Търсене в текстове за 'Страст'

116. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение.

117. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б.

Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта.

118. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето.

119. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай.

Който проявява пристрастия към външния си вид – в смисъла на изнесеното по-горе, очевидно държи да афишира външното си богатство с цел да прикрие липсата на вътрешно.

Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват.

120. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си.

А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви.

121. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек.

122. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Никак не е лесно да пишем за вътрешния мир – мира в душата на човека, в един свят, раздиран от противоречия, кръвопролития и ниски страсти.

123. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида.

124. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта.

Здраво е тялото, ако е ръководено в действията си от просветлен ум, изчистено от низши желания и страсти сърце и желязна воля, която не познава прегради по пътя към Доброто.

125. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

63. Уайт, Е., Страсти Христови (Последните часове от живота на Исус Христос), изд.

126. СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ - Павел Желязков

Градският интелигент, пристрастен към културни и интелектуални занимания, не е така сърцат и борбен.

127. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия.

128. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

В прищевките, страстите на нашата природа?

Нека си отговорим на тези въпроси... Нека погледнем на наялия се до насита с най-хубави ястия, на напилия се с най-скъпи вина, на задоволилия всичките си плътски страсти.

Гледайки на него, ние чувстваме, че зад тази външна маска на привидно задоволяване гори огънят на всичко - незадоволената страст, чревоугодие, суета.

Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме?

И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим.

Задоволяването на страстите, на животинското у човека изключва задоволяването на висшето на духа.

Този, който иска да оживее за живота на духа, за истинския живот, трябва да умре за живота на материята, плътта, за живота на прищевките, страстите, плътските чувства и желания.

129. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Така че не мисли за нея като отхвърлено притежание, което свърши своя обект преждевременно, но като великата царица, която е продупчила своя какун**, за да влезе в света на най-големия артист, най-великия музикант, най-величествения художник, който е направил танца и ритъма на вятъра, ловките устреми на птиците и страстта на човека да имитира тези големи открития.

130. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но твърде меките, пухкави, с равни и остри пръсти, без възли, дебели в основата си, с дебела длан, с развит Венерин хълм (голям и изпъкнал), палец къс, деликатен, без възли говорят за хора с жажда за чувствени наслади, мързеливи, разточителни, с любов към удоволствията и страстите, които не обичат ходенето и каквито и да било напрежения, не обичат Слънцето.

131. Фалангите на палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако първата и втора фаланги са малки, то такъв човек не е в състояние да се съпротивлява на своите страсти; особено ако е жена, тя е изложена на гневни избухвания, отчаяния, необясним ентусиазъм, плач и смях в едно и също време.

132. Хълмът на Венера – този под палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В такъв случай индивидът всичко възможно ще прави, за да преживее сладострастни чувства.

Изключително голям и червен Венерин хълм показва буйни страсти, силен полов нагон, кокетство, грубост на чувствата.

Гладък, без линии Венерин хълм показва малка чувствителност, липса на страсти, студенина, до пълен хлад.

Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти.

133. Марсов хълм - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В по-елементарна ръка дава насилие, грубост, тирания, буйна омраза, гордост, податливост към шпионство, склонност към грабеж, убийства, кавги, лесна обида, страхливост, необуздани страсти, разрушителни подтици, заядливост.

134. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако линията на Съдбата завършва до линията на сърцето, то много благоприятни възможности няма да бъдат използувани поради емоционални причини, страсти и авантюри.

135. Цар на Мрака - Николай Райнов

И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж.

И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце…

136. Каин и Евел - Николай Райнов

И страстно безумие разръфа сърцето на Каина — както буря раздипля тъмни небесни облаци.

Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена.

Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла.

И видя Каин, че страстта е страшна.

В Твоите движения играе смях — и страст се таи в мрака на очите Ти.

137. Каломаин - Николай Райнов

И страстно я теглеше към Него, а по ланитите й капеха топли едри сълзи.

138. Вавилонска кула - Николай Райнов

Видяха синовете на Евеля дъщерите Каинови — и премалняха от страст.

139. Мелхиседек - Николай Райнов

Целият човек е изплетен от измами и страсти, които трябва да се самоубият.

140. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове — голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст.

141. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите.

142. Слова на Блажения - Николай Райнов

„Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“

143. Даниил - Николай Райнов

И върху меки ръце, палящи от страст и жадни за змийска прегръдка, сложи гривни от златен сплав, носящи потайни образи, врязани с резец на майстор.

А царицата, разпалена от бясна страст, горяща за милувки на тайноведец, се обви като змия около него — и прилепи топла снага до тялото му, като издаваше треперяща гръд нагоре, а главата й — отхвърлена назад — чакаше дива целувка…

144. Видение на Ездра - Николай Райнов

— А свърши ли се Делото на Творението, иде Сетният Ден: ден на гняв и буря, на небесен копнеж и небесна страст — защото тогава ще стане Бракът на Небе и Земя.

145. Дъщерята на Царя - Николай Райнов

И — сърцето ти да бъде чисто: да го не мъти тъмен блян, да го не тръска водопад на сласт, да го не пърли пожар на страстна мъка.

146. Книга на загадките - Николай Райнов

Бащата заложи своята робиня, която синът страстно любеше.

Третият начена да търси себе си — и позна, че са много сложни пътеките на страст, помисъл и творчество.

Колко багреници блестяxa по-буйно от този кървав саван! Колко завеси шепнexa по-страстно от брачната коприна!

Мъртвият кумир оживява и по мрачното желязо заиграват страстни блясъци.

Кадеше тя пред своите поклонници янтар, че янтарът навява любовна лудост, и на мъжете поднасяше сива амбра, защото буди страст.

А презнощ изсмукваше дошлите през деня с нечовешка страст.

„Дай ми — о, Жено, — дай ми своята душа! Твоята душа е тайнствена — и страстна — и пълна с копнеж.

Защото не дава ни сън, ни страст, ни веселба, ни забрава.

147. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Най-издигнатите умове и безпристрастни учени особено в Англия, се занимават със спиритизъм.

148. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Но, както изгряващото слънце озарява първом високите планински върхове, за да стигне постепенно със своята светлина в долините, така и слънцето на новата истина, на новия мироглед, е отдавна озарило планинските върхове на чистата и безпристрастна научна мисъл и днес постепенно слиза към склоновете и долините.

149. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането.

150. Към природата! - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тук вече спадат безбройните противоестествени привички, наклонности, обичаи, страсти и злоупотребления, които човек е вършил и върши до днешен ден, в противоречие с природните закони.

151. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

И говорятъ на хората съ трезвия и безпристрастенъ езикъ на цифритѣ — обективнитѣ статистични данни за ония всестранни поражения, които войната причинява.

152. Божествени и човѣшки идеи - Георги Радев (1900–1940)

Любовьта не е за хора съ изопачени чувства, за хора съ неовладяни страсти.

153. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

За Соломона е казано, че ималъ отличенъ философски умъ, че билъ съ добро, но покварено сърдце, съ извънмѣрно силни чувства и страсти, голѣмо щеславие и слаба воля, първокласенъ епикуреецъ въ ядене и пиене и удоволствуване съ жени.

154. Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Само чрезъ музика ще рухнатъ „Йерихонскитѣ стени“ на тѣсногърдия националенъ егоизъмъ, задъ които сѫ се укрепили въоржженитѣ до зѫби съвременни народи, и само чрезъ музика ще се укротятъ звѣроветѣ на нестихващитѣ страсти, които рушатъ личния и общественъ животъ на хората.

155. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав.

156. Два свята - Георги Радев (1900–1940)

В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на народите" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки".

157. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека.

158. Предговор - Велко Петрушев

Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената Любов над нашите страсти.

Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината.

159. Действие първо. - Велко Петрушев

Царят на ненаситнитe желания се бешe пробудил от дневния сън и се приготовляваше да тържествува в оргийните нощи, които му устройваха неговите чародейки - музите на сладострастието, под звуковете на омайните мелодии на царицата на нощта.

Аз, когато искам да си направя забавления, свиквам своите музи, богините на сладострастието; те наливат от горещото вино на своите примамки и го поднасят за наздравица на моите главатари.

