Търсене в текстове за 'Състрадание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 83 резултата в 45 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Усвояването на правилното дишане е от голямо значение за събуждането на вътрешния човек – човека на състраданието, милостта и жертвата, брата на всички същества.
Дишайте с Любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а тогава и дишането не става правилно.“ Въздухът е израз на Любовта на космичните сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света дава като дар за нашето повдигане въздуха. Дишането е свещенодействие, диалог между човека и Бога. Усвояването на правилното дишане е от голямо значение за събуждането на вътрешния човек – човека на състраданието, милостта и жертвата, брата на всички същества. Ако спазваме психологичните условия, ще сме в съзвучие с разумните сили на Природата и ще влезем в досег с тях – в такъв случай душата се отваря към великото, което иде от Божествения свят. За да възприемем осезателно изложените идеи, можем да ги облечем в словесна форма и да ги изговаряме мислено при вдишване, задържане и издишване. Ритъмът на дишането – свиването на междуребрените мускули, диафрагмата и белите дробове – се дирижира от ритъма, който съществува в етерното тяло. А ритъмът на етерното тяло е във връзка с космичния ритъм, с пулсацията на Всемирното Сърце. Етерното тяло чрез нервната система на човека поддържа и дирижира ритъма на дишането.
към текста >>

2. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя се трогва от тяхното състрадание и им дава ценни съвети.
Това израждане на растението е следствие на неговия паразитизъм. Кукувичата прежда е произлязла от зелено растение, сродно на обикновената поветица. Като нея тя отначало се е обвивала о другите растения, само за да има подпора, но после почнала да ги използва и станала паразит. За да направи превода, учителят може пак да използва някоя приказка, например един разговор между кукувичата прежда и съседните на нея лютиче, метличина, глухарче и пр. Последните в разговора я съжаляват, оплакват печалната й съдба, че е изгубила своята красота и зеления си цвят. Тя се трогва от тяхното състрадание и им дава ценни съвети. Казва им: „Мили сестрички, вярно е, че моето положение е печално, но аз зная защо дойдох до това окаяно положение - защото използвах за свои лични интереси другите растения, онеправдах ги. Не правете така, за да не би сполети моята съдба, за да не се отклоните от правилното развитие като мене.” Като примери учителят може да вземе и други паразитни растения, например паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, водоводеца и др. Тия растения са безхлорофилни по същата причина. Ягода /Fragaria vesca/
към текста >>

3. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна.
Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата. Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти.
към текста >>

4. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко детско занимание през втория период трябва да буди у децата живи чувства: възторг, радост, милосърдие, любов, състрадание и пр.
Ние формулираме правила и учениците ги повтарят след нас, обаче не са раздвижени дълбоките сили на тяхното естество.”[2] Днешното училище ще се избави от своя интелектуализъм чрез възпитание на чувствата, чрез художествения елемент, трудовия принцип и пр. По какъв начин цялото обучение и възпитание от този период може да се свърже с чувствата, със сърцето? Не да се говори на децата, че трябва да имат такива и такива чувства, но тези чувства детето трябва да ги живее. Самата образователна среда трябва да създава условия за това. Всяко детско занимание през втория период трябва да буди у децата живи чувства: възторг, радост, милосърдие, любов, състрадание и пр. От друга страна, светът на красивото - художественият елемент - трябва да прониква цялото обучение, всички учебни предмети, всеки учебен час, всяко детско занимание. Също така и всички детски занимания през този период трябва да подхранват въображението, трябва да будят у децата живи образи и картини, чрез които да се привежда в активност неговото въображение. Ако през този период образователният процес не действа на чувството, на сърцето, ако не действа на въображението и не е проникнато от художествен елемент, то непременно детското занимание ще бъде сухо, скучно, досадно. Децата ще бъдат безучастни. Както детската среда, тъй и образователният процес трябва да будят радост у детето.
към текста >>

5. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Детето ще има състрадание към едно цвете, което не е полято и е изсъхнало.
5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен. Детето с любов ще сади и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета. То с любов ще полива цветето или дървото, и по този начин това ще бъде практикуване на любовта. Подобно практикуване на любовта е чистенето на пътеките в гората, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от любовта. Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към своето дете. Детето ще има състрадание към едно цвете, което не е полято и е изсъхнало. То ще разбира неговия език, неговите нужди. Любовта към растенията ще се разшири после и към хората. Този, който е внимателен към едно растение, ще бъде внимателен и към хората. Детето, което обича цветята и дърветата, ще обича и хората. Детето, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, което измъчва птичките, утре ще бъде жестоко и грубо и към хората.
към текста >>

6. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне.
Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел.
към текста >>

7. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр.
Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае. През един ден ученикът може да минава през върхове и долини. Един изпит в любовта е, когато човек минава през разни страдания, да не помисли, че Бог го е оставил. Друг изпит е при вида на някои слабости в един човек - въпреки неговите груби прояви, ние пак да го обичаме.
към текста >>

8. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек - човека на състраданието, милостта и жертвата - братът на всички същества.
Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа! Това е новият начин на дишане! И усвояването му ще има грамадни последствия за извличане из въздуха на ония сили, които го проникват. Усвояването му е от голямо значение за раждането на Новия човек. Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек - човека на състраданието, милостта и жертвата - братът на всички същества. Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмяна, интимна връзка с Великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24): "Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си.
към текста >>

9. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр.
Животът на ученика е интензивен. Най-интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае. През един ден ученикът може да минава през върхове и долини. Един изпит в любовта е, когато човек минава през разни страдания, да не помисли, че Бог го е оставил. Друг изпит е при вида на някои слабости в един човек - въпреки неговите груби прояви, ние пак да го обичаме.
към текста >>

10. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне.
Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел.
към текста >>

11. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Риби придава на влиянието на Слънцето- Вулкан върху висшите типове мекота и приятност от тяхното присъствие, стремеж да бъдат в помощ на другите, съчувствие и състрадание.
Това придава на влиянието на Слънцето-Вулкан върху по-висшите типове стремеж към новото, разумното и оригиналното, подсилване на нервната система и ясно реагиране към всичко. В астрологичните звездните карти това съзвездие се изобразява като човек, държащ наведена делва, от която се излива вода. В Риби. Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 февруари до 22 март. В него могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са общо взето с много слаб блясък поради голямата си отдалеченост от нас. Риби придава на влиянието на Слънцето- Вулкан върху висшите типове мекота и приятност от тяхното присъствие, стремеж да бъдат в помощ на другите, съчувствие и състрадание. Върху по-примитивните и с лоши аспекти типове е налице прекалена чувствителност, остро и безчувствено реагиране при всички случаи, преувеличаване на личните преживявания.
към текста >>

12. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

От чисто състрадание към тях, обитаващ в тяхното себе, Аз разпръсвам родената от невежеството тъмнина чрез светещата лампада на Мъдростта."
Който Ме знае като Нероден, Безначален, Велик Господар на света, той едничък между смъртните незаблуден, е свободен от всякакъв грях." „Седемте Риши, древните четири, както и Ману бяха родени от Моята природа и ум. Те пък породиха тази раса. Аз съм Родител на всичко: всичко произтича от Мен. Разбирайки това Мъдрецът ме боготвори с възторжен захлас. От чисто състрадание към тях, обитаващ в тяхното себе, Аз разпръсвам родената от невежеството тъмнина чрез светещата лампада на Мъдростта." „Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на всички същества - началото, средата и края на всички същества." „След като изрежда всичко най-велико и славно, което се е проявило в света, и че всичко това е Той, Кришна казва: На творението началото и краят, а също и средата, съм Аз. От науките Аз съм науката за Себето. Аз съм речта на ораторите. От буквите Аз съм буквата А.
към текста >>

Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства.
А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях.
към текста >>

13. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний.
Нещо повече, ако това беше роман, нямаше да го видим потвърдено в историята на Вопискус, един от най-верните езически историци. Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също и от много от църковните отци, като напр. Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти. Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил." Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет. Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето. Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит. Това е една Велика окултна Истина. Така че, животът на Исус, въпреки че съвпада със слънчевия мит е чисто исторически, като се има предвид великия закон на аналогията - това, което е долу е подобно на това, което е горе.
към текста >>

14. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата.
В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан.
към текста >>

15. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в себе си Божествената Любов, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие.
А когато някои от тези части на човешката природа не са организирани, за да бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се проявява хармонично само чрез онази негова част, която е организирана, а чрез тези, които не са организирани, се проявява нехармонично и непълно. От такъв източник са онези извратени форми на мистицизъм, които са причина за отри- дателното схващане на съвременните хора за мистицизма. Когато Божественото се проявява в даден човек чрез неговия ум, такъв човек е мистик рационалист. Такъв е случаят с Толстой. В него Божественото е пробудено и се проявява, но понеже е със силно развит интелект, затова дава интелектуална окраска на преживяванията си. За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в себе си Божествената Любов, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие. Такъв вид мистик имаме в лицето на Руксброк и Екхарт. Когато Божественото се проявява повече чрез волята, такъв човек това, което преживява като изявление на Бога, се стреми да го въплоти в практичния и обществения живот. Такъв мистик имаме в лицето на Ганди. Учителят казва: „Някой път Бог говори на ума, друг път говори на сърцето, трети път говори на волята." И ако човек не послуша, тогава Бог го оставя да си спи. Пример за мистик, в когото Божественото се проявява и в ума, и в сърцето, имаме в Паскал.
към текста >>

16. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност.
Това е живяло в Исус от Назарет. Но същевременно е живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост. Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено.
към текста >>

При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество.
Но същевременно е живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост. Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим.
към текста >>

Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус.
Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек.
към текста >>

Той е бил изпълнен с Любов и състрадание и желание да намери метод да помогне на цялото човечество.
След това в Своите странствувания да упражнява занаята Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там един пълен упадък на Мистериите. И вместо да се явяват светли Същества при богослужението, се явявали демонични същества, които обсебвали хората и извращавали живота им. Тук Той разбрал, че езическите Мистерии в тази форма, в която съществували в него време, са изиграли своята роля и не могат да помогнат на човечеството. От това на него му станало много мъчно за човечеството, което е изоставено от светлите Същества по негова собствена вина и е обсебено от тъмните същества и Той е търсел начини да помогне на човечеството. Той не искал спасение само за евреите, но искал да помогне на цялото човечество. Той е бил изпълнен с Любов и състрадание и желание да намери метод да помогне на цялото човечество. Затова между 25-та и 30-та година Той влиза в ордена на есеите, като мислел там да намери метод за спасение на човечеството. Но и от тях останал разочарован, защото и те търсели спасението за една ограничена част от човечеството, само за хората, които принадлежали на техния орден. Те водели един много чист и свят живот и били във връзка със светлите Същества и тъмните същества бягали от тях, но затова пък още по-яростно нападали останалите хора, които живеели в тъмнина. Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси път и метод да им помогне. Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството.
към текста >>

17. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората.
Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба.
към текста >>

Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот.
А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие.
към текста >>

Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов.
И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях.
към текста >>

Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество.
И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване.
към текста >>

А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
към текста >>

Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското.
Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята.
към текста >>

18. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското.
И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение. Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското. А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика. При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем.
към текста >>

19. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Буда даде на света религията на състраданието и Любовта, което учение той разви в така наречения осмо- членен път.
От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет. По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в което Христос ще се всели. Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи. Така всички духовни течения в миналото се сливат като в един център в Палестина с идването на Христа. Буда даде на света религията на състраданието и Любовта, което учение той разви в така наречения осмо- членен път. Това учение, предадено във форма, за да бъде разбрано и от най-простите човешки души, ни е предадено от Евангелието на Лука. Защото това учение е предадено на Буда от Христа, когато го е пратил на Земята като Учител и сега то се влива във великото Христово течение. Тук ще се отклоня малко, за да кажа няколко думи за развитието на човечеството във връзка с мисията на Великите Учители. Човечеството, така, както го познаваме днес, не е било такова в миналото. Съвременният човек притежава способности, които човекът на миналото не е притежавал.
към текста >>

Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката душа.
Тези Велики Учители, към които принадлежи и Буда, са работили в течение на човешкото развитие за постепенното развиване на способностите, които човечеството сега притежава. Те са насаждани като семена, които с течение на времето се развиват в способности. И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове. Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва става Буда. Един път създадено човешко тяло с тези способности, всички човеци добиват възможност постепенно да придобият тези способности, които са били вече посадени в тях като семена. Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката душа. Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята. Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда.
към текста >>

Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили.
Те са насаждани като семена, които с течение на времето се развиват в способности. И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове. Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва става Буда. Един път създадено човешко тяло с тези способности, всички човеци добиват възможност постепенно да придобият тези способности, които са били вече посадени в тях като семена. Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката душа. Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята. Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда. И когато се роди Исус от Назарет по Давидова линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус.
към текста >>

Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители.
И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове. Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва става Буда. Един път създадено човешко тяло с тези способности, всички човеци добиват възможност постепенно да придобият тези способности, които са били вече посадени в тях като семена. Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката душа. Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята. Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда. И когато се роди Исус от Назарет по Давидова линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус. И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава.
към текста >>

А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва става Буда. Един път създадено човешко тяло с тези способности, всички човеци добиват възможност постепенно да придобият тези способности, които са били вече посадени в тях като семена. Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката душа. Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята. Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда. И когато се роди Исус от Назарет по Давидова линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус. И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава. Но сега му било отредено да изживее това и затова той казва: "Господи, остави своя раб да умре с мир" (2;29-30).
към текста >>

Ако човек се остави да му въздейства Евангелието на Лука, той ще почувства, че то действа преди всичко на неговото сърце и събужда състраданието и Любовта, което беше и задачата на учението на Буда.
Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда. И когато се роди Исус от Назарет по Давидова линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус. И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава. Но сега му било отредено да изживее това и затова той казва: "Господи, остави своя раб да умре с мир" (2;29-30). Да се върнем сега към Евангелието на Лука. Ако човек се остави да му въздейства Евангелието на Лука, той ще почувства, че то действа преди всичко на неговото сърце и събужда състраданието и Любовта, което беше и задачата на учението на Буда. От това, което казах по-горе се разбира, че будисткият светоглед се е влял в Евангелието на Лука. Затова можем да кажем, че учението за състраданието и Любовта е изнесено от Евангелието на Лука. Обаче това учение е така предадено, че да бъде разбираемо за най-простите, най-наивните души. Защото Будизмът като светоглед може да бъде разбран само от онзи, който се издига до определена висша идея, до чисто ефирните висини на Духа. Затова, за да можем да разберем първоначалния будизъм, е необходима голяма подготовка.
към текста >>

