Търсене в текстове за 'Сътворяване'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата.
При проявена жертва и изразена Любов се реализира напредък. Когато един певец е свьрзан с вътрешния извор, може да събуди у слушателите си желание за възвишен живот, защото ще затрогне свещените струни на душите им. Когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано – ще се чувства присъствието на Бога – голямо действие ще има в неговото пеене и сам ще се учудва на мощната сила, на която ще стане проводник; а щом красивото се събуди у слушателите му, тогава това ще е неговата награда. Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява. При такова разбиране за труда, каквото и да подхване човек, то ще донесе благодат за всички. Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце. И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в душите на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота. Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата. 6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя.
към текста >>

2. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Всичкото създава в своя безкраен Ум безчислено много вселени, които съществуват за еони от време и при все това сътворяването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите вселени е само колкото времето на едно мигване на окото".
Всяка човешка творба се ражда най-напред в ума. Следвайки Принципа на съответствията можем да заключим, че Всичкото сътворява Вселената умствено по един начин, сроден на процеса, по който и човек създава умствените образи. Всичкото твори само умствено, без да употребява каквито и да е материали, защото не съществува друг материал вън от Него. Това е единственото заключение, до което ни довежда Разумът и което е в пълно съгласие е най-висшите учения на Посветените. В Кибалион е казано: "Всичкото създава в своя безкраен Ум безчислено много вселени, които съществуват за еони от време и при все това сътворяването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите вселени е само колкото времето на едно мигване на окото". "Безкрайният Ум на Всичкото представя от себе си Утробата, в която се заражда Вселената". Всичкото е самият Закон, от Който всички други закони произлизат и То по никакъв начин не е подчинено на тях. Но когато Всичкото се проявява върху полето на несъзнанието или сътворението, тогава То действува със закони и принципи, защото в този случай То се проявява и действува на едно по-висше поле на съществуване. Херметичното учение не прилага двойнственост по отношение на Бога, защото Той е Един, а двата аспекта са просто два начина на проява. Учението е, че Мъжкият принцип се намира на страна от същинската умствено сътворена Вселена.
към текста >>

Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва.
Това учение обикновено се илюстрира и обяснява с Принципа на съответствието, според който това, което е долу, е подобно на това. което е горе. И до степента, до която човек днес ще може да реализира съществуването на вътре живеещия Дух. пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас. Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома.
към текста >>

Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в
На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома. Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция. Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание. По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация.
към текста >>

3. ПРИНЦИП НА РИТЪМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този закон се проявява при сътворяването на световете, както и при тяхното разрушение.
Така ритъмът се уравновесява. Този Принцип въплътява истината, че във всяко нещо в Живота и в Природата се проявява едно отмерено движение напред и назад, един прилив и един отлив. Това движение се извършва между двата Полюса, които съществуват съгласно Принципа на полярността. Всякога има едно действие и едно противодействие, едно изкачване и едно слизане. На този Принцип е подчинено всичко в света - слънцата и световете, хората и животните, умът, енергията и материята. Този закон се проявява при сътворяването на световете, както и при тяхното разрушение. Това са вдишките и издишките на Брама според индусите. При издишването, което е прилив навън, се създават световете, а при вдишването те се поглъщат от Безконечното. Този Принцип действа и при издигането и падането на народите и културите. Всяка една култура се ражда при един прилив на космичната енергия и когато тази енергия по закона на ритъма дойде до отлив, културата запада и постепенно умира, като се пренася на друго място. Този Принцип действа и в умствения и въобще в психичния живот на човека.
към текста >>

4. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Седмият Аркан ни показва Божеството, Което, след като Се е проявило, както е показано в предходните картини, изпълнило световните планове чрез сътворяването и продължаването на човешкия род, а също така и чрез удовлетворяване на небесните тела и звездите, картините от седма до тринадесета ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпитания и най-после неговата смърт, т.е.
Това е емблема на разрушението и на постоянното възраждане на съществата в течение на времето. Затова този Аркан е наречен още безсмъртие чрез видоизменение, смърт и възраждане, видоизменение на силите. Тринадесетият Аркан е петата картина от великия Път на Озирис. Тя е като картина седма, също един преход. Тя води ученика от един свят в друг. Седмият Аркан ни показва Божеството, Което, след като Се е проявило, както е показано в предходните картини, изпълнило световните планове чрез сътворяването и продължаването на човешкия род, а също така и чрез удовлетворяване на небесните тела и звездите, картините от седма до тринадесета ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпитания и най-после неговата смърт, т.е. неговото преминаване от един свят в друг. Дотук вече ученикът е разбрал и опитал, че се състои от две части — преходно, материално, което е разрушимо и вечното, което е неразрушимо. Сегашната част се връща обратно в земята, а другата, вечната, нерушимата отива в непознатите за смъртните светове, но познати на ученика, достигнал тази фаза на развитие. Смъртта значи не край, а само един преход. Грубата материална част се превръща на прах, а вечната част се превръща в безплътен дух.
към текста >>

5. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

б) Танкакрас — елементално сътворяване.
Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите. 2. Според Браминското учение „В края на Великата нощ /Прелая/ Брама, Който спял, се събужда и чрез самата енергия на движението излъчва вън от Себе Си Духа или Ума, що всъщност Е, и при все това Не Е. И този Божествен Дух създава Вселената." Според Индуската философия има две сътворения, които минават през седем етапа или фази, които се предшестват от Безусловния Дух. а) Махататива — проявата на Вселенската Душа на безкрайния или Божествения ...* б) Танкакрас — елементално сътворяване. Първото обособяване на неразличимата Вселенска същност. в) Индрия — енергетичтия развой. Тези три били сътворения на Пракрити, развивания на неразличимата природа, предхождани от Неизразимото Начало. г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела. д) Гаирияно — сътворяване на животните.
към текста >>

г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела.
а) Махататива — проявата на Вселенската Душа на безкрайния или Божествения ...* б) Танкакрас — елементално сътворяване. Първото обособяване на неразличимата Вселенска същност. в) Индрия — енергетичтия развой. Тези три били сътворения на Пракрити, развивания на неразличимата природа, предхождани от Неизразимото Начало. г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела. д) Гаирияно — сътворяване на животните. е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности. ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща.
към текста >>

д) Гаирияно — сътворяване на животните.
б) Танкакрас — елементално сътворяване. Първото обособяване на неразличимата Вселенска същност. в) Индрия — енергетичтия развой. Тези три били сътворения на Пракрити, развивания на неразличимата природа, предхождани от Неизразимото Начало. г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела. д) Гаирияно — сътворяване на животните. е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности. ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес.
към текста >>

е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности.
Първото обособяване на неразличимата Вселенска същност. в) Индрия — енергетичтия развой. Тези три били сътворения на Пракрити, развивания на неразличимата природа, предхождани от Неизразимото Начало. г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела. д) Гаирияно — сътворяване на животните. е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности. ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството.
към текста >>

Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването.
Тези три били сътворения на Пракрити, развивания на неразличимата природа, предхождани от Неизразимото Начало. г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела. д) Гаирияно — сътворяване на животните. е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности. ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството. Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро. Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива.
към текста >>

Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване.
Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството. Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро. Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване. Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи. Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо. Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет.
към текста >>

Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото.
Според Кабалата Единният е Духът на Живия Бог, да бъде благословено Името Му, Който живее винаги. Гласът, Духът и Словото — ето Светият Дух. От Тройното Едно е излязла цялата Вселена. От Едното отначало се излъчва числото 2 или Въздухът — творческият елемент, после числото 3 — водата, произлиза от въздуха. Етерът или огънят завършва мистичното число 4. Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа. Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло.
към текста >>

Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа.
Етерът или огънят завършва мистичното число 4. Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа. Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко.
към текста >>

Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло.
Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа. Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята.
към текста >>