Ето, седни на тази пейка, в тази градина, да подишаш ароматичния дъх на цветята, и отдай сърцето си на тая омая — сладострастието, за да бъдеш галено дете, приспивано върху очерователните гърди на Царицата на нощта.

Запалена тя с огъня на страстта, внася свежест в душата и сладък сън в сърцето.

Напуща Девора, отива да съобщи на своите страстни чародейки за трагедията със слънчевия гостенин.

Страстните й желания се разпалват и лудо разтваря горещите си обятия, и се готви да се хвърли като хищник върху своята невинна жертва.

Тя се надвесва върху нежното, но хипнотизирано тяло на Д е в о р и метва черния си воал върху образа му; впива страстните си устни, върху неговите и жадно изсмуква жизнените му сокове.

Страстният огън все повече згрява отслабналите от алкохола удове на Девор.

За пръв път той почувствува нови сили, които го заставиха да усети страстните пламъци, които ще откърмят в него ластителната змия на ненаситната блудна страст!

Моите омайни обятия са тъй дълбоки и скриват всекиго, който се докосни до живия жар на моята страст.

Значи, 3емон ти даде да пиеш! Тогава ела в топлите ми обятия и аз ще те възлюбя и ще бъда твоя майка, която ще те роди отново, като син законен в царството на ненаситните страсти.

Доближи устните си да те целуна и запаля пламъка на сладострастието в твоето сърце.

Ела с мен! Ще те отведа в нощния замък на 3емон, гдето, с страстни примамки, негови чародейки лудо танцуват танци на забрава! И там ще видиш онази, която сърцето ти бленува.

Агентите на страстта и чародейките на дяволските танци приспиваха съзнателните сили, и Девите на съвестта, оскърбени, се скитат по планините до изгряването на светлата зора!

160. Действие второ. - Велко Петрушев

Тогава желанията ви ще се изливат в горещи чувства, страсти и удоволствия.

Не! Славния 3емон трябва да царува, и срази всеки противник! Неговото царство е силно, защото има ключовете на смъртта! Всяка сила, която не се подчини на моята воля, бива пленена и отведена в тъмното царство на смъртта! А всяка сила, която се покланя на моята воля, бива отвеждана в царството на страстните удоволствия, където животът е сладък сън.

Той пие страстната омая от чаровните гърди на чародейките.

И всеки, който се осмели да наруши очарователната нощ и запали факел на виделина, ще бъде изгарян в пламъците на страстите.

Ако силите ти те напуснат, аз и страстните музи, ще изпием огнените пламъци от очите му и ще съкрушим мишците му.

И ще потекат живи, светли струи от светлина и ще загасне страстният огън на нощта .

Млъкни! Недей повече да раздразваш гърдите на нощта, и така страховито да огасяш, пламъците на страстите!

Върви тогава в тъмните нощни свърталища, където Девор страстно пие от разголените гърди на твоите чародейки сладкия сок на забравата! Встрастявайте го повече и подклаждайте ненаситните му желания, да станат стихийна буря в сърцето му.

О, Жрецо! Престани да палиш тез факли с пламъка на слънчевата си светлина, която стопява безжалостно моята страстно огъваща се снага! Ела при мен.

И ще бъдеш щаслив в прегръдкитe на моя чар! Ела и облечи червения хитон на страстта.

Да, твоят образ ще отлети във вечния ден, а страстта ти ехидна ще изгори в огнището на девствената „Светая светих“.

Скрий черният си воал на страстите, за да не би и ти да изчезнеш като „тежка съдба на нощта“!

161. Действие трето. - Велко Петрушев

Алчният бяс на сладострастието се привива и се насилва да повърне погълнатата отрова, като бърза да се скрие в подземните си скривалища.

Страстните чародейки се приготовляват за сладкия дневен сън.

Тя направи опит да я облече, но сънния вой на страстните чародейки я изплаши и като извика, те се събудиха.

Денят е умора, Славяна, а нощта — чар и наслада! Покрий се с сладострастната покривка и заспи.

Ний, чародейките, ще пием страстно от чистите му устни сладък сок до омая.

От момента, когато видех Девора, аз непрестанно съзерцавам живите му очи: те ме отново раждат! Тук душата ми е отровена от страстите на удоволствието.

