НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
409
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_13 ) Четири портокала
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нали е казано: „Като чуят гласа на
Сина
Человечески
, мъртвите ще възкръснат.“ Това е гласът на Любовта.
Любовта е един безграничен свят и като влезеш там, ще вървиш от слава в слава. Един брат попита Учителя: „Вие, Учителю, казахте, че днес хората имат любов, но такава, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената? “ От Новата любов хората възкръсват.
Нали е казано: „Като чуят гласа на
Сина
Человечески
, мъртвите ще възкръснат.“ Това е гласът на Любовта.
От сегашната любов хората умират, понеже има примес в нея. Трябва да се проповядва Чистота. Един брат попита: „Вие казахте, че когато обичаме, трябва да дадем, и като ни обичат, трябва да ни дадат. Дали тук се разбира вътрешно даване на Любов, на добри мисли и пр. ? “
към текста >>
2.
3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на
Сина
Человечески
, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание.
И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.
Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на
Сина
Человечески
, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание.
Шестата фаза е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
към текста >>
3.
48) На границата между две култури
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Откровението пише: „Отде идат тези
синове
човешки?
Учителя каза: Сега е преходен период, една култура преминава в друга. Сдаване на царства има, вече старата култура ще отстъпи на новата. Идат изпитания, по-големи от сегашните, и може единствено да се помогне чрез вяра и молитва. Дошла е буря, не можеш да Ă кажеш да спре; така ще дойде известно изпитание и никой отвън не може да помогне.
В Откровението пише: „Отде идат тези
синове
човешки?
“ И казва се по-нататък: „Тези синове човешки дойдоха до голяма скръб.“ Предсказано е за Новата култура, че всеки ще бъде под смоковницата и няма да бъде устрашаван. Това ще стане, като мине старото човечество и дойде новото. Да се молят хората и да бъдат радостни, че ще мине това изпитание. Живееш в къща, която не е била построена добре и се събаря. Коя е причината?
към текста >>
“ И казва се по-нататък: „Тези
синове
човешки дойдоха до голяма скръб.“ Предсказано е за Новата култура, че всеки ще бъде под смоковницата и няма да бъде устрашаван.
Сега е преходен период, една култура преминава в друга. Сдаване на царства има, вече старата култура ще отстъпи на новата. Идат изпитания, по-големи от сегашните, и може единствено да се помогне чрез вяра и молитва. Дошла е буря, не можеш да Ă кажеш да спре; така ще дойде известно изпитание и никой отвън не може да помогне. В Откровението пише: „Отде идат тези синове човешки?
“ И казва се по-нататък: „Тези
синове
човешки дойдоха до голяма скръб.“ Предсказано е за Новата култура, че всеки ще бъде под смоковницата и няма да бъде устрашаван.
Това ще стане, като мине старото човечество и дойде новото. Да се молят хората и да бъдат радостни, че ще мине това изпитание. Живееш в къща, която не е била построена добре и се събаря. Коя е причината? Тъй като в миналото не е била съградена, както трябва, днес рухва.
към текста >>
Там се говори, че идва един, който е подобен на
Сина
Человечески
, и още – за светиите на Всевишния, на които ще се даде Царството, владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе.
За важните предстоящи събития прочетете от книгата на пророк Езекиила, глава 38-а. За съжаление всички тълкуватели разглеждат Библията много буквално и невярно. Казано е: „Който отнеме или притури на тази свещена книга, анатема.“ Във всеки човек има една свещена книга, в която Бог е писал, и който отнеме или притури в нея нещо чуждо, небожествено, прави грях, нарушава Божествения закон. Една сестра попита: Какво ще кажете за 7-а гл. от Даниил?
Там се говори, че идва един, който е подобен на
Сина
Человечески
, и още – за светиите на Всевишния, на които ще се даде Царството, владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе.
Това са тези, които ще приемат новите идеи. Ще има преследване на светиите на Господа, на тези, които вървят по Божия път, и след това Бог ще им даде власт во веки веков. Задава се земетресение и ако то дойде, предполага се, че Балтийско море ще се съедини със Средиземно. При това земетресение ще стане силно спадане на почвата. Една сестра попита: Защо ще станат тези земетресения?
към текста >>
4.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя,
сини
, червени и пр.
Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример.
Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя,
сини
, червени и пр.
Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: "Такива упражнения имат значение. Те допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат.
към текста >>
Защото
Син
человечески
не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа.
Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: "Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? " Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете.
Защото
Син
человечески
не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа.
Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: "Да не кажете това никому." Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви. Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаря.
към текста >>
Това се вижда от следните думи на Христа: "Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на
Сина
человечески
и ще излязат."
Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството. Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв.
Това се вижда от следните думи на Христа: "Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на
Сина
человечески
и ще излязат."
В Евангелието има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава. Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя. Това е необходимо за ученика.
към текста >>
5.
Незнайното, което иде
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нали е казано: „Като чуят гласа на
Сина
Человечески
, мъртвите ще възкръснат".
Един брат попита: - Учителю, Вие казвате, че хората сега имат любов, но любов, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената? Учителя отговори: - Новата любов е тази, от която хората възкръсват.
Нали е казано: „Като чуят гласа на
Сина
Человечески
, мъртвите ще възкръснат".
Това е гласът на Любовта. От сегашната любов хората умират, понеже има примеси в нея. Трябва да се проповядва чистота. Друг 'брат попита: - Вие казвате, че като обичаме трябва да даваме и
към текста >>
6.
33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нали е казано: "Като чуят гласа на
Сина
Человечески
, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта!
Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява.
Нали е казано: "Като чуят гласа на
Сина
Человечески
, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта!
Някои проповядват спасение. Обаче, те не знаят, че спасението е дело на Любовта. Любовта е, която спасява! Няма по красиво нещо от Любовта. Тя като дойде, всичко осмисля.
към текста >>
7.
43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на
Сина
Человечески
".
Нали е казано в Свещеното писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина". Под слънцето се разбира старият ред на държавите. Под луната се разбират старите религиозни схващания. А под звезди се разбират видните хора, авторитетите. Ще стане промяна в това отношение.
Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на
Сина
Человечески
".
Това значи, че ще дойде новият порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Нова раса иде в света, един нов тип човек се ражда днес в света. Той ще има по-добър строеж на главата си. Разните раси се различават между другото и по строежа на своята глава. У древните, низши раси Камперовият ъгъл, с който се измерва интелигентността на човка, е бил по-малък, отколкото у човка на бялата раса.
към текста >>
8.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя,
сини
, червени и пр.
Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример.
Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя,
сини
, червени и пр.
Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: “Такива упражнения имат значение. Те допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат.
към текста >>
Защото
Син
человечески
не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа.
Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: “Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? ” Христос казал: “Вие на кой сте дух, не знаете.
Защото
Син
человечески
не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа.
Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: “Да не кажете това никому.” Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви. Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаpя.
към текста >>
Това се вижда от следните думи на Христа: “Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на
Сина
человечески
и ще излязат.”
Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството. Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв.
Това се вижда от следните думи на Христа: “Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на
Сина
человечески
и ще излязат.”
В Евангелието има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава. Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя. Това е необходимо за ученика.
към текста >>
9.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при
Сина
человечески
, т.е.
победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме.
Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при
Сина
человечески
, т.е.
при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви?
към текста >>
Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият
син
на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението.
Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад.
Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият
син
на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението.
За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България.
към текста >>
И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и
синтез
на всичко, изнесено от Християнската традиция досега.
Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула.
И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и
синтез
на всичко, изнесено от Християнската традиция досега.
Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят. Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа.
към текста >>
Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя,
синтезира
в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса.
Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството.
Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя,
синтезира
в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса.
В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип.
към текста >>
Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв
синтез
между източното и западното Посвещение.
Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката.
Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв
синтез
между източното и западното Посвещение.
Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени.
към текста >>
Под тяхно влияние се развиват Шилер,
Лесинг
, Лайбниц и други.
Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове. Всред тях трябва да посочим на първо място най-големият поет на Германия Гьоте. Той получил на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст.
Под тяхно влияние се развиват Шилер,
Лесинг
, Лайбниц и други.
В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена.
към текста >>
Затова казват, че Той е Първородният
Син
, а ние всички сме братя на Христа.
Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек.
Затова казват, че Той е Първородният
Син
, а ние всички сме братя на Христа.
Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог.
към текста >>
10.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Исайя е
син
Амесов.
Пророк Исайя
Исайя е
син
Амесов.
Той е започнал да проповядва в Ерусалим около 757 година преди Христа и е прекарал в пророческа служба 60 години. Първите 12 глави от пророчеството му се отнасят до Юдиното Царство, подир тях следват главите от 13 до 23, отправени КЪМ чужди народи, освен 22-ра глава, отправена към Ерусалим. В главите от 24 до 35, както са били писани вероятно в царуването на Езекия, пророкът във видение вижда вавилонското пленничество и явяването на Месия. Главите от 36 до 39 дават историческото описание на нашествието на вавилонците и съветите дадени от Исайя на Езекия. Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава, съдържа една поредица от предсказания за различни неща и най-после дава ясен поглед върху духовното изявление, което има да се извърши от Месия.
към текста >>
„Видение на Исайя, Амосовия
син
, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово.
Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава, съдържа една поредица от предсказания за различни неща и най-после дава ясен поглед върху духовното изявление, което има да се извърши от Месия. След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята. Исайя вижда във видения това, което има да стане в бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини. Първата глава на книгата започва с думите:
„Видение на Исайя, Амосовия
син
, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово.
Предупреждава ги, че щом отстъпват от Божия закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда. От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения. Тамянът е мерзост за Мене.
към текста >>
Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя,
сина
Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари
И когато простират ръцете си, ще крия очите Си от вас. Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи.
Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя,
сина
Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари
в света и Божият закон ще царува в света. Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много племена.
към текста >>
Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди
син
, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто.
Господ му казва: „Иди и кажи на тези люде: с уши ще чуете но няма да разумеете. И с очи ще видите, но няма да разберете. И направи тлъсто сърцето на тези люде и направи тежки ушите им и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да не слушат с ушите си, и разумеят със сърцето си, и да се обърнат, та да се изцелят." В тази глава се описва едно Посвещение на Исайя, при което се пробужда неговото свръхсъзнание и му се разкрива неговата висша природа, чрез която Бог го праща в света да изяви Словото Му. В седма глава от 13-ти до 16-ти стих се казва: „И рече Исайя: Слушайте сега, доме давидов, малко нещо ли е за вас да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога моего?
Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди
син
, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто.
Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от двамата царе се боиш ти." След Посвещението си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от девица, което ще се нарече Емануил. Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята. Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в самия него, раждането на Божественото дете, и историческото събитие за раждането на Христа. Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези, които имат Светлината на Посвещението.
към текста >>
Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете,
син
ми се даде и началство ще бъде рамото ми.
В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База. Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците. След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми." Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа.
Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете,
син
ми се даде и началство ще бъде рамото ми.
И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата!
към текста >>
В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на
человеческите
заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде.
В 28-ма глава се говори за хората на доволството, че ще претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора. се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат.
В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на
человеческите
заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде.
чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие. Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае? " В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага.
към текста >>
Като си отишъл в Ниневия, бил убит от
синовете
си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове.
Цар Езекия се моли на Господа и праща да питат Исайя какво ще каже Господ. И Бог му отговаря чрез Исайя, че асирийците няма да влязат в Ерусалим, но ще се върнат по пътя си. Господ казва: „Защото ще защитя този град, за да го отърва заради Мене и раба ми Давид. Тогаз излезе ангел Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди. И когато станаха на утринта, ето всички онези бяха мъртви трупове." И върна се асирийския цар и дигнал обсадата на Ерусалим.
Като си отишъл в Ниневия, бил убит от
синовете
си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове.
В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал. В 39-та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и скъпоценности. Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите синове, и неговият народ. И това се сбъднало. В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията.
към текста >>
Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите
синове
, и неговият народ.
Тогаз излезе ангел Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди. И когато станаха на утринта, ето всички онези бяха мъртви трупове." И върна се асирийския цар и дигнал обсадата на Ерусалим. Като си отишъл в Ниневия, бил убит от синовете си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове. В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал. В 39-та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и скъпоценности.
Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите
синове
, и неговият народ.
И това се сбъднало. В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията. Пророкът с ясновидски поглед вижда бъдещето и казва: „Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя Господен, прав път направете в пустинята за Бога нашего." (3-ти стих) По-нататък говори за Бога. за Неговата Сила и Мъдрост, за Неговия Разум и Слово и казва: „Неговият Разум е неизследим. Той дава крепост на отслабналите и увеличава силата на немощните... Които чакат Господа ще под- повят силата си, ще възлезат с крила като орли, ще тичат и не ще се трудят, ще ходят и не ще отслабнат." (29-31 стих)
към текста >>
Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите
синове
, разпръснати между всички народи.
Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму." С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа. В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти.
Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите
синове
, разпръснати между всички народи.
От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш. Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих." След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи.
към текста >>
Доведи
синовете
ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих."
В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш.
Доведи
синовете
ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих."
След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи. В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички Божии повеления. В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него.
към текста >>
Всички ние се заблудихме като овци, отбихме се всеки от пътя си, и Господ възложи на него беззаконието на
всинца
ни.
В 52-ра глава Бог говори за спасението на Израил и Ерусалим и казва: „Всички краища на земята ще видят спасението на Господа Бога Нашего." В цялата 52-ра глава се говори за Христа, който ще понесе греховете на света. Казва се: „Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари. И ние го видяхме уязвен, поразен от Бога и оскърбен. И той биде наранен заради престъпленията ни, бит биде заради беззаконията ни, наказанието биде на Него за нашия мир. И с неговите рани ние се изцерихме.
Всички ние се заблудихме като овци, отбихме се всеки от пътя си, и Господ възложи на него беззаконието на
всинца
ни.
Той бе насилван и озлобен, но не отвори устата си, като агне, водено на заколение, и като овца пред стригачите си безгласна, таки не отвори устата си. Чрез угнетение и съдба биде грабнат, а за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите. Заради престъплението на людете ми биде уязвен. И гробът му ще се определи при злодеите, но в смъртта си остана с богатия, защото не бе направил правда и нямаше лъст от устата му.
към текста >>
11.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пророк Йезекил е
син
на Вузия свещеника, което значи че той е пророк от коляното на свещениците.
Пророк Йезекил
Пророк Йезекил е
син
на Вузия свещеника, което значи че той е пророк от коляното на свещениците.
Той е бил заведен в плен от Навуходоносор във Вавилон в 599-та година преди Христа. Започнал е пророческата си служба на 30 годишна възраст. Той е пророкувал около 23 години, от 595-та до 572-ра година преди Христа. През първите осем години той е съвременник на Йеремия. По същото време е живял и Данаил.
към текста >>
И имаха
человечески
ръце отдолу под крилата си на четирите си страни.
По-нататък Йезекил казва: "И отсред него се виждаше още подобие на четири животни. Видът им беше това: имаха подобие человеческо и всяко имаше четири лица, и всяко от тях имаше четири крила. И нозете им бяха нозе прави. И стъпката на ногата им е подобна на стъпката на телешка нога. И пущаха искри като лице на мед лъскава.
И имаха
человечески
ръце отдолу под крилата си на четирите си страни.
И четирите имаха лицата си и крилата си. Крилата им се държеха едно с друго, не се обръщаха като ходеха, срещу лицето си ходеха всяко. А за подобието на лицето им, четирите имаха лице человеческо и лице лъвско към дясната страна, и четирите имаха говеждо лице към ляво, и четирите имаха орлово лице. И лицата им бяха така. А крилата им бяха разтворени нагоре, две на всяко се съединяваха едно с друго и две покриваха телата им.
към текста >>
И отгоре над твърдта, която бе над главата им, видеше се подобие на престол, като вид на камък сапфир и върху подобието на престола, подобие като вид
человечески
, седящ отгоре на него.
А под твърдта бяха разпрострени крилата им едно към друго. Две имаше всяко отсам и две оттам, с които покриваха телата си. И като ходеха чувах хвученето на телата им, като хвученето на много води, като глас на Всесилнаго, и гласа на говоренето като глас на войска. Когато стоеха, сваляха крилата си. И ставаше глас отгоре из твърдта, която бе над главите им.
И отгоре над твърдта, която бе над главата им, видеше се подобие на престол, като вид на камък сапфир и върху подобието на престола, подобие като вид
человечески
, седящ отгоре на него.
И видех нещо наглед като халколиван, като зрак на огън в него наоколо. От вида на чреслата му и нагоре, и от вида на чреслото и надолу видех като зрак огън. И имаше сияние наоколо. Като вид на дъга, която става в дъждовен ден, така бе видът на сиянието наоколо. Такъв бе видът на подобието на Славата Господня.
към текста >>
„И рече ми:
Сине
человечески
, стъпи на нозете си и ще ти говоря.
От вида на чреслата му и нагоре, и от вида на чреслото и надолу видех като зрак огън. И имаше сияние наоколо. Като вид на дъга, която става в дъждовен ден, така бе видът на сиянието наоколо. Такъв бе видът на подобието на Славата Господня. И като видях, паднах на лицето си и чух глас, който говореше." И във втората глава продължава:
„И рече ми:
Сине
человечески
, стъпи на нозете си и ще ти говоря.
И като ми говореше, влезе в мене Духа и ме постави на нозете ми. И чух оногоз, който ми говореше." Този, който му говори, го праща при евреите да им говори да се върнат в правия път. В тази глава е описано Посвещението на Йезекил, при което е имал откровение на Божествения свят и му са разкрити велики неща, за които само загатва. Четирите животни, колелата и престола, това е една картина на висшата човешка природа, която е троична и която се разкрива при високо Посвещение, когато човек проникне в Божествения свят. където се среща с херувимите и серафимите и Словото, което ги оживява, които се представяли от животните и колелата.
към текста >>
Забележително е обръщението, с което се обръща Господ към пророка „
Сине
человечески
" - това е титла, която се дава за високо Посвещение, докато „
Син
Божи" е титла за най- високо Посвещение.
И чух оногоз, който ми говореше." Този, който му говори, го праща при евреите да им говори да се върнат в правия път. В тази глава е описано Посвещението на Йезекил, при което е имал откровение на Божествения свят и му са разкрити велики неща, за които само загатва. Четирите животни, колелата и престола, това е една картина на висшата човешка природа, която е троична и която се разкрива при високо Посвещение, когато човек проникне в Божествения свят. където се среща с херувимите и серафимите и Словото, което ги оживява, които се представяли от животните и колелата. Който се е занимавал с Кабала знае, че най-висшата сефирота е наречена Венец или още колело, която отговаря на серафимите, а животните представят следващата сефирота, която отговаря па херувимите и са наречени в Кабала свещените животни
Забележително е обръщението, с което се обръща Господ към пророка „
Сине
человечески
" - това е титла, която се дава за високо Посвещение, докато „
Син
Божи" е титла за най- високо Посвещение.
Като го праща при евреите, Бог му казва: Дали ще те послушат или не, не е важно, важно е да знаят, че има пророк всред тях. Към края на главата му се дава друго видение. Гласът, който му говори, му казва: „Ти, обаче, Сине человечески, слушай това, което Аз ти говоря. Не ставай отстъпник, като този отстъпнически дом. Отвори устата си и изяж това, което ти давам Аз.
към текста >>
Гласът, който му говори, му казва: „Ти, обаче,
Сине
человечески
, слушай това, което Аз ти говоря.
където се среща с херувимите и серафимите и Словото, което ги оживява, които се представяли от животните и колелата. Който се е занимавал с Кабала знае, че най-висшата сефирота е наречена Венец или още колело, която отговаря на серафимите, а животните представят следващата сефирота, която отговаря па херувимите и са наречени в Кабала свещените животни Забележително е обръщението, с което се обръща Господ към пророка „Сине человечески" - това е титла, която се дава за високо Посвещение, докато „Син Божи" е титла за най- високо Посвещение. Като го праща при евреите, Бог му казва: Дали ще те послушат или не, не е важно, важно е да знаят, че има пророк всред тях. Към края на главата му се дава друго видение.
Гласът, който му говори, му казва: „Ти, обаче,
Сине
человечески
, слушай това, което Аз ти говоря.
Не ставай отстъпник, като този отстъпнически дом. Отвори устата си и изяж това, което ти давам Аз. И видех, и ето ръка простряна към мене и в нея свитък книга. И разви го пред мене. И бе писано вътре и извън, и в него написани бяха плачове, ридания и горко."
към текста >>
В трета глава продължава: „И рече ми:
Сине
человечески
, изяж това, което намираш, имаш този свитък и иди да говориш на Израилевия дом.
Не ставай отстъпник, като този отстъпнически дом. Отвори устата си и изяж това, което ти давам Аз. И видех, и ето ръка простряна към мене и в нея свитък книга. И разви го пред мене. И бе писано вътре и извън, и в него написани бяха плачове, ридания и горко."
В трета глава продължава: „И рече ми:
Сине
человечески
, изяж това, което намираш, имаш този свитък и иди да говориш на Израилевия дом.
И отворих устата си и нахрани ме с този свитък. И рече ми: Сине человечески, нека яде коремът ти и нека се наситят червата ти от свитъка, който ти давам Аз. И изядох го и стана в устата ми като мед от сладост. И рече ми: Сине человечески, иди и влез в Израилевия дом и говори думите ми на тях." Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания.
към текста >>
И рече ми:
Сине
человечески
, нека яде коремът ти и нека се наситят червата ти от свитъка, който ти давам Аз.
И видех, и ето ръка простряна към мене и в нея свитък книга. И разви го пред мене. И бе писано вътре и извън, и в него написани бяха плачове, ридания и горко." В трета глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, изяж това, което намираш, имаш този свитък и иди да говориш на Израилевия дом. И отворих устата си и нахрани ме с този свитък.
И рече ми:
Сине
человечески
, нека яде коремът ти и нека се наситят червата ти от свитъка, който ти давам Аз.
И изядох го и стана в устата ми като мед от сладост. И рече ми: Сине человечески, иди и влез в Израилевия дом и говори думите ми на тях." Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания. По-нататък Бог му казва: „Направих лицето ти силно против лицата им и челото ти силно против челата им. Като ада- ман по-твърд от камък направих челото ти, да не се убоиш от тях и да не се разтрепериш от лицето им, защото са дом отстъпник.
към текста >>
И рече ми:
Сине
человечески
, иди и влез в Израилевия дом и говори думите ми на тях."
И бе писано вътре и извън, и в него написани бяха плачове, ридания и горко." В трета глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, изяж това, което намираш, имаш този свитък и иди да говориш на Израилевия дом. И отворих устата си и нахрани ме с този свитък. И рече ми: Сине человечески, нека яде коремът ти и нека се наситят червата ти от свитъка, който ти давам Аз. И изядох го и стана в устата ми като мед от сладост.
И рече ми:
Сине
человечески
, иди и влез в Израилевия дом и говори думите ми на тях."
Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания. По-нататък Бог му казва: „Направих лицето ти силно против лицата им и челото ти силно против челата им. Като ада- ман по-твърд от камък направих челото ти, да не се убоиш от тях и да не се разтрепериш от лицето им, защото са дом отстъпник. И рече ми: Сине человечески. всичкото Ми Слово, което говоря вземи в сърцето си и послушай с ушите си.
към текста >>
И рече ми:
Сине
человечески
.
И изядох го и стана в устата ми като мед от сладост. И рече ми: Сине человечески, иди и влез в Израилевия дом и говори думите ми на тях." Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания. По-нататък Бог му казва: „Направих лицето ти силно против лицата им и челото ти силно против челата им. Като ада- ман по-твърд от камък направих челото ти, да не се убоиш от тях и да не се разтрепериш от лицето им, защото са дом отстъпник.
И рече ми:
Сине
человечески
.
всичкото Ми Слово, което говоря вземи в сърцето си и послушай с ушите си. И иди и слез при пленниците, при синовете на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или непослушат." От 12-ти стих нататък се казва: „И подигне ме духът. И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше: Благословена Славата Господня от делото му.
към текста >>
И иди и слез при пленниците, при
синовете
на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или
Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания. По-нататък Бог му казва: „Направих лицето ти силно против лицата им и челото ти силно против челата им. Като ада- ман по-твърд от камък направих челото ти, да не се убоиш от тях и да не се разтрепериш от лицето им, защото са дом отстъпник. И рече ми: Сине человечески. всичкото Ми Слово, което говоря вземи в сърцето си и послушай с ушите си.
И иди и слез при пленниците, при
синовете
на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или
непослушат." От 12-ти стих нататък се казва: „И подигне ме духът. И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше: Благословена Славата Господня от делото му. И чух хвуче- нето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго и тропането на колелата срещу тях и глас на голям трус. И възвиси ме въздухът и ме взе.
към текста >>
От 16-ти до 20-ти стих изнася два важни окултни закона: „И след седем дни биде Слово Господне към мене и рече ми:
Сине
человечески
, поставих те страж над Израилевия дом.
И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше: Благословена Славата Господня от делото му. И чух хвуче- нето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго и тропането на колелата срещу тях и глас на голям трус. И възвиси ме въздухът и ме взе. И в разпалването на духа отидох в огорчение. Но ръката Господня бе крепка върху мен и отидох при пленниците и стоях седем деня в смайване."
От 16-ти до 20-ти стих изнася два важни окултни закона: „И след седем дни биде Слово Господне към мене и рече ми:
Сине
человечески
, поставих те страж над Израилевия дом.
Слушай, прочее, Словото от устата Ми и свести ги от Моя страна. Когато говоря към беззакония: непременно ще умреш, и ти не го свестиш и не говориш, за да предпазиш беззакон- ния от беззаконния му път, та да спасиш живота му, онзи без- законник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще пре- диря кръвта му. Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш душата си." Друго положение: „Ако се върне праведния от правдата си и направи беззакония, и Аз ще изгубя търпението си пред него, и той ще умре в греха си и правдата, която е правил няма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта му. Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави душата си."
към текста >>
Тогава Бог казва, че ще събере всички израилеви
синове
, разпръснати между народите и казва: „И ще им дам ново сърце, и дух нов ще туря в тях и ще отнема каменното сърце от плътта им, и ще им дам плътско сърце, за да ходят в повеленията Ми и да пазят съдбите Ми и да ги вършат, и ще ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог.
В десета глава се повтаря видението на четирите животни, което видя по-рано, но сега ги вижда в храма и ги вижда като херувими. От 13-ти до 15-ти стих се казва: „А за колелата, те се зовеха както слушах Галгал, и всяко имаше четири лица: лицето на единия е лице херувимско, и лицето на втория - лице человеческо, и лицето на третия е лъвово и на четвъртия лице орлово. И херувимите се възвисиха. Това е животното, което видех при реката Ховар." В 11 -та глава видението продължава и пророкът вижда как Бог започва да поразява първенците и започва да се моли за милост.
Тогава Бог казва, че ще събере всички израилеви
синове
, разпръснати между народите и казва: „И ще им дам ново сърце, и дух нов ще туря в тях и ще отнема каменното сърце от плътта им, и ще им дам плътско сърце, за да ходят в повеленията Ми и да пазят съдбите Ми и да ги вършат, и ще ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог.
А на който сърцето ходи според желанието на гнусотиите им и мерзостите им, техният път ще въздам на главите им" говори Господ Иеова. След това Духът го пренася при пленниците в халдейската земя. В 12-та глава пак се дава една магическа операция, която показва как ще бъдат разпръснати евреите между народите заради греховете им. В 19-ти стих се казва: „Щото земята му да запустее от пълнотата си, заради беззаконията на всички, които живеят в нея." С това се изразява закона, че изобилието и плодородието на земята зависи от изпълнението на волята Божия, или общо казано от живота на хората. Ако живеят добре, според законите на природата, ще им даде плодородие.
към текста >>
Казва се: „И Слово Господне биде към мене и рече:
Сине
человечески
, пророчествувай върху изра- илевите пророци, които пророчествуват и кажи на тези, които пророчествуват от свое сърце: Слушайте Словото Господне, така говори Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, които ходят подир духа си и не са видели никакво видение.
В 12-та глава пак се дава една магическа операция, която показва как ще бъдат разпръснати евреите между народите заради греховете им. В 19-ти стих се казва: „Щото земята му да запустее от пълнотата си, заради беззаконията на всички, които живеят в нея." С това се изразява закона, че изобилието и плодородието на земята зависи от изпълнението на волята Божия, или общо казано от живота на хората. Ако живеят добре, според законите на природата, ще им даде плодородие. Ако не живеят добре, ще има намаляване на плодородието. В 13-та глава се говори против лъжливите пророци, които Бог не е проводил.