Затова можем да кажем, че учението за състраданието и Любовта е изнесено от Евангелието на Лука.
И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава. Но сега му било отредено да изживее това и затова той казва: "Господи, остави своя раб да умре с мир" (2;29-30). Да се върнем сега към Евангелието на Лука. Ако човек се остави да му въздейства Евангелието на Лука, той ще почувства, че то действа преди всичко на неговото сърце и събужда състраданието и Любовта, което беше и задачата на учението на Буда. От това, което казах по-горе се разбира, че будисткият светоглед се е влял в Евангелието на Лука. Затова можем да кажем, че учението за състраданието и Любовта е изнесено от Евангелието на Лука. Обаче това учение е така предадено, че да бъде разбираемо за най-простите, най-наивните души. Защото Будизмът като светоглед може да бъде разбран само от онзи, който се издига до определена висша идея, до чисто ефирните висини на Духа. Затова, за да можем да разберем първоначалния будизъм, е необходима голяма подготовка. Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка душа. То може да действа върху всеки човек, който отвори сърцето си за него.
към текста >>

Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка душа.
От това, което казах по-горе се разбира, че будисткият светоглед се е влял в Евангелието на Лука. Затова можем да кажем, че учението за състраданието и Любовта е изнесено от Евангелието на Лука. Обаче това учение е така предадено, че да бъде разбираемо за най-простите, най-наивните души. Защото Будизмът като светоглед може да бъде разбран само от онзи, който се издига до определена висша идея, до чисто ефирните висини на Духа. Затова, за да можем да разберем първоначалния будизъм, е необходима голяма подготовка. Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка душа. То може да действа върху всеки човек, който отвори сърцето си за него. Но от Евангелието на Лука се вливат в нас не само духовните постижения на Будизма, но те ни се представят в една по-висша форма, издигнати на по-висока степен, отколкото са били в миналото, когато са дадени на човечеството за пръв път. Както видяхме, будизмът е учение за състраданието и Любовта. Обаче ние виждаме, че от Евангелието на Лука ни е предадено не само учението за състраданието и Любовта, но и нещо друго: то ни предлага и методите за приложение на това учение, за превръщането на състраданието и Любовта в дело. Така че, Евангелието на Лука ни предава не само учението за състраданието и любовта, но превръща това учение в дело, в действаща Любов.
към текста >>

Както видяхме, будизмът е учение за състраданието и Любовта.
Защото Будизмът като светоглед може да бъде разбран само от онзи, който се издига до определена висша идея, до чисто ефирните висини на Духа. Затова, за да можем да разберем първоначалния будизъм, е необходима голяма подготовка. Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка душа. То може да действа върху всеки човек, който отвори сърцето си за него. Но от Евангелието на Лука се вливат в нас не само духовните постижения на Будизма, но те ни се представят в една по-висша форма, издигнати на по-висока степен, отколкото са били в миналото, когато са дадени на човечеството за пръв път. Както видяхме, будизмът е учение за състраданието и Любовта. Обаче ние виждаме, че от Евангелието на Лука ни е предадено не само учението за състраданието и Любовта, но и нещо друго: то ни предлага и методите за приложение на това учение, за превръщането на състраданието и Любовта в дело. Така че, Евангелието на Лука ни предава не само учението за състраданието и любовта, но превръща това учение в дело, в действаща Любов. Така човекът, който живее според Евангелието на Лука, чувства нужда да действа активно и да помогне за изцелението на болката на страдащите. Да направи повече от това, което другите правят на нас самите, това се излъчва като едно изискване от Евангелието на Лука. Това значи да дадем повече, отколкото приемаме.
към текста >>

Обаче ние виждаме, че от Евангелието на Лука ни е предадено не само учението за състраданието и Любовта, но и нещо друго: то ни предлага и методите за приложение на това учение, за превръщането на състраданието и Любовта в дело.
Затова, за да можем да разберем първоначалния будизъм, е необходима голяма подготовка. Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка душа. То може да действа върху всеки човек, който отвори сърцето си за него. Но от Евангелието на Лука се вливат в нас не само духовните постижения на Будизма, но те ни се представят в една по-висша форма, издигнати на по-висока степен, отколкото са били в миналото, когато са дадени на човечеството за пръв път. Както видяхме, будизмът е учение за състраданието и Любовта. Обаче ние виждаме, че от Евангелието на Лука ни е предадено не само учението за състраданието и Любовта, но и нещо друго: то ни предлага и методите за приложение на това учение, за превръщането на състраданието и Любовта в дело. Така че, Евангелието на Лука ни предава не само учението за състраданието и любовта, но превръща това учение в дело, в действаща Любов. Така човекът, който живее според Евангелието на Лука, чувства нужда да действа активно и да помогне за изцелението на болката на страдащите. Да направи повече от това, което другите правят на нас самите, това се излъчва като едно изискване от Евангелието на Лука. Това значи да дадем повече, отколкото приемаме. Любовта, превърната в дело, това е учението, което ни предава Евангелието на Лука.
към текста >>

Така че, Евангелието на Лука ни предава не само учението за състраданието и любовта, но превръща това учение в дело, в действаща Любов.
Обаче, в Евангелието на Лука учението за състраданието и Любовта, което е същината на Будизма е така предадено, че да може да въздейства върху всяка душа. То може да действа върху всеки човек, който отвори сърцето си за него. Но от Евангелието на Лука се вливат в нас не само духовните постижения на Будизма, но те ни се представят в една по-висша форма, издигнати на по-висока степен, отколкото са били в миналото, когато са дадени на човечеството за пръв път. Както видяхме, будизмът е учение за състраданието и Любовта. Обаче ние виждаме, че от Евангелието на Лука ни е предадено не само учението за състраданието и Любовта, но и нещо друго: то ни предлага и методите за приложение на това учение, за превръщането на състраданието и Любовта в дело. Така че, Евангелието на Лука ни предава не само учението за състраданието и любовта, но превръща това учение в дело, в действаща Любов. Така човекът, който живее според Евангелието на Лука, чувства нужда да действа активно и да помогне за изцелението на болката на страдащите. Да направи повече от това, което другите правят на нас самите, това се излъчва като едно изискване от Евангелието на Лука. Това значи да дадем повече, отколкото приемаме. Любовта, превърната в дело, това е учението, което ни предава Евангелието на Лука. За да се опише тази страна на християнството, където състраданието и Любовта се превръщат в дело, затова е било необходимо, именно, едно сърце като това на автора на Евангелието.
към текста >>

За да се опише тази страна на християнството, където състраданието и Любовта се превръщат в дело, затова е било необходимо, именно, едно сърце като това на автора на Евангелието.
Така че, Евангелието на Лука ни предава не само учението за състраданието и любовта, но превръща това учение в дело, в действаща Любов. Така човекът, който живее според Евангелието на Лука, чувства нужда да действа активно и да помогне за изцелението на болката на страдащите. Да направи повече от това, което другите правят на нас самите, това се излъчва като едно изискване от Евангелието на Лука. Това значи да дадем повече, отколкото приемаме. Любовта, превърната в дело, това е учението, което ни предава Евангелието на Лука. За да се опише тази страна на християнството, където състраданието и Любовта се превръщат в дело, затова е било необходимо, именно, едно сърце като това на автора на Евангелието. Лука е имал най-голямата възможност да разбере Христа като лекар на тялото и душата, защото сам той е бил лекар. Затова той намира подходящи думи и образи, които да засегнат душата, защото, както казах, той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и душата. Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта. Будизмът се изявява като плод на дървото на човечеството. Но когато отново срещаме това учение за състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което е било по-рано.
към текста >>

