Търсене в текстове за 'Сетивност'

1. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Байер твърди, че чрез специални ритмични упражнения можем да развием у детето самостоятелност, усет към музиката, сетивност и обща пластичност.

2. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

(подобна работа развива сетивността, търпението и вкуса у децата).

3. ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

Емпиризмът, представен от Джон Лок, смята, че сетивността е решаващ източник на познанието.

4. ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Това е един затворен свят, който търси причинността на земята, в ограничения и малък свят на сетивността.

5. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Външната реалност - природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга реалност, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад събитията и мислите, зад времето и промените.

6. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса.

Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях.

7. Главата и лицето като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Мозъкът, който контролира всички процеси в тялото и е център на всички усещания, не притежава сетивност.

8. Общи положения - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Апоплексията е болест, при която става кръвоизлив в мозъка, при който спират внезапно всякаква сетивност и движения, без да се прекъсва дишането и кръвообращението.

9. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Не е ли това невъзможността на шаманското съзнание да се примири и да си съществува само в ефимерното и ежедневното, без да усеща в тъмнината на нощта, в смъртта, в безсетивността, в отвъдното това трансцендентално единство и с природата си, и с обкръжението си, и с Всемирното съзнание едновременно?