Казва се: „И Слово Господне биде към мене и рече:
Сине
человечески
, пророчествувай върху изра- илевите пророци, които пророчествуват и кажи на тези, които пророчествуват от свое сърце: Слушайте Словото Господне, така говори Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, които ходят подир духа си и не са видели никакво видение.
Израилю, твоите пророци са като лисиците в пустинята. Видяха суети и лъжливи прорицания, като казват: Господ ни говори. А Господ не ви е проводил. И направиха человеците да се надеят, че думата им ще се изпълни. Не видехте ли суетни видения и говорихте лъжливи прорицания, и говорите: Господ рече, когато Аз не съм говорил.
към текста >>
В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „
Сине
человечески
, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот."
Защото така говори Господ Иеова: Понеже говорихте суети и видехте лъжи, затова ето аз съм против вас, говори Господ Иеова. И ръката Ми ще бъде върху пророците, които гледат суети и проричат лъжи. Те не ще бъдат в съвета на людете Ми и в написанието на Израилевия дом няма да се напишат, нито ще влязат в Израилевата земя." Последният стих се отнася до Бялото Братство, наречено „Съвет на людете ми". Лъжливите пророци не могат да влязат в него. Цялата глава е написана в този дух против лъжливите пророци.
В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „
Сине
человечески
, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот."
В 15-та глава се изнася същия закон за запустението на земята поради греховете на хората. В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля. В 17-та глава в поетична форма прокарва закона, че без Бога всички усилия на човека остават безплодни, а с помощта на Бога даже и сухото дърво ще се раззелени. В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот. Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му.
към текста >>
По-нататък изяснява закона, че
синът
няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на
сина
си.
В 15-та глава се изнася същия закон за запустението на земята поради греховете на хората. В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля. В 17-та глава в поетична форма прокарва закона, че без Бога всички усилия на човека остават безплодни, а с помощта на Бога даже и сухото дърво ще се раззелени. В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот. Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му.
По-нататък изяснява закона, че
синът
няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на
сина
си.
Правдата на праведния ще бъде върху него и беззаконието на беззаконния ще бъде върху него. Това е първото положение. Тук ясно е изразен законът за кармата, че всеки носи последствията на своя живот, а не страда за чужди грехове, както учи съвременната теория за наследствеността. Второто положение на закона е: но ако беззаконният се върне от всичките си грехове, които е сторил и направи съдба и правда, непременно ще живее, няма да умре. Всички негови беззакония, които е направил няма да му се поменат, но в правдата, която направи, ще живее.
към текста >>
Затова,
Сине
человечески
, проречи и кажи Гогу: Така говори Господ Иеова: В онзи ден, когато людете Ми в Израил ще живеят в безопасност, ти ще ли да знаеш?
В началото на главата Бог казва на пророка да каже, че Бог е против Гога и Магога. „И проречи против него и речи: Така говори Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, вожде на Рос, Мусох и Тувел" (3 и 4 ст.) След това му казва да се приготви и казва: „И в последните години ще дойдеш върху земя. която се освободила от ножа и се е събрала от много народи върху горите на Израил. И ще възлезеш и ще дойдеш като вихрушка, ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките ти полкове и много люде с тебе. Така говори Господ Иеова: И в онзи ден ще възлезат мисли в сърцето ти и ще съвещаваш съвети лукави и ще речеш: Ще влеза в земя на села неоградени, ще дойде при онези, които живеят в безопасност, за да обереш обир и изкористиш корист.
Затова,
Сине
человечески
, проречи и кажи Гогу: Така говори Господ Иеова: В онзи ден, когато людете Ми в Израил ще живеят в безопасност, ти ще ли да знаеш?
И ще дойдеш от местото си, от последните страни на север, ти и много народи с тебе, всички всадници на коне, голямо множество и много сила. И ще възлезеш против людете Ми Израил като облак, за да покриеш земята. То ще бъде в последните дни. И ще те докарам против земята Си, за да Ме познаят народите, кога се осветя в тебе, Гоге, пред очите им. Но в онзи ден, в деня, в който Гог дойде против Израилевата земя, гневът Ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова, защото в ревността Си, в огъня на гнева Си говорих.
към текста >>
Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те
синове
на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа.
Тук пак се говори за хората на Новата епоха. От 40-та глава започва едно видение, което се описва в останалите осем глави, до 48-ма включително. В 25-тата година след пленяването във Вавилон и 14 години след превземането на Ерусалим пророкът казва: "Ръката Господня биде върху мене и заведе ме там, чрез видение Божие ме заведе в Израилевата земя и ме тури върху една висока планина, на която към пладне като да имаше здание на град." Там вижда един човек, който има мярка в ръката си и който започва да разправя на пророка мерките на зданието, което вижда, което е храмът Божий, който за бъдеще трябва да се съгради в Ерусалим. И му показва всички мерки в дължина, широчина и височина, и двора, и най-после и града. Както храмът, така и градът са четириъгълни и се разпределят между дванадесетте племена израилеви.
Така че, както храмът, така и градът се разпределят на 12 части, които отговарят на 12-те
синове
на Яков, които имат отношение към 12-те знака на зодиака и 12-те дома на хороскопа.
Ще цитирам последните пет стиха от 46-та глава, където се описва градът: „И тези са изходите на града: север, 4500 мерки. И портите на града ще са според имената на племената израилеви: три порти на север, портата Рувимова една, портата Юдина една и портата Левиева една. и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова една и портата Данова една. И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една.
към текста >>
И, както казах по-рано, и със самото обръщение, с което Бог се обръща към него, се показва едно високо Посвещение, защото в мистериите това име се дава на един Посветен от третото Велико Посвещение -
Син
человечески
- който е развил будическото си тяло или тялото на Мъдростта, и в това видение се казва, че го завел духа на една висока планина.
И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една. Към западната страна 4500 мерки и три порти: портата Гадова една, портата Асирова една и портата Нефталимова една. Окръжността ще е 18 хиляди мерки и името на града от онзи ден ще бъде ИЕОВА- ШАМА." Както от това грандиозно видение, което се описва в последните осем глави, така и от видението от първите две глави се вижда, че Йезекил познавал много дълбоко окултната наука и е имал високо Посвещение. Бил е във връзка с Божествения свят, с Божествения Дух, който го е ръководил.
И, както казах по-рано, и със самото обръщение, с което Бог се обръща към него, се показва едно високо Посвещение, защото в мистериите това име се дава на един Посветен от третото Велико Посвещение -
Син
человечески
- който е развил будическото си тяло или тялото на Мъдростта, и в това видение се казва, че го завел духа на една висока планина.
Планината е символ на Божествения свят. Оттам той съзерцава бъдещето човечество, бъдещата раса, която ще слезе на земята. Четириъгълната форма на храма и на града показва, че това, което той съзерцава в Божествения свят, ще се реализира на физическия свят. Защото квадратът е емблема на физическия свят. Мерките, които дава, са също така забележителни.
към текста >>
12.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От годините
синове
били избрани Данаил.
Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги. Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите. Затова с право някои окултисти го наричат Великия Учител Данаил. Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата. В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета.
От годините
синове
били избрани Данаил.
Ананий, Мисаил и Азария, на които началникът турил други имена. Данаил нарекъл Валтасар, Ананий - Седрах, Мисаил - Мисах и Азраил - Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя. които били от месо и да не пият вино, но да се хранят със сочива (плодове) и да пият вода вместо вино. Началникът отначало не се съгласил, защото мислел, че ще отслабнат и царят ще държи него отговорен за това.
към текста >>
И на всяко място, гдето живеят
человечески
синове
, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях.
Тогаз желязото, калта, медта, среброто и златото съкрушиха се купно и станаха като прах от плява на гумното лете. И вятърът ги вдигна и не се намери за тях никое място. И камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят и тълкуването му ще кажа пред царя. Ти си, царю, цар на царете, защото Бог небесни ти даде царство, сила, крепост и слава.
И на всяко място, гдето живеят
человечески
синове
, горските зверове и птици небесни, даде в ръката ти и те постави господар над всички тях.
Ти си онази златна глава. И подир тебе ще въздигне друго царство, по- долно от твоето, и друго трето царство от мед. което ще обладае всичката земя. И четвърто царство ще стане крепко като желязото, понеже желязото съкрушава и здробява всичко. А понеже си видял нозете и пръстите, част от грънчарска кал и част от желязо, ще е едно царство разделено.
към текста >>
И зракът на четвъртия е подобен
Сину
Божию.
От 22-ри до 30-ти стих се казва: „А понеже заповедта царска беше притеснителна и пещта се нажежи премного, пламъкът огнен уби онези мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго. А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирима мъже развързани и ходят всред огъня и повреда няма на тях.
И зракът на четвъртия е подобен
Сину
Божию.
Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горящата огнена пещ, та говори и рече: Сидрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Бога Вишнего, излезте и елате. Тогаз Седрах, Мисах и Авденаго излязоха из сред огъня. И събраха се сътрапите. управителите, областни- ците и везирите царски, та видяха тези мъже, че огънят нямаше сила върху телата им и косъм ОТ главата им не беше изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върху тях. Тогава продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаваха на Него и не послушаха думата на царя и предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на други богове освен на своя си Бог.
към текста >>
В пета глава се описва как цар Валтасар,
син
на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях.
Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. Същият закон се отнася и за всеки отделен човек. Каквото и място да заема в живота, ако се възгордее, Бог го сваля от това място за да му покаже, че Бог е, Който се проявява в света, а ние сме проводници на Неговите мисли, идеи и воля. Второто нещо, което се подчертава в тази глава, както и в предишните е, че Данаил е един Велик Посветен, който разбира езика на живата природа, която говори със символи, които той превежда на хората.
В пета глава се описва как цар Валтасар,
син
на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях.
В това време се явява една ръка на стената, която написва някакви тайнствени слова. Царят се смущава от това и вика Мъдреците да прочетат написаното и да го разтълкуват, но никой не може. Тогава жената на царя напомня за Данаил. Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел, уфарсин". Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши.
към текста >>
Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел,
уфарсин
".
Второто нещо, което се подчертава в тази глава, както и в предишните е, че Данаил е един Велик Посветен, който разбира езика на живата природа, която говори със символи, които той превежда на хората. В пета глава се описва как цар Валтасар, син на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях. В това време се явява една ръка на стената, която написва някакви тайнствени слова. Царят се смущава от това и вика Мъдреците да прочетат написаното и да го разтълкуват, но никой не може. Тогава жената на царя напомня за Данаил.
Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел,
уфарсин
".
Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши. „Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен. „Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът. В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така и че Бог разполага с живота на хората. Когато се възгордеят, Той отнема властта и живота им.
към текста >>
В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на
Сина
человечески
.
Това значи, за да бъде спасен човек при такива обстоятелства, трябва Бог да живее в него, да се е пробудил, да е възкръснал и да е проникнал със силите си както етерното и астралното, така и физическото тяло. Такъв човек е силен и мощен. Тук ще напомня пак това, което казах в началото на разглеждането на пророците, че всяко явление, което се описва от пророците има освен историческо значение, още и мистично, а понякога и космично. В случая за Данаил в рова на лъвовете Учителят има цяла беседа, в която сравнява лъвовете със страстите в човека. Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат.
В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на
Сина
человечески
.
Това видение е подобно на видението на Йоан в Откровението и има апокалиптичен характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра. кой от кой по-силен и по-страшен. След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота. Вижда също, че един, като Сина человечески, иде от облаците небесни и стига до Стария по дни, и го въвели пред Него.
към текста >>
Вижда също, че един, като
Сина
человечески
, иде от облаците небесни и стига до Стария по дни, и го въвели пред Него.
В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на Сина человечески. Това видение е подобно на видението на Йоан в Откровението и има апокалиптичен характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра. кой от кой по-силен и по-страшен. След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота.
Вижда също, че един, като
Сина
человечески
, иде от облаците небесни и стига до Стария по дни, и го въвели пред Него.
И се казва: „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици. Властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му няма да се развали. Тогава Данаил попитал един, който стоял пред престола да му обясни това видение и той му казал: Тези четири големи звяра са четири царе, които ще се вдигнат от земята. Но светиите на Вишнаго ще приемат царството и ще имат царство во век и веков." Четвъртият звяр бил най-страшен, с десет рога.
към текста >>
„И когато аз, Данаил, видях видението и исках разумението, тогаз ето застана пред мене образ
человечески
.
„И хвърлил на земята част от войската и от звездите и ги стъпкал, и се възвеличил против началника на войската, отнесе от него всегдашната жертва и светото му жилище се съсипа. И една войска се хвърли против всегдашна- та жертва заради престъпление и хвърли на земята Истината, и направи и благоуспя. Тогаз чух един свят, че говореше, и друг свят рече на този, който говореше: Докога ще е видението на всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустението, та се предават на стъпкване светилището и войската. И каза ми: до 2300 денонощия. Тогаз Светилището ще се очисти."
„И когато аз, Данаил, видях видението и исках разумението, тогаз ето застана пред мене образ
человечески
.
И чух глас человечески сред Улай, който викаше и рече: Гавраиле, направи тогози да разбере видението. И дойде близо, дето стоех. И като дойде, разтреперах се и паднах на лицето си. А той ми рече: Разумен. Сине человечески.
към текста >>
И чух глас
человечески
сред Улай, който викаше и рече: Гавраиле, направи тогози да разбере видението.
И една войска се хвърли против всегдашна- та жертва заради престъпление и хвърли на земята Истината, и направи и благоуспя. Тогаз чух един свят, че говореше, и друг свят рече на този, който говореше: Докога ще е видението на всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустението, та се предават на стъпкване светилището и войската. И каза ми: до 2300 денонощия. Тогаз Светилището ще се очисти." „И когато аз, Данаил, видях видението и исках разумението, тогаз ето застана пред мене образ человечески.
И чух глас
человечески
сред Улай, който викаше и рече: Гавраиле, направи тогози да разбере видението.
И дойде близо, дето стоех. И като дойде, разтреперах се и паднах на лицето си. А той ми рече: Разумен. Сине человечески. защото видението е за сетните времена.
към текста >>
Сине
человечески
.
„И когато аз, Данаил, видях видението и исках разумението, тогаз ето застана пред мене образ человечески. И чух глас человечески сред Улай, който викаше и рече: Гавраиле, направи тогози да разбере видението. И дойде близо, дето стоех. И като дойде, разтреперах се и паднах на лицето си. А той ми рече: Разумен.
Сине
человечески
.
защото видението е за сетните времена. И като ми говореше той, аз бях нечувствен с лицето си на на земята. Но допре се до мене и ме направи да се изправя прав. И рече: Ето, аз ще те направя да познаеш що има да се случи в сетнините на гнева. Защото в определено време ще бъде свършекът."
към текста >>
„И ето един, в подобие на
человечески
синове
допре устните ми.
Архангелът на персийското царство, се противял на този, който говорел с Данаил. А видяхме по-рано, че той беше Архангел Гавраил, който бил ръководител на епохата, която приключва по времето на Данаил, след която ръководството на човечеството се поема от Архангел Михаил. С намесата на Михаил спорът между Гавраил и персийския началник се уредил. От тук и от по-нататъшното изложение се вижда, че се описват събития, които стават в духовния свят, където живеят Архангелите и се проявяват на земята, било чрез народите, било по друг начин. След това видението продължава.
„И ето един, в подобие на
человечески
синове
допре устните ми.
Тогаз отворих устата си и говорих, и рекох на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението се върнаха болежите в мене и не остана сила в мен. И как може рабът на тогоз моя господар, да говори с тогози моя господар? В мене от нине няма никаква сила и нито дихание остана в мен. И допре се до мене пак като образ человечески и ме укрепи, и рече: Не бой се, мъжо любезни, мир тебе, укрепи се, укрепи се. И като ми говореше, укрепих се и рекох: Да говори господарят ми, защото си ме укрепил.
към текста >>
И допре се до мене пак като образ
человечески
и ме укрепи, и рече: Не бой се, мъжо любезни, мир тебе, укрепи се, укрепи се.
След това видението продължава. „И ето един, в подобие на человечески синове допре устните ми. Тогаз отворих устата си и говорих, и рекох на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението се върнаха болежите в мене и не остана сила в мен. И как може рабът на тогоз моя господар, да говори с тогози моя господар? В мене от нине няма никаква сила и нито дихание остана в мен.
И допре се до мене пак като образ
человечески
и ме укрепи, и рече: Не бой се, мъжо любезни, мир тебе, укрепи се, укрепи се.
И като ми говореше, укрепих се и рекох: Да говори господарят ми, защото си ме укрепил. И рече: Знаеш ли, защо дойдох при тебе? А сега ще се върна да ратувам с началника на Персия. И когато изляза, ето началникът на Гърция ще дойде. Но ще ти възвестя писаното в писанието на Истината.
към текста >>
13.
Пророк Иоил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 12-ти стих на първа глава се казва: „Лозата изсъхна и смоковницата изчезна, нарът, финикът и ябълката - всички дървета на полето изсъхнаха, защото радостта изчезна от
человеческите
синове
." Този стих буквално е верен, но има и
Стилът му е поетичен и изящен. Описанията му са живи и пропити с нещо възвишено. Книгата му се състои от 3 глави, написани на изящен образен и символичен език. Говори за съдбата на еврейския народ, за неговото отстъпване от Божия закон, заради което му идват всички нещастия - земята запустява и не ражда, сушата изгаря всичко, няма вода и отгоре на всичко скакалци, гъсеници и други подобни унищожават всичко, което се е родило. И Бог казва за тях, че те са негова армия.
В 12-ти стих на първа глава се казва: „Лозата изсъхна и смоковницата изчезна, нарът, финикът и ябълката - всички дървета на полето изсъхнаха, защото радостта изчезна от
человеческите
синове
." Този стих буквално е верен, но има и
дълбок окултен смисъл, защото всички дървета, за които говори, са символ на нещо, което носи живот и радост. Така например лозата в езотеричен смисъл е символ на Великите Мистерии, а смоковницата - на малките мистерии. Във втората глава говори за деня Господен, който иде и е близо. И казва, че Господ иде с голяма войска, от която земята ще се потресе и небесата ще потреперят, Слънцето и Луната ще помръкнат, и звездите ще оттеглят светенето си. Защото денят Господен е голям и твърде страшен.
към текста >>
След като мине денят Господен, когато Бог ще съди народите, се казва: „И след това иде излея Духа си на всяка плът и ще пророчествуват
синовете
ви и дъщерите ви; старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения, а още на рабите и рабините си в онзи ден ще изливам Духа си." След това пак говори за деня Господен и казва: „И ще покажа чудеса на небесата и на земята, кръв и огън, и стълпове от дим.
дълбок окултен смисъл, защото всички дървета, за които говори, са символ на нещо, което носи живот и радост. Така например лозата в езотеричен смисъл е символ на Великите Мистерии, а смоковницата - на малките мистерии. Във втората глава говори за деня Господен, който иде и е близо. И казва, че Господ иде с голяма войска, от която земята ще се потресе и небесата ще потреперят, Слънцето и Луната ще помръкнат, и звездите ще оттеглят светенето си. Защото денят Господен е голям и твърде страшен.
След като мине денят Господен, когато Бог ще съди народите, се казва: „И след това иде излея Духа си на всяка плът и ще пророчествуват
синовете
ви и дъщерите ви; старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения, а още на рабите и рабините си в онзи ден ще изливам Духа си." След това пак говори за деня Господен и казва: „И ще покажа чудеса на небесата и на земята, кръв и огън, и стълпове от дим.
Слънцето ще се обърне в тъмнина и Луната в кръв, преди да дойде денят Господен, Великият и Страшният и всеки, който призове Името Господне, ще се спаси." Денят Господен подразбира епохата на ликвидацията на кармата на човечеството, преди раждането на новата епоха. В този ден държавата, религията и науката ще изгубят силата и значението си и ще се заместят от Божественото учение, което ще създаде нови отношения между хората и народите, и между хората и Бога.
към текста >>
14.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На
Синай
им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха.
Също така той излезе от Халдея, където получи Посвещението си и носеше тяхното знание. И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината." „Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги изведе от пустинята.
На
Синай
им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха.
Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята Божия. Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество." „Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свържете с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата."
към текста >>
Господ ми рече:
Син
Мой си ти, Аз днес те родих.
Показано е, че когато се яви един Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите на старото, които тук са наречени езичници, се опълчват против него и против Господа. Но казва по-нататък, че Бог ще излее гнева си върху тях. „Тогаз ще им подума с гнева си, и с яростта си ще ги смути. Но аз, ще рече, помазах царя си над Сион, светата моя гора. Аз ще възвестя повелението.
Господ ми рече:
Син
Мой си ти, Аз днес те родих.
Поискай от мене и ще ти дам народите за наследие твое и за стежание твое краищата на земята." (5-8 ст.) Така може да говори Господ само на един Посветен, да му каже „Син Мой си, Аз днес те родих." В третия псалом се описва вярата на Посветения, когато е обиколен отвсякъде от врагове, но той уповава на Господа, който поразява всичките му врагове. Псаломът завършва с думите: От Господа е спасението. Върху твоите люде е бла- гословението ти." В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа.
към текста >>
Поискай от мене и ще ти дам народите за наследие твое и за стежание твое краищата на земята." (5-8 ст.) Така може да говори Господ само на един Посветен, да му каже „
Син
Мой си, Аз днес те родих."
Но казва по-нататък, че Бог ще излее гнева си върху тях. „Тогаз ще им подума с гнева си, и с яростта си ще ги смути. Но аз, ще рече, помазах царя си над Сион, светата моя гора. Аз ще възвестя повелението. Господ ми рече: Син Мой си ти, Аз днес те родих.
Поискай от мене и ще ти дам народите за наследие твое и за стежание твое краищата на земята." (5-8 ст.) Така може да говори Господ само на един Посветен, да му каже „
Син
Мой си, Аз днес те родих."
В третия псалом се описва вярата на Посветения, когато е обиколен отвсякъде от врагове, но той уповава на Господа, който поразява всичките му врагове. Псаломът завършва с думите: От Господа е спасението. Върху твоите люде е бла- гословението ти." В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа. Той започва с думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми" и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност."
към текста >>
Или
Син
человечески
.
Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш?
Или
Син
человечески
.
та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека.
към текста >>
Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или
Син
человечески
, та да го посещаваш"?
Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал.
Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или
Син
человечески
, та да го посещаваш"?
Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа.
към текста >>
Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това
Син
человечески
.
Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"?
Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това
Син
человечески
.
Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще прикажа всичките Твои чудеса.
към текста >>
Под човек се разбира обикновения човек, а под
Син
человечески
се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите.
та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека.
Под човек се разбира обикновения човек, а под
Син
человечески
се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите.
„И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще прикажа всичките Твои чудеса. Ще се развеселя и ще се зарадвам заради Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това са окултни магически формули, с които може да си служи само един Посветен. Защото окултните формули в ръцете на един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще му причинят и вреда.
към текста >>
Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват
человеческите
синове
, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия."
И ако човек не е чист и готов, те ще го разрушат. И всеки един псалом представя комплект от такива формули, които образуват едно поетическо цяло, но всъщност са отделни формули, определени за различни цели. В 10-ия псалом Давид описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето. И в 15-ти и 16-ти стих се казва: „Строши мишцата на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не намериш вече от него. Господ е цар във век века, езичниците ще изчезнат от земята Му."
Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват
человеческите
синове
, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия."
В 12-ти псалом Давид се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата. И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият." В 13-ти псалом Давид се обръща към Господа да не го забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за да не би враговете да речат „Надвихме му". Но аз уповах на милостта Ти, сърцето ми ще се радва на спасението Ти. Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние."
към текста >>
Ще изтребиш от земята плода им и семето им от
человеческите
синове
."
Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде.
Ще изтребиш от земята плода им и семето им от
человеческите
синове
."
Двадесет и втори псалом е един много дълбок псалом. В него е посочен пътя на Великите Посветени, които минават последния изпит и през последното си Посвещение. Той започва със силни думи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича. Това е най-страшният изпит, казва Учителят.
към текста >>
Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу,
синове
на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен.
Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите.
Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу,
синове
на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен.
Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания.
към текста >>
А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно
Син
Божи и
Син
Человечески
.
След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи." Посветеният се обръща към Бога в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог на вселената. Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух.
А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно
Син
Божи и
Син
Человечески
.
В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни.
към текста >>
- Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и
Синове
на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете."
Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого?
- Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и
Синове
на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете."
83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите.
към текста >>
Това е центърът на Бялото Братство на земята, където живеят
Синовете
Божии, онези, които са родени от Бога.
Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш." 87-ми псалом говори за Сион като град Божи. Това е градът на Посветените на земята.
Това е центърът на Бялото Братство на земята, където живеят
Синовете
Божии, онези, които са родени от Бога.
И хората, които са вън от този Божествен град, ще казват: „Този се е родил там. И за Сион ще рекат: Този и онзи са се родили в него. И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там." 88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него.
към текста >>
Син
человечески
, та да мислиш за него?
Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми." 144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш?
Син
человечески
, та да мислиш за него?
Человек прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек. След това моли Божието благословение да се излее върху всички, които търсят Господа. 145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри дела и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Бог към всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с Истина ги призовават.
към текста >>
15.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с
человеческите
синове
... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми.
Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него.
Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с
человеческите
синове
... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми.
Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес.
към текста >>
16.
Еклесиаст (Проповедникът)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този тежък труд даде Бог на
человеческите
синове
, за да се трудят в него.
„Суета на суетите и всичко е суета." И после казва: „Което е станало, то е, което ще стане, и което се е направило, то е, което ще се направи. И няма нищо ново под Слънцето." И по- нататък по-конкретно изказва разочарованието си. като казва: „И дадох сърцето си. за да издиря, и да изпитам чрез Мъдростта за всичко, що бива под небето.
Този тежък труд даде Бог на
человеческите
синове
, за да се трудят в него.
Видях всичките дела, що се вършат под Слънцето и ето всичко е суета и угнетение на духа." Това е състоянието на Фауст, преди да дойде Мефистофел при него. Тук Мефистофел присъства невидимо и той говори тези думи. Това показва, че Соломон в окултните си опити е стигнал до първия пазач на прага, прозрял е реалността, но не е превъзмогнал своята личност, своя егоизъм и не е могъл да проникне във Великите мистерии, които се разкриват, след като човек премине през втория пазач на прага. Последният изисква от човека да се отрече от всичко лично и егоистично и да се посвети в служене на лекото начало.
към текста >>
В началото на 9-та глава казва, че е турил в сърцето сй да издири всички неща, които стават в живота и намерил, че еднакво се случва и на праведния и на нечестивия, и двамата отиват по един и същи начин в гроба... И най-вече, че „сърцето на
человеческите
синове
е пълно със злина и безумие има в сърцето им доде са живи".
8-ма глава започва с думите: „Кой е като Мъдрия? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на человека осветлява лицето му и жестокостта на лицето му се променя." „И сърцето на Мъдрия познава времето и сгодата, защото всяко нещо има време и сгода. Понеже окаянството на чело- века е много връх него, защото не знае какво ще се случи." И по-нататък казва, че изследвал всичко и казва, че „и Мъдрият не може да познае всичко".
В началото на 9-та глава казва, че е турил в сърцето сй да издири всички неща, които стават в живота и намерил, че еднакво се случва и на праведния и на нечестивия, и двамата отиват по един и същи начин в гроба... И най-вече, че „сърцето на
человеческите
синове
е пълно със злина и безумие има в сърцето им доде са живи".
„Защото живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо. Нито имат вече придобиване, понеже паметта им се е забравила, още и Любовта им и ненавистта им. И завистта им се е изгубила. И не ще имат вече дял във всичко, що става под Слънцето." Това е едно чисто материалистично схващане за смъртта, което се поддържа и от много съвременни религиозни хора. „Мъдростта е по-добра от силата.
към текста >>
17.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
- Когато дойде оня ден, тогава за
Син
Человечески
няма да има подслон нито на земята, нито под нея.
Забележих Му с вътрешен възторг: - Твоята кръв няма да изтече, защото си много по-любезен от фарисеите и еврейските първенци, които постоянно злоупотребяват с дадените им от Рим правдини. Те работят против Цезаря и с това подкопават основите на държавата. Ти ще бъдеш под моя закрила и вратата на дома ми ще бъде винаги отворена за Тебе, за да можеш в него всякога да намериш прибежище. Исус многозначително си поклати главата и с очарователна кротост отговори:
- Когато дойде оня ден, тогава за
Син
Человечески
няма да има подслон нито на земята, нито под нея.
