Търсене в текстове за 'Таралеж'

Тя се храни с морски таралежи: излива върху морския таралеж киселината и чака от известно разстояние, след това излиза втори път и варовитата черупка се разяжда, образува се дупка.

Тя се храни с морски таралежи: излива върху морския таралеж киселината и чака от известно разстояние, след това излиза втори път и варовитата черупка се разяжда, образува се дупка.
Тази птица има изкуството да боядисва перата си чрез кръвта; че това е наука. Човек трябва да съзнае, че във всяко живо същество има дарбица, а той я пренебрегва. Казва: „Това е инстинкт.“ Медът може да се съхрани много години без да се развали – хубава изработка, а човешките консерви колко ли изтрайват? В това отношение човек е изостанал назад. В Средиземно море има една риба с остра муцуна, която образува в себе си сярна киселина. Тя се храни с морски таралежи: излива върху морския таралеж киселината и чака от известно разстояние, след това излиза втори път и варовитата черупка се разяжда, образува се дупка. Рибата си завира муцуната в нея и се храни с вътрешността на таралежа. Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки. Човек стои по-високо от животните в някои отношения, защото в него има много възможности. Учителя погледна котката, която минаваше покрай нас, и каза: Тази душа е изостанала назад, трябва да побърза.
към текста >>

Рибата си завира муцуната в нея и се храни с вътрешността на таралежа.

Човек трябва да съзнае, че във всяко живо същество има дарбица, а той я пренебрегва. Казва: „Това е инстинкт.“ Медът може да се съхрани много години без да се развали – хубава изработка, а човешките консерви колко ли изтрайват? В това отношение човек е изостанал назад. В Средиземно море има една риба с остра муцуна, която образува в себе си сярна киселина. Тя се храни с морски таралежи: излива върху морския таралеж киселината и чака от известно разстояние, след това излиза втори път и варовитата черупка се разяжда, образува се дупка. Рибата си завира муцуната в нея и се храни с вътрешността на таралежа. Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки. Човек стои по-високо от животните в някои отношения, защото в него има много възможности. Учителя погледна котката, която минаваше покрай нас, и каза: Тази душа е изостанала назад, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе, което показва, че у тях има някои низши елементи.
към текста >>

Той поставя яйце на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкленци - и упражнява натиск върху тях.

Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш. Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез биологията, чрез своите зоологически изследвания. Ще резюмираме само няколко от опитите му. Той поставя яйце на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкленци - и упражнява натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плоча. Делението на клетките става по посока, перпендикулярна на натиска, т.е. настрани. Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка. Веднага след премахването на натиска как става възстановяването на нормалната ларвена форма? Клетъчното деление вече почва да става по посока, перпендикулярна на предишната посока на деление, т.е.
към текста >>

За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит с яйцата на морския таралеж.

Ларвата поради натиска е деформирана, обаче тя е имала в себе си силата на регулация. Тя веднага по най-целесъобразния, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като дележът на клетките става по посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление. Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Някои искат да обяснят регулативната сила с хормони. Обаче Дриш възразява на това така: регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, например някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен: в разни специални случаи регулацията се проявява по специален начин. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит с яйцата на морския таралеж. Взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя две клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях по отделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла гаструла, типичен цял плутеус /ларвена фаза на иглокожите/. Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен регенерационен процес /т.е.
към текста >>

Ето някои от трудовете на учениците му: Франк и Салкинд изследваха митогенните лъчи на морския таралеж Strongylocentrotus /1927 г./ .

Ето някои от трудовете на учениците му: Франк и Салкинд изследваха митогенните лъчи на морския таралеж Strongylocentrotus /1927 г./ .
Може би тия лъчи са идентични или сродни с радиациите на Лаковски. Първият му труд за митогенните лъчи е напечатан през 1924 г. После е писал множество статии върху тия лъчи, които в 1936 г. събра и изложи в специална монография. Той е събрал около себе си група ученици, които работят в същото направление. Ето някои от трудовете на учениците му: Франк и Салкинд изследваха митогенните лъчи на морския таралеж Strongylocentrotus /1927 г./ . Барон и Салкинд направиха опити с яйцата на същия морски таралеж в 1929 г. С. Салкинд, А. Потоцка и Н. Цоглина направиха опити върху митогенните лъчи у два вида членести червеи: Saccocirrus и Protodrilus. После те изследваха митогенните лъчи на жабешкото сърце, на сърцето и хемолимфата на рака.
към текста >>

Барон и Салкинд направиха опити с яйцата на същия морски таралеж в 1929 г. С.

