Търсене в текстове за 'Устояване'

Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”.

Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: “понеже не си устоял на първата си любов.” Преводът на този стих не е точен. Любовта не може да се дели на първа и втора. Една е любовта и то неизменна. Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”. Значи, стихът казва: понеже не си разбрал любовта. В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: любовта никога не отпада. Това е верното положение. Божията любов никога не отпада. Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта.
към текста >>

Всичко това е едно несъмнено богатство у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му.

Всичко това е едно несъмнено богатство у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му.
Той е показал неведнъж, че не се задоволява само с ритуала и навиците на религиозния култ, а търси скритата правда в него. Тази е причината, че сред всички народи на Балканския полуостров, единствен българският народ е богат с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения. И друго нещо има, което утвърждава не толкова материалистическото, колкото духовното му начало. Това, че и в миналото този народ единствен разтвори най-радушно обятията си за славянските просветители - солунските братя, даде им най-високата почит и оценка и ги направи свои народни отци. Като следовник на светлината, която те донесоха, като забележителен учител на българския народ е и Климент Охридски, тачен от българския народ като пръв негов учител в южните краища на българската родина. Всичко това е едно несъмнено богатство у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му. След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г. - началото на столетието - Учителят започна да говори на народа и създаде забележителните свои беседи, в които отначало съвсем внимателно и методично започна да разкрива истината за живота и да подготвя слушателите си за по-дълбокото разбиране на окултната наука и главно на езотерическото християнство. Преди това, още в 1895 г. той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл на свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание. Преди спомената 1900 г., която бележи заедно с началото на века и началото на неговата по-задълбочена и забележителна дейност, могат да се кажат някои важни моменти за живота му.
към текста >>

Под самоопределение се разбира не само устояване на идеите за пет, десет или петнадесет години, след което да започне някакво разкапване, но самоопределение неизменно и вечно.

Неведнъж Учителят бе казвал, че нито строгото отричане, нито големите похвали ползуват човека, когато трябва да се оцени известно творчество. След няколко минути Учителят наруши мълчанието. Учителят: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Щом то е вече извършено в съзнанието му, той не трябва само да показва убежденията си, а да остане твърд като диамант на своето становище. Щом тръгналият по свещения път е прав, всички външни условия ще се смекчат и пътят му ще бъде открит. Под самоопределение се разбира не само устояване на идеите за пет, десет или петнадесет години, след което да започне някакво разкапване, но самоопределение неизменно и вечно. В убеждението на ученика трябва да се съдържат стремежите от изминатия път във вековете, който път да е едно и също с пътя, по който сега върви той. Трябва да се знае, че при сегашния развой на човечеството за всеки от учениците ще се яви поне една мъчнотия, тя е кармическа и всеки ученик трябва да има морален гръбнак, за да не се върне назад. Ще знаете и това, че най-често мъчнотията идва като резултат на непослушание. Затова никога не се отделяйте от основното и ръководно начало в живота си. Работете върху добродетелите.
към текста >>

Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота.

Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя." Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева". Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота. Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят. Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата. Мисълта му ще се освободи, той ще добие ново съзнание с по-големи творчески възможности. Вено притежаваше в голяма степен тези паранормални качества. Поведението му изненадваше и дори шокираше със спонтанната импулсивност и бързите, често изненадващи и абсурдни реакции.
към текста >>

Учителят казва: „Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго освен празнини.

да засеем нивата, и да оставим останалото в ръцете на Бога. Крум ни учеше, че раздвояването е опасно и когато се появи, трябва много да се молим за единство на съзнанието и действията. Крум разказваше, че когато Учителят е говорел, е влагал точен и еднозначен смисъл във всяка дума: „Дойдете ли в школата, не позволявайте на ума си никакви двузначещи думи.“[117] Трябва да бъдем много внимателни да не се отклоняваме от основните принципи на учението. Защото тези, които се отклоняват, се отцепват от тези, които устояват, и това води до разединение. Учителят казва: „Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго освен празнини. Първото впечатление от празнините е неловкостта. Ако настъпим в някоя мочурлива почва, където няма основа, потъваме. И тъй, разделението причинява празнини в живота, а те са място на злото.“[118] [116] Учителят. Ето човекът; Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914.
към текста >>