Търсене в текстове за 'Свидетелство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 64 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Шлаермаер ги е събрал по един своеобразен план под заглавие: Хераклит, тъмният от Ефес, изложено въз основа на останките от неговото произведение и на свидетелството на древните.
Отде иде това различие? От нищо ли се появява? " Както казах, Хераклит е написал едно единствено съчинение, озаглавено" според едни Музите, а според други За природата, което той предал на съхранение в храма на Диана Ефеска. Като цяло то е загубено, но са запазени известни фрагменти, които са събрани от различни автори. Шлаермаер ги е събрал по един своеобразен план под заглавие: Хераклит, тъмният от Ефес, изложено въз основа на останките от неговото произведение и на свидетелството на древните. Други учени са правили сбирки от фрагментите, между които и Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески е Светлината на мистериите. Хераклит е наречен тъмен, понеже той е писал символично и не е разбран от онези, които нямат Светлината на мистериите. Цицерон казва, че той преднамерено е писал на тъмно. А Сократ е казал за неговата книга: „Това, което разбрах от него, е превъзходно, а за онова, което не успях да разбера аз вярвам, че то също така е превъзходно, но за да се справи с него човек, трябва да бъде делийски плувец." Платон също изучавал философията на Хераклит и в неговите произведения се намират много сведения за нея.
към текста >>

2. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми."
Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в самия него, раждането на Божественото дете, и историческото събитие за раждането на Христа. Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези, които имат Светлината на Посвещението. В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База. Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците. След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми." Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа. Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века.
към текста >>

3. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето.
Въздаде ми Господ според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата. Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му. Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение.
към текста >>

4. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял.
Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
към текста >>

5. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го питат: Ти кой си?
Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница". Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат в благодат. И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го питат: Ти кой си? Той изповяда и не отрече, а каза: Не съм аз Христос. И попитаха го: Тогава що? Илия ли? И каза: Не съм. Пророк ли си?
към текста >>

6. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според свидетелството на Блажений Теодорит, той разпространявал християнството в Югозападна Палестина, в области, съседни на Египет.
От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия. 7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ 8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей. Според свидетелството на Блажений Теодорит, той разпространявал християнството в Югозападна Палестина, в области, съседни на Египет. Умрял мъченически в египетския град Остраким. 9. АПОСТОЛ ФИЛИП. За него се знае, че е роден във Витсаида, проповядвал Християнството във Фригия, където в град Иерапол живял до края на живота си. 10. АПОСТОЛ ВАРТОЛОМЕЙ (НАТАНАИЛ) е бил родом от Кана Галилейска. Проповядвал Християнството в Армения, където бил жив одран.
към текста >>

7. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

И знаем, че неговото свидетелство е истинно".
Това отделя пролога от Евангелието. Думите, които тук евангелистът предава като език и Слово, стоят на едно по-високо духовно поле, отколкото словата на евангелието, където всъщност евангелистът предава не човешки слова, а Божествени. И както в пролога говори Бог, така в последната глава говорят човеците. Най-вероятно е, че тази глава произхожда от някои ученици на стария Йоан, които той е бил събрал около себе си в Ефес. Това проличава от 24 стих, който гласи: "Този е ученикът, който свидетелства за тези неща, който и написа тези неща. И знаем, че неговото свидетелство е истинно". Така че, в началото говори Бог с човешки език, а накрая говорят човеците с Божествени думи. По средата стои същинското Евангелие на Йоан. В пролога се говори за предсъществуването на Христос. Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога.
към текста >>

8. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е свидетелството на най-великия посветен, за когото сам Христос казва: "Не се е подигнал по-голям от Йоана Кръстителя от родените от жена".
В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв". Тук Йоан Кръстител, един от най-висшите посветени, определя какво е положението на въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените от Бога. Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях. Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Аз бях Този, Който беше в началото. Това е свидетелството на най-великия посветен, за когото сам Христос казва: "Не се е подигнал по-голям от Йоана Кръстителя от родените от жена". Значи този, най- великият, свидетелства че Този, Който е вселен в Исус от Назарет, е бил пред него и преди всички като него. Такова е схващането на християнския езотеризъм, на християнския мистик по този въпрос, с който някои спекулират и поставят Исус Христос като един посветен от човешкия род. Ние видяхме в главата за Исуса, кой е бил Исус, разбрахме Кой е бил Христос. Тези неща не се доказват по външен път, всеки сам трябва да ги опита. Всеки, който е роден от Бога, той е приел Христа в себе си и знае, че Той е станал плът и е действал в течение на историята в плът в продължение на три години.
към текста >>

9. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Това ще ви служи за свидетелство.
И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите, защото тези неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът. Тогаз им казва: Народ ще се вдигне против народ и царство против царство. И ще има големи трусове и в разни места глад и мор. Ще има и ужасни и големи знамения от небето. А преди да стане всичко това, ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име. Това ще ви служи за свидетелство. И тъй, решете в сърцето си да не обмисляте предварително що да отговаряте. Защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят и ви противоречат. И ще бъдете предавани даже и от родители, и от братя, от роднини и приятели, и ще умъртвят някои от вас, и ще бъдете мразени от всички поради Моето име. Но и косъм от главите ви няма да загине. Чрез твърдостта си ще придобиете душите си." (21;1-19)
към текста >>

10. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е едно свидетелство, че Той е един Велик посветен, Който е във връзка с Бога и в Когото Бог пребъдва и се проявява.
И в 8-ми стих се казва: "А Исус, като разбра веднага с Духа Си, че така размишляват в сърцата си, рече им: Защо размишлявате така в сърцата си? " С това ясно е подчертано, че Христос с ясновидски поглед прониква в сърцата на хората и вижда какво мислят. Изразът " разбра с Духа Си" подразбира видя с Духа Си, т.е. с духовните Си очи. На много места е ясно подчертано, че Исус притежава ясновидството и ред други още качества, които са достояние на Великите посветени. Това е едно свидетелство, че Той е един Велик посветен, Който е във връзка с Бога и в Когото Бог пребъдва и се проявява. Фарисеите протестират, че Христос казва " Прощават ти се греховете". Защото според тях само Бог, Който е във висшия духовен свят, може да прощава грехове. Те не могат да разберат, че Бог е слязъл в едно човешко тяло и от вътрешността на човека Исус, от Неговата душа, където обитава, казва " Синко, прощават ти се греховете". Те не можаха да разберат че Бог сега действа отвътре в човека. Това е именно характерното за новото време, че Бог действа вече отвътре в човека, а не отвън.
към текста >>

11. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Отсега нататък човек няма да апелира към висшия свят на свидетелство, но в себе си, в своя дух той ще знае прав ли е или не е, и ще казва само да или не.
Човек апелира към Бога, към възвишените същества, че това, което говори, е вярно. В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се кълнете, не заклинайте. Отсега нататък човек няма да апелира към висшия свят на свидетелство, но в себе си, в своя дух той ще знае прав ли е или не е, и ще казва само да или не. Но отсега нататък прегрешението на клетвата не е само външно, но и вътрешно. Всяка духовна нескромност, всяко духовно възгордяване, всяко превъзнасяне, всяко прекомерно обещание, всяко вземане на решение, което не се изпълнява, е една клетва и е престъпление, което носи след себе си обратен удар на съдбата.
към текста >>

12. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И каза му Исус: Гледай да не кажеш никому", но веднага след това казва: "Но иди и покажи себе си на свещеника и принеси дара, който Мойсей е говорил за свидетелство тям".
След планинската проповед Исус тръгва по страната и говори на народа с притчи и изцелява болните. Пред Него застава един прокажен, който казва: "Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръката Си, допря се до него и рече: Искам! Бъди очистен! И тозчас се очисти проказата му. И каза му Исус: Гледай да не кажеш никому", но веднага след това казва: "Но иди и покажи себе си на свещеника и принеси дара, който Мойсей е говорил за свидетелство тям". Следва изцеление на момчето на стотника, което Христос изцерява само като казва реч и стотникът повярвал, че може да стане изцелението. Също и прокаженият казва: Можеш, Господи! И той вярва, и стотникът казва същото. При стотника Христос през пространството излекува момчето. За разбирането на притчите има няколко схващания.
към текста >>

13. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички."
16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава." А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл. 5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." "И без противоречие, велика е Тайната на благочестието. Тоя, "Който биде явен в плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите,
към текста >>

14. 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." /2;6/.
16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус."/2;5/. "Който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." /2;6/. "И без противоречие, велика е Тайната на благочестието: Тоя, Който биде явен в плът, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите,
към текста >>

15. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/.
Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение. Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/. Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух. Така че, Апокалипсисът ни описва преживяването на един християнски посветен, което се разкрива на посветения в процеса на Посвещението. Така че, Откровението на Св. Йоан е една Посветителна книга или книга за Посвещение. Има една друга Посветителна книга от дълбоката египетска древност, която носи заглавие "Таро на Хермес", или "Посвегително Таро".
към текста >>

16. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

Исус прати ангела Си, да го съобщи на Йоан, Неговия слуга, а последният възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, за което е имал видение и той ги означи със знаци." Това е верният превод.
Това е името на Слънчевия Демон, противник на Агнето. Както казах, всяко от духовните същества е било означавано с едно име, а също и с един символичен знак. За името СОРАДТ се е употребявала една стрела, носеща на горния си край две закривени острия. Във връзка с това, в началото на Апокалипсиса Йоан казва едно удивително ключово слово, което е било винаги криво превеждано и тълкувано. Той казва: „Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро. Исус прати ангела Си, да го съобщи на Йоан, Неговия слуга, а последният възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, за което е имал видение и той ги означи със знаци." Това е верният превод. Последните подчертани думи липсват в официалния превод. Йоан означава със знаци т.е. с числа, важните части, съществените части, съдържащи се в Мистериите. Той ги е означил с цифра, с числото 666 и го потвърждава със знак, нещо, което той описва така: „И видях след това да възлиза от Земята един друг Звяр; той имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като Змей." Двата рога, това са закривените острия на стрелата, с която се символизира Слънчевия Демон. За да забули този знак, той нарича двете куки pora.
към текста >>

17. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В Евангелието на Матея е казано: "Първосвещениците и старейшините и целият свят търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го убият." /Матея 26;59/.
Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода. Христос е принесен на Олтара на човечеството. В двореца на първосвещеника Христос стои срещу студените сили на лъжата и смъртта. В Евангелието на Матея е казано: "Първосвещениците и старейшините и целият свят търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го убият." /Матея 26;59/. Тук ни е показано, че тези хора са служители на Ариман, на Сатаната, на старовременната Змия, която изкуси първите хора, който е баща на лъжата. В случая не Кайяфа и лъжливите свидетели лъжат, а Ариман, духът на измамата, лъже чрез тях. Свръхестествените истини се изопачават в студените мозъци на хората и се превръщат в лъжа. Интелектуалните мисли са неспособни да разберат духовния свят и неговите откровения. Тази е основата, върху която аримановите същества въздействат върху хората.
към текста >>

18. XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото това, което може да дойде като свидетелство от старата форма, то не може да ви убеди във новата форма.
Ето каква дълбочина се крие в тези думи. Когато хората изучат Библията в светлината на Окултната наука, те ще видят, че в нея се съдържат физиологични истини, които са по-велики от всичко, което новата, повърхностната физиологична мисъл може да изнесе. Христос по най-различни начини ни обръща внимание, как това, което се влива в света чрез Него, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от това, което по-рано е било изнесено, защото то е възвестено със способностите, които са родени от Царствата Небесни, които не сме наследили oт зародиша. Той обръща внимание на това, колко е трудно за хората да се издигнат до разбирането на едно такова учение. Но същевременно Той им казва: Вие не можете да бъдете убедени по същия начин за новото, което е дошло, по стария начин. Защото това, което може да дойде като свидетелство от старата форма, то не може да ви убеди във новата форма. Новите истини не могат да бъдат разбрани по стария начин. Затова Христос казва: Новото вино, Божественото, което се пробужда в човека под влияние на Христос, изисква нови мехове, нови форми.
към текста >>

19. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той дойде за свидетелство, да свидетелства за виделината, за да повярват всички чрез него.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." "Яви се человек, изпратен от Бога, името му Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за виделината, за да повярват всички чрез него. Не бе той виделината, но дойде да свидетелства за виделината. Истинската виделина, която осветява всекиго человека, идеше на света." "Той бе в света. И светът чрез него стана, но светът го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха.
към текста >>

20. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

За да се изпълни стихът: „Свидетелството на двама е истинно", ще приведа мнението на един посетител - на Стоян Ватралски.
СЪБОР В СОФИЯ Съборът през 1926 г., първият ни събор в София, е неописуем по хармония, по нови братски и сестрински чувства, по нова мисъл и музика. Слънцето огрява прекрасната, осеяна с цветя поляна, приютена от боровата гора като в майчин скут. Вятърът охлажда летния ден, а въздухът ухае на пролет - нова пролет в живота на човека. За да се изпълни стихът: „Свидетелството на двама е истинно", ще приведа мнението на един посетител - на Стоян Ватралски. Впечатленията му бяха отпечатани във в. "Зорница" - статии в бр. 38, 39 и 41 и в една отделна брошурка под заглавие: „Кои и какви са белите братя - дъновистите". „От плодовете им ще ги познаете" - Христос. „От година в година, пише авторът, все повече се говори за новото и бързо разрастващо се у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа „Дъновисти", а от самите тях и от съчувствуващите им - окултно Бяло Братство.
към текста >>

21. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

На другия ден преди обяд Любомир трябваше да си вземе свидетелството за завършен клас от гимназията.
Бяхме целите мокри. Спасиха ни непромокаемите раници, които не бяха пропуснали никаква вода. Преоблякохме се и тръгнахме по пътя, водещ от Заврачица за Боровец. Стигнахме до един навес, под който се бяха приютили десетина дървари и бяха наклали буен огън. Останахме при тях u поизсушихме дрехите си. На другия ден преди обяд Любомир трябваше да си вземе свидетелството за завършен клас от гимназията. Затова трябваше да слезем в Боровец и да вземем в 5 часа първия автобус за София. След полунощ ние напуснахме гостоприемните дървари и се отправихме към Боровец, където сварихме автобуса и се прибрахме в София. В съзнанието ни остана дълго време това интересно преживяване. Много пъти съм преспивал в югозападната стая - сега метеорологична, по време на гръмотевични бури. През цялата нощ по жиците минаваха гръмотевици и гърмяха в стаята.
към текста >>

22. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена.
Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде. Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>

23. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Зрелостното му свидетелство за завършено средно образование носи датата 24.07.1887 г.
е свещеник в храма "Св. Архангел Михаил". Той е бил може би първият, съзрял действително в дълбочина мисията на своя син Петър. Известно е, че отношенията помежду им са били не просто като между баща и син, а приятелски, с подчертана топлота, разбиране и съпричастие. Петър Дънов получава начално образование в Нови пазар, където баща му известно време е на работа, а след това и във Варна. Зрелостното му свидетелство за завършено средно образование носи датата 24.07.1887 г. и е издадено от Американското научно-бого- словско училище в Свищов. Там юношата Петър учи в Богословския отдел и го завършва с отличен успех по музика и богословски дисциплини и с добър успех по останалите предмети. Впоследствие е изпратен за една година като учител в с.Хотанца, Русенско. Още от ранна детска възраст П. Дънов проявява искрена привързаност към музиката, която остава завинаги любимото му изкуство.
към текста >>

Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник.
Като ученик започва да свири на цигулка и не се разделя с нея до края на живота си. Това е и инструментът, чрез който е предал на своите ученици и последователи множество песни и мелодии с дълбоко духовно съдържание и необичайна звукова картина. Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот. Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник. Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир. Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.).
към текста >>

24. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Не бива да отминаваме без внимание и оценката на Учителя на ББ у нас за това, доколко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост - свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: "Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа.
Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява. ...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят." Не бива да отминаваме без внимание и оценката на Учителя на ББ у нас за това, доколко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост - свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: "Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа. Всичко в природата е живо. Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща. Чрез външната природа Бог е направил Своята мисъл достъпна за нас (естественото и свръхестественото Откровение в християнското учение - бел. К. З.).
към текста >>

25. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване.
А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учителя на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.). Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21). Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!? Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустреме- ност по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица - Истината! Нейното присъствие в живота на човешкото същество има не само определящо мирогледно значение, но то служи и за съвсем ясен ориентир при решаването на проблемите на ежедневието. И в малкото, и в голямото Истината си остава неугасим фар и пътевод- на звезда.
към текста >>

26. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Така външният човек е най-яркото и точно свидетелство за това, докъде е достигнал по еволюционния си Път вътрешният, истинският човек.
Нейното неподражаемо умение на майстор-ваятел намира израз и в човешкото тяло. Всяка част и детайл от него говори за същността и качествата на неговия притежател, рисува чертите на неговия характер. Особено изразителни в това отношение са човешкото лице и ръцете. Премъдрата Природа не допуска нищо излишно. Тя дава всекиму съвършено справедливо. Така външният човек е най-яркото и точно свидетелство за това, докъде е достигнал по еволюционния си Път вътрешният, истинският човек. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Трябва да изучавате вътрешния си живот. Вие мислите, че природата е точно като вас своенравна - каквото й скимне, това прави. Тя всичко е направила много разумно. За всяко същество има книжка и на всяко същество дава толкоз, колкото му трябва.
към текста >>

27. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма.
към текста >>

28. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Най-характерното е, че учението на ББ в съвременните условия (според свидетелството на българския духовен Учител) няма да се разпространява само и толкова по пътя на проповядването и афиширането (традиционни методи от най-древни времена), а преди всичко чрез живия личен пример на тези, които са го приели в сърцето си и го осъществяват в живота си.
Най-малко на брой са членовете с основно и начално образование, вкл. ученици и военнослужещи (потенциални среднисти и висшисти). Най-важните направления в своето настоящо и бъдещо развитие ББ вижда в: - най-важната задача - разпространение и популяризиране на учението на Учителя П. Дънов у нас и зад граница; Най-характерното е, че учението на ББ в съвременните условия (според свидетелството на българския духовен Учител) няма да се разпространява само и толкова по пътя на проповядването и афиширането (традиционни методи от най-древни времена), а преди всичко чрез живия личен пример на тези, които са го приели в сърцето си и го осъществяват в живота си. - изясняване на обществеността същността, целите и задачите на ББ; - масовизиране на Братството, привличане на все повече нови членове (но не по пътя на агитацията и рекламата, а чрез личен пример и осмислено убеждение); - търсене на нови форми за общуване с хората - диференцирано според възрастта, интелекта, професията и другите социални характеристики; - разширяване на издателската дейност; - решителен ръст в превеждането на Словото на Учителя П.
към текста >>

29. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ.
Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен.
към текста >>

30. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов.
Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва.
към текста >>

31. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма.
към текста >>

32. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Триадата е свидетелство за нивата на духовно-нравствено развитие на личността: „Знанието е достояние на мъдрите хора.
Ученикът вярва всякога. Вярата иде от свръхсъзнанието“ (Учителят П. Дънов). Когато добавим към вярата знание, постигаме хармонията на мъдростта. Първото стъпало в своеобразната триада вяра – знание – приложение предполага необходимостта от подкрепа в лицето на познанието. А третото стъпало в нея изисква да използваме постигнатото на първите две за целите на Доброто. Триадата е свидетелство за нивата на духовно-нравствено развитие на личността: „Знанието е достояние на мъдрите хора. Който вярва, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага. В знанието има нещо красиво. Знание без вяра не може да се развива“ (Учителят П. Дънов). В своето Слово Учителят на ББ у нас предлага една брилянтна формула за взаимовръзката между вярата и знанието: „Вярата е основа на знанието.“ Той я дефинира в контекста на необходимостта от приложение на познанието, вложено в неговите беседи и лекции. А приложение без непреклонна вътрешна убеденост в резултатите от осмисленото Божествено послание е безсмислено: „Гледайте малкото, което може да приложите от беседите, то е великото, не е в многото.
към текста >>

