека
.
Знанието създава мъдрост. Мъдростта довежда до истината. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение.
Ще дойде време, когато духът ще създаде безсмъртно тяло
на
човека
.
В този смисъл, задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно. Всичко, което разбирате, е ваше, а това, което не разбирате, не е ваше. В разбирането седи различието между вашите и чуждите работи. В света има неща, от които човек трябва да се пази. Това са крайностите, които съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят.
към текста >>
В този смисъл, задачата
на
човека
е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно.
Мъдростта довежда до истината. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Ще дойде време, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека.
В този смисъл, задачата
на
човека
е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно.
Всичко, което разбирате, е ваше, а това, което не разбирате, не е ваше. В разбирането седи различието между вашите и чуждите работи. В света има неща, от които човек трябва да се пази. Това са крайностите, които съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят. Стремете се към голямото, но прилагайте малкото.
към текста >>
Трябва да знаете, че няма сила в света, която може да отклони
човека
от пътя, който Бог му е определил.
Това са крайностите, които съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят. Стремете се към голямото, но прилагайте малкото. Има такъв закон: нещата трябва да се проверят, за да се вярва напълно в тях. Вие мислите, че благото, което приемате, някой може да го вземе. Това е невъзможно.
Трябва да знаете, че няма сила в света, която може да отклони
човека
от пътя, който Бог му е определил.
Когато някой прави зло, има една разумна сила в света, която го превръща в добро. Тя превръща всичкото зло в добро. Това, което обичате, ще ви го дадат. И това, което не обичате, и него ще ви го дадат. На земята това, което не обичате, най-напред ще ви дадат, а това, което обичате най-после.
към текста >>
Ако разумната природа не пази
човека
, той би се излагал всеки ден
на
хиляди опасности.
Вярата е връзката, по която протичат божествените сили в нашите души. Вярата подразбира още съкращение на процесите. Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата като божествен принцип. Много е трудно да се постигне това висше състояние, когато човек има такава абсолютна вяра, че винаги да запазва вътрешно спокойствие. Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм.
Ако разумната природа не пази
човека
, той би се излагал всеки ден
на
хиляди опасности.
Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез когото душата се съобщава с божествения свят. Знанието е проява, качество на съзнанието.
към текста >>
Съзнанието представлява вътрешния организъм
на
човека
, чрез когото душата се съобщава с божествения свят.
Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на косъм. Ако разумната природа не пази човека, той би се излагал всеки ден на хиляди опасности. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, трябва да разбере двата основни процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбере ли тези два процеса, тези два закона, той ще бъде изправен винаги пред големи противоречия.
Съзнанието представлява вътрешния организъм
на
човека
, чрез когото душата се съобщава с божествения свят.
Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, чието съзнание е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на разумната природа и може да получи нещо реално от тях, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в себе си...
към текста >>
Бог се изявява във форма
на
някакъв скрит вътрешен идеал; вътрешна светлина в
човека
.
Любовта носи свещения огън, в който е скрит животът. Възвишените души ще дойдат да дадат пример. Светът се нуждае от образци. Всеки учител носи свещен огън от невидимия свят. Какъвто е огънят му, по това се различава от другите.
Бог се изявява във форма
на
някакъв скрит вътрешен идеал; вътрешна светлина в
човека
.
Чрез тази светлина човек познава що е добро и що е зло. Четири неща има, които човек трябва постоянно да държи в ума си: Бог създаде земята, за да бъдат хората добри. Бог създаде водата, за да бъдат хората чисти. Бог създаде въздуха, за да мислят хората правилно.
към текста >>
Не махайте преждевременно преградата между животното и
човека
.
Щом е Божествено, то е право учение. Божествената школа не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите жизнени закони на битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Едно се иска от ученика да възприеме великата истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага. Това подразбира „готова душа". Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности.
Не махайте преждевременно преградата между животното и
човека
.
Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място. Не разтуряйте старото преждевременно. Ученикът трябва да използува настоящия живот заради далечните цели на бъдещия. Щом сте родени на земята, всички условия са създадени за вас. Едно съзнание бди над вас.
