Търсене в текстове за 'Тайни'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 268 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще ви кажа нещо върху тайния живот на Христа.
РЕАЛНА ВРЪЗКА Веднъж в частен разговор с един брат Учителя говори така върху молитвата: Ще ви кажа нещо върху тайния живот на Христа. През нощта Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тая молитва Той ставаше акумулатор на грамадни енергии от Божествения свят, които после харчеше през деня. През деня Той харчеше много енергии, било чрез Слово, било чрез лекуване и тая именно енергия Той събираше в себе си чрез нощната молитва. При молитва човек излиза навън с по-висшите си тела, а по-низшите остават на Земята. При молитвата астралното тяло остава при физическото и само се разширява, а умственото и причинното излизат.
към текста >>

2. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Има известни тайни, за да се създаде интерес на хората да работят.
Природата на мързеливите хора нищо не дава. Всяко нещо, което човек мисли, се реализира. Няма нищо, което човек мисли, и да не се реализира. После ще дойдат последствията – добри или лоши. Каквото поискаш от Бога, ще добиеш, но ще имаш и последствията. Има известни тайни, за да се създаде интерес на хората да работят. На следния ден, 16 юли, се изкачихме пак на Мусала. Времето беше хубаво. Доста време прекарахме на полянката на върха. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли: Тялото на човека не е реалност, а Реалността е в самия човек.
към текста >>

3. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

В тях има тайни сили.
Да се изучават лечебните свойства на растенията, магнетическото им влияние. Да не се сеят много близо до къщата. Разумната природа е създала растенията и човек не трябва да злоупотребява с Божиите блага. Като правите съзерцание на растенията, ще гледате вътрешно да доловите какви са техните лечебни свойства. Без растенията човек не може да бъде гениален. В тях има тайни сили. Трябва да знаеш кога да откъснеш плода и кога да го ядеш, за да можеш да се ползваш. Там е всичката тайна сега. Леската е едно от магическите растения. Трябва да имаме вътрешно общение с растенията. Като отидем при тях и им кажем нещо, ще доловим отговор.
към текста >>

4. 3_26 ) Нещо за звездното небе - Боян Боев (1883 – 1963)

Малките мистерии са знание за Земята, а тайните на Слънцето са Големите мистерии.
Там е невъзможно хората да се карат, те имат повече, отколкото им трябва, и като видят някого, зарадват се и искат да дадат. Като дадат, чувстват се радостни. Някой път един слънчев жител те забележи, че тук се мъчиш, прехвръкне от Слънцето и те повдигне. Това му коства няколко секунди; после пак се върне. Нему му е приятно, че е слязъл и е направил една малка услуга. Малките мистерии са знание за Земята, а тайните на Слънцето са Големите мистерии. Съществата, които живеят на Слънцето, чрез своята интелигентност, чрез своите мисли развиват тази грамадна топлина, която е във фотосферата на Слънцето или в аурата му. Жителите на Венера са по-горе от земните жители, а жителите на Сириус – още повече. Сегашното състояние на Земята е от милиарди години, но това време за съзнанието на Висшите същества е много малко. Божествената наука твърди, че откакто човек е на Земята, има 18 милиона години. Всеки, който завърши своето развитие, ще му дадат задача да създаде една слънчева система и тогава ще видят какви знания има.
към текста >>

5. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Желайте да учите, но не пожелавайте да разгадаете всички тайни.
За да можеш да реализираш нещо, което желаеш, то трябва да мине през твоята мисъл, чувство и постъпки. Ако остане само в мисълта ти и не мине в чувствата и в постъпките, то няма да се реализира. Една сестра попита за тези, които са още в кармически отношения с другите. Те не могат да бъдат ученици. Вие искате да общувате с Ангелите, а един Ангел се занимава с велики работи, както и един светия; те нямат време. Желайте да учите, но не пожелавайте да разгадаете всички тайни. На вас ви трябва хляб, който днес да употребите. Който е тръгнал да се качва на планината, все има шанс да покори някой неин връх, а който стои в низината, няма шанс да се изкачи. Духовната придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете оттам, дето сте спрели; при такива условия ще ви поставят. Всички сте кандидати за Свещения огън. Под учене се разбира път за добиване на безсмъртие.
към текста >>

6. 7_10 ) Чрез страданията се проявяват скритите богатства в нас - Боян Боев (1883 – 1963)

Мнозина ученици искат да влязат в Окултната школа и без никакви страдания да разберат тайните ѝ.
Лошите условия, в които се намират англичаните – мъгли, островен живот и пр., са ги направили да бъдат умни и предприемчиви. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Бог е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворим и използваме. Животът е едно голямо изпитание. Мнозина ученици искат да влязат в Окултната школа и без никакви страдания да разберат тайните ѝ. А пък те трябва да знаят, че големите откровения са придружени с изпитания и мъчения, които дори не са сънували. И Христос, като дойде на Земята да извърши Волята Божия, мина през големи изпитания. Няма по-мъчно нещо от това да проповядваш на един човек, когато мисли за себе си. Една сестра каза: „Искам да имам опитността на Даниила.“ Искате да имате опитността на Даниила, но знаете ли през какви страдания е минал той, за да му се разкрият тайните?
към текста >>

Искате да имате опитността на Даниила, но знаете ли през какви страдания е минал той, за да му се разкрият тайните?
Мнозина ученици искат да влязат в Окултната школа и без никакви страдания да разберат тайните ѝ. А пък те трябва да знаят, че големите откровения са придружени с изпитания и мъчения, които дори не са сънували. И Христос, като дойде на Земята да извърши Волята Божия, мина през големи изпитания. Няма по-мъчно нещо от това да проповядваш на един човек, когато мисли за себе си. Една сестра каза: „Искам да имам опитността на Даниила.“ Искате да имате опитността на Даниила, но знаете ли през какви страдания е минал той, за да му се разкрият тайните? Бил е заобиколен от придворни мъдреци, които до последния са били против него. Даниила бил поставен в големи противоречия и не е имал отникъде помощ. Животът му висял на косъм, а нямало един човек, който да му помогне. Главата му просто пламнала от опасностите, в които се намирал, и тъкмо когато не е виждал изход отникъде, тогава Бог му разкрил тайните, говорил му и Даниил Го видял. Тук, на Изгрева, няма нито един, който да е минал през такива страдания.
към текста >>

Главата му просто пламнала от опасностите, в които се намирал, и тъкмо когато не е виждал изход отникъде, тогава Бог му разкрил тайните, говорил му и Даниил Го видял.
Една сестра каза: „Искам да имам опитността на Даниила.“ Искате да имате опитността на Даниила, но знаете ли през какви страдания е минал той, за да му се разкрият тайните? Бил е заобиколен от придворни мъдреци, които до последния са били против него. Даниила бил поставен в големи противоречия и не е имал отникъде помощ. Животът му висял на косъм, а нямало един човек, който да му помогне. Главата му просто пламнала от опасностите, в които се намирал, и тъкмо когато не е виждал изход отникъде, тогава Бог му разкрил тайните, говорил му и Даниил Го видял. Тук, на Изгрева, няма нито един, който да е минал през такива страдания. Някои, които живеят охолен живот, мислят че ще им се разкрият тайните! Това не е възможно и няма никакво изключение. Самият апостол Павел мина през какви ли не страдания, всички други пророци минаха през големи противоречия и чак тогава Бог с тих глас им проговорваше. Сестрата каза: „Учителю, Вашите думи ме карат да обикна страданията.
към текста >>

Някои, които живеят охолен живот, мислят че ще им се разкрият тайните!
Бил е заобиколен от придворни мъдреци, които до последния са били против него. Даниила бил поставен в големи противоречия и не е имал отникъде помощ. Животът му висял на косъм, а нямало един човек, който да му помогне. Главата му просто пламнала от опасностите, в които се намирал, и тъкмо когато не е виждал изход отникъде, тогава Бог му разкрил тайните, говорил му и Даниил Го видял. Тук, на Изгрева, няма нито един, който да е минал през такива страдания. Някои, които живеят охолен живот, мислят че ще им се разкрият тайните! Това не е възможно и няма никакво изключение. Самият апостол Павел мина през какви ли не страдания, всички други пророци минаха през големи противоречия и чак тогава Бог с тих глас им проговорваше. Сестрата каза: „Учителю, Вашите думи ме карат да обикна страданията. Като дойдат, ще зная как да се отнасям с тях.“ Томас Карлайл се обезсърчил, искал да тури край на живота си, мислел, че е безполезно неговото живеене, но само след три дни идва светлина и той написал най-хубавото си съчинение.
към текста >>

7. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да разгадае тайните на страданията, да научи защо страда.
Но има начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание. Ако материалът, който е предвиден за петнадесет години, той мине успешно за три години и го научи, освобождава се за три, съкращава се срокът. Това е за всеки вид страдание. На една сестра, която е много остра, казах: „Небето ти даде това страдание в краката, за да се развие твоята мекота.“ Страданията не са произволни. Някой е много апатичен и ще му се създадат много мъчнотии, които да го приведат в дейност и да го извадят от апатията, в която се намира. Човек трябва да разгадае тайните на страданията, да научи защо страда. Трябва да счита, че засега едно страдание е особена привилегия и щастие. Някой път имаш голямо страдание, много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш знание, което струва твърде много. Тази опитност влиза като златна нишка в процеса на твоето развитие и изиграва своята работа. Като влезете в Духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на Земята са били все за добро и ще се коригирате.
към текста >>

8. 76) Тя скоро се компенсира - Боян Боев (1883 – 1963)

В света има толкова тайни!
За да се излекува един неврастеник, трябва да излиза при зазоряване и да си обръща гърба към изток. А който е здрав и прави така, ще си кали нервната система. Ако вие обичате като Слънцето, без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега. Ние, като не обичаме Бога, се мъчим. Ако речем да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни! Сега казват, че Земята е плачевна долина. Не, Земята е плачевна долина за глупавите, за грешните. Някой път ще ви говоря как да развиете дарбите, които са заложени във вас. Тогава ще бъдете в пълния смисъл на думата свободни хора, доколкото Земята позволява. На някои от вас предстои да работите в това направление в един малък мащаб.
към текста >>

9. 80) Щастието, многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една от великите тайни.
Може да бъдете щастливи, колкото пожелаете. Можем да ви предадем по 10 кг, по 100 кг щастие, донесете съдове и шишета. Шишетата ви трябва да бъдат еластични, да не се чупят, когато паднат. Това, което Бог върши сега, хората не го знаят. Ще дойде време да го разберат. Това е една от великите тайни. Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, а след това ще дойде благословението. Йосиф е един от хубавите примери за това. Кръвообращението зависи от яденето, а мисълта – от дишането. Пиянството е допринесло вреда, понеже не е било на място. Пияният става чувствителен към низшите духове и те го обсебват.
към текста >>

10. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои хора са се домогнали до известни тайни, но тъй като те са чисти и абсолютно честни, мълчат и употребяват всичко за добро.
Един брат попита: На колка земни години трябва да се равняват тези седем години? За най-учените хора да се разбират на десет години, обаче колкото хората са по-неуки, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравката, има доста да чака. Ключовете на касата ви са загубени. Намерете ги, не бива да разчупвате касата. Някои хора са се домогнали до известни тайни, но тъй като те са чисти и абсолютно честни, мълчат и употребяват всичко за добро. Най-напред се образуват вътрешните блага, а после външните. Първо ще садиш и после ще ядеш плода. Светът изисква време, за да се оправи. Човек е слязъл на Земята преди повече от 18 милиона години и още колко има да изкара. След още 18 милиона години той ще разбере много работи, после ще му трябват още други 18 милиона години, тогава ще бъде на друго място, ще има друга Месечина, може би светлината Ă ще бъде синя, хората ще ходят до нея и обратно, а и ще получават последни новини от Слънцето, от Марс, от Юпитер, от Венера и пр.
към текста >>

11. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но съвременното общество в духовно отношение е останало много назад.
Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация. Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И ако един човек в духовно отношение не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но съвременното общество в духовно отношение е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бог всичко е добро. А по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа – зло и добро – ще се примирят, но как ще стане – това е велика тайна, за която никой нищо не знае.
към текста >>

12. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки.
В католическа Франция те са жестоко преследвани. Гоненията срещу хугенотите от Луи ХІV е станало причина за преселването на много от тях в съседни на Франция протестантски държави. С избиването на над 3000 души от тях в Париж през 1572 год. е свързана т.нар. Вартоломеева нощ. 11. Илюминати (от латинското просветлени, озарени) е общото наименование на няколко тайни общества в света, сред които са испанските алумбрадос през 15 в., които се борят срещу Инквизицията, розенкройцерите, френските и руските мартинисти от 18 в., които изучават окултните и кабалистичните науки. В тяхната йерархия илюминат е висша степен на посвещение. 12. Александър Македонски (Велики) (356–323 г. пр. Хр.) – владетел на Древна Македония. Един от най-талантливите пълководци в историята, ученик на Аристотел. В рамките на 12 години завладява градовете на Древна Гърция, Персийската империя, Египет и много други по-малки държави в Близкия Изток.
към текста >>

13. 74) Препоръки към редакционната група на списание „Житно зърно“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче на хората не трябва да се разкриват всички тайни, в противен случай се губи нещо.
Отредете специална рубрика върху изкуството и красотата, обърнете внимание какво влияние упражняват красивите форми. Може да се пише върху скулптурата и върху живописта. В Природата навсякъде има скулптура и краски. Подходящи са статиите върху астрономията и астрологията, върху геологията и аромотерапията, върху философията и музиката. Въобще, трябва да дадете ход на светлите идеи. Обаче на хората не трябва да се разкриват всички тайни, в противен случай се губи нещо. Добре е малко по малко да се отваря завесата, а не наведнъж цялата завеса. Ще я повдигнете малко и ще я спуснете пак, така както в театъра, щом свърши действието, идва антракт, завесата се спуща, но за следващото действие тя пак се вдига.
към текста >>

14. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА71 1. Изучаване на Природата по смисъл Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание.
към текста >>

15. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Именно тези изучавания направиха голям пробив в преградата, която беше смятана до тогава за непреодолима и зад която са стаени най-големите неразгадани световни тайни.
Други учени на Гурвич са Аникин, Подолская, Нина Гурвич и пр. Професор Петър Петков така говори за изследванията на Гурвич: „Първите най-точни и най-ценни изучавания върху невидимите лъчи, изпускани от живото същество, направи видният руски биолог Гурвич, който откри т.нар. от него жизнени или митогенни лъчи. Според неговите наблюдения живите същества изпускат невидими лъчи, които излизат от живата протоплазма на клетките им. По този начин Гурвич откри път за чисто научните изследвания на някои едва подозирани и даже съвсем непредполагани сили, които се крият в живото тяло на човека и другите живи същества. Именно тези изучавания направиха голям пробив в преградата, която беше смятана до тогава за непреодолима и зад която са стаени най-големите неразгадани световни тайни. Русинов, ученик на Гурвич, доказва, че жизнените лъчи на едно растение могат да укажат въздействие върху животните. Много наблюдения показаха още, че някои цветя и дървета си оказват взаимно влияние, когато са в съседство. Например, когато до борове бъдат посадени акации, те изсъхват постепенно, каквито и грижи да бъдат полагани за запазването им и остават незасегнати само акациите, които се намират най-далеч от боровете. Намерено е, че и смокинята не може да вирее в близост с маслината. Правени са и много опити с ябълки, круши, зарзали, орехи и др.
към текста >>

16. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея.
Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката. Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея. [1] Прентис Мълфорд – „Нашите сили и как да ги използваме” [2] Виолино Примо – „В зората на освобождението”
към текста >>

17. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

„От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение.
Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли?
към текста >>

18. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Природата отваря своите тайни на ония, които я любят.”
А от Истината изтича свободата. „Три неща се изискват: човек да люби, да знае и да е свободен. Човек като люби, има условия за знанието и за свободата. Знанието се добива с любовта. Но понеже не сме разбрали любовта, искаме да добием знанието по нашему и затова го изгубваме. Природата отваря своите тайни на ония, които я любят.” Любовта усилва паметта. Тя внася подем във всички психофизични сили, а това води към усилване на паметта. Когато човек обича някого, той се интересува от всичко, което последният казва. Когато обича нещо, интересува се от всичко, което може да научи за него. Значи любовта ражда интереса, а последният е важно условие за паметта.
към текста >>

19. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Този велик познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми.
Лигтхарт ги развел из цялото училище и на разбран език им дал разяснения върху своята метода, като използвал учебни помагала, модели, картини, детските ръкоделия и училищната градина; никаква неприлична и излишна дума не попречила на работата му. Той спечелил един кръг от малки приятели, които дълго още го посещавали. „Децата инстинктивно усещат”, казва Петерсен, „дали чувствата към тях са истински. От чистотата и откровеността на нашите схващания към децата зависи силата ни над тях.” Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски. Този велик познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми. Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено. В неговите произведения има много места, важни за педагогиката. Ето накратко този разказ: Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарва четири години.
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот.
Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

21. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос.
След като човекът на Любовта направи едно посещение на един болен, последният ще каже: „Не знам защо, но когато дойде този човек, аз се чувствувам по-добре. Главоболието ми минава, температурата спада и пр." Даже нещо повече. Ако един човек на Любовта, един светия се допре до болния, той ще оздравее. Един светия, един Учител, който представя висш израз на Любовта, може да лекува, както Христос е лекувал хората. Някой ще каже, че Христос е притежавал някаква тайна сила, с която е лекувал хората. Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос. Той имаше изобилна Любов, с която лекуваше хората. Аз питах Учителя коя е силата, с която Христос възкреси Лазаря. Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря." Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите." Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас. Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост.
към текста >>

22. Екскурзия на 24 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

В света има толкова тайни!...
За да се излекува един неврастеник, трябва да излиза сутрин рано, преди зазоряване, и да си обръща гърба на изток. А който е здрав и прави това, ще си кали нервната система. Ако вие обичате така, както прави Слънцето - без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега! Ние като не обичаме Бога, се мъчим. Речем ли да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни!... Сега казват, че Земята е „Долина на плача". Не, Земята е „Долина на плача" за глупавите, за грешните хора. Някой път ще ви говоря за това как човек може да развие дарбите, които са заложени в него. Тогава той ще бъде в пълния смисъл на думата свободен човек, доколкото Земята позволява това. На някои от вас предстои да работите в това направление в малък мащаб.
към текста >>

23. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една от великите тайни.
Екскурзия на 19 януари 1932 година - Това, което Бог върши сега, хората не го знаят. Ще дойде време да го разберат. Това е една от великите тайни. Животът има една хубава страна. Вие сте герои, още непроявени герои. Хубавото е за в бъдеще. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Мнозина говорят днес на другите за страданията, да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път?
към текста >>

24. 22. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни - Боян Боев (1883 – 1963)

В света сега има толкова тайни.
Ще проучвате техните пътища и те ще ви ръководят. Молете се да дойдат повече работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Най-напред да работят върху готовите души и тогава и вие ще се въодушевите и ще бъдете като доброволци (ще се присъедините към тях). Божественото учение ще се наложи по много начини. Когато някой ви излекува, ще благодарите първо на Бога, а после на други, защото той се е ползвал повече, понеже благодатта е минала през него и той трябва да отдаде това на Бога. В света сега има толкова тайни. Който не обича Бога, той се мъчи. Щом някой изповяда Любовта си, винаги я изгубва. Винаги гледайте да не изгубите благоволението на Бога и да не се откажете, даже и да ви убият, защото вие печелите в този случай. Горе е хубаво, но засега за ваше добро е по-хубаво да сте тук на земята, за да учите. Когато отивате да работите за Бога, навсякъде отивайте с Любов, като преди това ще се помолите за себе си, а после за другите, при които отивате.
към текста >>

Това, което Бог върши е една от великите тайни, ще дойде ден да го разберете.
Мъчно е човек да страда, но то е привилегия за него. След страданието идва едно голямо благо за него. Вие сте още непроявени герои и Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Всичко, което сега вършите е само повод да намерите и да се доближите до истината, т.е. да познаете Бог навсякъде и във всичко. Това, което Бог върши е една от великите тайни, ще дойде ден да го разберете. Работете за Бога, за да станете светии и не чакайте да станете светия изведнъж, без да вършите нещо (макар да направиш и най-малки добрини). Нашето съществуване на земята показва, че Бог ни обича и в нас се зарежда желанието да Го търсим. Бог ни изпитва постоянно, да види доколко отношенията ни към хората и към самите нас са отношения към Него. Целта на Любовта е освобождението на човешката душа, а щом няма освобождение при любовта, това не е Любов.
към текста >>

25. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването!
Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта. Не питай, какво ще стане с тебе, след като раздадеш всичко. Тогаз ще влезеш в съприкосновение със сили, които не подозираш, тогаз ще дойдеш в живота на изобилието! Друго упражнение е зов за възлизане!
към текста >>

26. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Там планината е поверила всичките си тайни.
Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават. Те са верните приятели на планините. Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка! Какви богатства крият те в себе си! Те са посветени във вътрешния живот на планината! Там планината е поверила всичките си тайни. Погледни ги - можеш ли да доловиш в тях радостта от предстоящия изгрев и трепетното очакване на светлината ? Ние сме вече на няколко стотина метра под пирамидата. Но какво става? От склоновете малко под върха поглеждам към изток. Кой разчиства от хоризонта мъглите?
към текста >>

27. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще разправим долу чудните тайни, които ни разкрихте!
Всички ги оставяме край градящата се хижа. Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове! Благодарим и на скромната тревица, която меко постилаше полянката там. Вие, върхове, езера и потоци! Как красиво приехте нашия стан в тия свещени места! Ще разправим долу чудните тайни, които ни разкрихте! сп. „Житно зърно”, бр 9, кн. 7-8
към текста >>

28. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата!
Някои си носят цигулки. Свирят поотделно или заедно. Свирят с вдъхновение! Всичко събрано, преживяно тук от тях, намира израз в тяхната музика. При слушането ù изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането ù в тъмнината, скърбите ù, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта! В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури! Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минават интензивно, пълни с богато съдържание. Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно! Искам да чуя симфонията на рилската нощ!
към текста >>

29. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

От северната страна се протака Балканската верига, пълна с тайни и красоти.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА Срещу Никулден. Влакът прорязва Тракийското поле и се носи към изток. От двете ни страни безкраен низ от ниви и градини. Някои засени ниви са вече покарали и радват окото с хубавия си зелен цвят. От северната страна се протака Балканската верига, пълна с тайни и красоти. Пътници по разните гари и спирки слизат и се качват, но ние не обръщаме толкова внимание на това. Ние отиваме към Тополица и говорим само за нея. Радостно предчувствие ни изпълва за това, което ще видим и преживеем там. Каква вътрешна красота има една среща на хора, които искат да работят за новото! С какъв копнеж очакваме и момента, когато ще зърнем и известната вече чешма в Тополица!
към текста >>

30. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Винаги тя ни разкрива нови тайни, нови страни на вярната си красота.
Там е винаги слънце. Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа! Надвечер искаме да слезем, за да занесем долу това, с което ни дариха тук. Благодарим на планината за чудната симфония днес. Тя ни посреща винаги с нов лик. Винаги тя ни разкрива нови тайни, нови страни на вярната си красота. Величието на планината се вижда както в минути, когато тя се проявява с всичката си мощ, тъй и в кроткото й и нежно засмяно лице при пролетен изгрев. Ние чухме днес песента на планината! сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн. 2-3
към текста >>

31. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота.
При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто!
към текста >>

32. 20. СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Обичам да се вслушвам при тях в музиката на бистрия леден поток, който излиза из техните пазви и се спуща надолу, за да занесе на живущите в низините тайните на чистите сфери, отдето иде!
Ето, пак сме при езерата, чийто образ пазим тъй свято в душите си през цялата година! Колко снежни преспи са още тук - около езерата и по върховете! Те са още тъй големи! После постепенно ще се смалят, и много от тях скоро ще изчезнат. Обичам да се разхождам при тях. Обичам да се вслушвам при тях в музиката на бистрия леден поток, който излиза из техните пазви и се спуща надолу, за да занесе на живущите в низините тайните на чистите сфери, отдето иде! Обичам да спохождам снежните преспи. Там срещам скъпия накит на Рила; алпийското звънче! То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година. Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка.
към текста >>

33. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

При всяко посещение тя ни разкрива нови тайни, поднася ни нови дарове из неизчерпаемата си съкровищница.
37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Пролетна екскурзия на Витоша. За пръв път отиваме там тая пролет. Как тя винаги ни се представя в нов лик. Днес тя ни говори нещо, което никога до сега не ни е говорила. При всяко посещение тя ни разкрива нови тайни, поднася ни нови дарове из неизчерпаемата си съкровищница. Днес тя е тъй разположена към нас! Но и ние я обичаме. С любов навлизаме в нейните недра. Вслушваме се и в най-лекия ветрец, вглеждаме се и в най-малкото камъче, цвете, тревичка или храст, за да доловим това, което иска днес Витоша да ни каже. Слънцето е така приветливо към нас днес.
към текста >>

34. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва!
Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език. Нейният език е език, от който разбира човешката душа. Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх. Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там!
към текста >>

35. 45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко камъче, всяка тревичка, всеки слънчев лъч ще ни разкривал по нов начин своите тайни.
С новите си откровения денят тихо пристъпва към нас. Той ни носи любовните дарове на Великата Майка, която щедро ги е приготвила за всички свои деца. Тя ги тъй обича, защото при слизането им от небето е вложила във всекиго от тях по един скъпоценен камък, който ще се разкрие се всичкия си блясък и красота в края на вековете. Днешният ден отваря нова страница във великата книга на живота. И в нея ще се пишат неща, неписани никога досега. Всяко камъче, всяка тревичка, всеки слънчев лъч ще ни разкривал по нов начин своите тайни. Челото на Витоша е вече позлатено от първите слънчеви лъчи. Дванадесетте лъча на новите игри са вече образувани на Изгревската полянка. Около тях един жив кръг; той приема живота, който се прелива в него от дванадесетте лъча и се привежда в движение. А дванадесетте лъча ту се приближавал към центъра, за да приемат живота оттам, и ту се отдалечават, за да го влеят в колелото на живота. Всички запяват при започване на ритмичните игри и в тая песен изливат копнежа на душата за слънчеви простори, за красота, за свобода и служене.
към текста >>

36. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото. С какви дарове ни обсипва то всяка година! Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед. Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори. Колко са чудни тихите минути на зазоряването! Как те са пълни с чаровността на мистичността и мълчанието. Тревите, цветята, дърветата, мушичките, птичките са в радостно очакване на един велик празник. Преди изгрев слънце сме вече при полите на планината.
към текста >>

Ето по-горе се издигат Резньовете във висините и си шепнат с небесните сфери за мировите тайни.
Безкрайното тук ни озарява с нови прозрения. Посещавам всички скъпи за нас места: познатите върхове, полянки и поточета. Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон. Обширната полянка до него се прорязва от бистра рекичка. От тук се открива един нов свят: ето хижа „Алеко", сгушена всред боровете. Ето по-горе се издигат Резньовете във висините и си шепнат с небесните сфери за мировите тайни. Ето пред нас се открива Рилската верига, която е свързана с най-ценното от нашия живот. Търсим да намерим Мусала, мястото на Седемте Рилски езера и пр. Рилската верига се очертава пред нас като видение от друго царство — мълчаливо, вълшебно и тайнствено. Поглеждам безкрайните простори от долини и върхове и в мълчанието чувам говора, нежния шепот на планината: „Ето, вие пак сте в нашите чисти селения.
към текста >>

37. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Не желайте да разрешите всички тайни.
Става дума за страданията и радостите в живота. Учителят казва: — Трябва да гледаме оптимистично на живота. Когато отворите едно езеро, не желайте цялото езеро да изтече. Нека тече, но да не изтича. Не желайте да разрешите всички тайни. Бодри и весели трябва да бъдете. Вие живеете в един разумен свят. Докато човек мисли по физически начин, радостта му всеки може да отнеме, но като се издигне до едно по-високо съзнание, ще има радост, която никой не може да му отнеме. Тук на земята човек може да има такава радост! Светът иска сега големи оптимисти.
към текста >>

38. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос.
След като човекът на Любовта направи едно посещение на един болен, последният ще каже: „Не знам защо, но когато дойде този човек, аз се чувствувам по-добре. Главоболието ми минава, температурата спада и пр.” Даже нещо повече. Ако един човек на Любовта, един светия се допре до болния, той ще оздравее. Един светия, един Учител, който представя висш израз на Любовта, може да лекува, както Христос е лекувал хората. Някой ще каже, че Христос е притежавал някаква тайна сила, с която е лекувал хората. Учителят ми е казал, че не с тайни науки, церемониални формули е лекувал Христос. Той имаше изобилна Любов, с която лекуваше хората. Аз питах Учителя коя е силата, с която Христос възкреси Лазаря. Учителят ми каза така: „Когато Христос отиде на гроба и каза на Лазаря да стане, той изпрати една велика Любов към него и тази Любов възкреси Лазаря.” Христос е казал: „Ако вие следвате моя път, и по-големи чудеса ще правите.” Засега нашата любов е още в подрастване и постепенно Христовият Дух ще се вселява в нас. Христос възкреси Лазаря по един косвен начин. Тук има една тънкост.
към текста >>

39. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Разказът за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията.
Учителят каза: - Инволюцията е излизане от Бога, а еволюцията – връщане към Бога. Инволюцията е излизане от къщи и отиване на работа. Еволюцията означава: Връщаш се вкъщи с опитността, която си събрал. Слизането надолу е отиване в тъмнината, изкачването нагоре е възлизане в светлината. Разказът за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията. Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Хората са слезли в света да се учат и като дойдат до „свинете” и „рожковите” – до неблагоприятните, ограничителните условия, почват да мислят за баща си – Бога. Господ знае какви са хората, затова не им е дал безсмъртие и е допуснал да остаряват всички, които не изпълняват Неговата Воля. Като ги прати на Земята, Господ почва да взема от тях това, което имат.
към текста >>