Славяна, дай ми да пия от горещото вино и поддържай чувствата ми със страстни целувки.

Могъща царице, твоята страст е безпощадна, гневът ти страшен! Аз съм вярна твоя истинска лъстителка, винаги преданна теб, царице на нощта! От моите гърди 3емон пие омайния сок на удоволствието, а Девор насища огненото си желание.

Спомни си за безсмъртния идеал, който цари в душата ти! И спаси мен, защото мене ще ме изгори огъня на отмъщението, а тебе огъньт на злия дух — страстите.

Страстни пламъци горят в него за отмъщение.

Аз се борих с светящия ти пазач и те откраднах, за да те направя Богиня на нощта, избраница, прелест всред моите музи на страстта.

Страстният сън, уплашен, побягна от Девора.

Страстните пламъци огасват Той удивително се изгледа.

Пламъците на това огнище никога не изгасват; там се подържа вечния огън на отмъщението! Ела, милий, да отидем всред алеите и заспим, унесени в сладкия сън на страститe и отдадем сърцата си на забрава.

162. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Отвържи ръцете й, и освободи я от огъня на страстите си.

Тъмният лъч на нощта е пронизал гърдитe му, а злият дух на сладострастието е отровил кръвта му?

Развратът опорочи светлите ми мечти, а жаркото вино на тъмнитe страсти огаси благороднитe ми чувства и желания.

Очите ми са изморени от обилни сълзи, сърцето ми е разбито от бурните страсти.

163. Епилог. - Велко Петрушев

Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро.

164. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години към младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство.

165. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Пристрастие, което след седем десетилетия ще се увенчае в световно известното лагеруване на Седемте Рилски езера.

166. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Десет пъти провери историята и така, и иначе, и попита дори добрия си познат, гръцкия консул Вретос - най-големия учен тук, дето и в Италия е признат даже! А Вретос се учуди на наивността му и призна, че е вярно, голяма лъжа е бил походът на Владислав Варненчик, като имаш предвид, че е бил под сянката на кръстове връз кръстове и църковни хоругви връз хоругви, но да не се тревожел така, защото в историята имало и по- големи лъжи сред християнските църкви, и искаше да му разкаже за най- големите византийски и римски поразии, и започна с историята как българският християнски цар Калоян навръх Страстната събота заровил в окопите на разсипаната от него Варненска крепост всички бранители на града, но Константин махна с ръка и не искаше да слуша.

167. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

В сряда сутринта и четвъртък вечер подтиква дискусиите и укротява разпалването на страстите при обсъжданията на изнесените учебни проповеди.

168. 3. Статия трета - Георги Христов

Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.

169. Христо Койчев - Георги Христов

- питам го, а той кротко и безстрастно отговаря:

170. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Може би четири са тези последни изпити: (i) отчаяни, почти всички търсачи вече не намират никаква надежда; те или загиват по пътя, или забравят за търсенето, или напълно се обезверяват от тежките изпитания и отричат въобще самото съществуване на Граала - настъпва сякаш най-дълбокият мрак на отчаянието, точно преди първите лъчи на зората; (ii) малцина търсачи на Граала намират заветното тайно място, където се пази Свещения потир, но откриват, че е скрит сред множество фалшиви, пъстри и опасни чаши, като всяка една от тях зове страстно да бъде избрана - търсачите замират в страх и невъзможност да познаят кой е верният избор; (iii) някои от търсачите потъват в омайния хипнотичен зов на някоя от фалшивите чаши, избират нея и погубват себе си; (iv) други си казват: „Свършено е! Щом не можем да различим коя от всички тези чаши е Граала, той явно завинаги и окончателно не може да бъде намерен, защото се проявява само някъде в отвъдното... Поне ще си останем със светлите думи на онзи, който ни сочеше Пътя към Граала."

За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер.

След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.

171. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

През този 7- годишен период, детето е безпристрастно и без предварително замислени идеи.

По това време, когато личното “тяло на желанието” се роди, чувствата и страстите вече се усещат.

Когато страстите и емоциите се отприщят, младежът влиза в най-опасния период от живота си - от 14 до 21 години.

НАГОРЕ

0.95810890197754