На праведния прибежището е Горе - сочейки към небето промълви той. - Каквото е предсказано от пророците, това трябва да се изпълни. Аз казах с тих глас на младия човек: - Ти ме караш сега да променя молбата си на заповед. Туй изисква спокойствието на държавата.
към текста >>
Нарича Себе Си
Син
Божи!
- Смърт на Назарянина! - извика тълпата. - Защо? - Защото той богохулства! Предсказва разрушението на храма.
Нарича Себе Си
Син
Божи!
Издава се като Месия! Нарича Себе Си Цар Юдейски - ревеше като лъва в пустинята тълпата. - Разпни го!... Екът на този рев беше тъй силен, че ми се струваше като че ли основите на двореца ми се клатят. Всред тази бурна сцена на подивялата сган само един човек стоеше съвършено тих и спокоен, сякаш нищо от това не Го досягаше.
към текста >>
18.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от
синагогата
, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница".
Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър.
В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от
синагогата
, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница".
Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия. Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
към текста >>
Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето
син
ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия.
Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето
син
ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи.
към текста >>
Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец,
Син
и Дух Святий.
В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия.
Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец,
Син
и Дух Святий.
Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица.
към текста >>
Христос е
Синът
- "Този е Моят обичен
Син
, Него слушайте".
техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото.
Христос е
Синът
- "Този е Моят обичен
Син
, Него слушайте".
В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса. Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина.
към текста >>
Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви
синове
, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава.
Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат. Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях.
Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви
синове
, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава.
Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя.
към текста >>
И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите
Сина
Человечески
да идва на облаците с голяма сила и Слава.
Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура.
И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите
Сина
Человечески
да идва на облаците с голяма сила и Слава.
Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите. С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане. От трите той отново се връща към четирите.
към текста >>
"Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик
синтез
, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина.
Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус.
"Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик
синтез
, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина.
А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях". Също при Възкресението се казва, че Мария видяла двама Ангели в бели дрехи, че стоят в гроба. Откъде се вземат тези двама души в бели дрехи?
към текста >>
19.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени
висини
.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ Два процеса се извършват във взаимоотношението между човека и космоса. При единия процес в човека има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него. Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества.
В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени
висини
.
Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли.
към текста >>
Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените
висини
, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа.
Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява. Това е вторият процес на отношение на човека и космоса. Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли.
Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените
висини
, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа.
Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва. В древността, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие. Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет.
към текста >>
А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето
син
ти".
Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето
син
ти".
После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки.
към текста >>
Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си
Син
Божи, ти си Христос".
Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други.
Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си
Син
Божи, ти си Христос".
Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия. Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин. Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите.
към текста >>
На Яков,
сина
Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи
Синове
на гърба или на бурята, и Андрей и т.н.
Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет от Христос между учениците, би било все едно, че имаме съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през годината. Какво би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа? В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър.
На Яков,
сина
Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи
Синове
на гърба или на бурята, и Андрей и т.н.
Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя.
към текста >>
Често думата Бенехаргем се превежда с думите "
Синове
на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните.
В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос.
Често думата Бенехаргем се превежда с думите "
Синове
на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните.
Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението.
към текста >>
Обаче точният смисъл на думата е "
Синове
на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени.
Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните.
Обаче точният смисъл на думата е "
Синове
на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени.
Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи.
към текста >>
Така, че Яков е
Синът
на водата.
Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля.
Така, че Яков е
Синът
на водата.
А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята.
към текста >>
А Йоан разгръща от безкрайните
висини
на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята.
Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето.
А Йоан разгръща от безкрайните
висини
на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята.
Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство. Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили.
към текста >>
Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която
синтезира
в себе си волята и чувството.
Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля.
Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която
синтезира
в себе си волята и чувството.
Той е покровител на вътрешното, на езотеричното Християнство. Изхождайки от това положение ще можем по-ясно и конкретно да определим общите, основни характеристики на всяко едно от Евангелията. И тогава вече няма да има противоречие между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се Христова сила. Има една окултна картина, която в Братството е известна като така наречения Антиминс. Тя представя погребението на Христа и там са дадени четирите евангелисти, символизирани чрез четирите елемента на Сфинкса: един е представен като лъв, друг като стрелец, трети като орел и четвърти като човек.
към текста >>
Така се носи във
висините
човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан.
И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса.
Така се носи във
висините
човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан.
Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството.
към текста >>
Той се носи във
висините
с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа.
Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан.
Той се носи във
висините
с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа.
Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос.
към текста >>
Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във
висините
, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека.
Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан.
Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във
висините
, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека.
И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота.
към текста >>
И когато след това слезем от тези
висини
и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души.
Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека.
И когато след това слезем от тези
висини
и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души.
Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота. Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост.
към текста >>
И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови
висини
над човешките глави.
Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.
И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови
висини
над човешките глави.
А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на
към текста >>
Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови
висини
.
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде.
Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови
висини
.
Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта.
към текста >>
То е описано, че действа в онези
висини
, в които се намират Серафимите.
Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта.
То е описано, че действа в онези
висини
, в които се намират Серафимите.
Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини. От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта.
към текста >>
Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови
висини
.
Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта.
Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови
висини
.
От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко.
към текста >>
За тях Платон е бил
Син
на Аполон.
Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения. Така например учениците на Платон, които са искали да разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили да узнаят кой е бил неговият физически баща. За тях е имало значение произхода на духа на Платон. Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество. Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон.
За тях Платон е бил
Син
на Аполон.
Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески.
към текста >>
Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е
Син
Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици.
За тях е имало значение произхода на духа на Платон. Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество. Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението.
Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е
Син
Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици.
По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв.
към текста >>
Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме
Синовете
на Земята са били някога
Синове
Божии.
Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот.
Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме
Синовете
на Земята са били някога
Синове
Божии.
Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос.
към текста >>
Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от
Син
Божи става
Син
Человечески
.
За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии.
Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от
Син
Божи става
Син
Человечески
.
И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс.
към текста >>
Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви,
сина
Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме".
Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име.
Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви,
сина
Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме".
(2 гл., 14 стих). Евангелието на Лука назовава същото име както и Марко, само че без да прибавя името на Алфей. В замяна на това името Леви е още по-силно подчертано и повторено. Там е казано: "След това тръгна и видя един митар на име Леви да стои на митницата и рече му: Следвай Ме! И той остави всичко, стана и Го последва.
към текста >>
20.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
2. Изцелението на
сина
на царския служител /4/
При разглеждането на Евангелията изхождаме от принципа, че всичко преходно е само символ на проявяващата се духовна действителност. Така че, зад всички случаи, знамения и събития, които са действителни исторически факти, ние трябва да открием една духовна реалност, на която физическото е само една сянка и тази сянка ще ни заведе при предмета. Вече няколко пъти казах, че седемте чудеса или знамения на Христос са стъпки в един път, който всеки човек по отделно и човечеството като цяло трябва да измине. Тези знамения-стъпки са следните: 1. Сватбата в Кана Галилейска /2/
2. Изцелението на
сина
на царския служител /4/
3. Изцелението на схванатия в къпалнята Витесда /5/ 4. Нахранването на петте хиляди души мъже /6/ 5. Ходенето на Христос по морето /7/ 6. Изцелението на сляпородения /9/ 7. Възкресението на Лазар /11/
към текста >>
И по-нататък Исус казва: "И никой не е възлизал на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият
Син
, който е на Небето".
Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му, но не знаеш откъде иде и къде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа". Родените от вода и Дух, родените от Бога, са посветените, в които Божественото Аз е пробудено и е пълен господар на всички обвивки, То ги прониква, трансформира ги и ги преобразява. В 12 стих Исус казва: "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, т.е. не можете да ги разберете, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните работи".
И по-нататък Исус казва: "И никой не е възлизал на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият
Син
, който е на Небето".
В тези няколко стиха е казано много, което се отнася до строежа на човека. Човекът в своя строеж е троичен. Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята.
към текста >>
В християнския езотеризъм те отговарят на
Сина
Божий,
Сина
Человечески
и Святия Дух.
След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух.
В християнския езотеризъм те отговарят на
Сина
Божий,
Сина
Человечески
и Святия Дух.
И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот.
към текста >>
И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият
Син
, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят.
Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух.
И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият
Син
, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят.
И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота.
към текста >>
И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия
Син
, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот".
И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят.
И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия
Син
, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот".
Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света.
към текста >>
Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия
Син
, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот.
В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот.
Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия
Син
, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот.
Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат.
към текста >>
Защото Човешкият
Син
е Духът на Живота.
И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот.
Защото Човешкият
Син
е Духът на Живота.
Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
към текста >>
Синът
Человечески
е Божествената Мъдрост, която работи и организира света.
И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота.
Синът
Человечески
е Божествената Мъдрост, която работи и организира света.
Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност.
към текста >>
Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на
Сина
Человечески
, ще възкръснат".
Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света.
Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на
Сина
Человечески
, ще възкръснат".
Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас.
към текста >>
Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на
Сина
Человечески
.
Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат".
Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на
Сина
Человечески
.
Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена.
към текста >>
Син
Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат.
Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески.
Син
Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат.
"Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела.
към текста >>
"
Синът
- това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат.
"
Синът
- това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот.
към текста >>
Божият
Син
, Човешкият
Син
, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност.
Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
Божият
Син
, Човешкият
Син
, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност.
А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашите души".
към текста >>
От 16 до 22 стих Христос развива идеята за Единородния Божий
Син
, че е пратен в света, за да не погине всеки, който вярва в Него, т.е.
А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашите души".
От 16 до 22 стих Христос развива идеята за Единородния Божий
Син
, че е пратен в света, за да не погине всеки, който вярва в Него, т.е.
всеки, който Го познава. И после казва: "Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него". Още отначало Той развива идеята за своята мисия - спасението на света. А ще бъде спасен всеки, който повярва в Единородния Син. А всеки, който не повярва в името на Единородния Божи Син, е осъден.
към текста >>
И после казва: "Понеже Бог не е пратил
Сина
на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него".
И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашите души". От 16 до 22 стих Христос развива идеята за Единородния Божий Син, че е пратен в света, за да не погине всеки, който вярва в Него, т.е. всеки, който Го познава.
И после казва: "Понеже Бог не е пратил
Сина
на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него".
Още отначало Той развива идеята за своята мисия - спасението на света. А ще бъде спасен всеки, който повярва в Единородния Син. А всеки, който не повярва в името на Единородния Божи Син, е осъден. По-нататък развива мисълта, че осъждането е в това, че хората обикнали повече тъмнината от Светлината. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам възможност всичко да цитирам.
към текста >>
А ще бъде спасен всеки, който повярва в Единородния
Син
.
След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашите души". От 16 до 22 стих Христос развива идеята за Единородния Божий Син, че е пратен в света, за да не погине всеки, който вярва в Него, т.е. всеки, който Го познава. И после казва: "Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него". Още отначало Той развива идеята за своята мисия - спасението на света.
А ще бъде спасен всеки, който повярва в Единородния
Син
.
А всеки, който не повярва в името на Единородния Божи Син, е осъден. По-нататък развива мисълта, че осъждането е в това, че хората обикнали повече тъмнината от Светлината. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам възможност всичко да цитирам. От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия Син и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи. Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и значение.
към текста >>
А всеки, който не повярва в името на Единородния Божи
Син
, е осъден.
От 16 до 22 стих Христос развива идеята за Единородния Божий Син, че е пратен в света, за да не погине всеки, който вярва в Него, т.е. всеки, който Го познава. И после казва: "Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него". Още отначало Той развива идеята за своята мисия - спасението на света. А ще бъде спасен всеки, който повярва в Единородния Син.
А всеки, който не повярва в името на Единородния Божи
Син
, е осъден.
По-нататък развива мисълта, че осъждането е в това, че хората обикнали повече тъмнината от Светлината. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам възможност всичко да цитирам. От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия Син и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи. Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и значение. Ще цитирам само последните три стиха: "Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже Той не Му дава Духа с мяра.
към текста >>
От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия
Син
и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи.
Още отначало Той развива идеята за своята мисия - спасението на света. А ще бъде спасен всеки, който повярва в Единородния Син. А всеки, който не повярва в името на Единородния Божи Син, е осъден. По-нататък развива мисълта, че осъждането е в това, че хората обикнали повече тъмнината от Светлината. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам възможност всичко да цитирам.
От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия
Син
и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи.
Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и значение. Ще цитирам само последните три стиха: "Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже Той не Му дава Духа с мяра. Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка. Който вярва в Сина, има Вечен Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него". Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение.
към текста >>
Отец люби
Сина
и е предал всичко в Неговата ръка.
По-нататък развива мисълта, че осъждането е в това, че хората обикнали повече тъмнината от Светлината. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам възможност всичко да цитирам. От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия Син и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи. Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и значение. Ще цитирам само последните три стиха: "Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже Той не Му дава Духа с мяра.
Отец люби
Сина
и е предал всичко в Неговата ръка.
Който вярва в Сина, има Вечен Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него". Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение. И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света". Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се изказват много неща. Защото този език е синтетичен.
към текста >>
Който вярва в
Сина
, има Вечен Живот, а който не слуша
Сина
, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него".
Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам възможност всичко да цитирам. От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия Син и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи. Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и значение. Ще цитирам само последните три стиха: "Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже Той не Му дава Духа с мяра. Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.
Който вярва в
Сина
, има Вечен Живот, а който не слуша
Сина
, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него".
Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение. И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света". Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се изказват много неща. Защото този език е синтетичен. В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до Галилея и минава през Самария.
към текста >>
Защото този език е
синтетичен
.
Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка. Който вярва в Сина, има Вечен Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него". Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение. И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света". Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се изказват много неща.
Защото този език е
синтетичен
.
В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до Галилея и минава през Самария. Там, при Якововия кладенец се среща с една самарянка. В разговор с нея Христос изказва много дълбоки истини: "Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал Жива Вода". В 14 стих казва: "Който пие от Водата, която Аз ще му дам, няма да ожъднее до века. Но Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще извира за Вечен Живот".
към текста >>
21.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият
Син
и като вярват, да имат Живот в Неговто име".
Тогаз казва на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми и тури ръката си в ребрата Ми и не бъди неверен, но верен. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой. Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени, които без да видят, са повярвали". "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга.
А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият
Син
и като вярват, да имат Живот в Неговто име".
В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала.
към текста >>
"Христос казва: Които чуят гласа на
Сина
Человечески
, ще възкръснат".
Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия".
"Христос казва: Които чуят гласа на
Сина
Человечески
, ще възкръснат".
Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне. А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат.
към текста >>
Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на
Сина
Человеческаго, той ще възкръсне.
И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат".
Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на
Сина
Человеческаго, той ще възкръсне.
А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието".
към текста >>
А
Син
Человечески
, това е Божествената Мъдрост.
Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне.
А
Син
Человечески
, това е Божествената Мъдрост.
Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието". В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба.
към текста >>
Като позакусиха, Исус казва на Симона Петра:
Сине
Йонов, обичаш ли Ме повече от тия?
Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния свят и ги връща на сушата, на физическото поле. И там говори с тях. В Евангелието е казано: Идва тогаз Исус и взема хляба и дава им, така и рибата. Това беше третият път, дето се яви Исус на учениците Си, откак възкръсна от мъртвите. Това е като една Тайна Вечеря.
Като позакусиха, Исус казва на Симона Петра:
Сине
Йонов, обичаш ли Ме повече от тия?
Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш. Това се повтаря три пъти, което също не е случайно. При всяко казване Христос му казва: Паси агънцата Ми, паси овцете Ми. Това е едно поръчение за ръководене на тези, които ще повярват в Него. С това Той назначаваше на служба Петър да бъде ръководител на новообразуваната общност, на новосъздадената църква.
към текста >>
22.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди
син
, когото ще наречеш Йоан.
А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе.
Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди
син
, когото ще наречеш Йоан.
Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ.
към текста >>
И ето, ще заченеш и ще родиш
син
, когото ще наречеш Исус.
И като дойде ангелът при нея, рече: "Здравей, благодатна. Господ е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
И ето, ще заченеш и ще родиш
син
, когото ще наречеш Исус.
Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам.
към текста >>
Той ще бъде велик и ще се нарече
Син
на Всевишния.
Господ е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус.
Той ще бъде велик и ще се нарече
Син
на Всевишния.
И Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени.
към текста >>
И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи
Син
.
И Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени.
И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи
Син
.
И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син. И това е шестият месец за нея, която се казваше не- плодна. Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея".
към текста >>
И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала
син
.
И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син.
И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала
син
.
И това е шестият месец за нея, която се казваше не- плодна. Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея". Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие.
към текста >>
И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във
висините
и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение".
5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: Ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли.
И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във
висините
и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение".
Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя. Това потвърждава мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти сърца, затова на тях се открива Духовния свят. За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света.
към текста >>
И като го видеха, смаяха се и рече майка му:
Синко
, защо постъпи тъй с нас?
И когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му. А те, понеже мислеха, че то е с дружината, минаха един ден път и го търсеха между родните и познатите си. И като не го намериха, върнаха се в Ерусалим и го търсеха. И след три дни го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и запитваше. И всички, които го слушаха, се учудваха на разума и на отговорите му.
И като го видеха, смаяха се и рече майка му:
Синко
, защо постъпи тъй с нас?
Ето, баща ти и аз наскърбени те търсехме, а той им рече: Защо да ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца ми. А те не разбраха думите, които им рече. И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше. А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52).
към текста >>
В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия
син
в пустинята.
А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител.
В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия
син
в пустинята.
И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение". "И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни!
към текста >>
В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен
Син
, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител.
В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен
Син
, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света!
към текста >>
И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен
Син
, в Тебе е Моето благоволение" (1;10).
Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него.
И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен
Син
, в Тебе е Моето благоволение" (1;10).
Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля.
към текста >>
И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми
Син
, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17).
9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него.
И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми
Син
, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17).
Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33).
към текста >>
А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен
Син
; в Тебе е Моето благоволение".
да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин.
А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен
Син
; в Тебе е Моето благоволение".
Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето.
към текста >>
И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък
син
на майка си, която беше вдовица.
Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата. И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата. 11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин. То е предадено по следния начин в Евангелието на Лука: "А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин. И с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък
син
на майка си, която беше вдовица.
И с нея имаше голямо множество от града. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. Тогаз се приближи и се допре до носилото и носачите спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори.
към текста >>
Интересно е, че възкръсналото момче е
син
на вдовица.
И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. Тогаз се приближи и се допре до носилото и носачите спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му" (7; 11-15).
Интересно е, че възкръсналото момче е
син
на вдовица.
Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал.
към текста >>
Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани
синове
на вдовици.
И Исус го даде на майка му" (7; 11-15). Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея.
Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани
синове
на вдовици.
И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността. И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото.
към текста >>
И винаги се подчертава, че такива
синове
на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал.
Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици.
И винаги се подчертава, че такива
синове
на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал.
Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността. И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото. Също така и всички изцелявани от Христа са приели Неговия импулс.
към текста >>
В Евангелието това събитие е предадено в осма глава, от 41 до 56 стих по следния начин: "И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на
синагогата
и падна пред Исусовите нозе, и му се молеше да влезе в къщата му, защото имаще едничка дъщеря, на около 12 години и беше на умиране.
И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото. Също така и всички изцелявани от Христа са приели Неговия импулс. Те са приели от Него Сила и в следващото си прераждане са станали работници за разпространение на Учението. 12. Следващото окултно явление е възкресението на дъщерята на Яир.
В Евангелието това събитие е предадено в осма глава, от 41 до 56 стих по следния начин: "И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на
синагогата
и падна пред Исусовите нозе, и му се молеше да влезе в къщата му, защото имаще едничка дъщеря, на около 12 години и беше на умиране.
И когато отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше кръвотечение от 12 години и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, се приближи изотзад и се допре до полата на дрехата му, и начаса престана кръвотечението й. И рече Исус: Кой се допре до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допре до Мене. Но Исус каза: Някой се допре до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред всички люде по коя причина се допре до Него и как начаса оздравя.
към текста >>
Докато Той говореше, дохождат някои от къщата на началника на
синагогата
и казват: Дъщеря ти умре, не затруднявай Учителя.
И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допре до Мене. Но Исус каза: Някой се допре до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред всички люде по коя причина се допре до Него и как начаса оздравя. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир.
Докато Той говореше, дохождат някои от къщата на началника на
синагогата
и казват: Дъщеря ти умре, не затруднявай Учителя.
А Исус, като дочу това, отговори му: Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
към текста >>
14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос,
Син
на Бога Живаго.
Този, който пише дневника казва, че цялата делегация е присъствала на такива опити за умножение на благата. При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно.
14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос,
Син
на Бога Живаго.
След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън.
към текста >>
И дойде от облака глас, който каза: "Този е Моят
Син
, избраникът Мой, Него слушайте".
А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.
И дойде от облака глас, който каза: "Този е Моят
Син
, избраникът Мой, Него слушайте".
И когато престана гласът, Исус се намери сам и те замълчаха, и след онези дни не казаха никога нищо за това, що бяха видели". Какво са видели тримата ученици на планината? Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна.
към текста >>
Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен
Син
, избранник Мой, Него слушайте.
Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи.
Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен
Син
, избранник Мой, Него слушайте.
Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт. Тук само споменавам). 15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти.
към текста >>
И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде
Син
Человечески
.
Всичко това, което Христос каза за Ерусалим, се сбъдна. Но тук по-важна е заключителната мисъл, която ни разкрива един важен окултен закон, че когато един народ или един човек бъде посетен от един Божествен пратеник и не бъде приет, този народ или този човек носи последствие и отговорност за това. Той попада под ударите на закона за кармата, защото е отхвърлил и не е приел Божественото, което го е посетило. Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото.
И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде
Син
Человечески
.
Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте". 16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус. И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота.
към текста >>
Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият
Син
трябва да бъде предаден в ръцете на грешните човеци, да бъде разпнат и в третия ден да възкръсне.
И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже в ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си към земята. И мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна.
Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият
Син
трябва да бъде предаден в ръцете на грешните човеци, да бъде разпнат и в третия ден да възкръсне.
И спомниха си думите Му. Те съобщиха това на апостолите, които също не повярваха отначало. А Петър стана, изтича на гроба и като надникна, виде саваните, сложени отделно и отиде у дома си, и се чудеше за станалото". Възкресението на Христа е единствения по рода си факт в цялата световна история. В храмовете на Мистериите са минавали през едно състояние, подобно на
към текста >>
23.
7. МИСЛИ НА ХРИСТОС, КОИТО СА ЯСНИ ОКУЛТНИ ИСТИНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както Йон беше три дни в корема на кита, така
Син
Человечески
ще бъде три деня в сърцето на земята.
Обаче и най-малкият в Царството Божие е по- голям от Йоана. 4. Истина ви казвам, има някои от стоящите тука, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство. 5. И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха и да чуят това, което вие чувате и не чуха. 6. Това поколение иска знамения и няма да му се даде друго знамение, освен знамението на пророк Йона.
Както Йон беше три дни в корема на кита, така
Син
Человечески
ще бъде три деня в сърцето на земята.
7. Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече искам, ако се е вече запалил. Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя и колко се утеснявам, докато се извърши. 8. Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята, не, казвам ви, но по-скоро раздяла. 9. Защото човеците на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез Виделината.
към текста >>
14. Всичко Ми е предадено от Отца Ми и освен Отец никой не знае Кой е
Синът
.
10. Законът и пророците бяха до Йоана. Оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. 11. Защото Божието Царство е вътре във вас. 12. Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 13. Всеки ден Той поучаваше в храма и всяка нощ излизаше на хълма, наречен Елеонски.
14. Всичко Ми е предадено от Отца Ми и освен Отец никой не знае Кой е
Синът
.
И никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът благоволи да му Го открие.
към текста >>
И никой не знае Кой е Отец, освен
Синът
и оня, комуто
Синът
благоволи да му Го открие.
Оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. 11. Защото Божието Царство е вътре във вас. 12. Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 13. Всеки ден Той поучаваше в храма и всяка нощ излизаше на хълма, наречен Елеонски. 14. Всичко Ми е предадено от Отца Ми и освен Отец никой не знае Кой е Синът.
И никой не знае Кой е Отец, освен
Синът
и оня, комуто
Синът
благоволи да му Го открие.
към текста >>
24.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На излизане от
синагогата
в Капернаум го среща човек, хванат от нечист бяс, който извиква със силен глас: "Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине?
Каквото каже човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт. И затова Той казва на Пилат, когато Го пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е. разполагам с власт и сила, но Моето царство не е от този свят. Той е Цар в Духовните светове и разполага с голяма власт и сила.
На излизане от
синагогата
в Капернаум го среща човек, хванат от нечист бяс, който извиква със силен глас: "Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине?
Нима си дошъл да ни погубиш? Познаваме Те Кой си Ти, Светият Божий. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го повреди никак". "И като стана та излезе от синагогата, влезе в симоновата къща.
към текста >>
"И като стана та излезе от
синагогата
, влезе в симоновата къща.
На излизане от синагогата в Капернаум го среща човек, хванат от нечист бяс, който извиква със силен глас: "Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познаваме Те Кой си Ти, Светият Божий. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го повреди никак".
"И като стана та излезе от
синагогата
, влезе в симоновата къща.
А симоновата тъща беше хваната от силна треска. И молиха Го за нея. И Той, като застана над нея, смъмра треската и тя остави, и на часа стана, та им прислужваше". На друго място съм се спрял повече за треската на Петровата тъща. Щом Христос е смъмрал треската, значи тя е живо същество, чува и разбира, когато й се говори.
към текста >>
Още и бесовете с крясък излизаха и казваха: Ти си Божият
Син
!
Затова излиза, щом й говори Един, Който има власт. Защото според Окултната Наука и болестите са живи същества, които се вселяват в астралното, етерното и физическото тяло на човека и човек трябва да има власт, за да ги изгони. Но самият човек е причина, за да влязат те в него, защото той сам им е отворил вратата по някакъв начин. По-нататък се казва: "И когато залязваше Слънцето всички, които бяха болни от разни болести, дойдоха при Него. А Той, като положи ръцете си на всеки от тях, изцели ги.
Още и бесовете с крясък излизаха и казваха: Ти си Божият
Син
!
А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. В пета глава е разказано за риболова на Петър. Той със своите съдружници цяла нощ е хвърлял мрежата в езерото и нищо не е уловил. Христос влязъл в една от ладиите и оттам поучавал народа, понеже се бил събрал много народ и Го притискал. "И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърли мрежите за ловитба... Симон Му казва: По Твоята дума ще хвърля мрежата.
към текста >>
Но за да познаете, че Човешкият
Син
има власт на земята да прощава грехове, рече на паралитика: Казвам ти: Стани, дигни постелката си и иди у дома си.
От 18 до 26 стих на петата глава се говори за един паралитик, когото спуснали през покрива. Исус, като видя вярата им, казва на болния: "човече, прощават ти се греховете". Тогава фарисеите, които били там, почнали да роптаят и да казват, че богохулства". Но Исус, като видя разискванията им, в отговор им казва: Защо разисквате в сърцето си? Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
Но за да познаете, че Човешкият
Син
има власт на земята да прощава грехове, рече на паралитика: Казвам ти: Стани, дигни постелката си и иди у дома си.
И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, дето славеше Бога". Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово. Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи съвършено здрав. След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние".
към текста >>
Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият
Син
е господар на съботата".
Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи съвършено здрав. След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота.
Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият
Син
е господар на съботата".
И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата.
към текста >>
Затова Той казва: Човешкият
Син
е господар на съботата.
Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие.
Затова Той казва: Човешкият
Син
е господар на съботата.
До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата. И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата. Защото кармата е, която връзва болните и Христос, чрез Живота и Любовта, които носи в Себе Си, поема кармата в Себе Си и я трансформира, а на хората дава Живот и импулса на Любовта, които ги оздравяват. Защото Животът и Любовта винаги носят здраве и сила, а болестите са резултат на противодействащите сили на Сатурн, т.е.
към текста >>
И като казва Христос, че
Син
Человечески
е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата.
Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата.
И като казва Христос, че
Син
Человечески
е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата.
Защото кармата е, която връзва болните и Христос, чрез Живота и Любовта, които носи в Себе Си, поема кармата в Себе Си и я трансформира, а на хората дава Живот и импулса на Любовта, които ги оздравяват. Защото Животът и Любовта винаги носят здраве и сила, а болестите са резултат на противодействащите сили на Сатурн, т.е. на съдбата и затова, изцелявайки болните, Христос казва: Аз съм господар на съботата, т.е. на съдбата. От 7 до 11 стих в шеста глава се говори, как в присъствието на фарисеите Христос излекувал човека с изсъхналата ръка.
