Търсене в текстове за 'Тъмнина'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 174 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Който е в полка на тъмнината, да отиде да се запише в полка на Христа.
Новата идея е слугуване на Разумното начало, слугуване на Цялото. Ти няма да носиш на хората свои блага, а както пощенският раздавач носи чужди блага, така ти ще носиш благата на Бога. Ще кажеш: „Моята длъжност е да нося писмата на Бога.“ Като държиш Бога, ще успееш. Бъди готов да работиш за Единия, който е създал света. Когато човек реагира на Божественото, идва реакция, идват болести и страдания. Който е в полка на тъмнината, да отиде да се запише в полка на Христа. Тогава ще бъде уволнен от служенето на тъмнината. Запишете се в полка на Христа. Подписът ви трябва да е на Христовия език. Ако всички духовни хора решат да изпълнят Волята Божия, светът ще се оправи. Ако всички постъпят така, то Царството Божие ще дойде на Земята моментално.
към текста >>

Тогава ще бъде уволнен от служенето на тъмнината.
Ти няма да носиш на хората свои блага, а както пощенският раздавач носи чужди блага, така ти ще носиш благата на Бога. Ще кажеш: „Моята длъжност е да нося писмата на Бога.“ Като държиш Бога, ще успееш. Бъди готов да работиш за Единия, който е създал света. Когато човек реагира на Божественото, идва реакция, идват болести и страдания. Който е в полка на тъмнината, да отиде да се запише в полка на Христа. Тогава ще бъде уволнен от служенето на тъмнината. Запишете се в полка на Христа. Подписът ви трябва да е на Христовия език. Ако всички духовни хора решат да изпълнят Волята Божия, светът ще се оправи. Ако всички постъпят така, то Царството Божие ще дойде на Земята моментално. Рано или късно хората ще преминат по пътя на пълно самоотричане и отдаване на Цялото.
към текста >>

2. 2_03 ) Три закона на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога.
Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов. Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш. Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него. Макар Бог да не живее в него, но той живее в Бога, Бог го търпи и затова ще го обичаме. Един ден той ще се отвори. Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога. Как ще стане това? Бог си знае как и затова не се притеснявайте. Искате ли да поставите здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек. Една сестра от провинцията се оплака, че никой не я обича. Да не очаква да я обичат, а сама да обича.
към текста >>

3. 3_05 Закони на мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато една мисъл ти причини скръб, тъмнина, тежина, неразположение, това показва, че тя е дошла от низшите области.
Често ставаше така, че да засегнем главно въпросите на самата лекция, защото тя бе събудила нови въпроси в нас. Една сестра запита: „Как ще познаем дали една мисъл е от Бога или не? “ Когато една мисъл е дошла в теб от Божествения свят, тя внася светлина, хармония, лекота, през целия ден си радостен. Тази мисъл е дошла отгоре. А когато една мисъл ти причини скръб, тъмнина, тежина, неразположение, това показва, че тя е дошла от низшите области. Ако искате да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се с положителни мисли и чувства. Те са здрава ограда, щит срещу злото. Не се връзвай с лоши мисли, мисълта е здраво въже; ако се свържеш с лоши мисли, то е едно внушение. Върже те веднъж и не можеш лесно да се развържеш. Човек да се пази от отрицателни мисли.
към текста >>

4. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъмнината в човека произвежда всички страдания, там са всички заблуждения.
Тогава той става ясновидец, вижда нещата. Ако повикаш един болен, като лекар, той ще каже диагнозата на болестта и много сполучливо ще предпише лекарства. Събудиш ли го, нищо не знае. Природата е направила хората свободни, но трябва да минат в четвъртата степен. Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания, там са всички заблуждения. Всеки човек, като идва на Земята да се преражда, минава през едно място, дето го потопяват в една река, за да забрави всичко, защото ако помни всичко, той няма да учи новото. И като се връща, пак го потопяват в тази река, за да си припомни всичко. Една сестра попита: „Кога душата се показва такава, каквато си е в своето истинско естество? “ Само на този, когото обича, а се крие от онзи, когото не обича.
към текста >>

5. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек би помислил, че работят в тъмнина, обаче те работят в мека, астрална светлина и не пущат външна светлина, защото тя би им попречила.
Пчелата от пчела приема. Всеки кошер си има специфични вълни, различни от тези на другите кошери. Пчелите знаят 2-3 часа по-рано развалянето на времето и се връщат навреме. У пчелите има ясновидство. Те работят в кошера, който е добре запушен и отвън не влиза никаква светлина. Човек би помислил, че работят в тъмнина, обаче те работят в мека, астрална светлина и не пущат външна светлина, защото тя би им попречила. Те са ясновидци. Когато петелът се качи на плета да пее, то времето ще се подобри. Когато ще се развали времето, свинята лапва една пръчка и се върти с нея на кръгове; жабите крякат, пиявиците се дигат, мухите слизат по-ниско и хапят, а лястовиците хвърчат по-ниско, за да ги ловят. Така се познава, че времето ще се развали. Или пък когато на един параход му предстои да потъне, плъховете го напущат.
към текста >>

6. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма никакви страдания.
към текста >>

И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма никакви страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви.“ Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее.
към текста >>

7. 5_02 ) Златният век на българите - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се отблъскват тези вълни, които постоянно ни заливат, трябва да воюваме със стрелите на тъмнината и да бъдем постоянно будни и трезви.
Отвърнах му: „Каквото и да говориш, мисли, за да не ти дойде нещо до главата! Ето такъв е законът! “ По-късно този свещеник пътувал по влака и поради сблъскване голям куфар паднал върху главата му и го наранил. Той пак идва при мен да му кажа нещо за утешение. Казах му, че трябва да се живее по Бога и че ние сме на фронта и сме в постоянно напрежение. Трябва да се отблъскват тези вълни, които постоянно ни заливат, трябва да воюваме със стрелите на тъмнината и да бъдем постоянно будни и трезви. Това не е война с плът и кръв, но воюваме с тъмните сили на ада и не е лесно да се отбива всичко това. Това Учение искат да го загасят, но никога няма да успеят. Казват, че това Учение е ново, но то е старо и ново, то е винаги едно, то е Божествено! Тази Светлина ще залее света и каквото и да правят, не могат да я загасят. Всичко в света, което е смъртно, не е Божествено и то ще се разруши.
към текста >>

8. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал.
Ако не го разрешиш, ще получиш двойка, единица, а ако го разрешиш, ще получиш шесторка. Човек, който е ял попарата на тъмните духове, не греши. Човек, като знае законите, може да впрегне един низш дух на работа. Един крадец искал да обере един виден професор, който имал в лабораторията си два златни електрода. Професорът се обърнал спокойно към крадеца и казал: „Ти искаш от мен тези неща, добре, давам ти ги, вземи.“ Крадецът хванал електродите, а професорът завъртял колелото и така го вцепенил. После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи. Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени. Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита. Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие.
към текста >>

Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, а като влязат в ада, тъмнината е тяхната светлина.
Ние носим царска мантия с чужди обявления. Трябва да се освободим от тях. Един човек сподели с мен, че търсил къща с югоизточно изложение, обаче един комисионер го завел в една къща, която никак не била хубава и го убеждавал така умело, че най-после той приел да я вземе. Но днес се чудел какво да прави – тя била много мрачна и студена, обърната на северозапад. И тъмният дух е също такъв комисионер, който те убеждава, хвали ти това, което иска да продаде, а после ще се чудиш какво да правиш. Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, а като влязат в ада, тъмнината е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Там тъмните духове са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Този е начинът да се отървем от тях. Една аналогия: нали бухалът денем нищо не вижда, а вечерно време вижда много добре. Грехът в човека е неподчинение на разумното и Божественото, а подчинение на един низш живот.
към текста >>

9. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да изучава пътищата на тъмнината и Светлината, да знае, че светът му дава удоволствия и че светът е плътта, а тъмният дух е тъмнината.
Най-добър е този, който е свързан с Божията Доброта; най-умен е този, който е свързан с Божията Мъдрост; най-силен е този, който е свързан с Божия Дух и най-богат е този, който е свързан с Божията Истина. А на ученика му трябват три неща: учение, работа и приложение. В дисхармония си, понеже имаш много непостигнати желания. Не изтъквай две желания едновременно, защото те влизат в стълкновение. Религиозният щом влезе между нерелигиозни, ще се види дали наистина е такъв, защото между религиозни, той си е религиозен. Човек трябва да изучава пътищата на тъмнината и Светлината, да знае, че светът му дава удоволствия и че светът е плътта, а тъмният дух е тъмнината. Истинският свят е Божественият и е свят на Божията Любов, Светлина и Свобода. За да можеш да реализираш нещо, което желаеш, то трябва да мине през твоята мисъл, чувство и постъпки. Ако остане само в мисълта ти и не мине в чувствата и в постъпките, то няма да се реализира. Една сестра попита за тези, които са още в кармически отношения с другите. Те не могат да бъдат ученици.
към текста >>

10. 6_09 ) Концентрация върху дъгата - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от братята каза: „Учителю, в една от последните лекции Вие ни насочихте мислено да концентрираме съзнанието си върху дъгата, като се абстрахираме от всичко физическо, и тогава ще усетим около нас тъмнина, а след това ще видим друга дъга с много приятни краски.
КОНЦЕНТРАЦИЯ ВЪРХУ ДЪГАТА Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Един от братята каза: „Учителю, в една от последните лекции Вие ни насочихте мислено да концентрираме съзнанието си върху дъгата, като се абстрахираме от всичко физическо, и тогава ще усетим около нас тъмнина, а след това ще видим друга дъга с много приятни краски. Това е откриване пред нас на Невидимия свят. Ние искаме да правим това упражнение.“ Хубаво, направете го. Освен това вземете и следното упражнение: прегледайте Библията и си изберете съдържание за концентриране; например може да си изберете нещо из живота на Христа. Опитът за концентрация върху дъгата има за цел свързване с Невидимия свят, развитие на ясновидските сили, а опитът с Библията е друго.
към текста >>

11. 7_07 ) Страданието е пробуждане на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото?
Да бъдеш радостен в страданията, там е силата. Човек трябва да се раздруса много. Голямо сътресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние. Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Какво щеше да бъде без страдание? Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени. Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели.
към текста >>

12. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато настане тъмнина, ще почиваш външно, ще се качиш горе със своето съзнание.
Няма мъчнотия, която да няма разрешение. Бог е дал на човека сили да се справи с всички мъчнотии, но човек трябва да изучава по кой начин. Който не е страдал, остава назад. Винаги характерът на човека се изработва чрез страдание. Колкото повече е страдал, толкова и се е повдигнал. Когато настане тъмнина, ще почиваш външно, ще се качиш горе със своето съзнание. Страданията са неутрализация против отровата на греха. Онези хора, които постоянно са страдали, стават много еластични и устойчиви против всички болести, а онези, които не са, като ги хване някоя болест, заминават. Кажете си: „Бог когото обича, наказва го! “ Хубавите камъни ги дяла каменоделецът, а простите ги оставя настрана. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания.
към текста >>

13. 7_20 ) Отношение към страданието - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова именно състояние говори Йоан в Откровението: „Той ще обърше всяка сълза от очите ви.“ Един художник излага гениална картина и всички се възхищават от нея, но хората не знаят една малка тайна, а именно, че художникът е минал през голяма вътрешна криза, проливал е четири реда сълзи и в най-голямата тъмнина е проблеснала, родила се е в него идеята за тази картина.
Дали винаги човек ще трябва да минава през страдание, за да възприеме нова идея? “ Не, този закон важи само за сегашната фаза от човешкото развитие, за сегашната епоха. В бъдеще, когато човешкият организъм се префини, човек ще може да възприема новите идеи, без да има нужда да минава предварително през страдания. Така е сега при Ангелите. Затова именно състояние говори Йоан в Откровението: „Той ще обърше всяка сълза от очите ви.“ Един художник излага гениална картина и всички се възхищават от нея, но хората не знаят една малка тайна, а именно, че художникът е минал през голяма вътрешна криза, проливал е четири реда сълзи и в най-голямата тъмнина е проблеснала, родила се е в него идеята за тази картина. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: Когато желаете, произнасяйте следното мото: „Вярата, в която живея, ще внесе Божествена хармония в стремежите на моето сърце.“
към текста >>

14. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Светлината на Ангелите е тъмнина за жителите на ада, а Светлината на жителите на ада е тъмнина за Ангелите на Рая.
Ангелите разбират динамиката, техниката на Природата. Да въведеш в движение едно такова тяло като Слънцето и после с милиони години да не става нарушение, каква динамика има в това и с какви големи средства разполагат, с какви грандиозни капитали! За да се движат Слънцето, Земята и другите небесни тела с тази голяма бързина, енергията се черпи от пространството. Има един свят на Ангели, които живеят в Рая, падналите Ангели са в ада, а човек е по средата. Добрите ангели са толкова умни и напреднали, че човек не може да си представи, че и те произтичат от човешката раса. Светлината на Ангелите е тъмнина за жителите на ада, а Светлината на жителите на ада е тъмнина за Ангелите на Рая. Знанието, което имат жителите на ада, им служи да търсят начин да измъчват човека, да си служат с инквизиция, да създават скандали вкъщи. Жителите на ада искат да ти разбъркат всички сметки, да те оставят голтак, след това ще се намесят и в ума на сина ти и той ще ти нашепва, че с добро не можеш да живееш, че трябва да бъдеш лош и с лошо да уредиш работите си. А Божественото запазва човека. Най-низшите хора са свързани с Третото небе, а по-напредналите хора са свързани с по-висшите светове. Светиите все още не са Ангели, а се готвят за такива.
към текста >>

15. 6) В съня на Навуходоносор - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички хора на тъмнината и на удоволствията ще си заминат.
Понятието „избран народ“ днес се приема външно, а не вътрешно, и в това е цялата погрешка. Защото „избран народ“ са тези, които вършат Волята Божия, а тези, които вършат своята воля, създават злото. Когато хората завършат своето развитие, ще почнат тепърва да живеят и ще влязат в такива връзки на Любов, които не са сънували. В Шестата раса ще има подем на еволюцията. Сега хората вървят по пътя на израждането, докато Шестата раса ще даде подтик и расите под нея ще се ползват от новото, само че по-ограничено, като старци. Всички хора на тъмнината и на удоволствията ще си заминат. Първото възкресение иде за Чадата Божии. Днес езическата култура върви паралелно с християнството, а и това, което се нарича християнство, не е качествено. Трябва да се разбере, че материализмът не е ново нещо. В съня на Навуходоносор, който бил изтълкуван от Даниила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо, и това именно е днешната култура на петата раса, а камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям колкото планина.Този камък е Шестата раса, този камък е вълната на Любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

16. 12) Всемирното Бяло Братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Един Бял брат може да проникне в тъмнината, но един черен не може да проникне в светлината.
Затова Черната ложа може да има и само външни постижения, а Бялата ложа, която първо отвътре завладява, има възможност за всички външни и вътрешни постижения и е по-силна. Думите Бяло Братство трябва да се освободят от криви схващания – това е един Божествен подтик. Бял брат е всеки, който е кредитиран. Сега Бялото Братство взема надмощие в света, иде една друга епоха, Шестата раса ще се изяви. Днес силата вече е в знанието. Един Бял брат може да проникне в тъмнината, но един черен не може да проникне в светлината. Тези праведни души, които ще дойдат на Земята с огнени мечове, са възкръснали преди хиляди и хиляди години. Сега те са в Невидимия свят. Обществото на Бялото Братство е на три места: във физическия свят – на Земята, в Агарта, в Духовния свят и в Божествения свят. Белите братя работят на три места и тези три места са във връзка помежду си. Агарта има много врати.
към текста >>

17. 21) Десет милиона слънца - Боян Боев (1883 – 1963)

След това силите на тъмнината ще отстъпят от Земята и ще слязат още по-долу.
Тогава е имало светлина само за посветените, а сега има и за посветените, и за широките маси. Това, което сега е предвестник на Царството Божие, е свободата. На Земята ще има навсякъде свобода. Едно време душите се развращаваха от Астралния свят, понеже там беше робство. Астралният свят е вече освободен от греха, сега борбата е тук, на Земята. След това силите на тъмнината ще отстъпят от Земята и ще слязат още по-долу. Ако известни души останат назад и станат неспособни да се повдигнат, тогава иде една напреднала душа, която се жертва за тях и те се повдигат. Работа има за всички. Като дойде Любовта да работи, не можеш да се противиш вече. Христос се бори да освободи човечеството от властта на тъмните сили. На едно място Той каза: „Иде сега князът на този свят и той няма нищо общо с Мене.“
към текста >>

18. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Нибелунгите са синове на Царството на мъртвите, синове на тъмнината, и са притежатели на несметни богатства, но над тях има проклятие и понеже Зигфрид отнема тяхното богатство, скоро го настига смъртта.
Както Ахилес е представител на гръцката култура преди вливането на Христовия импулс, така и Зигфрид – на германската. При него също и най-твърдата стрела не може да го прониже, но само между плешките е уязвим, тъй като един липов лист пада върху това място на тялото му, когато се къпе в кръвта на дракона. Жена му Кримхилда се доверява на Хаген, като смята, че когато влизат в бой, той ще пази нейния любим, и му поверява тайната – уязвимото място се познава по нашития кръст върху горната дреха. След жесток бой Зигфрид взема от крал Алберих вълшебната шапка, която, като я туриш на главата си, те прави невидим. И когато Зигфрид се навежда да пие вода от един кладенец, Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това място, където е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на Царството на мъртвите, синове на тъмнината, и са притежатели на несметни богатства, но над тях има проклятие и понеже Зигфрид отнема тяхното богатство, скоро го настига смъртта. Богатството, което Зигфрид взема от нибелунгите, маркира преплитането на човека с гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която Зигфрид взема от крал Алберих, е отъждествена с умствената сила, а това е красноречиво обяснение, че чрез развитието на ума си германската култура е достигнала до известна мощ, обаче слабото ѝ място е по отношение на Закона на Любовта и жертвата. И именно тъкмо с кръста си Христос покри уязвимото място. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири. А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето.
към текста >>

19. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда часовника си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час.
Лъчите, които изпущат човекът и другите организми, се установиха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота; също така и от Харсс, от Шазарен, Декл и др. Интересно е изследването на римските професори върху Анна Монаро, наречена „светещата жена от гр. Пирано.“ А и чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализирани хора. Нека споменем и опита на Барет, виден физик от Лондонското общество за психични изследвания. Той поставя на изследване един сензитивен човек, който в съвсем тъмна стая вижда излизащата от тялото светлина. Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда часовника си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час. След което Барет премества стрелките, за да не знае сам колко показват те, и като осветява пак часовника с пръстите си, сензитивът дава отговор, съответстващ на промяната. Жорж дьо Мисини привежда един човек в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която се проявява сензитивност. В това състояние човекът познава колко показват часовниците в джобовете на присъстващите и факта, че на един от тях часовникът е спрял. Той отговаря безпогрешно, когато неочаквано влиза в стаята един младеж и го пита какво се намира в десния му джоб. А когато дванадесетимата присъстващи се нареждат около въведения в магнетичен сън и всеки от тях си намисля по едно цвете, тогава, без да допуска грешка, той изброява имената на цветята.
към текста >>

20. 48) На границата между две култури - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората живеят в тъмнина и нечистота и Бог праща в света светли души, за да бъдат като кандило в тъмнината и да подадат ръка.
Коя е причината? Тъй като в миналото не е била съградена, както трябва, днес рухва. Същото се отнася и за днешната култура. Всички мисли и постъпки се връщат обратно при онези, които ги проявяват: ако един народ насилва друг, насилието ще дойде върху него. Но светът може да се победи само чрез оръжието на Любовта и ако човечеството продължи да си служи с обикновените оръжия, ще има все същите резултати като досегашните. Хората живеят в тъмнина и нечистота и Бог праща в света светли души, за да бъдат като кандило в тъмнината и да подадат ръка. Светът е поставен на големи изпитания и го чакат също големи страдания. Трябва да се работи между всички души. За важните предстоящи събития прочетете от книгата на пророк Езекиила, глава 38-а. За съжаление всички тълкуватели разглеждат Библията много буквално и невярно. Казано е: „Който отнеме или притури на тази свещена книга, анатема.“ Във всеки човек има една свещена книга, в която Бог е писал, и който отнеме или притури в нея нещо чуждо, небожествено, прави грях, нарушава Божествения закон.
към текста >>

Няма да има никакъв ред, хората ще се намерят в тъмнина и няма да има нещо, на което да уповават.
Адьт е отдолу под нас и ние сме отгоре над него. По-рано Средиземно море е било суша, която е потънала под море, а България е била море. Казва се в Писанието: „Луната ще потъмнее“ – това означава, че кривите схващания, които са смесени в религиозните системи, ще потъмнеят. Казано е още: „Слънцето ще потъмнее“, което означава, че и държавите ще паднат. Казва се по-нататък: „и звездите ще паднат“ – значи и учените хора – авторитетите – ще паднат. Няма да има никакъв ред, хората ще се намерят в тъмнина и няма да има нещо, на което да уповават. Сега има затишие, но често, когато има затишие, то е пред буря. Сега текат последните времена, а след това ще дойде Новото. Днес Черната ложа учи, че със сила ще се успее. Обаче такава сила какво ще донесе? Ние сме против днешния строй на престъпления.
към текста >>

21. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание.
Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство.
към текста >>

22. 28. V. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек само като страда скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината.
Обезсърчението ще го разберете обективно. Всяко обезсърчение - това са живи същества, които идват при вас и вие се отнасяте към тях неправилно. Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате защо са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде на ума да скъса въжето. Един го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. Иде едно ново поколение. Те идат сега.
към текста >>

23. Изгрев, 19.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Професорът го разхождал в разните стаи, след това го пуснал и му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.” Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания и изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род.
Един крадец искал да обере един професор. В лабораторията си професорът имал два златни електрода. Крадецът искал да ги открадне. Професорът му казал: „Ти искаш от мен тези неща. На, вземи ги, давам ти ги.” И крадецът като хванал електродите професорът завъртял колелото, пуснал ток и онзи се вцепенил. Професорът го разхождал в разните стаи, след това го пуснал и му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.” Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания и изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род. Те ще бъдат от такъв вид, какъвто човек не е очаквал. За същото изпитание той е вече готов, кален, но изкушението ще дойде от съвсем друг характер. Затова, само ако има будно съзнание винаги, ще може да издържи. Вятърът, който клати дърветата, е от полза - усилва се течението на соковете, по-добри плодове дава дървото. И човек като минава през изпити, се ползва.
към текста >>

Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, там те нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмнината е тяхната светлина.
И ще те погледне като котката. Човек трябва да се издига в по-висшите светове, за да преодолява мъчнотиите в средата, в която е поставен. Някои състояния, които изпитваме, не са наши. Те са дошли отвън. Това не сте вие. Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, там те нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмнината е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ТИ СИ В БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА. ТЪМНИТЕ ДУХОВЕ В ТАЗИ СВЕТЛИНА СА СЛЕПИ, НИЩО НЕ ВИЖДАТ И ТИ СИ СПАСЕН! Крадците на земята не са нищо, но има крадци в духовния свят. Тъкмо си влязъл в пътя и те влязат под кожата ти. И почнат да те надуват.
към текста >>

24. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще му опише своя път под Земята, и как там в тъмнината е търсел излаз навън на свобода и слънце.
След това ще му каже: „И ти, ако искаш да успяваш, прави същото. Винаги бъди насочен към доброто, красивото, с него работи и ще бъдеш като мен, както аз следвам целия ден пътя на слънцето и съм щастлив и радостен.” Изворът В една приказка ще се изложи разговорът между изворът и детето. Изворът ще му разправи чудни неща, ще му каже, че иде от морето; от там водата е отишла горе и е слязла като дъжд в земните дълбочини. Ще му опише своя път под Земята, и как там в тъмнината е търсел излаз навън на свобода и слънце. Ще му опише, колко се радва сега, че след дълго стоене в земните недра сега е излязъл на свобода. Детето му казва, че е възхитено от кристалните му води. Изворът му отговаря: „Аз обичам цветенцата, тревичките, камъчетата, даже и песъчинките, които покриват моето дъно. Обичам всяка птичка и всяка сърна, която идва да пие от мен. Обичам и всяко дете или възрастен, който идва да утоли при мен своята жажда.
към текста >>

25. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание.
Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.
към текста >>

Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души.
Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ”
към текста >>

Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали.
Това, което човек опита, го научава. А това, което не е опитано, и 20 пъти да му се преподава, не може да го научи. Това важи и за любовта. Това значи практикуване на любовта. Къртицата е развила повече своите предни крака чрез тяхната по-усилена дейност, като е ровила постоянно пръстта. Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали. Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта. Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр.
към текста >>

26. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне.
Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>

27. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

В невидимия свят има много духове напреднали, но и изостанали, нисши духове, които живеят с тъмнина в себе си.
Тя премахва пороците. „Любовта освобождава" трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото. Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни? В невидимия свят има много духове напреднали, но и изостанали, нисши духове, които живеят с тъмнина в себе си. Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях. Например да си представим, че един човек има голяма страст към спиртните пития. Този човек умира, заминава си от този свят. Но той си е същият в интелектуално и морално отношение. Той има пак тази страст.
към текста >>

28. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина.
През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената.
към текста >>

29. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
към текста >>

30. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъмнината вече се вдига.
И българите, ако могат да очакват нещо, то е от новото. В новото направление само може да се спечели нещо. - Българите да не повторят грешката на евреите, да отхвърлят новите идеи? Учителя каза: - Преди 2000 години условията бяха други, сега са други. Тъмнината вече се вдига. Силата се дава на добрите. Лошите вече изгубват своята сила, своите способности, един страх се вселява в тях. Светите братя Кирил и Методий преди повече от 1100 години работиха в България, а чак сега почнаха да ги признават и почитат. Това е, защото тогава Божествените идеи слизаха отгоре към физическия свят, а България се намираше в инволюционен период, тя слизаше. Сега обаче България е в еволюционната си фаза, тя се издига нагоре.
към текста >>

31. 06. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ през 1936 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек само като страда може да скъса въжето, с което е завързан от силите на тъмнината.
Има закони, които ако ги спазвате, Бог може да се прояви и в най-лошия човек и животно. И ще имате опитността на Данаил в ямата при лъвовете. Той вярваше в тия зверове, в Божественото и каза: "В тях си Ти, Господи, няма да ми направиш пакост". И наистина те не му направиха нищо. Та законът е: Щом мислите, че в животното има Божествено, вие ставате едно с него и то ви счита вече част от себе си и не ви закача. Човек само като страда може да скъса въжето, с което е завързан от силите на тъмнината. Също като един вол, който е вързан с въже и не му идва на ум, да скъса въжето и да се освободи. Но започнат ли да го бият, той се дръпва и скъсва въжето. Който иска да стане здрав, нека да посади лук и като порасне, лукът му ще му даде това, което е придобил — здраве, ще приемеш от него. Също, които са болни, нека да посадят 200-300 костилки на година. От тях ще израснат само 5—6 дървета, а и това е достатъчно.
към текста >>

32. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

Но влязат ли в ада, тъмнината е тяхната светлина, те са духовни крадци и разбойници.
Трябва да се повдигнете в по-висшите светове, за да преодолявате мъчнотиите, в които сте поставени. Те са предметно учение, задачи, които трябва да разрешите. Без страдания не може. Не грешете и живейте чист живот. Щом държите идеята за Бога, вие сте в Божествената светлина и сте спасени, защото тъмните сили са слепи в нея и нищо не виждат. Но влязат ли в ада, тъмнината е тяхната светлина, те са духовни крадци и разбойници. Земните крадци са нищо пред тях, това трябва да го знаете. Велико е училището на земният ни живот. Вие трябва да работите много върху себе си, защото се намирате в много изкушения на външните форми, които ви заблуждават. Работете със своя ум. И станете господари на себе си.
към текста >>

33. 18. Библиография - Боян Боев (1883 – 1963)

17. "Пълнене и празнене", лекция на Младежкия окултен клас, във "Влияние на светлината и тъмнината", 27.12.1925.
12. "Превръщане на цветовете", лекция на Младежкия окултен клас, в "Разумният живот", 11.11.1923. 13. "Приливи и отливи на енергиите", лекция на Младежкия окултен клас, в "Разумният живот", 13.01.1924. 14. "Предназначение на дихателната система", лекция на Младежкия окултен клас, в "Допирни точки в природата", 22.11.1922. 15. "Опити", лекция на Младежкия окултен клас, в "Добри навици", 20.06.1923. 16. "Влияние на светлината и топлината върху човека", лекция на Младежкия окултен клас, в "Закони на доброто", 11.07.1930. 17. "Пълнене и празнене", лекция на Младежкия окултен клас, във "Влияние на светлината и тъмнината", 27.12.1925. 18. "Микроскопически добрини", лекция на Младежкия окултен клас, във "Влияние на светлината и тъмнината", 14.02.1926. 19. "Пулс", лекция на Младежкия окултен клас, в "Посока на растене", 5.12.1926. 20. "Състояния на материята", лекция на Младежкия окултен клас, в "Закони на доброто", 9.05.1930. 21. "Къртица, славей и пчела", лекция на Младежкия окултен клас, в "Закони на доброто", 30.05.1930. 22. "Няколко необходими неща", лекция на Младежкия окултен клас, в "Методи за самовъзпитание", 13.02.1931.
към текста >>

18. "Микроскопически добрини", лекция на Младежкия окултен клас, във "Влияние на светлината и тъмнината", 14.02.1926.
13. "Приливи и отливи на енергиите", лекция на Младежкия окултен клас, в "Разумният живот", 13.01.1924. 14. "Предназначение на дихателната система", лекция на Младежкия окултен клас, в "Допирни точки в природата", 22.11.1922. 15. "Опити", лекция на Младежкия окултен клас, в "Добри навици", 20.06.1923. 16. "Влияние на светлината и топлината върху човека", лекция на Младежкия окултен клас, в "Закони на доброто", 11.07.1930. 17. "Пълнене и празнене", лекция на Младежкия окултен клас, във "Влияние на светлината и тъмнината", 27.12.1925. 18. "Микроскопически добрини", лекция на Младежкия окултен клас, във "Влияние на светлината и тъмнината", 14.02.1926. 19. "Пулс", лекция на Младежкия окултен клас, в "Посока на растене", 5.12.1926. 20. "Състояния на материята", лекция на Младежкия окултен клас, в "Закони на доброто", 9.05.1930. 21. "Къртица, славей и пчела", лекция на Младежкия окултен клас, в "Закони на доброто", 30.05.1930. 22. "Няколко необходими неща", лекция на Младежкия окултен клас, в "Методи за самовъзпитание", 13.02.1931. 23. "Съкровището на човека", неделна беседа, 25.05.1941.
към текста >>

34. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

При слушането ù изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането ù в тъмнината, скърбите ù, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта!
Ето, някои почват да свирят. Някои си носят цигулки. Свирят поотделно или заедно. Свирят с вдъхновение! Всичко събрано, преживяно тук от тях, намира израз в тяхната музика. При слушането ù изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането ù в тъмнината, скърбите ù, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта! В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури! Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минават интензивно, пълни с богато съдържание. Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно!
към текста >>

35. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си!
Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново!
към текста >>

36. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

То е извор, чиито води протичат от тия свещени места долу в низините, към живущите в тъмнината, за да внесат лъч от радост в техния живот.
Звездите ни говорят за вас. Бистрите извори ни говорят за вас. Чрез тях узнаваме, какви сте вие. Чрез тях ние проникваме в царството, дето витае светлата ви мисъл. Звездите, цветята, изворите, нежният зефир ни говорят за вашата любов, която протича като бистри кристални води от вашето сърце. То е извор, чиито води протичат от тия свещени места долу в низините, към живущите в тъмнината, за да внесат лъч от радост в техния живот. Лесни са страданията за онзи, който ви познава. Идете на планината и приемете нейния поздрав! сп. „Житно зърно”, бр. 11, кн. 2-3
към текста >>

37. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В „камера-обскура" трябва да има тъмнина и само едно светло място.
Каквото и да ви се случи при любовта, никога не роптайте; струва си; то е все печалба. Едно преживяване на любовта струва повече, отколкото да спечелиш 10,000,000 лева. Каквото е положението на царския син, такова е и вашето положение, ако имате вяра. Ако имате такава вяра, каквато има царският син в баща си, тогава ще имате и положението на царския син. В „камера-обскура" трябва да има тъмнина и само едно светло място. Та, за да разберете любовта, трябва да имате една „камера-обскура". Само тогава ще я разберете. „Камера-обскура" — това е страданието. При страданието ще разберете любовта. Тези скъпоценни камъни при какво налягане и при каква висока температура са се образували!
към текста >>

38. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

В невидимия свят има много духове напреднали, но и изостанали, нисши духове, които живеят с тъмнина в себе си.
Тя премахва пороците. „Любовта освобождава” трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото. Любовта носи свобода и в друго отношение. Знаете ли коя е причината човек да изпада в изкушение и съблазни? В невидимия свят има много духове напреднали, но и изостанали, нисши духове, които живеят с тъмнина в себе си. Те могат да дойдат при човека, да го съблазнят и тогава той пада в грях. Например да си представим, че един човек има голяма страст към спиртните пития. Този човек умира, заминава си от този свят. Но той си е същият в интелектуално и морално отношение. Той има пак тази страст.
към текста >>

39. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
към текста >>

40. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина.
През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената.
към текста >>

41. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне.
Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>

42. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост.
Ние сме подложени на влиянието на небесните тела: на Земята, на Слънцето, на централното Слънце. И при всяко положение на тези трите и на останалите небесни тела по особен начин се проявяват идеите, Словото Божие. ''После Учителят поясни:'' - Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите.
към текста >>

43. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Слизането надолу е отиване в тъмнината, изкачването нагоре е възлизане в светлината.
Веднъж се повдигна въпросът за еволюцията и инволюцията. Учителят каза: - Инволюцията е излизане от Бога, а еволюцията – връщане към Бога. Инволюцията е излизане от къщи и отиване на работа. Еволюцията означава: Връщаш се вкъщи с опитността, която си събрал. Слизането надолу е отиване в тъмнината, изкачването нагоре е възлизане в светлината. Разказът за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията. Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Хората са слезли в света да се учат и като дойдат до „свинете” и „рожковите” – до неблагоприятните, ограничителните условия, почват да мислят за баща си – Бога. Господ знае какви са хората, затова не им е дал безсмъртие и е допуснал да остаряват всички, които не изпълняват Неговата Воля.
към текста >>

44. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ.
И така станаха птици. Също и човек, като се намери при стеснителни условия, излиза горе при Бога. Днес излизате, утре пак и най-после влизате в един по-висш Живот. Идеята създава формат*. Законът е такъв: ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви Светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ. Този закон е за нашите отношения към Бога. Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате.
към текста >>

" Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието.
Защото най-първо ще дишаш, а после ще работиш. Иначе не можеш да свършиш работата си. Онези, които не се молят, не са способни ученици. Най-лениви, най-неспособни, най-недаровити ученици са тези, които не се молят. Дайте една тема на един неспособен ученик, той ще каже: "Отде се намери тази тема! " Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието. Човек може да се уедини и всред хората. Уединението не е външен процес. Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. Като станеш сутринта, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа.
към текста >>

