Търсене в текстове за 'Слава'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 210 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Казано е: „Не търсете слава от хората.“ Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка.
Помнете, грешните не са възприемчиви към Любовта и към благата, които идат от Бога. Днес хората почитат и уважават грешните. Например обичат еди-кой си цар, но той какви убийства, какви престъпления е направил никой не забелязва. А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен. Светията не трябва да очаква от хората. Казано е: „Не търсете слава от хората.“ Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка. Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота. Ние като се отвращаваме от греха, то Бог е в нас, който се отвращава от греха. Той отвътре ти сигнализира: „Не е хубаво това, което правиш.“ А пък падналите духове, когато правиш грях, ти нашепват: „Добре е това, което правиш.“ Правиш ли грях, този, който го одобрява отвътре, е паднал дух, а пък Този, който отвътре не го одобрява, е Бог. Бог никога не обича външно. Например човек иска богатство, обаче Бог не му дава, понеже това ще му повреди.
към текста >>

2. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Всякога, когато завършваш молитвата си, накрая кажи следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа.“
Нали Христос казва: „Молете се на Господаря на жетвата да прати работници.“ Като се молиш на Бога, придобиваш сила. А хората мислят, че силата е отвън. Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какво благо Бог ще ви даде. Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък. Обаче ние, веднага щом свършим молитвата, не чакаме, а почваме друга работа. Всякога, когато завършваш молитвата си, накрая кажи следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа.“ Единственото нещо, при което ученикът има резултат, това е молитвата. Там са резултатите. Те се добиват чрез молитва.
към текста >>

3. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Каквото и да стане, кажи: „Да бъде за Слава Божия!
Когато човек се обезсърчи, Бог, който е създал света, идва при него и го утешава. Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. При новото разбиране на Живота, считайте, че всеки ден е Божествен и се радвайте на това. Работете с радост за днешния ден и не се безпокойте за утрешния ден. Радвайте се на онова, което е станало, и на онова, което има да става. Каквото и да стане, кажи: „Да бъде за Слава Божия! “ Извади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават, и всичко заличи. Бях ви дал в Школата задачата Един ден в Царството Божие, която се състоеше в следното: да прекарате денят в радост и да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души, към всички същества. Разработете я. Радвай се на здравите и ще станеш здрав. Радвай се на щастливите и ще станеш щастлив.
към текста >>

4. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия.
Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа. Един брат попита: „Как да служим на Бога? “ Всичко е на Бога и затова каквото правиш, прави го за Бога. Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия. Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Вие искате да бъдете щастливи, но не знаете как. Разберете нуждите на другите и направете нещо за тях. Видиш една съборена стена и казваш: „Каква съборетина!
към текста >>

Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия.
При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа. Един брат попита: „Как да служим на Бога? “ Всичко е на Бога и затова каквото правиш, прави го за Бога. Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия. Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Вие искате да бъдете щастливи, но не знаете как. Разберете нуждите на другите и направете нещо за тях. Видиш една съборена стена и казваш: „Каква съборетина! “ Не, вземи материал и я изгради.
към текста >>

5. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия.
Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война. Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия. След това изпълнихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата, където спряхме. По отношение на мъглата Учителя каза: Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було, след това се разбулва. Утре непременно ще се разбули.
към текста >>

6. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е един безграничен свят и като влезеш там, ще вървиш от слава в слава.
Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Божественият свят е организиран. Ако Любовта протече през човешките сърца, колко лесно ще се разрешат най-мъчните въпроси! При Любовта с най-малки усилия ще имаме придобивки – реални и постоянни. Всички усилия на Любовта вървят във възходяща степен и Любовта в човека трябва всеки ден да има ново прозрение, ново откровение. Любовта е един безграничен свят и като влезеш там, ще вървиш от слава в слава. Един брат попита Учителя: „Вие, Учителю, казахте, че днес хората имат любов, но такава, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената? “ От Новата любов хората възкръсват. Нали е казано: „Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат.“ Това е гласът на Любовта.
към текста >>

7. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на Бога, съзнай дълбоко в себе си, че това е от Бога, а не от човека.
Някой път музикантът не може да работи, ако няма музикална среда. Значи хиляди музиканти трябва да работят, за да има подбуда. Също така в доброто хиляди хора трябва да работят добре, за да има подбуда. Онези, които не вършат Волята Божия както трябва, създават злото. А онези, които знаят как да вършат Волята Божия, Бог прави доброто чрез тях. Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на Бога, съзнай дълбоко в себе си, че това е от Бога, а не от човека. Когато даваш нещо, давай го със съзнание, че то принадлежи на Бога, а не на теб. Богатството, което имаме, е на Бога. Казват сега: „Бъди добър.“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и доброто навсякъде? Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора – колективно, за другите и за себе си. В човека има нещо фатално.
към текста >>

8. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, каквото има човек – дейност, дарби и сили, да употреби за Слава Божия.
Тук, в Братството, ще бъдем както в Невидимия свят – каквото и да вършим, трябва да го вършим за Бога. Това да го съзнаваме дълбоко в душата си. Каквото имаме, да бъде на разположение на Бога. Да раздаваме заради Бога. Ако хората биха вярвали, биха имали чудни опитности! Всичко, каквото има човек – дейност, дарби и сили, да употреби за Слава Божия. Но това да бъде непреривен процес. Всеки да смята, че е касиер на Бога. Земеделецът, който оре, да смята, че за Бога работи; също и учителят, и чиновникът, и работникът, и лекарят да смятат, че всичко, което изкарват, е за Бога, а не тяхно. Ако един инженер работи със съзнание за Бога, че строи за Него, няма ли да работи присърце? И онзи, комуто работи, и нему сърцето се отваря и той дава повече.
към текста >>

9. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието.
Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ. Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората. Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството. Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор. Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя. Това е днешната материалистична епоха; значи и това е предсказано. Дето се казва, че небесната роса ще го искри, това показва, че все пак ще идат отгоре Божествени струи, Божествени мисли и чувства, за да не изгасне съвсем Божественият живот в него и да тлее като искра, додето дойде време да се разпламти. И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта.
към текста >>

10. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е славата!
То нашето е нищо. Ако моят живот е полезен, означава, че с мен се занимава един висш Дух. За да бъдем ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога – да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти, направи нещо с успех в някоя област и след това приписва това на себе си, мисли, че това е негово лично дело; трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал съдействието на Небето, той трябва да отдава всичко това на Бога. Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е славата! “ А ти раздвояваш нещата, казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш „Аз говоря! “ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: „Господ говори! “ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Трябва да търсим Славата Божия.
към текста >>

Всеки, който иска да има слава, е на крив път.
Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал съдействието на Небето, той трябва да отдава всичко това на Бога. Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е славата! “ А ти раздвояваш нещата, казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш „Аз говоря! “ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: „Господ говори! “ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Трябва да търсим Славата Божия. Когато Великите духове слизат на Земята, те вземат много скромна форма, и за да не обръщат внимание на хората, не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас много учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, вдига сто килограма, но има машини, които вдигат и повече.
към текста >>

Трябва да търсим Славата Божия.
Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е славата! “ А ти раздвояваш нещата, казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш „Аз говоря! “ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: „Господ говори! “ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Трябва да търсим Славата Божия. Когато Великите духове слизат на Земята, те вземат много скромна форма, и за да не обръщат внимание на хората, не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас много учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, вдига сто килограма, но има машини, които вдигат и повече. Който не е смирен, ще го смирят.
към текста >>

Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога.
От 4 000 студенти само този е ученик, защото има смирение. Да се записваш всяка сутрин за ученик, това значи да решиш да не се блъскаш с никого и да не изпращаш отрицателна мисъл към никого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който можеш да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Него. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа.
към текста >>

11. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Каквото има човек, да го посвети на Бога за Слава Божия.
Първия ден щом работиш една служба, на втория ден ще работиш друга. Само като мениш службите, ще прогресираш. Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към 10 ч. започна разговор. Каквото има човек, да го посвети на Бога за Слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. Този идеал – „Всичко е за Бога“ – с нищо да не се заменя. Изгуби ли се, заедно с него ще се изгубят и всички други идеали. Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде, казва на хората: „Подкрепете го, този е Мой служител“. И всички хора ти се радват.
към текста >>

12. 1) Ангел хранител - Боян Боев (1883 – 1963)

А да работим за прослава на Името Божие – това е най-висшата проява на Любовта.
Любовта на Земята е една, а горе, в Невидимия свят, е друга. Любовта на Стария Завет се отличава от Любовта на Новия Завет. Има хора, които живеят още в Любовта на Стария Завет. Да изпълним Волята Божия – това е проява на Любовта. Да работим за Царството Божие и Неговата правда – това също е проява на Любовта. А да работим за прослава на Името Божие – това е най-висшата проява на Любовта. Някои сега са при изпълнение Волята Божия, други работят за въдворяване Царството Божие, а трети – да се прослави Името Божие. Трябва да се създадат образи, които не покваряват. Всеки човек си има ангел хранител. В Любовта всичко е красиво. В Любовта няма никакви противоречия.
към текста >>

13. 30) И най-малката грубост я препятства - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданията, които преминава човек, са незначителни в сравнение с бъдещата слава, която иде за него.
И колкото е по-организирано, толкова по-лесно се отделя. Същевременно е по-осъзнато по време на сън, а и по-лесно се връща във физическото тяло. Както рибата приема с хрилете си вода, в която е разтвореният въздух, така и човекът, като приеме въздуха чрез дробовете си, приема и онова, което прониква въздуха. Това фино приемане става чрез етерното тяло. С етерното си тяло човек може да отиде на Луната и на планетите и затова то трябва да бъде организирано, за да се диша чрез него. Страданията, които преминава човек, са незначителни в сравнение с бъдещата слава, която иде за него. Въпрос: За този нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мисли и добри постъпки? Напредналите същества работят над нашата култура и над нашите души. Те ще изработят в нас новия човек, ще ни подготвят за новия живот, за който нямаме представа. Сестрата каза: Ние сме улисани, не сме винаги будни. Без да гледат на това, Съществата работят върху нас непрекъснато и безвъзмездно.
към текста >>

14. 33) Какво е право - Боян Боев (1883 – 1963)

Думата славянин произлиза от Слава Божия.
Седем години. Въпрос: Кога почнахте Вашите беседи? В 1899 година. Важно е, че днес в света иде нещо много хубаво. Новият порядък започва със славяните. Думата славянин произлиза от Слава Божия. Коренът на думата слава е от думата Авва, което е името на Бога; славяните ще служат на Бога.
към текста >>

Коренът на думата слава е от думата Авва, което е името на Бога; славяните ще служат на Бога.
Въпрос: Кога почнахте Вашите беседи? В 1899 година. Важно е, че днес в света иде нещо много хубаво. Новият порядък започва със славяните. Думата славянин произлиза от Слава Божия. Коренът на думата слава е от думата Авва, което е името на Бога; славяните ще служат на Бога.
към текста >>

