Търсене в текстове за 'Трайност'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Закон за трайността на цветовете
Наблюдение над конопката /Linaria cymbalaria/ То расте по скалите, закрепено на скалните пукнатини. В голямо количество го има по търновските скали. Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването се извиват в противна посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата. Закон за трайността на цветовете Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче кокичето, вранското око /Петров кръст, Paris quadrifolia/ и пр. дават всяка година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността.
към текста >>

Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година.
Така се оставят в скалните пукнатини семенцата. Закон за трайността на цветовете Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче кокичето, вранското око /Петров кръст, Paris quadrifolia/ и пр. дават всяка година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността. Какво ни говори зъбникът /Dentaria bulbifera/ Той расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми. И ето, децата с интерес ще видят в листните й пазви зрънца, които падат на земята и дават ново растение. Това са т.нар.
към текста >>

Разбира се, може да има и други причини за трайността.
Закон за трайността на цветовете Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче кокичето, вранското око /Петров кръст, Paris quadrifolia/ и пр. дават всяка година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността. Какво ни говори зъбникът /Dentaria bulbifera/ Той расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми. И ето, децата с интерес ще видят в листните й пазви зрънца, които падат на земята и дават ново растение. Това са т.нар. размножителни пъпки.
към текста >>

2. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки знае силата и трайността на увлечението.
От този ден е началото на третия, утрешния ден период на жътва, когато любовта иде да бере своите плодове. Началото на“утрешния ден“ жътвата, е 1944 г., краят не се вижда. Той върви успоредно с вечността, най-дългия период. Интересно е, че всички, които го познаваха като господин Дънов или които го познаваха като Учителя, и тия на утрешния ден, които го приемат също като Учителя, казват:“Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи.“ Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и излизаха от стаята му с едно и също благоговение. Защо? Дали това не е увлечение? Всеки знае силата и трайността на увлечението. То е слама, която очаква една кибритена клечка да драснеш, да пламне и да изчезне. Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия да казват:“Влизаме в тези галерии с благоговение, а излизаме с още по-голямо благоговение, защото виждаме художествените картини в оригинал.“ всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина. Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение. Там слушахме в художествено слово да ни се говори за живота в оригинал.
към текста >>

3. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност.
Обаче вторият Адам, направен от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адама, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст бяха издържливи и трайни. Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат. Адам значи син на Земята, значи роден от Земята. Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст. Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта.
към текста >>

4. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички субстанциални неща, които имат трайност, излъчват около себе си от своята субстанция една същност, която е зависима от тях.
2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност. Той е Синът, второто Божествено Същество, Божественият разум. Тъй като по такъв начин разумът излиза от Абсолютната Същност без изменение, то е непосредствен отблясък на тази Същност, а не е резултат от волята или разширението. Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен. Едното свети около себе си, а разумът, Логосът произтича от него, както Светлината на Слънцето. Всички субстанциални неща, които имат трайност, излъчват около себе си от своята субстанция една същност, която е зависима от тях. Както огънят разпространява около себе си топлина, снегът - студ, цветята - аромат, така и Логосът осветява битието. Онова, което е достигнало до своето съвършенство, преминава в еманация и ухае около себе си. Тъй като Едното е съвършено и без недостатък в себе си, то се прелива и това преливане е породеното. Но това породено се обръща изцяло към Едното, Доброто. Едното е негов предмет, съдържание и изпълнение.
към текста >>

5. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност.
Обаче вторият Адам. направен от пръст, носеше греха в себе си, затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адам, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше направен от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст бяха издръжливи и трайни. Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат." „Погрешката на Адам и Ева се състоеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност."
към текста >>

6. XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески.
Едва чрез импулса на Космическия Христос човек беше отново такъв, какъвто Той беше, когато духовният свят беше пренесен на физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Человечески, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители. Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа. Там стоеше Човекът, Който беше извършил Тайната на Голгота, като образец пред Своите себеподобни, пред Когото другите би трябвало да Му се поклонят, като кажат: Ето ме в .моя най-висш идеш, в образа, който трябва да изработя в себе си чрез най-горещия стремеж, който може. да излезе от моята душа. Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески. Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството. Но те плюха върху Сина Человечески, бичуваха Го и Го разпнаха. С това ни е показано, че хората, вместо да познаят себе си в лицето на Иисуса, тъпчат самите себе си в праха, убиват самите себе си, защото не познават себе си. И всеки човек, само чрез този урок, чрез този Космически урок, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие. Такъв беше световно-историческият момент.
към текста >>

7. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тези илюзорни форми не са нищо друго, освен софизъм, който няма никаква трайност, ако го подложим на проницателното зрение на Духа.
"Когато тя преминавала през Земята, красивите цветя са увяхвали от нейните отровни, огнени дихания". И наистина, този отровен огън на егоистичното себелюбие така пълно прониква целия свят, че красивите цветя на самоотвержеността съвършено увяхват. Начинът, чрез който тези магнетични енергии се проектират из сателита на Земята са съвършено извратени. Иеро-фантите и учителите на черната магия правят oт тези форми извратено употребление, защото чрез тях осакатяват и извра-тяват истината във всичките и видове и форми, под които тя прави усилия да се появи на Земята. Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в действителност на владиците и князете на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост. Но тези илюзорни форми не са нищо друго, освен софизъм, който няма никаква трайност, ако го подложим на проницателното зрение на Духа. Лица, на половина посветени в тайните на природата, обикновено попадат в такива хитро изплетени мрежи. Тук ние виждаме истината на окултното изречение: "'Малкото знание е опасно нещо'". Именно в това време, когато мрачната орбита е била в своя парихелий - най-близо до Земята - тези черни братя с успех са създали своята теологическа пропаганда от доктрините за превъплъщението, за кармата и за безплътните черупки в този им вид, както на техните очи се вижда, които се намират под влиянието на израждащата се духовност на мечтателния Изток. Ако се разгледа извършеното в неговата истинска светлина, то това гигантско движение на черните маги е имало за цел да нанесе смъртен удар на спиритуализма, който бързо се разпространява по земята.
към текста >>

8. 7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат.
Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата. Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действащи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата и постъпките на човека. Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как съзнателно да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си. Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса. А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека. Необходими са нови разбирания и нови познания за музиката и за нейните елементи. Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства.
към текста >>

9. ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА - Методи Константинов (1902-1979)

Според Учителя, Слънчевата система е влязла в силовите електромагнитни полета на зодиакалния знак Водолей още през 1914г.[1] Всеки знак заема по 30° от зодиакалния кръг и има трайност 2160 години.
Пулсациите на Живота могат да бъдат схванати само по пътя на висшата хармония на човешката душа. Това Космично Единение се изразява чрез тройния акорд между топлото сърце, светлия ум и диамантената воля на човешкия дух. Учителят нарече топлото сърце Слънчева Дева, Човешкият разум - Син на Мъдростта, а диамантената човешка воля - Син Божи, Дух на Силата и Красотата. Този висш акорд между емоционалната, интелектуалната и волевата природа на човека ще прозвучи през Епохата на Водолея, която ще създаде необходимите външни условия за проява на скритите способности на човека. Тези психични и космични комплекси ще се проявят напълно чрез новата шеста раса - расата на Светещите Синове Божии. Според Учителя, Слънчевата система е влязла в силовите електромагнитни полета на зодиакалния знак Водолей още през 1914г.[1] Всеки знак заема по 30° от зодиакалния кръг и има трайност 2160 години. Това са три деканата по 10° и е продължителност от по 720 години. Първият от тях има мистично въздействие, вторият - научно, а третият - социално. Затова Културата на Водолея ще мине през три периода: мистичен, научен и социален. Според иносказателния език на Учителя, през първия период ще доминира вълната на Любовта; Слънчевите Деви ще пристигнат от планетата Нептун и ще се въплътят на Земята. През втория деканат на Земята ще се появят Синовете на Мъдростта от планетата Уран.
към текста >>

10. Теменужките - Георги Томалевски (1897-1988)

Това обаче са изкуствени неща с малка трайност и малък ефект.
Учениците на Бялото Братство произхождат от всички класи, слоеве, религии и националности на човечеството. Като се почне от селяните с бозовите потури и червените пояси, с белите забрадки на селските жени у нас, и се стигне до учени, професори и хора на изкуствата, до дами и момичета от различни възрасти тук и в чужбина, живели в атмосферата на градския живот - всичко това се обединява върху великите неизменни, божествени принципи на любовта, мъдростта и истината. Знае се, че идеите на хората в този свят имат различна колоритност, насоки и интензивност. Една идея с по-висок интензитет надвива над ония с по-нисък интензитет. Това е причината, че когато в света се появи някоя нова идея, поддръжниците на старите разбирания полагат всички усилия да повишат емоционалната фреквенция на своите идеи, за да се явят те в по-висока гама от проявилата се нова идея. Това обаче са изкуствени неща с малка трайност и малък ефект. Учениците на Бялото Братство не са за някакъв хаотичен анархизъм. Те ценят със съответна цена нацията си, както и всички други определености на човека, необходими и все още валидни за живота на земята. Сам Учителят е давал няколко пъти неповторимо мъдри указания на някои български управници, без обаче всякога да е бил послушан. Само фаталните последици от това непослушание са доказвали правотата на неговата мисъл. Но когато същите тези ученици слушаха Неговото Слово, потопени в атмосферата на неговата аура, тогава изчезваха всички отлики на земната координация.
към текста >>

11. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Смъртта означава кратко- трайността на злото.
Бог е решил да стори това и Той го извършва вече чрез своите верни служители. Сам Милтон, след като описа войната на Сатана с Бога и победата му над Земята в епичната световна поема "Изгубеният рай", написа друга, озаглавена "Възвърнатият рай", като пророк, прозрял бъдещото освобождение на човечеството от робството на Сатаната. Иде духовна пролет в света. И смисълът на живота е неговото обезсмъртяване. За живота няма смърт, защото любовта, от която той изтича, е вечна, но човек в своето падение, откъснал съзнанието си от Бога, бе завладян от закона на прекъсването на физическото му битие, или както го наричаме — смъртта. Смъртта означава кратко- трайността на злото. В злото няма безсмъртие. Смъртта дойде, за да не обезсмърти злото. Каква трагедия щеше да бъде животът на Земята, ако човекът, потънал в престъпления и грешки, останеше вечно в това положение! А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването. Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш".
към текста >>

12. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Съществените различия помежду им в някоя от тези области на личностната същност и еволюция биха могли да предизвикат непреодолими противоречия и нетрайност на връзката.
Жената е сърцето, чувството, мекият принцип, любовта.“ В случая „дясната половина“ означава преди всичко функциите на дясното мозъчно полукълбо, което като проводник на духовната същност на човека представя именно чувствата, емоциите, интуицията, съхраняването на придобитото. Това са характерните черти на Женския принцип („Ин“ според древната китайска мъдрост), проявен на физическото поле. А лявата половина, представлявана от лявото мозъчно полукълбо, е изява на Мъжкия принцип (съответно „Ян“ в китайската терминология) и отговаря за творческото начало, съзиданието, разума и логиката. За да достигнат един мъж и една жена до пълноценно партньорство в условията на земната действителност, те би трябвало да притежават хармонично съответствие на техните физически, духовни и Божествени естества. Преведено на достъпен език, това означава, че те следва да принадлежат на приблизително еднаква степен на духовно развитие, да имат сходни жизнени идеали и система от убеждения, допълващи се интереси и творчески търсения. Съществените различия помежду им в някоя от тези области на личностната същност и еволюция биха могли да предизвикат непреодолими противоречия и нетрайност на връзката. От подчертано значение е равнището на просветеност на двамата относно духовните закони, властващи във Вселената, и – в частност – спрямо онези, засягащи именно отношенията между половете. Подобни познания, особено ако са дълбоко осмислени и бъдат прилагани в практиката, могат да изиграят решаваща роля за хармонизирането на двойката. В този ред на мисли си заслужава да чуем и мнението на великия Посветен на България: „За да се оженят, хората трябва да имат една допирна точка в Божествения свят, една допирна точка в духовния свят, една допирна точка във физическия свят. Ако ги няма тези три допирни точки, да не се женят.“ Допирните точки в лексиката на Учителя П. Дънов в случая предполагат именно общност на интереси, идеи и еволюционно израстване.
към текста >>

13. Последни дни - Крум Въжаров (1908- 1991)

Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата.
Няма да крия, че аз бях трудна ученичка - захваната в хомота на трудно и объркано ежедневие, задължения, противоречия между високи пориви в изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата. И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби обичта, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот. Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г. ще бъде само в една посока и заради това беше толкова настойчив в братската си напътствена подкрепа. Но какво Крум е мислел и предвиждал, това са само мои догадки сега, след като вече близо година все още не мога да свикна с мисълта, че той не е тук между нас! Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата. Идвайки тук, изпитах големи трудности в подреждането на битието, което изведнъж прекъсна старите връзки и опори и трябваше да създаде нови. Ала през всичките дни на трудности и неизвестност светеше една звезда на Надеждата и Любовта и тази звезда акумулираше енергия от чутото и запомненото от Крум Въжаров. Аз бях немарлива с кореспонденцията и се почувствах справедливо наказана, когато разбрах, че моето закъсняващо писмо, отправено за рождения ден на Крум Въжаров, е пристигнало едва след като той си е заминал. Ударът беше тежък. И до днес не мога да повярвам, че Крум не е между нас.
към текста >>

14. Божествени и човѣшки идеи - Георги Радев (1900–1940)

