Търсене в текстове за 'УЧИТЕЛЯТ'

38. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Най-напред при заниманието на децата с математика не ги занимавайте с отвлечените принципи, а си служете с живите форми.
Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14-та година. Професор Петерсен казва: „Работата с предметите трябва да бъде основата на обучението по смятане. Защото нагледността е необходимост за децата като изходна точка за броене и смятане. Смятането у децата не е чисто мисловен процес, както това твърдят Хегелиянците. То е свързано с осезаемата действителност и вътрешно съединено с движенията и пространството.”[1] Учителят казва: „Най-напред при заниманието на децата с математика не ги занимавайте с отвлечените принципи, а си служете с живите форми. Например, детето има работа с дини, круши и ябълки. У него да се яви подтик да преброи, колко семена има в тях, какви са семките и пр. Да се яви у него интерес да види, колко семена има във всеки плод, да изучи тяхната форма, цвят и пр. Това има значение. Така ще научат децата известни закони.” „Паралелно с природознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но във връзка с живата природа.
към текста >>

Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства.
Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почва от елементите и се идва до цялото. Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата. Запознаването с тия символи на геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение. Всяка права линия упражнява психично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия.
към текста >>

Учителят казва: „Децата най-първо ще бъдат подбудени да наблюдават цветята, венечните листа, тичинките; ще видят, как са поставени в цвета и пр.
Рисуването много естествено може да се свърже с детския труд сред природата. Детето ще приготви скици на лехите, план на цялата градина. Ето добър случай за запознаване с чертане. После ще рисува цветя, дървета, изворите, които наблюдава. Разбира се, рисуването отначало ще бъде илюстративно - в първите две отделения, в третото - паметно, а от четвъртото може да се почне с натурното рисуване. Учителят казва: „Децата най-първо ще бъдат подбудени да наблюдават цветята, венечните листа, тичинките; ще видят, как са поставени в цвета и пр. След това нека детето да се заинтересува да нарисува формата на цвета в най-прост вид.” Рисуването на природни обекти - цветя, плодове, дървета - има също психично въздействие върху детето. Така то ще се свърже със силите, които работят в тях. Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша. После нарисувайте и самото дърво и ще забележите, каква промяна ще стане с вас. Нарисувайте ябълка, цветя.
към текста >>

Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша.
После ще рисува цветя, дървета, изворите, които наблюдава. Разбира се, рисуването отначало ще бъде илюстративно - в първите две отделения, в третото - паметно, а от четвъртото може да се почне с натурното рисуване. Учителят казва: „Децата най-първо ще бъдат подбудени да наблюдават цветята, венечните листа, тичинките; ще видят, как са поставени в цвета и пр. След това нека детето да се заинтересува да нарисува формата на цвета в най-прост вид.” Рисуването на природни обекти - цветя, плодове, дървета - има също психично въздействие върху детето. Така то ще се свърже със силите, които работят в тях. Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша. После нарисувайте и самото дърво и ще забележите, каква промяна ще стане с вас. Нарисувайте ябълка, цветя. Като рисувате едно цвете, то трябва да изпъкне във вас като живо. В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр. сами или в кошнички с листа и клончета и пр.
към текста >>

Учителят казва: „За развитието на любов към родината и човечеството трябва да се изхожда от семейството.” На детето семейството е познато, позната е и любовта на членовете на едно семейство един към друг, познато е, каква е взаимопомощта в едно семейство.
Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2] При географията отначало ще се изхожда от родинознанието. Най-първо ще се учи околността, в която детето живее, ще се начертае карта на околностите и пр. Историята и родинознанието могат да се използват покрай другите средства за развитието на любов към родината. От кое трябва да се изхожда при събуждане на любов към родината и към цялото човечество? Учителят казва: „За развитието на любов към родината и човечеството трябва да се изхожда от семейството.” На детето семейството е познато, позната е и любовта на членовете на едно семейство един към друг, познато е, каква е взаимопомощта в едно семейство. Ще му се изтъкне, че народът е едно голямо семейство, и каквито са отношенията в семейството, такива трябва да бъдат отношенията между членовете на един народ. Детето това ще го разбере. После ще му се каже, че има едно още по-голямо семейство - цялото човечество. И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в живота на цялото човечество. Астрономия
към текста >>

Учителят казва: „Колко е хубаво човек вечер да излиза под открито небе, да накладе огън, да седне на земята и да наблюдава звездите на небето!
Чрез такива наблюдения децата ще установят, че движението на целия звезден свят е от изток към запад около полярната звезда. Децата ще проследят изгрева на звездите, движението им по небесния път и залеза им. Те ще видят при наблюдения през разни месеци и часове, че звездите подобно на слънцето изгряват и залязват. После ще наблюдават, че някои звезди местят своите положения спрямо другите звезди, и така ще дойдат до планетите. Могат да наблюдават фазите на луната; могат да се научат по нейната форма и положение да познават, в коя фаза се намира тя, ида определят по луната, в коя посока се намира слънцето. Учителят казва: „Колко е хубаво човек вечер да излиза под открито небе, да накладе огън, да седне на земята и да наблюдава звездите на небето! ” Изучаването на химия, физика и минералогия може да почне от III клас. Ръчен труд Той може да почне от II клас. Децата могат да се упражняват в кошничарство, плетачество, книговезство, дърводелство и пр.
към текста >>

Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят.
От друга страна тогава вниманието му ще се насочи и към такива явления и въпроси във връзка с труда, които не са привличали неговото внимание по-рано. Значи интересът му ще се разшири. * * * Някои учители, които са изучили педагогичните идеи на Учителя, са се опитали да приложат някои от тях в своите училища. Те са работили в светлината на неговите педагогически идеи. Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят. Тук ще приведем педагогичната опитност на някои учители, които са работили с учениците си в градината по указанията, по методите на Учителя и са имали красиви резултати. Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят. И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот. Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той:
към текста >>

Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят.
* * * Някои учители, които са изучили педагогичните идеи на Учителя, са се опитали да приложат някои от тях в своите училища. Те са работили в светлината на неговите педагогически идеи. Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят. Тук ще приведем педагогичната опитност на някои учители, които са работили с учениците си в градината по указанията, по методите на Учителя и са имали красиви резултати. Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят. И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот. Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той: „В с. Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл.
към текста >>

Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд.
Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл. учител на пълно развито основно народно училище. През 1927 - 1931 учебни години бях учител на 4 слети отделения в с. Оплетня, Врачанско. Какъв по-голям и жив комплекс за цялостно обучение и възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един училищен двор - игрище, градина, парк? Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд. Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие. Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство.
към текста >>

Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат.
По-пълна общност ние не можем да постигнем! Училище-живот! Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член на детското общество. Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява. Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището. Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища. Децата идвали ежедневно на училище. Пролет.
към текста >>

„За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те.
Сядали по отделения на своите дворни пейки. Разправяли си уроците, почвайки от най-силните по отделения ученици до най-последния. По четене, вероучение, естествознание, отечество и др. вземали и нови уроци, предавани от най-силните ученици и, когато им оставало време, по покана на най-влиятелните, оставяли книгите, донасяли домашни съдове и поливали наред цветята и посадените дръвчета, както сме правили и друг път. Три дни наред! „За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те. Така възпитава детския образователен труд - училището сред природата, живото училище или училището-живот. За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот. Това го имаше в нашето училище. И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба.
към текста >>

39. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва по това: „Ботаниката ще се изучава там на мястото - при цветята, при дърветата.
Трудът - изходна точка при обучението по природознание Обучението по природознание прекрасно може да се свърже с детския труд сред природата. Учителят казва по това: „Ботаниката ще се изучава там на мястото - при цветята, при дърветата. Детето, работейки в градината, на полето, в гората и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка. Ще записва времето на посаждането, поникването, цъфтежа, връзването и узряването на плодовете. Ще записва и всички атмосферни промени. То ще наблюдава промените на температурата през разните годишни времена, мястото на изгревната и залезната точки на слънцето в разните месеци на годината. Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр.
към текста >>

Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците:
до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда. Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа: а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда; б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота; в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им. Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците: Връзката между корените и листната корона Децата са на разходка в гората. Ще срещнат някое растение, чийто листа са наведени навън, и друго растение, с листа наведени навътре към центъра. От това можем да съдим и за техните корени. В първия случай корените са разпространени в един широк кръг, равен на диаметъра на листната корона, а във втория случай коренът е отвесна ос право надолу.
към текста >>

Учителят ще му насочи вниманието към обстоятелството, че кореновият връх, когато расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидни движения.
Например, свещицата. Систематични наблюдения над фасула и хмела Децата с учудване ще забележат, че стъблените им върхове правят спираловидни движения във въздуха, докато намерят подпора. И това не може да се обясни с външни влияния: светлината, топлината, влагата и пр., които нямат пръст в тези завивания. Детето ще се научи да гледа с благоговение на Великия живот в природата. Учителят ще му насочи вниманието към обстоятелството, че кореновият връх, когато расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидни движения. Ако върхът на корена се допре до препятствие, веднага се извива и расте в противна посока. Ако при самия корен почвата е суха, а настрана близо се намира влага, коренът няма да расте вече надолу, но ще се извие настрани към влагата, и там развива най-много коренови разклонения със смукателни власинки. Превръщане на светлината в топлина в студено място Когато децата се разхождат в гъста, сенчеста гора, могат да срещнат красивите пъстри листа на ботурчето /Cyclamen/, гълъбовото око /Anemone hepatica/, каменоломката /Saxifraga/и пр. Учениците ще обърнат внимание, че листата им са червено-морави по долната си повърхнина.
към текста >>

Когато учителят почне да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпват, и често както той, тъй и учениците, ще проявят творчество в своите наблюдения.
Като че ли са откъснати от целия свят! Като че ли са унесени при слушане приказка от 1001 нощ. Това е настроението, което трябва да се събуди у детето. То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си. Препоръчваме изучаването на „Ентомологически възпоминания” от Фабр. Когато учителят почне да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпват, и често както той, тъй и учениците, ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучават цял ден. Могат да проследят пътищата им, прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват. Могат да се правят опити с дъждовните червеи в градината след дъжд: макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват.
към текста >>

40. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят
Ново отношение към природата „Природата е основана на закони. В нея работят разумни сили. Тя е пълна с методи, със знания. Всеки човек трябва да ги изучава.” Учителят За да може да изпълни училището своята мисия, общението с природата не трябва да е механично. Трябва да се изхожда от едно ново, по-дълбоко разбиране на природата. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите жива природа това, което някои разбират. За мене тя е нещо велико не само по своето устройство, но и по онази интелигентност и разумност, които я проникват.” „Велико изкуство е създаването на тия дребни, нищожни форми, дето ние не виждаме никаква интелигентност. Обаче, във всяка форма, колкото и малка да е тя, има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество, само че не проявена по същия начин.
към текста >>

Учителят казва: „Аз не разбирам под думите жива природа това, което някои разбират.
Тя е пълна с методи, със знания. Всеки човек трябва да ги изучава.” Учителят За да може да изпълни училището своята мисия, общението с природата не трябва да е механично. Трябва да се изхожда от едно ново, по-дълбоко разбиране на природата. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите жива природа това, което някои разбират. За мене тя е нещо велико не само по своето устройство, но и по онази интелигентност и разумност, които я проникват.” „Велико изкуство е създаването на тия дребни, нищожни форми, дето ние не виждаме никаква интелигентност. Обаче, във всяка форма, колкото и малка да е тя, има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество, само че не проявена по същия начин. Нека съвременните хора, които отричат всяка интелигентност на малките същества, погледнат на тези малки мидички и видят, каква форма, какви дрехи имат те и колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа.
към текста >>

По този въпрос Учителят казва: „Мнозина нямат методи, как да изучават природата.
Чрез приложението на трудовия принцип в училището детето ще влезе в общение със силите на живата природа. По този начин ще стане една обмяна между тях. Тя ще внесе в детето нови сили, нов живот, разцъфтяване на всичките му сили и заложби. Общението на детето с природата, вливането на изобилния й живот в детския организъм и в детската душа ще направи детето жизнерадостно, жизнеспособно, работоспособно, със стремеж към възвишеното и красивото. Но за да стане това, нужно е ново отношение към природата. По този въпрос Учителят казва: „Мнозина нямат методи, как да изучават природата. Те я изучават много механически. Механичното изучаване на природата, без да разбира човек вътрешната, духовната й страна, го огрубява.” Защо детето огрубява, когато влиза в общение само с материалната страна на природата? Защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати. Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват. Със съвсем други, по-дълбоки и по-живи мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво или цвете, когато знае, че то е живо същество, което е отзивчиво на неговата любов.
към текста >>

Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност.
Само тогава е възможна истинска обмяна между него и природата. И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него. В нашите училища се прилага при обучение по природознание биологичният метод на Шмайл и други. Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата. Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа. Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него. Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.” Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата.
към текста >>

Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата.
Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него. Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.” Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата. Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия? Детето ще каже: Човек ги написа. Тогава ще го попитате: А кой постави на цветето тая форма? - Една разумна сила. Значи в цветето работи една разумност.
към текста >>

Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията!
Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва. И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.” По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко. Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание. Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически. Не, всичко в света е свързано.
към текста >>

Учителят казва: „Като видиш, че цветята цъфтят, че реките текат, че слънцето изгрява и пр., ще се подмладиш.
С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот. Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот. С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива! Тогава то ще чувства, че това е добро за растението, а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда. Когато детето сади или полива цветя или дръвчета, ще се научи да ги обича. Учителят казва: „Като видиш, че цветята цъфтят, че реките текат, че слънцето изгрява и пр., ще се подмладиш. Слънцето изгрява. Тебе не те интересува. Цветята цъфтят. Тебе не те интересува. Реката тече.
към текста >>

И си отминавам.” Учителят казва: „Когато минавате покрай едно цвете, ако можете да прочетете това, което е писала разумната природа в него, вие ще придобиете нещо и ще се зарадвате.
Аз като минавам покрай едно цвете, спирам се, разговарям се с него. Казвам му: Колко време си тук? Кои са братята и сестрите ти? Как е твоят господар! Полива ли те на време? И си отминавам.” Учителят казва: „Когато минавате покрай едно цвете, ако можете да прочетете това, което е писала разумната природа в него, вие ще придобиете нещо и ще се зарадвате. Цветето е книга, в която великата разумност, която работи в природата, е писала нещо. Отивате при една мушичка и пак правите същото.” Детето чрез влизане в интимно общение с природата при своя труд, ще се възпитава от нея. Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание. Тя го учи, и той се възпитава и развива. Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание.
към текста >>

Учителят казва: „В който дом има много цветя, там хората не се карат.” Всичко в природата има дълбок смисъл, разумно предназначение.
Отивате при една мушичка и пак правите същото.” Детето чрез влизане в интимно общение с природата при своя труд, ще се възпитава от нея. Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание. Тя го учи, и той се възпитава и развива. Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание. Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа. Учителят казва: „В който дом има много цветя, там хората не се карат.” Всичко в природата има дълбок смисъл, разумно предназначение. Нейните методи са ценни и имат голямо образователно значение за детето. Детският труд сред природата е едно хубаво условие, за да бъде възпитавано детето от една страна чрез труда и от друга страна от самата природа. Каква мъдрост виждаме разлята навсякъде в природата! Дъбът с хиляди коренчета, пуснати в земята, тегли сокове и хранителни материали, други материали черпи от въздуха и с помощта на слънчевата енергия и той гради клетка по клетка с векове своето стройно тяло. Какви химици са цветята!
към текста >>

Учителят казва: „Изучавайте природата.
”[2] Общението с природата дава вдъхновение. Най-малкото общение с нея освежава и насърчава. Чрез интимно общение с природата детето се учи да чувства великия живот, който минава през камъните, цветята, тревите, дърветата, животните, човека и звездите. Когато то почувства, че един и същ живот минава през всички, то ще се почувства сродно с тях. Учителят казва: „Изучавайте природата. Черпете сили от нея. Като наблюдаваме извора, сменяваме състоянието си. Когато сте недоволен, отегчен, застанете при един извор и го гледайте. Веднага едно светло състояние ще дойде във вас, ще почувствате прилив на сили, едно обнадеждване ще озари съзнанието ви. И в най-простите наглед работи в природата има скрита красота.
към текста >>

Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа.
„Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето. Това е път, който води към любовта! ” В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката. Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея.
към текста >>

41. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: "”Защото у растенията има по-голяма чистота, отколкото у животните.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, в гората, на полето и пр. Защо се почва предимно с растения, а не с животни? Учителят казва: "”Защото у растенията има по-голяма чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно. Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с работата си с растенията.” От начало детето ще се занимава с най-елементарни работи. Разбира се, няма да караме детето на тежка земеделска работа, която е за възрастните. Трудът в училището ще бъде в най-лека форма, съобразно възрастта.
към текста >>

Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден.
В най-ранна възраст даже ще бъде повече игра или преход между игра и труд. Това особено важи за труда в детската градина /в предучилищната възраст/ или в долните отделения. Трябва да се почне от играта и художествената дейност и постепенно да се върви към труда. Д-р Ефрем Белдядов казва: „Не трябва да преминаваме в много ранна възраст от играта към труда, защото тогава много скоро ще изчезне детството и ще дойде кристализацията.”[1] Ето защо играта трябва да продължава по-дълго време и след това да не се мине направо към труда, а към преходната форма игра-труд. Даже и по-нататък трудът пак трябва да има в себе си нещо от характера на играта. Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие. Някои деца са по-нежни, по-деликатни. На тях ще се даде по-малко физически труд. На малките деца трябва да се падне физически труд един час на ден, и то не наведнъж. Този час трябва да се разпредели на няколко части - с междини.”
към текста >>

Учителят казва: „1/3 от времето детето ще прекарва навън, а 2/3 - в училището, в класната стая.”
Този час трябва да се разпредели на няколко части - с междини.” А всичкото друго време ще се употреби за обработка на материала, на опитностите, добити от труда и от наблюденията сред природата. Детето чрез работа в градината, на полето, в гората и пр. ще събере достатъчно факти, впечатления, преживявания и пр. и после в класната стая ще ги обработва. Учителят казва: „1/3 от времето детето ще прекарва навън, а 2/3 - в училището, в класната стая.” Чистене пътища Учителят дава следните упътвания за този вид работа: „Когато децата минават по пътя, ще го очистят, ще оберат сухите листа и клечките. Това е възпитание. Така детето ще се учи на система, да отделя. Това е алхимически закон: ще разделя потребното от непотребното.
към текста >>

Учителят дава следните упътвания за този вид работа: „Когато децата минават по пътя, ще го очистят, ще оберат сухите листа и клечките.
Детето чрез работа в градината, на полето, в гората и пр. ще събере достатъчно факти, впечатления, преживявания и пр. и после в класната стая ще ги обработва. Учителят казва: „1/3 от времето детето ще прекарва навън, а 2/3 - в училището, в класната стая.” Чистене пътища Учителят дава следните упътвания за този вид работа: „Когато децата минават по пътя, ще го очистят, ще оберат сухите листа и клечките. Това е възпитание. Така детето ще се учи на система, да отделя. Това е алхимически закон: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дървета не могат да служат, когато са разхвърляни по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огъня.
към текста >>

Учителят ще мине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат трудността, която причиняват тези предмети, а освен това да видят, колко е грозен, непривлекателен пътят.
Това е алхимически закон: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дървета не могат да служат, когато са разхвърляни по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огъня. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамически материал.” Пътищата на нашите планини, на нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и сухи дървета. Учителят ще мине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат трудността, която причиняват тези предмети, а освен това да видят, колко е грозен, непривлекателен пътят. И после, когато учителят влезе в разговор с тях, у самите тях да се яви желание да го почистят. Децата се намират в правилна посока на развитие, ако подбудителните причини за очистването на пътя са любовта към красотата и към хората. Значи, за да има тая работа образователен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като отстранят всяко безредие и разхвърляност. Ще съберат на едно място листата и клечките, а камъчетата - на друго. Тая тяхна работа е от голямо образователно значение.
към текста >>