15. 39) Който е дал повече, се счита за победител - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се прояви Бог с всичката Своя слава и всички хора да Го познаят е нашата цел, защото това, на което плодовете зреят, е Божествено.
Всеки да има достатъчно, за да се ползва от Божиите блага – това значи приложение на справедливостта. Човек, който може да люби, е победил, а човек, който не може да люби, е победен. Който е намерил Любовта, Мъдростта, Истината, Живота, Знанието и Свободата, е победил. Някои мислят, че онова, което нося, ще разруши всичко, а пък то в сегашния живот има разрушение. Ние само идем да стопим снега в света и всичко онова, което Бог е създал, да цъфне и да даде своя плод. Да се прояви Бог с всичката Своя слава и всички хора да Го познаят е нашата цел, защото това, на което плодовете зреят, е Божествено. Един ден ще имаме една специална книга, в която ще се определи какво нещо е Любовта, какво нещо е Мъдростта и какво нещо е Истината. Отначало човек нека да се облича с новите си дрехи само в неделя, но после да свикне да е с тях и когато работи. Най-сетне той ще се научи да носи новото всеки ден, вече напълно убеден, че новото е по-хубаво от старото. Най-първо новото трябва да се внесе в семейството – оттам трябва да се започне. Като се внесе Любовта в семейството, после тя ще се разшири към обществото, от обществото – към народа, от народа – към човечеството, докато се постигне Любов към Цялото, т.е.
към текста >>

16. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото.
Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата.
към текста >>

17. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава.
Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот
към текста >>

Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е.
В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот.
към текста >>

18. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия.
В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила. При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия. Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек да се ползва правилно от неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад. Казах на брат Пеню Киров, от когото получавате пентаграмите, че трябва да наблегне на това: дали този, който получава Пентаграм, е съгласен да служи на Бога. Ако някой няма това съгласие в себе си, Пентаграмът ще му навреди. Пентаграмьт е ограда.Пентаграмът е светлина.
към текста >>

19. 65) Писма - Боян Боев (1883 – 1963)

Като работите безкористно от Любов, за Слава Божия, за Царството Божие и за изпълнение Волята Божия, ще имате подкрепата на Небето.
Каквато и работа да вършите, съзнавайте, че е за Бога, че тя е Божествена. ПИСМО № 3 Французинът Л. Г. писа, че има дар да лекува с жизнен магнетизъм и помоли Учителя да му помогне мислено. Учителя му писа следното: Като работите безкористно от Любов, за Слава Божия, за Царството Божие и за изпълнение Волята Божия, ще имате подкрепата на Небето. Един ден ще благодарите за противоречията, които сте срещнали в живота си. ПИСМО № 4 Една сестра от чужбина писа, че е поканена да държи беседа в един затвор на 31 декември, срещу Нова година, и тя попита Учителя за тема. Той отговори следното: Страдание без ожесточение е правият път.
към текста >>

20. 66) План за повдигане на човечеството - Боян Боев (1883 – 1963)

Думата славяни има връзка със Славата Господня.
Те ще приемат най-хубавото от англичани, германци, французи и американци. Славянството ще изпьлни своето предназначение и оттатък ще мине. Да се противиш на това, то значи да изгубиш големите преимущества. Славяните ще бъдат проводници на Любовта Божия. Новото е културата на Любовта. Думата славяни има връзка със Славата Господня. У русите, изобщо у славяните, има доста монголска кръв, от която трябва да се освободят. Но няма друг народ, у когото да е развито толкова силно религиозното чувство, както у русите, затова той е и така мек. Русите си остават в душите религиозни. Религиозното чувство, както и да се менят формите, не може да се изкорени – нищо не е в състояние да го изкорени от човека. В сравнение с всички други народи и раси у русите, изобщо у славяните, най-много е развито чувството на Любов към Бога и затова тяхното предназначение е да дадат тласък за Нова култура в света.
към текста >>

21. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, каквото правите - ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли - каквото правите, правете го за Слава Божия.
След това Учителя каза: „Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на един гладник и обикаля един хубав обяд. Ще благодарим за днешния ден, ще благодарим за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, каквото мислим, чувстваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите - ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли - каквото правите, правете го за Слава Божия. Първо, ще ви посети Ангел, и второ, да се весели Духът във вас. Първото е посещение на Любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява.” Учителя каза: „Онези, които са в София, очакват от вас.” След това направихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата. Спряхме се пред нея. Учителя каза по отношение на мъглата: „Това време е като млада булка.
към текста >>

22. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Недей гърми, никаква слава недей търси.
Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага. Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна. Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти. Красива картина!
към текста >>

23. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Посети ме и Ти люби чрез мене." Това е много вярно, защото, когато Любовта дойде, да не приписваме славата на себе си, а да казваме така: „Аз съм скромен проводник и Бог обича чрез мен." И да благодарим на Бога за това.
Всички ще си сверим часовниците с точното време, което дава радио „София", и от сутрин до вечер, във всеки точен час, в каквото и положение да се намираме, ще си правим една малка молитва, без други да ни забележат. Тя може да бъде едно изречение, а може да бъде и повече. По такъв начин ще се влезе в Божественото и ще сме приготвени за любовта. Могат да се кажат следните молитвени изречения: 1. „Господи, научи ме да любя както Ти любиш! Посети ме и Ти люби чрез мене." Това е много вярно, защото, когато Любовта дойде, да не приписваме славата на себе си, а да казваме така: „Аз съм скромен проводник и Бог обича чрез мен." И да благодарим на Бога за това. 2. „Господи, винаги да изпълнявам Твоята воля." 3. „Господи, научи ме да постъпвам тъй, както Ти постъпваш." 4. „Господи, дай ми милосърдие, кротост, смиреност, нежност, мекота." 5. „Господи, озари ме с Твоята светлина." 6. „Господи, събуди всичките спящи души по лицето на Земята.
към текста >>

24. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Славата е Твоя." Нека само Бог да знае твоето смирение.
Смирението не е някакъв външен белег. То е нещо вътрешно, в съзнанието на човека. Пример. Да кажем, че ти си блестящ оратор, държиш една хубава реч, след това гръм от ръкопляскания, всички идват да ти стискат ръката, поздравяват те, хвалят те и пр. Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен." Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя." Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо. Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада.
към текста >>

Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога.
Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен." Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя." Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо. Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
към текста >>

Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение.
Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо." Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението.
към текста >>

Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение.
Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо." Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен" показва, че има мир в такъв човек.
към текста >>

Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на Бога.
Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо." Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен" показва, че има мир в такъв човек. А щастие без мир е невъзможно.
към текста >>

Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите.
Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов.
към текста >>

Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил.
В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия към Мусала, през октомври месец. Вечерта, когато бяхме в хижата, по радиото предаваха новините и мен ме пратиха да слушам и после да докладвам. Тогава германците тъкмо бяха навлезли в судетските земи. По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес." Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането." От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната. Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания.
към текста >>

25. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето я: „Всемилостиви Господи, изяви се в моя ум като мъдрост и светлина, в моята душа като любов и доброта, в моя дух като истина и сила и всичко това за славата, успеха и красотата на Твоето Царство."
Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в душите на всички народи. Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта. Затова никога не се безпокойте, че тези хора на новото са малко. Важното е те да бъдат модел, образ на новия човек. Сега ще ви кажа една формула, която е хубаво да се изговаря всеки ден, за да могат да се събудят вътрешните сили в човека. Ето я: „Всемилостиви Господи, изяви се в моя ум като мъдрост и светлина, в моята душа като любов и доброта, в моя дух като истина и сила и всичко това за славата, успеха и красотата на Твоето Царство." 27.03.1948 г., Изгрев
към текста >>

26. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот.
Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот. Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина.
към текста >>

„Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята." „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички."
Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш." Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята." Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята." „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички." Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно. Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът. Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура." Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот.
към текста >>

27. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Той търси славата на Бога.
Тогава той ще оздравее и ще стане от леглото. Важни качества на ученика са кротост, търпение и милосърдие. Защо е смирен ученикът? Който има силен дух, само той може да бъде смирен. Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила. Той търси славата на Бога. От друга страна, смирението е един фактор за неговото развитие. При смирението човек става възприемчив за това, което иде от Бога. Който няма смирение, сам се затваря и не може да напредва. Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си.
към текста >>

28. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него.
От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят.
към текста >>

Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция.
възлизането отново на човешката душа към Бога. Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция. По какво се познава кои са още в своята инволюция? Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция. Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: "В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята." Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример.
към текста >>

"И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина."
Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас." При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. "И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина." При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека.
към текста >>

Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр.
Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: "Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? " Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: "Да не кажете това никому." Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви. Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаря. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил.
към текста >>

29. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия.
При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога! " Изгуби ли човек това - всичко изгубва! Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител!
към текста >>

30. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

Като влезеш в нея, ще вървиш от слава в слава.
При Любовта с малки усилия имаме големи придобивки. И тези придобивки са реални, постоянни. Любовта в човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден човек трябва да има ново прозрение, ново откровение за Любовта. Любовта е един безграничен свят. Като влезеш в нея, ще вървиш от слава в слава. Един брат попита: - Учителю, Вие казвате, че хората сега имат любов, но любов, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената? Учителя отговори: - Новата любов е тази, от която хората възкръсват.
към текста >>

31. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега иде третият Завет: прославата на Синовете Божии.
Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние минаваме от Новия Завет в Завета на Синовете Божии. Под Завета на Синовете Божии някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Засега го управляват слугите, още не светиите. Сега иде третият Завет: прославата на Синовете Божии. * Новият човек иде в света. Той иде с нова мисъл. Не е въпросът само да кажете, че той иде, но трябва да почнете да мислите по новому, като новия човек, не като стария. Доброто иде, ще го видим и ще отидем да работим.
към текста >>

32. 07. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова, всичко каквото правите: ядете, пиете, лягате, ставате и пр., правете го за Слава Божия.
Настанихме се в общата стая за туристи, а Учителят — в стаята на наблюдателя. На другия ден, рано се упътихме за Резньовете (два върха) на разстояние 20 минути от Черни връх. Имаше мъгла и прекарахме в размишление и молитва. След това, Учителят каза: Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов и Дух. Тогава човек се чувствува като чужденец на земята. Затова, всичко каквото правите: ядете, пиете, лягате, ставате и пр., правете го за Слава Божия. Първо, тогава ще ви посети ангел (Любовта), а после Духът, който се вселява. След беседата направихме гимнастика и след това се върнахме. Като седяхме в наблюдателницата, Учителят каза: "Ако някой е бил разбойник 20-30 години и след това е престанал да бъде такъв, то признаците му на главата и лицето като разбойник изчезват, а на ръцете остават. Когато Сатурновата линия на ръката излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато излиза от средата, от където излиза линията на живота, той самият предимно си е фактор на своя живот. Човек трябва да се хармонизира с физическия свят, а не да излиза от него.
към текста >>