към текста >>
"Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Исусе,
Сине
на Всевишния Бог?
Защото на един чисто механичен процес не може да се заповядва, не може да се смъмря. На него трябва да се противопоставя по-силен от него процес. Но тук се казва, че Христос смъмрал вятъра и водата, и те утихнали. Значи, те са живи същества, които се подчиняват на Неговото Слово. По-нататък се разказва за човека с многото бесове, който живее в гробищата.
"Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Исусе,
Сине
на Всевишния Бог?
Моля Ти се, недей ме мъчи. Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много духове бяха влезли в него.
към текста >>
Когато Исус слезе от планината след преображението, "И,ето, един човек от народа извика казвайки: Учителю, моля ти се, погледни на
сина
ми, защото ми е единствено чадо.
Значи, Той има власт не само да заповядва на бесовете и на всички духове, но има власт да предаде тази сила и власт на други, които са готови за това, каквито са апостолите. Това показва, че Той е господар и цар в духовните светове и разполага с неограничена власт, която използва за благото и доброто както на всички човеци, така и на всички същества. Да предаде някой власт и сила на други, Той трябва да е такъв, Който разполага с тази власт и сила и я дава на тези, които са достойни, които са готови. И тази сила и тази власт идват от Любовта, която е в Него и с която Той упражнява тази власт и сила. В случая Любовта е върховната творческа сила на Битието, с която Христос разполага.
Когато Исус слезе от планината след преображението, "И,ето, един човек от народа извика казвайки: Учителю, моля ти се, погледни на
сина
ми, защото ми е единствено чадо.
И ето, духът го прихваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща. И помолих твоите ученици да го изгонят, но те не можаха. Исус в отговор рече: О, роден неверен и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
към текста >>
Доведи
сина
си тук.
Когато Исус слезе от планината след преображението, "И,ето, един човек от народа извика казвайки: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единствено чадо. И ето, духът го прихваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща. И помолих твоите ученици да го изгонят, но те не можаха. Исус в отговор рече: О, роден неверен и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя?
Доведи
сина
си тук.
И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42). Интересното тук е, че по-рано се каза, че Христос дава власт на учениците над нечистите духове и те ги изгонваха, но сега не могат да изгонят този дух. А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия. Но Христос ги смъмрал за това и им казал, че не знаят на какъв дух служат. Значи, апостолите са имали власт да свалят и огън от небето.
към текста >>
В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден разказът за изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус, казва: "
Сине
Давидов, смили се над мене".
И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече Нали се очистиха десетимата, а де са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник? И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцери (17:12-19).
В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден разказът за изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус, казва: "
Сине
Давидов, смили се над мене".
Това повтаря два пъти. Тогава Исус го пита, какво иска да направи за него. Той казва: Да прогледам. Исус му казва: Прогледай, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледнал и тръгнал след него, като славел Бога.
към текста >>
'Второто важно нещо е, че той казва: "
Сине
Давидов", като го повтаря два пъти.
Исус му казва: Прогледай, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледнал и тръгнал след него, като славел Бога. Тук са важни две неща. Първо, слепият проглежда само с една дума, казана от Исус - "прогледай". И той му казва: Твоята вяра те изцери.
'Второто важно нещо е, че той казва: "
Сине
Давидов", като го повтаря два пъти.
Това е важно, но върху тази мисъл ще се спра на друго място.
към текста >>
25.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
4. "Блажени сте, когато ви намразят человеците и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия
Син
.
В шеста глава Христос говори за блаженствата. Там е казано: "И Той повдигна очите Си към учениците и каза: 1. "Блажени вие сиромасите, защото е ваше Царството Божие." 2. "Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите." 3. "Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете."
4. "Блажени сте, когато ви намразят человеците и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия
Син
.
Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото ето, голяма е наградата ви на Небесата. Защото бащите им така правеха на пророците." 5. "Блажен е онзи, който не се съблазнява в Мене." (7;23) 6. "Блажени ония, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;28) 7. "Блажен е онзи слуга, чийто господар го намира буден, когато си дойде." (12;37)
към текста >>
защото обичате първите столове в
синагогите
и поздрави по пазарите." (11;43)
4. "Горко на вас, когато всички человеци ви възхваляват; защото бащите им така правеха на лъже пророците." (6;24-26) 5. "Но горко на вас фарисеите! защото давате десятък за гьозума, за седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията Любов. Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате." (11;42) 6. "Горко вам фарисеите!
защото обичате първите столове в
синагогите
и поздрави по пазарите." (11;43)
7. "Горко вам, защото сте гробове, които не личат, тъй щото човеците, като ходят по тях, не знаят." (11,44) 8. "Горко за вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят и самите вие нито с пръст не се допирате до бремената." (11;46) 9. "Горко вам! защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиваха." (11; 47) 10. "Горко на вас, книжниците, защото отнехте ключовете на знанието, сами вие не влязохте и на влизащите попречихте." (11;62)
към текста >>
Но Той също казва, че никой няма да знае кога ще дойде
Син
Человечески
.
Следващото блаженство, дадено в 12 глава от 33 до 53 стих, за будния слуга, чийто господар заминал за някъде и след време се върнал, ни говори за второто идване на Христос. И задачата на Евангелието на Лука е да възвести това второ идване. Затова се настоява за будност спрямо духовните събития на второто идване на Христа. Тази будност трябва да бъде спрямо антихриста, спрямо самозваните христосовци, спрямо самозваните учители. И сам Христос казва на учениците Си: Будни бъдете, защото ще се явят мнозина в Мое име и ще ви казват: Ето тука е Христос или ето там е Христос.
Но Той също казва, че никой няма да знае кога ще дойде
Син
Человечески
.
И когато дойде, ще дойде като светкавица, която ще освети от единия до другия край небето. Значи, изисква се будност за различаване на духовете. И апостол Павел много настоява за тази будност в първа и втора глава на Посланието към солуняните. И той е предал и на Лука този зов към будност, към различаване на духовете, будност преди всичко спрямо идването на самия Христос в етерното царство - в облаците, както е казано в Евангелието, или като светкавица. Това са образи на етерния свят.
към текста >>
Както казах, възкресението на
синовете
на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността.
Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин.
Както казах, възкресението на
синовете
на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността.
Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение.
към текста >>
Синове
на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение.
След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността.
Синове
на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение.
Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа?
към текста >>
Син
Человечески
не е дошъл да погуби човешки души, а да ги запази.
Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан. След като Христос се изявява на тримата ученици в преобразена форма между Мойсей и Илия, Той се приготовлява да се издигне над степените на Илия и пристъпва към Своето Собствено дело. Като отзвук от Преображението двама от учениците, които бяха присъствали на това преображение на планината, пристъпват при Христа, да бъдат един от лявата, а друг от дясната Му страна. Те искат да стоят до Христос като два стълба, за да може Той да пристъпи към Своята мирова задача. Когато учениците искат да предизвикат да падне огън от небето срещу тези, които не ги приели, Христос им казва: Не знаете на кой дух служите.
Син
Человечески
не е дошъл да погуби човешки души, а да ги запази.
С това Христос показва, че тук има повече от Илия, който беше извикал да падне огън от небето върху жертвеника. Това преминаване на Христос от фазата на ангела, на каквато степен се е намирал Илия, във фазата на архангела, е показано с израза: "Той направи лицето Си силно и твърдо". С това е показана неумолимата воля на архангела, готов за борба. И оттогава Христос започва истинската борба с тъмните сили, която завършва с Голгота и Възкресението. Деветте блаженства ни показват степените на Пътя в развитието и преобразяването на човешкото същество.
към текста >>
26.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе,
Сине
Божий".
" (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата.
Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе,
Сине
Божий".
Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа. В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно женственото. Сексуалността, това е последната нечистота, с която трябва да се справи човешката душа.
към текста >>
За момъка от Наин също се казва, че е единствен
син
на своята майка, която била вдовица.
Изцелението на кръвотечението е подобно на укротяването на бурята и на изгонването на бесовете. Душата постоянно се колебае между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено безплодие. Тя има или твърде много, или твърде малко кръв. Пречистената душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива. За дъщерята на Яир се казва, че е единствена.
За момъка от Наин също се казва, че е единствен
син
на своята майка, която била вдовица.
Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син. Значи и в тези случаи тя трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен. А единороден е роденият от Духа.
към текста >>
Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден
Син
.
Пречистената душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива. За дъщерята на Яир се казва, че е единствена. За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица. Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес.
Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден
Син
.
Значи и в тези случаи тя трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен. А единороден е роденият от Духа. В Евангелието на Лука на много места се споменава за младежи и девойки. Имаме 12-годишният Исус в храма, възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на Яир, изцеление на лунатичното момче. Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека.
към текста >>
И когато не ги приемат,
синовете
на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария.
После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили. В Самария по това време са се практикували култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно време поле на дейност на Илия.
И когато не ги приемат,
синовете
на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария.
Но Христос ги възпира с думите: "Вие на кой сте дух не знаете? Син Человечески не е дошъл да погуби души, а за да ги спаси". Едно от първите наставления на Христос по пътя за Ерусалим е притчата за милостивия самарянин. Христос не иска да унищожи душевните сили на Самария, но Той иска да ги пречисти. Той показва, че сексуалността подлежи на преобразяване.
към текста >>
Син
Человечески
не е дошъл да погуби души, а за да ги спаси".
При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили. В Самария по това време са се практикували култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно време поле на дейност на Илия. И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария. Но Христос ги възпира с думите: "Вие на кой сте дух не знаете?
Син
Человечески
не е дошъл да погуби души, а за да ги спаси".
Едно от първите наставления на Христос по пътя за Ерусалим е притчата за милостивия самарянин. Христос не иска да унищожи душевните сили на Самария, но Той иска да ги пречисти. Той показва, че сексуалността подлежи на преобразяване. Милосърдието е преобразена сексуалност. Притчата за милостивия самарянин се среща само в Евангелието на Лука.
към текста >>
"Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият
Син
в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло.
Към тази поредица от думи са и думите на Христос, където казва: "Огън дойдох да хвърля на земята и какво повече искам, ако е вече запален". Това е Светлината на етерния свят, която чрез Христос прониква във физическия свят и в сърцата на хората. Такива са и думите за светкавицата, каквито в Евангелието на Лука има много. Така например, Христос говори, че видял Сатана да пада като светкавица от небето (10; 18). За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт.
"Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият
Син
в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло.
Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия. Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в предишна глава.
към текста >>
В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на
Сина
Человечески
.
Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия. Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в предишна глава.
В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на
Сина
Человечески
.
Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек.
към текста >>
Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "
Син
Человечески
" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие.
"И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия. Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески.
Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "
Син
Человечески
" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие.
Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време.
към текста >>
Син
Человечески
е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек.
За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос.
Син
Человечески
е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек.
А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие.
към текста >>
А Христос е
Син
Человечески
за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек.
В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек.
А Христос е
Син
Человечески
за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек.
Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие".
към текста >>
Съобразно с това идването на
Сина
Человечески
не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време.
Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек.
Съобразно с това идването на
Сина
Человечески
не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време.
Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие.
към текста >>
27.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Мир да бъде на земята и Слава във
висините
" (19;38), викат учениците и народът при Влизането на Исус в Ерусалим.
В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море. "Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към пастирите (2;14). "Мир вам", "Мирът да бъде с вас". С този поздрав Възкръсналият пристъпва към своите изплашени ученици (24;36).
"Мир да бъде на земята и Слава във
висините
" (19;38), викат учениците и народът при Влизането на Исус в Ерусалим.
Така в началото, средата и края на Евангелието на Лука прозвучава зовът на мира. Пътят на мира разгръща тържествено своите степени. Това, което Новият Завет нарича мир, е свързано с най интензивна вътрешна активност. Мирът е съпроводен с вътрешна съсредоточеност. Съсредоточеност и мир започна!
към текста >>
Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат
Синове
Божии".
да се зараждат, когато човек се реши да прави, да се отдаде на вътрешни упражнения и усилия. Мирът никога не се ражда от само себе си. Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на душата. С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката душа. То е началото на висшия човек, който се ражда не отгоре, а отдолу.
Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат
Синове
Божии".
Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм.
към текста >>
Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият
Син
, ще намери ли вяра на Земята?
Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието. Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля. Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава.
Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият
Син
, ще намери ли вяра на Земята?
" В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око.
към текста >>
" В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия
Син
не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората.
Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля. Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава. Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята?
" В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия
Син
не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората.
И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде.
към текста >>
Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали
Син
Человечески
, когато дойде на Земята, ще намери вяра?
Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос.
Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали
Син
Человечески
, когато дойде на Земята, ще намери вяра?
" може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности. За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога. Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която Божията Воля се събужда в човека.
към текста >>
Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия
Син
.
За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога. Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която Божията Воля се събужда в човека. Това е ключът на сърцето и ключът на Небето. На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание.
Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия
Син
.
Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят. Неговото идване ще бъде в най-висока степен това, което за молещата се вдовица е отдаването на правдата накрая. След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният син, нечестният домоуправител, богатият и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха на Господа: Укрепи вярата ни" (17,5). Както по-рано бяха помолили: Господи, научи ни да се молим, така сега те се обръщат с молба: Укрепи вярата ни. И двете молби стоят във вътрешна връзка една с друга.
към текста >>
След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният
син
, нечестният домоуправител, богатият и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха на Господа: Укрепи вярата ни" (17,5).
На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син. Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят. Неговото идване ще бъде в най-висока степен това, което за молещата се вдовица е отдаването на правдата накрая.
След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният
син
, нечестният домоуправител, богатият и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха на Господа: Укрепи вярата ни" (17,5).
Както по-рано бяха помолили: Господи, научи ни да се молим, така сега те се обръщат с молба: Укрепи вярата ни. И двете молби стоят във вътрешна връзка една с друга. В молитвата се ражда вярата. Силата на вярата е плод на молитвата. Обаче, вярата е нещо развиващо се, затова не може да се каже: Аз имам вече вяра.
към текста >>
Първият отговор на Христос на молбата на учениците е: "Ако имате вяра, колкото
синапово
зърно, бихте казали на тази смоковница - изтръгни се и се насади в морето, тя би ви се подчинила" (17;6).
Обаче, вярата е нещо развиващо се, затова не може да се каже: Аз имам вече вяра. Именно този, който има действително вяра, не може да стои на едно място. Както пъпката набъбва от вътрешния напор на соковете и се изменя, така на вярата е присъща воля за развитие, която иска да превърне пробудената вяра в едно ново, по-ясно и по-обхватно изживяване. Учениците в Пътя на своето развитие са добили вярата и с това и мира. Сега те искат да бъдат доведени до следващата степен.
Първият отговор на Христос на молбата на учениците е: "Ако имате вяра, колкото
синапово
зърно, бихте казали на тази смоковница - изтръгни се и се насади в морето, тя би ви се подчинила" (17;6).
Тези думи не трябва да се разбират буквално. С това Христос обръща вниманието на учениците върху това, че вярата е една вълшебна сила, че тя съдържа в себе си силата за преобразяване на света, показа им магията на вярата образно. Фактически, вярата е отвореността на човешкото същество за влиянието на духовните сили, които принадлежат на един по-висш ред от този, в който царуват природните закони. За магията на вярата Христос на два пъти говори у Матея. Първият път за преместването на планината и втори път, за смоковницата.
към текста >>
Човешкото сърце вижда Славата във
висините
и приема Мира на Земята.
Царството Божие е една духовна сфера, сферата на духовното Слънце, от която се ражда Светлината, Словото и Животът. Минало е вече това време, когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква форма на екстаз, когато човешката душа, излъчвайки се, се потопява в него. Сега на мястото на екстаза за човека идва вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на Светлината, Любовта и Живота. Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа. Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото същество.
Човешкото сърце вижда Славата във
висините
и приема Мира на Земята.
Пропастта между Бога и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека. След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците. На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син. Той показва, че тези две понятия са идентични. Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера.
към текста >>
На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия
Син
.
Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа. Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото същество. Човешкото сърце вижда Славата във висините и приема Мира на Земята. Пропастта между Бога и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека. След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците.
На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия
Син
.
Той показва, че тези две понятия са идентични. Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера. Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина. Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света. Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце.
към текста >>
Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а
Син
Человечески
е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера.
Човешкото сърце вижда Славата във висините и приема Мира на Земята. Пропастта между Бога и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека. След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците. На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син. Той показва, че тези две понятия са идентични.
Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а
Син
Человечески
е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера.
Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина. Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света. Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце. И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески. Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите.
към текста >>
Да вижда
Сина
Человечески
, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света.
След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците. На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син. Той показва, че тези две понятия са идентични. Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера. Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина.
Да вижда
Сина
Человечески
, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света.
Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце. И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески. Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24).
към текста >>
И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на
Сина
человечески
.
Той показва, че тези две понятия са идентични. Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера. Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина. Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света. Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце.
И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на
Сина
человечески
.
Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24). Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост. Той проблесва като пронизан от духовни мечове.
към текста >>
Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на
Сина
человечески
и не ще Го видите.
Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера. Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина. Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света. Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце. И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески.
Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на
Сина
человечески
и не ще Го видите.
И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24). Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост. Той проблесва като пронизан от духовни мечове. Образът на светкавицата постоянно се възвръща: "Видях Сатана да пада като светкавица от небето" (10;18).
към текста >>
Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и
Син
человечески
в Своя ден" (17;22-24).
Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света. Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце. И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески. Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте.
Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и
Син
человечески
в Своя ден" (17;22-24).
Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост. Той проблесва като пронизан от духовни мечове. Образът на светкавицата постоянно се възвръща: "Видях Сатана да пада като светкавица от небето" (10;18). "Окото е светило на тялото. Когато окото ти е чисто и отворено, цялото ти тяло е светло.
към текста >>
Идването на
Сина
Человечески
е съдба на света.
"Окото е светило на тялото. Когато окото ти е чисто и отворено, цялото ти тяло е светло. Ако окото ти е затворено или нечисто, цялото ти тяло ще бъде в тъмнина. И така, гледай светлината в тебе да не бъде тъмнина. Когато цялото ти тяло е осветено, така щото да няма в него никаква тъмнина, тогава тялото ти ще бъде така светло, като че ли светлина го озарява с ярка светкавица" (11;34-36).
Идването на
Сина
Человечески
е съдба на света.
Христос не ще дойде като съдия, но въпреки това, Неговото идване ще бъде съдба, защото Той ще дойде в Светлина, която тъмнината не ще може да разбере. И тези, които приемат Христа като Светлина, ще имат условия за развитие и прогрес, а другите ще останат в своето развитие и ще отпаднат от еволюционния процес. Това е съдбата на света. Тези, които приемат Христа като Светлина, ще просветнат, а другите, които не приемат Христа като Светлина в умовете си, тъмнината им ще стане още по-голяма. Това е съдбата на света, че Светлината на Христа ще разкрие съдържанието на всяка душа и според съдържанието ще заеме и мястото си в света, ще бъде или в клоните, цветовете и плодовете на Дървото на живота, или в корените.
към текста >>
Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали
Син
Человечески
ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на
Сина
человечески
.
Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли.
Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали
Син
Человечески
ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на
Сина
человечески
.
Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата. По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи. Така вярата ще се превърне във виждане.
към текста >>
Обаче, идването на Царството на
Сина
человечески
е едно строго даване на сметка за хората.
Тази притча не трябва да се разбира в материален смисъл. Тя има отношение към заминаването и завръщането на Христа. Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос. И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството. Изявлението на Царството е, следователно, едно и също със второто пришествие на Христа.
Обаче, идването на Царството на
Сина
человечески
е едно строго даване на сметка за хората.
На всеки човек е поверено по един талант. Онзи, който умножава талантите, ще устои при второто пришествие на Господа, а който само запазва дадените му таланти, не ще издържи. От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек. Който само съхранява този орган, може би от страх, че иначе би вършил дело на самоспасяване, той ще проспи второто идване на Христа. Само когато е пробудил спящия орган, превърнал е вярата във виждане и я е умножил, ще може да устои пред завръщащия се господар.
към текста >>
28.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
". Тогава Петър отговаря: "Ти си Христос,
Син
на Бога Живаго".
Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър. Тази сцена е предадена в началото на Евангелието, когато Исус призовава учениците. А Йоан описва този риболов накрая, след Възкресението. Втората сцена в Евангелието, свързана с Петър е отричането на Христа. Третата сцена с Петър е когато Христос го пита: "Кой съм аз, за кого ме мисли народът и за кого вие?
". Тогава Петър отговаря: "Ти си Христос,
Син
на Бога Живаго".
Тогава Христос му казва: "Това не ти са открили от плът и кръв, но Отец ми, Който е на небесата". С това е показано, че това не е плод на неговата душа и на неговия ум, а това е Откровение отгоре. Така че, риболовът на Петър е раждането на неговата вяра. И е показано така, че в това, което се ражда, проличава вече бъдещето. Петър повярва, но се уплаши от Христа и затова казва: "Господи, иди си от мене, защото съм грешен човек".
към текста >>
Светкавицата на изгряващия ден на
Сина
Человечески
преминава през сърцата на учениците.
Суров и строг трябва да бъде сега преходът от личното към безличното. Това не са външни, а вътрешни духовни борби. Започват светкавици и гръмотевици. С това вече стават разбираеми думите на Христа: "Дошъл съм да запаля огън на земята... Не дойдох да донеса мир, а меч" (12;49-51). Тези думи не трябва да се разбират външно, а вътрешно.
Светкавицата на изгряващия ден на
Сина
Человечески
преминава през сърцата на учениците.
Пъпката на вярата ще се разпукне сега или никога. От тях се изтръгват думите: "Господи, ето два меча" (22;38). С това възклицание на учениците ни е показано преминаването на учениците от вярата към знанието. В раздраното от светкавици небе проблясва нощното видение на двата меча от светлина. Известно е, че вдъхновените художници като Рафаел, Микеланджело и други, са изобразили Мойсей с два рога на челото или с два светкавични снопа лъчи от светлина.
към текста >>
29.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Преди това, след слизането от планината на Преображението и изгонването на нечистия дух, той казва на учениците си: "Вложете в ушите си тия думи, защото човешкият
Син
ще бъде предаден в човешки ръце.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Вече споменах, че голямото пътешествие, което Христос предприема към Ерусалим, е описано от средата на 9-та глава и следва след Преображението. Това пътешествие започва с думите: "И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим" (9;51).
Преди това, след слизането от планината на Преображението и изгонването на нечистия дух, той казва на учениците си: "Вложете в ушите си тия думи, защото човешкият
Син
ще бъде предаден в човешки ръце.
Но те не разбраха тези думи, защото бяха скрити от тях, за да не ги разберат. А бояха се да Го попитат за тези думи". Следва спорът между учениците, кой от тях ще бъде по-голям. "А Исус, като видя помислите на сърцето им, взе едно детенце, постави го пред себе си и рече им: Който приеме това детенце в мое име, мене приема. А който приеме мене, приема Този, Който ме е пратил.
към текста >>
Сега няколко думи за втората мисъл, казана на учениците: "Вложете в ушите си тези думи, защото човешкият
Син
ще бъде предаден в ръцете човешки".
А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго. Ето как в едно обикновено изречение е вложена една дълбока вътрешна идея. Така е с всички изречения в Новия Завет.
Сега няколко думи за втората мисъл, казана на учениците: "Вложете в ушите си тези думи, защото човешкият
Син
ще бъде предаден в ръцете човешки".
Тук също имаме привидно една екзотерична идея, в която е скрита една езотерична мисъл. Екзотеричната мисъл е тази, че Христос ще бъде предаден в ръцете на човеците. Но какво представя Христос от само себе си? Той е висшият Аз, висшата Душа на човечеството. И сега, като се казва Син Человечески, както и на друго място обясних, се разбира от една страна Христос, който е Син Човечески, а от друга страна се разбира човешкият аз, който е истински човешки син, роден от човечеството.
към текста >>
И сега, като се казва
Син
Человечески
, както и на друго място обясних, се разбира от една страна Христос, който е
Син
Човечески, а от друга страна се разбира човешкият аз, който е истински човешки
син
, роден от човечеството.
Сега няколко думи за втората мисъл, казана на учениците: "Вложете в ушите си тези думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в ръцете човешки". Тук също имаме привидно една екзотерична идея, в която е скрита една езотерична мисъл. Екзотеричната мисъл е тази, че Христос ще бъде предаден в ръцете на човеците. Но какво представя Христос от само себе си? Той е висшият Аз, висшата Душа на човечеството.
И сега, като се казва
Син
Человечески
, както и на друго място обясних, се разбира от една страна Христос, който е
Син
Човечески, а от друга страна се разбира човешкият аз, който е истински човешки
син
, роден от човечеството.
Този Син человечески сега се предава, дава се като достояние на човеците. Дотогава, така да се каже, хората са били без аз. Техният аз е бил още в Духовния свят. Сега слиза и се въплъщава в трите човешки обвивки - астралната, етерната и физическата. Също така и когато говори за малкото дете, Христос пак разбира аза на човека, който е още едно малко дете.
към текста >>
Този
Син
человечески
сега се предава, дава се като достояние на човеците.
Тук също имаме привидно една екзотерична идея, в която е скрита една езотерична мисъл. Екзотеричната мисъл е тази, че Христос ще бъде предаден в ръцете на човеците. Но какво представя Христос от само себе си? Той е висшият Аз, висшата Душа на човечеството. И сега, като се казва Син Человечески, както и на друго място обясних, се разбира от една страна Христос, който е Син Човечески, а от друга страна се разбира човешкият аз, който е истински човешки син, роден от човечеството.
Този
Син
человечески
сега се предава, дава се като достояние на човеците.
Дотогава, така да се каже, хората са били без аз. Техният аз е бил още в Духовния свят. Сега слиза и се въплъщава в трите човешки обвивки - астралната, етерната и физическата. Също така и когато говори за малкото дете, Христос пак разбира аза на човека, който е още едно малко дете. Така, който приеме аз в името на Христа, той приема Христа в себе си, а който приеме Христа, приема Бога, Който го е изпратил и на Когото то е проявление.
към текста >>
Исус му казва: Лисиците имат леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият
Син
няма где глава да подслони" (9;5 7-58).
С това исках само да посоча, как в едно изречение е изказана едновременно една екзотерична и една езотерична мисъл. Така е и с цялото Евангелие, така е и с мислите, които ще цитирам сега и в които е изложено учението. В пътя за Ерусалим, който е описан в 10 глава, Христос пътува и говори било на народа, било на учениците и излага учението си. Аз доста говорих за това, но сега буквално ще цитирам някои стихове, в които се излага учението. "А като вървях в пътя, един човек му рече: Ще те следвам, дето и да идеш.
Исус му казва: Лисиците имат леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият
Син
няма где глава да подслони" (9;5 7-58).
"А на друг казва: Върви след мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида да погреба баща си. Но той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство." (9;59-60) "И рече друг: Ще дойда след тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е турил ръката на ралото и гледа назад, не е годен за Царството Божие." (9;61-62)
към текста >>
И ако бъде там някой
син
на мира, вашият мир ще почива на него.
"След това Господ определи други 70 души, и ги изпрати по двама пред себе си във всеки град и място, дето той сам щеше да иде. И каза им: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си. Идете; ето Аз ви изпращам като агънца всред вълци." (10;1-3) "Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първо казвайте, Мир на този дом.
И ако бъде там някой
син
на мира, вашият мир ще почива на него.
Но ако няма, ще се върне на вас. И в същата къща седнете и яжте, и пийте каквото ви сложат. Защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща." (10;4-7) "И като влезете в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат, и изцелявайте болни в него, и казвайте: Божието царство е наближило до вас.
към текста >>
"Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е
Синът
и никой не знае кой е Отец, освен
Синът
и комуто
Синът
е благоволил да го открие." (10; 22)
А той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт, да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва, че духовете ви се покоряват, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата." (10;17-20) "В същият час Исус се зарадва чрез Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните и си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се виде угодно." (10;21)
"Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е
Синът
и никой не знае кой е Отец, освен
Синът
и комуто
Синът
е благоволил да го открие." (10; 22)
"И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24) След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот. Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37).
към текста >>
Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите
синове
чрез кого ги изпъждат?
Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам. След това, по повод изгонването на един бес от един обсебен, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете. Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада. Така също, ако Сатана се е разделил против себе си, как ще устои царството му?
Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите
синове
чрез кого ги изпъждат?
Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23) "И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена.
към текста >>
Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така
Син
человечески
ще бъде на това поколение." (11;29-30)
"И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогаз става, взема със себе си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал. А Той рече: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;27-28) "А когато народът се събра около него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение, иска знамения, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.
Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така
Син
человечески
ще бъде на това поколение." (11;29-30)
"Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от сиянието си." (11;33-36) След като Исус е поканен на гости у един фарисей на обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете преди ядене.
към текста >>
Горко вам, фарисеи, защото обичате първите столове в
синагогите
и поздравите в пазарите.
"И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашата вътрешност е пълна с грабеж и нечестие. Несмислени! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? По- добре чистете вътрешното и ето всичко ще ви бъде чисто. Но горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате.
Горко вам, фарисеи, защото обичате първите столове в
синагогите
и поздравите в пазарите.
Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят. А самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха.
към текста >>
"И казвам ви: Всеки, който изповяда мене пред человеците, ще го изповяда и човешкият
Син
пред Божиите ангели.
Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който след като е убил, има власт да хвърли в пъкъла. Да! Казвам ви от него да се боите. Не продават ли се пет врабчета за два асария и нито едно от тях не е забравено от Бога. На вам и космите на главата ви са преброени. Не бойте се, вие сте много по-скъпи от врабчетата." (12;4-7)
"И казвам ви: Всеки, който изповяда мене пред человеците, ще го изповяда и човешкият
Син
пред Божиите ангели.
Но ако се отрече някой от мене пред человеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели. И всеки, който би казал дума против човешкият Син, ще му се прости. Но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости." (12; 8-10) "И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12)
към текста >>
И всеки, който би казал дума против човешкият
Син
, ще му се прости.
Не продават ли се пет врабчета за два асария и нито едно от тях не е забравено от Бога. На вам и космите на главата ви са преброени. Не бойте се, вие сте много по-скъпи от врабчетата." (12;4-7) "И казвам ви: Всеки, който изповяда мене пред человеците, ще го изповяда и човешкият Син пред Божиите ангели. Но ако се отрече някой от мене пред человеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
И всеки, който би казал дума против човешкият
Син
, ще му се прости.
Но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости." (12; 8-10) "И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен.
към текста >>
"И когато ви заведат в
синагогите
и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете.
Не бойте се, вие сте много по-скъпи от врабчетата." (12;4-7) "И казвам ви: Всеки, който изповяда мене пред человеците, ще го изповяда и човешкият Син пред Божиите ангели. Но ако се отрече някой от мене пред человеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели. И всеки, който би казал дума против човешкият Син, ще му се прости. Но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости." (12; 8-10)
"И когато ви заведат в
синагогите
и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете.
Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.
към текста >>
Бъдете, прочее, и вие готови, защото в час, когато не го очаквате, Човешкият
Син
ще дойде.
"Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени, и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, който се връща от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа." (12;35-36) "Блажени онези слуги, чийто господар ги намира будни, когато си дойде. Истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им послужи. И ако дойде на втората стража или на третата стража и ги намери така, блажени са онези слуги." (12;37-38) "Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой ден щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
Бъдете, прочее, и вие готови, защото в час, когато не го очаквате, Човешкият
Син
ще дойде.
Тогаз Петър каза: Само на нас ли казваш тази притча или на всички? Господ му каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си да им дава навреме определената храна? Блажен онзи слуга, чийто господар като си дойде, го намери, че прави това. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави и почне да бие момчетата и момичетата, да яде и да пие, и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
към текста >>
Ще се разделят баща против
син
и
син
против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка.
Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя. И колко се утеснявам, докато се извърши! Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, не, казвам ви, но по-скоро раздяла. Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
Ще се разделят баща против
син
и
син
против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка.
Свекърва против снаха и снаха против свекърва си." (12;49-53) "Каза още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: дъжд ще вали. И така става. И когато духа южен вятър, казвате: Жега ще стане. И става.
към текста >>
Прилича на
синапово
зърно, което човек взе и пося в градината си.
" (12;54-56) "Защото от само себе си не съдите, що е право. Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се помириш с него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница. Казвам ти: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последното петаче." (1;57-59) "Каза им, прочее: На какво прилича Божието Царство и на какво ще да го уподобя?
Прилича на
синапово
зърно, което човек взе и пося в градината си.
И то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха в клонищата му. И пак каза: На какво да уподобя Божието Царство? Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичко." (13; 18-21) Някой Му рече: Господи, малцина ли са тези, които ще се спасят? А Той им каза: подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже: Не ви зная къде сте.
към текста >>
Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния
син
(15;11-32).
Тя не струва нито за земя, нито за тор, изхвърля се навън. Който има уши да слуша, нека слуша." (14;26-35) Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние. И коя жена, ако има десет драхми и изгуби една, не запаля светило, не помита къщата и търси грижливо, докато я намери. И като я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния
син
(15;11-32).
В началото на 16 глава дава притчата за нечестния домоуправител. За нея вече говорих и няма да се спирам повече (16;1-8). И в заключение Христос казва: "И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища." (16;9) "Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в малкото и в многото е неверен." (16; 10) "И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
към текста >>
А Господ им рече: Ако имате вяра колкото
синапово
зърно, казали бихте на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала... Когато извършите все, що ви е заповядано, казвате: Ние сме безполезни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим." (17; 5-10)
По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазнява един от тези, малките." (17;1-2) "Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден, ако той сгреши и седем пъти се обърне към тебе, и каже: Покайвам се, прощавай му." (17; 3-4) "И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
А Господ им рече: Ако имате вяра колкото
синапово
зърно, казали бихте на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала... Когато извършите все, що ви е заповядано, казвате: Ние сме безполезни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим." (17; 5-10)
"А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Царството Божие, в отговор им каза: Божието Царство не иде така, щото да се забелязва. Нито ще рекат: Ето тук е, или там е, защото ето Божието Царство е вътре във вас." (17;20-21) "И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Человечески и няма да видите. И като ви рекат: Ето, тук е, да не отивате, нито да тичате подире им. Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкия Син в Своя ден.
към текста >>
"И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на
Сина
Человечески
и няма да видите.
И седем пъти на ден, ако той сгреши и седем пъти се обърне към тебе, и каже: Покайвам се, прощавай му." (17; 3-4) "И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра. А Господ им рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала... Когато извършите все, що ви е заповядано, казвате: Ние сме безполезни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим." (17; 5-10) "А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Царството Божие, в отговор им каза: Божието Царство не иде така, щото да се забелязва. Нито ще рекат: Ето тук е, или там е, защото ето Божието Царство е вътре във вас." (17;20-21)
"И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на
Сина
Человечески
и няма да видите.
И като ви рекат: Ето, тук е, да не отивате, нито да тичате подире им. Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкия Син в Своя ден. Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син - ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопа, и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха и продаваха, садяха и градяха.
към текста >>
Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкия
Син
в Своя ден.
А Господ им рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала... Когато извършите все, що ви е заповядано, казвате: Ние сме безполезни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим." (17; 5-10) "А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Царството Божие, в отговор им каза: Божието Царство не иде така, щото да се забелязва. Нито ще рекат: Ето тук е, или там е, защото ето Божието Царство е вътре във вас." (17;20-21) "И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Человечески и няма да видите. И като ви рекат: Ето, тук е, да не отивате, нито да тичате подире им.
Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкия
Син
в Своя ден.
Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син - ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопа, и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха и продаваха, садяха и градяха. А в дните, когато Бог излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето, и погубиха всички. Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
към текста >>
И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия
Син
- ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопа, и ги погуби всички.
Нито ще рекат: Ето тук е, или там е, защото ето Божието Царство е вътре във вас." (17;20-21) "И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Человечески и няма да видите. И като ви рекат: Ето, тук е, да не отивате, нито да тичате подире им. Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкия Син в Своя ден. Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия
Син
- ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопа, и ги погуби всички.
Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха и продаваха, садяха и градяха. А в дните, когато Бог излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето, и погубиха всички. Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. В онзи ден, който се намира на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги взема. Също и който е на нивата, да не се връща назад.
към текста >>
Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият
Син
ще се яви.
Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкия Син в Своя ден. Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син - ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопа, и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха и продаваха, садяха и градяха. А в дните, когато Бог излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето, и погубиха всички.
Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият
Син
ще се яви.
В онзи ден, който се намира на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги взема. Също и който е на нивата, да не се връща назад. Помнете Лотовата жена. Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази. Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло, единият ще се вземе, другият ще се остави.
към текста >>
Обаче, когато дойде Човешкият
Син
, ще намери ли вяра на Земята." (18; 1-8)
18-та глава започва с думите: "Каза им една притча, как трябва всякога да се молят, да не отслабват. Следва притчата за строгия съдия и бедната вдовица. И в заключение Исус казва: Слушайте, що казва неправедния съдия. А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.
Обаче, когато дойде Човешкият
Син
, ще намери ли вяра на Земята." (18; 1-8)
"И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара. И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14) След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него".
към текста >>
Следва изцелението на слепия, който вика:
Сине
Давидов, помогни ми!
А Той каза: Невъзможното за човеците, за Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието Царство, който да не е получил многократно повече в сегашно време, а в идещия свят Вечен Живот." (18;9-30) След това казва на 12-те, че като пристигнат в Ерусалим, Той ще бъде предаден на езичниците и ще бъде оскърбен, и много ще пострада, и ще бъде убит, и в третия ден ще възкръсне. "Но те не разбраха нищо от това, защото тази дума беше скрита за тях".
Следва изцелението на слепия, който вика:
Сине
Давидов, помогни ми!
(18;31-43) (За този случай говорих по-рано) 19-та глава започва със случката със Закхей, в заключение на което Исус казва: "Днес стана спасението на този дом. Защото и този е Аврамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото". И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви.
към текста >>
Защото и този е Аврамов
син
.
След това казва на 12-те, че като пристигнат в Ерусалим, Той ще бъде предаден на езичниците и ще бъде оскърбен, и много ще пострада, и ще бъде убит, и в третия ден ще възкръсне. "Но те не разбраха нищо от това, защото тази дума беше скрита за тях". Следва изцелението на слепия, който вика: Сине Давидов, помогни ми! (18;31-43) (За този случай говорих по-рано) 19-та глава започва със случката със Закхей, в заключение на което Исус казва: "Днес стана спасението на този дом.
Защото и този е Аврамов
син
.
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото". И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви. Затова им каза притчата за поверените таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И като изрече това, Исус вървеше напред, влизайки в Ерусалим." (19; 1-28) След това следва тържественото влизане в Ерусалим на осле.
към текста >>
Понеже Човешкият
Син
дойде да потърси и да спаси погиналото".
"Но те не разбраха нищо от това, защото тази дума беше скрита за тях". Следва изцелението на слепия, който вика: Сине Давидов, помогни ми! (18;31-43) (За този случай говорих по-рано) 19-та глава започва със случката със Закхей, в заключение на което Исус казва: "Днес стана спасението на този дом. Защото и този е Аврамов син.
Понеже Човешкият
Син
дойде да потърси и да спаси погиналото".
И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви. Затова им каза притчата за поверените таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И като изрече това, Исус вървеше напред, влизайки в Ерусалим." (19; 1-28) След това следва тържественото влизане в Ерусалим на осле. Цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, казвайки: "Благослови Царя, който иде в Господното име.
към текста >>
Мир на небето и слава във
висините
.
И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви. Затова им каза притчата за поверените таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И като изрече това, Исус вървеше напред, влизайки в Ерусалим." (19; 1-28) След това следва тържественото влизане в Ерусалим на осле. Цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, казвайки: "Благослови Царя, който иде в Господното име.
Мир на небето и слава във
висините
.
А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. А Той в отговор им рече: Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: "Да беше знаел ти поне, в този ден това, което служи за мира ти. Но сега е скрито от очите ти". След това говори за разрушението на града и в заключение казва: "Защото ти не позна времето, когато беше посетен." (19;29-48)
към текста >>
30.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на
синагогата
, падна при краката на Исус и Го молеше да дойде в неговия дом, защото имаше единствена дъщеря, на около 12 години, която умираше.
Когато някой иска да действа духовно, той не може да счита човека като едно същество, затворено само в неговата кожа, неговия физически организъм, защото човек принадлежи на цялото човечество и постоянно преминават сили и действия от един човек върху друг и, че човек не може да отдели своето здраве от здравето на цялото човечество. Хората допускат това в по-грубите действия, но не и по отношение на по-тънките действия, защото не познават фактите. Но в Евангелието на Лука са посочени такива по-тънки действия. Така в 8-ма глава се казва: "А когато се върна Исус, народът Го прие, защото всички Го чакаха.
И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на
синагогата
, падна при краката на Исус и Го молеше да дойде в неговия дом, защото имаше единствена дъщеря, на около 12 години, която умираше.
Но като отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше кръвотечение от 12 години и беше изхарчила всичкото си имане по лекари и никой не е могъл да я изцери, се приближи до Него и докосна полата на дрехата Му, и в този час кръвотечението спря". Следователно, Христос трябваше да изцери 12-го- дишната дъщеря на Яир. Но как може да я изцели, когато тя е близо до смъртта. Това можем да разберем само, когато знаем, че една физическа болест е свързана с друго явление в друг един човек и, че тя не може да бъде изцерена, без да се вземе под внимание това друго явление. Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична.
към текста >>
Закон, откровението на планината
Синай
можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят.
Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън.
Закон, откровението на планината
Синай
можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят.
Така законът от Синай бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди азът напълно да се изяви. Когато се изяви, тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само на своя аз. Човечеството бе узряло за развитието на аза, но азът би бил нещо празно, съд без съдържание. Той би бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да направи нищо за другите човеци, за света. Да даде съдържание на този аз, да го тласне към такова развитие и той да излъчва от себе си силата на Любовта, това бе мисията на Христа на Земята.
към текста >>
Така законът от
Синай
бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди азът напълно да се изяви.
Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън. Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят.
Така законът от
Синай
бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди азът напълно да се изяви.
Когато се изяви, тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само на своя аз. Човечеството бе узряло за развитието на аза, но азът би бил нещо празно, съд без съдържание. Той би бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да направи нищо за другите човеци, за света. Да даде съдържание на този аз, да го тласне към такова развитие и той да излъчва от себе си силата на Любовта, това бе мисията на Христа на Земята. Без Христа азът би станал като един празен съд.
към текста >>
Христос пренесе Любовта от небесните
висини
на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа.
В някои български преводи това изречение е преведено както е в латинския превод. Тази сила, която може да прелива от човешкото сърце, е силата Христова. Тук думата сърце е писана вместо думата аз. Това, което азът може да създаде в себе си, то изтича от него. Едва към края на земното развитие азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си.
Христос пренесе Любовта от небесните
висини
на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа.
Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата. Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души. Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа беше един напредък той да вземе човешки образ.
към текста >>
Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните
висини
към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души.
Това, което азът може да създаде в себе си, то изтича от него. Едва към края на земното развитие азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си. Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа. Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата.
Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните
висини
към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души.
Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа беше един напредък той да вземе човешки образ. Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души. Това е един факт, който в окултизма е изразен по следния начин: Будисатвите, които стават Буда, биха могли да спасят човека само по отношение на неговия ум чрез Мъдростта, която носят, но те никога не могат да спасят цялостния човек. Защото цялостният човек може да бъде спасен не само когато Мъдростта действа, но когато и топлината на Любовта проникне целия негов организъм.
към текста >>
Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради
Сина
Человечески
.
Така като отворим Евангелието на Лука и правилно вникнем в смисъла на неговите думи, ние можем да прочетем в него как е бил възвестен в онези времена закона на кармата. Така в шеста глава, от 20 до 23 стих на Лука е казано: "Блажени сте вие, които сте бедни, защото вие ще наследите Царството Небесно. Блажени сте вие, които гладувате, защото ще бъдете наситени. Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете.
Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради
Сина
Человечески
.
Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове". Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях.
към текста >>
31.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-рано хората трябваше да приемат закона от
Синай
, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза. Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност. Сега това трябва да стане по друг начин.
По-рано хората трябваше да приемат закона от
Синай
, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло.
Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена.
към текста >>
Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден
Син
Человечески
в ръцете на хората".
Едно начало в това отношение трябваше да бъде направено чрез преображението. Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора". И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят.
Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден
Син
Человечески
в ръцете на хората".
Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа. Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл. В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците. От тази епоха човека постепенно се пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава в човешките ръце".
към текста >>
Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият
Син
ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл.
Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора". И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят. Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в ръцете на хората". Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа.
Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият
Син
ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл.
В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците. От тази епоха човека постепенно се пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава в човешките ръце". Азът е Син человечески. Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя.
към текста >>
В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият
син
, трябваше да бъде предаден на човеците.
Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора". И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят. Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в ръцете на хората". Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа. Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл.
В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият
син
, трябваше да бъде предаден на човеците.
От тази епоха човека постепенно се пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава в човешките ръце". Азът е Син человечески. Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека.
към текста >>
Това значат думите "
Син
человечески
се предава в човешките ръце".
Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в ръцете на хората". Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа. Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл. В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците. От тази епоха човека постепенно се пробужда.
Това значат думите "
Син
человечески
се предава в човешките ръце".
Азът е Син человечески. Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека. След това дойдоха тъмните сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава.
към текста >>
Азът е
Син
человечески
.
Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа. Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл. В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците. От тази епоха човека постепенно се пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава в човешките ръце".
Азът е
Син
человечески
.
Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека. След това дойдоха тъмните сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава. Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-нисша сфера.
към текста >>
32.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е
син
на Мария, сестрата на Варнава.
По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия. Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата.
Той е
син
на Мария, сестрата на Варнава.
У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди. Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк.
към текста >>
Неговата тема не е
Син
Человечески
, а
Син
Божи.
Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в този човек. Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос. Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос.
Неговата тема не е
Син
Человечески
, а
Син
Божи.
Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант.
към текста >>
Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на
Сина
Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие.
Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос. Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи.
Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на
Сина
Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие.
И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните.
към текста >>
Трите притчи за посева на Марко са: притча за сеятеля, притчата за саморастящото семе и притчата за
синаповото
семе.
Първите три Христос казва на народа в Галилея при брега на морето. Последната Той отправя срещу своите противници в Юдея, в храма на Ерусалим. Първите три притчи са притчи на посев. И трите говорят за зърното и семето. Последната е притча на жътвата.
Трите притчи за посева на Марко са: притча за сеятеля, притчата за саморастящото семе и притчата за
синаповото
семе.
Централната притча тука е втората, за саморастящото семе. Върху нея, така да се каже, се спират останалите две. Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека. То се развива от са-мосебе си. С това Марко насочва погледа ни към сферата, където царува космическият растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той се захранва от Висшите извори.
към текста >>
33.
3.6. Призоваването на учениците
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Определи Симона, на когото даде името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които даде името Воанергес, сиреч
Синове
на Гърма; и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев - Тадея и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде."
По-рано говорих за това, но тук е дадено по особен начин, затова ще кажа няколко думи и за него. В предния стих се описва, че около Него се е събрал много народ. В 13-ти стих се казва: "След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които си искаше; и те отидоха при Него. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват. И даде им власт да изгонват бесове.
Определи Симона, на когото даде името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които даде името Воанергес, сиреч
Синове
на Гърма; и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев - Тадея и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде."
Тук е изтъкнато, че Той е избрал дванадесетте от множеството ученици, които са били събрани около Него и им дава власт да изгонват бесове. По-рано в една глава, когато говорех за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове. Значи учениците, които Христос избира, са били най-малко на петата степен и затова Той им дава власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не подразбира избиране по симпатия, а според степента на тяхното развитие. Друго важно тука е, че Той дава на някои от учениците, които по-нататък се очертават като най-тесният кръг ученици, специални имена.
към текста >>
А на Яков и Йоан дава името
Синове
на Гърма.
По-рано в една глава, когато говорех за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове. Значи учениците, които Христос избира, са били най-малко на петата степен и затова Той им дава власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не подразбира избиране по симпатия, а според степента на тяхното развитие. Друго важно тука е, че Той дава на някои от учениците, които по-нататък се очертават като най-тесният кръг ученици, специални имена. На Симон дава името Петър, което значи Канара, Камък.
А на Яков и Йоан дава името
Синове
на Гърма.
Това не е случайно и произволно. Камъкът е от земно естество и има отношение към елемента Земя, а Гърмът е от огнено естество и има отношение към елемента Огън. И те при един случай искат да свалят Огън от Небето. Чрез тези имена, които Христос им дава, ни показва, че тези ученици са имали връзка с т.н. елемен-тален или етерен свят, който е първият надсетивен свят.
към текста >>
И когато Христос казва някъде, че " И лисиците си имат леговища и птиците небесни гнезда, но
Син
Человечески
няма къде глава да подслони", с това е изразил същата идея за без-домничеството, за безотечествеността на посветения.
Защото, който върши Волята Божия, той Ми е брат, сестра и майка". За посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение. За тях истински братя и сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като тях. И затова в древността такива хора, които са били достигнали известна степен на окултно развитие, са били наричани безотечественици, бездомци, защото те фактически не принадлежат на никаква нация. Те са се издигнали над народа и семейството и принадлежат на една Духовна общност, която изпълнява Волята Божия.
И когато Христос казва някъде, че " И лисиците си имат леговища и птиците небесни гнезда, но
Син
Человечески
няма къде глава да подслони", с това е изразил същата идея за без-домничеството, за безотечествеността на посветения.
В началото на 4-та глава се казва, че седейки в ладия край брега на езерото, понеже се бил събрал много народ, дава притчата за сеятеля. И като завършва притчата, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша". И като останал насаме с учениците Си, те Го попитали за притчата и Той им казал: "На вас е дадено да познаете Тайната на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; тъй щото, гледащи да гледат и да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се простят греховете" (4,11-12). Тук ясно е показано, че учението на Христа има две страни - външна за народа и вътрешна за учениците. Така че, имаме на една страна екзотеричното учение за широките народни маси, които слушат и не разбират какво слушат; и езотеричното, вътрешно учение за учениците.
към текста >>
34.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания,
сина
Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ.
Когато говори с фарисеите за отношението между мъжа и жената и за развода, Той пак казва: Първоначално не е било така. Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори.
Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания,
сина
Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ.
Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род.
към текста >>
Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със
сина
Давидов.
Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ.
Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със
сина
Давидов.
Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя.
към текста >>
Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият
син
Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя.
Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид.
Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият
син
Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя.
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ". Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине Давидов".
към текста >>
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе,
сине
Давидов, смили се за мене!
Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя.
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе,
сине
Давидов, смили се за мене!
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ". Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине Давидов". Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои синът Давидов.
към текста >>
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше:
Сине
Давидов.
Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше:
Сине
Давидов.
смили се за мене! ". Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине Давидов". Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои синът Давидов. В случая той се явява като емблема на простия народ, който е сляп в духовно отношение.
към текста >>
Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе,
сине
Давидов".
Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ".
Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе,
сине
Давидов".
Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои синът Давидов. В случая той се явява като емблема на простия народ, който е сляп в духовно отношение. "И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
към текста >>
Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои
синът
Давидов.
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ". Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине Давидов".
Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои
синът
Давидов.
В случая той се явява като емблема на простия народ, който е сляп в духовно отношение. "И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса. И проговори Исус и му каза: Що искаш да ти сторя?
към текста >>
Тук важно е не изцеляването, а това, че от всички единствено слепият вика с всичка сила: " Исусе,
сине
Давидов".
И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса. И проговори Исус и му каза: Що искаш да ти сторя? И слепият Му рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И тутакси прогледа и тръгна подир Него по пътя." (10,46-52)
Тук важно е не изцеляването, а това, че от всички единствено слепият вика с всичка сила: " Исусе,
сине
Давидов".
А виждащите не Го познават. Слепият, който не вижда физически, Го познава. Тук Евангелието иска да каже колко са слепи другите и че този трябваше, за да Го види. Същественото тук е слепотата по отношение на Христа, а не изцелението на слепия. Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като син Давидов, но те не Го познаха; познаха Го само слепите.
към текста >>
Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като
син
Давидов, но те не Го познаха; познаха Го само слепите.
Тук важно е не изцеляването, а това, че от всички единствено слепият вика с всичка сила: " Исусе, сине Давидов". А виждащите не Го познават. Слепият, който не вижда физически, Го познава. Тук Евангелието иска да каже колко са слепи другите и че този трябваше, за да Го види. Същественото тук е слепотата по отношение на Христа, а не изцелението на слепия.
Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като
син
Давидов, но те не Го познаха; познаха Го само слепите.
А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си? " И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си?
към текста >>
Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него Давидовия
син
, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света.
" И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя.
Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него Давидовия
син
, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света.
Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони? " "Че Христос изискваше от тях това разбиране, това ясно е изразено в Евангелието.
към текста >>
Защото, когато дойдоха двамата ученици,
синовете
Заведееви и поискаха единият да стои от дясната Му страна, а другият отляво, Той каза: "Не знаете, Що искате.
Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони? " "Че Христос изискваше от тях това разбиране, това ясно е изразено в Евангелието.
Защото, когато дойдоха двамата ученици,
синовете
Заведееви и поискаха единият да стои от дясната Му страна, а другият отляво, Той каза: "Не знаете, Що искате.
Можете ли да пиете Чашата, която Аз пия и да се кръстите с Кръщението, с което Аз ще бъда кръстен? " (11,38). Първо учениците обещават това. Че Христос изисква от тях това, ясно се показва на това място. Но какво би могло да се случи сега?
към текста >>
Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като
Син
Человечески
, но нека и другите Ме последват.
Сега трябваше да се реши дали тяхното състояние на съзнанието ще може да остане така будно, че да могат да изживеят всичко заедно с Него до кръста. Тази е Чашата, която се приближава към Него. И Той ги оставя сами да бдят, да останат будни, т.е. да останат в това състояние на съзнанието, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее. Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде".
Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като
Син
Человечески
, но нека и другите Ме последват.
И Той се връща и ги намира да спят. Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието. И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха. Тогава за Него стана ясно, че е останал сам, че те не могат да изпитат заедно с Него това, което води до Кръста. Чашата не отмина.
към текста >>
"И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много,
синът
Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше.
И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие. Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид".
"И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много,
синът
Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше.
И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене! " Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти, сине Давидов".
към текста >>
И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе,
сине
Давидов, смили се над мене!
Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие. Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид". "И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше.
И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе,
сине
Давидов, смили се над мене!
И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене! " Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти, сине Давидов". Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои синът Давидов.
към текста >>
Но той викаше още по-силно:
Сине
Давидов, смили се над мене!
Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид". "И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи.
Но той викаше още по-силно:
Сине
Давидов, смили се над мене!
" Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти, сине Давидов". Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои синът Давидов. "И спря се Исус и каза: Повикайте го при Мене. И те повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те.
към текста >>
Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти,
сине
Давидов".
"И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене! "
Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти,
сине
Давидов".
Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои синът Давидов. "И спря се Исус и каза: Повикайте го при Мене. И те повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те. И той хвърли дрехата си и дойде при Исус. И Исус му казва: Що искаш да сторя?
към текста >>
Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои
синът
Давидов.
И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене! " Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти, сине Давидов".
Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои
синът
Давидов.
"И спря се Исус и каза: Повикайте го при Мене. И те повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те. И той хвърли дрехата си и дойде при Исус. И Исус му казва: Що искаш да сторя? Слепият му рече: Учителю, да прогледам.
към текста >>
Тук важно е не изцелението, а това, че от всички само един - слепецът - вика с всичка сила: "Исусе,
сине
Давидов!
И тутакси прогледна и последва Исус в пътя". (10,45-52) "Това значи: само вяра изискваше Исус. Не трябва ли да помислим, защо всред другите неща, които Евангелието разказва, е поставено и това изцеление на един сляп? Защо разказът за това изцеление стои така изолирано там? Хората би трябвало да научат нещо от композиционната форма на Евангелието.
Тук важно е не изцелението, а това, че от всички само един - слепецът - вика с всичка сила: "Исусе,
сине
Давидов!
". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието.
към текста >>
И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като
син
Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27)
". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието.
И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като
син
Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27)
Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие".
към текста >>
Там се казва, че не се касае само за физическия
син
Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия
син
. (12,35-,3)
По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено.
Там се казва, че не се касае само за физическия
син
Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия
син
. (12,35-,3)
"И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род.
към текста >>
"И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов
син
.
Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3)
"И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов
син
.
Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата.
към текста >>
Тогава как да е негов
син
?
Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ.
Тогава как да е негов
син
?
" Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма".
към текста >>
Защото Човешкият
Син
отива, както е писано за Него.
И намериха, както им беше казал и приготвиха пасхата. И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. И като седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
Защото Човешкият
Син
отива, както е писано за Него.
Но горко на този човек, чрез когото Човешкия Син се предава. Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея.
