Търсене в текстове за 'Твърдото'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е най-твърдото, но не е твърдост.
Скръбен си. Прави те щастлив. Това е Любовта. Ние имаме Любовта на собственици, както когато имаш един кон и го считаш за своя собственост. Любовта е най-силното, но не е сила. Тя е най-твърдото, но не е твърдост. Тя е най-голямото богатство. Любещият човек е богат. Той да дава; няма какво да му мисли. Когато дойде любовта, ще дойде съвършенството в обхода, в движение, във всичко. Някой пита: „Какво ще прави човек, като стане съвършен?
към текста >>

2. Свещеният път на Истината - Влад Пашов (1902- 1974)

В този Път ръководна роля играят Любовта и Мъдростта, мекото и твърдото начала.
• 354 • Свещеният път на Истината. В Окултната наука няма лесни пътища. Има само един Път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. В този Път ръководна роля играят Любовта и Мъдростта, мекото и твърдото начала. Този Път се изразява в правата АВ, в която точките А и В представят двата велики принципа – принципа на Любовта и принципа на Мъдростта; принципа на мекото начало и принципа на твърдото начало; принципа на сърцето и принципа на ума, принципа на жената и принципа на мъжа; женския и мъжкия принцип; принципа на душата и принципа на Духа. Значи принципът на Истината е правият Път. Движението по правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъзможно. Тук полюсите А и В вземат направление нагоре, докато се пресекат.
към текста >>

Този Път се изразява в правата АВ, в която точките А и В представят двата велики принципа – принципа на Любовта и принципа на Мъдростта; принципа на мекото начало и принципа на твърдото начало; принципа на сърцето и принципа на ума, принципа на жената и принципа на мъжа; женския и мъжкия принцип; принципа на душата и принципа на Духа.
• 354 • Свещеният път на Истината. В Окултната наука няма лесни пътища. Има само един Път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. В този Път ръководна роля играят Любовта и Мъдростта, мекото и твърдото начала. Този Път се изразява в правата АВ, в която точките А и В представят двата велики принципа – принципа на Любовта и принципа на Мъдростта; принципа на мекото начало и принципа на твърдото начало; принципа на сърцето и принципа на ума, принципа на жената и принципа на мъжа; женския и мъжкия принцип; принципа на душата и принципа на Духа. Значи принципът на Истината е правият Път. Движението по правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъзможно. Тук полюсите А и В вземат направление нагоре, докато се пресекат. Пресечната точка С, това е стремежът към Истината.
към текста >>

3. 1. КОСМИЧЕСКИ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те носят следните имена - топлинен етер, който се проявява в огненото състояние на материята; светлинен етер, който се проявява във въздухообразното състояние на материята; химически етер, който се проявява във водното състояние на материята, и жизнен етер, който се проявява в твърдото състояние на материята.
По техните отношения тя прочита пътищата на живота. Всяка звезда е свързана с един принцип, с известен род енергии и има специфични качества. Астрологията именно изучава поотделно качествата, свойствата и законите на силите, които се проявяват чрез дадена планета, а също така и качествата и свойствата на материята, чрез която се проявяват силите на живота. Според херметичната наука има четири състояния на материята, чрез които се проявяват четири рода сили. Тези четири състояния на материята са огнено, въздухообразно, течно и твърдо, които са свързани с четирите състояния на енергията в окултната наука. Те носят следните имена - топлинен етер, който се проявява в огненото състояние на материята; светлинен етер, който се проявява във въздухообразното състояние на материята; химически етер, който се проявява във водното състояние на материята, и жизнен етер, който се проявява в твърдото състояние на материята. Тези четири състояния на материята и енергията древните астролози и окултисти са считали за четирите основни елемента на Битието, назовани огън, въздух, вода и земя. Учителят казва: „Има два рода сили - положителни или електрически, и отрицателни или магнетически. Тези два рода сили от своя страна са възходящи и низходящи, така че образуват пак четири рода сили - две възходящи и две низходящи. Силите на огъня и въздуха са електрични, положителни сили, а силите на водата и земята са негативни, отрицателни, или по-право казано - пасивни, възприемащи, магнетични. А силите на огъня и въздуха са активни, дейни, даващи, електрически сили.”
към текста >>

4. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е, който разтопява ледовете - това е силата, която от твърдото прави течно.
Те са основата, върху която се проявява сангвиничният темперамент, това са хора с топла и буйна кръв. Чрез първия знак на въздуха - Близнаци, ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализа.Той ни опознава с външния свят - развива конкретния ум, наблюдателните способности. Във втория знак на въздуха - Везните, имаме равновесие на вътрешните и външните сили на духа и материята, тук е дадено повече място на интуицията, отколкото при Близнаците. В третия знак на въздуха - Водолея, имаме едно по-вътрешно, по-задълбочено знание - мистичното. Тригонът на водата символизира Юга и е противоположен на студения Север. Той е, който разтопява ледовете - това е силата, която от твърдото прави течно. „Това е обновлението на кристала под друга форма и възкресения от смърт в живот” - както казва един от херметичните философи. Тригонът на водата - казва същият философ, означава постоянно усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство. Водата постоянно се стреми към равновесие. Водата е влажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент. Тя е негативна, пасивна и възприемаща.
към текста >>

5. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

„Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако се оправи, всички останали ще се оправят.
" В школата на Изгрева се събират хора с най-различни характери, величия от миналото, затова трудно се хармонират. Само присъствието на Учителя с неговата велика любов стопява противоречията. В разговор Учителя обяснява, че всички ние сме представители на някоя държава или племе, населяващи Земята. Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно. България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни. Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър.
към текста >>

6. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

„Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят.
Човек, щом е на Земята, той е само на изпитания. След като го изпитат, пращат го на друго място." (64) В своето обширно Слово, изнесено пред школата, Учителя отбелязва: „Аз вас избрах, а не вие мене." Има и беседа с такова заглавие. „Не е въпросът защо аз съм ви избрал, по-важното е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение." (65, с. 19) Учителя е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с. 47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден път към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали. Учителя познава отлично човешките души и техните желания и стремежи и ги храни със съответната необходима храна. Затова всички, които са в непосредствена близост до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси. Неговата мистична чистота и голямо сърце, изпълнено с Божията Любов — за благото на всички същества, привличат като магнит душите и около него непрекъснато има множество хора, главно от света, които обикновено идват да му благодарят за помощта, която той им оказва.
към текста >>

7. 43. ПОЛЯРИЗИРАНЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Както водата кристализира в твърдото си състояние, в многообразни симетрични форми, така и силата на живота кристализира в многообразни прояви на материята.
Тъй като материята е крайният предел на живота, тя е живата сила в най-голямата й гъстота. От нея по-долу не може да се слезе. Тя е, тъй да се каже, последното стъпало от безкрайната стълба на живота. И като такава тук нещата кристализират според вътрешната си зареденост. Ако вземем живота като най-сложно синтетичната сила на природата, то в тази сила се крият различни потенциали, които стават кинетична енергия в материята и се изявяват — приемат форма и образ. Както водата кристализира в твърдото си състояние, в многообразни симетрични форми, така и силата на живота кристализира в многообразни прояви на материята. Животът е биполярен, или основните силови линии на живота са поляризиращи и виждаме, че те се изявяват като положителен и отрицателен полюс на земята — мъжки и женски пол, северен положителен и южен отрицателен полюс, положително и отрицателно електричество и т.н. Чрез положителния полюс се дава, а чрез отрицателния се получава, или плюс е това, което дава, а минус — това, което възприема. Това проявление показва, че в по-висшите си фази животът също е поляризиран, но в друг смисъл и форми, като се стигне до двата основни принципа в битието — Мъдростта и Любовта. Истината като третия основен принцип съдържа силата за проявлението на нещата — тя е вечното изявление на реалността. Тя е абсолютната проекция на творческата мисъл, която взима израз и форма във всички светове.
към текста >>

8. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно, че твърдото кълбо - самото Слънце, не е тъмно.
За сегашните учени естеството на петната и причините за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно ясни. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, към самото Слънце, през които отвори Великите Разумни Същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, даващи подкрепа и живот на Планетите. Централното ядро не е тъмно, а само поради контраста си спрямо голямата яркост на фотосферата (повърхността), която ние виждаме от Слънцето, изглежда така. Установено е, че яркостта на Слънчевия диск е 500 000 пъти по-силна от яркостта на Лунния диск при пълнолуние. Измерено е също, че петната са 500 пъти по- светли от диска на Луната пак при пълнолуние. Това съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно, че твърдото кълбо - самото Слънце, не е тъмно. Петната не са студени. Докато температурата на фотосферата -Слънчевата повърхност - е към 6000 градуса, то температурата на петната се измерва към 4800 градуса. Освен това е установено по безспорен начин, че петната са източник на непонятни за нас по своето могъщество силови течения, определени от учените сега като магнитни. Могъщи източници на сили са тези отвори. Изобщо петната са израз на изключително голяма слънчева активност, за чийто резултат ние, хората на Земята, можем да съдим само отчасти: тогава има по-голямо плодородие, по-голяма активност на живота.
към текста >>

9. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта.
При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици".
към текста >>

10. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков.
Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба. Другата е височината на Преображенската махала по на запад - над гарата, над маазите, над складовете, над пристанището - с десетината огромни богаташки къщи на европейски Свищов: на Станчови, на хаджи Василеви, Сакеларович, Цанкови, Павлович, Димитър Василев, Аврамов - все благотворители, за които Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Мюнхен са на една ръка разстояние. Животът на Алекрвия баща, такъв какъвто той го води, е в Австрия и Швейцария. Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши. Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков. В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно. През 1874-1877 Иваница изпраща сина си при прочутите учители на Габровската гимназия и тук под влиянието на Шишковите часове по литература Алеко започва да пише детски стихове. Когато заминава за Николаев, Русия, където завършва пълния курс на реалната гимназия, Шишков се премества във Варна да поеме тамошната реалка и с това образованието на първовипускника Петър Дънов. И двамата завършват гимназия през 1881 г., Алеко в Николаев, Петър във Варна, като и двамата минават през Шишковия курс по българска словесност. Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно училище в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън.
към текста >>

0.25747990608215