33. Предговор - Павел Желязков

Материализмът, както в миналото, така и днес, си затваря очите за фактите и отрича безапелационно всяко свидетелство за чудодейната вътрешна сила на човека.
Запознаването с проблемите, произтичащи било директно от влиянията, на които сме подложени в днешния динамичен живот, било от внушенията и самовнушенията, които ги съпътстват, както и с възможностите да се предпазваме от манипулации и посегателства върху личността ни, е в състояние да даде по-добра, по светла перспектива на живота ни. По този начин, откривайки нови възможности за растеж в себе си, човек може да укрепи своето психическо здраве и да стане пълноценен член на обществото, добър гражданин на своето отечество и на света. Не намираме за необходимо и полезно, с оглед на основната ни цел, да третираме въпросите относно магьосничеството, уроките, змийския поглед, който убива и пр., което би ни отклонило от основната цел. Теософите положиха, много усилия в старанието си да докажат тяхното съществуване, но техните старания не повлияха съществено върху вярванията и поведението на хората. Елена Блаватска обаче предупреждава за опасността от безогледното отричане или строгото осъждане на тези явления, което в миналото „е повлякло избиването на стотици хиляди невинни хора", а днес „влече образованото човечество право към общественото мракобесие." Интересът към вътрешната сила на човека според нея е мотивиран и от способността „на някой хора да управляват за добро или за зло други". Материализмът, както в миналото, така и днес, си затваря очите за фактите и отрича безапелационно всяко свидетелство за чудодейната вътрешна сила на човека. Наверно една от причините за този краен материализъм трябва да се търси в комплекса за непогрешимост на голяма част от учените, особено на адептите на рационалното мислене, които тълкуват едностранно явленията и са склонни към догматизъм. Надяваме се, че в процеса на практическото приложение на знанията относно смисъла и значението на човешките взаимоотношения и чрез натрупване на повече личен опит, нашият читател ще разшири и задълбочи своята култура по изложените в тази книга проблеми. Авторът
към текста >>

34. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Известността на именитата личност започва да преминава върху извършителя на този класически жест като свидетелство за взаимност и близост.
„Лицемерието е почит, която порокът оказва на добродетелта" е казал философът. Надяването на маската става чрез демонстриране на уважение, чрез персонализиране на носителя на добродетели и благородство, когато с всички средства лъжецът се стреми да наподобява добрия човек. Спомнете си онази сцена, в която известният комик Стен Лаурел поставя небрежно ръка върху една лъскава лимузина, за да внуши на младите дами, че може да им предложи една приятна разходка, като ги покани в „собствената" си кола. В този момент действителният собственик подкарва колата, а Стен, загубил опората и обаянието на преуспяващия мъж, става смешен в лицето на възмутените дами. Забележете какъв е ефектът, когато някой се опира върху рамото на известна личност. Известността на именитата личност започва да преминава върху извършителя на този класически жест като свидетелство за взаимност и близост. След това, всички шепнат: „Той е много вътре в нещата, той е изключителен." Ако се случи пък да падне в праха, всички единодушно му обръщат гръб. Казахме вече, че целта, която се преследва с манипулацията, е да се деформира истината, да бъде тя компрометирана и, когато съмнението на публиката в нея е достатъчно силно, незабелязано да се подмени с лъжата. За да се прикрие истинският лик на лъжата, се търси привлекателна форма, в която да се поднесе и предложи за консумация, без да предизвика и сянка от съмнение. Както манипулаторът се прикрива зад благопристойна маска, така и измамата се поднася във възможно най-приятната за сетивата и чувствата форма. Ценностната система, системата от морално-етични норми и принципи на обществото могат по този начин да бъдат деформирани и подменени.
към текста >>

35. МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

Подражателството не е средство за художествени постижения, а е свидетелство за бездарност.
Модата в това изкуство се налага чрез външни и чисто комерсиални средства. Тя е по-опасна от епидемиите през средните векове, когато чумата и холерата са сеели смърт и са обезлюдявали богати и процъфтяващи държави. И напротив, вдъхновената от Божествената любов музика, музиката на Ренесанса, е придружавала разцъфтяването на всички изкуства и е носила благоденствие на народите. Дълбоко съм убеден, че когато обикновените градски и буржоазни нрави допускат и следват модата, тя стимулира вкуса у някои слоеве на обществото и съживява производството на някои артикули. Но в истинската музика, която трасира най-късия път към Божието царство, място за модата няма. Подражателството не е средство за художествени постижения, а е свидетелство за бездарност. Човекът с изострена и фина чувствителност не може да слуша модерна музика, както и любителят на лека модерна музика се подлага на мъчения, ако е принуден да изтърпява изпълнението на някоя класическа мелодия. Това не изключва възможността и за едните, и за другите музиката да е необходимост. Проблемът обаче придобива друго измерение, ако го отнесем към чувствителността на двете категории хора и към тяхната податливост на влияния, внушения и манипулации. Едните слушат музика, за да забравят, а другите, любителите на класическата музика, слушат музика, която ги предразполага към размисъл. Поради тази причина първите се поддават много по-лесно на всякакъв род влияния, на колективни внушения и манипулации.
към текста >>

36. Предговор - Крум Въжаров (1908- 1991)

Дори в светското училище и в университета има учебници и учители, професори, които преподават, разясняват учебния материал и без свидетелство не можеш да преминеш от един клас в следващия.
Чрез нея се осъществява най-непосредственият, непринуден контакт с всички хора. Някои наши музиканти, които от деца са свързани с музиката на Учителя, я изпълняват вдъхновено. Може с радост да се каже, че те успяват да създадат прекрасна духовна атмосфера, която се усеща, преживява и докосва душите на хората. Както във всички духовни школи, така и в школата на Учителя е необходимо да имаме духовно ръководство, да намерим, да познаем своя Учител и да изградим вътрешна връзка с него. За да направим тази връзка, трябва да сме развили съответните качества като смирение, послушание, почит, уважение, благоговение и т.н. Дори в светското училище и в университета има учебници и учители, професори, които преподават, разясняват учебния материал и без свидетелство не можеш да преминеш от един клас в следващия. В духовната школа на Учителя знанието е изложено в свещените книги, но за да се разбере и приложи правилно, трябва да се отворят духовните ни очи. Необходим е Учител, който да ни научи на това. Също така и по- напреднали ученици, които да ни напътстват и да помагат на по-младите, т.е. да следваме указанията на Учителя: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно надпреварване.
към текста >>

37. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата, отваряше ги и ни показваше тяхната слава.
„Нов ден наближава и човек ще приеме своето Божествено наследство като син Божий, ще стане хармонично същество, движещо се съзнателно около своя духовен център Слънце, както всяка планета се движи около физическото слънце:“ „През това преходно време много стари, изтъркани системи на живота се разпадат и разрушават, докато нови се създават и зараждат в духовния свят, където най-напред започва възобновяването на всички неща. Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“ „През новия век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко. Като живеем съзнателно у Бога и като с желание изпълняваме Неговата воля, ние ставаме строители на новия век и на работата, която трябва да се извърши, за да стане целият живот на Земята духовен.“ Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата, отваряше ги и ни показваше тяхната слава. Непретенциозен, с благ мелодичен глас той говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която небето извършва, за да се трансформира Земята през тези дни! Той ни караше да почувстваме Бога близко до себе си, както и собствения ни дъх и Космоса - едно познато място за онези, които го обичат.“ Въпреки че славяните имат важна роля във връзка с шестата Цивилизация, ние тук, на Запад, също имаме отговорности за приготвяне на бъдещето. Помислете си за възможностите, скрити в едно семе! Помислете си за потенциалността на малкия жълъд да създаде мощен дъб!
към текста >>

38. От 1 май до 20 юни: Лято и край на учебната година. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Приятно е всяко дете да получи в края на годината свидетелство.
На време ще се спрем на подходящ детски интерес, който децата самостоятелно ще развият в колективна творческа дейност и ще я изнесат пред родителите си в последния — изпитен ден. И в тази игра всяко дете избира място съответно силите си. Всеки взема участие, всеки работи, всеки живее. Трогателно е родителят да види детето си активен участник в колективна дейност, при даден социален проблем макар и изнесен във вид на игра. Играта за детето е живот и вдъхновение. Приятно е всяко дете да получи в края на годината свидетелство. То идва обикновено като заключение на играта напр.: играем на параход— рибка или нимфа изважда от морското дъно бисери — свидетелства и поднася на всяко дете. При друг случай, играем на пчелин — царицата пчела поднася на всяко дете капка медец с пожелание — свидетелство. Свидетелствата се изработват от учителката и са изненада за децата. Утрото завършва с щастливи пожелания и радостно настроение. Трагичната раздяла е излишна сантиметалност.
към текста >>

При друг случай, играем на пчелин — царицата пчела поднася на всяко дете капка медец с пожелание — свидетелство.
Всеки взема участие, всеки работи, всеки живее. Трогателно е родителят да види детето си активен участник в колективна дейност, при даден социален проблем макар и изнесен във вид на игра. Играта за детето е живот и вдъхновение. Приятно е всяко дете да получи в края на годината свидетелство. То идва обикновено като заключение на играта напр.: играем на параход— рибка или нимфа изважда от морското дъно бисери — свидетелства и поднася на всяко дете. При друг случай, играем на пчелин — царицата пчела поднася на всяко дете капка медец с пожелание — свидетелство. Свидетелствата се изработват от учителката и са изненада за децата. Утрото завършва с щастливи пожелания и радостно настроение. Трагичната раздяла е излишна сантиметалност. След празника децата идват, за да си вземат изработените предмети — спомен от първото им творчество. Споменът за детската градина нека остане като слънчев ден в живота на всяко дете. ,
към текста >>

39. 18. Друг случай за завършване годината - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Само че на тази гара се стои едра цяла година и при слизането всяко дете ще получи открит лист — свидетелство, за да може да влезе в гарата на първо отделение.
— Прочетете на плаката, за да знаете до къде сте дошли. Всички втренчиха очи към плаката и започнаха да се мъчат да разчитат писаното. Едни самостоятелно, други със задружна помощ, прочетоха гръмогласно: „Гарапърво отделение" — Чудесно, деца! Та вие сте стигнали до първо отделение. Искате ли да слезете тук? — Да, да — чу се общ спонтанен възглас. — Само че на тази гара се стои едра цяла година и при слизането всяко дете ще получи открит лист — свидетелство, за да може да влезе в гарата на първо отделение. Слезте, деца, от детската градина и пристъпете към прага на първо отделение. С радост всички слязоха от самолета без подреждане, но с ред. Пожелах им да бъдат примерни, умни и послушни. На всяко дадох свидетелство (двойно сърце от бял и червен картон, като от вътрешната страна бе изписана цифрата „6", а на отвъдната страна стоеше мисълта „Работи, за да успееш! Обичай, за да победиш!") Раздаването мина спокойно и мило. Взех си сбогом с децата и родителите.
към текста >>

На всяко дадох свидетелство (двойно сърце от бял и червен картон, като от вътрешната страна бе изписана цифрата „6", а на отвъдната страна стоеше мисълта „Работи, за да успееш! Обичай, за да победиш!") Раздаването мина спокойно и мило.
— Да, да — чу се общ спонтанен възглас. — Само че на тази гара се стои едра цяла година и при слизането всяко дете ще получи открит лист — свидетелство, за да може да влезе в гарата на първо отделение. Слезте, деца, от детската градина и пристъпете към прага на първо отделение. С радост всички слязоха от самолета без подреждане, но с ред. Пожелах им да бъдат примерни, умни и послушни. На всяко дадох свидетелство (двойно сърце от бял и червен картон, като от вътрешната страна бе изписана цифрата „6", а на отвъдната страна стоеше мисълта „Работи, за да успееш! Обичай, за да победиш!") Раздаването мина спокойно и мило. Взех си сбогом с децата и родителите. Годишният акт се привърши. На следния ден, бяхме за последен ден всички на училище. Всяко дете си взе изработените работи и рисунки за спомен. Между другото, удивително беше настроението на вчерашните птички.
към текста >>

40. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— На добър ви път, мили деца! Вдигнете котвата от пристанището на детската градина! На всекиго ще дам свидетелство с шест, за да отпътувате всички с успех.
Грамофонът засвири валс и феичките заиграха. В последния миг една от феичките намери на морското дъно кутия пълна със скъпоценности (сложена в момента от мен) и я предаде на първия капитан, като дар на всички деца за тяхното послушание и трудолюбие през годината. — Сега, да се качат и феичките на парахода, за да раздам наградите за вашето послушание! — подех най-после аз, като взех кутията със свидетелствата, изненада за всички. — Мили деца, учебната година се свърши! Тъй както сте качени на парахода, ще ви раздам свидетелствата и ще ви пожелая добър и щастлив път в голямото море на живота, където навлизате всеки ден. Бъдете смели, борете се с трудностите и преуспявайте! Тъй като тази година завършвате всички с успех — шестица, така ви пожелавам да минавате всяка година! Бъдете здрави, весели и безгрижно плувайте в голямото море на живота! Често ще срещате в живота си бури и препятствия, но вярвайте в Бога, вярвайте в доброто, вярвайте в себе си и ще успявате всякога. — На добър ви път, мили деца! Вдигнете котвата от пристанището на детската градина! На всекиго ще дам свидетелство с шест, за да отпътувате всички с успех. (Подред раздадох свидетелствата — бонбонерка с шест бонбона). Вдигнете свидетелствата си, тъй както сте на парахода и да изпеем „Свърши се, замина учебната година"! При повишено настроение взехме си „сбогом", като напомнихме да дойдем утре след обед за ръчните работи (блокчета с рисунки, албумчета с мозаично изрязване — есен, зима, пролет и лято, картонени играчки — шейни, колички, кутийки, глинени зеленчуци, плодове и др., разни ръкоделия и цветя) и за снимките, направени от миналия ден на парахода. Така завърших учебната година с децата тази година. Резултатите бяха отлични и от тогава практикувам подобен начин при свършване.
към текста >>

41. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

Защото свидетелството на нашите чувства е непълно и измамно... По принцип, ние не вярваме на нищо, което не е доказано... „Съдържанието на това съчинение е напълно научно.
„Аз ще докажа, че тези неща наистина съществуват. „Аз ще се опитам да приложа научните методи за изследване при констатацията и при анализа на редица явления, причислявани до сега в областта на приказките, на чудесното или на свърхестественото, и да установя, че те са причинени от непознати още сили и принадлежат към един невидим естествен свят, различен от този, който е достъпен за нашите чувства. . . „Човешкият разум не бива да счита за сигурно нищо друго, освен това, което е доказано. Но от друга страна, ние нямаме право да отричаме нищо предварително. Защото свидетелството на нашите чувства е непълно и измамно... По принцип, ние не вярваме на нищо, което не е доказано... „Съдържанието на това съчинение е напълно научно. Яз оставям настрана по принцип, всичко, което не е добре удостоверено, било чрез наблюдение, било чрез експеримент. „Мнозина казват: „Но защо да се търси? Вие не ще откриете нищо. Това са недостъпни тайни, който Бог запазва за себе си“. Винаги е имало хора, които са предпочитали невежеството пред знанието.
към текста >>

42. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

И до днесъ, напримѣръ, въпрѣки красноречивото свидетелство на историята, хората не сѫ разбрали, че насилието, безправието, личниятъ произволъ предизвикватъ сѫщата реакция.
Изолирането, напротивъ, е изразъ на онова монотонно еднообразие, въ което спира всѣко творчество, всѣки растежъ. Днесъ хората сѫ изпаднали въ безразличното състояние на еднообразието. Тѣ преповтарятъ все едни и сѫщи нѣща, едни и сѫщи идеи. Тѣ обръщатъ погледъ все къмъ миналото, къмъ онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, къмъ онова, което е преживѣно и надживѣно. Тѣ търсятъ благата на живота по ония отъпкани пътища, които сѫ задръстени отъ многобройнитѣ неуспѣхи на толкова раси и народи, живѣли преди насъ. И до днесъ, напримѣръ, въпрѣки красноречивото свидетелство на историята, хората не сѫ разбрали, че насилието, безправието, личниятъ произволъ предизвикватъ сѫщата реакция. Тѣ не вѣрватъ, че има една върховна Правда въ живота, която поставя всѣкиго на мѣсто. Безъ да отиваме далечъ въ историята, ние имаме прѣсни примѣри за действието на този законъ въ близкото минало на европейскитѣ народи. Въ 1871 г., презъ френскопруската война, Германия излѣзе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. Въ общоевропейската война, обаче, Франция излѣзе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години 6ѣ постъпила справедливо, и Франция щѣше да постъпи справедливо.
към текста >>

43. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

Хората може да се противопоставятъ колкото щатъ на божествения редъ, тѣ могатъ да отхвърлятъ колкото щатъ свидетелството на ония просвѣтени умове, които го възвестяватъ, ала той въ края на краищата се налага.
И всички съзнателни хора трѣбва да подържатъ днесъ тази велика истина, ако искрено желаятъ своето повдигане като индивиди, ако желаятъ повдигането на своя народъ, повдигането на цѣлото човѣчество. Тѣ трѣбва да положатъ въ своя животъ ония три велики принципа, които лежатъ въ основата и на мировия животъ: Любовъ, която носи животъ за всички, Мъдростъ, която носи знание и свѣтлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсватъ ли тия основи, животътъ — и личенъ, и колективенъ, и общочовѣшки — нѣма да има никакъвъ резултатъ. Това е една неизбѣжна последица отъ ония закони, които действуватъ въ Битието. А тия закони не се прекланятъ предъ ничия лична воля, тѣ действуватъ въпрѣки личното желание и разбиране на отдѣлнитѣ единици. Хората може да се противопоставятъ колкото щатъ на божествения редъ, тѣ могатъ да отхвърлятъ колкото щатъ свидетелството на ония просвѣтени умове, които го възвестяватъ, ала той въ края на краищата се налага. Много култури сѫ загивали, цѣли свѣтове се рушатъ, слънца угасватъ, но този божественъ редъ вѣчно пребѫдва. Ето защо, безмислено е да се правятъ повече безрезултатни опити. Безмислено е да се отлага, да се очаква на бѫдещето. Безмислено е човѣкъ да копнѣе за единъ идеаленъ животъ, когато отиде на „онзи свѣтъ“. Онзи свѣтъ е свѣтъ на любовьта, той е свѣтъ на знанието, на истината и свободата.
към текста >>

44. Нещо из историята на хиромантията - Георги Радев (1900–1940)

В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите.
Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка. Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите. Но много неща показват, че мнозина видни люде в римско време са се занимавали с това интересно и важно от практично гледище гадателско изкуство. Така например, Юлий Цезар и Август са минавали за изкусни хироманти. За Юлий Цезар се твърди, че така майсторски владеел туй изкуство, та било достатъчно само да хвърли поглед върху ръката на когото и да било, за да го прецени правилно. Без да се спираме надълго и широко върху историята на хиромантията в по-последни времена, ще кажем накъсо, че тя ни за миг не е излизала - заедно с астрологията, чиято спътница винаги е била, из кръга на ония занятия, които са привличали образованите люде на ония времена. У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест.
към текста >>

45. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

1887 (юни) Американското научно-богословско училище в Свищов издава свидетелство за завършено образование на Петър Дънов, подписано от учителите му Стефан Томов и Йордан Икономов, както и свидетелство за правоимащ проповедник.
Защитен е публично от А. Дана по времето, когато големият нюйоркски журналист Рийс е редактор в нюйоркския „Сън“. 1886 в центъра на Варна се открива методистка църква в преустроен някогашен турски харем. 1886 в Ню Йорк на 129-та улица и З-то авеню се открива подвижният мост между Бронкс и Манхатън. 1887 в Ню Йорк Рийс издава статиите си за квартала Файв Поиитс (Петте кюшета), където изникват сред уличните банди бъдещите главатари на американските мафии; в това е върхът на журналистическото му отразяване на живота на нюйоркската беднота между 1879 и 1888. 1887 (юни) Американското научно-богословско училище в Свищов издава свидетелство за завършено образование на Петър Дънов, подписано от учителите му Стефан Томов и Йордан Икономов, както и свидетелство за правоимащ проповедник. 1887 (ноември 24) от с. Хотанца Петър Дънов изпраща на сестра си Мария П. Стамова снимката си „в знак на искрена братска Любов“, и добавя: „Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов.“ 1888 в Медисън библиотеката на университета Дрю достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа. 1888 (11-14 март) вилнее най-парализиращата снежна буря в историята на САЩ. 1888 в централните територии на САЩ индианските методистки мисии вече имат преводи на Библията на езиците на племената чероки и чотау.
към текста >>