45. 062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Този лъч в тъмнината буди в тебе радост, че си намерил пътя.
Ако не отвориш клапата на парния котел, той непременно ще се пръсне. Само Любовта може да спаси човека от пръсване. Не презирай малкото любовно чувство, което се заражда в твоята душа. Някой казва за него: "Дребна работа." Не, за в бъдеще това любовно чувство ще ти донесе големи блага. Малкото любовно чувство или мисъл са малката светлина, която проблесва в тъмната нощ тук и там. Този лъч в тъмнината буди в тебе радост, че си намерил пътя. А съвременните хора пренебрегват тези мисли и чувства и очакват щастие, успех, постижения от другаде. Бог ще ви благослови за онези малки, потайни, скрити в душата ви добри мисли, чувства и постъпки, които никой не знае. В Любовта няма закон. Трябва да я оставиш свободно. Тя сама е закон за себе си.
към текста >>

46. 068 СЕТИВАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ви лъже човек, ще видите, че от неговата аура излиза тъмнина, заобиколен е с мрак.
Между трите цвята - светъл, бял и розов, се преплитат останалите цветове. Това преплитане на цветовете представлява човешката аура. По аурата ясновидецът познава докъде е достигнал човек в своето духовно и умствено развитие. Ако развиете в себе си ясновидството, когато някой ви говори истината, ще видите, че от него излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. Също ще видите, че от него излиза един прекрасен бледожълт цвят. Ако ви лъже човек, ще видите, че от неговата аура излиза тъмнина, заобиколен е с мрак. Ако зрението ви се увеличи, ще забележите, че от очите на много хора излизат неприятни тъмни лъчи, които са в състояние да напакостят на всеки, към когото се насочват. Това са червени пламъци, подобни на тези от някоя нагорещена пещ. Човек ако стане много чувствителен и отправи погледа си на 45 градуса нагоре, ще вижда възвишени духове, а на 45 градуса надолу ще вижда как в почвата прониква един тъмен цвят, в който се движат нисшите същества. Ясновидецът, за да издържи на виждането на заминалите отвъд, трябва да издържи техните вибрации. За да издържи техните вибрации, трябва да ги счита за живи Същества.
към текста >>

47. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Страшното е, когато съзнанието на човека, след смъртта, не е пробудено, той живее в тъмнина и дълбок сън.
Когато творческите сили се проектират от този свят в по-висш свят, формата се разрушава. Тук няма условия. Формата може да се разруши, но съзнанието никога. Не се плаши от смъртта! Никой никого не може да убие. Страшното е, когато съзнанието на човека, след смъртта, не е пробудено, той живее в тъмнина и дълбок сън. За да се избави от тази тъмнина, Природата му изпраща страдание. Някой казва, че Бог така е наредил – човек да умира. Това е изопачаване на истината. Смъртта е резултат на неразбиране на великите Божествени закони. Като умре някой, това прилича на следното: човек пътува с кола.
към текста >>

За да се избави от тази тъмнина, Природата му изпраща страдание.
Тук няма условия. Формата може да се разруши, но съзнанието никога. Не се плаши от смъртта! Никой никого не може да убие. Страшното е, когато съзнанието на човека, след смъртта, не е пробудено, той живее в тъмнина и дълбок сън. За да се избави от тази тъмнина, Природата му изпраща страдание. Някой казва, че Бог така е наредил – човек да умира. Това е изопачаване на истината. Смъртта е резултат на неразбиране на великите Божествени закони. Като умре някой, това прилича на следното: човек пътува с кола. Колата всред пътя се счупва.
към текста >>

Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, тъмнина.
Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба. Някой богат човек и след смъртта си витае, обикаля около своята голяма къща, която е направил, макар тя да е заета от други хора. С такива идеи той няма да се повдигне. Какво знаят хората за заминалите за онзи свят? Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят, той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, тъмнина. Много естествено. Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време. Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят. Човек, който не е живял добре, след смъртта си ще се намери на първо време в пълен мрак, само с голо съзнание.
към текста >>

48. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл.
Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете. Всички мъчнотии се разрешават с мисълта.
към текста >>

49. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка.
Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света. Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога. Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина. Докато любим Бога, ние сме на Небето - в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка. Сега вие сте в рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него. Щом отречете Бога, страданията идат. Щом повярвате в Него, те изчезват. Може без страдания. Кога?
към текста >>

50. 098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Светлината ще пропъди всяка тъмнина.
Използвайте малкото време, което ви остава. Решете сега да заживеете Новия Живот. Злото вече няма никакви условия. То няма вече да успее, то си отива. Последните утайки са останали от него. Светлината ще пропъди всяка тъмнина. Чрез настоящите страдания ще се пробуди човечеството. Докато не стане пресяване на чистото от нечистото, животът на хората ще бъде безсмислен. След тези събития Новото ще завладее света изведнъж. Хубавите времена ще дойдат. Сега е трудно.
към текста >>

51. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Силите на тъмнината си отиват.
Ако Бог те намери буден, когато дойде при тебе, ти ще израснеш както семето, ще се развиеш и ще дадеш плод. Денят има две половини - една, когато Слънцето изгрява, и втора, когато Слънцето залязва. До обяд имаме възкачване, а след обед - слизане. Законът е същия и по отношение на епохата. Сегашната епоха залязва и това не може да се спре. Силите на тъмнината си отиват. Доброто ще дойде точно на определеното време, както пролетта идва на своето време. Когато дойде пролетта, всичко цъфти. Така ще стане и с идването на Божественото. Иде един светъл век. Идеята за братството ще се реализира.
към текста >>

52. 100 ЗАЗОРЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Напредналите Същества, Силите на Светлината воюват със силите на тъмнината чрез Светлината.
Светлите Същества идат сега, носят Нова Култура. След тези събития духовното знание ще се приложи на физическото поле. Ще има нужда от работници на Божията нива повече, отколкото всеки друг път. Светлите Братя са обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум. Ако не се подчини на Божественото, те ще започнат да действат. Напредналите Същества, Силите на Светлината воюват със силите на тъмнината чрез Светлината. Тя е най - силното оръжие. Силите на Светлината са взели надмощие вече над силите на тъмнината. Победата е на страната на доброто. Сега водим големи сражения. Като свършим пътуването, ще достигнем Обетованата земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем.
към текста >>

Силите на Светлината са взели надмощие вече над силите на тъмнината.
Ще има нужда от работници на Божията нива повече, отколкото всеки друг път. Светлите Братя са обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум. Ако не се подчини на Божественото, те ще започнат да действат. Напредналите Същества, Силите на Светлината воюват със силите на тъмнината чрез Светлината. Тя е най - силното оръжие. Силите на Светлината са взели надмощие вече над силите на тъмнината. Победата е на страната на доброто. Сега водим големи сражения. Като свършим пътуването, ще достигнем Обетованата земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем. Причината за неуспехите на миналите култури се дължеше на астралния свят, който не беше още организиран и почистен. И културата на астралния свят ще се снеме на Земята.
към текста >>

53. 110 ПЪТЯТ НА ПОСТИЖЕНИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

И виж, какви са условията при тъмнината и какви, при светлината.
[[Изворът на доброто]] ПЪТЯТ НА ПОСТИЖЕНИЯТА ''Учителят каза:'' – Влез в една стая и направи един малък опит: затвори прозореца, затвори капаците му и остани на тъмно. След това отвори прозореца и пак го затвори. И виж, какви са условията при тъмнината и какви, при светлината. Когато прозорците са отворени, това е животът на Любовта. Когато са затворени - това е безлюбието. Извън Любовта нещата изгубват своята сила и цена. Ангелите, които се отказаха от Любовта, изгубиха голяма част от това, което имаха и паднаха. Най - първо са били силни, но после се явява един ангел, свързва ги с вериги и ги туря в бездната.
към текста >>

В тази Любов няма отчаяния, няма болести, няма тъмнина.
Като се докосне до мъртвия, той възкръсва и оживява. Като се докосне до прокажения - оздравява. Като се докосне до обезсърчения, обезсърчението изчезва. Всички знания на човечеството, събирани от 8000 години насам, не могат да се сравнят с най-малката проява на Божествената Любов. Следователно, има още много да учите. В тази Любов няма отчаяния, няма болести, няма тъмнина. В нея всякакви разправии изчезват. Тя урежда всички спорове и недоразумения. Ако това не става, не казвай, че живееш в Любовта. В закона на Любовта няма изключения. Започнеш ли една работа с Любов, тя непременно ще има успех.
към текста >>

54. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Досега българите слугуваха на силите на тъмнината, а сега ще слугуват на Силите на Светлината.
Сега условията за България са много благоприятни. 90% от условията благоприятстват за България да излезе от войната невредима. И само 10% са неблагоприятни. Невидимият Свят помага на българите да се справят с положението, да излезнат от днешното положение. От горе помагат на българите. Досега българите слугуваха на силите на тъмнината, а сега ще слугуват на Силите на Светлината. България сега е като Обетована земя. Донесоха ми дюли 1000 грама и круши 700 грама тежки. Единственото място, където небето се е променило, е България. От 20-30 години то е станало като това, на Италия. Душата на българина е като силно наторена нива, на която растат всички семена, каквито биват хвърляни.
към текста >>

55. 121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

Техните очи ще виждат надалече, ще виждат в тъмнината.
Значи ще бъдат много малко извити. Цветът на тези хора ще бъде светъл, както една фигура, осветена от Слънцето. От лицето им ще излиза светлина, като че радиира. Вечерно време няма да има нужда от лампи. Дето ходят, ще бъде светло, понеже човек ще излъчва светлина. Техните очи ще виждат надалече, ще виждат в тъмнината. Когато гледаш един човек отдалече, не го знаеш какъв е, а пък човекът на шестата раса ще вижда подробностите отдалече. Ние трябва да придобием качеството на светлината - безкористието и качеството на водата - мекотата. Това, което е направила светлината, като е осветила пространството, направете го и вие. И това, което е направила водата, като е очистила нещата, направете го и вие. Човекът от шестата раса вече е построен, той съществува.
към текста >>

56. 123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава той решава добре задачите, инак ходи в тъмнина и постоянно среща препятствия на пътя си.''
[[Изворът на доброто]] ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ ''Великият Божествен Живот ни обгръща отвсякъде и ни прониква. Учителят умееше с прости думи да напомни за него, да разкрие неговото присъствие. Само когато човек има него за образец, може да вземе правата посока в живота. Тогава той решава добре задачите, инак ходи в тъмнина и постоянно среща препятствия на пътя си.'' – Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди, как ще му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава.
към текста >>

Като се скарате с всички хора, всички тези светли сили във вас престават да функционират и вие оставате в тъмнина.
Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя.” Подай му ръката си и забрави всякаква обида. Речеш ли да отидеш при Бога, да Му разказваш как са те обидили, нищо няма да остане от тебе. Когато се скарате с някой човек, потъмнява вярата ви, потъмнява надеждата ви. Като се скарате с всички хора, всички тези светли сили във вас престават да функционират и вие оставате в тъмнина. Казвате: „Какво трябва да правя? ” Ще се примирите с хората. Като дойде злото и ви направи пакост, не се борете с него. Турете доброто на негово място. А вие почвате борба със злото и всякога сте бити.
към текста >>

57. Учителя за музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек само като страда, скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината.
Обезсърчението ще го разбирате обективно. Всяко обезсърчение това са живи същества, които идат при вас и вие се отнасяте към тях неправилно. Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате за какво са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда, скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината. Един вол е вързан с едно въже и не му иде наум да скъса въжето. Някой го бие, той се дърпа и скъсва въжето. И тъмните сили са вързали човека с едно въже и като дойдат страданията, човек насила скъсва въжето и се освобождава. Иде едно ново поколение. Те идат сега.
към текста >>

58. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Професорът го разхождал в разните стаи, след това го пуснал и му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род.
Един крадец искал да обере един професор. В лабораторията си професорът имал два златни електрода. Крадецът искал да ги открадне. Професорът му казал: „Ти искаш от мене тези неща. На, вземи ги, давам ти ги.“ 14 крадецът, като хванал електродите, професорът завъртял колелото, пуснал ток и онзи се вцепенил. Професорът го разхождал в разните стаи, след това го пуснал и му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род. Те ще бъдат от такъв вид, какъвто човек не е очаквал. За същото изпитание той е вече готов, кален, но изкушението ще дойде от съвсем друг характер. Затова само ако има винаги будно съзнание, ще може да издържи. Вятърът, който клати дърветата, е за полза, усилва се течението на соковете, по-добри плодове дава дървото. И човек, като мине през изпити, се ползува.
към текста >>

Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, там нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмнината е тяхната светлина.
И ще те погледне като котката. Човек трябва да се издига в по-висшите светове, за да преодолява мъчнотиите в средата, в която е поставен. Някои състояния, които изпитваме, не са наши. Те са дошли от вън. Това не сте вие. Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, там нищо не виждат, но като влязат в ада, там тъмнината е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Тъмните духове в тази светлина са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Крадците на земята са нищо, но има крадци в духовния свят. Тъкмо си влязъл в пътя, и те влязат под кожата ти. И почнат да те надуват.
към текста >>

59. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

В камера обскура (тъмната стаичка на фотографическия апарат) трябва да има тъмнина и само на едно място светла област.
Той ни е дал всичко. И като ни е дал всичкото си благословеше, се е оттеглил. Дето Го търсим, не можем да Го намерим. Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта иде периодически на земята, периодически иде в духовния свят, периодически иде в умствения свят. Хората, които умират, понеже тука няма условия за тях, отиват на другия свят да я търсят. В камера обскура (тъмната стаичка на фотографическия апарат) трябва да има тъмнина и само на едно място светла област. И само тогава ще можете да разберете любовта. Скъпоценните камъни при каква температура и при какво налягане се образуват? Ти се радваш на скъпоценния камък, но той си казва:“Докато стана такъв, аз си знаех.“ Съвременните хора искат да станат като диаманта, но не искат да минат по пътя на диаманта. За да минеш по пътя на добродетелите, трябва да минеш по пътя на изпитанията. Това е каляване.
към текста >>

60. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения. Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? “ Учителя каза: Само там, дето има любов.
към текста >>

61. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешката ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе.
Братска вечеря, 27 декември 1954 г. Драги братя и сестри и драги гости, Тази вечер ще изнеса живи и светли спомени от живота и делото на нашия любим Учител по случай десетгодишнината от неговото заминаване деня 27 декември 1944 г. статична дата, която не расте, не цъфти и плод не дава. Обаче тази дата е неразривно свързана с друга една велика дата 11 юли 1864 година раждането на Учителя, изгряването на звездата на великото дело, делото на освобождаването на човечеството от материалния и духовния гнет, от материалното и духовно робство. Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешката ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място и със същите букви е написан един от великите методи, с които Учителя си служеше за постигането на ценни неща, а именно: С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода! От тази дата 1864 г. до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли.
към текста >>

62. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава казва: “Аз не правя добро.“ Ако ти си счупиш краката и това послужи за твоето събуждане, да не живееш в тъмнина, тогава де е злото.
Например ще си вземат бележка от страданието на цветето. Като настъпиш цветето, ще кажеш: “Това цветенце страда, да му помогнем“. Като дойдеш в страданието, ще се задълбочиш в себе си. Дълбочината е в страданието. Човек трябва да се раздруса много, голямо страдание трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва: “Аз не правя добро.“ Ако ти си счупиш краката и това послужи за твоето събуждане, да не живееш в тъмнина, тогава де е злото. Значи всяко нещо, което се случва с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това, дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Всичко в природата и страданието събужда човека от спането. Защото човек без страдания е жито в житницата. СЦе стои в покой, но не печели нищо. Значи тогава от любов към него небето му праща страдания, за да го събуди.
към текста >>

63. Децата на бъдещата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъмнината вече се вдига.
В новото направление може да се спечели нещо. Един брат каза: „Българите да не повтарят грешката на евреите, да отхвърлят новите идеи.“ Учителя каза: Преди две хиляди години условията бяха други, а сега се други. Краят на века е сега. Тъмнината вече се вдига. Силата се дава на добрите. Лошото вече изгубва своята сила, своите способности. Един страх се вселява в тях. ' Свети Кирил и Методий работиха в България преди повече от 1100 години и едва сега почнаха да ги признават и почитат.. Това е, защото тогава Божествените идеи слизаха отгоре във физическия свят и България се намираше в инволюционния си период, тя слизаше. Обаче сега България е в еволюционната си фаза, та се издига нагоре.
към текста >>

64. В Божествената светлина - Боян Боев (1883 – 1963)

тъмнината, те ще бъдат от друг род, от друг вид.
Човек, който е ял попарата на тъмните духове, не греши. Всяка мъчнотия е едно предметно учение. Това, което наричат изкушение, е предметно учение. Ако не го разрешиш, ще получиш двойка, единица, а ако го разрешиш, ще получиш шесторка. Когато човек мине през известни изпитания или изкушения от силите на. тъмнината, те ще бъдат от друг род, от друг вид. Те ще бъдат от такъв вид, от какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За същото изпитание той е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от друг характер и затова само ако има будно съзнание, ще може да издържи. Днес много хора говорят за идеи, за идеализъм и пр. Говорят, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното състояние, ще се види, че те мислят за своите лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие.
към текста >>

65. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Добрата съдба казва на всички: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. “
Но добрата съдба и сега не го оставила. Постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Там ще намериш торбата със златото, което те очаква. В нея ще намериш твоето благо.“ Добрата съдба и до днес му нашепва, както нашепва на всички ни: „Върнете се от пътя на отклонението си и оттам започнете добрия живот. “ Добрата съдба казва на всички: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. “
към текста >>

66. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По този случай Учителя му казал: "До сега изучаваше законите на светлината, а сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината."
И наистина след три дни, в първия ден на пролетта - 22 март, кацва сред поляната една бяла палатка. Италианецът Бертоли, вече наш съмишленик, я подарява. Методи остава до месец ноември, когато през една нощ силна буря разкъсва палатката. На сутринта той отива в "66" и Учителя го подслонява. След два-три дни прекарани там, Методи се настанява в дома на наши съмишленици. По този случай Учителя му казал: "До сега изучаваше законите на светлината, а сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината." За посрещането на първия пролетен ден, 22 март 1922 година, Методи отбелязва: "В ранната утрин мълчаливо, с тихи стъпки пристигаха братя и сестри. Те идваха на вълни от спящия град. Наредени в полукръг, чакаха със затаен дъх стройната осанка на Учителя. Не след дълго пристигна и Той, наметнат с пелерина, и застана в центъра на полукръга. Небето беше ясно като кристал, утринният хлад действаше ободрително.
към текста >>

67. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителя отваря Школа на Всемирното Бяло Братство, която има за задача да избави човека от заблудите и да изработи в него един ум, който изключва всяка тъмнина, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие.
Въведе точност в изпълнение на задачите и упражненията, които даваше. Работата тръгна добре. Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на източния и западния окултизъм очакваха. Затова някои се разочароваха и се оттеглиха. Младежкият клас си остана с първия състав от 80 души. Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителя отваря Школа на Всемирното Бяло Братство, която има за задача да избави човека от заблудите и да изработи в него един ум, който изключва всяка тъмнина, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие. За Всемирното Бяло Братство Учителя казва: Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички писатели, свещеници, проповедници, философи, хората на науката и изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство. Културата и правдивостта в света се подтикват от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Бялото Братство не е нещо видимо.
към текста >>

68. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Из тъмнината излязоха две момиченца с едно малко дете на ръце, това бяха децата на Жечо.
Ние, осем души, тръгнахме пешком по мокрия кален път, а обувките ни съвсем неподходящи за такова пътуване. Но нали сме тръгнали към Обетованата земя, към осъществяване на тъй желаната мечта, понасяхме всичко. Когато пристигнахме, беше вече късна нощ. Влязохме в пропита от влага селска къща, останала без домакиня. Лавнаха кучета, замучаха крави, някъде проплака дете. Из тъмнината излязоха две момиченца с едно малко дете на ръце, това бяха децата на Жечо. Обстановката - мрачна, хладна, неприветлива. Това ни подейства като леден душ. Но запалихме огън в камината, пръсна се топлина, сменихме мокрите дрехи. Какви чудеса прави огънят! Светна, затопли се, създаде се уют.
към текста >>

69. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-после в тъмнината едва напипах вратата вдясно.
Най-после колата спря, когато се отвори и слязох, бях вече в малкия двор на Търновския затвор - стар турски зандан. Отвори се една тежка желязна врата, през която ме вкараха и аз влязох в тъмен и непрогледен коридор. "Там в дъното от дясната страна има врата, ще влезеш в нея! " - изрева някакъв суров глас зад гърба ми. Закрачих с чувството, че отивам в ада. Най-после в тъмнината едва напипах вратата вдясно. Плахо я отворих и за моя изненада видях зала, не много добре осветена, пълна с хора, седнали, полегнали на нарове един до друг, които съвсем нямаха вид на много опечалени. Те възбудено ме приветстваха, като че ли бях техен близък, член от тяхното голямо семейство. Това беше едно голямо облекчение в тежкото ми потиснато състояние. Един приветлив човек, когото не бях виждал никога, но той ме познавал, даде разпореждане да ми се стори място. И аз се намерих на един от наровете, между хората със съдба, подобна на моята.
към текста >>

Там, където са светлината, свободата и животът, там няма място за тъмнина, ограничения и смърт.
Това ме изненада и потопи в размисъл. Защо пък този затвор да бъде преустроен в музей? Ще кажат някои, че там са лежали политически затворници. Но в кой затвор не са лежали такива? За мен отговорът беше ясен - Учителя беше идвал там. Там, където са светлината, свободата и животът, там няма място за тъмнина, ограничения и смърт.
към текста >>

70. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това е: Без страх и без тъмнина!
Дадени са и две мелодии без текст, това са: 1. Берхан азй 2. Ме-хейн Текстът и мелодиите на всички тези песни са отпечатани в песнопойка. На следните думи „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“ Учителя прави частичен превод, целият не може и не трябва да се преведе. Това е: Без страх и без тъмнина! „Тао“ значи абсолютното, непроявеното, безграничното. „Би“ значи туй, което се проявява, а „Аумен“ - всички качества, които се съдържат в Божественото, съдържа всичко за Живота, че да може да израстне, да се прояви в своята пълнота. Великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа, с Тао е означавал Началото, което е създало всичко. Тази дума срещаме и в свещените изречения на таоистите, живяли някога на Индокитайския полуостров, преди народите, които сега го населяват. Под тази дума те са разбирали Най-зърховния разпоредител на всичко.
към текста >>

71. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан.
С това негово решение Боговете му признали правото на първенство. Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена?
към текста >>

72. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те виждат неща, скрити и в най-дълбоката тъмнина.
Това показва смел, но брутален човек, който с груби средства се налага над околните. Широкото, немного високо чело и големите очи говорят за инициатива, алчност, безогледен стремеж към власт, нетърпимост към всичко, което може да му попречи. Устата са големи, със стиснати устни, което говори за изпълнителност при всяка поставена задача и твърда решителност за нейното постигане. Ето какво още е написано за знанията и възможностите на хората от тази Велика раса в свещената книга "Попул- Вух": " Хората от тази Велика раса имат познания за всичко, което съществува в света. Когато гледат наоколо, те виждат изведнъж и наблюдават всичко както по небесния свод, така и във вътрешността на Земята. Те виждат неща, скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждат целия свят, без дори да се помръднат от мястото, където се намират." Велика е била тяхната мъдрост. В познанията за Звездния мир хората от тази раса са имали постижения, които изненадват и най-изтъкнатите представители на тази наука в днешно време. Така например времето, за което Земята се завърта около Слънцето, според най-точните съвременни измервания е равно на 365,242198 денонощия. В сведения, запазени при майте, продължителността на годината е равна на 365,242120 денонощия. Като сравним двете данни ще намерим, че продължителността на годината, определена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със седемдесет и осем милионни части от денонощието.
към текста >>

73. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но същевременно съществуват и други фактори, които носят тъмнина, разединение, безредие и смърт, поглъщайки всичко като израз на Принципа на вземането; с други думи, трябва да приемем, че напълно реално съществуват изразени фактори, които създават тези противоположности.
Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнени парчета от колесницата. Полетял към земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос заради трагичната гибел на Фаетон и цял ден не се показал по Небесните простори..." Още преди цитираната легенда изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина, живот и условия за тяхната изява. Но същевременно съществуват и други фактори, които носят тъмнина, разединение, безредие и смърт, поглъщайки всичко като израз на Принципа на вземането; с други думи, трябва да приемем, че напълно реално съществуват изразени фактори, които създават тези противоположности. За съществуването на такива негативни светове са говорили Саабей и неговите ученици и е отбелязвано (макар бегло и непълно) в Свещените книги на всички народи, включително и в Библията. Там в глава първа на Битие се казва: "В началото създаде Бог Небето и Земята (т. е. два свята). А земята беше неустроена и пуста (т.е. без живот); и тъмнина бе върху бездната." В този текст ясно е показано съществуването на два противоположни свята в Природата, но се прави описание само на единия, наречен с името Земя, и нищо не се казва за другия, висшия, наричан Небе.
към текста >>

без живот); и тъмнина бе върху бездната." В този текст ясно е показано съществуването на два противоположни свята в Природата, но се прави описание само на единия, наречен с името Земя, и нищо не се казва за другия, висшия, наричан Небе.
Но същевременно съществуват и други фактори, които носят тъмнина, разединение, безредие и смърт, поглъщайки всичко като израз на Принципа на вземането; с други думи, трябва да приемем, че напълно реално съществуват изразени фактори, които създават тези противоположности. За съществуването на такива негативни светове са говорили Саабей и неговите ученици и е отбелязвано (макар бегло и непълно) в Свещените книги на всички народи, включително и в Библията. Там в глава първа на Битие се казва: "В началото създаде Бог Небето и Земята (т. е. два свята). А земята беше неустроена и пуста (т.е. без живот); и тъмнина бе върху бездната." В този текст ясно е показано съществуването на два противоположни свята в Природата, но се прави описание само на единия, наречен с името Земя, и нищо не се казва за другия, висшия, наричан Небе. Еврейските първенци, които през 586 година преди Христа са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар на Вавилонската държава Навуходоносор II, преписали непълно тези текстове от Висшата школа на халдейските мъдреци (Вавилонската кула), не можейки, най-вероятно, да разшифроват написаното за понятието "небе". В Свещените книги на другите народи обаче е говорено за Небето като за свят, високо организиран, свят на светлина, хармония и радост. От друга страна, съществуването на реални светове с качества, напълно противоположни на проявите на светлите слънца, е било също познато на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали Черни слънца. Съвременната наука, анализирайки някои особени лъчения, стигна до извода за съществуването на невидими обекти в Небесната сфера, чиято гравитация е толкова голяма, че поглъща напълно падналата върху тях светлина, поради което са тъмни. Тези обекти учените днес наричат Черни дупки или Колапсари.
към текста >>

74. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това по друг начин е казано в древната мъдрост: "когато фенерът свети, най-тъмно е под него", и ясно изразява връзката между Светлината - Доброто и Тъмнината - злото.
От своя законен съпруг, Леда родила също две деца - син Кастор и дъщеря. Двамата братя Полукс и Кастор расли с голяма взаимна обич и станали прочути герои. Полукс, който имал божествен произход и бил безсмъртен, е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни. А Кастор, който имал обикновен земен баща, е черният брат и е смъртен, защото злото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни и все някога ще свършат на нашата планета. В тази легенда се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това по друг начин е казано в древната мъдрост: "когато фенерът свети, най-тъмно е под него", и ясно изразява връзката между Светлината - Доброто и Тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както Луната, но трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, максималното му отклонение от Слънцето е 28°. Затова може да се наблюдава само при най-голямо отклонение и то близо до хоризонта - след залез на Слънцето (като вечерна звезда) или преди изгрев (като утринна звезда), както е при Венера.
към текста >>

75. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата.
"Черни слънца." В потвърждение на това наименование са резултатите от английския изкуствен спътник на Земята от 1962 г., чийто рентгенов телескоп доловил рентгенови силови вълни от участък без светещи Небесни образувания. Известно е, че рентгеновите лъчи изтичат от материални обекти, което потвърждава становището за съществуването в Небесната сфера на тела, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което са невидими Черни слънца. Те притежават, както отбелязахме вече, чудни и непонятни за нас сили, в които отсъства ред, порядък и закономерност. През 1975 г. на астрономичен конгрес в Мексико, е направен доклад за естеството на Черните слънца, в който се потвърждава казаното по-горе за тях. Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата. Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата планета Фаетон. Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт.
към текста >>

76. ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧНО БОЛНИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието и тъмнината, човек влиза в контакт със света на разрушената планета (с астероидите) и става техен проводник; при повторното си раждане на Земята, още в утробата на майката тялото и мозъкът му се изграждат по пътя на безредието и се раждат във форма на физическа, психическа или съчетана дисхармония.
Наричали са я Лъчезарната, защото с влиянието си е давала устойчивост и постоянство на най-висшите, нежни, мили и приятни отношения, които сега наричаме Любов. След катастрофата, тези чувства са крайно нарушени и често пъти се преобразуват в омраза. Тази планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното слънце, просмукано в нея: влияние на безредие, мрак и смърт. Хората, родени с ненормални физически тела или с разстроена психика, или в последствие заболели психически, в своя минал живот са били в контакт с тъмната, разрушителна природа на безредието, били са в нейна услуга, вършили са чудовищни престъпления срещу Светлината, Доброто и Живота, при което са продали своята жизнена сила, силата на реда, порядъка и хармонията. За всички свои прояви - емоционални, мисловни или волеви - човек има нужда от сила; ако всички тези прояви са в хармония с реда и доброто в Живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него. Ако обаче тези прояви са плод на злото, безредието и тъмнината, човек влиза в контакт със света на разрушената планета (с астероидите) и става техен проводник; при повторното си раждане на Земята, още в утробата на майката тялото и мозъкът му се изграждат по пътя на безредието и се раждат във форма на физическа, психическа или съчетана дисхармония. Когато физическата или психическата дисхармония е временна, връзката на човека със света на безредието в миналия му живот е била също временна.
към текста >>

77. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
към текста >>

„И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе."
Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни. Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм.
към текста >>

И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес, където той има среща с Озирис, който е именно Словото, което впоследствие се изявява на Земята като Христос.
към текста >>

78. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина.
Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища.
към текста >>

Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява.
Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог.
към текста >>

79. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата.
В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието.
към текста >>

И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ.
В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина.
към текста >>

А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата.
И стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя.
към текста >>

И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ.
И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха.
към текста >>

Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави.
Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл.
към текста >>

Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната.
Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина.
към текста >>

И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината.
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
към текста >>

И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ.
И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си.
към текста >>

Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи.
И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика.
към текста >>

От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.
към текста >>

80. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята.
„Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Учителят В предишното изложение изтъкнах разликите между източната и западната окултна традиция. Основната разлика между тези две традиции е, че източната традиция има инволюционен характер, а западната традиция има еволюционен характер. Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата.
към текста >>

81. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Доброто начало той свързва със Светлината и вижда неговото проявление в Слънцето, а лошото начало свързва с тъмнината.
И Ийм тръгна по пътя на Слънцето и събра смели хора в прочутата Аирияна-Вайл." Според окултната наука Зороастър е живял и работил в Персия преди повече от 8 хиляди години: Според Зороастър в проявения свят работят две начала - доброто и злото. Това са двата принципа, чрез които се изявява Абсолютното Битие, което той нарекъл Цървана Ахарана. Доброто начало той нарекъл Ахура-Мазда или Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото нарекъл Ариман. Доброто начало той свързва със Светлината и вижда неговото проявление в Слънцето, а лошото начало свързва с тъмнината. Според него слънчевата Светлина е дреха на Духа на Слънцето, която дреха той нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух на Слънцето, Космичното Творческо Слово. Иранците, древните перси, бяха дошли от север под водителството на техния вожд Посветен, когото легендите наричат Джемжит. Той говори на своя народ за Ахура-Мазда, Духа на Слънцето. Легендата казва, че той получил от Ахура Мазда златен меч. Златният меч представя Мъдростта, която отново развива и издига дошлите до упадък душевни сили и ги прониква с това, което човек може да добие като духовна сила, като духовна способност на физическото поле.
към текста >>

Според учението на Заратустра злото, което съществува в света, всичко, което в него е физически образ, трябва да бъде наречено мрак, тъмнина, първоначално не е било зло, тъмнина, лошо.
Те искаха да устроят своя живот така, че и във външното законодателство да бъде изразен стремежа нагоре. Това беше външното последствие от учението на Заратустра, с което той организира персийската държава. Това течение, което изхожда от импулса на Заратустра, се разлива впоследствие върху цялото човечество, защото неговите идеи, неговите мисли, неговото учение се предават чрез неговите ученици на всички народи на запад от Иран. От това учение води началото си западната окултна традиция, за която споменах по- рано, че произхожда от Хермес. Това е така, защото, както видяхме, Хермес е ученик на Заратустра още от Атлантида. Според учението на Заратустра злото, което съществува в света, всичко, което в него е физически образ, трябва да бъде наречено мрак, тъмнина, първоначално не е било зло, тъмнина, лошо. Първоначално злото е било добро. Злото се ражда от това, че нещо, че някои същества, които по-рано, в своята първоначална форма са били добри, но са запазили тази първоначална форма за по-късни времена, когато еволюцията е отишла напред, вместо да изменят тази форма, да прогресират съобразно еволюцията, те запазили тази първоначална форма, която е била подходяща за онези първоначални времена. Така че, всичкото зло, всичката тъмнина иде от това, че формата на едни същества, които в по- ранни времена са били нещо добро, остава неизменна и в по-късни времена, вместо да се измени съответно с еволюцията. И от сблъскването на една такава пренесена от миналото форма в едно по-късно време с това, което е напреднало, от това се ражда злото. Така че, според Заратустра, борбата между доброто и злото не е нищо друго, освен борба между това, което в настоящето има своя правилна, прогресирала форма и това, което пренася своята стара форма в настоящето.
към текста >>

Така че, всичкото зло, всичката тъмнина иде от това, че формата на едни същества, които в по- ранни времена са били нещо добро, остава неизменна и в по-късни времена, вместо да се измени съответно с еволюцията.
От това учение води началото си западната окултна традиция, за която споменах по- рано, че произхожда от Хермес. Това е така, защото, както видяхме, Хермес е ученик на Заратустра още от Атлантида. Според учението на Заратустра злото, което съществува в света, всичко, което в него е физически образ, трябва да бъде наречено мрак, тъмнина, първоначално не е било зло, тъмнина, лошо. Първоначално злото е било добро. Злото се ражда от това, че нещо, че някои същества, които по-рано, в своята първоначална форма са били добри, но са запазили тази първоначална форма за по-късни времена, когато еволюцията е отишла напред, вместо да изменят тази форма, да прогресират съобразно еволюцията, те запазили тази първоначална форма, която е била подходяща за онези първоначални времена. Така че, всичкото зло, всичката тъмнина иде от това, че формата на едни същества, които в по- ранни времена са били нещо добро, остава неизменна и в по-късни времена, вместо да се измени съответно с еволюцията. И от сблъскването на една такава пренесена от миналото форма в едно по-късно време с това, което е напреднало, от това се ражда злото. Така че, според Заратустра, борбата между доброто и злото не е нищо друго, освен борба между това, което в настоящето има своя правилна, прогресирала форма и това, което пренася своята стара форма в настоящето. По този въпрос Учителят казва следното: „Злото е най-малкото проявено добро. Доброто е най-голямото проявено добро.
към текста >>

82. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но внезапно страшна тъмнина със зловещи форми налетяла върху него.
— му казал гласът. Хермес отговорил: Желая да съзерцавам Източника на съществата, о Божествени Озирисе, и да позная Бога. - Ще бъдеш задоволен, му отговорил Озирис и започва видението. Веднага Хермес се почувствал облян с приятна Светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина със зловещи форми налетяла върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и със зловещ рев. Тогава един глас се провикнал от пропастта. Това бил викът на Светлината. Веднага тънки огнени езици излезли от влажните глъбини и се издигнали до ефирните висини. Хермес се издигнал заедно с тях и отново се видял всред пространството.
към текста >>

Тъмнината, в която беше потънал след това, е вещественият свят, където живеят земните хора.
- попитал Озирис обхванатия от мечти и унесен между небето и земята Хермес. Не, казал Хермес. - Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш. Ти видя онова, що е цяла вечност. Светлината, която най-напред видя, е Божественият Разум, който с могъществото си създава всички неща заедно с образите на всички същества. Тъмнината, в която беше потънал след това, е вещественият свят, където живеят земните хора. Но огънят, който видя да бликва из дълбочините, е Божественото Слово. Бог е Бащата, Словото е Синът, тяхното съединение е Животът. Какво чудесно чувство се открива в мене! - казва Хермес. Аз не виждам вече с телесните си очи, но с онези на духа си.
към текста >>

83. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън."
Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят."
към текста >>

6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината."
1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят." 10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват производни на Нара.
към текста >>

От чисто състрадание към тях, обитаващ в тяхното себе, Аз разпръсвам родената от невежеството тъмнина чрез светещата лампада на Мъдростта."
Който Ме знае като Нероден, Безначален, Велик Господар на света, той едничък между смъртните незаблуден, е свободен от всякакъв грях." „Седемте Риши, древните четири, както и Ману бяха родени от Моята природа и ум. Те пък породиха тази раса. Аз съм Родител на всичко: всичко произтича от Мен. Разбирайки това Мъдрецът ме боготвори с възторжен захлас. От чисто състрадание към тях, обитаващ в тяхното себе, Аз разпръсвам родената от невежеството тъмнина чрез светещата лампада на Мъдростта." „Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на всички същества - началото, средата и края на всички същества." „След като изрежда всичко най-велико и славно, което се е проявило в света, и че всичко това е Той, Кришна казва: На творението началото и краят, а също и средата, съм Аз. От науките Аз съм науката за Себето. Аз съм речта на ораторите. От буквите Аз съм буквата А.
към текста >>

Тъмнината вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата - тези се пораждат от увеличаване на инерцията.
Но инерцията, знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Хармонията привързва към блаженство, движението към дейност, а инерцията, бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде хармонията преодолява, надвива над движението и инерцията, а другаде - движението надвива хармонията и инерцията, на трето място - инерцията надвива над хармонията и движението." „Когато Мъдростта-светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане дела, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата - тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От Хармонията се ражда Мъдрост, от движението - лакомия; безгрижие и заблуда се пораждат от инерцията, а също и безсмислие. Издигат се тези, които пребивават в хармония; деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества." „Когато познавачът не вижда друг проводник освен качествата и познава това, което е по-високо от качествата, той влиза в Моята природа. Когато обитателят на тялото надмогне тия качества, от които всички тела произхождат и се освободи от раждане, смърт, старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието." Път за въздигането на човешките души
към текста >>

Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас - движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина, невежество.
Той казва: „Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде. Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит. Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се за битка. Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл се учи, че човек от всичко събира опитност, която е необходима за неговото развитие и въздигане). „Ведите говорят за трите качества или форми на енергия. Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас - движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина, невежество. Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето. Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна с вода, посред място, цяло заляно с вода. Имай предвид само делото, но не и неговия плод. Затова плодът от делото нека не ти служи за подтик - но не се привързвай към бездействие. Върши всичко, като си оставаш слят с Божественото и се отказваш от всяка привързаност, винаги еднакъв в успехи и злополука."
към текста >>

Тъмнината, вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата, тези се пораждат от увеличаване на инерцията.
Но инерцията, знай, рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели на тялото. Тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Някъде хармонията преобладава, някъде движението и инерцията, другаде движението надвива хармонията и инерцията, на трето място инерцията надвива хармонията и движението. Когато Мъдростта като Светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на дела, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината, вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата, тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От хармонията се ражда Мъдростта, от движението - лакомията, а безгрижието и заблудата, както и безсмислието, се пораждат от инерцията. Издигат се тези, които пребивават в хармония, деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества. Когато обитателят на тялото надмогне тези три качества, от които всички тела произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието. И който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той, като надмогне качествата, е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство.
към текста >>

84. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на вселената е имало само тъмнина и ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (най-тъмната част от ада).
Но от тези негови книги са запазени само отделни откъслеци и не ни дават пълна представа за начина, по който той е изложил езотеричното учение. Но споменавам за него за да се види, че и във Финикия е блестяла Светлината на Хермес. Попадна ми един космогоничен откъс, който приписват на Санхониатон. Ще предам част от него. Космогоничен откъс В началото на вселената е имало само тъмнина и ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (най-тъмната част от ада). Те били безкрайни и от безпределната редица от векове не съществувало нищо друго. Този вятър престанал благодарение на собствен почин и от това произлязло известно съединение, което било наречено Потос, желание. Такова е началото на пораждането на нещата. Този дух не знаел какво е произвол и от това съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста смес.
към текста >>

85. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

С неговото изчезване тъмнината отново го обви.
След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др. С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция. С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и да унищожат и последните му следи. И всичко това така добре бе извършено, щото няколко века след смъртта на Орфея гърците се съмняваха в неговото съществуване. Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който се беше обвила Гърция.
към текста >>

86. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта.
Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване.
към текста >>

87. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят.
към текста >>

88. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но онези, които са лишени от тези блажени присъствия, призовават видения, които не виждат, пипат като в тъмнина и не знаят нищо от онова, що правят, с изключение на някои малки признаци, които се явяват по тялото на унесения, както и на някои други знаци, лесно забележими.
Защото звуковете ту се засилват, ту отслабват според музикалното изкуство, ту става противното. Най-важно при тези явления е, че теагогът (бого- видецът или духовидецът) вижда Духа да слиза и да прониква в него, и забелязва величието му, и че той се ръководи и управлява мистично от последния. Онзи, над когото слиза Духът, най-напред вижда огнен образ, понякога този образ се вижда от всички присъствуващи при пристигането или заминаването на Бога. По това може точно да се определи същността, силата и особеният чин на явяващия се Бог. И онези, на които е позната тази наука могат да кажат, по кой въпрос той е способен да каже Истината, каква сила може да развие и какви дела може да извърши. Но онези, които са лишени от тези блажени присъствия, призовават видения, които не виждат, пипат като в тъмнина и не знаят нищо от онова, що правят, с изключение на някои малки признаци, които се явяват по тялото на унесения, както и на някои други знаци, лесно забележими. Те не узнават целостта на Божественото вдъхновение, което остава скрито за тях."
към текста >>

89. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но в Мъдростта на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват същевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо, нещо, което е съществувало по-рано, действува върху възникналото по-късно, как чрез това миналото влиза в борба с настоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината.
Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей. Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него. Но в Мъдростта на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват същевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо, нещо, което е съществувало по-рано, действува върху възникналото по-късно, как чрез това миналото влиза в борба с настоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината. Земната Мъдрост, която ни прави да разбираме как след отделянето от Слънцето, Земята се развива заедно с човека, това никак не се съдържа в херметичната Мъдрост. Но особената мисия на Мойсеевата Мъдрост е трябвало да бъде тази. да направи разбираемо за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Земната Мъдрост е била това, което Мойсей имал да донесе на света. Слънчевата Мъдрост е била това което Хермес е имал да донесе на света.
към текста >>

90. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината.
Тя носи и подзаглавието „Потенциалното състояние на могъществата". Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод. 1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината. От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят. Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия. 5.И нарече Елохим тази виделина. тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние на нещата.
към текста >>

От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят.
Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод. 1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината. От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят. Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия. 5.И нарече Елохим тази виделина. тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние на нещата. Такова е било захождането (края, вечерта), такова е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на едното състояние и начало на другото феноменистическо състояние на нещата.
към текста >>

тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е.
З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината. От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят. Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия. 5.И нарече Елохим тази виделина. тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние на нещата. Такова е било захождането (края, вечерта), такова е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на едното състояние и начало на другото феноменистическо състояние на нещата. 6.И рече Той, Елохим, да бъде в центъра на водите ефирната сила на разредяването и да действува разширяващото движение, като произвежда разделение на противоположните им свойства. 7.И То, Съществото на съществата, сътвори тази ефирна сила на разширение. То възбуди движението на разделение между нисшите качества на водите и техните висши качества.
към текста >>

18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината.
14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15. И да бъдат тези центрове на виделината като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална виделина на Земята. И стана така. 16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние. 20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата. 21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й.
към текста >>

91. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината.
Затова ние казваме, че всичко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече." Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина, която прониква цялото пространство и която е същина на битието и живота. И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината. След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е.
към текста >>

Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ.
Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина, която прониква цялото пространство и която е същина на битието и живота. И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината. След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие.
към текста >>

че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света.
Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден. Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ." Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света. И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е.
към текста >>

Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ."
А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден. Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ." Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света. И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е. пространството, в което всичко още е в покой. И когато Божият Дух се носи над това пространство, той поражда движението, което изважда Първичната материя от нейното инертно състояние. В шестия стих вече се казва: „И рече Елохим да бъде в центъра на водите, в центъра на това пасивно пространство етерна сила на разредяване, на движение, действуващо разширяващо, пораждащо движение всред инертната материя на пространството, вследствие на което нещата се поляризират, т.е.
към текста >>

Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света.
Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден. Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ." Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света. И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е. пространството, в което всичко още е в покой. И когато Божият Дух се носи над това пространство, той поражда движението, което изважда Първичната материя от нейното инертно състояние. В шестия стих вече се казва: „И рече Елохим да бъде в центъра на водите, в центъра на това пасивно пространство етерна сила на разредяване, на движение, действуващо разширяващо, пораждащо движение всред инертната материя на пространството, вследствие на което нещата се поляризират, т.е. силите започват да действуват в две противоположни посоки.
към текста >>

92. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот.
Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни." Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ.
към текста >>

А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата.
Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света.
към текста >>

И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ.
Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам.
към текста >>

Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнината бе върху бездната.
Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се за работа. Настава първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнината бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина.
към текста >>

И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината.
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
към текста >>

И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ.
Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. Ученикът ще каже: Тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така ученикът ще създаде първия ден в себе си.
към текста >>

Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи.
И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбирам великият стремеж на душата на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже:Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден от живота на ученика, който ще разпростре виделината на живота и тя ще произведе и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика.
към текста >>

От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виде- лината от тъмнината. И нарече Бог виделината ден и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на Светлина и тъмнина, на добро и зло ще се разлъчи. От друга страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбирам великият стремеж на душата на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже:Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден от живота на ученика, който ще разпростре виделината на живота и тя ще произведе и топлина, и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлина.
към текста >>

93. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя.
което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот. В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите. И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно процес на кондензация на топлината, при която се отделя Светлина. И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя. а Светлината наричаме Небе. След това в Битието се описва делото на седемте дена - как Бог в шест дни създал света с всичко в него и в седмия ден си починал. В основата си всичко това, което Библията описва в това дело на шестте дни, е едно възкресяване на онези предшествуващи състояния - Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, но под един нов аспект и възобновена форма. Как трябва да разбираме това, което се описва в делото на шестте дни? Първо трябва да кажем, че ние със сетивата си не бихме могли да наблюдаваме това, за което се говори в Битието.
към текста >>