към текста >>
От невидимия свят ще дойдат готови работници за
преустройството
на
света и вие ще бъдете техни помощници.
Членовете й ще бъдат преход между ангели и човеци. В шестата раса всички ще са ясновидци. Тя е расата на любовта, която ще въдвори Царството Божие на земята. Сега се строи континент във Великия океан. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, за което ви говоря.
От невидимия свят ще дойдат готови работници за
преустройството
на
света и вие ще бъдете техни помощници.
Именно за това време се подготвяте. Тази сегашна цивилизация, която почти завършва, е започнала от Египет, преминала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка, а сега минава отново в Русия. В тази вълна, която иде в света и движи човечеството, сте определени да вземете съзнателно участие. Трябва да знаете, че в пряк и в преносен смисъл, и в идеен смисъл, тия са думите, които Господ ми казва. Дошъл съм на земята да услужа на ангелските йерархии и на вас.
към текста >>
Когато духът присъствува в ума
на
човека
, той се чувствува другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум.
Човечеството е майка, която ще роди едно ново съзнание. Толкова хиляди години духът учи хората и те още не са се научили. Научили са нещо, но има още много да учат. Човешкият ум не е още организиран. Не, че умът сам по себе си не е съвършен, но органът, мозъкът, който възприема образите, не е съвършен.
Когато духът присъствува в ума
на
човека
, той се чувствува другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум.
Умът на тоя човек работи, той се чувствува като с криле. Когато духът започне да работи в сърцето на човека, той се чувствува мощен, готов всичко да направи, една приятна топлина излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля, човек е готов и най-мъчните работи да направи с радост. Търпението е един от великите стълбове, на които се крепи правата мисъл.
към текста >>
Когато духът започне да работи в сърцето
на
човека
, той се чувствува мощен, готов всичко да направи, една приятна топлина излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства.
Научили са нещо, но има още много да учат. Човешкият ум не е още организиран. Не, че умът сам по себе си не е съвършен, но органът, мозъкът, който възприема образите, не е съвършен. Когато духът присъствува в ума на човека, той се чувствува другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на тоя човек работи, той се чувствува като с криле.
Когато духът започне да работи в сърцето
на
човека
, той се чувствува мощен, готов всичко да направи, една приятна топлина излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства.
За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля, човек е готов и най-мъчните работи да направи с радост. Търпението е един от великите стълбове, на които се крепи правата мисъл. Душата носи живота. Да можем да възприемем трептенията на по-висшите светове Божествените трептения това е целта на развитието на главния мозък.
към текста >>
Невидимият свят ще разкрие отвътре истината
на
човека
.
Учителят е среда между Бога и ученика. А ученикът е среда между Учителя и народа. Кой е учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят.
Невидимият свят ще разкрие отвътре истината
на
човека
.
Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации. Това може да стане чрез хармонизиране в мисли, чувства и постъпки у всички добри хора на земята, чието съзнание е будно. Имайте здрава мисъл. Имайте чистота в мисли, думи и действия. Да няма никакъв фалш.
към текста >>
21.
Трета част
А как можем да познаем
човека
?
Под думата "свобода" разбираме вътрешния смисъл на нещата и техните отношения отношенията на мислите, желанията и волевите подбуди, които се проявяват в света. Където има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия завет се казва: "Където е Духът Господен, там е свободата." А на друго място, че "Син Божи ще ви освободи". Синът и Духът са едно и също нещо. Синът е проявление на Бащата, а Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на Слънцето по нея го познаваме.
А как можем да познаем
човека
?
По светлината на неговите мисли, желания и действия. У религиозните хора съществува една опасност да станат два пъти по-лоши от светските хора. Затова понякога не се радвам, че хората са религиозни. Под думата "религиозен" разбирам човек, вързан за нещо, както са вързани с въже кравата, конят и другите животни. Например, като се каже за някой, че е свързан с къщата, значи е религиозен.