И после, когато учителят влезе в разговор с тях, у самите тях да се яви желание да го почистят.
Сухите дървета не могат да служат, когато са разхвърляни по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огъня. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамически материал.” Пътищата на нашите планини, на нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и сухи дървета. Учителят ще мине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат трудността, която причиняват тези предмети, а освен това да видят, колко е грозен, непривлекателен пътят. И после, когато учителят влезе в разговор с тях, у самите тях да се яви желание да го почистят. Децата се намират в правилна посока на развитие, ако подбудителните причини за очистването на пътя са любовта към красотата и към хората. Значи, за да има тая работа образователен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като отстранят всяко безредие и разхвърляност. Ще съберат на едно място листата и клечките, а камъчетата - на друго. Тая тяхна работа е от голямо образователно значение. Когато поколението, което е възпитано по този начин порасне, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, ще внесе култура и ред във всички области на живота.
към текста >>

Учителят дава следните изяснения по това: „При истинското възпитание детето ще чисти извори, ще сади и полива плодни дръвчета, и така у него ще се събудят висши подтици.”
Прокарване пътища При излети в гората или планината, когато се срещнат мочурливи или непристъпни места, могат да се прокарат пътища от децата. Път по мочурливите места може да се прокара чрез камъни и мостчета; по стръмни места могат да се направят стъпала, удобни за ходене. Това децата трябва да правят, вдъхновени от любов към хората, които ще минават по тия места. Чистене извори Учителят дава следните изяснения по това: „При истинското възпитание детето ще чисти извори, ще сади и полива плодни дръвчета, и така у него ще се събудят висши подтици.” „В най-ранната възраст децата трябва да се занимават с материални, обективни, видими работи: с извори, с дръвчета и пр. За децата всичко трябва да бъде в картини и образи, нагледно.” „Когато детето очисти извора, ще му кажете: „Това хубаво ли е? - Хубаво. - Така трябва да чистите и сърцето си. И вашето сърце трябва да е тъй чисто!
към текста >>

Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора.
- Така трябва да чистите и сърцето си. И вашето сърце трябва да е тъй чисто! И ще започнете да му разправяте, че в сърцето не трябва да има никакви камъчета, листа, клончета, които гният и пр. Също така, когато детето посади една семка, ще извадите една аналогия за неговия душевен живот. Това е един метод за възпитание.” Значи, работата с извора ще се превежда и ще се свързва с вътрешния живот. Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора. Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.” За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична: 1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено. 2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него.
към текста >>

Когато учителят прави разходки и излети с децата, трябва да има винаги за обект някаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата; разумността на тая работа да е ясна и за малките деца от само себе си.
От детето, което очисти един извор с такива подбуди, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сила. По този начин у детето ще се развие естетичен вкус, дух на активност и инициатива. Когато учителят прави разходки и излети с децата, трябва да има винаги за обект някаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата; разумността на тая работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Тая дейност трябва да произтича по естествен начин от условията на момента, от дадената обстановка, и хубаво е да се пристъпи към нея по почин, по вътрешна подбуда на самите деца. Мнозина практикуват излетите без работа в обективния свят. Това не действа образователно. Там, през където се минава, трябва да се направи нещо. В някои случаи могат да се направят и чешма.
към текста >>

Учителят дава следните упътвания за работата на детето в градината: „Най-първо детето трябва да започне с елементарни работи в живата природа.
Това не действа образователно. Там, през където се минава, трябва да се направи нещо. В някои случаи могат да се направят и чешма. Изобщо, трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността. Правене лехи Учителят дава следните упътвания за работата на детето в градината: „Най-първо детето трябва да започне с елементарни работи в живата природа. Физическият труд в бъдещото училище ще играе роля, обаче ще бъде без вериги, без товар, а ще бъде едно приятно занимание. Сега трудът е станал задължителен и се смята като бреме. Физическият труд трябва да почне по възможност от най-ранна възраст. Отначало той трябва да почне по този начин: детето ще движи една количка, за да я пълни с пясък и да я пренася на друго място за някаква нужда.” Детето с ръчни колца, с мотика и лопата ще работи в градината според силите си.
към текста >>

Учителят казва: „Малките деца ще посаждат семенцата на ябълката и на други плодни дървета, ще ги поливат и ще видят резултата.” „Ще дадете на детето една семка и ще го подбудите да я посее.
По този начин човек се свързва с икономиката на природата, допринася нещо за великото й домакинство. Човек й се отплаща за тази услуга, която тя му е направила, като му е предложила своите плодове. И тогава детето ще се свърже с нейните благодатни сили, и те ще го обновят, укрепят и ще разширят неговото съзнание. Когато детето посажда и отглежда цветя, плодни дръвчета и пр., то се повдига. Голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение. Учителят казва: „Малките деца ще посаждат семенцата на ябълката и на други плодни дървета, ще ги поливат и ще видят резултата.” „Ще дадете на детето една семка и ще го подбудите да я посее. То ще я посее и после ще полива поникналото растение. След това ще му дадете една ябълка и ще му кажете, как впоследствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходите често с детето да наглеждате, как расте и се развива дръвчето. И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската душа.” Посаждане овощни дървета край пътищата и по околните склонове.
към текста >>

Учителят трябва да използва всички случаи, в които децата могат да бъдат полезни на обществото чрез своята работа, но разбира се, винаги трябва да има предвид да се използва тази работа за общообразователни цели.
То ще ги посажда и от двете страни на пътищата. Посадените край обществените пътища плодни дръвчета ще се отглеждат и поливат от специални групи ученици, а в някои случаи могат да помагат и младежки кооперативни и читалищни групи. Учениците могат да помогнат и при засаждането на тъй наречените комплектни овощни градини из цялата околност на града и селото. Залесяване на околността Децата трябва да се учат да служат на другите. Учителят трябва да използва всички случаи, в които децата могат да бъдат полезни на обществото чрез своята работа, но разбира се, винаги трябва да има предвид да се използва тази работа за общообразователни цели. Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или селото има поройни места. Децата могат да помогнат за залесяване или затревяване /според нуждата/ на пороища с подходящи растения: акация, дъб, явор, ясен, бор, и пр. Поройни сипеи могат да се затревят със специални треви. Отглеждане на декоративни растения Декоративни растения, които могат да се посадят в училищната градина са: дивата американска лоза, хмел, хвойна, борчета, пирамидална топола, трепетлика.
към текста >>

Учителят
ще упражнят голямо образователно влияние върху детето. Във връзка с пчеларството ще научат, кои цветя и дървета са медоносни, и ще ги садят в градината. Отглеждане на пшеница „Хубаво е децата да засеят едно малко място и с пшеница! ” Учителят С подготвителен разговор децата да се научат, че трябва да сеят и жънат пшеницата с песни, без да кажат нито една лоша дума. Трябва да се избират по-добри сортове, с по-едри и повече зърна в клас. Консервиране зеленчуци и плодове На есен след брането на зеленчуците и плодовете, част от тях може да се консервира, за да се запази през зимата. Някои плодове се сушат, други се обвиват с хартия и слама, а трети се консервират в кутии.
към текста >>

Учителят казва: „Ако се внесе тази система на обучение и възпитание в България, то тя в десет години ще бъде покрита с плодни дървета, пътищата ще бъдат очистени, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин.
В класната стая се посажда в саксии или сандъчета разсад през март, и когато му дойде време, се разсажда. Когато училището е голямо, може да се приготви разсад и в парник. * * * Всички ученици в България, които са 1 200 000, за колко време могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета! В колко скоро време България може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система на обучение и възпитание в България, то тя в десет години ще бъде покрита с плодни дървета, пътищата ще бъдат очистени, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Това ще подобри и икономическото положение, понеже народа ще има храна изобилна, евтина, хигиенична, чиста и красива. [1] Сп. „Учител”, 1910 год., 7 кн.
към текста >>

42. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той се прилага до толкоз, доколкото учителят се стреми да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси.
Всеки човек - и възрастен, и млад - усеща досада, мъка, когато е пасивен. Като дадем възможност на детето да твори, тогава ще се развиват силите му; умът, чувствата и волята му ще се укрепят. Във всички области на училищната дейност можем да дадем възможност на детето да твори. Днес се стремят да приложат например при преподаването по природознание следните методи: еволюционен, биологичен, нагледност и активност. Но последният се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото учителят се стреми да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. По този начин на преподаване не се ангажира в дейност цялата детска природа с всички свои сили Това последното ще се постигне, като се въведе в училището трудовият принцип - творческият труд. Чрез приложение на трудовия принцип в училището всички детски органи, сили и способности ще бъдат дейни, активни. Знае се, че всеки орган или способност се развива чрез дейност. Целият човек тогава се привежда в активност: сетивата, вниманието, търпението и пр.
към текста >>

Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа.
Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговата природа. Тогава тя е свободен творчески акт, а всяка дейност, която не е подбудена от любовта, нейде от тия глъбини. Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост. Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден. Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва любовта. Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа. Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. А трябва да се издигнем от него към работата.” Детето трябва да се подготви за новите форми на дейност, за новото, което иде в човешката култура. Повечето постъпки на днешния човек не изхождат от висшето му духовно естество.
към текста >>

Учителят казва: „Трябва да се приспособим към децата, да почнем от това, към което те имат желание.
Ето някои от основанията за това: А/ При образователната дейност трябва да се изхожда от физичното. То е по-достъпно за детето. От физичното детето после може да се издигне до по-висши истини. Най-първо трябва да се упражнят сетивата чрез работа във физичния свят. Учителят казва: „Трябва да се приспособим към децата, да почнем от това, към което те имат желание. Трябва да почнем със сетивата, трябва да създадем работа на децата, например садене дръвчета, чистене на градината, правене вадички, чистене извори, правене пътеки, почистване двора, и чрез тая работа между другото ще се развият сетивата. Когато те са развити у децата, от това се ползва и умът.” Поставянето на детето в досег с живата природа е целесъобразно от много гледища. Преди всичко това е полезно поради обстоятелството, че така детето ще бъде поставено в допир с фактите, ще събере достатъчно фактичен материал, който после ще обработва и така ще развие ума, чувствата и волята. Винаги образователния процес трябва да изхожда от фактите, от изучаване на явленията, и по-нататъшният образователен процес ще представя обработка на този материал. Цв.
към текста >>

Естествения детски интерес към природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания:
Детето обича природата. При днешните образователни методи детето с часове стои в класната стая. Това е неестествено за него. Но оставете го свободно, и то веднага ще се намери в градината сред цветята и дърветата, в гората, при реката, на полето. Природата за децата е тяхната естествена, радостна, привлекателна и любима среда. Естествения детски интерес към природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания: а/ Например при една разходка в гората, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси. След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях. Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност. б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже: Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко?
към текста >>

б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже:
Природата за децата е тяхната естествена, радостна, привлекателна и любима среда. Естествения детски интерес към природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания: а/ Например при една разходка в гората, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси. След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях. Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност. б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже: Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко? След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки. У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това. Ето по такъв естествен, непринуден начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната, зеленчукова и плодна градини. в/ Ето друг начин: Учителят ще посети с децата някоя близка, добре уредена градина и ще ги разведе навсякъде.
към текста >>

в/ Ето друг начин: Учителят ще посети с децата някоя близка, добре уредена градина и ще ги разведе навсякъде.
б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже: Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко? След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки. У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това. Ето по такъв естествен, непринуден начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната, зеленчукова и плодна градини. в/ Ето друг начин: Учителят ще посети с децата някоя близка, добре уредена градина и ще ги разведе навсякъде. Децата ще останат доволни от видяното. Учителят ще им разкаже, как с труд и с търпение този човек е успял да създаде такъв красив райски кът. Ще им каже: - Какъв красив пример за подражание! Много дворове стоят пусти, незаградени, с купища тор и др.
към текста >>

Учителят ще им разкаже, как с труд и с търпение този човек е успял да създаде такъв красив райски кът.
След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки. У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това. Ето по такъв естествен, непринуден начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната, зеленчукова и плодна градини. в/ Ето друг начин: Учителят ще посети с децата някоя близка, добре уредена градина и ще ги разведе навсякъде. Децата ще останат доволни от видяното. Учителят ще им разкаже, как с труд и с търпение този човек е успял да създаде такъв красив райски кът. Ще им каже: - Какъв красив пример за подражание! Много дворове стоят пусти, незаградени, с купища тор и др. нечистотии, когато могат да бъдат превърнати в китни градина. Тогава у децата ще се яви естествен подтик да предприемат същото в тяхния училищен двор.
към текста >>

Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа.
Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество. Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот. Чрез детската работа сред природата, при такъв производителен труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее. Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество. Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии. Те искат децата им да бъдат безгрижни, но природата не търпи това.” Г/ Детският труд сред природата е целесъобразен от здравно гледище. Детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения. Туберкулозата, рахитът и много други болести се дължат на слабо излагане на слънце.
към текста >>

Учителят казва: „Когато се събуди умът, тогава ще работят с машини - като мине 14-та година.
Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип, например Кершенщайнер говори повече за занаятчийския или ръчен труд. Той за изходна точка взема ръчния труд в работилницата. А Дюи покрай ръчния труд дава голямо място и на индустриалния труд. Изобщо трудовият принцип: „обучение чрез дейност” е добър, но начинът на приложението му не е съгласен с детската природа. С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-та година. Учителят казва: „Когато се събуди умът, тогава ще работят с машини - като мине 14-та година. До 14-та година детето трябва да се занимава с растения, да употребява малки инструменти. Нека да е по-близо до природата. Центровете на мозъка са наредени спиралообразно. Като се работи по посочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото много мислене - това е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.”
към текста >>

Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр.
Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия. То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея. А по-рано то ги е отминавало. И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония? Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр. у детето ще се събудят висши подтици. Но тая работа не трябва да е механична. Ако е механична, тя не дава никакъв подтик. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася у него известни качества. Ако искате да събудите духовната си природа, трябва да се занимавате с отглеждането на цветя, зеленчуци и плодни дървета.”
към текста >>

Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр.
В училищната градина трябва да има хубави череши, ябълки, круши, сливи, зарзали и пр. И като общува детето с тях, ще получава нещо. Те действат върху него. Разумното, което е в дървото, се предава на детето и подтиква неговия ум, сърце и воля. Става една обмяна между дървото и детето. Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо. Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото. Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр.
към текста >>

Учителят казва по това: „Ще дадем мотички на гневливите, меланхоличните, на неразположените духом деца.
Децата много обръщат внимание на такова предметно учение. И тия плодове или цветя ще станат причина за разговор. Също като отиде детето при извора и види как бъбли, научава се, какво нещо е доброто и как се прави добро.” К/ Работата сред природата трансформира детската енергия, спомага за даване възходящо направление на известни отрицателни детски енергии. Тъй че работата сред природата по естествен начин ще трансформира отрицателните състояние на гневливите, меланхоличните, неразположените духом деца и пр. Учителят казва по това: „Ще дадем мотички на гневливите, меланхоличните, на неразположените духом деца. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други да сеят, трети да поливат и пр., но все физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При такива състояния трябва да се излезе на работа на чист въздух.” Когато човек копае, сади или полива в градината, то отрицателните енергии в човека се пласират в земята, човек се освобождава от тях и идва пак в едно разведрено душевно състояние. Л/ Един психо-биологичен закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли.
Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.” М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища.
към текста >>

Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето?
Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.” М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо: 1. В много трудови училища в Европа и Америка полската работа се практикува наред със занаятчийския и машинен труд.
към текста >>

Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят.
Иначе ще превърнем общообразователното училище в професионално. Полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен метод. Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека. И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света.
към текста >>

43. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Хубаво е да очистим някой извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо.
Детският труд трябва да се проникне от художествен елемент. Във всяка своя дейност, във всичко, което прави, детето трябва да вложи художествен усет. По този начин трудовият принцип да стане средство за проникване на детския живот от художествен елемент. Със своя труд детето да внася красота, симетрия, хармония на всякъде около себе си. Детето не трябва само да съзерцава красотата, но и чрез собствено творчество да внася елемента на красотата в своята околност. Учителят казва: „Хубаво е да очистим някой извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо. Тогава се чува красивата музика на водата. Това възпитава детето.” Каква радост се ражда у тях, че внасят красота в света чрез своята дейност! Художественият елемент може да влезе в детската дейност и чрез чертане на лехи във вид на красиви фигури, чрез отглеждане и подреждане с вкус на цветя и плодни дървета. 2. Поради характера на детския труд и чрез разходки и излети на полето, в гората, на планината, детето ще влезе в близък досег с природата и това е пак един от начините за развитие на художествения вкус у детето. Природата ще възпитава детето чрез красотата на цветята, тревите, зелените полянки, дърветата, изворите, скалите и пр.
към текста >>

44. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

И учителят казва: От тая приказчица се научихме, че не трябва да лъжем, научихме се, че не трябва да крадем, научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас .
в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел развитието на детския интелект, трябва да става с оглед на развитието на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце.” Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце. Ето как характеризира Хр. Ковачев това морализиране: „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответното вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: От тая приказчица се научихме, че не трябва да лъжем, научихме се, че не трябва да крадем, научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас . Ние формулираме правила и учениците ги повтарят след нас, обаче не са раздвижени дълбоките сили на тяхното естество.”[2] Днешното училище ще се избави от своя интелектуализъм чрез възпитание на чувствата, чрез художествения елемент, трудовия принцип и пр. По какъв начин цялото обучение и възпитание от този период може да се свърже с чувствата, със сърцето? Не да се говори на децата, че трябва да имат такива и такива чувства, но тези чувства детето трябва да ги живее. Самата образователна среда трябва да създава условия за това.
към текста >>

Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие.
Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня.
към текста >>

Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение.
Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало.
към текста >>

Учителят му подарява една картинка.
Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора.
към текста >>

След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало.
Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите.
към текста >>

Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора.
Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора.
към текста >>

Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите.
Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора. в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр.
към текста >>

„Мислете върху добрите хора - казва Учителят- върху разумните хора, силните хора в света.
Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието. Нали примерът е важен възпитателен фактор? Ако учим живота на велики хора, те оживяват за нас. Те стават един вид жив пример за нас. И така те ни възпитават. „Мислете върху добрите хора - казва Учителят- върху разумните хора, силните хора в света. Те са предметно учение. Ще получите нещо по този начин. Ще развиете нещо в себе си.” Какво богато поле за работа на възпитателя! Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата.
към текста >>

Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание.
През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него. Пред него не трябва да се хулят, осмиват, одумват или критикуват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение! Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.” Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот?
към текста >>

Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес.
Това би било пресилено, преждевременно. Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо. Но после горчиво ще се разкайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увяхнали душевни сили - то ще стане апатично, с посредствени умствени способности. Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене. Казахме, че в този период детското въображение е в подем. Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес. Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето. Това е психологически закон, който говори, че в това отношение има връзка между учителя и детето. През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр. Това развива въображението. И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение.
към текста >>

Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето.
Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо. Но после горчиво ще се разкайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увяхнали душевни сили - то ще стане апатично, с посредствени умствени способности. Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене. Казахме, че в този период детското въображение е в подем. Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес. Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето. Това е психологически закон, който говори, че в това отношение има връзка между учителя и детето. През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр. Това развива въображението. И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение. За развитието му може да се използва и рисуването по фантазия, илюстративно рисуване, и пр.
към текста >>

45. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „желязото трябва да се бие, докато е горещо.
Ето защо законът е този: каквото вижда детето да става, да се прави около него през първия период, това го възпитава положително или отрицателно. По-слабо влияние оказва върху него това, което ще му кажете, отколкото това, което ще направите в негово присъствие, за оформянето на характера му върху неговите бъдещи навици, предразположения, склонности и пр. Ето защо възрастните, които са около детето, трябва да бъдат много внимателни пред него. Те трябва да бъдат образци в думи, жестове, обхода, постъпки. Чрез тях влияят върху оформянето на детската личност. Учителят казва: „желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тая първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, що му се дава.” Родителите и всички околни, каквито качества искат да развият у децата през този период, тия качества трябва да проявяват пред тях със своите действия. Например, родителите трябва да проявяват крайно търпение и то както спрямо децата, тъй и спрямо други в тяхно присъствие, защото всяка проява на нетърпение спрямо тях или спрямо други в тяхно присъствие, посажда у тях предразположение към нетърпение. Същото се отнася и за точността и реда.
към текста >>

46. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят
СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА „В образованието трябва да се приложат методите на разумната природа! ” Учителят Разумната природа е великият източник на знание. Всяко явление в нея кара човека да мисли с възторг за нейното величие. Каква разумност се крие както в строежа на атома, тъй и в дейността на звездните системи! Тя е вечно млада, с неизчерпаем, бликащ живот. Всяко най-малко отклонение от законите й води към страдание.
към текста >>

С горните няколко примера, се опитахме само да изтъкнем важността на този принцип, за който говори Учителят.
Този метод на природата може да се приложи и в образованието, например, чрез въвеждане известен ритъм в детския труд. После, детето може да се свърже със света на ритъма чрез музиката, паневритмията и пр. Това са само няколко примера, за да се види, какви богатства се крият за образователното дело в методите на разумната природа. Те са тъй разнообразни! В това отношение се отваря широко поле за работа и приложение. С горните няколко примера, се опитахме само да изтъкнем важността на този принцип, за който говори Учителят.
към текста >>

47. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „За всяко нещо в света си има определено време.
В природата наблюдаваме навсякъде закона за навремеността. Например, всяко растение има време за посяване, поникване, цъфтеж и пр. Кокичето цъфти през зимата, трендафилът през пролетта, някои цветя - в средата на лятото и пр. Ако искаме да отгледаме правилно едно растение, трябва да се съобразим с годишните времена, като знаем нуждите му през всяко годишно време. Този закон трябва да се приложи и във възпитанието. Учителят казва: „За всяко нещо в света си има определено време. Трябва да знаем, в кое време какво трябва да учим. Сега учим безразборно, и вследствие на това всички резултати са неверни.” Навремеността в педагогичната област трябва да се разбира в две отношения: а/ Детето минава през три образователни периода, които се коренно различават и затова през всеки период трябва да употребим специални методи. Това трябва да се вземе предвид при възпитанието.
към текста >>

Ето как ги характеризира Учителят:
б/ Образованието трябва да се сложи до известна степен във връзка с нуждите и задачите на епохата. Нека разгледаме по-подробно тия две точки: Трите образователни периода. Развитието на детето почива на психо-биологични закони, които трябва да се вземат предвид в педагогиката. Детето, юношата и младежът минават през три образователни периода. Ето как ги характеризира Учителят: „От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физичните си сили - тялото си. Тогава то се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период то е много активно. Имайте предвид тази активност на детето и се съобразявайте с нея.” Детето постоянно се движи. Цвятко Петков казва: „Достатъчно е да наблюдаваме едно 4-5 месечно дете няколко пъти, за да се убедим, че то почти непрекъснато върши движения с органите си.
към текста >>

За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период.
Значи чрез ума ще се действа на волята и сърцето. Външни впечатления влияят върху тялото през първите 7 години, дават форма и строеж на организма, между другото и на мозъка. Външни впечатления влияят през втория период върху силите, които са в подем през този период. Същото се отнася и за третия период. До установяване на тия периоди се идва чрез изследване на психо-физичното развитие на детето от раждането нататък. За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период. Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 година определят в голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи, какъв ще бъде той в следващите периоди, до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов. Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили.
към текста >>

48. Опит - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Знание е само това, което е опитано, проверено.” Само туй, което е опитано, остава като траен капитал в съзнанието.
Опит Опитът трябва да бъде за детето път за развитие на ума, чувствата, волята, характера, за добиване на знание и пр. Учителят казва: „Знание е само това, което е опитано, проверено.” Само туй, което е опитано, остава като траен капитал в съзнанието. То оставя дълбоки следи в съзнанието и оказва влияние върху поведението, навиците и склонностите, изменя целия човешки характер, а това е, защото опитът раздвижва целия човек. Затова той е най-доброто средство за неговото преустройство. Всяко знание, правило или закон, което не е опитано и преживяно, е само баласт на паметта. То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй. Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила:
към текста >>

Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото.
Затова той е най-доброто средство за неговото преустройство. Всяко знание, правило или закон, което не е опитано и преживяно, е само баласт на паметта. То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй. Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила: а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото. Така детето ще има стабилна основа, на която да гради. При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи теория. Това е целесъобразно, защото е в хармония с еволюционния период, в който се намира сега човечеството. И от друга страна, защото физическото, конкретното е по-достъпно за детето. Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл.
към текста >>

49. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви.
Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, Божественото, скрито в детското естество. Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите нисши, отрицателни предразположения, склонности и навици. Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето. В това отношение образователят може да се сравни с градинаря. Учителят казва: „Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви. В това е възпитанието. Например, когато посадим едно растение, няма какво да го учим, как да расте. То почва да пуща нагоре стъбло и надолу корени. Можем да му направим някои услуги: да го пазим от гъсеници, да го поливаме и пр. При възпитанието детето има идея за доброто и злото.
към текста >>

Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека?
То почва да пуща нагоре стъбло и надолу корени. Можем да му направим някои услуги: да го пазим от гъсеници, да го поливаме и пр. При възпитанието детето има идея за доброто и злото. Че трябва да се прави добро, и това знае. Достатъчно е да се насочва.” Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат.
към текста >>

Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено.
Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си.” Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертва детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди. За да се спазва това правило, трябва да се знаят детските нужди през всеки период.
към текста >>

Учителят пояснява това със следните думи: „Аз не мога и не искам да ви заповядвам.
Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертва детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди. За да се спазва това правило, трябва да се знаят детските нужди през всеки период. А това е невъзможно без знанието на трите периода. Работата на учителя не е да заповядва, а да слугува. Учителят пояснява това със следните думи: „Аз не мога и не искам да ви заповядвам. Защото хората са на Господа. Нямам право на това. Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания, на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.” „Учителят не ще каже: “Да идем на разходка”, но ще каже: „Искам да ида на разходка.
към текста >>

Така и вие трябва да правите.” „Учителят не ще каже: “Да идем на разходка”, но ще каже: „Искам да ида на разходка.
Учителят пояснява това със следните думи: „Аз не мога и не искам да ви заповядвам. Защото хората са на Господа. Нямам право на това. Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания, на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.” „Учителят не ще каже: “Да идем на разходка”, но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене? ” Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство. Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани.
към текста >>

Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока?
Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество. Само когато подбудата за учене и работа иде от самото дете, то твори. Целта на училището е да създава хора - творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? ” Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота.
към текста >>

Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта.”
У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта.” При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя.
към текста >>

Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика.
Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта.” При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина.
към текста >>

Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени.
Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.” * * * По-горе говорихме за свободата като образователно средство. Но тя трябва да се вземе и като образователна цел: целта на образованието трябва да бъде оформяването на личности, обичащи свободата и живеещи в нея. Истински свободен е само оня, който проявява възвишената си природа.
към текста >>

Ето защо Учителят казва: „Щом не мислите, не чувствате и не постъпвате право, вие не сте свободни.” Понеже любовта дава възходящо направление на мисълта, чувствата и волята, затова тя е истинският път към свободата.
За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.” * * * По-горе говорихме за свободата като образователно средство. Но тя трябва да се вземе и като образователна цел: целта на образованието трябва да бъде оформяването на личности, обичащи свободата и живеещи в нея. Истински свободен е само оня, който проявява възвишената си природа. Ето защо Учителят казва: „Щом не мислите, не чувствате и не постъпвате право, вие не сте свободни.” Понеже любовта дава възходящо направление на мисълта, чувствата и волята, затова тя е истинският път към свободата. * * * У детето има грамадна енергия. Сама по себе си тя е полезна. А ако има оплакване, то е от направлението, което е взела тя. Ролята на възпитателя не е да сподавя, да потиска тая енергия.
към текста >>

Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т.е.
У детето има грамадна енергия. Сама по себе си тя е полезна. А ако има оплакване, то е от направлението, което е взела тя. Ролята на възпитателя не е да сподавя, да потиска тая енергия. Това, което може и трябва да направи той, то е само да й даде възходящо направление. Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т.е. превръщането на духовните сили една в друга. Лошото е, когато няма духовна енергия. Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя. Работата е, че тая енергия непременно се проявява. И ако не се проявява в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо.
към текста >>

Учителят казва: „Няма да се борим с лошите качества на детето, но ще поощрим добрите.
Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя. Работата е, че тая енергия непременно се проявява. И ако не се проявява в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо. И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това може да се нарече един вид канализиране на детската енергия или по-добре насочването й във възходящо направление. Учителят казва: „Няма да се борим с лошите качества на детето, но ще поощрим добрите. Не трябва да внушаваме на детето, че не е паметливо, защото каквото човек мисли, такъв и става. Сега на детето се проповядва все отрицателната страна. Майката казва на детето: Няма да лъжеш, няма да крадеш. Тогава детето казва: Я чакай да се опитам да видя, какво нещо е кражбата. По-рано то може да не е крало или лъгало.
към текста >>

Учителят дава много примери за това.
Ето защо на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи. Когато детето има разрушителни енергии, например гняв, когато то е нервно, сприхаво, нетърпеливо, то има отрицателни енергии, и трябва да знаем методите, чрез които да им дадем друго целесъобразно направление. Учителят дава много примери за това. Ще приведем няколко от тях: „Гневът е набиране на излишна енергия. Центърът му е над ушите. Щом гневът дойде у някого, ще вземе мотичка и ще работи. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та онзи, който има излишна енергия, да отиде там на работа. Това може да се приложи във възпитанието.
към текста >>

50. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят
„И най-малките деца трябва да знаят законите и методите на любовта. Трябва да знаят, по кой начин Божествената любов се превръща в служене, милосърдие, вяра, надежда, радост, смирение, знание и пр.” „Човек, който постоянно копнее за любовта и обичта, има бъдеще.” „Новото в света седи в следното: Служене на любовта! ” Учителят По-горе разгледахме любовта като образователен фактор - като най-благоприятна среда за всяко обучение и възпитание. Но този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Любовта не е важна само като образователна среда. Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек - човекът на любовта. Тази мисия произтича от следното:
към текста >>

Учителят казва: „Бялата раса е бременна.
С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот. Учителят казва: „Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии, през които тя минава - това са мъките на раждане на новото съзнание. Това, което хората знаят за любовта, не е тази любов, за която аз говоря и която иде. Сега хората са в дълбок сън. Не са се още пробудили. Те сънуват само за любовта.
към текста >>

Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта.
Той върви по пътя на възлизането. С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота. Само при културата на любовта можем да имаме едно хармонично общество. Разни методи са били опитвани и се опитват за да разрешат въпросите на днешната епоха. Но тези методи са били външни, механични и затова не могат да дадат желания резултат. Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта. Тя е единствената сила, която може да изправи човечеството. Светът ще се оправи, когато се новороди човешкото сърце.” Някой би могъл да каже: „Нали цялостно развитата личност трябва да има еднакво развити ум, чувство и воля? Нали еднакво трябва да постигне любовта, мъдростта и истината? ”
към текста >>

Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него!
Това правило важи и за следващите образователни периода. 3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение. Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал. 4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него! ” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки, планини и пр. води към любовта! Природата е великият учител, който събужда всичко благородно и красиво в човека. Тя облагородява характера, внася в човека хармония, чистота, невинност - създава условия, за да се изяви любовта.
към текста >>

Учителят казва: „Това дете, което къса главичките на цветята, после ще изхвърли майка сина улицата.
То ще разбира неговия език, неговите нужди. Любовта към растенията ще се разшири после и към хората. Този, който е внимателен към едно растение, ще бъде внимателен и към хората. Детето, което обича цветята и дърветата, ще обича и хората. Детето, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, което измъчва птичките, утре ще бъде жестоко и грубо и към хората. Учителят казва: „Това дете, което къса главичките на цветята, после ще изхвърли майка сина улицата. При възпитанието на децата да им се обръща внимание, че и мушичките и птичките усещат болка като нас. Децата като разберат това, ще кажат: Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка. По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха.”
към текста >>

Учителят да ги подготви за едно ново отношение към цветята.
Децата като разберат това, ще кажат: Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка. По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха.” Днес, когато децата отидат на разходка или излет се връщат с букети цветя, които на другия ден увяхват и се изхвърлят. Учителят да ги подготви за едно ново отношение към цветята. Подтикът у децата да не ги късат да се роди у самите тях отвътре: любовта да им пошепне този подтик. Учителят казва: „Аз не съм против даването на цветя, но казвам: Не късайте цветя. Искате ли да дадете някому цвете, извадете го с корена заедно, турете го в малка саксия и така го подайте на човека, когото обичате. С късането на цветята хората се научават да умъртвяват нещата. Всяко цвете трябва да цъфне, да завърже плод, и плодът да узрее.
към текста >>

Учителят казва: „Аз не съм против даването на цветя, но казвам: Не късайте цветя.
Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха.” Днес, когато децата отидат на разходка или излет се връщат с букети цветя, които на другия ден увяхват и се изхвърлят. Учителят да ги подготви за едно ново отношение към цветята. Подтикът у децата да не ги късат да се роди у самите тях отвътре: любовта да им пошепне този подтик. Учителят казва: „Аз не съм против даването на цветя, но казвам: Не късайте цветя. Искате ли да дадете някому цвете, извадете го с корена заедно, турете го в малка саксия и така го подайте на човека, когото обичате. С късането на цветята хората се научават да умъртвяват нещата. Всяко цвете трябва да цъфне, да завърже плод, и плодът да узрее. Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала? Аз гледам, как този Петранчо си играе с пръчица и обрусва главичките на цветята.
към текста >>

Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр.
И тук, в другарския час, общата работа обединява тези души и по този начин води към любовта. 8. Друг вид обща работа може да развие у децата другарски чувства, близост и любов. Това е дейността им в ученическите дружества: на Червен кръст, въздържателно, туристическо, вегетарианско, есперантско, стенографско и др. 9. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето и с това го правят по-възприемчиво към висшите трептения на любовта. 10. Превръщане на любовта в милосърдие. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр. Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр. Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта. Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка. Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора.
към текста >>

учителят да събуди тая идея у децата, и те по своя подбуда да почнат практикуването й.
Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел. Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало дете; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр. Децата могат да посетят своите болни другари или болни вдовици и да им занесат някои подаръци. 11. Приложение на правилото: всеки ден да се прави по едно добро. Хубаво е чрез приказки, разкази и пр. учителят да събуди тая идея у децата, и те по своя подбуда да почнат практикуването й. 12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П.
към текста >>

Учителят А П.
учителят да събуди тая идея у децата, и те по своя подбуда да почнат практикуването й. 12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор.
към текста >>

Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка!
Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите. 15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот.
към текста >>

В това отношение учителят може да прояви своето свободно творчество и инициатива.
* * * Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използва за целта. Горното представя само примери, за да се види, в какъв дух трябва да се работи. В това отношение учителят може да прояви своето свободно творчество и инициатива. * * * Прогимназиалната учителка М., която е проучила педагогическите идеи на Учителя и се е стараела да ги прилага в училищната си практика, доколкото това е възможно при днешните условия, разказва следното: „Отношенията ми с децата са любовни. Те чувстват моята любов. Когато вляза в клас, те реагират с любов. И най-тъпото дете проявява любовта.
към текста >>

Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях.
Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа.
към текста >>

Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа.
При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе.
към текста >>

Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата.
Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон.
към текста >>

В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа.
Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори.
към текста >>

Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр.
При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори. Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си.
към текста >>

тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе.
Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори. Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Това е първият закон, който следва от закона на Хелмхолц.
към текста >>

Учителят формулира този важен закон в една по-широка форма така: Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи.
Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори. Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Това е първият закон, който следва от закона на Хелмхолц. Учителят формулира този важен закон в една по-широка форма така: Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи. Тоя закон има голямо практическо приложение в педагогиката. Ето защо всяко възпитание започва със самовъзпитание. Когато учителят говори на учениците си, общението между тях има две страни: външно общение и вътрешно. Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента.
към текста >>

Когато учителят говори на учениците си, общението между тях има две страни: външно общение и вътрешно.
Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Това е първият закон, който следва от закона на Хелмхолц. Учителят формулира този важен закон в една по-широка форма така: Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи. Тоя закон има голямо практическо приложение в педагогиката. Ето защо всяко възпитание започва със самовъзпитание. Когато учителят говори на учениците си, общението между тях има две страни: външно общение и вътрешно. Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат.
към текста >>

Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му.
Ето защо всяко възпитание започва със самовъзпитание. Когато учителят говори на учениците си, общението между тях има две страни: външно общение и вътрешно. Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.”
към текста >>

Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях.
Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.” „Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не.
към текста >>

Ако учителят е добър, той може да предаде своята доброта.
Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не. Няма по-прозорливи същества от децата! ” „Трябва да имате предвид следното правило: Не можете да приложите успешно един метод спрямо другите, ако не го приложите върху себе си. Да допуснем, че говорите на едно дете за послушание; но ако вие не сте послушни, не можете да имате никакъв резултат. Никога не можете да научите човека на това, което сам не знаете.” Ако учителят е добър, той може да предаде своята доброта. Красивата майка може да предаде своята красота. Ако учителят е весел, може да предаде своята веселост. Ако той или майката са тъжни, и децата са такива. Най-първо родителите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си.
към текста >>

Ако учителят е весел, може да предаде своята веселост.
” „Трябва да имате предвид следното правило: Не можете да приложите успешно един метод спрямо другите, ако не го приложите върху себе си. Да допуснем, че говорите на едно дете за послушание; но ако вие не сте послушни, не можете да имате никакъв резултат. Никога не можете да научите човека на това, което сам не знаете.” Ако учителят е добър, той може да предаде своята доброта. Красивата майка може да предаде своята красота. Ако учителят е весел, може да предаде своята веселост. Ако той или майката са тъжни, и децата са такива. Най-първо родителите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка. Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел.
към текста >>

В това отношение учителят трябва да работи върху себе си.
Ако учителят е добър, той може да предаде своята доброта. Красивата майка може да предаде своята красота. Ако учителят е весел, може да предаде своята веселост. Ако той или майката са тъжни, и децата са такива. Най-първо родителите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка. Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел. Веселите лица възпитават околните. „Веселостта е една Божествена черта. Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа.
към текста >>

Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа.
В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка. Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел. Веселите лица възпитават околните. „Веселостта е една Божествена черта. Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните. Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви.” Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества. Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин. Ако мислите, че възвишеното живее в един човек, вие създавате условията да се прояви у него.
към текста >>

Ето защо Учителят казва: „Не унижавайте никого в сърцето си.”
Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви.” Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества. Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин. Ако мислите, че възвишеното живее в един човек, вие създавате условията да се прояви у него. Тоя закон трябва да се използва във възпитанието. Ето защо Учителят казва: „Не унижавайте никого в сърцето си.” [1] Списание „Възраждане” -1923 год., XII год. 7 кн.
към текста >>

51. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят
Любовта като образователен фактор „Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега! ” Учителят При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.
към текста >>

Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.
Учителят При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява.
към текста >>

От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност.
А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем.
към текста >>

Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява.
Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода.
към текста >>

Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява! Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите!
към текста >>

Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта.
Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява! Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите! Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи как да Възпитава.” „Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици.
към текста >>

„Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици.
Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите! Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи как да Възпитава.” „Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици. За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за един човек ще мине през вас. Първо вие ще го опитате.” „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети.” Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен.
към текста >>

Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет.
Най-естествено е детето да проявява любовта. Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва[1]: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”[2] Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет. Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им! ”
към текста >>

Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет.
Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва[1]: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”[2] Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет. Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им! ” Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво образование не може да се очаква.
към текста >>

Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво образование не може да се очаква.
Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им! ” Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво образование не може да се очаква. Тя трябва да присъства в сърцето на възпитателя и възпитаника. Истинският образователен метод започва с живота, с любовта. Онзи истински метод, който Божествената любов носи, още не е приложен. Любовта, приложена в образованието, е най-силният метод. Няма сила в света, която може да се противи на любовта.
към текста >>

Ето защо Учителят казва: „Когато учениците любят учителя, той е учител.
Любовта на учителя ражда у учениците вдъхновение. Той влива в тях възторг, подтик, живот, който им дава крила. Всички техни сили са в подем. Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на ученика. Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар. Ето защо Учителят казва: „Когато учениците любят учителя, той е учител. И когато учителят люби учениците, те са ученици.” [1] Ил. Енчев – „Осноби на педагогическия мироглед”, 15 стр. [2] Списание „Свободно възпитание”, 1935 год. XIII год., 9-10 кн., 332 стр.
към текста >>