към текста >>
Но горко на този човек, чрез когото Човешкия
Син
се предава.
И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. И като седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него.
Но горко на този човек, чрез когото Човешкия
Син
се предава.
Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина.
към текста >>
Ето Човешкият
Син
се предава в ръцете на грешните.
И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. И дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали и не знаеха що да отговорят. И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е. Дойде часът.
Ето Човешкият
Син
се предава в ръцете на грешните.
Станете да вървим, ето приближава се онзи, който Ме предава". Цялата тази глава е изпълнена с голям драматизъм и цялата е основана върху окултни факти. Достатъчно е да се чете внимателно и в светлината на окултната наука, за да бъде разбрана в истинския й вид. Фактът, че три пъти отива при учениците и ги намира заспали, говори сам по себе си много. И когато се моли и иска тази Чаша да го отмине, Той се моли за учениците да бъдат будни, за да бъдат съпричастни с Великото дело, което Той извършва.
към текста >>
Първосвещеникът Го пита: "Ти ли си Христос,
Син
на Благословения?
"И веднага, докато говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старей-шините. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е, хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво". След това от 53-ти до 72ри стих се описва съденето от първосвещениците и книжниците, и отричането на Петър, докато пропее петелът, след което се опомня. Състоянието на Петър е много важно явление, което е един важен факт за това, което става около събитието на Голгота. През време на разпита от свещениците, много важни са думите на Христа.
Първосвещеникът Го пита: "Ти ли си Христос,
Син
на Благословения?
А Исус рече: Аз съм. И ще видите Човешкият Син, седящ отдясно на силата и идещ от небесните облаци". Сега ще продължа да цитирам обясненията на Щайнер оттам, откъдето ги прекъснах, за да дам текста от Евангелието за Тайната Вечеря и Гетсимания, които са предмет на обясненията. От казаното по-рано и от текста на самото Евангелие се вижда, че Христос се моли да Го отмине тази Чаша. Но както вече изтъкнах, Той се моли не да бъде отменена Голгота, но учениците да бъдат будни, за да вземат участие във Великото дело, което Той извършва.
към текста >>
И ще видите Човешкият
Син
, седящ отдясно на силата и идещ от небесните облаци".
След това от 53-ти до 72ри стих се описва съденето от първосвещениците и книжниците, и отричането на Петър, докато пропее петелът, след което се опомня. Състоянието на Петър е много важно явление, което е един важен факт за това, което става около събитието на Голгота. През време на разпита от свещениците, много важни са думите на Христа. Първосвещеникът Го пита: "Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм.
И ще видите Човешкият
Син
, седящ отдясно на силата и идещ от небесните облаци".
Сега ще продължа да цитирам обясненията на Щайнер оттам, откъдето ги прекъснах, за да дам текста от Евангелието за Тайната Вечеря и Гетсимания, които са предмет на обясненията. От казаното по-рано и от текста на самото Евангелие се вижда, че Христос се моли да Го отмине тази Чаша. Но както вече изтъкнах, Той се моли не да бъде отменена Голгота, но учениците да бъдат будни, за да вземат участие във Великото дело, което Той извършва. И Щайнер продължава: "Чашата не отмина. Избраните ученици не проявиха никакво разбиране.
към текста >>
Тогава аурата постепенно се оттегли от човека Исус от Назарет и все по-отчуждени останаха Христос и
Син
Человечески
, Исус от Назарет.
Сега ще продължа да цитирам обясненията на Щайнер оттам, откъдето ги прекъснах, за да дам текста от Евангелието за Тайната Вечеря и Гетсимания, които са предмет на обясненията. От казаното по-рано и от текста на самото Евангелие се вижда, че Христос се моли да Го отмине тази Чаша. Но както вече изтъкнах, Той се моли не да бъде отменена Голгота, но учениците да бъдат будни, за да вземат участие във Великото дело, което Той извършва. И Щайнер продължава: "Чашата не отмина. Избраните ученици не проявиха никакво разбиране.
Тогава аурата постепенно се оттегли от човека Исус от Назарет и все по-отчуждени останаха Христос и
Син
Человечески
, Исус от Назарет.
Все по-самотен остана Исус от Назарет към края на своя живот и все по-слабо беше свързан с него Христос. Докато в момента, описан в Евангелието като "избиване на кървава пот" в Гетсимания, Христос, Космическият елемент, беше напълно свързан с Исус от Назарет, сега чрез неразбирането, проявено от страна на хората, тази връзка се разслабва. И докато по-рано космическият Христос действаше в храма и изгони оттам търговците, и изрече най-мощните учения, и не стана нищо, сега преследвачите можаха да се доближат, когато Исус от Назарет се намираше вече в една разслабена връзка с Христа. Ние виждаме, че Космическият елемент все още съществува, но Той е все по-малко свързан със Сина Человечески. Това прави едно потресаващо впечатление.
към текста >>
Ние виждаме, че Космическият елемент все още съществува, но Той е все по-малко свързан със
Сина
Человечески
.
Избраните ученици не проявиха никакво разбиране. Тогава аурата постепенно се оттегли от човека Исус от Назарет и все по-отчуждени останаха Христос и Син Человечески, Исус от Назарет. Все по-самотен остана Исус от Назарет към края на своя живот и все по-слабо беше свързан с него Христос. Докато в момента, описан в Евангелието като "избиване на кървава пот" в Гетсимания, Христос, Космическият елемент, беше напълно свързан с Исус от Назарет, сега чрез неразбирането, проявено от страна на хората, тази връзка се разслабва. И докато по-рано космическият Христос действаше в храма и изгони оттам търговците, и изрече най-мощните учения, и не стана нищо, сега преследвачите можаха да се доближат, когато Исус от Назарет се намираше вече в една разслабена връзка с Христа.
Ние виждаме, че Космическият елемент все още съществува, но Той е все по-малко свързан със
Сина
Человечески
.
Това прави едно потресаващо впечатление. И понеже не бе проявено онова троично разбиране, за което говорихме, какво имаха накрая хората, какво можеха да хванат? И какво разпънаха на кръста? - Сина Человечески". "И колкото повече вършеха те това, толкова повече се оттегляше Космическият елемент.
към текста >>
-
Сина
Человечески
".
И докато по-рано космическият Христос действаше в храма и изгони оттам търговците, и изрече най-мощните учения, и не стана нищо, сега преследвачите можаха да се доближат, когато Исус от Назарет се намираше вече в една разслабена връзка с Христа. Ние виждаме, че Космическият елемент все още съществува, но Той е все по-малко свързан със Сина Человечески. Това прави едно потресаващо впечатление. И понеже не бе проявено онова троично разбиране, за което говорихме, какво имаха накрая хората, какво можеха да хванат? И какво разпънаха на кръста?
-
Сина
Человечески
".
"И колкото повече вършеха те това, толкова повече се оттегляше Космическият елемент. Който навлезе като един млад импулс в земния живот. Той се оттегли и остана Синът Человечески, над когото витаеше Това, Което трябваше да дойде като млад космичен импулс". В една от беседите на осма серия, Учителят разглежда доста обширно този въпрос, който е един от най-дълбоките въпроси в човешкото развитие и дава обилно светлина. Той там казва, че Христовият Дух е напуснал тялото на Исус преди да го качат на кръста, и в това тяло е останала душата на Адам, която беше душата на Исус от Назарет.
към текста >>
Той се оттегли и остана
Синът
Человечески
, над когото витаеше Това, Което трябваше да дойде като млад космичен импулс".
И понеже не бе проявено онова троично разбиране, за което говорихме, какво имаха накрая хората, какво можеха да хванат? И какво разпънаха на кръста? - Сина Человечески". "И колкото повече вършеха те това, толкова повече се оттегляше Космическият елемент. Който навлезе като един млад импулс в земния живот.
Той се оттегли и остана
Синът
Человечески
, над когото витаеше Това, Което трябваше да дойде като млад космичен импулс".
В една от беседите на осма серия, Учителят разглежда доста обширно този въпрос, който е един от най-дълбоките въпроси в човешкото развитие и дава обилно светлина. Той там казва, че Христовият Дух е напуснал тялото на Исус преди да го качат на кръста, и в това тяло е останала душата на Адам, която беше душата на Исус от Назарет. И Учителят казва още: "Божественото не може да се разпъне, човешкото се разпъва. Адам трябваше да мине през кръста на Голгота и да не се чуе молбата му, защото той в рая не послуша Бога. Затова и Бог сега не го послуша.
към текста >>
"Никое от другите Евангелия не говори за това, че накрая остана само
Синът
Человечески
и Космическият елемент само витаеше над него.
И Учителят казва още: "Божественото не може да се разпъне, човешкото се разпъва. Адам трябваше да мине през кръста на Голгота и да не се чуе молбата му, защото той в рая не послуша Бога. Затова и Бог сега не го послуша. И когато той вика: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? "- това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тялото и е останала само душата на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни".
"Никое от другите Евангелия не говори за това, че накрая остана само
Синът
Человечески
и Космическият елемент само витаеше над него.
Само Евангелието на Марко говори за това. Ето защо, когато става въпрос за Христовото събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята. Това е представено от младия момък, който им се изплъзна, когато го хванаха и той остави дрехата си и избяга. В тяхните ръце остана само Синът Человечески, Исус от Назарет. Това ясно е подчертано в Евангелието на Марко.
към текста >>
Ето защо, когато става въпрос за Христовото събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха
Сина
Человечески
, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята.
Затова и Бог сега не го послуша. И когато той вика: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? "- това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тялото и е останала само душата на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни". "Никое от другите Евангелия не говори за това, че накрая остана само Синът Человечески и Космическият елемент само витаеше над него. Само Евангелието на Марко говори за това.
Ето защо, когато става въпрос за Христовото събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха
Сина
Человечески
, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята.
Това е представено от младия момък, който им се изплъзна, когато го хванаха и той остави дрехата си и избяга. В тяхните ръце остана само Синът Человечески, Исус от Назарет. Това ясно е подчертано в Евангелието на Марко. Но как стои въпросът с младия Космически елемент? Пред съдниците сега стои един самотен човек, който преди това беше проникнат от космическия Христос.
към текста >>
В тяхните ръце остана само
Синът
Человечески
, Исус от Назарет.
"- това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тялото и е останала само душата на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни". "Никое от другите Евангелия не говори за това, че накрая остана само Синът Человечески и Космическият елемент само витаеше над него. Само Евангелието на Марко говори за това. Ето защо, когато става въпрос за Христовото събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята. Това е представено от младия момък, който им се изплъзна, когато го хванаха и той остави дрехата си и избяга.
В тяхните ръце остана само
Синът
Человечески
, Исус от Назарет.
Това ясно е подчертано в Евангелието на Марко. Но как стои въпросът с младия Космически елемент? Пред съдниците сега стои един самотен човек, който преди това беше проникнат от космическия Христос. Той стои пред тях като един престъпник и онези, които трябваше да го разберат, избягаха. "И всички Го изоставиха и избягаха" - се казва в 50-ти стих на 15-та глава.
към текста >>
Това е Космическият импулс, който се изплъзва, който се намира само в една разхлабена връзка със
Сина
Человечески
.
Той стои пред тях като един престъпник и онези, които трябваше да го разберат, избягаха. "И всички Го изоставиха и избягаха" - се казва в 50-ти стих на 15-та глава. По-нататък, в 51вистих е казано: "И следваше Го някой си момък, който носеше тънка ленена дреха на голото тяло и те го хванаха, а той остави дрехата си в ръцете им и избяга гол". Кой е този момък, който се изплъзва от ръцете на гони-телите? Кой е този, който върви след Исус почти необлечен и след това гол побягва?
Това е Космическият импулс, който се изплъзва, който се намира само в една разхлабена връзка със
Сина
Человечески
.
51-ви и 52-ри стих се крие много нещо. Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека. Той няма нищо общо със старото. Новият космичен импулс е съвършено гол. Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус".
към текста >>
А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи
Син
".
Един от разпънатите разбойници Го ругаеше". "А на шестия час настана тъмнина по цялата Земя и трая до деветия час. И на деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани" , което значи Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?... и Исус, като издаде силен вик, издъхна. И завесата на храма се раздра отгоре до долу.
А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи
Син
".
И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина. "И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата.
към текста >>
35.
10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Никъде другаде в Евангелията не срещаме този младеж, който се изплъзва от ръцете на хората в момента, когато те осъждат
Сина
Человечески
.
И като влязоха в гроба, видяха едного юноша, че седеше от дясната страна, облечен в бяла одежда и се изплашиха. А той им каза: Не се плашете. Търсите Исуса Назарянина. Той възкръсна, не е тука". Това е същият младеж, който следваше Исус при хва-щането Му в Гетсимания и който избяга, като остави дрехата си в ръцете им.
Никъде другаде в Евангелията не срещаме този младеж, който се изплъзва от ръцете на хората в момента, когато те осъждат
Сина
Человечески
.
Той отново се явява на жените в гроба след третия ден от погребението. Той отсега нататък действа като Космичен импулс, като Космичен Принцип на Земята. С този младеж евангелист Марко ни навежда на мисълта, че имаме работа с едно кос-мично събитие, че имаме работа с космическия Христос. Забележително е, че след като пред нас се явява този забележителен младеж, Евангелието на Марко завършва бързо и по-нататък съдържа вече много малко изпъкващи неща. И едва ли би могло да се помисли, че нещо следващо би могло да стигне до едно по-голямо възвишение.
към текста >>
И как Той трябва да върви по-нататък; как по-нататък
Синът
Человечески
страда и бива разпнат на Кръста.
С този младеж евангелист Марко ни навежда на мисълта, че имаме работа с едно кос-мично събитие, че имаме работа с космическия Христос. Забележително е, че след като пред нас се явява този забележителен младеж, Евангелието на Марко завършва бързо и по-нататък съдържа вече много малко изпъкващи неща. И едва ли би могло да се помисли, че нещо следващо би могло да стигне до едно по-голямо възвишение. В тази композиция в Евангелието на Марко бе вложен монологът на Бога, разговорът над Земята, разговорът на планината (Преображението), на който бяха призвани тримата ученици, но не го разбраха. След това следва Гетсимания, сцената на маслинената гора, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните не могат да разберат това, което предстои да стане.
И как Той трябва да върви по-нататък; как по-нататък
Синът
Человечески
страда и бива разпнат на Кръста.
После световноисторическата самотност на Сина Человечески, който е изоставен от онези, които Той беше избрал за Свои ученици, изоставен постепенно и от Космическия Принцип. Така също след като сме разбрали мисията и значението на младежа, който се изплъзва от ръцете на хората, ние разбираме с особена дълбочина думите " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил? " След това младежът отново се явява на жените при гроба. В Евангелието накратко се показва, че младежът е нещо духовно, нещо свръхсетив-но и само поради тогавашните особени обстоятелства става видим, и после се явява на Мария Магдалина. След това той се явява на двама от тях в една друга форма, когато пътуваха, когато минаваха през полето.
към текста >>
После световноисторическата самотност на
Сина
Человечески
, който е изоставен от онези, които Той беше избрал за Свои ученици, изоставен постепенно и от Космическия Принцип.
Забележително е, че след като пред нас се явява този забележителен младеж, Евангелието на Марко завършва бързо и по-нататък съдържа вече много малко изпъкващи неща. И едва ли би могло да се помисли, че нещо следващо би могло да стигне до едно по-голямо възвишение. В тази композиция в Евангелието на Марко бе вложен монологът на Бога, разговорът над Земята, разговорът на планината (Преображението), на който бяха призвани тримата ученици, но не го разбраха. След това следва Гетсимания, сцената на маслинената гора, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните не могат да разберат това, което предстои да стане. И как Той трябва да върви по-нататък; как по-нататък Синът Человечески страда и бива разпнат на Кръста.
После световноисторическата самотност на
Сина
Человечески
, който е изоставен от онези, които Той беше избрал за Свои ученици, изоставен постепенно и от Космическия Принцип.
Така също след като сме разбрали мисията и значението на младежа, който се изплъзва от ръцете на хората, ние разбираме с особена дълбочина думите " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил? " След това младежът отново се явява на жените при гроба. В Евангелието накратко се показва, че младежът е нещо духовно, нещо свръхсетив-но и само поради тогавашните особени обстоятелства става видим, и после се явява на Мария Магдалина. След това той се явява на двама от тях в една друга форма, когато пътуваха, когато минаваха през полето. Евангелието завършва бързо, като посочва бъдещето по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано.
към текста >>
36.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тъй изкусителят дойде, и Му рече: Ако си
Син
Божи, заповядай на тези камъни да станат хлябове.
В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение. Това е дадено в началото на 4-та глава. "Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
И тъй изкусителят дойде, и Му рече: Ако си
Син
Божи, заповядай на тези камъни да станат хлябове.
А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза из Божиите уста." Тогава дяволът Го завежда в Светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: Ако си Син Божи, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си". Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа, твоя Бог". Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и Му казва: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: "Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш." Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха".
към текста >>
А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза из Божиите уста." Тогава дяволът Го завежда в Светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: Ако си
Син
Божи, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат.
Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение. Това е дадено в началото на 4-та глава. "Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И тъй изкусителят дойде, и Му рече: Ако си Син Божи, заповядай на тези камъни да станат хлябове.
А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза из Божиите уста." Тогава дяволът Го завежда в Светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: Ако си
Син
Божи, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат.
Да не би да удариш о камък ногата Си". Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа, твоя Бог". Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и Му казва: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: "Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш." Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха". Ще представя как предават сцената за изкушението и другите Евангелия, и тогава ще се спра върху неговото значение.
към текста >>
И дяволът Му рече: Ако си
Син
Божи, заповядай на този камък да стане хляб.
Ще представя как предават сцената за изкушението и другите Евангелия, и тогава ще се спра върху неговото значение. Марко предава изкушението много накратко по следния начин: "И веднага Духът го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатаната, и беше със зверовете; и ангелите Му служеха." Лука предава изкушението но следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа в пустинята четиридесет дена, дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и като изминаха те, Той огладня.
И дяволът Му рече: Ако си
Син
Божи, заповядай на този камък да стане хляб.
А Исус му отговори: Писано е, "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие Слово]. Тогава като Го възведе [на една планина] нависоко и Му показа всичките царства на Вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На тебе ще дам всичката власт и славата на тези царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), - и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш". Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Син Божи, хвърли се оттук долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят: и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си". А Исус в отговор му рече: "Да не изпиташ Господа твоя Бог".
към текста >>
Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си
Син
Божи, хвърли се оттук долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят: и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
И не яде нищо през тези дни; и като изминаха те, Той огладня. И дяволът Му рече: Ако си Син Божи, заповядай на този камък да стане хляб. А Исус му отговори: Писано е, "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие Слово]. Тогава като Го възведе [на една планина] нависоко и Му показа всичките царства на Вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На тебе ще дам всичката власт и славата на тези царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), - и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".
Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си
Син
Божи, хвърли се оттук долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят: и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
А Исус в отговор му рече: "Да не изпиташ Господа твоя Бог". И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време." Йоан не говори нищо нито за кръщението, нито за изкушението. Така, както е даден разказът за изкушението и в трите Евангелия, ясно е, че това не е едно физическо явление, а едно окултно мистично преживяване. Казва се, че Исус бил отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
към текста >>
Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите
Сина
Человечески
отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението.
И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство.
Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите
Сина
Человечески
отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението.
С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей.
към текста >>
Той не бе слязъл от чисто Духовните
висини
на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване.
Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек.
Той не бе слязъл от чисто Духовните
висини
на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване.
В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа. В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението?
към текста >>
37.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
3. Притчата за
синаповото
зърно.
В Евангелието се различават главно три групи притчи. В 13-та глава стоят една до друга седем притчи. Ще се спрем първо върху тази група, те са следните: 1. Притчата за сеятеля. 2. Притчата за плевелите и пшеницата.
3. Притчата за
синаповото
зърно.
4. Притчата за кваса. 5. Притчата за съкровището в нивата. 6. Притчата за скъпоценния бисер. 7. Притчата за рибарската мрежа. Във втората част на Евангелието се намира една група от притчи, които са свързани помежду си.
към текста >>
3. Притчата за двамата
синове
на лозето (21,28-31).
7. Притчата за рибарската мрежа. Във втората част на Евангелието се намира една група от притчи, които са свързани помежду си. Тези притчи са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг (18,23-25). 2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа на лозето (20,1-16).
3. Притчата за двамата
синове
на лозето (21,28-31).
4. Притчата за пратениците на господаря на лозето (21,38-44). 5. Притчата за царската сватба (22,1-14). 6. Притчата за разумните и неразумни деви (25,1-13). 7. Притчата за поверените таланти (25,14-30). Следващата група се състои от пет притчи, които следват една след друга в 15-та и 16-та глава на Лука.
към текста >>
3. Притчата за блудния
син
.
7. Притчата за поверените таланти (25,14-30). Следващата група се състои от пет притчи, които следват една след друга в 15-та и 16-та глава на Лука. Те са следните: 1. Притчата за изгубената овца. 2. Притчата за изгубената монета.
3. Притчата за блудния
син
.
4. Притчата за нечестния домоуправител. 5. Притчата за двамата господари. Първите седем притчи образуват едно цяло, на което може да се сложи заглавие: От кръвното родство към духовната общност. Главата, съдържаща притчите, се предшества непосредствено от следната сцена, дадена в края на 12та глава: "Докато говореше още на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да говорят с Него. Тогава някой Му каза: Ето майка Ти и братята Ти чакат вън и искат да говорят с Тебе.
към текста >>
След последната притча Евангелието продължава: "Като свърши Исус тези притчи, той замина оттам и дойде в родината Си, и поучаваше ги в
синагогите
".
Първите седем притчи образуват едно цяло, на което може да се сложи заглавие: От кръвното родство към духовната общност. Главата, съдържаща притчите, се предшества непосредствено от следната сцена, дадена в края на 12та глава: "Докато говореше още на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да говорят с Него. Тогава някой Му каза: Ето майка Ти и братята Ти чакат вън и искат да говорят с Тебе. А Той отговори и рече на този, който Му беше казал това: Коя е Моята майка и кои са Моите братя? И простре ръката Си над Своите ученици и рече: Ето тук това е Моята майка, и това са Моите братя, защото който върши Волята на Отца Ми на Небето, той Ми е брат, сестра и майка". (12,46-50)
След последната притча Евангелието продължава: "Като свърши Исус тези притчи, той замина оттам и дойде в родината Си, и поучаваше ги в
синагогите
".
Но те не Го приели. Затова Той казва: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом. И не извърши там никакво чудо поради неверието им". Тези две сцени ни показват основния мотив на притчите. Евангелието съдържа не само говорените притчи на Исус, но също и реализираните притчи на живота Исусов.
към текста >>
Третата притча е за
синаповото
зърно.
И Христос различава четири категории такива ученици. Само четвъртата категория е истинският ученик - това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие. Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно.
Третата притча е за
синаповото
зърно.
"Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен. В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно. След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло. Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече.
към текста >>
"Царството Божие е подобно на
синапово
зърно".
Само четвъртата категория е истинският ученик - това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие. Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно.
"Царството Божие е подобно на
синапово
зърно".
Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен. В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно. След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло. Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света".
към текста >>
Син
Человечески
ще бъде предаден, за да бъде разпнат".
Показват само посоката, в която трябва да вървим, за да ги разберем. Втората серия от седем притчи се простира от 16-та до 26-та глава на Евангелието. Тези притчи са оградени от първата и последната, т.нар. проповеди за страданието. В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След завършването на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата.
Син
Человечески
ще бъде предаден, за да бъде разпнат".
Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово. И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа.
към текста >>
И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият
Син
ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне.
Тези притчи са оградени от първата и последната, т.нар. проповеди за страданието. В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След завършването на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата. Син Человечески ще бъде предаден, за да бъде разпнат". Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово.
И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият
Син
ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне.
И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа. В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели. Тогаз ще съди всякого според неговите дела".
към текста >>
В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и
Син
Человечески
ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне".
В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След завършването на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата. Син Человечески ще бъде предаден, за да бъде разпнат". Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово. И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много".
В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и
Син
Человечески
ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне".
Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа. В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели. Тогаз ще съди всякого според неговите дела". В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато Син Человечески дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво". И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият Син ще дойде".
към текста >>
В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че
Син
Человечески
ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели.
Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово. И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа.
В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че
Син
Человечески
ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели.
Тогаз ще съди всякого според неговите дела". В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато Син Человечески дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво". И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият Син ще дойде". Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30) В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча.
към текста >>
В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато
Син
Человечески
дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво".
И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа. В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели. Тогаз ще съди всякого според неговите дела".
В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато
Син
Человечески
дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво".
И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият Син ще дойде". Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30) В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча. В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса.
към текста >>
И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият
Син
ще дойде".
В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа. В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели. Тогаз ще съди всякого според неговите дела". В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато Син Человечески дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво".
И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият
Син
ще дойде".
Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30) В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча. В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да я надделеят.
към текста >>
В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос,
Син
на Живия Бог".
Тогаз ще съди всякого според неговите дела". В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато Син Человечески дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво". И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият Син ще дойде". Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30) В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча.
В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос,
Син
на Живия Бог".
И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да я надделеят. Ще ти дам ключовете на Небесното Царство и каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето; и каквото развържеш на Земята, ще бъде развързано на Небето". След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките". В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука.
към текста >>
В заключение на тази мисъл и сцена, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия
Син
, идещ в Царството Си".
След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките". В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука. Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз. Този човешки аз още не е укрепнал. Той от една страна е свързан с Божественото, той казва " Ти си Христос" ;от друга страна - със света, на когото Христос казва: " Махни се от Мене, Сатано".
В заключение на тази мисъл и сцена, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия
Син
, идещ в Царството Си".
Непосредствено след това, в началото на 17-та глава, следва сцената с Преображението, където Христос се изявява в Своята Слава пред тримата ученици. Значи горната мисъл се отнася за Преображението, което само по себе си крие много Тайни, на които няма да се спирам тук. Това е един окултен факт, в който са скрити много дълбоки истини във връзка с развитието на човечеството. Учениците Му казват, че според книжниците Илия трябва първо да дойде и Той в отговор им казва: "Наистина, Илия ще дойде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха.
към текста >>
Също така и
Син
Человечески
ще пострада от тях.
Непосредствено след това, в началото на 17-та глава, следва сцената с Преображението, където Христос се изявява в Своята Слава пред тримата ученици. Значи горната мисъл се отнася за Преображението, което само по себе си крие много Тайни, на които няма да се спирам тук. Това е един окултен факт, в който са скрити много дълбоки истини във връзка с развитието на човечеството. Учениците Му казват, че според книжниците Илия трябва първо да дойде и Той в отговор им казва: "Наистина, Илия ще дойде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха.
Също така и
Син
Человечески
ще пострада от тях.
И тогава учениците разбраха, че им говори за Йоана Кръстителя". (17,10-13) Тук много ясно се говори за прераждането, че няма нужда да се коментира и доказва. Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа: пастирът и изгубената овца (18,10-14) и пастирът, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36). Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност.
към текста >>
3. Притчата за двамата
синове
.
в които се пробужда самосъзнанието като една мека, нежна светлина, като един малък, нежен кълн, в който впоследствие ще се прояви Христос. Затова Той казва: Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на най-малките, в които е пробуден азът, самосъзнанието, на Мене сте го направили, Който съм Азът на цялото човечество. Седемте притчи от втората серия са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг. 2. Притчата за еднаква заплата за нееднаква работа на лозето.
3. Притчата за двамата
синове
.
4. Притча за пратениците на господаря на лозето. 5. Притчата за царската сватба. 6. Притчата за десетте деви. 7. Притчата за поверените таланти. В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на нисшия и висшия Аз в човека.
към текста >>
Тази идея Христос е развил в притчата за двамата
синове
, които бащата праща на лозето.
Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене". Той забравя своя човешки, нисш аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз. Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз. Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало. Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения.
Тази идея Христос е развил в притчата за двамата
синове
, които бащата праща на лозето.
Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си. Той е човек с нисш развит аз. Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на лозе. Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене. В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз.
към текста >>
Другият
син
отказва на баща си, но в последствие отива на лозе.
Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало. Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения. Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето. Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си. Той е човек с нисш развит аз.
Другият
син
отказва на баща си, но в последствие отива на лозе.
Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене. В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз. Господарят на лозето праща до тези, които са наели лозето, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му. Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни. И когато изпраща сина си, те го убиват.
към текста >>
И когато изпраща
сина
си, те го убиват.
Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на лозе. Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене. В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз. Господарят на лозето праща до тези, които са наели лозето, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му. Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни.
