Търсене в текстове за 'Срам'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 123 резултата в 94 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се говори за Любовта, някой изпитва срам, понеже неговата любов има примеси.

2. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава, като видим хората, които сме мразили, ще се засрамим, защото ще ни е знайно, че трябва да ги обичаме.

3. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Дошъл умрелият и казал на брат си: „Иди, кажи на племенника си да направи параклиса, срамно е.“

4. 15) Голямото Eвангелие - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега хората нямат срам и страх от греха.

5. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов.

6. 103) Щастието - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът се позасрами, а Учителя отвори въпрос за щастието.

7. 105) Щом помислиш, и си в реалността - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще Ă каже: „Милиони хора се избиват, срамота е вече.“ Сега е завършване на една стара епоха, ликвидиране на кармата, и непременно ще стане сближаване между народите.

8. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Срамува се и се радва.Децата й казват, че я обичат и винаги ще я обичат.

За него е вече голям срам да се яви неподготвен по който и да е предмет.

9. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой човек го е срам от Любовта.

10. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов.

11. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне).

12. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов.

13. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава, като видим тези хора, които сме мразили, ще се засрамим, защото ще видим, че е трябвало да ги обичаме.

14. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето "акуратно" пазене и потънах в почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна.

15. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но още преди да отвори уста, Учителя го поглежда строго и му казва: „Аз на кола, получена с лъжа не се качвам.“ С наведена глава, засрамен, Борис се връща при милиционерския началник, който дал разрешението и му казал точната истина, че Учителя Петър Дънов иска да отиде с кола до Чам Кория.

16. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха.

17. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

и се засрамиха.

18. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Но като го принудиха толкоз щото се посрами, рече: Изпратете.

19. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето, всички, що са разгневени на тебе, ще се постидят и посрамят, скъперниците ти ще станат като нищо и ще погинат." (9-11 стих)

20. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога.

21. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си.

Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми.

22. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

„Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените."

23. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек".

24. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост".

25. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място.

26. 4. КОЙ СЪМ АЗ? - Влад Пашов (1902- 1974)

А който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси... Защото ако се срамува някой заради Мене и поради думите Ми в този блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Славата на Отца Си и пред светите ангели".

27. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието."

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."

28. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/.

Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

29. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя;

30. 7. Послание до Лаодикийската Църква -Седмата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

То, съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бяли дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.

31. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Стражата засрамена се оттеглила.

32. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя не се срамува от грешните и грозните.

33. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но като влязъл се смутил и се срамувал да извади листчето и да го

34. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Как ще му кажа, мен ме е срам?

нервен. Един ден ù викам: „Разбери, не мога, срам ме е, но и не мога да търпя

35. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

сърдит. Засрамих се от мислите си и пожелах да си взема урок завинаги.

36. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз се срамувах и се криех

След известно време ме пуснаха и сега ме е срам

пропаднат. Тогава Учителят ù рече: „Аз ще ти ги платя." Тя се засрами и се

37. СКЕПТИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

земята от срам.

38. За силата на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

В това отношение именно вие трябва да бъдете като децата, да се не срамувате.

Някой път се срамувате от вашите чувства, криете се да не ви познаят хората, че Любовта е почнала да се проявява у вас.

39. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна.

Не познават що е срам и страх.

40. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И вие, като деца в духовно отношение, не се срамувайте да пъплите в морално отношение.

41. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Помислете си добре и тогава елате, но не от срам, но ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина, елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.

42. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

От никаква работа човек не трябва да се срамува.

Не трябва да се срамуваме от работата, която Бог ни е дал.

43. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Аз се засрамих, изчервих се, казвайки им, че не съм успяла да питам Учителя.

Прехапах си устните, не знаех де да се дена от срам и едва чуто повтарях:

44. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Малко засрамена, благодарих и го изядох с удоволствие.

45. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Досрамя ме и реших да опитам да прибера каквото успея да намеря.

46. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

От жените премине и на мъжете, също като шугата, да прощавате, па се уловят на̀, така… за срам и за резил на хората.

Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.

… Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!

Ти избираше всичките ония турци, които имаха хубави ханъмки, и ги правеше ази, аги, мюдюри, кятипи, кадии… само и само да изюдиш жените им… да съсипеш къщите им… Колко къщи си осрамил, колко жени си разставил, колко сълзи си пролел и пак не би ти доста!

47. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

срамно да го повтаряме, защото другите не ни вярваха и всеки сам искаше

48. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него.

49. ЯСНОВИДКАТА ВАНГА И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси.

50. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България.

51. 16. В Мърчаево с Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

Ще се срамувате, че тука се е родил Великият Учител и бяха написани толкова хиляди беседи.

52. 43. Разместените книги - Радка Левордашка (1920-2014)

" Аз много плаках и се засрамих от моята постъпка, а Гради... дойде, размести книгите и после - дим да го няма!

53. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

Тя наведе глава и ни упрекна: „Не ме слушате, но ще видите как ще се срамувате!

Косена каза: „Сега ще се срамите, аз като ви казвах, вие не ме чувахте!

54. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Ако не направите това, ще се срамувате, че Бог посети България, но не го разбрахте, а моето учение ще се приложи другаде по света!

55. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

" Щом каже тези думи, той изпитва срам, стеснение в себе си. Защо?

56. УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Нещо по-срамно.

А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил.