И когато учителят люби учениците, те са ученици.”
Той влива в тях възторг, подтик, живот, който им дава крила. Всички техни сили са в подем. Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на ученика. Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар. Ето защо Учителят казва: „Когато учениците любят учителя, той е учител. И когато учителят люби учениците, те са ученици.” [1] Ил. Енчев – „Осноби на педагогическия мироглед”, 15 стр. [2] Списание „Свободно възпитание”, 1935 год. XIII год., 9-10 кн., 332 стр. [3] Списание „Свободно възпитание”, 1935 год., ХШ год., 9-10 кн., 332 стр.
към текста >>

52. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят
Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа!
към текста >>

Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”.
Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ.
към текста >>

Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му.
Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си.
към текста >>

Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим.
„Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има. Не можете да направите по-красиво и по-умно нещо от това да любите! ” Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа! Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта! ”
към текста >>

Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света.
Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”. Затова любовта има мощно действие. При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи. Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно.
към текста >>

Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате.
При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят. Тя е колективно дело. Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно. Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот. Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен. Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод! ” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден. Тогава дарбите на душата остават непроявени.
към текста >>

Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината.
” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден. Тогава дарбите на душата остават непроявени. Всяко разхлабване на тия връзки води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр.
към текста >>

Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта.
Всичко е потопено в нея. Тя движи всичко към слънчеви върхове. Тя е майката на света. Тя е създала всички същества. Тя е родила и слънцата. Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Тя е първата подбудителна причина. Щастието на човека зависи от любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовния живот.
към текста >>

Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения, вън от нея няма никакви постижения”.
Враговете са камъни, от които любовта извайва най-хубавите статуи. Благодарение на любовта ние сме дошли до това развитие, което имаме. Значи, щом при най-лошите условия, при които живеете, любовта е създала от вас това, което сте сега, то какво остава, когато влезете в досег с оная велика любов! ” Любовта носи всички възможности и всички постижения. Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения, вън от нея няма никакви постижения”. Тя е това, което дава ценност на нещата и при което те растат. „Тя е единствената сила, която може да ни въздигне. Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате любов. Безлюбието отнема, а любовта дава. Тя е великият принцип, който стимулира Духа и го подбужда да прояви своите възможности.”
към текста >>

Учителят казва: „Като обичате някого, вие го повдигате, помагате му.
„Тя е единствената сила, която може да ни въздигне. Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате любов. Безлюбието отнема, а любовта дава. Тя е великият принцип, който стимулира Духа и го подбужда да прояви своите възможности.” Тия резултати на любовта има както този, който обича, тъй и оня, когото обичат. Учителят казва: „Като обичате някого, вие го повдигате, помагате му. Той става гениален. Когато обичате едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен.
към текста >>

„Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят.
Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа.
към текста >>

Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо?
Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети.
към текста >>

Учителят казва: „Забравяме, защото не обичаме.
Когато обича нещо, интересува се от всичко, което може да научи за него. Значи любовта ражда интереса, а последният е важно условие за паметта. Отслабването на паметта между другото се дължи на тревогите, безпокойствата, страховете, смущенията в човешкото съзнание. Любовта внася вътрешна хармония, отстранява тия отрицателни състояния. Това е една втора причина, поради която любовта усилва паметта. Учителят казва: „Забравяме, защото не обичаме. Когато обичаме, не забравяме. Това има голямо приложение във възпитанието.” Като вижда човек доброто, красивото у някого, то се разцъфтява. Той го подхранва, дава му храна, и то се засилва. Така човек внася нещо ново у оня, когото обича - подтиква неговото развитие.
към текста >>

Ето защо Учителят казва: „Като видите един човек, интересувайте се, какво е писало Великото Разумно Начало в него, и го прочетете.
Това има голямо приложение във възпитанието.” Като вижда човек доброто, красивото у някого, то се разцъфтява. Той го подхранва, дава му храна, и то се засилва. Така човек внася нещо ново у оня, когото обича - подтиква неговото развитие. А когато човек държи в ума си лошите черти на някого, той ги стимулира и усилва. Ето защо Учителят казва: „Като видите един човек, интересувайте се, какво е писало Великото Разумно Начало в него, и го прочетете. Не да обръщате внимание само на подвързията. Ако искате да въздействате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате. Докато говорите само за недъзите вие сте далеч от любовта. Недъзите, които съществуват в света, са само сенки.”
към текста >>

Учителят казва: „Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинско здраве.
Докато говорите само за недъзите вие сте далеч от любовта. Недъзите, които съществуват в света, са само сенки.” Любовта носи здраве, лекува и подмладява. Изобилният живот, който се внася чрез любовта у човека, достига и до физическото му тяло и лекува болести. Тя носи здраве и укрепва тялото. Учителят казва: „Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинско здраве. При нея няма болни и недъгави хора. Когато обичате, ставате здрави. И този, когото обичате става здрав.” Важността на любовта при нейното приложение във възпитанието е между другото и в интерес на телесното здраве. Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си. Но как става това?
към текста >>

Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост.
При нея няма болни и недъгави хора. Когато обичате, ставате здрави. И този, когото обичате става здрав.” Важността на любовта при нейното приложение във възпитанието е между другото и в интерес на телесното здраве. Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си. Но как става това? Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота.
към текста >>

Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта.
Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм. Любовта носи красота. И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп. Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.” Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът!
към текста >>

Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията.
Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.” Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура.
към текста >>

Учителят казва: „Днешните противоречия са резултат на безлюбието.
И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.” Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия. Няма препятствие, което може да устои на Любовта. Учителят казва: „Днешните противоречия са резултат на безлюбието. Ако ме попитат, защо са нещастията, ще кажа: Защото хората се противят на любовта. Да научим закона на любовта, това е смисълът на сегашния живот.” Любовта е единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора по целия свят - всички същества от най-малките до най-големите. При любовта човек разглежда нещата от гледището на цялото: щастието на всички хора е негово щастие и скръбта на всички хора е негова скръб. „Колективната идея я носи любовта.
към текста >>

Учителят казва: Любовта е най-подвижната, най-умната слугиня в света.
А спрямо този, когото не обичаме, прилагаме неправдата. „Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без любовта нещата не могат да се проявят, а без справедливостта не могат да се приложат.” Любовта се проявява в служене. Най-висшето проявление на любовта е милосърдието - служене на другите, на Цялото. Учителят казва: Любовта е най-подвижната, най-умната слугиня в света. Като станете слуги на любовта, ще влезете в царството на радостта! Всяко нещо трябва да се прави от любов! Всяко нещо, извършено от любов, е свещено. Този дух трябва да се приложи във възпитанието. Когато нещо се прави без любов, то е престъпление.
към текста >>

Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота.
Като обичате някого, вие давате и взимате. Има обмяна между вас. Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта. Чистотата е въздухът, в който любовта може да се проявява. Само чистият може да обича с Божествена любов. Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота. Невъзможно е да се живее чист живот без любов. Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот. Човекът на любовта не може да направи престъпление.”
към текста >>

53. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той бил направил една голяма пакост, но учителят му простил с няколко думи.
Кой е главният инициатор? – Димо. Когато на някой ученик пукнат главата, кой е направил това? – Димо. Веднъж Димо дошъл оцапан с кръв, окъсан, с настръхнала коса. Той бил направил една голяма пакост, но учителят му простил с няколко думи. Учителят сполучил да спечели сърцето му. В лицето на учителя си Димо вече виждал човек, който справедливо го награждава. Това вечно обидено и унижавано дете се е възрадвало в себе си. Учителят се стараел да прикрива и за напред престъпленията му. Той постъпвал обикновено така, че самият Димо и другарите му почнали да гледат на сторените постъпки като нещо странно, нежелано, чудно.
към текста >>

Учителят сполучил да спечели сърцето му.
– Димо. Когато на някой ученик пукнат главата, кой е направил това? – Димо. Веднъж Димо дошъл оцапан с кръв, окъсан, с настръхнала коса. Той бил направил една голяма пакост, но учителят му простил с няколко думи. Учителят сполучил да спечели сърцето му. В лицето на учителя си Димо вече виждал човек, който справедливо го награждава. Това вечно обидено и унижавано дете се е възрадвало в себе си. Учителят се стараел да прикрива и за напред престъпленията му. Той постъпвал обикновено така, че самият Димо и другарите му почнали да гледат на сторените постъпки като нещо странно, нежелано, чудно. За да подкрепи на дело думите си, учителят го оставял да пази в негово отсъствие скъпи неща.
към текста >>

Учителят се стараел да прикрива и за напред престъпленията му.
Веднъж Димо дошъл оцапан с кръв, окъсан, с настръхнала коса. Той бил направил една голяма пакост, но учителят му простил с няколко думи. Учителят сполучил да спечели сърцето му. В лицето на учителя си Димо вече виждал човек, който справедливо го награждава. Това вечно обидено и унижавано дете се е възрадвало в себе си. Учителят се стараел да прикрива и за напред престъпленията му. Той постъпвал обикновено така, че самият Димо и другарите му почнали да гледат на сторените постъпки като нещо странно, нежелано, чудно. За да подкрепи на дело думите си, учителят го оставял да пази в негово отсъствие скъпи неща. Поверил му значителни парични суми. Димо никога не злоупотребявал. Той бил винаги точен.
към текста >>

За да подкрепи на дело думите си, учителят го оставял да пази в негово отсъствие скъпи неща.
Учителят сполучил да спечели сърцето му. В лицето на учителя си Димо вече виждал човек, който справедливо го награждава. Това вечно обидено и унижавано дете се е възрадвало в себе си. Учителят се стараел да прикрива и за напред престъпленията му. Той постъпвал обикновено така, че самият Димо и другарите му почнали да гледат на сторените постъпки като нещо странно, нежелано, чудно. За да подкрепи на дело думите си, учителят го оставял да пази в негово отсъствие скъпи неща. Поверил му значителни парични суми. Димо никога не злоупотребявал. Той бил винаги точен. Постепенно станал най-добрият ученик и децата за всичко се отнасяли до него.” Учителят А П.
към текста >>

Учителят А П.
За да подкрепи на дело думите си, учителят го оставял да пази в негово отсъствие скъпи неща. Поверил му значителни парични суми. Димо никога не злоупотребявал. Той бил винаги точен. Постепенно станал най-добрият ученик и децата за всичко се отнасяли до него.” Учителят А П. разказва нещо аналогично из своята педагогична практика: „В моето отделение имаше един ученик Стоянчо, много упорит, своенравен, буен и слаб по успех. Когато някой го докачаше, той го набиваше. Когато искаха обяснение от него за простъпките му, мълчеше. Винаги закъсняваше в училище. Веднъж в часа по бълг арски език зададох един въпрос, на който никой не отговори.
към текста >>

Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците.
Последният работил в народно училище на един беден квартал в Хага. Бил човек на сърцето, разбирал детската природа. Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището. Лигтхарт не взел тояга, а отворил прозореца и дал на всяко дете по един портокал. Всяко дете го приело, като се червяло и смущавало. Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците. Учителят повикал на помощ Лигтхарт. Последният поканил и двете да влязат в класната стая, и тук децата им изпели най-хубавите песни, които знаели. След десетина минути двете момичета, хванати за ръка, си излезли най-почтено и благодарили най-учтиво. Те били спечелени с този метод. Една банда от 7 - 9 - годишни деца пречела на учениците в училището на Лигтхарт всеки ден, когато напущали училището.
към текста >>

Учителят повикал на помощ Лигтхарт.
Бил човек на сърцето, разбирал детската природа. Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището. Лигтхарт не взел тояга, а отворил прозореца и дал на всяко дете по един портокал. Всяко дете го приело, като се червяло и смущавало. Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците. Учителят повикал на помощ Лигтхарт. Последният поканил и двете да влязат в класната стая, и тук децата им изпели най-хубавите песни, които знаели. След десетина минути двете момичета, хванати за ръка, си излезли най-почтено и благодарили най-учтиво. Те били спечелени с този метод. Една банда от 7 - 9 - годишни деца пречела на учениците в училището на Лигтхарт всеки ден, когато напущали училището. Лигтхарт пуснал немирниците в двора и в градината на училището, но те тичали навсякъде, тъпкали пътеките и лехите, ревяли и лудували.
към текста >>

Учителят Тибо става негов неприятел, защото децата не го разбират, а княза разбират много добре.
Ето накратко този разказ: Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарва четири години. Той обича децата и постоянно дружи с тях. Родителите се сърдят, че децата не могат да минат без него. Учителят Тибо става негов неприятел, защото децата не го разбират, а княза разбират много добре. Князът се чуди, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата. В селото живее бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20-годишна, слаба, мършава. Мария отдавна е болна от туберкулоза, но пак ходи по къщите да работи: пере, мете, гледа добитъка. Децата са много жестоки към нея. Старите мъже и жени я обвиняват в разврат.
към текста >>

Учителят казва: „Човешката душа е космос.
Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел! ” Учителят казва: „Човешката душа е космос. Тя е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен.
към текста >>

Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие.
Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата.
към текста >>

Учителят казва: „Децата са емблема на чистота.
И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат. Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват. И когато попитат: „Какво е душата? ” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство? ” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили.
към текста >>

Учителят казва: „Всички хора са даровити потенциално.
И когато попитат: „Какво е душата? ” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство? ” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили. Той е много повече от това, което проявява. Учителят казва: „Всички хора са даровити потенциално. Всички хора трябва да са даровити кинетически. Не мислете, че сега трябва да придобиете доброто. То е вложено във вас. Изискват се само благоприятни условия, за да се прояви. Не мислете, че във вашата душа нещата тепърва ще се създават.
към текста >>

54. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Повече от 50 години Учителят работи в България.
ВЪВЕДЕНИЕ Повече от 50 години Учителят работи в България. В своите лекции, от които са напечатани около 200 тома, а има и още толкова неиздадени, той е засегнал всички области на живота - любовта, мъдростта, истината, свободата, здравните въпроси, разумния живот, музиката, паневритмията, педагогията и пр. Тук ще се опитаме да разгледаме накратко педагогическите възгледи на Учителя. Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите му идеи. По-късно, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя.
към текста >>

Но и това, което се дава тук, е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогията, която излага Учителят.
В своите лекции, от които са напечатани около 200 тома, а има и още толкова неиздадени, той е засегнал всички области на живота - любовта, мъдростта, истината, свободата, здравните въпроси, разумния живот, музиката, паневритмията, педагогията и пр. Тук ще се опитаме да разгледаме накратко педагогическите възгледи на Учителя. Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите му идеи. По-късно, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя. Но и това, което се дава тук, е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогията, която излага Учителят. За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното познаване на законите, по които се развива детето. Днешното училище противоречи на детската природа. Преди всичко противоречи на детските периоди. В един образователен период не се развива у детето това, което е подходящо за този период. После, днешното училище противоречи на принципа на активността, творчеството.
към текста >>

В днешното училище учителят и училищната програма определят в кои отделения и класове какво трябва да се преподава, по какви методи и пр.
Любовта не е приложена. Някои учители в гимназията се оплакали от учениците на своя директор, а той им казал: „Не сте приложили любовта. Приложете я, и ще ги преобразите.” В днешното училище не е приложен и трудовият принцип, който е необходим за раздвижване на цялото детско естество. Общението с природата и трудът не са направени основа на цялото обучение и възпитание, когато от там трябва да се почне. В днешното училище учителят и училищната програма определят в кои отделения и класове какво трябва да се преподава, по какви методи и пр. И всичко това трябва да се наложи на детето. Това е неестествено. Самата детска природа трябва да определи в кой период какво трябва да се преподава, какви методи да се употребят, кои детски сили да се развият и пр. Учителят няма какво да измисля програми, планове и пр., а самата детска природа трябва да ни посочи методите и програмата. Значи, изследването на детската природа е първата стъпка за изграждането на истинската нова педагогия.
към текста >>

Учителят няма какво да измисля програми, планове и пр., а самата детска природа трябва да ни посочи методите и програмата.
Общението с природата и трудът не са направени основа на цялото обучение и възпитание, когато от там трябва да се почне. В днешното училище учителят и училищната програма определят в кои отделения и класове какво трябва да се преподава, по какви методи и пр. И всичко това трябва да се наложи на детето. Това е неестествено. Самата детска природа трябва да определи в кой период какво трябва да се преподава, какви методи да се употребят, кои детски сили да се развият и пр. Учителят няма какво да измисля програми, планове и пр., а самата детска природа трябва да ни посочи методите и програмата. Значи, изследването на детската природа е първата стъпка за изграждането на истинската нова педагогия. Иначе, резултатите ще бъдат отрицателни, даже печални. На музиката в днешното училище не е дадено онова първостепенно място, което й се пада, за развитието на всички детски сили. И в опитните училища в Западна Европа и Америка не е спазено винаги обучението да бъде в съгласие с детската природа. Ако трудовият принцип в тях е приложен, то главно в стаите и работилниците, а не в лоното на живата природа, на слънце и чист въздух, при цветята, плодните дървета и изворите.
към текста >>

Това, което Учителят е учил, той го е прилагал и опитвал много пъти с ценни резултати.
Иначе, резултатите ще бъдат отрицателни, даже печални. На музиката в днешното училище не е дадено онова първостепенно място, което й се пада, за развитието на всички детски сили. И в опитните училища в Западна Европа и Америка не е спазено винаги обучението да бъде в съгласие с детската природа. Ако трудовият принцип в тях е приложен, то главно в стаите и работилниците, а не в лоното на живата природа, на слънце и чист въздух, при цветята, плодните дървета и изворите. Педагогическите принципи на Учителя не са само нещо теоретично, а и нещо живо и опитано. Това, което Учителят е учил, той го е прилагал и опитвал много пъти с ценни резултати. То е опитано и от мнозина наши учители и то с голям успех. Под думата „образование” ще разбираме това, което напоследък е прието в нашата педагогическа литература, а именно, оформяне на целия човек, изработване пълния и съвършен душевен образ на човека. В този смисъл понятието „образование” включва в себе си обучението и възпитанието. Първото има връзка повече с развитието на ума и обогатяването му със знания, а второто има връзка повече с облагородяването на чувствата и волята. Ето думите на Учителя към младото поколение:
към текста >>

55. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят за образованието
Учителят за образованието Боян Боев Авторът на тази книга е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца
към текста >>

Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас.
към текста >>

Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя.
Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване. Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора.
към текста >>

Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.”
Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

56. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого.
Никога не казвай: „Този човек нищо не струва." Човек е едно велико произведение на Бога. Затова недей се произнася за човека, защото той е Божие творение, а виж в него вложеното от Бога. Това е един метод за добро разположение към всички хора, за да нямаш неприятели. Някой, ако счита теб за враг, това е негова работа. Така ти ще бъдеш винаги разположен. Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого. За никого не говори лошо." За да запазиш твоето добро разположение, гледай на неприятностите в живота от едно по-висше гледище. За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога. Доброто разположение показва присъствието на Бога в тебе. Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе. Мирът е качество на Бога.
към текста >>

Учителят дава следния пример.
Всичко, което става с теб, е за твоето добро. Това ти ще съзнаеш след време. Природата е разумна, има Провидение. Идущия път ми напомнете да ви донеса две картини, които илюстрират Провидението. Когато човек минава през неприятности, страдания, той пак трябва да има добро разположение. Учителят дава следния пример. Един човек минавал през големи страдания, чувствувал се много зле и мислел, че Бог го е изоставил в живота. Но веднъж имал едно видение като отговор на някаква мисъл. Ето какво видял. Самият ангел на страданието стоял пред него с тъмна мантия, големи черни крила и сериозно, строго лице. Той приближил, усмихнал се и разкрил мантията си.
към текста >>

57. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Не препятствувайте на мекотата да се прояви, тя е вложена от Бога във вас." Като имате мекота, вие ще бъдете еластични.
Някой казва: „Щом е така, аз желая да придобия мекота." Който казва така, той не разбира въпроса. Мекотата не се придобива. Бог е вложил мекотата като едно първично качество на човешката душа. Човек има мекота дълбоко в своята душа. Човек трябва да прояви това първично качество на своята душа. Учителят казва: „Не препятствувайте на мекотата да се прояви, тя е вложена от Бога във вас." Като имате мекота, вие ще бъдете еластични. Каквато и отрицателна дума да ви каже някой човек, тя ще отскочи и той ще се чуди. Всяко нещо, което е отрицателно, като дойде до мекотата, и се връща. А всяко нещо положително, добро и светло влиза в човека. Например, когато кажеш една лоша дума или една лоша мисъл към един човек, който има мекота, тя ще се върне, не може да влезе в него. Ако му изпратиш една добра мисъл, той ще я приеме и тя ще му помогне за неговото развитие, ще го повдигне, ще внесе в него живот.
към текста >>

Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има.
Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника." Гробовете и носилките са изобретение на човека. В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези." Който има мекота, той приема Божието благословение. 3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине." Защо? - Заради Бога. Като запазиш равновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел.
към текста >>

Учителят дава класна работа от три задачи.
Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Той е педагог, много умен и тактичен човек. Знае как да се отнася с хората, за да изпълни волята на Бога. Защо трябва да извиняваме хората, които ни кажат някоя обидна дума? Да кажем, че в един клас има двама ученици: единият - силен по математика, а другият - слаб. Учителят дава класна работа от три задачи. Единият ги решава правилно, а другият - погрешно. Този, който не е решил задачите, не разбира математика, не знае да решава задачите. Така и всеки човек, който нагрубява и обижда хората, не може да решава правилно задачите, малко знае и затова пропада на изпита. С това той губи много. Не може да получи Божието благословение.
към текста >>

" Учителят отговори: „Само затова, защото говорите лошо за другите хора, критикувате се." Значи нямаме мекота спрямо другите хора.
Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога. Без мекота човек не може да върши Волята Божия. В един разговор една сестра каза на Учителя така: „Всички силно желаем да станем слуги на Бога. Власт, богатство не щем, искаме да служим на Бога. А защо това не става, кое ни пречи? " Учителят отговори: „Само затова, защото говорите лошо за другите хора, критикувате се." Значи нямаме мекота спрямо другите хора. Мекотата носи всички други добродетели и дарби след себе си. Тя прилича на една почва, на която виреят плодородни дървета - круши, ябълки, череши и пр. Който няма мекота, той е камениста почва, там нищо не може да вирее. Това е символично. Плодните дървета, това са добродетелите и дарбите.
към текста >>

Учителят казва: „Има един начин за мекота на вашите мисли, чувства и постъпки." Който няма мекота, преждевременно остарява.
Мекотата освобождава човека от страданията. С мекота всичко може да се постигне. Закон: Мекотата носи подмладяване на човека. Вие виждали ли сте хора в напреднала възраст, но с младенческо сърце? Те са хора на мекотата. Учителят казва: „Има един начин за мекота на вашите мисли, чувства и постъпки." Който няма мекота, преждевременно остарява. Един човек на мекота до дълбока старост ще запази младенческото и детското у себе си. Хората с мекота имат дълъг живот и това се обяснява научно. Един човек получил голямо наследство. Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си. Събрал голяма компания и започнали да гуляят.
към текста >>

58. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село.
Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи? " - За всичко. Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село. То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите. Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие." Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве.
към текста >>

Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос.
След като човекът на Любовта направи едно посещение на един болен, последният ще каже: „Не знам защо, но когато дойде този човек, аз се чувствувам по-добре. Главоболието ми минава, температурата спада и пр." Даже нещо повече. Ако един човек на Любовта, един светия се допре до болния, той ще оздравее. Един светия, един Учител, който представя висш израз на Любовта, може да лекува, както Христос е лекувал хората. Някой ще каже, че Христос е притежавал някаква тайна сила, с която е лекувал хората. Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос. Той имаше изобилна Любов, с която лекуваше хората. Аз питах Учителя коя е силата, с която Христос възкреси Лазаря. Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря." Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите." Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас. Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост.
към текста >>

Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря." Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите." Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас.
Един светия, един Учител, който представя висш израз на Любовта, може да лекува, както Христос е лекувал хората. Някой ще каже, че Христос е притежавал някаква тайна сила, с която е лекувал хората. Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос. Той имаше изобилна Любов, с която лекуваше хората. Аз питах Учителя коя е силата, с която Христос възкреси Лазаря. Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря." Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите." Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас. Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост. Този процес не е механичен. Любовта, която Христос изпрати към Лазаря, събуди в него Любов към Бога и към всички същества. Любовта ражда любов.
към текста >>

Учителят го нарича движение в Любовта.
Той трябва да приложи методите за развитието на Любовта. Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов. Сутрин да се моли за тях, да им изпраща любовта си, вечер - също. Така да продължава известно време със своите мисли и чувства на свещена любов, и той ще оздравее. Има един друг метод. Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си. Например срещнеш едно животно - помилвай го, едно цвете - също. Срещнеш Иван - намери в него едно добро, възлюби го, изпрати към него своята любов. Това е движение в любовта. В романа „Сидхарта" от Херман Хесе главният герой Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал.
към текста >>

Учителят каза веднъж така: „Ако болен от каквато и да е болест за момент почувствува и преживее Любовта на Бога, ще оздравее моментално." Това е закон.
Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си. Например срещнеш едно животно - помилвай го, едно цвете - също. Срещнеш Иван - намери в него едно добро, възлюби го, изпрати към него своята любов. Това е движение в любовта. В романа „Сидхарта" от Херман Хесе главният герой Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал. Учителят каза веднъж така: „Ако болен от каквато и да е болест за момент почувствува и преживее Любовта на Бога, ще оздравее моментално." Това е закон. През него ще мине един ток, който ще ремонтира всичките му органи моментално. Той говореше, че Любовта наистина носи изобилен живот и може да се докаже опитно. Също, всеки може да изпита закона и върху себе си. Издигни любовта си до голяма висота и тогава опитно ще провериш любовта като здравен фактор. Можеш да направиш опит и с растенията.
към текста >>

Учителят дава обяснение какво значи да имаме вяра и любов.
Ние много пъти се молим за някои болни хора, даже правим колективни молитви за тяхното оздравяване. Ако нашата молитва за някой болен, или за каквото и да е, не е придружена с любов, няма да има резултат. В момента, когато се молиш за някой човек, ти трябва да го обичаш. Тогава твоята молитва ще бъде силна. За да има резултат, твоята молитва трябва да има две неща - вяра и любов. Учителят дава обяснение какво значи да имаме вяра и любов. Когато ти се молиш, все едно, че пращаш заявление до Бога, ти поставяш твоето заявление в една колесница, която има две колела. Едното колело е Вярата, а другото Любовта. Затова, когато се молиш за някой човек, трябва да му изпратиш едновременно и една велика любов. Защо непременно молитвата трябва да се изпълни с Любов? Защото Бог е Любов.
към текста >>

59. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище.
Живата наука и болестите Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология.
към текста >>

Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло.
Живата наука и болестите Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
към текста >>

Учителят разправяше следния случай.
Още един пример. Аз имах един приятел - учител, който 20 години правил изследвания върху учениците и събрал много материал върху възпитанието - статистически данни, измервания и пр. Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление.
към текста >>

Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също.
Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят. Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу." Под думата „горе" се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу" - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта. Например имаш едно любовно разочарование, преживяваш една сърдечна криза. Ако не можеш да се справиш с тези състояния, ще заболееш от гръдна болест или туберкулоза. Ако можеш да трансформираш това състояние в мир, спокойствие, тогава няма да се появи никаква болест. Туберкулозата е болестно чувство.
към текста >>

Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре.
Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува.
към текста >>

Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва.
Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин.
към текста >>

Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването.
Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах." И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които аз изпращам, ти знаеш моята мисъл. Това явление се казва телепатия.
към текста >>

Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага." Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност.
Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага." Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога. Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение. Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния.
към текста >>

Учителят даде следния пример.
Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта. Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример. Какво нещо е вярата в Бога? - При вярата човек дохожда в едно състояние, при което целият негов организъм става една антена, която е възприемчива за Божествените енергии от цялата природа - от цялата вселена. Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по- близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене? " - „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един." - „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек? " Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла.
към текста >>

Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога.
Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си.
към текста >>

Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини.
Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора." Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката. Тя има магични сили да лекува.
към текста >>

Като важен лечебен метод Учителят счита музиката.
Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката. Тя има магични сили да лекува. За да оздравее, болният трябва да пее през целия ден. Той може да пее всички песни на Учителя. Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е богатство", друга - „Аз ще се подмладя", „Мога да постигна, що желая", „Всичко в живота е постижимо" и пр. Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука.
към текста >>

Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука.
Тези плодове са създадени от тях и понеже са вложили една тяхна идея, ние, като ги ядем съзнателно, се свързваме с тях и приемаме тяхната мисъл. Ние трябва да знаем как да се храним. Същото е и когато приемаме водата, въздуха и светлината - ние възприемаме едновременно три неща: една груба материална есенция, жизнена сила, или прана, и най-после, ние се свързваме с мислите и идеите на ангелите. Това е една цяла наука за храненето. Изследването химическия състав на храните, това се казва изучаване на природата по форма, изучаването жизнените сили - по съдържание, а когато изучаваме скритите разумни сили, които са в основата на всички прояви на природата, това се казва изучаване на природата по смисъл. Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г. изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот!
към текста >>

60. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика.
Пет първоначални качества на ученика Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика. Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има подобри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така.
към текста >>

Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо?
Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога. Тогава той лесно ще може да преодолява мъчнотиите. Това беше като въведение. Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо? Христос казва ли: „Аз имам голямо знание, аз имам голяма сила"? Не, Той казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Той набляга на смирението. Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика. Никога човек не може да бъде посетен от любовта, ако няма смирението. Тази мирова, космична любов никога няма да дойде в човека, ако не е смирен.
към текста >>

Знание без любов възгордява, казва Учителят.
Когато няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога. Следователно смирението е условие за възприемчивост към Божественото. Ако учениците в една школа нямат смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Ти няма да подценяваш своя другар и няма да се смяташ по-горен от него. Знание без любов възгордява, казва Учителят. А щом се възгордееш, ще паднеш. Знание с любов назидава! В Библията има пример с апостол Павла. Преди да познавал Христа, той бил горделив, заради знанието, което имал. След като преживял големи страдания, той станал смирен и имал опитността да посети обществото на Белите Братя, където и видял неща, които не може да опише.
към текста >>

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта.
Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него! " Такъв човек не е съзнателен ученик. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее
към текста >>

Учителят казва: Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен.
Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него! " Такъв човек не е съзнателен ученик. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее Четвъртото качество е интелигентността. Думата „интелигентност" произтича от думата „интелект", което на български значи ум. Учителят казва: Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен. Под това се разбира човек да схваща веднага всички потънкости на нещата. Бързо да разбира задачите и да ги разрешава. Това значи интелигентност! Това не значи човек да има много знание, баласт в главата си, но бърза схватливост и бързо намиране на начин за разрешението на задачите си. Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган, нито един човек да не те излъже.
към текста >>

Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща.
За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите. Ще ви разправя една такава среща на един българин с един от Белите Братя. Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с. Устово, в Родопите. Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите.
към текста >>

Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите.
Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с. Устово, в Родопите. Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г.
към текста >>

По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя.
Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога.
към текста >>

Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим?
- От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици.
към текста >>

61. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят каза едно основно правило за нашите отношения към природата.
Символи в природата Учителят каза едно основно правило за нашите отношения към природата. То е следното. Ние трябва да следваме или подражаваме методите на природата. С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот.
към текста >>

Учителят даде едно упътване как ние да си представим, че слънцето е живо.
Сутрин на изток става зазоряване. След като се сипне зората, слънцето изгрява и огнената топка тръгва нагоре. Мнозина мислят така: „Това слънце е една огнена топка, нещо материално." Не е вярно. Това слънце е обитавано от разумни същества от висша категория на ангелската йерархия. Човек може да влезе във връзка с тях. Учителят даде едно упътване как ние да си представим, че слънцето е живо. Да си представим следната картина. Това е слънцето. (Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина. То го държи в ръцете си - светло, грамадно - и праща блага на всички същества. То гори от любов към всички.
към текста >>

Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам.
Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си. Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе сиис Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи.
към текста >>

Даже Учителят казва: „Колко дни Христос стоя на кръста?
Даже въздухът ще бъде озониран. Преводът на това явление е следният. Когато дойдат скръбта и страданието, да се знае, че те траят само няколко мига. След това ще дойде нещо добро, ще дойде радост. Условията ще се променят. Даже Учителят казва: „Колко дни Христос стоя на кръста? Само три дни и после възкръсна." Също така всяко страдание трае само три дни. Страданията не са вечни, Бог е милостив. Никога Бог не дава страдания по-горе от силата на човека. И второ - това страдание не трае дълго. После иде едно добро като плод на това страдание.
към текста >>

Учителят каза веднъж какво наричаме разумност.
Те са наредени спирално, за да не се засенчват едно друго. Това е нужно, за да се извърши хлорофилната асимилация. Виждаме каква разумност проявява природата в много малките работи. От това вадим поука: Във всичките наши постъпки да проявяваме голяма разумност. Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н.
към текста >>

62. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят го откри.
Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление. Четвъртият закон. За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството. При ловния парк, през 1928-ма г. имаше едно изворче. Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот. На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „Божието благо е благо за всички." Това е именно и четвъртият закон на справедливостта.
към текста >>

На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „Божието благо е благо за всички." Това е именно и четвъртият закон на справедливостта.
Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот. На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „Божието благо е благо за всички." Това е именно и четвъртият закон на справедливостта. Този закон може да се формулира още така: Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного или няколко души. Доброто трябва да бъде добро за всички и благото трябва да бъде благо за всички. Този закон, ако се приложи, ще измени коренно обществения живот. С други думи, всички същества трябва да се ползуват от Божиите блага. Кои са те?
към текста >>

- Тази Божествена справедливост, за която аз говоря, за която говори Учителят, се нарича справедливост на любовта.
Тя има връзка с любовта. Ето какъв е законът: Не може да има Божествена справедливост без любов. Не може да има любов без Божествена справедливост. Двете вървят заедно. Някой ще каже: За каква любов говориш ти? - Тази Божествена справедливост, за която аз говоря, за която говори Учителят, се нарича справедливост на любовта. Основата, върху която ще се изяви Любовта в новата култура, ще бъде справедливостта. Тези закони са дадени от Учителя. Тогава, какво се изисква от всеки един човек, който иска да приложи справедливостта? Изисква се спазване на тези четири закона. Днес те не се спазват.
към текста >>

Когато дойде тази идеална култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища.
Следващата степен ще бъде справедливостта. Сега ние сме в една епоха, когато се говори вече за справедливо разпределение на благата. Четвъртата степен ще бъде любовта. Само при нея ще се приложи справедливостта. Степените на правото са следните: насилие, човешко право, Божествено право и справедливост или любов. Когато дойде тази идеална култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища. Хората ще имат правилни мисли, чувства и постъпки. Няма да има болници. Дори Учителят казва, че няма да има и гробища. Затова в шестата раса ще стане това, което стана с Христа. Него Го погребаха, но след това не намериха никакво тяло.
към текста >>

Дори Учителят казва, че няма да има и гробища.
Само при нея ще се приложи справедливостта. Степените на правото са следните: насилие, човешко право, Божествено право и справедливост или любов. Когато дойде тази идеална култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища. Хората ще имат правилни мисли, чувства и постъпки. Няма да има болници. Дори Учителят казва, че няма да има и гробища. Затова в шестата раса ще стане това, което стана с Христа. Него Го погребаха, но след това не намериха никакво тяло. Той се дематериализира. Така и хората на шестата раса, при заминаването си от земята ще се дематериализират - няма да имат физическо тяло. Когато шестата раса дойде, ще има на Земята пак останки от петата раса, както сега има от четвъртата.
към текста >>

63. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние я желаем, викаме я, ала тя не идва." Учителят дава много методи за развитие на Любовта, но аз ще посоча само най-важните.
Методи за развитие на любовта Веднъж една сестра каза на Учителя: „Учителю, Вие много говорите за Любовта и казвате, че с нея всичко можем да постигнем, тя дава знание, свобода и пр., но как да я придобием? Ние я желаем, викаме я, ала тя не идва." Учителят дава много методи за развитие на Любовта, но аз ще посоча само най-важните. Има методи в природата, чрез които тя ни възпитава, а има и методи, които зависят от човешкото самовъзпитание. Един от най-важните методи, който прилага природата, е страданието. Човек не желае сам страданието, но когато наруши някой от природните закони, тогава идва страданието, което води към любовта. В човека, когато страда, изгарят всички отрицателни качества и в него се развива милосърдие, мекота, нежност, смирение и той влиза в положението на другите хора. Така страданията постепенно водят към Любовта.
към текста >>

Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог.
Седми метод е методът на красотата. Красотата води към Любовта. Защо? - Защото красотата е самият Бог. Всяка красота в света е отражение на красотата на Бога. В центъра на красотата е Бог. Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог. Той е самата красота." Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог. Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта.
към текста >>

Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта.
Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява. Осми метод е да имаме идея, представа, да знаем нещо за Бога. Колкото тази идея за Бога е по-пълна, по-съвършена и по-мистична, толкова по-добре ще познаеш Любовта. Когато искаш да дойдеш до мистичните глъбини на Любовта, до космичната Любов, до най-висшата проява на Любовта, трябва да имаш една представа за Бога. Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта. Какво значи да оживее природата? Това значи за теб природата да стане разумна, навсякъде да виждаш действието на разумни сили. Когато виждаш разумността, която действува навсякъде в природата, тогава ти можеш да дойдеш до Любовта. В по-висш смисъл, под „оживяване на природата" се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога. Тогава ние ще дойдем до Любовта.
към текста >>

Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете.
Това значи за теб природата да стане разумна, навсякъде да виждаш действието на разумни сили. Когато виждаш разумността, която действува навсякъде в природата, тогава ти можеш да дойдеш до Любовта. В по-висш смисъл, под „оживяване на природата" се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога. Тогава ние ще дойдем до Любовта. Десети метод. Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта. Правете това няколко години подред и гледайте дали с тези хора ще стане някаква промяна. Този, когото обикнеш, ако започне да става по-добър, твоята любов е Божествена. Ако нямаш този резултат, твоята любов е човешка, сянка на любовта.
към текста >>

Учителят го нарича Евангелието на Любовта.
Така като практикуваш любовта, тя ще расте в тебе." Единадесети метод. Този метод е малко по-мистичен. С проучването на Евангелието ще дойдеш до Любовта. От всичките Евангелия, най-мистично е това на Иоана. Учителят го нарича Евангелието на Любовта. Можеш да си служиш и с другите. Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание" произлиза от зрение, виждане.
към текста >>

64. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят каза веднъж така: „Всички окултни школи на древността (в Египет, Вавилон, Индия, Палестина и пр.), а също така и съвременните, са инволюционни." А сега именно Бялото Братство чрез Учителя създава една окултна школа, която е еволюционна.
За да разгледаме този въпрос, ще трябва малко да се отклоним. Има инволюция и еволюция. А какво значи инволюция и еволюция? Инволюцията значи слизане, а еволюцията - качване. (Днешната официална наука знае само за еволюцията.) Когато човечеството е слизало от Бога към материалния свят, това е инволюция, а когато се качва от материалния свят към Бога, това е еволюцията. Учителят каза веднъж така: „Всички окултни школи на древността (в Египет, Вавилон, Индия, Палестина и пр.), а също така и съвременните, са инволюционни." А сега именно Бялото Братство чрез Учителя създава една окултна школа, която е еволюционна. Като разглеждаме този въпрос по-подробно, ще разберем каква трябва да бъде основната идея на човечеството. Защото окултните школи на древността и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е. тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост? Ще нарисувам една рисунка.
към текста >>