Първият му труд за митогенните лъчи е напечатан през 1924 г. После е писал множество статии върху тия лъчи, които в 1936 г. събра и изложи в специална монография. Той е събрал около себе си група ученици, които работят в същото направление. Ето някои от трудовете на учениците му: Франк и Салкинд изследваха митогенните лъчи на морския таралеж Strongylocentrotus /1927 г./ . Барон и Салкинд направиха опити с яйцата на същия морски таралеж в 1929 г. С. Салкинд, А. Потоцка и Н. Цоглина направиха опити върху митогенните лъчи у два вида членести червеи: Saccocirrus и Protodrilus. После те изследваха митогенните лъчи на жабешкото сърце, на сърцето и хемолимфата на рака. Франк и М.
към текста >>

Коперина изследваха взаимната митогенна индукция у яйцето на морския таралеж в 1930 г.

Коперина изследваха взаимната митогенна индукция у яйцето на морския таралеж в 1930 г.
Салкинд, А. Потоцка и Н. Цоглина направиха опити върху митогенните лъчи у два вида членести червеи: Saccocirrus и Protodrilus. После те изследваха митогенните лъчи на жабешкото сърце, на сърцето и хемолимфата на рака. Франк и М. Коперина изследваха взаимната митогенна индукция у яйцето на морския таралеж в 1930 г. Блахер и Холцман в 1930 г. изследваха митогенните лъчи у ларвите на земноводните. Бахромеев през 1930 г. изследва проницаемостта на животинските клетки при облъчване с митогенни лъчи. А Потоцка изследва през 1930 г.
към текста >>

Според новите концепции, суверенитетът представлява броня за малките държави, която, подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа, ги предпазва от алчните апетити на световните сили.

Стремежът и на двете идеологически философски системи - идеализмът и материализмът - за изграждане на една по-съвършена световна, стопанска, политическа и културна организация, независимо от това как последната ще бъде наричана, в основата си е продиктуван от висшите интереси на човечеството. Затова тази идея се поставя и от двете системи като един от най-актуалните проблеми на нашата съвременност. Старият свят, в лицето на своите идеолози, смята, че причините и смущенията от стопански и социален характер се коренят в твърде ограниченото разбиране за държавен суверенитет. Това е старата теза. За нея суверенитетът е само метафизична фикция, която е без значение „пред правото на силния". Според новите концепции, суверенитетът представлява броня за малките държави, която, подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа, ги предпазва от алчните апетити на световните сили. Тази антитеза, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи. От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии, неизбежно ще се оформи историческият диагонал, равнодействащата линия, по която върви историята. Тази линия далеч не е един прост компромис; в основата си тя представлява един творчески биопсихичен синтез. Визираната нова световна организация, независимо от това какви теоретични спекулации ща бъдат лансирани за нейната обосновка, е немислима и практически неосъществима без наличието на изтъкнатия Космичен мироглед. Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност.
към текста >>

— таралеж Голо в огъня играе, а не иска и да знае.

— дим Осман паша в затвора, главата му на двора. — гвоздей Ти го биеш тапа-тупа, а то брашно куп натрупа. — сито Не изгубила е нищичко Тодора, а пък постоянно дири, рови двора. — кокошка Цаних си вратарче, черно, мургаво татарче, да си стиска устата, да ми пази вратата. — катинар Сиво, сиво свито, със игли набито. — таралеж Голо в огъня играе, а не иска и да знае. — маша Тенжерата й в корема, яденето всеки взема. — пчела Да е лед, не е лед, да е мед, не е мед, а се топи като лед и е сладко като мед. — захар Оттук бряг, оттам бряг, в средата — сняг. — нощва Четирима братя, един без друг не ходят, на чифтове се водят, все тичат, врява дигат, и все не се достигат. — колела на кола Железен му е езика, железна му устата, започне ли да вика, събират се децата заемат си местата, нареждат си нещата.
към текста >>