57. НА ВРЪХ МУСАЛА - Теофана Савова

Братът се засрамва за своето „знание", отива на Изгрева и се извинява на Учителя.

58. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Събудете се, мои деца, да не виждате страшни сънища, да не се срами небето от вашите думи и дела." (27, с. 128)

59. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си.

60. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Засрамете се." Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага.

61. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

" Ванга скача и ръкомаха срещу него: „Как не те е срам, бе, лонгур с лонгур.

62. 7.8 Георги Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Георги не изпълнява тази заръка на Учителя под предлог, че го е срам да носи вода със стомни: „Какво ще кажат хората, като ме видят — такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода?

63. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

" Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите.

64. 7.69 Косена Темелкова - Светозар Няголов ( -2013)

Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене.

65. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

" Ванга скача и ръкомаха срещу него: „Как не те е срам, бе, лонгур с лонгур.

66. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Срамота е на Рила да се хвърлят продукти поради небрежност, защото за тях е платена цената плюс два превоза.

67. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Сега наближаваше времето да стане учител на тези добри, верни, но още непросветени селски люде, които ще научат от него онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи.

68. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

„Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас."

69. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Аз много се засрамих пред Учителя от тези твои думи, но той се обърна към теб и каза:

70. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам...

71. 'Господи, колко те обичам' и 'Серенада' от Шуберт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Момата не се срамува да каже на възлюбения си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че го обича...

72. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Обзе ме срам за моите малки болки, пред страданията на тези мъченици.

73. СКВОРЧЕТО - Борис Николов

Изведнаж се опомняше и като че се засрамваше – скриваше се в къщичката си, но след малко пак излизаше.

74. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

И баба Неда ще го смушка: „Обуздай го малко, от него не се чуват другите.“ Никифор срамежливо ще задържи гласа си, но след малко пак се увлече…

75. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и

А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ?

А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден.

76. Снежната царица и първото кокиче - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Подали се срамежливите зелени дръжчици, облекла ги с белите коронки царицата и сладко им прошепнала:

77. Нашето семейство. Шарко. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Слушай, срамота е,

78. Железничар. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ще загина спокойно без срам —

79. Вавилонска кула - Николай Райнов

И с позор зацапаха сърцето си, като изпаднаха в противоестествен грях — а върху лицето си метнаха плащаница на безсрамие.

80. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

И запита я засрамено Соломон, защо се смее.

81. Книга на загадките - Николай Райнов

Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен?

Засрамено се гушат цветята.

А всяка гиздост се срамува да носи дрехи.

А тя видя, че душата й се свива от срам и гняв, защото Мъжът я е похитил — и се надменно обърна.

Но земята не е още родила човек, който би изрекъл цялата истина за жената: не, земята не би понесла такъв голям безсрамник...

Гар Хадад вървеше с наведена глава и не смееше от срам да погледне данниците си

82. Богъ на живитѣ - Георги Радев (1900–1940)

Съвременнитѣ хора ги е срамъ да казватъ, че вѣрватъ въ Бога.

Ала да те е срамъ, че вѣрвашъ въ Бога, това е престъпление.

83. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна и се срамува да работи, да очаква подаяние.

84. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Срам! Хората гледат.

85. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Втрещих се! Абсолютно не ми беше минало на ума, че стаята му е точно над Салона, и че сигурно се тресе от нашите писъци! Потънах в земята от срам.

86. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И това е повече от добре, защото ето това е абсолютно същият пролетен зов, който е звучал точно на този баир оня пролетен ден преди точно сто и петдесет години, когато младият Константин от Устово е пердашил към Варна и вуйчовата си бакърджийница, и насреща магарето на турчина пощръкляло се е въртяло в кръг, ревнало за любов, и турчинът се е мъчил да не се изсули на земята за едната срама пред прашасалото момче, а то пък е бързало да отмине, да не се разсмее и да яде пердаха.

- Ами, направо да си кажем, чорбаджи Атанасе, сгрешихме, че не тръгнахме с теб за училището, и таквоз; ако не си се разколебал заради нас, дай да направим едно истинско училище, да не се врат децата в килера, че тъмно, и срамота!

87. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Тълпи ще се носят един ден след Петко Славейков и ще се изписват нови учебници в училищата, за да получат той и приятелите му мястото си (народните им пенсии са срамно високи в сравнение с мизерните стотинки на старите даскали).

88. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.

Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език:

89. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният спътник в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства.

През есента Петър се нагърби с голямото чистене на комини из града в подготовка за зимата, което беше чудесно заплатено и при това според него подхождаше и за приятеля му Величко, тъй като горе на покривите нямаше кой да го види, че да се срамува.

90. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Четем „Отче наш, Който си на небето“... В никой народ не трябва да има бедни хора, срамота е днес да има бедни хора! В никой народ не трябва да има бедни вдовици.

Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове продават своята чест.

91. 1.1. Съвет на физическия труд - Георги Христов

• Ако някоя от сестрите няма работа, ще и създадете! Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна, та се срамува да работи и да очаква подаяние.

92. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Той се засрамва от това и бавно напредва.

93. Георги Томалевски - Георги Христов

Приемаш ли този срам?

Хем, от една страна, не му се дават конете, хем пък го е срам от селяните, особено от тези, които идваха на нашите неделни събрания.

94. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Не трябва да му се разрешава да събира тези знания от съмнителни източници, само защото родителите бягат от отговорността да му обяснят, заради погрешно разбрано чувство за срамежливост.

НАГОРЕ

0.67508506774902