Учителят се усмихна и каза: „Днес хората, които са в своята инволюция, са много голям брой, а хората, които започват своята еволюция, са сравнително малко." Само които са прегърнали Любовта като главна идея на своя живот, да обичат и да се жертвуват, да виждат във всички хора доброто, Божественото, те са почнали своя живот.
Защото Любовта е Бог и Бог е Любов. Тогава, щом в тебе е любовта, то значи, че Бог е в тебе, а щом Бог е в теб и понеже Той съдържа всичкото знание, то ще започне да проблясва вътре в тебе. Всеки човек, който тури като основна идея в своя живот Любовта, нея иска да приложи в своя живот, този човек е почнал вече своята еволюция. А този, който иска да добие почит, да стане виден човек, той още е в своята инволюция - слиза надолу. Един брат попита веднъж Учителя защо всички хора не са готови да приемат нашите идеи. Учителят се усмихна и каза: „Днес хората, които са в своята инволюция, са много голям брой, а хората, които започват своята еволюция, са сравнително малко." Само които са прегърнали Любовта като главна идея на своя живот, да обичат и да се жертвуват, да виждат във всички хора доброто, Божественото, те са почнали своя живот. И когато зададоха този въпрос на Учителя през м. юли 1939 г. на Рила, един месец преди започването на Втората световна война, той тогава каза още: „Скоро ще избухне една нова световна война и в тази война ще загинат много хора. Много хора ще загинат в най-големи страдания и ужаси. И тези, които загинат в големи страдания и ужаси, като отидат в невидимия свят, ще познаят своите заблуждения, които са имали, и ще станат готови за своята еволюция." Когато тези хора дойдат на земята при друго прераждане, те ще тръгнат по своя еволюционен път.
към текста >>

Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта.
Всички хора и животни за нея стават много мили и достойни за любов. Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски. И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. - „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога.
към текста >>

Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога.
Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. - „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество.
към текста >>

(Учителят казва добрата мисъл никога да не се отлага, а веднага да се приложи.) Един брат прави това упражнение в продължение на три месеца и стана голяма промяна с него.
По кой начин човек може да се приготви да го посети Бог? Има много методи. Един метод е молитвата, да дойде посещение от ангела на Любовта. Друг начин е размишление всеки ден по 10-15 минути за Великата Божествена Любов, за да се подготви, да бъде посетен от ангела на Любовта, иначе е невъзможно. За подготвяне за влизане в този велик живот ще ви дам едно малко упражнение за две седмици, което да почне от този момент. (Учителят казва добрата мисъл никога да не се отлага, а веднага да се приложи.) Един брат прави това упражнение в продължение на три месеца и стана голяма промяна с него. То е дадено от Учителя. Всички ще си сверим часовниците с точното време, което дава радио „София", и от сутрин до вечер, във всеки точен час, в каквото и положение да се намираме, ще си правим една малка молитва, без други да ни забележат. Тя може да бъде едно изречение, а може да бъде и повече. По такъв начин ще се влезе в Божественото и ще сме приготвени за любовта. Могат да се кажат следните молитвени изречения:
към текста >>

65. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят разглежда този въпрос много по-обширно в сравнение с днешната наука.
Основният фактор на еволюцията Този въпрос е много мистичен, труден за разбиране и затова изисква повече внимание. Учителят разглежда този въпрос много по-обширно в сравнение с днешната наука. Нека вземем едно сравнение от природата. Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче. После се явяват листа, клончета, много листа с цветове и най-после, като продължава действието на светлината и топлината, узряват и плодовете. Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот.
към текста >>

Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря.
Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот. Това, което става в природата, е символ на това, което става в човешката душа. Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря. Христос възкреси Лазаря с любов. Когато Той казал „Лазаре, стани! ", едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията.
към текста >>

Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога." Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога.
Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога." Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ.
към текста >>

За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята.
В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен.
към текста >>

Веднъж Учителят каза така: Каква е целта на Бога с нас?
Възлюби няколко души и виж какво ще стане с тях. Ще видиш, че с тези хора ще станат известни промени. Ако са били болни, ще оздравеят; ако са лоши, ще станат добри; ако са били бездарни, ще станат даровити; ако не вървят по Божия път, ще тръгнат по него. Когато ние обичаме хората в малък размер, им помагаме, а в голям мащаб това прави Бог към всички същества. Когато ние обичаме, пак Бог се проявява и повдига съществата чрез нас. Веднъж Учителят каза така: Каква е целта на Бога с нас? - Да се научим ние, хората, да вършим това, което върши Бог. Какво върши Бог? - Той със Своята Любов изпраща топлина и светлина, за да се разцъфтят всички души както растенията. За да правим и ние това, през нас трябва да мине мировата любов, любов към всички същества - тогава ние ще станем център, от който Бог ще повдига и възкресява душите. Еволюционният процес засяга ли всички животни?
към текста >>

66. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят дава следния пример.
Някой казва: „Аз съм свободен човек, ако искам, мога да отида в града пеш, с такси; ако искам, мога да направя една екскурзия до Витоша" и пр. Това е пак външна свобода. Обаче истинската свобода е вътрешна. Всъщност човек трябва да има външна и вътрешна свобода, но вътрешната свобода е най-важна. Тя е основата на всяка свобода. Учителят дава следния пример. Един човек е в затвора или болен. Ако той е вътрешно свободен, тогава той може да бъде най-свободният човек в света. Човек може да е здрав, да се разхожда където си иска и пак да не бъде свободен. Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог. Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма.
към текста >>

Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък.
Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости." Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват. Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите.
към текста >>

Трябва да знаеш, че тази Школа на Великото Бяло Братство, която Учителят е основал, е на Любовта.
Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на Божието дело. Аз миналия път казах, че Любовта лекува, но при какви условия? Как ще можеш да лекуваш болни хора? Ако ти изпратиш струя любов към някой болен човек, той ще оздравее. Това състояние на Велика Мирова Любов, когато го имаш, тогава посети болния, докосни се до него и след 2-3 дни ще чуеш, че той оздравял. Трябва да знаеш, че тази Школа на Великото Бяло Братство, която Учителят е основал, е на Любовта. От Любовта се започва. Този е пътят на ученика. 20.12.1947 г.
към текста >>

67. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят е казал един случай с Буда.
Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи. Учителят е казал един случай с Буда. Веднъж той бил обхванат от една астрална змия, която щяла да го задуши, обвивайки се около неговото тяло. Това е символ. Астралната змия е светът на чувствата. Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка.
към текста >>

68. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова Учителят казва, че ако в двора на една къща има много цветя, в нея хората не могат да се карат.
Други се занимават с развитието на народите, трети - с еволюцията на небесните тела и т. н. Изобщо, всички явления в природата се ръководят от различни ангелски същества. Когато ние погледнем на цветето като на същество, което има душа, тогава ние ще направим връзка с тези същества от ангелската йерархия. Така можем да се облагородим, това цвете ще ни възпитава. Добродетелите, дарбите, идеите на ангелите ще се влеят в нас. Затова Учителят казва, че ако в двора на една къща има много цветя, в нея хората не могат да се карат. След това въведение, нека разгледаме цветовете. Колко основни цвята има? Те са седем. Ако прекараме един слънчев лъч през една призма, ще получим дъгата. На небето тя се получава, когато слънчевата светлина се пречупва през дъждовните капки.
към текста >>

Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот.
Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението. Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител на живота. От друга страна, той прави човека активен, възбуден. Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот. Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето. Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят. Дали червеният цвят е едничкият изразител на любовта? - Не, той е изразител на любовта в по-нисша форма.
към текста >>

Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния свят." Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави.
Изобщо, когато някой орган или цялото тяло е болно, хубаво е да си служим с портокаловия цвят. По кой начин може да се лекува човек чрез портокаловия цвят? Да си представим, че таванът горе е пробит и един душ се излива върху нас, но не от вода, а един душ от портокалови лъчи. Това трябва да си представим мислено. Можем и физически да гледаме предмети с такъв цвят или чрез една стъклена призма ще получим такъв цвят. Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния свят." Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави. Даже Учителят препоръчва следното нещо. Да кажем, че те боли гърло. Тогава проектирай мислено един сноп портокалови лъчи върху гърлото. Зеленият цвят изразява растеж, развитие и успокояване. Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме.
към текста >>

Даже Учителят препоръчва следното нещо.
По кой начин може да се лекува човек чрез портокаловия цвят? Да си представим, че таванът горе е пробит и един душ се излива върху нас, но не от вода, а един душ от портокалови лъчи. Това трябва да си представим мислено. Можем и физически да гледаме предмети с такъв цвят или чрез една стъклена призма ще получим такъв цвят. Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния свят." Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави. Даже Учителят препоръчва следното нещо. Да кажем, че те боли гърло. Тогава проектирай мислено един сноп портокалови лъчи върху гърлото. Зеленият цвят изразява растеж, развитие и успокояване. Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме. Синият цвят е изразител на истината, вярата и също успокоява.
към текста >>

69. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Това беше красиво време, тогава бях щастлив." Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно.
(Настоящото изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив." Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по- големи. Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност." „Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност." „Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради.
към текста >>

Учителят
Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност." „Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност." „Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден. Бог казва: „Да мислите за мене, това е добро за вас."" Учителят Защо някои ученици в началото почват с жар, а после огънят им изчезва, температурата им се намалява? Защото не спазват някои окултни закони. Учителят казва: „Живейте в света, но да не сте от света." Това значи човек да има любов към всички, да има връзка с хората, да не бяга от света, но да не се влияе от всички стари възгледи. За да няма опасност в това отношение, има едно средство - ученикът да практикува следното правило, дадено от Учителя: ВСЕКИ ДЕН ДА ПРАКТИКУВА СВЕЩЕНИЯ ЧАС.
към текста >>

Учителят казва: „Живейте в света, но да не сте от света." Това значи човек да има любов към всички, да има връзка с хората, да не бяга от света, но да не се влияе от всички стари възгледи.
И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден. Бог казва: „Да мислите за мене, това е добро за вас."" Учителят Защо някои ученици в началото почват с жар, а после огънят им изчезва, температурата им се намалява? Защото не спазват някои окултни закони. Учителят казва: „Живейте в света, но да не сте от света." Това значи човек да има любов към всички, да има връзка с хората, да не бяга от света, но да не се влияе от всички стари възгледи. За да няма опасност в това отношение, има едно средство - ученикът да практикува следното правило, дадено от Учителя: ВСЕКИ ДЕН ДА ПРАКТИКУВА СВЕЩЕНИЯ ЧАС. Ако ученикът не практикува свещения час, ще стане жертва на света, светът ще го погълне. Много хора в света имат обикновени мисли, много от тия мисли са от низш характер. Трептенията на твоята аура трябва да се усилят, за да се справят с мисъл-формите на света.
към текста >>

Защо Учителят набляга на свещения час?
Ако ученикът не практикува свещения час, ще стане жертва на света, светът ще го погълне. Много хора в света имат обикновени мисли, много от тия мисли са от низш характер. Трептенията на твоята аура трябва да се усилят, за да се справят с мисъл-формите на света. Чрез твоята вътрешна работа, чрез свещения час трептенията на твоята аура стават така бързи, че мисъл-формите на света не могат да проникнат в нея. Иначе мисъл-формите на света ще влязат в тебе, ще те завладеят и ти ще почнеш неусетно да мислиш само за Защо Учителят набляга на свещения час? Защото при свещения час, като мислиш за Бога, образува се връзка между Бога и тебе и силите на Бога се преливат в тебе. Свещеният час е могъщо средство за постижение. Свещеният час е задача на ученика. Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие. Ученичество без свещен час е невъзможно!
към текста >>

Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание.
Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ. Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание. Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза." - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата." „Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях."
към текста >>

Учителят
Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза." - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата." „Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях." Учителят Една от първите стъпки на ученика е прощаването. Някой е обиден. Той трябва да знае, че никой отвън не може да накърни неговото достойнство. Не само да прости на онзи, който го е обидил, но и да му направи една услуга, когато се намери в нужда. Друга от първите стъпки на ученика е следната: да търси добрите черти в хората и да ги държи в ума си.
към текста >>

Учителят
Тя беше добър пример за всички. Има закон: Когато говориш лошо за някой човек, не само го смъкваш по-долу, но тия мисли, които изпращаш към него, ще се върнат към тебе и те разрушават. Тук действува и друг един закон: Когато говориш за лошите качества, за слабостите на някой човек, вие двамата се свързвате, между вас се образува един вид мост и неговите слабости преминават в тебе, ти почваш да ги проявяваш. „Всеки, който иска да върви в Божествения път, първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е смирението." Учителят От тия думи на Учителя се вижда, че тия две качества са необходими за ученика. Безстрашието значи ученикът да не губи присъствието на духа си при страдания, неприятности, пречки и противоречия, те да не сломят духа му, да не свържат волята му. При всички опитности и мъчнотии той да запази спокойствие и мир, да напрегне всички усилия да ги преодолее и да има увереност в крайния успех. Това качество е необходимо за ученика, защото минава през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция.
към текста >>

Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове." Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени.
Това качество е необходимо за ученика, защото минава през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове." Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от понататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят.
към текста >>

Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от понататъшни усилия.
А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове." Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от понататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят. Защото за онзи, който няма смирение, небето е затворено. Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето.
към текста >>

По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика.
И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят. Защото за онзи, който няма смирение, небето е затворено. Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето. По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика. „Бъди твърд като земята! Бъди мек като водата! Бъди бърз като въздуха! Бъди лъчезарен като светлината! "
към текста >>

„Любов без мъдрост не може", казва Учителят.
Всяка груба постъпка на човека сгъстява и втвърдява материята на тялото му и в него не могат да проникват висшите трептения, които идат от Божествения свят. Думите „бърз като въздуха" значат бърз в служенето на Бога, във вършене делото Божие. Когато ти дойде една Божествена идея да направиш нещо, направи го веднага, пристъпи веднага към работа, без отлагане. Отлагането е спънка за духовния напредък на ученика. Думите „лъчезарен като светлината" значат да си озарен от лъчите на мъдростта и знанието. „Любов без мъдрост не може", казва Учителят. Те вървят ръка за ръка. Мъдростта дава разумните методи за приложение на любовта. Веднъж Учителят в Школата даде следната задача. Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо: „Не късай най-дебелото въже!
към текста >>

Веднъж Учителят в Школата даде следната задача.
Отлагането е спънка за духовния напредък на ученика. Думите „лъчезарен като светлината" значат да си озарен от лъчите на мъдростта и знанието. „Любов без мъдрост не може", казва Учителят. Те вървят ръка за ръка. Мъдростта дава разумните методи за приложение на любовта. Веднъж Учителят в Школата даде следната задача. Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! " Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно.
към текста >>

Казвате: „Тъй казва Учителят." Да, никой от вас не е направил най-малкия опит."
Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно. Думите „Не късай най-дебелото въже" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога." Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще. Думите „Не късай най-тънкия конец" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество." Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество. „Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят." Да, никой от вас не е направил най-малкия опит." Учителят Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата? Защото има закон: Знанието, което си придобил, ако не си го опитал, не си го преживял, ще остане на земята, няма да го вземеш със себе си в следващите прераждания. А това, което си опитал, ще върви с тебе в бъдещите прераждания. Ако ония, които влизат в Школата, лесно разбират мистичните работи, това показва, че те носят това знание със себе си от миналите прераждания.
към текста >>

Учителят
Думите „Не късай най-дебелото въже" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога." Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще. Думите „Не късай най-тънкия конец" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество." Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество. „Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят." Да, никой от вас не е направил най-малкия опит." Учителят Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата? Защото има закон: Знанието, което си придобил, ако не си го опитал, не си го преживял, ще остане на земята, няма да го вземеш със себе си в следващите прераждания. А това, което си опитал, ще върви с тебе в бъдещите прераждания. Ако ония, които влизат в Школата, лесно разбират мистичните работи, това показва, че те носят това знание със себе си от миналите прераждания. Те са били ученици и са опитали това знание и затова сега го разбират.
към текста >>

Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата?
Той ще изсъхне без никакво бъдеще. Думите „Не късай най-тънкия конец" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество." Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество. „Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят." Да, никой от вас не е направил най-малкия опит." Учителят Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата? Защото има закон: Знанието, което си придобил, ако не си го опитал, не си го преживял, ще остане на земята, няма да го вземеш със себе си в следващите прераждания. А това, което си опитал, ще върви с тебе в бъдещите прераждания. Ако ония, които влизат в Школата, лесно разбират мистичните работи, това показва, че те носят това знание със себе си от миналите прераждания. Те са били ученици и са опитали това знание и затова сега го разбират. Тук ще дадем няколко примера за такива опити.
към текста >>

Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят.
Този опит може да се направи в продължение на десет дни или повече. Тази задача е дадена от Учителя. Целта на този опит е ученикът да проучи какво действие ще има това върху него. У тия, които са правили този опит, е станало голяма промяна. У тях идва голямо вътрешно просветление, много нови идеи идват в тях. Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят. У него се развива ново отношение към другите - отношение на нежност и любов. От друга страна, става голяма промяна в неговото лице. Чертите на лицето му се префинват, то става по-красиво. Освен това този опит е подготовка към тъй наречената непрестанна молитва. Това правеше Учителят.
към текста >>

Това правеше Учителят.
Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят. У него се развива ново отношение към другите - отношение на нежност и любов. От друга страна, става голяма промяна в неговото лице. Чертите на лицето му се префинват, то става по-красиво. Освен това този опит е подготовка към тъй наречената непрестанна молитва. Това правеше Учителят. Той през целия ден, всеки 10-15 минути правеше молитва, незабелязано от другите. По-горе споменахме само няколко примера. Обаче има още много други закони и методи, дадени от Учителя, които трябва да се опитат от ученика. Има закон: Всяка дарба, която човек употребява само за себе си, за лични облаги, а не за общо благо, се отнема от него. Един математик трябва да решава задачи, за да развие своите математически центрове.
към текста >>

Учителят каза веднъж в разговор: „За някой човек Бог казва: „Сега съм много занят, ще оставя засега този човек, няма да се занимавам с него." И този човек ще му е широко около врата, не минава през никакви страдания.
Има закон: Всяка дарба, която човек употребява само за себе си, за лични облаги, а не за общо благо, се отнема от него. Един математик трябва да решава задачи, за да развие своите математически центрове. Гимнастикът, да развие своите мускули, има нужда от всекидневни упражнения. И ученикът трябва да счита противоречията, мъчнотиите, страданията, през които минава, като задачи за разрешаване. Ученикът трябва да има правилно отношение към страданието. Учителят каза веднъж в разговор: „За някой човек Бог казва: „Сега съм много занят, ще оставя засега този човек, няма да се занимавам с него." И този човек ще му е широко около врата, не минава през никакви страдания. А когато човек минава през страдания, Бог е най-близо до него и работи върху него." Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили. Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен.
към текста >>

Учителят препоръчва следното правило за ученика.
Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях. Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват. Учителят препоръчва следното правило за ученика. Това правило представя добър метод за развитието на любовта в него. Когато срещне някого, да се обърне към Бога със следните думи: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш." Ако ученикът прави това постоянно, ще стане голяма промяна в него. Ще стане промяна и в тия, за които казва тия думи. Целта на Школата е да се подготвят хора модели, образци на новата раса, която иде на земята. Целта на Школата е да се подготвят група хора, които да бъдат носители на новото, което иде в света.
към текста >>

Учителят казва: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват постоянно, отстраняват се от Школата.
Когато срещне някого, да се обърне към Бога със следните думи: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш." Ако ученикът прави това постоянно, ще стане голяма промяна в него. Ще стане промяна и в тия, за които казва тия думи. Целта на Школата е да се подготвят хора модели, образци на новата раса, която иде на земята. Целта на Школата е да се подготвят група хора, които да бъдат носители на новото, което иде в света. За да се създаде новият човек, новият тип общество на шестата раса, ученикът трябва да живее в атмосфера на взаимна любов. Учителят казва: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват постоянно, отстраняват се от Школата. Но никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, се отписват от Школата, а долу може да продължават да идват." „Целият свят е обсаден с милиони войници от невидимия свят. Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде.
към текста >>

Учителят
Горе, в невидимия свят, се отписват от Школата, а долу може да продължават да идват." „Целият свят е обсаден с милиони войници от невидимия свят. Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала." Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица" от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? " Тя искала да направи нещо за Бога.
към текста >>

Учителят
Няма да мине много време и този век ще завлече всичко. Всички философски вярвания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил това. Вече е турен планът. Човечеството не може да живее в тия дрипели." Учителят В едни нощви се туря много малко квас. Затова не трябва да се грижим, че са малко учениците в първо време. Важно е да се създаде квасът. Съзнателните ученици стават антени, които привличат вълната на любовта от Божествения свят на земята и оттук тя ще залее целия свят. Затова не трябва да се безпокоим, че хората на новото, че хората, които представят модели на новия човек, в началото са малко.
към текста >>

70. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи.
Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай.
към текста >>

Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай.
Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената. (Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен." Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества.
към текста >>

(Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят.
Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената. (Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен." Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества. които ще ти кажат какво трябва да правиш." Най-сетне тя се утешила и си отишла. Когато човек се среща с по-светли същества през време на сън, сутринта се събужда радостен.
към текста >>

Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен." Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества.
Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената. (Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен." Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества. които ще ти кажат какво трябва да правиш." Най-сетне тя се утешила и си отишла. Когато човек се среща с по-светли същества през време на сън, сутринта се събужда радостен. Когато сънуваш, че се качваш на някакъв връх показва, че се издигаш в духовния свят. Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас.
към текста >>

71. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: Този, който няма смелост да признава своите недостатъци, никога не може да познае любовта.
Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина. Има един закон: „Всяко предприятие, в чиято основа е лъжата, ще рухне." Ученикът трябва да бъде смел и да признава своите недостатъци пред себе си. Учителят казва така: Този, който няма смелост да признава своите недостатъци, никога не може да познае любовта. Във връзка с това има един закон, който гласи така: Ти сам трябва да съдиш себе си, преди да е дошъл Божият съд. Ако ти сам се съдиш, няма нужда друг отвън да те съди, защото целта е постигната. Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината. Твърд като земята значи постоянен в основните идеи на живота си. Мек като водата - това има отношение към любовта.
към текста >>

Учителят слага на първо място стремежа на ученика към Бога.
Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината. Твърд като земята значи постоянен в основните идеи на живота си. Мек като водата - това има отношение към любовта. Бърз като въздуха значи бърз при помагане и проявяване на любовта. Лъчезарен като светлината - има отношение към мъдростта. Учителят слага на първо място стремежа на ученика към Бога. В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват закони на разумната природа, с които човек трябва да се съобразява. Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра.
към текста >>

Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде."
Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде." Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота. Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот?
към текста >>

Тук Учителят дава едно правило: Някой те обича, първоначално ти не цениш неговата любов, но по-късно тя ще се прояви в теб.
В какво седи магичната сила на любовта? Силата на любовта седи в това, че тя предизвиква любов, т.е. любовта винаги има отзвук в онзи, когото обичаш. Това може да се провери. Когато ти не обичаш онзи, който те обича, тогава няма да те обича онзи, който искаш да те обича. Тук Учителят дава едно правило: Някой те обича, първоначално ти не цениш неговата любов, но по-късно тя ще се прояви в теб. В тази любов е Бог. Ние трябва да ценим присъствието на Бога. От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов. Любовта на ангелите е така велика, че един светия, пророк, като види един ангел, пада в несвяст - не може да издържи бързите вибрации на неговата аура. Човек за в бъдеще ще се издигне до тази любов на ангелите.
към текста >>

Учителят ни дава идеала, към който трябва да се стремим.
В тази любов е Бог. Ние трябва да ценим присъствието на Бога. От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов. Любовта на ангелите е така велика, че един светия, пророк, като види един ангел, пада в несвяст - не може да издържи бързите вибрации на неговата аура. Човек за в бъдеще ще се издигне до тази любов на ангелите. Учителят ни дава идеала, към който трябва да се стремим. Любовта е сила, която може да издържи всички грехове на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някой човек, но ако забележиш в него някои недостатъци, ти го разлюбиш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някой човек, твоята любов не трябва да се изменява затова, че забелязваш някои недостатъци и слабости. Защо?
към текста >>

Светлината, мирът и любовта да те крепят." Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания.
Силата на човека се познава при изпитанията. Вяра жива, неизменна и постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Бъди бодър, весел духом. Изпитите си дръж добре. Светлината, мирът и любовта да те крепят." Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания. Нямаше музиканти да я напишат, но аз записах текста. Тя е във връзка с живота на ученика. „Ветрове и бури, те живота не спъват. Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби.
към текста >>

Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение.
„Ветрове и бури, те живота не спъват. Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни." Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота. Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение. Методите, законите трябва да се опитват постоянно. Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш." Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля.
към текста >>

Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура." Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот.
„Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята." „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички." Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно. Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът. Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура." Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот. Новата култура няма да дойде изведнъж - по-напред трябва да се подготвят работници. Сега работи ли при тези условия, за в бъдеще ще се дадат по-добри. Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение.
към текста >>

Веднъж Учителят каза така: „За Любовта аз още не съм ви говорил." Ние Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта.
Ученикът трябва да изучи това богатство в беседите, за да може после да бъде полезен и на другите хора. Ще си купите повече тетрадки, 5-10 броя, и ще ги разделите на отдели, в които ще правите извадки по разни въпроси. Ще проучавате беседите поред от първа серия, школните лекции на Общия клас, носле - Младежкия клас, рилските, съборните беседи и така - наред, по години. Това е грамадна работа, но човек не трябва да се плаши. В тетрадките ще отделите най-много място за любовта. Веднъж Учителят каза така: „За Любовта аз още не съм ви говорил." Ние Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта. Тогава Той каза: „Вярно е, но за самата Любов аз не съм говорил, а само за нейните дарове." Друг отдел ще бъде за мъдростта. Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си. В тетрадката да има графа, в която да се означава томът и страницата на беседата, в която се разглежда темата. 03.04.1948 г., Изгрев
към текста >>

72. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят за Христа
Учителят за Христа Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса. Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството.
към текста >>

Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа.
Учителят за Христа Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса. Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. "Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг.
към текста >>

Христос е най-великото същество." - казва Учителят за Христа.
От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. "Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христос. Христос е най-великото същество." - казва Учителят за Христа. Идването на Христа на земята е едно много велико събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: "Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята." Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа?
към текста >>

Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др.
Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа е била на богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
към текста >>

Учителят казва така за любовта на Христа: "Любовта на Христа превишава всяко знание.
Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек. Учителят казва така за любовта на Христа: "Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа." Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: "Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата."
към текста >>

За нея Учителят казва: "Носител на висшето знание е пак Христос.
Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек. Учителят казва така за любовта на Христа: "Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа." Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: "Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата." Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят.
към текста >>

За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така.
Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа." Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: "Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата." Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе.
към текста >>

В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега.
Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб.
към текста >>

Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо.
И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта.
към текста >>

После Учителят му казал, че той бил Христос.
Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма. После Учителят му казал, че той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш.
към текста >>

Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа.
Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма. После Учителят му казал, че той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа.
към текста >>

Учителят цитира две важни изречения на Христа.
С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона. Учителят цитира две важни изречения на Христа. "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя." Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват. Една светлина вече работи в света чрез идването на Христа. Които вярват, те са възприемчиви към силата на Христа.
към текста >>

На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие.
Христос казва: "Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници." (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние.
към текста >>

Учителят обяснява колко видове плач има.
Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите.
към текста >>

На друго място Учителят обяснява тази тайна.
Вторият вид трансформиране се състои в следното. Понеже човечеството от хиляди години насам е събрало много отрицателни енергии, промени ги от разрушителни в градивни елементи. Именно в това е спасението на света чрез Христа. Защо Христос дойде да спаси човечеството? В това се крие велика тайна, която хората ще познаят едва след хиляди години. На друго място Учителят обяснява тази тайна. Това, което накара Христос да дойде да спаси човечеството, е Неговата Любов. Христос дойде на света да научи хората да познаят Бога и да Му служат, а не да придобиват богатство и щастие. 14.02.1948 г. Изгрев
към текста >>

73. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят." Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат." В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско.
Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа." Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят." Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат." В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен. Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен. Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство. Той е винаги доволен от момента, в който е поставен.
към текста >>

74. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик.
Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата.
към текста >>

75. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет.
От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях.
към текста >>

Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал.
към текста >>

Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят.
Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие.
към текста >>

Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща.
От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр.
към текста >>

Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр.
Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр. Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: "Такива упражнения имат значение. Те допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат.
към текста >>

Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: "В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята."
Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция. Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: "В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята." Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример. В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: "Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха. Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери." Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници.
към текста >>

Учителят я нарича Евангелие на Любовта.
Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва, а щом дава плод, оставя я, за да даде повече плод. Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене." Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"?
към текста >>

Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана.
Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа.
към текста >>

Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана.
Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10.
към текста >>

Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин.
Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година.
към текста >>

Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят
Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание.
към текста >>

Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това.
От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви. Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаря. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: "Виж колко го е обичал! " С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила." В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа.
към текста >>

Учителят е дал методи за това.
В Евангелието има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава. Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя. Това е необходимо за ученика. Учителят е дал методи за това. Тия методи ще се дадат в друго изложение.
към текста >>

76. 01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: "Идва глад на земята за Словото Божие, та пригответе се, че като дойдат тези дни, да можете да нахраните гладните, които дойдат при вас.
ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ Цъфналите овощни дръвчета на Изгрева го правят приказно красив. Сутрин рано, при изгряващите слънчеви лъчи всички играем на полянката с Учителя, Паневритмията (гимнастика), след това поздравяваме Учителя, заобикаляме го и непринудено започва разговора. Учителят казва: "Идва глад на земята за Словото Божие, та пригответе се, че като дойдат тези дни, да можете да нахраните гладните, които дойдат при вас. — Най-близо е до Мене онзи, които чете Словото, което съм ви дал, защото тогава, той се свързва с Божествения Дух, Които е говорил чрез Мене. Четенето на беседите и лекциите значи е най-доброто средство за сближаване с Мен. — Вярата ви трябва да бъде детинска! Вие се печете тук на слънцето, но знаете ли колко много е спечелил всеки от вас, които е огряван така 1 час от слънчевите лъчи? — Равнява се все едно на една кола пълна до горе със злато.
към текста >>

Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното.
— Най-близо е до Мене онзи, които чете Словото, което съм ви дал, защото тогава, той се свързва с Божествения Дух, Които е говорил чрез Мене. Четенето на беседите и лекциите значи е най-доброто средство за сближаване с Мен. — Вярата ви трябва да бъде детинска! Вие се печете тук на слънцето, но знаете ли колко много е спечелил всеки от вас, които е огряван така 1 час от слънчевите лъчи? — Равнява се все едно на една кола пълна до горе със злато. Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събират около Учителя доста ученици и свободните братя и сестри, музиканти с нотни листове и почват да нотират това, което Учителят свири. По едно време, той почна и да пее заедно със свиренето. Така се създаваха новите песни на Братството. При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин.
към текста >>

Постепенно се събират около Учителя доста ученици и свободните братя и сестри, музиканти с нотни листове и почват да нотират това, което Учителят свири.
Четенето на беседите и лекциите значи е най-доброто средство за сближаване с Мен. — Вярата ви трябва да бъде детинска! Вие се печете тук на слънцето, но знаете ли колко много е спечелил всеки от вас, които е огряван така 1 час от слънчевите лъчи? — Равнява се все едно на една кола пълна до горе със злато. Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събират около Учителя доста ученици и свободните братя и сестри, музиканти с нотни листове и почват да нотират това, което Учителят свири. По едно време, той почна и да пее заедно със свиренето. Така се създаваха новите песни на Братството. При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин. Откакто в България почна да се усилва музикалността, небето почна да става синьо, като италианското.
към текста >>

При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него.
— Равнява се все едно на една кола пълна до горе със злато. Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събират около Учителя доста ученици и свободните братя и сестри, музиканти с нотни листове и почват да нотират това, което Учителят свири. По едно време, той почна и да пее заедно със свиренето. Така се създаваха новите песни на Братството. При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин. Откакто в България почна да се усилва музикалността, небето почна да става синьо, като италианското. Учителят идваше редовно и на общите обеди. Той държеше много на тях, за да може да стане сближение между всички ни. След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак.
към текста >>

Учителят идваше редовно и на общите обеди.
По едно време, той почна и да пее заедно със свиренето. Така се създаваха новите песни на Братството. При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин. Откакто в България почна да се усилва музикалността, небето почна да става синьо, като италианското. Учителят идваше редовно и на общите обеди. Той държеше много на тях, за да може да стане сближение между всички ни. След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак. И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата". Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо".
към текста >>

След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак.
При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин. Откакто в България почна да се усилва музикалността, небето почна да става синьо, като италианското. Учителят идваше редовно и на общите обеди. Той държеше много на тях, за да може да стане сближение между всички ни. След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак. И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата". Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо". Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха. През нощта, Учителят се прибираше в стаята си, но колко често Той запалва лампата и работа.
към текста >>

Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха.
Той държеше много на тях, за да може да стане сближение между всички ни. След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак. И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата". Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо". Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха. През нощта, Учителят се прибираше в стаята си, но колко често Той запалва лампата и работа. Набират се само няколко часа за спане, а останалото време той е буден и работи за Общото. Красив пример на един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога.
към текста >>

През нощта, Учителят се прибираше в стаята си, но колко често Той запалва лампата и работа.
След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак. И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата". Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо". Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха. През нощта, Учителят се прибираше в стаята си, но колко често Той запалва лампата и работа. Набират се само няколко часа за спане, а останалото време той е буден и работи за Общото. Красив пример на един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога.
към текста >>

77. 02. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година
УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година Учението (беседите) на Учителя хвърлят нова светлина върху съзнанието на тия, които са се заинтересували от него и го проучват. Така те се преобразяват и в тях става голям преврат. (Не пият, приемат вегетарианството, не блудстват и пр.) На 14.1.1944 г. Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи.
към текста >>

Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи.
УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година Учението (беседите) на Учителя хвърлят нова светлина върху съзнанието на тия, които са се заинтересували от него и го проучват. Така те се преобразяват и в тях става голям преврат. (Не пият, приемат вегетарианството, не блудстват и пр.) На 14.1.1944 г. Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи. Освен 7-8 братя, които живееха също у Темелкови. Там постоянно идваха гости от селото и от София. Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от селото в махала Рударци. Направихме разходка до него и всеки ден си донасяхме и пиехме вода от този извор. На обедите, присъстваха много хора — местни и гости.
към текста >>

Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от селото в махала Рударци.
(Не пият, приемат вегетарианството, не блудстват и пр.) На 14.1.1944 г. Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи. Освен 7-8 братя, които живееха също у Темелкови. Там постоянно идваха гости от селото и от София. Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от селото в махала Рударци. Направихме разходка до него и всеки ден си донасяхме и пиехме вода от този извор. На обедите, присъстваха много хора — местни и гости. Особено на неделните беседи, идваха и гости от провинцията, за съвети и упътвания. В един разговор Учителят каза: — Гьоте във "Фауст" е изложил съдбата на германския народ.
към текста >>

В един разговор Учителят каза:
Там постоянно идваха гости от селото и от София. Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от селото в махала Рударци. Направихме разходка до него и всеки ден си донасяхме и пиехме вода от този извор. На обедите, присъстваха много хора — местни и гости. Особено на неделните беседи, идваха и гости от провинцията, за съвети и упътвания. В един разговор Учителят каза: — Гьоте във "Фауст" е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на "Фауст"? — Той след много лутания и опитности намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е само едно частично разбиране на живота, има и по-висша идея, която е: "Смисълът на живота е в служене на Бога". Някой казва, че не е виждал Бога, това не е вярно.
към текста >>

Учителят често правеше предобедни разходки из красивите околности на селото.
и ще продължи известен брой десетилетия. Празникът на пролетта — 22 март отпразнувахме особено тържествено. Отидохме на една полянка над селото, откъдето се открива обширна гледка. Там играхме и Паневритмията, пяхме, разговаряхме и пр. После, често ходехме на тази полянка за гимнастика. Учителят често правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителят също държа беседа. Като дойде пролетта, изчистихме двора и го изравнихме на някои места. Прокарахме пътека до един извор на двора и го нарекохме "Извора на Доброто". Намерихме и друг извор, който го нарекохме "Извора на Здравето". С идването на пролетта, направихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
към текста >>

На Великден, 16 април, Учителят също държа беседа.
Празникът на пролетта — 22 март отпразнувахме особено тържествено. Отидохме на една полянка над селото, откъдето се открива обширна гледка. Там играхме и Паневритмията, пяхме, разговаряхме и пр. После, често ходехме на тази полянка за гимнастика. Учителят често правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителят също държа беседа. Като дойде пролетта, изчистихме двора и го изравнихме на някои места. Прокарахме пътека до един извор на двора и го нарекохме "Извора на Доброто". Намерихме и друг извор, който го нарекохме "Извора на Здравето". С идването на пролетта, направихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Тъй че, животът ни тук заприлича на живот на едно семейство.
към текста >>

Там Учителят държа беседа за Разбраната и неразбрана любов.
През пролетта започнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на връх "Острец". На 22.VI. — най-големият ден на годината — празника на лятното слънцестоене, за пръв път го отпразнувахме тържествено. На 21.VI. с раници потеглихме за хижа "Острец", а на другия ден преди изгрев (сутринта), бяхме на върха. Там Учителят държа беседа за Разбраната и неразбрана любов. Тук прекарахме два дни, като правехме излети из красивите околности. На 12.VII. Петровден, отпразнувахме го тържествено. Имахме гости отвсякъде. На 24 август, всички, които бяха в Мърчаево, заедно с Учителя отидоха на хижа "Острец" за два дни и всяка сутрин при изгрев слънце се изкачваха на връх
към текста >>

78. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

През целия ден на свободното си време ние наблюдавахме, че Учителят си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва.
Взехме стая с кревати. Пазачът ни даде един голям пън и от него се снабдихме богато с дърва за печката през целия ни престой (4 дни). Бяхме в една стая с Учителя и в непрекъснато общуване с Него. Между другото, Той ни каза: "Гледайте мене, как аз живея, правете така и вие. Това ви е достатъчно. През целия ден на свободното си време ние наблюдавахме, че Учителят си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време чувахме само началото на молитвата: "Господи, Господи, благослови! " Даже и през време на работа, Той отделяше по няколко минути за молитва, незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Това значи: непрекъсната молитва — постоянна мисъл за Бога. Тези 4 дни прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка.
към текста >>

Колко мили и ценни са ни всички тези места, където е бил Учителят с нас.
Тук е бил Учителя през лятото на 1933 г. и 1934 г. на палатки. Намерихме и чешмичката, където усърдно и с любов е работил на нея няколко дни, после морените, тих, мистичен кът, заобиколен с мощни ели. Една могила "Пиперката", през която минавахме при ранните ни излети до "Резньовете". Колко мили и ценни са ни всички тези места, където е бил Учителят с нас. Ето и няколко разговора с Учителя на хижата: Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога, защото тогава Той ви се изявява и вашата любов става като Неговата Любов. Щастието и радостта, които са Божествени, не изчезват. Докато човешката любов скоро изгаря, Божествената постоянно се увеличава. Христос е вътре във вашата душа.
към текста >>

79. 05. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ И ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ април, 1942 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят им каза следното: "За да се беседва с хората, необходими са три неща: 1.
БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ И ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ април, 1942 година Учителят им каза следното: "За да се беседва с хората, необходими са три неща: 1. Трябва хората да бъдат разумни в най-добрия смисъл. 2. Човек трябва да бъде добър. 3. Справедливост. Новото, което очакват младите е ЛЮБОВТА — тя е единствената сила която може да оправи света. Тя дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа.
към текста >>

80. 07. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни - Боян Боев (1883 – 1963)

Настанихме се в общата стая за туристи, а Учителят — в стаята на наблюдателя.
ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни Бяхме около 9 души и следобед на 23.IX. стигнахме Черни връх. Настанихме се в общата стая за туристи, а Учителят — в стаята на наблюдателя. На другия ден, рано се упътихме за Резньовете (два върха) на разстояние 20 минути от Черни връх. Имаше мъгла и прекарахме в размишление и молитва. След това, Учителят каза: Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов и Дух. Тогава човек се чувствува като чужденец на земята. Затова, всичко каквото правите: ядете, пиете, лягате, ставате и пр., правете го за Слава Божия.
към текста >>

След това, Учителят каза: Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов и Дух.
Бяхме около 9 души и следобед на 23.IX. стигнахме Черни връх. Настанихме се в общата стая за туристи, а Учителят — в стаята на наблюдателя. На другия ден, рано се упътихме за Резньовете (два върха) на разстояние 20 минути от Черни връх. Имаше мъгла и прекарахме в размишление и молитва. След това, Учителят каза: Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов и Дух. Тогава човек се чувствува като чужденец на земята. Затова, всичко каквото правите: ядете, пиете, лягате, ставате и пр., правете го за Слава Божия. Първо, тогава ще ви посети ангел (Любовта), а после Духът, който се вселява. След беседата направихме гимнастика и след това се върнахме. Като седяхме в наблюдателницата, Учителят каза: "Ако някой е бил разбойник 20-30 години и след това е престанал да бъде такъв, то признаците му на главата и лицето като разбойник изчезват, а на ръцете остават.
към текста >>