Но когато отново срещаме това учение за състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което е било по-рано.
За да се опише тази страна на християнството, където състраданието и Любовта се превръщат в дело, затова е било необходимо, именно, едно сърце като това на автора на Евангелието. Лука е имал най-голямата възможност да разбере Христа като лекар на тялото и душата, защото сам той е бил лекар. Затова той намира подходящи думи и образи, които да засегнат душата, защото, както казах, той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и душата. Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта. Будизмът се изявява като плод на дървото на човечеството. Но когато отново срещаме това учение за състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което е било по-рано. Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма.
към текста >>

Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта.
Лука е имал най-голямата възможност да разбере Христа като лекар на тялото и душата, защото сам той е бил лекар. Затова той намира подходящи думи и образи, които да засегнат душата, защото, както казах, той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и душата. Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта. Будизмът се изявява като плод на дървото на човечеството. Но когато отново срещаме това учение за състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което е било по-рано. Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили.
към текста >>

И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.
Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност. Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа. Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално. Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството.
към текста >>

20. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота.
На трето място е семето, паднало в тръните. Там то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който проявява дейната любов, е по-близък и от кръвния роднина. Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват.
към текста >>

Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях.
Там то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който проявява дейната любов, е по-близък и от кръвния роднина. Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък".
към текста >>

Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат.
Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който проявява дейната любов, е по-близък и от кръвния роднина. Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък". В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат.
към текста >>

21. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37).
"Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10; 22) "И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24) След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот. Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му. И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение. В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9). Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята.
към текста >>

22. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила.
С проповедите, които ни са предадени в Евангелието на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява само старото, не е вече достатъчен. Могат да вярват, че той е достатъчен само онези, които не чувстват задължението да съдят не по своите прищевки, а според необходимостта на развитието на света. Това иска да каже Христос на хората чрез своите проповеди, които са предадени в Евангелието на Лука като знамение на времето. Ето защо Христос нарича това, което книжниците и фарисеите искаха лъжа, нещо, което не отговаря на действителността на външния свят. Това иска да каже този израз. По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила. Това е голяма разлика. Можем да кажем че Буда е донесъл на света Мъдростта за Любовта и състраданието. Обаче, има разлика между Мъдростта, мисълта и живата сила, която действа. Има разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде азът и това, да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта, която след това отново да се разлива от аза в целия свят така, както разливайки се от Христа тази сила действа върху астралното тяло, етерното и физическото тяло на окръжаващите ни. Да знаем какво е съдържанието на учението за състраданието и Любовта, това стана познато на човечеството чрез импулса, който Буда беше донесъл.
към текста >>

Можем да кажем че Буда е донесъл на света Мъдростта за Любовта и състраданието.
Това иска да каже Христос на хората чрез своите проповеди, които са предадени в Евангелието на Лука като знамение на времето. Ето защо Христос нарича това, което книжниците и фарисеите искаха лъжа, нещо, което не отговаря на действителността на външния свят. Това иска да каже този израз. По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила. Това е голяма разлика. Можем да кажем че Буда е донесъл на света Мъдростта за Любовта и състраданието. Обаче, има разлика между Мъдростта, мисълта и живата сила, която действа. Има разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде азът и това, да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта, която след това отново да се разлива от аза в целия свят така, както разливайки се от Христа тази сила действа върху астралното тяло, етерното и физическото тяло на окръжаващите ни. Да знаем какво е съдържанието на учението за състраданието и Любовта, това стана познато на човечеството чрез импулса, който Буда беше донесъл. Напротив, това, което Христос донесе е от самото начало една жива сила, а не учение.Той сам се отдаде, слезе на Земята, за да се влее не само в астралното тяло на човека, но и в неговия аз, за да има този аз сила да излъчва от себе си Любовта като една жива сила. Това донесе Христос на човечеството, а не само учението за Любовта.
към текста >>

Да знаем какво е съдържанието на учението за състраданието и Любовта, това стана познато на човечеството чрез импулса, който Буда беше донесъл.
По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила. Това е голяма разлика. Можем да кажем че Буда е донесъл на света Мъдростта за Любовта и състраданието. Обаче, има разлика между Мъдростта, мисълта и живата сила, която действа. Има разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде азът и това, да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта, която след това отново да се разлива от аза в целия свят така, както разливайки се от Христа тази сила действа върху астралното тяло, етерното и физическото тяло на окръжаващите ни. Да знаем какво е съдържанието на учението за състраданието и Любовта, това стана познато на човечеството чрез импулса, който Буда беше донесъл. Напротив, това, което Христос донесе е от самото начало една жива сила, а не учение.Той сам се отдаде, слезе на Земята, за да се влее не само в астралното тяло на човека, но и в неговия аз, за да има този аз сила да излъчва от себе си Любовта като една жива сила. Това донесе Христос на човечеството, а не само учението за Любовта. Така че, не трябва само да знаем учението за състраданието и Любовта, но под влиянието на Христа трябва да развием тази сила в нас. Тази способност идва от Христос. Той вля самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се развива в света.
към текста >>

Така че, не трябва само да знаем учението за състраданието и Любовта, но под влиянието на Христа трябва да развием тази сила в нас.
Обаче, има разлика между Мъдростта, мисълта и живата сила, която действа. Има разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде азът и това, да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта, която след това отново да се разлива от аза в целия свят така, както разливайки се от Христа тази сила действа върху астралното тяло, етерното и физическото тяло на окръжаващите ни. Да знаем какво е съдържанието на учението за състраданието и Любовта, това стана познато на човечеството чрез импулса, който Буда беше донесъл. Напротив, това, което Христос донесе е от самото начало една жива сила, а не учение.Той сам се отдаде, слезе на Земята, за да се влее не само в астралното тяло на човека, но и в неговия аз, за да има този аз сила да излъчва от себе си Любовта като една жива сила. Това донесе Христос на човечеството, а не само учението за Любовта. Така че, не трябва само да знаем учението за състраданието и Любовта, но под влиянието на Христа трябва да развием тази сила в нас. Тази способност идва от Христос. Той вля самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се развива в света. Така че, Буда донесе на човечеството учението за състраданието и Любовта под влияние, на което в човечесвото постепенно се изработва моралното чувство, а Христос донесе на хората Любовта като жива сила, която влияе върху техните души и сърца, и способността да се излива тази Любов от техния аз върху човечеството. Това донесе Той на всяко човешко сърце и на всяка човешка душа. Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени.
към текста >>

Така че, Буда донесе на човечеството учението за състраданието и Любовта под влияние, на което в човечесвото постепенно се изработва моралното чувство, а Христос донесе на хората Любовта като жива сила, която влияе върху техните души и сърца, и способността да се излива тази Любов от техния аз върху човечеството.
Напротив, това, което Христос донесе е от самото начало една жива сила, а не учение.Той сам се отдаде, слезе на Земята, за да се влее не само в астралното тяло на човека, но и в неговия аз, за да има този аз сила да излъчва от себе си Любовта като една жива сила. Това донесе Христос на човечеството, а не само учението за Любовта. Така че, не трябва само да знаем учението за състраданието и Любовта, но под влиянието на Христа трябва да развием тази сила в нас. Тази способност идва от Христос. Той вля самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се развива в света. Така че, Буда донесе на човечеството учението за състраданието и Любовта под влияние, на което в човечесвото постепенно се изработва моралното чувство, а Христос донесе на хората Любовта като жива сила, която влияе върху техните души и сърца, и способността да се излива тази Любов от техния аз върху човечеството. Това донесе Той на всяко човешко сърце и на всяка човешка душа. Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени. Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него.
към текста >>

23. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност.
Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота. Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне. Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на човека. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на страданието.
към текста >>

За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство.
Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне. Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на човека. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на страданието. Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло.
към текста >>

24. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4)
Ние не правим никакаво различие между никого от тях." (Кор.глЗ) Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската действителност. В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него.
към текста >>

25. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато човек има развито това чувство, той има най-голямо благородство и състрадание във всяко отношение.
Защото за всяка една работа се изискват съответните способности. И всякога, когато ще имате работа и отношение с един човек, трябва да знаете, кои способности са развити в него и развити ли са моралните чувства в него. Не е въпрос човек да се препоръча за морален, набожен и пр., но в действителност да има тези качества. В тези случаи аз вярвам повече на пергела си, отколкото на думите на човека. Набожността е едно от най-благородните чувства. И когато човек има развито това чувство, той има най-голямо благородство и състрадание във всяко отношение. Когато това чувство е слабо развито, такъв човек може да те пече на ръжен. От европейските народи това чувство е силно развито у славяните, у американците е средно развито; силно развито е също у евреите. Когато разглеждам народите, виждам, че всеки един народ и всеки един човек си има свои добри и лоши страни, и знам какви са последствията в единия и другия случай. Запример, когато човек има слаба съвест, слабо религиозно чувство, вяра и пр., той се обезсърчава, обезверява и животът му се вижда безсмислен. Когато се проповядва на хората религия, ние искаме да развием техните религиозни и морални чувства.
към текста >>

26. Метод за развиване на мекотата - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако няма нужната мекота, нека посещава болни, страдащи, които могат да събудят в него състрадание.
• 465 • Метод за развиване на мекотата. Справедлив трябва да бъде човек. Щом държи съзнанието си будно, той всякога може справедливо да преценява погрешките си, да различава кога върши добро и кога – зло. Съще-временно като работи върху себе си, човек трябва да проявява мекотата си. Ако няма нужната мекота, нека посещава болни, страдащи, които могат да събудят в него състрадание. Някои хора плачат музикално и събуждат в човека чувство на състрадание. Други плачат немузикално и по-скоро дразнят хората, отколкото да предизвикат в тях състрадание. Като живее, човек трябва да бъде или добър или лош; среден път в Живота няма. За да бъде човек добър, трябва да прояви своята духовна мекота. Мекотата се обуславя от две качества: благост и разумност.
към текста >>

Някои хора плачат музикално и събуждат в човека чувство на състрадание.
• 465 • Метод за развиване на мекотата. Справедлив трябва да бъде човек. Щом държи съзнанието си будно, той всякога може справедливо да преценява погрешките си, да различава кога върши добро и кога – зло. Съще-временно като работи върху себе си, човек трябва да проявява мекотата си. Ако няма нужната мекота, нека посещава болни, страдащи, които могат да събудят в него състрадание. Някои хора плачат музикално и събуждат в човека чувство на състрадание. Други плачат немузикално и по-скоро дразнят хората, отколкото да предизвикат в тях състрадание. Като живее, човек трябва да бъде или добър или лош; среден път в Живота няма. За да бъде човек добър, трябва да прояви своята духовна мекота. Мекотата се обуславя от две качества: благост и разумност.
към текста >>

Други плачат немузикално и по-скоро дразнят хората, отколкото да предизвикат в тях състрадание.
Справедлив трябва да бъде човек. Щом държи съзнанието си будно, той всякога може справедливо да преценява погрешките си, да различава кога върши добро и кога – зло. Съще-временно като работи върху себе си, човек трябва да проявява мекотата си. Ако няма нужната мекота, нека посещава болни, страдащи, които могат да събудят в него състрадание. Някои хора плачат музикално и събуждат в човека чувство на състрадание. Други плачат немузикално и по-скоро дразнят хората, отколкото да предизвикат в тях състрадание. Като живее, човек трябва да бъде или добър или лош; среден път в Живота няма. За да бъде човек добър, трябва да прояви своята духовна мекота. Мекотата се обуславя от две качества: благост и разумност.
към текста >>

27. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше със спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя.
Затова той беше по-внимателен и по-разположен към онези, които оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха към Бога зов за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по-студен, защото те идваха при него не за помощ и подкрепа, а или да го видят какво представлява, или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушенията и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благоприятно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сили в себе си да преодолеят изкушенията и съблазните на света. 80. Учителя като Велик Посветен проникваше в дълбините на човешката душа и сърце, както проникваше и в дълбините на безпределния Космос. За него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше със спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя. 81. Още преди да отидеше човек при него, той знаеше от какво има нужда и вече е проектирал помощта си. Той така помагаше, че да остане скрит и незабележим. Той никога не подчертаваше себе си, защото се отличаваше с велико смирение и скромност, които са качества на мъдрец. За него беше важно да се помогне, а не кой е помогнал. Защото той знаеше, че всяка помощ иде от Бога, който живее във всички хора.
към текста >>

28. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Една приятелка ни показа удивителна снимка на Учителя със сълзи в очите - плачейки от състрадание пред гледката на редицата необходими страдалия, преди човечеството да достигне до своята цялостна реализация...
Аналогично: общата история на света изглежда хаотична, мъчителна, дори абсурдна за участниците в нея, но за този, който вижда от високо отделните групи в цялостен ансамбъл, тя става разбираема. От този поглед става ясно, че периодът, в който живеем сега, с всички мъки, терзания и ужаси, ще бъде разбран в неговата истинска светлина едва в бъдеще. Така днешният негативен кипеж има своето право на съществуване. Да не забравяме, че сме в един период на раждане, в който Ерата на Водолея започва тепърва да се гради. Така е било при всяка промяна на зодиакалния цикъл; така е и сега, колкото и ужасна да ни се струва тази необходимост. Една приятелка ни показа удивителна снимка на Учителя със сълзи в очите - плачейки от състрадание пред гледката на редицата необходими страдалия, преди човечеството да достигне до своята цялостна реализация... Има още една констатация, която не би трябвало никога да се забравя: човек е поставен пред лични избори, които определят неговата съдба, по „Старшите Братя" [2] никога не оставят без помощ човешките същества, които се стремят към повече светлина. Те не само водят човечеството към еволюция, но подават ръка за помощ и на всички пътници по Пътеката на живота. В представения труд на д-р М. Константинов ще намерим много точни обяснения върху начина, осветлен от Учителя, как три невидими Школи, координирани помежду си, обхващат цялата човешка еволюция. И в най- тежките моменти на отчаяние и съмнение, дори и в най-критични епохи (като нашата), не бива да забравяме, че Великото Всемирно Братство продължава да твори в невидимата история на човечеството.
към текста >>

Учителят Беинса Дуно, изпълнен с благоволение и състрадание (какъвто е бил и Исус), имаше пълно и ясно проникновение.
„Водите утихват след буря; хубавото време идва след дъжд." Би било утопично да си въобразяваме появата на една нова райска ера без спънки, дори без ужасни сътресения. Тайните традиции единодушно потвърждават наличието на катаклизми при прехода между две социални епохи. Би било наивно да очакваме една внезапна идилична метаморфоза на нашата планета. Учителят Беинса Дуно, изпълнен с благоволение и състрадание (какъвто е бил и Исус), имаше пълно и ясно проникновение. Тон не си правеше илюзии относно ужасните събития, които трябва да преживее човечеството, преди да види разцъфтяването на богатата лъчиста жътва на Новата Ера... Учителят не се поколеба да предначертае дори възможността за геологични явления, сравними с тези, които изпратиха някога Атлантида в бездните на океанските води. От двадесетина години насам много хора регистрират нарастване на броя на тежките земетръси. Не са ли това предупредителни сигнали за настъпващи телурични сътресения?... Прочитането на този труд на д-р Константинов не ще разочарова никой от добросъвестните читатели. Да им пожелаем след проучването на тези страници със сбита информация, да потърсят директно Словото на Учителя.
към текста >>