към текста >>
Музика, която да създава благородни пориви и да принася полза, а не онази, която оставя у
човека
само едни гъделичкания, без никакво извисяване...
Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат... И срещнете ли някой, не му казвайте, че го обичате, не му говорете за любовта си, защото тя изчезва. Тогава всъщност вие не го обичате. Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите. Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, няма да е сладка проповедта ми и няма да звучи като музика.
Музика, която да създава благородни пориви и да принася полза, а не онази, която оставя у
човека
само едни гъделичкания, без никакво извисяване...
Когато говорим добро за другите хора, печелим, а когато говорим лошо за тях, те печелят. Такъв е законът. Ако съзнателно го правите, за да печелят те, ще се радвам за това ваше самоотричане, но тогава пък не се оплаквайте... "Но и всичките косми на главата ви са изброени.
към текста >>
Каквото е красотата за
човека
, такава е Истината по отношение
на
Божествения свят.
Тя винаги съществува, каквато си е, в този свят, който е създаден много разумно. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта винаги има стремеж към Истината. Красотата е също неин израз.
Каквото е красотата за
човека
, такава е Истината по отношение
на
Божествения свят.
Тя е едното лице на този свят, който е свят на хармония и на красота. И когато кажете: "Защо сме нещастни? ", Истината ви отговаря: "Защото сте невежи, защото престъпвате закона"... Истината е наука, от която трябва да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не приведе ума и сърцето си в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само по този начин ще може да се съедини с Божествения свят.
към текста >>
Но страданията са необходими за еволюцията
на
човека
.
Само по този начин ще може да се съедини с Божествения свят. Мнозина питат: "Не може ли без страдания? " Може. "И без мъки и изтезания? " Може, разбира се!
Но страданията са необходими за еволюцията
на
човека
.
Човек иска да изучи света, затова задължително страда. А Земята е място на страданията... "Марта се мълвеше за многото слугуваме; и застана, та рече: Господи, не грешиш че сестра ми ме остави сама да слугувам?
към текста >>
Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме
на
Бога, тогава ще научим и другия принцип да подчиняваме всички нисши елементи да подчиним нисшия принцип у
човека
.
Обаче в дървото и в клончетата му прониква един живот. Така трябва да бъде и единството в ума ви. И когато дойде Учителят, Духът, ще чуете дълбоко в себе си неговия глас, гласът на нежността и на любовта... А висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас.
Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме
на
Бога, тогава ще научим и другия принцип да подчиняваме всички нисши елементи да подчиним нисшия принцип у
човека
.
И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи който се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар. И всеки от вас, който иска да бъде господар, първо трябва да се научи да бъде слуга слуга на Бога. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага духът ви ще започне да се движи правилно около своя център и вие ще намерите смисъла на живота.
към текста >>
Обаче ако се прекарат през
човека
10 000-30 000 волта електричество, всички болести ще изчезнат, лицето му ще стане свежо и той напълно ще се подмлади.
Той наистина разрушава, но същевременно и изгражда. Огънят, който е слязъл отгоре, от Слънцето, е изградил Земята, сътворил е вашите тела, вложил е мисли и желания у вас. Без огън всичко се вледенява. Значи думата "растеж" подразбира и огън. Огънят, който разрушава, е грубият огън.
Обаче ако се прекарат през
човека
10 000-30 000 волта електричество, всички болести ще изчезнат, лицето му ще стане свежо и той напълно ще се подмлади.
Според съвременните понятия за логика при такъв огън човек би трябвало да изгори. Страстите например са огън, който разрушава човека. Те разрушават едновременно тялото и душата. Но Божественият огън, като мине, ще ви пречисти и обнови... Когато се оглеждате в огледалото, вие виждате своето отражение.
към текста >>
Страстите например са огън, който разрушава
човека
.
Без огън всичко се вледенява. Значи думата "растеж" подразбира и огън. Огънят, който разрушава, е грубият огън. Обаче ако се прекарат през човека 10 000-30 000 волта електричество, всички болести ще изчезнат, лицето му ще стане свежо и той напълно ще се подмлади. Според съвременните понятия за логика при такъв огън човек би трябвало да изгори.