40. 018 КРАЙНИЯТ ПРЕДЕЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието.
[[Изворът на доброто]] КРАЙНИЯТ ПРЕДЕЛ - Обикновеният човек не може да страда като великите хора. Страданията са според степента на развитието. Когато минете през страданията на Йова, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота. Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието. Човек още не е дошъл до крайните предели на страданието, за да излезе от човешкия живот и да стане ангел. Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език.
към текста >>

41. 062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог ще ви благослови за онези малки, потайни, скрити в душата ви добри мисли, чувства и постъпки, които никой не знае.
Не презирай малкото любовно чувство, което се заражда в твоята душа. Някой казва за него: "Дребна работа." Не, за в бъдеще това любовно чувство ще ти донесе големи блага. Малкото любовно чувство или мисъл са малката светлина, която проблесва в тъмната нощ тук и там. Този лъч в тъмнината буди в тебе радост, че си намерил пътя. А съвременните хора пренебрегват тези мисли и чувства и очакват щастие, успех, постижения от другаде. Бог ще ви благослови за онези малки, потайни, скрити в душата ви добри мисли, чувства и постъпки, които никой не знае. В Любовта няма закон. Трябва да я оставиш свободно. Тя сама е закон за себе си. В нея ти си напълно свободен. Бог е оставил хората свободни.
към текста >>

42. 078 ПЕРСПЕКТИВИ НА БЪДЕЩЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Има много тайни в Природата, които остават заключени, понеже хората не са готови.
Всеки човек трябва да развие скритите сили, които са в него, да разработи всички дарби, които Бог е вложил. Във всеки човек Бог е вложил една основна дарба, която трябва да се развие. От тази дарба зависи неговото щастие. Когато човек развие своето радио, ще може да влиза във връзка с напредналите Същества от Невидимия Свят. Ако човек развие в себе си органите за дишане в етера, ще може да живее в етерния свят. Има много тайни в Природата, които остават заключени, понеже хората не са готови. Гениалният и талантливият човек са колективни Същества. Ще дойде време, когато всеки един от вас ще се издигне до тази степен. Човек трябва да бъде готов. Часът на всекиго ще удари и той трябва да бъде готов да посрещне този час. Срещнете ли някой талантлив или гениален човек, радвайте се.
към текста >>

43. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Казано е: „Бог откри своите тайни на онези, които Го любят.”
Как е станало нагъването, чрез което са се издигнали Хималаите, Алпите и другите планини? Разумните Сили са причина за това. Тези, които не действат съгласно с природните закони, Природата ги оставя свободни да вършат каквото искат, но ще опитат и последствията. А Природата има съвсем друго отношение към онези, които живеят в съгласие с нейните закони. И когато ще иска да направи нещо, тя ги предупреждава. Казано е: „Бог откри своите тайни на онези, които Го любят.” Новото Учение казва, че Природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват: „Ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари.” Там е нещастието на хората, дето мислят, че могат да подчинят Природата. Това е невъзможно. Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от умовете на вашите деца! Не е въпросът да подчиним Природата, но да я изучаваме, да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея.
към текста >>

Аз ще ви дам един урок, който ще го помните години.” Какво направиха хората, като надникнаха в тайните на Природата?
Мнозина учени се стремят да подчинят Природата. Докато я подчинят, тя ги подчинява. Природата скъпо отплаща за всеки опит да я подчинят. Тази всемирна война учи и възпитава хората. Природата ги пита: „Как смеете да измислите тези взривни вещества? Аз ще ви дам един урок, който ще го помните години.” Какво направиха хората, като надникнаха в тайните на Природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите с цел да убиват, да се унищожават един друг. Подчиняване на Природата ли е това? Това е злоупотреба с божествените Сили. Вместо да ги употребяват за развитие на човечеството, те ги употребяват за унищожаването му. Един ден, когато хората минават край Природата, няма да вървят така самонадеяно и с пренебрежение към нея, но отдалече още ще духат да не се изгорят и ще питат: „Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?
към текста >>

44. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

В света има толкова тайни!
Когато някой светия излекува някого, ако онзи благодари само нему, това е невярно, но да благодари на Бога. Когато някой благодари, аз ще отдам това на Бога, а не на мене. Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползувал повече, понеже благодатта е минала през мене. Ние, като не обичаме Бога, се мъчим. Ако речем да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни! Сега казват, че земята е плачевна долина. Не, земята е плачевна долина за глупавите, за грешните хора. Някой път ще ви говоря как човек да развие дарбите, които са заложени в него. Тогава той ще бъде в пълния смисъл на думата свободен човек, доколкото земята позволява. На някои от вас предстои да работят в това направление, в един малък мащаб.
към текста >>

Това е една от великите тайни.
Можем да ви предадем по десет, по сто килограма щастие, колкото искате. Донесете съдове и шишета. Шишетата ви да бъдат еластични, да не се чупят, като паднат. Това, което Бог върши, хората не го знаят. Ще дойде време, ще го разберат. Това е една от великите тайни. Един повдигна въпроса за въздържанието. Учителя каза: Пияният става чувствителен към нисшите духове и те го обсебват. В света ние търсим златото. Това значи следното: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души.
към текста >>

45. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, което днес обещава на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещава материални и духовни чудеса.
Всеки видя тази вечно горяща свещ дали отвън или отвътре но във всеки случай тя е нашият пътеводител. Какво получи и разбра всеки от светлината на тази вечно горяща свещ? Жената разбра своето велико предназначение и застана сред човечеството като равноправен член. Ученият разшири своя умствен кръгозор, пое нова насока на своята мисъл. Алхимикът осъществи своя древен блян превръщането на материята. Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, което днес обещава на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещава материални и духовни чудеса. Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено решение на всички социални въпроси. Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар.
към текста >>

46. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Числото е една от най-великите тайни.
Всички трябва да знаете, че има един разумен принцип, който се грижи за вашето развитие. Да бъдеш доволен от твоето разбиране, да бъдеш доволен и от твоето неразбиране. Животът е за онзи, който може да го живее. В моите очи страданието е една спънка. Външната проява на живота се дължи на дълбоките вътрешни причини. Числото е една от най-великите тайни.
към текста >>

47. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Притежателят й Иван добре е разбирал интересите си, щом като за нея е взел значителната за онова време сума от 200 000 лева, с която по тогавашен курс, е можело да се закупят два тристайни апартамента.
И когато Баучер разбира, че идва краят на живота му, подарява поляната на своя доверен прислужник. Баучер умира през 1920 година. Когато Учителя се установява в София, е правил утринните си разходки именно до тази поляна и е посрещал слънцето там. Отначало е идвал сам, а в последствие са започнали да го придружават и приятелите. По препоръка на Учителя тази поляна се закупува от Братството през 1921 година. Притежателят й Иван добре е разбирал интересите си, щом като за нея е взел значителната за онова време сума от 200 000 лева, с която по тогавашен курс, е можело да се закупят два тристайни апартамента. Посещаването на това място от слушателите на Учителя започнало да става редовно и многочислено. Посрещналите тук слънцето, след завръщането си в града, с радост и възторг са споделяли с онези, които не са присъствали: "Тази сутрин ходих на изгрев на Баучеровата поляна. Учителя беше там! Прекарахме в молитви и песни, изпълнихме хармонични гимнастически упражнения, денят ни мина сред приятни и полезни разговори. Беше неизказано хубаво!
към текста >>

48. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта.
На нея присъстват видни членове на партията и се взема решение за организирането на ново въстание. Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организиране на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страната или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача. Но и тук има едно "Но", което проваля всичко. В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта. Те съобщават имената на ръководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печатници, нелегалните квартири, явките, каналите. Имайки тези сведения, властта осъществява ред провали. Зачестяват избивания от засади на видни членове на партията, арести и съдебни процеси. Военният център на партията не остава без отговор и се отприщва бурен процес на отмъщение. Това създава голямо напрежение.
към текста >>

Те съобщават имената на ръководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печатници, нелегалните квартири, явките, каналите.
Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организиране на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страната или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача. Но и тук има едно "Но", което проваля всичко. В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта. Те съобщават имената на ръководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печатници, нелегалните квартири, явките, каналите. Имайки тези сведения, властта осъществява ред провали. Зачестяват избивания от засади на видни членове на партията, арести и съдебни процеси. Военният център на партията не остава без отговор и се отприщва бурен процес на отмъщение. Това създава голямо напрежение. Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча настотелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание.
към текста >>

49. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука.
Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба. Но за да е в състояние да прави това, за да си въздейства, той трябва да познава своите качества и способности и енергетичния заряд, вложен в него. Трябва обаче да познава също влиянието на светилата - Слънцето, Луната и планетите. Да знае кои от тях създават условия за доброто, успеха, щастието и кои условия за злото, неуспеха, нещастието. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен.
към текста >>

50. ТЕКСТ ОТ ХЕРМЕС, СЪЗДАТЕЛ НА ЕГИПЕТСКАТА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Въоръжи се със светлината на тайните в нощта и ще откриеш светлият си двойник - Небесната душа.
Те казват, те пеят, те движат вашите съдбини! Всяко Слънце е една мисъл на Бога и всяка Планета е един образ на тази мисъл. За да узнаете Божественото. О, души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя на Седемте планети и техните Седем небеса. О, сляпо душо! Въоръжи се със светлината на тайните в нощта и ще откриеш светлият си двойник - Небесната душа. Върви след този Божествен водител и нека Той бъде твой гений. Защото у него се намира ключа на мислите ти и на бъдещите съществувания. Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някои език да Го определи. Познай себе си, за да разбереш Вселената и Боговете. Из "Книга на мъртвите"
към текста >>

51. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки.
Величествен паметник за величието на Първата раса е учудващият строеж в Англия, състоящ се от грамадни изправени каменни блокове, над които хоризонтално са поставени други, наречен Стоунхендж. Той се приема от гледището на астрономията и математиката за безупречна астрономическа обсерватория, наричана Осмо чудо на света. По него могат да бъдат установявени лунните и слънчеви затъмнения, лятното и зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Нейната висока цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от знания, известни днес под името окултни (тайни) науки. Окултизмът се дефинира като група науки, които приемат, че освен този триизмерен свят, достъпен за нашите пет сетива, има и друг, достъпен за по-висши сетива, които човек може да развие - свят на други закони,свят, в който се борави с творческата изява на други сили, преди още те да са стигнали до своя последен триизмерен и материален стадий. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходима един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на окултните науки са необходими допълнително и високи морални качества с добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и добре развита пинеална жлеза (епифиза), която дава на човек възможност за контакт с Идейния свят - отвъдния свят, който създава и оформя физическия, триизмерния. Към окултните науки спадат: 1/ астрология или както още я наричат "царската наука", 2/ хиромантия - наука за ръцете, за формите и линиите по тях като израз на вътрешната природа на даден човек, 3/ френология - наука за главата и лицето, за формите и размерите на отделните техни части като показатели на вътрешната същина на човека, 4/ магия - наука за изучаване и владеене на силите в Природата като електричеството, магнетизма и мисловните вибрации, 5/ ясновидство - наука за трансформиране на силовите вибрации в светлинни, 6/ спиритизъм - наука за контакт със заминали (починали) хора, 7/ нумерология - наука за числата като израз на един висш свят, ред и порядък, 8/ разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила.
към текста >>

52. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Индийският народ е съумял да запази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал.
Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия. Прометей научил хората и на ред други занаяти. Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа. Вторият Велик Учител бил Азман Бера, живял и поучавал народите по земите на днешна Индия. Индийският народ е съумял да запази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той посвещавал своите ученици в изучаване и използване на силите в Природата и възможността на човек да използва сили от Необятния миров силов океан. И до днес между индийския народ, както вече отбелязахме, има хора, които с учудващо умение правят чудеса. Те не се гордеят със своите дарби, а показват по нещичко от един свят, непознат за нас. Този Велик Учител обръщал внимание на своите ученици върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценни, като диамант, аметист, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и други, е особено полезно за човек и всички се стремят към тях не само защото са наистина красиви, но защото има полза от тях.
към текста >>

53. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща готовност за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита опашка на риба, характеризираща подтика на Сатурн към мълчание, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните.
Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат само силови те течения с къси вълни. Последните действат върху мозъчните центрове в горната част на челото и дават възможност за задълбочено търсене на причините и последствията във всички явления, усет за ред и порядък във всяка дейност, за да се стигне до истински резултат. На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща готовност за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита опашка на риба, характеризираща подтика на Сатурн към мълчание, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните. Саабей е дал на Сатурн името Каин-Ману, което ще рече злият отмъстителен човек. Наистина, злобни и отмъстителни са отрицателните Сатурнови типове.
към текста >>

54. ПЛУТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Стремежът да се прониква в тайните на Слънчевото семейство чрез използване на Нютоновия закон за Всемирното притегляне, чрез най-точни наблюдения е намерил своята блестяща демонстрация в откриването на Плутон.
ПЛУТОН Последната известна засега планета от Слънчевата система е Плутон. Стремежът да се прониква в тайните на Слънчевото семейство чрез използване на Нютоновия закон за Всемирното притегляне, чрез най-точни наблюдения е намерил своята блестяща демонстрация в откриването на Плутон. Обстоятелствата, при които е бил открит, са напълно сходни с тези при Нептун. В началото на XX век гениалният американски астроном Пърсифал Лоуел (1855-1916) изказал сериозни предположения за възможността за съществуване на планета зад Нептун, въз основа на смущенията, които наблюдавал в орбитите на Уран и Нептун. В началото на 1905 г. Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене. Едва през 1929 г.
към текста >>

55. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните.
Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и евангелието на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави. Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци.
към текста >>

56. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието.
Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание.
към текста >>

Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни.
Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел.
към текста >>

Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет.
Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие.
към текста >>

Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване.
Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето. Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание.
към текста >>

Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота.
Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой.
към текста >>

По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие.
Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула.
към текста >>

С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни.
Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега. Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят.
към текста >>

И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения.
Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи към западната езотерична традиция и школа. От него води началото си вторият импулс и клон на Бялото Братство, за които Учителят говори и за които споменах по-рано.
към текста >>

57. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек.
Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос). В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая.
към текста >>

58. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е могъл да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е получавал откровения за тайните на Битието.
Друг клон се насочва към Централна Азия, днешна Монголия и Китай, където води един скитнически, пастирски живот. Още от Атлантида те са били изпаднали под влияние на тъмните сили и се занимавали с черна магия. Друг клон преминава на запад и се настанява в днешна Персия и Афганистан, като образува древно-персийската култура. Този народ, който се заселва в Иран, е водил дълги войни, които са продължили векове с останалите на север и изток - туранците. Организатор и Учител на персийската култура е бил Великият Учител Зороастър. Той е могъл да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е получавал откровения за тайните на Битието. Светлината на Слънцето той е считал като външна дреха на едно Велико Космично Същество и я нарекъл Аура Мазда, Великата Аура. Зад тази Аура, зад тази Светлина той е виждал и съзерцавал Духа на Слънцето, с когото е бил във връзка и който му е предал Великото Божествено учение, което той предал на своите ученици. Те от своя страна го предават както на персийския народ, така и в следващото си въплъщение на други народи по-назапад, в долината на Тигър и Ефрат, на халдейците и чрез Хермес на египтяните, а чрез Мойсей на евреите.
към текста >>

59. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия.
Тази египетска култура става изходна точка, изходна база за развитието както на европейската, така и на гръко-латинската и западно-европейската култури. В Египет са посети семената, които се развиват в Западна Европа. Така че, Зороастър е онзи, който е бил във връзка с Духа на Слънцето. Под негово ръководство са излезли онези преселници от Атлантида, които са минали през северните брегове на Европа. Той заедно със своя Велик Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги завежда в Централна Азия и той става Учител и Ръководител на културите на Петата раса в Африка, Азия и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам.
към текста >>

И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това.
(Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.) След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния път въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи. Ще започна това историческо изложение със Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя едно бегло очертание на езотеричния път на развитие. ...Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума. Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си. И ако някой неподготвен е успявал по някакъв начин да повдигне булото на Изида, булото, което покрива тайните на света, той скъпо е плащал за това. Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този път на посвещение. Но той забравя, че в този път има три пътеки и всеки може да избере една от тях, която е най-подходяща за неговите сили. Седир като се е разочаровал от този път на Мъдростта, е избрал за себе си пътя на Любовта, който е по-лесен и по-малко опасен.
към текста >>

В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието.
„Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Докато не познае Божественото в себе си, човек не може да познае Божественото и в другите хора. Докато не събуди Бога в себе си, човек не може да познае Бога в другите хора. Този живот, който се проявява при събуждането на Божественото в човешката душа, се изявява като едно топло чувство, като едно универсално чувство, което обгръща всичко в себе си. То е съзнанието за Всеединството в живота. В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите. Без опитност никакво познание не съществува. Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота. Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце.
към текста >>

60. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи.
„От два духа злият дух е предпочел престъпните дела. Доброто е било предпочетено от твърде благодетелния дух, който има за облекло Небесната Светлина и който се нарича Ахура Мазда." „Не променяй никога чуждестранните имена, с които Бог е означил нещата и съществата. Защото съществуват имена, които притежават неизразима двигателна сила, вложена в Свещените неща." Както при всички Велики Учители, така и при Заратустра, учението имало две страни - външна, достъпна за широките народни маси, и вътрешна, която е достояние само за малцина. И Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи. Така и Заратустра е имал вътрешна школа, в която само на подготвените души е разкривал конкретно пътя за връзка с Ахура Мазда и със светлите същества. Тези подготвени души той поставил във връзка с Великия Слънчев Дух, с когото и той е бил свързан. Това, което ученикът е преживял във вътрешната школа, наречено мистерии, е била тайна на самите мистерии и не е била правена достояние на широките народни маси. Мистериите на Заратустра са известни под името мистерии на Митра или Мистериите на огъня. В тези мистерии учениците са минавали през ред изпитания и Посвещения, докато се пречистят и организират духовните си тела, за да станат готови, за да могат да издържат на вибрациите на Слънчевия Дух, с когото искат да влязат във връзка.
към текста >>

61. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човекът Хермес е първият Велик човек, който е посветил Египет в тайните.
Той става водач на преселниците от Атлантида, които минават по северните брегове на Африка и се установяват в Египет, докато Заратустра става водач на преселниците, които минават през северните брегове на Европа и се упътват към Централна Азия. Едуард Шуре, автор на Великите Посветени, говорейки за Хермес казва: „Името на Хермес - Тот, тази тайнствена личност, която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини, без съмнение има връзка с първото миролюбиво размесване на Бялата и черната раси в страните на Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману и Буда. Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог. Човекът Хермес е първият Велик човек, който е посветил Египет в тайните. Кастата, свещеничеството, са пазители на преданията. Бог - планета Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни. С една дума, Хермес е представител на Свръхземната област на Небесното Посвещение. В духовната икономия на света всички тези неща са свързани с тайните сходства като с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването му.
към текста >>

Бог - планета Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни.
„Името на Хермес - Тот, тази тайнствена личност, която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини, без съмнение има връзка с първото миролюбиво размесване на Бялата и черната раси в страните на Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману и Буда. Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог. Човекът Хермес е първият Велик човек, който е посветил Египет в тайните. Кастата, свещеничеството, са пазители на преданията. Бог - планета Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни. С една дума, Хермес е представител на Свръхземната област на Небесното Посвещение. В духовната икономия на света всички тези неща са свързани с тайните сходства като с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването му. Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята.
към текста >>

В духовната икономия на света всички тези неща са свързани с тайните сходства като с невидими жици.
Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог. Човекът Хермес е първият Велик човек, който е посветил Египет в тайните. Кастата, свещеничеството, са пазители на преданията. Бог - планета Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни. С една дума, Хермес е представител на Свръхземната област на Небесното Посвещение. В духовната икономия на света всички тези неща са свързани с тайните сходства като с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването му. Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята. Той изобразява една епоха, в която свещеничеството, кралската власт и магистратурата са се намирали само в едно управляващо тяло. Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха царство на боговете.
към текста >>

А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята.
Бог - планета Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни. С една дума, Хермес е представител на Свръхземната област на Небесното Посвещение. В духовната икономия на света всички тези неща са свързани с тайните сходства като с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването му. Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята. Той изобразява една епоха, в която свещеничеството, кралската власт и магистратурата са се намирали само в едно управляващо тяло. Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха царство на боговете. Тогава не е имало нито папируси, нито фонетическа писменост, но Свещената йероглифия е съществувала вече. Науката на свещеничеството е била написана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Когато значително нараснала, тя била пренесена в библиотеките на храмовете."
към текста >>

В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота.
Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите. В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието. Един ден Хермес бил потънал в дълбоко размишление върху произхода на нещата, духът му се издига високо в пространството и той чува, че някой го вика по име. Той пита: Кой си ти? Гласът му отговаря: Аз съм Озирис, Върховният Разум и всичко мога да ти разкрия. Какво желаеш ти, Хермесе?
към текста >>

В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието.
В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите. В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието. Един ден Хермес бил потънал в дълбоко размишление върху произхода на нещата, духът му се издига високо в пространството и той чува, че някой го вика по име. Той пита: Кой си ти? Гласът му отговаря: Аз съм Озирис, Върховният Разум и всичко мога да ти разкрия. Какво желаеш ти, Хермесе? — му казал гласът.
към текста >>

Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга.
Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното.
към текста >>

Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа.
Така че този, който влиза в духовната част на света, сам се означава като Озирис. И затова се срещат изрази като следните: „Аз съм Озирис Н." или „растящ под цъфтящата смоковница се намира Озирис Н." Така човек става един Озирис. Оттук следва, че съществото Озирис е най-съвършената степен на съвършенството човек. По такъв начин идват до идеята за космичния човек. И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото.
към текста >>

62. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина.
Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му.
към текста >>

След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше.
И музикалният му глас му придавал нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите тракийци отбягвали погледа му. Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете.
към текста >>

От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука.
Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си.
към текста >>

Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си.
От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Те имаха само тези богове. Аз имах за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон."
към текста >>

Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител.
В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл.
към текста >>

Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини.
С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи.
към текста >>

По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух.
Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си:
към текста >>

Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните.
Виж как пламти Орион, как блестят Близнаците и колко сияе Лирата. Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията. Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син, Неговото проявено Слово.
към текста >>

Но ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме- совците на хората.
Когато бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат и ще станат като пламъци и целият Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във висините на седмото небе. Това е тайната за смъртта и възкресението на Дионисиус. Сега слушай тайната на неговото възкресение. Хората са плът и кръв на Дионисиус. Нещастните човеци са неговите пръснати членове, които се дирят, гърчейки се всред престъпления и омраза, всред скръб и любов. Но ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме- совците на хората. Като магнит ние ги привличаме към себе си, когато пък самите ние се привличаме от боговете. По този начин с небесните чарове ние възпроизвеждаме живото тяло на Божеството. Ние, които караме небето да плаче и Земята да се радва. И като скъпоценни накити ние носим в сърцата си сълзите на всички същества, за да ги преобърнем на усмивки. Бог умира в нас и той отново се ражда в нас.
към текста >>

В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе".
След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко.
към текста >>

Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция.
Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод.
към текста >>

Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод.
Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки.
към текста >>

Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи.
Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните.
към текста >>

И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни.
Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството.
към текста >>

И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки.
Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата:
към текста >>

Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните.
Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата: Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята.
към текста >>

Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция."
В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата: Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята. Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна.
към текста >>

Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат.
Те командват армията по-долни духове, които движат стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните. Нечестивият, който се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд.
към текста >>

И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия.
Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители на висшето знание.
към текста >>

от войници, Посветени в тайните.
Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители на висшето знание. Съдилището на Анфитрионите в древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части. Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия.
към текста >>

След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия.
от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части. Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др. С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция. С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му.
към текста >>

Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др.
Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части. Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др. С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция. С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също последваха примера им.
към текста >>

Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който се беше обвила Гърция.
С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и да унищожат и последните му следи. И всичко това така добре бе извършено, щото няколко века след смъртта на Орфея гърците се съмняваха в неговото съществуване. Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който се беше обвила Гърция.
към текста >>

63. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В Гърция по това време се явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните, крал Нума Помпилий.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО Учителят казва, че около седем-осем века преди Христа една духовна вълна преминава над света и събужда човешката мисъл. Тя е почнала от бреговете на Великия океан, от Китай, минава през Индия, Персия, Гърция, Рим. В Китай по това време се явява Лао Дзъ, като последовател на езотеризма на Фо-хи. Буда - Сакия Муни проповядва в Индия. В Гърция по това време се явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните, крал Нума Помпилий. В Юдея по това време се явяват ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова. По това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство, който има за мисия да подготви света за идването на Христа. Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите. Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад.
към текста >>

Той схвана най- сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните.
Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор: „Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът на вселената, науката на числата, тройният закон, който управлява състава на съществата и онзи на седморността, който направлява еволюцията им. И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода. Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най- сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината. Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа. Къде ще намери тази наука?
към текста >>

При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни.
Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет.
към текста >>

Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията.
Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят всички врати на вселената.
към текста >>

Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете.
С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове.
към текста >>

Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват.
След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове. Но боговете се появяват само пред онези, които ги призовават.
към текста >>

Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята.
- Словото на Единния Бог, Който вечно се проявява в света. Истината е душата на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Само Мъдреците, ясновидците, пророците виждат тази Светлина. Другите хора виждат само сянката на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия.
към текста >>

И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия.
Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели.
към текста >>

Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи.
Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото." След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи. Той намерил благоприятен прием на идеите си от сената на Кротона. Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот. Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот. Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината.
към текста >>

Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот.
Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината. Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и повикал Питагор да обясни пред него поведението си, както и да се оправдава по отношение на средствата, които употребил, за да господствува над умовете. Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките.
към текста >>

Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните.
Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите!
към текста >>

В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните.
Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните. Питагор много трудно е приемал новопостъпващите, като е казвал, че всяко дърво не може да служи за правене на свирка.
към текста >>

В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука.
И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните. Питагор много трудно е приемал новопостъпващите, като е казвал, че всяко дърво не може да служи за правене на свирка. Всички, които искали да станат членове на ордена, били подлагани на ред изпитания. Младежите най-напред постъпвали в така наречената Питагорова гимназия, където се занимавали с игри, подобаващи на възрастта им.
към текста >>

Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните.
Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните. Питагор много трудно е приемал новопостъпващите, като е казвал, че всяко дърво не може да служи за правене на свирка. Всички, които искали да станат членове на ордена, били подлагани на ред изпитания. Младежите най-напред постъпвали в така наречената Питагорова гимназия, където се занимавали с игри, подобаващи на възрастта им. През време на тези игри и разговори, ръководителите им и учителите наблюдавали новодошлите как се проявяват. По някой път и сам Питагор ненадейно идвал и следял жестовете и думите на учениците.
към текста >>

Четейки Златните стихове Учителят им ги коментирал и им разкривал вътрешния смисъл, и им казвал, че в тях са скрити тайните на Посвещението.
Те били задължени да се групират по двама според сходството си и така един друг да се подбуждат към по-добър живот, като по-младият трябвало да дири у по-възрастния добродетелите, които и той сам трябва да развие. Приятелят е едно второ аз и той трябва да се почита, ги учил Питагор. Той се стремял да превърне послушанието в доброволно съгласие. Освен морална подготовка се извършвала и една философска подготовка, за да могат да минат учениците по законите на аналогията от човека към космоса, и от видимото към невидимото. Сутрин и вечер учениците са били длъжни да четат отделни пасажи от Златните стихове под звуците на лирата, и след това да размишляват върху тях. Четейки Златните стихове Учителят им ги коментирал и им разкривал вътрешния смисъл, и им казвал, че в тях са скрити тайните на Посвещението. Учителите им казвали, че всички богове се сливат в един Бог. Това ставало за тях като ключ към космоса. Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване.
към текста >>

Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония.
Сутрин и вечер учениците са били длъжни да четат отделни пасажи от Златните стихове под звуците на лирата, и след това да размишляват върху тях. Четейки Златните стихове Учителят им ги коментирал и им разкривал вътрешния смисъл, и им казвал, че в тях са скрити тайните на Посвещението. Учителите им казвали, че всички богове се сливат в един Бог. Това ставало за тях като ключ към космоса. Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония.
към текста >>

Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните.
Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта.
към текста >>

От този момент започва истинското Посвещение в тайните.
Втората степен на ученичество е наречена пречистване. След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите. Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски писатели. Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите. Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса.
към текста >>

В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота.
Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и число. Те са твърдели, че движението във вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко според тях е наредено от боговете според изискванията на хармонията." Третата степен в питагоровите Посвещения е наречена усъвършенстване. Тук вече ученикът се запознавал с еволюцията на душата. Науката за числата, която се изучава във втората степен, е предисловие към Великото Посвещение, през което минава ученикът в третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота. Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога. Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух.
към текста >>

Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните.
Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
към текста >>

Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили.
Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата. Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му.
към текста >>

64. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи учението на Платон е имало тайни за профаните, каквито е имало и при Мъдростта на мистериите.
Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия. Тепеман казва: „Платон се възползвал от същото право, което има всеки мислител, да съобщава от своите открития само толкова, колкото намери за добре и то само на онези, които очаква, че ще го приемат и разберат." По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да го поставим в Светлината, която излъчват мистериите. По- късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и то под печат на мълчанието. Значи учението на Платон е имало тайни за профаните, каквито е имало и при Мъдростта на мистериите. Някои оспорват истинността на седмото писмо на Платон, в което се говори за мистериите. Без значение е дали това писмо е от самия Учител, или от някой от неговите ученици. Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия. Ето една извадка от това писмо: „Мнозина са писали и може би ще пишат върху крайната цел на моята философия, но не трябва никак да се вярва на такива думи, било когато казват, че творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато твърдят, че са ги измислили сами.
към текста >>

65. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Можел е да става видим и невидим по свое желание, изчезването на тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и пр.
без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му. От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр. Знаел е всички съществуващи езици без да ги е учил. Разговарял е с умрелите. Можел е да става видим и невидим по свое желание, изчезването на тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици. Но за окултистите това са факти, възможни за Посветените адепти." Блаватска, говорейки за него, казва: „Ако неговият живот беше роман, Каракла, римски император никога нямаше да издигне храм в негова памет. Александър Север, също римски император никога нямаше да постави бюста му всред двама полубогове и една императрица нямаше да поддържа кореспонденция с него. Едва съвзел се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната първа мисъл била за техния благодетел.
към текста >>

66. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова тези Божествени хора заслужаващи всяко удивление - Петозирис и Нехепсо - чиято Мъдрост се приближава до самите тайни на Божеството, са ни предали чрез Божествено Майсторство на науката пораждането на света.
„Бог, Който е създал човека, е създал тялото на последния от простото смесване на четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. За да може съединението на тези неща да образува животни, наподобяващи по изглед Божеството. Така Майсторът на Божественото Създание е съставил човека по такъв начин, че в малкото тяло да може да вложи силата и веществото на всички елементи, съединени от природата, за да може чрез този Божествен Дух, който произлиза от Небесния Разум, за поддържане на смъртното тяло да приготви за човека убежище, което ако и слабо и нетрайно, да бъде прилично на света. По тази причина петте звезди, както и Слънцето, и Луната подкрепят човека чрез огненото си и вечно движение, като той да представя от себе си малък свят. Тъй щото животното, което е било направено по подражание на света, да бъде управлявано от същност, подобна на Божеството. Затова тези Божествени хора заслужаващи всяко удивление - Петозирис и Нехепсо - чиято Мъдрост се приближава до самите тайни на Божеството, са ни предали чрез Божествено Майсторство на науката пораждането на света. По този начин те са посочили, че човек е бил образуван съобразно с природата и по подобие на света и въз основа на същите начала, чрез които самият свят се управлява, поддържа и подкрепя чрез Вечната топлина." Тази мисъл ни показва, че Фирмикус е бил запознат с херметичната Мъдрост, част от която предава в горната мисъл. Той тук излага закона на аналогията, за да обясни създаването на човека и света, показвайки, че те са подобни, аналогично устроени. По-нататък той дава хороскопа на света, който е също така интересен и ще приведа и него: „Ето какво е пораждането на света според Ескулап и Ханубиус, на които Всемогъщата Божественост на Меркурий (Хермес) е доверила тайните на тази наука.
към текста >>

„Ето какво е пораждането на света според Ескулап и Ханубиус, на които Всемогъщата Божественост на Меркурий (Хермес) е доверила тайните на тази наука.
Затова тези Божествени хора заслужаващи всяко удивление - Петозирис и Нехепсо - чиято Мъдрост се приближава до самите тайни на Божеството, са ни предали чрез Божествено Майсторство на науката пораждането на света. По този начин те са посочили, че човек е бил образуван съобразно с природата и по подобие на света и въз основа на същите начала, чрез които самият свят се управлява, поддържа и подкрепя чрез Вечната топлина." Тази мисъл ни показва, че Фирмикус е бил запознат с херметичната Мъдрост, част от която предава в горната мисъл. Той тук излага закона на аналогията, за да обясни създаването на човека и света, показвайки, че те са подобни, аналогично устроени. По-нататък той дава хороскопа на света, който е също така интересен и ще приведа и него: „Ето какво е пораждането на света според Ескулап и Ханубиус, на които Всемогъщата Божественост на Меркурий (Хермес) е доверила тайните на тази наука. Те са поставили Слънцето в 15 градуса на Лъв, Луната в 15 градуса на Рака, Сатурн в 15 градуса на Козирога, Юпитер в 15 градуса на Стрелеца, Марс на 15 градуса на Скорпиона, Венера в 15 градуса на Везните, Меркурий в 15 градуса на Дева, часът на темата (Асцендентът) в 15 градуса на Рака. Според това пораждане, според тези условия на звездите и според засвидетелствуванията, които се отнасят до това пораждане те твърдят, че съдбините на хората са съобразни с горепосочения ред, както е казано в книгата на Ескулап, наречена Мирогенезис, защото нищо от онова, което се намира в това пораждане на света не е чуждо на отделните пораждания на хората." В пределите на римската империя, както казах, са работили и така наречените неоплатоници и въобще писателите от александрийската школа. Те, макар че са работили в Александрия, .са ходили по цялата римска империя. Те са разгледали херметичната Мъдрост и въобще ученията на мистериите в Светлината, която се получи от християнството.
към текста >>

67. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота.
Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум. По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота. Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство. То било проникнато от мисълта и се изразявало чрез мисълта. Понеже Мойсей е един от първите адепти на този импулс, ще разгледаме неговото дело. Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие. Също така и неговите писания са така загадъчни и забулени, че мъчно може да се проникне в скрития им смисъл.
към текста >>

Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните.
И библейският разказ признава, че Мойсей е възпитан в Египет и е изпратен от правителството да надзирава евреите, които работили в областта на Госен. Това ни показва ясно, че Мойсей е бил Посветен в египетското Посвещение и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет. Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал. Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните. Той, който бил със стоманена душа и диамантена воля, считал изпитанията за играчка. Бил е надарен с математически и всеобе- мащ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа. Той се е стремял да проникне във всички тайни на египетското Посвещение. Чувствувал, че някакво тайнствено провидение бди над него и му помагало да постигне целите си. По разпореждане на фараона той бил назначен за свещен писар в храма на Озирис.
към текста >>

Бил е надарен с математически и всеобе- мащ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа.
Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал. Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните. Той, който бил със стоманена душа и диамантена воля, считал изпитанията за играчка. Бил е надарен с математически и всеобе- мащ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа. Той се е стремял да проникне във всички тайни на египетското Посвещение. Чувствувал, че някакво тайнствено провидение бди над него и му помагало да постигне целите си. По разпореждане на фараона той бил назначен за свещен писар в храма на Озирис. Тази важна длъжност засягала символизма във всичките му форми, космогонията, астрономията и астрологията. Той се посветил усърдно на тази си длъжност, която била свързана с онази на инспектор на различни египетски провинции.
към текста >>

Той се е стремял да проникне във всички тайни на египетското Посвещение.
Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните. Той, който бил със стоманена душа и диамантена воля, считал изпитанията за играчка. Бил е надарен с математически и всеобе- мащ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа. Той се е стремял да проникне във всички тайни на египетското Посвещение. Чувствувал, че някакво тайнствено провидение бди над него и му помагало да постигне целите си. По разпореждане на фараона той бил назначен за свещен писар в храма на Озирис. Тази важна длъжност засягала символизма във всичките му форми, космогонията, астрономията и астрологията. Той се посветил усърдно на тази си длъжност, която била свързана с онази на инспектор на различни египетски провинции. Като такъв бил изпратен да инспектира делтата, където били евреите, населяващи долината на Госен.
към текста >>

Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните.
Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма.
към текста >>

Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята.
Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас. Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух.
към текста >>

Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието.
Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето.
към текста >>

Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал.
Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това.
към текста >>

Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това.
Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е.
към текста >>

Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност.
Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей. Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него.
към текста >>

Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей.
Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей. Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него. Но в Мъдростта на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват същевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо, нещо, което е съществувало по-рано, действува върху възникналото по-късно, как чрез това миналото влиза в борба с настоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината. Земната Мъдрост, която ни прави да разбираме как след отделянето от Слънцето, Земята се развива заедно с човека, това никак не се съдържа в херметичната Мъдрост. Но особената мисия на Мойсеевата Мъдрост е трябвало да бъде тази. да направи разбираемо за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето.
към текста >>

За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените.
Съвременната научна критика оспорва, че Битието, Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата. За окултната наука Мойсей е съществувал като една реална личност. Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение. За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод.
към текста >>

Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни.
Закона (Библията) само простия разказ и обикновените думи. Наистина, ако тя съдържа само това, способни сме още днес да съставим Тора, много по-достойна за възхищение. Ако ще откриваме само простите думи, не остава освен да се отправим към законодателите на Земята, към онези, у които ще срещнем често най-великолепните закони. Ще бъде достатъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се вдъхновим от техните думи и от техния пример. Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи.
към текста >>

Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието".
А всички тези мерки се съдържат в Битието." Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но затова е необходимо да се подигне малко и булото, което покрива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска Светлина. Опити в това направление са правени. Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен.
към текста >>

И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието.
Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но затова е необходимо да се подигне малко и булото, което покрива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска Светлина. Опити в това направление са правени. Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен. Първият превод на Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на гръцки и после на латински.
към текста >>

Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие.
Опити в това направление са правени. Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен. Първият превод на Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на гръцки и после на латински. Фабр д'Оливие превежда фигуративния и символичен начин, а Рудолф Щайнер и Учителят повдигат малко булото на третия начин, без да го разкриват напълно.
към текста >>

Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите.
Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен. Първият превод на Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на гръцки и после на латински. Фабр д'Оливие превежда фигуративния и символичен начин, а Рудолф Щайнер и Учителят повдигат малко булото на третия начин, без да го разкриват напълно.
към текста >>

68. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения свят.
Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо могъщество". Геология. 1.Ето символическите характеристики на синовете на Hoax (Покоят на елементарната природа): Шема, Хама и Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след великия воден катаклизъм. 2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма. З.Деятелността на елементалната събирателна сила е родила скрития огън или топлината, разредяването или силата на разширението и разпространението, и плътността или причината на всемирната телесност. 4.От свойствата, които са родили разтегливостта, са произлезли: Това свойство на материята, което позволява да се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно разредяване и месене, и второ, симпатическият се движещ принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания и привличания. От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения свят. Тогава са създадени първообразите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест епохи, шест периода на космично творчество, през които минава творението, при което творение първичните образи се обличат във все по-плътни обвивки и се свързват с все повече и повече сили. В шестия ден е създаден Адам, колективното човечество, космичният човек, от когото впоследствие чрез диференциране се създават всички човеци. Различните имена на човеци, които са свързани с Адам чак до Ной са все сили, които действуват както в човека, така и в природата. Така че от превода на Фабр д'Оливие се вижда, че при своята космогония Мойсей обръща преди всичко внимание на силите, които извършват космичното строителство, отколкото на външните материални форми и явления.
към текста >>

69. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят на различни места в беседите и лекциите повдига още повече завесата, която скрива тайните в Битието на Мойсей.
Учителят за „Битието" Учителят на различни места в беседите и лекциите повдига още повече завесата, която скрива тайните в Битието на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, ще дойде онази абсолютна вяра, с помощта на която ще може да съгради своя живот." Учителят разглежда повече мистичната и окултната страна на Битието и го отнася повече към развитието на човечеството и по-специално към развитието на човека, влязъл в пътя на ученичеството. В първия стих на Битието се казва, че Бог създал небето и земята. Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието. Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен свят, а под земя се разбира проявеният свят, а не само физическата земя.
към текста >>

И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето.
А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. И когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност онзи Велик Принцип на живота, който е произвел Светлината, а Светлината сама по себе си е произвела всички живи форми в природата. Затова ние казваме, че всичко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече." Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина, която прониква цялото пространство и която е същина на битието и живота. И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината. След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период.
към текста >>

70. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват.
Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ. От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват. Това показва, че Мойсей е засегнал много големи дълбочини на окултната наука, за които даже и съвременното човечество още не е готово, още по-малко еврейският народ, на когото са били дадени. Цялата история на еврейския народ, описана в петокнижието на Мойсей представя пътя на историческото развитие на човечеството, както и мистичния път на развитие на човешката душа. Учителят прави следния намек за това мистично развитие на човешката душа, изразено в историята на еврейския народ: „Днес ви говоря върху тези неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона, на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе като евреите на другия бряг на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна.
към текста >>

71. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е вдъхновено, то неговият текст става ясен.
По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество. При отделянето на Земята от слънчевата маса те са останали със Слънцето и отвън са въздействували върху Земята. Дейността на архангелите се проявява в четвъртия ден, когато се казва, че са създадени Слънцето и Луната. Тогава се създават условия за явяването на животинския живот. За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е вдъхновено, то неговият текст става ясен. Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества.
към текста >>

Ние ще разберем Битието прекрасно само ако в него не виждаме само готови фрази, а се запитаме какви тайни са скрити в тези думи.
Една и съща дума служи и за двете понятия. Съдържанието на думата „хубаво" е, че Духът се изявява навън във форма. И когато в Битието се казва, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е нещо хубаво, тази мисъл може да се изрази така: Елохимите имаха съзнание, че елемента, в който те се намирали дотогава, сега им се представя като нещо външно. И в това явление те чувстваха Духа, Духът беше за това, което се изразява във външната форма. И това именно се крие в думата „хубаво". Ние ще разберем Битието прекрасно само ако в него не виждаме само готови фрази, а се запитаме какви тайни са скрити в тези думи. Едно такова изследване ще ни отведе твърде далеч. Преди Земната епоха Светлината е прониквала пространството и съществата са живеели в нея, както рибите във водата, без да я съзнават като нещо вън от себе си. В Земната епоха Светлината е почнала да се отразява от предметите и е станала видима. Това показва, че в земната еволюция се явило едно състояние по-високо от Светлината. За втория ден не е казано, че е хубаво това, което е направено.
към текста >>

(Горното изложение на Щайнеровото разбиране на Библията е едно кратко резюме от неговия цикъл от сказки под заглавие „Тайните на генезиса".
И човекът от тези първични времена не би могъл да бъде видян с физическите очи. До шестия и седмия ден на творението, т.е. през Лемурийската епоха, физическите очи не биха могли да видят нищо от това, което тогава е съществувало, защото то е било от чисто духовно естество. Този, който намери чрез духовно изследване скрития смисъл на нещата, и който като изучава след това Библията си казва, че би било голямо чудо да се намерят всичките тези подробности у този древен ясновидец, който е написал Битието. И когато подобно чудо бъде потвърдено като действителен факт, едно чувство на възхищение го обзема, чувство на адмирация, което трябва да проникне всички души, за да могат те да почувствуват Свещеният характер на този доста почтен документ, какъвто е Библията." (Горното изложение на Щайнеровото разбиране на Библията е едно кратко резюме от неговия цикъл от сказки под заглавие „Тайните на генезиса". Ако има някакви неясноти и грешки в изложението, те са мои, а не на автора.)
към текста >>

72. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни.
Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот. Тези три обета включват в себе си всички обязаности на човека към Бога, към ближния и към самия себе си.
към текста >>

Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии.
„Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население." Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали.
към текста >>

Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа.
Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог.
към текста >>

Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос.
Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят.
към текста >>

Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят.
При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват.
към текста >>

За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони.
И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили.
към текста >>

И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е.
Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7.
към текста >>

Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7.
И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, т.е. в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени.
към текста >>

73. Тридесет и двата пътя на Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности.
Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие. Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост. Двадесет и първият път се нарича разум, харесващ се на търсещите. Той получава Божествено влияние и сам благотворно действа на всички същества. Двадесет и вторият път се нарича разум на верността.
към текста >>