33. 19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всякога при завършване на молитвата си казвайте: "Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа".
ти отваряш душата си и говориш на Онзи, Когото обичаш и Който те обича и отговаря. Но вътрешната сила се състои в изказването на благодарността и любовта ви при молитвата. Имайте непреривен контакт с Бога във всяко време и на всяко място (това да ви бъде молитвата). В молитвата ви се изпълнява само това, което е по волята Божия и да благодарим, че някои неща не стават по нашата воля, защото това е за наше добро. Затова, когато разрешавате някои въпрос, вглъбете се в себе си, за да видите, каква е волята Божия и ако вътрешно се появи у вас колебание и съмнение, тогава не го правете. Всякога при завършване на молитвата си казвайте: "Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа". Молитвата е единственото нещо за ученика, където той получава резултати. Знайте, каквото правите, за себе си го правите. Молете се, не се обленявайте, много нещо ще спечелите. Защото, ако не се помолите, изгубвате момента — други ще го направят и ще вземат благото, приготвено за вас. С молитвата ще избавиш себе си и другите от много страдания.
към текста >>

34. 27. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И във всичко търсете Славата Божия за вас.
Да не мисли, че е завършил всичко. Сега всеки иска да бъде прав, а това е именно ключа на злините, защото първенството е относително нещо. Успехът на човека зависи от силата на съществата, които го ръководят и ако вашият живот е полезен на другите, то с вас се занимава един висш Дух, затова ние трябва да бъдем полезни и ценени пред Бога. Ние трябва да имаме повече смирение, когато проявяваме знанието и способностите си, защото имаме съдействието на Небето (на Бога). Каквото и да говорите и да вършите, мислено си кажете: Господ говори, Нему са словата (а оставете хората да казват за вас). И във всичко търсете Славата Божия за вас. А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете! Трябва ви едно разумно смирение и макар човек да бъде смирен, той като има дарби ще напредне. Гордостта и тщеславието са голяма спънка за развитието на човека, те пречат за развитието на неговите дарби. За да прояви човек Божествената Любов, трябва да има за основа смирението, то е основа за развиване на всички дарби и постижения на човека. Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е.
към текста >>

Този, който иска слава (да стане велик), той е далеч, значи от Бога.
имаш условия да придобиеш това, което искаш. Човек не трябва да се спъва с личния си живот, а трябва да го надрасне. Не се блъскайте, ако някой върви след тебе, отстъпи, давай място на всички. ВСЯКА СУТРИН ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ В СЕБЕ СИ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ С НИКОГО И ДА НЕ ИЗПРАЩАТЕ ОТРИЦАТЕЛНА МИСЪЛ КЪМ НИКОГО. Без смирение ще останете винаги далеч от Бога. Този, който иска слава (да стане велик), той е далеч, значи от Бога. Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири). Мойсей се издигна, благодарение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше. Похвалите карат човека да пада.
към текста >>

35. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Каквото и да стане, казвайте си: "Да бъде за славата Божия".
Да е доволен значи в такъв случай, но пак да е активен в живота, а не пасивен. И тогава, в следващият момент ще бъде в друго положение. Всякога работете с радост за днешният си ден и да не допускате никаква тревога в душата си. Считайте, че всичко е за ваше добро. Имайте красиви отношения към всички хора. Каквото и да стане, казвайте си: "Да бъде за славата Божия". Дори и да ви се случи и най-лошото, не се обезсърчавайте. Страданията ви са опитности, които струват милиони. Работете за повдигането на другите и сам ще се повдигнете — ще изпълните мисията си, за която сте изпратени между тях, защото някои от тях ще се събудят. Създайте воля в себе си и посред всички ваши несгоди, да ходите спокойно и в мир. Всички дни ни носят някои благословения, само че някои са благоприятни, а други не!
към текста >>

36. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия.
Адът може да бъде и на земята. Душевните терзания не са ли терзания на ада? А пък има нещо по-велико, към което хората трябва да се стремят. Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия. – Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами
към текста >>

Слава Божия!
– Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта ни пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички.
към текста >>

Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта ни пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят.
– Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта ни пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички. На всеки да му се даде това, което му се пада.
към текста >>

37. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Както небето показва славата на космоса, така и човешкото лице показва, какво се крие в човека.
Той ще има по-добър строеж на главата си. Разните раси се различават между другото и по строежа на своята глава. У древните, низши раси Камперовият ъгъл, с който се измерва интелигентността на човка, е бил по-малък, отколкото у човка на бялата раса. Но у новия тип човек този ъгъл ще бъде още по-голям. И тези, новият тип хора, ще внесат новия ред в света. Както небето показва славата на космоса, така и човешкото лице показва, какво се крие в човека. Природата не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части. И затова природата в известно отношение е анатомия и физиология на космичния човек. И ние, като воюваме с природата, воюваме със себе си. Затова съвсем крив е изразът: Трябва да воюваме с природата, да я подчиним". Няма какво да я подчиняваш, но ще се съобразяваш с нейните закони.
към текста >>

38. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него.
От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят.
към текста >>

Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция.
възлизането отново на човешката душа към Бога. Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция. По какво се познава кои са още в своята инволюция? Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция. Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: “В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята.” Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример.
към текста >>

“И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.”
Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.” При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. “И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.” При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека.
към текста >>

Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр.
Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: “Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? ” Христос казал: “Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: “Да не кажете това никому.” Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви. Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаpя. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил.
към текста >>

39. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Той търси славата на Бога.
Тогава той ще оздравее и ще стане от леглото. Важни качества на ученика са кротост, търпение и милосърдие. Защо е смирен ученикът? Който има силен дух, само той може да бъде смирен. Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила. Той търси славата на Бога. От друга страна, смирението е един фактор за неговото развитие. При смирението човек става възприемчив за това, което иде от Бога. Който няма смирение, сам се затваря и не може да напредва. Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си.
към текста >>

40. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот.
Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот. Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина.
към текста >>

„Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята.” „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички.”
Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята.” Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята.” „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички.” Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно. Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът. Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура.” Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот.
към текста >>

41. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето я: „Всемилостиви Господи, изяви се в моя ум като мъдрост и светлина, в моята душа като любов и доброта, в моя дух като истина и сила и всичко това за славата, успеха и красотата на Твоето Царство.”
Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в душите на всички народи. Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта. Затова никога не се безпокойте, че тези хора на новото са малко. Важното е те да бъдат модел, образ на новия човек. Сега ще ви кажа една формула, която е хубаво да се изговаря всеки ден, за да могат да се събудят вътрешните сили в човека. Ето я: „Всемилостиви Господи, изяви се в моя ум като мъдрост и светлина, в моята душа като любов и доброта, в моя дух като истина и сила и всичко това за славата, успеха и красотата на Твоето Царство.” 27.03.1948 г., Изгрев
към текста >>

42. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Славата е Твоя.” Нека само Бог да знае твоето смирение.
Смирението не е някакъв външен белег. То е нещо вътрешно, в съзнанието на човека. Пример. Да кажем, че ти си блестящ оратор, държиш една хубава реч, след това гръм от ръкопляскания, всички идват да ти стискат ръката, поздравяват те, хвалят те и пр. Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен.” Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя.” Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо. Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада.
към текста >>

Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога.
Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен.” Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя.” Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо. Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
към текста >>

Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение.
Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо.” Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението.
към текста >>

Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение.
Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо.” Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен” показва, че има мир в такъв човек.
към текста >>

Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на Бога.
Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо.” Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението. Самият корен на думата смирение „с-мир-ен” показва, че има мир в такъв човек. А щастие без мир е невъзможно.
към текста >>

Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите.
Говори с тях като с равни, това е братството. Отношение на любов ще имаш само ако си смирен. Гордостта и тщеславието са две качества, които противоречат на смирението. Каква е разликата между гордостта и тщеславието? Има голяма разлика. Тщеславният търси слава пред другите хора, иска да блесне пред тях, търси мнението на другите. Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов.
към текста >>

Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил.
В 1938 година една малка група с Учителя направихме екскурзия към Мусала, през октомври месец. Вечерта, когато бяхме в хижата, по радиото предаваха новините и мен ме пратиха да слушам и после да докладвам. Тогава германците тъкмо бяха навлезли в судетските земи. По радиото се чуваше германския химн „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес.” Аз съобщих тези думи на Учителя и Той каза така: „Гордостта предшествува падането.” От тези думи аз вече знаех какво ще стане с Хитлер и как ще свърши войната. Това е окултен закон. Всеки един човек, който се възгордее и търси своята слава, който иска да блесне пред другите хора, такъв човек непременно ще падне, ще се катури от височината, на която се е изкачил. Такъв човек непременно го чака разочарование, падане, катастрофа. Защо е така? Горделивият заключва своето радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания.
към текста >>

43. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Посети ме и Ти люби чрез мене.” Това е много вярно, защото, когато Любовта дойде, да не приписваме славата на себе си, а да казваме така: „Аз съм скромен проводник и Бог обича чрез мен.” И да благодарим на Бога за това.
Всички ще си сверим часовниците с точното време, което дава радио „София”, и от сутрин до вечер, във всеки точен час, в каквото и положение да се намираме, ще си правим една малка молитва, без други да ни забележат. Тя може да бъде едно изречение, а може да бъде и повече. По такъв начин ще се влезе в Божественото и ще сме приготвени за любовта. Могат да се кажат следните молитвени изречения: 1. „Господи, научи ме да любя както Ти любиш! Посети ме и Ти люби чрез мене.” Това е много вярно, защото, когато Любовта дойде, да не приписваме славата на себе си, а да казваме така: „Аз съм скромен проводник и Бог обича чрез мен.” И да благодарим на Бога за това. 2. „Господи, винаги да изпълнявам Твоята воля.” 3. „Господи, научи ме да постъпвам тъй, както Ти постъпваш.” 4. „Господи, дай ми милосърдие, кротост, смиреност, нежност, мекота.” 5. „Господи, озари ме с Твоята светлина.” 6. „Господи, събуди всичките спящи души по лицето на Земята.
към текста >>

44. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Недей гърми, никаква слава недей търси.
Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага. Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна. Недей гърми, никаква слава недей търси. Всичко да бъде в тайна. Когато обичаш, когато се жертвуваш, когато работиш за другите хора, всичко да бъде в тайна, за да може по този начин да се прослави Бог. Друг пример: Всяка сутрин нали играем Паневритмията ? Аз съм много очарован, когато отивам на горния край на полянката, откъдето се виждат росните капки на тревата, блестящи като брилянти. Красива картина!
към текста >>

45. 069 ЗАКОН ЗА ЧАСТИТЕ И ЗАКОН ЗА ЦЯЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

И така, пишете, свирете, работете не за себе си, не за своята слава, а за славата на Онзи, който ви е дал условия да се проявите.
Тогава човек ще бъде ценен за всички. Отклони ли се от пътя си, всички го изоставят, всички го забравят. Който иска да стане ценен, нека вложи енергията си за повдигане на цялото човечество, т.е. за общото благо. Така ще се свържете с Разумните Същества, които ви помагат. И така, пишете, свирете, работете не за себе си, не за своята слава, а за славата на Онзи, който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, всичко ще изгубите. Вие очаквате като свършите една работа да получите голяма заплата, да се прочуете. Това е обикновеният живот. Като раздаваш ябълки, най-малката остави за себе си. Ако оставиш за себе си най-хубавата, най-голямата ябълка, след хиляди години макар, ще ти дойде едно голямо нещастие.
към текста >>