Страстите например са огън, който разрушава
човека
.
Те разрушават едновременно тялото и душата. Но Божественият огън, като мине, ще ви пречисти и обнови... Когато се оглеждате в огледалото, вие виждате своето отражение. Ако някой ви запита по какви закони става то, лесно ще отговорите има отражение. Но аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение?
към текста >>
Когато свърши този процес, идва духовното цъфтене и узряване у
човека
.
Благодарение на Него могат да стават милиони промени в нас. Това е велик Божествен закон... Любовта се проявява само когато растенията цъфтят. Така е и при хората. Когато има цъфтене на физическото поле, има узряване и физическа любов.
Когато свърши този процес, идва духовното цъфтене и узряване у
човека
.
Той трябва да цъфне най-малко седем пъти, т.е. да завърже едновременно седем плода в седем свята, а това цъфтене става последователно. И така, когато у вас цъфтенето на физическото поле изгуби смисъл, вие ще трябва да го пренесете в горните светове. Умирането не е нищо друго освен отиване в по-висок свят. Когато нямате условия за растене, вие умирате, а когато имате условия, вие се раждате...
към текста >>
Бог вече е започнал
преустройството
на
света.
Спорът се явява само когато ние се намесим, а иначе между тях съществува равновесие. Щом се намесим, има борба... Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете." Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина да дадат място на един плод, който ще "завърже" ново същество. И вие също сте дошли тук на Земята, за да дадете живот на друг.
Бог вече е започнал
преустройството
на
света.
В тази епоха на израстване ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън. И в този Божествен огън по-твърдите вещества ще се стопят, материята ще стане по-фина и Господ ще образува от нея свят с друг порядък. Онези, които не са завършили своето развитие, Той ще изпрати на друго място. Гибел на света няма, а ще има само лишаване от длъжност, от работа, която не искаме да вършим Вие знаете, че в училище, в определен клас могат да те задържат само 2-3 години, докато преминеш. Същото се отнася и за самия живот.
към текста >>
22.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Без духа плътта е най-жалката останка от
човека
; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина
на
човека
.
Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява на духа.
Без духа плътта е най-жалката останка от
човека
; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина
на
човека
.
Без него човек е жив умрял. Духът - това е любимецът на човешката душа. Те не могат един без друг. А плодовете на Духа са: Любов, радост, мир в Божествения свят; търпение, благост, милосърдие в ангелския, в духовния свят; вяра, кротост и въздържание във физическия свят. Следователно учениците на физическото поле, като първа стъпка в духовната йерархия, трябва да се отличават с вяра, кротост и въздържание.
към текста >>
Спасението
на
човека
е в силата
на
неговия дух; иначетой представя жалка останка, носена от бурите
на
живота из широките степи, в непознати
на
него пустини.
Сега, когато търсим методи за работа и желаем да продължим Неговото дело, Той казва: „Следвайте пътя, който ви посочих." Нека всеки носи в душата си образа на нашия обичен Учител, да черпи сила и пример в своя път. Нека всеки, по вдъхновение, свърши работата, за която Бог го е призовал и както Духът го научи, така да работи. Ние живеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи.
Спасението
на
човека
е в силата
на
неговия дух; иначетой представя жалка останка, носена от бурите
на
живота из широките степи, в непознати
на
него пустини.
Силните, пробудените души са авангардът - те знаят, че след тях идат велики архитекти от Невидимия свят, които ще построят новото. Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата.
към текста >>
Да се съобразим с модерното
градоустройство
.
Предвиждаме, като културна връзка между София и провинцията, при настъпване нормални времена и условия, да си послужим с братския хор и оркестър. Поне един път в годината братският хор, подсилен със солисти, певци и цигулари, да прави обиколка по градовете, дето има братски кръжоци и да дава публични концерти за популяризиране Братската музика между народа. Тази сериозна работа за подготовка на хора Братският съвет е възложил на опитния диригент брат Симеонов, като вярваме, че със съдействието на всички ни, а най-много със старанието на хористите, ще имаме добър успех. Като казваме, че трябва да бъдем образец, специално за Изгрева, напомняме, че той трябва да бъде израз на красота и хармония пред цяла България, както и пред външния свят. Да излезем вече от бараките, разхвърлени тук и там.