74. Практическа Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Библията съдържа в себе си много тайни от окултен и мистичен характер.
Практическа Кабала На няколко пъти споменах, че върху практическата Кабала има много малко литература. Но все пак има някои практически методи, с които си служат кабалистите да въз- действуват на силите на природата, за да работят в тяхна полза. Затова се казва, че практическата Кабала е всъщност магия, която чрез известни методи въздействува и на астралните сили и ги заставя да работят в полза на мага. Библията съдържа в себе си много тайни от окултен и мистичен характер. Тези тайни са покрити с тройно покривало, съответно с тройния смисъл на йероглифическия език, на който се написани Свещените книги. Практическата Кабала дава ключ за разбиране на този език чрез три метода, за които споменах по-рано, които носят следните имена: Нотарикон, Темура и Гематрия. Накратко ще изложа в какво се състои всеки от тези методи. Нотарикон учи, че в отделната дума се заключават други думи. Всяка буква на дадена дума може да бъде развита в цяла дума, започваща с тази буква.
към текста >>

Тези тайни са покрити с тройно покривало, съответно с тройния смисъл на йероглифическия език, на който се написани Свещените книги.
Практическа Кабала На няколко пъти споменах, че върху практическата Кабала има много малко литература. Но все пак има някои практически методи, с които си служат кабалистите да въз- действуват на силите на природата, за да работят в тяхна полза. Затова се казва, че практическата Кабала е всъщност магия, която чрез известни методи въздействува и на астралните сили и ги заставя да работят в полза на мага. Библията съдържа в себе си много тайни от окултен и мистичен характер. Тези тайни са покрити с тройно покривало, съответно с тройния смисъл на йероглифическия език, на който се написани Свещените книги. Практическата Кабала дава ключ за разбиране на този език чрез три метода, за които споменах по-рано, които носят следните имена: Нотарикон, Темура и Гематрия. Накратко ще изложа в какво се състои всеки от тези методи. Нотарикон учи, че в отделната дума се заключават други думи. Всяка буква на дадена дума може да бъде развита в цяла дума, започваща с тази буква. После всяка буква в еврейския език има свое название и всяка буква на това название може да бъде развита в цяла дума.
към текста >>

75. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Четвъртият гений е наречен Елимиах, който отговаря на Божественото има Алах, което значи Бог тайни.
Управлява от 6-ти до 10-ти градус на зодиака. Употребява се за одържане победа над тези, които несправедливо ви нападат, като се произнасят Божествените Имена и псалом 21, 20 стих: „Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сила моя, побързай да ми помогнеш." На него съответства Божественото Име Аиди. Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания. Управлява от 11 -ти до 15-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 91, стих 2: „Аз казвам за Господа, Ти Си прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на когото се надея." Четвъртият гений е наречен Елимиах, който отговаря на Божественото има Алах, което значи Бог тайни. Управлява от 16-ти до 20-ти градус на зодиака. Употребява се против душевни мъки и разпознаване на измамниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 6, стих 5: „Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме заради Твоята милост." Петият гений е наречен Махазиах, който отговаря на Божественото Име Техут, което значи Бог спасител. Управлява от 21-ви до 25-ти градус на зодиака. Употребява се за да живее човек в мир с всички, като се произнасят Божествените Имена и псалом 34, 4 стих: „Потърсих Господа и Той ме послуша и от всички опасности ме избави."
към текста >>

Употребява се за придобиване на търпение и разкриване на тайните на природата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 102, стих 8: „Милосърд и благ Господ, дълготърпелив и многомилостив."
Шестият гений е наречен Делахел, който отговаря на Божественото Име Абид, което значи Бог възхваляем. Управлява от 26-ти до 30-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на познания и за изцеление на болести, като се произнасят Божествените Имена и псалом 9, 12 стих: „Пейте за Господа, живущ в Сион, възвещавайте между народите Неговите дела." Седмият гений се нарича Ахиах, отговарящ на Божественото Име Шоус, което значи Бог добър и търпелив. Управлява от 31-ви до 35-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на търпение и разкриване на тайните на природата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 102, стих 8: „Милосърд и благ Господ, дълготърпелив и многомилостив." Осмият гений е наречен Кахател, който отговаря на Божественото Име Моти. което значи Бог обожаем. Управлява от 36-ти до 40-ти градус на зодиака. Употребява се за получаване на Божието благословение и отстраняване на злите духове, като се произнасят Божествените Имена и псалом 95. 6 стих: „Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред лицето на Господа, нашия създател."
към текста >>

Употребява се за откриване на тайни, скрити от смъртните, като се произнасят Божествените Имена и псалом 10, първи стих: „Защо, Господи, стоиш надалеч, защо се криеш във време на скръб и неволя?
Единадесетият гений е нарече Лаувиах, който отговаря на Божественото Име Деос, което значи Бог възхваляем и възторжен. Управлява от 50-ти до 55-ти градус на зодиака. Употребява се против опасности и одържане на победа, като се произнасят Божествените Имена и псалом 18, 48 стих: „Жив е Господ и благословена да бъде канарата Му и да се възвиси Бог на избавлението ми." Дванадесетият гений е наречен Хахиах, който отговаря на Божественото Име Онус, което значи Бог - убежище. Управлява от 56-ти до 60-ти градус на зодиака. Употребява се за откриване на тайни, скрити от смъртните, като се произнасят Божествените Имена и псалом 10, първи стих: „Защо, Господи, стоиш надалеч, защо се криеш във време на скръб и неволя? " Тринадесетият гений е наречен Йезиел, който отговаря на Божественото Име Бог, което значи Бог прославен във всички неща. Управлява от 61-ви до 65-ти градус на зодиака. Употребява се за дружба, примирение и съпружеска вярност. като се произнасят Божествените Имена и псалом 38, стих 4: „Възклицайте Господу всички земи.
към текста >>

Употребява се за придобиване на Мъдрост и разкриване на скритите тайни, като се произнасят Божествените Имена с пса- лом 9, първи стих: „Ще те славословя, Господи, с цялото си сърце, ще разкажа всички твои чудни дела."
Двадесет и четвъртият гений е наречен Хахюиах, което съответства на Божественото Име Езар, което значи Бог добър сам по себе си. Управлява от 116-ти до 120-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на милостта и милосърдието на Бога, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 18 стих: „Ето, окото на Бога е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост." Двадесет и петият гений е наречен Ниткахиах, което съответства на Божественото Име Орзи, което значи Бог даващ Мъдрост. Управлява от 121-ви до 125-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на Мъдрост и разкриване на скритите тайни, като се произнасят Божествените Имена с пса- лом 9, първи стих: „Ще те славословя, Господи, с цялото си сърце, ще разкажа всички твои чудни дела." Двадесет и шестият гений е наречен Хазиах, съответстващ на Божествените Имена Агди и Абди, което значи Бог скрит, таен. Управлява от 126-ти до 130-ти градус на зодиака. Употребява се за спечелване на процеси, покровителство на търсещите Истината, като се произнасят Божествените Имена и псалом 119, 145 стих: „Извиках от все сърце, послушай ме, Господи, и ще пазя повеленията Ти." Двадесет и седмият гений е наречен Йератхел, което съответства на Божественото Име Теос, което значи Бог изобличава злите. Управлява от 131-ви до 135-ти градус.
към текста >>

Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела."
Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие, ангел на изповед. Управлява от 246-ти до 250-ти градус на зодиака. Употребява се за измолване на Божието милосърдие и получаване утешение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, 8 стих: „Милосърд е благ Господ, дъл- готърпелив и многомилостив." Петдесет и първият гений е наречен Хахасиах, което отговаря на Божественото Име Била, което значи Бог съкровен. Управлява от 251 -ви до 255-ти градус на зодиака. Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела." Петдесет и вторият гений е наречен Имамиах, което съответства на Божественото Име Абаг, което значи Бог възвишаващ се над всички неща. Управлява от 256-ти до 260-ти градус на зодиака. Употребява се за разстройване силите на враговете и тяхното унищожение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 7, стих 18: „Аз ще прославям Господа и Неговата правда и ще възпявам името на Всевишния Господ." Петдесет и третият гений е наречен Нанаел, което съответства на Божественото Име Обра, което значи Бог укротя- ващ гордостта. Управлява от 261-ви до 266-ти градус на зодиака.
към текста >>

76. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми.
Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство. В тази светлина ще разгледам накратко тяхната дейност и учения. Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам. Учителят казва:
към текста >>

77. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития. Откриват волята Божия относно текущите събития и длъжности. Те бяха Божии посланици при човеците. Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения. Чрез тези откровения Бог се изявяваше. А друг път те просто бяха надъхани в ума от Божия Дух."
към текста >>

За него е казано в последната глава на Второзаконие, 34 глава, 9 стих: „Исус, син Навиев, беше изпълнен с дух и Мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръцете си на него", което значи, че беше го посветил в тайните на Мъдростта.
Такива са Самуил, Натан. Ахия, Илия, Елисей и други. Забележително в Израил е, че има много пророци, които са свързани с Бога и чрез тях той говори на управниците на Израил. Най-големият пророк на Израил е Мойсей. Той оставил за свой заместник Исус Навин. За него е казано в последната глава на Второзаконие, 34 глава, 9 стих: „Исус, син Навиев, беше изпълнен с дух и Мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръцете си на него", което значи, че беше го посветил в тайните на Мъдростта. Полагането на ръцете е метод на Посвещение, защото енергиите се предават чрез контакт, в случая чрез полагане на ръце. Това е потвърдено в Новия завет. В евангелието на Лука, 13 глава, 13 стих е казано: „И положи на нея ръцете си и тоз час се изправи жената и славеше Бога." Учителят, в беседата „Гърбавата жена" обяснява, че с полагането на ръцете Христос й предал енергия, която излекувала жената от нейната гърбица и е събудил Божественото начало в нея. Това е също един акт на Посвещение, защото тук не става въпрос за физическа гърбица.
към текста >>

78. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

на когото природата е разкрила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всичко върши.
Възлизай, плешивий! А той се обърна назад и като ги видя, прокле ги в името на Господа. И излязоха из дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях 42 деца. И отиде оттам на планината Кармил и оттам се върна в Самария." От изложените дела на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг. на когото природата е разкрила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всичко върши. Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното Посвещение. Илия беше под прякото ръководство на Божествения Дух, затова беше силен и мощен и можеше да направи всички тези чудеса. Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той предаде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и своята сила, които са скрити в това тяло. В случая това тяло не се разрушава, както при обикновените хора, а е безсмъртно.
към текста >>

79. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

От това, което се описва за него се вижда, че той бил голям Посветен и Маг, познавал е тайните закони на природата и е владеел природните сили.
През целия си живот той упражнявал голямо благотворно влияние върху цялостния живот на Израил. Той вършел много чудеса: излекувал е водите на Йордан, напълнил с масло масленицата на една вдовица, доставил е вода на съединените войски на юдеите, израилтяните и едомците, възкресил сина на сунамката. изцерил проказата на Ниеман и др. Животоописанието му е изложено в Четвъртата книга на царете. Елисей е един от големите пророци на Израил. От това, което се описва за него се вижда, че той бил голям Посветен и Маг, познавал е тайните закони на природата и е владеел природните сили. Ще предам накратко неговите чудеса, които са описани в Четвърта книга на царете. Той присъствал на възнесението на Илия. Ето как е описана тяхната раздяла: „И като ходеха те още говореха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги раздвоиха един от друг. И възлезе Илия с вихрушка на небето. А Елисей гледаше и викаше: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева и конница Негова.
към текста >>

80. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, от това се вижда, че Йезекил е познавал много добре Кабала, астрологията, магията, окултния символизъм, който е езикът, на който Посветените разкриват своите тайни.
4500, ако го съберем кабалистически 4 плюс 5 - е равно на девет. А числото 9 е число на един завършен цикъл, един резултат, който ще се изяви на земята. Четирите страни на града с по трите порти показва четирите рода сили, които вземат участие в провеждането на този Божествен план. А трите порти, това са емблема на сили, които действуват от трите свята - физическия, духовния и Божествения за реализирането на Божествените идеи. Също така дължината на окръжността 18 хиляди е равна пак на 9. Така че, от това се вижда, че Йезекил е познавал много добре Кабала, астрологията, магията, окултния символизъм, който е езикът, на който Посветените разкриват своите тайни. Това са само бегли наброски, жалони, които ни показват посоката, в която трябва да изследваме книгата на Йезекил, за да разберем нейния дълбок вътрешен смисъл. Забележително е също името на града - Иеова-Шама. В цялата книга на Йезекил има нещо апокалиптично, което е подобно на Откровението на Йоан, който също описва град с 12 порти.
към текста >>

81. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата.
Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали. Според Нютон, Данаил е най- ясният и най-разбраният от всички пророци. Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги. Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите. Затова с право някои окултисти го наричат Великия Учител Данаил. Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата. В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета. От годините синове били избрани Данаил. Ананий, Мисаил и Азария, на които началникът турил други имена. Данаил нарекъл Валтасар, Ананий - Седрах, Мисаил - Мисах и Азраил - Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя.
към текста >>

Това показва, че Данаил е имал една жива връзка с Бога и Бог му открива тайните неща.
Тогава благослови Данаил Бога небеснаго и говори Данаил, и рече: Да е благословено Името Божие от века и до века. защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променя времената и епохите, сваля царе и поставя царе, дава Мъдрост на Мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отците, ти благодаря и Тебе славословя, който си ми дал Мъдрост и сила, и си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си направил позната нам царската работа." Това показва, че Данаил е имал една жива връзка с Бога и Бог му открива тайните неща. А това показва, че той е бил един голям Посветен не само формално, както има мнозина, каквито са били халдейските Мъдреци, но един действителен Посветен, който е имал реална връзка с Бога и възвишените същества. След като му е била открита от Бога тайната на царя, той отишъл при началника, на когото било възложено да погуби Мъдреците и му казал да не ги погубва, защото той щял да каже съня на царя и ще го разтълкува. Тогава го въвеждат при царя и той му казва, че ще му каже съня и тълкуванието. От 31-ви до 40-ти стих той открива съня и неговото тълкувание. Заради това царят паднал на колене пред него и го назначил за управител на всичката вавилонска област и началник на всички Мъдреци вавилонски.
към текста >>

Върху тази глава може много да се каже, защото засяга една от най-дълбоките тайни на окултната наука - тайната на Посвещението, при което става трансформация чак до физическото тяло, което е проникнато от Божественото Начало и одухотворено, че става вече неуязвимо и от огъня.
управителите, областни- ците и везирите царски, та видяха тези мъже, че огънят нямаше сила върху телата им и косъм ОТ главата им не беше изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върху тях. Тогава продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаваха на Него и не послушаха думата на царя и предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на други богове освен на своя си Бог. Затова издавам заповед, че всеки народ, племе и език, които говорят зло против Бога на Сидраха, Мисаха и Авденаго ще се насечат на късове и къщите им ще останат гноища. Защото друг Бог няма, който може да избави така. Тогава царят провъзведе Сидраха, Мисаха и Авденаго в областта вавилонска. Върху тази глава може много да се каже, защото засяга една от най-дълбоките тайни на окултната наука - тайната на Посвещението, при което става трансформация чак до физическото тяло, което е проникнато от Божественото Начало и одухотворено, че става вече неуязвимо и от огъня. Вибрациите на това тяло така се повишават, че образуват една броня, през която огънят не може да проникне, И съвременните учени правят опити с така наречените магнетични врати и завеси, през които не може да премине нищо. После, в древните мистерии едно от изпитанията е било изпитание чрез огън. Тук имаме подобно явление. За да може да образува тази магнетична броня, човек трябва да има жива вяра и упование на Бога в себе си. В четвърта глава се говори за съня на Навуходоносор, който видял едно грамадно дърво, което се простира до краищата на земята и под него живеели полските зверове, а в клоните му живеели небесните птици.
към текста >>

Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата.
С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира. Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира. Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата. В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата. В последните три глави се говори за ръководителите на народите - Архангелите, които ръководят различните народи. В 10-та глава се описва, че Данаил след като е постил и се е молил три седмици и бил при реката Тигър, има следното видение: „И в 24-ия ден на първия месец, когато бях при брега на голямата река, която е Тигър, подигнах очите си и видях, и ето един човек, облечен с ленени дрехи и чреслата му бяха препасани с чисто злато уфаско, а телото му бе като хрисолит, и лицето му като вид на светкавица, а очите му като светила огнени, и мишците му и нозете му наглед като мед лъскава, и гласът на думите му като глас на народ. И само аз, Данаил, видях видението, а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но треперене голямо падна върху тях и посегнаха, та се скриха." Значи, той с ясновидски поглед е видял присъствието на едно космично същество, когато другите, които са били с него само са почувствали присъствието му и казва: „Аз, прочее, останах сам и видях това голямо видение. И не остана сила в мене, и благолепието ми се обърна в мене на тление, и не остана сила в мене.
към текста >>

Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни.
И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания. По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението.
към текста >>

Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество.
По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки.
към текста >>

проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание.
„И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества.
към текста >>

И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива.
И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват.
към текста >>

И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението.
Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество.
към текста >>

И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват.
И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие.
към текста >>

И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията.
А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява. И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията. Затова Учителят казва: Хората като цяло образуват физическото тяло на Христа. Ангелите като цяло образуват духовното тяло на Христа. А боговете като цяло образуват умственото тяло на Христа. Да се върнем към Данаил. От 7-ми стих нататък се казва: „И чух облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката, когато възвиси десницата си и левицата си към небето, и се кле в живущия във век, че ще е време, времена и пол време.
към текста >>

82. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха." С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата Божествена наука, притежавали са окултното знание и са били във връзка с Господа, с Божествения Дух, с Духа на Слънцето и с различни възвишени същества от ангелската йерархия. За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
към текста >>

83. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

„Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината."
„Авраам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, изпълняваше го без никакво разсъждение. Авраам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство и след това се върна в Ханаан, където го приеха с почести. Също така той излезе от Халдея, където получи Посвещението си и носеше тяхното знание. И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината." „Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги изведе от пустинята. На Синай им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха. Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята Божия. Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество."
към текста >>

Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата."
На Синай им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха. Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята Божия. Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество." „Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свържете с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера. В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото. Като на всеки път е посветил по три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв начин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, която представя два преплетени триъгълника: един с връх нагоре, бял, и един с връх надолу - черен, които са емблема на двата пътя. Единият път води към Слънцето, а другият към центъра на земята. Във втория псалом говори за положението на Посветения сред обикновените хора.
към текста >>

Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие.
води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място? " И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя.
към текста >>

Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата.
Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога.
към текста >>

По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието.
В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И вселената е утвърдена и няма да се поклати."
към текста >>

92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни.
„Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И вселената е утвърдена и няма да се поклати." В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби."
към текста >>

Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си."
„Делата на ръцете Му са Истина и правосъдие. Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си." В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на заповедите Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век. Виделината изгрява в тъмнината за праведните." И по-нататък описва състоянието на благочестивия и праведен човек и на нечестивия. 113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне.
към текста >>

В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек.
От Господа стана това. И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, който иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за Христа и са цитирани в Евангелието. 119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро. И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана. Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство.
към текста >>

Петият аркан е наречен „Учителят на тайните", отговаря на буквата хе и е описан по следния начин: „Покажи ми, Господи, пътя на Твоите повеления и ще ги съхранявам до край.
Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания. Символът й е една жена, седнала посред лъчезарното слънце, коронясана с 12 звезди, и единия крак почива върху Луната. Псалмопевецът го описва по следния начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото Ти. Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон." Четвъртият аркан е наречен „Кубическият камък", отговаря на буквата далет и е описан по следния начин: „Душата ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си." Петият аркан е наречен „Учителят на тайните", отговаря на буквата хе и е описан по следния начин: „Покажи ми, Господи, пътя на Твоите повеления и ще ги съхранявам до край. Вразуми ме и ще съхранявам закона Ти, ще го пазя от все сърце." Шестият аркан е наречен „двата пътя", отговаря на буквата вав или вау, и е описан по следния начин: „И да дойде върху мене, Господи, Твоята милост, Твоето спасение според Словото Ти. Тогаз ще дам ответ на оногоз, който ме укорява, защото аз се надея на Твоето Слово." Седмият аркан е наречен „Колесницата на Озирис", отговаря на буквата заин и е описан по следния начин: „Помни Словото към раба си, на което си ме направил да уповавам. Това е моето утешение в скръбта ми, че Твоето Слово ме оживи."
към текста >>

Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота.
„Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>

Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>

84. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

От последните мисли се вижда, че той не е успял да проникне в тайните на вечния живот и мисли, че със смъртта всичко придобито се изгубва, и идва до разочарованието и намразва живота.
И всичко поискаха очите ми и не им отрекох. Не възбраних сърцето си от всяко веселие, и ето, всичко е суета и угнетение на духа, и няма полза под Слънцето. И обърнах се аз да разгледам Мъдростта и лудостта, и безумието... И видях аз, че Мъдростта превъзхожда безумието, както виделината превъзхожда тъмнината... Защото не остава вечно паметта на Мъдрия, нито на безумния, понеже в идещите дни всичко ще се забрави вече и как умира Мъдрия? Като безумния. Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които биват под Слънцето." От последните мисли се вижда, че той не е успял да проникне в тайните на вечния живот и мисли, че със смъртта всичко придобито се изгубва, и идва до разочарованието и намразва живота. Към края на главата казва: „Няма по-добро за човека от доброто на труда му." Това е материалистично разбиране на живота и до него идва всеки, който претърпи крах в пътя на живота към Великото. Третата глава започва с думите: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето. Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на засаденото; време за убиване и време за изцеляване..." и т.н., изрежда времената за всяко нещо. Това показва, че той познава астрологията и небесната динамика, която определя времето за всяко нещо и заключава: „Направи всяко нещо хубаво на времето му... Познах, че всичко, що прави Бог, то ще бъде вечно. Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него." След това пак развива материалистичното схващане за преходността на живота и казва: „И человек не превъзхожда в нищо скота, всичко отива на истото място.
към текста >>

85. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи.
За да се разбере, че Християнството е езотерично учение, достатъчно е да се прочете внимателно началото на първата глава на Евангелието на Йоана. Там е казано: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана". И по-нататък: "И Словото стана плът и всели се между нас". Какво по-езотерично, по-дълбоко от това, че в началото на Битието стои Словото, Логосът, чрез когото всичко е станало и което Слово се въплъти в човешко тяло, стана човек и живя между човеците. Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи. В тази първа глава на Йоана се разкрива цялата окултна космогония за онзи, който знае да чете, защото всяка една дума тук има смисъл и значение и означава нещо точно определено. Така в началото на проявлението стои Логосът, той е проявеният Бог, чрез него се изявява Великата Първопричина на света и се казва, че всичко чрез Него стана. Но в осъществяването на Вселената Логосът си служи с Ангелските йерархии, които са един вид Негови органи. И Учителят казва: "Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа".
към текста >>

Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек.
Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението.
към текста >>

Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи".
Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна.
към текста >>

Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи.
И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск.
към текста >>

Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса.
Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години. Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор. Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса.
към текста >>

Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни.
Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове.
към текста >>

Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг.
Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци.
към текста >>

Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието.
След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО.
към текста >>

Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата.
Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението.
към текста >>

Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря.
После, когато Петър иска да го възпре да не се предава и подлага на страдание и разпятие, той казва: Махни се от Мене, Сатана, защото Аз за този час съм дошъл. И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш. Това е казано в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт. Значи, Волята на Бога, Волята на Логоса е била да бъде разпънат. Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие. Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна.
към текста >>

86. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток.
А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето. Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала. Това е символично казано, че това, което дотогава е било казано на малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е.
към текста >>

Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото.
Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл.
към текста >>

И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето.
Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота.
към текста >>

Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото".
Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога.
към текста >>

Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души.
Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие". "След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос. Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа. Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ".
към текста >>

87. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни.
....................................................................72. Леви ....................................................................73. Матат ....................................................................74. Илия ....................................................................75. Йосиф ....................................................................76. Исус Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни. Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието. Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите на есеите. Чрез преминаването през тези степени душата на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо. Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание.
към текста >>

Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието.
....................................................................73. Матат ....................................................................74. Илия ....................................................................75. Йосиф ....................................................................76. Исус Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни. Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието. Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите на есеите. Чрез преминаването през тези степени душата на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо. Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога.
към текста >>

В цялото това описание в четирите Евангелия има много нещо, за което само се загатва и в което се крият много Тайни, но сега няма да се спирам върху тях.
Нищо не споменава за изкушението от дявола. Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение. А Йоан го предава, че Йоан Кръстител казва, че му било казано от Онзи, Който го изпратил да кръщава с вода, че Онзи над Когото види, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Той е Божият Син. В цялото това описание в четирите Евангелия има много нещо, за което само се загатва и в което се крият много Тайни, но сега няма да се спирам върху тях.
към текста >>

88. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първичната сила на тези думи иде от това, че в образите са видими действително дълбоките Тайни на света.
Проповедта на викащия в пустинята се издига сега до две мощни образни слова на Мистериите: "Секирата е вече сложена при корена на дърветата. Дървото, което не принася добър плод, бива отсечено и хвърлено в огъня". "Той държи лопатата в ръцете си. Той ще очисти гумното, ще събере житото в хамбара и плявата ще изгори във вечен огън". Това, което се съдържа в тези думи е нещо повече от един образен език. Първичната сила на тези думи иде от това, че в образите са видими действително дълбоките Тайни на света. Свръхсетивната сила на образите предава на другите магическа сила. Кои са дърветата, на корена на които е сложена секирата? Това е мировото Дърво, което се отсича в тройна форма. Ако погледнем в макрокосмоса можем да кажем: това е Дървото на звездите. В прадревни времена в човешката душа е живяло едно Космическо Съзнание, което е виждало външния свят митически.
към текста >>

89. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено.
И събраха се до Него голямо множество, така щото влезе и седна в една ладия. А целият народ стоеше на брега. И говореше им много с притчи. Като завършва притчите, казва: Който има уши да слуша, нека слуша. Тогаз се приближиха учениците Му и Му казват: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено. Защото който има, на него ще се даде и ще има изобилно, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разбират... А вашите очи са блажени, защото виждат и ушите ви, защото чувате", (от 1 до 16 cm.) В целия този пасаж ясно се виждат двете страни на проповедта на Христа. На една страна Той говори на народа с притчи, защото не разбира, а на учениците говори по друг начин. Съдържанието на Учението е едно, но по различен начин се предава.
към текста >>

Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши.
На една страна Той говори на народа с притчи, защото не разбира, а на учениците говори по друг начин. Съдържанието на Учението е едно, но по различен начин се предава. На народа Учението се предава в образи, а на учениците се предава под формата на мисъл или като Слово. Оттук виждаме, че в Учението има външна, екзотерична страна, която се предава под формата на образи и езотерична страна, която се предава под формата на мисъл, на Слово. На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча. Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно. Той има и друг един кръг между народа и 12-те - това са 72 ученици, който кръг е по средата между народа и 12-те . Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено.
към текста >>

Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено.
Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно. Той има и друг един кръг между народа и 12-те - това са 72 ученици, който кръг е по средата между народа и 12-те . Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено. Защото, който има, ще му се придаде, за да има в изобилие, а който няма, ще му се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи". Ако тази мисъл се вземе буквално и се отнесе към социалните отношения, ясно е, че едно такова Учение е много жестоко. Но ние знаем, че Христос е носител на Учението за Любовта и братството, и застъпник за сиромасите и онеправданите. Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно.
към текста >>

Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови.
Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно. Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи.
към текста >>

Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия. Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София. Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи.
към текста >>

При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието.
И както е показано в Евангелието от къщата се отива към планината. Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа.
към текста >>

Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете.
Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан.
към текста >>

Тук се загатва за много възвишени космически Тайни.
Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм". Този ученик е Йоан.
към текста >>

След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи.
При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях".
към текста >>

90. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци.
И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет.
към текста >>

Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени.
В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени. Съществували са различни светове, различни родове посветени. Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество. А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек. Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу.
към текста >>

Чрез това, че около Христос се събират именно тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни.
От факта, че Христос свърза себе си с един кръг от 12 ученици по един особен начин, не е случайно. Естествено, както ни съобщава и Евангелието, броят на тези, които се намираха в отношение с него като ученици беше значително по-голям. Така имаме кръгът на седемдесетте и след това още по-големия кръг на народа. Дванадесет са един избран кръг. В тяхната цялост те са един велик реален символ. Чрез това, че около Христос се събират именно тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни. Дванадесетте са представители на човечеството. Всеки един от тях е въплъщение на един особен вид човеци. Кръгът е като едно Откровение на едно дванадесеторно устройство, което е вродено в човечеството. Не съществува душевна форма в човечеството, която да няма свой представител в лицето на един от дванадесетте апостоли, както слънцето се движи всред звездите на небето, което е опасано от разделения на 12 части Зодиак, така и Христос се движи сред човечеството, което е представено чрез дванадесетте апостоли. Зад всеки един от дванадесетте апостоли стои една човешка група, която принадлежи на един от дванадесетте знака на Зодиака, осъществява една от дванадесетте звездни възможности на човечеството.
към текста >>

Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно.
към текста >>

Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей.
Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй.
към текста >>

Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора.
към текста >>

Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята".
към текста >>

Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света.
"Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение.
към текста >>

Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света.
Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество.
към текста >>

Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни.
Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията.
към текста >>

Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни.
Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество. Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже.
към текста >>

През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, се основава на изследването на посветения, който може да се издигне до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете.
към текста >>

91. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но легендата за Едип цар не е само една празна приказка, а крие в себе си дълбоки Тайни.
Юда, без да знае, че това е неговата собствена майка, се оженил за Цибора. Когато веднъж Цибора поискала да облекчи потиснатото си сърце, разказала на Юда за своето пуснато в морето дете. Юда разбрал, че той е това дете и се отчаял от живота. Обаче Цибора, която била християнка, го завела при Христос и Той го взел в кръга на своите ученици. Виждаме, че според легендата преданието за Юда е подобно на това за Едип цар. Но легендата за Едип цар не е само една празна приказка, а крие в себе си дълбоки Тайни. Едип е човекът, в когото се пробужда интелектът и с това той се откъсва от Небето, от Духа, което е означено като убиване на бащата. А майката, за която се оженва, това е земята. С интелекта Едип намира отговор на въпроса на Сфинкса. Като научава, че е убил баща си, Едип се самоослепява. И човекът на интелекта става сляп за Духовния свят и с пипане изследва земята, своята майка.
към текста >>

92. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже Логосът иде от недрата на космоса към земята, те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нашия земен свят.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА Евангелията са окултни съчинения и са написани по един определен план, а не само описание на една биография. Те са построени по определени окултни закони, понеже те ни описват манифестацията на Логоса в нашия земен свят. И понеже Логосът иде от недрата на космоса към земята, те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нашия земен свят. Един съвременен автор, Херман Бек, който се е занимавал с изучаването на въпроса за отражението на Тайните на космоса в Писанията на Евангелията, открива например, че Евангелието на Марко ни разкрива космичния слънчев ритъм, отразен в Евангелието под формата на ред символи, събития и действия на Христос. Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите. Затова Евангелията, под формата на разкази и описания, ни предават една от най-дълбоките науки, която някога е сваляна на земята. Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм. Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя.
към текста >>

Един съвременен автор, Херман Бек, който се е занимавал с изучаването на въпроса за отражението на Тайните на космоса в Писанията на Евангелията, открива например, че Евангелието на Марко ни разкрива космичния слънчев ритъм, отразен в Евангелието под формата на ред символи, събития и действия на Христос.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА Евангелията са окултни съчинения и са написани по един определен план, а не само описание на една биография. Те са построени по определени окултни закони, понеже те ни описват манифестацията на Логоса в нашия земен свят. И понеже Логосът иде от недрата на космоса към земята, те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нашия земен свят. Един съвременен автор, Херман Бек, който се е занимавал с изучаването на въпроса за отражението на Тайните на космоса в Писанията на Евангелията, открива например, че Евангелието на Марко ни разкрива космичния слънчев ритъм, отразен в Евангелието под формата на ред символи, събития и действия на Христос. Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите. Затова Евангелията, под формата на разкази и описания, ни предават една от най-дълбоките науки, която някога е сваляна на земята. Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм. Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е.
към текста >>

Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА Евангелията са окултни съчинения и са написани по един определен план, а не само описание на една биография. Те са построени по определени окултни закони, понеже те ни описват манифестацията на Логоса в нашия земен свят. И понеже Логосът иде от недрата на космоса към земята, те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нашия земен свят. Един съвременен автор, Херман Бек, който се е занимавал с изучаването на въпроса за отражението на Тайните на космоса в Писанията на Евангелията, открива например, че Евангелието на Марко ни разкрива космичния слънчев ритъм, отразен в Евангелието под формата на ред символи, събития и действия на Христос. Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите. Затова Евангелията, под формата на разкази и описания, ни предават една от най-дълбоките науки, която някога е сваляна на земята. Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм. Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше земния свят и живот към Хармонията на космоса.
към текста >>

Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие.
И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги. Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят. Ако разберем композицията на Откровението на Йоан, тогава ние ще получим и ключа и за композицията, и за Евангелията.
към текста >>

93. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана.
Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на лозето. Средните три притчи са изказани в храма срещу книжниците и фарисеите. Те се отнасят за двамата синове на лозето, за неверните лозари и за царската сватба. Последните две притчи са отправени отново към учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте деви и за поверените таланти. При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения към учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено към такива хора, които трябва да ръководят човешките души. С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана. Не напразно тя е последната от притчите. Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата. Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за девиците и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана. Това е една притча, която се отнася до второто идване на Христос, и която съдържа важно изискване за развитие на вътрешните дарби и способности на човека. Тук е изразен с най- голяма убедителност избликът на Християнството в един нов езотеризъм и в един нов окултизъм, който трябва да бъде наново постигнат.
към текста >>

По същия начин, както накратко показах тук за притчите, трябва да бъде четено цялото Евангелие, като се обръща внимание на неговите композиционни тайни.
Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата. Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за девиците и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана. Това е една притча, която се отнася до второто идване на Христос, и която съдържа важно изискване за развитие на вътрешните дарби и способности на човека. Тук е изразен с най- голяма убедителност избликът на Християнството в един нов езотеризъм и в един нов окултизъм, който трябва да бъде наново постигнат. Поверените таланти, които човек не трябва да заравя в земята, са дремещите органи на душата, чрез развитието на които човек се пробужда за виждането на Духовния свят. По същия начин, както накратко показах тук за притчите, трябва да бъде четено цялото Евангелие, като се обръща внимание на неговите композиционни тайни. Ето защо е необходимо да се премине от четене на отделните стихове към едно такова четене на Евангелието, при което да се стремим да разберем подробностите, изхождайки от цялото. Навсякъде има преходи там, където между две сцени на Евангелието се крият най-важните ключове. Така накрая на 16-та глава Христос говори за това, че събитията на Неговото второ идване ще започнат още преди да премине живеещото тогава поколение. Такива места често пъти се изтъкват за да се покаже, че Христос е вярвал в един предстоящ свършек на света и че като другите хора на Неговото време Той е бил жертва на едно суеверие. Обаче ние може да стигнем до едно правилно разбиране на това, просто като прочетем нататък.
към текста >>

94. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

В този кратък разказ се крият и други Тайни.
При това изцеление Христос два пъти поставя ръцете си на слепия и го пита какво вижда. Първият път слепият отговаря: "Виждам хората като дървета". Вторият път той казва, че вижда всичко в ясно очертание. Интересното в тази част в Евангелието на Марко е отново изложението на това, което е в процес на ставане, на развитие. Ние сме поставени не пред едно площадно чудо, а участваме в един органически процес на ставане, който минава през степени и етапи. В този кратък разказ се крият и други Тайни. Когато слепият казва, че вижда хората като дървета, това показва, че преди да се приучи да вижда физически, неговият поглед е отворен за етерния свят, където той вижда етерните тела на хората, които представят Дървото на Живота, което хората носят в своя духовен организъм. И едва при втората степен на процеса на изцелението той вижда физическите форми в техните ясни земни очертания. Третата и най-загадъчна част от особеното богатство на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето на Христос в Гетсимания. Когато гонителите хванали Христос и учениците се разбягали, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен в бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитали да го хванат, той оставил в ръцете им ленената си дреха и избягал гол.
към текста >>

Цялото евангелие на Марко се движи между двете Тайни.
Също така при Възкресението Марко не говори за един Ангел, както другите евангелисти, а за един младеж, който стои при гроба, облечен в бяла дреха. Същото същество се явява и на жените при гроба. Това е същият младеж, който се явява в Гетсимания. С това евангелистът иска да ни покаже, че в живота навлиза един нов космичен, младежки елемент, който носи подмладяване на земното и човешкото битие. Учителят изразява тази идея, като казва, че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова, млада струя от живот. Цялото евангелие на Марко се движи между двете Тайни. Тази на въплътяването и тази на обезплътяването на Христовото Същество. По този начин се вижда мощната и сбита композиция, която огражда всичко. Фактът на въплъщението е подчертан най-силно чрез това, че ни се описва по един твърде особен начин събитието на изкушението. То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и бе изкушаван от Сатаната, беше при животните и Ангелите Му служеха". Тук ни е показано, че изпитанието лежи само по себе си в човешкото битие, човек стои между животното и Ангела.
към текста >>

95. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни.
Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината.
към текста >>

96. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

За начало на гоненията против християните послужил указът на Траян против тайните общества, който бил издаден не специално против християните, но последните се оказали неволни негови нарушители, понеже били принудени да се събират тайно за извършване на своето богослужение.
Второто гонение на християните било от император Домициан, който управлявал от 81-ва до 96-та година. Той бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както лични, така и на държавата и на римската религия. По негово време още не признавали християните като отделна общност, а ги считали като юдейска секта. Във времето на император Траян, от 98-ма до 117-та година, римското правителство започнало да гони християните за техните религиозни убеждения. Той вече не ги считал за юдейска секта, а за отделна религия. За начало на гоненията против християните послужил указът на Траян против тайните общества, който бил издаден не специално против християните, но последните се оказали неволни негови нарушители, понеже били принудени да се събират тайно за извършване на своето богослужение. Този указ бил издаден в 99-та година. От указа на Траян се възползвали фанатиците езичници и жреците, и довеждали на групи християните на съд. В царуването на Траян умрели от мъченическа смърт 120 годишният ерусалимски епископ Симеон, разпънат на кръст, Играни Богоносец, епископ антиохийски и Климент, епископ Римски, който бил зато-чен в Херсон (Крим), където Св. Кирил, откривателят на славянската азбука открил по-късно костите му и ги пренесъл в Рим. В своите отношения към християните се ръководили от указа на Траян и приемниците му императори - Адриан, царувал от 117-та до 138-ма година и Антоний Пий, царувал от 138_ма до 161_ва година.
към текста >>

За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници.
Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени сгради. На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година. Също така християните се ползвали със спокойствие и при император Филип Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година. За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници. В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни. От втората половина на трети век, по времето на император Децитраян, гоненията против християните встъпват в нова фаза на развитие. Досега в гоненията против християните голямо участие вземали народните маси. Правителството понякога даже сдържало стихийните избухвания на тълпите против християните, изисквайки да се съблюдава по отношение на тях законите на съдопроизводство. Сега вече гоненията против християните възбуждало самото правителство.
към текста >>

Неговата жена и дъщеря му били тайни християни.
В 303-та година Деоклетиян издал първия едикт против християните. Християните се лишавали от всички права, богослужението им било забранено и храмовете им обречени на разрушение. Първи жертви на тези гонения станали Никомодийските християни. Тяхната църква, която била най-хубавото здание в града, била разрушена до основи. Деоклетиян бил под влияние на своя зет Галерий, който бил управител на източната област. Неговата жена и дъщеря му били тайни християни. Това много го озлобило. Гоненията продължили и след Деоклетиян. Но гонителите най-много се смущавали от факта, че езическото общество не вземало участие в гоненията на християните, а заставало на тяхна страна. Даже в редовете на римската администрация гонението не срещнало съчувствие. Мнозина от римските управители явно не изпълнявали задължението да избиват християните и са ползвали най-нищожни поводи, за да заобиколят закона и да пуснат християните на свобода.
към текста >>

97. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те си имали свои тайни, свои Школи за занимание и членовете на тези Школи е трябвало да минат девет степени на вътрешно развитие.
Също и по-младият Яков, за когото се говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на Ерусалимската църква. Обикновено се мисли, че в юдейството е съществувало единно схващане за идването на Месия. Можем да различим най-малко 3-4 коренно различни схващания за Месия, които са се култивирали в три-четири различни юдейски групи. Първата от тези групировки е била тази на фарисеите. Те вярвали във възкресението на мъртвите като едно еднократно велико чудо, за което вярвали, че те отиват към него и го свързвали с великото чудо на идването на Месия. Те си имали свои тайни, свои Школи за занимание и членовете на тези Школи е трябвало да минат девет степени на вътрешно развитие. Целта на това развитие е била виждането на Бога. Но същевременно те имали девиз: Който види Бога, трябва да умре. Затова те се стремели към виждането на Бога, но същевременно се страхували от този момент. Затова те говорят за страх Божи. Този основен възглед бил пренесен върху очакването на Месия.
към текста >>

98. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него.
Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон.
към текста >>

99. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие.
Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени.
към текста >>

Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството.
На първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас. От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства. Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек.
към текста >>

От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света.
Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас. От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства. Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът.
към текста >>

В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието.
От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства. Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието. То е било извор на вдъхновение за влезлите в Пътя на духовното развитие, защото е било написано от един, който е бил в най-близък контакт с въплътения Логос, станал плът и живял като човек. И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух.
към текста >>

И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните.
Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна. Защото, както вече казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал. Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните. Такъв е окултният закон, всеки сам да се добере до висшите Тайни, да ги опита и провери. Аз искам само да посоча, че това Евангелие е окултна Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа много дълбоки Тайни в себе си. За да можем да разберем Евангелието на Йоана в цялата му дълбочина, трябва да разберем разликата между древните Мистерии и християнските Мистерии. Древните Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите, които са били Храмове за Посвещение или можем да кажем, че те са били скрити окултни Школи. В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето.
към текста >>

Такъв е окултният закон, всеки сам да се добере до висшите Тайни, да ги опита и провери.
Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна. Защото, както вече казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал. Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните. Такъв е окултният закон, всеки сам да се добере до висшите Тайни, да ги опита и провери. Аз искам само да посоча, че това Евангелие е окултна Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа много дълбоки Тайни в себе си. За да можем да разберем Евангелието на Йоана в цялата му дълбочина, трябва да разберем разликата между древните Мистерии и християнските Мистерии. Древните Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите, които са били Храмове за Посвещение или можем да кажем, че те са били скрити окултни Школи. В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето. След това те са били учени да въздействат на своето етерно тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните органи в астралното тяло.
към текста >>

Аз искам само да посоча, че това Евангелие е окултна Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа много дълбоки Тайни в себе си.
Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна. Защото, както вече казах, той е бил ученикът, когото Исус обичал. Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните. Такъв е окултният закон, всеки сам да се добере до висшите Тайни, да ги опита и провери. Аз искам само да посоча, че това Евангелие е окултна Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа много дълбоки Тайни в себе си. За да можем да разберем Евангелието на Йоана в цялата му дълбочина, трябва да разберем разликата между древните Мистерии и християнските Мистерии. Древните Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите, които са били Храмове за Посвещение или можем да кажем, че те са били скрити окултни Школи. В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето. След това те са били учени да въздействат на своето етерно тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните органи в астралното тяло. И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят.
към текста >>

Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света.
В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето. След това те са били учени да въздействат на своето етерно тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните органи в астралното тяло. И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение". Ученикът е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма. Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек. Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите. Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек. Но това Посвещение е ставало в скрити места, далеч от света.
към текста >>

100. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Целият този разговор крие в себе си много Тайни, за някои от които споменах в главата за призоваването на учениците.
Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър". След това се казва, че Филип намира Натанаила и му казва за Исуса. Описва се срещата на Натанаил с Христа, Който му казва, че го е видял под смоковницата и затова той повярвал, че Исус е Христос. Натанаил Му казва: "Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев Цар". Исус в отговор му казва: Понеже ти рекох "видях те под смоковницата, вярваш ли, повече от това ще видиш и му рече: Истина, истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат на Човешкия Син". Целият този разговор крие в себе си много Тайни, за някои от които споменах в главата за призоваването на учениците. Натанаил, който е имал известно посвещение, принадлежи на кръга на малките Мистерии, които са символизирани със смоковницата. Той разбира, че пред него стои Един, Който принадлежи към Великите Мистерии и познава в Него въплътения Бог, Логоса и затова казва: Ти си Син Божии, Цар Израилев. Значи, Божият Син е Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни. Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си?
към текста >>

Значи, Божият Син е Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни.
Натанаил Му казва: "Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев Цар". Исус в отговор му казва: Понеже ти рекох "видях те под смоковницата, вярваш ли, повече от това ще видиш и му рече: Истина, истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат на Човешкия Син". Целият този разговор крие в себе си много Тайни, за някои от които споменах в главата за призоваването на учениците. Натанаил, който е имал известно посвещение, принадлежи на кръга на малките Мистерии, които са символизирани със смоковницата. Той разбира, че пред него стои Един, Който принадлежи към Великите Мистерии и познава в Него въплътения Бог, Логоса и затова казва: Ти си Син Божии, Цар Израилев. Значи, Божият Син е Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни. Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си? И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство. По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество.
към текста >>

НАГОРЕ

0.7117440700531