46. 106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Песента „Напред, напред за слава, в бой за царя Сионски” съм дал в 1888 в с.
От обед до залез имаме едно разположение за пеене, а от изгрев до обяд - друго. Някой пее „Изгрява Слънцето”, но не я пее както трябва. Когато изгрява, трепти сърцето на Слънцето. То гледа да даде нещо на всяка тревичка. на всяко камъче, всички са доволни от него, а ти пееш тази песен по обикновен начин, без да изразиш това. Песента „Напред, напред за слава, в бой за царя Сионски” съм дал в 1888 в с. Хотанца, преди да ида в чужбина. Има още песни, които съм дал и които не са изнесени. Песента на „Блудният син” съм свирил само няколко пъти. Учителят замълча и след това изпя една нова песен: „В зарите на моя живот
към текста >>

47. 117 ПОДМЛАДЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти искаш богатство, власт, сила, слава и пр.
Гайдата се подмладява чрез въздуха. Каквото е въздухът за гайдата, това е мисълта за човека. Човек може да се подмлади чрез мисълта си. Хубавата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която му дава възможност да възприема от Живата Природа хубавото и красивото. Човек остарява по неестествен начин. Ти искаш богатство, власт, сила, слава и пр. и остаряваш. Махни тези желания, разтовари се от тях и ще се подмладиш.
към текста >>

48. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната.
Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие. Щом я свършите, ще си починете. Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ - образът на Бога. Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната. Който търси своята слава, ще бъде роб на условията. А който търси Божията Слава, ще бъде свободен. В какво седи радостта на извора? В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора, това не го интересува.
към текста >>

Който търси своята слава, ще бъде роб на условията.
Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие. Щом я свършите, ще си починете. Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ - образът на Бога. Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната. Който търси своята слава, ще бъде роб на условията. А който търси Божията Слава, ще бъде свободен. В какво седи радостта на извора? В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора, това не го интересува. Като пиеш от него той се радва.
към текста >>

А който търси Божията Слава, ще бъде свободен.
Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие. Щом я свършите, ще си починете. Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ - образът на Бога. Докато търсите своята слава в света, ще имате култура като днешната. Който търси своята слава, ще бъде роб на условията. А който търси Божията Слава, ще бъде свободен. В какво седи радостта на извора? В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора, това не го интересува. Като пиеш от него той се радва. Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия.
към текста >>

49. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия.
Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд. Ще благодарим за днешния ден, ще благодарим за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, което мислим, чувствуваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза: Онези, които са в София, очакват от вас.
към текста >>

50. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава.
Законът на Любовта изисква това. В Англия, в Германия, във Франция има доста черни, преродени, които са били убити от тях в колониите. Не се позволява да убиеш никого. В света само Бог има право да разрушава формите, понеже Той ги създава. Който убие някого, ще му бъде длъжен, ще го роди. Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Поздрав на всички братя и сестри. Прочетете настоящето писмо пред тях и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев В училището на планината
към текста >>

51. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Всякога, когато завършвате молитвата си, накрая кажете следната заключителна формула:“Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа.“
“ После вика:“Олеле, мамо! “ После вика:“Олеле, тате! “ И най-после като вика“Олеле, Боже! “ престават да го бият. И ние като дойдем до Бога, всичко престава, но докато дойдем до Него! Всякога, когато завършвате молитвата си, накрая кажете следната заключителна формула:“Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа.“ Единственото нещо, при което ученикът има резултат, това е молитвата. Там са резултатите. Те се добиват чрез молитва. Някой казва: “Няма да се моля вече." Като че невидимият свят има нужда от неговата молитва. Каквото правиш, на себе си го правиш.
към текста >>

52. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е славата.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш.
Значи, ако моят живот е Полезен, ще се занимава с мене един висш дух. Значи, за да бъдем, ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти в някои отношения, направи нещо с успех в някоя област и след това го приписва на себе си, мисли, че това е негово лично дело. Трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал въздействието на небето, той трябва да отдава всичко това на Бога, на небето. Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е славата.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Да търсим славата Божия. Когато великите духове слизат на земята, те вземат много скромна форма, за да не обръщат вниманието на хората. Не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това?
към текста >>

Всеки, който иска да има слава, е на крив път.
Значи, за да бъдем, ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти в някои отношения, направи нещо с успех в някоя област и след това го приписва на себе си, мисли, че това е негово лично дело. Трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал въздействието на небето, той трябва да отдава всичко това на Бога, на небето. Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е славата.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Да търсим славата Божия. Когато великите духове слизат на земята, те вземат много скромна форма, за да не обръщат вниманието на хората. Не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм.
към текста >>

Да търсим славата Божия.
Някой прояви известни идеи, дарби, таланти в някои отношения, направи нещо с успех в някоя област и след това го приписва на себе си, мисли, че това е негово лично дело. Трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал въздействието на небето, той трябва да отдава всичко това на Бога, на небето. Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е славата.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Да търсим славата Божия. Когато великите духове слизат на земята, те вземат много скромна форма, за да не обръщат вниманието на хората. Не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, дига сто килограма.
към текста >>

Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога.
Този секретар е великият Учител. От четиритех хиляди студенти само този е ученик, това значи да решиш да не се блъскаш и никога да не изпращаш отрицателна мисъл към някого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който може да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Бога. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Христос съзнава, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става. Трябва да се смири човек.“
към текста >>

53. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Каквото и да стане, кажи: Да бъде за славата Божия.
Някой казва: “Аз съм много търпелив, защото отстъпвам на всички.“ Казвам: Отстъпваш, защото си слаб. Но да си силен и да отстъпваш, да останеш последен. При една чешма мнозина наливат вода и един остава на опашката, налива последен. Радвай се на онова, което е станало. Не се радвай на онова, което има да стане. Каквото и да стане, кажи: Да бъде за славата Божия. Не вади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават. И всичко заличи. Радвай се на здравите и ще станеш здрав. Радвай се на щастливите и ще станеш щастлив. И най-лошо да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте.
към текста >>

54. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Това бяха думите, в които ясно се чете за кого и за чия слава работи Учителя.
Ще каже някой:“Какво от това, едно дърво? България е пълна с дървета.“ Но това са плодове, които не гният, които остават във вечността. И си мисля, ако ти, Българио, си определена да изиграеш ролята на Йосифа от Египет, при когото идваха гладни да вземат жито за цяла Юдея, не е ли велика твоята мисия? Да бъде благословено това дело! Сега завършвам пак с последните думи на Учителя, тихо изречени един два дни преди заминаването му, които стенограф не хвана, но ехото отнесе далеч във вечността. Това бяха думите, в които ясно се чете за кого и за чия слава работи Учителя. „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов.“
към текста >>

55. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Каквото има човек, да го посвети на Бога за слава Божия.
При Господа службите постоянно се менят. Първия ден, като работиш една служба, на втория друга служба. Като стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към десет часа разговор. В разговора Учителя каза: Каквото има човек, да го посвети на Бога за слава Божия. Това ще бъде тайно, в душата му. Той да не се мени в този идеал:“Всичко е за Бога“. Изгуби ли той това, ще изгуби всичко. Когато ти спазваш Божиите закони, Той те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората:“Подкрепете го, това е мой служител.“ И всички хора ти се радват.
към текста >>

56. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо.
Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога! Иди при един приятел и му помогни. Кажи си, че това го правиш за Бога. Всичко е за Бога. И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо. Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия. Славата на Бога да изпълни. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото. Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги.
към текста >>

Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия.
Иди при един приятел и му помогни. Кажи си, че това го правиш за Бога. Всичко е за Бога. И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо. Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия. Славата на Бога да изпълни. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото. Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги. Или виждаш един извор непочистен.
към текста >>

Славата на Бога да изпълни.
Кажи си, че това го правиш за Бога. Всичко е за Бога. И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо. Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия. Славата на Бога да изпълни. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото. Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги. Или виждаш един извор непочистен. Почисти го.
към текста >>

57. Служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако искаш да станеш учен и пр., търси славата Божия.
В деня, в който ще решите да служите на Бога, Бог ще ви каже: „Всичко е заради тебе. “ Ти ще Му кажеш: „Господи, всичко е заради Тебе. “ А той ще ти каже: „И звездите, и слънцето, всичко съм създал за тебе. “ Един ученик, колкото и да иска да напредва, щом не работи за Бога, изражда се, в застой е. Той трябва да работи за Бога и тогава дарбите му ще се разцъфтят и ще му идват идеи. Ако искаш да станеш учен и пр., търси славата Божия. Работи непреривно за Бога, за да работи. Той за твое добро. Като изпълнявате волята Божия, ще станете умни, та да вземете участие в голямата работа за Бога. Като почнеш, да служиш на Бога, твоето положение в света ще се измени. Човек да счита Божественото като свое.
към текста >>

58. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато Христос слезе на Земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя и сам слезе, като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.
Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Всички тези Братя не са така обикновени. Всеки от тях може да вдигне Земята на ръката си и да я хвърли в пространството, като една топка. Такива знания имат те. Те могат да вдигнат Земята с ръката си, защото зад тях седи още по-мощното, на което те са служители. Когато Христос слезе на Земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя и сам слезе, като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят. В далечното минало на Земята е живяла Първата раса. Днес тази раса е известна под името Всемирно Бяло Братство. Белите Братя, които го съставят са завършили вече своето развитие. Те не са въображаеми, но реални лица. Те имат представители на Земята и се отличават по това, че изпълняват Волята на Бога и живеят според Неговите закони, т.е.
към текста >>

59. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас.
С тези пари можахме да купим билети до Търново за всички останали от комуната. Така завърши този опит. Натоварени на биволска кола, върху куп слама, напуснахме Ачларе и от гара Карнобат отпътувахме с влака към Търново. Там бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителя нареди да ни създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от нас станаха жертва на тази болест. Опитът ни остана за цял живот." Мнозина биха запитали: "Нима Учителя не е знаел за тези заблуди, обхванали неговите последователи? И защо не се е намесил своевременно, за да предотврати страданията, неприятностите, загубеното време, тежките последици и ред други сътресения, които се преживяват от хората, тръгнали по един погрешен път?
към текста >>

60. 37 ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Слава Богу, тя беше там.
На поляната беше Учителя, заобиколен от приятели, с които разговаряше. Застанах и аз да послушам. По едно време Учителя почна да ме гледа някак тревожно, поседях още малко, мислейки, че е просто така, но когато тези тревожни погледи не престанаха, оставих домашните, с които бях, и се затичах към къщи. Момичето го нямаше, избягало, като ме видяло, че идвам. Пот ме изби, докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите. Слава Богу, тя беше там. Като се съвзех, разбрах, че домашната помощничка задигнала само един дамски часовник и някои дреболии. Какво щях да правя, ако беше задигнала чантата, в която имаше значителна сума! Нямах мои пари, за да ги възстановя и как щях да се оправдавам? И този път Учителя ме спаси от голяма беда.
към текста >>

61. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" Наистина останах, но Господи, дано свърша нещо за Твоята слава!
Още същия ден бях откаран отново в Търновския затвор. След изплащане на глобата и някои формалности, желязната решетка отново се тресна зад гърба ми и аз тръгнах, но този път към свободата, към простора, към живота. Колко велики неща са те, Господи, неща, които Ти само даваш! Изправих глава и благодарих на Учителя. В ушите ми ехтяха Неговите думи: "Ще останеш, ти можеш да вършиш работа! " Наистина останах, но Господи, дано свърша нещо за Твоята слава! Като се прибрах в София, най-напред се срещнах с Учителя, Който ме прие със същото лице и усмивка, както в затвора в Търново. След като Му изприказвах всичко, което Той знаеше много добре, ми каза: "Имаше сили против теб и за теб, но благодари, че в твоята градина се намира всичко, каквото потърсиш." Беше октомври 1942 година. Минаха години и един ден научавам, че Търновският затвор бил обърнат в музей. Това ме изненада и потопи в размисъл.
към текста >>

62. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му.
Идва в София и след кратко пребиваване в града се заселва на Изгрева. Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка.
към текста >>

63. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия.
Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителя ме погледна и ми каза: „Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза“. И сериозно допълни: „От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклада и ми го донеси“. „За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия. Вие ще ми помагате да напиша най-добрия доклад“ - отговорих аз и горда, загрижена, с чувството на голямата отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно, а след това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра.“ От този доклад, за съжаление, не можахме да намерим нито един екземпляр. В него, доколкото Милка си спомня, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията, а след това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения могат да се въведат в училищата. Най-напред да се почне в едно училище, като утринна гимнастика, преди занятията, а в последствие да се разшири по всички училища.
към текста >>

64. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.
Когато пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли да не изпълни волята на боговете и да не избави страната си от сполетялото го бедствие? Накрая решил да принесе в жертва децата си Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният злокобен план успял. Повели нищо неподозиращите деца към жертвеника, който се намирал извън селището, зад една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен дъб пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато. Златоруният овен изпратила богинята-майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш ще им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, обърнал се към сестра си и казал: "Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък!
към текста >>

65. МАРСОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат най-големите опасности в живота си и да се жертват за успеха и славата на някое велико дело.
Тялото на марсовите типове е средно на ръст, със здрави, добре развити еластични мускули и със здрави кости. Марс въобще управлява костно-мускулната система. Контактите на Черното слънце с Марс, е създало в психологията на тези типове отрицателни черти, които те (особено по-низшите) проявяват: стремеж към воюване и грабеж, рязко, дръзко и твърдо отношение към всички и всичко, голяма енергия, която в по-низшите типове се изразява в разрушителност, оскъдица на материални средства в живота. Не обичат да се съветват, нито да им се противоречи; в такива случаи много бързо кипват. Недоверчиви и фанатични са те. По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат най-големите опасности в живота си и да се жертват за успеха и славата на някое велико дело. Те са самоуверени, оптимистични и горди, говорят всичко ясно и чисто. Обичат да командват и да разпореждат, но самите не са много склонни да изпълняват нареждания. Отличават се с рицарска храброст, добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си и предани на дълга си към семейството. Затова стават за добри съдружници. Не обичат съзерцание и занимание с отвлечени въпроси за задгробния мир, невидимите светове, висшите порядки и закони или молитвите.
към текста >>

66. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога.
към текста >>

Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е.
И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога.
към текста >>

Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава.
И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества.
към текста >>

„И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа.
Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм.
към текста >>

Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта.
Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни.
към текста >>

И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина."
То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес, където той има среща с Озирис, който е именно Словото, което впоследствие се изявява на Земята като Христос. Някои автори искат да кажат, че херметичните книги, които говорят за Словото, са от следхристиянския период. Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение от Египет.
към текста >>

Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза".
Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч.
към текста >>

67. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Славата му се носила по целия древен свят.
До осемнадесети век не са знаели нищо за него. Не са знаели даже името му. Неговите съчинения и ученията му стават известни на европейците към края на осемнадесети век, когато през 1791 година един учен- пътешественик на име Анкетил Дюперон ги открил при пътешествията си на Изток и ги публикувал. Той открива голям сборник от религиозни книги на древна Персия, известни под името Зенд-Авеста, състояща се от шест части, носещи следните имена: 1) Вендидат, 2) Изешне, 3) Висперет, 4) Иасана, 5) Сироц и 6) Вундаиш и други второстепенни книги. Гърците, както и целият древен свят, са знаели за Зороастър и за неговото учение, което е било синоним на Светлина и знание. Славата му се носила по целия древен свят. Философите от александрийската школа също са ценели и изучавали учението на Зороастър. Те направили един сборник от мисли от различни негови съчинения. Епохата на Възраждането възприела с ентусиазъм този сборник и бил издаден през 1591 година под заглавие Зороастър и предсказанията му. Едуард Шуре казва: „Свещената книга на персийците Зенд-Авеста говори за един древен законодател под името Ийма, и Зороастър, основавайки една нова религия, се позовава на този предшественик като на първия човек, с когото е говорил Ормузд, живият Бог. В индуската епопея на Рамаяна той се явява под името Рама, като
към текста >>

68. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят.
13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят. Учителят казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята. Шри Кришна се явява като обновител на брах- манизма, както е даден във Ведите, Свещените книги на индусите дадени от седемте Велики Риши, които са били поставени от Великия Водач на Бялата раса. Кришна, изявявайки Себе Си пред своя любим ученик, е дал Словото на Ведите, което Ману предал на Светите Риши. Кришна не тълкува Ведите, но дава ново учение, което разкрива вътрешния смисъл на учението, дадено във Ведите. В своето учение той дава пътя, по който човек може да достигне съвършенство и да се слее с Бога.
към текста >>

Това, което ти изказах само указва за Моята безконечна Слава.
От буквите Аз съм буквата А. Аз съм също Вечното време, аз съм Вседържателят, чието лице е обърнато навред. И това, което е семе на всички същества, то съм Аз. Нито има някъде нещо, подвижно или не, което може да съществува вън от Мен. Нямат край Моите Божествени сили. Това, което ти изказах само указва за Моята безконечна Слава. Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на Моето великолепие. Като прониквам цялата вселена с една частица от Себе Си, Аз пребивавам в нея." „Само чрез преданост към Мен, човек може да Ме съзерцава и да Ме познае, и да види Моята Същност и да влезе в Мен. Който върши дела заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва при Мен. Които с ум приковани в Мен, винаги уравновесени, почитат Мен, проникнати с висша вяра, по Мое мнение, са най-добри в йога.
към текста >>

Нямат край Моите Божествени сили, което ти разказах само указва на Моята Безконечна Слава.
Седемте Велики Риши, Древните Четири (четирите кумари или девствени юноши, най-висшите в окултната йерархия на тази земя), както и Ману бяха родени от Моята природа и ум, те пък породиха тази раса. Който познава Същността на тази Моя Царствена Йога, той е уравновесен чрез непоколебима вяра. В това няма никакво съмнение. Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на всички същества - Начало, среда и край на всички същества. И това, което е семе на всички същества, то съм Аз, нито има някъде нещо, подвижно или не, което да може да съществува вън от Мен. Нямат край Моите Божествени сили, което ти разказах само указва на Моята Безконечна Слава. Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на Моето Величие. Като прониквам цялата вселена с една частица от Себе Си, аз пребивавам в пея. Единадесетият разговор е озаглавен Йога чрез виждане на Всемирната форма. Аржуна казва: О, Превисший Боже, аз бих желал да видя Твоята Всемогъща форма. Ако мислиш, че мога да я видя, тогава, о, Боже, Господи, покажи ми Твоето Нетленно Себе.
към текста >>

И с духовния си поглед Аржуна съзерцава цялата вселена с всичките й същества, като тяло на Бога, проявен в Кришна, и казва: Ако блясъкът на милиарди слънца светеше изведнъж в небето, това би наподобило Славата на този Велик Дух.
Ако мислиш, че мога да я видя, тогава, о, Боже, Господи, покажи ми Твоето Нетленно Себе. Благословеният рече: Ето виж една моя форма стократна, хилядократна, разнообразна по вид, Божествена и разнообразна по шарове и по изглед. Виж всички ангелски чинове, съзерцавай много чудеса, невидени досега от тебе, съзерцавай днес тук цялата вселена, движима и недвижима, целокупна и единна в Моето Тяло, заедно с всичко друго, което ти искаш да видиш. Наистина ти казвам, ти не можеш да Ме съзерцаваш с тези твои очи. Божествени очи ти давам, приеми Моята царствена йога. И с духовния си поглед Аржуна съзерцава цялата вселена с всичките й същества, като тяло на Бога, проявен в Кришна, и казва: Ако блясъкът на милиарди слънца светеше изведнъж в небето, това би наподобило Славата на този Велик Дух. Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний. Като Издревен Человек Те мисля Аз. Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат, пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога. Блестяща, Всепроникваща, Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял.
към текста >>

69. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяка движеща се планета повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения.
Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са душите на звездите. Слънцето, звездите, Земята и Луната, всяко тяло има своя душа и всички са произлезли от Свещения Огън на Зевс, от Първоначалната Светлина. Тези велики души управляват великото творение с правилните му движения. Всяка движеща се планета повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения. Чрез тези Божествени духове Бог диша, движи се, проявява се. Те са дъхът на Неговата жива душа, лъчи на Вечния Разум. Те командват армията по-долни духове, които движат стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните.
към текста >>

70. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител.
Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще. В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци.
към текста >>

Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне.
Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията. После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час.
към текста >>

71. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

По това време в Александрия била широко разпространена славата на индийската Мъдрост и Плотин имал силно желание сам да отиде в Индия и да се запознае на място с тази Мъдрост.
Сведенията за биографията на Плотин ни дава Порфирий, негов ученик. Плотин е египтянин, роден в Ликопол към 205 година след Христа, при управлението на Септимий Север. След като се запознал с много учители по философия, той станал меланхоличен и дълбоко замислен. На 28 годишна възраст се срещнал с Амониус и от него се почувствувал удовлетворен, при него намерил средата си, това, което търсил. Той слушал Амониус 11 години. По това време в Александрия била широко разпространена славата на индийската Мъдрост и Плотин имал силно желание сам да отиде в Индия и да се запознае на място с тази Мъдрост. Затова той се включил във войската на император Гордиян, който по това време предприемал поход към Персия и Индия. Но походът завършил безуспешно и Плотин не осъществил намерението си и едва се спасил. На 40 годишна възраст заминал за Рим и останал там 26 години до смъртта си. В Рим той живял съгласно древния питагорейски обичай, въздържал се от месно ядене, бил вегетарианец, често си налагал пост и ходел облечен в древни питагорейски дрехи. Той държал публични беседи в Рим и си спечелил голяма популярност и почит всред всички съсловия.
към текста >>

72. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина."
Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра.
към текста >>