6. И ДНЕС - Теофана Савова

Гледката от кръговете на паневритмията ни отнасяше в далечните времена на сътворяването, когато в песенната хармония на Божествената Любов се раждаха светове.
Но понякога... Май Съкровищницата на нашия Учител е неизчерпаема. След хубавите празници, които имахме всяка сутрин на полянката, той устрои тържества. Чудна музика се разля от вдъхновения оркестър на нашите братя и събуди в душите ни нови сили. Гледката от кръговете на паневритмията ни отнасяше в далечните времена на сътворяването, когато в песенната хармония на Божествената Любов се раждаха светове. Ритъмът на чудната музика събуди вътрешна динамика: стъпките ставаха по-смели, телата по-пластични, ръцете - по-леки. В хармонията на космичния ритъм умовете се освобождаваха и мислеха по-трезво, сърцата се изпълваха с благодатта на всемирната Любов и чувствуваха по-нежно. Братството се утвърждаваше в нас и между нас. Като маргаритките по полянката в слънчевия пролетен ден, изпод развалините на старото се надигаха светли умове и сърца, израстваха цветята на космичната пролет. 3 юли, неделя
към текста >>

7. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог.
(Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи.
към текста >>

А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост.
Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи. Новото учение си служи със същите представи, понятия и категории, характерни и за другите духовни учения, ала смисълът и съдържанието им са коренно различни в сравнение с тези, които им придават ученията, подчинени на статичното, инволюционно начало. За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога.
към текста >>

8. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср.
Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт.
към текста >>

9. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П.
в) Мъдростта като компонент (елемент) на Божието естество Според учението на П. Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта. Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят. Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П. Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът." Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението.
към текста >>

10. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината.
...Когато се казва, че един човек ви обича за красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината." 5. Истината елемент от изначалната човешка същност "Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката душа." (Учителят П. Дънов) Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината. Всеки човек следва да го открие у себе си и да го прояви. Как именно да го стори? - Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества. Само тогава Истината в съзнанието на личността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П.
към текста >>

Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление.
Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов). Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
към текста >>

11. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка.
Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой - К. З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали). Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка. Достигналият съответното посвещение по скалата на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването. Ала това е голяма тема, която не бива да ни отклонява от разглежданата тук проблематика. Във връзка с изследваната роля на Доброто Учителят П. Дънов споделя следното: "Едно направено добро никога не се забравя.
към текста >>

12. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие.
Творецът не би допуснал никоя част от творението да бъде обект на натиск отвън, за да избере Доброто. Всеки сам трябва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствената си свободна воля да извърши правилния избор. В това е смисълът на процеса на духовно-нравствено усъвършенстване, което наричаме още "богоуподобяване". Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор. В подобен случай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля. Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят.
към текста >>

За да я използва с максимална разумност и целесъобразност, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократно разглеждахме по други поводи - новорождението.
Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля. Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят. Лутайки се между възможното и необходимото, човек рано или късно открива параметрите на своята свобода. За да я използва с максимална разумност и целесъобразност, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократно разглеждахме по други поводи - новорождението. За взаимозависимостите между духовните трансформации на човешкото същество и формите на проявление на неговата свободна воля говори и Учителят П. Дънов: "Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света.
към текста >>

13. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек".
В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората.
към текста >>

Сиреч - сътворяването му като последен във фалангата на творенията не му е придало завършен вид.
Дънов обяснява защо човекът е наречен "венец на творението": 1) понеже е сътворен последен (в шестия "ден" - т. е. творчески период или цикъл - на Бога, непосредствено преди Неговата "почивка" в седмия "ден"; ср. Бит. 1 гл.); 2) понеже според Божия план има за задача да увенчае творението. И така, човекът е сътворен последен - каквото и да означава това. В същото време той е в процес на непрестанно развитие и усъвършенстване. Сиреч - сътворяването му като последен във фалангата на творенията не му е придало завършен вид. Как да се ориентираме в тази хронология и при отчитането на всички условности при използването на понятия, разполагащи обективните реалности във Вселената сред времето и пространството? Учителят П. Дънов отново се опитва да ни помогне: "Сегашният мислещ човек е създаден по особени закони. Той е едно средно звено. А човекът е крайното създание в природата.
към текста >>

Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ.
Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание.
към текста >>

14. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване.
И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К.
към текста >>

15. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите.
А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов). Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П.
към текста >>

Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено).
към текста >>

16. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество.
В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света." Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета.
към текста >>

17. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес).
Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“ Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище. „Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П.
към текста >>

18. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите.
А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.). Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов). Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П.
към текста >>

Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. „Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено).
към текста >>

19. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния.
А посочените по-горе думи на Учителя на ББ в нашата страна довеждат до заключението, че не е необходимо формално узаконяване на интимния контакт между двата пола. Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот. Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила. Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция. Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор. В случая мисълта предхожда чувството и го насочва. А когато две въплътени души решат да свържат съдбите си, ролята на разумността нараства скокообразно. Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа.
към текста >>

20. КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Колкото и да са силни и мащабни влиянията и внушенията на материализма, пробуждането на човешкото съзнание, неговото отваряне за новото и разцъфтяването му ще станат причина за сътворяването на ново небе и нова земя.
Поради тази причина пътят ни е осеян с проблеми, при решаването на които колелото на живота ни се върти издига ни нагоре до върхове на вдъхновение и радост, а после ни потапя в дълбочините на изпитанията и страданията, откъдето излизаме относително пречистени и обновени. Това е вековният, дългият път през времето на човешката душа. Днес времената са усилни, защото сеятелят е слязъл да прибере реколтата зрелите плодове. Очаква се ново преображение. Онова, което е горе, слизайки, ще преобрази съзнанието, много хора ще се пробудят за духовен живот, ще покажат главите си над материята. Колкото и да са силни и мащабни влиянията и внушенията на материализма, пробуждането на човешкото съзнание, неговото отваряне за новото и разцъфтяването му ще станат причина за сътворяването на ново небе и нова земя. Така се пробужда и преобразява природата напролет. Както изворите на сила и живот избликват в ранна утрин и цветята отварят венчелистчетата си под лъчите на изгряващото слънце, така и човешката душа разцъфтява при идването на космическата пролет. Ако се огледаме около нас обаче, ще забележим и други процеси. Наред с разцъфтяването на човешката душа, облаци и тъмни сенки бродят над земята. Смут и объркване, идейна безпътица владеят общества и народи.
към текста >>

21. Великиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Първоначално тия велики човѣци, тия мощни творци, сѫ били сѫщински богове въ невидимия свѣтъ, които сѫ взели участие въ сътворяването на свѣта съ всичкитѣ му звездни вселени.
И понеже лѣвитѣ първоначално сѫ взели надмощие, изместили сѫ сърдцето влѣво. Въ бѫдеще, обаче, когато великитѣ човѣци на дѣсния пѫтъ взематъ отново надмощие въ развоя на земното човѣчество — нѣщо което вече става — човѣшкитѣ мисли и чувства пакъ ще се уравновесятъ, и сърдцето ще дойде въ своето нормално положение. Когато въ пѫтя на своята инволюция великитѣ човѣци сѫ слѣзли на земята, за да я устроятъ, тѣ сѫ създали стомаха, изобщо храносмилателната система. Трѣбва, обаче, да споменемъ, че слизането на великитѣ човѣци на земята е било за тѣхъ само единъ епизодъ. То е единъ отъ последнитѣ етапи на тѣхната творческа дейностъ въ свѣта. Първоначално тия велики човѣци, тия мощни творци, сѫ били сѫщински богове въ невидимия свѣтъ, които сѫ взели участие въ сътворяването на свѣта съ всичкитѣ му звездни вселени. И само нѣкои отъ тѣхъ, следъ завършване на своята творческа работа въ широкия космосъ, сѫ слѣзли на земята, за да я устроятъ и уредятъ. Следъ като сѫ я уредили, тѣ отново сѫ се оттеглили въ духовния свѣтъ. Така че днесъ, на земята, истински велики човеѣци, така както по-горе ги описахме, нѣма. Има само представители на великитѣ човѣци. Всички ония, които хората наричатъ велики люде — поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци — сѫ само частични прояви на великитѣ човѣци, тѣхни временни представители.
към текста >>

0.36608910560608