И когато изпраща
сина
си, те го убиват.
Нисшият, егоистичен аз в човека убива висшия Аз. Нисшият, лунният аз иска сам да бъде господар на живота. Той се затваря в себе си. Висшият Аз, който е свързан със Слънцето, е истинският Аз, Христовият Аз. В съвременния човек той е убит от нисшия аз.
към текста >>
В заключение на тази притча Христос казва: "И тъй, бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият
Син
ще дойде".
При тези условия човек може да влезе във връзка с Духа. Петте неразумни - това са хората, които са погълнати от ежедневния живот и не им остава време за същественото в живота - да помислят за Бога, за възвишеното в света и да развият Любовта в себе си, която е маслото за светилника. Те се сещат в последния момент, когато вече е късно. А когато неразумните девици се връщат, намират вратата заключена и искат да влязат, като казват: Господи, Господи, отвори ни. Но Той им отговаря: Не ви познавам.
В заключение на тази притча Христос казва: "И тъй, бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият
Син
ще дойде".
В притчата за талантите е прокарана идеята за вложените в човека заложби, за спящите в човешката душа духовни органи. Тези, които са умножили талантите, са хората, които са работили за своето духовно развитие и са развили и умножили своите дарби и способности, развили са вътрешните органи на душата, пробудили са своя висш Аз. А човекът, който е заровил таланта, е човекът на нисшия аз, който е зает с външния свят и затова няма време за развиване на своите вътрешни заложби, на своите духовни органи. Тази притча е като един зов за активно духовно обучение. Онзи, който е заровил талантите, е човек, който не работи духовно над себе си.
към текста >>
Но в 20-ти стих на същата глава е казано: "Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а
Син
Человечески
няма где глава да подслони".
И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери". С тази мисъл е изразена същината на кармичния закон, който е закон на причини и последствия. Той е един основен закон на Битието, който регулира отношенията на всички същества помежду им и към Първата Причина. В 13-ти и 14-ти стих на същата глава се говори за Тясната Врата, за която говорих специално. И тя е много ясно изказана като една велика истина - истината за Тесния Път.
Но в 20-ти стих на същата глава е казано: "Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а
Син
Человечески
няма где глава да подслони".
Това е също една окултна мисъл, която посочва определена степен на развитие на човека. Онзи, който няма къде глава да подслони, е бездомен човек, безнароден. Това е човек, който е претворил своето етерно тяло, което свързва човека с определен народ в будическо тяло, което го прави Син Человечески, който принадлежи на цялото човечество. В 4-ти стих на 9-та глава е казано: "А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцето си? " В тази мисъл ясно е показано, че Исус е ясновидец и вижда помислите на хората.
към текста >>
Това е човек, който е претворил своето етерно тяло, което свързва човека с определен народ в будическо тяло, което го прави
Син
Человечески
, който принадлежи на цялото човечество.
В 13-ти и 14-ти стих на същата глава се говори за Тясната Врата, за която говорих специално. И тя е много ясно изказана като една велика истина - истината за Тесния Път. Но в 20-ти стих на същата глава е казано: "Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Син Человечески няма где глава да подслони". Това е също една окултна мисъл, която посочва определена степен на развитие на човека. Онзи, който няма къде глава да подслони, е бездомен човек, безнароден.
Това е човек, който е претворил своето етерно тяло, което свързва човека с определен народ в будическо тяло, което го прави
Син
Человечески
, който принадлежи на цялото човечество.
В 4-ти стих на 9-та глава е казано: "А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцето си? " В тази мисъл ясно е показано, че Исус е ясновидец и вижда помислите на хората. В 1-ия стих на 10-та глава е казано: "И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове да ги изгонват и да изцеляват всяка болест и немощ". С тази мисъл са изнесени няколко окултни истини. Ученикът добива власт над нечистите духове, когато премине петата степен на окултното обучение, когато е придобил вече пълна чистота на сърцето и е завладял своя ум, добил е способността да се концентрира.
към текста >>
В двадесет и седми стих на единадесета глава е загатнато за една от най-великите Тайни на Битието - отношението между
Сина
и Отца.
Тук първо е посочен един окултен факт, че Йоан Кръстител е най-издигнатият човек между всички човеци, достигнал най-високата степен на развитие, най-високо посвещение. И второто нещо е, че той е прероденият пророк Илия. И понеже изнася тази окултна истина, Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. който разбира, да разбира; който не разбира - това не се отнася до него. И още много неща са загатнати с тази мисъл.
В двадесет и седми стих на единадесета глава е загатнато за една от най-великите Тайни на Битието - отношението между
Сина
и Отца.
Там е казано: "Всичко Ми е предадено от Отца Ми. И освен Отца, никой не познава Сина. Нито познава някой Отца, освен Сина и оня, на който Синът би благоволил да Го открие". В тази мисъл са скрити най-дълбоките окултни истини, за които съм загатнал при разглеждането Евангелието на Йоан, затова сега няма да се спирам. В 36-ти и 37-ми стих на 12-та глава е казано: "И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат человеците, ще отговарят в съдния ден.
към текста >>
И освен Отца, никой не познава
Сина
.
И понеже изнася тази окултна истина, Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. който разбира, да разбира; който не разбира - това не се отнася до него. И още много неща са загатнати с тази мисъл. В двадесет и седми стих на единадесета глава е загатнато за една от най-великите Тайни на Битието - отношението между Сина и Отца. Там е казано: "Всичко Ми е предадено от Отца Ми.
И освен Отца, никой не познава
Сина
.
Нито познава някой Отца, освен Сина и оня, на който Синът би благоволил да Го открие". В тази мисъл са скрити най-дълбоките окултни истини, за които съм загатнал при разглеждането Евангелието на Йоан, затова сега няма да се спирам. В 36-ти и 37-ми стих на 12-та глава е казано: "И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат человеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш". Тук на първо място е показан пак кармичния закон.
към текста >>
Нито познава някой Отца, освен
Сина
и оня, на който
Синът
би благоволил да Го открие".
който разбира, да разбира; който не разбира - това не се отнася до него. И още много неща са загатнати с тази мисъл. В двадесет и седми стих на единадесета глава е загатнато за една от най-великите Тайни на Битието - отношението между Сина и Отца. Там е казано: "Всичко Ми е предадено от Отца Ми. И освен Отца, никой не познава Сина.
Нито познава някой Отца, освен
Сина
и оня, на който
Синът
би благоволил да Го открие".
В тази мисъл са скрити най-дълбоките окултни истини, за които съм загатнал при разглеждането Евангелието на Йоан, затова сега няма да се спирам. В 36-ти и 37-ми стих на 12-та глава е казано: "И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат человеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш". Тук на първо място е показан пак кармичния закон. На второ място е показано, че думите са сили, с които човек не трябва да злоупотребява, защото ще го държат отговорен.
към текста >>
Също така и Човешкият
Син
ще пострада от тях".
В началото на 17-та глава се описва Преображението, в което са включени и много окултни истини. Самото то е един окултен факт. За да се даде светлина по този факт, трябва да се напише цяла статия. На друго място аз вече загатнах за дълбоките Тайни, които са свързани с Преображението, затова тук няма да говоря повече. В 12-ти стих на същата глава пак се говори за Илия-Йоан: "Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха.
Също така и Човешкият
Син
ще пострада от тях".
Тук пак ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият пророк Илия, с което въпросът за прераждането е пак подчертан. И това е казано от самия Христос. А учението за прераждането е едно от основните учения на окултната наука. В 23-та глава, от 8-ми до 10-ти стих е изяснена идеята за понятието Учител. Там е казано: "Но вие не се наричайте учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
към текста >>
38.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
XII.
СИН
ЧЕЛОВЕЧЕСКИ
- ЕТО ЧОВЕКЪТ ....................................................... 295
VII. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА - ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА .................................. 283 VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА 285 IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ ............................................................................. 288 X. АКАШОВАТА ХРОНИКА - ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА 290 XI.. СИЛАТА НA ХРИСТОВОТО СЛОВО .................................................................. 292
XII.
СИН
ЧЕЛОВЕЧЕСКИ
- ЕТО ЧОВЕКЪТ ....................................................... 295
XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕКА 296 XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ ................................................................. 297 XV. ЧОВЕК КАТО ДВОЙНО СЪЩЕСТВО ......................................................... 300 XVI.НОВОТО ЗНАМЕНИЕ - НОВО ВИНО И НОВИ МЕХОВЕ ...................................... 300 XVII.ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА 303
към текста >>
39.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на
Сина
Человечески
, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната.
От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това.
След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на
Сина
Человечески
, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната.
Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
към текста >>
Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името
Син
Человечески
, Който управлява звездите.
Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде.
Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името
Син
Человечески
, Който управлява звездите.
Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си. И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника.
към текста >>
И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия
Син
, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия
Син
, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си.
към текста >>
Той вижда Човешкия
Син
, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си.
И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си. И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове.
Той вижда Човешкия
Син
, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си.
Той му дава нареждане какво да пише до Църквите, които са седемте културни епохи на Петата раса. На тях ще се спрем след малко. След това в четвърта глава дава видението на Седящия на Престола, четирите животни, 24-те Старци и дъгата, която обкръжава Престола. В Египетското Посветителна Таро първата картина е наречена Озирис. Тя представя най-възвишения Бог, Безкраен и Вечен, Неизговоримият, никога изцяло разбран.
към текста >>
40.
III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Посветеният вижда най-напред образа на
Сина
Человечески
, Този, Който държи в ръката Си седемте звезди, а от устата Му излиза меч с две острия.
III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА Както вече казах, Апокалипсисът на Св. Йоан ни представя степените на едно Християнско посвещение.
Посветеният вижда най-напред образа на
Сина
Человечески
, Този, Който държи в ръката Си седемте звезди, а от устата Му излиза меч с две острия.
Това Посвещение дава на Ученика да вижда със силите на Аза и на астралното тяло, излъчени от физическото и етерното тела. Затова Йоан казва: "Бях в изстъпление чрез Духа", т.е. излъчен от тялото, и в това състояние той вижда това, което описва. И това, което вижда в духовния свят, той го пренася във физическото съзнание. Между познанията, които се разкриват в процеса на Посвещението на посветения, е и познанието за човешката еволюция, за това, което тя представя в наше време, за да може всеки да узнае ясно полагащите му се задължения.
към текста >>
Йоан казва, че прилича на
Сина
Человечески
, Който е всред седемте златни Светилника, които са седемте Църкви, т.е.
Тези имена не са произволни, а всяко едно име отговаря на характера на дадена културна епоха. Така Филаделфия, с което име е означена шестата Църква, значи Братска любов, което е задачата на Шестата следатлантска културна епоха. Същевременно представляват определени църкви в тези градове от първата епоха на Християнството. Сега ще дам характеристиките на Църквите, както ги дава Апокалипсиса и след това накратко ще дам характеристиките на културните епохи, дадени от Окултната наука, за да се види паралела, който съществува между Църквите и културните епохи. Най-първо авторът на Апокалипсиса ни представя образа на Този, Който говори на Йоана и му казва на напише Послания до Църквите.
Йоан казва, че прилича на
Сина
Человечески
, Който е всред седемте златни Светилника, които са седемте Църкви, т.е.
седемте културни епохи, и държи в ръката Си седемте Звезди, които са Духовете-ръководители на Църквите. Значи, Св. Йоан най-първо ни представя духовното ръководство на човечеството - Христос и седемте Ангели-Ръководители на седемте културни епохи, които Ръководители Христос държи в ръката Си. След това следват седемте Послания към различните Църкви, като започва от Ефеската Църква, която представя Древноиндуската културна епоха. Значи, Върховният Ръководител на човешката еволюция казва на Св.
към текста >>
41.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„И
Син
Человечески
имаше в десницата Си 7 звезди." Звездите са Ангелите на 7-те Църкви.
Вие искрено сте влезли в Пътя на Християнството, но вие вярвате, че сте достигнали целта, като сте придобили няколко Християнски чувства и добродетели. Но вие не разбирате, че Божественият Път е безкраен и, ако сте достигнали известна степен на Божественост, вие трябва да продължите и да се изкачвате все по-нагоре и по-нагоре в Светлината, а да не се спирате на едно място. С това им се обръща внимание, че не трябва да се спира насред Пътя, а да се върви все по-нагоре и по-нагоре. Седемте златни светилници, които Йоан е видял, са 7-те различни пътища, по които може да се достигне до Божественото. Те всички са повече или по-малко несъвършени.
„И
Син
Человечески
имаше в десницата Си 7 звезди." Звездите са Ангелите на 7-те Църкви.
Те трябва да служат за водачи по всички несъвършени пътища, които водят към Божественото. Казва се също, че от устата на Човешкия Син излиза двуостър меч, лицето Му блести като Слънцето в силата си. Този меч се среща и в Древните Посвещения. Кандидатът за Посвещение е бил плашен, като размахвали меч пред очите му. Това символизира ужасното положение на желаещия да достигне Божественото, за да може Мъдростта да свети върху него като светещо Слънце.
към текста >>
Казва се също, че от устата на Човешкия
Син
излиза двуостър меч, лицето Му блести като Слънцето в силата си.
С това им се обръща внимание, че не трябва да се спира насред Пътя, а да се върви все по-нагоре и по-нагоре. Седемте златни светилници, които Йоан е видял, са 7-те различни пътища, по които може да се достигне до Божественото. Те всички са повече или по-малко несъвършени. „И Син Человечески имаше в десницата Си 7 звезди." Звездите са Ангелите на 7-те Църкви. Те трябва да служат за водачи по всички несъвършени пътища, които водят към Божественото.
Казва се също, че от устата на Човешкия
Син
излиза двуостър меч, лицето Му блести като Слънцето в силата си.
Този меч се среща и в Древните Посвещения. Кандидатът за Посвещение е бил плашен, като размахвали меч пред очите му. Това символизира ужасното положение на желаещия да достигне Божественото, за да може Мъдростта да свети върху него като светещо Слънце. Също и Йоан минава през страх и ужаси. Той казва: „Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв.
към текста >>
Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия
Син
, Който премазва главата на Змията.
Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен.
Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия
Син
, Който премазва главата на Змията.
„И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия свят, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение. Постигнатото в Древните Мистерии трябваше да бъде постигнато в нова форма. Защото и в Мистериите трябваше да се победи Змията. Сега многобройните Древни Мистерии трябваше да бъдат заместени от Християнската Мистерия. Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде Посветителят на цялото човечество и това човечество трябваше да стане Негова мистична община.
към текста >>
42.
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Йоан: „Жено, ето това е твоят
син
; ето това е твоята майка." /към Мария и Йоан/.
Матей и Марко съобщават само суровите загадъчни думи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? " Лука и Йоан ни предават по три Слова от Кръста. Лука: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." „Истина, Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в Рая." „Отче, в Твоите Ръце предавам Духа Си."
Йоан: „Жено, ето това е твоят
син
; ето това е твоята майка." /към Мария и Йоан/.
„Жаден съм." „Свърши се." Тези седем Слова образуват един духовен организъм, който говори направо на душата. Средата на седемте Слова е заета изцяло от човешките слова: „Боже Мой, Боже Мой, защо се Ме оставил? " 22-ри Псалом, от който са взети тези думи, е един текст, взет от церемониала на Посвещението, както много други Псалми.
към текста >>
Христос беше казал на учениците Си: „
Син
Человечески
ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод.
Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението.
Христос беше казал на учениците Си: „
Син
Человечески
ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод.
Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа.
към текста >>
43.
VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето какво казва Учителя: „Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира,
Синове
на Царството Божие, слушайте Словото.
Тези, които ще образуват ядрото на Шестата културна епоха, ще излязат от всички народи. Те ще бъдат онези, които са приели импулса на Христа, импулса на Любовта и живеят един идеен духовен живот. Но в центъра на тази културна епоха ще стои славянството, за чиято мисия Учителя много е говорил. Още в 1989 г. Учителя се обръща с Послание към Славянството като го призовава като избран народ, който ще постави основите на новото човечество.
Ето какво казва Учителя: „Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира,
Синове
на Царството Божие, слушайте Словото.
Небето ви отрежда една свята длъжност в царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни отсега на това свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със Слава и величие и ще отбележи името ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя." Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи.
към текста >>
В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на
человеческия
род.
Още в 1989 г. Учителя се обръща с Послание към Славянството като го призовава като избран народ, който ще постави основите на новото човечество. Ето какво казва Учителя: „Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото. Небето ви отрежда една свята длъжност в царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни отсега на това свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със Слава и величие и ще отбележи името ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на
человеческия
род.
Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя." Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта. Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността. Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение."
към текста >>
44.
X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският
Син
Человечески
, за Когото Пилат казва: Ето Човекът!
След като се яви на жените, тогава се яви на учениците от мъжки пол. Така ние виждаме, че Окултната наука ни се показва и в най-малките подробности в Евангелието. Когато така чувстваме и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което чувстваме, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота. И когато така чувстваме Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не. Ние ще знаем от вътрешна опитност, че това, което ни говорят; Евангелията, е самата Истина.
И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският
Син
Человечески
, за Когото Пилат казва: Ето Човекът!
Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет. И след Голгота, когато кръвта на Христа е изтекла от Неговото тяло, Неговата сила е проникнала в аурата на Земята и е внесла нов импулс, нова сила в земното развитие. С тази сила човек ще може да преобрази своето астрално и етерно тяло, а също и Земята ще може да се преобрази в духовно небесно тяло. Тогава хората ще разберат, че всички Учители преди Христа, са били изпратени от Него да подготвят пътя Му, за да може Той да бъде познат и разбран. Йоан Кръстител, за когото се казва, че е Предтеча, е образ на всички, които са работили преди това в това направление.
към текста >>
45.
XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
XII.
СИН
ЧЕЛОВЕЧЕСКИ
-
XII.
СИН
ЧЕЛОВЕЧЕСКИ
-
ЕТО ЧОВЕКЪТ С течение по времето, когато човек постепенно потъвал в материята, се намирал под влияние на една сила, от която човешкото познание постепенно изгубило способността да проникне до истинската същност на човека. Това, именно, е важно, когато разглеждаме въпроса за Сина Человечески, Който в Гетсимания е изоставен от своите, Който, според Евангелието на Марко, се е намирал в разслабена връзка със Христа, Който постепенно напускал тялото. Тогава пред човечеството стоеше Човекът в онзи образ, който Бог беше дал на Човека. Така стоеше Той там, най-благородният, одухотворен чрез три годишното пребиваване на Христа в тялото на Иисус от Назарет.
към текста >>
Това, именно, е важно, когато разглеждаме въпроса за
Сина
Человечески
, Който в Гетсимания е изоставен от своите, Който, според Евангелието на Марко, се е намирал в разслабена връзка със Христа, Който постепенно напускал тялото.
XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ С течение по времето, когато човек постепенно потъвал в материята, се намирал под влияние на една сила, от която човешкото познание постепенно изгубило способността да проникне до истинската същност на човека.
Това, именно, е важно, когато разглеждаме въпроса за
Сина
Человечески
, Който в Гетсимания е изоставен от своите, Който, според Евангелието на Марко, се е намирал в разслабена връзка със Христа, Който постепенно напускал тялото.
Тогава пред човечеството стоеше Човекът в онзи образ, който Бог беше дал на Човека. Така стоеше Той там, най-благородният, одухотворен чрез три годишното пребиваване на Христа в тялото на Иисус от Назарет. По отношение на своето познание, хората бяха добили само това, което позволяваше онова разбиране и познание, намиращо се хилядолетия под влиянието на тъмните сили. Но в онзи момент, за който говорим, пред човечеството стоеше Човекът, който в течение на три години беше прогонил от себе си влиянието на тъмните сили. Тогава пред другите хора стоеше Човекът такъв, какъвто е бил, преди да го завладеят тъмните сили.
към текста >>
Там стоеше Духът на човечеството,
Синът
Человечески
, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители.
Така стоеше Той там, най-благородният, одухотворен чрез три годишното пребиваване на Христа в тялото на Иисус от Назарет. По отношение на своето познание, хората бяха добили само това, което позволяваше онова разбиране и познание, намиращо се хилядолетия под влиянието на тъмните сили. Но в онзи момент, за който говорим, пред човечеството стоеше Човекът, който в течение на три години беше прогонил от себе си влиянието на тъмните сили. Тогава пред другите хора стоеше Човекът такъв, какъвто е бил, преди да го завладеят тъмните сили. Едва чрез импулса на Космическия Христос човек беше отново такъв, какъвто Той беше, когато духовният свят беше пренесен на физическия свят.
Там стоеше Духът на човечеството,
Синът
Человечески
, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители.
Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа. Там стоеше Човекът, Който беше извършил Тайната на Голгота, като образец пред Своите себеподобни, пред Когото другите би трябвало да Му се поклонят, като кажат: Ето ме в .моя най-висш идеш, в образа, който трябва да изработя в себе си чрез най-горещия стремеж, който може. да излезе от моята душа. Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески. Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството.
към текста >>
Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като
Син
Человечески
.
Едва чрез импулса на Космическия Христос човек беше отново такъв, какъвто Той беше, когато духовният свят беше пренесен на физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Человечески, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители. Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа. Там стоеше Човекът, Който беше извършил Тайната на Голгота, като образец пред Своите себеподобни, пред Когото другите би трябвало да Му се поклонят, като кажат: Ето ме в .моя най-висш идеш, в образа, който трябва да изработя в себе си чрез най-горещия стремеж, който може. да излезе от моята душа.
Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като
Син
Человечески
.
Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството. Но те плюха върху Сина Человечески, бичуваха Го и Го разпнаха. С това ни е показано, че хората, вместо да познаят себе си в лицето на Иисуса, тъпчат самите себе си в праха, убиват самите себе си, защото не познават себе си. И всеки човек, само чрез този урок, чрез този Космически урок, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие. Такъв беше световно-историческият момент.
към текста >>
Но те плюха върху
Сина
Человечески
, бичуваха Го и Го разпнаха.
Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа. Там стоеше Човекът, Който беше извършил Тайната на Голгота, като образец пред Своите себеподобни, пред Когото другите би трябвало да Му се поклонят, като кажат: Ето ме в .моя най-висш идеш, в образа, който трябва да изработя в себе си чрез най-горещия стремеж, който може. да излезе от моята душа. Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески. Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството.
Но те плюха върху
Сина
Человечески
, бичуваха Го и Го разпнаха.
С това ни е показано, че хората, вместо да познаят себе си в лицето на Иисуса, тъпчат самите себе си в праха, убиват самите себе си, защото не познават себе си. И всеки човек, само чрез този урок, чрез този Космически урок, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие. Такъв беше световно-историческият момент.
към текста >>
46.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато
Синът
Человечески
ще бъде предаден в човешки ръце.
Но те не разбраха, че те, които бяха около Него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, чрез което непосредствено трябва да се издигнат в духовния свят. Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона. Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа. С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло.
След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато
Синът
Человечески
ще бъде предаден в човешки ръце.
Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа. Този Аз е Синът Человечески, Който трябва да бъде предаден на човеците. Щайнер определя по следния начин разликата между старото и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние. Избягва се, следователно, винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика на Учителя.
към текста >>
Този Аз е
Синът
Человечески
, Който трябва да бъде предаден на човеците.
Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа. С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло. След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа.
Този Аз е
Синът
Человечески
, Който трябва да бъде предаден на човеците.
Щайнер определя по следния начин разликата между старото и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние. Избягва се, следователно, винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика на Учителя. Западният Учител не иска никого да владее, нито да обръща, а само разказва това, което той е видял, изказва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане:
към текста >>
47.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са потомци на Исмаил,
синът
на Авраама от Агар със смесица от други семитски племена.
Съвременните учени още не познават истинските фактори на развитието и прогреса. Истинските фактори на прогреса са Белите братя, които като слънчеви лъчи огряват духовете и душите на даден народ и ги оплодяват за да почнат да мислят и да създават култура. Най-първо светлината на Белите братя прониква в съзнанието на Мохамед след една среща, която имал с архангел Гавраил, който му казал, че е определен от Бога да проповядва всред арабските племена идеята за единния Бог. И той се вслушал в тези думи. Дотогава арабските племена били идолопоклонници, но все пак смътно прониквала идеята за единния Бог.
Те са потомци на Исмаил,
синът
на Авраама от Агар със смесица от други семитски племена.
Точно не се знае датата на раждането на Мохамед, но най-вероятно е 29 август 570 година в град Мека в Коройшидския род, който бил един от най-знаменитите и заможни родове, били богати търговци и от аристокрацията всред арабските племена. Баща му умрял няколко седмици преди раждането му. След няколко години умряла и майка му. Детето израсло в дома на своя дядо. То било спокойно, мълчаливо по природа, нежно и мило, търпеливо и обичано от всички.
към текста >>
Те приложиха в тригонометрията
синуса
и
косинуса
.
в далечна Испания.Християнска Европа прие от тях знанието. Те бяха възприели всичкото знание на древния свят — Египет, Индия, Персия. Гърция, Рим и го предадоха на европейците. Те изучаваха математика, химия, алхимия, астрономия и астрология. В математиката те откриха уравненията от втора степен, после от четвърта и след това теорията на бинома.
Те приложиха в тригонометрията
синуса
и
косинуса
.
Те откриха или изнамериха сферичната тригонометрия. Те направиха първия телескоп и изучаваха звездите. Те изследваха размерите на земята до една или две степени приближени и още много други неща. Те установиха арабските числа и в астрологията увеличиха и разработиха учението за "частите". Създадоха нова архитектура, създадоха нова музика, преподаваха научна агрикултура, развиха доста голяма индустрия.
към текста >>
Те казват: "Пътищата, водещи към Бога, са толкоз много на брой, колкото са въздишките на
синовете
человечески
."
Първият, казал шейхът е в закона, вторият - в пътя, третият — в истината. За влизане в Пътя необходим е един шейх - духовен учител и мурид, неговият ученик трябва да му засвидетелства най-абсолютна преданност и подчинение. Муридът трябва да се покорява на шейха във всичко и всецяло без колебание, защото шейхът знае всичко, що ученикът и много още. Суфистите са се отдавали на размишление, което в своите различни стадии се издига до екстаз. Суфистите са от най-либералните хора.
Те казват: "Пътищата, водещи към Бога, са толкоз много на брой, колкото са въздишките на
синовете
человечески
."
Такъв е накратко скициран мистицизмът на исляма. Суфистите имат следните формули: "Ан-Ал-Хак, Хаг-Ту И", което значи: "Аз съм Бог, ти си Бог." Суфистите са приемали учението за прераждането. Арабите преди Мохамед са вярвали в преселението на душите. Това учение за прераждането е изтъкнато и в Корана, в традицията и в мистиците на исляма.
към текста >>
(Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген) Князете Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на
син
душата на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина.
Отговори: Може би това не ще е далеч." (Стих 53) "Те (избранниците) няма да опитат вече смърт, след като са я понесли един път. Бог ще ги предпази от мъка."(Глава 44, стих 56) ОТ ТРАДИЦИЯТА Преданието говори за пророк Илия, че той е душата на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги.
(Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген) Князете Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на
син
душата на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина.
Това е изнесено от Ренауд в книгата му "Изледване върху основите на мюсюлманизма". ОТ МИСТИЦИТЕ Един мистик на исляма пише: "Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране, на растене и остаряване, докато не достигнат да научат от теологичната наука да познаят имамина (пророка) на епохата и времето."
към текста >>
Някой си мъдрец казал на своето дете: "О,
сине
мой, направи усилие да освободиш душата си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло."
"Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране, на растене и остаряване, докато не достигнат да научат от теологичната наука да познаят имамина (пророка) на епохата и времето." ...Прочее, докато душата не е познала още имамина на епохата и времето, тя ще се връща в света на раждане и умиране, в света на тялото и долината на скърбите, докато познае имамина на своята епоха и му се подчини. Щом го познае и му се подчини, тя ще се повдигне. Но ако не го познае тя няма да престане да идва и отива, докато най-после след дълги страдания не го познае.
Някой си мъдрец казал на своето дете: "О,
сине
мой, направи усилие да освободиш душата си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло."
И много от философите на исляма са приемали учението за прераждането. Сега ще се спра накратко на философията на исляма, по-специално на някои представители, ученията на които са проникнати от окултните идеи и истини. Метафизичният ум на арабите е откривал най-чудни философски истини, отнасящи се към чистото знание. Имената на Ибу-Сина и на Ибу-Руста стоят над всички други. Арабските философи могат да се разделят на рациона-листи и мистици.
към текста >>
Имената на Ибу-
Сина
и на Ибу-Руста стоят над всички други.