73. Тридесет и двата пътя на Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава.
Това, което казват кабалистите. 32 пътя, които водят към храма на тайното познание, това са 32-та метода, начини за придобиване на знание и Мъдрост. Всеки един си има име и от там начин на придобиване на знанието и Мъдростта. Ще дам имената на всеки път, както са изцяло дадени в книгата. Първият път се нарича чудният разум и най-висшият венец. Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него. Вторият път се нарича осветяващ разум. Това е венец на творението и най-висшият блясък на Единицата, към която той най-близо стои. Кабалистите го наричат „втора слава". Третият път се нарича също осветяващ разум и служи за основа на първичната Мъдрост, наречена творец на вярата.
към текста >>

Кабалистите го наричат „втора слава".
Първият път се нарича чудният разум и най-висшият венец. Тази Светлина дава понятие за безконечното и Неговата първа Слава. Ни едно същество не може да достигне до Него. Вторият път се нарича осветяващ разум. Това е венец на творението и най-висшият блясък на Единицата, към която той най-близо стои. Кабалистите го наричат „втора слава". Третият път се нарича също осветяващ разум и служи за основа на първичната Мъдрост, наречена творец на вярата. Четвъртият път се нарича разум на решение или получаване, затова защото служи като граница за възприемане на еманациите на висшия разум. От него произтичат всички духовни добродетели. Той се излъчва от висшия венец. Петият път се нарича корен на разума, защото повече от всичко е най-близко до висшата Единица.
към текста >>

Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните.
Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие. Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост.
към текста >>

74. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

„Но Ти, Господи, си щит мой, слава моя, който възвишава главата ми."
Техните влияния се разделят на три категории, върху които няма да се спирам сега подробно. Първият гений се нарича Вехюиах, което значи Бог възвисен, превъзвисен над всички неща. Управлява от първи до пети градус на зодиака. Божественото име, което му съответствува, е Йехова. Произнася се заедно с псалом 31, стих 3, за да бъде озарен от Божия Дух. „Но Ти, Господи, си щит мой, слава моя, който възвишава главата ми." Вторият гений е наречен Йелиел, което значи Бог помагащ. Управлява от 6-ти до 10-ти градус на зодиака. Употребява се за одържане победа над тези, които несправедливо ви нападат, като се произнасят Божествените Имена и псалом 21, 20 стих: „Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сила моя, побързай да ми помогнеш." На него съответства Божественото Име Аиди. Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания. Управлява от 11 -ти до 15-ти градус на зодиака.
към текста >>

Употребява се за запазване длъжността и средствата за съществуване, като се произнасят Божествените Имена и псалом 26, стих 8: „Господи, любя местопребиваването на Твоя дом и мястото на скинията на славата Ти."
Управлява от 171 -ви до 175-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване разположението на тези. които сме обидили, като се произнасят молитви с Божествените Имена и се назовава лицето, и се чете псалом 110, първи стих: „Любя Господа, защото послуша гласа ми и молбите ми." Тридесет и шестият гений е наречен Манадел, съответстващ на Божественото Име Алла, което значи Бог обожаем. Управлява от 176-ти до 180-ти градуса на зодиака. Употребява се за запазване длъжността и средствата за съществуване, като се произнасят Божествените Имена и псалом 26, стих 8: „Господи, любя местопребиваването на Твоя дом и мястото на скинията на славата Ти." Тридесет и седмият гений е наречен Аниел, съответству- ва на Божественото Име Абада, което значи Бог добродетелен. Управлява от 181-ти до 185-ти градус на зодиака. Употребява се за победа и снемане обсада на град, като се произнасят Божествените имена и псалом 80, 8 стих: „Възвърни ни, Боже на силите, осияй с лицето Си и ще се спасим." Тридесет и осмият гений е наречен Хаамиях, съответства на Божественото Име Агла, което значи Бог надежда на децата на Земята или Бог Триединен и Единен. Управлява от 186-ти до 190-ти градус на зодиака.
към текста >>

Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела."
Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие, ангел на изповед. Управлява от 246-ти до 250-ти градус на зодиака. Употребява се за измолване на Божието милосърдие и получаване утешение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, 8 стих: „Милосърд е благ Господ, дъл- готърпелив и многомилостив." Петдесет и първият гений е наречен Хахасиах, което отговаря на Божественото Име Била, което значи Бог съкровен. Управлява от 251 -ви до 255-ти градус на зодиака. Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела." Петдесет и вторият гений е наречен Имамиах, което съответства на Божественото Име Абаг, което значи Бог възвишаващ се над всички неща. Управлява от 256-ти до 260-ти градус на зодиака. Употребява се за разстройване силите на враговете и тяхното унищожение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 7, стих 18: „Аз ще прославям Господа и Неговата правда и ще възпявам името на Всевишния Господ." Петдесет и третият гений е наречен Нанаел, което съответства на Божественото Име Обра, което значи Бог укротя- ващ гордостта. Управлява от 261-ви до 266-ти градус на зодиака.
към текста >>

75. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и ревностен за Божията Слава.
Елисей помазал за пророк, който да го замести след неговата смърт. След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат лозето на Навутея. После той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен, че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставления на пророческото училище, преминал Йордан, като го ударил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей, и бил възнесен с огнена колесница на небето. Възнесението на пророк Илия се случило около 896 година преди Христа. Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и ревностен за Божията Слава. Отличавал се с висока нравственост. Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее.
към текста >>

76. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Всичката земя е пълна със славата му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност.
Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих) „Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази." В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма. Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот! Всичката земя е пълна със славата му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност. В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му. като му казал: „Ето, това се допре до устните ти и беззаконието ти се отне. и грехът ти се очисти." Допирането на този въглен, носен от серафима, духът на Любовта, казва авторът. е Любовта, която като проникне в човека, отнема беззаконията му и очиства греховете му. Тогава Исайя чува гласа на Господа, Който пита кого да проводи в света да изнесе Словото Му.
към текста >>

Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век.
В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век. Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите. И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде верността.
към текста >>

Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува.
И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век. Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите. И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде верността. И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара.
към текста >>

И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих)
И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара. И юницата и мечката ще пасат заедно, малките им ще си почиват заедно, и лъвът ще яде плява като вола. И дете на цица ще играе над дупката на аспида, и отбиеното дете ще тури ръката си в гнездото на василиска. Не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми света гора. Защото земята ще е пълна със знание за Господа, както водите покриват морето. И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих) Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му. направете познати в народите делата Му. Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих) Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата.
към текста >>

Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму."
В 42-ра глава още от началото говори за Месия и казва: "Ето Моя раб, когото подкрепям, избрания Мой, в когото душата Ми благоволи. Тури духа си на него. Той ще изнесе съд на народите, няма да викне, нито да въззове, нито ще направи гласа си да се чуе навън. Търс смазана няма да прегази и замъждяло свещило от лен не ще угаси. Ще изнесе съд с Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете, Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола на тъмницата. Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму." С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа. В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи.
към текста >>

Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих."
В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш. Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих." След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи. В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички Божии повеления. В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него.
към текста >>

И Славата Господня ще ти е задна стража.
Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил." В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека. В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.)
към текста >>

И Славата Господня изгря за тебе.
В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения.
към текста >>

Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе.
Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения. Главата започва с думите: „Духът на Господа Еова е върху мене.
към текста >>

Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя.
В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения. Главата започва с думите: „Духът на Господа Еова е върху мене. защото Господ ме помаза да благовеству- вам на смирените, проводи ме да изцеля съкрушените по сърце, да проповядвам годината на благоволението Господне и деня на отмъщението на Бога нашето, за да утеша всички еетуващи." ( 1 -2 ет.) „Ще се развеселя премного заради Господа, душата ми ще се зарадва в Бога моего, защото ме облече в одежди на спасение, загърна ме в мантия на правда, като жених украсен с венец, и като невеста, накитена с утварите си." (10 ст.)
към текста >>

И те ще дойдат и ще видят Славата Ми.
И кое е местото на упокоението ми? " Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления. От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие.
към текста >>

И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу.
Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления. От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие. Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава.
към текста >>

Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава.
И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие. Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му. Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората. Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на Божията воля. Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие.
към текста >>

77. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Книгата на Йезекил е изпълнена с великолепни видения на Божествената Слава и на ужасни осъждания на евреите за възмутителното им отношение към Бога.
Той е бил заведен в плен от Навуходоносор във Вавилон в 599-та година преди Христа. Започнал е пророческата си служба на 30 годишна възраст. Той е пророкувал около 23 години, от 595-та до 572-ра година преди Христа. През първите осем години той е съвременник на Йеремия. По същото време е живял и Данаил. Книгата на Йезекил е изпълнена с великолепни видения на Божествената Слава и на ужасни осъждания на евреите за възмутителното им отношение към Бога. Последната част на книгата съдържа някои предсказания за връщането на евреите. В първа глава се дава признаването на Йезекил за пророк и неговото видение за четирите животни, за четирите колела и за престола Божи. С това видение на Йезекил се разкрива целия духовен свят в образи. В образа на четирите животни и на четирите колела се разкриват четирите вида групови души. А твърдта, за която се говори, е границата между духовния и умствения или Божествения свят.
към текста >>

Като вижда Славата на Божествения свят, той пада на лицето си и чува глас, който му говори.
А твърдта, за която се говори, е границата между духовния и умствения или Божествения свят. Престолът и дъгата, и, седящият на престола е Божественият свят. Значи, той е обхванал с ясновидския си поглед световете от земята до Божествения свят или света на възвишените Божествени духове, наречен още Девакан. Това показва, че той е първостепенен Посветен с големи възможности. Ще предам цялата тази глава. Като вижда Славата на Божествения свят, той пада на лицето си и чува глас, който му говори. Първата глава започва тържествено и величествено по следния начин: „В тридесетото лято, четвъртия месец, в петия ден на месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и видях видения Божии, и после биде ръката Господня към мене. И видех вихрушка идеща от север, облак голям и огън пламнал, а около него сияние. И отсред него се виждаше нещо наглед като халколиван отсред огъня." С това е указано пробуждането на свръхсъзнанието на пророка, което е подобно на преживяването на един съвременен професор - Херман Бек, за когото споменах по-рано.
към текста >>

Такъв бе видът на подобието на Славата Господня.
И отгоре над твърдта, която бе над главата им, видеше се подобие на престол, като вид на камък сапфир и върху подобието на престола, подобие като вид человечески, седящ отгоре на него. И видех нещо наглед като халколиван, като зрак на огън в него наоколо. От вида на чреслата му и нагоре, и от вида на чреслото и надолу видех като зрак огън. И имаше сияние наоколо. Като вид на дъга, която става в дъждовен ден, така бе видът на сиянието наоколо. Такъв бе видът на подобието на Славата Господня. И като видях, паднах на лицето си и чух глас, който говореше." И във втората глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, стъпи на нозете си и ще ти говоря. И като ми говореше, влезе в мене Духа и ме постави на нозете ми. И чух оногоз, който ми говореше." Този, който му говори, го праща при евреите да им говори да се върнат в правия път. В тази глава е описано Посвещението на Йезекил, при което е имал откровение на Божествения свят и му са разкрити велики неща, за които само загатва.
към текста >>