Като седяхме в наблюдателницата, Учителят каза: "Ако някой е бил разбойник 20-30 години и след това е престанал да бъде такъв, то признаците му на главата и лицето като разбойник изчезват, а на ръцете остават.
След това, Учителят каза: Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов и Дух. Тогава човек се чувствува като чужденец на земята. Затова, всичко каквото правите: ядете, пиете, лягате, ставате и пр., правете го за Слава Божия. Първо, тогава ще ви посети ангел (Любовта), а после Духът, който се вселява. След беседата направихме гимнастика и след това се върнахме. Като седяхме в наблюдателницата, Учителят каза: "Ако някой е бил разбойник 20-30 години и след това е престанал да бъде такъв, то признаците му на главата и лицето като разбойник изчезват, а на ръцете остават. Когато Сатурновата линия на ръката излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато излиза от средата, от където излиза линията на живота, той самият предимно си е фактор на своя живот. Човек трябва да се хармонизира с физическия свят, а не да излиза от него. Двете уши на човека не са еднакви и когато дясното ухо е по-голямо, това показва по-голяма активност сега, отколкото в миналото. Значи, лявото е миналото, а дясното — настоящето. Има разумни сили зад всички процеси.Не казвайте, че няма кой да ви обича, защото не е вярно това — светлината ви обича, въздухът, земята, Бог ви обича, защото светлите Същества идват при вас.
към текста >>

81. 09. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВРЪХ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят погледна красивата картина наоколо и каза: Кой може да направи такава картина?
ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВРЪХ МУСАЛА През 1937 г. пристигнахме в Чам Кория (Боровец) и след известен престой, тръгнахме за Мусала. Обядвахме на моста, които е средата на пътя между Чам Кория и Мусала — върхът. Учителят погледна красивата картина наоколо и каза: Кой може да направи такава картина? — Природата, като прави своите забавления, прави ги като света. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, в следващите си прераждания стават учители в народните училища и учат тези деца, понеже по-рано са ги оставили невежи. И колкото децата по напредват, толкова и връзките между тях стават по-интимни. Човек мъчно се осъзнава, трябва да го сложат натясно, за да се осъзнае. След това тръгнахме от моста за хижата и стигнахме към 2 часа.
към текста >>

Учителят каза: Вечер тук въздухът изстива, а това показва, че тогава в него има много електричество.
След това влязохме в наблюдателницата и наблюдателят ни каза, че му било скучно тук, защото не знае как да внесе разнообразие в работата си. Между другото, той би трябвало да има и вътрешна работа. Тук за наблюдател трябва да пратят набожен човек, които да се посвети на науката. След това излязохме и седнахме на поляната на върха и стояхме до 11,30 часа. Времето се стопли и в 11 часа преди обед беше +28 . Учителят каза: Вечер тук въздухът изстива, а това показва, че тогава в него има много електричество. И учените са дошли сега до една астрална област, която е над физическия свят и където не може да се работи с обикновени методи. Българите на всеки 8 години някога са правили по една война. А при една война се изискват най-малко 30 години, за да се поправят загубите. Същият закон е валиден и по отношение на вътрешният ни живот. Ако се сърдите по 4 пъти на ден, това е цяла война.
към текста >>

Тук, Учителят каза: "Вярата е път към Бога, а любовта, за да вземем нещо от Него.
Същият закон е валиден и по отношение на вътрешният ни живот. Ако се сърдите по 4 пъти на ден, това е цяла война. И после, колко време трябва да употребите, за да поправите загубеното в себе си? На всички върхове на запад между Мусала и Рупите, живеят напреднали същества и нашето идване тук на Мусала, има съвсем друг смисъл, отколкото идването на другите хора тук. Към 12 часа слязохме от Мусала и се спряхме при най-горното езеро, наречено "Окото". Тук, Учителят каза: "Вярата е път към Бога, а любовта, за да вземем нещо от Него. Вън от Любовта, няма живот и щастие. Като отидете при Бога, то Любовта ще ви помогне да получите нещо от Него и след това ще отидете да раздадете това и да помагате на другите. Значи, вярата е само път към Бога, но без Любов към Него, Той нищо не може да ни даде. Ние трябва от всичко да се учим. България е обетована земя.
към текста >>

Учителят каза: "Има връзка между Хималаите и Рила".
България е обетована земя. Тя има най-добрите плодове и градинари". Върнахме се на хижата и на другия ден, сутринта пак потеглихме към върха в 4 часа без 10 минути. На Мусала (върха) бяхме в 6,14 часа. Слънцето изгря между Белмекен и .... Прочетохме Отче наш, Добрата молитва, 65 глава Исайа, "В началото бе Словото". Учителят каза: "Има връзка между Хималаите и Рила". Към 11 часа пак слязохме към Окото и Учителят каза между другото: "Любовта никога не трябва да се разпилява, в смисъл, като обикнеш някого и му даваш от себе си, а той почне широк живот (развален). Тогава ти си отговорен за това благодеяние, където си го сторил и ще плащаш, или когато е обратно — ще вземеш (получиш) известна печалба от това. Пожелайте, всички хора да бъдат здрави, да се учат и да има обмяна между всички (споделяне). Нека хората да мислят, че живеем като тях и да не разбират, че имаме и друг вътрешен живот. Когато един човек изпълнява волята на Бога и дойде някой беден в къщата му, той го приема, отстъпва дори леглото си и спи на друго място.
към текста >>

Към 11 часа пак слязохме към Окото и Учителят каза между другото: "Любовта никога не трябва да се разпилява, в смисъл, като обикнеш някого и му даваш от себе си, а той почне широк живот (развален).
Тя има най-добрите плодове и градинари". Върнахме се на хижата и на другия ден, сутринта пак потеглихме към върха в 4 часа без 10 минути. На Мусала (върха) бяхме в 6,14 часа. Слънцето изгря между Белмекен и .... Прочетохме Отче наш, Добрата молитва, 65 глава Исайа, "В началото бе Словото". Учителят каза: "Има връзка между Хималаите и Рила". Към 11 часа пак слязохме към Окото и Учителят каза между другото: "Любовта никога не трябва да се разпилява, в смисъл, като обикнеш някого и му даваш от себе си, а той почне широк живот (развален). Тогава ти си отговорен за това благодеяние, където си го сторил и ще плащаш, или когато е обратно — ще вземеш (получиш) известна печалба от това. Пожелайте, всички хора да бъдат здрави, да се учат и да има обмяна между всички (споделяне). Нека хората да мислят, че живеем като тях и да не разбират, че имаме и друг вътрешен живот. Когато един човек изпълнява волята на Бога и дойде някой беден в къщата му, той го приема, отстъпва дори леглото си и спи на друго място. А също, той не казва в себе си — друг път да не идва този при него."
към текста >>

82. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: "Да се примири някой човек с някого, това значи да има права мисъл.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ Учителят казва: "Да се примири някой човек с някого, това значи да има права мисъл. Ако човек мисли право, ще стане красив, силен, умен и всичко ще му се подобри. Да повярваш в Бога, това значи да мислиш правилно. Той е направил целия свят, Той е наш Баща - мислете за името на баща си. Ако почнете да мислите, ще видите, че камъните и дърветата не са глупави. Тъй че, ако носите един диамант, няма да боледувате.
към текста >>

83. 11. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори) - Боян Боев (1883 – 1963)

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори)
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори) Човек е пратен на земята да учи Любовта и Христос се роди на земята за да покаже Любовта. А Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Любовта изпъжда навън всеки страх. Човек трябва да мисли, че всичко, което се случва, е за добро за онези, които любят Бога. Така като мисли човек, той настройва тялото си да издържи всичко и разбиранията (впечатленията) му за нещата по този начин ще бъдат пълни.
към текста >>

84. 12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ
ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ Като ученици всеки трябва да започне най-напред с дишането. Като дишате, значи трябва да напълните белите си дробове с колкото се може повече въздух и диафрагмата ви да отиде надолу и второ, да вкарате с въздуха вътрешното му съдържание, а именно жизнената сила, Праната и Божествената мисъл. Трябва също да се учите да задържате въздуха по-дълго, колкото ви е възможно, и трето, с будно съзнание да мислите и да имате хубави чувства и желания (да постъпва добре). Трябва да се съобразяваме със законите на Природата. На онзи свят съществата като дишат, те ядат, а ние тук на земята освен че дишаме, трябва и да ядем.
към текста >>

Учителят каза: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, да умре.
Той е телефонна слушалка, чрез която се свързваме с Бога. Тъй че, човек като мисли за Бога, този апарат (хилядолистника) се развива и работи. ПРАВИЛО: След всяка молитва оставайте за известно време в мълчание за да възприемете Божието изявление. Всеки ден в един и същи час, не пропускайте да изказвате и следната молитва: "Благодаря Ти, Господи, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил. Аз познавам, че си добър, всемилостив, всесилен и всемъдър". Учителят каза: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, да умре. Това са живи думи и това, което Съм казал ще бъде! Ако сега не го приложите, други ще го приложат".
към текста >>

85. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След молитвата Учителят почна да говори.
Само онзи, които уповава безкористно на духовното (без цел да урежда своите материални работи), той не ще се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността, но невидимия свят използва и това, разбира се, за добро. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският манастир винаги е бил суша и е стърчал над вълните като голям остров. На другия ден след като пренощувахме в хижа Мусала, рано сутринта потеглихме за върха. След молитвата Учителят почна да говори. "Първата проява на Бога, която знаем е Любовта, т.е. ние познаваме живота сега, чрез който се изявява Любовта. Божията Любов е във всяка форма, която срещаме: въздух, вода, плодове, хляб и пр., те са проводници и ние като ги ядем и правим връзка с Любовта (Бога), тогава ние сме яли добре, дишали сме добре (връзката във въздуха), гледали сме добре (връзката с всичко, що ни заобикаля). Любовта е великата среда, в която сме потопени. Тя прониква навсякъде в една или друга форма.
към текста >>

86. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал.
След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме на хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки. На сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме на върха. Небето беше чисто и имахме величествен изгрев. Изпълнихме молитвена програма, придружена с песни. След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден. След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал. Той е бил господар над себе си. Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели".
към текста >>

После, като застанахме на снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището на Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера.
Той е бил господар над себе си. Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели". После, като застанахме на снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището на Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера. Тази местност значи е много чиста. Каква тишина цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко земно. Тук искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Има нещо грандиозно и хубаво. Тези места съдържат много магнетизъм.
към текста >>

87. 24. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят трябва да дойде в света, за да даде пример (образец) на хората.
Ние носим едно Божествено учение, но не спорим и оставяме времето да покаже. Всички, които идват на земята са определени и ако някой може да намери по-голяма светлина другаде, нека отиде там. Няма нищо. Като дойде един Учител, той дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят в Любовта и няма друг път от този. Учителят трябва да дойде в света, за да даде пример (образец) на хората. Той носи Божествената Любов в себе си и гледа на всички еднакво и Той знае защо хората страдат и се радват. И ако те приемат Любовта, могат много лесно да се освободят от страданията. А Любовта, която Учителят има към учениците е важен фактор, за да може да им преподава и повдига. От Невидимият свят се дава запалката, а от вас, които сте школата — материала. Четенето на Евангелието и беседите трябва да става с разбиране и приложение.
към текста >>

А Любовта, която Учителят има към учениците е важен фактор, за да може да им преподава и повдига.
Като дойде един Учител, той дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят в Любовта и няма друг път от този. Учителят трябва да дойде в света, за да даде пример (образец) на хората. Той носи Божествената Любов в себе си и гледа на всички еднакво и Той знае защо хората страдат и се радват. И ако те приемат Любовта, могат много лесно да се освободят от страданията. А Любовта, която Учителят има към учениците е важен фактор, за да може да им преподава и повдига. От Невидимият свят се дава запалката, а от вас, които сте школата — материала. Четенето на Евангелието и беседите трябва да става с разбиране и приложение. Четете, мислете и прилагайте! Самовъзпитавайте се и възпитавайте (деца и възрастни). В беседите са скрити истините, четете и тази работа вършете пред всяка друга; ще намерите време за това, нали ме разбирате?
към текста >>

88. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: Ако не сте доволни от това, което ви е дадено днес и искате повече, за да се осигурите, това не е в Божествения порядък.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ Учителят казва: Ако не сте доволни от това, което ви е дадено днес и искате повече, за да се осигурите, това не е в Божествения порядък. Злото е в това, когато човек живее изключително само за себе си и забравя да живее за другите. С безлюбието на хората е влязла смъртта. Най-хубавото нещо за човека е да обича. Любовта е мощна сила и онзи, който те люби, нищо не иска от тебе, той се радва, че дава от Любовта си. Бъдете проводници на Божията Любов и обич.
към текста >>

89. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: "Човек, като е тук на земята има с какво да се забавлява.
ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Общите обеди сближават учениците и те се чувствуват като едно семейство. На тях се изпяват няколко песни, водят се случайни разговори, докато разговорът добие висш идеен характер. Учителят казва: "Човек, като е тук на земята има с какво да се забавлява. Сутрин слънцето изгрява за него, звездите, цветята цъфтят за него и пр. Е, какво иска повече той? Трябва съзнанието му да е будно и само да благодари за всичко, което му е дадено. Всеки ден трябва да благодари за въздуха, светлината, водата, хляба, здравето, че има подслон и пр. Че му са дадени условия да се развива на земята, където има всички възможности за това.
към текста >>

90. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят ни изпя следната песен:
Единственото нещо, за което човек трябва да се безпокои, то е за греха (че греши). * * * Бог не позволява да се излежаваме. В една екскурзия до Витоша — Ел-Шадай — 16.VI. 1941 г. Учителят ни изпя следната песен: Странник съм на този свят И никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи, Боже мой Които си създал всичко за Мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе, на Тебе, Господи, възложих своето упование да възлезе молбата Ми към Тебе!
към текста >>

91. Учителят за дишането - Първо издание - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят за дишането - Първо издание
Учителят за дишането - Първо издание
към текста >>

92. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

И ето Учителят почва да говори!
Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери! Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто. От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна. И сега се упътваме към него и сядаме на едно близко възвишение. След упражненията душите са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа. И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото"Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му. Щом има някакво противоречие, той не е в истината.
към текста >>

93. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят сяда на едно възвишение.
Чрез вас ние се учим да виждаме в цветята нова красота, която до тогаз не сме подозирали. Нека останем верни на красивия свят, за който тогаз добиваме откровение! Нека да виждаме хората такива, каквито ги виждаме тогаз! * * * Учителят сяда на едно възвишение. Всички сме около него. Той почва да ни говори. Ето Словото на Учителя: „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения! Светът ще се оправи с едно вътрешно разбиране на нуждите на човешката душа.
към текста >>

Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят!
Един ден всички противоречия ще изчезнат. Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта. Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света! " Обстановката чудно хармонира с красивия свят, в който ни въвежда Учителят! Едно битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие! Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце! Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всяка душа в глъбините си! От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество. Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас.
към текста >>

94. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук е и Учителят.
Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан. Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината. Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят.
към текста >>

95. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него!
Защото тия идеи отговарят на истинските нужди на детската душа. Музиката е много добре застъпена в тая среща. Освен общи песни, има много сола и дуети. Както птичките възвестяват сутринта слънчевия изгрев с шумния си концерт, тъй и музиката трябва да възвести лъха на пристъпващата пролет. Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат.
към текста >>

96. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

При спирките, които правим, Учителят ни говори.
Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда! Всяка година по това време почва нейният прилив! Тя раздвижва, тя възкресява всичко, до което се докосне! Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете! При спирките, които правим, Учителят ни говори. Но що става? Вятърът почва да става вече стихиен! Особено на по-откритите възвишения той става неудържим! Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души. Вятърът е толкова силен, че може да дигне човека или да го събори!
към текста >>

97. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят изпява няколко музикални къса като подготовка за новата песен, която ще ни даде.
Като че ли цялата природа с радост взема участие в този празник! Сутринни гимнастични упражнения. След това красивият празничен час: Словото на Учителя. То е центърът на съборния живот. Словото е свършено. Учителят изпява няколко музикални къса като подготовка за новата песен, която ще ни даде. След достатъчна подготовка той изпява за пръв път песента: „Фир-Фюр-Фен". Ние я повтаряме от начало по части и после изцяло. Никога няма да забравя онова, което той вложи в тая песен. То е най- хубавото пение на тая песен, което съм слушал. Няма да забравя обстановката.
към текста >>

Учителят е седнал на едно възвишение.
Ние я повтаряме от начало по части и после изцяло. Никога няма да забравя онова, което той вложи в тая песен. То е най- хубавото пение на тая песен, което съм слушал. Няма да забравя обстановката. Това беше източно от горната вила, при лозята. Учителят е седнал на едно възвишение. Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен! Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори". Те са спонтанни, непринудени и най-естествени.
към текста >>

На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят.
Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори". Те са спонтанни, непринудени и най-естествени. От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление. На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи". Например, събират се интересуващи се от известни въпроси: педагогически, научни, из областта на изкуството и пр. Например в педагогичната група има свободна обмена на мисли върху новите методи на възпитанието. Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи!
към текста >>

Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи!
На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи". Например, събират се интересуващи се от известни въпроси: педагогически, научни, из областта на изкуството и пр. Например в педагогичната група има свободна обмена на мисли върху новите методи на възпитанието. Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи! И тия методи произтичат от истинското познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Тук има и малки деца от най-различни възрасти. Нима те ще останат незасегнати и пренебрегнати? С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с тях някои възпитатели чрез възпитателни игри, песни и други упражнения - всички пропити от духа на новото. Хубав слънчев ден!
към текста >>

В читалище „Надежда" Учителят ще говори.
Нима те ще останат незасегнати и пренебрегнати? С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с тях някои възпитатели чрез възпитателни игри, песни и други упражнения - всички пропити от духа на новото. Хубав слънчев ден! Синьо безоблачно небе! Всички се упътваме към старопрестолния град. В читалище „Надежда" Учителят ще говори. Салонът е пълен. Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори.
към текста >>

Учителят почва да говори.
В читалище „Надежда" Учителят ще говори. Салонът е пълен. Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори. Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност. Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина! Привечер. Слънцето залязва. Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя.
към текста >>

98. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят ни дава съвсем нови гимнастични упражнения.
Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен живот, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея. Големият празник е на Мусала! Всички сме тук при изгрев слънце. Небето е чисто. Скоро след изгрева обикновеният утринен ветрец престава и се чувствува значително затопляне. Учителят ни дава съвсем нови гимнастични упражнения. За пръв път ги правим тук. Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре". Центърът е Словото на Учител., То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове.
към текста >>

99. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва:
Тия разговори са върху различни теми. Често зависи от някоя дума, казана от някой брат или сестра. Но като че ли винаги духът на разговора строго съответствува на средата, на времето, състоянието на душите, на нуждите на момента. Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от живота на братството. Един брат запитва нещо за музиката. Учителят казва: – Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката. Разумната природа е вложила музиката в него. Тя съществува като заложба във всеки човек, а да развива той дарбите, които са вложени в него, това е служене на Безграничния! Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика.
към текста >>

100. 16. ТОЙ СЛИЗА! - Боян Боев (1883 – 1963)

Но ето, виждам, че Учителят слиза от там по китната пътека, която направихме миналата година за един ден!
То е тихо. Водите му се къпят изобилно в слънчевите лъчи. Поглеждам нагоре. Ето палатката на Учителя! Как красиво е кацнала тя на ония висини! Но ето, виждам, че Учителят слиза от там по китната пътека, която направихме миналата година за един ден! Колко любов е вложена в нея! Той слиза при нас. Слиза от слънчевите дворци. Слиза, за да внесе долу огъня, който носи със себе си от небесните сфери. Този огън ще разтопи всичко и ще претвори всичко.
към текста >>

НАГОРЕ

0.87093305587769