Да се съобразим с модерното
градоустройство
.
Заедно с новия план на София да се изработи такъв и за Изгрева, за който план имаме идея от Учителя. Така щото, в близкото бъдеще, като идвате тук, да видите на изток, още при входа от шосето, разположени стопанските заведения на Братството: кооперация, складове, фурна, баня и пр. След това центърът - с братския салон, трапезарията, музея, библиотеката, а на запад - научните институти: игрището за паневритмия, университет, обсерватория и пр. Всред всички братски имоти да личи като бисер парка на Учителя. От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева.
към текста >>
Всяка една култура се определя от отношенията
на
човека
към вечните Божествени принципи - Любовта, Мъдростта и Истината.
Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в околията. Поздрав на всички братя и сестри. Изгрев - София 12 март 1947 г. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ текстът за изтегляне на pdf ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Днес човечеството изживява една голяма духовна и материална криза. Тази криза засяга не само външния, но и вътрешния живот, не само личния, но и обществения, народния и международния живот.
Всяка една култура се определя от отношенията
на
човека
към вечните Божествени принципи - Любовта, Мъдростта и Истината.
Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една вътрешна пустота. Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си. Животът му започва да се движи в един затворен кръг. Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение. От Великия, Вечния Източник на живота идва един нов Божествен потик, една нова вълна.
към текста >>
Тя подема
човека
на
своите плещи и го издига в един по-висок, в един по-съвършен свят.
Когато човек загуби връзката си с тях, в него настава една вътрешна пустота. Животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпада в безпътица и почва постепенно да губи светлината, свободата и мира си. Животът му започва да се движи в един затворен кръг. Обаче Разумната Природа, която не търпи никакъв застой, има един начин да го извади от това статично положение. От Великия, Вечния Източник на живота идва един нов Божествен потик, една нова вълна.
Тя подема
човека
на
своите плещи и го издига в един по-висок, в един по-съвършен свят.
В този свят за него се разкриват нови, необятни възможности. Когато тази вълна почне да действува, под нейния напор втвърдените форми на стария живот почват да се разпадат, настават движения, борби, катаклизми във всички области на живота. Всички стари понятия, всички стари разбирания на хората, всички кумири, предразсъдъци и суеверия, които човек си е създал при своето отклонение от Божествения път, почват да се рушат. Кой предизвиква всичко това? - Новото, което иде.
към текста >>
Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка
на
човека
с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон
на
духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели.
Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава.
Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка
на
човека
с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон
на
духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели.
Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях. Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат човека, да го отклонят от неговия път, за да го оберат.
към текста >>
Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат
човека
, да го отклонят от неговия път, за да го оберат.
Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях.
Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат
човека
, да го отклонят от неговия път, за да го оберат.
Днес пред човека стои една важна, една съществена работа - да даде ход на силите на новото в себе си. Учителят казва: „През всеки едного от вас ще протекат известни сили на новата култура, необходими за нея." Всеки човек днес се ползува от това велико благословение, което новият живот носи, но и една голяма отговорност има той, ако му противодействува. Ученикът не се смущава от противоречията, които изпъкват в неговия път. Когато се разрешават разумно и честно, те се превръщат в благословение. Учителят казва: „Когато Любовта царува, смут не става.
към текста >>
Днес пред
човека
стои една важна, една съществена работа - да даде ход
на
силите
на
новото в себе си.
Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях. Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат човека, да го отклонят от неговия път, за да го оберат.
Днес пред
човека
стои една важна, една съществена работа - да даде ход
на
силите
на
новото в себе си.
Учителят казва: „През всеки едного от вас ще протекат известни сили на новата култура, необходими за нея." Всеки човек днес се ползува от това велико благословение, което новият живот носи, но и една голяма отговорност има той, ако му противодействува. Ученикът не се смущава от противоречията, които изпъкват в неговия път. Когато се разрешават разумно и честно, те се превръщат в благословение. Учителят казва: „Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
към текста >>
Докато смъртта върви след
човека
, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите
на
мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие.
