Търсене в текстове за 'Страсти'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 174 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_10 ) Степени на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Човешката любов е любов на страстите.
Когато обичаш някого, неговото лошо състояние се прехвърля на теб. Това става при човешката любов, докато при Божествената Любов няма такова прехвърляне. Прехвърлят се също и греховете, и пороците, и слабостите на този, когото обичате. И когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и придобивате качествата му. Влюбеният при човешката любов прилича на теле, което си е пъхнало главата в гърне и не вижда нищо, докато не намери твърдо място, за да счупи гърнето. Човешката любов е любов на страстите. Това, което проявяват астралният мъж и астралната жена, не е никаква Любов, а е само една привидност. Любовта е съвсем друго нещо. По-низшите и по-висшите чувства идват у човек в стълкновение. Тези скърби и страдания се дължат на физическата любов. Това е една по-гъста материя и като се вплете човек в нея, докато се освободи, ще усеща страдания.
към текста >>

2. 2_14 ) Любов към всички - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом правиш разлика между едни и други хора, тогава си в Духовния свят, а щом имаш пристрастие и постоянно се променяш и изменяш, ти си на физическото поле.
И додето не намериш доброто в човека, не можеш да го обичаш. В Невидимия свят всички са еднакво добри и красиви, Любовта не прави различия. Във физическия свят имаме един образец – Слънцето. Слънцето грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други – повече. Някой казва: „Аз не съм като Слънцето да огрявам всички.“ Че ти грей тези, които са около теб; Слънцето не огрява цялата Вселена. Щом правиш разлика между едни и други хора, тогава си в Духовния свят, а щом имаш пристрастие и постоянно се променяш и изменяш, ти си на физическото поле. Във физическото поле има промяна, в Духовния свят има разделение, а в Божествения има единство. Почнеш ли да мислиш зле за приятеля си, ще го изгубиш. Като почнеш да мислиш добре за него, той пак ще се яви. В Любовта има събирателни огледала и ако попаднеш там, ще изгориш. Не търси да попаднеш в събирателната любов само в една посока, само към едно същество, но да имаш разпръсквателна любов – в хиляди струи, в много направления, към много същества.
към текста >>

3. 8) Вегетарианството - Боян Боев (1883 – 1963)

Месната храна е проникната от трептения на животински страсти, а в това отношение растителната храна е чиста.
При клането се заражда страх и омраза у животното, поради което в организма му се образуват и отровни реакции. На това се дължи и нервността на цялата Бяла раса, а и днешната неврастения произлиза до голяма степен по същите причини. От друга страна, веднага след смъртта на животното започва трупното разлагане и възникват други отрови, наречени птомаини, левкомаини и пр. Много е умна котката, че предразполага мишката, преди да я изяде – оставя я малко, играе си с нея и когато почувства нейното разположение, чак тогава я стиска от един път и я изяжда, за да получи месо без отрова. Понеже трептенията на бозайниците са по-низши от тези на човека, затова той се спъва, когато ги яде, и не може да се развива. Месната храна е проникната от трептения на животински страсти, а в това отношение растителната храна е чиста. Човек трябва да се храни с чиста храна, за да имат клетките му послушание. Ако човек дълго време се храни със свинско месо, ще добие свински характер, ако се храни с кокоше месо, ще добие кокоши характер. Едно време, преди повече от две хиляди години, Даниил и другарите му се хранеха с вегетарианска храна и станаха по-красиви и по-здрави, отколкото другите, които се хранеха с месо. За много хора вече не е полезна месната храна. Засега най-здравословната храна е растителната, но тя трябва да бъде прясна.
към текста >>

4. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучетата означават лошите страсти в човека.
При праволинейните сънища сънуваш неща, които стават точно така, както си ги сънувал. А при криволинейните сънища сънуваш това, което има да стане, в една алегорична, символична форма. Например сънуваш, че къщата на някой човек се разрушава; това показва, че здравето на същия човек е в опасност. „Къщата“, това е човешкото тяло. Една сестра каза, че сънувала кучета, които я гонели. Кучетата означават лошите страсти в човека. Щом яздиш черен кон, ще се скараш, но ако сънуваш бял кон, ще се примириш с неприятеля си. Един приятел сънувал, че убива една змия, но после тя се превърнала на мравки. Змията представлява гордост и злоба, а мравките – користолюбие; значи той се е справил със змията, но с мравките не могъл. Когато сънуваш грозде, сливи, това са неприятности на физическото поле; когато във време на сън ядеш плодове, това всякога означава неприятност. Ако направиш насън едно престъпление, това показва, че подсъзнанието ти не е чисто.
към текста >>

5. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр.
Освен горните съображения, можем да вземем предвид и други някои съображения, които говорят в полза на растителната храна. Например, слънчевата енергия, която прониква в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм. От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот. Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската. Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял.
към текста >>

Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните.
Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм. От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот. Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската. Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял. Ако един човек иска да живее чист, добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Докато човек яде месо, докато пие вино и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди у него.”
към текста >>

6. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб.
Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости." Той ги надживява.
към текста >>

7. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност.
Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи. Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена. При Божествената любов няма противоречия и страдания. И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него.
към текста >>

8. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб.
Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода” се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости.” Той ги надживява.
към текста >>

9. Божествена и човешка любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Човешката любов е любов на страстите.
Има закон: Когато обичаш някого, то лошото състояние на онзи, когото обичаш, се прехвърля на тебе. Това прехвърляне става при човешката любов. При нея се прехвърлят също така и греховете, пороците и слабостите на онзи. А когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и придобивате неговите качества. Влюбеният с човешка любов прилича на теле, което си е пъхнало главата в гърне и не вижда, докато намери твърдо място, за да счупи гърнето. Човешката любов е любов на страстите. Тя не е никаква любов. Това, което проявяват астралната жена и астралният мъж, не е никаква любов. Това е само една привидност. Любовта е съвсем друго нещо. По-нисшите и по-висшите чувства идат у човека в стълкновение.
към текста >>

10. Бъди като Слънцето - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом правиш различия между едни и други хора, тогава си в духовния свят, а щом имаш пристрастие и постоянно се променяш и изменяш, ти си на физическото поле.
Това е Слънцето. Човек да бъде като Слънцето. Някой казва: „Аз не съм слънце да огрявам всички. “ Че ти огрей тези, които са около тебе. И Слънцето не огрява цялата вселена. . Щом правиш различия между едни и други хора, тогава си в духовния свят, а щом имаш пристрастие и постоянно се променяш и изменяш, ти си на физическото поле. Във физическото поле има промяна, в духовния свят има разделение, а в Божествения има единство. Ти имаш приятел, почваш да мислиш за него зле. Ще го изгубиш. 14 почваш да мислиш добре за него, той пак ще се яви. В любовта има събирателни огледала и ако попаднеш там, ще изгориш.
към текста >>

11. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш.
То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега.
към текста >>

12. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти.
ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти.
към текста >>

Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство.
В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи.
към текста >>

Лъвовете, това са човешките страсти.
Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега минавате през изпита на Данаила.
към текста >>

Няма по-груби сили от страстите.
- Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете между грубите сили и ако издържите този изпит, т.е.
към текста >>

Няма по-страшни лъвове от човешките страсти.
Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете между грубите сили и ако издържите този изпит, т.е. ако се справите с грубите сили на вашата нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура.
към текста >>

Никой човек не може да устои на страстите.
Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете между грубите сили и ако издържите този изпит, т.е. ако се справите с грубите сили на вашата нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура. Това означава да бъде човек господар на положението си. Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти.
към текста >>

Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти.
Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете между грубите сили и ако издържите този изпит, т.е. ако се справите с грубите сили на вашата нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура. Това означава да бъде човек господар на положението си. Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели.
към текста >>

13. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И този, чийто ум е свободен от тревоги посред мъки, равнодушен посред удоволствия, освободен от страсти, страх и гняв, той се нарича Мъдрец с утвърден ум.
Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна с вода, посред място, цяло заляно с вода. Имай предвид само делото, но не и неговия плод. Затова плодът от делото нека не ти служи за подтик - но не се привързвай към бездействие. Върши всичко, като си оставаш слят с Божественото и се отказваш от всяка привързаност, винаги еднакъв в успехи и злополука." „Мъдреците, сляти с Чистия Разум, се отказват от плодовете на делата си и освободени от връзките на раждането отиват в блажено обиталище. И този, чийто ум е свободен от тревоги посред мъки, равнодушен посред удоволствия, освободен от страсти, страх и гняв, той се нарича Мъдрец с утвърден ум. Бурно възбудените чувства мощно отвличат ума дори и на Мъдреца, макар той да се владее. Завладял всички чувства, той трябва да седи в хармония, и Аз да съм неговата висша цел. Който владее чувствата си, неговото разбиране е върху добра основа." „Дисциплинираното Себе, което се движи между чувствени предмети, с чувства свободни от всяко привличане и отблъскване, овладяно от Аза, постига Мир (нирвана). Посред този мир изгасват всички мъки, понеже на този, чието сърце е омиротворено, разумът скоро достига равновесие.
към текста >>

Наистина трудно е преодоляването на ума, но той може да бъде подчинен с постоянни упражнения и с безстрастие.
Но за неподчиненото себе, Себето наистина става непримирим враг. Висшето себе е с този, който е себеконтролиран, спокоен и еднакъв в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и безчестие. Наистина йога не е за този, който яде много или се въздържа прекалено, нито за оногова, който много спи или пък пракалено бодърствува. Йога унищожава всяко страдание у този, който е умерен в ядене и резервиран, умерен в работа, умерен в спане и бодърствуване. Когато неговата подчинена мисъл е прикована в себето, свободен от всяко въжделение, тогава се казва, че той е хармонизиран. Наистина трудно е преодоляването на ума, но той може да бъде подчинен с постоянни упражнения и с безстрастие. Йога трудно се достига от онзи, който не е завладял своето себе, но който се е подчинил на своето себе, той може да достигне йога чрез правилно насочване на енергиите. Измежду всички йоги, този, който е изпълнен с вяра, с вътрешно себе преливащо в Мен, него аз считам за най-пълно хармонизиран. Седмият разговор е наречен Йога чрез различаващо знание. С ум концентриран в Мен, упражнявайки йога, намерил прибежище в Мен, ти без никакво съмнение ще ме познаеш напълно, това чуй сега от Мен. Аз ще ти открия това знание и Мъдрост в тяхната пълнота.
към текста >>

Тези, които се подвизават в строго въздържание, не предписано от Писанията, водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора са демонични натури.
Чуй за тях сега. Вярата на всекиго се образува според неговата собствена природа. Човек се състои от своята вяра. Той е това именно, в каквото вярва. Чистите люде боготворят Светещите Деви; страстните - гномите и гигантите; тъмните хора - служат на духовете и на пълчищата природни духове. Тези, които се подвизават в строго въздържание, не предписано от Писанията, водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора са демонични натури. Храната приятна на всеки човек е също трояка, както и жертвоприношението, въздържанието и милостинята. Чуй и за тяхната разлика. Храната, която дава жизненост, енергия, сила и здраве, радост и веселие, е вкусна и сладка, хранителна и приятна, тази храна се предпочита от чистите. Страстните се стремят към храна горчива, кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена, която причинява болка, мъка и болест. Което е старо и увяхнало, изгнило и развалено, вкиснато и нечисто, то е храна за която се лакомят тъмните.
към текста >>

14. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните.
Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта.
към текста >>

15. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини.
И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини. Там тя живее останалото време наистина с Бога, както казват Посветените." В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една душа, която е вечна и безсмъртна и той така води разговора, че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на душата, а не да се убедят по логически път. И Платон не случайно е избрал формата на диалога, чрез която излага своите идеи. Това е една форма, която е съществувала между ученика и Учителя във всички школи. Платон му е дал една литературно-философска форма, но тя има същата задача както при мистериите, да събуди у ученика чувството на безсмъртие, да го преживее и той.
към текста >>

Този смъртен образ е носител на всички страсти и стремежи към удоволствие.
Необходимостта царува в нисшия, сетивния свят, а Божественото царува в идейния свят. Създател на Божественото е Самият Бог. Бог е възложил на помощниците си - възвишените същества, боговете, да създадат смъртните неща. И те, подражавайки на Божественото са създали както човека, така и всички същества, троични. Създали едно безсмъртно тяло и поставили в него друг един смъртен образ на идеята за душата. Този смъртен образ е носител на всички страсти и стремежи към удоволствие. Това е така наречената нисша или смъртна душа. (Това е звездното или астралното тяло, за което говори съвременната окултна наука.) В третата част на своята философия Платон разглежда качествата, които притежава Чистият Дух. И той го определя като съвкупност на всички добродетели. Първата добродетел, която отличава Духа, е доброто.
към текста >>

16. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те привличат чрез сладострастие онези, които искат да изядат.
Аполоний, обръщайки се към всички, рече: „Знаете ли градините на Тантила, които и съществуват, и не съществуват? - Ние ги знаем само от Омир, защото не сме слизали в Хадес. Вярвайте ми, каза той, че всичко, което виждате тук, прилича на тези градини, нищо не е истинско, всичко е привидно. За да разберете по-добре това, което казвам узнайте, че прелестната годеница е един от онези призраци, които народът нарича лами или мормолики. Те много обичат Афродита (Венера), но още повече човешкото месо. Те привличат чрез сладострастие онези, които искат да изядат. - Млъкни! Махай се от тук! - извика тя и се показа, че негодува от всичко, което е чула и се разгневи против философа, когото нарече безумен. Внезапно златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни, изчезнаха. Вече не се виждаха нито виночерпци, нито готвачи, нито някои от другите слуги.
към текста >>

17. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието.
Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади. Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога.
към текста >>

Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот.
Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет. Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот. По-конкретно това слизане на душата става по следния начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили. Най-напред в кръга на Сатурн придобива способността да прави умозаключения за нещата, да разсъждава. В кръга на Юпитер добива силите на волята, в кръга на Марс - наклонностите и влечението, в кръга на Слънцето - усещането, мнението и въображението, в кръга на Венера - влиянията, най- после в кръга на Луната - способността да ражда. Плотин се е занимавал и с астрология и е писал под псевдонима Манилиус. От него е известна една астрология под названието Астрономикон.
към текста >>

18. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите.
То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните. Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор.
към текста >>

Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове.
Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща. Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си. Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни. Очевидна съразмерност има между добрите духове и техните тела.
към текста >>

Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни.
Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си. Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни. Очевидна съразмерност има между добрите духове и техните тела. Но не съществува тази съразмерност и у злите духове, населяващи намиращото се около земята пространство. Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата.
към текста >>

19. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

От вливането на луциферическите сили в астралното тяло на човека, се ражда всичко това, което днес ние наричаме себичност, егоизъм, желание да бъдем затворени в себе си, концентрирани върху собственото си благополучие, също така усилване на страстите и желанията.
Дори и след това. което се нарича ден шести на творението, човек още не е показан върху твърдата земна повърхност, но още е в духовната сфера на Земята. Човекът слиза от пространството върху твърдата Земя след като Йехова-Елохим му вдъхнал дихание за живот, след което той придобива по-голяма плътност. След приемането на жизненото дихание от Бога, човек попада под влиянието на така наречените луциферистически същества, които изливат своите сили в астралното тяло на човека. Под влияние на тези сили се получава по-голяма кондензация на физическото тяло. От вливането на луциферическите сили в астралното тяло на човека, се ражда всичко това, което днес ние наричаме себичност, егоизъм, желание да бъдем затворени в себе си, концентрирани върху собственото си благополучие, също така усилване на страстите и желанията. Това е проникнало у човека чрез луциферическите влияния. Първият ефект от това влияние е бил, както казахме, раждането на егоизма в човека. Астралното тяло, такова, каквото то било по-рано - проникнато от теченията, които го бяха създали - е било последвано от едно друго астрално тяло, проникнато от луциферическите сили. Последствието от това бе, че човешкото тяло, изградено от въздух и топлина, започна да се уплътнява, да се кондензира и по този начин се появи човекът от плът, човек с една по-голяма плътност. Така преди намесата на луциферическите същества физическите условия за човека са били въздухът и топлината, а след тази намеса той слиза в течния и твърдия елемент.
към текста >>

20. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода.
Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието. За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки." „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население." Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца."
към текста >>

Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува.
Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи.
към текста >>

При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят.
Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят.
към текста >>

Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност.
Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист.
към текста >>

И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят.
Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения.
към текста >>

Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато.
Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове.
към текста >>

Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло.
При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени. Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход. С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън.
към текста >>

Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло.
Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло. Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло. А тази сила Азът получава от Христа.
към текста >>

И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло.
Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло. Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло. А тази сила Азът получава от Христа. Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана.
към текста >>

Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят.
Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло. Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло. А тази сила Азът получава от Христа. Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана. Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството.
към текста >>

21. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

В случая за Данаил в рова на лъвовете Учителят има цяла беседа, в която сравнява лъвовете със страстите в човека.
Той се спаси, защото Бог живееше в него, Бог в него беше събуден, а у обикновените хора спи и затова не може да им помогне. Защото Бог помага само на онези, които са го събудили в себе си и имат връзка с Него, или казано другояче, които са дали път на Бога в себе си да се прояви. Това значи, за да бъде спасен човек при такива обстоятелства, трябва Бог да живее в него, да се е пробудил, да е възкръснал и да е проникнал със силите си както етерното и астралното, така и физическото тяло. Такъв човек е силен и мощен. Тук ще напомня пак това, което казах в началото на разглеждането на пророците, че всяко явление, което се описва от пророците има освен историческо значение, още и мистично, а понякога и космично. В случая за Данаил в рова на лъвовете Учителят има цяла беседа, в която сравнява лъвовете със страстите в човека. Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат. В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на Сина человечески. Това видение е подобно на видението на Йоан в Откровението и има апокалиптичен характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра. кой от кой по-силен и по-страшен.
към текста >>

Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат.
Защото Бог помага само на онези, които са го събудили в себе си и имат връзка с Него, или казано другояче, които са дали път на Бога в себе си да се прояви. Това значи, за да бъде спасен човек при такива обстоятелства, трябва Бог да живее в него, да се е пробудил, да е възкръснал и да е проникнал със силите си както етерното и астралното, така и физическото тяло. Такъв човек е силен и мощен. Тук ще напомня пак това, което казах в началото на разглеждането на пророците, че всяко явление, което се описва от пророците има освен историческо значение, още и мистично, а понякога и космично. В случая за Данаил в рова на лъвовете Учителят има цяла беседа, в която сравнява лъвовете със страстите в човека. Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат. В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на Сина человечески. Това видение е подобно на видението на Йоан в Откровението и има апокалиптичен характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра. кой от кой по-силен и по-страшен. След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота.
към текста >>

22. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти.
Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога.
към текста >>

23. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога.
Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги. Ето какво говори той за троичния смисъл на египетската писменост и за троичния смисъл на самата Библия: "Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният".
към текста >>

24. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот.
Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога.
към текста >>

Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада?
Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение. Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни. Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история.
към текста >>

25. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията.
По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат. Те дойдоха при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим? Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим? Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори.
към текста >>

26. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване.
В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество.
към текста >>

27. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Водният елемент в етерното тяло се вълнува от вълненията и страстите, които идват от астралния елемент.
Пъпката ще се разтвори и тогава, както апостол Павел казва, вярата ще се превърне във виждане. От пъпката ще се развие, ще се разтвори цвят от Светлина и това е Христос. Та, когато се казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога, трябва да се разбира буквално в горния смисъл, когато ще се разцъфти лотосовият цвят на сърцето, който ще се изяви външно като вяра, която ще разцъфти в живота. По такъв начин човек ще вижда Бога, Христос в себе си. В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент. Водният елемент в етерното тяло се вълнува от вълненията и страстите, които идват от астралния елемент. Когато душата, астралният елемент, е пречистена, етерното тяло е спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят. Така можем да разберем Мистичната страна на много събития и изживявания на учениците на Христа. С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава Той им казва: Маловери!
към текста >>

28. 3.11. Ходенето на Христа по водата - Влад Пашов (1902- 1974)

А това са злите помисли, блудствата, кражбите, убийствата, прелюбодейства-та, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, гордост, безумство.
В началото на 7ма глава се говори за разговора на Исус с книжниците и фарисеите. Те се препират с Него, защо Неговите ученици не вървят по преданието на старите. Той им отговаря с думите на Исайя, като им казва: "Добре е пророкувал за вас Исайя, лицемери, като е писал: Тези люде Ме почитат с устата си, но сърцето им отстои далеч от Мене. Обаче напразно Ме почитат, като проповядват за учение человечески заповеди". И след това им отговаря, че не това, което влиза в човека чрез храната го прави нечист, но това, което излиза от човека, защото то излиза от човешкото сърце. А това са злите помисли, блудствата, кражбите, убийствата, прелюбодейства-та, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, гордост, безумство. И казва: " Който има уши да слуша, нека слуша".
към текста >>

29. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена.
Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки. Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена. Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили. които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже.
към текста >>

Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност.
понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа. Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи. Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н. Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност. Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване.
към текста >>

Затова е полезно да се четат биографиите на светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълненията, инстинктите и всичко, което съществува в човека, работят.
Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване. Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните демонични същества. Такова изживяване са имали християнските мъченици и светии, когато са откъсвали своя поглед от външния свят и са се потопявали в своята вътрешност. Те описват изкушенията и съблазните, които са ги обхващали. И затова даденото в тяхните жития отговаря напълно на Истината. Затова е полезно да се четат биографиите на светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълненията, инстинктите и всичко, което съществува в човека, работят. Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето същество - с Божествените сили, които работят в него. Това е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за да разберем разказа за изкушението. Другата страна на Посвещението е съзнателното проникване на ученика в Космоса. Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване.
към текста >>

Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло.
Така ние имаме три различни нюанси: първо - проявление на един астрален факт, който се изявява навън, това е изразено с думата Ход; след като този процес е, така да се каже, загрубял, това е изразено с думата Нетцах, а междинният нюанс между двата момента на проява е изразен с думата Йезод. Това са, така да се каже, три различни свойства и качества, с които са надарени съществата на астралния свят. Като слезе човек до своето етерно тяло, той възприема нещо по-висше от това, което е обозначено с горепосочените думи. Тук трябва да отбележа, че според схващането на окултната наука, в най-нисшия свят - физическия - работят най-висшите Божествени сили; в етерния - по-малко възвишени, а в астралния - още по-нисши Божествени сили. При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие. Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие.
към текста >>

Втората степен на изкушението се явява, когато посвещаваният се потопи в своето астрално тяло и се вижда изправен пред всички вълнения и страсти, които могат да направят човек най-голям егоист.
Това е фактически едно желание, което може да възникне у този, който е тръгнал в Пътя на Посвещението. У такива хора се събужда омраза, че са зависими от заобикалящия ги свят и сами не могат чудотворно да си произвеждат храната, че не могат сами да направят така, че храната да се яви сама, когато пожелаят. В разказа за изкушението се казва, че изкусителят, който застава пред Христа, Му казва да превърне камъните в хляб, т.е. по магически начин да си достави храна. Тук е най-високата стенен на изкушението. Втората степен на изкушението се явява, когато посвещаваният се потопи в своето астрално тяло и се вижда изправен пред всички вълнения и страсти, които могат да направят човек най-голям егоист. Когато се намери изправен пред това, той би искал, без да го преодолява, без да се бори срещу него, да се потопи направо в етерното и физическо тяло. Това е в действителност едно положение, което може да бъде описано като хвърляне в пропастта. И така е описано то в Евангелието на Матей - хвърляне от крилото на храма долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл да преброди - в етерното и физическото тяло. Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло. Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего".
към текста >>

Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло.
Тук е най-високата стенен на изкушението. Втората степен на изкушението се явява, когато посвещаваният се потопи в своето астрално тяло и се вижда изправен пред всички вълнения и страсти, които могат да направят човек най-голям егоист. Когато се намери изправен пред това, той би искал, без да го преодолява, без да се бори срещу него, да се потопи направо в етерното и физическо тяло. Това е в действителност едно положение, което може да бъде описано като хвърляне в пропастта. И така е описано то в Евангелието на Матей - хвърляне от крилото на храма долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл да преброди - в етерното и физическото тяло. Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло. Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение.
към текста >>

30. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като се говори за кротост, тук не се разбира овчедушие, но се разбира едно състояние, при което човек е господар на всички свои страсти, инстинкти, вълнения: гняв, възбуда, ярост и пр.
Той чувства неговата сила да расте, колкото повече страданието кара хората да се нуждаят от него. Затова към него се отнася второто горко. Трето блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята." Трето горко: "Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, защото преминавате суша и море, за да направите макар и един прозелит. И когато е станал такъв, вие правите от него чадо на ада." Като се говори за кротост, тук не се разбира овчедушие, но се разбира едно състояние, при което човек е господар на всички свои страсти, инстинкти, вълнения: гняв, възбуда, ярост и пр. Кротък е онзи, който има пълно самообладание и пълна власт над себе си. Той не се стреми да владее другите, но владее напълно себе си. И Христос казва за Себе Си: Елате при Мене, защото Аз съм кротък и смирен. Кротост и смирение вървят заедно. Само такъв човек, който има пълно самообладание, който е кротък и смирен, може да бъде истински ръководител и учител на хората.
към текста >>

Според окултната наука това блаженство има отношение към астралното тяло, което е носител на инстинктите, вълненията, страстите, гнева и егоизма.
Във всяко ръководство и властване, където липсва самообладанието и кротостта, се намесва жаждата за власт и насилие. Това изпъква особено в религиозния живот. Онзи, който няма самообладание и не е хармонизирал своя душевен живот, се проявява външно като фанатик. Всеки стремеж да се правят прозелити и всичко пропагандно в религиозна дейност, е жажда за власт, произтичаща от липсата на кротост, на самообладание. Всяко проповядване на хората, което им насочва вниманието на тяхната грехов-ност, е скрита жажда за власт. Според окултната наука това блаженство има отношение към астралното тяло, което е носител на инстинктите, вълненията, страстите, гнева и егоизма. И в миналото, когато човек е искал да се справя с тези сили на астралното тяло, за да влезе във връзка с духовните светове, той се е подлагал на известна процедура, която умъртвявала вредните инстинкти в астралното тяло. Но сега, след слизането на Христа на Земята, човек получава в своята душа силата да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално тяло и да ги укроти. Ето защо, новата Истина по отношение на астралното тяло гласи: Блажени са онези, които са кротки, благи, чрез самите себе си, чрез силата на своята душа, защото те ще бъдат онези, които ще наследят Земята. Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жадуващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени." Четвърто горко: "Горко вам заслепени водители, които казвате, че трябва да се кълнем не в храма, а в златото на храма.
към текста >>

Но сега, след слизането на Христа на Земята, човек получава в своята душа силата да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално тяло и да ги укроти.
Онзи, който няма самообладание и не е хармонизирал своя душевен живот, се проявява външно като фанатик. Всеки стремеж да се правят прозелити и всичко пропагандно в религиозна дейност, е жажда за власт, произтичаща от липсата на кротост, на самообладание. Всяко проповядване на хората, което им насочва вниманието на тяхната грехов-ност, е скрита жажда за власт. Според окултната наука това блаженство има отношение към астралното тяло, което е носител на инстинктите, вълненията, страстите, гнева и егоизма. И в миналото, когато човек е искал да се справя с тези сили на астралното тяло, за да влезе във връзка с духовните светове, той се е подлагал на известна процедура, която умъртвявала вредните инстинкти в астралното тяло. Но сега, след слизането на Христа на Земята, човек получава в своята душа силата да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално тяло и да ги укроти. Ето защо, новата Истина по отношение на астралното тяло гласи: Блажени са онези, които са кротки, благи, чрез самите себе си, чрез силата на своята душа, защото те ще бъдат онези, които ще наследят Земята. Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жадуващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени." Четвърто горко: "Горко вам заслепени водители, които казвате, че трябва да се кълнем не в храма, а в златото на храма. Безумни и слепи вие, които казвате, че не трябва да се кълнем в олтаря, а в жертвата на олтаря. Вие безумни и слепи."
към текста >>

31. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Втората окултна истина, вложена тук е, че всички болести се дължат на нечистите духове," които човек привлича със своите слабости и страсти.
" В тази мисъл ясно е показано, че Исус е ясновидец и вижда помислите на хората. В 1-ия стих на 10-та глава е казано: "И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове да ги изгонват и да изцеляват всяка болест и немощ". С тази мисъл са изнесени няколко окултни истини. Ученикът добива власт над нечистите духове, когато премине петата степен на окултното обучение, когато е придобил вече пълна чистота на сърцето и е завладял своя ум, добил е способността да се концентрира. Значи, учениците са били на тази степен на развитие, за да може да им се даде власт над нечистите духове. Втората окултна истина, вложена тук е, че всички болести се дължат на нечистите духове," които човек привлича със своите слабости и страсти. В 11-та глава, от 11-ти до 15-ти стих са изказани много важни окултни истини. Ще цитирам самите стихове: "Истина, истина ви казвам: между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взима и които се насилят, го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана.
към текста >>

32. 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

"Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/.
Той също апелира към придобиване на чистотата като първа стъпка в Пътя, който Христос посочва на човечеството. Ще цитирам някои мисли от Посланието на Петър, за да се види как той разбира това изкупление. "Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречистен, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в окончанието на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога. Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на Истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието Слово, което живее и трае до века." /1,18-23/. "И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа." /2;1-5/. "Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/. "Защото това е Божията Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте." /2;15-17/. "Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
към текста >>

"И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията Воля." /4;1-2/.
Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви." /2;20-25/. "А, най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив - благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благослове- ние... Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но Лицето на Господа е против ония, които вършат зло." /3:8-9,12/. "Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така Божията Воля, а не като вършите зло. Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/. "И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията Воля." /4;1-2/. "Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото Любовта покрива множество грехове." /4;8/. "Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание." /4;9/. "Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е Славата и господството до вечни векове. Амин." /4;10-11/.
към текста >>

33. 4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

"Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов.
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР "Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/. "Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
към текста >>

34. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, че които вьршат такива работи, няма да наследят Божието царство." /5;19-21/.
"Защото в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез Любовта." /5;6/. "Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани, само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в рая: "Да обичаш ближния си като себе си." /5;13-14/. "Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате." /5;17/. "Но ако се водите от Духа, не сте под закон." /5;18/. "А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, че които вьршат такива работи, няма да наследят Божието царство." /5;19-21/. "А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон." /5;22-23/. "А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й." /5;24/. "Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим." /5;25/. "Да не ставаме тщестлавни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг."/5;26/. "Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен." /6;1/.
към текста >>

"А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й." /5;24/.
Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в рая: "Да обичаш ближния си като себе си." /5;13-14/. "Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате." /5;17/. "Но ако се водите от Духа, не сте под закон." /5;18/. "А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, че които вьршат такива работи, няма да наследят Божието царство." /5;19-21/. "А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон." /5;22-23/. "А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й." /5;24/. "Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим." /5;25/. "Да не ставаме тщестлавни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг."/5;26/. "Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен." /6;1/. "Един другиму теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон." /6;2/. "Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си." /6;3/.
към текста >>

35. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Астралното тяло е изражение на влеченията, инстинктите, желанията и страстите.
Но по време на сън астралното тяло и душата или Аза излизат от тялото, а в леглото остават физическото и етерното тела. Етерното тяло около главата излиза извън физическото тяло като едно малко лъчеизпускане, докато по-надолу в тялото то става мъгляво, неясно и се съчетава все повече с физическото тяло. Денем физическото и етерното тела са проникнати, обвити от астралното тяло, което ги надхвърля на всички страни в яйцевидна, елиптична форма. Светлинни лъчеизпускания го прекосяват, идващи отвън, които изглежда да се събират към центъра. Това астрално тяло е пресичано непрекъснато от линии, фигури, лъчи, а понякога от мълнии, от един сбор от явления, които правят от човека едно видение светлинно и променящо се. Астралното тяло е изражение на влеченията, инстинктите, желанията и страстите. Всичко това така се отразява в астралното тяло, дори до мислите и представите. Ясновидецът вижда в астралното тяло да се отразява всичко онова, което преминава през душата - от най-низшите инстинкти до най-възвишените идеали. Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото. Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло. Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с душата, с Аза.
към текста >>

36. 3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

който придобие морална чистота и пречисти астралното си тяло от низшите страсти и желания, той ще го превърне в тяло на Любовта.
Мъдростта, науката, които те са давали, е била наистина на границата на бялата и черната магия, между това, което извежда до спасение или води към погибел. Ето защо се казва, че там, където живеят представителите на тази епоха, се намира тронът на Сатаната, което е символ на всичко, което може да отклони човека от правия път на неговото развитие. А доктрината на Валаама не е нищо друго, освен черната магия. Но на този, който победи, се казва в Посланието, ще дам от скритата манна. Това значи, че който победи отрицателните сили в себе си и ги впрегне на работа, т.е. който придобие морална чистота и пречисти астралното си тяло от низшите страсти и желания, той ще го превърне в тяло на Любовта. И скритата манна е именно тази храна на Любовта, с която се храни такъв човек, в когото е пробудено висшето себе, висшето Аз. А бялото камъче, общо казано, подразбира прочистеното човешко съзнание и пробуждането на първичното Божествено съзнание, с което човек е роден от Бога. На него е написано името, което Бог му е дал, когато е излязъл от Него. Това е свещеното име, което всеки човек има, което гой научава, когато мине през вратата на Посвещението и когато в него се пробуди Божественото съзнание. В тази културна епоха, както вече казах, се развива астрологията до такава висота, че това, което днес имаме като астрология, е далечен отзвук на това величие, до което астрологията е била достигнала в тази епоха, където тя е била използвана във всички отрасли на живота.
към текста >>

37. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Техните лица, както и цялата им фигура, ще бъдат израз на най-низките инстинкти и страсти.
Цялото му тяло ще носи печата на неговото вътрешно естество. Тогава човечеството ще бъде разделено на две групи - тези, които са се вслушвали в гласа на своите Духовни Водачи и са облагородили душите и сърцата си и са просветили умовете си. Техният възвишен духовен живот ще бъде отпечатан върху физиономията им, подчертан в техните жестове и във всяко тяхно движение. Другите - отвърнали се от духовния живот, представени от Лаодикийеката Църква, ни топли, ни студени, отдадени само на материалния живот и нямайки никакви духовни интереси, ще отпаднат от еволюцията и ще останат в закъснелите в развитието си тела. Те ще бъдат зли и злото им ще е изписано както в цялата им фигура, така и в техните изопачени лица. Техните лица, както и цялата им фигура, ще бъдат израз на най-низките инстинкти и страсти. Жестовете и движенията им ще издават низшите импулси на душите им. Както сега хората се делят на раси, народи и цивилизации, така и в това далечно бъдеще хората ще се делят на две групи, на две раси, на добри и на лоши. Така върви развитието на човечеството, като една част остава назад, а друга отива напред. Но както казах, душите не са закрепостени в расите и телата, а според степента на духовното си развитие отиват все напред и напред. Тук е необходимо да се спра за малко на един още по-далечен стадий на човешкото развитие.
към текста >>

Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела.
Тук е включено и цялото животинско царство, което намираме днес на Земята. Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството. Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане. Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват.
към текста >>

Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват.
Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане. Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция. Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко. Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението, благодарение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него.
към текста >>

Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко.
Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция. Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко. Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението, благодарение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него. Той ги е отхвърлил чрез последователно елиминиране, за да достигне състояния по-съвършени от техните. Така човешката природа е прогресирала. В бъдеще тя ще достигне едно по-високо равнище, когато ще елиминира от себе си едно ново царство - расата на лошите хора. Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал.
към текста >>

38. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Да тръгне човек в този път, това значи да стане ученик на някой черен магьосник, който учи да се разрушава съзнателно целия живот, да се убива, като се причиняват по възможност най-големи страдания, да се изпитва сладострастие от това, че се упражнява жестокост и се причинява страдание на други живи същества - човек или животно.
Черната Магия сама по себе си е нещо ужасно и днес има твърде малко хора, които биха тръгнали в нейния път, но все пак има. Всичко, което днес се разправя за Черната Магия, не е още истинската Черна Магия. Това са далечни предисловия. Когато човек прави нещо от лична амбиция и с егоистична цел, той без да иска се поставя в пътя на Черната Магия. Когато човек се поддаде на Черната Магия, в ужасния смисъл на тази дума, той попада върху път, кой го води към Бездната. Да тръгне човек в този път, това значи да стане ученик на някой черен магьосник, който учи да се разрушава съзнателно целия живот, да се убива, като се причиняват по възможност най-големи страдания, да се изпитва сладострастие от това, че се упражнява жестокост и се причинява страдание на други живи същества - човек или животно. Този, който съзнателно измъчва едно живо същество и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това, не се поддава на описание. Учителя казва, че Христос вече държи в ръцете си ключовете на Черната Магия, т.е. издържал е победа над тъмните сили и е скрил от хората прийомите и методите на черпите магьосници. И Той казва, че го е победил, това е Великият Вавилон, сборището на Тъмните Сили.
към текста >>

39. XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както вече казах, който върши жестокост, защото това му прави удоволствие, който убива, като причинява възможно най-големи страдания, за да изпита сладострастие от жестокостта; тези, които измъчват едно живо същество, за да изпитат сладост от неговата болка, вече практикуват Черната Магия в нейните наченки.
Те са пленени от ежедневния живот толкова много, че считат, че това е всичко. За тях има малко опасност да бъдат въвлечени в орбитата на Черната Магия. Те само губят случая да станат в бъдеще добри работници за разпространение на духовните идеи. Но те не са изгубили непоправимо възможността да се проникнат от духовните идеи. Но тогава, когато още от наши дни започне да се служи с незаконни средства, то в душата се залагат кълновете на Черната Магия. Както вече казах, който върши жестокост, защото това му прави удоволствие, който убива, като причинява възможно най-големи страдания, за да изпита сладострастие от жестокостта; тези, които измъчват едно живо същество, за да изпитат сладост от неговата болка, вече практикуват Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това не се поддава на описание. Доста сериозно е да се реже жива плът, както правят вивисекторите. Тази практика е опасна, което налага вивисекторите да бъдат подложени в Чистилището да преживеят същото, което са причинявали на другите. Но тези, които практикуват за удоволствие, с цел да причиняват страдание, са вече в пътя, водещ към Бездната, в пътя на Черната Магия и рискуват да се доближат все повече до Звяра с двата рога. Това Чудовище не е човешко същество.
към текста >>

40. XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта.
Това е дълбокият смисъл на думите на Евангелието, където се казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." или „Никой не може да види Отца, ако не мине през Мене." В края на Земната еволюция човек ще придобие способността да работи за трансформиране на етерното тяло, което е възможно, благодарение на оживителното действие на Христа върху Земята. Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако Христовата сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло. Така онези, които се затварят за Христовия Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция. По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за преобразяването на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за Христовия Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло. И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта. И както човек след смъртта, който не е превъзмогнал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло. Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания. Последното раждане на човека върху тази Земя, преди тя да се трансформира, при последната смърт, която ще преживее, е това, което Апокалипсисът нарича първа смърт. За тези, които са дали място на Христа в себе си, това не ще представя никаква трудност. Те няма да преживеят никаква мъка.
към текста >>

И както човек след смъртта, който не е превъзмогнал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло.
В края на Земната еволюция човек ще придобие способността да работи за трансформиране на етерното тяло, което е възможно, благодарение на оживителното действие на Христа върху Земята. Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако Христовата сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло. Така онези, които се затварят за Христовия Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция. По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за преобразяването на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за Христовия Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло. И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта. И както човек след смъртта, който не е превъзмогнал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло. Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания. Последното раждане на човека върху тази Земя, преди тя да се трансформира, при последната смърт, която ще преживее, е това, което Апокалипсисът нарича първа смърт. За тези, които са дали място на Христа в себе си, това не ще представя никаква трудност. Те няма да преживеят никаква мъка. Те ще видят физическото тяло да се откъсва и да пада от тях, както пада една кора от дърво.
към текста >>

41. 1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чашата е символ на сърцето, на желанията, на любовните страсти, които носят щастие или нещастие в зависимост от това, дали ние сме техни господари или роби.
В държавния организъм пък те съответно представят: жезълът - умствените творци, учени, поети, художници, откриватели и пр. Чашата представя стопановедите, претворителите на благата, ножът представя военните, чрез които животът на народите получава други форми. Монетата представя създаващите, раждащите, простия народ, който има много деца и чрез който другите съсловия се допълват. Жезълът, който Магът държи в ръката си е символ на творческия Ум. на Мисълта и се издига към Небето в знак на стремеж към науката, към Мъдростта, към силата. Чашата е символ на сърцето, на желанията, на любовните страсти, които носят щастие или нещастие в зависимост от това, дали ние сме техни господари или роби. Мечът е символ на труда, който произвежда различните произведения, борбите срещу пречките и изпитанията, които трябва да преодолеем и преминем. Монетата, която е кръгла и златна, е символ на осъществените стремежи, на изпълненото дело, на силата, мощта, завоювана със силата на волята. Този Аркан представя в Божествения свят Абсолютното Битие, което съдържа и откъдето се излъчват безкрайните възможности. Това е Озирис на египетските Мистерии, който е Великото Едно, от Което са произлезли безкрайните редици числа. Той Сам обаче не произлиза от никого, а е вечно съществуващ.
към текста >>

42. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

Седящото положение говори за спокойствие и безпристрастие.
Този Път се образува от Арканите от 2, 5, 8. 11, 14, 17 и 20 от тайнствената Книга на Хермес. Писмените и устните поучения, които ученикът получава, го водят към познанието на Истината и към виждането. Той вижда как работи великият закон на сеитбата и жътвата, на звука и ехото, делото и наградата. Жената, седяща на своя трон, е със завързани очи, държаща меч и везни в ръцете си. Седящото положение говори за спокойствие и безпристрастие. Завързаните очи показват, че в преценката си тази жена не се влияе от никакви външни или лични внушения, че тя е напълно справедлива. Тя не се влияе и не може да бъде подкупена нито от красотата, нито от високото произхождение, нито от богатството. В тази фаза ученикът пристъпва към познаването на Истината, като му се отварят очите и той прониква зад Завесата на Светилището. Но как ще разбере, как ще узнае дали видяното и опознатото е Истина? Това обяснява на ученика 11 картина от Пътя на Изида, която е наречена Смелост и магически сили или още Укротеният лъв.
към текста >>

43. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

Днес лети в пропастта, в дълбочините на вечния огън, мястото на горящите желания и страсти.
Те минават като стрела през световете на духовете и на душите. Мисъл-форми хвърчат покрай тях. но в неимоверната бързина с която се движат, ученикът едва може да различи нещо. Той поглежда към своя ръководител, за да пита за тези неща. Друг път ще научиш това, му казва последният. Днес лети в пропастта, в дълбочините на вечния огън, мястото на горящите желания и страсти. И те навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко. Изведнъж ученикът забелязва, че те са оградени от силна, червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива. Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение.
към текста >>

Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител.
Той поглежда към своя ръководител, за да пита за тези неща. Друг път ще научиш това, му казва последният. Днес лети в пропастта, в дълбочините на вечния огън, мястото на горящите желания и страсти. И те навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко. Изведнъж ученикът забелязва, че те са оградени от силна, червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива. Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите. Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място.
към текста >>

Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива.
Друг път ще научиш това, му казва последният. Днес лети в пропастта, в дълбочините на вечния огън, мястото на горящите желания и страсти. И те навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко. Изведнъж ученикът забелязва, че те са оградени от силна, червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива. Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите. Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме.
към текста >>

Но онези, в които страстите, греховете и алчността още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита.
Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите. Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме. Но онези, в които страстите, греховете и алчността още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита. Още ненапълно пречистените влечения и пожелания се съживяват от влиянието на това място. Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това. Тук остават да прекарват и да страдат душите, докато се уверят, че нисшите страсти и пожелания до нищо не водят. Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения и пожелания, и страстите изчезнат, измрат в тях. Тук ученикът вижда също онези, които са злоупотребили с пола и са го употребявали не за продължение на рода, което е свещено и определено от Природата за поддържане на човешкия род, но са се удоволствали чрез него.
към текста >>

Тук остават да прекарват и да страдат душите, докато се уверят, че нисшите страсти и пожелания до нищо не водят.
Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме. Но онези, в които страстите, греховете и алчността още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита. Още ненапълно пречистените влечения и пожелания се съживяват от влиянието на това място. Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това. Тук остават да прекарват и да страдат душите, докато се уверят, че нисшите страсти и пожелания до нищо не водят. Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения и пожелания, и страстите изчезнат, измрат в тях. Тук ученикът вижда също онези, които са злоупотребили с пола и са го употребявали не за продължение на рода, което е свещено и определено от Природата за поддържане на човешкия род, но са се удоволствали чрез него. Ученикът вижда и онези, които са употребявали алкохол и други напитки. На трета страна вижда други, които са измъчвани от други страсти. Защото тези, които си приличат по качество, се събират и привличат едни-други.
към текста >>

Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения и пожелания, и страстите изчезнат, измрат в тях.
Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме. Но онези, в които страстите, греховете и алчността още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита. Още ненапълно пречистените влечения и пожелания се съживяват от влиянието на това място. Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това. Тук остават да прекарват и да страдат душите, докато се уверят, че нисшите страсти и пожелания до нищо не водят. Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения и пожелания, и страстите изчезнат, измрат в тях. Тук ученикът вижда също онези, които са злоупотребили с пола и са го употребявали не за продължение на рода, което е свещено и определено от Природата за поддържане на човешкия род, но са се удоволствали чрез него. Ученикът вижда и онези, които са употребявали алкохол и други напитки. На трета страна вижда други, които са измъчвани от други страсти. Защото тези, които си приличат по качество, се събират и привличат едни-други. Тук са също и онези, които обичат лъжата - събрани заедно се надлъгват, но никой не вярва на никого.
към текста >>

На трета страна вижда други, които са измъчвани от други страсти.
Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това. Тук остават да прекарват и да страдат душите, докато се уверят, че нисшите страсти и пожелания до нищо не водят. Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения и пожелания, и страстите изчезнат, измрат в тях. Тук ученикът вижда също онези, които са злоупотребили с пола и са го употребявали не за продължение на рода, което е свещено и определено от Природата за поддържане на човешкия род, но са се удоволствали чрез него. Ученикът вижда и онези, които са употребявали алкохол и други напитки. На трета страна вижда други, които са измъчвани от други страсти. Защото тези, които си приличат по качество, се събират и привличат едни-други. Тук са също и онези, които обичат лъжата - събрани заедно се надлъгват, но никой не вярва на никого. На друга страна са убийците и прочее. Тук са всички, които са живяли лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната душа се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления. Последствията на техните лоши дела са винаги пред очите им и те страдат, понеже не могат да заличат вече направеното.
към текста >>

Тук са всички, които са живяли лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната душа се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления.
Ученикът вижда и онези, които са употребявали алкохол и други напитки. На трета страна вижда други, които са измъчвани от други страсти. Защото тези, които си приличат по качество, се събират и привличат едни-други. Тук са също и онези, които обичат лъжата - събрани заедно се надлъгват, но никой не вярва на никого. На друга страна са убийците и прочее. Тук са всички, които са живяли лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната душа се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления. Последствията на техните лоши дела са винаги пред очите им и те страдат, понеже не могат да заличат вече направеното. Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат урока си. когато техните страсти изгорят и тяхната душа се пробуди за нов живот. Така се движи Колелото на Живота в течение на хилядолетия и човек се намира на едно или друго място на това Колело, докато един ден дойде до положението на ученика и се издигне на върха на Колелото, където е Сфинксът. След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма.
към текста >>

когато техните страсти изгорят и тяхната душа се пробуди за нов живот.
Тук са също и онези, които обичат лъжата - събрани заедно се надлъгват, но никой не вярва на никого. На друга страна са убийците и прочее. Тук са всички, които са живяли лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната душа се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления. Последствията на техните лоши дела са винаги пред очите им и те страдат, понеже не могат да заличат вече направеното. Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат урока си. когато техните страсти изгорят и тяхната душа се пробуди за нов живот. Така се движи Колелото на Живота в течение на хилядолетия и човек се намира на едно или друго място на това Колело, докато един ден дойде до положението на ученика и се издигне на върха на Колелото, където е Сфинксът. След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма. В Божествения свят този Аркан представя началото на Силата. В умствения свят - морална, нравствена сила. Във физическия свят — кураж, презрение към опасностите.
към текста >>

44. 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е образът на предопределението, което изригва като вулкан през мрака на животинските страсти.
15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС Този Аркан има числото 60 и буквата X. Картината представя един дух с глава на козел, който се издига от една бездна, изпълнена с пламъци, размахвайки факли. Това е образът на предопределението, което изригва като вулкан през мрака на животинските страсти. Според една друга версия картината представя едно полу-човешко, полуживотинеко същество, което седи на трон, представящ един черен куб. То има рога, между които се намира една пентаграма с върха надолу. То има крила на прилеп, а краката му имат нокти на хищна птица. Пред това същество са коленичили две фигури, вързани за черния куб. Това са неговите ученици.
към текста >>

Във физическия свят - непредвиденото, фаталността, сладострастието.
Най-после ученикът ще се съедини с него, ще се издигне нагоре в светлите етерни висини, където ще се срещне с възвишените духовни същества. В тези етерни висини ученикът ще се срещне с архангелите, които определят съдбините на народите и ги ръководят. Те са духове на народите. В Божествения свят този Аркан символизира предопределението. В умствения свят - Тайната, Непознатото. Във физическия свят - непредвиденото, фаталността, сладострастието. В хороскопа този Аркан показва, че непредвиденото, различните заблуди и неизбежността ще разрушат бъдещите планове на човечеството, ако неговата воля не възпре страстите му. Човек вярва в своята сила, но той не знае, че е само една тръстика. И вековните дъбове не са запазени от бурите и гръмотевиците, та камо ли тръстиката, която се разлюлява от най-слабия ветрец. Човек не трябва да се лъже, че може да предотврати непредвидените катастрофи, които дебнат всеки човек, а още повече онзи, който е господар на своите страсти и влечения.
към текста >>

В хороскопа този Аркан показва, че непредвиденото, различните заблуди и неизбежността ще разрушат бъдещите планове на човечеството, ако неговата воля не възпре страстите му.
В тези етерни висини ученикът ще се срещне с архангелите, които определят съдбините на народите и ги ръководят. Те са духове на народите. В Божествения свят този Аркан символизира предопределението. В умствения свят - Тайната, Непознатото. Във физическия свят - непредвиденото, фаталността, сладострастието. В хороскопа този Аркан показва, че непредвиденото, различните заблуди и неизбежността ще разрушат бъдещите планове на човечеството, ако неговата воля не възпре страстите му. Човек вярва в своята сила, но той не знае, че е само една тръстика. И вековните дъбове не са запазени от бурите и гръмотевиците, та камо ли тръстиката, която се разлюлява от най-слабия ветрец. Човек не трябва да се лъже, че може да предотврати непредвидените катастрофи, които дебнат всеки човек, а още повече онзи, който е господар на своите страсти и влечения.
към текста >>

Човек не трябва да се лъже, че може да предотврати непредвидените катастрофи, които дебнат всеки човек, а още повече онзи, който е господар на своите страсти и влечения.
В умствения свят - Тайната, Непознатото. Във физическия свят - непредвиденото, фаталността, сладострастието. В хороскопа този Аркан показва, че непредвиденото, различните заблуди и неизбежността ще разрушат бъдещите планове на човечеството, ако неговата воля не възпре страстите му. Човек вярва в своята сила, но той не знае, че е само една тръстика. И вековните дъбове не са запазени от бурите и гръмотевиците, та камо ли тръстиката, която се разлюлява от най-слабия ветрец. Човек не трябва да се лъже, че може да предотврати непредвидените катастрофи, които дебнат всеки човек, а още повече онзи, който е господар на своите страсти и влечения.
към текста >>

45. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан символизира Розата и Кръста и казва следното: Отърви се от твоите страсти и твоите заблуди, за да изучиш Тайните на истинската наука и тя ще ти бъде дадена.
Той разбира древната мъдрост, че звездното небе е отворена книга, в която Бог е написал съдбата на хората и мъдреците разчитат по нея тази съдба. Той научава също, че тази зависимост на човешката съдба от звездите не е случайно явление, защото в Космоса няма нищо случайно, а е в зависимост от миналия живот на човека. В Божествения свят този Аркан символизира Божествената Воля и Мъдрост. В умствения свят символизира вътрешната светлина, която озарява човека в тази фаза на развитие. Във физическия свят символизира Надеждата, дъщерята на Вярата и майка на Милосърдието. В хороскопа този Аркан символизира Розата и Кръста и казва следното: Отърви се от твоите страсти и твоите заблуди, за да изучиш Тайните на истинската наука и тя ще ти бъде дадена. Тогава един лъч от Божествената Светлина ще бликне от окултното Светилище, за да разпръсне мрака на неизвестността на твоето бъдеще и ще ти покаже пътя на щастието. Каквото и да се случи в твоя живот, не унищожавай никога цветята на Надеждата и ти ще събереш плодовете на твоята вяра.
към текста >>

46. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти.
Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности. Друга редакция предава картината по следния начин: При светлината на намаляващата Луна се вижда една планина с две кули на върха. Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения.
към текста >>

Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса.
Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес. Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан.
към текста >>

След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан.
В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес. Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан. След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан. Ученикът трябва да владее чувствата си, а не да бъде владян от тях, защото чувствата са добри слуги, но глупави господари. Когато ученикът достигне до фазата, показана от осемнадесети Аркан, когато трябва да сложи вътрешния си живот в пълен ред и порядък, да стане пълен господар на своите мисли и чувства, тогава пред него се откриват нови хоризонти и духовни светове. В тази фаза на своето развитие, под ръководството на своя водач, ученикът се запознава опитно, конкретно с характера на сънищата и с Книгата на Живота. Ръководителят му го завежда при неговото спящо тяло и той вижда как мозъкът продължава да работи механически, по навик произвежда мисли и представи, но понеже направляващият разум отсъства, картините са непоследователни, а ходът на мислите е без връзка. Мозъкът работи с представите и понятията, с които се е занимавал през деня или в предишните дни.
към текста >>

47. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства.
Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото. Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета. Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота. Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно. Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и несправедливостта. Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства. Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него. Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите. Така имаме: Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3. Тук имаме един чуден кръг, който значи: Духът е Любов, а Любовта е Бог.
към текста >>

Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21.
Свещеният сбор на цифрите от девета картина е 45, което е равно на 9. Тук кръгът се затваря и Пилигримът-странник става самотен. Той е оставил всичко друго настрана и търси само своето съвършенство. Девет е производно на три, което показва, че Духът, в своето проявление, се стреми към съвършенство. Свещеният сбор на цифрите от дванадесета картина, от едно до дванадесет е 78, сборът на които е 15, а 5 и 1 е равно на 6, вътрешната стойност на числото 6 е 21, което е равно на 3. Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21. Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край. При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3.
към текста >>

минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания.
Девет е производно на три, което показва, че Духът, в своето проявление, се стреми към съвършенство. Свещеният сбор на цифрите от дванадесета картина, от едно до дванадесет е 78, сборът на които е 15, а 5 и 1 е равно на 6, вътрешната стойност на числото 6 е 21, което е равно на 3. Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21. Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край. При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3. Или казано с други думи: връщането на всички неща към Божеството е работа на Духа и това става само с Любовта - вечно пасивното, което се е образувало из вечно активното и се връща пак към него, пак става едно с него. Вечно активното и вечно пасивното раждат третото начало и образуват троицата, което се превежда пак към едно. Когато ученикът достигне тази фаза в своето развитие, показано от двадесет и първи Аркан, той е вече Посветен от висока степен, той е напълно господар на своя живот, напълно владее своите мисли и чувства и е господар на своето тяло.
към текста >>

48. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той отива към гибел, което се символизира от крокодила, който го дебне, защото той се е отдал на своите страсти.
Обърнатият обелиск представя незабелязаното премеждие, в което ще се разбие щастието, бъдещето. Крокодилът означава окончателна катастрофа, причинена от нечисти, гадни врагове. Картината представя човека, който е пропуснал да следва своето Божествено призвание. Вместо да развие своите способности и да господства над духовете и елементите, той носи на гърба си дадените дарби и понеже не ги е използвал, той е направил ред грешки и престъпления, които носи на гърба си. Той се подпира на своята тояга, която тук символизира неговите знания и убеждения, които не могат да му помогнат, не могат да го спасят, понеже се вижда от картината, че той се клати, изморен от дълго блуждаене в Пустинята на живота. Той отива към гибел, което се символизира от крокодила, който го дебне, защото той се е отдал на своите страсти. Кучето са неговите страсти, които го преследват. След това кратко описание на Големите Аркани ще се спра много накратко върху Малките Аркани, които са петдесет и шест на брой и са разделени на четири групи по четиринадесет във всяка група. Големите Аркани, в своята цялостност, представят едно Велико учение, което е дадено на нашата раса в зората на нейното съществуване и не е изгубило значението си и до ден днешен. Според преданието сам Хермес е превел символите по следния начин: 1. Животът, със своите безбройни изпитания, има за цел в порядъка на Вечната Мъдрост да възпита волята на човека.
към текста >>

Кучето са неговите страсти, които го преследват.
Крокодилът означава окончателна катастрофа, причинена от нечисти, гадни врагове. Картината представя човека, който е пропуснал да следва своето Божествено призвание. Вместо да развие своите способности и да господства над духовете и елементите, той носи на гърба си дадените дарби и понеже не ги е използвал, той е направил ред грешки и престъпления, които носи на гърба си. Той се подпира на своята тояга, която тук символизира неговите знания и убеждения, които не могат да му помогнат, не могат да го спасят, понеже се вижда от картината, че той се клати, изморен от дълго блуждаене в Пустинята на живота. Той отива към гибел, което се символизира от крокодила, който го дебне, защото той се е отдал на своите страсти. Кучето са неговите страсти, които го преследват. След това кратко описание на Големите Аркани ще се спра много накратко върху Малките Аркани, които са петдесет и шест на брой и са разделени на четири групи по четиринадесет във всяка група. Големите Аркани, в своята цялостност, представят едно Велико учение, което е дадено на нашата раса в зората на нейното съществуване и не е изгубило значението си и до ден днешен. Според преданието сам Хермес е превел символите по следния начин: 1. Животът, със своите безбройни изпитания, има за цел в порядъка на Вечната Мъдрост да възпита волята на човека. Да не се иска нищо и да не се действува никак е също така гибелно за човека, както когато той прави зло.
към текста >>

49. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Не се доверявай на егоистичните интереси и на страстите на тези, които те заобикалят, ако не искаш да изпаднеш в робство''.
пръчка. Това е символ на безплодните и безполезни начинания. получени вследствие на лоши съчетания. Мръсни, гнусни занятия; лошо прилагане на способностите. В хороскопа показва: " Твоите трудове са безполезни. Ти не ще събереш никога плода и бедността ще те сполети, ако ти не изоставиш твоите напразни проекти. Не се доверявай на егоистичните интереси и на страстите на тези, които те заобикалят, ако не искаш да изпаднеш в робство''. 27-ми Аркан: Един скиптър. Число 1, буква А. Един скиптър стои над квадрат, триъгълник или кръг. Това е емблема на властта и авторитета, на върховенството и надмощието. В хороскопа този Аркан предсказва ум, творящ полезни работи; води към преуспяване в начинанията и носи в себе си основата за успех.
към текста >>

В хороскопа този Аркан представя състезания, конкурс на благоприятните шансове към успех в начинанията, като консултантът не превишава-целта, която си е поставил, а именно като се опълчва срещу надменността, гнева и другите страсти.
Число 4, буква Д. В хороскопа този Аркан представя осъществяване на очакваните успехи, важни, сериозни и постоянни начинания. З1-ви Аркан: Пет скиптъра, които образуват петолъчка, звезда. Число 5. буква Е. В хороскопа този Аркан представя състезания, конкурс на благоприятните шансове към успех в начинанията, като консултантът не превишава-целта, която си е поставил, а именно като се опълчва срещу надменността, гнева и другите страсти. 32-ри Аркан: Шест скиптъра, разположени в два противоположни триъгълника. Число 6, букви У и В. В хороскопа този Аркан представя пречки, затруднения, закъснения, премеждия, нерешителност, а понякога и несполука в начинанията, ако на волята липсват твърдост и упоритост. 33-ти Аркан: Седем скиптъра образуват триъгълник над един квадрат. Число 7, буква О.
към текста >>

В хороскопа този Аркан предсказва завладяване на страсти, по-силни от разума, на които не ще устои.
Това е символ на нещастна любовна страст, предателство от страна на тези, които лицето счита за свои приятели, както от страна на чужденци. Но човек не трябва да се плаши от тях. 41-ви Аркан: Една купа, число 20. букви Ц и К. Големи сърдечни мъки и страдания; нещастен брак. В хороскопа този Аркан предсказва завладяване на страсти, по-силни от разума, на които не ще устои. Опасност от раняване. 42-ри Аркан: Две купи в един кръг. Число 30, буква Л. В хороскопа този Аркан предсказва връзка и симпатия на сърцето, преданост, привързаност, споделена любов, но може да даде и съперничество в любовта. 43-ти Аркан: Три купи, разположени като триъгълник.
към текста >>

В хороскопа този Аркан предсказва победа на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии.
46-ти Аркан: Шест купи, разположени в два противоположни, кръстосани триъгълници. Число 70, буква О. В хороскопа този Аркан предсказва победа в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек. 47-ми Аркан: Седем купи, които образуват квадрат и триъгълник над него. Число 80, букви Ф и П. В хороскопа този Аркан предсказва победа на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии. 48-ми Аркан: Осем купи, разположени върху осемте ъгли на един куб. Число 80, букви Т и С. В хороскопа този Аркан показва опасност от любовни скандали, осъдителни действия, свързани с любовните страсти. Забранени любовни страсти, буйни страсти. Развод, лошо разбиране на съпрузите, нещастен брак, опасност от прелъстяване.
към текста >>

В хороскопа този Аркан показва опасност от любовни скандали, осъдителни действия, свързани с любовните страсти.
47-ми Аркан: Седем купи, които образуват квадрат и триъгълник над него. Число 80, букви Ф и П. В хороскопа този Аркан предсказва победа на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии. 48-ми Аркан: Осем купи, разположени върху осемте ъгли на един куб. Число 80, букви Т и С. В хороскопа този Аркан показва опасност от любовни скандали, осъдителни действия, свързани с любовните страсти. Забранени любовни страсти, буйни страсти. Развод, лошо разбиране на съпрузите, нещастен брак, опасност от прелъстяване. 49-ти Аркан: Девет купи, от които три образуват един триъгълник с обърнат връх над два други триъгълника, които са разположени противоположно и пресичащи се взаимно. Число 100. В хороскопа този Аркан предсказва брак със старец или вдовец, странна тайнствена любовна страст, отдалечаване от брак, ергенство.
към текста >>

Забранени любовни страсти, буйни страсти.
Число 80, букви Ф и П. В хороскопа този Аркан предсказва победа на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии. 48-ми Аркан: Осем купи, разположени върху осемте ъгли на един куб. Число 80, букви Т и С. В хороскопа този Аркан показва опасност от любовни скандали, осъдителни действия, свързани с любовните страсти. Забранени любовни страсти, буйни страсти. Развод, лошо разбиране на съпрузите, нещастен брак, опасност от прелъстяване. 49-ти Аркан: Девет купи, от които три образуват един триъгълник с обърнат връх над два други триъгълника, които са разположени противоположно и пресичащи се взаимно. Число 100. В хороскопа този Аркан предсказва брак със старец или вдовец, странна тайнствена любовна страст, отдалечаване от брак, ергенство. Препоръчва се предпазливост и благоразумие в желанието и в избора на приятелите.
към текста >>

50. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това.
Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов. Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността. Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това. Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие. И затова те не могат вече да осъществят съединението с душата близнак. Те знаят само едната си половина и затова отричат съществуването в който и да е друг свят, освен Нирвана. Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното. Те отричат ангелските и небесни състояния и посвещават себе си да проповядват догмите за прераждането и кармата.
към текста >>

51. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Не гледайки на тяхното пристрастие и занимание с астрологията и магията, те станали видни деятели на емпирическото и даже математическото естествознание.
Екхарт, Таулер, Сузо, Йоан Русброк и други са се намирали под влиянието на неоплатонизма. Неоплатонизмът е оказал влияние върху най-големите представители на философията на Възраждането, като Николай Козански, Пфилон Фичино, хуманистите като Райхлим и Пико де Мирандола, които в своите опити да съединят християнството с херметизма, се намирали под влиянието на неоплатонизма. И по околни пътища тяхното влияние достига до Лютср, Цвингли и други подобни. В епохата на Възраждането ред натурфилософи с мистична тенденция се намирали под влиянието на неоплатонизма. Такива са Парацелзий, Гданус, Телезио Кампанела, Джардано Бруно и други. Не гледайки на тяхното пристрастие и занимание с астрологията и магията, те станали видни деятели на емпирическото и даже математическото естествознание. По-нататък основоположниците на съвременното математич-но естествознание като Кеплер, Галилей, Лайбниц, Нютон и други се намирали под влиянието на неоплатонизма. Елементи на неоплатонизма се намират във философията па Декарт, още повече у Малбранш, а също така и в немските идеалистични философи като Шелинг, Хегел, Фихте и други. Под същото влияние е и Беркли в Англия. В Русия под влиянието на неоплатонизма са работили Владимир Салавьов, Вулгаков и други. Такова е огромното влияние на неоплатонизма върху развитието на западноевропейската мисъл".
към текста >>

52. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в манастир и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога.
Имал способността да съзерцава Божия образ, който изгубил откакто повлечен от свободната си воля, вкусил забранения плод. Тогава бил изпъден от рая с проклятието да изкарва сам с пот и мъка прехраната си. Лишен от дарбата да съзерцава Бога, Адам станал жертва на дявола. Само безсмъртната му душа го свързвала с Бога. Но всеки смъртен може да се освободи от плътта си и да се превърне отново в свободен дух, ако мине известна подготовка, ако мине монашеската школа и научи практически християнските добродетели. Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в манастир и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога. След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия. Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста. До него се стига по пътя на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа. Д-р Васил Сл.
към текста >>

Те го считали за най-висшето състояние на душата, при което човек се откъсва от всичко земно и върху него спират да действат всякакви смущаващи мисли и страсти.
Това е тъй наречената теория или видения. За да премине във втората фаза вярващият трябвало да прекрати всяко общение с хората и да се уедини сам в манастирска килия или пък да се отдели в някое пусто място, където да не може да го смути никой. Това било важна стъпка към по-нататъшното усъвършенстване, към приближаване към Бога. Отделен от хората, останал сам със себе си, вярващият трябвало да се предаде на пълно безмълвие. На това състояние на безмълвие отдавали много голямо значение и от там иде названието на тяхното учение. Те го считали за най-висшето състояние на душата, при което човек се откъсва от всичко земно и върху него спират да действат всякакви смущаващи мисли и страсти. Единственото, което трябвало да прави вярващият, била непрестанната и дълбока вътрешна молитва, тъй наречената умна молитва. Тази молитва докарвала действието на Святия Дух в душата на човека и накрая той достигал до желаното единение с Бога, т.е. до онова състояние, в което се намирал първият човек в рая. Постигналият това единение имал възможност да наблюдава Божествената светлина, която някога видели учениците на Христа на планината Тавор. Наблюдаването на тази светлина било върховният момент, достъпен само за най-съвършените исихасти, които били преминали през всички степени на развитие.
към текста >>

53. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава той държал своята първа реч, в която говорил за единството на Бога, възстанал против човешките жертви, против сладострастието, пиянството и развалата на живота.
Послушай прочее гласа, който ти заповядва." И гласът на съпругата, на първия ученик вдъхва кураж в сърцето на мъжа, който отпаднал при величието на мисията. Той става и от този момент не бил просто Мохамед, но пророк на Арабия, човек, който ще направи от своята страна една организирана държава, една сила застрашителна и чиито наследници ще разнесат напред факела на науката, ще я възобновят в Европа, където тя бе изгаснала. Така че, първият ученик на Мохамед била неговата жена. Следващите му ученици са били неговите най-близки роднини. В продължение на три години Мохамед работил тихо и в края на тези три години 30 ученици вече го наричали пророк господен. Тогава той държал своята първа реч, в която говорил за единството на Бога, възстанал против човешките жертви, против сладострастието, пиянството и развалата на живота. След тази проповед още няколко души му станали ученици. Но колкото повече последователи се трупали около него, толкова по-силно се разгаряла омразата на неговите неприятели. Те започнали страшни преследвания над учениците му и ги подлагали на мъки почти непоносими за човека. Но учениците му умирайки шепнели: "Бог е единен, и Мохамед е неговият пророк". Най-после учениците решили да избягат от Мека.
към текста >>

И същността на тяхната практика се заключава в това, пише Ал-Газали, че те се занимават с изкореняване на страстите от душата и освобождаването от нейните лоши наклонности и порочни свойства, докато не постигнат по този начнин почистване на ума от други мисли, освен тази за възвишен Алах.
Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища. Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението. Главните положения на суфизма напомнят твърде много неоплатонизма. Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената душа и ограничава нейната дейност. Ето защо целта на човека е неговото съвършенство, постигаемо чрез освобождаването на душата от ограничениятана тялото от всичко физическо. И същността на тяхната практика се заключава в това, пише Ал-Газали, че те се занимават с изкореняване на страстите от душата и освобождаването от нейните лоши наклонности и порочни свойства, докато не постигнат по този начнин почистване на ума от други мисли, освен тази за възвишен Алах. Това е процес на пречистване, който се практикува във всички окултни и мистични школи.
към текста >>

54. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Движението на душата е предизвикано не от страсти или гняв, а от това, че тя изпитва влечение към наподобяване на Разума отделен от материята .
Колкото до небесните сфери те имат за свой източник не природата, а душата. Стремят се да подражават на нематериалния разум. Причината за тяхното движение е нематериалният Разум, който е вечен източник на всяко движение. Първодвигателят, Първопричината е начало на движението. Движението на небесните сфери има за свой източник душата. Движението на душата е предизвикано не от страсти или гняв, а от това, че тя изпитва влечение към наподобяване на Разума отделен от материята . Съществуващите в света неща се стремят към Първата причина и и подражават като цел на своето движение и развитие... Те осъществяват това в съответствие с своите степени. Така нисшите същества се стремят да подражават на по-висшите те на по-съвършените от тях. Но този процес не е безкраен. Той върви до определени граници. Той отрича учението за прераждането, като казва: "Душата не може да съществува по-рано от тялото, както твърди Платон.
към текста >>

55. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

непосредствено, когато иска да я постигне само, като се оттегли от света, откъснат от всички човешки страсти се обрича единствено на един съзерцателен живот.
Той е един от главните теоретици на суфизма, което е, както видяхме, едно арабско мистично движение, което по начина на живота си се стреми да преживее Бога в себе си... Според него суфизмът не е толкова теоретическо учение, колкото опреден начин на поведение, на дълбоко религиозно и мистично настроение. То е един начин за съзерцание на Първата Причина и стремеж към сливане с нея. Един арабски мислител казва следното за суфизма: "Суфизмът не е философска система той не е също религиозна секта. Това е един начин на живеене, един монашески орден. Суфизмът предполага, че Божествената истина се изявява на човека непосредствено, когато иска да я постигне само, като се оттегли от света, откъснат от всички човешки страсти се обрича единствено на един съзерцателен живот. Понеже този начин на откровение е индивидуален, тъй като се отнася до неизразими и неопределени неща, никога от него не може да се извади една научна система. Мнението на този автор не е напълно вярно, защото във всички откровения има нещо общо, има едно единство, защото описват една и съща реалност и по такъв начин откровенията могат да се подведат под един принцип и да се изведе една научна система. Защото самите откровения са резултат на една наука, която няма нищо построено от себе си в света. Във философията на Ал-Газали арабският мистицизъм (суфизмът) намира подробно обосноваване и широко изложение. Той залага такива въпроси като теоретическо оправдаване на аскетизма, интуицията, отношението между духовния мир и практическите действия на човека, същността на разкаянието, на страха и надеждата и на техните степени, средствата и условията за тяхното съществуване, за целите на живота на хората, за доброто и злото и отношенията между тях, пътищата за тяхното проявление, за любовта към Бога и т.н.
към текста >>

56. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Престол на архангел Цадкиел — цар на безпристрастието и безкористието.
2. Минит — Марс — вражди и жар. Престол на архангел Самаел, цар на разорението и катастрофите. Държи меч, гърнило и пламък. Управлява устата. 3. Тора — Юпитер — покровителство и царственост. Престол на архангел Цадкиел — цар на безпристрастието и безкористието. Държи държава, скрижали и везни. Управлява носа. 4. Атебим — Сатурн — Смърт и Тайна. Престол на архангел Касиел, цар на мисълта и духопостигането. Държи черна завеса, косер и седморка.
към текста >>

57. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти.
И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека. В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела. Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната. Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти. А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
към текста >>

58. ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА, ОСНОВА НА ЛЕГЕНДAТA ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едната ме тегли нагоре, към светлото и възвишеното, а другата ме тегли надолу към низките страсти и удоволствия." Това го преживява всеки човек.
Според херметичната наука, която е изградена върху седем принципа, които са седемте принципа на Природата, четвъртият принцип е наречен принцип на полярността, според който всички сили в Битието и Природата са поляризирани на положителни и отрицателни. Това е факт, познат и на съвременната наука, без да може да го обясни. Но тя го приема като факт, който съществува в Природата. Тази полярност съществува както в Природата, така и в човека. Затова във всеки човек се води една вътрешна борба между тези сили, която Гьоте гениално е изразил по следния начин: „В мен живеят две души. Едната ме тегли нагоре, към светлото и възвишеното, а другата ме тегли надолу към низките страсти и удоволствия." Това го преживява всеки човек. В Природата този факт е изразен с идеята за положителния и отрицателния полюс на енергията, и е ясно показан в електричеството. Доброто и злото в живота, светлината и тъмнината, както в съзнанието на човека, така и в Природата, са също израз на този принцип.
към текста >>

59. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа.
При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят. Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства.
към текста >>

60. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи.
Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата. По беседа, държана от Учителя на 19 ноември 1933г.
към текста >>

61. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър.
Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър. Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината. Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса. Красотата е външна форма, външна страна на чистотата, а чистотата е вътрешната, духовната страна. Но причината за красотата и чистотата е разумността на човека. Разумността съдържа едновременно и двете неща - красива форма и чиста вътрешност.
към текста >>

62. 2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия.
Много хора сега искат да изучават тайната на природата, за да й станат господари. Но природата не се нуждае от господари, а от слуги. Който иска да изучава тайните на природата, трябва да й стане служител. Този закон са го разбрали още в древността и всеки, който е искал да бъде учен, той е трябвало да разбира закона на служенето. Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на Любовта. А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия. Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си.
към текста >>

63. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия.
Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си. Влюбването е един естествен процес, като яденето. И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на Любовта. Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия. Влюбването е като един хубав обяд. И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите. Когато обичате някого, вие му давате, има едно втичане от вас към него.
към текста >>

64. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди.
Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот. Въпросът се състои в това, че ние трябва да се научим да си служим със силите, които природата ни предоставя на разположение и да ги използваме за нашето благо и растеж, а не да злоупотребяваме с тях. Затова трябва да направим връзка с разумните същества в природата, които стоят зад всяка форма и дейност, която наблюдаваме в природата. Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията, която строи тази форма и така ще се ползваме. Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди. Какво те ползва тогава то? Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр. Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно. И аз намирам известно сходство между човека и вълка. Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи.
към текста >>

65. РАЗУМНОСТТА КАТО ПЪТ КЪМ ЗНАНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

тъмнина. В тъмнината могат да се проявят различни страсти,
и Любовта. Значи Светлината се проявява само при Любовта, а Любовта се проявява само при Светлината. Когато обичаме някого, ние му осветяваме пътя; не го ли обичаме, оставяме го да ходи в тъмнина. В тъмнината могат да се проявят различни страсти, желания, копнежи, но по никой начин и Любов. Доброто е проява на Разумността, т. е. на Разумното Слово, което оправя света. Когато даде път на Разумността в себе си, човек има
към текста >>

66. Формула за Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

На всички ви липсва безпристрастие, всички сте със страсти; Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.
Мъдростта също ще внесе това качество в теб – да бъдеш мирен. Тя ще внесе Мира. После, ти си неприветлив; като дойде Мъдростта, тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен; Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо; като дойде Мъдростта, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие, всички сте със страсти; Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на Любовта в първа степен. Любовта на Земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите.
към текста >>

67. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Чувствеността им е твърде силна и страстите им отиват до крайност.
Прекарват своя живот в безпокойство, грижи, страхове и подозрения. Гневът им бавно се възбужда, но затова пък е ужасен. Злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго задържат в сърцето си злобата и чувството за мъст. Чувствеността им е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Постоянни са във всичко - както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици; решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и възприятия. Търпеливи в работата си. Умът им винаги е зает с някаква фикс идея, която не дава покой.
към текста >>

68. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В психическата област управлява животинските страсти, ревността, завистта, гордостта.
Символизира смъртта и изкушението. Това е символическата змия, която е изкушила Ева. Оттам и падението на човека от точката на равновесието във Везните в унищожението и смъртта чрез лъжата и измамата на Скорпиона. Във физическото тяло представя половата и възпроизводителна система. Емблема на раждането и живота. В психическата област управлява животинските страсти, ревността, завистта, гордостта. В умствено отношение - любопитство, мистицизъм, хитрост, способност да отсъждаш справедливо. Символ на раждането на идеите. 9. Стрелец. Това е огнен и подвижен знак. Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета.
към текста >>

69. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти.
Когато марсовата енергия вземе надмощие, тя прави човека решителен, войнствен. Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава усещане за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти. Те са медиуми на родовата воля на природата. Не познават що е срам и страх. В организма управлява мускулите, жлъчката, бъбреците, главата, носа, лявото ухо, външните полови органи. Болестите на Марс произтичат от възпаление на органите и повечето са заразителни. Шарките, острите циреи, треските и прочие са негови болести.
към текста >>

70. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него.
Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита - най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Това ни показва общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в 10 дом. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на индивида. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи. Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него. Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човек с околната среда - брак, съдружник в работата и пр. Четвъртият дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на изгрева, показва последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя, в зависимост от планетите и знака, които се намират в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това, и с владенията и собствеността на човека.
към текста >>

71. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие.
По същия начин той работеше и в музиката, и във всички области. Неговото съзнание проникваше и владееше всичко, на което той даваше израз. Затова у него всичко беше съзнателно и контролирано, а не случайно. Спонтанното той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество и в неговия живот. 75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие. 76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека.
към текста >>

72. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Във връзка с това той тълкува музиката като възпитателно средство за развитието на ума, за укротяване на страстите, за облагородяване на характера и за създаване връзка и хармония между единицата и колектива.
В училищните занятия също използуваме музиката и то не само като цел да развие музикалните ни способности, но и като метод за възпитание. Чрез нея най-лесно приобщаваме отделната личност към колектива. Питагор пръв е изчислил математическото съотношение на тоновете и дава начало за изследване на научните основи в музиката. Своите теоретични изследвания той свързва с природните движения и движенията на човешката психика. Той твърди, че движенията в музиката не само наподобяват движенията на човешките изживявания, но и че до голяма степен въздействуват на волята и могат да предизвикат вълнение или спокойствие върху слушателите. Във връзка с това той тълкува музиката като възпитателно средство за развитието на ума, за укротяване на страстите, за облагородяване на характера и за създаване връзка и хармония между единицата и колектива. В този смисъл съвременният. философ Беинса Дуно казва: „Ако хората искат да отгледат надеждно поколение, носител на новото време, те трябва да поставят в основата на възпитателната си работа музиката в най-широк смисъл на думата." Според същия: „Има три вида музика: механична, която раздвижва емоциите на отделната личност и въздействува механически; органична, която организира материята и установява нейния жизнен ритъм в една или друга насока, и психична музика, която събужда скрити сили у човека. Всичко в природата вибрира, всичко издава трептения, които се носят в пространството като музикални вълни и указват своето въздействие на слушателите. Шумът на океанските води, веенето на вятъра, шумоленето на листата, чуруликането на птичките и бликащия извор — всичко това е музика и ритъм. И тъй, цялата природа трепти във велика симфония, която се разнася като творческа енергия, като формираща се сила."
към текста >>

73. Живот - Георги Радев (1900–1940)

Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота.
Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота. Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава.
към текста >>

74. САКРАЛНОТО ПОРЪЧЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Страстите се гасят, когато се насочат нагоре.
Той е от физическия свят и докато не се разреши, ще тегли човешкото съзнание надолу към Земята. Неговото радикално решение може да се търси единствено на световен терен. Вторият основен проблем е сексуален. Той е в областта на астралния свят и докато не бъде решен правилно, съзнанието ще гравитира по затворена траектория около нетрайни във времето изкуствени форми. Решението на този проблем може да се намери само в Космичното единение, отвъд поляризацията. Страстите се гасят, когато се насочат нагоре. Третият основен проблем е социален. Той поддържа привързаността към кръвни и идейни общности. Докато има привързаности (българската дума е точна!), били те родови, обществени, партийни, религиозни или етнически, не може да има летене. Първата максима на Свободата постановява, че само когато живее за Цялото, в унисон с Космичния ритъм, човек се измъква от верски и идеологични капани, водещи към смърт и забвение и се насочва към Първоизвора на живота. Докато съществува терминът „справедлива война", при която се убиват хора и се лее свещена кръв, злото ще ескалира и съзнанието, привързано с кармичната верига на омразата и отмъщението, не може да се разширява и издига.
към текста >>

75. „ЗАЗОРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ' - Методи Константинов (1902-1979)

страстите се развиват и те спъват човека.
А Любовта е необходима, понеже корените на разумния живот са вложени в нея. Умът не може да се развива правилно, ако животът не расте правилно. В такъв случай, ако животът не расте правилно, страстите се развиват и те спъват човека. Когато Любовта дойде, ще внесе вътрешна радост, вътрешен мир и ще прозрем, че всички хора са проникнати от едни и същи принципи и тогава хората ще забележат в себе си една мощна сила, която ще ги обединява.
към текста >>

76. 28 август, петък - Теофана Савова

На всички ви липсва безпристрастие.
Като дойде Мъдростта, тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в душата и се проявява навън. То струва милиони." „Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го."
към текста >>

Всички сте със страсти.
Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в душата и се проявява навън. То струва милиони." „Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го." Гимнастически упражнения.
към текста >>

Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.
Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в душата и се проявява навън. То струва милиони." „Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го." Гимнастически упражнения. Беседа в 7 часа сутринта.
към текста >>

77. ДУХОВНАТА ШКОЛА НА „ИЗГРЕВА' - Теофана Савова

Други успяват да открият нещо в него, но понеже са роби на своите страсти, а неговият живот е един вид изобличение на тяхното поведение, те започват да го ненавиждат и преследват.
А в празнични и съборни дни сме десетократно повече. Но всички ли са ученици? Казано е: „Когато е някой народ слезе един Учител, той се среща с една малка част от обществото. И между ония, които се познават с него, има такива, които не виждат и не забелязват в него нищо необикновено. Те са индиферентни, духовно останали назад и Божественото чувство е заспало у тях. Други успяват да открият нещо в него, но понеже са роби на своите страсти, а неговият живот е един вид изобличение на тяхното поведение, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети намират нещо мистериозно у него, но те са лениви, излежават се и не искат да станат, нито пък да си отворят очите. Четвърти виждат тази светлина, но не в истинската и същност, а го приемат като магьосник, като хипнотизатор, като адепт според науките, които те са следвали, или според характера на своя ум. И най-сетне само една много малка част вижда, чувствува в него нещо необикновено, изучава го, влиза в неговия път чрез упражнение на добродетели и най-после успява да открие малко от неговата интимна същност. Тези са именно учениците, които един ден ще станат борци." Когато има толкова много хора около Учителя, естествено възниква въпросът кои от тях са ученици?
към текста >>