29. 8. СКРЪБТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Само в дълбоката скръб ти учиш урока на състраданието, което е проява на Бога.
А ти си изпратен в школата на Земята, където ще минеш през този красив свят в последната фаза на твоето обучение, откъдето ще ти се предадат най-дълбоките уроци. Защото скръбта е за зрелите хора — тя е свят за високо напредналите духове. Тя е последната ти учебна стая на Земята, откъдето, след като преминеш успешно изпитите си, ще се отправиш към други светове с по-велико предназначение. На земята всеки бяга от скръбта, затова само в скръбта ти можеш да останеш наистина сам, в която самота ще разкриеш Бога. Защото само в дълбоката скръб ти търсиш с цялата си душа този, който те чака от векове да те поеме и отведе в своя свещен мир. Само в дълбоката скръб ти учиш урока на състраданието, което е проява на Бога. Бог е най-близо до скръбните. Той е най-близо до ниско падналите, защото те са разбрали дълбините на живота, където обитава Неговият Дух. Скръбта е чудна долина, в която зреят плодовете ти. Скръбта е влага и топлина, която поддържа живота на цветята в градината ти. Когато в радостта ти настъпи суша, повикай скръбта.
към текста >>

Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието.
Скръбта не е тъга, тя не е тежка, когато се разбере и понесе с радост и благодарност. Тогава нейните сълзи са кристално чисти за разлика от сълзите на онази скръб, която няма разрешение и изход. Скърби малкият извор, преди да е намерил път към светлината. Скърби и цветецът, свит в тясната твърда пъпчица, който чака слънчев лъч и топъл повей, за да прогледне. Скърби и сърцето на майка, отдалечена от своята рожба — така скърби великото вселюбящо Сърце на Твореца ни за нас, които сме се отдалечили от Него. Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието. Най-висшият Дух, който премина пътя на Земята, изпи до дъно чашата на скръбта, но Той я освети и я превърна в радост. Когато береш зрели плодове на земята и душата ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта. Ще има скръб на Земята дотогава, докогато всичко не влезе съзнателно в общия живот, в който е вечно веселие и радост. Радостта иде от ангелите и крепи душата да понася земните скърби.
към текста >>

30. 62. УЧИТЕЛЯ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Христос изяви Бога като Велика всеотдайна Любов, чието съдържание е: милосърдие, състрадание към всички живи същества, непрестанна помощ на всички полета на живота — физическо, духовно и Божествено, силата на Любовта да оживява и възкресява простителния й дух към всички човешки слабости и прегрешения.
Христос изяви Отца си, с когото беше Едно и чрез живота, Словото и делото Му светът позна Бога. Но Христос говори много на хората за Отца си, от което слово много малко стигна до нас. Христос знаеше това, затова обеща на учениците си, че в бъдеще Бог ще изпрати Духа на Истината, който ще разкрие всичко, което е говорил, тъй като те ще са вече подготвени за Вечните Истини. Духът ще им разкрие тайните на Божествения живот и това, което предстои да стане в света, като резултат на живото Му слово. (Еванг. на Йоана, 16:12- 14.) Христос изяви Бога като Велика всеотдайна Любов, чието съдържание е: милосърдие, състрадание към всички живи същества, непрестанна помощ на всички полета на живота — физическо, духовно и Божествено, силата на Любовта да оживява и възкресява простителния й дух към всички човешки слабости и прегрешения. Христос знаеше кои тъмни духове обсебват хората и ги карат да грешат, затова ги прогонваше от тях и ги пращаше в по-нисши същества (като прогонените бесове, които изпрати в свинете). Любовта е единствената сила, която може да свърже човека с Твореца му — Бог — бащинското отношение на Бога към човека и синовното отношение на човека към Бога. Благодатта (вместо наказанието), която Христос внесе в света. По благодат се спасява човек от греха, а не чрез наказание. Бог не наказва, но човек има свободна воля да избере между доброто и злото, но ще носи последствията на мислите, чувствата и постъпките си.
към текста >>

31. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция - състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии - будизма).
Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага." Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция - състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии - будизма). По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ? " Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне." Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще - след установяването на Новата Култура на VI коренна раса по цялата планета Земя. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: "Аз ям и казвам: "Слава Богу." Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички.
към текста >>

32. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях.
Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега. Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност. Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението. Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали. Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото служение на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия служението. По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в служението, а това от своя страна – ако дългът на служението е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството. По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на служението – сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение. В историята на планетата Земя най-издигнатият пример в тази насока е животът, благовестието и саможертвата на Иисус Христос – повратната точка в развитието и на самата планета, и на населяващата я разумна общност, човечеството.
към текста >>

33. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Време е да разберем, че не е милостиня, не е състрадание да даваме от излишъка, така както правят фарисеите, за които е казано, че по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото такъв „милостив“ човек, богаташ да влезе в Царството Божие.
Всичко ще е без полза, няма да бъдем щастливи, няма да възкръснем за нов живот, няма да се спасим, докато не престанем да мислим за личното си благо, за себе си и докато цялата ни сила, енергия, ум, способности, всичките ни мисли, чувства, желания и дела не бъдат насочени към служба на другите. Добре е да поясня какво трябва да разбираме под „В служба на другите“, тъй като мнозина го криво разбират. Да служиш на другите, да жертваш, да живееш в любов към близки и Далечни, значи да даваш, а не да вземаш. Или изразено по-ясно: да даваш всеки миг всичко, що можеш да дадеш, и да вземаш само толкова, колкото ти е абсолютно необходимо за поддържане на съществуването си. Време е да премахнем убеждението, че можем да любим близки и далечни и да живеем разкошно, да трупаме богатства. Време е да разберем, че не е милостиня, не е състрадание да даваме от излишъка, така както правят фарисеите, за които е казано, че по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото такъв „милостив“ човек, богаташ да влезе в Царството Божие. Време е да престанем да мислим, че можем да лентяйстваме - и да живеем с мисълта, че сме добри християни, че изпълняваме Волята Божия, че живеем в любов към ближните. Повечето от днешните християни моралисти с едната ръка вземат хиляди, а с другата дават стотинки на тези, от които са взели хилядите, и това го наричат със святото име „милостиня“, „добро дело“, „благотворителност“. С едната ръка убиват, а с другата се кръстят! Каква полза, че сме обърсали сълзите на тези, които сме разплакали? По-голямо лицемерие няма и не може да има!
към текста >>

34. Учителят Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов) - Крум Въжаров (1908- 1991)

При контакта с него душата се изпълва с безгранична любов, състрадание и сила, която повдига и осветява.
Той говори за бъдещата епоха и за шестата раса. Работи незабелязано и постепенно изгражда своето дело. Макар и скромен на вид, Учителят Беинса Дуно още от пръв поглед внушава почит и уважение. Неговият благ поглед дълбоко прониква и изпълва душата с благоговение. Учителят е жив пример на Христа в своя живот и работа. При контакта с него душата се изпълва с безгранична любов, състрадание и сила, която повдига и осветява. Той лекува болните с най-прости природни и духовни средства и винаги е отзивчив за нуждите на всички страдащи. Учителят напуска този свят на 27 декември 1944 г. [8] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948.
към текста >>

35. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези течения засягат и имат отношение към горните слоеве мозъчни клетки - там, където са мозъчните центрове, даващи на човека моралните качества, най-благородните негови прояви, милосърдие, състрадание, благоговение, уважение към всичко.
За създаването и оформянето на планетата Нептун са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие РИБИ. Това съзвездие се вижда най-добре от началото на октомври до края на януари. Слънцето престоява в него от 22 февруари до 22 март. В ясна и безлунна нощ в съзвездие Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са много слаби. Тези звезди, както и при други случаи сме изтъквали, в действителност нямат слаба светлина, но са много отдалечени от нас и затова до Земята достигат силовите течения на късите вълни. Тези течения засягат и имат отношение към горните слоеве мозъчни клетки - там, където са мозъчните центрове, даващи на човека моралните качества, най-благородните негови прояви, милосърдие, състрадание, благоговение, уважение към всичко. На това съзвездие Саабей е дал образа на две риби, свързани с дълга и широка лента, символизираща връзката между влюбените. За съзвездието Риби е дадена чудна по своето съдържание и смисъл легенда: всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето започват да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестят като брилянти по зелените листа на цветята и тревата, от дълбочините на морето излизат, заловени за ръце, една след друга петдесетте дъщери на морския бог. Весело играели и лудували те на морския бряг. От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях. Една от тези дъщери - най-красивата и прекрасна - ГАЛАТЕЯ, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си.
към текста >>

36. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова човешкият род засега приема предимно демоничното влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион.
Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл. Няма друга сила, която може да ги създаде. Мисълта е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха - демоничната изява, носеща мрак и смърт. Необходимата висока степен на съвършенство при човешкия мозък засега липсва. Ето защо ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние от Небесните образувания както в Зодиакалните съзвездия, така и в много по-малка степен от Небесните образувания в другите съзвездия. Затова човешкият род засега приема предимно демоничното влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион. Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да е било член от Слънчевото семейство, влиянието му въздействува парализиращо или отровно върху влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това Зодиакално съзвездие, което участвува със своите Небесни образувания в създаването и оформянето на планетата Плутон, образа на Скорпион. Това голямо насекомо, както е известно, има опашка, която завършва с торбичка. В нея има жлеза, която отделя отрова, събираща се в торбичката, а на края има кух шип. Своите жертви Скорпионът убожда с шипчето и отровата преминава през отвора му, влиза в жертвата и тя се парализира; така я използува за храна.
към текста >>

37. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там са и моралните центрове - възпитанието, съчувствието, мекото и топло състрадание към всеки и всичко.
Известно е също, че колкото вълните на силовите течения са по-къси, толкова тяхната сила е по-голяма. Затова когато силовите вълни минават през по-дебел слой атмосфера или идват от по-голямо разстояние, то дългите вълни на това силово течение се поглъщат и до нас достигат само по-късите вълни, които са с по-голяма сила. Те действуват на по-горните центрове в човешкия мозък. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите се намират в дванадесети дом, което е при изгряване, те имат с влиянието си две предимства: първо, че благодарение въртенето на Земята от запад към изток ние се приближаваме към изтичащите от тях силови течения и с това те действуват с по-голяма сила върху нас. И второ, че техните силови течения минават през много по-дебел слой от атмосферата на Земята и с това дългите вълни, които управляват и действуват върху по-долните мозъчни центрове и които имат отношение към по-примитивните подтици в човека, се поглъщат и до нас достигат само по-могъщите къси силови вълни, които се възприемат от мозъчните клетки в горната част, където са центровете, даващи подтик към високоблагородно творчество. Там са и моралните центрове - възпитанието, съчувствието, мекото и топло състрадание към всеки и всичко. Затова, когато Слънцето, Луната и Планетите са в дванадесети дом, те имат своето най-възвишено и благородно влияние. Това, че някои астролози приемат дванадесети дом за такъв с неблагоприятно въздействие, се дължи на факта, че Планетите, които носят влиянието на Черното слънце и Астероидите (Марс, Сатурн, Уран и Плутон/, получават по-голяма сила в този дом и преминавайки през Асцендента, създават неприятни случки и събития в живота на човека. Докато преминаването на Слънцето, Луната и останалите Планети, получили също по- голяма сила, през Асцендента създава също случки и събития, но вече с много благоприятен и полезен характер. Ние приемаме, че Слънцето е един високо организиран и облагороден свят, с изключително благоприятни влияния както за Земята и за живота на нея, така и за човека. Затова, когато Слънцето изгрява, до нас достигат, както отбелязахме, по- късите, по-силните течения, които действуват върху центрове, намиращи се в горната част на мозъка.
към текста >>

38. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но влиянието на Вулкан в това съзвездие върху висшите типове носи мекота и приятност от тяхното присъствие, проявен стремеж да бъдат в помощ и услуга на другите, ясно изразено чувство на състрадание и съчувствие.
Всичко това говори, че тази звезда е вече в един нов етап на своя еволюционен път. Това придава на влиянието на Вулкан при по-висшите типове стремеж към новото, разумното, оригиналното, също и подсилване на нервната система, оттам и ясно изразено реагиране към всичко. На по-примитивните и с лоши аспекти типове придава стремеж към нервност и чудачески прояви. В Риби Слънцето и Вулкан се намират от 22 февруари до 22 март. В това съзвездие макар и да има доста звезди, те са с много слаб блясък поради голямата си отдалеченост от нас и липсват други Небесни образувания с ярка изразеност. Но влиянието на Вулкан в това съзвездие върху висшите типове носи мекота и приятност от тяхното присъствие, проявен стремеж да бъдат в помощ и услуга на другите, ясно изразено чувство на състрадание и съчувствие. При по-примитивните и с лоши аспекти типове имаме една прекалена чувствителност и остро, безчувствено реагиране при всички случаи, преувеличаване на своите преживелици. ЛУНАТА В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти типове Луната подсилва стремежа към по-голяма контактност и общителност с хората, особено с тези от противоположния пол. При по-примитивните и с лоши аспекти типове дава по-ясно изразен подтик към полово влечение. В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти типове имаме една всестранност за изява, известност, популярност всред обществото. При по-примитивните и с лоши аспекти - към любопитство и намесване във всяка работа.
към текста >>

39. Хълмът на луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Качествата и способностите при добре развит Лунен хълм са добро въображение, състрадание, поетичен талант, грижовност, добра обхода, контактност, мечтателна и романтична натура, хрумвания от най-различно естество, интуиция, жажда за похвали, добро храносмилане, регулирана дейност на жлезите в тялото.
ХЪЛМЪТ НА ЛУНАТА След хълма на Венера, хълмът на Луната е на второ място по размер в човешката ръка. Луната, като спътник на земята, е най-близкото Небесно тяло до нея. Тя отстои средно на 380 000 километра. Ето защо силовите и течения са ясно изразени в човека. Този хълм е отбелязан на фиг. 55. Качествата и способностите при добре развит Лунен хълм са добро въображение, състрадание, поетичен талант, грижовност, добра обхода, контактност, мечтателна и романтична натура, хрумвания от най-различно естество, интуиция, жажда за похвали, добро храносмилане, регулирана дейност на жлезите в тялото. При примитивните ръце носи мързел и дава променлива натура, прекалена любов към всичко свое, лъжа, капризност, голям апетит, който дава и голямо затлъстяване, склонност към оплаквания. Малък и плосък Лунен хълм показва липса или слаба проява на лунните качества: мисълта спи или бавно върви, липса на сила и възможност за израз на качествата от другите планетни течения. Дълги линии по Лунния хълм показват пътешествия и промени. Ако Лунният хълм е мек и по него има малки линийки, това говори за добра интуиция. Такива хора могат да гледат на кафе, карти, восък и пр.
към текста >>

40. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта.
Главите на фиг. 1 и фиг. 2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси. Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата. В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта. Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност към дом, жена, деца, род, приятели. Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени. Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини. Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне.
към текста >>

В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност.
Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност към дом, жена, деца, род, приятели. Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени. Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини. Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне. В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност. Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват. От друга страна, липсата на философски разум не му позволява да прецени, трябва ли да помогне на даден човек и как да му помогне, за да има помощта му добри последици, да даде разумни резултати. Подавайки се на едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли. Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести.
към текста >>

41. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата.
Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието. Тоя тип жени-майки могат да бъдат истински съветници на младите. Милосърдни и нежни, в своята зряла възраст, те приличат на тихи летни нощи, когато небето е осеяно с блестящи звезди, а въздухът е напоен с дъха на зрелите жита, на хляба, който се ражда, и с аромата на плодовете, които зреят, налени от слънцето.
към текста >>

42. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Да тръгне да спасява побягнали в леса българчета сред турци колячи - единствен от Самоков, и нищо че го смятат за луд да си рискува живота, вместо да запали свещ скрит между „своите“ с изкривена от присторено състрадание физиономия.
И отговорът е бил един: Защото бащите ни са гледали напред, искали са да вървят в крак с това, което им се е струвало най-хубавото и най-благородното в света, и не са могли да се примирят, да се влачат на този свят „с махалата“, в която са се родили, и да се върнат в земята, без да оставят чертичка от себе си или семейството си, върху голямото лице на света. Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“. Такъв прелом, че да изскочи от най-изостаналата махала в Самоков. Да престане да пие и да пуши. Да се отвърне от божия служител, който не излиза от кръчмата. Да тръгне да спасява побягнали в леса българчета сред турци колячи - единствен от Самоков, и нищо че го смятат за луд да си рискува живота, вместо да запали свещ скрит между „своите“ с изкривена от присторено състрадание физиономия. Но да оставим историята да си тече. След години, като си спомня за тези времена, на Чакалов му се струва, че въпреки че баща му си бил роден и порасъл в Долната махала на Самоков - или направо - в бедняшката махала, той изглежда бил надрасъл своите връстници. Манталитетът му не бил като техния. Той бил единственият долномахленец в Терзийската чаршия на града, а терзиите по него време били не само обикновени шивачи на турски дрехи, но и търговци на готова стока, която изнасяш за продан из империята, предимно на Узунджовския панаир на изток и Пиротския на запад. Неговият баща редовно ходел на Пиротския панаир.
към текста >>

43. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Този Господ на Любовта гледа към всички хора, както и към най- малките същества, с еднаква Любов, с еднакво състрадание и е готов да помага на всички.
Съвременните хора искат да поддържат стария бог. Знаем кой е този стар бог. Не се обиждайте. Този стар бог е докарал всички войни, всички насилия, всички нещастия. В Господа на Любовта, обаче, няма абсолютно никаква лъжа. Този Господ на Любовта гледа към всички хора, както и към най- малките същества, с еднаква Любов, с еднакво състрадание и е готов да помага на всички. И когато дойде при Него някое малко същество, на което формата се разрушила, Господ му дава друга форма и казва: „Продължи работата си, не бой се, върви напред“. И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението.
към текста >>

44. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Говорете им за нуждата от един колективен, братски живот, научете ги на състраданието, което трябва да имаме към страдащите, свикнете ги да мислят, че алчността е една опасна гангрена, че човек загубва целия си живот заради нея и че никой не е отнесъл припечеленото на другия свят.
При това сравнение спомням си разговора ми с един другар - левичар, който ми казваше така: „Ще видиш колко нови неща ще въведем ние в живота, но все още сме зле на идеологическия фронт.“ Аз му отговорих, че съм напълно съгласен с една справедлива уредба на живота, но трябва да се започне предимно с идеологическия фронт. Това ще рече преустройството да почне от човека, а после от веществената действителност. Като хванеш и набиеш човека и му вземеш всичко насила, как искаш този човек да е добре на идеологическия фронт? Има ли случай, когато бит човек да е на твоето мнение? Оставете хората да живеят с малките вътрешни нюанси, не бутайте техните вярвания и малки навици. Говорете им за нуждата от един колективен, братски живот, научете ги на състраданието, което трябва да имаме към страдащите, свикнете ги да мислят, че алчността е една опасна гангрена, че човек загубва целия си живот заради нея и че никой не е отнесъл припечеленото на другия свят. Този приятел, който бе идеен и честен човек, отначало се възмущаваше от тоя начин на мислене, но после се убеди в правотата на моите думи. Убеди се, че в душите на хората не бива да остава горчива утайка. Убеди се и в това, че любовта ще обедини човеците по-бързо от всяка организация. Селянинът, при когото работим, се казва бай Жечо. Той е наш приятел по идеи, но ние употребяваме доста усилия да смирим у него собственическото чувство.
към текста >>

45. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

дарява на човечеството „Мъдростта, произтичаща от Състраданието и Любовта".
Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител, той ще донесе най-великото и възвишено слово."41 Рудолф Щайнер изрича грандиозните слова: „Ако би имало [след 3000 години] един 'евангелист Йоан', той ще говори [за този Велик Учител на човечеството] по различен начин в сравнение с това, което Апостол Йоан е казал за Христос. Ако за Христос е казано: „И Словото стана плът"; „Евангелистът Йоан" на Майтрея-Буда би трябвало да каже: 'и плътта стана Слово' "42. „Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на станалото при събитията на Голгота."43 Това ще бъде характерна черта и при изявата и при подготовката на мисията на Майтрея-Буда. Гаутама Буда изпълнява своята мисия и около 600 г. пр. Хр. дарява на човечеството „Мъдростта, произтичаща от Състраданието и Любовта". Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време.
към текста >>

Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство.
Така не само са постигали лична духовна хигиена, но и са овладявали лечебното изкуство до съвършенство. Рудолф Щайнер изтъква, че новото проявление на този Учител ще донесе едно обновено есейство, насочено вече към конкретната изява на Етерния Христос.99 Естествено е да се предположи, че някои характерни черти на есейското учение отново ще струят в дейността на Бодхисатвата на XX век. И това е наистина така: Учителя Петър Дънов е известен като лечител и е излекувал хиляди хора. Описани са и няколко случаи, които са били интерпретирани като възкресения от неговите последователи, но това не се афишира или рекламира, защото Учителя изтъква, че това би довело до изместване и възпрепятстване на неговата мисия. Това потвърждава изказаната от Рудолф Щайнер идея, че Бодхисатвата няма да прокламира себе си.100 Друг не по-слаб знак е една от духовните традиции, приложена естествено от Бялото Братство в България. Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство. Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото. Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4. Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер.
към текста >>

Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество.
Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша. Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват Добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа, и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл. Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота.
Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35550498962402