Христос е категоричен. Той казва: „Всяка власт отгоре е дадена." От разумността на управлението зависи нейното дългоденствие. След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота. Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът.
Докато смъртта върви след
човека
, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите
на
мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие.
Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса.
към текста >>
Но изправени пред грозния образ
на
смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността
на
вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко
на
земята е преходно и участта
на
човека
зависи от неговата разумност и далновидност.
Той казва: „Всяка власт отгоре е дадена." От разумността на управлението зависи нейното дългоденствие. След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота. Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие.
Но изправени пред грозния образ
на
смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността
на
вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко
на
земята е преходно и участта
на
човека
зависи от неговата разумност и далновидност.
Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура.
към текста >>
Целта
на
човека
е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство.
След всяко престъпление иде възмездието; и след всяка благородна постъпка иде възрастването на всичко смислено в живота. Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност.
Целта
на
човека
е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство.
Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън.
към текста >>
В живота
на
човека
се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината.
Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник.
В живота
на
човека
се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината.
Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите.
към текста >>
Там, дето работи виделината, ще видите проявата
на
топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло
на
човека
от шестата - светяща раса.
Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните Цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината.
Там, дето работи виделината, ще видите проявата
на
топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло
на
човека
от шестата - светяща раса.
Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство.
към текста >>
За
човека
на
шестата раса животът
на
земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, а той стои по-високо от този миг.
Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство.
За
човека
на
шестата раса животът
на
земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, а той стои по-високо от този миг.
Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле. Той знае, че същината не е във формата, която носи, а в съдържанието й. Той, със своя живот, дава пример във всяка благородна проява: на физическото поле със своя труд; в чувственото поле с чистотата на сърцето и в умственото поле с широката светла мисъл. Учителят казва: Учете, придобивайте знания, вниквайте в смисъла и съдържанието на всичко, което срещате в живота.
към текста >>
Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно
човека
.
Поздрав на всички братя и сестри. 27. VIII. 1949 г. Изгрев—София. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ. Като чествуваме днес паметта на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света.
Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно
човека
.
В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види до къде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, което му се е преподавало в миналото, и къде се спъва сега в своя път. Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил, и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи — статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник.
към текста >>
Когато една истина
на
Божественото знание влезе в
човека
, тя оживява в него и той живее в нея.
В нея участвува целият разумен свят, всички Напреднали Същества. Като учи и работи, ученикът се свързва с тях, свързва се с Бога. Тази връзка е жива. Знанието расте заедно с ученика. В това се изявява великото единство на живота.
Когато една истина
на
Божественото знание влезе в
човека
, тя оживява в него и той живее в нея.
Някои идеи се посаждат за по-малък период от време; те принасят плод скоро. Други, обаче, принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях. Тъй те се реализират на земята. Днес в живота прониква нова светлина.
към текста >>
Тя определя новото отношение
на
човека
към Великото Разумно Начало — към Бога, отношение
на
син към Баща.
Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях. Тъй те се реализират на земята. Днес в живота прониква нова светлина. Тя носи новото знание. Тя разкрива непознати досега области на живота.
Тя определя новото отношение
на
човека
към Великото Разумно Начало — към Бога, отношение
на
син към Баща.
Тази светлина Учителят нарича разумната Любов. Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън. Учителят казва: „Ние проповядваме едно учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно като в един организъм.“ Досега в пътя на борбата човек е бил враждебен на останалия живот, на цялата природа, която той иска да подчини. Сега, в пътя на Любовта, човек ще се възвърне отново в живота на Цялото — ще заеме своето място в Божествения организъм. „Новото учение е Христовото учение, което трябва да се приложи поне в малки размери, поне в отношенията между бащи и майки, между слуги и господари, между всички хора на земята: „Всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на базата на Любовта, т. е.
към текста >>
НАГОРЕ