Но ако не го познае тя няма да престане да идва и отива, докато най-после след дълги страдания не го познае. Някой си мъдрец казал на своето дете: "О, сине мой, направи усилие да освободиш душата си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло." И много от философите на исляма са приемали учението за прераждането. Сега ще се спра накратко на философията на исляма, по-специално на някои представители, ученията на които са проникнати от окултните идеи и истини. Метафизичният ум на арабите е откривал най-чудни философски истини, отнасящи се към чистото знание.
Имената на Ибу-
Сина
и на Ибу-Руста стоят над всички други.
Арабските философи могат да се разделят на рациона-листи и мистици. Но едните и другите са проникнати от култ -ните идеи на Платон, Питагор и неоплатониците, в които се възраждат древните мистерии. Също така арабските философи се делят на източни и западни. След установяването на арабската държава, която се простирала от Индия до Испания започва постепенно развитието на научно-философската мисъл, която се развива постепенно от VIII до XIV век. Най-първо те усвояват наследството на гърците, египтяните, персите и индусите.
към текста >>
Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със
Синклиций
.
Те превеждат от гръцки на сирийски, редица антични автори - Платон, Аристотел, Хипократ, Евклит, Аполоний Тиянски, Гален, Прокъл, Плутарх и др. По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски. След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители. Учените от школите в Едеса и в Багдад коментират тези автори и с това се подготвя почвата за възникването на оригиналната арабска философия. След закриването на школата на Едеса нейните представители намират убежище в Персия.
Тук продължават своята дейност мислителите неоплатоници на чело със
Синклиций
.
Редом с Аристотел, който е изтълкувал в неоплатонически дух, главно влияние в арабски свят имат Платон и непла-тониците, които проникват като червена нишка през цялата арабска философия, която в известен смисъл може да се нарече продължение на Платон и неоплатониците... (Забележка - липсва страница в ръкописа на издателя.) След налагането на мохамеданството всред арабите, се обособяват различни течения школи. Едни са ортодоксални, други опозиционни, трети - компромисни. Някои от тях притежават колкото и религиозно толкова и философско съдържание. Официалната религиозна теория, която се оформила към края на VII и началото на VIII век, е наречена Кламат.
към текста >>
48.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Предупреждавам ви
всинца
, да пазите свято името Божие.
Сега вие се надхитряте. На едното говори Майката Господня, на други - Христос. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тези духове се карат помежду си? Дали в светлото чисто небе пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на човека.
Предупреждавам ви
всинца
, да пазите свято името Божие.
Бог не е Бог на немирствата, на завист, на крамоли. Той е Бог на Вечна Благост и Милост. На лъжата каквото име да й се тури, тя е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение, Господните дарби не се купуват.
към текста >>
Знайте, че Небето сега
всинца
ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните упътвания, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост.
На лъжата каквото име да й се тури, тя е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение, Господните дарби не се купуват. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, а не да чакаш на духовете да те учат. И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което зна-еш.
Знайте, че Небето сега
всинца
ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните упътвания, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост.
Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова, защото само Отец е, Който учи и дава знание. Сега Неговият Дух е носител на всяка Мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предава знанието, да не заблуждава никой. Отец е виделина и в Него няма тъмнина. Очистете сърцата си.
към текста >>
Знайте, че
син
человечески
ще дойде като светкавицата." А Учителя допълва: "Христос ще дойде в нашите умове като светла мисъл, в нашите сърца като благородно чувство, в нашата воля като добра постъпка.
Така казва и Учителя в една от лекциите на общия клас втората година, че ще се яви на ученика, когато последният има истинска и неотложна нужда от него. А така да се явява Учителя, за да удовлетвори празното любопитство на хората, това няма да го направи, или да даде наряди и задачи, когато още не сме изпълнили тези, които са дадени в лекциите. Мнозина спекулират както с явяването на Учителя, така и с връзката с Невидимия свят. Не ги критикувам, не ги и съдя, но нека знаят, че това е светотатство. Нека бъдем будни и си спомним думите на Христа, когато казваше на учениците си: "Будни бъдете и не се поддавайте на лъжливите слухове, които ще ви казват: "Ето тук е Христос", "Ето там е Христос".
Знайте, че
син
человечески
ще дойде като светкавицата." А Учителя допълва: "Христос ще дойде в нашите умове като светла мисъл, в нашите сърца като благородно чувство, в нашата воля като добра постъпка.
В този смисъл са и думите на Павла, който казва: "Сега не живея аз, но Христос живее в мене." А другото явяване е механическо и човек няма ни-каква полза от него. Чрез нашите мисли и чувства ние, без да съзнаваме сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, защото нашите мисли и чувства са граждани на Невидимия свят. Ако искаме да възприемем една идея или една мисъл, ние трябва да концентрираме мисълта си, за да не се разсейва, и след това ясно и определено да формулираме мисълта. И при това състояние да препратим мисълта си към разумните същества. И след като препратим мисълта си, трябва да останем пак в концент-рирано състояние, но без напрежение, в едно пасивно възприемащо състояние.
към текста >>
49.
БЪДЕЩЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Бъдещите хора ще се наричат
Синове
на Светлината.
Хубавото ще дойде след това. * Никога не си определяйте как да премине вашият живот. Да бъде както е определил Господ. Дал ви е златна уста, за да не излиза нито една горчива дума от нея. Дал ви е скъпоценни очи като диаманти, да излиза от тях най-хубавата светлина.
* Бъдещите хора ще се наричат
Синове
на Светлината.
Те ще бъдат прозрачни - Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през човека свободно. * Земята един ден ще бъде освободена от всички лоши хора и от всички хищници. Вие мислите, че лошите хора са по-щастливи, че живеят по-добре, че благуват? - Много се лъжете. По-нещастни от грешните и лоши хора няма.
към текста >>
Старата култура може да служи още дълго време, но новата култура, културата на
Син
Человечески
ще я замести.
Всяко тяло, пречистено и обновено, образува една великолепна планета. * Хората на Шестата раса ще отопляват и осветяват жилищата си по съвсем друг начин. Тяхното идване ще е съпроводено с особено лазурно сияние на небето, после ще настанат промени в атмосферата и в психиката на хората. Всички разумни същества усилено работят и пречистват както физическата, така и духовната атмосфера на Земята. * Щом възприемем Божественото знание в себе си, ще създадем една нова култура.
Старата култура може да служи още дълго време, но новата култура, културата на
Син
Человечески
ще я замести.
* Славянството ще има велико бъдеще. Седем хиляди напреднали същества, адепти, ще бъдат вселени в славянските народи до края на двадесети век и те ще образуват една вълна на подем. Най-умните, най-добрите ще се родят в славянството и девизът ще бъде: “Братство и любов.” * Когато човек е на Земята, душата обитава от време на време тялото. В бъдеще тялото ще е по-съвършено.
към текста >>
50.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия
син
на Якова.
Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазване закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: късно е вече. Този човек не се е ръководил от разумното начало в живота. Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот.
Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия
син
на Якова.
Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова-Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия.
към текста >>
Той беше
син
на любимата жена на Якова-Рахил.
Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесява външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимия син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден по любов. Баща му изля всичката си любов върху него.
Той беше
син
на любимата жена на Якова-Рахил.
Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя. Те мислеха, че баща им иска да направи Йосифа господар над всички и намериха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителстваше Йосифа.
към текста >>
Бащата на Йосиф направи пъстра дрешка на любимия си
син
.
Събраното жито да бъде под фараоновата ръка, да се пази за храна в градовете. Като дойдат седемте гладни години, ще има храна за целия Египет. След това Йосиф бил поставен управител на Египет. За да дойде до това положение, управител на Египет, Йосиф мина три пъти през процеса на налягането: омразата на братята му и продаването му като роб в Египет, изкушението от господарката му и прекарването му две години в затвора. В изпитанията, през които Йосиф мина, има едно интересно съвпадение, участието на неговата дреха.
Бащата на Йосиф направи пъстра дрешка на любимия си
син
.
Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза към него и стана причина да го продадат на търговците. Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност. Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора. И най-после, когато излезе от затвора и се яви пред фараона, облякоха го в нова, чиста дреха, след което го назначиха управител на Египет.
към текста >>
Казано е: които чуят гласа на
сина
человечески
, ще оживеят.
Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението и най-после и най-после от налягането и напрежението към разумния живот. Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо, ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че божественото е близо до вас.
Казано е: които чуят гласа на
сина
человечески
, ще оживеят.
Това значи: които чуят гласа на божественото, на любовта ще оживеят. Това подразбира: които чуят гласа на любовта ще станат, ще оживеят и ще възкръснат. Който е станал, той обича себе си, т.е. едного; който е оживял, той обича мнозина, обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението.
към текста >>
51.
Мъдрост
 
- Георги Радев (1900–1940)
Човекът е наречен
син
на Мъдростта.
Божие благо. Когато човек има Мъдрост, той е умен, силен и Светлината му винаги изгрява. Човек без Мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за човека, подразбираме същество на Мъдростта.
Човекът е наречен
син
на Мъдростта.
Казано е в Писанието: “И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите синове”. Това са разумните човешки синове, в които Мъдростта се е веселяла. Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта.
към текста >>
веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с
человеческите
синове
”.
без Мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта. Казано е в Писанието: “И
веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с
человеческите
синове
”.
Това са разумните човешки синове, в които Мъдростта се е веселяла. Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се
към текста >>
Това са разумните човешки
синове
, в които Мъдростта се е веселяла.
И когато ние говорим за човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта. Казано е в Писанието: “И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите синове”.
Това са разумните човешки
синове
, в които Мъдростта се е веселяла.
Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта.
към текста >>
Създал я е заради
Синовете
на Мъдростта.
Човекът е наречен син на Мъдростта. Казано е в Писанието: “И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите синове”. Това са разумните човешки синове, в които Мъдростта се е веселяла. Бог чрез Мъдростта е създал Вселената.
Създал я е заради
Синовете
на Мъдростта.
Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко,
към текста >>
52.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Христос казва: „
Син
человечески
не дойде да му служат, но да послужи." Живейте и вие като Христа.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ 14 октомври
Христос казва: „
Син
человечески
не дойде да му служат, но да послужи." Живейте и вие като Христа.
Не очаквайте хората да ви служат. Христос е пътят към новия живот, към Любовта. За да постигнете своя идеал, спазвайте следните неща: Осветявайте името Божие в себе си. Търсете царството Божие и Неговата правда. Изпълнявайте Неговата воля.
към текста >>
Д -
син
, ум;
Разбрах: не се подвижваш ти със силата на моята глава. Тогаз подкупих те - ударих и подвижих те със моето сърце. А - баща, Дух; В - майка, душа; С - дъщеря, сърце;
Д -
син
, ум;
О - дом, ом. 22 декември След лекция Температурата вън е 12° под нулата. Снегът скрипти, троши се под краката!
към текста >>
53.
5.10 Развитието на теософското движение в света
 
- Светозар Няголов ( -2013)
в София, на 23-та страница той казва: „Когато дойде Новата Култура, когато Словото стане плът в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва:
Син
человечески
дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава.
теософите свикват световен събор на ордена с цел да провъзгласят Кришнамурти за миров учител, в когото се е вселил Духът на Христос. През последните четири години, в които Кришнамурти е учител на ордена, той преживява голяма душевна борба, терзания и прекарва в дълги размишления. Под тайния натиск на английското разузнаване, което иска да увековечи своята колониална политика в Индия, то съдейства активно да се издигне младият индус Кришнамурти за миров учител. На конгреса присъстват представители на теософските общества от целия свят. В беседата „Стана плът", номер 31 от осма серия на поредицата „Сила и живот", държана от Учителя на 13 юни 1926 г.
в София, на 23-та страница той казва: „Когато дойде Новата Култура, когато Словото стане плът в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва:
Син
человечески
дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава.
Де може Христос днес да подслони своята глава? В евангелската църква ли, в православната църква ли? Христос от памтивека и досега е все същият. Кришнамурти, това е Христос, Мохамед — това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, че мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в учителя Петър Дънов в България.
към текста >>
54.
Учителят за Христа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Христос -
Синът
Божи, е
син
человечески
.
При тази молитва Той възприемаше огромни енергии от Божествения свят, които после изразходваше. Много енергия изразходваше Той чрез Слово, чрез лекуване и пр. Тази енергия Той събираше чрез нощната молитва.“ Има окултисти, които мислят, че Христос, като един от най-великите посветени, не е изпитвал страдания, когато е бил подложен на различните мъчения и на кръстната си смърт. Това е съвсем погрешно и дори кощунствено твърдение на хора, които ни най-малко не са вникнали във великата Му мисия.
Христос -
Синът
Божи, е
син
человечески
.
Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания. По този въпрос в една беседа срещаме: „Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания.
към текста >>
На едно място в Евангелието се казва: „
Син
человечески
няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“
Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания. По този въпрос в една беседа срещаме: „Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания.
На едно място в Евангелието се казва: „
Син
человечески
няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“
На въпроса къде е Христос и в коя от черквите, съградени в Негово име, се намира Той, Учителят отговаря: „Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа.“ „Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата, пастир, а като син человечески с думите Учител и Наставник.“ А на въпроса защо Христос избра 12 ученика, Учителят отговаря:
към текста >>
„Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата, пастир, а като
син
человечески
с думите Учител и Наставник.“
Да, Той изпита много физически страдания. На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“ На въпроса къде е Христос и в коя от черквите, съградени в Негово име, се намира Той, Учителят отговаря: „Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа.“
„Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата, пастир, а като
син
человечески
с думите Учител и Наставник.“
А на въпроса защо Христос избра 12 ученика, Учителят отговаря: „Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знаци на зодиакалния кръг.“ „За да се свържете с Христа, четете Евангелието.“
към текста >>
55.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Беседата е със заглавие "Призвание към народа ми - български
синове
на семейството славянско".
А последната, седма подраса на V коренна раса (наречена от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер "американска") ще има за цел да развие у човека творческата воля. Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие". Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко - авторът му.
Беседата е със заглавие "Призвание към народа ми - български
синове
на семейството славянско".
Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. При прочита на този вълнуващ документ оставаме с впечатлението, че на практика той представлява визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й - публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Призванието - с. Николаевка (бившето с. Хадърча).
към текста >>
Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "
синове
на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат
синове
Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло.
Дънов набляга именно на славянския елемент в произхода на българите, имайки пред вид ролята, която предстои да изиграят славяните в най-съдбоносния за еволюцията на земното човечество момент. И още в първото изречение на Призванието авторът му нарича България "дом славянски", за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на плане- тарна трансформация. В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха - приемане, утвърждаване и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса. Българският народ е назован последователно: 1) "душа и сърце на бъдещето"; 2) "живот и спасение на настоящето" - т. е. мисията му бива преценена от Учителя П.
Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "
синове
на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат
синове
Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло.
А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П.
към текста >>
Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на
человеческия
род".
Българският народ е назован последователно: 1) "душа и сърце на бъдещето"; 2) "живот и спасение на настоящето" - т. е. мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П.
Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на
человеческия
род".
Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П. Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума.
към текста >>
В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй
человечески
жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие.
В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй
человечески
жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. "Ще приемете от нея (Русия - бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.).
към текста >>
Нещо повече - той предлага и
синтезира
на дефиниция на съдържанието на термина "славянин", и то не като представител на определена етно-културна общност, а като носител на конструктивно духовно-нравствено начало: "Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите.
По този повод Учителят П. Дънов внася важно уточ-нение: "В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта, трябва да се уравновесят." За съчетанието на ум и сърце у славяните вече говорихме. А в този текст под "воля" навярно следва да разбираме - освен традиционното съдържание на понятието - и твърдостта, упоритостта на българина като национална черта. На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов декларира пълното си доверие в способността на българите, в частност, и на славяните, като цяло, да се справят успешно със задачите, които Божият план поставя пред тях в нашата епоха на глобален преход.
Нещо повече - той предлага и
синтезира
на дефиниция на съдържанието на термина "славянин", и то не като представител на определена етно-културна общност, а като носител на конструктивно духовно-нравствено начало: "Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите.
Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля (курсивът мой - К. З.). Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява." Учителят на ББ в нашата страна подчертава и още три водещи качества на българите, без които те не биха могли да изпълнят предназначението си при изграждането на Новата Култура на VI раса - готовност за саможертва, храброст и дълбоко религиозно чувство: "Българинът е взел от славянина самопожертвуванието.
към текста >>
56.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български
синове
на семейството славянско“.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ Преди повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина“ във Варна един неизвестен на обществеността млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество „Майка“ (по-късно преименувано на „Милосърдие“). Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ў бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му.
Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български
синове
на семейството славянско“.
Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. Преди да пристъпим към разбора на текста обаче, трябва да се върнем малко назад във времето спрямо датата на неговото обнародване. Според свидетелствата на хора от най-близкия кръг около Учителя Петър Дънов (известен и със своето духовно име Беинса Дуно), с които той очевидно е споделил своето преживяване, малко преди да навърши 33 години (Христовата възраст!) в живота му е настъпил прелом. Събитието с духовно-мистичен контекст е станало на 07.03.1897 г. От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята.
към текста >>
Дънов и ВББ като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) „носители и застъпници на мира“; 4) „
синове
на Царството Божие“ – следователно българите носят потенциала да бъдат
синове
Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) „свята длъжност в Царството на мира“; 6) „велико събитие в живота на този свят“ – последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло.
По наше мнение авторът на Възванието има пред вид небесната Йерархия. Т.е. той предава послание от името на разумните същества от невидимия свят, които ръководят еволюцията на планетата Земя – извисените духовни същности от Всемирното Бяло братство (ВББ). В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха – приемане, утвърждаване и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса. Българският народ е назован последователно: 1) „душа и сърце на бъдещето“; 2) „живот и спасение на настоящето“ – т.е. мисията му бива преценена от Учителя П.
Дънов и ВББ като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) „носители и застъпници на мира“; 4) „
синове
на Царството Божие“ – следователно българите носят потенциала да бъдат
синове
Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) „свята длъжност в Царството на мира“; 6) „велико събитие в живота на този свят“ – последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло.
Учителят П. Дънов дефинира съдържанието на Възванието като „Слово“ с главна буква „С“ (буквално той казва: „Слушайте Словото“). Очевидно Учителят на ББ в нашата страна има пред вид Словото Божие, което никога не е преставало да бъде предлагано на хората и да се влива като живоносен поток в човешките души. Само формата му се е променяла през столетията, а съдържанието му винаги е едно, като акцентите зависят от основните тенденции на конкретната историческа епоха. „Вас ви чака едно славно бъдеще (курсивът мой – К.З.) , което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.“
към текста >>
Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на
человеческия
род“ (курсивът мой – К.З.).
Само формата му се е променяла през столетията, а съдържанието му винаги е едно, като акцентите зависят от основните тенденции на конкретната историческа епоха. „Вас ви чака едно славно бъдеще (курсивът мой – К.З.) , което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.“ Изразът „славно бъдеще“ в случая означава победа на Божественото над низшето у човека, възцаряване на хармония между хората, от една страна, и между хората и природата, от друга страна, триумф на Космическия план за Земята. А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П.
Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на
человеческия
род“ (курсивът мой – К.З.).
Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“ От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията?
към текста >>
Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният
человечески
род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“
– „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният
человечески
род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“
Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса.
към текста >>
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали
сина
си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си
син
в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.
По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.).
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали
сина
си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си
син
в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.
Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция.
към текста >>
Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при
сина
на св.
Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.
Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при
сина
на св.
княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл).
към текста >>
„Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй
человечески
жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята.
Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава.
„Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй
человечески
жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята.
„Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България.
към текста >>
Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни
синове
и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна! Следват заключителните думи на Учителя П.
Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни
синове
и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване. Ако се съпротивлява, възмездието ще бъде страшно – не защото Бог го иска, а понеже към стария дълг ще бъде прибавен нов, още по-голям. Т.е. духовната мисия на България в съвременната епоха просто няма алтернатива. Такова е действието на обективните космически закони. Учителят на ББ у нас предупреждава сериозно и водачите на българския народ от всички сфери на обществения живот: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил.
към текста >>
Забележка: В настоящото изследване са използвани текстовете на „Призвание към народа ми – български
синове
на семейството славянско“, издание на издателство „Бяло братство“ (София, 1994), и на Културна асоциация „Беинса Дуно“ (издателство „Хелиопол“ – София, 1998).
Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Това Учение съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. Учението е универсално по своя характер, но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ – да приеме Словото на Учителя Беинса Дуно – Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя.
Забележка: В настоящото изследване са използвани текстовете на „Призвание към народа ми – български
синове
на семейството славянско“, издание на издателство „Бяло братство“ (София, 1994), и на Културна асоциация „Беинса Дуно“ (издателство „Хелиопол“ – София, 1998).
към текста >>
57.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Казано е: „
Син
Человечески
не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато служението е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите.
Ангелите служат, а човек се учи. Човек се учи сега, а ангелите се проявяват – слугуват. Човек трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Хората са ученици, а ангелите – служители. В това отношение ученикът се учи, а служителят служи.
Казано е: „
Син
Человечески
не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато служението е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите.
И преходът от учение към служение е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената. Всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е. по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света.
към текста >>
След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „
Син
Божий“ (Учителят П. Дънов).
Да ходите, да мислите, да работите, да се молите – това е служене на Бога“ (Учителят П. Дънов). И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.).
След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „
Син
Божий“ (Учителят П. Дънов).
Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на баща си, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители.
към текста >>
Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш
син
.
И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.). След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „Син Божий“ (Учителят П. Дънов).
Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш
син
.
Само синът знае как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на баща си, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на Земята званието „слуга“ е презряно.
към текста >>
Само
синът
знае как трябва да служи на баща си.
Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.). След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „Син Божий“ (Учителят П. Дънов). Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
Само
синът
знае как трябва да служи на баща си.
Най-добрият слуга на баща си, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на Земята званието „слуга“ е презряно. На Земята е така, но не и на небето.
към текста >>
Най-добрият слуга на баща си, това е неговият
син
.
Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.). След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „Син Божий“ (Учителят П. Дънов). Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае как трябва да служи на баща си.
Най-добрият слуга на баща си, това е неговият
син
.
Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на Земята званието „слуга“ е презряно. На Земята е така, но не и на небето. Презрените неща на Земята са почтени на небето.
към текста >>
Не може ли
синът
да служи на баща си, той не може да бъде негов
син
.
Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.). След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „Син Божий“ (Учителят П. Дънов). Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на баща си, това е неговият син.
Не може ли
синът
да служи на баща си, той не може да бъде негов
син
.
И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на Земята званието „слуга“ е презряно. На Земята е така, но не и на небето. Презрените неща на Земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието „слуга“ и въпреки това искат да бъдат щастливи.
към текста >>
58.
Къде е щастието?
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
На всеки
син
человечески
предстои да вземе венеца на славата.
Само при тази последна, най-висша фаза на любов може да имаме пълно, абсолютно щастие. Когато любовта ни достигне до това състояние, че ние възлюбим Бога с всичкото си сърце, ум и душа, възлюбим всичко живо, само тогава ние заживяваме с всеобщия живот. Възкръсваме за нов, грамаден живот, в сравнение с който по-раншният ни живот се струва смърт. И само тогава човек взема венеца на славата, човек се спасява, както казва Исус. Всеки, даже и най-грубият дивак, ще достигне до най-последната фаза на любовта.
На всеки
син
человечески
предстои да вземе венеца на славата.
Зависи само кога. Въпрос на време. Да се скъси дългият период от време, нужен за издигането на дивака до съвършенството на Исуса, е въпрос от най-голяма важност за човека. И всичките старания на богочеловеците, които са идвали между хората, както и тези на всички боговдъхновени писатели, художници, музиканти, скулптори, идеалисти, вестители на истината са били насочени към съкращаване на дългия период от време, нужно при бавното еволюционно развитие. Ускоряване на човешкото еволюиране, на нас самите, по пътя на съвършенството може да се постигне по няколко начина.
към текста >>
59.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Октомври 1898 - В културно-просветно дружество „Майка“ във Варна изнася Посланието си към „българските
синове
на семейството славянско,“ което не се посреща с пълно доверие, и той не разрешава отпечатването и разпространяването му.
1895 - Дънов отказва назначението си в Ямбол. Изнася проповеди, но не се обвързва с постоянна работа. 1896 - Издава книгата „Науката и възпитанието,“ в която излага научно-философския си мироглед и сочи необходимостта от коренна промяна в мисленето на базата на постиженията на науката. 7 март 1897 - В присъствието на баща си получава прозрение за духовната мисия, която му предстои. 1898 - Издава „Хио Елли Мелли Месаил“ духовно послание за съзнателен, разумен живот.
Октомври 1898 - В културно-просветно дружество „Майка“ във Варна изнася Посланието си към „българските
синове
на семейството славянско,“ което не се посреща с пълно доверие, и той не разрешава отпечатването и разпространяването му.
Телескопичен блик След трийсет и седем годишно съществуване методистката мисия в България през 1895 г. докладва, че има 13 центъра с 177 пълни члена на църквата и около 300 симпатизанти. Конференцията (или съветът) на мисията има 16 члена и един стажант. Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома. Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища.
към текста >>
Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години
синът
му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език.
Ямбол е в Южна България, където американските протестантски мисии са се споразумяли да работи евангелската църква, докато Северна България е оставена на методистките мисии, на които е възпитаник Петър Дънов. Така или иначе, както вече казах, той отива там, за да стане пастор в местната евангелска църква, остава за кратко време, като не приема да подпише договор, че встъпва на редовна работа и... изчезва! Въпросът е в това, че протестантските мисии, в които Петър израства в навечерието на освобождението на България, внасят реална християнска духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език.
Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години
синът
му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език.
Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му.
към текста >>
Той никога не се е месил на духовните му работи, както казах, и когато го питат какво става със
сина
му и кога ще започне работа, той се шегува, че има колкото искаш време да поеме пътя, който ще избере.
Американското протестантство вече е дало на света, което може да се научи от него. Сега то навлиза в терена на консервирането на духовното си минало. Медицината? Това си е чистата наука, чистият занаят. От тука до края на света ще има все по-добри и по-добри лекари, и толкова! Трябва да се прехвърли духовната щафета в ръката на нов духовен водач, който да завладее нов духовен терен. Баща му го разбира.
Той никога не се е месил на духовните му работи, както казах, и когато го питат какво става със
сина
му и кога ще започне работа, той се шегува, че има колкото искаш време да поеме пътя, който ще избере.
Така и става. На 7 март 1897 година Петър споделя с баща си, че взима решение да развие духовно учение, което да не корегира протестантството, или православието, или каквито и да било католицизми, и така нататък, а да пренесе от безбрежната вселена на всемирната духовност недокоснати още ценности. Това е! На следващата година 1898 Петър Дънов издава малка брошурка под заглавието „Хио Елли Мелли Месаил.“ Духовно послание към всички хора на този свят, което представлява призив за съзнателен, разумен живот. Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му призвание към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна. То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник.
към текста >>
Призвание към народа ми1 Български
синове
, на семейството славянско.
Така и става. На 7 март 1897 година Петър споделя с баща си, че взима решение да развие духовно учение, което да не корегира протестантството, или православието, или каквито и да било католицизми, и така нататък, а да пренесе от безбрежната вселена на всемирната духовност недокоснати още ценности. Това е! На следващата година 1898 Петър Дънов издава малка брошурка под заглавието „Хио Елли Мелли Месаил.“ Духовно послание към всички хора на този свят, което представлява призив за съзнателен, разумен живот. Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му призвание към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна. То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник.
Призвание към народа ми1 Български
синове
, на семейството славянско.
Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
към текста >>
Синове
на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление.
То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник. Призвание към народа ми1 Български синове, на семейството славянско. Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира.
Синове
на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище.
към текста >>
И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали
сина
си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си
син
в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему.
Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в света на Виделината, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.
И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали
сина
си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си
син
в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему.
И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят. Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. „И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам, и ако аз давам от добрата Си воля, кой е този който ще ми се възпротиви и ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще видим. Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища.
към текста >>
Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род
человечески
.
И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед.
Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род
человечески
.
Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата ми и ще ме познаете, че аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира где се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил.
към текста >>
Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй
человечески
жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за славата на Неговото царство.
Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотия, Волята Му е воля вечна и непреклонна и все що е рекъл ще бъде. Но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както Израилския народ в пустинята, и ще оставите костите си както тях за вашето малодушие и общо неверие. Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределения, да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота.
Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй
человечески
жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за славата на Неговото царство.
Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната сила и слава, тя вам дължи, такива са Божествените наредби; един сее, друг жъне, в края, всички ще участвуват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ида да възстановя, не е царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че света е узрял за жетва.
към текста >>
НАГОРЕ