Многобройнитѣ болести, които терзаятъ човѣчеството, краткотрайностъта на живота — ако се взематъ 120 години за предѣлна възрастъ на единъ дълготраенъ човѣшки животъ — растящитѣ страдания, научноматериалистичната и религиознодогматична мисълъ, които спъватъ развитието на човѣчеството — това сѫ все данни, които подкрепватъ горното твърдение.
И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Като всѣки жизненъ процесъ, и организирането си има свой изразъ. Изразъ на правилното организиране у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ. Това сѫ естествени мѣрки, съ които си служи живата Природа, за да установи какъ върви процеса на организиране, както у отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата. Изхождайки отъ тѣзи основни мѣрки, може да се каже, че у съвременния човѣкъ, у съвременнитѣ общества, този процесъ не върви нормално. Многобройнитѣ болести, които терзаятъ човѣчеството, краткотрайностъта на живота — ако се взематъ 120 години за предѣлна възрастъ на единъ дълготраенъ човѣшки животъ — растящитѣ страдания, научноматериалистичната и религиознодогматична мисълъ, които спъватъ развитието на човѣчеството — това сѫ все данни, които подкрепватъ горното твърдение. А при това положение на нѣщата, човѣшкиятъ животъ не може да се развива правилно. Докато не се създадатъ условия за съхраняване на човѣшкото здраве и сила, за канализиране на човѣшкитѣ чувства и за регулиране на човѣшката мисълъ, желаното отъ всички подобрение на живота нѣма да настжпи. Това подобрение не е единъ външенъ, механиченъ процесъ — то не засѣга само материални условия и физическото сѫществувание на човѣка, както нѣкои мислятъ; то засѣга и неговия душевенъ животъ — неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо въ тѣзи три посоки работи едновременно разумниятъ свѣтъ, който ржководи развитието на човѣчеството. Голѣмитѣ страдания, които преживѣватъ хората днесъ, сѫ резултатъ отъ онази планомѣрна работа, която извършва този възвишенъ свѣтъ за канализиране, преди всичко, на човѣшкитѣ чувства.
към текста >>

15. Няколко думи за автора - Атанас Славов

Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура.
Пише автобиографията си човекът, а излиза хем кратък очерк върху историята на България от 30-те до началото на 70-те, хем серия от портрети на българските интелектуалци, хем суифтианска донякъде проза „С точността на прилепи“. Решава да събере идеите си в книга, която озаглавява „Шаманът в теб и мен“ и става страшно защото в тази книга има по нещо за всичко, което го вълнува. Затова и сборникът с есета „Оловно кълбо“, с който той се завърна от емиграция през 1991 г., е най-доброто въведение към него: завършени есета, написани с отворено сърце и разхлопан език. А сред книгите му преди напускането на България, например, има и една отлична биография „Добри Желязков“. Също толкова ерудитска и същевременно по-четивна неможеща да бъде. Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура. Навсякъде разказът му пулсира между портретуването на някоя широко скроена личност и разлистването в един мащабен пейзаж на културна ситуация, на неписани закони и генотип на една култура, а в някои случаи и на духа на времето. Иглика Василева Атанас Славов Роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Живее в САЩ. Публикувал е над петдесет книги с поезия и художествена проза на български и английски език, научни изследвания в различни области на изкуството и теорията на литературата. Стипендиант на БАН В София, на Фордовата фондация в Ню Йорк, на Уилсоновия център и на Международния център за научен обмен във Вашингтон.
към текста >>

16. Няколко думи за автора - Атанас Славов

Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура.
Пише автобиографията си човекът, а излиза хем кратък очерк върху историята на България от 30-те до началото на 70-те, хем серия от портрети на българските интелектуалци, хем суифтианска до някъде проза - “С точността на прилепи”. Решава да събере идеите си в книга, която озаглавява “Шаманът в теб и мен” - и става страшно - защото в тази книга има по нещо за всичко, което го вълнува. Затова и сборникът с есета “Оловното кълбо”, с който той се завърна от емиграция през 1991г., е най-доброто въведение към него: завършени есета, написани с отворено сърце и разхлопан език. А сред книгите му преди напускането на България, например, има и една отлична биография - “Добри Желязков”. Също толкова ерудитска и същевременно по-четивна неможеща да бъде. Излиза, че биографията на Петър Дънов е предшествана от много съчинения, в които водеща е нишката на паметта за същинското, онова, което за Атанас Славов представлява трайност в българската или пък изобщо в световната култура. Навсякъде разказът му пулсира между портретуването на някоя широко скроена личност и разлистването в един мащабен пейзаж на културна ситуация, на неписани закони и генотип на една култура, а в някои случаи и на духа на времето. Иглика Василева Атанас Славов Роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Живее в САЩ. Публикувал е над двадесет книги с поезия и художествена проза на български и английски език, както и научни изследвания в различни области на изкуството и теорията на литературата. Стипендиант на БАН в София, на Фордовата фондация в Ню Йорк, на Уилсоновия център и на Международния център за научен обмен във Вашингтон.
към текста >>

0.24705505371094