78. МЪДРОСТТА И СИЛАТА НА СЛОВОТО - Теофана Савова

На първо място това са необузданите човешки страсти.
Не вземайте тази дума в ограничен смисъл, само за онези, които вярват. „ Вие" подразбира всички онези, у които има пробудено Божествено съзнание, дето и да са на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол" разбират „ сила на равновесие, онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. Под думата сол разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. Кои са причините за изгубването на тази сол? На първо място това са необузданите човешки страсти. След всяка страст, от какъвто и да е характер тя, човек чувст- твува една слабост. Вие всички сте изпитвали това. Страстите не са потребни на хора, които имат сол, а само на онези, които нямат сол. Христос казва на своите ученици: „ Вие сте солта и, ако солта изгуби своята сила, т. е.
към текста >>

Страстите не са потребни на хора, които имат сол, а само на онези, които нямат сол.
Кои са причините за изгубването на тази сол? На първо място това са необузданите човешки страсти. След всяка страст, от какъвто и да е характер тя, човек чувст- твува една слабост. Вие всички сте изпитвали това. Страстите не са потребни на хора, които имат сол, а само на онези, които нямат сол. Христос казва на своите ученици: „ Вие сте солта и, ако солта изгуби своята сила, т. е. обезсолее, тя не струва нищо, освен да се хвърли навън и да се тъпче от човеците." А защо именно да се тъпче обезсолената сол? Тъпкането е реакция да се осоли пак солта. Когато страдате, това е тъпкане; изхвърлят ви ангелите навън между хората и вие ставате слаби, защото сте обезсолени. Ако сте били богати, осиромашавате, ако сте били умни, оглупявате.
към текста >>

79. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Целият двадесети век е кървав и тя има начини да обуздае човешките нисши страсти и вкара света в правия път.
Това е волята на Антихриста, на Мамона, "а човек", казва Христос, "не може да служи на двама господари — на Бога и Мамона." Ако върши това, той пропада. И днес сме свидетели на рушенето, което се извършва в света, който служи на двама господари. Ще рухне една цивилизация, основана на принципа на насилието и омразата. Всички гении са били хора на висшата любов, на висшата хуманност. Съзнанието на хората ще се пробуди само чрез големи страдания. Целият двадесети век е кървав и тя има начини да обуздае човешките нисши страсти и вкара света в правия път. "Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието. Бог е слязъл на земята този век и оправя сам света. Насилието ражда насилие и ще видим края на тия, които си служат с него. Любовта и разумността изключват всяка неправда и всяко насилие. Тъй като висша мъдрост е създала всички форми във вселената, човек се учи от всичко в природата.
към текста >>

80. По пътя на малките съпротивления - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Хора с груби чувства и страсти имат груб глас, който съответства на характера им.
– Окултното пеене е неподражаемо. Ти ще покажеш на музикалния свят, че има нещо повече от това, което те разбират в пеенето! Например, устройството на цигулката трябва да се видоизмени, защото от окултно гледище, тя трябва малко да се видоизмени! Това видоизменение ще дойде, когато хората се проникнат от едно вътрешно музикално чувство! Тонът на цигулката най-много се приближава до човешкия глас. Хора с груби чувства и страсти имат груб глас, който съответства на характера им. Злото може да отстъпи само пред музиката. В бъдеще композиторите ще вземат мотиви от окултните песни. Кой от композиторите в миналото е познал Божествената Любов? Ние мълчим. Учителят отговори сам на въпроса си:
към текста >>

81. Приемът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Червеният пламък е на страстите, а зеленият е на желанията.
Скромно се покланяй. Навеждай се само до кръста, но не много. Като че ли тих зефир те наклонява, а не, както при силна буря. Тогава растенията силно се огъват! – Учителю, какво означават червения и зеления пламък, през който преминават Памина и Тамино, в операта "Вълшебната флейта" от Моцарт? – Червеният пламък е на страстите, а зеленият е на желанията. След късо мълчание Учителят повтори това, което много пъти ни бе казвал: – Тази нова песен "Битието", сега не трябва да се нотира; когато я привършим, ние ще я изпълним заедно, пред сестрите и братята, сутрин в 5 часа, след беседата!
към текста >>

82. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата.
- физическо: За тази разновидност на свободата Учителят П. Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода, към която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи. В този аспект заслужава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен." - сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява. Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свободата бива постигната чрез победата над самия себе си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната победа в живота на човека. Подчинението спрямо потребностите на низшата природа рано или късно се трансформира в робство - в един постепенен или бурен процес на пропадане, който става все по-трудно да спрем и да надмогнем. На другия полюс - възтържествувалият над тъмните елементи в личността си човек придобива всички най-благоприятни възможности за многостранно развитие и усъвършенстване.
към текста >>

83. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание".
Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване".
към текста >>

Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия.
Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение.
към текста >>

84. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Дънов казва следното: "Страстите са чувства.
Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото.
към текста >>

85. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т. н.
Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуалност в светлината на земния живот: "Личността (т. е. самосъзнанието - бел. К. З.) представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т. н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека.
към текста >>

86. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Мисъл без музика руши - това са страстите; любов без музика разрушава."
Според музикалното творчество на българина е преценявал как и доколко той се е отклонил от правия път в живота. Най-забележителният резултат от дългогодишните усилия на Учителя на ББ в тази насока е възстановяването на първичната чистота на българската народна песен и създаването на няколко нейни чисти образци. Цялото музикално творчество на Учителя П. Дънов има своята поанта във възхвалата на Всевишния. Може би точно затова си заслужава да завършим това кратко изследване с още две крилати мисли на великия български духовен Учител относно музиката, разкриващи нейното благодатно присъствие в света на Духа и материята: "Музиката на Земята е единственото условие, което помага на човека да се развива, затова приложете музиката навсякъде в живота си." "Музиката... е огън, който не разрушава. Мисъл без музика руши - това са страстите; любов без музика разрушава."
към текста >>

87. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение.
"Духовна култура" - 1922, кн. XIII, XIV, XV). Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на българския духовен Учител. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов. По-точно - той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше.
към текста >>

88. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай.
“ Очевиден фактор за принадлежността на един Учител към Бялата ложа е наличието от негова страна на дела и плодове от делата в духа на Христовото учение. Той неизменно остава тих, ненатрапчив и пределно скромен. От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си. Измежду лъжливите учители историята откроява имената на някои създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, окултни автори и други подобни знаменитости, спечелили си евтина слава сред човеците за сметка на сериозното отклонение от пътя на Истината. Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията. Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов.
към текста >>

Който проявява пристрастия към външния си вид – в смисъла на изнесеното по-горе, очевидно държи да афишира външното си богатство с цел да прикрие липсата на вътрешно.
Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов. Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: „Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата. Който проявява пристрастия към външния си вид – в смисъла на изнесеното по-горе, очевидно държи да афишира външното си богатство с цел да прикрие липсата на вътрешно. 4. Учител и ученик: „Учителят е среда между Бога и ученика. А ученикът е среда между Учителя и народа, света.“ (Учителят Петър Дънов) В някое от многобройните си материални въплъщения човешкото същество достига такава степен на духовното си развитие, при която става възможен контактът между него и духовен Учител.
към текста >>

Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват.
Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му. Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика.
към текста >>

89. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си.
Болестите и мизерията бягат от търпеливия човек, тъй като той не им предлага благоприятна среда за проявлението им. Червената нишка в посланието на всички велики духовни Учители на човешкия род – Единството на живота – изисква от нас да проявяваме търпение към всичко съществуващо и на първо място – към разумните същества, нашите ближни. Тъй като всички ние сме едно Цяло в Духа, каквото причиним на брата си, причиняваме го и на самите себе си. Учителят П. Дънов ни учи, че когато някой от нас се повдига в духовно-нравствено отношение, заедно с него се повдигат и всички останали хора. За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си. Преливането и на светлината, и на мрака между всички нас става по закона за скачените съдове. Изключения от това правило няма. Затова нека се вслушаме внимателно в съвета на българския Учител на Любовта: „Някой казва: „Не мога да го търпя този човек! “ – Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си.
към текста >>

А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви.
Когато човек има централен кол – връзката с Бога, – и да падне някой страничен кол, палатката няма да падне. Учителят на ББ у нас сравнява връзката с Бога с централния кол на една палатка. Ако той липсва, не можем да издигнем палатката – тя става безполезна. Имаме ли в наличност такъв кол (т.е. здрава духовно-идейна опора на човека – неговите убеждения и начинът, по който ги следва), около него можем да разположим всичко останало. А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви. Твърде често те ни отклоняват от главния път в нашия живот и ни тласкат по странични, криви пътеки, някои от които водят към бездните на живота. Да се лишиш от такъв страничен кол, не е загуба, а привилегия. И по-точно – постижение по духовния Път. Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие. Почетно място в този букет от добродетели и бляскави доспехи на душата заема и търпението.
към текста >>

90. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек.
Малката човешка душа има подобие на целия Космос. Душата образува форми, без да е форма. Тя е извън времето и пространството, затова може да бъде малка и голяма. Душата се смалява, без да се смали.“ В живота на всекиго от нас има моменти, когато вярата ни е подложена на съдбоносно изпитание. В някои от мрачните коридори на съдбата нейният светлик започва да изтлява и лепкавият мрак на безизходицата заплашва да обгърне завинаги залуталия се в собствените си слабости, страсти и недостатъци човек. Тогава именно той е длъжен да издигне високо и решително факела на своята вяра. Колкото и примамлив и наглед неизбродим да е мракът, той рано или късно ще отстъпи пред животворната светлина на осмислената и оделотворена вяра: „В каквато и тъмнина да се намираш, не трябва да губиш вярата си – светлината пак ще се покаже“ (Учителят П. Дънов). И на друго място в Словото на Истината: „Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете, е изправен и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите (курсивът мой – К.З.).“ Както гласи и народната мъдрост, като правило дълбоко езотерична по своя характер: „Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи!
към текста >>

91. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Никак не е лесно да пишем за вътрешния мир – мира в душата на човека, в един свят, раздиран от противоречия, кръвопролития и ниски страсти.
„Мирът иде от Бога! Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият мир. Мирът е от Бога благословен! „Моят мир да бъде с вас.“ (Учителят Петър Дънов) Никак не е лесно да пишем за вътрешния мир – мира в душата на човека, в един свят, раздиран от противоречия, кръвопролития и ниски страсти. Свят, чиято преобладаваща масова култура стимулира най-низшите пластове от човешката природа. Свят, в който парите, властта и преходната слава са издигнати на пиедестал. Свят, в който хората формират ценностната си система под въздействието на една хищническо-потребителска цивилизация, загърбила отдавна повика на Божествената Истина. И все пак светът е това, което е. Не можем да го променим.
към текста >>

92. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида.
Не за вечността, разбира се, а за конкретното въплъщение в материално тяло. Така че нека се заредим с мъдростта на търпението, както ни съветва Учителят на ББ у нас, и да бъдем постоянно будни в очакване на тази наистина изключителна по значимостта си среща. А на онези измежду нас, за които тя вече се е състояла, нека пожелаем да оползотворят целия ў благодатен, възхитително красив потенциал! В основата на най-интимните отношения между мъжа и жената лежи сексуалната енергия. Езотеричното познание ни учи, че ако тя бъде използвана разумно и бъде разгърнат целият неин съзидателен потенциал, ще настъпи нейното трансформиране в най-фина творческа енергия, която от своя страна съдейства решително за духовното израстване на личността. И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида. Възпроизводството на човешкия род представлява по същността си отражение на творческата природа на Върховното Божество. Способността на хората да даряват с плът въплъщаващите се души е техен велик дар от Всевишния. Дар, но и височайша отговорност. И не за удоволствие или удовлетворяване на нагона е дадена тя, а за продължаване на поколенията и осигуряване форми за проявление на безсмъртните същности, устремени по своя еволюционен път във Вселената. Затова и духовните Учители на човечеството обръщат извънредно сериозно внимание на този проблем.
към текста >>

93. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта.
Щастието на осъзнаването, че сме тук, за да бъдем това, което Бог очаква от нас да бъдем, че – колкото и трудно да изглежда – това е постижимо и ние сме призвани да го превърнем в жизнено дихание, в реалност, в нетленно блаженство. („От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти. Учителят се радва, когато вижда щастието, пълнотата, знанието и блаженството на ученика“ – Учителят П. Дънов.) И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта. Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди. И когато с чест разрешим всички противоречия, които ни изгарят отвътре, тогава и само тогава ще докоснем крайчеца на одеждата, в която е пременено нашето щастие – в очакване да го поканим за празника на нашето самоосъществяване. И този празник не ще има край! Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване.
към текста >>

Здраво е тялото, ако е ръководено в действията си от просветлен ум, изчистено от низши желания и страсти сърце и желязна воля, която не познава прегради по пътя към Доброто.
Ето как ги подрежда и описва българският Учител на Бялото братство (ББ): „Щастието ти е в доброто разположение, в светлината на съзнанието ти. Не търси щастието отвън. Който се е събудил веднъж, търси щастието вътре у себе си. Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, благородно, силна воля, ти си щастлив.“ Доброто разположение е синоним на постоянната положителна вътрешна нагласа, на мъдростта да посрещаме ведро и с разбиране всички ситуации в живота – и радостните, и скръбните. Светлината на съзнанието произтича от импулса на пробудената душа да изяви най-доброто от себе си и от неугасващата будност на „аз“-а. Здраво е тялото, ако е ръководено в действията си от просветлен ум, изчистено от низши желания и страсти сърце и желязна воля, която не познава прегради по пътя към Доброто. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: „Като е дошъл на Земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно.
към текста >>

94. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

63. Уайт, Е., Страсти Христови (Последните часове от живота на Исус Христос), изд.
Златев, Ў. Пеев, Религиите (Кратък реч-ник), С., 1994. 62. Кернс, Ъ., Хр. Стоянов, К. Златев, Християнството през вековете, С., 1998. 63. Уайт, Е., Страсти Христови (Последните часове от живота на Исус Христос), изд. „Нов живот“, С., 2005. 64. Мачканов, Т., Библията, Израел и краят на света, С., 1993. 65. Мекелбург, Е., Всички сме безсмъртни, С., 1999. 66. Мифы народов мира, Москва, 1987. 67. Капра, Ф., Дао на физиката, С., 2004.
към текста >>

95. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия.
Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство. По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже. Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице.
към текста >>

96. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

В прищевките, страстите на нашата природа?
Не мислим, защото сегашните ни задоволяват. Щастието е състояние, при което не се терзаем от нищо; червеят на желанията не ни разяжда. Когато сме напълно задоволени. Задоволени в що? В нуждите на тялото ли? В прищевките, страстите на нашата природа? Нека си отговорим на тези въпроси... Нека погледнем на наялия се до насита с най-хубави ястия, на напилия се с най-скъпи вина, на задоволилия всичките си плътски страсти. Нека погледнем на угоеното му развратно лице и се попитаме: Щастлив ли е? Задоволен ли е? И ще отговорим - НЕ! Гледайки на него, ние чувстваме, че зад тази външна маска на привидно задоволяване гори огънят на всичко - незадоволената страст, чревоугодие, суета.
към текста >>

Нека си отговорим на тези въпроси... Нека погледнем на наялия се до насита с най-хубави ястия, на напилия се с най-скъпи вина, на задоволилия всичките си плътски страсти.
Щастието е състояние, при което не се терзаем от нищо; червеят на желанията не ни разяжда. Когато сме напълно задоволени. Задоволени в що? В нуждите на тялото ли? В прищевките, страстите на нашата природа? Нека си отговорим на тези въпроси... Нека погледнем на наялия се до насита с най-хубави ястия, на напилия се с най-скъпи вина, на задоволилия всичките си плътски страсти. Нека погледнем на угоеното му развратно лице и се попитаме: Щастлив ли е? Задоволен ли е? И ще отговорим - НЕ! Гледайки на него, ние чувстваме, че зад тази външна маска на привидно задоволяване гори огънят на всичко - незадоволената страст, чревоугодие, суета. Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки.
към текста >>

Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме?
Гледайки на него, ние чувстваме, че зад тази външна маска на привидно задоволяване гори огънят на всичко - незадоволената страст, чревоугодие, суета. Чувстваме, че ниските желания го разкъсват и че той е арена на страшни битки. Чувстваме, че гори във вечен, неугасим огън... Но защо отиваме толкова далеч? Нека се спрем на нас самите. Нека анализираме чувствата си, различните състояния на скръб, радост, скука, блаженство, в които се намираме, и си отговорим напълно задоволени ли сме, напълно щастливи ли сме. Когато ядем, пием, спим; когато даваме пълен простор на проява на ниските страсти; когато животинстваме? И при безпристрастно, обективно анализиране ще установим, че при най-пълно задоволяване на тялото, на плътта, на нисшата природа не ще бъдем щастливи и че най-страшното наказание, което можем да си наложим, е да ядем, да пием, да спим; да дадем простор на проявата на всичко животинско у нас; да престанем да мислим; да четем, да работим. И ако това продължи един ден, не повече, ще почувстваме пустота, скука; страданието, което ще ни обхване, едва ли ще бъде по-малко от това на Дантевите гробници. Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно.
към текста >>

Задоволяването на страстите, на животинското у човека изключва задоволяването на висшето на духа.
Не, не ще бъдем щастливи, не ще бъдем, защото сме задоволили само тялото, плътта, нисшата природа, а висшата, Божествената природа, духа сме пренебрегнали. Щастие, блаженство може да изпитваме само тогава, когато задоволим духа. Не направим ли това, ще страдаме; ще страдаме, и то ужасно. Но явява се въпрос: Дали ще е достатъчно задоволяването само на духа? Дали не трябва да пренебрегнем задоволяването нуждите на тялото, задоволяването на нашата природа? Задоволяването на страстите, на животинското у човека изключва задоволяването на висшето на духа. Докато не се освободим от ноктите на плътските прищевки, не ще можем никога да бъдем щастливи. Не ще можем, защото духът е противоположен на материята. Духът е един цар, материята друг... И казва Исус: „Не можем да служим на два господаря, защото единия ще обикнем повече, а другия ще намразим.“ Трябва да правим разлика между нуждите на тялото и прищевките му. Задоволяване на нуждите е необходимо, за да можем да поддържаме тялото (жилището на духа) в добро състояние.
към текста >>

Този, който иска да оживее за живота на духа, за истинския живот, трябва да умре за живота на материята, плътта, за живота на прищевките, страстите, плътските чувства и желания.
Колкото повече жертваме, даваме, толкова и повече ще вземем. Дай - и ще ти се даде, ще ти се възвърне стократно, е законът, който управлява духовния мир. Без даване е невъзможно живеене. Без даване, жертване имаме смърт. Егоистичен живот и смърт са равнозначещи. Този, който иска да оживее за живота на духа, за истинския живот, трябва да умре за живота на материята, плътта, за живота на прищевките, страстите, плътските чувства и желания. Този, който иска да живее, да се роди за висшия живот, трябва да умре за нисшия. Исус казва - никой не ще влезе в Царството Божие, ако не се роди изново, ако не възкръсне. Което ще каже да умре старият човек на материята в нас и да се роди нов човек, човекът на духовното. И ражда се, човек наистина за нов живот възкръсва, когато посредством акта на жертвата излезе от черупката на личния си живот. Докато по-рано, затворен в личните си егоистични желания, живее един живот, сега излиза из тесните рамки на индивидуалността, заживява живота на хилядите животи, заживява едно с цялата Вселена.
към текста >>

97. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но твърде меките, пухкави, с равни и остри пръсти, без възли, дебели в основата си, с дебела длан, с развит Венерин хълм (голям и изпъкнал), палец къс, деликатен, без възли говорят за хора с жажда за чувствени наслади, мързеливи, разточителни, с любов към удоволствията и страстите, които не обичат ходенето и каквито и да било напрежения, не обичат Слънцето.
Когато ръката се опъне, имаме едно извиване на самата длан и пръстите нагоре. Това показва човек, който се приспособява, оптимистичен е, любопитен и много любознателен, когато интелектуалното му ниво е по-високо. Такива хора са симпатични в обществото. Меките ръце са израз на голяма емоционалност при хора с развити чувства, влечение към изкуствата и поезията; те имат по-голяма впечатлителност, проявяват в по-голяма или в по-малка степен лакомия. Имат отвращение към тежката физическа работа. Но твърде меките, пухкави, с равни и остри пръсти, без възли, дебели в основата си, с дебела длан, с развит Венерин хълм (голям и изпъкнал), палец къс, деликатен, без възли говорят за хора с жажда за чувствени наслади, мързеливи, разточителни, с любов към удоволствията и страстите, които не обичат ходенето и каквито и да било напрежения, не обичат Слънцето. Изобщо мекотата на ръцете отнема много от активността на човека. Такива хора много планират, но малко осъществяват. Боят се от умората, рано лягат и късно стават, имат богато въображение и са бъбриви - обичат да говорят. Една по-стегната ръка, с яки мускули, но с мека и еластична кожа показва енергия, любов към движението, интелигентност, добросърдечие, особено ако цветът на кожата е червеникав. Твърда ръка с добър Венерин хълм и добре изразена сърдечна линия показва любов към ходене, екскурзии и работа на открито.
към текста >>

98. Фалангите на палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако първата и втора фаланги са малки, то такъв човек не е в състояние да се съпротивлява на своите страсти; особено ако е жена, тя е изложена на гневни избухвания, отчаяния, необясним ентусиазъм, плач и смях в едно и също време.
Ако първата фаланга е със среден размер, тогава имаме пасивно съпротивление и инертна сила. Ако първата фаланга е къса, имаме слаба воля, неустойчивост, нерешителност, недоверие както в своите сили, така и в околните, склонност да приема чуждо мнение.Ако пък тази първа фаланга е необичайно къса, имаме човек с пълна безотговорност, неспособност към съпротивление, лесно изпада в разочарование, загуба на надежда и ентусиазъм, в тъжни настроения и безпричинни изблици на веселост. Втората фаланга на палеца, ако е дълга и здрава, дава логичност, разумност, ясно определени възгледи. Ако е къса, логиката и разумността са слаби. Ако в даден човек първата и втората фаланги са дълги, то такъв е способен да управлява своите инстинкти. Ако първата и втора фаланги са малки, то такъв човек не е в състояние да се съпротивлява на своите страсти; особено ако е жена, тя е изложена на гневни избухвания, отчаяния, необясним ентусиазъм, плач и смях в едно и също време. Такива хора не са в състояние да пазят тайна. Добре развит палец, при който първата фаланга е по-къса от втората, показва човек със здрава благоразумност и сила за действие. Ако първата фаланга на палеца е дебела и широка, показва бруталност, бърза раздразнителност, кавгаджийство, лош характер, гневливост, която често стига до вилнеене и озверяване. Ако втората фаланга на палеца е по-тясна от първата и някак прищипната в средата, показва стремеж към новаторство, дипломация, прикрит човек. Ако първата и втората фаланги са еднакво дълги, това показва хармоничност в мисълта и действията.
към текста >>

99. Хълмът на Венера – този под палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изключително голям и червен Венерин хълм показва буйни страсти, силен полов нагон, кокетство, грубост на чувствата.
Чувствеността - така, както е дадена в своята висша изява - при изживяване разширява капилярните съдове в главния мозък, което в резултат дава радостна възбуда, доволство, разположение и най-важното - едно подхранване с този приток на кръв на висшите мозъчни центрове, управляващи творческите и морални качества у човека. Ето защо активността на висшата емоционална природа в човека прави живота му по-богат и разнообразен, а оттам и голямата полза от изявата на тези чувства, които правят темперамента по-динамичен. Ако вътрешната част на ръката е по-равна и само Венериният хълм е силно изразен (изпъкнал), голям, месест и твърд, то ще имаме човек, при който половият нагон най-силно ще се изрази. В такъв случай индивидът всичко възможно ще прави, за да преживее сладострастни чувства. В любовния му живот еротиката ще бъде на първо място. Изключително голям и червен Венерин хълм показва буйни страсти, силен полов нагон, кокетство, грубост на чувствата. Гладък, без линии Венерин хълм показва малка чувствителност, липса на страсти, студенина, до пълен хлад. Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора. Ако при такъв хълм пръстите са по-твърди и кокалести, имаме същото, само че с по-голямо участие на разума. Такива са изобщо симпатични. Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката.
към текста >>

Гладък, без линии Венерин хълм показва малка чувствителност, липса на страсти, студенина, до пълен хлад.
Ето защо активността на висшата емоционална природа в човека прави живота му по-богат и разнообразен, а оттам и голямата полза от изявата на тези чувства, които правят темперамента по-динамичен. Ако вътрешната част на ръката е по-равна и само Венериният хълм е силно изразен (изпъкнал), голям, месест и твърд, то ще имаме човек, при който половият нагон най-силно ще се изрази. В такъв случай индивидът всичко възможно ще прави, за да преживее сладострастни чувства. В любовния му живот еротиката ще бъде на първо място. Изключително голям и червен Венерин хълм показва буйни страсти, силен полов нагон, кокетство, грубост на чувствата. Гладък, без линии Венерин хълм показва малка чувствителност, липса на страсти, студенина, до пълен хлад. Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора. Ако при такъв хълм пръстите са по-твърди и кокалести, имаме същото, само че с по-голямо участие на разума. Такива са изобщо симпатични. Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката. Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват неблагодарност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности.
към текста >>

Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти.
Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва веселост и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора. Ако при такъв хълм пръстите са по-твърди и кокалести, имаме същото, само че с по-голямо участие на разума. Такива са изобщо симпатични. Такъв Венерин хълм смекчава лошите влияния, които могат да дойдат от други белези на ръката. Много дълбоки линии върху Венериния хълм показват неблагодарност, а в по-елементарна ръка - животински наклонности. Силно набразден Венерин хълм показва силни чувства, чувствени желания, страсти. Много фини линийки на Венериния хълм показват префинени чувства, весел, разположен, приятен човек. Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, имаме човек, у който липсва широта на душата му (ограничен), липсват таланти в изкуството, безсърдечен, себелюбив, с хлад в чувствата. Ако Венериният хълм е малък по размер и слабо развит, а Юпитеровият е силно развит, то имаме човек, склонен към монашество - без полов нагон. Ако Венериният хълм е голям по размер и е мек, имаме човек с меки, отзивчиви чувства, винаги готов за помощ към другите, проявяващ нежна детска душа - нежна любов. Ако на Венериния хълм имаме триъгълник, това показва пресметливост в отношенията си и сила за въздържане.
към текста >>

100. Марсов хълм - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В по-елементарна ръка дава насилие, грубост, тирания, буйна омраза, гордост, податливост към шпионство, склонност към грабеж, убийства, кавги, лесна обида, страхливост, необуздани страсти, разрушителни подтици, заядливост.
МАРСОВ ХЪЛМ Добре развит върху добра ръка дава воля и решителност в изпълнение на поставените задачи, готовност за жертва, кураж, енергия, застъпничество за слабите. В по-елементарна ръка дава насилие, грубост, тирания, буйна омраза, гордост, податливост към шпионство, склонност към грабеж, убийства, кавги, лесна обида, страхливост, необуздани страсти, разрушителни подтици, заядливост. Ако по хълма има линийки, това подсилва казаното. Плосък, слабо изразен Марсов хълм показва липса и слаба проява на Марсовите качества. Знаци: триъгълник показва чувство за стратегия, голяма сдържаност, самообладание, присъствие на духа. Кръст или звезда - кавгаджийство, твърдоглавост, упоритост, опасност от тежки наранявания. Квадрат - предпазване, защита от опасност.
към текста >>

0.36270809173584