И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше: Благословена Славата Господня от делото му.
И рече ми: Сине человечески. всичкото Ми Слово, което говоря вземи в сърцето си и послушай с ушите си. И иди и слез при пленниците, при синовете на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или непослушат." От 12-ти стих нататък се казва: „И подигне ме духът. И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше: Благословена Славата Господня от делото му. И чух хвуче- нето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго и тропането на колелата срещу тях и глас на голям трус. И възвиси ме въздухът и ме взе. И в разпалването на духа отидох в огорчение. Но ръката Господня бе крепка върху мен и отидох при пленниците и стоях седем деня в смайване." От 16-ти до 20-ти стих изнася два важни окултни закона: „И след седем дни биде Слово Господне към мене и рече ми: Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом.
към текста >>

И ето Славата Господня стоеше там като Славата, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си.
Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш душата си." Друго положение: „Ако се върне праведния от правдата си и направи беззакония, и Аз ще изгубя търпението си пред него, и той ще умре в греха си и правдата, която е правил няма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта му. Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави душата си." По-нататък се казва: „И ръката Господня биде върху мене и рече ми: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. И станах, и излязох на полето. И ето Славата Господня стоеше там като Славата, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си. И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ. В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви. От тях можем да извадим следния закон: Когато искаш да произведеш доброто или злото върху даден човек или народ, ще направиш магическа операция, която изразява това, което желаеш да дойде върху човека или народа. В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ. В пета глава дава магически операции пак в същия дух.
към текста >>

78. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава.
Гледал си ти, додето се отсече камък без ръце и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, калта, медта, среброто и златото съкрушиха се купно и станаха като прах от плява на гумното лете. И вятърът ги вдигна и не се намери за тях никое място. И камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят и тълкуването му ще кажа пред царя. Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава. И на всяко място, гдето живеят человечески синове, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях. Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко.
към текста >>

И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество.
От 34-ти до 37-ми стих се казва: „И в свършека на дните, аз Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго и похвалих и прославих живущаго във век, на Когото властта е власт вечна и царството му из род в род. И всичките земни жители се смятат пред Него като нищо. И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти? В това време умът ми се върна в мене. И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество. Сега аз, Навуходоносор, хваля и превъзнасям, и славя Небеснаго Царя, защото всичките Му дела са истинни и пътищата Му съдба. И може да смири онези, които ходят в гордост." От тази глава се вижда, както и от всички писания на пророците, че Бог е, Който поставя царе и сваля царе. Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири.
към текста >>

И се казва: „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици.
Това видение е подобно на видението на Йоан в Откровението и има апокалиптичен характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра. кой от кой по-силен и по-страшен. След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота. Вижда също, че един, като Сина человечески, иде от облаците небесни и стига до Стария по дни, и го въвели пред Него. И се казва: „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици. Властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му няма да се развали. Тогава Данаил попитал един, който стоял пред престола да му обясни това видение и той му казал: Тези четири големи звяра са четири царе, които ще се вдигнат от земята. Но светиите на Вишнаго ще приемат царството и ще имат царство во век и веков." Четвъртият звяр бил най-страшен, с десет рога. След това излиза един нов рог и три от старите падат.
към текста >>

79. Пророк Авакум - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе.
И Ти, крепкий, турил си ги за наказание нам." Във втора глава описва друго видение, за което Господ му казва: „Пиши видението и изложи го на таблички, щото да тича, който го чете. Защото видението е още за определено време, но бърза към свършека и няма да излъже, ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее." След това описва халдейците и тяхното състояние, „които събират при себе си всички народи, изкупват при себе си всички люде... Не ще ли станат внезапно онези, които те хапят, и да се повдигнат онези, които те правят окаяни, и ти да си им в разграбване. Понеже ти обра много народи, всичкият остатък на людете ще те оберат, заради кръвта на человеците и заради неправдата ти на земята, на града и на всички живущи в него... Ето, не е ли това от Господа на силите, да се турят людете за огъня и народите да се мъчат за суетата? Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе. От приведените пасажи се вижда, че пророкът вижда бъдещето и изтъква идеята, че това, което става на световната историческа сцена не е случайно и произволно, но е обусловено от закона за причини и последствия. И че двигател, фактор на историческите събития е Господ, разумният духовен свят. великите разумни същества, които управляват и ръководят както цялата вселена, така и историческия живот на народите и човечеството. Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум. В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв.
към текста >>

„Славата Му покрива небесата и земята е пълна с хвалата Му." Сиянието му бе като виделината, лъчи излизат из ръката му и там бе скришницата на крепостта Му.
От приведените пасажи се вижда, че пророкът вижда бъдещето и изтъква идеята, че това, което става на световната историческа сцена не е случайно и произволно, но е обусловено от закона за причини и последствия. И че двигател, фактор на историческите събития е Господ, разумният духовен свят. великите разумни същества, които управляват и ръководят както цялата вселена, така и историческия живот на народите и човечеството. Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум. В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв. „Славата Му покрива небесата и земята е пълна с хвалата Му." Сиянието му бе като виделината, лъчи излизат из ръката му и там бе скришницата на крепостта Му. Застана, измери земята, погледна и направи да трептят народите... С негодувание си прошъл през земята, с яростта си стъпкал народите. Излязъл си за избавление на людете си, за избавление на помазаните." След това описва запустението, което ще настъпи на земята от гнева Господен, и казва: Аз, обаче, ще се веселя в Господа, ще се радвам за Бога на спасението си. И Иеова Господ и силата ми, и ще направи нозете ми като на елените и ще направи да ходя по високите си места."
към текста >>

80. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

Но Господ казва, че няма нужда от стена, защото казва: „Аз ще съм огнена стена наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ.
И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и Божията благодат ще се излее върху еврейските градове. След това има друго видение: вижда четири рога и пита ангела какво са те. Той му отговаря, че това са роговете, които са разпръснали евреите по света. И след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да възстановят разрушението на роговете. Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обиколката на Ерусалим, за да направи стена. Но Господ казва, че няма нужда от стена, защото казва: „Аз ще съм огнена стена наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ. И много народи ще се прилепят при Господа в онзи ден и ще ми са люде, и ще се населя всред тебе." Третата глава е много загадъчна. Започва с думите: „И показа ми Исуса, Великият Свещеник, че стоеше пред ангела Господен, и врагът стоеше отдясно му, за да му се съпротиви. И рече Господ на врага: Ще ти запрети Господ, враже, ей ще ти запрети Господ, който избра Ерусалим. Не е ли той главня, изтръгната из огъня?
към текста >>

И той ще вземе славата и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла.
Шеста глава започва с видението на четири колесници, които излизат от една медна планина. Първата колесница е с червени коне, втората - с черни коне, третата - с бели коне и четвъртата с пепеляви коне. Ангелът му казва, че това са четирите небесни духа, които изхождат от стана на Господа на всичката земя и се отправят към една северна земя - червените и белите коне, а пъстрите и черните коне се отправят към южната земя. Тези четири колесници, това са духовете на четирите посоки на света, духовете на четирите стихии на природата. След това се казва на пророка да вземе злато и сребро от хората и да направи венец, и да го сложи на главата на Исуса, Великия Свещеник и за него Господ казва: „Ето д\ъжът, на когото името е Отрасъл и ще израсте на местото си, и ще съгради дома Господен. И той ще вземе славата и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла. В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от Божия закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха. И никой от вас да не съветва зло в сърцето си против брата си." Тук е дадено учението за Любовта КЪМ ближния. В 8-ма глава Господ се обръща към евреите и им казва, че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим, който се нарече град на Истина и мир, и Сион - света гора." Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина всеки на ближния си, Истина и съдба на мир съдете в портите си. И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ." В 9-та глава Господ говори, че ще порази различни народи и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще Сионова, ето царят ти иде при тебе.
към текста >>

81. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да не дадете слава на Името Ми.
Той предсказва идването на Йоан Кръстител. Книгата на Малахия се състои от четири глави. Първата глава започва с думите: „Товарът на Словото Господне чрез ръката на Малахия към Израиля." И изрежда, че Господ ги е възлюбил още от Яков, но те не са оценили тази Любов и затова той е недоволен от тяхното поведение. И накрая на главата се казва: „Защото Аз съм Велик Цар, говори Господ Саваот, и Името Ми е страшно в народите." Във втората глава Бог се обръща към свещениците, които са се отклонили от пътя на правдата и Истината, и главата започва така: „И сега тази заповед се дава вам, свещеници. Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да не дадете слава на Името Ми. говори Господ Бог Саваот, тогаз ще проводя проклятията във вас и ще прокълна благословени- ята ви. Ей. и проклех ги, защото не туриха това па сърце." Тук се прокарва идеята за Светостта и Силата на Името Божие. И всеки, който произнася Името Божие без нужното благоговение и страхопочитание, той сам привлича на себе си проклятието. Защото Името Божие е свързано с мощни сили и когато го произнесем, тези сили се отправят към нас.
към текста >>

82. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал.
Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените.
към текста >>

„И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените.
А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще прикажа всичките Твои чудеса. Ще се развеселя и ще се зарадвам заради Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това са окултни магически формули, с които може да си служи само един Посветен. Защото окултните формули в ръцете на един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще му причинят и вреда. Защото с всяка една формула се призовават Божествените сили да действат.
към текста >>

Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му.
Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата. Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му. Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век.
към текста >>

Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен.
Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания.
към текста >>

За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си.
Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен. За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си. И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост, и правда. И десницата ти ще покаже страшни неща." След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи."
към текста >>

Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях.
Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци?
към текста >>

63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я.
към текста >>

Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие."
към текста >>

Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне.
създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога. Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз.
към текста >>

и Славата Му, казва: „Господ иде да съди земята.
И вселената е утвърдена и няма да се поклати." В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби." 95-ти псалом в началото е славословие към Господа за Неговите Велики дела. След това Господ се обръща към евреите, да не бъдат като отците си неблагодарни, при все, че Бог им е давал изобилно Своите милости и блага, и затова Той се закле, че няма да влязат в упокоението Ми. 96-ти псалом е славословие към Господ и след като излага всичките Му дела и величието Му. и Славата Му, казва: „Господ иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с Истината си." 97-ми псалом е славословие към Господа. В десетия стих се казва: „Вие, които обичате Господа, мразете злото. Той пази душите на преподобните си, избавя ги от ръката на нечестивите. Виделина се сее за праведния и веселие за правите в сърце."
към текста >>

Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек.
Започва с думите: „Алилуйя. Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е от век във век." След това пак повтаря историята на евреите от излизането им от Египет и тяхното непослу- шание. 107 псалом започва с думите: „Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е във век. Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя. 108-ми слалом е славословие към Бога. Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек. Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави.
към текста >>

Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и същества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото Име е превъзнесено, Славата Му е над земята и над небето."
147-ми псалом е славословие към Господа за всичките блага и добрини, които дава на человеците и казва: „Велик е Господ наш, и силата Му е велика, разумът Му е безкраен. Господ въздига смирените, а нечестивите унищожава дори до земята. Господ благоволява в онези, които Му се боят и в онези, които се надеят на Неговата Милост." 148-ми псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и същества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото Име е превъзнесено, Славата Му е над земята и над небето." 149-ти псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни." 150-ти псалом е хваление към Господа.
към текста >>

Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е.
148-ми псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и същества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото Име е превъзнесено, Славата Му е над земята и над небето." 149-ти псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни." 150-ти псалом е хваление към Господа. Ще го предам изцяло: „Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали.
към текста >>

83. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

„Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата."
„Очите Господни са на всяко място и наблюдават добрите и злите." „Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молението на праведния, благоприятно Нему." „Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните хранят се с глупост." „За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони от ада надолу." „Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните." „Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата." В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства беззаконие. И със страх Господен става отклонение от злото." „Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите." „Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението."
към текста >>

И смирението предхожда пред славата."
Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на всяка права мисъл." „Безумният не се наслаждава от благоразумие, но само от изявлението на сърцето си." „Името Господне е крепък стълб. Праведният, който пребивава в него, в защита е." „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека. И смирението предхожда пред славата." „Человек, който има приятели, трябва да се обхожда приятелски. Има приятел по-тесен и от брат." В 19-та глава се дават пак разумни съвети за пътя на живота. „Който придобива ум, обича душата си. Който пази благоразумие, ще намери добро."
към текста >>

„Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава."
„Духът на человека е светило от Господа, изпитва вътрешностите на сърцето." В 21-та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота. „Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата." „Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях."
към текста >>

„Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот.
„Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост."
към текста >>

„Не е добро да яде някой много мед, и не е славно да търси своята си слава."
„Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не весели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта Си от него към тебе." „Не казвай: Както ми направи, така ще му направя. Ще направя на человека по делата му." 25-та глава е също от мисли за разумен живот. „Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, напой го с вода, защото ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възмезди." „Не е добро да яде някой много мед, и не е славно да търси своята си слава." „Който не въздържа духа си, е съсипан град без стени." В 26-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот. „Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не станеш и ти подобен нему." „Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се има мъдър в очите си." „Който копае ров, ще падне в него и камъкът ще се върне върху този, който го търкаля."
към текста >>

84. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

И видяхме славата му като единороден от Отца".
Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което пътува по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие. Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца". Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място.
към текста >>

Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие".
към текста >>

85. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово".
Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството".
към текста >>

"Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила.
А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие". "След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос. Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа. Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите.
към текста >>

Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ".
Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос. Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа. Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните".
към текста >>

86. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

И заедно с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел Бога, казвайки: "Слава на Бога на висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение".
След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род. И когато бяха там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. По-нататък се разправя, че в околността имало овчари, на които се явил Ангел Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем им се родил Спасител, който е Христос, Господ. И им казва, че ще намерят младенеца увит в пелени в яслите. И заедно с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел Бога, казвайки: "Слава на Бога на висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". След като Ангелите изчезват, те отиват във Витлеем и намират Мария, Йосиф и младенеца, лежащ в яслите и им разказват всичко, що са чули от Аангела. А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. И когато се навършили 8 дни от раждането и трябваше да обрежат детето, дадоха му името Исус, както беше наречено от Ангела, преди да е било заченато. Като се навършват дните на очистението й според Мойсеевия закон, занесоха го в Ерусалим, за да го представят пред Господа. Казва се, че там имало един човек, на име Симеон, който бил праведен и благочестив и който чакал утехата на Израиля и Светия Дух беше на него.
към текста >>

И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние.
Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива, защото притежава непроменливостта на Огъня от своето непрекъснато Единение с Логоса. Наистина възможно е върху светиите да е преминала известна топлина от Логоса. Но в тази Душа Божествения Огън трябва да е живял действително, от който другите биха се стопили" (От книгата "Основни начала", книга втора) Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец".
към текста >>

87. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия.
Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте".
към текста >>

Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава.
Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат. Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях. Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава. Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя.
към текста >>

И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава.
Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура. И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава. Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите. С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане. От трите той отново се връща към четирите.
към текста >>

При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици.
Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих).
към текста >>

88. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца".
Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява.
към текста >>

89. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света".
Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос. Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм". И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света". За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати Утешителя, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал. От тези най-външни рамки ние можем след това така да навлезем в Евангелието, че полярността между началото и края ни разкрива все по-широки и по-дълбоки отношения. Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието. Там, където Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му.
към текста >>

90. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца".
Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали.
към текста >>

91. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца.
Затова в тях, паралелно с физическите събития се описват и вътрешни, духовни процеси. По-специално казах, че трите първи Евангелия са плод на така нареченото образно ясновидство, наречено в Окултната Наука имагинативно виждане, а Евангелието на Йоана е плод на пряко вдъхновение и интуиция. Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия. В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно. Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него. Затова в него напълно липсва стремящия се към висините човешки живот. То е изпълнено изключително с Това, Което слиза от Божествените висини в човешките глъбини. Човеко- ставането на Бога, това е единствената тема на Евангелието на Йоана когато погледнем в описания от него исторически живот на Исус Христос.
към текста >>

92. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца".
Логоса са се въплътили в Исус от Назарет. Така Логосът, Съществото на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо Същество. Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет. Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина".
Те са тези, които не са родени по физически начин, а от Бога са родени. И Христос казва някъде: Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. Роденият от Бога, значи роден от Духа, роден по дух, а това са тези, у които е пробудено висшето Божествено съзнание, в които се е пробудило Висшето Аз и са станали Синове Божии. Това са посветените от всички времена, които са били служители и свидетели на Словото в течение на целия Земен период до наши дни. В 14 стих се казва: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина. В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина. А в 14 стих се говори вече за самия Логос, самият Бог станал плът, т.е. Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне. И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
към текста >>

И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина. В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина. А в 14 стих се говори вече за самия Логос, самият Бог станал плът, т.е. Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне. И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Те не са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е проявил чрез него. Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв".
към текста >>

Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е.
В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина. А в 14 стих се говори вече за самия Логос, самият Бог станал плът, т.е. Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне. И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Те не са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е проявил чрез него. Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв". Тук Йоан Кръстител, един от най-висшите посветени, определя какво е положението на въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените от Бога. Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях.
към текста >>

93. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртна, но е за Славата Божия, за да се прослави Божият Син чрез нея.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР Възкресението на Лазар е седмото знамение, описано в Евангелието на Йоана. В това знамение са скрити много Тайни, свързани с Посвещението в древните Мистерии и с новото Посвещение, основата, на което полага Христос. Този разказ е описан по следния начин в 11 глава на Евангелието на Йоана: "Един човек, на име Лазар от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен (А Мария, чийто брат беше болен, бе онази, която помаза Господа с миро и отри нозете с косите си.) И тъй, сестрите проводиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртна, но е за Славата Божия, за да се прослави Божият Син чрез нея. Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазара. Тогаз, откак чу, че е болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. И подир това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея... Нашият приятел Лазар заспа. Но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
към текста >>

Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава?
И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири деня в гроба. Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава? И тъй, отместиха камъка, а Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз зная, че винаги Ме слушаш. Но това казах, заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе с ръце и нозе, повити в саван и лицето му забрадено с кьрпа.
към текста >>

Тя е болест, за да се изяви Славата Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий.
Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението"). А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек". Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия разказ. Ако трябва да разбираме разказа буквално, как ще разберем думите "тази болест не е смъртоносна"? Тя е болест, за да се изяви Славата Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий. И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ще оживее, даже ако би бил умрял" (Йоан 11;4-23). Тези думи на Исус стават разбираеми, ако ги вземем първо символично и после буквално. В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът".
към текста >>

Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия.
В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест.
към текста >>

Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг.
Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот.
към текста >>

94. 5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще предам 24 стих без да го коментирам: "Отче, желая, гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята Слава, която си Ми дал.
След това, като се моли на Отца да пази тези, на които е предал Словото, казва: "Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света, както и Аз не съм от света. Освети ги чрез Твоята Истина". За този стих Учителят казва, че е един от най-дълбоките стихове в Евангелието на Йоана. И Той казва, да ги освети, значи да хвърли Светлина в техните умове, за да разбират правилно нещата. Ще предам 24 стих без да го коментирам: "Отче, желая, гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята Слава, която си Ми дал. Защото си Ме възлюбил преди създаването на света. Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах и тези познаха, че Ти си Ме пратил. И явих им Твоето Име, и ще явя, та Любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях". Цялата 17 глава е една молитва на Христа, с която Той се готви да напусне този свят, след като е изпълнил задачата и мисията, която Му е възложена от Отца, от Великото Начало.
към текста >>

95. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14).
В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи. Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден".
към текста >>

96. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество.
Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука.
към текста >>

Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия.
В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят.
към текста >>

В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите.
в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините.
към текста >>

Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина.
В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята.
към текста >>

Славата, това е лъчезарността на етерния свят.
Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята.
към текста >>

97. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава.
Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята. Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда. И когато се роди Исус от Назарет по Давидова линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус. И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава. Но сега му било отредено да изживее това и затова той казва: "Господи, остави своя раб да умре с мир" (2;29-30). Да се върнем сега към Евангелието на Лука. Ако човек се остави да му въздейства Евангелието на Лука, той ще почувства, че то действа преди всичко на неговото сърце и събужда състраданието и Любовта, което беше и задачата на учението на Буда. От това, което казах по-горе се разбира, че будисткият светоглед се е влял в Евангелието на Лука. Затова можем да кажем, че учението за състраданието и Любовта е изнесено от Евангелието на Лука.
към текста >>

98. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия.
Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: Ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя.
към текста >>

И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение".
5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: Ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя. Това потвърждава мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти сърца, затова на тях се открива Духовния свят. За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света.
към текста >>

Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил.
И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля. И Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир според думите си. Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил. А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца" "Имаше и някоя си Ана Фануилова. дъщеря от Асировото племе.
към текста >>

И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим.
Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.
към текста >>

Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него.
След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И дойде от облака глас, който каза: "Този е Моят Син, избраникът Мой, Него слушайте". И когато престана гласът, Исус се намери сам и те замълчаха, и след онези дни не казаха никога нищо за това, що бяха видели".
към текста >>

Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят.
И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И дойде от облака глас, който каза: "Този е Моят Син, избраникът Мой, Него слушайте". И когато престана гласът, Исус се намери сам и те замълчаха, и след онези дни не казаха никога нищо за това, що бяха видели". Какво са видели тримата ученици на планината? Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте.
към текста >>

Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте.
Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт. Тук само споменавам). 15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти.
към текста >>

99. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник?
И като отидоха, очистиха се. И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас хвалеше Бога. И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече Нали се очистиха десетимата, а де са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник? И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцери (17:12-19). В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден разказът за изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус, казва: "Сине Давидов, смили се над мене". Това повтаря два пъти. Тогава Исус го пита, какво иска да направи за него. Той казва: Да прогледам.
към текста >>

100. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека.
Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26020193099976