Или цялата работа е точно в това, което учим, и ако съм го научил, ще ми дадат свидетелството като сляза долу в училище.
Къде е, ако е навън? Този гигантски завой на реката, който зная, че е тук, дето от две хиляди години е бил толкова важен за Рим, за българите, за византийци и за руси и турци - че са строиш и рушиш тази тук кула, аз зная, че е там, но не го виждам в тази мъгла - Този път към целия свят!... Но ще се дигне мъглата и ще го видя, защото съм го виждал и преди. Но тате, като Го е провидял, сиянието около главата на стареца в Солун като е видял, той е провидял без преди да е бил там и да е виждал такова нещо където и да било. Други и те са Го виждали. Ще се дигне ш мъглата и за мен да Го видя? Или цялата работа е точно в това, което учим, и ако съм го научил, ще ми дадат свидетелството като сляза долу в училище. Но работата може би е точно във вярата. Да знаем, че е там в сърцето ни и без окото да Го види, без да съгрешаваме като Тома Неверни. Да е в сърцето ни с цялата ни вяра, без да Го видим с външното си око! Но и защо да н« Го видя, ако е там, ако изчакам. Ако се моля...“ И взрян така - мъглата пълни душата му; и взрян, мъглата тънее, свети отвътре, вдига се. Островът, брегът отсреща, слънцето в гърба му се усеща - топи се тя - и грандиозният завой на реката се ширва до края на света, и ниският румънски бряг се очертава, и възвишеният бряг зад дупката в краката му откъм българската страна изплува зад останалата част на града.
към текста >>

46. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Не. Свидетелството му беше много добро.
Той беше така и преди, и именно поради тази липса на готовност да влезе в живота баща му, отец Константин, го беше изпратил да продължи учението си в Свищов, в най-доброто училище, за което знаеше, при учители не само учили зад океана в Новия свят, но и доказали себе си като проповедници в непосредствена близост до Ню Йорк! Най-големият град на западното полукълбо. Най-богатият град. Най-устроеният, най-бързият, най-взискателният град. Ако тези учители бяха успели там, ако бяха отбелязани между първенците в историята на семинарията на Медисън, кой можеше да му даде повече? Да беше несхватлив? Не. Свидетелството му беше много добро. Но отец Константин забелязваше, колкото и да не личеше на пръв поглед, как Петър все по-често се самовглъбява и става по-мълчалив. Вече бе над двадесетгодишен мъж. Не проговарваше, беше набожен, но след Свищов неувереността му още повече се увеличи. Стана учител, и пак нищо! Поп Константин се чудеше дали Петър да не продължи учението си, вместо тъй да виси между небето и земята. Нямаше смисъл да се настоява да проповядва; без сърце не биваше да се впуска в пасторството.
към текста >>

Растъм следното свидетелство: Дрю - Теологическата семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890.
Изтекъл е двугодишният му срок за специализация, и то успешно. Ключовете на Петър Дънов от университета Дрю от 1892 г. Трябва да се връща, макар че дълго се бави, пътува, работи по малко тук и там. Идва си в Дрю, след като годината е започнала. На шестия ден след официалното откриване на новата 1890-1891 учебна година - сряда 15 октомври - президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Г. Растъм следното свидетелство: Дрю - Теологическата семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890. Това е да удостовери, че господин Петър К Дънов е добър и редовен студент на Теологическата семинария на Дрю. Той имаше отличен характер по време на престоя си при нас, трудолюбив е и е съзнателен. Това е да удостовери официално неговата връзка с нашия институт и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц Президент на Теологическата семинария на Дрю.
към текста >>

Между последователите и учениците на Дънов този документ се цитира като свидетелство за завършено духовно образование; говори се, че две години е учил в протестантска семинария в Ню Джърси.
Това е да удостовери, че господин Петър К Дънов е добър и редовен студент на Теологическата семинария на Дрю. Той имаше отличен характер по време на престоя си при нас, трудолюбив е и е съзнателен. Това е да удостовери официално неговата връзка с нашия институт и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц Президент на Теологическата семинария на Дрю. Между последователите и учениците на Дънов този документ се цитира като свидетелство за завършено духовно образование; говори се, че две години е учил в протестантска семинария в Ню Джърси. Всъщност това е невярно. Петър Дънов е учил четири години в семинария Дрю и този документ не е атестат за завършено образование, макар че когато тръгва за Америка, е предвидено след две години да се завърне в България и да се заеме с проповедническа работа. Подписаният документ от доктор Бъц е свидетелство за това, че е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред емиграционните власти. Петър на този етап не може и да помисли да се връща; едва е навлязъл в това, което ще бъде негово бъдеще и смисъл на живота му. Едва се е открехнала вратата, през която трябва да мине, и той иска да остане и да учи.
към текста >>

Подписаният документ от доктор Бъц е свидетелство за това, че е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред емиграционните власти.
Хенри А. Бъц Президент на Теологическата семинария на Дрю. Между последователите и учениците на Дънов този документ се цитира като свидетелство за завършено духовно образование; говори се, че две години е учил в протестантска семинария в Ню Джърси. Всъщност това е невярно. Петър Дънов е учил четири години в семинария Дрю и този документ не е атестат за завършено образование, макар че когато тръгва за Америка, е предвидено след две години да се завърне в България и да се заеме с проповедническа работа. Подписаният документ от доктор Бъц е свидетелство за това, че е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред емиграционните власти. Петър на този етап не може и да помисли да се връща; едва е навлязъл в това, което ще бъде негово бъдеще и смисъл на живота му. Едва се е открехнала вратата, през която трябва да мине, и той иска да остане и да учи. И да участва... Във всичко, което семинарията може да предложи. На първо място обаче е разширяването на специалните му знания с това, което любимият му „Дикенсов герой“ професор Крукс може да го научи за световната литература в извънпрограмния си курс. В неговата група той е заедно с още петнадесет старши студенти на курса.
към текста >>

47. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Това бе раздаването на дипломите, на което Петър Дънов получи своето свидетелство за завършване на пълния курс на семинарията Дрю с изключение на подготовка по старогръцки език.
Двама развяваха американското знаме, а останалите викаха, докато тролеят се промъкваше между тълпите от двете страни на линията по протежение на ул. „Бойлстън“, за да се скрие в тунела под Градската градина. До среднощ се качиха сто хиляди души. До края на годината бяха извозени петдесет милиона пътници.“ (Джейн Холц Кейн) „Повече от пет хиляди души на час се тъпчеха като сардини... и крещяха като диви животни...“ (в. „Бостън Тлоуб“) * В четвъртък на 19 май 1892 г., в единадесет часа сутринта в семинарията Дрю в Медисън се проведе последното публично мероприятие за учебната година 1891/1892. Това бе раздаването на дипломите, на което Петър Дънов получи своето свидетелство за завършване на пълния курс на семинарията Дрю с изключение на подготовка по старогръцки език. Това, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887 г., както и фактът, че вече бе официално регистриран член на методисткото църковно паство (или както се казва, „конференция“) на град Медисън, щата Ню Джърси, му даде възможност да постъпи без приемен изпит във Факултета по теология в Бостънския университет още същата година. 12 октомври, сряда, 1892 г. той бе записан на страница 28 в матри- кулационната книга на теологическия факултет на Бостънския университет като специален студент. „Номер - 1615. Пълно име - Дънов, Петър К.
към текста >>

Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т.
Веднъж това станало, веднъж божественият дух, веднъж „Божественото“ влязло в човека, той от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет. Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде? По методистката пътека остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души.
към текста >>

Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година.
Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет. Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде? По методистката пътека остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души. Скромно и всеотдайно да служиш на поста си?
към текста >>

Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет.
Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет. Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде? По методистката пътека остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души. Скромно и всеотдайно да служиш на поста си? Разбира се, но този пост кой го определя?
към текста >>

На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт.
Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет. Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде? По методистката пътека остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души. Скромно и всеотдайно да служиш на поста си? Разбира се, но този пост кой го определя? Гласът вътре в него като личност ли, който, ако го чуеш правилно, е гласът на Божественото, или гласът на старейшините?
към текста >>

48. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

I Правило (Свидетелство) Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
Дребните работи са от съвета на човеците - там ангелите не се месят. Тая верига ще служи като станция на Бялото Братство и тогава ще минават в света, иначе търсят други пътища. Връзката на веригата е вътрешна, а не механическа. Щом влезем в Синархията, там жив и умрял няма. Умрелият, като се оттегли в невидимият свят, става невидим. I Правило (Свидетелство) Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. II Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ми говори сега. III Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия вечен и благ Дух, Който изработва спасението на всички. IV Правило (Свидетелство) Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички. V Правило (Свидетелство) Да се изпълни Волята на Единния, Истинния и праведен Бог без колебание. VI Правило (Свидетелство) Да се възцари хармонията на пълното единство между нас.
към текста >>

II Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ми говори сега.
Тая верига ще служи като станция на Бялото Братство и тогава ще минават в света, иначе търсят други пътища. Връзката на веригата е вътрешна, а не механическа. Щом влезем в Синархията, там жив и умрял няма. Умрелият, като се оттегли в невидимият свят, става невидим. I Правило (Свидетелство) Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. II Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ми говори сега. III Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия вечен и благ Дух, Който изработва спасението на всички. IV Правило (Свидетелство) Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички. V Правило (Свидетелство) Да се изпълни Волята на Единния, Истинния и праведен Бог без колебание. VI Правило (Свидетелство) Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Кабалистични числа Библията стр.
към текста >>

III Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия вечен и благ Дух, Който изработва спасението на всички.
Връзката на веригата е вътрешна, а не механическа. Щом влезем в Синархията, там жив и умрял няма. Умрелият, като се оттегли в невидимият свят, става невидим. I Правило (Свидетелство) Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. II Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ми говори сега. III Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия вечен и благ Дух, Който изработва спасението на всички. IV Правило (Свидетелство) Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички. V Правило (Свидетелство) Да се изпълни Волята на Единния, Истинния и праведен Бог без колебание. VI Правило (Свидетелство) Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Кабалистични числа Библията стр. 756 - Данаил, глава 3; стих 17: „Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от горещата огнена пещ и от ръцете ти, царю, ще ни избави.“ Библията стр.
към текста >>

IV Правило (Свидетелство) Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички.
Щом влезем в Синархията, там жив и умрял няма. Умрелият, като се оттегли в невидимият свят, става невидим. I Правило (Свидетелство) Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. II Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ми говори сега. III Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия вечен и благ Дух, Който изработва спасението на всички. IV Правило (Свидетелство) Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички. V Правило (Свидетелство) Да се изпълни Волята на Единния, Истинния и праведен Бог без колебание. VI Правило (Свидетелство) Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Кабалистични числа Библията стр. 756 - Данаил, глава 3; стих 17: „Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от горещата огнена пещ и от ръцете ти, царю, ще ни избави.“ Библията стр. 864 - Евангелие от Марка, глава 15; стих 30: „Спаси себе си и слез от кръста“.
към текста >>

V Правило (Свидетелство) Да се изпълни Волята на Единния, Истинния и праведен Бог без колебание.
Умрелият, като се оттегли в невидимият свят, става невидим. I Правило (Свидетелство) Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. II Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ми говори сега. III Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия вечен и благ Дух, Който изработва спасението на всички. IV Правило (Свидетелство) Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички. V Правило (Свидетелство) Да се изпълни Волята на Единния, Истинния и праведен Бог без колебание. VI Правило (Свидетелство) Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Кабалистични числа Библията стр. 756 - Данаил, глава 3; стих 17: „Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от горещата огнена пещ и от ръцете ти, царю, ще ни избави.“ Библията стр. 864 - Евангелие от Марка, глава 15; стих 30: „Спаси себе си и слез от кръста“. Библията стр.
към текста >>

VI Правило (Свидетелство) Да се възцари хармонията на пълното единство между нас.
I Правило (Свидетелство) Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. II Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ми говори сега. III Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия вечен и благ Дух, Който изработва спасението на всички. IV Правило (Свидетелство) Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички. V Правило (Свидетелство) Да се изпълни Волята на Единния, Истинния и праведен Бог без колебание. VI Правило (Свидетелство) Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Кабалистични числа Библията стр. 756 - Данаил, глава 3; стих 17: „Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от горещата огнена пещ и от ръцете ти, царю, ще ни избави.“ Библията стр. 864 - Евангелие от Марка, глава 15; стих 30: „Спаси себе си и слез от кръста“. Библията стр. 364 - I книга на Летовниците, глава 12; стих 17: „И Давид излезе да ги посрещне, та им отговори и рече: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще бъде съединено с вас; но ако [сте дошли] за да ме предадете на неприятелите ми, като няма неправда в ръцете ми, Бог на Отците ни нека види и [нека] изобличи това.“ Следобед ще ви разясня Закона на Любовта, както е написан на български.
към текста >>

НАГОРЕ

0.56925106048584