В Битието се казва, че елохимите създали светлината от тъмнината, които последователно се сменят и образуват ден и нощ, преди да има слънце.
Елохимите принадлежат на втората тройка и са именно това, което наричаме духове на формата или могъщества. Те стоят непосредствено над началствата или духовете на личността. Всички тези йерархии вземат участие в организирането на нашата Земя и на човешкото същество. Елохимите начер- тават главните линии на творението. В развитието на детайлите те използуват най-напред най-близко стоящите до тях същества - началствата. В Битието се казва, че елохимите създали светлината от тъмнината, които последователно се сменят и образуват ден и нощ, преди да има слънце. Значи, тук под ден не се разбира нашите сегашни дни, а се разбира нещо друго. В еврейския език за ден е употребена думата „иом". Какво означава тази дума, която обикновено се превежда с думата ден? Гностиците говорят за известни сили, които се намесват в еволюцията на нашата Земя, които те наричат Еони. Някои ги считат като периоди, но това не са периоди, но сили и духовни същности.
към текста >>

Така например, казано е в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме определени същества, и тук трябва да допуснем същото.
Но ние не можем да разберем какво означава ден първи, докато не разберем какво означава израза: „беше вечер, беше утро, и това бе ден първи". В еврейския език за думите, които се превеждат с вечер и утро са употребени думите „ереп" и „бокер". Но думата „ереп", която се превежда с вечер, подразбира хаоса, а под думата „бокер" се разбира това, което е организирано. И тогава можем да кажем: И царуваше състояние на хаос, последван от ред и хармония, в която действуваха първите духове на времето. Така че зад всички процеси, които се описват в Битието ние не трябва да виждаме абстракции, но дейността на реални същности, както видяхме с понятието ден. Така например, казано е в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме определени същества, и тук трябва да допуснем същото. Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си. Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период.
към текста >>

Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период.
Така че зад всички процеси, които се описват в Битието ние не трябва да виждаме абстракции, но дейността на реални същности, както видяхме с понятието ден. Така например, казано е в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме определени същества, и тук трябва да допуснем същото. Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си. Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат.
към текста >>

Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период.
Така например, казано е в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме определени същества, и тук трябва да допуснем същото. Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си. Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина."
към текста >>

Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината.
Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си. Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества.
към текста >>

Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект.
Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите.
към текста >>

Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества.
Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си.
към текста >>

В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина.
И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват.
към текста >>

Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите.
Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно.
към текста >>

Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн.
Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация.
към текста >>

От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината.
Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената.
към текста >>

Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация.
Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината.
към текста >>

Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието.
Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ. Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата. По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце.
към текста >>

Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената.
От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ. Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата. По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество.
към текста >>

Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината.
Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ. Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата. По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество. При отделянето на Земята от слънчевата маса те са останали със Слънцето и отвън са въздействували върху Земята.
към текста >>

Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ.
Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ. Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата. По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество. При отделянето на Земята от слънчевата маса те са останали със Слънцето и отвън са въздействували върху Земята. Дейността на архангелите се проявява в четвъртия ден, когато се казва, че са създадени Слънцето и Луната.
към текста >>

94. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света.
Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас.
към текста >>

95. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина.
форма (етерен двойник) и принцип на живота, който носи в Кабала названието Нефеш. Втората част, душата, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах. Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама. Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина. Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята. Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество. Нефеш представя най-нисшата част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния свят. Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния свят и само чрез влиянието на този свят тя произвежда жизнените функции. Същевременно тя въздейства на външния свят благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава.
към текста >>

96. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Но когато говори за духовните същества от Космоса, той ги разделя на две категории - същества на Светлината, които обобщава с името Ормузд - Бог на доброто и Светлината и Ариман - Бог на тъмнината и злото.
Зороастър, както е известно от неговото учение, също е бил Насочил своя поглед към външния свят. Затова при него имаме едно велико учение за Космоса, учение, което може да даде изяснение върху света, в който ние се намираме. В своето учение той говори за великите духовни закони на Космоса и за възвишените същества на Космоса. Той е говорил за Духа на Слънцето, Ахура Мазда и за великите духовни същества, които работят под негово ръководство. Той е говорил за духовните причини, които са създали както космоса, така и човеците. Но когато говори за духовните същества от Космоса, той ги разделя на две категории - същества на Светлината, които обобщава с името Ормузд - Бог на доброто и Светлината и Ариман - Бог на тъмнината и злото. Те работят в цялата вселена едни срещу други. Според неговото учение човек е вплетен в целия космичен процес. Човек е изтъкан от космичната дейност на тези два вида същества. Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката душа. Понеже тези сили се борят помежду си.
към текста >>

97. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво.
В четвърта глава пророкът говори какво ще стане, след като хората минат през огъня и злото. Казва се: „В онзи ден Отрасълът Господен ще бъде красен и славен, и плодът на земята възвишен и великолепен за избавление на Израиля. И останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат светии. всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих). Тук се изнася учението, че за да се пречисти човек и да се роди Божественото в него, което е наречено Отрасъл Господен, човек трябва да мине през огън, през страдания, за да изгори всичко нечисто. В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих) „Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази." В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма.
към текста >>

Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми.
В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База. Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците. След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми." Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа. Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата!
към текста >>

Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае?
Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат. В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде. чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие. Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае? " В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага. Нивите им ще раждат и ще дават добър плод. Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ.
към текста >>

Ще изнесе съд с Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете, Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола на тъмницата.
И по-нататък казва: "И когато сиромаси и нищи искат вода и няма, Аз, Господ, ще ги послушам." В 42-ра глава още от началото говори за Месия и казва: "Ето Моя раб, когото подкрепям, избрания Мой, в когото душата Ми благоволи. Тури духа си на него. Той ще изнесе съд на народите, няма да викне, нито да въззове, нито ще направи гласа си да се чуе навън. Търс смазана няма да прегази и замъждяло свещило от лен не ще угаси. Ще изнесе съд с Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете, Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола на тъмницата. Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму." С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа. В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти.
към текста >>

Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината.
Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи. В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички Божии повеления. В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него. И портите не ще се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината. Правя мир и творя зло. Аз Господ съм, който прави всичко това." В 46-та глава продължава да съветва Израиля да не се отклонява от Божия закон. А в 47-ма глава Бог се обръща към вавилонците и халдейците, че и те на свои ред ще изгубят царството си и никой няма да им помогне. В 48-ма глава пак говори за Израил да се обърне към Господ и че ще съкруши Вавилон чрез персийския цар.
към текста >>

Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.
В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека. В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден.
към текста >>

Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе.
Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения. Главата започва с думите: „Духът на Господа Еова е върху мене.
към текста >>

98. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и виделината обитава в Него.
Предложил им да молят милост от Бога, за да им открие тази тайна, за ла не погинат те и халдейските Мъдреци. И от 19-ти стих нататък се казва: „И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта. Тогава благослови Данаил Бога небеснаго и говори Данаил, и рече: Да е благословено Името Божие от века и до века. защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променя времената и епохите, сваля царе и поставя царе, дава Мъдрост на Мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отците, ти благодаря и Тебе славословя, който си ми дал Мъдрост и сила, и си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си направил позната нам царската работа." Това показва, че Данаил е имал една жива връзка с Бога и Бог му открива тайните неща. А това показва, че той е бил един голям Посветен не само формално, както има мнозина, каквито са били халдейските Мъдреци, но един действителен Посветен, който е имал реална връзка с Бога и възвишените същества. След като му е била открита от Бога тайната на царя, той отишъл при началника, на когото било възложено да погуби Мъдреците и му казал да не ги погубва, защото той щял да каже съня на царя и ще го разтълкува. Тогава го въвеждат при царя и той му казва, че ще му каже съня и тълкуванието.
към текста >>

99. Пророк Иоил - Влад Пашов (1902- 1974)

Слънцето ще се обърне в тъмнина и Луната в кръв, преди да дойде денят Господен, Великият и Страшният и всеки, който призове Името Господне, ще се спаси."
Така например лозата в езотеричен смисъл е символ на Великите Мистерии, а смоковницата - на малките мистерии. Във втората глава говори за деня Господен, който иде и е близо. И казва, че Господ иде с голяма войска, от която земята ще се потресе и небесата ще потреперят, Слънцето и Луната ще помръкнат, и звездите ще оттеглят светенето си. Защото денят Господен е голям и твърде страшен. След като мине денят Господен, когато Бог ще съди народите, се казва: „И след това иде излея Духа си на всяка плът и ще пророчествуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения, а още на рабите и рабините си в онзи ден ще изливам Духа си." След това пак говори за деня Господен и казва: „И ще покажа чудеса на небесата и на земята, кръв и огън, и стълпове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина и Луната в кръв, преди да дойде денят Господен, Великият и Страшният и всеки, който призове Името Господне, ще се спаси." Денят Господен подразбира епохата на ликвидацията на кармата на човечеството, преди раждането на новата епоха. В този ден държавата, религията и науката ще изгубят силата и значението си и ще се заместят от Божественото учение, което ще създаде нови отношения между хората и народите, и между хората и Бога.
към текста >>

100. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

Денят Господен е тъмнина, а не виделина, както ако би бягал човек от лицето на лъв и би го срещнала мечка." От това се разбира, че говори за деня па отмъщението, деня на въздаянието, деня на гнева Божи: деня, когато кармата се ликвидира, деня на разплатата.
Потърсете доброто, а не злото, за да живеете. Мразете злото и обичайте доброто. И поставете правосъдие в портата." По-нататък говори за деня Господен и казва: „Горко на онези, които желаят деня Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина, както ако би бягал човек от лицето на лъв и би го срещнала мечка." От това се разбира, че говори за деня па отмъщението, деня на въздаянието, деня на гнева Божи: деня, когато кармата се ликвидира, деня на разплатата. И тук си припомням, че Учителят казва на едно място, че кармата е сбор от силите на тъмнината, затова пророкът казва, че денят Господен е ден на тъмнина с което се подразбира, че е ден на карма. В шестата глава пак се изобличават евреите заради отстъплението им от Божия закон и казва: „Горко на немарливите в Сион и на живущите безгрижно в Самарийската гора" и казва, че ще отидат в плен заедно с първенците си. В седма глава показва няколко видения, които показват от какво ще пострадат евреите и той се моли на Господа да ги отмени, и Господ ги отменява. Най-после казва: „Ето, аз ще туря правомер всред людете си Израиля, и занапред няма вече да ги щадя. И високите места Исакови ще опустеят, и Светилищата Израилеви ще се засипят и ще стана против Иеровоамовия дом с меч."
към текста >>

И тук си припомням, че Учителят казва на едно място, че кармата е сбор от силите на тъмнината, затова пророкът казва, че денят Господен е ден на тъмнина с което се подразбира, че е ден на карма.
Мразете злото и обичайте доброто. И поставете правосъдие в портата." По-нататък говори за деня Господен и казва: „Горко на онези, които желаят деня Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина, както ако би бягал човек от лицето на лъв и би го срещнала мечка." От това се разбира, че говори за деня па отмъщението, деня на въздаянието, деня на гнева Божи: деня, когато кармата се ликвидира, деня на разплатата. И тук си припомням, че Учителят казва на едно място, че кармата е сбор от силите на тъмнината, затова пророкът казва, че денят Господен е ден на тъмнина с което се подразбира, че е ден на карма. В шестата глава пак се изобличават евреите заради отстъплението им от Божия закон и казва: „Горко на немарливите в Сион и на живущите безгрижно в Самарийската гора" и казва, че ще отидат в плен заедно с първенците си. В седма глава показва няколко видения, които показват от какво ще пострадат евреите и той се моли на Господа да ги отмени, и Господ ги отменява. Най-после казва: „Ето, аз ще туря правомер всред людете си Израиля, и занапред няма вече да ги щадя. И високите места Исакови ще опустеят, и Светилищата Израилеви ще се засипят и ще стана против Иеровоамовия дом с меч." Заради това му пророчество свещеникът на Ветил го нак- леветява на царя и той му забранява да пророчествува.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14236187934875